Interior in style `reader` (2011) by Milena Tsvetkova

INTERIOR IN STYLE "READER" ИНТЕРИОР В СТИЛ „ЧИТАТЕЛ” Милена Цветкова Milena Tsvetkova milenaic@uni-sofia.bg Sofia University "St. Kliment Ohridski" Faculty of Journalism and Mass Communication Department of Press Journalism and Book Publishing

Summary: Тезата, която студията защитава, е че книгата като най-старата медия се завръща в композицията на затворените зони за обитаване. Изследва се въздействието на три обстоятелства – мебелната индустрия, фирмите за проектиране, художествена декорация и дизайн на интериора и възстановяващата се ценност „четене”. Емпиричната база на проучването обхваща световните мебелни изложения и конкурси за интериорен дизайн, специализирани списания, каталози на мебелни търговски вериги, водещите мебелни фирми и центрове за интериорни решения, виртуални галерии, он-лайн изложби, фотошопове и музеи на модерното изкуство. Аргументират се пет актуални тенденции, повлияли върху реабилитацията на книгата в интериорния дизайн в началото на ХХI век: носталгия по ергономичността и хармонията; стремеж към личен интелектуален облик и стил; потребност от сигурност и дом на самосъхранението; включване на книгата като актьор в домашен мултимедиен пърформанс в парадигмата на “веселия дизайн” и PR употреби на книгата като фон. Ключови думи: Книга, четене, променен читател, интериор, дизайн на интериора, мебелна индустрия, библиотечни мебели, мебели за книги Key words: Book, Reading, Changing Reader, Updated Reader, Interior, Interior Design, Book Interior, Furniture Industry, Library Furniture, Furniture Books, Renaissance Intellectual Interior, Interior In Style "Reader"

Отдавна

беше

време

да

преосмислим

ортодоксалния

идеализъм,

който

заклеймяваше употребата на книгата като вещ, сувенир, офис-аксесоар или просто като фон. Има моменти като днешния, в които за книгата е добре да се говори прагматично. На пазара за интериорни и мебелни решения се зараждат особени тенденции. Качеството на живота се повишава и хората започват да искат повече съдържание и в обитаемата си среда. Все повече дизайнери по света долавят в това искане носталгия по книжното тяло и освобождават пространства за книгата. А тя, от своя страна, все посмело настоява за реабилитацията си в иконографията на домашния интериор, на офиса и дори в интериора на телевизионното студио.

INTERIOR IN STYLE "READER" Тезата: Книгата се завръща в иконографията на интериора Тезата, която тук ще бъде защитавана, е че книгата бавно, но сигурно се завръща в композицията на частните зони за обитаване. И това се случва не под въздействието на актуализирани снобски, модни или конюнктурни фактори. А поради появата на минимум три обстоятелства, които несъмнено ще предизвикат спешен ревизионизъм в системата на книгата. Първо, книгопроизводството по света открива своя “спасителен пояс” и своя нов стимул (в прев.от лат. ез. - “остен”) в мебелната промишленост – пазарът е в очакване на книжна продукция, отговаряща на демострационните интериорни проекти на смели дизайнери. Ако за един отминал период от около 15 години концепциите за ре-дизайн на дома бяха игнорирали и детронирали библиотечните рафтове, днес атрактивни стелажи и мебелни композиции приканват да извадим отново на въздух книгите си. Второто обстоятелство, с което е желателно да се съобразим, е че системата на книгата набъбва – към нея има всички основания да се включат и мебелната индустрия, и фирмите за проектиране, художествена декорация и дизайн на интериора. Логично би било да приветстваме участието им в изложения и панаири на книгата и мултимедиите. Третото обстоятелство е промененият читател – четенето сега е задвижвано от по-различни, но твърде естествени мотиви. Чете се в най-необичайна обстановка и в найнеобичайна поза. Читателят си е извоювал свободата и да не чете. Като цяло е редуцирал капризите си спрямо своето обкръжение до два – ергономичност и прагматизъм. Съобразявайки се с посочените обстоятелства, ние лесно ще открием перспектива за нова релация, за ново професионално-творческо отношение в системата на книгата: “книгоиздател – промишлен и интериорен дизайнер – мебелна индустрия”. Това отношение, тази нова връзка безспорно ще увеличи коефициента на полезно действие (КПД) в цялата система – от автора до читателя. И заедно с това ще бъде опровергана “поддържащата” и ще бъде призната по-категорично водещата роля на издателя. Именно издателят има потенциала да насърчи производството и купуването на книги, като зададе печелившата програма, като се съюзи с правилните партньори, като вложи достатъчно риск и реагира на пазарната воля. Разполагаме с изключително авангардния пример от PR-практиката на Едуард Бернайс, който през 1930 година партнира на някои от най-големите американски издателства. Неговото творческо хрумване гласи “Където има полици за книги, ще има и книги”. Родена веднъж, идеята бързо се материализира. Бернайс издирва авторитетни лидери на общественото мнение, които започват да разясняват колко голяма е ролята на книгата за развитието на цивилизацията и културата; свързва се с архитекти и интериорни дизайнери и търси помощта им за популяризиране неговия замисъл – да се

INTERIOR IN STYLE "READER" изграждат и монтират по домовете полици за многотомни поредици. Така, чрез внушението и търсенето на здрави и устойчиви екзистенциални опори (в случая – жилищата), пионерът на пъблик рилейшънс успява да накара американците да четат още повече, да купуват книги още повече, да се образоват още повече. Т.нар. “интензивен PRподход” се оказва полезен едновременно и на обществото, и на книгоиздаването. Какво на практика означава това за днешния издателски бизнес? Ако предприемчивият издател е установил, че предметното и интериорното битие на книгата се възражда, той е длъжен да инвестира на терена на “адекватната типография” и “ергономиката на книгата”. Емпирична база на проучването Стартовото емпирично проучване, което проведох върху актуалните за 2003–2004 година теми и мотиви в дизайна на интериора, в обзавеждането и премоделирането на частното - работното и домашното пространство1, ме доведе до следния работен извод: Книгата, подобно на плазмата, е способна да се адаптира към всички дизайнерски стилове и направления – към минимализма и полифункционалността, към hi-tech стилистиката и към ретростилистиката, към изискванията на фасилити-мениджмънта и психоинженеринга. Книги и места за книги се появяват в проекти на зони с традиционно “нечитателска” стилистика и в актуалните сектори с “непушаческа стилистика”. Емпиричната база на проучването обхваща световните мебелни изложения и конкурси за интериорен дизайн, специализирани списания, каталози на мебелни търговски вериги, водещите в света мебелни фирми и центрове за интериорни решения, виртуални галерии, он-лайн изложби, фотошопове и музеи на модерното изкуство. Сред тях особено внимание към книгата за/в интериора през последните две години проявяват: 1. Мебелните изложения и панаири в Милано (април 2003, 2004), във Валенсия (октомври 2003, 2004), Ambiente във Франкфурт (2003, 2004), салонът за млади дизайнери NUDE във Валенсия, специализираните изложения в София “Модерен дом” (ноември 2003, 2004) и “Стройко 2000” (октомври 2003, 2004). 2. Мебелните компании, фирмите за обзавеждане и мебелните търговски вериги: Droog Design Collection (Холандия), SARE (Испания), Nueva Linea (Испания), LAGO (Италия), SOVET (Италия), Misura Emme (Италия), Doimo Group`s

(Италия),Valentini

(Италия),

Selamore

(България),

NEOSET

(България), Богдан Мебел (България). 3. Музеите на модерното изкуство MoMA – The Museum of Modern Art (Ню

INTERIOR IN STYLE "READER" Йорк), MOCA (Маями), IVAM (Валенсия), “Виктория и Албърт” (Лондон) и музеите в Париж, Кьолн и Цюрих. 4. Виртуалните галерии, фотошопове и он-лайн изложбите за мебели, подаръци и аксесоари за книги: Corbis.com, Altavista.com, Amazon.com, Eisnermuseum.org, Vitra Design Museum (design-museum.de). 5. Консултантските и дизайнерски фирми IDC – Intertrade & Design Company (България), Център за интериорни и екстериорни решения (София), Център за архитектура и декоративно осветление (София). 6. Специализираните списания “Brava Casa” (Италия), “Unopiu” (Италия), “Наш дом”, “Идеален дом”, “Домът днес и утре”, “Интериор и пазар”, “Подиум” и др., включително единственото у нас предаване за дизайн на интериора “Архитектурен салон” по телевизия “7 дни” (всяка събота от 18,30 до 19,00 часа). Петте тенденции Откроиха се пет актуални тенденции, повлияли върху реабилитацията на книгата в интериорния дизайн в началото на ХХI век. А именно: носталгия по ергономичността и хармонията; стремеж към личен облик и стил; потребност от сигурност и дом на самосъхранението;

интеграция

на

комуникативните

практики

конвергентна

мултимедийна среда и новата култура на младите творци в парадигмата на “веселия дизайн” и PR употреби на книгата като фон. Първа тенденция: носталгия по хармонията в частното пространство Първата и най-важната тенденция в ренесанса на книгата в обитаемата среда е носталгията по ергономичността и възстановяването на хармонията в частното пространство. Тя беше предсказана още в края на ХХ век от Джералд Челенте в доклада му “Тенденции 2000: Как да се подготвим и да спечелим от промените на ХХI век” 2: “Архитектурата на новото хилядолетие връща човешките черти на дома, офиса, работното място. Точно както при здравеопазването, образованието и семейството, новите форми използват приложение на техниката на новото време към принципите и ценностите на миналото. Постига се великолепен синтез – хармонични пропорции, безопасност и лекота при поддържане.” Конкретната причина човекът днес да потърси хармонията и уюта се крие в продължителното модно увлечение по домове с “повече атмосфера” и по футуристичния дизайн. Наложен ни беше интериорът със семпли и изчистени форми и прозрачни материали. Подобна обстановка приковаваше вниманието и впечатляваше с линиите си,

INTERIOR IN STYLE "READER" но само при пръв оглед. Застояването в нея бързо пораждаше усещане за празнота, сухота и безтегловност. Смесицата от неестествени материали - метал, пластмаса и стъкло създаваше особена тревожност, усещане за депримираност, за невидим враг, за невидимост на източника на зловредния ефект. Липсата на уют ставаше крещяща, а нуждата от аромати, мекота, топлина и влажност – все по-упорита. Стерилният интериор, трябва да признаем, внушава съмнения за стерилност на мисълта. Нищо еретично няма в твърдението, че само индивиди с ампутирано чувство за комфорт могат да толерират или да наемат дизайнер, който да сътвори среда, способна да инвалидизира всяко здраво, хармонично сложено тяло и да фрустрира всяка творческа натура. Стигаме до ключовия за моята теза въпрос. Защо именно книгата реагира на тази носталгия по уюта, на тази елегично споделяна и доловена от интериорните дизайнери печал по изгубената хармония? Защо именно чрез книжните тела човекът от високотехнологичния век реши да “обживи” частното си пространство? Преди няколко години Октавио Пас, нобеловият лауреат за литература на 1990 г., и японският философ Такеши Умехара заявиха, че постмодерността трябва да ни отведе към древността3. Много скоро, според тях, ще участваме в парадоксално преоткриване на древните култури и културни практики. На този процес ще реагират първо технолозите в архитектурата и дизайна – чрез позабравени техники – хармонични, природни и човечни. В това обаче няма нищо парадоксално, реагират социалните антрополози и бихевиористи. Човешкият организъм е отворена система и съществува единствено в интеграция с обкръжаващата го среда. И понеже жизнеността му е функция на способността за адаптация и вътрешно равновесие, човекът е изключително чувствителен и рефлексивен спрямо външните промени. Интеграцията му със средата може да се развие в две коренно противоположни посоки – на взаимодействие, но и на противодействие в случай, че средата го лишава от полезните стимули, че не предизвиква у него позитивен резонанс. Човекът е носител на власт да превръща обкръжението си в обект на своята воля и съзнание от мига, в който се е снабдил с арсенал от технически средства, с инструментариум от екстензии на своето тяло. Има стадии от развитието, които се определят като криза на адаптацията. Така се случи във времето на модерността. Дисбалансът в отношението “човек - техника” извика на помощ закона на съразмерността – законът, според който съществуват технически средства (екстензии), максимално антропоморфични и ергономични на параметрите на човешкото тяло, които ту изтласкваме, складираме в областта на неактуалното, ту отново придърпваме към тялото и обличаме за по-дълго време.

INTERIOR IN STYLE "READER" От всички познати средства за комуникация най-съразмерното на човешкото тяло е книгата-кодекс. Класическото книжно тяло е антропоморфично по отношение и на физическото, и на интелектуалното, и на емоционалното тяло на човека. Книгата винаги е била близо до или някъде около нас – портативна, мобилна медия, която, по израза на Умберто Еко, пътува с нас и с нашата скорост, която държим като подръчна, настолна или прикреватна интелектуална „патерица”. Подробното изучаване на този аспект в книгознанието принадлежи на “ергономиката на книгата”. А тук ще отбележим само, че връзката с книгата – четенето е не социално, а физическо действие, което работи подмолно, ако му се създават препятствия. Завръщането на книгата в интериора е позитивен за книгопроизводството процес, от който могат да се изведат максимум дивиденти. Но само при условие, че се отчитат както старите, така и новите ритуали на читателя. Когато той търси механизми, чрез които да се отърси от дискомфорта на фригидния електрически период от живота си, променящият се читател проявява комплекс от претенции и към функционалността, и към ергономичността на книгите: 

Претенции към облика на книгите (цвят, блясък, релеф, композиция на кориците, на обложката, на гръбчето, на снимката и заглавието);



Претенции към размера и стабилността (формат, височина, дебелина, тегло) – търсят се книги с най-неочаквани мотиви като “да е в унисон с другите ми книги”, “ да стои права на рафта”, “да не тежи на стъкления стелаж”, “да изглежда красиво и когато е легнала”, “да мога да си крия лицето зад нея” и т.н.;



Претенции към миризмата на книгите (на лепилото, хартията, мастилото);



Претенции към хигиената на книгите – да не се мачкат, да не се разтварят широко, да не се цапат от мръсни ръце, да не се боядисват при допир една до друга, да не задържат прах, да не попиват миризми, да умеят да дишат и т.н.;



Претенции към аксесоарите за книги – появява се нуждата от личен гардероб или будоар за книгите, който да съдържа разделители, обложки, щипки, лепящи се бележки, показалци, стативи и др.;



Претенции към мястото за четене – с удобства за паралелни дейности (хранене, пиене, пушене), с подходящ фон, светлина, тишина, топлина и всички екстри за позите на тялото;



Претенции на поклонниците на мултимедийна перцепция – едни решават, че трябва да четат няколко книги едновременно, а други предпочитат четивото на музикален фон, при силен рап, на телевизионен говор или на трепкащата светлина от екрана на монитора. Промененият читател преоткрива хармонията като организира своите места за

INTERIOR IN STYLE "READER" четене с особена креативна свобода. Комфортната за книгите среда не подлежи на генерализиращ принцип, а бива композирана в минимум четири вариации (наблюдавани в исторически аспект и от Алберто Мангел) в зависимост от приоритетната програма на четенето:  „Интимен дом” ще наречем онази зона за четене, която съчетава легло и книга, т.е. когато е нужно потъване в текстовия свят.  “Импониращ интериор” е вариант, в който четената книга е в интелектуално обкръжение – сред домашна библиотека, с оборудване за четене и писане, сред други читатели в домашна миничиталня, т.е. когато е нужно проникване, пресъздаване, реминисценция.  “Контрастиращият интериор” е третият вариант, адекватен на нуждата от контраст между книгата, която четеш, и мястото, където я четеш. Има случаи,

които

читателят

се

нуждае

от

дразнещо,

опониращо,

апострофиращо го предметно обкръжение – когато се налага да интерпретира, да коригира, да опровергава.  “Персонализираният кът” в интериора е четвърти вариант на актуална зона за четене. Той е мобилен, портативен, разглобяем, често от скривалищен тип, което позволява на читателя да бъде и невидим. Днес тези четири варианта на композиране на комфортна за книжни занимания среда рядко съществуват в стабилни състояния. Предпочитат се по-скоро комбинациите между тях. Това най-общо са обстоятелствата, очертаващи тенденцията на носталгия по ергономичността и възстановяването на хармонията в частните пространства. Втора тенденция: стремеж към личен интелектуален облик и стил Втората важна тенденция, характеризираща ренесанса на книгата в интериора, е стремежът към личен облик и стил. Макар че животът ни все по-ускорено се променя, нуждата от персонализация, от личен профил е неотменна. Над три хиляди години образът на личната библиотека придава на стопанина повече индивидуалност, отколкото най-интимните му помещения, движимата и недвижимата му собственост. Ако последните са знакови за неговия социален и финансов статус, книгите са показател за светоусещането му, за спектъра на мислите му, за ерудицията и тънкостта на душата му. “Определете каква ще бъде вашата домашна библиотека и така най-лесно ще разберете себе си”, съветват експертите по интериорен дизайн. Любопитна е и тезата на психолозите: отношението към книгата у дома е психоаналитичен тест за типологията на личността. Това отношение е симптом както за сангвиника, меланхолика и т.н., така и за

INTERIOR IN STYLE "READER" дилетанта, любителя или професионалиста. Новото в мотивите за подчертаване на собствения облик и стил е оптимистичноекстравагантното отношение към четенето. Да проектираш места за книги в интериора си имплицитно подсказва, че носиш вяра в ценността “четене” (което впрочем като културна практика никога не е спирало, спирал е ентусиазмът спрямо четенето), че четенето пак е на мода, защото те прави лидер, защото гарантира успех в живота, защото “удължава живота” (Умберто Еко), защото те прави свободен и различен. При хора с по-висок финансов статус стремежът към личен стил в интериора се проявява в обзавеждане от “висок клас”. Все още мнозинството вярва, че книжната култура е точно онази сфера, която високите технологии ще отменят с размах. За подалновидните, които винаги са били малцинство, изходът от двубоя е друг – виртуалният начин за съхраняване на информация мобилизира защитните механизми на книгата и заставя активния потребител да се замисли върху ценността на печатната памет. Именно печатната, класическата версия на книгата е ключов елемент в композицията на престижния дом от “висока класа”, на дома на изключителните елити. Отклик на реабилитацията на класическия стил в интериорните решения са например българските издателски проекти на издателска къща “Труд” – библиофилската серия “Селекция 500” от скъпи и изящно облечени в естествена кожа и златни букви класически книги или пък дървените калъфи-хралупи за класика и престижни заглавия на книготърговска верига “Буквите” (през 2004 г. предложенията са за “Властелинът на пръстените” на Дж. Толкин и за албумите “Bulgaria”). Реабилитацията на книгата в стила “висока класа” на съвременния елитен дом се дължи на три основни “предразсъдъка”: Първият: колекцията от книги е жизнена философия, подражание на древното преклонение

пред

писаното

слово,

пред

неговата

магическа,

пречистваща

облагородяваща сила. Вторият: класическата дървена библиотечна мебел е носител на специфичен дух – символ на лукса, предмет на разкоша, на аристократизма, но и на зрелостта. Третият: домашният кабинет-библиотека е място за уединение и съсредоточена дейност. Предполага се, че точно тук се провеждат важни разговори, изискващи сериозност и конфиденциалност, че само тук могат да се доверяват тайни и да се вземат съдбоносни решения. Въпреки тези параезикови внушения, съвременната лична библиотека в буквален смисъл се бори срещу представата за книгата като нещо тежко, прашно и недостъпно. Луксозната книга върху съвременния рафт не е притисната, а диша свободно, видима е в различни ракурси и ти се предлага в ръцете, дори когато нямаш особено желание за

INTERIOR IN STYLE "READER" четене. Оформлението на местата за книгите дори в ретро интериора вече не е догма – дизайнерските решения позволяват свобода и вариативност на композициите, съчетават по елегантен начин логиката, математиката и фантазията. Настъпила е пълна демократизация, игнорирана е всякаква йерархия между жанрове и идеологии, между техника и канали за информация и развлечение. Нещо повече – особено перспективен се оказва стилът “еклектика”, разиграващ книгите в конфигурации с умишлени контрасти. Старинни на вид и нарочно състарени подвързии на книги допълват мебелите от селектирана масивна дървесина, за чиято обработка се използва утвърдената технология на майсторите Паладио и Канова. Тези престижни мебели постигат идеален контраст на фона от авангардни стилове и материали. А точно това желае човекът на 21 век в търсене на свой личен стил – сред всеобщата апатия спрямо книгата да бъде от малцината, които бележат домашното си пространство с нейния знак и с нейна помощ противостоят на ограниченията на стиловите и дизайнерските табута. Третата тенденция: “интериор на сигурността и самосъхранението” Третата основна тенденция, характеризираща реабилитацията на книгата в интериора, има глобален характер, продиктувана е от нарастващата потребност от сигурност и е своеобразна реминисценция на патриархалния, дори на пещерния стил на живот. Ако футуристичният стил на 80-те и 90-те години идваше от оптимизма и технологичната еуфория, първите години на 21 век донесоха страха от тероризма. След шокиращите кадри от нюйоркското утро на 11 септември 2001 г. хората избягват да се задържат навън и все по-често предпочитат да работят и да си организират забавления в къщи. Последвалите през 2003–2004 г. събития като войната в Ирак, страхът от антракс и ТОРС, ужасът от невидимия враг станаха поредните фактори със силен психологически ефект върху всекидневието във световен мащаб. Перманентните заплахи – новото психоикономическо оръжие на съвременния мутантен тероризъм, и усещането, че светът е все по-непредсказуем, дадоха своето отражение и върху жилищния дизайн. Паралелно с потребността от сигурност се появи идеята за “интериор на самосъхранението”. Негово въплъщение е т.нар. Great Room (Голямата стая), която обединява функциите на кухня, трапезария, дневна, библиотека и елиминира необходимостта от стени и заключени помещения. В тази Great Room библиотечният стелаж преживява истински ренесанс. С внушения за архитектура на “Голямата стая” ни провокира и българското списание “Наш дом”4. Показан ни е елитен дом, решен с радикално променени междинни стени, перфорирани, прорязани като театрален декор, в чиито геометрични процепи са

INTERIOR IN STYLE "READER" подредени книги, достъпни и от двете страни на помещенията. На познатите дървени стелажи за книги като средство за зониране на отворените пространства залагат световните мебелни фирми Riva, Move, Flexform, Victoria Design, BRF, Zanotta и др. Стелажните полици, разположени самостоятелно или като част от модулни стелажни системи, се отличават с многовариантност и бързина на сглобяването, с универсалност и мобилност, при което визуално увеличават обема на помещението, създавайки илюзия за простор и дълбочина. Стелажите за книги в ролята си на ефектна алтернативна стена могат да са висящи, да са окачващи се и дори “летящи”. Могат да са и приземни, но в никакъв случай не са фиксирани към конкретно място, а са преносими и подвижни. Има мобилни стелажи на колела, които позволяват на стопанина да планира и адаптира пространството си спрямо изменящи се ситуации, или импонират на онези, които психически по-често се нуждаят от промени в домашната си среда. Предлагат се и разноцветни разделителни стени-стелажи, които носят особен театрален заряд, развеселяват и оживяват ландшафта на дома (вж сн. 1 - 3).

Сн. 1

Сн. 2

Сн. 3

При думата “стелаж” в представите ни се появява стандартната етажерка, правилният скучен ред от полици и разделителни плоскости. Но в новите интериорни решения книгата може да е идеално видима от всички страни, позволява й се да “танцува” върху въртящи се пилони, да се “хлъзга” по наклонени или летящи етажерки, да се “развива” по S-образни полици, по библиотеки-вълни, по стелажи тип “охлюв”, “спирала”, “колелото на живота” или “пръстенът на Мьобиус”5 (вж сн. 4 - 12).

INTERIOR IN STYLE "READER"

Сн. 4

Сн. 7

Сн. 5

Сн. 8

Сн. 10

Сн. 6

Сн. 9

Сн. 11

Сн. 12

При необходимост колекцията от книги може да бъде и невидима. За целта дизайнерите предлагат библиотеки-тайници в композициятя на стелажи-трансформери и стелажи тип “сандвич”, монтирани един зад друг. При тях книгите могат да са в скрития пласт, който се показва след задействането на плъзгащ се механизъм или след ветрилообразно разтваряне на стелажната система. За “Голямата стая” в по-малки пространства особено примамлива е библиотеката-“будоар”, скрита в гърба на въртящ се гардероб за дрехи или в гърба на спалня. Моделите на компанията LEMA са гениално прости и удобни – книжни шкафове тип “купе” с плъзгаща се фасада, която открива и

INTERIOR IN STYLE "READER" закрива вернисажа от книги, сякаш ти освобождава пространството от “излишна информация” (вж сн. 13 - 15).

Сн. 13

Сн. 14

Сн. 15

В контекста на концепцията за “Голямата стая” се утвърдиха и проектите за “релакс-студио” и открояващите се с книжно насищане “системи за сядане”. Релаксстудиото е не особено нова жилищна зона, но новото в нея е обособяването на миничитални във формата на дивани-библиотеки и въвеждането на специални “фотьойли за четене”, “кресла за четене”, шезлонги с библиотечни джобове или прорези, несесер-библиотеки и т.н. (вж сн. 16 - 17).

Снимка: Life begins with a library card

Сн. 16

Сн. 17

INTERIOR IN STYLE "READER"

Размерите на системите за сядане са се увеличили значително, при което се наблюдава особен интерес към подлакътниците и облегалките – оставят се кухи и се превръщат в етажерки за подръчни книги и периодика или се адаптират за бар-плотове. Така, седейки удобно, можем да поставим чашата с кафе или чай, както и книгата, която четем, на подръчния плот или облегалката и автоматично, с едно пресягане да сменим четивото.

Уютни

дивани-читални

индивидуални

кресла-читални

предлагат

италианските компании Giorgetti, Ceccotti, Misura Emme и др. (вж сн. 18 - 19).

Сн. 18

Сн. 19

Специално внимание трябва да обърнем на гениалното интериорно решение “библиотека-шатра” (нарича се още “библиотека-иглу”), която психически обособява композицията “стая в стаята”6. Това дизайнерско хрумване е сериозен рефлекс на заявката на книгите да възстановят своя статус в съвременния интериор – вече като атрактивен, но интимен център на автономността, сигурността и неприкосновеността в “Голямата стая” (вж сн. 20 - 21).

Сн. 20

Сн. 21

INTERIOR IN STYLE "READER" Четвърта тенденция: превръщане на книгата в актьор на домашен мултимедиен пърформанс Доближаваме се и до четвъртата тенденция, довела до включване на книгата в интериорния дизайн от началото на 21 век. В основата й е завишената роля на технологиите във всекидневието и можем да я открием в интеграцията на домашни комуникативни практики в конвергираща се медийна среда. Дизайнерите засега предпочитат названието “home-techno” стил и открояват появата на нови зони за живеене: Hi-tech библиотеки, Net-Room, Media-Room, Home-Theatre или интерпретират дневната като мултимедийна сцена (вж сн. 22 - 25). Характерно за предметния свят в стадия на постмодерна е примиряването на противоречията между средствата и каналите за медийна комуникация, сред които е и книгата. На въпросите как така книгата си извоюва пространство в чистото “home-techno” обзавеждане и защо книгата с лекота импонира на модернистичния Hi-tech дизайн даваме следните два отговора. Първо, всички медианосители за домашна употреба имитират книжното тяло-кодекс – аудиокасетата, видеокасетата, дигиталните носители CD и DVD и дори преносимият компютър – лаптопа. Второ, една модулна стелажна система за обзавеждане на Media-Room е идеалният формат за иконографска демонстрация на медийната пирамида в нейната еволюция: по ниско до земята се разполагат най-старите медии, а най-високо – техните иновативни версии.

Сн. 22

Сн. 23

Сн. 24

Сн. 25

INTERIOR IN STYLE "READER"

Интересно явление в описаните вече “системи за сядане” са хибридите – комбинация между елегантен диван-библиотека и медиасистема. В меката мебел се вграждат както джобове и ниши за книги, вестници и списания, така и аудиоуредби и системи за домашно видео (например, серията M.I.S.S. – Music Image System на Philippe Starck). В интериорните проекти “Home-Theatre” книгата се чувства като актьор в концерт, в спектакъл, в мултимедийно шоу. Впечатляващи със смелия си дизайн и все по-търсени са младежките Hi-tech библиотеки. Те все повече напомнят на структурата на интернет-сайт – виртуални, олекотени, достъпни и многогласни. Библиотека, която се е превърнала в медиатека – ето кое се нарича революция в системите за съхраняване и получаване на информация. Световните дизайнери гарантират комфорт и личен облик на младия човек чрез великолепни медийни ансамбли в различни конфигурации: книги, компактдискове и DVD около телевизионния монитор или Hi-tech вещи, организирани около книгите. Книгите, от своя страна, се чувстват еднакво добре около видеостена (системата Niki на компанията Mobileffe) и инсталирани в Hi-tech библиотечни стелажи, имитиращи електрически стълбове и електропроводи (от мебелна верига NEOSET)7 (вж сн. 26 - 27).

Сн. 26

Сн. 27

Не може да не споменем и за характерната за младите творци екстравагантна склонност към “веселия дизайн”. Наблюденията върху проектите на младите участници в мебелните изложения “Валенсия 2003” и

“Валенсия 2004”, в световните конкурси

“Къщата на 21 век”, “Дом за утрешния ден”, както и в сектора за млади дизайнери в Музея за модерно изкуство MoMA в Ню Йорк могат да ни въоръжат с достатъчно оптимистични аргументи за интереса към книжното тяло. В своите иновативни проекти младите

INTERIOR IN STYLE "READER" аранжьори и декоратори непременно отделят място за книги. В типичния за възрастта им стил “entertainment” те превръщат книгата в актьор от домашен пърформанс. Включват я в инсталация – висяща, надничаща, обесена от тавана. Предизвикват чрез нея “ефекта на дестабилизацията”: книгата стои невъзмутимо и върху застрашително наклонени, летящи, неестествено разкрачени, усукани и полузакрепени стелажи, полици, скелета. Изобщо, на работната маса на младия дизайнер приоритет има “книгата-ludens”. Интерес предизвикват и специално изработените за интериора книги-макети ( книга за холна маса или “coffe-table book”), арт-книги, книги-скулптури и “ready-made”-книги (терминът е на М. Дюшамп), т.е. книги-аксесоари за аранжиране. Сблъскваме се и със скулпурни решения във вид на камари от книги под гилотина за кухненския интериор или на крака на маса от книги. “Веселият дизайн” приема и по-умерени форми като популярните библиотеки Tangram – серия от геометрични композиции за книги, често напомнящи елха или френската игра “бриколаж”, или библиотеките-лабиринт в типичен източен стил, или “китайските етажерки”, изпълнени по правилата на китайската игра, при която квадратът се разделя на седем фигури, комбиниращи се помежду си (вж сн. 28 - 32).

Сн. 28

Сн. 29

Сн. 31

Сн. 30

Сн. 32

INTERIOR IN STYLE "READER" В “Къщата на 21 век” младите дизайнери въвеждат и “контейнер-библиотека” (прозрачна табуретка на колелца, пълна с книги), стелаж за книги тип “сушилня за съдове”, “закачалка за книги” (по подобие на простор за пране със щипки), рафт за книги в утробата на пътна табела – “стрелка”, статив за книги и компактдискове, едновременно осветително тяло, в чиято горна част те са защипани и висят като в “грозд” (вж сн. 33 35).

Сн. 34

Сн. 33

Сн. 35

Едно от най-новите и полифункционални решения за младежкия интериор е металното пано на “Rude Bravo”8. В неговите процепи могат да се вмъкват различни по обем книги и DVD –обложки, но изглежда перфектно дори когато е празно. Просто защото и обитавано, и необитавано от книги, ламариненото пано е само по себе си уникален дизайнерски продукт, произведение на постмодерното изкуство (вж сн. 36 - 37).

INTERIOR IN STYLE "READER"

Сн. 36

Сн. 37

Пета тенденция: PR употреба на книгата като фон Налице са и достатъчно доказателства за още една, пета тенденция в стремежа да се проектира интериор в стил „читател”. Това е афинитетът към употребата на книгата като фон.Една снимка на политик, застанал сред книги, пред книги или в библиотечен интериор, може да носи многопосочни послания: 1) да внушава естетика на “благородна бедност” 2) да излъчва стил “простодушен снобизъм” 3) да предупреждава “Внимание: скрити резерви!” 4) да носи внушението: “Всичко, което правя, е дълго обмисляно, проверявано, съпоставяно” 5) или внушението: “Обичам конфиденциалността, съдбоносните решения вземам в тишина и дълбока концентрация” и т.н. Снимката на политик сред книги или на фона на книги е колкото аристократичен, толкова и фарисейски маниер. Съгласете се обаче, че да инсталираш аналфабет сред книги е все едно да накараш алкохолик да прочете Хартата на трезвеността. Съвременните политически драматурзи и имиджмейкъри е добре да имат предвид предупреждението на Георг Лихтенберг: “Книгата е огледало. И ако в него се огледа маймуна, отсреща няма да се появи лик на апостол.” Употребата на книгата като фон от своя страна е научно оправдана. В науката за комуникациите съществува явлението “цивилизационна модалност”, дефиниращо в голяма степен невербалното поведение. Това всъщност е надстройката на поведението, единствената му съставна част, която не е зададена от природата, не е органична, а изкуствена (artificial)9. Цивилизационната модалност в невербалното поведение включва “опаковката” на тялото - дрехи, грим, вещи, интериор, дом, аксесоари. В това се състои и нейната привлекателност за политическите имиджмейкъри - тя е лесно манипулируема,

INTERIOR IN STYLE "READER" подвластна на режисура, аранжиране, имитация и фалшификация. Рискът в употребата на книгата като PR-фон е отразен в явлението “когнитивен дисонанс” - риск да се демонстрира дезинтегритет между форма и съдържание. Тоест, когато един политик решава да се снима на фона на книги, би трябвало да си даде сметка дали тези елементи на цивилизационната му модалност импонират или опонират на действителното му поведение и репутация.

Сн. 37 (сп. Жената днес, 2002, №1)

Сн. 38 (в. 168 часа)

На нас, като реципиенти на визуалните пропагандни средства на политиците, ни е необходима грамотност за тяхното разчитане. Как бихме могли да разчетем присъствието на книга или книги в снимките на съвременните политици? Преди всичко книгата е с хилядолетна атрибутивна функция и от християнската история е известно, че тя е атрибут на мъжкото начало, на Бог Отец, на триумфиращия Христос, на новия Адам, в когото се е въплътило Божественото слово. В християнския си смисъл книгата е средство за “интронизация” - кодексът е винаги редом до трона (Светия престол)10. Книгата може да се държи само от апостоли и евангелисти, от йерарси и творци, но никога от мъченици и от жени. Не без значение е обстоятелството дали книгата е затворена или отворена. Затворената книга е символ на недостъпния, на невидимия за миряните текст, “запечатана със седем печата” и предназначена само за грамотните и посветените. Отворената книга е носител на дидактични и морализаторски внушения. Поставена в ръцете на човек, още повече овластен политик, отворената книга символизира “божията памет”, Страшния съд, властта да записваш и отписваш от земния живот. Едно поактуално интерпретиране на отворената книга позволява тя да се възприема и като раковина от две части - символ на закрилата и убежището от естествените врагове.

INTERIOR IN STYLE "READER"

Сн. 39. Интериор на пресконференцията на премиера Бойко Борисов след срещата с президента на САЩ Барак Обама (Снимка: Агенция Focus, 9.04.2010) Въпреки че се опитах да обособя в отделни групи актуалните тенденции в интериорния

дизайн, доказващи

пробуждащия

се

интерес

към

книгата

като

композиционен елемент в проектиране на читателски интериор, те съществуват и влияят върху ежедневието ни комплексно. Колкото по-комплексно и интермедийно става поведението на съвременния читател, толкова по-ансамблово той гледа на предметното си обкръжение.

ОБОБЩЕНИЕ

НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Какво в крайна сметка постигаме чрез проведеното емпирично проучване? Мониторингът на тенденциите в интериорния дизайн разкри неоползотворения потенциал на т. нар. цивилизационна модалност11 в профила на крайния потребител на книгопроизводството – реалният и потенциалният читател. Оказа се, че трябва да изследваме не само вербалното, а и невербалното му поведение – не само актовете на реагиране, на говорене и писане за книгите, дори не само действията по оглеждане, купуване и четене, а и разменянето, колекционирането или просто обзавеждането с книжни тела. Когато започнем да отчитаме и цивилизационната модалност в поведението на съвременния адресат на книгата, ще можем своевременно да реагираме на промените в неговите очаквания и още по-важно – да предизвикваме желаните от нас

INTERIOR IN STYLE "READER" промени. Кое ми дава основание да твърдя това? Интериорът на местата за интелектуално обитаване

максимално

информативен

иконографски

елемент

от

нашата

цивилизационна модалност. Сред традиционно силните й елементи са недвижимата и движимата собственост, облеклото, вещите и аксесоарите за тялото и дома. Известно е, че в зависимост от икономическата и социокултурната ситуация и от вида на социалното си взаимодействиехората се “маскират” по различен начин: променят (или не променят) външния си вид и ритуалите си. Личните вещи, дрехите, собствеността са безспорен индикатор за материалния, социалния и психическия статус на субекта. Осмислени като елементи на цивилизационната модалност, акцентите в обзавеждането на частното пространство са важен източник за научна информация в прогнозирането на комуникационния профил на човека. Особеното при този аспект на поведението е, че има изцяло изкуствен характер, т.е. не е природно зададен, а възниква и се детерминира от външни фактори, от промените в социалния контекст. Следователно, тук трябва да имаме предвид две обстоятелства. Първо, това, че цивилизационната ни модалност е изкуствена (техническа), означава, че в нея най-бързо и най-лесно настъпват промени, че тя е найподатлива на капризите на времето. И второ, външните иконографски ефекти далеч не водят до идентични вътрешни промени в човешката дейност. Във всички случаи обаче един

комплексен,

концептуален

оглед

на

поведението

на

адресата

на

книгопроизводството би бил непълен ако пренебрегне онази зона на емпиричен изследователски ресурс, известна като непосредствена предметна среда, като зона на интериора. Ритуалите по премебилиране и реорганизиране на пространствата за живеене са важен сигнал за проблеми в културната среда и в частност – в полето на потреблението на книги. Всъщност, те са симптомите и само онзи, който ги декодира правилно, би могъл да постави и диагнозата. За щастие промените в цивилизационната (изкуствената) модалност на всекидневието ни са циклични и затова – предсказуеми. От днешна позиция наблюденията върху метаморфозите в предметната среда позволяват да формулираме следното научно допускане. Ако е истина, че книгата се прибира в интериора, в нащата вещна жизнена среда, то тогава се случва нещо идентично на появата на сецесиона. Съгласно наблюденията на Едгар Алан По – “първият физиономист на интериора”12, сецесионът е последният общоевропейски опит да се създаде органичен стил, с който изкуството да противостои на чудовищното свръхразвитие на техниката. С други думи, ако наистина подлагаме на реабилитация старомодната книга в предметното си обкръжение, ако книгата-кодекс пак

INTERIOR IN STYLE "READER" е на една ръка разстояние, очевидно човешкият род е задействал компенсаторния механизъм срещу наелектризираната и охладняла цивилизация. Ако е вярна прогнозата, че постепенно човекът от консуматор се превръща в хармонизатор на планетата, бихме могли да изкажем две частни тези: затоплянето на цивилизацията започва от затоплянето на домашния климат; интелектуализирането на цивилизацията започва от интелектуализирането на персоналния интериор. В дом, в който е проектирано място за 5-10 стратегически пръснати книги, вече е имплантиран ембриона, от който ще се развие организмът на домашната библиотека. И точно на тази тенденция системата на книгопроизводството е длъжна да реагира.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Тук е мястото да обобщим специфичното в процеса на реабилитация на книгата в интериорната иконография: 1. Книгата преживява ренесанс на своя статус, но не в обемите, които ХХ век помни. В количествено отношение днешната домашна библиотечна колекция е силно редуцирана. 2. Нуждата от сигурност, от защитено частно пространство не връща “дома-крепост” с мебелни масиви и монолитни библиотечни секции. Точно обратното – интериорът става микромодел на външния мобилен и свободно реконструиращ се свят, съставен от портативни, леки, прозрачни и полифункционални системи. А наличието на книги у дома гарантира по-високата степен на уют и хармония, отколкото е във външния свят. 3. Потребността от “книги за мебелите” или “книги за интериора” не бива да се квалифицира като еретична и ретроградна. Нейната поява е обективен факт и е нормална рефлексия на тенденциите в съвременното високотехнологично общество. Не мебелните дизайнери я провокираха. Те просто я уловиха, осмислиха и с готовност реагират на търсенето. За да може да реагира адекватно на описаните тук нови потребности в полето на книгата, книгоиздателският бизнес се нуждае от концептуално и интердисциплинарно мислещи хора. Именно във връзка с кадровото осигуряване на книжния бизнес е следващото ми предложение. Екипът на академичната специалност “Книгоиздаване” във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет може да се възползва от шанса си на ключов и представителен за българските висши училища и да инициира съвместни научноизследователски проекти и магистърски програми с други висши училища, в които се обучават дизайнери. А това са например: специалност “Интериор и дизайн” в УАСГ (Университет за архитектура, строителство и геодезия);

INTERIOR IN STYLE "READER" специалност “Интериор и дизайн на мебели” в ЛТУ (Лесотехнически университет); специалност “Промишлен дизайн” при НХА (Национална художествена академия); специалност “Дизайн” при НБУ (Нов български университет). Един

съвместен

проект

или

образователна

програма

могат

да

носят

наименованието “Книгата в интериора” или “Интериор за читателя”. А това е област, която, смея да твърдя, е атрактивна и перспективна за множество образователни, научни, научно-приложни, производствени и експериментални проекти. Впрочем, нека на финала се върнем на екстравагантния проект на младите дизайнери, наречен “фотьойл за четене”, оборудван с бар-плот. За да кажем нещо и за качеството на четивата в интериора. Тази атрактивна мебел ни позволява, например, да приложим един нестандартен тест – тест за увлекателност на книгата. Ситуацията е следната. Преди да потънем във фотьойла с книга в ръка, слагаме на плота чаша горещ чай с прикрепен към нея термометър. Ако книгата е хубава, чаят трябва да е изстинал преди да сме отпили първата глътка. Или, за оценка “отличен” температурата на чая трябва да е равна на стайната температура.

БЕЛЕЖКИ (REFERENCES) Първите резултати са публикувани в: Цветкова, Милена. Книгата в интериора. // Бизнес среда на книгата: Сб. доклади от науч. семинар по книгоиздаване, проведен на 23 ноем. 2004 г. във ФЖМК на СУ “Св. Климент Опридски”. Състав. А. Бенбасат, В. Вълканова, П. Филева. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 2007, с. 95-115. 2 Челенте, Джералд. Тенденции 2000: Как да се подготвим и да спечелим от промените на ХХI век. – София: Весела Люцканова, 1999. 3 Вж В края на века: Големите умове на нашето време за света и за неговото бъдеще. София, 1998. 4 Домът на книгите. // Наш дом, 2002, № 12, (дек.), с. 50-55. 5 Шевченко, Р. Современные книжные полки. // Интерьер & дизайн, 2003, №11. http://www.alta-d.ru/encyclopedia/things/280104.htm 6 Brava Casa, 2003, №4 (apr.), s. 190-191. 7 Домът на “вълните на канал Техно”. // Домът днес и утре, 2004, № 11, с. 74-76. 8 Наш дом, 2004, № 3, прил.: корица и с. 33. 9 Стоицова, Толя. Езикът на тялото на Едуард Хол и екранният език на Умберто Еко: Психология и медиазнание. // Год. на Департамента по масови комуникации при НБУ. 2000, с. 14-15. 10 Смядовски, Стефан. Светци. Свитъци. Книги. София: АГАТА-А, 2003, с. 112. 11 Парадигмата на медийната психология признава тялото и предметната му среда за медии и обосновава тяхната специфика чрез познатите характеристики на невербалната комуникация. Актуалните изследвания в областта на медийната психология имат сериозен принос за печелившите маркетингови стратегии. Те инвестират нови идеи, които се основават на тайните на “мълчаливите послания”, на езика на тялото. Известно е, че този език е разпознаваем чрез своите детайли, типологизирани най-точно от Шефлън и Дънкън. Детайлите или модалностите на 1

INTERIOR IN STYLE "READER" невербалното поведение съществуват в следния ред: пространствена модалност, двигателна модалност, параезикова модалност, тактилна модалност, обонятелна модалност и цивилизационна или изкуствена модалност. Виж: Стоицова, Толя. Езикът на тялото на Едуард Хол и екранният език на Умберто Еко: Психология и медиязнание. // Год. Департамента по мас. комуникации при Нов бълг. унив. София, 2000, с. 8-19. 12 По, Едар Алан. Философия на мебелите. // Лит. форум, № 8, 27 февр. – 5 март 2001.

БИБЛИОГРАФИЯ (BIBLIOGRAPHY) 1.

В края на века: Големите умове на нашето време за света и за неговото бъдеще. – София, 1998. 2. Домът на “вълните на канал Техно”. // Домът днес и утре, 2004, № 11, с. 74-76. 3. Домът на книгите. // Наш дом, 2002, № 12, (дек.), с. 50-55. 4. Наш дом, 2004, № 3, прил.: корица и с. 33. 5. По, Едар Алан. Философия на мебелите. // Лит. форум, № 8, 27 февр. – 5 март 2001. 6. Смядовски, Стефан. Светци. Свитъци. Книги. – София: АГАТА-А, 2003. 7. Стоицова, Толя. Езикът на тялото на Едуард Хол и екранният език на Умберто Еко: Психология и медиязнание. // Год. Департамента по мас. комуникации при Нов бълг. унив. София, 2000, с. 8-19. 8. Тай, Лари. Бащата на манипулацията. Едуард Л. Бернайс & Раждането на на Пълик рилейшънс. – София: Рой комюникейшън, 2000, с. 47. 9. Цветкова, Милена. Книгата в интериора. // Бизнес среда на книгата: Сб. доклади от науч. семинар по книгоиздаване, проведен на 23 ноем. 2004 г. във ФЖМК на СУ “Св. Климент Опридски”. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 2007, с. 95-115. 10. Челенте, Джералд. Тенденции 2000: Как да се подготвим и да спечелим от промените на ХХI век. – София: Весела Люцканова, 1999. 11. Шевченко, Р. Современные книжные полки. // Интерьер & дизайн, 2003, №11, http://www.alta-d.ru/encyclopedia/things/280104.htm 12. Brava Casa, 2003, № 4 (apr.), s. 190-191.

ПУБЛИКАЦИИ

ПО ТЕМАТА

(S UGGESTED BIBLIOGRAPHIC CITATION):

Цветкова, Милена. Ренесанс на интериора в стил „читател”. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2010, № 6. Available from: http://media-journal.info/index.php?p=item&aid=110 Цветкова, Милена. Книгата в интериора. // Бизнес среда на книгата: Сб. доклади от науч. семинар по книгоиздаване, проведен на 23 ноем. 2004 г. във ФЖМК на СУ “Св. Климент Опридски”. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2007, с. 95-115.