Преди 20 г. момче разби ербъс А-310 Публикувано: 22 март 2014, 05:47
Airbus A310 „М. Глинка” година преди катастрофата На 22 март 1994 г. недалеч от южния сибирски град Новокузнецк катастрофира ербъс „М. Глинка” А-310, изпълняващ рейс по маршрута Москва – Хонконг. Загиват 75 души. Самолетът А-310 е толкова модерен, че екипажът му се състои само от двама пилоти – Андрей Данилов и Ярослав Кудрински. Катастрофата е интересна преди всичко откъм нейните най-вероятни съвършено необичайни причини.Самолетът е собственост на авиокомпанията „Российские авиалинии” (дъщерна на Аэрофлот) и има характерна синьо-червена окраска. Излита от „Шереметиево” в 17:05 часа московско време. На борда се намират 12 члена на екипажа и 63 пътници (основно състоятелни хора), сред които 23 чужденци. Катастрофата е нестандартна. След изминатите 3000 км. ербъсът лети на автопилот на зададената височина, всички системи работят нормално, което се потвърждава от дешифрираните записи от „черните кутии” и записите от радиоразговорите с диспечерите. Температурата на околния въздух е минус 5 градуса, видимостта 10-12 км. Но машината неочаквано изчезва от екраните на радиолокаторите.
После се изяснява, че ербъсът пада от височина 10 100 м. по максимално стръмна траектория, което рядко става при авиокатастрофи. Екипажът нищо не предава на земята. Самолетът се разбива на заснежен планински склон, но странно защо почти не закача върховете на дърветата. По команда на дежурната служба на Руската федерална авиокосмическа служба за търсене и спасяване от Новосибирск излита военен самолет Ан-12, а от Новокузнецк – граждански вертолет Ми-8. След полунощ на 23 март командирът на вертолета докладва, че вижда горящи останки от самолета. Идват много спасители и техника, но няма какво да се спасява. Самолетът се е разбил на дребни парчета и основно се е разпилял в лента с дължина около 500 м. и ширина 100 м., но са открити и детайли на над километър. Намерени са над един милион долара, много скъпоценности, златни украшения. От трите „черни кутии” са оцелели две и са изпратени за разшифроване във Франция в присъствието на експерти от руската държавна комисия. От загиналите е останало малко: труповете са обгорели и овъглени до крайност, мнозина са в креслата си... Намерени са обаче труповете на двете деца Елдар (14 г.) и Яна (12 г.), чийто баща Ярослав Кудрински е командир на екипажа. Издирвателно-спасителните работи продължават много дълго. После намерените части са събрани в хангар на новокузнецкото летище, където са насложени на местата им. С изучаване на катастрофата се заемат производителите от Франция. Разгледани са най-екзотични версии – от терористичен акт или разхерметизиране корпуса на самолета до сблъскване с НЛО. Информационни агенции издигат предположението, че пилотите са разрешили децата да седнат зад щурвалите, някой е натиснал някакъв бутон и самолетът започва да пада. Обаче всички компетентни лица в един глас започват да доказват, че това по принцип не е възможно. Председателят на Междудържавния авиационен комитет (МАК) Владимир Кофман след няколко години признава: Случаят е безпрецедентен. На нас не ни стигна ни съвест, ни смелост да заявим, че самолетът е погубен от дете. Но
записът на речевия самописец и по-нататъшното разследване, което продължи повече от година, показаха, че другите варианти са изключени. След този случай журналистите в хор заговориха за „вината на пилота”, за „човешкия фактор” по отношение на аварийността и прочее. А ние се замислихме за ролята на втория пилот. Защото деца са сядали зад щурвала и преди това. Всъщност няма нищо страшно, ако хлапакът седи в пилотското кресло, докато автопилотът управлява лайнера. Въпросът е в друго: а какво е правил в това време вторият пилот, партньорът на щастливия баща, докато той се занимава със сина си? Вместо да следи за уредите и при необходимост бързо да поеме управлението, той отива в ъгъла на кабината да снима Елдар с кинокамера. И пропуска оня момент, когато момчето привежда ербъса на ръчно управление, не забелязва дълбокия страничен наклон, в който попада самолетът. Когато пилотите се сепват, вече е късно.” В 20:20 часа на траверса на Новосибирск лайнерът лети с включен автопилот. Данилов, след като заема определеното му време на дясната седалка, отстъпва мястото си на Кудрински. В 20:50 часа командирът уведомява диспечерите, че е над Новокузнецк. Това е последният радиосеанс със земята. Затова пък разговорите в кабината в следващите 6 минути са записани от бордните самописци. В 20:52 часа Кудрински слага в лявото кресло Елдар. На въпроса на сина си по отношение на щурвала „А това може ли да се върти?”, Кудрински разрешава и напътства сина си „Ако въртиш на ляво, накъде ще лети самолетът?” Синът: „На ляво.” Бащата командва: „ Върти! Гледай земята, когато въртиш. Тръгнахме на ляво... Върти в ляво!” Всъщност самолетът продължава да лети по права линия и всички отговори за накланянето и завоите са въображаеми, детска игра „на уж”. Кудрински изрично обръща внимание на сина си да не докосва червения бутон за изключване на автопилота. Тъй като машината лети на автопилот, командирът решава, че въртенето на щурвала няма да попречи на полета. Той обаче не знае, че на ербъса автопилотът се изключва не само от прословутия „червен бутон”, но и при значително въздействие върху щурвала – 10 кг в продължение на 10 секунди, след което елероните (кормила за страничен наклон) преминават в ръчен режим на управление. Ербъсът продължава да лети на автопилот, макар на въпросите на бащата дали
самолетът завива, момчето отговаря утвърдително. И никой не му обръща внимание, считайки детските отговори за шега, за участие в играта. На Яна й омръзва да гледа пилотажните симулации на брат си и иска да си отиде обратно в първи салон. Бащата я уговаря да остане. Докато бащата се препира с дъщеря си, синът продължава да се упражнява с щурвала. И скоро огромният лайнер наистина започва да се подчинява на момчето, въпреки уж неизключения автопилот. Отначало Елдар с удивление вижда, че земята наистина се движи под борда. Машината леко потегля в дясно. Става нещо невероятно и непредвидено от конструкторите – самолетът преминава в режим на смесено ръчно и автоматично управление. В 20:55:36 Елдар пита баща си „А той защо завива?” Кудрински го прекъсва разтревожено: „Сам завива?” „Да.” В този момент самолетът започва да вибрира. Все още има възможност автопилотът да бъде изключен и да се направи опит за ръчно овладяване и хоризонтиране на машината, но никой не го прави – просто на седалките няма пилоти. Сработва звуков сигнал за напускане на зададената височина 10 100 м. „Върти наляво! Вляво!” – командва Кудрински. В това време грохотът и трясъкът се усилват. Екипажът очевидно не разбира, че автоматиката на ербъса е загубила пространствена ориентация и дава противоречиви и взаимно изключващи се команди. Включва се сигнал за излизане на критичен ъгъл на атака. Кудрински нарежда на Елдар да стане от креслото. „Излизай, излизай!” – крещи той. Но поради възникналото огромно претоварване от въртенето Елдар е прикован към креслото и не може да се измъкне. Именно в този момент ербъсът влиза в свределно положение. В 20:56 часа сработва сигнал за изключване на автопилота. Цели 35 секунди автоматиката, съпротивлявайки се на грубата човешка намеса, върши със самолета главозамайващи манипулации. И едва, когато машината достига критически крен (страничен наклон) от 45 градуса, автопилотът естествено се
изключва. Двамата пилоти успяват да заемат местата си, но в тъмната нощ при страничен наклон от 90 градуса им трябват съдбоносни секунди да възстановят пространствената си ориентировка. Когато ускорението достига 4,8g, се разнася гласът на първия пилот: „Излизаме, излизаме, излизаме! Надясно! Крак на дясно!” Появява се надежда за благополучно излизане от ситуацията, но вече е късно – отдолу планината е само на 300 метра, до сгромолясването остават 4 секунди. Последният запис от гласове в кабината е в 20:58:01 часа. Пилот от авиокомпанията „Российские авиалинии” коментира: "Разбира се обществеността се възмущава: таткото позволил на дечицата да пилотират. Но не всичко е така просто, ако не си пилот, няма да го разбереш... Основната вина аз бих я приписал на самолета. След този случай, когато всичко се изясни, производителите на А-310 го доработваха...” А в това, че роднини зад щурвала не са рядкост, пилотът, разбира се, е прав. На 11 април 1994 г. в САЩ се разбива Цесна, на чието пилотско място се намира 8годишно момиченце, а редом са пилотът-инструктор и бащата. /Материалът е подготвен от Ганчо Каменарски/