КНИЖАРНИЦА НА КОЛЕЛА | Джени Колган by Sluntse Publishers

Джени Колган Книжарница на колела

Джени

КОЛГАН

Издателство „Слънце“ Основано 1937 г. София, 2016 г.

Оставете ни да четем, оставете ни да танцуваме – тези две забавления никога няма да навредят на света. ВОЛТЕР

Послание към читателите В тази книга няма посвещение, защото цялата е за теб, читателю. За всички читатели. Защото разказва за четенето, за книгите и за това, как те могат да променят живота ви – според мен, към по-добро. Разказва също и какво е чувството да се преместиш и да започнеш отначало (нещо, което съм правила доста често в живота си); и че мястото, което избираме да живеем, оказва влияние върху самочувствието ни; отговаря и на чуденето дали влюбването в реалния живот може да е като влюбването в романите... А освен това се засяга и въпросът за сиренето – тъй като току-що се преселих на място, на което правят много сирене, и не мога да престана да му се наслаждавам. И за куче на име Парсли. Но се разказва най-вече за книгите, защото Нина Редмънд, героинята, мечтае да отвори книжарница. Затова ето няколко полезни съвета за местата, на които хората четат, защото искам да ви е колкото се може по-удобно. Ако съм пропуснала някое съвършено очевидно място или пък вие четете по съвсем различен начин, моля, драснете ми два реда във Фейсбук или на @jennycolgan в Туйтър, защото аз поддържам старомодното убеждение, че четенето е удоволствие, което трябва грижливо да се защитава във всеки момент, и искрено се надявам тази книга да ви се стори толкова приятна, докато я четете, колкото ми беше приятна на мен, докато я пишех.

Послание към читателите

Банята В 9.45 вечерта е времето, което съм избрала да се отпускам в банята. Което побърква моя съпруг, защото трябва да настройва термостата, в случай че не е с желаната от мен температура (съвсем мъничко по-хладно от повърхността на Слънцето). И постоянно си допълвам ваната. Истински лукс. Само че не обичам масло за вана. Гадничко е, нали? Просто полепва по всичко. Както и да е, не говорех за това. А за книга в банята. С меки корици е идеална, очевидно и в най-добрия случай ще ви се наложи да я сушите на радиатора (всичките „Хари Потър“-и на децата ми са целите изметнати). Аз обаче ползвам моя електронен четец и ще ви прошепна една тайна: обръщам страниците с нос. Може и да не сте „благословени“ като мен с великолепен шотландско-италиански нос ала Питър Капалди*, но с малко упражнения би трябвало скоро да откриете, че е напълно възможно да държите едната си ръка във водата и страниците да продължават да се разлистват. Ако в дома ви има човек с навика да връхлита в банята, докато се къпете, заключете вратата, тъй като, между нас казано, знам от опит, че хората наистина смятат гледката за доста забавна. Друг вариант – моята приятелка Сез ползва и двете си ръце, но увива електронния четец в найлонова торбичка. Умно.

Леглото Единственият проблем при четенето в леглото е * Питър Капалди – шотландски актьор, режисьор и сценарист. – Бел. ред.

Книжарница на колела

краткото време – две-три страници и угасваш, а ако си имал особено дълъг ден, може да потъваш и да изплуваш от дрямката известно време, преди наистина да заспиш. После, на следващата вечер, взимаш книгата и се чудиш: имаше ли в тази книга розов еднорог, който тичаше през изпитна зала, докато аз го гонех по пижама? И трябва да ти открехна: не. В тази книга няма нищо подобно. Задрямал си и опасявам се, трябва да се върнеш една-две страници назад. Обаче аз услужливо съм дала на героите имена, които много се различават едно от друго. Няма нищо полошо от това, да четеш за Кати и Кейти късно вечер, а не искам да обърквам нещата и да правя нечий живот потежък, отколкото е необходимо.

Шезлонгът През ваканцията шезлонгът би трябвало да е идеалното място за четене и всъщност мога да меря степента на моя слънчев загар според това, колко прекрасни са били книгите, които съм чела междувременно. Обаче проблем е как да държиш книгата. Вдигаш я високо и ръката ти се уморява, а ти се сдобиваш с голямо бледо петно с формата на книга върху тена (което, вярвам, в някои кръгове може да е доста свеж символ). Ако четеш на слънце, присвиваш очи и се бърчиш, в смисъл че изглеждаш не особено привлекателно. Ако пък седнеш с кръстосани крака с книгата върху хавлията, май не представляваш най-естетичната поза (ако сте като мен, значи се накланяте напред и провисвате). Ако легнеш по корем, започваш да се потиш, а пластмасовите части на шезлонга се врязват в теб. Най-доброто, което можете да намерите (стига да го на-

Послание към читателите

мерите), е някой от онези шезлонги за възрастни дами, с текстилни части, които предпазват главата и може да ги придърпате за сянка. Да, изглеждат невероятно глупаво. Но пък четеш удобно, а другите – не, така че ти печелиш.

По улицата Преди беше съвсем нормално да вървиш по улицата и да държиш книга пред носа си. Хората се усмихваха снизходително и ти правеха път, защото знаеха какво е отчаяно да имаш нужда да прочетеш нещо (веднъж видях едно момиче, което се държеше на ремъка в лондонското метро, и си изкълчи китката, защото се опита едновременно да довърши „Подходящо момче“ на Викрам Сет и да се прекачи на друга станция). Но сега всички държат пред себе си своите глупави смартфони – да не би някой да хареса снимка на куче във Фейсбук, а те да закъснеят с около две секунди с „лайкването“, и следователно простото вървене по улицата вече прилича много повече на слалом с препятствия дори и без да държите книжка. Движете се внимателно!

Преди обсъждането в литературния клуб Ако четете тази книга преди представянето в литературния клуб, мога само да се извиня и да предположа, че е 2.15 сутринта преди обсъждането Ӝ привечер. Да си принуден да прочетеш дадена книга, според мен, те кара да се чувстваш като ученик, който трябва да напише домашното си. По принцип, ако се налага да четете спешно, то е, в случай че някой (евентуално) ви попита: „Е, какво мислиш за финала?“, а вие трябва да кимате не-

Книжарница на колела

определено, с отчаяната надежда, че развръзката не е била неочаквана и че не всичко се е обърнало с главата надолу (казвам ви, на мен ми се е случвало). Та нека ви успокоя: тук няма неочакван край. Освен – да го кажа, защо не – ако всъщност има.

В хамака Едно време, когато бях млада, имах чуден приятел, който ми купи хамак и го закачи на моята мъничка и крайно опасна покривна тераска, където прекарах много щастливи часове просто да се люлея и да чета през деня след работа. Хрупах снакс и размишлявах за моето чудно, красиво гадже. После, читателю, се омъжих за него и ни се родиха куп деца, сдобихме се с куче и се преместихме да живеем на място, на което през цялото време вали дъжд, и мисля, че хамакът е в килера. На това, приятели мои, явно му казват „и живели дълго и щастливо“.

Време, откраднато за книги Ах, най-хубавото време. Често отивам да взема децата от плуване десет минути по-рано или си открадвам четвърт час, след като съм напазарувала в супермаркета, сядам в колата и си грабвам малко време от света само за мен и моята книга. Заслужаваме го, а е и много сладко!

Докато пътуваш до работното място Да четеш, докато пътуваш за работа и обратно, е страхотно, ако успееш да свикнеш. Понеже е някак рамкирано – само наблюдавайте блуждаещите погледи на

Послание към читателите

хората, които следят като зомбирани този безкрайно сложен, красив танц на спирките всеки ден, – мозъкът ви веднага иска да се откъсне от всичко това за точното количество време. Приберете телефона си; тази досада може да почака, докато стигнете на работа. Истинска награда е, че трябва да пътувате до работното си място.

По време на пътешествие Пътешествието не е като пътуването до работа. Както може да очаквате, аз съм силно против уай фай връзките да навлизат в колите и самолетите, макар, разбира се, това категорично да е станало. Все пак резервирайте място до прозореца, за да може да се сгушите; сложете си слушалките, пуснете си нещо успокояващо по време на полета и се потопете в книгата за няколко часа. Освен в моментите, когато разнасят питиета по пътеката и мислите, че може да ви пропуснат – ставате леко нетърпеливи и не можете да се концентрирате. Оставете книгата в този миг и хвърлете бегъл поглед на някое списание, като се преструвате, че сте наистина непринудени и изобщо не ви е грижа дали ще ви предложат кафе, или не. Също така съм опитвала едновременно да ям, да пия, да слушам музика и да чета на седалка в икономична класа. Не го правете, освен ако нямате подръка достатъчно излишни пари в брой, за да платите химическото чистене на съседа си по седалка. Виж, влаковете са конструирани за четене. Според мен обикновеният вагон и слушалките носят по-малко неприятности, отколкото да седнете в специален безшумен вагон и да трябва да въдворявате кресливи идиоти. Не

Книжарница на колела

казвам, че трябва да получат съдебна присъда. Но не казвам и че не трябва.

Пред камината Ако нямате камина, една свещ ще свърши работа. Единственото нещо, което очаквам с нетърпение преди настъпването на нощта, е голям, уютен огън и хубава книга – колкото по-дълга, толкова по-добре, обичам наистина, наистина много дългите романи, – голяма чаша чай или вино, в зависимост колко близо сме до уикенда (или доколко съм в настроение да разтегна дефиницията за това, какво значи уикенд), и малко мир и тишина. Кучето също помага. Кучетата изключително ги бива да ви показват, че няма нужда да проверявате телефона си на всеки две секунди, за да водите щастлив живот.

В болницата Прекарала съм много време по болниците по различни причини, в една работих, в друга родих куп деца и тези деца след това доста пъти падаха от дървета, чупиха си крайниците и така нататък. Болничното време не тече като другото време. То е адски по-бавно, от една страна. При това нощем не спи. И винаги я има онази лека почуда от онова, което става там: защото всички драми, които минават през повечето от нас – раждане, смърт, нещастни случаи; загуба и нов живот, щастие и дълбоко опечаление, – се случват точно сега, навсякъде около теб, в стерилна, прекалено отоплена сграда, на всеки етаж; ужас, болка и радост, отривисти професионални стъпки по идеално излъскан балатум.

Послание към читателите

За мен е трудно да чета по болници; сякаш си на голям кораб, който с мъка пори опасните води, докато някъде извън него има хора на сушата, които ходят насамнатам и все така водят нормален живот, в неведение за вълните, които заливат кораба. Поезията действа добре, когато си в болница, открих аз. Кратките стихове, от които можеш да вдигнеш поглед и да се почувстваш не чак толкова крехък, не чак толкова откъснат. Освен това е много мило място да седнеш и тихо да четеш на някой друг. И да си призная, никога не изпитвам морално съчувствие, когато хората се оплакват, че болничните магазини продавали торти и сладолед. В болниците винаги трябва да има торти! Най-най-малкото!

Под сенчесто дърво в слънчев парк Ама, разбира се. И пухкав сметанов сладолед, моля, а не от онзи, с ледените кристали.

И разни други начини Едно от постиженията, с които най-много се гордея, беше откритието как да чета, докато кърмя (използвайте възглавница ПОД главата на бебето); докато си суша косата (имам ужасна коса); докато си мия зъбите (имам здрави зъби, вероятно защото ги четкам доста повече от официалното време); докато чакам в колата по време на пътни ремонти да светне от червено зелено; заключена в банята на една много скучна сватба (не моята); в детски клуб (веднъж прочетох ЦЯЛ РОМАН

Книжарница на колела

един дъждовен следобед, докато децата ми се веселяха в басейн с пластмасови топки. Според мен всички прекарахме най-хубавия ден изобщо); докато ми правят педикюр (никога не си правя маникюр – не мога да чета през това време); на всяка опашка, на която съм се редила някога; в кабриолет (коварно); в църквата (грях! – и за подобно нещо бях справедливо наказана); на делови пътувания, където трябва да ям сама в ресторанти (с книга никога не си сам) и назад чак до времето, когато започна всичко това, за дълги и дълги часове, отдясно на задната седалка на татковия стар зелен „Сааб 99“, в скута ми с натежалата къдрава глава на най-малкия ми брат, дълбоко заспал и с ледена близалка за компания. Така че – сериозно, разкажете ми къде четете. Защото всеки ден с книга е малко по-добър от дните без такава, а аз ви желая само най-щастливи дни. Сега елате и се запознайте с Нина...

Джени

Първа глава Проблемът с хубавите неща, които се случват, е, че много често те се маскират като лоши неща. Би било чудесно, нали, когато преминавате през труден период, някой да можеше просто да ви потупа по рамото и да ви каже: „Не се бой, наистина си струва. Сега ти изглежда като абсолютна гадост, но ти обещавам, накрая всичко ще се нареди чудесно“, а вие да можете да отвърнете: „Благодаря ти, фейо кръстнице!“. А също може да попитате: „Ще сваля ли тези три килограма?“, а тя да ви отговори: „Ама, разбира се, детето ми!“. Би било много хубаво, обаче не е така, което е причината понякога да потъваме твърде дълго в неща, които не ни правят щастливи, или да се отказваме твърде бързо от друго, което още не е станало щастливо, и често е много трудно точно да познаеш кое кое е. Живот с поглед напред може да е много дразнещ. Или поне така си мислеше Нина.

Нина Редмънд, двайсет и девет годишна, си казваше да не плаче пред хората. Ако някога сте опитвали хубавичко да си поговорите със себе си, ще знаете, че май не действа ефективно. Тя беше на работа, за бога. На работа не се очаква да плачете.

Издателство „Слънце“ Създадено през 1937 г. Редактор основател Стефан Кабакчиев (1909 – 1949)

Джени Колган

Книжарница на колела Редактор Милка Рускова Коректор Снежана Бошнакова Оформление Кремена Петрова Английска, първо издание Формат 60х90/16. Печатни коли 26 Печат ИНВЕСТПРЕС АД

Адрес на издателството: 1000 София, пл. „Славейков“ 11 тел.: (02) 988 37 97 e-mail: office@sluntse.com Книгите на издателство „Слънце“ може да бъдат купени с отстъпка от офиса ни, от добрите книжарници в страната или да се поръчат с безплатна доставка от