25 години от Вторият Български полет в Космоса 30 май 2013 | 22:37 | pan.bg
Днес, с валидиране на пощенска марка, стартираха мероприятията за честването на четвърт-вековния юбилей от втория български космически полет: 07 - 17 юни 1988 г. Той бе осъществен от екипаж в състав: Командир, Анатолий Соловьов, Борд-инженер - Виктор Савиних и Космонавт-изследовател - Александър Александров. От Космодрум "Байконур" те стартират с кораба "Съюз ТМ - 5", а 10 дни покъсно се връщат на Земята с кораба "Съюз ТМ - 4".
Бригаден генерал, летец-космонавт Александър Александров – 25 години след полета
1
Валидирането на Пощенската марка
2
Сашо е възпитаник на ВНВВУ „Г. Бенковски”, гр. Долна Митрополия, випуск 1974 г.
Копривщица
3
Дмитрий Медведев и Александър Александров, Москва, 2011 г.
Скафандърът на Космонавт № 2, Музеят в гр. Омуртаг
4
Александър Панайотов Александров е вторият български космонавт, летял на Борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.
Александър Александров завършва специалност „Летец-инженер” през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва Аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР, Москва. Получава научна степен "кандидат на техническите науки" (сега доктор). През 1977 г. Александров e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. [1] Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, 5
включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен теле-мост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската Национална Телевизия. Военен летец „Първи клас”, „Заслужил летец”, „Летец-космонавт” на Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание Бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина“. „Герой на Съветския съюз”.
Националност
българин
Статус
Жив
Роден
1 декември 1951 Омуртаг, България
Друга
пилот
професия Звание
Бригаден генерал ВВС
Престой в
9 дни, 20 ч. и 10 минути
космоса Селекция
Група Интеркосмос 2(1978)
Мисии
Союз ТМ-5
6
Емблема на мисията
През 2011 г. българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров бяха наградени от руския президент, Дмитрий Медведев, с медали „За заслуги в усвояването на Космоса”.
Двама българи летяха в Космоса. България бе 6-тата страна в света, изпратила човек там. Освен СССР, тя е и Единствената държава от бившия Източен блок с 2-ма свои космонавти. Първият от тях – Георги Иванов, излита на 10 април 1979 г., със съветския космически кораб „Союз-33”. На неговия дубльор за този полет, Александър Александров, се налага да чака почти десетилетие, преди щастието да му се усмихне и той да поеме сред звездите на 7 юни 1988 г. със съветския кораб „Союз ТМ-5”. 7
Първият полет с български космонавт се нарежда в хрониката на найдраматичните космически рейдове. Трае по-малко от две денонощия. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с Орбиталната станция „Салют-6”, защото сближаването с нея протича на повисока скорост от предвидената. Налага се коригиране на скоростта, при което единият от двигателите на съветския космически кораб изключва. Скачването се оказва невъзможно. Аварията е толкова тежка, че поставя под въпрос живота на двамата астронавти – Георги Иванов и руския Командир на полета Николай Рукавишников.
За първи път в космическата си история СССР е изправен пред твърде критична ситуация. През април 2001 г. ръководителят от Земята на полета съветският летец-космонавт Алексей Елисеев пише в мемоарите си: Когато до мястото на скачването останаха едва 200 метра, един от двигателите на кораба „Союз” изключи. За първи път, и като че ли това беше единственият случай, стана особено тежка авария, която постави под въпрос завръщането на космонавтите на Земята. Скачването беше невъзможно и ние трябваше да решим как да спасим екипажа. Трудно е да ви разкажа с думи какво изпитвахме през онази нощ. Накрая взехме решение да се използват резервния двигател, малкия двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да започне движение към Земята. С невероятни усилия на техническата мисъл и човешката воля екипажът беше спасен. Анализирайки този сложен и извънреден полет, Държавната комисия 8
стигна до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети. А поведението на космонавтите беше преценено като мъжествено и единствено правилно. За първи път в историята на пилотираната космонавтика се осъществява „Балистично спускане” на космически кораб, при претоварване до 10 пъти по-високо от това на изкуствения спътник. Вторият полет на българин сред звездите, Александър Александров, не е белязан с подобен драматизъм. Българският изследовател извършва на Борда над 50 научни експеримента в продължение на 10-те си дни в Орбита.
ЕКИПАЖЪТ
9
ЕКИПАЖЪТ
НАПРЕД и НАГОРЕ, САШО !!!
11 юни 2008 г. Делегация от летци, покорили Космоса преди 20 години на борда на „Съюз ТМ5”, откри Авиационно-Космически Комплекс край гр. Омуртаг.
10
Тя беше водена от домакина, генерал-майор Александър Александров, придружен от ген.-лейтенант Владимир Александрович Шаталов. Той е бил ръководител на Центъра за подготовка на космонавти и от летците, с които Александров е бил в орбита – Командирът Анатолий Соловьов, Бординженерът Виктор Савиних и Борд-инженерът на Орбиталния комплекс Муса Манаров. Авиационно-космическият комплекс се намира на главен път „СофияВарна” и в него са изложени самолети и друга техника, които са били на въоръжение във ВВС на Българската армия преди години. Идеята е на Александър Александров и показва 3-те вида самолети, с които космонавтът е летял. МиГ 19, с който Александров е започнал кариерата си на пилот, бе първият самолет, поставен край Омуртаг преди години. До него вече се намира МиГ 21 БИС. На по-късен етап, до двете машини, ще се нареди и друг самолет – Су 22, който също е пилотиран от космонавта.
МиГ 21 БИС, борд 102
11
Важен елемент от „експозицията” е зенитно-ракетна установка М-11. Тя става известна на света на 1 май 1960 г., когато руските въоръжени сили свалят американския U 2
„Тройката” бойни самолети от ВВС, на които е летял САШО като кадрови „Летец-пилот”
12
МиГ 19, борд 941 (на заден фон) и МиГ 21 БИС,1 борд 102
13
МиГ 21 БИС,1 борд 102
Бъди Жив и Здрав, Генерале, и много Късмет !!! И Ти, и Георги Иванов !!! И дано БЪЛГАРИЯ намери място в Нова космическа програма със свой Космонавт № 3 !!!
14