Символизъм – лъв Един от основните въпроси, който вълнува изследователите и теоретиците на символизма е взаимоотношението между символизъм и история. Имайки пред себе си една легенда, какво да приемем като първично – реална история разказана посредством символи, или схематизирано познание чрез символи, което се превръща в история. Според Мирча Елиаде, съпътстващото символично значение не анулира материалната реалност, то обогатява и добавя допълнителна ценност на историческото действие. Вселената за нас не е запечатана, нищо не е изолирано в свойто съществуване, всичко е свързано в система от аналогии и асимилации.
Чанди, гневна и неубоздана богиня, форма на Дурги, яздеща лъв, въоръжена с всички оръжия /тризъбеца на Шива, диска на Вишну, лъка на Ваю, жезъла на Индра/, унищожава в двубой демона Махиши
Лъв
Лъвът носи в себе си и слънчев и лунен символизъм, на доброто и злото. Олицетворява блясъка и топлината на обедното Слънце, огъня, великолепието, силата, справедливостта, закона и военната мощ. В отрицателен смисъл представя жестокостта, свирепостта, животинския образ на живота. Лъвица съпровожда Великата Майка или е впрегната в колесницата и. Лъвица се изобразява също и с девствени богини-войни в Крит, Микена, Фригия, Тракия, Сирия, Лакия и олицетворява майчиния инстинкт. В древността се вярвало, че лъвът закрива очи, когато бодърства и ги отваря , когато спи и поради това фигура на лъв поставяли като стражи край храмовете. На Запад, като украса на троновете, символизира кралската справедливост, изобразен на църковните портали означава безпристрастие на църквата. В нощния, отрицателен аспект, лъвът представлява власт на либидото, неистовство, агресивност, обидчивост , егоизъм.
Лъвът е символ на Африка, гордостта и гнева. В Африка образът на лъва се възприема като въплащение на предтеча, свръхестествен дух-патрон или тотем. Името на лъва е табуирано и се заменя с „господин” в Ангола или „брат” при хотентотите / khaasen – кайсан/. Счита се, че селските магьосници могат да се превръщат в лъвове, а според бушмените лъвовете могат да се превръщат в хора. В някои африкански митове жената на главния вожд Атико му донесла /родила ? / две лъвчета и с чиято помощ на добри ловци той снабдявал с месо няколко селища. Суданска легенда разказва за лъвица, отгледала царя заедно със свойте лъвчета.
В шумеро-акадската митология лъвът е огъня на Слънцето, висша власт, сила, храброст, атрибут на Мардук. Богинята Инана е съпроводена от две лъвици. Лъвът с клонче в лапите си олицетворява бога на войната Ниниба. Халдеите изобразяват като лъв Нергал, бога на войната и смъртта, олицетворяващ изгарящата лятна горещина. В египетското изкуство лъвът символизира защита и страж. Лъвицата е атрибут на Секмет и Богинята Майка и символизира както майчинството, така и възмездието. Изобразен със слънчев диск, лъвът изобразява бог Ра, а с Луна – съдията на мъртвите Озирис. В гръцката митология лъвът съпровожда Феб, Кибела, Дионис. Лъвската кожа е атрибут на Херакъл, който е слънчев герой, борещ се с лъв / в случая символ на смъртта/ и преодоляващ смъртта. За римляните лъвът означава царственост, атрибут на Аполон, поглъщащата сила на смъртта, но и победата на човек над нея. В индуизма четвъртият аватар на Вишну се изобразява получовек, полулъв. Лъвът е страж на Севера и атрибут на богините Деви и Дурги, унищожители на демони. При иранците лъвът е символ на силата на Слънцето и светлината..В митраизма лъвът е слънчев символ и означава четвърта степен на инициация. В Източна Азия лъвовете са известни от стари предания и в изображенията нямат близост с праобраза. Лъвски танц се изпълнява на 15 число на първия лунен месец, в който се използва лъвска маска със златни очи и сребърни зъби, като лъвът се умиротворява с неголеми парични дарения. Скачащите върху лъва мъже символизират божествената сила. В Япония са известни „лъвски кучета” или „кучета на Буда” , които в качеството си на „карашиши” охраняват входа на храмовете. В исляма лъвът защитава от злото. В Индия и Тибет, лъвът също е атрибут на Тара и е символ на земята и майчинството. Лъвът, който убива глигана, означава Слънцето побеждаващо зимата. Лъв и агне символизират новооткрития рай, „Златен Век” , край на света и конфликтите. Слънчевият герой, който убива лъв, представлява Слънцето, което уравновесява, намалява изгарящата горещина на обедното слънце. Два лъва означават двойно силен владетел, а също стража на портите, пазители на съкровище или на Дървото на Живота, олицетворяващи нестихваща бдителност и храброст. / Тук може да си спомним двореца на
Омуртаг с два лъва, които както биха могли да изобразяват самочуствието на този владетел, така и да указват свещенно място, светилище /. В алхимията два лъва означават стихията на Меркурий, философския живак. В будизма лъвът е защитник на закона, мъдростта на Буда, духовно развитие, предвижване напред и постижение, храброст, човек владеещ себе си. Малко лъвче изобразява Бодхисатва, току що преминал инициация. В Китай лъвът означава мъжество, енергия и сила. В християнството от една страна лъвът означава силата на Христос и неговото царствено начало, от друга неговата способност да спаси хората от дявола. Считало се, че лъвът спи с открити очи и може да символизира духовна бдителност и твърдина. Лъвът като стражар поддържа устоите на църквата. Считало се също, че малките на лъва се раждат мъртви, а техните родители им вдъхват живот, поради това лъвът бил символ на възкресението. Лъвът рядко влиза в битки, освен когато го принудят и само с тези, които са му равни по сила, а също лъвът не е лишен от милосърдие. Той подчинява съпротивляващите се и щади тези, които му се подчиняват. С тези качества, лъвът символизира силата и милосърдието на Бог, който подчинява и унищожава гордите, но щади унижените и кротките. Крилатият и бодърстващ лъв встъпва в ролята на страж, охранявайки алтари, престоли и порти на светилища. В „Откровението на Йоан” се казва следното: „ И първото животно било подобно на лъв, и второто животно подобно на телец, и третото животно имало лице на човек, и четвъртото животно подобно на орел летящ. И всяко от четирите животни имало по шест крила отвън, а вътре те са изпълнени с очи, и ни денем, ни нощем нямат покой, викайки: свят, свят, свят Господ Бог Вседържател, Който бил, е и шества.” Крилатият лъв е неизменен атрибут на св Марко, който най-подробно разказва за Христовото Възкресение. В християнската култура лъвът също се възприема като бдителен страж на светините. В същото време лъвът може да въплащава злото и смъртта. Лъвът, царят на животните, символизира земния противник на небесния орел, „стопанина на природата”, носителя на сила и мъжко начало. Младият лъв съответства на изгряващото слънце, старият и немощен лъв – на залязващото. В съчетание с три други животни, лъвът символизира земята или „философския огън”. Ако се върнем отново на барелефа от Мадара трябва определим значението и на лъва в него. За съжаление няма точно описание на фигурите, тъй като релефът е повреден във времето. Според някои автори конникът пронизва лъва с копие, според други лъвът е бил крилат. Ето как рисува сцената В.Бешевлиев : „Почти в средата на обърнатата към запад скална стена, на около 23 м от подножието й е издълбан релеф, който представя конник, обърнат в почетната посока север-юг с глава към зрителя, висок 2,60 м и дълъг 3,10 м. Зад коня следва куче, а под предните му крака лежи лъв, прободен от късо копие..... Лицето и тялото на ездача са обърнати към зрителя. Обилна коса се спуска чак до шията. Поради голямата ерозия от лицето не личат никакви подробности. Конникът носи широк надиплен кафтан. Десният крак, който добре личи, е обут в мека обувка без ток и вмъкнат в стреме. С лявата ръка държи юздите. Ездачът седи върху седло с висок гръб. На гърба
си носи колчан..... Тракийските конници представят ловна сцена, в която лъвът се явява помощник на ездача, а не преследваният дивеч както в Мадарския релеф. Затова няма тракийски конник, в който да е изобразен убит лъв. Кафтанът, с който е облечен ездачът, меката обувка без ток, седлото с висок гръб и особено стремето отделят рязко единия вид конници от другия. Стремето, което се явява в Европа едва в края на 6 в. от н. е., показва недвусмислено, че релефът трябва да се датира след 6 в. Стилът на изработката сочи пак към същото време.... Мадарският конник е наистина също ловна сцена, в която обаче ездачът е представен като победител на най-мощното животно лъва, т. е. като триумфиращ. Най-близките успоредици на мадарската конна композиция са скалните релефи в Персия от времето на сасанидските царе Сапор I и др. и особено т. нар. сасанидски сребърни блюда с изображения на ловни сцени и простреляни лъвове..... И тъй общото, което свързва всички тези конни изображения с Мадарския конен релеф, е желанието да се представи чрез тях владетелят като победител. В някои римски монети се явява една разновидност. Вместо лъв пред краката на коня лежи паднал неприятел, чрез което се изтъква още по-ясно идеята за победа и триумф. Същата сцена е изобразена и върху щита на Тервел върху оловния му печат...... През християнската епоха конникът бил отъждествен със св. Георги, победителят на ламята в църковните легенди. Това се вижда от някогашния обичай на турското население да посещава редовно скалите под конника на Гергьовден, да принасят курбан и да прекарват там целия ден във веселби, обичай очевидно наследен от предишното християнско население. Кр. Миятев съобщава [29], че неотдавна в определен ден на годината идвали много туркини от селото Мадара в голямата пещера и там коленопреклонно отправяли молитви към някаква тайнствена божествена сила. Това се дължи вероятно на някакви религиозни традиции за култовото значение на Мадарските скали и тяхната пещера, преживели векове и десетилетия чак до наши дни, ако не са възникнали спонтанно в късни времена.”
Във връзка с описаните вярвания на местното население, може би трябва да цитираме и народни песни свързани с Коледа и Млада Бога:
Подуунал ми тих бел ветър из оздоле покрай море, та издуа медно гумно, на гумното златен стожер, на стожаро вит конопец, на конопец врана коня, на конята синьо седло, на седлото мъжко дете, на глава му зелен венец, зелен венец се от здравец да е здраво мъжко дете до година, до амина!
Едновременно с релефа, трябва да се разглежда и смисъла на текстовете издълбани край него и най-вече за кого са предназначени. Важно е също да се подчертае и какво вижда в него самото население – св.Георги победител на ламята, а също и свято място с божествена сила. В този смисъл релефът като цяло може да се интерпретира по различни начини: - Богът гръмовържец / св. Георги/ омаломощава силата на изгарящото лятно слънце - Героят или Богът побеждава злите сили /врагът, смъртта/, при което възтържествува божествената справедливост /възмездието/, което също би могло да се свърже и с възкръсване, ново раждане /Млада Бога/ - ако приемем лъвът тук в отрицателния му образ на злото и смъртта, а също и ако изобразява старост и немощ. - Ако приемем идеята за крилатия лъв /макар трудно доказуема/ , лъвът тук може да обозначава свято място, светиня, така нареченото „медно гумно”. В този случай Конникът може би не убива лъва. Възможно е изображението да се интерпретира като овладяване на светилище или божествени сили и приемане на царската власт, небесните /конникът/ и земните /лъвът/ сили се свързват за ново пораждане и обновление. Сирма Епон Източници:
„Словарь символов” Х.Е.Керлот http://www.symbolarium.ru Прабългарски епиграфски паметници В. Бешевлиев „Славите ли Млада Бога” Анчо Калоянов