Формирането на ранните християнски общини в Древна Македония (І – ІІІ в.) - Георги Митрев by Sonjce Marceva

St Kliment Ohridski University of Sofia Faculty of History Department of Ancient History, Thracian Studies and Medieval History

ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ STUDIES IN MEMORY OF PROF. DIMITAR POPOV

St. Kliment Ohridski University Publishing House Sofia, 2016

ФОРМИРАНЕТО НА РАННИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ОБЩИНИ В ДРЕВНА МАКЕДОНИЯ (І – ІІІ В.) Георги Митрев

За формирането на ранните християнски общини в Древна Македония информация се съдържа в книгите на Новия Завет, по-конкретно – в „Деяния на светите Апостоли“ и в посланията на Св. ап. Павел до жителите на Филипи и Тесалоника (Библия 2012, 1372-1365; 1445-1449; 1454-1459. Ср. също Η Καινή Διαθήκη 1991). Известни са и някои епиграфски свидетелства с отношение към темата, които в отделни случаи са придружени и с интересни изображения, свързани със символиката на ранното християнство. Като цяло обаче, подобни паметници има сравнително малко за времето от І в. до края на ІІІ в. Причината е в неофициалния характер на християнството през този период. От друга страна, християните не приемали доминиращата роля на императорския култ в Римската империя и това формирало предпоставките за гонения срещу тях. Страхът от преследване и строги наказания лишавал от излишна показност християнските предпочитания и водел до почти пълната липса на явни свидетелства за присъствието им. Оставали, разбира се, някои скрити форми на общуване помежду им и тайни символи и знаци, някои от които са достигнали и до наше време и могат да се използват при изследването на първите стъпки на християнизацията на балканските земи и в частност на териториите на римската провинция Македония. Новозаветните текстове показват недвусмислено, че навлизането на християнството в провинция Македония било пряко свързано с юдейската диаспора. Това се установява от факта, че при своето първо пътешествие Св. ап. Павел проповядвал именно сред юдеите благовестието (т. е. евангелието; вестта, че месията Иисус е Спасителят (Христос)). В тази първа обиколка в Македония (около 50 г.) той бил придружаван от съратниците си, апостолите Тимотей, Сила и Лука. Причината за проповедите му в Македония се обяснява по следния начин в „Деяния на светите Апостоли“. Една нощ, докато Павел се намирал в Троада, му се явило видение – един мъж македонец, който го молел да отиде в Македония и да им помогне. Това било изтъл-

246

Г. Митрев

кувано като божи знак за проповядване на евангелието в тези земи. Като отплували от Троада и преминали през остров Самотраки и град Неапол, достигнали до Филипи, който бил първият град на Македония в тази част и римска колония. В него престояли няколко дни (Act. 16.9-12). Показателно за целите му е, че във Филипи Павел посетил сбирката на юдейските семейства, където проповядвал евангелието. Търговката Лидия била първата, която приела думите му. Покръстила се, заедно с цялото си семейство, и поканила светите апостоли да живеят в къщата ѝ. В резултат на тази първа християнска проповед се създала и първата християнска църква в Македония и в Европа. Оттук нататък обаче, както изтъква П. Колар в изследването си за Филипи, разказът за деянията на апостол Павел и спътниците му губи яснота и две истории се смесват в една (Collart 1937, 460). Когато за втори път апостол Павел и учениците му се отправили за молитва, една слугиня, която правела предсказания и по този начин осигурявала печалби на господарите си, вървяла след тях и викала, че те са роби (служители) на Бога Всевишни (τοῦ Θεοῦ τοῦ ὑψίστου – на Бог Хюпсистос) и възвестяват път за спасение. Това се повтаряло няколко дни и Павел се ядосал и заповядал на духа в нея в името на Иисус Христос да излезе и духът изчезнал, а господарите ѝ, като видели това и че изчезнала надеждата им за печалба, хванали Павел и Сила и ги завлекли на форума пред магистратите. След като били обвинени, че като юдеи бунтуват града и били бити с тояги, ги затворили в тъмница. На следния ден били освободени и в крайна сметка Павел и Сила напуснали Филипи. Тимотей останал тук още няколко дни, а Лука още няколко години (Act. 16.13-40. Ср. също Collart 1937, 457461). След тази първа християнска църква в Македония следвало и създаването на църквата в Тесалоника (Солун). Тук Павел отново се обръщал в проповедите си към юдеите, като три съботи по ред говорел в юдейската синагога, и някои от тях повярвали, но новата вяра била приета и от много елини, а също и от немалко видни жени. Един от новопокръстените бил Иасон (Язон), който поканил апостолите в къщата си. Но неповярвалите юдеи ги обвинили пред политарсите, че постъпват против заповедите на Цезаря (т. е. на императора) и едва след като за тях гарантирал споменатият Иасон, те били освободени и напуснали града (Act. 17.1-9).

Ранните християнски общини в Македония

247

На следващо място се установили в Бероя (Бер, дн. Верия), където в новосформираната християнска общност се включили, освен юдеи, също и немалко елински почетни жени и мъже. Но и тук неповярвалите юдеи от Тесалоника въздействали на населението и Павел бил принуден да напусне града и да се отправи към Елада, а Тимотей и Сила останали, очаквайки известие, с което да ги извика при него в Атина (Act. 17.10-15). Установяването на първите християнски общини във Филипи, Тесалоника и Бероя не е случайно. Това са едни от най-големите градски търговско-занаятчийски средища в провинция Македония в средата на І в. от н. е. и въобще през римската епоха, и това обяснява юдейското присъствие в тях. От друга страна тези селища играят съществена роля и в религиозната организация на провинцията. Филипи, като римска колония, практически е извън юрисдикцията на провинциалната администрация, но се налага като първостепенно средище за Източна Македония в обществено-икономически и религиозен план. Установените тук религиозни институции и официални култове и свързаните с тях религиозни общества копират организацията на Рим (Митрев 2003, 139-144). Същевременно Тесалоника се ползва със статут на „свободен полис“, който запазил институциите си от елинистическата епоха, но и придобил нови привилегии, които в религиозен план се свързват със собствени градски жречески институции и длъжности. Като седалище на провинциалната администрация обаче, Тесалоника се налага като административен център на цяла Македония (Митрев 2001, 30-44; 2003, 123-138). Бероя е седалището на синедриона на македонския койнон и на самия койнон от римската епоха. Още от І в. от н. е. централната римска власт ѝ предоставя статут на метрополия и неокория, което я прави „пазител“ на императорския култ. Това осигурява на град Бероя позицията на най-значимо религиозно средище в провинциален план (Митрев 2003, 33-34). След Атина, апостол Павел престоял известно време в Коринт, а оттам се насочил към Сирия и Мала Азия, като в крайна сметка останал цели три години в Ефес. Както допуска П. Колар, именно по време на престоя му в Ефес, към края на 55 г., Павел написал посланието до църквата във Филипи, което било изпратено по друг доверен проповедник на християнството – Епафродит (Collart 1937, 462). Съдържанието на писмото показва, че младата църква във Филипи

248

Г. Митрев

имала проблеми, които били свързани преди всичко с естеството на проповядваната вяра, но и с лицата, които се включвали в това общество. Пряко се отразява един конфликт, който съществувал между Еводия и Синтихия, към които апостол Павел се обръщал с молба да имат единомислие в Господа (Phil. 4.2). Подобни проблеми имали и църквите в Коринт, Тесалоника и Бероя, и явно тези събития повлияли за провеждането на втората му обиколка на Балканите, която се осъществила след средата на 56 г. от н. е. В „Деяния на светите Апостоли“ се предава накратко, че Павел напуснал Троада и заминал за Македония, където дал много наставления на вярващите, а във „Второто послание до коринтяните“ само се загатва за това негово пътуване (Act. 20.1-2; ІІ Cor. 2.12-13. Ср. Collart 1937, 463). От Македония навлязъл в Елада, където останал три месеца, но като разбрал, че тамошните юдеи организирали заговор против него, когато трябвало да отплава за Сирия, той взел решение да се върне през Македония. По време на тази втора обиколка на апостола в балканските територии той посетил църквите в Бероя, Тесалоника и Филипи, които се показали достатъчно щедри. Изпратените от тях избраници за пренасяне на милостинята от техните почитатели – Сосипатър Пир от Бероя, Аристарх и Секунд от Тесалоника, Тимотей и други – заминали за Троада, където трябвало да изчакат Павел, а той останал за Пасха във Филипи (57 г.), след която, заедно с Лука, напуснал Македония (Act. 20.2-6; I Cor. 16.3-4; II Cor. 8.1921, 23; 9.4. Ср. също Collart 1937, 463-464). Сведението е особено интересно, защото показва, че само за няколко години християнските общества се били замогнали достатъчно, след като успели да съберат тези дарения. Това е съществено, защото, както се споменава в посланието до филипяните, в началото на благовестието, когато Павел напуснал Македония, нямало нито една църква, която да може да събере подобни милостини (Phil. 4. 15). Това показва, че социалния статус на членовете на тези ранни християнски общини в Македония не е никак нисък. Видимо тези хора не са били бедни провинциали или роби. Че е имало и такива, не би трябвало да се поставя под съмнение, но примерите от „Деянията на светите Апостоли“ са красноречиви, че това са добре стоящи във финансово положение юдеи и местни хора, още търговци и собственици на недвижими имущества. Същевременно може да се отбележи и обстоятелството, че самият Павел и Сила са римски граждани,

Ранните християнски общини в Македония

249

което също показва високо обществено положение за средата на І в. от н. е. Деянията на апостол Павел, както се вижда, били подкрепени от немалко негови съратници и приятели. Тези лица, свързани с ранното проникване на християнството, също заслужават внимание. Сред тях били Сила, Тимотей и Лука, а също така и Епафродит (Phil. 2.2530, 4.18), Ераст (Act. 19.22) и Климент (Phil. 4.2), които са пряко свързани с основаването на християнските църкви в македонските земи. Освен тях обаче, много скоро се появили и ревностни вярващи, които били с местен произход и се свързвали не само с юдейската диаспора, но и с македоните и елините. Тук могат да се споменат отново Лидия, Еводия и Синтихия от Филипи, Аристарх и Секунд от Тесалоника и Сосипатър Пир от Бероя, чиито имена са в „книгата на живота“ – по думите на свети апостол Павел (Phil. 4.3). Още в средата на І в. от н. е. християнски общности се формирали и в някои други градове и селища, а не само в големите градски центрове на Македония. Това се допуска от един текст в първото послание на апостол Павел до църквата в Тесалоника, където се казва, че християните в града били научени от бога на братолюбие и така постъпвали с всички братя по цяла Македония (І Thess. 4.9-10). Днес е невъзможно обаче да се проследят в детайли мащабите на тези ранни процеси. С появата на първите местни църкви се обособили и църковните длъжности – епископи, презвитери и дякони. Така например от посланието до църквата във Филипи се вижда, че само няколко години след благовестието тук вече имало епископи и дякони, които ръководели и организирали християнската общност (Phil. 1.1). Известно е и името на първия епископ на Бероя – Онисим Филимон (Tataki 1988, 455, № 975). Използваните титли, обаче, не винаги са оригинални. Презвитерите, например, са известни от Македония като някакви организатори при провеждането на религиозните игри и състезания на македонския койнон в Бероя от 243 г. (Ριζάκης, Τουράτσογλου 1985, 52-53, № 38). Споменават се за времето на римската епоха и в Мала Азия, островите в Егея, Тракия, Египет и другаде и обикновено означението се свързва с възрастни мъже и техни организации, формирани на възрастов принцип (Κανατσούλης 1953-55, 99-102; Митрев 2003, 85-86). Подобна е употребата и на „дякон“ (διάκονος – прислужник, помощник). В два епиграфски паметника от Бероя, едини-

250

Г. Митрев

ят – от първата половина на ІІ в., а другият – по-общо от ІІ-ІІІ в., се споменават дякони във връзка с култа към Зевс Хюпсистос (Γουναροπούλου, Χατζόπουλος 1998, 129-130, № 26; 132-133, № 28). По същия начин титлата „архиерей“ се използва и за означаване на водачите на македонския койнон и на местните първосвещеници от системата на койнона и във връзка с императорския култ (Brandis 1895, 471-483; Митрев 2003, 41-49). Това показва, че тази терминология в много случаи е била универсална за римската епоха и едва след отпадането на езическите култове се е наложила като християнска. В началото на ІІ в. християните в Македония също се споменават в някои текстове, но по-скоро инцидентно. Например, между 100 г. и 116 г., т. е при управлението на император Траян, се датира преминаването на епископа на Антиохия – Игнаций, който бил заведен под охрана в Рим, за да бъде изложен като животно. По пътя си, доколкото може да се вярва на сведенията, той установил контакт с християнската общност във Филипи. До същата общност малко покъсно адресирал едно писмо и епископът на Смирна Поликарп, в което, освен за тези събития, се говорело и за други. Така например се споменавало за един от членовете на тази църква – Валенс, виновен, заедно с жена му, за проявено скъперничество и измама. С дейността на тази общност и с тази епоха могат да се свържат също така релефните изображения на два кръста с латинска форма от акропола във Филипи, които според П. Колар приличали на известните от катакомбите в Рим (Collart 1937, 464-467). Към ІІ в. се датира и най-ранното епиграфско свидетелство за присъствието на християни в Македония, което ми е известно. Това е надробният паметник на презвитера Аполоний, син на Аполоний, от Тесалоника. Представлява малка плоча, която се сравнява в литературата с подобни, познати от катакомбите в Рим (Ср. Edson 1972, № 431. Според Feissel 1983, № 113 се датира към ІІ – ІІІ в.). Към ІІ-ІІІ в. (или около 300 г.) се датира друг християнски надгробен надпис от Тесалоника, издигнат за Калокер Македон и Сосигения от децата им. Това е особено интересен паметник със споменаване на очакваното възкресение. В края на текста стои изображение на риба, таен християнски знак, поставян в очакване на второто пришествие (Edson 1972, № 440; Feissel 1983, № 119). Той трябвало да покаже християнското вероизповедание на покойниците. Към същото време се датират и други християнски паметници от

Ранните християнски общини в Македония

251

Тесалоника. Сред тях е една епитафия за Епимер от неговите братя Юлиан и Македон. Интересно е, че текстът завършва с характерния за античните езически надгробия израз μνίας χάριν (на памет с почит), а след него следва изображение на риба, което всъщност показва, че покойникът е християнин (Edson 1972, № 931; Feissel 1983, № 118). По подобен начин и в други паметници от Тесалоника от ІІ-ІІІ в. се свързват традиционни нехристиянски изрази с християнски формули. Веднъж изразът αἰωνίᾳ ζοῇ χρο..? (за вечен живот ..?) се съчетава с μνίας χάριν (Edson 1972, № 459; Feissel 1983, № 114). В друг случай, μνείας χάριν стои заедно със споменаване на Бог (Edson 1972, № 433; Feissel 1983, № 115). В трети, Елия Александра поставила надгробие в памет на мъжа си Елий Луций, но и за себе си приживе, така както традиционно се отбелязва в езическите епитафии (μνήμης χάριν καὶ ἑαυτῇ ζῶσα), а накрая стои християнски символ Χ+Ω (Χριστῷ) (Edson 1972, № 551 датира този паметник преди средата на ІV в., Feissel 1983, № 116 – несигурно в ІІІ в.). В ІІІ в. се датират и два християнски надгробни паметника от Едеса. Те показват ранното съществуване на християнска община и в този град на провинция Македония. Първият текст се предхожда от три кръга, а след него са изобразени в един ред две птици, дърво и трета птица, а под птиците – по една риба (Feissel 1983, № 6). Това са също ранни християнски символи, свързани с идеите за вечния живот, за Светия Дух, за Спасителя. Във втория паметник се споменават възкресението и благовестието (Feissel 1983, № 5). Към ІІІ в. или по-късно се датира една интересна епитафия на Максима Филокирия, открита при с. Дявата (ст. с. Дудулар) в района на днешния град Тесалоники. Тя започва с тайните християнски формули ΦΖ и ΙΧΘΥΣ. Двете са смислово свързани. При първата се има предвид φῶς ζωῆς – „светлина на живота“, „пътеводна светлина“, докато при ΙΧΘΥΣ зад буквалното значение ἰχθύς = „риба“ се крие изразът Ἰησοῦς Χριστὸς Θεοῦ Υἱὸς Σωτήρ (Иисус Христос Божи Син Спасител) (Edson 1972, № 1017; Feissel 1983, № 80). Иначе казано, тези тайни означения са закодирали, че Иисус Христос е пътеводна светлина за Максима Филокирия, и че тя е приела евангелието. Тайната формула ΙΧΘΥΣ е известна и от мозаечен надпис от Стоби, което показва ранното присъствие на християни и в този голям македонски град (SEG 36, 1986, № 637). Тези формули също маркират по прикрит начин християнската

252

Г. Митрев

вяра на починалите и са във връзка с очакваното възкресение и безсмъртие. Те също трябвало да послужат като знак при второто пришествие, но същевременно този знак оставал неясен за непосветените и не издавал християнската вяра на починалите, а вероятно и на техните близки. Така живите сродници пък избягвали опасността от преследване от страна на властите. Иначе казано, ΙΧΘΥΣ има същата указателна роля, каквато играят споменатите по-горе изображения на риби, а по-късно кръстният знак или хризмата, сама и в съчетание с други знаци. На този етап не ми е известно да са откривани кръстове или хризми в Македония от І – ІІІ в. Споменатият по-горе релеф на кръстен знак от акропола във Филипи може да е бил направен след ІІІ в., във времето, когато християнството е наложено като официална религия в Римската империя и по-този начин да е символизирал победата му над езическите култове, практикувани преди това в храмовете в този акропол. Не е изключена и много по-късна датировка дори. Други паметници с кръстни знаци са известни от късната античност (ІV – VІ в), когато християнството е официална и открито изповядвана религия (Edson 1972, №№ 359; 404; 780 от Тесалоника). Същото се отнася и за употребата на „хризма между Α и Ω“, изразяваща идеята, че Иисус Христос е „алфа и омега“, т. е. „начало и край“. Няколко такива паметника са познати от Бероя, Стоби и с. Какиногия при Драма (SEG 35, 1985, №№ 733; 734 от Бероя; SEG 47, 1997, № 1062 от Какиногия; Feissel 1983, № 281 от Стоби). В единични случаи през късната античност се срещат и само хризми (Edson 1972, № 366 = Feissel 1983, № 121; Edson 1972, № 607 = Feissel 1983, № 117; SEG 42, 1992, №№ 626; 627 от Тесалоника), или придружени с КH (= Κύριε Ἠσοῦ, SEG 35, 1985, № 736 от Дион), или пък с ΧΕ (= Χριστὲ, SEG 35, 1985, № 733 от Бероя). Въпреки ограниченият характер на свидетелствата, те все пак позволяват да се проследят първите стъпки на християнството в римската провинция Македония. Това е особено важно, като се има предвид, че ранните християни остават извън компетенциите на официалните религиозни институции. Нещо повече, улавя се дори формирането на християнски религиозни длъжности – епископи, презвитери и дякони. Откриват се свидетелства за отношенията на местната власт към християнските проповедници – във Филипи апостол Павел и съратниците му са наказани от магистратите на ко-

Ранните християнски общини в Македония

253

лонията – дуумвирите, а в Тесалоника са преследвани от градоначалниците – политарсите. Основен противник през този ранен период, обаче, били онези от юдеите, които не приемали евангелието, а може би и се страхували за собственото си положение, тъй като и те самите били извън официалния религиозен пантеон. Тези от юдеите, които приели Иисус като Христос, заедно с местното население създали основите на първите християнски църкви в Македония и в Европа.

доц. д-р Георги Митрев Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ e-mail: gmmitrev@yahoo.com

Brandis 1895: Brandis, s.v. Ἀρχιερεύς. – In: Paulys Real-Encyclopädie der klassischen Altertumswissenschaft, II.1. Stuttgart, 1895, 471-483. Collart 1937: P. Collart. Philippes, ville de Macédione depuis ses origines jusqu’à la fin de l’époque romaine. Paris, 1937. Edson 1972: Ch. Edson (ed.). Inscriptiones Graecae, X, 2, 1. Berolini, 1972. Feissel 1983: D. Feissel. Recueil des inscriptions chrétiennes de Macédoine du IIIe au VIe siècle. – BCH Suppl., 8. Paris, 1983. Tataki 1988: A. Tataki. Ancient Beroea: Prosophography and Society. Thessaloniki, 1988 (= Μελετηματα 8). Библия 2012: Библия, сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия Завет. Издание на Св. Синод на Българската църква. София, 2012. Митрев 2001: Г. Митрев. Организацията на религиозния живот в Тесалоника през римската епоха. – История, 2001, 4, 30-44. Митрев 2003: Г. Митрев. Религиозни институции и общества в провинция Македония (148 г.пр.Хр. – 284 г. сл. Хр.). София, 2003. Γουναροπούλου, Χατζόπουλος 1998: Λ. Γουναροπούλου, Μ. Β. Χατζόπουλος. Ἐπιγραφὲς Κάτω Μακεδονίας. Τεῦχος Α´ (Ἐπιγρφὲς Βεροίας). Ἀθήνα, 1998. Η Καινή Διαθήκη 1991: Η Καινή Διαθήκη, μετά συντόμος ερμηνείας υπό Παν. Ν. Τρεμπέλα. Αθήναι, 1991. Κανατσούλης 1953-1955: Δ. Κανατσούλης. Τὸ κοινὸν τῶν Μακεδόνων. – Μακεδονικά 3, 1953-1955, 27-102. Ριζάκης, Τουράτσογλου 1985: Θ. Ριζάκης, Γ. Τουράτσογλου. Ἐπιγρφὲς Ἄνω Μακεδονίας. Τόμος Α´. Ἀθήνα, 1985.

254

Г. Митрев

Georgi Mitrev. The formation of early Christian communities in ancient Macedonia (І – ІІІ century) (Summary)

The major sources providing information on the foundations of Christianity in Ancient Macedonia are some of the books in the New Testament and relatively few epigraphic monuments dating back to ІІ – ІІІ century. In spite of the limited nature of the evidence these sources enable tracing back the first steps of Christianity in the province of Macedonia. This is especially important bearing in mind the fact that early Christians remained outside the competence of official religious institutions and this provided grounds for pursuits against them. The penetration of Christianity in the province of Macedonia was directly related to the Jewish Diaspora. The apostle Paul was the first among the Jews to preach the Gospel to those who accepted Jesus as the Saviour and he laid the foundations of the first Christian churches in Macedonia and in Europe. Several epigraphic monuments display traces of that early informal Christianity throughout the ІІ– ІІІ century.