Provo #2 by PROVO BG

#2 Година 1 (2012)

eдин e ... ние

/ Списание с послание

/ Списание с послание Брой 2, Година 1 (2012) www.provo.bg Редакция

Фотографи на броя

Стилян Манолов – директор Огнян Антов – главен редактор Иван Цонев – редактор

Борислава Христова Елена Демирева Лазар Лазаров DM Яна Копчева 3inSpirit www.lostbulgaria.com

Автори на броя Владислав Петков Горан Стефанов Десислава Маркова Добо Мързов Мартин Христов Протуберанс Антонова Раян Иванов Стилян Манолов Юлия Николова Гости на броя Валентина Венциславова Владислав Христов Доника Ризова Мартин Георгиев Мартин Христов Надежда Панайотова Нейчо Петров - Реджи

Тема на броя ЕдинЕние Тема на следващия брой БРАЗИЛИЯ Тема на по-следващия брой ЛИЦА Редактор на броя Огнян Антов

Съдържание на броя: провъзгласи

провидение

ЕТНО АРТ ФЕСТИВАЛ „ЕДИНЕНИЕ“ – ПОЛЕТ НА МЕЧТИТЕ

„В“ КАТО ВЪРТЕНЕ

Стилян Манолов

Юлия Николова

/48 пространство Е, ПРИЯТЕЛЮ МОЙ

проводник ИВО ХРИСТОВ: МОСТЪТ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И МОДЕРНОСТ – ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ (продължение от бр.1) Интервю на Стилян Манолов и Владислав Петков с Иво Христов

/21 ИВАН ШОПОВ: СПРА ЛИ ДА МЕЧТАЯ ДНЕС – СПИРАМ ДА ДИШАМ УТРЕ (продължение от бр.1) Интервю на Стилян Манолов и Владислав Петков с Иван Шопов

/29 промисли ЕДИНОМИСЛИЕ Стилян Манолов

/38

Раян Иванов

/56 пробектив ЕДИН Е НИЕ, А „Е“ Е ЛЮБОВТА Десислава Маркова

/62 протон ФЕСТИВАЛНА БЪЛГАРИЯ. СЕКТОР МУЗИКА. 2-ВА ЧАСТ Добо Мързов

/76

профили

про100

БЛИЦ. ЕПИЗОД 2

СЕЛЕКЦИЯ СъЕДИНЕНИЕ 1885

Блиц портрети на Валентина Венциславова, Владислав Христов, Доника Ризова, Мартин Георгиев, Мартин Христов, Надежда Панайотова, Нейчо Петров - Реджи.

Стилян Манолов

/88

/119 прозрение

просъществуване

СъЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА, НО И ДОМАТИ СА НУЖНИ

ДОБЪР ЮНАК

Протуберанс Антонова и Мартин Христов

Горан Стефанов

/128

/108

възгласи

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

възгласи

Етно арт фестивал „ЕдинЕние“ – полет на мечтите Стилян Манолов Влизам в християнска църква, в мюсюлманска джамия или в еврейска синагога и виждам само един олтар (Руми) През изминалото лято „Двореца“ в град Балчик събра артисти от различни краища на Балканите, за да ги обедини в един мултикултурен, мултинационален, мултиетносен и мултижанров фестивал наречен „ЕдинЕние“. Идеята на Стефан Н. Щерев (3inSpirit Photography), че магията е в осъзнаването, че всеки е част от другия, част от всички нас, в действителност може и трябва да послужи за пример как усилията могат да бъдат насочени в посока, която да ни направи по-единни, по-вдъхновени, подобри и по-щастливи. Едва ли има по-подходящо място в света от „Двореца“ в гр. Балчик за провеждане на етно-арт фестивала „ЕдинЕние“. Кралица Мария започва изграждането на Резидентен комплекс „Двореца“ през 1924г., повлияна от учението на персиеца Бахаулла, на което тя била поклонничка. Религията проповядва единство на Бога, единство на всички религиозни учения и човешкия род.

www.provo.bg Декоративна джамия с минаре, множество кръстове с надписи на черковнославянски език – донесени от гробищата на манастирите в Молдова, Византийски православен параклис, колонади и двор в Mавритански стил, красиви митологически същества по чешмите „съжителстват“ с езически барелефи, мюсюлмански каменни надгробия с изваяни чалми, огромни глинени делви от Мароко и всичко това прегърнато от терасовидни градини с уханни цветя в една уникална ботаническа градина. Основната идея на фестивала „ЕдинЕние“, че всеки е част от другия, част от всички нас събрана17,18и19августв„Двореца“артисти от различни жанрове, националности, етноси, култури и вярвания. Магията на изкуството, идваща от безграничността на човешкото въображение, душевност и желание за щастие, е толкова по-голяма, колкото по-голяма е свободата на всеки един от нас. Тази магия може да става все по-голяма, ако все повече хора не се делят, а обединяват. Тази магия е магия, когато всеки се научи да дава на всеки… В петъчната вечер в Нимфеума на „Двореца“ фестивалът бе открит от българската група „Ла Мигра“ (Страцимир Павлов-пиано, Валери Ценков-барабани, Стоян РояновЯ-Я – саксофон, кларинет и зурна) с вокал Нейчо Петров-Реджи. Те представиха теми, разработени специално за фестивала, с характерното за тях звучене – смесица от етно, джаз и фюжън, които пренесоха публиката, отдавна заела стотината седящи места и изпълнила розариума на Ботаническата градина на други необятни за тях места. В българската традиция е прието, че кавалът гони дявола… Завладяващите изпълнения наситени с богатата чувственост на Теодосий Спасов със сигурност са го прогонили надалеч и то за дълго, но само след като скрит в някоя мароканска делва

видение

първо е изслушал традиционните български музикални инструменти докоснали и найсъкровения вътрешен мир на слушателите в благоуханните градини на „Двореца“. Фолк квинтетът беше в състав – Теодосий Спасов (кавал, вокал), Пейо Пеев (гъдулка), Иван Георгиев (гайда), Генадий Рашков (тъпан) и Петър Миланов (китара, тамбура). Теодосий Спасов продължи да екзалтира с магията от звуци, разхождайки се през различните емоционални състояния на публиката заедно с Иван Шопов и Иво Христов, представяйки тракове от албумите на „Balkansky“ – „Кукер“ и „Оренда“. Съботната вечер беше за артистите от южната ни съседка Турция и беше открита от космическия дервиш Зия Азази, който на специално изградена сцена под водопада в „Двореца“ представи спектакъла си „Dervish in Progress“. Многобройната публика беше буквално накацала по дърветата. Мистичното усещане беше продължено на

Брой 2, Година 1 (2012)

другата сцена с дервишкия танц на Су Гюнеш на фона на суфи концерта на групата „Йек Паре“ (Бурак Малчок – ней, Орай Яй – перкусии и Серкан Алан – електро). За да ни покажат как душата на музиканта излиза през инструмента му, последни на сцената се качиха „Таксим Трио“. Невероятните изпълнения на виртуозите Айтъч Доган на канун, Исмаил Тунчбилек на баглама и Хюсню Селендричи на кларинет докараха публиката до екстаз, който достигна връхната си точка, когато към тях на сцената се присъедини и кавалджията на вселената – Теодосий Спасов. Невероятното им изпълнение докосна душите на присъстващите за да остави в тях незабравими спомени. Вечерта продължи с коктейл в градината, а част от гостите посрещнаха слънцето на една от балчишките буни с танца на Су Гюнеш под звуците на ней на Бурак Малчок.

възгласи Неделната, последна фестивална вечер беше за ангелския глас на Сърбия – Дивна Любоевич и нейния хор „Мелоди“, които представиха сръбски, български, руски и византийски православни църковни песнопения. В двора на Параклиса на „Двореца“ гостите бяха прехласнати от чистотата и нежната лиричност на изпълненията, които сложиха логичен и естествен край на фестивала.

За усещанията, които остави фестивала: Десислава Пенева БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ за невероятното вдъхновение, за този висок полет на сърцето, за прекрасната магия на която ни направи съпричастни реализирането на една Мечта на един Творец чрез един Фестивал в един Дворец. Беше разкошно! Юлия Николова Благодаря за тази уникална и първа за България възможност, ЧЕСТИТИ СМЕ, които знаем вече, че ЕдинЕние е процес, той тръгна! И въодушевлението е повече от препънките! Благодаря на всички! Началото е сложено! Догодина заповядайте в Пловдив – най-древния жив град в Европа, в който и днес съжителстват и влизат в диалог култури, цивилизации, етноси, религии, векове и пътища. Мястото – Двореца и Градината, изпълнителите и хората – нямаше нищо случайно, в процес сме на ЕдинЕние, просто! Всички се учим в движение, да се заявяваме, да присъстваме, да общуваме… със себе си, с другите, с различните… Липсваше ми информация преди изпълненията, УЧИМ СЕ ДА СПОДЕЛЯМЕ СЪБИТИЕТО, с творци и творби като тези, ще ни е по-лесно! ЕТНОАРТ 2013 да ни намери

www.provo.bg израснали в съ-общението! Даниела Михайлова Ох…толкова хубаво беше всичко! Пулсът на този фестивал, организация, подбор и присъствие на артисти, бяха и ще бъдат неповторими за всеки, преживял това ЕДИНеНИЕ! Другото е във всички нас! Нека всеки добие щастието да открие, и то навреме! Убедена съм, че всеки един сложи пръст върху пулса на творението и усети всеки ритъм от безценно подбраното ЕДИНeНИЕ! Голяма отговорност, смелост и свобода… Най-голямото БРАВО! Място, подбор, артисти… Благодаря! Петя Чапкънова Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Аз не съм същата след тези три денонощия през август. Hobbystore MiraGe Организацията може и да не е била от най-перфектните, но съм изключително благодарна на целия екип, че ни направи съпричастни с тази магия. Все още съм под въздействието на щастието, еуфорията и мистиката на това преживяване. Благодаря от свое и от името на цялото ми семейство и приятели, които бяха с нас! Светла Слънчева Смело напред! Нашите души имат нужда от такова зареждане по-често! Мая Вълчева Беше Красиво, Истинско и много силно! Пожелавам на всички нас този фестивал да се развива и да имаме шанса години наред да се наслаждаваме на ЕдинЕние.

възгласи

Антоанела Петрова След три дена на отдаване и приемане мога да кажа само едно: БЛАГОДАРЯ на всеки, който даде парче от душата си това да се случи! Елица Герчева Искам да благодаря на организатора за идеята, реализацията и невероятната свобода, която ми подари. За мен това, което се случи на сцената бе магия, истински катарзис. Райна Хинчев Страхотен фестивал! Всичко беше с много вкус, култура и мисъл – от перфектния и логичен избор на място за всяко изпълнение в прекрасното пространство на „Двореца“ и градината, програмата, която беше на супер ниво, до избора на високата класа изпълнители! Поздравления и БРАВО! Станислава Найдева ЕдинноМНЕние: Беше уникално!

Брой 1, Година 1 (2012)

Елица Бонева Всичко се случваше по най-прекрасния, естествен и чудесен начин. Моето семейство бе в единение с много други хора и велики творци в общия дух на радост и възторг. Благодаря от сърце на всички! Камен Милков ЕдинЕние е едно творение на искащи, можещи, дръзнещи и духовно израснали личности. БЛАГОДАРЯ. Татяна Прокопова Мога да опиша това, което се случи снощи само с една единствена дума – вълшебство! Благодаря отново, че бях част и още се чувствам докосната от магията! Велислава Пенкова Думите са излишни. Една шепа хора направиха най-голяма крачка, правена напоследък тук. Да благодаря за осъществената мечта, е нереално, защото дори не съм имала мечта нещо такова да се случи тук. Аз и моето семейство и приятели следваме това години

възгласи наред – сами, по други земи… Да покажеш мечтите и копнежите си на други хора е огромна смелост и труд. Благодаря. Стефан Щерев (създател на фестивала) Изключително съм щастлив и изненадан от големия интерес.Очаквах не повече от 200300 човека на ден, а статистиката сочи, че само в събота посетителите са били над 1200.Радвам се от този факт, но не мога да не отбележа, че това създаде неудобство за някои от посетителите в съботната вечер, за което искам да поднеса извиненията си. Искам да благодаря на тези, които не търсеха физическото удобство, защото за тях по-важно беше да усетят фестивала с други сетива.

www.provo.bg Благодаря за подкрепата и ЕдинЕнието на „Двореца“ и „Университетски ботанически градини“. За мен Те винаги са били едно цяло, за съжаление разделяно от хора, за които Единението се състои в друго. Надявам се фестивалът да им послужи за пример. Искам да поднеса извиненията си на целия комплекс за това, че не можех да контролирам стадното чувство на българина. Въпреки че бяхме поставили заграждения с цел контрол и безопасност на зрителите, за огромно мое съжаление част от тях ги прескачаха, което създаде хаос. Не можех да контролирам и вътрешната отговорност на посетителите към мястото на което се намират, въпреки молбите ни да не замърсяват и да пазят градината, имаше много хвърлени бутилки, чаши и угарки от фасове. Това ме кара да

възгласи мисля, че ще са нужни още много издания на „ЕдинЕние“, за да се проумее, че природата и ние сме едно цяло, защото да замърсяваш природата е все едно да замърсяваш дома и себе си. Благодаря на всички, които изказаха своята емоция и благодарност от това, което им е дал фестивалът. Това ме зареди невероятно много и ми дава сили да продължавам да създавам проекти, които вдъхновяват, радват, извисяват и правят хората щастливи. Искам да предам и благодарността на всички артисти за атмосферата, организацията и вдъхновението, което получиха. Те не искаха да си тръгват… Искаха да останат с всички Нас. Благодаря Ви, че им дадохме това! Благодаря най-вече на тези, които бяха до мен през цялото време… без тях нищо нямаше да се случи. Без приятели, съмишленици, хора с големи сърца и души, аз съм загубен! Благодаря Ви, че във Вас открих другите части от мен, части от едно цяло!

Брой 1, Година 1 (2012) Обичам Ви! …Дали фестивалът е постигнал целите си!? Единение е път към себе си и път към другия… Пътуване, през което всеки сам избира – да продължи, да спре или да си тръгне; да слезе, или да се качи; да намери, или да бъде намерен… Единение е процес на съзряване на всеки един от нас и на обществото като цяло, защото Човек е такъв, каквито са и мислите му, изцяло зависим от самия себе си. Всеки сам избира мястото си под звездите – за Tам запазени места няма… Елинистичният мраморен трон изработен във Флоренция е бил любимо място за почивка и съзерцание на кралица Мария, а на масичката от капител на колона обичала да пише писмата си. В трите фестивални дни артисти и зрители пишеха писмата си с едно-единствено послание: ЕдинЕние!

видение

www.provo.bg

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

видение

www.provo.bg

водник

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

“

Българинът ще се пробуди тогава, когато промени отношението към собствената си страна и хората в нея.

“

водник

Иво Христов: Мостът между традиция и модерност – това, което правим вчера, днес и утре

www.provo.bg което създаваме дружно всички и в проекта “Балкански“, си мисля, че има огромна нужда от едно такова нещо, защото винаги съм го казвал и го вярвам, хората трябва да се събират, а не да се разделят.

Интервю на Стилян Манолов и Владислав Петков с Иво Христов

Много приятно съм изненадан от фестивала, програмата е много добре подбрана, мястото абсолютно отговаря на идеята и представата за единение. Тук сме на място, където кръстове си съжителстват с джамия, въобще това е много хубаво и на място. Колкото до упреците за недоброто поведение на част от присъстващите ще кажа, че културата на хората е проблем на самите хора, на семейната им среда. Ние нямаме за цел да превъзпитаваме, относно дали мястото е голямо или малко, може да се помисли в следващото издание за мащаба, но това са неща, които лесно могат да се коригират. По-важното е, че има интерес, има публика, че сложени в тая среда, нещата изглеждат по съвсем различен начин, което пък вдига музиката на много по-високо ниво. Дава възможност за развитие на фантазията, да мечтаеш и да се почувстваш по-свободен, което за мен лично е напълно достатъчно и ме радва…

Иво Христов е част от историята на българския музикален бизнес през последните 20 години. Дизайнер, собственик е на бутиковия лейбъл „Кукер Мюзик“. С „Кукер“ издава 10 албума без нито един спонсор, като този на Иво Папазов, печели наградата на БиБиСи за уърлд мюзик албум на годината – в конкуренцията на Gotan Project, Ojos de Brujo и много други.

Нещо, което въобще не харесвам у българина, е, че е свикнал да омаловажава успехите на другите. Съдя по моята работа. Не ми пишете името, но когато нещо изглежда добре, изглежда красиво – напишете го, това не е реклама; ако имам един – добре, но аз имам дизайн на 150 обложки на албуми, каква реклама да искам повече… какво толкова ще ми рекламираш… това ни е манталитетът.

Мнението ти за фестивала “ЕдинЕние“?

Балкански?

Като човек, който има отношение, въобще към правенето на такъв род мероприятия и създаването на такъв тип общество, правя го от 12 години чрез лейбъла си, това,

Когато работим в посока да сме общество, тогава можем много лесно да се водим по прекия път и да си помагаме, което пък е смисълът на обществото, житейският

(продължение от бр.1)

видение

опит, общуването, трябва да сме съпричастни, трябва да се споделя, да тече и в двете посоки, трябва да се подкрепя моженето, желанието да се учи. Това е и причината да сме заедно в „Балкански“ . Оренда? Като много древен народ, идващ от Изток, прабългарите почитали енергиите, властващи в природата и влияещи пряко или индиректно върху човека. Те вярвали, че цялата Вселена е изпълнена с една особена, свръхестествена сила , която не представлява винаги едно точно определено божество и се крие по някакъв начин във всички предмети. Тази сила обитава главата и кръвта и може да преминава от човек в друг човек или от човек в предмет и обратно. Наричали я оренда. И до днес във фолклора е запазено твърдението, че ако повтаряте като мантра колкото може по-често тази дума, нещата в живота ви ще придобият позитивен обрат – ще започне да се случва

Брой 2, Година 1 (2012)

това, което искате, ще сте силни, здрави, непобедими… Две години след огромния успех на „Кукер“, представяме новия си студиен албум „ОРЕНДА“ . Официално като съавтор за новия проект се присъедини и уникалният музикант, известен като “кавалджията на планетата“ , Теодосий Спасов. Гости са ни неповторимата Янка Рупкина, изпълнителят на традициония инструмент уд – Хайг Язджиян от Армения, пианистът Милен Киров и гайдарят Иван Георгиев. Записвахме го в периода 2011 – пролетта на 2012 в студиото БALKANSKY. Резултатът е 10 композиции, обединяващи в себе си традиционен фолклор и модерен електронен звук – мост между минало и настояще. За нас е чест и привилегия, че Теодосий повярва в това, което правим, и мисля, че заедно сме един прекрасен екип. Българската музика през погледа на Иво Христов, днес? Има ли посока, накъде върви?

водник Всеки български музикант сам избира посоката, в която да твори. Ако ние се върнем към корените си и разберем кои сме и от къде сме, то тогава много по-лесно ще успеем да направим тази музика интересна и за света около нас. Говоря за моста между традиция и модерност – това, което правим вчера, днес и утре с БALKANSKY. Нова Българска Музика! След повече от 20 години в музиката, найценната получена награда? Възможността да общувам свободно с популярни имена в световната музика и приятелството ми с някои от тях. Един съвсем естествен резултат от моя огромен труд и цялостното ми коректно и искрено поведение към всичко около мен през годините. Дизайнът? Графичният дизайн е моята работа през последните 20 години, моята любима игра, която ме храни, учи на търпение и ми доставя удовлетворение, а понякога и удоволствие. И ме прави щастлив, когато успея да зарадвам хората с които работя. Кои са „Кукерите“ днес? Къде са? Кукерите са хората камбани, тези които звънят и помагат и на другите да чуят собствения си звън. Те са тук около нас, а последния път се запознах с няколко на фестивала “ЕдинЕние“ в Балчик. Ти също беше там и звъннахме заедно! За какво се търгува днес гаранцията, че няма да умрем от глад? Със сигурност не е възможно да умрем от глад – по-важното е да не умрем от преяждане. И от скука.

www.provo.bg Какво те дразни най-много? Първото нещо, което ти казва българинът, е как едно нещо няма да стане (Теодосий Спасов се намесва: „Защото птицата говори на рибата“). Основният проблем, е че всеки казва „не“. В България „големите“, „успелите“, „богатите“ българи рядко правят нещо безвъзмездно… На 3 март всички сме българи, после ставаме американци… примерно и плюем по България. Какво да помним и какво да се опитаме да забравим? Трябва да помним и пазим родовете си, вярата, нашето достойнство, индивидуалност и чувствителност, защото това е знак за нашата идентичност. Да не забравяме никога откъде сме тръгнали и хората, които са ни помогнали да бъдем това, което сме сега. И да се опитаме да забравим страха от високото, който ни пречи да летим и да сбъдваме мечтите си. Министърът на културата, културата на министъра или „пиянството на един народ“? Всеки от нас е министър на собствената си култура и сам решава нейното качество и количество. А народът – това сме ние. Талантът, който съжаляваш, притежаваш?

че не

Талантът да подреждам думите така, както го правеше покойният ми баща – честно, искрено и с огромна любов. Най-добрата и най-лошата ти страна? Да премълчавам несправедливостта около мен за добро или лошо. Нещо, което ми пречи да вървя по прекия път. Но аз се харесвам

водник такъв на 51 години и си плащам цената за това. На какво се възхищаваш най-силно? На истинската и искрена човешка смелост, доброта и милосърдие! Свободата? Свободата е съзнателния избор на всеки от нас – неговото собствено вътрешно понятие за дух и безграничност. Колкото по-голямо е то, толкова по-отговорни и безкомпромисни трябва да бъдем. Любовта? Това, без което не бихме могли да живеем, мечтаем и изгаряме истински. В едно интервю казваш, че всеки има право да бъде нещастен, тоест дефицитът на щастие само в главите на нещастните ли е?

Брой 2, Година 1 (2012) В днешно време придобиването на щастие е нещо просто и елементарно – всеки би могъл много лесно да се почувства щастлив със съвременните методи на физиката и химията. Дефицитът на щастие е въпрос, свързан с липсата на ценностна система и години. Минимум 7. Основната цел на списанието е ПРОбуждането на българина, има ли надежда? Винаги има и ще има надежда! Тя е помогнала на всички преди нас да оцелеят и се справят с трудностите, на които ни подлага живота – войни, болести, природни стихии. А българинът ще се пробуди тогава, когато промени отношението към собствената си страна и хората в нея – с по-голяма обич, загриженост и почит. Защото ключът към оцеляването е написан на Народното събрание – просто не трябва да вървим с поглед, забит в земята, а да вдигнем очи и да го прочетем.

видение

www.provo.bg

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

“

Провокирайте позитивното в себе си и откривайте резултатите навсякъде около вас.

“

водник

Иван Шопов: Спра ли да мечтая днес – спирам да дишам утре (продължение от бр.1) Интервю на Стилян Манолов и Владислав Петков с Иван Шопов Продуктивният музикант Иван Шопов е известен под множество псевдоними, Balkansky е Dubstep и IDM псевдонимът му в денс музиката. Появява се с издания за лейбъли като Кукер Музика, Z Audio, Wicky Lindows, Dubsaw, Ad Noiseam, Dub Monkey, Hollow Point, Subtrakt и Ohm Resistance. Първият му албум с този псевдоним излиза през 2009г и носи името „КУКЕР“, където за първи път смесва електроненен звук с българска традиционна музика заедно с легендата на етноджаз музиката Теодосий Спасов и арт директора на лейбъла Кукер Музика – Иво Христов. Вторият му албум „Храмът“, излиза за американския лейбъл Ohm Resistance през 2011-та година.

Мнението ти за фестивала “ЕдинЕние“? За мен да се обединят различни нации в един фестивал е повече от добра, защото от това нещо само можем да се поучим един от друг, да стане едно цяло нещо, колкото до мястото, не само, че е правилно, то е перфектно. Този фестивал е бутиков, тук са дошли хора, които имат отношение,

www.provo.bg естествено че имаше и случайни, на които не им е мястото тук, но те са част от средата, хората със затворени очи и уши, догодина просто няма да са тук… Един вид ще се получи културна цедка… Както растенията тук са събрани от цял свят, те са символ, така е хубаво и че музиката пристига от различни места, тук, че сме под един „покрив“… Теодосий каза, че е открил своята мечта на 14, ти твоята? Аз моята я открих на 6 (Т.Спасов: „Значи си по-възрастен от мен.“) Баба ми ми е разказвала, че на прощъпулника си съм казал, че искам да стана художник. Това е мечтата ми – и да пътувам. Когато бях малък, брат ми ми показваше в атласа различни места по света, тогава разбрах, че Троян, Варна, България не е всичко, което може да ми се случи… мечтаех да видя „атласа“… Не мога да си представя, че мога да спра да мечтая, това за мен е все едно да спра да дишам… Вдъхновението? Компютърът за мен е вид скицник за правене на музика, мога да се вдъхновя във всеки момент от нещо, което виждам, всяко нещо може да бъде обект на внимание и вдъхновение. Пиша на момента, за мен не е важно „да ти е мека седалката“, поглеждам го като през микроскоп и започвам да го изпълвам със звуци, картини… Като малък, пътувайки във влака, много обичах да сядам до прозореца… Оренда? Когато се запознах с концепцията, се оказа, че по време на целия си път до момента аз съм се движил по нея, поемал съм енергията, достигнал съм момента, в

видение

който нещото да се случи… да го изразя… Колкото до албума „Оренда“, той се „случи“ през октомври, ала всъщност вече се бе случил, всъщност „случката“ бе в нас на харда, в телефоните, а булката си показа роклята на 19 октомври. Какво те дразни повече – летните хитове или чалгата? Определено чалгата, в летните хитове поне има нещо, в чалгата няма нищо, няма запад, няма изток, пълен кенеф… За drum & bass-a, рисуването и плочите… Drum and Bass-a за мен бе първата електронна музика, която ме грабна и преобърна представите ми за електронния

Брой 2, Година 1 (2012)

звук. От 10-годишен брат ми ме просвети в света на метъл музиката, когато открих Drum and Bass-a, този стил бе най-близо до тежките, мрачни метал звуци. Първият ми досег до композирането на музика беше свиренето на бас китара и хардкор пънк групата, която бяхме сформирали с приятели в художественото училище в Троян, където учех рисуване, керамика и скулптура. По това време ме бяха избрали да пускам музика на купоните в училището всеки четвъртък, защото имах над 600 аудио касети с музика. Тогава за първи път чух drum & bass и веднага се запалих да разбера как се прави. По това време (1998) нямах собствен компютър и се налагаше да тормозя приятели, които имаха, а

водник също така и един компютърен клуб в Троян, където си плащах да играя игри, а всъщност си носех касетофон и с него записвах първите си опити да създавам музика с компютър. От тогава не спирам да създавам музиката, която харесвам, но едно от най-важните събития беше кандидатстването ми в Художествената академия в София и преместването ми в София, където се запознах с Валери Шолевски (Ogonek) и той ми показа още програми за правене на музика, като след време заедно започнахме да пускаме музиката си в ъндърграунд клубове в града. Тогава за първи път видях позитивната реакция на публиката от моите парчета и това ме амбицира още повече да продължавам смело напред. През 2001-ва нямаше много хора, които да правят drum & bass, и затова бързо събрахме по голяма публика, след което заедно с момчетата от HMSU създадохме най-голямото drum & bass движение в България и по този начин успяхме да промотираме музиката си сред още повече хора. За мен рисуването винаги е вървяло успоредно с музиката и когато вече учех в графика в Художествената академия, успявах да разделя деня си на две без да губя и минута ценно време. Сутрин рано ходех в академията и рисувах до обяд, след което хапвах нещо и се затварях в студиото, където до късно стоях и правех музика. Този режим продължава и до днес и за това, когато някой ме попита как успявам да смогна с всичко, аз отговарям, че всичко е въпрос на организация и огромно желание да твориш. С точно това желание и неуморен труд през 2006та успях да завърша академията с отличен успех, а през 2005-та да издам първата винилова плоча с моя музика, която

www.provo.bg бе и първата плоча на български drum & bass изпълнител. До този момент имам над 70 издадени плочи и повече от 200 издадени трака за различни чуждестранни лейбъли. Издавайки плочи с моя музика, успях да достигна до най-далечни краища на света и затова започнах да рисувам обложките на някои от изданията. Така хората разбраха и за моите картини, които по късно успях да покажа на изложби в Германия, Австрия, Казахстан и България. За родния Троян, за София и за света… Троян ми даде едно от най-важните качества – любовта към природата и неспирното вдъхновение от нея. Там прекарах детството си, обикаляйки балкана, играейки си в гората и за мен това е едно несравнимо чувство, да знаеш, че природата е всемогъща и че ти си просто едно от нейните малки и фини зъбни колела. След това София ми показа, че ако човек е решен да успее, не е важно от къде е, а е важно какво прави и дали го прави с любов. Както всички столици, и София има много хубави и много лоши страни, но аз винаги се старая да забелязвам само хубавите и така да се чувствам добре където и да съм. Благодарение на София и възможностите, които големият град предоставя, успях да срещна правилните хора и така да осъществя идеите и мечтите си. След като имах стабилна подкрепа в България, започнаха да валят и добрите отзиви от света, като това ми донесе и възможността да обиколя всевъзможни места и да промотирам българския звук извън границите на родината. Светът ми показа, че от една страна красотата, а от друга нещастието са навсякъде, но от нас самите зависи ние кое искаме да

водник

Брой 2, Година 1 (2012)

виждаме и да се опитваме да променим. Виждайки красотата и чистотата на Нова Зеландия, ми се даде пример как България би изглеждала, ако хората тук се обединят и разберат, че природата е най-добрият ни дар и не парите, а любовта към самите нас могат да ни помогнат да се чувстваме по-добре.

рисувах с вече приетите в 8 клас ученици в училището в Троян. След като ме приеха в специалност Консервация и реставрация на керамиката, учителката ми по рисуване ми показа графичната техника „суха игла“ и веднага щом отпечатах първата си графика, разбрах, че това е специалността, с която искам да се занимавам.

За изкуството, семейството и любовта…

В семейството ми винаги са ме подкрепяли да правя това, което обичам, затова и аз съм отвръщал винаги с любов и сега, когато мога да си го позволя помагам на хората, които обичам. За да уча в Художествената академия, най-голям принос има брат ми, който тогава работеше в София и ми помагаше да ходя на подготвителни курсове и не ми позволи да се откажа, когато видях с каква конкуренция трябва

Благодарение на моята майка аз израснах, заобиколен от бои и платна в нейното ателие в Троян и от 6-годишен, когато ме питаха какъв искам да стана като порасна, аз отговарях – художник. Тя винаги е настоявала да уча изкуство и то винаги е било неотменна част и от мен. Започнах уроци по рисуване още в 5 клас, а в 7

водник

www.provo.bg

да се боря на приемните изпити. За мен беше сериозно изпитание да бъда приет в клас от 7 човека, при положение че по това време кандидатстваха повече от 300 за тази специалност, но след един неуспешен опит първата година, успях да вляза втори в класирането на следващата година.

да се занимавам, но определено повече увереност в някои ситуации не би ми навредила.

Най-добрата и най-лошата ти страна и таланта, който съжаляваш, че не притежаваш?

За повечето хора, които срещам по света, аз съм първият българин, който срещат и винаги им е много интересно да разберат къде е България в географско, политическо и нравствено отношение. След като им разкажа за родния балкан и приказните кътчета в родината ми, всички искат да посетят България.

Може би най-добрата ми страна е любовта ми към изкуството и неспирното желание и търпение да го създавам, а най-лошата ми страна е, че – всеотдаден на това, което правя, понякога нямам достатъчно време за хората които обичам. По принцип не съжалявам, че нямам даден талант, защото имам няколко, с които

Как те приемат по света, отношението на хората към теб (в смисъл – националността ти)?

Случвало ми се е няколко пъти да ме питат, като съм от България, защо не съм с тъмен цвят на кожата, но аз бързо им обяснявам че най-вероятно са се натъквали на „другите“

водник българи. Обикновено в другите държави хората са много дружелюбни и открити към нови запознанства и винаги са ме приемали нормално, но това зависи и от това как ти приемаш различните нации, с техните понякога странни навици. Прекарваш голяма част от времето си извън пределите на страната, възможен ли е балансът между носталгията по България с порицанието на българите? Да, като цяло аз не съм от хората, които постоянно стоят и се оплакват от България. Естествено има много неща, които споделям с приятели в чужбина за проблемите в страната ми, но предпочитам да им говоря за позитивните страни и защо за мен България е прекрасно място за живеене. Баланса зависи най-вече от баланса, който всеки има в самия себе си. Ако си настроен негативно към нещата, които виждаш, няма как да ги промениш…. Кога България ще стане едно по-добро място за развитие на изкуството? Първо трябва да се запитаме защо хората не се интересуват от изкуство. Може би защото предпочитат да си дават парите за скъпи коли и бързо остаряваща техника,

Брой 2, Година 1 (2012) вместо в нещо много по-вечно, като картина или скулптура например. Може да е и заради факта, че в България е много трудно да се изхранваш с изкуство. Все по-малко млади хора искат да го изучават и да се занимават с нещо толкова несигурно, вместо да станат адвокати и банкери за да изкарват достатъчно пари. В България ще има място за изкуство, когато повече млади хора повярват, че могат да променят света с него. Със сигурност има начини как да стигнеш до по-високо ниво на развитие, ако неуморно се бориш и не спираш да твориш с цялото си сърце. За какво се търгува днес гаранцията, че няма да умрем от глад? Ние сме едно цяло и който разбере това, ще получи подкрепа, когато има нужда от нея. Не е нужно винаги да се оправяме сами и да обръщаме гръб на близките, когато можем да си помагаме и така всичко да се случва по лесно. Посланието ти за читателите на PROVO? Провокирайте позитивното в себе си и откривайте резултатите навсякъде около вас.

видение

www.provo.bg

мисли

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

Единомислие Стилян Манолов

мисли

частниците в етно-арт фестивала „ЕдинЕние“, провел се през август в „Двореца“ – Балчик, споделиха за PROVO впечатленията си, спомените и разбиранията си за единение. Теодосий Спасов Бил съм на много фестивали по света и мога да кажа, че идеите и намеренията ви са на световно ниво. Сигурен съм, че ако имате подкрепа, най-вече финансова, за в бъдеще този фестивал ще стане една от ценните духовни придобивки на България с международно значение и със специалното участие на специалната публика тук, имайки предвид и пространството, където се намираме („Двореца“, гр. Балчик). Тук каквото и да правим, не може да бъде масово посетено, като на стадион

www.provo.bg например, където аз не бих желал да свиря, не се виждам като стадионен изпълнител. Предпочитам интимни места като това, където човек може да бъде близо до своите почитатели, да обядва заедно с тях, да се чуват разговорите им и хората да те виждат такъв, какъвто си, без стадионни предрешения и маскаради. Аз съм много ентусиазиран и вярвам в този фестивал, като позиции и присъствие винаги ще бъда сериозна подкрепа на тази инициатива. Самата идея да се срещат културите и да се единят, а не да се разединяват, и да се прави разлика коя е по-добра, силна, както в България е характерно да се надсвирваш, надпяваш, надиграваш, надритваш… Тук се сливат нещата, обединяват се.

видение

Страцимир Павлов За мен е чест, че имахме възможност да открием първото издание на фестивала. Тази идея е от най-стойностните, раждани в нашето кътче на земята и съм убеден в нейното бъдеще. Ако миналото е било под знака на Раз-единението, то бъдещето принадлежи на Един-Ение-то като процес. Поздравления за целия творчески екип на фестивала и пожелания за смели крачки в тази така важна посока. Нейчо Петров-Реджи Уникалното във фестивала „ЕдинЕние” е самата му концепция. Събирането на различни, цветни и вълнуващи артисти от различни държави обрисува смисъла на самата дума. Това тридневно събитие показа на хората, че нещата могат да се правят заедно, без да се делим, разграничаваме, а точно обратното – да се обединим в различията си. Присъстваха

Брой 2, Година 1 (2012)

невероятни музиканти, без които нищо не би било същото. Симбиозата между музика с етно насоченост, фотографиите на организатора Стефан Щерев и атмосферата на едно толкова специално място като Двореца в Балчик превърна „ЕдинЕние” в една магия, която публиката дълго ще съхрани в себе, но едва ли ще може да просто да преразкаже на неприсъствалите. Фестивалът дава началото на един по-нов модел, по който нещата в България могат да се случват – събитие вътре в нас. Нивото на музикантите, участващи в програмата, беше много високо. Професионализмът, безспорният талант и високото духовно развитие направиха магията, за която говорех, факт. Всички знаем, че музиката е едно от изкуствата, чрез които най-лесно се комуникира, но както във всеки език и при нея има равнища,

мисли нива на общуване. А с изпълненията на артистите от „ЕдинЕние” те бяха високи, даващи една много специална енергия. Радостен съм, че заедно с моите приятели и колеги от La Migra стигнахме до сърцата на хората чрез прекрасните сутри, композиции на Страцимир Павлов, докоснахме душите им с всички краски и нюанси, които придадохме, развълнувахме ги, замислихме ги, подтикнахме ги да усещат. Това, което искахме да кажем, бе разбрано и прието. За мен беше вълнуващо да наблюдавам реакциите на хората, симбиозата между музикални стилове и изкуства, диалога между различни култури, етноси, религии, духовния заряд, енергията, носеща се във въздуха. Интересно ми бе да проследявам инвенцията в музикално отношение, асоциациите и разговорите сред публиката… „Единение” е един опит, безценен както за организаторите, така и за участниците и присъствалите на трите незабравими дни. За мен е поредната крачка напред в моето пътуване в много отношения . А споменът – определено ще навява хубави емоции от красиво преживяване. ЕДИНЕНИЕ е всичко… Това, което се случи тези три дни в Двореца: аз, моите близки, ти и този, който чете това, чувствата ни, мислите ни, вълненията ни, Бог… Няма кратко описание, нито има правилно или неправилно, но пък ето че има една такава дума, която сама по себе си означава „сбор” на всичко в едно. Единение си е единение… Не се определя, а се усеща!!! Стоян Роянов Я-Я Много колоритен фестивал, на много красиво място с уникални артисти и изпълнители, също така с духовна стойност, не само музика, а и нов начин на

www.provo.bg живот. Всичко беше много на място, беше привилегия да го открием и остави в мен усещането за пространство, красота и изящество. Единение е за мен да опознаеш себе си и да станеш по-добър човек. Петър Миланов Много красиво място, различно от всички други фестивали, на които съм бил. Точно тогава очаквах бебе, точно по време на фестивала и то се роди живо и здраво, вече е на два месеца и половина… Голяма част от вниманието ми тогава беше насочено там, но спомените ми са свързани със страхотното преживяване… Сцената с дервишите беше жестока под този водопад, относно музицирането – много висока класа на турските музиканти, Теодосий с проект, различен от квинтета, сръбският хор… Първоначално единение ми звучи като сплотяване, единство… В случая на обединяване на музиканти от Балканите… Пейо Пеев Бях част от фестивала „ЕдинЕние“, който се проведе на едно прекрасно място – „Двореца“ в Балчик. Поздравявам организаторите за идеята и изпълнението на този проект. Ние като участници се чувствахме перфектно и точно на мястото си. Беше много хубаво да се срещнем и работим заедно, беше интересно да се срещнем и с турските музикални звезди от Таксим Трио, за първи път гледах и дервишки танц, беше невероятно изживяване за нас. За мен единение е сливането на дух и материя, сливането не само на твоите лични виждания, но и на тези, на останалите хора, с които се събереш и като участници, и като публика, за да стане всичко както трябва, да придобие завършен вид, да стане едно цяло.

мисли Генади Рашков Всичко, което искам да споделя за това „ново начало“, за този фестивал, наистина беше много хубаво… Лично за мен беше голямо преживяване, много красиво място споделено с много големи музиканти, музиканти с голяма буква. За мен единение е да можеш да споделиш това, което е в теб… да го споделиш, без да говориш, чрез музика. Серкан Алан Наистина не мога да кажа категорично откъде черпя вдъхновение – от дърветата, от водата, от природата ли!? Идва отнякъде, но откъде – не знам. Много е вълнуващо участието ни в този фестивал, в този състав за нас това е един от първите ни концерти. Невероятно красива природа на място, където културите ни се срещат. Аз лично много се забавлявах. Освен това името на нашата група е Yekpare, която има подобно на наименованието на вашия фестивал значение. Yekpare означава едно парче, парче, което свързва, обединява други по начин, по който те стават едно цяло. За мен има голям смисъл. Истината е, че изпитах много неща – спокойствие, като че съм си у дома, обстановка, която много предразполага. Начинът, по-който се отнасят всички, по който се доближават до нас… За мен е много приятно, отново и отново благодаря на всеки по отделно.

Брой 2, Година 1 (2012) Бурак Малчок В последно време много мислим относно ситуацията, в която се намираме – човечеството, в ситуация на безнадеждност и болка, защото по никакъв начин не можем да бъдем едно, да се обединим. И когато се запитаме има ли някакво решение и когато казваме, че нямаме, има едно малко нещо – две неща – любовта и позитивното мислене. Всички имаме неща, които обичаме, които са ни приятни и ни успокояват като семейството, приятелите и неща, които не обичаме, не са ни приятни, и които ни дразнят – като лошо държане, боклуци, мръсотии. Така или иначе ние обичаме и се отнасяме добре с приятните за нас неща, там няма някакъв проблем, ако успеем да се държим позитивно и благосклонно с нещата, които не обичаме, тогава можем да прегърнем всичко и да се отправим към решението. Считам, че единственото спасение не е да отритваме нещата, които не харесваме, а с широко сърце, позитивно и благосклонно, в мир да тръгнем заедно да ги решаваме. Су Гюнеш Оставям се на танца, отварям се, за да го почувствам… С усилия не можеш да направиш нищо – просто се оставям, на любовта, на благодарността… Когато правя това, в мен се отваря нещо различно – нещо, което не мога да обясня с думи. Вдъхновявам се от любовта, от благодарността, от досега си с природата, защото за мен всичко е свързано, всичко е Едно.

видение

www.provo.bg

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

видение

www.provo.bg

видение

„В“ като въртене Юлия Николова Следващия път, когато ви обземе желание да опитате нещо ново, защо не пробвате да се завъртите? (Юлия Николова)

Брой 2, Година 1 (2012)

Руми. Суфизъм. Дервишество. Дали нещо друго не е решил да ни поднесе този нео–дервиш, който дори няма претенции за такъв, въпреки че се върти. И то как! Неговият унасящ, подобен на вихрушка, подета от небето към земята или обратно, или защо не от всички посоки танц, ни изненадва. Обратно на очакванията, не идва, за да утвърди традицията и да я прокламира за все още жива. Предизвикателството, което отправя към нас е: Във време на загиващи традиции, оставаме ли ние живи? ЗияАзазисъссигурност–да!Утвърдителният отговор се крие в заразяващата страст на изпълнението му – не, не се крие, то блика и покорява. Теорията на Зия е минималистична – описва танца си като едно завъртане с многократна повтаряемост. Дали това не е модерното, еволюирало дете на sema? Но и определенията не го вълнуват особено. Зия

видение реализира себе си завъртайки се около света – както в буквалния, така и в преносния смисъл. Той представя танца си и води уъркшопи в около 15 държави годишно. Посланието, което ненатрапчиво успява да предаде, е колкото просто, толкова и космополитно. Чрез въртенето човек се освобождава и пречиства, неговата същност кристализира и благодарение на този вътрешен катарзис способността за осъзнаване се увеличава. Дори приема мащаби – светът се преоткрива с нови, по-изострени сетива, които са обърнати колкото навън, толкова и навътре. Всичко се върти – от многобройните вселени, галактики , планети, земята, до най-елементарните атоми в химичните съединения, които изграждат въздуха, водата, огъня и дори телата ни. В този контекст ние сме една малка вселена от въртящи се компоненти и да се въртим, би следвало да е също толкова естествено за нас, колкото и да ходим. Какво ни спира тогава? Тук на помощ идват простите и разбираеми правила на Зия за въртенето:

www.provo.bg 1. Контрол над ума, който често застава между нас и нови експерименти, като упорито се опитва да ни върне обратно в „зона комфорт“. 2. Дишане – основен помощник, който увеличава приливa на кислород и съответно издръжливостта. 3. Центриране на тялото, поддържайки го непрекъснато в една права мисловна ос спрямо земята (тук е моментът да осъществите смисъла на думите „стъпил здраво на земята”). 4. Упражняване, разтегляне на границите на телесните способности до краен предел и то не само с вяра, а експериментирайки на практика. Ако правилно следвате всички досегашни правила, то последното ще ви се отдаде без допълнителни усилия и почти автоматично. Поставянето на тялото в екстремни условия на свой ред го заставя да се освободи от всякакъв ненужен товар (ментален и физически), да открие нови обзори за

видение

сетивата и хоризонти за изява на Аз-а. Той се превръща както в пътешественик, така и в динамичен изследовател на самия себе си и света наоколо. Земята е сигурна опорна, но и отправна точка за смели откриватели. В случая спонтанността е напълно преднамерена и се оказва добър залог, тъй-като създава онова по-необходимо дори от въздуха поле за артиста, а именно – съзидателния, креативен спектър. А той, както знаем, е безкраен и е главният „виновник“ за създаването на това своеобразно нео-дервишество. Както признава самият Зия, той използва танца на дервишите – въртенето, като основен артистичен похват. Като такъв, въртенето се превръща в изкуство, което извисява, преобразява, вдъхновява и те кара да приемеш, че си роден да се въртиш… Мненията на участниците в уоркшопа, проведен в „Двореца“ Балчик, по покана на 3inSpirit, като част от цикъла „ЕдинЕние“:

Брой 2, Година 1 (2012)

Краси Прекрасно е усещането да се завъртиш с бясна скорост и да спреш винаги, когато пожелаеш с усмивка на лице, стабилно стъпил на земята, открил своя собствен свят, същност, лице, възможности, ограничения. За пореден път виждам как тялото ми говори в танца… виждам и чувам истински… Стилян Манолов Въртенето беше… любопитно предизвикателство… Изпитание на духа… Свобода от страх… Полет на съзнанието… ЕдинЕние… Благодарен съм на Зия, че ми помогна да преборя себе си, да се намеря и видя отстрани! Весела Георгиева „Навсякъде издирвам живот, който да си струва да живея, и знания, които си струва да знам. Никъде нямам корени и имам да ходя навсякъде.“ Срещата със Зия ме приближи

видение

www.provo.bg

с още една крачка към същността на тези думи на Шамс.

Деси Стоилова Сега съм различен човек. Благодаря Ви!

Яна Копчева „Да падам е като летене вятър, коса, перушина. вихрушка от думи, мълчание и усмихнатост. завъртането като люлка, като детска игра, като освободеност.“

Денислава Димова В началото танцът не е бил танц, той е бил техника за достигане на екстаз, когато танцьорът се изгубва, само танцът остава – никакво его, никой, който да манипулира, тялото се лее спонтанно. Когато движението е така тотално, че няма его, това е танц.

Симеон Нейчев „Завъртиш ли се с вяра и без страх може да усетиш, че си много повече от това, което мислиш, че си. Ти ставаш Той, Той става Онзи, който гледа през твоите очи и картината с думи не можеш да опишеш…“

Искра Иванова Продължавайте да търсите това усещане, това състояние на… ума и тялото.

Ирина Стефанова Въртенето е диалог с Вселената!

Това състояние на духа беше и е.. като скок надълбоко…в морето… или в небето, няма значение – и двете са интересни и се чудя до къде ли ще стигна…

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

99% и 1% Играта продължава Кой си ти, Зия Азази? Моля те, кажи и на мен, когато разбереш кой е той. В квантовата физика се обяснява ефектът на наблюдението (замервайки движението на кварките) – в момента, в който започнеш да замерваш кварките, те променят курса си – също и аз – в момента, в който си помисля, че съм разбрал нещо за себе си, скоро след това откривам точно противоположен потенциал на същото. Какво би искал въртенето?

да знаем за теб извън

Всички елементи имат един и същ източник. Те проявяват някои прилики, но имат различни, противоположни, противоречиви поведения. Някои са доста статични,

някои променяеми, а други – непредсказуеми. Същото е и с хората – сред това разнообразие, колкото повече упражняваме и разтягаме ума си, толкова по-гъвкави ставаме. Но между разтягането и нараняването има малко разстояние. Аз се движа основно по тази линия, като се опитвам да остана здрав и да съм гъвкав. Каква е основната идея, посланието което би искал да предадеш чрез своите уъркшопи? Увеличаването на физическата и умствена осъзнатост е ключа към по-висше съзнание, което прави човек хармоничен и конструктивен. Назови най-любимото за теб нещо или личност? Бог = кварк = vahdet-i vücud = единение.

видение

Изброй няколко неща, които те вдъхновяват да твориш? Краят и началото, екстремни моменти във времето и пространството (раждане, смърт, катастрофа, разлагаща се материя, щастието на някой, получил помощ, птица, рееща се сред буреносно небе, бежанци, прекосяващи морето в малка лодка, самотник, плачещ след раздяла с любим човек…) Ако ти вземем въртенето, какво ще остане от теб? Кола без колела не би била особено използваема. Въпреки, че не съществува голяма разлика между въглерода и кислорода – само два електрона, двата изглеждат съвършено различно. Тези различия при формирането ни напомнят, че във вселената има безкрайни вариации на материя и нематерия. Човечеството е най-сложната известна

www.provo.bg

микровселена, появила се след много дълго време – пространствено взаимодействие и безкрайни опити на материя и нематерия, както и всички останали организми на нашата планета. Галактиките, системите, звездите и черните дупки са просто разновидност на същото. В различни географски ширини, различни цивилизации с различни езици и в различни епохи са назовали това с различни имена като Алах, Бог, hashem, енергия, vahdet-i vücud, единство, единение и т.н. Увеличаването на нашите познания ни е помогнало да го разберем по-добре и да обновим терминологията и поведението си. Вероятно и за в бъдеще ще продължим да го преименуваме, но то Е каквото си Е, то е едно, единно и единосъщно.

странство

Брой 2, Година 1 (2012)

Е, приятелю мой Раян Иванов Раян Иванов е роден на 04.10.2001 г. в гр. Разград. Учи в ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Разград. Рисува от 5-годишна възраст. Пише разкази от 7-годишна възраст. Интересите му са предимно в областта на изобразителното изкуство и литературата. Лауреат е на Националния конкурс „Моите детски мечти“ – трето място в раздел проза (2012) и на Националния конкурс „В една вълшебна звездна нощ“ (2012) – първа награда за проза. С отличие от фондация „Човешката библиотека“ в „Копнеж за ученическо творчество 2012″. Активен участник в клубовете „Репортери“ и „Скаути“ към Център за ученическо техническо и научно творчество – гр. Разград. Най-малкият писател, включен в литернет.

странство

www.provo.bg

... Дервишите са хора, които изпадат в транс, докато танцуват. Те като че ли живеят за онези мигове, в които ще се завъртят и слеят с Бог. Гледката под водопада в двореца в Балчик, пълен с водни лилии, показа точно такъв момент. Да не говорим за музиката, която се носеше от цветните градини. Вълшебните цветя все едно прошепваха: „Приближи се още малко…“, а боровете, секвоите и елите, извисяващи се като богове над двореца, очакваха някой да попита: - Е, приятелю мой, хареса ли ти празникът „ЕдинЕние“, който ни събра?

...

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

видение

www.provo.bg

бектив

видение

Брой 1, 2, Година 1 (2012)

Един Е Ние, а „Е“ е любовта Десислава Маркова

бектив „От началото на моя живот аз търсих лицето ти и днес го видях“ Руми Да посрещнеш изгрева на слънцето на един от най-красивите заливи по черноморското крайбрежие. Да чуеш звуците на древния арабски духов музикален инструмент „Ней“ на брега на морето. Да слушаш неземна музика в цветните градини на любовта. Да се освободиш в танца на един дервиш. Да се преобразиш в едно тихо гнездо. Да наблюдаваш сема във водопад. Да отвориш очи със суфи музика. Да се съединиш. Да се единиш.

www.provo.bg Невъзможно е да останеш непреобразен, бидейки част от първото издание на етноарт фестивала „ЕдинЕние“. Неописуемо е изживяването, което организаторите на събитието ни дариха през отминалото лято в „Тихото гнездо“ в Балчик. Единственият начин да се потопиш в уникалната атмосфера на „ЕдинЕние“ е като видиш това лице със собствени очи. Всичко останало не може да се разкаже нито със снимки, нито с думи. Колко от изгревите ни могат да бъдат толкова красиви и ако ги пропуснем? В „ЕдинЕние“ влизаш Един, а излизаш с Ние. Остава само Е. Е е любовта!

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

видение

www.provo.bg

видение

www.provo.bg

тон

Брой 2, Година 1 (2012)

Фестивална България. Сектор музика. 2-ра част Добо Мързов Festum, festus (лат.) – празник В първото издание на PROVO започна нашата разходка из по-големите музикални фестивали на България, които се случиха през 2012 г. Целта е да се запознаем с по-популярните от тях и по този начин да се открием на световната фестивална карта – не просто от събитийна гледна точка, а и като отношение към тези музикални събития. Защото, както стана дума и преди месец, че българинът знае как да празнува (каквото и да било), е твърдение, което не подлежи на съмнение. Но възприема ли той музикалния фестивал като празник на духа е един друг въпрос. В миналото издание се спряхме на трите най-големи форума за тази година: SPIRIT of Burgas, Elevation и Sozopol Fest – July Morning. Сега предстои да разгледаме пет фестивала, посветени на джаза: Varna Summer Jazz, ДЖАZZ +, International Jazz Festival BANSKO, Пловдивски Jazz вечери и A to JazZ.

Varna Summer Jazz (http://www.vsjf.com/) Кога? 27-29 август 2012 Къде? Варненски археологически музей Джаз фестивалите са неизменна част от общата фестивална маса в страната ни. Друг е въпросът на колко от тях можем да

сложим етикета “джаз”, без да поглеждаме гузно встрани. Ще разгледаме пет музикални форума, определящи се като джаз фестивали. Един от малкото такива форуми и единственият от включените в този обзор, който с ръка на сърцето можем да наречем джаз фестивал, е Варненско лято. Началото му е поставено през 1992 г. по инициатива на украинския саксофонист Анатолий Вапиров, което го прави втория по дълголетие в България действащ джаз фест след този в Тетевен (основан пет години по-рано). Провежда се ежегодно в края на юли и началото на август в неизменно препълнения Английски двор на Варненския археологически музей, където се провежда от 2000 г. насам. Преди това негов дом беше Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна. На сцената му са се качвали сериозни имена от света на джаза сред които Трилок Гурту, Джон Сърман, Луис Склавис, Алберт Мангелсдорф, Мел Уелдрън, Вячеслав Ганелин, както и най-значимите български музиканти: Бели, зелени, червени, Акустична версия, Борисов биг бенд, Людмил Георгиев, Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов, Румен Тосков. Обществените дискусии в последните години се въртят около два основни проблема на фестивала: постепенния спад в нивото на канените участници и обстановката, в която изпълняват музиката си. По първия няма кой знае какво да се направи с оглед на постоянно свиващия се бюджет, който Община Варна отпуска за фестивала. Всъщност има – да се намерят спонсори, нещо обичайно и дори задължително за събитие от подобен род. За момента единствено връзките на Вапиров с музиканти от целия свят поддържа линията на стойностните изпълнители на сцената. Но е време да се помисли и за бъдещето на Varna Summer Jazz чрез едно по-стабилно частно финансиране.

видение

Вторият проблем е навалицата в двора на Археологическия музей, надвишаваща значително капацитета му, една част от която весело подрънква с бирени бутилки, вдига наздравици и с приповдигнат дух прави разбор на изминалия ден, в повечето случаи с гръб към сцената (не че ако беше с лице към нея това поведение щеше да е приемливо). Той може да се реши единствено с въвеждането на входна такса, която да редуцира количествено и съответно да рафинира качествено публиката на единствения джаз фестивал в 350-хилядна (х2 през лятото) Варна. Иначе тазгодишното 21-во издание в края на юли събра на едно място музиканти от България, Германия, Полша, Унгария и Гърция. В трите фестивални дни меломаните видяха Funkallero (България), Alexandrina Simeon Quintet (Германия), Leszek Mozdzer (Полша), GBG Project: Дончев/Ramond/Kugel/Захариев (България/Германия), Петър Момчев квартет

www.provo.bg

(България) и на финала Black Sea Quartet: Lantos/Horvath/Kiortsoglu/Вапиров (Унгария/Гърция/ България). Приятно слушане и малко по-тихо там отзад.

ДЖАZZ +

(http://jazz-plus.com/) Кога? 04 октомври – 05 декември 2012 Къде? София Лайв Клуб ДЖАZZ + също е сред сериозните джаз форуми в България и впечатление правят актуалните имена от световната джазфюжън сцена, участвали през годините: Торд Густавсен трио, Стенли Кларк бенд, Zuko 103, Дино Салуци, Ди Ди Бриджуотър, Tok Tok Tok, Елдиса, Ришар Галиано, Есбьорн Свенсон трио, Щефан Микус, Томаш Станко

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

тон

квартет, Дулсе Понтеш, Ян Гарбарек, Ману Каче, Роберто Фонсека, Елиадес Очоа, Трилок Гурту… Списъкът продължава още дълго и изглежда внушително дори за 8-годишната история на фестивала. И въпреки обхващането на по-отдалечени кътчета от все поразширяващия се спектър на съвременната джаз музика, ДЖАZZ + заслужава уважението, което получава ежегодно от меломаните. Дори и по-често, тъй като организаторите му поставят събития през цялата година извън фестивалната програма. Осмото издание на фестивала се проведе през късната есен, а не както обикновено през пролетта. За сметка на това чакането определено си струваше.

www.provo.bg

триото Йон Кристенсен/Йакоб Бро/Томас Морган (24 октомври), Backyard Jazz Orchestra от Германия (29 октомври), кореецът Юн Сун На и шведът Улф Вакениус (7 ноември), Рено Гарсия-Фонс от Франция (4 декември) и британското AKA Trio (5 декември). Качеството е високо, а разтеглените дати на фестивалните дни е доста добър подход за задържане вниманието на меломаните. Той елиминира и опасността от пренасищане, което наблюдаваме към края на фестивалите с по-дълга и наситена програма. Независимо през кой сезон се провежда и каква е програмната му структура, ДЖАZZ + безспорно е един голям плюс за развитието на музикалната култура в България.

На сцената на най-добрия клуб за жива музика в България се качиха аржентинската електротанго група Tanghetto (4 октомври),

видение

International Jazz Festival BANSKO

(http://banskojazzfest.com/) Кога? 4-11 август 2012

Къде? Площад “Никола Вапцаров”, Банско Преди близо 20 години в Банско открива клиника шефът на фестивала д-р Емил Илиев – известен дерматолог и иглотерапевт. Клиниката посреща гости от различни европейски страни, които, няма как, имат необходимост от изтънчени забавления. Започва цикъл концерти на известни български камерни музиканти, а също на джаз-изпълнители от ранга на Камелия Тодорова, Васил Петров, Людмил Георгиев, Вили Казасян, Пепи Славов, Румен Тосков, Митко Шанов и други.

Брой 2, Година 1 (2012)

За тези артисти красивото пиринско градче е откритие, а общата им мечта там да има джаз фестивал се сбъдва през 1998 (въпреки че стиловото разнообразие на този форум е твърде широко, за да може да се нарече джаз фестивал). За 14-те години от съществуването си Bansko Jazz Fest показа на българската публика Кенди Дълфър, Бени Голсън, Стив Хакет, Аксел Цвингенбергер, Игор Брил, Сергей Манукян, Фреди Коул, Соломон Бърк, Джейми Дейвис, Incognito, както и дежурните български участници Васил Петров, Камелия Тодорова, Хилда Казасян, Милчо Левиев. Тази година сред акцентите от пребогатата фестивална програма бяха изпълненията на Биг бенда на БНР заедно с Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова и Васил Петров, Кеко Форнарели трио (Италия), Чемпиън Фултън трио (САЩ), Аксел и Торстен Цвингенбергер (Германия), Speakeasies’ Swing Band (Гърция), The Merry Poppins (Австрия), Александрина

тон Симеон квартет (Германия), Ханс Дълфър бенд (Холандия), Mungo Jerry (Англия), Биг бенд Благоевград със солисти, Jazz Connection (Холандия), Seven Kings (Франция). Фестивалът в Банско още от създаването си преди 14 години е повод за повдигането на стария спор дали подобни отворени стилово събития помагат или пречат за разпространението на джаза в България. Джаз пуританите поддържат мнението, че така се измества фокусът от истинските джаз артисти, докато по-либерално настроените фенове смятат, че чрез това прекрачване на джаза в по-популярни стилове той достига до по-широка публика. Чиято и теза да подкрепя, в крайна сметка нищо му пречи на човек в началото на август да отскочи до Банско и да се наслади на съчетанието от красива природа, чист въздух, вкусни гозби и музика, която някои наричат джаз.

www.provo.bg

Пловдивски Jazz вечери (http://www.plovdivjazz.com/) Кога? 25-27 октомври Къде? Драматичен театър Пловдив Международният фестивал „Пловдивски Jazz вечери” се организира за първи път през 2005 г. Негов артистичен директор е Милчо Левиев, а първото му издание включва музиканти от България, Гърция, Украйна, Италия, Македония и предизвиква изключителен интерес. Тази година се проведе осмото издание на фестивала, като организаторите отново предложиха на пловдивската публика сериозни имена от световната сцена: китарния

видение

българо-италианския проект Веселин КойчевРикардо Киарион, подкрепен от Христо Йоцов и Димитър Карамфилов; Теодосий Спасов осемзвезден проект; Михаил Йосифов секстет; Малхас джаз бенд (Армения), воден от бащата на арменския джаз (както го нарича сп. “Downbeat”) Левон Малхасян; проектът Сетстат от Македония и Бил Еванс Соулграс (САЩ). Пловдив си е Пловдив. Там джазът се чувства като у дома си и е един от многото елементи, които правят този град толкова привлекателен за почитателите на изкуството. А ако се намерят повече средства за финансиране съм сигурен, че “Пловдивски Jazz вечери” ще се превърне във водещ джаз фестивал в България.

A to JazZ

(http://www.atojazz.bg/) Кога? 28-30 юни 2012

Брой 2, Година 1 (2012)

Къде? Докторската градина в парк София Прибавяме и A to JazZ към раздела с джаз фестивалите, тъй като той бе създаден миналата година именно като такъв. Под надслов “Америка на джаза” първото му издание проследи развитието на свободната музика от нейните млади години на диксиленда, през суинг ерата, мейнстрийм епохата от средата на ХХ в., та чак до наши дни. Retro Blue Dixie, Sentimental Swingers, Венци Благоев Mainstream Jazztet с участието на Антони Дончев, Живко Петров с JP3, Open Ended, Монти Айдем с Браз асоциация биг бенд, Михаил Йосифов секстет и диджеите от The Smugglers Collective – това бяха основните действащи лица тогава, които доста обстойно и придържайки се към хронологията (за което заслуга има Петър Димитров, музикалният директор на фестивала, селектирал участниците) представиха първите сто години от живота на джаза. Второто издание на A to JazZ обаче, което

тон се проведе в края на юни, някак рязко обърна гръб на тази джаз линия. Мотото му беше “Soul of America” и наблегна на фънк и соул звученето. Дали тази втора стъпка е логично продължение на първата или е крачка в страни от поетата преди година посока, всеки сам може да прецени. Отново направи впечатление приятната селекция, отговаряща точно на тазгодишния слоган на фестивала: прекрасното българско джазфънк трио High Time, англичаните Reel People, Рут Колева, американския соул певец Frank McComb, младите фънк фурии от София SouthWick и американската R&B дива N’dambi. Имайки предвид, че сред основните организатори е фондацията “Америка за България”, можем да предположим желанието на A to JazZ да покаже американската музика от повече гледни точки, въпреки че е създаден като джаз фестивал. Хубавото в случая е, че

www.provo.bg това се случва в България с участието на много български музиканти. Това са петте най-популярни имена, които свързваме с думите „джаз, фестивал и България“. Един от изводите, до който не е трудно да се достигне, е, че под логото на джаза се промъкват все повече стилове и течения, свързани все по-малко с него. Това, разбира се, не е тенденция само за нашата страна и всъщност е един от малкото начини тези форуми, посветени на некомерсиалната музика, да оцелеят. Въпросът, както баналното клише гласи, е в мярката. От друга страна е завидно дълголетието на някои от тях, което е и доказателство за необходимостта да ги има. Необходимостта да общуваш с джаза така, както можеш да го направиш само в залата, в клуба или в парка – когато ти, музикантите и музиката сте едно цяло.

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

видение

www.provo.bg

фили

Кажи ми няколко думи и аз ще ти кажа какъв си!

ДИСТАНЦИОННИ БЛИЦ АНКЕТИ

2 Д О З И ЕП

фили

Портрет на Мартин Христов Мартин Христов е роден на 5 Март 1974г. в град Варна. Като дете е известен в града като виден хаймана. По-късно с възпитателно-педагогическа цел е изпратен от родителското тяло в средно военно училище, което завършва през 1992г. с почти отличен успех. Следват няколко години, които той не помни ясно, като естествения завършек на този период са 3 почти завършени висши образования по Маркетинг в международния бизнес, Социална психология и ТВ и Кино режисура. През 1999г. нещо се счупва в него и решава да започне да се занимава с изкуство, което от мнозина в началото е определено като пошло. А именно: автор на отдавна забравените ТВ предавания „Остро“ и „Кафе с райбер“ в отдавна забравени варненски кабеларки. По-късно бележи лек възход, започвайки работа едновременно като сценарист и режисьор на култовото предаване „Тутурутка“ и като репортер във вестник

www.provo.bg

„Стандарт“. Паралелно с това заедно с Мишо Шамара и Еди Багдасарян създава известното студио Magic Flame Pictures – произвело едни от най-култвите български музикални клипове за времето си – пример: https://www.youtube.com/ watch?v=PnypzDc2258 Следва лек кръчмарски период, изразен в създаването на веригата R’N’B Club със заведения във Варна, Велико Търново, София и Хасково. След това рязко му писва от всичко и решава да стане софиянец. 7 дни по-късно започва работа като сценарист на емблематичното предаване „ШАШ“ по БНТ. Поради тази причина БНТ взема решение да спре предаването, но това не го отчайва… Започва да работи директно с рекламните отдели на Coca-Cola и Procter and Gamble. След като последните решават да оттеглят въпросните отдели в Румъния, Мартин 2 години прави концерти в Каварна и София с имена като Whitesnake, Scorpions, Steve Vai, David Copperfield. Паралелно с това 2 години работи тясно и с българската банда D2. Като всичко хубаво на този свят този период свършва и Мартин Христов

фили сключва граждански брак през 2007г. Това го принуждава да се хване на сериозна работа срещу редовна заплата. След кратка безславна кариера като сценарист в Global Films започва работа като първи асистент и режисьор в същата фирма (нелогично, но факт) и работи над предавания като „България търси талант“, „Страх“, „Пълна Лудница“. Решил, че повече няма смисъл да се занимава с неща, които не му се отдават започва работа като главен координатор на Национално Движение „България си ти“ http://BulgariaSiTi.com/, където се занимава с редица благотворителни и социални инициативи. Генералният извод дотук според Мартин е, че „дупе знае и 2, и 200 и че човек не трябва да се превъзбужда“. 1. Какво знае Гугъл за теб? Хахахаха! Не мисля, че искам в Гугъл да пише за мен… По-важно е какво ще пише на гроба ми един ден… Важното е човек така да живее, че това, което ще пише на гроба му, да кара хората, да се усмихват! 2. Кой би могъл да ни каже останалото? Всеки друг, но не и Гугъл. 3. Колко често се поглеждаш през очите на другите? Напоследък все по-често. Ако човек не го прави в сегашната българска действителност, значи е загубил човешкото в себе си. 4. Какво се вижда от твоята „камбанария“? Това, което се вижда от моята „камбанария“, не би трябвало да е гробище, но за съжаление – все повече заприличва на такова (Егати готик интервюто се заформи..?!!)… 5. Ако има смисъл в нещо то е…? Ако има смисъл в нещо, то е в това да се мисли, но да не се забравя, че трябва и да се действа… Иначе е философстване!

Брой 2, Година 1 (2012) 6. Най-дразнещото за теб е…? Дразня се, че повече хора в България не се дразнят! 7. Кое би променил в себе си? Вече съм на възраст (38 г.), в която човек трудно се променя… Виж – бих доразвил и усъвършенствал доста неща. Човек трябва да се развива, докато е жив! Един от малкото ми страхове, е един ден да си умра като невежа… 8. А в другите? Никога не бих променил хората! Те трябва да са убедени, че имат нужда да го направят сами… Виж – провокирам ги с удоволствие! Това ми е работата и аз я обожавам!!! 9. Колко често казваш: Не мога? За съжаление – все по-често! Все повече неща в живота ми започват да зависят извън мен и това не ми харесва… 10. Кое е най-провокативното нещо, което си правил? Ако въпросът ти е насочен към живота ми – може би да се науча да уважавам мнението на околните – независимо колко не ми харесва… 11. Каква е най-голямата провокация спрямо теб? Ако трябва да бъда буквален – срещу мен пуснаха фалшив сигнал от името на Adobe до ГДБОП, в който се твърдеше, че съм един от най-големите ползватели на нелегален софтуер в България… 12. И какво направи? Отидох в централа на ГДБОП и се „предадох“ доброволно. Пихме по едно кафе с момчетата, посмяхме се и се прибрах в къщи. 13. Ти си про… ПроСТ.

фили

www.provo.bg

Портрет на Нейчо Петров-Реджи Нейчо Петров (с псевдоним Reggie) е роден на 28.07.1986 г. в град Добрич. На 9 години започва да свири на акордеон в продължение на пет години. Но музиката го влече много преди това, и изразът на това влечение са безбройните часове, прекарани в слушане на множество певци и групи. Страстта му към музиката е наследствена, тъй като и родителите му са музиканти (баща – акордеонист и майка – пианист), но в момента вече не са действащи музиканти и практикуват друга професия. За Нейчо приоритет си остава не толкова свиренето на някакъв музикален инструмент, а по-скоро пеенето. Затова се е явявал на конкурси за детски песни към Център за работа с деца, град Добрич. През 2001 г. завършва ОУ „Христо Смирненски”, Добрич, след което учи в Езикова гимназия „Гео Милев” в град Добрич. През 2005 г. се дипломира с два западни езика – английски и немски. След гимназиалното си обучение се мести в морската столица и кандидатства

в Икономически университет – Варна. Получава бакалавърска степен през 2009 г. на новата за България специалност „Икономика на недвижимата собственост”. Междувременно работи като продавачконсултант в к.к. Златни пясъци, където се запознава с музикалния ръководител на група „Jokers” Валенти Вучков. Той кани Реджи и сестра му Тони в екипа на Jokers Club – Варна, който по това време се открива като първия unplugged live клуб с жива музика и междувпрочем е един от най-посещаваните и до момента. Двамата работят там като пеещи сервитьори, иновация в тази сфера, в продължение на една година. В периода 2006–2007 г. работи като барман в дискотека, същата позиция и във нашумял варненски клуб, а след това и като управител на плажен бар на морето. Две години по-късно е назначен на позицията музикален мениджър в клуб „Blaze” – Варна, който тепърва отваря врати и Нейчо успява да превърне в един от

фили водещите сред конкурентите му. През 2009 г. Нейчо участва активно в създаването на множество музикални проекти „Страци и приятели”, „REJOIN”, „Out-Of-The-Box” и „GO+SPELL” – госпъл хорал и продължава и да пее в Jokers Club, но вече е само певец. Реджи заема и основна роля в концерта „Една любовна вечер в Операта“ с участието на Орлин Павлов, фестивала „Август в изкуството“ в три различни състава , печели отличителен знак на STALKER, реализира авторски песни и др. В тези проекти той участва с голяма част от известните варненски музиканти, като Страцимир Павлов, Чавдар Гочев – Чарли, Валери Ценков, Evolution Band, Пресияна Маркова, Стоян Роянов- Я.Я., Пламен ПеевЛамби, Тони Петрова, Нейко Бодуров, Dj Jijo и много др. През 2011 година, заедно със сетра си Антоанела Петрова, той участва в музикалното риалити предаване „X factor“. На 43 -тото издание на един от найстарите конкурси за авторска песен „Златна пролет“, Нейчо Петров печели награда за млад и креативен изпълнител с песента си “Say”. Междувременно последват концертът „Титаник Бенд 100″ , фестивалът „Варненско лято 2012″ заедно с La Migra Crossover Project, в които Реджи участва с авторски песни и изпълнения, The Beatles Project, фестивалът „ЕдинЕние“ с организатор Стефан Щерев и др. През 2012г. Реджи и сестра му Тони Петрова създават „Посоки : Париж“ с участоето на Надежда Гушерова – спектакъл, съчетаващ визуално, актьорско и музикално изкуство, претърпял огромен успех сред варненска публика. Последват празничен коледен концерт с Деси Тенекеджиева и Варненска Филхармония, записи на авторски песни с брас бенда на БНР, както и други авторски творби, съпродуцент на които е Music Clinic Records. Стиловете, в които той се изявява са джаз, фънк, соул, R&B, боса нова, блус и етно.

Брой 2, Година 1 (2012) 1. Какво знае Гугъл за теб? Нейчо Петров/Реджи – артист и изпълнител. 2. Кой би могъл да ни каже останалото? Нейчо Петров/Реджи и може би близките до мен хора. 3. Колко често се поглеждаш през очите на другите? Достатъчно. Опитвам се да се гледам обективно, за да имам реална преценка. 4. Какво се вижда от твоята „камбанария“? Ха! За моя радост заради това, с което се занимавам, виждам много красота и хармония, но не отричам, че понякога има и много „грозотия“, която обаче се опитвам или да игнорирам, или в най-добрия случай да променя към добро… 5. Ако има смисъл в нещо то е…? Мога да говоря много за смисъла, но ще опитам така: да създаваш красота, да оставяш смислени дири зад себе си, да вярваш и да твориш – да обичаш… 6. Най-дразнещото за теб е…? Неосъзнаването на някои неща… Инертното мислене, дори и моето понякога, злоба, негативизъм заради самия негативизъм, душевната нехигиеничност, вземете си сух пакет за този въпрос, но предпочитам да мисля за нещата, които ме радват! 7. Кое би променил в себе си? Много неща… За някои от тях дори не подозирам все още… Но има време, надявам се, тепърва да ги откривам. Промяната е важно и отговорно нещо! 8. А в другите? Нищо насила… Всеки сам решава и съответно е за негова сметка, ако ми се поиска или се наложи, бих дал мнение, съвет, критика дори… Но само осъзнатият избор

фили наистина променя. Колко много ми се е искало на моменти просто да мога да променя някой! 9. Колко често казваш: Не мога? Казвам… и не е ок! Човек е такова „животно“, че лесно намира оправдание и извинение и дори сам се лъже, че това е свръхнормално… Но така е понякога, няма как! Затова сме хора, за да не можем нещо и да се опитваме… 10. Кое е най-провокативното нещо, което си правил? Ами в музикално отношение предизвиквам себе си често, предизвиквам и публиката – към това да се открият, да отворят сетивата си, да усещат, да участват и да предизвикат сами себе си. Желанието ми

www.provo.bg е да предизвиквам инвенция и нещо все подобро… 11. Каква е най-голямата провокация спрямо теб? Да запазя ценното и да се отърся от неща, които не са полезни за мен самия. Да не губя вяра понякога… 12. И какво направи? Как? Надявам се „тръгнах“… и продължавам! 13. Ти си про… Про-сто човек!

фили

Брой 2, Година 1 (2012)

Портрет на Надежда Панайотова Надежда Панайотова e родена на 26.12.1979 година в гр. Шумен. Завършила е НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалности Публична реч и Актьорско майсторство за драматичен театър. С множество роли на сцените на ДТ „Стоян Бъчваров“ и ДМТ „Ст. Македонски“, в алтернативни градски пространства и пътуващи представления като: Сузана в “Дамски шивач” от Жорж Фейдо, реж. Румен Велев, Мартирио в “Домът на Бернарда Алба” от Ф.Г. Лорка, реж. Стоян Радев, Вена в “Големанов” от С. Костов, реж. Ал. Илинденов,“Какъв прекрасен свят” мюзикъл, текстове Л. Станев, реж. Д. Данаилова, Дойката в „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир, реж. Десислава Боева, г-жа Терзийска в „Службогонци” от Иван Вазов, реж. Пламен Панев, Снахата в “Български работи” по текстове на поп Минчо Кънчев, реж. Пламен Марков, Оливия в „Странната двойка“ от Н.Саймън, реж. Андрей Аврамов,

Ивон Феева във „Време да обичаш, време да умреш” от Фриц Катер, реж. Гергана Димитрова, Медицинска сестра в „Крум“ от Ханох Левин, реж. Явор Гърдев, „Срещнали се два дявола“ по Елин Пелин реж.Н. Сейкова, Милка в „Член 223″ от Ст. Л. Костов, реж. А.Илинденов, Анжелика в „Жорж Данден“ от Молиер, реж. С. Ристевска, Джуниър в „Псета“ от Г. Велчовски, реж. Георги Велчовски, Зара в „Зарови ме в небето“ от Ал. Чакъров, реж. В. Тамахкяров, Сива госпожа в „Момо“от М. Енде, реж. Веселин Димов, Керъл Мелкет в „Черна комедия“ от П Шафър, реж. Б. Чакринов, Соланж в „Слугините“ от Жан Жоне, реж. Мл. Алексиев, Рея в „Рея“ от П.Стоянов и Здрава Каменова, реж.Петко Стоянов-Protext 5-АСТ „36маймуни“, Инес в „Зоро“ – мюзикъл по музика на Gipsy Kings реж.Б.Илиев, дир.И.Богданов, Maйката в „Праехидно“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, реж.Гергана Димитрова-спектакъл на

фили асоциация за свободен театър „36 маймуни“ в „Suspacious“-Cофия, Maрия-Магдалена в „Исус Христос суперзвезда“-Ен.Л.Уебър;Т. Раис; реж. Б.Илиев; дир.И.Богданов, Дафина в “Свекърва” от Антон Страшимиров, реж. Ал. Илинденов, свободна сцена-Варна, Една Първайнс в “Хлапето”, мюзикъл от Жолд Пожгай, реж. Г. Кайцанов, Варненска детска опера,Кристи в “Ще те накарам да се влюбиш” мюзикъл, текстове Н. Йорданов, муз. Х. Агасян, ДМТ”Стефан Македонски”, София. Дублажи: Вироглава в “Как да си дресираш дракон”, анимация на Dream Works, 2010; Рапунцел в “Рапунцел и разбойникът”, анимация на Disney, 2011; Мери в “Мъпетите”, анимация на Disney, 2012 С награди от Национален конкурс “Лайош Кошут”, Награда на съюза на артистите в България, Шумен 2006, Международен музикален фестивал “Откритие”, Награда за перспективен млад изпълнител, Варна 2003, Национален конкурс за оперета и мюзикъл “Мими Балканска”, проведен в ДМТ “Стефан Македонски” лауреат, София 2002. Асистент по правоговор в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ 1. Какво знае Гугъл за теб? Гугъл сам може да отговори. 2. Кой би могъл да ни каже останалото? Останалото само аз, всяка друга информация ще бъде приблизителна . 3. Колко често се поглеждаш през очите на другите? Самонаблюдението не е полезно нито на сцената, нито в реалния живот, но виж да погледна света през очите на другия е съвсем друго нещо (в крайна сметка аз съм само прашинка), опитвам се да го правя съзнателно-често, дава ми отговори на много въпроси.

www.provo.bg 4. Какво се вижда от твоята „камбанария“? Свят от много неосъзнато – объркани хора. И аз съм част от него. 5. Ако има смисъл в нещо то е…? Истината. 6. Най-дразнещото за теб е…? Лъжата. 7. Кое би променила в себе си? Обсебващото чувство на страх. 8. А в другите? Страхът, който ги кара да мислят само за себе си. 9. Колко често казваш: Не мога? Винаги когато не мога, защото “Донейде знаем…”. 10. Кое е най-провокативното нещо, което си правила? Провокацията е като импровизацията в джаза, изисква сериозен професионализъм, природна интелигентност и се ражда импулсивно. Ако някога съм провокирала някого в този смисъл, бих се радвала. 11. Каква е най-голямата провокация спрямо теб? Бог ми изпраща непрестанни провокации. 12. И какво направи? Опитвам се да бъда рефлективна. 13. Ти си про… Оставям на вашето въображение.

фили

Брой 2, Година 1 (2012)

Портрет на Валентина Венциславова Валентина Венциславова е родена на 12.03.1979 г. във Варна. Завършила е “ПиАр и журналистика” във ВСУ „Черноризец Храбър“ и е Мама на 7 годишен сладур. За първи път излиза на модния подиум през 1999 на Фестивала на Висшата и Авангардна мода в София (представяйки колекция на Мартин Кеворкян). През 2000 печели титлата Мис Варна. Малко след това второто място на конкурса Мис Туризъм България, което й дава право да представи страната ни на Бахамите, участва и в конкурса Мис Американ Дрийм. Подвизавала се е като мениджър в рекламния отдел на Дарик Радио и кратковременна изява като водеща на ТВ шоу по кабеларка. През 2001 година заминава за Испания, където работи за една от найдобрите испански модни агенции и пътува постоянно до Париж, Милано, Мадрид и др. като работи с Martina Klein, Eugenia Silva и Xavi Moya (публикация в Vogue Italy). През 2009

завършва курс “Asesoria de Imagen and Personal Shoper” и работейки като стилист, но бързо открива, че не това е нейното призвание. Започва да снима, като снимането от хоби се превръща в нещо, което прави всеки ден и вече втора година работи като моден фотограф. С Daniell Arguello снимат Barcelona Fashion Week (summer and winter editions) и подготвят модни филми с дизайнерски колекции и късометражни репортажни филми, като последния е за Social Media Week Barcelona. През лятото на 2011 участва в съвместен проект за плажно заведение (chiringuito), но за едно лято разбира, че това ограбва времето и енергията и за работа и приключва тази авантюра. Октомври 2012 е първото й участие в съвместна изложба за черно-бяла фотография. Понастоящем – снима ли, снима Последната седмица на януари 2013

фили предстои Fashion Week Barcelona, след което – Cibeles Fashion week Madrid, където също ще снима с backstage достъп.

1. Какво знае Гугъл за теб? Много малко знае…някои подробности и детайли свързани с работата ми. 2. Кой би могъл да ни каже останалото? Аз бих могла предполагам и малкото сърдечно близки хора. 3. Колко често се поглеждаш през очите на другите? Непрекъснато, неволно ми се случва, в смисъл, че не се старая да го правя, но все повече разбирам колко това има значение да можеш да се погледнеш през очите на другия…в последните години по-често ми се случва, преди не беше така, не обръщах толкова внимание… 4. Какво се вижда от твоята „камбанария“? Забелязвам много красота и неповторими образи във всичко, затова и обичам да снимам… Разполагам с моят незавършен свят, който се стремя да усъвършенствам и хоризонта пред мен – провокиращ всичко това, което все търсим, често намираме, и пак не ни стига. 5. Ако има смисъл в нещо то е…? Да създаваш добро и красота! Има смисъл в това да вървиш напред, да се стремиш да търсиш смисъла в доброто и истината, и да изпитваш удоволствието от това да го намираш. 6. Най-дразнещото за теб е…?

www.provo.bg Предателството между хората, лицемерието, лъжата и всичките „криви форми“ и манипулации. Всеки от нас е използвал лъжа, неволно ли, нарочно ли, или благородно и е бил свидетел как лъжата има силата да променя човешките съдби. 7. Кое би променила в себе си? Не съм много сигурна, може би склонността ми да премислям нещата по 954 пъти. 8. А в другите? Другите – това сме ние. Аз вярвам, че хората се променят. Рядко заради някого, рядко дори заради себе си, но се променят! 9. Колко често казваш: Не мога? Случва се, не всичко мога, но се опитвам, когато кажа, че не мога да съм искрена. Различно от случаите, когато не искам. 10. Кое е най-провокативното нещо, което си правила? Най-провокативното нещо няма, може би би било нещо свързано с личният ми живот. 11. Каква е най-голямата провокация спрямо теб? Провокация си беше в един момент да приема някои неща такива, каквито са, без да се опитвам да разбирам или променям - Es lo que hay, както казват los españoles и приключват на момента. 12. И какво направи? Оцелях някак. 13. Ти си про… Оставям на вашето въображение.

фили

Брой 2, Година 1 (2012)

Портрет на Доника Ризова Доника Ризова публикува за първи път свой текст във вестник, когато е на 14 години. Близо 10 години се учи на занаят в Дарик радио. Започва като репортер. По-късно става Главен редактор отговарящ за Северозападна България. Участва в специалните летни радиопроекти заедно с Мартин Карбовски, Нина Александрова, Мария Йотова. През май 2011-та става част от стартиращата медийна група „България он ер“. Автор и водещ на предаването „Медиите ON AIR“, което се излъчва всяка събота в 11 часа по телевизията и радиото. В него журналисти, пиармени, студенти, преподаватели, психолози и медийни анализатори коментират актуални теми от седмицата. През декември 2011-та поема публичните комуникации на медийната група. Днес

Съюзът на българските журналисти и връчи специалната награда „Златното перо“ в категория: Телевизия. Доника е майка на две деца – тийнейджърка и син на 5. В „свободното си време“ пише за сайта „Аз чета“, гледа реклами в youtube или избира следваща дестинация за „бързо бягство“. 1. Какво знае Гугъл за теб? Днес предполагам, че новината за наградата на СБЖ „Златното перо“ ще излезе като първа в търсенето за мен. И че пиша за сайта „Аз чета“. Нещо, което напоследък не правя, а имам нужда да подновя. Иначе всичко вече е в мрежата. Google Earth пусна снимки на затворническите лагери в Северна Корея. Явно знае всичко за всеки. 2. Кой би могъл да ни каже останалото? Семейството ми, приятелите.

фили 3. Колко често се поглеждаш през очите на другите? Всеки ден. Работя в телевизия. Винаги някой има коментар. 4. Какво се вижда от твоята „камбанария“? Море. И че ние гребем в различни посоки. 5. Ако има смисъл в нещо то е…? Децата. 6. Най-дразнещото за теб е…? Войнстващата простотия. И че Бай Ганьо е жив. 7. Кое би променила в себе си? Желанието да разрешавам конфликти предимно по мирен път. Предполагам, че една засада понякога може да свърши повече работа. 8. А в другите? Да станем по-отговорни към природата. Нали сме взели Земята назем от децата си. Не сме я наследили от родителите си за да пилеем. 9. Колко често казваш: Не мога? Някъде около 20-тата коремна преса. Или на

www.provo.bg втория ден от диетата. 10. Кое е най-провокативното нещо, което си правила? Обикалях едно лято България, Сърбия и Румъния с Нина Александрова от Дарик радио. Карах малка, счупена кола, нямахме много пари, бяхме млади и любопитни и често попадахме в забавни ситуации. Правихме репортажи за българските общности, което и до ден днешен не е безопасно занимание на чужда територия. 11. Каква е най-голямата провокация спрямо теб? Провокация е дума с няколко значения. Едно от тях е предизвикавам. В този смисъл предизвикателства има всеки ден. А провокациите идват от ситуации, в които някой забравя, че няма последна инстанция. И започва да се държи като такава. 12. И какво направи? Правя най-разумното според мен – сменям канала или му взимам думата. 13. Ти си про… ... сто човек. С всичките човешки копнежи и несъвършенства.

фили

Брой 2, Година 1 (2012)

Портрет на Владислав Христов Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Експериментира в областта на кратките литературни форми и фотографията. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат. Издадени книги – „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (стихове, 2012). Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку на свободна тема (2010). Член e на The Haiku Foundation – организация събираща водещи майстори на хайку от цял свят. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в сайтове и списания като „Simply Haiku“, „Whirligig“, „Sketchbook“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“, „Notes from the Gean“, „LYNX“, „Naiku Heute“, „Asahi Haikuist Network“, „The Mainichi Daily News“ и др., част са от международни хайку антологии

100

и сборници. През 2012 г. негови хайку публикуват изданието на Американската хайку асоциация „Frogpond“ и най-голямото руско издание за хайку „Улитка“. Има номинирани хайку на конкурсите – „Cherry blossom“, Канада и „World Haiku Association Haiga Contest“, Япония. Текстовете му са превеждани на английски, немски, френски, японски и руски езици. Инициатор е на първия национален конкурс за фото-хайга „Сезони“, публикуването на „Основи на хайку“ от Джейн Райкхълд на български, по негова инициатива се осъществява и благотворителния проект „Оризови полета – фотографии и хайку“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г. 1. Какво знае Гугъл за теб? Мисля, че е по-важно какво аз знам за Гугъл, а това което знам не е много, тоест Гугъл не се нуждае от много познание.

фили 2. Кой би могъл да ни каже останалото? Думите, но не им вярвайте, ако са казани от мен, ако са казани от друг още по-малко. 3. Колко често се поглеждаш през очите на другите? Ежедневно, понякога е плашещо друг път направо – страшно. 4. Какво се вижда от твоята „камбанария“? Трябва да питам гълъбът, който е кацнал на нея. 5. Ако има смисъл в нещо то е…? Смисъл има във всяко едно нещо, толкова много смисъл колкото и безсмислие, но това не бива да ни отчайва или радва. 6. Най-дразнещото за теб е…? Че всичко се движи понякога прекалено бавно, че всичко се движи понякога прекалено бързо. 7. Кое би променил в себе си? Късно е за промяна, но пък е толкова сладко да се научиш да се понасяш такъв какъвто си.

www.provo.bg 8. А в другите? Нямам толкова излишно време и енергия за да променям другите, а и не искам да им отнемам удоволствието да воюват със себе си. 9. Колко често казваш: Не мога? Много често, когато имам по-интересно нещо с което да се занимавам. 10. Кое е най-провокативното нещо, което си правил? Провокативно е категория, с която не си служа често защото е много субективна. Бягам от самоцелните провокации, преди ги търсех, сега не са ми толкова интересни. 11. Каква е най-голямата провокация спрямо теб? Нима това да си жив не е най-голямата провокация. 12. И какво направи? Продължавам напред…. 13. Ти си про… ... фесионален майстор на фантасмагории.

101

фили

Брой 2, Година 1 (2012)

Портрет на Мартин Георгиев В своята творческа дейност Мартин Георгиев е работил като композитор и диригент с водещи международни колективи, сред които Симфоничния Оркестър на БиБиСи, Лондон; Брюкселската Филхармония; Лондонската Блуумсбъри Опера; Националния Оркестър на Белгия; Операта в Aлдебург, Великобритания – Оперния Театър на Бенджамин Бритън; Ensemble Musiques Nouvelles, Белгия; Azalea Ensemble, Лондон; Manson Ensemble, Лондон; Симфоничния Оркестър на Лондонската Кралска Академия, както и водещите Български оркестри – Оркестъра на Българското Национално Радио, Софийската Национална Филхармония, Варненската Филхармония. През новия сезон той е Композитор на Хайделберг 2012-13, където предстои премиерата на най-новата му симфонична творба „Тайната“, поръчана от Хайделбергския Симфоничен Оркестър, който ще направи премиерата под

102

диригентството на автора. Георгиев ще бъде и Асистент-Диригент на Кралския Балет вКралската Опера Ковънт Гардън в Лондон през 2013. Завършил е Магистратура по Дирижиране в Кралската Академия за Музика в Лондон при Колин Метърс, Сър Колин Дейвис и Джордж Хърст, за която му е присъдена мемориалната награда Фред Саутхол от Кралската Академия, както ипрестижни стипендии от ABRSM (Обединения Борд на Кралските Училища за Музика); Кралската Академия, Лодон; Национален Фонд „Култура“; Община Варна и Международна Фондация „Св.Св. Кирил и Методий“. През 2012 Георгиев приключва своето Докторско изследване (PhD) по Композиция в Кралската Академия за Музика и Университета на Лондон, с главен научен ръководител Др. Филип Кешиън, консултанти: Сър Питър Максуел Дейвис, СърХарисън Бъртуисъл, Джулиан Андерсън и Колин Матюс, и престижни

фили научни стипендии от Фондация Уингейт, Алан&Неста Тръст и Сър Ричард Стейпли Тръст. В рамките на това изследване той развива нова композиционна техника – «Морфираща Модалност». Този нов подход към модалността и хармонията развива основни принципи от теорията и практиката на Българската и Византийската Православна Църковнопевческа традиция, вдъхновена е от техниката на «Морфиращите Образи» от визуалните изкуства, и е информирана от съвременни изследвания в областта на Музикалната Когнитивна и Перцептивна Психология и Психоакустика. Носител на Голямата Награда за Симфонична Композиция по случай 75-тата годишнина на Софийската Филхармония и лауреат на Международният Композиторски Форум в Брюксел, Белгия през 2004, 2008 и 2011. Лауреат е на наградата в памет на Сър Хенри Ууд от Лондонската Кралска Академия и финалист на наградата Хиндемит в Германия. Негови композиции са дирижирани от Мишел Табачник, Паскал Рофе, Франк Олу, Росен Миланов, Джесика Котис, Диан Чобанов. През 2009 първата Опера на Георгиев получава световната си премиера в Лондон под патронажа на Лейди Шолти, Сър Чарлз Маккерас и Ендрю Ричи. Завършил е Дирижиране и в София при Проф. Васил Казанджиев по програма на ABRSM, за което му е присъдена престижната международна стипендия за Магистратура в Лондон. Завършил е с пълно отличие Дирижиране, Композиция и Ударни Инструменти в Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров“, София при Проф. Пламен Джуров, Проф. Красимир Тасков и Проф. Татяна Кърпарова. Възпитаник е на Националното училище по изкуствата „Д. Христов“ Варна,където е завършил

www.provo.bg с Национална Диплома от Българското Правителство, присъдена за особени постижения и награди в областта на музиката. Завършва със специалности: Ударни Инструменти при Далила Неделчева и Композиция и Дирижиране при Проф. Милко Коларов. Като солист – перкусионист е лауреат на 15 награди от национални и международни конкурси, записвал е произведения за Маримба за Българското Националното Радио и е изпълнявал като солист произведения за Ударни Инсртументи и Оркестър с Оркестъра на Българското Национално Радио, Пловдивската и Варненската Филхармонии. 1. Какво знае Гугъл за теб? Каквото пише – пише. Аз върша своята работа, а това, което пише е следствие, затова се старая да се концентрирам върху причината. (Между впрочем, пише не малко…) 2. Кой би могъл да ни каже останалото? Семейството, приятелите, музиката, която съм написал. 3. Колко често се поглеждаш през очите на другите? Това е нож с две остриета: ако е прекалено често може да направи човек суетен или несигурен, ако е твърде рядко – самозабравил се. Старая се да намирам баланса. 4. Какво се вижда от твоята „камбанария“? Купола на Църквата. 5. Ако има смисъл в нещо то е…? „А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“ Евангелие от Матея, 25:40. 6. Най-дразнещото за теб е…?

103

фили

Брой 2, Година 1 (2012)

Старая се да не се дразня от нищо.

10. Кое е най-провокативното нещо, което

Когато човек е търпелив, прощава и не се

си правил?

гневи, е по-способен да мисли трезво, и да

Ако приемем прилагателното „провокативно“

решава проблеми вместо да хаби енергия в

в положителен смисъл тук, предполагам, че

раздразнение. Като диригент и композитор

всичките ми композиции се ‘провокативни’

е част от работата ми да откривам

в такъв положителен смисъл: целят да

проблеми и да предлагам решения. Винаги

предизвикат размисъл, а не само да гъделичкат

е по-ефективно когато го правим с мир и

слушателя. Въпреки това, красотата в

любов, а раздразнените хора са афектирани,

музиката е важна за мен и не отстъпва

мисловният им ресурс е ангажиран в

на останалите компоненти в работата

негативна посока и допускат повече грешки.

ми. Това също е донякъде ‘провокативно’,

Затова – мир и любов. С раздразнението

защото в естетиката на съвременната

угаждаме на гордостта си, която може само

Класическа музика има известни проблеми в

да пречи, особено в изкуството.

това отношение.

7. Кое би променил в себе си?

11. Каква е най-голямата провокация спрямо

Да съм по-постоянен и търпелив.

теб? Провокациите

се

старая

да

забравям,

8. А в другите?

защото са клопка, която може дълго да ми

„…извади първом гредата от окото си, и

носи неприятни емоции. Затова вероятно

тогава ще видиш, как да извадиш сламката

не си спомням.

от окото на брата си.“ Евангелие от Лука, 6:42.

12. И какво направи? Сигурно съм се постарал да не обърна

9. Колко често казваш: Не мога?

внимание и да запазя спокойствие; в най-

Вероятно по-рядко отколкото е разумно…

лошия случай – поне външно.

Винаги се старая да направя максималното за другите – и в работата и в личния живот,

13. Ти си про…

а и нерядко си правя неразумно амбициозни

Всичко на този свят има предимства и

планове. Това често е много уморително. Но

недостатъци. Затова мисля, че е най-добре

ключът е да се уповаваме в Бога, с молитва и

човек да е про- и анти- в областите, в

надежда: ‘Каквото е невъзможно за човека е

които е експерт. Но би било отегчително за

възможно за Бога’.

читателите да навлизам в такива детайли в своята област тук, затова ще спра дотук.

104

съществуване

“

Стани, Нине, господине, добри сме ти госкье дошли, добър сме ти глас донесли низ хубава долна земя: Овци ти се изягнили, се овчици ваклошати и овньовци виторожци; кози ти се изкозили, се козици виторожки и пърчевци ярчорожци; кравици се изтелили, се кравици белобозки, се воловци еленчовци; кобилки се изждребили, се кобилки левогривки и коньовци папуньощи. Стани, Нине, господине, тебе пеем, господине.

“ (Българска народна песен)

видение

Добър юнак

www.provo.bg

Горан Стефанов

не може да направи разлика между гръцка и тракийска култура, защото те са в постоянно културно взимодействие – А. Фол.

Коледа е един от най–старите и значими празници за българите. Според много изследователи неговите корени достигат до античността, когато всички балкански народи са отбелязвали свършването на старата година и началото на новата с празници посветени на бог Кронос един от титаните в старогръцката митология. Първоначално е бил почитан като бог на земеделието, а по-късно, в елинистическия период се отъждествява с бога Хронос, персонификация на времето символизиращ прехода от живота към смъртта. Когато става въпрос за древна балканска митология,

Участващите в празниците са се наричали „крони”. Те са избирали карнавален „цар на крониите” когото после са разчленявали и убивали. През 680 г. е свикан Шестият Вселенски Събор или така нареченият Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял), Съборът взима 102 важни за Църквата решения, едно от които е забраняването на „календите”. С думата „календи” в Рим са отбелязвали началото на всеки месец, а януарските „календи” са насочени към култа на бог Янус – портиер, който отваря и затваря вратите на слънцето, затова и изобразяван с две лица. Според Мнасеас от Патра – гръцки историк

109

видение

живял III в. Пр.Хр., Кронос е бил почитан у гетите и се наричал Залмоксис. Хезихий лексиконограф живял V в. Сл. Хр., който засвидетелства значенията на Залмоксис, изрежда измежду тях и Кронос. Той дава името Залмоксис и едно след друго трите му значения: 1.Кронос, 2. танц и 3. песен. Благодарение на това сведение ние научаваме, че траките са постигали въздействие върху болния не само с музика, с песен, но и чрез някакъв танц, който се е изпълнявал. За честването на празниците посветени на бог Кронос, сведение откриваме и в житието на св. Дазий Доростолски, който е по произход тракиец и служи като обикновен войник в ХI Клавдиев легион по време на съвместното управление на Максимиан и Диоклециан (т. е. между 284-305 г.). По време на новогодишните карнавални езически шествия в чест на Кронус на него се пада жребият да играе роля на земното превъплъщение на божеството и в продължение на 30 дни, облечен в царски одежди, да предвожда бесовските ритуали. Като истински

110

Брой 2, Година 1 (2012)

християнин Дазий отказва да бъде съпричастен към езическия култ, поради което е изправен на съд пред легата на легиона Басос, измъчван и посечен с меч. След утвърждаването на християнството, като държавна религия на империята, през 431 г. на третият Вселенски в Ефес се въвежда официално празника Рождество Христово. Първоначално датата неговото празнуване е 06. 01 – Богоявление. Но тази дата била възприета само в източната част на империята, но по късно се наложила окончателно и повсеместно датата 25 декември. От римляните идва също и нещо друго, основно за Рождество: датата 25.12. Когато през 46 г. сл. Хр. се появява Юлианския календар, той узаконява една разпространена вече практика: определяне за дата на зимното слънцестоене 25.12. По-късно реформи в календара изместват датата на астрономическото слънцестоене на 21.12., но непреодолимият резонанс

съществуване от старата дата остава. Денят на зимното слънцестоене също се е празнувал от езичниците като един от големите празници на непобедимият бог Митра. Според персийската митология бог Митра бил роден на 25.12. Това е богът въплъщение на слънцето, чийто култ приема като официален през ІІІ век (274) езическият император Аврелий – Dies Invicti Solis /Денят на Непобедимото Слънце/. Денят преди 25.12 (Коледа) се е запазил във фолклорните представите под името Бъдни вечер. „Етимологията на думата „бъдни” много автори извеждат от дума със значение на „дъно”, която в митологията на някои индоевропейски народи се използва за именуване на Змея, на дъното на (дълбините), убит (изпепелен) от бога – змееборец – Ахя Будхнья от арийските „Веди”. Според изследователите изгарянето на бъдника (дърво което трябва да гори през цялата нощ преди Коледа) символизира именно гореописаното убиване на Змея – хаоса. Пенчо Славейков в поемата си „Коледари” обвързва „Бъдни вечер” за всенощно бдение „бъдника” да гори цяла нощ. Коренът на думата „бъдни” в славянския език (който освен гръцкият език е най – близкият запазен до говореният от траките в античността. След славянската инвазия на балканският полуостров, новодошлите племена се смесват с коренното тракийско население и в техният език навлизат множество тракийски глоси) е „ ” а от там и „” – „Будет”, което се превежда „да бъде”, „да се случи”, това който неизбежно предстои. Бъдникът трябва да гори през цялата нощ, за да може светлината му да свърже старият ден с новия, защото на бъдни вечер предстои да се случи раждането, на новото време,

www.provo.bg новият годишен цикъл от червената жар на бъдника, която остава в огнището в утренните часове преди изгрева. Това може да бъде изтълкувано и като раждането на Дионис. На Бъдни вечер след полунощ празнично облечени неженени момци – коледари обхождат всички домове от селището. Единствено техният водач е женен мъж и се нарича „станиник”. Коледарите пеят песни, казват „наричания” (коледарски молитви), а в гр. Ямбол „играят” и коледарски буенек „наричан още и Ямболски буенек защото се играе само от ямболските коледари”. (Николай Ников „Празниците на българите с легенди и предания” 85 с. издание на Националният музей на българската книга и полиграфия – 2004 г.) Ямболски коледари от 1926 г. Този вид буенек се изпълнява под съпровод на един или повече инструменти, като е задължително е присъствието на гайда. Понякога в съхармония с гайдата в музиката на буенека се допуска участие на гъдулка, и в много редки случай се кавал. Мелодията му е в размер 2/4. Коледарската дружина се нарича „куда” и е съставена от 15 – 20 момчета на не по малко от дванадест годишна възраст. Тя представлява строго организирана структура, подчинена на вътрешна йерархия. В дните между Въведение богородично – началото на коледният пост и Никулден те избират своят водач – „станиник”(това наименование на коледарският водач е повсеместно кудите от цялата страна) , у чиито дом ще се събират всяка вечер до Коледа. „Станиника” трябва да бъде женен мъж и след всяко събиране на „кудата”, той се задължава да храни и „пои” (да дава вечеря и червено вино) на коледарите. Ако станиника е беден човек, тогава

111

съществуване момчетата от кудата се редуват всяка вечер да носят храна и вино. Коледарите се събират след падането на нощта, и провеждат танцови репетиции пред дома на станиника за да си припомнят стъпките на бунека. Тези тренировки продължават около час и половина, като не винаги са съпроводени с музикален инструмент. Коледарският буенек се играе от цялата куда. Коледарите с изключение на станиника играят, като всеки държи с ръце другарите си от ляво и от дясно за специално поставен около кръста колан . Така те образуват жива верига която започва с водача на кудата така нареченият „баш” и завършва с последният човек – „койрук”. Башът носи в дясната си ръка сабя и дава „команди” – указания за стъпките, песните и

Брой 2, Година 1 (2012) движението на кудата по време на танца. За баш се избира момче което „играе коледа” най малко пет предходни години. С лявата той се държи за колана на следващия коледар. Койрука се държи с дясната ръка за колана на предходния коледар а в лявата си ръка носи кравай. Станеника играе пред кудата, като също спазва указанията на баша и носи в дясната си ръка бъклица с вино. Коледарите са облечени с бели ризи, бели, кожени елечета и черни панталони – „ичове”. На главите си носят калпаци украсени с клончета чимшир, „паунови” пера и „пукалци” (пуканки). Обути са с високи ботуши снабдени с шпори и „подковани” токове. Танцувайки в синхрон, като всяка тяхна стъпка представлява ударен такт под звуците на соловите инструменти, облечени по този начин коледарите поемат ролята на ритмообразуващ музикален инструмент. Няма точна информация от къде и от кога започва тази традиция сред коледарите в Ямбол. Според някои фолклористи танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение. Но трябва да се обърне внимание и на хипотезата за инициацията на юноши в мъжество чрез подобен вид ритуали. Във фолклорните представи е запазена идеята за половият диморфизъм на музикалните инструментите. Така например тъпана, даула и другите ударни инструменти съответстват на мъжкото начало, а гайдата, гадулката, тмбурата на женското. В нестинарската обредност тъпана се нарича с мъжкото име „Костадин” и се съхранява заедно с нестинарските икони в специално помещение „конак”.

112

съществуване

Участвайки в коледарският буенек, поемайки ролята на инструмент символизиращ мъжествеността момчетата заявяват своята готовност да станат мъже. Така танцът може да се тълкува като своеобразен ритуал на иницияция на юноши в мъжество. В подкрепа на това твърдение са и наблюденията на някои изследователи и специалисти по древни бойни изкуства. Според тях движението и стъпките които кудата разиграва са сходни с тези на войните строени в античния боен строй наречен фаланга. Във фалангата войниците са се строявали на една ръка разстояние един до друг, като всеки е трябвало да препокрива щита на съседа си със своя. Така подредени във верига войните нападали врага си, като всеки от фалнгата се движел в една линия с останалите, и прикривал със собственият си щит и другарят си. Според законите на античнита общества в армията могат да влизат само младежи надхвърлили юношеска възраст. В много от своите наричания коледарите се представят като войска която е

www.provo.bg

„друм друмувала и стан станувала” за да достигне до своят „стар станиник” който е „добър човек”, дарява ги и ги повежда да коледуват. Коледуването е и своеобразно военно обучение в качеството си на разиграване на бойна сцена, а самите коледари водят реална битка, строени в боен строй със силите на злото. След репетициите кудата се събира в специална определена за целта стая в дома на станиника, където участниците разучават, коледарските песни, наричания, пият вино и се хранят. В тази стая оръжие има право да носи само станиника. Всички останали коледари трябва да оставят оръжията си пред врата на стаята. Конон, който е живял в края на I в. пр. Хр. разказва за обредите, извършвани в чест на Дионис по времето на Орфей. „В определени дни множество въоръжени траки и македонци идвали в Либетра (в Южна Македония), където се събирали в една голяма и направена добре за мистерии постройка. Винаги когато влизали там да празнуват оргиите, те

113

съществуване оставяли оръжието си пред вратите.” Под оргии писателя има в предвид ритуали. След Игнажден кудата започва да обикаля квартала, в който живеят участниците, танцува и пее по улиците. На Бъдни вечер коледарите посещават всички домове от „махалата” (квартала в който живят), като танцуват, пеят песни и „наричат” казват молитви за дома. Стопаните пък черпят коледарите с вино и ги даряват с храна и пари. Основен сюжет в песните на коледарите е добрият юнак, който се сърди че не са го „поженили” и за когото коледарите вдигат наздравица за да им отвори „чимшир порти”, или в друг случай възсяда „хранена коня” и отключва „извор кючове” за да се родят трима коледари. Добър юнак е герой предимно на коледните песни и под това скромно нарицателно име се подвизава един могъщ тракийски бог – конник. На 25. 12. сутринта всички куди се събират на площада на града където се състои коледарското надиграване. Коледарят обува ботушите, снабдени със шпори само още веднъж в годината – на Тодоровден. Тодоровден се празнува в съботният ден от първата седмица на Великия пост който започва със Сирни заговезни. На този ден Православната Църква възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон и се организират надбягвания с коне. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови

114

Брой 2, Година 1 (2012) ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава конят получава най-често юзда, а неговият стопанин риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Сирни заговезни според фолклорната митология е времето когато „светът се преобръща”. Тогава след седем седмици свършва зимния цикъл и започва пролетнолетният. Това е времето на агонията на зимата, прехода който се окачествява като хаос. Конят в представите на древните траки е свещенно животно което играе роля на мидиатор между живота и смъртта , хората и боговете, световнят ред и хаоса. Възседнал конят си тракийският цар е предпазен от хаоса и непознато. В този аспект можем да видим как коледарят, който вече е влазъл в битка със злите сили, претърпял е промяна и е възмъжал, възсяда своят кон преминава през хаоса, за да може да се завърне отново превъплатил се в херос, яздещ бял кон и победи окончателно злото в образа на змей, пробождайки го с копие. Можем да се запитаме и колко стара е коледарската обредност. И след като отговорите на този въпрос (а те задължително ще бъдат много) ни дадат ясна представа за архаичността на този празник, можем да се гордеем с факта, че сме българи, един древен народ съхранил хилядолетни традиции които са живи и до днес.

100

видение

118

Брой 2, Година 1 (2012)

100

СЕЛЕКЦИЯ СъЕДИНЕНИЕ 1885 Стилян Манолов Съединението предотврати създаването на „румелийска нация“, както посетне бе създадена македонска такава (Анонимен автор в интернет) Първият опит за Съединение между Източна Румелия и Княжество България е проведен много скоро след Берлинския конгрес от 1878 г. Още през 1880 г. дейци от двете области, сред тях и Стефан Стамболов, съставят Централен комитет в Сливен за тази цел. Гладстон не подкрепил идеята, а срещу нея се обявила и Русия и опитът за съединение пропаднал. През март 1879 г. в Париж, княз ЛобановРостовски отива в Париж да прецени Алеко Богориди (Алеко Паша) дали има качества да бъде посочен за руския кандидат за поста генерал-губернатор на Източна Румелия. Съпругата на Алеко Паша, както бил известен той в Османската империя, слуша внимателно хвалебствията на руския княз, който изтъква, че императорът на Русия цени високо извънредните му качества и е спрял своя избор върху него. Изведнъж тя казва на руския дипломат: „Ако Негово Величество има такова добро мнение за способностите на моя мъж, защо не го препоръчва за княз на България?“ Княз Лобанов дава интересно обяснение, като изтъква, че постът на генерал-губернатор е по-важен, тъй като Македония ще бъде

www.provo.bg присъединена при първия удобен случай към областта (Източна Румелия), която по този начин ще стане ядката на бъдеща целокупна България. Интересна теза, която 6 години по-късно е в основата на все още неясния план на Захари Стоянов за Съединението, което да се случи след едно въстание в Македония. Захари Стоянов e лидер на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), подготвящ Съединението през 1885 г., смятал да го проведе чрез народни акции. Опиращ се на своя опит от Априлското въстание, той разчитал на действия чрез чети, които да излязат в Балкана, да развеят знамето и да обявят Съединението. Според него това щяло да бъде напълно достатъчно. Настроените не толкова романтично дейци на БТЦРК наложили промени в този план. Все пак по-добре било да привлекат военните. По времето, когато се провежда разговора на руския дипломат с Алеко Стефанов Богориди (Алеко паша), кандидатурата за княз на България все още не е избистрена, но най-голям шанс е имал принц Александър Йозеф фон Батенберг, който е племенник на жената на цар Александър ІІ. Плюс това служи в руската армия и участва във Рускотурската война през 1877-1878 г. в отряда на ген. Гурко. Шансът на Батенберг е найголям сред тримата кандидати представени пред Великото народно събрание на 17 април 1879 г. Алеко Богориди е син на влиятелния Стефанаки бей (княз Стефан Богориди, който е единственият християнин, който има честта да приеме султана на Турция в дома си). Алеко паша е и правнук на Софроний Врачански, но не знае български?! Богориди заема високи постове в Османската империя – член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия

119

100 в Лондон, посланик във Виена. Дори август 1886 г. след абдикацията на княз Александър І, той е отново кандидат за българския престол, но всичко това ще се случи след Съединението на България. След като руските войски се изтеглят от Източна Румелия, Алеко паша влиза решително в ролята си на господар на областта, което го довежда до противоречия с руския консул в Пловдив, княз Церетелев. Противоречията на Алеко Богориди с руснаците се изострят и от липсата на съвпадение на целите на трите фамилии Гешови с неговите. Големият клан на Гешови господства над Пловдив и според думите на Симеон Радев „Гешовците бяха превърнали наистина държавата в семеен монопол“. Като начин на съпротива и недоволство срещу техния монопол в Пловдив се появява и т.нар. „казионна партия“ на Тодор Кесяков, Иван Салабашев, Яким Груев. Алеко паша им симпатизира поради русофобските им възгледи. Срещу социалното положение и богатствата на Гешови, „казионната партия“ противопоставя неорганизираното политическо недоволство и стремежа за национална независимост от Русия. Идването на Каравелов в Пловдив и неговата дейност водят до активизиране на румелийските партии и през 1883 г. „казионните“ печелят изборите и взимат определените по „Органическия устав“ директорски места, а Каравелов става кмет на Пловдив. До тук стигат инициативите на т. нар. „казионни“, до взимането на властта. В отговор на това променено статукво Иван Ст. Гешов-братовчед на Иван Евстратиев Гешов се насочва към една популярна платформа : Съединението. Ето как политическите борби в Източна Румелия водят към едно добро дело, което обаче е политически похват, а не напълно осъзнат национален идеал.

120

Брой 2, Година 1 (2012) Макар и идеята за Съединението да се датира още със самото учредяване на автономната Източна Румелия според Берлинския договор, тя е позабравена до този момент, когато е използвана като политически лозунг и средство за политическата борба. Още през 1882 г. княз Александър чрез министъра на външните работи на княжеството д-р Вълкович сондира мнение за едно съединение. Иван Ст. Гешов присъства на прием на княз Александър І през януари 1882 г. по случай довършване на двореца. На този прием външният министър на Княжество България д-р Вълкович заявява, че съединението трябва да стане скоро и че русите не са против. Пристигането на новия руски консул в Пловдив Сорокин, който донася инструкции да подготвя населението на Източна Румелия за едно съединение с България, което е трябвало да предшества детронирането на княз Александър според руския план от 1883 г. дава също тласък на събитията. Това идване обръща надмощието на политическите сили в полза на Гешови и „казионните“ са принудени чрез митинг в Пловдив на 1 април 1884 г да заявят, колко високо били ценени заслугите на пашата (генерал-губернатора). Иван Ст. Гешов обръща митинга в контра митинг издигащ призиви „Да живее руския цар“ и в голяма съединистка демонстрация. Тези събития са предшествани от голям съединистки митинг в София с 5000 присъстващи, които на 21 март са приети на аудиенция при княз Александър с резолюция за съединение на княжеството с Източна Румелия. Княз Александър заявява: „Като българин не мога, освен да съчувствам на патриотическите заявления на българския народ, изказани в поднесената ми резолюция, но като княз на България, поставен тук вследствие на Берлинския договор, ви заявявам, че сега още не е дошъл моментът

видение

да стане желаното от всички съединение.“ Фамилията Гешови има опит със западната политика, самият Иван Евстратиев Гешов е бил почетен вицеконсул на САЩ в Пловдив през 1877 г. и той съветва братовчед си Иван Ст. Гешов, както това прави и английският консул в Пловдив, Джонс да лобират съединистката идея пред европейските кабинети. Преди заминаването си за Европа, Гешов се среща с министър-председателя Драган Цанков, който одобрява идеята и им отпуска пари за път. Скромната делегация посещава Лондон без особен успех. Старият лорд Дерби им казва: „Търпение! Съединението ще стане един ден, но сега е рано да се мисли за него“ В Париж френският министър-председател им съобщава, че по никой начин няма да ги приеме.

www.provo.bg

Във Виена руският посланик княз Лобанов ги съветва да не ходят в Петербург с думите: „Но сега не е момента за едно нарушение на Берлинския договор. Имайте това предвид и бъдете благоразумни.“ В Русе княз Александър приема делегацията и не се изненадва от неуспеха на пътуването им. На самия него е добре известна идеята на Русия да се извърши Съединението като една прелюдия на нейните широки планове на Балканите, но временно се е отказала от тази идея предвид усложненията, които ще предизвика една революция в Пловдив. Мандатът на Алеко паша изтича, а само Русия има голям интерес към румелийските дела и тя се възползва от пасивността на другите европейски сили и от фактическото право тя да одобри новия генерал-губернатор.

121

100 На поста генерал-губернатор е назначен главният секретар на Алеко Богориди, Гаврил Кръстевич, участвал в борбите за църковна независимост и издал с помощта на Стефан Караджа – „История на българите“. Той е доверено лице на руското посолство в Цариград. По същото време идват на власт и т.нар. „съединисти“, като Иван Ст. Гешов е избран за председател на Постоянния комитет. Взимайки властта, носени от вълната на Съединението, те се обръщат срещу тази идеята с мотива, че времето не е подходящо. Отново по политически причини обвързани с лични интереси идеята за Съединението е позабравена. Захари Стоянов подема идеята за Съединението без ясни намерения, като алтернатива срещу „лъжесъединистите“, които са изменили на народния идеал. Схемата за извършване на Съединението, според Захари Стоянов и другарите му е обвързано, с едно въстание в Македония, на което правителството на Източна Румелия няма да пречи и чак после да извърши акта на съединението. През пролетта на 1885 г. капитан Коста Паница създава таен комитет в Русе и подготвя въстание в Македония, чрез изпращане на въоръжени чети от България. В този комитет влиза и Филип Тотьо и Никола Живков. Интересен е механизмът на финансиране на четите. Коста Паница изпраща хора да убият един румънски чокой, който държи в метална каса в Букурещ много акции и брилянти. С помощта на румънския касоразбивач Жоржеско касата била отворена и акциите и брилянтите ограбени. Заради преследване от румънската полиция, Филип Тотьо използва пренасянето на ковчега с костите на Раковски в Русе, за да пренесе нелегално акциите и брилянтите.

122

Брой 2, Година 1 (2012) По-късно с тези акции (купони за по 250300 лева), Димитър Ризов, който ги обменя осигурява пари за четите за Македония. Калмиковата чета трябвало да даде сигнал за въстание в Македония, но тя била бързо разбита. Липсата на оръжие за четите като проблем достига до Захари Стоянов, който решава да ограби военния склад в Чирпан. Акцията е успешна, но румелийското правителство изпраща преследвачи след конвоя, който е настигнат по пътя към Балкана, край Стара Загора. Правителството завежда дело, а случката става известна в Цариград. Тази случка довежда Захари Стоянов до извода цитиран от Симеон Радев в книгата му „Строители на съвременна България“, а именно: „Ний вече трябва да работим за съединението на княжеството с Южна България. Румелийското правителство пречи на освобождението на Македония. За това трябва да гледаме да го свалим и направим Съединението, че тогава вече ще дойде редът за Македония.“ Присъединяването на Паница и Димитър Ризов към движението му дава нов тласък, както и включването на д-р Странски, бивш директор в Румелия от партията на „казионните“. Създаденият през февруари 1885 г. БТЦРК в Пловдив разчита на майор Райчо Николов (дядо Райчо) и на майор Данаил Николаев, който е командир на втората пловдивска дружина. И двамата са с руско военно образование и участници в Руско-турската война 1877-1878 г. Негов баджанак е Коста Паница. Макар и готвещо се Съединението няма определена дата за извършване и план. Захари Стоянов има виждания за една въстаническа чета, която да развее знамето в Панагюрище и оттам да хване гората, както е било по турско. Нещата се ускоряват

100 на една сбирка на 17 юли 1885 г. на Бузлуджа посветена на смъртта на Хаджи Димитър. Ентусиазма е висок и време за бавене няма. За нужди на организацията се изпращат пратеници да поискат от бургазлията Иван Хаджи Петров 100 златни лири. Бургазлията обаче дава 15 лири, а други бургазлии дават почти 35 лири за нуждите на Съединението. На 22 август/3 септември 1885 г., в лагерa в с. Мараш, Шуменско пристигат Димитър Куртев, Манол Лазаров и Димитър Сяров, участници в движението за Съединение от Сливенското опълченско дружество, чиито почетен председател е самият княз Александър. На княз Александър му е донесено, че всичко е готово и че войската е с тях, а преврата ще го извършат така: ще „сваляме пашата и го изпращаме в София, обявяваме Съединението за станало и провъзгласяваме Ваше Височество за княз и на Южна България.“ Той пита пак: “Ами целият народ в Южна България съгласен ли е с това?” Отговарят му: “Не само народът на Южна България желае единението, но и от Северна България, па и цял български народ, който чака само Ваше Височество да обещае, че ще вземе под Ваше покровителство това народно дело, и моментално ще бъде благополучно извършено”. Той мисли малко и казва: “Понеже народът от двете Българии искрено желае това и при всичко, че може би аз ще стана първа жертва на това общонародно дело, ще приема да го покровителствувам. Съобщете на главните инициатори и на видните между вас, че при първото известие за сваляне на правителството и провъзгласяване на Съединението, аз начело на войската си ще мина Балкана и ще взема браздите на управлението в ръцете си, а те още отсега, така и вие вземете мерки да не се пролива кръв, защото в такъв случай ще се компрометираме пред европейския свят и ще се попречи на делото, а най-много пазете турското население, с което ще

www.provo.bg турим султана в невъзможност да извърши нещо против”. Планът за Съединението е разкрит на майор Данаил Николаев едва в края на август 1885 г. и той се заема пряко с организацията. На 29-ти август 1885 г. Димитър Ризов и кап. Муткуров отиват в лагера на княз Александър, който преди време обещава на Русия, че няма да поддържа Съединението. Димитър Ризов го мотивира, че само Съединението може да спаси престола му от чуждите посегателства. Петко Каравелов в разговор с д-р Иван Странски с най-рязък тон отхвърля Съединението като глупост. Въпреки всичко Димитър Ризов в Евксиновград скланя княз Александър да се извърши Съединението, даже получава динамит за взривяването на моста на р. Арда. Първоначалните намерения са да се извърши Съединението на 15 септември, но Панагюрище въстава на 2 септември без оглед на планираното от комитета. Властта арестува размирниците, но тълпа от няколко хиляди човека принуждава околийския началник да ги освободи. Комитетът се събира в Пловдив на заседание на Сахаттепе, където е и Панайот Хитов, който помага да се изработи някакъв план за въстание. По това време майор Николаев очаква започването на военни маневри и отваря секретен запечатан плик, от който разбира, че военните маневри започват на 7 септември. Той съобразява, че въстанието трябва да започне на 6-ти септември найкъсно. Военната организация се раздвижва, а на 4-ти септември се раздвижва Голямо Конаре и дава сигнал за общо въстание под ръководството на Чардафон Велики-бивш сержант-майор от войската. Пловдивският префект П. Димитров заминава за Голямо Конаре, за да разбере какво става. На 5- ти септември сутринта Чардафон, облечен в униформа от четата на Хаджи Димитър,

123

100

начело на 17 души арестува префекта и пред него обявява Съединението. До този момент Иван Ст. Гешов не одобрява станалото в Чирпан и Голямо Конаре, а временно заместващия консула на Русия, Игелстром заминава в Конаре да убеждава населението, че ставащото е безполезно и че Русия е против. На 5-ти септември се установява с помощта на кавалерийски поручик Никушев, че паролата за през нощта за минаване през караулите е „Дупница“. Вечерта заседават извънредно директорите на румелийското правителство под ръководството на Гаврил Кръстевич. Един бивш полицейски чиновник П. Иванов настоява да се изпрати съобщение по телеграфа до Портата, в което да са съобщи за вълненията и невъзможността румелийското правителство да се справи и запази реда. Съобщението били изпратено по един ординарец до телеграфа край конака, но губернаторът Кръстевич сам го връща и предотвратява изпращането му в Цариград, като заявява: „Не трябва да се съобщава в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, нека стане.“ Преди това

124

Брой 2, Година 1 (2012) бил наречен с прозвището Треперко паша. Заслужилият книжовник и деец от борбата за самостоятелна българска църква се „сдобива“ с това неособено уважително име благодарение на Захарий Стоянов. В своя вестник „Борба“ последният атакувал без пощада своите политически противници. Сред тях е и главният управител, чиито ръце треперели от преклонната му възраст. Този факт е използван от Захарий Стоянов, за да осмее човека, стоящ начело на Източна Румелия. Между другото Захарий Стоянов „изобретява“ във вестника си и популярния израз „шуро-зетьо-баджанакизъм“, с който осмива управляващата в Пловдив Народна партия. Според свидетелството на главния управител Гаврил Кръстевич: „Аз знаях какво се вършеше за това съединение и с времето аз можех да взема таквиз мерки, на каквито ми даваше право законът, но предвид на всички злини, които можеха да сполетят поверената ми област, аз се престорих, че не виждах и не слушах.“ Не е изненадващо, че вечерта на 5 септември той спокойно отишъл да си легне вкъщи. Но дейците на Съединението на 6 септември го качили за присмех на един файтон с девойка (Недялка Шилева, годеницата на Продан Тишков – Чардафон Великий), която с извадена сабя в ръка го придружила извън Пловдив. Близо до Бунарджика в Пловдив в Дюкмеджиевата къща, поручик Стефов намира един изплашен революционер и бивш хъш, Захари Стоянов. Едва по-късно, когато войската, предвождана от майор Николаев и дружината на Чардафон са вече влезли в Пловдив и са пред конака, където е губернаторът Кръстевич, Захари Стоянов е доведен от поручик Стефов и двамата влизат при Гаврил Кръстевич и му съобщават, че народът е обявил Съединението под скиптъра на княз Александър и че милицията е прегърнала това патриотическо дело.

100 В градския съвет е избрано привременно правителство начело с д-р Странски и с участието на майор Д. Николаев, майор Райчо Николов, Захари Стоянов. Из улиците ехтят викове: „Да живее княз Александър! Да живее Съединена България!“ Любопитен факт е направената импровизирана трапеза от руските офицери за техните български колеги в руското консулство. Отварят се бутилки шампанско, обстановката е сърдечна. А подполковник Чичагов дава информация на българските офицери, къде да се съсредоточат войските срещу ответен удар от Турция. По същото време в княжеството министрите от правителството на Петко Каравелов са изненадани. Самият Каравелов е много изненадан. Пристигайки в Търново, Каравелов вижда една многохилядна тълпа, която го среща с викове: „Да живее Съединението! Да живее Каравелов !“ Доскоро говорел против него, сега Каравелов държи една импровизирана реч, която в края си призовала: „Тая година в Тракия, догодина в Македония!“ Княз Александър Батенберг не се колебае и изпраща телеграма до привременното правителство в Пловдив, че ще признае от Търново с официален акт Съединението. Телеграмата завършва с думите: „Бог да е с нас!“ В разговор с Каравелов, княз Александър заявява: „Моето мнение е, че не мога да не приема Съединението. Предлагам немедлена заповед да се мобилизира войската, да тръгна с вас заедно за Пловдив и да се вземе в ръце управлението на страната.“ Използвайки хитрост, княз Александър изпраща циркулярна телеграма до Силите, за да им съобщи, че признава сюзеренните права на султана и че Съединението не съдържа никаква враждебна цел спрямо Турция.

www.provo.bg От друга страна той взима решение да се мобилизира войската в княжеството и да се свика Народното събрание на извънредна сесия на 10-ти септември 1885 г. Три дни след Съединението княз Александър І Батенберг стъпва в Източна Румелия придружен само от двама адютанти и един стражар и един слуга. Един европейски журналист от „Indipendance Belge“ пише, че народният възторг надминавал всяко въобръжение. Така почти без кръв и хитро заобикаляне на проблемите се извършва великото за нашия народ дело Съединението на две основни части от българските земи с обща площ от 96 345 квадратни километра и население от 3 150 000 души. Ето едно чисто и напълно българско дело, доведено до трайно успешен край, въпреки политическите машинации и интриги. Съединението все пак не е съвсем безкръвно, както обикновено се твърди в учебниците. Една от четите, тръгнали в началото на септември 1885 г. към Пловдив, се сблъсква по пътя с източнорумелийска военна част. След Освобождението няколко села в Родопите, около долината на река Въча, населени с българи-мюсюлмани, отказали да признаят източнорумелийската власт. Те образували т. нар. Тъмръшка република, която не се подчинявала на Пловдив, не плащала данъци и не спазвала законите на областта. Управляващите в Източна Румелия много лесно можели да смажат това неподчинение с военна сила, но оставили непокорните села на мира. След 6 септември 1885 г. с Топханенския акт, който официално уредил Съединението, тази „Тъмръшка република“ останала в пределите на Османската империя, както и Кърджали. Това била териториалната цена, която трябвало да се плати за Съединението.

125

зрение

видение

СъЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА, НО И ДОМАТИ СА НУЖНИ Протуберанс Антонова и Мартин христов Химично съединение е съединение на атомите на два и повече химични елемента, при което се получава ново вещество с определени химични свойства (Уикипедия) Той (Мартин Христов): Благодарение на съЕдниението между майка ми и баща ми аз съм на този свят

128

Брой 2, Година 1 (2012)

– Топ съЕдинение според резултата. Това беше така, докато не се съЕдиних със съпругата ми, благодарение на което се роди моят син! Безспорно съЕдинение номер 1 до момента. Странно, но не помня първото си съЕдинение…!! Тя (Протуберанс Антонова): Благодарение на съЕдинението нямам силата. Аз съм част от съЕдинението, но по-нежната и по-слабата половина. Защото искам силата да е само в мен – цялата! Но силата работи тогава, когато има съЕдинение. И аз имам много да уча. Толкова много съм се съЕдинявала, че някои съЕдинения даже нямат имена. Исках все повече да се съЕдинявам, защото съЕдинението ти дава чувството на завършеност. Да си завършен ти дава сила. Но някой винаги заспива след това…

зрение Той: Животът ме съЕдини с много приятели. С времето някои от тях се съЕдиниха с нови приятели. Разбира се, имаше и някои качествени съЕдинения, които издържаха на времето. С времето разбрах, че не са важни хората, с които се съЕдиняваш, важен е самият процес на съЕдинение… Тя: Приятелството е сила, но съЕдинението може да е слабо. Само времето показва силата на съЕдинението. А силата на приятелството е реципрочна на времето. Някои приятелства не издържаха на съпротивлението, други имаха сила въпреки времето. Той: “СъЕдинението прави силата“ е изписано на фасадата на една сграда, която би трябвало да съЕдинява хората, които искат да я замерват с домати. В мен възниква въпрос: кое съЕдинява хората – сградата или доматите?! Липсата на съЕдинение ме кара да се зачервявам от яд като домат. Тя: Искат от мен да съм силна и съЕдинена. С кого? За какво? Аз виждам, че съЕдинението е само тогава, когато мразим. Или защото ни се пуши. Колкото и да сме съЕдинени, някой, който няма силата, няма и какво да яде. А ние се съЕединяваме само по Коледа и на пушкома в офиса. А дали ще бъдем съЕдинени тогава, когато всички имаме какво да ядем всеки ден… или се научим да се оглеждаме „отвъд пушека“ за тези, които нямат силата да бъдат съЕдинени.

www.provo.bg Той: Има един въпрос, стар като света: Алкохолът съЕдинява или разЕдинява хората? Запознах се с много свестни и интересни хора на „по чашка“. Познавам и много хора, които чашката раздели завинаги. Алкохолът май не е виновен за нищо. СъЕдиняваме се и се разЕдиняваме заради нещо друго – в самите нас. Тя: Марихуаната е „социален феномен“. Тя съЕдинява всички, които я консумират и разЕдинява всички, които не я разбират. Толкова малко ли трябва, за да могат непознати да се усмихнат един на друг съзаклятнически. И толкова много ли трябва за да се съЕдиним в едно модерно, отворено и футуристично социално кълбо, където всички пушат, усмихват се и са преследвани от закона повече от онези, които пушат, но и пишат… правилата. Той: СъЕдинението е странна работа. Аз съм се съЕдинявал с майка ти, но не съм твой баща. Животът ни разЕдини с нея, но ни съЕдини с хората, които ни правят щастливи в момента. Животът естранен съЕдинител (да не се разбира като долен, лявпедал) – ето че ни събра с теб. Да поразсъждаваме върху съЕдинението, силата, доматите и… това се получи като блиц-партия шах. пръв път.

129

/ Списание с послание

видение

Брой 2, Година 1 (2012)

„Асоциация на учени, артисти и спортисти“ - сдружение с нестопанска цел регистрирано в обществена полза на 17 май 2010 г. - издател на provo.bg

... ние

eдинe

132