СЛАВЕ-1

Email:

syanaki@abv.bg

Message: Nashiyat bashta Georgi Yanakiev Georgiev,kogato e letyal se e kazval

Simeonov Georgiev ima ogromna zasluga otnosno nashata aviyaciya-dal i e trima sinove piloti!!!!!Letyal e ot septemvri 1944 do 1952 god.Bil e na specialiciya v Polsha!Taka i ne priznavat che e bil pilot!Jurnalist na ime Ivan Dochev Ivanov e izlugal mayka ni da mu predostavi semeyniyat ni arhiv!!!!!!!! #1 Пуснато от Славейко(нерегистриран) на 13 юни 2010, 09:52 syanaki@abv.bg Името ми е Славейко Георгиев Янакиев.Първият си полет като обучаем крсант съм изпълнил на 04-04-1970год.Последният-1812-2008год.Летял съм четвърт век в Правителственият Отряд28.Кандидатствах за космонавт заедно с Георги Иванов.Беше направен филм за майка ни "Майка на соколи".Излъчван е няколко пъти по БНТ.Ние сме трима братя пилоти.И баща ни е бил пилот.Летял е на много типове самолети.Чучулига Синигер Щъркел и др.Журналист -Иван Дочев Иванов е взел бащиният ни архив -3 летателни книжки снимки и др.Видите ли във връзка с филма за майка ни.Но в него нищо не е упоменато за баща ни. Смятам , че това е във връзка кандидатстването ми за космонавт.Щях да имам по-добра легенда от Г.Иванов.Моля Ви, помогнете да си върнем семейната гордост ! Помогнете ни да си върнем татковите документи и снимки !

#2 Пуснато от Славейко(нерегистриран) на 14 юни 2010, 10:30 syanaki@abv.bg Допусната е грешка.Божидар Георгиев Янакиев е бил пилот във ВМС.Летял е на вертолет МИ-14.Като курсант във ВНВВУ е летял на самолети Л-29 ,УМИГ-15 и МИГ-17.Никога не е бил пилот в БГА.

1

Сега за брат ми, Боби. Същият този д-р Балуков му разсипа живота. Бобчо три пъти кандидатства, докато постъпи във ВНВВУ. Преди това служи като войник в Десантният батальон в Пловдив. Представял се е повече от добре, защото от там напусна като „сержант”. А пък въпросният д-р бе казал, че „трети брат в авиацията няма да пусне”. Въздействие, обаче му оказа една статия, написана от Цветан Цачев. Доколкото си спомням е бил щурман, но и познат с баща ни. Боби си завърши обучението в Долна напълно редовно, като „Летец-пилот”, 1983-та. Обаче, тука има една особеност. По това време Командващ Военноморският флот бе адмирал Васил Янакиев. Между другото, той е бил най-младият партизанин от отряда „Чавдар”. Та, той изиска брат ми да служи във Вертолетна авиобаза „Чайка”. Бобчо е завършил с отличие курс за инструктор на вертолет Ми 14 в Симферопол. Забележи - затворен град за външният свят. Обаче, всичките тези неща са му са се отразили и той получи диабет. Впоследствие какво ли не опитва: и коли прекарваше от Брюксел за някаква фирма, и работи като строител в Кипър. Най-накрая стана митничар в Калотина. Всичко му е дошло твърде много. Починал е от масиран инсулт. Може би от масивен. Точната терминология не я знам. Завършил съм техникум за автомобили, изучил съм и нещичко от авиацията. Но, ако ми останат време, здраве и сили, ще трябва да се заема с медицината. Шегувам се.

05.04.2011г. Боби, отлагам пътуването за утре - сряда. А сега по нова тема. Майка ми е родена в с. Калиманица - селото и на Радичков. Били са братовчеди. И ако успееш да откриеш и, разбира се, и прочетеш книгата му „СПОМЕНИ за КОНЕ”. Там ще откриеш персонажи от моя род. Мъдрецът на селото, чичо Гаврил, е дядо ми. На него е кръстен брат ми. Глухонямото момиче, Олга с жабчето в ръце, е майчина ми сестра. А сега ще ти опиша и една интересна случка с писателя, като дете. Ял си той филийка хляб, намазана с малко олио, сол и пипер. Решава да прескочи една леса. Леса - това е ограда, плет от ракита. Захапва си той филийката, за да си освободи ръцете. Но когато се отзовава от другата страна, едно много едро куче му грабва филийката от устата. И той онемява за доста дълго време. Майка му, заедно с моята баба Данка, съкратено от Йорданка, водят него и глухонямата ми тетка, Олга, при знахарка в Берковица. Разбира се, че се движат пешком. На връщане виждат пасящи коне. Радичков се затичва към тях те се подплашват и минават буквално през него. Но бягащ кон никога не гази. Той се изправя, казва възторжено „КОН !!!”, и ... отново проговаря. А пък баща ни, Георги Янакиев Георгиев (ШЗО – випуск 44-та), е гонил жетварки по полето и буквално е „кацнал” на едно дърво. Това е бил и краят на летателната му кариера.

2

28.04.2011 г. Боби, здравей. Та, така, за брат ми Гаро. Истина е, че след баща ни, аз поведох хорото. Истина е, че благодарение на мен те станаха пилоти. Брат ми, Гаро, имаше проблем с един доктор – Минковски, интернист. В интерес на истината , докторът си е гледал добре работата. Но на първия преглед скъса Гаро. Изпращам брат си на автобусната спирка пред ВНВВУ, той си отива, защото е скъсан. Та появи се месия - Бате Сашко Александров (но не го бъркай с Космонавт № 2). Голям ЧОВЕК. Прекрасен пилот, китарист и певец. Накара брат ми да се върне, спахме на леглото ми, защото нямаше вече той място в палатката, а пък на другият ден, го допуснаха за курсант. Уточнявам това, което вече знаеш. Кандидатите спяха в палатки. Но летя първоначално само на L 29, след това на Морава 200, Ил 14, АН 26. Пенсионира се като командир на самолет Ан 26, през 1991 г. Боби, в последният ден на май, здравей. Баща ми – Георги, е бил наистина ятак на партизаните. Заради роднината си – адмирал Васил Янакиев. За известно време той бе командващ ВМС, от 1972 до 1990 г. На 17 години е отишъл в отряда „Чавдар”, а след това завършва Морското училище във Варна, випуск 1945-а. Смешното е друго. През 70-те години баща ми казваше: „Ако науча, че някъде има партизани, пак ще им нося пушки”. Никога не е бил АКТИВЕН БОРЕЦ. Пенсионира се като обикновен старшина. Скромен човек бе. В махалата го познаваха като такъв. Боби, така е. Завършил е школата край Казанлък - Марино поле (ШЗО – випуск 44-та). Но като сержант. Същата школа, малко по-късно, е завършил и генерал Симеон Стефанов Симеонов - Монката, но е станал офицер. Застъпили са се, като випуск, с баща ми. Баща ни се шегуваше: „Бях му „стара пушка”. Малко съм го гонил”. Боби, не всичко знам за баща си. Подочул съм, че е правил много лудории със самолета. Възможно е да е бил понижен заради тях. Това не би си признал. Последният му полет е завършил в дърво. Точно такъв случай е имал и генерал Симеонов. Него и инструктора му, заедно със самолета, са свалили от орех, в двора на попа, чиято щерка Симеонов е харесвал. Все пак оставили са татко на служба до пенсиониране - през 1969-а. Определено твърдя, че лудориите му никога не са свършвали, но го търпяха. Такъв пример: Спира го комендантът на София, прави му забележка, че е неподстриган. Отговорът е – „Храня три деца - парите не стигат”. Комендантът дава 2 лева за подстрижка. Нашият пие с тях 4 ракии. Друг пример - не за подражание. Вкаран е в ареста в София. Сигурно си е имало причини. Карат ги да маршируват.За да не ги контролират са обучили 3

кутре да лае, спре ли маршировката. Баща ми си го нагажда и му тегли такъв шут, че го прехвърля през оградата. 10 дена го нямаше после...Сети се къде е бил ... Здравей отново, Боби. Едва ли знаеш, че на дядо ми Янаки са викали „ВЕЛИКАТА БЪЛГАРИЯ”. Бил е ръкоположен за свещеник, но е съблякъл расото и е отишъл на фронта, отказвайки се от свещенническият си сан, и е участвувал във всички тогавашни войни. Бил е тежко ранен и в следствие на това е ослепял. Стигнал е до чин „капитан”. По тогавашно време това е означавало много. Нещо като като командир на полк. Гордея се с фамилията Янакиеви. Добро утро, Боби. Благодаря ти за оценката. Но да си дойдем на думата. Дядото - литератор, например, обичаше да ми разказва легенди. За Беледие вече я знаеш. Има и други. Този дядо, дето се е разпопил, за да участва във войните, имаше феноменална памет. Като пример: Караше ме да отворя наслуки Библията или пък Евангелието, да му прочета три строфи от Библията, или пък два реда от Евангелието. След, което, ги цитираше дословно. Никога не го хващах в грешка. Агрономът пък бе буквално дървен дръмшански философ. В мислите му винаги имаше прекрасна логика. Единият от братята е починал само на 24 годишна възраст, току що ръкоположен. Той, обаче, е истинският ми дядо. Петият брат - свещеник Димитър, е командирован в Берковската енория. За него знам само, че синовете му са били един свещеник отец Константин - Коне, останалите са били учители. Та, за Коне. Бе много едър, да речем около 150 кг. Караше, обаче, мотоциклет Балкан - 250 кубика. Под отчето моторът изглеждаше като моторетка, Симсон-ка. Та, това е шегичката, за накрая. Радвам се, Боби ! Голяма част от живота ми премина в Калиманица. Какви ли не лудории сме правили. Най-интересното е, че ни прощаваха, когато ни хванат. Обичаха и пазеха децата. Като пример: Сутринта още тръгвахме към реката ,,Златица". В джобовете си носехме по комат хляб и сирене. Минавайки през зеленчуковите градини, беряхме домати, чушки и лук. Пред очите на хората, които си ги обработваха. Селото бе богато, градините голями. Береш ли, колко ще изядеш, проблеми няма. Движехме се на тумби от по 10-15 деца. Винаги е имало за всички. Ние също спазвахме определени правила. Днес в едната градина, утре - в друга. На реката хващахме риба с ръце. Батковците я чистеха и я слагаха на едни черни плочи, срещу Слънцето. Докато се къпем, рибата вече е добре опечена. Ако щеш ми вярвай. Климатът там е по-умерено континентален от плевенския. Лятото е по-горещо, зимата - по-студена. Селото бе сгушено в котловина. През зимата нещата бяха други: Играейки, станеше ли ни студено, влизахме в дома на някой от тумбата. Скупчвахме се край кюмбето (печката), да се стоплим.

4

Задължително ни даваха паничка с пръжки, с коматче и ... чаша червено вино. Играй навън колкото си искаш - студ не те хваща. Прочитайки книгата ,,Спомени за коне" си се запознал с част от близките ми. Брат ми Гаврил носи името на дядо си. Глухонямото момиче, Олга, е майчината ми сестра. Прочел си това, което вече ти писах: Как е проговорил Радичков. Имаше изобилие от костенурки. Наричахме ги ,,костеници". Играехме си с тях. Врабчетата бяха ,,дживгарки", мазето - ,,магаза" и т. н. Прякорите на децата бяха много интересни: Младен-Манарчето, ВанчоЮндата, Ванчо-Главурдата и още ... Щастливо детство, незабравимо.

5