Професор Трендафил Митев: В България ни управляват професионално неподготвени хора, случайни личности 18 Септември 2014 | 06:11 | Информационна агенция "Фокус"
Проф. Трендафил Митев – професор по политология в УНСС и председател на Македонския научен институт в интервю за Агенция „Фокус”
Фокус: Професор Митев, според статистически данни, населението на България към момента е малко над 7 милиона души. Кои са основните фактори за намаляването на българското население? Проф. Трендафил Митев: Това е ахилесовата пета на българската държава, това е воденичният камък на българския народ с оглед на бъдещето. Причините са толкова много и толкова сложно преплетени, че трудно някой би могъл да ги подреди в една безспорна йерархическа последователност, така че да даде изчерпване на картината. Но все пак, на първо място е тоталната безсмислена деиндустриализация на държавата, вследствие на което българското общество се лиши от възможността да работи нормално. Липсата на работа, която да е високо интелектуална, работа, която да позволява професионалното развитие на личността в България, не мотивира младите хора да останат. В България има сезонна работа в туризма през летния период, има селскостопанска работа, която не е привлекателна. С други думи, липсата на поминък, на възможност за икономически просперитет на личността и нейното семейство, е една от най-основните причини, за да напускат отечеството си хората. Втората основна причина е, че дори и там, където се работи и има работа, са на лице изключително ниски доходи. Един млад туко-що завършил лекар започва със заплата между 450 и 500 лева, при положение, че е учил 7 години и трябва да изкара специализации след това. Ясно е, липсата на икономически стимули и за работещите хора е също така изключително важна причина младите хора, трудоспособното население, хората в детеродна възраст, да напускат отечеството си. На трето място, настъпи един безпрецедентен хаос в 1
бита на хората. На лице са вечните неуредици – няма детска градина за малките деца, няма достъп в добре работещите училища. Всичко това създава сътресение за младите хора и не позволява те комфортно да реализират своите родителски функции. На следващо място, изключително некомфортна е битовата среда, в която живее българинът – недобре поддържани пътища, които непрекъснато създават проблеми, танцуващи плочки под краката ни по тротоарите, замърсени околни пространства около блоковете, един битов хаос, който не създава никакъв комфорт за околната среда, в която живее населението. На следващо място, изключително важна роля, за да се тръгне към това да изоставиш отечеството си е появата на феномена престъпност, неконтролируем грабеж, рязкото активизиране на безотговорни фактори, главно от ромското население, които създават изключително много проблеми на хората главно в селата. Разбира се, голямата криза в областта на културата доведе до криза във възпитанието, поради което и самото родолюбиво възпитание влезе в дълбок колапс. Вече е на мода, в сила е и се разсъждава на базата на максимата „Отечеството ни е там, където ни е добре”. С други думи, в края на краищата родолюбието престава да е мотивиращ фактор в мисленето и поведението на българина. Важен фактор, за да се активизира миграционната политика в България е примамливата политика, съзнателно разработвана и провеждана, агресивно налагана от страна на високо развитите държави. Нашите деца, които се явяват на олимпиадите и заемат първите места, моментално получават всички стипендии и възможни улеснения, за да могат да отидат да учат в чуждите европейски университети на развитите държави, за да могат след това те да бъдат използвани като интелектуален потенциал на тези държави. Нашите партньори от ЕС ни устроиха една политика на изсмукване на сиво вещество. Най-добрите деца заминават, без намерение да се върнат обратно в страната ни. От безпрецедентно значение е политическият хаос т.нар. демокрация, която се разбира като едно общество на по-силния, на общество, в което няма морал и правила, в което политическите партии показват абсолютна безперспективност. Те не предлагат трайна алтернатива за решаването на всички тези проблеми, така че да създадат една сигурна и ясна перспектива. Семейното планиране също така води до 2
обстоятелството, че много хора решават да напуснат отечеството си. На последно място бих поставил липсата на онова, което може да се нарече стопиращ фактор. Факторът, който да вкара в края на краищата понякога по някакъв начин в ред българските обществени процеси. В миналото до 9 септември, когато държавата е изпадала в кризи, имахме силна армия. Армията е правила преврат, въвеждала е ред в държавата, сега липсва такъв стожер на държавността, който на практика да може да въведе порядък в българското обществено пространство. Проблемът е комплексен и са налице изключително много дълбоки, обхващащи всички сфери на живота причини, поради които този процес взе такива разрушителни мащаби за нашата нация. Никога България за четвърт век не е губила ¼ от своя етнически потенциал. Подобна демографска катастрофа ние сме имали само при османското завоевание на Балканите, когато сме загубили към 50% от етническия си потенциал. Лошото е, че този път всичко това се създаде от българските партии, от неподготвените български политици и от липсата на каквато и да била ясна визия как да се тръгне по демократичен път към едно по-добро бъдеще за нацията. Фокус:Според някои данни, ЕС поддържа населението си не с висока раждаемост, а с по-добро здравеопазване. В момента, наблюдавайки кризата в нашето здравеопазване, възможно ли е то да е една от основните причини за ниска раждаемост и съответно по-висока смъртност? Проф. Трендафил Митев: Лошото и недофинансирано здравеопазване без съмнение е една от причините за висока смъртност. Създава една несигурност относно възможността и необходимостта да се създават млади поколения. В България например има над 250 хиляди брачни двойки, които имат репродуктивни проблеми. Държавата обаче не поема ангажимента да осигури необходимите финансови средства и с помощта на новите ин витро методи да се подпомогнат тези млади семейства, които по биологични причини не могат да имат по естествен път своите деца. Системата на здравеопазването в България не е на равнището, за да може да се стимулира раждаемостта и да се поддържа висока степен
3
на оживяване на младите деца и продължаване на средната продължителност на човешкия живот. Фокус: Кои са най-мрачните прогнози за българското население в бъдеще? Проф. Трендафил Митев: При всички случаи на първо място със сигурност ще се увеличава тенденцията, в която ще се променят вътрешнодемографските съотношения. Фактът, че в средата на ромското население има една абсолютно неконтролируема раждаемост. Раждаемост от порядъка на 6-9 деца в семейството, където главното предназначение е да се получават социални помощи, означава, че една от тенденциите в българското общество е рязкото увеличаване контингента на ромското население и с промяната в съотношенията с останалите демографски компоненти на нашата нация. Втората тенденция е рязкото застаряване на населението в България, което означава, че в близкия четвърт век възрастните поколения просто ще изчезнат, с което ще намалее рязко общият контингент. Поради това е възможно някъде към средата на настоящото столетие да паднем до нивото на 5 милиона при едно крайно неблагоприятно съотношение 1/3, 1/3, 1/3 – българи християни с православно вероизповедание, българи мюсюлмани и разбира се, ромският контингент. Това е една груба сметка, която според мен не е невъзможна. Фокус: Вие лично, оптимист ли сте за демографската ситуация? Проф. Трендафил Митев: Как да бъда оптимист при така очертаните тенденции? Не съм оптимист за демографската ситуация, защото докато не се разбере, че демографският проблем, демографската катастрофа в България е най-важният проблем, с който трябва да се ангажира държавата и че по този въпрос трябва да се формира консенсусна политика, която да се реализира независимо от това коя политическа сила е начело на изпълнителната и законодателна власт. Ако това нещо не се осъзнае и демографската политика за преодоляване на демографската криза не стане водещ национален
4
приоритет, няма как да бъдеш оптимист и да очакваш, че нещо ще се случи от самосебе си и то ще бъде непременно положително. Фокус: Възможно ли е емигриралите българи да се върнат в родината си и как те биха спомогнали за преодоляване на демографския проблем и за подобряване на икономическата среда? Проф. Трендафил Митев: Голяма част от населението е загубено завинаги по простата причина, че то вече е родило своите деца там. Болшинството от тези деца вече не знаят български език или вече са двуезични. Тяхната родина вече не е България, така че пълно завръщане на емигриралия контингент е невъзможно. Би могло да се очаква завръщането на известна част от емигриралите при положение обаче, че в България се разгърне някакво чудо в областта на тотална модернизация на държавата, реиндустриализация, създаването на производства и направления, в които младият, интелигентният човек да има възможност да се реализира, тогава би могло да се реализира завръщане. Аз смятам обаче, че по-голяма част от тези хора няма да се завърнат. Разбира се, при пенсионирането на част от тези, които емигрираха би могло да се очаква, че получавайки една добра пенсия в Германия или САЩ част и от пенсионираните биха могли да се завърнат тук, за да си живеят с тяхната пенсия при българските цени. Това е въпрос на тотално преодоляване на всички онези фактори, които провокираха възникването на тази емигрантска вълна, а това не става много бързо и лесно. Фокус: Защо според Вас българските политици не успяват да открият решение за справяне с демографската криза? Проф. Трендафил Митев: Защото в България ни управляват професионално неподготвени хора, случайни личности. В нормалния свят не можеш да правораздаваш, ако не си завършил „Право”, не можеш да лекуваш, ако не си завършил „Медицина”, не можеш да управляваш войници, ако не си завършил Военно училище. Със законодателство у нас се занимават, с извинение, хора, които нямат нищо общо с цивилизацията. Хора, които не са подготвени и не знаят за какво става дума. Те пребивават в Народното събрание само за да 5
вдигат ръката. Когато политическата класа е на такова равнище, няма начин да се очаква и друго ниво на национално отговорно държавнотворно мислене, поради което България тъпче на едно място, падайки все по-надолу в своето развитие. Фокус: Възможно ли е да се подобри демографската криза, като се дават по-големи привилегии на българските малцинства в чужбина? Проф. Трендафил Митев: Ако става въпрос за българските малцинства в Украйна, Молдова или Македония, не знам дали вече те не са наясно, че условията при тях в някаква степен са дори по-добри от онова, което може да им предложи съвременна България. Следователно на този етап, поне изминалият четвърт век показа, че макар това да е един от демографските резервоари, не потече голяма демографска маса към България и в скоро време, докато България е в това състояние едва ли ще тръгнат много хора от там за насам. По този въпрос трябва все повече да се говори и дано някой да чуе. Все пак политическите сили са тези, които в условията на демокрация трябва да разработят една консенсусна програма, за да се тръгне към решаването въпрос по въпрос на този голям комплекс от фактори и причини, които пораждат демографската криза. Люба АЛЕКСИЕВА
6