ЧАВДАР ДЖУРОВ

ЧАВДАР ДОБРЕВ ДЖУРОВ 31.05.1945 г. – 14.06.1972 г.

През 1966 г. завършва Военно-въздушно училище в СССР. През 1969 г. завършва Въздушно-инженерната академия в СССР. Паралелно с това учи и във ВНВВУ „Г. Бенковски”, гр. Долна Митрополия. Служи в родните ВВС от 1969 г. до 1972 г. В периода 1964 г. – 1968 г. извършва над 200 парашутни скока. ПОСТАВЯ РЕПУБЛИКАНСКИ И СВЕТОВНИ РЕКОРДИ ПО ВИСОЧИННИ СКОКОВЕ.

1

„На 14 юни, преди 30 години, загива - летец и парашутист, поставил два световни рекорда. Той катастрофира, като летец-инструктор, при тренировъчен полет заедно с летеца Венцислав Йотов. Учебният самолет L-29 се забива в земята, край ловешкото село Крушовене, при изпълнение на сложна фигура. По онова време информация за такива случаи не се публикуваше. Официалното заключение на комисията, разследвала инцидента, е техническа неизправност.

Бащата, Армейски генерал Добри Джуров, Министър на Народната отбрана

2

Тъй като единият от загиналите е син на министъра на отбраната Добри Джуров, тръгват какви ли не слухове. Днес, след 30 години, най-сетне може да се говори открито за катастрофата. По времето, когато се разиграва трагедията край Крушовене, е на 27 години, но вече има над 200 скока с парашут и около 217 летателни часа. Той следва в академията "Жуковски" в Москва и става „Летец-инструктор” във Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. Всеки свободен ден използва, за да скача с лудите глави на Стефан Калъпчиев. Калъпчиев е началник на Въздушнодесантната част на ВВС и трикратен световен рекордьор. Още от 1951 г. опитва скок от 3500 метра височина със свободно падане, като отваря парашута едва на 500 метра над земята. Това е един от най-трудните и рисковани скокове. Постепенно Калъпчиев увеличава височината, докато поставя световен рекорд за височинен скок със забавено отваряне на парашута - 11 300 метра. На два пъти подобрява световния си рекорд, като последния път достига височина от 13 738 метра. Около него се групират най-смелите и най-добрите му ученици, които поставят индивидуални и групови световни рекорди за височинен скок. Между тях е и Чавдар, син на военния министър Добри Джуров, който е запален по парашутизма от дете. Синът на Калъпчиев, Валери, прави първия си скок едва 11-годишен, на 23 април 1963 г. Няколко месеца по-късно Калъпчиев-баща загива при зимен скок от вертолет.

Пореден скок на Стефан Калъпчиев 3

На гроба учениците му се заклеват да продължат неговата рекордна серия под ръководството на Иван Крумов. Той наследява Калъпчиев като началник на парашутистите и също поставя няколко световни рекорда. През 1965 г., Георги Филипов и Хинко Илиев поставят световен рекорд за дневен групов височинен скок с незабавно отваряне на парашутите. На 28 август следващата година Чавдар поставя индивидуален световен рекорд, като скача с катапултиране от височина 15 418 метра. При тези скокове от стратосферата температурата е минус 65 градуса. Необходим е кислороден апарат и специален костюм. Самолетът, който изкачва парашутистите, надхвърля въздушния си праг, което е възможно само през късна пролет и ранна есен - май и септември са най-удобните месеци. Тъй като при скокове от такава голяма височина не може да се предвиди къде ще се приземи парашутистът, у нас рекордите се поставят винаги в Добруджа където релефът е равнинен. За подготовката на всеки опит се грижела комисия, чиито решения утвърждава министърът на отбраната. Самите рекорди се регистрират в Международната въздухоплавателна федерация, ФАИ, в Париж, по сложна процедура. Скоковете се заявяват минимум един месец предварително и рекордите се зафиксират с апаратура, която изпращат от Франция за целта. След индивидуалния си рекорд Чавдар се върнал в къщи приведен - още не можел да преодолее натоварването от изстрела на катапулта. После се насочил към пилотирането, където намира смъртта си. Двамата с Йотов не успяват да извадят самолета от трудна ситуация. Една година след Чавдар загива и Иван Крумов. При учение той откача основния си парашут, за да се приземи с резервния, но не успява да дръпне лоста. Според някои той бил разположен неудобно, а Крумов е „левак”. Така трима, от тези търсачи на силни усещания, намират смъртта си.” Крум БЛАГОВ, 14.06.2002 г.

4

Скоковете подкопават здравето на Чавдар Джуров

През 1965 г. синът на военния министър, Георги Филипов и Хинко Илиев правят световен рекорд на дневен групов височинен скок. Следващата година Чавдар скача с катапултиране от 15 313 метра. Това е „Плонж от стратосферата” ! Температурата е - 65 градуса. Парашутистът е с кислороден апарат и специален костюм. По чудо успява, но дълго ходи сгънат на две от удара на катапулта. Международната въздухоплавателна федерация ФАИ решава, че Джуров надминава допустимия риск и човешките възможности. Вписва го като рекордьор, но забранява подобни опити. Такива скокове подкопават здравето му. Веднъж го намират посред нощ в комоцио и премръзнал. Чавдар не успява да носи три дини под една мишница. Разкъсван между парашутизма, пилотирането и академия "Жуковски", не се подготвя достатъчно като военен летец и загива при учебен полет.

Чавдар Джуров – българският Баумгартнер 5

17.10.2012 06:19; Любомир Дeнов

Покрай уникалния скок на Феликс Баумгартнер от Космоса, който почти съвпадна с Празника на военната ни авиация, пилоти си спомниха, че български парашутисти са правили подобни изпълнения още преди 4550 г. Е, не от колосалните 39 км, но също от стратосферни височини, и то при много по-висок риск за живота. По-старото поколение знае състезанията по парашутизъм за купата "Калъпчиев, Крумов, Джуров", които събираха състезатели от цял свят. С тези три имена са свързани серия от световни рекорди, които прославят България далече зад нейните предели. Подреждането е по „старшинство”. Полк. Стефан Калъпчиев е първият, той е и най-възрастният. Още през 1951 г. пробва скок от 3500 м със свободно падане, като отваря парашута едва на 500 м от земята.

6

Чавдар Джуров Постепенно Калъпчиев увеличава височината, докато успява да постави световен рекорд от 11 300 м пак със забавено отваряне на парашута. После на 2 пъти подобрява собствения си рекорд, като стига до 13 738 м. Това са все скокове от стратосферата, която според учените започва от 10 500-11 000 м. Калъпчиев загива през зимата на 1963 г., след скок от хеликоптер. Версията е несъвършенство в парашута УП-9. Само няколко месеца преди това, на 23 април, 11-годишният му син Валери скача заедно с баща си. Мястото на Калъпчиев в парашутнодесантните части на ВВС заема друга луда глава - полк. Иван Крумов. Именно той дава път за развитието на Чавдар Джуров в парашутизма. Чавдар е по-големият син на тогавашния министър на отбраната Добри Джуров. Първият си световен рекорд прави едва навършил 18 г. Година по-късно, на 28 август 1966 г., поставя индивидуален световен рекорд 7

от височина 15 418 м. Уникалното в случая е, че Джуров скача не от балон, както Баумгартнер, а от движещ се, с висока скорост, двуместен изтребител МиГ-15, който се използвал за обучение на курсанти. Температурата на въздуха била минус 65 градуса, а костюмът – стандартен, височинен, за пилоти. Парашутистът излитал в задната кабина, предназначена за обучаемия пилот, и при достигане на необходимата височина - катапултирал. По принцип катапулт се използва само при аварийна ситуация, примерно, ако самолетът е ударен или двигателят откаже. Изстрелването на пилота заедно със седалката и днес, при много посъвършената техника, крие висок риск, понякога дори е завършвало трагично. След един от рекордните скокове Чавдар се приземил с доста силна травма в гръбнака именно от удара на катапулта. Малцина обаче знаят, че доста преди това, през 1957 г., български парашутисти скачат от люка на летящ бомбардировач. Люкът, като правило, се намира под корема на самолета, от него при боен полет се спускат авиационни бомби. Преди излитането парашутистите влизали в люка вместо бомбите, хващали се здраво и при сигнал просто се пускали в бездната. Международната федерация по парашутизъм (ФАИ) в Париж признава рекордите на българските парашутисти, но след последния скок на Джуров забранява всякакви подобни опити. Първата причина е прекомерно високият риск за живота, а втората се крие в опасения на медици, че скоковете просто надхвърлят човешките възможности. Месец преди всеки опит за поставяне на рекорд ФАИ е получавала подробна информация. От Париж изпращали специална апаратура за регистриране на постижението. Почти всички рекорди са правени в небето над Добруджа. За стартова позиция е било избрано летището в Добрич, тогава Толбухин. Изборът на добруджанската равнина не е бил случаен. Заради падането от големи височини имало опасност вятърът да отвее падащите парашути доста надалеч. А приземяването в скалисти планини примерно е едно най-неприятните. "Генерал Джуров знаеше за увлечението на Чавдар по парашутизма и го подкрепяше", си спомня тогавашният началник на Генералния щаб о.р. генерал-полковник Атанас Семерджиев.

8

За разлика от министъра съпругата му Елена била против, но така и не успяла да спре сина си от авиацията. Армейски генерал Джуров можел само с една дума да забрани суперрисковите скокове във ВВС, но не го направил. Според Семерджиев преди всеки опасен опит министърът лично пристигал в района на Добрич и чакал да види с очите си приземяващите се ентусиасти. По спомени на авиатори парашутизмът бил юношеското увлечение на Чавдар. Голямата му мечта била да стане летец, а по-късно - космонавт. На боен изтребител той полита твърде скоро, но от отряда на кандидаткосмонавтите го изваждат по медицински причини.

6 души заминават за звездното градче в бившия Съветски съюз бъдещите космонавти Александър Александров и Георги Иванов, Иван Наков, Георги Йовчев (Йовата), Иван Наков, Чавдар Джуров и Кирил Радев. Последните трима отпадат след намесата на съветски доктори. На 6 май 1983 г. Йовчев, на когото в Москва откриват сърдечен проблем, се разбива в Добруджа с боен самолет. "Чавдаре, ще те правим ли космонавт ?", попитал го веднъж инструкторът му по летателна подготовка Цветан Стойновски, полковник от резерва. "Много съм мераклия, но това е невъзможно. Като ученик след падане от мотор съм губил съзнание. Лекарите знаят това и имам проблеми даже и за самолета. Никой няма да ми разреши", отвърнал тогава младият Джуров. В тези думи, предадени от инструктора, може би се крие истината за ранната смърт на Чавдар. Той загива на 14 юни 1972 г. при тренировъчен полет с инструктора Венцислав Йотов. Техният реактивен изтребител L-29, Делфин, се забива със страшна сила край плевенското село Крушовене. Тогава за такива трагични новини не се пишеше, знаеха само близки на загиналите и повечето от авиаторите. Днес все още се спори за причината за катастрофата. Официалната версия, за неизправност в самолета, не се приема от подп. о.р. Ивайло Николов, инструктор на Чавдар по парашутизъм. Според него причината е недостатъчна летателна подготовка и претоварване на организма. По думите му от всичките 217 летателни часа, които Джуров имал зад гърба си, 200 били на задната седалка на машината. Само в 17 от тях той управлявал лично самолета. Освен това в деня преди фаталния полет Чавдар не присъствал на задължителния инструктаж. Само този пропуск бил достатъчен, за да

9

спрат полета. Заедно с Йотов трябвало да лети млад курсант, който обаче се разболял, вдигнал температура. За да не пропадне обаче занятието, предложили на Джуров да лети и той се съгласил. В самолета обаче ролите се разменят - мястото на инструктора заема Чавдар, а на обучаемия - Йотов. В такава ситуация обикновено водачът взема всички решения Предполага се, че самолетът е попаднал в трудна ситуация, изходът от която е изисквал не само умения, но и по-силен организъм. "Пикират с главата надолу, в съзнание си, но нищо не виждаш и не можеш да вземаш правилни решения. Венци Йотов пък не можел да изведе самолета, защото лостът за управление бил опрял в корема на Чавдар", коментира подп. о.р. Николов. Лостове за управление има и в двете кабини, като пилотът отзад е длъжен да следва командите на инструктора. Стойновски, инструкторът по летателна подготовка, не приема тази версия. "Сега, след промените, нищо не ми преча да кажа, че тогава ми е бил натресен един некадърник, че от него ми е побеляла косата. Но Чавдар бе роден за пилот", твърди той. По думите му младият Джуров е в тройката на най-добрите му курсанти, които е имал за 11 г. инструкторска дейност. Това били бъдещият космонавт Георги Иванов, Бестанджи (алжирец) и Чавдар. "Семерджиев, ела при мен !". Такова обаждане по телефона получил от министър Джуров, в деня на катастрофата, началникът на Генералния щаб. Гласът бе особен, веднага разбрах, че нещо лошо е станало, споделя бившият Вицепрезидент на републиката. В кабинета на Министъра заварил друг генерал, Делчо Симов, Зам.-началник на Главното политическо управление на Армията. Джуров вече бил получил съобщението, че самолетът, със сина му на борда, е изчезнал от екраните на радарите. Вече няколко часа го търсели из полетата на Плевен и Ловеч. Все пак имало някакъв шанс машината да се е приземила аварийно и двамата летци да са живи и здрави. Министърът обаче не хранел такива надежди. Ситуацията му била прекалено ясна. Приел вестта мъжки, повече се притеснявал как ще я понесе съпругата му, Елена. Затова помолил двамата генерали да съобщят новината. По това време Джуров живеел в кооперация на днешния бул. "Васил 10

Левски", малко преди пресечката с "Граф Игнатиев". В мига, когато ги видяла на прага на апартамента, майката разбрала всичко. "Знаех, че така ще стане", повтаряла в унес тя, колкото и Семерджиев да обяснявал, че все още търсят изчезналата машина. Година след Чавдар загива, и последният от тройката „Големи парашутисти”, полк. Иван Крумов. При стандартен скок с резервния парашут не успява да дръпне ръчката и се разбива в земята.

Справка за полковник ИВАН КРУМОВ ГРОЗЕВ

Роден на 24.08.1926 г. в с. Зелениково, обл. Пловдивска. От ранни години е закърмен в беззаветна и предана служба на своя народ и родина. В спортната му биография са записани над 1600 скока, извършени през време на двадесетгодишната му военна служба. Носител е на три световни и дванадесет републикански парашутни рекорда.Най-голямата височина ,от която е скачал, е 15740 метра с отваряне на парашута на 600 метра над земята. Като дългогодишен началник на парашутната служба във ВВС полковник Крумов организира, ръководи и обучава стотици млади и смели радетели на този мъжествен спорт. За неговите заслуги за развитието на

11

тази военно-приложна дисциплина той е награждаван с много правителствени отличия. Трагично загива на 1 юни 1973 г. при поредния парашутен скок. Посмъртно, полковник Иван Крумов Грозев, е удостоен от ФАИ с почетния знак и диплом " Пол Тисандие ". АРМЕЙСКИ ГЕНЕРАЛ ДОБРИ МАРИНОВ ДЖУРОВ

18.06.2002 г.

На 86-годишна възраст почина дългогодишният висш функционер на БКП и министър на отбраната о.з. ген. Добри Джуров, съобщи БНР. В съболезнователна си телеграма президентът Георги Първанов определя Добри Джуров като активен участник в антифашистката борба у нас, виден обществен и военен деец, работил неуморно за укрепване на отбранителните способности и модернизирането на българската армия. С неговото активно участие и име са свързани както промените от 10 ноември 1989 г., така и развитието на България по пътя на демокрацията, се казва още в телеграмата. Добри Джуров е роден на 5 април 1916 г. в село Врабево, Ловешка област. Завършва Семинария, а през 1935 г. става член на Работническия младежки съюз (РМС) и негов секретар в село Бръшляница. В периода 1936-37 г. работи в нелегална печатница в София, за което е арестуван

12

и затворен, първо в Централния софийски, а после в Сливенския затвор. През 1938 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП). През 1939 г. Джуров постъпва на служба в 25-и Драгомански полк в гр. Сливница, където става водач на нелегалната организация в редиците на полка. Арестуван е през април 1942 г., но успява да избяга и заедно с Тони Переновски и Иван Шонев основават партизанския отряд "Чавдар". Първоначално Джуров е Политкомисар на отряда, а по-късно става негов Командир.

След 9 септември 1944 г. Джуров започва работа - първо в Министерство на вътрешните работи, след което в Министерството на отбраната. През 1947 г. завършва Военната академия "М.В.Фрунзе" в Москва, а през 1953 г. - Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. От 1962 г. до 1990 г. заема поста "Министър на отбраната". В годините на социализма Джуров бе носител на званията "Герой на Народна република България" и "Герой на социалистическия труд". Бил е три пъти е лауреат на орден "Георги Димитров", два пъти на орден "Ленин", носител на ордена "Народна република България" и редица други медали.

13

Рицарят на българския парашутизъм Стефан Калъпчиев остана в историята с Пет световни и Седем републикански височинни рекорда

2. Февруари 2011, ВАСИЛ ПОПОВ, ДУМА

Допреди 20-ина години се провеждаха състезания по парашутизъм за купата "Калъпчиев - Крумов - Джуров". Тогава всички, практикуващи въздушни спортове, военните от ВВС и парашутните войски, пък и широката общественост добре знаеха кои са полковник Стефан Калъпчиев, полковник Иван Крумов и майор Чавдар Джуров. Това са трима световни рекордьори, чиито постижения до днес са ненадминати. Също като световния рекорд на Стефка Костадинова. Стефка направи това на земята, а те творяха поезия в небето.

14

Полковник СТЕФАН КАЛЪПЧИЕВ

В своята книга за създаването на българските специални сили журналистът Пламен Григоров посвети една глава за Стефан Калъпчиев, озаглавена "Рицарят на българския парашутизъм". Този човек не само е рицар, той е и гладиатор на българския парашутизъм. Не само защото загина при парашутен скок, а защото даде всичко от себе си за оцеляването на българските военни парашутисти, които днес наричаме „командоси”. България е малка държава, но затова с още по-голяма сила блести направеното от нейните верни синове. Името на полк. Стефан Калъпчиев е легенда за всеки български парашутист. Според мнозина, ако той не беше загинал през 1964-а, днес парашутно-разузнавателните части в Българската армия щяха да имат друг облик. Стефан Калъпчиев е роден в с. Грамада, днес квартал на Благоевград. Брат му е легендарният партизански командир Никола Калъпчиев, за 15

когото е написана песента "Имала майка едно ми чедо". С парашутизъм започва да се занимава от 1946 г. Бил е командир на Парашутната дружина, преименувана по-късно в „батальон”, а след това е Началник на военното училище във Враждебна и на Парашутно-десантна служба в ПВО и ВВС. От ноември 1957 г. поставя началото на височинните скокове със задържане и незабавно отваряне на парашута. Носител е на пет световни и седем републикански височинни рекорда по парашутизъм. Той е първият българин, изпълнил парашутни скокове чрез катапултиране. Има над 2000 парашутни скока. Калъпчиев е първият българин, награден от ФАИ за особени заслуги към авиационните спортове с почетния диплом "Пол Тисандие". Загива на 25 февруари 1964 г. на летище Божурище. Какво се крие зад кратката биографична справка ? Отговорът на този въпрос би могъл да се потърси в съвременното използване на специалните сили и силите за специални операции и парашутноразузнавателните (диверсионно-разузнавателните) поделения. Още преди 40 години Калъпчиев е прозрял това, но нелепата смърт не му позволява да превърне мечтите си в реалност. Може би пътят му на парашутист е посочен от Щерю Атанасов и Иван Винаров, които десантират през 1944 г. в Югославия и създават Интернационалния войнишки партизански батальон, чийто командир е именно Стефан Калъпчиев. Като войник, през 1943 г., той е изпратен в Експедиционния корпус в Югославия, откъдето избягва заедно със Стоян Михнев при сръбските партизани. Като командир на Интернационалния войнишки партизански батальон Калъпчиев извършва и първата показна диверсия в тила на фашистите. За съжаление за нея днес се знае твърде малко. При една от своите акции партизаните откриват две сръбски деца - момиче и момче, да плачат над труповете на своите родители, убити от „усташите”. Момчето е едва 11-годишно. Казва се Милош. Изключително храбър и умен, Милош се превръща в най-добрия разузнавач на партизаните. В тази част на Сърбия имало италианска школа, в която били подготвяни истински главорези. Началник на школата бил генерал, чието име не се знае. Един ден Милош го вижда на улицата. Въпреки охраната, детето застава пред генерала и хладнокръвно произнася: "В името на югославския народ те осъждам на смърт !" Докато генералът и неговите 16

охранители се осъзнаят, Милош вади пистолет и с няколко изстрела го убива. Веднага е заловен, изтезаван и убит. За да отмъстят за своя малък приятел, партизаните подготвят и осъществяват най-дръзката си операция - нападат школата и избиват всички до крак. Но въпреки отмъщението, Калъпчиев не забравя за Милош до края на живота си. Може би не е случайно, че синът му Валери извършва своя първи парашутен скок също на 11 години. Преди да скочи, баща му казва: "Нали си спомняш за Милош." Важна роля в живота на бъдещия командир и световен рекордьор по парашутизъм Калъпчиев изиграва и срещата му с легендарния български летец генерал Захари Захариев. Освен безумно смел и обаятелен, Стефан е гледал и в бъдещето. За рекордите му и невероятните парашутни скокове се носят легенди. Скачал е с три-четири парашута едновременно. Отварял ги е един по един и се е освобождавал от тях. Така с един скок Калъпчиев е правел изпитание на няколко парашута. Тогава парашутизмът беше в подем. Завод "Хр. Ботев", в Калофер, произвеждаше не само ПД-47, но и нова техника за десантиране. Голям интерес към нашето производство проявяват индийците. На път сме били да сключим сделката на века. Група български парашутисти, начело с полк. Калъпчиев, се готви за демонстративни скокове над Хималаите. Готови са и задграничните паспорти. Говори се, че ще се снима и рекламен филм. Успоредно с това Калъпчиев чертае схеми и прави щатове за ново въздушно-разузнавателно поделение, което да има свое място в БА. Но както днес, така и тогава, завистта е основният движещ фактор в нашата действителност. Докато Калъпчиев гледа в бъдещето и проектира нов управляем парашут с голяма площ, други настървено гледат в "канчето" му и се чудят как да му попречат. И успяват. Пътуването до Индия се проваля. На 25 февруари 1964 г. Калъпчиев извършва последния скок в живота си на летище Божурище. Отваря парашута твърде ниско. Правил го е стотици пъти, но този се оказва фатален. При падането на земята се претъркулва, но чупи ребро, което се забива в аортата. Така България и Българската армия губят един от своите достойни синове. Истински

17

революционер и рицар в парашутизма и използването на диверсионноразузнавателни групи.

Шокираща съдба има и синът на Стефан Калъпчиев 8 дек. 2005, БЛИЦ

Валери Калъпчев е най-младият парашутист в света. Ненавършил 11, скача с татко си от хеликоптер. Това е показано по телевизията и малчуганът става международна звезда ! След като овдовява, майката забранява да тренира спорта на баща си. Но в казармата го взимат парашутист и навърта 93 скока. Ала офицер погрешка прострелва крака му. После на тренажора си поврежда гръбнака. Травмата прекратява кариерата му. Пенсионира се като офицер от НРС. След това работи нощна охрана в НДК.

18