Символизъм – лястовица и кукувица Каро Баройя / Caro Baroja / твърди: „Когато се опитват да ни убедят, че Марс е символ на Войната, а Херакъл – на Силата, ние можем напълно да опровергаем това твърдение. Всичко това е било вярно за риторите, за философите-идеалисти или за група по-малко или повече педантични гърци. За тези, които наистина вярват в древните богове и герои, Марс бил обективна реалност...Символизмът се ражда тогава, когато се израждат първобитните религии.”
Лястовица Лястовицата най-често се свързва с другия свят, като посредник между смъртта и живота и като вместилище на душата на починалия или владетеля. Понякога тя е символ на опасността и несигурността на живота. Тя може да символизира също и надеждата, бащиното наследство, идването на пролетта, слънчев изгрев, дружба, вярност / тъй като се връща в старото гнездо/, пътешествие. В Египет лястовицата е посветена на Изида като Велика Майка и на боговете на домашното огнище, тъй като вие гнездата си в домовете на хората. Символ е на бащиното наследство, защото преди да умре строи гнездо за малките си. В мита , Изида в образа на лястовица търси разсеченото на части тяло на Озирис. Лястовиците са представени като летящи над Реката на Живота „вечни северни звезди”. В древната митология лястовицата и гълъбът са посветени на Афродита, в древногръцките песнопения са посланници на пролетта, а тяхното чирикане се сравнява с варварските езици. Според Аристотел и Плиний лястовиците зимуват на юг , в скални места, без пера. По време на пролетните празненства в Гърция /”лястовичи песни”/, децата ходят от дом на дом, пеят подобно на лястовици и славят пролетта. Племето майа наричат най-източния остров в Карибско море „страната където се ражда слънцето”, а също така и „остров на лястовиците” в чест на „богинята с крака на лястовица „. На острова според испанските хронисти имало светилище и глинена статуя на богинята, в която влизал свещенника и прорицавал. Покровителка на острова била богинята на дъгата, жена на великия бог слънце. На острова също така имало и съоръжение за астрономични наблюдения. Светилищата на острова представлявали четириъгълно помещение с плосък покрив и един вход. Пещерата на предците се отъждествявала с пространството на раковината, следващо извивките на спирала, а също и с Млечния Път. В основата на религиозните представи на майа лежала идеята за реинкарнацията, постоянното прераждане на душите на умрелите. В славянската традиция пеенето на лястовиците се възприема като молитва, с която се слави Бога. В народната легенда, лястовиците се мъчели да облекчат мъките на Исус на разпятието – вадили гвоздеите и тръните от венеца, носили му вода. По южнославянските легенди, опашката на лястовицата е раздвоена, защото след потопа е спасила човека от кръвожадна змия , която отхапала част от опашката и. Друг мотив разказва, че тя спасила слънцето от поглъщащата го змия, като скрила дневното светило под крилото си и го отнесла високо в небесата. / Тук ако приемем, че слънцето е героят, който се бие със змията дракон, то лястовицата може би олицетворява духовете помощници на шамана, които му помагат да отблъсква злите духове, а също и шамански атрибути и амулети, част от войнското сняражение, които предпазват войните/. В българския фолклор лястовицата е невеста на слънцето или девойка омъжена за разбойник. Когато тя бягала я хванали за косичника и отскубнали кичур от него. Да я не съм той нема немица: кога майкя мене ситно плела, тогай майкя мене люто клела да не думам четири години ни на свекър, нито на свекръва, да не думам на милаго Марка. Леле Боже, леле мили Боже,
1
я ме твори пиле ластовица, да полетим от комин на комин, да погледам у Маркови двори как че оно Марку да угоди! Богу се е жалба нажалило, та а стори пиле ластовица. Рипна Марко Яна да докачи, оскуба ю коса от косичняк. В полските легенди лястовицата е наказана за кражбата на ножици и кълбо червена прежда от Божията Майка. На лястовицата се приписват функци на покровителка на дома и са всеизвестни забраните за разрушаване на лястовиче гнездо. Лястовицата и гнездото и използват в любовната магия. В Русия долитането на лястовиците се чества на различни дати Благовещение /25 март/, 40 мъченици /9 март/, св Егорий /23 април/ , пекат питки във форма на лястовица, готвят се за оран. Като видят лястовица си умиват лицето, за да не изгорят на слънцето, да са весели и будни. Украинците, белорусите и поляците вярват, че лястовиците зимуват във водата. В деня на Св.Симеон Столпник /1-14 ноември/, лястовиците се събират и се жалват на светията, че врабците са заели гнездата им, а децата ги разрушили. След това те се крият в кладенци, за да попаднат в митичния Ирий – рай или райското световно дърво. Според изследователите думата ирий се свързва с отвъдното, което се намира под земята или зад морето, и което може да се достигне по воден път. Също така Ирий трябва да се свързва с мястото , където живеят душите на мъртвите, които са пренесени там чрез птиците. През есента хората внимават да не изчерпят водата в кладенците, за да не пречат на лястовиците да достигнат до Ирий. По други поверия лястовиците зимуват в реки и езера под водата. През пролетта от там излитата само младите лястовици, на старите им опадат перата и се превръщат в жаби. В гатанките пеенето на лястовиците е представено като другоезична реч. Хърватите вярват, че лястовицата знае латински, в българските песни лястовицата е наречена „граматик”, сърбите казват за учените хора, че са пълни с книжни знания като лястовицата. В Китай съществува поверие, че лястовиците зимуват в морето във вътрешността на раковините. Носи семейно щастие, успех, и раждане на деца. С тяхното завръщане започват първите обряди за плодородие. Символизира отношенията между старши и младши братя. В Япония олицетворява привързаност към дома и майчински грижи, но и невярност. В средновековните бестиарии е отбелязано, че лястовицата дава зрение на малките пиленца със сока на тревата змийско мляко / Chelidonium majus или лястовича трева/, което се приема за символ на откриването на очите в Страшния съд. Лястовицата също олицетворява глада за духовна храна, кротката душа, готова за покаяние. Магическа сила обладава, намиращия се в стомаха на младите лястовици червен камък хелидон, който в Средните векове се използвал за лечение на епилепсия, вярвало се също, че прави невидим този, който го носи в устата си. Кукувица Кукувицата още наричат „птица която изговаря името си”. Една от най-загадъчните и митологизирани птици, вероятно поради различното и поведение – не строи гнезда, снася яйца в чужди гнезда, песента и е монотонна с повторения. На кукането се приписва пророческо значение, но и въздействие на здравето и богатството. Първото появяване на кукувица и кукането се свързва с излекуване и прогонване на паразити. Кукувицата олицетворява печал по мил покойник, в башкирски и якутски епоси – женско начало, при славяните – вдовство, в Гърция – брачен обет, в Япония – не споделена любов, пророчество. За якутите тя е шаманска птица, както и враната, която служи на обитаващия на западния небосклон баща и глава на шаманите. В шаманските текстове кукувицата е свързана със задната страна и света на предците, родовата планина. Кукувицата също се свързва с идеята за изобилие и богатство. В индийските представи Индра се превръща в кукувица, която символизира благополучие, охранява от зли хора и опасности, дарява дълголетие и потомство. В индийската поезия изпълнява ролята на славей.
2
В Европа се вярва, че в дъждовно време лети над изворите и пие водата на любовта. В немската митология се счита за птица на бога на гърма Донар /гръм/ или Тор. Според финландците кукувицата способства за плодородието с кукането си. В Австрия казват „Когато кука кукувица, идва време за любов”. В полските свадбени песни кукувицата символизира млада насила омъжена за старец девойка. В Шлезвиг-Голштейн кукувицата замества щъркела и носи деца. В Литва смятали, че в кукувица се превръща сестра, оплакваща братята си. В литовска песен към загиналия войн долитали три кукувици. Жена му, кацала при краката му, сестра му при главата му, майката до сърцето му. Жена му го оплаквала три седмици, сестра му – три години, майка му – до смъртта. Полската Живье или балтийската Зива, владетелка на вселената, можела да се превръща в кукувица. Царските скиптъри на финикийците са украсени с изображения на кукувица. С кукувица на скиптъра е украсена и Хера в Аргос. Зевс в облика на кукувица търсел взаимност от богинята. Кукувицата била изобразявана в доелинския период в Микена. Вероятно тя е първоначален символ на Хера. В белоруския и украинския фолклор в свадбените песни кукувицата олицетворява невестата, която е постигната от нещастие в брака, понякога е и вдовица. Мотивът на вдовицата превърната в кукувица, за да търси мъжа си е представен и в „Слове о полку Игореве”. Отсъствието на съпруга на кукувицата се обяснява по различен начи – потънал, самата тя го е убила, скрила го под мост, напуснал я още по време на всемирния потоп. Отсъствието на партньор свързва кукувицата с мъжки представители на враната, ястреба, петела и др. В някои руски райони се смята, че кукувицата няма мъж, а славеят – жена. Сред всички птици, на кукувицата най-често се приписва човешка природа, като превръщането в кукувица се осмисля като наказание за нарушение на семейно-родствени връзки. Също така в руските народни балади кукувицата е възпята като девойка разделена от любимия си. Разказват, че кукувицата била омъжена жена, но след несправедливо отправяне на мъжа и като войник, Бог я превърнал в птица, за да напомня на несправедливите хора, че по тяхна воля тя станала ни вдовица, нито омъжена. Смоленска балада разказва за девойка прогонена от родителите си, която тъгувайки прилита при родния си дом в облика на кукувица. Друго поверие разказва, че когато спре да кука, тя се превръща в ястреб, или от нейните яйца в чуждото гнездо се излюпват малки кани. Тодор Молов описва по следния начин един от вариантите на народни балади свързани с Болен Дойчин: „тя търси липсващия си брат и го открива да лежи ранен в гората/планината; след неуспешните й опити да излекува раните му той предчувства фаталния си край, и като иска да умре сам, я праща да му донесе вода (от извор, кладенец или река). 5 За да намери пътя на връщане (по съвет на брата) сестра му бележи дървета и камъни с кръвта му. Юнакът се моли да падне роса/дъжд, да измие следите, за да не може сестра му да го намери и той да умре (някъде епизодът е съкратен - без молба на брата). Молбата му се изпълнява сестрата го търси напразно или след молба до Бога се превръща в птица (кукувица 6) и продължава да го търси.” В митологията кукувицата представлява душа на починал или посредник между този и другия свят. В сватбена песен невестата сираче изпраща кукувицата за своите мъртви роднини, за да дойдат на този свят, да я благословят в новия и живот. В езически времена кукувицата и чавката се считали за пазителки на ключовете на Ирий. Кукувицата отлита последна и се грижи по пътя за уморените птици. Някъде се вярва, че тя също като лястовицата зимува под водата. В тибетската „Книга на птиците”, която съдържа религиозна лирика, кукувицата е тайна форма на бодхисатва Авалокитешвара /Любящи очи/, велик бодхисатва, въплащаващ състраданието на всички Буди и който се преражда в далай-лама. В Китай кукувицата се счита за птица на смъртта, носеща беда. В Япония е посредница между двата свята, съпровождаща душите на мъртвите. В японската поезия е символ на лятото, тъгата, самотата. ~~~ Тук ще се спрем за малко върху два елемента свързани със символизма на птиците, а именно – някои „птичи” елементи в облеклото и връзката на лястовицата и кукувицата с водата. Според Радослава Ганева напластяването на различни нива в облеклото на българката има древен балкански произход и сочи висок статут. Във фолклорното женско облекло има елемент, декоративно украсени ленти, който информаторите наричат „опашки”, които са подвижни и са прикрепени към гърба и създават впечатление, че „жените биле като че ли с крила”. Също така облеклото на младите жени се описва и определя от информаторите като: „да е наперено”, „да стои пернато”, „да стои разперен”, „на крило”, „запретнато на крило”, „с вдигнато крило” / за
3
обръщането на полите/. И още две описания на женската дреха. „Сукманът най-често е без ръкави, но на места се среща и сукман с къс или дълъг ръкав. Обикновено към отворите на ръкавите са прикрепени "опашки" - ивици от плата на сукмана, декоративни елементи, "останки" от ръкавите, загубили утилитарното си предназначение”. „Към сукмана е прието да се добавят тънки ленти наречени опашки, те са подвижни , най-често се поставят на гърба. Така от страни се подсилва впечатлението, че жената е все едно с крила. Птицата и перата й са често срещан елемент в украсата на женската носия, пазят от зли сили и са знак за плодородие. Забранено е омъжената жена да излиза от дома си без така наречените опашки.” Радослава Ганева още казва: „Ив.Маразов определя превръщането в птици / при това прелетни и отбелязващи природните цикли/ като характерно за женските преходни обреди и свързаните с тях митове. За автора е възможно те да кодират изобщо положението на съпругата, която винаги е „чужда” в рода на младоженеца....Интересно е употребата на думата крило при обозначаване на роднинските връзки. На сватбата роднините са наредени на момково крило – от дясно и момино – от ляво, има и кръстниково крило....Откроява се основното им предназначение /на опашките/ – знак за омъжена жена”. В Софийско използват израза „мома под перо”, за мома готова за женене.
Странджанска женска носия. На гърба на сукмана има две бродирани опашки / пералки/
В книгата си „Маска и було”, Георг Краев прави специално описание на символните значения на лястовицата и кукувицата. Спира се на различни варианти на песни, в които се съдържа народно поверие за опашката на лястовицата. Имало обичай невестата три години да говее , да не говори на свекъра и свекърва си. Една невеста била много срамежлива и говяла девет години. Почнали насила да я карат да продума. Решили че е няма и сгодили момчето за друго момиче. Довели другата и на вечерята невестата най-после продумала: Проклета да е тази дружка която се срамува като мене и литнала през комина, а свекър я хванал за гайтаните и ги скъсал.
Невестинска носия от Дупнишко. Втората половина на ХІХ в. /гръб/ (НЕМ)
В гръцката митология се разказва следното. Терей тракийски цар бил женен за Прокна, но зака-чал балдъзата си Филомела, и за да си мълчи и отрязъл езика и тя станала няма. Тя сед-
4
нала на стана и изтъкала на него писмо до сестра си Прокна и и разказала всичко. Прокна убила сина си Итис от Терей, сготвила го и нахранила Терей с него.. Двете сестри побягнали, боговете ги превърнали в птици : Прокна в славей, Филомела в лястовица, а Терей в сокол. Според Георг Краев мълчанието на невестата има връзка с плодовитостта, а в стари времена, ако жената не роди до три години, бракът можело да се разтрогне. Българите наричат още лястовицата „граматик”. В гръцкия мит Филомела, която после се превръща в лястовица, пише или изтъкава символи, вероятно тайно жреческо писмо. Това може да ни наведе на мисълта за определени неординарни способности на невестата-лястовица, които могат да се изпълняват само в пост. В българската песен „Слънчева женитба” женихът е Слънцето, а в него бихме могли да припознаем Бог, а в лястовица се превръща не говялата девет години , а втората невяста. И като медиатор и като слънчева невяста, лястовицата би могла да бъде и жрица на определен култ. Слънчу се жалба нажали, че е Грозданка немица, та се за друга загоди да не е нема-немица! Зело е Дена-Деница, Грозданка ще е кумица, Грозданка ще ги венчава, на Слънце сестра да стане. Дигнали сватба голяма. Грозданка булка пребули само се було запали! Булка под було продума: - Грозданке, млада кумице, ако си нема-немица, та слепа ли си слепица, че ми булото запали?! Грозданка се е засмяла и на Деница продума: - Аз не ти було запалих и не съм нема-немица, нито съм слепа-слепица! Мене ми майка поръча девет съм годин сукала, девет годин да говея на свекър и на свекърва! Сега й девета година, сега ще и да продумам! Като я Слънце зачуло и стара майка Слънчова, оставили са Деница, а са венчали Грозданка. Остана Дена-Деница, остана под венчилото и се на Бога помоли: - Боже ле, вишни Господи, стори ме, Боже престори на каква-годе гадинка! Стори я Господ, престори на ластовиче пиленце. Тя фръкна да си изфръкне из слънчевите дворове. Като видело Слънцето това ми пиле хубаво, спусна се та му отряза пленици от косичника, та да се знае, приказва, че това ми е пиленце
5
от Слънчевата невеста, що си я Слънце напусна, напусна от венчилото. Основен мотив във вярванията за кукувицата е вещарството. В българска народна песен кукувицата предупреждава майките да не пращат много рано сутрин дъщерите си за вода, на извори и кладенци, защото ще ги отвлекат вили и самодиви. Там завари до три юди, до три юди самодиви. Едната й китка дава, другата й венец туря, третата й песен пее: - Добре дошла, лепа Доне, наша мила посестримо! Чекала я стара макя, чекала я да се върне нема Дона да си дойде. Пошла макя да я дири на кладенци, на извори. Не нашла е млада Дона, най е нашла нейно ведро, нейно ведро, нейна чаша, нейна крива кобилица: ведрото й гъбясало, чашата й вреж пуснала, кобилица напъпила, напъпила, лист листила, лист листила, цвет цветила. В песента ведрото се сравнява с чашата. В българската обрядност момата дава на избраника си да и „напие водата” в случая от символичната чаша, от която по късно наистина ще пият гостите на сватбата. В случая Дона вместо да срещне желания момък, среща вилите, които я отвличат и в духовен смисъл става тяхна посестрима. Няколко български обряда са свързани с реката и водоизточниците – Пеперуда, Мара лишанка, Герман. Мара лишанка представлява кукла изготвена от три чехъла взети от млади невести / чехлите са част от годежния подарък за годеницата/. Куклата е облечена като невеста с було. Между момите протича театрален диалог, който може да се определи като годежари, които искат мома за невеста. Обикалят селото и нивите и стигат до реката, където окъпват куклата, като потапят чехлите във водата. Всички моми умиват лицата си. Целият сюжет представя символичен сватбен ритуал. Възможно е в този обичай да се разиграва митологично и историческо събитие. Булото и чехлите могат да се представят като годежен дар, а край реката се разиграва обредна благословия на местния воден дух или представяното и на него. В описана от Анчо Калоянов сватба от Аспарухово, разбулването на булката от девера става край реката: „ До неделя булката не говори с никого. В неделя деверът взема три пръчици от ябълково дърво, булката взема котлите, заложницата носи меденик, който булката е месила сутринта преди изгрев слънце, и с две зълви отиват на реката. Носи и орехи. До реката зълвите пеят “Радо льо, разсипнице ле”. На реката напълват бакъра. Ако реката е заледена, разчупват леда. Деверът и булката се хващат за малките пръсти и три пъти обикалят котела, като го “поритват”. На третия път двамата едновременно го бръщат с крак с дъното нагоре. Деверът сяда на котела срещу слънце, булката се навежда, а той на трите ябълкови пръчки почва да навива булото от носа нагоре, открива лицето и и казва: “Да си проста!” - това означава, че може да говори вече. Булката напълва котлите и всички отиват у зетя, като пеят песни по пътя.” Според Георг Краев в обичая Водици измиването и изкъпването във водата е ...”възвръщане, е готовност на земята за ново оплождане, за нова родитба”.
6
В някои области на 12 май, на св.Герман се извършва обряд за дъжд. Отново се прави кукла, с подчертан мъжки пол и в различните места носи различно име – Гечо, Герги, Калоян, Скалоян, Кабаиван, Драганчо, Джерман. Тази кукла се изготвя от момичетата, които са участвали в обряда Пеперуда. Куклата представя покойник, тъй като е с кръстени ръце и свещичка. След обичайната обиколка погребват куклата край реката и след това в селото се приготвя поминална трапе-за. Вярва се, че Герман е умрял от суша. Затова, когато се молят за дъжд го погребват, а когато искат обилни порои да спрат, го изравят. Този обичай напомня за обичая при някои народи, да възприемат мощите на загинали от мълния за свети и да ги използват при обряди за викане на дъжд. Може да се предположи, че подобен ритуал с обратна цел – пороите да спрат също е съ-ществувал. Изброените ритуали си приличат и включват символично ритуално разиграване на свадба или смърт с помощта на кукла. Голяма част от тях завършват край река и са част от пролетния комплекс обичаи, основно свързани с пожелание и молитва за дъжд. В различните области еднотипни ритуали са привързани към различни християнски празници. Както вече видяхме птиците са свързани със света на мъртвите, а някои от тях стигат до отвъдното през водоизточниците – кладенци, реки, езера. Не само в песните невестата може да се превърне в лястовица, но и самото облекло на българката, когато се момее и когато става невеста сякаш изобразява птица – косатник като украшение на главата, често и перо, а също и „опашки” на гърба. В ритуалите сватбата винаги е свързана с молитвата за дъжд и завършва край река. Което ни напомня, че в митологията присъства и образът на Змея, който е запушил изворите, настъпила е суша и Героят трябва да го убие, за да спре сушата и да настъпи нов плодороден период. За успешния край и възраждане на природата често е необходима и жертва. Този епизод бива винаги увенчан със сватба-договор между природните сили, между подземните и небесните води, между Героя и жрицата на подземните води, защото в природата всичко е взаимосвързано. Но да спрем вниманието си и върху една птичка от семейство врабчови – стърчиопашката. Тя е добър летец и живее в близост до водни басейни. Когато живее в по-прохладни райони мигрира през зимата на юг. В някои диалекти на украинския и в полския езици тя се нарича „плиска”. В полския език старата дума „pleso” означава езеро или място край езеро. В лезгинския език думата „пли” означава воден дух , който може да навреди. В този смисъл Плиска може да означава самата птичка, място край водоизточник, където обитава воден дух, който се почита или име на жена, дъщеря на водния дух, защо не и жрица. Жрицата, която се превръща в птичка, знае птичия език и осигурява връзката с предците, живеещи на оня свят, стигаща до него през кладенец. Онази жрица, чийто ритуали и одежди с непрекъснато благовеене следва и носи българката. Сирма Епон Източници:
„Словарь символов” Х.Е.Керлот http://www.symbolarium.ru „Семиотичен анализ на народна носия” „Български народни носии” - http://www.omda.bg Женски странджански костюм - http://www.balkanfolk.eu „Мене ме мамо змей залюби.Митически наридни песни” - http://liternet.bg „Маска и було” Георг Краев „Знаци на българското традиционно облекло” Радослава Ганева
7
8