2.3.1949 г.: Американски бомбардировач В-50 обикаля Земята без кацане
Посрещането На 2 март 1949 г. американски бомбардировач Б-50А Lucky Lady II (Щастливата Леди) с командир капитан Джеймс Галахър обикаля за 94:01 часа Земята без да кацне. За това време той изминава 23 452 мили (37 742 км).Самолетът излита през нощта на 26 февруари от военновъздушната база "Корсуел" във Форт Уърт, Тексас, и взема курс на изток над Атлантическия океан. На борда си има екипаж от 14 души, включително двама втори пилоти (1-ви лейтенант Артур М. Нийл и капитан Джеймс Х. Морис) и двама щурмани. Полетът Самолетът лети на височина между 10 000 до 20 000 фута (3000 до 6100 м) и изпълнява околосветско пътешествие със средна скорост на полета от 249 мили в час (401 км/час). По маршрута си самолетът е дозареждан с гориво четири пъти от бомбардировачи КБ-29М Superfortresses, преработени във въздушни танкери за зареждане: среща над военновъздушна база на Азорските острови, над летище
Дахран в Саудитска Арабия, базата Кларк във Филипините и базата Хикам в Хавай. Това винаги става в светлата част на деня, тъй като в продължение на два часа двата самолета остават свързани с шланга за гориво, което изисква добра видимост, а процесът е извънредно изтощителен. Първото зареждане над Азорските острови става сутринта след излитането Късно същия ден „Леди” прелита покрай Гибралтар и през пустинята Сахара. На следващата сутрин е извършено второ дозареждане над Саудитска Арабия. Това става в условия на силна турбулентност, тъй като се пресича атмосферен фронт с гръмотевични бури. Процедурата преминава без инциденти, но в бордовия дневник е записано, че членове на екипажа показват видими признаци на умора. Третото зареждане преминава трудно. Отначало се поврежда барабанът с намотания шланг за прехвърляне на гориво от танкера и се налага ремонт на място. После танкерът КБ-29К на капитан Кларк при обратния полет се разбива в земята и целият екипаж загива. Този ден тайната около полета е заплашена от разкриване. С цел да се запази секретност, са издавани фиктивни полетни листове за „Лъки Леди ІІ” и обслужващите го танкери, но капитан Кларк е дал на диспечерите полетен лист извън възможностите на самолета. Лошото време следва самолета до Хаваите. Четвъртото зарежда също е съпроводено от механични проблеми и нарастваща умора на екипажа. Полетът обаче продължава успешно. Екипажът посреща четвъртия си изгрев над Ел Пасо, Тексас. А в 9:31 часа самолетът се приземява в „Корсуел” само две минути преди разчетното време. И тъй като е станало ясно, че мисията е успешна, полетът е разсекретен и са поканени фотографи. Екипажът е посрещнат от генерал-лейтенант Къртис ЛеМей, командир на стратегическото въздушно командване. Заедно с него са секретарят на ВВСминистерството У. Стюърт Симингтън, началник-щаба на ВВС генерал Хойт Вандерберг и генерал-майор Роджър Рейми. ЛеМей отново дефинира значението на мисията, че ВВС на САЩ разполагат със
способността да изпълняват бомбардировъчни мисии до всяко място в света, което „изисква атомна бомба”. Тогава той прогнозира, че идва времето за зареждане с гориво на тежки изтребители във въздуха. А Симингтън предрича, че зареждането във въздуха „ще превърне средни бомбардировачи в междуконтинентални”. Екипажът на самолета е удостоен от Националната асоциация за аеронавтика с годишния приз Mackay Trophy. Резултати от полета Рекордният полет на Lucky Lady II не е самоцелен. Земята е обиколена още 25 г. преди това от два двуплощника. Тогава дори са пролетяни 3000 мили в повече. „Дамата” не поставя и рекорд за време във въздуха: 20 години по-рано Fokker C2 с екипажа на майор Карл Спаатс се задържа във въздуха над Южна Калифорния без кацане повече от 150 часа. Lucky Lady II обаче прави демонстрация водена от висши държавни съображения. През юни 1948 г. Съветският съюз блокира сухопътен достъп до Берлин. Съюзническите самолети поемат снабдяването на града, като в 11-месечна хуманитарна акция изпълняват 278 228 полета и превозват 2 326 406 тона храни, провизии и други товари. (Част от цената са загинали 70 съюзнически летци.) Стюърт Симингтън и генералите Ванденберг и ЛеМей искат да докажат на света, че разстоянието и географските бариери вече не са преграда за авиацията. ЛеМей е поел командването на стратегическите въздушни сили през октомври 1948 г. и веднага се е заел да ги реорганизира. Целта му е да демонстрира възможностите им с цел да сдържа съветското ръководство от силови акции, както и да спечели подкрепата на уморената от войната американска общественост за разходи по мирновременните въздушни сили. Те считат, че една обиколка на Земята ще е демонстрация за възможностите на американската въздушна мощ. Само няколко месеца преди ЛеМей да поеме командването на стратегическите сили, са изпратени три самолета Б-29 в околосветски полет, но не е постигнат очакваният успех. Един от самолетите се разбива, а екипажът на І-ви лейтенант Артър М. Нийл завършва обиколката от 32 000 км. за 103:50 часа от и до
военновъздушна база в Аризона, но вече пътнически самолет го е направил побързо. В строга тайна са подготвени четиримоторни бомбардировачи Б-50 (Б-29 с малко увеличени размери) за рекордния полет – монтиране на допълнителни резервоари, сваляне на излишното оборудване, монтиране на допълнителни апаратури... Ден преди старта на капитан Галахър, на 25 февруари със същата мисия излита от Форт Уърт (Тексас) и друг Б-50, но поради появил се огън в един от двигателите полетът е прекратен и самолетът каца принудително на Азорските острови. Така всъщност дублиращият самолет става основен и изпълнява възложената мисия. С цел затвърждаване на ефекта от успеха, в края на 1949 г. ЛеМей стартира поредица от непрекъснати демонстрационни полети от Тексас до Хавай и обратно. По време на тях един B-50 дори изпусна бомба в пристанище на 7 декември, годишнината от японското нападение над Пърл Харбър. Рекордът на Лейди II е подобрен чак след 8 години. Тогава през януари 1957 г. в рамките на мисия Lucky Lady III общо 3 бомбардировача Б-52 излитат от авиобаза в Калифорния, обикалят света и кацат обратно, като прелитат 39 147 км. само за 45:19 часа (средна скорост 863 км/час) също с помощта на въздушно дозареждане с гориво от новите танкери KC-97 Stratotankers. Така полетното време е намалено с повече от половината. С тези полети ВВС на САЩ демонстрират, че за техните самолети няма недостъпна точка по Земното кълбо. Това на свой ред налага на ръководството на СССР да вземе съответните мерки. А това само засилва надпреварата във въоръжаването. Съдбата на Lucky Lady II Не дълго след рекордния полет „Щастливата Дама” е сполетяна от нещастие: при инцидент тя е унищожена. Спасено е обаче тялото, което е излагано по време на турнета. Накрая то става експонат в открит Музей на славата в Чино, Калифорния. /Материалът е подготвен от Ганчо Каменарски/