ЧАРЛИ ЧАПЛИН без грим | Питър Акройд by Sluntse Publishers

Питър Акройд

ПИТЪР АКРОЙД

ЧАРЛИ ЧАПЛИН без грим

Издателство „Слънце“ Основано 1937 г. София, 2016 г.

СЪДЪРЖАНИЕ 1 – Детство в Лондон................................................... 6 2 – На сцената.............................................................. 25 3 – Изпълнен с амбиция........................................... 37 4 – „Изкарване на прехраната“.............................. 57 5 – Ритъмът................................................................... 74 6 – Вечният пакостник.............................................. 93 7 – Чарли!..................................................................... 111 8 – По пътя на славата............................................. 127 9 – Мишлето............................................................... 144 10 – Щраусовото яйце............................................. 160 11 – У дома.................................................................. 177 12 – „Защо не скочиш?“.......................................... 197 13 – На ръба на лудостта........................................ 214 14 – Красотата на мълчанието.............................. 223 15 – Машината........................................................... 242 16 – Германският скитник..................................... 255 17 – Да работим и да се борим............................. 266 18 – „Започвайте клането“..................................... 281 19 – Без право на връщане.................................... 297 20 – Сенките................................................................ 308

7 ЧАРЛИ! През 1915 година Чарли става най-известният човек на света. Отвсякъде идват съобщения, че още с появата му на екрана в който и да е от новите му филми публиката реагира с бурни възгласи и смях. В мюзикъла „Внимавай къде стъпваш“ прочутият английски актьор Лупино Лейн пее „Тази походка на Чарли Чаплин“. В пресата се появяват текстове на песнички със заглавия като „Плъзгането на Чарли Чаплин“, „Патешката походка на Чарли Чаплин“, „Гротескната походка на Чарли Чаплин“, „Тези крака на Чарли Чаплин“, „Чарли Чаплин, най-смешният от всички“ и „Чаплиновата наперена походка“. За него се пишат римувани стихчета: ЧАРЛИ ЧАПЛИН МИЛ И ДРАГ, ВЗЕ СУДЖУКА НА ХЛАПАК, А КОГАТО ТОЙ ЗАПЛАКА, ЧАРЛИ ФРАСНА ГО В ГЛАВАТА.

Децата в Пуерто Рико също имат песен за Чаплин, в която се предупреждават да пазят котенцата си да не излизат навън, защото „Чали Чаплин“ ще ги удари с бастуна. Може би е показателно, че тъкмо децата първи забелязват склонността на малкия скитник към

112

Чарли!

насилие. Един френски кинодеец казва, че Чаплин „е един от малкото хора, които едно дете от този век би познало веднага след родителите си“. Кукли Чаплин и играчки Чаплин, шапки Чаплин и вратовръзки Чаплин, чорапи Чаплин и пръскалки Чаплин, карти за игра Чаплин и значки Чаплин скоро са изложени на видно място в повечето универсални магазини на страната. Има талисмани Чарли Чаплин и монети Чарли Чаплин, които се използват в игрални автомати. Пластмасовите статуетки на „малкия човек“ са навсякъде. На него са посветени комикси и анимационни филмчета. Издават се книги със заглавия като „Смешните лудории на Чарли Чаплин“ и „Книга със смехориите на Чаплин“. Той е вдъхновителят за анимационния филм „Котаракът Феликс“. В един анимационен филм две вестникарчета водят сериозен разговор: „Чими, шъ ли искъш да си президента, или кайзера?“ „Пфу! Хиляда пъти шъ искам да съм Чарли Чаплин“. Пред кварталните кина, когато в тях се прожектират негови филми, веднага се появяват картонени образи на „малкия скитник“ с надпис „Днес съм тук!“. Вече е пълно с имитатори на Чаплин и през лятото на 1915 година „Кливланд Плейн Дийлър“ съобщава: „В Кливланд има толкова много имитатори на Чарли Чаплин, че управата на „Лунапарк“ реши да предложи награда за най-добрия имитатор и те веднага се струпаха там“. (Победител е дванадесетгодишният Боб Хоуп.) В Ню Йорк уличните търговци се провикват: „Вземете си Чарли Чаплин върху балон!“, а други продават пощенски картички с лика му. Децата пестят от джобните си

Чарли Чаплин без грим

113

пари до събота, за да си купят захарна пръчица Чаплин или дъвка Чаплин. Според един репортер, маймунджилъците на Чарли в местните кина „докарват до истерия децата от всяка възраст. Направо се тресат от смях“. Тази лудост се превръща в нещо като чаплинмания. Той е много по-важен от самия филм. Превръща се в емблема на масовата култура. Успехът му не се ограничава само до Съединените щати. Французите композират песни в негова чест и за известно време писателят Марсел Пруст подрязва мустаците си в стил Чаплин. Малко по-късно Чаплин става герой на дадаистите* и вдъхновител на френския художник, писател и кинодеец Фернан Леже. Това е периодът, когато френските разпространители го прекръстват на „Шарло“, приближавайки го до Пиеро – безмълвния герой с тебеширенобялото лице от комедия дел’арте, който реално не съществува. Отделенията на военновременните болници показват филмите на Чаплин като приятно средство за възстановяване, а един критик твърди, че „светът не е познавал такъв причинител на здравословен смях“. В английска пощенска картичка се посочва, че всички са луди по Чарли. Пеят песни за него и разказват вицове. Ленин казва: „Чаплин е единственият човек на света, с когото искам да се запозная“. Според преценките от 1915 година нататък близо 300 милиона души са гледали Чаплин. Кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ в Гана съобщава, че „кино в Акра * Движение в изкуството след Първата световна война. – Бел. прев.

114

Чарли!

бе претъпкано с диваци от племето фанти, дошли чак от региона Ашанти, момчета от Кроо на север... хора от племето кхоса от северната част на Нигерия“. Когато Чаплин се появил на екрана, веднага всички викнали в хор: „Чарли! Чарли!“. Това била единствената дума на английски, която знаели. Скоро той става известен по целия свят от Африка до Азия и от Австралия до Южна Америка. В по-късни години ще бъде имитиран от фолклорни изпълнители в камбоджанския театър, в куклените театри на Турция и в японския театър кабуки. В Япония е известен като „професор алкохол“ заради популярността му в образа на „смешния пияница“. Той е първото човешко същество – обект на глобално преклонение, далеч надхвърлящо по-късния култ към „знаменитости“. Казва за себе си, че е „известен в някои части от света сред хора, които никога не са чували за Исус Христос“. С инстинкта си на гений създава една икона или общочовешки образ, изключително близък на хората по цялото земно кълбо. Той е своеобразно въплъщение на самия човек, несъвършен, уязвим и смешен. Голям брой фирми го молят да рекламира техните продукти срещу прилично възнаграждение и той се съгласява. Естествено, Чаплин сам не би могъл да се справя с финансовите си дела и същевременно да ръководи студиото. Решава да задържи бизнеса в семейството. По настояване на по-малкия си брат Сидни Чаплин вече е пристигнал в Калифорния, за да работи за „Кийстоун“. В Англия той е по-важният комик и сега Сенет се надява да окаже голямо влияние върху брат си в

Чарли Чаплин без грим

115

Америка. Братята се виждат по разни поводи в Лос Анджелис, където скоро става ясно, че популярността и печалбите на Чаплин са несравнимо по-високи, но пък се нуждаят от професионално управление. Договорът на Сидни с „Кийстоун“ свършва в края на 1915 година и той веднага поема ролята на агент на по-малкия си брат. Чаплин се оглежда за възможности другаде. Прави още четири филма за „Есеней“ и в известен смисъл те му показват, че тъпче на едно място. Той няма търпение да направи следващата стъпка напред и така да получи по-голяма свобода и по-големи доходи. Обаче все още трябва да изпълнява договора си. „Насила моряк“ се появява на екраните в началото на октомври. Това е морска комедия, в която Чарли е принуден да работи на борда на кораб с престъпници. Вътрешният декор се движи напред-назад върху валяци, за да създава илюзията за клатушкане, а сцените на палубата са заснети чрез непрекъснато местене на камерата напред-назад. Той ще прибегне до същите технически прийоми в „Имигрантът“. Филмът е демонстрация на акробатичните способности на Чарли в много трудни условия. Той изпълнява моряшки танц върху силно клатеща се палуба и дори успява да направи салто, носейки табла с чинии. Опитът му с Карно продължава да е безценен. По време на снимките актьорите и екипажът са сполетени от лошо време по крайбрежието на Калифорния. Чаплин изпраща сигнал за бедствие в местния градец Венеция. Това може би внася допълнително усещане за опасност в самия филм. „Есеней“ му купуват шхуна за

116

Чарли!

някои от сцените и в края на филма той я взривява. Това зрелищно пилеене на средства е показателно за големите печалби, които носят филмите му. Следващият му филм – „Една нощ в мюзикхола“, e до голяма степен повторение на изпълнението му за Карно в „Мълчаливи птици“. Той отново е досаден пияница, който непрекъснато се замесва в различни посредствени ситуации, характерни за водевилната сцена. Тук не е Чарли, а млад аристократ, който няма мярка в пиенето. Във филмите му няма богат герой, който да е трезвен, което може би е показателно за негодуванието му срещу класовите различия, които го вбесяват в Англия. Чаплин намеква, че това е една от причините, накарали го да замине за Съединените щати. Ако не друго, „Една нощ в мюзикхола“ е напомняне за изпълнението, впечатлило Мак Сенет, който впоследствие представя Чаплин на света. Предпоследният филм за „Есеней“ е по-амбициозен. „Кармен“ в най-общи линии използва за основа романа на Проспер Мериме и операта на Бизе, но всъщност е по-близък до две филмови версии на същата история, които се появяват на екрана по-рано през годината. Чаплин много обича да пародира условностите на мелодрамата и любовната авантюра, изпитва удоволствие от неестественото поведение и пресилените жестове. Израженията на покорство, недоумение, отчаяние са материал за неговите изумителни карикатури. Не може да види някой или нещо, без да се превърне в него, не може да види някой или нещо, без да го осмее. Никой не може да изиграе ролята на любовника толкова вълнуващо и

Чарли Чаплин без грим

117

толкова истински, но тази автентичност може за миг да бъде изоставена. В „Кармен“ той е само изражение без емоции. Чаплин е майстор на пародията и великолепен имитатор, тъй като инстинктивно силно вярва в изпълнението си, макар и да усеща, че то е илюзорно. За него няма разлика между това да играе и да живее. Изпълнява всяка роля с максимално напрежение, дори да знае, че никой не го гледа. Американският критик Уолтър Кър го казва най-добре в „Мълчаливите клоуни“: „Често ще го видим със съжаление да се срива вътрешно в момента, когато една поза е свършила или е на път да свърши и той трябва да се върне към своята нищожност. Тя витае над него дори и при най-великолепното му изпълнение“. Чаплин завършва работата по „Кармен“, докато Сидни води от негово име преговори с различни нюйоркски продуценти. Той е неприятно изненадан, когато през пролетта на 1916 година от „Есеней“ пускат по екраните завършения филм. След като напуска студиото, от ръководството на фирмата внасят някои промени в готовата продукция, възстановяват всички сцени, редактирани от Чаплин, и удължават филма до четири ролки с допълнителни изпълнения на Бен Търпин. Като удължават филма, те нанасят вреда на качеството и последователността на оригиналния вариант. Чаплин е съкрушен. Намесата им в работата му така го измъчва, че в продължение на два дни не става от леглото. Това е показателно до каква степен държи на творчеството си. В бъдещите договори настоява ни-

118

Чарли!

кой да няма право да се намесва или да осакатява завършения му продукт. Същата пролет „Есеней“ пускат по екраните филма „Полиция“, последната комедия, която Чаплин прави в студиото им. Веднага след завършването ѝ чувства, че това е най-хубавият филм, който е правил. Всъщност оценката е точна. Тук Чарли получава подтик за живот, несъкрушим оптимизъм и самоувереност „в този много жесток свят“. Той е безкрайно експресивен, по лицето му преминават със светкавична бързина почти всички възможни човешки емоции. Може например да е едновременно престорено скромен и злонамерен. Той е беден и умърлушен, но непреклонен, безкрайно изобретателен и приспособим, непрекъснато му се пречи, но остава непобеден. Прегъват го, но не го пречупват. В последната сцена се отдалечава от камерата, широко разперил ръце като Христос, един жест на радост и екзалтация. Като че ли казва – гледайте, ето ме отново. Приключил е с „Есеней“. Почива си в една къща край морето в Санта Моника, където размишлява, според думите му, за „бъдещето, бъдещето – чудното бъдеще!“ Още не знае къде може да го отведе то. През февруари 1916 година Сидни го вика в Ню Йорк, където предложенията за работа с него започват да се увеличават. Когато отправилият се на изток влак спира в Амарило, Тексас, за негова голяма изненада бива приветстван от делегация от града. Не по малко изненадан е и от насъбралата се голяма тълпа и знамената, с които е украсена гарата.

Издателство „Слънце“ Създадено през 1937 г. Редактор основател Стефан Кабакчиев (1909–1949)

ПИТЪР АКРОЙД

ЧАРЛИ ЧАПЛИН без грим Редактор Петя Иванова Коректор Снежана Бошнакова Оформление Кремена Петрова Английска, първо издание Формат 60х90/16. Печатни коли 21

Печат ИНВЕСТПРЕС АД

Адрес на издателството: 1000 София, пл. „Славейков“ 11 тел.: (02) 988 37 97 e-mail: office@sluntse.com Книгите на издателство „Слънце“ могат да бъдат купени с отстъпка от офиса, от добрите книжарници в страната или да се поръчат с безплатна доставка от