Научих Цигулката да говори и да ми казва името …
ВЕНЦИ ТАКЕВ
23.11.2007 г.
„Ама мене и кокошките ме знаят, бе миличка“, казва Венци Такев. Венци е онзи цигулар, който като засвири те побиват тръпки, звуците от цигулката му сякаш проникват през цялото ти тяло, обливат те вълни – ту топли, ту студени и ти се приисква да заплачеш и да се смееш едновременно. За Венци музиката е щастие и той е категоричен, че призванието му от малък е именно това – да дарява щастие на хората. Когато се чуваме по телефона, за да се уговорим за интервю, Венци отсича, че то ще се проведе в дома му. Денят е петък и Венци няма много време, защото му предстои следобеден концерт в Руския културен център. „Айде, сядай да ти разправям“, подканя той. Венци се гордее с дома си. Нищо в него не е случайно, както казва той. Стаята, в която цигуларят спи, е синя - сини стени, син таван, син под. Една от стените му е изрисувана с
1