Списание "Растителна Защита" брой 7/2013 by Paco

вакс кона ®

алистите азяването

Един продукт чисти полета

Почвено и листно действие

Най-дълъг период на приложение

Доказана и надеждна за фермерите

от редактора

ISSN 0204 – 5893 Списанието излиза в 10 книжки годишно – от февруари до ноември Год. ХХХХХII

Защитата на растенията е ключова част от европейската аграрна политика

досега растителното здраве е обект на особено внимание от страна на компетентните европейски институции. Твърдо е становището, че високият здравен статус е конструктивен фактор за постигане на устойчивост и конкурентоспособност на земеделското производство. По-нататъшната глобализация в световен план, и по-точно увеличаващото се движение на стоки от растителен произход към Европа в тревожна степен увеличава опасността от поява, инвазия и разселване на вредители. От друга страна – измененията на климата и резките природни аномалии променят биологията и физиологията на вредителите, поведението им, както и обекта на техните нападения и поражения. Това са достатъчно основателни причини да бъдат преразгледани досегашните мерки за защита на растенията като елемент, осигуряващ здравния статус на всички участници в хранителната верига. ЕС стартира законодателна инициатива, чиято цел е да се дефинират практики и да се осигури финансирането им в рамките на нова, по-адекватна, по-креативна и по-динамична система за защита на растителните организми по цялата верига – на границата, в масовото производство, както и в режима на подготовка на растителния репродуктивен материал. Тази мотивация и убеденост за мащабни промени е доказателство за политическа далновидност в сектора, за социална ангажираност и експертен капитал. Основен документ е проектът за нов Закон за растителното здраве като част от широкоформатен пакет. Идеите и посланията в архитектурата на този бъдещ многофункционален европейски административен акт включват механизми за контрол и проследяемост, гъвкавост и адаптивност на системите за управление на рисковите фактори. Приоритет е и координацията, и сътрудничеството между компетентните власти на страните, членки на Общността, поведенческия модел, диалогичността и чуваемостта между отговорните служби, научно-техническата подкрепа, изграждането на национални референтни лаборатории в различни сектори, в т.ч. и по растително здраве. България в качеството си на пълноправен член на Европейския съюз и негова външна граница има достатъчно професионален и административен капацитет да се включи активно и компетентно в планираната мащабна трансформация. Дирекцията „Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци“ (РЗККППЗ) на БАБХ е отговорна за въвеждането, прилагането и спазването на европейския и националния закон за растителното здраве. Добрата новина е, че има сигнали и индикации, че нашата държавна система подготвя отговорно своето участие в европейската инициатива за изграждане на нова многофакторна и ефикасна система за гарантиране на висок здравен статус на растениевъдното производство.

За този брой работи редакционен съвет: проф. д.с.н. Ангел Харизанов (отг. редактор) доц. д-р Екатерина Логинова проф. д.с.н. Иванка Лечева проф. д-р Мария Боровинова Марияна Лагинова доц. д-р Стойка Машева Таня Динова проф. д-р Тоньо Тонев доц. д-р Щелияна Калинова Главен редактор Весела ШИШКОВА 0889 44 97 33 Редактор компании Емил ИВАНОВ 0885 368 131 Коректор Мария МИХАЙЛОВА Визия Нора ИВАНОВА Предпечат ЕТ „Идема“ 0887 545 933, tazma@abv.bg Печат ПК „Благоев“ ЕООД Контакти София, ул. „Иван Йончев“ 3 02/444 80 33, 0889 449 733, 0885 368 131 vesi51@abv.bg Издава „ФИТОМЕДИКА В“ ЕООД Регистрирано в СГС – фирмено дело 4783/2001 Цена 6 лв.

7/2013

10 ТЕМАТА

Растителното здраве в Европа и у нас

10 М. Лагинова, М. Томалиева – Растителното здраве в Европа и у нас – нови 12 14 17 19 22

предизвикателства и промени Ж. Аврамов и др. – Резултати от официалния мониторинг за разпространението на фитоплазми по овощните видове в България Д. Сакалиева – Европейската жълтеница – опасна фитоплазмена болест Д. Сакалиева – Малко позната, но вредоносна фитоплазма по крушата С. Стаменова – Нови вредители заплашват горите Е. Куцарова – Бактериален рак по киви

СТРЕС

33 А. Андонов, Т. Тонев – Възмож-

ности за повишаване на толерантността на царевицата и слънчогледа към стрес от засушаване

училище за специалисти 37 А. Харизанов – Насекомите... Разред Ципестокрили (Hymenoptera)

градината през август 44 Т. Динова – Обърнете внимание на

плодовите червеи и на листоминиращите молци

СЪБИТИЯ 53 * * * – БАСФ: Проект за растителна защита от нов клас 54 * * * – Синджента: Нова енергия за генериране на растеж, нови перспективи за високи очаквания!

61 ЮБИЛЕЙ 64 АПТЕКА „ПРИРОДА“

е-mail:balea@abv.bg

MAKHTESHIM A G A N

За здрави посеви, високи добиви и качествена продукция Изберете нашите продукти: ВИНОСТАР ВГ – (113 г/кг.Диметоморф + 600г/кг Фолпет)

ЛЕОПАРД 5ЕК – (50 г/л Квазилофоп-п-етил)

КАЛИФ 480 ЕК – (480 г/л Кломазон)

СУЛТАН 500 СК – (500 г/л Метазахлор)

СЕЙВИДЖ 5 ФС – 20 г/л Тебуконазол + 30 г/лИмазалил)

ПРОТЕКТОР 6 ФС – (60 г/л Тебуконазол )

нова фунгицидна комбинация срещу маните по лозата и домата, осигурява продължително действие и сигурна защита на плодовете и листата селективен противожитен хербицид със системно действие, при вегетационни третирания на рапица и слънчоглед високоефективен хербицид срещу едногодишни широколистни и някой житни, за третиране на рапица, след сеитба, преди поникване широкоспектърен селективен хербицид за борба с основни житни и широколистни плевели, с допълнително действие върху самосевките от житни култури в рапица, приложен след сеитба, преди поникване за обеззаразяване на семена срещу ленточна болест и праховита главня по ечемик

за обеззаразяване на семена срещу праховита и твърда главня по пшеница

КАЧЕСТВО И ЦЕНИ БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ !

За повече информация и контакти търсете нашите регионални представители на телефони: 0675/ 33 282, 34 285 и 35 086 - офис Севлиево 0889 97 80 80 – офис Пловдив, balea-bg.com

ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɪɟɮɟɪɟɧɬɧɢ ɥɚɛɨɪɚɬɨɪɢɢ

Ó íàñ, êîìïåòåíòíèÿò îðãàí â îáëàñòòà íà ðàñòèòåëíîòî çäðàâå å Áúëãàðñêàòà àãåíöèÿ ïî áåçîïàñíîñò íà õðàíèòå. Äèðåêöèÿ ÐÇ è ÊÊÁÏÏÇ íà ÁÀÁÕ å äèðåêöèÿòà, îòãîâîðíà çà âúâåæäàíå, ïðèëàãàíå è ñïàçâàíå íà åâðîïåéñêîòî è íàöèîíàëíî ôèòîñàíèòàðíî çàêîíîäàòåëñòâî. Ïåðñïåêòèâàòà çà ïðåäñòîÿùîòî ðàçøèðÿâàíå îáõâàòà íà íîâèÿ Ðåãëàìåíò çà îôèöèàëíèòå êîíòðîëè, ñ öåë ñúçäàâàíå íà íèâî ÅÑ íà åäèííà ðåãóëàòîðíà ðàìêà ïî öÿëàòà õðàíèòåëíà âåðèãà â íåéíèÿ ïî-øèðîê ñìèñúë, îïðåäåëÿ è áúäåùàòà ïîëèòèêà çà ñúçäàâàíå íà Åâðîïåéñêè ðåôåðåíòíè ëàáîðàòîðèè â ðàçëè÷íèòå ñåêòîðè, â ò. ÷. è ïî ðàñòèòåëíî çäðàâå, êîèòî ùå èìàò çàäúëæåíèÿòà äà:

à) ïðåäîñòàâÿò íà íàöèîíàëíèòå ðåôåðåíòíè ëàáîðàòîðèè ïîäðîáíà èíôîðìàöèÿ îòíîñíî ìåòîäèòå çà ëàáîðàòîðåí àíàëèç, èçñëåäâàíèÿ èëè äèàãíîñòèêà, âêëþ÷èòåëíî îòíîñíî ðåôåðåíòíèòå ìåòîäè; á) êîîðäèíèðàò ïðèëàãàíåòî íà òåçè ìåòîäè îò íàöèîíàëíèòå ðåôåðåíòíè ëàáîðàòîðèè è àêî å íåîáõîäèìî — îò äðóãè îôèöèàëíè ëàáîðàòîðèè, ïî-ñïåöèàëíî êàòî îðãàíèçèðàò ðåäîâíè ìåæäóëàáîðàòîðíè ñðàâíèòåúçêà ñ òåçè ñðàâíèòåëíè èçñëåäâàíèÿ â ñúîòâåòñòâèå ñ ìåæäóíàðîäíî ïðèåòè ïðîòîêîëè, êîãàòî òàêèâà ñúùåñòâóâàò; â) êîîðäèíèðàò íåîáõîäèìàòà ïðàêòè÷åñêà îðãàíèçàöèÿ çà ïðèëàãàíåòî íà íîâè ìåòîäè çà ëàáîðàòîðåí àíàëèç, èçñëåäâàíèÿ èëè äèàãíîñòèêà è èíôîðìèðàò íàöèîíàëíèòå ðåôåðåíòíè ëàáîðàòîðèè çà íàïðåäúêà â òàçè îáëàñò; ã) ïðîâåæäàò îáó÷åíèÿ çà ïåðñîíàëà íà íàöèîíàëíèòå ðåôåðåíòíè ëàáîðàòîðèè è àêî å íåîáõîäèìî — íà äðóãè îôèöèàëíè ëàáîðàòîðèè, êàêòî è çà åêñïåðòè îò òðåòè äúðæàâè; ä) ïðåäîñòàâÿò íàó÷íî-òåõíè÷åñêà ïîäêðåïà íà Êîìèñèÿòà â ðàìêèòå íà ñâîèòå ïðàâîìîùèÿ; å) ïðåäîñòàâÿò èíôîðìàöèÿ íà íàöèîíàëíèòå ðåôåðåíòíè ëàáîðàòîðèè îòíîñíî ñúîòâåòíèòå íàó÷íîèçñëåäîâàòåëñêè äåéíîñòè íà ðàâíèùåòî íà Ñúþçà, íà íàöèîíàëíî è ìåæäóíàðîäíî ðàâíèùå; æ) â ðàìêèòå íà ñâîèòå ïðàâîìîùèÿ ñè ñúòðóäíè÷àò ñ ëàáîðàòîðèè â òðåòè äúðæàâè è ñ Åâðîïåéñêèÿ îðãàí çà áåçîïàñíîñò íà õðàíèòå, ñ Åâðîïåéñêàòà àãåíöèÿ ïî ëåêàðñòâàòà è ñ Åâðîïåéñêèÿ öåíòúð çà ïðîôèëàêòèêà è êîíòðîë íà çàáîëÿâàíèÿòà; ç) îêàçâàò àêòèâíî ñúäåéñòâèå çà äèàãíîñòèöèðàíåòî â äúðæàâèòå ÷ëåíêè íà îãíèùà íà âðåäèòåëè ïî ðàñòåíèÿòà, êàòî èçâúðøâàò ïîòâúðäèòåëíà äèàãíîñòèêà, õàðàêòåðèçèðàíå è òàêñîíîìè÷íè èëè åïèçîîòè÷íè èçñëåäâàíèÿ íà èçîëàòè îò ïàòîãåíè èëè åêçåìïëÿðè îò âðåäèòåëè; è) êîãàòî å ïðèëîæèìî çà òÿõíàòà ñôåðà íà êîìïåòåíòíîñò, ñúçäàâàò è ïîääúðæàò ñðàâíèòåëíè êîëåêöèè îò âðåäèòåëè ïî ðàñòåíèÿòà èëè ðåôåðåíòíè ùàìîâå îò ïàòîãåííè àãåíòè;

ɇɟ ɪɢ

темата

Ɋɚɫɬɢɬɟɥɧɨɬɨ ɡɞɪɚɜɟ ɧɨɜɢ ɩɪɟɞɢɡɜɢɤɚɬɟɥɫɬɜɚ ɢ ɩɪɨɦɟɧɢ

àñòèòåëíîòî çäðàâå å êëþ÷îâ ôàêòîð çà óñòîé÷èâî è êîíêóðåíòíî çåìåäåëèå è ãðàäèíàðñòâî, çàùèòà íà ãîðèòå, ïóáëè÷íè è ÷àñòíè ïàðêîâå, êàêòî è çà çàùèòàòà íà áèîëîãè÷íîòî ðàçíîîáðàçèå è åêîñèñòåìèòå â ïðèðîäàòà. Èçïîëçâàíåòî íà çäðàâè ñåìåíà è ïîñàäú÷åí ìàòåðèàë å çàäúëæèòåëíî óñëîâèå çà êà÷åñòâåíà ðåêîëòà è îñèãóðÿâàíå íà áåçîïàñíè õðàíè. Åâðîïåéñêèÿò ñúþç ñå ñòðåìè äà ïîñòèãíå òîâà ÷ðåç äàâàíå íà ãàðàíöèè, ÷å õðàíàòà å áåçîïàñíà è ïîäõîäÿùî åòèêåòèðàíà, êàòî âçåìà ïðåäâèä ðàçíîîáðàçèåòî, âêëþ÷èòåëíî òðàäèöèîííèòå ïðîäóêòè, è â ñúùîòî âðåìå ãàðàíòèðà åôåêòèâíîòî ôóíêöèîíèðàíå íà âúòðåøíèÿ ïàçàð. Çà òàçè öåë ÅÑ ðàçðàáîòè çíà÷èòåëíî ïî îáåì çàêîíîäàòåëñòâî çà áåçîïàñíîñò íà õðàíèòå, êîåòî ïîñòîÿííî ñå êîíòðîëèðà è àäàïòèðà ïðè ïîÿâàòà íà íîâîñòè. Òîâà çàêîíîäàòåëñòâî ñå îñíîâàâà íà àíàëèç íà ðèñêà. Ñúçäàâàíåòî íà Åâðîïåéñêè îðãàí çà áåçîïàñíîñò íà õðàíèòå áå âàæíà ñòúïêà â ïîäêðåïà íà ðàáîòàòà íà èíñòèòóöèèòå íà ÅÑ çà çàùèòà íà ïîòðåáèòåëèòå â òàçè îáëàñò, êàòî ïðåäîñòàâè íåçàâèñèìè íàó÷íè ñúâåòè çà ñúùåñòâóâàùè è íîâîïîÿâèëè ñå ðèñêîâå. Âîäåùèÿò ïðèíöèï íà ïîëèòèêàòà íà ÅÑ çà áåçîïàñíîñò íà õðàíèòå å ïðèëàãàíåòî íà èíòåãðèðàí ïîäõîä - îò ôåðìàòà äî ìàñàòà, ïîêðèâàù âñè÷êè ñåêòîðè íà õðàíèòåëíàòà âåðèãà, âêëþ÷èòåëíî ïðîèçâîäñòâî íà ôóðàæè, çäðàâå íà ðàñòåíèÿòà è æèâîòíèòå, õóìàííî îòíîøåíèå êúì æèâîòíèòå, ïúðâè÷íî ïðîèçâîäñòâî, ïðåðàáîòêà íà õðàíè, ñúõðàíåíèå, òðàíñïîðò, ïðîäàæáà íà äðåáíî, âíîñ è èçíîñ.

ɢɫɤɭɜɚɣ

Ñúùåñòâóâàùîòî ñåãà â ÅÑ ðàñòèòåëíî çäðàâíî çàêîíîäàòåëñòâî (ðåñïåêòèâíî è áúëãàðñêîòî çàêîíîäàòåëñòâî â îáëàñòòà) öåëè äà çàùèòè åâðîïåéñêîòî çåìåäåëèå, ãîðè è ïðèðîäíè áîãàòñòâà îò íàâëèçàíå è ðàçïðîñòðàíåíèå íà íîâè, íåïîçíàòè âðåäèòåëè. Îñíîâíà öåë íà ïðîåêòà çà íîâ çàêîí çà ðàñòèòåëíî çäðàâå å ïðîìÿíà è ìîäåðíèçèðàíå íà ñúùåñòâóâàùîòî çàêîíîäàòåëñòâî, â îòãîâîð íà ãëîáàëèçàöèÿòà íà òúðãîâèÿòà è ñâúðçàíèòå ñ òîâà íîâè ïúòèùà çà íàâëèçàíå íà âðåäèòåëè è óâåëè÷àâàíå íà ðèñêîâåòå, íà ãëîáàëíèòå ïðîìåíè â êëèìàòà, êîèòî âîäÿò äî ïðîìåíè â åêîñèñòåìèòå è âúçìîæíîñòèòå çà îöåëÿâàíå è íàñòàíÿâàíå íà íîâè çà Åâðîïà âðåäèòåëè. Ïðîåêòúò ôîêóñèðà âúðõó çàùèòà íà òåðèòîðèÿòà, êîíòðîë íà äâèæåíèåòî íà ðàñòåíèÿ è ðàñòèòåëíè ïðîäóêòè è ïðåâåíöèÿ. Íîâ ìîìåíò å ïðîìÿíàòà â ïîçèöèîíèðàíå íà âðåäèòåëèòå, êîèòî ïîíàñòîÿùåì ñå ðåãóëèðàò îò ò.í. ìàðêåòèíãîâî çàêîíîäàòåëñòâî çà ñåìåíà è ïîñàäú÷åí ìàòåðèàë, â ïðîåêòà çà íîâ ðåãëàìåíò çà ðàñòèòåëíî çäðàâå. Öåëè ñå ãúâêàâîñò ïðè íåîáõîäèìîñò îò ïðîìÿíà íà ñòàòóñà íà øèðîêî ðàçïðîñòðàíåíè êàðàíòèííè âðåäèòåëè êàòî âðåäèòåëè ïî êà÷åñòâîòî (êàêâîòî å æåëàíèåòî íà ïðîôåñèîíàëíèòå îïåðàòîðè è äúðæàâèòå ÷ëåíêè), òàêà ÷å íàëè÷íèòå çà ôèòîñàíèòàðíèòå âëàñòè ðåñóðñè äà áúäàò íàñî÷åíè è èçïîëçâàíè çà èñòèíñêèòå ïðèîðèòåòè íà ÅÑ. Êàòî öÿëî, ïðîìÿíàòà â àíãàæèìåíòèòå ìåæäó ðåæèìèòå çà ðàñòèòåëíî çäðàâå è òîçè çà ðàñòèòåëåí ðåïðîäóêòèâåí ìàòåðèàë òðÿáâà äà çàñèëè è ïîäîáðè ñúãëàñóâàíîñòòà ìåæäó äâàòà ðåæèìà, êîåòî äà ðåçóëòèðà â íàìàëÿâàíå íà àäìèíèñòðàòèâíè òåæåñòè çà ïðîôåñèîíàëíèòå îïåðàòîðè.

Ɇɚɪɢɹɧɚ ɅȺȽɂɇɈȼȺ ɞɢɪɟɤɬɨɪ ɧɚ ɐɅɄɊ ȻȺȻɏ Ɇɚɪɢɹ ɌɈɆȺɅɂȿȼȺ ɝɥ ɟɤɫɩɟɪɬ ɎɋɄ ɞɢɪɟɤɰɢɹ ɊɁɄɄɉɉɁ ȻȺȻɏ

6/2012

РЗ

Национална референтна лаборатория Първата стъпка за изграждането на лабораторна мрежа и подобряване на сътрудничеството е установяването или посочването на Национални референтни лаборатории (НРЛ) за всяка държава членка. За нашата страна, по законодателство, за национална референтна лаборатория по растително здраве е оторизирана Централната лаборатория по карантина на растенията. За постигане целите на Национална референтна лаборатория, основни приоритети за Централна лаборатория по карантина на растенията са: Поддържане и развиване на необходимите експертни умения и инфраструктура. Спазване изискванията на съответните директиви на ЕС и стандарти на ЕРРО за диагностика и идентификация на вредители, в това число и за безопасна работа с карантинни вредители (Директива 2008/61 ЕО). Методическо ръководство и контрол на фитосанитарните прегледи, вземане и съхранение на проби. Обучение на фитосанитарните инспектори и специалистите от областните диагностични лаборатории по растително здраве. Участие в международни междулабораторни тестове за пригодност и организиране на такива на национално ниво. Акредитация по стандарт ISO 17025.

// Централната лаборатория по карантина на растенията.

темата

Резултати от официалния мониторинг за разпространението на фитоплазми по овощните видове в България Желю Аврамов, Анелия Етрополска, Доротея Чавдарова от БAБХ

Трите вида фитоплазми Apple proliferation (AP), предизвикваща пролиферация по ябълката, Pear decline (PD) – загиване на крушата, и Apricot chlorotic leaf roll phytoplasma (ESFY) – хлоротично листно завиване по костилкови, са карантинни вредители и са описани в Приложение 1, част А, глава II на Наредба № 1 от 27 май 1998 г. за фитосанитарен контрол. Те са едни от икономически най-важните болести в много овощарски райони на Европа, а също така и в България.

тролирани 252 овощни разсадника на обща площ от 2698,979 дка; 79 овощни градини със семкови видове на обща площ от 3530,621 дка, 125 градини с костилкови видове на обща площ от 9307,844 дка, както и 10000 черешови дървета, предназначени за дървесина. Като част от смесени градини или самостоятелни дървета са обследвани 103 семкови и 292 костилкови плододаващи дървета. През 2012 г. на територията на страната са контролирани 262 овощни разсадника на обща площ от 2526,465 дка; 88 овощни градини със семкови видове на обща площ от 3738,143 дка, 155 градини с костилкови видове на обща площ от 11781,28 дка, както и 10000 че-

от симптоматични и асимптоматични дървета през есента, когато концентрацията на фитоплазмата в надземната част на растенията е най-висока. Основен приоритет при взимането на проби са растителни проби от разсадници, питомници от I и II година, маточни и промишлени насаждения. Всички проби са анализирани чрез PCR (Polymerase chain reaction) анализ за наличие на инфекция в Централната лаборатория по карантина на растенията (ЦЛКР). ДНК бе екстрахирана чрез CTAB протокол по Maixner et al (1995). За потвъждаване е използван nested PCR, последван от RFLP (Restriction fragment length polymorphism) анализ, с помощта на RsaI (Afal) и AluI

а изясняване разпространението им у нас и предприемане на адекватни мерки за контрол ежегодно фитосанитарните инспектори от Българската агенция по безопасност на храните извършват обследвания на територията на цялата страна като част от „Официалната мониторингова програма за карантинни вредители при овощни видове“. Контролът се осъществява на ГКПП при внос на посадъчен материал, в овощни насаждения, създадени с такъв материал и основно в разсадници, произвеждащи овощен посадъчен материал. През последните години е извършен фитосанитарен контрол както следва: През 2010 г. са контролирани 275 овощни разсадника на обща площ от 2762,412 дка; 78 овощни градини със семкови видове на обща площ от 8353 дка и 132 градини с костилкови видове на обща площ от 15620,23 дка. През 2011 г. на територията на страната са кон-

// Разпространение на фитоплазмите

решови дървета, предназначени за дървесина. Като част от смесени градини или самостоятелни дървета са обследвани 96 семкови и 283 костилкови плододаващи дървета. В рамките на официалния мониторинг растителни проби са взимани

рестрикционни ензими (Amersham Biosciences, USA). Проби от насекоми бяха също тествани по описания по-горе метод. Резултати: Пролиферация по ябълката Apple proliferation phytoplasma (MLO) е

7/2013

14 установена на територията на областите: Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Велико Търново. През последните 6 години само през 2011 г. не са установявани огнища (на фигурата огнищата от АР са в жълто). Загиване на крушата Pear decline phytoplasma (MLO) е установена на територията на 10 областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) – Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Велико Търново, Сливен, Силистра, Бургас, Ямбол и Хасково (на фигурата огнищата от PD са в лилаво). Apricot chlorotic leaf roll phytoplasma (ESFY) е установена на територията на 6 области – Пазарджик, Ловеч, Сливен, Добрич, Бургас и Ямбол (на фигурата огнищата от ESFY са в зелено). Инфектирани листни бълхи от сем. Psyllidae, вектори на фитоплазми, бяха установени в 13 от всичките 28 административни области. С цел ограничаване разпространението на фитоплазмите под контрола на фитосанитарните инспектори са изкоренени и унищожени над 200 броя заразени маточни дървета, над 4600 броя дръвчета питомник I година и над 22000 броя дръвчета питомник II година. При установената зараза в плододаващи градини са унищожени над 20 дка. На база извършения анализ от разпространението на тези вредители, както и някои първи резултати от извършен мониторинг на векторите (Etropolska A., et al., (2011a) се наложи разработването на допълнителни мерки в Официалната мониторингова програма при овощни видове, а именно цялостна стратегия, включваща – повишаване броя на растителните проби и пробите от насекоми за анализ в рискови райони, разработване на превантивни мерки в маточни градини и разсадници и акцентиране върху мониторинга на векторите в цялата страна, за да се получи цялостна картина за разпространението им по райони и за популационната им плътност. Работи се също така върху изготвяне на ефективна

схема за борба срещу векторите, тъй като в момента основен проблем е изключително малкият брой регистрирани препарати за растителна защита срещу листни бълхи. Постоянството, с което се проявяват тези вредители през последните години, показва големия риск от трайното им настаняване. Все по-голямото разпространение на фитоплазмени болести и налагането на фитосанитарни мерки сериозно застрашава производството на овощен посадъчен материал у нас. Считаме, че основен проблем в овощарството е липсата на специализирани маточни бази. В повечето райони се добиват калеми от плододаващи овощни дървета, което е проблем на малките производители, които не разполагат с достатъчен асортимент от маточни дървета. Някои големи производители на овощен посадъчен материал декларират огромен брой маточни дървета. Маркирането и определянето само на няколко дървета, от които да се добиват калеми, не решава проблема, тъй като те са част от общо насаждение и носят всички рискове, които съществуват в една градина. Наложително е да се предприемат мерки за създаване на специализирани маточни бази – немного на брой, но разположени на места с добра пространствена изолация, с вложен сертифициран изходен материал и прилагане на всички добри практики за опазване здравното състояние на дърветата. Подобен проект ще се нуждае от законова и финансова подкрепа с участието на всички заинтересовани страни – производители, наука и контролни институции. Превантивни мерки: Използване на здрав овощен посадъчен материал. Набирането на калеми да се извършва от предварително тествани маточни дървета. Да се извършват редовни обследвания за наличието на векторите в овощните градини, разсадниците и особено в маточните насаждения и да се провеждат подходящи химични растителнозащитни мероприятия.

Доц. д-р Димитрийка Сакалиева от Аграрния университет в Пловдив

Еропейската жълтеница по костилковите овощни видове – ESFY (European stone fruit yellows phytoplasma), е една от най-опасните и важни болести, по-специално при кайсиите и прасковите. Болестта е разпространена в Централна и Южна Европа, Турция, Азербайджан и други страни. В много европейски държави се провежда строг карантинен контрол. имптомите на тази фитоплазмена болест, която порано беше известна като ACLR (Apricot chlorotic leaf roll) – хлоротично листно завиване по кайсията, варират в зависимост от вида на овощната култура и от вирулентността на причинителя. Характерно завиване на листата и силно изразена промяна в оцветяването – пожълтяване на цялата листна петура, депресиран растеж, преждевременно изсъхване на листата. Често се наблюдава и обезлистване на летораслите при кайсията. При прасковата завиването на листата е съпроводено с неравномерно разлистване и депресия с различна интензивност, както и опадване на листата от основата на летораслите. Наблюдават се и симптоми, свързани с хипертрофия на нерватурата на листата, преждевременен цъфтеж и образуване на малки, деформирани плодове. Тези характерни прояви са свързани с повечето костилкови овощни видове. При напречен срез на стъблото и по летораслите се наблюдава некроза. Заразените дървета обикновено загиват след 1–2 години. Някои проучвания показват, че кайсията и прасковата в по-висока степен са чувствителни в сравнение с Japanese plum (Prunus salicina), докато видовете Prunus cerasifera и European plum (Prunus domestica) са силно чувствителни. Болестта е трудна за диагностициране и затова се прилагат различни модификации на молекулярни-

темата

Европейската жълтеница – опасна фитоплазмена болест

// Симптоми по кайсия (оригинал Д. Сакалиева)

те методи като „дирекна“ PCR и „гнездова“ PCR с различни специфични и неспецифични праймери. Причинител – Candidatus Phytoplasma prunorum. Анализи на секвенциите на 16SrDNA доказват принадлежността на Candidatus Phytoplasma prunorum към Subgroup B на пролиферацията по ябълката (АР) group 16SrX, сравнявайки Candidatus Phytoplasma mali (16 SrX-A) и Candidatus Phytoplasma pyri – причинител на загиването на крушата Pear decline и болестта Peach yellow leaf roll (PYLR). Вектор – Cacopsylla pruni (Scopoli). За първи път болестта европейска жълтеница по костилковите овощни видове (ESFY) в България е доказана от М. Topchiiska and D. Sakalieva (2002) Bulg. J. Agric. Sci., 8: 19-22. Бяха анализирани проби от различни видове костилкови овощни с различен тип на проява на симптоми от различни овощни градини на различна възраст от райони около гр. Пловдив – бадем с ясно изразено завиване и пожълтяване на листата, кайсии с хлоротично завити листа, праскови с пожълтяване и завиване на листата, сливи с пожълтяване и завиване на листата и бързо загиване на дърветата, череши със завиване на листата и др. Наличието на фитоплазмена инфекция беше доказано с помощта на PCR/RFLP анализи, използвайки универсални fU5/rU3 и специфични fP1/rP7, както и групово специфични fO1/rO1 праймери. Контрол: На първо място се препоръчва превенцията. Използване на здрав посадъчен материал, като се избягва създаването на овощни градини от костилкови видове в райони, където е доказано заразяване с Candidatus Phytoplasma prunorum и техните потенциални вектори. Видовете Prunus spinosa и Prunus cerasifera играят важна роля в епидемиологията на ESFY. Проучва се ролята на алтернативни гостоприемници като поветица Convolvulus arvensis L. и троскот Cynodon

7/2013

// Симптоми по слива (интернет)

// Симптоми по праскова (интернет)

// Симптоми по кайсия (интернет)

// Cacopsylla pruni (Scopoli)

dactylon (L.) Pers., както и тяхната роля при разпространението на ESFY. Пръскане с подходящи инсектициди за контрол на популацията на вектора. Тъканните култури могат да се използват за елиминиране на фитоплазмите от растенията и главно за получаване на клони от здрав материал. Термотерапията и in vitro културите също се използват успешно за елиминиране на ESFY при кайсията. Проучвания, проведени в Испания, показват разлика в чувствителността при различни видове Prunus spp. към ESFY: кайсията, Japanese plum и прасковата са много почувствителни към болестта в сравнение с Myrobalan и европейските генотипове слива (European plum genotypes).

Ангажиментът на Кемтура с продуктите за обеззаразяване на семената Кемтура поддържа продуктите за обеззаразяване на семена, съдържащи карбоксин в двуетапния процес за пререгистрация, задължителен за всички препарати за растителна защита, след включването на активното вещество карбоксин в Анекс I към Директива 91/414/ЕИО на Европейския съюз. Това означава, че в ЕС обеззаразителите за семена Витавакс и Анкор (карбоксин + тирам) ще продължат да се предлагат на земеделските стопани, потвърди Кийт Гали, маркетинг мениджър на Кемтура за Европа, Африка и Близкия Изток. „Нашата решимост да поддържаме тези водещи обеззаразители за семена е по-силна от всякога“, каза той. „Ние се предприели необходимите стъпки, за да предоставим изискваната информация в съответствие с Директива 91/414/ЕИО на ЕС.“ В резултат от работата на компанията карбоксин бе включен в Анекс I. Досиета за пререгистрация на карбоксин-съдържащи продукти (Стъпка

2 от процедурата) бяха подадени през м.май 2013 г. в болшинството страни-членки през и в момента се оценяват. „Това е сериозно начинание, което показва, че ние предвиждаме светло и дълготрайно бъдеще за тези продукти. Това също така показва, че ние гледаме сериозно на нашите отговорности и задължения“ добави г-н Гали. „Ефикасните средства за растителна защита са много важни за бъдещето на земеделието, а обеззаразителите за семена играят важна роля сред тях“, подчерта той. Ето защо бяха положени максимални усилия за запазване на карбоксин-съдържащите продукти на пазара и нашето намерение е да продължим да работим с тях в обозримото бъдеще." Освен това, при пререгистрацията Кемтура се възползва от възможността да регистрира нова формулация на Анкор и Витавакс, разкри г-н Гали. Активните съставки са в същите концентрации

и ефективността на продуктите ще е както преди, но новата подобрена формулация ще бъде оценена от всички, които работят с тези продукти. В допълнение към поддръжката на продуктите за обеззаразяване на семена, Кемтура планира една напълно нова програма за промоция и инвестиране, подробностите за която ще научим през следващите няколко месеца.

темата

Малко позната, но вредоносна фитоплазма по крушата Доц. д-р Димитрийка Сакалиева от Аграрния университет в Пловдив

Швейцария доказват, че посоченият вектор се среща при надморска височина от 600 до 1000 м. Крушовата

листна бълха не мигрира от крушата, но зимува като възрастно в пукнатините на кората на дърветата. При хранене поема фитоплазмата в продължение на няколко часа и се запазва в насекомото най-малко за 3 седмици. Болестта се пренася също така и при присаждане, но този процент

// Фиг. 2. Симптоми на загиване на крушата (Pear decline) – оригинал: Д. Сакалиева

// Фиг. 4. Симптоми на загиване на крушата (Pear decline) – оригинал: Д. Сакалиева

Фитоплазмената болест Pear decline (загиване на крушата) напада основно крушата Pyrus ssp. Открита е също така и по дюлите и главно върху круши, присадени върху подложки от този вид. Загиването на крушата се пренася с помощта на вектор, а също така и върху индикаторното растение Catharanthus roseus. Болестта е разпространена в почти всички европейски страни, както и в САЩ, Канада, Либия. Особено висока степен на нападение има в Германия, Италия и Швейцария. рушовата листна бълха Cacopsylla pyri не само пренася фитоплазмата, причинител на Pear decline, но нанася и преки повреди чрез вкарване на фитотоксини от слюнчените жлези в листата, с които се храни. Проучванията в

е сравнително нисък – около 33%. При експеримента лна работа с крушовата листна бълха симптоми се появяват приблизително 2 месеца след като заразени насекоми са се изхранвали върху опитните растения. Възрастта на дърветата и видовете, сортовете, от които се взима материал за присаждане, не оказват влияние върху проявата на Pear decline.

// Фиг. 1. Симптоми на загиване на крушата (Pear decline) – оригинал: Д. Сакалиева

// Фиг. 3. Симптоми на загиване на крушата (Pear decline) – оригинал: Д. Сакалиева

Диагностика Симптомите на Pear decline са групирани като: Quick decline (бър-

7/2013

// Фиг. 5. Симптоми на загиване на крушата (Pear decline) – интернет

// Фиг. 6. Симптоми на загиване на крушата (Pear decline) – интернет

// Фиг. 9. Крушова листна бълха (Cacopsylla pyri) – интернет

// Фиг. 8. Симптоми на загиване на крушата (Pear decline) – интер-нет // Фиг. 7. Симптоми на загиване на крушата (Pear decline) – интер-нет

зо загиване) и Slow decline and leaf roll (бавно загиване и завиване на листата). Степента на проява на симптомите на загиването на крушата зависи от чувствителността на подложката и от културата на земеделие, по-точно контрола на популацията на крушовата листна бълха. Quick decline (бързо загиване). При силно изразена повреда на флоем-

ната тъкан вследствие на повреда на кореновата система, плодовете спират да нарастват и заедно с листата, които първоначално увяхват, впоследствие изсъхват. Дърветата загиват в продължение на няколко седмици. Slow decline (бавно изсъхване). В този случай се наблюдава постепенно отслабване на дърветата, последвано от спиране на растежа. Образуват се малко листа със силно редуциран размер, твърди, светлозелени, хлоротични, със завита периферия, оцветяват се в

// Фиг. 10. Крушова листна бълха (Cacopsylla pyri) – интернет

неестествено червен цвят рано през есента и се наблюдава преждевременен листопад. Въпреки че през ранните фази на развитие се наблюдава силен цъфтеж, на по-късен етап се образуват единични цветове, намалено е образуването на плодове и те не достигат нормален размер. Характерен симптом е депресираният растеж през следващите сезони, в резултат на което се появяват снопчета от листа, силно деформирани. Повечето от изхранващите коренчета загиват,

темата

докато по-старите могат да имат нормален вид. При отделяне на кората се наблюдава ясно изразена кафява зона в областта на присадката и при вертикално отстраняване на кората по протежение на цялото стъбло, като в този случай дърветата увяхват и загиват през вегетационния период. Първите симптоми на загиването на крушата могат да бъдат открити през пролетта, когато се наблюдава редукция на листата, светлозелено оцветяване, наблюдава се слаб прираст или липса на такъв и не се образуват плодове. През лятото и есента листата на заразените дървета преждевременно се оцветяват в червено и се завиват. Причинител на болестта е Candidatus Phytoplasma pyri. За страните от Европа вектор е Cacopsylla pyri. Контрол на болестта Препоръчва се използване на устойчиви сортове, толерантни подложки, борба с вектора. За първи път болестта Pear decline (загиване на крушата) в България е установена от М. Топчийска и Д. Сакалиева, 2001 г., Bulg. J. Agric. Sci., 7: 611-614. От анализираните 15 сорта круши положителен резултат от проведените PCR/RFLP анализи, използвайки универсални fU5/rU3 и специфични fO1/rO1 праймери за диагностика на фитоплазмени болести по овощните видове в Европа, фитоплазмената болест pear decline е доказана при 6 сорта круши. При сортовете Grand Champion; Zolotistaya; Alexander Lucas; Gorum; Madame Bole; Duches de Bordeaux; Japanese pear; Pautalia приложените PCR и RFLP анализи показаха отрицателен резултат и посочените сортове биха могли да се използват като толерантни в зависимост от сортовата листа в различните райони на страната, имайки предвид и широкото разпространение на опасната бактериална болест „огнен пригор”. Проучванията и анализите са проведени в овощни градини на възраст от 18 до 20–24 години в района на Пловдив и Асеновград при естествен инфекциозен фон.

Нови вредители заплашват горите София Стаменова, национален докладчик, гл. експерт по фитосанитарен контрол в ОДБХ в Благоевград

Горите са едни от най-важните ресурси за човечеството като регулатори на температурата, водните запаси и като източници на кислород. Те осигуряват разнообразни суровини и работа на значима част от населението. В България те покриват 814 286 ха от територията и състоянието им значително влияе на икономиката на страната чрез добива и преработването на дървесина, заетостта на населението, развитието на туризма, осигуряването на водните ресурси и т.н. Горите обаче са подложени на различни вредни влияния като: вредни организми – болести и неприятели; други биоагенти – диви животни, гризачи и др.; абиотични фактори – въздушно замърсяване, ветрове, снегове, бури, заледявания и др.; нови инвазивни растения; пожари. Глобализацията в световен мащаб, засилването на транспорта, търговията и туризма спомагат за пренасяне и разпространение на големи разстояния на огромен брой нови вредители по растенията. Попадайки на нови места, където нямат естествени врагове, а имат разнообразни гостоприемници, вредителите бързо се разпространяват и имат потенциал да заемат бързо големи територии.

о силата на Международната конвенция за растителна защита, фитосанитарният контрол като част от БАБХ (официалния орган за прилагането на конвенцията) има отговорната задача, навреме да

открива нови вредители по растенията, за да се ограничат и намалят загубите от тях чрез налагане на мерки за унищожаване и ограничаване на разпространението им. У нас ежегодно се провежда „Програма за контрол на карантинните видове в горския сектор“, утвърдена от изп. директор на БАБХ и изп. директор на ИАГ. Програмата се изпълнява съвместно от добре обучени фитосанитарни и лесозащитни инспектори в страната.

Кои са по-важните карантинни вредители? Един от най-опасните нови видове в Европа е боровата нематода Bursaphelenchus xylophylus, която произхожда от Северна Америка. Направеният анализ на риска от Европейската и средиземноморска организация по карантина на растенията (ЕPPO) показва, че видът има огромен капацитет да заразява почти всички иглолистни видове без Tuja в Европа, като се пренася лесно с насекоми (сечковци от р. Monochamus) и чрез човешката дейност при транспортирането на заразена дървесина – палети, нарязана дървесина, дънедж и др. Масовото заразяване на иглолистните гори в Европа с този вредител може да доведе до екологична катастрофа. Симптомите по дърветата не са много специфични – намаляване на смолоизтичането, хлороза на игличките, червена корона и накрая загиване на дървото откъм върха. За първи път в Европа вредителят е бил установен през 1999 г. в Португалия, п-в Сетубал, но през 2008 г. цялата площ на Португалия е определена като демаркирана, която включва заразена зона и буферна зона. От 2000–2010 г. ЕС отпуска на Португалия около 34 млн. евро, за да ограничи разпространението на заразата, като са изсечени и изгорени огромен брой дървета за под-

20 весина, така и при движението в ЕС (Решения 2006/133 ЕС, 2012 /535 ЕС) разпространението на този вредител е ограничено до територията на Португалия вече 12 години.

Anoplophora chinensis (Forster)

// Най-чувствителни са Pinus L., но гостоприемници са и Abies Mill., Cedrus Trew, Larix Mill., Picea A. Dietr., Pinus L, Pseudopsuga Carr., Tsuga Carr. държане на пояси без гостоприемник около заразените гори, които също са изрязани и изгорени. Установени са единични случаи на зараза в погранични райони с Испания, които са унищожени. Благодарение на стриктните мерки, наложени както при вноса на дър-

A. chinensis е полифаг, напада дървета от родове Acer, Aesculus hippocastanum, Alnus, Betula, Carpinus, Citrus, Cornus, Corylus, Cotoneaster, Crataegus, Fagus, Lagerstroemia, Cryptomeria japonica, Malus, Platanus, Populus, Prunus laurocerasus, Pyrus, Rosa, Salix и Ulmus. Напада също видове от род Ficus, Hibiscus, Mallotus. Видът е разпространен в Азия: Виетнам, Китай, Малайзия, Мианмар (Бирма), Република Корея, Хонконг, Япония; в Северна Америка: САЩ; в Европа: Великобритания, Италия, Хърватия, Швейцария, ликвидиран е в Нидерландия и Франция. Биология: В тропичните и субтропичните райони има едно поколение годишно, но понякога жизненият цикъл продължава две години в зависимост от климатичните условия и храната. Възрастните сечковци живеят от май до август. Те се хранят с листата, дръжките и младата кора на различни дървета. Седмица след копулацията женската снася около 70 яйца едно по едно под кората на стъблото от почвената повърхност до 60 см височина на стъблото. Ларвата се храни, като тунелира клоните и стъблото, точно под кората, а по-късно влиза в дървесината на стъблото и корените. Какавидира в дървото, често над мястото на хранене. Ларвата при хранене прави тунели под кората и в дървесината. Само младите ларви изхвърлят дървесни стърготини извън дупката си, което улеснява откриването им. По-възрастните ларви уплътняват дървесните стърготини вътре в дупката и отвън не може да се забележи никакъв признак за дейност. При този вид единствено изходните отверстия на възрастните насекоми се наблюдават лесно. Разпространение: С посадъчен материал, с дървен опаковъчен материал. Строг контрол особено за растенията тип „бонзай“, разсадници, растения

около индустриални зони. Ларви и възрастни са влизали в Германия и Холандия с растения тип „бонзай“ от Acer buergeranum, A. palmatum, Celastrus, Cydonia sinensis, Malus micromalus и Sageretia от Китай и Япония. През лятото са установявани повреди по дървета около оранжериите. С Решение 2008/840 ЕС, Решение 2012/138 ЕС се предприемат строги мерки срещу разпространението му в Европа.

// Фиг. 1. Възрастно

// Фиг. 2. Ларва

// Фиг. 3. Повреди

темата

Phytophtora ramorum Гъбата заразява широк кръг от гостоприемници и води до загиване на много дъбови дървета в Съединените щати и Канада. В Европа тя е открита в много страни: Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Италия, Испания, Ирландия, Литва, Норвегия, Полша, Словения, Франция, Финландия, Холандия, Чехия, Швеция и Швейцария. Симптомите, причинявани от Phytophthora ramorum, могат да бъдат различни. Известни са три вида: 1) „sudden Oak Death“ – характеризиращ се с раковини, причиняващи загиване; 2) „ramorum shoot dieback“ в резултат от листна инфекция и/или директна инфекция върху стъблата; 3) „ramorum leaf blight“ резултат на листна инфекция. Като чувствителни видове са определени над 40 родове и видове растения, но в ЕС е установена повреда само по Vibrnum spp., Camelia spp., Rododendron spp. Пренасянето може да стане със: заразен дървен материал и кора на Lithocarpus densiflorus, Quercus agrifolia, Quercus kelloggii, почва от места, където е открито заболяването, растения за засаждане на декоративните видове – Rhododendron (с изключение на Rhododendron simsii) и Viburnum, както и видът Vaccinium ovatum от места, където е била открита зараза на P. ramorum.

Мерки. Забранен е вносът на кора от САЩ, растенията за засаждане от чувствителни видове могат да се търгуват в ЕС само с растителен паспорт. В случай на установяване – в радиус от 2 м – унищожаване на заразени растения и др. гостоприемници, в радиус от 10 м – преглед на всички растения от чувствителни видове и повторни инспекции.

Dryocosmus кuriphylus, кестенова оса

С Решение 2006 /464 /ЕС се предприемат мерки и в целия ЕС.

Gibberella circinata Гъбата е разпространена в Азия, Северна и Южна Амерка, в Европа има съобщения за Италия и Испания, с Решение 2007/433/ЕС са предприети мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението на вредителя. Вредителят инфектира повече от 30 вида Pinus. В Северна Аме-

Напада видовете кестен – Castanea sativa Mill, C. crenata Sieb. Et Zucc.(японски кестен), C. dentatа (Marsh.)(американски кестен), Castanea mollissima (китайски кестен). Разпространение: в САЩ, Китай,

Япония, Корея; Европа: Италия, Словения. Поврежда младите пъпки и клони, като образува гали. В разсадници, в които се установи вредителят, се забранява производството на посадъчен материал от кестени, заразените растения се унищожават. През 2005 г. Франция и Словения предприемат национални мерки срещу вредителя.

рика основни гостоприемници са: Pinus elliottii, Pinus palustris, Pinus patula, Pinus radiata, Pinus taeda, Pinus virginiana, включително и европейските видове Pinus halepensis, Pinus pinaster и Pinus sylvestris (Pseudotsuga menziesii без видими повреди). Гъбата обхваща клоните в кръг и частта над мястото изсъхва. Основно се разпространява със семена, като нивото на патогени – тета на гъбата е много високо и причинява пропадане на разсада.

7/2013

22 По дърветата се наблюдава обилно смолотечение от дънера или от клоните – надлъжни ивици, мъртви клони (жълто-червено оцветени) по единични дървета. Вредителят се контролира съгласно Решение 2007/433/ЕС. През 2012 г. са обследвани 607 обекта, в т.ч. 114 горски и 47 декоративни разсадници, 18 рискови зони за борова нематода, 12 градини, 9 семедобивни бази, 75 преработващи предприятия и 124 сушилни камери. Обследвани са различни места като гори – 62 участъка, паркове и зелени площи – 43 бр., градински центрове и търговски обекти – 102 бр. (предимно градински центрове и хипермаркети за декоративни видове). Резултатите от ежегодните наблюдения в страната показват, че до момента няма установена зараза от тези вредители и те не са разпространени у нас. Под контрола на фитосанитарните власти са и много други вредители по горските видове, които са разпространени ограничено в някои страни на ЕС, но благодарение на прилаганите мерки, щетите от тях са намалени и се следи да не се появяват в нови райони. В резултат на това е осигурена свободна търговия в ЕС и други страни на различни горски продукти – дървесина, посадъчен материал, рязани части, които представляват значителен дял от износа на страната. Обхватът на мониторинга за карантинни вредители по горски видове е голям, тъй като включва разнообразни мерки по директиви и решения на ЕК, изпълнението на които касае координация с различни институции – горски сектор, околна среда, местни власти, частни производители, собственици на горски и зелени площи, което го прави сложен за приложение. Благодарение на доброто взаимодействие на БАБХ с ИАГ необходимите мероприятия се извършват навреме и с необходимата компетентност, въпреки сериозния финансов и административен дефицит. В същото време трябва да предвидим неизбежните климатични промени, които предстоят, и да бъдем подготвени за рисковете за нашите гори.

Бaктериален рак по киви Елеонора Куцарова, гл. експерт по бактериология в ЦЛКР

актериалният рак по киви е сравнително ново заболяване, причинявано от бактерията Pseudomonas syringae pv. actinidiae (Takikawa et al., 1989). Кивито е икономически важна култура, която се отглежда в няколко страни на Европа – Италия, Гърция, Франция, Португалия и Испания. В районите, където бактерията Pseudomonas syringae pv. actinidiae е представена, въздействието върху производителите е силно, тъй като загубите на реколта са над 50%. В Италия четири години след първия сигнал за откриване на болестта загубите от продукцията на жълто киви възлизат на над 80–90%. Изчислено е, че при нападение на 40% от насажденията с киви загубите ще бъдат 2/3 от продукцията на плодове. Основен гостоприемник на болестта е киви – Actinidia deliciosa и A. сhinensis, както и някои диви видове актинидия – A. arguta и A. kolomikta. Географско разпространение Европа: Италия (1992 г.), Франция (юли 2010 г.), Португалия (март 2010 г.), Испания (2011 г.), Швейцария (юни 2011 г.), Турция (2009/2010 г.). Азия: Китай, Япония (1980 г.), Република Корея. Северна Америка: Чили (2010 г.). Океания: Австралия, Нова Зеландия (2010 г.). Симптоми на болестта Симптомите на болестта могат лесно да бъдат наблюдавани по всички повърхностни части на растенията – стволове, стъбла, клони, листа, цветове, плодове. По корените се наблюдава покафеняване на проводящите тъкани непосредствено под кората. По стволовете, стъблата и клоните язвите могат да се наблюдават още в началото на есента, късна зима и през целия

вегетационен период. В края на зимата, язвите са влажни (мокри), а през пролетта започват да сълзят (отделят) растителен сок и бактериален ексудат: изтичащият от стволовете и стъблата растителен сок променя цвета си от млечнобял до червено-кафяв. По заразените леторасли и клонки може да се наблюдава изсъхване и увяхване на листата. По листата се наблюдават малки, мазни, ъгловати петънца, заобиколени от светложълт ореол. Впоследствие петънцата

некротират и придобиват тъмнокафяв цвят. Заразените пъпки и цветове покафеняват, некротират и опадат. Младите нарастващи плодове, заразени с Pseudomonas syringae pv. actinidiae, са деформирани и дребни и обикновено опадват още в края на пролетта или през лятото (или се отстраняват на ръка по време на предберитбената селекция на плодовете). Патогенът е активен при температури между 10 и 20 °C и се ограничава при температури над 25 °C.

темата

По последни данни от извършени полски обследвания в райони на Италия и Нова Зеландия (от Balestra, Scortichini & Vanneste, Finelli, 2011) върху мъжки и женски растения киви се оказва, че мъжките са малко почувствителни от женските и сравнително по-рано показват признаци на болестта. Същият екип е установил, че сортовете киви с жълта месеста част на плода се нападат по-силно от болестта от тези със зелена месеста част. Морфологична идентификация Използвани методи в бактериологията са – изолация на хранителни среди (модифицирани NSA, KB), PCR и патогенен тест. Начини за разпространение на болестта: основно с растения за засаждане от Actinidia spp. (A. deliciosa, A. chinensis, A. аrguta и A. kolomikta) и полен с изкл. на семена и тъканни култури; с проливни дъждове, силни ветрове, насекоми (пчели опрашители) и животни;

с работен инвентар, използван по време на вегетационни резитби; възможни източници на зараза са заразените плодове. Фитосанитарни мерки: Превантивни мерки: използване на здрав посадъчен материал; правилно торене на растенията в производствената площ; избягване на напояване чрез дъждуване; дезинфекция на инструментите, използвани при резитба; редовни инспекции в разсадниците и градините за откриване на симптоми на болестта. В случай на установено огнище на зараза: незабавно унищожаване на заразените и близки до тях растения в радиус от 5 м; извършват се официални проверки, вземане на проби и изследвания най-малко два пъти годишно, в най-подходящото време за откриване на симптоми на болестта

в заразена зона, околната зона с радиус 500 м и буферната зона с радиус 4 км и в случай на установена зараза се предприемат мерки за ликвидиране на заразените растения. За изясняване разпространението на болестта в страните от ЕО и предприемане на адекватни мерки за контрол Комисията е взела Решение за изпълнение 2012/756/ЕС от 05.12.2012 г. относно мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението в рамките на Съюза на Pseudomonas syringae pv. actinidiae Takikawa, Serizawa, Ichikawa, Tsuyumu & Goto (нотифицирано по номер С(2012) 8816). През настоящата година фитосанитарните инспектори от БАБХ провеждат мониторинг за изясняване ситуацията с този вредител в България. Мониторингът се извършва на ГКПП при внос на растения, при движението им между държавите членки и на територията на страната – в насаждения и разсадници.

7/2013

добив (кг/дка)

t t t t t t t

добив (кг/дка)

Фунгициди

Хербициди

Ардент 50 СК Бампер 25 ЕК Бампер супер Винкер ВГ Мираж 45 ЕК Ориус 6 ФС/Протектор 6 ФС Ориус 25 ЕВ/Династи 25 ЕВ Тебумакс 25 ЕВ Сейвидж 5 ФС Фолпан 80 ВДГ Шавит 25 ЕК/Тридемол 25 ЕК Шавит Ф-71,5 ВП Шавит Ф-72 ВДГ Шавит П 210 ЕС Сопрано 125 СК Сфинкс Екстра/Виностар

Ажил 100 ЕК/Шогун 100 ЕК Афалон 45 СК Галиган 240 ЕК Глифоган 480 СЛ/ Глифоголд 480 СЛ Линурекс 45 СК Линурекс 50 СК Модаон 4Ф Леопард 5 ЕК/ Навигатор 5 ЕК Султан 500 СК Еклипс 70 ВГ Пендиган 330 ЕК

Биоциди Инсектициди Маврик 2Ф Пиринекс 48 ЕК Пиринекс 5 Г Кохинор 200 СЛ Сийдоприд 600 ФС/ Сомбреро 600 ФС

Темоцид - цветни уловки Абокол - замазка за присадки Бродипилоу - восъчни блокчета Антивесп Фовал гел - мравки, летящи и пълзящи насекоми Фовал гел - хлебарки Виктор гел Темо би - лепило

Представителство на Мактешим-Аган: Агрибул ЕООД, София 1680, ул. “Ястребец” 9 тел. 9589944; тел./факс 9589955, 0888535228, 0884557510

ЗАЩО

ЛАКТОФОЛ УВЕЛИЧАВА ПРОДУКТИВНОСТТА?

Или, как науката помага на практиката...

звестен факт е, че листното подхранване с биоминералните торове Лактофол увеличава добива и подобрява качеството на селскостопанските култури. Това е един сумарен практически резултат, който се получава от промени в растежа, развитието и интензивността на физиологичните процеси в третираните растения. Екип от научни работници от катедра „Физиология на растенията“ в Аграрния университет, под ръководството на проф.д-р А. Василев и доц. д-р Златев и в гр.Пловдив направи редица измервания, с които да си отговорим на въпросите „защо, как, кога, какво...“ се случва в растенията, третирани с Лактофол. ЗАЩО са предприети тези измервания? За да надникнем в природата на процесите, които довеждат до получаването на повече и по- качествена продукция. КАК са направени измерванията? Със специализирана, преносима апаратура на Катедра „Физиология на растенията“. КАКВИ показатели за отчетени? Измерени са интензивност на фотосинтезата на листата, интензивност на транспирацията, устична проводимост, актуален квантов добив на ФС ІІ, скорост на електронния транспорт, листен газообмен.

При КАКВИ КУЛТУРИ? Измерванията са направени при слънчоглед (в период на цъфтеж, във фаза бутонизация и след градушка) и царевица (поливна и неполивна), отглеждани при производствени условия. Измервани са показателите в най- горните листа (защото в тях физиологичните процеси по принцип са най- активни) и в долните листа (там би трябвало да има доста по- ниско ниво). Най- интересният резултат е точно в малката разлика на тези две нива, дължаща се на активираните от Лактофол процеси. КЪДЕ, КОГА? Наблюдението е проведено на полетата на двама добри производителя в Новозагорско и Старозагорско в края на юни при температури на въздуха 30-380С. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИ: За всяко поле е направен анализ в зависимост от конкретните измерени стойности и технология на отглеждане. Но изводът е еднозначен: Проведените опити обогатяват познанията за начина на въздействие на торовете Лактофол върху развитието на слънчоглед и царевица и още веднъж потвърждават, че листното подхранване с тях води до удължаване на активния живот на листата и до подобряване на продуктивността на растенията.

ЕТО И КОНКРЕТНИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ. І. Измервания в Нова Загора, посеви на фирма Агроплод – Деян Танев. 1. Поле 1 - слънчоглед в цъфтеж. Посевът е подхранван двукратно: първото листно подхранване е проведено с Лактофол О+2%В в доза 350 мл/дка, който е приложен съвместно с хербицида Пулсар и второто с Лактофол Бор - течен тор – в доза 1 л/дка във фаза начало на формиране на бутона. Както се вижда от снимките, растенията са заложили около 12 двойки листа, стъблата са с къси междувъзлия, здрави и плътни. Първата двойка листа е зелена и свежа, а останалите са тургорни и с уголемена листна площ. Измервана е интензивността на фотосинтезата в най-младите и най-стари листа. Получените данни показват, че скоростта на нето фотосинтезата в най-горния етаж

Това е неоспоримо доказателство, че Лактофол задържа стареенето на листната маса. Удълженият период на синтетичните процеси в нея е една от основните причини за получаването на по-високи добиви. Известно е, че от броя на физиологично активните листа при слънчогледовата култура зависи числеността на изхранените кръгове от семена в питата. 2. Поле 2 е с малко по-късна сеитба и различен слънчогледов хибрид. Растенията са във фаза бутонизация. листа е оптимална – 18,4 единици, а на най-долния етаж листа е със само 15 % по-ниска.

Първото листно подхранване е проведено във фаза четвърта двойка листа с Лактофол О+2%В в доза 350 мл/дка. На 06.06.2013 посевът е поразен от градушка и веднага след нея е трети-

ран с Лактофол Бортечен тор – в доза 1 л/дка. От градушката по-старите листа са перфорирани, но видимо не са загубили жизненост. Това е специфично въздействие на торовете Лактофол при възстановяване на увредени култури. В тази връзка е и въпросът, на който трябва да отговори провежданото от специалистите от Аграрния университет измерване. „Успява ли Лактофол да съхрани физиологичната активност на по-ниските етажи листа и след увреждане?“ Измерена е скорост на нето фотосинтезата на най-горните листа от 24,8 единици, а при надупчените от 21,2 единици. Или отговорът е, че в резултат на листното подхранване с Лактофол се удължава живота и на механично увредените листа, което осигурява нарастването на семената и обезпечава продуктивността. 3. Поле 3 е с поливна царевица, с вече формирани средно по два кочана. Посевът е подхранен листно във фаза 4-5-ти лист с течен Лактофол Zn в доза 1 л/дка. Това е и причината при измерването да бъдат сравнявани физи-

ни, което допринася за изхранването на по-голямо количество зърна в нарастващите кочани. 4. Поле 4 е със същия хибрид царевица, който отново е поливен и е във фаза изметляване. При него са проведени две листни подхранвания – първо е приложен Лактофол Zn, в 5-6 лист и в началото на

ологичната активност на най-горния лист с тази на пети лист. В посева цялата вегетативна маса е зелена и няма проява на хлорози или пожълтяване. Показанията за скоростта на нетната фотосинтеза са съответно 41,3 единици срещу 34,7 единици. Тук е необходимо да се поясни, че царевицата е от „тип С 4“ растения, за разлика от слънчогледа, който е „тип С 3“, и за нейната група са характерни по-високи абсолютни стойности на отчитания параметър. Изводът от измерването е, че интензивността на фотосинтезата в пети лист отново е само с 15 % по-ниска от тази във физиологично най-младия горен лист. Или, че при формираните в периода на въздействието на Лактофол Zn листа процесите на стареене са забаве-

месец юни е проведено второ пръскане с Макс N в доза 1 л/дка. Това третиране на посева с азотен тор не остава незабелязано от измервателния уред. Показанията са 39,8 единици за най-горния лист и 35,6 за пети лист. Или, второто листно подхранване е намалило разликата в интензивността на фотосинтезата в по-старите вегетативни части с още 5 %. Изразено по-точно – горният и средните етажи листа работят за формирането на добива само с 10 % разлика. Много добър резултат!

ІІ. Измервания в полетата на фирма Геонед в землището на с.Козаревец, Старозагорско. 1. Посев 1 е царевица, отглеждана при неполивни условия, която е формирала средно по два кочана. При нея са проведени двете листни подхранвания във фаза 4-5-ти лист с течен Лактофол Zn в доза 1 л/дка и един месец след него Макс N в доза 1 л/дка. Растенията са добре развити, със здрави стъбла и чиста от хлороза и

пригори вегетативна маса. В най-горния лист е измерена оптимална скорост на нетната фотосинтеза от 42,4 единица, а в пети лист тя е само с 12 % по-ниска. Обобщено, ефектът от двукратното листно подхранване върху забавяне на стареенето и подобряване на тургора на листната маса се проявява и при неполивни условия. 2. Посев 2 е слънчоглед, който е в бутонизация и е с много добре развита листна маса. Растенията са подхранвани двукратно – фаза втора-трета двойка листа с Лактофол О в доза 350 мл/дка и в бутонизация с комбинация от течен Лактофол Бор – 1 л/дка+Макс N-1 л/дка. Видим е ефектът на засиленото листно торене върху нарастването на горните етажи листа. Те са огромни, а както показва измерването и много активни – скоростта на нетната фотосинтеза, въпреки високите обедни темпера-

тури е 25,8 единици – стойности, които са доста по-високи от оптималните за този тип растения. Не по-малко силен е ефектът от торовете Лактофол върху първата двойка листа, при която са отчетени 20,4 единици – величини на параметъра, характерни за физиологично млади слънчогледови органи. ДОБРИ ГРИЖИ- ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ!

ЗИМНА МАСЛОДАЙНА РАПИЦА Триангъл

Тасило

Туран

Кодиак

нов

Травиата

ПШЕНИЦА Екзотик

Адхок

нов

Кубус

ЗИМЕН ЕЧЕМИК Гига

нов

Казино

нов

СЛЪНЧОГЛЕДОВИ ХИБРИДИ Бароло

Ендуро

Берлинеа

Хелиасол

FAO

Хибрид

Рикардиньо

220

Каламис

KWS 2360

280

Кармас

400

Кладус

290

Курсус

410

Аманда

420

Киргес

нов

Крабас Конкретис

310 нов

FAO 300

Камелиас Конвергенс

нов

Касиус KWS 9361

310

нов

400

420 440

320

Станца

440

320

Калифо

480

330

Калимнос

340

KWS 2376

370

Корнелиус

нов

KWS 3381

350 нов

Каредас

FAO

320

Кинемас Корал

FAO 400

Хибрид

FAO 500–600

FAO 200

ЦАРЕВИЧНИ ХИБРИДИ

нов

500

Кити

500

Микадо

600

Грекале

нов

600

380 380

НАШАТА ПРЕПОРЪКА ЗА СИЛАЖ И БИОГАЗ Царевица

Сорго

Хибрид

FAO

силаж биогаз

Аманда

420

да

Калифо

480

да

Калимнос

500

да

Кити

500

да

Микадо

600

да

Булдозер

нов

да

Церберос

нов

да

ЗА НАС Светослав Серафимов Агросървиз мениджър и търговски представител за Разград и Велико Търново, GSM 0885 20 06 70

Ангел Ангелов Търговски представител, Варна, Шумен и Търговище GSM 0882 52 58 07

Владимир Радоев Търговски представител за Габрово, Монтана и Видин, GSM 0886 57 78 03 ДИМИТЪР ПЕТКОВ Управител на KWS Семена България ЕООД

Радка Кабамитова-Иванова Регионален агроном за Плевен, Ловеч и Враца, GSM 0884 39 06 64

Румяна Иванова Регионален агроном за Русе и Силистра, GSM 0884 39 06 73

Виктор Иванов Логистикa тел. 02/971 63 20 Георги Петков Търговски представител за Добрич и Варна, GSM 0887 36 33 90

Силвия Ранова Финанси тел. 02/971 63 20

KWS СЕМЕНА БЪЛГАРИЯ ЕООД ул. „Н. Коперник“ №17, София, 1113 тел. 02/971 63 20, факс: 02/971 63 21 office-bg@kws.com www.kws.bg

Димитър Димитров Търговски представител за Южна България, GSM 0886 29 19 10

Николай Георгиев Регионален агроном за Югозападна България, GSM 0888 99 86 64

Стрес

Възможности за повишаване толерантността на царевицата и слънчогледа към стрес от засушаване Проф. д-р Андон Василев, проф. д-р Тоньо Тонев от Аграрния университет в Пловдив (Продължава от брой 6/2013) // Сн. 1. Съдов опит със слънчоглед

Засушаването е един от основните фактори, които ограничават добивите на селскостопанските култури и понижават качеството на растениевъдната продукция. Сред културите, които най-често изпитват негативното влияние на засушаването у нас, са слънчогледът и царевицата, отглеждана при неполивни условия. Двете култури се различават по някои биологични особености, свързани с толерантността към засушаване, които трябва да се имат предвид при подбора на обосновани технологични решения.

// Сн. 2. Оранжериен микроопит с царевица

Ефекти на фунгицидите Пиктор и Опера върху толерантността на слънчогледа и царевицата към стрес от засушаване Комбинирането на активни вещества в съвременните продукти за растителна защита освен разширяване на спектъра им на действие често води и до поява на допълнителни ефекти. Те са резултат от взаимодействията между веществата, които могат да бъдат синергитични, антагонистични или адитивни. Фунгицидът Пиктор съдържа активните вещества боскалид и димоксистробин, а фунгицидът Опера – епоксиконазол и пираклостробин. При създаването на тези продукти е установено, че посочените комбинации от активни веще-

ства потискат биосинтезата на хормона етилен в растенията. Етиленът е известен като хормона на стареенето в растенията. Продукцията му в тях при стрес се увеличава и това води до по-бързо прекратяване живота на листата и засилена реутилизация (преизползване) на вещества към семената. Тази биологична особеност осигурява възпроизводство на растенията при стресови условия, но понижава потенциалната им продуктивност заради намалената фотосинтезираща площ. Поради потискащия ефект на фунгицидите Пиктор и Опера върху биосинтезата на фитохормона етилен се предполага, че те ще предизвикват задържане на стареенето на растенията при засушаване, което ще рефлектира в поддържане на по-

// Сн. 3. Съдов опит с царевица голяма листна площ, а оттам и в по-висока продуктивност. В периода 2010–2012 г. в Аграрния университет в Пловдив бяха изведени съдови (сн. 1 и сн. 3) и оранжерийни микроопити (сн. 2) за оценка на ефектите на фунгицидите Пиктор и Опера върху физиологичния статус и продуктивността на слънчоглед и царевица. Физиологичните ефекти върху растенията бяха оценени чрез комплекс от анализи, а именно: хлорофилна флуоресценция – индикатор на стреса в растенията (сн. 4), интензивност на фотосинтезата и транспирацията (сн. 5), редица биохимични показатели – ензимни активности, липидна пероксидация и др. (сн. 6). В оранжерийните микро-

7/2013

// Сн. 4. Измерване на хлорофилна флуоресценция

// Сн. 5. Измерване на фотосинтеза и транспирация

// Сн. 6. Измерване на биохимични показатели опити беше определен добивът на царевицата и неговите структурни елементи (сн. 7). Във всички анализи активно участваха студенти от Аграрния университет, за да се запознаят предварително с качествата на навлизащите в страната нови продукти за растителна защита.

Физиологични ефекти на фунгицида Пиктор в слънчогледови растения Изследванията бяха проведени със слънчогледовия хибрид PR64Е83 в оранжерия през 2010 г. (сн. 1). В

началото на формиране на 3-та двойка листа слънчогледовите растения бяха напръскани с фунгицида Пиктор в концентрация 50 мл/дка. След третирането половината от съдовете с растения бяха подложени на засушаване (до 40% ППВ), а в останалата част растенията се отглеждаха при оптимален воден режим – 70–75% ППВ. Резултатите от третирането на слънчогледовите растения с фунгицида Пиктор показваха, че: Пиктор подобрява растежа на растенията в условия на засушаване. Най-ясно този ефект се наблюдаваше при листната площ, която е най-пластичният растежен показател. Листната площ на третираните с Пиктор и засушени растения беше по-висока със 7–9% спрямо нетретираните растения. Пиктор подобрява водния режим на растенията. Стойностите на смукателната сила на листата се повишиха до 20% спрямо нетретираните растения. Пиктор подобрява фотосинтетичната функция на растенията. В третираните с Пиктор растения се повиши скоростта на

фотосинтезата (до 15%) и интензивността на транспирацията (до 22%). Пиктор подобрява азотния метаболизъм в растенията. Активността на ключовите ензими нитратредуктаза и глутаминсинтетаза се повиши със съответно от 19 до 34% и от 12 до 19%.

Ефекти на фунгицида Опера върху физиологичния статус на растенията и добива на царевица

Изследванията бяха проведени в оранжерия с царевичния хибрид PR36D79 през 2011 и 2012 г. (сн. 2). Растенията бяха отглеждани при различни водни режими – оптимален (70–75% ППВ през цялата вегетация) и нарушен чрез спиране на поливането за 20 дни след настъпване на фенофаза 10–12 лист и след изметляване (сн. 8). Преди настъпване на съответните фази растенията бяха изпръскани с фунгицида Опера в доза 100 или 140 мл/дка. Получените резултати в проведените двугодишни опити показаха, че: Опера оказва защитен ефект върху фотосинтетичната функция на растенията при засушаване. Измеa рените физиологични показатели показаха, че при засушаване след настъпване на фенофазите 10–12 лист или изметляване, третираните с Опера царевични растения имат повисоки стойности на фотосинтетичната скорост (с 8 до 12%), на транспирацията (с 23 до 34%) и на ф отосинтетични я електронен транспорт (с 9 до 11%). б Ефектът на продукта Опера върху растенията, отглеждани при оптимален воден режим, беше по-слабо изразен. Опера предизвиква проява на // Сн. 7 а,б. Биометричен анализ на продуктивно- „зелен ефект“ в растенията. Третистта на царевицата

Стрес

// Сн. 8. Опит с царевица, отглеждана при оптимален воден режим и при засушаване

засушена за 20 дни след настъпване на фенофаза 10-и–12-и лист, бяха с 15 до 20% по-високи от нетретираната контрола. По-високи добиви със 17 до 21% бяха отчетени и при третираната с Опера царевица, засушена след настъпване на фенофаза изметляване. По-високата продуктивност в първия случай се дължеше основно на увеличен брой семена в редовете, а във втория – на повишената маса на 1000 семена. Третирането на растенията с

Опера 100 или 140 мл/дка в условия на оптимален воден режим повишава по-слабо добива на царевицата – средно с около 7%.

Заключение Превантивното третиране на слънчогледа и царевицата с фунгицидите Пиктор (50 мл/дка) и Опера (100–140 мл/дка) оказва защитен ефект върху растенията при последващо засушаване. Положителният физиологичен ефект на двата фунгицида върху растенията в условия на засушаване може да се обясни с: (1) по-добро предпазване

// Сн. 9. Външен вид на долните листа в нетретирани (в средата) и третирани с Опера (вляво и вдясно) царевични растения рането на царевичните растения с Опера води до по-дълго съхраняване на зеления цвят на листата спрямо този в нетретираните растения. На сн. 9 се вижда, че долните листа в третираните с Опера 100 или 140 мл/дка царевични растения съхраняват по-дълго зеления си цвят в сравнение с нетретираните растения. Наблюдаваният „зелен ефект“ започва в листата от долния етаж, но постепенно се проявява върху листата от средния и накрая върху листата от горния пояс. По-дългият живот на листата, особено на тези от средния и горния пояс, увеличава фотосинтетичния потенциал на посева и създава потенциална възможност за по-висока продуктивност. Опера повишава добива на царевицата при засушаване. Добивите на третираната с Опера 100 или 140 мл/дка царевица,

на фотосинтетичния им апарат от структурни и функционални увреждания и (2) по-дългия живот на листата („зелен ефект“), което увеличава фотосинтетичния потенциал на посева и води до повишаване на добивите. Тези резултати и получената от други източници информация за високия фунгициден ефект на двата продукта ни дават основание да считаме, че използването на Пиктор и Опера представлява иновативна възможност за повишаване толерантността на слънчогледа и царевицата към засушаване. През настоящата 2013 г. предстои завършване на опитите с други продукти, проявяващи допълнителни физиологични ефекти върху растенията при стресови условия. Резултатите от тези изследвания ще бъдат своевременно отразени.

www.idimperial.com

Ай Ди Империал – предпочитан партньор ЗК „Вихър”, с. Сенокос, обл. Добрич, председател Асен Вълков: През 2012 г. засяхме на 450 дка пшеница Лазур на СМ „Садово”. Предшественикът беше слънчоглед. Предсеитбено наторихме с торовете на „Адриатика”, Италия, които закупихме от „Ай Ди Империал”: NP 10-25 - 25 кг/дка. През пролетта торихме двукратно с амониева селитра, първия път с 30 кг/дка, а втория - с 25 кг/дка. При отглеждането на посева спазвахме изцяло агротехниката. Резултатът дойде след жътвата! Въпреки неоптималните климатични условия, които имаше през годината, добивът е много висок – 700 кг/дка. Според мен това е сорт, който е изключително подходящ за условията на района и тепърва ще го доказва.

Радослав Станчев, Балчик:

През 2012 г. заложихме на два сорта пшеница от СК “Садово”. Първият – Лазур, засяхме на 240 дка с предшественик слънчоглед. Както винаги, спазвахме всички агротехнически мероприятия. В началото на пролетта наторихме двукратно с азотни торове: през февруари с 26 кг/дка и през март с 20 кг/дка. Сортът се представи много добре! Въпреки силните бури, които имаше през май и юни, пшеницата не полегна! Средният добив е 715 кг/дка, което е с 65-70 кг повече от другите сортове, които отглеждаме! Вторият сорт в нашите полета е Тракийка. Него го засяхме на 220 дка и с предшественик отново слънчоглед. Двукратно торихме с азотни торове през февруари и март и спазвахме точно агротехническите указания. Изключителен сорт! Един от най-добрите за района! Въпреки че полегна, макар и не изцяло, след силна буря, добивът е отличен – 747 кг/дка! Сорт Тракийка е по-добивен от всички сортове, които отглеждаме!

ППЗК „Бъдеще”, с. Обретеник, обл. Русе, председател инж. Росен Куртев: Нашата кооперация зася пшеница сорт Лазур на СК „Садово” на 600 дка с предшественик слънчоглед. Сортът се представи много добре, имаше добра братимост. Спазвахме необходимата агротехника и растителнозащитни мероприятия. Използваме основно торовете на „Адриатика”, Италия, които ни доставят „Ай Ди Империал”. Наторихме предсеитбено с NP 10-25 - 20 кг/дка. През пролетта отново заложихме на торовете на „Адриатика” по технологията N-GOOO, която е с инхибитор на азота. Внесохме 20 кг/дка и 10 кг/дка амониева селитра. Получените добиви са впечатляващи – 650 кг/дка! Зърното е с много добри показатели! След торенето с азотния тор N-GOOO N30+36%SO3 получихме отлични добиви на наклонен терен, от който никога не сме се радвали на такива резултати! Комплексният продукт, който получаваме от „Ай Ди Империал” – висококачествени семена, торове, препарати, и най-вече компетентна агрономическа консултация, е повече от достатъчно да продължим да работим с тази фирма и занапред!

ЕТ „Диди – А – Кирил Аджов”, с. Ново село, обл. Видин, Кирил Аджов: Засяхме сорт пшеница Апо Аполон поло лон от СК „Садово” на площ от 100 дка, предшественикът беше слънчоглед. Предсеитбено внесохме вне несо сохм хме е NP N – 20 20 кг/дка, кг/д кг /дка ка,, а през през вегетацията - карбамид – 20 кг/дка, и амониева селитра – 10 кг/дка. Третирахме Трет Тр етир ирах а ме ах е с фунгицид фунг фу нгиц нг нгиц ицид цид ид два два ва пъти, път ти, и, с листен лисст те ен торр един ед път ъ – 300 г/дка, и едно пръскане с хуминовите киселини Империал” Похумус ли ини н нна а „А „„Айй Д Дии И мпер мп ерриа ал” л” - По П о оху хуму ху мус в ддоза о а 300 гг/дка. оз /дка /д /дка ка.. Много М Мн ног огоо сме сме доволни дово до волн лннии от т сорта сор орта орта та Аполон, Апо полоон, забележителен заб абе абел елле еж жиит теллен ен добив доб обив биивв - 750 750 кг/дка! ккг/ г/дк г/ дка! а!

училище за специалисти

НАСЕКОМИТЕ▼

Разред Ципестокрили (Пеперуди) – Lepidoptera Проф. д.с.н. Ангел Харизанов

гостоприемника. Коремчето завършва с яйцеполагало (при низшите ципокрили) или с жило – при висшите (пчели, оси, мравки). Характерен морфологичен белег на краката при ципокрилите насекоми е трохантерът (завъртвачът). При низшите насекоми и при част от висшите той е съставен от две членчета, от тях второто се явява като придатък на бедрото. Трохантерът е важен систематичен белег.

ипестокрилите насекоми са третият по големина разред на клас Insecta с повече от 130 хиляди вида, разпространени по всички краища на Земята. Някои видове са отглеждани от човека още от дълбока древност и са използвани в различни направления. Много морфологични белези отличават възрастните ципокрили от тези на другите разреди, но най-специфични са крилата. Двата чифта са ципести, прозрачни и най-често – обилно жилкувани. Вторият чифт са по-малки от първия и здраво сцеплени с него при летеж, така че се образува функционално двукрилие. Устните органи са гризящи или Седящото коремче е характерно смучещи, но винаги с развити гор- за низши, а стълбчестото – за вини челюсти. Приемането на нектар сши ципокрили насекоми. Петиолусът се извършва от специфично хобот- представлява тръбовидно второ, а че. Гърдите също се различават понякога трето коремно членче. Той от гърдите на другите насекоми. може да е много дълъг (при някои оси Първото гръдно членче не е голямо, и паразитоиди), но при пчелите и при но в задната си част, отстрани обществено живеещите оси е късо на гърба, има по един израстък, и в такива случаи коремчето носи който навлиза между среднегръда името висящо коремче. При мравкии плеврите му. Израстъците при те петиолусът е снабден с пластинедни видове достигат, а при дру- ка или е с 1–2 подутини. Наличието ги не достигат основата на пред- на петиолус осигурява подвижност ните крила и тази особеност се на коремчето, необходима при снаизползва като систематичен бе- сяне на яйца, респ. опразитяване на лег. В състава на третото гръдно членче влиза първото коремно членче (propodeum), което е по-силно изразено при висшите ципокрили. Второто гръдно членче е най-силно развито. За него са закрепени първият чифт крила, понасящи основното натоварване при полет. Коремчето се свързва с гърдите по два начина – пряко, с цялата основа – седящо коремче, или със стълбче (petiolus) – стълбчесто ко// Стълбчесто коремче ремче.

// При мравките на стълбчето има подутини Разред Hymenoptera се разделя на два подразреда: Седящо-коремни (Безстълбчести) – Symphyta – низши ципокрили и Стълбчесто-коремни – Apocrita – висши ципестокрили. Някои автори разделят подразред Apocrita на две групи – Aculeata, към която се отнасят надсем. Мравки – Formicoidea, Осоподобни – Vespoidea, и надсем. Пчели – Apoidea и Parasitica, обхващаща няколко надсемейства и много семейства паразитоиди по насекоми и паяци. ПОДРАЗРЕД SYMPHYTA Трохантерът е с 2 членчета. Ларвите (лъжегъсеници) са с добре развита глава и често с коремни крака. Почти всички видове са растителноядни – фитофаги. Надсемейство Tenthredinoidea – Оси трионджийки. Яйцеполагалото е назъбено, подобно на трион и не излиза навън от коремчето. Сем. Tenthredinidae – Същински трионджийки (Растителноядни оси). Ларвите са с добре развита глава, цилиндрично тяло, гризящи устни органи, насочени надолу, и с 3 чифта гръдни и 6–8 чифта коремни крака. Те са оцветени белезникаво, едноцветно или различно по гърба и коремната страна и с петна. Към семейството се отнасят видове, причиняващи червясване на млади плодчета на овощни култури, изгризване на листа или други повре-

38 ди. Осите снасят яйцата си поединично в цветни части или групово по листата в редове или под горния епидермис. Сем. Pamphilidae. Ларвите са с добре развита глава, най-често оцветено тяло (зелено, жълто-зелено или оранжево-жълто), с 3 чифта гръдни крака, с 8 чифта коремни (при вишневата листна оса), 1 чифт коремни крака (при костилкоплодовата листна оса) или без коремни крака (при крушовата листна оса). Осите снасят яйцата си на групи по листата (крушова и костилкоплодова) и поединично в паренхимата под горния епидермис (вишнева листна оса). Ларвите изгризват или скелетират листата на овощни култури. Сем. Cephidae – Стъблени оси. Ларвите вредят в стъблата на житните култури и житните треви и в дървесината на летораслите. Те са без развити крака, но с добре развита глава. По бора и други иглолистни видове вредят оси от различни семейства: Червеноглава борова листна оса, Acanthoyga nemoralis G., A. hieroglyphica

Chr., Малка борова листна оса, Ръждива борова листна оса и др. ПОДРАЗРЕД СТЪЛБЧЕСТО-КОРЕМНИ (ВИСШИ) ОСИ – APOCRITA Трохантерът е най-често единичен. Ларвите са без крака, с малка глава и оцветени белезникаво. Подразредът включва повече от 10 надсемейства. Надсем. Ichneumonidea. Трохантерът е двучленен, пипалата – с повече от 16 членчета, предните крила – с птеростигма и със затворени клетки. Коремчето често е с дълго яйцеполагало. Надсемейството е най-многобройно в разр. Hymenoptera с повече от 90 хил. вида, които опаразитяват насекоми и паяци. Сем. Ichneumonidae. Това е наймногобройното паразитоидно семейство с над 60 хил. вида. Възрастните насекоми са от средни до едри. Крилата често са с две възвратни жилки между М и Сu и две затворени медиални клетки. Паразитират гостоприемници, живеещи и в дървесина.

Сем. Braconidae. Възрастните насекоми са значително по-дребни от тези на сем. Ichneumonidae и само с една възвратна жилка между М и Сu на предните крила и само с една затворена медиална клетка. Възрастните насекоми опаразитяват предимно ларви и какавиди на пеперуди и листни въшки. Braconidae е едно от големите семейства на разр. Hymenoptera с повече от 20 хил. вида. Надсемейство Chalcidoidea. Възрастните насекоми са дребни, найчесто с метален блясък. Крилата са с опростено жилкуване, без затворени клетки и без птеростигма. Пипалата са коленчати и с не повече от 15 членчета. Известни са около 9 хил. вида. Възрастните насекоми опаразитяват видове от различни систематични групи, в т.ч. и щитоносни въшки. Надсемейството включва редица семейства – Trichogrammatidae, Aphelinidae, Pteromalidae, Encyrtidae, Mymaridae и др., с изключително ефикасни видове паразитоиди по ларви, какавиди и яйца. Известни са обаче и расти-

училище за специалисти

телноядни видове от семействата Eurytomidae, Chalcididae и др. Надсем. Proctotropoidea. Възрастните насекоми наподобяват тези на надсем. Chalcidoidea, но преднегръдът отстрани достига основата на предните крила. Към надсемейството се отнасят семейства, чиито представители опаразитяват предимно яйца на насекоми и паяци (сем. Scilionidae и др.). Яйцеполагалото излиза извън коремчето. Надсемейството не е добре проучено. Поизвестни са видове, опаразитяващи яйца на растителноядни дървеници. Надсем. Мравки – Formicoidea. Известни са повече от 6 хил. вида. Пипалата са коленчати с 12–13 членчета. Трохантерът е единичен, а петиолусът – с пластинка или 1–2 подутини. Мравките са обществено живеещи, полиморфни организми, разделени на касти – безкрили работнички и крилати мъжки и женски, войници и др. Мравките строят гнезда – мравуняци, в рохкави почви, в растителни остатъци, раздробена дървесина и с др. материали. Те се хранят с различни мъртви и живи организми и растителни остатъци, с медена роса, но проявяват и хищничество по насекоми и фитофагия, като повреждат млади растения или събират засети семена. Те участват в почвенообразувателния процес, а много видове регулират числеността на вредни насекоми в горите. Мравките са едни от първите биологични агенти, прилагани срещу вредни насекоми (Oecophilla smaragdina – срещу неприятели по мандарина), а мравуняци са продавани до средата на миналия век. Надсем. Осоподобни – Vespoidea. Страничните издатини отзад на преднегръда достигат основата на предните крила. Трохантерът е едночленен. Тялото е голо, рядко с власинки. Известни са около 5 хил. вида. Сем. Scoliidae. Възрастните насекоми са едри оси. Биологията на видовете е свързана с ларви на сем. Листороги бръмбари – Scarabaeidae. Осите паразитират ларвите на бръмбарите, без да ги умъртвяват и снасят по тях по едно яйце. Ларвите на паразитоида се изхранват с гостоприемника през цялото си развитие. Сем. Нагънатокрили или Веспоидни оси – Vespidae. Предните кри-

ла се събират надлъжно по тялото, което е голо или покрито с редки космици. Видовете се разделят на обществено и единично живеещи оси, които приготвят храна от умъртвени насекоми и с тях изхранват ларвите. Стършелът Vespa crabro L. и неговото потомство правят книжни гнезда и често изхранват ларвите с домашни пчели. Този и други видове нагризват зрели плодове, най-често узряло грозде, и причиняват повреди. Видове на подсем. Masarinae имат хоботче и подобно на пчелите изхранват потомството с мед и цветен прашец, опрашвайки растения. Надсем. Sphecoidea. Възрастните насекоми са с пръстеновиден преднегръд, чиито странични издатини не достигат основата на първия чифт крила. Известни са около 10 хил. вида, отнасящи се към т.нар. единични оси. Те изхранват потомството си с умъртвени от тях насекоми и паяци. Гнездата правят в почвата, където се развива поколението им. Видове на род Ammophila опаразитяват предимно ларви на нощенки и педомерки; на род Sphex – скакалци, а осата пчелен вълк – Philonthus triangulum F. – домашни пчели. Надсем. Пчели – Apoidea. Преднегръдът е пръстеновиден, но тялото е окосмено. На задните крака при пчелите работнички има приспособление (кошничка) за събиране на цветен прашец. Потомството се изхранва с мед и цветен прашец. Пчелите са най-добре организираната група насекоми. Известни са повече от 30 хил. вида пчели. Съществува синхрон в еволюцията на висшите цъфтящи растения и еволюцията на пчелите, които се разделят на 3 групи – единично живеещи, живеещи на съобщества (семейства) и пчели – кукувици. Единично живеещите се делят само на мъжки и женски индивиди – родове Andrena, Halictus и др. Обществено живеещите пчели са полиморфни – освен мъжки и женски, съществуват многобройни работнички (неполово зрели женски), изпълняващи всички работи по строежа на гнездата и подготовка на храната; изхранване на потомството и на продуциращите яйца или женски – майки. Представител на тази група е медоносната пчела – Aphis mellifera L., отглеждана от човека още от дълбока древност за

мед и восък, а по-късно и за опрашване на растенията. Сем. Bombidae – Земни пчели. Те живеят също на съобщества, но семейството им съществува само един сезон. Пчели кукувици – те са паразитоиди, не строят собствени гнезда, а снасят яйца в гнезда на други пчели и нямат приспособление за събиране на цветен прашец. Представители са видове на род Psithyrus, сходни със земните пчели, но водят паразитен начин на живот.

Вредна дейност на осите от надсем. Tenthredinoidea, подр. Symphyta Сем. Tenthredinidae. Видове на това семейство причиняват червясване на млади плодове на слива, джанка и трънкослива и ограничено на череша и кайсия (черна сливова плодова оса и жълта сливова плодова оса); по ябълка (ябълкова плодова оса); по круша (крушова плодова оса). Други видове изгризват листата на бадема и младите плодчета и ги оплитат с копринени нишки и по-рядко – листата на черешата и кайсията (бадемова листна оса); на ягодата и розата (червенопоясна ягодова листна оса, Emphytus cinctus L.) и др. По бора и други иглолистни дървесни видове вредят ларвите на ръждивата борова оса, червеноглавата борова листна оса, самотната борова листна оса, Acantholyda nemoralis G. и др., отнасящи се към различни семейства.

// Ларва и повреда от черната сливова плодова оса

// Повреда от ябълкова плодова оса

// Ларва и повреда от червенопоясна ягодова листна оса

// Ларви и повреда от борова листна оса Сем. Pamphilidae. Към семейството се отнасят видове, скелетиращи листата на череша, вишня, круша, дюля и ограничено на слива, кайсия, орех, бадем, праскова, трънка и др. (вишнева листна оса); изгризват листата и младите плодчета на праскова, череша, вишня, махалебка, слива, джанка, трънка и ограничено на други видове и ги оплитат с копринени нишки (костилкоплодова листна оса); на круша, слива, дюля и по-рядко на череша и праскова (крушова листна оса). В миналото тези видове се отнасяха към сем. Tenthredinidae.

// Ларви и повреда от костилкоплодова листна оса Сем. Cephidae. Стопанско значение имат житната стъблена оса и черната житна стъблена оса. Ларвите им се развиват в стъблото на растенията (пшеница, ечемик, ръж и др.) и се хранят с паренхимната тъкан на междувъзлието под класа, богато на захари и белтъци. Повредените растения не образуват достатъчно семена, класът остава изправен и побелял (пожълтял). Крушовата клонкова оса вреди по крушата и по-слабо по ябълката, като ларвите изгризват ход в сърцевината на връхната част на летораслите и предизвикват изсъхването им. Повредите са най-големи по дръвчетата в разсадниците.

// Ларва и повреда от житна стъблена оса

// Ларва и повреда от червенопоясна вишнева листна оса

// Ларва и повреда от крушова клонкова оса

Значение на подразред Apocrita (Parasitica и Aculeata) Паразитоидите са около 65% от ципестокрилите насекоми. Те опаразитяват вредни насекоми и осъществяват значително и пълно природно регулиране, а много от тях се развъждат в биолаборатории и биофабрики и се прилагат по метода на колонизацията. Много видове мравки в горите се хранят с вредни насекоми и регулират тяхната численост. Паразитоидите и хищните мравки имат икономическо, биологично и екологично значение. Някои видове мравки вредят по млади растения и събират вече засети семена, а други навлизат в домовете и създават неудобства на домакинствата. Много видове оси унищожават ларви на листороги бръмбари и на други вредни насекоми, а други повреждат зазряващи и узрели плодове и се проявяват като неприятели. Полезната роля на пчелите за човека е в две направления – като опрашители на растения и като произвеждащи мед. Без опрашващата роля на пчелите добивите на плодове и семена са рисковани – по-ниски или незначителни. Това често се наблюдава при овощните култури и предимно по ябълката, когато през периода на цъфтеж условията за летеж на пчелите са ограничени по различни причини. В миналото по време на цъфтежа на тези култури, на слънчогледа и др. в насажденията се заселваха пчелни семейства, за които пчеларите получаваха парични средства. Производството на мед направи пчеларството важно направление в селското стопанство, даващо поминък на част от населението, а пчелните продукти да се използват ежедневно в диетата на човека (пчелен мед) или да се прилагат в медицината (прополис, пчелно млечице, пчелна отрова и др.). Някои видове оси също опрашват растения. Всички ципестокрили насекоми участват в кръговрата на веществата, а мравките – и в почвообразувателния процес.

Обърнете внимание на плодовите червеи и на листоминиращите молци Таня Динова, главен експерт в дирекция „ПРЗ и торове“ към БАБХ

вгуст се характеризира с високи температури, малко количество валежи и ниска въздушна влажност. По-силно е нападението от неприятелите по зеленчуковите култури и по-слабо проявлението на гъбните и бактериални болести по овощните култури. Интензивно наедряват плодовете на ябълките, крушите, дюлите и късните сортове праскови. Растежът на летораслите е завършил, дърветата се запасяват с резервни хранителни вещества и залагат плодните пъпки за следващата вегетация. Растителнозащитните мероприятия през август са насочени предимно към доопазване на плодовете от късно червясване от плодовите червеи и на листата от листоминиращи молци и други вредители, които развиват няколко поколения. Поради високите температури на въздуха и почвата пръсканията срещу вредителите да се провеждат рано сутрин или вечер.

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ ДОМАТИ И ПИПЕР ОСНОВНИ ВРЕДИТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА Памукова нощенка Оранжерийна белокрилка Паяжинообразуващи акари Доматен миниращ молец Жилкова некроза по доматите Столбур по домати и пипер Мана по пипер

Памукова нощенка – Helicoptera armigera Повреди: > От зеленчуковите култури неприятелят напада основно доматите и пипера, като развива три поколения годишно. > Младите гъсеници в началото

се хранят с листата, бутоните и цветовете, а след трета възраст се вгризват в зелените плодове и се хранят със съдържанието им. > Повредените плодове не нара-

стват, а повредите са вход за гъбни и бактерийни болести. > За пълното си изхранване една гъсеница поврежда от 2 до 5 плода. Контрол: 3 Химичната борба срещу гъсениците е оправдана при праг на икономическа вредност 5% нападнати плодове. 3 Тъй като възрастните гъсеници са по-устойчиви към инсектицидите, третиранията да се провеждат срещу младите гъсеници от първа до трета възраст, преди вгризването им в плодовете. Регистрирани инсектициди за борба: Авант 150 ЕК – 25 мл/дка; Афърм 095 СГ – 150 г/дка; Децис 100 ЕК – 7,5–12,5 мл/дка; Цитрин макс – 10 мл/дка.

Оранжерийна белокрилка – Trialeurodes vaporariorum Повреди:

градината през август

> Белокрилката развива от 10 до 12 поколения годишно. > Вредят възрастните, ларвите и нимфите, които смучат сок от долната страна на листата, от листните дръжки и стъблата, в резултат на което листата пожълтяват и окапват, а растенията загиват. > При храненето си отделят „медена роса“, върху която се развиват сапрофитни гъби, замърсяващи листата и плодовете. Контрол: 3 Успешният контрол срещу неприятеля изисква навременно третиране с разрешените инсектициди, спазвайки техните карантинни срокове. Регистрирани инсектициди за борба: Адмирал 10 ЕК – 0,05%; Актара 25 ВГ – 0,03%; Би-58 – 0,1%; Вазтак нов 100 ЕК – 0,03%; Дека ЕК – 50 мл/дка; Децис 2,5 ЕК – 0,05 (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014 г.); Децис 100 ЕК – 10,5– 17,5 мл/дка; Конфидор енерджи ОД – 0,08%; Ланат 25 ВП – 0,08% (80 г/ дка); Моспилан 20 СП – 0,02%; Моспилан 20 СГ – 35–40 г/дка; Нексид 015 КС – 0,04% (40 мл/дка); Нуреле Д/Хлорсирин 550 ЕК/Санмба – 0,1%; Санмайт 20 СП – 0,075%; Фюри 10 ЕК – 0,02%; Хипо СП – 0,02% (20 г/ дка). Паяжинообразуващи акари – сем. Eriophyidae Повреди: > Задържането на високи температури и засушаването през август увеличават плътността на акарите. > При храненето на неприятеля върху листата те пожълтяват или придобиват бронзов цвят. > Нарушава се интензивността на фотосинтезата и се увеличава транспирацията, което води до издребняване на плодовете. > При по-висока плътност листата прегарят и нанесените повреди се отразяват негативно върху количеството и качеството на произведените зеленчуци. Контрол: 3 Да продължи редовното обследване на площите за определяне

плътността на акарите. Химична борба да се изведе при установените прагове на вредност при: пипер – 5–6 бр. подвижни форми на лист; краставици – 5% нападнати растения; домати – 10% нападнати растения, патладжан – 5 бр./лист или 10–15% нападнати растения. 3 Регистрирани акарициди за борба: Аполо 50 СК – 0,04%; Би-58 – 0,1%; Бионим плюс 1,5 ЕК – 0,25%; Нимазал Т/С – 0,3; Нисоран 5 ЕК – 0,06%; Ортус 5 СК/Данитрон 5 СК – 0,1%; Санмайт 20 ВП – 0,075%.

Доматен миниращ молец – Tuta absoluta Повреди: > Неприятелят вреди по доматите, отглеждани в оранжерии и на открито, и в зависимост от условията развива от 10 до 12 поколения годишно. > Размножава се много бързо, като развитието на едно поколение продължава от 29 до 38 дни. > През деня пеперудите се крият между листата, а вечер се активизират. > Вредят гъсениците, които се вгризват в растителните тъкани и образуват широки и къси мини, които в единия край са с черни екскременти. > При масово нападение ларвите унищожават паренхима на листата, като остава само епидермисът, а повредите в стъблата причиняват деформации и забавят растежа на растенията. > Гъсеницата поврежда плодовете, като ги надупчва и минира, в резултат на което нарастващите плодове се деформират, а зрелите загниват от развитието на вторични патогени. > Мините, причинени от Tuta absoluta, лесно могат да се объркат с мините, причинявани от миниращите мухи (Liriomyza), които са дълги и тесни, с тясна лентичка от екскрементите. Контрол: 3 Борбата с доматения миниращ молец е трудна и е необходимо да започне навреме, докато плътността му е все още ниска и различните поколения не са се застъпили. 3 В схемата за борба да се вклю-

чат продукти за растителна защита с различен механизъм на действие. 3 Да не се завишават регистрираните дози, тъй като се създава устойчивост на неприятеля към продуктите за растителна защита. 3 Освен химична борба, контролът на доматения молец включва и използване на феромонови уловки (водни, лепливи, светлинни) за улавяне на пеперудите. Използва се и вид биологичен агент (хищна дървеница), който се храни с яйцата и ларвите на молеца. Важен елемент е и редовната борба с плевелите, тъй като те са гостоприемници на вида. Регистрирани инсектициди за борба: Алверде 240 СК – 0,1%; Афърм 095 СГ – 150 г/дка; Децис 2,5 ЕК – 0,05% (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014 г.); Конфидор енерджи ОД – 0,08% (80 мл/дка); Моспилан 20 СП – 0,02%; Пикадор 20 СЛ – 0,05% (краен срок за предлагане на пазара: 25.07.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 25.07.2014 г.); Синейс 480 СК – 10–25 мл/дка; Уорант 20 СЛ – 0,05%; Хипо СП – 0,02% (20 г/дка).

Жилкова некроза по доматите Причинител: Marmor cucumeris var. licopersicovastans – вариетет на краставичномозаичния вирус Симптоми: > Некрозата се проявява като силно накъдряне на младите листа поради спиране растежа на жилките. > По листата се образуват жълто-кафяви петна, с потъмняла нерватура, а по връхните нарастващи части на стъблото се образуват тъмнокафяви, широки и дълбоки некротични ивици. > Болестта се разпространява от върха към основата на растенията. > По плодовете се развиват сивожълтеникави, хлътнали петна, които некротират. При силно нападение плодовете имат вид на сварени. > Преносители на краставично-

46 мозаичния вирус по растенията са листните въшки. > Степента на нападение от жилковата некроза зависи от динамиката на летеж на листните въшки. Контрол: 3 При установяване на симптоми от болестта, доматените растения задължително да се изскубват и изгарят. 3 За ограничаване числеността на листните въшки е необходимо провеждане на редовни третирания с регистрирани афициди. 3 Регистрираните продукти за борба с листните въшки по зеленчуковите култури са посочени в брой 6 на списание „Растителна защита“.

Столбур по домати и пипер Причинител: Фитоплазма – вектор Hyalesthes obsoletus Симптоми: > Връхните листа на доматите и пипера са хлоротични, щръкнали, редуцирани и хрущящи. > Жилките от долната страна на листата са изпъкнали и с антоцианов цвят. Растенията постепенно жълтеят и увяхват. > Болестта се развива по-силно в края на август по пипера и по доматите за късно полско производство. > Развитието на столбура е в зависимост от плътността на вектора (цикада) Hyalesthes obsoletus, която се намножава при горещо и сухо време. Контрол: 3 Химична борба срещу цикадата се извежда при праг на икономическа вредност 2 бр. цикади на 10 откоса с ентомологичен сак. 3 При химичния контрол срещу цикадата задължително да се напръска и плевелната растителност около посева в ивица поне 50 м. 3 Регистрирани акарициди за борба: Моспилан 20 СП – 25 г/дка; Хипо СП – 25 г/дка.

Мана по пипера Причинител: Phytophthora capsici – гъба Симптоми:

> По листата се развиват едри, воднисти петна, а кореновата шийка и корените на растенията гният. > Кората на нападнатите части потъмнява, лесно се обелва и при влага се покрива със светъл налеп. Растенията увяхват и изсъхват. > По плодовете откъм дръжката се развиват воднисти петна, които обхващат целия плод, който изгнива за 2–3 дни и се покрива с плътен бял налеп. Контрол: 3 Маната се разпространява чрез поливните води. 3 Да се извършват редовни наблюдения и при установяване на болни растения те да се изскубват заедно със здравите около тях и да се унищожават. Почвата да се обеззаразява с 2% амониева селитра. 3 Останалите растения в посева да се третират с фунгициди при поголям разход на работен разтвор. Регистрирани фунгициди за борба: Дитан М 45 – 1 кг/дка в 500– 1000 л вода; Проплант 722 СЛ – 5 л/ кв.м разтвор.

ЗЕЛЕ ОСНОВНИ ВРЕДИТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА Зелева нощенка Зелев молец Зелева листна въшка Разноцветна зелева дървеница Бяла зелева пеперуда

Мана по зелето Черни листни петна по зелето Зелева нощенка – Mamestra brassicae Повреди: > Нощенката развива 2 или 3 поколения годишно. > В началото младите гъсеници скелетират листата на зелето от долната страна, а възрастните правят неправилни отвори по листата. > В зелката гъсениците правят ходове и ги изпълват с ескременти. Започва гниене на зелките и те миришат неприятно. > При цветното зеле гъсениците нагризват повърхността на съцветието, като в мястото на повреда зелето потъмнява. При брюкселското зеле гъсениците навлизат в малките главички и се хранят в тях. > Гъсениците се хранят предимно през нощта, а през деня се крият в основата на листата, до кочана или в ходовете на зелето. Контрол: 3 Химична борба да се извежда при установен праг на икономическа вредност 15–18 бр. гъсеници на 100 растения. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Авант 15 СК – 20 мл/ дка; Авант 150 ЕК – 17 мл/дка; Дека ЕК – 30 мл/дка; Децис 2,5 ЕК – 50– 70 мл/дка (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014 г.); Децис 25 ВГ – 7 г/дка (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014 г.); Децис 100 EК – 7,5– 12,5 мл/дка; Дурсбан 4 ЕК – 100 мл/ дка; Карате зеон 5 КС – 15 мл/дка; Конфидор енерджи ОД – 80 мл/дка; Нексид 015 КС – 40 мл/дка; Ранер 240 СК – 40 мл/дка; Суми алфа

градината през август

5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 25 мл/дка; Суперсект мега/Суперсект екстра – 25 мл/дка; Фюри 10 ЕК – 10 мл/дка.

Зелев молец – Plutella maculipennis Повреди: > Неприятелят развива от 4 до 6 поколения годишно. > Излюпените гъсеници минират листата, като изгризват паренхима. > 2–3 дни гъсениците са в мините, след което ги напускат, като изгризват долния епидермис и паренхима, без да засягат горния. > Възрастните гъсеници правят отвори по листата с неправилна форма. > Неприятелят е особено опасен за цветното зеле, тъй като гъсениците навлизат в цветната глава, изгризват съцветията и ги замърсяват с екскременти. Контрол: 3 Химична борба да се извежда при установен праг на икономическа вредност 10% повредена листна маса от гъсениците. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Дека ЕК – 50 мл/дка; Ранер 240 СК – 40 мл/дка; Суми алфа 5 ЕК/ Сумицидин 5 ЕК – 25 мл/дка.

Зелева листна въшка – Brevicoryne brassicae Повреди: > Въшките смучат сок от листата и от връхните части на растенията и са преносители на редица вирусни болести. > Листата са деформирани, обезцветени, придобиват розов цвят, завиват се и изостават в развитието си. > Растенията с повредени наймлади листа не завиват глави. > При по-късно нападение главите остават дребни и са силно замърсени с „медена роса“. > Повредите от въшките се отразяват върху хранителните качества на зелето. Зелевите глави имат по-ниско съдържание на захари и витамин С и понижена търговска стойност.

Контрол: 3 Химична борба да се извежда при установен праг на икономическа вредност 10% повредена листна маса от гъсениците. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Дека ЕК – 50 мл/дка; Децис 100 EК – 7,5–12,5 мл/дка.

Разноцветна зелева дървеница – Eurydema ornate Повреди: > Неприятелят има две поколения годишно. > Вредят възрастните и ларвите, които смучат сок от растителните тъкани и по тях се наблюдават жълто-бели петна, които постепенно нарастват, потъмняват и изсъхват. > Повреждат най-външните листа на зелките, които постепенно отслабват, изостават в развитието си и увяхват. Контрол: 3 Химична борба да се извежда при установен праг на икономическа вредност 2 и повече дървеници на растение.

Бяла зелева пеперуда – Pieris brassicae Повреди: > Неприятелят има 3–4 поколения годишно. > Гъсениците от първа възраст нагризват долния епидермис и паренхима, без да засягат горния епидермис. > Възрастните гъсеници изгризват грубо листата, заедно с тънките жилки, като остават незасегнати само дебелите жилки. Не правят дупки в главата на зелето. > При цветното зеле гъсениците нагризват и скелетират листата около цветната глава. Контрол: 3 Химична борба да се извежда при установен праг на икономическа вредност след завиването на главестото зеле и бутонизацията на цветното 10–12% унищожена листна повърхност. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Авант 150 ЕК – 17 мл/дка; Децис 100 EК – 7,5–12,5 мл/дка; Цитрин макс – 5 мл/дка.

Мана по зелето Причинител: Peronospora parazitica – гъба Симптоми: > Неправилни, неясно ограничени хлоротични петна, които при влажни условия се покриват със сивкав светъл налеп от долната страна. > При висока степен на нападение листата увяхват. > Върху обвивните листа на оформените зелки се образуват хлоротични петна, които потъмняват. > Маната обхваща и вътрешните листа, по които се развиват тъмни петна и при благоприятни условия се развива сухо гниене. Контрол: 3 Разпространението на болестта през вегетацията се осъществява чрез дъждовните капки. Оптимални температури за развитие 15–19 градуса. 3 Регистрирани фунгициди за борба: Могат да се използват фунгициди на база манкоцеб, диметоморф, фенамидон, фозетил-алуминий, симоксанил, фолпет.

Черни листни петна по зелето (Алтернариоза) Причинител: Alternation brassicae – гъба Симптоми: > По листата се развиват дребни петна, с концентрична структура, които нарастват до 1 см. > Тъканите в центъра на петната бързо отмират и се накъсват, а при висока влажност на въздуха петната се покриват с черен налеп. > Участъците между петната пожълтяват, а листата засъхват. Контрол: 3 Подходящи условия за заразяване и развитие на маната са дъждовните капки и температури 20–24 градуса. 3 Регистрирани фунгициди за борба: Могат да се използват фунгициди на база дифеноконазол, симоксанил, манкоцеб, хлороталонил. Забележка: При третиране на зелето с продукти за растителна защита към готовия работен разтвор да се прибави прилепител!

48 ОВОЩНИ КУЛТУРИ

ОСНОВНИ ВРЕДИТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА Ябълков плодов червей Сливов плодов червей Източен плодов червей Кръгломиниращ молец Обикновена крушова листна бълха Калифорнийска щитоносна въшка Бяла американска пеперуда Анарзия (прасковен молец) Брашнеста мана по праскова Късно кафяво гниене по плодовете на овощните култури

Ябълков плодов червей – Laspeyresia pomonella Повреди: > През август се наблюдава нарастване червивостта на плодовете на ябълката, крушата, дюлята и късните сортове праскови. > Излюпването на гъсениците

от второ поколение на неприятеля продължава. > Високите температури и ниската атмосферна влажност през периода удължават развитието на неприятеля. Контрол: 3 Химична борба да се изведе при установен праг на и ко н о ми ч е с к а вредност за второ поколение: 1,2–1,5% пресни вгризвания от гъсениците в плодовете. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Авант 15 СК – 0,035% (приложен в начало на яйцеснасянето); Афърм 095 СГ – 0,3 кг/дка; Вазтак нов 100 ЕК – 0,0125%; Гад деклайн 2,5 ЕК – 0,03%; Дека ЕК – 30 мл/дка; Децис 100 ЕК – 7,5–12,5%; Децис 2,5 ЕК – 0,03% (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014 г.); Децис 25 ВГ – 0,003% (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014 г.); Диклайн 2,5 ЕК – 0,03%; Димилин 25 ВП – 0,04%; Дурсбан 4 ЕК – 0,2%; Ефциметрин 10 ЕК/Цайпер 10 ЕК – 0,04%; Калипсо 480 СК – 20 мл/дка (2 третирания през 10–12 дни); Карате зеон 5 КС – 0,02%; Кораген 20 СК – 0,016%; Ламбада 5 ЕК – 0,015%; Нексид 015 КС – 0,03%; Нуреле Д/Хлорсирин 550 ЕК/Санмба – 0,05%; Пиринекс 48 ЕК – 0,12%; Ранер 240 СК – 0,04% (двукратно третиране през 14 дни); Релдан 40 ЕК – 0,12%; Синейс 480 СК – 20–37,5 мл/дка; Суми алфа 5ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 0,02%; Суперсект мега/Суперсект екстра

– 0,015%; Фюри 10 ЕК – 0,0125%; Циклон 10 ЕК – 0,02%.

Сливов плодов червей – Laspeyresia funebrana Повреди: > При благоприятни условия излитането на пеперудите от второ поколение се наблюдава до средата на август. > Пеперудите са по-плодовити в сравнение на пеперудите от първо поколение. > През месеца се наблюдава доизхранване на гъсениците от второ поколение и какавидиране. > Гъсениците повреждат 1–2, а в редки случаи и 3 плода. В един плод има само по една гъсеница и рядко две. Контрол: 3 Праг на икономическа вредност за второ поколение на сливовия плодов червей: 0,8–1% пресни вгризвания. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Вазтак нов 100 ЕК – 0,0125%; Децис 2,5 ЕК – 0,05% (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014 г.); Децис 100 ЕК – 7,5–17,5%; Димилин 25 ВП – 0,05%; Дурсбан 4 ЕК – 0,15%; Пиринекс 48 ЕК – 0,15%; Ранер 240 СК – 0,03%; Суми алфа 5ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 0,02%.

Източен плодов червей – Grapholitha molesta Повреди: > През август завършва развитието си второ поколение на неприятеля и започва излюпването и развитието на гъсениците от трето поколение. Контрол: 3 Химичната борба е оправдана при късните сортове праскови, при праг на икономическа вредност 1,5% повредени плодове. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Авант 150 ЕК – 0,033%; Вазтак нов 100 ЕК – 0,0125%; Дека ЕК – 50–70 мл/дка; Децис 2,5 ЕК – 0,05% (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014

градината през август

г.); Димилин 25 ВП – 0,04%; Дурсбан 4 ЕК – 0,12%; Нексид 015 КС – 0,03%; Ранер 240 СК – 0,03%; Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 0,02%; Терагард 48 ЕК – 0,12% (краен срок за употреба на наличните количества: 21.11.2013 г.); Циклон 10 ЕК – 20 мл/ дка.

Кръгломиниращ молец – Leucoptela scitella Повреди: > През настоящата година в интензивно отглежданите ябълкови градини се наблюдава висока плътност на неприятеля. > Причините за силното намножаване на молеца са по-високата устойчивост на какавидите в периода на презимуване срещу метеорологичните условия, много високата плодовитост на пеперудите, благоприятни температури 18–35 градуса през вегетацията и поддържане на оптимална влага 65–80% в градините, провеждане на интензивна растителна защита срещу неприятелите по ябълката. > В насаждения, в които борбата срещу първото поколение на неприятеля не е изведена успешно, се наблюдава силно намножаване на следващите поколения. > В тези градини през август и септември се очаква масов листопад поради големия брой мини на един лист, по-дребни плодове и залагане на по-малко плодни пъпки за следващата вегетация. Контрол: 3 Борбата срещу неприятеля се извежда при установен праг на икономическа вредност 2–3 броя яйца и мини на лист. 3 Регистрирани инсектициди за борба срещу неприятеля са посочени в бр. 6 на списание „Растителна защита“.

Обикновена крушова листна бълха – Psilla pyri Повреди: > По крушовите дървета се отчитат смесени популации от възрастни, ларви и нимфи. > Преди масовото преминаване по местата за зимуване да се извърши пръскане, с което ще се намали зимуващата популация.

Контрол: 3 Пръскане да се извежда при праг на икономическа вредност 4–6% от летораслите с колонии от възрастни и ларви. 3 Регистрирани инсектициди за борба срещу неприятеля са посочени в бр. 6 на списание „Растителна защита“.

Калифорнийска щитоносна въшка – Quadraspidiotus perniciosus Повреди: > В стари ябълкови градини плътността на неприятеля е по-висока. > На площи с установено нападение да се извърши поредното пръскане срещу второ поколение, комбинирано с пръскането срещу ябълковия плодов червей. Контрол: 3 Борбата се извежда при праг на икономическа вредност 0,5 бр. ларви на еднометрова клонка или 2–3% нападнати плодове. 3 Регистрирани инсектициди за борба срещу неприятеля са посочени в бр. 6 на списание „Растителна защита“.

Бяла американска пеперуда – Hyphantria cunea

прилагат разрешените биоинсектициди.

Анарзия (прасковен молец) – Anarsia lineatella Повреди: > През август се развива трето поколение на прасковения молец. > Особено вредна е дейността на гъсениците в младите неплододаващи прасковени градини и в разсадниците, където е необходимо да се проведат пръскания. Контрол: 3 Провеждане на 1–2 пръскания при праг на икономическа вредност 3% повредени леторасли. 3 Регистрирани инсектициди за борба: Вазтак нов 100 ЕК – 0,015%; Децис 100 ЕК – 8,75–12,25 мл/дка; Дурсбан 4 ЕК – 0,15%; Нуреле Д/Хлорсирин 550 ЕК/Санмба – 0,05%; Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 0,02%.

Брашнеста мана по праскова Причинител: Sphaerotheca pannosa – гъба Симптоми: > През август върху горната повърхност на младите листа се

Повреди: > При неизведена успешно борба срещу първо поколение на неприятеля второто поколение е с висока плътност и силно вредоносно както по парковата растителност, така и по овощните видове. > При голяма плътност и липса на храна гъсениците обезлистват дърветата, а освен това нагризват и плодовете. Контрол: 3 Ако не се изведе успешна борба срещу гъсениците от второ поколение, неприятелят добре ще се изхрани и при благоприятни климатични условия през зимния период се очаква силно нападение през следващата година и разширяване ареала на разпространение. 3 Регистрирани инсектициди за борба срещу неприятеля са посочени в бр. 6 на списание „Растителна защита“. Забележка: За борба срещу бялата американска пеперуда в парковете и крайпътните насаждения да се

7/2013

50 наблюдават неясно очертани, хлоротични петна, с бял налеп от долната страна. > Постепенно в центъра на петната тъканта некротира, почервенява и опада. Повредата прилича на сачмянка, но около перфорациите остава част от белия налеп. > Връхната част на летораслите се покрива с бял налеп и те се изкривяват. Контрол: 3 За намаляване на заразата за следващата година нападнатите леторасли да се изрежат и изгорят.

ЛОЗЯ ОСНОВНИ ВРЕДИТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА Мана Брашнеста мана (оидиум) Сиво гниене Шарен гроздов молец

Симптоми: > Благоприятни условия за нападение са умерените температури и относителна влажност на въздуха 60–80%. > Брашнестата мана в този период се проявява като дълбоко напукване на зърната, при което семките се показват.

Късно кафяво гниене по плодовете на овощните култури Причинител: Monocline fructigena – гъба Симптоми: > При подходящи условия – оптимална температура 24–27 градуса, висока атмосферна влажност и тихи дъждове болестта се развива по плодовете до тяхната беритба. > Най-характерният признак са концентрично наредени кръгове, които са покрити от спорообразуващите туфи на патогена. > Заразените плодове остават в короната на дърветата и през следващата вегетация заедно със заразените клони и леторасли са източник на заразяване. Контрол: 3 Регистрирани фунгициди за борба: Хорус 50 ВГ – 0,045% (45 г/ дка) (праскова). Забележка: При извършване на растителнозащитните пръскания в овощните насаждения задължително да се спазват карантинните срокове на използваните продукти за растителна защита в зависимост от карантинните срокове на продуктите, сортовия състав и сроковете за беритба на плодовете.

Мана по лозата Причинител: Plasmopara viticola – гъба Симптоми: > При недобро опазване на лозовите масиви от маната и подходящи условия за развитието на болестта да продължат пръсканията до края на август. > През този период податливи на заразяване са връхните млади листа на летораслите, особено при десертните сортове. > С особено внимание да се наблюдават младите неплододаващи лозя и разсадниците. Контрол: Регистрираните фунгициди за борба с маната по лозата са посочени в брой 6 на списание „Растителна защита“.

Брашнеста мана (оидиум) Причинител: Uncinula necator – гъба

Контрол: 3 Третиранията срещу болестта да продължат, като при провеждането им се осигурява оптимално покритие на всички вътрешни части на лозата. 3 Пръсканията да се комбинират с тези срещу маната и сивото гниене по гроздето. Регистрираните фунгициди за борба с оидиума по лозата са посочени в брой 6 на списание „Растителна защита“.

Сиво гниене по гроздето Причинител: Botrytis cinerea – гъба Симптоми: > При благоприятни условия – умерени температури и чести превалявания, нападение от мана и оидиум, повреди от гроздови молци, повреди от градушка, неправилни манипулации и прекомерно азотно торене в лозовото насаждение, сивото гние-

52 СЖС България ЕООД предлага: изпитване за ефикасност на продукти за растителна защита при полски и оранжерийни условия съгласно принципите на Добрата експериментална практика (GEP); извеждане на опити за фитотоксичност на ПРЗ; производство на инокулум за изкуствено заразяване на опитите; изкуствено заразяване на опити за ефикасност с икономически значими патогени; изследвания за съдържание на микотоксини; извеждане на сортови опити и изпитване на селекционен материал при полски и оранжерийни условия; опити за остатъчни количества от пестициди съгласно принципите на Добрата лабораторна практика (GLP); физико-химични анализи на зърно и фуражи; анализи за качество на посевен и посадъчен материал; анализи за почвено плодородие и наличие на тежки метали; широк спектър от допълнителни услуги, свързани с качеството на земеделската продукция;

когато трябва да сте сигурни СЖС България ЕООД Бул.Цариградско шосе 115 Г Мегапарк, ет.6 зона Ц София 1784, България t +359291015 f +35929818143

не може да нанесе сериозни поражения на гроздето. > По-силно се нападат десертни сортове, които имат сбити гроздове и тънка ципа на зърната. Контрол: 3 Последното пръскане срещу болестта да се проведе най-малко 20 дни преди прибиране на реколтата. 3 Регистрирани фунгициди за борба: Ардент 50 СК – 0,015% + Фолпан 80 ВДГ – 0,1%; Еклер 49 ВГ – 0,05% (краен срок за предлагане на пазара: 18.08.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 18.08.2014 г.); Кабрио топ – 0,2% (200 г/дка); Кантус – 0,1% (100 мл/дка); Куадрис 25 СК/ Амистар 25 СК – 0,075%; Суич 62,5 ВП – 0,08%; Тирам 80 ВГ – 0,4%; Топ плюс 70 ВП – 0,1%; Топсин М 70 ВДГ – 0,1% (100 г/дка); Фолпан 80 ВДГ – 0,15%; Шавит Ф 71,5 ВП – 0,2% (краен срок за предлагане на

пазара: 25.07.2013 г.; краен срок за употреба на наличните количества: 25.07.2014 г.); Шавит Ф 72 ВДГ – 0,2% (200 г/дка).

Шарен гроздов молец – Lobezia botrana Повреди: > Гъсениците от трето поколение на молеца нагризват зазряващите и вече узрели зърна, изгризват вътрешността им и оплитат с копринени нишки по няколко зърна. > В повредените зърна се разви-

ват и гъбни патогени, които допълнително увеличават причинените щети от неприятеля. Контрол: 3 Третиране да се проведе при установен праг на икономическа вредност за трето поколение 7–8 бр. гъсеници на 100 грозда – за десертни сортове, и 10–12 бр. гъсеници на 100 грозда – за винени сортове. 3 Регистрираните продукти за растителна защита са посочени в брой 6 на списание „Растителна защита.“

СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ РАСТЕНИЯ И РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, СА ДЛЪЖНИ ДА ИЗПОЛЗВАТ САМО РАЗРЕШЕНИ ЗА УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА ПРИ СЪОТВЕТНАТА КУЛТУРА, ВРЕДИТЕЛ И В СЪОТВЕТНАТА ДОЗА. РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАЗАРА И УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА СА ПУБЛИКУВАНИ В ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦАТА НА БАБХ НА АДРЕС: http//www.babe.government.bg

Събития

БАСФ:

Проект за растителна защита от нов клас Демонстрационното поле на БАСФ под мотото ДОБИВ ПЛЮС ЕКСПО 2013 край великотърновското село Овча могила за трета поредна година фокусира професионалния интерес, провокира любопитството на няколко хиляди успешни земеделци от цяла България. Тук бе ситуиран знаковият корпортивен модел на германската компания, световен лидер в агрохимическата индустрия, за гарантиране на висок здравен статус на пшеница, слънчоглед, царевица и рапица. В него е генериран продуктов и технологичен формат с максимално висока степен на научни постижения, креативност и добавена стойност. Този страхотен заряд реализира по неподражаем начин идеята за ПОСТОЯННО ЗАЩИТЕНО ПРОСТРАНСТВО

яколко са емблематичните характеристики на продуктовото портфолио с марката БАСФ, които изстрелват растителнозащитния технологичен комплекс на

германската химическа компания на качествено нови, структурни и функционални орбити. Най-напред това са фундаменталните научни открития във всички направления и сектори, невероятната динамика и изключителната изобретателност за надграждане, многофакторната трансформация и рестарт на успешни проекти и пазарни топ дестинации, както и силно ефективната система за трансфер на иновации, в чиито профил са включени структуроопределящи практики за позициониране, разпознаваемост, мотивация и информиран избор. Какво видя събралото се професионално множество на платформата в село Овча могила. И в четирите култури – пшеница, слънчоглед, царевица и рапица, бяха показани всички възможни варианти за постигане на крайната цел – ПОСТОЯННО ЗАЩИТЕНО ПРОСТРАНСТВО. В силночувствителния сегмент – здравен статус на житните култури, БАСФ демонстрира идентичност, неподражаемост и смазващи конкурентни предимства. В мощния, широкоформатен потенциал срещу болестотворния потенциал – Танго

Супер и Дует Ултра е позициониран и съвсем новият високотехнологичен фунгицид Капало. Легитимността на Капало като първи фунгицид в схемата за защита на пшеницата от болести, е доказана по блестящ начин! Профилът на Капало е креативен в истинския смисъл на думата. Трите активни вещества – епоксиконазол, най-ефикасно средство срещу брашнестата мана – метрафенон, и водещата морфолинова субстанция – фенпропиморф в уникална формулация Stick&Stay, дефинират нови активности, сработването е супер успешно, усвояването на активните вещества е 100%, бързото придвижване гарантира пълна защита от корена до върха. Различният механизъм на действие на трите активни вещества изключва риска от резистентност. Активността на Капало в продължение на 5-6 седмици, надминава убедително досегашните рекорди. В пшеницата Капало е запазената марка срещу всички икономически важни болести – брашнеста мана, кафява листна ръжда, септориоза, фузариоза по класа, базично гниене.

54 В ечемика – срещу брашнеста мана. Има достатъчно индикации Капало да бъде разпознат като добре работещо решение срещу новата за нашата страна болест по ечемика – мрежести петна. От агрономическа гледна точка фазите на активен растеж рано напролет от 2-и-4-и лист са отговорни за формирането на 40 % от добива на пшеницата. От ключово значение е опазването на посевите и във фаза флагов лист, когато се формират другите 40 %. Точно за този изключитено решителен момент БАСФ предлага премиум марката Алегро, фунгицид от качествено нова генерация, част от концепцията AgCelence (Очаквайте повече!). Продуктът успешно защитава посевите от патогените, независимо от интензитета на болестотворния потенциал, активира физиологичните процеси в растенията, повишава толерантността им към стрес, забавя преждевременното узряване, развива жизненост и здраве. AgCelence е показателен пример как научният комплекс на БАСФ акумулира непрекъснато нова енергия, развива, генерира нови качества и механизми, динамизира и стартира нови перспективи. Марките Пиктор в слънчоглед и рапица, Опера в царевица, другата част от концепция-

та AgCelence, дефинират комплекс от ползи – цялостна защита срещу патогенно присъствие, подобряване физиологията на растенията, като се изключва опасността от появата на резистентност. В крайна сметка – добивът се увеличава, повишават се качествените показатели. Налице е механизъм

за управление и проследяемост на рисковете от биотични и абиотични фактори. Професионалната аудитория научи за институционалната ангажираност на БАСФ да повиши индекса на успешност и на Карамба, растежният регулатор и фунгицид, който първи в световната практика

Събития

предефинира в голяма степен някои практики в рапичното производство. Работещото решение: Карамба успешно регулира развитието на надземната маса, увеличава вторичната коренова система и контролира болестите през есента, когато се формира 50 % от бъдещия добив. Голямата новост се нарича Карикс. По информация на БАСФ ще се появи съвсем скоро на европейския пазар, част от който е и България. Разпознаваем за широката професионална партньорска аудитория на немската химическа компания е и другият продуктов проект – елитният формат хербициди за борба с конкурентната плевелна растителност. Палас е широкоспектърен селективен хербицид срещу смесеното заплевеляване в пшеницата. Иновативното активно вещество пироксулам е единственото в световната практика средство срещу изключително опасния житен плевел полска овсига, който за съжаление вече създава проблеми на земеделците и в Северна България. Всеки професионалист много добре знае какво означава факта, че Палас контролира 100 % житните плевели като полска овсига, райграс, див овес, полска лисича опашка, обикновена ветрушка и широколистните

– лепка, подрумче, див синап, овчарска торбичка, врабчово семе, обикновен слез, попова лъжичка, самосевки слънчоглед, рапица, кориандър. В сектора почвени хербициди в слънчоглед и царевица, придобиващи напоследък все по-голяма популярност в професионалните среди, с отговорност за „летящия старт“ на двете култури, има много новини. Стартира успешно Спектрум, в ролята на наследник на ацетохло-

рите за борба с едногодишни житни и някои широколистни плевели, с опцията – успешно се прилага и рано през вегетацията, до втори лист на плевелите. На легендата Стомп-Нов е отредена поредна „главна роля“. Стомп Аква диверсифицира някои досегашни представи. Капсулацията на молекулите на активното вещество пендиметалин позволява на хербицида да се реактивира при всеки дъжд, удължава се продължителността на неговата защита. Новата версия на познатия Бутизан, хербцидът за почвено или ранно вегетационно приложение срещу едногодишни широколистни и житни плевели в рапицата, е Бутизан Макс. Второто активно вещество е с мощен ударен потенциал срещу по-голям набор житни плевели. Ключови са компетенциите на БАСФ в борбата с плевелите в царевицата и по време на вегетацията. Тяхната авангардност и гъвкавост на схемите за прилагането им са достатъчно убедителни за силната професионална чувствителност и максимализма на критериите за оценка. Стелар, Камбио, Мустанг и Келвин Топ решават различни проблеми. Технологиите Рекорд и Дуо Систем вдигат още по-високо летвата, разполагат с достатъчно качествени буфери срещу новите предизвикателства в борбата с плевелната растителност в царевицата.

***

На емблематичната платформа в село Овча могила БАСФ за пореден път показа мащабно, обективно и детайлно своите конкурентни предимства в растителната защита на пшеница, слънчоглед, царевица и рапица. Много са доказателствата и посланията, че БАСФ върви преди събитията в ролята на визионер – компания с идеи, воля и ресурс да задава дневния ред в агрохимическата индустрия. Казано по друг начин: БАСФ създава представителна растителна защита. Нейният корпоративен инженеринг препотвърждава по убедителен начин, че растителната защита с марката БАСФ непрекъснато се интензифицира и модернизира, отключва нови перспективи, формулира нестандартни решения, осъществява пробиви в доскоро непознати територии, привлича подкрепа и стратегически партньорства. Clearfield технологията и концепцията AgCelence фаворизират марката БАСФ и доказват, че растителната защита на немската компания е с други измерения, в много случаи нещо повече от растителна защита. И тази растителна защита от нов клас сбъдва високите очаквания за ПОСТОЯННО ЗАЩИТЕНО ПРОСТРАНСТВО. (РЗ)

: Нова енергия за генериране на растеж, нови перспективи за високи очаквания! Българският екип на швейцарската семенарска и агрохимическа компания промотира на демонстрационното си поле край великотърновското село Козловец своя актуален продуктов многофункционален проект. Няколкостотин земеделски производители от Централна Северна България получиха ексклузивна техническа и агрономическа информация за качествата на сортовете пшеница и ечемик, на хибридите слънчоглед, царевица и рапица и използваната растителна защита с марката „Синджента”.

апицата периодично акумулира дефицит на значимост и одобрение. Промяна на нагласите – решаването на тази силно чувствителна тема е вълнуващо предизвикателство за „Синджента”. Нейната модерна генетика и качествен инструментариум за осигуряване на висок здравен статус и оптимален хранителен режим на силно проблемната земеделска култура в българските условия генерира възможности за положителен обрат и придвижване на нещата напред. На демонстрационното поле в Козловец бяха позиционирани 8 хибрида рапица с фокус климатичните условия на този стратегически регион. Професионалните земеделски производители видяха съвсем нови-

те НК Авиатор и НК Формула от средно ранната група. Профилът на НК Авиатор, хибридът е от интензивен тип, притежава отлична зимоустойчивост и добра толерантност към основните болести, както и висок капацитет за разклоняемост от самата основа на стъблото. НК Токата и НК Нелсън продължават да бъдат ключови „играчи” в търговското портфолио. В характеристиката на НК Нелсън е разписано изключително предимство – устойчивост на разпукване на шушулките. НК Каравел е силно интензивен тип, лидер по добив между рапиците на „Синджента”. Той е пластичен, със сигурни изяви и при неблагоприятни условия. Стандартно устойчив на болести и сурови зимни условия. С бърз темп

на нарастване през есента. НК Карибик е от групата на интензивните хибриди, силно компромисен към условията на отглеждане. Успява при суша и по-бедни почви. През миналата година е бил фаворит в листата на „Синджента” за Южна България. Средно висок, с добра устойчивост на полягане. Магнетизмът на НК Гладиус е в неговата високодобивност при висок интензитет на отглеждане. В Централна Северна България той е шампион по добив. Силно устойчив на полягане. Интересът към него расте лавинообразно и „Синджента” се ангажира да увеличи доставките на семена. НК Октанс е най-интензивният рапичен хибрид на „Синджента”, разпознат като истински лидер. Търговците обаче не

// Тодор Тодоров, председател на земеделската кооперация в с.Козловец

Събития

// Екипът на „Синджента” на демонстрационното поле в с.Козловец могат да дадат сигурни гаранции, че могат да удовлетворят всички заявки... Петко Илиев, директор маркетинг и техническо развитие в „Синджента България”, акцентира на факта, че комплексните решения на компанията за отглеждане на рапицата са с високи агрономически компетенции и силни конкурентни предимства. Селекцията на „Синджента” е иновативна – хибридите са с бърз старт и силно развитие през есента, пластични, устойчиви на полягане и на основните болести, мощен потенциал за разклоняване и висок добив. Растителнозащитната технология е доказано мощно средство, с максимално висок коефициент на успешно действие. Приоритетна задача, решена по уникално оригинален начин, е 100 % сигурност за свободен, летящ старт на рапичните растения чрез елиминиране на всякаква конкуренция. Известен е фактът, че през есента рапицата формира 70 % от бъдещия добив. Крайцер Рапица, наложил се в световната практика инсектофунгицид със системно и контактно действие, е създаден специално за третиране на семената на тази култура. Трите активни бази осигуряват висок праг на защита срещу целия вредоносен потенциал в началните фази на развитие, а Vigor ефектът съдейства за по-бързото и дружно поникване. Почвеният хербицид Теридокс 500 ЕК (диметохлор 500 г/л) е умното решение на „Синджента” за борба с

ранното заплевеляване с едногодишни широколистни и житни плевели. „Класика в жанра” Фузилад Форте може да се включи срещу житните плевели след поникване. Използва се с предимство при наличие на самосевки. Топрекс 375 СК, перфектният растежен регулатор за рапицата, е нов продукт на „Синджента”, комбинация от две активни вещества – растежен регулатор и фунгицид за борба с основните болести. Приложен през есента (2-и-8-и лист на рапицата) ограничава растежа на стъблото, стимулира коренообразуването и развитието на вторична коренова система, подобрява студоустойчивостта. През пролетта Топрекс активира образуването на повече разклонения. Амистар Екстра е съвсем новият топ фунгицид, чиято регистрация е в ход. Той е широкоспектърен с мощен ударен ефект срещу висок инфекциозен фон на много опасните алтернария и склеротиния. В технологичния цикъл на „Синджента”: семена-растителна защита-торене са включени листните торове Вуксал. Три от тях са специализирани за рапица. Вуксал Микроплант е силно концентрирана суспензия на сяра и микроелементи. Вуксал Сяра е течна сяра за листно подхранване, и Вуксал Бор – силен концентрат за преодоляване на дефицита на елемента бор. Петко Илиев обяви, че в Козловец „Синджента” официално стартира своя нов проект ЖИТНИ КУЛТУРИ и през това лято ще бъдат позиционирани на българския семенарски пазар

4 пшеници – Илико, Болоня, Индженио и Мойсон, и ечемиченият сорт Секуел. Тази лидерска селекция на „Синджента” е създадена в Италия и е със специфични характеристики – сортовете са ниски до средно високи, със забележително голям потенциал за добив, осигурен и от високата степен на братимост. Те са зимоустойчиви и сухоустойчиви, толерантни към основните болести. Болоня е найниският сорт в колекцията. Илико е безосилест, със силен восъчен налеп на листата и класа. Индженио е с най-едро зърно и най-мощна братимост. Болоня и Индженио са осилести пшеници, а Секуел е 6-редов фуражен ечемик. Петко Илиев обобщи че растителнозащитната програма на „Синджента” в житните култури предвижда троен формат на първото пръскане срещу плевели и болести във фаза братене на съответната култура. хербицид (Линтур срещу едногодишни и многогодишни широколистни плевели) + фунгицид (Артеа) + Вуксал макромикс (специализиран листен тор, суспензия, съдържаща NPK в добре балансирано съотношение и с допълнително съдържание на микроелементи за общо подхранване). Нова динамика активира Амистар Екстра, фунгицидът, предназначен за второто пръскане на житните по време на изкласяването. Формулацията между пропиконазол – мощен триазолов продукт + стробилуринова активна субстанция, комбинирана със специалния листен тор Вуксал Грано.

7/2013

Ефектите от перфектното сработване са четири: висок здравен статус на флаговия лист и класа, продължаване на фотосинтезата и проява на позитивната аномалия зелен лист, задействат се физиологичните механизми срещу стрес, повишава се качеството на зърното. Елица Дипчикова, специалист маркетинг кампании в „Синджента България”, информира присъстващите за схемата за третиране на пшенични и ечемични семена – Дивидент или Дивидент стар (срещу твърда и праховита главня) и Крайцер (срещу почвени неприятели) се допълва с Вуксал Териос. На пръв поглед странен подход! Тор за третиране на семена? Експертите доказват, че тази комбинация поставя нови стандарти в технологичната схема. Пълната гама от необходимите макро- и микроелементи осигуряват повече поникнали семена, по-дружно поникване, засилва се устойчивостта на стрес и неблагоприятни климатични условия. Растенията достигат по-бързо до следващите фази на развитие и се подготвят по-успешно за презимуване. До фаза братене се печелят 8-10 дни. Селекцията на слънчоглед е един от акцентите в корпоративния инженеринг на „Синджента”. Представителната част на тази водеща световна генетика бе демонстрирана и на опита в село Козловец – пълен формат на търговското портфолио за 2014 г.

Редом със знаковите конвенционални хибриди НК Брио, НК Конди и НК Армони, тук бе ситуиран целият набор на IMI толерантните Санай РМ, средноран, високодобивен, с бърз старт, „Синджента” го препоръчва за Южна България, където условията са по-сухи. НК Фортими, чиято премиера в България се случи през тази година, е ранен, със свръхмощен старт, с потенциал за стабилен добив при посухи условия и високи температури, толерантен на основни болести за условията на нашата страна: мана, фома, фомопсис, с голямо съдържание на масло. Представя се стабилно и в райони с по-голяма надморска височина и по-бедни почви. Средно ранният НК Алего е изключително пластичен, негова сортова характеристика е полуизправената пита към стъблото, с висок и стабилен добивен ресурс и добра толерантност към основните болести. Средно късният НК Мелдими, един от шедьоврите на „Синджента”, е с много фенове в България, чиито пристрастия съвсем не са случайни. Той е много пластичен, с висок добивен потенциал – стабилен и при сухи условия. Бърз и дружен старт, средно висок – със здраво стъбло и добре развити корени. НК Неома е интензивен тип, пластичен, с бърз дружен старт, отлична устойчивост на полягане, изправени растения и пълна пита, с добра толерантност към склеротиния, фомопсис, фома, високо

маслено съдържание, IMI толерантна версия на НК Брио. НК Адажио през последните години е № 1 в България. Средно късен с голям добивен потенциал. Висок коефициент на адаптация и изявен стабилитет при засушаване. Издържа успешно и при високи температури, добре запълнена пита, средно високо растение с много здраво стъбло. Добра толерантност на склеротиния, фомопсис и фома. Високите очаквания към слънчогледовата селекция на „Синджента” се сбъдват, отбеляза Христо Гаджев, специалист техническа подкрепа Южна България. Търговското портфолио е структурирано с креативни премиум марки. Професионалното присъствие видя и супер новата селекция на „Синджента” със сигнатурата СИ – конвенционалните СИ Кадикс, СИ Ласкала и СИ Естрада, с генетична устойчивост на паразита синя китка раси A-F,IMI толерантните – NX 22211 и NX 23295, толерантните на трибенурон – СИ Суприн и СИ Сумико. Растителната защита е свръхконцентрация на мощна ударна сила срещу вредоносния потенциал. Почвените хербициди Гардоприм Плюс и Дуал Голд са отлично работещи решения срещу плевелната растителност в ключовите за по-нататъшното развитие начални фази от вегетацията на слънчогледа. IMI и трибенурон толерантните хибриди са доказател-

Събития ство, че „Синджента” непрекъснато развива и надгражда тези върхови технологии. Царевичното търговско портфолио на „Синджента” за българския пазар включва 12 хибрида в диапазон 170-490 ФАО. В Козловец бяха показани много ранният Новатоп (ФАО 170), чието зърно е полуконски зъб, подходящ за ранна сеитба, бързо освобождава влагата, с висок добивен потенциал, адаптивен, с опция да бъде успешно отглеждан като втора култура. СИ Ондина (ФАО 250) е нова селекция, подходящ за ранна сеитба, толерантен към температурни амплитуди, адаптивен към различни условия и с възможности да бъде отглеждан като втора култура. Кочанът е с 16-20 реда и 31-37 зърна в ред. НК Канзас (ФАО 310) е с много добър хабитус, средно високо растение с добре развито стъбло, с потенциал за висок добив, адаптивен към различните почвени и климатични условия. Кочан с 16-18 реда, 38-40 зърна в ред. Абсолютно тегло на 1000 зърна – 330-350 грама. НК Луциус (ФАО 330) е от средно ранната група. Интензивен тип, с висок добивен потенциал, представя се добре и при сухи условия, с бързо влагоотдаване, здраво, средно високо стъбло и с много мощна коренова система, тънък кочан с 16-18 реда и 38-40 зърна в реда. НК Кобалт (ФАО 340) демонстрира стабилен и висок добивен потенциал, много пластичен, подходящ за зърно и за силаж, бързо влагоотдаване, мощна коренова система, здраво стъбло, средно висок. Кочан – 16-18 реда и 38-40 зърна в ред. НК Термо (ФАО 370) се радва на “втора младост”, отлично познат на професионалната земеделска аудитория. НК Колумбия (ФАО 440) е средно късен с висок добив, бърз старт, понася сухи условия, изключително пластичен, здраво стъбло с прибрани листа, подходящ за зърно и за силаж, бързо влагоотдаване, 14-16-редов кочан, с 40-46 зърна в ред. НК Пако (ФАО 490) е най-късният царевичен хибрид на „Синджента”, който се продава в България. Средно високо стъбло, много добре развита листна маса, бързо влагоотдаване, устойчив на стрес, толерантен към болестите, кочан с 14-16 реда и 44-50 зърна в ред. Форматът на новата селекция, показан на този демоопит, очертава тенденциите и посоките на генния инженеринг на „Синджента”, коментира Иван Дражев, специалист тех-

// Петко Илиев, директор маркетинг в „Синджента България”

// Елица Дипчикова, специалист маркетингови кампании

// Любомир Вълчев, регионален мениджър продажби, Северна България

60 ническа подкрепа Северозападна и Централна Северна България. Топ дестинация е реализираната фантастична ранозрелост – хибридът SD 2001 e ФАО 100! Той е сухоустойчив, с висок потенциал за добив. Тук бяха и СИ Ариозо (ФАО 220) и СИ Улисес (ФАО 350), които втора година се тестват в България. Друга новина са СИ Иридиум (ФАО 350) и НК Октет (ФАО 360) - с високи прагове на сухоустойчивост и добивност. Партньорите на „Синджента” видяха поведението и визията на още 4 нови царевични хибрида от супер групата 9ФАО 600), чийто добив при поливни условия е фантастично висок – гони 2 тона от декар! Проектът „Ранна царевица” на „Синджента” продължава да привлича изключително висок професионален интерес, подчерта г-н Дражев. Хибридите в този сектор (ФАО 100280) сработват по гениален начин няколко елемента: възможност за много ранна сеитба – 5-6 градуса в зоната на засяване, ударен старт, чувствителните фази се достигат преди неблагоприятните климатични условия, дълбоката коренова система позволява на растенията да използват пълноценно хранителните елементи. Добивът се формира обикновено в края на юни, преди летния стресов период. Генетиката на групата хибриди – полуизправена позиция на листата и по-малък ъгъл спрямо стъблото, позволява да се засяват повече растения на единица площ. Ранната жътва освобождава полетата за качествена подготовка на следващата сеитба. Авторитетното професионално присъствие бе запознато с действието на високотехнологичния хербициден формат на „Синджента” в царевицата, без аналог и конкуренция. Почвеният Дуал Голд срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели и новият вегетационен хербицид Елумис (30 г/л никосулфурон + 75 г/л мезотрион) срещу едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели. Елумис е знаков продукт! С вегетационно и почвено действие, позволява едновременна борба с поникналите плевели и предотвратява вторичното заплевеляване. Гъвкава доза на приложение – от 130 до 200 мл/дка, дълъг период на действие, бърз старт. Отличен контрол на балур от коренища и паламида.

// Иван Дражев, специалист техническа подкрепа Северозападна и Централна Северна България

// Христо Гаджев, специалист техническа подкрепа Южна България ***

С мащабните си научни открития в растителната генетика и агрохимията, с експертните си компетенции, с модерните си високоефективни политики, работещи решения и практики, с корпоративните си ангажименти и отговорното си поведение ИНСТИТУЦИЯТА „Синджента” активно участва в глобалната широкоформатна трансформация на световното земеделие. В по-нататъшната му интензификация, успешното и устойчивото му развитие в несигурна климатична среда и турбулентна фитосанитарна обстановка. Новите идентични, неподражаеми и супер креативни генетика и агрохимия с бранда „Синджента” поставят стандарти, осъществяват триумфални пробиви, отключват нова енергия за растеж на световното земеделско производство, откриват перспективи за високи очаквания към агроиндустрията. (РЗ)

Събития

Проф. Спас Иванов на 90 години! Проф. Спас Иванов е роден на 17.07.1923 г., в с. Добролево, Врачанска област, където завършва основно образование, средно – в Бяла Слатина, през 1949 г. – висше в ССА „Георги Димитров“. През 1950 г. преминава през шестмесечен курс по растителна защита и три месеца специализира ентомология в Института по овощарство в град Скерниевице, Полша. Стажант-агроном е в ДЗС в Добрич (1949–1950), агроном по растителна защита в ОНС в Първомай (1950–1951) и в ОНС в Пловдив (1951–1952). От 1952 г. постъпва в Института по овощарство в Пловдив като ръководител на опитно поле, а от 1953 г. до пенсионирането си е научен сътрудник по растителна защита. От 1954 г. е на длъжност нещатен зам.-директор по научната част на Института по овощарство, а от 1963 г. заема същата длъжност като щатен до 1972 г. Като зам.-директор развива активна организаторска дейност по строителство на всички сгради в института – централната административно-лабораторна сграда по растителна защита, лабораторията по изотопи, механизация, плодохранилище и други. Допринася много за изграждането на цялостната материална база на института, за ползотворната научна дейност. На неговите усилия и умения институтът дължи увеличаването на опитните площи от 2600 на 8000 дка, а научните сътрудници от 12 на 42. Стартират секциите по растителна защита, механизация и икономика, физиология и биохимия, изотопна лаборатория и други. Голяма е заслугата му за цялостното изграждане на това водещо научно учреждение, координиращо научните изследвания по овощарство в цялата страна. Той е основател на секцията по растителна защита и неин пръв ръководител. Основоположник на интегрираната растителна защита при ябълката и прасковата, на научнообоснованите системи за борба с вреди-

телите при всички овощни култури. С изключителен принос по изучаването на морфологията и биологията на ябълковия плодов червей, бадемовия семеяд, източния плодов червей, листоминиращите молци и други опасни неприятели по овощните култури. Старши научен сътрудник II степен от 1961 г., ст.н.с. I степен от 1970 г., доктор от 1965 г., доктор на селскостопанските науки от 1976 година. Със своята всеотдайност е допринесъл много за популяризиране на растителнозащитната наука сред овощарите, с проведените от него производствени опити в различни райони на страната и с публикуваните научнопопулярни статии, ръководства и брошури. Бил е член на редакционната колегия на списание „Овощарство“ и на списание „Растителна защита“ от 1993 г. до 1999 г. Бил е член на Постоянната комисия по интегрирана растителна защита на източната палеарктическа секция на Мобб. Има публикувани 28 самостоятелни и 42 колективни научни трудове, 17 книги и брошури. Въз основа проучванията на морфологията и биоекологията на неприятелите е разработил методи за прогноза и сигнализация и системи за борба с основните неприятели на овощните култури. Тези методи са утвърдени от МЗГ и се внедряват успешно в плодопроизводството. Публикувал е над 400 научнопопулярни статии в сп. „Растителна защита“, сп. „Овощарство“, в. „Стопанин“, в. „Фермер“ и други. Ежегодно в продължение на 40 години изнася лекции в организираните от Института по овощарство курсове, в курсовете, провеждани в МЗГ и Селскостопанската академия. Участвал е в конгреси по ентомология в Москва и Лондон. Бил е научен ръководител на 8 докторанта. За цялостната си творческа дейност проф. Спас Иванов е награждаван многократно със значката „Костадин Малков“ и редица ордени, както и с грамота в знак на признателност за приноси в развитието на овощарската наука и практика. Бъдете жив и здрав! От редколегията на сп. „Растителна защита & семена и торове“

В далечната 1992 година след няколкогодишно прекъсване започва отново да излиза списание “Растителна защита”. Един от шепата ентусиасти, заели се с нелеката задача да възвърнат на растителнозащитната аудитория нейното издание, е проф. Спас Иванов. Като член на редколегията със своя изключителен професионализъм и богат практически опит той допринася изключително много за изграждането на новия имидж на възстановеното списание. Честит юбилей, професоре! Искрено Ви благодаря! С уважение В.Шишкова

Това вредно полезно глухарче!

ой не познава глухарчето?! През април-май, когато природата все още е скъперница на багри и поднася всеки разцъфнал цвят като подарък, веселите жълти главички на глухарчето вече покриват с нежен килим поляни и градини, съревновавайки се по яркост със самото Слънце. Малко са тези, които могат да скрият възхищението си. Но за съжаление това възхищение преминава толкова бързо, колкото бързо прецъфтяват и тези малки слънчица. Глухарчето се изгубва в огромното разнообразие на треви, а на обработваемите площи се превръща в плевел. Особено досадно е за градинарите. Заселвайки се в лехите, то пуска своя мощен, дълъг корен дълбоко в почвата, а семената парашутчета се разлитат по цялата градина. И там, където е имало само едно глухарче, на следващата година се очаква истинско нашествие. С

този силен плевел борбата е много трудна. Най-сигурно е да се извади заедно с корена. При подрязване на корена израстват издънки, които формират нова розетка. Цъфти през май-юни и втори път – през септемвриоктомври. Въпреки че е много вредно, от глухарчето може да има и голяма полза. Ако искате да стоите далеч от химията, може да опитате помощта на глухарчето срещу листни и щитоносни въшки, акари, ябълкова листна бълха. Пригответе настойка: 200–400 г ситно нарязани свежи листа или същото количество ситно нарязани корени, залейте ги за 2 часа с топла вода, но не повече от 40 градуса, след това прецедете. Настойката използвайте веднага. Ако искате, може да си съхраните корени през зимата, като ги заровите в пясък и ги държите в хладно помещение. Не трябва да забравяте и още нещо. Латинското название на глухарчето Taraxum officinale означава лекарствен. Свежите листа са богати на витамин В1, В2, С, Д и Р, провитамин А. То съдържа още белтъчини, захари, кобалт и калций, но целулозата в него е малко. Според някои специалисти нито един зеленчук няма толкова соли на желязото, калция и фосфора, както глухарчето. Затова от младите листа напролет може да приготвите много витаминозна и пикантна салата. Глухарчето се използва и като лекарствено растение. Свежите листа и сокът се препоръчват за лечение на атеросклероза, кожни заболявания, авитаминози, анемии и други. Основното лечебно действие на глухарчето е насочено към чернодробни заболявания. Дрогата от корени подобрява функциите на черния дроб, а в народната медицина се препоръчва при болести на далака, запек, хронични екземи и др. Използва се още при жълтеница, възпалителни процеси на бъбреците и пикочните канали, захарна болест, стомашни и чревни смущения. В козметиката се препоръчва за оздравяване на косата и кожата.

Защо пък да не опитате?! Пречка за използването на глухарчето като храна е горчивият му вкус, който може да се премахне, като листата се накисват в подсолена вода за 20–30 мин или се варят в продължение на 3–5 мин. Ако листата при приготвяне на салата се размесят с други съставки, посолят се и се оставят за 20–30 мин да престоят, горчивината също изчезва. Когато корените се варят в подсолена вода, не е необходимо да се обработват предварително в солен разтвор.

Традиционна салата Млади листа се измиват и се нарязват на ситно, подправят се със сол, оцет и растително масло (тази салата може да се направи с добавка на лук и краставички, магданоз, копър).

Салата с орехи 3–4 шепи млади листа от глухарче се нарязват, добавят се няколко скилидки чесън (предварително счукани със сол), половин лимон (нарязан на ситно с кората), 1–2 настъргани моркова, няколко листа киселец (нарязан на ситно) и 5–6 счукани ореха. Разбърква се и се подправя с майонеза.

Аптека „Природа” Салата по италиански Шепа млади листа от глухарче се нарязват на ситно, поставят се в супник, чиито вътрешни стени са натрити с чесън. Добавят се по една чаена лъжичка естрагон и копър. Подправя се с растително масло и сок от лимон. Разбърква се и леко се посолява.

Салата с яйце Листа от глухарче и зелен лук – нарязват се, добавят се нарязана на ситно кисела краставичка и варено яйце. Посолява се на вкус, разбърква се и се подправя със сметана. Може да се добави и растително масло.

Салата с орехи и мед Нарязани на ситно листа, добавят се счукани орехи и мед и се подправя със сок от лимон, посолява се на вкус.

Варени корени от глухарче Корени от глухарче се измиват добре и се сваряват в подсолена вода – може да се използват като добавка към различни ястия (корените от глухарчето се съхраняват като моркови и ряпа във влажна почва или засипани с пясък).

Корени, печени на жар Добре измити корени от глухарче се посипват със сол и се заравят в жар за 15–20 мин. След като се извадят и охладят, обелва се нежната им кожичка и се сервират с доматен сос или други сосове.

Сос от глухарче Равни части млади листа от глухарче, коприва, маруля, киселец, магданоз, зелен лук (пера) и копър се нарязват на ситно, добавят се нарязани твърдо сварени яйца. Размесва се добре, добавят се една чаена чаша кисело мляко, сол, лимонов сок и настъргана кора от лимон. Сервира се към варени картофи, риба и варено телешко (за месоядните).

Тонизиращ коктейл Изсушени корени от глухарче се изпичат във фурна, докато придобият кафяв цвят. Оставят се да изстинат и се смилат с кафемелачка. Полученото кафе се смесва с конфитюр от смокини или горски плодове. Приема се по една супена

лъжица преди ядене в продължение на 14 дни. Тонизиращият ефект се усеща още през първата седмица.

Малко лирично отклонение

ще са ви необходими и карамфили. И така, ако случайно някъде около вас има поникнали глухарчета, сега е моментът да пробвате да си направите и вино.

Сигурно всички от вас са чували, а и мнозина са прочели романа на Рей Бредбъри „Вино от глухарчета“.

„...Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с найбързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш... Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчето и... кукувичата прежда – също. Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където отново си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе си, то наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи. Градинарството е най-хитрият начин да си пофилософстваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор по своята ливада, е същински Атлас, който оставя Земята да се върти с лекота на неговото рамо.“ Рей Бредбъри – „Вино от глухарчета“ Но едва ли има много хора, които да знаят, че вино наистина може да се прави от глухарчета.

Глухарче в бутилка Производството на вино не изисква нищо кой знае колко специално. Нужни са само глухарчета, захар, мая, портокали, лимони и съдове за кипването на водата. Ако желаете виното от глухарчета да има специфичен дъх, то за тази рецепта

Необходими продукти: 1 пак. суха мая, 3/4 водна чаша с топла вода, 29-литров съд, пълен с цветове от глухарчета, 4 л вода, 1 водна чаша прясно изцеден портокалов сок, 3 суп. лъжици прясно изцеден лимонов сок, 8 цели карамфила, 1/2 ч. лъжица джинджифил, 3 суп. лъжици едро нарязана портокалова кора, 1 суп. лъжица едро нарязана лимонова кора, 6 чаени чаши захар. Начин на приготвяне. Разтворете маята в чашата с топлата вода. Засега я оставете настрани. Измийте добре цветовете от глухарчета. Сложете ги във водата, заедно със сока от лимон и от портокал. После добавете карамфила, джинджифила, лимоновите и портокаловите кори и захарта. Сложете ги на котлона и ги оставете да врят един час. Прецедете през филтърна хартия (за целта може да използвате такава от кафемашината) и оставете да се охлади. Когато сместа вече не е гореща (но не е и студена), изсипете в нея чашата с разтворената мая. Разбъркайте добре и оставете сместа да престои една вечер, след което бутилирайте. Бутилките трябва да престоят така отворени в продължение на три седмици, след което можете да ги запечатате с коркови или каквито намерите там други тапи. Ако сте направили всичко, както е по рецептата, накрая трябва да имате четири литра вино от глухарчета.

Недостижими добиви от рапица с хибридите на Еуралис Френската генетика на Еуралис няма аналог, когато става въпрос за възръщаемост на инвестициите Есенната рапица е трудна, но печеливша култура. От подготовката на сеитбеното легло до жътвата, есенната рапица изисква много внимателно отношение и повишено внимание към абсолютно всички технологични аспекти, тъй като се определя като „най-градинарското” растение сред културите. Въпреки че се поддържа по-трудно, есенната рапица е култура, която бележи голям успех сред фермерите от ЕС, поради извънредно високата Ӝ доходност. През 2012/2013 година рапицата е култивирана в ЕС на площ от 6,2 милиона хектара, заемайки пето място по важност, след пшеницата, слънчогледа и царевицата. Изборът на посевен материал от качествена генетика е най-важният фактор за реализиране на висок добив. „Еуралис Семена” – един от водещите европейски семепроизводители, и тази година доказа, че на масов посев хибридите рапица са първенец по добиви и стабилност, адаптирани към специфичните почвено-климатични условия в страната.

Защо фермерите да изберат хибридите зимна маслодайна рапица на „Еуралис Семена”? Компанията поддържа политика на нулево складиране – предлага само СВЕЖИ СЕМЕНА. Благодарение на политиката на нулево складиране между кампаниите, „Еуралис” всяка година доставя на клиентите си само свежи семена. Всички хибриди на „Еуралис” са ТЕСТВАНИ В БЪЛГАРИЯ. Преди пускане в продажба всички хибриди на „Еуралис” са изпитвани в България (от ИАСАС) минимум три години. Хибридите на „Еуралис” имат голям потенциал за добив – всички хибриди рапица имат генетичен потенциал за добив над 570 кг/дка. Дори и след неблагоприятни зими като тази през 2012/2013, резултатите от демо и масови полета доказват, че генетиката на френската компания няма аналог.

Резултати от демоопити 2013 (таблица)

Хибридите на „Еуралис” имат високо маслено съдържание – около 45-50%. Върхова студоустойчивост – хибридите на „Еуралис” са адаптирани към климатичните условия на България, а някой от тях са създадени специално за нашия регион. Отличен фитосанитарен профил – селекционерите на „Еуралис” създават хибриди от ново поколение с отличен фитосанитарен профил, който помага на растенията да постигнат върхови резултати. Висок потенциал за образуване на разклонения – хибридите на „Еуралис” могат да развият до 17 разклонения на едно растение и са първенец за брой семена на растение – над 2800 семена/растение. Оптимално преобразуване на хранителните вещества в биомаса – за да подпомогнат фермерите, селекционерите на „Еуралис” създадоха високотехнологични хибриди, които използват оптимално хранителните вещества в почвата и имат способността да образуват повече биомаса от единица обем почва. Много добра устойчивост на разпукване на шушулката и на полягане. Хибридите на Еуралис са стабилни - при всякакви почвено-климатични условия средният добив е над 350 кг/дка. Хибридите на „Еуралис” са много толерантни към издължаване – издължаването влияе негативно върху студоустойчивостта на растенията. Ако след зимата растенията до голяма степен са издължени, това влияе негативно върху тяхната студоустойчивост. Всички хибриди, които се предлагат от „Еуралис Семена” са от „00” тип хибриди (<0,2% ерукова киселина; <20 μmol глюкозинолати) и са устойчиви на икономически важните болести.

С биостимулантите ФЕРТИГРЕЙН на АГРИЯ по-високи добиви от пшеница Фиг. 1. Температури и валежи през периода 2007-2010 Атанас Севов, Ваня Делибалтова от Аграрния университет в Пловдив

ри съвременните технологии за отглеждане на зърнено-житните култури все по-голямо значение придобива използването на биостимулатори и растежни регулатори. Те оказват влияние върху продуктивността на растенията, като засилват обмяната на веществата, активират усвояването на хранителните елементи и съдействат за преразпределението им в организма. В България съществуват проучвания за използването на някой биостимулатори и растежни регулатори, но само при твърдата пшеница. Затова целта на нашето изследване беше хлебна пшеница сорт Садово 772. В периода 2007-2010 г. на експериментално поле в с. Жребино, Югоизточна България, проведохме опити върху карбонатни смолници, след предшественик слънчоглед, по парцелния метод, в четири варианта: третиране на семена с Фертигрейн Старт 50 мл/100 кг семена (1), листно третиране с Фертигрейн Фолиар 100 мл/дка през есента и 100 мл/дка напролет след началото на вегетацията (2), третиране на семена + листно третиране (3) и нетретирана контрола. Всички изисквания за добра агротехническа практика при пшеница бяха спазени. Периодът на изследването (20072010 г.) се характеризираше с различни температурни условия и валежи (диаграмата). Най-благоприятна за отглеждането и развитието на пшеницата беше първата експериментална година (2007-2008), следвана от третата (2009-2010), а най-неблагоприятна беше втората година (2008-2009), което, разбира се, оказа влияние върху добива и качеството на зърното. Поради еднопосочност на данните през тригодишния период на изследване в таблица 1 са представени получените средни стойности на структурните елементи на добива. Резултатите показват, че третираните с Фертигрейн Старт растения са до 6,4 см

t,0C

160

140 120

100

2007-2008 2008-2009 2009-2010

1916-1970

2007-2008

40 5

0 X

XII

III

2008-2009 2009-2010

VII 1916-1970

по-високи и с 1,6-3,5 по-дълги класове в сравнение с контролата. Благоприятното съчетание на температура и влага през вегетацията на пшеницата е предпоставка за получаване на по-високи добиви през стопанската 2007-2008 г. в сравнение с 2008-2009 г. и 2009-2010 г. ( табл. 2).

ване могат да се направят следните изводи: Фертигрейн Старт има положителен ефект върху продуктивността на хлебна пшеница Садово 772. Фертигрейн Старт допринася за високи стойности на структурните елементи на добива: дължина на

Таблица 1. Височина на растенията и структурни елементи на продукцията, средно за периода 2007-2010 година. Варианти

1 2 3 контрола LSD 5%

Височина Дължина на расте- на класа нията (см) (см) 94,1 b 93,7 b 96,6 c 90,2 a 2.4

10,6 b 11,3 b 12,5 c 9,0 a 1.1

Тегло на Тегло Брой Брой на клас- семена семената на хиляда четата в класа в класа(г) семена(г) в класа 17,0 a 40,6 b 1,86 b 48,9 b a c b 17,8 43,0 1,94 50,2 c b d c 20,5 46,7 2,18 51,4 d 16,5 a 40.0 a 1,51 a 46,5 a 2.5 1.2 0.21 1.0

Анализирано тегло (кг) 78,2 a 78,0 a 80,1 b 77,5 a 2.1

класа, брой на класчетата в класа, брой на семената в класа, тегло на семената в класа и тегло на хиляда семена. Увеличението на добива зърно при използване на Фертигрейн Старт варира от 7,9 до 18,0 % Таблица 2. Получен добив средно за периода в сравнение с контрола2007-2010 година та Варианти Години на опита Средно Най–висок добив беза периода ше постигнат във вакг/ха рианта третиране на семената с Ферти2007-2008 2008-2009 2009-2010 грейн Старт в доза кг/ха кг/ха кг/ха 50 мл/100 кг семена + b b b 1 6342 5500 5620 5821 листно третиране с 5673 c 6100 c 6146 2 6665 c Фертигрейн Фолиар 100 мл/дка през есента 5955 d 6290 d 6366 3 6854 d и 100 мл/дка напролет a a a 5148 5325 5394 контрола 5710 след началото на вегеLSD 5 % 165.1 170.4 132.4 тацията.

Доказано беше, че при третираните с Фертигрейн Старт растения се получават от 6,8 до 15,7 % по-високи добиви в сравнение с контролата. В резултат на проведеното проуч-