31. януари, 2014 г. – 120 години от рождението на Цар Борис III
Управление
3 октомври 1918 г. - 28 август 1943 г.
Коронация
3 октомври 1918 г.
Пълно име
Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски
1
Роден
30 януари 1894 г. София, България
Починал
28 август 1943 г. София, България
Погребан в
Рилския манастир
Предшественик
Фердинанд I
Наследник
Симеон II Семейство
Брак
Йоанна Савойска
Династия
Сакскобургготски
Баща
Фердинанд I
Майка
Мария Луиза
Борѝс III Обединител[1][2][3][4][5] (официално: Негово Величество Борис III Цар на Българите) е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война. [5]
2
Съдържание
o
•
•
[скриване] • 1 Биография 1.1 Втора световна война o 1.2 Смърт • 2 Наследство • 3 Семейство 4 Награди и отличия • 5 Генеалогия • 6 Бележки 7 Външни препратки
3
•
8 Допълнителна литература
Биография[редактиране | edit source] Роден е на 31 януари (18 януари стар стил) 1894 г.[5] в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918) година. Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, царят инициира фактическото извършване на контрапреврат през януари 1935 г., като възстановява действието на Търновската конституция, но не и забранените след преврата политически партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.
Вензелът на Цар Борис III
4
5
Цар Борис III съдейства с посредническа роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западните сили се съгласяват Германия да получи населената с етнически немци Судетска област (Судетенланд) от Чехословакия в замяна на „вечен мир“. Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания. Втора световна война[редактиране | edit source] След началото на Втората световна война Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на
6
несправедливия Ньойския мирен договор. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт, като обаче ловко използват пакта Рибентроп-Молотов, за да получат одобрението на СССР за това. През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Цар Борис III е наричан Цар Обединител. През 1943 г. след натиск от страна на Германия българските власти се съгласяват да депортират евреите от новите територии, както и част от евреите от старите територии на страната. Първоначално българското правителство, контролирано от Борис, използва швейцарски дипломатически канали, за да избегне исканите от нацистите депортации с влакове за Полша, сондирайки Великобритания за евентуални депортации с кораби в контролираната от нея Палестина. Това предложение е отклонено от Антъни Идън, външен министър на Великобритания. След провала на този дипломатически опит първата част от нацисткия план за депортации е осъществена със съдействието на българската администрация, но втората се осуетява поради активното противодействие от страна на група народни представители, водени от под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, ръководството на Българската православна църква, видни интелектуалци, опозиционери и др. Борис умело използва този
7
протест, за да отклони германския натиск, който след разгрома при Сталинград постепенно отслабва. Смърт[редактиране | edit source]
Основна статия: Смъртта на Борис III Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:20 следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Официалното лекарско заключение е инфаркт. [5] Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби[6], но доказателства за това така и не са намерени. След петдневно поклонение[5] в катедралата „Св. Александър Невски“ [1], на 5 септември траурното шествие [2] достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква [3].
8
9
Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II.
10
Цар БОРИС III Син на втория български княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. На 1 година е покръстен в православие. Кръстник му става руският император. Този дипломатически ход на княз Фердинанд възстановява отношенията с Русия, която до тогава третира българския цар като узурпатор. Възкачва се на престола на 24-годишна възраст след абдикацията на баща си през 1918 г. Поема държавата в рискована и нестабилна ситуация – тежки репарации, наложени от Ньойския договор, териториални, човешки и стопански загуби в следствие на последните две войни и агресивна антимонархическа опозиция в лицето на комунисти и земеделци. Година след възкачването му на трона, на власт идва правителството на Стамболийски. Буржоазните партии и офицерският корпус са преследвани а монархът е под постоянна заплаха. През 1923 г. е извършен военен преврат, Стамболийски е убит. През 1925 г. комунистите правят 2 последователни опита за убийство на царя – единият при прохода Арабаконак, а другият няколко дни по-късно при атентатът в столичната катедрала Св. Неделя. През 1934 г. нов военен преврат на кръга Звено забранява политическите партии и отрежда на царя марионетна роля. В рамките на една година обаче, цар Борис постепенно печели влияние и през 1935г. на практика овладява властта. Следващите години често са определяни като „личен режим на Цар Борис III”. Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голя икономически възход на Българя в цялата и нова история. През 1930 г. Цар Борис се жени за Принцеса Йоанна Савойска – дъщеря на италианския Крал Виктор-Емануил. След католическата церемония в Асизи, следва православна в София. Кумува Бенито Мусолини. От брака им се раждат 2 деца: Княгина Мария – Луиза (1933) Княз Симеон Търновски (1937) – по късно Цар Симеон II. При избухването на Втората световна война, България е поставена под силен натиск. Умението на цар Борис III да лавира между великите
11
сили е причина за минималните жертви, които страната дава. Силна икономическа свързаност с Германия и щедрите предложения от страна на Хитлер за възстановяване на отнетите български територии (национална травма на българите от Берлинския конгрес и Ньойския договор) от една страна и военната заплаха от друга, принуждават Борис III да се присъедини към Тристранния пакт през 1941 г.и да обяви „символична война” на Англия и САЩ. България си връща Южна Добруджа и Македония, а в Беломорието и Източна Югославия изпраща окупационен корпус, който поема властта от германските войски. Макар и за малък период от време е осъществен българският национален блян от Санстефанска България. За това Борис III е наречен от българския народ „Цар Обединител” Въпреки че нито един български войник не участва в сражение срещу силите на Антантата, през 1943-1944 София е подложена на жестоки бомбардировки, при които града понася тежки разрушения, загиват над 3000 души предимно цивилно население. Натискът от страна на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт се засилва. Борис III категорично отказва. Друга негова заслуга, е че подпомогнат от силния обществен натиск, намира начин да не позволи депортирането на 50 000 български еврей в лагерите на смъртта. Не успява да спаси 13 000 евреи от Беломорието, които не се намират под негова юрисдикция. През август 1943 г. няколко дни след изключително тежка и враждебна среща с Хитлер, Цар Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност. Причината за смъртта му не е изяснена и е обект на множество интерпретации (Хитлер, Сталин, САЩ). Погребението на Монарха е грандиозно – той е много популярен сред всички слоеве на населението. Погребан е в Рилския манастир. Гробът му се превръща в обект на поклонение. След съветската окупация и комунистическия преврат на 09.09.1944 г., тялото му е изровено и тайно заровено в двора на двореца Врана. След демократичните промени, по спомени на участници в „акцията” мястото е разкопано. Намерено е само сърцето, което е било в стъкленица извън ковчега. През 1993 г. сърцето е погребано отново в гроба в Рилския манастир, който е възстановен в стария си вид.
12
. Царски дом: ЦАРИЦА ЙОАННА КНЯГИНЯ МАРИЯ ЛУИЗА КНЯЗ СИМЕОН ТЪРНОВСКИ – ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ . Военна свита: Генерал Алекси Стоянов Стоянов – генерал от военната свита Ген. Георги Стоянов Тодоров – генерал-адютант (1917-1918) Ген. Стефан Цанев Цанев – генерал-адютант (1935-1940) Ген. Константин Лукаш – флигел-адютант (1932-1934) Генерал Рафаил Жечев – флигел-адютант Полк. Узунов – флигел адютант Полк. Първан Драганов Драганов – във военната свита (1920-1932) Генерал Йордан Тодоров Пеев – ф-а (1934) Генерал Иван Петров Вариклечков – ф-а и началник на военната канцелария на Двореца (1936) Ротмистър Стаматов – от свитата (1925) Полк. Христо Димов Калфов – адютант Полк. Христо Бърдаров – а-т (1927-1943) кап. Ганчев – адютант кап.II р. Коста Скутунов – адютант поручик Сирко Станчев Петков – адютант . Гражданска свита: Генерал Никола Ганчев Куртоклиев - Маршал на двора (1918-1934) Д-р Георги Ханджиев – маршал на двора, съветник (-1944) Д-р Петър Костов – началник на маршалството (-1944) Павел Груев – началник на дв. канцелария, тайния кабинет и канцлер на българските ордени (-1944) Страшимир Д. Добрович – съветник (1918-1943) Владимир Драндар – началник на дворцовата канцелария (1930-1943) Иван Ватев Ватев – Интендант на цивилната листа (-1935)
13
Йордан Радев – Интендант на цивилната листа (1919) Майор Куюмджиев – комендант на Двореца и зам.маршал наДвора (1919-) д-р Михов - началник на канцеларията на Н.В. (1928) Майор Златев – комендант на Двореца (30-те г.) Антон Разсуканов – личен секретар (1921-1935), шеф на интендантството (1935-) Светослав Помянов – началник на дворцовата канцелария (1942) оз Майор Димитър Генчев – интендант на Дворците (1920-1938) Георги Кьосеиванов – началник на дворцовата канцелария (1934-1935) Станислав Балан – секретар (-1943) Иван Багрянов-свита проф. Иван Буреш – главен директор на всички Царски природонаучни институти и Дворцовата библиотека Стефан Стефанов – таен съветник (1918-1920) Адв. Сава Иванчев – юридически съветник Константин Георгиев Панов – началник на канцеларията на Н.В. (1937) Н. Митов – секретар на Интендантството на цивилната листа (1919) Арх. Йордан Севов – съветник Любомир Лулчев – съветник Делчо Илчев – Уредник на царския музей по естествени науки Д-р Иван Карамихайлов – придворен лекар Д-р Даскалов – дворцов лекар (1943) Д-р Александров – дворцов лекар (1943) Аларикус Делмард – директор на Царските ботанически градини (1922) . Други: Драган Велев – главен готвач на двореца Божидар Карастоянов – придворен фотограф Борис Коюмджиев (В. Търново) – придворен бижутер М. Курц – придворен фотограф Петър Котев – главен ловджия на двореца (-1925) Свилен – камердинер Кирил – личен прислужник Георги Шиваров – управител на парка Евксиноград (1912-1935)
14
В. Зибенхюнер – управител на парка Евксиноград (1935-) Илия Хранков – 20г. управител на избата Евксиноград Леонид Борисович Лукианов – управител на избата Евксиноград (19201943) . Командири на Лейбгвардейския на Н.В. Конен полк Подполковник Любомир Босилков 1918 1920 Подполковник Александър Марков 1920 1921 Полковник Никола Станимиров 1921 1923 Полковник Константин Златанов 1923 1928 Полковник Никола Халачев 1928 1930 Полковник Малчо Малчев 1930 1934 Полковник Костантин Марков 1934 1935 Подполковник Матей Златоустов 1935 1936 Полковник Тодор Антонов 1938 ***
70 години от смъртта на цар Борис ІІІ: Парадоксите на историята
От Петя Владимирова
Каква би била съдбата на България, ако при жив цар Червената армия беше застанала на Дунава и при жив 15
държавен глава на невоювала държава бяха вземани решенията в Ялта от Сталин, Рузвелт и Чърчил ? Каква би била съдбата на самия цар, ако беше останал жив ? Дали т.нар. народен съд щеше да го разстреля ? И дали великите сили щяха да замълчат ? Дали Георги Димитров нямаше да прояви съвест, след като е знаел, че царят се е застъпил за тримата подсъдими българи в Лайпцигския процес, на първо място за него като най-личния и най-застрашен коминтерновец ? Този премълчаван десетилетия факт е документиран в спомените на секретаря в българската легация в Берлин по онова време Димитър Шишманов. Цар Борис ІІІ отлага планираното посещение в Германия в началото на 1933 в знак на протест заради арестуването на Димитров, Попов и Танев за поръчителство на палежа на Райхстага. Българите са оправдани от съда заради сериозните алибита, които представили, а съдията по-късно се самоубива. Когато Димитров след процеса минава през българската легация, Шишманов го информирал "Негово величество се е застъпил за вас, знаете ли" , а Димитров кимнал утвърдително - че знае. Жестът на Борис ІІІ е израз на царската представа какво значи понятието "Цар на българите" (каквато е официалната титла на българския държавен глава) и какво значи престиж на царството, а не симпатия към комунизма - една държава има достойнство и заслужава внимание, когато защитава своите граждани., дори когато са коминтерновци (и особено тогава). Да, царската представа за "нещата" е различна от нашата ! Дали онези български болшевики, които взривиха църквата "Света неделя" през 1925 г. с цел да убият царя и правителството за да създадат "условия за революция" по указание на коминтерна, щяха да си спомнят, че онези от тях, които отърваха смъртната присъда и бяха осъдени на по 20 години затвор, бяха амнистирани само 5 години по-късно (по повод женитбата на царя), по настоятелното искане
16
именно на двореца с цел гражданско помирение в държавата ? И че тази амнистия е прокарана много трудно, с риск от бламиране на царя в парламента ? (Те, излезлите от затвора, впрочем заминават за Москва и онези от тях, които оцеляват от сталинските чистки, се завръщат по-късно като парашутисти и подводничари отново да създават условия за революция ...) Не, не зная каква би била съдбата на цар Борис ІІІ, ако не беше починал внезапно на 28 август 1943. В едно само съм убедена след всичко прочетено от историята: царят никога не би напуснал България, за да потърси лично спасение навън. И си мисля, че преждевременната му смърт спаси българските комунисти от позора, който щяха да си лепнат вповече, ако бяха разстреляли българския цар.
17