БРОЙ 01/ 2014
112
специализирано издание за пожарна безопасност и защита на населението spisanie_sos112@abv.bg
НОВА ТЕХНИКА ПО ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ
В БРОЯ: Европейски проекти
Превенция
Нова противопожарна техника за българските огнеборци
Евакуация – общи положения, видове евакуационни пунктове и функции
Управление на риска
Мерки за защита от наводнение Детско творчество
„Хората, които не познавам – пожарникарите”
Национален конкурс
„Пожарникар на годината 2013” (първи етап)
Разработка
Проектиране на сгради и площадки за РСПБЗН и ОУПБЗН
112
специализирано издание за пожарна безопасност и защита на населението
SOS
Основано през декември 1894; Бр. 01/ 2014 г. (853) година двадесет и първа ISSN 1314-8044
Ледено бедствие
Арктическа зима в САЩ и Канада
Банкова сметка:
Редакционна колегия
IBAN: BG50BNBG9661 3100 1561 01
Ръкописи не се връщат
БНБ - Централно управление гдПБЗН - МВР BIC: BNBG BGSD
графика: Рей дизайн Броят е приключен на: 03.02.2014 г.
АдРес: 1309 - сОфия, ул. “ПиРОтскА” 171 А, гдПБЗН -1 етАж, телефОН: 9821132, E-MAIL: spisanie_sos112@abv.bg
112
БРОЙ 01/ 2014
Европейски проекти
Нова противопожарна техника за българските огнеборци
са получени през последните 3-4 години. Очаква се до края на годината у нас да бъдат доставени повече от 400 специализирани автомобила и стълби за гасене на пожари във високи сгради. Вече са пристигнали 30
стълби, а до месец се очакват първите 134 пожарни автомобила. Още 100 ще бъдат доставени до пролетта. Новата модерна техника се осигурява със средства от спечелени проекти по оперативните програми „Регионално развитие” и „Околна среда”. Тя включва тежки и високопроходими автомобили за гасене на пожари в гори и резервати и за реакция в извънредни ситуации при голям сняг и при наводнения. Главен комисар Николов отбеляза активността на русенските огнеборци, които първи са започнали работа по европейските проекти. Той сподели, че средствата получени след реализация на проекти от Европейската комисия до момента БРОЙ 01/ 2014
3
112
Екипи от български и румънски пожарникари проведоха в Русе общо демонстрационно учение със специфични съоръжения. Две високопроходими машини за дебел сняг и преспи, верижна машина „четири сезона”, речна моторна лодка с оборудване и водолази показаха българските пожарникари. От румънска страна в демонстрацията се включиха спасителна лодка и верижен автомобил за намеса при извънредни ситуации. Директорът на ГДПБЗН-МВР главен комисар Николай Николов съобщи, че за първите седем години след приемането ни в Европейския съюз в региона на област Русе и окръг Гюргево са реализирани общо 8 проекта, а привлечените средства са на стойност 28 млн. евро. В момента огнеборците в страната разполагат с около 700 пожарни автомобила. От тях 150
Европейски проекти са 150 млн. евро, плюс 18 млн. евро от проекти, свързани с трансграничното сътрудничество. С парите ще се преоборудват всички структурни звена на пожарната в страната. Старата техника пък ще отиде за доброволните формирования и за кметствата на малките населени места. В момента у нас има около 1800 доброволци, които се обучават и окомплектоват с техника.
Национален конкурс
„Пожарникар на годината 2013” Първият етап на областно равнище приключи с тържества за награждаване на служители и граждани с принос в осигуряването на пожарната безопасност и защитата на населението Пред финала сме в деветнадесетото поредно издание за изтеклата 2013 г. на основания през 1995 г. ежегоден Национален конкурс „Пожарникар на годината”. В първия му етап на областно равнище експертни комисии определиха победителите в разделите на конкурса по основните направления на дейност на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР и представители на институции, юридически лица и граждани с конкретен личен принос в осигуряването на пожарната безопасност и защитата на населението. На специални тържества, организирани от СУПБЗН и ОУПБЗН, бяха връчени наградите и отличията в престижната надпревара.
Наградите в заключителния етап на конкурса ще бъдат определени от Националната експертна комисия, сформирана в ГДПБЗН – МВР, членовете на която имат право на допълнителни номинации. Областните експертни комисии са номинирали общо 75 пожарникари и спасители в категорията „Пожарникари на годината”. Сред отличените в категорията „Отличени” на конкурса са областни управители, кметове и Доброволно формирование „Общински доброволци – Средец”. В състава му от 14 човека има и две жени, като всички са преминали успешно първоначална подготовка. Доброволците са участвали и в обучение за работа с пожаротехническо въоръжение, получено от община Средец чрез
112
БРОЙ 01/ 2014
4
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Ос2 – Мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г. Доброволното формирование е участвало в гасенето на големите пожари в землищата на селата Горно Ябълково, Белеврен, Вълчаново и Зорница под ръководството на екипи от РСПБЗН – Средец. Церемонията за обявяване и награждаване на победителите и отличените за 2013 г. в Националния конкурс „Пожарникар на годината” е предвидена да се състои от 11 ч. на 25 февруари 2014 г. в Централния военен клуб.
Национален конкурс Кърджали Церемонията за награждаване на победителите в НК „Пожарникар на годината” от област Кърджали по традиция се проведе в музейната сбирка на ОУПБЗН. Наградени бяха комплексният победител за 2013 г. главен инспектор Николай Кирилов – началник на РСПБЗН – Крумовград, главен пожарникар Андрей Марангозов – началник на дежурна смяна в РСПБЗН – Кърджали и главен пожарникар Бисер Петров – старши пожарникар по ДПК и ПД в РСПБЗН – Крумовград.
Видин Титлите „Пожарникар на годината” във Видин бяха споделени с колегите, чието признание е най-голямата награда. Тази чест получиха старши инспектор Александър Стефанов Дичев – началник на група „СД” в ОУПБЗН – Видин, инспектор Християн Евдокимов Кирилов – ВНД началник на група „ППД” в сектор „ППДК” в ОУПБЗН – Видин, главен пожарникар Петър Стефанов Цолов – командир на екип в ПГ и СД в РСПБЗН – Бело-
5
112
БРОЙ 01/ 2014
Национален конкурс градчик и главен пожарникар Сашо Вълков Александров – младши инструктор в група ДПК, П и ПД в РСПБЗН – Видин. В категория „Отличени в НК „Пожарникар на годината” е награден кметът на община Грамада г-н Николай Любенов Гергов. Той още през 2008 г. по време на първия си кметски мандат инициира мерки за подобряване на пожарната безопасност и защитата на населението, сред които е и създаването и регистрирането в националния регистър през 2013 г. на доброволно формирование под № ВН 54-01.
Детско творчество
„Хората, които не познавам – пожарникарите” На територията на район „Нови Искър” към Столична община по инициатива на 02 РСПБЗН – СУПБЗН (Участък „ПБЗН” Нови Искър) и в активно взаимодействие с районната администрация се проведе ученически конкурс за есе и рисунка на тема „Хората, които не познавам – пожарникарите”. На 20 януари 2014 г. в Ритуалната зала в сградата на районната администрация бяха отличени тазгодишните победители в ученическия конкурс. Връчени бяха награди и грамоти от кмета на район „Нови Искър” – г-жа Даниела Райчева, от началника на отдел ДПК, П и ПД на СУПБЗН комисар Георги Големанов, както и от началника на 02 РСПБЗН – комисар Стоян Василев. За победителите бе предвидена и колективна награда, подготвена в отговор на утвърдилото се при подобни практики отлично взаимодействие по линия на обучение на подрастващите между 02 РСПБЗН, районна
администрация „Нови Искър” и учебния център на Българския червен кръст в с. Лозен,
112
БРОЙ 01/ 2014
6
обл. София. Наградата беше осигурен уикенд в учебната база на БЧК,
Детско творчество
робности около професията на пожарникаря, както и с техники за справяне с екстремни ситуа-
ции и като цяло с предизвикателствата в пожарникарската професия.
БРОЙ 01/ 2014
7
112
където чрез игри и занимания с опитни инструктори децата можеха да опреснят и допълнят знанията и уменията си в областта на пожарната безопасност и защитата на населението в среда, разполагаща със специални симулативни модели и аудиовизуални средства за обучение. Учениците, които станаха победители в конкурса за есе и рисунка, организиран от район „Нови Искър” и 02 Районна служба за пожарна безопасност, прекараха прекрасен уикенд. Под ръководството на главен пожарникар Богдан Личев от Пожарна служба Нови Искър те се запознаха и с под-
Ледено бедствие
Арктическа зима в САЩ и Канада
• Температурите слязоха до минус 50 градуса, за първи път след 1936 година замръзна Ниагарския водопад. • Студеният фронт обхвана територии от Аляска, Нюфаундленд и Средния Запад до Тексас и Флорида. • Гигантски вълни и наводнения във Великобритания, Франция, Испания и Португалия.
Студени зими в началото на януари не са нещо необичайно. Но това, което се случи в първата десетдневка на 2014 година няма аналог в климатичната карта на тази част на света през последните 20 години. Метеоролозите показаха нагледно огромните маси от студен въздух, въртящ се обратно на часовниковата стрелка, които слизат от полярните райони. Обикновено това явление се наблюдава само над Канада, но този път Арктика реши да „погостува” повече над Средния Запад и Източния бряг на САЩ. Леденият вятър и снеговалежите засилваха усещането за студ. В Монтана живакът слезе до минус 50 градуса, в Илинойс, Индиана, Мичиган, Северна и Южна Дакота, Охайо, Минесота, Вирджиния и Уисконсин „ветрилото” се раз-
твори между 38-45 градуса. Официално обявени бяха 21 загинали от измръзване. В критичните дни бяха затворени училища и учреждения. На помощ за спасяване на
112
БРОЙ 01/ 2014
8
блокирани по пътищата американци беше повикана Националната гвардия. НАСА съобщи, че отчетените температури в отделни дни са били по-ниски от предадените наскоро от апарата „Любопитко” от повърхността на Марс! По предварителни данни загубите от ледените дни достигат 5 млрд. долара. Най-големи са тези на авиокомпаниите, които между 1 и 6 януари са били принудени да отменят 19 000 и забавят 76 000 полета, с което над 8 млн. пътници не са могли да излетят. Сериозно разстроена е била работата на летищата в Чикаго и Ню Джърси. Последната равносметка показва, че арктическият фронт е засегнал две трети от територията на САЩ с
Ледено бедствие население от близо 140 млн. души. Стотици хиляди домакинства са имали проблеми с електричеството и отоплението, а някои населени места са били блокирани заради силните снеговалежи. Две седмици продължи бурята, която вилня по Западното крайбрежие на Атлантика в Европа. Специалистите вече я определиха като най-силната от 1991 година и крайно необичайна за този период на годината с редуващите се всеки ден дъждове, урагани и наводнения. Морски бури бушуваха край Корнуол, Девън и Уелс във Великобритания. Студентски кампус в Уелс беше евакуиран, обявена беше тревога от преливащи реки. Край Корнуол бяха регистрирани
Идва ли „Ледена епоха”? Учени от Русия и Япония предупреждават, че от 2055 година на Земята може да започне нов ледников период. Очаква се началото на глобалното захлаждане да започне още от следващата година. Застудяването се свързва с промени на слънчевата активност – това ще доведе до понижаване на температурата на Световния океан, а вследствие на това и на температурата на въздуха и сушата. Прогнозата предвижда това да продължи две столетия, като след това предстои затопляне. Съществува обаче и противоположна теория за климатични промени – глобално затопляне. В края на 2013 г. нейни привърженици предупредиха, че процесът ще се развива по-бързо от очакваното, ако вредните емисии в атмосферата се увеличат два пъти. Единственото около което се обединяват привържениците на двете теории е, че климатът на Земята е пред драстични помени. 8-метрови вълни. Преляха реки в Шотландия, Северна Ирландия, спешно бяха изградени диги и нови заграждения. Дъжд и сняг се стовариха над североизточните части на Испания. В Галисия трима души са обявени за изчезнали, повлечени от морето, огромни вълни бушуваха край Сантандер. Спрени бяха фериботите за Англия. По атлантическото крайбрежие на Франция вълните надхвърлиха 8 метра. В Биариц млада жена беше отнесена от прилива. В Португалския град Порто морето отнесе 20 автомобила и рани четирима души.
9
112
БРОЙ 01/ 2014
Разработка
Проектиране на сгради и площадки за РСПБЗН и ОУПБЗН
(Продължава от брой 12/2013) 6. ОВ инсталации При липса на ТЕЦ, да се извърши необходимото проучване за възможности за газифициране на обекта и се изготви проект. Отоплението на сградата да се реализира от ТЕЦ или при липса на централно топлозахранване от газов, нафтов котел или котел на пелети монтиран в самостоятелно помещение. Вътрешните отоплителни инсталации да се разработят съгласно Нормите за проектиране на ОВКИ – Наредба №15. Тръбната мрежа за вътрешната отоплителна инсталация да се предвиди с полиетиленови тръби за подов скрит монтаж, вертикални щрангове от стабилизиран полипропилен и колекторни табла на етажите. Да се предвиди необходимата топлинна енергия за Б.Г.В. Отоплителните тела да се предвидят алуминиеви радиатори и се окомплектоват с терморегулиращи вентили и обезвъздушители. Вентилационните и климатични инсталации да се разработят съгласно функционалното предназначение на отделните помещения като се спазят Нормите за проектиране на ОВКИ – Наредба №15 и Наредба № Із-1971/2009 г. за СТПНОБП. За всички санитарни възли и бани да се предвиди смукателна и принудителна вентилация и индивидуални вентилатори. Да се проектира част технологично обзавеждане на кухнята, пералното помещение и столовата. Приточно-смукателна вентилация за гаража да се проектира, като за база се вземе работата на място (подготовка за излизане от гаража) на 100% от пожарната техника. Да се предвиди система за обдухване на сушилната за шлангове в гаража или в кулата. Да се представят подробни количествени сметки и детайли за полагане и укрепване на тръби, въздуховоди и вентилатори. Охладителна инсталация За летния режим да се предвиди автономна климатизация с автоматично регулиране на температурата в помещенията. Вентилационни инсталации Да се предвиди механична смукателна вентилация за санитарните възли. Осевите вентилатори да са комплект с обратни клапи. Да се предвиди механична вентилация на вътрешни складови и др. помещения. Вентилационните инсталации на гаража, работилницата, помещението на димната камера, сушилнята за маркучи и пералня да се оразмерят, съгласно изискванията на технологичното задание, заложеното оборудване и действащата нормативна база. В гаража да се предвиди изхвърляне на изгорели газове при работа на двигателите на ПА и механична вентилация на помещението, осигурявяща 50% засмукване над пода и 50% под тавана. Да се предвиди механична вентилация на компресорното помещение, съобразена с летния и зимен
112
БРОЙ 01/ 2014
10
Разработка режим. Да се предвиди механична вентилация за помещение за служители от сектор ДПК, П и ПД, за залата за инструктаж и събрания, за залата за физическа подготовка съгласно Наредба №15 / ДВ68/2005г. Да се предвиди механична вентилация на кухненския тракт и складовите помещения към него. Над уредите с топлинна обработка да се предвиди местна смукателна вентилация. Въдуховодите да са от поцинкована ламарина, с топлоизолация от каширана минерална вата за подаването на обработен въздух в помещенията и за постъпващия външен пресен въздух. Отработеният въздух да се изхвърля над покрива на сградата. Технологично оборудване на столова Да се предвиди оборудване съобразено с асортимента и функционалното технологично решение. Технологичното обзавеждане да е стандартно и модулно. Всички съоръжения да са снабдени с необходимия сертификат за ползване от МЗ. Отпадъците да се събират в затворени съдове с капаци и в края на работния ден да се изнасят навън в затворени пликове. Инсталация за сгъстен въздух Да се направи баланс на необходимото количество въздух на база технологично задание и на тази база се определи мощността на компресорния агрегат. Да се предвиди инсталация за сгъстен въздух за гаража и техническата работилница в затворен кръг, съгласно изискванията на технологичното задание. Всички постове да са оборудвани с редуктор, омаслител и изпразнител. Да се представят подробни количествени сметки за машини, съоръжения и монтажни работи, детайли за полагане и укрепване на тръби и въздуховоди. 7. Вертикална планировка и благоустройство Изпълнителят на проекта да набави изходни данни за проектиране чрез цифров модел от публичния кадастър на оторизираната за това фирма. Да се разработи проект за вертикална планировка, включващ паркинг за 20 леки автомобила и паркинг за велосипеди с капацитет 5 велосипеда (10 при наличие на ОУПБЗН в сградата), районно осветление, площадкови пътища, тротоари, озеленяване с обособяване на зона за обучение на отрядите „Млад огнеборец”. Необходимо е да се предвиди ограда с височина най-малко 2 м, по периметъра на службата за ПБЗН. (да се уточни вида на оградата – ако е масивна, над 2,2 м, е необходим отделен проект за разрешение за строеж). Пред гаража се устройва площадка с трайна настилка и наклон към уличното платно, като: 1. Нивото на пода на гаражните клетки да бъде с 0,2 – 0,3 м над котата на прилежащия терен на територията на РСПБЗН. Широчината на площадката трябва да съответства минимум на общата широчина на гаража, а нейната дължина се определя от дължината на най-дългия пожарен (спасителен) автомобил, умножена по 1,5. 2. Площадката трябва да е с трайно покритие, което да издържа натоварване не по-малко от 12 t на ос.
11
112
БРОЙ 01/ 2014
Разработка 3. На площадката на места, които не възпрепятстват маневрирането на пожарните и спасителни автомобили, се предвиждат два надземни пожарни хидранта, захранени от тръбопровод с диаметър ≥ Ø 80 mm. 4. За осигуряване на безпрепятствено излизане на пожарните (спасителните) автомобили при тревога, изходът от площадката към уличното платно се оборудва със светофарна уредба, задействаща се от диспечерския пункт. Да се проектира втори разсредоточен изход за ПА. Да се предвиди задължително разработване на „Проект за организация на движението извън бариерата”, който да е съобразен със Закон за пътищата и правилник за неговото прилагане, и Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата, и наредба № 1 за проектиране на пътища, и Норми за проектиране на пътища, и Наредба № 2 за планиране и проектиране на комуникационно транспортни системи на урбанизирани територии и др. нормативни документи. Да се проектира пътната връзка на службата с уличната мрежа (да се определи начина на безопасно излизане на пожарните автомобили на уличната мрежа (регулирани със светофари, с кръгово кръстовище, с кръстовище със среден остров, шлюзове и др.) 5. Широчината на изхода за пожарни (спасителни) автомобили от площадката към уличното платно се предвижда по-голяма или равна на 4,5 m и се оборудва с автоматична врата или бариера, задействаща се от диспечерския пункт. 6. Планировъчната кота на пътното покритие пред гаражите да бъде по-ниска от котата на пода на гаражните клетки с 0.15 м. Изпълнителят на проекта да набави цифров модел от публичния кадастър с нанесена (подземна и надземна) инфраструктура. Същият да извърши необходимите действия за получаване на указания с изходни данни за проектиране и сключване на предварителни договори за присъединяване към експлоатационните дружества – електроразпределителни и ВК от името на Собственика. Подходът към приемната за обслужване на граждани да е в съответствие с изискванията на Наредба № 6 за „Достъпна среда за граждани с увреждания”, обн., ДВ, бр.109/16.12.2003 год. Да се предвиди конструкция за три пилона, информационна табела и козирки от лека метална конструкция. ІІІ. СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТА За всеки подобект да се представят проекти по всички части, включително и проект за вътрешно обзавеждане и оборудване. При изготвяне на работните проекти задължително да се спазват изискванията на Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и Наредба № 7/ 22.12.03 г. за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, Наредба Із-1971/2009 г. за СТПНОБП, Правилник за организиране и провеждане на състезание по ППС, Инструкция І-491/2007 год., както и всички действащи нормативни документи в отрасъла строителство, касаещи проектирания обект. Работните проекти да се представят в 6 екземпляра на хартиен и в 2 екземпляра на магнитен носител. Количествените сметки да се представят и на магнитен носител – като електронни таблици Excel с предвидени графи за единична и обща цена.
112
БРОЙ 01/ 2014
12
Превенция
Евакуация – общи положения, видове евакуационни пунктове и функции
Евакуация и/или разсредоточаване се осъществяват при обявяване на бедствено положение или при възникване на опасност от бедствие. В зависимост от времето за подготовка и оповестяване евакуацията и разсредоточаването могат да бъдат незабавни – при земетресения, инциденти с опасни вещества и материали, самолетни катастрофи, горски пожари и други или с предварително оповестяване – наводнения, урагани, бури, снегонавявания и обледенявания. В зависимост от ситуацията може да не се провежда евакуация и разсредоточаване, а да се осъществи временно извеждане на лица, домашни и селскостопански животни без настаняване и изнасяне на имущество на безопасни места. Дейностите по защитата на населението в случай на опасност от възникване на бедствия съгласно чл. 19, ал. 1, т. 12 от ЗЗБ са и „временно извеждане, евакуация...“ Съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) при обявено бедствено положение в неизбежно необходимия обем и
продължителност може да се ограничат определени права и свободи, както и да бъдат предприети мерки за защита на населението, сред които евакуация и/или разсредоточаване При вземането на решение за евакуация се имат предвид всички фактори, влияещи върху обстановката, включително недостатъчната информация, нивото на информираност на населението за характера на опасността и подходящите защитни действия, възможните рискове при придвижването и др. Дейностите по провеждане на евакуация и разсредоточаване включват: - вземане на решение за провеждане на евакуация и разсредоточаване; - ранно предупреждение и оповестяване; - извеждане и транспортиране на хора и животни, изнасяне и преместване на културни и материални ценности; - настаняване и осигуряване на условия за живот и съхранение на културни и материални ценности; - връщане на евакуирано население, животни, културни и материални ценности. Тези дейности се изпълняват от органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци и/или самостоятелно от физическите лица. На евакуация подлежат всички български и чуждестранни граждани и животните от територията, определена за евакуация. На разсредоточаване подлежат: - ценни исторически и архивни документи, научна и техническа до-
кументация; - движими културни ценности; - лекарствени средства, медицински изделия, кръв и кръвни продукти, медицинска апаратура и болнично имущество; - хранителни продукти и промишлени стоки от първа необходимост, семена и фуражи; - електронно-изчислителна, комуникационна и информационна техника и програмни продукти; - резервни части, инструменти, ценно оборудване, суровини и готова продукция; - промишлени отрови, химикали, източници на йонизиращи лъчения, взривни вещества и горивносмазочни материали; - административни и производствени дейности и услуги; - ценни книжа, парични знаци и скъпоценности, съхранявани в кредитни институции; - други движими материални ценности, включени в разчетите за евакуация и разсредоточаване на плановете за защита при бедствия. Евакуацията и разсредоточаването се извършват с транспортни средства и/или пеша. Същност и видове (варианти) за евакуация и разсредоточаване. Евакуацията (временното извеждане) и разсредоточаването на населението, животните, материалните и културни ценности от районите, попадащи в зоните за поражение е един от основните способи за защита на населението, материалните и културните ценности при катастрофални природни бедствия. БРОЙ 01/ 2014
13
112
Според Закона за защита при бедствия: - Евакуация е организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и настаняването и осигуряването им в безопасни места. - Разсредоточаване е организирано изнасяне на културни и материални ценности от застрашени райони и преместването и опазването им в безопасни места.
Превенция Евакуацията (временното извеждане и/или разсредоточаване) представлява организирано оповестяване, събиране и извозване на населението, животните, материалните и културни ценности от районите попадащи в зоните за поражение. Евакуация се провежда при: Природни бедствия: 1. Свързани с геоложки процеси – земетресения, свлачища, лавини. 2. Свързани с водни бедствия – наводнения;
данни за висока вероятност от възникване на бедствие се провежда изпреварваща евакуация на населението от прогнозните зони на бедствие или авария. Основание за въвеждане на дадена мярка за защита се явяват оценките на риска за възникване на аварии или стихийно бедствие за периоди от няколко десетки минути до няколко денонощия, които могат да се уточняват в течение на този срок. В случаи на фактическо възникване на бедствие или авария се
3. Пожари. В зависимост от времето за подготовка и оповестяване евакуацията и разсредоточаването могат да бъдат: - незабавни – при земетресения, ядрена или радиационна авария, инциденти с опасни вещества и материали, самолетни катастрофи, горски пожари и др. - след предупреждение и оповестяване (изпреварващи) – при наводнения, урагани и бури. Евакуацията може да се проведе предварително или след възникване на бедствие. При получаване на достоверни
провежда незабавна евакуация на населението. Извеждането на населението от зоната може да се осъществи при малко време на изпреварване и в условия на настъпило въздействие на източника на бедствието. Необходимостта от вземане на решение за евакуация на населението и сроковете за нейното осъществявяне в условия, когато организацията на защитата на живота и здравето на хората е технически невъзможна или икономически нецелесъобразна, се определя от кмета на общината или населеното място.
112
БРОЙ 01/ 2014
14
В зависимост от мащабите и динамиката на бедствието и броя на извежданото от зоната на бедствие или авария население, евакуацията бива: - локална; - местна; - регионална. Локална евакуация се провежда в случай, когато зоната на възможното въздействие на източника на бедствие или авария е ограничена в пределите на отделен квартал или село, при това – количеството на населението, подлежащо на евакуация, не превишава няколко десетки души. В този случай евакуираното население се разполага като правило в прилежащи към зоната непострадали други райони. Местна евакуация се провежда в случаи, когато в зоната на кризата попадат няколко квартала, отделни селски райони. При това населението, подлежащо на евакуация, е от няколко десетки до няколко стотици души, които се разполагат в безопасни райони, в близост до зоната на бедствието или аварията. Регионална евакуация се извършва при случаи на разпространение на въздействието на поразяващите фактори на значителни площи, обхващащи територията на един или няколко района с висока плътност на населението, включваща и цели населени места. При провеждане на регионална евакуация извежданото от зоната на поразяващи фактори население, може да бъде евакуирано на значително разстояние от постоянното местоживеене (други населени места, общини или области). В зависимост от обхвата на евакуационните мероприятия за населението, оказало се в зоната на бедствието, тя бива: - обща евакуация; - частична евакуация. Общата евакуация предполага извеждане на всички категории насе-
Превенция ление от зоната на кризата. Частичната евакуация се извършва при необходимост от извеждане от зоната на нетрудоспособното население, децата и учениците. В зависимост от принципа за провеждане на евакуацията, тя бива териториално-производствена и териториална. Изборът на указаните варианти за провеждане на евакуация се определя в зависимост от мащаба
на разпространение и характер на опасността, достоверността на прогнозата и нейната реализация, а така също и от перспективите за използване на обеките, разположени в зоната на бедствието. Основание за вземане на решение за провеждане на евакуация е наличие на заплаха за живота и здравето на хората, оценявано по предварително приети критерии за всеки вид опасност (например
дозови критерии за различните видове заплахи – например радиационнана авария, химическа авария и др.) Евакуация и/или разсредоточаване се осъществява при обявяване на бедствено положение или при възникване на опасност от бедствие, като оповестяването на населението става по приложената схема.
Схема на оповестяване за провеждане на евакуация Получаване на предупреждение за очаквано наводнение Съобщения от медиите за очаквано наводнение
Общински щаб за защита при бедствия
Текстови съобщения от мобилните оператори за очаквано наводнение
Евакуационна комисия
Ръководители на общински предприятия и търговски дружества
Ръководители на СЕП, ЕЦ и МН
Управители на етажна собственост
Квартални полицейски инспектори
Застрашеното население в района
Застрашеното население в района
15
112
БРОЙ 01/ 2014
Превенция В зависимост от ситуацията може да не се провежда евакуация и разсредоточаване, а да се проведе временно извеждане на население (лица) домашни и селскостопански животни без настаняване и изнасяне на имущество на безопасни места. Евакуацията се планирана на общинско, областно и национално ниво, като към плановете за защита при бедствия се изготвят – Планове за евакуация и разсредоточаване със съответните процедури при различните видове бедствия. Разчетите за евакуация и разсредоточаване се изготвят, съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на евакуация и разсредоточаване в Република България и включват: 1. Начините и способите за оповестяване; 2. Местата на сборните евакуационни пунктове (СЕП), евакуационните центрове (ЕЦ) и местата за настаняване (МН); 3. Отговорниците и състава на СЕП, ЕЦ и МН и техните задължения при провеждане на евакуация и разсредоточаване; 4. Транспортните средства, необходими за провеждането на евакуацията и разсредоточаването; 5. Основните и резервните маршрути за евакуация и разсредоточаване и организацията на движението; 6. Реда за настаняване и осигуряване на евакуираните лица и за съхранение на разсредоточените културни и материални ценности; 7. Мерките за осигуряване на обществения ред и опазване на имуществото на евакуираните; 9. Реда за връщане на евакуираните по местата за постоянно местоживеене и на разсредоточените културни и материални ценности. Препоръки: 1. Необходимо е да има законово основание за продължителност-та на евакуацията например – до от-
тичане на водите и/или до осушаване на наводнените имоти или до възстановяване на разрушените имоти. Способи за евакуация. Евакуацията на населението в застрашените зони може да се планира, организира и осъществява по производствено-териториален принцип, който предполага, че извеждането от зоната на бедствието на работниците, служащите, и учащите се, се организира по предприятия, организации, учреждения и учебни заведения, а евакуацията на останалото население – по местоживеене. В определени случаи евакуацията се осъществява по териториален принцип, т.е. непосредствено от местата, където се намира населението в момента на обявяване на евакуация. Способите за евакуация и срока за нейното провеждане зависят от времето за предупреждение, мащабите на бедствието, количеството на оказалото се в опасната зона население, наличието на транспорт и други конкретни условия на обстановката. Населението се евакуира с транспорт, пеш или по комбиниран способ, основан на съчетаване на извеждане на максимално възможно количество хора с наличния транспорт. При това транспортът е планиран да извози като правило населението, което не може или трудно се придвижва пеш. Комбинираният способ за евакуация в най-пълна степен отговаря на изискването за осъществяване на евакуационни мероприятия от зоната на бедствия (при постоянна заплаха от въздействие на бедствие) в максимално съкратени срокове. Същността на комбинирания способ за евакуация се състои в това, че масовото извеждане
112
БРОЙ 01/ 2014
16
на хората от населените пунктове пеш се съчетава с извозване с всички видове наличен транспорт. Този способ се явява основен. За провеждане на евакуацията се използват всички видове обществен транспорт (автомобилен, железопътен), незает с неотложни производствени и стопански превози, а така също и лични автомобили. Извозването на евакуираното население с автотранспорт се планира за оптимални разстояния до МН, по определени предварително маршрути. За тази цел се използват автобуси и приспособени за превоз на хора товарни автомобили, а също така могат да се използват и автомобилите на самите евакуирани. Евакуираното население се разполага в безопасни райони в места за настаняване (МН) за време, зависещо от обстановката. При определяне на възможностите за капацитет за приемане на евакуираното население населените се изхожда от необходимостта след настаняване на евакуираните на всеки жител да се осигури не по-малко от 4 кв.м. жилищна площ. Планирането на евакуацията (временното извеждане) се извършва предварително, а се осъществява само при непосредствена опасност от настъпване на бедствие. Материалните и културните ценности и животните по правило се извозват след извеждане на населението, а при наличие на транспорт – може и едновременно. С получаване на предупреждание/ сигнал „Опасност от природно бедствие” се извършва подготовка за спиране на притока от стоки, суровини и други материални ценности към подлежащите на евакуация или временно извеждане райони. Редът за тяхното пренасочване се определя предварително от съот-
Превенция
Препоръки: 1. Обемът и сроковете за извършване на евакуацията и/или разсредоточаването трябва да е планирано предварително. 2. Извозването на хората, материалните и културните ценности се извършва с личен и ведомствен транспорт и от превозвачи, които притежават лиценз за извършване на превоз на пътници и товари. Евакуационни пунктове – видове и функции. Евакуацията и разсредоточаването се планира на общинско, областно и национално ниво, като към съответните части от плановете за защита при бедствия по чл. 9 от Закона за защита при бедствия се изготвят разчети. Организираната евакуация на хора и животни се извършва чрез сборни евакуационни пунктове
(СЕП), евакуационни центрове (ЕЦ) и места за настаняване (МН). Юридическите лица и едноличните търговци, включени в разчетите за евакуация и разсредоточаване, предоставят при поискване планираната помощ. Физическите лица са длъжни да спазват установения ред за провеждане на евакуация и разсредоточаване и да оказват съдействие. Разчетите за евакуация и разсредоточаване включват: - начините и способите за оповестяване; - местата на СЕП, ЕЦ и МН; - отговорниците и състава на СЕП, ЕЦ и МН и техните задължения при провеждане на евакуация и разсредоточаване; - транспортните средства, необходими за провеждането на евакуацията и разсредоточаването; - основните и резервните маршрути за евакуация и разсредоточаване и организацията на движението; - реда за настаняване и осигуряване на евакуираните лица и за съхранение на разсредоточените културни и материални ценности; - мерките за осигуряване на обществения ред и опазване на имуществото на евакуираните;
- реда за връщане на евакуираните по местата за постоянно местоживеене и на разсредоточените културни и материални ценности. В СЕП се осигуряват условия за регистрация и разпределение на подлежащите на евакуация, минимални хигиенно-битови условия и подпомагане с храна и вода. В ЕЦ се осигуряват условия за регистрация на евакуираните, консултиране, комуникации, услуги и раздаване на продукти от първа необходимост. В МН се осигуряват условия за подслон, предоставяне при необходимост на храна, вода, дрехи, одеяла, комуникации, достъп до медицинска помощ и други. Настаняването на евакуираните лица и съхранението на разсредоточените културни и материални ценности по възможност се планира на територията на съответната или на най-близката съседна община (област). За организираното извеждане (извозване) на населението са определени, сборни евакуационни пунктове (СЕП). Те се устройват в районите, кварталите, пред учреждения, училища и др. обекти в близост до маршрутите за евакуация, от където населението се извозва БРОЙ 01/ 2014
17
112
ветните министерства, и останали ведомства на централната власт и останалите юридически и физически лица имащи обекти на територията на районите попадащи в зоните на бедствието. С разрешение на МВР при наличие на опасност от възникване на наводнение или друго бедствие, за което има предварителни данни за заплаха върху дадена територия, може да се проведе частична евакуация (извеждане) на: 1. Болнични заведения с част от основния медицински персонал попадащи в зоните на бедствията; 2. Социални заведения; 3. Обединени детски заведения (ОДЗ) (детски ясли и градини); 4. Училища; 5. Ценни селскостопански животни, семена и фуражи; 6. Лекарствени средства, медицински изделия, медицинска техника болнично имущество; 7. Ценно оборудване, суровини, готова продукция и др.
Превенция до евакуационните центрове(ЕЦ) и от там до местата за настаняване (МН). За извозване на материалните и културните ценности от застрашените зони се определят товарни пунктове за извозване (ТПИ). Местата за настаняване на изведеното население (МН) се утвърждават от кмета на общината. Сборните евакуационни пунктове (СЕП). Те са предназначени за сбор и регистрация на населението, подлежащо на евакуация и в зависимост от начина за евакуиране да насочи същото към евакуационните центрове и местата за настаняване по съответните маршрути. Сборните евакуационни пунктове са разположени в близост до транспортна инфраструктура, както и в непосредствена близост до маршрутите за евакуация. Това са места, осигуряващи условия за събиране на голямо количество хора. Количеството на СЕП и тяхната пропускателна способност са определени с отчитане на числеността на населението, подлежащо на евакуация. За разполагане на СЕП се използват различни обществени сгради и съоръжения. При необходимост на СЕП или в непосредствена близост от него се подготвят допълнителни санитарни възли. На сборните евакуационни пунктове е осигурена пряка връзка с общинския щаб за защита при бедствия, районните, обектовите евакуационни комисии, пунктовете за транспорт и транспортните органи. За осигуряване на работата на всеки СЕП е назначен работен екип от състава на сътрудниците на общинските, учреждения и организации, на базата на които се развръща СЕП. Състава на сборния евакуацио-
нен пункт може да бъде от 15 до 20 души: началник, заместник началник, комендант, дежурен, група за охрана и сигурност, група за оповестяване и свръзки, група за регистрация и отчет, началници на пеши и автомобилни колони, отговорници за товарните площадки, медицински пункт. Сборния евакуационен пункт се развръща в обществена сграда (училище, клуб, читалище, и т.н), а при добри атмосферни условия – и на открито, близо до автогара, или шосеен път в места, до които има изградена инфраструктура (електричество, ВиК, комуникационна връзка – телефон, интернет). Пунктът се организира и разполага така, че да осигурява поточност в работата и максимална пропускателна способност – 500-1500 души (а при по големи населени места и повече) на половин час. Необходимо е да се поставят табелки за насочване на хората към пункта, площадките и другите елементи. Ежегодно трябва се проверява състоянието на документите на СЕП и се внасят необходимите корекции в разчетите; При развръщане на СЕП е по-добре да се организират по малко на брой СЕП с повече приемни пунктове, тъй като ще изискват помалко технически ресурси за тях-
112
БРОЙ 01/ 2014
18
ното развръщане; За приемането на хора с увреждания трябва да бъдат организиране отделни пункове за приемане в СЕП, които да бъдат съобразени с всички изисквания за достъп на средата на хората с увреждания. Евакуационни центрове (ЕЦ) Това са развърнати пунктове за приемане на евакуираното население и са предназначени за неговото посрещане и насочване в местата за временно настаняване. Местата за разполагане на ЕЦ са училища, болници и други обществени и административни здания, осигуряващи временното приемане на хора във всяко време, като през зимата същите трябва да имат възможност за отопление. В зависимост от количеството на евакуираното население и времето за неговото престояване, на ЕЦ се създадена организация за хранене и снабдяване с питейна вода. За това се използват стационарните пунктове за обществено хранене – столови, ресторанти и др., а при тяхно отсъствие – мобилни пунктове за приготвяне на храна. В подходящо време и при недостиг на сгради, кратковременното настаняване на изведеното население може да се извърши и в палаткови
Превенция лагери. Числеността на персонала на ЕЦ се определя в зависимост от броя на приеманите хора и обема от мероприятия по неговото осигуряване. Незабавна евакуация на населението се извършва без развръщане на СЕП за което населението трябва предварително да е известено към кой ЕЦ се отправя. ЕЦ трябва да отговаря на условията за достъпна среда и да развърне отделни пунктове за приемане на хората с увреждания.
Места за настаняване (МН). Разполагането на евакуираното население трябва да е планирано предварително и да се осъществява (по възможност) в границите на общината. При разпределение по МН не се разделят семейства и се отчитат нуждите на групи с определени специални нужди и с различни културни, етнически или религиозни идентичности.
В МН се предоставя подслон, снабдяване с храна, вода, дрехи и одеяла и при необходимост се оказва медицинска и психологическа помощ. Инсп. Валерий Габровски – сектор НПП на отдел МУР на ГДПБЗН
Управление на риска
Мерки за защита от наводнение програма от мерки с отговорни ведомства и институции, срокове и необходими средства за изпълнение на всички приоритетни мерки за предотвратяване, защита, увеличаване на подготвеността за наводнения, включително прогнозите за наводнения, като: • инженерни съоръжения за защита; • мерки за защита без да е необходимо изграждането на инженерни съоръжения; • системи за ранно предупреждение и оповестяване; • градоустройствени и териториално-устройствени мерки; • мерки по почистването на речните корита от изкуствено внесени материали и поддържането им в условия на естествена проводимост; • подготовка на населението за действие при наводнения и осъзнаване на индивидуалната отговорност при адаптиране към заплахата от наводнения; • координация и сътрудничество между всички управлен-
ски нива (национално, регионално и местно) от единната спасителна система; • координация на усилията на страните със задължения за предприемане на защитни мерки и изглаждане на възникващи конфликти на интереси. Плановете за управление на риска от наводнения следва да се съсредоточат върху предотвратяването, защитата и подготвеността. Те следва да вземат под внимание територии, където е възможно да се предостави повече място на реките за разливане, чрез поддържането и/или възстановяването на заливните равнини, както и мерки за предотвратяване и намаляване на вредите за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Общините като териториални структури, следва да се въздържат от предприемането на мерки или извършването на действия, които значително увеличават риска от наводнеБРОЙ 01/ 2014
19
112
С оглед избягване и намаляване на неблагоприятните последици от наводненията в съответните райони е целесъобразно да се предвидят мерки в плановете за управление на риска от наводнения. Причините и последиците от свързаните с наводненията събития се различават в отделните региони на страната. Следователно плановете за управление на риска от наводнения следва да отчитат особеностите на районите, които те обхващат, и да предвиждат решения, съобразени с нуждите и приоритетите в тези райони, като същевременно осигуряват съответната координация в районите на речните басейни и насърчават постигането на екологичните цели, набелязани от законодателството. Плановете за управление на риска от наводнения, които се разработват въз основа на изготвените карти за районите под заплаха и карти за риска на ниво речен басейн и включват
Управление на риска
ния в други общини, освен ако съответните мерки не са били съгласувани и не е било постигнато приемливо решение между заинтересованите общини. Трябва да се поставят подходящи цели във връзка с управлението на риска от наводнения, които се съсредоточават върху намаляването на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност и, ако е възможно да се акцентира върху неструктурните инициативи и/или намаляването на вероятността от наводнения. Плановете за управление на риска от наводнения трябва да отчитат както разходите, ползите, обхватът и пътя на разпространение на наводненията така и районите, които имат потенциал да задържат големи количества води, каквито са естест-
вените заливни равнини. Те трябва да разглеждат всички аспекти на управлението на риска като се отчитат характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейн и се съсредоточават върху насърчаване на практики на устойчиво земеползване, подобряване на задържането на води, както и контролираното наводняване на определени райони в случай на наводнение (неструктурни мерки). Прилагането на неструктурни мерки трябва да бъдат насърчавани при решаването на проблемите в рисковите за наводнение зони, тъй като те са по-ефективни и устойчиви решения в по-дългосрочен план. Структурните мерки (защитните съоръжения) ще продължават да бъдат важен елемент и трябва приоритетно да се фокусират върху защитата на човешкото здраве, собственост и ре-
112
БРОЙ 01/ 2014
20
сурси. Не трябва да се пропуска, че защитата от наводнения не е безусловна и може да създаде фалшиво чувство за сигурност. Концепцията на остатъчния риск, вкл. потенциални нарушения на съоръженията, трябва да се взема предвид. Необходимо е разграничаването на различните видове наводнения и природните условия които съпровождат проблема. Например, има значителна разлика между внезапните наводнения в горното течение на реките, където намаляването на риска се осъществява чрез набор от малки по мащаб иновативни решения, и наводненията в долното течение, където периода за предупреждение и трайността на явлението е подълъг и мерките могат да бъдат приложени в по-голям мащаб. Така или иначе ефективността на добрите практики, описани по-долу, зависи също и от хи-
Управление на риска - осигуряват подходящо земеползване в зони предразположени към заливане и ерозия, осигуряват опазването на почвите предотвратявайки уплътняване и ерозия, развиват мрежа от селскостопански пътища и практики които отчитат целите на водозадържането и екологичните изисквания. Променят растителността (затревявяне на речните брегове и заливни тераси, промяна на обработваема земя в пасища). Това води до намаляване на замърсяването на реките от пестициди, азотни и фосфорни съединения (т. нар. хранителни в-ва). - разработват управляеми полдери които трябва да се използват като екстензивни пасища или за възстановяване на алувиални гори в някогашните заливни тераси на реките. - повишават провеждащия капацитет на речното корито в средните и долни части на реките, където бреговете са с естествен малък наклон, чрез отстраняване на препятствията създадени от човека по пътя на течението. За целта се препоръчва насърчаване на подходящо земеползване, възстано-
вяване на пасища и мозаечен тип заливни гори, създаване на байпаси, увеличаване на провеждащия капацитет в секциите с мостове и др. - измерват ефективността на предприетите действия за провеждане на високите вълни, по специално изместване на диги и създаване на полдери от съществуващи във водосборната област малки язовири (виж „Наръчник за оценка и управление на риска от малките язовири” изготвен по проект „Подобряване на превенцията и осъзнаването на опасността от наводнения чрез разработване на стандартизиран подход за оценка и управление на риска от малките язовири, базиран на Европейски добри практики и обмяна на опит”, (DAMSAFE). - ограничават уплътняването на почвите като следствие на урбанизацията (в това число застрояването на жилищни, индустриални и бизнес зони както и пътища). Мерките срещу този процес спомагат инфилтрирането на дъждовните води в почвите. В действителност, наводненията могат да бъдат причинени от преливане на речно-
БРОЙ 01/ 2014
21
112
дроложките и природни дадености. Неструктурни мерки за защита и тяхното въздействие Неструктурните мерки за защита по своята същност са превантивни мерки за защита, които: - опазват, защитават ефективно и, където е възможно, да възстановяват растителност и гори в планинските области, заливните гори и ливади. - поддържат и увеличават горските растителни съобщества в речния басейн чрез залесяване, особено в планински и хълмисти области. - опазват, защитават ефективно и, където е възможно, да възстановяват влажни зони и заливни тераси във влошено екологично състояние вкл. речни меандри, мъртви завои, като специално внимание се обръща на възстановяване хидравличната връзка между реката и нейната заливна тераса. Поддържането на растителността по речното корито е необходимо за осигуряване на богато биоразнообразие както и за намаляване на вредния ефект от наводнения. - подобряват възстановяването на земите чрез намаляване дренирането на ландшафта и преустановяване укрепването на бреговете. - възстановяват някогашните заливни тераси и езера, където е възможно, чрез преместване на диги и прокарване на отвори в тях към части които са под водното ниво с оглед използването на тези терени за водозадържане. - разтоварват контролирано наднормени водни количества в естествени и изкуствени (които, по принцип, се използват временно) водозадържащи зони.
Управление на риска
то корито, но също и от силни валежи над градовете в комбинация с неподходяща и некачествена канализация. Особено внимание трябва да се обърне на отвеждането и дренирането на дъждовните води и в частност на канализационните мрежи на големите градове. За определяне на проектното ниво за защита на канализационната мрежа са необходими специална оценка на риска и проучване за приложимостта, отчитащи възможностите за реинфилтрация на дъждовните води, разделянето на мрежите за дъждовни и отпадни води, повишаване на капацитета за задържане. За успешното използване на неструктурните мерки е необходимо: - да се прилага холистичния подход (всички нива да рабо-
тят заедно) за целия водосборен басейн на реката. В някои басейни това трябва да се прилага за техническите структури проектирани за контролиране на притока във водозадържащи зони и тяхното управление. Управлението на тези зони не трябва да служи само за предотвратяване на риска от наводненията на местно ниво, но и съобразно с целия басейн. За тази цел трябва да бъдат разработени организационни схеми. - да се разработят нови схеми от привлекателни мерки (дори и временни) към програмите за действие с цел развитие на изкуствени полдери за водозадържане, ограничаване или забрана на селскостопански дейности които предизвикват ерозия и забързват речния отток, ограничаване влошаването
112
БРОЙ 01/ 2014
22
на почвения слой в застроени зони и да позволят одържавяването на терени които са в голям риск и чието ползване може да доведе до човешки жертви. Естествено водозадържане Всеки кубичен метър вода, който бива задържан от почвата или растителността, подобрява водния режим и допринася за облекчаването на високите вълни при наводнение. Водозадържащия ефект на растителност, почви, подпочвени пластове и влажни зони има значителен разтоварващ ефект, особенно при наводнения с малък и среден мащаб. Всеки от тези елементи е способен да задържа определени водни количества за определен период от време. Наличието на голям потенциал за водозадържане
Управление на риска билизиране на подпочвените водни слоеве, пречистване на водите, създаване на зони за почивка, възможности за туризъм и др. Земеползване, зониране и оценка на риска В природата не съществува понятието вреда от наводнение. Наводненията причиняват щети само когато биват засегнати човешки дейности. Колкото по-интензивно и по-неустойчиво се използва един речен басейн, толкова повече нараства потенциала за вреди и щети когато наводнението се прояви. Управлението на водите и пространственото планиране в дългосрочен период трябва да се съсредоточат върху постигането на равновесие между икономическото развитие и
застрояването от една страна, и необходимостта от осигуряване на пространство за забавяне на високата вълна и водозадържане – това пространство трябва да бъде предвидено и очертано отсега. Изискванията на превенцията от наводнения трябва да се превърнат в един от водещите принципи в пространственото планиране. Оценка на риска означава: - повишаване на познанието за разпространението и развитието на наводненията, изкуственото симулиране на различни високи водни количества, изучаването им и сравнението на различни сценарии. Интегриране на оценката на риска при определяне и картиране на риска и рисковите зони за целите на планиране на земеползването и действия в аварийни
БРОЙ 01/ 2014
23
112
осигурява бавно и постепенно нарастване на водното ниво и, съответно, намаляване на разрушителната сила на наводненията. Естественото водозадържане има значително влияние при внезапен повърхностен отток. В някой случаи, като силни и продължителни валежи, естественото водозадържане не играе толкова важна роля, но все пак е много полезен за намаляване на седиментните натрупвания. Целта е възстановяване на способността на естествените влажни зони и заливни тераси за облекчаване на вредния ефект от наводнения. Освен този ефект от първостепенна важност, естественото водозадържане води до редица други екологични ползи като опазване на биоразнообразието, ста-
Управление на риска ситуации. Едновременно, това ще позволи ефективно оценяване на мерките за защита от наводнения по цялата дължина на басейна, възможните рискове от преливане на язовири, пробиване надиги и ледови натрупвания. Последното трябва да послужи за обективното информиране на населението за съществуващия риск. Предпазно земеползване означава: - при определянето на наводняемите зони трябва да се има предвид, че те могат да изискват многоцелеви и/или междусекторни действия като защита от наводнения, опазване на природата, защита на ценни видове и местообитания, защита на източници за питейни води. Необходимо е да бъдат отчетени всички елементи нуждаещи се от някакъв вид защита. - заливаемите зони трябва да бъдат установени и определени чрез закон като приоритетни места за водозадържане или за възстановяване на естествения речен режим, доколкото е
приемливо. Целта е да се предотврати строеж на всякакъв вид брегови укрепвания както и други строителни работи увреждащи естествения отток, които не могат да бъдат оправдани със защитата на гъсто населени зони. - прекратяване на строителството в зони непосредствено под риска от наводнения, свлачища и аварии от язовири. Изключенията трябва да бъдат ограничени до обекти от крайна необходимост. Приспособяване на ползването към рисковете в наводняемите зони за намаляване на възможността
112
БРОЙ 01/ 2014
24
от щети. Строг мониторинг на застрояването в близост до такива зони и редовно публикуване на сравнения с предходното положение. - големи съоръжения, строежи и дейности с опасни вещества в тези зони трябва да бъдат обект на административни разрешителни режими. Приспособяване на изисквания, ограничения и забрани трябва да се основава на оценката на риска. Осъществяването на каквито и да било дейности не трябва да възпрепятства задържането или съхранението на водите и следва да се ръководи от принципа, че водните проблеми не бива да бъдат прехвърляни надолу по течението на един басейн. - трябва да бъдат направени анализи на уязвимостта за съществуващите индустриални и търговски обекти, недвижими имоти и строителство, съоръжения за доставка на питейна вода и пречистване, ферми и др. разположени в заливаемите зони. Целта е да се направи оценка на последствията при бедствие и да бъдат предложени мерки за тяхното намаляване и разработването на планове за аварийни действия. - особено важните за функциониране на обществото постройки, съоръжения и инсталации трябва да бъдат обект на специално внимание и в зоните които не са заливаеми, но са разположени в близост до тях. Единствено неразривно свързаните с управлението на водите дейности и обекти, както и тези, които по социални причини не могат да бъдат осъществени другаде, следва да бъдат разрешени. - ако, след интегрирана оценка на даден обект или дейност се
Управление на риска достигне до извода, че те могат да имат негативен ефект върху бъдещата сигурност или могат да изострят проблеми свързани с водите, следва да се предложат мерки за намаляване на вредното въздействие и, от своя страна тези мерки също да бъдат оценени за възможни негативни въздействия. Разноските по осъществяването на тези мерки следва да понесе инициатора на дейностите. - съществуващите обекти в риск следва да бъдат приспособени към опасността от наводнения, но и към другите видове водни проблеми. В много от случаите подходящо строителство и мерки за противодействие на бедствията могат да допринесат за намаляване на вредите повече от структурните и природосъобразните мерки взети заед-
до установяването на задължителни стандарти за строителство в заливаеми зони. - обозначаване и намаляване на уязвимостта на съществуващата инфраструктура в заливаемите зони (водопроводи, електропроводи, транспортни и комуникационни мрежи, обществени сгради и др.). Особено внимание трябва да се обърне на транспортната мрежа тъй като при аварийни действия нарушението й може да попречи на евакуационни действия. VII.2.3. Структурни мерки и тяхното въздействие Наводненията през последните десетилетия показаха ясно слабите места на защитните структури и (в някои случаи) на организацията при аварийни ситуации. Практиката показа,
вявано чрез подсилване за предотвратяване на преливане или нарушения в основите. От друга страна обаче, язовири и диги не могат да осигурят защита над нивото, за което са проектирани и създават фалшиво чувство за сигурност на население и инвеститори, особено в естествените заливни тераси на реките. Така или иначе, дори след изпълнението на всички неструктурни мерки, все още съществува риск от наводнения, който може да бъде намален чрез технически средства за защита от наводнения. Защитата от наводнения никога не може да бъде пълна и безусловна – може да бъде достигнато само определено ниво на защита срещу бедствието. Концепцията за „остатъчния риск” трябва да бъде
но. Строителни работи в потенциални заливаеми зони трябва да вземат предвид новаторски и алтернативни строителни методи които съчетават необходимостта от осигуряване на пространство за водите и отчитат проблемите свързани с водите. Тези препоръки и изисквания в крайна сметка могат да доведат
че в някои случаи, където защитните структури са разчетени за стогодишна вълна, времето за предупреждение и прогноза е било достатъчно и организацията и реакцията е била адекватна дори на ниво триста или петстотингодишна вълна. Подобряване на структурите може да бъде осъщест-
взета предвид при всяка структура за контрол на наводнения. Това означава ясно да бъде определено проектното ниво на благонадеждност, местните условия, които могат да предизвикат слабости, определяне на риска в защитената заливна тераса, вероятността от преливане и аварии в дигите, и това
25
112
БРОЙ 01/ 2014
Управление на риска да бъде ясно обяснено на общността. Където е необходимо строеж на нови структури, поддръжка и преустройство на съществуващите за подсигуряване на тяхната сигурност и ниво на защита, да се предвидят найдобрите налични технологии. Това трябва да бъде направено с дългосрочна визия и отчитайки влиянието на променящия се климат върху речния отток. При реализирането на структурни мерки трябва да се отчита тяхното влияние нагоре и надолу по течението, както и влиянието върху околната среда. Като следствие от тях не трябва да нараства риска от наводнения, свлачища и аварии на язовири на други места. Големите язовири могат да имат сериозен ефект за намаляването на щетите от наводнения надолу по течението, особено когато заливните долини имат нисък капацитет за забавяне на високата вълна. Сигурността на язовирите, управлението им по време на бедствия и законовата рамка за това трябва да са налице. Междусекторното сътрудничество в басейна трябва да включва собствениците и управляващите язовирите. Задължително трябва да се отчита състоянието на цялата речна система при управлението на язовири и полдери по време на бедствие. В рамките на дългосрочна стратегия да се разгледат възможностите за преместването на диги и други структурни защити, когато се нуждаят от преустройство или поправки. Осъществяването на защитата от наводнения в жилищни зони с ограничено пространство чрез стени, подвижни прегради или торби с пясък трябва
да се вписва в систематичното планиране. Използването на временни форми за защита може да осигури необходимата маневреност и да повиши възможностите за ефективно управление в зависимост от типа и мащаба на бедствието. Разгръщането на тези мерки също трябва да има предвид развитието на наводнението надолу по течението. Общностно съзнание, участие и застраховане Персонална отговорност на всеки от общността, който живее и работи близо до реката и в наводняеми зони е да приспособява водоползването и другите свои дейности към риска от наводнения. Всеки трябва да познава този риск и да го отчита при дейностите си. Проблемите свързани с наводненията често биват недостатъчно осъзнавани и оценявани. Затова следва да бъде разработен план за управление, който да предостави на общността подобро разбиране за естеството и обхвата на риска от наводнения.
112
БРОЙ 01/ 2014
26
Такъв план ще подпомогне регионалните и общински власти за приобщаването на собствениците и предприятията при предприемането на мерките за предпазване и защита от наводнения. Властите са длъжни да осигурят прозрачна и леснодостъпна информация относно плановете за предпазване и защита от наводнения. Това може да бъде постигнато чрез: - карти на риска от наводнения които да посочват зоните в риск където е необходимо планиране на мерки. Картите трябва да са разбираеми за неспециалисти и да посочват различните нива на риск. Те са средство за планиране и гарантират, че всички заинтересовани страни ще разполагат с еднаква информация за пространственото разпространение на риска. Картите следва да бъдат използвани за намаляване на вредния потенциал на наводненията чрез интегрирането им в пространственото и аварийното планиране. За целта тези карти задължително трябва да съдържат най-лошия сценарий;
Управление на риска граждани и общини. В зони, които са особенно заплашени от наводнения трябва да бъдат разработени информационна стратегия и специални планове при аварийни ситуации съпътствани от периодични учения и тренировки. Последните изискват също и постоянна достъпна информация за прогнозите и медийно покритие. Освен общите и индивидуални мерки за защита, важен фактор за намаляване на финансовия риск при наводнения за граждани, предприятия и дори цели общности, може да бъде застрахователния сектор. качественото застраховане може значително да намали финансовия ефект от бедствията. Много важен принос на застрахователния сектор за намаляване на щетите от наводнения може да бъде повишаването на готовността за предприемане на собствени мерки за защита, въпреки че на пръв поглед може да не изглежда така. Чрез подходящи поощрения застраховането е мощен инструмент за предприемане на мерки за намаляване на щетите. тези поощрения могат да бъдат намаляване на вноските или увеличаване на премиите при реализирани определени изисквания и мерки. Чрез предварителни оценки на риска и последващи оценки на щетите, застрахователните компании допринасят за по-добро структуриране на разпоредби и споразумения и до намаляване на загубите при следващи бедствия. успоредно с основните застрахователи, които се нуждаят от
определяне на рисковите зони и съставяне на таблици на застрахователните премии, презастрахователите – като част от тяхната дейност към основните застрахователи и в интерес на собствената им дейност – имат нужда от определяне на рисковите зони и изчисление на очакваните загуби в случай на извънредно събитие, застрашаващо съществуването на компанията. Препоръчителни са съвместни действия с компетентните държавни и общински органи. кредитните институции е необходимо да използват картирането и зонирането на риска при определяне на лихвения процент и да намаляват лихвата, ако сградите са ефективно укрепени срещу щети от наводнения. Застраховането е инструмент, който може да намали финансовия риск за физически лица, предприятия и дори цели общности, както и да повиши съзнанието за наличието на риск. създаването на национални фондове може да покрие частично щетите от наводнения. Необходимо е и създаването на национален катастрофичен застрахователен пул, като средствата събирани в него да са с натрупване и да могат да се използват за финансирането на превантивни дейности включени в Националната програма за защита при бедствия и в годишните планове за нейното изпълнение, свързани с предотвратяване и/или намаляване на риска от наводнения. Инсп. Валерий Габровски – сектор НПП на отдел МУР на ГДПБЗН БРОЙ 01/ 2014
27
112
- информацията базирана на географските информационни системи (GIS) трябва да бъде разпространявана заедно с подробни разяснения; - информирането и обученията трябва да поддържат и повишават общественото съзнание относно наводненията. табели, знаци и информационни табла поставени в общините или на специални места по реките трябва да напомнят на обществото за опасностите; - информацията трябва да бъде разпространявана активно и навременно, а не само при поискване. информирането трябва да бъде съпроводено с предвидени възможности за участие на общността; - общността трябва да осъзнае необходимостта от приспособяване и дори забрана за дейности, за индустриални, земеделски, туристически и частни цели, в рисковите зони с оглед намаляване на щетите при бедствие. съществено е да се подчертаят вероятностите за наводнение и възможните слаби места на всяка защитна система, повишавайки съзнанието на граждани и общности в риск. информацията за специални мерки и органичения за строителство в наводняемите зони трябва да е лесно достъпна и разбираема. компетентните власти трябва да предоставят тази информация и при сделки с недвижими имоти. - общността трябва да бъде насърчавана да предприема собствени мерки за защита от наводнения и да бъде информирана как да действа при бедствие. трябва да бъдат публикувани и разпространени практични ръководства за
Арктическа зима в САЩ и Канада