Пътеводител - Реки на времето by Ruse Reki na vremeto

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ТУРИСТИЧЕСКИ РЕГИОН РУСЕ – ИВАНОВО – БОРОВО

www.ruse-bg.eu/reki_na_vremeto

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски фонд за регионално развитие

Оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013 г.“ Инвестираме във Вашето бъдеще! www.bgregio.eu Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България

Добре дошли в Поломието! Туристическият регион Русе – Иваново – Борово е идеална дестинация за пълноценна почивка сред изобилие от възможности за развлечение. Както търсещите приключения и активни забавления, така и любителите на спокойния отдих ще открият тук по нещо за себе си. Регионът очарова с неповторими природни пейзажи, с богатото си историческо наследство, с културното си многообразие. Заповядайте! Каним ви на пътешествие по реките на времето!

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ТУРИСТИЧЕСКИ РЕГИОН РУСЕ – ИВАНОВО – БОРОВО

www.ruse-bg.eu/reki_na_vremeto

Съдържание 3 Обща информация 5 Русе 7 Борово 8 Иваново

9 Наследството от древността 11 Крепостите на империите 15 Пазителите на вярата през вековете 18 Световното културно наследство в региона 20 Регионален исторически музей – Русе и неговите експозиции 24 Национален музей на транспорта 26 „Малката Виена“

28 Природен парк „Русенски Лом“ 30 Екомаршрути и природни забележителности 32 Спорт и приключения сред природата 34 Лов и риболов

35 Гастрономически тур по Дунава

37 Културен календар

Обща информация Туристическият регион Русе – Иваново – Борово e интригуващо съчетание на девствена природа и богато културно-историческо наследство – гаранция за добре прекарани почивни дни и ползотворен отдих. Всяка една от трите общини предлага разнообразни дейности за свободното време, заредени с емоция. Най-голям град в региона и областен център е Русе с население от близо 150 хил. души. Разположен е на река Дунав, която го свързва с девет европейски държави, сред които са Австрия, Германия, Унгария, Румъния и др. През Русе минават европейските пътища Е70 и Е85, както и общоевропейските транспортни коридори 7 и 9, които осигуряват връзката между районите на Балтийско и Северно море, от една страна, и Средиземно и Черно море, от друга. Разстоянието от Русе до София е 324 км, а до столицата на Румъния Букурещ – само 60 км, благодарение на моста над река Дунав между Русе и Гюргево. От Русе започва историята на железопътния транспорт в България. Тук през 1866 г. е построена първата железопътна линия, свързваща тогавашен Русчук с Варна. Днес през града преминава и линията Русе – Горна Оряховица – София.

На 50 км югозападно от Русе е разположен град Борово, административен център на едноименната община. По официални данни населението на града наброява малко над 2300 души. Удобни транспортни връзки свързват Борово с останалата част на страната. Пресичащият територията на общината първокласен път I-5 (Русе – В. Търново – Подкова) осигурява бързо и на-

деждно придвижване. През Борово преминава и четвърта жп линия (Русе – Г. Оряховица – Подкова). Денонощно гарата обслужва над 15 пътнически, бързи и международни влакове в направленията Русе и Горна Оряховица. Село Иваново се намира на 20 км югозападно от Русе и е център на Община Иваново. Населението на селото е 855 човека. Иваново е и жп гара по линията Русе – Горна Оряховица – София. Климатът в региона е умереноконтинентален, със сухо и горещо лято и силни североизточни ветрове през зимата. Средната годишна температура е около 12о, средната юлска 20-22о, а средната януарска – от 0 до -3о. Често явление са и температурните инверсии, сланите и поледиците. Град Русе разполага с добре

развита мрежа от здравни заведения за извънболнична и болнична помощ. В останалите населени места в региона достъпът до здравни услуги е ограничен. Това следва да се има предвид при организиране на пътуване до туристическата дестинация. В Русе могат да се открият клонове на почти всички функциониращи на територията на България банки, а в останалите населени места има, с някои изключения, само банкомати. Туристическите информационни центрове в региона са надежден източник на обширна и актуална информация относно забележителностите, хотелите и местата за настаняване, транспортните връзки между населените места, туристическите атракции и др. Такива центрове функционират в Русе и Иваново.

Русе Град Русе е разположен на брега на река Дунав, на 324 км от столицата София, на 200 км от Варна, на 300 км от Пловдив и само на 60 км от Букурещ. Русе е важен културен, икономически и индустриален център не само за региона, но и за цялата страна.

През I в. сл. Хр. на мястото на днешния град е основан римският военен лагер крепост, носещ името Сексагинта Приста – „Пристанище на шейсетте кораба“. Днес от него са останали около 50 м от северозападната крепостна стена и кула, шест сгради, храм на Аполон и Принципия, които могат да бъдат разгледани в северозападната част на града. По време на османското владичество Русе е един от главните градове в Османската империя. Тази позиция му осигурява възможността да преживее икономически и културен растеж. Русе е пионер в много отношения – тук е построена първата железопътна линия в България, открита е първата модерна печатница, основава се първият вестник, тук е проведена първата кинопрожекция в новоосвободена България, Русе е първият град, в който има сграда с асансьор, тук се основава първата частна бан-

ка в страната, както и първото българско застрахователно дружество и т.н. След 1878 г. благоприятното местоположение на града и връзката му чрез Дунав с Централна Европа водят до икономически подем и облагородяване на архитектурния му облик. Великолепните архитектурни шедьоври, стилна смесица от барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, му

Русе

спечелват прозвището „малката Виена“. Доходното здание, дом „Канети“, дворецът „Батенберг“ са само част от паметниците на архитектурата, които заслужават внимание. В двореца „Батенберг“ се помещава Регионалният исторически музей, където се съхраняват над 130 000 паметници на културата, между които е и копие на Боровското тракийско съкровище от IV в. пр. Хр. Музеят на градския бит, по-известен като „Къщата на Калиопа“, представя ежедневието и празничните традиции на русенци от края на XIX и началото на XX в. Експозицията „Семейство Обретенови“ в къща музей „Захари Стоянов“ е посветена на живота и делото на представителите на известната възрожденска фамилия. Националният паметник-костница Пантеон на възрожденците, пазител на тленните останки на 453 дейци на Българското въз-

раждане, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Никола Обретенов и др., се намира в старото гробище на град Русе, в Парка на възрожденците. Разположените в непосредствена близост една до друга арменска църква „Сурп Аствадзадзин“, католическа катедрала „Св. Павел от Кръста“ и множеството православни храмове са пример за религиозната и етническа толерантност, типична за космополитен град като Русе. Тук се намира и единственият в страната Музей на транспорта, който се помещава в сградата на първата железопътна гара в България. Градът привлича туристи не само с богатото си историческо наследство, но и с впечатляващата природа. Река Дунав предлага безброй възможности за водни забавления, а парковете „Приста“ и „Липник“, разположени близо до града, са приятно място за отдих. Русе е домакин на множество културни събития от международен мащаб, които ще задоволят интереса и на най-взискателните любители на изкуствата. Колоритната история, градската архитектура с европейски полъх, близостта до Дунав и богатият културен живот правят града привлекателна дестинация за гости с разностранни интереси.

Борово Град Борово се намира на 48 км от областния център Русе и на 266 км от столицата София. Градът е удобно разположен на първокласен път I-5, който осигурява връзката на област Русе с районите на Балтийско, Северно, Средиземно и Черно море. През Борово преминава и железопътната линия Русе – Стара Загора – Подкова. Първите сведения за селището датират от 1657 г., когато се споменава под името Чифлик манастир. Съвременният град Борово е пряк наследник на село Борово, което е образувано през 1948 г. от сливането на селата Горазд и Горна Манастирица. Въпреки че се споменава за първи път едва през XVII в., Борово има хилядолетна история, свидетелства за която са откритото през 1974 г. Тракийско сребърно съкровище и гробницата на гетски аристократ, експонирана в центъра на града. Тракийското сребърно съкровище от Борово датира от IV в. пр. Хр. и съдържа пет сребърни позлатени съда, копия от които могат да бъдат разгледани в Регионалния исторически музей в Русе. Разкритата при археологическите проучвания след откриването на Боровското съкровище гробница е демонтирана през 2007 г. и преекспонирана в централната част на града, в открито парково пространство, уредено специално за нея. Градът при-

влича интереса на туристите и с разнообразни културни инициативи. Тук ежегодно се провежда фолклорният фестивал „От Дунава до Балкана“ и пленер по скулптура, в който участие вземат едни от найизявените творци в областта. Традиционно всяка година в последната неделя от месец август се провежда съборът на Борово, а на 5 септември се чества официалният празник на града.

Иваново

Иваново Село Иваново е разположено на 25 км южно от Русе, на 296 км от София и 202 км от Варна.

Селото се намира на около 3 км западно от най-големия скален манастир в страната „Св. Архангел Михаил“. Предполага се, че е възникнало по време на Второто българско царство (XII-XIV в.) във връзка с манастира и е възможно името му да е свързано с царете дарители Иван Асен II и Иван Александър. С построяването на жп линията Горна Оряховица – Русе през 1895 г. местоположението на селото е променено. В непосредствена близост до него се намира река Русенски Лом и оттук тръгват редица маршрути в едноименния природен парк, известен с многобройни културни паметници, изключително видово разнообразие на растения и животни и възможности за отдих. Регионът около село Иваново впечатлява с концентрацията на културни забележителности, някои от тях със световно значение. В мест-

ността Писмата са разположени средновековните скални църкви с безценни стенописи, включени в археологическия резерват „Скални църкви при село Иваново“, част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. С автомобил или пеша може да бъде достигнат друг интересен паметник на културата в региона – Археологическият резерват Средновековен град-крепост Червен, наследник на византийска крепост от VI в., достигнал своя разцвет през XIV в. Единственият действащ скален манастир в България „Св. Димитрий Басарбовски“ също е разположен в долината на река Русенски Лом, в близост до село Басарбово. В Иваново функционира Туристически информационен център, където всеки може да получи подробна информация за възможностите за туризъм в Иваново и региона.

Наследството от древността Територията на общините Русе, Иваново и Борово от векове е пресечна точка на култури. Примерите са многобройни и се простират чак до времената, когато българските земи са обитавани от траките. През 1974 г. при оран в землището на тогавашното село, днес град, Борово, в местността Сиври тепе, е разкрито тракийско сребърно съкровище. Находката представлява пет позлатени сребърни съда, датирани към втората четвърт – средата на IV в. пр. Хр. Предметите, част от съкровището, са три ритона, в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс, каничка-ритон с позлата по дрехите и в косите на героите, гравирани върху нея, и сребърна купа с големи размери, позлатена по горния ръб и по основата на дръжките. Откритите ритони са най-характерните символи на царската власт при тракийските владетели.

Боровското съкровище е от земите на тракийското племе гети от Северна България и според надпис на една от каничките е подарено на гетите от одриския цар Котис I (383359 г. пр. Хр.). Самите съдове са изработени в град Беос, намирал се на Мраморно море. Към момента оригиналът на Боровското тракийско съкровище се съхранява в Националния исторически музей в София, но негово точно копие може да бъде видяно и в Регионалния исторически музей в Русе. Откриването на Боровското съкровище пробужда интереса на археолозите към този район и започват усилени проучвания на тракийския

Наследството от древността

могилен некропол, разположен в близост до Борово. По време на разкопки на една от могилите археолозите попадат на зидана гробница, изградена от добре обработени варовикови блокове. Специалисти датират гробницата от ІV-III в. пр. Хр. Била е построена за гетски аристократ, живял по времето на тракийския цар Котис I, и се състои от едно правоъгълно помещение – камера, ориентирана с дългите си страни по направление на посоката изток – запад. Покрита е с полуцилиндричен свод, лицевата фасада сочи на

изток. Входът има трапецовидна форма, вратата затваряла входа посредством плъзгане в жлебове. Увенчаването с триъгълен фронтон на лицевата фасада прави гробницата уникална. Подобно покритие за този тип гробни съоръжения не е било познато дотогава по българските земи. През 1996 г. гробното съоръжение е разкопано и социализирано от специалисти и отваря врати за посетителите. Местоположението му на 5 км от града, в средата на земеделска земя, прави популяризирането му като туристическа дестинация сложно и през 2007 г. се взема решение гробницата да бъде преекспонирана в центъра на Борово, където е и до днес. Траките са населявали и околностите на средновековния град Червен векове преди основаването му и последващия му разцвет. Днес част от най-интересните находки, намерени при проучване на археологическия обект, се съхраняват в Регионалния исторически музей – Русе, където могат да бъдат разгледани.

Крепостите на империите Близостта на Русе до Дунав винаги е отреждала на града важна роля в отбранителната система на империите, в рамките на които е съществувал градът.

Античната история може да бъде проследена в останките от някогашната северна граница на Римската империя, така наречения Дунавски лимес, простирал се от горното течение на Дунав в днешна Австрия до долното поречие между България и Румъния. Дунавският лимес е бил система от военни укрепления по десния бряг на реката, която е спирала варварските нашествия от север и изток. В тези укрепления са били настанени римски легиони. Известни кастели на територията на България са били Сексагинта Приста, Дуросторум (днешна Силистра), Рациария (между Видин и Лом), Нове (до Свищов), Алмус (до Лом) и др. През 488 г. лимесът по горното течение на Дунав е изоставен. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите. Римският кастел Сексагинта Приста е едно от най-известните укрепления по северната граница на Римската импе-

рия. В буквален превод името му означава „Пристанище на шейсетте кораба“. В периода на Дакийските войни на император Домициан (85-89 г.) на територията на днешно Русе са оформени 60 камери за плавателните съдове пристис – неголеми бойни кораби с весла. Екипажът им е наброявал 6000 души. През вековете на своето съществуване Сексагинта Приста е била ба-

за за различни военни части и епископски център. Съществуването й е прекратено с нашествията на аварите и славяните в края на VI в. Първите данни за кастела идват от записките на античния географ Клавдий Птоломей, който споменава за неговото съществуване. Останките от крепостта са разкрити в края на ХІХ в. от австрийския археолог Феликс Каниц, а първите значителни проучвания на крепостта са извършени в началото на ХХ в. от братята археолози Карел и Херман Шкорпил. Части от крепостта са намерени в района на Военния клуб в Русе. Археологическото й проучване е довело до разкриването на 50 м от северната крепостна стена и североизточната кула, шест сгради, храм на бог Аполон, Принципията на кастела – щаб и светилище на бойните

знамена, ритуални ями от поранното тракийско светилище и други военни и търговски сгради. Откритията са консервирани и през 2002 г. експозицията на открито „Сексагинта Приста“ е отворена за посещения. Днес тя е част от Регионалния исторически музей в Русе. По проект за възстановяване и социализация на крепостта е издигната наблюдателна триетажна кула, реплика на фар от римския лимес. Уредена е и експозиция, в която е представен битът на римския войник. Сред атракциите в крепостта е макет на антично грънчарско колело, където желаещите могат да се научат да работят с глина по стара римска технология. Сексагинта Приста се нами-

ра на ул. „Калоян“ № 2 и приема посетители всеки ден, без неделя и понеделник. Старата градска порта на Русе Кюнту капу е единствената съхранена част от крепостната стена на един от най-големите български градове в рамките на Османската империя – Русчук (старото име на Русе). По силата на Берлинския мирен договор от 1878 г., ознаменувал края на Рускотурската война от 1877-1878 г., всички крепости в Княжество България е трябвало да бъдат разрушени. От Русчушката крепост е оставена само портата Кюнту капу и нейната обкована с желязо врата. Буквално Кюнту капу се превежда като „вратата с тръбата“, наречена така, защото покрай нея е минавал тръбопровод (кюнт), който е бил част от водоснабдителната система на града. Този водопровод е захранвал единствената запазена до днес в Русе чешма от XVIII в., която се е намирала в двора на Свети-Георгиевското училище (днес училище „Ангел Кънчев“). Портата Кюнту капу може да бъде видяна на излизане от Русе, при моста,

известен сред русенци като „Охлюва“. Левент табия е единственият запазен крепостен форт на старото Русе от епохата на Османската империя. Разположен е на хълма Левента, известен още като Саръбаир. Фортът е бил един от най-важните в отбраната на дунавската граница на Османската империя. Строежът му започва през 20-те години на XIX в. Проектът е на пруски военни инженери и е предвиждал съоръжението да побира 3000 души гарнизон. След Освободителната война от 1877-1878 г. е превърнат в склад за оръжие и боеприпаси на Дунавската флотилия, а по време на Втората световна война тук е настанена зенитна батарея. Днес фортът е превърнат в луксозен комплекс с винарска изба и ресторант. Средновековният град Червен (името означава хубав, красив) е пряк наследник на ранновизантийска крепост от V-VI в., съществувала върху останките на тракийско селище. Градът е бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-култур-

Крепостите на империите

ни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІVв.). В дните на своя възход Червен се утвърдил като голямо търговско-занаятчийско средище с развит железодобив, железообработване, златарство и други занаяти. Значението му нараства особено след 1235 г., когато се превръща в седалище на средновековната Червенска митрополия. Археологическите проучвания разкриват вътрешен град, разположен върху високо скално плато, и външен град, заемащ неговото подножие. Градоус-

тройственият план се е характеризирал със сложна, етапно изградена укрепителна система, плътно застрояване и разклонена улична мрежа. Червен е завзет от османците през 1388 г., което води до постепенния му упадък. Окончателно е разрушен през 1595 г. от влашкия войвода Михай Витязъл. Разкопките на Червен, започнали през 1910 г., разкриват останки от вътрешни крепостни стени, подсилени с бойни кули и бастиони, зидовете на болярския замък, стените на митрополитската църква, както и внушителната куластражница, висока 12 м. Червенската кула е единствената запазена средновековна кула в България и е служила като образец при възстановяването на Балдуиновата кула на Царевец. Археологическите находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей, в Националния археологически музей, както и в Регионалния исторически музей в Русе. Крепостта е достъпна за туристи всеки ден от 09:00 до 18:00 ч.

Пазителите на вярата през вековете Регионът на Русе, Иваново и Борово е привлекателна дестинация и за любителите на религиозния туризъм. За всеки би представлявало интерес да разкрие факти за историята на района, съхранени зад стените на старите църкви и манастири в околността. Разположен в централната част на Русе, се издига катедралният храм „Св. Троица“, построен през 1632 г., което го прави найстария православен храм в крайдунавския град. По архитектурен план представлява дълбоко вкопана трикорабна базилика. Днешния си вид храмът дължи на ремонт след голямото земетресение от 1805 г. Най-високата част на църквата е шестоъгълната камбанария, висока 19 м, изградена от дялани камъни, взети от крепостната стена на Русчук, която е била разрушена по силата на Берлинския договор от 1878 г. Сред ценните притежания на църквата са чудотворната икона „Св. Богородица Умиление“, създадена в края на XVII в., както и богата колекция от стари икони и църковна утвар. Най-новият християнски храм в Русе – „Св. Петка“, е известен като единствената сполучлива архитектурна реплика на прословутата Златна църква, изгра-

дена от цар Симеон I в Преслав в началото на Х в. Строежът му започва в края на 30-те години на ХХ в., а изографисването продължава две десетилетия по-късно. Съграждането на храма е изцяло финансирано от дарения на местната общност и от Русенската община. Храмът впечатлява с уникалните размери на кубето – диаметър 13,30 м и вътрешна ви-

сочина 16,15 м. Камбанарията с кръста е висока цели 22,70 м. Римокатолическата църква има своето представителство в Русе в лицето на катедралния храм „Св. Павел от Кръста“. Строежът на църквата започва през 1890 г. и две години покъсно сградата е завършена. Проектът на храма е дело на италианския архитект Валентино дел’Антонио-Боркан, проектирал и катедралата във Варна. Архитектурният облик на църквата е ярък пример за неоготически стил. Иконостасът и мебелировката са изработени в Бохемия, а стъклописите са дело на унгарски майстори. Може би най-впечатляващ е съхраняваният в църквата орган, който е най-старият музикален инструмент от този вид в България. Русе се гордее и с най-старата арменска църква в България, обявена за паметник на културата. Храмът „Сурп Аствадзадзин“ (в превод „Св. Богородица“) е построен в да-

лечната 1610 г. Днешния си вид храмът е придобил след 1832 г., когато унищожителен пожар налага пълната му реконструкция. Подобно на православните християнски храмове, датиращи от периода на османското владичество, и арменската църква е вкопана в земята. Уникалната архитектура на храма се отличава с три апсиди на централното олтарно възвишение. В хранилището й има още един по-малък олтар, наричан от местните арменци – „Малката Богородица“, за който има вярване, че притежава изключителна чудотворна сила. Църквата „Св. Иван Рилски“ в село Брестовица е обявена за паметник на изкуството и културата. Най-забележителното в нея са петте богато украсени църковни камбани, подарени от руското императорско семейство след Освободителната война от 1877-1878 г. Църквата

е построена през 1876 г. след дългогодишни борби от страна на християнското население на селото с османските власти. В крайна сметка строежът е осъществен с помощта на руския консул в Русчук. В долината на река Русенски Лом е разположен единственият действащ скален манастир в България – „Св. Димитрий Басарбовски“, водещ началото си от Второто българско царство (XII-XIV в.), като за първи път за неговото съществуване се споменава през XV в. в османските данъчни регистри. Вероятно най-известният обитател на манастира и негов патрон е св. Димитрий Басарбовски, роден през 1685 г. 48 каменни стъпала от пещерата-трапезария, построена в средата на ХХ в., водят до скална площадка, където се намира нишата, служила за обитание на светеца. Вдясно е скалната църква с

дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на св. Димитрий, изобразен в цял ръст. По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която е погребан монахът Хрисант, възродил манастира през 1937 г. след известен период на обезлюдяване. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция.

Световното културно наследство в региона

Световното културно наследство в региона На 18 км южно от град Русе, в местността „Писмата“ край село Иваново, е разположен Националният археологически резерват „Скални църкви при село Иваново“, част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1-2 църкви, монашеска и стопанска част, комплексът в Иваново представлява мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на каньона на река Русенски Лом. Пътеки и скални стълби свързват отделните помещения. В миналото скалните църкви са наброявали повече от 40, а килиите – около 300. Обитателите им са били монаси, занимаващи се основно с книжовна и просветителска дейност. Църквите при село Иваново са част от стотиците български средновековни скални църкви, манастири и отделни отшелнически килии, които в периода X-XIV в.

превръщат долината на Русенски Лом и нейните притоци в прочут православен и книжовен център. Издълбаните в скалите църкви и всички помещения край тях образуват големия скален манастир „Св. Архангел Михаил“, основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, избран покъсно за първи търновски патриарх. Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край така наречената „Затрупана“ църква (параклис „Св. Архангел Михаил“), Кръщалнята, Господев дол, „Съборената“ църква („Св. Теодор“) и църквата „Св. Богородица“. По времето на Второто българско царство ма-

настирът е бил сред любимите обители на българските владетели. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, чиито ктиторски портрети са запазени в скалния комплекс. Цар Георги Тертер I (1280-1292) в края на живота си се замонашва в манастира, където завършва и земния си път. В шест от храмовете на манастира са запазени стенописи, които представляват великолепен пример за изяществото на средновековното църковно изкуство в България през ХІІІ-ХІV в. Главната църква на храмовия комплекс „Св. Богородица“ е изсечена на височина 38 м и отвътре е изцяло изписана с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях са „Тайната вечеря“, „Влизането в Йерусалим“, Св. Йоан Кръстител с житийни сцени, „Страстите Христови“, изображения на Апостолите и други светци. Тези стенописи са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Изключителните им художествени качества са причината за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.

XIV в. преминава за манастира под знака на исихазма – мистично течение в православното християнство, според което единението с Бог се постига чрез усилена молитва и вглъбяване. Скалният манастир „Св. Архангел Михаил“ продължава своето съществуване и през първите години на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII в. е популярно място за поклонение. Днес Ивановските скални църкви са част от експозициите на Регионалния исторически музей в Русе. Приема посетители без почивен ден от 09:00 до 18:00 ч.

Регионален исторически музей – Русе и неговите експозиции Историята на Регионалния исторически музей може да се проследи назад до 1904 г., когато в мъжката гимназия „Княз Борис I“ са събрани археологическите сбирки на братята изследователи Карел и Херман Шкорпил, отговорни за откриването на крепостта Сексагинта Приста, и на естествоизпитателя Васил Ковачев. От 2007 г. богатата колекция на музея се помещава в сградата на някогашното Окръжно управление, замисленa като резиденция на княз Александър Батенберг I и наричана и до днес дворецът „Батенберг“. Архитектурният проект на сградата е дело на арх. Фридрих Грюнангер, който е работил и по преустройството на софийския конак в царски дворец. Към днешна дата музеят разполага със седем експозиции, от които три на открито – Римска крепост Сексагинта Приста, Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен. Постоянната експозиция

„Сексагинта Приста и Ятрус“ е разположена в две зали в сградата на музея. В първата зала са показани уникални за българските земи предмети и накити от тракийската и ранноримската епоха. Втората зала обхваща епохата на късната Античност и Първото българско царство (VII-XI в.). Музеят в Русе съхранява най-ранния запазен надпис на кирилица в света. Единствен по рода си в България е и късноримският кавалерийски шлем, който също е част от експозицията. Изложбата „Ловци на мамути и земеделци“ представя живота на праисторическия човек. Керамични оръдия, кости от праисторически бозайници, открити в региона на Русе, са свидетелство за стопанските, социални и рели-

гиозни практики на древните земеделци. Изложбата „Музикална кутия“ представя русенската музикална култура, формирана под въздействието на европейската класика от ХІХ в. Експозицията включва част от интериора на домашните музикални салони и лични вещи на русенски музикални дейци. Музеят съхранява и копие на тракийското сребърно съкровище от Борово, открито през 1974 г. Експозицията включва пет сребърни съда с позлата. Част от музейната колекция е и сребърно съкровище, открито край село Баниска, включващо накити – изящни примери за българското средновековно ювелирство. Работното време на музея е всеки ден от 09:00 до 18:00 ч., без почивен ден.

Музеят на градския бит, поизвестен сред жителите на Русе като „Къщата на Калиопа“, е първият етнографски музей в България, посветен на градската култура. Експозицията се помещава в сграда, построена през 1864 г., която е била консулство на Прусия. Градските легенди разказват, че къщата е била личен подарък от управителя на Дунавския вилает Мидхат паша към хубавата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш. Експонатите в музея дават представа за ролята на Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България в края на XIX и началото на XX в. На първия етаж временни изложби представят различни колекции от фондовете на музея, илюстриращи развитите

търговски и културни връзки на града, както и бързо усвояваните от русенци нови културни модели на празник и делник. Вторият етаж на къщата представя примерен интериор на заможен градски дом с характерни помещения – салон за гости, музикален салон за домашни концерти, стая на домакинята и спалня. Обзаведени са с мебели, внесени от Австрия и Германия, а украсата е от множество предмети от порцелан, стъкло, сребро, седеф, символизиращи материалното благополучие на заможните русенски фамилии. Работното време на музея е всеки ден от 09:00 до 12:00 ч. и от 12:30 до 17:30 ч. Къщата музей „Захари Стоянов“ съхранява експозиция, посветена на известната въз-

рожденска фамилия Обретенови. Четири зали са събрали различни експонати, представящи живота на прочутото семейство и тяхното дело. Една от залите е възстановка на кабинета на Никола Обретенов. Следваща зала е посветена на фамилната история на Обретенови, със запазени лични вещи. Друга зала отрежда заслужено внимание на четничеството, като проявление на стремежа на българския народ към свобода. Специално внимание е отделено на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, в чиято чета през 1868 г. участват двама от синовете на Баба Тонка Обретенова. В тази зала е експонирана и револверната сабя на Караджата. В четвъртата зала е отредено

място на участието на семейство Обретенови в следващите етапи от развитието на революционното движение и сформирането на Русенския революционен комитет в дома на Баба Тонка, начело на който е бил синът й Никола Обретенов. Къщата музей „Захари Стоянов“ отваря врати за посетители през март 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България от османско владичество. Експозицията е отворена всеки ден от вторник до събота включително, от 09:00 до 12:00 ч. и от 12:30 до 17:30 ч. Музейната експозиция „Пантеон на възрожденците“ е паметник-костница, построен в памет на 453 революционе-

ри и опълченци, четници и културно-просветни дейци, съвременници на Българското възраждане. Тленните останки на 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа и Никола Обретенов, се съхраняват в костницата. Строежът на Пантеона започва през 1977 г. на мястото на църквата „Всех Святих“ и е завършен през 1978 г., когато музейната експозиция отваря официално врати за посетители. До 1989 г. под позлатения купол на Пантеона горял вечен огън. Пантеонът се намира в Парка на възрожденците. Работното му време е всеки ден от 09:00 до 12:00 ч. и от 12:30 до 17:30 ч.

Национален музей на транспорта

Национален музей на транспорта Единственият по рода си в България Национален музей на транспорта се помещава в сградата на първата железопътна гара в страната, която се намира в Русе.

Музеят отваря врати през 1996 г. по случай 100-годишнината от въвеждането в експлоатация на първата железопътна линия на територията на днешна България, свързваща градовете Русе и Варна. Гара Русе, където се помещава музеят, е построена в периода 1864-1866 г., като проектът е на английската фир-

ма на Уилям Гладстон. Целият гаров комплекс е реализиран от британска компания и е включвал приемно здание, водна кула, медицинска служба, стрелочна кабина и кейова стена. Гарата е била действаща до 1954 г., а през 1974 г. сградата е обявена за исторически паметник. В три отдела музеят представя развитието на железопътния транспорт, речното корабоплаване и съобщенията. Експозицията, разположена в закритата част на музея, включва примери за съобщителна техника, богат снимков материал, документи, лични вещи на транспортните работници, както и знамена и позиви, в които е отразена историята на транспорта в България. Безспорно най-голям интерес предизвиква атрактивната експозиция на открито. На три коловоза в парковото пространство на музея са разположени вагони

и локомотиви, част от които са от зората на железопътния транспорт в страната. Посетителите имат възможност да се докоснат до лукса и изяществото на прословутия Салонен вагон № 1, поизвестен като „Султание“. Той е поръчан през 1866 г. специално за султан Абдул Азис. В средата на вагона има открита платформена част, подобна на веранда, а в двата края на вагона има по един салон. Интериорът респектира с царско великолепие в турскосиньо, с бронзовозлатисти орнаменти в ориенталски стил. От същия период е и Локомотив № 148 – един от първите парни локомотиви, доставен от Англия, за да превозва пътници и поща по линията Русе – Варна, по която работи до 1901 г. През 1924 г. локомотивът е прибран от цар Борис III на съхранение в царския ремиз. Друг интересен експонат представлява Салонен вагон № 5, произведен през 1894 г. за княз Фердинанд, който е бил за-

пален пътешественик и запален любител на железниците. Българският владетел умеел дори да управлява локомотив, което демонстрирал за изненада на своите гости. Вагонът впечатлява с оборудването си, изключително модерно за своето време. В кухнята е бил монтиран дори хладилник. Наследникът на княз Фердинанд, цар Борис III, подобно на баща си е бил почитател на железопътния транспорт. Неговият вагон № 17, също част от откритата експозиция на музея, е произведен през 1911 г. в Германия. Вагонът е разделен на три части – салон за делови разговори, трапезария с падащи маси и кухня. Облицован е с махагон и седефени елементи и е обзаведен с красиви мебели, 3 часовника с двойни циферблати, кристални огледала и дори вентилатори. Националният музей на транспорта и съобщенията работи всеки ден без неделя от 09:00 до 17:30 ч.

„Малката Виена“ Архитектурният облик на Русе e отличителната му черта, неговият запазен знак в границите на България.

Начало на мащабните градоустройствени промени поставя Мидхат паша, при чието управление Русчук се сдобива с шосейни пътища, улици с тротоари по европейски модел и два големи хотела. Истински разцвет в архитектурно отношение градът преживява в края на XIX в. и началото на

XX в. Важна роля за осъществяването на модерното строителство играят пристигналите в града чужденци – архитекти и строителни инженери. Множество жилищни, обществени сгради в стил неокласицизъм, съчетаващ елементи на барок, готика, ренесанс, ампир и др., формират специфичния облик на Русе, който му спечелва прозвището „малката Виена“. Повечето забележителни сгради в града могат да се видят по улиците „Александровска“, „Николаевска“, „Княжеска“ и „Славянска“. Сред най-впечатляващите архитектурни образци от този период са сградата на Окръжното управление, Доходното здание, къщата на Андрея Тюрио и др. Окръжното управление, поизвестно като дворецът „Батенберг“, е най-старата русенска сграда от периода на неокласицизма, построена през 1882 г. от

австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Първоначалният замисъл на сградата е бил да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе, но след построяването на царския дворец в София се използва за окръжно управление, а днес в нея се помещава Регионалният исторически музей. Една от емблемите на Русе несъмнено е Доходното здание, изключително красива сграда, изградена в периода 18981902 г. по проект на виенския архитект Паул Бранк. Интересното си име сградата получава заради идеята да носи доходи на тогавашното училищно настоятелство от наемите за магазините, театралния салон, казиното и библиотеката, които щели да се помещават там. Цялата сграда е украсена с много пластични орнаменти и детайли, но най-голямо впечатление правят седемте каменни фигури, разположени на покрива. Те символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре на централното място е поставен символът на търговията Меркурий. Днес сградата се ползва основно за нуждите на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“.

Къщата на Андрея Тюрио, наречена от русенци „Виенската къща“, е построена през 1900 г. с материали, доставяни по специални поръчки от цял свят. Стените на салоните са декорирани със стенописи в стила на помпейската живопис, а спалните са с ръчно изрисувани тапети. Други интересни от архитектурна и историческа гледна точка сгради са дом „Канети“, сградата, в която се е помещавал магазинът на дядото на родения в Русе Нобелов лауреат Елиас Канети, сградата на първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България и банката на най-известните банкери в България от годините след Освобождението – братята Иваница и Стефан Симеонови.

Природен парк „Русенски Лом“

Природен парк „Русенски Лом“ В източната част на Дунавската хълмиста равнина, на 20 км южно от Русе, се намира Природният парк „Русенски Лом“, носещ името на река Русенски Лом – последният десен приток на река Дунав на българска територия. През 1970 г. паркът е обявен за защитена територия с площ от 22 267 декара. Днес той се простира на площ от 32 600 декара.

Парк „Русенски Лом“ е пример за успешно съчетание на еко и културен туризъм. Красивите речни тераси, високите отвесни скали, пещерите, скалните образувания, множеството меандри, голямото биоразнообразие и историческите паметници го превръщат в изключително място за посещение. Освен като терен на

ползотворна научноизследователска дейност, паркът може да се ползва и като поле за активен туризъм – предизвикателство на природата към съвременния градски човек. Съчетанието между скали, гори, реки, пещери и ливади е причина за изключително богатото биоразнообразие. Флората на парк „Русенски Лом“ наброява 902 вида. Фауната е представена от 10 вида земноводни (от които 5 защитени), 19 вида влечуги, 22 вида риби, раци, охлюви и речни миди, 66 вида бозайници. Паркът е истински рай за птици. В него се срещат редица видове, застрашени в цяла Европа, затова Ломовете са обявени за място от изключителна важност за орнитологичните видове от региона. В ПП „Русенски Лом“ се срещат 190 вида птици, от които в парка гнездят 110 вида. Изключително добри

условия тук намират скалногнездещите птици – скален орел (Aquila chrysaetos), египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), червен ангъч (Tadorna ferruginea), ловен сокол (Falco cherrug) и др. Районът предлага на риболовците условия за практикуване на спортен риболов. Ловът, за разлика от риболова, не е разрешен в рамките на природния парк. Долината на Ломовете е била обитавана от човека от древни времена. През Средновековието тук са се оттегляли много монаси отшелници. Техните килии, отчасти запазени, се виждат на много места по скалите. В рамките на парка се намират и Националният археологически резерват „Скални църкви при село Иваново“, част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, и Средновековният

град Червен. Многообразието на парка може да бъде видяно във всеки от специално разработените маршрути, насочени не само към опитни естествоизпитатели, но и към туристи, любители на активния отдих сред природата. Комбинацията на исторически паметници и биологично разнообразие предоставя уникална възможност за съчетаване на разнообразни интереси, дори и в немалки групи. Екопътеките са добре обозначени, не са специализирани и при следване на маркировката могат да се минат и без водач. В случай че има нужда от обиколка с водач, трябва да се направи предварителна заявка в управата на парка. Паленето на огън е разрешено само на определените за това места. В търговските обекти в населените места на територията на парка се продават информационни материали и сувенири.

Екомаршрути и природни забележителности Специфичните природни ландшафти, субалпийският релеф, множеството защитени територии и биологичното разнообразие правят туристическия регион Русе – Иваново – Борово привлекателен център за любителите на екологичния туризъм. Районът предлага прекрасни възможности за организиране на орнитоложки и ботанически турове или пешеходни излети. Безспорно най-познат за туристите е Природен парк „Русенски Лом“. На територията на парка има изградена информационна инфраструктура (табели, маркировка), места за отдих и др. Тематични маршрути, един от които с каяк, пред-

лагат наситен с преживявания и впечатления престой в парка. На територията на парк „Русенски Лом“ се намира и втората по дължина пещера в България – Орлова чука – 13 437 м. Пещерата е облагородена в леснодостъпните си части и е удобна за посещения. Изключителен интерес представлява огромният, граден милиарди години Пеещ сталактон, който при почукване издава звуци като от музикален инструмент. На изворчето в пещерата се приписват чудодейни сили – съществува поверие, че този, който отпие от водата му или само си потопи пръстите в него, ще сбъдне най-съкровеното си желание. До входа на пещерата води стръмна пътека, по която са изградени стълби. От входната площадка

се открива невероятна гледка към Природен парк „Русенски Лом“ и красивите скални образувания наоколо. Рибарници „Мечка“ са защитена зона, разположена на 4 км от село Мечка. Около рибарниците се простират влажни ливади с преобладаване на ливадна власатка, броеничеста ливадина и др. Склоновете са обрасли с широколистни смесени гори от мъждрян, сребролистна липа, бряст и на места с полски клен. Рибарниците са важно местообитание на водолюбиви птици. Тук са установени 177 вида птици, от които 62 вида са включени в Червената книга на България. Те са място от национално значение за гнезденето на белооката потапница и от международно значение за гнездящия тук малък воден бик. Рядко тук могат да се наблюдават още 5 световно застрашени вида – големият креслив орел, царският орел и водното шаварче, по време на миграция и малката белочела гъска и червеногушата гъска през зимата. Рибарниците са едно от най-важните места в страната и за опазването на гнездящите тук белобуза и

черна рибарка, нощна и гривеста чапла, черен щъркел, ням лебед, бял и червен ангъч, морски орел, орел змияр и т.н. В близост до Рибарници „Мечка“ се намира Дойчов остров, обявен за защитена местност, опазваща местообитанията на морския орел и заливните гори. На острова преобладава бяла върба, бяла и черна топола и е местообитание на малка бяла чапла, както и на сива, червена и нощна чапла. Други интересни природни забележителности в региона са природният феномен при селищното образувание Стълпище – скалното образувание Дикилиташ, и вековната Церова гора до село Церовец, Община Иваново.

Спорт и приключения сред природата

Спорт и приключения сред природата Богатите водни ресурси, природното многообразие и характерният релеф правят от региона Русе – Иваново – Борово привлекателен център за практикуване на разнообразни активни занимания като каякинг, маунтин байк, конни преходи, преходи с велосипед, скачане с бънджи, трекинг, скално катерене.

Големият брой обозначени пешеходни маршрути са прекрасен начин за опознаване на красивата природа на Дунавската равнина. Част от тях включват изкачвания, орнитоложки наблюдения, посещения на пещери и на културно-историче-

ски обекти като Ивановските скални църкви и Археологическия резерват Средновековен град Червен. Река Дунав, от своя страна, предоставя множество възможности за водни спортове, воден туризъм, риболов и други забавления. В Природния парк „Русенски Лом“ има специално разработен маршрут, който показва на туристите великолепието на каньона на река Лом в 12-километрово спускане с кану. Пленяващата гледка на стръмните речни брегове, вековни гори, поляни с цветя и билки, птици и диви животни се разкрива след всеки завой. Водният маршрут завършва с екстремно изкачване на екопътека, виеща се по ръба на скала, на 40 м над земята.

Ломовете (река Русенски Лом и притоците й Бели, Мали и Черни Лом) са сътворили през вековете красиви проломи във варовиковата скална основа – идеално място за скално катерене. Река Янтра предлага великолепни възможности за практикуване на каякинг сред надвиснали над водата скали чак до устието на реката при Дунав. В Русе ежегодно се организират спортни мероприятия, включващи водни атракции и маунтин байк. В околностите на града са разположени два големи парка, които предлагат глътка свеж въздух сред динамиката на големия град. Западният парк „Приста“ се намира на няколко километра от Русе в посока Бяла. Паркът впечатлява с добре поддържани широколистни гори, красиво оформени алеи и лесен достъп. Автобусни линии на градския транспорт обслужват дестинацията. Покрай парка минават и автобуси в посока селата Мечка и Пиргово. В рамките на парка функционира туристическа хижа, къмпинг, мотел, заведения за хранене, затревено футболно игрище и охраняем плаж през лятото. Част от парка е и атрактивният остров Люляка, който е любимо място

за плажуване на русенци. На 12 км в източна посока от Русе се намира друг голям обект за отдих, спорт, туризъм, плаж и всевъзможни развлечения – лесопарк „Липник“. Намира се в огромен горски масив от липови дървета с площ от около 20 000 декара, откъдето произлиза името на местността. Смятан е за най-големия лесопарк на територията на България. В парка има туристически вили, изкуствени езера, зоокът, детски площадки, спортна база, къмпинг, хотел и заведения за хранене. Всяка година на 2 август – Илинден, в парка се организира традиционен събор. Градски автобусни линии улесняват придвижването до лесопарка.

Лов и риболов

Лов и риболов Специфичното географско разположение на региона Русе – Иваново – Борово предполага отлични условия за ловни и риболовни излети, които могат да бъдат съчетани с разходки до многобройните културно-исторически забележителности в околностите.

Районът е предпочитана дестинация за привържениците на речния риболов. Реките Дунав, Русенски Лом (с притоците Бели, Черни и Малки Лом) и Янтра са сред популярните места за практикуване на любимото хоби. В Природния парк „Русенски Лом“ има условия за спортен риболов. Видовете риба, които могат да бъдат уловени в региона, са шаран, речен кефал, бял амур, костур и други. Възможности за риболов предлагат и язовирите „Баниска“,

„Босилковци“, „Николово“ и „Текето“. На тези места въдица се хвърля за бяла риба, сом, толстолоб, каракуда, щука, шаран и други. Запалените ловци ще намерят също приятно място за упражняване на своето хоби в дестинацията Русе – Иваново – Борово. На територията на региона е разположено дивечовъдното ловно стопанство „Дунав“. Ловната площ на стопанството възлиза на 5627 хектара. Основните видове дивеч, които обитават района, са: благороден елен, сърна, дива свиня, зайци, фазани и яребици, вълк, чакал и лисица. Дивечовъдното ловно стопанство „Дунав“ отглежда фазани, токачки и диви патици за разселване в района на станцията. В района се срещат също гривяк, гургулица, пъдпъдък и някои водоплаващи птици. Ловното стопанство „Дунав“ предлага много добри условия за екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм. Две ловни хижи осигуряват места за настаняване в района на стопанството.

Гастрономически тур по Дунава Кулинарната картина на региона, съчетание на български традиции и чуждестранни влияния, е рисувана от хилядолетната история и наличните природни богатства, в които се включват няколко реки. Кухнята на туристическата дестинация Русе – Иваново – Борово е пъстра и разнообразна, с превес на рибните изкушения. В населените места, разположени по бреговете на Дунав, в това число и Русе, се приготвя изключително вкусна рибена чорба от различни сладководни риби. Китни заведения по бреговете на реките посрещат гостите с местни рибни специалитети на фона на впечатляваща гледка. За любителите на природата регионът предлага и възможност сами да наловят и приготвят своя любим вид риба. Водните обитатели не са единствената храна на местното население. Голяма част от рецептите са предавани от поколение на поколение и са останали непроменени години наред. Характерни ястия от местната кухня са еченица, приготвена от счукани орехи, попарени с вода и смесени с парчета риба, чесън, масло и червен пипер, пържена пипереница – пържена туршия с лук и яйца, и кукулаза – попарен със зелев сок хляб с люти

чушки. Очаквано, кухнята на Русе има повече изисканост и в голяма степен е била повлияна през годините от европейските държави, с които градът е свързан чрез Дунав. Близостта на Румъния пък дава отражение върху кухнята на целия регион.

Винопроизводството също има отколешни традиции в туристическата дестинация Русе – Иваново – Борово, като част от Северния лозаро-винарски регион, простиращ се от Стара планина до река Дунав. В този регион се произвеждат предимно вина от сортовете Каберне совиньон, Мерло, Шардоне, Мускат Отонел, Гъмза, от популярния от близкото миналото сорт Ркацители и набиращия тепърва популярност в България Совиньон блан. Основното промишлено винопроизводство е концентрирано около Русе. Някои от избите в района са придобили световна известност и са носители на редица престижни награди. Повечето изби предлагат дегустации на място и разполагат със специално обо-

рудвани помещения за тази цел. Има възможност за организиране както на групови, така и на частни мероприятия. Препоръчва се да се направи предварителна резервация в избата, като там ще получите и подробна информация относно предлаганите условия. В много от избите се предлагат и бутикови вина, които може да отнесете у дома за спомен от Поломието. Регионът Русе – Иваново – Борово е желана дестинация както за любителите на гурме кухнята, така и за привържениците на традициите. Тук може да се насладите както на изискани рибни деликатеси в компанията на висококачествено вино, така и на традиционни ястия, приготвени по стари рецепти.

Културен календар Културният календар на общините Русе, Иваново и Борово се отличава с голямо разнообразие от музикални, театрални, танцови, поетични и арт фестивали и празници. Докато събитията в общините Борово и Иваново имат по-скоро местен характер, то Русе е известна дестинация сред любителите на изкуството. Градът има дългогодишни традиции в организирането на културни събития от международен мащаб през цялата година.

Един от най-старите и значими музикални форуми в България е Международният фестивал „Мартенски музикални дни“. Фестивалът води своето начало от 1961 г., превръщайки Русе в една от найпривлекателните културни дестинации в Югоизточна Европа. Фестивалът представя най-доброто от световната и европейска музикална класика, както и редица музикални образци от ХХ в., сред които и специално създадени за фестивала творби. Към настоящия момент фестивалът се развива като отворена форма на културата, универсално място за контакти и обмен на актуални европейски фестивални практики: симфонични и камерни концерти, спектакли, майсторски класове,

семинари и изложби. Фестивалът е член на Европейската асоциация на фестивалите (ЕАФ). Летните музикални дни „Сцена край реката“ се организират от Държавната опера в Русе. Фестивалът събира оперни и балетни артисти от страната и чужбина. Представленията се провеждат в

рамките на повече от месец всяко лято на сцената на Летния театър в Русе. На всеки две години от 1996 г. насам Русе е домакин на международен театрален фестивал. Фестивалът е колоритна среща за театрални трупи от страната и чужбина, част от културния живот на европейските градове от бреговете на Дунав и на Балканите. В рамките на една седмица на сцената на фестивала се представя жанрово и национално разнообразие от театрални школи, а организираните дискусии предлагат един по-всеобхватен поглед върху съвременните проблеми на театралното изкуство. Всяка година през август и септември Природният парк „Русенски Лом“ се превръща във вдъхновение и сцена за създаване на съвременни творби (инсталации, пластики, аудиовизуални композиции и др.), тематично свързани с екологичното равновесие в него. В продължение на 7 дни различни творци от страната и чужбина посещават впечатляващия каньон на река Русенски Лом и околностите, научават за традициите и природата на България. Фестивалът започва през 2000 г. под името „Екоарт“, а днес е известен като „Виа Ломеа“. През летните месеци жителите и гостите на Русе мо-

гат да посетят и събитията от лятната програма „Концерти на открито“, провеждащи се на открити сцени в центъра на града в периода юниавгуст. Програмата включва поп, рок, джаз и класически концерти, международна фолклорна сцена и филмови нощи. Откритата сцена на римската крепост Сексагинта Приста също предлага поредица от културни събития през летния сезон. Джазът има свое запазено място в културния живот на Русе. Ежегодният международен BluezzFest, в който вземат участие едни от най-добрите български и чуждестранни джаз, рок и блус изпълнители и формации, налага стандарти в жанра. Един от най-старите и реномирани фестивали в България, който събира в Русе елита на българската джаз сцена, „Национална джаз среща“ се провежда всяка година през ноември. Есенният салон на изкуствата и културата представлява серия от събития – фестивали, концерти, спектакли, изложби, срещи, литературни четения, кинопрожекции и алтернативни артформи, които се провеждат всяка година от септември до ноември. Отново през есента се организира и Международният кинофестивал за алтернативно кино.

Един от най-старите фестивали за традиционна култура и фолклор „Златната гъдулка“ се организира от Община Русе през месец юни на открити сцени. Над 40 години съборът представя разнообразието на българската песенна, инструментална, танцова и обредна традиция. В програмата участие вземат танцови и певчески състави, инструменталисти, разказвачи и групи за народни обичаи. Русенските улици се оживяват за три дни всяка година през юни по време на пищния Русенски карнавал, който е значимо събитие за града. Фестивалът на туристическите забавления и анимации се провежда като част от изложението „Уикенд туризъм“. В рамките на фестивала се представят най-добрите групи за

исторически възстановки в България. В сценичните представления намират място фолклор и класически анимации. „Аз, градът“ е осемдневен фестивал за съвременна градска култура, който обхваща иновативни по съдържание и отворени за широко участие интерактивни форми на изкуството в областта на аудиовизията, пърформанса, хепънинга и съвременните артформи, включващи: възстановки, ситуационен театър, джаз, рок и етно пърформанси и хепънинги, мултимедийни спектакли и инсталации, DJ & VJ, фотосесии на открито, аудиовизуални спектакли, смартфон култура.

Културните събития в общините Иваново и Борово са пряко свързани с дейността на местните читалища. Самодейните театрални състави, групите за автентичен фолклор и стари градски песни, съществуващи към тях, са основните двигатели на културния живот в селищата от региона. Дейността им е от изключителна важност и за съхранение на традициите и обредите, с които се отбелязват различните религиозни празници, като Бъдни вечер, Рождество Христово, Трифон Зарезан, Лазаровден и Великден.

Събитията от културния календар на Община Иваново са с местен характер и отбелязват църковни или национални празници. По-интересни са „Фестивалът на гъбата“ в село Красен и литературният празник „Светлоструй“ в село Щръклево, които са единствените прояви с надобщински характер. С богата културна програма се отбелязва празникът на град Борово – 5 септември. Традиционно се провежда фолклорният фестивал „От Дунав до Балкана“, който привлича все повече участници от страната и чужбина.

КАРТА НА ТУРИСТИЧЕСКИ РЕГИОН

РУСЕ – ИВАНОВО – БОРОВО

Русе

43°50’59.93’’N 25°58’47.71’’E

Басарбово 43°45’38.18’’N 25°57’10.11’’E

Иваново 43°41’12.23’’N 25°57’24.15’’E

Червен

Екзарх Йосиф

43°36’47.19’’N 26°1’23.09’’E

43°36’59.27’’N 25°47’9.28’’E

N Брестовица 43°32’1.04“N 25°45’1.19“E

Борово

43°29’23.80’’N 25°48’35.95’’E

Легенда

първокласен път културна забележителност

второкласен път железопътна линия граница на община

природна забележителност

град село

Силистра Видин Русе Монтана

Враца

Плевен

Добрич Търговище

Шумен Варна

Ловеч Велико Търново Габрово

Сливен

Перник СОФИЯ Кюстендил

Благоевград

Стара Загора Пазарджик Пловдив Хасково Смолян

Кърджали

Ямбол

Бургас

Този пътеводител е създаден в рамките на проект «Реки на времето», в изпълнение на договор BG161PO001/3.2-02/2011/003, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма «Регионално развитие» 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Русе и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.