Спомен След полет на МиГ-21УМ в Равнец, 1982 г.
снимки: семеен архив на Любен Йовчев
Белязаният от съдбата Военият летец, учен, парашутист и конструктор Георги Йовчев – Йовата от випуск 1969 г. загина преди 30 г. на именния си ден, 6 май, през далечната 1983 г., едва на 37 години. Ганчо КАМЕНАРСКИ проследява неговия жизнен път и постижения.
Й
овата не бе просто наш съвипускник или единствено наш интелектуален стожер. Нито е само един от 360-те загинали пилоти в българските ВВС. Той не бе и изявена фигура само във военната ни авиация. Не, той беше човек вулкан, кипящ от продуктивна енергия – Йовата бе явление в Българската армия. Още преди да завършим Военновъздушното училище, ние знаехме, че Йовата го чака необикновено бъдеще, и чакахме да видим какво ще е то. Всяко припомняне за Йовата започва от Военното училище през 1965 г. и още оттогава при него всичко бе необикновено. Той, вече изявеният парашутист от Софийския аероклуб, постъпи при нас в Долна Митрополия, след като 16-годишният му брат се самоуби на летището заради забранени парашутни скокове по неубедителни медицински причини. Йовата единствен във Военновъздушното училище беше завършил Английската гимназия в София. Дори успешно беше приключил първа година в Софийския университет по специалността промишлена физика и го чакаше перспективната професионална кариера на ядрен физик. Постоянно четеше неразбираеми книги с висша математика на английски. Докато изчаквахме в строя, той не участваше в тъпите ни курсантски закачки, а вадеше книга изпод куртката. Дори и в банята четеше, като пъхаше книгата в найлонов плик. Във втори курс всички окончателно приз-
нахме, че Йовата е различен от нас – превъзхождаше ни не само поотделно, но и всичките вкупом. Но той не демонстрираше огромното си интелектуално превъзходство, държеше се с нас изключително скромно и другарски. Никога не парадираше с баща си, с две смъртни присъди партизанин от отряда „Антонивановци”. Йовата изобщо не ни даде повод дори да допуснем, че родителите му са близки с тогавашния началник на Генералния щаб ген. Атанас Семерджиев, също „антонивановец”. Това го разбрахме далеч след смъртта на Йовата, когато Семерджиев почете погребението на баща му полк. о.з. Любен Йовчев. Йовата започна да се губи продължително някъде в началото на трети курс. Изчезваше тайнствено и пак се появяваше в сюблимни моменти. Дойде си два дни преди изпитите за първия семестър, но си изтегли четирите из-
Георги Йовчев – Йовата
пита за първите четири последователни дни. За една нощ изучаваше по нашите записки материала и на сутринта вземаше изпита с отличие. Тогава едва по време на изпита по ВСП (въздушно-стрелкова подготовка) му хрумна да въведе понятието „обемна плътност на вероятностите за попадение и поражение” и ги защити с тройни интеграли. Преподавателят ни полковник Велко Иванов прилежно си преписа двете изписани дъски с формулите на Йовата. След тази изпитна сесия Йовата зачезна за около месец. Никой от нас не разбра, че той вече е конструирал авангардния двукуполен парашут УП-9, правят документацията му, шият го в Калофер и дори го изпитват. Прибра се една вечер. С началото на новия семестър бяхме започнали да изучаваме термодинамика и на сутринта преподавателят ни сюрпризира неприятно с контролна работа на тема „Температура на заприщен поток”. Йовата попита другаря до себе си за какво става дума и в отговор получи едно-единствено изречение. Ние се притеснихме за него и шепнешком му предложихме да обясни на преподавателя, че не е изслушал и една лекция. Той с ръка ни успокои. Не разбрахме какво писа. На следващия ден преподавателят раздаде писмените работи, но задържа написаното от Йовата. Накрая загрижено го попита защо не е запомнил поне буквените означения във формулите. Тогава Йовата се принуди да обясни ситуацията, като добави, че неговото изложение също е вярно, нищо че е с други букви и е приложен друг подход. А крайният му резултат се оказва вариация на академичния. Изуменият преподавател изрече любимата си фраза „Свещена простота!”, задраска двойката и написа шестица. Някъде по това време Йовата пръв от випуска се ожени за приятелка от аероклуба, негово е и първото дете във випуска. (Сега Йова е библиотекарка във Военната академия.) май 2013
www.aeropress-bg.com
29
Четенето, както и всичко друго, му се удаваше със завидна лекота. А когато се качваше на батута, се събирахме да го гледаме с каква грация се премята във въздуха. Рисуваше превъзходно. Пишеше нелоши стихове. Като се прибавят огромните му разностранни знания и култура, не бяхме никак изненадани, че след дипломирането през 1969 г. той бе оставен за инструктор в училището. Всички обаче бяхме убедени, че това е временно и той няма да прави кариера на това поприще. Йовата наистина не бе роден за строеви авиационен командир, стоящ далеч от науката.
Парашутът
Заслужава да се отдели внимание на съдбата на парашута УП-9. По едно време започна дискусия, дали парашутът е сполучлив. Тогава 56-годишният зам.-министър на отбраната ген. Борис Тодоров отиде при скачащите на летище Кондофрей и разпореди да му сложат на гърба такъв парашут. И то без чохъл, с незабавно отваряне със силен динамичен удар. Генералът изпълни успешно първия си парашутен скок в живота си и сложи край на дискусиите. Някъде в началото на този период Йовата започна да изпитва Скокове от малка височина с УП-9 от Ми-4 над море пред Балчик парашута в пределно ниски скоДисертацията кове. В СССР направиха демонстСамо след година той издържа рация 10 парашутисти да скочат изпити за аспирантура във Военот 100 м и да се приземят за 10 новъздушна инженерна академия секунди (времето от напускане на „Жуковский” в Москва на тема самолета до достигане до земята). от рода на „Екстремализация на Йовата и полк. Любомир Пръвчев пусковите моменти при пускане (между другото, първият доживял на спирачните парашути на садо пенсия началник на службата) молетите”. Трябваше да положи организираха у нас над морето 6 изпит по дискретен анализ, като парашутисти да скочат от 60 м и при това можеше да го изпита да се приземят за 6 секунди. Разединствено Благовест Сендов. бира се, четата я водеха Пръвчев и След полагане на изпита, разбиЙовата, скачаха от вертолет Ми-4. ра се, с шестица, професорът му Парашутите се разтваряха на броказва, че е седмият човек в Бългаени метри над водата. Машината рия, владеещ дискретен анализ в им летеше, съпътствана от друг пълен обем. И го пита за какво му Ми-4, в която имаше представитее нужен този изпит. След отговоли на ПДС на страни от Варшавсра смаяният Сендов възкликнал: кия договор. Целта на занятието „Младежо, не си губи времето с бе да им продадем парашути. военните! Ти имаш математиМалцина от нас разбраха кога чески дар, направо от Бога даден. и как Йовата премина на изтреЕла в Софийски университет, габителя МиГ-21. Той не обичаше рантирам ти, че до 10 години ще да се вдига шум около него и да оглавиш катедрата по матемапривлича излишно внимание. А тика”. летателната му биография винаги Няколко месеца след започване оставаше в сянката на другите му на обучението в Москва го извикдейности и изяви, защото не тя го ва зам.-началникът на академията. Той прочиправеше уникален в авиацията ни. Летенето огромните тогавашни ЕИМ моделира как напта от едно листче две изречения, казани от Його равняваше с нас, простосмъртните бойни ример да бъдат преодолявани зенитно-ракетвата в тесен служебен кръг. В тях се дефинира пилоти, а ние отлично съзнавахме, че не бяхме ните комплекси „Хок”. възможността при навлизащото в началото на равни с него. Две години по-късно в Монино е сформи70-те години моделиране на полетите на ЕИМ Йовата беше най-сериозната кандидатура за ран цял институт по моделиране динамиката да се използва теорията на множествата. И първи български космонавт. Не успя обаче да на полета. А научният ръководител на Йовата пита дали това са негови думи. издържи медицинските тестове в СССР. Всички не след много време разсекрети дисертациСлед като Йовата потвърждава, генералът сплетни, че някой му е попречил, не са верни. ята му и направи по нея серия от плагиатски веднага му прави предложение да му сменят Наистина по време на въртенето в центрофупубликации в съветското списание „Авиация и темата на дисертацията. Неподготвен, Йовата гата електрокардиограмата му регистрира еккосмонавтика”. се опитва да отклони предложението. Казва, страсистоли на сърцето. Проф. полк. Павел ПеВ България го назначиха за инспектор по че цитираните думи са само една хипотеза, за нев по онова време работеше над дисертация обективния контрол в щаба на ВВС. Обитаваше която няма гаранция, че ще се окаже вярна. в академия „Жуковский” и си спомня: „От мой една канцелария с полковници летци. Вдигаше Началникът обаче заявява: „Ние в Съветския приятел съветски летец-изпитател, който телефона само когато е сам. След като се предсъюз имаме световни математици, които не учеше в Академията, но не можа да издържи ставяше „старши лейтенант Йовчев”, от другата разбират нищо от аеродинамика. И обратно прегледите за космонавт и се завърна, научих, страна казваха: „Грешка”. Не е възможно при – нашите изключителни аеродинамици не че и Йовата не е преминал успешно. Руснакът полковниците да работи старши лейтенант! И владеят достатъчно специфични части от изказа безкрайно съжаление, защото според звъняха повторно. Скоро обаче всички свикматематиката. Дори да докажете неоспонего в цялата съветска авиация няма толконаха с неговото необикновено назначение. римо, че теорията на множествата е неприва интелигентен летец като Йовата”. Впрочем полковниците много бързо се приложима при компютърното моделиране на Йовата постъпи за обучение във Военната вързаха към обаятелния си млад колега. Те динамиката на полета, това ще е голямо посакадемия малко късничко, едва 10 години след своевременно оцениха потенциала му и отктижение, защото повече няма да пилеем сили завършване на военното училище, като мнозирито съжаляваха, че у нас няма необходимото и време в това направление”. на от випуска го бяхме изпреварили. По време поле за неговата изява. Йовата обаче вярваше, Йовата е принуден да отстъпи. За сметка на втората учебна година почина преподаватече с навлизане на нова авиационна техника с на това още през втората година поставя ослят им по „динамика на полета” полк. Атанасов. много електроника ще дойде време за прилановите на математическото моделиране. И на Оказа се обаче, че той бил единственият у нас гане и на неговите знания.
30
май 2013
експерт по темата. Тогава началникът на „Катедра ВВС” полк. Митко Кузманов (мир на праха му!) отиде при началника на академията: „Другарю генерал, какво толкова се чудим?! Че нали в класното отделение имаме кандидат на науките по тази специалност”. Така Йовата безпрецедентно в Академията стана преподавател на класното си отделение и в края на семестъра пак той изпита съвипускниците си. Изобщо на дневен ред не излезе въпросът кой ще е този, който ще може да изпита Йовата – в България нямаше такъв човек. Писаха му шестицата служебно. Така през 1981 г. Йовата, вече майор, найсетне попадна там, където му бе мястото – стана преподавател в Академията по динамика на полета и теория на обективния контрол. Той постави като единствено условие длъжността да бъде направена летателна. Най-сетне съчета летенето с любимите си науки. Бързо навлезе в преподавателската работа и скоро започна да пише „големия докторат”. Според нас, съвипускниците, Йовата не бе роден за строеви авиационен командир, той трябваше да прави наука и да гледа в бъдещето на авиацията. Но през 1982 г. заедно със съвипускника ни Любчо Стоилов неочаквано кандидатства за длъжността зам.-командир на 18 иап в Доброславци. Мотивите му за тази нова професионална реализация си останаха истинска загадка. Възможното обяснение се крие в натурата му: той никога не се задоволяваше с постигнатото, искаше да премине през всички възможни изпитания, търсеше и преодоляваше предизвикателствата. Светът беше тесен за неговата вулканична енергия.
Лошото обикновено идва неочаквано В началото на май 1983 г. Йовата замина в командировка в Равнец и Балчик, за да изнесе
само на 37 години. Той загина от собствена грешка. Но нека открито да кажем грозната истина: оставиха го да загине! Никой от командването на ВВС не оцени потенциала на Йовата, защото никой от тях нямаше визия за бъдещето на авиацията. За нашите големи началници от старата генерация, заседели се на постовете с десетилетия, самолетът продължаваше да е само съвкупност от планер, двигател и въоръжение. Не достигаше поглед да се видят хоризонтите пред авиацията с навлизащата компютризация – самолетът като софтуерна платформа и на тази основа нестандартна аеродинамика, свръхманевреност и интелигентни системи за управление на самолета и на въоръжението. Ако някога интелектът на Йовата беше оценен по достойнство като национално богатство, по отношение на него трябваше да бъде взето сурово и единствено правилно решение: ограничаване на полетите му по видове условия и някои видове полети на боен самолет. Да, той щеше да страда, но всички около него щяхме да сме спокойни за живота му, а той щеше да реализира изключителния си интелектуален потенциал. И със сигурност сега щеше да е сред нас. На възпоменанието по случай 10-ата годишнина от гибелта му се събраха 200–300 души – толкова, колкото може би никой от нас няма да събере при последното си пътуване към отвъдното. Сега, 30 години след неговата нелепа гибел, ние си спомняме за него с тъга, че ни напусна твърде рано, и с гордост, че беше един от нас. Белязаните от съдбата често си отиват преди другите, а Йовата бе докоснат от нея едновременно с бялото и с черното й крило. Светла му памет на Йовата. И мир на праха му!
Групата парашутисти след рекордните скокове с УП-9. Йовчев е крайният вдясно
лекции пред летателния състав на 15 иап. На тръгване полк. Митко Кузманов, началникът на катедра „ВВС” в Академията, изрично му разпореди да не лети, защото летателната му подготовка не е ритмична и е на ръба на прекъсването след инцидентни полети. Но както се казва – „Сърце юнашко не трае!”. Да отиде на летище на другия край на България и да не лети?! Йовата винаги е бил пословично дисциплиниран, този път надцени възможностите и силите си. При това участва направо в нощни полети. Тогава само три военни летища у нас имаха като това в Балчик продължение на лампите край пистата чак до близката приводна радиостанция. Изглежда, Йовата от това се е подвел и е „издърпал” началото на пистата с един километър. И именно там се е опитал да кацне. А от далечната до близката приводна радиостанция водят по осовата линия железобетонни стълбове с червени лампи. Удар с крилото в един, с колесника във втори... Преобърнатият по гръб МиГ-21ПФМ падна в началото на летището. Експлозията озари нощта и Йовата изгоря като факел. (Командир на Балчик тогава беше нашият съвипускник Тоньо Маринов.) Така до самата си смърт живя Йовата – напрегнато и винаги на високи обороти. Загина
МиГ-21ПФМ
май 2013
www.aeropress-bg.com
31