Доклад Публични пространства и обществен живот by place.make

Публични пространства и обществен живот Доклад 2017

София

place.make urban design and planning

Екип на „Геел“: Хенриет Вамберг – партньор, управляващ директор Лиза Мюлер – архитект по проекта Елена Балабанска – помощник-архитект Розалия Свендсен – помощник-архитект Перниле Ююл Шмит - дизайнер „Геел“ ул. „Вестерброгаде“ № 24, ет. 5 1620 Копенхаген V Дания gehlpeople.com mail@gehlpeople.com

Екип на Столична община Проектен екип: Здравко Здравков – Главен архитект на Столична община Николай Каменов – архитект Мартина Ненова – архитект Христо Харлов – архитект Направление „Архитектура и градоустройство“ – Столична община ул. „Сердика“ № 5 1000 София България sofia-agk.com office@sofia-agk.com

Второ преработено издание

Източник на данни: ОП „Софпроект – ОГП“ Столична община (дирекция „Култура“, дирекция „Сигурност“, дирекция „Зелена система“, дирекция „Транспортна инфраструктура“ и дирекция „Управление и анализ на трафика“) Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) Отдел „Пътна полиция“ към СДВР

Сътрудници: Павел Янчев Нурхан Реджеб Силвия Чакърова Галина Алексова Стела Калоянова Деспина Кънева Маялен Ланда Ореги Фотографи: Десислава Кулелиева Андрей Андреев Доброволци: Специални благодарности на всички доброволци, които бяха част от специализираното обучение и теренните проучвания. Този доклад нямаше да може да се реализира без вас. Превод Елка Виденова Редактор София Несторова Технически консултант Мартина Ненова Визуална адаптация Венета Атанасова Печат Жанет 45

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

„Щастлива съм, че проф. Геел и неговият екип при-

„Докладът, да

който

Вас,

по-

могна

на София като зелен и иновативен град. Със събрани-

ва

те и обработени данни екипът на проф. Геел ни помага

ранства и живота в тях. Екипът на Направление „Ар-

да развиваме публичните пространства в градския

хитектура и градоустройство“ застава зад амбици-

център така, че той да става по-удобен за хората, кои-

озната цел за трансформация на София в град, кой-

то се придвижват пеша, с велосипеди или с градския

то да приюти хората и да ги прикани към по-активен

транспорт. Убедена съм, че това ще способства да

публичен живот. Общата ни работа с „Gehl“ затвърди

разкрием по въздействащ начин историческия цен-

разбирането ни, че градската среда е жизнена тога-

тър на града. Прилагането на предложените принци-

ва, когато е комфортна, чиста, безопасна и предлага

пи ще помогне да подобрим както пространствата на

възможности за развитие на многостранните инте-

целия град, така и качеството на живот.

реси на хората. София трябва да предостави на все-

качествата

на

цялостна

ни

еха поканата ни да работят заедно с нас за развитието

за

придобием

пред

публичните

предстапрост-

Столиците привличат и ще продължат да при-

ки възможността да вземе участие в живота на града

вличат много хора – затова ние трябва отговорно и

без значение от възрастта, социалното положение,

с визия за бъдещето да подобряваме организация-

етническия произход, доходите или убежденията си.

та на придвижване в града, да намалим значително

Проведеният тук анализ ще ни помогне да плани-

консумацията на ресурси, да подобрим качеството на

раме информирано бъдещото развитие на София като

въздуха – всичко това е свързано както с промени в

функциониращ град с единна и ефикасна транспорт-

градската среда, така и в поведението и нагласите на

на система, в която пешеходните и велосипедните

хората. За да отговорим на тези предизвикателства,

придвижвания са с приоритет. След представянето

трябва институции и граждани да го приемем като

на този доклад работата ни продължава с конкретни

обща кауза.

стъпки за трансформиране на града в по-леснодос-

Водещото послание „градове за хората“, което

тъпен, по-безопасен и по-жизнен. Направеното дотук

екипът на проф. Геел разработва до конкретни град-

ще бъде отправна точка в бъдещата работа на поли-

ски политики, ще ни помогне да работим по-уверено

тически ръководства, възложители, проектанти и

за развитието на София като град на иновациите и

всички жители и ползватели на града.

град на хората.“

С общи усилия всички ние ще превърнем София в град за хората.“

Йорданка Фандъкова

арх. Здравко Здравков

Кмет на Столична община

Главен архитект на Столична община

Съдържание Въведение......................................4

Анализи и препоръки............14

Проучвания върху публичните пространства и обществения живот 6 Историческо развитие 8 Днес и утре 9 Изследваме важните за нас показатели 10 Обучение и посещение в София 12 Работно посещение в Копенхаген 13

Четири ключови теми 01 Градска идентичност

Планини и гледки Зелена идентичност Минерални извори и реки Морфология с човешки мащаб Ключови стъпки

02 Мобилност

Придвижване в града Пешеходна мрежа Велосипедна мрежа Обществен транспорт Автомобилен транспорт Ключови стъпки 03 Обществен живот

Интензитет на използване Места - обект на интерес Дейности в публичното пространство Възрастови групи Потребителски групи Активност през деня и седмицата Събития през годината Ключови стъпки

16 19

20 22 23 25 26 35

36 38 40 42 44 46 57

58 59 60 62 64 66 67 68

04 Качество на публичното пространство 75

Мрежа от публични пространства 76 Мащаб 77 Качество на публичното пространство 78 Използваемост 80 Идентичност 82 Фасади 83 Настилки 84 Ниво на шума 85 Елементи на уличния пейзаж 86 Ключови стъпки 88

Обобщение 97

Визия и ключови стъпки

Въведение 4

Настоящата глава има за цел да предостави кратък обзор на София – да хвърли светлина към историческото ѝ минало, което датира още от времето на неолита, към сегашното ѝ положение и към проектите, свързани с бъдещето. Целта на въведението е да поясни методологията на „Геел“ и подхода им към изследването на обществения живот, приложени в централната градска част на София. Представена е и карта на локациите, в които са извършени проучванията, както и малко повече информация за този процес.

Проучвания върху публичните пространства и обществения живот (ППОЖ) Работата на „Геел“ се основава на проучванията, проведени от проф. Ян Геел. Използвайки човешкото измерение като своя отправна точка, той работи за подобряване на условията в градовете вече повече от 50 години. „Геел“ изследва публичните пространства и обществения живот (ППОЖ) в множество градове по света. Едно такова изследване предоставя емпирични доказателства и аргументи в полза на подобряването на публичното пространство. Разберем ли как „живее“ дадено място, започваме да осъзнаваме какви промени са необходими във физическата среда, за да създадем по-устойчив и по-обитаем град за всички.

Gehl Copenhagen

Gehl New York

Gehl San Francisco

↑ Картата показва градовете, в които „Геел“ са работили през годините. „Геел“ има офиси в Сан Франциско, Ню Йорк и Копенхаген.

ALMATY

TOWARDS A LIVEABLE AND LEGIBLE CITY PUBLIC SPACE PUBLIC LIFE 2015

MOSCOW TOWARDS A GREAT CITY FOR PEOPLE PUBLIC SPACES & PUBLIC LIFE 2013

Москва –

Ню Йорк –

от място за автомобили към място за хората

улици за ХХI век Департаментът по транспорт на Ню Йорк Сити предприе целенасочени, стратегически усилия за подобряване на условията на градските улици и постигане на визията за по-зелен, по-красив Ню Йорк с подкрепата на „Геел“ и помощта на ППОЖ като основен инструмент. Визията се реализира посредством поредица от бързи, финансово достъпни пилотни проекти, изпълнени по протежението на Бродуей, благодарение на които жителите на Ню Йорк си възвърнаха близо 45 000 м2 публично пространство, както и инициативи във всеки от петте района. Новите публични пространства пожънаха голям успех и привлякоха вниманието на множество градове по света.

Алмати, Казахстан – към обитаем и добре организиран град В Алмати проведохме проучване на публичното пространство и обществения живот, описахме ситуацията към момента и представихме стратегии, които да насочват следващите стъпки – с фокус върху съществуващата централна градска част. Препоръките включваха създаването на добре балансирана транспортна система, използване на широките улици за постигане на разумен баланс между различните видове транспорт, създаване на град, който е достъпен и приятен за пешеходците – с безопасни кръстовища и привлекателна среда за хората.

Проучвания на публичното пространство и обществения живот, проведени от „Геел“

София, България

2016 г. 2017 г.

Берн, Швейцария

2015 г.

Алмати, Казахстан

2014 г.

Ескилстюна, Швеция Шанхай, Китай

2013 г. Осло, Норвегия Мар дел Плата, Аржентина

2012 г.

Аделейд, Австралия Москва, Русия

2011 г.

Хоубарт, Австралия Лонсестън, Австралия Мелбърн, Австралия

2010 г. Истанбул, Турция Оукланд, Нова Зеландия Чунцин, Китай

2009 г. Крайстчърч, Нова Зеандия

2008 г.

Пърт, Австралия

2007 г.

Свенбор, Дания Оденсе, Дания Сиатъл, Вашингтон, САЩ

2006 г.

Сидни, Австралия Ню Йорк Сити, САЩ Ротердам, Холандия

2005 г.

Копенхаген, Дания

2004 г.

Кейп Таун, Южна Африка Стокхолм, Швеция

В Ъ В Е Д Е Н И Е

С проучването си върху обществения живот и публичното пространство, публикувано в Москва през 2013 г., „Геел“ насочва вниманието към трансформацията на Москва в приятен за живеене метрополис. От този ключов момент насетне Московска община прилага много от предложенията, включени в доклада, като например отстраняване на препятствията по тротоарите, разширяване на мрежата от пешеходни улици и превръщане на паркингите в места за отдих в градския център.

Цюрих, Швейцария Лондон, Англия Мелбърн, Австралия

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Общ преглед Стара планина

София, столицата на България, се радва на забележително местоположение в западната част на страната – в долина, заобиколена от всички страни от високи планини, като например Витоша, чийто най-висок връх достига 2290 метра. Със своите близо 1,3 милиона жители София е най-големият град в страната, столица с голямо значение за целия Балкански полуостров, седалище на множество дружества, университети и културни институции.

Център Люлин 1256 m

Витоша 2290 m

София

1km 3km

Съпоставка на мащабите

Градски център Граници на града Водни обекти

5 km

Будапеща

Виена

София

1,7 милиона жители в град Будапеща 2,9 милиона жители в столичната агломерация

1,8 милиона жители в град Виена 2,4 милиона жители в столичната агломерация

1,3 милиона жители в град София 1,7 милиона жители в столичната агломерация

6 км2 градски център (Район I + V) 51 870 жители 8 645 жители /км2

2,9 км градски център (Район I) 16 465 жители 5 717 жители/км2 2

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

7,9 kм2 градски център (целева зона на изследването) 95 268 жители 12 059 жители/kм2

В Ъ В Е Д Е Н И Е

5 km

Историческо развитие

↑

Историята на София – един от най-старите градове в Европа – може да се проследи близо 7000 години назад. Минералните извори, на които е богат районът, винаги са привличали заселници. Историческото минало на града се долавя и днес: богатството на стилове от различни епохи оформя облика на града. В София се намират близо 1400 защитени сгради и обекти, както и други недвижими културни ценности, предимно в градския център, където има и разкопки на праисторически селища. Посочените години в легендата отразяват времето, в което съответната територия е изградена в значителна степен.

В Ъ В Е Д Е Н И Е

The RomanСердика city of Serdica Антична 1879 1879 г. 1908 1908 г. 1937 1937 г. 1956 1956 г. 1965 1965 г. 1985 1985 г. After след1990 1990 г. City centre на boundaries Граници централна градска част

1000

2500

5000m

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Днес и в бъдещето Понастоящем в София се случват много неща, което говори, че е налице желание за промяна и инвестиране в бъдещето. Подготвят се редица проекти и документи, които очертават пътя към изграждането на град за хората. Основното предизвикателство е да се определят приоритетите и да се максимизират резултатите. Важно е проектите да са обединени от ясна визия, която да тласка града напред.

Западно направление пл. „Света Неделя”

бул. „Дондуков” Зона 3

През 2013 г. Столична община проведе открит международен архитектурен конкурс за обемнопространствена концепция, архитектурен проект и развитие на централната градска част на София. Градският център бе условно разделен на четири зони. За Зони 2 и 4 инвестиционните проекти вече са одобрени, а разрешенията за строеж – издадени. През 2018 г. започва изпълнението на зони 2 и 4. За Зона 1 не е предоставено финансиране от фондовете на ЕС. За зона 3 ще се проведе нов архитектурен конкурс.

Зона 4 9

Зона 2

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Зона 1

Одобрени проекти за бъдещо развитие Проекти за бъдещо развитие в процес на разработка Сгради

150

500

1000m

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Квартали Граници на централна градска част

Изследваме важните за нас показатели За да подобрим условията на живот и качеството на градската среда в центъра на София, е важно да разберем как функционира градът от гледна точка на „хардуер“ (застрояване, публични пространства и мобилност) и „софтуер“ (обществен живот, дейности, пешеходци и велосипедисти).

„Интересно беше да прекараме цял един ден на едно и също място и да наблюдаваме как се променя пешеходният и транспортният поток през деня, да разберем кой използва публичното пространство в различните часове на деня. Забавлявахме се да играем на измислена игра, в която се опитвахме да познаем какъв ще е потокът през следващите няколко часа."

Обследване на публичните пространства и обществения живот

Анализът и оценката за състоянието на градската среда, представени в настоящия доклад от „Геел“, се базират на данните, предоставени от Столична община, както и на резултатите, получени чрез теренните проучвания, проведени съвместно с Направление „Архитектура и градоустройство“ – СО, екип от доброволци и Placemake. Събраните данни позволиха да се достигне до ясно разбиране за това как функционира градът за пешеходците, велосипедистите, обществения транспорт и автомобилите и илюстрира начина на използване и структурата на публичните пространства. Тази информация направлява стратегическите препоръки и концепции, представени в доклада, и служи като изходна точка за предложените варианти за подобряване на качеството на обитаване и връзките в градската среда.

Маялен Ланда Ореги

„За мен беше изключително интересно да наблюдавам града по този начин. Субективните „малко“ и „много“ хора, коли, велосипеди, трамваи, майки с колички получиха свои стойности, които бяха учудващо стабилни като порядък. Имах щастието да прекарам два дена навън, сред хората, градските вълнения и затишия в прекрасния ни град и да се влюбя отново." Даяна Николова

Преброяване на пешеходците

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Уличният пейзаж представлява рамката, в която се движат пешеходните потоци през града. Моделът на движение на хората през деня и седмицата може да разкрие много за характера на градския живот.

Дейности, свързани с места за отдих и почивка Колкото по-дълго се задържат хората в публичното пространство, толкова по-оживен е градът. „Геел“ извърши картиране на дейностите, свързани с престой, както и проучвания по възраст и пол на участниците в тези дейности. Картирането бе извършено на избрани площади, паркове и улици, за да се разбере какво правят хората, къде го правят и кога. Дейностите са нанесени на карта, която рисува ясна картина за нивото на активност и видовете активност във всеки един момент от деня.

„За мен беше изключително интересно да проследя как протича животът в едно публично пространство в рамките на деня – забързаните хора сутрин; майките с деца, пенсионерите и туристите, излезли на разходка предиобед или следобед; оживлението в обедната почивка; и накрая всички заедно привечер. Наистина се забавлявах да наблюдавам как живее градското пространство чрез хората!“ Десислава Ковачева

Картиране на публичните пространства

Градската среда оказва влияние върху степента и начина на използване на града. Качеството на публичната среда бе анализирано посредством картиране на различните видове публични пространства, като например качество на настилките, степен на озеленяване, качество на фасадите, общо визуално качество и качество на външното обзавеждане. Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Преброяванията се проведоха на отбелязаните места в един четвъртък и една събота през пролетта на 2017 г., от 8:00 до 20:00 ч. Метеорологичните условия бяха по-благоприятни в четвъртък, което е отчетено като фактор, оказал влияние върху модела на стационарните дейности.

Lu iz

lvd .

. Blvd Luiza Maria

Opa

Hristo Botev Bl

lche nska

vd.

St.

ria

Slivnitsa Blvd.

Todor

drov B lvd.

sandar

ek Knyaz Al

dar Sta

G. S . Ra

Shipka

rk oS

vd . Bl

Le vs ki

A. Kanchev

Sh ish

St.

Va sil

Blvd.

vS ie at

i St.

t. Partiarh Evtimi

G. S. Rakovsk

y Blvd.

il Vas

Prof. F. Na ns

en St.

. lvd

G isto

a sh Vi to

Пунктове за обследване на видове транспорт - 17 пункта Граници на централна градска част

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

ski

Lev

vi B gie eor

vd .

Изследвани улици

i og

ogi

Evl

. Blvd

ris

. vd

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Vitosha

. lvd

Hristo Bo

n Ig af

. vd

St.

ite i ev

gi or

. vd Bl ev el

b ko

n Ge

St.

s ov ak

. St

.R .S

y Blvd.

Пунктове за обследване на стационарни дейности - 7 пункта

Oborishte

Partiarh Evtimi

a ag

lvd .

ob sv

tev Blvd .

if G

. vd

ska St.

ite

a Ts

Solun

vS tie na

Yo s

Ig af

o ed ak

vob

an S

. vd

nia

i St .

Gen. M.

a Ts

Yanko Sakazov Blvd.

Tsa r

kov sk

Skobelev Bl

vd.

ski Blv d.

. Alabin St

ov Blvd. Donduk

mboliy

III

. Yosif St

Pirotsk a St.

Aleksan

ris

. i Blvd

G. S. Ra Ekzarh

Vasil

St.

Levsk

. kovski St

lvd. meon

Luiza B

Pirotsk a St.

Maria

Botev

Tsar Si

Hristo

ov Blvd.

Opalche

St.

Inzh. Iv an Ivan

Konstan tin Velic

hkov B lvd.

meon

Blvd.

Tsar Si

nska St .

Slivnitsa Blvd.

Обучение и посещение в София През март 2017 г. кметът на София, г-жа Йорданка Фандъкова, и главният архитект на Столична община, г-н Здравко Здравков, заедно с неговия екип и екипа на Placemake, приветстваха гостите от „Геел“ в София. Първоначалният теренен анализ на централната градска част на София позволи на специалистите да получат ясни впечатления за градския център. Последва двудневна работилница с различни участници, чийто фокус бе върху четири различни теми: градска идентичност, мобилност, обществен живот и качество на публичното пространство.

Участници в обучението по време на работна сесия

Изследователска експедиция в града

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Март 2017 г.

В обучението участваха хора с различен опит. Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Работно посещение в Копенхаген През юни 2017 г. екип урбанисти и проектанти от София посети офиса на „Геел“ в Копенхаген. Трите дни на усилена работа включваха идентифициране и обсъждане на ключовите възможности, предизвикателствата и препоръките за София, както и изследователски обиколки на Копенхаген пеш и с велосипед. По този начин екипът успя да се запознае с моделите на мобилност, публичните пространства и градския живот в Копенхаген – елементи, които впоследствие бяха обсъдени в контекста на ситуацията в София.

Велосипедната обиколка даде възможност на екипа да изследва градските публични пространства.

Една от спирките бе Исраелс Плес, Площадът на Израел (Israels Plads) – централно, оживено публично пространство в сърцето на града.

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Юни 2017 г.

Софийският екип в офиса на „Геел“. Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Анализ и препоръки

Анализът на София е разделен на четири основни теми: градска идентичност, мобилност, обществен живот и качество на публичното пространство. За всяка тема се изследват както възможностите, така и предизвикателствата. След този преглед се представя набор от ключови стъпки, въз основа на които се определят бъдещите действия, насочени към реализиране на потенциала. Ключовите стъпки са представени посредством карти, примери от международната практика и конкретни казуси от София.

Градска идентичност

Мобилност

Планини и гледки

Придвижване в градската среда

Зелена идентичност

Пешеходна мрежа

Минерални извори и реки

Велосипедна мрежа

Културно наследство

Обществен транспорт

Морфология с човешки мащаб

Автомобилен трафик

Обществен живот Интензитет на използване Интересни обекти

Качество на публичното пространство Мрежа от публични пространства Мащаб

Дейности в публичното пространство

Качество на публичното пространство

Възрастови групи

Използваемост

Потребителски групи

Идентичност

Дейности през деня и седмицата

Улични фасади

Събития през годината

Настилки Ниво на шума Елементи на уличния пейзаж

Градска идентичност София притежава богата културна и природна идентичност. Като един от най-старите градове в Европа, столицата приютява множество исторически сгради. Присъствието на речни канали и минерални извори формират „синия“ характер на София, а парковете и засадените край улиците дървета определят зелената и идентичност. Заобикалящите я планини оформят цялостния облик на София, тъй като имат визуално присъствие в много части от града.

Планини и гледки София се характеризира с уникална локация – разположена е между Люлин планина на запад, Стара планина на север и Витоша, с нейните 2290 м височина – на юг. Планините предоставят възможности за пешеходен туризъм и зимни спортове, а също и глътка свеж въздух в летните горещини. Освен това представляват важен елемент на градския пейзаж, който служи като ориентир и внушава усещането за идентичност. Планините придават своеобразна идентичност • Важна характеристика на София са заобика-

лящите я планини – Витоша и Люлин, които се явяват в ролята на ключови забележителности поради визуалното си присъствие.

• Планините са популярни дестинации за почив-

ните дни през цялата година и предоставят възможности за пешеходен туризъм, велосипеден туризъм и зимни спортове.

Липса на връзка между планините и градския център

Г Р А Д С К А

• Като цяло планините са защитени зони, но са достъпни за хората.

• Планините се виждат от града,

И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Чудесни планински гледки, които са заплашени от изчезване

Характерната градска топография не се използва в пълния ѝ потенциал

• Визуалната връзка с планината служи не само

• Градският релеф не е равнинен, а се характе-

• За съжаление, много от визуалните връзки са

• В някои случаи за преодоляването на разлики-

като ориентир, но и създава усещане за въздух и простор. прекъснати на ниво улица и видимостта е възпрепятствана от високите сгради, попадащи в линията на полезрението.

• Редица важни зрителни коридори продължават

ризира с леки възвишения, които засилват зрителната връзка между отделните части на града. те в топографията се използват стъпала, които се явяват пречка, вместо възможност, поради несъвършения им дизайн и отсъствието на възможности за сядане.

но физическият достъп до тях е затруднен. Липсват пешеходни връзки между градския център и планината. За туристите е трудно да намерят насоки как да стигнат до планината и какво да разгледат там.

• Главните улици между планина-

та и центъра се характеризират с недобре организирани кръстовища. Например околовръстният път представлява бариера за пешеходците и велосипедистите и влошава качеството на връзката между отделните квартали.

да са застрашени от планираните нови високи сгради.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Зелена идентичност Централната градска част на София е благословена със силна зелена идентичност благодарение на множеството паркове, градини и дървета по протежение на улиците. Тези зелени зони в плътно застроената градска тъкан на София представляват не само важни места за срещи, отдих и рекреация, но и съхраняват естествената среда, подобряват качеството на въздуха, допринасят за управлението на отточните води и климата. Поради важната им роля за града е необходимо да се провеждат редовни дейности по поддръжка.

Зелени зони Улично озленяване Реки 0

150

500

Квартали

1000m

Граници на централна градска част

Г Р А Д С К А И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Зелените зони и обществените паркове са ключови за градската идентичност • В града има множество обществе-

ни паркове с различна степен на използване за ежедневна и сезонна рекреация.

• Изобилието от паркове, разполо-

жени на пешеходни разстояния в южните и източните части на града, привлича хора от всякакви възрасти.

Зелените зони са разпределени предимно в южните части

Множество улици и булеварди със засадени дървета

• Ако погледнем картата на София,

• По много от софийските улици и

ще видим, че разпределението на публичните пространства и зелените зони не е равномерно. По-заможната югоизточна част е по-зелена от северозападната част, което съответства на социално-икономическото положение на съответните райони.

булеварди са засадени дървета, а други са оставени съвсем сиви – особено в северните части на града.

• Връзките между парковете и зеле-

ните зони трябва да се заздравят, за да привличат повече посетители и да затвърдят зелената идентичност на града.

Дърветата, храстите и зелените площи се нуждаят от редовна поддръжка • Макар София да притежава ясно

изразена зелена идентичност, дърветата и храстите, които не са поддържани достатъчно, влошават качеството на градския пейзаж и отслабват визуалните връзки.

• Уличните дървета често разполагат

с твърде ограничено пространство за кореновата си система. Корените им повдигат настилката, което намалява достъпността за пешеходците и вреди на самите дървета.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Минерални извори и реки ↑

Реките служат като ориентир, внушават усещане за идентичност и предоставят зелени пространства за отдих. София няма пълноводна река, която да преминава през града, но все пак разполага с два маловодни канала – Перловска река и Владайска река. За момента и двата не се използват достатъчно, но притежават потенциала да се превърнат във важен елемент в мрежата от зелени и публични пространства в централната градска част.

Северен парк

Картата представя в опростен вид разположението на минералните извори в София, включително съществуващи балнеоложки центрове, зони за рехабилитация и рекреация, спортни съоръжения и минерални чешми.

Западен парк

Минералните извори са друг важен елемент. В града има няколко такива, но едва малка част от тях се използват и са достъпни за хората.

Борисова градина Южен парк

Ловен парк

Люлин планина

Граници на централна градска част Паркове и зелени площи Водни площи Минерален извор

Витоша

Г Р А Д С К А

Водните канали не се използват достатъчно

Минералните извори са част от идентичността на София

Присъствието на минерални извори в града не е осезаемо

• Реките са замърсени и често се

• Наличието на минерални извори

• Зоните около минералните извори

река, но столицата все пак разполага с двата маловодни канала на Перловска и Владайска река.

• Заобиколени са от улици с натова-

• Някои от местните жители обичат

• Днес минералните извори обслуж-

• В центъра на София няма голяма

• Двата канала образуват външния

пръстен на централната градска част с осезаемо „зелено“ и „синьо“ присъствие, което трябва да се съхрани и засили в бъдеще.

избягват заради неприветливия им вид. рен трафик, което намалява привлекателността им за пешеходци и велосипедисти.

• Възможностите за отдих покрай

каналите или край мостовете, които ги пресичат, са твърде ограничени.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

в града е актив, с какъвто малко столици могат да се похвалят.

да си наливат вода от извора до бившата Централна баня, в сърцето на града. Това превръща минералния извор в място за социални контакти.

са със смесено качество, а в някои райони водата изцяло липсва. ват бутилиращата индустрия и осигуряват питейна вода за населението.

И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Съществуващите водни пътища в северната и южната част на града оформят централната градска част

Културно наследство Дългата и богата история на града се долавя и днес – в централната градска част присъстват множество реликви от отминали векове и десетилетия. От римски развалини до православни църкви, градският център предлага голямо разнообразие от уникални по рода си исторически сгради. От друга страна това богатство предполага сериозна поддръжка, която е и едно от ключовите предизвикателства, пред които е изправена днешна София, наред с предизвикателството историческите паметници да бъдат интегрирани в настоящата градска тъкан.

Недвижимо културно наследство – сграда-паметник Cultural heritageкултурно - single monument Недвижимо наследство – ансамбъл Cultural heritageкултурно - ensambles Недвижимо наследство – защитена зона Cultural Сградиheritage - protected zones 0

150

500

Buildings Квартали

1000m

Граници на централната градска част

Г Р А Д С К А И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Богато културно наследство • Градската идентичност се характеризира с разнообразни обекти на културното наследство и до голяма степен зависи от тяхното опазване.

• Културното наследство варира не

само по произход, но по вид и мащаб – от търговски и образователни институции до частни домове и паметници.

Недвижимото културно наследство не се цени еднакво • Въпреки че голяма част от обектите на културно-историческото наследство, като например римските останки, се опазват и поддържат добре, редица други паметници и сгради от други векове и десетилетия се ценят и поддържат далеч по-малко, макар да са равностойна част от историята на София.

Нееднородно състояние на историческите сгради

Полагат се усилия за реновиране на исторически сгради

• В София съществуват множество

• Къщата на Яблански, показана на

исторически сгради с неповторимо излъчване и очарование. За съжаление историческата им стойност невинаги е видна поради лошото състояние на фасадите и изоставане на вътрешните инсталации спрямо съвременните стандарти.

снимката, е сграда-културна ценност, реновирана от собственика ѝ. Това е положителен пример, който демонстрира воля и желание за поддръжка и реставрация.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Морфология с човешки мащаб Като цяло, морфологията на София силно се доближава до човешкия мащаб: сгради с голямо разнообразие от фасади и подходяща височина от 4-5 етажа, организирани около вътрешни дворове; традиционни улици, които прикават към разходка; площади и паркове с добри пропорции и разположение. За съжаление модерното развитие от последните няколко години и най-вече многоетажните сгради и несъразмерните публични пространства заплашват тези традиционни структури и излагат на опасност уникалния характер на града.

Building footprints 0

150

500

1000m

Г Р А Д С К А

Вътрешните дворове добавят интересно измерение

• Градският център е с добри пропор-

• Сградите често са ориентирани око-

ции, които подканват към разходки, а сградите често са ориентирани около вътрешни дворове. Постройките традиционно са с по 4-5 етажа, което позволява добра връзка с публичното пространство.

Новите сгради и пространства представляват заплаха за градската морфология

ло вътрешни дворове, които добавят • Голяма част от новите архитектурни важно квази-публично измерение решения взаимодействат твърде и предоставят на жителите възможслабо с околната среда и не са ност за отдих и спокойствие. съобразени с мащаба, височината и ритъма на околните сгради. • Някои от дворовете са достъпни и за външни хора, докато други са • Строителните материали често не достъпни единствено за живущите съответстват на използваните в в заобикалящите ги сгради. Някои квартала и на строителните традиса озеленени и оживени, а други ции в София. не се използват достатъчно или се използват като паркинги.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Дребномащабните елементи добавят допълнително, по-фино измерение • Елементите с малки размери, било

то павилиони, будки за кафе или кокетни магазинчета, добавят приятно измерение на градската среда. Те служат като място за срещи и точки на активност.

• Много от тези структури все още

не се използват достатъчно, като например старите кабинки на регулировчиците по натоварените кръстовища.

И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Традиционни структури, съобразени с човешкия мащаб

Ключови стъпки 26

Ценете планините и съхранете гледките

Съхранете и разширете зелената мрежа

Съхранете зрителните коридори • Идентифицирайте най-важните зрителни

Съхранете и разширете зелената мрежа • Зелената мрежа придава характер на града.

Свържете градския център с планините • В момента софийският околовръстен път

Осигурете по-добро разпределение и поддръжка на съществуващите дървета • Погрижете се за равномерното разпределе-

коридори и ги защитавайте. Строителството и регулацията трябва да са съобразени с визуалните коридори, така че бъдещите сгради да не пречат на гледката. Гледката към планините е едно от най-големите преимущества на града и не бива да бъде привилегия само за малцина.

Г Р А Д С К А

отслабва връзката между Витоша и града. Изграждат се някои пешеходни надлези, които пресичат шосето в опит да разрешат проблема. Въпреки това усилията трябва да се насочат 255 257 и към подобряване точките за преминаване 251 252 на 253 254за пресичане на осигуряване на възможности 256 нивото на улицата. »» Краткосрочни мерки: Подобрете местата за пресичане на околовръстния път и осигурете по-качествени, ясно обозначени пешеходни връзки между градския център и планината. »» Дългосрочни мерки: Изградете велосипедна алея по протежението на Перловска река, която да създаде връзка между планината и града.

И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Използвайте топографията • Своеобразната топография създава усеща-

нето за уникалност, но понякога затруднява достъпността. Терасираните терени, при които изкачването е по-неусетно, заслужават особено внимание, особено ако предоставят възможности за почивка. Топографията не бива да бъде пречка пред придвижването, какъвто е случаят в момента – винаги трябва да има достъпни алтернативи. »» Краткосрочни мерки: осигурете възможности за сядане на стълбите на ул. „Будапеща“.

Подкрепете зелената идентичност на градския център посредством мрежа, която да свързва отделните зелени площи и обществените пар257 кове. 251 Дори пространствата, в 255 които преобла252 253 254 дава асфалтът, могат да станат по-привлека256 телни с помощта на малко озеленяване.

ние на уличните дървета във всички части на градския център. Изграждането на нова пътна инфраструктура следва да е обвързана със задължително засаждане на дървета.

• Към момента поддръжката на дърветата не

е равномерно разпределена, а за кореновата система на някои от тях няма достатъчно място. Необходими са насоки или политики за подобряване качеството на поддръжка на дърветата, а също и основни указания относно засаждането им, така че да не пречат на пешеходците и същевременно да имат достатъчно място, за да се развиват и цъфтят.

»» Средносрочни мерки: Осигурете линейно

озеленяване около всички паркове в града. Заздравете връзката между големите паркове по периферията на централната градска част и градските градини.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

III

Възползвайте се от пълния потенциал на водата

Ценете и развивайте богатото културноисторическо наследство

Фокусирайте се върху човешкия мащаб

Възползвайте се от пълния потенциал на водата • Интегрирайте реката в публичното пространство • Използвайте речните корита и изградете пешеходни и велосипедни маршрути по тяхното протежение. Интегрирайте реките в мрежата на публичните пространства и организирайте по-добри връзки. Осигурете възможности за отдих и контакт с гледките и природата. »» Краткосрочни мерки: Подобрете съществуващите пешеходни мостове и места за отдих. Идентифицирайте удобно разположена зона край водата за изграждане на временен открит бар или друго подобно съоръжение.

»» Дългосрочни мерки: Почистете водите и из-

градете непрекъсната алея по протежение на реките с достатъчно места за отдих.

епохи и времена. Гордейте се с историята на София – именно тя прави града такъв, какъвто е днес.

Създайте мрежа от маршрути • С времето много от паметниците се оказват

откъснати от градската тъкан. Необходимо е да се разработи стратегия за интегрирането им със заобикалящата ги среда – както от гледна точка на визията, така и на експлоатацията на сградите.

Съвременна интерпретация на културното наследството • Европа е богата на чудесни примери за добре

интерпретирано културно-историческо наследство, което е в контакт с околната среда и хората благодарение на внимателен, съвременен подход.

»» Дългосрочни мерки: Организирайте обществени

251 252

минерални бани или градски плажове със зони за рекреация.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

255 257 253 254 256

ществуващата градска тъкан, която има отличен потенциал. Качеството на новите сгради трябва да отговаря на определени стандарти и политики – височина, отстояние от съседните сгради, материали, приземни етажи.

»» Краткосрочни мерки: Разработете насоки за

оформяне на фасадите, цветовете им, осветлението по тях, материалите, витрините и разположението на климатиците.

Активирайте вътрешните дворове • Вътрешните дворове осигуряват качествено

открито пространство с частичен достъп за жителите на града. Идентифицирайте ключовите дворове, които трябва да бъдат реорганизирани, особено в райони, в които се наблюдава недостиг на публично пространство.

Използвайте структурите с малък мащаб, за да активирате публичното пространство • Тук-там се срещат кабинки на регулировчици,

257 Това превърнати произведения изкуството. 251 в252 253 на255 254 е чудесен начин за оползотворяване на неиз256 ползвани структури. Що се отнася до малките кафенета и павилиони, Лисабон може да послужи като пример как последователността в дизайна и обзавеждането на уличните кафенета позволява достатъчно гъвкавост и индивидуалност.

»» Краткосрочни мерки: Активирайте неизползва-

ните будки и павилиони. Ако пречат и са изоставени, по-добре да бъдат премахнати.

И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

»» Краткосрочни мерки: Осигурете безплатна културно-историческото наследство на града и онлайн карта на културното наследство на могат да бъдат предпоставка за балнеоложка различни езици и се погрижете за редовното ѝ култура, подобно на съществуващата в Будапеактуализиране. ща. Сградите трябва да се поддържат, а историята им – да се популяризира. Традициите в нали- »» Дългосрочни мерки: Разработете насоки за съването на вода от минералните чешми следва да временна реставрация и опазване на културните се отчитат при проектирането на пространството обекти. Съхранявайте членението на фасадите, и да се подчертават. включително членението на прозорците на историческите сгради. »» Краткосрочни мерки: Осигурете допълнителни възможности за сядане около минералните извори. Популяризирайте историята им и намерете начин да съхраните тази важна част от историята на София.

Контролирайте качеството на сградите с помощта на регулации и разпоредби • Уверете се, че новите сгради подхождат на съ-

Г Р А Д С К А

Ценете минералните извори • Софийските минерални извори са част от

Ценете всички исторически периоди • Уважавайте и поддържайте паметниците от всички

III

Ценете планините и съхранете гледките

Съхранете и разширете зелената мрежа

Примери от практиката

Копенхаген засажда 100 000 нови дръвчета

Географията на Ванкувър играе важна роля в градоустройствения план на града. Ванкувър е един от първите градове, който в края на осемдесетте години разработва политика за защита на гледките в съответствие с визуални коридори, които търсят баланс между все по-високото строителство в центъра на града, пристанището, водните пътища и планината Норт Шор на заден план. Ванкувър очертава 27 защитени визуални коридора, които са запазени и до днес.

Градската управа на Копенхаген си е поставила за цел да засади 100 000 дървета до края на 2025 година. Общината е поканила гражданите да дадат своя принос и идеи за местоположението на бъдещите дървета. Друга една инициатива – „споделено дърво“ – позволява на частни лица да кандидатстват за безплатно дърво, стига след засаждането му дървото да е видимо за всички.

Във Ванкувър гледките към планината са защитени. Снимката показва парк „Куин Елизабет“ и заобикалящите града планини.

Реорганизацията на Вестер Волгаде включва засаждането на нови дръвчета.

Концепцията за 100 000 дървета е част от така наречената „политика за залесяване на нови дървета" на Копенхаген, която цели „75% от жителите да възприемат Копенхаген като зелен град“. Успоредно с тази инициатива е необходимо да се гарантират добри условия за растеж на съществуващите и новите дървета в града. Според плана, дърветата трябва да се засадят по протежение на улиците, в публични пространства, паркове и други места из града. Мнението на жителите ще бъде взето предвид в окончателния план, както и препоръките на местните комитети и резултатите от професионалната оценка на администрацията. Местните условия също са фактор за бъдещото местоположение на дърветата.

Г Р А Д С К А

Защитените гледки на Ванкувър

И Д Е Н Т И Ч Н О С Т Интерактивна карта на локациите за нови дръвчета, предложени от жителите на Копенхаген.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

III Съхранете и разширете зелената мрежа

Equally green Equally Equally innergreen city green neighbourhoods inner inner citycity neighbourhoods neighbourhoods

Откъде да започнем Една по-зелена София Well-connected Well-connected Well-connected green areasgreen via green green areas areas and viavia green green andand walkable boulevards walkable walkable boulevards and boulevards streetsandand streets streets

Towards a connected Towards Towards a connected green a connected city green green citycity

North park

West park

NorthNorth park park

West West park park

Park Voenna Akademia

Lyulin mountain

LyulinLyulin mountain mountain

Borisova Garden

Potential green corridors Potential Potential greengreen corridors corridors

Green neighbourhoods Green with Green neighbourhoods neighbourhoods with with well-maintained trees well-maintained well-maintained treestrees

Погрижете се столичните квартали да са еднакво зелени Rivers

1. Improve and 1. Improve maintain 1. Improve and the and maintain green maintain character thethe green green of character character of of the fine grainthe city the fine centre fine grain grain neighbourhoods citycity centre centre neighbourhoods neighbourhoods

Rivers Rivers

Loven park

Borisova Borisova Garden Garden

LovenLoven park park

Key boulevards withKey well-maintained boulevards Key boulevards with with well-maintained well-maintained greenery on both sidewalks greenery greenery on both on both sidewalks sidewalks Green links

Green walkable links Green to city Green walkable parks walkable linkslinks to city toparks city parks and gardens and gardens and gardens

Свържете зелените площи посредством Да изградим свързан зелен град зелени, гостоприемни за пешеходците 4. Connect the 4. Connect inner 4. Connect citythe green the inner inner network citycity green to green the network green network to routes the toсе the green ofочертаят green Vitosha routes routes mountain of Vitosha of не Vitosha and mountain mountain Зелени връзки трябва да само вandand 2. Improve and 2. Improve maintain 2. Improve and and maintain and maintain greenery trees trees and inand key greenery greenery in key in key булеварди иtrees улици the other bigthe parks the other other at the bigbig parks border parks atofthe at the the border city border centre of the of the citycity centre centre Rivers

Rivers Rivers

boulevards and boulevards boulevards streets andand streets streets

3. Strenghten3.the Strenghten 3. Strenghten walkablethe character the walkable walkable of character thecharacter of the of the already green already corridors already green green in the corridors corridors city in the in the citycity

София има чудесни зелени паркове и множество дървета по улиците, но между тях липсва връзка. Изграждането на зелена мрежа изисква да се идентифицират ключовите връзки между зелените зони и да се очертаят като такива.

Vitosha mountain

Vitosha Vitosha mountain mountain

South park

SouthSouth park park

Green Green linkslinks

Green bicycle- and pedestrain-friendly Green Green bicyclebicycleand pedestrain-friendly and pedestrain-friendly routes to mountainsroutes androutes parks to mountains to mountains and parks and parks

рамките на централната градска част, но и извън градския център. Необходимо е да се установят качествени връзки между зелените зони, както и привлекателни зелени връзки към заобикалящите планини.

Г Р А Д С К А

Сегашната карта на зелените площи показва, че разпределението им не е равномерно. Погрижете се за по-равномерно разпределение на зелените паркове и уличните дървета.

Park Park Voenna Voenna Akademia Akademia

И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Цъфнали дръвчета по улиците на Вестербро, Копенхаген

Дървета, засадени край улично платно в Париж, Франция

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Зелена велосипедна и пешеходна връзка, свързваща различни части на Копенхаген, Дания

II Възползвайте се от пълния потенциал на водата

Конкретен казус Перловска река Краткосрочни мерки Перловска река има чудесен потенциал Дългосрочни мерки за развитие. Покрай водата вече са изградени пешеходни и велосипедни алеи, • Пешеходните връзки от центъра към реката тряб- • В дългосрочен план водите трябва да се почисва да бъдат подобрени, така че да бъдат безотят. Подобни примери има в много градове по както и мостове и пешеходни връзки. пасни и директни. Това може да се постигне с света, като Суджоу Крийк в Шанхай или пристаРеката крие възможности за бъдещо повдигнати пешеходни/велосипедни пътеки, при нището в Копенхаген. които автомобилите са принудени да намалят. развитие и може да се превърне във • В ключови локации могат да се организират нови места за сядане, така че хората да могат важен „зелен“ и „син“ коридор, който да • Връзките между двата бряга също трябва да се подобрят, тъй като представляват важни точки за да поседнат край водата и да се полюбуват на служи като място за отдих и срещи. свързване на хората от двете страни на реката.

природата.

• Съществуващите платформи в публичното пространство могат да бъдат реорганизирани, особено с помощта на различни варианти за сядане или спортни съоръжения.

Г Р А Д С К А И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Краткосрочното решение показва как съществуващ мост със стъпала може да се превърне в място за срещи благодарение на подходящи места за сядане.

Дългосрочни мерки, след почистване на водите: стъпалата стигат почти до водата, така че хората да могат да поседнат на слънце, а условията за пешеходци и велосипедисти са значително подобрени. Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

II Възползвайте се от пълния потенциал на водата

Пример от практиката Възстановяване на река Чонгечон (Cheonggyecheon) • В началото на двадесети век покрай реката През септември 2005 година в центъра се оформил бедняшки квартал, а коритото се на Сеул бе открит новият канал Чонгеизползвало като бунище, което силно замърсичон. Той възобновява ролята на орило водите. През петдесетте години било взето гиналния канал, който протичал през решение реката да бъде асфалтирана и отгоре да се изгради шосе. През седемдесетте години града преди да бъде превърнат във въшосето се превърнало в символ на прогреса и трешна магистрала. Днес каналът прединдустриализацията. За съжаление новата маставлява пешеходно публично пространгистрала донесла задръствания, замърсяване и ство и осигурява вода и растителност упадък в центъра на Сеул. за центъра на гъсто застроена градска • Като част от политическа кампания, през 2001 година били направени предварителни опити агломерация с население от 25 милиона за отстраняване на асфалта. Не един и двама – място, където доскоро преминаваше пътни инженери пророкували, че премахването натоварено шосе на няколко нива. Този на магистралата ще окаже бедствен ефект върху проект представлява устойчиво решедвижението в града. Оказало се обаче, че градът може да функционира и без тази пътна артерия, ние с голяма видимост, което подобрява така че между 2002 и 2005 година правителството имиджа на Корея в света. премахнало магистралата и я заменило с възстановения, залесен канал. Пътното движение било канализирано в две успоредни платна, а общественият транспорт бил организиран с помощта на специална автобусна лента. богато озеленен воден коридор, дълъг 5,7 километра, който привлича над 60 000 посетители дневно. Действително, автомобилният достъп до градския център станал по-труден, но пък центърът се превърнал в по-добро място за пешеход-

Ползи от проекта: • Проектът дава тласък на своеобразен „ренесанс“ на градските водни пътища в страната – жителите и на други градове започват да възстановят местните реки и потоци.

• Цените на имотите в съседство с коридора нарастват с 300%.

• Увеличава се видовото разнообразие на риби, птици и насекоми.

• Смекчен е ефектът на „градския топлинен

остров“. Реката, която функционира като естествен климатик, носи ползи за микроклимата: температурите по протежение на речния коридор са с 3-4°C по-ниски отколкото в зоните, отстоящи на едва 400 метра.

• Качеството на въздуха се е подобрило: доклад

върху замърсяването на въздуха отчита спад в съдържанието на фини частици от 74 на 48 микрограма на кубичен метър.

• Скоростта на вятъра е средно с 50% по-висока

отколкото по-рано. Всичко това са важни ползи в допълнение към повишената устойчивост срещу наводнения благодарение на открития воден път.

• Скоро след това и друга естакада в Сеул е пре-

махната и заменена с улица на нивото на околните.

Г Р А Д С К А

• И така, бившата магистрала се превърнала в

ците и ползвателите на градски транспорт.

И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Преди: речното корито представлява натоварена градска магистрала на две нива

След: зелено и синьо речно корито, което приканва към разходки

Източник: Управа на метрополия Сеул (Seoul Metropolitan Government)

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

След: място за срещи

V Фокусирайте се върху съществуващия човешки мащаб

Конкретен казус Софийските вътрешни дворове Характерните за София вътрешни дворове често не се оползотворяват достатъчно, използват се като паркинги или се раздробяват на малки, частни парцели. Съществуват и няколко примера, в които площите са с полупублично предназначение и се използват както от жителите на прилежащите сгради, така и от други местни жители, но и при тях има място за подобрение. Примерът на Planquadrat във Виена демонстрира, че това може да се направи и от самите жители.

Краткосрочни мерки

Дългосрочни мерки

• Подобрете състоянието на дворовете – започнете

• Идентифицирайте вътрешни дворове, които

от онези, които поне отчасти са отворени и за външни ползватели. Промяната може да включва реорганизация на пространството, допълнителни места за сядане и редовна поддръжка.

• Заздравете връзките с околната среда без да лишавате дворовете от квази-публичния им характер на градски „оазиси“.

биха могли да се трансформират от паркинги или разпокъсани парцели в ново пространство с частичен достъп за посетители.

• Желанията и потребностите на живущите на

прилежащите сгради непременно трябва да се вземат предвид. Живущите могат да поемат поддръжката, както е в примера с Planquadrat, но някои от дворовете могат да бъдат и под опеката на общината.

Г Р А Д С К А И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Пример за двор между бул. „Васил Левски“ и ул. „Г.С. Раковски“. Дворът се използва като място за неформални срещи и притежава чудесен потенциал за развитие.

Същият двор след трансформация: по-озеленен, с по-привлекателни места за сядане и елементи за различни потребителски групи. Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

V Фокусирайте се върху съществуващия човешки мащаб

Пример от практиката Комунален двор във Виена Комуналният двор „Planquadrat“ представлява публично достъпна градинка в центъра на Виена, която се управлява от жителите на прилежащите сгради. Създадена е през седемдесетте години на двадесети век в резултат от сътрудничеството между живущите, членовете на създадена за тази цел асоциация и общината посредством сливането и озеленяването на няколко двора.

Първоначално пространството се състояло от 34 вътрешни двора, разделени със стени, огради и бодлива тел. В началото на седемдесетте години част от къщите трябвало да бъдат съборени, за да се разшири достъпът до вътрешното пространство По същото време започнал да се изостря общественият интерес към качеството на живот в гъсто населените градски зони. Неколцина документалисти, заедно с проектната група „Planquadrat“, насърчили съседите да поемат отговорност за собствената си жизнена среда и активно да участват в оформянето и. Процесът е описан в документална поредица, излъчена в основния вечерен блок на националната телевизия. Все повече жители осъзнали, че разполагат с уникална възможност да променят непосредстве-

ната си градска среда. Интересът им към проекта нараствал и през 1977 година била учредена асоциация – Gartenhofverein, – която сключила договор с Виенската община. Общината поела ангажимент за облагородяването на вътрешния двор като зона за отдих. В замяна асоциацията поела поддръжката на площите. Все повече жители се включили в асоциацията и ентусиазмът им помогнал съвсем скоро да постигнат общата цел. С течение на времето, благодарение на усилието на асоциацията и общината, Planquadrat се превърнал в зелен оазис за малки и големи в сърцето на града. Членовете на асоциацията и посетителите продължават да се увеличават, а събитията, които се организират в пространството – летни фестивали, битпазари, открити уроци по тай чи и йога – привличат не само местни жители, но и хора от целия град. 33

Г Р А Д С К А И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Дворът преди: с характерните стени

Planquadrat днес: зелен парк с приятна атмосфера

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Мобилност Благодарение на пешеходните пропорции на централната градска част, по всяко време на деня през центъра се придвижват множество пешеходци. Различните видове обществен транспорт – метро, трамваи, тролеи и автобуси – транспортират хора от, до и в рамките на центъра. Велосипедният трафик също се увеличава, като се полагат големи усилия за подобряване на условията за велосипедистите. Въпреки съществуващите устойчиви алтернативи, автомобилният трафик е особено натоварен и оказва влияние върху качеството на улиците и публичните пространства.

Придвижване в града В София съществуват много варианти за придвижване. Различните видове обществен транспорт, велосипедите и пешеходното придвижване са чудесни алтернативи на автомобилния транспорт. Градът се характеризира с разнообразна улична топология – от натоварени основни артерии до малки странични улички, верни на човешкия мащаб.

↑

Вътрешен обходен пръстен Едно от предизвикателствата, пред които е изправена София днес, е транзитното преминаване на моторизиран трафик през централната градска част и създаването на задръствания в самото сърце на столицата. Съществуващите обходни пътища и обходният пръстен във вътрешната част на града [в червено], който скоро ще бъде завършен, имат потенциала значително да облекчат центъра от транзитен трафик. В дългосрочен план всички транзитни потоци следва да бъдат пренасочени, за да се защити централната градска част.

Ok olo vra

ste n

bld. Slivnitsa

pat

evski

Okolovr

asil L bld. V

bld. Kny ag

dor Ale xandro v

ndar S

Inner ci

Pirotsk a

bld. To bld. Ale xa

ovski G.S. Rak

inya M

bld. Hri sto Bot ev

aria Lui

Opalche

nska

bld. Slivnitsa

z bld. Knia

tambo

liyski

kov

Al. Dondu

bld. Yanko Sakazov

Oborishte

Le vs k

Botev

Evtimiy

Основни улици

ev el

b ko

Fridtjof Nans

Vitosh

e to G Hris

bl d.

Vitosh

Va s

bld. Hris to

bld.

iI vlog

ite

ob sv

n. Ge

Трафикът в София е доминиран от моторизираните пътни средства, което от своя страна определя уличната йерархия в градския център. Като цяло, столицата е благосклонна към пешеходците, но за момента пешеходните улици са съвсем малко.

v orgie

a Ts

d. bl

bld. Patriarh

Тунел asil ld. V

ski Lev

bld

iev

org

gi I

lo . Ev

↑

Улична йерархия

Shipk a

ed ak

.M bld

d. bl

М О Б И Л Н О С Т

Ra ko vs ki

Alabin

Ge sto Hri

Вторични улици Обслужващи улици Улици, планирани за изграждане Пешеходни улици Пешеходни улици, планирани за 2017 г. Споделни улици: пешеходци, велосипеди и трамваи Зелени зони и площадни пространства

bld. Bulgaria

Реки

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Modal split 1,8%

Общо разпредление на пътуванията по вид транспорт за град София

29,7%

31,4%

Разпределението на пътуванията по вид трянспорт на София ясно показва, че силната зависимост от автомобилите все още е налице, макар да нараства броят на пешеходците и ползвателите на градски транспорт. За момента велосипедната култура не е особено изразена, с едва 1,8% от общото разпределение на пътуванията.

Modal split Modal split 1,8%

31,4%

1,8%

31,4%

29,7%

37,1%

Vehicular Traffic (summarised) Автомобилен транспорт (обобщен)

77%

11%

2% 2%

48%

77% 87%

87%

98%

1% 2%

51%

11%

48%

Vitosha Boulevard Vitosha Aleksandrov Blvd Boulevard ShishmanAleksandrov Blvd Rakov Rakovska Street

20%

48% 98%

37,1%

29,7%

Public Transport Обществен транспорт

(различните видове автомобилен трафик са обобщени) 37,1%

11%

31,4%

Пешеходци Pedestrians Bicycles Велосипедисти

Разпределение на пътуванията по вид транспорт в % за 2017 г.

11%

1,8%

Vitosha Boulevard ndrov Blvd Rakovska Shishman Street Vitosha Blvd Vitosha Boulevard Rakovska Street Blvd Boulevard Shishman Aleksandrov Aleksandrov Rakovska Street

Modal split

48%

51% 77%

1% 2%

77% 87%

48%

51% 87% 98%

51%

98%

1% 2%

98%

1% 2% М О Б И Л Н О С Т

Основна пътна артерия

Вторична улица

Малка улица

Пешеходна улица

Тази основна пътна артерия пренася голям брой автомобили и твърде ма-лък брой велосипедисти и пешеходци. Натовареният трафик оставя твърде малко пространство за велосипеди и създава непривлекателна пешеходна среда с влошен микроклимат. По тази причина хората избягват да вървят по протежение на булеварда и избират алтернативни маршрути.

Улица „Г. С. Раковски“ е типична вторична улица с редица активни приземни етажи, което е важно както за хората, така и за автомобилния поток. Очевидно е, че пешеходците разполагат с ограничено пространство, а организацията на улицата поставя автомобилите в приоритетно положение. Поради липса на велосипедна инфраструктура, едва 1% от общия модален дял се пада на велосипедистите.

Улица „Шишман“ е типичен пример за странична уличка, но поради множеството си функции и многото неща, които се случват в очертанията и, привлича голям брой пешеходци. През седмицата делът на автомобилите е едва 20%, а на пешеходците – 77%. Въпреки това пешеходците разполагат с минимален процент от пространството.

Булевард „Витоша“ е пешеходна улица в най-чист вид и не е изненадващо, че по нея се придвижват предимно пешеходци. Официално велосипедите са забранени, но броят им е съпоставим с този по други улици. Това говори за липса на други привлекателни алтернативи за велосипедистите.

бул. „Тодор Александров“

ул. „Г. С. Раковски“

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

ул. „Шишман“

бул. „Витоша“

Opa lchen ska

zloduy

ul. Ko

Пешеходна мрежа

bul. Slivnica bul. Slivnica

iza

bul. Slivnica

Maria Lu Knyaz

3393 1422

il Levski

Tsa r

Os vob o

dite

l il Levski

3057

1177

Bul. Vas

bul.

Alabin

1367

490

b vo Os od

Boris I

l ite

727

Knyaz

v gie or

687

ov el av ar

bu Evtimiy

Vitosh

l ai

ih ob Sk ev el

bul.

yu .L

Fritiof Nansen

lM ra

bul. Patriarh

rd va le

vski l Le

Vasi

iev

eorg

bld. Slivnitsa

gi I

bld. Slivnits

vard ule

ito s

Evlo

to G Hris

l. V

ria Luiza

nska

vski Vasil Le bld.

bld. Kn ya

bld. Hr isto Bo tev

meon

ria

lga

. Bu

Bld

ginya Ma

Opalche

Tsar Si

Pirots

Skobele v

bld. To do

bld. Knyaz

r Alexan

ukov

Al. Dond

neral Mi

hail D.

drov

bld. Ge

bld. Yanko Sakazov

Alabin

М О Б И Л Н О С Т

d ke

d. bl

ev sk i lL Va si

gi I

Evlo

to G Hris

bl d.

Vitosh

G. S.

Ra ko vs k

Boris I Knyaz

ite

bld. Hrist o Botev

ob sv

a Ts

v gie eor

. bld

bld. Patriar

d. bl

h Evtimiy

ev el

ob Sk

Fridtjof Nan

Vitosh

l ai

sen

l ra ne

Ge ski Lev

il Vas

Основни улици

↑

Картата показва съществуващите и планираните ключови пешеходни маршрути и техните взаимоотношения с публичните пространства и зелените зони в градския център. Зоната, предмет на проучването, като цяло е ориентирана към пешеходците, но съществуващата пешеходна мрежа е фрагментирана и би могла да се разшири.

iev

g eor

to G ris

iIH

log

Ev ld.

bld. Vitos ha

Пешеходна мрежа

bld.

Вторични улици Обслужващи улици Пешеходни зони Зелени площи Пешеходни зони, планирани за 2018 г. Пешеходни зони, планирани за 2017 г.

bld. Bulgaria

ar Ts l.

988

Le vs ki

.M ul

bul. Yanko

Bul. Vas

1467

ov Donduk

kov

Al. Dondu

625

Alabin

ia on

ed ak

bul. Kniaz

1431

Boris I

iko la

yaz Al.

bul. Kn

947

Va sil

boliysk

d ar

bld. Kn

Boris I

r Stam

1533

bul. Vit osha

bul. Ale xsanda

l. G

r Tsa

244

le ot I. T

yaginya

bul. Hr isto Bo tev

dor Ale xandrov

e Sim

bul. To

Knyaz

Pirotska

Botev

boliysk

eon

Pirotska

bul. Hristo

r Stam

Tsar Sim

Botev

bul. Ale xsanda

bul. Ge neral Mi ha

Преброяванията в делничен ден сочат, че булевард „Витоша“ е изключително популярна дестинация, но е необходимо да се обърне внимание на северната, непешеходна част на улицата, която се характеризира с голям обем на автомобилния трафик. Преброяването също така илюстрира, че някои улици предлагат по-добри условия за автомобилния поток, като например „Тодор Александров“, и поради тази причина привличат твърде малко пешеходци.

1369

bul. Hristo

dor Ale xandrov

il D. Sk obelev

lichkov nstantin Ve

Opalchensk a

bul. To

l. G

vski sil Le

bul. Ko

Pirotska

Va bul-

Преброяване на пешеходците средни стойности за делничен ден, 08:00 – 20:00 ч.

eon

↑

Пешеходните размери на централната градска част на София, доброто покритие на обществения транспорт, както и привлекателната градска среда превръщат центъра на града в популярен район за пешеходно придвижване. Пешеходната мрежа има огромен потенциал за подобрение, като предизвикателствата включват липса на връзки между пешеходните зони, както и превес на автомобилите по определени маршрути.

Tsar Sim

Споделени улици, планирани за 2018 г. Споделени улици: пешеходци, велосипеди и трамваи Реки

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

gi vlo

to ris

Умален мащаб и пешеходни пропорции на уличната мрежа

ул. „Московска“

София разполага с разнообразна улична мрежа, съставена от разнородни по вид улици. Всичко това осигурява интересна пешеходна среда с чести смени на гледките, забележителностите, пространствените преживявания и архитектурните решения.

Общественият транспорт се явява в подкрепа на пешеходците

Продължава работата по подмяна на настилките

По най-важните пешеходни коридори обикновено се движат трамваи, които подкрепят пешеходците в достъпа им до пешеходната мрежа на градския център и предлагат алтернатива на пешеходното придвижване и усилие.

Столична община инициира редица проекти за подмяна на настилките на определени улици. Това е важна инициатива, насочена към пешеходците, и особено към хората със специални потребности – хора в инвалидни колички, семейства с детски колички и т.н.

ул. „Граф Игнатиев“

ул. „Искър“

М О Б И Л Н О С Т

Подлезите често се пренебрегват

ул. „Опълченска“

Подлезите продължават да се пренебрегват от голяма част от хората, които упорстват в желанието си да пресекат на нивото на улицата. Постепенно на всички кръстовища следва да се осигурят възможности за пресичане на нивото на улицата.

Стремеж към включващ дизайн

ул. „Опълченска“

Качеството на настилките, ниските бордюри, съоръженията за пресичане на нивото на улицата, ниските скорости на превозните средства и ясното обозначение на улиците са все елементи, които улесняват придвижването на хората, нуждаещи се от допълнителни грижи.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Грамадните рекламни табели са често срещано явление

бул. „Тодор Александров“

Необходими са допълнителни усилия за подобряване на пешеходните условия по протежение на натоварените пътни коридори. Това включва регулиране на рекламните табели и визуалното замърсяване в пешеходната среда.

Opa

ozlodu ul. K

bul. Slivnica

Велосипедна мрежа

bul. Slivnica

meon

Boris I Knyaz

bul.

Alabin

bul.

Alabin

l ite od ob sv

15 Le vs k

ris I

bul. Vi tosha

Bul. Vasil Levski

Botev

Os vob o

sa .T

bul. Hrist o

Tsa r

il .V as Bu l

Knyaz Bo

gi or

24 l. n Ge ob Sk ev el

bul.

il Vas

ginya M

iev

org

si bld. Va

aria Lu

l Levs

l. V

ito s

ard lev

g Evlo

ria

lga

. Bu

Bld

G.S. Ra

kovski

bld. Kn ya

bld. Hr isto Bo tev

risto

iIH

iza

nska

rd va le

bld. Slivnits

Opalche

Levs

bld. Slivnitsa

meon

yu .L

Fritiof Nansen

Vitosh

l ai

ih M al er

h Evtimiy

to ris

ov el av ar

bu bul. Patriar

bul.

Tsar Si

Pirots

Skobele v

hail D.

bld. To do

neral Mi

bld. Al exande r

bld. Ge

bld. Kniaz

r Alexan

ukov

Al. Dond

drov

Stambo liyski

bld. Yanko Sakazov

12 8

Ra ko vs ki S.

Va s

il L

ev sk

G. Vitosh a

bld

bl d.

Boris I

to G Hris

l te

Knyaz

gi I

lo . Ev

bld. Hrist o

v gie eor

a Ts

Botev

8 8

d. bl

d ke

i od ob sv

М О Б И Л Н О С Т

Alabin

d. bl

↑

Велосипедна мрежа

h Evtimiy

sen Fridtjof Nan

Vitosh

bld. Patriar

bld.

il Vas

ski Lev

v gie eor

gi I

Картата показва съществуващите и планираните велосипедни алеи. Полагат се усилия за подобряване на велосипедната инфраструктура, но все още са налице пролуки в мрежата.

lo . Ev

bld

to G Hris

Съществуващи велопаркинги Планирани велопаркинги Брой места във велопаркинг Велосипедно трасе: в процес на проучване и планиране Велосипедно трасе: с одобрен инвестиционен проект Съществуващо велосипедно трасе

bld. Bulgaria

bul

dite

ov Donduk

l. G

bul. Kn

ukov

Dond Kniaz Al.

Bul. Vasil Levski

bul. Hrist o Botev

bul. Ge neral Mi ha

yaz Al.

iko la

l bu

bul. To dor Alex Преброяване на велосипедистите разкрива bul. Al androv exsand ar Stam boliysk i интересен модел. Макар булевард „Витоша“ bul. Al exsand да е пешеходна улица, именно тук се наблю- ar Stamboliyski дава най-голям брой велосипедисти. Улица „Граф Игнатиев“ също се характеризира с липсата на автомобилен трафик и съответно също е привлекателна за велосипедистите. Всичко това говори, че велосипедистите се ia on нуждаят от безопасна среда. Други, доминиed ak l. M bu рани от автомобилите артерии, като например бул. „Тодор Александров“, са почти изцяло посветени на автомобилния трансn порт, но въпреки това представляватlebeважни ot .T dI велосипедниduмаршрути. ar

Tsa

I Boris

Pirotsk a

eon

im rS

Knyaz

il D. Sk obelev

drov

Tsar Si

i evsk sil L

r Alexan

l. G

Va bul-

bul. Ko nstantin Ve

Преброяване на велосипедистите Pirotsk a Средни стойности за делничен ден, 8:00 до 20:00Pirotska bul. To do

bld. Kn yaginya Maria

bul. Hr isto Bo tev

lichkov

Opalchens ka

Tsar Si

↑

Понастоящем София планира и изгражда нови велосипедни алеи в градския център, което ще спомогне за развитието на свързана мрежа. Градският център играе ключова роля за свързването на отделните части на съществуващата велосипедна инфраструктура.

Luiza

bul. Slivnica

Зелени площи Реки

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

g lo

H iI

Топографията на София е подходяща за велосипедно придвижване, а разстоянията в центъра са къси

ул. „Цар Иван Шишман“

Градският център се характеризира с мрежа от малки улички, които могат да служат като свързващи звена за велосипедния трафик. Съществува потенциал за заместване на още по-голяма част от автомобилния трафик в центъра с велосипеден.

Широки улици с потенциал за интегриране на велосипедни алеи

бул. „Тодор Александров“

По протежението на редица широки улици, като бул. „Мария Луиза“, бул. „Христо Ботев“ и бул. „Сливница“, лесно могат да се изградят велосипедни алеи.

Липса на велосипедни паркинги в ключови дестинации

бул. „Цар Освободител“

Метростанциите действително предлагат велосипедни паркинги, но подходите към тях невинаги са удобни. Други ключови дестинации в градския център не разполагат с велопаркинги или не са в състояние да поемат по-голям велосипеден трафик.

М О Б И Л Н О С Т

Липса на велосипедна култура

бул. „Мария Луиза“

София все още е в началните етапи от развитието на велосипедната мрежа и свързаната велосипедна култура. В момента велосипедистите използват каквато част могат от пътните ленти, обръщат слабо внимание на посоката на движение и т.н.

Велосипедната инфраструктура е фрагментирана

Велосипедните алеи отнемат пространство от тротоарите

Макар да се изграждат нови велосипедни алеи, все още са налице предизвикателства, свързани с пресичането на по-големите кръстовища и липсата на инфраструктура, която да свързва различните части на града.

Съществуват воля и желание за изграждане на велосипедни алеи в София и създаване на свързана мрежа. Това обаче не бива да се прави за сметка на пешеходците.

бул. „Т. Александров“ / ул. „Опълченска“

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

бул. „Княгиня Мария Луиза“

Обществен градски транспорт ↑

София разполага с обширна, гъста мрежа на обществения градски транспорт, която служи като основа за развитието на устойчив и привлекателен град. Мрежата се нуждае от постоянно усъвършенстване и развитие, за да продължава да отговаря на потребностите и да подкрепя успешната трансформация на градския център.

Опростена илюстрация на мрежата на обществения градски транспорт Графиката илюстрира основните метро и жп линии, заедно с ключовите гари и терминали, и демонстрира значението на центъра като основен транспортен възел. Показано е също разположението на жп гарите по границата на централната градска част.

to Bozhurishte

Blvd. “North tangent”

Blvd. “Lomsko shose”

Blvd. “Okolovrasten pat” Blvd. “Rozhen” to blvd. “Okolovrasten pat”

“Lyulin” highway

Blvd. “Slivnitsa”

Central railway station

Blvd. “Chepinsko shose”

Central bus station

Blvd. “Todor Alexandrov” to Varna

Blvd. “Botevgradsko shose” “Hemus” highway

“Sofia“ Airport Railway station „Poduyane”

Централна жп гара Централна автогара

Blvd. “Cherni vrah”

Railway station „Gorna Banya”

Blvd. “Tsarigradsko shose”

Blvd. “Tsar Boris III”

Blvd. “Bulgaria”

to Pernik

City centre boundaries Main transport communication

Transport hub Metroline III (under construction) Completed Metroline Future Metroline construction Inner transport ring I

Blvd. “Okolovrasten pat”

to Plovdiv

Ring road

“Trakiya” highway

M M M

Мрежа на обществения градски транспорт

↑

М О Б И Л Н О С Т

Картата представя опростена илюстрация на мрежата на обществения градски транспорт в централната част на София. Показани са съществуващите и планираните линии на метрото, както и трамвайните, автобусни и тролейбусни линии и по-важните транспортни възли. 0

150

500

M M към Летище София

1000m

Метростанция

Трамвайно трасе

Спирка на обществения градски транспорт

Тролейбусно трасе

Метролиния III

Автобусно трасе

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Inner transport ring II

Добре развита мрежа на обществения градски транспорт в централната градска част

ул. „Граф Игнатиев“

София разполага с обширна, детайлна мрежа на обществения градски транспорт, която превозва хора от множество дестинации към и от градския център.

Различните видове обществен транспорт успешно обслужват центъра, но не са добре координирани помежду си

бул. „Тодор Александров“

Мрежата на обществения градски транспорт се състои от метро, трамваи, тролейбуси и автобуси, но често е с нарушена координация от гледна точка на разписания или местоположение на транзитните възли.

Инвестиране в иновациите: необходима е интегрирана билетна система София си поставя за цел постоянно да усъвършенства системата на обществения градски транспорт. Важен елемент от тези усилия трябва да бъде въвеждането на интегрирана билетна система, която да покрива всички видове обществен транспорт с един билет или карта.

• Част от автопарка морално и

физически остарял. Това затруднява въвеждането на решения, насочени към хора с нарушена мобилност, и поражда проблеми с чистотата и поддръжката.

Липса на нощен градски транспорт

Трамвай № 10

Като цяло покритието на обществения градски транспорт вечерно време е слабо, а след полунощ градският транспорт съвсем замира. За да има оживен градски център и зелена мобилност, е необходимо общественият транспорт да подкрепя вечерната икономика и работещите до късно.

Качване/слизане и изчакване на средствата на обществения градски транспорт

бул. „Александър Стамболийски“

Изчакването на средствата на обществения градски транспорт може да бъде неприятно преживяване поради недостига на места за сядане. Недостатъчно са и платформите за безопасно качване и слизане от трамваите, автобусите и тролейбусите.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

• Автомобилите в София непрекъс-

нато се увеличават, увеличава се и натискът за автомобилен достъп до градския център. Необходимо е да се преодолеят негативните нагласи спрямо обществения градски транспорт посредством висококачествени превозни средства и услуги.

М О Б И Л Н О С Т

Общественият транспорт се възприема като непрестижен начин на придвижване

Разписание на трамвай № 10

nska lche Opa

Автомобилен транспорт

zlodu

ul. Ko

bul. Slivnica bul. Slivnica

Boris Knyaz

il Levski

795

1843

Boris Knyaz

577

Bul. Vas

ha bul. Vit os

il Levski

odit el

od l ite

ob sv

794

1293

Boris

347

Bu l.

Va sil

183

Knyaz

a Ts

Os vob

b tle To

a du

Tsa r

bul. Hristo

bul.

Alabin

Botev

v gie or

v elo av ar

bu l ra

bul. Patriarh

v ele

ob Sk

bul. Vito

D. ha

I gi

o ist

vski l Le

Vasi

vard ule

ito s

rd va le

yu .L

Fritiof Nans

ail

sha

K 1784 en

Evtimiy

bul.

ogi Evl

risto

iev

org

l. V

bld. Slivnitsa

iza

bld. Ale xa

ndrov

ndar S

bld. Va

aria Lu bld. Kny ag

ovski G.S. Rak

inya M

bld. Hri sto Bot ev

Pirotsk a

r Alexa

ski sil Lev

nska Opalche

bld. To do

ria

lga

. Bu

Bld

bld. Slivnitsa

z bld. Knya

tambo

liyski

ukov

Al. Dond

bld. Yanko Sakazov

М О Б И Л Н О С Т

Oborishte

S. Ra ko vs k

Alabin ia

Os vob

Shipk a

ite

v orgie

Ge risto

i Le vs k bl d. Va sil

a n.

Vitosh a

Ge ev el

b ko

ai ih

Fridtjof Nans en

Vitosh

d. bl

Картата показва най-важните улици за автомобилния трафик в София. Обозначени са и зоните за „успокояване“ на трафика, което се очаква през следващите няколко години.

bld. Patriarh

bld.

il Vas

iIH

log . Ev

bld

Evtimiy

ski Lev

i log

. Ev

bld

↑

Мрежа на автомобилния трафик

. Ts

Botev bld. Hris to

. bld

bld

d ke Ma

v gie eor

G sto Hri

Основни улици Вторични улици Тунел Улици, планирани за изграждане Пешеходни улици Успокоена зона 2020 г.

bld. Bulgaria

Dondukov

bul. Yanko Sakazov

Le vs ki

Alabin

d ke Ma

bul. Kn

dukov

1405 I

oliyski

iko la

az Al. Don

bld. Kni

Bul. Vas

Stamb

yaz Al.

1723

Botev

bul. Ale xsandar

drov

1048

1839

or Alexan

bul. Hristo

D. Sko

Pirotska bul. Tod

I. rd

l. G

r Tsa

eon

belev

oliyski

bul. Ge neral Mih ail

Stamb

l. G

e Sim

ki Levs

drov

Графиката илюстрира преброяването на ежедневния трафик в София. В 16:00 часа броят на автомобилите по булевард „Тодор Александров“ достига 2 244. Булевард „Цар Освободител“ е също толкова натоварен, въпреки изключително централното си и важно местоположение в града. Улица „Шишман“ е най-спокойната улица от гледна точка на автомобилен трафик.

bld. Kn yaginya Maria

isto Bo tev bul. Hr

kov

Opalchenska

Tsar Sim

Pirotska

or Alexan

bul. Ale xsandar

eon

Vasil

bul. Ko nstantin Velich

Pirotska

bul. Tod

Tsar Sim

bul-

Преброяване на автомобилния трафик Средни стойности между 8:00 ч. и 20:00 ч.

↑

През последните години в София се забелязва рязко увеличение на трафика, както и на личните автомобили. Тази тенденция трябва да бъде успокоена чрез предоставяне на други устойчиви форми на транспорт, които да спомогнат за опазването на градския център.

Luiza

bul. Slivnica

Успокоена зона 2017 г. Реки

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Съществуващи възможности за системите „паркирай и се вози“

Налице са конкурентни алтернативи на автомобилите

Уличната система в София позволява изграждането на външен и вътрешен обходен път, които ще спомогнат за успокояване на трафика в центъра. Столична община си сътрудничи с Агенция „Пътна инфраструктура“ за доизграждането на западната и източната дъги на Софийския околовръстен път. Понастоящем по основните пътни артерии, където минават и линии на градския транспорт, се въвежда система от типа „паркирай и се вози“, чийто обхват следва постепенно да се разшири.

София има късмета да разполага с добре развита система на обществения градски транспорт и евтини таксита. Това означава, че хората разполагат с алтернативен на автомобила транспорт. Допълнителните инвестиции в обществения градски транспорт и велосипедната мрежа ще гарантират тези алтернативи да стават все по-привлекателни.

Широките улици имат потенциал за обособяване на ленти за обществен транспорт и/ или велосипеден трафик

бул. „Ситняково“

София разполага с редица широки улици с умерен автомобилен трафик. Тези улици могат да бъдат реорганизирани, така че да включват обособени автобусни и велосипедни ленти, както и по-широки тротоари с улични дървета.

Голям брой собственици на автомобили

Транзитният трафик води до задръствания в градския център

бул. „Цариградско шосе“

София все още страда от недоброто транспортно планиране в миналото. Широки шосета насочват голям брой автомобили право през централната градска част, като създават излишен трафик и задръствания, завишават шумовите нива и влошават качеството на въздуха.

Публичното пространство е превзето от паркираните автомобили

пл. „Народно събрание“

Паркирането е сериозен проблем в централната градска част. Недоброто разположение на паркингите, прекалено ниските цени и неспазването на съществуващите разпоредби са само част от предизвикателствата.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

автомобил е символ на социално положение. В съчетание с ниските цени на автомобилите и масовото предлагане на автомобили втора ръка, броят им в София достига 600 на 1000 жители. Като цяло автомобилният парк е остарял, с ниски екологични параметри.

М О Б И Л Н О С Т

• Както и в други държави, личният

Подобрете пешеходната достъпност !

Изградете свързана пешеходна мрежа • Изградете гъста мрежа от пешеходни улици и

Ключови стъпки

улици, отдаващи приоритет на пешеходците, така че хората да могат да се наслаждават на интересната градска среда, на гледките, архитектурата и пространствените преживявания. »» Краткосрочна мярка: Да се затвори ул. „Съборна“ за автомобили – от площад „Света Неделя“ до ул. „Княз Александър I“. • В допълнение към пешеходните улици и улиците с приоритет за пешеходците е необходимо да се подобрят и условията за пешеходно придвижване по ключовите булеварди, търговските и местните улици.

Осигурете повече и по-добри възможности за пресичане • Намалете надлезите и подлезите и осигурете

М О Б И Л Н О С Т

възможности за пресичане на нивото на улицата, където е възможно. Някои подлези са оживени и служат като подстъп към метростанциите, други са тъмни и не се използват. Започнете с подмяната на последните. • Липсата на подходящи места за пресичане принуждава хората да нарушават пътните правила – от ключово значение е да се осигурят допълнителни, безопасни места за пресичане на стратегически локации. • Осигурете по-кратко изчакване на светофарите и по-дълъг интервал на зелената светлина за пешеходците

251 252

253

Създайте по-привлекателна пешеходна среда • По-качествени настилки и поддръжка на улици-

те, премахване на препятствията (колчета и др.) »» Краткосрочни мерки: Да се изготвят указания относно материалите, които могат да се използват в пешеходните зони и публичните пространства. »» Краткосрочни мерки: Премахнете колчетата и налагайте глоби на автомобилите, паркирани върху тротоарите. • Подобрете уличното осветление в пешеходните зони, за да гарантирате безопасна среда и да вдъхнете нов живот на публичното пространство. • Осигурете по-добър микроклимат за пешеходците посредством засаждане на нови улични дървета.

Осигурете свободни от препятствия улици, достъпни за всички • Необходимо е да се осигурят алтернативни ре-

шения за преодоляване на топографията за потребителите в неизгодно положение. Тази стъпка трябва да започне с подобряване на настилките и постепенно да включи поставянето на асансьори за преодоляване на съществуващи стъпала. • Места за сядане покрай улиците – за почивка и срещи.

255 257 254 256

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

M ?

III

Осигурете по-добриMи по-безопасни условия за велосипедистите

Подобрете системата на обществения градски транспорт и нейното използване M

Изградете безопасна и гладка велосипедна мрежа • Подобрете количеството и качеството на мрежа-

253

Интегрирайте по-добре системитеMна обществения градски транспорт • Подобрете интермодалността чрез въвеждането

на интегрирана билетна система, която позволява използването на една карта за всички видове обществен транспорт. • Разрешете безплатното превозване на велоси! педи в метрото. Като начало, това може да се допуска в извънпиковите часове. Осигурете нощен градски транспорт • Осигурете обществен транспорт през нощта – това може да се приложи бързо и представлява добра инвестиция, която не изисква допълнителна инфраструктура. »» Краткосрочни мерки: Организирайте публичен дебат на тема 24-часов градски транспорт по основните линии. »» Краткосрочни мерки: Обсъдете варианта с организирането на безплатен обществен транспорт преди 7:00 ч. с цел намаляване на напрежението върху обществения градски транспорт по време на сутрешния пик. Променете възприятията на населението за обществения градски транспорт • Инициирайте кампании, за да промените нагласите на хората. • Подобрете качеството на превозните средства. Подобрете условията за изчакване и придвижване към спирките • Подобрете условията за изчакване, като осигурите спиркови навеси, информация в реално време и достатъчно възможности за сядане. »» Средносрочни мерки: Създайте спиркови навеси за чакащите пътници с възможности за сядане и електронни табели, които предоставят информация в реално време. • Улеснете ориентацията от и към спирките с помощта на ясни, разбираеми знаци и директни връзки.

Централна градска част на София | Доклад 254 за публичните пространства и обществения живот

256

Намалете трафика! в центъра • За да се намалят автомобилите в градския център, е

необходимо да се намали транзитният трафик. Преминаването през центъра на града не бива да е така лесно, както е в момента. • Използвайте максимално външния и вътрешния обходни пръстени. Необходимо е да се довърши външния пръстен, но съществуващите му части могат да се използват още сега, за да отклонят трафика от центъра на града. • Ключовите пътни коридори не бива да преминават директно през централната градска част. Намалете трафика в сърцето на столицата, като прекъснете булевардите с направление изток-запад. • Насърчавайте алтернативни видове транспорт към градския център – превърнете ги в по-бърза и по-удобна алтернатива. • Стеснете и намалете пътните ленти където е възможно. • Въведете наредба за допустими часове на доставки. • Продължавайте да прилагате инициативи като временно затваряне на улици, напр. „седмица на мобилността“, „ден без автомобили“. Започнете работа по дългосрочни стратегии за намаляване на автомобилния трафик, като например такса „задръстване“. Намалете скоростта на автомобилния трафик • Въведете планираните зони за „успокояване“ на трафика, както и по-строги мерки за спазване на ограниченията върху скоростта. Разработете интелигентна стратегия за паркингите, за да се ограничат случаите на паркиране по улиците • Паркирането по тротоарите или велоалеите следва да бъде забранено, а глобите да се налагат строго. • Подобрете условията на системата „паркирай и се вози“. »» Краткосрочни мерки: Увеличете таксите и данъците за паркиране и разширете обхвата на зоните за платен паркинг. »» Дългосрочни мерки: Създайте публично-частни партньорства за изграждане на подземни паркинги. Променете нагласата към автомобила като символ на социално положение • Следете качеството на въздуха и шумовото замърсяване, за да повишите информираността относно въздействието на автомобилния транспорт.

М О Б И Л Н О С Т

та – основните булеварди в централната градска част разполагат с достатъчно пространство за обособени велосипедни алеи. • Велосипедната мрежа трябва да отнема пространство от улицата, а не от тротоарите! • Изградете липсващите връзки. • Като начало осигурете добър велосипеден достъп до детските градини, училищата и университетите. • В дългосрочен план изградете транзитни велосипедни маршрути. »» Средносрочни мерки: Изградете по-качествена велосипедна алея по протежение на бул. „Тодор Александров“. »» Краткосрочни мерки: Използвайте старите железопътни линии за велосипедни алеи или зелени площи. По-безопасни условия за велосипедистите • Изградете обособени места за пресичане на велосипедистите и велосипедни светофари. • Уверете се, че велосипедната мрежа е защитена от автомобилното движение и има приоритет на кръстовищата. • Повишете велосипедната култура и обучението на шофьорите и велосипедистите. Започнете веднага, но разработете и дългосрочен проект. Организирайте кампании за устойчива мобилност и семинари в училищата. »» Краткосрочни мерки: Маркирайте точките на пресичане за велосипедистите с отличителен цвят с цел повишаване на безопасността на основните кръстовища. Подобряване на велопаркингите • Повишете защитата срещу кражби посредством добре осветени и удачно разположени велопаркинги. • Уверете се, че около ключовите сгради, дестинации, транзитни възли и паркове съществуват достатъчно велопаркинги. • Свържете велосипедната мрежа с мрежата на обществения градски транспорт, като разрешите превозването на велосипеди в средствата на градския транспорт. 255 257

251 252

M Намалете автомобилния трафик и зависимостта от автомобилния транспорт

I Подобрете пешеходната достъпност

Откъде да започнем Пешеходна мрежа Предложения за първи стъпки към по-достъпна централна градска част

bld. Slivnitsa

Tsar Sim

eon

bld. To do

bld. Kny ag

inya M

aria Lu

iza

bld. Slivnitsa

Pirotsk a

r Alexan

drov

z bld. Knia

ukov

Al. Dond

ev sk i

ish

Va s

il L

Sh bl d.

rI va n

G.S. Rakov ski

Ts a

l te

i od

Vitosh a

te m

b vo Os

ski Lev

v tie

il Vas

na Ig

v gie eor

Зелени площи и публични пространства

to G ris

bld.

Evtimiy

af Gr

bld. Patriarh

Fridtjof Nanse

Knyaz

ar Ts

Boris I

ka .

6t hS

Soluns

be r

Alabin

d. bl

М О Б И Л Н О С Т

Krakra

H gi I

vlo

.E bld

Места за пешеходно пресичане с кратки инетервали на изчакване Ключови наземни пресичания, които да бъдат добавени/подобрени M

Ключова метростанция в северозападната част на центъра

Споделена улица: обществен транспорт, пешеходци, велосипедисти Споделена улица: автомобили, велосипеди, пешеходци Пешеходни маршрути Пешеходни улици Реки

Булеварди с широки тротоари, приветливи за пешеходно придвижване

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Визията

От

към

фрагментирана, несвързана пешеходна мрежа,

до

пешеходно ядро, което не е нарушавано от пътен трафик,

разширена мрежа с добри пешеходни условия, която се простира и до други райони и зони.

Ключови изисквания

• Напълно свободна от моторизиран трафик

• Добро качество на настилката, отсъствие на пречки

• Ограничен достъп на

велосипедисти или ограничения върху скоростта им

• Възможности за сядане, срещи и наблюдение на хората

Споделена улица

• Пространството е споделено с

обществения и/или автомобилния транспорт

• Необходими са допълнителни

мерки за успокояване на трафика („легнали полицаи“, дървета и т.н.)

• Максимална скорост на автомобилите – 30 км/ч

• Забрана за паркиране на платното

• Активни приземни етажи

Улици с приоритет за пешеходци и велосипедисти

• Макар да е важно всички улици

в града да са безопасни за пешеходците и велосипедистите, тези улици трябва да притежават особено добри условия за пешеходците

• Широки тротоари и качествени настилки

• Отделени велосипедни алеи/ленти • Необходимо е добро нощно

осветление, тъй като е възможно активността да не е толкова висока

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

По-добри условия в местата за за пресичане

• Винаги когато е възможно,

пресичането трябва да е на нивото на улицата

• Съкратено време за изчакване • Междинни ивици в средата на

широките улици, за да могат хората да пресекат безопасно

М О Б И Л Н О С Т

Изцяло пешеходна улица

II Осигурете по-добри и по-безопасни условия за велосипедистите.

Откъде да започнем Велосипедна мрежа Предложения за първи стъпки към изграждането на взаимосвързана велосипедна мрежа в централната градска част на София.

bld. Slivnitsa

ki l Levs

G.S. Ra

bld. Hris to Bote v

meon

kovski

bld. Kn ya

Tsar Si

si bld. Va

ginya M

Opalch

aria Lu

iza

enska

bld. Slivnitsa

Pirotska bld. To do

bld. Kniaz

r Alexan

drov

ukov

Al. Dond

Alabin

d ke

Ra ko vs k

v rgie

i Le vs k

S. G.

il Va s

bl d.

bld

Vitosh

Geo

ite od

Boris I

risto

iIH

log . Ev

b vo Os

d. bl

Knyaz

ar Ts

bld. Hrist o Botev

n. Ge be ko

ih M Fridtjof Nan

Съществуващ велопаркинг Планиран велопаркинг Предложен допълнителен паркинг

h Evtimiy

sen

v le

bld. Patriar

Vitosh a

. bld

d. bl

М О Б И Л Н О С Т

bld. Yanko Sakazov

bld.

il Vas

ski Lev v gie eor

oG rist

H gi I

lo . Ev

bld

Допълнителни липсващи връзки, предложени от екипа на „Геел” Одобрени и планирани велосипедни трасета Съществуващи велосипедни трасета Зелени площи

bld. Bulgaria

Реки Квартали

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Казусът с булевард „Тодор Александров“ По-добри условия за велосипедно и пешеходно придвижване Бул. „Тодор Александров“ пресича сърцето на София, носейки огромни пътни потоци. Той представлява важна връзка с града, но в момента се явява по-скоро бариера за пешеходците и велосипедистите. С изграждането на вътрешните обходни пръстени булевардът има потенциала да стане по-привлекателен за хората.

Краткосрочни мерки

Дългосрочни мерки

• Да се подобрят условията за пешеходно прид-

• След завършването на реконструкцията на въвижване чрез изграждането на места за сядане трешните обходни пръстени транзитният трафик по протежение на булеварда, подобряване на не бива да преминава през градския център. На уличното осветление и създаване на по-приятен този етап броят на лентите на бул. „Тодор Алекмикроклимат чрез засаждане на нови дървета. Да сандров“ може допълнително да се намали. се подобрят местата за пресичане. • Обемистите препятствия и празните простран• Подобряване на възможностите за велосипедства между сградите следва да бъдат запълнени, но придвижване чрез създаване на по-широка за да се постигне по-голяма плътност, активни велосипедна лента с вградени буфери, така че да „контактни“ зони и „поглед към улицата“. се повиши субективното усещане за безопасност и реалното ниво на безопасност. Местата за пресичане да се обозначат с отличителен цвят. • Изграждането на широка междинна ивица с

дървета ще спомогне за намаляване на скоростта на автомобилите и ще улесни пресичането на пешеходците.

М О Б И Л Н О С Т

Бул. „Тодор Александров“ днес.

2500 2000 1500 1000 500 0 8

пешеходци

велосипедисти

автомобили

Обследване на пътното движение по бул. „Тодор Александров“ в делнични дни, което показва големият обем на моторизирани превозни средства

Краткосрочни подобрения на бул. „Тодор Александров“, които ще го направят по-привлекателен за пешеходци и велосипедисти.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

III Подобрете системата на обществения градски транспорт и нейното използване

Примери от практиката Обществен транспорт

М О Б И Л Н О С Т

Транспортни възли на обществения градски транспорт в Копенхаген

Нощен обществен транспорт във Виена

Карта „Leap“ - интегрирана система за таксуване в Дъблин

Копенхаген притежава ефективна мрежа на обществения градски транспорт. Успоредно с подобряването на качеството и увеличаването на броя и разнообразието на превозните средства, през годините е разработена и допълваща градоустройствена стратегия, която да гарантира достъпността на обществения градски транспорт. Една от целите е да насърчава „възможността за избор между различните видове транспорт“. Това може да се постигне само ако на едно място се срещат няколко вида транспорт, при това така, че да се допълват. Много от транспортните възли в Копенхаген са обвързани с публичните площади, което внушава усещането за „пристигане“ и повишава безопасността.

До 2010 година нощният транспорт във Виена бе обслужван от автобусна система. През 2010 година бе въведено нощно метро, въз основа на публичен референдум, в който 55% от виенчани гласуваха през почивните дни метрото да работи и нощно време. Понастоящем метрото работи през цялата нощ в почивните дни и в навечерието на официалните празници. Нощните автобуси продължават да обслужват районите, в които няма метро. През седмицата, когато търсенето е по-слабо, системата се обслужва само от автобуси.

До въвеждането на абонаментната карта „Leap“ пътниците често бяха принудени да използват до три несъвместими билета или смарт карти за Дъблин и околностите: карта „Luas“ за индивидуални пътувания, смарт карта за дъблинската автобусна мрежа с дневни, седмични и годишни билети, и карта за железопътните линии (DART или Commuter). Карта „Leap“ бе въведена в Дъблин през 2011 година, с което значително се улесни използването на обществен транспорт в Дъблин благодарение на съчетаването на всички видове транспорт в единна билетна система.

Качествен транспортен възел в станция Клампенборг

Нощният обществен транспорт във Виена. Източник: www.wienerlinien.at

Интегрирана карта за всички видове обществен транспорт: „leap card“ www.leapcard.ie

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

IV Намалете автомобилния трафик и зависимостта от автомобила

Примери от практиката Промяна в полза на хората Лондонската такса „Задръстване“

Към обитаем и устойчив Париж

Когато Лондон въведе т.нар. такса „Задръстване“ през 2003 година, мярката бе само една от многото стъпки към по-устойчив и уютен град. Трафикът в градския център бе намален с 15-20%, а генерираните приходи се инвестират за подобряване на обществения градски транспорт и публичните пространства. Към момента Лондон разработва план за трансформирането си в един от водещите пешеходни градове в света. Ключов компонент на този план е реорганизацията на 100 публични пространства. Други инициативи включват засаждането на един милион нови дръвчета, изготвянето на нови насоки за проектиране на градските пейзажи, както и множество интервенции на по-ниско ниво, които имат за цел да подобрят условията за пешеходците. Предстои градът да пристъпи към изпълнението на тази амбициозна програма.

Въпреки широките си булеварди и променади, Париж, подобно на много други градове, постепенно се поддаде на натиска на автомобилите. За щастие градската управа реагира навреме и си постави за цел да съхрани Париж и да го направи по-обитаем, по-зелен и по-здравословен. Изградени бяха четиридесет километра автобусни ленти. „Червените оси“ – някогашните еднопосочни коридори за високоскоростен трафик – бяха реинтегрирани в градската структура като пространства за пешеходци и велосипедисти. Въведоха се и други ограничения на трафика, като например неделната инициатива „Париж диша“, както и облагородяването на околовръстния път с парк – победа на зеленото над сивото.

Знак за такса „Задръстване“ в Лондон

Отвоювано публично пространство по протежението на р. Сена

М О Б И Л Н О С Т

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

IV Намалете автомобилния трафик и зависимостта от автомобила

Пример от практиката Трансформацията на Любляна „Затварянето на градския център за моторизирани превозни средства, въвеждането на универсалната смарт-карта „Урбана“ и модернизацията на обществения градски транспорт са само част от мерките, довели до пълна трансформация на града в изключително кратки срокове, както и до увеличаване на привлекателността и достъпността на града за обитателите и посетителите му.“1 През 2007 г. Любляна разработи ясна визия за 2025 година: да се превърне в съвършения устойчив град с космополитен характер и модерна визия. Град за хората, оформен според индивидуалните им потребности. 54

средства осигурява транспорт „по поискване“ за възрастните, лицата с намалена подвижност и всеки друг, който се затруднява да се придвижва пеш в пешеходната зона. През 2008-2012 година Любляна въведе допълнителни мерки за насърчаване на немоторизирания транспорт, за отстраняване на задръстванията и подобряване на модалния сплит между моторизиран трафик и устойчиви начини на транспорт, включително намаляване на паркингите в градския център и ограничаване на допустимата скорост за моторизирания транспорт. Тясното сътрудничество между градската управа и обществените институции, между гражданите, неправителствени организации и други организации и дружества превръщат визията „Любляна 2025“ в реалност. Усилията вече се отплащат. Любляна печели наградата „Европейска зелена столица" през 2016 г.

„Екологичната зона“ на Любляна

Любляна и нейната „Екологична зона“

М О Б И Л Н О С Т

За кратък период от време бяха приети редица стратегически документи, сред които Общински градоустройствен план, насочващ 83% от градоустройствените усилия в посока обновяване на съществуващите зони и изоставените терени, Програма за опазване на околната среда, План за устойчива градска мобилност, План за устойчива енергия и Стратегия за нулеви отпадъци. В резултат на този процес през 2007 година доминираният по-рано от автомобилите център на Любляна бе затворен за всякакъв моторизиран трафик. Днес пешеходната зона („Екологичната зона“) обхваща повече от 100 000 м2, като площта и се увеличава с всяка изминала година: между 2007 и 2016 г. е нараснала с 620%. Снабдяването на магазините се извършва между 6:00 и 10:00 ч. Хората, които живеят в центъра или пристигат с автомобил, трябва да паркират в подземен паркинг, разположен извън пешеходната зона, и да се придвижат пеш. Опасенията, че подобно реше ние ще съсипе местния бизнес, така и не се сбъднаха – напротив, търговията и туризмът в историческия център процъфтяват. Системата „Kavalir“ от електрически превозни 1 Доклад за Любляна – Европейска зелена столица за 2016 г., www.ljubljana.si/file/1782477/env-15-003_ljubljana_en-web.pdf Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

1. Улица „Словенска“ преди © B.J.Jeršic

2. Улица „Словенска“ днес © N. Rovan

3. Площад „Конгрес“ преди © B.J.Jeršic

4. Площад „Конгрес“ днес © D. Kordic

1. През 2013 година съществена част от улица „Словенска“ – основна пътна артерия в градския център, характеризираща се с постоянни задръствания – бе затворена за моторизирания транспорт и в момента е достъпна единствено за пешеходци, велосипедисти и градски транспорт. 2. Площад „Конгрес“ – от паркинг към привлекателно публично пространство. 3. Речното крайбрежие, използвано по-рано като паркинг. Днес това е уютно публично пространство, предлагащо разнообразни възможности за контакт с водните площи.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

6. Речното крайбрежие днес © D. Wedam

М О Б И Л Н О С Т

5. Речното крайбрежие преди © B.J.Jeršic

Обществен живот София е изпълнена с живот, особено през по-топлите месеци, когато разнообразните публични пространства привличат различни потребителски групи от всякакви възрасти: деца на електрически колички, възрастни хора, играещи шах, младежи на кънки, студенти, насядали в кафенетата, за да учат на чист въздух. Тази глава е посветена на живота, който се разгръща в публичното пространство, на хората, които го използват и на зоните, които привличат най-много посетители.

Интензитет на използване

. Blvd Maria

Luiza

Hristo Bote v Blvd

Opal chen

ska St.

Проучването на дейностите в ключови публични пространства даде поглед върху интензитета на използването им през деня. Стойностите показват средното количество хора в делничен ден.

Slivnitsa Blvd.

enska

St.

Slivnitsa Blvd.

Tsar Sim

Luiza Blv d.

Opalch

eon St.

Tsar Sim

eon St.

Todor Aleksa

St.

Aleksa

ndrov Blvd.

Skobele v Blvd.

mbolo yski Blv d. ndar Sta

mboliy ski Blv d.

d. dukov Blv

ndar Don

ksa Knyaz Ale

108

Gen. M.

Yosif St.

ndar Sta

Aleksa

i Blvd. Levsk

Ekzarh Pirotska

Vasil

ndrov Blvd.

ovski St. G. S. Rak

Blvd.

Aleksa

Botev

Todor

Hristo

n Ivanov

Blvd.

Maria

St.

Inzh. Iva

Konstant

in Velich

kov Blv d.

Pirotska

Yanko Sakazov Blvd.

Tsa r

in St

Alab

Oborishte

Os vob

lvd .

Blvd.

St. an Sh is

ko S

St.

Blvd.

af Gr na

Va s

Le vs k

iB lvd .

. lvd

t. vS tie

vB ele

b ko .S

M n.

A. Kanchev

Vitosha

d. Blv

Hristo Bot ev

St.

l ite od

Shipka

ob sv

ska St .

. St ki vs ko Ra Ge S. n.Y G. os if

Solun

a Ts

d. Blv

Partiarh Evtim

iy Blvd.

St.

o ist Hr

d. Blv

vski l Le

Blvd.

Prof. F. Nan sen

St.

Vasi

Blv d.

Транзитно преминаване

Посочените стойности показват средното количество хора в делничен ден в проучените от екипа локации. Оценката на останалите аспекти на публичното пространство се базира на наблюдения.

↑

Ж И В О Т

Карта на интензитета на използване на публичното пространство в София

vi gie or

G. S. Rakovski

ag Pr

d. Blv

ievi

eorg

Vit os

О Б Щ Е С Т В Е Н

d ke

St.

odit el B

ogi Evl

to G ris

Интензивно ползване

d. Blv

Ключовеи булварди с широки тротоари Реки

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Места - обект на интерес Централната градска част привлича голям брой хора през седмицата и почивните дни. Зелените паркове и градини са особено привлекателни, а по-слабо посещаваните райони притежават голям потенциал за развитие.

Пешеходни улици и улици с приоритет за пешеходците • Пешеходните софийски улици привличат

множество посетители – не само за разходки, но и за отмора по пейките или откритите кафенета.

О Б Щ Е С Т В Е Н

Градски пейки

• В края на седмицата парковете и

• В парковете, градините и

градините привличат множество посетители от различни възрастови и полови групи, особено семейства с малки деца.

пешеходните зони има множество пейки, но по протежението на улиците възможностите за сядане са значително по-малко.

• От пролет до есен вечерно време

парковете и градините са пълни с млади хора.

Кафенета по улици и площади

Определени пространства не се използват достатъчно

• През последните години „кафе

• Често някои публични пространства

културата“ се развива с бързи темпове. Тази нагласа приканва голям брой хора да поседнат на открито в публичното пространство.

се посещават далеч по-рядко отколкото други, защото са доминирани от паркинги или пътен трафик, са с твърде голям мащаб или недобър микроклимат.

• Тези пространства притежават

голям потенциал за подобряване на условията.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Ж И В О Т

Зелени паркове и градини

ys ic a ph

cu l

co m

ch ild

fo r si tti ng o si tti si n tti g ng on on se co si nd tti ng a on m ov a

g ai tin w

Дейности в публичното пространство Проучването на дейностите, свързани с отдих, разкрива следното: Огромна част от рекреационните дейности включват престой (стоене и седене) около градските пейки. На второ място е престоят в кафенета на открито. Оживените пазари и неформалната търговия формират важна част от градския живот. В публичните пространства играят малко деца, а проучването показа твърде малко физически и културни дейности.

Дейности, свързани с отдих, регистрирани в различните локации в типичен делничен ден

standing waiting for transport

Стоене sitting on benches

Изчакване на градски транспорт

sitting on caféchairs sitting on secondary seating sitting on movable chairs

35.6% 5.4%

Седене на пейка

21.8%

Седене в кафене

16.9%

Седене на вторични места за сядане

7.6%

Седене на подвижен елемент

2.3%

Излежаване

0.1%

Играещи деца

1.0%

Търговска дейност

7.8%

Културна дейност

0.5%

Физическа дейност

0.5%

lying down children playing commercially active пл. „Бански”

cultural activities physical activities

пл. „Независимост”

пл. „Народно събрание”

пл. „Княз Александър I”

О Б Щ Е С Т В Е Н

площадно пространство при „Централни хали”

Ж И В О Т

ул. „Съборна” пл. „Света Неделя” западна част

Проучвания на ППОЖ ул. „Цар Шишман”

Публични пространства Основни улици Споделени улици

↑ Карта на дейностите, които проучихме в публичните пространства в София

пл. „Славейков”

пл. „Света Неделя” източна част

Реки

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

0,356 0,054 0,218 0,1 0,094 0,007 0,002 0,009 0,077 0,005 0,005

Стоене

Седене на пейки

Вторични места за сядане

Седене в кафенета

• Повечето дейности – над една трета

• Градските пейки са популярен

• Поради липсата на възможности за

• Броят на кафенетата на открито в

• Като цяло, по улиците рядко се

• Като цяло, вторичните места за

от всички регистрирани – включват хора, които стоят в публичното пространство и разговарят едни с други, разглеждат културни ценности, магазини и т.н.

елемент на уличното пространство и парковете. срещат пейки, докато парковете разполагат с достатъчно възможности за сядане.

отдих по улиците, хората използват алтернативни варианти. сядане допълват градските пейки, макар да не са подходящи за възрастните хора.

София непрекъснато се увеличава.

• Кафенетата се използват за

общуване с приятели и роднини.

• Кафенетата подкрепят активния

обществен живот, осигуряват възможност за отдих, позволяват на хората да следят какво се случва и да наблюдават другите.

О Б Щ Е С Т В Е Н

• „Женският пазар“ приютява голямо разнообразие от дейности.

• В София съществуват редица

пазари, например пазар „Димитър Петков“ и пазар „Славейков“ (известен също като „Книжния пазар“), но също и множество неофициални търговци по ключови улици.

• Децата играят предимно в парковете, обособените детски площадки и на булевард „Витоша“.

Търговски дейности

Културни дейности

• Уличната търговия в София е доста

• София има богата култура –

популярна, наред с няколкото ключови местни търговски улици.

• Децата са склонни да използват раз- • Търговците осигуряват „поглед лични елементи от обкръжаващата среда в игрите си и не държат на специалните детски площадки, стига да има подходящи алтернативи.

• Като цяло, в центъра на града де-

цата представляват незначителна потребителска група. Много може да се направи за привличането им в градското пространство.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

към улицата“, а от своя страна разнообразяват градската среда и контактите.

нещо, което се долавя и в понеформалните културни дейности.

• Музикалните състави,

театралните трупи, марионетните представления и т.н. са все чудесни примери за културни дейности, които възникват при наличието на активен публичен живот.

Ж И В О Т

Пазари и неформална търговска Играещи деца дейност

67%

weekday

Възрастови групи 12%

Age & Gender all Counting Locations

Централната градска част на София Усреднени данни за всички преброявания по възраст и пол 35 привлича различни възрастови и по31.4% требителски групи. При съпоставка с делнични дни почивни дни 30 демографските данни за населението 28.8% като цяло обаче, става ясно, че възраст25.6% 25 ните и децата са слабо представени. 23.3% Учудващото е, че преброяванията в дел-20 ничните и почивните дни дават почти еднакви резултати. Не се отчита разлика между дела на възрастните и83% децата, прекарващи време в публичното прос- 10 транство в делнични и почивни дни.

16.1% 14.1%

14.9% 12.0% 12.4%

12.3%

1.5% 1.6%

3.0% 2.9%

0-6 М&Ж

7-14 М&Ж

15-30 Мъже

15-30 Жени

Любопитно е, че потребителските групи в градския център имат почти еднакво съотношение през делничните и през почивните дни. Мъжете във възрастовата група 15-30 прекарват малко повече време в градския център през почивните дни, докато тези между 30 и 64 се задържат по-малко.

30-64 Мъже

30-64 Жени

над 65 М&Ж

Присъствието на жените като цяло е по-слабо, с изключение на възрастовата група 15-30 в делнични дни. Не се наблюдава почти никаква разлика в присъствието на децата и възрастните хора в делнични и в почивни дни, което е учудващо, предвид че през почивните дни децата не са на училище.

center population 10% 23%

Възраст на населението в централната градска част

Възрастови групи в регистрираните локации

О Б Щ Е С Т В Е Н

67%

weekend

center population

weekday 12%

10%

23%

Ж И В О Т

23%

Playgrounds

Schools

Blocks 150

500

1000m

weekend

Playgrounds

School yards

10%

School yards

67%

weekday

City centre boundaries

Населението в централната градска част застарява, като 23% от обитателите 5% 12% са над 65 години. Децата под 15 години съставляват едва 10%.

150

500

83%

Blocks

1000m

City centre boundaries

Децата (0-14) съставляват 10% от населението в центъра, но в наблюдаваното публично пространство делът им е едва 5%. Възрастните хора също се срещат по-рядко в разглежданите зони. 5

Age & Gender all Counting Locations 35

31.4% 30

1.5% 1.6%

3.0% 2.9%

Централна градска част на София 28.8% | Доклад за публичните пространства и обществения живот 25.6% 23.3%

0-6 М&Ж

7-14 М&Ж

Потребителски групи Възрастни жители Присъствието на възрастните жители в градския център е ограничено до няколко конкретни зони, в които те предпочитат да прекарват времето си.

Деца и младежи В централната градска част има редица училища, както и множество детски площадки, особено в парковете.

Дом за възрастни Клуб на пенсионера

Площадки за игра

Дестинации, популярни сред възрастните

Училища Училищни дворове

Ключови зелени площи и публични пространства 0

150

500

1000m

Квартали

Граници на централна градска част

О Б Щ Е С Т В Е Н Ж И В О Т

Възрастните хора в публичното пространство • Възрастните хора предпочитат да

прекарват повече време в парковете и градините, както и на „Женския пазар“, край минералните извори и край временните неделни пазари.

• Сред дейностите, предпочитани от

възрастните, изпъкват настолните игри, организирани пред Народния театър предимно от мъжете.

• Възрастните жени предпочитат

да седят на градските пейки и да бъбрят с приятели и познати.

Присъствието на възрастните хора е концентрирано в няколко ограничени на брой зони • Възрастните предпочитат зоните, в които престоят е безплатен.

• Te oбичат да посещават интересни и финансово достъпни мероприятия, но на този етап предлагането не е достатъчно.

• Съществуват пречки пред физи-

Детски площадки и училища в центъра на града

Недостиг на подходяща за децата среда

• В централната градска част се

• Придвижването из градските улици

намират редица училища и детски площадки.

• Детските площадки са разпреде-

с деца не е лесна задача. Семействата предпочитат да посещават парковете или площадите.

лени неравномерно. Съществува потенциал за разширяване на тяхната мрежа.

ческата достъпност на публичното пространство.

• През зимния сезон възрастните

предпочитат да си стоят по домовете заради опасността от падане по непочистените или заледени тротоари.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Туристи

Студенти София има голям брой студенти – близо 105 000. Студентите оказват положително влияние върху оживеността на градския център.

Университет

Квартали

към Студентски град

Граници на централна градска част

500

Публично пространство

+ 7 km

Факултет

150

Главни туристически дестинации според Tripadvisor

7,5 km

Общежитие

Ежегодно София се посещава от все по-голям брой туристи (1 350 000 през 2016 г.). Туристите обикновено идват от Обединеното Кралство, Германия и Италия и отсядат в града за по 2-3 нощувки.

150

500

1000m

Граници на централна градска част

1000m

са разположени предимно в южната част, с малка концентрация на изток около Софийски университет.

• През обедната почивка и между

лекциите студентите оживяват публичното пространство и допринасят за активния обществен живот.

• Студентите живеят предимно в

„Студентски град“ – на 7 км от централната градска част.

• Дори и тези, които посещават централно разположените факултети, често се затрудняват да намерят евтини квартири в центъра.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Нарастващ брой туристи • Все повече туристи посещават Со-

фия, за да се запознаят с културата и историята на града.

• Туристите са източник на инвес-

тиции и насърчават културата за активен живот на открито.

Интересът им често се свежда до няколко ключови паметника • Предпочитаните туристически дестинации са разположени предимно в югоизточната част на центъра.

• За да ги приканим да разгледат и

други части на градския цетър, както и да останат по-дълго в града, трябва да осигурим свързана пешеходна мрежа, достъпен обществен транспорт и привлекателни публични пространства.

Ж И В О Т

• Университетите в градския център

В центъра на града живее твърде малка част от студентите

О Б Щ Е С Т В Е Н

Центърът е богат на университетски факултети

Активност през деня и седмицата Типичният модел на активност се характеризира със сутрешен пик, обеден пик и вечерен пик.

Усреднени стойности от преброяването на пешеходците във всички локации, съпоставка между делнични и почивни дни 35000

Ситуацията през почивните дни е различна. Тук нивата на активност са разпределени по-равномерно, като основният пик е към 16:00 ч.

30000

Софийските вечери са оживени, особено през почивните дни, когато мнозина излизат на вечеря или на разходка в градския център.

30 000

25000 20000

20 000

15000 10000

10 000

5000 0

8:00

9:00

10:00

11:00

12:00

13:00

14:00

pedestrians weekday

15:00

16:00

10 17:00

11 18:00

19:00

делник почивни дни pedestrians weekend

О Б Щ Е С Т В Е Н

делнични дни

почивни дни

стационарни дейности във всички локации, усреднени стойности за делнични и почивни дни

Ж И В О Т

Присъствието на хора е по-голямо през седмицата, отколкото през почивните дни • В проучените локации като цяло се

наблюдава по-голяма рекреационна активност през седмицата, отколкото през почивните дни.

• Активността в делнични дни се дължи до голяма степен на работещите или учещите в града. Градският център все още не е особено популярна дестинация през почивните дни.

Обеден пик • През седмицата първият пик се

наблюдава между 12:00 и 14:00 ч., когато много хора излизат на обяд. Това създава оживена атмосфера, особено в районите с повече офиси.

Оживени публични пространства и кафенета в следобедните часове • Пикът в обществения живот на-

стъпва след работно време (17:00 – 18:00 ч.), когато градът се изпълва с хора.

• Хората, които се задържат в цент-

ралната градска част след работно време, са предимно във възрастовата група между 18 и 50.

Оживени през деня, но не съвсем безопасни през нощта • Много от районите в северната и

северозападната част на центъра не се считат за безопасни, особено през нощта. Често тези места са оживени през деня, но се избягват нощно време.

• Уличното осветление по тесните

улици и безистени, които денем представляват оживени маршрути, трябва да се подобри.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

CITY CENTRE OF SOFIA

I SOFIA - A CITY FOR PEOPLE I

CITY CENTRE OF SOFIA

I SOFIA - A CITY FOR PEOPLE I

Събития през годината София е домакин на редица летни събития, които увеличават активността в парковете и площадите, като например инициативата „София диша“, която се провежда в градския център, или джаз фестивала в „Южен парк“. През последните години Столична община често затваря улиците за автомобилния трафик – напр. бул. „Дондуков“, ул. „Цар Шишман“ и бул. „Стамболийски“ – в полза на временни културни, спортни или търговски мероприятия.

NUMBER OF EVENTS BY MONTH NUMBER OF EVENTS BY MONTH

Календар на събитията

Януари Февруари

Януари

Декември

Февруари

Декември Ноември

Март

Ноември

Март

Октомври

Април

Октомври

Април Май

Септември Септември

Май Август Август

Юни

Юли

Юни

Юли

0-5

5 - 10

10 - 15

15 - 20

20 - 22

0-5

5 - 10

10 - 15

15 - 20

20 - 22

до 19:00 ч. и осигурява постоянно ниво на активност през седмицата и годината.

• Други пазари се провеждат на

ежеседмична основа, като например неделния Фермерски пазар и временния неделен пазар на пл. „Александър Невски“.

Временните мероприятия стават все по-популярни

• Голяма част от събитията – 56%

• Временните мероприятия, при кои-

– са съсредоточени в рамките на няколко месеца.

• Събитията варират от джаз фести-

вали, кинопрожекции на открито, както е показано по-горе, и спортни мероприятия.

• Паркът на Националния дворец

на културата, Градската градина, Княжевската градина, Южен парк и Борисовата градина са едни от най-активните локации за летни мероприятия.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

то улиците се затварят за спортни и културни дейности, представляват чудесен начин за привличане на повече хора в градския център и ограничаване на автомобилния трафик през почивните дни.

• Различни събития и спонтанни

изложби съживяват публичното пространство.

Малко на брой зимни дейности • През зимните месеци, особено

януари и февруари, се провеждат ограничен брой мероприятия.

• Животът се премества на закрито, а театрите и концертните зали се превръщат в популярни дестинации, предлагащи разнообразни програми.

• Зимният сезон със своята снеж-

на покривка и относително чести слънчеви дни би могъл да се използва за разнообразни игри на открито и зимни спортове.

Ж И В О Т

• „Женският пазар“ е отворен от 8:00

Повечето събития се провеждат в началото на лятото

О Б Щ Е С Т В Е Н

Активен пазарен живот

251 252

I 253

255 257 254 256

Осигурете дейности по всяко време на деня и годината

Key Ключови Moves стъпки

Активирайте нощните пространства • Като цяло София е безопасен град през нощта.

Все пак някои зони не са достатъчно активирани по това време. Необходимо е да се осигурят активни приземни етажи, „поглед към улицата“, добро улично осветление, особено по протежение на основните пешеходни връзки.

• Използвайте светлинни ефекти за създаване

на специфични вечерни дестинации, които да обогатяват градския живот, напр. светлинни инсталации.

Стратегия за събития • Осигурете пространство за фестивали по градските площади (музикални, творчески, книжни фестивали).

• Тъй като основната част от мероприятията

О Б Щ Е С Т В Е Н

се провеждат през лятото, необходимо е да се положат повече усилия за активиране на града и през останалите сезони. Освен ледени пързалки, могат да се организират и други дейности, като например зимни базари, състезания по кърлинг, снежни инсталации, мероприятия, насочени към децата и т.н.

Прегърнете „пазарната култура“ • Прегърнете пазарната култура и продължавайте да организирате разнообразни коледни базари, временни пазари, ежедневни и фермерски пазари.

• Погрижете се пазарите да са привлекателни за

Ж И В О Т

по-младото поколение. Инициативите в тази посока могат да включват различни артистични и творчески базари, насочени към младите хора.

Погрижете се за всички възрастови и потребителски групи

Отправете покани към децата и семействата • Осигурете повече детски площадки в северозападната част на градския център. Това може да се постигне и чрез отваряне на училищните дворове за външен достъп.

• Привлечете семействата извън детските площадки

посредством игрови инсталации/скулптури/дейности.

• Улеснете и обезопасете придвижването с деца по

градските улици, за да можете да привлечете тези потребителски групи към други райони. Разширете пешеходните зони и зоните с приоритет за пешеходците.

Поканете туристите да изследват и други зони • Използвайте различни стратегии за ориентация, за

да насочите туристите към ключовите дестинации в централната градска част, но също и към зони, за които иначе не биха имали информация. Работете в тясно сътрудничество с агенцията по туризма и други заинтересовани лица, за да предоставяте информация онлайн и карти на туристическите обекти в хотелите.

Увеличете присъствието на студентите в центъра • Осигурете допълнителни съоръжения за студентите в

градския център (съоръжения за спорт, настаняване, учене, срещи). Това могат да бъдат зони за работа или учене в неизползвани приземни етажи или публични пространства.

Осигурете достъп и дейности за възрастните хора • Тъй като населението на София застарява, е важно да се осигурят удобни места за сядане, места за срещи на открито, безплатни мероприятия, интересни дейности, както и добра достъпност и обществени тоалетни.

Осигурете съоръжения и зелени площи за жителите на града • Осигурете лесен достъп до зелените площи както в

близост до дома (балкони и/или вътрешни дворове), така и в квартала (паркове, детски площадки, площади).

• Организирайте детски ясли, детски градини, училища и супермаркети в или в близост до жилищните райони.

»» Страница 70: „Браянт Парк“ представлява отличен пример за площад, който привлича разнородни потребителски групи.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

251 252

253

255 257 254 256

III

Разнообразете и реорганизирайте публичното пространство

Следете промените в обществения живот

251 252

Осигурете по-разнообразно оформление на публичното пространство • Обърнете внимание както на пасивните, така и

на активните дейности, проектирайте и реорганизирайте допълнителни публични пространства.

• Осигурете разнообразни места за сядане, като

същевременно запазите последователност и единност на визията: осигурете места за сядане, които позволяват на хората да общуват в различни конфигурации, да работят, да наблюдават града, да учат, да похапват в обедната почивка или да погледат как играят децата им.

• Погрижете се публичното пространство да не

обслужва частни търговски нужди и винаги да предоставя възможности за сядане.

Осигурете по-добра връзка с функциите на съседните сгради • Подобрете взаимодействието между публичните пространства и функциите на съседните сгради.

• Функциите на сградите трябва да преливат в

255 257 254 256

Следете промените в обществения живот • Постоянно следете и анализирайте данните

за пешеходния трафик и обществения живот в публичните пространства.

• Използвайте качествени показатели за анализ на обществения живот – социално равенство, съотношение между половете, потребителски групи, социално взаимодействие и т.н.

• Използвайте събраните данни, за да оцените доколко са успешни промените в публичното пространство.

• Насърчавайте сътрудничеството между уни-

верситетите и институциите за набирането на данни.

• Споделяйте данните онлайн, за да гарантирате прозрачност и информираност.

»» Краткосрочни мерки: Съберете и анализирайте

данните за пешеходния и обществения живот в публичните пространства.

»» Страница 72-73: За да разберете как други

градове следят общественият живот, вижте примерите с Копенхаген и Ню Йорк.

Активирайте недостатъчно използваното публично пространство • Отворете някои от вътрешните дворове за полз-

• Осигурете специално отредени паркинги към

жилищните зони в централната част на града, за да стимулирате хората да използват вътрешните дворове на сградите за отдих и трансформирайте уличните паркоместа за обществено ползване.

»» Краткосрочни мерки: Използвайте частните

паркинги на учрежденията за организиране на спонтанни събития или базари през почивните дни.

»» Насърчавайте провеждането на временни

мероприятия, фестивали, представления и изложби на открито.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Ж И В О Т

ване от външни посетители и се погрижете за състоянието им – по-добра поддръжка, организирани зони за срещи и разнообразни дейности, които могат да бъдат подбрани с участието на живущите в прилежащите сгради.

О Б Щ Е С Т В Е Н

заобикалящото ги публично пространство и да намират отражение в него.

253

II Погрижете се за всички възрастови и потребителски групи

Пример от практиката „Браянт Парк“ (Bryant Park) „Браянт парк“ се слави с пищните си градини, безплатните дейности, качествените тоалетни и ресторантите на открито. Разположен до Обществената библиотека в сърцето на Ню Йорк, паркът се посещава от над шест милиона души годишно и е едно от най-оживените публични пространства в света.

От свърталище на наркопласьори до предпочитан парк

Твърди се, че преди трансформацията си „Браянт парк“ се използвал предимно от наркопласьори и крадци. По време на Голямата депресия паркът бил заграден с желязна порта и висок жив плет, които го изолирали от заобикалящия го квартал. Трансформацията започва през 1980 година, когато е учредена корпорация за неговото възстановяване (Bryant Park Restoration Corporation). Следва затваряне на парка в периода между 1988 и 1992 година, когато пространството е организирано според сегашния му модел – разширена е централната поляна, изградени са вътрешни и външни пешеходни алеи. По същото време са въведени масичките и сгъваемите столове. Горната тераса на парка, която по-рано обслужвала местната търговия с наркотици, е отдадена под наем на модния „Браянт Парк Грил“.

Сградите вдъхват живот на пространството

О Б Щ Е С Т В Е Н

Функциите на съседната библиотека преливат в публичното пространство – организирана е зала за четене на открито, провеждат се поетични кръжоци за деца и възрастни. Павилионите и будките вдъхват допълнителен живот на парковото пространство, наред с мобилните сергии, като напри-

мер творческата работилничка на колела.

Грижа за всички потребителски и възрастови групи

Днес паркът е пространство за срещи с приятели, похапване на открито, разходки, музика, използване на безжичната мрежа, място за отдих и тих размисъл. Обществените тоалетни, различните варианти за сядане и разнообразните дейности гарантират, че са удовлетворени потребностите на всички ползватели.

Дейности и събития

„Браянт Парк“ е притегателен център за стотици културни събития и се явява домакин на над 1 000 безплатни дейности годишно – от задушевни курсове по рисуване до филмови прожекции за 10 000 души, петъчни пикници, уроци по фехтовка, оперни представления, състезания по настолни игри, тай чи, поетични вечери, турнири по пинг-понг, уроци по пчеларство и фотографски семинари до петъчния френски базар.

Активен през всички сезони

Зиме, лете, пролет и есен нюйоркчани обичат този парк. Посетителите през летните месеци, когато животът се върти около тихата зелена поляна, вероятно няма да го познаят през зимата – паркът се превръща в романтично зимно селце с ледена пързалка и стъклен павилион, в който продължават да се провеждат всевъзможни мероприятия.

Ж И В О Т Обедна почивка за туристи и строителни работници

Детска библиотека на открито

Възрастни посетители играят петанк

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

III Разнообразете и реорганизирайте публичното пространство

Конкретен казус Площад „Княз Александър I“ Площад „Княз Александър I“ е ключово Посетителите стоят предимно прави Три пъти повече паркирани автомобили отколкото хора публично пространство в града, очерта- или използват вторични възможности Като цяло, в хода на за сядане но между Градската градина и Нациоедин делничен ден в налната художествена галерия. Отличарайона има три пъти на дейностите през делничните дни сочи, че посетитева се с жълтите си павета и прекрасната Обобщението 47 души лите на площада стоят прави или седят, тоест площад „Княз Алексанповече автомобили, дър I“ не е място, където хората присъстват активно. архитектура и притежава огромен поотколкото хора. 147 автомобила тенциал. Площадът е важна свързваща брънка на пешеходното пространство, Натоварен автомобилен коридор през 26% използване на Chart Title вторични възможно понастоящем се използва предимно 62% стоене центъра на градаBatemberg 2500 ности за сядане 2500 като автомобилен коридор през града и 2000 2000 като паркинг. standing

waiting for transport

standing

sitting on benches

waiting for transport

sitting on caféchairs

sitting on benches

sitting on secondary seating

sitting on caféchairs

sitting on movable chairs

sitting on secondary seating sitting on movable chairs

lying down

standing

children playing

waiting for transport

commercially active

147 cars

cultural activities

47 people

physical activities

sitting on benches

147 cars

sitting on caféchairs

47 people

sitting on secondary seating

lying down

children playing

commercially active cultural activities

physical activities

sitting on movable chairs

lying down

children playing

commercially active

1500

147 cars

cultural activities

47 people

physical activities

1500

1000

Стоене

500 0 1

standing

wai�ng for transport

si�ng on benches

si�ng on cafechairs

si�ng on secondary si�ng possibili�es

si�ng on movable chairs

lying down

children playing

commercially ac�ve

cultural ac�vi�es

physical ac�vi�es

Излежаване Играещи деца

Седене на пейки

Търговски дейности

Седене на вторични места за сядане pedestrians

cyclists

Седене на подвижни елементи

Културни дейности 10

wai�ng for transport

si�ng on benches

si�ng on cafechairs

si�ng on secondary si�ng possibili�es

si�ng on movable chairs

lying down

children playing

commercially ac�ve

cultural ac�vi�es

physical ac�vi�es

standing

wai�ng for transport

si�ng on benches

si�ng on cafechairs

si�ng on secondary si�ng possibili�es

si�ng on movable chairs

lying down

children playing

commercially ac�ve

cultural ac�vi�es

physical ac�vi�es

Физически дейности

1212

936

1000

Изчакване на градски транспорт Седене в кафенета

standing

500 0 8

пешеходци

motor vehicles

велосипедисти

автомобили

делнични дни

О Б Щ Е С Т В Е Н Ж И В О Т

Паркингът може да бъде трансформиран в зона за активности, свързани с музея, която да приканва хората да прекарат известно време на площада – с помощта на улично обзавеждане и пространство за творчески изяви.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Друго решение е паркингът да бъде превърнат в зелено продължение на парка, а контактната зона между двете да приканва хората да поседнат.

IV Следете промените в обществения живот

Пример от практиката Ню Йорк набира информация Ню Йорк представлява една от найгъсто застроените и населени градски среди в Съединените щати и подобно на повечето американски градове прилага сложна методология за измерване на автомобилния трафик, както и сложни механизми за ограничаване на задръстванията. Въпреки тези механизми, до 2008 година не са набирани данни за пешеходците, велосипедистите и дейностите на свободното време. Със съдействието на местни застъпнически групи, градската управа ангажира стотици доброволци, на които възлага да обиколят основните улици и публични пространства в четири от петте района на града. 72

Преобразуване на данните в реални проекти

Разработени са нови градоустройствени решения за целия град – от „Таймс Скуеър“ до „Флъшинг“ в Куинс – решения, които прекрояват обществения живот: опростени били кръстовищата, скъсени пешеходните пътеки, организирани и обособени били пътните ленти, а конфликтните модели на движение били разделени. С други думи, данните от измерванията послужили като рамка за смели решения, които подобрили публичните пространства и удовлетворили множество потребности на жителите. 90% от пространството на „Таймс Скуеър“ било предназначено за колите, макар 90% от преминаващите да са пешеходци. Очевидно било, че съотношението трябва да се промени. Връщането на „Таймс Скуеър“ на пешеходците – или, иначе казано, трансформацията му в истински обществен площад – увеличило броя на хората, прекарващи

време в публичните пространства с 84% и подобрило пътните потоци по булевардите в нюйоркския Мидтаун.

Измерване на въздействието

В допълнение към горните промени, местният бизнес отчел увеличени пешеходни потоци, повишени продажби и по-малко незаети търговски обекти. Според едно проучване, хората, които пазарували в квартала, се увеличили с 42%, а 74% споделили, че площадът е станал многократно по-приятен. Що се отнася до безопасността, нараняванията сред пешеходците намалели с 35%, отчасти поради факта, че броят на пешеходците, принудени да се движат по платното, спаднал с 80%. Поставянето на акцента върху хората в проучването на „Таймс Скуеър“ е чудесен пример как да измерваме, реализираме и оценяваме промените в градската среда, насочени към по-добро качество на обществения живот.

Да преценим какво е важно

О Б Щ Е С Т В Е Н Ж И В О Т

В резултат на инициативата стотици хиляди хора са „преброени“ в хода на ежедневната си дейност. Благодарение на използваната методология, градската управа успява да разбере как хората използват улиците и публичните пространства. Установило се например, че 90 процента от пространството на „Таймс Скуеър“ е посветено на автомобилите, макар 90 процента от трафика да е пешеходен. С други думи, нещо очевидно не било наред. Любимо мото на тогавашния кмет Майкъл Блумбърг гласи: „Уповаваме се единствено на Бога. Всички останали да представят потвърдени данни“. Въоръжен с получените данни, кметът вече разполагал с емпирични доказателства, въз основа на които да насочи инвестициите и да канализира политическата воля към реализирането на смели идеи, като например създаването на нови публични пространства по протежение на Бродуей между 14-та и 57-а улица, включително на територията на „Таймс Скуеър“. „Таймс Скуеър“ преди

„Таймс Скуеър“ сега

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

IV IV Следете промените в обществения живот

Пример от практиката Градоустройствен подход, основан на доказателствата Проучването на Ян Геел върху навиците на хората, преминаващи и прекарващи време в публичното пространство на Копенхаген, постепенно се е превърнало в метод за набиране на информация за целите на градоустройствените политики. В продължение на 20 години градската управа на Копенхаген прилага подход, основан на доказателствата, за нуждите на стратегическото планиране и инвестициите, опирайки се на неговата методология.

Като начало – преброяване на велосипедите

Започвайки с „Преброяване на велосипедите“ през 1996 г., градската управа следи поведението на велосипедистите и провежда мащабни проучвания за набиране на данни, които да насочват инвестициите във велосипедни кампании и инфраструктура. Резултатите, публикувани всяка година, илюстрират безспорната позиция на града като световен лидер във велосипедната мобилност и същевременно подчертават прозрачността на общината и изграждат доверие между гражданите и отговарящите за решенията. Тази форма на документиране, основаващо се на доказателства, набира както количествени данни – например брой деца или възрастни хора, придвижващи се с велосипеди, – така и качествени данни, като субективно усещане за безопасност и мотивация за велосипедно придвижване сред гражданите.

И не само на велосипедите

Скоро подходът, използван при преброяването на велосипедите, започва да се прилага и спрямо

други аспекти на стратегическото планиране. През 2010 година градската управа инициира 5-годишна кампания за превръщането на Копенхаген в най-добрия град за живеене в света. Проектът, озаглавен „Град за хората“, включва простички, но измерими и амбициозни показатели за качеството на градския живот. И в този случай градската управа разчита на количествените и качествените цели, за да постави човека в центъра на инициативата.

Поставяне на амбициозни цели

През 2015 година Копенхаген постига целта си – жителите на града да прекарват 20% повече време в публичните пространства спрямо 2010 година. Това е и обединяващата цел на всички градски агенции, като се започне от агенцията по парковете и агенцията по транспорта и се стигне до агенцията по градоустройствено планиране и икономическо развитие. Друга постигната цел е 80% от жителите да се чувстват доволни от качеството на публичното пространство. Подобни качествени показатели направляват инвестициите към обществения живот и носят ползи за максимално широк сегмент жители на града. 73

О Б Щ Е С Т В Е Н Ж И В О Т

„Град за хората“, издание от 2009 г.

Днес Копенхаген е град с добре балансирана транспортна система.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

add photo 74

Качество на публичното пространство Публичните пространства в София имат своя собствена идентичност благодарение на заобикалящите ги емблематични сгради. Разнообразни са, с различни пропорции и отличителна атмосфера, и предоставят добра основа за разнообразен, удовлетворяващ и вдъхновяващ обществен живот.

Мрежа от публични пространства Публичните пространства в София са с различен мащаб и формат, но всички притежават индивидуални качества и потенциал. Това, което предстои да бъде разработено, е устойчива мрежа от улични връзки между отделните елементи, която да способства за изграждането на качествена и достъпна мрежа от публични пространства.

Ключови улици с широки тротоари Споделена улица: обществен градски транспорт и пешеходци Пешеходни зони Площади, доминирани от автомобилни паркинги Реки

• Неравномерно разпределение на публичните пространства

К А Ч Е С Т В О

• София е изправена

Н А П У Б Л И Ч Н О Т О

Слаби връзки между публичните пространства

Пътният трафик изолира публичните пространства

• Въпреки факта, че са налице зна-

• Публичните пространства често са

П Р О С Т Р А Н С Т В О

чителни по обем публични пространства, качеството на мрежата е слаба. Това се дължи на отсъствието на свързващи елементи на пешеходната мрежа, а също и на наличието на бариери и препятствия, като например паркирани автомобили.

• Нощем оскъдното осветление

допълнително нарушава връзките между публичните пространства.

• Липсата на ориентири и табели също е проблем.

заобиколени от широки, натоварени улици, които ги откъсват от заобикалящата ги среда.

• Пресичането на улиците е затруд-

нено поради липсата на пешеходни пътеки, необходимост от дълго изчакване на зелена светлина или неуместни решения (подлези, кратък зелен сигнал), което засилва изолираността на някои от публичните пространства.

Налице е потенциал за организиране на нови публични пространства

• Съществува голям потенциал за

„отключване“ на пространства, които не се използват в момента, и организирането им за различни форми на използване.

• Незастроените парцели край

натоварените улици могат да се използват за постигане на по-добър баланс между сгради и открито пространство – това ще активира пространствата и ще осигури възможности за отдих.

пред предизвикателството да осигури достатъчно на брой, равномерно разпределени публични пространства в централната градска част.

• Налице е недостиг на

публични пространства в северната част на градския център, както и проблеми с управлението и поддръжката на откритите площи.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Мащаб София разполага с разнообразни пубФутболно игрище лични пространства с различни мащаби, които са в състояние да обслужват Traditional knowledge about Traditional scale knowledge about scale многобройни потребности. Откритите and proportions has gradually and proportions been has gradually been пространства старата, традиционна lost,вwith the result that lost, new with urban the result that new urban areas often built in aмалък areas scale are far often built in a scale far част на града саare с относително removed from what people removed perceive мащаб и приятна атмосфера. По-новитеfrom what people perceive as meaningful and comfortable. as meaningful and comfortable. публични пространства не са така добре съгласувани с човешкия мащаб и често се възприемат от ползвателите като неудобни.

Scale

Парк „Заимов“ 105m

105m

105 m

665m 665 m

665m

Национален дворец на културата 570 m 570m

570m

Градската градина 290m 290 m

290m

Площад „Независимост“

160 m 160m

160m

60mДаскалов“ Площад „Райко

150

500

0 1000m 150

60 m 60m

500

1000m

К А Ч Е С Т В О Н А

Добре използвани кътчета и ниши

Площади с голям мащаб

Площад „Малките пет кьошета“

Площад „Независимост“

Вътрешен двор между ЦУМ и сградата на Министерски съвет

• Градската структура е значително порьозна, а

• Някои от градските площади (площад „Незави-

• В градския център се срещат редица оживени

търговски цели, най-вече за кафенета и ресторанти, и по-рядко за публични функции.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

симост“, площад „Княз Александър I“, площад „Лъвов мост“) са с непропорционално голям мащаб и не предлагат почти никакви дейности, зеленина или места за сядане.

• Големият мащаб, непривлекателното изложение

на местата за сядане и липсата на заслони карат посетителите да се чувстват незащитени от атмосферните условия и не приканват към използване на пространството.

П Р О С Т Р А Н С Т В О

площадчета и градини с малък мащаб и разнообразна визия, които привличат множество хора. Придържането към човешкия мащаб, закътаността и добрите връзки с околните сгради ги превръщат в приятни места за престой.

кътчетата и пролуките се използват добре.

• В повечето случаи тези местенца се използват за

П У Б Л И Ч Н О Т О

Добре функциониращи, оживени площади с малък мащаб

Качество на публичното пространство В хода на анализа целевата извадка от открити пространства бе оценена според дванадесетте критерия за качество, разработени от „Геел“ и използвани за оценка на качеството на градската среда на нивото на очите. Зелените площи изпъкват като местата с най-високо качество. Голяма част от пространствата търпят отрицателното въздействие на пътния трафик или паркингите.

Vladaiska River

Lion’s Bridge Sq.

Sveti Nikolay Garden

Women’s market Tsar Simeon St. Maria Luisa Bvd.

Pirotska St.

Central Baths Garden

Batenberg Sq.

Nezavisimost Sq.

Картата показва анализираните пространства и съответната оценка на качеството. По-долу са представени повече подробности за всяко от пространствата.

Alexander Dondukov Bld.

Alexander Nevski Sq.

Garibaldi Sq.

City Garden

Vitosha St.

Parliament Sq.

Slaveikov Sq.

Eagle’s Bridge Sq.

to Park Voenna Akademia

Shishman St. to Borisova garden

Park National Palace of Culture

Graf Ignatiev St.

Perlovska River Недобро качество

to South park

Добро качество Добро качество Средно качество Недобро качество

К А Ч Е С Т В О Н А П У Б Л И Ч Н О Т О П Р О С Т Р А Н С Т В О

Площад „Независимост“

Площад „Народно събрание“

„Женски пазар“

Градската градина

+ Разположен в сърцето на града, добре свързан с други пешеходни дестинации + Добро ниво на детайлност и интересни гледки - Неприветлива микросреда с липса на сянка през лятото, както и на защита срещу ветровете - Шумът от пътния трафик и организацията на местата за сядане не подканват към разговори

+ Заобиколен от емблематични сгради + Добро ниво на детайлност и невъзпрепятствани гледки + На пешеходно разстояние от зелени площи и квартали с човешки мащаб - Доминиран от паркинг и автомобилен трафик - Липса на добри връзки с градина „Св. Климент Охридски“ - Непривлекателен за престой на пешеходците поради липсата на подходящи места за сядане и мероприятия

+ Благодарение на дългото си работно време пазарът е оживен през целия ден. + Притежава добър микроклимат и подходящ баланс от места в кафенета и безплатни места за сядане - Паркираните на улицата автомобили ограничават достъпа и възможностите за пешеходно придвижване - Неактивна зона след залез - Липса на временни дейности

+ Добрият микроклимат, възможностите за сядане и разнообразните дейности привличат хора от всякаква възраст и с всякакви интереси + Удобна за пешеходно придвижване и безопасна за пешеходците + Човешкият мащаб стимулира срещите между хората и позволява извършването на физически дейности - Недостатъчен брой качествени обществени тоалетни и чешми

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Усещане за безопасност

Усещане за сигурност

• Защита за пешеходците

• Оживена публична среда • Възможности за пасивно

и велосипедистите • Премахване на заплахата от трафик • Безопасни места за пресичане

наблюдение

• Разнообразие на функции 24/7/365

• Добро осветление / осветление

• • • •

Свързаност

Удобен за пешеходство

Част от пешеходна мрежа Връзки с други дестинации Достъпност с велосипед Връзки към обществения градски транспорт

• Достатъчно пространство за пешеходно придвижване • Липса на препятствия • Качествени настилки • Достъпност за всички

• • • • •

Вятър / въздушни течения Дъжд / сняг Студ / горещина Замърсяване Прах, шум, ярка светлина

Седене и престой • Обособени зони за сядане • Проятни гледки, възможност за наблюдаване на хората

• Добър баланс между публичните места и местата в кафенета

• Възможности за почивка/ изчакване

Възможности за наблюдение • • • • •

Разумни разстояния Невъзпрепятствани гледки Интересни гледки Лесна ориентация Осветление (когато е тъмно)

Разговори и слушане • Ниско ниво на шума • Пропорции, които стимулират срещите с други хора • Организация на местата за сядане, поощрявайки комуникацията, наличие на кътчета за разговори

спрямо човешкия мащаб • Пропорции и детайли, които стимулират сетивата • Ясна обособеност на пространството

История Усещане за принадлежност Местна идентичност Градска идентичност

Сетивни възприятия • Добър дизайн и детайли • Качествени материали • Хубави гледки • Положителни сетивни

възприятия: дървета, растения, вода

П Р О С Т Р А Н С Т В О

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

• • • •

дейност, спорт, игри и улични забавления • Временни дейности (пазари, фестивали, изложби и т.н.) • През деня и през нощта • През лятото и през зимата

П У Б Л И Ч Н О Т О

• Сгради и пространства, проектирани

Идентичност

• Възможности за физическа

Н А

Човешки мащаб

Дейности и функции

К А Ч Е С Т В О

Удоволствия Удоволствия

Микроклимат

с човешки мащаб

Удобства Удобства

Защита Защита

Дванадесетте критерия за качество представляват инструмент за оценка и насърчаване на качеството на градските пространства и на способността им да осигурят условия за сигурност, удобство и удоволствие. За да създадем добре функциониращо пространство, трябва да отчетем и оценим всеки от критериите.

Използваемост Качеството на публичното пространство се определя от цялостната му използваемост. Част от софийските пространства се използват гъвкаво и разнообразно, но има и такива, които тепърва предстои да бъдат подобрени, за да привличат повече хора. Зоните, които в момента се използват предимно за паркиране, могат да осигурят повече условия за прекарване на време в тях.

Проектирайте публичното пространство така, че да позволява гъвкаво използване • Някои от публичните пространства в София се използват гъвкаво и за разнообразни цели.

• Пример в това отношение е площад „Алексан-

дър Невски“ – през повечето време се използва като паркинг, но също и като терен за различни събития: църковни служби, културни дейности, ресторанти на открито, търговски дейности и политически мероприятия.

К А Ч Е С Т В О Н А П У Б Л И Ч Н О Т О

Липса на базови публични съоръжения • Недостиг на обществени тоалетни и недостатъчна поддръжка на съществуващите такива.

• Чешмите за питейна вода като че ли са разположени предимно в близост до минералните бани.

Влошено качество на микроклимата, особено в големите публични пространства

Нахлуване на частното пространство в публичното

• Някои от площадите (площад „Независимост“,

• „Присвояването“ на публични пространства в

площад „Княз Александър I“, площад „Лъвов мост“) са изложени на метеорологичните условия и не предлагат заслон и защита.

София е значителен проблем. Разрастващите се „зимни градини“ на ресторантите превземат публичното пространство, а в някои случаи дори изтласкват обществените места за сядане.

П Р О С Т Р А Н С Т В О

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Паркираните автомобили на пл. „Княз Александър I“ заемат поголямата част от публичното пространство.

К А Ч Е С Т В О Н А

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

П Р О С Т Р А Н С Т В О

• Значителна част от публичното пространство е доминирана от паркираните автомобили. Предоставените на автомобилите площи влошават организацията на публичните пространства и тяхното качество.

П У Б Л И Ч Н О Т О

Паркингите нарушават качеството и достъпността на публичното пространство

Идентичност Публичното пространство трябва да бъде разпознаваемо, отличимо и да създава усещане за принадлежност. Това може да се постигне чрез специфична организация на пространството или с помощта на заобикалящата го архитектура, но най-вече чрез потребителските групи, които го използват и дейностите, които се извършват. По-голямата част от публичните пространства в София притежават ярка индивидуалност, но организацията им невинаги подчертава характеристиките на сградите, техните функции или дейностите на хората, които ги използват.

Паметниците и сградите придават ясно изразена идентичност на пространството • Голяма част от публичното пространство в София е организирано около важни сгради-паметници на културата и административни сгради, а понякога дори около статуи. Тяхното присъствие определя характера на пространството.

К А Ч Е С Т В О Н А П У Б Л И Ч Н О Т О

Дейностите и потребителските групи определят идентичността на много от пространствата • До голяма степен характерът на публичното

П Р О С Т Р А Н С Т В О

пространство се оформя от потребителските групи и извършваните дейности. Тъй като голяма част от публичното пространство няма специфична организация, хората го адаптират спрямо потребностите си.

Публичното пространство не отразява функциите на сградите • Макар в града да има множество обществе-

ни сгради с интересни функции, дейностите, извършвани в тях, не преливат в заобикалящото ги публично пространство. Сградите не взаимодействат с публичното пространство и не успяват да го активират до степента, до която биха могли.

Дизайн, ориентиран към пътния трафик • Качеството на публичното пространство, вклю-

чително около историческите сгради, силно се влошава от решенията, ориентирани към трафика и потребностите на автомобилите, а не на хората – колчета, грамадни пътни табели и маркировки на паркингите.

• Скейтърите, но също възрастните хора и дори

маргинализираните групи често допринасят за идентичността на софийските публични пространства. Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Фасади Slivnitsa Blvd.

Оформлението на фасадите на приземните етажи оказва огромно влияние върху привлекателността на публичното пространство. Фасадите представляват точката на взаимодействие между сградите и градската среда и същевременно ни позволяват да надникнем навън, да „подушим“ и да участваме в многообразната палитра от градски дейности. Близкият контакт с града се осъществява на нивото на приземните етажи и на нивото на очите.

Luiza Bl vd.

Tsar Sim

Hristo

Todor

Skobele v Blvd.

Pirotska

St.

Aleksa ndrov Blvd.

lvd. B Levski

Yosif St

Vasil

Ekzarh

Botev

Aleksa ndrov Blvd.

kovski St. G. S. Ra

Blvd.

Maria

eon St.

Aleksa ndar

ov Blvd r Donduk

ksanda

Knyaz Ale

Stambo liyski Bl vd

Gen. M.

Todor

St.

ka St.

meon

Opalche ns

Tsar Si

Slivnitsa Blvd

Tsa r

Os vob o

dit el B

lvd .

St.

G. S

Alabin

. Ra

kov ski

St.

В София качеството на фасадите е смесено. Има множество активни приземни етажи, особено по протежение на търговските улици, но същевременно фасадите край натоварените улици като цяло са неактивни.

Yo s

if G

rk oS

Soluns

ka St

an m ish Sh

lvd . il Va s

vS tie

A. Kanchev

St.

Le vs k

Vitosha Blvd.

Hristo Bo

tev Blvd.

af Gr

. lvd

B ev el

b ko

Ограда

. lvd

a Ts

. vd Bl III E - Неактивни

D - Скучни

r Bo

C - Комбинирани

E - Inactive

ite

B - Дружелюбни

D - Boring

A - Активни

C - Mixture

ob sv

B - Friendly

ke Ma

A - Active

a Ts

n do

d. Blv

Пазар Няма фасада

g lo

Partiarh Evti

miy Blvd.

i ev

i rg

Паметник

o ist

o Ge

. vd Bl

К А Ч Е С Т В О Н А

Неактивни фасади по протежение на натоварените улици

Недостъпни приземни етажи поради наличието на паркирани автомобили

• Повечето фасади са достатъчно активни, осо-

• Сградите по протежение на натоварените улици

• Паркираните на улицата автомобили нарушават

не допринасят за градския живот поради неактивните контактни зони, „затворените“ фасади и липсата на визуална връзка между вътрешното и външното пространство.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

връзката между приземния етаж и улицата или публичното пространство отпред. Паркираните автомобили се превръщат в пречки за движението и полезрението.

П Р О С Т Р А Н С Т В О

бено по протежение на търговските и главните улици, което осигурява положителни впечатления на нивото на очите и допринася за уличния живот. От друга страна не се осъществяват почти никакви публични функции.

П У Б Л И Ч Н О Т О

Активни фасади по протежение на пешеходните и местните търговски улици

Настилки Slivnitsa Blvd. Slivnitsa Blvd

Tsar Sim

nska St. Skobele v Blvd.

Aleksa ndrov Blvd.

Aleksa ndar

Vasil

kovski St.

Yosif St.

Pirotsk a St.

G. S. Ra

Todor

Ekzarh

Blvd Levski

Maria

eon St.

Aleksa ndrov Blvd.

ksandar

Knyaz Ale

Stambo liyski Bl vd

ov Blvd. Donduk

Tsa r

Os vob o

dit el B

Alabin

. Ra kov ski

St.

lvd .

St.

G. S

Yo s

if G

rk oS

Soluns

ka St

ob sv

o ed ak

a Ts

nia

d. Blv

Влошеното качество на настилките и наличието на препятствия затруднява придвижването на възрастните, хората с увреждания и родителите с колички.

Luiza Bl vd.

Tsar Sim

Gen. M.

Todor

Hristo Botev Blvd.

През последните години в София се полагат усилия за подновяване на настилките. Като част от тези усилия булевард „Витоша“ бе превърнат в пешеходна зона.

eon St

Opalche

Състоянието на настилките е важно не само за придвижването на хората и различните видове транспорт, но и за субективното усещане за качество на пространството.

il Va s

A. Kanchev

St.

Le vs k

Vitosha Blvd.

lvd .

tev Blvd. Hristo Bo

. lvd

i ev

vS tie

gi or

Лошо качество Няма тротоар

af Gr

. lvd

B ev el

b ko

Средно качество

Добро качество

ite

ish

g lo

Partiarh Evtim

iy Blvd.

o ist

. vd Bl

К А Ч Е С Т В О Н А П У Б Л И Ч Н О Т О

Използване на нови видове настилки

Историческите жълти павета са част от градската идентичност

• В последно време се полагат уси-

• Паветата затрудняват достъпността

лия за подмяна на настилките по площадите и улиците.

• При превръщането на булевард

П Р О С Т Р А Н С Т В О

„Витоша“ в пешеходна зона бе подновена и настилката.

и увеличават нивото на шума, но са част от градската идентичност.

• Днес обаче не се ценят достатъчно и често се заменят с асфалт.

Препятствия по тротоарите • Настилките на много от софийските тротоари са с влошени параметри. Повърхността е неравна, с резки промени в денивелацията. Причините за това са много – корени на дървета, строителни интервенции по платното, нормално износване и недостатъчна поддръжка.

Комбинации от различни материали • Често се прибягва до слагане на

„кръпки“ или полагане на разнородни материали.

• Магазините самоинициативно

променят и адаптират настилката пред обекта.

• Липсват стандарти и съгласуваност. • Влошена достъпност на пространствата.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Нива на шума Slivnitsa Blvd.

Нивото на шума оказва огромно влияние върху качеството на публичното пространство. Трайно завишените равнища причиняват стрес за хората, които живеят и работят в града. Пътната обстановка в София силно завишава нивата на шума по главните улици и прилежащите пространства. Използването на улиците за социални дейности е силно затруднено. Социалните взаимодействия се ограничават до по-тихите местенца, като например градските паркове.

52dB

Luiza Bl vd.

Tsar Sim

Maria

eon St.

57dB

Hristo

Todor

St.

56dB

51dB

Aleksa ndrov Blvd.

lvd. B Levski

Yosif St

Vasil

Botev

Ekzarh Pirotska

kovski St. G. S. Ra

Blvd.

56dB

Aleksa ndrov Blvd.

Skobele v Blvd.

63dB Aleksa ndar

56dB

Stambo liyski Bl vd

58dB Tsa r

56dB

60dB

Os vob o

dit el B

lvd .

50dB

54dB

49dB

kov ski . Ra

58dB

St.

G. S

Alabin

59dB

rk oS

Hristo Bo

. m

60dB

. lvd

ish

58dB

iB Le vs k il Va s

A. Kanchev

59dB

af Gr t.

vS tie

. lvd

B ev el

b ko

St.

Vitosha Blvd.

lvd .

56dB

ite

55dB

57dB

48dB

ob sv

. vd Bl

a Ts

ka St

III

57dB

if G

48dB

Soluns

tev Blvd.

d. Blv

Yo s

a Ts

d ke

St.

63dB

60dB

is or

ov Blvd r Donduk

ksanda

Knyaz Ale

59dB

Gen. M.

Todor

St.

ka St.

meon

Opalche ns

Tsar Si

Slivnitsa Blvd

i ev

gi or

60dB

Средни нива на шума

60dB

g lo

Partiarh Evti

miy Blvd.

o ist

. vd Bl

Нива на шума 85

• 150 dB – реактивен • 130 dB – праг на болката • 120 dB – увреждане на слуха при краткотрайна експозиция

• Страничните преки обслужват да-

леч по-скромни моторизирани потоци. Например улица „Солунска“ има средно ниво на шума от 48 dB, а максимумът достига едва 67 dB.

• Големият брой превозни средства

по улиците води до завишени нива на шума, които достигат до 76 dB по бул. „Тодор Александров“. 76dB 60dB

76dB

52dB

60dB

76dB 71dB 60dB 52dB 48dB 31dB

min

max min

Stamboliyski

max

Stamboliyski

71dB 48dB

• Нивото на шума на улица „Граф Игнатиев“ достига 73 dB, а средните стойности са 56 dB. 78dB

78dB 50dB

50dB

78dB

71dB

63dB

63dB 50dB

48dB

31dB

max min min Av Av max min Stamboliyski Vitosha

• 85 dB – увреждане на

Av Vitosha

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

min max

max min

Dondukov

max

Dondukov

min

Av Vitosha

max

min

max

Dondukov

слуха при дълготрайна експозиция

• 70 dB – прахосмукачка • 55 dB – нормален разговор

П Р О С Т Р А Н С Т В О

52dB

къртач / електрически трион на 1м разстояние

Високи нива на шума поради състоянието на трамвайните релси и настилките

Тихи странични улички

П У Б Л И Ч Н О Т О

Голям обем на автомобилния трафик, който повишава шумовия фон

Н А

• 100 dB – пневматичен

К А Ч Е С Т В О

двигател на 30 м разстояние

Елементи на градската среда Дърветата, осветлението, пейките, кашпите, кошчетата за боклук, фонтаните и всички останали елементи изпълват пространствата в градската среда с живот, светлина, цвят и плътност и превръщат улицата, площада или парка в удобно, интересно и използваемо от хората място. Софийската градска среда е богат на елементи, но липсата на единни насоки и безсистемното им разполагане не само внушава усещането за претрупаност и липса на ред, но и създава пречки за пешеходните потоци.

Елементите на градския пейзаж са онова, което прави парковете и площадите използваеми • Наличието на елементи като пейки и кашпи в

публичното пространство показва, че са положени усилия за привличане на хората и създаване на привлекателна среда.

К А Ч Е С Т В О Н А П У Б Л И Ч Н О Т О

Смесено състояние на уличните елементи

Струпване на елементи и табели

Недостатъчно осветление нощно време

• Към момента се наблюдава влошено качество на

• Улиците са осеяни с дребни препятствия като

• Концепцията за улично осветление е насочена

пейките, кашпите и другите по-дребни елементи на градския пейзаж.

колчета, електроразпределителни табла и рекламни табели, които окупират публичното пространство и пречат на пешеходните потоци.

• Многото рекламни табели с най-различни раз-

П Р О С Т Р А Н С Т В О

мери и външен вид създават хаос и затрудняват ориентацията.

предимно към автомобилите. Голяма част от тротоарите са недостатъчно осветени, а парковите алеи са почти изцяло лишени от осветление и не използват принципа за „поглед към улицата“, което значително намалява субективното усещане за безопасност.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

П Р О С Т Р А Н С Т В О

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

П У Б Л И Ч Н О Т О

смесване на елементи на градската среда, които като че ли не спазват общ визуален език. Това отчасти се дължи на липсата на ясни насоки.

Н А

• Наблюдава се безразборно

К А Ч Е С Т В О

Липса на последователност в проектирането на елементите на градската среда

esign Sofia D es n Guideli

Обвържете публичните пространства с човешки мащаб

Създайте използваемо публично пространство

Създайте мрежа от публични пространства • Осигурете равномерно разпределение на

Ключови стъпки

публичните пространства и добри пешеходни и велосипедни връзки между отделните елементи.

• Възползвайте се от„порьозната“ структура на

града и добавете публични пространства там, където е налице недостиг: чрез активиране на неизползвани паркинги или незастроени парцели, напр. за изграждане на градинки, временни пазари и т.н.

»» Средносрочни мерки: Създайте пешеходно ядро посредством пешеходна връзка между площад „Бански“, ЦУМ и площад „Света Неделя“.

Уверете се, че публичното пространство е с приятни пропорции и човешки мащаб • Важно е да има баланс между пространствата

с различен мащаб, с други думи да има както малки, така и големи по размер пространства.

• Погрижете се новоизградените публични прост88

ранства да бъдат подходящо обособени и оразмерени, тъй като тенденцията е да бъдат прекомерно големи.

К А Ч Е С Т В О

• Разделете големите площи на различни зони,

обвързани с дейностите и функциите на съседните сгради.

»» Краткосрочни мерки: Променете визията на

Н А П У Б Л И Ч Н О Т О

площад „Независимост“ и подобрете микросредата с помощта на дървета и места за сядане, които да приканват към срещи. Засилете усещането за принадлежност, като разнообразите функциите му, напр. разнообразни събития, които да активират пространството.

Ограничете паркирането в публичните пространства • Ограничете паркирането по улиците – паркираните

автомобили затрудняват достъпа до публичните пространства или отнемат от територията им. Активирайте отвоюваното пространство посредством подходяща организация и възможности за престой.

• Ограничете паркирането по периферията на

площадите и парковете, за да създадете по-добра връзка със заобикалящите сгради и по-добър контакт с площада или парка.

• Осигурете специални съоръжения за паркиране за нуждите на централните жилищни квартали, за да могат жителите да използват вътрешните дворове за отдих, а уличните паркинги да се превърнат в esign Sofia D es използваемо публично пространство. n li e id u G

»» Стр. 91: „Исраелс Плес“, е чудесен пример за пло-

щад, възроден от съществуващ обществен паркинг.

Избягвайте нахлуването на частното пространство в публичното • Понастоящем търговските функции, като например

т.нар. „зимни градини“ и до известна степен масите на открито, доминират над част от публичните пространства. Въведете регулации и по-строги мерки за контрол, за да ограничите тенденцията за обсебване на публичното пространство.

• Във всички случаи, освен маси на открито, трябва да се осигурят и обществени места за сядане.

Осигурете удобства за основните човешки потребности • Погрижете се за основните човешки потребности и осигурете чешми, обществени тоалетни, заслони, предпазващи от метеорологичните условия и т.н.

• Осигурете подходящо улично осветление, за да

повишите субективното усещане за безопасност в публичното пространство.

Подобрете микроклимата • Подобрете цялостния микроклимат на публичните

П Р О С Т Р А Н С Т В О

пространства посредством защита срещу слънцето, дъжда и вятъра, според ситуацията.

• Уверете се, че новите сгради не влошават микро-

климата – не хвърлят плътна сянка върху публичното пространство и не предизвикват увеличаване на скоростта на вятъра в подножието си.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

III

Повишете качеството на публичните пространства

Осигурете качествени елементи на градския пейзаж

esign Sofia D es n Guideli

Осигурете настилки с високо визуално качество • Подобрете качеството на настилките като esign цяло, Sofia D es

n Guideli така че не само да намалите препятствията и да улесните достъпа, но и да постигнете съгласувана визия и да насърчите възприятието за свързана мрежа.

• Настилките трябва да отразяват движението на пешеходците, функциите на сградите и използването на съседните пространства.

Активни фасади • Необходимо е да се разработят насоки, които да

спомогнат за активиране на фасадите по ключовите пешеходни маршрути.

Подчертайте идентичността на всяко публично пространство • Уверете се, че всяко пространство има ясна иден-

тичност и структура, които отразяват местния контекст. Нека културната идентичност на града данамериизразчрезпубличнитепространства:скейтпаркове, спортни дейности, пазари и т.н.

Разчистете центъра от ненужни елементи • Разчистете улиците от саксии, кофи за боклук,

табели, стълбове на уличното осветление и всякакви други елементи, които пречат на пешеходните потоци.

• Намалете визуалното замърсяване под формата на рекламни табели.

Въведете насоки, за да гарантирате качество и съгласуваност на елементите на градския пейзаж • Въведете и прилагайте насоки за проектиране на публичното пространство: осветление, настилки, търговски табели и фасади.

• Следете и набирайте информация за стационар-

ните дейности в публичното пространство – тази информация следва да служи като основа за бъдещи решения.

Подобрете поддръжката • Осигурете редовна поддръжка на елементите на градската среда.

• Подчертайте индивидуалността на пространство-

Управлявайте нивото на шума в публичните пространства • Високите нива на шума могат да бъдат понижени

дане и други обществени функции могат да се разполагат на места с ниски нива на шум.

П Р О С Т Р А Н С Т В О

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

П У Б Л И Ч Н О Т О

• За момента елементите на уличното обзавеж-

Н А

чрез въвеждане на ограничения на скоростта, ограничаване на пътното движение и осъвременяване на средствата на градския транспорт.

К А Ч Е С Т В О

то посредством отличително улично обзавеждане, което улеснява общуването и оживения обществен живот, но се погрижете обзавеждането да спазва установените насоки.

I Обвържете публичните пространства с човешкия мащаб

Откъде да започнем Мрежа от публични пространства Предложения за мрежа от публичните пространства в централната част на София, където започват да се очертават връзки между отделните елементи.

bld. Slivnitsa

Tsar Si

meon

bld. Hr isto Bo tev

bld. Kn ya

ginya M

aria Lu

iza

bld. Slivnitsa

Pirotska

bld. To do

bld. Kniaz

r Alexan

ukov

Al. Dond

drov

Alabin ia

ish

Le vs k il Va s

bl d.

va n

Ts a

G. S

chev Angel Kan Fridtjof Nan sen

Vitosh a a

.R ak ov sk i

I Boris Knyaz

Vitosh v le be ko

bld.

il Vas

ski Lev

Споделена улица: автомобили, велосипедисти, пешеходци

oG rist

iIH

log

. Ev

П Р О С Т Р А Н С Т В О

. Vit osh

al er

G d. bl

П У Б Л И Ч Н О Т О

h Evtimiy

bld

v rgie

Geo

ite

ob sv

rO b

risto

iIH

log

Ev ld.

bld. Patriar

v gie eor

bld. Bulgaria

a Ts

Н А

bld. Hrist o Botev

ep te m

ed ak

bld

d. bl

К А Ч Е С Т В О

bld. Yanko Sakazov

Ключови улици с широки тротоари Споделена улица: обществен градски транспорт, велосипедисти, пешеходци Предложение за изцяло пешеходно публично пространство Публично пространство Реки

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

II Създайте използваемо публично пространство

Пример от практиката „Исраелс Плес“ (Israels Plads) Преди промяната „Исраелс Плес“, Площадът на Израел, е изоставен паркинг с няколко игрища, разположени между паркираните автомобили. Тържественото откриване на покрития пазар в съседство дава тласък на градския живот в района и се явява повод за трансформиране на площада в оживено мултифункционално пространство за различни възрастови и потребителски групи. „Исраелс Плес“ е изграден върху историческата крепостна стена, заобикаляла някога града. Първоначално функционирал като многолюден открит пазар, но през петдесетте години бил превърнат в бездушен паркинг. В продължение на години единствената атракция са баскетболните кошове и оградените с телени огради игрища.

„Исраелс Плес“ днес – отлично проектирано пространство, което позволява гъвкава употреба. Паркираните коли са в подземен паркинг.

Н А П У Б Л И Ч Н О Т О

Новият площад е издигнат над съществуващата улица, което сякаш допълнително подчертава новото му положение. Извисява се над колите, които доскоро са господствали над него, а сега са останали в краката му.

Водните елементи подканят децата към игра.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Добрият дизайн интегрира зоната за скейтборд в цялостната визия на площада.

Функциите на пазара преливат в публичното пространство.

П Р О С Т Р А Н С Т В О

„Исраелс Плес“ се е превърнал в място за всички: спортната зона обслужва както съседното училище, така и местното население, пазарът с места за сядане привлича туристи и местни жители, водният канал се харесва на децата, а скейтпаркът привлича младежите. Хората, които искат да поседнат и да погледат какво се случва около тях могат да изберат между кръглите пейки под дърветата и стъпалата по периферията на площада.

К А Ч Е С Т В О

Основната идея на реновацията е да се подобрят връзките с околната среда. Целта е закритият пазар, „Исраелс Плес“, Площадът на Израел и „Йорстес парк“ да се обединят в съвременно градско пространство, което да използва уникалната локация на площада, за да се превърне в оживено място, обслужващо потребностите на всякакви хора и всякакви дейности.

II Подобрете качеството на публичното пространство

Откъде да започнем Реорганизирайте и отворете училищните дворове В центъра на София има множество училища, но повечето от училищните дворове са заградени и недостъпни за хората. Това може да се промени, като се осигури достъп до пространството – било то за постоянно или през почивните дни.

bld. Slivnitsa

yaginy a Maria

Luiza

bld. Slivnitsa

Tsar Sim isto Bo tev

bld. Kn

eon

bld. Hr

Pirots ka

bld. Kniaz

К А Ч Е С Т В О

bld. To

dor Ale xandrov

ov Al. Donduk

bld. Yanko Sakazov

Se 6t h

G.S

Le vs ki Va sil

ogi . Evl

iev

eorg

G sto

I Hri

bld

bl d.

Ts a

Vitosha

Angel Kan chev

r Iv an

I Boris Knyaz

el dit

o ob sv

П У Б Л И Ч Н О Т О

bld. Patriarh

a Ts

Sh ish m

d. bl

Н А

bld. Hri sto Botev

.R ak ov sk

ed ak

bld

pt em

be r

Alabin

Evtimiy

d. bl D. ev el

ob Sk

Fridtjof Nans en

ail ih M

Vitosha

l ra

ne Ge i evsk

sil L

Va bld.

Общински училища iev

org

. Vit osh a bld

П Р О С Т Р А Н С Т В О

150

500

1000m bld. Bulgaria

log

. Ev

bld

e to G Hris

Дворове на общински училища Училище Училищен двор Зелени площи Квартали

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

II Подобрете качеството на публичното пространство

Пример от практиката Отворените училищни дворове на Копенхаген „Гулдберг бюплес“ (Guldberg Byplads) в Ньоребро е пример за публично пространство, което функционира едновременно като градски площад, детска площадка и училищен двор за „Гулдберг сколе“. Поради многото си функции пространството се използва активно от местните жители. На тяхно разположение има скоростно влакче, няколко кръгли батута, дървени пейки и забавна катерушка. Налице е и широко, застлано с гранитни плочи пространство, което може да приютява хора, шатри и разнообразни мероприятия, които изискват „сцена за изява“. 93

К А Ч Е С Т В О Н А П У Б Л И Ч Н О Т О

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

П Р О С Т Р А Н С Т В О

Деца се наслаждават на интересните съоръжения за игра в училищния двор на „Гулдберг бюплес".

IV Осигурете качествени елементи на градската среда

Пример от практиката Принципи за публични пространства в Копенхаген

К А Ч Е С Т В О

През последните 50 години публичните пространства в Копенхаген се трансформираха в пространства за хората, използвайки елементи на градското обзавеждане със силно изразен характер, които се превърнаха в идентичността на града. „Копенхагенската пейка" е типова пейка, разполагана в повечето публични пространства, докато „Копенхагенския тротоар" предлага удобна пешеходна среда в по-голяата част от града. Уличното обзавеждане е уеднаквено чрез тъмнозелен нюанс. В допълнение „Копенхагенските улични лампи"предлагат внимателно премерена светлина за всички потребителски групи в уличното пространство.

Н А П У Б Л И Ч Н О Т О П Р О С Т Р А Н С Т В О

Характерни за Копенхаген пейка и тротоар, както и улично осветление, които осигуряват светлина през нощта.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

IV Осигурете качествени елементи на градската среда

Пример от практиката Дизайн политики на Мелбърн за градско обзавеждане През 1990-те години дизайн политиката на Мелбърн бе обновена. Внимателно създадена, днес тя определя облика на уличния пейзаж и градските пространства. Столовете и масите на кафенетата са предварително закупени или отдавани под наем от местната община, за да осигурят единен дизайн на градския пейзаж. Още повече, кашпите, кошчетата за боклук и други елементи на градското обзавеждане следват палитрата от материали и цветове на дизайн политиката. Вследствие, градското обзавеждане се превърна в почерк на града.

Павилиони, обслужващи обекти, улично обзавеждане и афишни колони споделят архитектурен израз, който се превръща в част от градската идентичност.

Обобщение По-долу в обобщен вид са представени ключовите стъпки, заедно с ясна визия за всяка от темите.

Визия и ключови стъпки

Градска идентичност Силна „синя“ и „зелена“ идентичност

Мобилност Балансирана транспортна система

Ценете планините и съхранете гледките

Подобрете пешеходната достъпност

Възползвайте се от пълния потенциал на водата

Осигурете по-добри и по-безопасни условия за велосипедистите

III

Съхранете и разширете зелената мрежа

III

Подобрете системата на обществения градски транспорт и нейното използване

Ценете и развивайте културно-историческото наследство

Фокусирайте се върху съществуващия човешки мащаб

Намалете автомобилния трафик и зависимостта от автомобилния транспорт

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Обществен живот Оживен град за всички

Качество на публичното пространство Висококачествена мрежа от публични пространства

Осигурете активност по всяко време на деня и годината

Обвържете публичните пространства с човешки мащаб

Погрижете се за всички възрастови и потребителски групи

Създайте използваемо публично пространство

III

Разнообразете и реорганизирайте публичното пространство

III

Повишете качеството на публичното пространство

Следете промените в обществения живот

Осигурете качествени елементи на градската среда

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

100

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Специални благодарности към всички доброволци, които взеха участие в работилницата и теренните проучвания: Айтор Сеспон Диез, Айсен Сапунджи, Ана Благова, Ангел Захариев, Антоанета Иванова, Даяна Николова, Десислава Ковачева, Добрин Проданов, Елена Балабанска, Елица Ушагелова, Жозеф Зен Насер, Ива Бърдарска, Иван Пейнирджиев, Ивета Славчева, Ирен Станикина, Калоян Карамитов, Кристин Джалова, Магдалена Богданова, Марина Матева, Мария Иванова, Мая Митева, Маялен Ланда Ореги, Милена Никова, Паола Петкова, Петранка Василева, Петър Кирилов, Пламена Костова, Ралица Карамусалова, Ралица Цачева, Славяна Димитрова, Татяна Атанасова, Татяна Неделчева, Теодор Узунов и Теодора Маркова

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

101

102

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот