Хо р а т а в а в и а ц и я т а
Генерал Иван Дочев
лидер за цял живот Ганчо Каменарски разглежда сложната авиаторска и командирска кариера на генерала от резерва Иван Дочев.
Въведение от автора Писаните и неписаните правила в журналистиката настоятелно препоръчват личността на автора по възможност да остава
36
април 2014
Александър Младенов
нов, но понеже във випуска има няколко Ивановци и в плановата таблица за полети непрекъснато ги омесваха, командирът на първата ни ескадрила подп. Дражев за някои от тях въведе в обръщеСлед последния полет на боен самолет – 2 април 2002 г. ние бащините им имена. И понеже започнах нескромно да се хваля с кого съм имал късмет да завърша Училището, ще добавя уточнението, че доста време бяхме известни като „Випускът на Иван Дочев”, и то по простата причина, че именно той е формалният и неоспорим първенец на випуска ни. Самият Дочев винаги се е притеснявал от завоюваната и всепризната титла „пръв сред равни” защото и той като всички нас ни”, стои в сянката на недостижимия и уникален Георги Йовчев (Йовата) – гордостта и болката на випуска ни. Йовата се докосваше до гения, но не завърши по успех пред Дочев, защото в трети курс конструира десантния парашут УП-9 и по цели месеци се губеше от лекции, за да го ушие и изпита. Като курсант Иван Дочев уж не се различаваше много от останалите, дори участваше в повечето наши курсантски щуротии – рецидив на недоизживян докрай пубертет но за разлика от мнозина бертет, само веднъж изпита прелестите на ареста (във втори курс получи три дни арест от командира на ескадрилата подп. Труфев за нарушаване на въздушната дисциплина, но този случаен и нелеп факт никой от випуска не го помни.) Завидно съумяваше да сложи в постъпките си невидима бариера, която не бива да прекрачва. Тогава това не ни правеше впечатление, но с годините започнахме да го оценяваме и също да си налагаме разумни възбрани. Иван винаги се отличаваше с изключителна скромност скромност, недотам характерна за първенците. Това, че майка му е била партизанка, го знаеха малцина от випуска, защото той не го афишираше и никога не се възползва от някакви привилегии. Ако словосъчетанието „скромност в нескромни граници” изобщо има някакъв смисъл, то напълно приляга на Дочев. Някога авиационният журналист Цветан Цаков пусна поредица публикации в списание „Криле” „Криле”, в които проследяваше пътя извън рамката на писаното слово. Само че на курсантите отличници и се опитваше да сега това не е възможно. Ще става дума за докаже, че първенците в Училището винаги генерал Иван Дочев, а всички, които ни позси остават първенци и като офицери. Ако нават знаят, нават, знаят че сме от един випуск на Военигнорираме пренебрегнатите от Цаков изновъздушното училище. И догодина, ако е ключения, задължително остава желязното живот и здраве, ще се навършат 50 години, правило, а Иван Дочев винаги плътно се е откакто съдбата ни събра в Долна Митропобирал в това правило. Дори да не се е полия. А всеки от нас знае колко струва намирал на началнически позиции, околдругият както той едва ли се познава. другият, ните винаги са го изтъквали на лидерското Веднага е необходимо уточнението, че място. всъщност неговото фамилно име е Ива-