28.3.1910 г.: Излита първият хидроплан в света Публикувано: 28 март 2014, 07:12 | Обновено: 28 март 2014, 07:12
Първият хидроплан в света Le Canard (Патица) На 28 март 1910 г. край езерото Етан де Бери край Марсилия излита първият хидроплан в света Le Canard (Патица), създаден от френския инженер Анри Фабр (Henri Fabre).Фабр е роден във видно семейство на корабособственици. Отначало учи в йезуитския колеж на Марсилия, където се отдава на природни науки. Завършва и Висше училище в Марсилия. Фабр не само никога не е пилотирал самолет, но и изобщо не е летял. Но той е обсебен до такава степен от идеята да използва водата за площадка за излитане, че за реализиране на идеята влага 100 000 франка, наследство от баща си. Той си прави работилница край езерото Бери. От 1905 г. Фабр в продължение на 4 г. извършва множество аерохидродинамични експерименти, като изучава обтичането във вода на повърхности и поплавъци. Построява няколко малки моторни лодки, за да установи коя форма на дъното е най-подходяща за глисиране по водата с висока скорост. През 1905 и 1906 г. Г. Воазен и Луи Блерио правят безрезултатни опити хидропланите им да излетят от река Сена. Става така, че те случайно се запознават с Фабр и му подаряват цялото си оборудване от неуспешното начинание. През 1909 г. Фабр построявя първия си хидроплан, но при серията изпитания в залива Fos Martigues до Марсилия, той не успява да излети. На втория си самолет с поплавъци и с бутален двигател „Гном” с мощност 37 кВт Фабр изпълнява на 28 март четири полета, като един от тях и с далечина 600 м. Проблем му е както слабият двигател, така и конструктивната схема „патица”, не осигуряваща аеродинамична центровка и стабилен полет. За полета си Фабр пише: "С ръка на ръчката на газта аз започнах да ускорявам самолета. В един момент единият от двата големи задни поплавъци се отдели от водата.
Тогава върнах малко газта и самолетът отново се плъзна с трите поплавъка по водната повърхност. След това отново дадох пълна газ. В този момент двата задни поплавъка се отделиха едновременно от водата. Само единичният преден поплавък продължаваше да цепи водата. След малко и той се отдели. Вече във въздуха установих, че самолетът се държи много стабилно. Отново намалих оборотите на мотора и не след дълго предния поплавък докосна леко водата. Той цепеше повърхността на езерото като диамант, който реже стъкло." Всъщност самолетът му по-скоро наподобява хвърчило: отпред над лека конструкция от две греди една над друга са разположени две хоризонтални плоскости (върху горната има две вертикални), пилотът е зад тях, а в самия заден край на гредите се намира крилото и двигателят. Фабр се отказва от своята конструкция и се заема да модифицира биплана на Г. Вуазен в експериментален самолет-амфибия. Машината се явява на състезания в Монако, но слабият двигател не му позволява да се представи прилично. След това Фабр проектира и произвежда поплавъци за хидросамолети. За построяването на летището край Марсилия се води дискусия относно мястото. Успешният полет на Фабр накланя везните за терена край езерото Етан де Бери. Апаратът на Фабр сега е изложен там. Идеите на Фабр са доразвити от американеца Глен Къртис, чийто хидроплан излита през януари 1911 г. Конструкцията на неговия самолет е далеч по-близка до съвременните водосамолети. Затова дори и Анри Фабър признава, че самолетът на Къртис е "първият истински хидроплан". /По материали във френски и британски сайтове/