Портрети Като командир на авиобаза Равнец
Илия Милушев
личен архив
своенравният полковник
Ганчо КАМЕНАРСКИ разказва за нелекия път във военната авиация на един пилот с характер, който твърди, че промените в авиацията идват с промяна на правилата, а не с тяхното нарушаване. Откъдето и да се подхване едно четиво за Илия Милушев – Макето, все става: и оттам, че през 1982 г. е първенец на випуска летци; и че на два пъти са му забранявани полети по дисциплинарни причини за по година; или че като пусна рапорта си за уволнение преди три години, командващият ВВС генерал-лейтенант Симеон Симеонов предупреди кадровика, че ще го накаже, ако допусне Милушев да си изтегли рапорта. И точно затова, че разказът позволява всяко едно начало, не е необходимо да се правят някакви журналистически трикове за подсилване на ефекта. Достатъчно е фактите да се предадат последователно, но обективно и възможно най-пълно.
Полетът през житата На 29 май 1984 г. лейтенант Илия Милушев от 1-ва ескадрила на 15-и изтребителен полк в Равнец каца със самолет МиГ-21ПФМ след полет на малка височина. Техникът на самолета започва следполетен преглед на машината, но веднага краката му се подкосяват и присяда на бетона. Празните блокове за неуправяеми ракетни снаряди (НУРС) под крилото и въздухозаборника са пълни с житни класове. Ламарините отдолу са с обърнати назад краища. Аеродинамичният нож под соплото обаче е цял – значи е минал на сантиметри от земята, без да я закачи. Извикват незабавно лейтенанта. При вида на самолета първата му мисъл е: „Не е истина!” Уви! Започва разследване на произшествието. Милушев твърди неизменно: „Поддържах 200 метра височина, повечето време гледах в кабината, за да поддържам точни курса и скоростта. Нямам представа над какво съм минал” минал”. Той не признава нарушение на въздушната дисциплина. Защитната му линия поддържа тезата за лошо разпределение на вниманието и все още неизградени добри навици в техниката на пилотиране.
32
март 2010
Информация за инцидента още същия ден обходи летищата (авторът е съвременник на случката като офицер и пилот от ПВО на ВВС – бел. ред.). По-старите авиатори се чудеха само как после Макето (наричан вече Жътваря или Комбайнера) се е измъкнал нагоре, след като е пресякъл житната нива. Те още помнеха как през октомври 1965 г. съвсем младият лейтенант Пенчо Симеонов от 26-и разузнавателен авиополк в Толбухин (днес Добрич), докато уточнявал координатите на земна цел върху картата, изпуска управлението на самолета и се снижава до височина около метър. Според очевидец самолетът внезапно е повдигнал нос, но при това опашката му потъва надолу и мигновено последва катастрофа. Та на това се удивляваха старите пилоти. Защото по отношение на въздушното хулиганство летците (преди и сега) се делят на две категории – заловени и незаловени на местопрестъплението. Чак след години Милушев призна истината. Докато летял по маршрут от Карнобат до Стралджа съвършено преднамерено е поддържал височина 30–50 метра вместо 200 – така над възвишенията е прелитал още по-ниско, а над един плосък баир, засят с жито, минал съвсем на „бръсначка”. Едва след като го отминал, дръпнал пилотажния лост към себе си. Просто, нали? И го е направил с мотива на всички пилоти – да провери възможностите си. По това време бяха изминали девет години от кончината на командващия ВВС ген.-полковник Симеон Симеонов, който беше разкрепостил строгите ограничения в авиацията и често поставяше задачи, за които летците се замисляха как да ги изпълнят. Но при неговия приемник Любчо Благоев доминираше лозунгът „За безаварийни полети!” полети!”, спазван с цената на всевъзможни забрани и опростенчество в летателната подготовка. Естествено, тогава снеха лейтенант Милушев от летателна работа и го назначиха за командир на летищната охранителна рота. В работата си нямаше проблеми, защото войниците му го признаваха за мъжкар и не му правеха въртели. В замяна той ги учеше на СРБ (специализиран ръкопашен бой). През далечния февруари 1985 г. пишещият тези редове намери низвергнатия лейтенант в канцеларията му на втория етаж на казармата в Равнец. Това бе единствената канцелария в цялото поделение с балкон. Лейтенантът беше мрачен и неразговорлив. Изглеждаше слаб, че чак леко кльощав, мургав, че чак черен. В здрача на облачния зимен ден по-скоро приличаше на циганин в униформа. Оживи се малко чак като разбра, че срещу него стои човек, който от есента също вече не лети и може да го разбере. Усмивката му го преобрази. Много хора се извървяха при командира на Втора дивизия за ПВО генерал Руси Гърбачев, за да се застъпват за Милушев и да просят милост. Не би! Той гледаше самолетите отстрани чак до следващата есен през безкрайните 16 месеца. Но критично осмисляше станалото и знаеше, че отново ще седне в кабината на самолета. Разполагаше с много време и го употреби ползотворно, като изкара курс по СРБ и вечерен курс по английски. Само след десет години последното обстоятелство се оказа решаващо за кариерата и съдбата му. Сега, след 25 години, той критично преценява, че в противен случай вероятно е щял да говори английски посредствено като колегите си. Както се казва – всяко зло за добро!
Отново по възходяща линия Следващите седем години в Равнец за Илия Милушев преминават като сън: в ескадрилата, полети денем и нощем, бойни дежурства, учения... Все едно е гледал няколко поредни филма за индианци и започва да се чуди за някоя сцена от кой филм е. През тези седем години Милушев воювал за авторитет сред колегите си. Въздържал младите от необмислени постъпки: „Доказах, че мога да сляза на един метър. И какво от това? Че аз предварително знаех, че го мога, нали затова го направих!” направих!”. Правилно казват, че за един бит двама небити дават. Станал командир на звено, после началник-щаб на ескадрила… И не спирал да внушава на по-младите: „Ако искате да се докажете като авиатори, изпълнявайте всеки полет за „отличен”! А да се лети всеки миг отлично, е повече от трудно. Военната академия в София позволила на Милушев да формулира смътното си недоволство от наложените „отгоре” правила. Там зат-
личен архив
захвата на бордните им локатори, после още по-енергично се върнавърдил убеждението си, че във ВВС цари порочния принцип в летала в предишната пътна линия, при приближаването на атакуващите телната подготовка да се набляга на техниката на пилотиране. В НАТО изтребители с имелман излязла зад тях и успешно атакувала. Учили е по-различно – там акцентират на бойното използване. се и от грешките. След академията се върнал пак в Равнец при МиГ-29 през 1994 г. като ескадрилен командир. В годината като командир на охранителВтората забрана за полети ната рота той вътрешно приел, че промените в авиацията идват с проПрез януари 1998 г. майорите Милушев и Румен Радев провели един мяна на правилата, а не с тяхното нарушаване. А скрити възможности паметен и за двамата учебен въздушен бой – започнали го на височивсе още имало. Като оценил, че за разлика от натовските летища ние на 2000 метра, като се разминали в насрещни курсове, а после всеки имаме близко разположени пилотажни зони, той засилил комплеккарал според възможностите си. Накрая завършили, образно казано, сирането на упражненията (тоест изпълнението на две или повече реми. Обаче при анализа на данните за полетите от контролно-записупражнения в един полет). Станало традиционно изпълнението на ващата апаратура (системата „Тестер“) се оказало, че в горната част на въздушен бой с последващо разделяне на самолетите и отиване за един от вертикалните маньоври скоростта на майора Радев паднала индивидуален сложен пилотаж. до 270 km/h. (Само след няколко години Радев като бригаден генерал После Милушев го заглождили пороците на тактическата подгои командир на авиобазата в Граф Игнатиево успява да се пребори при товка в изтребителната авиация: прехватите се изпълнявали единспилотаж с МиГ-29 да се смята допустима дори нулева скорост, ако има твено по неманевриращи цели, а въздушните боеве се водели само безопасна височина. – бел. авт.) по установена схема при предварителна известност на елементите и Тогавашният началник на отдела по безопасност на полетите към техния ред на изпълнение. (той се убедил още веднъж в правотата си корпус ПВО полковник Евгени Манев обаче вдигнал шум по случая. по-късно, когато през 1999 година югославската авиация се оказала Не очаквали това точно от него, броели го от своята „кръвна група” съвършено безсилна да противостои на натовските въздушни напа– на едно авиошоу в Чехия през 1996 г. полк. Манев трябвало да издения – бел. авт.) пълни с МиГ-29УБ (със словашки инструктор) само три „камбани”, но Милушев внимателно изучил цялото съдържание на действащия в той над двадесет пъти тръгвал с опашката надолу. По онова време нашите ВВС КБП ИА – 1991 (Курс по бойна подготовка на изтребителна обаче равнечани се славеха като „черните овце” на авиацията и просавиация от 1991 г.). И установил, че в него са предвидени достатъчно то им търсеха цаката. В резултат командирът на корпус ПВО ген.-малетателни упражнения с елементи на предварителна неизвестност за йор Калчо Танев забраманьоврите на противниците, както и протиСлед шоу полет на “Морските орли”, Храдец Кралове (Чехия), ни полетите на двамата воборство между екиюни 1996 г. Отляво – ген.-майор Иван Парапунов „за неопределено време”. Румен Радев го пажите. Така условията използва рационално за провеждане на възи си написа докторадушния бой се приблита, който защити през жават към реалните. 2000 г. Но Милушев Въвеждането в продължи да гледа сапрактиката на тези молетите от прозореца упражнения обаче се на канцеларията си на оказало проблем. Отзаместник-командир начало Милушев усна авиобазата. След пял да прокара само осем месеца неочакваелементите на предно дойде „помилване” – варителна неизвесточакваха посещение на ност за маньоврите на американски генерал и противника при зачотвсе някой трябваше да ните упражнения – на лети с него на спарката подиграващите екиМиГ-29. Така Милушев пажи задачите били закръгли точно две гопоставяни отделно от дини в летателни забатакуващите, а боеверани по дисциплинарте се изпълнявали на ни причини. различни радиоканаПрез месец март на следващата 1999 г. подполковник Милушев стали. Противоборството трябвало да почака... ва командир на авиобазата според самокритичната му оценка не заПрез 1995 г. Милушев (вече като майор) завършва тримесечен щото бил най-добрият, а защото нямало кой друг. По това време вече щабен колеж на въоръжените сили на САЩ в Норфолк, след което е се усещаше, че авиобазата е обречена на скорошно закриване и Миназначен за заместник-командир на авиобазата по бойна подготовка. лушев се нагърбва с тежката задача да бъде последният командир на От това последвало нещо изключително важно: той оглавил методиРавнец в периода, когато там все още се провежда активна летателна ческия съвет. Вече бил с развързани ръце всичко да бъде заложено дейност с МиГ-29. в годишната планировка с подкрепата на командира на базата подп. Първото полугодие на 2000 г. той прекарва в Колежа по отбрана Николай Дунев. Оставало да се направи. на НАТО в Рим. Това време преобръща някои негови представи и му Следващата година завършилият Военна академия майор Румен отваря кръгозора към съвременния свят. Той застава зад идеята за Радев идва като командир на ескадрилата МиГ-29 в Равнец. Двамата членството ни в Алианса, защото счита, че тя няма алтернатива, и чесбили отколешни съмишленици. Сега тандемът им станал много актитно я отстоява до края на службата си. вен заради служебния им статут. Но много били и недоброжелателите Милушев се прибира в България, колкото да закрие авиобазата. им. Затова си давали сметка за високия залог и за риска – при елеТой никога не разбра със сигурност защо се отказахме от летище, ментарен гаф всичко щяло да бъде умножено по нула с думите: „Ние от което можехме да контролираме далечните подстъпи над Черно ви предупреждавахме!” предупреждавахме!”. Пресен бил и споменът отпреди две години море с МиГ-29. Такава е била идеята през 1986 г., когато е взето решес гибелта на командира на авиобазата подполковник Иван Даев при нието да придобием този нов самолет. В същия дух са и препоръките пилотаж над летището. на специалисти от НАТО през 2000 г., провели изследване на системаРискът обаче струвал цената. Обмислили всички подробности та за ПВО на България. А и логиката го подсказвала. Може би многото заедно с щурманите насочвачи, разработили условна обстановка застъпници на Граф Игнатиево искаха да го спасят, като базират на на карта, изготвили методически схеми и проверили разчетите във него 29-ките. Равнечани отидоха в Граф Игнатиево, като летците на въздуха… Всичко било наред и започнали въздушни боеве с изтрена МиГ-29 не след дълго станаха гръбнакът на базата, но никога не бители в условията на противоборство и на различни радиоканали. им го признаха. Бяха чужди сред свои и един по един се уволниха с Екипажите ставали все по-добри, но се случвали и комични провали. изключение на няколко души, които сега заемат ключови командни Например при един от полетите подиграващата цел (самолет L-39ZA) длъжности. в насрещен курс на МиГ-29 с енергичен маньовър встрани сринала март 2010 www.aeropress-bg.com
33
Александър Младенов
личен архив
Заради завършените две натовски академии и доброто владеене пишещия тези редове. На следващата сутрин екземпляр от инфорна английски език Милушев получи назначение в Главния щаб на ВВС, мацията легна на бюрото на военния аташе на Русия. Следобед друг оглавявайки отдела за оперативна съвместимост. Но началниците му екземпляр бе връчен на президентският секретар адмирал Петър скоро разбраха, че той взема службата съвсем насериозно. Така напСтранчевски. Веднага след парада на 6 май копия получиха и замесример командващият войските в периода 2002–2005 г. ген.-лейтенант тниците на военния министър. Скандалът течеше тих, но бурен. След Димитър Георгиев не го обичаше (макар че и двамата са равнечани), публикация във вестник „Политика” Веселин Близнаков побърза да но го изслушваше и често двамата публично спореха по принципни заяви, че не е получавал такава докладна записка. Но още на 10 май въпроси, например уместно ли е летците да водят радиообмена на сътрудник на руския военен аташе уведоми, че заради получената английски. Но ген. Георгиев не проявяваше злоба и злопаметство, информация в изминалите събота и неделя в РСК МиГ са работили Милушев – също. Сега двамата си говорят. напрегнато, а точно след седмица техен екип по ремонта ще бъде в Следващият командващ ген.-лейтенант Симеон Симеонов изобщо България. Така и стана. Още на 22 май първият МиГ-29 беше готов за не можеше да понася Миоблитане. После на всеки лушев и често го демонст- “Морските орли” в Храдец Кралове, юни 1996 г. три дни от хангара изрираше публично. И като лизаха по две машини. правило гледаше да води Планираното учение за разговора с него в монопървите дни на юни съвлогична форма. местно с американци от въздушната национална Скандалът с гвардия на щата Орегон ремонта на МиГ-29 (Sentry Lion) се проведе Дойде време АЕРО да и с участието на МиГ-29, и разкаже една история то изключително успешсъвсем автентично, защоно за българската страна. то пишещият тези редове След половингодишно взе участие в нея. От 1 прекъсване на полетите януари 2006 г. бяха спресе представихме далеч ни всички полети с МиГпо-добре от очакваното в 29 (самолетите с удължен учението, дори ген. Симересурс от първия догоонов получи специална вор с РСК МиГ, подписан писмена благодарност от през 2002 г. и прекратен американците, но това не Полети на Равнец, август 1997 г. две години по-късно) и го спря да накаже команОтдясно – кап. Димитър Петрев бойното дежурство бе дира на базата полковник поето единствено от изп(тогава) Радев за допусравните девет изтребитенати предпоставки за ля МиГ-21бис. Влизането летателни произшествия в сила на подписания на 1 поради разтренираност. март договор с ФГУП „РСК Участието на МиГ-29 в МиГ” за ремонта на 16 маучението и по-нататъшшини МиГ-29 (12 бойни и ната му служба във ВВС четири спарки) се бавеше по същество стана възпо необясними причини. можно благодарение на В края на април в щаба на огласената информация ВВС бе подготвена една от Милушев. И ако някой изключително странна твърди друго, той лъже. докладна записка до воИсторията завърши с енния министър Веселин това, че ген. Симеонов Близнаков с копие до набързо се досети кой изнечалника на Генералния се информацията и поисщаб на БА генерал Никока намесата на органите ла Колев. В нея се правена ВКР (военното контше преглед на състоянираразузнаване). Оттам ето на изтребителите ни бързо установиха дейсти отношенията с руската ващите лица. Полковник страна. Накрая следваха Милушев не отрече какво три предложения, две от е направил, но обърна които звучаха зашеметявнимание, че информациващо: ята не е класифицирана. Във ВКР не работеха глупаци, разследващият 1. да се прецени още веднъж целесъобразността за предприемаофицер бързо си изясни позитивните последствия от постъпката на не на действия по изпълнение на условията за влизане в сила на догоМилушев за ускоряване на ремонта на изтребителите, ако той изобвора с РСК МиГ за ремонта на МиГ-29; що станеше някога. Затова се задоволиха само да го „профилактират”, 2. да стартира процедура за организиране на специална общессиреч проведоха с него беседа. Към журналиста никой не посмя да твена поръчка за придобиване на нов многоцелеви изтребител. предяви претенции, наскоро след това той отклони предложения от На 3 май въпросната докладна записка бе подписана от зам.-коруснаците пистолет като подарък: „Това, което направих, беше не за мандващия ген.-майор Румен Цоков, но от името на ген.-лейтенант РСК МиГ, а за българските ВВС” ВВС”. Думите бяха посрещнати с разбиране Симеонов. Командващият не сложи подписа си под претекст, че води и уважение. тренировките за Гергьовския парад, и след три разговора по мобилВръщайки се към онова време, Илия Милушев смята запазването ния си телефон застави ген. Цоков да подпише. на МиГ-29 на въоръжение като правилно. И задава риторичен въпПо това време новият изтребител съвсем не беше на дневен ред, рос: „Какво щеше да се случи, ако световната икономическа криза ни армията имаше други далеч по-важни приоритети. А и беше грехота бе заварила при стартирала процедура за нов изтребител? Нали да бързаме да свалим от въоръжение изтребители само след 17-госега целият военен бюджет не е достатъчен дори за заплати на личдишна експлоатация, някои от които са налетели едва 650 часа. ния състав? Нали е спряно плащането дори за вертолетите AS532 Тъй като в докладната записка нямаше нищо поверително, още съ„Кугар” и транспортните самолети С-27J „Спартан”? Цялото Мищия ден полковник Милушев коментира нейното съдържание пред нистерство на отбраната щеше да фалира! Колкото някои хора да
34
март 2010
не долюбват МиГ-29, ще трябва да го изтърпят още поне десетина години.”
Как баламосвахме НАТО
Любомир Славов
Самият Милушев обяснява същността на конфликтите си с началниците по следния начин: „Аз приех, че членството ни в НАТО няма алтернатива, и бях последователен застъпник на идеята, такива бяха и служебните ми задължения. Но НАТО беше и си остана мръсна дума сред старшите офицери в армията ни дори след приемането ни в Алианса” Алианса”. Милушев припомня публична реплика на президента Георги Първанов през 2001 г.: „Емоционално аз не съм за НАТО” НАТО”. В тези думи няма нищо осъдително, така мислят мнозина българи и ако членството ни беше подложено на референдум, не се знаеше какъв ще е резултатът. Но Първанов като върховен главнокомандващ направи съществена грешка, защото изказването му се мултиплицираше и тълкуваше превратно в армията от мнозина. Според Милушев по онова време негласно се е спазвала максимата „Нищо да не даваме и да не обещаваме на НАТО” НАТО”. Това за пореден път се е проявило през септември 2006 г., когато с майор Христо Ганецовски отишли на посещение в Южното командване на ВВС на НАТО в Измир. Преди да тръгнат, получили строга инструкция от един бъл-
кия завод в Москва основно да модернизира шест РЛС. Всъщност под формата на модернизация за по $2,5 млн. получихме де факто нови РЛС, защото от старите бяха запазени само сигналните лампички върху пулта. Животът показа, че този избор е правилен. И досега тези станции безпроблемно въртят в непрекъснат режим без оператор и автоматично предават данни за въздушната обстановка. Полковникът станал свидетел как ASOC постепенно се свивала по мащаби и функции до звено за връзка с НАТО и как е било заложено разработването на друга паралелна „национална” система. Всъщност станал свидетел на разхищаване на милиони. Когато изразил особеното си мнение, просто го освободили от задълженията на програмен ръководител, а на неговото място бил назначен тилов офицер. Милушев настоявал да се спазват указанията на Министерство на отбраната всички капиталови разходи във ВВС да са свързани с поетите пред НАТО цели на силите. Но виждал как се харчат огромни средства без полза не само за колективната отбрана, но и безполезно за нашата национална сигурност. Каква е ползата от цифровизацията на цели 36 радара на стойност 96 млн. лв., ако нямаме достатъчно самолети за въздействие по открити въздушни цели? Първо, тези радари никога няма да се включат да работят в график за дежурство и второ – служат единствено на мисията за охрана на националната
гарски генерал: „Няма да поемате никакви ангажименти!” ангажименти!”. Затова се задоволили да слушат какво им казват. След завръщането съставили докладна записка, в която отразили оценката на офицерите от НАТО за качествата на изтребителите МиГ21. Раздразненият командващ ген. Симеонов коментирал тази оценка публично: „Кои са тия от НАТО, че ще ни казват как ще го носим бойното дежурство?” дежурство?”. Такива изказвания дават тон на настроенията в целия щаб на ВВС. За уточнение си струва припомнянето, че нашите дежурни изтребители по еър полисинг, застанат ли на дежурната стоянка, автоматично излизат от национално подчинение и действията им единствено зависят от командването на НАТО в Измир.
Финалът Полковник Милушев предусещаше, че наближава часът да напусне армията, и то по свое желание. Особено след като не летеше, нямаше какво да го задържа. Чашата обаче преля, след като той видя, че армията все повече става заложник на сериозни икономически интереси. През 2001 г. полковник Милушев е назначен за програмен ръководител на Оперативния център за въздушен суверенитет (ASOC). Това му дава възможност да види какъв натиск се упражнява за купуване на нови радиолокационни станции (РЛС) с наземно базиране. Добра идея, но всеки радар струва по около $15–20 млн. В същото време бяхме вече получили изгодна оферта ТЕРЕМ съвместно с Лианозовс-
територия. Полковникът се шегува, че ако ВВС бяха Сухопътни войски, те сигурно щяха да започнат да окопават танкови куполи на всеки километър по държавната граница – пари на вятъра предвид реалностите и времето, в което живеем. За Милушев станало пределно ясно, че модернизационните проекти във ВВС са били подчинени на интересите на влиятелни фирми, а всички си затваряли очите. Последната капка в прелялата чаша дошла от четвъртчасово публично обругаване на Милушев, по време на което генерал Симеонов го обвинил, че е нанесъл много вреди на авиацията. Да го чуе точно от Симеонов, му дошло много. Проумял, че се бори с вятърни мелници и си губи времето в армията. Очевидно бил пригоден да служи в нормална армия, каквато българската не е. Два дни по-късно полковникът пуснал рапорт за уволнение с чувство на облекчение за нещо, което е трябвало да свърши отдавна. Не се притеснявал за бъдещето, защото си знаел цената. Полковник Милушев се оказал прав – не останал без работа. Сега той е административен директор на застрахователна компания при свой съвипускник от Долна Митрополия. Допадат му и климатът, и работата във фирмата, която сред 30-те хиляди застраховани има за клиенти военнослужещи от всичките авиобази, включително и авиатори. Вицепрезидент е на Асоциацията на завършилите Колежа по отбраната на НАТО (АЗКОН). Военен експерт е в политическа партия „Ред, законност и справедливост” (РЗС). Право казват, че качественият човек винаги ще си намери достойно място в живота. март 2010 www.aeropress-bg.com
35