Васил Пенчев
ДЕБАТЪТ МЕЖДУ АЙНЩАЙН И БОР ОТНОСНО ОСНОВАТА НА КВАНТОВАТА МЕХАНИКА The dispute is insoluble – The letters between Born and Einstein – “The Good Old Man” and the “dice” – The boundary between “The Good Old Man” and human beings – The viewpoints of Einstein and Bohr and their exchange – The idea of “dualistic Pythagoreanism” – The phenomena of entanglement – Quantum information − On the 70-th anniversary of Einstein – “Incompleteness” of quantum mechanics? Спорът е неразрешим – Писмата между Борн и Айнщайн – „Добрият старец” и „заровете” – Границата между „Добрия старец” и човека – Позициите на Айнщайн и Бор и тяхната размяна – Идея за „дуалистично питагорейство” – Явленията на сдвояване – Квантовата информация – По повод 70-та годишнина на Айнщайн – „Непълнотата” на квантовата механика?
Спорът между Айнщайн и Бор относно квантовата механика е неразрешим. От известна гледна точка може да се приеме, че изясняването на смисъла на горното изречение представлява предмета на настоящата статия. В началото би могло само да се очертаят измеренията на тази неразрешимост: Вече изглежда добре потвърдено, че позицията на Айнщайн съдържа вътрешно противоречие, което по-нататък подробно ще се експлицира. Същият недостатък в подхода на Бор е останал някак в сянка. Ако най-грубо го окачествим като „допълнителност”, то прилагайки я самореференциално към неговите собствени възгледи, тяхната „непълнота” следва от това, че трябва да има нещо допълнително на тях самите, всъщност това е и тъкмо „веруюто” на Айнщайн. Ако си позволим една игрословица с името на Айнщайн, той ще остане и е „единият камък” („der ein Stein”, но не „ein Stein des Anstoßes”) за квантовата механика, ала само единият. Фигуративно казано, реалната философска основа на квантова механика вече съществува и това е самият спор, символизиран от двамата и от техния фактически дебат. Читателят рано или късно ще направи своя избор, дори и само с безкритичното следване на духа на своята епоха, но би било добре, ако помни, че изборът ‒ какъвто и да е ‒ ще си остане в крайна сметка необоснован, просто израз на свободната му воля или на случайната му прищявка, най-малкото за1