ЕММА КРИСТИНА РОБЕРТОВА ТОНЕРО
САМОДИВСКИ ЦВЕТЯ
Имало едно време едно малко планинско селце. В него живяла мома на име Катерина. Тя била много
красива
и
работлива.
В
двора си отглеждала прекрасни цветя, които поливала сутрин и вечер. Вода носила с кобилица от близкия кладенец.
Една вечер, когато отивала на
кладенеца,
старица.
Тя
срещнала била
една
грозна,
прегърбена, с крив нос и малки зли очи.
Старицата заговорила момичето,
а
то
и
отвърнало
любезно. -Къде отиваш, девойко? -За
вода,
бабичко.
Ще
полея
любимите си цветя.
Бабата тръгнала с момичето. Скоро
стигнали
Неочаквано
до
кладенчето.
грозната
старица
изрекла страшни думи на лоша магия.
Катерина се превърнала в самодива. Бабичката я бутнала в кладенеца и приела нейния образ. Вещицата
отишла
в
къщата
на
Катерина. Скоро хубавите цветя повяхнали. Те усетили, че тяхната стопанка я няма.
Катерина успяла да излезе от
кладенчето.
Тя
тръгнала
да
търси другите самодиви. Скоро ги открила
край
една
заживяла при тях.
река.
Тя
Всяка вечер, когато паднел мрак, тя се връщала при своите цветя
и
нежно
ги
погалвала.
Скоро цветята станали красиви, както преди. Всички започнали да
ги наричат –
цветя.
Самодивски