ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА ...
Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Обикновено Задушниците са 4 в църковния календар, винаги в събота — деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.) На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
Черешова задушница Задушница в събота, преди празника Петдесетница, се нарича „черешова”, поради факта, че обикновено се донасят за помен новоузрелите череши. Споменават починалите, понеже в християнската религия изкуплението се простира над живи и умрели, със силата на Светия Дух.
1
Вселенска Задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова", по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии. След тях, в църквите и на гробовете на починалите православни християни, се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят". Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с Вода и Червено вино, запалват Свещ и раздават Житото, Хляба и първите Череши, които са дали името на тази панихида.
Съботният ден, пред Петдесетница, е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен 2
ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на Рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа. На Задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида. Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят Свещи и Кандила, поставят Цветя, преливат гробовете с Вино, кадят над тях с Тамян, носят Жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват Хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: „Бог да прости”. Задушницата се нарича в България "Черешова", защото това е найпопулярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
3
В събота, преди Петдесетница, църквата извършва заупокойна панахида за душите на умрелите. Този ден народът нарича Черешова задушница, но също така Спасовска задушница, Русалско или Спасовско одуше. В църквата християните измолват прошка за душите на техните починали близки. Характерно и различно от другите задушници е, че на тази жените подобно на Великден отново боядисват червени яйца. (На места това се случва още на Спасовден) и в подавката има череши, освен характерното варено жито и хляб - украсен с кръст или начертан с нещо остро. Рано сутрин след изгрев слънце или следобед преди залез, носят раздавката на гробищата. Преди да тръгнат хората оставят прозорците отворени, че да не остане някоя душа в къщата. През целия път до гробищата мълчат за да не я смутят. Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян за да избяга дявола, прелива се с вино или вода, пали се свещичка. Нашите предци нарекли тази задушница Черешова, защото първото опитване на черешите става след като първи "опитат" от черешите покойниците.
4
На следващия ден е Петдесетница - петдесети ден от Великден и църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Смята се за деня, в който е създадена Христовата църква.
5