glasove_2010_1

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Цена 1.00 лв.

Излиза в петък

www.glasove.com

Д. ЧЕРНЕВА, Ц. ТОМОВ

Снегът затрупа и ГЕРБ

РАЗГОВОРЪТ

стр. 8 ­ 9

Измислен свят

Д-р Петър ПЕТРОВ

АНАЛИЗ

стр. 5

ГЕРБ води здравеопазването към дъното

Виктор АНКОВ

ВЪТРЕШНИ

стр. 7

Да ни е честита Новата стара...

ЕВРОПА

стр. 10

ГеоргиШорто ДИМИТРОВ Ръсел

Да бъдеш холандец

ГЛАСОВЕ

Я

вно има заговор срещу ГЕРБ и в него участва както организираната престъпност, така и зимата. И двете изненадаха лошо но-

вата власт във вторник, когато заваля сняг и блокира София пред миловидния поглед на Йорданка Фандъкова, която изглежда продължава да мисли повече за любимия си Достоевски, отколкото за управ-

лението на града. Подземието, но не от руския класик, а от родния криминален контингент изненада още по-лошо правителството, когато на обяд в центъра на града бе застрелян Боби Цанков. Три

седмици усилен PR от страна на МВР изтекоха в канала и напомниха на българите и света, че България е мутренска страна. Още по темата на стр. 2

Умберто ЕКО

ЕСЕ

стр. 16

Защо загубихме удивлението

2

НАШИТЕ

ГЛАСОВЕ

К

огато започна операция “Наглите”, министър Цветан Цветанов не слезе от екрана на всички телевизии в продължение на седмица. Той прекара в телевизионните студия повече време, отколкото в кабинета си на улица “Шести септември”, за да обясни на зрителите колко велико е МВР и да внуши на съдиите какви присъди да произнесат, преди да са представени всякакви доказателства. Впрочем за доказателствата на вината на “Наглите” говориха надълго и нашироко както вътрешният министър, така и главният секретар на МВР, че дори и

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

може да осигури дори на най-елементарно ниво основното конституционно право на всеки българин ­ правото на сигурност и защита. Сега беше моментът, в който Цветан Цветанов трябваше да излезе и да дава надълго и нашироко обяснения, да отговаря на многобройните въпроси, които поредното убийство събужда. Най-простият от тези въпроси гласи: как така в деня на най-големия снеговалеж от началото на зимата, в който цяла София беше блокирана, от нейния център в 12 и половина на обяд успяха да избягат убийците на Цанков и 24 часа по-късно, при наличието на камери, свидетели, следи и прочее, тяхната самоличност

вал. Как така преди три седмици, само 15 минути след приключването на операция “Наглите”, МВР вече ни спускаше канализирано информация до наймалкия детайл, а сега не може да каже нещо толкова ясно и просто за установяване? Да не би защото, ако ранените са случайни хора, скандалът би станал още по-голям? Между другото, той и сега е огромен, защото точно в този момент на мястото можеше да има всякакви хора ­ и деца, и бременни, че дори и главният прокурор на път за работа... По-сложният от тези въпроси, на който Цветанов не може да отговори, е следният: защо, докато той работеше в МВР, когато главен

сов разви в края на миналата година по отношение на борбата с престъпността. Срещата между Велчев и Цветанов роди само една, доста експлоатирана от всички управляващи и неработеща идея: вместо да говорят представителите на институциите и за да избягат от неудобни въпроси, в медиите се пускат верни журналисти, за да пробутат версията на властта като независимо експертно мнение. Така един колега от столичен всекидневник обиколи първо вечерните новини, а после и сутрешните блокове, за да направи основното внушение: “Не трябва да обвиняваме властта за това убийство”, след което пусна в обращение доста неправ-

Сако са силно преувеличени от страна на МВР, а най-неправдоподобно звучи версията, че Цанков е убит заради публикациите си в “Уикенд”. В това отношение, слава Богу, България е доста далеч от Русия, но пък и за съжаление нямаме български еквивалент на Анна Политковская. В България не убиват за думи, а само за пари или за власт. Да рискува някой с престъпление от този калибър заради измишльотини, пуснати във вестник, звучи направо абсурдно. И още един аспект към темата, в който журналистите отново имат огромна вина. В продължение на години те наричаха Боби Цанков “скандалния радиоводещ”, все едно че става

Поредно показно убийство пак изненада правителството Януарският сняг пък изненада кметицата на София премиерът. То не бяха ножици със засъхнала кръв отпреди две години, ДНК експертизи, къщи за мъчения и прочее. Така МВР се опита по незаконен начин да предопредели съдебни решения, отнасящи се до дейността му, и превантивно да отхвърли вината от себе си, ако съдът не се произнесе така, както е угодно на министър Цветанов. Полицаите се опитаха да внушат на обществото, че има достатъчно доказателства, знаейки много добре, че това трябва да стане първо в съдебната зала, а после пред медиите. Триумфът на рекламната кампания около “Наглите” трая по-малко от месец. Убийството на известния столичен измамник Боби Цанков посред бял ден в центъра на София ни върна в реалността, която PR кампаниите на Цветан Цветанов се опитваха да ни накарат да забравим: а именно, че българската държава продължава да бъде безпомощна пред бруталната престъпност, а МВР не

все още да не бъде установена? Бихме поставили и друг остър въпрос: как в продължение на 24 часа МВР не дава точна информация за самоличността на ранените при стрелбата. Първо се чу, че това са бодигардовете на Цанков, после ­ че са случайни граждани, а имаше и версия, че са телохранители на адвоката, при когото Цанков е оти-

секретар и неформален лидер на ведомството беше Бойко Борисов, останаха неразкрити над 45 поръчкови убийства, извършени в периода 2001­2005 година, и не бяха намерени извършителите на още 30 опита за убийство в същия период? Тогава беше бумът на показните разстрели в България. Представете си какво можем да очакваме сега, при положение че Борисов вече е премиер, а Цветанов ­ министър на вътрешните работи. Веднага след убийството на Цанков шефът на МВР отиде при главния прокурор и стоя там няколко часа, без от това да произлезе някакъв видим резултат. Ние всички очаквахме всъщност Цветанов да отиде в дома на своя премиер Бойко Борисов, където, както си спомняме, се е родила славната операция “Наглите”. В деня на убийството на Боби Цанков обаче премиерът се скри ­ имам предвид, че даде само едно-единствено изявление, свързано със здравната реформа. Нелепо поведение предвид мощния PR, който Бори-

доподобно звучащата версия, която е и версия на МВР ­ че поръчители на убийството са Маргините и Сако. Няма да навлизаме в подробни размишления по тази тема, ще отбележим само, че звучи доста нереално хора като Маргините, които от три години служат на властта за боксова круша, и колчем в държавата стане голямо престъпление, вкарват тях в ареста, да поръчат толкова показно убийство на един дребен измамник, който искаше да внуши и на себе си, и на другите, че е голяма клечка в криминалния свят. Нелогично е и поръчител на убийството му да е споменатият Сако, когото не друг, а МВР произведе в новия бос на наркомафията в България. Нещо, което далеч не е вярно, а и самият Стефан Бонев с прякор Сако звучеше съвсем автентично в едно интервю, когато каза: “Кой съм аз, че да поръчвам такива неща или да нареждам на някого какво да пише или какво да не пише”. Източници от службите твърдят, че влиянието и силата на

дума за Хауард Стърн, а не за измамник, който днес трябваше да си бъде жив и здрав в софийския централен затвор, ако в България държавата функционираше. Дори и в деня на убийството медиите публикуваха информацията, че е убит радиоводещият Боби Цанков, която по най-естествен начин западните медии препечатаха, доверявайки се твърде наивно на българските. Така в Европа и Съединените щати новината за убийството прозвуча по следния начин: “Във вторник, 5 януари, в 12,30 на обяд в центъра на София бе застрелян журналист, известен с разкритията си за българската мафия”. Пълно изкривяване и изопачаване на истината. Но за него вина нямат западните ни колеги, а самите ние ­ българските журналисти, които отдавна не тичаме дори и след събитията, а само след институциите, за да препредаваме техните версии за случващото се. Това може да бъде наречено пропаганда, но не и журналистика.

Главен редактор: Явор Дачков (yavor.dachkov@gmaIl.com) Редакционен екип: Аве Иванова, Мария Дерменджиева, Тома Биков Коректор: Евгения Борисова Дизайн: Николай Киров-Харо, Чавдар Гюзелев-Чочо Отговорен секретар: Стефан Кръстев Страниране: Людмила Думева Телефон на редакцията: 988 14 98 ­ оставете съобщение. E-maIl: glasove@gmaiI.com Издател: “Гласове” EООД Печат: Мултипринт Каталожен номер: 177 Ръкописи не се приемат, ползвайте e-maIl.

Редакционното приключване на броя е в сряда.

www.dverIbg.net

НА ФОКУС 3

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Правителството vs. съдебната власт ­ всички сме губeщи Явор ДАЧКОВ

К

оледните премии за съдебната власт, които гласува Висшият съдебен съвет (ВСС), се превърнаха в един от последните скандали на отминалата 2009 година. Този случай заслужава коментар, но последно място бих отделил на парите. Мнението ми е по-различно от масовия популистки начин, по който се разговаря по темата. Аз мисля, че в България заплатите независимо от сектора, с много малко изключения, са унизително ниски и далеч под санитарния минимум, при който човек може да работи и да се чувства нормално. 20 години след началото на прехода едната причината за това е лошото управление от страна на политиците, които така и не успяха да проведат успешни реформи, а другата ­ периодичното ограбване в първото десетилетие на прехода, заради което на няколко пъти започвахме от нулата. При европейските цени, които има в България, при изключително скъпия, но некачествен живот, който водим всички, да се говори за средна заплата под 1500 евро е несериозно. Тази страна методично обезлюдява откъм хора, които не намират смисъл да посветят живота си на някаква професия, с парите от която не могат да покрият най-елементарните си битови нужди и са принудени да работят на няколко места, което в края на краищата ги превръща в халтураджии. А и идеята да ставаш в 6 ч. за работа, да прекараш осем часа, обикновено в компанията на неприятни хора и в атмосфера на перманентни интриги, да положиш труд и да получиш в края на месеца 700 лв., пък дори и хиляда ­ ето тази идея за живот може да те убие, оставяйки те жив, но вътрешно опустял. Нарочно завишавам цифрата. За стотици хиляди българи сумата 500 лева е непостижим психологически и материален таван. Ето защо в България скандалите за корупция, в които се говори за милиони и милиарди, не събуждат възмущение. Хората просто не могат да си представят тези пари, а още по-малко да ги свържат със себе си и мизерния си бит. Аферата с Вальо Топлото бе обвързана с няколко непознати думи като “джакузи” и “солариум”, които бяха повтаряни до маниакалност от медиите, за да може скандалът да стигне до редовите зрители. Впрочем съобразителност в това отношение прояви и сегашното правителство, което наблегна на битовите изцепки на предшествениците си ­ розови беемвета, скъп ремонт на ведомствен стол и два асансьора в парламента, а лека-полека забрави за сериозните далавери, някои от които се готви да продължи. Пример ­ АЕЦ “Белене”. В България по съветски модел

Малко след като бе написан този коментар, стана ясно, че магистратите все пак ще вземат допълнителните възнаграждения, които ВСС гласува в края на миналата година и които са спестени от Бюджет 2009 за съдебната власт. Този факт обаче не променя тезата ми в коментара, а поведението и непоследователността на финансовия министър и министър-председателя намирам за най-скандално в този скандал. последното, в което се инвестира ­ както в държавния, така и в частния сектор ­ са хората. Пръскат се пари за какви ли не глупости, но опре ли се дотам да се мотивира даден човек чрез финансиране, нещата стават много зле. Това поражда и некачествен труд, и унило съществуване. Лично аз се радвам, когато някой получи повече. А решението на ВСС да разпредели парите, които му се полагат по право, по бюджет, и които са били спестени, как ­ това е друга тема ­ въобще не ме възмути. Както не ме възмути и новината, че учителите единствени от всички останали ще получат 13 заплата. Работата е там, че за пореден път ставаме свидетели на отвратителна пропагандна кампания, която цели да раздроби обществото на групи, да ги настрои една срещу друга, за да ги контролира чрез взаимната им омраза и разделение. Тези дни срещах моя приятелка, която е млад съдия по наказателни дела. Изумена съм, каза ми тя, от онова, което прочетох за себе си във вестниците и във форумите в интернет. Според тези коментари аз съм алчна, корумпирана, некадърна, зла, нагла Не мога да изброя всички епитети. Разпитах я за работата є и Даниела (нека условно я наречем така) ми разказа следното: През изминалата година е гледала 584 дела, което прави около две на ден, като в сметката, разбира се, влизат и почивните дни, и празниците. Делата са различни по големина, много от тях са кратки за четене, от по два листа, но има и немалка част от по няколко тома, които варират между 200 и 500­600 страници. Това означава, че тя трябва да прочете цялата тази документация, да вземе решение и след като се произнесе, да напише мотиви.

Мотивите могат да бъдат написани на четири страници, но понякога ­ и на 35­40, в зависимост от конкретния случай. За миналата година Даниела има само три отменени присъди от погорни инстанции, което е знак за качеството на нейната работа. Останалите случаи или не са обжалвани, или са получили потвърждение на по-горна инстанция. Както и да го погледнем, това е един много добър резултат. Даниела ми каза, че около нея има доста колеги с подобни показатели. Каза ми, че не знае как е в други отделения, но е чувала, че има далеч по-натоварени от тяхното. Основният контингент, с който тя се занимава, са роми, алкохолици, изнасилвачи, крадци и убийци. По-голямата част от случаите са след повдигнати прокурорски обвинения, но в гражданското отделение например е пълно с всякакви хора, които се съдят за щяло и нещяло. Нещо като старците, любители на здравната система, които висят денонощно и са окупирали всички подстъпи към лекарските кабинети в държавата. Даниела е съдия от четири години и е извадила късмет, защото е влязла в съда след ремонтите и технологичното обновление, което бе извършено в началото на това десетилетие и чийто основен двигател беше предишният председател на Върховния касационен съд Иван Григоров. През 2002 г. съдиите все още пишеха на пишещи машини, а условията им на труд бяха повече от мизерни. Моята позната беше чула за Красьо Черния, както и аз, от новините. Как стана така, че под прицела на обществения гняв застанаха Даниела и още няколко хиляди почтени и добросъвестни съдии като нея, а онези, които направиха Красьо Черния възмо-

жен, останаха в сянка? Нека да ви припомня, че този човек е бил изтласкан от политици, за да кадрува в съдебната власт, и е станал възможен след протекции от членове на ВСС, който в по-голямата си част също е зависим от политиците. Вместо да фокусират скандала върху корумпирани магистрати и политици, заради чиято зла воля в България все още няма наказани едри престъпници, дирижирани медии го изместиха с помощта на министрите Дянков и Цветанов и го прехвърлиха към цялата съдебна власт. Това е болшевишки, сталински метод на управление, който обикновено слага под общ негативен знаменател цяло съсловие и обикновено тези съсловия са сред елитните за едно общество професии като учители, лекари, магистрати. Мразете съдиите, защото са корумпирани, е днешното послание. Тройната коалиция ни казваше същото за учителите. И ако предишното управление беше доминирано все пак от българската левица, лично за мен е изумително, че сегашното поведение се подкрепя от политици и медии, които доскоро се числяха към традиционната десница. Нека пак да повторя, че това е част от организирана кампания, започнала още с операцията “Наглите”, при която вътрешният министър Цветанов се опита да внуши на съда какво решение да вземе и припомни старото, изтъркано клише на Бойко Борисов: “Ние ги хващаме, те ги пускат”, който пък от своя страна буквално го беше взел от един стар американски филм със Силвестър Сталоун. Тук няма да се впускам в подробности за различните видове производства и пълната каша в главите на повечето хора по отношение на функционирането на съдебната власт. В България по инерция от комунизма тя все още се възприема като репресивен, наказателен орган, а не като безпристрастен арбитър, който взема решения след представени доказателства. Няма да говоря и за безумното законодателство, което създаде хаос в съдебната власт през последните години и което до голяма степен предопределя ефективността є. Само ще вметна, че през последните години политиците съвсем съзнателно разбиха фазата на досъдебното производство, отказаха се от идеята за единно и цялостно законодателство по отношение на борбата с престъпността и съвсем умишлено избягваха да привличат като експерти водещите юристи в тази област, а тези дни стана ясно, че и сегашните управляващи крият законодателните си намерения от найвисшите ръководители в съдебната власт. Не искам да влизам в ролята на адвокат на магистратите, там има всякакви хора, както и във всяка гилдия, но си мисля, че е

крайно опасно да се плъзгаме по тази плоскост на обругаване, която разрушава самите устои на социалната тъкан. Впрочем не съм чул досега някой публично да се е изказал срещу автомонтьорите (които от години ви свалят по няколко кожи от гърба) или срещу т.нар. български майстори, които могат да ви разбият живота буквално за седмици. Започва се с безобидно боядисване и се свършва с разбит апартамент, хилядарки назаем и скъсани нерви. При това и едните, и другите не плащат данъците, които им се полагат. Не че искам да ви насъскам срещу тях, но ми прави впечатление, че в България мразим най-много онези, които са квалифицирани, образовани и възпитани. Как не чух един съдия да излезе и да тегли една майна на Дянков, на Цветанов и на всички, които се упражниха тези дни по морализаторстване и хвърляха публични обиди към 25 хиляди български магистрати?! После ще искат от тях защита, ефикасност и налагане на закон. Между другото, самото решение на Дянков да лиши съдиите от това, което им се полага, бе незаконно. Факт, който сам по себе си е крещящ за разбитата ни държава. Ние сме взискателни към съда, искаме от него справедливост, а министри масово погазват закона. България пък е сред страните, които заемат първите места в Европа по неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Наглостта на финансовия министър стигна дотам, че след като бе заплашен със съд, преведе сумата в сметките на ВСС, когато тя вече не можеше да бъде използвана. Между другото, подобна игра на нерви с нюанс на подигравка той приложи и към президента, след като му изпразни сметката за няколко дни. После ИЗЛЪГА, че не го е правил, но внимание му обърнаха само от “Господари на ефира”. Финансов министър, който лъже, при това безпардонно, си е много сериозен скандал. Това далеч не е дребнаво заяждане, а елементарно изискване за справедливо отношение и етично поведение. А и през последните десет години се нагледахме на всякакви идиоти, които идват отнякъде с големите си претенции и амбиция да ни оправят, а накрая оправят само себе си и семействата си. Любопитно е, че с годините тези претенденти изглеждат все по-налудничаво, но това е друга тема. Пропагандата срещу българските магистрати е грозна и е добре те да бъдат защитени, ако искаме България все пак да стане правова държава. И не само. Ако искаме да бъдем нормално общество, което разрешава проблемите си чрез разумен диалог, а понякога и чрез разгорещен граждански спор, а не живее разнебитено от омраза към другите и най-вече към себе си.

4

КОМЕНТАРИ

Памела ГЕЛЪР*

Н

а 1 януари 2010 г. в влиза в сила катастрофален и самоубийствен пакт, наречен “Средиземноморско партньорство”. Без фанфари и без много проучване. Изумява ме как такава важна и “земетръсна промяна” може да бъде валидирана и приложена в действие без много шум от официозните медии. Защо трябва американците да се тревожат за това? Причината е, че тази глобална безсмислица настъпва към Америка благодарение на нашия президент. Европейска група за защита на човешките права, наречена “Спрете ислямизацията на Европа” (СИЕ), работи неуморно, за да разобличи масовия мюсюлмански имиграционен план на “Средиземноморското партньорство”. В изявление на сайта на СИЕ се критикува секретността на процеса: “Беше шокиращо да чуем за този план и в същото време да знаем, че датските политици и (страхливата) датска преса, която иначе е много горда с критичните си позиции, не са казали нищо за този проект на датското общество. А той (“Средиземноморското партньорство”) влиза в сила през следващия януари. Това беше видно и на конференцията. Появиха се малцина политици и нито една медия. Осмелилите се политици очевидно не бяха чували за този проект. Целта на “Средиземноморското партньорство” е да създаде нов “Велик ЕС”, обхващащ Евро-

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Обречената Европа

па и Северна Африка, а Средиземно море да стане нещо като домашно еврабийско море. Целта е да се установи “обширно политическо партньорство”, включващо “свободна търговска зона и икономическа интеграция”, “значително повече пари за партньорите” (т.е повече пари, наливани в Северна Африка) и “културно партньорство” ­ това означава внос на ислямска култура в постхристиянска Европа. Според СИЕ с плана за средиземноморското партньорство “Европа ще бъде ислямизирана. Демокрацията, християнството, европейската култура и европейците ще бъдат изгонени от Европа. Петдесет милиона северноафриканци от мюсюлмански страни ще бъдат импортирани в ЕС”. Вие сте скептични? Това вече

се случва. Британският “Дейли Експрес” съобщи през октомври 2008 г. за “съмнителен център за намиране на работа, платен от данъкоплатците”, който е открит в Мали като “първа стъпка към промотирането на “свободното движение на хора в Африка и ЕС”. Икономисти в Брюксел твърдят, че Великобритания и други европейски страни ще имат нужда от 56 милиона имигранти работници до 2050 г., които да покрият демографския спад, породен от ниската раждаемост и високата смъртност в Европа. За да се компенсира този спад, ще бъде създадена системата “синя карта”, която ще позволи притежателите є да пътуват свободно в ЕС с пълни права да работят, както и с право да получават социални придо-

бивки. Мюсюлманското население от Африка, което се движи свободно в Европа, е заплаха за Америка. На Коледа мюсюлманин от Нигерия се опита да взриви бомба на самолета от Амстердам до Детройт, след като е бил пуснат на самолета без паспорт. Средиземноморското партньорство ще направи подобни джихадистки атаки още по-лесни. В Европа мюсюлманите вече започнаха да изискват специални привилегии и настаняване. На 21 декември сайтът IslamOnline съобщи, че “мюсюлмански активисти от двадесет и шест европейски страни са се обединили, за да дадат начало на първия правен съвет, който да просвещава мюсюлманите за техните права, да наблюдава рас-

тящата ислямофобия и да защитава мюсюлманите в европейските съдилища”. Али Абу Шуайма, мюсюлмански лидер в Италия, обяснява: “Ние смятаме, че европейските групи за защита на човешките права не правят достатъчно за защитата на правата на мюсюлманите. Ето защо решихме, че имаме нужда от този нов съвет, още повече, че всички закони и конституции в Европа уважават свободата на вероизповеданието и се противопоставят на всички форми на дискриминация и расизъм”. “Ислямофобия”, “дискриминация” и “расизъм” са термините, които мюсюлманите в Европа и Америка използват, за да заблудят останалите, че извършителите на ислямския тероризъм са истинските жертви. И това работи: Хеерт Вилдерс отива на съд в Холандия вместо всичките поддръжници на ислямска омраза, срещу които той се бори. Трябва да бъде по този начин, за да се повиши хармонията между мюсюлмани и немюсюлмани в “Средиземноморското партньорство”. Този интернационализъм вече разрушава това, което направи Европа свободна и велика. А сега Барак Обама иска да направи същото и с Америка. *Памела Гелър е редактор и ко-

лумнист в уебсайта “Атлас изправи рамене” и бивш колумнист в “Ню Йорк Обзървър”. Текстът е публикуван в http://www.americanthinker.com/ 2009/12/dooming_europe.html

Превод от английски: Славчо Гаврилов

Палестинската държава вече е невъзможна Публикуваме интервю с палестинския пацифист Сари Нюсейбех, дадено за сп. „Фигаро“. Нюсейбех е доайен в арабския университет „Ал Кудс“ в Ерусалим. През 2002 г., заедно с бившия шеф на израелските тайни служби Ами Аялон, той стана съавтор на план за мир между евреи и палестинци, останал само на хартия. Днес Нюсейбех е убеден, че мечтата за независима палестинска държава вече е невъзможна, а перспективите за разрешаване на израело-палестинския конфликт все повече се стесняват. ­ Въпросът за статута на Ерусалим беше повдигнат отново през 2009 г. Той не включва ли обаче подновяването на преговорите между израелци и палестинци? ­ Всички се изказват по въпроса за Ерусалим. Изведнъж откриват, че това е основният въпрос, както и че фактите по този проблем вече не са същите. Докато преговарящите работеха за постигането на мир, градът коренно се промени: ситуацията от 1967 г. вече не съществува и разделянето на Ерусалим стана много по-трудно. ­ Какви са тези промени? ­ Географски площта на града се промени от 20 на 50 кв.км: в този голям Ерусалим израелците изградиха на изток 13 нови квартала, в които сега живеят 250 хил. евреи, свързани помежду си чрез бързи пътища. Те обкръжават арабските сектори в Източен Ерусалим и ги разделят един от друг. Израелците измислиха също понятието “свещено леген-

че” ­ то обединява мюсюлманския квартал в Стария град и съседните квартали, които са сърцето на арабската част на Ерусалим. Там израелците водят активна политика на експулсиране, разрушаване и отчуждаване, което прави още по-трудно разделянето на Ерусалим. ­ Решението чрез създаване на две държави все пак се поддържа от целия свят. ­ През 1967 г. един от първите привърженици на това решение беше Ури Авнери (историческа фигура на израелската пацифистка левица). По онова време той не се радваше на никаква подкрепа. Четири десетилетия по-късно идеите му постигнаха голям успех, защото днес се споделят от всички, включително от американския президент. Но през това време възможността да се създадат две държави изчезна. Дори и да не изключвам възможността да се случи чудо, лично аз вече не смятам, че тази перспектива мо-

же да бъде реализирана. ­ Това резултат от израелската политика ли е? ­ Израелците приложиха на Западния бряг на р. Йордан същата политика, както в Ерусалим. Тази извънредна колониална находчивост се случи за сметка на населението. Ционистите успяха с бетона и чакъла, но що се отнася до плътта и кръвта, те остават чужденци. Колкото повече успяват да бетонират, толкова по-малко успяват да създадат истинска демокрация и да се вкоренят в региона. ­ Какво е бъдещето на палестинците без държава? ­ Ние все още сме там и това е парадокс: през 1948 г. израелците искаха да създадат държава без палестинците и почти успяха да ги изгонят. През 1967 г. победата на израелците обедини бежанците с палестинците, които бяха останали в еврейската държава. Ние бяхме разпръснати, те ни обединиха. Израелците сеят соб-

ствения си неуспех чрез своята победа. Колонизацията на Ерусалим и на Западния бряг на р. Йордан, която прави невъзможно създаването на две държави, ще задължи Израел да съжителства с едно значително арабско население и да преразгледа своята демократична система. ­ Защо не успяха палестинците? ­ Ние се провалихме наистина, отчасти заради нашата неспособност да преговаряме или да разберем преговорите и отчасти заради нашата корумпираност. Още по-лошо, играейки си на политика, тичайки след идеята за държава, оставихме да се влошат значително условията на живот на нашето население. Преди 20 г. палестинците в Газа нямаха никакви политически права, но можеха да минат на Западния бряг на р. Йордан или дори в Тел Авив, за да работят, да отидат на плаж или на ресторант. Но ние се провалихме и заради другата страна, която не искаше нищо да ни даде. Днес израелската динамика върви срещу всякаква отстъпка. Те вече не виждат необходимостта от компромис. Израелците вече разсъждават само по макиавелистки начин, смятайки силата за единственото важно нещо, за единствена гаранция за тяхното оцеляване. Защо да се интересуват от преговори? ­ Може ли все още да бъде реализиран вашият план за мир, замислен заедно с Ури Авнери? ­ Аз предложих няколко! Найдобрият несъмнено беше онзи, замислен през 80-те г., който пред-

виждаше Израел чисто и просто да анексира палестинските територии. Вместо това те си взеха тази земя, но ни оставиха без права. Така че аз работех заедно с Ами Аялон за създаването на две държави. Ние се споразумяхме около шест принципа, които избрахме сред най-болезнените отстъпки, така че всички да ги видят и правителствата да бъдат принудени да ги приемат. Ерусалим фигурираше сред тези шест точки. По това време, през 2003 г., Махмуд Абас подписа Пътния лист за мир. Още тогава мислех, че това е грешка. ­ Какво препоръчвате днес? ­ Последния план, който предложих, е писмо, което изпратих преди шест месеца на Барак Обама и Джордж Мичъл. Предложих им да спрат незабавно преговорите, станали напълно безполезни: всички въпроси са повече или помалко уредени, остават само нерешимите проблеми. САЩ би трябвало сами да предложат решение на тези въпроси, а всяка от двете страни да подложи този план на референдум на своето население. ­ Каква перспектива остава за палестинците? ­ Следващото ми предложение ще бъде да поискам от Израел да ни анексира, приемайки ни като граждани трета категория. Палестинците да се ползват от основните права ­ на движение, труд, здравеопазване, образование, но без да имат политически права. Няма да бъдем граждани, а само поданици. Превод от френски: Галя Дачкова

АНАЛИЗ 5

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

ГЕРБ води здравеопазването към дъното Д-р Петър ПЕТРОВ*

П

реди празниците Министерството на финанси те не преведе на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) нито лев за общопрактикуващите лекари. Едва в първите работни дни на 2010 г., след като те заплашиха, че започват да искат пари от пациентите си, МФ прехвърли 140,5 млн. лв по сметката на НЗОК. Това е прецедент. Откакто е създадена Здравната каса през 2000 г., джипитата винаги са си получавали изработените през ноември пари преди Коледа. Така беше не само при управлението на ОДС, но и при Сакскобургготски и тройната коалиция. Правителството на Бойко Борисов е първото, което си позволява подобна гавра с труда на хора в здравеопазването. Защото не става въпрос само за това, че някои останаха без средства на едни от найсветлите празници. Ще припомня, че и октомврийските пари се получиха със закъснение. Това е нарушаване на правилата ­ по правило парите за даден месец се изплащат до края на следващия. Затова недоволството на семейните лекари, които се готвят да си искат и законните лихви върху забавените плащания, е съвсем резонно. Друго обаче е по-тревожно. Финансовият министър Дянков оправда (без)действията си с предишните управляващи, финансовата криза и невъзможността да бъдат събрани дължимите здравни осигуровки. Обеща, че все пак парите ще бъдат изплатени. Едва ли ако гилдията не беше реагирала остро, това обещание щеше да бъде изпълено толкова скоро. Което показва единствено, че управляващите от ГЕРБ подхождат по същия погрешен начин към здравеопазването, както и предходните две правителства. А именно с убеждението, че те финансират сектора и са в центъра на случващото се в него. Затова смятат, че всичко им е позволено: да закриват болници, да налагат абсурдни санкции, а ако решат, и да спрат плащанията. Истината обаче е различна. Парите, които лекарите получават, не идват нито от Бойко Борисов, нито от финансовия му министър. Тези пари са възнаграждение за лекарите, че съвестно лекуват своите пациенти. От своя страна, пациентите предварително са платили за своето право да бъдат лекувани, когато им се наложи, без да трябва да мислят в този момент как да заплатят за услугата. Защото когато е болен, човек трябва да мисли единствено къде да намери най-качествена медицинска помощ. Това е и причината за съществуването на институцията здравна каса. Не лекарите или администрацията, а пациентите предопреде-

лят съществуването є ­ тези, които боледуват и търсят медицинска помощ. За нея плащат всички, а я получават нуждащите се в момента. И друго трябва да е ясно: лекарите могат да заработят своето възнаграждение и без наличие на здравна каса. Но това ще доведе до нарушаване на приципите на солидарност, без които много хора няма да имат достъп до каквато и да било медицинска помощ. Всъщност в началото на 2010 г. всички проблеми в сектор здравеопазване отново излязоха наяве. Причината е, че последните три правителства само говорят за реформирането му. Реформа означава да се направи нещо различно от съществуващото и полезно за обществото. Именно това направи правителството на ОДС в периода 1997­2001 г. ­ създаде здравна каса с принципите на солидарност, превърна медицинската професия в свободна професия, създаде условия, при които всеки български гражданин да има право на избор кой и къде да го лекува и така поощри конкуренцията между лекари и лечебни заведения. Общинските и държавните болници бяха регистрирани като търговски дружества с цел приватизация. За да се наложи друг подход ­ на собственика, който вижда своя интерес в доброто управление на собствеността си. Накратко, тогава здравеопазването бе въведено в условията на свободен пазар, както е в нормалните страни. Беше разработена и десетгодишна стратегия за развитие на сектора. Ако тази стратегия беше следвана, вероятно ситуацията днес щеше да е значително по-добра. Вместо да се огледат неща-

Министърът на здравеопазването Божидар Нанев та в детайли, да се отстранят неминуемо съществуващите дефекти, цялата реформа беше поставена под съмнение. От средата на 2001 г. здравеопазването тръгна стремително назад и надолу. Здравната каса постепенно загуби своя обществен характер и се превърна в нещо като финансова агенция към МФ. Първо бяха въведени лимити на общопрактикуващите лекари по отношение насочването на пациентите към специализирана помощ и лабораторни изследвания, после ­ на специалистите в извънболничната помощ. Накрая ограничиха пациентите, които може да приема всяка болница, както и броя на клиничните пътеки, които може да изработи. Изборът на общопрактикуващ лекар загуби своето значение, защото заплащането на дейност-

та му се определя не от броя на предпочелите го пациенти, а от безсмислено отчитане на нереални профилактични прегледи и диспансеризации. Болниците си останаха общинска или държавна собственост с ръководства, назначавани от управляващите в съответствие със съотношението на политическите сили на национално или общинско равнище. Голяма част от тези болници бяха превърнати в партийни каси, чиято цел беше не да лекуват, а да отчитат прегледи. Резултатът е значително влошаване на качеството на медицинските услуги на всички нива. За сметка на пациентите и тяхното здраве в центъра на здравеопазването се настаниха бюрокрацията, раздутият административен апарат, амбулаторните листове, направленията и талоните. Слушалките и скалпелът бяха заменени от химикалки или компютър. Лекарите бяха принудени или да отказват на пациентите си направления и прием в болниците, или да бъдат глобявани от служителите на вече одържавената здравна каса. Съвсем естествено се появиха и списъците с чакащи, корупцията и доплащането. Тук е мястото да се каже, че всички разкрити случаи на корупция бяха в държавни или общински болници, където лекарите получават само малка част от полагащото им се възнаграждение, а останалото отива в джобовете на назначените от политиците директори и администрацията им. На финала изчезна и рамковото договаряне... ГЕРБ може и да се хвали, че за пръв път от 2006 г. има сключен рамков договор, но какви събития предшестваха този договор? За се съгласи съсловната организация на лекарите да го подпише, тя беше изнудвана дълго време с един проектозакон, в който се предвиждаха санкции от най-различен порядък. Като се започне

от глобите от по пет хиляди лева и се стигне до заплахите, че едва ли не всички болници извън тези в най-големите градове ще бъдат поголовно закрити. Сякаш в условията на свободен пазар друго освен волята на пациентите може да закрие дадена болница! Това категорично показа, че ГЕРБ всъщност няма понятие от свободен пазар. Освен това рамковият договор не решава нито един от натрупаните проблеми. Лимитите за направления и изследвания в първичната извънболнична медицинска помощ са още по-рестриктивни. Отново се залага на безсмисленото писане на профилактични и диспансерни прегледи, вместо да се помисли за провеждането на реална профилактика. Ограниченията за болниците са заменени с абсурдното понятие “делегирани бюджети”. Въвежда се изискване болниците да работят 24 часа, сякаш може да има полудневни болници! Не е решен въпросът с 24-часовото разположение в извънболничната помощ, със собствеността върху сградния фонд на бившите поликлиники и здравни служби, с повишаването на квалификацията на общопрактикуващите лекари и придобиването на специалност. Сякаш не стана ясно, че не може едновременно да се ходи на курсове за специалност и да се работи с пациенти. Нито старите, нито настоящите проблеми в здравеопазването ще бъдат решени от ГЕРБ. Причината е проста: не са наясно с философията на проведената преди 10 години реформа и затова нямат цялостна стратегия за действие. Ние, лекарите, имаме един принцип: “Преди всичко не вреди”. Ако един лекар не е наясно с диагнозата и лечението на даден пациент, по-добре да не предприема никакви действия и да остави друг да лекува болния. А в момента един от тежко болните пациенти в България е здравеопазването. ГЕРБ обаче не се проявява като подходящия “лекар” с нужните компетенции. Напротив, това е поредното правителство, което води здравеопазването ни стремително към дъното. Към тоталната разруха. И не е изненада, че сме на първо място по смъртност в ЕС. Нека все пак завърша пооптимистично. Свободата и демокрацията предполагат възможността да сменим тези, които ни управляват, ако не сме доволни от тях. И не е нужно да чакаме 4 години. Въпросът е час по-скоро да намерим разумна алтернатива. *Петър Петров e завършил медицина през 1993 г. в София. От 2000 г. е общопрактикуващ лекар, в момента специализира обща медицина. Член на УС на Сдружението за развитие на българското здравеопазване. Член на ГИ “Справедливост”.

6

ЗЕЛЕНИ

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Лилия КОСТОВА “Рила и Пирин са силата, Балканът е мъдростта, а Родопите са любовта”. Винаги се сещам за тези думи, когато пътувам по завоите из най-широката българска планина. Нежните извивки на хълмовете те карат да се чувстваш закрилян и обичан. И обичащ, разбира се. Сигурно затова родопчани са такива меки хора. Като планината си. Но една жена може да бъде и гневна ­ особено ако застрашаваш живота, който тя създава. А сега родопските реки и родопската земя са застрашени. Има опасност Крумовград и Чепеларе да се превърнат в донори на злато за канадската фирма “Dundee Precious Metals”, при това ­ с най-рисковата (разбира се, и най-печеливша) технология за извличане на рудата ­ обработката с цианиди. След дадената вече от Министерството на екологията и водите зелена светлина за два такива проекта ­ в Кърджали и Челопеч, хората се чувстват незащитени и разтревожени дори само ако някоя фирма прояви интерес да проучва наличието на злато в близост до тяхното място. Точно такова е положението в Чепеларе в началото на декември. Това е първата спирка на трима от активистите на коалиция “Без цианиди” ­ Даниел Попов, Константин Дичев и Васил Къдринов. В сградата на общината в събота следобед са се събрали десетина от членовете на сформирания през октомври обществен комитет. В него влизат по-будните граждани на Чепеларе, но също и кметът на града, както и кметовете на Лъки и Павелско. Основната им цел е да спрат проучванията за наличие на благородни метали в землището около общината. Разрешителното за проучвателни работи е дадено още през 2008 година, но никой не си прави труда да уведоми общинските власти. За проекта чепеларци разбират съвсем наскоро

Tук ще бъде язовирът.

Треска за злато в Родопите Бунтът на Родопите

и почти случайно от свои партньори в София. “Смятаме, че сондирането за благородни метали и евентуалното добиване на такива са в противоречие със заложената стратегия за развитие на общината в посока екоземеделие и туризъм, казва координаторката на съвета Симеона Джуброва, затова ще искаме от институциите да спрат проекта”. Още по-далеч отива Николай Костов, член на съвета: “Не трябва да действаме на парче. Трябва заедно с гражданите на другите засегнати общини да се съгласуваме и заедно да поискаме забрана на цианидите в България като цяло”. Наскоро такава забрана беше гласувана в Унгария, чешкият парламент също приема такава поправка в закона си за добив на подземни богатства. Подобно изменение на закона предлага в началото на 2009 г. гражданското сдружение “България без цианиди”. Внесено е в

парламента от Мария Капон и само 11 гласа не стигат, за да мине. Мнозинството от депутатите на БСП и ДПС гласува против забраната, а ДСБ се въздържат. От коалицията ще се опитат да лобират за промяната и пред новия парламент. Всъщност цианиди в Европа се използват много рядко, дори и да не са забранени. Причината е, че цианидната технология е изключително рискова, особено в по-гъсто населени територии. Малко хора знаят, но през 2000 година едно старо хвостохранилище в Румъния прелива и цианидите от него изтичат в Тиса, а след това и в Дунава. Освен в Румъния замърсяването причинява проблеми с водоснабдяването в 26 унгарски общини. Засегната е и Сърбия. Отровните соли стигат чак до делтата на Дунава. “От “Гражданска защита” в Лом сами заговориха с мен за това цианидно изтичане и се

оплакаха, че е имало последици дори и няколко години след него”, казва Даниел Попов от “Коалиция без цианиди”. Следващата спирка на тримата природозащитници е Крумовград. Там от “Дънди” вече правят сондажни проучвания и имат план за разработка на открит рудник. Той трябва да е на мястото на Ада тепе, непосредствено зад село Овчар, в което живеят двайсетина семейства. Там живее и 67-годишният Кемал Еюб ­ основният двигател на протестите срещу плановете на “Дънди” в Крумовград. По негова инициатива в града е идвал и д-р Алиосман Карабаба, преподавател по медицина в Егейския университет в Измир. “Той попита кметицата как смее да си играе с нашите хора, твърдеше, че цианидите разрушават здравето на хората много сериозно, казва Кемал. Ако им разрешат да си направят рудника, Крумовград ще остане без вода, продължава той.

Хората няма да имат с какво да си напояват земята, всичко ще е отровено”. Според плановете на “Дънди” на единия голям приток на реката ­ Кесебирски дол, ще има язовир, а хвостохранилището ще е в подножието на Ада тепе, съвсем близо до самата Крумовица. Хората тук знаят какво значи отровена река ­ в града има забрана да се използва вода от Арда. “Тука в селото всички сме против, казва бившият кмет Раиф Мустафа. И как иначе ­ на две крачки са ни къщите от Ада тепе. И то ще си замине, а ни е гордост на града, през 70те цялата гора по него е засаждана с доброволен труд ­ и от деца, и от възрастни. Има горе хижа, тя не работи де, но има и къмпинг, децата там си правят лагери през лятото”. Срещу проекта в Крумовград са събрани 10 000 подписа от жителите на общината. На мястото, където “Дънди” си планира язовира, има десетина къщи. Повечето са необитаеми ­ хората са се изселили в Турция по време на т.нар. “възродителен” процес. Останали са две семейства възрастни хора. “Синовете ми са във Франция, дъщерята е в града”, разказва ни възрастна жена, излязла да види кои са тези пришълци. Питаме я знае ли, че искат да правят язовир на мястото на махалата. “Нищо не знам, никой нищо не ни пита нас, нищо не ни казва. Като животни живеем”. Красиво е там и чисто, но духът на насилието, на изоставеността се усеща. Всъщност, ако бизнесът има малко търпение, скоро няма да има нужда да се грижи да изселва някого. Тогава спокойно ще могат да си вземат златото, което договорят с правителството. И отговорността за обезлюдяването на тази югоизточна част на Родопите ще си тежи изцяло на съвестта на българските политици. Доколкото те изобщо имат такава.

�България не е Биг брадър!

2010 не е 1984!“ Призив за протест пред Народното събрание от партия „Зелените“ Една година след кървавото и насилствено потушаване на протеста на гражданите срещу безскрупулното управление на тройната коалиция днес сме в ръцете на нова двойна коалиция: ГЕРБ и АТАКА, която отново нарушава гражданските ни права. В милиционерски стил управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас

ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и интернет трафика си. ПП ЗЕЛЕНИТЕ, съвместно с групата „България е наша“, „Електронна граница“ и други формални и неформални граждански инициативи и организации, организира общ протест срещу предложените промени в ЗЕС, станал известен като Закон за електронното следене. ЗЕЛЕНИТЕ канят всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене на електронната ни комуникация, мобилната

ни телефония и трафика ни в интернет. Протестът ще се състои отново на 14 януари, отново на площад „Народно събрание“ и отново от 11,00 часа, под наслов: „БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!“ Каним всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, който взима отговорни и демократични решения, в името на гражданите на Република България да се присъединят към протеста: 14 януари, 11,00 ч., площад „Народно събрание“.

ВЪТРЕШНИ 7

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Да ни е честита Новата стара... Виктор АНКОВ

Р

ано сутрин ­ наближавам България откъм Сръбско. На границата се оглеждам за радикалните мерки на новото правителство, тъй че България да заприлича на европейска държава. Плацът пред контролно-пропускателните пунктове е сравнително позачистен, няма явно въргалящи се боклуци и шайки бездомни псета. (Те са малко по-натам.) Няма и пияни митничари с провиснали до земята шкембета и мазни фуражки. За сметка на това има двама типа с ръце в джобовете и каубойска разкрачка, като единият за по-голяма представителност джвака дъвка и от време на време си я изкарва навън. Останалото е, както си го знам открай време: сиви, попукани бетонни стени и мръснозелена ламарина, които ти смачкват настроението, преди да си влязъл в страната. По тясното, мърляво шосенце към столицата София започвам да правя неволни сравнения. Не с подстъпите към Будапеща, Виена или Прага, а към едно най-обикновено южноморавско селце, да речем, на което шосето му е опънато като конец и ти е драго да се движиш по него, чак ти се допява. По нашето ми се доревава. Не поглеждам към канавките отстрани, защото знам какво ще видя и настроението ми съвсем ще иде по дяволите. Но вече се развиделява и колкото и да не искам, ги виждам: пълни са с всички видове отпадъци, които промишлеността е произвела. Като капак, местата за отбивка са превърнати в смрадливи боклучарници. Ей тъй, досами шосенцето, за да му стане съвсем гнусно на човек от мизерията на тези първи километри в европейска България. Появяват се грозни, криви

Коледа в Прага къщи на някакви безименни села и накрая тихият ужас: апокалиптичните панелки на Люлин. Опитвам да си представя чувствата, които изпитва чужденецът, влизайки за първи път в държавата ни. Горкият чужденец! Нямам предвид турчина или сърбина, въпреки че ако питате тях, ще кажат, че по всички показатели са далеч пред нас и не ние, а те трябва да са в Европейския съюз. Много вероятно е да са прави. Бързам да науча новини от страната. Може би това, което се вижда с прости очи, да не е цялата истина за Бълга-

рия. Може би през тези дни, в които ме е нямало, нещо хубаво се е случило; нещо, което е повдигнало духа на българина и го е накарало да погледне на себе си като на европейско същество. Но по-напред влизам в кварталния магазин, където имам няколко доверени продавачки. Заварвам ги да коментират новогодишния хонорар от 110 000 евро на Горан Брегович и неговия Orkestar za svadbe i sahrane: “Догодина може и албанци да ни докарат. И водещи от Афганистан. По-добре, щото тия Токмакчиев и Вачкова едно си знаят, едно си баят и

все по-дебели стават. Ама ги търпим, като всичко в тая държава” ­ изрича набързо едната, докато ми пълни кутийка с руска салата. Научавам също, че България щяла да си има Лувър. Мисля си, на България първо є трябват вежливи хора, чисти улици и интелигентно правителство. Трябват є граждани, които се гордеят със себе си, с държавата и със своите политици. Чак тогава Лувър. По-късно сядам да изгледам пълен запис на новогодишния концерт, за да се убедя, че и за Новата година някой здраво ни е натиснал главата в кича. Вярно, сръбски кич, но това не променя положението. Наблюдавам лицата, дошли да се веселят на площад “Батенберг”: вяли, безрадостни, зорлем приповдигнати. Не знам чий повреден мозък е поканил Горан Брегович, но метафората си я бива: “Оркестър за сватби и погребения” забавлява българите навръх 2010! Юговичът прибира стоте бона, взети от пробитата кесия на брата бугарин, намигва му тарикатски, сетне отива да празнува с паричките. Бугаринът остава на площада да се почесва с подозрение, че пак са го прекарали. Там, откъдето идвах, също живеят човешки същества, ходят на два крака и празнуват Коледа и Нова година. Но концертите им са други. Пеят свои песни, при това ги пеят красиво и с вдъхновение. Няма пошлост в тях и не става дума за калашници. Пее се естетично, затова и пиенето им е естетично. И домовете им са естетични. И избите им с младо и старо вино, което всеки е произвел със собствените си ръце, са естетични. И никой не се думка в гърдите, че е велик и че Господ бил чех. Един приятел ме пита защо Чехия е на светлинни години пред България, нали и те като нас бяха комунистическа дър-

жава? Защото Чехия никога не е била 16-а република на СССР. Но пък е била част от империята на Хабсбургите, отговарям му. Защото там хората се управляват сами. Не чакат и не искат правителството да ги управлява. Сами правят така, че в автобусите и трамваите шофьори и пътници да се поздравяват като добри приятели. Сами правят така, че улиците, площадите и градинките и в най-забутаното чешко село (а в Чехия забутани села няма) да са чисти и поддържани. Сами учат децата си що е то разделно събиране на смет и защо е важно да се ходи на църква. Защото два дни преди Нова година чехите отпразнуваха 20 години от падането на комунизма и си спомниха със симпатия за своя първи некомунистически президент. Защото чехите имаха Вацлав Хавел ­ буржоа по произход, дисидент по призвание и Нобелов лауреат, а ние имахме Желю Желев. Защото драматургът от Прага продължава да е най-уважаваната политическа фигура в държавата, макар някои да му се сърдят. Сърдят се заради прекалено интелектуалното му отношение към чехословашката комунистическа партия. “Трябваше да я забрани със закон, веднъж завинаги”, казва ми един католически свещеник. Което не му пречи да смята Хавел за значима фигура, на която Чехия до голяма степен дължи уважението на останалия свят. Защото тук отдавна са презрели агентите на комунистическите тайни служби. Ето, заради всичкото това Чехия е на светлинни години от нас и ще продължи да бъде, говоря на моя приятел. Той се съгласява, макар и неохотно. А на другия ден гръмнаха радиоводещ в центъра на София. Да ни е честита Новата стара...

Годишната награда на Обществото на независимите театрални критици получи „Козата, или коя е Силвия“ (спектакъл на Народен театър „Иван Вазов“) Наградата за 2010 година се присъжда на целия екип в лицето на режисьора Явор Гърдев, сценографа Никола Тороманов, композитора Калин Николов и актьорите Бойка Велкова, Михаил Билалов, Юлиан Вергов и Иво Аръков. Членовете на ОНТК (Аве Иванова, Аглика Стефанова, Александър Жеков, Анелия Янева (председател), Асен Константинов, Барбара Олшевска-Григоров, Божидара Божинова, Елена Пенева, Елица Матеева, доц. Калина Стефанова, Кремена Димитрова, Крум Гергицов, Никола Вандов, ст.н.с. Светлана Байчинска и Светлана Панчева) формулират основанията си за това отличие така: “за високата професионална мярка, която налага в българския театър, за безкомпромисното триединство на текст, режисура и актьорско изпълнение и за катарзисното въздействие на спектакъла”. Честито!

8

РАЗГОВОРЪТ

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Борисов живее в измислен свят, а медиите поддържат неговите илюзии Като чета вестници сутрин, имам чувството, че “Работническо дело” се е размножило десет пъти Димитрина ЧЕРНЕВА разговаря с Цветозар ТОМОВ ­ Г-н Томов, изразихте опасения, че съществува “пошъл сценарий за изграждане на полутоталитарен режим в България”? Какво ви кара да мислите така? ­ Първо, заради икономическата политика на правителството. Тя е насочена към това, държавата на всяка цена да остане богата и да контролира всичко в ситуация на рецесия и свиване на производството и потреблението. ­ Но според финансовия министър страната ще започне да излиза от кризата съвсем скоро, през пролетта на тази година. ­ Дали страната ще излезе от кризата през пролетта, аз не мога да кажа, тъй като имаме отворена икономика и това твърде много зависи от макроикономически процеси в целия Европейски съюз. Това, което със сигурност мисля, е, че една държавна политика, която в условията на рецесия се стреми да трупа бюджетни излишъци и да ограничава потреблението, да не плаща задълженията, които има, и да ги отлага колкото може повече, в никакъв случай не стимулира излизането от кризата, а действа прорецесионно. За да може страната да се съживи, е необходимо да има повече пари в реалната икономика. Държавата, която е най-мощният преразпределител на финанси, може да стимулира процеси на възстановяване, като оставя повече пари в тези реални икономически процеси. Това правят всички страни, които водят антикризисна политика. У нас се води точно обратната политика. Самият закон за Бюджет 2010 стъпва върху една фалшиво занижена оценка на БВП за тази година с около 3 млрд. лв. В резултат на това се планира бюджет, който ще произведе излишък. Това са пари, от които държавата може да се откаже чрез данъчни облекчения, без да разширява разходната си част, както искат социалистите. ­ Говорите за неестествено ниска приходна част на бюджета. Как да си обясним това след оглушителната медийна кампания, по време на която разбрахме какво невъобразимо изтичане на пари е допуснала тройната коалиция и как новата власт ще стопира подобни практики. Не е ли логично увеличените постъпления и спасените от изтичане милиарди да се влеят в приходната част на бюджета? ­ Един бюджет винаги е прогноза, която трябва да стъпи на

Цветозар Томов е роден в Плевен през 1954 г. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, има и докторантура по социология. От 1991 г. е директор на Центъра за изследване на демокрацията, а от 2002 г. оглавява социологическата агенция „Скала“. Преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

някакви обективни макроикономически показатели, за да се прецени какъв е потенциалът на държавата да събира приходи при съществуващото фискално законодателство. Логиката на това, което казвам, е свързана с обстоятелството, че БВП е силно подценен в Бюджет 2010. За първите три тримесечия на миналата година ние имаме в номинално изражение около 48 300 млн. лв. БВП. Прогнозата за 2009 г. в бюджета е 63 710 млн. лв., ако не ме лъже паметта. При трупането на БВП обаче има сезонност, общо взето, той расте през третото и четвъртото тримесечие поради особености на организацията на икономическия живот. Винаги БВП за последното тримесечие е най-висок в сравнение с предишните три тримесечия на годината. Тъй като за третото тримесечие той е над 18 млрд. лв., няма как да се прогнозира, че за последното тримесечие ще бъде по-малко от това. В прогнозата, която е заложена в бюджета, фактически са фиксирани около 15 400 млн. лв., а това е нечовешки малко. За да се случи това, трябва да има икономическа катастрофа. Ясно е, че това е направено умишлено. ­ Какви са според вас мотивите на правителството за това занижаване на приходната част на бюджета? ­ Ирационален страх от нестабилност на държавните финанси. Напълно възможно е просто да се презастраховат за сметка на стагниране на процесите в реалната икономика. Те говорят за актуализация на бюджета през второто тримесечие на следващата година. Другият мотив може да бъде успешен политически PR. Залагаш бюджет, при който излишъ-

ци ще дойдат от само себе си, в един момент актуализираш този бюджет и казваш: “ето, благодарение на нашата мъдра политика ние не само изпълнихме бюджета, но имаме един излишък, който ще пуснем на пенсионерите и на социално слабите, ще направим една магистрала и пр.”. Нещо като говорене за малоумници, което всъщност е основното занимание на премиера на тази страна. Третото, което може да бъде мотив, е провеждането на една строго колониална политика, при което се иска богата държава дори с цената на обедняване на гражданите, защото богатата държава е по-силна, по-деспотична и по-контролираща своите граждани. Това пасва на политиката за ограничаване на граждански права, която води това правителство. Една такава концепция напълно се връзва с политическата идея за превръщането на демократичния хаос и беззаконие в посттоталитарен ред. ­ Дали този хаос се дължи на неумение и липса на компетентност, или по-скоро става дума за целенасочено провеждана политика за концентриране на властта? ­ В условията на демокрация възможностите за злоупотреба с власт нарастват. Преди всичко, защото няма един ред, при който държавата е субект на всичко, потиска всички и превръща всички свои граждани в поданици. Получи се това, че в България е съвършено безнаказано да се злоупотребява с власт, че страната затъва в корупционни практики, че е много трудно да се прокара граница между сенчестата и легалната икономика. Всичко това създава впечатление за хаос и

несигурност и спъва развитието на страната. Виждате какво става на медийния пазар. Медиите се занимават в крайна сметка с корупция по време на предизборни кампании. Ние прекрасно знаем, че близо 90 на сто от договорите по закона за обществените поръчки са свързани със скрити корупционни практики от типа “аз на тебе, ти на мене”. Прекрасно знаем, че всеки лицензионен режим в тази страна е корупционно гнездо. Фактически цялата държавна и общинска администрация живее и богатее от това. Нарастването на нетърпимостта към тези ужасяващи практики е нещо добро, но то избива в някакви странни политически илюзии. Това правителство твърди, че води антикорупционна политика. Бих повярвал, че една власт в България тръгва да води антикорупционна политика, ако тя започне да посяга на определени неща. За да няма толкова развита корупция, трябва да има не просто контрол отгоре надолу. Това е неефективно и по този начин се създават нови възможности за корупция. Трябва да има контрол отстрани към властта, трябва да има контрол над властта. Такъв контрол могат да създадат само институциите на гражданското общество, а медиите имат централно значение за това. Колкото постагнирани са медиите, толкова по-малка ще бъде ефективността им в обществения живот. А тенденцията е точно такава. Какво прави това правителство ­ освобождава медиите? Напротив. Като чета вестници сутрин, имам чувството, че “Работническо дело” се е размножило десет пъти. Медиите се подмазват на

властта. За това обикновено властта плаща по някакъв начин. ­ Как ще обясните това? Все пак смея да твърдя, че само преди няколко години медиите бяха по-силен коректив на властта, отколкото са днес. ­ Има движение надолу. В България няма икономически условия за съществуване на независими медии. Обективните медии в България загиват много по-лесно, отколкото продажните. Някои медии съществуват именно защото са продажни и заради нищо друго. Значи има нещо сбъркано в самия начин, по който се регулира медийното разпространение в България. Когато имаме три ефирни телевизии, които тотално доминират на телевизионния пазар, защото са по-достъпни за аудиторията, те осъзнават властта си и възможността да налагат своите стандарти. Самият ни премиер е изцяло медиен продукт. Видяхте ли интервюто му в “Стандарт”? Начинът, по който този човек говори за паралелната реалност, която обитава, нямаща нищо общо с реалността, в която са потопени българите, навява мисъл, че той се нуждае от лечение. Насреща има журналист, който слуша всичко това и го коментира в същия стил. Не може някой да ти казва, пък бил той и премиер, че инвестициите в България намаляват или ги няма заради отвличанията, които пък той е спрял, и ти като журналист да стоиш и да слушаш тази тъпотия, която няма никаква връзка с реалността, да мълчиш и да не смееш да зададеш някакъв изясняващ мисълта на отсрещния човек въпрос. Тази паралелна реалност, в която пребивава г-н Борисов, се предъвква в медиите, влиза в главите на хората и създава някакви схематизми на масовото мислене, около които се поддържа илюзията, че е възможно хората да се почувстват удовлетворени от властта чрез управлението на този човек. Вижте задръстванията в София. При предния сняг същият този премиер изръси глупостта, че София е най-добре почистената европейска столица. ­ Защо обществото прощава тези неточности и лъжи? Настоящият премер беше кмет на София и софиянци лесно му простиха несполуките в управлението на града. ­ Борисов е особено явление. Това е човек с изключително силен инстинкт на манипулатор. Той се харесва преди всичко защото представя упражняване-

TEMATA 9

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

то на власт като просто занимание, което е достъпно за всекиго. Говори върху проблеми, които сами по себе си са доста сложни, на един разбираем, кръчмарски и всекидневен език: “Какво да направя, като нема пари и ония там комунистите и Станишев са ги изгребали”. Това е представа, която е изключително близка до манталитета на чичо Пенчо в кръчмата, че държавните пари са като гърне с жълтици. Бръкнали комунистите, изгребали ги и няма нищо. Тази метафора е съвършено неприложима по отношение на държавните финанси, които трябва да бъдат оприличени не на гърне с жълтици, а по-скоро на река. Тях непрекъснато и ги има, и ги няма, те постъпват всеки ден и се харчат всеки ден. Като приложиш тази метафора, веднага ще се види, че ако едно правителство няма пари, то е защото не си събира приходите, а не защото предните са харчили. Този стил на примитивизиране се харесва на фона на обстоятелството, че имахме поредица от изключително лицемерни политически водачи, които правеха точно обратното, като се опитваха да прикриват своите примитивни стремежи за злоупотреба с власт под усложнено наукообразно политическо говорене. Много от последиците на своето управление както в София, така и в страната, Борисов успя успешно да припише на друг. Той е типичен пример за управленец, който съвършено безотговорно подминава един обществен проблем до момента, в който проблемът става толкова остър, че няма как да не се заемеш с него. Това е все едно да почнеш да чистиш улиците, след като се натрупа 40 см снежна покривка, и да отчиташ като успех това, че снегът е станал 35 см. ­ Ще ви върна към интервюто във в. “Стандарт”. Там има и други интересни реплики. На въпрос за лидерството в ГЕРБ Борисов заявява, че в неговата партия всеки си знае мястото, а ако някой не го знае, той ще го подреди. ­ Този човек просто не знае какво означава неформален лидер. Не обича самата дума, не му звучи добре. Той е прав и е искрен. Той е създател на тази партия и е, така да се каже, голямата кокошка със златните електорални яйца. Всички други надолу са пошли кариеристи. ­ Ако една партия е зачената порочно и недемократично, можем ли да очакваме там все пак да проработят демократични механизми? ­ Демократични механизми в ГЕРБ?! Какво демократично виждате в ГЕРБ? Знаете ли какво стана на изборите в Разлог, знаете ли какво стана на изборите през юли? Партията, която се занимаваше най-активно с манипулиране на изборите, беше ГЕРБ. Не е редно да споменавам информаторите си, но да кажем, че има един областен център в страната, за който знам, че там са събирани, привиквани и заплашвани всички цигански барони, за да гласуват правилно. ­ От кого? ­ От ГЕРБ. При изборите в

Разлог между двата тура протече тоталната кампания за сплашване. Тази кампания беше проведена от партия ГЕРБ. Имаше заплахи за работещи и за бизнесмени. В деня на изборите Разлог беше препълнен с полиция. ­ Смятате ли, че Борисов приема на сериозно очакванията на Европейската комисия България да се пребори с корупцията и с организираната престъпност? Как възприемате акция “Наглите” и предновогодишните успехи на МВР? ­ Това, което стига до нас около тази полицейска акция, несъмнено е PR. Това, което не знам, е дали този PR е въз основа на реално свършена работа, или освен него друго няма. Ако наистина са успели да се справят с организираните банди за отвличания, те са отговорили на интересите на шепа свръхбогати хора в България. Няма лошо в това полицията да разбие такъв престъпен бизнес, но много би ми се искало тя да се опитва да ограничи този тип престъпни бизнеси, които засягат интересите на страшно много хора в България и които, между другото, не изискват чак толкова специализирани разработки и събирания в дома на премиера. Всеки от нас е виждал как работят органите на реда на живо. Това са напълно бандитизирани структури, които правят бизнес заедно с престъпниците. Аз мога да съдя за общия резултат от действията на полицията. Мога да съдя за това, че имаме власт, която се стреми да направи страната

полицейска държава. Вижте Закона за електронните съобщения. ­ Парадоксално е това, че от една страна, говорим за безвластие, а от друга, наблюдаваме концентрирането на твърде много непрозрачно упражнявана власт в държавните институции. Как битуват заедно тези две нагласи? ­ У нас цари властови хаос. Съществува някакъв скрит вторичен и третичен властови ред, чрез който можете да постигнете целите си. Така се печели ­ от процедури за обществени поръчки до каквото си поискате. Това е масово и създава усещането за безвластие. Оттук много силният инстинкт на хората да смятат, че нещата са решими с ред отгоре надолу, че ще бъде достатъчно да накажем виновните. Да си представим едно организирано общество, в което Големият брат стои най-отгоре. Той е много честен и справедлив, под него стоят по-малките братчета и всички за благото на народа създават този желан от българските граждани ред, в името на който си струва да се откажем от права и да им позволим да правят една силна полиция. Ние всички искаме да се подчиним на един справедлив ред. Проблемът е, че това е утопия. Алтернативният вариант е не да искаме такъв ред, а да искаме самите тези, които имат легитимна власт, да бъдат подвластни на нас и да бъдат подвластни чрез някакви достатъчно развити в обществото средства за кон-

трол. ­ Не е ли тъкмо моделът на Големия брат, така успешно захранван от сегашното управление, най-вреден за общество, което е свикнало проблемите да бъдат решавани отгоре надолу? Как институциите и гражданите ще изработят умения за справяне с проблемите, след като съществува Батман, който се разпорежда на всички нива и решава всички задачи? ­ Ако беше възможно сегашната управляваща партия и нейният лидер да възстановят един тоталитарен модел на управление в българското общество, повечето хора щяха да го възприемат и да го подкрепят. И щеше да мине известно време, докато се види, че такъв модел не може да проработи. Колкото и да мрънкаме за това как съдебната система пуска бандитите, тя ги пуска именно защото реализира един конституционен модел, съгласно който всеки е невинен до доказване на противното. Единственият начин е да научиш полицията да събира годни доказателства. Аз имам една любима метафора. Тоталитарното общество е зоологическа градина, а свободният свят е джунгла. Донякъде е въпрос на ценностен избор къде предпочиташ да живееш. Дали в градината с клетката, хранилката и надзирателя, който идва редовно и ти носи вода, или в джунглата, където е опасно и има много хищници, трудно се оцелява и като се развали времето, няма кой да почисти снега.

Министърпредседателят Бойко Борисов

Ние вече сме в джунглата и трябва да се борим за оцеляването си, а не сме се научили на това. Мечтаем си за градинката. Просто няма как режимът на Борисов да успее. Това е обречена кауза, защото става дума за човек, който доста плоско си представя възможността едно общество да бъде ръководено, който не разполага с екип от хора и който се опитва да приложи прости и обикновено репресивни методи за решаване на сложни проблеми, които не могат да бъдат решени бързо и с репресивни методи. Тази политика може да има краткосрочен ефект, тъй като хората искат мъст и наказание за виновниците. Затова една стратегия, при която правителството ще се опитва винаги да търси външни врагове и виновнци за собствените си неуспехи, известно време ще бъде успешна. ­ Какво ще кажете за политическите опоненти на Борисов? Къде виждате ресурс за по-модерен и по-адекватен на европейските изисквания политически модел? ­ Ще ви кажа, че в България в последните 20 години не се е родила друга дясна партия освен СДС. Въпреки направените през годините глупости тази партия стои зад някакви десни демократични ценности. И сега, колкото и да се заиграва с Борисов, не може да преглътне Закона за електронните съобщения. ­ Все пак СДС стои доста плътно зад ГЕРБ и неговия маниер на управление. ­ Да, мъчи се да оцелее. Несъмнено конюнктурна политика. От всяка гледна точка и СДС, а и ДСБ разполагат със значително по-сериозен управленски потенциал, отколкото ГЕРБ. ­ Как ще им се отрази обаче днешната конюнктурна политика? ­ Може да ги обезличи напълно, ако не се усетят навреме и не се дръпнат. ГЕРБ не е дясна партия. Първото публично искане на Борисов като главен секретар на МВР беше ­ почти всички са го забравили ­ да се въведат изходни визи за българските граници. В този смисъл ключово важно е тази десница, която в крайна сметка пое на гърба си обществено-политическите промени в България през 90-те години, в някаква форма да оцелее. Може да не е точно в тази форма, може да смени лидерите си, но е важно да оцелее. Какво виждаме обаче сега? НДСВ е разбито. СДС е полуразбит, ДСБ се превърна в нещо като секта. Всички те са мразени от избирателите. От целия този сбирток все пак могат да се намерят хора с политическо мислене и идеи. Според мен тези хора са в режим на оцеляване и ако някой изобщо може да направи жизнеспособен десен политически проект, той е в тази група политици, защото ние политици отвън няма да си внесем. В ГЕРБ това няма да стане. Там просто няма такива хора. Не съм оптимист относно шансовете на ГЕРБ да си изгради постепенно десен политически имидж. По-скоро залагам на остатъците от старата десница.

10

ЕВРОПА

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Да бъдеш холандец

Ръсел ШОРТО

П

редставете си ме как се настанявам на бюрото си, готов да започна работния ден. За шаблон може спокойно да ползвате картина на Вермеер. Бледожълтият блясък, който дава на холандските картини техния специален блясък, се разстила в стаята. Интериорът е скромен, с високи стени и греди през тавана. Гледката през прозореца на къщата от ХVII век, в която имам апартамент, заедно с други подобни сгради се намира на един от найстарите канали в Амстердам. Само че вместо прислужница или разгулен войник в центъра на платното, трябва да ги заместите с позаспал разчорлен писател пред лаптоп. През последните осемнадесет месеца играя ролята на американец в Холандия, който ту се настройва към европейския начин на живот, ту настръхва от него. Много от чертите на този живот ме обогатяват. История ехти от всяка сграда, докато се движиш през деня. Велосипедът е вид транспорт, а не начин за развлечение и ободряване. Близкото кино продава еспресо и холандски джин, а не пуканки, което те кара да се чувстваш нормален, възрастен и обгърнат от цивилизация. Има и някои черти на европейския живот, които действат неприятно на американската чувствителност, като осемсантиметровото свободно пространство, което ти оставят на магистралата или залепващото фолио от супермаркета, което се залепва само към себе си. Но подобни досади бледнеят в сравнение с една друга. През първите няколко месеца бях преследван

от едно число ­ 52. То отекваше в главата ми. Чувствах се като затворник, опитващ се да избяга през решетките. Това число представлява размера на данъците, които трябва да платя за парите, които печеля като писател и директор на институт. За да бъда ясен: при пристигането си тук разбрах, че повече от половината от скромния ми доход щеше да бъде погълнат от холандската осигурителна система. Няма друго нещо, което да ме е накарало да се чувствам толкова много американец при престоя ми тук, както реакцията ми към това число. Политически съм вляво от центъра по много въпроси, но откакто това число влезе в главата ми, почувствах цял хор от гласове да се надига в душата ми. Нито един от тях по мой вкус отпреди това. Само призрачни подобия на десни икони: Роналд Рейгън, Джак Кемп, Ръш Лимбоу и др. Все пак с течение на времето упоритият ми гняв беше омекотяван благодарение на поредица от малки събития. Едно от тях се случи не много отдавна. Влизайки в банковата си сметка, забелязах с мимолетно, но приятно объркване пристигналите две мистериозни плащания от по 316 евро. В полето за забележки пишеше “училищни книги”. Моето объркване не беше пълно. Платецът на парите беше Социалноосигурителната банка. Пътищата ни се бяха пресичали и преди. Аз имам две дъщери. Всяко четиримесечие СОБ тихичко изпраща по сметката ми $665 с една дума за обяснение ­ детски надбавки. Когато посетих сайта им при първото подобно плащане, прочетох: “Децата са скъпи. Памперси, дрехи, бебешка количка... всичко това

струва пари. Холандското правителство осигурява детски надбавки, за да помогне при отглеждането на детето ви”. Всички родители, които живеят в страната, получават четиримесечни плащания, докато децата им навършат 18 години. Благодарение на приет наскоро закон, родителите получават помощ при плащането на училищните материали и пособия. Плащания пристигат и от други източници. Мои приятели, които имат малки деца, споделят, че правителството може да им върне до 70% от разходите за детска градина, която излиза около $14 000 на дете за година. В края на май миналата година неочаквано получих $4265 в сметката си: пари за ваканция. Подобни суми се материализират в сметките на почти всички в тази страна точно преди лятната ваканция. От своя работодател получаваш 8% от годишната си заплата, което трябва да покрие самолетни билети, екскурзии и т.н. И това не е всичко, защото освен тях получаваш и нормалната си заплата, докато сърфираш или се гмуркаш някъде на топло. По закон всеки работодател е задължен да даде минимум четири седмици ваканция. Дори и да си безработен, също получаваш базова сума за ваканция от правителството. Причината за това е, че ако не отидеш на почивка, може да се депресираш и да паднеш духом и така никога да не си намериш работа. Подобни неща лесно стават прицел на подигравки от американците. Не трябва да си коментатор на “Фокс Нюз”, за да се присмиваш на нещо, което по средата на глобална финансова

криза изглежда като див социализъм. Както отбелязах и по-горе, да ти отнемат половината заплата и от време на време да получаваш обратно няколкостотин евро ми изглежда доста несправедлива сделка. Но има и още. Първо, както в САЩ, така и в Холандия данъкът върху доходите има изопачена концепция: с добър счетоводител можеш да си изработиш отстъпки и да се възползваш от различни вратички. Докато най-високият праг на този данък в САЩ е 35%, тези числа са малко подвеждащи. “Хората, които идват от Америка в Холандия, се фокусират върху тази разлика и тези 52%, споделя Констанца Велфле, американски счетоводител, базиран в Холандия, чиито клиенти са предимно американци. Имайте предвид, че холандското ниво на облагане включва социални осигуровки, които в Америка са допълнителни 6,2%. След това в САЩ има местни, щатски данъци и много високи имотни такси. Ако всичко това се събере, ще се получи число, близко до тези 52% тук”. Да се размишлява върху относителните данъчни нива е нужно, за да се проследи много подълбока история. Всъщност, докато моят престой в чужбина съвпадна с разтърсването на американската икономическа и социална система и политици, коментатори и обикновени американци се оглеждаха за нови защити или потенциално нови модели, аз не само изпробвах холандската система, но и се чудех дали не можем да възприемем някои неща от нея в моята страна. Една от темите на Световния икономически форум в Давос през януари беше въпро-

сът дали дерайлирането на американския капитализъм, какъвто го познаваме, може да се замени с един европейски подход, който обединява капитализъм със социално благополучие и който във време на икономическа криза изглежда, че предлага повече стабилност на отделния човек и на обществото. Инициативата на президента Обама за реформа на здравното осигуряване на стойност 634 милиарда долара за следващите десет години е опит да изпълни предизборното си обещание за универсално покритие, което е базисен компонент на европейската социална система. Преди две години администрацията на Буш изпрати емисари да изследват специално холандската здравна система, благодарение на нововъведените частни и публични елементи. Не бих се наел да предвиждам какви промени ще станат в Америка, тъй като политическата атмосфера се променя постоянно. Повечето хора изглежда са съгласни, че нещо трябва да се случи. Говорейки с американци, работещи тук, и с експерти по холандската система, чувам постоянно едно и също нещо: американското схващане за европейски стил социална система е сериозно изкривено. Системата, от която съм част в момента, има своите грешки, някои от тях карикатурни. Но дали този имидж ­ капсулиран в ужасното петно “социализъм”, което циркулира в американската политика като бомба, наистина отговаря на реалността? Има ли нещо значително объркано, което си заслужава да се изследва? Продължава в следващия брой

МЕДИЙНИ 11

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Тома БИКОВ

Н

яколко часа след показното убийство на Боби Цанков шоумените Иван и Андрей организираха такава пародия в ефира на Нова телевизия, която би могла да бъде конкурирана единствено от цялостното творчество на Уди Алън. След като по повод разстрела на Цанков бяха отменили предварителния сценарий за вечерното си шоу, двамата водещи се отдадоха на импровизация заедно с колоритните си гости. Още в началото ще кажа, че всеки от въпросните гости подобаващо за случая се беше облякъл в черно и беше придобил прискърбен вид на говорител от държаваната телевизия от времето на социализма. Изключине от цялото правеше Витомир Саръиванов, който по принцип не може да придобие друг вид освен този на Фродо от “Властелина на пръстените”. И така, какво се случи в това паметно шоу? Най-напред влезе Венета Райкова, която около тридесет и четири пъти повтори, че е майка и говори по случая с убийството на Цанков от тази позиция. Малко преди участието си в Нова телевизия Райкова каза същото и в ефира на Канал 3. На тридесет и четвъртия път, в

Теодора МУСЕВА

З

дравейте. Казвам се Теодора и съм нетохолик. Събота. 7,00 сутринта. Повръща ми се. Ръцете ми треперят. Спала съм 4 часа. Снощи седях до 3,00 ч. на компютъра. Пресягам се към лаптопа. Бебето реве. “Гладен е”, казва мъжът ми. “Нищо му няма!”, виквам нервно аз. Екранът светва срещу мен. По тялото ми се разлива приятна топлина. Включвам браузъра и навлизам в еуфорията на познатия свят: Gmail, Facebook, Skype, BGMamma, Zamunda, новините... Всичко си идва на мястото и светът около мен изчезва. Физическа зависимост: При нея липсата на желаното вещество води до болестни симптоми; съпровожда се с вегетативна симптоматика ­ треперене, горещи и студени вълни, гадене, обща отпадналост, които изчезват след приемането на нова доза. Хероин, кокаин (ефекти): Търсените ефекти са приятно отпускане, еуфория, приказливост. Непосредствено след венозното инжектиране се наблюдава усещане за прилив на топлина, еуфория, удовлетворение ­ т.нар. вълна (“кик”) ­ чувство, оприличавано на сексуален оргазъм, продължаващо до няколко минути. Следва фаза на спокойствие, отпуснатост и сънливост.

10,00 ч. Ще изгледам само един епизод на “Д-р Хаус” и ставам.

10,45 ч. Гладна съм. Нищо, не ми се става сега, ще си сваля още един епизод. 12,30 ч. Отивам до тоалетната. Мисля си, че трябва да си проверя мейла и да погледна форума. Решавам да изиграя една игра на “Heroes”. 15,00 ч. Лошо ми е. Коремът ми

Шоуто трябва да продължи който повтори, че е майка, водещата на предаването “Горещо” се разплака, като плачът є трая между тридесет и четиридесет и пет секунди. След това до края на шоуто мълчеше, излъчваше потрес и пърхаше с мигли. В момента, в който Райкова се успокои, на фона на музика в студиото влязоха бизнес дамата и екстрасенс Червенкова и бившият депутат Чернев. Очевидно сценаристите на шоуто ги бяха вкарали в двойка главно заради фамилните им имена, напомнящи за романа на Стендал “Червено и черно”. Друга връзка те нямаха. Червенкова се оказа излъгана с 50 000 лева от покойния Цанков, а Чернев изсумтя нещо, от което не се разбра дали е участник в шоуто от позицията на приятел на убития или на независим анализатор. Иначе и двамата, доколкото им позволяваха силите, също като водещите и Райкова излъчваха потрес и скръб. Тук трябва да се уточни, че Иван и Андрей и този път съумяха да говорят повече от гостите си и да ги превърнат в своя публика. Когато Червенкова и Чернев

се изчерпаха с тезата, че в България няма държавност, а двамата водещи се съгласиха, оркестърът в студиото възвести пристигането на следващите гости ­ Петър Пунчев от ПГУ на ДС, който беше представен като пръв работодател на Боби Цанков в радиото FM+, и Витомир Саръиванов, в качеството си на човек, който веднъж бил разговарял с покойния. Пунчев разказа за радиоталанта на Боби Цанков и го обяви за най-добрия радиоводещ, който се е раждал в България, и накрая с тъга призна, че го е изгонил от радиото си, защото е пускал реклами, без да ги съгласува с него. Пунчев разказа и за другия талант на Цанков ­ да организира съвършени схеми за радиоизмами, като и в тази област го обяви за номер едно. След него в разговора се включи и Саръиванов, който каза дословно, че това, че е убит човек в центъра на София, не е най-страшното. Оказа се, че според него найстрашното е, че е убит човек, който пише книги и статии, който не е убил и не е откраднал. Тук Червенкова не издър-

жа и излезе от сферата на мълчание, в която беше потънала заедно с Венета Райкова и Павел Чернев, и уточни, че срещу Цанков все пак има 72 съдебни дела за измами. Това секна ентусиазма на Саръиванов, но отприщи прилив на енергия у Иван и Андрей. Двамата започнаха да разказват, че Боби Цанков е бил много забавен човек и те не веднъж са се запивали с него по заведения. Аргументът за срещите им с Цанков по кръчмите беше, че в София всички се познават. Този аргумент те повториха на няколко пъти в иначе изключително съдържателния разговор. Разбира се, беше засегната и темата за свободата на словото, която Иван отигра с леко изплашен вид и заяви, че това, което говори в шоуто си, може да му коства живота. Тук космите на дясната ми ръка настръхнаха от напрежение. После последваха задължителните реклами, а след тях водещите бяха претърпели метаморфоза. Двамата се появиха усмихнати, изчетоха няколко шеги от аутокюто и подхванаха темата за задръстената от сняг

София и нетолерантността на българите като цяло. Връзката между нетолерантните българи и задръстванията в София двамата шоумени откриха в неоправданото недоволство и псувните на софиянци по отношение на снегопочистването в София, километричните задръствания и найвече в роптаенето им срещу невероятния кмет Фандъкова. Оттам двамата се отплеснаха и към нетолерантността на българските шофьори, които карат като бесни по пътищата и предизвикват катастрофи. Това го каза Андрей, а Иван, който преди година се блъсна с бясна скорост и пиян в боклукчийска кола в Стара Загора, за което беше осъден условно, клепаше на парцали до него и се правеше, че не разбира за какво става дума. Целият цирк приключи с изпълнение на оркестъра на българската зимна песен “Тихо се сипе белият сняг”, на фона на която двамата водещи напуснаха студиото усмихнати до уши, докато музикантите от оркестъра запазиха прискърбните си физиономии.

стърже, треперя цялата, болят ме очите, съзнанието ми е замъглено. Ставам от компютъра и си наливам чаша вода. “Приличаш на жив труп, хайде да обядваме”, казва мъжът ми. “Остави ме на мира”, отвръщам злобно и сядам обратно пред екрана. Чувствам се едновременно гузна и ядосана. Исках да чета книга, да подреждам къщата... Трябва да изключа компютъра, повръща ми се. Ще си бия още едно сериалче и ставам. Толеранс: Състояние на приспособяване на организма след

памет и възможността за концентрация. Загуба на контрол по отношение началото, края или нивото на употреба на наркотика; прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия; угризения на съвестта; нередовно хранене; занемаряване на външния вид. Социални последици: Появяват се конфликти в семейството. Трудно се изпълняват всекидневните задължения поради непреодолимата умора, настъпваща след повишената физическа активност и безсънието, предизвикани от приема-

нава зависимостта си и я оправдава по всякакви начини.

23,00 ч. Вие ми се свят. Изгледах 8 епизода на “Д-р Хаус” един след друг. За 2 дена ще изгледам целия сезон. Май е време да поспя. Само да проверя дали няма нещо ново в мейла и в новините. Не мога повече, изключвам компютъра. Кокаин: Някои хора продължават да вземат нови дози в желанието си да не преживеят т.нар. “пускане” (когато не се усеща вече въздействието на наркотика, настъпва изтощение

нето на наркотика.

17,00 ч. Поредният скандал. Мъжът ми иска да избирам между него и компютъра. Не може да разбере, че няма начин да живея без интернет. Работата ми зависи от него, проверявам толкова много неща, свалям музика, филми. Рационализиране и отричане: Пристрастеният човек не осъз-

и потиснатост). След употреба остава усещане за умора, нежелание за действие, потиснато настроение и депресия. Неделя. 07,00 ч. Реших да опитам една седмица без компютър. Аз не съм пристрастена, мога да престана, когато пожелая. 16,00 ч. Невероятно е колко много време има човек, когато

не използва интернет! 18,00 ч. Съзнанието ми е много попрояснено, нещата изглеждат коренно различно. Сряда. 17,00 ч. Това не беше добра идея. По цял ден спя. Нямам какво да правя. Боли ме глава. Много ми е празно и тъжно. Четвъртък. 18,00 ч. Казах на мъжа ми да донесе лаптопа, защото ще полудея от бездействие. Имам нужда от разпускане, имам нужда да не мисля поне за няколко часа на ден. Петък. 23,00 ч. 16 часа пред компютъра. На това му се вика рецидив! Абстиненция: Повечето от употребяващите изпитват абстинентни симптоми като изтощение, летаргия, загуба на апетит, главоболие, депресивно настроение и проблеми с концентрацията. Рехабилитация: Зависимите имат нужда от семейна и медицинска подкрепа по време на рехабилитацията, самостоятелното отказване от наркотика е много трудно. Трябва да се открият т.нар. “тригери” ­ всекидневни импулси, които зависимият свързва с наркотика. Според Медицинския университет в Хановер при 4 процента от интернет потребителите се наблюдава патологична интернет употреба ­ 10 до 16 часа на ден. 80% от интервюираните нетохолици страдат от депресивни и страхови състояния. За разлика от други зависимости като телевизионната или алкохолната, използването на интернет днес е почти неизбежно и процентът на пристрастените несъмнено ще продължи да расте. Как ще се справим с една зависимост, която един ден може да се превърне в епидемия, не е ясно.

Дневникът на един нетохолик многократна употреба на даден наркотик, при което трябва да се увеличи дозата с цел да се постигне същото действие. Наркотици (рискове): При редовно вземане някои употребяващи стават вяли, кръгът на интересите им се стеснява и губят желание за постигане на цели, които преди това са ги интересували. Уврежда се краткосрочната

12

ПОРЕДИЦА

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Краят на Студената война ­ 4 Разговор между М. С. Горбачов и папа Йоан Павел II, Ватикана, 1 декември 1989 г. Първите няколко минути разговорът между двамата се води на четири очи (без преводачи). Горбачов: Оценявам вашите думи в началото на разговора ни, че извън всичко останало това е среща на два славянски народа. Не искам да звуча като панславист, но съм убеден, че мисията на славянските народи е да подпомага разбирането за човешките ценности живот, мир и добронамереност навсякъде. Йоан Павел II: Да. Мир и добронамереност. Горбачов: Приветстваме мисионерската ви дейност и вярваме, че ще остави дълбока следа в историята. Запознат съм с обръщенията ви към света, с вашите разсъждения върху проблемите. Дори забелязвам, че често използваме едни и същи изрази. Това означава, че е налице сходство в мислите ни. Не знам защо, но бях сигурен, че тази среща ще се осъществи. Не само защото е в интерес на човечеството, въпреки че това е важно, тъй като сме съвременници. Най-вече защото имаме много да работим за уеднаквяване на мненията и интересите. Благодаря ви за поканата да посетя Ватикана и от името на огромната страна, която представлявам, бих искал да изразя уважение към вашите миротворчески усилия. Йоан Павел II: Опитваме се. От мое име бих искал да ви благодаря, г-н председател, за последното ви послание, което прочетох няколко пъти и отново ще го направя. Това е много важно послание, в което открих сходни на моите мисли. Горбачов: И аз от своя страна дълго размишлявах върху вашето послание, преди да отговоря. Йоан Павел II: Разбира се, основният въпрос, който интересува цялото човечество, е за войната и мира. Благодарни сме на Бог, че опасността от война и напрежението в отношенията между Изтока и Запада вече намаляха. Високо ценим вашата работа за запазване на световния мир и желаем по-нататъшен успех. Горбачов: Благодаря. Йоан Павел II: Всички имаме нужда от мир и солидарност между народите. Особено важно е да вървим напред в отношенията между великите сили по различни теми, вкл. проблемите на развиващите се страни. Ситуацията в Третия свят е един от най-тревожните според мен проблеми. Засегнах го в своята енциклика Sollicitudo Rei Socialis. Бих искал да поговоря за елементите, свързани с думата “перестройка”, които дълбоко засегнаха всички аспекти от живота на съветските народи, а и не само тях. Този процес ни помага заедно да потърсим ново измерение на съвместното съществуване, което би отговорило в по-голяма степен на изискванията на човека, на различните нации, на правата на отделния индивид и

на народите. Ние не сме само заинтересувани от усилията, които правите. Ние ги споделяме. Естествено, едно от фундаменталните човешки права е свободата на съвестта, от която произтича религиозната свобода. По понятни причини този аспект най-много интересува мен, Църквата и Светия престол. Все пак нашата мисия е религиозна. И за да имаме възможност да я изпълняваме в различни страни с разнообразни политически системи, необходимо е да сме сигурни, че свободата на съвестта се зачита в тези страни. В тази връзка ще кажа, че с вълнение и голяма надежда очакваме страната ви да приеме закон за свободата на съвестта. Надяваме се, че въвеждането на такъв закон ще разшири възможностите за религиозен живот на всички съветски граждани. Човек става вярващ по свой свободен избор, невъзможно е някой да бъде принуден да вярва. В Съветския съюз, особено в Русия, както и в някои съседни страни, по-голямата част от вярващите са православни християни. Ние, разбира се, се надяваме нашите православни братя да получат повече свобода. Още повече, че започнахме икуменически диалог, който активно се развива с правос-

лавните църкви и най-вече с Руската православна църква. Имаме много общо. Извън православните в СССР има и много други вероизповедания. В това число католици от латинския и от византийския ­ или Източния ­ обряд. Католиците от Източния обряд признават папата за римски епископ и свой пастир. Като техен пастир, той е отговорен за религиозния им живот в най-висшия и пълен смисъл на думата. В някои страни преобладава Римокатолическата църква, която обхваща почти цялото население на Литва, част от населението на Латвия, както и територии, които в миналите векове принадлежаха на Жечпосполита ­ Полско-Литовската държава. Независимо че по-голямата част от вярващите в Беларус и Украйна са православни, зная, че там има и немалко католици от латинския и от византийския обряд. Положението на последната група предизвиква особена тревога ­ лично моя и на Светия престол: в продължение на повече от 40 години, изминали след войната, те са лишени от основното си право на свобода на вероизповеданието, практически са поставени извън закона. Надяваме се, че новият закон за свободата на съвестта ще създаде за тях, както

и за всички вярващи, възможността открито да изповядват своята религия и да имат свои църковни структури. Разбира се, свободата на съвестта трябва да обхване и баптисти, протестанти, евреи, както и мюсюлмани. Горбачов: Да, мюсюлманите за нас са реален фактор. Йоан Павел II: Във вашето послание, г-н председател, споменавате за назначаване на представители от двете страни. Тази идея беше обсъдена на срещата ви с архиепископ Содано. И аз съм напълно съгласен. За нас е много важно да имаме такъв представител. Защото от края на войната нямаме начин да обсъдим положението на католиците с ръководството ви. Неотдавна първите стъпки в тази посока бяха предприети най-вече по отношение на Литва. Назначаването на епископ за Беларус е важна стъпка, въпреки че той засега не е в състояние да изпълни изцяло епископалната си мисия. Надяваме се, че ситуацията ще се промени. Институционализирането на нашите връзки, макар и да предстои определяне статута на представителите ни, ще ни позволи да поддържаме контакт по въпросите за човешките права, както и по други проблеми, и да споделяме взаимните си притеснения. Светият престол поддържа връзки с над 100 страни, вкл. с много мюсюлмански. Според нас установяването на такива отношения със Съветския съюз би било особено полезно за проблемите, които отдавна чакат решение от страна на централната ви политическа власт и местните власти в отделните републики. Ако е възможно, бих искал да получа повече сигурност по този въпрос. Горбачов: Много внимателно изслушах думите ви и от своя страна искам да споделя загрижеността си по три теми: мира, нашата перестройка и свързаната с нея свобода на съвестта и религията. Уверявам ви, че нашият избор ­ наричаме го ново мислене, не е просто модна тенденция или опит да привлечем вниманието. То е резултат от задълбочен анализ на положението в нашата страна, в Европа и света. Трябва да кажа, че след като възприехме новото мислене, започнахме да дишаме по-леко. Това бе последвано от конкретни предложения и мнения как да изградим нови отношения и да заживеем заедно по нов начин. Когато за пръв път изразихме тези идеи, имаше хора, които ги обявиха за илюзии и фантазии. А сега вече са налице конкретни политически резултати. Хелзинкският процес продължава и се засилва. Европа трябва да изиграе своята историческа роля във възстановяването на мира. Тя има огромен исторически опит, традиции, култура, интелектуален потенциал, които ни позволя-

ват да говорим за историческата миротворческа мисия на Европа. Ватиканът може да има голям принос за общата кауза и като държава, и като изразител на едно необятно движение. Мисля така не само защото под Заключителния акт от Хелзинки стои подписът на Ватикана, но и защото знам за стореното от вас неотдавна за стимулирането на този процес. Вече имаме споразумение за премахване на един вид ядрено оръжие. Съществува реална възможност за намаляване на стратегическите оръжия с 50%. Ще я обсъдя с президента Буш. Унгарските преговори са в ход. Дори и генералите започнаха срещи помежду си. Накратко, светът се променя. Ваше Светейшество, изненадан съм от реакцията на хората на нашите предложения и мнения. Не сме толкова амбициозни, че да се мислим за двигатели на някаква по-висша спасителна мисия. Нашето ново европейско “кредо” е да поканим другите да помислим заедно как да изградим по-добър свят. Никой не може да твърди, че е изразител на абсолютната истина, и не може да се опитва да я налага на другите. Нашите западни партньори например, вкл. и администрацията на САЩ, заявяват, че подкрепят перестройката. Вярно е, че мнозинството от обикновените хора и политиците я подкрепят. Но вече се чуват гласове, че Европа трябва да бъде обновена само въз основа на западните ценности и всичко, различно от тях, трябва да бъде изолирано. Така не може да се третират народите, тяхната история, традиции и идентичност. В миналото Съветският съюз беше обвинен, че изнася революция. Сега някои хора се опитват да изнасят други ценности. Не това е пътят, по който трябва да тръгнем. Това ми напомня на религиозните войни от миналото. А трябва да сме се поучили от тях. Що се отнася до религиозните проблеми, ние ги разглеждаме в рамките на цялостното ни разбиране за общочовешките ценности. В това, както и в други отношения хората са най-висшата власт. Всичко зависи от техния избор. Зависи от отделната личност каква философия и религия ще изповядва. Мисля, че сме достигнали етап, в който можем да градим отношения между държави и между народи на базата на уважение. В един момент президентът Рейгън се опита да ме учи как да ръководя нашата страна. Казах му, че подобен разговор е невъзможен. Разговор може да има само на основата на реализъм и взаимно уважение. Казах му: вие не сте учител и аз не съм ученик. Вие не сте прокурор и аз не съм подсъдим. Така че ако искаме да говорим за политика и за това как да променим света към по-

ПОРЕДИЦА 13

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

добро, трябва да го правим като равни. Той ме разбра и ние успяхме в намеренията си. Знам, че вие приветствахте резултатите от този диалог, и оценявам високо подкрепата ви. Планираме да работим с настоящата администрация на същите принципи. Нека всяка страна остане вярна на себе си, зачитайки традициите на другата. Общочовешките ценности трябва да станат основната цел, докато изборът на една или друга политическа система трябва да се остави на хората. Днес сме изправени пред остри проблеми на оцеляването. Те включват заплахата от ядрени оръжия, въпроси, свързани с екологията, природните ресурси, информационния аспект, както и научно-техническата революция, която заедно с напредъка носи редица усложнения. Всичко това са глобални, универсални проблеми. Трябва да ги виждаме, те не могат да бъдат пренебрегнати. Трябва да ги разберем, за да променим начина си на мислене и следователно нашите политики. Трябва да преминем от конфронтация към сътрудничество. Това ще бъде дълъг и труден път, но аз не съм съгласен с песимистите в страната ни. Йоан Павел II: Нито пък аз. Горбачов: Нашата планета е претоварена с грижи. Ако обаче обединим сили, имаме големи възможности да се придвижим в правилната посока, да изградим един нов свят на основата на общочовешките ценности. Споменахте проблемите на Третия свят. И аз исках да говоря за тях. Не можем да бъдем доволни, когато милиони хора живеят в условия на ужасна мизерия, глад и нищета. Запознат съм с изказванията ви по тази тема. Нашите възгледи съвпадат. Като цяло има много въпроси, по които можем да работим заедно и да продължим да обменяме редовно мнения. Всеки по свой начин може да направи оригинален принос за решаването на универсални проблеми. За перестройката. Точно сега тя е в най-критичния си период. Най-трудният аспект е перестройката на мисленето. Мъчно е да се отървем от старите понятия. Големи проблеми възникват, тъй като промените влияят върху жизненоважни интереси на хората. Някои се опитват да се възползват от объркването в съзнанието на хората, причинено от дълбоките промени. Трябва да внимаваме. Бих искал да добавя, че проблемите на вашата родина Полша са ми много близки. През последните години съм правил и ще продължа да правя всичко възможно, за да осигуря добри отношения между Полша, Русия и Съветския съюз. Йоан Павел II: Благодаря ви от името на родината ми. Горбачов: Неотдавна се срещнах с г-н Мазовецки, който се изказа много положително за вас. И в други страни се осъществяват значителни промени. В тази връзка искам да подчертая още нещо. Западните политици трябва да подходят отговорно към тези промени. Те са твърде важни, за да бъдат третирани по друг начин. Ако успеят, светът ще се промени. В момента е налице възможност да тръгнем по пътя на доброто развитие, въп-

реки че може да се окаже трудно. Мисля, че мнозинството политици разбират значението на това. В началото на разговора вие казахте, че се молите за успеха на перестройката. Ние оценяваме подкрепата ви. Преживяваме важни промени в духовната сфера. Бихме желали да постигнем целите си с демократични средства. Оценявайки обаче събитията от последните години, виждам, че само демократични мерки не са достатъчни. Нуждаем се също и от морал. Демокрацията може да донесе както добро, така и зло. Такава е същността є. Затова за нас е много важно да създадем морално общество, уповаващо се на такива вечни общочовешки принципи като доброта, милосърдие и взаимопомощ. В светлината на настъпващите промени вярваме, че е необходимо да зачитаме вътрешния мир на нашите вярващи граждани. Най-вече се чувстваме така по отношение на православното население, защото толкова много бе съсипано. Повечето вярващи в страната, вкл. православни, мюсюлмани и католици, подкрепят перестройката. В близко бъдеще Върховният съвет на СССР ще приеме закон за свободата на съвестта. Заинтересувани сме от съществуването на различни религии, които да допринесат за обновлението и очовечаването на обществото ни. Но като имаме предвид специфичния характер и уникалността на ситуацията, необходимо е да избегнем политизирането на темата. Вярващите в страната могат да участват в политическия процес, сега дори има депутати духовници. Важно е всички въпроси да бъдат решени по нормален и хуманен начин. Разбирам идеите ви за облекчаване проблемите на католиците, всички ние ги разбираме. Гледаме на бъдещия закон като на средство за решаване на проблемите. След като приемем закона, ще дойде време за практически стъпки, които ще поставят всичко на мястото му. Историята постави своя отпечатък върху униатските католици. Важно е нещата да си дойдат на мястото спокойно, най-напред в отношенията между различните религии. Приветстваме установяването на връзки с Руската православна църква. Не само вяр-

ващите, но и цялата страна високо оцениха факта, че представители на Ватикана начело с кардинал Казароли участваха в честването на 1000 години от покръстването на Русия. Надяваме се, че от ваша страна ще положите усилия да предпазите протичащите процеси от ескалиране, за да отстраним съществуващите трудности. Ще ви помолим също да проследите структурата на Католическата църква в страната ни да съответства на държавните граници. Не възнамерявам да давам съвети и ще разчитам на вашия опит и мъдрост. Цялата страна ви чу, когато казахте, че политизирането трябва да се избягва при сериозни проблеми. Трябва да кажа, че във връзка с известни събития властите на някои места се оказаха в трудно положение. В Лвов ситуацията толкова се изостри, че властта не знаеше как да я нормализира. В този момент ние се обърнахме към двете страни на конфликта, към украинските власти с молба да удържат ситуацията под контрол по мирен начин. Когато законът бъде приет, ще имаме възможност да нормализираме положението законно. Но откровено казано, според нас много практически въпроси

трябва да бъдат решени чрез споразумения между самите религиозни лидери. Това не означава, че ние ­ нека използвам прочутия израз ­ си измиваме ръцете. Ще го кажа така: ще приемем всякакво споразумение, което постигнете с Православната църква. Необходимо ни е страстите да стихнат, за да регулираме нещата. Когато се срещнах с архиепископ Содано, той каза, че трябва да имате двама архиепископи на територията на СССР ­ за католиците в европейската и в азиатската част на страната. Добре, нека се съобразим с това. Мисля, че е редно. Слушах с интерес вашата идея за назначаване на постоянни представители, които биха могли да пътуват със задача от ръководството да обменят мнения. По този начин нашите отношения ще придобият нормален, естествен характер. Одобряваме такъв подход и сме готови за него. Вашият представител може да се свърже с нашите държавни органи, занимаващи се с религиозни въпроси. Все пак не искаме да прибързваме. Прибързването с подобни сложни и деликатни въпроси може да бъде направо опасно. Надявам се, че след тази среща нашите отношения ще получат нов импулс и предполагам, че в някакъв момент в бъдеще може да посетите СССР. Йоан Павел II: Ако има такава възможност, бих се радвал. Горбачов: Трябва да обмислим датата за това посещение спокойно и внимателно. Ще кажа направо: следващата година обещава да бъде гореща за нас. Трябва да изберем време, когато за вас ще бъде от полза и резултатът от визитата ще е най-добър. Йоан Павел II: Много добре. Горбачов: Искам да изразя огромното си удоволствие, че бяхме в състояние да направим такава широка дискусия в подобна приятна атмосфера. Засегнахме важните въпроси, които тревожат всички нас, както и някои по-конкретни теми. Йоан Павел II: Благодарен съм ви, че споделихте мнението си по международни въпроси. Естествено, че първо обсъдихме проблемите на Европа и до известна

степен на САЩ. Но има и други части на света, където ситуацията е смущаваща. Особено съм загрижен за положението в Ливан и изобщо в Близкия изток; също донякъде в Индокитай и Централна Америка. Като цяло в света проблемните места са няколко. Може би бихме могли да действаме заедно на този фронт. Църквата и папата могат да представят само моралния аспект на проблемите. Би било добре да се помогне на тези народи с политически средства да преодолеят трагичното положение, в което се намират. Признателен съм ви за вашия разказ за перестройката. Ние сме външни наблюдатели. Вие, г-н председател, я носите в себе си, в сърцето си и във вашите дела. Мисля, че сме разбрали правилно, че силата на перестройката е в нейния дух. Прав сте, когато казвате, че промените не трябва да идват твърде бързо. Съгласни сме също, че не само структурите имат нужда от промяна, но и мисленето. Би било грешка твърдението, че промените в Европа и света трябва да следват западния модел. Това е против дълбоките ми убеждения. Европа, като участник в световната история, трябва да диша с два дроба. Горбачов: Много точен образ. Йоан Павел II: Помислих за това сравнително отдавна, още през 1980 г., когато обявих за патрони на Европа, наред със свети Бенедикт от римската традиция, Кирил и Методий, като представители на източновизантийската, гръцката, славянската и руската традиция. Това е моето европейско верую. Дълбоко съм ви благодарен за поканата. Ще се радвам да имам възможност да посетя Съветския съюз, Русия, да се срещна с католици и не само с тях, да посетя светите места, които са за нас, християните, източник на вдъхновение. Благодаря ви за поканата. Високо оценявам нейната важност и значение. Накрая, благодаря ви много за съгласието ви във връзка с обмена на представители между съветската власт и Светия престол. Надявам се, че това ще помогне за разрешаването на проблемите в религиозните дела. Трябва да направим това спокойно, много спокойно, като не позволим по никакъв начин тези проблеми да се политизират. В заключение още веднъж ви благодаря за поканата. Надявам се, че ще дойде време за моето посещение. Слабо познавам Източна Европа, все пак съм от западните славяни. Не познавам градовете, които бяха в Полша преди войната, а сега са в Съветския съюз. Лвов и Вилнюс. Но най-вече искам да срещна и да почувствам това, което наричам “източния гений”. Горбачов: Благодаря ви за атмосферата и съдържанието на днешния разговор. Разчитам този диалог да продължи. Източник: State Archive of the Russian Federation [GARF], Moscow. Yakovlev Collection. Fond 10063. Opis 1. Delo 394. On file at the National Security Archive. Превод от английски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

14

ИЗКУСТВАТА

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Моцарт: католик, велик масон, любимец на папата Джон Л. АЛЪН-джуниър

А

ко имаше проучване за християнските личности на XX век при композиторите, Волфганг Амадеус Моцарт най-вероятно би спечелил с голяма преднина. Протестанският теолог Карл Барт веднъж беше казaл, че когато отиде в Рая, ще потърси Моцарт ­ един католик, предпочетен пред Лутер и Калвин. За Барт, който е ултрапротестант, това е найголемият комплимент, който можем да си представим. Либералният швейцарски католик теолог Ханс Кюнг написа хвалебствен химн за Моцарт, озаглавен “Следите на превъзходството”, а неговият още по-консервативен швейцарски колега Ханс Урс фон Балтазар беше казaл, че Моцартовата музика напомня възкръсналия Христос. Йезуитът кардинал Карло Мария Мартини използва Моцарт в сутрешната си молитва. Сега, възпрепятстван от ранен стадий на болестта на Паркинсон, Мартини обича да слуша Моцарт на айпода си, когато се движи, твърдейки, че музиката го държи изправен. Сред най-известните почитатели на Моцарт е самият папа Бенедикт XVI. “Неговата музика не е само забавление. Тя съдържа цялата трагедия на човешкото съществуване”, споделя папата в интервю през 1996 г. Тогава кардинал Ратцингер казва, че Моцарт “напълно проникнал” в неговата душа, когато е израствал през 20-те и 30-те години на миналия век край селските райони на Бавария, близо до рожденото място на Моцарт ­ Залцбург. Бенедикт се опитва да свири на пиано всеки ден по няколко минути, обикновено Моцарт. Докато всичко това дава специален католически резонанс на 250-годишнината от

рождението на Моцарт тази година, то служи и за съживяване на стар слух за него ­ поспециално, въпроса с неговото членство при свободните масони и дали това поставя под съмнение неговите католически препоръки. Дебатът бе отновo подет покрай едно опровержение на известен кардинал, по-късно превърнало се в недоразумение, че едва ли Моцарт някога е бил масон. Основано в началото на XVIII век, въпреки че има много по-ранни исторически корени, свободното масонство е братска асоциация, която използва езотерични символи и митология, за да насърчава просвещенските идеали като егалитаризма. С развитието на масонството то става силен конкурент на Католическата църква, предизвиквайки осъждане от редица папи. Тази антипатия по никакъв начин не е реликва от отминала епоха. През 1983 г. Конгрегацията за доктрината на вярата потвърди: “Вярващ, който се присъедини към масонските организации, е в голям грях и може да не получи Свето причастие”. Ето защо е разбираемо, че връзката между любимия композитор на папата и масоните прави някои католици толкова нервни. Дебатът върху масонството на Моцарт разкрива нещич-

ко за неговото отношение към Католическата църква отпреди два века. В края на юли кардинал Кристоф Шонборн от Виена даде нов живот на този въпрос в интервю за L'Avvenire, официалния вестник на италианската епископска конференция. Вестникът цитира Шонборн да отрича, че Моцарт е масон, казвайки, че данните за негово членство са “без основание”. Доказателство за това, казва Шонборн, е, че има факти, че композиторът произлиза от католическо семейство, което принадлежи на обикновеното общество, съобразяващо се и дефинирано от религиозния живот. Изказването остави много хора сериозно замислени, тъй като е въпрос на установен исторически факт, че Моцарт се е присъединил към Масонската ложа, когато е бил на 28 години, и евентуално по-късно е станал Велик масон. Нещо повече, той убеждава своя баща Леополд да стане масон и може би своя приятел Йозеф Хайдн. Написва значително количество музика за ложата и различни масонски церемонии. Например неговата известна масонска служба за погребение. Последната творба, която завършва преди смъртта си, е К.623, Малка масонска кантата. Всъщност говорителят на Шонборн каза за NCR на 22 август, че кардиналът е бил цитиран погрешно. “Той каза, че всички историци са на мнение, че Моцарт е бил масон. Има много доказателства за това”, споделя Ерих Лайтенбергер. “Но в същото време е необходимо да разберем, че масонството през XVIII век е било съвсем различнo от това през XIX и XX век. Не е било проблем да бъдеш дълбоко убеден католик и масон едновременно, както е видно от примерите

на много свещеници, абати и т.н. (които са били масони) в края на XVIII век”. С други думи, според Лайтенбергер, позицията на Шонборн е, че Моцарт е бил масон, но сыщо така и истински католик. Като оставим това настрана, австрийският кардинал е на същата позиция като други специалисти, запознати с Моцарт, които настояват, че самият композитор не е виждал противречие между тези две негови вярвания. “Моцарт беше искрен масон, но той никога не e изоставял Католическата църква”, казва Робърт Спетлинг, германски учен, който е редактор на колекция от кореспонденцията на композитора, озаглавена “Писмата на Моцарт, животът на Моцарт”. “Не трябва да се опитваме да вбиваме клин между тези аспекти от неговата личност, казва Спетлинг. Католицизмът представя традицията, в която той е израснал и която нямаше причина да отхвърля. Не го и направи. Масонството беше за гордостта, която чувстваше в себе си, за неговото изтъкване като равен на наследствената аристокрация”. Робърт Левин от университета Харвард е съгласен. Концертиращ пианист и клавесинист, Левин наскоро завърши аранжимент на Моцаровата Меса в си минор, правейки я литургически завършена за пръв път. Той се надява да уреди нейното изпълнение във Ватикана. Каквито и напрежения да съществуват между масони и католици според Левин индивидите и артистите в частност често могат да бъдат нюансни в сравнение с официалните позиции. “Намирам го много, много трудно за вярване, че пламът и изразността на музиката, която Моцарт е напи-

сал за църквата, като Меса в си минор или “Реквием” е като еквивалент на оперен композитор, който прави добра музика за своето либрето”, споделя Левин. Според него религиозността на Моцарт искри от неговите над 60 творби с църковна музика. “Католицизмът на Моцарт е мощна положителна сила, без да бъде обект на “терор”, заплашващ с вечно проклятие всеки, който не вярва”, според Левин. “Това е непреодолима музика на нежност и съпричастност във времена на възвишеност”. Как да се помири тази католическа благочестивост с масонството на Моцарт, което изглежда предизвиква всички системи на властта, включително клерикализма? Един от подходите е да си спомним, че в предмодерния период критиките към отделния духовник или църковната система от страна на католиците често са имали малко общо с вярата на някого. Може би най-добрият пример за това е негово писмо от 1771 г. до баща му. След като Моцарт току-що се е скарал с архиепископа на Залцбург Колоредо, който наред с други унижения е настоявал да го уреди с домашни прислужници, пише на баща си: “Нищо, че мразя архиепископа до лудост, винаги помни, както ние помним, че той (Колоредо) е идиот, но Бог е състрадателен, милостив и любящ”. Според Левин не трябва да има скандал относно страстта на Бенедикт към този масонски композитор. “Самият Моцарт би бил развълнуван,” казва Левин. Негово Светейшество не прави нищо противоречиво, слушайки Моцарт. Той ще бъде по-добър папа, ако го прави!” Превод от английски: Славчо Гаврилов

ИЗКУСТВАТА 15

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

Пътят е ластик

Може би това е целият Кулеков ­ в една книга Иван Кулеков, “Фотописи” (Издателска къща “Жанет 45”) Мария ЛАНДОВА

М

оже би това е целият храм. Една врата, пише върху златистото безвремие на слънчасал на припек дувар. Стената стърчи насред прашасал площад. А в тялото є ­ врата. Зад вратата ­ нищо. Напомня някаква демо версия на “триумфална арка” в човешки размери, запокитена някъде в латино света. Врата към Бога! Белият кръст над вратата пронизва небето и трепти в маранята като птица (фотопис на Иван Кулеков). Дали сме учили, че малкото съдържа в себе си голямото? Всъщност Кулеков има доста авторски книги и разпилява креативност в безчет арт проявления (драматургия, радиопиеси, фотография, анимационни и документални филми). Обаче най-новата му книга ­ “Фотописи”, успя да го побере в едно книжно тяло и да го опише цялостен и хармоничен, при това почти без думи. Включи пълноценно всичките му чарове и таланти като тотален автор и повелител на всички изкуства. Фотописите в продължение на години бяха публикувани в рубриката “Зоната на Кулеков” на списание “Паралели”. Стояха отчуждени и самотни на страницата сред суетливата глъчка на злободневието. Между кориците на албума, които са и автопортрети на автора, съжителстват над 100 фотописа. Кулеков ги е редактирал сам, отстоявал или се е отказвал. Карал се е със себе си. Вдъхновен от предизвикателството да сътвори изцяло авторска книга, той се захванал и с предпечатната подготовка. Наредил фотописите по признак на емоционално и логическо сходство или пък ги противопоставил в контрастно ритмуващи

се и драматургически допълващи се секции. Общуването с тези творби не се нуждае от превод, а странността им се свежда до правилното идентифициране на жанра. Фотописите са кулековски естетически хибриди, синтезирали дарбите му на фотограф, художник и писател. Те са родени от сложната съвкупност на жива наблюдателност, рефлекс към парадокса и скрития смисъл, усет за детайла и най-важното ­ дълбочина и сила на чувствата. Вътрешната противоречивост на двуполюсния модел “образ ­ слово” е превърната във формообразуващ модус. Само с едно леко мръдване от координатната система на обичайното и рутинното, и веднага се завихрят текстове и контекстове, променят се значения и смисли. Освен това фотописите алхимично сблъскват и усвояват в себе си болезненостите и страстите на автора си заедно със склонността му към морализаторства. Образите и Думите! Думите са магичният ключ към смисловата трансформация на образите в тази особена, визуална поезия. При фотописите визията е първична, а словото идва, за да я оплоди. Фотографията е материалният носител, уловеният от обектива “самороден къс злато”, който авторът шлифова със слово или с рисунка, за да го превърне в нещо специално. Епичен, но и поетичен е тематичният кръг, вдъхновен и посветен на природата. Най-монументалната и най-лиричната част от фотописите. Във всяка пейзажна фотография на Кулеков диша Демиургът. Откриваме го в дървото върху скалата. В тревите, в гората: По-умен си от нея, но каквото и да кажеш, е по-глупаво от нейното мълчание”, пише

по повод човешкото в природата и страда от природата на човека. А той, човекът, мълчи и съзерцава океана: Само човекът може да разбере самотата на океана. Само океанът може да разбере самотата на човека”. Една от най-разработените теми е за човеците, изгубени в социума ­ тези фотописи са силни, горчиви, а понякога и назидател-

ни, но всякога пълни с носталгия по нещо пропуснато и невъзвратимо като социалната романтика на 90-те. Детството на демокрацията. Всъщност истински голямата и любима тема на Кулеков е самото Детство. А най-нежната творба е черно-бяла фотография на къдрокосо момиченце, което свири на нарисувано пиано. Дорисува-

ните фотописи са изключително сугестиращи. Там трансформацията на първичната визия се осъществява с минимална и елегантна визуална намеса. И колкото е по-лека, деликатна и дантелена, толкова е по-въздействаща. Уличният музикант ­ барабанист, е заслушан в мелодията на нарисуван саксофон. Влакът се носи, а сякаш душата му го следва по пътя във вид на нарисувано с тебешир влакче. Интересно е вътрешното развитие на фотописите. Колкото са по-изчистени от подробности, толкова по-четливи са посланията им. Движението тръгва от визуалните импресии, минава през фотопритчите и стига до философските сентенции. В името на стила някъде се губи образът ­ другаде отстъпва словото. Някои от произведенията са силно енергийни и разтърсващи и определението “фотопис” им отеснява. Такъв е разтворът, в който “Паветата-зарчета” влизат в диалог със “Завещание” от бирени капачки с късмет. И разбира се, двете мащабни композиции в червено: Стълбата е път. Пътят не е стълба. Темата за пътя обвързва драматургически целия проект. Скитникът Кулеков се лута и често сменя жанровите пътеки, защото е ненаситно любознателен, като дете. И защото: Пътят е ластик. Колкото по-далече отиваш, толкова повече те тегли назад. Но най-лаконичните и минималистични от всички са фотописите с веригата и хляба: Винаги мога да скъсам веригата. Никога сянката є, и: Или аз ще изям хляба, или хлябът ще изяде мене. Защото хлябът е нашата верига. Е, това не е най-оптимистичният финал на света. Но оптимизъм няма и тъгата дебне отвсякъде.

16

ЕСЕ

8 ­ 14 януари 2010 №1 (Година V)

От Марко Поло до интернет. Защо загубихме удивлението Умберто ЕКО В. „Република“ 2 януари 2010

Умберто Еко

И

сториците на Средновековието ни разказват, че навремето било възможно жител на дадено селище никога през живота си да не измине 10-те километра до съседния град и в същото време да се поклони на свети Якоб от Компостела или да посети Ерусалим. Тоест този обитател е познавал скулптурите и витражите на своята черква, но какво би видял и разбрал от сградите, които ще срещне в своя поклоннически поход? Когато сме изправени пред нещо досега невиждано, което е предизвикателство за способностите на възприятието ни, е много възможно да не искаме да го видим. Някой бе изразил съмнение, че Марко Поло наистина е бил в Китай, защото не споменавал Великата китайска стена, нито чая или превързаните женски стъпала. Но можеш да прекараш много години в Китай, без да отчетеш какво се пие там, без да забележиш стъпалото на една жена, най-много да ти направи впечатление, че дамите там ситнят; години без да минеш покрай Великата китайска стена или ако минеш, да я помислиш за най-обикновено укрепление. Това ни показва, че до миналия век изкуството и цивилизациите на другите народи са твърде слабо познати. От друга страна виждаме прекрасните китайски гравюри на отец Атанасиус Киршер: много е трудно от тези визуални реконструкции (правени според устните описания на мисионерите) да се разпознае една пагода. Колко художествени творби от собствената си съкровищница виждаше един французин до ХIХ век? Несъмнено достъпът до частни колекции и дори до музеи бе запазен за един елит, при всеки случай ­ един градски елит. Преди изобретяването на фотографията, за да се узнае каква е била една творба, да речем, съхранена във Флоренция, се прибягва до гравюри ­ ах, тези великолепни книги на Лакроа, в които мадоните от което и да е столетие (били те византийски или ренесансови) имат лика на девойките, населяващи историческите разкази от епохата на романтизма. Да си спомним, че една от етимологиите на Кич ­ хипотезите са много ­ е Скеч, скица, рисунка, нахвърляна набързо: в големия си поход в Италия английските джентълмени, за да запазят спомен от посетените паметници и галерии, искали от уличните артисти да им направят една скица, често много набързо, на нещо видяно едва веднъж. Така и споменът от непосредственото художествено преживяване е

бил предаван от несигурни интерпретации. Би могло да се каже, че с изобретяването на фотографията нещата не са се подобрили кой знае колко. Достатъчно е да се консултираме с някой прочут учебник по история на изкуството от първата половина на ХХ век ­ тоест преди да бъдат възможни цветните репродукции. Това, което се случва при визуалните изкуства, става и в света на спектакъла. Известна е онази прекрасна новела на Борхес, в която Аверое в напразния си опит да преведе Аристотеловите термини “трагедия” и “комедия” (тъй като тези художествени жанрове не съществуват в мюсюлманската култура) разказва за странно събитие, на което пътешественик присъствал в Китай ­ хора, качени на подиум, маскирани и преоблечени като персонажи от други времена, действат по неразбираем начин. Така му разказват що е то театър, но той не проумява за какво става дума. В съвременния свят ситуацията е наопаки. Преди всичко хората пътуват, пътуват дори много с риск да видят същото място, същите хотели, супермаркети и летища, еднакви ­ каквито в Сингапур, такива и в Барселона. Много е казано относно проклятието на “не-местата”. Но във всеки случай нещо хората виждат и пак не е изключено един французин да е виждал Пирамидите и Импайър Стейт Билдинг, но не и Гоблените на Байо (донякъде като при средновековния селянин). Музеят, който преди бе запазен за образованите, днес е обект на неп-

ресъхващи потоци посетители от всеки социален слой. Може мнозина да гледат, а да не виждат, но във всеки случай придобиват информация за изкуството на различни култури. Освен това и музеите пътуват, и произведенията на изкуството се движат. Организират се разкошни изложби на екзотични култури ­ от Египет на фараоните до скитите, играта на

двустранни заемания на артефакти се вихри шеметно, понякога опасно. Същото може да се каже и за спектаклите. Естествено, жителят на един град, дори второстепенен, има по-голяма възможност да види спектакъл на Берлинер ансамбъл или на японския театър Но от тази, която са имали родителите му. Добавя се и виртуалната информация ­ не казвам киното или телевизията, които направиха посещението на Лос Анджелис почти безпредметно ­ той се прекосява по-добре чрез екрана, отколкото чрез мъчителни престроявания от магистрала на магистрала без и миг отсядане в жилищен квартал. Имам предвид интернет, който днес ни предоставя експозициите на Лувъра, на “Уфици” или на Националната галерия в Лондон. Че това довежда до интернационализация на вкуса, се доказва от преобладаващото преживяване на контактувалите с артистичния свят на Китай ­ излезли наскоро от ситуация на почти абсолютна изолация, китайските художници произвеждат неща, трудно различими от експонатите в Париж или Ню Йорк. Помня една среща между европейски и китайски критици, на която европейците мислеха, че ще заинтригуват своите гости, показвайки им творби ­ плод на различни европейски художествени търсения, а китайците искрено се забавляваха, защото познаваха тези неща подобре и от нас. И накрая, като помислиш колко младежи от всяка страна познават леката

музика само ако се пее на английски... Върви ли се към един генерализиран, всеобщ вкус, за който китайският поп певец ще бъде неразличим от американския изпълнител? Или се очертават форми на креолизация*, за които различните култури ще произвеждат различни интерпретации на същия стил или художествена програма? Разбира се, нашият вкус ще бъде белязан от факта, че вече изглежда невъзможно да изпаднем в удивление (и неразбиране) пред неизвестното. В утрешния свят неизвестното, ако още го има, ще бъде само отвъд звездите. Към какво ще отведе тази липса на удивление (и на отхвърляне) ­ към по-добро разбиране между културите или към загуба на идентичността? Изправени пред предизвикателства, не си струва да бягаме: по-добре е да засилим обмена, хибридизациите и кръстосването. В ботаниката присадките благоприятстват културите. Защо да не е така и в света на художеството? * Креолизация, кръстосване, хибридизация ­ термини, които обозначават реалности, образувани от различни съставки, ползвани като инструменти за анализ на динамиките в промените и трансформациите, резултат на контакти и обмяна, не като феномени на разпада на културната индивидуалност, а като дълбоко измерение на всяка културна и човешка реалност ­ б.пр. Преведе от италиански: Аве ИВАНОВА

Детайл от прочутите гоблени на Байо