Илия Милушев
– „Своенравният полковник” О.р. полк. Илия Милушев е въздушен Ас, чието име е легенда в изтребителната ни авиация. Роден е на 18.12.1959 г. в гр. Сандански. Завършил е Висшето Народно Военно Въздушно Училище в гр. Долна Митрополия, като „Първенец на випуск 1982 г.”. Учи във Военната академия в София, в Щабния колеж на Въоръжените сили на САЩ в Норфолк, Вирджиния, и в Колежа по отбраната на НАТО в Рим. В Авиобаза „Равнец“ служи от „Младши пилот” до „Командир”. После отива в Щаба на ВВС. Напуска ВВС през 2006 г.
Ганчо КАМЕНАРСКИ разказва за нелекия път във военната авиация на един пилот с характер, който твърди, че промените в авиацията идват с промяна на правилата, а не с тяхното нарушаване
1
Откъдето и да се подхване едно четиво за Илия Милушев - Макето, все става: • и оттам, че през 1982 г. е Първенец на випуска летци; • и че на 2 пъти са му забранявани полети по дисциплинарни причини за по година; • или, че като пусна рапорта си за уволнение, преди 3 години, командващият ВВС, генерал-лейтенант Симеон Симеонов, предупреди кадровика, че ще го накаже, ако допусне Милушев да си изтегли рапорта.
И точно затова, че разказът позволява всяко едно начало, не е необходимо да се правят някакви журналистически трикове за подсилване на ефекта. Достатъчно е фактите да се предадат последователно, но обективно и възможно най-пълно. Полетът през житата
На 29 май 1984 г., лейтенант Илия Милушев, от 1-а ескадрила на 15-и изтребителен полк в Равнец, каца със самолет МиГ-21ПФМ, след полет на 2
малка височина. Техникът на самолета започва „следполетен” преглед на машината, но веднага краката му се подкосяват и присяда на бетона. Празните блокове за неуправяеми ракетни снаряди (НУРС), под крилото, и въздухозаборниците под тялото, са пълни с житни класове. Ламарините, отдолу, са с обърнати, назад, краища. Аеродинамичният „нож”, под соплото, обаче е цял – значи е минал на
сантиметри
от земята, без да я закачи.
Извикват незабавно лейтенанта. При вида на самолета първата му мисъл е: „Не е истина !” Уви ! „По мое време, в Авиобаза Равнец, преди това бе 15 Изтребителен Авиационен полк, имаше две ескадрили МиГ-21, после станаха три. През 1989 г. базата започна да се превъоръжава с нови самолети и запристигаха първите изтребители МиГ-29. Летището бе на 18 км от Бургас. Бяхме в състава на 2-ра дивизия ПВО на страната. Авиобазата имаше за задача да прикрива от въздуха административни и промишлени обекти във Варна и Бургас, пристанищата и „Нефтохим“. Поделението бе на 3 км от рафинерията. Дори имаше директна подземна тръба от нас до „Нефтохим“, по която получавахме керосин. През 2000 г. заради провеждащата се реформа в армията закриха авиобазата. А с нея е свързан почти целият ми съзнателен живот като офицер. Там ми премина младостта и почти цялата кариера - от „Младши пилот” до „Командир”. Веднъж провеждахме полети по маршрут на малка височина със скорост 700 км/ч. И аз вместо на 200 м височина в една отсечка на маршрута минах на 0 метра. Няма грешка - на нула метра по авиационните стандарти. Тогава с тази бясна скорост изтребителят опря в посевите с пшеница на едно възвишение. Това бе баир, засят с жито. Исках да мина максимално ниско, но явно съм снижил под предела. И самолетът започна да „бръсне“ посевите със 700 км/ч. При такава скорост всичко пред погледа се събира в една точка. Датата бе 29 май 1984 г. През май пшеницата изкласява около 50 см. Изобщо не усетих удар, а само леко разклащане. После, като кацнах, видяхме, че балките (контейнери, в които се слагат неуправляеми реактивни снаряди - б.а.) под изтребителя МиГ-21 бяха пълни с жито. Те бяха празни, без снаряди, но се бяха запушили с житни класове. Дойдоха техниците и започнаха да оглеждат машината. Нищо й нямаше.”
3
„Комбайнът” МиГ 21 ПФМ, „Гълъбът на Мира” ...
Започва разследване на произшествието. Милушев твърди неизменно: „Поддържах 200 метра височина, повечето време гледах в кабината, за да поддържам точни курса и скоростта. Нямам представа над какво съм минал.” Той не признава нарушение на въздушната дисциплина. Защитната му линия поддържа тезата за лошо разпределение на вниманието и все още неизградени добри навици в техниката на пилотиране. Информация за инцидента още същия ден обходи летищата (авторът е съвременник на случката). По-старите авиатори се чудеха само как после Макето (наричан вече „Жътваря” или „Комбайнера”) се е измъкнал нагоре след като е пресякъл житната нива. Те още помнеха как, през октомври 1965 г., съвсем младият лейтенант Пенчо Симеонов, от 26-и Разузнавателен Авиополк в Толбухин (днес Добрич), докато уточнявал координатите на земна цел върху картата, изпуска управлението на самолета и се снижава до височина около метър. Според очевидец самолетът внезапно е повдигнал нос, но при това опашката му потъва надолу и мигновено последва катастрофа. Та, на това се удивляваха старите пилоти. Защото, по отношение на въздушното хулиганство, летците (преди и сега) се делят на две категории – „заловени” и „незаловени” на местопрестъплението.
4
I-ва ескадрила от 15 ИАП, 1993 г., къмпинг „Градина”. От дясно, носа на лодката, е Николай Димитров Дунев (випуск 82-ра). С очилата е Илия Милушев.
Чак след години Милушев призна истината. Докато летял по маршрут, от Карнобат до Стралджа, съвършено преднамерено е поддържал височина 30-50 метра, вместо 200 – така, над възвишенията е прелитал още по-ниско, а над един плосък баир, засят с жито, минал съвсем на „бръсначка”. Едва след като го отминал, дръпнал пилотажния лост към себе си. Просто, нали ? И го е направил с мотива на всички пилоти – да провери възможностите си. По това време бяха изминали 9 години от кончината на командващия ВВС ген.-полковник Симеон Симеонов, който беше разкрепостил строгите ограничения в Авиацията и често поставяше задачи, за които летците се замисляха как да ги изпълнят. Но, при неговия приемник Любчо Благоев, доминираше лозунгът „За безаварийни полети !”, спазван с цената на всевъзможни забрани и опростенчество в летателната подготовка. Естествено, тогава снеха лейтенант Милушев от летателна работа и го назначиха за командир на летищната охранителна рота. В работата си нямаше проблеми, защото войниците му го признаваха за мъжкар и не му правеха въртели. В замяна той ги учеше на СРБ (специализиран ръкопашен бой).
5
#19 Пуснато от бай Тушо(нерегистриран) на 14 окт 2013, 18:13 На Аналитика...... аз съм един от тези колеги, ако визираш участници в тези събития, от онова време..... Не съм чел предната статия , но намекваш за "жътвата" - аз се досещам за какво намекваш.. Ще ти разкажа, без да съм експерт : На 2-ри Юни 84 г. кацам след Макето и гледам - се събират техниците около самолета му.... Тренирахме стрелба с НУРС на полигона... „Балките” (установките, пусковите, са под крилото на самолета ), долните тръби, бяха забити с класове от пшеница.... тогава излезе една приказка, че в проекта на 21-то има заложена и такава функция, както във ОНЯ ВИЦ......
#20 Пуснато от бай Тушо(нерегистриран) на 14 окт 2013, 18:45 Маке, радвам се, че чувам интересни неща толкова далеч..... Поздрави и на теб и семейството от Холандия.... Братле, не вземай всичко дето ще прочетеш тук, много навътре, ще има всичко: Мисля, че на нас ни остана нещо, което да разкажем на внуците, а други, дето няма какво да разкажат, ще дават акъл и ще бъдат язвителни.... Кога ще могат да изпитат форсажа на МиГ-29, кога ще видят че земята е кръгла.... аз не съжалявам, нито за секунда, за преживяното през тоя живот ... Може сега да ни наричат, че сме били (или че сме) лапачи, но да са живи и здрави, ще дойдат времена, ще питат за такива глави като нашите ... иначе ... ще има да лапкат ..... неискам да бъда циничен..
През далечния февруари 1985 г., пишещият тези редове (Г.К.), намери низвергнатия лейтенант в канцеларията му, на втория етаж на казармата, в Равнец. Това бе единствената канцелария в цялото поделение с балкон. Лейтенантът беше мрачен и неразговорлив. Изглеждаше слаб, че чак леко кльощав, мургав, че чак черен. В здрача на облачния зимен ден по-скоро приличаше на „Циганин” в униформа. Оживи се малко, чак като разбра, че срещу него стои човек, който от есента също вече не лети и може да го разбере. Усмивката му го преобрази. „След този случай ме спряха за неопределено време от полети. Назначиха ме за командир на охранителната рота в тиловия батальон. Колегите пилоти започнаха да ме майтапят, че съм открил нов способ за жънене на 6
пшеница с изтребител и ми лепнаха прякор Жътваря. (В света няма известен случай летец да е останал жив след полет на височина нула метра. Това е световен рекорд, но за жалост не е вписан в Книгата за рекорди на Гинес. Полк. Милушев е извадил невероятен късмет. Оцелял е по чудо и живее втори живот - б.а.) Като командир на охранителна рота изкарах двумесечен курс в школата за високо спортно майсторство „Чавдар“ в София по специализиран ръкопашен бой (СРБ). Бях доволен, повиших физическата си кондиция и започнах да обучавам войниците. След година и четири месеца наказание ме възстановиха на летателна работа. Станах командир на звено. Но този случай ме убеди, че срещу опростенчеството в летателната подготовка може да се бориш само от позициите на някаква длъжност. Защото само името на полка бе „изтребителен“, а на практика бяхме обикновени прехващачи” Много хора се извървяха при командира на Втора дивизия за ПВО генерал Руси Гърбачев, за да се застъпват за Милушев и да просят милост. Не би ! Той гледаше самолетите отстрани чак до следващата есен през безкрайните 16 месеца. Но критично осмисляше станалото и знаеше, че отново ще седне в кабината на самолета. Разполагаше с много време и го употреби ползотворно, като изкара курс по СРБ и вечерен курс по английски. Само след десет години последното обстоятелство се оказа решаващо за кариерата и съдбата му. Сега, след 25 години, той критично преценява, че в противен случай вероятно е щял да говори английски посредствено, като колегите си. Както се казва – всяко зло за добро ! Отново по възходяща линия Следващите 7 години, в Равнец, за Илия Милушев преминават като сън: в ескадрилата, полети - денем и нощем, бойни дежурства, учения... Все едно е гледал няколко поредни филма за индианци и започва да се чуди за някоя сцена от кой филм е. През тези седем години Милушев воювал за авторитет сред колегите си. Въздържал младите от необмислени постъпки: „Доказах, че мога да сляза на един метър. И какво от това ? Че аз предварително знаех, че го мога, нали затова го направих !” Правилно казват, че за един бит двама небити дават. Станал „Командир на звено”, после „Началник-щаб на ескадрила” … И не спирал да внушава на по-младите: „Ако искате да се докажете като 7
авиатори, изпълнявайте всеки полет за „Отличен” А да се лети всеки миг отлично е повече от трудно. Военната академия в София позволила на Милушев да формулира смътното си недоволство от наложените „отгоре” правила. Там затвърдил убеждението си, че във ВВС цари порочния принцип в летателната подготовка да се набляга на техниката на пилотиране. В НАТО е поразлично – там акцентират на бойното използване. След Академията се върнал пак в Равнец, при МиГ-29, през 1994 г., като ескадрилен командир. В годината, като Командир на охранителната рота, той вътрешно приел, че промените в Авиацията идват с промяна на правилата, а не с тяхното нарушаване. А скрити възможности все още имало. Като оценил, че за разлика от НАТО-вските летища ние имаме близко разположени пилотажни зони, той засилил комплексирането на упражненията (тоест изпълнението на 2 или повече упражнения в 1 полет). Станало традиционно изпълнението на въздушен бой с последващо разделяне на самолетите и отиване за индивидуален сложен пилотаж. После Милушев го заглождили пороците на тактическата подготовка в Изтребителната авиация: прехватите се изпълнявали единствено по неманевриращи цели, а въздушните боеве се водели само по установена схема, при предварителна известност на елементите и техния ред на изпълнение. (той се убедил още веднъж в правотата си по-късно, когато през 1999 година югославската авиация се оказала съвършено безсилна да противостои на НАТО-вските въздушни нападения – бел. авт.) Милушев внимателно изучил цялото съдържание на действащия в нашите ВВС КБП ИА – 1991 (Курс по бойна подготовка на изтребителна авиация от 1991 г.). И установил, че в него са предвидени достатъчно летателни упражнения с елементи на предварителна неизвестност за маньоврите на противниците, както и противоборство между екипажите. Така условията за провеждане на въздушния бой се приближават към реалните. Въвеждането в практиката на тези упражнения обаче се оказало проблем. Отначало Милушев успял да прокара само елементите на предварителна неизвестност за маньоврите на противника при зачотните упражнения – на подиграващите екипажи задачите били поставяни отделно от атакуващите, а боевете се изпълнявали на различни радиоканали. Противоборството трябвало да почака... През 1995 г. Милушев (вече като майор) завършва 3-месечен Щабен колеж на Въоръжените сили на САЩ в Норфолк, след което е назначен за Заместник-командир на Авиобазата по бойна подготовка. От това 8
последвало нещо изключително важно: той оглавил Методическия съвет. Вече бил с развързани ръце всичко да бъде заложено в годишната планировка с подкрепата на Командира на базата, подп. Николай Дунев. Оставало да се направи.
Деснофлангови на „Орлите” – Илия Милушев. „Орлите от Равнец” – 1996 г. в Чехия, на Авиофестивал
Следващата година, завършилият Военна академия, майор Румен Радев, идва като Командир на ескадрилата МиГ-29 в Равнец. Двамата били отколешни съмишленици. Сега тандемът им станал много активен заради служебния им статут. Но много били и недоброжелателите им. Затова си давали сметка за високия залог и за риска – при елементарен гаф всичко щяло да бъде умножено по нула с думите: „Ние ви предупреждавахме !” Пресен бил и споменът отпреди две години с гибелта на Командира на авиобазата, подполковник Иван Даев, при пилотаж над летището. Рискът обаче струвал цената. Обмислили всички подробности заедно с щурманите-насочвачи, разработили условна обстановка на карта, изготвили методически схеми и проверили разчетите във въздуха…Всичко било наред и започнали въздушни боеве с изтребители в условията на противоборство и на различни радиоканали. Екипажите ставали все по-добри, но се случвали и комични провали. Например при един от полетите подиграващата цел (самолет L-39ZA) в насрещен курс на МиГ-29 с енергичен маньовър встрани сринала захвата на бордните им локатори, 9
после още по-енергично се върнала в предишната пътна линия, при приближаването на атакуващите изтребители с имелман излязла зад тях и успешно атакувала. Учили се и от грешките. Втората забрана за полети През януари 1998 г. майорите Милушев и Румен Радев провели един паметен и за двамата учебен въздушен бой – започнали го на височина 2000 метра, като се разминали в насрещни курсове, а после всеки карал според възможностите си. Накрая завършили, образно казано, реми. Обаче при анализа на данните за полетите от контролно-записващата апаратура (системата Тестер) се оказало, че в горната част на един от вертикалните маньоври скоростта на майора Радев паднала до 270 km/h. (Само след няколко години Радев, като бригаден генерал и командир на авиобазата в Граф Игнатиево, успява да се пребори при пилотаж с МиГ-29 да се счита допустима дори нулева скорост, ако има безопасна височина.)
Летци-пилоти на МиГ 29 от Випуск 1982 г. - Николай Димитров Дунев - Илия Веселинов Милушев – Първенец на Випуска - Любомир Петров Куртев - Валентин Атанасов Христов
Тогавашният Началник на отдела по „Безопасност на полетите” към Корпус ПВО, полковник Евгени Манев, обаче, вдигнал шум по случая. Не очаквали това точно от него, брояли го от своята „кръвна група” – на едно Авиошоу, в Чехия, през 1996 г., полк. Манев трябвало да изпълни с МиГ-29УБ (със словашки инструктор) само 3 „камбани”, но той над 20 пъти тръгвал с опашката надолу. По онова време, обаче, Равнечани се славеха като „черните овце” на Авиацията и просто им търсеха „цаката”. В резултат Командирът на корпус ПВО, ген.-майор Калчо Танев, забрани полетите на двамата - „за неопределено време”. Румен Радев го използва рационално и си написа „Доктората”, който защити през 2000 г. Но Милушев продължи да гледа самолетите от прозореца на канцеларията си на „Заместник командир” на Авиобазата. След 8 месеца неочаквано дойде „помилване” – 10
очакваха посещение на американски генерал и все някой трябваше да лети с него на „спарката” МиГ-29. Така Милушев закръгли точно 2 години в летателни забрани по дисциплинарни причини. През месец март на следващата 1999 г. подполковник Милушев става Командир на авиобазата, според самокритичната му оценка не защото бил най-добрият, а защото нямало кой друг. По това време вече се усещаше, че Авиобазата е обречена на скорошно закриване и Милушев се нагърбва с тежката задача да бъде последния командир на Равнец, в периода когато там все още се провежда активна летателна дейност с МиГ-29. Първото полугодие на 2000 г. той прекарва в Колежа по отбрана на НАТО, в Рим. Това време преобръща някои негови представи и му отваря кръгозора към съвременния свят. Той застава зад идеята за членството ни в Алианса, защото счита, че тя няма алтернатива, и честно я отстоява до края на службата си. Милушев се прибира в България, колкото да закрие Авиобазата. Той никога не разбра със сигурност защо се отказахме от летище, от което можехме да контролираме далечните подстъпи над Черно море с МиГ-29. Такава е била идеята през 1986 г., когато е взето решението да придобием този нов самолет. В същия дух са и препоръките на специалисти от НАТО през 2000 г., провели изследване на системата за ПВО на България. А и логиката го подсказвала. Може би многото застъпници на Граф Игнатиево искаха да го спасят, като базират на него „29”-ките. Равнечани отидоха в Граф Игнатиево, като летците на на МиГ-29 не след дълго станаха гръбнака на базата, но никога не им го признаха. Бяха „чужди” сред свои и един по един се уволниха, с изключение на няколко души, които сега заемат ключови командни длъжности. Заради завършените 2 НАТО-вски Академии и доброто владеене на английски език Милушев получи назначение в Главния щаб на ВВС, оглавявяйки „Отдел за оперативна съвместимост”. Но началниците му скоро разбраха, че той взема службата съвсем насериозно. Така например, командващият войските в периода 2002-2005 г., ген.-лейтенант Димитър Георгиев, не го обичаше (макар, че и двамата са равнечани), но го изслушваше и често, двамата, публично спореха по принципни въпроси, например - уместно ли е летците да водят радиообмена на английски. Но ген. Георгиев не проявяваше злоба и злопаметство, Милушев – също. Сега двамата си говорят. 11
Следващият командващ, ген.-лейтенант Симеон Симеонов, изобщо не можеше да понася Милушев и често го демонстрираше публично. И като правило гледаше да води разговора с него в монологична форма. Скандалът с ремонта на МиГ-29 Дойде време АЕРО да разкаже една история съвсем автентично, защото пишещият тези редове взе участие в нея. От 1 януари 2006 г. бяха спрени всички полети с МиГ-29 (самолетите с удължен ресурс от първия договор с РСК МиГ, подписан през 2002 г. и прекратен две години по-късно) и бойното дежурство бе поето единствено от изправните девет изтребителя МиГ-21бис. Влизането в сила на подписания на 1 март договор с ФГУП „РСК МиГ” за ремонта на 16 машини МиГ-29 (12 бойни и четири спарки) се бавеше по необясними причини. В края на април в щаба на ВВС бе подготвена една изключително странна докладна записка до военния министър Веселин Близнаков с копие до началника на Генералния щаб на БА генерал Никола Колев. В нея се правеше преглед на състоянието на изтребителите ни и отношенията с руската страна. Накрая следваха три предложения, две от които звучаха зашеметяващо: 1/. да се прецени още веднъж целесъобразността за предприемане на действия по изпълнение на условията за влизане в сила на договора с РСК МиГ за ремонта на МиГ-29; 2/. да стартира процедура за организиране на специална обществена поръчка за придобиване на нов многоцелеви изтребител. На 3 май въпросната докладната записка бе подписана от зам.командващия ген.-майор Румен Цоков, но от името на ген.-лейтенант Симеонов. Командващият не сложи подписа си под претекст, че води тренировките за Гергьовския парад, и след три разговора по мобилния си телефон застави ген. Цоков да подпише. По това време новият изтребител съвсем не беше на дневен ред, армията имаше други далеч по-важни приоритети. А и беше грехота да бързаме да свалим от въоръжение изтребители само след 17-годишна експлоатация, някои от които са налетели едва 650 часа. Тъй като в докладната записка нямаше нищо поверително, още същия ден полковник Милушев коментира нейното съдържание пред пишещия тези редове. На следващата сутрин екземпляр от информацията легна на бюрото на военния аташе на Русия. Следобед друг екземпляр бе връчен на президентският секретар адмирал Петър Странчевски. Веднага след парада на 6 май копия получиха и заместниците на военния министър. Скандалът 12
течеше тих, но бурен. След публикация във вестник „Политика” Веселин Близнаков побърза да заяви, че не е получавал такава докладна записка. Но още на 10 май сътрудник на руския военен аташе уведоми, че заради получената информация в изминалите събота и неделя в РСК МиГ са работили напрегнато, а точно след седмица техен екип по ремонта ще бъде в България. Така и стана. Още на 22 май първият МиГ-29 беше готов за облитане. После на всеки три дни от хангара излизаха по две машини. Планираното учение за първите дни на юни съвместно с американци от въздушната национална гвардия на щата Орегон (Sentry Lion) се проведе и с участието на МиГ-29, и то изключително успешно за българската страна. След половингодишно прекъсване на полетите се представихме далеч подобре от очакваното, дори ген. Симеонов получи специална писмена благодарност от американците, но това не го спря да накаже командира на базата - полк. (тогава) Радев за допуснати предпоставки за летателни произшествия поради разтренираност. Участието на МиГ-29 в учението и по-нататъшната му служба във ВВС по същество стана възможно благодарение на огласената информация от Милушев. И ако някой твърди друго, той лъже. Историята завърши с това, че ген. Симеонов бързо се досети „кой” изнесе информацията и поиска намесата на органите на ВКР (Военното контраразузнаване). Оттам бързо установиха действащите лица. Полковник Милушев не отрече какво е направил, но обърна внимание, че информацията не е класифицирана. Във ВКР не работеха глупаци, Разследващият офицер бързо си изясни позитивните последствия от постъпката на Милушев за ускоряване на ремонта на изтребителите, ако той изобщо станеше някога. Затова се задоволиха само да го „профилактират”, сиреч проведоха с него беседа. Към журналиста никой не посмя да предяви претенции, наскоро след това той отклони предложения, от руснаците, пистолет, като подарък: „Това, което направих, беше не за „РСК МиГ”, а за Българските ВВС.” Думите бяха посрещнати с разбиране и уважение. Връщайки се към онова време Илия Милушев счита запазването на МиГ-29 на въоръжение като правилно. И задава риторичен въпрос: какво щеше да се случи, ако световната икономическа криза ни бе заварила при стартирала процедура за нов изтребител ? Нали сега целият военен бюджет не е достатъчен дори за заплати на личния състав ? Нали е спряно плащането дори за вертолетите AS532 „Кугар” и транспортните самолети С-27J „Спартан”? Цялото Министерство на отбраната щеше да фалира ! Колкото 13
някои хора да не долюбват МиГ-29, ще трябва да го изтърпят още поне още десетина години. Как баламосвахме НАТО Самият Милушев обяснява същността на конфликтите си с началниците по следния начин: „Аз приех, че членството ни в НАТО няма алтернатива и бях последователен застъпник на идеята, такива бяха и служебните ми задължения. Но НАТО беше и си остана мръсна дума сред старшите офицери в армията ни, дори след приемането ни в Алианса.” Милушев припомня публична реплика на президента Георги Първанов през 2001 г.: „Емоционално аз не съм за НАТО.” В тези думи няма нищо осъдително, така мислят мнозина българи и ако членството ни беше подложено на референдум, не се знаеше какъв ще е резултатът. Но Първанов като върховен главнокомандващ направи съществена грешка, защото изказването му се мултиплицираше и тълкуваше превратно в армията от мнозина. Според Милушев по онова време негласно се е спазвала максимата „Нищо да не даваме и да не обещаваме на НАТО”. Това за пореден път се е проявило през септември 2006 г., когато с майор Христо Ганецовски отишли на посещение в Южното командване на ВВС на НАТО в Измир. Преди да тръгнат получили строга инструкция от един български генерал: „Няма да поемате никакви ангажименти!” Затова се задоволили да слушат какво им казват. След завръщането съставили докладна записка, в която отразили оценката на офицерите от НАТО за качествата на изтребителите МиГ-21. Раздразненият командващ ген. Симеонов коментирал тази оценка публично: „Кои са тия от НАТО, че ще ни казват как ще го носим бойното дежурство ?” Такива изказвания дават тон на настроенията в целия щаб на ВВС. За уточнение си струва припомнянето, че нашите дежурни изтребители по еър полисинг застанат ли на дежурната стоянка, автоматично излизат от национално подчинение и действията им единствено зависят от командването на НАТО в Измир. Финалът Полковник Милушев предусещаше, че наближава часът да напусне армията и то, по свое желание. Особено след като не летеше, нямаше какво да го задържа. 14
Чашата обаче преля, след като той видя, че армията все повече става заложник на сериозни икономически интереси. През 2001 г. полковник Милушев е назначен за програмен ръководител на Оперативния център за въздушен суверенитет (ASOC). Това му дава възможност да види какъв натиск се упражнява за купуване на нови радиолокационни станции (РЛС) с наземно базиране. Добра идея, но всеки радар струва по около $15–20 млн. В същото време бяхме вече получили изгодна оферта ТЕРЕМ, съвместно с Лианозовския завод в Москва, основно да модернизират 6 РЛС. Всъщност под формата на модернизация, за по $2,5 млн., получихме де-факто нови РЛС, защото от старите бяха запазени само сигналните лампички върху пулта. Животът показа, че този избор е правилен. И досега тези станции безпроблемно въртят в непрекъснат режим, без оператор и автоматично предават данни за въздушната обстановка. Полковникът станал свидетел как ASOC постепенно се свивала по мащаби и функции до Звено за връзка с НАТО и как е било заложено разработването на друга паралелна „национална” система. Всъщност станал свидетел на разхищаване на милиони. Когато изразил особеното си мнение, просто го освободили от задълженията на програмен ръководител, а на неговото място е бил назначен „тилов” офицер. Милушев настоявал да се спазват указанията на Министерство на отбраната - всички капиталови разходи във ВВС да са свързани с поетите, пред НАТО, Цели на силите. Но виждал как се харчат огромни средства без полза не само за колективната отбрана, но и безполезно за нашата национална сигурност. Каква е ползата от цифровизацията на цели 36 радара на стойност 96 млн. лв, ако нямаме достатъчно самолети за въздействие по открити въздушни цели ? Първо, тези радари никога няма да се включат да работят в график за дежурство и второ – служат единствено на мисията за охрана на националната територия. Полковникът се шегува, че ако ВВС бяха Сухопътни войски, те сигурно щяха да започнат да окопават танкови куполи на всеки километър по държавната граница – пари на вятъра предвид реалностите и времето, в което живеем. За Милушев станало пределно ясно, че модернизационните проекти във ВВС са били подчинени на интересите на влиятелни фирми, а всички си затваряли очите. Последната капка, в прелялата чаша, дошла от четвъртчасово публично обругаване на Милушев, по време на което генерал Симеонов го обвинил, че е нанесъл много вреди на Авиацията. Да го чуе точно от Симеонов му 15
дошло много. Проумял, че се бори с вятърни мелници и си губел времето в армията. Очевидно бил пригоден да служи в нормална армия, каквато Българската не е. Два дни по-късно полковникът пуснал рапорт за уволнение с чувство на облекчение за нещо, което е трябвало да свърши отдавна. Не се притеснявал за бъдещето, защото си знаел цената.
Полковник Милушев се оказал прав - не останал без работа. Сега той е административен директор на застрахователна компания при свой съвипускник от Долна Митрополия. Допада му и климатът и работата във фирмата, която сред 30-те хиляди застраховани има за клиенти военнослужещи от всичките Авиобази, включително и авиатори. Вицепрезидент е на Асоциацията на завършилите Колежа по отбраната на НАТО (АЗКОН). Военен експерт е в Политическа партия „Ред, Законност и Справедливост”.
08.05.2013 г. „Може да умираш от глад, но това не означава, че трябва да си продадеш оръжието, за да се нахраниш. Напротив - трябва да го поддържаш добре смазано и в готовност. Всеки, който е бил войник, го знае това. Кощунството по отношение на оръжието трябва да води към затвора. Веднага се сещам за някои политици.” 22.10.2011 г., София Кандидат-общинар на РЗС е бил задържан тази нощ в София, съобщи Председателят на столичната организация на Яневата партия – Александър Димитров. По думите му, съпартиецът му, Илия Милушев, е бил извикан, малко след 1.30 часа тази нощ, за справка, в 5-то РПУ. Вместо да го пуснат обаче, униформените го задържали през цялата нощ. Милушев е бил освободен едва тази сутрин, когато кандидат-президентът на РЗС – Атанас Семов, лично нахлул в Кабинета на шефа на Полицейското 16
управление и поискал обяснение за задържането на кандидат-общинаря. Минути след това Милушев е освободен.
Право казват, че качественият Човек винаги ще си намери достойното място в Живота.”
О.р. полк. Илия Милушев: Въздушният бой е нечовешко натоварване По време на „възродителния“ процес преследвахме турски Ф-16 с МиГ-21 в. ПРЕСА Миналата неделя във в.“Преса“ о.р. полк. Илия Милушев, който е легенда в изтребителната ни авиация, и сред колегите си е известен като пилот, който постоянно рискува, разказа как е летял на 50 см от земята със скорост 700 км/ч. Оцелял е по чудо. Това е световен рекорд, за жалост, нерегистриран в книгата на ГИНЕС. Днес той си спомня за първия маневрен въздушен бой в родните ВВС, който е провел с МиГ-29 , докато е служил в Авиобаза Равнец. 17
«Когато служех в Авиобаза Равнец, като Заместник-командир, с майор Румен Радев, който в момента е генерал и е Зам.- командир на ВВС, бяхме спрени от полети и отнесохме сурово наказание, че двамата, първи в Бойната авиация, въведохме и проведохме свободни Маневрени въздушни боеве с реално противоборство. Радев - току-що бе завършил Академия и през 1996 г. се върна в поделението като Командир на ескадрила. Само той, от цялото поделение, събра смелост да ме подкрепи. Лично мен ме дразнеше обстоятелството, че на големите началници не им пукаше, че обучението на летците се претупва. Бях възмутен - държавата, тоест данъкоплатците, дават заплати, за да има истински подготвени пилоти и боеготова Авиация. А ние ги заблуждавахме. Реших, че това повече не може да продължава. Майор Радев тогава застана зад мен. Решихме, ще рискуваме и ще започнем целенасочена подготовка за Маневрен въздушен бой с изненади и противоборство. Дотогава изтребителят-прехващач се насочваше от Земята. Оттам получаваше нареждане, как да маневрира, какво да направи, за да свали Целта. Но в съвременния бой пилотът може да остане „лице в лице” с противника и сам трябва да вземе решение. А нашите бойни летци не бяха подготвени за подобни ситуации. Затова с Радев решихме, че ще ги тренираме, да са подготвени за всякакви изненади. В реалния въздушен бой не знаеш какво ще направи изтребителят срещу теб. Неизвестността е пълна. Искам да поясня защо може да излезеш „очи в очи” с противника. Изтребителите влизат в двубой на големи дистанции, извън пределите на визуалната видимост. Става дума за разстояния в диапазона от 20 до 100 км. Тогава използват ракетното си въоръжение. Радарът захваща целта и когато ти се изпише „П.Р.“ - тоест „Пуск разрешен”, само натискаш кнопката. Но и тогава няма 100% гаранция, че ще удариш Целта. Може да пропуснеш и да не поразиш. Защото в съвременния боен самолет има система, която показва на пилота, че срещу него е изстреляна ракета. Той може да я избегне с маньовър или като изхвърли т.нар. „ловушки”, които подлъгват самонасочващата се глава на ракетата и тя се отклонява. Но изтребителят лети с над 1000 км/ч и стопява дистанцията за секунди. Тогава се изправяш лице в лице с противника. Виждаш го и той вижда теб. На такива малки дистанции и с огромни скорости, един срещу друг, нито радарите на изтребителите - и американски, и руски, 18
нито летците, са в състояние да извършат „захват” и да пуснат ракета. Затова всеки се опитва да излъже другия и да му излезе в гръб и да извърши „пуск”. Започвате шеметно преследване и маневриране във всевъзможни посоки. При тази бясна скорост натоварването е нечовешко. Достига до параметри от рода на 6-8 g (g- единица мярка за натоварване във въздуха). Това означава, че ако пилотът тежи 80 кг, по време на въздушен бой теглото му става 640 кг, а за натоварването на сърцето да не говорим. Не знам дали обикновеният читател може да си представи какво е това ? А допустимото максимално натоварване е 9 g. Дотолкова може да издържи изтребителят. След това конструкцията му започва да се деформира и има риск да се разпадне. Какво да кажем тогава за човешкия организъм ? Тези първи, реалистични, въздушни двубои през 1997 г. приключиха благополучно. Показахме на началниците, че не е толкова страшно. Защото се бояха да го прилагат в учебния процес, опасяваха се, че това е опасно и може нещо да се случи. Не откривахме нищо ново. Просто бяхме първите у нас, които събрахме куража да го организираме и направим. Във ВВС веднага се разчу какво става в Авиобаза Равнец. Обвиниха ни, че сме „нарушители”. От София пристигна полк. Евгени Манев да разследва предпоставки за допуснати летателни произшествия. Отиде в Обективния контрол и извади от „черната кутия” на изтребителя едно леко снижение на скоростта, при възходяща фигура на майор Радев - била 270 км/ч. А трябвало да бъде 300 км/ч. Тогава в изтребителната авиация не се разрешаваше да се пада под тази скорост. Това бе глупава догма. Проверяващият каза, че това е предпоставка за произшествие, а ние не сме сигнализирали. Той си замина и след няколко дни ген. Калчо Танев, който бе Командир на корпус ПВО, ни наказа със „строго мъмрене” и „спиране от полети” за неопределено време. Дори обяви, че в Равнец се вършат безобразия ... А в АБ Граф Игнатиево дори забраниха да се прави „сложен пилотаж”, защото било ... рисковано. След повече от година, на земята, ни допуснаха отново до полети. И то, защото в базата щеше да идва генерал Майкъл Шорт, който командваше ВВС на НАТО в Южна Европа. Той искаше да лети с МиГ-29, но с наш опитен летец, владеещ английски. Нямаше как опряха до мен и Радев. Затова бързо възстановихме летателната си подготовка, но и отново се заехме със свободните въздушни боеве с 19
противоборство. Този път включихме и млади летци. Нещо повече. Започнахме за първи път у нас да водим и групови маневрени въздушни боеве с пълно противоборство и използване на западни тактики - т.нар. ACM. Научихме се и как да сриваме захвата на противника. Когато той те открие, радарът му преминава автоматично в режим на прицелване. Но ние намерихме способи, чрез маньовър, да го нулираме. От 2005 г. в Граф Игнатиево започнаха да пристигат американски пилоти от Авиано и други авиобази за учения с нас. Радев вече беше станал командир на „Граф”-а и пилотите, които бяхме подготвили в Равнец, се включиха във въздушните боеве срещу F-16 и F-15. В далечния ракетен бой американските летци бяха по-добри, защото изтребителите им превъзхождаха нашите в информационно отношение. Но в преките двубои бяхме равностойни. По време на т.нар., възродителен процес (1985 г.), в Авиобаза Равнец често ни вдигаха по тревога да пресрещаме турски изтребители. Те нарушаваха въздушното ни пространство и влитаха в участъка „Резово – Созопол”, за да разузнават. Ние ги преследвахме с изтребители МиГ-21 ПФМ. Наричахме го „Гълъба на мира“, защото бе въоръжен само с 2 ракети. Това бе куриозното - тръгвахме срещу турците с този изтребител, а те бяха с F-16, който тогава превъзхождаше многократно МиГ21. Имаха около 160 броя на въоръжение. Но докато стигнем до тях, бяха изчезнали. До стълкновение не се стигна нито веднъж. Както НАТО сега проверява дали си охраняваме въздушното пространство, по линия на „Еър полисинг“, чрез фалшиви нарушители, така и навремето, от Варшавския договор, ни инспектираха. Пращаха ни самолети, които навлизаха над територията ни без разрешение. Не знаеш кога и къде ще стане това. Веднъж ме вдигнаха срещу хидроплан над Черно море, който идваше откъм СССР. Той летеше ниско - под 1000 м над водата, а горната граница на облаците бе 1100 м. Аз тръгнах срещу него на 500 м височина. Не можах да го видя. По едно време той се показа, но пак го загубих. От земята ме насочваха. Слязох по-ниско. Дори щях да се пребия в морето. Не успях да го прихвана. Но после влязоха в действие нашите зенитноракетни войски и го „унищожиха“.” (в. „Преса”, печатно издание, брой 279 (630 от 13 октомври 2013)
20
Отговори на Илия МИЛУШЕВ (И.М.) по Статията, други Мнения: #8 Пуснато от И.М.(нерегистриран) на 14 окт 2013, 02:42 1. Едно уточнение: През 1985 г. наистина бях „на земята” и не си спомням да е имало някакви проблеми с нарушители от Турция. По-късно, обаче, имаше ескалация на напрежението, мисля, че беше лятото на 1989 г. Колегите се бяха върнали от курса за МиГ-29, но самолетите още не бяха дошли. Бяхме останали една шепа хора за дежурство и тогава го усилиха на две двойки. От време на време вдигаха по някой, но никой не е имал среща с нарушител. Просто комшиите бързо се прибираха. Не, че ние бяхме много страшни. 2. Справедливостта изисква да да се каже, че без подкрепата на полк. Манев, нямаше да тръгне реализма в подготовката така лесно. По щастлива случайност, той беше дошъл в Равнец на предварителната подготовка, точно когато за пръв път трябваше да поставя задачи за зачотно упражнение по бойно използване и исках да бъде както трябва. Моят аргумент беше, че така се изисква от Курса. Заместникът по летателна подготовка, подп. Николай Христов, когото уважавам и имам респект, настояваше нещата да останат както преди. Полк. Манев взе страна и като Началник на отдел „Безопасност на полетите” в Корпуса ПВО каза, че не вижда проблем подиграващият да изпълни маньоври, които преди това са били тренирани, в неизвестен, за изтребителя, ред и параметри (височини, скорости). И така потръгна. Иначе щеше да има излишни емоции и не съм сигурен как точно щяха да се развият събитията. 3. Не се сърдя на абсолютно никой за нищо. Просто тогава такива бяха господстващите схващания. И руснаците така летяха. Чувал съм, че само в отделни полкове са правили експерименти, преди въвеждане на нови курсове за бойна подготовка. Но после - нищо. 4. Тази статия е адресирана към широката публика, голяма част от която недолюбва военните. Достатъчно е да видите дискусиите за ранното пенсиониране. На последния Обществен съвет по отбранителна политика към МО една представителка на протестиращите (Мадлен Кирчева от НФСБ) се обърна към цялата зала (включително към представителите на НПО) с думите "... вие, които само лапате". Такива хора трябва да чуват това-онова за живота на военните.
21
#18 Пуснато от И.М.(нерегистриран) на 14 окт 2013, 18:03 1. Бай Тушо, честит ти празник и на теб и семейството. Вярвам ти напълно. Числото 1985 в статията го е предположил г-н Генов. Аз се изразих "по време на турските събития". И то е ясно защо не си спомням точно какво е ставало през 1985 г. - защото, както правилно забеляза Аналитикът и някои други перфекционисти - тогава бях на друго място и не съм участвал. Не мисля, че това е най-важното в статията. 2. До Аналитик: 2.1. Заглавието си е измислица на в. „Преса”. Те явно си имат некои други съображения при формулиране на заглавия. 2.2. Съжалявам, ако сте схванали статията, като желание, от моя страна, да се хваля. От много отдавна не плащам данък „Чуждо мнение”. Просто трябваше да се говори в „Първо лице, ед.ч.”. Наскоро прочетох отново книгата "Небе на войната" на Покришкин, издадена на български език. Като се замисля, по Вашите критерии, книгата е самохвалство, от начало до край. Ще се радвам, ако сегашните пилоти се замислят върху това, какво и как го правят във въздуха и още по-отговорно се отнасят към работата си. И ако Уважаемите граждани се изпълнят с малко повече уважение към другите граждани в униформа. Другото няма значение. 2.3. "защо не напише една статия или книга ..." - тъкмо си преглеждам записките на тема "НАТО - мръсна дума в БА". #14 Пуснато от бай slavey57@abv.bg
Тушо (нерегистриран) на 14 окт 2013, 15:16
Маке, честит ти празник първо да си жив и здрав.... Позволявам си да се намеся - точно по онези години, 85 – 86-та, съм излитал, и аз и Вальо Христов, в един ден, също и в деня на катапултирането на Ангел Георгиев и Иван Тодоров, това може да се провери кога беше, целта беше на 1000 метра - Андрей Рунев ме водеше, и тогава се поувлякох, бях от юг на Резово ...размина се.. Не беше веднаж или два пъти, но Ф-16 визуално не съм видял......... #17 Пуснато от бай Тушо (нерегистриран) на 14 окт 2013, 17:51 Мисля, че не е толкова важно дали е бил Ф-16 или Ф-4, събитията, които са описани от И.М. ( Макето ) са факт неуспорим !! Има доста колеги, 22
участници в тях. Жалкото е, че сега няма кой да излети при такава ситуация и с какво . :( при такъв план за подготовка и поддържането на същата си е живо престъпление. Ще ви кажа, че навремето; първия полет след отпуск 20-дена се чуствах в кабината на 21-то като в „небрано лозе”, като преди това съм навъртял за годината 80-100 часа подготовка..... Представям си тези момчета - Днешните орли, как биха се почувствали Нощем, СМУ, над морето, на малка височина, с Миг-21 по цел, която й противодейства......с това поддържане на подготовката .. МиГ-29 е друго нещо, друго измерение, но колко останаха действащите ? Мисля, че могат да се преброят на пръстите на едната ръка..... На "дааааа" .... не мисли, братле, как се пише история. Тя е написана много отдавна , ние просто следваме писанието и за съжаление нищо не можем да направим..... Потенциалът на авторите й е толкова голям, че е страшно да си помисля и жалкото, че на нашата татковина е отредено незавидно място в целия този Световен ред. #3 Пуснато от Настоящ (нерегистриран) на 13 окт 2013, 22:09 Да сте жив и здрав, Полковник ! Жалко е, че хората като Вас свършиха ! Единиците, които останаха, са безсилни пред Системата ! А самата Система е объркана и безполезна... Болшинството гледа в миналото и го гони луда носталгия по СССР и НРБ. Разкажете им, Полковник, от кого взаимствахте тогава ! Кажете им и как виждате бъдещето на нашите ВВС ! Вие сте човек с опит ! Винаги ще се намират лигльовци, които да ви поругават и хулят... Но онези, които разбират, знаят какво можете, колко знаете и какъв Мъжкар сте ! Още веднъж - Да сте жив и здрав !
#26 Пуснато от Илия Милушев.(нерегистриран) на 16 окт 2013, 03:13 До Колега: Като чета какво пишеш почвам да се чудя дали случайно не сме служили в различни ВВС. Към 1983,г. във Втора дивизия ПВО не беше известно някой да е правил официално и организирано такива "нережисирани" въздушни боеве, за които говориш. Не беше известно това да е правено и извън Дивизията. Не става въпрос някой да е направил нещо скришно - така, че да не го усетят началниците. Ако ти знаеш - сподели по кой Курс и кой номер упражнение. Ще се сетим. Дай подробности. След 1983 г. имам лични впечатления. Нищо от това, за което говориш, не се е 23
чуло. А зоните „сложен пилотаж”, с които се хвалиш, са най-смешното нещо, което западните пилоти виждат у нас. Приличаме им на „Аероклуб”.
24