2012_06_1_DB by Russia Beyond

В рамките на проекта RUSSIA BEYOND THE HEADLINES

РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ С ВЕСТНИК

Книги

Константин Косачов знае как да укрепи авторитета на Русия

Всеки път той е различен и винаги неочакван – Роман Карцев

Лев Толстой за Бога, църквата, свободата, насилието, правата и задълженията на личността

СТР. 05

ИТАР-ТАСС

Естрада ИТАР-ТАСС

Сътрудничество

СТР. 06

СТР. 08

СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА

ЧЕТВЪРТЪК , 14 ЮНИ, 2012

Пазар Руснаците купиха два пъти повече имоти в чужбина, отколкото преди кризата

NOTA BENE

Защо искат дом на морето

Моята малка и уютна Москва Юрий Совцов

През миналата година руските граждани купиха недвижими имоти в чужбина за 12 милиарда долара. За сведение: през 2008 г. сумата беше 5,5 милиарда долара.

РЕДАКТОР

ТАРАС ФОМЧЕНКО РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

ALAMY/LEGION MEDIA

Вложенията на нашите съграждани в недвижими имоти в чужбина растат стремително. Някои купуват къщи и апартаменти, за да почиват в Испания или Франция през ниския сезон, други мечтаят да се установят в европейските страни след като се пенсионират. Разбира се, няма нищо нередно при подобни вложения. Хората са в правото си да харчат парите си по начина, по който считат за най-добре. Но тези изнесени средства работят за икономиките на други страни, върху тези имоти не се плаща данък във федералния бюджет, обясняват икономистите. Но в действителност те се затрудняват да оценят мащабите на тези загуби. Основният проблем обаче е в това, че в страната подобни инвестиции от среден клас нямат алтернатива, подчертава професорът в катедрата по фондови пазари и пазари на инвестициите при Висшето училище по икономика Александър Абрамов. А реализацията на плановете за въвеждане на данък върху недвижимите имоти, и особено по-високи ставки за скъпите къщи и апартаменти, би могло да породи увеличаване на вложенията в задграничните квадратни

Руснаците използват придобитата недвижима собственост основно като „далечна вила”

метри, предупреждава той. Понастоящем средната продажна цена на недвижимите имоти в чужбина е от 100 до 200 хиляди евро, разказва главният редактор на списание “Дайджест российской и зарубежной недвижимости” Михаил Морозов. Впрочем има и по-скъпи. Например във Франция, на 5-30 км от Лазурния бряг, могат да се купят апартаменти с площ от 40 до 90 кв м за 140 – 185 хил. евро. А има и по-евтини предложения. Например в Испания – на 10-20 км от крайбрежието, популярните на запад апартаменти

-студия в модерни жилищни сгради с общи басейни струват 35 – 45 хиляди евро. Двустайните са по-скъпи, но в привлекателен район за сумата от 45 до 80 хиляди евро може да се придобие доста приличен недвижим имот. За сравнение в Русия цената на средно „евтин” едностаен апартамент в Москва варира от 160 до 180 хиляди долара. Като се има предвид, че по всяка вероятност това жилище се намира в източната или североизточната част на Москва, т.е. меко казано, не в най-популярните и комфортните райо-

ни на столицата. Едностаен апартамент в най-популярния руски курорт Сочи ще струва от 100 до 150 хиляди долара. А необходимо ли е да се споменава, че според степента на комфорт, състоянието на плажовете руската „олимпийска столица” все пак в значителна степен отстъпва и на Лазурния бряг, и на Испания. Като при това, според думите на Морозов, руснаците използват новопридобитата недвижима собственост основно като „далечна вила” за почивка. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТР. 2

Така например Един от новия екип на министър-председателя

Никифоров оглави съобщенията В Русия започна работа новият Министерски съвет в състав от 28 души. Три четвърти от тях за пръв път заеха длъжност в правителството. ОЛГА КОНДРЕВА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Николай Никифоров оглави Министерството на съобщенията и масовите комуникации. По-рано е работил в Татарстан като вицепремиер – министър на информатизацията и съобщенията. Когато преди две години е назначен на длъжността вицепремиер – министър на информатизацията и съобщенията на Татарстан, мнозина ахнаха: 27-годишен (момчен-

це!) и такъв старт в кариерата. Още от ученическата скамейка той е свикнал да се фокусира върху крайния резултат. Докато много от съучениците му безгрижно играят футбол и едва започват да се замислят за избора на професия, деветокласникът Николай създава собствена компания. Решават да работят с перспектива: влагат средства в създаването на интернет портала www.e-kazan. ru. Веднага се съгласяват, че новият сайт трябва да носи печалба. Намират инвеститори. А скоро към издигналия се до заместник-директор на компанията “Казански портал” проявява интерес тогава премиерът

Най-младият руски министър Николай Никифоров

(а днес президент на Татарстан) Рустам Минниханов, който отдавна обмисля идеята за създаване на “Електронно правителство”. През 2005 година Николай Никифоров е назначен на длъжността съветник по информационните технологии на министър-председателя на републиката. През 2006 година му е възложено ръководството на Центъра за информационни технологии. Именно Никифоров разработва програмата за “Електронното правителство ”. По негова идея казанският IT парк се превръща в истинска ковачница на кадри в областта на информационните технологии. През времето, когато той ръководи отрасъла, Татарстан напредва значително в лансирането на IT технологиите.

ато дълбоко провинциален човек, аз съвсем не се зарадвах на поканата за работа в Москва. Дълго време свиквах с навалицата там – 11,5 милиона граждани, към московчаните (особени хора), към гигантските мащаби. Но след това се примирих, разбрах, че всеки московчанин има своята малка и даже уютна Москва. Появи се и при мен. Жилището-работата-домът, където живеят децата,улиците, по които се движат приятелите, още около десетина адреса – ето границите на моя град. Сядайки зад волана, аз се ориентирам лесно по Садовое кольцо, но не мога да си представя маршрута до Отрадное или например до Текстилшчики... Огромният град вече не се побира в своите 1091 кв. км, взето е решение столичната площ да се увеличи на 2531 кв. км. Какво ще представлява това? Все още град? Или някаква нова страна? Продължаваме разговора на тази тема (на страница 4).

НОВИНИ Сколково чака гости

ИТАР-ТАСС

Срещата на лидерите от Г8 през 2014 година може да се състои в иновационния град Сколково, съобщи премиерът Дмитрий Медведев. “Ние трябва да демонстрираме най-добрите образци на това, с което разполагаме. Надявам се, че Сколково ще бъде един от тези образци. Работата върви доста активно и смятам, че замисълът е добър. Ако специалистите са пресметнали идеята като цяло и са готови да започнат реализирането й, смятам, че може да се движим в това направление”, заяви Медведев. “Имах предварителен разговор с кмета на тази тема. Смятам, че те също така ще се включат активно в този процес“, съобщи още пред журналистите министър-председателят.

Спаси и ще се спасиш По оценки на специалистите в Русия расте броят на компаниите, които сътрудничат с благотворителни фондации и организации. Над 60 компании подкрепят православната служба за помощ “Милосърдие” – най-голямото обединение за социални програми. То включва 18 проекта, включително кризисен център за бременни жени и майки с деца, служба за патронаж и помощ на пациентите в московските болници, два детски дома, приют, детски хоспис. Службата функционира в Москва по благословията на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил.

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Какво ново?

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ_14_2012

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

ДЕТАЙЛИ

Защо искат дом на морето? По данни на социологическите проучвания 20 процента от руснаците с възможности имат намерение да купят недвижима собственост в чужбина за подобни цели. Но покупките на недвижими имоти с цел хората да останат в топлите чужди краища са по-скоро съвсем малко. За получаването на разрешение за пребиваване сумата, вложена в икономиката на друга държава, обикновено започва от 500-750 хиляди евро. Що се отнася до къщи и апартаменти в средната ценова категория, те биват купувани от семейства с деца – прекарват зимната и лятната ваканция в задграничните си апартаменти. Има още един плюс – възможност за пътешествия из Европа. “Интересно е, че почти всяка сделка, свързана със закупуването на жилищна площ в чужбина (80-90 процента от общия брой), се извършва чрез

ипотечни кредити, взети от собствениците в чужбина” – подчертава Морозов. За още 22% от анкетираните главната цел на покупката в чужбина е получаването на печалба от отдаването под наем или следваща препродажба. Естествено, че това е свързано с определени трудности. “Глав-

22% смятат, че целта на покупката е получаването на печалба от наеми на жилището но поради факта, че основен разход е самият данък върху недвижимия имот – той може да бъде до 2 процента годишно от търговската стойност на жилището” – споделя информацията Морозов. “Затова пък собствениците на жилища в чужбина разбират ясно данъчната практика, правилата за игра на държавата на този пазар, в резултат човек, който инвестира

там пари в жилище, по-добре отколкото в Русия знае колко, кога и за какво трябва да плати” – възразява ръководителят на аналитичния център “Индикатори на пазара на недвижими имоти” Олег Репченко. И именно тази неопределеност също така кара руснаците да отделят все по-голямо внимание на недвижимите имоти в чужбина, предполага той. Впрочем не е изключено търсенето на недвижими имоти в чужбина в най-близко време да позатихне. Във всеки случай с по-малка популярност дори сега се ползват Испания и България. До неотдавна те бяха лидери в списъка на задграничните придобивки. “В крайна сметка на пазара на недвижими имоти в тези страни се образуваха твърде много “балони”, надути специално за руснаците. Заложиха твърде много на вилните селища, разположени в райони, които въобще не са обезпечени с инфраструктура, далече от градовете и удобствата” – казва

Засега Каспийско море е проучено едва на шест километра дълбочина. За да продължат, са необходими други средства и технологии, които не са по силите на отделна страна. Първи стъпки в това направление правят Русия и Казахстан. Планира се в близко бъдеще да започнат съвместни руско-казахстански проучвания за откриване на най-големите залежи на нефт и газ.

Имаме гости

LORI/LEGION MEDIA

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ СТР. 1

Съкровищата на Каспийско море

Не е нужно да си богаташ, за да си купиш жилище в чужбина Морозов. И в средносрочна перспектива сумата на ежегодните инвестиции на руснаците в недвижими имоти в чужбина ще съставлява 8-9 милиарда долара годишно, прогнозира той. Обаче ако цените на жилищата в нашата страна

Перспективи Излитаме, господа!

Как да стреснеш пушача

СЕРГЕЙ ПТИЧКИН АРКАДИЙ КОЛИБАЛОВ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Днес книжка за управление на вертолет може да се вземе по същия начин, както и такава за управление на автомобил – след завършване на курсовете. Хеликоптерите вече не са приоритет само за военните и въздушните товарни превози. Днес почти всеки желаещ може да си закупи като частна

собственост вертолет и да се рее във въздушните простори на родния край. Неотдавна в салона HeliRussia-2012 бяха представени голям брой леки вертолети, предназначени за частно ползване, а също компании, които ги отдават под наем на тези, които могат да ги управляват. Автожирите оживяват за втори път. Това са въздушни машини, които излитат и кацат като вертолети, а летят с помощта на самолетно витло – тласкач или влекач. Тези машини се характеризират с висока надеждност и лесно управление. По думите

ИТАР-ТАСС

Вертолети сменят лимузините Русия като че ли отново преоткрива за себе си винтокрилите машини. И скоро те ще заменят автомобилите?

бъдат толкова високи, колкото са сега, а инфраструктурата на руските курортни градове не се подобри, “парите за вила” няма да останат вътре в страната – в края на краищата гражданите ще намерят друг начин да ги похарчат.

За вертолета не са страшни никакви задръствания на техните създатели с автожир можеш да се разбиеш само ако силно го искаш. Те могат да се ползват във всички сфери: като патрулни машини, таксита, за работа в селското стопанство, или просто да изпиташ удоволствието от полета. Според генералния конструктор на фирмата “Камов” Сергей Михеев през ХХI век ще

се осъществи качествена смяна на поколенията вертолети. Класическите и ниско скоростни хеликоптери ще бъдат сменени от скоростни машини, които ще съчетават в себе си възможностите на самолета и вертолета. Те ще излитат вертикално, а ще летят със скорост около 500 км/час на разстояние до 1500 км.

Мяркащите се върху цигарените кутии надписи „пушенето убива“ след година ще бъдат заменени в Русия от цветни фотографии, които демонстрират какви беди застрашават пушачите. По данни на „Глобално допитване до възрастното население за употребата на тютюневи изделия“, Русия заема първо място в света по ниво на разпространение на този вреден навик. Общо 43,9 млн. руснаци, тоест 39,1% от цялото население, пушат. Ежегодно около 400 хил. умират от болести, причинени от тютюнопушенето. 78% от пушачите одобряват такива предупреждения, 67% са пожелали да откажат пушенето и повече от 50% са променили мнението си за употребата на тютюн.

Русия и САЩ са страните в света, които ежегодно приемат най много мигранти. На територията на страната се намират 9,6 милиона такива. От тях 1,3 милиона имат законно разрешение за работа или патент. 3,5 милиона заявяват, че целта на пристигането им не е трудова дейност, а учение, лечение, почивка или на гости при роднини. Ежегодно в Русия пристигат 13-14 милиона чужденци. 10 процента от тях са от Европейския съюз.

Интернет поевтиня С всяка година скоростта на интернет се повишава, а цената за достъп намалява. По данни на „Яндекс“ през изминалата година стойността на тази услуга е намаляла повече от два пъти. Най-разпространената скорост на интернет в руските региони е 6,4 мбит/с. на стойност около 500600 рубли (около 20 евро) на месец, а в столиците – 16,5 мбит/с. През последните три месеца аудиторията се е увеличила почти два пъти.

Бой през цялата нощ В село Новокули на Новолакския район на Дегестан вечерта започнал масов бой. Местната младеж изяснявала отношения с жителите на съседното село. По данни на правоохранителните органи в сблъсъците са участвали около 500 души. Пристигналите полицаи се опитали да прекратят побоището, но едва към четири часа сутринта успели да успокоят бушуващата тълпа.

ФОТОФАКТ

ЧУЖДИТЕ МЕДИИ ЗА РУСИЯ ПУТИН: ЗАПАДЪТ НЕ Е „ПЪПЪТ” НА ЗЕМЯТА

ПО-СКОРО ТЕСТ, ОТКОЛКОТО ПРОТЕСТ

САЩ НЕ СА ПРЕДАЛИ СЪЮЗНИЦИТЕ СИ ОТ ЕВРОПА

ПОЛУЧАВАТ ПОМОЩ ОТ ДЪРЖАВАТА

ДА СЕ ДОВЕРИМ ИЛИ НЕ?

ФРАНЦИЯ

ГЕРМАНИЯ

САЩ

ЛИТВА

Заличавайки срещата на върха от списъка на основните задачи Путин показа на западните си колеги, че въобще не се нуждае от тяхната благословия. Той дойде на власт още през 1999 година и е най-опитният от действащите държавни глави на „осморката”. За разлика от Франсоа Оланд той не е зелен новак сред грандовете. Руското обществено мнение единодушно подкрепя главната ценност: патриотизма. Путин свири на тази струна виртуозно.

След литераторите и група руски художници организираха разходка по московските булеварди. 25 души излязоха на улицата и в рамките на общоградската акция „Нощта на музеите” представиха своите картини, обединени в експозицията на «Странстващия музей за съвременно изкуство», с които успяха да се запознаят около 2 хиляди души.Мнозина търсеха в тази акция политически подтекст, но самите участници споделиха, че считат разходката повече за културна проява.

САЩ не са предали и не са отхвърлили никого, не са поставяли под заплаха ничия безопасност. В основата на обвиненията по адрес на „презареждането” стоят или откровени измислици, или изопачени факти. Това е типично за критиката на „презареждането” – в нея винаги има много демагогия, но затова пък малко факти. Вероятно целта на политиката, която се подкрепя от Херман (и Ромни), е да се развалят американско-руските отношения и Русия да се настрои срещу Америка.

Руските кинематографи, както и преди, продължават да получават съществена финансова подкрепа от Министерството на културата. Допълнителни 170 милиона долара, включително 56 милиона преки субсидии за производството на кинофилми, са отделени от Руския фонд за кино. Благодарение на появата на млади добре образовани режисьори и продуценти в руската кинематография се наблюдава тенденция към създаване на голям брой филми в рамките на международни проекти.

Президентът на Литва Даля Грибаускайте на среща с литовци в Америка предупреди, че ако бъде узаконено двойното гражданство, към него ще се стремят и хора от Изтока, които живеят «в територии, на които още не можем да имаме доверие». Сеймът прие Закона за гражданството в нова редакция, според която двойно гражданство биха могли да запазят емигрантите, които са станали граждани на страните от Европейския съюз и НАТО, но президентът наложи вето върху него.

ПРАЗНИКЪТ СИ Е ПРАЗНИК Руснаците отбелязаха Деня на независимостта, който, точно казано, се нарича годишнина от приемането на Декларацията за държавния суверенитет. Или – „Денят на Русия“.

Страницата е подготовена от екип на „Русия и България”

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Мнения

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 14_2012

„КАЖИ НА ВЛАДИМИР...“– „ОБЕЗАТЕЛНО ЩЕ КАЖА!“

НЕЗАМЕНИМИ ХОРА ИМА! Михаил Швидкой

Федор Лукьянов

АНАЛИТИК

ЖУРНАЛИСТ

е ми се обръща езикът да нарека Владимир Путин новият президент на Русия. Първо, той вече беше такъв, второ, липсва усещането, че него не го е имало през последните четири години. Както и да се погледне, в целия свят познават Путин великолепно, към него има не просто ясно оформено отношение, формиран е устойчив образ, той е неразделна част от световната политика. Путин, без самият той да желае това, се превърна във водеща търговска марка на Русия, по своему модна, но при това изключително демонизирана, с всички произтичащи от това плюсове и минуси за страната. Как ще се развият неговите отношения с чуждестранните лидери на този нов етап? Прието е да се смята, че Путин, който вследствие на своята предишна професия умее да изгражда отношения с хората, с охота изгражда външната политика на базата на личните си връзки. Неговата тясна дружба с Герхард Шрьодер и Силвио Берлускони се превърна в притча за езиците, а Германия и Италия съответно се превърнаха в основни европейски партньори за Русия. Няма спор, ролята на личностите е огромна. И успешната персонална „химия“ е способна да се превърне в катализатор за процеси, които така или иначе протичат от само себе си, обусловени са от обективната логика. Но тя не може да направи някакви тектонични размествания. Добър пример от същия този период са отношенията на Владимир Путин с Тони Блеър. Британският премиер – лейбърист бе първият западен ръководител, който още преди официалната инагурация през 2000 г. започна да изгражда мостове на лична дружба с новия руски лидер. При това

Интересите ще определят привличането и отблъскването на страните толкова успешно, че останалите европейци откровено му завиждаха. Смятам, че не е задължително да напомням до какво достигнаха руско-британските отношения през втората половина на първото десетилетие на века. Даже, ако се остави настрана „делото Литвиненко“, трудно могат да се намерят политически общности, които биха се отнасяли едно към друго толкова недружелюбно, колкото в тези две държави. От същата категория са и отношенията на Путин с Джордж Буш – на лично ниво те даже си симпатизираха един на друг. Разочарованието от Буш доведе до това, че сега Владимир Путин се отнася с недоверие и към Барак Обама, макар че той е едва ли не антипод на Буш.

Впрочем, президентът на Русия сега смята, че от доверителните отношения с американските лидери все едно нищо няма да излезе – само пазарлък и юридически обвързващи договорености. Напротив, нито Берлускони, нито Шрьодер не създаваха, а само укрепваха връзките на Москва и Рим, Москва и Берлин. Италия, заедно с Германия, бяха между първите потребители на сибирския газ, който потече към Западна Европа в края на 60-те – началото на 70-те години. Едрият италиански бизнес (както и германският) винаги, даже в разгара на студената война, е гледал на съветския/руския пазар с повишен интерес, виждайки в него големи възможности. При всички положения епохата на личните отношения приключи. И Берлускони, и Шрьодер вече не са в политиката. Казват, че руският президент лесно намира общ език с премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган и с главата на полското правителство Доналд Туск. Но това просто е умение да се водят преговори и

добро разбиране на взаимния интерес. Въпросът не е в личностите. И интересите – взаимни или противоположни – ще определят, както и преди, привличането и отблъскването на страните, без значение от това, дали техните лидери са готови да участват в съвместни вечеринки, или ще останат събеседници със закопчани догоре копчета. След като си размениха местата с Дмитрий Медведев, найвероятно Путин ще се постарае да запази модела на тандема. Тоест, премиерът Медведев ще поеме върху себе си по-обширни функции във външнополитическата сфера, хубаво е че той много по-лесно намира общ език с болшинството от чуждестранните лидери. Така че случайно чутият откъс от разговора на Обама и Медведев в Сеул, който предизвика шум в Америка, по същество представлява перспективен модел на руско-западната политическа комуникация. Целият матерал е публикуван в списание “Огоньок”

питвайки се да формулират програмата на новото правителство, различни теоретици и практици с делегирана експертна власт се опитват за пореден път да спасят отечеството, призовавайки народа и обществото да се борят с корупцията и престъпността и да отглеждат по този начин кадри. Тези разсъждения предизвикват маса ненужни асоциации у хората, които освен „Муму“ са прочели поне една книжка по свой вкус. Идеята за „кадрите, които решават всичко“, както е известно, е лансирана от Й. В. Сталин, - при това той така е натикал реалните хора, че звукът от техните пукащи гръбначни стълбове и до ден днешен може да се чуе през нощта в страшните сънища на нашите баби и дядовци. Все пак ние, макар и късно, разбрахме, че има незаменими хора. Но при това, като разрушихме така наречения номенклатурен метод за подбор на кадри, който се използваше по съветско време и който успешно се прилага в големите международни корпорации, за изминалите двадесет години ние по същество не измислихме нищо, което да го замени. За пореден път, подготвяйки програмата за развитие на Русия до 2030 г., и създавайки концептуални подходи за решаване на текущите проблеми при работата на бъдещето правителство, абсолютно забравят за културата, като за единствено необходима среда за обитаване на всяка плодотворна идея, точно толкова и за човешкото битие като цяло. Културата – тя като че ли не съществува. Изглежда преди всичко заради това, че никак не могат да свържат нейното битуване с реалните процеси на социално-икономическо развитие на страната. Да определят, осмислят нейното вли-

яние – дълбочинно, коренно върху тези процеси. Защото не разбират или не искат да разберат, че ще се наложи изборът да се прави не между инвестициите в енергетиката или във високите технологии. Днес трябва да се инвестира не в индустрията, а в човека. На страната са й необходими творчески ориентирани хора, от политиците до водопроводчиците - за решаването на всякакви, без значение колко сложни задачи. От формирането на нова среда на обитаване оттатък Урал – до създаването на нова армия. От реформата на училищното образование – до развитието на атомната енергетика. Аз мога да продължа с този списък - в днешната руска реалност той

Русия изчерпа лимита си не само за революции, но и за грешки е достатъчно дълъг. Проблемите, пред които се е изправила страната, могат да бъдат решени само от сложно организирани хора - в противен случай нас ни очаква несъизмеримо голям брой грешки в сравнение с този, който можем да си позволим. Грешки могат да се допускат даже и от изключителни, творчески ориентирани специалисти. Но за разлика от „едномерните“ хора (тук този термин на Херберт Маркузе е напълно уместен), те са способни да разпознаят извършената грешка и се стараят да я поправят. Защото те са креативни и компетентни, те имат човешка и професионална култура. А съвременна Русия изчерпа не само лимита си за революции, но и за грешки, които тези революции провокират. Авторът е доктор по искусствоведение

С КАКВО ЗАПОЧВА РОДИНАТА? РАЗЛИЧНО Е... Валерий Федоров СОЦИОЛОГ

нес патриотизмът и любовта към родината заемат една от водещите позиции в списъка на жизнените ценности на руснаците. Болшинството от представителите на практически всички групи и слоеве от обществото се смятат за патриоти. Както показва допитване на ВЦИОМ (общоруски център за проучване на общественото мнение – бел.пр.), 83% от руснаците се считат за патриоти на своята страна. В наши дни не е модно и не е патриотично да не си патриот. Интересното е, че патриотизмът е единствената ценност от обществено-политически характер, която се споделя от изключителното болшинство от

нашите сънародници. Патриотизмът заема четвърто място в рейтинга на жизнените приоритети - над него са само семейство, дом, деца (тяхната важност за себе си са отбелязали 95% от анкетираните руснаци), душевен комфорт (92%), материално благополучие (88%). С практически равен показател е приятелството (81%). Със значително по-малко значение за хората са вяра и религия (55%), политика (42%). По тази начин патриотизмът се оказва вплетен в кръг от ценности, които носят предимно частен, индивидуален характер и представлява единственото изключение от тази частна редица. И това не може да не повлияе на съвременното разбиране за патриотизъм. До голяма степен от масовото съзнание вече са отхвърлени военните, ултрадържавниче-

ските и „парадните“, фасадните форми на патриотизъм. Според възгледите на хората, съвременният патриотизъм се проявява не толкова в политическата борба и дискусиите, колкото в областта на ежедневните междуличностни взаимоотношения, практическата дейност на хората. Патриотизмът – това е укрепване на семейството и възпитание на децата (50%), уважение на традициите (47%), работа по своята специалност с пълно себераздаване (30%). С много помалко значение са публичните и политическите форми на патриотизъм – гласуване за патриотичните партии и за политиците с патриотични възгледи (17%), отбелязване на исторически събития и юбилеи (14%), участие в работата на патриотични организации (13%), критика на недостатъците в собст-

Болшинството от представителите на всички слоеве от обществото се смятат за патриоти вената си страна (12%). И вече съвсем непопулярни и не са на уважение разговорите и беседите на патриотични теми с познати – едва 7% от анкетираните ги считат за проява на патриотизъм. У „новите руски патриоти“ постепенно се оформя и своего рода нравствен кодекс, който предписва какво е хубаво, допустимо, и какво е лошо, недопустимо, което заслужава да бъде осъдено. Руснаците не виждат нищо осъдително в това да работиш в чужда фирма (за

нормално или допустимо го посочват 63% от анкетираните), преселване в друга страна (62%), брак с чужденец (52%). Обратното, 52% от анкетираните смятат за недопустимо избягването на плащане на данъци, 48% считат, че всеки гражданин на страната е длъжен да познава държавната символика. Важен и все по-актуален аспект на патриотичната тема е националната основа, „субстратът“ на патриотизма. Ако по съветско време се култивираше социалистически патриотизъм, то днес отново се поставя въпросът за изходната точка на патриотизма, за неговата родова характеристика. Дали новата руска държавна идентичност се превърна в такава, или етническата, племенната, родствената закваса? Както показват изследванията на ВЦИОМ, действително

„Етнонационалната“ трактовка на патриотизма се превръща във все по-търсена преди всичко от младежта, която не е ваксинирана от съветското училище и възпитание. Опасявайки се от ръст на междунационалното напрежение, болшинството руснаци не одобряват проявите на национална нетърпимост. Успоредно с това, почти две трети от анкетираните заявяват, че са готови да окажат подкрепа на политиците, издигащи политически лозунги. В пространството, което се образува от тези две пресичащи се линии, вероятно предстои да намери себе си такава политическа сила, която ще получи признанието и подкрепата на цялото общество. Авторът е директор на Центъра за изучаване на общественото мнение

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Мегаполис

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 14_2012

Вектор Москва залага на развитието на наукоемката промишленост

Търсене на столична марка Московското правителство възнамерява да създаде режим на икономическо облагодетелстване за промишленността. Властите са готови да намалят данъците...

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Още президентът Дмитрий Медведев издаде цял списък с инструкции, обвързани с развитието на московската агломерация. За преместване е предложено да се подготвят Съветът на федерацията и Държавната дума, федералните органи на изпълнителната власт, администрацията на Кремъл, правителственият апарат, Генералната прокуратура, Следственият комитет, Сметната палата, Висшият арбитражен съд и Върховният съд.

И ПРОСТОРНО, И УЮТНО НОВИ ДОМОВЕ СЪС СОЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ “Скоро ще предадем проекта на департамента за градоустройствена политика на Москва. Въз основа на този план не по-късно от следващата година градът може да започне строителството” – съобщи пред “РиБ” генералният директор на МНИИТЕП Владимир Хайкин. Първият етаж в новата сграда е пригоден за нуждите на трудно подвижните граждани: там няма никакви стълби, а от улицата може да се влезе на количка направо в апартамента.

ИТАР-ТАСС

Марката ЗИЛ е позната далеч извън границите на руската столица

ЦИФРИ

5 години 55% за този срок на живеещите в промишлените зони могат да бъдат предложени данъчни облекчения

от промишлените зони се използват по предназначение. Останалата територия обикновено се отдава под наем на търговци

кадастралната стойност); субсидиране на ставката за рефинансиране на развитието на инфраструктурата и разходите за повишаване на енергийната ефективност; административна подкрепа – ускоряване на съгласуванията, стимулиране на търсенето на продукция чрез държавна поръчка. Всички тези механизми ще бъдат отразени в закона „За научнотехническата и иновационна дейност в град Москва”. Вече

80%

от добавената стойност в развитите страни се произвежда от фирми с численост 30-100 души и оборот 30 млн. евро

са избрани първите проекти— ОАО «Москвич», АМО ЗиЛ и ОАО «Тушински машиностроителен завод». ЗиЛ и една от структурите на Сбербанк сега създават съвместно предприятие за производство на автомобили Fiat и Hyundai и разчитат на изложените по-горе облекчения: за данъка върху печалбата – намаляване на 4,5%, освобождаване от данък имущество през първите пет години и закупуване от града

на произвежданата техника, разказва близък до Сбербанк източник. По отношение на високотехнологичните производства Москва притежава важно преимущество – голям избор на квалифицирани сътрудници, счита собственикът на групата «Каскол» Сергей Недорослев: ако в другите региони необходимите специалисти трябва да се привличат, в Москва може да се мине и без това. От изброените облекчения за промишлениците е особено актуално зануляването на данъка имущество, действащият сега данък – де факто е данък за покупка на ново оборудване и създаване на нови производства, отбелязва Недорослев, а вместо облекчения за данъка върху печалбата предприятията биха предпочели почивка за пет години по отношение на този данък през първите години на работа.

ИТАР-ТАСС

В срок от три месеца правителството и управлението при президента заедно с органите на властта трябва да подготвят предложенията за преместване: по какъв начин и в какви срокове това ще се осъществи. Преместването, подчерта той, трябва да бъде комплексно и по разбираеми причини свързано със строителството на нови сгради. Ако след три месеца бъдат представени и одобрени всички предложения, следващата година ще бъде посветена на проектирането на обектите. “Затова строителство преди края на 2013 година просто физически не може да започне и съответно не може да приключи преди края на 2014 година – заяви бившият вече помощник на Медведев и настоящ вицепре-

PHOTOXPRESS

Още това лято в Москва ще се появят новите веломаршрути. Специалистите са единодушни, че в максимална степен трябва да се използват крайбрежните зони на Москва река. Съществува проект да се прокара път от бизнес центъра “Москва-Сити” през Лужники до отредените места за застрояване на река Яуза в района на Котелники. И по-нататък по крайбрежната – до Соколники. Тези маршрути влизат в една от петте вело-

Думата засега е на старото си място, но се готви за преместване

Специални жилища за чиновниците не се предвижда да се строят миер Аркадий Дворкович. Допълнително натоварване на бюджета във връзка със строителството на нови сгради не се очаква. Всичко ще бъде покрито от продажбата на онази недвижима собственост, в която сега се помещават министерствата и ведомствата.

Държавата няма намерение да осигури чиновниците с жилище по-близо до новите работни места. “Всеки може да живее там, където пожелае – подчерта помощникът на президента. – Никой никога никого не се е канил да принуждава да се премества”. Наоколо и бездруго ще се строят много и различни жилища и държавните служители по свое желание могат да живеят в който и да е район. Нямаме намерение да строим специални жилища за чиновниците, уверява Дворкович.

сипедни зони, които ще свържат чрез велоалеи центъра на столицата. До края на годината в столицата могат да се появят 84 км велосипедни алеи. Сега те са само 26. През тази година ще бъдат изградени и нови велопаркинги. Сега те са малко над сто, а към 2016 година трябва да има седемнайсет хиляди паркоместа. Ще има и площадки за велотриал – изпълнения на трикове на велосипед.

БЕЗ ЗА ИЗЛИЗАШ ОТ КАБИНЕТА В СГРАДИТЕ ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ АСАНСЬОРИ С ТЕЛЕВИЗОРИ През тази година предстои замяната на 3,5 хил. стари асансьора. Новите ще се отличават с комфорт. Например в сградите, обслужвани от “Мослифт” (те са почти 3 хиляди), кабините ще бъдат ярко оранжеви – за слабо виждащите граждани (те найдобре възприемат именно този цвят). Освен това, според думите на генералния директор на предприятието Андрей Истомин, тези асансьори ще бъдат оборудвани с хоризонтален панел с бутоните за етажите, на които на

Началството ще бъде изведено зад околовръстния път

ВЛАДИМИР КУЗМИН

ГРАДСКИ ВЕСТИ

ВЪРТИ ПЕДАЛИТЕ! РАЗДЕЛЯТ МЕГАПОЛИСА НА ПЕТ ВЕЛОСИПЕДНИ ЗОНИ

Генерален план В столицата федералнитe власти се готвят за преместване

Заради разширението на столичната територия федералните учреждения ще се преместят зад околовръстния път. Началото на голямото местене е след две години.

Оригинална конструкция, ярки цветове на фасадата – зелен, червен, син – за разлика от традиционните за Москва пастелни тонове, големи прозорци и остъклени лоджии и балкони… Така изглежда жилищна сграда със социално предназначение, разработването на която приключва Московският научноизследователски и проектантски институт по типология и експериментално проектиране. В тази сграда нищо не напомня за унилия многоетажен блок в „спален” район.

ДМИТРИЙ КАЗМИН ”ВЕДОМОСТИ”

По поръчка на департамента за наука, промишлена политика и предприемачество в Москва институтът Генплан проведе изследване на промишлените зони в Москва. Проучени са 209 територии с обща площ 7700 хектара; констатирано бе, че само 52% от промишлените зони са обекти на промишлеността и науката. Проектантите откриха в Москва (с изключение на Централния административен окръг) около 1022 хектара териториални резерви – незастроени, неоформени терени, използвани за временни цели, които създават санитарна опасност. Предлага се върху тях да се създадат специализирани зони за промишлено и иновационно развитие. Не е задължително градът да разположи производства именно върху тези територии – на първо място ще се разглеждат терените, които са собственост на града, или онези терени, собствениците на които са готови да участват в нови проекти, отбелязва първият зам.ръководител на департамента за наука, промишлена политика и предприемачество на Москва Михаил Ан. В документите на Генплан на Москва се посочва, че на живеещите в подобни зони могат да бъдат предложени данъчни облекчения (освобождаване от данък имущество за срок до пет години, намаляване на данъка върху печалбата на 4,5%); облекчения при плащането за земя (наемна ставка – 0,1% от

ЧЕТЕТЕ НА

брайловата азбука са нанесени цифрите. А в останалите 500 асансьора, обслужвани от компанията “ОТИС”, цветът на стените ще си остане същият – сив или зелен, но затова пък в кабините ще бъдат монтирани монитори. На тях ще се „въртят” реклами, видеоклипове, новини. Първите подобни асансьори вече се появиха в жилищна сграда на улица „Алабян”. Впрочем засега мониторите показват само часа и етажа, на който се намира асансьорът.

ГРАДЪТ ПОМАГА НА МАЙКИТЕ С ТЪРСЕНЕТО НА ВАРИАНТИ ЩЕ СЕ ЗАЕМАТ ЧИНОВНИЦИТЕ Московските власти обещават да помагат за временното трудоустрояване на жените, които се намират в отпуск по майчинство. С търсенето на варианти ще се заемат районните центрове по заетост. Трябва само да се подаде заявление. Получавайки възможност за работа, жената не губи правото си да получава обезщетение за отглеждане на дете. Сега в Москва то е от 2,3 до 14,5 хил. рубли месечно. С отчитане на обез-

щетението съвкупният доход на участничка в програмата, както се очаква, няма да бъде по-нисък от средната за града заплата – 43 хил. рубли месечно (над 1000 евро). Трудоустрояването на майките в отпуск по майчинство се планира да бъде в организациите, които имат договор с центъра по заетостта. Наистина изборът на свободните места обикновено не е голям и става дума за неквалифицирана работа.

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Съдружество

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 14_2012

ВЪПРОС – ОТГОВОР

Отговаряме за доброто име на Русия Ръководителят на Россътрудничество Константин Косачов размишлява за влиянието на Русия в света и за пречките, които го спъват.

ЦИФРИ

ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ “КОММЕРСАНТ”

Русия не ели в същата ситуация? Не, разбира се, ние не сме в такава ситуация. Ако говорим за имиджа на която и да е страна, според мен, той се състои от три компонента: репутацията на страната – това, което мислят за нея навън; реалността – това, което страната наистина представлява; и марката – това, което самата страна би искала да мислят за нея и това, което тя би искала да лансира като свой имидж в чужбина. Така че в идеалния вариант тези три позиции – репутация, реалност и марка – би следвало да съвпадат. Когато реалността съответства и на представата, която страната има за себе си, и на представата, която имат за нея в чужбина. В Русия, уви, засега ситуацията е друга. Считам, че репутацията на Русия в чужбина е занижена. Откровено занижена. Представата за нас е много полоша, отколкото е реалността.

подразделения на Россотрудничество функционират в чужбина, включително 58 руски центъра за наука и култура

Марката, която ние бихме искали да лансираме в обкръжаващия ни свят, засега също се различава от реалността. Тя се завишава изкуствено, ние лансираме една силна разкрасена картинка за случващото се у нас. Ще повторя още веднъж – това, което се случва в нашата страна, има своите плюсове и минуси, достойнства и недостатъци, но репутацията на Русия зад граница е радикално по-лоша от това, което е всъщност. Изправянето на тази кривина представлява задачата на Россътрудничество. Естествено, успоредно с много други задачи. Ако прочетем западната преса и обобщим създавания от нея образ на руската държава, тя е представена като алчен, корумпиран чиновник с наклонена напред газова тръба, който плаши съседите си. Нима това се различава силно от реалността? Разбира се. Това се различава радикално от реалната ситуация. Ето че се случи – ще употребя думата „трагедия” – в руско-украинските отношения преди няколко години, когато не се споразумяхме за газа и вентилът беше затворен. Да, всички които искаха това, или на които това бе изгодно, представиха конфликта като демонстрация, че Русия използва енергетиката като политическо оръжие. А това бе чисто икономически спор. За пример мога да посоча доставките на наш газ в Балтийските страни. Политическите отношения на Русия с тези страни са много полоши, отколкото с Украйна – достатъчно е да се види какво се случва там с нашите сънародници. Но нима някога сме спирали вентила на тръбата за Балтийските страни? Не. Онази ситуация с Украйна бе представена специално по съответния начин, за да се дискредитира Русия. Образът на Русия, както и образът на всяка страна, представлява фактор за конку-

Руският културноинформационен център в България в действие

ДОСИЕ

Константин Косачов

ИТАР-ТАСС

Експертите открояват няколко компонента на успешното прилаганена“мекатасила”:културната привлекателност на страната,привлекателносттананейните политически ценности и програми. С първото Русия сякаш няма проблеми, а с второто и третото? Това е много важна тема. И е напълно очевидно, че това, което се случва вътре в страната, представлява първооснова за нейния външен образ, за нейния имидж. Не бих искал никого да обиждам, но да предположим, че ако сега Северна Корея похарчи милиарди долари за подобряването на имиджа си в чужбина, смятам, че това биха били безцелно изхарчени пари по силата на спецификата на ситуацията, която съществува сега в Северна Корея.

страни – такъв е днес мащабът на дейността на Россътрудничество, която се извършва чрез представителствата или с помощта на дипломатическите мисии на Руската федерация

СНИМКА ОТ ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ

Когато през 2008 година се създаваше Россътрудничество, се предполагаше, че то ще издига руското влияние в света с помощта на така наречената „мека сила”. Съумява ли Русия да използва тази „мека сила”? Засега не толкова ефективно колкото мнозина наши съперници. Често възприемаме опростено определението „мека сила”. Терминът “мека сила” е създаден от американския политолог Джоузеф Най, който, ако не се лъжа, го определи по следния начин: реализация на собствените интереси чрез доброволното съгласие за това на съюзниците, тяхното участие в тази реализация, а не принуждаване към съюзничество. Именно това доброволно съгласие на нашите потенциални партньори, нашите потенциални съюзници за взаимодействие с Русия следва да бъде предмет на реализацията от нашата страна на концепцията за “меката сила”. Но засега тя се намира в зачатък, едва започва да се развива.

ОБРАЗОВАНИЕ: ЮРИСТ ВЪЗРАСТ: 49 ПРИЗВАНИЕ: ДИПЛОМАТ

Константин Йосифович Косачев е роден на 17 септември 1962 година. Завършва Московския държавен институт за международни отношения. Бил е преводач, заемал е различни дипломатически длъжности. Избиран е за депутат в Държавната дума, оглавявал е Комитета по международните работи. На 5 март 2012 година е назначен за ръководител на Федералната агенция по въпросите на Общността на независимите държави, сънародниците, живеещи в чужбина, и международното хуманитарно сътрудничество (Россътрудничество).

рентна борба. И затова образът на Русия изкуствено се влошава – включително с цел да се отслабят нашите конкурентни предимства в естествените за Русия области. Излиза, че в тази конкурентна борба Русия губи. От гледна точка на информационните войни – очевидно губи. И чия е вината? Вината е наша. Да, срещу Русия се действа съзнателно и целенасочено. Но не бива да се обиждаме за това, трябва да разбираме, че така ще бъде, защото ние сме силен конкурент за много други страни. И нас по изкуствен начин ще ни ограничават и изтласкват някъде по-далече в Сибир и Далечния изток, по-далече от

“Аз бих научил руски...” Сред главните направления в дейността на представителството на Россътрудничество в България е разпространението на руския език. Как оценяват тази работа българските партньори? АЛЕКСАНДЪР ИНДЖОВ “ЧЕРНОМОРСКИ ФАР” БУРГАС

Доц. д-р Владислав Лесневски е зав.-направление “Руски език” към Руския културно-информационен център – София, дългогодишен университетски преподавател. Доцент Лесневски, имаше период в най-новата история на България, когато руският език беше – така да го кажем – загърбен. Но особено в последните години повишаването на интереса към усвояването на руския език, на второ място по избираемост в училищата, е видим. Какво показват вашите наблюдения?

По принцип, тъй като в България съм отдавна, в Руския културно-информационен център работя от 1991 г., през онези години имаше една доста кратка вълна на омраза. Не само в България, а във всички страни от бившия Източен блок. Но моите впечатления са, че това в България много бързо отмина – някъде след година и половина – две. След което постепенно започва да нараства един интерес към руския език. Факт е, че само за една година бяха прекъснати националните ученически олимпиади по руски език, които правим заедно с просветното министерство. Понататък всичко това много бързо се възобнови и ако говорим за прогреса в този интерес, мога да кажа, че постепенно, бавно, но прогрес има. Що се отнася до сертификатите, това са международни

сертификати, има години, когато се явяват до петстотин – шестстотин души. Ние провеждаме изпитите в няколко центъра -София, Пловдив, Бургас, понякога във Варна и Стара Загора. И общо взето интересът се увеличава. За мен това е напълно нормално. В момента на кое място по разпространение е руският език сред европейските? Според последни данни от Министерството на образованието, младежта и науката в България руският език е на второ място по избираемост в училищата. А какви хора се явяват за придобиването на сертификата – които искат да учат в Русия или пък искат да работят там или в съседни държави, или пък имат бизнес в този район...?

Репутацията на Русия в чужбина откровено се занижава…

онези реални и вече усвоени източници на разцвет, които съществуват на Запад. Винаги ще се стремят да ни отдалечават от тези неща. Така, изяснихме кой е виновен. А какво да правим по-нататък? Трябва да се промени подходът. На първо място – разбира се, необходимо е да работим повече върху себе си. И ние го правим. Провежда се политическа реформа, факт е реформата на полицията. Полагат се огромни усилия, за да се промени ситуацията вътре в Русия. Но съществува и наш собствен, специфичен феномен, когато Русия бива последователно дискредитирана не само отвън, но и отвътре. Имам предвид родните опозиционни политици.... (Със съкращения)

Ако става дума за социална граница, предимно се явяват ученици от горните класове – единадесети и дванадесети, най-вече. На второ място – студенти. На трето място това са (и техният брой все повече се увеличава) служители на фирми и особено на такива, които работят с руски. Има доста голям контингент на хора от държавни институции. А какви са съвременните тенденции в преподаването на руски език, къде е акцентът? Вижте сега, тенденцията е една и това е световна тенденция – прагматизъм! За съжаление... Не е както едно време, когато сме изучавали в голям обем литература – романите, поезията и т.н. Сега е доста попрагматично, художествената литература е сведена почти до минимум, но пък се набляга върху практическите навици, които ще им потрябват на младежите за реализацията в живота.

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Естрада

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 14_2012

ЧЕТЕТЕ НА

СЪБЕСЕДНИК РОМАН КАРЦЕВ

Той знае къде зимуват раците Неговото име едва ли говори нещо на тийнейджърите. А за тези, които до сълзи се смееха над абсурда на съветското битие, Роман Карцев – това е „Раци“, „Авас“, „Касиер и клиент“, „Постави птичка”, „Събрание във винпрома“... След смъртта на неговия приятел и незаменим сценичен партньор Виктор Илченко Карцев започва да излиза сам на сцената. Той никога не се е причислявал към армията на сатириците-хумористи: „Ние никога не сме се борили със съветската власт, тя се развиваше самостоятелно. Ние винаги играехме театър. И в Ленинградския театър на миниатюрите на Аркадий Райкин. И в Одеския театър на миниатюрите. И в Московския театър на миниатюрите, който след това започна да се нарича театър „Ермитаж“. Аз мисля, че ние с Витя Илченко и с Миша Жванецки открихме своя си жанр. Този жанр позволява за една вечер да преживееш цял живот. Той позволява да се надсмиваш и да плачеш над живота“. Загива ли жанрът на миниатюрата? Той ще умре с мен и с Мишата Жванецки. Аз все още ритам, Миша рита, но ще мине известно време – и край... В този класически жанр вече никой, освен нас, не работи. Народът гледа „Комеди клуб“, „Прожекторпарисхилтън“... Момчетата от КВН даже „задник“ не могат да произнесат – те казват „гъз“, те казват „да осереш“. И публиката свиква. Тя свиква или нея я учат на това? Аз мисля, че тук има равновесие между търсенето и предлагането. Пошлостта добре се продава. Веднъж случайно попаднах на предаването „Комеди уомън“. Там има добри актриси, но текстовете, които те произнасят... Едната казва: „Аз играх ролята на Андрей Болконски. И така се вживях в ролята, така се вживях, че три пъти пиках права“. Ето ви „хумор“. И телевизията тиражира всичко това. Продължавате ли концертната си дейност? Да. Макар че вече не в тези обеми, каквито бяха преди, когато ми се е случвало по 30-40 концерта на месец. Сега гастролирам според настроението. Ако ми се прииска – тръгвам. Неотдавна ми предлагаха да правя концерти в Америка – аз отказах. Бил съм там вероятно петнадесет пъти. И приблизително толкова пъти съм бил и в Израел. Честно казано, ако сега ми се иска да отида някъде, то това основно е, за да се видя с приятели, а иначе вече не ме привлича толкова да излизам на сцената. Моята публика остаря. Хората, които

НАЦИОНАЛНОСТ ОДЕСИТ ВЪЗРАСТ: 72 ПРИЗВАНИЕ: САТИРИК

Роман Андреевич Карцев е роден на 20 май 1939 г. в Одеса. В годините на войната с майка си и брат му са евакуирани в Омск, а след демобилизацията на баща му цялото семейство се завръща в Одеса. През 1962 г. се преселва от Одеса в Ленинград и постъпва в Ленинградския театър на миниатюрите при Аркадий Райкин. През 1970 г. Роман Карцев съвместно с Михаил Жванецки и Виктор Илченко откриват Одеския театър на миниатюрите. През 1979 г. Карцев и Илченко се преместват в столицата и започват работа в Московския театър на миниатюрите. След смъртта на Илченко през 1992 г. Карцев започва самостоятелни изяви с моно спектакли.

някога ме гледаха на сцената, сега идват просто за да ме видят как изглеждам. Е, и някои от младите желаят нещо да чуят. За тях и за средното поколение аз изнасям концерти в московските клубове. Например на Таганка има такъв клуб – „Алма матер“. Там излизат добри артисти – Саша Филипенко, Борис Гребенщиков, Таня и Серьожа Никитини... Аз получавам голямо удоволствие от изявите си там. И при това винаги ли сте уверен в успеха? Това може и нескромно да прозвучи, но аз винаги съм абсолютно уверен в успеха. Защото програмата е правилно построена. Много рядко се случва така, че да се проваля. Много добре си спомням провалените спектакли. А случвало ли ви се е да имате конфликти със зрителите? Почти не. Е, случва се, в залата се намира някой пиян човек и пречи. При тази ситуация в никакъв случай не трябва да се вика: „Напуснете залата!“ или: „Изведете го!“. Колкото и пиян да е, публиката ще е на негова страна. Изходът е един – хващаш го за събеседник. Имах такъв случай в Брайтън. Пълна зала. Излизам и казвам: „Добър вечер! Радвам се да ви видя“. И тук по централната

ИТАР-ТАСС

ВАЛЕРИЙ ВИЖУТОВИЧ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

ДОСИЕ

Как започна всичко „На пет години. По време на войната баща ми замина на фронта, а ние с майка ми се евакуирахме в Омск. Аз бях дребен на ръст и много слаб. Въобще до тридесет и три годишна възраст тежах 47 кг. Та така, мене, както казва Жванецки, дребния като сифон, ме поставяха върху стол и аз рецитирах. Тогава не разбирах какво е това хумор, рецитирах красиво, а децата и учителката ме аплодираха. А в училище вече излизах и пред възрастни. В началото това бяха прегледи на художествената самодейност, на които аз бях водещ и където рецитирах стихотворения, след това постепенно се прехвърлих към хумористичния жанр. Все пак Одеса, хуморът, видимо всичко вървеше към това. А и какъв герой от мене става, с моите 47 кг? Ами, аз не бих могъл да удуша Дездемона...“

бъда красив, висок и строен...“ Той: „Защо? Добре изглеждаш“. Тук някаква жена се намесва: „Не му обръщайте внимание, той е луд. Той с всички артисти е така, заедно с тях излиза на сцената“. Казва му: „Излез, покажи се“. Той излиза на сцената, нахлузва черен чорап на главата и започна да изобразява Обама. Аз му казвам: „Щом вече сте мой партньор, нека да изиграем нещо на сцената“. И започвам: „Имаме един грузинец, студент, по фамилия Гогидзе, а името му е Авас“. Той: „Това нещо го знам. Той кого пита?“ Аз казвам: „Грузинеца“. – „Какъв грузинец?“ И ние с него започнахме да играем миниатюрата. Разговаря заедно с мен час и половина. А публиката се спука от смях. Днес кои са вашите зрители? Основно тези, които ме познават – хората от петдесет до седемдесет години. Но идват и младежи. В момента програмата ми е наполовина от Жванец-

Моята публика остаря. Хората идват просто за да ме видят как изглеждам пътека върви възрастен човек: „Почакайте, сега ще седна“. Отива, сяда на първия ред. Казва ми: „Продължавайте“. Аз казвам: „Може ли?“ Той: „Да, продължавайте“. – „Благодаря. Аз много се радвам да ви видя“. – „Аз също много се радвам, ние всички сме радостни да ви видим“. Аз казвам: „Приятно ми е, че се радвате“. И започвам монолог: „Аз няма да

PHOTOXPRESS (6)

А освен това Роман Карцев знае къде се запиля началника на транспортния цех. И как в Одеса вдигат сватба със 170 души. Известният артист вече 50 години е на сцената!

Всеки път той е различен, но винаги е неочакван

ки, наполовина от мои неща. Аз бих могъл цяла вечер да играя Жванецки, но изведнъж самият аз се захванах със съчинителство. Макар че не съм никакъв писател, аз съм артист, който импровизира на хартия. Независимо от това издадох две книги. Това е мемоарна проза и аз играя откъси от нея. Аиграетели «новия»Жванецки? Не, аз играя класиката – „Склад“, „Неделен ден“, „Събрание във винпрома“... Някои неща са познати на публиката и се възприемат добре. Какво според вас днес е смешно? Не знам. Сега много рядко се смея. Не защото съм глупав или поставям себе си толкова високо, че никой не е в състояние да ме разсмее. Просто с годините ставаш по-тъжен. Ами че аз в младостта си много лесно се разсмивах. Ние с Витя започвахме спектакъла и първи в залата започвахме да се смеем. А днешното изкуство

не го разбирам. Или аз не съм дорасъл до него, или то ме е изпреварило в растежа си. Но“Раци”неподлежинапревод. Е, да, големите по пет рубли, малките по три, това е в реда на нещата – какво тук му е смешното? Чужденците не знаят какво е това рак, но те знаят какво е това омар. Ето една история. През 1964-а театъра на Райкин бе на гастроли в Унгария. По своя инициатива ние с Витя преведохме на унгарски „Авас“. Играхме тази миниатюра 20 минути. Райкин не знаеше какво да прави. Той я поставяше в началото на спектакъла, в края на първата част, в началото на втората – нищо не помагаше. Ние играехме на добър унгарски, нито дума по руски – и 20 минути залата падаше. Успехът беше зашеметяващ. Истинският хумор е разбираем за всички. Така че „Раци“, разбира се, е отделен въпрос. Докато ги играехме като част от спектакъла, публиката не разбираше, какво тук му е смешното. А след това аз излязох сам на сцената, на вечерта, посветена на 75-годишнината на Райкин, и залата просто се побърка от смях. Оттогава „Раци“ се превърна в знаменита миниатюра. След това ние преведохме текста и подготвихме едночасова програма на английски. Имахме намерение да се играе от четирима – ние с Витя и двама американски актьори. Идеята беше следната: на какво се смеят при тях, на какво – у нас. Направихме на английски „Авас“, „Касиер и клиент“, „Късметлията без късмет“. Само с „Дядото“ не се получи. Показахме им на американците тази миниатюра – и поне един да се беше усмихнал. След това ни обясниха: „При нас не е прието на улицата да се закачаш със старците, да ги питаш как са със здравето“. „Дядото“ отпадна от програмата. Но в общи линии истинският хумор не познава езикови прегради.

ЧЕТЕТЕ НА

ОТКРИТ УРОК

Названия на жителите Марина Корольова МОСКВА

етя е москвич (московчанин – бел.пр.), казваме ние, а Вася е ростовчанин. Хамид – бакинец, а Степан е туляк.

-Ич, -чанин, -ец, -як... Е, как да не се объркаш тук? Действително, жителите на градовете са наричани по различен начин. Какво ти, често за жителите на едно и също място съществуват две или даже три наименования: по-стари, традиционни и по-нови. Жителите на Воронеж ние наричаме воронежци. Той е воронежец, тя е воронежка. Но в стари времена е имало и друго наименование – воронежане. Той е бил воронежанин, а тя воронежанка...

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Говорим на руски

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК ЮНИ_ 14_2012

Или пък жителите на Смоленск – отдавна ги наричаме смоляни и смоляки. Но в старинните летописи и документи се среща смолняне, смоляне и даже смоленци! От цялото това богатство се е съхранило само смоляне и смоляки, като при това „смоляне“ се оценява като литературен вариант, а „смоляки“ – като разговорен. А да вземем Архангелск. Е, как ще наричаме жителите на този прекрасен град? Архангелци? Той е архангелец, тя архангелка? Не, това е може би

само на шега, а ги наричат поразлично, архангелогородци. Архангелогородец – архангелогородка. Това по-добре ли е, отколкото архангелка? Честно казано, не знам. Впрочем Архангелск произлиза от съчетанието „Архангелск-город“. Да не забравяме и един суфикс, за който навремето много са спорили: -чанин! „В коя бъчварска работилница са произведени тези тромави -чани?“ – иронизирал Сергеев-Ценский в една от своите статии. Съгласете се, че -ец действително е

Сканди Проверете речниковия си запас 2

по-благозвучно, но не всичко е толкова просто, защото -ец е многозначен суфикс в езика. Спомнете си: когато Нижний Новгород беше още Горки, как ние наричахме жителите? Горковчане. Макар че можеше да кажем и „горковци“. Но защо ли не го казвахме?! Защото какво можеше да означава думата „горковец“? Жител на град Горки? Работник от завода, носещ името на Горки? Участник от киностудио „Горки“? Не е ясно. А виж, „горковчанин“ – това, без съмнение, бе жител

на Горки. Така че, както жителите на Братск – това, безусловно, са братчане, а не „братци“. Както сами разбирате, братци (братцы – фамилиарно обръщение към мъже – бел. пр.) е нещо по-различно. А да не говорим за „братки“ (членове на престъпна група, групировка – бел.пр.)! В общи линии наименованията на жителите на градовете, селата и регионите е показател за нашето езиково богатство. Но трябва да умеем да боравим с това богатство.

Избрани стихове от руски поети Тя не е сред нас, но стиховете й са живи! Родителите й я кръстили в чест на героинята на Пушкин. Казват, че е била с истински руска душа. И езикът на нейните стихове и проза –

дълбоко руски. Това, което се случи с нашата родина, се превърна във вик на нейната душа. Тя изрече на глас това, което ние преживяхме, но вътре в себе си, мълчейки...

ТАТЯНА ГЛУШКОВА

Когда не стало Родины моей, я ничего об этом не слыхала: так, Богом береженая, хворала! чтоб не было мне горше и больней... Когда не стало Родины моей, я там была, где ни крупицы света: заслонена, отторгнута, отпета – иль сожжена до пепельных углей. Когда не стало Родины моей, я шла тропою к Неземной Отчизне. Но даже там, как на горючей тризне, не пел волоколамский соловей... Когда не стало Родины моей, в ворота ада я тогда стучала: возьми меня!.. А только бы восстала страна моя из немощи своей. Когда не стало Родины моей, воспряла смерть во всем

СНИМКА ОТ ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ

Час Беловежья

Татяна Глушкова подлунном мире, рукой костлявой на железной лире бряцая песнь раздора и цепей. Когда не стало Родины моей, Тот, кто явился к нам из Назарета, осиротел не менее поэта последних сроков Родины моей.

АНЕКДОТИ ОТ МОСКВА Три стадии бедности: 1) нет денег; 2) совсем нет денег; 3) придется менять доллары.

4 ОТГОВОРИ

Опыт Древней Греции и США показывает, что без рабов нормальной демократии не создать. Вот что значит сенсорный телефон... Кошка, обнюхивая его, сделала 3 снимка, отправила 5 сообщений и вызвала наряд полиции.

Руска кухня Манастирска чорба на географията. Животът на повечето славянски народи е бил борба за оцеляване. Изплуват спомени за рицари, еничари и монголотатари. Обаче освен войните славяните са имали още един проблем. Това е продължителната, снежна и студена зима. Липсата на белтъчини и витамини се е налагало да се компенсира с помощта на зърнените храни. И освен това с така наречените зимни зелен-

чуци – зеле, картофи, моркови и лук. Не е излишно също така да си припомним, че славянските народи редовно са изпитвали радостта от вегетарианската диета, тъй като са изповядвали православието.

Ще са ни нужни: (за 4 порции) 200 г фасул «черноглазка», 2 с. л. растително масло, 3 моркова, 2 домата, 0,5 глава целина, 1 глава червен лук, 1 люта чушка, 2 червени

сладки чушки, 1 чаша нарязана мента, 1 връзка магданоз.

Начин на приготвяне: Накиснете фасула за една нощ. Сутринта го измийте и варете в 1,5 л вода 40 мин. Нарежете зеленчуците, добавете ги към фасула. Варете, докато фасулът омекне. Добавете ментата, посолете и варете още 10 мин. Сервирайте с магданоз и натурално кисело мляко. Готвач Юс

FOTOIMEDIA

Супите се ядат навсякъде, но навсякъде те са различни, констатира списание “Гастроном”. Дори да оставим настрана Предна Азия и Далечния изток и да се обърнем само към Европа, любознателният изследовател все пак няма да открие еднообразие. И при славяните между супите има цяла бездна от различия. Но все пак има повече общи неща. Това се дължи и на историята, и

У Золотой рыбки начинается нервный срыв, как только она видит на берегу Абрамовича. – Вот думаю, что бы мне взять с собой на море такого, чтобы я как вышла на пляж, так все бы вокруг и обалдели? – Лыжи возьми. – Вы хотите полюбовaться зaгaдочной улыбкой Моны Лизы? Спросите у жены, кудa онa делa вaшу зaрплaту...

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Читателски кръг

ЧЕТЕТЕ НА

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 14_2012

КНИЖНА ЛАВИЦА АНОНСИ

МНЕНИЕ

ОТ СТОТИЦИТЕ НОВИ КНИГИ НИЕ ПОДБРАХМЕ САМО НЯКОЛКО,

Любимата „баба“ на графа

КОИТО ДА ВИ ПРЕДЛОЖИМ КАТО ИНТЕРЕСНО ЧЕТИВО

Александър Чудаков Пада мъгла върху старите стъпала РОМАН ИЗДАТЕЛСТВО ВРЕМЯ 2012 Г.

Гайто Газданов Пробуждане

РОМАН ИЗДАТЕЛСТВО САМОКАТ 2012 Г.

Сергей Волф Някак глупаво се получи

ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА ИЗДАТЕЛСТВО САМОКАТ 2012 Г.

зтъкнатият руски филолог Александър Чудаков написа книга, която много литературоведи и читатели възприеха като автобиографична – толкова висока в нея е концентрацията на историческа истина и дотолкова са достоверни чувствата и мислите на героите. Но това не е биография, това е образът на истинската Русия през нейните най-тежки години, книгата е Омирово смешна и невероятно тъжна, кошмарна и жизнеутвърждаваща, еп-

ична и лирична. Интелигентска робинзониада, възпитаващ роман, „човешки документ“. Много любители на книгата страдаха от това, че книжното издание на „Пада мъгла върху старите стъпала“, излязло през 2001 г., практически не може да се намери в книжарниците и интернет. За тях има добра новина! Отбелязвайки присъждането на премията „Руски Букер на десетилетието“ „Пада мъгла върху старите стъпала“ бе издадена в тираж, достатъчен за всички любители.

дин от последните романи на писателя-емигрант Гайто Газданов „Пробуждане“ е публикуван за пръв път през 1965 г. Пиер Форе е скромен счетоводител от Париж и смята, че неговият живот е скучен и безсмислен. Но веднъж в селската къща на свой приятел от училище той среща същество, няма как по друг начин да се назове жената, изгубила по време на войната паметта и разсъдъка си, и живеещо оттогава като расте-

ние. Подтикнат от състрадание, Пиер я приютява в къщата си, иска да й помогне да се завърне към нормален живот. Но и неговият собствен живот придобива смисъл... Гайто Газданов е един от руските писатели на ХХ век, които имат бъдеще. Той е роден на 23 ноември 1903 г. По националност е осетинец. След гражданската война в Руската империя се озовава в Крим, а след това в Париж – през Турция и България...

героите от разказите на Сергей Волф (19352005) непрекъснато се случват необикновени приключения. Но това съвсем не е фантастика или вълшебство. Просто те виждат, заедно с автора, необичайното в най-обикновените явления и срещи. Ето, например, героят от първия разказ – „Ето ви чаша вода“ – момченце с пуловер и топли панталони, с плавници и маска влиза вкъщи в пълната с вода вана. Нищо особено, просто то се подготвя за лятната вакан-

ция. А това, че е облякъл пуловер и панталони, то е, за да е топло – нали водата във ваната постепенно изстива. Така че нищо специално, обикновени неща... Разказите на Сергей Волф са весели и занимателни. А освен това и поучителни. Освен това при тях са подбрани най-точните думи и те са поставени на най-точните места. С други думи, да се подмине такава книга е голяма грешка. Волф е автор на осемнадесет книги проза за подрастващи, известен е и като автор на иронични стихове.

ли се в паметта непознати. Дина Рубина описва еднакво майсторски и венецианския поляк-гондолиер, и инвалида в инвалидна количка, който лови риба на кея в Амалфи. Тези пътеписи са пропити от мъка поради липсата на човешко общуване, на разбиране за чупливостта на човешката съдба, в тях е красотата на пейзажите и човешките души. И очаквана тъга – лека, призрачна, светла.

о принцип много от произведенията в този том трудно могат да се нарекат повести в буквалния смисъл, това по-скоро са пътеписи. При тях отсъстват традиционните завръзка, кулминация, развръзка, и тук главни герои са страните, в които се е озовала писателката Дина Рубина... Страните и чуждите съдби, случайни спътници, неочаквани познати или просто запечата-

Дина Рубина Сборник повести ПОВЕСТИ ИЗДАТЕЛСТВО ЕКСМО 2011 Г

Павел Басински ПИСАТЕЛ

здателство „Наука“ издаде една от редките книги, за които не се отнася известното определение „ако книгата е много умна, значи е скучна“. Обзалагам се, че тези, които си я купят, си осигуряват задушевно и увлекателно четиво като минимум за една седмица. Като оставим настрана известната фамилия, ще кажем така: това е кореспонденцията на влюбени един в друг мъж и жена от ХIХ век. Но това не са любовни писма. Това са писма за Бога, за църквата, за свободата, за насилието, за правата и задълженията на личността, за възпитанието на децата...

„Л.Н. Толстой и А.А. Толстая. Кореспонденция (1857 - 1903)“ Това са писма на хора, които са обичали истината така, както сега е невъзможно да бъде обичана. Но при това единият не е „душил“ другия със своята правота, не са крещели един срещу друг, не са си запушвали ушите... Александра Андреевна Толстая била леля на Лев Толстой. Като млад той е бил влюбен в нея и вероятно би й направил предложение, ако тя не е била с 11 години повъзрастна от него. В писмата си той я наричал „скъпа бабо“, но това не я е обиждало. Alexandrine така си е и останала девица и придворна госпожица (фройлина). Тя се славела не само със своята безупречна набожност и склонност към филантропия, но и с остър ум, литературен вкус и независим характер – отличителна черта на фамилията Толстой. По времето на Александър Трети в покоите на придворната фройлина е имало отделна връзка, висяща във въздуха стъклена галерия, съединяваща Зимния дворец с Ермитажа. Веднъж господарят се

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – Е СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ В. “ДУМА” И В. “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. СТРАНИЦАТА В ИНТЕРНЕТ Е: WWW.RG.RU, WWW.RBTH.RU, E-MAIL: BG@RBTH.RU; ТЕЛ./ ФАКС: + 7 (495) 775 3114, АДРЕС: УЛ. ПРАВДА 24, СГРАДА 4, МОСКВА, РУСИЯ 125 993 РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОЕКТА: ЕВГЕНИЙ АБОВ (РУСИЯ) И ЮРИЙ БОРИСОВ(БЪЛГАРИЯ). РЕДАКТОРИ НА ПРОЕКТА: ЮРИЙ СОВЦОВ (РУСИЯ) И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (БЪЛГАРИЯ). E-PAPER ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО СЕ НАМИРА НА: HTTP://WWW.RBTH.RU. РЕКЛАМА: МОСКВА – ЮЛИЯ ГОЛИКОВА GOLIKOVA@RG.RU; СОФИЯ – ДЕЯ ЙОРДАНОВА PR@DUMA.BG ©2012, “РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА” АД. АЛЕКСАНДЪР ГОРБЕНКО – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕДАКЦИНИЯ СЪВЕТ. ПАВЕЛ НЕГОИЦА -ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР. ВЛАДИСЛАВ ФРОНИН – ГЛАВЕН РЕДАКТОР. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СВАЛЯТ И ПРЕПЕЧАТВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ САЙТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНИ И НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ. ПУБЛИКУВАНЕТО ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАКВОТО И ДА БИЛО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ САЙТА Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРИЧНО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. ИЗДАНИЕТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПОИСКАНИ РЪКОПИСИ И ФОТОГРАФИИ. “РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ” СЕ НАДЯВА ДА ПОСЛУЖИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ КАТО ЦЕНЕН ИЗТОЧНИК. НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПО-ДОБРОТО РАЗБИРАНЕ НА РУСИЯ. E-MAIL: BG@RBTH.RU ФАКС: +359 (2) 4894313.

Елена Исинбаева ще ни удиви с рекорди Юни 28

Чакаме ви на нашата фейсбук страница www.facebook.com/rusiaibulgaria

Лесен достъп до електронното съдържание rbth.ru/e-paper

отбил при нея да се посъветва за публикуването на „Крайцеровата соната“ на Толстой, забранена от духовната цензура. „Аз си позволих да изкажа своето мнение в утвърдителен смисъл и доведох до знанието на господаря, че цяла Русия вече я е чела или я чете, следователно разрешението може само да свие диапазона на публиката, която е страстен ловец на забранения плод“, – пише тя в спомените си. „Крайцеровата соната“ била издадена. Независимо от това, в писмата си до племенника тя му пишела такива неприятни неща, че веднъж Толстой, след като й написал в отговор две писма, не събрал кураж да й ги изпрати и даже пратил човек, който да догони пощата и да задържи писмото. В един определен момент той почувствал, че няма убедителни отговори на въпросите на тази жена, че той, философът, изпада в грубост и следователно – не е прав. Въпросът е в това, че несъкрушимата църковна вяра на Alexandrine не й пречела тя да остане умна светска жена, влюбена в литературата, ценяща великите писатели и получаваща в отговор същата любов и уважение. Пред нея са благоговели не кой да е, а Гончаров, Тургенев и Достоевски. Но най-важното е, че в думите на тази придворна фройлина най-внимателно се вслушвал царят. „Лесно може да се случи така, че вашият глас ще насочи по по-добър път заблудения или невярващия, но ще утеши ли той страдащия? – писала Толстая. – <...> Погълнат единствено от умствени занятия, вие може би не си давате достатъчно сметка за страданията на човечеството, найразлични и жестоки... Какво ще дадете на тези, които изнемогват от болка и на които са им необходими всички доказателства за любовта на Христос към тях?“ Удивително мъдри думи! Една от най-големите беди на нашата обществена система е това, че между властта и опозицията, за съжаление, няма нито една мъдра жена. Къде си ти, Alexandrine?

Забравили сме да ви разкажем нещо интересно? Споделете с нас!

bg@rbth.ru

За реклама в изданието търсете: в Москва sales@rbth.ru тел. +7 (495) 775 3114 факс +7 (495) 988 9213

в София Дея Йорданова pr@duma.bg тел. +359 (2) 970 52 07