Provo #4 by PROVO BG

ЛИЦА#4 Година 2 (2013)

/ Списание с послание

/ Списание с послание Брой 4, Година 2 (2013) www.provo.bg Редакция

Фотографи на броя

Стилян Манолов – директор Огнян Антов – главен редактор Иван Цонев – редактор

Валентина Венциславова Вяра Петева Дарин Михайлов Руси Иконописов Sam Kummar Live Studios LLP 3inSpirit

Автори на броя Десислава Христова Добо Мързов Мартин Радилов Орлин Стефанов Светлана Чивгънова Стилян Манолов Стефан Н. Щерев Яна Копчева Гости на броя Борис Праматаров Владислав Христов Гаро Кешишян Григорий Кюлев-Гого Калин и Марин Велчеви Мая Нова

Тема на броя ЛИЦА Тема на следващия брой ЯПОНИЯ Тема на по-следващия брой МАМА АФРИКА Редактор на броя Стилян Манолов

Съдържание на броя: 3inSpirit

провидение

ГАРО КЕШИШЯН: АКО ИСКАТЕ ВАШИТЕ ХВЪРЧИЛА ДА ЛЕТЯТ ПО-ДЪЛГО ВРЕМЕ - КАЧЕТЕ СЕ ПО-НА ВИСОКО

БОРИС ПРАМАТАРОВ: СТРАДАНИЕТО И МРАКЪТ СА МОЯТ НАЧИН ДА ОЦЕНЯ ДОБРОТО

Интервю на Стилян Манолов и Стефан Н. Щерев с Гаро Кешишян

Интервю на Владислав Христов с Борис Праматаров

/6 провъзгласи ОТ МОСКВА ДО РОТЕРДАМ С ЕДИН ЛИТЪР ГОРИВО Стилян Манолов

/ 14 проводник ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ: ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ ДА РАЗЛИЧАВАМЕ ИСТИНСКИТЕ ОТ ХАРТИЕНИТЕ ЧУДОВИЩА

/36 пространство ЕДНАКВИ В РАЗЛИЧИЯТА ИЛИ РАЗЛИЧНИ В ЕДНАКВОСТТА СИ Вяра Петева

/46 пропътуване ANIMAL PLANET Мартин Радилов

/76

Интервю на Стилян Манолов и Владислав Петков с Владислав Христов

пробектив

/22

ПОРТРЕТИ

промисли ЛИЦАТА ИЛИ МАСКИТЕ Орлин Стефанов

/30

Валентина Венциславова

/84

протон

прозрение

ФЕСТИВАЛНА БЪЛГАРИЯ. СЕКТОР МУЗИКА. 3-ТА ЧАСТ

НЕ - ЛИЦА И СА – ЛИЦА

Добо Мързов

/152

/114

Яна Копчева

произход профили БЛИЦ. ЕПИЗОД 4 Блиц портрети на Калин и Марин Велчеви

/128 просъществуване ГРИГОРИЙ КЮЛЕВ-ГОГО: ДА ВЪРНЕМ УСМИВКИТЕ НА ЛИЦАТА СИ! Интервю на Стилян Манолов с Григорий Кюлев-Гого

/136 про100 ЛИЦА Стилян Манолов

/148

МАЯ НОВА: НА СЦЕНАТА ТРЯБВА ДА Е ЗАБАВНО Десислава Христова

/156 пропозиция ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО, АКО ПОВЯРВАМЕ В МЕЧТИТЕ СИ! Светлана Чивгънова

/162

3inSpirit

видение

Гаро Кешишян: Ако искате вашите хвърчила да летят по-дълго време - качете се по-нависоко Интервю на Стефан Н. Щерев и Стилян Манолов с Гаро Кешишян Преди време гражданка ме пита в ефир – „Защо, като сте толкова голям фотограф, на снимката за паспорт

Брой 4, Година 2 (2013)

съм излязла като урунгел? Казвам й „аз нямам право да Ви променям госпожо, все пак трябва да Ви разпознаят…“ Разговаряме на морския бряг с едно от емблематичните лица на Варна – фотографа Гаро Кешишян, имаме точно 30 години разлика… Много или малко е то за промени – преценете сами! Фотографията… Наскоро един вестник излезе със заглавие „Новите технологии окрилят глупаците“, от известно време наблюдавам една разруха чрез фотошоп и това не ми е интересно. Навремето снимах с едни „Киевки“, огледалото му се закачаше за обектива и за да може да минава го бях изпилил… Който искаше и имаше желание, снимаше и с руска техника, но за мен това беше мъчна работа… После

3inSpirit се снабдих с един „Никон“ – това беше голямо щастие… Тогава, по него време аз ЖИВЕЕХ, имах чувството, че имам мисия и че моята мисия е да показвам „лицето“ на Комунизма, да го разобличавам, мислех, че по този начин спомагам за сгромолясването му… Спазвам едно правило, винаги, върху всяка снимка слагам 100 години, аз тогава усещах, че това, което снимам е изключително, че това време, че този строй остава там, безвъзвратно в миналото, тогава тези снимки не правеха впечатление, защото се гледаше с други очи. Тогава, заради една снимка със счупен прозорец, сваляха цели изложби, да не говорим за актова фотография, беше немислимо… Когато попитах Фредерик Голд – Шефа на Фотофеста в Хюстън – Кои са най-важните съвети, които може да ми даде, той ми отговори две неща: първо – „не се набутвай върху модела си, ако мислиш, че трябва да направиш крачка напред, направи крачка назад, защото утре второстепенен елемент от композицията ти, а не лицето от снимката може да върне лентата на гледащия в епохата на времето, в което е направена“. Вторият му съвет беше – „изчакай си снимката, не бързай, тя ще се случи, но няма да е веднага“. Хубаво е, когато чуеш неща, които и ти споделяш, казани от хора, които считаш за авторитети, това ти дава сила и увереност да се справяш с предизвикателствата. Имената… Много са, най-младите не ги познавам, признавам си. Навремето, когато ние бяхме млади, старите фотографи ни познаваха, защото не бяхме толкова много, сега всеки има апарат и всеки е фотограф, а и както се казва „луд на

www.provo.bg шарено се радва“. Изплува ми името на Арх. Николай Попов, великолепен фотограф, който отдавна не е между живите, чичо Петър Божков, Радослав Парушев, от по-преди са цели семейства – Карастоянови, братя Хаджолян… Найдобрият български фотограф за мен беше Йордан Йорданов-Юри, отиде си преди две години. Според мен най-добрите фотографи са фотожурналистите, ако нещо се случва в българската фотография днес, то се случва там, те по принуда не манипулират изображенията, така и трябва да бъде, при тях много често стойността на снимката е съизмерима с живота. Добри фотографи са Митко Дилков (АП), Олег Попов (Ройтерс), който снимаше качен на танковете, когато влизаха в Ирак, за съжаление пострада, Тихомир Пенов (БТА), Явор Попов. В световен мащаб имената са цял океан, но едно име поставям найотпред, защото е като божието око – Себастияно Салгадо, за мен той е едно особено продължение на най-значимия фотограф на нашето съвремие – Анри Картие-Бресон. Лицата… Човек неиминуемо се променя с времето, най-добрите актови модели са сами… някои успяват да избягат от белезите на времето, при други те са очевадни. Най-голямото разстояние във времето, през което съм снимал един и същ модел е около 20 години, великолепен модел, художествена гимнастичка тогава, треньор и преподавател сега, живее в Саарбрюкен и винаги, когато се прибере в България я снимам. Невероятно красиво е да се види как през времето едно съвършено създание се превръща от момиче в жена.

3inSpirit Голотата… Не ми е ясно защо трябва постоянно да се разсъбличат на сцената!? Някой път не съм сигурен дали съм отишъл на театър или съм на баня…Не ми е ясно и защо Хамлет е гол? Когато посещаваш произведения на световната драматургия, те неименуемо те променят, въздействат ти… Голотата, която снимам е различна. Ние сме двамата с модела, има случаи при попритеснителните сме трима, в моето студио, по-лично е… Снимките… Много се вълнувам от стари снимки, като ги видя и потъвам в тях, стопявам се. Знаете ли каква снимка има при Ламбрин (хаджи Ламбрин Сотиров, създател на фотографска колекция снимки и пощенски картички в музей „Стара Варна“) – Фердинанд, обграден с министрите си, всички облечени с фракове, а той като бай Ганьо – уникална снимка, толкова много говори! Строителни войски… Интересен период… Снимах ги дълго време, започнах с един Никон… Работех като инженер в завод Васил Коларов, там водеха на работа десципаджии, имах познат офицер, легендата беше, че ги снимам за заводския вестник, бяха ми много интересни, спомням си едно лято, един от войниците имаше голяма татуировка на гърба си – надпис Dio perdona, io no (бог прощава – аз не), това беше от известен филм с Джулиано Джема, естествено, че притежателят не знаеше какво означава татуировката, но снимката се хареса много и я купиха веднага от Италия. После снимах войниците от поделението във Владиславово, страхотни образи, не можеха да разберат защо ги снимам без

Брой 4, Година 2 (2013) пари, питат ме „за какво ме снимаш“, а аз им казвам „за да видим на какъв хал сме“. След промените успявах да снимам и вътре в поделението, страхотни снимки. За първи път част от тези снимки показах през 1994 г. на изложба в Общината. Един от командирите на поделението беше дошъл с жена си, гледа една снимка и плаче, а снимката репортажна, на нея група войници са скочили в еуфория, докато друг уволняващ се, в същия този момент плаче… Абсолютно показателно за това как една снимка, един кадър е в състояние да покаже толкова силно многообразието и дълбочината на човешката душа… Пазя всички снимки, но не съм ги показвал в изложба, някой ден може и това да стане, мога да издам и книга, в която да вкарам поне 100 много добри фотографии… Изпуснатите кадри… Имам няколко незабравими, които са ми запечатани в съзнанието. Ще ги пресъздам… Виждам група войници, за които впоследствие разбирам, че са изпратени на обект да работят и са забравени, просто за определено време никой не се грижи по никакъв начин за тях, брадясали, дрехите им на парцали, черни, мръсни… други работници – цивилни ги съжалявали и им давали храна, просто за командния състав на Строителни войски тези хора, за определен период от време, не са съществували. Бяха си направили къща на едно дърво, където спяха… Уникални кадри, които обаче пропуснах, защото не исках да навредя на хората, които ми даваха възможност да снимам, ако покажех тези снимки, щяха да последват сериозни наказания. Работех в завод „Васил Коларов“ като технолог в инструментален цех, в него

3inSpirit имаше леярна, условията бяха нечовешки, там работеха главно хора с тежки присъди или с по-леки, но допълнително изтърпяващи наказания. В средата на цеха имаше един конус от около 15 метра железа за претопяване, веднъж един от работещите там се съблече чисто гол, върза парцал на главата си, качи се на върха и застана в изключителна поза, изненадата и впечатлението ми бяха толкова големи, че не успях да го снимам. Един ден вървя към завод „Метал“ и виждам сцена, на която и Оливър Стоун би завидял… Група голи до кръста арестанти копаят ров, пази ги войник със зимна униформа през лятото, който е застанал върху купчина пръст, а до него един от „копаещите“ на колене е налапал дулото на автомата му „Калашников“, толкова се стъписах, че изтървах момента за снимка. Времето… Четири са изложбите, които най-много си харесвам, но сега не бих могъл да ги повторя, вече не съм същият, друг човек съм. Винаги казвам на студентите си, а и на всички други занимаващи се с фотография, че когато човек снима трябва да си дава сметка, че след 100 години всяка фотография се съблича от емоциите си, от тези на автора, от тези на зрителите, и тогава бавно и тържествено се превръща в документ. Младото поколение… Младите заминават, днес те нямат реализация, още по-лошото е, че не виждат и перспектива. Наскоро един млад мъж, видимо почерпен, влезе в автобус на градския транспорт и изрева „ние не сме бедни, ние сме гладни“… Въпреки това всеки е живял най-добре, когато е бил млад, без оглед на управляващата политическа или социална система.

www.provo.bg Студентите… Когато се срещам с тях усещам една поголяма дистанция, която се опитвам да скъся, провокирам ги, стремя се да ги изкарам от рамките, лятото отново ми предстоят часове, но средното ниво на интелигентност е ниско, някои неща обаче са вродени, ако нямаш дарба – много трудно се получава. Опитвам се да им „оправя хоризонта” – не е нужно морето да изтича… В много случаи обаче нещата излизат извън техните компетенции и тогава много ясно се вижда ролята на държавата, или по-скоро нейната липса. Трябва отношение, държавническо мислене в образованието, защото имаме и много талантливи деца, чиято дарба погубваме… Ботев е злъчен гений, но когато е писал до Петко Каравелов навремето е бил много прав – „Просвещение му е майката“, революция добре, но тя с простаци не става, не може да се върви напред, какво остава такива да те управляват, резултата го виждаме всички… Демократичните промени и днешните вълнения… Аналогия има, но разликата е, че днешните вълнения са гладни, а предишните бяха идейни, тогава сваляхме комунизма, сега се борим за хляба… Целият град излезе в София навремето, къде отиде тази енергия? Разпиля се…Обезличи се… Някои кадри си свършиха много добре работата, подготвяха ги толкова години. Днешните протести нямат лице, появяват се недоносчета, хора без капчица морал. Свестните хора се обезвериха и погнусиха. Неслучайно навремето „пирамидите“ постигнаха разцвета си във Варна. Градът ни е класическа пирамидална структура, ето и сега махнахме върха й, но надолу към

3inSpirit основата пирамидата стои непокътната. Основата не помръдва, тя е създадена за да пречи на хората и ако не пречи, значи е безполезна, тогава я премахват, защото трябва да оправдава съществуването си, пречейки на масата и обслужвайки шепа хора. Тя се реализира пречейки, не общината обслужва гражданите, а гражданите обслужват общината. Оказа се, че дори и при наличието на тази многобройна администрация не мога да докажа, че баща ми почива в собствен гроб!? Липсвали документи…Толкова ли е трудно!? Тàкси, тàкси, тàкси, да взема и аз да отворя една община… Навремето, когато всеки петък имаше съветско кино, Юрий Никулин имаше един много смешен скеч, в който осмиваше чиновника. Играеше гражданин, който представяше всевъзможни и невъзможни удостоверения и накрая довеждаше чиновниците до самоубийство. За съжаление до ден днешен нещата на практика са останали непроменени. Варна… Варна е място, където от край време са концентрирани много интереси и все на хора без отношение към града. Такива хора и управляваха града през годините. Преди време направих изложба, която озаглавих „Изчезващият град или третото око“. Скоро бях в Бургас, грижих се повече от месец за приятел и с изненада установих, че Бургас е неузнаваем. Бургас винаги е давал стойностни хора, не само, но особено в сферата на изкуството. Варна също, но като че ли във Варна тези хора не са на почит изобщо. Една и съща малка групичка хора обикалят различните събития. Вместо да се превърне в културен център на България, градът стана самодейно читалище с посредствени артисти, участващи във все по-западащи фестивали. Тези, които

Брой 4, Година 2 (2013) правят фестивалите, сигурно няма да се съгласят с мен, но с малки изключения това е факт, нивото от година на година става все по-ниско. Много рядко идват стойностни артисти, вижте развитието на Джаз фестивала във Варна и на този в Банско например… Смятам, че общинските власти в този град имат страхотен грях към хората, затова и варненци бягат от Варна. Каквото и да се случи в града, то си остава на локално ниво, без сериозен обществен отзвук, като да викаш в каца, буря в чаша вода. Разполагаме с великолепни артисти, чиито работи се продават по света. Аз също съм продавал в чужбина, 400 фотографии ми бяха купени наведнъж и благодарение на това успях да си направя ателието. Искаме да се състезаваме за Европейска Столица на Културата… Фасадната част и дупките са първото нещо, което трябва да се оправи… Мисля, че към момента много изоставаме от Пловдив, от Бургас, от София да не говорим… Пловдив има уют, къде отиде варненският уют!? Срещаме се обикновено в галериите по изложби, въпреки че и между артистите има неизгладени отношения, не са сплотени, демонстрира се едно пренебрежение например от Драматичните артисти, спрямо тези от Кукления театър… България… „Самотния човек“, „непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви“ пее Тодор Колев в една песен, стиховете са на чудовищно големия български поет Борис Христов. Ще използвам една малка част от единственото ми есе „Завръщане в бъдещето“ – нещата не се променят,

3inSpirit но сме устроени така, че забързани в ежедневието си, просто ги забравяме. Вие сте млади, трябва да търсите и да оставите знак, че сте живяли. Ако искате вашите хвърчила да летят по-дълго време – качете се по-нависоко! Хората днес са други, навремето шегите не бяха обидни, нямаше го този краен сарказъм, който цари днес и се харесва, дори комиците ни, тогава, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Нейчо Попов, Енчо Багаров в състояние на цензура използваха сцената по един особено деликатен начин, същото беше и с фотографите, разбира се не с всички, а и на нас не ни обръщаха толкова голямо внимание, но когато всеки дава своето парченце истина, тогава се нарежда пъзелът. Много въпроси стоят без отговор – вие трябва да го търсите. Да се справите с безработицата, с повсеместната корупция, да изчистите Авгиевите обори! Истината… Тя винаги ме трогва най-много, особено в снимките, защото истината е костния мозък на фотографията. Щастието… Аз съм щастлив човек… въпреки тоталната липса на работа и съответно безпаричие… Трудно преживявам със 140 лв. пенсия, добър фотограф съм и сега, още съм добър, знам го… и съм действащ, все още (усмихва се)… Наскоро ме обраха

www.provo.bg – нещастие, но тия дни приятели ме изненадаха много приятно, помогнаха ми с лаптоп и с фотоапарат – щастие. Чудя се обаче на някои хора в днешно време, как е възможно да са презадоволени и да се чувстват щастливи сред толкова много заобикалящо ги нещастие, да демонстрират охолството си на тези, които се борят за къшей хляб!? Мечтите… Трябва да си призная, че аз никога не съм бил, а и не мисля, че ставам за продавач на илюзии, но човек без мечти не може да съществува. Трябва да правим разлика между желания и мечти… На 30 години започнах да се занимавам с фотография, мисля, че тогава се появиха и истинските ми мечти… към края на седемдесетте, да направя изложба в Америка и ми се случи, осъществих мечтата си в първите години след падането на комунизма, направих авторска изложба в Щатите, после в Япония… няма повече какво да искам, не мога да направя изложба на луната… Другата ми мечта беше свързана със свободата, мечтаех си комунизма да падне… и това се случи. Лошо е, когато човек е без мечти, защото става черноглед. Сега много хора мечтаят за салам, да останат живи, от днес за утре, а мечтите на човек са големи, колкото душата му.

възгласи

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

възгласи

От Москва до Ротердам с един литър гориво Стилян Манолов Представете си да изминете разстоянието от Москва до Ротердам с един литър гориво! На пръв поглед звучи като „мисия невъзможна“, но не и за българските студенти и ученици. На пистата в Ротердам ще видим за пета поредна година отбора на Технически университет – Варна. Тази година те правят голяма крачка , като за първи път ще конструират електромобил от „градски тип”, изцяло захранван с енергия от електрическата мрежа. Другите два български отбора са Професионалната гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Н. Вапцаров” – гр. Чепеларе и ТУ-София. Участието в Shell Eco-marathon Европа е предизвикателство за всички студенти и ученици, ангажирани с идеята за интелигентна мобилност и икономия на гориво. Той обединява широката общественост с настоящи и бъдещи лидери, за които централна тема са енергийните предизвикателства пред идните поколения. Всяка година младежи от цяла Европа надграждат представите ни за икономия на горива и енергийна ефективност с участието си в Shell Eco-marathon Европа. В

www.provo.bg надпреварата те участват с автомобили, дело на собствената им инженерна мисъл. В състезанието за икономия на гориво участват както традиционните източници като бензин, дизел, етанол, синтетичен дизел от природен газ, така и алтернативните – водород и електричество. През 2012 г. холандският град Ротердам се превърна в първото градско трасе, на което повече от 40 000 зрители наблюдаваха оспорваната надпревара за интелигентна мобилност. Тази година пистата очаква 3000 студенти, разпределени в 224 отбора от 24 различни страни. Shell Eco-marathon Европа 2013 ще се превърне в платформата, на която два типа енергия работят в комбинация с цел икономия на гориво – соларната и електрическата. Тази промяна отразява приоритетите в развитието на електромобилите и засилва конкуренцията в тази категория. Провеждането на състезанието по улиците на Ротердам миналата година показа как новите технологии могат да работят ефективно в градски условия. И тази година обиколката изправя студентите пред сериозно предизвикателство. С петте 90°-градусови завоя на маршрута, отборите разчитат главно на уменията си за спиране, ускоряване и завиване. Тази особеност ги накара да адаптират автомобилите си, за да поставят нови рекорди за икономично управление. Двадесет и деветото издание на Shell Ecomarathon Европа ще се състои от 15-19 май 2013 г., в Ротердам, Холандия. Мястото предлага редица предизвикателства, за да вдъхнови всички европейци, които се интересуват от проблема за бъдещето на енергията и как технологиите могат да задоволят нарастващите потребности на човечеството.

видение

Shell Eco-marathon е глобална инициатива с отделни събития в САЩ и Азия: Shell Ecomarathon Северна и Южна Америка се проведе в края на март в Хюстън, САЩ, а Shell Ecomarathon Азия ще се проведе от 4 до 7 юли в Куала Лумпур, Малайзия. Разговаряме с момчетата от отбора на Технически Университет Варна и техния ръководител в „бокса“, пред шасито на бъдещия прототип на електромобила, с който ще се представят в Ротердам на Shell Eco-marathon. Ето какво споделиха те:

Брой 4, Година 2 (2013)

ще бъде много полезен за мен като натрупан опит. Даниел Костадинов Студент в IV курс, Катедра „Транспортна Техника и Технологии“

Христо Дочев Студент IV курс, Катедра „Транспортна Техника и Технологии“

Възможността да участваме в този проект от практическа гледна точка ни дава много добра възможност да придобием знания, умения и професионално направление. Такъв голям форум е и възможност за трупане на опит. Да се запознаем и да се преборим с някои от изявените представители на страни с големи традиции и успехи в автомобилостроенето е голямо предизвикателство за нас.

Участвам в състезанието Shell Eco-marathon първо, защото ми е много интересно, второ, за да придобия нови знания и да се развивам. Смятам, че този проект ще ми даде възможност за това и същевременно

Ясен Янков Студент в IV курс, Катедра „Транспортна Техника и Технологии“. Любознателен съм, това е и най-силният мотив за участието ми в състезанието

възгласи Shell Eco-marathon за втора поредна година. Георги Митев Студент II курс в Колежа към ТУ-Варна Участвам, защото процеса на сътворение е много вълнуващ и интересен за мен. Създаваме и сглобяваме всички детайли и елементи за да направим автомобила, с който да се представим на Shell Eco-marathon. Капитан съм на отбора, екипа ни е отворен, състои се от хора от различни специалности от нашия университет, ел. специалности, дизайн и други от ТУ-Варна и всеки, който иска да помага е добре дошъл. Станимир Цанков Студент IV курс, Катедра „Транспортна Техника и Технологии“ Участвам в състезанието Shell Eco-marathon,

www.provo.bg защото е в сферата на професионалните ми интереси и бъдещи занимания. Още от малък имам влечение към автомобилите и се интересувам от тях, когато по телевизията започнаха да излъчват състезания от Ф1 мечтите ми придобиха нови измерения, искам да стана конструктор и механик. Преработихме първия прототип и с него участвахме миналата година, тази година ще направим всичко възможно да се представим много добре с елекромобила, което е чудесно начало на мечтите ми! Проф. Ангел Димитров (Декан на Машинния факултет в ТУ-Варна и Ръководител на проекта Shell Eco-marathon) Идеята възникна през 2007 г. Малко студенти имат тръпката да създават и се радвам, че точно тези момчета са гръбнака на отбора. Те има какво да научат и в процеса

възгласи

на създаването на автомобила, и по време на самото състезание. Невероятна възможност за съчетание на теория и практика. Възможност да се научат на дисциплина, да се научат да спазват правилата за работа, планове, графици, без това нищо не става. Много хора имат добри, някои дори перфектни идеи, но до там… за да се осъществят трябва да се полагат максимум усилия, иначе идеите са обречени. Когато бях на техните години мечтите ми бяха сходни на техните, исках да работя и да се реализирам по специалността си. Етапите на развитие и при мен и при сегашните студенти са подобни, всичко зависи от човека. Работи ли човек, развива ли се, успеха неиминуемо ще дойде. Трудно намирам студенти за експириментални работи, защото трябва много труд и постоянство, ежедневно, без това не може да се върви напред. Идеята ми е да ги науча, че когато нещо се започне, то трябва да бъде завършено. След сформирането на Авто мото клуб към ТУ-Варна, нещата тръгнаха по-сериозно,

Брой 4, Година 2 (2013)

Ректорът прие много добре идеята и ни помага. Други желаещи да помагат засега няма. Ходил съм да говоря с различни представители на бизнеса, но срещам незаинтересованост и безразличие, за 200300 лева повече няма да ходя да се моля. Давам и мои средства, доколкото ми е възможно. За съжаление спонсори в истинския смисъл на думата трудно се намират, интерес има главно там, където може да се открадне, за наука пари няма интерес да се дават. Няма хора, които да милеят за развитието на науката… къде да се развиват и после да се реализират инженерите!? Това е срамно за нацията, от кого да искам, кой създава нещо в днешно време, че да разбере нуждата ни, да осмисли и да помогне? Преди много години отидох в „Ровър“, на шега им направих един двигател на газ, а те подариха 30 двигатела, които да разпределим за учебни цели на висшите училища в България и 20 двигатела върнати от рекламации за техникумите, в помощ на учебния процес. Това е отговорно мислене, това е помощ, затова и този проект Shell Eco-marathon и работата ни по

възгласи

него е светлина в тунела.

На 29 април е представянето на автомобила в София, за едно такова начинание, освен интерес, желание и труд се изискват и немалко финанси, момчетата си търсят спонсор, но освен ТУ-Варна засега други желаещи да ги подкрепят няма, което обаче не им пречи да мечтаят. Мечтите им са свързани

www.provo.bg

изцяло с бъдещата им реализация в сферата на автомобилостроенето и автомобилизма като цяло. Бъдещи инженери, механици, конструктори или състезатели в различни версии, всички до един са решили да се борят и вярват в успеха. Трудностите не ги плашат, напротив мотивират ги още повече и са твърдо решени да търсят бъдещето си в родината.

водник

Владислав Христов: Трябва да се научим да различаваме истинските от хартиените чудовища Интервю на Стилян Манолов с Владислав Христов

Брой 4, Година 2 (2013) Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат - “Granta”, “Литературен вестник”, “Съвременник”, “Страница”, “Факел”, “ЛИК” и др. Издадени книги - “Снимки на деца” (кратки прози, 2010), “Енсо” (стихове, 2012, номинирана за наградата “Иван Николов”). Член e на международна организация “The Haiku Foundation”. Носител е на първи награди от конкурсите - за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), третия национален конкурс за хайку на свободна тема (2010) и международния конкурс “Cherry blossom” (2011). През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в издания като “Simply Haiku”, “Whirligig”, “Sketchbook”, “The Heron’s Nest”, “Мodern Haiku”, “Notes from the Gean”, “LYNX”, “Naiku Heute”, “Asahi Haikuist Network”, “The Mainichi Daily News”, “World Haiku Review”, “Frogpond” и др., част са от международни антологии и сборници. Текстовете му са издавани на английски, немски, френски, испански, италиански, японски, руски и унгарски езици. Организатор е на благотворителния проект “Оризови полета” за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г., и на много други инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България. Спомените промени”?

ти

от

“демократичните

Беше една съвсем нормална вечер, връщах се от училище, малко закъснял, тъкмо вървяха новините, още помня лицето на Тодор Живков когато му съобщиха, ококорените му очи и поуотворената уста. Седмици след това никой не смееше да говори открито за случилото се, сякаш хората не вярваха, че подобен прелом може да е истина.

водник После излязоха брадатите десиденти с плетените пуловери, бяха ентусиазирани и чистосърдечни, хората на митингите също, след това един по един брадатите започнаха да се отказват от политиката, останаха само най-пригодните и лицемерните, които се задържаха и постепенно надебеляха и изгубиха брадите си, с годините преминаха през какви ли не окраски само за да се задържат на власт, появиха се мутрите и целият мутренски фолклор и мироглед, който стана модел за подражание на 80% от населението. Но както са казали мъдрите “Всяка нация си заслужава съдбата“. Как ще коментираш случващото се у нас през последния месец... има ли според теб гражданско общество в България и масовите протести ли са неговите проявления? Не харесвам методите с които борави политиката, в повечето случаи е базирана на елементарно скроени популистки схеми, на които народа се връзва , особено необразованите хора, а те за съжаление в последните години стават все повече. Това масово оглупяване е също заложено от управляващите, чрез системно дискриминиране и неглижиране на образователната и научна система и на културата като цяло. Случващото се в последните месеци е закономерен резултат от гражданското недоволство повлияно от отчайващо лошия живот, който води голяма част от населението. В сравнение с протестите в Гърция, Франция и Испания обаче, нашите бяха като разходка в парка, доста неориентирана разходка за повечето от участниците. Ориентираните бяха малцина и присъстваха с ясна мисия на протестите, за която им беше платено. Според мен гражданско общество в България трудно ще бъде създадено, предвид това, че страната

www.provo.bg ни е съставена от единично оцеляващи индивиди, когато те проумеят, че личното им спасение не е нищо без спасението на всички останали, тогава ще започнат да се появяват първите наченки на гражданско общество. Предстоящите избори са добра възможност всички да покажем, че се събуждаме от 23 годишния кошмарен сън. Въпреки, че в това отношение съм скептично настроен, една висока избирателна активност ще е знак, че летаргията е към своя край. Щом в Израел 68% могат да излязат и да гласуват, защо и тук да не се случи? Кога ще се отърсим от “скелетите в гардероба”? Докато има страх, ще има и скелети в гардероба. Страхът е човешка черта нужна за манипулиране, тоест - скелетите имат много важна функция и ще останат в гардероба до край. Съзираш ли поколенчески конфликт? Конфликтът между покoленията съществува независимо от времената и условията на живот, и този конфликт се движи от жаждата за доказване и признание. Ако има плавен преход между поколенията щафетата се предава без сътресения. В страната ни между поколенията се наблюдават големи пропасти, твърде големи за да бъдат прескочени. Всяко поколение започва уж начисто повтаряйки същите грешки като предишното, но мисля, че това не е проблем само на България. Мислиш ли, че поколенията след нас страдат от по-малко предразсъдъци? Всяко поколение влече предразсъдъците си, който са плод на много странични фактори и обстоятелства. Няма идеално поколение, нито провалено поколение, всички поколения

водник са посвоему провалени. Ти ли избра кратката литературна форма, или тя избра теб? Няма момент на избиране, да можеш да боравиш със Словото е даденост и голям товар, но за товара ще ме разберат само тези, които имат тази даденост. Формата в литературата е изменчиво понятие, тя не се определя предварително, всеки намира с годините своята форма на изразяване в която се чувства най-комфортно. Алфонс дьо Ламартин казва, че “поетите са гласът на тези, които нямат глас”, а според Бертолд Брехт “никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите?”, поглеждайки ретроспективно назад в последните двайсетина години, къде бяха нашите поети? Нашите поети са били на мястото си не само през последните 20 години, друг е въпросът колко са искали да се афишират и да заемат една или друга гражданска позиция, това е личен избор и всеки отговаря сам за него. Поетите не бива да се приемат, като вечните длъжници на обществото, или хора с които другите да се оправдават за неспосбността си да се справят с една или друга житейска ситуация. Поетите носят товара на Словото и повярвайте ми това им е напълно достатъчно. Експериментираш в кратките литературни форми, а в едно интервю казваш да не вярваме на думите, в какво да вярваме тогава? Всеки сам решава в какво да вярва, нека никой не чака друг да му покаже пътя, това е една от големите болести на съвременния човек, че чака да му бъде показан пътя, да бъде поета от друг отговорността за неговия

Брой 4, Година 2 (2013) евентуален провал. Когато човек спре да се страхува от провала и осъзнае, че той е неизбежна част от неговия път, тогава много ясно ще разбере на какво да вярва и на какво да не. Една анкета на “PROVO” показа за съжаление, че голяма част от българите днес вече не мечтаят, или ако го правят - мечтите се свеждат до “хляба”, за какво мечтае Владислав Христов? Мечтаенето е добра терапия особено в трудните години в които живеем, не знам защо голяма част от хората се лишават доброволно от мечтите си, явно това е етап през който трябва да преминат. Няма да изброявам мечтите си, предпочитам да работя за изпълнението им, а по моите дела много лесно всеки може да разбере какви са били те. Детските ти мечти? Тривиалните мечти, през които всички сме минали - от космонавт до шофьор на камион за сладолед. Книгата ти “Енсо” се превежда на различни езици, откъси от нея намират място в редица чужди издания, имаш фотографски изложби в престижни европейски центрове, като че ли си повече признат и ценен в чужбина... не сме “затворили кръга” или на какво мислиш, че се дължи това? Признанието е доста субективно понятие и често безполезно, ако не го вкараш в употреба за по -големи и смислени цели. В изкуството признанието остава в повечето случаи камерно в дадената сфера, извън големия шум на прожекторите и масмедиите, и добре че е така. Не деля признанието ми в чужбина и в страната, имам още много работа по собственото ми порастване и

водник гледам признанието да не пречи на това. Живял си извън България, възможен ли е въобще баланса между носталгията по България и порицанието на българите? Българинът в чужбина не е уникален казус. Имигранти от много нации напускат родините си, и с това разбиват или потвърждават своите национални митове. Това е личен избор и път, които всеки трябва да поеме когато усети, че е дошло времето, важното е да не коментира и съди без сам да е направил тази крачка. Аз имах нужда и я направих, после имах нужда да се върна и го направих. Нека всеки прецени дали да го направи, но да не забравя, че всеки носи своето щастие със себе си, както костенурката носи корубата си, така носи и своето нещастие. Тече кампания в няколко “западни икономики” против българските емигранти, от една страна, ако ги няма нископлатените “бели роби” кой ще им върши “черната работа”, от друга страна обаче, емигрантите “внасят” сериозна част от БВП на страната, в този ред на мисли каква е всъщност ролята на “терминала”? Богатите държави имат нужда от този терминал, в днешно време колонизацията продължава с мирни средства и икономическа принуда, ако имигрантите се оттеглят целият западен свят ще рухне, но те няма да го направят защото в родините им ги чака по-лошо. Това е обречен кръг, змия захапала опашката си. Изходът е един – загниване на западната цивилизация, не от финансово а от човешко естество. Този процес вече неумолимо тече. Лошото е, че цялото човечество върви стремглаво към своя край, това е глобалния ни провал. Може би трябва да се случат големи катаклизми, които да подействат като катарзис на хората, и

www.provo.bg да доведат до промяна на разрушителната посока по която сме тръгнали. В по-новата ни история винаги чакаме някой, от някъде, да дойде и да ни оправи, мислиш ли, че сме успели да съхраним дори малка част от достойнството си? Достойнство са запазили малцина, в днешните времена то струва доста скъпо и голяма част от хората предпочитат да си спестят тази висока цена. Години сме сукали от една или друга гърда, но бебето порасна и на дойките им писна да си го прехвърлят от ръка на ръка. Сега предстоят дълги години болезнени колики преди то да започне да се храни с нормална храна. Занимаваш се и с фотография, но казваш, че вече снимаш само с конкретна цел, губиш вдъхновение или? Вдъхновението при мен е вътрешна индукция, не го чакам да дойде отстрани. С времето започнах да се разпръсквам все по-малко. Когато имам ясна цел я следвам до постигането й. После се заемам със следващата... Споделяш ли мнението, че за да си бунтар, трябва да имаш знание? Бунтарството за съвременния човек до голяма степен се е превърнало в поза. Не познавам бунтар, който другите наричат и считат за такъв. Истинските бунтари не се афишират точно защото имат необходимото знание. Цензурата или автоцензурата страшна според теб?

по-

Автоцензурата е необходима на всеки творец, иначе няма да мръдне от стартовата си позиция. В живота цензурата

водник и автоцензурата боравят със страха, доколко ще им позволим да ни манипулират зависи от нас самите. Трябва да се научим да различаваме истинските от хартиените чудовища. Само медиите ли са виновни за формирането на днешните “знаменитости” и ролята им в живота ни? Хората винаги са имали нужда от герои независимо кой ги създава. Медиите са леснодостъпни и там много от “героите” биват припознавани като такива от своите последователи. Ако говорим за политиката в повечето случаи става дума за изфабрикувани „герой“ и „спасители“. Все по-малко мислещи хора обаче гледат телевизия и се оставят да бъдат манипулирани.

Брой 4, Година 2 (2013) Накъде вървим... посоката? В момента няма посока, бомбата е паднала и хората са се разбягали на всички посоки, да се надяваме, че след време тези хора ще осъзнаят, че бомбите падат не само за да разпръскват хората, но и за да ги събират. Перспективата? При малките и зависими държави, перспективите се движат от големите, но вътрешният микро климат и средата в която живеем зависи единствено от нас, точно за тях всеки може да даде своя дял и тогава със сигурност ще има положителен резултат.

видение

www.provo.bg

“

Българинът в чужбина не е уникален казус. Имигранти от много нации напускат родините си, и с това разбиват или потвърждават своите национални митове.

“ 27

мисли

Брой 4, Година 2 (2013) се политически кумири. Понеже властта предлага най-бързия начин да се избие комплексът за малоценност, към такава кариера се устремяват провинциалисти, полуобразовани демагози, услужливи, но и твърде амбициозни марионетки. Вървящите след „победителите“ журналистически хиени вдигат медиен шум на възбог и чакат своя дял от мършата. Стигна се дотам, че президента Стоянов бе обявен от някаква анкета за българската личност на ХХ-век! Преди това пък се напомпваше екзалтацията, че авторът на „Фашизмът“ бил автентичният дисидент, въплъщение на Спасителя (прости Господи!) за многострадалния български народ.

Лицата или маските Орлин Стефанов В нашето общество изпитваме остър дефицит от личности, които да са стожер на българскатадуховност.Проблемътпридобива допълнителна острота поради развитите технологии за публичното налагане на имена и идеи. В тази сфера се влагат големи ресурси, но твърде често поглъщаната от информационните технологии енергия не стимулира по-нататъшно развитие. Натрапват се „величия“, които по-нататък изгубват своята значимост, превръщат се в сенки на наложения с тези похвати образ. Най-напред се досещаме за срутилите

В такива случаи се задейства наивното вярване в някаква чудотворна сила, която да ни извади от ямата. В това, че чудесен юнак ще помогне да настане рай на земята, а на нас ще ни остане само да се насладим на потеклите реки от мляко между брегове от шоколад. Сякаш народната мъдрост не предупреждава: „Хубавите работи лесно не стават“. Обикновено казваме тази сентенция в желанието да успокоим някой, който се е измъчил, докато реши свой тежък проблем. Но трябва да схванем тази поговорка и като предупреждение: искаш ли нещо да стане хубаво, трябва да си готов да превъзмогнеш солидни трудности. С вълшебна пръчица се правят може би много ефектни, ала само … фокуси, от които се раждат бързо отминаващи илюзии, не възникват материални последствия с насъщни блага. Освен за фокусниците и за техните „мениджъри“, разбира се! За такива мисли със сигурност ще разчитам на одобрение, а това веднага ме поставя нащрек. Не бива да се спира до лесното, нали? Ами тогава да погледнем в посока, откъдето

мисли могат да дойдат солидни възражения. Има ли маски в сферата на изкуството, литературата, историята? Намират ли се и там гаснещи кумири и как да ги разграничим? Защото до крайните проявления на мимикрията при политическата пяна се е стигнало от по-дълбоки причини. Всичко се корени, в манталитета на българите, проявяват се уязвимите страни в нашия светоглед! Според мен, при много от българските интелектуалци е крайно опасна нагласата да се върви по течението, да се дочакват облаги от близостта до властта. Бедата идва от относителната бедност на нашата нация. Липсват ресурсите, които да ни правят независими и самостоятелни. В същото време желанията и апетитите да не се изостава в потребяването и в комфорта, няма как да се свиват и ограничават. Затова получава „приоритет“ обслужването, сервитьорството и надпреварата кой ще се окаже по-желан, по-удобен за властта, която пък ще се отблагодари единствено на своите „приближени“. Такива са подбудите едни и същи историци да прехласват както от Васил Левски, така и от неговия антипод Стефан Стамболов. Нима не забелязват, че превърналия се в монарх като първи регент бивш хъш, е всъщност ренегат на идеята за чиста и свята република. Но конюнктурата изисква да се лансира русофобската линия, Стамболов е нейно олицетворение и така бива превърнат в парола за онази преданост, която ще осигури академичната кариера със съответните облаги. Наскоро се изумих от отговора на силно възхваляван наш литературовед,

www.provo.bg запитан откъде е дошла любовта му към литературата: „Кой ви каза, че обичам литературата, аз съм равнодушен към нея. Тя ми е любопитна, в някакъв случай практически полезна, но аз не изпитвам към нея чувства –нито любов, нито омраза“. Ето колко прозорлив е Сервантес, когато в пролога към „Дон Кихот“ приятел на автора го „напътства“ с думите: „С тия латински изречения и с други подобни, ще можете да минете за граматик, а да си граматик, не е малка чест и не е без полза“. …Ще се спра по-подробно на един много помлад наш съвременник, когото са се заели да величаят твърде много мои колеги. Става дума за Явор Гърдев, чиято постановка „Хамлет“ в Народния театър е обект на неимоверно превъзнасяне. Обявено бе, че е номинирана за наградите „Икар“ на Съюза на артистите в шест категории. Но се боя, че маската на този наш „гений“ е толкова прилепнала към лицето му, че накрая съвсем ще го обезличи. Автоепигонството ще го вкара в порочния кръг да очаква все нови и нови успехи при използването на веднъж отработените и гръмко похвалени режисьорски хватки. В писанията на неговите алилуйчици се стига до скандални утвърждения с дискредитиране на Шекспир, та на този фон да бъде възвеличен днешният фалшификатор. Особено се престара репортерът на централен столичен всекидневник: „Явор Гърдев поиска да увенчае досегашната си кариера с диаманта „Хамлет“ и го направи. Огромната безсмислена грамада от думи, годни само за ученическа употреба, се превръща в мрачно военизирано зрелище с отлична дикция на основните актьори и находчиво намерена пластика, за да не

мисли са скучни дългите тиради с неразбираеми сравнения и отпратки. „Хамлет“ е ненужен днес, ако режисьорът не измисли оправдание, което концептуално да навърже случките и многословните тиради. „Хамлет“ ще отегчи и отблъсне зрителите, ако оправданието, колкото и мъдро да е то, не се поднася с игра, с театър, който държи вниманието на публиката“. Описанието е точно и облекчава моята задача. Но не ще се съглася нито с изречените похвали, нито с отрицанията. Да обявиш шедьовър, в който няма и една излишна фраза, за скучен, безсмислен, несвързан, ненужен, отблъскващ, излишно мъдър не е нищо повече от кощунство. И е истински скандално, че това принизяване цели отново и отново да се изрекат комплименти за шумно рекламирания Гърдев. Нима никой не забелязва с какви обилни речи ни залива режисьорът по вестници, телевизионни предавания, презентации? Не се ли долавя как със своята многословност той заприличва на Полоний? Или на човек от „люпилото“ на Озрик, по когото се прехласва нашият също съмнителен век.” Горните три абзаца взимам от рецензията си за сп. „Театър“, която излезе в бр. 1-3 за 2013 година. Само дето там са съкратени коментара ми за цитираните твърдения на Д. Стайков от „24 часа“ (броя от 1-ви ноември). Махнат е още и един мой аргумент против фройдистките намеци в постановката на Гърдев. Липсва много съществена дума плюс съпоставки със световното драматургично наследство: „неволно. Та в античната трагедия пророчеството: „ще легнеш с майка си” се потвърждава в буквалния му вид случайно, само по съвпадение.

Брой 4, Година 2 (2013) Понеже не приема, че в Коринт е бил осиновено дете, той изпълнява изреченото в най-общ вид прорицание тъкмо с Йокаста. Инак, тя му е „майка“ заради по-голямата си възраст, а за скитника е важно да заеме трона в Тива. Колкото до сексуалното привличане? Ще го оставим за сметка на овдовялата царица… При „Хамлет“ няма и сянка от представените в „Жените в народното събрание“ на Аристофан или от „Сватбата на Фигаро“ на Бомарше „страсти“. В тези комедии старите „майки“ искат за любовници и съпрузи своите „деца“. При Марселина съответствието също се оказва биологическо – кавичките падат, докато се гледа съдебният иск: годеникът на младичката Сюзан се оказва нейният отдавна изгубен син. Позволих си тeзи съпоставки, като рискувам упрек, че измествам темата, а оставям без анализ актьорските изпълнения, например.“ По напред възстановявам контекста за „неволно“: има се предвид как се е стигнало до бащинство на Едип от брак със собствената му майка. Ала както тезата, тъй и сетнешното й мотивиране са щели да сложат под съмнение режисьорските приумици и съответно биват отстранени. За читателите на provo.bg ще посоча линкове за моята рецензия в пълния й вид: h t t p : / / o r l i n s t e f a n o v. b l o g . b g / i z k u s t vo/2013/02/23/quot-hamlet-quot-na-gyrdevskypostruvashtata-pretencioznost.1056962, както и към поместената в Интернет книжка на „Театър“. В нея освен смаления вариант на рецензията ми, ще откриете похвалното мнение на Николина Делева и интервюто на самия Гърдев по повод нашумялата постановка: http://grosnipelikani. net/modules/Downloads/pdf/Teatar/1_3_2013. pdf. В това интервю прочитаме допълнителни

мисли белези за срастващата се с лицето на Гърдев маска. С уникална категоричност режисьорът е готов да отхвърля и най-малкия намек за недоумяване дори у доброжелателната редакторка Кева Апостолова. Тя допуска, че мобилният телефон е „прекалена натурализация“. Отговорът: нямало никакъв мобифон, а „радиостанция, което си и съвсем друга работа от знакова гледна точка“. Как така „друга“, как така „съвсем“, що за „знакова гледна точка“? Няма нужда да се пита! Щом е казано от Гърдев, другите могат само да слушат и се възторгват! Преброих близо десет пъти споменаването на думата „смисъл”. Внушението е, че в „разпаднатия свят” нямало смисъл, но трябва да „конструираш смисъл“. По този начин са заявени претенции за подмяна на гениалния Шекспир, като пиесата му е

www.provo.bg обявена за некохерентна и фасетъчна. То ест, бива приравнена до упражненията на Георги Господинов, който пише своя „Естествен роман“ в подражание на фасетъчното зрение на мухата… Уви! Такива са новите „демиурзи“ – издигат себе си на пиедестал. Съответно е подменено високото предназначението на твореца. Настава сякаш елитарно и затуй толкова по-опасно сервитьорство пред силните на деня. Тържествуват пристрастията на Полоний, а се загърбва единството да приемаш вината за несъвършенството в света, и да си отговорен за освобождаването ни от изкушенията. Без тези императиви нашата човешка същност се разпилява и погубва…

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

Страданието и мракът са моят начин да оценя доброто Интервю на Владислав Христов с Борис Праматаров Борис Праматаров – художник, който няма как да сбъркате. Уникалният му стил ще ви потопи в тъмните пластове на човешкото подсъзнание. Картините му остават дълго в паметта

www.provo.bg на зрителите и като забити пирони кървят и напомнят, че освен видимият има и друг свят, за който предпочитаме да не говорим, но който така или иначе съществува. На 7 март в галерия „Васка Емануилова” откри новата си изложба “Зъл двойник”. Кой е твоят зъл двойник и как би реагирал, ако го срещнеш? Аз съм злият двойник, ако има някъде един съвършен Борис, вероятно ще го уплаша. Всеки човек ли според теб има свой зъл двойник, в сянка ли остава добрият двойник, докато злият е излязъл наяве? Във всеки живеят и двата образа, които

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

се показват в различни ситуации.

фантастиката в картините ти?

Как започна твоят интерес към тъмната страна на живота? Има ли художник, който те запали по това, който за теб е връх в това?

Рисунките ми са асоциации на емоции, мисли и образи от реалния свят, може да се каже, че живея и на двете места.

Наблюдавам се и откривам многото слабости, животински чувства и тъмни страни у себе си. С рисуването се опитвам да ги осмислям. Първо започнах да рисувам така и след това открих други подобни светове, създадени от страхотни артисти като Aleksandra Waliszewska и Stephane Blanquet. В творбите си създаваш свой специфичен свят, населен с какви ли не причудливи същества, би ли искал да живееш в него, или би предпочел реалността? Къде свършва реалността и къде започва

С каква литература, музика и филми подхранваш въображението си? Последната книга, която ме впечатли, беше “Характер на дъжда” на Амели Нотомб, що се отнася до музиката, харесвам Дарк и Ню Уейв, а любимите ми филми са тези на Ким Ки Дук. На какво според теб се дължи фактът, че в последните години хорърът в изкуството печели все повече почитатели? Може би хорърът от улиците се е преселил

видение и в изкуството. Животът, който живеем, изобилства с тъмнина, считаш ли, че допълнително тъмнина може да отблъсне публиката? Каква публика идва на твоите изложби? Мисля, че на изложбите ми идват хора, които виждат нещо от себе си в работите ми. Можеш ли да кажеш, че си творец, когото разбират? Подготвени ли са зрителите за предизвикателствата, на които ги полагаш? Много хора харесват нещата, които правя, и ги възприемат нормално.

www.provo.bg Не мислиш ли, че е едностранчиво, изкуството да изобразява страданието и черната страна на нещата, би ли направил някога весела и светла изложба? Какво би те накарало да направиш това? Страданието и мракът са моят начин да оценя доброто, без него не бих го разпознал. Как се запали по илюстрацията, какво ти дава тя и коя книга мечтаеш да илюстрираш? Харесвам книгата като форма. В компактния й размер може да покажеш много. Има страхотни книги, които бих се радвал да илюстрирам, но в мечтаната съм сам.

видение

Тази година ти бе сред първите десет автори, номинирани в конкурса „Млади таланти” на 40-ти международен фестивал за изкуството на комикса в Ангулем, Франция, с какво те промени това международно признание? Не бих казал, че ме промени, но ме зарадва. Какво би посъветвал младите български творци, които искат да имат успех

Брой 4, Година 2 (2013)

извън страната ни? Да се съсредоточат в това, което правят, и да го развиват, а тя планината ще дойде сама. Какви лица би искал да видиш, излизащи от изложбата ти? Замислени.

странство

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

странство

www.provo.bg

Еднакви в различията или различни в еднаквостта си Вяра Петева Лицето на българското село и лицата на най-населеният район на Ню Йорк. Фотопаралелите на Вяра Петева между село Иваново, Русенско и Бруклин, Ню Йорк.

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

пътуване

видение

Animal Planet Мартин Радилов „ Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек, но все повече беше невъзможно да се каже кой какъв е.” Джордж Оруел – „Фермата на животните”

Снощи дълго не можах да заспя по ред причини. Може би се притеснявах, че идва пролетта със своята поетична осанка и непредвидено обаятелните

Брой 4, Година 2 (2013)

си цветни усещания. Усещания за какво? За безпомощност, че няма да мога да и се насладя до край поради липсата на време, поради липсата на средства или просто поради липсата на настроение? Въпроси, въпроси, въпроси в безкрайно зелено поле, на фона на което стои и се пули едно заблудено теле. За щастие все още простатата не ме алармираше и по някое време се унесох и като че ли засънувах някакви много хора от различни народности с различен цвят на кожата, с различно изражение и различни физиономии и всички те бяха с лица на животни. Първо към мен се затича една дама с глава на мечка и тръгна да ме

пътуване облизва по носа, и да ми обяснява че медът бил не само полезен, но и изцяло руско производство. После в устата ми стана сладко и аз усетих как Жената Мечка, ще я наречем с кодовото име Наташа, ми набутва огромна лъжица акациев елексир в устата . И танцуваме някакъв руски танц, и тя ръмжи от задоволство и ме потупва толкова силно, че едва ли не се задавям, ама нали е толкова сладко в устата ми, някак не обръщам внимание. И изведнъж се усещам: ами да, нали Жената Мечка е от там, където освен мед има и водка и й викам да почерпи с една-две, ако нещо така й се намира. Тя се завърта, плясва с ръце, набутва ми още един черпак мед в устата и отговаря, че мечките не пиели, ама тя нали не била баш мечка ами Човеко-Мечка, така че що да не почерпи. И се почва един пролетномеден запой, ама както си трябва и лицата ни грейват от щастие, кое до някъде човешко, кое до някъде животинско, ама к’во значение има – щастие. “ …и пегасите препускаха ли препускаха по необузданата сибирска пустош, докато не капнаха от умора и изведнъж им призля.” – Глупава казашка поезия, направо ми се гади от нея – изръмжа Наташа и поседна. Ето ви един интересен разказ, от който става ясно докъде може да стигне една човеко-животинска дружба. Но разберете, мили мои, това е просто една селска еснафщина, на фона на един знаменит случай край

www.provo.bg река Нева, или в горичката с брезите, или там, където и да е. Разбира се всичко туй е вятър работа, романтизъм, безсмислено мечтание. После Човеко-Мечката ми разказа приказката за „Маша и Мечока, след това приказката за „Трите Мечета”, после за „Мечока Протопи” и т.н. и т.н., а аз отвърнах – „Вече съм голям за приказки, не ме връщай в детската градина. Няма да издържа отново миризмата на нишесте, мляко с ориз, мазни дебели ръце на леличкипедофили и чаени чаши по–големи от главата ми. Напук на всичко казано Мечката изкара от една хралупа чайник с размер на котелен резервоар и зарева – „Чайййй…Чайййй…Чайййй!!!” Виждам как чайникът се обръща над мен и водопад от вряла вода, лайка и кедрови листа прониква в ноздрите ми, подиграва се със сетивата ми, обладава самочувствието ми. О, бели нощи… О, черни бръмбари. О, времена… О, равенство – времето от отваряне до затваряне на магазините за алкохолни напитки. - Към своят край сме. – изрева Мецана и пчелите ме довършиха. И нахапан, пиян, изподран търсих поне един от всички богове да ми продаде Алказалцер или поне Алергозан. - Внимавай какво си пожелаваш! – ехидно поде някакъв Човеко-Слон с индийски дрешки “Primark” и сандалови

пътуване сандали тип сандал. Необяснимо защо притежаваше 8 хобота, 16 очи и 32 вежди. Завъртя се 64 пъти и добави – Е какъв е проблемът? - Проблемааа, а да проблемът е… всъщност забравих. – Имаше ли изобщо проблем? Имаше ли изобщо каквото и да било? - Ето – изправи си главата Човека Слон и запръска лайняна вода с всичките си хоботи, – моят проблем например е, че си изгубих човешкия облик и го замених със слонски, но всъщност не съм единствен. Огледай се на около и ще забележиш, че всички мои сънародници са с животинско изражение. Такава ни е епохата. Такова ни е времето. Такива са ни нравите. Толкоз! А сега, младеж, пред теб стои самият Буда, когото ще молиш за още! Обаче, пич, ще ти струва 10 долара. И такси ще ти намеря, и компаньонки ще ти доставя, и Нирвана ще ти издействам, ама за Нирваната още 20 долара, скъпи! Има ли сделка? - Абе я си ги наври тия хоботи някъде другаде бе, псевдо-кришнар цигански! Събудих се с усещането, че край мен гробари спускат мъртъвци в дупките на паркета ми. За пореден път в живота си усетих нещо вътре в себе си , абсолютно необяснимо. Всичко беше непропорционално голямо. На няколко крачки от прозореца се чуваха крясъци. Някакви пакистанци биеха рус травестит. После всичко утихна. Кърпата, с която изтрих потта от лицето си, заприлича на оживен бардак. Прекарах междусънното

Брой 4, Година 2 (2013) пространство, взирайки се в стените. Невидими пипала мимолетно пробягваха над главата ми. Залитаха по стените и изчезваха в отдушника. Една от сенките сякаш ме целуна и ме потопи отново в съня на моите ветеринарни перверзии. И ето го Малекон. Топъл, гнусен залез. Лято като лято. Куба като Куба. Хавана в болнична пижама. Животински изчадия. Колоездачи с кози крака. Трафиканти с маймунски захапки. Крадци и кокаин с лица на бели стоножки, пъплещи към зурлите на разврата. И една пейка. А на пейката Аз с пояс на гърлото и тотално безпомощен поглед. Ами ако се появи господ с лице на Грифон? Не, не бива да се мисли по този начин. Сигурно има наказание за такива разсъждения? Следобедът преваля. Слънцето е ненаситна риба, обърнала корем. Луната се появява, променяща като хамелион физиономията си. Има ли изобщо справедливост? Представете си монахиня с глава на змия, хвърляща отрова върху смирените вълкодави на всеопрощението. И ето до мен мургава хаванска Котарана. Вплела крака в пояса ми. Усмихва се и казва „Hola!”. Какво ли не бих дал, за да разбера какво си мисли за този сън и дали в този сън има някой с човешко лице освен мен?! Наоколо вони на фекалии. В задушаващата влага Жената-Котка

пътуване дере ушите ми, измърква… и пак едно тихо „Hola!”. Бедно, екзотично, венерическо – „Hola!” . - Добре – отвърнах, – ще остана с теб тук, на пейката, миришеща на евтини водорасли .Чак до изгрев слънце. Bueno? - Hola! Si, такъв е шибаният живот. Пълен с недоразумения. Взираш се в лица, които са ти уж познати, а се оказва, че няма нищо такова. Чакаш Архангел Гавраил, а той ти изпраща съобщение, че е в метрото и няма връзка с този номер. Вярваш в бога на рибите, а той ти изпраща рибари, за да ти строшат носа. Мяууууууууууу. И съмна. Бе 5 и 15, звънене на младостта. Промоция на фалшиво ангелско споразумение. Слънцето цвърчащо като хлебарка, забодена с карфица. Вятърът ужасно южен. Океанът зеленясъл. Станах, после седнах, после май пак станах. Мрак, светлина, мрак, свет… а не, стига вече. Ужасът отмина и всичко вече ми е безразлично. Мрак и котешка козина върху жакета ми с едно единствено копче. Опитах се да го изтупам. Не успях. И се сетих за един тарикатски трик, и как не, та нали бях станал Мачо Мен. И докато радио „Бемба” (Националното радио на Куба) сподавено пускаше своите комунистическо–латино парчета, аз вече се носих в океана, увит с пояси от носталгия към затихващото Дерумбе (скъпи сгради в Куба, които се срутват поради липса

www.provo.bg на реставрация). И ми се прииска да се оттегля в манастир и да се отдалеча от всичко, но уви : Така не става, мой човек! В Америка тържествено ме посрещна Прасе–Магнат, естествено с пура под зурлата си. Качи ме в лимузината си, подаде ми чаша скоч и купа с помия, отпуши, изгрухтя и каза: - Всъщност ние богаташите с глави на прасета сме по–умни от богаташите с глави на кучета. Ние с глави на прасета сме почти толкова умни, колкото ония с глави на маймуни. - Добре. ОК! – отвърнах – Но… имам един въпрос. В какво точно се изразява вашата интелигентност??? Следва „ПЕСЕН НА СВИНСКИЯТ МАГНАТ”, в която той обяснява всичко. Изчезват халките от моите ноздри И гушата пълни се пак Ще грейнат поля от облигации мазни Ще си намеря и аз моята Лейди Маз На есен вместо да оглавявам коптора Ще мърсувам доволен в Тузарския Парк И земята ще бъде тъй благосклонна Че ще я продавам и ще я купувам пак Изчезват халките от моите ноздри И ето спуска се мрак Грухтенето символ на какво е На висок, на висок, на висок капитал ПРИПЕВ Грухтенето символ на какво е На висок, на висок, на висок капитал

пътуване

Брой 4, Година 2 (2013)

Когато песента свърши, Прасето– Магнат се поклони и ни в клин, ни в ръкав поде:

нещо „човешко” в очите им, а аз, аз нямах нищо. Абсолютно безмълвно, празно, беззащитно – Нищо.

- 21 Век ще бъде лош и зъл за птиците в Америка. Те няма да приличат много на птици. В сравнение с тях един бял английски гълъб би изглеждал като папагал Какаду, като ей онзи там на клона. Скиваш ли го? Добре ли си? Аз изчезвам. Все пак е криза – световна – схващаш ли?

И се събудих. Огледах се в огледалото на банята си. Всичко си беше на мястото. Носът, очите , чипият нос, зъбите, лошият застоял дъх.

- Амиии не, или… – и Манхатън изчезна също. Шлюзите се отвориха. Фериботната гара ме призова. Три НеПтици кръжат над изгнили сандъци. Корабът се носи над нощта. Колко глупав изглежда светът. Предпоследна част – ПАПАГАЛЪТ Колко животинско цветно. Чак да повърнеш. - Погледни си лицето, лицетооо, лицетооооооо! – Мъдро каза папагалът – Нима очакваш, че след всичко това то ще е запазило същия си вид. Грешиииииииииш! ГреГреГре Шииииииииииииш! – и изплю от човката си едно огледалце, и аз го взех. Трябваше да видя остатъка от себе си. Времето за равносметка настъпи. И не видях Нищо. Нищо. Нищо. Аз нямах лице. Всички те, въпреки че бяха изменени, имаха някакъв, макар и животински облик. Беше останало

Направих си кафе. Радиото представяше поредния Box Office новини, а навън летяха птици, котки минаваха по покривите, кучета търсеха убежище. Хората си бяха Хора. Остана само един въпрос: ако всички те, Хората-Животни от съня ми бяха изменили човешките си лица с животински в течение на милиони проблеми, било то от национален произход, мизерия, недомлъвки, защо накрая аз се оказах без лице. И дойде отговорът. Защото живея в държава, в която хората нямат право дори и на животински облик. Държава, в която последното лице на нормалното изражение изгоря. А може би не? Може би все още има смисъл да вярвам, че утре като се събудя, отново в огледалото ще видя себе си. Малко по– усмихнат, малко по–човечен. Облякох се стилно. Загасих радиото. Приех съня като знамение. Днес щях да посетя зоологическата градина.

видение

www.provo.bg

бектив

ПОРТРЕТИ Валентина Венциславова

“На двадесет години лицето Ви е такова, с каквото Ви е дарила природата. На тридесет години лицето Ви е такова, каквото го е направил животът. А на петдесет години лицето Ви е такова, каквото заслужавате.” Коко Шанел

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

100

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

101

видение

102

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

103

видение

104

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

105

видение

106

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

107

видение

108

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

109

видение

110

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

111

тон

Фестивална България. Сектор музика. 3-та част Добо Мързов В този брой на provo.bg завършва нашата разходка из по-големите музикални фестивали на България, които се случиха през 2012 (с малки изключения, за които ще стане дума по-долу) и които, да се надяваме, ще се случат и през 2013. В миналото издание се спряхме на петте най-популярни фестивала, посветени на джаза. Сега ще разгледаме три форума, които не могат да се поберат в определена категория, но всеки от тях притежава своя характерна специфика: ParkLive Fest, Беглика Free Fest и Jam On It.

ParkLive Fest

(http://www.parklivefest.com/) Кога? 6-7 септември 2012 Къде? Никъде ParkLive Fest има стил. След едногодишна пауза през септември миналата година в парка до Терминал 2 на Летище София трябваше да се състои третото издание, но поради промяна в условията за безопасност на летището бе отменено. Иначе никой не се съмняваше, че фестивалът щеше да потрети успеха на

114

Брой 4, Година 2 (2013) първото си издание от 2009 г. Именно тогава София разбра, че има публика за интересни качествени артисти, които не са задължително с мейнстрийм звучене. Сред най-запомнящите се концерти под шапката на ParkLive са визитите на Lamb, Tricky, Roots Manuva, Groove Armada, Gotan Project, Morcheeba, Thievery Corporation, Mr. Scruff, Jazzanova, Kid Koala, DJ Krush, Roisin Murphy, DJ Cam, Koop, Alex Gopher, Cassius, Little Dragon и Nightmares On Wax. През 2012 г. като съорганизатор на ParkLive трябваше да се включи столичният Yalta Club, което породи известно съмнение у феновете на ъндърграунд електрониката относно евентуалните залитания към селектирането на по-масови артисти. Въпрекитоваобещаниятанаорганизаторите бяха за две сцени и качествена селекция от артисти, които да запазят заряда и атмосферата на ParkLive от предишните му две издания. Отлагането на миналогодишното издание на фестивала донякъде беше компенсирано от няколкото силни събития в софийски клубове, в които участваха интересни и актуални имена като Theophilus London, Lefto, Debruit, Toddla T, Boca 45, DJ Format, The Herbaliser Live Band. Първото издание на ParkLive се проведе в рамките на три дни през лятото на 2009 г. на колодрума в Борисовата градина в София, а второто – в края на юни 2010 г., когато за първи път използва пространството на парка до Терминал 2 на софийското летище, където в последствие започнаха да се организират и други фестивали (Loud Festival и Intro!). С надежда очакваме лятото на 2013 г. и третото издание на ParkLive Fest, за да затвърди новаторския дух и стилната артистична линия на този форум.

видение

Беглика Free Fest

(http://fest.beglika.org/) Кога? 17-19 август 2012

Къде? край язовир Голям Беглик “Фестивалът за творчество и хармонично общуване с природата” – така организаторите максимално кратко и ясно описват същността му. А малко пошироко Беглика Фест се самоопределя като „пространство за творческо себеизразяване и щадящо общуване сред и с природата сред качествена музика, работилници, презентации, форуми, представления и изложби, вода, канута, приказки, чудесни хора и летни звезди.“ Основните принципи, според които се ръководят организаторите на феста, са залегнали в специална Харта

www.provo.bg

за устойчиво развитие. Според този документ повишаването на дълготрайното благосъстояние на хора, семейства и общности е главната цел на организирането на устойчиви фестивали. Това е може би единственият фестивал в България, който ограничава броя на посетителите с цел да минимизира човешкото влияние върху средата. Всяка година 1/3 от всички присъстващи са хората, създаващи програмата със своите проекти, инициативи и дейности. Основен приоритет при организацията на събитието е да се минимизира човешкото влияние сред природата. Всеки участник във фестивала е призован да щади природата, като събира отпадъците си в обозначените за това места (или в раницата си), като използва компостните тоалетни, като се въздържа от употребата на пластмасови чаши (за целта получава

115

видение

116

Брой 2, Година 1 (2012)

тон

чаша за многократна употреба). Участниците във фестивала трябва да изминават пеша 4-километровия черен път до фестивалната зона, а основните пътища и пътеки във фестивалната зона са застлани със слама, за да бъдат предпазени от ерозията. Организаторите са се погрижили да не смущават с шума и присъствието си местните горски обитатели с инсталирането на специална звукова система. С други думи това е един по-различен фестивал, излязъл наполовина от етикета “музикален”, но все пак музикалната програма заема важна роля в структурата му. Само по време на изданието му от 2011 г. на сцените из Баташката планина се качиха Теодосий Спасов квартет, Оратница, Nasekomix, Kosmo Koslowski, Джанго Зе, PoPa SapKA, проектът “Българи”, Dancing Angel, Selector Lazy Face и още много музиканти от цяла Европа. Мотото на миналодишното издание

www.provo.bg

на Беглика Free Fest беше “Ти си програмата”. За пета поредна година през август любителите на природата и природосъобразния начин на живот споделиха три дни от живота си със себеподобни хора върху едно малко парче от божествената земя на България. Всеки имаше възможността да стане част от програмата, ако смята, че проектът му носи беглишки дух. За целта трябваше да го представи на beglika@gmail. com и да си освободи три дни в средата на август.

117

видение

118

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

119

видение

Jam On It

(http://www.jamonit.bg/) Кога? 20-22 април 2012 Къде? На три различни места в София През 2012 г. се проведе тринадесетото издание на Jam On It. Завидно дълголетие за фестивал, започнал като детска мечта на няколко приятели, отдадени на хипхоп, фънк, соул, джаз ритмите и стрийт танците. Крюто им се нарича Sleepwalkingz, а някогашната им мечта се превръща в найголемия фестивал за съвременна градска култура на Балканите. През 9-годишната му история пред публиката се изявяват неизброимо количество музиканти, диджеи, танцьори, лектори, графити райтъри, фотографи

120

Брой 2, Година 1 (2012)

и изобщо артисти, свързани с градската култура от всички краища на света. Jam On It се превръща в задължително събитие за хиляди момчета и момичета и създава около себе си общество, което се разширява с всяка изминала година. Основните локации на фестивала са Смолян и София, като миналата пролет той за първи път се проведе изцяло в столицата. Много от феновете бяха разочаровани, че не можаха да се докоснат до чара и духа на родопския град, други изтъкнаха като недостатък “изгубването” на феста в гъмжилото на София. Безспорно един фестивал, посветен на градската култура, има място и дори е задължително да присъства в столицата на България. Може би историческата му връзка със Смолян предполага изнасянето на някои от събитията в планинския град. Разбира се добре би било да се включат и други центрове на този тип култура като Пловдив, Русе, Варна и Бургас, макар това да предполага

тон допълнителен финансов и организационен ресурс. В София или извън нея, приносът на Jam On It за развитието на чувство за общност у младите е безспорен. Което си е истински подвиг във време като днешното. Така завършва прегледът на последните три от общо са десетте най-популярни музикални форума, които в близките години ще задават посоката на развитие на фестивалната култура в България. Умишлено не са включени рок фестивалите, тъй като те са с по-различен статус в страната ни. Всеизвестен факт е, че у нас рок феновете са огромен процент от всички меломани и техните фестове по традиция са силни и влияещи се в по-малка степен от тенденции, мода и всякакви сътресения в обществения живот на страната. А и

www.provo.bg през последните 20 години през България преминаха повечето величия на тежката музика (някои повече от веднъж), което допълнително смаза машината и изстреля типичните рок фестивали още по-напред от тези за популярна музика. ... Боян Пехливанов, или Bobskee, както е известен в брейк средите, е пресечната точка между музиката, танците и архитектурата. Той е една от движещите сили зад проекти като фестивала Jam On It, групите за танци Seepwalkingz Crew и Pop & Roll, пространството за танци, прожекции, семинари и събития Flava House. Ревностен фен на грамофонните плочи и дипломиран архитект, диджей и ненадминат танцьор, Боян е здраво стъпил на земята и е някак нереално добър човек. Приел девиза Peace, Love, Unity and Having Fun за надслов на всеки

121

видение

свой ден, Боян е едно от лицата в този брой на provo.bg Представи се с няколко изречения? Казвам се Боян Пехливанов и тази година навършвам 30, т.е. както казват едни приятели навлизам в “the dirty 30’s”. Това го разбирайте, в смисъл, че до този момент, човек трупа знания и опит, пробва това и онова и вече може би още по-осъзнат за света, предстоят години на усилен разтеж и създаване на качествени продукти, събития, дейности и проекти. Така го усещам аз, че времето идва! Друго за мен: роден съм в град Плевен през 83-та, израстнал съм в Смолян, живея в София от 97-ма и междувременно прекарах три години и половина в Германия, много ценен за мен обмен! Пътувал съм много основно тук в Европа, но пък на много готини и понякога скътани местенца. Имам син на година и половина – Валери и прекрасна половинка! Обичам изкуствата, музиката, правена с душа, танците, архитектурата, дизайна, приятелите си, семейството си и бих казал целия свят. За мен всичко е свързано

122

Брой 4, Година 2 (2013)

и има едни и същи дълбоки универсални принципи. Вярвам в уникалността на всеки и именно това различие прави живота толкова прекрасен. В същото време всички сме толкова свързани и това особено засилено се усеща в последните години, а вече е и нова форма на комуникация. Какво е Jam On It? JAM ON IT е събитие, което се роди в редиците на SLEEPWALKINGZ CREW през 2003. Това е събитие, правено от маниаци за маниаци. Джем, на който идеята е да бъдеш себе си, да танцуваш, да слушаш хубава музика, да се веселиш, да се срещнеш с приятели, да се запознаеш с нови хора от цял свят, да се вдъхновиш и да растеш. За мен и за другите верни приятели от крюто винаги това са били основните цели. Можеш ли да отличиш някое от изданията на Jam On It? За мен всяко едно е свързано с много позитивни емоции. Другата част – напрежението,

тон

www.provo.bg

се забравя с времето. По-важно е какво е останало и как се развиват посятите семена. Бих отличил срещите ни с хората, които сме канили, и разговорите, които сме имали, обикновено след събитията, в някое заведение или хотелски стаи. Всеки от хората, които сме канили, е оставил нещо ценно и всички продължаваме да култивираме видяното, чутото и наученото от тях. Те са ни помогнали и да разберем повече за себе си, до което знание, в крайна сметка опира всичко. Да събудим това, което е в нас. Все пак, спомням си партито с Марли Марл, спомням си първият път на Къртис Блоу, Теодосий, Митко Льолев и Скил, Хъкспин, Кен Суйфт, Мистър Уигълз, Форест ГетемГъмп, пламъка в очите на Маурицио, Франк, Филип и другите от Soul Warriorz, Зуу, всички братя сърби, които просто късаха синджирите по време на JAM ON IT, Ърбан Артистри, Хавикоро… спомням си забързаните срещи с другите от крюто и приятния адреналин, с които лягаме и ставаме по време на събитията, знаейки, че сме част от нещо велико. Винаги така съм го чувствал! Понякога даже недоумявам как са се случиха всички неща покрай фестивала… има истинска магия. Благодарен съм на всички, които ги няма горе поименно – много са… и най-вече искам да благодаря на хората от страната ни, които са подкрепяли и продължават да подкрепят идеята, винаги са ни давали рамо и са присъствали, помагали и споделяли енергията си. JAM ON IT е за всички вас! Разкрий някои подробности следващото издание на Jam On It?

около

Следващото издание е мистерия и за нас. Не знаем кога ще се случи, поради простата причина, че не искаме да правим събитието, колкото да има нещо. JAM ON IT има позитивна

история и ни се иска, ако ще се случва нещо, то да е на ново ниво, да следва линията, която градихме с години. При нас винаги се е случвало естествено. А в момента, знаете добре, културата е първото, което страда при тази изкуствена криза. Не че не сме правили и нещата така, на магия… но ние винаги сме били коректни с артисти, които сме канили, винаги сме искали да им платим колкото заслужават, да са доволни всички. Това е била и причината да сме били на минус накрая. JAM ON IT се прави с енергия, която като се завърти и всичко се случва, така че, предполагам като назрее момента, пак ще се съберем и ще подхванем втората вълна! Кой артист, който досега не е гостувал в България, искаш да видиш на родна сцена? Ами да ти кажа радвам се на добрите световноизвестни артисти, но някак искам да видя хората в България да работят, да дълбаят, да правят и създават качествени неща… ей така да ги слушаме, гледаме и да им се кефим заедно. Ние имаме голяма сила, но не винаги си вярваме достатъчно. Мисля, че и за това назрява момента. Искам да видя повече фънк банди в България. Истински фънк. Толкова обичам тази музика, и я заобичвам все повече. Разкажи накратко за Flava House? Flava House е най-новия ни проект, място, което създадохме основно за уроци по танци, за прожекции, семинари, събития. Изобщо място за култура, за нашите неща не са много тези места. Всички тези хора, с които сме се срещали през годините, знаят, че вече могат да ни намерят тук, да потанцуват, да обменим мисли и идеи, да работим заедно, да се повеселим. Мечтахме си за това и взехме, че го направихме. Както и преди това за танцовия спектакъл 7D, който по някое време ще изиграем пак.

123

тон Защо танцуваш? Защото така изразявам себе си и любовта си към звуците, душата и тялото си. Какво е общото между музиката, танците и архитектурата? Всичко е форми, изливат се, усещаш го, харесва ти, кара те да се движиш, да споделяш, да обичаш… създават в нас специални чувства и мисли. Всички тези неща са и дълбока връзка с нас и с първоизточника. Как виждаш бъдещето си след 10 години? С две или повече прекрасни деца, с половинката си, проектиращ, творящ, правещ качествени събития и продукти… Танцуващ. Помагащ на хора като мен, които имат много идеи и търсят пътя. А какво правиш днес, за да го постигнеш? Танцувам, чертая, строя, мисля, чувствам, чета, гледам филми, слушам музика, храня се здравословно, за децата няма да казвам – стават по един начин Благодаря за възможността да споделя моите мисли с вас! Желая много здраве на всички, да вярвате в себе си и да се обичате!

В заключение може да се каже, че в последните години хората в България започват да осмислят музикалния фестивал като едно по-глобално от концептуална гледна точка събитие, а не просто като концерт няколко групи, събрани на едно място. Отдават все по-голямо значение на разнообразието (разбира се крайности като участието

124

Брой 4, Година 2 (2013) на Mungo Jerry на миналогодишното издание на джаз феста в Банско са малко прекалени) и като че ли годините, в които миг след като любимата им група слезе от сцената вече са в колата и с мръсна газ отпрашват към родния град, са минало. От друга страна обаче пречки за развиването на фестивалната култура в страната ни остава ниският стандарт на живот, оттам и неработещият музикален бизнес. Като добавим и някои черти от българския манталитет, според една от които е по-добре да изпушиш две кутии цигари, отколкото да си купиш един компактдиск, денят, в който музикалният живот в България ще функционира нормално, няма да дойде скоро. Хубавото е, че все пак приближава. Ако трябва да завършим така, както започнахме – с празничния елемент на всеки фестивал, трябва да се готвим за поредното лято, изпъстрено с празници. А, както вече споменахме, българинът знае как да празнува. Остава само да се научи да го прави заедно с още няколко хиляди души под звуците на любимата си музика. Защото, както каза Жан-Пол “Блуи” Мюник, създателят на Incognito, от сцената на Sozopol Fest – July Morning преди две години: “Какво е един музикален фестивал? Това е празник в чест на живота”.

видение

www.provo.bg

125

фили

Кажи ми няколко думи и аз ще ти кажа какъв си!

ДИСТАНЦИОННИ БЛИЦ АНКЕТИ

4 Д О З И ЕП

фили

www.provo.bg

Портрети на Калин и Марин Велчеви Архитектите Калин и Марин Велчеви са родени на 14.08.1976 г. в гр. Варна. През 1995г. завършват Строителен техникум „Васил Левски“ гр. Варна, специалност „архитектура“ с отличие. През 2002 г. са приети първи випуск специалност „Архитектура“ във ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. Варна, а през 2008 г. се дипломират успешно в направление “ПРОМИШЛЕНА АРХИТЕКТУРА” при проф. д-р арх. Любен Я. Сиврев. През 2008г стават членове на Камарата на Архитектите в България, а през 2009 г. са приети за редовни асистенти

във факултет “Архитектура”, катедра “Архитектура и урбанистика” на ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. Варна. Асистенти са по дисциплините: Индустриални и търговски сгради и комплекси, Иновационно проектиране на архитектурните конструкции и Сградостроителство. През 2008 г. основават архитектурно бюро “нюАрх” ООД, като основна дейност на фирмата е комплексно проектиране на сгради и съоръжения, както и извършването на консултантска дейност в сферата на проектирането и строителството. През 2010г. на 9-ти регионален конкурс

129

фили

Брой 2, Година 1 (2012)

“Златен отвес”, печелят 1-ва награда в категория ”Промишлени сгради” за обект: Производствена и складова база за производство на екологична течност за борба с пожарите и пълнене на пожарогасители в гр. Белослав, Варненска област. През 2013 г. са зачислени за редовна докторска десертация в направление “ПРОМИШЛЕНА АРХИТЕКТУРА” при проф. д-р арх. Любен Я.Сиврев. на ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. Варна.

Марин: Само и единствено семейството ми!

1. Какво знае Гугъл за теб?

4. Какво се вижда от твоята „камбанария“?

Калин: Много неща, но предимно, че съм архитект и със своят брат- близнак съм проектирал първия скейтборд парк във Варна- България. Марин: Че няма други близнаци – архитекти в град Варна. 2. Кой би могъл да ни каже останалото?

Калин: Една красива гледка със зелена морава и много пътечки, които водят към нея. Хубаво е, че всеки път можеш да хващаш различна посока и така да опознаваш всичко, което те заобикаля. Марин: Че всеки иска нещо и не знае за какво му е. 5. Ако има смисъл в нещо то е…?

Калин: Естествено ние и нашите близки приятели, останалото са слухове и градски легенди.

Калин: Да имаш мечти… И те да се сбъдват. Щастлив съм, че имам семейство – жена, малко момченце на годинка и всички около

130

3. Колко често се поглеждаш през очите на другите? Калин: Постоянно и това ме направи взискателен. Марин: Всеки ден и винаги се харесвам, защото ми се усмихват.

фили мен са здрави. Сега си мечтая за нови неща и рано или късно знам, че ще се сбъднат. Марин: Да си преследваш мечтата и когато я осъществиш да имаш нова такава! Вече имам 5 стари мечти и 5 нови…нека да са 10. 6. Най-дразнещото за теб е…? Калин: Бездушието и нихилизма на хората. Това, че не искат да променят нищо в себе си и заобикалящата ги среда. Марин: Лъжата и лицемерието в хората… ужасно много е!

www.provo.bg Марин: Откровеността ми, хората искат да ги лъжеш! 8. А в другите? Калин: Всичко, предимно да са по-скромни и сдържани. Марин: Да вярват на истината, а не на лъжата. 9. Колко често казваш: Не мога?

7. Кое би променил в себе си?

Калин: Тогава, когато наистина „Не мога“, иначе другото си го мога:) Марин: Рядко, понеже го МОГА !

Калин: Много неща, никой не е съвършен, но може би търпението ми.

10. Кое е най-провокативното нещо, което си правил?

131

фили

132

Брой 2, Година 1 (2012)

фили

www.provo.bg

Калин: Да замина за USA, без да кажа на близките си, или по точно им казах в последният момент. Марин: Да карам скейтборд с 22 години помлади от мен, а от скоро с 34 години по-млад скейтър №14…

23-годишното статукво и ПРепО-давател в

11. Каква е най-голямата провокация спрямо теб?

поне 10 неща!

Калин: Да успея да възпитам сина си по начин, по който са ме възпитавали и мен и най-вече да мисли свободно. Мисля, че засега успявам, пък и жена ми е сериозно замесена в това. Марин: Да взема 92 изпита за 3г. 12. И какво направи? Калин: Спрял съм му шоколада, TV и спортува редовно. Марин: Успях за 3г. и 3 дни! 13. Ти си про… К а л и н : П Р О ф е с и о н а л е н архитект,ПРОтестиращ гражданин спрямо

университет. М а р и н : П Р О ф е с и о н а л е н архитект,ПРОектиращ сгради, ПРОвокиращ младите студенти асистент, ПРОсто още

За финал пожелаваме на всеки да превърне хобито си в професия и когато го направи да си намери ново хоби, което не му пречи на професията

Благодарности

към преподавателите ни през годините: проф.д-р ик.н.Анна Недялкова, проф.д-р инж.Стефан Терзиев, проф.д-р арх.Любен Сиврев, проф.д-р арх.Росица Никифорова, проф.д.н.арх. Иван Никифоров, както и на колегите, с които сме работили.

133

съществуване

“

Нима сме толкова несъвместими? Не носи ли всеки от нас вина за това, че сме направили живота тъй непоносим за някои? Кого да обвиним? Политиците, банкерите, финансистите, монополите или гърците? Всички взети заедно сме забъркали тая каша и единственият изход е заедно да видим какво е най-добро за всекиго от нас.

“

видение

Григорий Кюлев-Гого: Да върнем усмивките на лицата си Интервю на Стилян Манолов с Григорий Кюлев-Гого Първите асоциации, които правиш с думата „лица“? „Лица“ … Оскар Уайлд е написал много за лицето на човек, там е казано всичко.

www.provo.bg

Харесвам лицата на младите хора, на децата най-много. Възрастните за съжаление имат качеството да се покваряват в повечето случаи и затова не е виновно времето, в което живеем. Човешкият живот е изпитание и при повечето от нас изпитанието побеждава, а не ние него. Спомените ти от времето на „демократичните промени“ и какво ти прави впечатление, гледайки днешните лица? Навремето бях много активен. Първата ми снимка във вестник е от някой си януари пред Народния театър, бях с плакат „гласност и плурализъм“ сваляхме ДКМС. Една жена ме пита какво е плурализъм и аз не можах да й отговоря. На всичкото отгоре ни беше организирала

137

видение

нашата дружинна! След това съм водил митинги, бил съм в първата редица, която води и седи пред щитовете на полицаите. Борехме се за бъдещето, което ни е било предначертано. Днес не виждам надежда за промяна. Целият свят е такъв, властта на парите е много силна. Елитите не мислят за обществото. Занимаваш се професионално с фризьорство почти 20 години, как се промени за това време лицето на българката? Ние сме привилегировани да живеем на място с много красиви жени. Българките са най-различни, има тъмни, светли, ниски, високи и т.н. Също така с възрастта не погрозняват. За тези 20 години виждам и хубави, и лоши неща. Хубавите са, че вече сме част от света и модата е на една ръка от нас, в моловете,

138

Брой 2, Година 1 (2012)

в интернет. Лошите са, че голяма част залитат по крайни неща като силикон, екстеншъни (допълнителни коси), тежък грим, въобще „малко“ се преекспонират. Това е липса на вкус и най-вече е повлияно от поп-фолк културата. Думата „мода“ има латински корен и означава начин на изразяване според вкуса, какви са вкусовете днес и намират ли те подходящата си форма на изразяване? Модата е индустрия в днешно време. Тя много се влияе от глобални процеси и налага начин на живот.За мен истината е, че всеки трябва да вземе от една колекция или артист това, което ще допълни личността така, че тя да се изрази най-добре. Радостно е, че има толкова много възможности в 21 век. Днес, стига да поискаш, можеш да си всякакъв. Голямата част от нас обаче

съществуване ходят като попове или монахини, черно от горе до долу, черни коси, черни обувки, като че ли няма други цветове. Не знам дали това има нещо общо със светоусещането, но е притеснително, без някой да те кара – сам се слагаш в униформа. Какво ти прави най-силно впечатление, когато човек седне на стола пред теб? Винаги се радвам, когато имам нов клиент, изучавам лицето, стойката, дрехите. Трябва да го разгадая, за да мога да направя най-доброто за него. Постоянните клиенти са друго нещо, вече се познаваме и ми е по-важно в какъв момент от живота си се намират и как искат да изглеждат в него. Проявление на характера ли е прическата?

www.provo.bg Прическата не е като дрехата, не можеш да я сваляш, тя е всеки ден с теб. Изборът е много важен, можеш да изглеждаш добре и много зле. В нашия занаят си има правила и всички сме свикнали да ги възприемаме като даденост. Естетиката повелява да изглеждаме хармонично. Косата е рамката на едно лице, винаги първо се вглеждаме в очите, след това в лицето и няма начин да не забележим как е представено то. Интересно е, че нашето изкуство работи с живи хора, нашето платно е лицето на човек. Добрият фризьор ще разкрие найдоброто от лицето и ще скрие това, което трябва, в същото време ще даде и модна линия, и лустро.

139

съществуване

Брой 2, Година 1 (2012)

Какво те дразни най-много в себеизразяването на българските жени?

националност отдава значение на прическата?

Що се отнася до прическите много ме дразни, когато видя една хубава коса вързана с ластиче. Първо, косата е естествено украшение на всяка жена и не може просто ей така да я скриеш.

Това, което виждам е, че Русия има най-силния конкурс в света. В момента това, което показват колегите, които се състезават, е много по-добро, от това, което показват артистичните тимове на големите марки. Може би защото големите брандове са тромави структури и трябва да отговорят на различни интереси, които не им позволяват да покажат креативност, докато индивидуалните и независими артисти показват зашеметяващи неща. Фризьорството в днешно време работи с много възможности от гледна точка на материали и козметика. Фантазията е единственото ограничение на фризьора.

Второ, защо не се постараеш като ще я скриваш да използваш нещо красиво, например шнола, шал, диадема, игла, варианти много. Трето, защо толкова често неглижират прическата!? Работния ден да го приемем на опашка, на парти – на опашка, на рожден ден и къде ли не – на опашка… Имам чувството, че много пъти опашката скрива една немита, лошо подстригана и въобще неподдържана коса. Участвал си в редица международни конкурси, къде или по-скоро коя

140

най-голямо

Как ще коментираш случващото се у нас през последния месец… има ли според теб гражданско общество в България

съществуване и масовите протести ли са неговите проявления? С една дума – ТРАГЕДИЯ. Нямам думи да изразя чувството, когато чета за поредния човек, който се е самозапалил. Нямам и смислено обяснение за това. Всеки ден някой се самоубива и по други начини. Това е ТРАГЕДИЯ за нашето общество, нима сме толкова несъвместими? Не носи ли всеки от нас вина за това, че сме направили живота тъй непоносим за някои? Кого да обвиним? Политиците, банкерите, финансистите, монополите или гърците? Всички взети заедно сме забъркали тая каша и единственият изход е заедно да видим какво е найдобро за всекиго от нас. Трябва повече да си помагаме и да се обичаме като родни братя и сестри. Всеки човек в живота ни трябва да ни е важен и да

www.provo.bg се отнасяме към него с уважение. Сега сме въвлечени в ураган от безкрайна алчност и сребролюбие, жажда за власт и потискане на доброто, не само тук, а и по целия свят. Трябва да се разбере, че да искаш от живота просто ей така да стане по-добър – няма да стане. Всеки ден го правим ние, денят ще е по-красив и добър, ако ние сме по-красиви и подобри. Трябва повече да вярваме в себе си и в нашата сила за промяна. Като начало, въпреки трудностите трябва да върнем усмивките на лицата си. Имаме ли посока като общество и накъде вървим? Посока винаги има, носим я в сърцата и душите си, подсъзнателно всеки върви по своя път. Обществото също има своя път, но той е нашият общ. Общия тон го

141

съществуване задават обществениците и политиците, а и да не забравяме медиите. Виждаме, че сме в задънена улица, пробвахме всичко. Повече духовност ни трябва, увлечени от проблеми в ежедневието си, забравяме да се грижим за душите си. Работим без призвание, правим неща, които не искаме, срещаме се с хора, които не харесваме, ходим на места, където не искаме да бъдем и говорим неща, които не искаме да казваме. Докато правим тези неща ще вървим в грешна посока, заедно и по отделно.

“

Брой 4, Година 2 (2013) Нещо, което напоследък?

изпълва

ти

Вълнувам се от себе си, продължавам да се търся и да се възпитавам. Интересувам се и от света, винаги ми е интересно къде във времето и пространството се намирам. Анализирам информацията, която стига до мен. Вълнувам се от това какво мислят големите умове на нашето време. Слушам приятелите си, наблюдавам света. Живея.

Фантазията е единственото ограничение на фризьора.

“

142

мислите

видение

144

Брой 4, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

145

100

видение

ЛИЦА Стилян Манолов ~ Най-известното лице в света е… Дядо Коледа (не е шега), без значение на различните средства, с които се придвижва, лицето на добродушния старец, който разнася подаръците по Коледа е наложен от Кока Кола и е найразпознаваемото лице в света. ~ На 19 септември 1478 г. Леонардо да Винчи завършва картината си Мона Лиза. Рисувана с маслени бои върху дъски от топола, Джокондата, както е известна още, не е много популярна до средата на 19 век, за да се превърне малко по-късно в едно от най-известните лица на планетата.

148

Брой 4, Година 2 (2013)

Съществуват множество предположения относно това – кой е позирал на Да Винчи, отговорът е неизвестен и до днес. ~ Най-тиражираните лица на модната икона VOGUE са родената през 1943 г. Лорън Хътън с 26 корици (първата в далечната 1966 г., а последната през 1999 г.), а след нея с по 20 корици се нареждат Джийн Шримптън и Карън Греъм. ~ Най-показваното PLAYBOY лице е това на Памела Андерсън със 151 корици в 31 държави. ~ Шоубизнесът си има лице и то се казва Опра Уинфри. Най-успешната водеща на толк шоу за всички времена е обявена за най-богатия афроамериканец на 20′ти век и единствения в света до момента чернокож милиардер.

100

www.provo.bg

~ Валентина Терешкова лети на борда от ФБР“ и така се ражда списъкът на на „Восток 6“ и става първата жена и десетте най-търсени лица от ФБР. Първият официален списък е публикуван първото невоенно лице в космоса. на 14 март 1950 г. Списъка съществува ~ „Лице в космоса“ е програма на NASA, и днес, и е особно актуален като предлага парични възнагражденя на която изпраща снимки в космоса, а големи Японската космическа агенция JAXA нарече оказалите съдействие при разкриването проекта си „На среща с Малкия принц“. На на участници в него. сайта на организацията са публикувани подробно правилата на кампанията, всеки ~ Фотографията също си има лице желаещ може да изпрати в космическото и то се казва – Анри Картие-Бресон, пространство своя фотография, име или наричан от мнозина – „Окото“, безспорно просто някакъв текст, състоящ се от не определян за най-знаменития фотограф повече от 20 знака, заедно с интервалите. на XX век. С неговите снимки, книги и Заявки за участие се приемат от 10 април идеи са израстнали няколко поколения фотографи. Работите на първият до 16 юли тази година. фотограф с изложба в „Лувъра“ тръгват ~ Репортерът от UPI пуска публикация от съдбата на единични лица, но водят към във Washington Daily News на 7 февруари колективната история на човечеството. 1949 озаглавена „Най-търсените бегълци

149

зрение

видение

НЕ – ЛИЦА И СА – ЛИЦА Яна Копчева Лицата не са завинаги. Във филм, който гледах наскоро, една жена бе обезобразена. И с амнезия. Пълна. Най-добрият пластичен хирург в страната и няколко месеца възстановяване. Нова самоличност, ново лице. Името е различно.

152

Брой 2, Година 1 (2012)

Челюстта, носът. Само погледът остава непроменен. След време тя вече си спомня. Спомня си детството, първата целувка, всички грешки, всички щастия. Но себе си… поглежда се в огледалото и тя е и не е тя. Рестартираш живота си, уж почваш отначало. И нещо променено е. И е това, което винаги си бил, което винаги другите са свързвали с теб. Лицето ти. Мислела съм си как хората някога… Някога преди огледалата и всичко огледални повърхности.. Как са разпознавали себе си?… Минавам покрай спрян автомобил, витрина

зрение на магазин, полуотворен прозорец и се оглеждам… Излизам от вкъщи и няколко пъти се врътвам пред огледолото… Са и не са завинаги. Не помня лица. Сещам се за онези детективски филми, в които хората описват лицето на убиеца, крадеца, изчезналата съпруга. Дълъг прав нос, раздалечени очи, едното по-малко, малки ушни миди, зачервени бузи, тесни устни. Косата пада встрани, къдрава и несресана. Гласът е трапчив с усещане за лятна

www.provo.bg вечер. Лицето

се

появява

на

листа,

разпространяват го по полицейските участъци. Изгубен и намерен. Името е сменено. Лицето обаче остава. Лицата са завинаги. Хората около мен никога не променят лицата си. Не помня появяването на бръчките, следите на порастването и остаряването. Не помня лица. Така както фотографиите не помнят емоции.

153

изход

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

Мая Нова: На сцената трябва да е забавно Интервю на Десислава Христова

156

изход Maya Nova е джаз-вокалистка, родена в България. Десетгодишна започва да свири на класическа китара, а малко по-късно добавя и пианото като втори инструмент. След завършване на магистратура по джаз и поппеене в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София, тя започва да се появява на българската сцена с различни групи и проекти – Mayrose Jazz Trio, фънкбандите „Хамелеон” и „Инфинити”, попгрупата „Форте”. Финалист е на Втория конкурс за певци „Златният Орфей” и „Звезден миг”, където пее с Биг Бенда на БНР. Участвала е във фестивала Sofia Jazz Fall с Maya Nova Jazz Quartet и популярната телевизионна програма на Тодор Колев, заедно с Биг бенда на НМА. Мая Нова е имала концертни, фестивални и клубни изяви в Дания, Норвегия, Кипър, Сингапур, Малайзия, Индия, Китай и Южна Корея. През 2009 Мая е полу-финалист на конкурса Shure Montreux Jazz Voice, което й донася изява на Montreux Jazz Festival през същата година. От 2002 г. Мая Нова живее в Сингапур, където работи в LaSalle College of The Arts. Тя успешно съчетава дейността си на вокален педагог с множеството си изяви като изпълнител. През септември 2010 издава дебютния си албум “Open”, в който са включени джаз стандарти като “My Shining Hour”, “I’m Old Fashioned”, “Speak Low”, “Wild Is the Wind”, “Grooving High” и две пиеси върху български фолклорен материал – “Полегнала е Тодора – блус” и “Open”.

www.provo.bg Успяваш ли да изразиш това, което чувстваш чрез музиката? Да, това е основата, това съм аз, оттам тръгвам, за да е истина. Творчеството на кои известни музиканти ти е повлияло най-много? Слушам музика 24/7! През 20 годишната ми кариера като музикант в различни периоди творчеството ми е било повлияно от много артисти като: Dianne Reeves, Sarah Vaughan, Carmen McRae, Billie Holiday, Patti Austin, Kurt Elling, Mark Murphy, Anita O’Day, Sonny Rollins, Pat Metheny, Miles Davis, Maria Schneider, Jazz Orchestra… ако продължа, ще ми трябват 5 страници… но мисля, че това, което пряко влияе на един артист, е творчеството на колеги и приятели!

Здравей, Мая. Kой събуди у теб любовта към джаза? Една касета, която един учител по пеене от музикалната школа в Силистра ми даде да слушам, когато бях в 10ти клас. – Ella Fitzgerald & Louis Armstrong – Duets! Усещането беше, ако мога да се изразя по-нагледно, като че ли „гръм ме удари”!

157

изход

Брой 4, Година 2 (2013) Затова географски измерения няма, ако даваш - ще получаваш! Над какво работиш в близък и в по-далечен план? Близките ми планове са да завърша магистърската степен и да взема колкото мога повече от най-добрата джаз сцена в света - тази в Ню Йорк! Да успея да си сътруднича с колкото се може повече добри музиканти. Вече имам участия в Ню Йорк и се надявам това да продължи. Плановете ми в по-далечно бъдеще са да продължавам с музиката… С какво би се занимавала, ако не беше станала музикант? Наистина не зная… психолог или може би учител… Какво се вижда от твоята „камбанария“? Хора, музиката е навсякъде, позитивност, светлина!… Виждам и болката и макар да зная добре, че е част от живота, бих искала да я преобразя…

С какво се занимаваш сега? В момента живея в Ню Йорк и уча за Магистър в Джаз вокалната програма на Куийнс Колеж (Jazz Vocal Performance Master Program at Queens College). Учител по пеене – JD Walter, Факултет – Michael Mossman, David Berkman, Antonio Hart. Започнах преди 7 месеца, след като напуснах Сингапур, където живях и работих 10 години – пеех на сцена и преподавах пеене в колеж.

В какво виждаш смисъл? Обич, семейство, музика, следвай сърцето си винаги в това, което правиш в този живот, уважавай и не наранявай ближния. Животът има смисъл, ако си позитивен и даваш любов на себе си и на хората около теб!

Отдавна си напуснала България, трудно ли е да си музикант в нашата държава? Никъде не е лесно. Да си музикант е начин на живот – ученето никога не свършва, а и трябва да бъдеш добър предприемач, защото си продукт на собственият си бизнес, както и негов директор. Бих казала, че в Сингапур беше удобно и имаше доста работа. Мисля, че найтрудно е в Ню Йорк…

Какво би пожелала на младите джаз музиканти в България? Най-важното е да свирят музиката, която харесват, само тогава ще е истинско. Да изучават музиката, тя има история и артисти, от чиито творчество трябва да се учат. Да композират, ако чувстват, че имат какво да кажат. Да бъдат добри предприемачи – животът е много бърз, изисква добри способности и предлага невероятно количество информация. На сцената трябва да е забавно - Have fun always!

Къде любовта и признателността публиката е най-силна?

158

на

Какво те дразни най-много? Арогантността и лицемерието.

159

позиция

видение

Всичко е възможно, ако повярваме в мечтите си! Светлана Чивгънова Във всеки от нас живее едно малко, усмихнато, понякога тъжно, понякога уплашено, но винаги смело дете, което тихо напомня за себе си! Дава ни знаци да го забележим, да го прегърнем, да му угодим, да го развеселим! Ние, всички пораснали вече, си мислим, че е гордост да ходиш по

162

Брой 4, Година 2 (2013)

тази земя сериозен и да приемаш всяко предизвикателство като фатално! А детето в нас чака, времето и мястото, когато ще си спомним, че ако се усмихнем ще е по-леко, ако повярваме в мечтите – всичко е възможно! Има едни деца, които преди да пораснат срещат бедата, която плаши всеки възрастен. Те ни носят послание, че всяка трудност е изпитание! Но не за силата ни да оцеляваме, а за способността ни Любов да подаряваме! Това са лицата на онези специални същества, които са тук да осветляват истински важните неща. Да ни показват пътя към срещата с онзи, който често забравяме, който по незнайни причини някъде в ъгъла, някъде за накрая оставяме! Срещата с онзи, който е с нас през времена и пространства, който тихо обича и ни пази, който ни шепне с гласа на дете…никога да не го оставяме, да не го заглушаваме, вечно да го съхраняваме!

позиция За всеки от нас има време на изпитание, време за осъзнаване, да изберем посоката, пътя и смисъла. Когато настъпи моментът за промяна, Любовта е тази, която носи вяра и ни спасява. Всичко, което искаме, можем, бленуваме се събира само в едно – едничко същество! Същество невинно, и винаги любимо, същество прилично на нас, но сякаш с различен цвят и глас. Ние вярваме, че Душата води тялото! Опитайте, осмелете се да оставите страховете на враговете си! А за вас запазете на тихо, съхранете на топло онзи малък човек! Той е с вашето име и маниери, и не ви

www.provo.bg е напускал от край време! Носи ви важното послание, че детето у всеки от нас се бори – всеки ден, всеки миг, всяка минута – да успее – да бъде себе си, да се смее и този живот да живее – по единственият възможен начин – с позната страст, над която никой друг няма власт. И само тогава е възможнаПобедата, онази, на Любовта несломената, след изпитания и огорчения, по–силна от всичко, с име на дете и с вечната Вяра, че всеки ден всичко ще става все по-добре! Станете част от голямата група приятели на децата на ARTON, каквото и да ни се случва, където и сме, не бива да пускаме мечтите си, не бива да забравяме, че всички носим една душа, която иска да пее, да твори, и да се смее! ФОНДАЦИЯ „АРТОН БЪЛГАРИЯ” има мисия да подкрепя и подпомага душевното

163

позиция

възстановяване на пациентите с онкологични заболявания от всички възрасти. Да създава центрове и програми за изкуство и душевно здраве в болнични и извън болнични бази. От 2011 г. провеждаме организирана програма „ARTON“ за изкуство и възстановяване в Клиниката по детска хематология и онкология към Университетска болница „Св.Марина“ – Варна. От март 2013 г. вече разширяваме програмата и в Клиниката по медицинска онкология, в подкрепа на възрастните пациенти с онкологични заболявания! Програма „ARTON“ представлява структурирана схема на паралелно поднесени на пациента арт терапия с външни творци и психотерапия с клиничен психолог. Всички материали, консумативи, както и хонорарите на творците, заети в програмата, се поемат от Фондацията и се даряват безвъзмездно на пациентите и техните близки!

164

Брой 4, Година 2 (2013)

Всяко фото или видео заснемане на пациент, става след изрично съгласие на пациента и неговите родители, (когато пациента е дете). Родителите или пълнолетния пациент задължително подписват специално подготвена за целта „Декларация“, с която дават личното си съгласие за снимки единствено на екипа и за целите на Фондацията.

/ Списание с послание

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

„Асоциация на учени, артисти и спортисти“ - сдружение с нестопанска цел регистрирано в обществена полза на 17 май 2010 г. - издател на provo.bg

168