Преди 50 г. Джералдин Мок завърши околосветския си полет с едноместен самолет Публикувано: 17 апр. 2014, 05:12 | Обновено: 17 апр. 2014, 05:12 прочитания: 483 | коментари: 2 София, България
Джери Мок На 17 април 1964 г. каца в Кълъмбъс с едноместната си „Чесна” 39-годишната Джералдин (Джери) Мок – първата жена, извършила околосветска обиколка с едноместен самолет.Джералдин Мок (Geraldine (Jerrie) Fredritz Mock) е родена на 22 ноември 1925 г. в краен квартал на Нюарк, щат Охайо. Тя е най-голямата от трите сестри, но по време на детството си предпочита да играе с момчетата. Нейният интерес към летенето е предизвикан, когато е на 12 години - тогава тя и баща й имат възможност да летят в пилотската кабина на самолет Ford Trimotor. В гимназията в Нюарк тя е единствена от момичетата, избрала профилирано техническо обучение, тъй като решава, че авиацията е нейната мечта. След гимназията (1940 г.) продължава обучението си по аеронавигационно инженерство в The Ohio State University.
През 1945 г. Джери се омъжва за Ръсел Мок. Постъпва на работа като мениджър на летището в Кълъмбъс. Ражда и отглежда три деца. Когато те поотрастват и грижите по тях намаляват, на Джери й доскучава животът. Тя не е от типа жени, които са удовлетворени от чаени партита и карти за игра. Джери мечтае да сбъдне мечтата си. Съпругът й купува малък самолет Чесна 180. Сравнително бързо тя налетява 500 часа. През 1962 г. обаче тя споделя със съпруга си, че иска да се заеме с нещо по-голямо. Тогава той сякаш на шега й предлага да обиколи света. Джери възприема думите му в буквален смисъл. След като обстойно проучва географския атлас, тя сериозно се заема да организира полета си. Открива, че само мъже са летели сами около света и че все още няма заявки от жени. Последното обстоятелство е много важно, тъй като правилникът на ФАИ (Международната авиационна федерация) изисква те предварително да се регистрират, за да може полет да бъде проследен. Тя ускорява по-нататъшната си летателна подготовка, за да може да лети във всякакви метеорологични условия. Пролетените й часове достигат 750, което е сериозна заявка за успех в смелото начинание. Докато се подготвя, Джери научава, че друга жена - Джоан Мериам Смит – планира да повтори нещастния полет на Амелия Еърхард от юли 1937 г. Съпругът Ръсел Мок се намесва решително в подготовката и я ускорява допълнително. Всъщност двете жени не са съперници в буквалния смисъл на думата: Джоан Смит има амбицията да повтори полета на Еърхард, а Джери Мок иска да задоволи копнежа си за приключения и да постигне онова, за което някои само са мечтали. Следва да се припомни, че 1964 г. не е най-подходящата за впечатляване на обществеността и всяко такова постижение ще бъде засенчено от нашествието на Бийтълс, от набиращото мощ движение за граждански права и космическата надпревара между САЩ и СССР. Вестник The Columbus Dispatch поема основното спонсорство, появяват се и други почитатели на начинанието. За самолет избират семейната Чесна 180, модел 1953 г., наречена Духът на Колумб, но за семейството е просто Чарли. Машината представлява лек горноплощник с опашно колело с максимално тегло при излитане 1170 кг., крейсерска скорост – 263 км/час. В кабината е монтиран допълнителен горивен резервоар, с който общото количество гориво на борда става 178 галона (675 литра) – това позволява Чесната да лети без кацане 25 часа. УКВ-радиото е приспособено за диапазона на радиокомуникациите. Двигателят е подарен от фирмата Continental, като след произвеждането е тестван, отново е разглобен и тестван още 4 пъти. Джералдин Мок напуска Кълъмбъс на 19 март (четвъртък), като нейна първа спирка е на Бермудите. Следващите спирки по маршрута са Азорските острови, Мароко, Алжир, Либия, Египет, Саудитска Арабия, Пакистан, Индия, Тайланд, Филипините, Гуам, Хавай и малкото коралово островче Уейк. Уместно е да се напомни, че преди 50 г. няма GPS, а освен пилот, Джери си е и навигатор, което в значителна степен прави рисково прелитането на безориентирните океани.
Кацането на Бермудите неочаквано се оказва трудно: радиото отказва да работи, на летището има силен страничен вятър. Докато после изчаква вятърът да постихне и да ремонтират радиото й, тя научава от съпруга си, че летящата някъде назад Джоан Смит е вкарала самолета си за ремонт в Суринам (бивша холандска Гвиана) поради протичане на един резервоар. Още през нощта на 26 март Джери излита за Санта Мария на Азорските острови. След два дни на път към Казабланка в Мароко й се налага да се бори с пясъчни бури. Съпругът й съобщава, че Джоан Смит е на път за Африка. На Чесната се появяват проблеми със спирачките и опашното колело. Въпреки това на 30 март Джери е в Алжир. Според нейния полетен план на 31 март трябва да е в Кайро, но достига само до Триполи в Либия. На 1 април Джери по грешка каца на египетско военно летище, вместо в Кайро. Освобождават я след два часа. На следващия ден си позволява почивка, за да посети пирамидите и да язди камили. Напуска Кайро на 3 април на път за Дахран (Саудитска Арабия), на следващия ден лети за Карачи в Пакистан. В същото време Джоан Смит пристига в Дакар (Сенегал), тъй като възнамерява да пресече Африка далеч по-южно. На 5 април Мок достига Индия и въпреки, че нейният съпруг настоява да лети чак до Калкута, Джери предпочита да нощува в Делхи. На 6 април пристига в Калкута, на 7-и е в Банкок (Тайланд), на 8 април прекосява морето на път за Манила във Филипините. Тук най-после й ремонтират спирачките. Съпругът й я кара да бърза, но тя е много уморена и се нуждае от почивка. Приземява се в Гуам на 11 април. На следващия ден успява да намери малкия коралов остров Уейк с площ едва 7,4 кв. км., намиращ се между Марианските и Хавайските острови. Тези острови са американска територия. На 13 април Джери излита за Хаваите. После идва дългият почти 4000 км. полет без кацане от Хаваите до Калифорния, продължил 18 часа. Съпругът й я посреща в Оклънд заедно с журналисти, телевизионни камери и огромна тълпа. В ден и час Джоан Смит е още в Сингапур. Джери пристига у дома си в Кълъмбъс на 17 април, след като прави спирки в Тусон (Аризона), Ел Пасо (Тексас) и Боулинг Грийн в Кентъки. За 29 дни 11 часа и 59 минути тя прелетя 22 860 мили (42 500 км), като чистото полетно време възлиза на 158 часа. Джоан Мериам Смит се приземява в Окланд чак на 12 май, но нейният подвиг не е помалък от този на Джери, още повече, че лети по друг маршрут.. По време на целия си полет Джери Мок редовно изпраща своите впечатления до основния си спонсор вестник The Columbus Dispatch, което рязко му вдига тиража. Според изискванията на ФАИ пилотите, борещи се за поставянето на световни рекорди, трябва да си водят дневник на полета, който после се съхранява в архивите на организацията в Лозана, Швейцария. Джералдин Мок получава всевъзможни поздравления, награди и признания. Президентът на американската FAA й връчва златен медал. ФАИ я награждава с
изключително престижния сребърен медал „Луи Блерио”, като Джери е първата жена и първият американец, получил тази награда. Нейна бронзова фигура в естествена големина е издигната на 14 септември 2013 г. в Нюарк, Охайо. През следващите 5 г. Джери Мок поставя 8 световни рекорди с Чесна. През 1970 г. тя публикува историята на своя околосветски полет в книгата Three-Eight Charlie. Фирмата-производител Cessna взема „Духът на Колумб” като историческа ценност и дава в замяна на Джералдин съвсем нова машина. Сега реликвата е окачена като в полет в Националния въздушен и космически музей във Вирджиния. Мок сега живее в Куинси, щата Флорида. /Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски/