Растителна Защита брой 8/9 2013 by Paco

РАСТИТЕЛНА

ЗАЩИТА

ǾǲǹǲǺǭ ǿǻǽǻǯǲ 08-9/2013

темата инвазивни видове

Вита Ранк

oт специ в обеззара

авакс кона ®

алистите азяването

MAKHTESHIM A G A N

За здрави посеви, високи добиви и качествена продукция Изберете нашите продукти: ВИНОСТАР ВГ – (113 г/кг.Диметоморф + 600г/кг Фолпет)

ЛЕОПАРД 5ЕК – (50 г/л Квазилофоп-п-етил)

КАЛИФ 480 ЕК – (480 г/л Кломазон)

СУЛТАН 500 СК – (500 г/л Метазахлор)

СЕЙВИДЖ 5 ФС – 20 г/л Тебуконазол + 30 г/лИмазалил)

ПРОТЕКТОР 6 ФС – (60 г/л Тебуконазол )

нова фунгицидна комбинация срещу маните по лозата и домата, осигурява продължително действие и сигурна защита на плодовете и листата селективен противожитен хербицид със системно действие, при вегетационни третирания на рапица и слънчоглед високоефективен хербицид срещу едногодишни широколистни и някой житни, за третиране на рапица, след сеитба, преди поникване широкоспектърен селективен хербицид за борба с основни житни и широколистни плевели, с допълнително действие върху самосевките от житни култури в рапица, приложен след сеитба, преди поникване за обеззаразяване на семена срещу ленточна болест и праховита главня по ечемик

за обеззаразяване на семена срещу праховита и твърда главня по пшеница

КАЧЕСТВО И ЦЕНИ БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ !

За повече информация и контакти търсете нашите регионални представители на телефони: 0675/ 33 282, 34 285 и 35 086 - офис Севлиево 0889 97 80 80 – офис Пловдив, balea-bg.com

от редактора

ISSN 0204 – 5893 Списанието излиза в 10 книжки годишно – от февруари до ноември Год. ХХХХХII

ЧВ не са мит, а реален проблем в земеделието!

емата за все по-често случващата се промяна на ареала на разпространение на растителни и животински организми, за глобализирането на преноса на чуждестранни видове (ЧВ) с всеки изминал ден придобива нови измерения, нови характеристики и нова визия. Тази широкоформатна трансформация, динамика, интензитет, радикализация и провокативност в поведението на ЧВ се определя като една от водещите световни заплахи както за биоразнообразието, така и за земеделието, горското стопанство и човешкото здраве. Причините за този природен феномен пределно са изяснени – човешката дейност, свързана преди всичко със свободното движение на стоки и хора, и климатичните промени. В тази връзка трябва да се отбележи, че Европейският съюз е една от чувствителните територии на планетата, където инвазията на ЧВ се активизира и набира скорост. Икономическите щети, нанасяни от чуждоземните видове на Стария континент, само за една година се оценяват в рамките на колосалната сума 20 млрд.евро. Това изключително сложно предизвикателство за човечеството позиционира земеделието в „окото на бурята“. Защото инвазивните чуждоземни видове (пренесени от човека) се превръщат в изключително мощна конкуренция на местните организми: за храна и местообитание, хибридизация с местните видове, непосредствена токсичност, резервоар за паразити и пренос на патогени, смущаване дейността на местните пчелни видове и т.н. Добрата новина е, че проблемът ЧВ не се неглижира в Европейския съюз. ЕС генерира нова динамика, активира финансов, научен ресурс и инструментариум за проучване, за дефиниране на стратегия за ограничаване разпространението на ЧВ, за управление на риска и оценка на въздействието, за ликвидиране на възникнали огнища. България като държава - член на ЕС, и външна граница на Общността, също се е ангажирала да формира адекватна регионална политика за ефективна борба срещу нашествията на нежеланите ЧВ. БАБХ и ИАОС са част от мащабния европейски проект за предотвратяване, ранно откриване и ликвидиране на чуждоземните видове. Похвален е фактът, че българските институции демонстрират траен интерес по темата, отговорно поведение и ключови експертни и административни компетенции.

За този брой работи редакционен съвет: проф. д.с.н. Ангел Харизанов (отг. редактор) доц. д-р Екатерина Логинова проф. д.с.н. Иванка Лечева проф. д-р Мария Боровинова Марияна Лагинова доц. д-р Стойка Машева Таня Динова проф. д-р Тоньо Тонев доц. д-р Щелияна Калинова Главен редактор Весела ШИШКОВА 0889 44 97 33 Редактор компании Емил ИВАНОВ 0885 368 131 Коректор Мария МИХАЙЛОВА Визия Нора ИВАНОВА Предпечат ЕТ „Идема“ 0887 545 933, tazma@abv.bg Печат ПК „Благоев“ ЕООД Контакти София, ул. „Иван Йончев“ 3 02/444 80 33, 0889 449 733, 0885 368 131 vesi51@abv.bg Издава „ФИТОМЕДИКА В“ ЕООД Регистрирано в СГС – фирмено дело 4783/2001 Цена 6 лв.

8-9/2013

има удоволствието да предложи за есенно-зимната кампания в зърнено-житните и на вниманието на всички зеленчукопроизводители продуктите за растителна защита, които внася на българския пазар:

ИНСЕКТИЦИДИ НУРЕЛЕ Д (500 г/л хлорпирифос-етил + 50 г/л циперметрин) СУПЕРСЕКТ ЕКСТРА (250 г/л циперметрин) ДЕКА ЕК (25 г/л делтаметрин) НОВ СУМИЦИДИН 5 ЕК (50 г/л есфенвалерат) НУПРИД 200 СЛ (200 г/л имидаклоприд) ГАЗЕЛ (200 г/кг ацетамиприд) ВИДЕЙТ 10 Г (100 г/кг оксамил) ВИДЕЙТ 10 Л (100 г/л оксамил)

ФУНГИЦИДИ ШАМПИОН ВП (77% меден хидроокис-50% мед) ТОПСИН М 70 ВДГ (700 г/кг тиофанат-метил) ПРОПЛАНТ 722 СЛ (722 г/л пропамокарб-хидрохлорид) СИЛИТ 40 СК (400 г/л додин) ВИТАВАКС 200 ФФ (200 г/л карбоксин+200 г/л тирам) РАНКОНА 15 МЕ (15 г/л ипконазол)

ХЕРБИЦИДИ БАЗАМИД ГРАНУЛАТ (980 г/кг дазомет) ГЛИФОЗАТ С 360 (360 г/л глифозат) ПАНТЕРА 40 ЕК (40 г/л квизалофоп-П-тефурил) ТЕРМИНАТОР 4 СК (40 г/л никосулфурон) ПРЕПАРАТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА, ТОРОВЕ И СЕМЕНА гр. Пазарджик 4410, ул.”Царица Йоана”6Е, тел.034/44 59 92, факс 034/44 59 87

www.agrofarmbg.com, e-mail: agrofarm_n@abv.bg

ТЕМАТА

62 Инвазивните видове

12 Р. Томов – Инвазивните видове – вреда, контрол и защита 18 В. Владимиров – Опасни растения – „нашественици” в агросистемите

на България

21 Р. Томов – Чуждоземните насекоми у нас 24 М. Лагинова – Решаващата роля на науката при контрола

на карантинните видове

ЕСЕННИ ГРИЖИ 28 Т. Тонев – Нов подход при борбата с плевелите в пшеницата

30 Т. Попова – Фунгициди за

обеззаразяване семената на овеса

32 Т. Тонев, А. Митков – Есенното

внасяне на хербициди в рапицата е с безспорни предимства 35 О. Деков – Гризачите в трайните насаждения

47 50

38 И. Станков – За житните култури 60

училище за специалисти 41

А. Харизанов – Насекомите... Разред Двукрили (Мухи) - Diptera

Д. Атанасова и др. – Фитосанитарно състояние на посевите в Югоизточна България П. Чавдаров – Болести по кориандъра

градината & пoлето

МНЕНИЕ всяка година е различна

КОРИАНДЪР

Т. Динова – Растителнозащитни грижи за овощните култури, картофите, рапицата и пшеницата

СЪБИТИЯ *** – БАСФ: Нови идеи и решения, нови корпоративни ангажименти за увеличаване интензитета на растителната защита

АПТЕКА ПРИРОДА” ” е-mail:balea@abv.bg

Предложения от СУММИТ АГРО за есенната кампания 2013 I. МИКРОГРАНУЛИРАНИ ТОРОВЕ - НОВА КОНЦЕПЦИЯ В ОСНОВНОТО ТОРЕНЕ НА ЕСЕННИЦИТЕ НАЙ-ВАЖНАТА ИНОВАЦИЯ В ОБЛАСТТА НА ХРАНЕНЕТО НА КУЛТУРИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ

елта на приложението на микрогранулираните торове е да се оптимизира вегетационното развитие и развитието на корена преди зимата. ● Растенията стават по-устойчиви на студ и влага. ● Възстановяването на вегетацията напролет става по-бързо и равномерно. ● Обезпечава растението с отлично развити стъбло и коренова система – минимализира се рискът от измръзване. ● Съдържанието на АЗОТ не позволява прекомерното стимулиране на развитието на растението преди зимата. Спецификата на продукта се крие в начина му на приложение, а именно внася се директно в семенното легло, заедно със семената, без никакъв риск от изгаряне. Продуктът осигурява оптимално хранене на пшеницата и рапицата със значително редуцирани торови норми. Размерът на гранулите е между 0,7-1,1 мм (4-5 пъти по-малък в сравнение с конвенционалните торове). Тези гранули са разположени в непосредствена близост до семената и започват отделянето на макро- и микроелементи, заедно със старта на покълнването. Това провокира бързото развитие на силна коренова система за постигането на по-добри количествени показатели.

Развитие на кореновата система при двата вида торове

Умостарт Житни

ДАФ 18:46

ДЕСЕТ ОСНОВНИ ПРЕДИМСТВА НА „СИСТЕМАТА МИКРОГРАНУЛИРАНИ ТОРОВЕ“

1. Прецизното приложение (заедно със семената), осигурява 5 пъти повисока ефективност на усвояване на макро- и микроелементите 2. Усвояването на фосфора не зависи от реакцията на почвата (рН) - новата формула на защита на фосфора осигурява 100% усвояемост. 3. Еднократно влизане в полето за извършване на две операции - сеитба + торене.

4. Отлично решение при технологии с минимална (без) обработка. 5. Много добър ефект при сухи условия - влагата в почвата, която провокира покълването на семената, е достатъчна за освобождаването на макро- и микроелементите. 6. Без възможност за измиване при обилни валежи - гранулите са разположени в областта на кореновата система на растението. 7. Не стимулира развитието на плевелите в междуредията. 8. Гарантирано развитие на мощна коренова система – предпоставка за по-добро презимуване и усвояване на хранителните елементи от почвата. 9. Фосфор - 98% водоразтворим, в бързоусвоима от растението форма - 100% възвръщаемост на средства, които инвестирате. 10. Ниски транспортни разходи - 10

тона от микрогранулата са достатъчни за наторяването на 2500-3000 декара. За есенна кампания 2013 екипът на „Суммит Агро” ви предлага следните формулации: МИКРО РМХ NPS (10-40-11) + 3% MgO + микроелементи - Високото съдържание на сяра е предпоставка за използването на тази формула с приоритет за рапицата. МИКРОСТАР CR NPS (12-50-5,5) + 1% Mn - Универсална формула за приложение при житни и рапица. УМОСТАРТ ЖИТНИ NP (11,5-50) + 0,6% Fe + 0,1% Mn + 1% Zn - Подходящ за смесване със семената от житни култури в бункера на механичните сеялки. Не се препоръчва смесване с рапични семена.

PR II. ТЕРА-СОРБ ФОЛИАР и ТЕРА-СОРБ КОМПЛЕКС - БИОСТИМУЛАТОРИ С ВИСОКО СЪДЪРЖАНИЕ НА АМИНОКИСЕЛИНИ ОТ ЕНЗИМНА ХИДРОЛИЗА Безспорен факт е, че коригиране на липсата на един или друг елемент във фаза 1-4 лист от развитието на растенията наесен е неефективно и нерентабилно. Единственото решение е или използването на технологията „микрогранулирани торове”, или предварително третиране на семената с комплекс от аминокиселини и микроелементи. ТЕРА-СОРБ са продукти на основата на аминокиселини, получени чрез изключителен метод на ЕНЗИМНА ХИДРОЛИЗА Приложенията на ТЕРА-СОРБ са допълнение към аминокиселините, произвеждани от растението - те се интегрират в метаболизма, като дават възможност на растението да спестява енергия в процеса на развитието си. ТЕРА-СОРБ осигурява всички аминокиселини, от които растението се нуждае, за да произвежда своите протеини. КАКВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРИТЕЖАВАТ ПРОДУКТИТЕ С МАРКАТА ТЕРА-СОРБ 1. Високо съотношение между свободни и общи аминокиселини. 2. Значителни количества от всички жизненоважни аминокиселини. 3. Наличие само на аминокиселини от L-форма – единствено активната форма. КАК ДЕЙСТВА ТЕРА-СОРБ Растенията синтезират свои собствени аминокиселини от неорганичния азот. Процесът включва превръщане на нитрата в нитрит и амоняк и по-късното му присъединяване към органична молекула, довеждащо до образуване на глутаминова киселина. Въз основа на тази аминокиселина растението синтезира всички останали аминокиселини чрез трансаминазен процес. Този процес използва много енергия и това е причината, поради която директната доставка на аминокиселини осигурява енергия за други физиологични процеси. Аминокиселините се абсорбират лесно на листно и кореново ниво и могат да се използват директно от растението. СЪСТАВ: ТЕРА-СОРБ ФОЛИАР Свободни аминокиселини Общо аминокиселини Общ азот (N) Органичен азот (N) Бор (B) Манган (Mn) Цинк (Zn) Органична материя

9,3% (т/т) 12% (т/т) 2,1% (т/т) 2,1% (т/т) 0,02% (т/т) 0,05% (т/т) 0,07% (т/т) 14,8% (т/т)

(*) Формулата съдържа всички биологично активни, свободни аминокиселини: ASP, SER, GLU, GLY, HIS, ARG, THR, ALA, PRO, CIS, TYR, VAL, MET, LYS, ILE, LEU, PHE, TRP ТЕРА-СОРБ КОМПЛЕКС Свободни аминокиселини Общ азот (N) Органичен азот (N) Магнезий (MgO) Бор (B) Желязо (Fe) Манган (Mn)

20% (т/т) 5,5% (т/т) 5,0% (т/т) 0,8% (т/т) 1,5% (т/т) 1,0% (т/т) 0,1% (т/т)

Цинк (Zn) Молибден (Mo) Органична материя

0,1% (т/т) 0,001% (т/т) 25% (т/т)

(*) Формулата съдържа всички биологично активни, свободни аминокиселини: ASP, SER, GLU, GLY, HIS, ARG, THR, ALA, PRO, CIS, TYR, VAL, MET, LYS, ILE, LEU, PHE, TRP ПРИЛОЖЕНИЕ: 1. ТРЕТИРАНЕ НА СЕМЕНА Всеки земеделски производител знае колко важно е да има добра кълняемост и растеж в ранните етапи на развитие на културите. ТЕРА-СОРБ осигурява свободни аминокиселини и микроелементи, от които растенията се нуждаят в критичните етапи на поникване. Често това се случва при твърде неблагоприятни условия (студ, суша, засоляване и т.н.), което прави използването на ТЕРА-СОРБ препоръчително. Култури: пшеница и ечемик ДОЗА: ТЕРА-СОРБ ФОЛИАР: 300 мл / 100 кг семена ТЕРА-СОРБ КОМПЛЕКС: 200 мл /100 кг семена Разреждане: общо 10 литра течност / тон семена (включително ТЕРА-СОРБ, фунгициди за третиране на семена, инсектициди /ако се използват/ и водата). ВРЕМЕ НА ТРЕТИРАНЕ: Приблизително 1-2 седмици преди сеитбата. Начин на действие: Свободни аминокиселини: Младите растения се нуждаят от свободни аминокиселини, за да могат бързо да образуват протеини в момент на максимално търсене (покълване) и да бъдат в състояние непрекъснато да образуват нови тъкани (корени, листа). Освен това свободните аминокиселини помагат на растението да издържа на стреса на околната среда, към който младите растения са особено чувствителни. 2. ЛИСТНО ТРЕТИРАНЕ ТЕРА-СОРБ подобрява устойчивостта на ниски температури и значително увеличава жизненността и развитието на растението през пролетта. Помага на растението да се възстанови от всеки стрес (вкл. хербицидна фитотоксичност). Култури: пшеница, ечемик, рапица ПРИЛОЖЕНИЕ: - през есента (октомври) - преди падане на температурите под 10оС; - през пролетта (април) в резервоарна смес с използваните пестициди. ДОЗИ: ТЕРА-СОРБ ФОЛИАР: 200-300 мл/дка ТЕРА-СОРБ КОМПЛЕКС: 100-200 мл/дка

8-9/2013

10 III. РАПИЧНИ ХИБРИДИ И СОРТОВЕ - ВИСОК ДОБИВЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО АТРАКТИВНИ ЦЕНИ През 2013 година „Суммит Агро” продължи да попълва портфолиото си в областта на рапицата. Освен хибридът КОРЕЛ, който „заслужи” честта да бъде част от новия бранд „СУМИ АГРО СЕМЕНА”, за тази есен ние ви представяме и новите ни предложения, които след двугодишно изпитване намериха своето място в портфолиото на СУММИТ АГРО: - хибриди: СОНАТА, МАКСИМ, PH 102 (с регистрация в европейския каталог през 2013). - сорт: ФЕШЪН КОРЕЛ (KORREL) Хибрид зимна маслодайна рапица с висок потенциал за добив при всякакви условия ХАРАКТЕРИСТИКИ: • Регистрация в Европейския каталог 2011 • Хибрид зимна маслодайна рапица „00” • Първоначален растеж: ранен • Развитие през пролетта: средно ранно • Време на цъфтеж: ранно • Съдържание на протеини: високо • Съдържание на глюкозинати: средно зрелост височина на сеитбена оптимална потенциал съдържание растението, норма, гъстота, за добив на масло, % см сем./кв.м раст./кв. м много средно 50-55 45-50 46-49 170-175 висок ранен

Устойчивост на хибрида измръзване *****

полягане ****

фома ****

склеротиния ***

алтернария ***

* - слабо; ** - средно; *** - добро; **** - много добро; ***** - отлично

Препоръчителни дати на сеитба и сеитбена норма дата сем./кв.м

20 август 45

25 август 30 август 50-55

05 септември 65

СОНАТА (SONATE) Ранен хибрид с много силен първоначален растеж ХАРАКТЕРИСТИКИ: • Регистрация в Европейския каталог 2011 • Хибрид зимна маслодайна рапица „00” • Първоначален растеж: много силен (подходящ за по-късна сеитба) • Растеж през есента: умерен • Развитие през пролетта: средно ранно • Време на цъфтеж: ранно зрелост височина на сеитбена оптимална потенциал съдържание растението, норма, гъстота, за добив на масло, % см сем./кв.м раст./кв. м ранен

150-160

50-55

45-50

много висок

49-50

Устойчивост на хибрида измръзване *****

полягане ****

склеротиния ***

алтернария ***

Препоръчителни дати на сеитба и сеитбена норма 20 август 45

ХАРАКТЕРИСТИКИ: • Регистрация в Европейския каталог 2013 • Хибрид зимна маслодайна рапица „00” • Първоначален растеж: много добър • Растеж през есента: ранен • Време на цъфтеж: ранно • Съдържание на глюкозинати: ниско зрелост височина на сеитбена оптимална потенциал съдържание растението, норма, гъстота, за добив на масло, % см сем./кв.м раст./кв. м ранен

25 август 30 август 50-55

05 септември 65

160-170

50-55

45-50

много висок

44-46

Устойчивост на хибрида измръзване *****

полягане ****

фома ****

склеротиния *****

алтернария ****

* - слабо; ** - средно; *** - добро; **** - много добро; ***** - отлично

Препоръчителни дати на сеитба и сеитбена норма дата 25 август 30 август 5 септември сем./кв.м 45 50-55

10 септември 65

ФЕШЪН (FASHION) Средно ранен сорт рапица с мощен растеж и високо съдържание на масло ХАРАКТЕРИСТИКИ: • Сорт зимна маслодайна рапица „00” • Време на цъфтеж: ранно • Съдържание на глюкозинати: ниско зрелост височина на сеитбена оптимална потенциал съдържание растението, норма, гъстота, за добив на масло, % см сем./кв.м раст./кв. м ранен

150-160

60-70

50-55

много висок

44-45

Устойчивост на хибрида измръзване ****

полягане ****

фома ***

склеротиния ***

алтернария ****

* - слабо; ** - средно; *** - добро; **** - много добро; ***** - отлично

Препоръчителни дати на сеитба и сеитбена норма дата 15 август 20 август 30 август сем./кв.м 50 60-65

05 септември 75

ОТЧЕТЕНИ РЕЗУЛТАТИ ПРЕЗ 2013 г. (осреднени добиви - кг/дка) Хибрид

фома ****

* - слабо; ** - средно; *** - добро; **** - много добро; ***** - отлично

дата сем./кв.м

РН 102 Ранен хибрид зимна маслодайна рапица

Регион Регион Регион Регион Карнобат Нова Загора Хасково Разград КОРЕЛ 390 360 305 410 СОНАТА 385 345 310 PH 102 375 340 305 395 МАКСИМ 410 385 325 ФЕШЪН (сорт) 400 385 340 430

Регион Исперих 400 380 405 420

Фунгициди

Хербициди

Ардент 50 СК Бампер 25 ЕК Бампер супер Винкер ВГ Мираж 45 ЕК Ориус 6 ФС/Протектор 6 ФС Ориус 25 ЕВ/Династи 25 ЕВ Тебумакс 25 ЕВ Сейвидж 5 ФС Фолпан 80 ВДГ Шавит 25 ЕК/Тридемол 25 ЕК Шавит Ф-71,5 ВП Шавит Ф-72 ВДГ Шавит П 210 ЕС Сопрано 125 СК Сфинкс Екстра/Виностар

Ажил 100 ЕК/Шогун 100 ЕК Афалон 45 СК Галиган 240 ЕК Глифоган 480 СЛ/ Глифоголд 480 СЛ Линурекс 45 СК Линурекс 50 СК Модаон 4Ф Леопард 5 ЕК/ Навигатор 5 ЕК Султан 500 СК Еклипс 70 ВГ Пендиган 330 ЕК

Биоциди Инсектициди Маврик 2Ф Пиринекс 48 ЕК Пиринекс 5 Г Кохинор 200 СЛ Сийдоприд 600 ФС/ Сомбреро 600 ФС

Темоцид - цветни уловки Абокол - замазка за присадки Бродипилоу - восъчни блокчета Антивесп Фовал гел - мравки, летящи и пълзящи насекоми Фовал гел - хлебарки Виктор гел Темо би - лепило

Представителство на Мактешим-Аган: Агрибул ЕООД, София 1680, ул. “Ястребец” 9 тел. 9589944; тел./факс 9589955, 0888535228, 0884557510

ɁɇȺɑȿɇɂə

ɢɤɨɧɨɦɢɱɟɫɤɨ

Много са примерите за ежегодно нанасяни щети по земеделските култури от вече трайно разпространени в Европа чуждоземни вредители. Икономически щети нанасят и много други организми. Гребеновидната медуза намалява търговския улов на хамсия в Черно море. Инвазивни растения като слабоногата конкурират успешно местни растения, чиито корени играят важна роля за устойчивостта на почвите, и по този начин те може би допринасят за увеличаването на ерозията. Кореновите системи на обикновения айлант могат да повредят пътни настилки, археологични останки и стени. Нутрията и ондатрата, внесени в Европа от американския континент заради кожите им, са се установили вече из цяла Европа и причиняват сериозни щети на бентове, канали, напоителни системи и системи за предпазване от наводнения. Мидата зебра причинява огромни проблеми на промишлеността, защото покрива и блокира тръбите на водовземните съоръжения. Икономическите щети, нанесени от чуждоземни видове в Европа, се оценяват на приблизително 20 милиарда евро годишно.

ɫ ɧɟɝɚɬɢɜɧɨ ɜɴɡɞɟɣɫɬɜɢɟ ɜɴɪɯɭ ɛɢɨ ɪɚɡɧɨɨɛɪɚɡɢɟɬɨ

Следвайки дефиницията на Международната организация за защита на природата, която е възприета и от Конвенцията за биологичното разнообразие, видовете, които са пренесени от човека в територии извън техните естествени местообитания директно или индиректно и причиняващи щети върху биоразнообразието или екосистемните услуги, се наричат „Инвазивни чуждоземни видове“. Тази дефиниция не включва видовете, които разширяват своя ареал без намесата на човека, какъвто е случаят с видовете, разпростиращи се поради климатичните промени или промени в местообитанията, дори и когато тези промени са резултат от човешка дейност. Инвазивните видове се смятат за една от най-сериозните заплахи за биологичното разнообразие и тяхното негативно въздействие се изразява в: (1) конкуренция с местни организми за храна и местообитание; (2) хибридизация с местни видове; (3) непосредствена токсичност; (4) образуване на резервоар за паразити или пренасяне на патогени; (5) смущаване на опрашването поради конкуренция с местни пчелни видове.

ɡɚɩɥɚɲɜɚɳɢ ɱɨɜɟɲɤɨɬɨ ɡɞɪɚɜɟ

Редица здравни проблеми на хората, като алергии и кожни заболявания, са причинени от гигантския хераклеум и пелинолистната амброзия. Азиатският тигров комар, който се среща все по-често в Европа, пренася най-малко 22 арбовируса (между тях вируса на треска „Денга“, вируса „Чикунгуня“, вируса Ross-River и вируса от Западен Нил),

ɢɡɩɨɥɡɜɚɧɢ ɜ ɛɢɨɥɨɝɢɱɧɚɬɚ ɛɨɪɛɚ

Голяма част от използваните биологични агенти имат чуждоземен произход. Те се интродуцират от човека преднамерено за контрол на чуждоземни вредители. Преди взимането на решение за тяхното интродуциране биоагентите се подлагат на сериозни проучвания, но въпреки това не е възможно да се предвидят промените в хранителните им предпочитания и особено на хищниците. Пример за това е многоцветната азиатска калинка, която в продължение на дълги години е използвана като ефективен биоагент, но вече е доказано, че нейни диви популации застрашават от изчезване местни видове калинки в Северна Америка и Европа. Все по-актуален става проблемът за единен Европейски регламент за интродуцирането на полезни видове. Една от работните групи на EPPO анализира използваните в практиката биоагенти и поддържа списък с безопасни за използване организми, които са прилагани в 5 държави в продължение на 5 години и не е отчетен негативен ефект върху местните видове.

темата

ɂɧɜɚɡɢɜɧɢɬɟ ɜɢɞɨɜɟ ɜɪɟɞɚ ɤɨɧɬɪɨɥ ɢ ɡɚɳɢɬɚ

т самото си създаване нашата планета, както и живата природа е в постоянен процес на промяна – еволюция. Поради географските и екологичните бариери, в рамките на милиони години на Земята се е формирал разнообразен комплекс от организми, които ние наричаме биологично разнообразие. Изолираните едно от друго местообитания се населили със специфични, еволюционно обособили се организми, наречени местни видове. Територията, която даден вид обитава, намирайки подходящи условия за своето съществуване, се нарича ареал на разпространение на вида. Постоянната динамика в средата води до промяна на разпространението на видовете, които намират подходящи условия в нови територии. Съвременен пример за това е глобалното затопляне, което допринася за придвижването на топлолюбиви видове от юг на север. Със своята дейност човекът влияе на биоразнообразието директно чрез разрушаване на биоценозите, както и индиректно чрез замърсяване на околната среда. През последните години глобалният пазар рязко нарасна. Търговските мрежи увеличават транспорта и търговията. Човекът строи пътища и канали, свързвайки различни райони, пътува за удоволствие и по бизнес. Активната човешка дейност е основната причина за пренасянето и заселването на организми на хиляди километри разстояние от естествената им среда. В множеството документи и публикации за тези организми се използват различни термини, които по същество са синоними – чуждоземни „ЧВ“, чужди, неместни, екзотични и др. (В текста за обозначаване на тези видове е използвано съкращението „ЧВ“.) Пренасянето на ЧВ в нови територии може да бъде преднамерено (внос на биологични агенти, видове за аквариуми, терариуми и др.). Те могат да „влезнат“ легално или нелегално, да бъдат разселени в новите територии. Значително по-голям е делът на видовете, които се пренасят в нови територии непреднамерено – заедно с различни продукти или техните опаковки. Географският маршрут, по който даден вид се придвижва извън естественото си местообитание, както и човешката дейност, благоприятстваща преднамереното и непреднамереното пренасяне, се наричат път на проникване. След проникването на даден организъм в нова територия той се нуждае от известно време за адап-

тация към новите условия. Голяма част от тези видове не се приспособяват и загиват, но други с времето започват да се чувстват съвсем добре при новите условия. Някои дори са способни да променят и хранителните си предпочитания в новото си местообитание. Адаптиралите се към новите условия видове, първоначално създават малки популации в ограничени територии, но след известно време рязко увеличават своята популационна плътност и разширяват своя ареал. Периодът от проникването на даден организъм в нова територия до неговата експанзия на територията се нарича инвазионен процес. За съжаление в много случаи проникналият вид се забелязва едва когато е достигнал висока популационна плътност, разширява своя ареал и е започнал да нанася щети, но тогава неговото ликвидиране е много скъпо и почти невъзможно. Все още се анализират причините за рязкото намножаване на тези видове в новите територии. Те се пренасят в новото местообитание без своя комплекс от естествени врагове, което им позволява, от една страна, да се развиват безпрепятствено, но от друга, да фокусират своята енергия върху другите жизнени процеси и най-вече върху своята плодовитост. През последните 20 години се наблюдава рязко нарастване на броя на съобщенията за проникнали ЧВ в различни части на света и те се смятат за една от водещите заплахи, както за биоразнообразието, така и за земеделието, горското стопанство и човешкото здраве. Традиционно проблемите с ЧВ са предимно в островните държави, Северна и Южна Америка, но напоследък и в Европа нараства интересът към тях. В рамките на проект DAISIE по шеста рамкова програма на ЕС беше извършена мащабна инвентаризация на разпространените в Европа чуждоземни видове. Бяха идентифицирани 10 822 вида, като тази стойност постоянно нараства. Чуждоземни видове се срещат при всички групи организми, но в зависимост от тяхното значение те биват: (1) видове с икономическо значение; (2) видове с негативно въздействие върху биоразнообразието; (3) видове, заплашващи човешкото здраве и (4) видове, използвани в биологичната борба.

ɉɪɨɮ Ɋɭɦɟɧ ɌɈɆɈȼ ɨɬ Ʌɟɫɨɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ

8-9/2013

международни и национални организации

Чуждоземните видове са една от основните теми на множество международни организации, към които са формирани специализирани работни групи, отдели и др., които провеждат научни изследвания, разработват нормативни документи, поддържат информационни масиви. EPPO http:// www.eppo.int/; FAO http://www.fao.org; IUCN http:// www.issg.org/; CABI http://www.cabi.org/. Едни от основните документи, третиращи чуждоземните видове, са: (1) Международната конвенция за растителна защита; (2) Директива 2000/29/ЕО на Съвета на Европа относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността; (3) Международни стандарти за фитосанитарен контрол; (4) Европейска стратегия за инвазивните видове; (5) Съобщение на Комисията до Съвета на Европа, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите към стратегия на ЕС за борбата с инвазивните видове. През последните години в Европа са финансирани няколко проекта, засягащи различни аспекти на проблемите с чуждоземните видове: DAISIE; ALARM; EUPHRESCO; REBECA VECTORS. Понастоящем в Европа функционират повече от 30 броя европейски, регионални и национални бази данни с ЧВ (DAISIE, GISD, EASIN, NOBANIS, REABIC, ESENIAS, MAMIAS и др.). С оглед синхронизирането на цялата натрупана информация Европейската програма за научно сътрудничество (КОСТ) финансира изграждането на единна Европейска информационна система за чуждоземни видове. Друга КОСТ мрежа анализира пътищата на проникване на ЧВ чрез транспорта (PERMIT). В процес на разработка е Европейска стратегия за Инвазивните чуждоземни видове http://ec.europa. eu/environment/consultations/ invasive_aliens.htm. Европейска агенция за околна среда финансира проект за включване на гражданското общество в ранната детекция и установяването на нови огнища на ЧВ http://www.eyeonearth.eu/. България е активен участник във всички международни инициативи и е ратифицирала всички документи, свързани с ЧВ. Основните български институции, ангажирани с регулацията и контрола на чуждоземните видове, са: (1) Българска

агенция по безопасност на храните (БАБХ) – работи в сътрудничество с Европейската агенция по безопасност на храните и чрез своите структури контролира проникването и разпространението на чуждоземни вредни организми за селското и горското стопанство; (2) Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) – работи в тясно сътрудничество с Европейската агенция по околна среда по проблемите на инвазивните видове, изготвя доклади за индикаторите за Инвазивни чужди видове за Европа – SEBI 10. Българската наука е напълно интегрирана в европейските проекти и мрежи, свързани с ЧВ. В рамките на няколко проекта са извършени проучвания върху сухоземната флора и фауна, както и върху сладководната и морската фауна. Информация за научните изследвания може да бъде намерена на интернет портала на Мрежата за инвазивните чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS), за създаването на която България е един от инициаторите: www.esenias.org По-важните елементи на стратегията за решаване на проблема с инвазивните чуждоземни видове са подчертани в Съобщението на Комисията до Съвета на Европа, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите към стратегия на ЕС за борбата с инвазивните видове: „Възприетите ръководни принципи за предотвратяването, въвеждането и смекчаването на отрицателното въздействие на инвазивни чужди видове предполагат прилагането на тристепенен подход на базата на: 1) предотвратяване; 2) ранно откриване и ликвидиране; и 3) контрол или дългосрочно ограничаване. Този подход е валиден както за въвеждането на нови ЧВ, така и за управлението на установени вече ЧВ. Той отразява научния и политическия консенсус, че предотвратяването по принцип е далеч по-рентабилно и за предпочитане по отношение на околната среда от мерки, взети след внасянето. Но след като един вид е внесен, най-рентабилните начини да се избегнат установяването и по-нататъшното му разпространяване са ранното откриване и бързото ликвидиране, подкрепени от ранно предупреждение и обмен на информация. Ако ликвидирането е неосъществимо, следва да се предприемат мерки за контрол и/или ограничаване.

Ñ&#x201A;ÐµÐ¼Ð°Ñ&#x201A;Ð°

. , , , .

http://www.babh.government.bg/

$ %$'( & $( # $( &$% ' ( & "#$"$&' & # * . %$ '( ( !# , ( (OEPP/EPPO - www.eppo.int) '-(&) # + '( $ ' -& !$)'-# (Fera, ! $ & ( # .) â&#x20AC;&#x201C; # &" ! $ ( & #* .)

8-9/2013

Опасни растения – „нашественици“ в агроекосистемите на България Ас. Владимир Владимиров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН

Инвазията на чужди видове е сред най-големите заплахи за местното биологично разнообразие, икономиката, а понякога и здравето на хората в много страни и райони на света. Семенните растения са сред организмите, при които инвазията на чужди видове е най-добре проучена и документирана. По-голяма част от видовете растения, които са случайно или преднамерено пренесени чрез човешката дейност, не успяват да оцелеят или се разпространяват бавно в много ограничен район и не оказват отрицателно въздействие върху местното биологично разнообразие. Една малка част от тях обаче успяват да се приспособят много добре към новите условия, размножават се бързо, заемат нови територии и започват да оказват негативно влияние върху местните видове и екосистеми, върху икономиката на съответната страна и/или върху човешкото здраве. Такива чужди видове наричаме инвазивни. Навсякъде те са опасни и нежелани „нашественици“. У нас такива са ясенолистният клен (Acer negundo), айлантът (Ailanthus altissima), пелинолистната амброзия (Ambrosia artemisiifolia), черната акация (Amorpha fruticosa), многолистният бутрак (Bidens frondosus), нуталиевата водна чума (Elodea nuttallii), бохемската фалопия (Falopia bohemica), обикновената опунция (Opuntia humifusa), блатният троскот (Paspalum distichum), салкъмът (Robinia pseudoacacia). Част от растенията „нашественици“ навлизат в агроекосистемите и се проявяват като плевели, причиняващи значителни икономически загуби. Сред тях са добре познати видове като балур (Sorghum halepense), бял щир

(Amaranthus albus), хибриден щир (Amaranthus hybridus), обикновен щир (Amaranthus retroflexus), канадска злолетница (Erigeron canadenis, syn. Conyza canadensis) и италианска рогачица (Xanthium italicum). Но има и такива, които са толкова познати видове, но не са помалко опасни. Кои са те?

мериканска злолетница (Erigeron annuus – фиг. 1). Едногодишно или двугодишно тревисто растение от сем. Сложноцветни (Asteraceae), високо 35–100(150) см. Стъблата са изправени, влакнести, разклонени в горната си част. Приосновните листа са яйцевидни или елиптични, по ръба едро назъбени, разредено влакнести, през цъфтежа изсъхващи; стъбловите листа са яйцевидноланцетни до елиптичФиг. 1

ноланцетни. Кошничките обикновено са многобройни, в рехави щитовидни или метлицовидни сложни съцветия. Външните цветове езичести, бели, вътрешните тръбести, жълти. Плодосемките 1,2–1,3 мм дълги, с хвърчилка. Цъфти от юни до септември, плодоноси от юли до октомври. Размножава се със семена. Един индивид може да даде до 10 000–12 000 плодосемки, които не се нуждаят от период на покой, за да покълнат, и запазват жизнеността си за повече

от 20 години. Среща се в повечето флористични райони на страната – Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Струмска долина, Беласица, Славянка, Долината на р. Места, Средна гора (Западна), Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, докъм 1000 м надморска височина. Расте в обработваеми площи (особено наскоро изоставени), слогове, в горски насаждения, ливади и пасища, край селища, пътища и жп линии. Американската злолетница произхожда от Северна Америка. За първи път е установена у нас през 1971 г. в Североизточна България. Южна злолетница (Erigeron bonariensis, syn. Conyza bonariensis – фиг. 2). Едногодишно до двугодишно Фиг. 2

тревисто растение от сем. Сложноцветни (Asteraceae), високо 10–60 см. Стъблата са неразклонени или разклонени, изправени, сиво-зелени, гъсто влакнести, с два типа власинки – къси, прилегнали и по-дълги, разперени. Листата са обратноланцетни, долните са изсъхващи по време на цъфтежа. Кошничките са многобройни, в рехаво метлицовидно съцветие, страничните клонки на което значително надвишават връхната клонка (съцветието е фу-

темата

ниевидно). Обвивните листчета са сиво-зелени, влакнести, обикновено на върха пурпурни. Външните цветове са езичести, с много късо „езиче“ (до 0,5 мм), вътрешните цветове са 5, тръбести. Плодосемките са 1,0–1,3 мм, с хвърчилка. Цъфти от юни до октомври, плодоноси от юли до ноември. Размножава се със семена. Един индивид може да образува няколкостотин до няколко хиляди плодосемки, които не се нуждаят от период на покой, за да покълнат, и запазват жизнеността си за повече от 3 години. Среща се по Черноморското крайбрежие, в Беласица, Струмската долина, долината на р. Места, Тракийската низина, Тунджанската хълмиста равнина, докъм 500 м надморска височина. Расте в обработваеми площи (особено наскоро изоставени), пустеещи места, интензивно използвани пасища, селища, пътища и железопътни линии. Южната злолетница произхожда от тропическа Америка. За първи път е установена в България през 1976 г. в Петричко. Суматренска злолетница (Erigeron sumatrensis, syn. Conyza sumatrensis – фиг. 3). Едногодишно до двугодишно тревисто растение от сем. Сложноцветни (Asteraceae), високо 50–150(230) см. Стъблата са изправени, сиво-зелени, гъсто влакнести, с два типа власинки – гъсти, прилегнали и разредени, разперени, дълги. Листата са елиптичноланцетни, раздалечено назъбени, до-

Фиг. 3

лните изсъхващи рано. Кошничките са многобройни, в удължено ромбично метличесто съцветие. Обвивните листчета са гъсто влакнести, сиво-зелени. Външните цветове са езичести, с езиче, по-късо от 0,5 мм, вътрешните цветове са тръбести. Плодосемките са 1,0–1,5 мм, с хвърчилка. Цъфти от юли до октомври, плодоноси от юли до ноември. Размножава се със семена. Един индивид може да образува до 120 000 плодосемки, които не се нуждаят от период на покой, за да покълнат. Среща се по Черноморското крайбрежие, в Североизточна България, Дунавската равнина, Западния Предбалкан, Софийския район, западните гранични планини, Струмската долина, Беласица, долината на р. Места, Северен Пирин, Рила,

Фиг. 4

Тракийската низина, Тунджанската хълмиста равнина, докъм 1000 м надморска височина. Расте по пустеещи и изоставени места, обработваеми площи, край пътища, жп линии, окопни култури, лозя, интензивно използвани пасища. Суматренската злолетница произхожда от Южна Америка. За първи път е установена в България през 2006 г. във Варненско. В последните години в страната бяха установени и някои непреднамерено интродуцирани чужди видове, които все още са с единични находища, но имат потенциал за по-широко разпространение, включително и като опасни плевели. Такива са ценхруса (Cenchrus incertus – фиг. 4), произхождащ от тропическите части на Америка и установен у нас в Русе през 2003 г., както и давидовата (дейвидовата) млечка (Euphorbia davidii – фиг. 5), произхождаща от Северна Америка и установена през 2009 г. във Варненско. Други видове, като пелинолистната амброзия и рогачицолистната ива, застрашават и човешкото здраве. Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia – фиг. 6). Едногодишно тревисто растение от сем. Сложноцветни (Asteraceae), високо 15–120(250) см. Стъблата са изправени, разклонени, влакнести. Листата са срещуположни, яйцевидни, 1(2) пъти пересто разсечени. Кошничките са еднополови; мъжките с 10–15 цвята, полусферични, наведени надолу, събрани във връхни гроздовидни съцветия; женските кошнички са едноцветни, разположени на групи по 2–4 Фиг. 6

Фиг. 5

8-9/2013

20 в основата на горните листа. Плодосемката е без хвърчилка, с 1,0–1,5 мм дълго носче и 5–7 шипчета. Цъфти от юли до септември, плодоноси от август до октомври. Размножава се със семена. Един индивид обикновено образува около 1000–2000 плодосемки (но има данни и за 40 000), които запазват кълняемостта си в почвата до 30–40 години. Среща се по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Софийския район, Знеполския район, Струмската долина, Рила, Източните Родопи, Тракийската низина, докъм 800 м надморска височина. Расте край пътища, жп линии, интензивно използвани пасища, сметища. Опасен плевел в селскостопански култури – у нас видът е регистриран в насаждения от слънчоглед и царевица. Поленът е силен алергизиращ агент и предизвиква алергии през късно лято (август и септември). Пелинолистната амброзия произхожда от Северна Америка. За първи път е регистрирана у нас в полуестествени и естествени местообитания през 2001 г. (макар че като плевел е установена вероятно порано, а полен от вида се среща във въздуха още от началото на 80-те години на XX век). Рогачицолистна ива (Iva xanthiifolia – фиг. 7). Едногодишно тревисто растение от сем. Сложноцветни (Asteraceae), високо до 250 см. Стъблата са изправени, разклонени, голи или влакнести. Листата са широко яйцевиднополусърцевидни до ромбични, Фиг. 7

понякога 3- или 5-делни. Кошничките са многобройни, с 8–20 функционално мъжки цветове в средата и 5 женски по периферията, в странични и връхни класовидни или метлицовидни съцветия. Плодосемката е без хвърчилка. Цъфти от юли до септември, плодоноси от август до октомври. Размножава се със семена. Един индивид може да образува около 35 000– 50 000 плодосемки, които запазват кълняемостта си в почвата до 5–8 години. Среща се в Софийския район (Костинброд), на 550–600 м надморска височина. Расте край пътища, жп линии, сметища, дигите край р. Блато. Опасен плевел в селскостопански култури – у нас видът е регистриран в изоставени обработваеми площи, картофени градини, царевица. Поленът е силен алергизиращ агент и предизвиква алергии през лятото (юли – август). Рогачицолистната ива произхожда от Северна Америка. За първи път е установена у нас през 1987 година. Трябва ли да ни вълнува проблемът инвазивни чужди видове растения в агроекосистемите? Интересът към инвазивните чужди видове растения в агроекосистемите е свързан най-вече с техните негативни въздействия. Тези видове имат сходни нужди както културните растения, поради което се явяват техни конкуренти за светлина, хранителни вещества и вода, а понякога и за опрашители и/или служат като гостоприемници за заболявания и вредители, които засягат и отглежданите растения. Това води до значително понижаване на добивите и значително повишаване на разходите за обработка на почвите и културите. В някои случаи масовото заплевеляване с инвазивни растения може да доведе до загуба на пазари за реализация на продукцията. Например в някои европейски страни (Швейцария и др.) е забранен вносът на зърнени култури и семена с примес от семена на пелинолистната амброзия и недостатъчният контрол от страна на производителите у нас ще доведе до загуба на тези пазари. Съгласно широко възприетите у нас и в Европа дефиниции за инвазивните чужди видове това са неместни видове, които се разпрос-

траняват в полуестествените и естествените екосистеми и имат неблагоприятен ефект върху местното биологично разнообразие (т.е. към инвазивните видове растения не се отнасят плевели, които не могат да се разпространяват в полуестествени и естествени екосистеми, като пасища, ливади, горски култури и т.н.). В този смисъл инвазивните видове от агроекосистемите имат неблагоприятни въздействия и върху диворастящите видове в страната – явяват се конкуренти на диворастящите растения за пространство, светлина, хранителни вещества и вода, опрашители, служат като посредници при разпространението на гъбни болести и безгръбначни вредители, кръстосват се с видове от местната флора и т.н. Нещо повече, изоставянето или лошата обработка на селскостопанските площи е предпоставка за масово размножаване на инвазивните видове и натрупването на милиони семена (семенна банка) в почвата, които остават жизнени за години напред. Освен това някои видове, като пелинолистната амброзия и рогачицолистната ива, са вредни за здравето на хората, тъй като предизвикват алергии. Проучването на инвазивните видове растения в агроекосистемите дава възможност за приблизително реална оценка в парична стойност на отрицателните въздействия на тези видове (например сумата от финансовите разходи за контрола им). Какви са пътищата и начините на навлизане и разпространение на инвазивните чужди видове растения в страната и агроекосистемите? Инвазивните чужди видове растения навлизат случайно на територията на дадена страна или са отглеждани с различна цел и впоследствие са подивели. В агроекосистемите такива видове често попадат като примес към семената за посев или чрез пренос с помощта на различни агенти (вятър, течаща вода, превозни средства, птици, гризачи) от съседни територии, където тези видове са вече разпространени. Познаването на пътищата за навлизане и разпространение на инвазивните растения

темата

в конкретния район е важно, за да може да се предприеме подходяща стратегия за контрола им. Можем ли да ограничим навлизането и разпространението на инвазивните чужди видове растения в агроекосистемите? За да се ограничи разпространението на инвазивни видове растения в агроекосистемите у нас, е необходимо да се приложат редица мерки, като строг контрол на семената за посев за съдържанието на примеси от семена на чужди видове, ограничаване на площта на изоставените земи, редовна и правилна обработка на площите, сеитбообръщение, разумно използване на пасищата и недопускане на нарушаване на целостта на тревната покривка в тях, контрол върху инертните материали, използвани за опесъчаване на пътищата в съседство с обработваемите площи (например да не съдържат семена от амброзия) и други. Борбата с инвазивните видове растения в агроекосистемите включва следните основни стъпки: 1. Коректно разпознаване на инвазивния вид. 2. Разработване и оценка на различни алтернативни методи за контрол на инвазивния вид. 3. Прилагане на избрания метод за контрол до значително ограничаване или пълно унищожаване на инвазивния вид. Най-ефикасният и икономичен метод е превенцията, т.е. недопускане на навлизането и масовото развитие на растенията „нашественици“. Необходимо е своевременно унищожаване на всяко новопоявило се находище, тъй като бързата реакция спестява значителни разходи. При затруднения с разпознаването на конкретните видове растения търсете помощта на специалисти от службите за растителна защита или научните звена по ботаника в страната (например от Отдела по растително и гъбно разнообразие и ресурси на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН).

Чуждоземните насекоми у нас Проф. Румен Томов от Лесотехническия университет

Първото съобщение за чуждоземни насекоми в България се появява през 1863 г. когато Lederer, публикува своя труд, в който информира за Helicoverpa armigera и Trichophaga tapetzella като част от пеперудната фауна на България. През 1891 г. Басеянович съобщава Dermestes lardarius Sitophilus granarius. През 1894 г. анонимен автор говори за лозовата филоксера Viteus vitifoliae, заради която на 16 януари 1896 г. княз Фердинанд утвърждава Закон за мерките против филоксерната зараза (чума на лозята) и за възобновението на опустошените от нея лозя, с което се поставя началото на растителната защита в България. През XX век в България са установени 181 вида, като 54 от тях са съобщени до 1940 г., а 127 – след 1948 година. През последните 20 години (1993–2013) са установени 131 вида, което показва, че в България, както и в Европа се наблюдава рязко увеличаване на случаите на проникване на чуждоземни видове.

рез изминалите 60 години около 190 вида насекоми са били третирани като карантинни видове и са били обект на сериозен контрол. Въпреки прилаганите строги карантинни мерки 31 от тях вече са трайно разпространени у нас. Част от тях са проникнали в нашата страна по естествен път от съседни страни. През последните години в рамките на няколко проекта в България беше извършена инвентаризация на чуждоземните насекоми, която показа, че до този момент у нас са установени 300 вида. За част от тях има единични съобщения, отбелязвайки тяхното откриване в България, но вероятно те не са успели да се разпространят трайно. Срещу проникналите у нас икономически важни видове са взимани мерки за тяхното унищожаване

веднага след тяхното установяване. Голяма част от разпространените в България чуждоземни насекоми са фитофаги, но само няколко от тях са икономически важни неприятели по земеделските култури. Това са видове, проникнали в България преди 50–60 г., които понастоящем са трайно разпространени в цялата страна, добре проучени и познати за практиката – колорадски бръмбар (Leptinotarsa decemlineata), оранжерийна белокрилка (Trialeurodes vaporariorum), Myzus persicae, Diaspidiotus perniciosus, Pseudaulacaspis pentagona, бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea), памукова нощенка (Helicoverpa armigera), източен плодов червей (Grapholita molesta), калифорнийски трипс (Frankliniella occidentalis), лозовата филоксера (Viteus vitifoliae). Опасни неприятели по културните растения са и следните видове листни въшки Aphis gossypii, Macrosiphum euphorbiae, Rhopalosiphum maidis, Rhopalosiphoninus latysiphon, Aphis forbesi, Myzus varians, Eriosoma lanigerum, Rhopalosiphum insertum и Toxoptera aurantii. Повечето от тях нанасят вреда по културите, отглеждани на открито или в затворени помещения, както и по овощните дървета. Някои от тях са особено опасни като преносители на вируси. През последните години в Южна България се разпространи

8-9/2013

// Eriosoma lanigerum

// Aphis spiraecola Aphis spiraecola, който в момента е доминиращият вид по ябълката. Американският вид минираща муха Liriomyza huidobrensis е неприятел по зеленчуци и декоративни растения, отглеждани в оранжериите в България. Доматеният листоминиращ молец Tuta absoluta е установен у нас през 2009 г. и понастоящем е изключително опасен неприятел за Южна България. Сериозни неприятели за земеделските култури са и видовете, които нападат складираните продукти. Те имат космополитно разпространение и се „движат“ по целия свят при транспортирането на стоки: Sitophilus granarius и S. oryzae, Oryzaephilus surinamenis, Tribolium castaneum T. confusum и

др. Контролът им е твърде ресурсоемък за индустрията. Чуждоземните насекоми, които имат негативно въздействие върху биоразнообразието, се наричат инвазивни. Инвазивните насекоми въздействат върху местните видове и екосистеми по няколко начина и най-често ефектът е необратим. Те атакуват директно чрез (1) хранене с местни растителни видове, (2) хищничество или паразитизъм по местни видове или (3) хибридизация с местни видове. Негативното въздействие може да е и индиректно чрез пренасяне на болести, конкуренция за храна или местообитания, както и конкуренция за естествени врагове с местните видове. Въздействието на инвазивните насекоми върху околната среда е труднооценимо и те са по-слабо проучвани в сравнение с другите групи инвазивни организми като растения и бозайници. Няколко вида с доказан негативен ефект за биоразнообразието са установени в България. Някои от тях са внесени с посадъчен материал или рязан цвят и веднага след тяхното откриване са предприемани мерки за унищожаване на намерените огнища. Три вида обаче имат потенциал да въздействат негативно върху биоразнообразието и процесите в екосистемите в нашата страна. Мравката Linepithema humile е съобщавана няколко пъти у нас в оранжерии, ботанически градини и сгради. Статусът на популацията на вида у нас подлежи на бъдещи изследвания. Трайно разпространение на L. humile е възможно в районите, където среднодневните температури са между 7 и 14 °C в средата на зимата, а максималните – между 19 и 30 °C през най-топлите месеци. Видът е един от най-опасните инвазивни насекоми на Земята. За негативно въздействие на вида върху биоразнообразието се съобщава в САЩ, Южна Европа, Тихоокеански острови, Южна Африка, Япония, където L. humile измества местните видове мравки, други членестоноги, птици, гущери и бозайници чрез различни механизми като хищничество, съревнование за територии за гнезда и други. Многоцветната азиатска калинка Harmonia axyridis е полифаг, който се храни главно с листни въшки и други

// Harmonia axyridis представители на Hemiptera. Проведените в Северна Америка и Европа наблюдения на открито и лабораторни изследвания показват, че видът е способен да измести местните афидофаги чрез хищничество, конкуренция за храна и други механизми. У нас видът е установен през 2008 г., вече е разпространен в цялата страна и първите резултати от проведените наблюдения показват, че в повечето агроценози измества местните видове калинки. Миниращият молец по конския кестен Cameraria ohridella намалява плододаването и унищожава семенните и кореновите издънки, което поставя под въпрос оцеляването на растението в естественото му находище – резерват „Дерви-

// Cameraria ohridella

темата

ша“. При този вид е доказана индиректна конкуренция за естествени врагове с местните видове. Установено е, че няколко местни вида миниращи молци в България, които споделят един паразитоиден комплекс с C. оhridella, значително намаляват популационната си плътност в райони със силно нападение от неприятеля. Поради географското си положение и засиления транспорт през последните години България е силно застрашена от проникването на чуждоземни насекоми, които имат негативно въздействие върху икономиката и биоразнообразието на България. Транспортните коридори през Турция и Черно море са предпоставка за проникването на видове от Азия. Глобалното затопляне би могло да допринесе за трайното разпространение у нас на средиземноморски видове, които до този момент не са способни да презимуват у нас. Отварянето на общия европейски пазар е предпоставка за безпрепятственото пренасяне на видове от други европейски страни. Вносът на растения и особено на рязан цвят и посадъчен материал крие най-голям риск за проникване на чуждоземни видове насекоми у нас. Освен икономически важните видове у нас се срещат и такива, които в резултат на климатичните промени или адаптация към условията в България имат потенциал да се превърнат в сериозна опасност. Част от тях обитават единствено затворени пространства и все още не са способни да презимуват на открито при нашите климатични условия, но с настъпващото глобално затопляне е твърде вероятно трайно да се разпространят. Такъв вид е Bemisia tabaci (Gennadius), който е намиран инцидентно по различни растения, но няма данни за трайното му разпространение на открито. Други видове все още не са способни да презимуват при нашите климатични условия. Възрастни на средиземноморската плодова муха са улавяни многократно при фитосанитарните инспекции, но на този етап няма данни за разпространение на вида у нас. Няколко наскоро проникнали у нас и изключително опасни неприятели все още не са сериозна

жаване на установеното огнище, но въпреки това през 2009 г. са установени популации по Черноморското крайбрежие, където понастоящем е трайно разпространен. Затоплянето на климата може да провокира някои отдавна про-

// Epitrix hirtipennis заплаха. Такива са западният царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera virgifera) и тютюневата бълха (Epitrix hirtipennis), която обаче има потенциал да се превърне в неприятен проблем и за други култури от сем. Solanaceae – патладжан и домат. В начален етап на своето проникване и с ограничено разпространение у нас са два особено опасни северноамерикански вида цикади. Scaphoideus titanus е заплаха не

// Metcalfa pruinosa поради директната повреда, която нанася, а поради способността му да пренася сериозната микоплазмена болест „flavescence dorӛe“. Този вид е установен в Европа за пръв път през 1958 г., но едва наскоро е забелязан в България. Metcalfa pruinosa е изключително широк полифаг, който напада повече от 200 тревисти и дървесни вида, вкл. няколко културни растения и декоративни дървета и храсти. Единични екземпляри са установени у нас през 2004 г. и са предприети мерки за унищо-

// Phthorimaea operculella никнали видове да се проявят като сериозни неприятели. Примери за това са картофеният молец (Phthorimaea operculella) и южната зелена дървеница (Nezara viridula). Картофеният молец е установен у нас през петдесетте години на XX век и доскоро имаше ограничено разпространение. През последните години видът рязко увеличи популационната си плътност, причинявайки сериозни щети на картофопроизводството у нас. Наблюдава се и разширяване на неговия ареал и вече се среща в района на Добрич. Южната зелена дървеница е полифаг по зеленчуците с космополитно разпространение. Видът е установен в България през 1959 г. У нас липсват данни за неговото въздействие върху биоразнообразието, но през последните години рязко увеличи своята популационна плътност, нанасяйки сериозни щети на зеленчукопроизводството в Южна България.

Десетки чуждоземни видове насекоми, разпространени в други европейски страни, могат да проникнат у нас в близките години и някои от тях да причинят сериозни икономически и екологични щети. От особено значение за намаляването на негативния ефект от тях е да се повиши информираността на населението за потенциалните заплахи от тези видове и да се фокусират усилията към тяхното ранно откриване и бързо ликвидиране.

8-9/2013

Решаващата роля на науката при контрола на карантинните видове Наредба № 1 – ръководно начало за научни цели и селекция Марияна Лагинова от Централната лаборатория по карантина на растенията към БАБХ

Приоритетна задача на държавните органи по международната конвенция по растителна защита е опазването на териториите на страните от въвеждане, пренасяне и разпространение на карантинни вредители по растенията и растителните продукти. Тя се осъществява чрез: – ефективен граничен и вътрешен фитосанитарен контрол за карантинни вредители при внос на територията на ЕС от трети страни на растения и растителни продукти; – контрол върху производството и търговията с растения и растителни продукти и ефективни наблюдения на територията на страната по отношение на карантинни вредители с цел улеснение на търговията; – разработване и провеждане на фитосанитарни мониторинги при различни растителни видове за предотвратяване разпространението на особено опасни карантинни вредители; – осигуряване на износ на растения и растителни продукти, съгласно фитосанитарните изисквания на страната вносител; – лабораторно-диагностична мрежа за диагностика и идентификация на карантинни вредители. ренасянето и разпространението на нови вредители крие потенциална заплаха както за растенията и растителните продукти, така и за земеделието като цяло, горите, парковете, ес-

тествените екосистеми, човешкото здраве и здравето на животните. Проучването на биологията, начина на разпространение, кръга от гостоприемници, икономическата оценка при евентуално внасяне на някои вредители, както и изпитването на нови сортове за устойчивост към тях е от съществено значение за контрола и предприемането на адекватни мерки за борба. В отговор на необходимостта от научни проучвания и селекция е приета НАРЕДБА № 1 ОТ 4 ЯНУАРИ 2002 Г. ЗА УСЛОВИЯТА, ПРИ КОИТО ВРЕДИТЕЛИ, РАСТЕНИЯ, РАСТИТЕЛНИ И ДРУГИ ПРОДУКТИ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕЛИ И СЕЛЕКЦИЯ, напълно хармонизирана с дир. 95/44/ЕС, изменена с директива 2008/61 ЕС. Предмет на наредбата е проучването на вредители, растения, растителни и други продукти, посочени в приложения № 1, 2, 3, 4 и 5 на Наредба № 1 от 1998 г. за фитосанитарен контрол.

Какво е важно да се знае: Условия и ред за разрешаване на дейностите съгласно НАРЕДБА № 1 (4.01.2002) • Извършването на дейностите се разрешава със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), по предложение на директора на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), в чийто район ще се извършва изследователската дейност. • Разрешението се издава по предварително подадено заявление

от лицето, което ще извършва дейността. Заявлението се подава до директора на ОДБХ и съдържа следните данни:

Необходими данни: • име и адрес на лицето, което ще извършва дейността; • вид на материала, научно име/ имена на материала, вкл. на вредител, когато има такъв; • количество на материала; • произход на материала, място и съответен документ за доказване, когато се въвежда от трета страна; • времетраене, естество и цели на дейността – кратко описание на дейността;

• адрес и описание на мястото или местата за задържане под карантина и за изпитване; • място на първото съхранение или първото засаждане, след като материалът бъде официално освободен; • метод за унищожаване или третиране на материала при завършване на разрешената дейност; • граничен пункт за внасяне в територията на Европейската общност за материал, който ще се въвежда от трета страна.

Прилагани документи • документ, който доказва произхода на материала;

темата

• спецификация за опитните и научните цели или за работата по селекция; • ОДБХ извършва проверка и когато дейността, за която е подадено заявление за разрешение, отговаря на изискванията на приложение № 1 на наредбата, директорът на ОДБХ прави предложение до БАБХ, отдел ФСК, за издаване на разрешение; • становище от ЦЛКР относно внасяния материал, вредителите, дейността и лабораторните възможности на изследователя. • При положително заключително становище – БАБХ издава

•

• •

•

Заповед за разрешаване на дейността. • Въз основа на заповедта се издава удостоверение в четири ек-

земпляра – по един за БАБХ, за лицето, извършващо дейността, за ОДБХ, в чийто район ще се извършва дейността, и държавата, откъдето произхожда материалът. ОДБХ разрешава вноса и движението в страната само при условие че се придружават от удостоверение. Материалите се поставят под карантина по време на техния внос и движение и се доставят директно и бързо до мястото/ местата, посочени в удостоверението. Материалите се държат под карантина до приключване на разрешената дейност. Удостоверението, придружаващо материала, трябва да бъде заверено от официалния орган на съответната държава. Растения, растителни и други продукти, изброени в приложение № 5 част А на Наредба № 1 за фитосанитарен контрол, се придружават и от фитосанитарен паспорт, удостоверяващ, че фитосанитарните изисквания, с изключение на изискванията относно вредителя, за който е разрешена дейността, са изпълнени; във фитосанитарния паспорт се вписва „Този материал се движи съгласно Директива 95/44/ЕО“. За дейности с материали, изброени в приложение № 3 на Наредба № 1 за фитосанитарен контрол и непокрити от

наредбата, БАБХ предприема съответните карантинни мерки, включително изпитване. • За тези мерки БАБХ уведомява другите държави членки и Европейската комисия. • Когато материалите се изпращат по пощата, върху тяхната опаковка се поставя означение, че пратката се отваря в присъствието на представител на фитосанитарен инспектор. • При несъответствие на материала с данните, посочени в разрешението, и когато материалът не се придружава от необходимите документи (ФСС, паспорт, заверено удостоверение) фитосанитарните инспектори го поставят под карантина и го унищожават или връщат на изпращача. • Контролът на разрешените дейности се извършва от инспектори по фитосанитарен контрол на ОДБХ в съответния район. Контролът се извършва чрез внезапни проверки. • След изтичане на карантинния период материалът се тества в Централната лаборатория по карантина на растенията съгласно изискванията на приложение № 3 на наредбата. • Унищожаването на изследвания материал се извършва по указаните в наредбата методи в присъствието на фитосанитарни инспектори.

Важността на НАРЕДБА № 1 е, че тя регламентира съвместната дейност между контролните органи на БАБХ и научноизледователските институти с цел ограничаване и отстраняване на риска от навлизане и разпространение на вредни карантинни видове. Давайки възможност на научноизледователските институти да проучват карантинни видове, се осигурява набирането на база данни за биологията и епидемиологията на вредителя в зависимост от климатичните условия в страната и за устойчивостта на отглежданите сортове растения. Тези данни от своя страна спомагат за по-доброто познаване на даден карантинен вредител, за по-ефективното прилагане на мерките за борба и ограничаване разпространението му на територията на страната и съответно за запазване на растителното здраве, на биоразнообразието, на естествените екосистеми, на човешкото здраве и това на животните.

8-9/2013

рез последните години Синджента работи по създаването и внедряването на конвенционални хибриди рапица, с висок генетичен потенциал за продуктивност и качество на зърното. Оптимизирането на факторите на комплекса от агротехнически мероприятия е предпоставка за разгръщане на високите продуктивни възможности на всеки хибрид. Важно място в този комплекс от мерки заема и правилният подбор на подходящи хибриди за всеки отделен агроекологичен район, както и изборът на ефективна стратегия при контрола на плевелите, болестите и неприятелите, на база на растителнозащитната програма с продуктите на Синджента. За рапичните хибриди, от селекцията на Синджента, е важно да се отбележи, че се отличават с изключително висока екологична пластичност. Могат да се отглеждат на различни почвени типове. Растенията имат бърз старт след поникване, устойчиви са на полягане, при узряване чушките не се разтварят, което е от голямо значение при прибирането на хибридите. Високият продуктивен потенциал на рапицата е свързан с повишената толерантност към абиотичния стрес. Показател за това са получените високи добиви през последната стопанска 2012/13 година. Високи и стабилни добиви за условията на Южна България са отчетени от новата селекция хибриди рапица на Синджента. При Каравел добивите варират в рамките на 490-500 кг/дка, Колумб стойностите са от 400-500 кг/ дка, а при Карибик около 450 кг/дка. Октанс - 320-400 кг/дка и най-висок добив е регистриран при Авиатор над 500 кг/дка. Традиционно стабилни добиви се получиха и от хибридите от по-старата селекция на Синджента, като Нелсън, който се характеризира с найтрудно разпукване на чушките при прибиране. Хибридите, селекция на Синджента, се характеризират с високата си степен на разклоняване, правилно разположение на чушките, които се огряват равномерно от слънцето и водят до дружно узряване, което е гаранция за успешно прибиране и високи добиви.

Високи и стабилни добиви с хибридите рапица на Синджента

Нов подход в борбата срещу плевелите в пшеницата ● Доминиращо присъствие на житните плевели ● Агротехниката е наложителна ● Есенното внасяне на хербициди понякога е най-вярното решение

Проф. д-р Тоньо Тонев, гл. ас. д-р Аньо Митков от Аграрния университет в Пловдив

Основната за България зърнено-житна култура – пшеницата, заплевелява предимно със зимнопролетни и ранни пролетни плевели. С настъпващите промени в климата все по-често през есента поникват преобладаващата част от плевелите, които са проблемни за тази култура. При топла есен, особено в Южна

България, се появяват над 90 % от житните видове – див овес, видовете райграс, лисича опашка, ветрушка, видовете овсига, власатка и др. През последните няколко години в отделни райони и микрорайони на страната се наблюдава масово намножаване на дребносеменните житни плевели и особено на овсигата и власатката. На силно заплевелели терени отчетохме от няколкостотин до хиляди бройки

от тези плевели на квадратен метър. Причините за настъпващата динамика в заплевеляването са комплексни, но като найважни от тях бихме могли да посочим – пропуски и грешки в сеитбообръщението, извършването на почвообработки, несъответстващи на биологичните и екологичните особености на тези видове плевели, развитието на компенсаторни процеси след продължителната употреба на неефикасни хербициди срещу определени видове и други.

асовото есенно поникване

на плевелите едновременно с пшеницата създава условия за много силна конкуренция помежду им в период, в който културата проявява силна чувствителност. Колкото по-топла, влажна и продължителна е есента, толкова посилно са изразени тези конкурентни взаимоотношения. Поникналите рано наесен житни плевели до настъпването на зимата успяват да

братят и да зимуват по-успешно. Биологичният температурен минимум на повечето житни плевели е по-нисък от този на пшеницата, поради което те продължават да се развиват известно време, след като културата вече е влязла в състояние на зимен покой. Найлошото стечение на обстоятелствата е, когато при масово есенно поникване на житните плевели, в края на март, времето е топло и влажно, т.е. плевелите продължават да конкурират пшеницата, но е технически невъзможно внасянето на хербициди с наземна техника. Така най-често културата и житните плевели преминават във фенофаза вретенене. До това време плевелите вече са нанесли непоправими щети на пшеницата, конкурирайки я за основните жизнени фактори – вода, хранителни вещества и светлина. След фенофаза братене на житните плевели

те стават по-слабо чувствителни към регистрираните хербициди, а вероятността от хербицидна фитотоксичност за пшеницата нараства. Един от най-ефективните агротехнически методи за намаляване плътността на дребносеменните житни плевели е „методът на погребване“ на плевелните семена. Той се състои в периодичното извършване през няколко (4–5 години) на дълбока оран с плуг с

Есенни грижи предплужник, на по-голяма от традиционната дълбочина с нови 8–10 и повече сантиметра. Така чрез предплужника се „изгребва“ повърностният почвен слой, който при обръщането си попада в дъното на браздата. В този повърхностен слой има най-много жизнеспособни плевелни семена. По-продължителният престой на семената след обръщането им на неблагоприятна за тяхното поникване дълбочина (над 20–25 до 35 см) става причина повечето от тях да загубят жизненост. Противно на тази практика, при извършването само на повърхностни обработки без обръщане на орния слой (включително и чрез продълбочаването) плевелният семенен запас остава в най-горните 1–2 до 5–8 сантиметра, откъдето пониква масово и безпрепятствено. Редуването в сеитбообръщението на култури, които имат близки срокове на се-

предимно срещу житните плевели. В тази стратегия непременно трябва да бъдат включени правилни обработки и сеитбообръщения и правилен избор на хербициди и оптимален срок и доза на тяхната употреба, съответстващи както на видовото разнообразие на плевелите, така и на степента на тяхното разпространение. Необходимостта от есенно внасяне на хербицидите все още не е толкова масова, но има ситуации, при които това е най-вярното решение. Оптимални условия за успешно и безопасно есенно третиране на пшеницата у нас се появяват най-често около средата на ноември. За целта е необходимо да бъдат спазвани някои важни изисквания за третиране през есента. Преди всичко пшеницата трябва да е преминала фенофаза 3-ти лист, а най-добре е да е встъпила във фенофаза братене.

е най-успешен при доминиращо заплевеляване с полска овсига и власатка. При есенно третиране с този хербицид се постига до 100 % контрол и над дивия овес, лисичата опашка и видовете райграс. Препаратът се отличава и със силно противошироколистно действие, особено срещу масово поникващите през есента кръстоцветни плевели. ХУСАР МАКС ОД може да се приложи наесен при силно заплевеляване с див овес, райграс и лисича опашка. Препаратът има частично действие (над 75–80%) и срещу видовете полска овсига и власатка. Унищожава и всички поникнали през есента широколистни плевели. АКСИАЛ 050 ЕК е с отлично действие при заплевеляване с див овес, райграс и лисича опашка. Не е ефикасен срещу видовете полска овсига и власатка. При смесено заплевеляване и с широколистни

итба и прибиране като например пшеница и ечемик с рапица, които имат сродно заплевеляване, създава предпоставки за насищане на обработваемите площи със зимнопролетни и ранни пролетни видове, между които често житните плевели стават доминиращи. Масовата поява във висока плътност на плевели в пшеничните посеви при гореописаните обстоятелства все повече налага да се преосмисли стратегията за борба срещу тях. Промяна в подхода в най-голяма степен се налага

Дневните температури трябва да са над 7–10 градуса, а нощните да не падат под нула градуса. Пшеницата не трябва да е подложена на допълнителен стрес от преовлажняване, силно засушаване или силно нападение от болести и вредители. Възможните алтернативи на химическа борба с плевелите, които сме експериментирали през последните три години на различни пунктове в страната в условията на силно заплевеляване с житни видове, са: ПАЛАС 75 ВГ – препаратът

плевели с висок успех и без опасности за пшеницата (и ечемика) може да се използва и препаратът АКСИАЛ ЕДНО. Вероятността от вторично заплевеляване на пшеницата с житни плевели през пролетта е минимална. Специалистите не трябва да забравят, че правилният избор на система от обработки и хербициди винаги трябва да се прецизира в зависимост от преобладаващите видове плевели, конкретно за всеки случай.

8-9/2013

Фунгициди за обеззаразяване семената на овес

ажен елемент в технологията при отглеждане на овеса е опазването му от болести. В България проблем при производството на овес са: коронеста ръжда (Puccinia coronatа), вирусът на ечемиченото вджуджаване (BYDW), червени листни петна (Drechslera avenae), септориоза (Septoria avenae), листна ръжда (Puc-

Продукти

Активни вещества

Витавакс Е

Карбоксин 300 г/ л + тиабендазол 25 г/ л + имазалил 20 г/ л Тебуконазол 20 г/л + триазоксил 20 г/ л Прохлораз 60 г/ л + триазоксид 20 г/ л

Раксил С 040 ФС Кинто плюс

Приложение, доза/концентрация 150 мл/100 кг семена

Раб. р-р л/дка до 4 л вода

100 мл/ 100 кг семена 200 мл/ 100 кг семена

до 4 л вода до 4 л вода

Таблица 2. Резултати от изпитване на продукти за обеззаразяване на семена овес

Ефикасност в%

Таблица 1. Характеристики на продуктите

Брой болни метлици (от четирите повторения) осреднено % нападнати метлици спрямо общия брой

Овесът е зърнено-житна култура с важно стопанско значение. Той е една от културите, към които интересът расте, поради широкото му и разностранно използване и високата ефективност на производство. По размер на площите овесът се нарежда на пето място след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика (Баталова, 2000). Найголеми производители на тази култура са страните от ОНД, САЩ, Канада, Австралия, страните от Западна и Централна Европа (Савова и кол., 2005).

Доза, мл/100 кг семена

от Института по земеделие в Карнобат

установено повишаване на степента на нападение от праховита главня (Ustilago avenae). Праховитата

cinia graminis f. sp avenae) и праховита главня (Ustilago avenae). При обследване на посеви с овес бе

Препарат

Гл. ас. Тошка Попова, доц. д-р Тодорка Савова

А1 – Дунав 1 + Витавакс Е

150

100

А2 – Дунав 1 + Раксил 040 ФС

100

А3 – Дунав 1 + Кинто плюс

200

100

А4 – Дунав 1 – Контрола

–

5,8

–

А5 – № 513 – 1 – 1 + Витавакс Е

150

63,6

А6 – № 513 – 1 – 1 + Раксил 040 ФС 100

100

А7 – № 513 – 1 – 1 + Кинто плюс

200

100

А8 – Контрола – № 513 – 1 – 1

–

16,0

–

А9 – № 459-2-2 + Витавакс

150

100

А10 – № 459-2-2 + Раксил 040 ФС

100

А11 – -№ 459-2-2 + Кинто плюс

200

100

А12 – № 459-2-2 + Контрола

–

4,7

–

А13 – CND 282 – Контрола

–

8,8

–

А14 – CND 282 + Витавакс Е

150

100

А15 – CND 282 + Кинто плюс

200

100

A16 – CND 282 + Раксил 040 ФС

100

А17 – 703 – 4 – Контрола

–

5,8

–

А18 – 703 – 4 + Ламадор 400 ФС

100

А19 – 703 – 4 + Витавакс Е

150

100

А20 – 703 – 4 + Кинто плюс

150

100

Есенни грижи главня е със стопанско значение за овеса. Характерните симптоми на болестта се проявяват в периода на изметляване. В началото от влагалището на последния лист се показва по-малка и сбита метлица, чиито зърна и плеви са превърнати изцяло в черна, праховидна главнива маса от спори. Тези спори се разпрашават по време на цъфтежа и заразяват новообразуващите се семена на съседните растения. Праховитата главня по овеса се разпространява чрез вятъра или по време на вършитбата. Патогенът може да се съхранява върху различни структури на семето, но най-често се намира върху ендосперма, под или върху плевите. Някои сортове овес проявяват пълна устойчивост към болестта. В литературата се посочва, че при чувствителните сортове овес системните фунгициди потискат развитието на гъбата в растенията след покълнване. Това наложи в периода 2009/2011 г. да бъде изпитана ефикасността на някои препарати за обеззаразяване, т.е. да се провери възможно ли е приложението на продукти, използ-

вани за обеззаразяване при ечемика и при овеса. За целта бяха изведени полски опити с шест образци овес, два продукта за обеззаразяване и съответните контроли. Опитите бяха заложени с един сорт овес Дунав 1 и четири селекционни линии № 513-1-1, № 459-2-2, № СНD 282 и № 703-4. За обеззаразяване са използвани продуктите Витавакс Е, Раксил 040 ФС и Кинто плюс като еталон. Опитите са изведени в три повторения по 2 м2. Сеитбата е извършена ръчно, като са смесени трите компонента – продукт, вода и семена, спазвайки указаните дози. След много добро объркване семената са оставени да просъхнат, след което са засети. Използвани са семена с естествена зараза. Отчитането на проявата на праховита главня бе извършено във фаза изметляване. Извършени са две отчитания. Болните метлици са отделени от здравите, като са преброени поотделно за всяко повторение и са осреднени. Контролите в опита са със средна степен на зараза на праховита главня.

В таблици 1 и 2 са характеристиките на продуктите и получените резултати.

В резултат на получените данни може да се направят следните изводи: ● При условията на периода на извеждане на опита изпитваните продукти за обеззаразяване осигуряват необходимата защита срещу патогена на праховитата главня по овеса в дози на приложение както и при ечемика. ● По-нисък обеззаразителен ефект е получен при варианта № 513–1–1 + Витавакс Е. При тази селекционна линия се наблюдава по-висока степен на нападение. При обеззаразяване на семена от вариант № 513– 1–1 е добре да се използват другите два продукта. ● Продуктите, използвани в проучването, могат да се приложат за третиране на семена от овес срещу семепреносими патогени.

8-9/2013

Есенното внасяне на хербициди в рапицата е с безспорни предимства Проф. д-р Тоньо Тонев, гл. ас. д-р Аньо Митков от Аграрния университет в Пловдив

Рапицата е интензивна култура, за чието нормално отглеждане се изискват значителни инвестиции. При разумно отглеждане и благоприятно стечение на агрометеорологичните условия тя възвръща многократно направените разходи. За условията на България решаваща предпоставка за отглеждането на рапицата се оказва наличието на ранни есенни дъждове. Отсъствието или недостигът на влага за нейното навременно поникване става причина за забавеното Ӝ развитие през есента и за неуспешното Ӝ презимуване. При наличието на така желаните есенни дъждове една от основните причини за неуспехите при отглеждането на рапицата все още е извършването на сеитбата върху некачествено подготвена почва с много голямо количество и неравномерно и плитко размесени растителни остатъци и слама. Наличието на т.нар. „пружиниращо легло“ за семената на рапицата е гаранция, че ще се получи рядък и неравномерен посев. Основен вреден фактор при отглеждането на рапицата са плевелите, които, ако не се контролират навреме, нанасят големи и често непоправими щети на културата.

ко се допусне силно заплевеляване на посевите от рапица, добивът от нея може да намалее с над 50%, а много често плевелите стават причина за пълен провал и се налага разораване на посевите още през есента или рано през пролетта. Провеждането на погрешна агротехника в резултат на неком-

петентност или от криворазбрани икономии довежда до крайно разочароващи резултати. При силно заплевеляване на предшественика, най-често пшеница или ечемик, се налага извършването на почвообработки, които да гарантират подълбокото заравяне на плевелните семена. Ако семената на тези плевели останат в най-повърхностния слой, те стават причина за силното заплевеляване и на рапицата. На почвените хербициди в рапицата трябва да се гледа като на важен елемент в системите за борба с плевелите. Основното предимство на тези хербициди е, че те освобождават рапицата от конкуренцията на плевелите още в най-ранните фенофази от нейното развитие. При условията на благоприятна почвена влажност от хербицидните препарати Бутизан, Теридокс, Султан, Калиф мега и др. може да се очакват отлични резултати срещу основните видове житни и широколистни плевели (без кръстоцветните видове полски синап и дива ряпа). При наличие на силно заплевеляване с успех се прилагат всички регистрирани при рапицата вегетационни противожитни хербициди (Ажил, Фузилад форте, Стратус ултра и др.).Често в желанието си да получим резултати с възможно най-ниската доза на противожитни хербициди се достига до пределно ниски и неефикасни дози. В подобна ситуация може да се изпадне в случаите, когато към момента на третирането житните плевели (видовете райграс, див овес, лисича опашка, овсига, власатка и др.) и самосевките от пшеница и ечемик са започнали да братят. Калиф мега е нов почвен хербициден препарат на фирма „Мактешим аган“, който скоро предстои да излезе на пазара. През 2013 г. изведохме парцелен опит с този хербицид в опитните полета на Аграрния уни-

верситет. Продуктът съдържа двете активни вещества: метазахлор 250 г/л + комазон 33 г/л. Калиф мега е възможно да се прилага след сеитбата или през ранната вегетация на културата и плевелите. За предпочитане е почвеното внасяне на хербицида. В спектъра на действие на Калиф мега са видовете райграс, див овес, лисича опашка и много широколистни плевели, в т.ч. полски мак, ралица и др. Комазон засилва действието на метазахлор спрямо лепка, лайка, подрумче, овчарска торбичка и едногодишните житни. Хербицидът има слабо (частично) действие (под 50%) срещу кръстоцветните плевели. На българския пазар вече се предлагат рапични хибриди на фирмите „Пионер“, „Монсанто (Декалб)“ и „Рапул“ по технологията Клиърфийлд. За контрол на плевелите по тази технология рапичните посеви се третират с хербицидния препарат Клеранда – производство на БАСФ, съдържа две активни вещества: имазамокс и метазахлор. Той има отлично листно-системно хербицидно действие и много добре изразено почвено последействие. Добавянето на прилепител ДЕШ трябва да се счита като необходимо условие за пълната изява възможностите на Клеранда. Резултатите от нашите няколкогодишни опити потвърждават необходимостта и ползите от ДЕШ, което ни дава основание да го препоръчаме като партньор на Клеранда. Резултатите от опитите показват още, че при навременно третиране дозата от 150 мл/дка Клеранда + Деш 100 мл/дка решава успешно проблемите с всички плевели при рапицата и не е необходимо дозата да бъде завишавана на 200 мл/дка. Закъснялото и особено пролетното третиране с Клеранда, значително намалява ефекта на продукта срещу житните плевели и основно срещу видовете райграс. При завишаване дозата на Клеранда до 300–400 мл/

Есенни грижи дка, каквото би се случило при евентуално застъпване при два съседни хода на пръскачката, се запазва високата селективност на продукта към културата. Множеството опити, които извеждахме с Клеранда през последни-

те години, включваха прилагането на различни дози и срокове на третиране, при много силно и разнообразно заплевеляване. Клеранда сме внасяли в три срока наесен, а в други опити – и напролет. Между доминиращите плевели в опитните ни

полета винаги са били двата найопасни и широко разпространени кръстоцветни вида – полски синап и дива ряпа. До появата на това ново технологично решение проблемът с кръстоцветните плевели беше практически неразрешим. Полският синап и дивата ряпа поникват още наесен – преди и по време на поникването на рапицата, а при топло и влажно време появата на нови екземпляри продължава до началото на декември. През късна есен в силно заплевелелите площи се наброяваха до 100–150 екземпляра на квадратен метър от двата опасни вида. Голяма част от тези екземпляри, естествено, загинаха в резултат на вътревидова или междувидова конкуренция. Нежните и етиолирани екземпляри от много гъсто поникналите плевели по-лесно измръзват през зимата. При подобна силна конкуренция в рапичните посеви досега най-често се налагаше разораване на културата или в най-добрия случай примиряване с от 30–40 до 50–60% по-ниски добиви при еднакви следващи производствени разходи. Други много опасни и широко разпространени плевели при рапицата в опитните ни полета и в широката практика бяха райграс, полски мак, лепка, видовете ралица, подрумче и др., срещу които при правилно приложение Клеранда дава отлични резултати. Клеранда е мощно оръжие и срещу севката от кориандър. Едно от основните заключения, които следват от тези опити, е, че срокът на третиране и най-вече подходящо подбраната фенофаза на плевелите и културата са решаващо условие за успеха. Хербицидът Салса 75 ВГ е нов и малко познат досега продукт на фирма „Дюпон“, с активно вещество ета-метсулфурон. С този хербицид вече са извеждани десетки демонстрационни опити в цялата страна и фермерите го очакват с нетърпение. В основния му спектър на действие попадат отново двата най-опасни и широко разпространени плевела при рапицата – полски синап и дива ряпа. Продуктът има различен по сила хербициден ефект и срещу други широколистни плевели, а дори и слаб противожитен ефект. От Сал-

8-9/2013

34 са 75 ВГ също се получиха отлични резултати в борбата срещу самосевката от кориандър. Изпитвали сме голямо разнообразие от варианти с различни дози на Салса 75 ВГ, основно чрез есенно и отчасти с пролетно третиране със и без прилепител Тренд, както и резервоарни смеси с противожитни хербициди и сортовата чувствителност на 17 рапични хибрида. Резултатите и от тези опити недвусмислено показват предимствата на есенното третиране със Салса 75 ВГ пред пролетното. За да се разшири спектърът на действие на Салса 75 ВГ, той може да се прилага успешно в резервоарни смеси или в системи след употреба на ефективни почвени или други вегетационни противожитни хербициди като Фузилад, Стратус ултра и Ажил и др., както и с противошироколистни хербициди като Галера супер. Естествено условие за успех на резервоарните смеси е да съвпада оптималният момент на третиране на двата продукта. При разминаване на тези срокове е препоръчителна последователната им употреба. Най-същественото

предимство на Салса 75 ВГ е, че може да се прилага при всички конвенционални хибриди рапица. Той е високо-селективен хербицид за рапицата. Не сме наблюдавали видими признаци на фитотоксичност от хербицида при нито един от 17-те конвенционални рапични хибрида, дори при двукратно завишаване на дозата – 4 г/дка. Препаратът Модаон 4Ф е с активно вещество бифенокс и е отдавна познат контактен хербицид. Продуктът е производство на фирма „Мактешим Аган“. С този препарат също сме извършвали мащабна изследователска работа по изпитването на различни дози и срокове на третиране, в т.ч. смесимост на Модаон 4Ф с противожитни хербициди, сортова чувствителност на 17 рапични хибрида. Резултатите от нашите опити показват висока селективност на продукта към културата и висока ефикасност срещу синапа и дивата ряпа (над 75–80%). Не сме констатирали признаци на фитотоксичност при нито един от рапичните хибриди, дори при двойната на препоръчваната доза (200 мл/дка). И при този продукт предимствата на есенното третиране пред пролетното са безспорни. Препоръчителната доза на Модаон 4Ф е от 100 мл/дка, в ранни фази от развитието на културата и плевелите. Новият хербициден препарат Галера супер на фирма „Дау Агросайънсис“ е в процес на изпитване в различни дози и срокове на приложение. Това е системен листен хербицид, в състава на който влизат три активни вещества клопиралид, аминопиралид и пиклорам. Галера супер е с противошироколистно действие. Продуктът засяга много широк спектър от важни за рапицата плевели, с изключение на кръстоцветните видове – полски синап и дива ряпа. В експерименталната работа по проекта Хербитур се включват различни дози и срокове на приложение, изпитване на резервоарни смеси с противожитни хербициди и др. Резултатите от нашите опити показват безпроблемно смесване на Галера супер с основните противожитни хербициди, висока селективност и отсъствие на сортова чувствителност на изпит-

ваните хибриди към хербицида. И при този продукт отново се потвърждават предимствата на есенното третиране пред пролетното, както и фактът, че чрез оптимизиране срока на внасяне може да се гарантира много по-висока ефикасност. Препоръчителната доза на продукта е между 20 и 25 (до 30) мл/дка, приложен след масовото поникване на всички чувствителни плевели. Ранното пролетно третиране също дава задоволителен ефект, но при прераснали плевели напролет ефикасността намалява и се налага завишаване на дозата. Поради тромавата система по регистрациите на нови ПРЗ в България хербицидът вече трета година е обект на нелегален внос от съседни държави. Лонтрел 300 в доза 35–40 мл/дка успешно контролира лайка, подрумче, лепка, паламида, колендро, самосевка кориандър, къклица, метличина, млечок, пача трева, фасулче, видовете пипериче, подбел, спореж и други. През 2013 г. в опитните полета на Аграрния университет в Пловдив изведохме серия от опити за смесимост на всички нови противошироколистни вегетационни хербициди при рапицата (Клеранда, Салса 75 ВГ, Галера супер и Модаон 4 Ф) със специализирани листни торове на фирма Екофол (Цинак 100 мл/ дка, Лактофол Бор – 5–1 л/дка, и др.). Резултатите от тези опити показаха пълна съвместимост между горепосочените хербицидни препарати и листни торове, което ни дава основание да ги препоръчваме за съвместна употреба в резервоарни смеси. Като извод от многобройните ни опити се налага заключението, че есенното третиране с всички нови вегетационни хербициди, които бяха обект на изпитване, е с безспорно предимство пред пролетното. Така рапицата се освобождава навреме от конкуренцията на плевелите по отношение на основните жизнени фактори – светлина, вода и хранителни вещества. Ако е пропуснато есенното внасяне на хербицидите, може да се извърши и пролетно, но трябва да се знае, че това е сериозен компромис.

Есенни грижи

Гризачите в трайните насаждения Доц. д-р Орлин Деков от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров” През пролетно-летния период в овощните градини основни вредители са насекомите и болестите. През късната есен и зимата идва времето на гризачите. Ежегодно градините се нападат от гризачи: зайци, мишки, водни плъхове и слепи кучета. Те повреждат всички овошки, дори и лозята. Пораженията, причинени от тях, затормозяват и забавят развитието, а често водят и до гибелта на растенията. Мишките и зайците особено силно вредят на младите дървета, като се хранят с кората им. Зайците например не подбират нищо: прегризват дебелите незащитени клони, а тънките пречупват така прецизно, все едно са прерязани с ножици.

кората, прегризани 1–2-годишни клонки, може да бъдете сигурни, че са ви посетили зайци. Не по-малки беди могат да донесат и мишките, особено обикновената полевка. Това става и щетите са най-големи в години с масови намножавания, когато броят на „острите зъбки“ нараства значително. Повредите се нанасят през късна есен и зимата, дори под снежната покривка. Мишките изгризват кората в основата на стъблото на височина докъдето стигат, обикновено до 10–12 см от повърхността на земята. От тях може да пострадат всички овощни видове, лозя, яго-

дови насаждения. Такива сериозни щети те нанесоха при масовото намножаване в източната част на Дунавската равнина и Източна Тракия през есента на 2004 г. Освен тези видими повреди има и невидими, които често озадачават. Последствията от тях дават отражение и се проявяват по време на вегетацията. Дърветата изглеждат болни, листата жълтеят и са увиснали, за разлика от здравите, както се вижда на снимката. Обикновено до годинадве те загиват.

ри преглед в овощната градина рано напролет, когато дръвчетата излизат от зимен сън, може да видите доста неприятна гледка. Ако забележите груби нагризвания по стволовете на младите дървета или на по-ниските клони, често с висящи части от

// Повреда от зайци

// Повреда от полевка по младо ябълково дръвче

// Повреда в основата на ствола под земята, причинена от сляпо куче (черешова градина в с. Бабинска река, Кюстендилско)

// Дървета с изгризана кора под земята от сляпо куче

8-9/2013

36 Ако се разрови земята около ствола, ще се види дълбоко изгризаната кора на стъблото, а също и нагризвания по близките корени. До мястото на повредата се намира подземен тунел с диаметър 5–8 см. Причинител на тези сериозни повреди е сляпото куче. В овощни градини, разположени в близост до водоеми (реки, канали), подобни повреди може да нанася и водният плъх. Гризачите прегризват и се хранят с корените. В резултат на тези повреди се нарушава движението на хранителни вещества в растенията и те бързо загиват.

// Подземен тунел към ствола на дървото, направен от сляпо куче Как да се предпазим от тези неприятни гости в градината? Добрата защита изисква комплекс от мероприятия, насочени към възпрепятстване достъпа на гризачите до градините, създаване на неблагоприятни условия за за-

// Предпазни мрежи против гризачи около стъблото

селването им и накрая провеждане на изтребителни мероприятия. Ограждане на градината с телена мрежа е добра защита срещу зайците. За защита от тях около стволовете на дърветата може да се поставят предпазни метални или пластмасови мрежи, които през пролетта се свалят. Редовните почвени обработки и поддържането на почвата чиста от плевели предотвратява заселването на мишките. Репелентите са средства, отблъскващи различните видове вредители от даден обект (растения, продукти, опаковки, технически средства и др.). У нас за предпазване на дървесни видове от зайци, елени, сърни и други едри животни е регистриран „Арбинол Б“ (0,1% денатониум бензоат, битрекс). Това е готов продукт, с който се пръскат или мажат стволовете на дърветата. Това средство обаче не предпазва от мишевидни гризачи. То дори се влага в отровните примамки за мишки, за да предотврати нецелево отравяне на домашни и диви животни. Известни са някои препарати за растителна защита, които имат отблъскващо (репелентно) действие спрямо гризачите. Такива са средствата, съдържащи активно вещество тирам. Белият латекс за вътрешно боядисване е добър носител за тирама. За целта може да се приготви разтвор от 400 г Тирам 75 WP в 2 л вода, след което сместа се добавя и разбърква бавно с 4 л бял латекс. Така полученото мазило се нанася с четка върху стволовете на дърветата. Добре е да се знае, че има известна несигурност по отношение на дългосрочността и ефикасността на тези продукти.

Полевките се разселват и навлизат в овощните градини найчесто при масово намножаване в околните обработваеми площи – люцерни и есенни житни култури. Това става към края на лятото и есента. Обикновено те се заселват в редовете, където в повечето случаи почвата не се обработва, затревява и има благоприятни условия за съществуване. Присъствието им личи по дупките, водещи към подземните обитания. В зависимост от числеността те са от 2–3 до 10–15 и повече. Обикновено са свързани с добре утъпкани пътечки. На местата, където са се хранили, има надробени растителни части, често в дупките има вмъкнати зелени стъбла. Срещу полевките и мишките се поставят отровни примамки в дупките. Регистрирано средство за борба с полевките е Родекил ПП. Най-добре е обработката да се извършва през късна есен, преди да се влоши времето и да се образува снежна покривка. Внася се по 10–12 г примамка на дупка. В малки градини или при ниска плътност на колониите и дупките на мишките е добре всички дупки да се затъпчат с крак и на следващия ден да се постави примамка само в отворените дупки. Характерно за отровните примамки, които се продават и използват сега, е, че действат сравнително бавно и смъртоносният ефект върху мишките се проявява след третия до десетия ден след поглъщането им. Поради това след десетина дни дупките може отново да се затъпчат и ако има на следващия ден отворени, в тях отново да се постави примамка. Градините трябва да се оглеждат и след това един-два пъти месечно, тъй като е възможно ново заселване от околните площи, дори и през зимата под снежната покривка. Борбата със сляпото куче е трудна. У нас в градините и околностите на населените места под земята обитават два вида подземни животни: сляпото куче и къртицата. С това, че живеят под земята, се изчерпва и приликата между тях. И двата вида

Есенни грижи прокопават и поддържат сложни подземни системи от тунели. Постоянната мрежа от ходове е на дълбочина 20–30 см и по-дълбоко и водят до гнездото, разположено на дълбочина до 1 м при къртицата и до 2–3 м при сляпото куче. Ходовете на къртицата са по-тесни, 4–5 см в диаметър, докато тези на сляпото куче са по-големи – 6–8 см. Във влажни и рохкави почви и двата вида при търсене на храна се движат плитко под почвената повърхност. Къртицата често оставя по някой тунел, отворен на повърхността на земята, докато сляпото куче винаги поддържа ходовата си система затворена. Механичното унищожаване е практически достъпен начин за спасяване от неканените гости. Сляпото куче е много предпазливо, но може да бъде предизвикано да дойде само на мястото, където го чакате. То не търпи тунелите му да бъдат отворени и обикновено до 2 часа след разкриване на хода идва на мястото. Първо запушва

тунела със земя, а след това го възстановява встрани или под разровеното място. Така че потърсете подземния ход и го отворете. Най-често се намира на дълбочина 20–30 см. Купчинките изхвърлена земя (къртичините) показват приблизително подземното направление, но самата галерия може да се окаже доста встрани. Обикновено от нея животното прави късо отклонение (20–30 см) встрани и през него изхвърля изкопаната земя навън. След разкриване на хода се застава неподвижно до отвора. След като неприятелят дойде и започне да рови и да запушва отвора, с мотика се копва зад мястото, където се намира и се изважда. За унищожаване на сляпо куче може да се прилага заливане на ходовата система с вода. Приложението обаче изисква подходящ водоизточник с достатъчен дебит за бързо заливане на тунелите. Различни видове капани, както самоделни, така и разпространя-

вани в търговската мрежа, също могат да бъдат полезни. На пазара се разпространяват и електронни приспособления за защита от подземните вредители, но ефектът от прилагането им е недоказан или нетраен. От химическите средства за борба отровните хранителни примамки, предлагани сега на пазара за унищожаване на мишки и плъхове, са на зърнена основа и са неподходящи и неефективни срещу сляпото куче. Сравнително ефикасен начин за борба е насищането на ходовата система с отровни газове, които задушават животните. Може да се използват отработени автомобилни газове, вкарвани чрез маркуч от ауспуха в ходовете. На пазара се предлагат и специализирани димки за борба със сляпото куче и къртицата. След запалване и поставяне в дупките те отделят отровен газ, който унищожава или пропъжда вредителя за известно време.

8-9/2013

38 година? Изключителна суша беше наблюдавана през периода юни–октомври. Това създаде огромни трудности при предсеитбените обработки на площите за рапицата и зърнените култури, а така също и на самата сеитба. Първите стопански ценни валежи паднаха в последните дни на октомври и в поголяма част през декември. Оптимални са валежите и през първите два месеца на 2013 г. – общо 60–80 л/кв.м. Падналите валежи от дъжд

поникване и братенето на почти всички посеви от зърнено-житните култури в страната. От януари до май са регистрирани 245 л/кв.м, а от септември до края на април – 420 л/кв.м. Проблемът с активната почвена влага стартира през май. Винаги съм отбелязвал високата стойност на прословутите гергьовски дъждове и дъждовете около 24 май. За съжаление през тази година такива валежи не се случиха. И независимо че през април валежите

За житните култури всяка година е различна! Проф. д.с.н. Илия Станков

Какво се случи през 2013 и какви са поуките от допуснатите грешки?

ешаването на проблемите за хлебното и фуражното зърно винаги ще има актуално значение за условията на нашата страна. С това се обяснява повишеното внимание към обикновената зимна пшеница и останалите зърнено-житни култури – твърда пшеница, ечемик тритикале, ръж, овес, лимец и други. Безспорно определяща е ролята и значението на пшеницата в това отношение. Пшеницата е многостранно понятие. За химика тя е комплекс от органични съединения, а за генетика – загадъчен организъм. За фермера тя е стокова култура, а за превозвача – товар. За обикновения човек означава работа, за търговеца – стока. За мелничаря е суровина за мелене, а за хлебаря – брашно. Банкерът я оценявя като движимо имущество, за политика е проблем. Животните изпасват пшеничните посеви и се хранят с нея. Тя поддържа съществуването на различни паразити. Мелиораторът я използва в качеството на почвозащитна култура. В религията пшеницата е символ, художникът и фотографът гледат на нея като на модел. Тя е необходим продукт за изхранване на милиони хора, населяващи земното кълбо, а за други е единствено средство за съществуване. Всяка отделна година е специфична по отношение отглеждането на пшеницата. С какво се характеризира агрометеорологичната обстановка през 2012–2013 стопанска

и сняг през периода октомври – декември 2012 г. и януари – февруари 2013 г. подобриха значително влагозапасяването на почвите в цялата страна. Задоволителната влага и подходящите температурни условия бяха предпоставка за равномерното

достигнаха до високи стойности – 20 л/кв.м, дефицитът през май се оказа решаващ. Много сортове загубиха част от листната си маса, но това не е фатално. Пшеничените зърна са изхранени от зеления клас, още повече че в първата половина

Мнение на юни валя достатъчно. В много региони вегетацията продължи при наличие на достатъчно влага. Кои са главните пропуски, които бяха допуснати по време на сеитбената кампания за 2012–2013 стопанска година? На първо място в последните години се наблюдава тотално нарушаване на оптималните срокове за есенната сеитба при житните култури. Науката и земеделската практика в продължение на десетки години са показали, че оптималният срок за сеитба на зърнено-житните култури в нашата страна е през октомври. Тенденцията за по-ранна септемврийска сеитба (от началото на септември) беше отбелязана като редовна практика най-напред в Северна България под влияние на големите арендатори, които засяват няколко десетки хиляди декари, а някъде дори стотици хиляди. И докато това е донякъде оправдано за най-крупните зърнопроизводители, в никакъв случай не е добре за масовите производители, които засяват по 5–10 хиляди декара. В Южна България сеитбата обикновено започваше в началото на октомври. Във връзка с настъпилите промени в климата през последните години моята препоръка беше за изтегляне на сеитбата с 5 дни по-рано – след 25 септември, при положение че прогнозата за валежите е да паднат след 5–10 октомври. Изненадата беше доста голяма, тъй като под влияние на северните региони масово започна сеитбата в Тракия за пръв път в средата на септември от Кръстовден – 14 септември. Защо не бива да се премине ма-

сово към ранна септемврийска сеитба? Главните проблеми на тези рано поникнали посеви се отнасят до нападението им от различни болести и неприятели – житни мухи, житен бегач и др. Това обаче може да се случи и при рано поникналите октомврийски посеви. На второ място при ранните посеви, когато условията за растежа и развитието на растенията са благоприятни, може да настъпи частично или пълно вретенене още през есента или рано напролет. Особено неподходящи са ранните септемврийски посеви от ечемика, които се нападат от вирусната болест жълто вджуджаване. Моята препоръка е следната: след 25 септември може да започне сеитбата най-напред с ръжта, след 1 октомври – масова сеитба на пшеницата, а след 10 октомври – на ечемика и тритикалето, и най-накрая – на твърдата пшеница. Не е желателна сеитба на ечемика през ноември, а при положение че не е засят, следва да се сее при подходящи условия след Никулден или рано в началото на годината: януари – февруари. Това е валидно за зимно-пролетните сортове ечемик, а през пролетта предимство имат пролетните сортове. По отношение на предшествениците трябва да се почне с бобовите, рапицата, слънчогледа, царевицата, фъстъците и други. Що се отнася до повторките, които аз не препоръчвам, когато се налага тяхното използване, следва да се засеят в края на оптималния срок и непременно след подметка или оран веднага след жътвата. Монокултурното отглеждане на пшеницата на този етап, когато стърнищата не може да се горят, следва да се избягва поради нападението на тези посеви от фузарийното кореново гниене, с което на практика със средствата за растителната защита не може да се води ефективна борба. Основното, което следва да се има предвид, се отнася до извършване на сеитбата на сухо и задължително валиране. Не бива да се допуска сеитба при шарена влага, което води до загиване на растения и разреждане на посева. През последните две години някои стопани в Северна и Южна България се наложи да презасеят част от посевите с намалена посевна норма – 10–12 кг/дка, което е крайно нежелателно и недопустимо.

Вторият основен проблем се отнася до прилагането на минималните обработки, които навлязоха у нас от чужбина, и извършването на директна сеитба. Аз се отнасям внимателно към всички новости в земеделската практика, но при наличните условия на засушаване – въздушно и почвено, използването на този метод е неоправдано и вредно. От икономическа гледна точка директната сеитба е за предпочитане, но от агротехническа се нарушава дълбочината на сеитбата, като семената попадат на 2–3 см и възелът на братене се залага плитко, което не бива да се допуска. Пшеницата не трябва да се сее плитко както рапицата. По време на есенната сеитба се наблюдаваха големи и дълбоки пукнатини в полетата и съществуваше опасност при директна сеитба част от семената да отидат в тези пукнатини. Не е за препоръчване и разпръснатата сеитба с тороразпръсквачки, която от време на време се прилага от някои производители в трудни моменти. Съществени пропуски се правят по отношение на сеитбените норми. В това отношение се очертават три тенденции: 1. Използване на прекалено ниски норми на сеитба – 10–12 кг/дка. 2. Оптимални сеитбени норми – около 24–25 кг/дка чрез отчитане броя на кълняемите семена –примерно 500 семена на кв.м, абсолютната маса и кълняемостта. Това е класическият начин, при което се допуска известно повишаване на нормата заради трудните условия на полето. 3. Използване на неоправдано високи посевни норми над 30–35 кг/дка. И ниските, и прекалено високите посевни норми са еднакво неподходящи и не бива да се прекалява с използването им. Особено погрешно е използването в условията на страната на минималните посевни норми. Известно е, че много често посевите не братят нормално както есента, така и рано напролет. При това положение ниските посевни норми водят до редки и негарнирани посеви и създават проблеми със заплевеляването. При високите посевни норми може да се създадат прекалено гъсти посеви с етиолирани растения, склонни към полягане. По отношение храненето на посевите се забелязва положителна тенденция. Така в първите години след про-

Мнение мените през 1989 г. в повечето случаи голяма част от посевите не се торяха или се прилагаше само едностранно торене с азотни торове. Сега вече повечето стопани прилагат предсеитбено торене с NP – амофос или NPK в минимални количества, без да има данни от почвени анализи и еднократно и коригиращо пролетно подхранване с азотни торове – карбамид, амониева селитра и т.н. Все още обаче не е достигнато нивото от 80-те години на миналия век – 22,7 кг/дка, активно вещество – NPK. Не е постигнат и максималният добив от пшеницата – 478 кг/дка, получен през 1989 г. в резултат на интензивното торене през предшестващите години. По отношение на ранното пролетно подхранване с азотни торове се очертават няколко различни тенденции. Големите арендатори започват още от декември и продължават през януари, като основно използват карбамида при наличие на ниски отрицателни температури. Това е оправдано с оглед спазване нитратната директива на ЕС. Повечето средни и дребни производители предпочитат подхранването през февруари с амониева селитра или САС. Най-подходящото време за подхранване е при замръзнала почва, когато не остават дълбоки дири след машините, които почти ежегодно се наблюдават. Освен това торът трябва веднага да започне да се консумира от растенията, което невинаги може практически да се осъществи. Що се отнася до разпространеното мнение за загубите на азота при низходящия воден поток, следва да отбележим, че съществува и т.нар. възходящ воден поток и внесеният по-рано азотен тор идва на мястото си. През тази година значителна част от есенните посеви не са подхранени до средата на февруари. При първата възможност за влизане в нивите, без да затъват машините, следва да се извърши подхранването еднократно, а да не се разчита на порционно внасяне. Не се препоръчва подхранване през март, особено ако настъпи засушаване, но агрометеорологичните условия в последните дни на февруари ни насочват именно към мартенско подхранване. По отношение на растителната защита благодарение на активната дейност на редица чуждестранни

компании и български фирми са постигнати добри резултати в различните направления. Аз ще се спра обаче предимно на пропуските, които все още се допускат от някои земеделски производители. Може да се каже, че добре се решава проблемът за обеззаразяването на семената при житните култури. Допускат се все още някои пропуски, като третиране с намалени дози от съответните продукти, което може да създаде големи проблеми. Не е решен този въпрос добре при някои култури, които заемат по-малки площи, като ръжта и овеса. Що се отнася до тритикалето и лимеца, препоръките на специалистите са, че при тези култури може да не се обеззаразяват семената. Има голям напредък в извеждане борбата с основните болести – ръжди, брашнеста мана, септориоза и фузариум в класа, но и тази практика все още не се прилага от всички стопани в страната. Не е решен напълно и успешно проблемът за борбата с основните неприятели по житните култури – житни мухи, житен бегач, житна дървеница, житна пиявица, въшки и т.н. На практика почти не се води борба с гризачите – полевката и други. Не навсякъде е успешна борбата с плевелите – житни и широколистни. Въпреки наличието на голямо разнообразие от ефективни хербициди не е решен окончателно проблемът за борбата с житните плевели – див овес, райграс и други дребносеменни житни плевели. В повечето случаи този въпрос се подценява. От широколистните плевели проблеми създават лайката, лепката, дивият коноп и др. Почти ежегодно са констатирани, макар и рядко, случаи на невнасяне на никакви хербициди, което нанася непоправими загуби на тези стопани, които си позволяват този експеримент. Основната грешка, която се допуска при пръскането с хербицидите, е закъснението на самото пръскане. Това е с отрицателен ефект, когато хербицидът следва да бъде внесен до края на братенето, а растенията са вече във фаза вретенене. Известно е, че има вече подходящи хербициди, които може да бъдат внесени и в по-късна фаза, и при закъснение трябва да се замени продуктът, за да няма отрицателен ефект. Какво

се случи през тази пролет? В началото на март, когато посевите бяха във фаза братене, паламидата и самосевките не бяха „тръгнали“. Най-подходящият момент беше изпуснат. Ако избраният хербицид за пръскане във фаза братене на житните култури не бъде подменен и с него се пръска по-късно, се появява задължително фитотоксичност, която не може да бъде преодоляна! Тук му е мястото да насоча вниманието към полската овсига – житния плевел, който вече създава изключителни проблеми не само в Южна България. За радост на пазара вече предлагат средства за борба с този силно проблемен плевел. Ще си позволя да изразя моето отношение и по проблемите и на другите растителнозащитни практики при житните култури. Не бива да се правят никакви компромиси с обеззаразяването на семената, борбата с болестите, неприятелите и плевелната растителност. Специално внимание искам да обърна на третирането на посевите по време на вегетацията с фунгициди. Доскоро се считаше, че към третиране следва да се отива, когато брашнестата мана е нападнала флаговия лист и класа. Сега вече е напълно доказана от науката равностойната роля на цялата листна маса. Ето защо смятам, че третирането с фунгициди срещу основните болести – ръжди, брашнеста мана, септориоза и фузариум в класа при житните култури в зависимост от финансовите възможности следва да се направи минимум двукратно, а там, където е възможно – дори трикратно! При опасност от полягане на растенията следва да се използват ретарданти за скъсяване и удебеляване на стъблото, което ще предотврати полягането. Този момент от технологията за отглеждане на житните култури трябва да стане задължителен и не бива да се подценява. По отношение на сортовата структура при зърнено-житните култури трябва да се отбележи, че в последните 20 години основно доминират българските сортове, които заемат достойно място в световната и европейската селекция. В момента българската сортова листа при обикновената зимна пшеница включва над 80 ге-

училище за специалисти

нотипа, от които 50 на ДЗИ – Генерал Тошево и 30 на ИРГР – Садово. Същото може да се каже и за селекцията на ечемика и твърдата пшеница, която се осъществява в Карнобат и Чирпан. Частните национални семенарски компании – СК „Садово“, Сортови семена – Вардим, фирмите „Агроном“, „Пестицид“ и др. също участват с десетки нови сортове пшеница и ечемик. Независимо от това национално богатство в последните няколко години се забелязва доста активно навлизане в производството на сортове пшеница – обикновена и твърда, тритикале, ръж и ечемик от европейската селекция, които по неокончателни данни заемат около 10% от общата площ в страната. Това са сортове от Франция, Германия, Австрия, Италия, Чехия, Унгария, Сърбия и др. При наличието на такава успешна българска селекция от основните зърненожитни култури по отношение на продуктивността, качеството и устойчивостта към абиотични и биотични стресови фактори моята препоръка към зърнопроизводителите е да се разчита основно на българските сортове. Отношението ми към постиженията на чуждата селекция, която сега навлиза в зърнопроизводството на България, е положително и след внимателно и прецизно проучване е напълно възможно да се открият подходящи генотипове обикновена, твърда пшеница, ечемик, ръж и тритикале от тази селекция, които лесно да се адаптират в условията на страната и да намерят своето място в практиката. Основният принцип при определяне на сортовата структура е да не се разчита само на един сорт, колкото и добър да е той, а да се засяват в едно стопанство минимум 3–4 сорта, което ще създаде по-голяма сигурност на производителите. Наличен е богат избор в това отношение в националната сортова листа, който трябва да се оползотвори по-пълно. В заключение следва да се отбележи, че производството на хлебно и фуражно зърно освен от сортовата структура на съответната култура във висока степен е зависимо от технологията за отглеждане и агрометеорологичните условия през време на вегетацията.

НАСЕКОМИТЕ▼

Разред Двукрили (мухи) – Diptera Проф. д.с.н. Ангел Харизанов

ухите са един от големите разреди на клас Insecta, с повече от 85 хил. вида. Те са разпространени във всички континенти, живеят и се развиват по растeния, разлагаща се органична материя, в почва, вода и водна среда, по гръбначни и безгръбначни животни, а понякога – и по човека. Няма друга група насекоми с такива разнообразни хабитати. Мухите са достигнали много висока степен на еволюция, по която отстъпват единствено на пчелите и на някои видове оси. Те притежават разнообразна полифагия, свързана с използване на растения, животински организми (паразитизъм и хищничество), гниеща органична материя, отпадъчни продукти с различен произход, а много от тях са и механични преносители на причинители на болести по животните и човека. Мухите се различават от други разреди на клас Insecta по много морфологични признаци, но най-важен от тях са крилата. Те са само един чифт, закрепени за второто гръдно членче. Вторият чифт са закърнели и превърнати в къси стълбчета, разширени на върха във вид на главичка (хартери). Халтерите изпълняват балансираща функция при летеж и издават специфичен звук (бръмчене). Значителни различия съществуват и в морфологията на ларвата в сравнение с ларвите на други разреди, а също и в морфологията на какавидата. Мухите се различават от насекомите на другите разреди и по значението им за стопанската дейност на човека и като паразити по животните и механични преносители на причинители на болести по тях и по човека. Това е наложило те да се изучават в академични медицински дисциплини – ветеринарна ентомология, медицинска ентомология, паразитология и други. Разред Двукрили се разделя на два подразреда – подразред Дългоантенни (Nematocera) и подразред Късоантенни (Brachycera).

Подразред Дългоантенни мухи. Антените са съставени от голям брой членчета и по дължина надминават главата и гърдите заедно. Долночелюстните пипала са 3–4-членни. Ларвите са с развита или със закърняла глава и хоризонтално подвижни челюсти. Какавидата е свободна. При имагиниране на мухите тя се разделя по гърба, напречно на шевовете. Много видове са свързани с вода или с водни хабитати. В подразреда са включени неприятели по растенията (сем. Tipulidae и сем. Cecidomyidae); кръвосмучещи (паразити) и преносители на причинители на болести (семейства – Culicidae – комари, Psychodidae, Simuliidae, Ceratopogonidae и др.) и такива, чиито ларви живеят във вода и служат за храна на риби и птици. Ларвите на някои видове съдържат червен пигмент в кръвта, близък до хемоглобина (сем. Chironomidae), и тялото им е оцветено червено. Много видове на сем. Cecidomyidae са ефективни хищници на листни въшки и на други членестоноги. Позразред Късоантенни мухи. Антените са къси, 3-членни. Последното членче се отличава рязко от останалите по форма и размери. Долночелюстните пипала са 1–2-членни.

8-9/2013

42 Ларвата е без глава или със зачатъчна глава, втикната в преднегръда. Челюстите са подвижни хоризонтално и вертикално и са превърнати в кукички. Какавидата е гола или в лъжлив пашкул. Подразредът се разделя на две групи – Правошевни (Orthorrhapha) и Кръглошевни (Cyclorrhapha). Daries (1992) и др. автори отделят Cyclorrhapha в самостоятелен подразред. Група Orthorrhapha. Антените често са с пръстеновидно трето членче. Израстъците по него (arista) са нишковидни. Какавидата е свободна, без лъжлив пашкул – последна ларвна кожица. Към групата се отнасят семейства, чиито видове имат различен начин на живот и различно поведение: сем. Tabanidae – мухите са едри, с големи очи, допиращи се едно в друго, и голо тяло. Те смучат кръв от диви и домашни животни на открито, като ги изтощават и досаждат на човека. Ларвите се развиват във водна среда или в близост до нея; сем. Stratiomyidae – мухите се хранят с нектар и цветен прашец от цветове на растения, а ларвите се развиват в почва, оборски тор, в замърсени води и на други места; сем. Asilidae – мухите са хищни, едри или средно едри. Хранят се с паяци, бръмбари, пчели, скакалци и други групи насекоми. При масово размножаване унищожават до 40–60% от скакалците. Семейството включва над 5 хил. вида и е едно от най-големите на разред Diptera.

Сем. Bomyliidae – мухите са с дълъг хобот и се хранят с нектар. Ларвите паразитират в гнезда на единично живеещи видове пчели и оси, а така също в мехчета на скакалци, по какавиди и ларви на нощенки и др. Някои видове се проявяват като свръхпаразитоиди, а развитието им протича чрез хиперметаморфоза – младата ларва е тънка, дълга и нежна, но след като навлезе в гостоприемник, се превръща в много къса, цилиндрична, твърда и слабо подвижна. Група Cyclorrhapha. Антените са прости, 3-членни и с израстък (arista). Какавидата е в лъжлив пашкул – последна ларвна кожица. При имагиниране на мухите се отваря отпред във вид на закръглен похлупак. Тази група мухи е достигнала най-високо еволюционно развитие. Сем. Syrphidae – мухите са средно едри, черни, тъмнокафяви или по друг начин оцветени, често с жълтеникави петна или поясчета по тялото. Те смучат нектар, а ларвите се хранят с листни въшки и други членестоноги. Сем. Tachinidae – мухите се хранят също с нектар, а ларвите са паразитоиди по възрастни, ларви и какавиди на различни групи насекоми и предимно по растителни дървеници и пеперуди. Видовете на двете семейства са около 10 хиляди.

сти и плодове, от които се хранят. Ларвите се развиват в разлагащи се растителни остатъци, гниещи плодове, остатъци от производство на вино и др. или минират листата. Drosophilla melonogaster се използва широко за различни генетични проучвания. Сем. Psilidae – ларвите на някои видове повреждат кореноплода на моркова и на др. култури. Сем. Chloropidae – мухите са дребни, тялото – голо и често ярко оцветено. Ларвите са растителноядни и много видове причиняват силни повреди по житни култури.

// Сем. Trypetidae

// Сем. Chloropidae

// Сем. Syrphidae

// Сем. Tabanidae // Сем. Tachinidae

// Сем. Asilidae

Семейство Trypetidae – мухите са с пъстри крила и се хранят с цветен прашец и нектар. Ларвите повреждат плодовете на овощни и цитрусови култури, дини и др. Сем. Drosophillidae – мухите са дребни и се привличат от ферментиращи течно-

Сем. Gasterophiilidae – мухите обитават козината на животните, устните им органи са закърнели. Ларвите паразитират в стомаха на коне, мулета, магарета и др., в т.ч. и на слонове. Мухите снасят яйцата по козината на животните, ларвите прогризват кожата и проникват в стомаха, прикрепват се за слизестата му обвивка, където постоянно се хранят и изтощават животните. Сем. Muscidae – мухите се хранят с нектар, отпадъци, съдържащи захари и белтъчини, а някои видове смучат кръв. Ларвите на семейството се разделят на няколко групи в зависимост от хранителната специализация: растителноядни – вредители по растенията; сапрофаги – хранят се с гниещи растителни материали; копрофаги – използват за храна оборски тор, човешки фекалии и др. отпадъчни продукти; паразитоиди и хищници.

училище за специалисти

Сем. Calliphoridae – мухите са с металическа или блестяща окраска. Много видове се изхранват с мърша, други паразитират по домашни и диви животни, а трети са паразитоиди по насекоми и др. безгръбначни животни. Голяма част от видовете са синантропни и имат епидемиологично значение като механични преносители на бактерии и яйца на хелминти. Найчесто се срещат видове на род Calliphora, оцветени синьо с блясък, и на род Lucilia – оцветени зелено. Близки на горното семейство са видовете на сем. Sarcophagidae – месни мухи. Голяма част от тях са синантропни. Мухите раждат ларви по тялото на животните, а рядко – и по човека. Ларвите проникват в тъканите, причиняват много силни наранявания и пренасят причинители на болести. Видове на род Blaesoxipha опаразитяват скакалци, а Cochliomyia hominovorax в миналото е причинявала щети от изтощаване и смърт на домашни животни в редица южни американски и северни мексикански щати, равняващи се на милиарди щатски долари. През шестдесетте години на миналия век тя е контролирана на обширни площи и на други места по метода на лъчевата стерилизация. Сем. Oestridae – мухите причиняват безпокойство и страдания на бозайници, а ларвите паразитират в кожата (подсем. Hypodermatinae) и в носоглътката (подсем. Oestrinae). Сем. Hippoboscidae – кръвосмучещи. Мухите са с твърдо тяло,

// Месна муха по добитъка Cochliomyia hominovorax

много силен хобот и малка глава. Те смучат кръв от бозайници и от птици и раждат ларви, готови за какавидиране. Най-известна е т.нар. конска муха – Hyppobosca equine L., паразитираща по коне и по-рядко по едър рогат добитък. Към семейството се отнася и мухата це-це (род Glossina), преносител на болестотворни микроорганизми. Основни морфологични белези. Тялото на мухите варира на дължина от 0,8–1 до 15–25 мм. Оцветено е еднообразно сиво, черно или кафяво, със или без петна, ивици или пръстенчета по различните му части. При едни видове е голо (неокосмено), а при други – окосмено с по-гъсто или по-рядко разположени здрави космици. Главата най-често е овална и свързана подвижно с гърдите посредством стълбче. Антените са два вида – дълги, многочленни и къси – 3-членни, което е дало основание разредът да се раздели на два подразреда – Дългоантенни и Късоантенни.

// Представител на Дългоантенни мухи

агностичен белег. Крилата са ципести, с малко напречни жилки и малък брой крилни клетки. Косталната жилка (С) е надебелена в предния край; субкосталната (Sc) е къса и се опира в косталния край на крилото; радиалната (R) и медиалната (M) жилка са силно разклонени и заемат голяма част от крилната повърхност; кубиталната (Cu) е единична или се разклонява на два дяла, а аналните (A) жилки са две, рядко една. Летежът на мухите е съвършен, с ритъм при къщната муха 330, а при комарите – 600–1000 колебания в секунда. Стъпалата на краката са снабдени с чифт нокътчета, под които се намират специфични образувания за прикрепване. Коремчето е съставено от 4 до 10 видими членчета. При мъжките завършва със специфичен генитален апарат, използван като важен систематичен белег, а при женските – със скрито яйцеполагало. Яйцето найчесто е белезникаво, вретеновидно, с надлъжна браздичка по средата, но може да е черно, блестящо, ципесто или стълбчесто. Съществуват и розово-червеникави яйца. Дължината му варира от 0,02–0,4 до 2–2,5 мм. Съществуват и т.нар. микротипични и макротипични яйца, най-често при паразитоиди по насекоми. Ларвата (личинка) е без крака. Главата при късоантенните видове най-често е закърняла и функциите Ӝ изпълняват две хитинени кукички, а при дългоантенните – най-често е развита. Какавидата е свободна или е поместена в последната ларвна кожица (лъжека-

// Представител на Късоантенни мухи // Ларва на плодова муха

// Мухата це-це пренася сънната болест

Устните органи са във вид на хоботче, с различни модификации – за пробиване и смучене; за рязане и смучене; за близане; за пробиване и близане и др. Членчетата на гърдите са слети плътно. Първото и третото са слаборазвити за сметка на средното, което е много силно развито и служи за закрепване на крилата. По него има космици, подредени по специфичен начин (хетотаксис) при отделните видове, използвани като ди-

// Какавиди на мухи

8-9/2013

44 кавида). Дължината на ларвата варира от 1,5–2 до 15–20 мм, а на какавидата – от 2–3 до 12–20 мм. Вредна дейност и стопанско значение Мухите условно могат да бъдат разделени на две групи в зависимост от влиянието им върху стопанската дейност на човека: вредни – вредители по растенията и паразити по животните и човека, и полезни – хищници и паразитоиди по вредни насекоми. Много семейства са с видове и от двете групи.

подземните части на зелето и др. кръстоцветни култури; на луковата муха се изхранват с надземни части и луковицата на лука, а на миниращата муха – най-често със стъблото на праза. Ларвите на черната пролетна пшеничена муха и черната пшеничена муха прогризват основния лист и нагризват стъблото на растенията, а тези на малиновата стъблена муха и на малиновото комарче прогризват ходове под кората на летораслите на малината.

Вредители по растенията Сем. Cecidomyiidae (Галици). Ларвите при хранене отделят растежни вещества, които стимулират разрастване на тъканите около мястото на хранене и предизвикват образуване на гали, надебелявания или други деформации, влияещи неблагоприятно на растенията. По житните култури хесенската муха и червеното житно комарче предизвикват разширяване на стъблата; пшеничената галица и оранжевото житно комарче повреждат зърната в млечна и восъчна зрялост. По бобовите култури люцерновата галица и люцерновата пъпкова галица повреждат цветните пъпки на люцерната; люцерновата листна галица се храни с листата, а люцерновата бобова галица – със семената на люцерната. Младите листа на граха, връхните части, младите бобове и цветовете се повреждат от граховата галица, а младите листа и дръжките на зелето – от зелевата галица. Плодовете на крушата в млада възраст „червясват“ от крушовата плодова галица, а листата на ябълката, сливата, касиса и крушата се повреждат съответно от ябълкова, сливова, касисова и крушова листна муха. Пъпките на сливата се изгризват от ларвите на сливовата пъпкова шикалкотворка; летораслите на малината – от малиновата галица, а цветните пъпки на касиса – от касисовата цветна галица. Сем. Chloropidae (Житни мухи). Ларвата на шведската муха, житната стъблена муха, житната класова муха, ечемичената муха и др. прогризват основния лист на растенията, тунелират стъблото или се изхранват със зърната в класа на пшеница, ечемик, овес и др. житни култури. Сем. Anthomyiidae. Ларвите на зелевата муха, на лятната зелева муха, Delia platura Mg. и др. повреждат

// Повреда от листоминираща муха

// Повреда от черешова муха (пъстрокрили мухи) Сем. Trypetidae – Пъстрокрили мухи. В България вреди черешовата муха, която причинява червясване на средно ранни и късни сортове череши до 80–100% от плодовете. Външно карантинни са средиземноморската плодова муха, причиняваща червясване на плодовете на овощни и цитрусови култури, маслинова муха, динена муха и други. Сем. Agromyzidae (Миниращи мухи). Листата на зеленчукови и декоративни видове растения се минират от доматена минираща муха, грахова минираща муха, лукова минираща муха, хризантемова минираща муха и др.; а на конопа – от конопена минираща муха – Hydrellia griseola Foll. Сем. Tipulidae. Ларвите на зелевата дългоножка повреждат надземни части на зелеви и др. зеленчукови култури, а тези на ливадната дългоножка – на зеленчукови, полски, техни-

чески, декоративни, на житни треви и други видове растения. Най-силни повреди, с голямо икономическо значение, причиняват черешовата муха, мухите по зелето и лука, по житните култури и някои видове по ягодоплодните култури. По културните растения вредят и други видове мухи, но икономическото им значение на неприятели е ограничено. Хищните видове от семействата Cecidomyiidae и Syrphidae и паразитоидите на сем. Tachinidae осъществяват значително природно регулиране на икономически значими неприятели, а някои видове се развъждат и прилагат по метода на колонизация в оранжерии. Видовете мухи, паразити по животните и човека и преносители на причинители на болести, имат голямо отрицателно значение, което е дало основание те да се изучават в академични медицински дисциплини – ветеринарна ентомология, медицинска ентомология, паразитология и други. Жизнен цикъл Мухите преминават през пълна метаморфоза – ларва, какавида, възрастно насекомо. Съществува голямо разнообразие в начина на зимуване на мухите – от яйце (житна тревна муха и др.) до възрастно насекомо (много видове паразити по животните, домашна муха, чеснова муха и др.). В топли райони на Земята много видове мухи се развиват бездиапаузно. Мухите-фитофаги зимуват предимно като ларви (мухи-галици, неприятели по житните култури и др.) и като какавиди (черешова, зелеви мухи, лукова муха и др.). Броят на поколенията варира от 1 (черешова муха, малинова стъблена муха, малинова галица и др.) до 4–5 (малиново комарче, минираща муха по праза и др.). Най-голям брой видове мухи развиват по 2–3 поколения годишно. Мухи фитофаги започват да вредят още от февруари – март (чеснова муха, лукова муха, житни мухи и др.) и вредната им дейност продължава до средата на лятото и по-късно, но най-силни повреди причиняват до началото на лятото. Контрол Службите по прогноза и сигнализация към ОДБХ (областни дирекции за безопасност на храните) провеждат мониторинг върху фенологията и числеността на най-вредоносните видове мухи. Резултатите от мониторинга се публикуват в специален бюлетин и се прилагат конкретни растителнозащитни мероприятия.

С рапиците на Байер по-висок и качествен добив

рез 2012 г. Байер, водеща компания за продукти и технологии за растителна защита, придоби една от най-богатите на генетичен материал селекционни къщи за рапица– фирма РАПС ГмбХ. Това е добра предпоставка Байер да предложи отлични семена, отгледани с висококачествена растителна защита. Асортиментът от семена рапица, които предлага Байер, се отличава с това, че има вече познати и добре приети хибриди като Вектра, Финес и Херкулес. През 2013 г. освен тях земеделските производители в България ще разполагат и с нови, още по-адаптивни и високодобивни семена рапица като Брентано, Багира, Белана и Джъмпер.

мощно формиране на коренова маса през есента, полягане и устойчивост на разпукване на шушулките, високо съдържание на масло и други. През 2013 г. бяха изведени редица опити, резултатите от които могат да се видят в таблицата. В условията на тази година с рекордни добиви се отличи новият хибрид Багира, който реализира 540 кг/дка. Според земеделския производител г-н Цветан Миков, който постигна този резултат, Багира е номер едно в неговото стопанство с неоспоримите си качества - устойчивостта на полягане и мощно развилите се растения с много разклонения. Това се е случило независимо от относително големия брой растения на полето – около 55 – 60 броя/кв.м.

Вектра, вече добре позната на полетата в нашата страна със своята отлична адаптивност към всякакви условия, отново се открои много стабилни резултати независимо от различията в отглеждането й. Всички хибриди, които се предлагат през 2013 г., са изпитвани няколко години в различни локации на България и навсякъде резултатите са впечатляващи. Превъзходството на рапица на Байер спрямо еталоните, с които са сравнявани, е забележително, както по отношение на добива, така и по другите важни за успешното производство на тази култура показатели: студоустойчивост, компенсаторна способност при разреждане на посева,

Модерната генетика, комбинирана с високо ефективната растителна защита, е предпоставка за постигане на отлична рентабилност. Доверявайки се на фирма Байер, вие си осигурявате конкурентно предимство пред останалите земеделски производители и имате шанса да спечелите най-важното съревнование – това за постигане на по-висок и качествен добив!

8-9/2013

ЛАКТИФРОСТ

СПЕЦИАЛИЗИРАН ЛИСТЕН ТОР ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА БРАТЕНЕТО И СТУДОУСТОЙЧИВОСТТА

Натрупаният дългогодишен опит показва, че пшеничените растения в нашата страна се нуждаят от предпрезимуващо листно подхранване за стимулиране на есенното братене. Това е особено важно и за европейските сортове, при които заради заложения в тях генетичен потенциал за образуването на повече продуктивни стъбла, посевната норма е значително по-ниска.

ЗАЩО СЪДЪРЖАЩИТЕ СЕ В ЛАКТИФРОСТ МАКРО И МИКРОЕЛЕМЕНТИ СТИМУЛИРАТ ЕСЕННОТО БРАТЕНЕ ? x Усвояват се без разход на енергия от младите житни растения. x Повишават физиологичната активност на първите листа. x Стимулират развитието на кореновата система. x Подобряват усвояването на внесените в почвата торове. x Засилват синтетичните процеси и акумулирането на запасни въглехидрати и протеини. x Ускоряват залагането на възела на братене. x Повишават устойчивостта към Целта на листното торене с неблагоприятните условия на ЛАКТИФРОСТ е да се подобри презимуването. презимуването – да се укрепи x Братилите и добре вкоренени кореновата система, да се „свали“ растения не се изтеглят и не по-ниско възелът на братене и да страдат от снежно изтощаване. се повишат пластичните вещества и захарите в листната маса.

с. Желязно Поради сушата развитието на пшеницата е затормозено. Третирана е с Лактифрост на 2.11.2012г. На 26.11.2012г. вече има добре вкоренени и братили растения!

с Лактифрост

Контрола

с.Могила Нивите са на ветровито място и често има измръзвания. Приложен е Лактифрост 1л/дка във фаза 4 лист. 23.05.2012 г. – биометрични данни

Контрола

Включването на листния тор Лактифрост в технологията на отглеждане на пшеницата и ечемика води до значително увеличение на добива. Ежегодно при жътвата се отчитат резултати, които многократно превишават разхода за предпрезимуващото подхранване. Няма друг комплексен листен тор, чийто състав да е предназначен специално за задоволяване на първоначалните потребности на младите житни растения. От макроелементите най-високо е съдържанието на фосфор, за чието усвояване от почвата на малките растения е необходима много енергия. Микроелементите са под формата на лактатни водоразтворими комплекси. Те активират метаболитните процеси на растежа и ускоряват развитието. Лактифрост съдържа биологично-активни вещества и естествени прилепители. Листното подхранване с Лактифрост се провежда във фаза 3-4 лист (около 30-40 дни след сеитба) с доза 1 л/дка.

Добруджански земеделски институт- опит „Влияние на Лактифрост върху студоустойчивостта на ечемик“ Ечемикът е третиран с Лактифрост 1л/дка на 07.12.2012 фаза-втори- трети лист и въздушна температура от 5-7 С. Снимките са от наблюдение при възобновяване на вегетацията през март 2013. Растенията в ляво (с Лактифрост) са очевидно с по-добре развита коренова система и по-добро братене.

с Лактифрост

Листното подхранване с Лактифрост предпазва пшеницата и ечемика от капризите на природата и осигурява подготовката на растенията за успешно презимуване. Лактифрост е смесим и играе ролята на прилепител на всички растително-защитни препарати. Есенното братене е основна предпоставка за висок добив!

Формирани класове на кв.м.

768

704

Среден брой зърна в клас

Koриандър

Фитосанитарно състояние на посевите в Югоизточна България Доц. д-р Дина Атанасова, гл. ас. д-р Василена Манева, ас. Светлана Дичева от Института по земеделие в Карнобат

Кориандърът (Coriandrum sativum L.) е важно ароматно растение, отнасящо се към семейство Сенникоцветни (Apiaceae). През последните години площите му са значителни и остават стабилни през годините, особено в Югоизточна България. Заплевеляването, развитието на болести и неприятели на площите са едни от главните неблагоприятни фактори, които ограничават добива и качеството му.

левелите, които се срещат в посевите от кориандър, са основно от групата на зимно-пролетните (видове подрумчета, лайка, полско лютиче, видове ралица, теменуга, синя метличина, див мак) и от групата на ранните пролетни (обикновен див овес, трирога лепка, полски синап, поветицовидна фалопия и др.). Биологична особеност на кориандъра е бавният темп на развитие през първите фази, поради което е силно уязвим на конкурентното въздействие на плевелите и се заплевелява значително. По кориандъра вредят различни видове неприятели, от които най-голямо стопанско значение има кориандровият семеяд – Systole coriandri Nikol’skaya. Ларвата му изяжда вътрешността на семето и поврежда кълняемостта. Вследствие на вредата намалява количеството и качеството на маслото, извлечено от семената. При масово нападение повредите по кориандъра могат да достигнат над 70%. По кориандъра е наблюдавана да вреди и въшката Hyadaphis coriandri (Das), която, смучейки сок от растенията, също оказва влияние върху добива и качеството му. Съществуват редица патогени по кориандъра, които са добре по-

знати в света, но у нас не са идентифицирани все още. По литературни сведения основно заболяване за територията на България по кориандъра е бактериално почерняване на плодовете. У нас тази болест не е проучвана и не е изяснено кои бактерии участват в заболяването. При благоприятни климатични условия за развитието на болестите по време на цъфтежа и образуването на плодовете се създават благоприятни условия за нападение на кориандъра от редица гъбни болести Cercospora coriandri, листни петна (Phyllosticta coriandri), мана (Plazmopara nivea), брашнеста мана (Erysiphe umbeliferum), бактериоза (Erwinia carotova) и други. В България плевелите, болестите и ентомофауната при кориандъра не са добре проучени и именно липсата на информация за видовия им състав в района на Югоизточна България провокира настоящото изследване. В посевите от кориандър са регистрирани общо 28 плевелни вида от 14 семейства. Преобладават едногодишните двусемеделни плевели от групата на късните пролетни:

Chenopodium album L., Amaranthus retroflexus L., Solanum nigrum L., и от групата на ранните пролетни плевели: Polygonum convolvulus L., Sinapis arvensis L., а от едногодишните едносемеделни плевели – от групата на късните пролетни: Setaria spp., Echinochloa crus-galli L., и от групата на ранните пролетни плевели – Avena fatua L. (таблица 1). Във всичките обследвани посеви в района на Югоизточна България повсеместно се срещат Amaranthus retroflexus L., Chenopodium album L., Sinapis arvensis L., Anthemis spp., Polygonum convolvulus

8-9/2013

48 Таблица 1 Видов състав на плевелите в посеви от кориандър Семейство

Вид

AMARANTACEAE

Amaranthus retroflexus L., Amaranthus blitodies L.

ASTERACEAE

Anthemis arvensis L., Cirsium arvense (L) Scop., Xantium strumarium L.

BRASSICACEAE

Capsella bursa-pastoris (L.) Medic., Raphanus raphanistrum L., Sinapis arvensis L., Thlaspi arvense L.

CARYOPHYLLACEAE Stellaria media (L.) Cyr. CHENOPODIACEAE

Chenopodium album L.

CONVOLVULACEAE

Convolvulus arvensis L.

EUPHORBIACEAE

Euphorbia helioscopia

LAMIACEAE

Lamium amplexicaule L., Lamium purpureum L.

POLYGONACEAE

Polygonum convolvulus L., Polygonum aviculare L., Polygonum lapathifolium L.

POACEA

Avena fatua L., Setaria spp., Echinochloa crus-gali (L.) Beauv.

PRIMULACEAE

Anagalis arvensis L.

RANUNCULACEAE

Adonis aestivalis L., Consolida regalis S.F.Gray, Consolida orientalis Schroding

RUBIACEAE

Galium tricorne With

SOLANACEA

Datura stramonium L., Solanum nigrum L.

Таблица 2 Видов състав на насекомите при кориандъра в района на Карнобат Вид

Семейство

Разред

Вредни / insect-pests Systole coriandri Nikol’skaya Кориандров семеяд

Eurytomidae

Myzus persicae Sulzer, Прасковена листна въшка

Aphididae

Hemiptera

Hyadaphis coriandri (Das)

Aphididae

Hemiptera

Graphosoma sp.

Pentatomidae

Hemiptera

Dolycoris baccarum (L.), Ягодова дървеница

Pentatomidae

Hemiptera

Tettigonia viridissima L., Зелен скакалец

Tettigonidae

Orthoptera

Hymenoptera

Хищници / predators Coccinella septempunctata L. Седемточкова калинка

Coccinellidae

Coleoptera

Chrysopa sp., Златоочица

Chrysopidae

Neuroptera

Syrphus sp.

Syrphidae

Diptera

L., Cirsium arvense (L) Scop. Чрез мониторинг в кориандровите посеви са установени шест вредителя от разредите Hymenoptera, Hemiptera и Orthoptera. Преобладават представители от разред Hemiptera. От наблюдаваните шест вредителя два са олигофаги и четири – полифаги. От олигофагите се наблюдават – кориандровият семеяд – Systole coriandri Nikol’skaya (Eurytomidae, Hymenoptera) и въшката Hyadaphis coriandri (Das) (Aphididae, Hemiptera). В кориандровите посеви се откриват и полифагите – въшката Myzus persicae Sulzer (Aphididae, Hemiptera), дървениците Graphosoma sp. и Dolycoris baccarum(L.) (Pentatomidae, Hemiptera) и зеленият скакалец Tettigonia viridissima L. (Tettigonidae, Orthoptera) (таблица 2). В посевите от кориандър се откриват и насекоми от полезната ентомофауна – хищниците Coccinella septempunctata L.(Coccinellidae, Coleoptera), Chrysopa sp. (Chrysopidae, Neuroptera) и Syrphus sp. (Syrphidae, Diptera) (таблица 2). От фенофаза розетка до бутонизация на кориандъра се наблюдават листните въшки – Myzus persicae Sulzer и Hyadaphis coriandri (Das), а по време на цъфтежа се срещат всичките шест от установените неприятели. През фенофаза розетка почти във всички посеви са наблюдавани единични напетнявания по листата. В едни от пунктовете преобладават петна със сферична форма, а в други с V-образна форма, които започват от периферията на листа и продължават по централния нерв, водещи често до деформация на листа. С преминаването на фазата и с напредването на развитието на културата симптомите изчезват. От събрания растителен материал при лабораторни изследвания са получени предимно бактериални изолати. Идентифицирането на бактерийните причинители предстои да се извърши. От листен материал във фаза розетка са изолирани и гъби от род Alternaria и Fusarium, чието определяне до вид продължава. През фенофаза плодообразуване в обследваните производствени посеви са открити единични цели загинали растения, на хармани полилавели растения (от вирусна инфекция) и кускута на хармани. По време на тази фаза е установено увяхване и

Koриандър кореново гниене на кориандъра, което води до преждевременно загиване на нападнатите растения. Въз основа на морфологията на колониите, образуването на голям брой микросклероции в хранителните среди, изолатите са идентифицирани като Macrophomina phaseolina (склероцийна форма Sclerotium bataticola Taubenhaus). Болестта, причинена от M. Phaseolina, не е съобщавана

по кориандъра до този момент у нас (Rodeva et al, 2010). При провеждането на фитопатологичното изследване през периода на обследване по време на репродуктивната фаза в единични загинали растения освен Macrophomina phaseolina е установено и наличието на Fusarium комплекс (най-често са изолирани видовете F. oxysporum и F. Solani). По стъблата на расте-

Таблица 3 Видов състав на причинителите на болести в посеви от кориандър Орган

Изолирани патогени Вегетативна фаза

Лист Лист Лист Лист

/ / / /

leaf leaf leaf leaf

Репродуктивна фаза Стъблo, сенник, плодове / Stem, Umbels, Fruits Стъбло, сенник / Stem, Umbels Корени, стъбло / Roots, Stem Стъбло, сенник / Stem, Umbels

бактерия* Botrytis cenerea Alternaria sp. Fusarium sp. Alternaria sp. Fusarium sp. Macrophomina phaseolina Phoma sp.

Забележка: Идентифицирането на бактерийния причинител предстои.

нията е открито напетняване от Phoma sp. От извършения мониторинг може да се заключи, че в посевите от кориандър са регистрирани общо 28 плевелни вида от 14 семейства. Във всичките обследвани площи повсеместно се срещат Amaranthus retroflexus L., Chenopodium album L., Sinapis arvensis L., Anthemis spp., Polygonum convolvulus L., Cirsium arvense (L) Scop. Установени са шест вредителя, принадлежащи към три разреда: Hymenoptera, Hemiptera и Orthoptera. Доминиращи са представителите от разред Hemiptera. От хищниците са установени три вида от три семейства – Coccinella septempunctata L. (Coccinellidae, Coleoptera), Chrysopa sp. (Chrysopidae, Neuroptera) и Syrphus sp. (Syrphidae, Diptera). Идентифицирани са 5 гъбни причинители на болести по кориандъра – Alternaria sp., Fusarium complex, Phoma sp. и Macrophomina phaseolina и Botrytis cenerea. Във фаза розетка в посевите от кориандър преобладават причинители от бактериен произход, чието определяне предстои да се направи.

8-9/2013

Болести по кориандъра Гл. ас. д-р Петър Чавдаров от Института по растителни генетични ресурси в Садово По литературни данни при тази култура се срещат редица болести, предизвикани от вирусни, бактериални и гъбни фитопатогени. У нас са наблюдавани инфекции от следните важни за културата болести: БАКТЕРИАЛНО ПОЧЕРНЯВАНЕ НА ПЛОДОВЕТЕ – Xanthomonas campestris pv. coriandri Болестта се появява ежегодно в периода на цъфтеж по връхните още зелени плодове, но симптоми могат да се наблюдават по цветните дръжки и по невдървесинените стъбла. По тях се развиват тъмномаслени петна, които по-късно хлътват и добиват черен цвят. При благоприятни условия за развитието и разпространението на бактерията нападението по плодовете може да достигне 80–90%. Причинителят на бактериалното почерняване на плодовете може да се запазва в семената на кориандъра и в растителните остатъци. ЦЕРКОСПОРОЗА – Cercospora coriandri Патогенът образува петна по листата и цветовете на кориандъра. По листата петната са ограничени от нерватурата, а по цветоносите могат да се наблюдават надлъжни кафяви петна, които могат да ги обхванат пръстеновидно. По нападнатите растителни части се образува сиво-бял спорообразуващ налеп. Инфектирането на растенията става само при наличие на капка вода. При умерено хладно и дъждовно време гъбата може напълно да компрометира реколтата. Патогенът се запазва със семената и растителните остатъци. РАМУЛАРИОЗА – Ramularia coriandri Заболяването се явява в отделни години, но може да компрометира реколтата. Развива се през целия вегетационен период, като напада

всички надземни части на растението. По листата, стъблата, бутоните, цветовете и плодовете се образуват кафяви некротични петна. При влажно време бутоните и цветовете загиват за няколко дни и растенията придобиват вид на овъглени. Първоначално заболяването се явява на огнища, но при благоприятни условия обхваща целия посев. За бързото му разпространяване допринася късият инкубационен период около 3 дни и обилното конидийно спороношение на причинителя. Конидиите могат да осъществяват вторични заразявания на растенията през цялата вегетация. Гъбата се запазва с инфектираните семена и растителните остатъци. КРАСТАВИЧНАТА МОЗАЙКА – Cucumber mosaic virus Симптомите, причинени от СМV по кориандъра, сe проявяват като силно изоставане в растежа на болните растения спрямо здравите. Заразените растения придобиват втрънчен вид поради скъсяване

на междувъзлията и струпване на листата. Долните листа са почти изцяло хлоротични и само покрай главните жилки се запазват зелени ивици. По периферията си листата почервеняват и засъхват от долу на горе. По време на вегетацията вирусът се пренася от листните въшки (Myzus persicae, Aphis fabae, Aphis gossypii). В България се срещат и други болести по кориандъра, но те нямат стопанско значение. Съобщени са две фитопатогенни гъби от род Erysiphe – Erysiphe umbeliferarum f.sp. coriandri и Erisiphe poligoni DC, причинители на брашнеста мана по етеричномаслените култури. По корените на растенията най-често се развиват гъби от род Rhizoctonia – Rhizoctonia solani и Rhizoctonia bataticola, причиняващи кореново гниене на растенията. Кориандърът се напада от редица патогени, голяма част от които не са идентифицирани в България. Ето защо е необходимо постоянно да се извършват наблюдения относно развитието и разпространението на болестите по културата с цел разработване на правилни растителнозащитни мероприятия.

Борба с болестите по кориандъра За опазването на кориандъра от болести и получаването на здрава и качествена реколта е необходимо да се спазват следните агротехнически мероприятия: ● Унищожаване на всички растителни остатъци в края на вегетационния сезон. ● Необходимо е 2–3-годишно сеитбообръщение. ● Използване на здрави семена. ● Засяването на кориандъра да става в оптимални срокове и в оптимална гъстота. ● Отглеждането на културата да се извършва при условия на висок агрофон. ● Отстраняване на първично болните вирусни растения. Редуването на контактни и системни фунгициди дава отличен резултат срещу болестите по кориандъра. С успех могат да се използват следните фунгициди: Антракол 70 ВГ – 150 г/дка, Манкоцеб 80 ВП – 250 г/дка, Фунгуран ОН 50 ВП – 250 г/дка, Ридомил голд МЦ 68 ВГ – 250 г/ дка, Корсейт МДФ – 250 г/дка, Топсин М 70 ВДГ – 100 г/дка, и други. Срещу векторите, преносители на краставично-мозаичния вирус, могат успешно да се използват следните инсектициди: Конфидор ВГ – 15 г/дка, Конфидор Енерджи – 60 мл/дка, Моспилан 15 г/дка, Актара 25 ВГ – 15 г/дка, Децис 2,5 ЕК – 60 мл/дка, и други.

www.idimperial.com

Ай Ди Империал – предпочитан партньор Защо Ай Ди Империал е мой партньор? Мнение на клиенти на пловдивската фирма за качествата на някои от продуктите, които предлага на българския пазар. Те отговориха на следните въпроси: 1. Какви култури отглеждате и на колко декара? 2. Как избрахте продукта, който предлага „Ай Ди Империал”? 3. Помага ли ви този продукт за увеличаване на добивите? 4. На база на опита ви споделете вашите препоръки 5. Какви са впечатленията ви от контактите с „Ай Ди Империал”?

Кольо Колев, земеделски производител, село Овча могила, оласт Велико Търново 1. На 5000 дка отглеждам пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и просо. 2. Форматът КАРРА на италианската компания „Адриатика” е едно супер иновативно решение за интензификация на хранителния режим на земеделските култури. Емблематична новост е, че гранулите се получават чрез пресоване – връзката между компонентите е механична, а не химическа, освобождаването им и усвояването е много по-лесно и пълноценно. Друг креативен елемент е технологията N-GOO. Инхибиторът на нитрификация осигурява пълноценно хранене с азот в продължение на 90-120 дни. Азотът не се губи от измиване и изпаряване, защото в торовете Адриатика той не е в нитратна форма. Преимуществото на тези торове – азотни и комплексни, е високото съдържание на сяра, четвъртият ключов елемент в хранителния микс, с коригиращ ефект върху алкалността на почвата. 3. Тoровете Адриатика ни помогнаха да стабилизираме и да увеличим добивите. Тяхната многофункционалност и отличните им технологични параметри осигуряват баланс и високо качество на избрания хранителен режим, отстраняват всички дефицити. 4. Гласувайте доверие на „Ай Ди Империал”! Това е компания с широкоформатен професионален и продуктов ресурс. Екипът Ӝ е силно ангажиран с каузата да се помага на партньора – земеделския производител, по най-добрия начин. А що се отнася до торовете с марка „Адриатика”, не се съмнявайте, те са върхово научно постижение. 5. Партньорството с „Ай Ди Империал” носи печалба! През тази есен аз ще разширя „блендата“ по отношение на моя доставчик. Ще засея пшениците Лазур и Тракийка, селекция на СК „Садово“, част от „Ай Ди Империал”. Това са силно адаптивни високодобивни сортове, които със сигурност ще са успешни и в Северна България.

Даниел Кирчев, село Омарчево, община Нова Загора, фирма „Агротрейд-ДД” ООД 1. Произвеждаме пшеница, ечемик, слънчоглед и рапица на около 20 хил. декара в селата Омарчево и Биково. 2. Направихме т.нар. информиран избор на Солифид торовете за листно подхранване. Това днес е най-верният подход, който изключва грешки и разочарования. Този информиран избор дължим на „Ай Ди Империал”. Техническият екип на компанията е с висок праг на агрономическа компетентност, работи много коректно, обективно и авторитетно. 3. Солифид торовете са 100 % разтворими, съдържат макро- и микроелементи. Макроелементите са лесноразтворими, без съдържание на хлор, а микроелементите са в хелатна форма. За информация: Солифид предлага и течни продукти. В „менюто“ сме включили знаковия Тип Топ Турбо. Съдържа трите основни елемента – азот, фосфор и калий, плюс още седем микроелементи, аминокиселини, ензими и хуминови киселини. Антистресовият ефект е гарантиран напълно. 4. Листното торене вече е ключов елемент от комплексния, балансиран хранителен режим на земеделските култури в условията на интензивно производство. Постигането на високи цели без листно подхранване е немислимо. Днес пазарът е пренаситен с най-различни продукти и ориентацията е трудна работа. Необходим ти е консултант. Наш консултант е „Ай Ди Империал”! 5. „Ай Ди Империал” е най-напред високопрофесионален партньор. Не си служи с евтини рекламни трикове и уловки, а си служи с перфектен търговски инструментариум, с личен ангажимент и солидарност към своята многообразна клиентска аудитория.

8-9/2013

градината & пoлето

Растителнозащитни грижи за овощните култури, картофите, рапицата и пшеницата Таня Динова, главен експерт в дирекция „ПРЗ и торове“ към БАБХ

рез септември средноденонощните температури се понижават и през втората половина на месеца могат да се наблюдават ранни слани, гръмотевични бури и градушки, които нанасят сериозни повреди на растенията и на плодовата продукция. Периодът е характерен с постепенния преход от летните към есенно-зимните условия. Много активно фотосинтезира листният апарат на дърветата, осигурявайки асимилати за изхранването на плодовете, диференцирането на плодните пъпки и отлагането на резервни хранителни вещества. За да се гарантира подобро запасяване с хранителни вещества, по-леко понасяне на ниските зимни температури и нормално плододаване през следващата година, е необходимо своевременното обиране на плодовете. Развитието на болестите по овощните растения през периода затихва, но при дъждовни условия могат да се наблюдават заразявания от струпясване по ябълката, дори по време на беритбата на есенните и зимните сортове. Плътността на неприятелите значително намалява, тъй като много от тях са преминали в неактивни стадии – какавиди и яйца, но найкъсно излюпените гъсеници от последните поколения на плодовите червеи продължават да причиняват червясване на плодовете.

ОВОЩНИ КУЛТУРИ ОСНОВНИ ВРЕДИТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА Червен овощен акар Обикновена крушова листна бълха Крушов пъпкопробивач Следберитбени болести по плодовете

Червен овощен акар – Panonychus ulmi Контрол: 3 За намаляване зимния запас от яйцата на акара да се извърши

пръскане при праг на икономическа вредност от 3–4 подвижни форми на лист. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Аполо 50 СК – 0,04%; Енвидор 240 СК – 40 мл/дка; Нисоран 5 ЕК – 0,05%; Ортус 5 СК/Данитрон 5 СК – 0,05%; Санмайт 20 ВП – 0,05%. Обикновена крушова листнa бълха – Psilla pyri Контрол: 3 Преди масовото преминаване по местата за зимуване и за на-

маляване на зимуващата популация на крушовата бълха да се извърши пръскане, при праг на икономическа вредност 4-6% леторасли с колонии от възрастни и ларви на едно дърво. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Вазтак нов 100 ЕК – 0,02%; Децис 2,5 ЕК – 0,03% (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.;

краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014 г.); Децис 100 ЕК – 12,25 мл/дка; Димилин 25 ВП – 0,04%, Синейс 480 СК–30 – 43,7 мл/дка, с работен разтвор от 100–125 л/дка; Суми алфа 5 ЕК/ Сумицидин 5 ЕК – 0,03%. Крушов пъпкопробивач – Anthonomus pyri Повреди: > Крушовият пъпкопробивач е сериозен неприятел по крушата. > Развива едно поколение годиш-

8-9/2013

54 но, снася яйцата си през есента и зимува като яйце в пъпките. > Излюпените ларви повреждат изцяло плодните пъпки, вследствие на което от тях не се развива нито един цвят. > Повредените плодни пъпки по време на цъфтежа на крушата не се развиват, а изсъхват и опадат. > Борбата срещу възрастните бръмбари се провежда в края на септември – началото на октомври.

Следберитбени болести по плодовете Причинители: Меко гниене – род Penicillium Сиво гниене – род Botrytis Горчиво гниене – Trichotecium roseum > Следберитбените болести по плодовете се развиват при неподходящи условия за съхранението им и влошават качеството на продукцията. > Причината е развитието на сапрофитни гъби, проникнали в плодовете при механични наранявания, повреди от градушка, насекоми или болести, както и високата влажност на въздуха и широкият температурен диапазон, които благоприятстват развитието на тези болести. Контрол: 3 За ограничаване развитието на болестите на съхранението е необходимо: 3 Беритбата на плодовете да се извършва в най-благоприятните срокове за дадения сорт и при достигната технологична зрялост. 3 За съхранение се оставят средни по размери плодове с дръжки, без рани или напетнявания и с максимално запазен восъчен налеп. 3 Да се провежда дезинфекция на складовете и амбалажа. 3 Преди внасяне в хранилищата плодовете да се охладят и да се съхраняват при ниски положителни температури и при условия на добро проветряване. 3 Да се извършват редовни прегледи в плодохранилищата за отстраняване на загнилите плодове.

КАРТОФИ ОСНОВНИ ВРЕДИТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА Картофен молец Съхранение на картофите Картофен молец – Phthorimaea operculella Zell Повреди: > Молецът напада клубените на картофите в периода от „завяхване на листната маса“ до прибиране на реколтата или при съхранение в картофохранилищата. > Заразяването на клубените на полето става при излюпване на ларви от яйца, които са снесени по листата, попадат на повърхността на почвата и достигат до клубените през пукнатини или навлизат в клубените от изсъхналите стъбла или директно пеперудите снасят яйца върху подаващите се от почвата клубени. > В картофохранилищата женските снасят върху клубените, като гъсеницата се вгризва обикновено около очите на клубените, храни се с месестата част под кожицата, образува ходове, над които епидермисът на клубена хлътва и образува жлеб. > В някои случаи гъсеницата се вгризва във вътрешността на клубените. При храненето си образува ходове, изпълнени с кафяви извер-

жения и паяжини, смесени с дребни частици от картофа. Ходовете са с различна дължина и с ширина от 2 до 5 мм. > В силно нападнатите клубени има много ходове, изпълнени с извержения, върху които се развиват различни микроорганизми и напълно унищожават клубените. Контрол: Агротехническите мероприятия в борбата срещу картофения молец включват: 3 Навреме прибиране на реколтата и унищожаване на растителните остатъци. 3 Химично третиране на листната маса преди окосяване, което да се извърши привечер с контактен препарат, с къс карантинен срок. 3 Клубените веднага да се прибират в хранилищата, като не се допуска оставянето им на полето през нощта. 3 Клубените с видими повреди да се унищожат. 3 Картофите в хранилищата да се съхраняват при температура под 9 °С, тъй като молецът не снася яйца под тази температура. 3 Отделно съхранение на картофите за семе от тези за консумация.

Съхранение на картофите в картофохранилищата Условия за съхранение :

градината & пoлето

> Клубените за семенен материал се съхраняват от 6 до 9 месеца, а тези за консумация и фураж - до момента на използването им. > Съхраняват се: добре узрели клубени със здрава кожица, без механични повреди и наранявания; свободни от гъбни и бактериални болести и неприятели; добре просушени, без излишна влага. > Хранилищата трябва да са добре почистени от стари картофи и дезинфекцирани. Обеззаразяването може да се извърши с разтвор от 1 част 40% формалин и 40 части вода или 3% р-р на син камък. > При съхранението периодично да се проверяват клубените и да се отстраняват засегнатите от сухо и мокро гниене и нападнатите от гъсеници на картофения молец. > Оптимални условия за съхранение: температура 2–4 °С и относителната влажност 90%, осигуряване на добра вентилация.

РАПИЦА

- Сухо стъблено гниене (фомоза) За получаване на добри добиви от рапицата е необходимо спазване на правилна технология на отглеждане, постоянно наблюдение и успешна борба с вредителите.

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия Сеитбооборот Най-добри предшественици са зърнено-житните, бобовите и окопните култури, които освобождават площта рано и има достатъчно време за подготовка на почвата за сеитба на рапицата. Слънчогледът е неподходящ предшественик, тъй като и двете култури са гостоприемници на икономически опасни болести. Най-добре е културата да се засява на едно и също място през 3–4 години. Рапицата е добър предшественик за житните култури, тъй като изчиства почвата от патогени и потиска развитието на

мага за дружно поникване и съхранение на почвената влага. Добра влагозапасеност на почвата При продължително засушаване се препоръчва изчакване на валежи, за да се извърши сеитбата при добра влагозапасеност на почвата – около 70% от ППВ. Подходящ почвен тип Най-подходящи за рапицата са почвите със среден до тежък механичен състав, с неутрална реакция – pH 6–7, богати на хумус и калций, с добри влагозадържащи качества и които не са склонни към образуване на почвена кора. Сеитба Оптималният срок за засяване на рапицата е от края на август докъм 20–25 септември. До настъпване на зимните студове растенията трябва да са формирали розетка с 6–8 листа и с добре развита коренова система. За равномерното поникване оптималната дълбочина на сеитба е 2–4 см. Торене Най-точно се определят запасеността на почвата и торовите норми, необходими за културата, след почвен анализ за всяко конкретно поле. Фосфорните и калиевите торове се внасят с основната обработка на почвата, а азотните – като подхранване. За формиране на добър добив от семена се препоръчват следните торови норми: - при слабо запасени почви: азот 18–20 кг/дка, фосфор 8–10 кг/дка, калий 10–12 кг/дка; - при добре запасени и високо плодородни почви: азот 14–16 кг/ дка, фосфор 6–8 кг/дка, калий 9–10 кг/дка.

Борба с плевелите АГРОТЕХНИЧЕСКИ И РАСТИТЕЛНОЗАЩИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ БОРБА С БОРБА С - Рапична - Рапична - Рапичен - Рапичен БОРБА С

ПЛЕВЕЛИТЕ НЕПРИЯТЕЛИТЕ: листна оса стъблена бълха бръмбар скритохоботник БОЛЕСТИТЕ:

някои плевели, като балура и троскота. Обработка на почвата Необходимо е да осигури рохкав и мек повърхностен слой, без буци и плевели, без растителни остатъци от предходната култура. Семената на рапицата са много дребни и изискват твърдо легло. Валирането преди и по време на сеитбата спо-

3 Силното заплевеляване на рапицата намалява чувствително добива и може да е причина за разораване на посева още през есента. 3 Ранното унищожаване на плевелите намалява конкуренцията върху културата за вода, светлина и хранителни вещества. 3 При избор на площи за засяване с рапица да се избягват силно заплевелелите с полски синап и дива ряпа поради опасност от кръстосано опрашване и затруднена борба с

8-9/2013

56 плевелите от същото семейство. 3 С предимство борбата с плевелите трябва да се проведе през есента с почвени хербициди, внесени преди сеитба или след сеитба, преди поникване на културата или в ранни фази на рапицата и плевелите. Регистрирани инсектициди за борба: – Срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели: Девринол 4 Ф – 300–350 мл/дка, при фуражна рапица, внася се преди сеитба, с плитко инкорпориране. – Срещу едногодишни широколистни плевели и някои житни: Теридокс 500 ЕК – 200 мл/дка, с работен разтвор 40 л/дка, след сеитба, преди поникване и ранни фази на плевелите; Бутизан 400 СК – 250 мл/дка, след сеитба, преди поникване или вегетационно, до 2-ри лист на плевелите (да се използва единствено всяка трета година за една и съща обработваема площ); Бутизан S – 250 мл/дка, при фуражна рапица, след сеитба, преди поникване (да се използва единствено всяка трета година за една и съща обработваема площ). – Срещу едногодишни широколистни плевели и самосевки от житни култури: Калиф 480 ЕК – 20 мл/дка (200 мл/ха), при маслодайна рапица след сеитба преди поникване. – Срещу широколистни плевели: Лонтрел 300 СЛ – 35–40 мл/дка, при зимна маслодайна рапица; Султан 500 СК /Брадър 500 СК – 200 мл/дка, при маслодайна рапица след сеитба преди поникване на културата (да се използва единствено всяка трета година за една и съща обработваема площ). – Срещу едногодишни широколистни и житни плевели и самосевки от житни култури: Клеранда СК – 150–200 мл/дка (Клиърфийлд толерантни хибриди), при зимна маслодайна рапица, прилага се рано през вегетацията наесен (ВВСН 1214) на културата, 2–6 лист на широколистните плевели преди фаза братене на житните и самосевките от житни култури (да се използва единствено всяка трета година за една и съща обработваема площ), използва се самостоятелно

или в комбинация с адюванта Деш. – Срещу едногодишни житни плевели, в т.ч. и самосевки от житни култури: Ажил 100 ЕК/ Шогун 100 ЕК – 50 мл/дка, при маслодайна рапица, внесен във фаза 3–5 лист на плевелите и самосевките; Пантера 40 ЕК/Ранго 40 ЕК – 80 мл/дка, внася се във фаза 1–3 лист на културата и 3–5 лист на плевелите и самосевките; Тарга супер 5 ЕК – 120 мл/ дка, внася се във фаза 2–3 лист на самосевките и плевелите; Фокус ултра/Стратос ултра 100 мл/ дка, внася се във фаза 2–5 лист на плевелите и самосевките; Фузилад форте 50 мл/дка, при маслодайна рапица, внася се във фаза 3-5 лист на самосевките. – Срещу многогодишни житни плевели, в т.ч. балур от коренища: Леопард 5 ЕК (Навигатор 5 ЕК) – 120 мл/дка.

Борба с неприятелите > През есента рапицата се напада от неприятели, които при определена плътност могат да причинят големи стопански загуби. > Целта на есенното третиране на рапицата с инсектициди е да се запази в максимална степен целостта на листната маса на растенията за успешното им презимуване. > С предимство да се засяват обеззаразени с инсектициди семена и редовно да се обследват посевите за определяне числеността на неприятелите. Рапична листна оса – Anthalia rosae Повреди: > През есента се развива трето поколение на неприятеля. Възрастните оси летят до края на октомври и снасят яйцата си по семеделите и първите същински листа. > Младите лъжегъсеници се хранят по долната страна на листата, като ги нагризват под формата на малки ямички. > С нарастването си те прогризват отвори по листните петури, които постепенно се уголемяват, правят периферни нагризвания, а по-късно изяждат цялата листна петура, без главните нерви.

> След като завършат развитието си, лъжегъсениците се заравят в почвата и остават да зимуват. Контрол: 3 Борбата срещу рапичната оса се извежда при праг на икономическа вредност 2–3 броя/м2 лъжегъсеници или 2–3 броя/м2 повредени растения. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Карате зеон 5 КС – 15 мл/дка; Цитрин макс – 5 мл/дка. Рапична стъблена бълха – Psylloides chrysocephala Повреди: > Рапичната стъблена бълха е разпространена повсеместно и във висока плътност нанася огромни щети. > Неприятелят развива едно поколение годишно. Зимува като яйце, ларва и възрастно насекомо. > През септември възрастните започват усилено да се хранят и от края на септември до средата на декември яйцеснасят. > Излюпените ларви отначало се вгризват в епидермиса на стъблата, а по-късно по дръжките и централните жилки на листата. Част от ларвите се излюпват през пролетта. > Сходен вид с рапичната стъблена бълха е Малката рапична стъблена бълха. По рапицата вредят още – черна, светлокрака, вълнистоивичеста, ленова, конопена и други видове земни бълхи. Контрол: 3 Химична борба се извежда при праг на вредност: 2 бр. възрастни/кв.м при поникване; 4 бр. възрастни на кв.м след поява на 3-ти лист; 3–5 бр. ларви на растение. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Дека ЕК – 30 мл/дка; Маврик 2 Ф – 30 мл/дка; Цитрин макс – 5 мл/дка. Рапичен бръмбар – Entomoscelis adonidis Повреди: > Бръмбарите нападат рано засятата рапица и се хранят с листата. При висока плътност могат да разредят посева. > При дълга и топла есен, с малко валежи, вредят ларвите. Те се хранят с листната маса на рапицата, като я унищожават изцяло и

градината & пoлето

остават само жилките. Контрол: 3 Праг на вредност: 2–3 бр. бръмбари/кв.м при поникване. Рапичен скритохоботник – Ceuthorrhynchus picitarsis Повреди: > Вредят ларвите на неприятеля, които правят ходове в дръжките на листата, а след това преминават в стъблото. > При слабите растения, с тънки и къси листни дръжки, те достигат до централната част на стъблото и се вгризват във вегетационния връх още през есента. Такива растения загиват или не образуват централни стъбла, а само странични. Контрол: 3 Химична борба да се води при плътност: 2–4 бр. бръмбари/кв.м. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Маврик 2 Ф – 30 мл/дка; Цитрин макс – 5 мл/дка.

Борба с болестите Сухо стъблено гниене (Фомоза) Причинител: Leptosphaeria maculans – гъба Симптоми: > Болестта по рапицата се проявява от поникване на растенията до фенофаза „6-и лист“. > Върху най-долните листа се образуват неправилни закръглени, сивозеленикави петна, с дребни черни точки по тях (пикнидиите на причинителя). > Петната постепенно некротират и обхващат листните дръжка и стъблото. > Заразяването на стъблото става непосредствено на нивото или над почвената повърхност. > Фомозата напада и кореновата шийка с появата на тъмни петна, които водят до изсъхване и загиване на растенията. > Болестта се развива на хармани в посева и при благоприятни условия много бързо обхваща цялото поле. Жизнен цикъл > Причинителят се запазва в растителните остатъци и отчасти в семената на рапицата. > Развитието на фомозата се

благоприятства от дъждовно и влажно време и оптимална дневна температура 22–24 градуса. Контрол: 3 За контрол на болестта да се прилага балансирано торене и да се води борба с неприятелите по рапицата, тъй като повредите от тях са вход за заразяване. 3 За успешен контрол на болестта да се пристъпи към есенно внасяне на фунгициди, което ще намали в значителна степен честотата и силата на заразяването, както и опасността от измръзване на растенията. 3 Регистрирани фунгициди за борба: Карамба 60 ЕК – 120 мл/дка; Ориус 25 ЕВ/Династи 25 ЕВ/Тебумакс 25 ЕВ – 50 мл/дка; Пиктор СК – 50 мл/дка с 20–40 л/дка работен разтвор; Фоликур 250 ЕВ/Хоризонт – 50–100 мл/дка. 3 За комплексна борба с икономически важни вредители по рапицата да се засяват семена, обеззаразени с регистрирания продукт за растителна защита Крайцер рапица 322 ФС – 1,4 л/100 кг семена, който има действие срещу мана, телени червеи и почвени патогени (Pythium, Fusarium, Rhizoctonia).

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК АГРОТЕХНИЧЕСКИ И РАСТИТЕЛНОЗАЩИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ НА СЕМЕНА ОБИКНОВЕН ЖИТЕН БЕГАЧ ОБИКНОВЕНА ПОЛЕВКА БОРБА С ПЛЕВЕЛИТЕ

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия За гарантиране на добри добиви при отглеждането на пшеницата и ечемика е важно да се съблюдават принципите на интегрираната растителна защита с цел опазването им от вредители. Подходящо сеитбообръщение Не е желателно монокултурното отглеждане. Да се спазва сеитбообръщение, тъй като се намалява плътността на вредители в почвата и растителните остатъци – видовете базично и кореново гниене, почвообитаващи неприятели. Добра обработка на почвата Да е съобразена с вида на предшественика, за да се осигури качествена сеитба, дружно поникване и развитие на по-устойчиви на вредители растения. При дълбоката оран се заравят и по-бързо минерализират растителните остатъци, регулира се плътността на редица неприятели, както и степента на

8-9/2013

58 заплевеляване с коренищни и кореновоиздънкови плевели. Избор на сорт Не трябва да се отглежда само един сорт на големи площи в стопанството, а най-малко 2–3 сорта с различна устойчивост към болести и неприятели. Срокове на сеитба Те имат важно значение в успешната борба с вредителите. При много ранна сеитба, съчетана с влажна и топла есен, има опасност от прерастване на посевите преди настъпване на зимата и по-силно нападение от кореново гниене, ръжди, брашнеста мана, вирусни болести, житни мухи, листни въшки, цикади, ларви на житен бегач, полевка. Късните посеви са по-слаби и сравнително трудно понасят неблагоприятните метеорологични условия през зимния период, като нараства вероятността от измръзване, изтегляне и недобро гарниране на засетите култури. Балансирано торене В зависимост от запасеността на почвата да се тори с азот, фосфор и калий, за да се осигури развитието на здрави, по-устойчиви на болести растения. Едностранното азотно торене повишава чувствителността на растенията към брашнеста мана, базично и кореново гниене и други болести. Най-точно торовите норми могат да бъдат определени след почвен анализ.

Обеззаразяване на семена Качественото обеззаразяване на семената е задължително мероприятие, което ще намали първоначалното количество от патогени и ще ограничи развитието на редица опасни болести, които се пренасят със семената – твърда, праховита главня и фузариоза по пшеницата, праховита главня и ленточна болест по ечемика. Обеззаразяване на семената Важно: Обеззаразяването на семена на пшеница и ечемик за посев да се извършва само с изправна специализирана техника, която да осигури: – равномерно разпределение на работния разтвор върху семето и

добро качество на покритие; – точно дозиране на разтвора, което води до икономия на препарат; – висока производителност и срочно извършване на третирането; – по-голяма безопасност за здравето на работниците, извършващи обеззаразяването. – забранено е ръчното обеззаразяване, чрез „лопатиране“. Обеззаразяването на семена да се извършва от лица, които са преминали курс на обучение съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба №104 от 22.08.2006 г. за контрол върху предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита (обн.ДВ бр.81 от 06.10.2006 г.) и са правоспособни за работа със съответната техника за обеззаразяване и продукти за растителна защита! Регистрирани фунгициди за борба с болести, пренасяни със семената – дозата е за 100 кг семена до 4 л вода срещу: – Твърда главня по пшеница – Дитан М-45 – 300 г; Флоузан ФС (за масов посев) – 300 мл. – Твърда и праховита главня по пшеница – Винсит ФС – 150 мл; Винсит КС –150 мл (семепроизводство); Винсит Ф – 100 мл (масов посев), 150 мл (семепроизводство); Витавакс 2000/Анкор – 200 мл (масов посев), 300 мл (семепроизводство); Дивидент стар 036 ФС – 100 мл; Ориус 6 ФС/Протектор 6 ФС – 50 мл (твърда главня), 35 мл (праховита главня); Раксил 060 ФС – 35 мл; 50 мл; Раксил ултра 120 ФС – 25 г; Ранкона 15 МЕ – 100 мл; Реал 300 ФС – 17 мл; Шавит П 210 ЕК –150 мл. – Твърда, праховита главня и фузариум по пшеница – Витавакс 200 ФФ – 300 мл; Винсит КС – 100 мл/масов посев; Дивидент 030 ФС – 150 мл (срещу фузариум + 0,450 л вода); Кинто плюс ФС – 100 мл, 200 мл (фузарийно кореново гниене по пшеница); Ламадор 400 ФС – 20 мл; Раксил 025 ФС – 120 мл (краен срок за употреба на наличните количества 18.08.2014 г.). – Праховита главня и ленточна болест по ечемик – Винсит ФС – 150 мл; Витавакс екстра – 150 мл

(краен срок за употреба на наличните количества 19.11.2013 г.); Дивидент стар 036 ФС – 150 мл; Кинто плюс ФС – 150 мл; Ранкона 15 МЕ – 130 мл; Сейвидж 5 ФС/Ориус 5 ФС – 150 мл; Шавит П 210 ЕК – 150 мл. – Праховита главня по ечемик – Витавакс 200 ФФ – 250 мл; Реал 300 ФС – 20 мл. Обикновен житен бегач – Zabrus tenebrioides Повреди: > На площи с регистрирано нападение от неприятеля и по-висока плътност от предходни години и особено при монокултурно отглеждане е необходимо семената за посев да се обеззаразят с подходящ инсектицид, за да се опазят в началните фази от развитието им. Контрол: 3 Регистриран инсектицид за борба: Крайцер 350 ФС – 100 мл + 200 мл вода/100 кг семена. Обикновена полевка – Microtus arvalis Повреди: > Площите, които са в близост до люцерни, стърнища и пустеещи земи, са потенциално застрашени от нападение от полевката. Необходимо е извършване на редовни обследвания за оценка на плътността и състоянието на популациите на полевката. > Специално внимание да се обърне на крайпътните ивици, каналите, люцерните, ливадите и овощните градини, откъдето през есента полевката мигрира в най-рано поникналите посеви. Контрол: 3 При стърнищата – при плътност над 5 активни колонии на декар задължително да се извърши дълбока оран и тези площи да не се засяват с есенни култури. 3 Да не се засяват есенници на площи, граничещи със силно нападнати от полевка люцерни и пустеещи земи. 3 Борбата срещу полевката да се изведе чрез залагане на отровни примамки, при установен праг на икономическа вредност от 2 колонии/дка. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Родекил ПП* – 7 г/оби-

градината & пoлето

СЖС България ЕООД предлага: изпитване за ефикасност на продукти за растителна защита при полски и оранжерийни условия съгласно принципите на Добрата експериментална практика (GEP); извеждане на опити за фитотоксичност на ПРЗ; производство на инокулум за изкуствено заразяване на опитите; изкуствено заразяване на опити за ефикасност с икономически значими патогени; изследвания за съдържание на микотоксини; извеждане на сортови опити и изпитване на селекционен материал при полски и оранжерийни условия; опити за остатъчни количества от пестициди съгласно принципите на Добрата лабораторна практика (GLP); физико-химични анализи на зърно и фуражи; анализи за качество на посевен и посадъчен материал; анализи за почвено плодородие и наличие на тежки метали; широк спектър от допълнителни услуги, свързани с качеството на земеделската продукция;

когато трябва да сте сигурни СЖС България ЕООД Бул.Цариградско шосе 115 Г Мегапарк, ет.6 зона Ц София 1784, България t +359291015 f +35929818143

таем ход; Фостоксин пелети* – 2–5 пелети/обитаем ход. Забележка: Продуктът със знак „звездичка” (*) е от първа категория на употреба. Да се ползват услугите на специално обучени лица! Забележка: За опазване на околната среда от замърсяване и за предотвратяване на натравяне на птици, полезен дивеч и селскостопански животни готовите примамки да се залагат в обитаемите от гризачите ходове и леко да се заравят. Площното третиране е забранено!

почвени хербициди, да са много добре обработени. > В зависимост от вида на заплевеляването и от предшественика след сеитба преди поникване могат да се внасят следните регистрирани хербициди: – Срещу едногодишни житни плевели – лисича опашка, житна пиявица, див овес, ветрушка: Толурекс 500 СК – 350–400 мл/дка (пшеница и ечемик). – Срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели – лисича опашка, ветрушка, житна пия-

вица, див овес, подрумче, овчарска торбичка, синап и др.: Изор 500 СК – 400–500 мл/дка (пшеница и ечемик); Протуган 50 СК – 350 мл/дка (пшеница и ечемик); Стомп нов 330 ЕК – 500 мл/дка (пшеница), 450 мл/ дка (ечемик). – Срещу широколистни плевели в т.ч. слабочувствителни на хормоноподобни хербициди – лепка, лобода, подрумче, пипериче, синап, дива ряпа и др.: Глин 75 ДФ – 2–2,5 г/ дка; Игъл 75 ДФ – 2–2,5 г/дка (пшеница – на площи за монокултурно отглеждане).

Борба с плевелите > При подходящи условия есенното внасяне на почвени хербициди за борба срещу житните и широколистните плевели, дава възможност на засетите култури да се развиват в отсъствие на конкурентна среда и се създават необходимите условия за проявление на техния биологичен потенциал. Много е важно площите, които ще се третират с

СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ РАСТЕНИЯ И РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, СА ДЪЛЖНИ ДА ИЗПОЛЗВАТ САМО РАЗРЕШЕНИ ЗА УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА ПРИ СЪОТВЕТНАТА КУЛТУРА, ВРЕДИТЕЛ И В СЪОТВЕТНАТА ДОЗА. РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАЗАРА И УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА СА ПУБЛИКУВАНИ В ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦАТА НА БАБХ НА АДРЕС: http//www.babh.government.bg/

8-9/2013

In memoriam

Сбогом, Професоре! тиде си от този свят проф. Илия Станков, доайенът на българската генетика в пшеницата. Роденият през 1935 г. в малкото крайгранично видинско селце Делейна през последния четвърт век бе научен ръководител на селекционния проект на “Семенарската Къща - Садово” в състава на пловдивската компания Ай Ди Империал.

Създателят на уникалния пшеничен сорт “Победа” през 70-те години на миналия век, непобеден и до ден - днешен по някои ключови показатели, сътвори още много шедьоври, които са част от българския селекционен капитал в световната генетична банка, сред които са Лазур, Аполон, Тракийка и Зебрец. Геният на проф.Станков не бе подвластен на дребните житейски страсти – пари, слава... Неговата отдаденост към науката и земеделието бе пословична – стремеше се да достигне до съвършенство във всичко, което върши. За него по-важното бе да обича, отколкото да бъде обичан, възпитан в добродетелта, че човечеството се ръководи от инстинкта да даваш, а не да вземаш. Личност с харизма и присъствие, професорът принадлежеше едновременно и на академичната общност, и на цялото земеделско общество. В едно и също време той бе откривател от световна класа, консултант, експерт и най-обикновен агроном... Една от каузите на проф. Станков бе да участва активно, позитивно и градивно в запазването на лидерските позиции на българската селекция в пшеницата в силно конкурентна среда. Той успя! Друга кауза на проф. Станков бе да участва в изграждането и израстването на “Семенарска Къща - Садово”, в превръщането й във водеща семенарска фирма на българския пазар. Той успя! Селекционер от такъв висок ранг винаги остава в съзнанието на онези, които са имали късмета да го познават!

Сбогом, Професоре! Иван, Светозар и Петър Драгушеви, и целия екип на СКС и Ай Ди Империал

БАСФ: Нови идеи и решения, нови корпоративни ангажименти за увеличаване интензитета на растителната защита

емата рапица е силно чувствителна в аграрния сектор у нас. Успехът в печелившото, но капризно производство, до голяма степен зависи от качеството на растителнозащитните практики през есента, когато културата формира 50 % от бъдещия добив. В ключовия сезон фитосанитарните и климатичните предизвикателства са твърде много или, както се казва, изненадите дебнат отвсякъде. От агрономическа гледна точка постигането на висок здравен статус, отговорен за успешния старт и презимуването

• На технически семинари в Стара Загора, Разград, Добрич, Русе и Правец българският екип на германската агрохимическа компания представи пред националната аудитория – водещи земеделски производители от цялата страна, своя високотехнологичен и многофункционален инструментариум за формиране и гарантиране на висок здравен статус на рапицата и пшеницата през есента ранните фази от развитието си културата е силно чувствителна към подобна конкуренция. Ако след сеитбата завали, рапицата и плевелите стартират едновременно. Тогава рапичното растение се опитва да се противопостави на плевлелното присъствие. В резултат: удължава се кореновата му шийка, то прераства и етиолира, става лесно уязвимо на ниските зимни температури. Това са достатъчно убедителни аргументи за избор на правилното решение – мощна атака срещу плевелите през есента! Какво предлага БАСФ? В конвенционалната технология – премиум марката Бутизан. Селективен хербицид за почвено и ранно вегетационно приложение /до 2-и лист на плевелите/ за борба с едногодишните широколистни, в т.ч. силно проблемните за рапицата – лепка, лайка, мак, овчарска торбичка, както и срещу едногодишните житни – лисича опашка, видове проса, сива кощряна рапицата, може да бъде постигва, ветрушка, див овес. С частична нат с генериране на проактивен ефективност срещу кръстоцветрастителнозащитен формат. Техните синап и дива ряпа, както и нологията на БАСФ е водеща на самосевки от житни култури. Внипестицидния пазар. Нейните конкумание! БАСФ предлага бонус: за рентни предимства, креативност, закупени 100 л Бутизан – 1 л Канеподражаемост и идентичност са рамба безплатно. запазена марка. Да фокусираме внимание върху Стратос Ултра е вегетационен експертната агрономическа компе- хербицид с пълно системно дейсттентност, акцентите и портфоли- вие срещу едногодишните и многоото в технологичния профил. Защо годишните житни плевели, в т.ч. е важен контролът на плеве- балур от коренища, както и самолите през есента? В повечето севките от житни култури. Той е случаи есента е суха и плевели- с отлична селективност, напълно те поникват преди рапицата, а в безопасен за културата, независи-

Събития

Как да получите

Бонус пакета?

мо от фазата на развитието й. Системата Clearfield на БАСФ в рапицата е поредната иновация в корпоративния инженеринг, която напълно радикализира борбата с плевелната растителност в Clearfield толерантните хибриди. Двукомпонентният хербицид Клеранда унищожава само с едно пръскане през есента всички житни и широколистни плевели. Добавката на аджувант ДЕШ осигурява подобро прилепване и придвижване на активните вещества в плевелите. Едновременното почвено и листно действие на Клеранда контролира много успешно и вторичното заплевеляване. И това не е всичко. В профила на хербицида са вписани още няколко забележителни характеристики. Благодарение на високия праг на селективност Клеранда е с най-дълъг период на приложение в сравнение с всички

останали хербициди, регистрирани в рапица – от 2-и до 8-и лист на културата. Рапицата е устойчива и в по-напреднали фази, но покъсното внасяне на хербициди не е агрономически обосновано, тъй като израслото рапично растение не позволява свободен достъп на препарата до всички плевели. Двете активни вещества проявяват синергизъм, което увеличава ударната мощ на продукта. Различният механизъм на действието им е гаранция срещу появата на резистентност. Действието на Клеранда не зависи от почвената влага и температурата на въздуха. Бонус пакет За един сезон напред За всички третирани декари с Клеранда през есента на 2013 г. ще получите напълно безпланто про-

Поръчайте минимум 70 л Клеранда (7 кашона Х 10 л) през есента на 2013 година

Вземете ваучери за закупените количества Клеранда от дистрибутора Ви. Ще получите по един ваучер за всеки 70 л Клеранда.

Свържете се с търговския представител на БАСФ за Вашия район до 30 март 2014 г. и представете ваучерите и фактурите за закупените количества Клеранда.

...И получете своя бонус пакет до септември 2014 г. С продуктите от него ще опазите пшеницата от широколистни плевели, самосевки от рапица/ слънчоглед и неприятели, засята на площите с Clearfield рапица предходната година.

дукти за опазване на пшеница от широколистни плевели, самосевки и неприятели за следващта година. Успешното презимуване на рапицата е другият ключов елемент в производствения цикъл. И в този пункт технологията на БАСФ е с категорично доказани предимства. Карамба – растежен регулатор и фунгицид със системно действие, гарантира постигането на тази изключително важна цел. Какъв е механизмът на действие на Карамба за повишаване студоустойчивостта на рапичното растение? Внесен през есента във фаза 4-и-6-и лист на рапицата в доза 70 мл/дка регулира в нужните гранични стойности развитието на стъблото, кореновата шийка и корена, увеличава броя на вторичните коренчета. Карамба повишава концентрацията на захари в растенията и намалява водното

8-9/2013

64 съвържание, което е допълнителна защита срещу ниските температури. Идеалните “мерки” на едно добре закалено рапично растение, готово да посрещне суровите зимни условия са: 6-10 листа, 2 см максимална дължина на стъблото, 8-10 мм дебелина на кореновата шийка и 18-20 см дължина на корена. Инфекциозният натиск срещу рапицата през есента се дефинира преди всичко от сухото стъблено гниене/фома/, брашнестата мана, цилиндроспориума и чернилката. Патогените съществено отслабват ивмнната система на растенията и увеличават опасността от измръзване. Карамба , внесен във фаза 4-и-6-и лист на рапицата е незаменимото средство за превенция и борба срещу болестотворния потенциал. Високият здравен статус е важен елемент от закалителния процес на рапичните растения. Рапичната оса и рапичната бълха са опасни неприятели на рапицата през есента, особено ако времето е топло и сухо. Пиретроидът Вазтак Нов и органофосфорният препарат Дурсбан се предложенията на БАСФ за успешна борба с този проблем по това време от вегетацията на културата. Внимание! Двата инсектицидни продукта са смесими с Карамба. РЗ форматът на БАСФ в частта есенни грижи за пшеницата става акцент с голяма стойност. Първата стъпка в борбата с болестите се реализира от Кинто Плюс, универсалният обеззаразител за семената на всички житни култури. Фунгицидът е продукт от ново поколение. Двете активни вещества от различни химични групи с проникващо и системно действие предпазват от зарази по повърхността и вътрешността на посевния материал, и в почвата от снежна плесен, главни, ленточна болест, различните видове кореново гниене и други патогени, независимо от степента на инфекциозния фон. И още нещо. Кинто Плюс подобрява показателите, отговорни за бъдещия добив – праговете на братене, броя на зърната в класовете и размера на хектолитро-

вото тегло. Продуктът осигурява много дълга защита – 5-9 седмици. Синергизмът между активните вещества активира допълнителен потенциал за контрол на почвените и семенните патогени. Висококаческтвената формула осигурява отлично покритие, интензивно оцветяване, минимална запрашеност на обеззаразените семена. Житните култури формират през есента 20-40 % от бъдещия добив. Според експертната оценка на БАСФ тези стойности трябва да бъдат гарантирани в максимална степен. Начинът е: повишаване интензитета на растителната защита. За какво става дума? Подходящите условия за развитието на пшеницата и ечемика през есента провокират активността на конкурентната плевелна растителност. Самосевките от рапица, кориандър и слънчоглед/вкл. Clearfield и Експрес толерантните хибриди/, широколистните плевели синап, паламида, лайка, лепка, теменужка и ефемерите – великденче, врабчови чревца, мъртва коприва, се развиват бурно и подтискат нормалното братене на житата. Арат е двукомпонентен системен

хербицид на БАСФ с регистрация в пшеница и ечемик, внася се през есента в доза 10-20 г/дка във фаза 2-и-6-и лист на едногодишните широколистни плевели и 10-15 см на паламидата, работи ефективно и при ниски температури. Смесеното заплевеляване на житните посеви през октомври и ноември е сериозно предизвикателство за растителната защита. Защото 90 % от житните плевели поникват през есента и братят едновременно с пшеницата. При наличие на проблемните овсига, райграс, власатка, овес, лисича опашка интервенцията срещу тях в този сезон е много ефикасна и с много положителни последействия, защото до третирането през пролетта те неминуемо вече са нанесли сериозни щети. Палас е е селективен системен хербицид в пшеницата, съдържа иновативното широкоспектърно активно вещество пироксулам. Препаратът е единственото средство срещу власатка и овсига. Отлично контролира всички житни и широколистни плевели, както и самосевките от рапица, кориандър и слънчоглед.

*** БАСФ за пореден път генерира авангарден амбициозен проект със слогана “ЕСЕННИ ГРИЖИ ЗА РАПИЦАТА И ПШЕНИЦАТА”. Мотивът е: повишаване интензитета на качествената растителна защита като ключов елемент от технологията на производството във време, когато тези култури стартират и формират своя биологичен капацитет за успешно презимуване. В този проект са ситуирани няколко мащабни по значение локации. Една от тях е надграждането. БАСФ демонстрира изключително висока степен на обективност и корпоративна ангажираност в дългосрочното партньорство със земеделските производители от страната. Маркетинговият екип на компанията реализира своя творчески импулс и заряд, своята изключителна толерантност за мотивацията и информирания избор на многобройната професионална клиентска аудитория. БАСФ сътворява идеи, формира визии със стил и компетентност, провокира и успява да фокусира интерес и професионално любопитство. БАСФ със завидно постоянство тества и позиционира креативни решения за повишаване интензитета на своята растителна защита. С други думи: БАСФ доказва всеки час, всеки ден, всяка година, че един инвестиционен проект наистина е значим, когато високоавторитетната професионална аудитория даде ясен знак, че той е разпознаваем и важен за нейните практики. Проектът на БАСФ “ЕСЕННИ ГРИЖИ ЗА РАПИЦАТА И ПШЕНИЦАТА” събира достатъчна подкрепа, а това означава, че формира висок индекс на успешност! (РЗ)

Aптека Природа” ”

Българският афродизиак бабини зъби Бабини зъби, кочи глави, чунка, трабузан, чобан тикен, демир бузан, кокалче, вълчец са имена на широко разпространеното растение Tribulus terrestris L. с ценни лечебни свойства от сем. Чифтолистникови (Zygophyllaceae R. Br.).

о-познато на земеделските производители е като плевел в окопните култури (пипер, лук, дини, пъпеши и др.) (сн. 4), както и след прибиране на житните. В България видът може да се срещне до 800 м надморска височина не само в култивирани насаждения, но и в изоставени ниви, крайпътни места, разливи край реките, железопътни линии. Основните морфологични характеристики за разпознаване на растението са: стелещи се стъбла плътно по земната повърхност, разклонени от основата, които в естествените местообитания могат да достигнат до 0,80-1,00 м. При разпространението на вида в култури дължината на стъблата може да достигне до 1,80-2,00 метра. Листата са сложни, чифтоперести (на една листна дръжка има 5-6 двойки листни петури) и са разположени срещуположно, силно овласени (сн 2, 5). Цветовете се са единични, изградени от 5 жълти венчелистчета (сн.1). Най-запомнящи се са плодовете на растението (сн.3). Те представляват ъгловата кутийка, която се разпада на пет бодливи, много твърди, неотварящи се плодни дяла (орехчета), всеки съдържащ 2-5 семена. Всяко плодче има 2 остри разклоняващи се гръбни и няколко различно дълги шипове (бодли) от външната си страна. Те са разположени под различен ъгъл, така че винаги един сочи нагоре, което им позволява лесното разсейване и разпространение в природата (сн.3). Tribulus terrestris е известна билка. Всички надземни части на растението съдържат биологично активни вещества (стероидни сапонини), като най-големи количества са установени в листата, следвани от плодовете и стъблото. Още в древ-

Сн. 1

на Индия се е използвала като тоник срещу инфекции, при проблеми с отделителната система и при импотентност. В традиционната китайска медицина плодовете са препоръчвани при очни заболявания, подуване на корема, сексуални проблеми, възстановяване на черния дроб при наркозависими, тежест в гърдите, мастити. У нас литературните данни сочат, че растението е познато още в древността, отглеждало се е още през VI век и се е прибавяло като сурогат към хляба. Понастоящем, билката се използва за хормонална стимулация при жените и за засилване на мъжката потентност, подобрява мускулния тонус и има общ биостимулативен ефект. Лечебното Ӝ действие се дължи на способността на стероидните сапонини да повишават синтеза на тестостерон в клетките. Клиничните проучвания показват също, че сапонините и флавоноидът рутин в бабините зъби действат разширяващо на коронарните съдове и подобряват кръвообращението, регулират нивото на холестерола, нормализират артериалното налягане и подобряват сърдечния ритъм. В научната литература споменава за антибактериално действие, цитотоксична и противоглистна активност на билката. Голям брой лекарствени препарати и хранителни добавки, като: „Трибестан” на Софарма, Tribocard на Българска роза (Севастополис), Erofort на Актавис, Vemoherb T” („Вемо 99”, България), „TribestaVit” („Вигор AС КО”, България), „Tribistol”, „Andro-6”, “Libilov” (САЩ), два италиански препарата, „Xinnao Shutong (Китай) са налични на световния и българския пазар. Суровината, получавана от билката в България, е с доказано най-високо количество на стероидни сапонини, спрямо същата, събирана от други страни, в които е разпространен видът. Противопоказно е използването на билката от хора с гастрит и язва, понеже повишава стомашната киселинност.

Сн. 2

Сн. 3

Сн. 4

8-9/2013

Карамба – Най-добрият или нищо! За подобрена коренова система, раннен контрол на болестите и повишена студоустойчивост

рижите за рапицата на есен са изключително важни за правилното и пълноценно залагане на рапичния добив. Не случайно като културата с дълга вегетация тя залага 50% от добивния си потенциал още през есента. В този критичен за рапицата период регулирането на растежа и контрола на болестите представлява едно от основните звена в растителнозащитната технология на БАСФ и е на разположение на земеделските производители под името Карамба. Карамба е растежен регулатор и фунгицид със системно действие. След есенно приложение в рапица растежно-регулаторният механизъм се изразява в регулиране оптималното развитие на надземната маса на растенията, като същевременно се увеличава вторичната коренова система, която е отговорна за усвояването на водата и хранителните вещества от почвата. По-този начин се образуват добре вкоренени и закалени растения, които не прорастват и са подготвени да презимуват успешно. Фунгицидното действие на Карамба се изразява в инхибиране синтеза на ергостерол и разрушаване клетките на патогена, като по този начин се стопира неговия растеж. С контрола на болестите, особено фомата, на есен допълнително се заздравява посева за предстоящата зима, защото болните растения са по-уязвими на ниските температури. Традиционните зимни студове в нашите географски ширини са важен фактор, с който производителите на рапица е препоръчително да се съобразят. От голямо значение при рапицата е прилагането на растежен регулатор за повишаване на стодоустойчивостта на посева на есен. Измръзването на рапичните растения се обуславя, както от наличието на ниски температури, така и от стадия на развитие и степента на закаляване на растенията. Най-уязвими на измръзване са малките и прерасналите растения. Повредените от измръзване растения, ако все пак оцелеят, изостават в развитието и образуват малко на брой шушулки. За да избегнете опасността от измръзване и за да не се налага да разоравате посевите през пролетта е необходимо да подготвите растенията за презимуване. Това се постига като се регулира оптималното развитие на надземната маса, а същевременно се стимулира развитието и на подземната. Не е желателно да се допуска оголване на кореновата шийка и изтегляне. Важното е растенията да се задържат ниско долу до земята, с добре оформена розетка с 8-12 листа. За да подготвите посевите за предстоящите ниски зимни температури и за да им осигурите силен старт през пролетта, без наличието на зарази, важна роля играе прилагането на растежения регулатор и фунгицид Карамба. Оптималният момент за приложение на Карамба през есента в рапица е фаза 4-6 лист – розетка. За едновременна борба и срещу неприятели, Карамба отлично се смесва с инсектицидите Вазтак Нов или Дурсбан. Използването на фунгицид с растежно-регулаторен механизъм е наложила се важна практика при есенните грижи в рапица. Подобряването на подземните и надземните части, предпазването от болести и измръзване гарантират оптимален брой растения на квадратен метър и отличен старт напролет. С Карамба Вие си осигурявате рапичен посев с оптимално развити здрави растения готови да посрещнат ниските зимни температури. Големия брой успешно презимували растения са застраховка на Вашата инвестиция!

С Карамба получавате компактни и здрави растения