L29

Здравей ! Реших да запиша един спомен. Денят е 19.02.1976 г., кажи-речи преди 39 години. Денят, в който си спомняме за наистина най-великия БЪЛГАРИН ! Старши лейтенант инж. Славейко Янакиев е получил задача да изпълни напълно рутинен полет с L 29 по маршрут, наричахме го „Заводския: Циментов завод Плевен – Букьовци (хартиен) - Бели Извор - Златна Панега - Плевен”. Пушекът на заводите се виждаше дори над облаците. Целият маршрут бе като на длан ! Бях все още с „жълто” около устата (по тогавашните отношения към младия кадър), но и за мен маршрутът си бе просто играчка. Ние, още като курсанти, летяхме в СМУ (сложни метеорологически условия). Такъв маршрут, при ситуация и в напълно прости метеоусловия, се превръща в много сложен в ситуацията, в която се оказах аз в този полет. Веднага, след излитане, правиме проверка на приборите на височина 150 м. Всичко като че ли бе нормално, но... не съвсем. Сигналните лампички слабо примигваха. Веднага докладвах, но в следния момент влязъх в облаци: ДГ 300 м, горна – 2400, разкош дори за курсант. Ето, в този момент започна сложното за мен и до края на полета. Много началници летяха в същото време, дори се прекъсваха взаимно, давайки ми УМНИ съвети. Бях длъжен да им отговарям и с това си ликвидирвах запасите от еленергия в акумулатора. Помолих се да прекратя маршрута и да се завърна за незабавно кацане. Не ми разрешиха ! На своя глава спуснах колесника с остатъците от еленергия, които имах. Това считам за Найправилното си решение ! Летях вече над облаци. Отгоре една красота... Като че ли си над море. Такава бе гледката. Абе, на мен ми се пече яйце ! Вече, отлитайки към Букьовци, ми наредиха „НЕЗАБАВНО КАЦАНЕ” ! Да, добре, ама къде съм ? Правих си някакви сметки, започнах завой на ляво, противно на правилата и тогава вече всичко ми отказа ... Няма компас, няма авиохоризонт, няма указател на завоите. Има едно мизерно магнитно К 11, което показва с около 30º грешка. Анероидните прибори работеха, но без другите не бяха от полза ! Снижих малко по-бързо, за да не прескоча летището. На всисочина около 650 м за момент зърнах Земята ! Повече от достатъчно ! Започнах така наречената „шосейна навигация” ! Най-трудното бе отминало, но предстоеше най-тежкото ! Съгласно инструкцията на L 29 аварийното спускане на клапите е последвано от 108 кг пикиращо усилие върху лоста за управление ! Това накрая бе като капак ! Кацнах, даже по-добре от нормално ! На края на ПИК техниците ми даваха знак да си прибера клапите, което след аварийното им спускане е невъзможно. За награда получих мукавено дипломатическо куфарче. Обидно ! Двама курсанти - Г. Борисов и Л. Чолаков, направиха ентарзия на Покришкин и получиха по 105 лв. Същият Чолаков, който гръмна изправен МиГ 25 ! Това е .......