Culture for Cities and Regions

През 2014 г. мрежата EUROCITIES бе избрана от Европейската комисия да ръководи новата инициатива „Култура за градове и региони”. Проектът се финансира от ЕС по програма „Творческа Европа 2014-2020” и се реализира в партньорство с организациите KEA European Affairs и ERRIN. Проектът стартира през януари 2015 г. и ще продължи до месец септември 2017 г. Като член на мрежата EUROCITIES, град Варна бе присъединен за участие в проекта със своя добър пример за младежки политики и по-конкретно фестивала „FUNCITY”. Културата е широко призната като ключов елемент в стратегиите за градско и регионално развитие. Наличието и качеството на културните дейности са основен фактор за привлекателността на един град и мярка за качеството на живот. Културното наследство е ключов елемент от имиджа и идентичността на градовете и регионите и основен фокус на културния туризъм. Присъствието и развитието на културните и творчески индустрии може да се превърне в основен икономически двигател на града и региона. Да се научим как да извличаме максималното от потенциала на сектора на културата може да бъде ключът към по-добър живот и развитие на европейските градове. Проектът „Култура за градове и региони” работи за обмена на добри практики между местните и регионални мениджъри и експерти в културните политики, както и за по-голяма публичност на артистични проекти и инициативи на европейските градове. Като част от проекта се изработва каталог със 70 добри примера, които демонстрират положителното въздействие на културни инвестиции върху икономическото развитие, социалното приобщаване и обновяването на градската среда. Този електронен документ съдържа превод на български език на 17 от добрите практики, включени в проекта. Каталогът с всички добри практики е публикуван на интернет страницата на проекта: cultureforcitiesandregions.eu

Музеят „Ред стар лайн”

използва лични истории на преселници за насърчаване на диалог © Bart Huysmans & Michel Wuyts

• Образование

• Достъп до култура

• Междукултурен диалог

• Градско обновяване

• Диалог между поколенията

• Привличане на частни инвестиции

Контекст Антверпен (516 000 жители) е вторият по големина град на Белгия и най-големият във фламандския регион. Пристанището на Антверпен е едно от най-важните в Европа и винаги е играло ключова роля за развитието на града. От края на ХІХ и началото на ХХ век, когато става отправна точка на заминаващите за Северна Америка европейски преселници, градът винаги е бил миграционно средище. Днес тук са представени 173 националности; 80% от населението е с белгийски произход. Антверпен, някога дом на бароковия художник Петер Паул Рубенс, е център на културата още от ХVІ век – периодът на неговия найголям разцвет. Антверпен е Европейска столица на културата 1993. Титлата дава повод за мащабни обсъждания в културния сектор и поставя основата за нови идеи как да бъдат променени структурите, как по-добре да се ангажират хората, как да бъде преодоляна пропастта между граждани и политици. Днес планирането на културната политика в Антверпен продължава да е силно повлияно от динамиката, чието начало бе поставено преди повече от 20 години. Културното наследство, местната културна политика и изкуствата са стратегически цели в рамките на цялостната общинска политика. Изкуствата и творческите инициативи са застъпени и в местните стратегически цели за образование, младежка политика и икономика. Достъпът до култура и наследство е ключов приоритет в рамките на местната културна стратегия.

Музеят „Ред стар лайн” В периода между 1873 и 1934 г. над два милиона европейци от всички краища на континента отпътуват от Антверпен към Америка с корабите на компанията „Ред стар лайн”.

си истории за миграцията. Автобусът е пътувал до множество училища, образователни центрове за възрастни, събори в съседни градчета и пазари. В уютния му салон са поканени стотици нови и стари жители на Антверпен, за да научат повече за пътувалите с „Ред стар лайн” европейски емигранти и да споделят собствените си истории, подбор от които е включен в постоянната музейна експозиция. С помощта на различните местни и чуждестранни публики и чрез постоянен диалог с тях музеят събира и изследва личните истории на миграцията от гледната точка на участниците в тях и ги преосмисля като важна част от наследството. От откриването на музея досега са събрани над 1400 семейни мини-колекции, свързани с миграцията на миналите поколения.

През 2004 г. градският съвет взема решение да преобрази бившите сгради на корабната компания. Общината купува три от старите складове на компанията, някога използвани като контролна станция за пътниците от трета класа. Екипът от проектанти възстановява разрушените сгради до вида им от 1921–1934 г. и музеят „Ред стар лайн” отваря врати през септември 2013 г. Музеят „Ред стар лайн” е част от мащабна програма за градско обновяване, обхващаща квартала на старото пристанище „Хет Ейланде” („Островчето”). Районът бързо се превръща в нова гореща точка за туристи, творчески индустрии и млади хора. Музеят на миграцията е замислен с идеята да вдъхне нов живот на този исторически район. Посредством модерно оформена интерактивна експозиция, разположена в две от трите сгради, този изключително съвременен и интерактивен музей разказва общочовешката история на миграцията чрез подробно документирани истории на пътниците, някога преминали през тези сгради. Силен акцент е поставен върху сценографския разказ и личните истории. Екскурзоводите в музея, самите те от емигрантско потекло, споделят с посетителите собствените си истории. За да събира своите истории и да възстанови процеса на миграция, от 2009 г. музеят си сътрудничи с училища и образователни програми за възрастни и привлича мигранти. За целта се използва старият транзитен автобус на „Ред стар лайн” – стар фургон за ремонтни работи из града, сега преобразен в пътуващ събирач на истории. Надписите по автобуса канят хората да научат повече за „Ред стар лайн” и да споделят собствените

Музеят е в сътрудничество със съвременни творци, писатели, фотографи, графици, автори на документални телевизионни поредици и театрали, които създават самостоятелни културни продукти, вдъхновени от спомените на емигрантите, пътували някога с „Ред стар лайн”. Повечето от тези произведения са създадени с подкрепата на музея. Музеят поставя акцент и върху търсенето на нови публики и влизането в диалог с тях, например чрез вечерите на отворените врати, насочени към изучаващите холандски език студенти и чрез семейните дни, организирани в сътрудничество с мигрантските асоциации. В многофункционалния „склад” музеят е създал програма, целяща да провокира сравнение между стогодишните истории на емигрантите от „Ред стар лайн” и новите миграционни потоци и свързаните с тях лични истории. В годината след откриването си музеят покани двама местни творци да разсъждават върху ежегодните летни пътувания, които семейства от Антверпен с марокански и турски корени предприемат към техните родни страни. „Дом, сладък дом” е част от обширна програма, посветена на 50 годишната от преселването в Белгия на емигранти от Мароко и Турция. Тя включва няколко местни изложби, театрални представления и интерактивни художествени проекти, реализирани на цялата територия на града.

Бюджет и финансиране

Въздействие

Инвестицията от 18 милиона евро е изцяло покрита от публично-частно партньорство между Община Антверпен (60%), Фламандското правителство (25%) и групата на европейските и американски частни и корпоративни спонсори (15%).

Върху икономическото развитие и привлекателността на града:

Оперативният бюджет за 2015 г. е 300 000 евро (без включени заплати и разходи за персонала). Структурата в момента носи печалба от продажби на билети, сувенири, екскурзоводски обиколки и организиране на частни вечерни посещения.

Музеят постига незабавен успех. От откриването си досега е приел над 240 000 посетители и създава пряк годишен доход от над един милион евро. Една десета от посетителите са чуждестранни туристи и техният дял бързо расте. Популярността на музея „Ред стар лайн” се цитира като една от причините за големите успехи на Антверпен като водеща туристическа дестинация през 2014 г: нощувките в града се увеличават с почти 8%, а продажбите на американския пазар нарастват с над 10%. Проведено през април-май 2014 г. проучване показва, че 98% от всички посетители са доволни от посещението си. Успехът, дошъл още с откриването, както и високата публична оценка дадена на музея по време, когато международната миграция буди смесени чувства в Европа, бяха широко обсъждани и анализирани в националния печат и получиха положителни отзиви в международната преса. Музеят споделя своите истории с почти 10 000 приятели в социалните медии. През май 2015 г. „Ред стар лайн” получи специална награда от програмата „Европейски музей на годината”.

За градското обновяване: Музеят стимулира развитието на градския район „Ейланде”. Ежедневно през него преминават между 500 и 1000 посетители и вече е бил домакин на 83 частни вечерни събития с над 15 000 участника. След откриването на музея частните инвеститори обновяват старите сгради и създават в непосредствена близост нови модули за живот и бизнес. Днес „Ейланде” е процъфтяващ квартал край водата, който продължава да се развива около музея „Ред стар лайн”.

Споделяне на опита

Споделени съвети

Музеят „Ред стар лайн” трябваше да реши две основни предизвикателства:

Във всички етапи ангажирайте местните жители за съвместно създаване на проекта – от подготовката преди откриването до ежедневните дейности. Работата с различните местни общности помогна да се създаде лицето на музея, да се оформят неговите дейности и да се получи въздействие за социално включване и участие в културните дейности от страна на новото градско население, съставено от имигранти.

• Регенериране на стария пристанищен квартал на Антверпен („Хет Ейланде”) чрез обширна програма за градско обновяване. В програмата е включен и музеят МАС – новият музей на Антверпен, който е в близко съседство с „Ред стар лайн”. Откриването на МАС през 2011 г. се превърна в крайъгълен камък за реконструкцията на района.

• Създаване на културно пространство и платформа на наследството, където гражданите и гостите на града могат да се запознаят и участват в колекционирането, опазването и разпространяването на културното наследство, свързано с миграцията. Акцентът е върху житейските истории и „биографичното наследство”. Музеят прави опит да ангажира всички публики – тези със скорошна имигрантска история и тези, които не са я преживяли, изтъквайки стойността на мигрантските истории като част от общото наследство. В град, където миграцията винаги е играла централна роля, музеят кани посетителите да се замислят върху универсалността на миграцията – някога и сега.

Тясното сътрудничество с училищата за възрастни (особено училищата за изучаване на холандския като нематерен език) бе от решаващо значение.

„Самият аз съм имигрант, така че тук мога да се идентифицирам с много неща. Мисля, че този човечен подход е много вълнуващ”. Посетител на музея

Управление и партньори От самото си откриване музеят „Ред стар лайн” се управлява от Общината като един от градските музеи на Антверпен. Той е част от общинския сектор за музеи и наследство, в състава на общинската администрация за културата, спорта, младежта и образованието. Персоналът на музея (8 души екип, 12 души охрана и 4 души рецепция) е от местни жители. „Ред стар лайн” има много международни партньори, включително музеят „Елис айлънд” от Ню Йорк и Институтът YIVO за еврейски изследвания, които предоставят достъп до интервюта и спомени на имигранти, допринасяйки по този начин за обогатяването на музейната колекция от истории. Линкове : www.redstarline.org http://www.youtube.com/watch?v=d7zgjKcZEFg

Контакти : Luc Verheyen - Coordinator, Red Star Line Museum luc.verheyen@stad.antwerpen.be

www.cultureforcitiesandregions.eu

Фабрики за изкуство в Барселона:

стари промишлени обекти, нови културни приложения © Barcelona Cultura

• Привлекателност на територията

• Нови бизнес модели

• Работни места

• Предприемачество

• Обновяване на градски райони

• Публично-частни партньорства

Контекст Барселона е емблематичен пример за градско обновяване. Трансформациите от последните десетилетия включваха и важни инвестиции в културна инфраструктура. Положените съществени усилия преобразуваха и обновиха инфраструктурата и местата за култура в града и създадоха нови културни центрове. През последните години, като част от схемата за обновяване на няколко градски квартала, бяха създадени нови културни центрове, обществени библиотеки, фабрики и лаборатории за изкуство. Само през последните три години бяха открити три нови музея („Център за дизайн”, „Ел Борн” и „Световни култури”). В Сант Марти бе организиран специален творчески и технологичен квартал, който се превърна в притегателен център за предприятия, занимаващи се с информационно-технически и високи технологии.

Според новата схема за развитие на града, приета през 2010 г, културата и творчеството бяха набелязани като стратегически сектор, чието развитие предстои.

Предизвикателства Основното предизвикателство пред проекта бе преобразуването на града спрямо модел, основан на култура, творчество и знания. Проектът „Фабрики за изкуство” има за цел да стимулира професионалните творчески дейности чрез новаторско сътрудничество между творци, професионалисти и публика. Той подобрява традиционната парадигма за насърчаване на достъпа до култура (главно чрез инфраструктура за разпространение и потребление като библиотеки и общностни центрове, както и чрез други граждански дейности) като използва и други стратегии с фокус върху творчеството и производството. Проектът се стреми и към децентрализация на културното предлагане.

Фабриките за изкуство на Барселона Примерът на „Фабрики за изкуство” е емблематичен. Стартирал през 2007 г. като програма за преобразуване на девет западнали промишлени обекта в публични пространства, привличащи култура и иновации, тази динамична мрежа от общински бази се разраства чрез прибавяне на нови и неизползвани до момента пространства и приобщаването им за културни цели. В момента мрежата включва над 30 000 квадратни метра територия за творчество и културна продукция. Някои от тези фабрики вече могат да покажат и дълъг списък от работили в тях таланти – например Ateneu Popular 9 Barris, Hangar и Nau Ivanow. Към инициативата се присъединиха и нови бази, работещи в различни творчески направления, управлявани от импресарии и институции – сред тях са La Central del Circ, Graner, La Seca and La Escocesa. За централа на проекта е определена фабриката Fabra i Coats, която е 100% общинска собственост. Целта на проекта е да постави творчеството, знанията и иновациите в центъра на общинските политики.

Проектът „Фабрики за изкуство” излиза извън границите на традиционната парадигма за достъп до култура и чрез изграждането на мостове към други професионални мрежи (образователни, социални, делови и академични) дава възможност за междусекторни инициативи. Целта е на младите таланти да бъде предложена възможност да усъвършенстват техните умения и да направят първите си стъпки по пътя на професионализма. Предвид на това фабриките са замислени като енергийни центрове за местно развитие – те стимулират проекти по международни платформи и насърчават стратегическото позициониране и проектиране на уникална идентичност, визия и качествено творчество. Културните центрове са места за експерименти, творчество, иновации, обучение и открита дискусия. „Фабриките за изкуство” насърчават и нов модел на управление, който не разчита на обичайната централизирана схема, създаваща еднообразни и стандартни управленски мрежи. Тук администрацията работи пряко с различните групи, които управляват базите и които реално дават форма на структурите и работят за развитието на проектите. Фабриките са послужили за вдъхновение на множество други проекти както в страната, така и в чужбина.

© Barcelona Cultura

© Barcelona Cultura

© Barcelona Cultura

© Barcelona Cultura

Бюджет и финансиране

Въздействие

„Фабрики за изкуство” се финансира от различни източници. Около 70% от бюджета се осигурява от общинските фондове, от фондове на местната общност (10%), частни фондове (10%), национални фондове (5%) и европейски фондове (5%).

„Фабрики за изкуство” доказа положителното си въздействие за художествената и културна продукция. Тези нови културни бази насърчават редица дейности и осигуряват пространства за общуване на гражданите. Те стимулират културното участие и идентифицирането на гражданите с тяхната територия. Индикаторите на въздействие се следят и измерват чрез специална програма. Общинският съвет желае дейността на фабриките да бъде систематизирана и проследявана, както и да разполага с инструмент за оценка на резултатите. Така например Hangar – една от най-мощните фабрики за изкуство, до 2014 г. създаде 14 лабораторни творчески проекта, предостави консултации на 41 творци, осигури 871 дни трудова заетост в своите многофункционални пространства, нае 24 сътрудници, организира 10 творчески резиденции със степен на заетост от почти 80%, събра материали за художествена продукция, равностойни на 2110 дни творчески труд (видео, аудио, фотография), стана домакин на 7 изследователски и творчески проекта, записа 169 души в курсове за учене през целия живот, 92 души във взаимоучителни курсове по изкуство и над 2000 души в открити програми, осигури творческо пространство за 40 местни творци и подкрепи 9 изнесени презентации в Испания и чужбина.

© Barcelona Cultura

© Barcelona Cultura

Устойчивост

Споделени съвети

Разнообразието от модели за финансиране на всяка една от „фабриките за изкуство” изисква отделна оценка на устойчивостта за всеки един от проектите. Като цяло, това са нови публично-частни партньорства, чийто успех зависи от степента на финансово участие и управленски умения на всеки един от публичните и части актьори.

Регенерирайте старата и изоставена инфраструктура – усвоявайте пространства и ги предоставяйте за творчески цели;

Вече е планирана дългосрочната визия за бъдещето на фабриките за изкуство както в Барселона, така и извън града. „Факториал” – международна среща на фабриките за изкуство, която се проведе в Барселона през октомври 2014 г., даде началото на серия от събития с участието на различни актьори, поделящи обща сцена. Чрез семинари и дискусии за мобилността, обществената възвръщаемост, самоуправлението и инфраструктурата, фабриките за изкуство от Европа обменят практически знания и добри практики.

Работете за успеха на публично-частното управление – партнирайте си с професионални творци с относителна степен на зрялост (по отношение на професионални групи, умения за управление и начално ниво на международно признание); Адаптирайте се към различните особености на пространствата и партньорите – гъвкави модели на партньорство с възможност за развитие и подобрение.

Управление и партньори Моделът на управление е изцяло гъвкав, за да може да се адаптира към особеностите на различните работни пространства. Договореностите с всяка база са различни. Моделът е новаторски, тъй като публичната администрация е със склонност по-скоро да стандартизира отношенията си и да създава еднообразни мрежи. Проектът „Фабрики за изкуство” в Барселона се отличава с желанието рамковият проект да бъде адаптиран към всяка отделна ситуация.

© Barcelona Cultura

Линкове : http://fabriquesdecreacio.bcn.cat/en

Макар че собствеността върху пространствата е публична, което дава възможност на администрацията да запази определен контрол върху използването и развитието на отделните проекти под формата на публична услуга, то управлението е съвместно. Този индивидуален подход към управлението на всяка отделна база позволява вариации в зависимост от спецификата на конкретното партньорство. Контакти : Llucià Homs, Director for the Promotion of Cultural Sectors, Barcelona’s Institute of Culture lhomsc@bcn.cat

www.cultureforcitiesandregions.eu

Театър на ъгъла

план за възраждане под знака на културата, съобразен с местните потребности

• Иновации

• Трудова заетост

• Привлекателност на територията

• Развитие на публики

• Добър живот

• Градско обновяване

Контекст Берген е град в окръг Хордалан на западното крайбрежие на Норвегия, Европейска столица на културата 2000. Икономиката му се гради на корабостроителната индустрия, аквакултурите и подводните технологии, но има и още. Градът е национален университетски център и средище на културни институции и фестивали като Международния фестивал на Берген, триенале „Асамблея на Берген”, „Бореалис” и международния филмов фестивал „Берген”. Зоната „Бриген” е включена в списъка на световното културно наследство – редица от бивши домове на търговци от ханзейския град, днес превърнати в музеи и заведения; тя е важна част от идентичността и облика на града.

Изкуството и културата са съществена част от перспективите на Берген за градско планиране, идентичност и имидж. Като такива, социалните и културни цели са интегрирани в стратегическото планиране на Берген, залегнало в Плана за развитие на културните зони в Берген 2011-2015 и в широката програма за градско развитие на зоната Дамсгардсзюндет.

Мотивите зад Плана за развитие на културните зони са укрепване на мястото на културата в развитието на Берген и превръщането на града в привлекателно място за живот и туризъм. Основната цел на плана е пряко свързана с културната стратегия на Берген – „Град Берген да се превърне в скандинавски център за културно предприемачество, изградено върху новаторство, смели идеи, откритост и творчество”. Един от приоритетите в общинския рамков план за територията е „при планирането да бъдат взети под внимание сферите на културата и социалните дейности”.

Театър на ъгъла Берген винаги е бил град на морската търговия и едно от най-важните пристанища на Норвегия. „Маринехолмен” е зона, свързана с корабната промишленост, място с интересни сгради като „Тормоленсгт” 45 – една от първите построени в района в резултат на индустриалната дейност, започнала през 50-те години на ХХ век. Корабостроителната компания „Г. С. Рибер”, организациите „Вестландске театерсентер”, „Просцен” и Община Берген възродиха „Тормоленсгт” 45 за нов живот чрез проекта „Театър на ъгъла”. „Театър на ъгъла” е разположен в мултикултурния район „Мьоленприс” в близост до Дамсгардсзюндет – широка промишлена зона в процес на застрояване. Театърът отваря врати през септември 2013 г. и вече е важен културен център с разнородна публика и богата разнообразна програма, включваща детски театър, експериментален и новаторски театър и работилници за изпълнителско изкуство. В него работят „Вестландске театерсентер” (театър за деца, младежи и любители), независими професионални трупи и организацията „Просцен” – мрежа за изпълнителско изкуство. Сградата има три етажа, две зали за представления, три репетиционни

зали/студия и просторна отворена зона, позволяваща преструктуриране в офис сектор. В съседство с театъра е „Нигардспаркен” – красив стар парк, също в процес на обновяване, който ще допринесе за привлекателността на зоната. „Град Берген да се превърне в скандинавски център за културно предприемачество, изградено върху новаторство, смели идеи, откритост и творчество”.

Бюджет и финансиране

Въздействие

Основният бюджет на инициативата се осигурява от общината (55%) и от националната администрация (35%). Бюджетът на „Театър на ъгъла” се осигурява чрез комбинация от финансиране и грантове – от 2008 г. община Берген заделя ежегодно почти 600 000 евро за проекта. Норвежкият съвет за изкуство участва с 355 406 евро, а окръг Хордалан – с 118 468 евро. Частни спонсори са допринесли с 106 621 евро. Община Берген е предвидила финансиране и за развитието на проекта, както и за оперативни разходи.

„Театър на ъгъла” създаде нова културна арена в града и стимулира нови начини за усвояване на непривлекателни градски пространства. Зоната промени облика си – от унил и безличен градски район, сега тя е ново и атрактивно място за живеещите в квартала и притегателна точка за жителите на други градски райони. Взаимодействието между парка и театъра обнови зоната, особено в нощните часове, и допринесе за намаляване на престъпността.

Предизвикателства Дамсгардсзюндет, където е разположен театърът, е зона в процес на застрояване, така че основното предизвикателство пред инициативата беше задаването на новия профил на територията. В исторически план Маринехолмен е беден район с висока престъпност, особено в парка. Местоположението на проекта и дейността имат за цел да създадат нова идентичност на града, както и да разработят високотехнологичен клъстер в района. Съществува и необходимост от пространство за свободно практикуващи артисти, както и подходящо помещение за детския театър и неговите постоянно развиващи се дейности за деца и младежи.

Театърът осигури и нови възможности за работа за различни артисти. Реакцията на местната общност е повече от положителна – инициативите се радват на постоянен зрителски поток. След откриването си „Театър на ъгъла” продължава да разгръща своя потенциал, като до края на 2015 г. голямото отворено пространство на сградата предстои да се превърне в дом на множество творчески предприятия.

Споделяне на опита Осигуряването на финансиране бе основното предизвикателство пред изпълнението на проекта „Театър на ъгъла”. То бе преодоляно чрез сътрудничество и финансиране от различни организации и публични власти. И накрая, но не последно по важност, множество местни доброволци и ползватели на театъра се обединиха за събирането на допълнителни средства. Друг важен въпрос бе как да бъдат привлечени посетители и публики към тази нова градска зона. Театърът успя в това начинание като предложи богата и разнообразна програма, което доведе до събирането на заинтересована публика. Това, което изигра решаващата роля за качеството на театралното съдържание, бе съчетанието между театър за деца и младежи и висококачествено експериментално професионално изпълнителско изкуство.

Устойчивост Берген се нуждаеше от сцена за местни продукции в областта на изпълнителските изкуства и „Театър на ъгъла” отговори много добре на нуждите на местната културна сцена. Устойчивостта на проекта се потвърждава и от широкия интерес към програмата. Но една нова сцена е и крехка – предизвикателството е тя да се развие в художествено и във финансово отношение. „Театър на ъгъла” допълва съществуващите сцени и театри в Берген и има всички основания да продължи с досегашните успехи.

Управление и партньори Макар че първоначалният тласък за обновяването на зоната идва от общинския съвет, изграждането на театъра е резултат от споделения ангажимент на публични власти, граждани и частни компании. По конкретно, в продължение на години голямата норвежка корабна компания „Г. С. Рибер” е важен партньор в културните проекти на Берген и с нейна помощ и участие старата постройка в Маринехолмен бе преустроена в театрална сцена. Управителният съвет за културно наследство в Берген участва в процеса на планиране, за да гарантира, че културното наследство ще бъде опазено. Проектът получи местна и регионална устойчивост чрез сътрудничество с други културни институции, както и благодарение на активното участие на местните доброволци и ползватели на „Театър на ъгъла”. Заинтересованите участници от културния сектор изразиха писмено и устно своята подкрепа за обновяването на сградата и подчертаха важността на проекта за изпълнителските изкуства. Община Берген продължава да подкрепя проекта както финансово, така и политически.

Линкове :

Контакти :

http://cornerteateret.no

Øyvor Johnson, Leader, Section for Art and Culture, City of Bergen oyvor.johnson@bergen.kommune.no

www.cultureforcitiesandregions.eu

Култура пред вратата:

културата е вече във вашия квартал

• Социална кохезия

• Достъп до култура

• Включване на маргинализирани групи

• Междукултурен диалог

• Гражданска позиция

• Социални иновации

Контекст С население от 1 100 000 души, Бирмингам е вторият по големина град на Обединеното кралство след Лондон. Разположен в региона Уест Мидландс, Бирмингам е градът с най-младо население сред големите градове на Европа. Поради голямата миграция към града, населението му е изключително разнообразно. В сферата на културата Бирмингам може да предложи много, но културните придобивки остават ограничени в градския център, а основният дял от предвиденото за културни проекти общинско финансиране отива към големите компании и сцени. Всеки от десетте административни района на Бирмингам обслужва средно около 100 000 души, но им липсват подобаващите за такъв голям град пространства за култура. За да подобри достъпа на населението до култура, общината взе решение да подобри културната база извън центъра и да предложи програми по кварталите, оползотворявайки по този начин местния потенциал. Приоритетите за култура са дефинирани в „Културата на един голям град 2010–2015: културната стратегия на Бирмингам”. „Културата на един голям град” е създадена като част от „Бирмингам 2026” – стратегията на града за устойчиво развитие на обществото. Тя дава възможност за ефективно стратегическо планиране в подкрепа на развитието на културния сектор и е ориентирана към нуждите на хората по места. „Култура пред вратата” е един от четирите компонента на тази мащабна стратегия.

Предизвикателства Много от жителите на Бирмингам биха желали да участват по-активно в културни дейности, но срещат редица бариери, включително ограничения във времето и транспорта, високи цени, затруднен достъп до информация и отдалеченост от местата за култура. Следователно, основното предизвикателство пред Бирмингам беше да осигури инфраструктура за култура извън градския център, включително да оползотвори по най-добрия начин централните ресурси и да даде на хората по кварталите повече възможности да определят какви културни дейности да им бъдат предоставяни, както и да направи връзка с други приоритети като здраве, грамотност и интеграция.

Култура пред вратата „Култура пред вратата” е програма от три компонента, чиято цел е да насърчи участие чрез осигуряването на качествени културни дейности, които са подходящи за местните жители и са достъпни в квартала. Замисълът е тези дейности да съберат заедно местните хора, да ангажират участието им и да подобрят кохезията в общността. Общината е набелязала 31 „приоритетни квартала” с ниско ниво на културно участие, където е необходим дългосрочен подход и допълнително внимание и ресурси. Трите компонента на програмата са: „Творци-шампиони” – в действие от 2005 г, като целта на схемата е да осигури единайсетте най-големи организации за изкуство, получаващи общинско финансиране и базирани в градския център да изнасят културна дейност в отдалечените квартали. Всяка една от тези организации („шампион”) се среща с нов квартал на всеки три години. Тя трябва да осигури дейности за възрастни и семейства (за младите хора има отделни схеми) според местните приоритети, като целта е да се намали социалната изолация и да се увеличи социалната кохезия. Това е част от условието за финансиране на Общинския съвет. Отпуска се и допълнителна сума (4000 британски лири на квартал за година) за привличане на средства от други места, но се очаква организациите да използват предимно основните си ресурси за подкрепа на своята работа. Тригодишният цикъл спомага за изграждането на силни партньорства и за обхващането на целия район.

През 2011 г. Службата за насърчаване на културата стартира инициатива „Местен форум за изкуство” в десетте градски района. Форумите за изкуство по места предлагат гъвкава мрежа за насърчаване на изкуството по райони и помагат за развиването на местния капацитет за изкуство чрез ефективни партньорства и начини за работа. Всеки форум има свой „шампион” и координатор, който следи културните предложения в своята територия. Програмата „Заедно да създадем култура” стартира през 2014 г. и позволява на жителите по квартали, които в миналото са били с минимално или нулево участие в културните събития, да се включат в създаването на културни предложения в техния квартал. Основните заинтересовани участници, творци, организации за изкуство и жители получават информация по райони за това какво вече съществува в областта на изкуството и културната дейност, какви са потребностите и празнините и как жителите и групите могат да допринесат за съставянето на културна програма. Следващите етапи на съвместното създаване са събиране на информация за наличните дейности, откриване на неучастващите жители и насърчаване на диалога за това, доколко уместни са предложенията, какви са трудностите пред ангажимента, как да се съдейства на жителите в избора на културни дейности, които да им бъдат близки и понятни.

Бюджет и финансиране „В Бирмингам 53% от финансирането на културни проекти е предназначено за насърчаване на културното многообразие”. Съветник Йън Уорд

През 2013 – 2014 г. 85,903 милиона британски лири (119,908 милиона евро) са похарчени за дейности за култура и свободно време, предназначени да подобрят качеството на живот на жителите на Бирмингам. Най-голям дял в това финансиране има Общинският съвет. „Творци-шампиони” – направлението осигури 146 020,93 евро за периода 2014 – 2015 г. Всеки „шампион” получава годишно по 4000 лири. „Местен форум за изкуство” – 30 000 британски лири годишно (42 000 евро) във всеки от десетте района, като на организация се отпускат по 3000 лири за координиране и управление на програмата. „Заедно да създадем култура” – ежегодно програмата получава 120 000 британски лири (168 000 евро), от които 40 000 са осигурени от Общинския съвет, 40 000 от Департамента за общностите и местното самоуправление и 40 000 британски лири – от Националния съвет за изкуство.

Въздействие Докладите за оценка на „Творци-шампиони” констатират, че резултатът от инициативата е засилено участие в културната дейност, по-голяма трудова заетост на творците и подобрен достъп до хората в неравностойно положение в градски мащаб. За „Творци-шампиони” публиките нарастват от 8872 през 2011-2012 г. до 18 166 през 2012-2013 г. (увеличение с 51%). Участието в културни дейности скочи почти двойно – от 1103 през 20112012 г. до 2297 през 2012–2013 г. „Местен форум за изкуство” осигурява много по-добро разбиране и координация в осигуряването на културни дейности по квартали и техният успех и членска маса растат с всяка година. От старта на инициативата досега няколко форума се развиха в самостоятелни организации с идеална цел. Обратната връзка по схемата „Заедно да създадем култура” показва, че подходът работи – хората се включват в художествени дейности, като за някои от участниците това е първи опит в подобни занимания. Използваната гама от художествени форми е много разнообразна, какъвто е и съставът на участващите културни и социално-икономичеки групи, а резултатът е сближаване на различните общности. Чрез навлизането на културните дейности в отдалечените градски квартали програмата „Култура пред вратата” осигурява силна кохезия между общностите и осигурява достъп до култура за всички, независимо от географските разстояния.

Споделяне на опита

Споделени съвети

Някои от основните предизвикателства при изпълнение на програмата бяха:

Принципът и целите на „Култура пред вратата” са универсални. Бирмингам създава тези инициативи, които не изискват големи вложения и имат за цел да повишат ангажираността и да подобрят резултатите от участието на общностите по квартали, така че да се получи пренос на стойност от големите субсидирани институции към широк кръг от жители.

• Измерване на положителното въздействие на програмата: броят на участниците се проследява, но винаги съществува потребност от попрецизен мониторинг и оценка; • Осигуряване на участието на публиките, особено в квартали с високо ниво на бедност и ниско ниво на образование; • Необходимост от реалистични очаквания по отношение на програмата и нейните дейности, съответстващи на възможностите на участващите доброволци; • Създаване на ефективно стратегическо сътрудничество между всички участващи организации – партньорите и организациите, обединени около местни приоритети и цели, могат да договарят различни нива на сътрудничество.

Устойчивост Схемата „Творци-шампиони” работи с пълен капацитет и получава подкрепата на организациите и политиците по места. „Местен форум за изкуство” се превръща във все по-важен ресурс, тъй като капацитетът за създаване на художествена продукция в рамките на местните органи за самоуправление бързо спада. Това превръща „Култура пред вратата” в основно направление в стратегията за култура на Община Бирмингам, което ще продължи да се развива и през идните години.

Линкове : http://birminghamculture.org www.birmingham.gov.uk/arts

Моделът „Творци-шампиони” бе споделен с други градове от Обединеното кралство и Европа благодарение на потенциала си за приложимост. Възможно е и обединяването на няколко общини, които да работят съвместно чрез обмен на ресурси.

Управление и партньори Програмата се управлява от Общинския съвет на Бирмингам съвместно с основните финансирани организации за изкуство в града и местните форуми за изкуство. Департаментът за общностите и местното самоуправление и Съветът за изкуство на Англия участват в програмата за съвместно съставяне на културни програми, която те частично финансират. Отговорните служители за култура от Службата за насърчаване на културата към общината консултират своите колеги по райони за създаването на инфраструктура за култура по места и за подкрепа на планирането на изкуствата по райони, на местните форуми за изкуство и за споделяне на информация.

Контакти : Symon Easton – Head of Culture Commission symon.easton@birmingham.co.uk

www.cultureforcitiesandregions.eu

IncrediBOL!

Една творческа иновация

• Предприемачество

• Трудова заетост

• Междусекторно сътрудничество

• Иновации

• Образование и умения

• Икономически растеж

Контекст Разположен в Северна Италия, Болоня е с население от 386 171 жители. Университетът на Болоня е основан през 1088 година, което го прави най-старият в Европа, а числеността на обучаващите се в него студенти осигурява противовес на застаряващото градско население. Заемащ първо място в италианския индекс за интелигентни градове „Смарт сити”, Болоня се гордее с пулсиращ културен живот и млада креативна икономика. През 2012 г. в града има около 1500 фирми за култура и над 25 000 творчески компании, което прави 8% от фирмите в региона. Секторът за култура и творческитe индустрии осигурява 77 000 работни места – 4,5% от общата трудова заетост. На международно ниво Болоня участва много активно в проекти и мрежи в областта на културата. През 2000 г. градът е носител на титлата „Европейска столица на културата”, а през 2006 г. е избран за Творчески град на музиката на ЮНЕСКО. Икономическата рецесия става причина градът Болоня и регионът Емилия-Романя да обърнат поглед към потенциала на културните и творческите индустрии като иновативен двигател за икономическо развитие. От 2014 г. насам културните и творческите индустрии са приоритет в регионалната стратегия на регион Емилия-Романя за интелигентна специализация.

Предизвикателства Културните и творческите индустрии процъфтяват в Болоня, но секторът остава фрагментиран и на работещите в него професионалисти често им липсват управленски опит и организационни умения. Последствието е незадоволителен стопански резултат с малки обороти и нисък марж на печалбата. И макар че е университетски град, Болоня страда от изтичане на мозъци – след дипломирането си младите хора напускат града, търсейки нови места за реализация. В тази ситуация основното предизвикателство пред Болоня е да запази своите таланти като предложи на младите хора възможности да създадат свой собствен местен бизнес в сферата на културата и творческите индустрии.

IncrediBOL! Или „Невероятната Болоня” Това е проект, основан на мрежа от публични и частни партньори, чиято цел е да подпомогне местния културен и креативен сектор. На младите предприемачи в областта на културата и творчеството се предлага финансова и нефинансова подкрепа за създаването и разработването на техен собствен бизнес. Намерението е регионът да задържи своите таланти и да популяризира културните и творческите индустрии като иновативен двигател за икономическо развитие. На всеки 12 или 18 месеца „IncrediBOL” открива конкурс за новаторски проекти в областта на културата и творчеството. Партньорите от мрежата подбират предложения с дългосрочна визия и последователност в подхода, които биха спечелили най-много от подкрепата, предоставяна им в тяхната начална фаза. Спечелилите проекти получават от партньорите индивидуални съвети по управленски и правни въпроси, както и обучение и консултантска помощ, предназначени да преодолеят принципната липса на предприемачески умения в творческия сектор. „IncrediBOL” осигурява непрекъсната обратна връзка и оценка на спечелилите проекти, докато добият стабилност.

За творците-предприемачи е осигурена и финансова помощ, което да спомогне за разширяването на тяхната дейност на национално и международно ниво. Чрез предоставянето на бази и услуги проектът осигурява непарични ресурси, които са жизненоважни за създаването и стабилизирането на всеки културен бизнес и творческо предприятие.

Бившите победители в „IncrediBOL” остават в мрежата, така че градската общност от професионалисти в сферата на културните и творческите индустрии непрекъснато се разраства, разширявайки творческата мрежа и допринасяйки за признаването на културните и творческите индустрии като двигател на иновациите в града и региона. Подкрепените проекти представят голямо разнообразие от дейности като например експерименти с използването на рециклирани материали за развитието на града, студио за дизайн, производствена лаборатория и уеб платформа, събираща заедно дизайнери, производители и потребители. Проектът, който стартира на градско ниво през 2010 г, вече реализира четвъртото си издание и е интегриран в програмата на Градския съвет за периода 2011 – 2016 г. От 2013 г. „IncrediBOL” има договор за подкрепа с Отдела за стопанско развитие на регион Емилия-Романя, който го определя като ключов клъстер за екосистемата от културни и творчески индустрии на региона.

В допълнение Община Болоня е създала и координационно звено, което да оказва съдействие на спечелилите проекти.

Бюджет и финансиране

Въздействие

„IncrediBOL” работи с ограничен бюджет, разчитайки предимно на нефинансова подкрепа. Проектът стартира през 2010 г. с 32 000 евро, като половината от тази сума е осигурена от Градския съвет на Болоня, а другата половина – от Министерството на младежта и Асоциацията на италианските общини. През периода 2011 – 2012 г. проектът получава 40 000 евро, половината от които постъпват от градския бюджет, а другата половина – от банковата фондация „Карисбо”. За третото си издание през 2013 г. проектът получава 300 000 евро. Половината от сумата е пряко предназначена за „IncrediBOL”, а останалата част е отделена за развитието на местните сектори за дизайн и аудиовизуални проекти, както и за конкретни действия за стимулиране на творчеството в региона. Финансирането е осигурено изцяло от региона Емилия-Романя благодарение на транш от Министерството за младежки политики. Бюджетът за 2014 г. е 150 000 евро – съвместно финансиране от региона Емилия-Романя (102 000 евро) и Градския съвет на Болоня (48 000 евро). Нефинансовата част от проекта е оценена на повече от половин милион евро под формата на наеми, консултантски услуги, дейности за популяризиране и др.

След четири години на работа, в града и региона бързо расте и се развива творческа общност. Все по-големият брой на подадените предложения (с 30% повече през 2014 г.) говори за засилващия се интерес към секторите на културата и творчеството и за популярността на „IncrediBOL”. Той е и показател за навременността и успешността на инициативата спрямо нуждите на местните културни и креативни индустрии. От 2010 г. до момента „IncrediBOL” е подкрепил 64 творчески проекта. Чрез своята мрежа от 23 партньори „IncrediBOL” разширява възможностите за диалог между творците и останалите стопански сектори, което допринася за проникването на културата и творчеството в традиционните бизнес дейности.

Устойчивост

Споделени съвети

Започнала като малка местна инициатива, днес „IncrediBOL” обхваща цялата територия на Емилия-Романя, придобивайки регионално измерение, което тепърва ще расте и укрепва.

Насърчавайте интеграцията между отделите на публичната администрация – изграждайте взаимодействие, гъвкавост и креативност;

След подкрепата за няколко микро инициативи за градско обновяване, сега „IncrediBOL” се радва на широко признание като централен елемент в създаването на политики за културните и творческите индустрии в града Болоня и региона Емилия-Романя. Проектът е включен в общинските и регионални планове за култура и иновации – гаранция за устойчивостта на проектните дейности.

Насърчавайте информираността за културните и творческите индустрии: създайте общност от творци за изграждане на доверие; Интересувайте се от потребностите – от самото начало ангажирайте участието на представители от културните и творческите индустрии (финансовата подкрепа не е всичко).

Управление и партньори „IncrediBOL” се управлява от отделите за икономика и публичност към Градския съвет на Болоня. Координационният офис е в самия град и разполага със собствен екип. Публично-частното партньорство включва образователни институции като Университета на Болоня и Академията за изящни изкуства, Агенцията за регионално развитие „Астер”, професионални сдружения (на занаятчиите, архитектите, счетоводителите и др.), както и частни консултанти от различни области. Регионът Емилия-Романя се грижи за основното финансиране на инициативата, осигурявайки до 40% от нейния бюджет. Частните партньори участват с 30% финансиране и непарична подкрепа под формата на консултации и обучения. Тази мрежа от публично-частни партньорства позволява на местната управа да започне съдържателен диалог с всички заинтересовани участници и да работи за създаването на хоризонтални сътрудничества вместо на йерархични взаимоотношения.

Линкове : www.incredibol.net

Контакти : Mauro Felicori, Head of Economic Development and City Promotion Department, Bologna City Council incredibol@comune.bologna.it

www.cultureforcitiesandregions.eu

Акупунктура – стратегия за насърчаване на културните и креативни индустрии

• Междусекторно сътрудничество • Привлекателност на територията • Нови бизнес модели

• Предприемачество

• Икономически растеж

• По-добро управление

Контекст Със своите 255 000 жители (от които 65 000 студенти) Гент е сред най-големите градове на Белгия. Гент е старинен град, запазил средновековната атмосфера. През 1999 г. камбанарията и женските монашески обители бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. От сив пост-индустриален град през 80-те години на ХХ век, само за десетилетие Гент се преобрази в пулсиращ и оживен културен център. Краят на 80-те години се превърна в повратна точка за културните политики. Бяха направени големи инвестиции в инфраструктура за култура и развитие на историческия градски център. През същия период бе открит музеят за съвременно изкуство (СМАК) и съвместно с общината бяха развити няколко частни инициативи (напр. концертна зала „Ханделсбеурс” и музикалният театър „Капитоле”). През 2015 г. общината работи върху нов генерален план за развитие на града, а гражданите са поканени да представят нови и креативни идеи. Желанието на града е до 2020 г. да се превърне в „отворен, гостоприемен, интелигентен и дружелюбен към децата град”.

Понастоящем Гент печели много от туризъм, който е свързан с богатото културно наследство на града и способността му да се модернизира. От началото на ХХІ век общината и заинтересованите участници от местната културна сцена разработват шестгодишни стратегически планове за култура. Текущите приоритети по отношение на културата включват: • Развитие на креативните индустрии и по-конкретно дизайн иновации.

• Работа с многообразието на местното население (различни нации, произход, много новопристигнали имигранти), ангажиране на гражданите в културния живот и отразяване на многообразието в културните програми.

• Работа за активно участие чрез извеждане на културата на улицата и в публичното пространство.

Предизвикателства В Гент основните предизвикателства са две: • Създаване на интелигентни и подходящи процедури и инструменти за управление на най-новите развития в областта на културата.

• Насърчаване на творците да останат в града като им се предлага подходяща инфраструктура и среда. Това включва да се отговори на изискването за съвместна работа, осигуряване на места за представления и изложби, развиване на многобройни (малки) независими културни инициативи в града и осъществяване на връзка помежду им, както и изграждане на мрежа на местните творци.

„Акупунктура” – стратегия за стимулиране на културните и креативни индустрии Община Гент изпълнява „акупунктурна стратегия”. Това означава разпространяване на културата и креативността на територията на целия град чрез отвеждането им до кварталите. Във всяка част на града стартират проекти с фокус върху градското обновяване, които чертаят карта на иновации и участие в създаването на обхващаща целия град креативна мрежа. Три от тези нови проекти са особено иновативни и амбициозни. Творчески квартал „Работ” е първият творчески квартал в Гент, развиващ се от 2014 г. на мястото на бивша промишлена зона от ХІХ век. Кварталът отговаря на нуждите за творчески работни пространства и се стреми да съживи този западнал район с население от 8000 жители. Той е и пресечна точка между секторите: културен, художествен, социален и трудов – чрез споделяне на пространства, употреба на сгради с нови предназначения и креативна инфраструктура. След стартирането си проектът е създал нова динамика и положителен имидж на квартала чрез множеството творчески инициативи на местни предприемачи като например „Ееткафе Тореке” – кафе, което се превръща в място за срещи и за обучение на безработни местни жители и е домакин на разнообразни културни събития. Съществуват известни проблеми с разслоението на населението и основното предизвикателство пред общината е да намери добра система за сътрудничество между местните и бъдещи жители и посетители. Обновяването на квартала ще завърши през 2018 г.

„Де Кроок” е амбициозен проект за градско обновяване в съседство с градския център, създаден съвместно от Община Гент, Университета на Гент и „АйМайндс” – институт за изследване на дигитални технологии. В продължение на години районът е западал и е оставал неизползван, но в момента се съживява чрез многопосочно развитие, съчетаващо култура, икономика, изследвания, предприемачество с опазване на културното наследство и колективната памет на квартала. Работи се по два важни инфраструктурни проекта. Първият е новата обществена библиотека, чието откриване е предвидено за 2016 г. Вторият е обновяване на бившия исторически зимен цирк, впоследствие превърнат в паркинг. Цялостната конструкция ще бъде съхранена и ще включва подземна концертна зала, кафе и ресторант на покрива. Амбицията за „Де Кроок” е да свърже историческия център с артистичния квартал (дом на театри, музеи и училища по изкуства) и да създаде архитектурна гореща точка за иновации. Благодарение на големината и разнообразието на включените елементи, кооперативният формат с нестопанска цел се оказа най-подходящата оперативна структура. Голямото предизвикателство пред проекта ще бъде управлението на културната инфраструктура – амбицията е тя да стои отворена в продължение на 24 часа, седем дни в седмицата. „Министерство на творците” е онлайн платформа за насърчаване на творческото предприемачество, основана през 2014 г. съвместно от община Гент и двама регионални партньори. Целта на онлайн платформата е да постави акцент върху дизайна като катализатор, както в индустриите за дизайн, така и в традиционните занаяти. Платформата служи за връзка между дизайнерите, насърчава нови контакти и сътрудничества и действа като платформа за подкрепа на местния дизайнерски сектор и вече има 500 участника. Инициативата следва стабилен консултативен подход (в нея има 70 заинтересовани играчи). През 2016 или 2017 г. Министерството на творците ще се развие във физическа платформа, помещаваща се в новото крило на местния музей за дизайн. Това ще бъде мястото, където младите хора ще могат да представят работата си и където творците ще могат да се срещат. Тези три инициативи са тематично свързани и всички участващи партньори си сътрудничат чрез взаимно допълване, следвайки „акупунктурната стратегия”.

Бюджет и финансиране

Въздействие

• Творчески квартал „Работ”: 550 000 евро за три години (185 000 евро оперативен бюджет и 365 000 евро за инвестиции).

Очакваният резултат от акупунктурната стратегия е по-нататъшното утвърждаване на Гент като креативна точка, където творците живеят и работят.

• „Де Кроок”: 125 милиона евро (11,5 милиона за придобиване на земя, 13,6 милиона за пространства около сградите, включително обществен площад и мостове, 64,5 милиона за обществена библиотека и 35,2 милиона за зимния цирк).

• Министерство на творците се финансира от партньорите-основатели: - Община Гент: 70 000 евро за 2014–2015 г., и по 20 000 евро за следващите години; - Провинция Източна Фландрия: 70 000 евро за 2014–2015 г., и по 20 000 евро за следващите години; - Градски колеж на Гент: непарично участие за 2014–2015 г. на стойност 70 000 евро.

- Правителството на Фламандския регион участва в съфинансирането с 50%. През 2014 - 2015 г. бе предоставена помощ в размер на 220 000 евро.

Стратегията е важен стълб на богатата местна творческа екосистема. Местните творчески компании – 512 на брой, осигуряват над 4% от работните места в града, а 20% от общата добавена стойност на креативните индустрии на Фландрия се създава в Гент при активното участие на около 18% от местните самонаети лица. Благодарение на скорошните големи инвестиции в култура, Гент се превръща в културен биотоп. Градът е седалище на 29% от всички музикални организации, 33% от всички инициативи за изкуство в общността и 21% от всички театрални трупи във Фландрия. С годишен календар от 343 културни събития на 10 000 жители, Гент е найоживеният културен център на фламандския регион. Според „Фландерс стадсмонитор”, 85% от участниците в местните културни дейности са доволни от културните предложения на Гент – най-висок резултат сред фламандските градове. През юни 2009 г. Гент бе избран от ЮНЕСКО за творчески град на музиката.

Устойчивост

Споделени съвети

От 2000 г. насам Гент създава многогодишни стратегически планове за култура. Акупунктурната стратегия, обединяваща трите инициативи, които са представени тук, непрекъснато търси най-добри начини за посрещане на местните потребности и демонстрира силна способност за адаптиране към променящата се употреба на модели чрез редовни консултации с гражданите и ангажиране на гражданското участие. Въпреки големите инвестиции в инфраструктура за някои инициативи (особено „Де Кроок”), този хибриден модел на управление позволява запазване на гъвкавостта и приспособяване според промените във времето, така че да намери най-доброто си място и да насърчи многофункционалността на градските пространства за творчество.

При създаването на дългосрочни планове и стратегии за култура работете в сътрудничество с местните участници на културната сцена. През годините взаимното разбирателство между страните се развива и сътрудничеството става по-лесно. Това по естествен път води до нови форми на непарична подкрепа от страна на общината. Един от примерите е, че местните участници могат да се възползват от специални договори, сключвани между общината и доставчиците на енергия, по които енергията се доставя на много по-ниски цени.

В продължение на 30 години Гент проследяваше и правеше оценка на всички проекти за градско развитие. Резултатите са взети под внимание с оглед на бъдещи проекти, опитът е споделен на регионално ниво и между най-големите фламандски градове.

Управление и партньори

При създаването на културна стратегия, още от самото начало ангажирайте колеги от различни отдели. Създайте вашата стратегия като обща траектория. Когато изпълнявате стратегията, не се опитвайте да правите всичко самостоятелно, само защото сте местният орган. Потърсете подходящи партньори, с които да си сътрудничите. Създавайте нагласи за творчество и улеснявайте нещата по прост начин.

Националните, регионални и местни публични власти участват активно в културното развитие на Гент. Важни за развитието на културата в града са и други организации като СоГент (общинският орган за развитие), център за изкуства „ВооРюит”, музикалният клуб „Демокрейзи”, радио център РЕС, Университетът на Гент (мултимедийната лаборатория, ИПЕМ, МИКТ), „АйМайндс” (стратегически център за изследване на цифрови технологии) и „айКюбс” (инкубационен център за начинаещи в информационните технологии). Градът обръща голямо внимание и на въздействието на творческите индустрии върху секторите на културата и икономиката като ги свързва с обща стратегическа визия. Линкове : www.dekrook.be www.ministryofmakers.be

Контакти : Bart Doucet, Advisor for Culture, City of Ghent bart.doucet@gent.be

www.cultureforcitiesandregions.eu

Култура за бъдещето: култура чрез образование

• Младеж

• Гражданско/демократично участие

• Граждани

• Достъп до култура

• Образование

• Междусекторно сътрудничество

Контекст Столицата на Финландия Хелзинки се гордее с културните си придобивки, сред които са голям брой музеи и пулсираща музикална сцена. Архитектурата на града привлича интереса на туристите, а уникалният „Квартал на дизайнерите” се радва на световна слава. Еспоо е вторият по големина град на Финландия. Разположен е в една метрополна зона с Хелзинки и в него се намират някои от найизвестните центрове по икономика на знанието като университета Аалто, Нокиа, създателите на видеоигри „Ремеди” и „Ровио”, както и музей за съвременно изкуство. Развитието на Еспоо олицетворява развитието на Финландия – стабилен прираст на населението, растящо благосъстояние на гражданите и модерно развитие, международни връзки и връзки с останалите селища от метрополната зона. Общинският съвет на Хелзинки е създал стратегия за развитие за периода 2013–2016 г. Нейните основни акценти са подобряване на благосъстоянието на гражданите, увеличаване на привлекателността на града, градско развитие и равновесие между икономически ръст и устойчивост. Културата има място във всички области и е от ключово значение за туризма, дейностите за свободното време и предприемачеството, както и за свързаните с култура услуги. Що се отнася до Еспоо, неговата стратегия е изложена в документа „Историята на Еспоо” (2013–2017 г.). Стратегията подчертава до каква степен културата може да е от полза за жителите – като програма от събития с най-високо качество и като инструмент за възпитание на толерантност и творчество чрез осигуряването на видимост за предизвикателни и оригинални идеи. Стремежът на Еспоо е да се утвърди като световно призната среда за иновации в областта на знанията, науката, изкуството и икономиката.

Предизвикателства Чрез обвързването на култура и образование Еспоо и Хелзинки се адаптират към случващите се в образователния сектор на Финландия структурни промени. Визията е фокусът на обучението да бъде преместен от преподаването на знания към възпитаването на желание за учене. Ето защо диалогът с културния сектор се превръща в решаващ фактор за постигането на тази цел.

Култура за образование на младежта Еспоо и Хелзинки са разработили серия от проекти, обединени от широките цели на концепцията „Културата, децата и младежта”. Въпреки че това са самостоятелни проекти, и двата града следват сходни практики и редовно обменят знания и опит. „Култус” е процес, ръководен от Община Хелзинки. Целта е да създаде връзка между училищата и сектора на културата. Общината е възприела идеята, че равнопоставено и всеобхватно обучение по изкуства без да се взима предвид социалният произход може да бъде постигнато само в началните училища. Затова „Култус” е план, чиято цел е всяко дете и млад човек в Хелзинки да получи разнообразие от художествени и културни преживявания чрез основното училище. Отделът за култура на Хелзинки, заедно с този за образование, създаде съвместна програма и интернет страница за въвеждане на часове по култура и използване на изкуството и културата за целите на образованието. Примери за инициативи, преодоляващи дистанцията между учебните предмети, са преподаването на математика чрез танци и на биология чрез рисуване.

Друга инициатива на Община Хелзинки е „Операция Пулс!”. Този проект предлага безплатни културни дейности и събития по предложения на участниците. Инициативата е за младежките центрове, но включва и културни центрове и библиотеки. „Операция Пулс!” е модел на сътрудничество и участие между младежкия и културен сектор, насочен към младежи на възраст от 12 до 18 години. Чрез инициативата младежите получават възможност да влияят върху процеса на вземане на решения и гласът им да бъде чут. Трета инициатива е „КУЛПС!” – програма на Община Еспоо, обединяваща изкуство и спорт. Тя предоставя възможности за учене и места за спорт за учениците от общообразователните училища (от 1-ви до 9-ти клас) в местните културни организации. Целта на програмата е да предложи равни възможности за всички деца в Еспоо да участват в местни дейности за изкуство и спорт. Съдържанието на програмата е създадено като допълващо националната програма на Финландия. Посещенията на място се осъществяват съвместно от ученици и учители в рамките на учебния ден.

Бюджет и финансиране „Култус”: обновяване и разработване на обекта: 120 000 евро (2014 г.); поддръжка на обекта, обичайно ползване: 60 000 евро (2015 г.). „Пулс”: бюджетът е различен всяка година заради преговорите с участниците. През първите три години от проекта бюджетът бе осигурен от програмата „Съседите на Хелзинки”. В следващите години бюджетът претърпя съществени вариации, а през 2015 г. оперативният бюджет от 40 000 евро бе осигурен от Отдела за култура на община Хелзинки. Принос има и Младежкият център на Хелзинки. „КУЛПС”: 350 000 евро годишно (включително заплати за администрацията). Транспортни разходи ( 5 евро на дете): 115 000 евро за година. И трите проекта са изцяло финансирани от Общината.

Въздействие В програмата „Култус” около 100 културни оператора (театри, музеи, танцови трупи, домове за култура и др.) предоставят на училищата своите програми и услуги през различните категории на интернет страницата Kultus.fi . От една страна системата насърчава достъпа на младите хора до култура чрез посредничеството на училищната система, а от друга страна дава възможност за разширяване на традиционната публика чрез местата за култура. Във върхови периоди Kultus.fi предлага на училищата до 600 събития. „КУЛПС!” стартира през 2008 г. През 2014 г. над 70 000 ученици участваха в програмата, а 45 местни организации имаха полза от инициативата. Програмата е много важен инструмент за генериране на доходи на местните музеи, театри и други участници в сектора за изкуство и култура и увеличава равнопоставеността между децата с различен социално-икономически произход. В програмата „Пулс” най-важно за успеха е стартиралото през 2009 г. ефективно мрежово сътрудничество, засиленото участие на младежите и влиянието им върху процесите на вземане на решения, както и положителната обратна връзка, даваща оценка за качеството на програмата.

Споделяне на опита

Споделени съвети

Най-важният елемент на проекта от гледна точка на неговата реализация е ясният фокус върху децата в училищна възраст и тясното сътрудничество с образователната система.

Основаните върху изкуство методи осигуряват за всеки учебен предмет среда и инструмент за учене.

Създаването на контакти между културните оператори и образователната система изисква настойчивост и планиране, а трудностите са свързани с липсата на информация и обратна връзка между двете групи участници. Така например, най-голямото предизвикателство пред програмата „Култус” бе да достигне до четирите хиляди учители, работещи в Хелзинки. Макар че интернет страницата на програмата съществува от десет години, тя остава сравнително неизвестна за учителите. Програмата е доброволна и процентът на участващите деца не е толкова голям, колкото би могъл да бъде поради обстоятелството, че учителите са решили да не ги ангажират в инициативата. Съществуват и трудности с привличането на младите хора към културни дейности (напр. влияние на приятели, проблеми с участието в организирани дейности с непознати ръководители); силно изразената култура на неучастие също е предизвикателство.

Устойчивост Отделните проекти са обединени от концепцията за устойчивост, тъй като съвместната работа с училищата за създаване на културна екосистема за децата осигурява дългосрочно културно присъствие. Подобно внимание върху културата още от млада възраст, често осъществявано чрез училищата, съвпада с новата концепция на финландската образователна система за създаване на по-гъвкава учебна среда в подкрепа на новите педагогики. Училищата ще изместят фокуса от преподаване на знания към насърчаване на желанието за учене. В това отношение диалогът с културния сектор по естествен начин добива водещо значение. Линкове : www.kultus.fi http://lansipulssi.munstadi.fi/

Децата и младежите са приоритетни групи в стратегиите на Хелзинки и Еспоо. Тези групи рядко биват вземани под внимание, но са ключов елемент за ефективността на дългосрочното културно планиране. Обменът на информация и синергиите в работата на двата града позволяват взаимно допълване на действията и споделяне на опит за успеха или неуспеха на отделни инициативи и методи.

Управление и партньори Проектите са междусекторни сътрудничества между общините Хелзинки и Еспоо, училищната система и културния сектор под ръководството и финансирането на общините. Целта е отговорността за темите и дейностите да се прехвърли към училищата и да бъде създаден културен дневен ред на принципа отдолу нагоре. Училищните директори и учители да създадат проекти и да съдействат за изпълнението на образователни програми, основани на култура.

Контакти : Stuba Nikula, Cultural director in Helsinki stuba.nikula@hel.fi Susanna Tommila, Cultural director in Espoo susanna.tommila@espoo.fi

www.cultureforcitiesandregions.eu

„Мюзе пасажер”:

Пътуващият музей или „Музеят до нас”

• Социална кохезия

• Достъп до култура

• Атрактивност на територията

• Междукултурен диалог

• Образование

• Дигитализация

Контекст Ил дьо Франс е кръстопътна точка на европейския и световен обмен. Това е водещият икономически регион на Франция и един от водещите в Европа. Със своите осем департамента и 1281 общини, Ил дьо Франс е с население 12 милиона (19% от населението на френските метрополии) на възраст под средната за страната. Регионалният социален пейзаж е един от най-разнообразните във Франция: в региона са съсредоточени 38% от висшите длъжностни лица на Франция, 40% от живеещите в страната чужденци и 26% от всички лица, живеещи от социални помощи. Културната политика на региона осигурява финансова подкрепа за творчество и публичност на артисти и културни организации. След терористичните атаки от януари 2015 г, регионът е повече от всякога убеден, че културните въпроси трябва да застанат в центъра на градските политики.

Предизвикателства Едно от основните предизвикателства пред региона е осигуряването на достъп до култура и социална кохезия. Най-известните културни институции се намират в Париж, така че сателитните градове обичайно остават извън светлината на прожектора. Населението в околните на Париж селища е по-бедно и по-уязвимо, отколкото жителите на столицата. Идеята зад музея е да се поведе борба с регионалните неравенства и чрез достъпа до култура да се изградят по-силни общности.

„Мюзе пасажер” е мобилен, временен и отворен музей, който ще пътува между провинциалните градове в региона Ил дьо Франс и ще показва произведенията на изкуството от местни и международно признати творци. Музеят е проект, подкрепян от региона Ил дьо Франс и заложен в неговата творческа и културна политика. Проектът има за цел да осигури видимост на съвременното изкуство в пространства с друго първоначално предназначение, да повиши информираността и влезе в диалог с публиките.

„Мюзе пасажер” (Пътуващият музей) Проектът за музея стартира през 2014 г. и до 2017 ще посети около 15 града в региона. Целта е да се демитологизират местата за експозиция, да се избяга от класическите музейни структури и да се изградят тесни отношения между художествени произведения, творци и публика. Проектът желае да намери нови публики, които обичайно не посещават музеи, като приближи музея до тях и допринесе за художественото образование. Музейният павилион с площ от 150 квадратни метра е проектиран от Филипе Рицоти като мобилен и приспособим към всички видове художествени изяви и събития; той е в състояние да се адаптира към всякакви видове на художествен изказ и прояви, и да приеме всички публики (по-конкретно хора с увреждания). Музеят се установява на градски площади и оживени места, през които ежедневно преминава голям човешки поток. Градовете се подбират според броя на жителите им, така че музеят да разчита на голяма публика. За своето първо издание пътуващият музей спря в Сен Дени, Еври, Мант ла Жолие и Сан Вал д.Юроп. Всяка спирка е с времетраене от две до три седмици. Музеят е отворен всеки ден и няма входна такса.

Музеят показва работи на творци, които са избрани чрез процедура за обществена поръчка, като последна дума има кураторът. Някои произведения са дадени назаем от галерии, частни и публични колекции или от самите художници. Бюджетът е от 50 000 евро и е предназначен за артистите, които създават творби специално за изложбата, а произведението остава собственост на твореца. Всяка година е с нова изложбена тема. Издание 2014 г. бе под надслов „Необходимият хоризонт”, а целта бе да се започне дискусия за начините, по които художниците овладяват новите технологии и ги включват в своята творческа практика. Представени бяха деветнадесет работи от 19 творци – с международно признание и току-що появили се млади регионални таланти. Програмата включваше 110 събития: концерти, представления, музика, конференции и работилници по скулптура. Половината от събитията бяха с домакинството на местни заинтересовани участници и културни организации. През 2015 г. музеят бе организиран като къща – с пространства за живеене, символизиращи сливането на изкуството и живота.

Бюджет и финансиране

Въздействие

От общия бюджет от почти 5 милиарда евро за региона Ил дьо Франс, културните дейности получават близо 100 милиона евро. 45% от работните места в творческите индустрии на Франция са съсредоточени в този регион, поради което културната заетост е поставена като регионален приоритет. Други културни приоритети за 2015 г. са киното, аудиовизуалните изкуства и представленията на живо, литературата и културното наследство.

През 2014 г. музеят посрещна 22 471 посетители, което представлява съществена част от общото население на посетените градове (8 до 10%).

За първите издания на музея бюджетът бе общо 865 000 евро. Регионът финансира изцяло проекта. Финансовите партньори („Сосиете женерал”, фондация ЕДФ) подпомагат допълнителните дейности (културни събития, медиация), но не участват в управлението на проекта.

Музеят е инструмент, посветен едновременно на изкуствата и на общуването. Посрещането на публиката е в сърцевината на инициативата. Музеят е отворено пространство и по този начин насърчава комуникацията между минувачи и посетители. Събитията са проектирани така, че да поставят акцент върху местните художествени инициативи и да насърчат срещите с местните жители. „Мюзе пасажер” подкрепя и насърчава културата в региона и я прави достъпна. Като поощрява общуването между граждани, артисти и региони, музеят утвърждава идентичността на региона като същевременно изтъква неговото многообразие. Чрез музея регионът осъществява връзка с регионалната творческа младежка сцена и правенето на съвременно изкуство с нови технологии, интегрирането на цифрови инструменти в художествените произведения и изследването на нови творчески зони.

Споделяне на опита

Споделени съвети

С приключването на „Издание 2014” на музея, регионът набеляза предизвикателствата пред бъдещите издания:

Създавайте подходящите инструменти за подходящите публики. За да направи това, музеят разработи различни интерактивни инструменти: книжки-игри за деца, обучителни гидове за учители по теми от учебната програма, цифрови таблици, предлагащи илюстративни изображения, безплатни семинари по пластични изкуства под ръководството на музейния медиатор.

• Да се потърси по-балансирано разпределение на училищните публики.

• Да се създадат партньорства с регионални художествени и културни структури и асоциации и да се насърчи тяхното участие в мрежата на глобалното художествено планиране.

• Да се подобри участието на местните власти в техническите аспекти, както и в комуникацията по проекта.

Мобилността на музея позволява да бъде покрита обширна територия в региона и да се осъществят срещи с разнообразни публики.

• Да се насърчи посещаемостта на изложбата чрез планиране на конкретни събития.

• Да се насърчат срещите между художници и публика.

• Да се насърчат работните семинари и художествените представления.

• Да се насърчи културното влияние на музея в публичното пространство.

Устойчивост Желанието на музея е в бъдеще да се задържа по-дълго на всяка спирка – това ще увеличи посещаемостта и ще насърчи срещите между творци и публика. През 2015 г. музеят ще посети три нови града и ще се сдобие с мобилна библиотека, която ще позволи на посетителите да задълбочат своите знания и възприемане на изкуството.

Управление и партньори Проектът е основан на взаимодействие и партньорства, за да бъде създадена регионална динамика, насърчаваща достъпа до култура. Работейки в тясно сътрудничество с местните власти, музеят инициира партньорства с местните културни структури. Различните участници са създали нови и действени сътрудничества. По този начин проектът се превръща в отправна точка за изграждането на силна регионална идентичност.

Процедурата на публични поръчки за проекта се подновява всяка година за максимум четири последователни години. В момента се подготвя изложбата за 2016 г. Предвид на насрочените за края на 2015 г. местни избори не е известно дали проектът ще бъде подновен след 2017 г., въпреки успеха на музея и широката подкрепа, която той получи. Линкове : www.lemuseepassager.iledefrance.fr http://english.iledefrance.fr

Контакти : Veronique Martin, Direction de la Culture en charge des Arts Plastiques veronique.martin@iledefrance.fr

www.cultureforcitiesandregions.eu

Градът като художествена галерия: изкуството е на улицата!

Add Fuel - n/a © José Vicente | DPC | CML 2015

• Социална кохезия

• Достъп до култура

• Превенция срещу престъпност

• Междукултурен диалог

• Гражданска позиция

• Гражданско участие

Контекст Лисабон е многообразен космополитен град в южната част на Европа. След 1994 г., когато бе избран за Европейска столица на културата, Лисабон стана домакин на поредица от международни събития (като Експо 98 и Евро 2004), имащи силно въздействие върху развитието на свързаните с култура дейности и бази. По-късно градът бе силно засегнат от кризата. Културата и културните политики се очертаха като потенциални инструменти за борба с кризата и катализатор за стопанско възстановяване, и допринесоха за смекчаване на отрицателното социално въздействие. Културата притежава качествата да обедини няколко политически области и да увеличи до максимум резултатите от няколко различни форми на интервенция в града.

Предизвикателства Стратегическите цели, начертани от Общинския съвет, са: • Въвеждане на политика на сближаване с гражданите чрез подобряване на връзките между града и неговите жители; • Насърчаване на културното многообразие и превръщането на града в място, което получава, интегрира и предоставя условия за културна изява на живеещите в него общности; • Институционализиране и насърчаване на активен културен живот чрез квалифициране и консолидиране на институции, представители и културни проекти; • Създаване на структурирана политика за опазване на културното наследство; • Популяризиране на Лисабон като конкурентоспособен град, отворен към иновации”. Цел № 21 за култура ЛИСАБОН – ГРАДЪТ КАТО ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

Градът като художествена галерия Градът като художествена галерия (ГХГ) е проект за градска интервенция, създаден от Отдела за културно наследство на Лисабон. По регулиран начин той насърчава и улеснява използването на публичното пространство като среда за създаване на графити и улично изкуство. ГХГ се създава през 2008 г. като част от план за рехабилитация, който Общинският съвет на Лисабон реши да осъществи в Байро Алто – квартал от ХVІ век, доведен до упадък от вандализма, мръсотията и шума. Наред с други дейности, местната власт инвестира в създаването на място, посветено на уличното изкуство, публично приемайки и признавайки по този начин неговото значение. След успеха на това локализирано действие проектът получи разпространение в целия град. ГХГ съчетава категорично заявено признаване на една форма на художествена изява (графити и улично изкуство), която обичайно остава извън официалните кръгове и често се движи по границата на законното с желанието за по-голямо уважение към общото наследство и грижа

Vhils - Dissecação © José Vicente | DPC | CML 2014

за качеството на градските пространства. Тази стратегия изисква диалог с художествената общност за създаване на регулиран, но гъвкав контекст за използване на публичното пространство, както и на законност, признание и възможности за тези естетически практики. Техническият аспект на ГХГ включва, от една страна, осигуряването на кураторски механизми, инвентар, проучване, публикации и разпространяване на съдържанието, а от друга – насърчаване на общуването, възпитанието, обществената информираност и създаване на стратегия за разпространение на идеята за ГХГ в европейските мрежи за градско творчество и художествен обмен. ГХГ има и по-широко измерение. Проектът е замислен като инструмент за социална интервенция в критични райони и за смекчаване на конфликтите чрез култура. Той въздейства чрез отговорността на гражданите за създаване на естетична градска идентичност, улеснява участието на гражданите в градския живот и насърчава ценностите на демократичното участие.

Sainer - Underdogs 2015 © José Vicente | DPC | CML 2015

Бюджет и финансиране

Въздействие

• 30 000 евро и разходи за шестчленен екип от служители;

Първото очевидно въздействие е засиленото присъствие на градското изкуство по улиците на Лисабон, както и неговото оценяване и признаване. В момента в града са документирани над 400 творби на уличното изкуство. Програмата популяризира този вид изкуство чрез публикации на двугодишни цикли, първата от които беше през 2012 г. Според специализираните издания, градът е вече шести най-добър в света за градско изкуство.

• Източници на финансиране: 50% от общината и 50% от частни спонсори;

Видимостта на градското изкуство го превръща в подходящ инструмент за изграждане на чувство за гражданска принадлежност и гражданско участие. В същото време дебатът, породен от неговата практика, увеличава информираността за културното наследство и другите публични блага. Уникалността на предложението привлече вниманието както на средствата за масово осведомяване, така и на медиите, специализирани за изкуство, градски живот и градска динамика и има видим ефект върху имиджа на града и неговата привлекателност за туристите. ГХГ става признат пример за добра практика чрез „Международната награда – Култура 21”, присъждана от организацията „Обединени градове и местни власти”, както и чрез подемането на инициативата от различни градове в света, където се изпробват модели, вдъхновени от ГХГ. Не може да се пренебрегне и значението, което програмата има за дейностите, свързани с градското изкуство (галерии, туроператори и работилници за улично изкуство).

Eime - Passeio Literário da Graça © José Vicente | DPC | CML 2014

Bicicleta Sem Freio - Underdogs 2014 © José Vicente | DPC | CML 2014

Споделяне на опита Макар че в момента ГХГ има няколко различни цели, първоначалният проект е насочен към социални групи в риск от бедност и социално изключване, както и към групи, които са отчуждени от обичайните форми на културна изява. Добре дефинираните общи предизвикателства засилват и разширяват съзнанието за общност и насърчават опазването на наследството и художественото качество на обектите на градското изкуство.

Споделени съвети ГХГ е с голям потенциал за прилагане на идеята в други градове, защото не е зависим от оборудване и сложна инфраструктура. Инициативата се нуждае единствено от достъп до градски артисти и дружелюбна обществена среда; Инициативата започва на малка площ и има конкретни, но ограничени цели. Успехът зависи от спечелването на доверието на творците, занимаващи се с градско изкуство, от откриването на глобалните възможности, които сцената на градското изкуство предоставя, и от намирането на най-подходящия и точен мащаб (оперативен, концептуален и финансов).

Управление и партньори

Проектът притежава голям потенциал за разпространение, а комуникационният му капацитет го прави особено привлекателен за спонсорите. Понастоящем 80% от художествените творби са със спонсорско участие, осъществено под една или друга форма.

Моделът на управление е донякъде традиционен (отгоре надолу), а програмата е част от културната политика на Община Лисабон и е под ръководството на Отдела за културно наследство и неговия петчленен екип. Методите за интервенция, създадени от ГХГ, спомагат за динамичното подобряване на облика на стените, определени за експониране на улично изкуство, осъществявано съвместно от публичните власти и местните заинтересовани участници.

Линкове :

Контакти :

www.tinyurl.com/ojdshpw

Manuel Veiga - Cultural Municipal Director

Leonor Brilha - Passeio Literário da Graça © José Vicente | DPC | CML 2014

Устойчивост

manuel.veiga@cm-lisboa.pt

www.cultureforcitiesandregions.eu

Културен център „Табор”

парк за граждани

• Социална кохезия

• Гражданско участие

• Гражданство

• Добър живот

• Междукултурен диалог

• Превенция на престъпността

Контекст С население от 567 000 жители и брутен вътрешен продукт на глава от населението над средния, Любляна е политическият, научен, образователен и културен център на Словения. Градът е възприел отрано концепцията за креативността, участва в „Творчески градове” – проект по програмата на Централна Европа, както и в проекта за връчване на награди за подобрена информираност относно ролята на културата в развитието. Специално ударение е поставено върху обществените ползи от културата в Любляна, особено що се отнася до подобряване на качеството на живот, опазването на културната идентичност, а също и за обществените (напр. социална кохезия) и финансови (напр. устойчивост) измерения. Градът представи своите дългосрочни цели и проекти за култура в няколко политически документа: „Стратегия за културно развитие на град Любляна 2008 – 2011 г.” и „Стратегия за градско развитие на новия план за пространствено благоустройство” (приет през 2010 г.). И двата документа са в съответствие с целите на Програмата за регионално развитие на градския регион Любляна 2007 – 2013 г, включваща специална глава за „Творците и успешните компании”. Културата е пренесена в различните стратегии и призната за конкурентен инструмент, който заслужва повече внимание и подкрепа от региона, както и като средство за утвърждаване на националната идентичност и засилване на нейния имидж. Подходът на Любляна към културата е основан върху изследване за количественото въздействие на креативните и културни индустрии, както и върху положителните въздействия върху икономиката и обществения живот като цяло.

Съживяване на квартала за култура „Табор” Изключителен пример за местните локални и регионални стратегии е съживяването на западналата зона в квартал „Табор”. Това е малък работнически квартал в Любляна, изпитващ проблемите, пред които са изправени множество бързо променящи се градски пространства – липса на социална кохезия, изключване на местните жители от процеса на градско развитие, отнемане на публични пространства и несигурност. Икономическите и социални иновации в областта на културата и творчеството дават възможност за съживяването на района. Проектът е инициатива отдолу-нагоре, водеща началото си от проекта „Состенуто” (2009 - 2012 г.) – временен проект, осъществен в рамките на Европейската програма за сътрудничество за Средиземноморието. Целта е да бъде засилен иновативният капацитет на културния сектор в Средиземноморския регион като начин за генериране на нови социални и икономически модели и за засилване на конкурентоспособността и устойчивостта в Средиземноморската зона. Словенският партньор в проекта „Состенуто” е „Бункер” – организация с идеална цел, създаваща културни събития и семинари, както и образователни програми. Фокусът на „Бункер” в Словения бе кварталът „Табор”, където бяха създадени множество проекти за насърчаване на социалната кохезия на местно ниво. Община Любляна бързо оцени възможностите на инициативата и я подкрепя както финансово, така и политически. Тези дейности доведоха до създаването през март 2011 г. на „Културен квартал Табор” – неправителствена асоциация, основана на дългосрочно партньорство с културни институции (музеи, галерии, кина, театри и др.) и други организации, съществуващи или действащи в квартала, за управление и изпълнение на различни културни събития и дейности. Инициативата може да се разглежда като продукт от усилията на проекта „Состенуто” за изграждане на капацитет. Проектът доведе до съживяване и използване на парка „Табор” за различни социални дейности и улични прояви, включително фестивала „Младите лъвове” („Млади леви”). През лятото се осъществиха над 80 събития, включително йога, фитнес и семинари по тай-чи, работилници за занаяти, изложби, библиотеки на открито и прожекции на филми, пазари за изкуство и антикварни предмети и гаражни разпродажби. Всички събития бяха безплатни и организирани

от асоциации и физически лица под координацията на „Просторож” – асоциация, работеща с нови възможности за публични пространства. Дейностите в квартала „Табор” не са непременно мащабни проекти; те са по-скоро съставени от множество динамични малки инициативи, фокусирани върху разнообразие от теми като регенериране на почвата, насърчаване на градското озеленяване, градинарство, възстановяване на местния парк за нов живот, открити пространства в новия квартал на музеите (бивши казарми), намаляване на трафика и установяване на временни пешеходни зони (чрез преобразуване на паркингите в открити пространства и художествени инсталации). Асоциацията насърчава и участието в културни, обществени, спортни и други събития и дейности, организирани в сътрудничество с други културни институции (музеи, кина, театри, галерии и др.) и местни граждански асоциации с нестопанска цел.

Бюджет и финансиране

Въздействие

Програмата „Табор” включва огромен брой дейности, повечето от които се самофинансират от участниците или от участващите институции. През първия етап инициативите бяха частично финансирани от „Бункер” (НПО) под проекта „Состенуто”. През втория етап разходите по координацията, която се ръководи от „Просторож”, се покриват частично от проекта „Еклектис” – част от културната програма на Европейския съюз.

Колективното използване на публичното пространство увеличава социалната кохезия, повишава самочувствието на жителите и безопасността, подобрява качеството на живота в градския район Табор. Паркът Табор е вече еднакво популярен за посещения както сред местните жители, така и сред туристите.

Изчисленият бюджет за дейностите през последните четири години възлиза на 20 000 евро годишно, а източниците на финансиране са: 22% от общината, 13% от държавната администрация, 35% от европейски фондове, 10% от частни спонсори и 20% от други източници.

Предизвикателства Проектът предлага нов начин за решаване на проблеми от рода на „липса на социална кохезия, изключване на местните жители от процесите на градско развитие, деградация на публичните пространства (напр. липса на зелени площи и нетърговски публични пространства) и растящото чувство на несигурност”. Опитът на „Табор” изследва и възможностите за въвличане на жителите в градско планиране от типа „направи си сам” с други модели на управление на територията.

Моделът означава и наличието на постоянно пространство за експериментиране с участието на гражданите, междусекторно сътрудничество и социални иновации. Неговата мрежа създава връзки с различни европейски проекти и вдъхновява други местни инициативи. Експериментирането доведе до появата на физическо и символично пространство, даващо нова (културна) идентичност на съществуващата територия чрез многобройни сътрудничества между организации и индивиди. Мрежовият ефект създава съществено въздействие не само върху дейностите в парка, но и върху потенциала на много други градски инициативи.

Споделяне на опита

Споделени съвети

Проектът е добър пример за сътрудничество на много нива и за създаване на мрежи; той осигурява ролеви модел за градско съживяване отдолу нагоре и интегриран подход, съчетаващ социално включване, местна власт и гражданско участие.

Не-местните общности също могат да бъдат важни действащи лица в процесите отдолу нагоре. Съществена част от потребителите на културния квартал не живеят в района на „Табор”.

Устойчивост Продължаването на проекта зависи от гладкото взаимодействие между много действащи лица, степента на мотивация и определено ниво на институционализация, необходимо за спояване на компонентите. До момента инициативата е получила подкрепа от европейски проекти и е овладяла динамиката на собствените си процеси; поради успеха и широкото разпространение на проекта централната и местна власт вече търсят нови начини за подкрепа на този вид местна инициатива – както по отношение на финансирането, така и в административно отношение.

Участниците подчертават, че комуникацията на хоризонтално (между участниците) и вертикално ниво (гражданско общество и институции) не е лесна. Участието в проекти с европейско финансиране в този конкретен случай подейства като катализатор. Участието в проектите „Состенуто” и „Еклектис” бе от огромно значение за изграждането на устойчиви рамки, за овластяването на местните общности и за увеличаването на възможностите на участващите в проекта действащи лица за водене на преговори.

Управление и партньори Асоциация „Табор парк” събира широка гама от участници – културни активисти и културни асоциации, „официални институции” като например кина и музеи, образователни институции, творчески училища и хостели. „Просторож” координира и контактува с местните власти и предоставя консултации, подкрепа и партньорство за различни културни проекти и граждански инициативи в общността, които след това се включват в съживяването на парка.

Линкове : www.kct.si

Контакти : Alenka Korenjak - co-founder of Prostorož alenka@prostoroz.org

www.cultureforcitiesandregions.eu

От пустеещ район до творчески клъстер в сърцето на Нант

• Активни граждани

• Образование

• Градска и регионална регенерация

• Устойчиво развитие

• Междусекторно сътрудничество

• Предприемачество

Контекст С население над 600 000 души, метрополна област Нант е шестата по големина метрополна област на Франция. Тя е водеща в разкриването на работни места и тук безработицата е с два пункта по-ниска от средната за страната. Нант е град, който е дружелюбен към младите хора и се гордее със своята жизнена и динамична икономика. Дълго време остров Нант оставаше чужд на тази процъфтяваща икономика. Разположен в сърцето на града, той бе отреден за корабостроители и спедитори. В процеса на деиндустриализация икономиката на острова западна бързо и през 1987 г. бе затворена и последната местна корабостроителница. От началото на 90-те години на ХХ век местните автори на политики са пионери в използването на културата (а по-късно и на творческите индустрии) като двигател за промяна и растеж на територията. Процесът започна през 1990 г. с Фестивала на изкуствата и създаването на театрална трупа „Роял дьо Люкс” (понастоящем една от най-успешните в света трупи за улично изкуство). Индустриалното минало получи нова художествена интерпретация, допринасяйки за новото значение на мястото и възприемане на острова. Изоставената доскоро територия бе завладяна от фестивали на изкуствата и нови места за култура.

Предизвикателства Градът, и в частност остров Нант, пострадаха от деиндустриализацията след изоставянето на корабостроителниците. Стопанският упадък доведе до упадък в социалната кохезия и до появата на чувство за непринадлежност. Но по-важното бе, че остров Нант нямаше добра връзка с градския център, разположен на другия бряг на река Лоара, което правеше територията непривлекателна, както за жителите на града, така и за предприемачите.

Остров Нант и неговият творчески клъстер Проектът „Остров Нант” преобразува града чрез насърчаване на креативността в бившата промишлена зона. Структуриран е в два основни етапа: • Етап I (2000-2010 г.) има за цел да създаде визия, която да адаптира и отговори на бъдещата градска динамика. По-конкретно, публичните пространства получиха нова конфигурация със специално внимание върху устойчивостта и социалното включване, пътищата за достъп, мостовете и пешеходните пътеки, които бяха създадени, за да свържат района с градския център. Създаден бе нов творчески клъстер.

• Етап II (2010-2030 г.) е съсредоточен върху понататъшното развитие на резултатите от предходния етап със специално внимание върху устойчивостта (стопанска и екологична). Конкретните цели на етап ІІ са създаването на проекти за нови творчески и екологични райони, построяване на нови транспортни мрежи с акцент върху устойчивата мобилност и даване на нова функция на железопътните трасета – за създаване на велосипедни алеи и паркове.

• Да създаде и оглави мрежа от творчески предприятия. Част от тази мрежа са над 280 творчески фирми, търговци и асоциации. За изграждането на мрежата се използват както реални, така и виртуални похвати, включително интернет страница, инструменти за сътрудничество, безплатни работни пространства и редовно организирани събития и семинари.

• Подкрепа на проекти чрез предоставяне на информация и съдействие при намирането на офис пространства, получаване на финансиране и насърчаване на иновациите. Предлагат се съобразени с конкретния проект консултации, помощ при разработване на проектни предложения, стартиране на бизнес или разрастване на дейността в международен мащаб.

• Насърчаване на съвместни проекти на местните творчески фирми, свързването им с по-големи фирми и европейски партньори за създаване на конкурентоспособни проекти както на местно, така и на национално и международно ниво.

• Създаване на бизнес пространство за улесняване на утвърждаването на творческите бизнеси, базирано на успешния опит на Картинг (творчески инкубатор, отгледал около 50 прохождащи фирми). Но „Кварталът на творчеството” надхвърля предприемачеството и има силен граждански елемент. Инициативата „Зелен остров” се изпълнява от 2013 г. (когато Нант бе Европейска зелена столица) като гама от дейности, в които творците работят в тясна връзка със заинтересовани участници и граждани. Целта е да бъдат намерени решения за зоните, определени за преустройство от САМОА.

Понастоящем остров Нант представлява ярка творческа екосистема. „Кварталът на творчеството”, разположен в западната част на острова, е център за нови креативни продукции, родени от срещата на творци, изследователи, предприемачи и студенти. Под координацията на Агенцията за градско преустройство, на която е поверено управлението на остров Нант (САМОА), творческият клъстер работи за следните цели: • Да изгради мостове към висшето образование и изследователската работа, да оглави мрежа от актьори и партньори – участници в научната и технологична култура.

Основна група от таланти, съвместно с местни заинтересовани участници определят културните предизвикателства и бъдещото предназначение на тези зони и търсят отговори на техните нужди чрез реални решения и действия. Този иновативен обществен експеримент помага за създаването на ценности, чувство за собственост и социална кохезия между старите и нови жители и творците-професионалисти, които са се установили в „Квартала на творчеството”.

Бюджет и финансиране Няма налични данни, въз основа на които да се изчисли направената в „Квартала на творчеството” инвестиция. Според съществуващите данни, най-малко 9.2 милиона евро (2007–2013 г.), постъпили от Европейския фонд за възстановяване и развитие могат да бъдат свързани с културните инвестиции в града (направени предимно в нови културни бази, включително Училище за изящни изкуства и „Ла фабрик” в „Квартала на творчеството”).

Въздействие Стратегическа визия Ключов компонент от стратегията на Нант за градско развитие е холистичният подход към развитието чрез култура. През 2011 г.структурите за управление на културата и туризма се сляха в „Пътуване към Нант”. Тази организация се занимава с промотирането на културните предложения на Нант и създава своя ежегодна програма, обхващаща цялата територия на метрополиса и продължаваща през цялата година. За насърчаване на културния туризъм компанията „Ла машин” създаде Големия слон (подвижен механичен слон, изработен от дърво), който бързо се превърна в градска икона. Този холистичен подход намира отражение в преустройството на остров Нант, което е структурирано около три основни стълба: култура и творчески индустрии (клъстерът „Кварталът на творчеството”), устойчивост (жилища и зелен публичен транспорт) и социално многообразие чрез създаването на възможности за трудова заетост в сектора на услугите, насърчаване на образованието в различни университети и училища на острова и насърчаване на социалните жилища. Метрополисът Нант създаде връзки с целите на регионалната политика (напр. проектиране в района на река Лоара) с оглед засилване на ролята на културата в кохезионната политика, осигурявайки по този начин значителни финансови инвестиции в културните и креативни индустрии. Градът също така възприе проактивен подход към стартирането на международни инициативи и мрежи в областта на културните и кративни индустрии, поставяйки по този начин Нант на картата на европейските креативни градове (напр. европейските проекти за креативна икономика и иновации). Нант стана и част от политическата платформа на Европейския алианс за креативни индустрии заедно с други градове като Берлин и Амстердам.

Както бе споменато, вече е създадена амбициозна творческа екосистема и предвижданията са, че до 2018 г. островът ще приюти поне още 1000 творчески работни места. Що се отнася до туристическия сектор, градът устойчиво повишава своята привлекателност и през 2014 г. е посрещнал 540 000 гости (сравнено с 140 000 през 2006 г.). В момента остров Нант е второто най-посещавано място в града. По отношение на привлекателността за жителите, вече са застроени 510 000 квадратни метра нови и рехабилитирани публични пространства и са построени 4400 жилищни единици, 22% от които са социални жилища. И накрая, отчетени са 235 000 квадратни метра офиси и бизнес обекти, както и 104 300 квадратни метра инфраструктура. Проектът е замислен като дългосрочен и след завършването му през 2030 г. остров Нант ще има 1,6 милиона квадратни метра застроена площ, 10 000 нови жилищни единици, 450 000 кв. м. нови офисни и бизнес пространства и 350 000 кв.м. нова инфраструктура.

Устойчивост Остров Нант е устойчива инициатива с над 20 годишен период на изпълнение, доказала се като неотклонен ангажимент на политическите лидери на града и метрополиса. Устойчивостта на проекта е възможна и благодарение на дългосрочното планиране и перспектива (до 2030г.). Положителните резултати и продължилият десетилетия политически ангажимент допринесоха за изпълнението на инициативата. Вече е планирано предлагането на нови работни пространства, посветени на културата и творческите индустрии.

Споделени съвети Насочването на културата към политиките за развитие допринесе до голяма степен за успеха на проекта: възприемането на дългосрочен подход от страна на местните власти със сигурност бе ключов фактор за успеха на Нант. Насочването на културата към други политики за развитие (градско развитие, туризъм и екология) също допринесе много за успеха на проекта. Ключово предизвикателство за Нант в хода на изпълнение на проекта е да бъде запазен творческия пулс, така че процесите на облагородяване трябва да бъдат внимателно проследявани. Преобразуването на острова изисква сериозни инвестиции в транспорт и недвижими имоти, така че целият проект „Остров Нант” да гарантира, че социалните и студентски жилища ще останат централни за развитието на острова.

Управление и партньори Друг основен аспект от устойчивостта на проекта е прилагането на екологично целесъобразни политики за възстановяването на остров Нант, което намира отражение в концепцията на новите сгради (нулев въглерод) и зеления публичен транспорт (трамваи и автобуси с хибридни двигатели).

САМОА е публична агенция, отговаряща за преустройството на остров Нант, имаща подкрепата на метрополната област и на града Нант. Със своя екип от десет служители, ангажирани на пълен работен ден, тя управлява и клъстера „Квартал на творчеството”. Със създаването и развитието на различни проекти във времето, творческата екосистема на Нант се разрасна. Понастоящем остров Нант силно напомня клъстер от три спирални кръга, изграждащ синергии между местните заинтересовани участници: на върха на спиралата е САМОА, островът е организиран около структурите за създаване и подкрепа на културни и творчески индустрии (стартиращи творчески фирми, „Ла Фабрик” и „Тремполино” за нови музикални групи), университети (Националното училище на Нант за архитектура, Училището за изящни изкуства, Бизнес училище „Ауденсиа”), както и публично администриране чрез САМОА.

Линкове :

Контакти :

www.creationduquartier.com

Boris Meggiorin, Project Manager for International Development at SAMOA boris.meggiorin@Samoa-nantes.fr

www.cultureforcitiesandregions.eu

Евраленс –

мащабна културна инвестиция © Euralens.org

• Социална кохезия

• Туризъм

• Преустройство на градските райони

• Икономически растеж

• Привлекателност на територията

• Предприемачество

Контекст Бившата миньорска област Евраленс бе засегната от упадъка на миньорската индустрия – основният работодател в региона – в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. В резултат от това районът загуби привлекателността си като място за живот, преживя голяма безработица (15,8%) и нисък жизнен стандарт (средният данъчно облагаем нетен доход е с 25% понисък от националния). През 2004 г. изпитващият икономически затруднения регион бе избран да предостави първата децентрализирана сграда на престижния музей „Лувър”. Вдъхновен от случилия се в Билбао „Ефект Гугенхайм”, регионът Норд-Па дьо Кале реши да създаде своя собствена, още по-мащабна стратегия. Асоциация „Евраленс” е създадена официално през 2009 г. като координатор и двигател на инициативата за регионално съживяване. През 2012 г. Евраленс пожъна ползите от две ключови основополагащи събития – през декември музеят „Лувър-Ленс” отвори врати, а миньорската област Евраленс бе поставена на картата на ЮНЕСКО за световното наследство. Това не е единствената инициатива от такъв мащаб. Регионът инвестира и в други проекти с внимание към културата, като регионалните столици на културата (Дюнкерк 2013 и Мобьож 2015), децентрализиран клон на Института за арабския свят в Туркоан (2011) и реализацията на „Многобройните полюси на културата” – съвместна инициатива с „Лувър-Ленс”.

Предизвикателства Основното предизвикателство пред Евраленс бе големият мащаб на обновяване на една цяла област, лишена от привлекателност и страдаща от голяма безработица. Изборът на региона бе предизвикателство, особено в светлината на факта, че имиджът на Лувъра не се съчетаваше добре със силно изразеното чувство за местна идентичност. Както директорът на Лувъра сподели през 2009 г: „Съюзът между Лувъра и Ленс бе скритата искра, която можеше да възпламени бурен конфликт”. Поради това, създаването на подходяща териториална динамика се превърна в ключово предизвикателство за постигането на съществени и устойчиви въздействия.

Проектът Евраленс В проекта Евраленс културата е мощен двигател за развитие на човешкия фактор и икономическата конкурентоспособност. Смяната на имиджа на територията Евраленс обединява цялостна регионална рамка от инициативи с изграден върху местната специфика подход под ръководството на асоциация Евраленс. Между най-забележителните проекти са „Лувър-Ленс” и цифровият културен клъстер „Лувър - Долината Ленс”. © Euralens 2014

© Euralens.org

Дигиталният културен клъстер на Ленс („Лувър - Долината Ленс”) е друг основен проект за насърчаване на местната динамика, свързана с музея. Целта му е да създаде обща екосистема на икономика, култура, проучвания, образование и обучители, които да улеснят достъпа до културно наследство чрез дигитални технологии. Клъстерът се стреми да увеличи дигитализацията на произведенията на изкуството, така че да бъдат запазени изкуството и културното наследство. И накрая, дигиталните решения са в подкрепа на туризма и културното посредничество. През 2014 г. бе организиран търг на предложения под надслов „Начало на цифровата култура”, който насочи 50 000 евро към шест творчески предприятия, разработващи проекти в областта на електроните книги, електронното учене, културното посредничество и електронния туризъм.

Стратегическа визия © Euralens / Charles Delcourt 2012

Създаването на Лувър-Ленс бе замислено като катализатор за социално преобразяване на цялата територия Евраленс. Асоциацията Евраленс бе създадена преди откриването на музея, така че да се осигури прохождането на местна почва на този силно амбициозен проект, който е не само музей, но и отправна точка за преобразяване на територията Евраленс и промяна на нагласите. Чрез подхода за мащабно участие асоциацията Евраленс събира 70 местни заинтересовани страни (публични органи, търговски асоциации и граждански сдружения), на които бе поверена ключовата роля да увлекат за участие местните бизнеси и граждани чрез първоначален обществен тласък, ставайки по този начин посредници на териториалната промяна. Асоциацията организира срещи, в които местните заинтересовани участници да предложат проекти и други инициативи за обновяване на територията и е своеобразен двигател за създаването на нови идеи и проекти, както и за обмен на знания. През 2012 г. е създадена „Платформа за колективна информираност”, която да проследява въздействието на „Лувър-Ленс” и местните инициативи.

Преустройството на зоната Евраленс е тясно преплетено с регионалните стратегически приоритети, застъпени в плана за развитие на регионалната икономика. На практика регионът участва активно в процеса, довел до стартирането на „Лувър-Ленс” и е член-основател на асоциацията Евраленс. Регионът приема културата като икономически вектор, даващ възможност за създаването на новаторски компании и ангажирането на високообразовани професионалисти в неговото развитие. Тази визия е застъпена в два основни политически документа: • Стратегия за туризъм и икономика, насърчаваща градското обновяване чрез максимално възползване от индустриалното минало на региона; • Регионална стратегия за интелигентна специализация, чиито шест приоритета за развитие включват „дигитализация и творчески индустрии”. Създаването на цифровия културен клъстер „Лувър-Ленс” е едно от ключовите действия на регионално ниво, заедно със създаването на регионалния аудиовизуален клъстер ПИКТАНОВО.

Въздействие

© Euralens.org

Той координира амбициозни местни проекти за съживяване, които са се превърнали в горещи точки за творческите бизнеси, като например „Обикновени лица” в Лил, „Цифрови разсадници” във Валенсиен и „Творческа мина” във ВалерАренберг със старт през текущата година.

Бюджет и финансиране Първоначалната инвестиция в „Лувър-Ленс” е 150 милиона евро (60% от региона Норд-Па дьо Кале, 20% от европейско финансиране, 6% от департамента Па-дьо-Кале, 6% от Общността на агломерацията Ленс-Лиевен и град Ленс, 5% от частни спонсори и 4% от държавата). През 2013 г. годишният бюджет бе 15.5 милиона евро (80% от региона Норд-Па дьо Кале, 10% от департамента Па-дьо Кале, 10% от Общността на агломерацията Ленс-Лиевен). Рано е да се правят предвиждания как бюджетът ще се стабилизира във времето и как ще се постигне равновесие между източниците на финансиране.

Като се има предвид големия мащаб на инвестицията, предоставена от музея, близкото проследяване на въздействията се осъществи в тясно сътрудничество между Националния статистически институт и Платформата за колективен интелект. През първата година след откриването си музеят Лувър-Ленс посрещна 900 000 посетители, половината от които от региона Норд-Па дьо Кале (и 16% от територията на Евраленс), което означава, че музеят се радва на силна местна подкрепа, въпреки международния характер на „Лувър-Ленс”. Според изчисленията, музеят е създал 400 работни места и приходи в размер на 42 милиона евро. По отношение на имиджа, мнението на 67% от посетителите за региона се е подобрило и са реализирани почти 2000 публикации за ЛувърЛенс (включително 768 международни). Отвъд тези цифри, динамиката на Лувър-Ленс допринася за процеса на обновяване на имиджа на територията. Той допринесе за промяна на нагласите на населението и събуди чувство на колективна гордост и принадлежност в 60% от местните жители. Голямо мнозинство от местните жители са на мнение, че териториалната динамика, активирана от Лувър-Ленс улеснява достъпа до култура (като една трета твърдят, че след откриването на музея интересът им към културата се е увеличил). Учащите се също гледат положително на бъдещото си оставане в региона след създаването на музея.

© Euralens.org

© Euralens / Sébastien Jarry 2014

© Euralens 2014

Споделяне на опита

Споделени съвети

Основният проблем пред реализацията на проекта бе да спечели подкрепа на местно ниво тъй като първоначално бе възприеман като чужд за територията Евраленс. За преодоляването на този проблем бе необходимо да се възприеме подход за неговото съвместно изграждане, в чието осъществяване асоциацията Евраленс да играе ключова роля.

Това, което направи проекта възможен, е силната ангажираност на региона и общинските власти на територията на Евраленс; Цялостният проект бе вдъхновен от международните стандарти за съизмерване (преустройството на Билбао, Ливърпул, Пенсилвания и Рур), които вдъхнаха доверие в проекта и вдъхновиха местната динамика; Внасянето на външен опит имаше силна добавена стойност не само за допълване на местните знания и умения. Местните действащи лица трябва да получат шанс да допринесат за оформянето на бъдещето на тяхната територия; Дългосрочното планиране и дебатите за участие позволиха да бъде изграден консенсус между местните заинтересовани страни; Силният фокус върху създаването и развитието на проекти и идеи, вместо на инструменти и методи е от основно значение за активизирането на местната динамика.

© Euralens.org

Устойчивост

Управление и партньори

Нарастващото участие на местното население осигурява устойчивото развитие на инициативата. Първоначалният скептицизъм вече го няма и подходът на съвместно създаване е въведен в работните методи на асоциацията Евраленс. Допълнително към това, изграждането на устойчива туристическа инфраструктура е част от непрекъснатото развитие на екосистемата (хотели, транспорт, културни и творчески бизнеси). По отношение на бюджета за предстоящите пет години, вече е налице ангажимент за финансиране.

Основният ръководител на проекта – асоциация Евраленс, е с четиричленен екип и годишен бюджет от около 500 000 евро. За музея „ЛувърЛенс” работят 175 души.

Линкове :

Контакти :

www.euralens.org

Gilles Pette, Director of Euralens

www.louvrelens.fr

gilles.pette@nordpasdecalais.fr

По-важното е, че регионът Норд-Па дьо Кале е добре позициониран в проекта от самото начало. Същото се отнася и за общините на територията Евраленс (като Ленс, Виевен, Лоос), а чрез асоциация Евраленс се ангажира участието на местните бизнеси и гражданите в проекти от помалък мащаб.

www.cultureforcitiesandregions.eu

Център „Тарту”

инкубатор на местни културни и творчески индустрии

• Икономически растеж

• Предприемачество

• Привлекателност на територията

• Нови бизнес модели

• Умения

• Брандиране на града

Контекст Тарту е вторият по големина град в Естония с население от 100 000 жители и много жизнено младо поколение (над 30% от населението е на възраст под 30 години). Този средноголям град често е считан за интелектуален и културен център на страната с Университета на Тарту – водеща научноизследователска и образователна институция, както и с голямата концентрация на студенти (около 18 000 през 2011 г.). Градът има силни традиции в областта на културата и певческото изкуство, фолклорната музика и занаятите (в областта Сент Антоан).

Тарту е възприел отрано курс за подпомагане на културните и творчески индустрии. През 2004 г. градът стартира политика за творческите индустрии с цел да предложи нови перспективи на младите таланти, да насърчи и стимулира творчеството и местната изразност и да задържи образованите млади хора като им предложи възможности за бизнес. Местната стратегия за културни и творчески индустрии е изградена около три основни принципа: • опазване и насърчаване на културните ресурси за валоризиране на местното наследство, включително занаятите; • междусекторно сътрудничество, особено с технологичните индустрии; • културните и творчески индустрии да имат правомощия при формулирането на подходящи местни политики. Целта на Тарту е да разшири културното си производство и да създаде нови продукти и услуги за общността и за света. Градът желае да насърчи творците да поемат риска на предприемачеството и за целта осигурява подходящо съдействие. Градът е убеден, че културата може да допринесе за преобразуването на обществото чрез подкрепа за младите хора и развиване на творчеството в традиционни индустрии и сектори; но той е също така наясно, че е нужно време за промяна на традиционното схващане за „субсидираната култура”.

Център за творчески индустрии „Тарту” Центърът за творчески индустрии „Тарту” (център „Тарту”) отвори врати през 2009 г. и се превърна в първия в страната бизнес инкубатор за творчески индустрии. Състои се от пет сгради (първоначално три), в които се помещават бизнес инкубатор, офис пространство, семинарна зала, многофункционална зала, галерии и зона за заведения за хранене. Той е място на различни събития, включително лекции, художествени изложби, концерти и панаири, организирани с цел да се ангажира участието на местното общество. Център „Тарту” оказва съдействие на културните и творчески индустрии чрез четиригодишна резидентска програма за млади предприемачи, работещи в сектора на творческите индустрии. Първата година е посветена на създаването на проекти. През втората година младите предприемачи трябва да се издържат от проекта си, а третата и четвъртата година са посветени на успешната реализация на чуждестранните пазари. В допълнение към редовните си мисии, център „Тарту” открива непрекъснато нови проекти за по-нататъшно насърчаване на местното развитие на културните и творчески индустрии. От 2012 г. Тарту организира събитието „Модно представление „Антониус”. Това е изложение за мода и аксесоари, на което младите дизайнери представят своята работа пред професионалистите. Журито, съставено от чуждестранни експерти и представители на творческите организации от Тарту избира дизайнера, представил най-добрата модна колекция. Победителят получава възможност да покаже колекцията си на естонското изложение на модата и в Милано. Център „Тарту” работи и като мозъчен тръст и домакин на международни конференции, една от които е „Балт/Норд 3D и визуални ефекти”. В семинарите и работилниците участват международни заинтересовани участници от индустриите за филми и видеоигри. Първият пилотен мрежови форум се увенча с успех (2013 г.), второто издание бе проектирано за 2014 г, а третото е в процес на подготовка и може да прерасне в ежегодно събитие. „Местни артисти за регионално развитие” е трансграничен проект на Тарту, Цесис (Латвия) и неправителствената организация „Трис красас” (Латвия), чиято цел е развитие на градовете чрез включване на художествени дейности в живота на общността. Проектът се ръководи от естонско-латвийска програма за сътрудничество. Център „Тарту” работи със своите

двама партньори за утвърждаване на ролята на творците в живота на общността. Естонски и латвийски творци от различни области са ангажирани в културен обмен и работят заедно за активно участие в местната обществена и икономическа динамика (сътрудничество с бизнеса, участие в инициативи за регионално развитие и работа по различни социални проблеми на местно ниво).

Бюджет и финансиране

Въздействие

Осигуряван предимно от Европейския фонд „Регионално развитие”, бюджетът позволява стартирането на творческа стратегия и инициативи, свързани с културните и творчески индустрии. Финансирането от фонд „Регионално развитие” за център „Тарту” е в размер на 1,2 милиона евро, включващ в себе си финансиране за осъществяване на дейности, обучение и строителство. Общият бюджет от 2 милиона евро се допълва от общинско финансиране, наеми, културни събития и кетъринг.

Център „Тарту” вече дава резултат: от стартирането на проекта досега са реализирани над 100 фирми. Около 20% от тях са създали бизнес модел, който може да бъде изнесен на чуждестранните пазари. През последните две години отгледаните в центъра компании увеличиха средния си годишен оборот от 20 000 на 50 000 евро. Център „Тарту” успя да изгради сплотена местна общност, а компаниите на младите висшисти осигуряват полезно съдействие на новите бизнеси. Център „Тарту” допринесе и за подобряването на имиджа на града на европейско ниво, което от своя страна донесе на центъра участие в международни проекти (както във вече споменатите, така и в „Полюси на градското творчество” – европейски проект за развитие на транснационалните мрежи от творчески клъстери.

Предизвикателства В началния етап на инициативата основните предизвикателства бяха свързани с израждането на капацитети на местно ниво и разширяване на творческите индустрии в областта, за да се набере критична маса. Друг проблем беше създаването на дружелюбна бизнес среда за младите таланти, така че те да останат в града след завършване на образованието си. Високата концентрация на студенти и млади хора с висше образование породи необходимостта да бъде създадена реална структура, която да ги насочва и направлява по пътя на успешната делова реализация.

Споделяне на опита

Споделени съвети

Разработеният от център „Тарту” модел може да бъде пренесен и в друг контекст, тъй като разработените за бизнес инкубатора методи могат да бъдат прилагани и в други клъстери. Те се основават най-вече върху силната подкрепа в създаването на корпоративна идентичност, развиване на умения за продажби и маркетинг и идентификация на добавената стойност на творческите продукти и услуги.

Подкрепяйте интернационализацията на местните културни и творчески индустрии, дори и когато става въпрос за новосъздадени фирми – целта е да се откриват нови делови възможности и да се стъпи на нови европейски пазари.

Устойчивост Център „Тарту” получава силна финансова подкрепа и е част от устойчива местна и национална политика. Понастоящем финансирането се осигурява от националната стратегия „Творческа Естония”, както и по стратегията за интелигентна специализация 2014–2020. Успехът на първите години от проекта, особено по отношение на растежа на творческите компании, осигурява краткосрочната устойчивост на център „Тарту”. Основното предизвикателство е в преобразуването на традиционните мрежи в реални бизнес възможности за по-нататъшно развитие на услугите, предлагани от инкубатора.

Обръщайте специално внимание на това как новосъздадените културни и творчески индустрии представят своя бизнес модел, така че да могат да формулират стойностни предложения и да се развиват. Силната политическа подкрепа (предимно на местно ниво, но също и на регионално и национално) е решаваща за успешната реализация на проекта, както това става в много други градове и региони. В случая с Тарту наличието на европейско финансиране (структурни фондове) също бе от значение за осигуряване на подходящ бюджет.

Управление и партньори През 2009 г. център „Тарту” се ръководеше от малък (тричленен) екип с голям опит в областта на културата. Налице е силна подкрепа и сътрудничество с множество местни институции, включително Община Тарту, Научен парк „Тарту”, Научен център „АХХАА” – Тарту, Колеж за изкуства – Тарту, Талинския университет и Талинския университет за балтийско кино и факултет „Медии”.

Линкове : www.loovtartu.ee/en

Контакти : Reigo Kuivjõgi, Board Member of the Tartu Centre for Creative Industries reigo@lmk.ee

www.cultureforcitiesandregions.eu

„Творчество за С.”

инициатива за стратегически действия с фокус върху културните и творчески индустрии

• Видимост

• Междусекторно сътрудничество

• Достъп до култура

• Нови бизнес модели

• Предприемачество

• Туризъм

Контекст Солун е вторият по големина град в Гърция и кръстопът на Балканите, разположен в северната част на страната. Градът е с дълга културна традиция и е избран за Европейска столица на културата 1997. Културната политика на града се определя основно от общинския oтдел за култура и туризъм в сътрудничество с редица независими заинтересовани участници и институции (музеи, театри, университети, неправителствени организации). През 2011 г. Община Солун начерта стратегическите жалони, които да формират визията на града за следващото десетилетие на база наличните ресурси и градската динамика.

1. Икономически растеж на града в краткосрочен и средносрочен план, основан най-вече върху развитието на творческите индустрии и инвестициите в иновации и технологии, двигател на които да бъдат многобройните местни творци и технически професионалисти.

2. Градът се стреми към политика, включваща туризъм и стремеж за заздравяване на връзките със съседните страни.

Предизвикателства

3. С оглед на тези икономически цели градът предвижда стартирането на стратегически проекти за градско съживяване, насочени към оказване на подкрепа за клъстерите от творчески индустрии в града.

Въпреки че Солун притежава човешкия капитал и ресурси, които са необходими за развитие на неговия творчески сектор, градът изпитва нужда от стратегическо планиране и подходящи политики и програми за развитие, особено при сравнение с други големи културни центрове. „Творчество за С.” е първи опит за насърчаване на участието на местните артисти в творческата икономика на Солун и тяхната роля в създаването на съвременната градска идентичност. Творческите професионалисти в Солун са изправени пред многобройни проблеми като липса на признание и добра видимост и слаби местни мрежи, което води до трудности в създаването на партньорства. Инициативата „Творчество за С.” насочи светлината на прожектора към местните творчески професионалисти и позволи по-добро разпознаване на съществуващите нужди и предизвикателства като по този начин даде възможност на общинските власти да конкретизират своята политика и подкрепа за творческата икономика.

„Творчество за С.” В този контекст, през 2011 г. Община Солун създаде групата „Мозъчен тръст”, съставена от членове на местната творческа общност (професионалисти, представители на неправителствени организации, институции и др.), за да подчертае връзката между творческата икономика и съвременната градска идентичност на Солун чрез създаването на нови идеи по метода отдолу-нагоре. Идеята за пилотен проект, обхващащ култура, творчество, предприемаческа инициатива и образование – какъвто е „Творчество за С.” – се зароди в работната група на мозъчния тръст и след това бе разработена и реализирана от двете неправителствени организации, които са инициатори на проекта – творческо пространство „Динамо” и „Платформа за творчество”. Проектът бе реализиран в периода между есента на 2012 г. и пролетта на 2013 г. и включваше следните дейности: • Кампания за по-добра публична информираност и „открити дни” за творческите индустрии в Солун – творческа разходка, включваща 150 ателиета, студия и творчески агенции, пространства и бизнеси, базирани в историческия търговски център на Солун. Тези открити дни допринесоха за представянето на местните творчески индустрии пред по-широка градска публика.

• Междусекторна конференция и семинар за ролята на дизайна и творчеството в по-широк икономически контекст – „Проектиране на творчески синергии”.

• Мрежа за творчество – създаване на цифрова платформа за укрепване на мрежите и насърчаване на местната творческа общност.

• Обучителните семинари на „Творчество за С.” са действия за изграждане на капацитети (бизнес умения, европейски проекти, авторско право) за творчески и културни предприемачи и особено за млади художествени таланти.

• Картография на творческите екосистеми – пилотна картова визуализация на творческата икономика, реализирана в историческия търговски център на Солун.

• Международна конференция за стратегиите, изпълнявани от градовете и международните организации за насърчаване на творческата икономика (инициативата „Движение напред”).

• Творчески клъстер на Солун – изследователска работна група за стратегическо планиране, организирана и ръководена от „Динамо” с участието на 20 местни специалисти – архитекти, плановици, дизайнери, културни мениджъри, икономисти, специалисти по информационни технологии, нови медии и пазарни експерти, за създаването на творчески клъстер на принципа отдолу-нагоре в стария търговски и промишлен център на Солун, чрез разработване и изпълнение на инструменти за подкрепа на творческата общност на града. „Творчество за С.” бързо се превърна в магнит за професионалисти, студенти и бизнеси от Солун и региона, предлагащ инструменти и методики и набелязващ конкретни действия, необходими за изработването на политики за творческата икономика.

Бюджет Като инициатива, изградена на принципа отдолу-нагоре, проектът нямаше конкретен бюджет и бе съставен от различни дейности, реализирани с ограничени налични средства, принос в натура, дарения и доброволен труд. При отчитане на всички изпълнени дейности, налични средства, спонсорство и доброволен труд, общият бюджет възлиза на приблизително 50 000 евро.

Въздействие Най-същественото въздействие на „Творчество за С.” е успехът в разпространението на съдържащата се в програмата динамика за творческа икономика към други местни и национални организации и прохождащи инициативи. Програмата укрепи участващите в нея инициативи и неправителствени организации като например „Динамо”, но също така проправи път към създаването на нови групи и сътрудничества като неправителствената организация „Платформа за творчество”. В резултат от дейностите, реализирани от „Творчество за С.”, тези групи на свой ред създадоха серия от проекти.

ДИНАМО: • Участие в качеството на експерт в международни конференции и работни групи в Солун и Атина, свързани с творческата икономика, като например „Творческата икономика – безкрайна възможност за растеж”, музей „Акропол” – 18 октомври; • Ключови партньорства с факултета за архитектура към Тесалийския университет, свързани с темата за творческите икономики и по-конкретно

тези в района на Солун, където са съсредоточени действията на „Творчество за С.”

• Кураторство и продуциране на изложбата „Споделяне на общото помежду ни”, която представя и популяризира пред широката публика резултатите от изследванията и предложенията на работната група „Творчески клъстер за Солун”.

Платформа за творчество: • „АгроДизайн” – рамков проект насочен към проучване и подкрепа на продуктивното взаимодействие между творческите индустрии, земеделието и хранителната промишленост. Осъществява се под формата на мрежови дейности (голямо ежегодно събитие и по-неформални дейности през цялата година), ориентирани към бизнесите от различните сектори, за създаване на решения за стопански дизайн и продукти.

• „Мегафон” – услуга, предлагаща възможност на местни жители и туристи да се запознаят с творческата общност на Солун чрез туристически обиколки (творчески разходки, съобразени с конкретния посетител) и интернет платформа.

• „Влез” – серия от открити срещи, чиято цел е да предоставят информация и да предложат на творческата общност възможности за участие в мрежи, налични програми и инструменти за финансиране. Почти две години след приключване на проекта „Творчество за С.” творческият сектор на Солун се разрасна, неговата икономическа активност се подобри, създадоха се тесни трансгранични сътрудничества (напр. в областта на земеделието и туризма). По-важното е, че творчеството стана неразделна част от модерната идентичност на града, показващо как инициативите отдолу-нагоре могат да процъфтяват, когато са подкрепяни и насърчавани от общинската администрация.

Споделяне на опита

Споделени съвети

Пречки

Силната лична ангажираност от страна на инициаторите на проекта и доброволческата работа бяха от решаващо значение предвид на малкия бюджет.

• Липса на финансиране; • Ограничен брой подходящи инициативи в Солун и Гърция, така че намирането на помощ и опит (публични и частни инициативи и организации със стратегически подход) беше трудно. Тъй като използването на знания и опит от други местни инициативи бе невъзможно, се наложи изграждането на изцяло нов оригинален подход.

„Творчество за С.” разчиташе на творческия капитал и градската среда и доказа големия си потенциал за местно развитие. Липсата на други подобни инициативи позволи на проекта бързо да се превърне в местен флагман за подобни проекти.

• В началото на проекта голямо предизвикателство бе ниското ниво на доверие между компетентните институции и творческите професионалисти, така че двете групи заинтересовани участници да се съберат за общи действия.

За да имат устойчиво въздействие, политиките за култура и творчески индустрии трябва да водят началото си от заинтересованите институции и творческата общност.

Управление и партньори

Подкрепяйте методиките за съвместно творчество и ангажираността на крайните потребители в планирането и обсъждането на местни инициативи.

„Творчество за С.” е с отворена структура на управление – без йерархия, нито оперативна карта. Тази свободна структура и неформалният подход дадоха на проекта полезна гъвкавост, но и създадоха известни трудности. Основният управителен съвет бе съставен от две неправителствени организации-инициатори на проекта („Динамо” и „Творческа платформа”) с подкрепата на общината (включително разпространение на проекта). Конкретните дейности бяха реализирани благодарение на подкрепата на партньори по различните проекти, както публични, така и частни, съобразно техния опит и възможности за участие. Сред тях бяха „Център за електронен бизнес и културно развитие”, „Гьоте институт”, Регионът на Централна Македония, Община Солун и Солунският международен филмов фестивал.

Линкове : www.creativityplatform.gr

Контакти : Apostolos Kalfopoulos, Founder and Director of DYNAMO, Lecturer at the Architecture School of the Aristotle University of Thessaloniki apokalfo@arch.auth.gr

www.cultureforcitiesandregions.eu

„Холандска градина за игри”

растеж и работни места чрез стимулиране на индустрията за видеоигри © Dutch Game Gardens

• Привлекателност на територията

• Интернационализация

• Икономически растеж

• Предприемачество

• Привличане на частни инвестиции

• Умения

Контекст Утрехт е студентски град с относително младо население. Тук са най-старият университет в Нидерландия и най-образованото работещо население на страната. Днес градът се разраства по-бързо от всякога, съчетавайки физическото разширяване с иновации, важни икономически възможности и нова градска динамика. Основните сектори на растеж включват иновативни компютърни технологии, творчески индустрии и туризъм. Подкрепата за културните и творчески индустрии е неразделна част от стратегията за култура на Утрехт за периода 2012–2022г. под надслов „Отворено пространство”: разнообразен, гостоприемен и креативен град, където културата е свързана с по-широкия дневен ред на общината. Свързаността е ключов елемент в общинската визия за култура. Утрехт силно вярва, че ключът към креативния и иновативен град е в способността да се създават здрави връзки между енергията и дейностите на културния сектор и креативните индустрии, образователните институции и търговските предприятия. „Отворено пространство” има за основна цел да свърже и утвърди инициативите отдолу нагоре чрез откриване на местата, където нещата се случват, за да улесни това случване. Утвърждаването на знания е приоритет за общината, тъй като е необходимо да бъде разбрано как се генерира стопанска печалба от културните и творчески индустрии. Конкретен пример за това е подкрепата, която общината оказва на „Холандска градина за игри” (ХГИ).

Предизвикателства Едно от основните предизвикателства пред Утрехт е градът да задържи високо квалифицираните студенти след като приключат с образованието си. Това означава създаване на нови работни места и благоприятна бизнес среда, където предприемачеството да процъфтява и където новодипломиралите се студенти да могат да създават и развиват свои фирми.

Холандска градина за игри ХГИ е организация, чиято мисия е да създаде икономически растеж и трудова заетост чрез ускоряване на растежа на холандската индустрия за видеоигри. ХГИ е създадена през 2007 г. съвместно от общината и Провинция Утрехт и е разположена в градския център, в сградата „Беатрикс”, собственост на Яарбеурс (комплекс за конференции и изложби, посветен на подкрепата и насърчаването на търговията и индустрията). Комплексът има своя франчайзна верига на територията на Нидерландия. Чрез специално отпуснати за целта бази и широка гама от подкрепящи услуги, ХГИ подпомага компаниите за игри в етапа на тяхното стартиране и стабилизиране, насърчава здравословното разрастване на техните студия и се грижи за разработването на висококачествени игри. Някои от най-талантливите студия за игри в Нидерландия наричат ХГИ свой дом. ХГИ предоставя схеми за подкрепа и дейности за различни групи:

© Dutch Game Gardens

ХГИ участва в „ДжемТудей” (www.jamtoday.eu) – първата паневропейска мрежа финансирана от програмата на Европейския съюз ICP PSP, посветена на дизайна на приложните игри, а също и в „Геймбиз” – проект по програмата „Еразъм+”, посветен на предприемачеството в образователната сфера.

• Студенти и потенциални предприемачи, за насърчаване на предприемачеството сред студентите, обучаващи се по програми, свързани с видеоигрите.

• Стартиращи компании, чрез специална програма за подпомагане. Чрез знанията на опитни наставници всеки начинаещ предприемач научава много неща за кратък период от време. Мрежата на ХГИ осигурява непрекъснат обмен на знания и опит между студия, предприемачи, инвеститори, училища и власти.

• Зрели компании, чрез бизнес центъра. ХГИ организира също събития и проекти за насърчаване на иновациите, популяризиране на обмена на информация и подпомагане на нидерландските разработчици на игри да популяризират своя продукт. Благодарение на всички тези дейности, сумарният краен резултат е по-голям от сбора на отделните компоненти и ХГИ се утвърждава като уникална организация както в Нидерландия, така и в чужбина. Тя съдейства на компаниите и при износа на техните продукти и представянето им на извъневропейските пазари.

© Dutch Game Gardens

Бюджет и финансиране

Въздействие

Частното финансиране и Европейският фонд за регионално развитие играят ключова роля в подпомагането на ХГИ. Бюджетът за периода 2010 до първото тримесечие на 2015 г. (закръглени суми в евро) е осигурен от:

От 2008 г. ХГИ е създала внушително въздействие по отношение на откриването на работни места, изграждането на капацитет и приходи:

Европейски фонд за регионално развитие

1,4 милиона

Национално правителство 1 милион Провинция Утрехт

800 000

Община Утрехт

600 000

Частно финансиране

2 милиона (напр. чрез наеми на офис пространства)

• Подкрепени са 23 прохождащи студия от 72 фирми, които се помещават в сградата на ХГИ; • Дадени са над 500 консултации на разработчици на игри, техни потенциални клиенти, студенти и изследователи; • Над 600 дейности за осигуряване на нови работни места, насърчаване на творчеството и предприемачеството, междусекторно сътрудничество, обмен на знания и видимост за разработчиците на игри; • Над 6,6 милиона евро генерирани приходи; • Създадени 73 работни места; • 300 игри, приложения и проекти създадени от компаниите на ХГИ, 71 игри в обръщение; • 50% от всички компании в ХГИ са спечелили награда за създадена от тях игра; • Генерирана медийна стойност над 600 000 евро.

© Dutch Game Gardens

Устойчивост

Споделени съвети

Понастоящем ХГИ работи върху нов бизнес модел за предстоящите години. Предизвикателството е организацията да стане независима и самоиздържаща се и да генерира повече пазарни приходи. Пример за това е създаването на национална мрежа от франчайзи на ХГИ. Първият франчайз е открит през март 2015 г. в Бреда, в близост до Университета за приложни науки. Друг пример е, че ХГИ може да събира такси за предлаганите услуги.

Създайте връзки между основните заинтересовани участници (включително общината, региона, образователните институции), така че да могат да обединят усилията си. Събирайте заедно компании, работещи в една и съща област и споделящи една и съща визия; това е от решаващо значение за развитието на игровата индустрия. ХГИ ускори развитието на общността. Събирайте в една и съща сграда компании с различни нива на опит. Това ще улесни създаването на мрежи (напр. опитните предприемачи дават полезни съвети и обратна връзка на новите).

Управление и партньори ХГИ е фондация с борд на директорите и изпълнителен директор. В момента има шестима служители. Членовете на борда имат опит в игралната индустрия и управлението на бизнес центрове.

„ХГИ помогна страшно много на нашето студио, особено в началните етапи, когато трябваше да решаваме проблеми, за които нямахме нито подготовка, нито образование. Общността от сродни на нас хора, изправени пред същите препятствия и шансове, ни бе от голяма полза”. Рой ван де Мортел, „Диджитал дриймс”

Линкове : www.dutchgamegarden.nl

Контакти : Christel van Grinsven, Operations Manager christel@dutchgamegarden.nl

www.cultureforcitiesandregions.eu

Фондация Аквилея:

иновативни инструменти за привличане на нови публики към археологически обект © Gianluca Baronchelli

• Достъп до култура

• Привлекателност на територията

• Дигитализация

• Образование

• Междукултурен диалог

• По-добро управление

Контекст Със своите 1 230 000 жители регионът Фриули-Венеция-Джулия винаги е бил място, в което се срещат културите на Западна и Източна Европа. Регионалната икономика разчита предимно на малки и средни предприятия, специализирани в земеделие и туризъм. През втори век, когато е създаден от римляните, Аквилея е град със 100 000 жители и важен европейски център. Днес неговото застаряващо население брои едва 3500 души. Аквилея е провинциално градче, чийто основен поминък е земеделието. Въпреки малкия си мащаб Аквилея е дом на различни културни организации и по този начин предлага пулсиращ културен контекст. През 1998 г. археологическият обект „Аквилея” – комплекс от руини на древни жилища и павирани пътища, мозайки, жилищни квартали, разкриващи историята на града, късно-антични стени, пазарни постройки, некрополи и базилика – е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Някои от тези останки датират от първи век пр.Хр. Културата, творчеството и туризмът са приоритетна област на „Стратегията за интелигентна специализация”, разработена от региона Фриули-Венеция-Джулия като част от Европейската програма за развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. Регионът предвижда създаването и обединяването на местни културни и творчески индустрии. Организации като Фондация „Аквилея”, които са активни в областта на археологията, реставрацията на мозайки, архитектура, графичен дизайн, комуникации и иновативни и творчески индустрии ще получат подкрепа по тази политика.

Фондация Аквилея Фондация „Аквилея” отговаря за управлението и валоризацията на археологическия обект. Основана е през 2008 г. с цел подобряване на координацията между държавните органи, занимаващи се с консервация и популяризиране на културното наследство на Аквилея и засилване на културния и туристически потенциал на археологическия обект. Фондация „Аквилея” отваря обекта за посетители, подготвя стратегически планове, насърчава развитието на културния туризъм и осъществява проучвания и дейности по консервация и реставрация. Фондация „Аквилея” разработи процедура на участие и въведе нови културни и промоционални дейности като по този начин заздрави позицията на археологическия град като средище за култура. За привличането на нови публики са разработени следните събития и дейности: • Филмов фестивал „Аквилея”, посветен на археологията; • „Темпора ин Аквилея” (Драматизация на основаването на Аквилея) – ежегодно събитие с продължителност три дни, с пресъздаване на исторически сцени от римско време;

Изграждането на транснационално сътрудничество посредством проекти с европейско финансиране, по-конкретно със страни от балканския регион, е друга важна цел на фондацията. Инициативите в тази насока включват „Тех-тур” – технология за създаване на връзки и туризъм с цел популяризиране на двата европейски културни маршрута, минавали някога през Аквилея (един римски и един византийски) чрез използването на нови технологии за насложена реалност и „EXPO AUS” (разширяване на потенциала на адриатическите обекти на ЮНЕСКО). Тази програма предоставя сравнителен анализ на плановете за управление на обектите на ЮНЕСКО. Проектът дава и възможност за споделяне на опит по управлението и технологичните иновации и насърчава трансграничното сътрудничество.

Предизвикателства Целият град Аквилея е исторически обект. Както археологията, така и градоустройството имат своите приоритети и е трудно да бъде намерен точният баланс между опазването на културното наследство и ежедневния градски живот. Друго предизвикателство е осигуряването на финансиране за поддръжка на археологическия обект. Предизвикателствата в действие: • Археологическите обекти попадат в компетенциите на различни органи (на национално, регионално и местно ниво), поради което диалогът и координацията между тях може да се окажат трудни.

• Градът е в близост до високоатрактивни туристически места (Триест, Градо и Венеция), което силно затруднява неговата видимост.

• Лаборатория „Аквилея” – образователна лаборатория за малки деца, вдъхновена от живота на древните римляни; Успоредно с това фондация „Аквилея” е разработила серия от иновативни инструменти и продукти за увеличаване на привлекателността на археологическия обект, сред които: • 65 триизмерни възстановки на най-важните части от археологическия обект, 12 видеофилма и интерактивни информационни табла; • Приложение „Антика Аквилея 3-D”, което представя града така, както е изглеждал в древността, благодарение на триизмерната възстановка.

Бюджет и финансиране

Въздействие

Общият годишен бюджет на фондацията е около 2 милиона евро. По-голямата част от него (85%) се осигурява от региона Фриули- Венеция-Джулия; останалите средства постъпват от националната администрация (5%), провинция Удине (4%), европейски средства за специални проекти (3-4%) и части инвеститори.

Броят на посетителите в Аквилея се увеличава благодарение на новите дейности и инвестиции в иновативни инструменти за представяне на обекта. Отварянето на мозайките в Зюдхале за посещения (над 300 кв.м. мозайки, открити в края на ХІХ век, които досега не са представяни през публика) привлече 30 000 посетители през 2013 г. и 20 000 през 2014 г. Филмовият фестивал за археология „Аквилея” привлича над 3000 души. Трите издания на „Древна Аквилея” привлякоха над 400 изпълнители и хиляди посетители. Средните дневни разходи, които чуждестранните посетители правят в Аквилея са 107 евро, което е над средното за страната. Фондация „Аквилея” допринася и за промяна на местните нагласи. Археологията вече не се приема като пречка за земеделието, а като важна част от местната икономика. Участието на Аквилея в пет транснационални проекта привлича изследователи и археолози от различни страни. През 2015 г. археологическият обект Аквилея получи наградата „Europa Nostra” за консервация на раннохристиянските мозайки в базиликата (датирани към 1031 г.)

Устойчивост

Споделени съвети

Фондация „Аквилея” засилва връзките си на местно, регионално и международно ниво чрез различни мрежи и сътрудничества. Заедно с другите адриатически обекти на ЮНЕСКО фондацията участва активно в създаването на план за управление при използването на съвместен подход. В процес на разработка са и няколко различни приложения за проекти с европейско финансиране.

Използвайте ефективно иновативните и творчески технологии за привличане на помногобройна публика.

Управление и партньори

Поддържайте и насърчавайте присъствието на динамичен културен контекст на място. Аквилея е седалище на около 14 асоциации, занимаващи се с дейности по проучване и представяне на археологическото наследство. Градът привлича туристи през цялата година, дори и през неактивния сезон, като по този начин превръща археологическото наследство в опорен стълб на местната икономика.

Институционални партньори на фондацията са италианското Министерство на културата и туризма, регионът Фриули-Венеция-Джулия, провинция Удине, община Аквилея и епархия Гориция. Фондация „Аквилея” се ползва с голяма самостоятелност благодарение на специалния си статут на „участваща фондация”, предвиден в италианското законодателство. Тази организационна форма между асоциация и фондация улеснява преноса на културни стоки и парични средства към остойностяването на културното наследство за нестопански цели. Министерството на културата е прехвърлило на фондацията управленските компетенции за археологическия обект, а епархия Гориция – управлението на базиликата. Община Аквилея е осигурила сградата, където се помещава управителният съвет на фондацията.

Линкове : www.fondazioneaquileia.it www.temporainaquileia.eu

Разчитайте на многостепенна система за управление, събираща публични институции от местно, регионално и национално ниво. Партньорите осигуряват силна финансова подкрепа, но дават на фондацията определена автономност в изпълнението на нейните проекти.

Контакти : Anna Del Bianco, Head of the Regional Department for Culture, Sports and Solidarity anna.delbianco@regione.fvg.it

www.cultureforcitiesandregions.eu

Съживяване чрез култура:

Жилина се заема с проблема

• Социална кохезия

• Достъп до култура

• Гражданство

• Диалог между поколенията

• Образование

• Добър живот

Контекст Жилина е център на словашкия регион Жилина с територия от 6,79 квадратни километра и население от 700 000 души през 2009 г. След избора на Кошице за Европейска столица на културата 2013, и Жилина доказа, че словашките градове могат да провеждат последователна културна политика. През 2007 г. бе създаден нов общински рамков документ, изготвен с помощ от Министерството на външните работи на Нидерландия и Европейската културна фондация (ЕКФ). Документът с име „От културни ценности към ценностна култура” е забележителен опит да бъде ангажирано участието на всички заинтересовани страни в региона с цел създаване и приемане на уникална рамка за културна политика, основана на европейско сътрудничество. Стратегията е с фокус върху подобряването на качеството на живот на местното население чрез запазване на регионалните културни традиции и наследство, създаване на нови културни дейности и достъпни културни ценности. Документът подчертава, че културата е важна за устойчивото развитие на цялото общество.

„Станица Жилина” Културен център „Станица” или „Станица Жилина” е основан през 2003 г. в действаща железопътна гара – „Жилина – Заречие” и оттогава се е превърнал в най-новаторския културен възел на областта, съчетаващ ролите на независимо място за събития, творческа лаборатория и творчески колектив. Понастоящем в гарата се помещават галерия, работилници, пространства за гостуващи артисти, кафе и многофункционално пространство за художествени събития и дискусии. Проектът се изпълнява от неправителствена организация – „Трук сферик” като целта е той да се превърне в уникална платформа за информация, изследвания и производство на експериментално изкуство, култура и общностни проекти, както и важен възел за творчество, образование и култура.

„Станица Жилина” е първият по рода си културен център в Словакия. Той е създаден по време, когато все още не съществува конструктивна подкрепа за този вид дейност, нито разбиране за неговите възможности за въздействие върху регионалното развитие. Като независима инициатива той води началото си от културни организации и „артивисти”. Целите му са да насърчава обмена между различните форми на изразност като създаването на редовни междудисциплинарни програми и осигуряване на подкрепа за артисти от различни области, така че да има сътрудничество и взаимодействие в творческите процеси. „Станица Жилина” е проектирана да насърчава взаимодействието с човешкия, социален и икономически контекст, като например да свързва изкуството с общественото развитие и да осигурява ресурси за артисти – адаптирани пространства за изложби и театър, ателиета/работилници, офиси, информационно кафене и възможности за наем на различно оборудване. Центърът постоянно генерира и инициира нови видове дейности; наскоро той промотира възстановяването на синагогата в стил „Баухаус” в Жилина и превръщането й в център за изкуство – един от най-големите проекти за опазване на културното наследство в Словакия.

Предизвикателства Като независима инициатива, произтичаща от културни организации и „артивисти”, целите са насърчаване на обмена между различните форми на изказност чрез създаване на редовни междудисциплинарни програми и съдействие на творците от различни области за сътрудничество и взаимодействие в творческия процес. Проектът насърчава и взаимодействието с човешкия, социален и икономически контекст като свързва изкуството и социалното развитие и осигурява ресурси за хората на изкуството.

Бюджет и финансиране

Въздействие

Половината от първоначалната инвестиция от 400 000 евро бе осигурена от спонсори под формата на непаричен принос (стоки и услуги). Възстановителните работи бяха изпълнени от група от над 300 квалифицирани доброволци – за намаляване на разходите, организацията предлагаше заплати само след няколко месеца или години доброволно участие.

Основното въздействие бе създаването на силно иновативен културен център, предлагащ широка културна програма, изпълнявана в нецентрално пространство на средноголям град. Понастоящем „Станица Жилина” предлага годишно над 200 събития – предимно семинари – в различни творчески дисциплини като танц, кино и грънчарство, както и художествени изложби, любителски представления и възможности за творчески пространства.

В момента „Станица Жилина” се самоиздържа чрез отдаване под наем на озвучително, осветително и прожекционно оборудване, както и на пространства за конференции и публични събития като сватби, продажби на художествена продукция и копродуциране на театрални пиеси; изпълнение на програми за училища, организиране на пазари. Приходите от бара, от билети и годишни абонаменти също имат съществен дял в доходите. Концепцията на „Станица Жилина” привлече вниманието на няколко институции и получи следната подкрепа: субсидия от Europe Engine Room 2011-2014 (от направлението за култура, програма „Младежта в действие” 2007 – 2013), субсидия от корпорацията за обществена отговорност (ППГ Деко Словакия) и субсидии от местни, регионални и национални фондове (Министерство на културата на Словакия, Община Жилина, Международен фонд „Вишеград”).

Проектът допринася за заздравяване на социалната кохезия в град Жилина и за подобряване на достъпа до култура за местната общност чрез постоянни културни предложения. По-важното е, че „Станица Жилина” дава възможност за развиване на умения, способности и възможности за творческо изразяване чрез използването на производствена инфраструктура и лично творческо участие в обучителни курсове и семинари. Ежегодно от събитията се възползват над 20 000 посетители.

Споделяне на опита

Споделени съвети

„Станица Жилина” е много добър пример за устойчива инициатива, създадена от културни активисти в повече или по-малко благоприятен контекст. Ръководителите на „Станица Жилина” използват много удачно местни мрежи, връзки с медиите и обществеността, умения за общуване и управление на човешки ресурси, съчетаващо доброволци и професионален ангажимент, ярки идеи и създаване на публики. Същевременно, ефективно се управляват слабости в мениджмънта, бизнес перспективите, развитието на оригинална визия и се залага върху доверието в силата на забавлението.

Всяко приложение на инициативата трябва по подходящ начин да управлява вътрешната структура и външната комуникация.

Устойчивост „Станица Жилина” е и пример за това, как творчеството, иновациите, ангажиментът и дори смелостта и рискът трябва да се комбинират с последователни бизнес планове, стабилни партньорства и известни процеси на „пазарна реализация” за по-успешни инициативи. Рискът е, че в силно емоционални и желани инициативи колективното действие може да се осланя прекалено много на личния чар на лидерите, а това обстоятелство може да компрометира устойчивостта на дългосрочните проекти. „Станица Жилина” споделя опит и поддържа връзка с мрежи („Трансевропейска”, „Атена”) и други участници, осъществяващи подобни дейности, което спомага за постигане на устойчивост. „Станица Жилина” участва в над 10 подобни национални и международни мрежи. В допълнение към това, основаният на доброволна работа модел на „Станица Жилина”, както и голямата гъвкавост относно тематичния фокус, позволяват приспособяване към различни ситуации. Използването на непаричен принос и подкрепата се доказаха като полезни и допринесоха за устойчивостта на инициативата. Накрая, инициативата успя да привлече спонсорство от компании, които изпълняват своята корпоративна обществена отговорност – възможност, която понякога остава пренебрегната от културните инициативи. Линкове : www.stanica.sk

Увеличавайте до максимум оскъдните ресурси чрез изграждане на местни мрежи и използване на медии, връзки с обществеността, комуникация и умения за писане, за да изградите ангажираност. Стремете се към устойчивост чрез подходящо управление на човешките ресурси, чрез съчетаване на доброволна работа с професионален ангажимент, разработване на жизнени идеи, създаване на публики и грижа за тях. Използвайки собствения си опит, „Станица Жилина” написа ръководство „Направи си сам” – за създаване на културен център от нула, в което тук представените стратегии заемат централно място.

Управление и партньори Културният център „Станица” се ръководи от неправителствена организация („Трук сферик”) в структура, съставена от централно управление, което се занимава с управлението на проекта, счетоводство, икономика, създаване и участие в мрежи, проекти и набиране на средства. Второто ниво включва отговарящите за програмите по дисциплини и сектори, техническия екип и чуждестранните доброволци.

Контакти : Marek Adamov, Director marek@stanica.sk

www.cultureforcitiesandregions.eu