Симеон петров by Borislav Borisov

СИМЕОН ПЕТРОВ 125 г. от рождението му !!!

Симеон Петров през 1916 г.

Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе.

През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в Школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп, край Париж. По време на обучението си Петров предлага, и придружен от Луи Блерио, осъществява Първия нощен полет в историята на Франция.

Френският бревет на Симеон Петров

При един от последните си полети над летище „Етамп” Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи.

Блерио XI (на френски: Bleriot XI) е френски самолет, конструиран и изработван във фабриката на Луи Блерио. Първият полет със самолета е извършен на 23 януари 1909 г. Този самолет е първият военен самолет, закупен от България, а първият му полет над София е осъществен на 13 август 1912 г. от пилота Симеон Петров. Като военен самолет „Блерио XI”, освен от България, е закупен и използван и в следните държави: Аржентина, Австралия, Белгия, Великобритания, Гватемала, Гърция, Дания, Италия, Нова Зеландия, Румъния, Русия, Сърбия, Турция, Франция, Швейцария, Чили, Япония.

Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на Парижкия аероклуб, коментира: “Мосью Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране, спирално надолу и благополучно каца на Земята. Това е единственият случай в Авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. В последствие Петров, заедно с Топракчиев, разработва „Методика за приземяване на самолети със спрял двигател”, която е приета в Програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

Симеон Петров в самолета на Луи Блерио

Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите Бревети, след изпит пред специална Комисия на френския Аероклуб. В началото на Балканската война България има 6-има пилоти и 3-ма механици, включени в състава на Въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г., на гара София, пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България, с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.

Луи Блерио (на френски: Louis Bleriot), роден в гр. Камбре (Cambrai) на 1 юли 1872 година и починал в Париж (Paris) на 2 август 1936 година, е национален герой на Франция. Като пионер в създаването на самолети и като първия авиатор преодолял пролива Ламанш (la Manche), Блерио през 1909 година доказва, че самолетът не е само едно средство за атракция и развлечение, а ново непознато средство за транспорт.

Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос. През Първата световна война Петров е Началник на 2-ро Аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби, тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война. 5

Пощенска картичка с Петров, издадена от Френските пощи в чест на безпроблемното му приземяване с угаснал двигател

Петров е първият Началник на Аеропланното училище, Основател на Летище „Божурище”. След войната Петров се занимава с Внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на Българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава Дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София. През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано в „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод. Умира, забравен от всички, през 1950 г., в София.

Музеят в Бурже - Блерио XI

„Блерио XI” е моноплан горноплощник с предно разположен двигател с вътрешно горене и теглещо витло. Построен е изцяло от дървена конструкция /използван материал дъб и топола/ и платнена обшивка на крилата и оперенията. 

Фюзелажът е фермена конструкция, с четириъгълно сечение, изградено от четири надлъжника, фиксирани от напречници и стабилизирано с кабелно обтягане. Предната част на тялото е обковано с шперплат. Останалата част от фермата е открита.  Крилото е съставено от 2 полукрила, с правоъгълна форма и елиптични дъги. Имат твърд, атакуващ ръб и гъвкав, изходящ ръб, с което се осъществява напречното управление на самолета. Деформацията на изходящия ръб се осъществява с усилие, максимално до 75 kg. Това решение e прилагано до внедряването на елероните като управляващ орган на самолетите. Стабилността на крилото се

осъществява от 3 надлъжника и горна и долна пирамида, позволяващи надеждно кабелно обтягане.  Опашното оперение се състои от хоризонтален и вертикален стабилизатор. Кормилото за височина е реализирано по няколко начина, но се използва и най-практикуваното решение- неподвижна предна част, с носещ профил, и шарнирно свързано кормило. Вертикалният стабилизатор е целоподвижна плоскост, която изпълнява функциите на стабилизатор и кормило за посока.  Колесникът е непребираем, 3-точков, с опашно колело или опашна подпора. Всяко от тях е с независимо окачване и гумен амортизатор. Характерно за „Блерио XI” е, че опашното колело е монтирано доста напред, пред опашното оперение.  Двигателят е разположен в предната част на тялото. Използват се 3цилиндрови двигатели с въздушно охлаждане „Анзани” (Anzani) и с различна мощност при различните варианти самолети. Витлото е 2лопатно, дървено, тип „Chauvier” с диаметър 2,08 m. Самолет „Bleriot XI Militair” е с 9-цилиндров ротационен двигател „Gnom” с мощност 80 hp.

На 25 юли 1909 г. със самолета е извършен първият полет с летателна машина над Ла Манш. Самолетът излита недалеч от Кале (Calais) и се приземява в Доувър (Dover), като прелита разстоянието от 22 мили за 37 минути и печели наградата на британския вестник „Дейли Мейл” от 1 000 лири. Любопитна особеност е, че Луи Блерио е бил длъжен да заплати мито след кацането си на Острова. С „Блерио XI” е реализирано успешно кацане със спрял двигател от българския поручик Симеон Петров, което влиза в методиката за обучение на пилотите в школата на Луи Блерио. С този аероплан френския пилот Адолф Пегу през 1913 година демонстрира фигури от висшия пилотаж - летене с колелата нагоре, пикиране и стръмно набиране на височина с което доказва, че при наличие на запас от височина, самолета може да се изравни. Това косвено доказва добрите полетни характеристики и добрата ефективност на кормилата при управление.

Интересът към самолета е значителен. До лятото на първата година (1909 г.) са направени 101 поръчки от различни държави. Освен във Франция, „Блерио XI” е произвеждан в Русия, Англия и САЩ, като са произведени 16 варианти, използващи базовия модел. Самолетът, произвеждан в САЩ е с различни характеристики от тези произвеждани в Европа. Фирмата „California Aeroplane Manufacturing and Supply Co” през 1911 година произвежда „Bleriot XI” с двигател „Elbridge Aero Special” - редови, 4-цилиндров, с водно охлаждане и с мощност 60 hp, което позволява промяна, увеличаваща крейсерската скорост до 90 km/h и увеличение на стартовата маса. Поради добрите си характеристики, самолетът е приет на въоръжение във Френската армия и в армиите на много държави и със значително по-мощен мотор участва във военните действия в началото на Първата световна война. Още по време на Балканската война това е основния самолет на българските инженерни войски.

Фабриката на Симеон авиатора Искра Ценкова

ФАБРИКАТА на СИМЕОН АВИАТОРА ИСКРА ЦЕНКОВА, списание „ТЕМА”, 2013 г.

Първият българин, летял в небето на България, поставя основите на звукозаписния фонд на Радио София

Колко от днешните меломани знаят, че “Симонавия” е названието на първата българска фабрика за грамофонни плочи, която след национализацията поставя началото на “Балкантон” ? ”Симонавия” е хрумка, която подсказва, че

фабриката принадлежи на Симеон авиатора. Симеон Петров, създателят и собственикът на “Симонавия”, човекът, оставил зад гърба си над 2400 записа, които поставят основите на фонда на Радио София, всъщност е първият ни дипломиран летец. Това разказва днес 62-годишният инж. Симеон Петров, внук на славния българин. Когато дядо му умира, той е само на 1 година, това, което знае за него, е чувал от устата на баща си, Александър Петров. Той не само разказва в семеен кръг историята на своя баща, обречен на забрава дълги години заради буржоазното си минало, но и я описва старателно с идеята да издаде един ден книга. Мечтата му обаче остава нереализирана. Александър Петров вече не е между живите. А спомените му, проучванията и фактите от целия живот на поручик Симеон Петров и до днес се съхраняват от наследниците на рода, описани на пишеща машина върху 300 страници, подвързани в папка.

13 август 1912 г. Цяла София се е събрала на една гола поляна в северната част на столицата, за да види как един българин, току-що завърнал се от обучение в чужбина, се издига в небето с първия у нас военен аероплан „Bleriot XI” и да му помаха окуражително от земята. Пилотът е 24годишният подпоручик Симеон Петров, един от тримата дипломирани до този момент български летци заедно с поручиците Христо Топракчиев и Никифор Богданов. Избран е за демонстрационния полет като най-добрия. Млад, снажен, хубав, усмихнат. Облечен е в кожено яке, кожен панталон, авиаторско боне, носи големи очила. Задачата му е да направи едноединствено кръгче над летището, за да изпита току-що внесената от Франция летателна машина. Тълпата се вълнува. Две години преди това с моторно хвърчило над София е бръмчал на 50 м височина само руският пилот Борис Маслеников. Сега за пръв път в българско небе ще лети българин, при това с току-що закупен от Франция аероплан. Когато самолетът се отлепва от земята, народът крещи: “Ура, лети !” Духовата музика свири тържествен марш, офицерите се прегръщат. Условието е Петров да покръжи малко с аероплана над столицата. Вместо това той се издига на 500 м височина и се отправя към Стара планина, завива към Ихтиман и се връща обратно там, откъдето е излетял. Народът го посреща още по-екзалтиран. Хиляди протегнати към него ръце го измъкват от самолета

и го понасят с овации Поручик Петров се опитва да се изтръгне от прегръдката на народа, да стъпи на земята, още не е рапортувал пред началниците си, че е завършил полета, но протестите му остават нечути. Софиянци носят на ръце, чак до центъра на София, първия българин, летял в българско небе с “първото българско летало”. Седмица по-късно той извършва и първия нощен полет над София, на 1200 м височина. “Години наред името на дядо ми беше забравено. Помнеше се най-вече поручик Христо Топракчиев, първата жертва на българската военна авиация, повишен след това в чин „капитан”, разказва днес 62-годишният внук на летеца. Авиаторът е роден в Русе през 1888 г. Син е на военен, години по-късно баща му ще стане Зам.-началник на Военното училище в София. Родът е кръвно свързан с Георги Сава Раковски и Георги Мамарчев. “Прадядо ми умира, докато дядо ми е още ученик във Военното училище. След дипломирането си е назначен на служба като артилерист. Бил е пристрастен към техниката. Познавал е отлично двигателите с вътрешно горене, устройството им, принципите на работа. През 1909 г. полага успешно изпит за обучение във Въздухоплавателната школа в Петербург, но майка му не се съгласява той да замине. През януари 1912 г. се явява отново на изпит за авиатори и механици и пак се класира, но този път за обучение във Франция”, разказва внукът. Заедно с Христо Топракчиев, Никифор Богданов и Радул Милков Симеон Петров става курсист по Висш пилотаж във Военното летателно училище на Луи Блерио. Името на Блерио вече е широко известно в цял свят. През 1909 г. френският авиатор и изобретател първи в света лети над Ламанша. Самолетите на Блерио са с най-съвършената за времето си конструкция. А четиримата българи са първите допуснати в авторитетната школа чужденци. Сред курсистите е и френският милионер Еужени Пежо - собственик на концерна “Пежо”. Между него и Петров бързо се пораждат приятелство и уважение, а след време тази среща ще даде нов тласък в живота на българина.

Летателната подготовка на курсистите трае 3 месеца, но бъдещите авиатори овладяват не само в летателната практика, но и тайните на механиката, на аеродинамиката. Още първият им час по летене обаче ги подлага на сериозно изпитание. По време на демонстративния си полет, пред курсистите, френският летец, капитан Ешмен, загива пред очите на всички. Моторът на самолета му спира във въздуха. Всички са стреснати. Българите са смутени, готови са да се върнат обратно в родината, но събират кураж и остават. Нещастният случай обаче не е забравен. Заедно с Христо Топракчиев, поручик Петров разработва Методика за приземяване на самолети, в случай че моторът на аероплана спре да работи. Докато летят, те изключват за малко мотора и оставят машината да кръжи и да се снижава плавно във въздуха като есенно листо. По прищявка на съдбата при един от последните полети на Петров над летище „Етамп”, тактиката е изпробвана. Поручик Петров е на 1400 м над земята, когато моторът на машината му млъква внезапно. Париж е вцепенен. Всички са вперили с ужас погледи в притихналото небе, убедени, че още веднъж ще станат свидетели на поредната гибел на летец. Поручик Петров обаче запазва самообладание, спуска се бавно с кръгови извивки към земята и благополучно се приземява точно на мястото, от което е излетял. Париж го посреща с бурни овации. Хората не могат да повярват на очите си. Случило се е чудо. За пръв път аварирал самолет се приземява без трагедия. Това се смята за първия безмоторен полет в света. Българите са изключително добри в курса. Пак по време на обучението си във Франция правят и първото нощно приземяване на самолет край запалени огньове.

В началото на Балканската война Блерио изпраща на Симеон Петров малък самолет - 50 конски сили. Лек, лети по-ниско, идеален за разузнавателни цели. С него той хвърля позиви и гранати над Одрин, докато отдолу врагът стреля с пушки и картечници. Не се страхува да лети и в мрак, вече има опит в нощните полети. Докато е в небето над Одрин, за пръв път във военната летателна история, се разминава с вражески самолет. Но по случайност е забравил дори пистолета си и само се заканва с юмрук на турския летец. След това сяда и изобретява Авиационна бомба Нали е бивш артилерист, не му трябва много мислене. Рисува я на парче коприна, което се пази в музея и до днес. Предлагат му бомбата да вземе неговото име, но той отказва – настоява да се нарече „Чаталджа”, на района, в който е едно от най-тежките сражения в хода на Балканската война. А българите започват да я произвеждат, по-късно продават патента на германците. Бомбата се използва по време на трите войни. Нямало е дори една дефектна, разказва внукът. Симеон Петров изкарва и трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, с малкото си бойно самолетче, което докрай не аварира. В момента то е част от експонатите на Музея на авиацията и космонавтиката в Пловдив.

А във Военноисторическия музей наследниците му са предали за съхранение кожуха, ордените и медалите, бонето, сабята, плашета му. Негова заслуга е и създаването на летище Божурище, чийто началник е от 1914 до 1918 г. На летище Божурище е имало 6 хангара, работилници за поправяне на самолети, включително чужди. Имало е жилища за летците, хотел, казино. Всичко това прави не с държавни пари. “След подписването на Ньойския договор военната авиация в България е ликвидирана, всички летци са пенсионирани. Дядо ми се записва студент в юридическия факултет в София. Но по това време баща ми, Александър Петров, е само на година. Пенсията му като летец е недостатъчна за издръжката на семейство и дядо ми зарязва следването. Започва работа като оксиженист, след това като механик, търгува с играчки. Докато се чуди с какво да се захване, се сеща за приятеля си Еужени Пежо и за предложението му има ли нужда от помощ, да го потърси. Сяда и му пише дълго писмо с молба - ако е възможно, нека го направи Представител на френските заводи за велосипеди в България”, разказва внукът. Ще те направя Представител на заводите, но първо ти пращам няколко велосипеда, за да започнеш своята дейност, отговаря му Пежо. Българинът е горд, може да няма пукната пара в джоба си, но милостини не приема. Продава 20-ината велосипеди и изпраща до стотинка парите на Пежо. След това, обаче, му потръгва. Пежо наистина го прави свой Търговски представител на френските велосипеди в България. Симеон Петров внася у нас много велосипеди. Става и водач на колоездачния ни отбор на Олимпиадата в Берлин през 1936 г. Едновременно с велосипедите се 14

захваща и с внос на грамофонни плочи, от известната фирма за механични грамофони “Пате фрер”. Музиката е другата му голяма любов. Самият той е много добър музикант. Свири на цигулка и акордеон, а съпругата му Надя пее хубаво стари шлагери и народни песни. Симеон Петров създава Акционерно дружество за търговия и индустрия с грамофонни плочи, по-късно изкупува акциите на другите и става Едноличен собственик на фабриката. В началото “Симонавия” внася плочи, а той на няколко пъти организира записи на наши изпълнители - певци и оркестри, във Франция. След това решава, че е време да си имаме и родно производство на грамофонни плочи. Първата българска плоча е записана през 1934 г. с вносни материали. След това закупува машини за целия производствен процес и затваря цикъла, като поставя началото на звукозаписната дейност у нас. Производствената база се намира в три големи халета на бул. “Христо Ботев” 129. Там се произвеждат и опаковките на плочите, и луксозните кожени куфарчета, облицовани с кадифе и коприна, които години наред се предлагат в представителния магазин на фабриката на бул. “Мария-Луиза”. Плочите носят етикета “Орфей”, а записите се правят в киносалоните “Роял” и “Модерен театър”. В периода между 1928 и 1948 г. благодарение на “Симонавия” у нас са направени над 2400 записа, които поставят основите на фонда на Радио София. Записите са на народни, на стари градски песни, на оперна, на симфонична музика, на всички жанрове. В звукозаписните студиа на “Симонавия” се запечатват гласовете на Борис Христов, Аспарух Лешников, Гюргя Пинджурова, Леа Иванова... Социалната политика във фабриката е завидна. Собственикът познава до един всичките си работници, помага на изпадналите в нужда, често опрощава дългове. В края на годината дели с работниците си печалбата на предприятието, след като преди това е раздал обичайната 13-а заплата. Накрая, без малко да фалира, хич не е бил търговец, смее се внукът му. През 1947 г. национализираните звукозаписни компании “Симонавия” и “Лифа рекорд” се обединяват в Държавно индустриално предприятие “България”, което продължава да използва етикета “Орфей” заедно с новите “Мелодия” и “Балкан”. А бившият собственик на “Симонавия” като много

добър механик и специалист е оставен като технически ръководител в предприятието. И до днес в сградата на “Балкантон”, на ул. “Хайдушка поляна”, според внука Симеон Петров, още се съхранява машина, запазена от славното минало на “Симонавия”. Синът му, инж. Александър Петров, завършва Американския колеж, след това слаботокова техника в Германия. В началото започва работа във фабриката на баща си, а след национализацията става преподавател по френски и английски в техникумите “Киров” и “Попов”. Бил е полиглот. Владеел е перфектно шест езика, едновременно с това е притежавал най-голямата у нас колекция на кибритени, бирени и винени етикети, която се пази и до днес в семейството. Благодарение на езиковите си познания е водил кореспонденция с колекционери от цял свят. Официалната му сбирка съдържа над 100 хил. експоната, събрани в албуми, грижливо описани. Разполагал е с още стотици хиляди за размяна. Инж. Александър Петров цял живот събира и снимки, документи, дипломи - трупа архив за живота на своя баща и се опитва да популяризира името му.

Симеон Петров си отива тихо и незабележимо от този Свят през 1950 г., 61-годишен. Изпратен е от тесен семеен кръг, без военни почести, задълго забравен като „Фабрикант”, „Буржоа” и „Враг на народа”. Години наред се подминава и фактът, че той е и Първият българин, летял в небето на България.

СИМЕОН ПЕТРОВ - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМИРАН ПИЛОТ 12.10.2009 г., ИВАН БОРИСЛАВОВ

4-ти, отляво на дясно, цивилен, подполковник от запаса Симеон Петров в Божурище, пред самолети КБ 2 УТ, производство на „Капрони”, Казанлък

1926 г., Летище Божурище и ДАР с първата серия ДАР-1. Стрелката сочи жп-гарата София-Банкя

С поручик Владимир Балан, вляво

Летище Божурище – паметник на Симеон Петров, приживе, съграден лично от него, след края на Първата световна война

25-кг „Чаталджа”, бомбата на Симеон Петров. Български механик прикачва бомбата на един от самолетите

АЙФЕЛОВА КУЛА на Френските възпитаници – Христо Топракчиев, Стефан Калинов, Никифор Богданов и Симеон Петров

Дама от софийският Хай-лайф в компанията на поручиците Симеон Петров, Христо Топракчиев, Стефан Калинов, Димитър Сакеларов и Никифор Богданов

Луи Блерио в самолета си, а в карето – мосью Колен, инструктор от авиошколата в Етамп

1- Христо Топракчиев, 2 – Кръстьо Самсаров, 3 – Димитър Сакеларов, 4 – Симеон Петров, 5 – мосью Колен, инструкторът, 6 – Стефан Калинов, 7 – Никола Манков, 8 – Иван Платников, механик, 9 – Никифор Богданов

125-годишнината от рождението на Първия български дипломиран пилот Симеон Петров ще бъде отбелязана 10 септември 2013 | 07:40 | Агенция "Фокус" Начало / Общество

София. 125-годишнината от рождението на първия български дипломиран пилот Симеон Петров ще бъде отбелязана. Организатори на събитието са Военновъздушните сили и Българска авиационна асоциация. Ще бъде

представена биографичната книга „Симеон Петров - пръв между орлите” и премиера на документалния филм, посветен на живота и дейността на българския авиатор. Симеон Петров е един от символите на българската военна авиация. Първият български пилот, който лети в небето на България и първият правоспособен български летец. Първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател. Един от първите български бойни пилоти, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Първият пилот, извършил оперативно въздушно разузнаване и пръв в света летял над противникова столица. Симеон Петров е създател на първото аеропланно училище в България и на Балканите. В авиационната история на България, Симеон Петров ще остане като първият, като новатор и вдъхновител на авангардни концепции за тактическото и оперативно използване на авиацията. Неговият опит и своеобразните му авиационни рекорди се ползват при разработването на летателните програми на водещи световни авиационни школи. Той е един от първите хиляда пилоти на планетата. Първият въздушен ас в първата въздушна война в историята на човечеството с 18 бойни полета. Летец с признат и документиран принос за развитието на европейската и световна авиация. Тържественото отбелязване на годишнината ще се проведе от 16.00 часа, в зала Тържествена на Централен военен клуб – София.



Командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Константин Попов ще участва утре, 10 септември, в тържественото отбелязване на 125годишнината от рождението на Първия български дипломиран пилот Симеон Петров в Централния военен клуб. 26

Военновъздушните сили и Българската авиационна асоциация са организатори на честването. По време на събитието ще бъдат представени биографичната книга „Пръв между Орлите” и Документален филм, посветен на живота и дейността на видния български авиатор.

Тържественото отбелязване на годишнината ще се проведе на 10 септември, от 16:00 часа, в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб – София.

Заповядайте !!!