Международен Научен Журнал Перспективи 1 (5) / 2015 by Vtu PhilosophyClub

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ ПЕРСПЕКТИВИ Бр. 1 (5) / 2015

INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL PERSPECTIVES № 1(5) / 2015

"По повод 12 август - Международен ден на младежта, с финансовата подкрепа на Националната програма за младежта и по проект №41-00-338/28.11.2014 г. и НПМ182-П1/2014 г. – „Младежки информационноконсултантски център (МИКЦ) - В.Търново.

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ ПЕРСПЕКТИВИ Бр. 1 (5) / 2015 Съставител: Ахмед КУЙТОВ Редакционна Колегия: д-р. Светла Йорданова, Никола Живков, Теодора Георгиева, Деница Желязкова, Габриела Касърова Корици: Здравко Петков Рецензенти: Проф. дфн. Димитър Цацов Проф. д-р. Вихрен Бузов Доц. д-р. Николай Живков ПЕЧАТ: Дейликонт ИЗДАТЕЛСТВО: Пропелер ISSN 2367-7708

INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL PERSPECTIVES № 1(5) / 2015 Chief editor: Ahmed KUYTOV Board of editors: Dr.Svetla Yordanova, Nikola Zhivkov, Teodora Georgieva, Denitsa Jelyazkova, Gabriela Kasarova Covers: Zdravko Petkov Reviewers: Prof. Dr. habil. Dimitar Tsatsov Prof. Dr. Vihren Bouzov Prof. Dr. Nikolay Zhivkov Press house: Deylikont Publishing house: Propeller ISSN 2367-7708

СОФИЯ АВГУСТ 2015

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ ПЕРСПЕКТИВИ Бр. 1 (5) / 2015 ВЪВЕДЕНИЕ…………………………………………………………………...9 МЛАДЕЖИТЕ И ПАЗАРЪТ НА ТРУДА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В „ОГЛЕДАЛОТО“ НА БАЛАНСА НА МЕЖДУОТРАСЛОВИТЕ ВРЪЗКИ………………………..15 Сабрина Калинкова ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ „ПО СВЕТА И У НАС”………………....…26 Иваничка Димитрова ОБРАЗОВАНИЕ-ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД ПАЗАРА НА ТРУДА………………………………………………….34 Елка Цонева ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА МЕКИ УМЕНИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП В СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ…………………………………………………………………….43 Соня Крънчева ИНОВАТИВНИ МОДЕЛИ НА ОБРАЗОВАНИЕ ДЕКЛАРАТИВНИТЕ И ПРОЦЕСУАЛНИ ЗНАНИЯ В ПРОЦЕСА НА РЕШАВАНЕ НА МАТЕМАТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМНИ СИТУАЦИИ…….53 Валентина Чилева ПО ВЪПРОСА ЗА КРИТЕРИИТЕ ПРИ ОЦЕНЯВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ ПО ГЕОГРАФИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА Р БЪЛГАРИЯ И Р МАКЕДОНИЯ………………………………………….................................61 Тамара Драганова НЕВРОЛИНГВИСТИЧНИ АСПЕКТИ НА ДИСЛЕКСИЯТА……………..81 Мила Михайлова ДВИЖЕЩИТЕ СИЛИ В ОБЩЕСТВОТО АСПЕКТИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА И ОБРАЗЪТ НА МАНИПУЛАТОРА В СЪВРЕМЕННАТА СОЦИОКУЛТУРНА СРЕДА………………………..92 Габриела Касърова

КАКВО Е ДЕМОКРАЦИЯ И КАКВО НЕ Е. ЗАЩО?...................................99 Стефан Стефанов ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА КМЕТА В БЪЛГАРСКАТА ОБЩИНА……...103 Никола Живков, Мариета Живкова СМЯНАТА НА ПОЛА – ПРАВЕН ИЛИ МОРАЛЕН ПРОБЛЕМ………..113 Антония Аговска, Борислав Георгиев ЖЕНАТА В АРАБСКАТА ПРОЛЕТ……………………………………….119 Олга Стоянова АСПЕКТИ НА ФРЕНСКАТА И РУСКА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИЯ ( 1909 – 1911г. )………………………………………………………………128 Мариан Георгиев ФИЛОСОФСКИ ПОГЛЕДИ РЕЧЕВИЯТ АКТ ПРИ ДЖ. ОСТИН………………………………………..137 Борис Николов ИСТОРИЯ НА МЕТАФИЗИКАТА ДО КАНТ. ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ТЕОРЕТИЧЕСКИЯ РАЗУМ В „КРИТИКА НА ЧИСТИЯ РАЗУМ“……..142 Деница Желязкова РАЗБИРАНЕ НА КОНЦЕПТУАЛНОТО ИЗКУСТВО: ФЕНОМЕНОЛОГИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА МОНТАЖА „ЕДИНИЯТ И ТРИТЕ СТОЛА” НА ДЖОУЗЕФ КОСУТ………………...150 Йосиф Триф ЛИЧНОСТ ИЛИ КОНФОРМИСТ. ПОДЧИНЕНИЕ ИЛИ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ. ЕДИН АЛТЕРНАТИВЕН СВЕТОГЛЕД СПРЯМО СЪВРЕМЕННАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ……………………..158 Елена Иванова ИСТИНСКИТЕ ИСТОРИИ НАДХВЪРЛЯТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО…………………………………………………………164 Георги Гърков СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРИЛОЖНИ АНАЛИЗИ ИЗБОР НА НАЧИН НА ЖИВОТ НА СТУДЕНТИТЕ В ТУРЦИЯ………173 Юстина Беднарек, Силвия Помкала РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА РАЗВИВАНЕ НА МЕКИ УМЕНИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ НА УЧЕНИЦИ ОТ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП В СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ…………………………………………………………………...184 Соня Крънчева

ФИТНЕС ИНСТРУКТОРИТЕ – ПАЗИТЕЛИ НА ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ. ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА ТЯХНАТА ПРОФЕСИЯ…………………...197 Силвия Помкала, Юстина Беднарек НАУЧЕН ПРИНОС ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЛОГИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ ЗА ВЪПРОСИТЕ………..206 Тадеуш Кубински КАКВА Е СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО?...................................................229 Ахмед Куйтов ПЪРВИ СТЪПКИ ДОБРОТО И ЗЛОТО СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО – В ЗАВИСИМОСТ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА?......................................................................................257 Джошуа Илиев ЩАСТИЕ- СЪЩЕСТВУВА ЛИ?И АКО СЪЩЕСТВУВА,КАКВО Е ТО?....................................................................................................................260 Йоанна Грънчарова „ЧОВЕКЪТ – РОБ НА ВОЙНАТА“………………………………………..264 Виктория Атанасова ПРИЛОЖЕНИЯ ОТЗИВ проф. дфн. Цацов…………………………………………………...268 ОТЗИВ проф. д-р. Бузов…………………………………………………….270 ОТЗИВ доц. д-р. Живков……………………………………………………272 Редакционна колегия………………………………………………………..273 Автори………………………………………………………………………..277 Условия за публикуване…………………………………………………….279

INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL PERSPECTIVES № 1(5) / 2015 INTRODUCTION……………………………………………………………...12

YOUNG PEOPLE AND THE LABOUR MARKET THE FUTURE OF BULGARIAN ECONOMY IN THE “MIRROR” OF THE BALANCE OF THE INTER-BRANCH LINKS………………………………15 Sabrina Kalinkova PROBLEMS AND TRENDS „IN THE WORLD AND AT HOME” ………...26 Ivanichka Dimitrova EDUCATION-CAREER DEVELOPMENT POSSIBILITIES. PERSPECTIVES TO THE LABOUR MARKET…………………………………………………34 Elka Tsoneva TECHNOLOGY OF SOFT SKILLS DEVELOPMENT AND PROFESSIONAL ORIENTATION OF PUPILS FROM THE UPPER SECONDARY EDUCATION IN A GENERAL MAINSTREAM SECONDARY SCHOOL...43 Sonya Kruncheva INNOVATIVE MODELS OF EDUCATION DECLARATIVE AND PROCEDURAL KNOWLEDGE IN THE PROCESS OF A MATHEMATICAL PROBLEMATIC SITUATIONS-SOLVING……….....53 Valentina Chileva ON THE CRITERIA DURING THE EVALUATION OF PUPILS IN GEOGRAPHY IN THE EDUCATION SYSTEM OF THE REPUBLICS OF BULGARIA AND MACEDONIA…………………………………………….61 Tamara Draganova NEURO-LINGUISTIC ASPECTS OF DYSLEXIA ………………………….81 Mila Mihaylova THE DRIVING FORCES IN SOCIETY ASPECTS OF MANIPULATION AND THE MANIPULATOR’S IMAGE IN THE MODERN SOCIOCULTURAL ENVIRONMENT …………………….92 Gabriela Kasarova WHAT DEMOCRACY IS AND IS NOT. WHY? ............................................99 Stefan Stefanov

THE LEGAL STATUS OF THE MAYOR IN THE BULGARIAN MUNICIPALITY .............................………………………………………...103 Nikola Jivkov, Marieta Jivkova GENDER REASSIGNMENT – LEGAL OR MORAL PROBLEM…………113 Antoniya Agovska, Borislav Georgiev WOMEN IN THE ARAB SPRING ………………………………………….119 Olga Stoyanova ASPECTS OF THE FRENCH AND RUSSIAN POLITICS TOWARDS BULGARIA ( 1909 – 1911г.) .........………………………………………….128 Mariyan Georgiev PHILOSOPHICAL EYES SPEECH ACT IN JOHN AUSTIN’S WORK ……………………………….137 Boris Nikolov HISTORY OF METAPHYSICS UP TO KANT. THE LIMITATIONS OF THE THEORETICAL REASON IN “CRITIQUE OF PURE REASON” .....…….142 Denitsa Jelyazkova UNDERSTANDING CONCEPTUAL ART: A PHENOMENOLOGICAL INTERPRETATION OF THE “ONE AND THREE CHAIRS” INSTALLATION BY JOSEPH KOSUTH .....…………………………………………………...150 Iosif Trif PERSONALITY OR CONFORMIST. SUBORDINATION OR OPPOSITION. AN ALTERNATIVE WORLDVIEW TOWARD THE CONTEMPORARY REALITY …………………………………………………………………….158 Elena Ivanova THE TRUE STORIES GO BEYOND THE CAPACITY OF THE IMAGINATION ……………………………………………………………...164 Georgi Garkov SOCIOLOGICAL STUDIES AND APPLIED ANALYSES LIFESTYLE CHOICE OF UNIVERSITY STUDENTS IN TURKEY…….....173 Justyna Bednarek, Sylwia Pomykała RESULTS OF THE TECHNOLOGY OF SOFT SKILLS DEVELOPMENT AND PROFESSIONAL ORIENTATION OF PUPILS FROM THE UPPER SECONDARY EDUCATION IN A GENERAL MAINSTREAM SECONDARY SCHOOL .............................…………………………………………….……184 Sonya Kruncheva

FITNESS INSTRUCTORS- PUBLIC HEALTH KEEPERS. THE CHARACTERISTIC OF THEIR PROFESSION ……………………………197 Sylwia Pomykała, Justyna Bednarek SCIENTIFIC CONTRIBUTION AN OUTLINE OF THE LOGICAL THEORY OF QUESTIONS (Chapter Four) .…......................................................................................................................206 Тадеуш Кубински WHAT IS THE ESSENCE OF LAW? ............................................................229 Ahmed Kuytov FIRST STEPS GOOD AND EVIL ARE THE SAME THING – DEPENDING ON THE VIEW POINT? ............................................................................................................257 Joshua Iliev HAPPINESS – IS THERE SUCH A THING? IF YES, WHAT SHOULD IT BE LIKE? ...............................................................................................................260 Yoanna Grancharova „THE HUMAN – SLAVE OF THE WAR“ ………………………………….264 Viktorya Atanasova APPENDIX FEEDBACK by professor Dimitar Tsatsov………………………...………..281 FEEDBACK by professor Vihren Bouzov…………………………………...283 FEEDBACK by Associate professor Jivkov………………………………....285 Edtorial board…………………………………………………………………273 Authors………………………………………………………………………..277 Call for papers………………………………………………………………...286

ВЪВЕДЕНИЕ

В книгата, която държите в ръцете си е поставен отпечатъка на времето, в което живеем! Вие имате уникалната възможност да прочетете книга, която е плод на усърдието и труда на ученици, студенти, докторанти, учители, преподаватели и учени от БАН. ПЕРСПЕКТИВИ стартира като списание на факултетско ниво през 2013г. Постепенно с колегите го превърнахме в международно издание. В заглавието на първите четири книжки на списанието се съдържаше думата „студентско”. От този пети брой, и занапред, ПЕРСПЕКТИВИ става международен научен журнал. Причината за тази промяна е, че сред нашите автори преобладават докторанти, учители и университетски преподаватели, които ни предоставят доклади с високо качество и научна стойност. Нужно е да се отбележи, че в текущия брой има две разработки на учители в СОУ, девет докторантски разработки, а студентите, които ни изпратиха свой текст имат многобройни участия в различни научни събития в България и по света. Трима са авторите в текущия брой, които публикуват свой текст за първи път. Нужно е да отчетем и факта, че разработките от чужбина се свеждат само до три в текущия брой. Но за сметка на това се наблюдава тенденция да се увеличават разработките на английски и руски език от български автори. Голяма част от статиите в текущия брой са ориентирани към развитието на капацитета на младите хора. Именно това ме кара да чувствам удовлетворение, че за пореден път статиите в ПЕРСПЕКТИВИ са достоен ориентир, чрез който читателите могат да разберат какви са перспективите през погледа на младежите.

В първия раздел, който символично сме нарекли „МЛАДЕЖИТЕ И ПАЗАРЪТ НА ТРУДА”, ще имате възможност да добиете представа за отношението между икономиката и възможностите за развитие на младежкия дух. На следващо място сме поставили три статии, които описват иновативни модели на обучение, чрез които, както учениците и студентите, така и преподавателите биха могли да научат нещо ново и полезно. Третия раздел е посветен на силите, които движат процесите в нашето общество. Статиите в него са с правна и политическа насоченост. В този раздел има две много актуални теми за нашето съвремие, а именно за смяната на пола и делото на жените в арабската пролет. Четвъртият е философският раздел, в който читателите ще прочетат повече за речевия акт, ограниченията на теоретическия разум и въображението. В раздела на социологическите изследвания ви представяме резултатите от проведени изследвания на две докторантки от Краков, Полша. Двете изследвания са проведени по време на техния Еразъм престой в южната ни съседка. Също така, ще разберете как учениците в общообразователните училища усвояват „меките“ умения за професионално ориентиране. Ако предложеното до тук ви се струва недостатъчно, то статиите в раздел „НАУЧЕН ПРИНОС” ви предоставят възможност за първи път да се докоснете на български език до идеите на видния полски логик на въпросите, благодарение на превода на д-р Светла Йорданова, както и на любезното съдействие на издателство Academie-Verlag, Берлин. Статията за изворите на правото от своя страна проследява изворите на правните доктрини и идеи. В раздел „ПЪРВИ СТЪПКИ” сме предоставили шанс за изява на млади хора, които имат голям хъс и енергия за подобряване на обществото ни. Защото, когато ние започнахме преди повече от две години да подготвяме ПЕРСПЕКТИВИ имахме единствено

хъс и желание, без опит. Срещнахме подкрепа в лицето на проф.Бузов и проф.Цацов, в последствие въпреки съпротивата на известни хора, ние успяхме да запазим своя хъс и да продължим да си даваме шанс, както на нас самите, така и на все повече млади хора от цял свят. Разделите са структурирани по следния ред. Тъй като в нашата епоха, младия човек преди да запише дадено образование се чуди как ще може да се реализира. Именно заради това в първия раздел се говори за реализацията на младите хора. Втория раздел показва модели, чрез които може да се развива енергията, щом като вече е насочена в дадена посока. Но докато младия човек се обучава, за да може след време да се труди, покрай него се случват събития, които могат да изменят хода на политическата, икономическата и другите системи в социалните взаимоотношения. На четвърто място сме поставили философското знание, което ще придобие читателя, след като се докосне до раздела с философските постижения. Тъй като, младият човек след като вижда и изпитва на гърба си процесите, течащи в обществото той започва да се пита. Започне ли да задава въпроси, той ще достигне до същинската наука. Тук са текстовете от раздел пет, които са плод на задълбочени проучвания и дават конкретни резултати. Ако все пак, читателя се нуждае от специализирана литература, то текстовете в раздел НАУЧЕН ПРИНОС отговарят на тази потребност. Логическата теория на въпросите се публикува за първи път на кирилица. След като се придобие възможност за задаване на въпроси е отделено място за изворите на правото. В последния раздел сме дали шанс на нашите най-нови колеги, с които носим неутолима творческа енергия. Макар че авторите са представители на различни слоеве, статиите ни показват разнообразни идеи, всички имаме нещо общо – любовта към словото и науката от една страна и желанието да сме полезни на изтормозеното ни общество от друга. Ахмед Куйтов, 22 юли 2015г.

INTRODUCTION The book you are holding in your hands, is stamped by the time we are living in! You have a unique possibility to read a book, which is a joint effort and work of pupils, university students, doctoral candidates, secondary school teachers, university teachers and scientists at the Bulgarian Academie of Sciences. PERSPECTIVES was a faculty journal in the very beginning in 2013. Gradually, we have made it an international journal. The title of the first four issues of the PERSPECTIVES contained the word “student”. From here on, PERSPECTIVES is a scientific international journal. The main reason for this is that among our authors we have mostly doctoral candidates and teachers, who submit high quality manuscripts with a high scientific value. It should be noted that in the current issue we have two articles by teachers in a secondary school, nine articles by doctoral candidates and by students with a number of scientific participations in Bulgaria and abroad. It should be take into account that the articles by non Bulgarian authors are three, but in spite of this, articles by Bulgarian authors written in English and Russian, have considerably increased. Most of the articles in the current issue are directed to the young people development and capacity. This is the very thing that make me satisfied with the fact, that once again our articles are worthy indication points. In the first section, called symbolically “YOUNG PEOPLE AND THE LABOUR MARKET ”, you could create a clearer picture of the relation between the economics and the opportunities for the development of youth spirit. The next three articles describe innovative models of education, useful for pupils, university students and teachers. The third section is devoted to the driving forces in our society and the articles here are mainly legal or politically oriented. They are

dicsussed two very actual topics as the gender reassignment and women in the Arabic Spring. Section Four is the philosophical one. Readers will learn more about the speech act and about the limitations of the theoretical reason and imagination. Section Five proposes sociological surveys by doctoral candidates from Cracov, Poland, and you could learn also what does “soft” skills for professional orientation of pupils mean. In the current issue we propose two scientific contributions: Bulgarian translation of a part of the valuable monograph “An Outline of the Logical Theory of Questions” by Tadeusz Kubinski, thanks to the the kind assistance of the publisher “Academie-Verlag”, Berlin. The article on the law sources explores the legal views and ideas since the very beginning of their origin. In the section “FIRST STEPS” we gave once again a chance for first publications. Articles in the current issue propose a variety of ideas, and all authors have one thing in common – love of speech, truth and science, on the one hand, and the wish to be useful to our ill society, on the other hand. Ahmed Kuytov 22-d of July 2015 Svishtov

МЛАДЕЖИТЕ И ПАЗАРЪТ НА ТРУДА YOUNG PEOPLE AND THE LABOUR MARKET

THE FUTURE OF BULGARIAN ECONOMY IN THE “MIRROR” OF THE BALANCE OF THE INTER-BRANCH LINKS Sabrina Kalinkova Abstract: The complexity of the question about the future state of the economic system of Bulgaria sets the need for clarification of its essential and technical aspects. The assessment for incorrectness of the used paradigm of management put the necessity of displaying the adequate logic of managing of an economy. After clarification of the essential part of the question about the adequate planning of the economic future it can be proceed to the technical side. The inputoutput method is presented as an adequate tool for planning of the necessary and desired economic development. The article presents the way of using this method - the steps of the planning process. Key words: Economics, Future, Bulgaria БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В „ОГЛЕДАЛОТО“ НА БАЛАНСА НА МЕЖДУОТРАСЛОВИТЕ ВРЪЗКИ Сабрина Калинкова Поради своята важност темата за бъдещето на икономиката на България е широко коментирана не само в професионалните среди, но и в обществото (сред обикновените граждани). Тези дискусии почти винаги завършват с извода, че това, което я очаква в бъдеще икономиката на страната (респективно и нейните граждани) е крайно незадоволително. Негативизмът се простира дори до коментари за липса на каквото й да било бъдеще. По тази причина все по-силно изпъква обективната необходимост от адекватно отношение към и управление на икономическата система, т.е. от адекватно планиране. Да се говори за научнообосновано извеждане на бъдещето на националната

икономика означава да се изучат обективните закони и закономерности в развитието и функционирането на една национална икономическа система. (Манов, 2015, 194-223; 271305) Става въпрос за тези обективни основи, които, от една страна, поставят изискванията пред процеса на проектиране на бъдещото развитие на икономическата система, а от друга страна, съобразяването с тези основи се явява гарант за постигане на необходимо за и желано от хората бъдеще. Извеждането на бъдещето на икономическата система е сложен и отговорен процес, който не бива да бъде разглеждан от управляващите единствено като техническо задание, макар и важно само по себе си. В случая по-голямо значение следва да се обърне на методологията (логиката), в рамките на която ще се извежда бъдещето на икономиката, т.е. фокусът преди всичко трябва да се насочи към същностната страна на въпроса за проектиране бъдещето на една икономическа система. Едва след като е налице адекватна методология се преминава към техническата страна на въпроса, свързан с проектиране на бъдещето на една икономика. Всеобщо възприетата за вярна (правилна) логика, се подчинява на идеята, че бъдещите резултати, които могат да бъдат постигнати от икономическата система, се явяват напълно зависими от резултатите, постигнати от нея в миналите стопански периоди (по пътя на екстраполацията). При тази логика на управление, резултатите, които ще бъдат постигнати в бъдеще са единствено възможните, следствие от резултатите, постигнати в миналите периоди, т.е. превръщат се в техен „заложник“. За най-голямо съжаление резултатите, постигнати от националното стопанство на България в годините на прехода, са „плод“ на прилагането на тази парадигма (логика на управление). Красноречиво доказателство в полза на тази констатация е ниския жизнен стандарт и доходи на населението, все по-ниските позиции, които заема страната в различни класации, изоставането на държавата на фона на държави, близки по територия; по налични ресурси – природни, климатични, със сходно минало развитие.

Констатациите за неадекватността на прилаганата парадигма на управление не се отнасят единствено за България, те са с общовалиден характер и за всяка друга икономическа система, прилагаща въпросната парадигма. Подобни констатации са представени в докладите на Световната банка (World Bank, 20082012), на ООН (Human Development Report, 2008-2012) и на института World Watch (World Watch Institute, 1995-2010). Все почесто на срещите на върха световните лидери констатират неправомерността на развитието до момента, неговата обремененост и неприемливост за прилагане в бъдеще. Ярък пример е изказването на бившия френски президент Никола Саркози на Четиридесетото издание на английския Световен икономически форум в Давос, проведено през 2010 г. В своето изказване той констатира, че „ … ще ни се наложи да изнамерим нов модел на растеж, да изобретим ново взаимодействие между властите и частната инициатива, да инвестираме масирано в утрешните технологии, които ще извършат цифровата и екологичната революция. Ще трябва да изобретим държавата, бизнеса и града на XXI век. ... Но в утрешния свят ще трябва отново да се съобразяваме с гражданите, с моралните норми, с отговорността и достойнството на гражданите.“ (в-к „Сега“; 2010) И така, използването на тази логика на управление и в бъдеще би довела до възпроизвеждане на разширена основа на негативните резултати от развитието и функционирането на икономическата система в миналите периоди. Следствие от прилагането на тази парадигма на управление е постигането на такава структура на икономиката, извеждането на такива цели (възможни резултати), които да не отговарят на условията, в които функционира икономическата система. Казано иначе, запазването на съществуващата практика на управление на икономиката на България ще доведе единствено до неефективното й и неконкурентоспособно развитие и функциониране. Втората посока, в която намира израз тази неправомерност, е свързана с отражението на получените възможни резултати (възможно развитие) върху обществото. Потенциална е опасността

неефективното управление в миналото да доведе до още понеефективно управление в бъдеще, което в крайна сметка влияе върху живота и дейността на обществото като цяло и отделните му индивиди. Резултатите, постигнати от националната икономическа система на България в годините на прехода са доказателство, че обективните закони на развитието и функционирането на една социално-икономическа система са пренебрегнати. А именно тези обективни закони налагат необходимостта от такова развитие и функциониране на икономическата система, които да водят до перманентно подобряване на качеството на живота на всички членове на обществото. Защото, както сочи Адам Смит в своето фундаментално произведение „Произход на богатството на народите“: „Висша цел на политическата икономия на всяка страна е да увеличава богатството и мощта на тази страна. Защото нито едно общество, без съмнение, не може да процъфтява и да бъде щастливо, ако значителна част от неговите членове са медни и нещастни.“ (Смит, 2006,427). Не е достатъчно, обаче, да бъде доказана неправомерността на използваната към момента логика на управление на икономиката и обществото. Необходимо е тази неправомерност да бъде осъзната и приета от вземащите управленските решения. Доказването, осъзнаването и приемането на твърдението за нарушената логика в извеждането на бъдещото състояние на социално – икономическата система само по себе си не води до необходимата и желана промяна. Необходимо е да се премине към следващата стъпка, която е много по-важна и отговорна, а именно: извеждането на необходимото и желано бъдеще на икономическата система и разкриване на пътищата за неговата реализация. А това означава, че е необходима промяна в парадигмата на управление на националната икономическа система. Че е необходима такава парадигма, която да отговаря на обективните закони на функциониране и развитие на икономиката и обществото. Казано иначе, става дума за необходимостта от използване на такава парадигма (логика) за извеждане на бъдещето на

икономиката, в чиято основа да стои човекът с всички негови качества и потребности, човекът в неговата двояка роля – на създател на блага и на потребител на блага. Тази адекватна логика разглежда резултатите от икономическото развитие като независима променлива, т.е. като цел на развитието. Извеждането на необходимото и желаното развитие („измислянето“ на бъдещето) не е произволно, не е волунтаризъм, т.е. не е резултат от необосновани решения. За да бъде коректно, изведеното развитие на икономическата система трябва да бъде резултат от провеждането на истински процес на планиране, с познаване и разбиране на неговата същност и характеристики. (Манов, 2011, 993) Именно процесът на планиране е средството, чрез което да бъде проектирано необходимото и желано бъдещо развитие на социално – икономическата система, посредством извеждане на целите, извеждане на необходимите мерки, дейности и ресурси от всякакъв вид – финансов, времеви, трудов и т.н. Проектирането на необходимото и желано развитие на икономиката в бъдеще е процес, който не е изолиран от развитието до момента и резултатите от това протекло развитие. И при прилагането на тази логика е необходимо да се извърши анализ и оценка на развитието и функционирането на социално – икономическата система до настоящия момент. Резултат от анализа е извеждането на състоянието на икономическата система и неговата оценка през призмата на обективните закони за функционирането и развитието на националното стопанство – разкриват се унаследените предпоставки, с които разполага икономиката към настоящия момент. На следващо място, при тази парадигма на управление на икономиката и обществото се извежда бъдещото развитие на системата. Но това развитие на системата (резултатите от функционирането й) не се получава по пътя на екстраполацията. То се извежда от това какви резултати искаме да получим в бъдеще и как трябва да бъдат трансформирани унаследените предпоставки, за да доведат до реализация на необходимото и желано бъдеще на националната икономическа система.

Ясно осъзната е възможността за несъвпадение между необходимото за и желаното от обществото развитие. Основната разлика произтича от това, че дадено развитие може да се явява възможно от гледна точка на съществуващата управленска екстраполационна логика, но същевременно да не е необходимо и желано от обществото. И обратно, желаната от обществото посока на развитие на националната икономическа система може да не съвпада с възможната такава. По тази причина от особена важност е извеждайки бъдещото състояние на икономическата система посредством тази парадигма, то да задоволява изискванията на обективните закони за развитие на системата. Единствено чрез новата парадигма се определя и изконното необходимо развитие и това развитие се прави и възможно за реализация. Прилагането на адекватната логика на управление на икономическата система не се възприема като процес, които е отделен от настоящето, от предпоставките, които са заложени в унаследената структура на икономиката и се разкриват посредством проведения анализ. В последна сметка, резултатите отново зависят от предпоставките, но от необходимите, а не от унаследените такива. Ето защо при тази логика на извеждане на бъдещето на икономическата система трябва да бъде постигната и трансформация на унаследените предпоставки в предпоставки, гарантиращи постигането на необходимото и желано бъдеще. Именно идеята за бъдещо развитие, целесъобразно от икономическа, социална и екологическа гледни точки, се определя като водеща за обосновка на необходимия темп на икономически растеж и на необходимата структура на икономиката, които гарантират постигането на необходимите и желани от обществото цели. Както вече бе посочено, изясняването на същностната страна на въпроса за проектиране на бъдещото икономическо развитие на едно национално стопанство е от особена важност. Не по-малко важен е използваният инструмент, който ще способства за прилагането на идеите, изяснени в същностната страна. Иначе казано, оценката на протеклото развитие и функциониране на икономическата система на България и очертаването на нейното

възможно бъдеще, от една страна, и необходимото й бъдеще, от друга страна, изисква използването на адекватен инструмент. За такъв адекватен инструмент в настоящето изследване се приема балансът на междуотрасловите връзки, познат и като „междуотраслов баланс“, „input-output модел“ и „модел на Леонтиев“. Този модел отразява без остатък националната икономическа система и отношенията на обуславяне, които протичат между нея и демографската система, както и взамоотношенията на националната икономика с природата и с елементите на екзогенното обкръжение. Голямото предимство на модела е едновременното представяне на отраслите на националната икономика и в качеството им на доставчици на ресурси за останалите отрасли, и в качеството им на ползватели на ресурсите, създадени и доставяни от останалите отрасли. Посредством балансът на междуотасловите връзки, в частност чрез векторът на крайната продукция (Y), може да бъде проектирано необходимото и желано бъдещо състояние на икономическата система откъм най-същественият елемент на това бъдеще – целите на развитието. При използването на този инструмент в рамките на изведената вече адекватна парадигма целите на развитието, представени чрез векторът на крайната продукция, са в ролята на независима променлива. Целите на развитието в този случай задават изисквания към структурата на икономиката (Х), респективно към цялостното развитие и функциониране на икономическата система. Математическото представяне на възприетата за адекватна парадигма за извеждане (проектиране) на бъдещето посредством баланса на междуотрасловите връзки има вида: (E - A)-1.Y = X , където: Y – необходимото и желано бъдеще на икономическата система, представено чрез обемът и структурата на вектора на крайната продукция. Y е изразител на необходимите и желани цели на бъдещото развитие. Именно за целта Майкъл Портър пише: „Главната цел на държавата в икономиката е да обезпечи на своите граждани висок и повишаващ се жизнен стандарт.

Способността на държавата да прави това зависи не от някакво аморфно понятие за „ конкурентоспособност", а от това доколко продуктивно се използват националните ресурси – труд и капитал … В крайна сметка продуктивността е главната определяща сила на равнището на живот, доколкото в нея се съдържа основният източник на дохода на глава от населението.” (Портър: 1993, 23) X – тази структура на икономиката и обем на общата продукция, които гарантират постигането на необходимите и желани цели на развитието (на желаните структура и обем на крайната продукция). В този запис ролята на човека в качеството му на създател на блага е представена чрез матрицата на пълните разходи (E - A)-1, в която се откриват пълните отношения на обуславяне между елементите във връзка с постигането на единица цел във всеки един отрасъл. Във втората си роля – на потребител на блага, той е представен посредством вектора на крайната продукция, целите на развитието (Y), които се явяват своеобразен израз на материалните, духовните и социални потребности на хората. Логиката на разсъждение при този запис гласи: ако обществото иска да постигне такива и такива цели (У) и ако пълните отношения на обуславяне между отраслите по повод постигане на единица цел във всеки един отрасъл са такива и такива (E - A)-1, то структурата на икономиката (Х) трябва да бъде такава и такава. Изясняването на техническата страна на въпроса относно извеждането на бъдещето на икономическата система изисква представянето на етапите, през които следва да премине процесът на извеждане на бъдещото състояние на икономическата система. Като един първи етап се обособява процесът по разработване на прогноза за стойностите на коефициентите на технологичната матрица (А), която информация се явява основа за изчислението на матрицата на пълните разходи (Е-А)-1. Това се осъществява чрез използването на RAS процедурата. (Манов: 2001,415-417) Наличието на информация за коригираните технологични коефициенти, за коефициентите на матриците на преките и

пълните разходи, се явяват база за преминаване към следваща стъпка – проектирането на вектора на крайната продукция. Проектирането на вектора на крайната продукция се базира на задълбочени разчети по отношение на всеки един от неговите елементи. Проектирането вектора на крайната продукция в рамките на възприетата от автора на материала парадигма на управление има за цел да бъде зададена необходимата и желана структура на крайното потребление, което да определи и необходимата структура на икономиката, която да гарантира реализирането на зададената крайна продукция. Процесът на проектиране в случая се подчинява на изискванията на логиката на човешкото развитие за задоволяване на непрекъснато растящите материални, духовни и социални потребности. Той се осъществява в три варианта на разглеждане на потребностите на човека – чрез бюджет на жизнения минимум, чрез бюджет на социалния минимум и чрез бюджет по рационални норми на потребление (Манов, 2001,409). Чрез бюджетът на жизнения минимум се представя кошницата на потребление, която гарантира физическото оцеляване на индивида. В тази кошница са включени стоките и услугите от първа необходимост, без които човекът не може да съществува като пълноценен индивид. Стойностите, заложени в този бюджет се определят от минималните норми на потребление (калориен прием) и структура на потребление на хранителни и нехранителни стоки и услуги. Чрез бюджетът на социални минимум се прави преход към друга гледна точка – изследването на тази кошница на потребление, която гарантира развитието на човека не само от биологична гледна точка, но и от социална гледна точка. По тази причина стоките и услугите, които са включени в нея се различават по обем и номенклатура от тези, включени в кошницата, определяща бюджета на жизнения минимум. Бюджетът на повишеното благосъстояние цели осигуряването на условията (стоки и услуги), които гарантират и физическото, и духовното развитие на индивида и по-точно хармонията между физическото и духовно развитие на индивида.

Този бюджет се разработва на база рационални динамични норми за потребление, които се изваждат научно от режима на здравословен начин на живот. След като бъде изведена информацията за коефициентите на матрицата на пълните разходи и проектираният вектор на крайната продукция се създава необходимата информационна база за получаване на необходимата и желана структура (архитектура) на икономиката на националното стопанство (X) на принципа: (E - A)-1.Y = X. В резултат от прилагането на тази логика и този инструмент управляващите икономическата система се получава посоката, в която трябва да се развива и функционира системата. Казано иначе, необходимият и желан вектор на крайната продукция (по обем и структура) поставя изисквания към структурата на икономическата система, т.е. към бъдещите решения, свързани с нейното управление и евентуалната необходимост от структурни преустройства. По тази причина все по-належащо е осъзнаването на необходимостта от прилагането на парадигмата на управление на националната икономическа система на България, отразяваща обективните изисквания на законите на развитието, и на адекватния инструмент, чрез който могат да бъдат постигнати необходимите и желани цели на развитието – балансът на междуотрасловите връзки.

ЛИТЕРАТУРА Манов 2001: В. Манов., Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на икономическите системи. С., 2001, с. 409; 415-417. Манов 2011: В. Манов., От хазартна към интелигентна икономика.В: Планирането – минало, настояще, бъдеще”. С., 2011, с. 993. Манов 2015: В. Манов., Проектиране на целесъобразно (от икономическа, социална и екологическа гледни точки) конкурентоспособно развитие и функциониране на икономическите системи. ИК УНСС, С., 2015 , с. 194223; 271-305.

Портър, 1993: М.Портър. Международная конкуренция (перев. с англ.). M., Международные отношения, 1993, с. 24. Смит 2006: А. Смит., Богатството на народите. С., 2006, с. 427. Human Development Report, United Nations Development Programme, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012. World Вank, World development report, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012. World Watch Institute, State of The world, 1995-2010. Вестник „Сега“, „Такъв капитализъм не ни трябва“, 02 февруари 2010 г.

PROBLEMS AND TRENDS „IN THE WORLD AND AT HOME” Ivanichka Dimitrova

Abstract: Nowadays, there are a lot of factors, which can instigate global socio-economic cataclysms. In that paper I indicate some of them and view the preconditions and consequences that are connected with all those problems and trends. The accent is the problem with a condition of the industry in European Union (EU) and the change of a global industrial center of Europe to the countries of East and Southeast Asia. Another negative trend in that sector is the employment decline which is tangible process in all countries in EU. At the same time the industry suffers from a lack of qualified staff, which is current problem not only in Bulgaria or in EU, because it is worldwide tendency. While we are watching these negative processes, European Commission is looking for ways to encourage the industry and the realization of European Industrial Renaissance. It is important that each crisis could bring forth a lot of positive effects and creative solutions. Key words: industry, negative tendency, industrial renaissance, skilled workforce ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ „ПО СВЕТА И У НАС” Иваничка Димитрова В първи курс студентите от икономическите специалности научават един от най-важните уроци на макроикономическата система – всяка пазарна икономика има циклично развитие, поради последователно протичащите периоди на икономически растеж и периоди на икономически спад. Тази макроикономическа тенденция е като природните закони – не може да бъде контролирана изцяло и същевременно е неизбежна. Старата поговорка, че „покритото мляко и котките не го ядат” се оказва ценен съвет във връзка с тази закономерност. Необходимостта от

предпазване на икономиката от фатални колебания обуславя непрекъснатото изследване и анализиране темпа на икономическото развитие, редуцирането на установените неблагоприятни фактори и провеждането на целенасочени действия. Но в съвременния глобален свят заплахи се крият навсякъде. Не е нужно да сме икономисти, за да ги видим, защото те са част от нашето ежедневие. Излизайки на улицата, виждам двата автомобила пред гаража на съседа, като пет минути по-късно той се качва в единия, за да отиде до супермаркета, който, естествено, се намира на съседната улица. Тази гледка автоматично провокира у мен въпроса: „Какво ще се случи един ден, когато петролът на Земята се изчерпи?”. Освен това в настоящите условия във все повече фирми човешкият фактор се заменя от съвременно оборудване и иновативна техника (основно в отраслите земеделие и промишленост). Голяма част от тази технологична база не може да функционира без гориво, което поражда тревожната мисъл „Как ще оцелее бизнеса, когато не може да поддържа същите производствени мощности?”. Още по-обезпокоителен е продоволственият проблем, тъй като при един такъв хипотетичен икономически срив ще бъде отчетен драстичен спад в размера на хранително-вкусовата промишленост. А какви катаклизми би предизвикало изчерпването на останалите природни ресурси – земи, гори, питейна вода? Какви ще бъдат последствията от консуматорското общество, комерсиализма и свръх предлагането на блага? Всички тези тревожни въпроси, а трябва да призная, че има и много други, предопределят голяма част от факторите, способни да провокират нови глобални икономически катаклизми. Като гражданин на Европейския съюз (ЕС), както и предвид обществено-икономическата ситуация в България, споделям притеснението си по един актуален проблем – изместването на индустриалния център от Европа към страните от Източна и Югоизточна Азия. С основание бившият президент на Азиатската банка за развитие Haruhiko Kuroda коментира: „Докато Азия извежда света от рецесията, глобалният икономически център на

гравитация отново се измества към региона“ (Стоянов, 2011). От данните става ясно, че до 2050 г. Азия ще е в състояние да произвежда половината от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) и да съсредоточава 50% от глобалната търговия и инвестиции. В последните години се наблюдава негативна тенденция в дела на индустрията в ЕС. Според данните на Eurostat делът на промишлеността спада от 20,3 % от брутната добавена стойност по базисни цени (посочената стойност е за 2003 г.) на 19.1 % през 2013 г. (Eurostat 2014). Фактът, че състоянието на промишлеността в ЕС се влошава, съпоставено с нивата на този сектор в САЩ и азиатските тигри и дракони, се явява сериозна заплаха, тъй като гръбнак на икономическия растеж е именно вторичния сектор. Съзнавайки текущата неблагоприятна посока, а също и увличането на българския „предприемач” по създаването на малки и средни предприятия в сферата на услугите (най-вече туризъм и комуникации) и земеделие, у мен възникват логични опасения от зараждането на една криза на индустриалния сектор в Европа. Неслучайно Европейската комисия (ЕК) предлага мерки в подкрепа на индустрията и призовава за „промишлен ренесанс” (ЕК 2014). След изброените факти, думите на предходния европейски комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Antonio Tajani: „Изправени сме пред системен индустриален геноцид” (DarikFinance 2013) доказват дълбочината на разглеждания проблем. Както казва статията с провокативното заглавие „Новият господар на света ще бъде Азия”, „не би трябвало да е изненада, че световният икономически център на гравитация се измества” към Изтока (Ла Тюлип). Икономическите колоси от Азия притежават възможния потенциал в лицето на своето „трудолюбиво население, разрастващи се икономики и големи търговски излишъци” (Ла Тюлип). Но, не е основателна мисълта за това какво имат новоиндустриалните азиатски страни, а ние – не, защото „каквото посееш, това ще пожънеш”. Да, индустрията остава ключов сектор за ЕС, „на него се падат над 80% от износа” (ЕК 2014), но в момента усилията се фокусират най-вече върху

сферата на услугите без да се съзнава, че промишленият сектор е необходимата база за развитието на икономиката като цяло. Европа е световен лидер в голям брой промишлени отрасли, но докладите на ЕК потвърждават, че съществуват предизвикателства, които пречат на растежа: „ниското вътрешно търсене; неблагоприятният бизнес климат; ниските нива на инвестиции и иновации, възпрепятстващи модернизацията на индустриалната база; по-високите цени на енергията спрямо цените за конкурентите; трудностите при осигуряването на материали, капитал и квалифициран труд и др.” (European Commission 2014, 1). Успоредно с това, броят на заетите в промишлеността непрекъснато намалява, като последните данни сочат загуба на „3,5 млн. работни места” (ЕК 2014). Въпреки че секторът се свива и заетите намаляват, индустрията в Европа, в това число и в България, среща друг актуален проблем, който също възприемам като предпоставка по пътя към промишлената криза. Оказва се, че във вторичния сектор има липса на работна ръка с образователен ценз – инженерите, квалифицираните работници и техниците са на челни позиции в „топ 10 на професиите, за които работодателите в България и по света трудно намират кадри” (Черкезова 2014), сочат проучвания на Manpower Group. За България най-търсените инженери в индустрията са от професионалните направления: „процесни инженери, инженери по поддръжката, инженери по качеството, инженери по автоматизацията и такива за автомобилната индустрия” (Черкезова 2014). Друг момент, който насочва моя икономически поглед в негативна посока са изказвания на представители на бизнес сектора, споделени по време на форуми и семинари, в които съм участвала, че все повече от днешните студенти или ученици от технически учебни заведения нямат съответстващите на съвременните изисквания на професията, знания, умения и компетенции. Във връзка с изложените доказателства възниква у мен въпроса „По какъв начин може да се осъществи „промишленият ренесанс” без правилните хора?”. Нима антропогенният фактор не е най-ценния актив на всяка една стопанска организация? Без

необходимото количество човешки ресурси и тяхната качествена подготовка е немислимо да се очакват ефективни резултати от промишления сектор. Със сигурност могат да се обособят серия причини за тази тревожна ситуация – слабости в системата за професионално образование, пропастта между студентите и бизнеса, незаинтересоваността на младите към този тип специалности и др. По отношение на техническите специалности сред студентите от моя университет се споделят мнения, които не са действителни, но са били демотивиращи при избора на специалност. Така например, за техническите специалности се смята, че предлагат професия, свързана с много физическа работа, в тежки условия и не достатъчно престижна, за разлика от специалности като „Право”, „Финанси”, „Международни икономически отношения”, „Психология”, „Политология”. Найчесто срещаният коментар е свързан с трудността при тези специалности и изискването на задълбочени знания по математика. Но, като част от студентската общност, а и като студент в Стопански факултет, смятам, че основно проблема е свързан с финансовия аспект. Колкото и да е трудно обучението, ако един инженер или техник получава обективна работна заплата, положението би било различно. За това и тези, които избират да извървят дългия път, за да изучат инженерната професия, след това не остават да се реализират в България, защото у нас положените труд и усилия не са достойно оценени. Необходими са мащабни действия за спасяването на промишлеността, включително и усъвършенстване на образователната система, защото добрата подготовка на човешките ресурси е основа за добрите резултати в бизнеса. Фактът, че като най-честа причина за трудности при намиране на дефицитните кадри в проучване на Manpower Group, българските работодатели (53%) посочват „липсата на технически компетенции (Черкезова 2014, Капитал) е достоен за съжаление пред спомена за българската индустриална мощ в края на 80те години на XX в., израз на който са световно познатите имена „Балканкар” и „Черно море”. На второ място участниците в проучването са класифицирали като причина липсата на кадри

като цяло (32%), „а за 31% проблемите се коренят в специфични за конкретната индустрия квалификации при квалифицирани работници” (Черкезова 2014, Капитал). Проучването на Manpower Group посочва и други тревожни данни. „Общо 44% от българските работодатели са изправени пред трудности в намирането на кадри”, като тази стойност е „с 8 процентни пункта под средния в световен мащаб” (Черкезова 2014, Капитал). Резултатът от недостига на кадри се проявява като негативни последствия за представителите на бизнес сектора в страната. Така например, една част от тях понижават конкурентоспособността и продуктивността на своята дейност (51%), друга (46%) – способността да обслужват своите клиенти, докато при трети (39%) това се отразява негативно на иновациите и креативността на компанията. Въпреки, че посочените проблеми и тенденции се асоциират основно с негативни последствия, потенциални заплахи и мащабни загуби, всяка една криза може да бъда разгледана и от своя функционален аспект. Както е известно на всички ни, когато веднъж сме боледували от шарка, след това развиваме имунитет, който е пожизнен и не можем да се разболеем втори път. По същия начин, когато веднъж икономиката или дадена бизнес единица страда от съответно „заболяване”, след успешното „излекуване” хората вече са подготвени и знаят как да избегнат подобни проблеми в бъдеще или в случай, че не могат да ги контролират, то поне разполагат с достатъчно алтернативи за противодействие (събрани при първия процес на търсене на решения), които могат да използват при евентуални кризисни ситуации. Положителното при една криза е, че хората се осмеляват да разчитат на действия, за които не биха и помислили в нормални условия, защото няма какво да губят. Други конструктивни ефекти могат да бъда открити в перспективата, че една евентуална криза на промишления сектор би могла да бъде предпоставка за появата на нови поколения продукти, смяна на технологиите или промяна в статуквото (промени в законодателството, програми за стимулиране на определени отрасли и индустрии, образователни

реформи, насърчаване изучаването на инженерните специалности и др.). Естествено, като необходимо условие за реализирането на подобни положителни резултати, обаче се очертава съдействието между трите заинтересовани страни: общество, бизнес сектор и държавни институции. Това сътрудничество се налага, първо, защото предприетите мерки не могат да функционират ефективно, без да бъдат възприети от всички участници в процеса, и второ, когато имаме повече участниците, ангажирани в процеса на разработване на решения означа, че ще обхванем различни гледни точки и ще разполагаме с повече варианти за действие. Една част от изложените проблеми се проявяват на местно ниво, но има и глобални такива, което предполага разработването на единна политика за съдействие, която обаче да бъде в синхрон с факторите, действащи в отделните региони. От моя гледна точка, толкова много проблемни области се нуждаят от спешни и ефикасни промени, защото конкурентите, в лицето на САЩ и икономическите сили от Азия, не спят… „Без цели и планове за постигането им, ние сме като кораб, който тръгва на плаване, без да знае посоката.” – Fitzhugh Dodson От 2012 г. целта е поставена – формиране на промишленост в размер на 20 % от БВП през 2020 г. За да поеме корабът на ЕС в правилната посока, остава да бъдат планирани действията, които ще се предприемат и използваните инструменти. Но тази организация следва да се осъществи възможно най-бързо и ефективно, защото в противен случай целта ще остане просто една мечта. ЛИТЕРАТУРА ЕК 2014: Европейска комисия. ЕС призовава за „промишлен ренесанс” в подкрепа на възстановяването. публикувана на 24.01.2014, 29.05.2015, http://ec.europa.eu/news/business/140124_bg.htm Европейската комисия: ЕК. Комисията призовава за незабавни действия за възраждане на европейската промишленост, Брюксел, последна

актуализация 12.02.2015, 29.05.2015, http://europa.eu/rapid/press-release_IP14-42_bg.htm Евростат: Национални сметки и БВП, последна актуализация 23.03.2015, 29.05.2015,http://ec.europa.eu/eurostat/statisticsexplained/index.php/National_a ccounts_and_GDP/bg# Ла Тюлип: Ст. Ла Тюлип. Новият господар на света ще бъде Азия, 29.05.2015,http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=1471 7&format=print&edition_id=212 Стоянов 2011: Г. Стоянов. 3 млрд. азиатци може да достигнат европейските доходи до 2050 г., www.investor.bg, публикувана на 04.05.2011, 29.05.2015, http://www.investor.bg/aziia/336/a/3-mlrd-aziatcimoje-da-dostignat-evropeiskite-dohodi-do-2050-g-116317/ Черкезова 2014: Д. Черкезова. Инженерите са ни важни, www.karieri.bg, публикувана на 18.07.2014, 29.05.2015, http://www.karieri.bg/karieren_klub/suveti/2345910_injenerite_sa_ni_vajni/ Черкезова 2014, Капитал: Д. Черкезова. И най-търсените професии са…, публикувана на 17.06.2014, 29.05.2015, http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/06/17/2325404_i_naitursenite_profesii_sa/ DarikFinance 2013: DarikFinance.bg. Индустриален геноцид в Европа, последна актуализация на 11.09.2013, 29.05.2015, http://www.darikfinance.bg/novini/98609/ European Commission, MEMO, Factors influencing industrial competitiveness in the EU, Brussels, 11.09.2014 European Commission 2014: European Commission. MEMO. Member States need to act to boost European industry, Brussels, публикуван на 22.01.2014, 29.05.2015, http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-37_en.htm Eurostat 2014: Eurostat. Gross value added at basic prices, 2003 and 2013 (% share of total gross value added) YB14.png, последна актуализация 13.06.2014, 29.05.2015, http://ec.europa.eu/eurostat/statisticsexplained/index.php/File:Gross_value_added_at_basic_prices,_2003_and_2013 _(%25_share_of_total_gross_value_added)_YB14.png Eurostat: Real GDP growth, 2003-13 (% change compared with the previous year) YB14.png, последна актуализация 13.06.2014, 29.03.2015, http://ec.europa.eu/eurostat/statisticsexplained/index.php/File:Real_GDP_growth,_2003%E2%80%9313_(%25_chan ge_compared_with_the_previous_year)_YB14.png

EDUCATION-CAREER DEVELOPMENT POSSIBILITIES. PERSPECTIVES TO THE LABOUR MARKET Elka Tsoneva Abstract: This report lays stress on the main problems which serve as a barrier to the realization of a significant part of the labor force. The inadequate use of human resources leads to considerable losses for the economy. This is the reason why education and investments in human capital need a fundamental change. Economic growth, rise of competition, stability of public finance, social insurance system need high-quality human resources in order to function properly. The recovery and stability of the economy would be impossible if the companies fight against the lack of qualified work force alone. The Bulgarian educational system is still pretty conservative and can’t manage to adapt to the newly formed business requirements. The connection between specialties (subjects of study including the number of students) and the needs of the market becomes thinner and it doesn’t seem to reflect the real need for specialists in particular branches and productions. Another problem is that the people with only secondary, primary or lower education form a big part of the work force in the country. Key words: education, workforce, human capital, professional structure, professional qualification, highly qualified workforce, labor market, demand and supply of labor ОБРАЗОВАНИЕ-ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД ПАЗАРА НА ТРУДА Елка Цонева Резюме: Този доклад е посветен на основните проблеми, които възпрепятстват реализацията на голяма част от трудоспобните хора. Неадекватното използване на човешките ресурси води до значителни загуби за икономиката. Поради тази

причина, образованието и инвестициите в човешкия капитал се нуждаят от фундаментална промяна. За да функционират правилно икономическият растеж, увеличаването на конкуренцията, стабилността на публичните финанси, системата за социално осигуряване са необходими високо квалифицирани човешки ресурси. Възстановяването и стабилността на икономиката биха били невъзможни ако бизнес компаниите са изправени сами пред липсата на квалифицирана работна ръка. Българската образователна система все още е доста консервативна и не може да се справи с адаптирането към новите изисквания на бизнеса. Връзката между специалностите (включително и броят студенти в тях) и нуждите на пазара все повече отслабва и това не изглежда да рефлектира върху реалните потребности от специалисти в различни сектори и отрасли. Друг проблем е, че хората само със средно, основно или по-ниско образование формират голяма част от трудовите ресурси в страната. Ключови думи: образование, работна сила, човешки капитал, професионална структура, професионална квалификация, високо квалифициран труд, пазар на труда, търсене и предлагане на труд ОБРАЗОВАНИЕ – ВОЗМОЖНОСТИ РЕАЛИЗАЦИИ ПЕРСПЕКТИВЫ НАРЫНКЕ ТРУДА Елка Цонева Образование это главная характеристика качества занятости и важный фактор повышения конкурентоспособности экономики. Но это тому факту в течение многих лет не уделялось должного внимания. Основной причиной повышенного внимания к этой теме в последние годы являются экономические потери в связи с несоответствием между потребностями экономики и подготовкой кадров в системе образования, а также в связи с значительно

большим контингентом людей, не имеющих образования или квалификации, которые трудно находят реализацию или в течение длительного времени остаются за пределами трудового рынке. В новых условиях отраслевая и профессиональная структура работающих оказывается практически несовместимой с требованиями рыночной экономики. Эти структуры нуждаются не только в улучшении, но и в кардинальном изменении. Есть ряд документов1, которые касаются этой темы. Есть также национальные планы действий, которые дополняют специальными программами стратегические цели. Эти документы основываются на базе политического согласия и понимания того, что необходима общая и последовательная политики с соответствующими инструментами, которые поощряют работодателей инвестировать в человеческий капитал и стимулируют работающих быть активнее в области образования и квалификации. Рыночная экономика предполагает наличие людей с другими качествами. Она требует активных, предприимчивых и инициативных рабочих, которым присуще искать новое, которым присуще проявлять самостоятельность во взятии важных жизненных и производственных решений, то есть трансформация человеческих ресурсов в самостоятельные человеческие личности на трудовом рынке. Большая часть населения оказалась неготовой к этому. Раньше введение новой техники и технологии касалось сравнительно маленьких секторов экономики. Но в последнее десятилетие положение резко изменилось. Современные информационные технологии практически охватывают все отрасли, как в производственном секторе так и в сфере услуг. А это лишает многих людей работы. Следует отметить, что процессы автоматизации влияют и на рабочих высококвалифицированного труда. Автоматизация в различных секторах экономики, а также и Национальная стратегическая рамка Республики Болгарии 2007-20013; "Развитие людских ресурсов: 2007-2013" Оперативная программа; Обновленная стратегия занятости 2008-2015; Национальная стратегия непрерывного профессионального образования 2006-2015; Стратегия обучение на протяжении всей жизни 2008-2015; Национальная стратегия по сокращению бедности и содействия социальной интеграции 2020 и другие документы. 1

скорость этих процессов оказывают отрицательное влияние на способность людей найти новые рабочие места. Особенно это связано с так называемой "Пустынной" технологией, ценность которой определяется уменьшением производственных расходов и качеством продукции. Но они имеют и отрицательную сторону ликвидация человеческого компонента, и, таким образом, люди лишаются работы. Роль и место человека в производстве, повышение его эффективности и прибыльности в настоящее время существенно изменились. Это обусловлено развитием информационной экономики и экономики основанной на знаниях. Очевидно, что в условиях экономики знаний, рост производительности труда связан с сокращением живого труда, что, в свою очередь, требует увеличения числа безработных в обществе. В настоящее время и в будущем экономический рост зависит и будет зависеть от степени потребления информации, а не от объема потребления различных компонентов производства и энергии. Это ведет к резкому увеличению числа, роли и места высококвалифицированных специалистов и работников и к освобождению рабочих других категорий. Образовательная и профессиональная системы не обеспечивают экономику необходимым персоналом. Связь между специальностями, числом студентов и потребностями бизнеса становится все более слабой. И к тому же она не отражает реальную потребность профессионалов в различных секторах и отраслях. На рынке труда отсутствуют инженеры, специалисты ИТ и другие. Еще одним показателем наличия несоответствия между спросом и предложением рабочей силы является число свободных рабочих мест в кадровых агентствах, которые остаются незанятыми. Причиной всего этого является нехватка людей со способностями и квалификацией, которые соответствуют новым требованиями работы и современным технологиям, что в свою очередь показывает наличие плохой связи между образованием и потребностями местных рынков труда, отсутствие политики

компаний для квалификации и подготовки трудовых ресурсов, слабую заинтересованность в труде больших групп долгосрочных безработных. Динамичное развитие новых технологий в экономике показало важность знаний, квалификаций и навыков при поступлении на работу. Частный сектор стал более требовательным к кандидатам на работу. В ежемесячных анкетах «Агентства занятости» большинство работодателей указали в качестве ключевой проблемы бизнеса нехватку рабочей силы. Эта проблема упоминается как основная работодателями промышленности и строительства. Постоянно не хватает рабочих в области туризма, строительства, инженерии, в области производства одежды и галантереи. Больше всех в специалистах с высшим образованием нуждаются сферы образования, управления, здравоохранения и социальная сфера2. В качестве причины можно определить повышенную строгость работодателей к качеству рабочей силы. По-видимому, в связи с увеличением конкуренции на рынках, возникают предпочтения, особенно у частного бизнеса к привлечению лиц с более высоким уровнем образования и профессиональной подготовки. Эта тенденция будет все больше укрепляться с приходом иностранных инвесторов в стране, что в свою очередь потребует хорошо подготовленных и квалифицированных кадров. К сожалению, в нашей стране до сих пор есть большая часть трудовых ресурсов с основным, начальным или более низким уровнем образования (в среднем 11,5% рабочей силы и 10,2% активного населения3). По данным последней переписи населения, в 2011 году более 112 тысяч человек населения неграмотны, 537 тысяч с начальным образованием, и 159 тысяч с основным образованием. Рано вышедшие из образования, которых можно счесть неграмотными или малограмотными, представляют13,9% населения страны при 15,1% для ЕС-27. Доля лиц с высшим образованием в Болгарии в 2011-2012 годах -19,4 %, что является

Ежегодные обследования агентство занятости http://www.az.government.bg/. Поиск рабочей силы 3 По НСИ (http://www.nsi.bg) 2

приблизительно на 3 процентных пункта меньше, чем в среднем в ЕС (27,7% в ЕС-27)4. Существует и другая общая проблема, которая появляется во время анализа занятости и безработицы активного населения. Это большое количество безработных, которые не имеют никакого образования. Отсюда вывод – отсутствие образования это основной фактор, который вызывает положение риска на рынке труда, а также является препятствием при трудоустройстве. В “Умной экономике, как говорится в докладе Штайлмана,- где все основано на знании, образование играет решающую роль" 5. Значительная часть безработных трудно приспособляется к новым условиям, которые установлены экономической конъюнктурой, и в связи с этим впадает в состояние длительной безработицы. Отсутствие образования и квалификаций является серьезным препятствием для того, чтобы успешно устроиться на работу. Низкий уровень или почти отсутствии квалификации определяет слабую конкурентоспособность на рынке труда и неспособность удовлетворить требования работодателей. Рабочая сила, которая имеет низкий уровень образования или у которой отсутствует профессиональная подготовка, в основном, занята в сельском хозяйстве, в текстильной, легкой и пищевой промышленности, в производстве табака и табачных изделий, где плохие условия труда и низкая зарплата. Именно поэтому процесс приватизации и реформы в аграрном секторе существенно уменьшил занятость и увеличил безработицу среди слабо образованных людей. Развитие малого и среднего бизнеса стало альтернативной занятостью и средством выживания в трудный период перемен. Но владельцы компаний предпочитают, в основном, квалифицированную рабочую силу. Так что все эти годы отсутствие обучения и воспитания является серьезным препятствием для того, чтобы успешно устроиться на работу. Открыто много рабочих мест главным образом, для 4 5

http://ec.europa.eu/eurostat Леенер, Ж,. Чарльз А. Биер, С., и другие 2002.

неквалифицированного труда в отделах поддержки чистоты, в отделах по благоустройству и в других отделах. Несмотря на то, что и наблюдается снижение числа безработных с низким уровнем образования и без специальности и квалификации, их доля в общей численности безработных продолжает расти. Прямая связь между занятостью и уровнем образования и квалификации являются причиной увеличения доли безработных с низким уровнем образования без специальности и квалификации. Спад и сокращение рынка труда в целом увеличивают безработицу и таким образом ставят людей с низким уровнем образования в ситуацию значительно сложнее, чем тех, кто с образованием и квалификацией. Безработные люди без образования труднее находят себе работу, чем те, у которых есть какая-то степень или квалификация. Это ведет к увеличению параметров долгосрочной безработицы у них - они составляют более половины долгосрочных безработных (56,3%6). Особенно неблагоприятная тенденция у лиц с низким уровнем образования, которые остались без работы в течение 3 лет и более и которые по численности намного больше, чем другие группы безработных. Создание потенциала качественной рабочей силы в значительной степени определяется финансовыми ресурсами большей части населения7. Плохая экономическая ситуация во многих болгарских семьях считается одним из главных факторов низкого уровня образования и безработицы, что ведет к низкому уровню доходов, к низкому уровню жизни и к увеличению бедности. В настоящее время Болгария является одной из самых бедных стран в Европе. И низкий заработок не позволяет многим родителям покрыть расходы на образование своих детей. Причинами низкого уровня образования в различных социальных группах и этносах являются маловажное значение образования, раннее вступление в брак, традиции (если глава семьи без образования, то это часто передается и детям, что в свою очередь 6 7

По данним НСИ (http://www.nsi.bg) Развитие человеческих ресурсов – Операционная программа 2007-2013

углубляет неспособность этой группы людей реализоваться на рынке труда) и др. На основании этого описания следует еще раз подчеркнуть, следующие конкретные вопросы: - Существуют значительные различия между потребностями экономики и подготовкой кадров; - Значительная часть трудовых ресурсов остается вне рынка труда из-за отсутствия образования или профессиональной подготовки. Экономический рост, конкурентоспособность, устойчивость публичных финансов и система социального обеспечения требуют высокого качества человеческих ресурсов. Реконструкция и стабилизация экономики будет невозможно, если компании пришлось бороться с отсутствием квалифицированной рабочей силы. Создание умений является дорогостоящим долгосрочным процессом, без значения идет ли речь о формальном образовании (начальном, среднем или высшем) или о профессиональной подготовке на самом предприятии. Именно поэтому необходимы действия и со стороны правительства, и в партнерстве с частным сектором. Целесообразными мерами в этом направлении могут быть: • Более эффективное использование политики, которая направлена на уменьшение числа лиц, рано выпавшими из школы и на порождение интереса у молодых людей к информации и к коммуникационным технологиям; • Установление связи и партнерства между школами, университетами и бизнесом; • Повышение эффективности стажировок, которые позволяют студентам, в частности, в течение последних лет обучения попасть в непосредственный контакт с реальной бизнес - средой; • Мобилизация потенциала категорий лиц, исключенных из рынка труда (из-за слабого образования, инвалидности или дискриминации), которые могут быть обучены и для которых уже выделены значительные бюджетные и зарубежных ресурсы для реинтеграции.

• Увеличение и расширение усилий, направленных на сокращение числа лиц без образования и квалификации. Это общие направления, на которых могут сосредоточиться и политика, и усилия по улучшению характеристик человеческого капитала и повышения качества занятости. Ссылки: 1. Агентство занятости http://www.az.government.bg/ 2. Обновленная стратегия занятости 2008-2015 г 3. Леенер, Ж,. Чарльз А. Бир С., и другие, доклад Штайлмана – Люди, как богатство умной экономики ХХ века Новая звезда – Софттрейд – 2002 4. Национальная стратегия сокращения бедности и содействия социальной интеграции 2020. 5. Национальная стратегия непрерывного профессионального образования с 2006 по 2015 год. 6. Национальные стратегические рамки Республики Болгарии 2007-2013. 7. НСИ (http://www.nsi.bg) 8. Оперативная программа "Развитие человеческих ресурсов: 2007-2013." 9. "Исследование потребностей болгарского рынка труда в области квалифицированной рабочей силы" http://www.bia-bg.com 10. Стратегия непрерывного обучения на 2008-2015 годы 11. http://ec.europa.eu/eurostat

TECHNOLOGY OF SOFT SKILLS DEVELOPMENT AND PROFESSIONAL ORIENTATION OF PUPILS FROM THE UPPER SECONDARY EDUCATION IN A GENERAL MAINSTREAM SECONDARY SCHOOL Sonya Kruncheva Abstract: The paper discusses some of the challenges the realities of the labour market and the mass ICTs pose before nowadays secondary education. The author introduces the innovative way of teaching procedures based on the European project Learning by Developing for all (LbD4ll) developed by Finnish specialists from Laure University and discusses the possible applications in a specific educational project concerning soft skills and producing final products. Ключови думи: motivation, innovation, project-based learning, ICT, Web2.0, vocational guidance. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА МЕКИ УМЕНИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП В СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ Соня Крънчева Разминаването между очакванията на учениците и начините на преподаване в училище е основен проблем в съвременното образование. Това налага да се търсят алтернативни подходи за обучение като работа по проекти, симулации, казуси и работа „извън“ класната стая. Наблюдава се всеобща тенденция, при която учителите се стараят да въведат „иновации“ или нови подходи в практика си с различна цел – мотивация, засилване на интереса на учениците, по-добри резултати или просто разнообразяване на процеса на обучение.

Същност на „технологията“ и проектното обучение Руският изследовател И. Сергеев (2004: 5) отбелязва, че образованието има ново лице, когато се прилагат нови методи на преподаване. Училището има нужда от нови методи, които да гарантират активността на учениците в обучението, развитие на общообразователни умения и способности, развитие на личностни компетентности, или умения, които са свързани с опита и практиката, прилагането на тези умения на практика и осъществяване на връзка между образованието и живота. По въпроса на т.нар. „технология“ в учебния процес са разработени доста научни трудове. Като термин, използващ се в педагогиката, най-общо представено, технологията в учебния процес може да се разгледа като вид социална технология. Тя има за цел да преработи, модифицира и моделира една или друга теория, принципи или методи. При технологията се интегрират знания от различни сфери на науката и практика и се осигурява ефективност при решаване на образователни и възпитателни цели. При технологичните процеси се наблюдава известна трансформация, при която се наблюдават: наличие на определена цел; структуриране на дейността на етапи; наличие на програма, която до определя последователността на извършване на операциите; обратна връзка за осъществяване на поетапен мониторинг и корекция при необходимост (Митова 2004, 60-63). В България понятието “технология”, свързано с педагогиката и дидактиката, се възприема твърде разностранно. Като основни причини за подобно отношение се посочват липсата на определеност на съдържанието на понятието “технология”, отнесено към сложната, многостранна и противоречива педагогическа реалност. Всъщност, педагогическата технология се разглежда като конкретна проява на социалната технология във всички аспекти на педагогическия процес, а технологията на

обучението – като съставна част, подсистема на педагогическата технология. За първи път в педагогическата литература М. Андреев разглежда обучението “не само като дидактическо отношение между преподаването и ученето със свои специфични проблеми, но и като специфично организационно-функционално, процесуално-дейностно, технологическо единство между преподаването и ученето ...” (Андреев 1981, 38-48). В по-обстоен анализ на общо-педагогическите проблеми на педагогическите технологии Д. Цветков приема следното работно определение: “Педагогическата технология е научно обосновано предписание за ефективно осъществяване на педагогическия процес” (Цветков 1987, 49-110). Това определение следва от найсъществения и общ момент, който авторът определя в разграничените от него три значения на понятието педагогическа технология: • ефективен педагогически процес, осъществяван в съответствие с научнообосновано предписание; • разработка, съдържаща научно предписание за целите, мотивирането, хода, условията и оценяването на резултатите от педагогическия процес; • наука за основите, принципите и правилата за съставяне и реализиране на педагогически технологически разработки. Като цяло, авторът асоциира понятието “педагогическа технология” с научна обоснованост, логическа последователност, стандартизация, рационалност, ефективност и продуктивност. Тя може да бъде обща (обобщена) технология на обучението и възпитанието или конкретна технология за решаване на определени образователни и възпитателни задачи. По-нататък Д. Цветков очертава три възможни пътя за формиране на нови педагогически технологии: 1) от наличните базови теоретични познания – чрез многовариантно технологизиране на теоретичните знания; 2) от нови фундаментални научно-педагогически познания – чрез технологизиране на новите теоретични знания;

3) от новите информационно-технически средства и методи за програмиране и управление – към нови педагогически технологии. Обобщено може да се каже, че понятието „технология“ включва стремежа към постигане на по-висока ефективност на учебно-възпитателния процес, на гарантирани оптимални резултати от обучението и възпитанието. Като отличителни черти на технологията се посочват: възпроизводимостта, устойчивостта на резултатите. Значение на работата по проекти Методът на проектите представлява начин на работа, при който учениците работят активно заедно, упражняват наличните знания и умения във връзка с определена тема, обогатяват ги с нови и в процеса на изработване на проекта прилагат на практика всичко научено. Като резултат е налице краен продукт с практическа приложимост – книжка, презентация, видеоматериал,брошура, визитни картички и др. В речника на съвременните педагози все по-често се използват термините „проект“, „проектиране“, „проектнобазирано обучение“, „проектно ориентирано обучение“ (Митова 2011, 9). Анализът на научно-педагогическата литература показва, че образователните ползи от проектната дейност на учениците и на учителите са в процес на динамично проучване и изследване. В обобщен вариант на интерпретациите се вижда ясно, че проектът се представя като прототип на обект или вид дейност, а проектирането се отъждествява със самия процес на създаване на проекта. Професионалното ориентиране на учениците в гимназиален етап Изключително голям проблем в съвремието се оказва връзката между училището и бъдещата реализация на учениците. Определено съществува празнина в знанията, които учениците

придобиват в училище и бъдещата им професионална ориентация. Ето защо се налага подпомагане на учениците от гимназиален етап във връзка с избор на бъдеща професия. Според целите на Европейския съюз и по конкретно Стратегия 2020, сферата на образованието трябва да продуцира адекватни и конкурентноспособни кадри. Ориентацията към пазара на труда трябва да започне възможно по-рано, т.е. когато гимназистите завършват или са вече студенти. От друга страна, работодателите би трябвало да се стремят да привлекат любознателността на учениците, да ги стимулират за развиване на умения за креативно мислене. Технологията, по която съм избрала да работя, се корени в целите и задачите на европейския проект LeTeEm, който черпи своите теоретични основания от университета „Лауреа“в Хелзинки, Финландия за „модел на педагогическо взаимодействие“, назован от създателите си „Учене чрез развитие“ (“Learning by Developing”) и апробиран в сферата на висшето образование. За нуждите на проекта този модел е адаптиран, за да бъде приложим в контекста на средното образование Learning by Developing for all(LbD4ll). Проектът се основава на идеите, че трябва да се подчертае ключовата роля на образованието и обучението за бъдещото развитие, защото е нужна промяна във виждането на младите хора към професиите и тяхната професионална ориентация. Задачите на европейския проект са свързани с обединяване на учители и ученици, както и различни сектори на трудовия живот, за да обменят опит, постигане на положителна промяна и обмен между учители и ученици чрез засилено използване на онлайн/ мобилни технологии на обучението, насърчаване на приемането на иновативно преподаване и учене, насърчаване понататъшно изследване на модела LbD (Learning by Developing) в различни учебни и образователни среди и култури, устойчивостта на резултатите, които позволяват използването на материалите в дългосрочен план. За да се развият тези компетентности, при запазване на придобиването на базови умения в училище, училището има нужда от по-гъвкава учебна среда. Тя трябва да бъде осигурена от

нови педагогически подходи, в разработката на междупредметни връзки и така ще се обогати преподаването на отделните предмети. ИКТ предоставят особено важен инструмент при въвеждането в практиката на модерни и иновативни подходи в обучението. Използването на интернет дава възможност на учениците за полесен достъп и информация от многобройни източници. Обръща се внимание на възможностите на учениците да работят с компютър, динамиката на работа с информационните технологии, повишаване на интереса на учениците към учебния процес и повишеното им участие в процеса на обучение. Според П. Димов разнообразието от нови информационни технологии в образователния процес и работата с компютри и различни програми, подпомага усвояването, разбирането и затвърдяването на новата учебна информация. Заедно с това П. Димов (2004: 20) посочва, че информационните технологии и програмите за комуникация в настоящето подпомагат намирането на подходящи средства за индивидуална и диференцирана работа и с това облекчава труда на учителя и учениците по отношение на намиране на актуална информация. В съвремието все повече навлиза и Web 2.0. Това са второ поколение уеб-базирани услуги като интерактивни сайтове и социални мрежи за общуване. Ключови думи, с които работи Web 2.0 са онлайн сътрудничество, съвместна работа и сериозен обмен между потребителите. Много от инструментите на Web 2.0 се използват и в образованието – Youtube, блогове, социални отметки и социални мрежи. В последните разработки по въпроса, според Кушева и Цветкова (2011), за търсене на нови приложения на тези интернет ресурси, се наблюдават няколко основни теории за обучение в дигитална среда – социалното учене (“Social learning”) и нова култура на учене, при която социалното учене става основен процес. Това означава, че се набляга основно върху комуникацията и взаимодействието на обучаемите и обучителя, и как се учи, а не какво се учи.

Педагогическата иновация – концептуална и съдържателна рамка Педагогическата иновацията, разработена от автора, е осъществена в хода на работата ми при пилотирането и прилагането в собствената ми педагогическа практика на модела на действие Учене чрез развитие за всички в рамките на проект LeTeEm, но обогатена с конкретни дейности и учебно съдържание, разработено от мен като старши учител в гимназиален етап. Иновацията представлява съвкупност от дейности между три страни – ученици, учител/учители и работодатели. Същността на проекта се корени в идеята, че учениците трябва да бъдат кариерно ориентирани възможно порано, в гимназиалния етап на обучението си. Целта е да се развият уменията по предприемачество чрез практическо обучение на учениците, развивайки „меки умения“ и креативност. В работата се очаква учениците да утвърдят предприемаческите компетенции и да се развият уменията за учене „чрез правене“, които да бъдат използвани в бъдеще. В проекта всяка една от страните има задачи. Учениците се занимават със запознаване на професии и характерните черти на професията. От друга страна, работодателите имат задача да представят основните изисквания към бъдещите работници и да създадат у тях чувство на отговорност и организираност. От трета страна, учителите работят като модератори по време на проектната дейност, изискват и подпомагат учениците в тяхната работа при изпълнение на проектните задължения. От особено важно значение за насърчаване на способността на младите хора да бъдат наети на работа, техния предприемачески потенциал и запознатостта им с пазара на труда са партньорствата между институциите, предлагащи обучение и квалификация и работодателите. За да се развият тези компетентности, при технологията се залага на придобиване на базови умения в училище, като всъщност се налага промяна в образователната среда - по-гъвкава учебна среда, осигурена от нови педагогически подходи и родени в търсенето на междупредметни връзки. В проектната дейност се залага и на

използване на информационните и комуникационните технологии. ИКТ предоставят особено важен инструмент при въвеждането в практиката на модерни и иновативни подходи в обучението. Очакваните резултати по конкретния учебен проекта са насочени в няколко направления. Най-напред те са свързани с придобиване на умения, увеличени познания, въздействие върху нагласите и културата на учениците. Очаква се учениците да познават и да анализират терминология, свързана с професионалното ориентиране, както и прилагането и на практика. На второ място, проектната дейност се отразява на работата на учителите като променя ролята им. От традиционен преподавател, учителят се превръща във фасилитатор, модератор и човек, който подкрепя работата на учениците през цялото време. От работодателите също се очаква запознаване с реалните възможности на учениците, промяната в образователните тенденции и запознаване с възможностите на новите технологии с които работят учениците. И несъмнено, като резултат, се очаква развиване на въображението и креативността на учениците, насърчаване на предприемаческия дух. Технологията представлява извеждане на учениците от класната стая и запознаването им с различни професии в района. Срещите са с различни работодатели от региона и целта е да се обсъдят специфичните особености на професията, да се запознаят учениците с изискванията на работодателите, да овладеят нови професионални термини. В хода на образователния проект учениците имат задача да работят за създаване на книжка, свързана със съответните професии и да изяснят предимствата и недостатъците на професиите. Като цяло педагогическата иновация има за цел да мотивира учениците чрез излизане извън класната стая. Учене чрез правене ще им даде възможност в реална среда да придобият и споделят опит, да си партнират и да работят заедно в екип. По този начин ще развият междуличностните си умения и ще придобият знания и опит в професионално отношение.

ЛИТЕРАТУРА Димов, П. Електронно обучение чрез интернет. Сиела, С., 2004г. Кушева, Р., Цветкова, Н. Иновативни идеи и теории за обучението в дигитална среда, Педагогика, 2011, №1 Митова, Д. Проектно ориентирано технологично обучение: теория и методика. Благоевград, 2011 http://leteem.uws.ac.uk/index.php/BG http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm

ИНОВАТИВНИ МОДЕЛИ НА ОБРАЗОВАНИЕ

INNOVATIVE MODELS OF EDUCATION

DECLARATIVE AND PROCEDURAL KNOWLEDGE IN THE PROCESS OF A MATHEMATICAL PROBLEMATIC SITUATIONS-SOLVING Valentina Chileva Abstract: Problematic situations in mathematics education represents an enormous challenge for the students. To solve mathematical problems requires logic, finely combined with a huge dose of creativity and knowledge. Fundamental are declarative and procedural knowledge to provide the decisive opportunity to get knowledge about how to solve the problem and the chance to apply this knowledge in his quest to get a response. Key words: mathematical problem problematic situation, declarative knowledge, procedural knowledge. ДЕКЛАРАТИВНИТЕ И ПРОЦЕСУАЛНИ ЗНАНИЯ В ПРОЦЕСА НА РЕШАВАНЕ НА МАТЕМАТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМНИ СИТУАЦИИ Валентина Чилева Проблемът е един от най-често присъстващите фактори в човешкото ежедневие. Битов или учебен, професионален или психологически, той е толкова дълбоко вкоренена константа в житейския път на всеки индивид, че осъзнаването на сложната система от ментални действия, използвана за неговото решаване, е почти невъзможно. Понятието проблем се характеризира със своята обширност. В гръцкия език думата проблем се възприема като теоретичен или практически въпрос, който трябва да бъде разрешен. С това си значение терминът се употребява и в много от западните езици. В руския език с термина „проблем” се обозначава задача, която трябва да се реши чрез изследване. Нерядко проблемът се определя и като сложен теоретичен въпрос. Твърдение, което не е

напълно коректно, защото проблемите могат да бъдат както от теоретичен, така и от практически характер. В ежедневието си човек се сблъсква с разнообразни проблеми или още нерешени задачи, въпроси и всякакви дейности непосредствено свързани с последователно решаване. Проблеми се решават непрекъснато, в повечето случаи това става интуитивно, но някои от ситуациите изискват друг, различен подход, нова стратегия на действия, за която решаващият не е подготвен. Дали даден проблем ще бъде решен успешно зависи от степента на обученост на субекта в решаването на проблеми. Първоначално, вярвайки, че способността за решаване на проблемни ситуации е вродена много автори днес са на мнение, че тя се придобива. Организираното решаване на проблеми повишава равнището на способността за решаване на проблемни ситуации. Тази организираност се постига с помощта на т.нар дидактическа проблемност. Тя се създава за учебни цели и чрез нея се решават учебни проблеми. Имайки предвид, че учебните задачи в голямата си степен представляват модели на реални житейски ситуации може да се приеме, че тяхното решаване дава добра подготовка на учениците да се справят с голям диапазон житейски проблеми, който ще възникват по пътя на тяхното израстване. Решаването на проблеми не е хаотичен процес. Извършван неорганизирано, процесът на решаване на проблемни ситуации се увенчава, в повечето случаи, с провал. В началото на своето възникване решаването на проблеми се е разглеждало като механичен, системен и често абстрактен набор от умения за решаване на математически пъзели и уравнения. Тези проблеми често имат един правилен отговор, който се базира на логически разсъждения. Но под влияние на когнитивните теории за ученето решаването на проблеми се развива до сложна умствена дейност, състояща се от съвкупност от когнитивни умения и действия. Решаването на проблеми включва висок клас мисловни умения като визуализация, абстракция, асоциация и др. Според Майер решаването на проблеми е многофазов процес, който изисква решаващия да намери връзката между миналия опит и сега

съществуващия проблем след което да пристъпи към решаването. Според автора съществуват три отличителни черти на процеса на решаване на проблеми: 1. Това е когнитивен процес, който се влия от психическите процеси; 2. Правилните психични процеси водят до достигането на правилно решение; 3. Решаването на проблеми е процес основан на оперирането с усвоени знания. Най-общо решаването на проблеми е дейност, изпълнена с голям набор умствени операции, свързани по различен начин в зависимост от вида на проблема и използваните стратегии за неговото решаване. Разрешаването на какъвто и да е проблем е съпътствано от определена съвкупност на знания и когнитивни умения. Системата от знания може да се раздели условно на две основополагащи подгрупи: декларативни знания и процесуални знания. Усвояването на определена съвкупност от математически знания и умения учениците осъществяват чрез декларативните знания, които им помагат в разбирането на математическите концепции за извършване на изчислителни операции и процедурни знания, които посочват как изучените концепции да се приложат на практика. С други думи декларативните знания са свързани с контекстуалните познания т.е. това са знания за обектите, включени в проблемната ситуация и взаимоотношенията, в които се намират помежду си. ДЕКЛАРАТИВЕН ТИП ЗНАНИЯ Факти - „знаете какво”- прости асоциации Общи представи - „знаете че”способност да се идентифицират и групират примери

ПРИМЕР Числото 2 е едноцифрено Можем да получим 2 като съберем 1+1

Закони –„знаете защо”способност да се предскаже и обясни поведението на системата

Числото 2 се намира след числото 1 в числовата редица, защото е по-голямо от числото 1 с една единица, а принципът на образуване на числовата редица е n+1

Сами по себе си процедурните знания са свързани с уменията и по-точно с механизма на осъществяване на уменията т.е. „знаете как”. Така процесуалните знания свързани с умението събиране на едноцифрени числа се отнасят до механизма на осъществяване на аритметичната операция. За разграничаване на двата типа знание американският учен Лесголд дава следния пример: В урок по математика учителят обяснява на учениците как да решат определен вид проблемна задача и им дава домашно да решат същия вид проблем. Това, което учениците запомнят от обяснението на учителя представлява декларативно знание. Само по себе си декларативното знание не е достатъчно, за да се решат дадените проблемни ситуации. Необходимо е учениците да си припомнят коментарите на учителя за някои от моментите при решените вече проблемни задачи и да ги превърнат в собствени индивидуални продукции. Даденият пример ясно показва, че само по себе си декларативното знание не може да доведе до решаването на проблемни ситуации, необходимо е то да се преобразува или допълни от процедурно знание, което да бъде ефективно за определената проблемна ситуация. Връзката между декларативните и процедурните знания е основополагаща в процеса на решаване на проблемни ситуации. Всеки един от двата типа знание е необходим през различните етапи на търсене на решение. Наличието или отсъствието на декларативни или процесуални знания, не просто затруднява решаването на математически проблемни ситуации, то превръща тази задача в невъзможна. Процесът на решаване на математически проблеми е специфичен, свързан предимно с математически тип мислене и

употреба на аритметични, алгебрични и геометрични знания. Отделните автори предлагат различни модели за решаване на проблемни ситуации, но обобщено процесът може да се заключи в следните етапи:  Идентифициране на проблема;  Дефиниране на проблема;  Изграждане на стратегии за решаване;  Прилагане на стратегиите;  Проверка на решението и приложените стратегии. Процесът на идентифициране на даден проблем започва, когато субекта на дейността възприеме проблемната ситуация като своя т.е. обвързва се лично с нея. Тази фаза на идентифициране на проблема е свързана предимно с усещането, че съществува някакъв проблем. Проблемната ситуация кара субекта да изпитва дискомфорт, който го подтиква да се заеме с решението на проблема, но самият проблем все още не е ясно дефиниран. Първият етап е свързан с когнитивните усещания на решаващия. Тук декларативните и процесуалните знания все още не се включват. След като се установи съществуването на един проблем той трябва да се дефинира. Процесът на дефиниране се състои в разбирането на проблема. Според психолога Грино, за да бъде разбран даден проблем бил той и математически, е необходимо конструирането на точна умствена представа за него. На този етап започват да се прилагат декларативните знания. Когато наличният проблем е от математически тип, декларативните знания също са математически, но тяхното количество е малко. По време на дефиниране на проблемни ситуации по математика се употребяват в по-голяма степен декларативни знания от общ тип, включващи факти и общи представи. Изграждането на стратегии за решаване е третият етап от процеса на решаване на математически проблеми. За да се изградят едни или други стратегии с цел решаване на проблемна ситуация, е необходимо да се анализира структурата на проблема. Нека бъде даден следният математически проблем:

Когато чичото на Деси я попитал за датата на рождения и ден тя отговорила, че е родена през есента на нечетна дата. Ако от номера на деня се извади номера на месеца, полученото число се раздели на 3, а после се умножи със 7 ще се получи 21. Коя е рождената дата на Деси? Структурата на посочената проблемна задача се състои от:  условие - рождената дата на Деси е неизвестна и се намира чрез поредица от изчислителни операции;  ограничения - реда на аритметичните операции е строго определен;  действие - извършване на различни по характер аритметични действия;  цел - да се намери рождената дата на Деси. Условието заедно с ограниченията изграждат наличната ситуация, а целта задава насоката на целевата ситуация. Разрешаването на дадения проблем ще може да се осъществи, когато се преобразува наличната ситуация в целева. Декларативните знания в този етап са ключови за намиране на вярната посока към решението. Те определят степента на осъзнаване на връзките между обектите в задачата. Колкото поголямо е количеството, притежавани декларативни знания, толкова по-лесно решаващият може да изгради хипотези за решение. В посочената проблемна задача декларативните знания са свързани с реда на месеците, съдържащи се в сезона есен и взаимовръзката между дадените данни, чийто аритметични операции трябва да се приложат в обратен ред. Етапът на прилагане на избраните стратегии е изцяло зависим от процесуалния тип знание. След като благодарение на декларативния тип знание стратегията за решение е изградена е ред на процесуалните знания, за да я изпълнят. Те се свеждат до правилно извършване на изчислителните действия. Последният етап от процеса на решаване на математически проблеми е проверяване на решението и оценяване на използваните стратегии. През този етап се използват процесуални знания, когато се извършва проверката на решението като едновременно с това, в процеса на оценява, се придобиват нови

декларативни знания необходими за решаването на следващата проблемна ситуация. Зависимостите между двата основни типа знание, необходими за решаването на математически проблемни ситуации могат да се видят на посочената диаграма.

Решаването на математически проблеми е комплексна когнитивна дейност, включваща количество процеси и стратегии. Това е опит за намиране на подходящо действие, което да доведе до желания резултат. Самата спецификата на проблемните ситуации изисква определено, вече придобито знание да се приложи в нетипична система от данни и взаимоотношения за достигане до ново знание. Процесът на решаване не се отнася само до знанията, а и до начина по който ще се приложат тези знания. Ето защо необходимите знания за разрешаването на дадена математическа проблемна ситуация трябва да бъдат от различен тип, декларативен и процесуален, така че да позволят на решаващия да достигне до положителен резултат. Декларативните знания осигуряват на решаващия възможност да разбере проблема. Те осигуряват цялата необходима информация за установяването на връзките и зависимостите между обектите в проблемната ситуация, която информация се превръща в хипотеза. На този етап проблемът все още не е намерил своето решение. Това се случва, когато се приложат процесуалните знания. Благодарение на тях хипотезата получава своето потвърждение чрез прилагането на различни стратегии на действие. Прилагането на стратегиите и извършването на изчислителните операции завършват цялостния процес на обединяване на мисълта с действието, декларативното с процесуалното познание и извеждат на преден план решението на проблемната ситуация.

ЛИТЕРАТУРА 1. Сиймън, Дж., Д.Кендрик. Психология. НБУ. 1994. 2. Anderson,K. B., Pingry, R. E. Problem solving in mathematics Washington 1973 3. Crulikshank, D. E., Sheffield, L. J. Teaching and learning elementary school NY.1992 4. Musser, G.L., Burger W.F. Mathematics for elementary teachers. NY.1998

ON THE CRITERIA DURING THE EVALUATION OF PUPILS IN GEOGRAPHY IN THE EDUCATION SYSTEM OF THE REPUBLICS OF BULGARIA AND MACEDONIA Tamara Draganova Abstract: The article presents the highlights in the evaluation of students in geography in the educational system of the Republic of Bulgaria and Macedonia. Exhibited are the main criteria for evaluating school records of students. Conclusions are made about the theory and practice of evaluation in geography – comparatively education. Keywords: comparatively education, geographical education, criteria for evaluation, curriculum ПО ВЪПРОСА ЗА КРИТЕРИИТЕ ПРИ ОЦЕНЯВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ ПО ГЕОГРАФИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА Р БЪЛГАРИЯ И Р МАКЕДОНИЯ Тамара Драганова Образователната система е един огромен образователен Космос, в който всички негови „планети”, „звезди” и „комети” съществуват взаимосвързано и в съответствие с Държавните образователни изисквания (ДОИ). Всяка функционираща система има своите успехи и неуспехи, характеристики и особености, закономерности и последици. Върху съществуването и функционирането на образователната система днес влияние оказват много фактори като политически, финансови, социалноикономически, исторически, културни, глобалистични и други. Един от инструментите, който подпомага качественото управление на цялостната образователна система, както и на нейните подсистеми е процесът на оценяване. Според Наредба № 3 за системата за оценяване „оценяването е процес за установяване на постигнатите резултати и поставяне на оценка” в българското училище. Оценяването също е и процес на подготовка и

проучване, организиране и провеждане, събиране и обработване, анализиране и синтезиране, интерпретиране на данните и представяне на резултатите. В съвременната образователна система оценяването е инструмент за управление на самия възпитателно-образователен процес, управление на неговото качество и постигане на Държавните образователни изисквания. Защото, самата система за оценяване е едно от Държавните образователни изисквания определени в чл. 16, т. 5 на Закона за народната просвета и като такова, носи отговорността и определя равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и създава условия за: ▪ „изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура; ▪ задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура; ▪ усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката; ▪ избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище; ▪ развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена.” [2,7] За да се реализират тези условия е необходимо да се приеме оценяването не само като контрол и средство за образователните институции и обществеността, и да се информират за състоянието на функциониране на образователната система в даден момент, но и като възможност за развитие на всички участници в процеса на оценяване, да извършват дейности за развитие и усъвършенстване на обратната връзка, на образователните нива, на личностното ориентирано обучение, както за учениците, така и за учителите. Всичко това изисква единна стратегия за развитие на процеса на оценяване, но не като отделна самостоятелна част от ДОИ, а като взаимосвързана и неделима част от цялото, едновременно с

другите ДОИ. В Р България има приета от министъра на образованието и науката Наредба № 3 от 15.04.2003 г. за системата за оценяване, в която е регламентирано, че оценяването в процеса на училищното обучение има за цел да установи постигнатите резултати от учениците по учебен предмет, в това число и по География и икономика по време на учебната година, както и поставяне на текущи, срочни и годишни оценки по задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка. Оценките, които се поставят в българското образование са по шестобалната система: Отличен 6, Много добър 5, Добър 4, Среден 3, Слаб 2, като установяването на постигнатите резултати и поставянето на оценка се извършва от оценяващия. Задачите, другите материали и критериите за оценяване се подготвят от оценяващия, като извън случаите за ал. 2 и ал. 3 на чл. 10 от Наредбата, тези критерии се изготвят от учителите. Учителят има задължението, правото и отговорността да изготви критерии за оценяване на учениците при провеждане на устно, писмено и практическо изпитване в процеса на обучение. В Р България за оценяването по учебния предмет География и икономика важат изискванията за системност и ритмичност при оценяването за всеки ученик, както и минималният задължителен брой текущи оценки за всеки учебен срок по Наредба № 3 за системата за оценяване. В чл. 11а от Наредба № 3 за системата за оценяване е определено:  „за учебен предмет, който по учебен план се изучава с четири и повече учебни часове седмично - две оценки от устни изпитвания и три оценки от писмени и/или практически изпитвания;  за учебен предмет, който по учебен план се изучава с три учебни часа седмично - две оценки от устни изпитвания и две оценки от писмени и/или практически изпитвания;  за учебен предмет, който по учебен план се изучава с два учебни часа седмично – две оценки от устни изпитвания и една оценка от писмено или практическо

изпитване, с изключение на производствена практика;  за учебен предмет, който по учебен план се изучава с един учебен час седмично - една оценка от устно изпитване и една оценка от писмено или практическо изпитване.” [7] С регламентирането на броя на оценките се поставя и изискването за начина на провеждане на изпитването – устно, писмено или практическо. Но с това приключва рамката на поставеното условие за начина на оценяване от страна на учителя. Учителят е задължен да изготви критериите за оценяване при провеждане на устен, писмен или практически контрол, независимо от формата, вида и инструментариума на контрола. Лицата, заемащи длъжностите „младши учител”, „учител”, „старши учител” и „главен учител”, в това число и по география и икономика, изпълняват и задължението да анализират резултатите при оценяването на входното и на изходното равнище на учениците, на които преподават, без да са поставени ограничения и условия за критериите на оценяване и начина на анализиране. В триседмичният срок от началото на учебната година се установява и оценява входното равнище на учениците, регламентирано в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 3 за системата за оценяване. Това е едно от задълженията на учителите по отношение на организирането, провеждането и оценяването на входното равнище, но за него не е регламентирано нищо повече, като критерии и начин на провеждане. Указано е само, че оценката от това входно равнище е част от минималния задължителен брой текущи оценки за първия учебен срок – чл. 8, ал. 4 от Наредба № 3 за системата за оценяване. В ППЗНП чл. 129 г, ал. 1 е определено, че лицата, заемащи длъжността „старши учител", изпълняват и други специфични задължения, като едно от тях е именно в точките б), в), г) и д). [7,8]

д)

„използва и показва ефективни методи при организацията и провеждането на образователно-възпитателния процес”

„участва в дейности, свързани с подготовката, организирането и провеждането на оценяването на входното и изходното равнище и/или външно оценяване на знанията и уменията на учениците от съответния клас” б

)

СТАРШИ УЧИТЕЛ чл. 129 г, ал. 1 от ППЗНП (специфични

„подпомага дейностите по разработване на тестове, задачи, задания, материали и критерии за оценяване на знанията и уменията на учениците по съответния учебен предмет или модул”

в)

задължения) „анализира и обобщава г) резултатите, получени от оценяването на входните и изходните равнища и/или от външно оценяване по съответния учебен предмет или модул на равнище клас”

Фиг. 1. Специфични задължения свързани със системата на оценяване на лица, заемащи длъжността „старши учител” в българското училище От специфичните задължения на страшия учител произтича и извода, че учителят е този, който има творческата свобода, но и професионалната отговорност и задължение да изготви критерии за оценяване по География и икономика. Това задължение е пряко обвързано с познаването и прилагането на Учебните програми по Гегорафия и икономика, в които за всеки клас са определени приоритети, указания и равнища на усвоеност по Таксономията на Бенджамин Блум за V-VІІІ клас. В структурата на Учебните програми по География и икономика от V до ХІІ клас за първо и второ равнище има определено място за процеса на оценяване в края на програмата. В Учебната програма по География и икономика за основното образование - V, VІ, VІІ и VІІІ клас в точка V. „Контрол и оценяване на резултатите от обучението” са определени функциите на контрола, видовете контрол, цел и съдържание на контрола, какво равнище на усвоеност да се проверява – знаене, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка по Таксономията на Б. Блум, както и форма на контрола, начин на представяне на

резултатите, какъв инструментариум да се използва. В Учебната програма са посочени Равнищата на усвоеност и съответстващите им поведенчески термини (глаголи) са представени в табличен вид в Учебната програма за всеки клас. [9,10,11,12] Равнищата на усвоеност за V, VІ, VІІ и VІІІ клас и съответстващите глаголи по Учебна програма Таблица № 1 РАВНИЩА ГЛАГОЛИ НА VІ клас VІІ клас VІІІ клас УСВОЕНОС V клас Т назовава, назовава, назовава, назовава, описва, описва, описва, описва, определя, определя, определя, определя, проследяв проследява проследява проследява а, , , , ЗНАЕНЕ разгранич разгранича разгранича разгранича ава, ва, ва, ва, разпознав разпознава разпознава разпознава а илюстрир илюстрира илюстрира илюстрира, а, , посочва , посочва обяснява, обяснява, пример, пример, посочва РАЗБИРАН посочва обяснява, обяснява, пример, Е пример групира, сравнява сравнява, сравнява класифици ра посочва характериз характериз посочва на на карта, ира, ира, карта, представя посочва на посочва на представя в карта, карта, изображен ПРИЛОЖЕ в изображе представя представя ие, НИЕ ние, чете в в характериз графично изображен изображен ира, чете или ие, чете ие, чете графично

картограф ско изображе ние

----

графично или картографс ко изображен ие доказва

----

групира

групира, прави изводи

изразява мнение, определя значение, оценява

АНАЛИЗИР АНЕ

СИНТЕЗИР АНЕ

ОЦЕНЯВА НЕ

доказва, изразява мнение, определя значение, оценява

или картографс ко изображен ие доказва, прави предполож ение за особености на обект прави изводи, изработва проект (проектира ), групира коментира, изразява мнение, дискутира, определя значение, оценява [9,10,11,12]

Информацията в Таблица № 1 показва прилагането на Таксономията на Б. Блум в основното географско образование, надграждането в развитието и усъвършенстването по география на равнищата на усвоеност на знаене, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка и съответстващите им поведенчески глаголи. По тези критерии е необходимо да се провежда процеса за оценяване от учителите по география в тяхната педагогическа работа. За гимназиалното образование по География и икономика в Учебните програми няма представен в табличен вид по Б. Блум

равнищата на усвоеност и съответстващите им поведенчески термини (глаголи). В Учебните програми от ІХ до ХІІ клас за първо и второ равнище в точка V. „Специфични методи и форми на оценаване постиженията на ученика по предмета в съответния клас” са дадени указания за формата и начина на оценяване. За ІХ клас, първо равнище за оценяването на постиженията на ученика се стимулира „използването на различни форми с оглед създаването на свободна и пълноценна изява на всеки ученик, на неговите постижения и възможности”. Приоритет в оценяването са уменията и компетентностите, а формирането и оценяването на уменията трябва да е с практико-приложен характер в сравнение с фактологията. [13,14,15,16] Приоритети при оценяването в ІХ клас, първо равнище са: • „организиране и осъществяване на собствената си учебна дейност по география; • придобиване и използване на географска информация, способност за творческа дейност; • анализ на ситуация в природата и обществото и търсене на правилни решения; • изграждане на собствено мнение и оценка за демографски, стопански и политически проблеми; • участие в дейност по използване, възстановяване и обогатяване на природната среда - в семейството, училището, селището.” [13] При оценяването по География и икономика на второ равнище в ІХ клас приоритетът е върху „географската компетентност на учениците, т. е. вьрху способността им на базата на усвоени географски знания самостоятелно да възприемат и осмислят отделни теоретични проблеми на географията, да извършват сравнителен анализ на различните идеи и концепции, да изразяват критично мислене, да използват справочна литература и самостоятелно да разработват научна теза.” [13] За Х клас в Учебната програма са предоставени указания за оценяването постиженията на учениците – функции на оценяването, установяване и анотация на резултатите от входно и

изходно равнище, количествено и качествено оценяване за отчитане на достиженията и констатиране на пропуските с цел стимулиране на ученика в неговото индивидуално развитие. Акцентира се върху качествената оценка на ученика, формирана на базата на количествените резултати през цялата учебна година. Приоритет са отчитането отношението на ученика към учебния процес по География и икономика, поведенческите модели на основата на усвоените географски знания, интереса към собствените постижения по География и икономика, както и желанието и отговорността при работа в екип. В Х клас, второ равнище приоритетът е върху географската компетентност на учениците, на способността на основата на усвоени географски знания да правят сравнения, анализи, оценки, да изготвят научни съобщения и есета с географска тематика, изработване на учебни проекти и други. [14] За ХІ клас в Учебната програма по профилирана подготовка по География и икономика при оценяването на учениците в т. V са определени приоритетите – оценяването се базира върху географската компетентност на учениците, способността на основата на „усвоени географски знания самостоятелно да възприемат и осмислят отделни теоретични проблеми на географията, да извършват сравнителен анализ на различните идеи и концепции, да изразяват критично мислене, да използват справочна литература и самостоятелно да разработват научна теза.” [15] За ХІІ клас в Учебната програма е определено единственно, че „акцентът при оценяването пада върху гографската компетентност на учениците”, като методите и формите на оценяване са същите като тези в ІХ, Х и ХІ клас. [16] За ХІ и ХІІ клас в Учебната програма е определено, че „оценяването се извършва въз основа на определени за всяка дейност критерии, с които учениците са запознати предварително.” Тези критерии се изработват от учителите по география. Учителите в тази дейност са подпомогнати от съвременната методическа литература по география, в която ясно и подробно са представени различни критерии за оценяване. В

учебника по методика на обучението по география - „География и образование. Методика на обучението по география, І част”, издаден през 2010 г. са представени критерии за оценяване на учениците, както и примери за процеса на обучение по география. [1,15,16] От представените приоритети и указания при оценяването на учениците по Гегорафия и икономика по Учебните програми за гимназиално образование е видно прилагането на Таксономията на Б. Блум, особено на равнищата на усвоеност - анализ, синтез, оценка и съответстващите им поведенчески глаголи. Тази насока е в съответствие и с възрастовите особености на учениците на гимназиалното образование. В Учебните програми на гимназиалното образование не са представени в табличен вид отделните равнища на усвоеност и съответстващите глаголи, както в Учебните програми за основното географско образование. Важен момент в развитето на всяко училищно образование е ролята на сравнителното образование по отношение на учебни планове, учебни програми, стандарти, критерии и други характеристики на образователната система. От съществено значение е не само интегрирането към европейските образователни рамки и прилагането на добрите практики на тези страни и политики, но и познаването на образователните рамки и добри практики и на съседните на Р България страни, които не са членове на ЕС. Основната Мисия на Министерството на образованието и науката на Република Македония е „да развива образованието и възпитателно-образователната система в Република Македония, да развива науката, научните постижения и иновациите чрез прилагане на принципите на качество, икономичност, гражданска отговорност и обвързаност с пазара на труда. С прилагането на тези принципи ще се позволи и равноправното участие на Република Македония в европейските образователни, икономически и политически интеграционни процеси.” Визията на Министерстовото е „да популяризира ценностите и основите на качественото образование и наука, като ключ за подобряване на качеството на живота в обществото като цяло.” [17]

Политиката за качествено образование в Р Македония е насочена към:  повишаване на качеството на образователните и научните институции и изграждането на механизми за тяхното ефективно действие;  намаляване на безработицата и генериране на качествени кадри;  засилване и насърчаване на международното сътрудничество в сферата на образованието и науката;  подкрепа на образователното равенство - образование за всички граждани, както и прилагане на концепцията за учене през целия живот;  създаване на динамична връзка с пазара на труда и нуждите на икономиката;  повишаване на качеството на знанията и насърчаване грамотността като една от ключовите компетенции за повишаване на ефективността на образователната система. [17] Тези насоки ясно насочват необходимостта за развитие политиката за качествено образование в Р Македония на основата на развитие и усъвършенставне на критериите за оценяването на постиженията на учениците, с цел достигане на качествено образование и изпълнение на образователната мисия и визия. Република Македония е част от европейските образователни, икономически и политически интеграционни процеси и следва пътя на съвременните образователни политики, в това число и за оценяването на учениците. В Р Македония има приети Критерии за оценяване на постиженията на учениците, които се базират на Стандарти за оценяване и Таксономията на Б. Блум. Учениците в Р Македония се оценяват по учебните предмети, които изучават, в това число и по География със следните оценки: Отличен (5), Много добър (4), Добър (3), Достатъчен (Задоволителен) (2) и Недостатъчен (1) – Таблица № 2. Тази петобална образователна система за оценяване е определена в чл. 45 от Закона за средното образование (ЗСО) и Раздел VІ, чл. 65, ал. 9 и 10 от Закона за основното образование (ЗОО) в Р Македония. Всички оценки са положителни освен

оценката Недостатъчен (1). Най-високата оценка е Отличен (5). Оценяването на учениците е според Стандарти, които определя министърът по предложение на Бюрото за развитие на образованието в Р Македония. Член 50 от ЗСО в Р Македония регламентира, че в училището се оценява и поведението на ученика. Поведението се оценява като: примерно, добро, незадоволително. [3,4,5,6] При изучаване на избирателни учебни предмети, които имат интегративен характер и предхождат изучаването на учебния предмет География, като самостоятелен в основното училище са определени показатели за оценяване на постиженията на учениците, както в учебните програми, така и в Наръчници за учебните избирателни предмети. Изискването за издаването на тези Наръчници е заложено в самата учебна програма. Примерни показатели за оценяване постиженията на учениците са: ученикът се оценява според постигнатите знания по темата, участието в индивидуална и групова работа, показания интерес, проявената активност и лична мотивация, обработка на събраната информация от различни източници, организацията на работата в малки групи, сътрудничество с другите, писането на текстове и доклади от изследване, представяне на резултатите от изследването, участие във всички фази на изследването, следи се и се оценява подготовката на материалите и тяхното обработване за уеб-страницата на училището, инициативност и други. В третият период на обучение в основното образование VІІ-ІХ клас и в гимназиалното образование от първа до трета година, учениците изучават учебния предмет География в задължителна и задължителноизбираема подготовка, като се оценяват количествено. При оценяването според Критериите за оценяване на постиженията на учениците, учителят трябва да има предвид постиженията на ученика спрямо: запомняне и репродуциране на учебното съдържание (І ниво на знания и способности); разбиране/осъзнаване на преработеното съдържание, съобразно способността на ученика да ги

интерпретира със свои думи (ІІ ниво на знания и способности); прилагане на наученото съдържание в конкретни задачи с познати и нови елементи, както и в нови ситуации (ІІІ ниво на знания и способности); анализиране, синтезиране и оценяване – учениците да подреждат и комбинират елементи в нови единици, и способността за оценяване на обосноваността и научността на някое твърдение (ІV ниво на знания и способности). [6] Критерии за оценяване постиженията на учениците в Р Македония Таблица № 2 ОЦЕНКА С С ЦИ ДУМИ ФРИ Доволе 2 н (Достат ъчен) Добър

Много добър

КРИТЕРИИ Знанията на ученка, които се отнасят до запомняне и репродуциране; ученикът показва определени способности да изкаже знанието със свои думи; да приложи знанието при найлесните задачи. Знанията на ученика, които се отнасят до запомняне и репродуциране, разбиране и осъзнаване на учебното съдържание; ученикът да показва способност да прилага знанията при решаване на прости задачи. Знанията на ученика, които се отнасят към по цялостно запомняне и репродуциране, разбиране и осъзнаване на учебното съдържание; ученикът да покаже способности за прилагане на знанията за решаване на задачи с познати и нови елементи, както и способност

Отличе н

за съпоставяне и комбиниране на елементи в нова цялост. Знанията на ученика са над 90 % от съдържанието на Учебната програма на ниво запомняне, репродуциране, осъзнаване и разбиране; ученикът може да прилага знанията за решаване на задачи с познати и нови елементи; ученикът да може да съпоставя, комбинира елементите в нова цялост и да показва способност да аргументира достоверността и научността на дадено твърдение или случай. [6]

Важен момент при оценяването от учителите в Македония е изискването към учениците да положат грижи за мотивацията, редовността и активността на учениците в час. Тези три елемента са съставен дял от оценката, „но те не трябва да имат нагласено влияние, защото ще се занемари системата на усвоените знания и способностите от познавателната област”. Учителят при формиране на количествената оценка може да я увеличи или намали най-много до 0,75 от една степен на скалата за оценяване, в зависимост от елементите: мотивация, редовност (присъствие в час) и активност на учениците. [6] Критерии за определяне на оценка Доволен 2 Ниво на знания и способности

Постижения на ученика според образователните стандарти 0%

І ІІ ІІІ ІV

10%

20%

30%

40%

50%

60%

2 2

70%

80%

90%

100%

Постижения на ученика, които все още не са достатъчни за позитивна оценка Постижения на ученика за оценка Доволен 2 – над 50 % до 70 % на І и ІІ ниво и до 10 % от ІІІ ниво на знания и способности, т. е. от 26 % до 39 % от учебната програма Критерии за определяне на оценка Додъб 3 Постижения на ученика според образователните стандарти Ниво на знания и способности

І ІІ ІІІ ІV

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

90%

100%

3 3 3

Постижения на ученика за оценка Добър 3 – над 70 % до 90 % на І и ІІ ниво и над 10 % до 50 % на ІІІ ниво и до 10 % на ІV ниво на знания и способности, т. е. от 39 % до 63 % от учебната програма Критерии за определяне на оценка Много добър 4 Постижения на ученика според образователните стандарти Ниво на знания и способности

І ІІ ІІІ ІV

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

4 4 4

90%

100%

Постижения на ученика за оценка Много добър 4 – над 70 % до 90 % на І и ІІ ниво и над 50 % до 75 % на ІІІ ниво и над 10 % до 40 % на ІV ниво на знания и способности, т. е. от 63 % до 76 % от учебната програма Критерии за определяне на оценка Отличен 5 Постижения на ученика според образователните стандарти Ниво на знания и способности

10%

20%

30%

40%

І ІІ ІІІ ІV

50%

60%

70%

80%

90%

5 5 5

Постижения на ученика за оценка Отличен 5 – над 90 % на І и ІІ ниво и над 70 % на ІІІ ниво и над 40 % на ІV ниво на знания и способности, т. е. над 76 % от учебната програма. В Критериите за оценяване на постиженията на учениците са определени точни количествени рамки за оценяване и поставяне на оценката на ученика, които важат и за учебния предмет География. Учителите имат и правото при изготвяне на тестови задачи да изработват свои критерии за оценяване. Структурата на Учебната програма по География за всички години от VІІ клас до третата година на гимназиалното образование се включва точка за „Оценяване постиженията на учениците”. В Учебната програма за VІІ клас на основното образование за „Оценяване постиженията на учениците” се препоръчват да се използват следните начини за оценяване: устно, практическо и участие в изследване и презентиране. Необходимо е да се използват показатели за оценяване на тяхната активност,

100%

мотивираност за учене, сътрудничество с другите и други (формативно оценяване). В т. 4 на Учебната програма за VІІІ и ІХ клас по География е акцентирано на необходимостта да се използват показатели за оценяване на тяхната активност, мотивираност за учене, сътрудничество с другите и други (формативно оценяване). В Учебните програми за VІІ, VІІІ и ІХ клас на основното образование е определено изискването учениците да се оценяват количествено, като редовно трябва да се информират учениците и техните родители за постиженията при оценяването, а самото оценяване да е съставна част от планирането процеса на обучение от страна на учителя. В Р Македония има приети Стандарти за оценяване на учениците в основното училище по подпроект за повишаване оценяването на учениците в сътрудничество с Македонския център за гражданско образование, в които са представени: принципите на оценяване; стандарти за планиране на оценяването; избор на методи за оценяване и изработка на инструменти; провеждане на процеса на оценяване; формиране на оценка; информиране за резултатите от оценяването; компетенциите на учителите, съгласно Стандартите за оценяване. Тези Стандарти за оценяване на учениците в основното училище са приложими и за учебния предмет География и подпомагат методическата дейност на учителите, давайки подробни указания за процеса за оценяване. В Учебната програма по Гегорафия за първата година на гимназиалното образование в Р Македония в т. 5 „Оценяване на постиженията на учениците” е записано единствено указанието, че „знанията, способностите и постиженията на учениците се оценяват съгласно установената система в теоретичен и практически смисъл”. За втората година на гимназиалното образование е указано, че „знанията, способностите и постиженията на учениците се оценяват съгласно установената система за оценяване на учениците в Република Макеония”. В т. 5 от Учебната програма за третата година на гимназиалното образование е указано, че за качеството и обема на знанията и способностите на учениците, учителя трябва да

подготви и постави проблемни задачи, обхващащи учебното съдържание по учебните единици. Проблемните въпроси трябва да съдържат степента на увладеност на учебното съдържание (разпознаване, дефиниране, редефиниране, свободно описване, обясняване и приложение). Учебната програма регламентира оценяването постиженията на учениците, качеството и обема на знанията, както и способностите на учениците, които се извършват във всеки час и в себе си да съдържат позитивен подход, с тенденция учителя да регистрира и оценява всички позитивни дейности, а не само запаметените факти и данни. В Стандартите по География на образователната система в Р Македония са посочени за всеки клас и раздел по Учебна програма „Ниво на знания и способности”. Стандартите следват нивата по Таксономията на Б. Блум – познаване, разбиране, приложение, анализ, синтез и оценка. От представения структурен и съдържателен анализ по въпроса за оценяването на учениците по Гегорафия в Р Бълагрия и Р Македония по училищната документация могат да се изведат следните изводи за теорията и практика на училищното обучение по география – сравнително образование: ▪ процесът на оценяване на учениците се базира на равнищата на усвоеност и съответстващите глаголи по Таксономията на Б. Блум и в двете държави; ▪ в Учебните програми по География и икономика на основното образование на Р България има отделено специално място за „Контрол и оценяване на резултатите от обучението”, където са определени функциите на контрола, видовете контрол, цел и съдържание на контрола, какво равнище на усвоеност да се проверява – знаене, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка по Таксономията на Б. Блум, както и формата на контрола, начин на представяне на резултатите, какъв инструментариум да се използва; представени са Равнищата на усвоеност и съответстващите им поведенчески термини (глаголи) в табличен вид; ▪ в Учебните програми по География и икономика на

▪ ▪

▪

гимназиалното образование са записани основните приоритети и указания за процеса на оценяване; в Учебните програми на Р Македония има кратко поставяне на приоритетите в процеса на оценяване; в Р Македония има ясно, количествено дефинирани и качествено обосновани Критерии за оценяване на постиженията на учениците по петобалната система за оценяване; учителят при формиране на количествената оценка в Р Македония може да я увеличи или намали най-много до 0,75 от една степен на скалата за оценяване, в зависимост от елементите: мотивация, редовност (присъствие в час) и активност на учениците; в Р Македония в Учебната програма за гимназиалното образование в третата година на обучението по география е регламентирано, че способностите на учениците, които се оценяват във всеки час трябва в себе си да съдържат позитивен подход, с тенденция учителя да регистрира и оценява всички позитивни дейности, а не само запаметените факти и данни; акцента в процеса за оценяване на учениците в Р Македония са всички етапи на провеждане на изследване, като особено се обръща внимание на провеждане на изследователски проекти на родния край.

ЛИТЕРАТУРА 1. Дерменджиева, С. и др. География и образование. Методика на обучението по география, І част. В. Търново, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2010 2. Закон за народната просвета (Р България) 3. Закон за основното образование (Р Македония) 4. Закон за средното образование (Р Македония) 5. Концепция за деветгодишното основно възпитание и образование в Р Македония 6. Критерии за оценяване постиженията на учениците в Р Македония 7. Наредба № 3 от 15.04.2003 за системата за оценяване 8. Правилник за прилагане на Закона за народната просвета (Р България) 9. Учебна програма по география и икономика за V клас 10.Учебна програма по география и икономика за VІ клас 11.Учебна програма по география и икономика за VІІ клас 12.Учебна програма по география и икономика за VІІІ клас 13.Учебна програма по география и икономика за ІХ клас 14.Учебна програма по география и икономика за Х клас 15.Учебна програма по география и икономика за ХІ клас 16.Учебна програма по география и икономика за ХІІ клас 17.http://www.mon.gov.mk/ - Министерството на образованието и науката на Р Македония

NEURO-LINGUISTIC ASPECTS OF DYSLEXIA Mila Mihaylova Abstract: The work aims to explain briefly some of etiological theories on the emergence of dyslexia and aims to present the idea that workers in neurolinguistics can contribute to more fruitful and successful work with children with dyslexia. Key words: brain dysfunction, difficulties in education, dyslexia, specific deficits, state, neurolinguistics, neuropsychological, neurology, etiology, phonological processing, memory disorders, brain, right and left hemisphere. НЕВРОЛИНГВИСТИЧНИ АСПЕКТИ НА ДИСЛЕКСИЯТА Мила Михайлова Все повече са диагностицираните деца, младежи, студенти и зрели хора с дислексия. Ще се съсредоточи върху различните хипотези за генезиса на дислексията, етиологията й и специално върху невролингвистичните изследвания на дислексията. В работата си ще представя и някои от дефинициите, които се дават на дислексия. Една от основните интерпретации на дислексията е т. нар. „несъответствие между потенциалните възможности на индивида и неговите реални постижения“ (Матанова В., 2001), което несъответствие по всяка вероятност се дължи на „различен тип преработка на информация, ограничаваща развитието на грамотността“ (Reid G., 1994). Дислексия е термин, който обикновено свободно се прилага към нарушенията при четене. Съществуват различни дефиниции в зависимост от дисциплината, която ги артикулира. В медицината дислексия се дефинира като условие, породено от неврологични, развитийни или генетични причини, докато в психологията се свързва със специфичните проблеми при четене (Roger & Weller, 1884). Разбирането, че не

интелектуалното функциониране е определящо за училищния успех, води до тенденцията за нарастване на броя на децата с трайни затруднения в процесите на учене, като процентът на диагностицираните дислектици в различните държави варира около 10%. Съществува разбирането, че дислектиците са креативни личности поради различния си тип възприемане и преработка на информация. Традиционно те се възприемат като носители на нестандартно мислене и оригинални идеи (Brunswick, N., 2009). Етиология През 1809 година Гал и Спуржхейм представят идеята, че повърхностните гънки на мозъчната кора са дискретни церебрални органи и всеки орган е свързан със специфична функция. Прави се аналогия с мускулатурата на тялото и се предполага, че езиковата функция е локализирана в предните участъци на мозъка (Пенчева, С., 2000). По данни на Гуардиола (Guardiola, J., 2001, p. 3-30) през 1825 г. Лордат, а след това и през 1876 г. лекарят Шмид описват собствената си нарушена способност за четене, термина дислексия за описание на възрастен пациент с придобито четивно нарушение в резултат от мозъчна лезия (Selikowitz M. 1995 /14/), а през 1978 г. немският лекар Кусмаул съобщава за пациенти, при които лезиите водят единствено и само до нарушения на езика в писмена форма (Матанова, В., 2001). Това състояние бива наречено от него „лексикална слепота“. Посочва, че възрастните, при които се наблюдава, биват обособени в две групи: в първата група пациентите могат да пишат, но не могат да четат, докато във втората група пациентите са загубили способността си и да четат, и да пишат. Кусмаул поставя началото на изследванията на четивните затруднения при деца (Ценова, Ц., 2012). През 1890 г. Батерман определя алексия/ дислексия като вид вербална амнезия, при която е загубен споменът за конвенционално приетото значение на графичните знаци. През 1891 г. френският невролог Дежерин има предположение, че левият ангуларен гирус играе изключителна роля при

транслитерирането на „оптичните образи в букви“ (Guardiola, J., 2001, p. 3-30). Много скоро след това се издига и тезата за неврологичната природа на дислексията. През 1895 г. шотландският очен хирург Хиншелууд публикува статия, в която използва понятието „слепота за думи“, „словесна [или текстова – Cohen, R., 1977] слепота“. След като започва да търси обяснение за четивните затруднения на деца с нормално зрение, той достига до извода, че тези затруднения са следствие от увреждане в доминантната мозъчна хемисфера през първите стадии на развитие на ембриона (Jordan, D., R., 1996). През 1896 г. Моргън публикува статия, в която описва момче на 14 години, което не може да се научи да чете, въпреки че има нормален интелект. Това състояние бива назовано „зрителна слепота за думи“ (Ценова, Ц., 2012). Хиншелууд представя в няколко свои публикации разкрива вероятната конгенинтална природа на нарушението. Авторът систематизира натрупаните до момента знания в областта и обяснява дислексията на развитието като дефект в приемането и складирането на зрителния спомен за буквите и думите в мозъка в труда си „Конгенинтална слепота за думите“ от 1917 г. Според него тя е първична неспособност, която е свързана с свързана с визуалната памет за думи и букви. Хиншелууд описва симптоми като огледално писане, трудности в спелинга и в разбирането на прочетенеото, както и други (Ценова, Ц., 2012). Според някои дислексията е неврологично състояние, което се проявява с различен тип преработка на информация. Изследвания на мозъка с невроизобразителни техники показват, че при дислексиците се активират различни области при четене и свързаните с него процеси на графемно-фонемно съотнасяне. Изследванията предполагат, че до известна степен има наследствена обусловеност, като са идентифицирани няколко хромозоми, свързани с развитието на способност за преработка на информация. Например нарушената фонологична обработка в сферата на езика и специфичната слухова преработка по отношение на процесите на възприемане на информация се смятат за генетично обусловени (Тодорова, Е., 2005).

Етиологията на дислексията се фокусира в търсенето на фактори, причиняващи трудности в ограмотяването и водещи до патологично функциониране. Съществуват множество теории за причините за дислексия, което води и до също толкова суб типове на нарушението (Тодорова, Е., 2005). Основното направление е търсенето на невропсихологични дефицити като първоизточник на дислексичните грешки (Тодорова, Е., 2005). От дълго време изследователите се опитват да открият и докажат, че увреждане в определени мозъчни структури е причината за дислексията. Един от първите научни работници, които се опитват да докажат церебрално-органично обяснение за нарушението е Хиншелууд, като той свързва невъзможностт за четене с конкретна мозъчна зона, която е приемана за „център за визуална памет на думи“ (Ценова, С., 2006). Смята се, че мозъчната асиметрия при дислексици в планум темпорале, която е открита от Гешуинд и Левитски през 60-те години на 20 век, също е причина за нарушението (Ценова, Ц., 2012). Планум темпорале е част от мозъка, в която е разположена и двете хемисфери и е свързана с езиковата преработка. По норма лявата й част е по-широка от дясната, но при дислексици двете части са с еднакъв размер. Някои изследователи смятат, че това е причина за минимални мозъчни дисфункции, които пък от своя страна водят до дислексия и проблеми с ученето (Ценова, Ц., 2012). Днес благодарение на ядрено-магнитния резонанс, функционален магнитен резонанс и позитронна емисионна томография се правят изследвания на мозъка на дислексици. Новите диагностични техники показват особености в устройството на мозъка на хора с дислексия. Разкриват се структурни различия в мозъка на дислексици, като основно се установяват разлики в сравнение с норма в два участъка на човешкия мозък – церебралната кора и таламуса. Доказва се, че мозъка на дислексик се отличава с вариативни невро-анатомични особености (Ценова, Ц., 2012). Според Ценова при възрастни хора с дислексия се откриват основно левостранни заднопариетални увреди. Заднопариеталните мозъчни гънки – гирус ангуларис и

гирус супрамаргиналис са важни за оперирането с лингвистичните и математичските символи. През 1979 г. Галабурда открива микроскопични различия в клетъчното устройство на речевата зона на мозъка при дислексици, които са достатъчни, за да се достигне до нарушението на структурата на мозъчната кора в тази важна област и да се появи недостатъчност в слуховата и във визуалната преработка. Биват открити дефекти и по-ниска активност на ангуларната гънка, неправилно развитие на задните мозъчни области при дислексици. Установява се в някои случаи аномална асиметрия на темпоралните мозъчни зони. Разкрива се и аномално функциониране на церебелума и на област във фронталната кора (цит. по Fan, C., Tali,-Li, C., Douglas, D., November (47), 2006, p. 1041-1050). През 80-те години на 20 век бива открита абнормалност в част от лявата хемисфера, в участъците, които са свързани с езика, четенето и писането, при дислексици. Доказват се аномалии на клетъчно ниво в тези области, които се появяват в 5-я и 6-я месец от вътреутробното развитие. При голяма част от дислексиците бива регистрирана аномална мозъчна активност, която е силно намалена в едни участъци и силно увеличена в други (Велкова, Р., 2006). Хайнд и Ръмсли успяват да регистрират отклонения мазолестото тяло при изследване на дислексици (Hynd, G. W., Hall, J., 52 (1), 1995; Rumsley, J. M., Casanova, M., Mannheim, G. B., 39 (9), 1996). Мазолестото тяло свързва двете хемисфери, тези отклонения може да имат връзка със зрително-пространствените и когнитивните дефицити, които са характерни за синдрома според Ценова, но тази хипотеза все още бива изследвана. Едно от основните направления в търсене на причинителите на дислексия се фокусира върху така наречения невропсихологичен дефицит или нарушение на висшите корови функции. Според теорията за липсата на функционална специализация на мозъка неустановената доминантност на лявата или дясната хемисфера на мозъка може да доведе до дефектно функциониране на графемната обработка. Когато се наруши връзката между двете хемисфери, се наблюдават нарушения,

свързани с езиковото развитие и формирането на пространствено – времевите представи. През 1937 г. Ортон обръща внимание на пространствената ориентация при четивни проблеми и смята, че дислексиците проявяват нарушения при кодирането на информацията за ориентация поради „недоразвитие на хемисфермата доминантност“. Тези нарушения се проявяват при обработка на лингвистичните стимули. Смесената латерализация на функциите и неусвоената езикова латерализация нарушава обработката на лингвистичните стимули на корово равнище, поради което тези процеси протичат забавено. По-късното съзряване на мозъчните структури и забавената специализация на лявата хемисфера във връзката й с езиковата функция обуславят перцептивните, двигателните и лингвистичните дефицити, които са характерни за специфичната дислексия (цит. по Ценова, Ц., 2012, с. 66). Изследователският екип Mayers и Sperry (1961 г.,1962 г.) работят в същото направление (по Райнов, 1993). Л. Мавлов (1981 г.) разглежда някои модели на вербалната перцепция по повод на сензорните модалности. С. Пенчева (1986 г.) работи върху хемисферната асиметрия на мозъчните хемисфери. Прави се оценка на зрителните способности на изследваните лица за стимули, които са подавани тахископично в левите и десните зрителни полета. Critchley (1970 г.,1984 г.) успява експериментално да потвърди, че неустановената хемисфериална латерализация се среща по-често при дислексици, отколкото при други лица. Въпреки разработките и изследванията е нужно да се има предвид факта, че това едва ли е единствената причина за появата на дислексия (Тодорова, Е., 2005). Според теорията за забавено съзряване на лявата мозъчна хемисфера забавеното съзряване води до когнитивен дефицит, който рефлектира върху езиковото функциониране и овладяването на писмената форма на речта (Satz, 1980, 1987, цит. по Тодорова, Е., 2005). Според Gruber (1985) когато лявата хемисфера бива със забавена специализация за езика, тя бива свързана с по-късното съзряване на мозъчните структури. Това по-късно съзряване на определени мозъчни структури довежда до различни видове

дефицити – перцептивен, моторен, лингвистичен, като един от тези три вида определя и клиничната картина на дислексията. Това обаче е опровергано с откритията, че при ранни увреди на лявата хемисфера, дясната компенсаторно поема езиковите функции (Witelson, 1987). Невропсихологичните изследвания през последните години, обаче поставят под съмнение тази теория, тъй като за мозъчна зрялост може да се говори едва на 13-14 – годишна възраст (Матанова, 2001). Друга причина за дислексията би могла да бъде дезинтеграцията между слуховата и зрителната преработка на информацията, това обаче важи само по отношение на лингвистичните стимули. Зрителните и лингвистичните стимули се преработват и съхраняват в различни мозъчни структури, което означава, че декодирането на текст не става чрез един код, а е многокодово. За да бъде възприета, зрителната информация трябва да бъде линейно обработена. Това означава, че четенето като процес изисква възприемането и обработката на последователни стимули, но след това е нужна и едновременна обработка (първо буква по буква и след това осмисляне на думата). Зрителната перцепция също се споменава като една от възможните причини за дислексията, но и тук е спорно кое е причина и кое е следствие. Не се изключва вероятността нарушените очни движения да са резултат, а не причина за трудностите при четене. Според теорията за зрителния магноцелуларен дефицит неспособността за фина дискриминация може да се обясни с дефект в зрителната магноцелуларна система, който причинява дислексия (Vellutino et al. 2004:2-40). Магноцелуларната система отговаря за устойчивите и постоянни движения на очите по време на четене. Изследвания върху ефекта от сензорните дефицити в магноцелуларния път показват, че дислексиците имат нарушения в моторната сензитивност. Поради магноцелуларни дефицити четците дислексици допускат грешки от типа – разместване местата на съседни букви или виждане на огледални образи на буквите по време на четене (Ценова, Ц., 2012). През 2005 г. Спърлинг и др. (Sperling et al. 2005:862-863) представят друга теория за оптичните перцептивни способности

на дислексиците, наречена перцептивно шумово изключване (Perceptual noise exclusion theory). Според изследователите поради трудности с изключването на шума, дислексиците имат проблеми с разпознаването на буквите. Всеки шрифт притежава различни типографски аспекти, които оказват своето влияние върху перцепцията му от четящия, както и върху скоростта на четене и точността в процеса на декодиране на писмените графични знаци. Все още се работи и в областта на паметовите нарушения като етиологичен фактор, тъй като е доказано, че нормолексиците надминават дислексиците във възможността за припомняне. Проблемите с паметта засягат най-вече краткосрочната (работната) памет, особено по отношение на зрителнопространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч“, която има линейнопоследователен характер, докато мисленето на децата с дислексия протича в цялостни образи и картини. От когнитивна гледна точка, дислексията се обяснява с нарушения в краткосрочната памет и съхраняването на зрително - пространствената информация, които са с вързани с нарушеното графемно кодиране/декодиране и нарушеното графемо - фонемно съотнасяне. Когнитивният теоретичен модел съотнася паметовия дефицит към езиковите и по-точно към фонологичните способности на децата. Основният нелингвистичен аспект, оказващ влияние върху съвременните изследвания е работната памет моментното умствено работно пространство, което преработва и складира информацията. Изследванията на краткосрочната памет при дислексия най-общо показват наличие на дефицити в тази област, но въпреки това тази хипотеза има и своите критики. Някои автори са на мнение, че поподходящо е да се говори за различен начин на декодиране на лингвистичната информация в паметта, отколкото за дефицити в краткосрочната памет (Матанова, 2001). През 1978 г. Бърне (Byrne) смята, че нормолексиците кодират на базата на фонологичните елементи на информация, докато дислексиците – на базата на семантиката. Изследванията на дългосрочната памет при дислексици показват затруднения при опитите за припомняне на последователности от графеми и фонеми, но тук не се отчита

перцептивния дефицит при дислексия, който е от особена важност и също корелира с паметовите способности. Работната памет съхранява информацията и подсигурява графемо-фонемното съотнасяне и фонемното кодиране/декодиране. От друга страна, дългосрочната памет се включва в четенето чрез семантиката, съдържаща се в нея (Тодорова, Е., 2005). Работата в областта продължава, като основната цел е именно откриването на генезиса, за да може да се работи по-продуктивно с хората с дислексия и да се определи правилният подход или методи за работа с тях. ЛИТЕРАТУРА Величкова, М., Мелиниос, Х., Пенчева. Зрително-пространствени дефицити при дислексия на развитието. В: Психологически изследвания. Кн. 1, 2003 . Велкова, Р., 2006: Р. Великова. Асоциирани характеристики на синдрома дефицит на вниманието/ хиперактивно разстройство. В: Специална педагогика. Кн. 1, 2006, с. 11-20. Матанова, Ваня, 2001: В. Матанова. Дислексия. София, 2001. Пенчева, С., 2000: Когнитивна невропсихология. София, 2000. Райнов, В. 1993: В. Райнов. Символното поведение на човека. Институт за изучаване на мозъка, БАН, София, 1993. Темпъл, Робин, 2000: Р. Темпъл. Проблеми с ученето: Дислексия: Практически и лесни за следване съвети. София, 2000. Тодорова, Е., 2005: Е. Тодорова. Диагностика на езиков дефицит при дислексия. С., 2005. Тодорова, Е., 2007: Е. Тодорова. Дислексия – специфични нарушения на способността за учене. С.,2007. Boets, B., J. Wouters, A. Van Wieringen, B. De Smedt, P. Ghesquiere., 2008: Modelling relations between sensory processing, speech perception, orthographic and phonological ability, and literacy achievement.//Brain and Language, 106(1):29-40. Brunswick, N., 2009: Mind, brain and education in reading disorders. American Journal of Human Biology, 21, 3, 414-415. Cohen, R., 1977: L'apprentissage precoce de la lecture. Paris Fan, C., Tali,-Li, C., Douglas, D., November (47), 2006:Deficient orthografic and phonological representation in children with dyslexia revealed by brain action

activation patterns. - Journal of children psychology and psychiatry., p. 10411050 Guardiola, J., 2001: The evolution of research on dyslexia. - Anuario de psicologia, 32 (1), p. 3-30 Harrie, Roger P.: Weller, Carol - What Is Dyslexia: 1984 Digest. Hynd, G. W., Hall, J., 52 (1), 1995; Rumsley, J. M., Casanova, M., Mannheim, G. B., 39 (9), 1996: Dislexia and corpus-callosum morphology. - Archives of neurology, 52 (1), p. 32-38 Jordan, D., R., 1996: overcoming dyslexia in children, adolescents and adults. USA Riley, H., Rankin, Q., Brunswick, N., McManus, I.C., Chamberlain, R., and Loo, P-W., 2009: Inclusive Practice: Researching the relationships between dyslexia, personality, and art students' drawing ability. Include 2009 Proceedings: Conference on Inclusive Design London: Royal College of Art. Reid, G., 1994: Specific Learning Difficulties (Dyslexia) A Handbook for Study and Practice, Edinburgh: Moray House Selikowitz M., 1995: Dyslexia and other learning defficulties. New York, Oxford Press Sperling, A. J., Z. L. Lu, F. R. Manis, M. S. Seidenberg., 2005: Deficits in perceptual noise exclusion in developmental dyslexia.//Nature Neuroscience, 8(7):862-863. Vellutino et al., 2004: Specific reading disability (dyslexia) what have, 2-40 Vellutino, F., J. Fletcher, M. Snowling, D. Scanlon., 2004: Specific reading disability (dyslexia): What have we learned in the past four decades?//Journal of Child Psychology and Psychiatry, 45(1):2-40. Witelson SF. Neurobiological aspects of language in children. Child Development. 1987;58:653â&#x20AC;&#x201C;688. Strydom Benetta - Dyslexia in Children: Symptoms, Causes and Treatments (http://www.webmd.com/parenting/helping-children-with-dyslexia), accessed on 30.05.2015 Strydom, Jan & Plessis, Susan Du - Is Dyslexia a Brain Dysfunction? An Alternative Interpretation of the Facts (http://www.learninginfo.org/d.htm; http://parentinghub.co.za/2014/03/06/is-dyslexia-a-brain-dysfunction-analternative-interpretation-of-the-facts/), accessed on 30.05.2015 Walker, Marion - Resource Pack for Tutors of Students with Specific Learning Difficulties (http://www.dyslexia-resources.com/), accessed on 30.05.2015 http://medipop.eu/?p=1959, accessed on 30.05.2015

ДВИЖЕЩИТЕ СИЛИ В ОБЩЕСТВОТО THE DRIVING FORCES IN SOCIETY

АСПЕКТИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА И ОБРАЗЪТ НА МАНИПУЛАТОРА В СЪВРЕМЕННАТА СОЦИОКУЛТУРНА СРЕДА Габриела Касърова Резюме: Представеният текст е едно своеобразно проучване на качествата, които трябва да притежава политическият манипулатор. Анализирана е връзката политика-медииманипулация. Представени са най-популярните техники на манипулативната програма. Целта е да се представи свръхинформираността, в условията на глобализация, като неотделима част от манипулацията ( съзнателна или не). Ключови думи: глобализация, манипулатор, манипулант, манипулогема, политика, похвати

ASPECTS OF MANIPULATION AND THE MANIPULATOR`S IMAGE IN THE MODERN SOCIOCULTURAL ENVIRONMENT Gabriela Kasarova 1.Introduction The growing economical, political, social and cultural connections between people have not only positive but also negative aspects which have been accepted without much criticism during recent decades. The intensification of every field and aspect of human life has most often been accompanied by the influence of majority by minority groups. This is a result of the large flow of information which is a distinctive feature of our contemporary society. History has proven that people need a leader no matter religious or political one. Since Middle ages have already enjoyed popularity, the contemporary man mostly (or seemingly) demonstrates atheism, then it turns out that the leader should be political not a religious figure. Is this right, however? We can hardly give a definite answer to this question. However, it is true that political

culture is the most developed one in the whole human history. Political parties, national and multinational integrations and non-governmental organizations – they all need a human being to represent them because no ideology can exist without adopting human aspect – neither Jesus nor Hitler nor somebody else. 2.Manipulator, Manipulation, Manipologema Under the conditions of globalization (and democracy as well), the manipulator was born in its perfection. A manipulator is a person who consciously imposes his/her views, ideals and goals (often mercenary). Despite being a conscious act, however, manipulation can also be nonconscious, too. When speaking about the second type of manipulation, we as though take the negative aspect off the term, because in one way or another every piece of information or even statement also contains elements of influence (manipulation). Target of manipulation is the object towards which the manipulator directs his efforts of influence. The very act of this influence together with the techniques used by the manipulator is called manipologema. As political culture plays an essential part in our life, since we are free to make choices, so it’s worth manipulating us. That’s the reason for the occurrence of the new profession of a political manipulator. 3. The personality of a political manipulator No policy can exist without a political leader. As a rule, political struggle requires constantly making decisions which cannot be taken by the whole members, that’s why decisions are a responsibility of authorities. In this close circle, the figure of the leader stands out and most often becomes `face` of the ideology of the political formation. For this reason, the political leader (manipulator) is required to possess a range of qualities: - intelligence, awareness - rhetorical skills, eloquence - pleasant appearance

- his life to serve as a standard of morality and nobility(at least seemingly) - not to lie (or at least not to be revealed) - to defend the interests of society (or not to show that he defends his/her personal ones) - to believe in the causes (s)he defends (or to persuade the target of manipulation that (s)he believes) - to know the needs, fears and wishes of the target of manipulation - his manipologemas not to be revealed (if any) Actually, we have been convinced that the personality of the political manipulator is a complex combination of characteristics and qualities. These qualities are acquired, learned, adopted and later bear fruit. There are scientific disciplines that educate and teach how to become a political leader. Despite this fact, a leader - a political manipulator is generated rarely even if (s)he possesses the above mentioned qualities and skills. There is an outstanding question to which we cannot give a definite answer. Why everyone who has a clear theory about the figure of the leader cannot be a leader? Why there are not millions of leaders, although a large part of the characteristics are learned and acquired? The answer is that the assistance of mass media is required. It is not clear how many great writers have missed the chance to popularize their ideas and it is not clear how many scientific discoveries have remained under the yellowing manuscripts, because they have not being written by the right person, it is not clear how many gifted people: singers, musicians, artists, have never had the chance to become famous only because of the lack of popularization. The assistance of mass media is required to complete and cultivate the personality of a political manipulator. 4. The relationship politics - media - manipulation The most wide spread idea is that media has got the peculiar property to manipulate â&#x20AC;&#x201C; it is a mediator between an event and a target of manipulation, thus, itâ&#x20AC;&#x2122;s impossible to give immediate information (even if reporters wish to do it), but only indirect.

Mass media popularize or make insignificant events and people selectively, mass media need a political power and political power needs mass media. Where these two components coincide, an uncontrolled manipulation is possible (Andreev 2006). Democracy changes into pseudo democracy due to the large inflow of information which media introduce also because mass media can manipulate public consciousness. Politics nowadays cannot exist (at least in this way) without the assistance of mass media. 5. Popular techniques of manipulation There are certain techniques used by media to form public opinion. Everyone knows that a lie which has been said one hundred times finally becomes true. This is not always the case, but it is often used as a manipulation technique. The analysts in this field call this manipolugema ‘the effect of repetition’. This is a stereotyped repetition or a repetition of one and the same thing from different perspectives, and as more we hear some piece of information as more we believe in its truth. Another manipolugema is ‘referring to authorities’. The fact that a famous politician, public figure or actor claims something, it does not mean that (s)he tells us the truth. If BBC spreads some piece of information on certain topic and there is an article on the same topic in any newspaper with far lower circulation, which will you believe? Of course, you shall believe mass media. However, all of us know about the mystification with ’spaghetti tree’ and this is an example of the authority of media and their possibility to manipulate (by the form of a joke). One of the easiest manipolugemas is the use of empirical research. For example, if certain media introduces a kind of experiment, as though all doubts concerning the truth decline. Percentages, figures or merely randomly chosen statistical data and false documentary – manipulation is total. In case, media (under the influence of political elite) decides to distract the attention of the targets of manipulation, they can (and they do) use technique called ‘distraction of attention’. This manipolugema comprises three components: - manipulating sensations - entertaining information

- new ‘enemies’ Manipulating sensations can vary from murders to catastrophes or accidents taking place every day in our country. It is a matter of choice of authorities to produce a sensation out of something happening often. And their choice has been influenced by their wish for manipulation and the distraction of the manipulant’s attention for a number of reasons (for example considering the authorities). Entertaining information “distracts” a person, makes her/him not to think about politics, economics and other important problems. Emerged in entertainment, comedies, sitcoms, the individual takes the edge off his criticism towards authority. In case it does not help, the most perfidious distraction comes today – the creation of new ‘enemies’. This includes all kinds of epidemics, cataclysms, terrorist threats, ecological catastrophe threats – ‘chicken flu’, possible failures in power stations, dozens of terrorist organizations and dozens of windmills against which the ordinary person has to struggle, to discuss, to solve and impose, to express his opinion in front of the other members of his family without any result. The purpose is twofold – on the one hand, to serve as a universal integrator and to direct the efforts and attention of the target of manipulation towards the ‘new problem’, which the mankind has to fight with, on the other hand, they distract the attention from a range of current problems again in the economical, political and social sphere. Similar distraction of attention is imposed in times of political and economical crisis (for example, oncoming inflation). The attention of crowds should be directed towards another problem, even if such a problem does not exist at all. Otherwise, the majority can get out of control and become dangerous for authorities (to discredit and cast out from power through violence, riots and strikes). Repetitions, referring to authorities and little statistics are necessary and sufficient condition for ‘brainwash’ of the target of manipulation. Together with the three techniques for ‘distraction of attention’, they are the ideal manipulating programme, functioning in the greater part of the large flow information society.

6. The personality of the target There is no appropriate English word about the term ‘target of manipulation’. I use this term, because it is the target towards which all manipologemas are directed. The above stated would be meaningless and false without the existence of the target of manipulation. The target of manipulation was born in the conditions of democracy, globalization or the so called information era. Let recall that manipologemas are required only in these conditions. Born in such an environment, (s)he has to make a range of choices (or at least to be convinced that (s)he makes a choice). However, is it possible to choose when there is a lack of information or the information is distorted and controversial or there are so many manipulation programmes available? Does this ‘free democratic choice’ of the individual make no sense? Almost…. Yet, there are groups of people more pliable to manipulation. Which are the characteristics of the ideal political manipulator? - low education (or lack of any) -low self-esteem -low pretensions -low-paid job (expecting ‘better times’) -indifference to political life -reluctance for involvement in any public affairs -isolation – communicating with a limited circle of people mainly family and a small group of friends -(s)he does not leave her/his home town, does not travel abroad -her/his interests in changes have to do only with her/his personal needs -refusal to take responsibility for the economic and social status quo -refusal to increase his competences. Judging by the characteristics of the target of manipulation, it becomes obvious that a large group of people go under the label ‘manipulated’ after the first point. These are people without proper education, with low education and minority groups which in one way or another have been robbed by our education system. As a correlation

to the people with higher education, they are a significant (even greater) part of our population. Many of us are waiting for a better job, there are also a lot of people who assign the responsibility for their failures to other people. And how can we enlarge our circle of communication when the ordinary Bulgarian citizen works, pays his bills, goes to sleep and again follows the same routine till the end of his days. It turns out that to a certain extent each of us possesses some of the characteristics of the target of manipulation. Or, in any case, we will be under the influence of manipologemas. 7. Conclusion All of us are subjected to various manipulating programmes. The era of large flow of information is not possible without them. A critical philosophical look hints that there is something doubtful in the order of estimations, opinions, attitudes, imposed and proposed authorities and leaders. Somebody determines our choice. Mass media are not the fourth power, they are the first one. They are not only a corrective of the remaining authorities but everything functions under the pressure of TV, internet and the large flow of information selectively presented by them. No political leader can exist without them, and they make a choice who to represent as such-and-such, and who to send into oblivion, regardless of his personal qualities. If something could be named the ‘first political manipulator’, these are mass media and their incomparable power.

REFERENCE: Andreev 2006: Lachezar Andreev.,Sophystry in the structure of communicative culture, ch.5.5, Veliko Turnovo, „St. Cyril and St. Methodius“ University

КАКВО Е ДЕМОКРАЦИЯ И КАКВО НЕ Е. ЗАЩО?

Стефан Стефанов Резюме: Демокрацията е трудно нещо. Както за хората, които живеят в нея, така и за хората, които се опитват да я постигнат. Целта на тази кратка, сравнително хумористична статия е да очертае, в общи линии, ключовите елементи, от които се състои истинският „демократичен” режим според автора. Ключови думи: демокрация, общество, върховенство на закона, основни човешки права, представителна демокрация, гражданство, активно участие.

WHAT DEMOCRACY IS AND IS NOT. WHY? Stefan Stefanov ‘Democracy’ is a bi-annually state journal of the equally “Democratic People’s Republic of Korea”. It is also a band, a play, three novels, a video game, at least one more journal and also happens to be one of the quintessential political concepts, or arguably many political concepts. Throughout the centuries, including during the same time at the same place this word has meant a lot of things - sometimes the very opposite of what is understood today. Look no further than Aristotle. Comprehensively, it is not the topic of this paper to ‘beat around the bush’ looking for the etymology and the history of the word. It is, however, to be noted that many have tried to twist and accommodate the concept to their agenda, to the understanding of their people - for better or for worse. What ‘democracy’ refers to in its purest, but still true to the core, form is four elements: 1) the citizenry chooses how to be governed trough free, fair, and popular voting; 2) the citizenry is an active participant in politics and civic life; 3) protection of the human rights of all citizens is paramount; 4) there is rule of law, in which the laws and procedures apply equally to all citizens. Achieving the first four elements gives a solid layout for this form of government.

A key point and the first thing that comes to mind when addressing democracy is the idea that you have the people using their own unique understanding to build and vote on the social contract, without being oppressed and having equal possibility to share their opinion. This implies that the people are the Sovereign (as in bearer of ultimate authority and absolute power). In its simplest form – people gather at a beforehand designated location and express their affirmation or opposition to the discussed topic. Majority wins. When dealing with societies of a few million or 814 million to be precise1 hearing out and being at the same place becomes somewhat problematic. There are simply too many opinions and not enough time. This is not to mean however that it is impossible, as Tansey2 (2008, pp: 29-33) writes about the Tuv people. The Tuv despite being a society of more than a few million continue to listen to every involved party before making a decision, when it is of the competence of everybody - everybody. Their case is only an exception in the vast ocean of societies, which instead implement representatives. These are people that are elected to hold office and have limited authority to act quickly and effectively. The idea is that they are selected to correspond to people’s ideas and ‘represent’ them in front of other such electees. After an agreed upon time, or after a big enough number of people are dissatisfied by their representative, new elections are staged. To an extent representatives - being normal citizens and having demonstrated desire to participate actively in politics and the civic process - are linked to the second key element described earlier. Still to have true ‘civic society’ it is required that all people are like their representatives in the sense of they are interested in and actively participate in discussions about common problems of the society, or at least just thinking about them. Alas this is difficult for an increasing number of societies4. At best there is marginal interest and even less so - involvement about public debates. Civic participation is important beyond just having a more knowledgeable populace. It matters because when it exists it puts pressure on the elected officials. Civic participation assures that laws are kept, written and or changed for “virtues” reasons, honest intentions to better the life of the people.

100

Alternatively, you end up with a perverted system where laws, to the decrement of everybody else, serve special interest groups, such as a lack of restrictions on greenhouse gasses for the heavy industry, allowing for rampant tax evasions for big capita etc. Civic participation assures that the set of rules we live by will not be amended in a way that threatens the liberties of the people and will act as a deterrent to ‘rogue’ representative that may consider usurping the power and authority over their peers. Sure, in reality it is arguably much more difficult, complex and requires quite a lot of time to implement this safeguard, but it is true, that overall it goes down to plain and simple people being interested in the civic process. Third key element is protection of the human rights of all citizens. One would be surprised as how many they are and how many versions are there of them, and how every society understands them differently. Their protection, however, is important as it acts as a safety switch towards attacks against the active citizenry, or minorities, or even majorities. Human rights allows people to question authority. The most universal, universal rights currently include:  Right to life; Freedom from torture; Freedom from slavery; Right to a fair trial; Freedom of speech; Freedom of thought, conscience and religion; Freedom of movement, etc4… and of course access to the Internet5,6; Having these rights as a different set, or as additional to the laws in the state is a mechanism that allows people to voice their ideas without fear of retaliation. It is precisely, because of these rights the citizenry is equipped to fight a newly made dictator. Additionally solves the big problem of the ‘Majority Rule’ principle. When dealing with a majority everything is fine until that same majority decides that a certain minority is irrelevant, of lower stature and/or could be terrorized and robbed. The smaller social group is defenseless through sheer arithmetic. It is in those situations the above-mentioned rights really shine. The Basic Human rights do not possess however the ability to stop all acts of crime. They are aided by the normative laws in that particular society and more importantly a deep understanding of the ‘Rule of law’. In other words, the rules by which a society is ruled are set and can be

101

changed only through broad agreement that they need to be changed. They are not flexible and flowing, changing from one moment to the other. ‘The Rule of Law’ goes back to the aforementioned citizenry. It is the deeply personal understanding of every individual participant in the society that obeying the letter of the law and consequentially the universal human rights is paramount. Democracy is not an on-off switch. There are plentiful variations, some struggle with certain elements, but pull though, some have their own unique definitions, and others don’t fulfill the paradigm of the word at all, but only use it as an adjective. A society which has elections, but with always the same two or one options to choose from, has formally recognized the Universal Human rights, but still every now and then pacifies and straight up tortures a ‘few rotten apples’, is no true Democracy, for it lacks integrity (of the Law) and sufficient citizenry to change the system or at least enforce the rule of law. A society that has only one party and follows no law, regardless of the amount of journals ain’t no Democracy either. In conclusion, being a Democracy and keeping it such, is hard work. It is also conscious work, because it is impossible to be created through personal sacrifices of material origin. It is created through personal sacrifices, but of the mind. A shared ‘decision’ to fight every day for the maximum security and happiness of the society.

REFERENCES 1.http://www.aljazeera.com/news/asia/2014/03/indian-announces-election-dates2014355402213428.html 2.Tansey, S, Politics, the basics. in , London, Routledge, 2002. http://www.economist.com/news/essays/21596796-democracy-was-mostsuccessful-political-idea-20th-century-why-has-it-run-trouble-and-what-can-bedo 3.http://www.un.org/en/documents/udhr/ 4.https://en.wikipedia.org/wiki/Right_to_Internet_access 5.http://ahumanright.org/ 6.http://eedu.nbu.bg/pluginfile.php/591080/mod_resource/content/1/What%20de mocracy%20is%20and%20is%20not.pdf 7.Daĭ nov, E, & P Konstantinov, Politics: A Reader.

102

THE LEGAL STATUS OF THE MAYOR IN THE BULGARIAN MUNICIPALITY Nikola Jivkov, Marieta Jivkova Abstract: This article presents the historical aspect of the mayor as а part of the municipal and state delegated authority of the municipality with a focus on the standards embraced by the legislation. Key words: mayor, municipality, historical progress, local SelfGovernment ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА КМЕТА В БЪЛГАРСКАТА ОБЩИНА Никола Живков, Мариета Живкова 1.Увод За решаване на местните проблеми на българската община определяща е ролята на изборните органи – общински съвет и кмет. В западноевропейските страни се обособяват два модела на отношения между тези органи на общинската власт. Единият е континенталният, който конструира отношенията между тях върху принципа на разделението на властите. Другият е англосаксонският, който не прокарва строго разграничаване между дейността на съвета и изпълнителния орган8. ЗМСМА възприема принципа на разделение на властите на общинско ниво, съгласно изискванията на който, общинският съвет е нормотворческият, а кметът на общината е орган на изпълнителната власт на общината. Тази традиция се установява още с първите закони за общините след Освобождението от османско владичество. ЗМСМА дори е възприел по-голямо разделение между властта на нормотворческия и изпълнителния

Балабанова, Хр. Кметът в местното самоуправление на България. С., 1992, с. 18-30.

103

орган на общината9. Например в някои западноевропейски страни общинските съвети избират свои председатели, които изпълняват и функциите на кметове. У нас нормотворческият и изпълнителният орган имат за източник на своята власт народния суверенитет, т.е. прекия избор от гражданите, а председателят на съвета се избира от общинските съветниците. В настоящата статия се проследява в исторически аспект правния статута на кмета като орган на общинската и делегираната от държавата власт на общината с акцент върху нормите възприети от ЗМСМА . 1.Кметът орган на изпълнителната власт на общината Изпълнител на актовете на общинския съвет е органът на изпълнителната власт на общината - кметът. Той е институция с традиции в българската общинска практика. Съвременният му статут и функции не могат да се разглеждат без връзка с нея. След Освобождението съгласно Привременните правила за общинско и селско управление, утвърдени през август 1879 г., кметът е орган на изпълнителната власт на общината. Освен това се предвижда да му бъдат предоставени полицейски и съдебни задължения. През периода 1882-1886 г. Законът за общините и градското управление отрежда на кмета по-различен статут. Той е представител на правителствената власт в общината и на нейните интереси. Наред с това е председател на общинския съвет и общинския съд10. В ЗГО от 1886 г. гл. IX, чл. 87 е формулиран следния статут на кмета: "Кметът е представител на общината и на нейните интереси пред всички държавни и обществени учреждения и лица и пред другите общини. Той има в общината административната власт, в пределите на настоящия закон и изпълнителната за всички 9

Децентрализация и укрепване на местното самоуправление в Република България. С., 1994, с. 28.

Закон за общините и за градското управление - чл.13, 15, 16, 22, 24, 31. В: Тончев, Хр. Документи по устройството на общините в България. Пловдив, 1902, с. 235-241.

104

неотложни решения на общинския съвет, както и за всички законни искания на правителството"11. На първо място законодателят е поставил функцията на кмета да представлява общината и нейните интереси пред всички държавни, обществени учреждения, лица и пред другите общини. На второ място той има административната власт, т.е. осъществява и ръководи изпълнително-разпоредителните дейности в общината, изпълнител е на решенията на съвета. На трето място, поверено му е да изпълнява задълженията, които се възлагат от правителството. Освен това той се избира измежду членовете на съвета и ръководи неговите заседания12. Според НЗГО и НЗСО от 1934 г. статутът на кмета отново е променен. В чл. 29 на НЗГО е записано: "В пределите на общината, кметът упражнява представената му с тоя закон общинска власт и изпълнява възложените му от закона длъжности, разпорежданията на правителството и неотложните решения на общинското управление и общинския съвет"13. От текста е ясно, че кметът е основен орган на общинската власт. Той я упражнява първо, за изпълнение разпорежданията и решенията на правителството и второ, на общинското управление и съвета. Представител е и на общината пред всички власти, учреждения, места и лица. Кметът или упълномощено от него лице представлява общината пред съдебните власти. За разлика от предходните закони за общините, които изискваха кметът да се избира от общинския съвет, то според НЗГО и НЗСО той се назначава от министъра на вътрешните работи за градовете и от областния директор за селата. Законът за народните съвети от 1951 г. изоставя кметската институция и въвежда колегиален изпълнително-разпоредителен орган - изпълнителен комитет, който реализира решенията на народния съвет и правителствената власт. През 1978 г. кметската институция е възстановена като изпълнителен орган на местната 11

Закон за градските общини - чл.87. Държавен вестник №69, 18 юли 1886; Закон за селските общини - чл. 75. С.,1889 г.

Миланов, Ж. Местното самоуправление. С., 1996. с.116. Наредба - закон за селските общини - чл. 28. Държавен вестник №100, 3 август 1934; Наредба - закон за градските общини - чл. 2. Държавен вестник №114, 20 август 1934.

105

държавна власт. От историческия преглед могат да се направят следните изводи. След Освобождението кметската институция се конституира с функции в изпълнителната власт на общината. Кметът се специализира, първо, за изпълнение актовете на общинския съвет и второ, на правителствената власт. В зависимост от формата на държавата и начинът на организация на държавното управление, първостепенна може да бъде едната или другата функция. Този двоен статут на кметския институт е конструиран под влиянието на френския опит в местното управление. Освен това кметът е представител на общината и нейните интереси пред държавни, обществени учреждения и лица. След промените и преминаването от социализъм към капитализъм е приет Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991г., в сила от 17.09.1991г. Той възстановява авторитета на кметската институция в общината, като внася положителни промени. Първо, той не се избира измежду членовете на съвета, а получава директно своята власт от народния суверенитет, т.е. от гражданите на общината чрез мажоритарен избор. Второ, кметът не влиза в състава на съвета, а участва в неговите заседания със съвещателен глас. Трето, той е изпълнителен орган на общинския съвет. Четвърто, когато привежда в изпълнение възложени му задачи, които произтичат от законите и актовете на Президента на Републиката или на Министерския съвет, действа като местен орган на държавното управление14. Правомощията на кмета като орган на изпълнителната власт на общината в основни линии са дефинирани в ЗМСМА - 1991 г. Пределно общото им определяне създава условия за различия в тяхното тълкуване. Освен това на съвета също се позволява да му делегира допълнително правомощия. При това не е определена границата, до която могат да бъдат прехвърлени, което в някои общини довежда до засилване позициите на кмета. Като се 14

Закон за местното самоуправление и местната администрация - чл. 38, ал.1; чл.44, ал.1. Балабанова Хр. Местно самоуправление и местна администрация. В. 1996 с.89-91.

106

прибави и директното му избиране от населението, което го превръща в самостоятелен център на власт, се създават условия за конфликти между "законодателната" и изпълнителната власт на общината. Конфликтите, които възникват след 1991 г., при функционирането на органите на представителната власт на общината - съвета и кмета, налагат редица изменения в периода между 1995 г. и 2009 г., с приемането на Закона за изменение и допълнение на ЗМСМА, уточняващи правомощията на кмета. Компетенциите му според чл. 44, ал.1 на ЗМСМА се простират в няколко сфери на управлението. Първо, той ръководи дейността на общинската администрация, назначава и освобождава от длъжност служителите от администрацията с изключение на тези, които работят в районите и кметствата. Няма право самостоятелно да определя своите заместници, а по негово предложение се избират от съвета. Второ, ръководи разработването на проектобюджета, след обсъждането и приемането му от съвета, той е негов изпълнител. Съветът е не само органът, който утвърждава бюджета, но и упражнява контрол над кмета за неговото изпълнение. Ето защо кметът не е самостоятелен в разпореждането с бюджета. Трето, той участва в стопанисването на общинската собственост, обаче общинският съвет определя правомощията по придобиването, стопанисването и разпореждането му с общинското имущество. Четвърто, организира изпълнението на актовете на съвета, но за тях се отчита пред него. Пето, участва със съвещателен глас в работата на съвета. Може да внася проекти за решения. При незаконосъобразност на актове на съвета или противоречащи на интересите на общината, има право да ги върне за преразглеждане от съвета, а при констатиране на закононарушение да сезира съда. Разбира се, общинският съвет е в правото да отменя актовете на кмета, които са в нарушение на неговите решения. Освен посочените правомощия кметът отговаря за опазването на обществения ред. Неговите заповеди са задължителни за началниците на съответните полицейски служби. Той изпълнява представителни функции. Има право да възлага

107

свои функции на кметовете на районите и кметствата.. През 2009г. беше въведена една нова компетенция на кмета, а именно да оказва съдействие на етажните собственици и техните управителни органи при условията и по реда на Закона за управление на етажната собственост. По този начин се даде възможност, чрез кмета за едно по стриктно регулиране на тези отношения. При изпълнение на правомощията си кметът издава заповеди. Те са задължителни за всички физически и юридически лица на територията на общината. Могат да се обжалват по административен ред пред областния управител, освен ако в закона не е предвидено друго, съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА. Той има право да осъществява контрол за целесъобразност и законосъобразност на възложените свои функции на кметовете в районите и кметствата. Упражнява контрол за законосъобразността на актовете и действията на кметовете, изпълняващи правомощия по упражняването на бюджета на общината в частта му за района или кметството15. Според последното изменение на чл. 42 от ЗМСМА с ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 правомощията на кмета могат да бъдат прекратени при 11 хипотези, по-важните от тях са: при подаване на оставка чрез председателя на общинския съвет до общинската избирателна комисия; при трайна фактическа невъзможност да изпълнява функциите си за повече от шест месеца, поради заболяване или смърт; при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и при неизпълнение на своите задължения. Това става след като "обстоятелствата се установяват с документи, издадени от компетентните органи. В тридневен срок от получаване на документите по ал. 2 общинската избирателна комисия уведомява кмета, който може да направи писмено възражение пред комисията в тридневен срок от уведомяването му. В тридневен срок от изтичане на срока за възражение общинската избирателна комисия приема решение за прекратяване на пълномощията "16. При тяхното прекратяване 15 16

Цанков, В. Местното управление на Република България. С., 1999, с.152-161. Пак там - чл.42, ал.2 и сл.

108

предсрочно, общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет 17. Направеният анализ на статута на кмета и взаимоотношенията му със съвета дават основание да твърдим, че ЗМСМА поставя двата органа в определена правна взаимна зависимост, т.е. при упражняване на своите компетенции всяка една от страните е в известна зависимост от другата. Това е предпоставка за установяване на отношения на сътрудничество и съотговорност за управлението на общината. Кметът се подпомага от един или няколко заместници, броят им зависи от броя на населението на съответната община. Те изпълняват актовете на съвета чрез система от служби и отдели на администрацията. 2. Кметът изпълнител на делегираната власт на общината от държавата В историята на българската община общодържавните интереси традиционно се поверяват за управление и защита на изпълнителния й орган. В Закона за общините и градското управление от 1882 г. защитник на държавните интереси е кметът на общината. Като държавен административен орган той е конструиран с широки компетенции по обнародване и изпълнение на актове на правителството и окръжния управител, грижи се за безопасността на населеното място, пази и обнародва списъците за наборниците и изпращането им в армията и пр. Определен е и като помощник на съдебните власти с доставянето на сведения, които те могат да му поискат. В случаи на нарушения на обществения ред издава временни полицейски разпореждания18. В ЗГО и ЗСО от 1886 г. като държавен административен орган кметът е изпълнител на всички законни искания на правителството. То му повелява да "изпълнява законите, указите и 17 18

Закон за местното самоуправление и местната администрация, чл.42, ал. 4. Закон за общините и за градското управление - чл. 22, чл. 24, чл. 31. В: Танчев, Хр. Цит. съч., с. 237-341.

109

приказите на началството и всички ония длъжности, които особени закони му налагат"19. Освен това ЗСО регламентира задълженията на кмета като представител на правителството, съдебните и полицейските власти в онези селски общини, в които няма полицейско управление20. Като представител на правителствената власт в общината кметът е подчинен на окръжния управител и на околийския началник. Във връзка с реализирането на този си статут той обнародва закони, укази, заповеди на окръжния управител и изпълнява приети закони. В чл. 29 на НЗГО и чл. 28 на НЗСО кметът е определен като "върховен представител на централната власт." Изпълнява всички задължения, които му се възлагат от законите и правителствените разпореждания. Освен това е с правомощия на общински съдия, нотариус и началник на общинската полиция. ЗНС от 1951 г. трансформира властта на общината в местна държавна власт. Ето защо както народният съвет, така и изпълнителният комитет в своята дейност се ръководят от държавните интереси. Местните проблеми те решават в интерес на държавната политика. ЗМСМА следва установената традиция под влиянието на континенталния общински опит и по-специално на френския и институционализира изпълнението на държавната политика в местните условия основно на кмета. Според чл. 20, ал. 1 от ЗМСМА Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон. Това са дейности с местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност. Кметът на общината при делегирането на държавни функции се институционализира в орган на децентрализираната държавна администрация (същото се отнася и за кметовете на райони и кметства). Като държавен административен орган той извършва дейности, които имат изпълнителски или изпълнително19

Закон за градските общини - чл. 9, чл. 88. Държавен вестник № 69, 18 юли 1886; Закон за селските общини - чл. 6, чл. 65. С., 1889.

Закон за селските общини - чл. 71. С., 1888.

110

разпоредителен характер Изпълнителски по същество са дейностите по организиране изпълнението на задачите, които произтичат от законите и актовете на Президента на републиката и Министерския съвет21. Изпълнително-разпоредителен характер има неговата дейност, когато в случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от централни държавни органи22. Това са задачи, при изпълнението на които държавните органи са затруднени, тъй като изискват по-непосредствени управленски въздействия или отчитане особеностите на местните условия. В такива случаи в своите действия кметът е с по-голяма оперативна самостоятелност. Така институционализирана, делегираната на общината власт от държавата дава право на кмета да действа като представител на централната власт, на местно равнище и да изпълнява нейната национална политика. Заключение Кметът на общината след Освобождението е конституиран с двоен статут, като изпълнителен орган на общината и държавната власт. В зависимост от формата на държавата и начина на организация на държавното управление, първостепенна може да бъде едната или другата функция. Разгледаните особености на правния статут на кмета в съвременния модел на българската общинска власт ни дава основание да се направи извода, че е конструиран да функционира като демократична институция на общината и отговорно да провежда националната политика в местните условия.

21 22

Закон за местното самоуправление и местната администрация - чл. 44, ал. 1 т. 8 Пак там, чл. 44, ал. 4.

111

ЛИТЕРАТУРА 1. Балабанова, Хр. Кметът в местното самоуправление на България. С., 1992. 2. Балабанова, Хр. Местно самоуправление и местна администрация. В., 1996. 3. Миланов, Ж. Местното самоуправление.С., 1996. 4. Спасов, Б. Общинско право. С.,1997. 5. Цанков, В. Местното управление на Република България, С., 1999.

112

GENDER CHANGE - LEGAL OR MORAL ISSUE Antoniya Agovska, Borislav Georgiev Abstract: Nowadays we are witnessing more and more cases of gender change, which become public. Gender is one of the human characteristics that are traditionally considered to be constant and exhaustively defined - a person is born either a man or a woman. In the light of the new sex change trends, however, we should reflect on some important aspects of this decision from both a legal and moral standpoint. Keywords: gender, sex, change, law, moral, rights, issues, transsexual, transgender, intersexual, homophobia, discrimination. СМЯНАТА НА ПОЛА – ПРАВЕН ИЛИ МОРАЛЕН ПРОБЛЕМ Антония Аговска, Борислав Георгиев В днешно време ставаме свидетели на все повече случаи на смяна на пола, които стават обществено достояние. Полът е една от човешките характеристики, която традиционно се смята за константна и изчерпателно определена – човек се ражда или мъж, или жена. В светлината на новите тенденции за смяна на пола обаче, следва да се замислим над някои важни аспекти на това решение както от правна, така и от морална гледна точка. Още в Библията е написано „Господ създаде мъжът и жената”. Освен религията, биологията също детерминира половете при човека като мъжки и женски, освен редките случаи на вроден хермафродитизъм - междуполови биологични характеристики на половите жлези, половата физиология и/или ДНК полова хромозома (в тези случаи обикновено половите белези на единия пол преобладават, а на другия са недоразвити и биват отстранявани). Половете имат определен набор от хромозоми в половите си клетки – XX за женския пол, и XY за мъжкия, а различните полове произвеждат различни видове полови клетки – съответно яйцеклетки и сперматозоиди. Изглежда

113

доста сигурно и лесно да се определи кой е мъж и кой е жена, нали? Оказва се обаче, че вече не е. У някои индивиди се получава колизия между техния генетичен (хромозомен) и биологичен (определящ се в зависимост от първичните полови белези) пол, и психичния им пол, резултат от вътрешното психологическо усещане на отделния човек за полова принадлежност. Въпреки, че притежават всички първични и вторични полови белези на единия пол, те се самоопределят като представители на другия – обличат се като другия пол, имплантират си силиконови гърди/премахват гърдите си, преминават множество хормонални терапии и в крайна сметка се подлагат на хирургическа операция за смяна на пола - отсраняват половите си органи и си присаждат желаните. По този начин те целят да синхронизират биологичния и психичния си пол и да достигнат личностното удовлетворение и спокойствие от факта, че вече не са „затворени“ в чуждо тяло. Такава смяна на пола обаче повдига редица въпроси от правно естество. Все повече в обществените нагласи се тиражира тенденцията за въздигане в приоритет на психичния пол (Ставру 2011) – половото самосъзнание и самоидентичност на лицето и неговото право на полово самоопределяне. Дава се паралел с някои фундаментални човешки права и свободи – на убежденията, на изразяване, на избор на религия или местожителство и др. От друга страна, индивидът би следвало да има правото да се разпорежда със собственото си тяло както намери за добре, в това число и да смени пола си, щом изпитва силна психическа потребност за това. Правото на полово самоопределяне е вече признато от някои държави като Австралия, а в други се наблюдава динамично развитие на вътрешната им нормативна уредба в тази посока или поне в посока на признаване правата на транссексуалните, придобити в държавите със споменатото напредничаво законодателство. С приетата на 4 февруари 2014 г. от Европейския парламент Резолюция относно пътната карта на Европейския съюз срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност като продължение на насоките, зададени от Резолюцията на Европейския парламент от

114

12.09.1989 г., както и от Препоръка № 1117 (1989 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, се прокламира свободата на полово самоопределяне чрез приемането на „трети пол“. Създаването на трети пол като термин в правната терминология следва да облекчи редица проблеми, възникващи ежедневно пред трансличностите, но същевременно води след себе си необходими лавинообразни промени в нормативните актове. Резолюцията разграничава две подкатегории на „третия пол“ трансличности – транссексуални и интерсексуални хора, които могат да се ползват от правата както на мъжете, така и на жените. Чисто терминологично траннсексуалните са хора, сменили оперативно своя пол, а интерсексуалните са с вродени полови белези на мъж и на жена. През 2014 г. Върховният съд в Австралия също призна съществуването на трети, неутрален пол, който не е нито мъжки, нито женски (Гигова, 2014). Решението идва във връзка с 4-годишната съдебна битка, подета от жител на Сидни, който е по рождение от мъжки пол, но след неуспешни сексуални трансформации в жена в момента не се идентифицира в нито един от двата стандартни пола. Решението му дава възможност да бъде признат юридически за представител на неспецифичен пол, който не е нито мъжки, нито женски, и това влече редица правни последици след себе си. В чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация полът е въведен като един от основните дискриминационни признаци: „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.“ Щом законът не позволява дискриминационни практики на базата на пола, тогава от правна гледна точка би следвало, че те трябва да бъдат забранени и относно половото самоопределяне, или избор на пол, различен от биологичния.

115

Промяната на пола изправя обществото пред още редица непознати предизвикателства. Една от основните последици от промяната на пола е и промяната на името. Впоследствие възниква необходимостта от промяна на всички официални документи, където фигурира името и пола на лицето – документи за самоличност, дипломи и сертификати, договори, завещания, документи за учредяване на юридически лица; а така също и смяна на името и пола във всички обществени регистри. Може да се окаже например, че наследодател, който е имал син и дъщеря, сега има две дъщери. Или че човек, който е имал баща и майка, внезапно се сдобива с двама бащи. Възниква въпросът трябва ли да се променят актовете за раждане и за граждански брак, и колко пъти може да бъде упражнено правото на промяна на пол, тъй като е възможно след първоначалната промяна индивидът да съжали за решението си и да поиска да се върне обратно към първоначалния си пол или в още по производна ситуация – да избере да притежава полови белези и на двата пола. Необходима ли е специална процедура, по която да се движи признаването на промяната на пола? Какви промени трябва да се направят в материалните закони – Семеен кодекс, Закон за лицата и семейството, Закона за гражданската регистрация, Закона за българските лични документи и др. по отношение на брачните отношения, отношенията на родителство и родство, какви други последици биха възникнали в правната сфера на индивида и трети лица вследствие на промяната? Ще регламентира ли законодателят възможността транссексуална или интерсескуална личност да осинови дете? Друга област, върху която смяната на пола би оказала голямо влияние, са трудовоправните и свързаните с тях осигурителноправни отношения. Кодексът на труда въвежда норми за специална закрила на жените – изискване за специални стаи за жени в предприятие, където работят 20 или повече жени, различни видове отпуски за бременност и раждане и осиновяване, както и за отглеждане на малки деца, а също така и специалната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т.1. Кодексът за социално осигуряване все още диференцира необходимия осигурителен

116

стаж за пенсиониране в зависимост от пола в полза на жените, въпреки тенденцията за уеднаквяване. Би ли следвало тогава една транссексуална или интерсексуална личност да се възползва от посочените хипотези и от кои по-точно? От морална гледна точка, мнозина заклеймяват промяната на пола като посегателство върху човешкото тяло, противоречащо на всякакви обществени, социални, биологични и морални норми. Според тях природата си знае работата и човекът не трябва да има властта да се меси в толкова деликатни области от човешкия живот. Те не намират смисъл в този акт и заклеймяват транссексуалността като „извращение“. Извън такива крайни квалификации, при формиране на цялостното мнение по въпроса за смяната на пола, човек трябва да има предвид един факт от особена морална важност. Когато индивидът направи избора да смени своя пол, той трябва да осъзнава, че се отказва от шанса си да има собствено поколение. Той губи възможността да се възпроизведе по естествен път, защото новите, присадени полови органи, имат изключително ограничена функционалност. Не произвеждат полови клетки и поради естеството на хирургическата намеса, ограничените медицински възможности и използваните материали като тъкани от правото черво за направата на влагалище, се поражда нуждата от непрекъснати грижи – промивки, лубриканти и т.н,, тъй като новопридобитият орган не е снабден с естествени жлези, които да отделят необходимия секрет за овлажняване. Съответно в случай че лице от женски пол желае да смени първичните си полови белези, се отглежда имплантант или допълнителна кожа, нужна за изграждането на новия член – на ръката или на друго подходящо място от тялото на оперираната. Транссексуалният е обречен цял живот непрекъснато да поддържа новото си тяло с тежки хормонални лекарства, ако не иска постигнатият резултат да се развали. Оттук нататък възниква въпросът за семейните отношения. Как приемат родителите детето им да промени пола си? Ще може ли да си намери партньор или ще бъде обречено на самота до края на живота си? Ако намери сродна душа, биха ли могли да сключат

117

брак? Морално ли е транссексуални да осиновяват дете и да го отглеждат и възпитават? Ще порасне ли такова дете с нормално психическо и социално развитие, и ще бъде ли пълноценен член на обществото? Въобще възможно ли е самоопределянето като трансличност да се приеме единодушно от социума за нормално и кои са необходимите мерки - правни, етични, философски, в тази посока? И въпреки че динамизацията на съвременните процеси поражда все по-стремглава ценностна актуализация, морално оправдано и юридически издържано ли е въвеждането на „трети пол“? Функцията на правото като цяло е да регулира обществените отношения във всичките им значими аспекти. В този смисъл постепенната промяна в обществените нагласи в Европа и по света по отношение на промяната на пола, рано или късно ще трябва да намери своето отражение и в правната уредба. Моралните съображения за отричането на този феномен обаче трудно могат да бъдат преодоляни, особено от сравнително консервативни общества като нашето, държащи на традиционните ценности от етичен и религиозен характер. ЛИТЕРАТУРА Гигова 2014: И. Гигова. Австралия узакони третия пол. Fakti.bg, 2014. http://fakti.bg/world/92222-avstralia-uzakoni-tretia-pol Кържева и Георгиев 2014: Цв. Кържева и И. Георгиев. Съдебното производство за смяна на пола. ChallengingTheLaw, 2014. http://challengingthelaw.com/biopravo/sadebno-proizvodstopol/#sdfootnote4sym Ставру 2011: Ст. Ставру. Право на полово самоопределение? ChallengingTheLaw,2011. http://challengingthelaw.com/biopravo/polovosamoopredelenie/ -Резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност (2013/2183(INI)) -Резолюция на Европейския парламент от 12.09.1989 г. -Препоръка № 1117 (1989 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа https://www.wikipedia.org/

118

WOMEN IN THE ARAB SPRING Olga Stoyanova Abstract: Participation of woman in the Arab Spring is popular, yet complicated process. It can be seen as a versatile and unstable. The purpose of this study is to reveal the essence of the problem for the participation of women in the Arab Spring and to analyze its impact on the processes and consequences resulting therefrom. The status of women in Islam can not be compared to the situation in any other system, but modern trends in the twenty-first century, contributing to the participation of more Muslim women in the political sphere of public life. Women ignite the spark of Arab protests in several countries and they actively participate in each of them. The demonstrations are based on issues of freedom from tyranny and patriotism, not religious one. Many activists for women's rights hope that revolutions should lead to more democratic approach and thus more rights to women. However, do hereby expressly for women's rights during the demonstrations. New technologies and in particular social media, are encouraging women to participate in Arab Spring as organizers, journalists and activists. Key words: Arab Spring, politics, women's rights, Arab countries, Tunisia, Egypt, Libya, Yemen, Islam, religion, social networks, technology, government, government. ЖЕНАТА В АРАБСКАТА ПРОЛЕТ Олга Стоянова Участието на „жената” в Арабската пролет е сложен и актуален процес. Той може да се разглежда като многоаспектен и променлив. Целта на настоящето изложение е да разкрие същността на проблема за участието на жената в Арабската пролет

119

и да анализира влиянието й в тези процеси и последиците, произтичащи от тях. Положението на жената в Исляма не може да се сравнява с положението й в никоя друга система. Ислямът е религия на поклонниците на Аллах. По спецификата на веровите си принципи ислямът е строго монотеистична религия. По характера на религиозната цел и принципи на формиране на религиозната община, той има универсален, наднационален характер.23 Ислямът е начин на живот и едновременно с това – форма на управление, социална структура и съвкупност от норми, регулиращи междуличностните отношения. Това е религия, изключително ориентирана към правото. В света на исляма все още семейството, а не индивидът, представлява най-малката единица на обществото. Той е длъжен да подчини интересите си на тези на семейството или на клана. Първоизточниците, в които се определят статусът и правата на жената в исляма, са Коранът и Откровенията на пророка Мохамед (хадиси). Ролята на жената в исляма не се ограничава само с домашната работа, отглеждането и възпитаването на децата. Всъщност нейните отговорности се простират в други сфери на обществен живот, доколкото те съответстват на нейната природа и не й пречат да изпълнява религиозните си задължения. Във всекидневния си живот ислямското общество все още е разделено на свят на мъжете (външния свят) и свят на жените (вътрешния, домашния свят). Жената е сведуща по въпроси от вътрешния, семейния живот, тя се грижи за благополучието на всички членове на семейството, за възпитанието на децата; тя е единствената господарка в семейната среда. Мъжът отговаря за издръжката на семейството си. Той го представлява пред външния свят.24 23

http://religiology.org/religions/islam http://bulgarialand.wordpress.com/2011/09/14/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B 0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BC%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/ 24

120

Позицията на мюсюлманската жена в социалната среда трябва да се разглежда в контекста на ислямските ценности. Много от класическите ислямски учени, като например АлТабари , подкрепят женското лидерство. Съвременните тенденции през ХХI век допринасят за участието на повече мюсюлмански жени в политическата сфера от обществения живот. Широкото разпространяване на западните идеали създават повече възможности за по-високо ниво на образование и по-нататъшно насърчаване на участието на нежния пол в политиката (Мартин, 2004). Някои от най-известните мюсюлмански жени лидери са: бившия министър-председател на Пакистан Беназир Бхуто (в периодите 1988-1990 и 1993-1996 г.), индонезийския президент Мегавати Сукарнопутри (2001 - 2004 г.), бившият министърпредседател на Турция Тансу Чилер и др. Към настоящия момент арабските жени заемат най-малък брой места в парламента по цял свят. Според проучване на Джоузеф Суад към 2005 г. за целия арабски регион 5,7% от всички парламентарни места се заемат от жени, в сравнение с 12- 15% в останалите региони. В някои арабски страни има квоти, за да гарантират представителството на жените. Например в Мароко 30 места от 325-членния парламент са отредени за жени. В Йордания квотата е 6 места от общо 110 места в парламента (Суад, 2005). През последните четири години, Близкият изток и ролята на жената в него, се промени по-бързо, отколкото някой би могъл да предположи. Когато Мохамед Буазизи се самозапалва в Тунис на 17 декември 2010 г., няма как да е знаел, че смъртта му ще задейства необикновени събития, които ще трансформират Арабския свят. Неговото самозапалване доведе до падането на диктатори в Тунис, Египет, Либия и Йемен, както и до последвалите събития в Сирия, Бахрейн и Судан. Процесът на Арабската пролет се счита за един от найважните проблеми, които се нуждаят от успешно икономическо и политическо решение за успешен преход на страните, в които протича и излизане им от кризата.

121

Процесите на развитието на Арабската пролет в Близкия изток не е въпрос, свързан пряко с пола, но все пак това е въпрос за правата на жените. Увеличаването на издаване на статии с широк спектър от британски, американски и европейски журналисти за ролята на жената, се опитват да използват правата на жените и равенството между половете като знак за успеха на Арабската пролет. В арабския свят, хиляди жени излизат на улицата, за да протестират за промяна, за свобода след вековно потисничество. Те излизат заради лишения от социално-икономическо равенство, дори и равенство в образователната система, както и в свободата на словото и правото да участват в изборите. Жените подпалват искрата на Арабските протести в няколко страни и активно участват във всяка от тях. Демонстрациите са основани на въпросите, свързани със свободата от тирания и патриотизъм, а не с религията. Много активисти за правата на жените се надяват революциите да доведат до повече демокрация и по този начин повече права на жените. Въпреки това, не настояват изрично за правата на жените по време на демонстрациите. В Тунис с разпространяването на протестите, блогърът Лина Бен Мхенни информира от провинциалните райони, където започват протестите. Тя предава жизненоважна информация на други тунизийските активисти и допринася за разгара на протестите в цялата страна. Нейния блог приковава вниманието на света към събитията в Тунис (Раян, 2011). В Египет Асма Махфуз, египетски активист и член на младежкото движение 6-ти април, седмица преди първия протест, публикува видео, с което призовава египетския народ да се срещне с нея на площад Тахрир и да се надигне срещу правителството в търсене на така желаната демокрация срещу режима на Хосни Мубарак. Във видеото също говори за четирите протестиращи, които се подпалват, заради тридесетте години, през които е трябвало да живеят в бедност и деградация. На 24 януари тя отново публикува видео на усилията, които хората правят, за да подкрепят протеста, печатайки плакати и листовки. Дни след публикуване на

122

последния си видеоблог, стотици хиляди египтяни излизат на улиците в знак на протест. 25 Йеменската активистка Тавакол Карман организира протести и студентски митинги срещу върховенството на Али Абдула Салех, които достигат връхната си точка през 2011 г. и довеждат до абдикацията на президента Салех. В Йемен Тавакол Карман я наричат "майката на революцията" и е удостоена с Нобелова награда за мир същата година. Хиляди жени от всички възрасти, класи и религии участват в протестите във всяка една от държавите. Когато полицията става неспособна да осигури сигурност в отделните квартали на града, жените организират свои собствени улични патрули и охраняват. Жените в Либия вмъкват контрабандни лекарства и оръжия и събрат информация за бунтовниците, докато протестите прерастват в гражданска война (Шатъл, 2012). Новите технологии и по-специално социалните медии, дават възможност на жените да участват в Арабската пролет като организатори, журналисти и активисти. Протестиращите използват Facebook, за да мобилизира поддръжниците и да организират събития, а клипове в YouTube и снимки във Flickr дават на останалата част от света представа за събитията. Twitter функционира като предава на живо новинарски емисии, предназначени за други национални и международни активисти, както и на международни медийни организации. Мобилните телефони, особено тези с камери и достъп до интернет, служат като основен инструмент за активистите в кибер пространството. Блоговете са друг жизненоважен метод за жените за разпространение на информация. Броят на блогърите от мъжки и от женски пол, които пишат за страните от Арабската пролет, са сравнително равен (Радш, 2012). Тъй като традиционно новинарските медии в Арабските държави са подложени на цензура, а и основната им зрителска аудитория се състои от по-възрастните мъже в семейството, социалните мрежи дават на жените възможност гласът им да има отзвук както в национален, така и в наднационален мащаб. 25

Gulf News. 5 February 2011. "Revolutionary blogger Asma threatened".

123

Социалните мрежи дават повече възможности на арабската жена да се включи в протичащите процеси. Сред някои активисти за правата на жените се ширят опасения, че новите проислямистки правителствата в Тунис, Египет и Либия ограничат правата на жените. В момента много от тунизийските феминистки са притеснени, че правата, на които са се радвали преди революцията могат да изчезнат, тъй като властта прави крачка назад към религиозната ревност. Жени като д-р Ал-Сауаихи и Фаузия Зоуари, известни тунизийските феминистки, се притесняват, че революцията в Тунис ще следва примерите на Алжир и Иран, където жените играят активна роля по време на революционния период, но губят гласа си и възможността да участват в обществена сфера на живот, когато новите режими установяват стриктно законите на шериата (Лихтър, 2011). В Египет широкото участие и значителния принос на египетските жени към протестите се дължи и на факта, че много от тях, особено по-младите жени, са по-добре образовани от предхождащите ги поколения. Това е фактор за овластяване на жените. Според допитване на фондация "Томсън Ройтерс", осъществено в 22 арабски страни три години след революциите от Арабската пролет, ситуацията на жените се е влошила силно. В Египет 99% от жените казват, че са били жертва на сексуален тормоз, показа допитване на ООН. Тази цифра е смразяваща и напомня за изнасилванията на жени, по-специално на чужди журналистки, на площад Тахрир по време на революцията през 2011 година. Този ендемичен феномен беше потвърден и от допитването на "Томсън Ройтерс", за целите на което са били анкетирани 336 специалисти от 21 страни членки на Арабската лига и от Сирия. Около 90 жени са били изнасилени или са станали обект на сексуално посегателство на площад Тахрир, когато протестите срещу ислямисткия президент Мохамед Морси се засилват. Насилието е било извършено насред тълпата, без никой да се притече на помощ на тези жени.

124

Освен тези изблици на насилие, жените са жертви на ежедневен тормоз. Приемането от страна на обществото на ежедневния сексуален тормоз засяга най-вече всички жени в Египет, независимо от тяхната възраст, семейно положение, начин на обличане или поведение. Това ограничава участието на жените в обществения живот. Това засяга и тяхната безопасност, тяхното здраве и тяхната самоувереност. Друг бич на Египет след Арабската пролет са принудителните бракове. Захра Радуан, която работи за Глобалния фонд за жените, казва, че поминъкът на цели села, в околностите на Кайро по-специално, е организирана въз основа на търговията с жените и принудителните бракове.26 Страните, засегнати от Арабската пролет ще бъдат изправени пред повече предизвикателства по отношение на овластяването на жените през следващите години, тъй като този въпрос става все пополитизирана. Има натиск за насърчаване на по-консервативните общества и увеличаване на сегрегацията. Широкоразпространено е и мнението, че жените не трябва да имат място в правителството, дори в момента жените, участващи във властта често са критикувани за липсата на знания и капацитет, което представлява опасност за бъдещите жени кандидати. Въпреки това, има много граждани, които търсят умереност и желаят да видят своите страни демократизирани. Няколко препоръки могат да бъдат направени. Трябва да се обърне внимание на важността на въпроса за правата на жените в рамките на по-широкия контекст на демократичните амбиции. Правата на жените трябва да е основен приоритет за страните по време на прехода, защото държава, където половината от населението не разполага с права, не може да бъде демократична. Трябва да се продължи финансирането на програми, които подпомагат овластяването на жените. С изготвянето на нови конституции и правни рамки, жените в региона, засегнат от Арабската пролет са в критичен момент и трябва да работят в тясно сътрудничество с колегите си мъже, за 26

http://www.reuters.com/article/2013/11/12/us-arab-women-spring-analysis-idUSBRE9AB00O20131112

125

да се гарантира, че техните права са залегнали в новата политическа система. Тяхното присъствие и участие в процеса на изготвянето им е наложително за бъдещето на правата на жените, за десетилетия напред. Това е важно за насърчаване на такова участие и подпомагане на жените, за да се намери начини участието да бъде на всички нива. Следва също да се отбележи, че под "жени" в този контекст не се има в предвид хомогенна група. Те са различни, понякога с контрастиращи цели и амбиции, но въпреки това, всички те са с надежда, че имат възможност да изразят своите многобройни тревоги и искания. Би било безотговорно да се заключи, че Арабската пролет е довела до пълно равенство за жените, но трябва да се отбележи, че жените в този регион никога до сега не са се радвали на такова внимание. За първи път в най-новата история на Близкия изток, жените играят решаваща роля при определянето на бъдещето в държавите си. Сега погледите на цял свят са приковани към жените от Арабската пролет и техните искания за по-добро бъдеще за себе си, своите семейства и своите държави и стремежът им да сложат края на несправедливостта, жестокостта и корупцията. Арабската пролет е първата крачка към постигането на безбройните им цели. ЛИТЕРАТУРА 1. Lichter, Ida. 28 January 2011. "Jasmine Revolt Must not Fail Feminism". The Australian. 2. Martin, Richard C. 2004. "Encyclopedia of Islam and the Muslim World". Primary. 3. Schattle, Hans. 2012. “Globalization and Citizenship”. United Kingdom: Rowman & Littlefield Publishers, Inc. 4. Suad, Joseph. 2005. “Encyclopedia of Women and Islamic Cultures” Boston: Brill Leiden. 5. Radsch, Courtney. 2012. "Unveiling the Revolutionaries: Cyberactivism and the Role of Women in the Arab Uprisings". Rice University James A. Baker III Institute for Public Policy Research Paper. 6. Ryan, Yasmine. 21 October 2011. "Tunisian blogger becomes Nobel Prize nominee". Al Jazeera English.

126

7.http://bulgarialand.wordpress.com/2011/09/14/%D0%BF%D1%80%D0 %B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BC%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%B D%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/ 8. http://religiology.org/religions/islam 9. http://www.reuters.com/article/2013/11/12/us-arab-women-springanalysis-idUSBRE9AB00O20131112 10. Gulf News. 5 February 2011. "Revolutionary blogger Asma threatenedttp://www.reuters.com/article/2013/11/12/us-arab-women-springanalysis-idU"

127

ASPECTS OF THE FRENCH AND RUSSIAN POLITICS TOWARDS BULGARIA ( 1909 – 1911г.) Mariyan Georgiev Abstract: This article present some aspects of French policx in the Balkans. Attention is directed to the Russian initiatives on Bulgaria in the period 1909-1911 year. Are considered diplomatic moves of the two countries in terms of strengthening their influence and strengthen their positions in the formation of the Balkan Union. Key words: mode of surrender, strategic positions, Balkan Union, independence АСПЕКТИ НА ФРЕНСКАТА И РУСКА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИЯ ( 1909 – 1911г. ) Мариан Георгиев Проблемът за френската политика на Балканите и към България се среща в изследвания както от общ характер, така и в някои пряко насочени разработки на Симеон Дамянов, Кр. Манчев, Стойчо Грънчаров и др. Все още обаче не са достатъчно проучени аспектите на френската и руска политика на Балканите в периода 1909 – 1911 г. с техните прилики и разлики. Балканската система на международни отношения в периода от 1878 до 1914 година е много динамична. През първото десетилетие на XX век постепенно започва да се оформя схващането да се изоставят неефективните самостоятелни действия заради действащото австро-руско споразумение. Балканските държави търсят формули за двустранно и многостранно сътрудничество по различни въпроси. По този начин отделните страни могат да постигнат изпълнение на конкретните си външнополитически цели. Според Стойчо Грънчаров през този период балканските християнски държави

128

имат една и съща характеристика на своето национално освобождение и обединение – то е недовършено ( Грънчаров, 1982, 191 ). В настоящата статия е направен опит за разглеждане на някои по-важните аспекти от френските и руски инициативи на Балканите. При изграждането на военнополитческите съюзи интерес предизвикват дипломатическите ходове на Франция. Тя показва своите намерения още в началото на 1909 година, вземайки отношение по въпроса за дипломатическото уреждане на обявената българска независимост. Още на 7 февруари българският дипломатически агент в Париж Димитър Станчов изпраща телеграма до министъра на външните работи на България ген. Стефан Паприков. В нея той изяснява позицията на Франция, че признаването на независимостта трябва да стане след подписването на руско-турско съглашение. Посещението на българския министър на търговията и земеделието Андрей Ляпчев в Цариград предизвиква остър обрат в политиката на Ке д’Орсе, тъй като там с основание се страхуват, че спорните въпроси ще се уредят без съгласието на Франция и Англия и от това ще спечели само Русия. Френският министър на външните работи дори подсказва идеята независимостта да се признае веднага. Обратният завой в политиката на Франция е след подписването на протокола между България и Турция за признаване на независимостта на 06.04.1909 година. Париж отлага официалното ратифициране на Търновския акт, воден от опасенията си за загуба на икономическото влияние в България. Те намират реален израз в момента, когато българското правителство повдига въпроса за ликвидирането на режима на капитулациите. Точно по този казус френската дипломация се оказва найнеотстъпчива. Основателното искане на новосъздаденото царство за премахването на привилегиите, с които се ползват чужденците по силата на капитулациите, засяга интересите на френските поданици в България. Става ясно, че отлагането на формалния акт по признаване на независимостта е свързано до голяма степен и с натиска, упражняван от френското правителство за запазване на

129

режима на капитулациите в страната – в началото на май 1909 година френският дипломатически агент Морис Палеолог получава разрешение за отпуск и внезапно заминава за Париж. Той се връща в София едва след петмесечно тенденциозно отсъствие с ранг на пълномощен министър на Френската република в България и връчва акредитивните си писма на Фердинанд чак на 27.09.1909 г. България започва да сключва търговски договори и други споразумения, които довеждат до изменение в капитулационния режим. Министерството на правосъдието известява, че капитулациите се премахват и следователно в отношенията с чужденците следва да се прилагат българските закони. Реакцията на Франция не закъснява. На 07.05.1909 г. министерството на външните работи в София изпраща нота до дипломатическите представители на Великите сили. С нея ги уведомява, че с премахването на васалното положение на България спрямо Османската империя отпадат и причините за поддържане на системата на капитулации в страната. Започват дълги преговори за сключване на конвенции за консули и за съдебно сътрудничество. Тези договори следва да заменят капитулационния режим, но накърняват сериозно интересите на Франция, която има сериозни финансови цели в България още от заема през 1902 година. По време на преговорите за отмяна на режима на капитулациите Франция оказва продължителен натиск за предоставяне на особени привилегии на френски училища и за удовлетворяване материалните претенции на френските граждани (търговци, посредници и собственици на имоти). Поредният дипломатически пирует на Париж е свързан със стремежа му да се формира на Запад мнението, че провъзгласяването на независимостта има едва ли не отрицателни последици за България- ( Дамянов 1985, 318 ). Следващата крачка е изводът на френския пълномощен министър в България Морис Палеолог, че моментът е удобен Франция да укрепи своето положение в Турция. В тази преценка прозира намерението на Париж да ограничава развитието на националните движения на Балканите, за да се запази целостта на Турция. Ке д’Орсе не може

130

да допусне, че ще бъдат засегнати френските капитали в Османската империя. Поддържайки конфликтна точка на Балканите, френската дипломация прави всичко възможно да отклони вниманието на Германия от Мароко. Републиката изиграва ролята на медиатор през есента на 1908 година и съдейства за запазването на мира, тъй като евентуалната война е извън нейните сметки ( Дамянов,1982, 281 ). По време на формирането на Балканския съюз политиката на Третата република отново не е последователна. Тя преминава през становището от 1909 година за запазване целостта на Турция, продължава през подкрепа на исканията на балканските държави и завършва с нейния стремеж да си осигури военна подкрепа за предстоящия конфликт. Самата линия на поведение на Париж по отношение на статуквото на Балканите е противоречиво. От една страна, се опитва да защити Турция, за да запази своите капиталовложения. Франция се отнася дори със симпатия към младотурската революция. Правителството ѝ приема, че ако заедно с английското и италианското заемат позицията на либерални сили, то Франция може да възстанови влиянието си в Османската империя от средата на XIX в. Министърпредседателят Клемансо отговаря на демонстрацията на намиращите се във Франция арменци и младотурци, че държавата симпатизира на последните и те могат да разчитат на моралната подкрепа на френския народ. От друга страна, републиката доставя военни материали и отпуска заеми на балканските страни, като по този начин им дава средства да воюват. Интересен пример в това отношение е така наречената „свинска война”, в която под предлог, че трябва да наложи санитарен контрол Австро-Унгария забранява внос на месо от сръбски животни. Франция оказва помощ на балканската държава като съдейства месото да преминава през Солун и след това да бъде транспортирано на Запад. Сериозен аспект на доброжелателните френско-сръбски отношения е и подновяването на артилерийските оръдия в сръбската армия: оръдието на „Шнайдер- Крьозо” е предпочетено пред оръдието на „ Шкода” ( Кастелан 2002, 337 ).

131

Съюзникът на Франция Русия още през 1910 година осъзнава, че България няма интерес да влиза в какъвто и да е формален съюз с Турция и затова Санкт Петербург насърчава София да забрави своите противоречия със Сърбия за Македония. Освен това двете държави са поощрени да формират съюз. Същевременно Петербург иска да избегне евентуален конфликт на Балканите, тъй като неговата войска не е готова за евентуални военни действия срещу Австро-Унгария. Непоследователната политика на Великите сили създава взривоопасна комбинация и установява интригата като най-достижимата форма на политика на Балканите. Този регион дълго време остава в съзнанието на Запада като „барутния погреб на Европа” и като населен от агресивни общности ( Глени, 2004, 181 ) . В продължение на 35 години след освобождението си българският народ следи националните стремежи на своите съседи. Развитието на свободното княжество става под силното влияние на борбата, която сънародниците в Османската империя водят за духовна, политическа и финансова свобода. Общата задача подсказва на християнските държави, че трябва да се освободят поробените земи и да се разпределят според народностното съзнание на населението. Започват сондажи за сключване на Балкански съюз. В този момент отношението на Париж към България се определя от цялостните стопански интереси на Франция на Балканския полуостров. Тя се стреми да си осигури изгодни стратегически позиции в Сърбия и Гърция. Още от началото на ХХ в. най-важната територия за френските капитали след Русия става Османската империя, тъй като френските банкери били главни кредитори на Турция. Не по-малко солидни позиции френските финансови кръгове имат и в другите балкански държави – Сърбия, Гърция, Румъния и България. След края на Балканските войни държавният дълг на Сърбия възлиза на 1140 мил. франка, по-голямата част от които били отпуснати от френски банки. За същия период в Гърция са вложени над 1 милиард френски франка ( в държавни заеми, промишлеността и търговията ). Френските банки участват в сключването на почти всички румънски заеми. В навечерието на Балканските войни

132

повече от половината от заемите на българските правителства са сключени с френски банки, а със значителна част от държавните източници на приходи се разпорежда френският делегат на страните кредиторки ( Димитров, 1975, 267 ) . По време на формирането на Балканския съюз Франция трябва да се съобразява с интересите на Русия на Балканите, за да може да разчита на нея при бъдеща война срещу Германия. Париж признава приоритета на Русия на полуострова, но френската дипломация прави всичко възможно да ограничи руското влияние. Годината 1911 е интересна за Франция, както във външнополитически план, така и в развитието на вътрешните ѝ проблеми. През тази година държавата се оказва в разгара на националистическа криза. Патриотизмът се превръща в силна идея. Това проличава и в идеите за обновление на производството на оръжия: за 3 години армията получава два пъти повече картечници и една трета повече артилерия в подкрепа на пехотата – ( Микел 1999, 385 - 387). През есента на същата година френското правителство за пръв път е осведомено за намеренията на балканските държави да обявят война на Турция. Париж не се противопоставя на тези намерения, защото вярва, че ще успее да подчини новосъздадения съюз на своите цели. През месец ноември сръбският крал Петър и външният министър Милованович са на официално посещение във френската столица. По време на тази визита сръбските политици са подкрепени от Франция за създаването на съюза, същата позиция изразява и руският посланик в Париж Александър Изволски. В свое писмо до временно управляващия руското външно министерство той заявява:“... преговорите за сръбско-българско споразумение вървят много успешно и имат всички шансове да достигнат до благополучен край.” Франция поощрява българо - сръбското сдружение, като заедно с Русия се стреми да предотврати усложнения на Балканите, които биха дали повод на АвстроУнгария да нахлуе в тази територия. Държавите от Антантата виждат заплаха за статуквото в четническата дейност в Македония. По-късно обаче Петербург ревизира своето становище под влияние на обществения натиск.

133

1911 година показва интересен нюанс по отношение на контактите с Русия във военен план. Тогава започват командировки на руски офицери във френската армия. Голямо внимание се отделя на усилените контакти между генералните щабове на двете страни. При съвместно съвещание през месец август 1911 година е разработен план за военни действия на руския и френския щаб, в който се договаря, че поражението на Германия става първа и основна цел на съюзните войски ( Антюхина-Московчевко 1963, 659 ). Това е свидетелство за ускорената военна подготовка на Франция и Русия. През 1911 година в преговорите за създаване на съюз се включва и Гърция. Русия вече вижда в този факт един военнополитически блок, който може да бъде част от нейната стратегия за световна война. Малки и слаби поотделно, обединени и сплотени заедно балканските държави стават могъща сила, която може да застраши тила на Австро-Унгария и в един европейски конфликт ще наклони везната решително в полза на Антантата. Следователно Съглашението е заинтересовано от съхраняването на Балканския съюз в пълна бойна готовност, а Централните сили се стремят да го разрушат или изтощят преди началото на решителния сблъсък на континента. Следва да се отбележи, че слабото място на Балканския съюз е Македония. За българските държавници не е тайна, че Сърбия и Гърция също имат интереси в Македония и проявяват аспирации за отделни части от нейната територия. В Белград разглеждат като сръбска земя населеното с албанци Косово и българските райони в Северна Македония. Атина претендира не само за етническите гръцки територии в Южна Македония, но и за онези земи, които са населени с българи, но в църковно отношение се намират в диоцеза на Цариградската патриаршия. България предевява права за всички територии, населени с българи независимо от тяхната църковна принадлежност. Въпреки тази „ахилесова пета” Балканският съюз става факт като дипломатическата подготовка е истинска катастрофа за националното обединение (Елдъров, 2010, 175), а българската държава не е подписвала по-лоши международни актове.

134

В своя задълбочен анализ на книгата на Андрей Пантев „ Другата версия” проф. Радослав Мишев говори за срещата на две Европи на Балканите. Едната е свързана с напредъка и развитието на обществата, а другата е меркантилна и се ръководи от стратегически интереси. В повечето случаи втората побеждава. Отчитайки социално-икономическите процеси в Европейския съюз и Русия, и през 2015 година ще се съгласим с това твърдение. ЛИТЕРАТУРА Антюхина – Московченко 1963: Антюхина-Московчевко, В.И. История Фринции 1870-1918. Москва, Института международных отношений, 1963, с. 659. БИА, ф. 13, а. е. 35, л. 161-162. Глени 2004: Глени, Миша. Балканите 1804-1999. С., Рива, 2004, с. 181 Грънчаров 1982: Грънчаров, Стойчо. Към въпроса за отношенията между България и балканските страни (1900-1903). В : Великите сили и балканските взаимоотношения в края на XIX и началото на XX век. С, БАН, 1982, с.191. Дамянов 1982: Дамянов, С. Франция и кризата в турско-българските отношения (1908-1909)- В: Великите сили и балканските взаимоотношения в края на XIX иначалото на XX век. С., БАН, 1982, с.281. Дамянов 1985: Дамянов, С. Френското икономическо проникване в България от Освобождението до Първата световна война (1878-1914). С., Наука и изкуство, 1985, с.318. Димитров 1975: Димитров, С. , Манчев, Кр. История на балканските народи 1879 – 1918. С., Наука и изкуство, 1975 с. 267 Елдъров, С. Българи, България, български съдби. С., 2010, с.175 Йовевска, М. Документи из историята на балканските народи (от началото на XX до Втората Световна война), Велико Търново, Абагар, с.714 Кастелан 2002: Кастелан, Жорж. История на Балканите XIV-XX век. Пловдив, Хермес, 2002, с. 337 Микел 1999: Микел, Пиер. История на Франция. С., Кама, 1999, с. 385-387. Сборник документи за историята на международните отношения в края на XIX и началото на XX век ( 1871-1914 ). С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1995, с. 88. Сп. Епохи, кн.3-4, Велико Търново, 1997, с.198. ЦДА, ф. 176 к, оп. 2, а. е. 9, л. 25

135

ФИЛОСОФСКИ ПОГЛЕДИ PHILOSOPHICAL EYES

136

SPEECH ACT IN JOHN AUSTIN’S WORK Boris Nikolov Abstract: Analytical philosophy originates from the ideas of Witgenstein. After the latter half of the 20-th century scholars from the Oxford school turn to the research of the natural language and its functional conditions. The founder of the theory for the speech acts is considered to be J. Ostin and his work ,,How to do things with words’’. In this book Ostin presents the act of speech as a minimal structural entity , which always contains a subject, goal, instrument, condition, result, successfulness and so on. The subject is the speaker, whose speaking creates a certain reaction from the listener. The reaction is the main symptom of speech acts. In the structure of the speech act there are three types of acts: lucative, ilucative and prelucative. РЕЧЕВИЯТ АКТ ПРИ ДЖ. ОСТИН Борис Николов Етимологична характеристика на понятията: локутивен акт, илокутивен акт, перлокутивен акт, перформатив • локутивен акт – от лат. Locution, англ. locution, означава израз, начин на изразяване • илокутивен акт – от латинизираното “in saying”(„при казване на…“), in + locutio • перлокутивен акт – от латинизираното „by saying”(„чрез казването на …“, per + locution • перформатив – произлиза от “perform”, означава изпълнявам, извършвам, глагол свързан със съществителното „действие“ Теорията на речевите актове възниква в руслото на аналитичната философия, стъпваща върху основата на идеите на късния Витгенщайн. „В 60-70-х годах XX века ученыепредставители Оксфордской школы (Дж. Остин, Дж. Серль, Г.П.

137

Грайс) обратились к изучению обыденного человеческого языка в естественных условиях его функционирования“(Темиргазина, 2002,65). Дж.Остин се смята за създателят на теорията за речевите актове, разработени първоначално в лекциите, прочетени в Харвардския университет през 1955г. В последствие пред 1962г. тези лекции се публикуват в отделна книга „How to do things with words“(Как с думите се вършат неща). •

Същност и структура на речевия акт

Речевият акт представлява минална структурна единица на речевата дейност, „в которой реализуется одна коммуникативная цель говорящего и оказывается воздействие на адресата“(Темиргазина, 2002, 98). Всеки речеви акт съдържа субект, цел, способ, инструмент, средство, резултат, условия, успешност и т.н. Субектът е говорещият, който произвежда определено изказване. Това изказване е адресирано до даден слушател. Самото изказване се проявява едновременно като действие и като продукт на речевия акт, и като инструмент за постигане на определена цел. В зависимост от обстоятелствата или условията, в които се извършва речевия акт, той може да постигне поставената цел, т.е. да бъде успешен, или да не бъде успешен при непостигната цел. Първоначалното значение, при създаването на теорията за речевия акт, се свежда до отношението между констативните и перформативните изказвания. Под перформативно изречение „или перформативно изкаване или накратко перформатив“(Остин,1996, 17) се разбира произвеждането на изказване, което е същевременно и действие. Например при обзалагането, при обещаването, при декларирането се изказва определено действие. Констативите(constatives) служат за описание, съобщаване, например – „Днес вали сняг“, „Вчера беше слънцево“. Те са противоположни на перформативните изречения. Най-общо може да се определи структурата на перформативните като S-S, т.е. насочени са от субект към субект и като такива намират приложение само в социална среда, в процеса на общуване. Докато при констативите структурата е S-O,

138

насочеността е от субект към обект(предмет). Освен тази разлика, друга съществена разлика е, че те притежават стойностите истина или неистина, т.е. дали отговорят на обективната действителност или на обстоятелствата. При перформативите не може да се говори дали тяхната стойност е истина или неистина, а дали е сполучливо или несполучливо даденото перформативно изречение. •

Локутивни, илокутвини и перлокутивни изказвания

„Занявшись вопросами о структуре речевых актов и об их таксономии, он (Дж.Остин) совершил переход от перформативности к иллокутивности, сделав теперь ведущим в теории речевых актов понятие иллокутивной силы.“(Сусов, 2006, 69). По този начин акцентът се пренася към действието „по производству высказываний на принцип их коммуникативной целенаправленности (интенциональности)“(Сусов, 2006, 69). От тук се разграничават и три вида ревечи актове: локутивни, илокутивни и перлокутивни. Първият е „акт на „казване на нещо“– в този нормативен смисъл аз наричам – т.е. слагам етикет“.(Остин, 1996, 87). Той е сложен по своята структура, тъй като включва в себе си фонетичен акт(просто произнася на даден звук), фатичния акт и ретичния акт. „Фонетичният акт е просто актът на произнасяне на дадени звуци. Фатичния акт е произнасянето на дадени вокабули или думи, т.е. звуци от дадени типове, принадлежащи към даден речник, в съответствие с дадена граматика. Ретичният акт е изпълнение на акта на употребата на тези вокабули с даден повече или по-малко определен смисъл и референция“(Остин, 1996, 88). Например „Той каза: Кучето е вкъщи“ е фатичен акт“, докато „Той каза, че кучето е вкъщи“ съобщава за ретичен акт. Между фонетичния и фатичния акт зависимостта е праволинейна, изпълнението на фонетичния води до фатичния акт, но не и обратно. Характерно при фатичният акт е, че може да се изкаже без да е ретичен акт, т.е. без да се знае значението на думите. Докато, задължително условие за ретичния акт е разбирането на смисъла(именуването) и референцията, взети сами по себе си, които са спомагателни актове и се изпълняват при реализирането на този акт.

139

Човек не говори само заради процеса на самото говорене, нито за да се наслади на звуците на собствения си глас, нито за да образува от думите съждения, нито просто да констатира едни или други обекти и да им припише определение качества. В процеса на общуване, освен самото говорене, се извършва и още едно действие, което притежава някаква цел: питане, въпрос, предупреждение, информиране, критикуване и т.н.; т.е реализиране на извън езикови цели. Това осъществяване на тези цели се нарича илокутивен акт Изпълняването на този акт означава да се изпълни илокутивен акт. „Осуществляя локутивный акт, говорящий одновременно осуществляет иллокутивный акт, когда спрашивает или отвечает на вопрос; информирует, уверяет или предупреждает; объявляет решение или намерение; объявляет приговор; назначает, взывает или критикует; отождествляет, описывает и т.п.“(Сусов, 2006, 70). При осъществяването на него се изпълняват действия като: питане или отговаряне на въпрос, осведомяване, уверяване, предупреждаване, обявяване, уверяване, предупреждаване, обявяване на решение, уговаряне на среща, произнасяне на присъда и т.н. По своята същност илокутивният акт е конвенционален акт. По-горе беше изложено, че посредством говоренето човек извършва и достига до определени цели или резултати, произвеждащи изменения в обкръжаваща го действителност, както и в самия него или в другите. Речевият акт, който се разглежда в аспекта на неговите реални последици, се нарича перлокутивен. Той представлява изпълняването на локутивения и локутивения акт. „Често пъти, ако не и обикновено, казването на нещо произвежда определени следствия върху чувствата, мислите или действията на чуващия, на говорещия или на други лица; това казване може да става с намерението или целта на тези следствия да бъдат произведени;" (Остин,1996,92). Изпълнението на акт от този вид се нарича „перлокутивен акт“, а изпълнения акт „перлокуция“. В своята същност този вид акт „…винаги включва някакви последици...“(Остин,1996, 93) Такива актове са следните примери: „Той ме убеди, че…“, „Той ме спря“, „Той ме ядоса.“ и т.н. „Перлокуция состоит в воздействии на информационное

140

состояние адресата, на его настроение, планы, желания и волю. А вот ответит ли адресат либо не сочтёт нужным ответить, находится уже за рамками инициативного речевого акта говорящего.“(Сусов, 2006,71) Остин утвърждава, че „обикновения език“ следва да се анализира „в философски напряженных зонах (как, например, язык ответственных решений), ибо в них заключены тонкие различия“(Реале и Антисери, 1997,479). Във философията той е необходимо да бъде първото, а не „последното слово“, т.е. Остин се опитва да покаже как смисълът на философските въпроси би могъл да се сведе до анализа на всекидневните употребявани езикови средства при формулирането на дадени проблеми. В неговите трудове достига и до извода, че някои от тези всекидневни езикови средства са напълно релевантни, за разлика от повечето им философски приложения. По този начин Остин се причислява към направлението на Оксфордската школа „философия на всекидневния език“. Теорията за речевите актове акт се явява централна единица на комуникацията. Основна е целта, която говорещият произвежда по адрес на слушателя, с което оказва въздействие върху него, т.е. това е илокутативната сила на изказването и менталното състояние, което тя предизвиква. Въздействието е основният признак за речеви акт. Структура на речевия акт се състои от три вида актове: локутивни, илокутивни и перлокутивни. По-късно делото на Остин се развива от Джон Сърл, Питър Стросън и Дейвид Холдкрофт. ЛИТЕРАТУРА Темиргазина, З.К. Современные теории в отечественной и зарубежной лингвистике, Павлодар, 2002г. Сусов, И.П. Лингвистическая прагматика , 2006г. Остин, Дж. Как с думите се вършат неща. Превод Тодор Петков, ИК „Критика и Хуманизъм“, София, 1996г. Реале и Антисери, Дж. и Д. Западная философия от истоков до наших дней. Том 4. От романтизма до наших дней, ТОО ТК "Петрополис", СанктПетербург, 1997г.

141

HISTORY OF METAPHYSICS UP TO KANT. THE LIMITATIONS OF THE THEORETICAL REASON IN “CRITIQUE OF PURE REASON” Denitsa Jelyazkova Abstract: This article tells the story of metaphysics before the writing of " Critique of Pure Reason". Kant's main purpose in "Critique of Pure Reason" is to state the border of knowledge. Kant overcome the skepticism and the dogmatism in the philosophy with his critical method. He shows us the methaphysic’s impossibility to be a science. In the nature of the mind it is set to be striving.When the reason expands its knowledge outside the experience, it becomes speculative. The ethical is theoretical unknowable. Key words: knowledge, reason, senses, experience, metaphysic, dogmatism, skepticism, epistemology, ontology, philosophy. ИСТОРИЯ НА МЕТАФИЗИКАТА ДО КАНТ. ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ТЕОРЕТИЧЕСКИЯ РАЗУМ В „КРИТИКА НА ЧИСТИЯ РАЗУМ“ Деница Желязкова Метафизиката има дълга история. Аристотел я определя като първа философия или теория за първите начала и причини, занимаваща се с отговор на въпроса „каква е същността на битието”, макар че по метафизически въпроси са разсъждавали и философите преди него. Има множество метафизики, които са несъизмерими помежду си, заради различния предмет, който обсъждат. Някои от философите обсъждат сетивния (материалния) свят, други се занимават с обсъждането на надсетивни (трансцендентни) същности. В този смисъл за метафизика може да се говори на две нива: битийна метафизика, която по- скоро интересува Аристотел, интересуващ се от „битието като такова‘‘ и епистемологически обоснована метафизика. Втората свързваме

142

най-вече с името на И. Кант. Обсъждайки възможностите ни за познание, Кант съществено допринася и за разрешаването на онтологически въпроси. Кантовото понятие за метафизика се различава от класическото на Аристотел, което я схваща като „онто-теология“. Това разбиране на метафизиката преминава в аристотелистко-схоластическата традиция, след това и в късната схоластика на Суаретц . През VII-ти век настъпва разделение на двете сфери, достигащо своя завършек при Кр. Волф, който разграничава metaphysica generalis и metapsysica specialis. Първата нарича онтология, която разбира като „наука за биващото като такова‘‘, както тя бива схващана още от времето на Аристотел. Нейна задача е да изведе от първите понятия и принципи общи основни закони, мислими за всички предмети. Втората съдържателна метафизика, разделена на три области-космология, психология и теология. С това разделение, което осъществява Волф, учението за битието бива отделено от учението за Бог. Кант наследява това разделение. Интересува го възможността на метафизическата космология, психология и теология, до която се отнасят основните съдържателни въпроси- Бог, свобода и безсмъртие, които са неизбежни проблеми на чистия разум. Придържайки се към рационалистическата традиция на Волф, Кант също схваща метафизиката като наука за „всички възможни неща, как и защо те са възможни“. (Корет, 2006, 119) Тя се занимава не с действителното битие, а с възможната същност. Учредената от Аристотел метафизика не търси условия за създаване на предметни единства, на опита, а се стреми да познае битието като битие. Тя е онтологична, а не трансцендентална, както през XVIII-ти век сама определя себе си, Кантовата критическа философия. В историческия процес на развитие на философията до XVIII-ти век се очертават две основни философски течения рационализъм и емпиризъм. Сбъркаха ли в построяването на метафизическите си възгледи, от една страна Декарт, Лайбниц, и Кристиан Волф, от друга- Бейкън, Хобс, Лок и Хюм или претенцията за преучредяване на метафизиката от страна на Кант,

143

не почива върху допуснати грешки, погрешно схващане на природата на познанието от тяхна страна ? Могат да бъдат открити общи черти, доколкото някои от тези философи споделят еднакъв мироглед или принадлежат към една и съща традиция. Ако не ги разглеждаме през традицията или парадигмата, която представят, те си остават философи с различни методи, всеки стремящ се да достигне до обективното, абсолютното познание. А, дали изобщо е възможно такова познание? Търсенето му провокира някои от философите непосредствено да обективират и да догматизират философията, защото, излизайки отвъд възможностите на опитното, познание им остава само да вярват в достоверността на знанието, „гарантираща“ им техният метод. Рене Декарт и Фр. Бейкън са основоположниците на двете течения. Единственото свързващо ги нещо е, че те са определили за най-важна задача на философията да изгради една ефективна теоретична система от научни методиметодология. Представителите на двете традиции имат различни възгледи относно това, кой да бъде източникът на знанията, методът на познание-опитът или разумът. Единият път изисква философите да се движат по линия на образците на математиката, а това предполага безгранична вяра в разума, като източник на абсолютното познание. Другият път предполага да се следват образците на естествените науки, на опитното познание. Идва момент, когато се налага метафизиката да бъде преучредена, защото няма такова нещо като обективно или абсолютно познание и Кант ни го показва с „Критика на чистия разум“. Очевидно за него е, че метафизиката не върви напред, че непрекъснато бива поставена в безизходно положение от представителите на предходните традиции, че тя е в състояние на упадък. Но не може да бъде пренебрегната според Кант, защото “истинското и трайно благо на човешкия вид зависи от нея”. „Несподелената любов“, от страна на Кант, към метафизиката не е за подценяване -„именно тя е тази‚в която имах съдбата да се влюбя, независимо, че твърде рядко мога да се хваля с някои свидетелства за благоволение от нейна страна“. (Корет, 2006,113).

144

В името на тази „любов“, Кант решава не да я премахне, а да я преучреди. В основа на новия проект стои „Коперниканския обрат“, както сам го определя Кант. Този обрат е подобен на Коперниковия обрат в астрономията и грубо гласи, че ако искаме да установим нещо за предметите „априори“, с което да разширим познанието си за тях, трябва вече не ние да се съобразяваме с предметите, а те да се съобразяват с нас. Иначе казано, субектът трябва да конструира предметността. „За нещата познаваме априори, само това, което сами влагаме в тях.“ (Кант,1992,52) Нещата се познават благодарение на това, което субектът влага в тях, сами по себе си остават непознаваеми. Една от основните теми на „Критика на чистия разум „ може да бъде открита и при Лайбниц, а именно разграничението на явления и същности сами по себе си. В „Критика на чистия разум“ Кант твърди, че ние познаваме как нещата ни се явяват, а не какви са те сами по себе си. Действителността се състои от ноумени (неща сами по себе си) които не можем да познаем. Тези неща в себе си, поставят граница пред нашето абсолютно познание. Ние можем да имаме познание за нещата, само чрез тяхното проявление и да съдим за тях само като феномени, защото не познаваме същността им. Нашето познание е подвеждащо и относително. Ние не можем да познаваме света такъв, какъвто той е в действителност. Познаваме го с възприятията си, но в същността си той се различава и сам по себе си е нещо много по-различно от представата ни за него. Както сама заявява за себе си, Кантовата философия е критическа и трансцендентална. Неговото критическо дело може да се определи като онтология на съзнанието, изследване на възможностите на познавателната способност и в същото време опиране до нейните граници, а тя се опира на опита. Кант не критикува предходната метафизика. Негова цел е да я изгради критически. Той показва, какви са били слабите и места, кое й е попречило, подобно на точните науки да върви уверено напред . Това се заблезява в определенията, които й дава- „арена на безкрайни спорове между скептици и догматици“, имайки предвид емпиристи и рационалисти и „налучкване измежду

145

понятия“. (Кант, 1992,64) Налучкване измежду понятия, защото стремейки се да стигне до абсолютно познание, разумът разширява познанието отвъд възможен опит. За да се избегне това налучкване, разумът трябва да се самодисциплинира, сам да застане пред собствения си съд, както подобава на една най-висша инстанция. Точните науки са изградени от синтетични съждения априори, ако претендира за научност метафизиката трябва да се прави по техен модел и да е изградена от такива съждения. Затова основният въпрос поставен в „Критика на чистия разум“, „как е възможна метафизиката като наука“ , въпрос –задача пред чистия теоретически разум, бива непосредствено последван от въпроса „как са възможни синтетичните съждения априори“? От отговора на втория въпрос зависи, дали метафизиката може да бъде наука. Кант настоява на пред- опитното знание , гарантиращо ни всеобщност и необходимост. Опитът не ни дава всеобщност и необходимост, а постулира частни случаи. Всяко познание трябва да е всеобщо и необходимо. Хюм не успява да достигне до синтетичните съждения априори и в това се състои големият му пропуск. Според него няма такова нещо като чисти разсъдъчни понятия. Критикува каузалността и понятието за субстанция. Няма причинно-следствени връзки, ние познаваме по навик. След като се отказва от понятието за „субстанция“, емпиризмът разклаща метафизиката. Хюм извършва радикална деконструкция на познанието за битието. Крайният емпиризъм, в който изпада, му пречи да разбере, че, освен сетивни усещания, имаме и разумни прозрения за нещата. Хюм критикува рационализма, но от друга страна, доверявайки се само и единствено на сетивата си и на Локовото „tabula rasa”, Кант забелязва, че той е потънал в дълбок скептицизъм. От друга страна, Кант признава, че именно Хюм го е избавил от догматичната му дрямка, тъй като Кант се увлякъл по традицията на рационализма. Кант е последовател на рационалистическата традиция и това личи в много отношения , въпреки огромната граница, която прокарва между себе си и последователите на рационализма. Той търси истината отвъд рационалистко течение на Волфовата школа, което до тогава

146

според Кант “ не бе правило нищо друго, освен да строи въздушни замъци.“ Истината за Кант е някъде по средата и търсенето на тази истина го извежда на пътя, който води до критическата му философия, чиято задача е да преодолее от една страна догматизма във философията, прозиращ в рационалистическите схващания, а от друга- неудовлетворяващия го скептицизъм на емпиристите и да ги обедини в едно висше единство. Изглежда по- съществена, за формулиране на изводите, до които стига Кант, е първата част на „Критика на чистия разум“„Трансценденталната естетика“ и „Трансценденталната аналитика“, отнасящи се до “metaphysica generalis”, чиито предмети на обсъждане са сетивността, мисленето и техните априорни форми- от една страна пространство и време, от другакатегориите. Те са основа на целия му проект, който съществено е развит в „Трансценденталната диалектика“, в която е обсъдена „най-висшата познавателна инстанция‘‘-разумът. Антиномиите, които Кант разглежда в „Трансценденталната диалектика“ , отнасяща се до “metaphysica specialis”, са пряко препращащи към първата част на книга, защото разкриват зависимостта на найвисшата познавателна инстанция от разсъдъка и сетивността и невъзможността за това, метафизиката да бъде наука. При употребата на основните положения на разсъдъка (категориите) трябва да ограничим разума си само до предмети на опита, иначе биха възникнали софистически, догматични положения, които в опита нито могат да се докажат , нито биха могли да бъдат потвърдени, а съответно и отречени. Разумът сам съди себе си, над него няма друга инстанция в познавателен смисъл, която би имала право да се „упражнява като съдия“, затова му се налага рефлексивно да се обърне към себе си, да провери своите познавателни възможности и ако се наложи да си самоналожи ограничения . Разумът спори със себе си и изглежда, че дава основателни аргументи и за тезата, и за антитезата на всяка една от антиномиите, което показват доказателствата. Точно този опит за разрешение на антиномиите ни показва, че Кант наистина се е събудил от неговата догматична дрямка. В природата на човешкия разум е заложена склонността все да преминава отвъд

147

възможния опит. Той не се отнася непосредствено до предметите, които се стреми да познае, в това се състои неговият трагизъм. Заниманията му са само регулативни-насочваши, за разлика от разсъдъчните основни положения, които са конститутивно законодателстващи - основополагащи опита. Разумът регулира употребата на разсъдъка, а последният се отнася до предмети, дадени ни от нагледа. Кант отказва да даде конститутивна употреба на принципите на разума и на идеите, тъй като на тях не съответства никаква схема на сетивността, те не се отнасят до никакъв предмет . Разумът е осъден от себе си винаги да се стреми към безусловното, а излизайки отвъд опитното познание, теоретическият разум става спекулативен. Никаква опитна употреба не може да отговори на въпросите, произтичащи от природата на разума. Стремежът му може да бъде задоволен само в сферата на практическото, която е недостъпна за каквато и да е спекулация. Дори да съществуваше теоретическо познание на Бог, то не би ни помогнало с нищо в практическо отношение, защото едно е да ни е дадено теоретически проверимо доказателство за съществуването на Бог, съвсем различно е да вярваме в него. Метафизическата вяра нямаше да е вяра, ако се основаваше на теоретическо знание, щеше да е познание. Противоречията, които терзаят спекулативния разум, свързани със свободата на волята, безсмъртието на душата и съществуването на бога, се разрешават чрез прехвърлянето им в сферата на практическата философия, където съдник и законодател е практическият разум. Въпросът, какво мога да знам, силно интересуващ Кант в „Критика на чистия разум“, бива доразвит в следващата му книга „Критика на практическия разум“. А в „Критика на чистия разум“ стига до извода, че познанието ни за нещата е ограничено до опита. Отвъд него можем само да мислим нещата или да вярваме в тях. Етическото е теоретически непознаваемо. Оказва се, че метафизиката не може да бъде наука, но може да съществува като вяра, тъй като е невъзможна на почвата на теоретическото знание, то трябва да разчита на практическата вяра.

148

Заради този синтез, който Кант осъществява между двете големи традиции-емпиризъм и рационализъм, обявявайки се срещу догматизма и скептицизма във философията, той и неговите възгледи се оказват интересни за интерпретация през XIX-ти и XX-ти век, като пример за такава интерпретация е осъществилият се между Мартин Хайдегер и Ернст Касирер Давоски диспут“. Не само Кант е направил опит да опише точно как познаваме, но сякаш неговите аргументи звучат най-правдоподобно, защото не е залитнал радикално в една от двете крайности, както залитат представителите на предходни традиции, неговите последователи - представители на Немската класическа философия, при които разумът достига своя апогей и много от интерпретаторите му.

ЛИТЕРАТУРА Кант 1992: Имануел Кант., Критика на чистия разум., С. Кант 1969: Имануел Кант., Пролегомени към всяка бъдеща метафизика., С. Корет, Шьондорф, 2006: Емерих Корет, Харолд Шьондорф, Философия на XVII и XVIII в., к.,III,С.., Лик.

149

РАЗБИРАНЕ НА КОНЦЕПТУАЛНОТО ИЗКУСТВО: ФЕНОМЕНОЛОГИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА МОНТАЖА „ЕДИНИЯТ И ТРИТЕ СТОЛА” НА ДЖОУЗЕФ КОСУТ Йосиф Триф Резюме: Концептуалното изкуство е доста спорен тип изкуство, който предизвиква много дебати за изкуството само по себе си, за отношението между една творба на изкуството, този който я възприема и критикът на изкуство, както и връзката между медиума и посланието. Чрез анализ на монтажа от 1965г. на Джоузеф Косут, ние можем да разберем по-добре виждането си за концептуализма, както и значението, което има това изкуство в съвременната глобална култура. Ключови думи: изкуство, концептуално изкуство, монтаж, емоции, спор UNDERSTANDING CONCEPTUAL ART: A PHENOMENOLOGICAL INTERPRETATION OF THE “ONE AND THREE CHAIRS” INSTALLATION BY JOSEPH KOSUTH Iosif Trif Conceptual art is an art movement that places its main accent and values more on the idea communicated by a work of art rather than on its form or the visual elements that compose it. This type of art is expressed through a large variety of mediums, ranging from painting and photography to performance art and happenings (Wolf).

150

This movement, which is also known as conceptualism has been the center of many controversies in the art world. By its nature, conceptual art has the tendency to provoke the viewer or the art consumer and to obtain an extreme reaction. For many critics and â&#x20AC;&#x153;consumersâ&#x20AC;?, conceptual art is an original approach to art, which is perfectly relevant and legit, while for other commentators, it only has a shock value (which means that shock art is not seen in a positive light as well) and conceptual artists are seen as lacking technical abilities. For many people, conceptual art is not even art (Schellekens 2014). Conceptual artists tie their works to the tradition started by Marcel Duchamp, who, through his ready-mades has managed to redefine the whole concept of work of art. (Spector) Like Duchamp, most conceptual artists have abandoned the search of a classic beauty and a conventional aesthetic through their works and no longer believe that the level of technique possessed by an artist is what gives a work its value (Wolf). For conceptual artists, all art is in essence conceptual. Therefore, to demonstrate this fact, many artists that identify as conceptual artists reduce their works to the bare minimum. This tendency has been called the dematerialization of art, which is described as a procedure through which an artists is trying to maintain only the essence of a work (Wolf), considering that this is the most important thing about a work of art. Conceptual artists have been influenced by minimalism, but have refused some of their visions. For example, conceptual artists oppose to the idea that a work of art needs to appear as a traditional work of art or that it has to have a physical form. This is why conceptual artists often work with materials that do not last or express themselves through performances. Many conceptual works of art are self-referential and, just like in the case of many modernist works, conceptual works of art are about art. More often than not, conceptual artists try to push the limits of art as far as they can. To do this, and to release art from the constrains of the forms of classic art, they often use minimal means of expression, and at many times they make use of text as a powerful mean of expressing a concept.

151

Most conceptual artists create works that are thought from the start to be controversial, which is supposed to prove that the viewer possesses a series of preconceived ideas about what art should be. This way, conceptual artists make us think about the presumptions we have about art and about what qualifies as art and what doesn't. Moreover, this controversy-based take on art has the role to starting a discussion about the viewer's role in relation with the work of art. In this sense, we can say that the intent of the artist (at least a part of it) is to obtain a powerful (and immediate) reaction from the viewer. In this sense, if one has a strong reaction in front of a piece of conceptual art (regardless of what the reaction is), it can be said that the viewer enters the work, and therefore is giving sense to the artist's intentions. Therefore, one of the main difficulties of analyzing conceptual art is identifying the topic that needs to be analyzed: are we supposed to analyze the work, the reaction of the viewer or both the work and the reaction it provokes, recognizing therefore that the viewer is part of the work of art. Conceptual artists consider that the consumer is part of the work of art, so considering that the reaction caused by a work is something that is part of the work itself is a way of validating conceptual art and considering it legit and genuine. Historian Paul Wood considers that the limits of conceptual art are not clear at all (Schellekens 2014), which is why we can say that this discussion is to remain open at this moment. In this sense, it is quite hard to establish which artists are part of the conceptual art movement, and which artists do not. In the end, any work of art can be interpreted from several perspectives that can offer it a diverse palette of meaning. To have a better understanding of conceptual art, we will do a phenomenological read of Joseph Kosuth's â&#x20AC;&#x153;One and Three Chairsâ&#x20AC;? installation from 1965. Phenomenology studies the structures of consciousness, as they are experienced subjectively, and has therefore the purpose of contemplating the essence or nature of the way in which the mind lives a certain phenomenon. Even though a phenomenological analysis should use the bracketing technique, the philosopher or art historian being supposed to leave his personal experiences with a certain field or element aside and

152

since conceptual art is all about subjective and immediate reaction and participation, a phenomenological approach of a conceptual work of art such as One and Three Chairs is possible. Notions such as essence and idea can be the elements that allow a phenomenological approach of Joseph Kosuth's work, who believed that works of art are in fact ideas (Schellekens 2014). To make a more in-depth, but brief introduction of Kosuth, it can be said that he is an American artist born in 1945 in Toledo Ohio, who, influenced by the philosophy of Ludwig Wittgenstein is considered one of the pioneers of conceptual art (skny.com). His works have explored the creation and the role of language and meanings in art. During his 40 year career, he has focused very much on the relation between language and art, often using texts and words as his means of expression. Kosuth, who is also a theoretician, has used many and very diverse means of expression that have helped him explore new artistic concepts and to create a very diverse range of works of art. His works have been displayed in many countries accords Europe, in the United States of America, and Asia. Today Today, at age 70, Joseph Kosuth lives in New York and Rome and teaches at the Instituto Universitario di Architettura di Venezia din Italia (guggenheim.org). Joseph Kosuth's conceptual art, does not only redefine the whole notion of work of art and the way in which the viewer relates to it, but is also asking question about the production and the process of criticizing art. Therefore, through his art, Kosuth is looking for a social rearrangement and a cultural permutation and is raising important questions about the purpose of art. In his view, conceptual art, by including the viewer in the work, annexes the role of the art critic as well, therefore making the middle man to be unnecessary. (Schellekens 2014). For Joseph Kosuth, it is very important that the viewer contributes to work though his perception. Otherwise, the viewers would not be anything but passive consumers of culture. â&#x20AC;&#x153;One and Three Chairsâ&#x20AC;? is an interactive installation, that features a chair from the gallery in which it is presented, a definition of the chair

153

in writing, hung on the wall next to the chair and a life size photo of the chair used for the installation. The text always remains the same, while the chair and the photograph change with the room in which the installation is showcased. Therefore, even though at first sight, the installation can be interpreted as having something to do with the place in which it is, at a more deeper level, it is tightly connected with the idea of chair, as this appears in the human consciousness as a concept. To express this, Kosuth decontextualizes the chair and presents it in different forms: as a physical object, as an image and as a concept, expressed through the use of the definition. This idea is outlined by the title of the work as well, One and Three Chairs, which indicates the fact that a concept can be expressed in several ways in the human consciousness. This type of works are quite frequent in Kosuth's body of work; works that seem tautological through shape and idea, but which actually hide a deeper meaning that one perceives at first sight. The main thing that preoccupies Joseph Kosuth and other conceptual artists is defining a concept and the ways in which it can be represented. A conceptual work of art, once completed, becomes the subject of contemplation of both the viewers and the artist, who can rediscover new meanings and ideas in his work himself. It is in this sense that we can talk about open works that have the capacity of generating different experiences. Making a first analysis of this installation, one can notice that its purpose, as conceptual art, is not necessarily to have a logic (Lewitt). However, in some cases, the quotidian logic is present in a conceptual work of art only to camouflage the artist's intention (Lewitt). Some ideas found in conceptual art are logical as a concept, but illogical from the point of view of the human perception. The ideas expressed in a conceptual work of art are not always complex. Most works of conceptual art that have enjoyed much success have owed it to the fact that the ideas expressed through them seem plain and simple because they seem inevitable, just like natural, everyday human reactions. The conceptual artist allows himself to surprise himself, a process through which he discovers new ideas by using his intuition and not necessarily a flow of logical thoughts. As mentioned, the way in which

154

a conceptual work of art looks is not the most important thing for the artist. For Kosuth, the physical shape of a creation is not important or relevant, as long as there is an idea behind it (Spector). However, we can affirm that the medium is always the message, and that conceptual art, even though it refuses to emphasize the importance of the medium, does obtain its reactions and comments from the chosen medium of expression as well. In the world of conceptual artists, it does not matter whether the viewer understands a work. For the conceptual artist, once a work has been released, being an open work, it can be interpreted in an infinity of ways. Each viewer will see and understand the work in their own way, according to their cultural background, their context and the political ideology to which he adheres. Conceptual art is not strongly connected to philosophy, mathematics or other humanities or exact sciences, in the way in which classic arts are. Even though conceptual art does use systems and has a theoretic basis, the philosophy behind a conceptual work of art, such as Kosuth's installation, is implied within the work itself and is not a manifestation of any philosophical system (Lewitt). For Joseph Kosuth, art is a continuation of philosophy, as he believes that philosophy is reaching the end of its existence. Through this vision, he is looking to identify a viewer's experience, as it happens in the appearance of a raw concept. In this installation, Kosuth is placing us in front of the concept of chair: always another chair, but which, through the use of the board that contains the definition of the chair, is always making a reference to the idea of chair â&#x20AC;&#x201C; showing in this manner the ways in which an idea can vary (by changing the chair and its photograph), while maintaining its essence, connecting it to Plato's theory of Forms. Moreover, the artists is forcing both himself, by creating a work, as well as the viewer, who contributes through his experience, to think about what a chair really is: from the materials from which it is made and the technique in which it has been manufactured to its utility and the ways in which we use chairs in our lives. Contemplating a chair in all its simplicity, we are forced to think about the importance of everyday objects. In this process, we need to think about their history,

155

cultural meanings (the chair from throne to torture equipment) and to ask ourselves what life would like without the most obvious objects and concepts. As an argument for the relevance of this decontexualization, we can bring forth the fact that Joseph Kosuth argued that when objects are presented in the context of art, they are eligible for aesthetic consideration, and that an aesthetic consideration of an object in the art world means that the existence or functionality of an object in the art world is irrelevant for artistic judgments. Given all these ideas, one can notice that a phenomenological analysis of a conceptual work of art gives sense to the work and validates it. Furthermore, noticing the way in which this installation asks us to ask ourselves questions and to analyze the world that surrounds us we realize that this work, and by extension all conceptual art, is a very good way of discovering new things about our environment or even about ourselves, things of which, even though they were always there, we were not aware of. Analyzing an idea or a concept, we can learn a lot not only about the creator of the work, but about the world around us and about ourselves as well, therefore, the work of art contributing to the development of our knowledge. Therefore, both the artist and the viewer of the installation give sense to the artist's intention to provoke, but in more ways than just in the sense of creating a controversy. Even more so, another new thing brought by conceptual art is that this type of art is asking to be interpreted more in a linguistic context rather than in a plastic context. (Castleman 1988, 204). In this way, the work of art appeals to the many ways in which people interact with the world, serving therefore as a simulation of human experience. Looking back at Kosuth's work, we can notice that, just as in the case of any modern and contemporary work of art, the use of references (in One and Three Chairs' case the references to Plato's theory of ideas are obvious) are essential and that, once again, the work cannot detach itself completely from the context in which it was created, just in the way in which people cannot detach themselves from the context in which they live and the references they use, according to their cultural background, in a consciousness or unconscious fashion. According to Kosuth, art

156

lives only by influencing other art (Castleman 1988, 209), and in this way, art becomes an organic component of human nature. To conclude, we can say that all the interpretation that revolve around a work of conceptual art are not due only to the surprising character which the work has and to the unconventional means of expression used by the artist, but by the extremely flexible and multivalent character the work has too. In this sense,it is difficult for a viewer or a critic to find the artist's intentions behind the creation he is seeing, even though, such a work of art is a reflection of a series of universal human experiences. REFERENCE Castleman 1988: R. Castleman, Prints of the 20th Century. New York,1988 Guggenheim.org: Guggenheim.org, Joseph Kosuth,, http://www.guggenheim.org/new-york/collections/collectiononline/artists/bios/1070, n.d., accessed on 24 June 2015 Sean Kelly: Sean Kelly Gallery: Joseph Kosuth, http://www.skny.com/artists/joseph-kosuth/, n.d., accessed on 13 June 2015 Lewitt: S. Lewitt, Paragraphs on Conceptual Art, http://www.tufts.edu/programs/mma/fah188/sol_lewitt/paragraphs%20on%20co nceptual%20art.htm, n.d., accessed on 5 May 2015 Schellekens 2014: E. Schellekens, Conceptual Art, http://plato.stanford.edu/entries/conceptual-art/, 2014, accessed on 4 April 2015 Spector: N. Spector, Titled (Art as Idea as Idea)' [Water], http://www.guggenheim.org/new-york/collections/collectiononline/artwork/2362, n.d., accessed on 4 June 2015 Wolf: J. Wolf, Conceptual Art, http://www.theartstory.org/movementconceptual-art.htm, n.d, accessed on 21 June 2015 Image: N.a., J. Kosuth, One and Three Chairs: http://www.moma.org/wp/moma_learning/wp-content/uploads/2012/07/JosephKosuth.-One-and-Three-Chairs-469x353.jpg, accessed on 25 June 2015

157

PERSONALITY OR CONFORMIST. SUBORDINATION OR OPPOSITION. AN ALTERNATIVE WORLDVIEW TOWARD THE CONTEMPORARY REALITY Elena Ivanova Abstract:One idea of the philosophy - as a possible way to the progress (development) of the intellect. The mind, the understanding, the individual consciousness - as way to realization a more realistic picture of reality in modern times. Key words: modern times, philosophy, communication, reason ЛИЧНОСТ ИЛИ КОНФОРМИСТ. ПОДЧИНЕНИЕ ИЛИ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ. ЕДИН АЛТЕРНАТИВЕН СВЕТОГЛЕД СПРЯМО СЪВРЕМЕННАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Елена Иванова Методиката, върху която ще градя моя текст, е така наречената херменевтика. Основното, с което искам да обвържа статията си, е самият метод за разбиране, интерпретация, тълкуване и анализиране – нещо, което е ценно и необходимо не само при четенето на научен, социален, философски и пр. тип текст, но и в самото ни ежедневие и битуване в света. Главната цел на херменевтичния метод е да прониква в скрити смисли и значения, които са въплътени в системите на езика и са имплицитно заложени. Нейната задача е да разгадае и разбере тези смисли, а нашата е да ги овладеем. През Средновековието философията се е мислила като херменевтика, т.е херменевтиката е въплатена във философията, но без способността да се тълкуват и разбират скрити смисли, тя няма как да бъде разбрана. Не всеки, обаче, е способен да открива имплицитно заложеното и да се добере до смисъла, който е заложен в определен текст. Тук вероятно се изисква определена

158

доза заложен интелект, а и задълбочен (не просто повърхностен) прочит. За да не звуча крайно скептично, изразявайки се за всеобщия интелект, този, който се налага и властва в нашето съвремие, ще отбележа, какво са мислили Дарвин и Галтън по отношение на интелекта. „Дарвин писал на своя братовчед Галтън: - Винаги съм твърдял, че с изключение на идиотите, хората не се различават много по своята интелигентност, а само по усърдието и прилежния труд. На Запад, обаче, има повече подкрепа схващането, което първоначално е изказано от Галтън и Търман и потвърдено от Хернщайн и Мъри, че интелигентността е вродена и човек може да стори малко, за да промени интелектуалния си багаж, даден му по рождение.” (Гарднър, 2004,18) Шлайермахер, който въвежда понятието философска херменевтика, казва, че всяка човешка личност може да съпрежиевее друга. Методът на философската херменевтика цели в комуникацията аз да разбера другия и той да разбере мен. Именно този херменевтичен кръг е и основен двигател в нашето ежедневие. Затова и херменевтиката е толкова важна, тя ни служи не само, когато се занимаваме с научни трудове, но и в същинското ни всекидневие. Фундаменталната цел на моята статия е постигането на индивидуално, а не на всеобщо (конформистко) съзнание при изграждането на личността. Никой от нас не е всеобщо съзнание. Имаме жизнени различия и не трябва да ги подтискаме, да се притесняваме да ги показваме, особено, когато изразяваме мнение. Все пак, не е ли това, което прави всеки един индивид уникален, оригинален и неповторим, и не е ли това, което прави света по цветен и интересен?! Тук аз разглеждам херменевтиката подобно на схващането на Гадамер – като вид изкуство. При четенето на философски текст, например, самата ни субективна интерпретация, която ние сами, чрез своето собствено съзнание правим, ни позволява да добавим и нещо свое наред с разбирането – като вид творчески акт и прибавяне на смисъл.

159

Характерното за херменевтиката е, че за да разберем нещо, ние винаги трябва да изхождаме от себе си и винаги да пречупваме нещата, с които се сблъскаваме през нашата собствена призма. Нещото, от което обаче все още не можем да се освободим, са вкоренените предразсъдъци, комирите и идолите - които впечатляват, и биват идолизирани на база на светска обвивка без да са опознати и проверени в детайли. Също така, догматичните знания, които са наложени и вкоренени от ранна детска възраст и всичко това, което е плод на колективно и общо съзнание възпрепятства реалната представа, която бихме могли да изградим през единствения гарант за стигане до някаква истина – собствения ни разум. Естествено, за стигане до такава операция, разумът трябва да е претърпял определено развитие, което му позволява да гради възможно най-реални представи за истина, в която да вярва. Парадокс тук може да изникне, ако се замислим, че всяко разбиране или смислов свят е възможно да се основава върху друго, което не е било премислено достатъчно добре, фон, който може да съществува като предразсъдък. Присъствието на херменевтиката в нашия живот е не толкова като метод, а като част от нашата собствена природа. Нещото, което ме подтикна да засегна темата за херменевтиката и целта на статията ми, е идеята да се освободим от всеобщото съзнание, еднотипното мислене и поведение по подражание, конформизма. Проблеми, който изпълват съвремието ни, и ни моделират по предварително съзнати и премислени шаблони. Технологичната вълна, която ни е заляла, спомага за това – разсъдъкът остава по-пасивен и по-трудно изплува на повърхността. Наблюдава се една тенденция на налагане на изкуствено създаден интелект, който цели да подчини всички, за да бъдат те по-лесно управлявани, да вървят по една точно определена права и да няма отклонения. Целта е почти изпълнена– хората доброволно и съзнателно се придържат към това, което обществото налага като „нормално”, за да не им се сложи етикет. Прекалено развитото и технологизирано съвремие задава една

160

динамика на живота, в която почти не ни остава време да се замислим над екзистенциални въпроси. Не си даваме сметка и не се замисляме, как неусетно сме станали роби на технологиите и модерното, и материалното, вършим нещата машинално, без да се замислим, защото това е пътя който ни е зададен, а нашата роля е да не се отклоняваме. Сякаш едно предзададено прагматично мислене се е настанило в съзнанията ни, а целите, които си поставяме всъщност, са цели на модерната епоха, а ние просто изпълняваме функциите, които са ни отредени. Това, което искам да кажа е, че човек трябва да използва разума, който притежава и да не се превръща в роб на системата. Другото нещо, с което искам да обвържа темата е моралът. Моралът като една висша ценност, която води разума, но за съжаление в нашето съвремие– звучаща като утопия. Моралните принципи биват все по-отритнати, и се приемат като „излишно догматизиране на живота” на модерномислещия човек. Моралът бива считан за демоде, за скучна и досадна дума, която не може да допринесе с нищо в един толкова развит и технологизиран свят. Сега, през 21 ви век, сме под неосъзнатото робство на технологиите, иновациите и модерните средства. Общуването се превръща в комуникация, хората се превръщат в средства, а моралните ценности единствено в обект на някои науки. Епоха, изпълнена с парадокси. Живеем в демократична държава, а всъшност сме толкова поробени от системата. Система, която ни налага - как да мислим и действаме, която планира нашите ходове преди дори да сме се замислили над тях, контрол на съзнанието, непозволяващ аномалии спрямо нея. Затова, в един толкова развит свят, е нужно всеки индивид да използва единственото си оръжие, с което разполага срещу модерността и чрез което може да я победи сам за себе си и да избегне нейното робство, доколкото то може да бъде избегнато. Това оръжие се нарича разум, именно той е отличителната черта и висшата способност, с която е надарен човека и чрез която се отличава от растенията и животните. Все по-често, обаче, се наблюдава неговото изместване от емоциите и импулсивността, вероятно като поредна целева причина да се взимат решения, не толкова разумни, а по-скоро емоционални, за

161

да може да се стимулира уязвимост и да бъде човечеството попредвидимо и лесно за обработка. Ако не съумее индивидът да запази индивидуалността, будния разсъдък и свободомислието си, той се превръща просто в един обект. Той става роб на системата. Новото време го моделира като своеобразен робот, марионетка, пионка. Той се превръща в средство, и превръща в средство всичко, до което се доближи. Моралът, в съчетание с будния разсъдък, запазва неговата душа чиста и не позволяват да се подчини или да се преклони пред новото робство на материалния свят. Съществуването на съвременния човек в обществото е парадоксално. Необходимо е в такъв свят, всеки човек сам за себе си да събуди разсъдъка си, да се опитва да анализира света, да се запита защо нещата стоят по този начин. Да се премислят всички онези екзистенциални въпроси, които засягат всеки един от нас, просто защото сме заселници на този свят.. и да се помисли там, където отговор не е даден от науката. Да търсим онзи скрит и имплицитно заложен смисъл навсякъде. Като за начало, можем да тръгнем от целите на влстимащите, защото те несъмнено ни засягат. Ние зависим от тях, но не се сещаме да ги премислим и проследим вглъбени във всекидневните си проблеми, със замъглен поглед над действителността, отклонявайки вниманието си чрез всякакви медийни новини. Хората, вглъбени в сивото ежедневие не осъзнават и не мислят, какво се случва около тях в света. Не могат да си дадат ясна сметка за целта на информацията, която им се съобщава. Съвременния човек е мнителен, но пък, за сметка на това, вярва на всичко, което му се съобщава през медиите. Вменено му е модерно съзнание и не може да се откъсне от него, защото това би било признак за аномалия. Отношенията между хората са се превърнали в стратегии, повлияни от прагматично мислене. Ролята на философията днес е неясна за повечето хора. Според мен тя би могла да спомогне за обогатяване на съзнанието, но само ако ние отворим мислите си за нея. Тя е широкообхватна и чрез нея ние сами можем да градим своето абстрактно и по-концентрирано

162

мислене. Тя не догматизира излишно и не ни дава строго научни критерии за изучването и. Тя оставя пространство за личното ни мнение и отношение и не ни се налага. В един толкова схематичен и систематичен свят тя играе роля на пречупващо и обогатяващо съзнанието и светогледа звено. Спомагателно звено, което може да ни съпътства по пътя към истината такава, до каквато ние сами за себе си бихме могли да достигнем, освобождавайки се от всеобщото съзнание на масите. Осланяйки се на Декарт, първият принцип на знанието, според него е мисленето. "Мисля следователно съществувам" е една от знаменитите сентенции на рационалиста. Утвърждаването на рационалистическия метод при Декарт се предхожда от методическото – “поставяй всичко под съмнение”, което според него трябва да предхожда всеки опит за познание на действителността, а това, което бих добавила аз е това съмнение да бъде умерено и балансирано и поставено в някакви граници. Друго, което се среща при Декарт и което важи с пълни сили за съвременната реалност е, че "приетото за достоверно не може да има случаен произход". Схващането на Декарт за истинността и яснотата на знанието е подлагането под съмнение и използването на собствения разум като достатъчен критерий. Тази обвързаност на разума, морала, индивидуалното съзнание херменевтичния метод и по този начин развитието на интелекта, според мен е начин да осъществим по-реална представа за действителната ситуация в съвременността. ЛИТЕРАТУРА Гарднър, Х., 2004. Нова теория за интелигентността. Множествените интелигентности на 21. век, 2004, с. 18 Декарт, Р., 1978 Избрани философски произведения, С., 1978 встъпителна студия на К.Делев – Дарковски към тях. Декарт, Р., Избрани философски текстове, С. Антон Антонов

163

THE TRUE STORIES GO BEYOND THE CAPACITY OF THE IMAGINATION Georgi Garkov Abstract: We’re all initially heroes by birth, but society robs us away from our full creative potential by putting us in inadequate educational institutions from early age. Every hero, as an integral part of the Uni-verse reflects its characteristic of syncretic unity between the seemingly contradictory aspects of the imaginable, the similar, and the unimaginable, the unknown that is beyond the lines and limitations of the self. As reflected in a variety of mythological narratives across the world, the hero is a non-dual figure, whose path goes beyond the play of opposites, beyond life and death. Reality in its whole unimaginable, complex unity of scales performs a proper melody. Both of multiformity and oneness. Similarly to the musical notes, the “notes” that compose us, also change their places to sound in a novel combination. And the I, that is a short section from the vast melody disappears into the inconceivability beyond forms in the same inconceivable manner that once emerged on its surface. The interchange of notes that one calls “death”, another perceives as “life”. So, the self-sacrifice could be actually a return to your self. ИСТИНСКИТЕ ИСТОРИИ НАДХВЪРЛЯТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО Георги Гърков Веднъж, докато един мъдрец седял в пещерата си и съзерцавал хода на звездите, които идвали и си отивали, както се редували животът и смъртта, черното и бялото, познатото и непознатото, си рекъл: “Всяко същество изпълнява своята песен”. Реалността, в цялата си невъобразима, сложна съвкупност от мащаби (равнища на организация на материята, състояния на съзнанието), изпълнява собствена мелодия. Хем сме заобиколени от многообразност, хем всичко “звучи” в едно цяло. Подобно на музикалните ноти, “нотите”, съграждащи ни, също сменят местата

164

си, за да зазвучат в нова комбинация. А аз-ът, който е кратък откъс от необятната мелодия, изчезва в непонятността отвъд формите също толкова непонятно, колкото е изплувал на повърхността й. Тази размяна на нотите, която един нарича “смърт”, за друг е живот. Въпросната идея е била добре разпознавана в миналото и ехото й силно отеква в митичните наративи на традиционните земеделски общности, макар и в по-различна форма и контекст. Изразена е синтезирано в евангелието на Йоан: Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод“ (Йоан 12:24), както и в индийския мит за великана Пуруша, който сътворява вселената (и различните обществени слоеве) от частите на тялото си. Смъртта поражда живот. Мислим за нея като нещо предстоящо, но тя е “тук и сега”. Двете привидно противоречащи си явления на живота и смъртта са всъщност двете страни на една и съща монета, едно цяло. В този смисъл спомняме ли си кога ние станахме “ние”? Кога малкото дете, загледано в пъстротата на магичния непознат свят се превърна в зрелия отговорен индивид, съблюдаващ социални, културни, а в някои случаи и религиозни норми? А къде съм бил преди началото на Вселената? Преди появата на първия атом, преди първият електрон да се доближи до първия протон и да му каже: “Нека танцуваме заедно”? По своята същност вселената е невъобразима история. Но нека вникнем в понятието - невъобразима не само като надхвърляща капацитета на сетивата ни, но и невъобразима по отношение на възприемаемото. В аспекта на възприемаемото невъобразимото, “надхвърлящото очертанията на дадена въображаема конструкция”, е новото преживяване. Червеният цвят е невъобразим (и неописуем), додето не го срещнеш пред погледа си. В зависимост от възрастта ни, преживяванията, с които се сблъскваме, оставят “отпечатъци” с различна дълбочина в психиката ни. Общо казано, съзнанието може да бъде разделено на три равнища - накратко описани, те са: съзнавано, онова, което си мислим, предсъзнавано - преживявания, за които не си мислим, но можем да си припомним при получаване даден стимул, и подсъзнание, където се намират спомените от ранното детство.

165

Тези “отпечатъци” полагат основите, над които по-нататък да изградим въображаемите си конструкции, сред които и индивидуалния характер. Така че бъдещето, което си прожектираме в главата, се състои от “нотите” от песента на нашето минало, преживяванията, подредени по различен начин. Или накратко, “въобразяването” е просто “игра с миналото”. Друг е въпросът дали тези преживявания, които сме получили, са достатъчни и подходящи за да формираме адекватна представа за реалността така, че вътрешните ни представи, подредбата на нотите на “вътрешната ни песен-история” да съвпада с “нотната” подредба на външната песен; дали имаме необходимото, за да я насочваме? Зрелият човек е човекът, получил от живота подходящите преживявания, човек, успял да съчетае в себе си противоречивостта на “въобразимото”, познатото, себеподобното, и “невъобразимото”, “чуждото”, далечното. Такава е фигурата на великия творец, смелият “разказвач”, лъвът, чиито рев прогонва хомогенната чернота на посредствеността и извежда “окованите” (потискани от обществото) творчески личности от пещерата, за да разкрият разнородните цветове и нюанси на своята индивидуалност на светлината на Истинския свят. Защото ако Прометей не се беше изправил смело срещу ограничените представи на събратята си пещерняци, беше се засрамил от жестокото им отхвърляне и беше подвил опашка, нямаше никога да се появи огънят на вдъхновението, което да осветява индивидуалността на бъдещите поколения, да ни подтиква да се устремим към непознати хоризонти, стъпили на раменете на гиганти. Този огън на творческата енергия ни отвежда към отвора на пещерата, където започва цялостната личност - полето на пълния индивидуален потенциал, от което вследствие обществените внушения сме изковали пер-соната си, маската, която носим. Нека насочим мисълта си конкретно към идеята за пещерата. Платон определя тази пещера като “пещера на сенките”. Защо? Сянката е грубо, хомогенно очертание на по-нюансирана форма и в този смисъл съвкупността от сенки е символен израз на

166

мелодията на една по-дълбока реалност. В случая на психичния човешки аспект, преминаването през пещерата на сенките представлява преминаване отвъд символното було на сънните образи, за да се изправим пред чудовището на отхвърлените/забравените страни от изначалната ни, вродена личност, част от които проецираме у другите хора, и изправяйки се, да го разсечем с оръжието на разума. Според мен думите на философа Емерсън ще са ни от полза в тази насока: “... Моите съновидения - това не съм аз; те не са Природата или Не-аза, те са и двете. Те имат двойно съзнание, едновременно суб- и обективно. Ние наричаме привиденията, които се появяват в тях, плод на нашето въображение, но те действат като бунтовници и стрелят по своя командир, показвайки, че всяко действие, всяка мисъл, всяка причина е биполярна, и в действието се съдържа контрадействието. Ако ударя, аз съм удареният; ако гоня, аз съм преследваният.” (Фром 2005, 148) Противно на популярните философски представи за пещерата на сенките като за негативен образ, за затвор, тя може също да бъде разглеждана от друг ъгъл и като източник на неподозиран творчески потенциал. Отговорността е у самите нас, по какъв начин ще я възприемем и как ще подходим спрямо чудовищата, които срещаме по пътя си. Дали ще се изплашим при страшния им вид и ще избягаме, или ще се изправим смело, ще замахнем с всичка сила към плашещите им лица, за да видим как те всъщност се оказват най-обикновени, чупливи маски, прикриващи едно твърде безобидно изражение. Когато приемем, че сме едно цяло с противоречивите образи на сънната реалност, което далеч не е лесна работа, преминаваме в Истинския свят, или изразено според архетипната схема за пътуването на героя, достигаме до съкровището, елексира на живота, крайната цел на “приключението в Непознатата земя”. После героят - Азът, умира, старите “очертания” на фигурата му изчезват, за да “възкръсне” като цар. “Мъдрецът се устремява към външни за него неща, но за да се върне изцяло към себе си”, казва Сенека в диалозите си (макар и в контекста на постигането на стоическия идеал).

167

Една история винаги поражда друга. Няма как, всички сме взаимосвързани. Вселената е съвкупност от истории. Истории, които пишем всички ние - същества и съществуващи, посредством движенията ни, изборите, които правим всеки ден, както и посредством оставащото след нас. Животът е сцена и всички сме творци. В основата си всеки творец, разбиран като авто-номен индивид (който определя собствените си закони), е отражение на образа на шамана. Шаманът е бил същевременно философ и човек на изкуството. Макар философията и изкуството да са привидно два различни пътя, в сърцевината се пресичат в обща точка, а именно изграждат конструкции-отражения на възприетата реалност. Разликата идва във вида на конструкцията. Във философията нещата се назовават с по-точни думи, конструкциите са придружени с доколкото е възможно по-недвусмислени, ясни обяснения кое какво е, докато в изкуството, особено в “абстрактното” изкуство, дълбоки прозрения се случва да се изкажат на измамен символен език, без творецът да си дава сметка за това. Ако нарисувам една бяла линия насред синьо платно, тя може да предизвика безброй асоциации, да уцели “различни вътрешни струни” у различните наблюдатели и следователно да носи всякакви послания. С една дума, философът е художник, който знае какво говори (или поне така си мисли), докато художникът е философ, който понякога не разбира пълния смисъл на казаното. Макар и на пръв поглед да изглежда странно, според мен към категорията “художник” можем да отнесем и писателя. Фактически, писателите рисуват съвкупности от малки символни форми - наречени “букви”, с които изграждат малки “пещери на сенките”. Изкуството и философията са като черното и бялото, слънцето и луната. Две противоположни сфери, устремени към единна цел - без-крайният и без-началният небосвод, “мястото, където речта, антропоморфното, отпада”. Мястото, където се поражда невъобразимият разказ. В действителния свят при едно отражение на Прометеевия архетип, каквото отражение е всеки от нас, митичната история за открадването на огъня претърпява иронично преобръщане. Героят

168

не е в ролята на крадеца, а в ролята на ограбения. Творческият огън е негов по начало. Всички се раждаме творци. Като малки си измисляме какви ли не игри - строим си “бази” по дърветата, разговаряме с животни, мислим си, че Луната ни следва, където и да ходим. После ни слагат в образователни институции, където ти казват: “Не може да рисуваш небето зелено”. И тъй, всъщност крадецът на огъня е обществото. Ти го търсиш този потенциал на мястото, на което последния път си го оставил, но там вече има голям, свиреп дракон - драконът “ти трябва”, “свръхазът”. Не че мога да претендирам за сериозни мистични преживявания (би било превзето), но ми се случи нещо такова. Преди година се спрях на улицата и почувствах как заплетената постановка на цялата човешка история губи своята стойност. Закъде сме се запътили тъй притеснени и замислени, тъй задълбочени в планирането на тази или онази цел, след като всичко се превръща на прах? Последва второ прозрение, което ме отърва от нихилизма - ами то смисълът на живота е да си това, което си! Аз съм, защото аз съм. Съществуването е игра заради самата себе си. Но за да има игра, трябва да има конфликт. Конфликтът прави играта интересна. Представете си какви щяха да бъдат филмите, ако всичко в тях се случваше според очакванията на главния герой. Та кой би ги погледнал тези филми? Неприятно е когато сценаристите убият любимия ти герой, или когато някой от героите допусне съществена грешка, но това движи историята напред. Да си разказвач е нелека задача. Когато пишеш, образите, които дотогава са дремели дълбоко във вътрешната ти вселена, започват да оживяват и да приемат все поясни очертания. Лошият разказвач се привързва към образите си. В този смисъл дали съвременният човек не си създава проблеми, за да си направи живота по-интересен? Може би се чувства лишен от център, който да насочва подходящо творческата му енергия. Изгубил е връзката с природното в себе си, с мелодията на природния принцип, доколкото тя подлежи на долавяне в единната си многообразност, но също така и с цялостната личност - полето на вътрешната мъдрост, духовният психичен аспект. Объркал е мярката с онова, което тя измерва,

169

обекта със сянката, и колкото повече “прогресираме” нАучно, в толкова по-големи каши се забъркваме - глобално затопляне, изтребление на животинските видове; масова бедност и глад, съчетани с модерно робство в “люлката на човечеството” Африка, на Запад пък - преяждане, епидемии от пристрастявания към какво ли не, но най-вече към зоната на комфорта. Тръгнеш ли да говориш на хората за философия, да ги вадиш от транса, те намразват. “Какъв е тоя бе?” Завръщането към природния принцип, достигането на едно ново, по-зряло равнище на светогледа е продължителен процес, за чието осъществяване се изисква способността да понасяш болки и страдания, да не спираш да се бориш и отстояваш, въпреки превратностите на живота, разпознавайки тънката граница, водеща към твърдоглавието и заблудата. Философът, лидерът, шаманът, който твори Космос “тук и сега”, е човек, който се устремява “... високо, високо, към оня връх, който се е надигнал тъй далеч над просторите, уязвими за човешка ръка, че е надраснал и превратностите в човешката съдба”. (Сенека 2002, 53) Характерен белег на героичното е т. нар. качество на “интегритета”. Както посочва израелският психолог Ерел Шалит, интегритет “… означава да бъдеш цялостен, недосегаем, честен, [да имаш] способността да не бъдеш засегнат от сили отвън и отвътре, които се опитват да пленят, примамят и победят авторитета на Вътрешния глас или Водещата Цялостна личност на човека.” (Шалит 2009, 176) В тази насока е важно да проумеем, че “ненаранима е не онази същност, на която никой не посяга, а тази, която никой не накърнява.” (Сенека 2002, 57) Правилото, определящо сътворението на собствен сюжет независимо дали “на хартия”, или в живота, е, че творческият импулс се проявява именно чрез акта на само-жертва (себе-жертва; жертва на пер-соната). Ето, Пуруша се е жертвал на времето и се е появил космическият разказ. Прометей се е жертвал и така започва разказът на научния прогрес. Разказът е саможертва. Според Камбъл, вследствие бурния научен прогрес през изминалите векове и съпътстващото го разкриване на социални, физически и културни хоризонти, или с

170

други думи глобализиране на света, в новото време ролята на митогенен център се измества от групата в посока индивида. Днес ние сме повече от всякога поставени в ролята на творци, отговарящи за изграждането на собствен сюжет, собствен Космос27 (Камбъл 2007, 642), чрез който да прозрем отвъд символното було на обществените шумове лика на неописуемата реалност, да доловим, доколкото е възможно, нейната мелодия и да затанцуваме танца, за които сме истински призвани. Въпросът е готови ли сме да се изправим срещу себе си?

ЛИТЕРАТУРА Камбъл 2007: Д. Камбъл. Творческа митология. Рива 2007 Сенека 2002: Л. А. Сенека. Диалози. Рива 2002. Фром 2005: Е. Фром. Забравеният език. Захарий Стоянов 2005 Шалит 2009: Е. Шалит. Врагът, сакатият и просякът. Леге Артис 2009

Темата за функциите на мита в контекста на съвременния свят е разгледана конкретно в VI част на 9 глава - “Към нови митологии”. Тук е важно да се направи пояснение. На едно място Камбъл говори за това, че Космологичната перспектива на мита е отменена от науката. В настоящото есе под “Космос” се има предвид по-обширно понятие, а именно такъв “Космос”, който включва в себе си също “обикновения Космос, изследван от науката”, т.е. синкретичен Космос на вътрешните и външните реалности на индивида. Интерпретация на възприетия свят, в която да разположим себе си. 27

171

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРИЛОЖНИ АНАЛИЗИ SOCIOLOGICAL STUDIES AND APPLIED ANALYSES

172

ИЗБОР НА НАЧИН НА ЖИВОТ НА СТУДЕНТИТЕ В ТУРЦИЯ Юстина Беднарек, Силвия Помкала Резюме: Начинът на живот влияе значително на човешкото здраве. То зависи от няколко фактора: физическа активност, хранене, лична хигиена, справяне със стреса, честотата на профилактичните прегледи и други избори свързани с начина на живот. Нездравословният начин на живот свързан с тези фактори може да благоприятства ниското качество на живот. Цел: Нашето изследване е фокусирано върху голям брой фактори, свързани със здравето и благосъстоянието. Тук ние изследваме какви са навиците за правене на физически упражнения, какви диети се предпочитат и какъв начин на живот имат студентите в Турция, за да изясним основните механизми които благоприятстват здравословните шаблони. Методи: Ние проучихме 50 студенти от университета „Аднан Мендерс” в Турция, като им зададохме 16 въпроса свързани с факторите оказващи влияние на начина на живот като тютюнопушене, гимнастика, диети, сън и навиците за провеждане на профилактични прегледи. Въпросите бяха групирани по категории и оценени като тенденции за начин на живот. Резултат: Най-общо, отговорите на участниците бяха много различни, въпреки това бяха оформени няколко шаблона. Участници, които показват ниско ниво на физическа активност и гледат на физическите упражнения негативно. Повечето участници смятат хранителните си навици за нездравословни и небалансирани, като включват и изключително малко профилактични медицински прегледи. Участниците, обаче се наспиват добре и пушат съвсем малко.

173

Заключение: Въпреки, че студентите считат начина си на живот принципно за здравословен, техният начин на хранене и физическа активност, заедно с редките профилактични медицински прегледи, могат да ги поставят в риск за физическото и психическото им здраве, ако тези навици продължат и занапред. Ключови думи: студенти, начин на живот, здраве, упражнения, хранене. LIFESTYLE CHOICE OF UNIVERSITY STUDENTS IN TURKEY Justyna Bednarek, Sylwia Pomykała INTRODUCTION The term “lifestyle” can have a variety of meanings, and is often difficult to define in the context of sociological behavior and health sciences (Siecińska 1978, 13-14). However, lifestyle is intrinsically linked to health and well-being. Lifestyle patterns, learned from an early age, can have major impacts on an individual’s quality and quantity of life. Health is a multidimensional concept and is defined by the World Health Organization (WHO; 1948) as a state of complete physical, mental and social well-being, and not merely the absence of disease. Other definitions perceive health as a dynamic and hypothetical concept without direct empirical representation (Essink-Bot 1995; Portrait 2000). However, it is universally regarded as one of the most important values in human life; one that requires constant maintenance, attention, and support. According to Lalonde (1974), there are four major components of human health: genetics (20%), health care (10%), environment (20%), and lifestyle (50%). These fragments work in concert and aggregate as a unified whole (Lalonde 1974, 31-34). A healthy lifestyle results from a series of individual or social behaviors and choices that have a

174

positive influence on overall health. Factors that influence a healthy lifestyle include: physical activity, nutrition, personal hygiene, stress management, frequency of health examinations, and health habits with deleterious effects (e.g. cigarette smoking and heavy alcohol consumption) (Gniazdowski 1990, 83; Strelau 2000, 542). An active lifestyle is connected with certain levels of exercise and fitness, which bring many tangible benefits. Individuals who regularly engage in physical activity are generally more fit and exhibit better memory and concentration, due to increased oxygen flow to the brain, than their inactive counterparts. Regular physical activity is the most effective and cheapest way to avoid many somatic conditions. Moreover, physical activity has a beneficial effect on the mind, as it has been shown to combat mental fatigue and stress. (Haskell 2007, 10811093) Nutrition is another important factor that influences human health. Unhealthy dietary habits may indirectly contribute to the development of many diseases (e.g. atherosclerosis, diabetes, and tooth decay) (SteciĹ&#x201E;ska-Majkowska 1981, 41-44). Poor nutrition can influence body weight, muscle strength, immune defense capabilities, and overall quality of life. Obesity is generally correlated to unhealthy dietary habits and the over-consumption of high-calorie foods that contain little nutritional value. (Williams 2004, 136). A balanced diet plays a crucial role in systematic functioning and provides a suite of protective vitamins, minerals, and amino acids that boost immuno-efficiency and response. (Mokdad et al 2000, 1650-1651) Sleep also influences an individualâ&#x20AC;&#x2122;s health and well-being. During sleep, the conscious perception of external signals is minimized and the reactivity to stimuli is reduced. A paucity of sleep at night facilitates daytime sleepiness, impairs decision-making, slows reflexes, and reduces vital energy (Walker 2009, 168-197). Stimulants and other psychoactive drugs can impact health as well. Alcohol and nicotine are among the most prevalent and hazardous drugs influence the human body. They can affect the brain and the body, and can facilitate disease. Moreover, they can lead to addiction and significant emotional and mental damage (Rui Guo, Ren 2010, 12851301).

175

Our study focuses on myriad factors related to health and wellbeing. Here, we examine the exercise habits, dietary patterns, and lifestyle choices of university students in Turkey in order to elucidate the underlying mechanisms that facilitate health patterns. We also explore the relationship between true participant health and perceived participant health to determine which lifestyle factors correlate to health perceptions. Our fundamental aim is to improve understanding of how exercise, nutrition, and lifestyle choices impact physical, mental, and emotional health. METHODS Our study was conducted with 50 students (14 men and 36 women; 19 to 22 years of age) from Adnan Menderes University in Turkey. Survey methods were employed using a 16-question survey. We considered the following self-reported lifestyle factors: smoking, exercise, diet, sleep, and preventive examination habits. Questions were grouped by category (exercise, sleep habits, and lifestyle factors. Each category included questions related to both actual and perceived habits. Participant data were aggregated and analyzed in MS Excel to assess both within-subject and between-subject behavior trends. Participants were defined as healthy if they: never smoked, exercised moderately or intensely 4 or more times per week, adhered to a balanced and healthy diet high in vegetables and fruits, and engaged in semiannual doctor examinations. RESULTS Based on the World Health Organizationâ&#x20AC;&#x2122;s (WHO) definition of physical, mental and social well-being, only 16% of participants considered themselves to be unhealthy. Though lifestyle habits reflected these perceptions, exercise and dietary habits showed different trends. Overall, participants exhibited relatively poor exercise and dietary patterns over extended periods of time. Exercise habits Overall, participants exhibited low levels of physical activity and perceived their exercise habits negatively. Only 4% of participants

176

spent their free time exercising. In general, moderate exercise was preferred over intense exercise. In total, 86% of participants exercised moderately less than 5 times per week and 88% of participants exercised intensely less than 5 times per week (figure 1). Concern for oneâ&#x20AC;&#x2122;s health was listed as the leading factor for motivation to exercise. Lack of time and general laziness were listed as the two most common reasons for avoiding exercise. Yet 88% of participants perceived exercise to have a positive effect on their mental and physical condition. Only 8% of participants considered their exercise habits to be above average. 60%

Moderate exercise

% of participants

50%

Intense exercise

40% 30% 20% 10% 0% 0

1-2 3-4 5-6 Number of exercise days per week

Figure 1. Exercise habits of Turkish university students. Moderate physical activity is defined as exercise that requires little physical effort, resulting moderate heart rate increases. Intense physical activity is defined as strenuous exercise that requires considerate physical effort, resulting in substantial heart rate increases. Nutritional habits Nutritional habits reflected exercise habits for the majority of participants. Most participants (88%) ate between 1 to 4 meals per day. Many participants perceived their nutritional habits as unhealthy and unbalanced (62%) (figure 2). On average, they described their diets as being particularly high in carbohydrates (34%) or low in fruits and vegetables (32%).

177

Perception of diet 14% 24%

Healthy Unhealthy Unsure

62%

Figure 2. Turkish university studentsâ&#x20AC;&#x2122; perceptions of their diets. Lifestyle Choices Participant lifestyles were generally healthy. On average, participants slept for 8.5 hours per night and only 16% of participants smoked cigarettes. Moreover, only 6% of participants viewed their weight as unhealthy. However, only 4% of participants regularly engaged in preventive doctor examinations.

% of participants

60% 50% 40% 30% 20% 10% 0% Regular

Irregular Frequency of health examinations

178

None

Figure 3. Health examination patterns among Turkish university students. Students who received examinations twice per year were defined as having “regular” examinations. DISCUSSSION Exercise Moderate to intense exercise has been shown to lower the risk of many chronic diseases, such as heart disease, type 2 diabetes, stroke, and some cancers; it is also a known weight loss mechanism (Pratt et al. 2000, 63-70). Moreover, physical activity can boost self-esteem and improve mental and emotional health (Wang et al. 2004, 88-94). In our study, though participants did not consider themselves as overweight or unhealthy, both their perceived and actual exercise habits reflected lifestyles that may facilitate chronic disease in the future. Inactivity is described by the Department of Health as a “silent killer”. Evidence is emerging that sedentary behavior, such as sitting or lying down for long periods, can be damaging to an individual’s health. Our study showed that participants aren’t exercising at moderate or intense levels. Clinical trials reported greater improvements in diastolic blood pressure, glucose control, and aerobic capacity after intense levels of exercise (typically ≥60% aerobic capacity) compared with moderate levels of exercise, but reported no intensity effect on improvements in systolic blood pressure, lipid profile, or body fat loss (Swain and Franklin 2006, 141–147). However, moderate exercise may have hidden health benefits because it can prevent injuries, since it does not harm joints and can be easier to manage and regiment. Our study indicates that though participants viewed exercise positively, understanding its benefits, they preferred to spend their free time in other ways. Moreover, they were aware of such habits. This suggests that students comprehend the overarching importance and benefits of exercise but willingly choose to avoid it. Thus, it is imperative that

179

students develop a stronger connectivity to exercise in their daily lives; one that is bolstered by a sincere enjoyment of physical activity that can be implemented via robust and alternative physical education strategies. The role of nutrition Our results indicate that most Turkish students do not adhere to a balanced diet. Diet controls and modulates bodily functions, and can reduce to the risk of many diseases and infections (Croll et al. 2001, 193-8). Thus, a healthy and balanced diet, critical in effectively supplying organs and tissues with proper nutritional requirements, can mitigate the initiation and severity of a host of physical and mental ailments (Croll et al. 2001, 193-8; Velazquez et al. 2011, 1735-1740). In our study, studentsâ&#x20AC;&#x2122; diets were top-heavy with carbohydrates and lacked in fruits and vegetables. Foods high in vitamins, minerals, antioxidants, fiber, monounsaturated and polyunsaturated fats, and essential amino acids should comprise the core of a healthy and balanced diet (Turconi et al. 2008, 31-43). Such foods are nutrient dense and low in calories, and are generally plant-derived (fruits and vegetables). Furthermore, processed foods high in sugar (particularly fructose), saturated and trans fats and oils, and refined flour should be avoided, as they have been linked to weight problems, diabetes, depression, and a variety of cancers, diseases (Croll et al. 2001, 193-8). These findings suggest that students may be more susceptible to weight gain, disease, and depression due to their dietary deficiencies. Moreover, students in our study were acutely aware of their poor nutritional habits, which may also affect their energy levels, moods, and outlooks (Velazquez et al. 2011, 1735-1740). Proper implementation of effective nutrition education programs during childhood and adolescent stages of develop may foster positive changes in food perception and dietary habits. Proactive dietary changes would benefit individuals, both physically and mentally, and would lessen the burden on health care systems in the future.

180

Other lifestyle patterns Though smoking, obesity, and sleep depravity were not prevalent among participants in our student survey, our findings did show that students are not engaging in regular health check-ups. University students are generally at a lower risk of physical disease and disorder compared to older individuals, however, mental health issues are quite common. Perceived stress, which often stems from anxiety or depression, is a leading driver of mental health problems in university students. Recent studies have indicated that anxiety and depression rates among university students are rising, which poses a major concern; furthermore, only a small percentage of these students receive adequate treatment to address their problems (Regehr et al. 2012). Hence, an increased emphasis should be placed on diagnosing and treating mental health issues in university settings. Institutional infrastructures should be designed to alter antiquated stigmas and perceptions surrounding mental health, openly providing students with options for therapy and medicine. If such frameworks are adopted, university students may become more eager to engage in regular medical examinations. Conclusion Here, we have shown that although most Turkish students consider themselves to be healthy, their dietary and exercise habits may induce susceptibility to mental and physical problems if continued longterm. Our survey concludes that students are eating too many carbohydrates and not enough fruits and vegetables, and are not exercising moderately or intensely frequently. Yet, these habits were not linked to obesity, as most students maintained healthy weights, nor were they linked to sleep deprivation (students were getting adequate sleep) or smoking (most students did not smoke). However, poor dietary and exercise habits, coupled with infrequent health examinations, may work in concert to pose physical or mental problems if not properly addressed in the future. A stronger connectivity to

181

physical activity, a more developed comprehension of nutrition, and paradigm shift in mental health perception, diagnosis, and treatment in university settings may facilitate improved lifestyle choices, and subsequently, better well-being and health. REFERENCES 1. Croll J.K. Neumark-Sztainer D, Story M. Healthy eating: what does it mean to adolescents? J Nutr Educ. 2001, 33(4): p. 193-8 2. Essink-Bot M.L. Health Status as a Measure of Outcome of Disease and Treatment. Dissertation. Erasmus University, Rotterdam, 1995 3. Gniazdowski A. Zachowania zdrowotne. Zagadnienia teoretyczne, próba charakterystyki zachowań zdrowotnych społeczeństwa polskiego. IMP, Łódź 1990, p. 83 4. Haskell W.L, Lee I-M., Pate R.R, et al. Physical activity and public health: Updated recommendation for adults from the American College of Sports Medicine and the American Heart Association. Circulation, 2007, 116(9), p. 1081-1093 5. Lalonde M. A New Perspective on the Health of Canadians. Ottawa, Ontario, Canada: Minister of Supply and Services, 1974, p. 31-34 6. Mokdad A.H, Serdula M.K, Dietz W.H, et al. The continuing epidemic of obesity in the United States. JAMA, 2000; 284(13), p. 1650-1 7. Portrait F.R.M. Long-term Care Services for the Dutch Elderly – An Investigation into the Process of Utilization. Dissertation. Tinbergen Institute Research Series. Vrije Universiteit, Amsterdam, 2000 8. Pratt M, Macera C.A, Wang G.J. Higher direct medical costs associated with physical inactivity. Physician and Sports medicine, 2000, 28, p. 63-70 9. Regehr C, Glancy D, Pitts A. Interventions to reduce stress in university students: A review and meta-analysis. Journal of Affective Disorders, 2013, 148, p. 1-11 10. Rui Guo R, Ren J. Alcohol and Acetaldehyde in Public Health: From Marvel to Menace, Int. J. Environ. Res. Public Health, 2010, 7(4), p. 1285-301 11. Siciński A. Styl życia: przemiany we współczesnej Polsce. PWN, Warszawa, 1978, p. 13-14 12. Stecińska-Majkowska E. Higiena: Czas wolny, rekreacja i zdrowie. Kuś W. Instyt Wyd Zw Zawod, Warszawa, 1981, p. 41-44 13. Strelau J. Psychologia. Podręcznik akademicki. Gd Wyd Psychol, Gdańsk, 2000, p. 542 14. Swain D.P, Franklin B.A. Comparison of Cardioprotective Benefits of Vigorous Versus Moderate Intensity Aerobic Exercise, Elsevier Inc, 2006, 97(1): p. 141–147

182

15. Turconi G, Guarcello M, Maccarini L, et al. Eating habits and behaviors, physical activity, nutritional and food safety knowledge and beliefs in an adolescent Italian population. J Am Coll Nutr. 2008, 27(1), p. 31-43 16. Velazquez C.E, Pasch K.E, Nalini Ranjit N, et al. Are adolescentsâ&#x20AC;&#x2122; perception of dietary practices associated with their dietary behaviors? J Am Diet Assoc, 2011, 111(11), p. 1735-1740 17. Walker M.P. The Role of Sleep in Cognition and Emotion. Ann. N.Y. Acad. Sci. 2009, 1156, p. 168-97 18. Wang G, Pratt M, Macera C.A, et al. Physical activity, cardiovascular disease, and medical expenditures in U.S. adults. Ann Behav Med, 2004; 28: p .88-94 19. Williams P. Thought about food? Halifax, NS: Food Security Projects of the Nova Scotia Nutrition Council, 2004, p. 136

183

RESULTS OF THE TECHNOLOGY OF SOFT SKILLS DEVELOPMENT AND PROFESSIONAL ORIENTATION OF PUPILS FROM THE UPPER SECONDARY EDUCATION IN A GENERAL MAINSTREAM SECONDARY SCHOOL Sonya Kruncheva Abstract: The modern school needs a change in a quality aspect. It should give more opportunities to students to work outside the traditional classroom to improve their motivation and to enrich their knowledge in positive thinking to education as a whole. In the current article I will analyze the results of the pedagogic technology, which I held in my own practice. I will discuss the effectiveness and the positive impact over the educational process. Kew Words: technology, efficiency, soft skills, ICT statistics РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА РАЗВИВАНЕ НА МЕКИ УМЕНИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ НА УЧЕНИЦИ ОТ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП В СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ Соня Крънчева Педагогическите технологии имат за цел да въведат новост и интерес в образователния процес. Една от характерните черти на образователните технологии e даде възможност на учениците сами да работят, да творят и да достигнат до изводи. Като цяло учителите се стараят да правят нови и иновативни уроци, за да направят процеса на обучение по-мотивиращ. В настоящата разработка ще представя резултатите от проведена педагогическа технология с 26 ученици от 9.клас, на възраст 15-16 години, профил Чуждоезиков, в СОУ „Братя Каназиреви“, град Разлог. Педагогическата технология се базира на идеите на европейски проект LeTeEm, чиято цел е запознаване

184

на ученици и студенти с професионалните сфери, и професионално ориентиране. Изборът на тема за технология е продиктуван от факта, че работя в средно общообразователно училище, където учениците нямат връзка с реалното професионално развитие и ориентиране и това е възможност да се компенсира тази празнина. Според целите на Европейския съюз и разработените съответно документи – Стратегия Европа 2020, поранното кариерно ориентиране е главна задача, тъй като по-лесно може да се установи плавен преход от знанията и уменията, натрупани в училище и професионалното ориентиране на учениците. Заложената хипотеза в началото на началото на провежданото на технологията залага на идеята, че при работа с образователен проект на базата на идеите на LeTeEm(Learners, teachers and Employers) и LbD(Learning by Developing), учениците ще развият по-добре меките си умения – за работа в екип, отговорност и и организираност, мотивация за работа, работа с ИКТ и развиване на креативност. Педагогическият експеримент представлява основно средство за провеждане на емпирично педагогическо изследване. Основната му цел е да потвърждава или отхвърля хипотези чрез практическо прилагане на теории върху фиксирано количество обекти - т.нар. експериментална група. Експеримент наричаме целенасочено въздействие върху обект или група обекти, след което се регистрира и анализира ефектът от това въздействие. При провеждането на експеримент обектите се поставят в определени условия, като при анализирането на резултатите се регистрират и отчитат всички възможни фактори, които влияят на протеклия процес на въздействие (който можем да наричаме eкспериментален процес. Експериментът потвърждава или отхвърля дадена хипотеза и по този начин се помага на тезата на цялостното изследване (Генкова, Л., Найденова, В.:2003). Подготовката и приложението на технологията се осъществи според предварително подготвена план-схема в рамките на две учебни години – 2013/2014 и цялата учебна 2014/2015 година. Технологията е свързана с опознаване на специфични черти на професиите от региона и с бъдещата професионалната ориентация

185

на учениците. Съответства и на приоритетите на МОН за „дуалното образование“. Моята идея всъщност се припокрива с тези цели, като доразвива идеята с опознаване и обогатяване на учениците с възможно повече знания и лексика за съответната професия, което несъмнено е важно за ученици, които не учат в професионални гимназии. Етапите на педагогическия експеримент са подготвени от мен за съответния период от време. В таблицата ясно се вижда разграничението на етапите и целите им. На базата на въпросниците, които се правят в началото и края на технологията се правят изводи за постигане на показателите по съответните критерии. Таблица - Етапи и задачи на педагогическия експеримент Етап Задачи Съставяне на хипотеза Това е основната идея, която ще се провери чрез педагогическия експеримент. Организация на Определяне на начините и експерименталния процес; методите, по които ще се Определяне на въздейства върху обектите. времетраенето на Времевото простиране на експеримента. дейностите. Определяне на критерии и Това са променливите величини, показатели, измерители. по които ще се измерва и характеризира експеримента. Определяне на работните Учениците се запознават със групи; задачите си. Разделение на групи. Определяне на експериментална и контролна група. Провеждане на Прилагане на практика на експеримента въздействието на технологията. Работа по проекта. Сравнителен анализ Сравняват се контролните резултати по конкретните критерии и показатели.

186

Обобщение на резултатите; Проверка на хипотезата. Оценка Проверка на ефективността и положителното въздействие. В подготвителния етап на проектната работа лично се запознах теоретично с проблема и участвах в онлайн обучителен курс, организиран с цел пилотиране на проекта в България. След подготовката на учебните материали, запознавах учениците с идеите и същността на проекта и учениците започваха конкретните дейности. Като начало те получиха личен достъп до обучителна платформа на проекта, която се намира на сайта на проекта LeTeEm с потребителско име и парола. Всеки ученик работи самостоятелно, а по-късно на платформата и в група при отговор на поставените задачи. По време на провеждане на технологията учениците се оценяват от учителя по предварително разработени критерии и показатели на базата на т.нар. меки умения и уменията за работа с ИКТ. Оценката се осъществява с количествени показатели в два вида протоколи – един за срещата с работодателите и един протокол за оценка при представяне на финалните продукти. Всеки отделен показател има точкова стойност в скала, според която се изчислява среден успех от работата по проекта. Използваните инструменти за определяне нивото на уменията на учениците са два – въпросници /входящ и изходящ/ и наблюдение. Междувременно работата по проекта се осъществява и на обучителна платформа, където всеки ученик получава парола за достъп. Инициирани са четири дискусии от учителя, като всеки ученик има задача да отговори на поставените въпроси лично, да изрази собствено мнение и да предизвика дискусия с останалите членове на групата. Учениците имат възможност да обсъждат виртуално въпросите, да дискутират по определени теми, работата и разработването на финалните продукти. На платформата се качват и поставените задачи от работодателите с изискванията от тяхна страна, срока за изпълнение и връзките за контакт с тях. В края на проекта всяка група има задача да публикува крайните продукт.

187

В началото на проекта експерименталната паралелка попълва входящ въпросник за установяване на нивото на учениците по определени критерии и показатели. Въпросникът съдържа отворени и затворени въпроси, свързани с измерители като автентичност, креативност, изследователски подход, преживяване и придобиване на личен опит, партньорство. Във въпросника основен въпрос е свързан с познаването и работата с различни инструменти от Уеб 2.0. Измерението Автентичност се свързва с конкретните прояви на реалния живот, с работата по проекти в училище. При този измерител се набляга на връзката с обществеността, което се отразява в развитието както на училищната среда, така и на околната среда и обществеността. Интересно е да се изясни ролята на учителя. Той се намира в позиция на обучаем също, защото не може да се очаква от него да знае отговорите при работата, както и да реагира при всяка ситуация. В същото време, всички три страни – ученици, учители и работодатели работят заедно и се самоусъвършенстват с помощта на другите две групи. Автентичността се изразява в реалното извеждане от класната стая, посещението на предприятия и работа в работна среда, опознаване на мястото, използване на придобитите знания и умения в практиката, както и споделяне на опита с по-широка среда и опит за реорганизиране на учебната среда. Измерителят Изследователски подход се разбира като използване на знания и умения, придобити преди това, и в същото време увеличаване на обема им чрез търсене и намиране на допълнителна информация и нейната обработка според целта. Целта е да се развие критическо мислене и умения за дискусия. Работата по този измерител става отново чрез взаимодействие на трите групи. В центъра на обучението са учениците, които чрез изследване и търсене придобиват нови знания и умения. Целта на изследването и проучването е да се споделя опит и решения, нови възможности. Така се генерират нови идеи и опит. Учениците в групата или екип изцяло поемат отговорността за постигнатите резултати. Ролята на учителя е да напътства и окуражава учениците. По време на работата учениците имат възможност да

188

използват многобройни източници и инструменти. При подбора на информация учениците трябва да приложат критично мислене и да отсеят нужната информация. Що се отнася до поставените задачи, те трябва да съответстват на интересите на учениците, тяхната възраст и способностите им. За учителя е важно да генерира изследователски данни – как да се подготви изследователска работа, какви са насоките и задачите, доколко учениците могат да научат при извършване на самостоятелни проучвания. Измерението Партньорство се базира на сътрудничество и взаимопомощ. То несъмнено касае и трите страни, защото свързва общуване и помощ в различни ситуации. Партньорството може да се изрази в различен контекст - помощ от останалите в групата, окуражаване при вземане на решение, подпомагане с идеи и предложения. Измерението Преживяване и придобиване на личен опит е съчетание на възможността да се свържат предишен опит и обогатяването и развитието му. Това развитие е на базата на предишния опит. Задължително отново се работи в екип, където се споделя и така всеки член на екипа достига до ново ниво на опит. Това измерение може да генерира нови знания, да допринесе за нови преживявания и опит. Измерението Креативност се базира на новост и свобода да се генерират идеи, да се намери интересна алтернатива. Много полесно е да е се открои нова идея сред множество. Креативността граничи със свобода, без никакви ограничения. Това е и мотивацията за работа на учениците. Всяка страна взема участие в този измерител. Учителите докато творят задачите по време на проекта, учениците – докато изготвят и оформят финалните продукти, а работодателите – чрез насърчаване за положителен успех. Креативността може да се реализира чрез насърчаване на себеизразяването, развиване на самоуважение, възможност за изпробване на различни идеи, пространство за мислене и действие и стремеж към самоизява.

189

Графика 1 - Резултати от експерименталната група от входящия въпросник 12 10

8 9

0 Креативност

Изследователски подход

Работа в екип

Преживяване

Във въпросника учениците описват всички тези измерения като техни умения, но показват като самооценка по-слаби стойности. По отношение на Креативността учениците определят възможностите си като добро справяне, и много малко посочват по-смел отговор. Няма ученик, който да е направил собствена оценка с отлично владеене на това умение. При детайлния преглед на резултатите се вижда, че за Креативността най-висок процент за добро владеене на това умение показват едва 38% от учениците. За другото умение - Изследователски подход, най-високата самооценка е на 42 % от учениците. За Работа в екип залагат с най-много възможности 46 %, а за Преживяване и личен опит - отново 42% от всички ученици. Входящият въпросник показва, че учениците имат основни познания по отношение на основните умения – креативност, изследователски подход, работа в екип и личен опит и преживяване. В отговор на същността на уменията учениците

190

дават различен отговор. Голяма част от тях дават синоним на Креативност – въображение, нови идеи, необичайно мислене, нови и полезни идеи. Това означава, че те разбират значението на този критерий и следователно знаят какво ще се изисква от тях. За Изследователски подход всички ученици посочват като отговор възможността за търсене на информация от различни източници и прилагане на креативност. Измерението Работа в екип и партньорство учениците изясняват със следните изрази – разделяне на отбори, разпределяне на задачи, създаване на връзки, общуване и споделяне на идеи. Следователно, това показва, че този критерий е познат на учениците и не създава трудности при неговото възприемане. Обяснението на последния измерител Преживяване и личен опит - е насочено към следното – общуването е по-лесно, приятно, забавно интересно, имат големи очаквания и е по-забавно отколкото да работиш сам. Оказва се, че този измерител привлича учениците с възможността да споделят опита си и работят заедно. При останалите отворени въпроси учениците показват сходни отговори. При въпроса „Кои учебни предмети очаквате да бъдат засегнати по време на работата ви по проекта?“ учениците посочват следните – езици (20 ученици), информационни технологии (17 ученици), психология (12 ученици). Несъмнено те имат виждане за възможността да използват знанията и уменията от други учебни предмети в работата по проекта. Това доказва, че работата по проекти има междупредметна връзка, с която се доказва устойчивостта. Няма съмнение, че работа по образователния проект е свързана още с чуждите езици, тъй като английския език се използва за работа на платформата при дискусиите. Друг учебен предмет, който се използва, е информационните технологии, тъй като той се използва при изготвяне и оформяне на финалните продукти, изработване на презентации, видео материал и обработка на снимки. На въпроса „Интересувате ли се от използване на обучителна платформа?“ всички ученици от експерименталната паралелка дават положителен отговор „Да“. За обяснение има два

191

варианта – една част от учениците споделят, че в часовете по информационни технологии вече са работили с така наречения „облак“ и знаят същността на платформата и работата по нея, докато другата част изразяват желание и интерес да научат нови неща, да видят предимствата на обучителната платформа. Всички споделят виждането, че работата с обучителна електронна платформа ще бъде интересно, ще научат нови неща, практически насочени и ще бъде полезно за тях. На въпроса „Знаете ли как да използвате Уеб 2.0 инструменти?“ учениците не срещат затруднения. От таблицата ясно се вижда, че настоящето поколение ученици познава детайлно Уеб 2.0 инструменти за работа. Доказателство за това е, че всички ученици дават отговор „Да“ на всички посочени инструменти – форуми, блог, уикита, youtube канали, с изключение на един ученик, който посочва, че не знае какво представлява инструментът Блог. Най-интересният момент е, че също всички 26 ученика посочват отговор „Не“ за знанията си за инструмента Подкаст, който се оказва непознат за тях. Като цяло може да се направи извод, че учениците са запознати с новото поколение Уеб 2.0 инструменти за комуникация, за споделяне, онлайн сътрудничество и съвместна работа. Със сигурност учениците използват тези инструменти като активни потребители в личния си живот.

брой ученици

Знаете ли как да използвате Уеб 2.0 инструменти? 30 20 10 0 Да

Форум

Блог

Уики

Youtube

Да

Google документи 26

Не

192

Подкаст

При доказване на хипотезата, че тази технология има ефект и положително въздействие, се използва статистически анализ. Найчесто се използва статистически анализ за състоянието, различията и динамиката в развитието на дадено явление, в случая – педагогическа иновация, като се вземат предвид две независими извадки. Проверката на хипотезата бе осъществена чрез tкритерий на Стюдънт. Той се използва предимно за педагогически експеримент за доказване на ефективността на някакво въздействие и е необходимо да се сравни началното състояние на признака с това след приключване на експеримента. От статистическа гледна точка, това означава сравняване на средноаритметичните стойности преди и след прилагане на въздействието. Бяха формулирани две хипотези – нулева и алтернативна. При нулевата хипотеза Н0 няма съществена разлика между средния ръст на двете изследвани съвкупности по време на контролния и констатиращия етап и получената разлика е повече от случайна. При алтернативната хипотеза Н1 има статистическа значима разлика между оценките на контролния и констатиращия етап, която не е случайна, а статистически достоверна и може да бъде обобщена за генерална съвкупност. Това доказва ефективността на хипотезата и въздействието на педагогическата иновация. За да се докаже хипотезата се използва следната формула:

Изчисленията по нея доказват, че технологията, приложена в конкретния случай, е статистически достоверна. След извършената процедура по прилагане на технологията можем да направим няколко извода. На първо място ще изтъкнем факта, че на базата на разработения проект учениците имат реална възможност да работят извън класната стая и това се отразява на тяхната мотивация за работа положително. Несъмнено като резултат от финалния въпросник се вижда, че всички ученици с удоволствие са работили по проектните задачи и оценяват това.

193

Предложената педагогическа технология е иновативна, тъй като обвързва в нов съдържателен и практически аспект идеята учениците да работят извън класната стая, да творят в екип, да използват информационните и комуникационните технологии в различни аспекти. Несъмнено педагогическата технология представлява реален резерв за ефективно осъществяване и предложение за допълнителна работа впоследствие. Целта на педагогическата технология да докаже положителното влияние на този нов метод върху работата на учениците е оправдана. Разкрити са теоретичните основи на изследвания проблем, доказано е педагогическото му въздействие и се установява положително въздействие и устойчивост. Обобщение и изводи Лично аз подкрепям новото становище, че е преминало вече времето на традиционното обучение, основаващо се на преподаване и възпроизвеждане на учебния материал. Една от основните цели на образованието е да даде не само знания на учениците, но и умения за справяне в различни житейски ситуации. Според мнението на ученици образователната система има много ограничения, не дава нужната подготовка на учениците за справяне с реалността. Не на последно място проблем е мотивацията на учениците. Оказва се, обаче, че работата по различни образователни проекти, работата по групи наистина дава по-добър резултат. Излизането извън рамките, ограниченията създава интерес и допълнително мотивира учениците. Всичко това се основава на емоционалност и на споделяне на знания и опит. Новите идеи и тенденции наблягат на нов подход, осигуряващ ефективност на обучението. Проведеният педагогически експеримент отговоря на поставените цели и задачи. Дава се конкретен отговор на въпроса дали иновацията има педагогически ефект и положително въздействие върху учениците. Относно хипотезата на проведения педагогически експеримент се потвърждава от горепосочения анализ, че се променя традиционната технология на обучение като

194

се въвежда нова техника за работа и участие. През периода на провеждане на експеримента се доказва развитие на уменията на учениците за работа в екип,отговорност и организираност, работа с ИКТ. От друга гледна точка, междуличностните отношения в конкретната ситуация се подобряват. Този изследователски модел може да функционира в практиката с особености. Могат да бъдат направени следните изводи:  Проследени са основните теоретични основи на изследвания проблем;  Установява се положително въздействие на базата на анализираните резултати;  Доказва се ефективността и стабилността на експеримента; Според получените резултати учителят може лесно да се ориентира в образователния проект и да го приложи на практика още веднъж и опитът да се мултиплицира. Несъмнено експериментът дава възможности за развитие не само на учениците, но и на учителите, които придобиват повече опит чрез опита, повече увереност, че този експеримент може да се проведе отново с нови резултати. Това ще доведе до рутина и до усъвършенстване. Опитът показва, че и с работата с ИКТ несъмнено се постигат по-високи резултати и това я прави покачествена и ползотворна за всички страни. След направения педагогически експеримент стигнах до следните изводи:  Да се включват в педагогическата практика повече иновации и работа по проекти;  Да се осъществи повече взаимодействие в педагогическия процес с родители, общественост и работодатели от региона;  Да се поощрят учениците в тяхната проектна работа, включване на разнообразни и интересни теми в обучението. Всички тези изводи са насочени към подобряване организацията и методиката на учебно-възпитателния процес.

195

Определено тези препоръки за подобряване на цялостната работа са насочени само и единствено към повишаване на качеството на обучение.

ЛИТЕРАТУРА Гатев, К. Въведение в статистиката, С., Лиа, 1995 Генкова, Л., Найденова,В., Опитно-приложната и диагностичноизследователската дейност на учителя, София-Кърджали,2003 Митова, Д. Проектно ориентирано технологично обучение: теория и методика. Благоевград, 2011 Цветков, Д., Педагогически технологии, С.,1987 http://leteem.uws.ac.uk/index.php/BG

196

ФИТНЕС ИНСТРУКТОРИТЕ – ПАЗИТЕЛИ НА ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ. ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА ТЯХНАТА ПРОФЕСИЯ Силвия Помкала, Юстина Беднарек Резюме: Фитнес инструкторите са професионалисти в спорта, които притежват знания, умения и способности за съставяне на ефективни тренировки и фитнес програми, инструкции и асистиране с цел доброто здравословно състояние на техните клиенти. Целта на направеното изследване е да характеризира професията на фитнес инструкторите и да потвърди едно субективно мнение за тяхната работа. Бе извършено проучване, в което участваха професионални фитнес инструктори, работещи в Краков, жени от 19 до 41 годишна възраст. Данните бяха събрани чрез предварително изготвен въпросник, който включваше темите за заетостта на инструкторите, здравословното им състояние и тяхната субективна оценка на условията за работа. Резултатите показаха, че въпреки множеството трудности, с които е свързана професията на фитнес инструкторите, поголямата част от жените са удовлетворени от своята работа. Ключови думи: фитнес инструктори, обществено здраве, физическа активност.

FITNESS INSTRUCTORS - PUBLIC HEALTH KEEPERS. THE CHARACTERISTIC OF THEIR PROFESSION Sylwia Pomykała, Justyna Bednarek

Introduction In the literature, one can find many definitions of public health and lifestyle. Different authors interpret those concepts in different

197

ways (Wdowiak, 2004). According to the WHO (World Health Organization) a public health is not only a science but also an art of preventing disease, prolonging life and promoting health and healthy behavior through the organisation of collective social efforts (Acheson, 2000). Active cooperation between individuals, economic and social sectors, and national administration contributes to improve public health. An interdisciplinary range of activities for all areas of health aims to strengthen the health of the entire population (Wojtczak, 2009). Lifestyle is the most important factor in determining human health. Many public health recommendations and clinical guidelines emphasize the importance of healthy lifestyles. Lifestyle is a way of life resulting from the interaction of human and the conditions in which life and individual patterns of behaviour that have been set by the personal and socio-cultural traits (Płotka 2003). M. Lalonde in his Health Field Model identified four health components: human biology, health care system, environment and lifestyle which explains individuals’ health outcome the most- 50% (Drabik 2010). Recent epidemiologic studies demonstrate that following a healthy lifestyle has substantial health benefits (Pająk, Drygas 2007, Khaw, Wareham, Bingham et al. 2008). The components of healthy lifestyle are health related behaviours. Defining health behaviours, the authors point out that a useful broad conception should include any activity undertaken for the purpose of preventing or detecting disease or for improving health (Andruszkiewicz, Babińska 2006). Health behaviours are divided into healthy and unhealthy ones. In particularly healthy behaviours include: physical activity, adequate nutrition, avoidance of stimulants, proper sleep, and ability to cope with stress (Ostrowska 1999, Woynarowska 2010). Physical activity is one of the most basic human functions. Reffering to Przewęda (1999) physical activity is any bodily movement produced by skeletal muscles that results in energy expenditure. Exercise is a subset of planned, structured and repetitive physical activity that should improve or keep physical fitness level (Nowak 2008). Physical activity is a basic

198

means of improving people’s physical and mental health. It reduces the risks of many noncommunicable diseases and significantly benefits society by increasing social interaction and community engagement. For example participation in appropriate amounts of activity can support healthy weight maintenance or even weight loss (Plewa, Markiewicz 2006). Physical activity is also associated with a reduction in the overall risk of breast, colon or prostate cancer (Litwiniuk, Kara 2012). Physical activity can reduce symptoms of depression, stress, anxiety and improve the quality of life (Paluska, Schwenek 2000, Marchewka Jungiewicz 2008). In addition to direct effects on health, physical activity can have positive impact on society, the economy and other health related behaviours. Physical activity has major beneficial effects on human life and because of that it is a very important public health issue in the 21 century. Creating conditions that facilitate active living require action from many sectors, these include sport professionals (Andersen i wsp. 2008, Biernat 2014). Fitness instructors typically become trainers out of a passion for being healthy, fit and active. Fitness trainers posses the knowledge, abilities and skills for effective exercise and fitness program design. They help reach personal health and fitness goals for their clients. The role that trainers play in the success of their clients is increasingly in the spotlight. Nowadays they not only help single person. Fitness instructors help build healthy society. They and their work are an important part of the public health system (Otrębski, Rutkowska 2006, Dix, Prusik, Żołnowski et al. 2013). Purpose The aim of the study was to characterize the fitness instructors profession and verify subjective opinion about their work. Methods In the study took part 43 women, aged 19-41. The subjects were fitness instructors working in Cracow. Survey methodology was conducted using self-designed survey that contains questions about

199

instructors employment, health and their subjective evaluation about work conditions. Results The majority of interviewed women were 26-30 age (41,9%). 79,1% of the instructors had university master or bachelor degrees. 23,3% of the respondents declared work experience between 6 months and 1 year. 20,9% worked as a instructor longer than 5 years and this group had the longest work experience. Based on the collected data, it was found that fitness instructor profession was the main income for 44,2% of women. For the 34,9% of interviewees it was full time work, 65,1% of respondents marked it as a part time activity. The research showed that most women worked between 5 and 7 day per week (54%). The further analysis reveals the ways of spending free time. 90,7% of the fitness instructors took physical activity in their leisure time. The most popular sports were: running, gym, bike riding, swimming. 65% of the studied group felt pain during classes (Graph 1.). 50% of women who had pain along running classes described intensity of the pain as mean. For 22,7% intensity of the pain was low, rest of the interviewees marked it as very low (Graph 2.). After working hours 46,5% of the interviewed complained of pain symptoms (Graph 1.) associated with spine and knee joints. Intensity of the pain after work day was mean for 54,2% of the trainers, for 20,8% it was low and 25% of the instructors declared it as very low (Graph 2.). Studied group also described the fatigue level before and after work day. The women declared the tiredness level before work day as: very low- 37,2%, low32,6%, mean- 30,2%, no one felt high and very high fatigue level. After working hours the respondents marked the tiredness level as: very low14%, low- 4,7%, mean- 41,7%, high- 32,6% and very high- 7% (Graph 3.). Fitness instructor profession was satisfactory for 97,6% of the interviewees.65% of women would like to finish their career as a fitness instructor between 40-50 age. 95, 3% of the studied group were

200

up to date with new trends in their profession. 65,1% of the respondents marked participation in convention and educational trainings, average once in 6 months. Due to lack of the time and cost 7% of the women never took part in educational courses. Nearly half of the respondents (41,9%) declared that completed by them fitness instructor course prepared them to profession. 39,5% of the group had different opinion (negative) about it. The further analysis reveals that 97,7% of the respondents felt responsibility for people who participate in the classes. 86% of the instructors declared conversations about health and physical fitness with their clients. According to 65,5% of the women the earnings are relevant to fitness instructor profession. The rest (34,9%) of the studied group answered that their salary is to low comparing to time and energy that they have to put into the job. During classes; Yes; 65%

Feeling pain After work day; No; 53,5% 46,5% During classes; No; 35%

During classes After work day

Graph1. Summary of most often declared answers about feeling pain during and after.

201

After work day; The intensity of pain Mean; 54,2% During classes; Mean; 50%

During classes; Very low; After27,3% work day; During classes; Very low; 25% Low; 22,7% After work day; Low; 20,8%

During classes After work day

During After classes; work day;During After classes; work day; High; High; 0% 0% Very High; Very High; 0% 0%

Graph 2. Summary of replies about the pain intensity during and after working hours.

The fatigue level Before work day; Very low; 37,2%

Before work day; Low; 32,6%

After work day; Mean; 41,7%

Before work day; Mean; 30,2%

After work day; High; 32,6%

Before work day After work day

After work day; Very low; 14% After work day; Low; 4,7%

Before work day; High; 0%

After work day; Very High; 7% Before work day; Very High; 0%

Graph3. Summary of most often declared answers about fatigue level before and after work day. Conclusion Fitness instructor professionals have an important role in public health.

202

A growing evidence base supports the relationship between the environment and physical activity, that is why people who work in this profession are so valuable for society. The instructors have a very responsible role because they not only looking after the health and well being of their trainees, but as well they are promoting healthy lifestyle in society. As our research shows, fitness instructors take their job very seriously. 97,7% of the respondents felt responsibility for their clients. The sport instructor profession is not only about developing physical activities, it is mainly about educating people how to lead healthy lifestyle. According to our research 86% of the instructors claim that they are passing knowledge about health and physical fitness to their training participants. Although fitness instructor profession carries side effects like injuries and higher fatigue level, 97,6% of the interviewees still felt work satisfaction. The positive impact of this profession on enhancing the level of public health should put more attention to the importance of sport instructors. REFERENCES 1. Acheson 2000: D. Acheson. Raport o stanie zdrowia publicznego w Wielkiej Brytanii In A. Czupryna, S. Poździoch, A. Ryś, C.W. Włodarczyk. Zdrowie Publiczne, t. 1.,UWM „Vesalius”, s.13-25, Kraków. 2. Andersen, Anderssen, Bachl, et al. 2008: L. Andersen, S. Anderssen, N. Bachl, et al. Wytyczne UE dotyczące aktywności fizycznej. Zalecane działania polityczne wspierające aktywność fizyczną wpływającą pozytywnie na zdrowie. http://ec.europa.eu/sport/library/policy_documents/eu-physical-activityguidelines-2008_pl.pdf 3. Andruszkiewicz, Babińska 2006: A. Andruszkiewicz, M.A. Babińska. Zachowania zdrowotne pacjentów z chorobami naczyń obwodowych. Ann Acad Med Siles, nr 60, s.6: 471-476. 4. Biernat 2014: E. Biernat. Aktywność fizyczna w życiu współczesnego człowieka. E-Wydawnictwo NCBKF, s. 1-4. 5. Dix, Prusik, Żołnowski i wsp. 2013: B. Dix, K. Prusik, K. Żołnowski i wsp. Sylwetka instruktora rekreacji ruchowej. Journal of Health Sciences, no. 3(11), pp. 111-122. 6. Drabik 2010: J. Drabik (red.). Styl życia w promocji zdrowia. AWF Gdańsk, Gdańsk.

203

7. Khaw, Wareham, Bingham, Welch, Luben, Day 2008: K. Khaw, N. Wareham, S. Bingham, A. Welch, R. Luben, N. Day. Combined Impact of Health Behaviours and Mortality in Men and Women: The EPICNorfolk Prospective Population Study. PLoS Med 5(1): e12. 8. Litwiniuk, Kara 2012: L. Litwiniuk, I. Kara. Aktywność fizyczna a nowotwory. OncoReview, vol. 2, nr 4, pp.228-233. 9. Marchewka, Jungiewicz 2008: A. Marchweka, M. Jungiewicz. Aktywność fizyczna w młodości a jakość życia w starszym wieku. Gerontologia Polska, t. 16, nr 2, s. 127-130. 10.Nowak 2008: M. Nowak. Aktywność fizyczna w prozdrowotnym stylu życia kobiet. AWF Poznań, Poznań. 11.Ostrowska 1999: A. Ostrowska. Styl życia a zdrowie. Wydawnictwo IFiS PAN, Warszawa. 12.Otrębski, Rutkowska 2006: W. Otrębski, K. Rutkowska. Kompetencje społeczne instruktorów sportu. Studia z psychologii w KUL, t. 13, s. 81-98. 13.Pająk, Drygas 2007: A. Pająk, W. Drygas. Najważniejsze światowe program prewencyjne. W: Podręcznik Polskiego Forum Profilaktyki. Red. P. Podolec. Medycyna Praktyczna, t.1, s. 95-100, Kraków. 14.Paluska, Schwenek 2000: S. Paluska, T. Schwenek. Physical activity and mental health. Current concepts. Sports Medicine, vol. 29, issue 3, pp. 167-180. 15.Plewa, Markiewicz 2006: M. Plewa, A. Markiewicz. Aktywność fizyczna w profilaktyce i leczeniu otyłości. Endokrynologia, Otyłość i Zaburzenia Przemiany Materii, t. 2, nr 1, s. 30–37. 16.Płotka 2003: A. Płotka. Zdrowy styl życia człowieka – jego uwarunkowania i zagrożenia. Ann UMCS, LVIII, suppl. XIII, s. 199: 537 – 542. 17.Przewęda 1999: R. Przewęda. Promocja zdrowia przez wychowanie fizyczne. W: Promocja zdrowia. Red. J.B. Karski. Wyd. nowe, s. 195-210, Warszawa. 18.Wdowiak 2004: L. Wdowiak. Zdrowie publiczne jako dyscyplina naukowa. Zdrowie Publiczne, nr 114(4),s. 453-458. 19.Wojtczak 2009: A. Wojtczak. Zdrowie publiczne wyzwaniem dla systemów zdrowia XXI wieku. Wydawnictwo lekarskie PZWL, Warszawa. 20.Woynarowska 2010: B. Woynarowska. Edukacja zdrowotna. Podręcznik akademicki. Wydawnictwo Naukowe PWN, Warszawa.

204

НАУЧЕН ПРИНОС SCIENTIFIC CONTRIBUTION

205

AN OUTLINE OF THE LOGICAL THEORY OF QUESTIONS (Chapter Four) ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЛОГИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ ЗА ВЪПРОСИТЕ Тадеуш Кубински 1.Въведение Материалът представлява кратък преглед на някои подходи на авторите, които конструират логически теории за въпросите. Разглеждат се онези възгледи на съвременните логици, които изглеждат важни и интересни. Различните автори, които разработват логически теории за въпросите се отличават един от друг по отговора на въпроса, „Какво е въпрос?”. Някои от тях, съгласявайки се със схващанията на граматиците, споделят мнението, че въпросите са някакви изречения, различни от декларативните, както и от императивните. Това становище изглежда се съгласува най-много с обичайните интуиции. Други логици идентифицират въпросите с декларативни изречения от специален тип, именно с някои пресупозиции на въпросите. Мнението, което отъждествява въпросите с някои от техните пресупозиции, ще бъде наречено, понадолу, пресупозиционален възглед. Той принадлежи на Д.Хара. Съществува разпространен и прецизно разработен възглед, според който всеки въпрос е вид заповед. Това схващане може да се обясни по следния начин: някой, който задава въпроси, изисква да бъде удовлетворено търсеното от него знание. Така въпросите 

Монографията „Въведение в логическата теория за въпросите” от Тадеуш Кубински е публикувана за първи път на полски език във Варшава през 1971 г. Нейният вариант на английски език е „Изложение на логическата теория за въпросите”, с оригинално заглавие: Tadeusz Kubiński, An Outline of the Logical Theory of Questions, AkademieVerlag, Berlin, 1980. Настоящият български превод на четвърта глава от английския вариант на монографията, стр.117-131, е осъществен благодарение на любезното съдействие на издателство „Akademie-Verlag”, Берлин. Правата за превода на български език са предоставени единствено на международно студентско списание „Перспективи”. – Б.пр.

206

могат да се отъждествят с команди, адресирани до някакви лица, за да се намери информацията, която позволява удовлетворяването на това искане. Следователно, въпросът, „Какво е заповед?”, се намесва сам по себе си. В логическата теория за въпросите, в която въпросите се отъждествяват с някакви команди, последните се разбират като изречения от специален вид, започващи с израза, „Нека случаят бъде такъв, че”, който се явява императивен конектор. Възгледът, според който въпросите са команди, ще бъде наречен императивен. Дължим го на Л.Аквист (добре е да се спомене, че някои връзки между въпросите и командите бяха пояснени от Р.М.Харе в Hare [1]). Понякога може да се попадне на възгледа, че въпросът е искане за информация. Понеже исканията за информация спадат към психологията на т.нар. интелектуални усещания, то това схващане би могло да бъде наречено психологическо. Има вариант на този възглед в Löw [1], с.435: „Въпросът е намаляваща стойността на нещата мисъл, с която се търси (изисква се) едно съществуващо положение на нещата.” Според друга идея, въпросите са класове от специален вид декларативни изречения. Тези изречения са отговори на въпроси. Така, съгласно възгледът, който се обсъжда тук, и според Г.Щал, всеки въпрос се отъждествява с цялото на определен вид отговори на този въпрос. Така, в съответствие с това схващане, въпросите изобщо не са лингвистични изрази. Възгледът, че въпросите са класове от някакви специални изрази, ще бъде наречен възглед основан на класове (a class view), въпреки че добре знам, че изразът „class view” е много двусмислен, и че по-често използваното му значение се различава значително от това, което му придавам аз. От този кратък обзор може да се види, че съществуват много различни понятия за въпросите в логическата литература. Всички концепции, съгласно които въпросите са такива и такива лингвистични изрази, ще бъдат наречени експресионални*, от англ. expression – изразяване, израз. С термина експресионални схващания Кубински обединява онези възгледи, според които въпросите са някакъв вид езикови изрази (императивни, декларативни – пресупозиции, команди или специални декларативни изрази започващи с интерогативен оператор), за разлика от екстра-експресионалните, *

207

докато останалите възгледи ще бъдат наречени екстраекспресионални. Така, императивният и пресупозиционалният възглед са експресионални схващания, докато възгледът за класовете и психологическият възглед представляват екстраекспресионални схващания. Изглежда екстра-експресионалното схващане, което беше наречено по-горе психологически възглед, може да представлява по-скоро основа за възможни разработки на някакъв вид психология на въпросите, отколкото за логиката на въпросите. Следователно, аз няма да засягам този възглед по-нататък. Освен това, аз ще обсъдя в раздели 4 и 5 терминологията на логиката на въпросите, разработена от Н.Д.Белнап. Логическата теория на въпросите, представена в първите две глави на това Изложение, представлява експресионално схващане, понеже въпросите се мислят като някакви специални изрази, започващи с интерогативен оператор. Има близко сходство между моя подход и подходите, основаващи се на пресупозиционалната концепция, както и на концепцията, основаваща се на класовете: теоремите в логическите системи на въпросите, обсъдени във втора глава, могат да се интерпретират съгласно пресупозиционалната гледна точка; по подобен начин, теоремите в системите, разгледани в трета глава, могат да се интерпретират съгласно гледната точка основана на класовете. Следователно, възгледът представен във втора и трета глава от това Изложение заслужава името неутрален. Някои понятия за проблем и изразяване на проблем се дефинират и дискутират в Materna [1]. Докато обсъждам идеите, разработени от Г.Щал, Д.Хара, Н.Д.Белнап и Л.Аквист, аз ще започна от и ще използвам терминологията установена в първите три глави на книгата; освен това, ще подчертая връзките между възгледите на посочените автори и на онези представени досега в тази книга. Накрая, ще предоставя пояснение с исторически характер. То се отнася до схващането, което беше наречено по-горе според които въпросите се разбират като нещо различно от лингвистичен израз – класове (множества) или искания за информация. – Б.пр.

208

експресионално. Експресионалният възглед е представен в Cohen [1]. Тази статия, публикувана през 1929, е първата работа, която ми е известна, където логиката на въпросите се разработва със средствата на модерната формална логика. В статията на Коен, въпросите (сред тях също и онези, които често се изразяват с интерогативни изречения, започващи с израза, „Вярно ли е, че?”) се отъждествяват със сентенциални функции съдържащи свободни променливи. В статията си Ф.С.Коен подчертава връзката, изразена чрез въпросите, между свободните променливи, участващи в сентенциалните функции и неизвестното. 2.Метаезикови логики на въпросите. Съответствия със знак за кавички. Въпросите в разбирането на Щал Под метаезикова логика на въпросите аз имам предвид логическа система на въпросите, чиито положения съдържат имена на въпроси. В този раздел ще разгледам някои метаезикови логики на въпросите. Досега, константите S1,..,S5, E1,..,E5 бяха наречени образуващи изречения оператори на два въпроса. Все пак, приемането на горните константи като оператори за образуване на изречения на две имена на въпроси, изглежда в съответствие с обичайните практики в много съвременни европейски езици. Следователно, изрази с форма ┌Р┐Si┌Q┐и ┌Р┐Еi┌Q┐(1 ≤ i ≤ 5), където P и Q са въпроси, а знакът за кавички ┌ ┐се използва, за да се конструира формата на име на въпрос, биха могли да се разглеждат като формули от нов формализиран език на подходяща логическа система на въпросите, съдържаща константите S1,..,S5, E1,..,E5. Чрез приспособяване на логиката на въпросите към някои интуиции в разговорния език, константите O1, O2, O21, O22, O3, O4 биха могли да се приемат като оператори за образуване на изречения на едно име на формула от език J (на две имена на формули от езикът J) и на едно име на въпрос. В този случай, формули от логиката на въпросите, в които участват константите

209

О1,..,О4, ще приемат формата Оi┌Ф┐┌P┐, където i = 1, 2, 21, 22, 3, както и формата О4┌Ф┐┌Ψ┐┌P┐, където формулите Ф и Ψ са от J. Да наречем съответствието със знак за кавички, от системата S, множеството на всички изрази от вида ┌Р┐Si┌Q┐, където 1 ≤ i ≤ 5. Израз от вида ┌Р┐Si┌Q┐е теза на съответствието, обозначено с кавичка от S, ако и само ако изразът РSiQ е теза в система S. Съответствията с кавички от системите E, OR, Ti (1 ≤ i ≤ 4) и Uj (1 ≤ j ≤ 2) биха могли да се образуват по аналогичен начин. Константите S1,..,S5, които участват в съответствията поставени в кавички, от системи S и OR, обозначават двуместно отношение между въпроси, докато константите O1, O2, O21, O3, O4, обозначават двуместни и триместни отношения между формула, или две формули, от езикът J и въпрос. Ясно е, че съответствията обозначени с кавички в системите разгледани във втора и трета глава, са метаезикови логики на въпросите. Сега ще разгледам някои метаезикови логики на въпросите, в чиито тезиси знакът за кавички изобщо не участва; тези нови метаезикови логики на въпросите възникват при промяна на смисъла на термина „въпрос”, използван досега. Дотук, в нашите съображения, под въпроси аз имах предвид лингвистични изрази, които започват с разнообразни интерогативни оператори, обсъдени подробно в първа глава на Изложението. Ясно е, обаче, че под въпрос ние можем да мислим нещо друго. Както вече казах, тези други, различни понятия за въпросите ще бъдат предмет на разглеждане по-нататък в този раздел. Тук, накратко ще дискутирам възгледа на южноамериканския логик Г. Щал, наречен от мен възглед основаващ се на класове, който представлява екстраекспресионално схващане. 

Система S, най-общо, дефинира следните отношения между два въпроса: „са равносилни”, „е по-слаб от”, „е по-силен от”, „е напълно независим от” и „е частично независим от”. – Б.пр.  Система E дефинира следните отношения между два въпроса: еквивалентност, включване, изключване, пресичане, допълнение. – Б.пр.  Система OR е логика на отговорите на въпроси, чиито основни понятия са: „пряк отговор”, „непряк отговор”, „почти пряк отговор”, „собствен непряк отговор”, „частичен отговор”. – Б.пр.

210

Щал отъждествява въпросите с класове от някои отговори, наречени от него достатъчни отговори (исп.: rispuestas sufficientes, нем.: ausreichende Antworten). В Stahl [1], с.149, намираме следното изречение: „Въпросите се въвеждат тук като класове от определени изрази, които ще бъдат наречени ‘достатъчни отговори’.” Няма да характеризирам тези класове подробно: препращам читателя към статиите, Stahl [1], Stahl [2], Stahl [3], Stahl [4]. Тук ще дискутирам само основната идея на Щал, като използвам терминологията въведена по-горе и като променя леко някои детайли от статиите му. Нека P е от Q(J). Класът (Р)0 се нарича въпрос по смисъла на Щал, докато изразът Р се приема като индивидно име на този въпрос. Съобразно с това, всеки въпрос по Щал, така, е класът от всички преки отговори на въпроса, в смисъла на думата ‘въпрос’, вложен в това Изложение. Следователно, метаезиковите изрази 1z3A41z3 и (1z3A41z3)0 са две нееквивалентни имена на един и същи обект: изброимият клас от всички изречения с форма A41ak , където k е кое да е естествено число по-голямо от нула. По същият начин, метаезиковите изрази [α] αA41a3 и ([α] αA41a3)0 са две нееквивалентни индивидни имена от класът, състоящ се от изреченията asA41a3 и ~A41a3. Класът {asA41a3, ~A41a3} е въпрос в разбирането на Щал. Ако в горната дефиниция, елементите на множеството Q(J) се приемат като индивидни имена на въпроси в смисъла на Щал, то константите S1,..S5, E1,..E5, участващи в изрази от вида: РSiQ и РЕiQ (1 ≤ i ≤ 5), са предикати, които образуват изречения с две индивидни имена на въпроси. Тези предикати обозначават двуместни отношения между класове от изречения, класовете в качеството им на въпроси по смисъла на Щал. Ако вземем елементите от множеството Q(J) като индивидни имена на въпроси по Щал, то константите O1, O2, O21, O22, O3, участващи в изрази от вида OiФР (1 ≤ i ≤ 3), както и от вида O21ФР и O22ФР, са предикати, които образуват изречения с един израз от езикът J и едно индивидно име на въпрос по Щал. Вместо изразите с форма PE1Q, ние бихме могли да напишем P=Q, където константата = е знак за тъждество. Вместо

211

изреченията с форма PE4Q, ние бихме могли да допуснем изрази с форма P . Q = ˄, и вместо изразите с форма PE2Q, бихме могли да използваме логическото произведение на изреченията с форма P є Q и ~ (P = Q), където константата є е знак за включване. Аналогично, константите E3 и E5 могат да се елиминират и всеки израз с форма PE5Q да се разглежда като логическо произведение на изреченията с форма ~ (P – Q= ˄), ~ (Q – P= ˄), и ~ (P . Q= ˄). Всяко изречение от вида PE3Q, може да се замени с логическото произведение на изразите P є Q и ~ (P = Q). „Преводите” по-горе показват, че константите Ei (1 ≤ i ≤ 5) много лесно могат да се заменят с някои множествено-теоретични константи и с помощта на логически конектори. По този начин, от всяко положение на система Е може да се получи много проста теорема за някои двуместни отношения между два непусти класа формули от език J. 3.Въпросите в разбирането на Хара В този раздел ще бъде обсъден възгледът на Хара, представен в статиите му Harrah [1], Harrah [2], и Harrah [3]. Както вече споменах, неговият възглед е пресупозиционален, т.е. въпросите се отъждествяват с техните пресупозиции. Така, Хара приема отделно експресионално схващане. Трета глава от тази книга беше посветена на пресупозициите на въпросите и на системите основани на някои понятия за пресупозиция на въпрос. Моят анализ на пресупозиционалният възглед на Хара ще се основава на понятията и терминологията въведени в трета глава. Трябва да добавя, че концепцията на Хара, представена по-долу, се различава по някои детайли от оригиналния вариант, който може да се намери от читателя в публикациите на автора, посочени по-горе. Нека P е от Q(J) и нека Р има само една синтактическа пресупозиция на първият клас. Аз разглеждам Р като съкращение на неговата синтактическа пресупозиция на първият клас и наричам Р въпрос в разбирането на Хара. Аз приемам тук стандартната позиция, че съкращението и изразът, съкратен чрез

212

него са една и съща синтактическа категория (терминът ‘съкращение’ ще бъде стриктно дефиниран по-нататък в този раздел). Отъждествяването на въпрос със синтактическата пресупозиция на неговия първи клас, се нарича първа интерпретация на пресупозиционалния възглед на Хара. При първата интерпретация, въпроса [α] αФ в разбирането на Хара, където Ф е произволно изречение от езика J, е съкращение на изразът asФ˅~Ф. Въпросът [βn]βnФ1,..Фn, където Фi (1 ≤ i ≤ n), са елементи от езика J, в разбирането на Хара е съкращение на логическата сума b1nФ1,..Фn ˅.. ˅ bnnФ1,..Фn. Въпросът, 1≤ niФzi, където Фzi е сентенциална функция в език J, в който индивидната променлива zi е единствената свободна променлива и е съкращение от изречението ΣziФzi. Очевидно, положенията на системи от тип Ζ, разгледани в трета глава, могат да се интерпретират съгласно първата интерпретация на пресупозиционалното разбиране на Хара. Тези положения имат формата PTjiQ, 1≤ i ≤ 4, 1 ≤ j ≤ 5. При интерпретирането на тези положения в съответствие с първата интепретация, константите с форма Tji трябва да се разглеждат като образуващи изречения конектори на две изречения. Преди да прецизирам значението на израза „съкращение”, използван по-горе, ще се върна на съображенията от първи раздел. Очевидно е, че е възможно преминаването от системи Z към техните метаезикови съответствия; според дефиницията, дадена в първи раздел, в тези съответствия възникват положения с форма ┌ ┐ i┌ ┐ Р Tj Q , където P и Q са елементи от множеството Q(J), докато знаците ┌ ┐ са кавички, използвани за образуване на имена на изрази. В тези положения, константите с форма Tji могат да се интерпретират съгласно първата интерпретация на възгледа на Хара. Константите тогава ще бъдат оператори за образуване на изречения (предикати) на две имена на съкращения на формули от език J. Сега ще се занимавам с прецизна дефиниция на понятието за съкращаване. 

Тези системи са четири логики на въпросите, основаващи се на понятието за синтактическа пресупозиция на въпрос. – Б.пр.

213

Всички въпроси в множеството Q(J), притежаващи точно една синтактическа пресупозиция на първият клас, биха могли да се добавят към езикът J, а множеството получено по този начин е затворено относно всички конектори за образуване на изречения в азбуката на J. Да наречем език Н(J) множеството от изрази получено по този начин. Ясно е, че J е собствено подмножество на Н(J). Нека Р и Ф са елементи на Н(J). Р се нарича съкращение на Ф ако Р е елемент на Q(J) и Ф е единствената синтактическа пресупозиция на първият клас на въпрос Р. Ако Ф е единствената синтактическа пресупозиция на първият клас на въпрос Р, то – след подходящо разширение на понятието за истинна формула от език J до истинна формула в побогатия език Н(J) – следната еквивалентност би била истинна: (h) Р↔Ф. Съгласно казаното за първата интерпретация, по силата на (h), следните формули от езика H(J) са истинни еквивалентности: (h1) [α] αФ↔(asФ˅~Ф); (h2) [βn] βnФ1,..Фn↔(b1nФ1,..Фn ˅.. ˅ bnnФ1,..Фn); (h3) 1≤ ziФzi↔ ΣziФzi. От положения (h1) - (h3) следва, че по първата интерпретация на пропозиционалния възглед на Хара, интерогативният оператор 1≤ zi става еквивалентен на оператора Σzi, така и еквивалентен на екзистенциалния квантор с индивидна променлива, докато интерогативните оператори [α] и [βn] играят ролята на два сентенциални конектора в азбуката на класическата пропозиционална логика. Първият кореспондира с конектора за истинност, а вторите с логическа сума от n на брой елементи. Според възгледа на Хара, въпросите в множеството Q(J) могат да се интерпретират по начин, различен от показания по-горе. Всеки въпрос в множеството Q(J), притежаващ точно една синтактическа пресупозиция на първият клас, може да се разглежда като метаезиково индивидно име на тази пресупозиция, а не, както беше допуснато по-рано, като специално съкращение на пресупозицията. С тази нова, втора интерпретация, израз с форма [α] αФ е метаезиково индивидно име на израз от вида asФ˄~Ф, докато изразът с форма 1≤ ziФzi е индивидно метаезиково име на

214

изречение с форма ΣziФzi. Съгласно втората интерпретация, константите с форма Tji, участващи в положенията на системи от типа Z, и обсъдени в трета глава, са предикати с два аргумента, като аргументите са индивидни имена на изречения. Пресупозиционалният възглед на Хара допуска и други интерпретации на въпросите от множеството Q(J), различни от гореспоменатите. Според третата интерпретация, която ще бъде разгледана сега, и която има някаква аналогия с идеите на Щал, обсъдени преди това, всеки въпрос в множеството Q(J) (ограничението, че всеки въпрос трябва да притежава точно една синтактическа пресупозиция на първият клас, сега не е необходимо) е метаезиково индивидно име на множеството на всички синтактически пресупозиции на първият клас на този въпрос. Множеството е или състоящо се от един-единствен елемент, или от изброим брой елементи. Съгласно третата интерпретация, израз с форма [α] αФ е метаезиково индивидно име на множество, чиито единствен елемент е изразът asФ˅~Ф. По третата интерпретация, константите с форма Tji, участващи в положенията на системи от типа Z, и обсъдени в трета глава, са предикати с два аргумента, като аргументите са метаезикови индивидни имена на множества от формули от езика J. 4.Терминологията на Белнап. Логическите квадрати на Белнап В предходните два раздела бяха анализирани отговорите на въпроса „Какво е въпрос?” дадени от Г.Щал и Д.Хара. В този смисъл, тези два раздела имаха, в известна степен, философски характер. В настоящият раздел, както и в следващия, ще бъдат дискутирани набор от понятия от логическата теория за въпросите на Белнап, представени в Belnap [1]. Докато представям идеите на Белнап, аз ще се отклоня от оригинала в някои детайли. На първо място, ще използвам символи различни от използваните в аналитичната част на An Analysis of Questions. На второ място, аз ще използвам правилното (regular) следване, винаги когато Белнап говори за логическо следване или някакви свързани с него

215

варианти на следване. На трето място, всички анализирани отговори на въпроси, ще бъдат от езика J, който е малко поразличен от формализирания език, представен от Белнап. В различни раздели на първа, втора и трета глава от тази книга, аз представих различни деления на множеството на всички въпроси, което анализирах, и характеризирах различни двуместни отношения, обозначени с константи от вида Si, Ei, Tkj и Unm. В този раздел ще разгледам някои деления на множеството на въпросите, както и някои отношения между въпросите, дефинирани в Belnap [1]. По този начин, аз ще обогатя множеството от понятия, които въведох по-горе, с някои нови понятия, взаимствани от Белнап. Множеството от всички въпроси, които Белнап различава, са разделени от него дихотомично по два различни начина. Аз ще представя аналогичните деления на множеството на въпросите Q(J). Тези две дихотомни деления обуславят изграждането на логическите квадрати на Белнап. Първите деления имат членове Bs и Br, дефинирани по следният начин: Р е елемент на Bs ако и само ако за произволно непразно множество В и за произволно наредена двойка T= <φ, {bn}>, (където всяко bn е елемент на В и φ е функция приписваща на константите an и Anm някакви елементи от В и някакви подмножества на Вm, съответно), удовлетворяваща формули от езика J, Т удовлетворява даден елемент от множеството (Р)0. Множеството Br на делението се дефинира по следния начин: Br= Q(J) - Bs. Елементите на Bs се наричат от Белнап „надеждни” (safe) въпроси, докато елементите на Br са рискови (risky) въпроси. Второто деление се състои от множествата Bf и Bp, дефинирани по следния начин: Р е от Bf ако и само ако (Р)0 е подмножество на множеството К, Bp= Q(J) – Bf. Съгласно Белнап, елементите на множеството Bf се наричат глупави (foolish) въпроси, докато елементите на множеството Bp са възможни (possible) въпроси. Глупавите въпроси, в разбирането на Белнап, са същите като напълно противоречивите въпроси; всички други въпроси са възможни въпроси. Изцяло тавтологичните въпроси винаги са надеждни, но не и обратно. Понятието за напълно тавтологичен въпрос, така, е по-тясно от понятието на Белнап за надежден въпрос. По дефиницията, дадена

216

по-горе, един въпрос е рисков, ако съществува наредена двойка с форма <φ, {bn}>, която не удовлетворява никакъв пряк отговор на този въпрос. Сега вече мога да премина към логическите квадрати на Белнап. Аз ще използвам понятията за надеждни, рискови, глупави и възможни въпроси, въведени по-горе. Под логически нерелативизиран квадрат на Белнап, аз имам предвид следната диаграма: Bs

По аналогия с традиционния квадрат на противоположностите за категоричните изречения, известен от Аристотеловата силогистика, ние можем да използваме термините, „контрадикторни”, „контрарни”, „субконтрарни” и „подчинени”, които се отнасят до някои двуместни отношения между два въпроса от класовете въпроси Bs, Br, Bf и Bp. Теоремите дадени по-долу, оправдават употребата на имената „контрадикторни”, „контрарни”, „субконтрарни” и „подчинени”. Два въпроса в множеството Q(J) са контрадикторни, ако единият от тях е елемент на Bs (на Bf), а вторият на Br (на Bp). От дефинициите на Bs, Br, Bf и Bp следва, че Bs + Br = Bf + Bp = Q(J) и Bs . Br = Bf . Bp = ˄. Два въпроса в множеството Q(J) са контрарни, ако единият от тях е елемент на Bs, докато другият на Bf. Следните връзки могат лесно да се докажат: Bs . Bf = ˄ и Bs + Bf ≠ Q(J). Два въпроса от множеството Q(J) са субконтрарни, ако единият от тях е елемент на Bp, а другият на множеството Br. Следните теореми са истинни: Bp + Br = Q(J) и Bp. Br ≠ ˄. Въпрос Р от Q(J) е подчинен и въпрос Q от Q(J) е подчинен, ако или Р е елемент на Bs и Q на Bp, или Р е елемент на Bf и Q на Br. Следните включвания са истинни: Bs є Bp и Bf є Br.

217

Следващите положения са примери за въпроси, принадлежащи към множествата Bs, Br, Bf и Bp. Всеки въпрос с форма [δ1] δ1Ф, където Ф е от J, е елемент на Bs; следователно той е елемент на Bp. Така, този въпрос е надежден, както и възможен. Ако Фzi е от А, то всеки въпрос с форма kziФzi, k ˂ ziФzi и k ≤ ziФzi (за произволно естествено число k) е елемент на Bs. Въпрос с форма 1ziAj1zi е елемент на Br и Bp. Така, този въпрос е рисков и възможен. Всеки въпрос с форма [βn] βnФ1,..Фn, където Фi е от К (1 ≤ i ≤ n), е елемент на Bf, следователно също и на множеството Br. Така, този въпрос е глупав и рисков. Сега ще дискутирам релативизираният логически квадрат на Белнап. Нека I е подмножество на J. Следната дефиниция ще бъде полезна: P е елемент на Bs(I) ако и само ако P е елемент на Q(J) и всяка наредена двойка, удовлетворяваща всички елементи от множеството I, удовлетворява също и даден пряк отговор на Р. Аз дефинирам Br(I) като допълнение на множеството Bs(I) до множеството Q(J), т.е. Br(I) = Q(J) – Bs(I). P е елемент на Bf(I) ако и само ако никоя наредена двойка, удовлетворяваща всички елементи от множеството I, не удовлетворява който и да е пряк отговор на Р. Множеството Bs(I) се дефинира по следният начин: Bр(I) = Q(J) – Bf(I). Множеството Bs(I) (множеството Br(I), Bf(I) и Bp(I)) се нарича множество на надеждните (рисковите, глупавите и възможните) въпроси, релативно на I. В нерелативизирания логически квадрат, ако за константата Bs (константата Br, Bf и Bp) подставя изразът Bs(I) (изразът Br(I), Bf(I) и Bp(I)), аз получавам релативизирания логически квадрат на Белнап (читателят, на който не му допадат дефинициите на логическите квадрати на Белнап като специален тип диаграми, чрез определен тип чертежи също могат да се разберат логическите квадрати на Белнап като наредени четворки, където множествата с форма Bs(I), Br(I), Bf(I) и Bp(I) са техни термини). Формулирането и доказателството на други теореми за отношения между нерелативизираните и различните релативизирани логически квадрати на Белнап, както и на теореми за отношения между множествата Bs(I), Br(I), Bf(I) и Bp(I), за непразни множества I от езика J, се оставя на читателя.

218

5.Терминологията на Белнап (продължение). Разширение на логиката на отговорите BOR В този раздел ще дискутирам различни видове отговори на въпроси, разграничени от Белнап, и ще ги характеризирам с помощта на известен набор от теореми. След това, в края на този раздел, ще направя някои пояснения на понятията за отговорите, намиращи се в Kubiński [4]. Белнап използва доста обширно понятие за отговор. Това добре се вижда от следната дефиниция: Нека P е елемент на Q(J). Формула Ф от J е отговор на Р по Белнап, ако, или даден елемент от (Р)0 е правилно следствие от Ф, или Ф е правилно следствие от даден елемент от множеството (Р)0, или Ф е правилно следствие от отрицанието на даден елемент от множеството (Р)0, или, последно, отрицанието на елемент от множеството (Р)0 е правилно следствие от формулата Ф. Дискусията за проблема, дали горната дефиниция за отговор на въпрос не е твърде широка от гледна точка на обичайната интуиция, се оставя на читателя. Аз ще работя сега с някои потесни понятия, от цитираното по-горе; тези понятия са въведени в Belnap [1]. Понятията ще бъдат използвани, за да разширят терминологията на логиката на отговорите OR, обсъдена в Трета Глава на Изложението. Ще направя това по следния начин: ще разширя логиката на отговорите OR с различни тези, които се четат както следва: Ф е пълен (частичен, елиминативен, от четвърти вид) отговор на Р по Белнап, символно: BcФP (BprФP, ВeФP, BfkФP). По този начин аз получавам разширената логика на отговорите BOR├. Сега ще дефинирам тезите на BOR с форма BcФP, BprФP, ВeФP и BfkФP, където Р е елемент на Q(J) и Ф е елемнт на J. BOR├ BcФP ако и само ако (c0{Ф}) . (Р)0 ≠ ˄. BOR├ BprФP ако и само ако съществува такава формула Ψ от (Р)0, че Ф е от c0{Ψ}. BOR├ ВeФP ако и само ако отрицанието на формула Ψ от (Р)0 е правилно следствие от Ф.

219

BOR├ BfkФP ако и само ако съществува такава формула Ψ от (Р)0, че формулата Ф е елемент на c0{~Ψ}. Лесно може да се потвърди, че BOR├ BcФP ако и само ако OR├ О1ФP или OR├ О2ФP. С други думи, множеството от всички пълни отговори на даден въпрос, по Белнап, е множественотеоретична сума от множествата на всички преки и непреки отговори на този въпрос. Сега ще взема предвид понятието за частичен отговор, въведено в този раздел. От дефиницията за частичен отговор, по Белнап, следва следното заключение: ако разликата (Р)0 – К ≠ ˄, то за всяко Ф от А BOR├ BprФP. Причината е, че всеки елемент от множеството А е правилно следствие на всяка формула от множеството (Р)0, което не е елемент на К. За да избегнем тази трудност, в дефиницията на тезите на BOR от вида BprФP, ние можем да заменим функцията c0 на правилното следване с функцията c1, дефинирана в раздел 9 от втора глава на тази книга. Тогава, произволен елемент от множеството А би бил частичен отговор на въпрос Р ако и само ако (Р)0 . А ≠ ˄. Това понятие за частичен отговор в разбирането на Белнап, се различава значително от понятието за частичен отговор, което беше въведено във втора глава от Изложението. Частичните отговори, по Белнап, никога не са по-строги от преките отговори; това означава, че те са правилни следствия на преките отговори. От друга страна, частичните отговори, дефинирани в раздел 12 на втора глава, посветена на логиката на отговорите OR, не са построги от преките отговори в следния смисъл: преките отговори са правилни следствия на логическото произведение на два фактора, от които единият е частичен отговор, а другият, нито е пряк, нито е непряк отговор. Съществуват изречения, обаче, които са едновременно частични отговори по Белнап и частични отговори, дефинирани в раздел 12 от втора глава на тази книга; всяко изречение с форма Ai1aj е частичен отговор, в двата смисъла, на всеки въпрос с форма k ≤ zrAi1zr, където k ˃ 1.



(1) за всяко подмножество X от J: 1. c1X= c0X, ако 1.1 Х е от Q или 1.2 Х не е от Q и Х . А ≠ ˄, c1X= c0X – А, ако Х не е от Q и Х . А = ˄.

220

Следващите теореми за отношения между горевъведените понятия за отговори лесно могат да бъдат потвърдени. (1) Ако Ф е елемент на (Р)0, то BOR├ BcФP и BOR├ BprФP. Така, по (1), понятията за пълен и частичен отговор в разбирането на Белнап, не се изключват; преките отговори са пълни така, както и частичните. Аналогично, понятията за елиминативен отговор и отговор от четвърти тип в схващането на Белнап, също не се изключват. Това може да се покаже със следната теорема: (2) Ако ~Ф е елемент на (Р)0, то BOR├ BeФP и BOR├ BfkФP. Теорема (2) гласи, че отрицанията на преките отговори на даден въпрос са елиминативни отговори така, както отговорите от четвъртия вид на този въпрос. Струва си да се напомни на читателя в този смисъл, че понятията за преки, почти преки (almost direct), собствени непреки (proper indirect) и частични отговори, които бяха въведени първа и втора глава от тази книга, взаимно се изключват. Следващата теорема, чието доказателство се оставя на читателя, установява някои прости връзки между пълните отговори и отговорите от четвърти вид в разбирането на Белнап така, както и между частични и елиминативни отговори по Белнап. (3) Нека (Р)0 . (А+К) = ˄ и Ф е елемент на разликата J – (A+K), то (а) BOR├ BcФP ако и само ако BOR├ Bfk~ФP, (b) BOR├ BprФP ако и само ако BOR├ Be~ФP. Аз ще представя още едно понятие за отговор, взаимствано от Белнап. Корективните отговори в разбирането на Белнап са частен случай на елиминативните отговори. Вместо изразът „Ф е корективен отговор на Р в схващането на Белнап”, аз ще пиша BсrФP и ще разширя множеството от тезиси на система BOR чрез тезисите с форма BOR├ BсrФP, където Р е елемент на Q(J) и Ф е елемент от J, по следния начин: BOR├BсrФP ако и само ако за всяко Ψ от (Р)0, ~Ψ е елемент от c0{Ф}. Следващата теорема е очевидна: (4) Ако BOR├ BсrФP, то BOR├ BеФP.

221

Тази теорема не е валидна в обратната посока; понятието за корективен отговор е по-тясно от понятието за елиминативен отговор в разбирането на Белнап. Израз с форма Пzi~Фzi е корективен (така и елиминативен) отговор, в схващането на Белнап, на всеки въпрос от вида kziФzi, k ≤ ziФzi, k ˂ ziФzi и СziФzi. Не всеки въпрос има корективни отговори. Няма корективен отговор, в разбирането на Белнап, на въпроси с форма [α] αФ. Въпросите с тази форма имат преки отговори от вида asФ и ~Ф. Ако отрицанието на един пряк отговор е правилно следствие от дадена формула Ψ, то отрицанието на другият пряк отговор не е правилно следствие от тази формула. Следователно, никоя формула Ψ от езика J не е корективен отговор на въпрос от вида [α] αФ. Има пълни, частични, елиминативни и отговори от четвърти вид, по Белнап, на всеки въпрос от множеството Q(J). Сега, след като обсъдихме различни понятия за отговори, изведени от Белнап, заслужава да се спомене, че в Harrah [3], с.39, ние попадаме на дефиниция за частичен отговор, свързана с дефиницията на Белнап, спомената по-горе. Дефиницията на Хара би могла да се формулира така: (h) Изречение Ф от език J е частичен отговор, по Хара, на въпрос Р ако и само ако съществува такова Ψ, елемент на разликата (Р)0 – К, че Ф е логическо следствие на Ψ. Така, ако (Р)0 е подмножество на К, то въпросът Р изобщо няма никакви частични отговори, според разбирането на Хара. В статията, Kubiński [1], която е написана преди книгата на Хара, се разглеждат утвърдителни, както и отрицателни отговори на две категории въпроси; тези въпроси имат или формата [δ1] δ1Ф, или следните форми: 1ziФzi, 11/1zizjФzizj, 11/1/1zizjzkФzizjzk,…, където естествените числа i, j, k, ... са различни числа. Утвърдителните отговори, дефинирани в Kubiński [1], най-общо, съответстват на пълните отговори в концепцията на Белнап, докато отрицателните отговори в Kubiński [1], съответстват приблизително на елиминативните отговори на Белнап. Определен брой теореми за тези две понятия за отговори, могат да се намерят в Kubiński [1].

222

Някои релативизирани понятия за отговори на въпроси се разглеждат както в Kubiński [1], така и в Belnap [1]. Такива релативизирани понятия са свързани с изрази от вида „Ф е, въз основа на Z, такъв и такъв отговор на Р”, където Z е декларативно изречение или клас от декларативни изречения. Точни дефиниции на релативизираните понятия за пълен, частичен, елиминативен отговор, отговор от четвърти тип и корективен отговор в разбирането на Белнап, както и теореми отнасящи се до тези понятия, се оставя на читателя. Статията Cresswell [1] е посветена на понятието за непълен отговор. Анализ на това понятие има в Kubiński [10]. 6.Теорията за въпросите на Аквист В първите раздели, аз дискутирах онези характерни черти на логическите теории за въпросите на Щал, Хара и Белнап, които изглеждат най-специфични за тях. В настоящият, последен раздел на четвърта глава, аз ще се занимавам с теорията на Аквист. Аквист е авторът, който концептуализира теорията си за въпросите в рамките на некласическо пропозиционално и некласическо предикатно изчисление. Както вече споменах, теорията за въпросите на Аквист се основава на императивния възглед, според който въпросите са някакви специални типове команди. Въпросите са такива команди, с които питащият изисква да бъде удовлетворено неговото искане за знание; тази дефиниция е естествена, понеже обикновено ние задаваме въпроси за да получим отговори, които биха удовлетворили търсеното от нас знание. Ако, съгласно императивния възглед, въпросите са команди, то веднага възниква следният въпрос, „Какво са командите?”. Под команди Аквист има предвид някакви специфични изречения, започващи с израза, „Нека случаят бъде такъв, че”, последван от декларативно изречение. Този израз е един от двата императивни оператора, който се характеризира чрез подходящи аксиоми от теорията, наречена императивно-епистемична сентенциална формална система. Тези аксиоми характеризират, освен това, още

223

две константи, наречени епистемични оператори. Единият от тях е изразът, „Знае се, че”, а другият се чете, „Възможно е, че”. Формалната императивно-епистемична система на Аквист от по-ниска степен е разширение на императивно-епистемичната му формална сентенциална система. Заслужава си да се спомене, че теориите на Аквист са свързани с някои резултати от книгата на Я.Хинтика и С.Кангер. Аз няма да представям подробно споменатите по-горе теории за въпросите на Ленарт Аквист, като препращам интересуващият се от тази област на формалната логика читател към книгата Åqvist [1], както и към статията Kubiński [10]. Ще направя само две бележки от съвсем различно естество. Има много близки връзки между императивно-епистемичната сентенциална формална система на Аквист и модалната система S4 на Люис: ако модалният оператор от S4, „Необходимо е, че” се отъждестви с епистемичния оператор, „Знае се, че”, и модалният оператор от същата система S4, „Възможно е, че”, се отъждестви с идентичният епистемичен оператор от сентенциалното изчисление на Аквист, то всички аксиоми от S4 (а значи и всички положения на тази система) се превръщат в тезиси на императивно-епистемичната формална система на Аквист. Така, модалната система S4 може да се разглежда като фрагмент от сентенциалното изчисление на Аквист. Значението на конекторите, „Знае се, че” и „Нека случаят бъде такъв, че”, се характеризира чрез аксиомите и правилата за следване в системата на Аквист. Въпросът, дали аксиомите и правилата за следване характеризират коректно операторите, споменати по-горе, е един от най-важните проблеми на варианта на еротетичната логика, разработен от Аквист. Тук, обаче, той няма да се анализира. След горните забележки към теорията за въпросите на Аквист и логическата система, в която тази теория се концептуализира, аз ще покажа чрез три прости примера, начинът, по който Аквист трансформира въпросите (изразени чрез интерогативни изречения) в команди от специален вид. В този последен раздел, аз ще разширя езикът J до език JA по следния начин:

224

JA е най-малкото множество, което съдържа езика J и удовлетворява условията: 1. ако Ф е изречение от J, то изразът !Ф е от JA; 2. ако Ф е от J, то изразът AqФ е от JA; 3. ако Ф и Ψ не съдържат знакът ! и са от JA, то изразите Ф ˄ Ψ, Ф ˅ Ψ, Ф→Ψ, Ф↔Ψ, ~ Ф, ПziФ, ΣziФ, също са от JA. Константата ! следва да се чете „Нека случаят бъде такъв, че”, докато константата Aq би могло да се чете, „Знае се, че”. Така, константата ! е императивен конектор, докато константата Aq е епистемичен. Езикът JA, дефиниран по-горе, е по-беден от императивно-епистемичния език на функционалното изчисление на Аквист от по-ниска степен, понеже съдържа само един императивен и само един епистемичен оператор. Езикът JA, обаче е достатъчно богат, за да се формулират в него прецизно разнообразните команди, приети от Аквист като въпроси. Сега ще представя споменатите примери за команди, приписвани на въпросите. Въпросът, изразен чрез интерогативното изречение, (1)„На река Одер ли се намира Вроцлав?”, спада към схема [α] αФ, където Ф има форма Aj1ai или форма Ak2aiaj, и i е различно от j. (1) се трансформира от Аквист в следната дълга команда: (1а) „Нека случаят бъде такъв, че е известно, че Вроцлав се намира на река Одер или е известно, че Вроцлав не се намира на река Одер”. Като използваме операторите Aq и !, изречение (1а) може да се формализира в езика JA като !(AqФ ˅ Aq~Ф). Въпросът, изразен чрез интерогативното изречение, (2)”Кой град се намира на река Одер?”, попада под схемата 1≤ziФzi, където Фzi има формата Ak1zi или Ak2ziaj, и i е различно от j. Изречение (2) се трансформира от Аквист в команда, (2а)”Нека случаят бъде такъв, че съществува zi такова, че е известно, че zi е град, намиращ се на река Одер.” Лесно се вижда, че изречение (2а) спада към схема !ΣziAqФzi. Въпросът, изразен чрез интерогативното изречение, (3)”Кои са всичките три провинциални градове, намиращи се на река Одер?”, спада към схема (3)ziФzi, където Фzi има форма Aj1zi, или форма Aj1zi ˄ Ak1zi, или форма Aj1zi ˄ Am1ziak, а числата i и k са различни.

225

(3) се трансформира от Аквист в следната команда, (3а)”Нека случаят бъде такъв, че съществуват точно три различни zi такива, че е известно, че zi са провинциални градове, намиращи се на река Одер”. Изречение (3а) може да се изрази символно като !ΣzgΣzhΣzi(~(zg=zh) ˄ ~(zh=zi) ˄ ~(zg=zi) ˄ AqПzf (Фzf → (zf=zg˅ zf=zh˅ zf=zi)), където всички естествени числа f, g, h и i са различни. Читателят, за когото преминаването от изреченията (1) – (3) към изреченията (1а) – (3а), съответно, е разбираемо, ще може да приписва команди, формулирани в езикът JA, и на други въпроси от Q(J). Докато анализирам формализацията на логиката на въпросите на Аквист в рамките на някаква некласическа сентенциална формална система, трябва да спомена статията Cresswell [2], в която аксиомите, характеризиращи три първични термина на еротетичната логика, са формули от някакво модално сентенциално изчисление. Когато, обаче говоря за представяне на един императивен възлед в логиката на въпросите, аз трябва да спомена Бернард Болцано, като предшественик на Аквист, който в Bolzano [1], том Първи, раздел 22, отъждествява значението на интерогативното изречение Р със значението на изречението, „Аз изисквам информация Р”. В Loeser [1], с.30, се намира следното изречение, „Предпоставките на един въпрос трябва да бъдат мисъл, която изразява, че се търси отличителния признак на някакви обекти на познание”. Предпоставките на въпросите на Лоезер (нем: Prӓmisse einer Frage) изглеждат много близо до въпросите, разбирани като някакви специални команди. Превод: д-р Светла Йорданова Научен редактор: проф.д-р Вихрен Бузов

226

БИБЛИОГРАФИЯ28 Åqvist, L. [1] A New Approach to the Logical Theory of Interrogatives, Uppsala, 1965. Belnap, N.D.Jr. [1] An Analysis of Questions. Preliminary Report, Technical Memorandum (TM Series), 1963. Bolzano, B. [1] Wissenschaftslehre, 1837 Cohen, F.S. [1] What is A Question? The Monist 39 (1929), pp. 350-364. Cresswell, M.J. [1] On the Logic of Incomplete Answers, The Journal of Symbolic Logic 30 (1965), pp. 65-68 [2] The Logic of Interrogatives, Formal Systems and Recursive Functions, 1965, pp. 8-11. Hare, R.M. [1] Imperative Sentences, Mind 58 (1949). Harrah, D. [1] A Logic of Questions and Answers, Philosophy of Science 28 (1961), pp. 4046. [2] A model for applying information and utility functions, Philosophy of Science 30 (1963), pp. 267-273. [3] Communication: A Logical Model, Cambridge, Mass. 1963 Kubiński, T. [1] An Essay in Logic of Questions, Atti del XII Congresso Internazionale di Filosofia (Venezia 1958), vol.5, pp. 315-322. [3] Imperatywno-epistemiczne podstawy logiki pytań (Imperative-epistemic foundations of the logic of questions), Ruch Filozoficzny 27 (1969), nr 4, pp. 278280. [4] Logic of Questions, Contemporary Philosophy, A Survey. Firenze 1968, pp. 185-189. [10] Some Observations About a Notion of Incomplete Answer, Studia Logica 21,1967, pp. 39-44. Loeser, F. [1] Interrogativelogik. Zur wissenschaftlichen Lenkung des schöpferischen Denkens, Berlin 1968. Löw, F. 28

Посочените библиографски източници към този превод са представени в оригиналния им вариант, както са посочени от автора (Т.Кубински) и са подбрани (от преводача) само онези от тях, които са цитирани или споменати в четвърта глава от монографията – Б.пр.

227

[1] Logik der Frage, Archiv für die gesamte Psychologie 66 (1928), pp. 357-436. Materna, P. [1] On Problems (Semantic Study), Praha 1970. Stahl, G. [1] Fragenlogik. Logik und Logikkalkül, Freiburg-München 1962, pp. 149-157. [2] La logica de las preguntas, Anales de la Universidad de Chile, Santiago No.102 (1956), pp. 71-75. [3] Preguntas y premisas. Revista de la Filosofia de la Universidad de Chile 8, No.1 (1961) [4] Un developpement de la logique des questions, Revue Philosophique de France et de l’Etranger 153, pp. 293-301.

228

WHAT IS THE ESSENCE OF LAW? Ahmed Kuytov КАКВА Е СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО? Ахмед Куйтов29 Първичните извори на „правата“ Моята представа за правото е, че то е система от норми, правила и закони, които са изградени върху основата на морални принципи. Възникването на дадена нормативна система е предшествано от появата на морално светоусещане. А самото морално възприятие на света е продиктувано от определени икономически условия. Още преди да се образуват древните цивилизации и писмеността, чрез която правото се записва. Дори преди и да се обособи голямата гама от езици са съществували две явления, които имат белезите на правна система, но тези явления не биха могли да се опишат, като строга нормативна система. Те са по-скоро предпоставката за появата на обществото и по-късно през античността да възникнат първите „права“. Имам предвид възникването и развитието на матриархата и патриархата. Като след определен период от време, първото замества второто. За майчиното право (матриархата) и за бащиното право (патриархата) е характерно, че в самото си начало те съществуват в много тесни рамки - прилагат се в семейството, ордата, като постепенно се разширяват към по-големи групи от индивиди. Същност на Матриархата Хейде Абендрот30 разглежда матриархалното общество на три нива: икономическо, социално и културно. 29

Авторът защитава дипломна работа на тема Правният позитивизъм, основни представители – Остин, Келзен и Харт във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, по темата има сравнително малко проведени изследвания в България. 30 Heide Göttner-Abendroth е родена на 8 Февруари 1941 в Германия. Тя е професор по Философия в Мюнхенският университет. Има издадени повече от 12 научни труда

229

Икономическо: Матриархата е характерен за селскостопанските общества. Възниква в началото на неолита, около 10 000 г. пр.н.е. и завършва с появата на големите напоителни системи и найранните градски култури. Една от основните му черти е земеделието. При него технологията за обработване на земята се развива от използването на примитивни сечива до такива за оране на големи площи. В матриархалната общност стоките се натрупват и разпределят единствено в рода. И по-специално от един човек, който разпорежда как да се изразходват, този човек е Майката. Социално: Матриархатът е съюз основан на обширния род. Хората, живеят заедно и родството се признава единствено и само по женска линия. Един род се състои най-малко от три поколения жени. Майката, дъщерите, синовете и внучките и внуците, както и братята на Майката, нейните синове и внуци. Големината на рода е от десет до повече от сто човека, които живеят заедно в голяма къща. Жените живеят постоянно в тази къща, те никога не я напускат, дори когато се оженят те остават отново в тази къща. Само мъжете имат право да я напускат. Най-важния факт е, че жените имат правото да се разпореждат със всички стоки в рода, те контролират източниците на храна. Ролята и правата на мъжете в матриархалното общество са доста ограничени. Основна причина за това е, че те постоянно ловуват и не се застояват на едно място. Важно е да се отдели внимание и на брака. В тези общества мъжете имат право да остават при своите жени само през нощта. На разсъмване те трябва да се приберат в своят дом. Те нямат право да остават през деня в дома на своите съпруги. Техният дом е домът на тяхната майка, там те имат право да участват в обработването на земята. В тази система мъжът никога не полага грижи за своите деца, защото те вземат името на майката, което означава че детето му вече принадлежи на друг род. Мъжът обаче е много тясно свързан

свързани с матриархата. През 1986 г. създава Международна академия в Хага за Съвременен матриархат и проучване на матриархалната духовност.

230

с децата на своите сестри. В матриархалното общество, кой е истинският бащата няма значение. Културно: Хората, които живеят в матриархалната орда имат много ритуали, митове и духовни обичай. Също така те вярват в прераждането. Идеята за прераждането на душите не е абстрактна, тъй като по-късно се появява в индуизма и будизма. Но концепцията за прераждането в матриархалното общество е много конкретна. Всички членове на клана знаят, че след смъртта си ще бъдат родени от някоя от жените на клана. Накратко казано, всеки починал човек се връща в същият род като малко дете. Това от своя страна генерира голямо уважение спрямо жените в рода, именно защото те са проводник за преражданията на хората. Тази концепция стои в основата на матриархалния мироглед. Друг важен отличителен белег на матриархалното общество е, че според техния мироглед светът е структуриран недуалистично. Хората не правят съществена разлика между профанното и сакралното. Целият свят с всичките си изяви е божествен и следователно е свещен за хората. От което следва, че те почитат и уважават природата, защото тя е божествена и те никога не се възползват от нея и никога няма да пожелаят да я унищожат (Abendroth, 2004:5-7). Същност на Патриархата За патриархата ще отделя по-малко място, защото днес повечето съвременни общества са изградени върху неговите принципи. В следващите редове ще ви представя неговите отличителни черти и как е успял да измести матриархата. Според Ана Ферера31 патриархатът е авторитарна мъжка система, която едновременно е тиранична и дискриминационна. Тя е репресивна в социален, политически, икономически и културен план. Според нея патриархатът се основава на идеята, че мъжкият индивид е универсална отправна точка и източник на определящите виждания относно космоса, обществото, гражданството и индивидуалната личност в рамките на 31

Ana Monteiro-Ferreira е доцент в Източният Мичигански университет на САЩ.

231

йерархичните концепции за пол, раса, и класови отношения (Ferrira, 2004:395). До водещата роля на бащата се достига в следствие на това, че майчиното право започнало да се подрива и руши, когато мъжът преминава от ловен към номадски живот. Той се научава да опитомява животните, с което се освобождава от рисковете на лова. Сега той има свои запаси от храна и не зависи повече от жената. Преходът от матриархата към патриархата не се извършва изведнъж, а е процес на дълга борба за надмощие, макар и при някой племена в Америка да е резултат на компромис, даващ право на децата сами да решат дали да останат при майката или при бащата. При матриархата господства полигамията под формата на полиандрия (многомъжество), в центъра на която стои жената. Тя разполага свободно със себе си, докато мъжът е изключен напълно от семейството. Когато мъжът станава господар на дома, полигамията придобива статут на полифемия (многоженство) и мъжът подчинява на властта си не само жената, но и децата, които придобиват по този начин права върху бащиния имот. Следствие на брачните забрани, трудностите по сдобиването и издръжката на жената, кръгът на семейството все повече и повече се стеснявал и на преден план започва да излиза вече двоичното семейство (Иванов, 2013:35-39). Резултатът от противопоставянето на майчиното и бащиното право ? Още в зората на цивилизациите се появява конфликтът между матриархалното и патриархалното общество. Още преди възникване на „правото“ вече е има нагнетено напрежение относно ролята на индивидите в малките общности. От направения анализ за същността на двете системи се виждат нови проблемни ситуации. Те са: Защо се появява потребността за образуване на групи, които да има водач? И какво се постига, след възникването на тези две общества ?

232

Нуждата от образуване на групи при хората се поражда от стремежа човешкият вид да се запази и оцелее при природните бедствия, от дивите зверове, дори от себеподобните. За да има в новосформираната група координация и тя да просперира, то е необходимо да има цели, към които да се стреми. В началото тези цели са набавяне на храна, запазване на поколението и предпазване от дивите зверове. Тук водещата роля е на майката, която ражда и отглежда децата си, докато мъжът основно ловува. След стотици години мъжете проявяват интерес към властта на жените. Защото властта има своите предимства. Проблемът, който се открива е, че и при двата типа общества се дават повече привилегии на единия пол за сметка на другия. Ето тук се поражда правният конфликт. Кой предопределя даден индивид от какъв пол да се роди? И след като се роди, той е задължен да служи на определени обществени норми. Така се получава, че дадена личност раждайки се, бива натоварена със задължения, които се очаква да изпълнява. Обаче, когато от едни личности се отнемат блага за сметка на друга след време се появява желание за получаване на повече права или в лошият случай за възмездие. След като на мъжете са отнети право за избор, право да отглеждат собствените си деца, право да избират своята спътница в живота, нещата коренно се обръщат. При патриархата ценностите се променят реципрочно, като проблемите остават същите, докато минава още време и се намира компромисен вариант. Например по времето на матриархата – жените са имали право да бъдат с много мъже, при патриархата е обратното. Тоест представителите на всеки пол имат желание да подчинят повече представители от другия пол. Докато се стига до варианта, който днес се използва в повечето страни – един мъж има законно право да бъде само с една жена. В началото споделих, че правото е следствие и отражение на дадени морални ценности, тук мога да добавя, че тези ценности се градят върху основата на човешките физически и психически потребности, една от тях е егоизмът. Това се обяснява с факта, че повечето хора идват сами на този свят, след което първите години от техния живот са център на цялото внимание. Точно тук се появява нуждата от правото, защото ако се позволи на човек да

233

развива своят егоистичен потенциал, то той ще бъде заплаха за останалите личности. Ролята на правото е да ограничава егоистичния потенциал на човешките личности. Но кой определя, какви да бъдат правните норми и закони? До момента видяхме, че това са били Майката и Бащата. В друг доста голям период от човешката история, правото се е определяло от религията. Накратко ще очертая как трите найразпространени религии в съвременното ни общество определят, кой е главният законодател. Нека сега преминем към възникването на: Будизма, Християнството и Исляма. Кой е главният законодател в Будизма ? Лаконично казано, това е Сидхарта Гаутама Буда. Роден в царско семейство в Индия. На 29 годишна възраст напуска двореца на баща си и започва да води аскетичен живот. На 35 години постига просветление, чрез което поставя началото на своето учение. Като цяло същността на будисткото учение е представена в първата проповед на Буда, изнесена веднага след неговото просветление пред старите му приятели – петимата аскети, заедно с които той шест години търси истината, ходейки от ашрам в ашрам. По-късно тази проповед се повтаря многократно в будистките писания в една или друга форма като се задълбочава и детайлизира все повече и повече. Тя (същността) е изразена в така наречените ЧЕТИРИ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ. Първата благородна истина е, че всичко е страдание за този, който не знае как да контактува със света. Обикновеният човек живее с илюзията, че богатство, слава, власт, комфорт и т.н. са неща, които могат да му донесат щастие и блаженство, докато те носят страдание за болшинството от хората. Втората благородна истина показва каква е причината за това страдание. Това е един омагьосан кръг от взаимно подчинени, взаимно обусловени и взаимно свързани причини и следствия, най-очевидната от които е неконтролираното от здравия разум желание.

234

Третата благородна истина е, че е възможно да се излезе от този омагьосан кръг на страданието. Никакви материални придобивки, никакво богатство, никаква слава, никаква власт не са в състояние да премахнат това страдание. Единственият начин да се избегне страданието това е постигане на висшето знание и мъдрост – Нирвана. Четвъртата благородна истина показва пътя за постигане на това висше знание, което води до освобождение от страданието. От своя страна, четвъртата истина е свързана с Благородния осмократен път (Железаров, 2004:7-8). Кой е главният законодател в Християнството? Тук нещата са много по-сложни отколкото в Будизма. Първо, съществува господ бог, който за шест дни създава всичко на земята и на седмия ден сяда да си почине. Като цяло той е милостив, добър и вижда всичко. Но когато някой не го признава, той го наказва. В библейската книга Изход 20:2-17 можем да открием неговите заповеди, които отправя към хората. 2.Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; 3. Да нямаш други богове, освен Мене. 4. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; 5. Не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, 6. и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди. 7. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно. 8. Помни съботния ден, за да го светиш; 9. шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; 10. а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да

235

е твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; 11. защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. 12. Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава. 13. Не убивай. 14. Не прелюбодействувай. 15. Не кради. 16. Не лъжесвидетелствувай против ближния си. 17. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти. Докато господа е казвал своите заповеди, фонът е бил следния:Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч. (Изход 20:18) В следствие на тези природни феномени, хората, които слушат гласа божий се уплашват и заявяват: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем. (Изход 20:19) От този момент се явява потребността от посредник между хората и господа. Такива са папите в римокатолическата църква, патриарсите, свещениците, митрополитите и др. в Православната църква. Това са все хора, които имат ролята да посредничат между главния законодател и хората. Днес в света съществуват стотици разновидности на тази религия, общото между тях е, че имат един проповедник, който се е докоснал до господ бог или пък е имал провидения. Общото между всичките направления е, че почитат господа бог, който е един, който вижда и знае всичко. Различното е в моралните интерпретации, които правят различните хора, относно естеството на бога и неговите добри и лоши проявления, въз основа на които се създават духовните закони, които трябва да спазват хората, ако желаят господ да е на тяхна страна.

236

Кой е главният законодател в Исляма ? Това е Аллах, а начинът по който достигат неговите закони до хората са чрез Свещения Коран и Пейгамберите32. В предговора на преводача на българското издание на Свещения Коран може да се прочете: Коранът е книга-послание към цялото човечество и е необходимо да се преведе на езиците на различните народи, което е много трудно, защото трябва да се предадат най-тънките нюанси и особености, които са отразени в него. Това са слова на самия Аллах, а не на Мохамед.(Генджев, 1993:5) А самото това слово е дарено на Мохамед. Месец Рамадан е месецът, през който Коранът е спуснат като пътеводител за хората, като неоспоримо доказателство за Истината и наставление за това как да се отличава правдата от кривдата (Сура 2,185). Тук може да се направи аналогия със съвременните конституции. Един вид коранът е своеобразна конституция, по която трябва да се ръководят хората, които желаят помощта и благоразположението на Аллах. Защото Той е създателят и на небесата, и на Земята. А реши ли да сътвори нещо, ще му каже само „Бъди!“ и то веднага става (Сура 2,185). Тоест Той е единствената инстанция. Основите на мюсюлманското право са изложени във втора сура, която носи името Бакара33. В нея е описано какво са длъжни да правят вярващите и какво ще постигнат, ако спазват написаното и какво, ако го пренебрегват. В исляма голяма роля има Мохамед, който е един от Пайгамберите. В Сура 3 може да се прочете какво Аллах казва за Мохамед: Той е само един от всички пейгамбери, защото и преди него минаха и заминаха други пейгамбери. А сега ако той почине или пък бъде убит, да не би вие да смятате да се завърнете при старата си вяра? Но който реши да се завърне, нека знае, че той не може да навреди на Аллах. Аллах ще възнагради онези, които му отправят благодарности. (Сура 3,144) Изводът, който си правя е, че Мохамед и всички Пейгамбери преди него са само проводници 32

Пейгамбер – Това е пророк. В исляма такива са Адем, Муса и др., Последният е Мохамед. 33 Бакара – На арабски означава крава. Състои се от 281 аета, което я превръща в найдългата сура от корана.

237

на законите, които създава Аллах. От друга страна, щом има повече от един Пейгамбер, то никой от тях не е успял задоволително да обясни на хората, законите на Аллах, щом още има хора, които не го почитат. Последният за сега Мохамед се справя най-задоволително в сравнение с тези преди него, но все още има неща, които са неясни. Аллах може би е предвидил, че ще е трудно да обедини хората в едно, затова Аллах прояви безкрайно благоволение към вярващите, като им проводи един пейгамбер измежду тях, който да им чете Неговите Слова – аети, да ги научи на мъдрост и на Книгата. (Сура 3,164). Тоест Аллах дарява със сила знание някой човек, който от своя страна е нужно да предаде това знание и закони и на другите хора. Ако не успее да ги предостави на другите хора виновникът е единствено пророка, а не Аллах. Изводи Според мен в Будизма най-ясно може да се открие правото. Защото в другите две религии на бога се приписват свръх качества. Докато в Будизма са дадени причините за страданието и начинът по който човек може да се избави от тях. Тук няма вратички, които са обичайни за съвременните правни системи. В Будизма е разяснено всичко, което трябва да прави човек, за да постигне желаното от него. Докато в Християнството и Исляма има свръх сила, която създава света и знае какво се случва постоянно в него. Важно е да отбележа, че и при двете религии законите на Бог и Аллах, достигат, чрез пророци и свещени книги. Задачата на пророците е да възбудят интереса на повече хора към дадената религия. Обаче, ако не успеят виновни са самите те. Бог и Аллах винаги са прави и тях никой не може да ги съди, горко на този, който тръгне срещу някой от тях. Правото в тези две религии съществува в известна степен. Обаче много бързо може да се промени коренно, ако Бог или Аллах решат. От което следва, че то не е константа. А само инструмент с който да се контролират хората, да не излизат от „правия път“. В религиите правото е повече в помощ на пророците, отколкото на хората. Защото, ако един човек е отдаден изцяло на някой от двата бога, то и да сгреши, ще му бъде опростено, защото боговете обичат хората, макар и понякога да правят грешки.

238

Обобщаващо заключение и нови изводи. В тази първа част, основната ми цел беше да анализирам началата както на обществените обединения, така и на божествените. В началото е бил матриархатът, по-късно е изместен от патриархата. Когато патриархатът е изградил стабилна основа се появяват религиите, които се стремят да привличат последователи, но законите все още не са добре структурирани и изградени. Особено в Християнството и Исляма. Те лесно биха могли да се игнорират, ако хората имат достатъчна вяра в Бога. Правото се изгражда върху основата на вярата. В матриархата нещата са били дори още по-строги. Там хората дори не се съмнявали дали съществува Бог, те са знаели, че това е майката. Това не се е подлагало на никакво съмнение. Докато при патриархата се развиват много религиозни учения, които едно спрямо друго са в конфликт. От което следва, че след като мъжете са поели контрола върху благата и обществото са започнали едни други да се конкурират. Защото и в Исляма и в Християнството всички висши духовници са от мъжки произход, както и самият Бог и Аллах се подразбира, че са от мъжки произход. При матриархата правото почти не е съществувало, защото е имало една институция – майката, която така възпитавала своите деца, че те просто нямало как да се съмняват в нейната сила и мощ. Докато при патриархата и особено при мъжете е засилено чувството за индивидуалност, сила и стремеж към налагане над останалите. От което следва и появата на много и най-различни „права“, които са в помощ на мъжа да наложи и задържи своята власт над жената и децата. В следващите части ще направя анализи как върху основата на патриархата „правото“ се развиват през епохите на античността и средновековието. Правото през Античността Шумерската правна система

239

Шумерската цивилизация е първата в световната история, която развива правна система, а тя от своят страна в по-късен етап оставя значително влияние върху цивилизациите, които са съществували след Шумерската в района на Месопотамия. Самите правни текстове са били записвани на клиновидно писмо. Този начин на писане се превръща в доминиращ стил за записване на правните закони в Близкият изток. Клинописът се използва в Акадски, Вавилонски и Асирийски език. Всичките правни текстове в Месопотамските цивилизации са били написани на клиновидно писмо и в следствие се образува терминът „Клинописно Право“. Този термин се използва за означаване на всички правни системи, чиито закони са били написани в клиновидна форма. (MILOSAVLJEVIĆ, 2007:5) В Шумерската цивилизация е имало Бог на правосъдието, той носел името „Utu/Shamash“. Но освен него, всички други богове били отговорни за защитата на законите. Тоест Уту е началникът на правосъдието и при необходимост законодател, а всички останали богове са изпълнители и пазители на правото. Необходимо е да се отбележи, че правните системи на Шумерите и другите цивилизации от Месопотамия имат коренна разлика от използваното днес понятие за правна система. Това уточнение е необходимо, защото тогава тези системи не са били строго систематизирани, както в нашето съвремие. Например: една точка се отнася до гражданските дела, в следващата се нормира търговия, а след това има точки, които се отнасят за искови дела. Техните системи съдържат главно дефиниции за обичайното право. Въпреки това, има голям брой правила и норми, които не са в обхвата на правната система, защото са в компетентността на „Ius non scriptum“34. В следствие на тези две системи от писано и неписано право се получават конфликтни ситуации. Защото обичайте на дадена нация са оставили дълбока следа в съзнанията на индивидите. Важно е да се отбележи, че доста от правните системи са заимствали закони от обичайното право. Докато дадена правна 34

Ius non scriptum- Това са неписани закони, които са възникнали върху основата на обичайте и традициите в дадено общество.

240

система се е смятала за успешна едва тогава, когато успее да наложи своите закони над обичайното право. (MILOSAVLJEVIĆ, 2007:6) Правото в древен Китай Конфуцианството изгражда йерархията на социалните норми. Като всяка една от тях е необходима, за да се подържа обществения ред. По важност се структурират така: Дао (Пътят) , Де (Моралните правила), Ли (Ритуалите), Хису (Навиците), и Фа (Правото). В древен Китай „Правото“ е било най-ниско в йерархията на социалните норми. Това е било така, защото се е смятало, че при едно неясно законодателство, всички по-горни норми ще компенсират недостатъците му. Това се дължи на факта, че конфуцианците са убедени, че определени норми имат подълбок смисъл от други. Следователно са по-широко приети и имат по-голям авторитет. Докато систематизираното право е продукт на шепа държавни служители, то не е колективен мироглед, не е изградено върху опита на цялото обществено съществуване, в него липсва духовната и метафизичната тежест на висшите норми. Ранните опити за систематизиране и формализиране на правото в закони, влиза в противоречия със съществуващите в древен Китай философски и морални добродетели. (LeFande, 2000:1) Първият закон в древен Китай: Най-ранният регистриран случай на върховенството на закона е: K’ang kao, който представлява набор от инструкции изготвени от „King Wu“, тези инструкции са били предназначени за младият княз, който щял да поеме управлението на феодалното царство. Законът „K’ang kao“ в основата си приветства правилото за синовната благочестивост. Това е концепция, която представлява правилно отношение към бащата или по-големият брат. Тази концепция по-късно ще доминира в конфуцианството, чак до края на династията Цин през ХХв. При „K’ang kao“ основоположника „King Wu“ прави разграничение между престъпления които са извършени умишлено и тези, които са извършени от невнимание. В случай на злополука или небрежност,

241

нарушителят не би трябвало да бъде убит, за разлика от умишлените престъпления. Човекът, който е извършил престъпление с умисъл "има повече вина", и затова заслужава поголямо наказание, отколкото виновник, който е нанесъл щети погрешка. (LeFande, 2000:2) Това, което е въвел древният Китайски владетел е в сила и до днес в повечето модерни правни системи. Разграничението, което е направил е доста на място, обаче възниква въпросът, как може да се докаже, кое престъпление е направено с умисъл и кое без? Този въпрос изисква отделен научен труд в който да се разгледа. Аз ще се задоволя с моето лично разяснение. За да се определи, кое престъпление е извършено с умисъл или без трябва да има трета страна, която да вземе в предвид фактите и доказателствата и да отсъди. Така се появява нуждата от хора, които да се занимават с разглеждането на фактите около дадено престъпление. От което следва, че тяхната работа решава човешки съдби и не би трябвало да се допускат никакви компромиси и грешки. За тази цел е било нужно да се създаде набор от закони, които да дават предписания за тези служители. В тази си роля служителите изпълнявали административни функции. Първото древно Китайско административно право То е дело на Ли Куи (Li Kui), който е бил главен министър след 445г.пр.н.е. той е автор на творбата „Fa jing35“. Тази творба днес е изгубена, но от други творби от същият период знаем, че е била съставена от шест части, всяка от които разглежда различни видове престъпления. Шестте части са подредени така: бандити, разбойници, затвор, арест, смесени наказания и специални постановления. От така структурираният първи Административен кодекс си правя извода, че значението му се различава значително от днешното разбиране за „Административно право“. В този първи кодекс се разглеждат хората, които нарушават общественият ред, местата за лишаване от свобода и начинът по който хората се арестуват. Тоест този кодекс е бил създаден с цел да се определи

Класика на правото

242

административният ред по който хората, прекрачили закона да бъдат наказвани. Посочения кодекс от своя страна е предпоставка за възхода на династията Чи. Понеже периода в който е управлявала династията се определя като „правната ера“. Защото през тази епоха се инициират обширни наказателни и административни норми, които да контролират населението. Тези нови норми ползват основата на Административният кодекс създаден от Ли Куи, два века по-рано. Значителни части от кодексите на династията Чи са открити в гробница от 217г. пр.н.е. Основното при закони е, че никой човек няма имунитет срещу съдебно преследване, без значение към коя обществена класа принадлежи. (LeFande, 2000:5) Тоест в онези времена законите са били еднакво валидни за всички. Нямало е хора, които са били защитени от наказателни процедури. Това от своя страна ме кара да си правя извода, че в покъсните епохи доста често се пренебрегва тази страна на правото. Правото в древен Рим В тази част ще формулирам три под раздела, за да изложа поясно и структурирано своите аргументи. Първият раздел ще е „Правото в Рим от монархията към републиката“. Вторият „Правото в късната република“. В тези две точки ще разгледам някой правни процедури и аспекти, които се случват в периода до 27г.пр.н.е. Докато третият пункт ще е за „Значението на римското право за западната цивилизация“. Тоест в първите два пункта разглеждам два от общо четирите периода на Рим, а в последната точка ще видим, какво от правните процедури на Рим се е задържало в съвременната Западна цивилизация. Правото в Рим от монархията към републиката Социалният живот в древен Рим се регулира от поредица норми, които римляните са наследили от своите предци. Някой от тези норми са били считани, че са създадени от хората, а други път от боговете, но никога не е имало ясно разграничение между тези две категории. От друга страна традиционната религия на римляните не е особено загрижена за отвъдното. Тя се фокусира

243

главно върху поддържането на добри отношения с всички видове свръхестествени сили, които са били смятани, че оказват влияние върху човешкото съществуване. За тази цел молитвите, жертвоприношенията и други обреди са били описани с големи подробности. В края на монархията, римляните започнали да правят разлика между човешките и божествените норми, но дори и тогава и през следващите 150 години има някой взаимодействия между човешкото право (ius) и божествените закони (fas). А самите „Права“ се различавали по следният начин: Поведение, което не е в нарушение на правилата, които регулират връзката между човек и боговете се смята, че съответства на (fas). Всяко поведение, което е в нарушение на тези правила се счита за не(fas). Едно такова поведение би могло да възбуди гнева на боговете и цялата общност би могла да бъде застигната от бедствия и болести. А поведението, което не обижда и засяга другите граждани, се счита, че съответства на (ius). (Tellegen-Couperus,2003:17) Според Помпоний36 и други автори по времето на монархията на сената и народа им е било разрешено да гласуват закони, които са били предложени от царя. Първата важна част от законодателството в началото на републиката е Закона на „Таблица XII“, който датира от средата на пети век преди новата ера. В същината си това законодателство регулира отношенията между патриции и плебеи. Тоест, кой какви длъжности имат право да заемат, имат ли право да се сключват бракове между двете класи. Регулирането на тези отношения се налага, защото с течение на времето плебеите започнали да трупат богатства и предявили претенции към заемането на висшите длъжности, които до преди това са били предназначени за представители на аристократичните фамилии (патриции). В борбата между плебеите и патрициите, първите изпращат свои пратеници до древна Атина от където да препишат законите на

Тит Помпоний Атик роден (110пр.н.e - 31 март 32 пр.н.е) e римски конник от фамилията на Помпониите, която произлиза от римския цар Нума Помпилий. Той е близък приятел на Цицерон. Някои писма на Цицерон до Атик са останали запазени. Като дете той учи заедно с Цицерон, Гай Марий Младши и Луций Манлий Торкват.

244

Солон. Тоест имало е нужна да се нормират процедурите по които хората имат право да заемат дадени постове в Републиката. Нужно е да се отдели внимание и за съдебният процес в древен Рим. Най-старата такава система се назовава „legis actiones“, което от своя страна означава – Искове, основани на закона. Отличителното в тази първа система е, че при съдебен спор е нужно и двете страни да присъстват лично. (TellegenCouperus,2003:19-22) Тоест двете спорещи страни излагат своите аргументи, а магистратът определя съдебното решение. Правото в Рим по времето на Републиката През този период започва в значителна степен да се развива Наказателното право. Това е следствие от увеличаващата се престъпност, за да се ограничи се развиват наказателните кодекси и се създават много нови съдилища. През посочения период законодателството преминава изцяло под влиянието на сената. През този период самите закони, рядко третират случай свързани с частното право. Повечето закони се отнасяли до спорни политически въпроси. Нужно е да се отбележи факта, че наказателното право в Рим обхваща повече забрани, от днешното модерно наказателно право. Разликата е в това, че голямата част от нарушенията са считани за вреда към отделният гражданин, но не и към държавата. От това следва, че нарушителите не са били преследвани от държавата. В тези времена, потърпевшата страна е завеждала гражданско дело, и ако спечели, виновникът е можело да бъде принуден да заплати неустойка. За самите наказателни процеси получаваме информация от творчеството на Цицерон. Всеки гражданин е имал право да подаде жалба срещу някого, ако преторът приеме жалбата, чрез жребий се избира наказателното жури. А хода на самото дело не се определя от Съдията, а от самите страни и техните адвокати. След това журито произнася съдебното решения. (TellegenCouperus,2003:49-52) В този период започват да се развиват и правните науки. Макар че, според някой източници правните науки в Рим започват

245

да се развиват през 2 в. пр.н.е., тогава обаче то е имало голямо влияние от гръцката култура и философи. Докато в този период, млади римляни от сенаторската класа започват методично да разработват различни видове речи. Най-трудният из между които е бил – пледиране в съда. Макар че, те също са се учили от гръцките философи. Например от Платон усвояват диалектическият метод, чрез който са се научили да разделят юридическите факти в родове и видове. Също така са разграничавали и категоризирали юридическите концепции. В допълнение ще добавя, че те се запознават със силогизмите и чрез тях образуват юридически концепции от дедуктивен характер. Цицерон описва дейностите на римските юристи като ги разделя на: respondere37, agere38 и cavere39. Те от своя страна образуват отделен клас в обществото които съхраняват настрана юридическата практика от политиката. А от своя страна обществото счита тяхното мнение за ценно, защото те са част от най-могъщият конституционен орган на Рим – Сената. Голямо значение за формирането на правната наука има правната практика. Римляните не са били вдъхновени от теоретичните концепции и дори не се опитват да създават абстрактни теории. Те започват с действителността, след това се опитват да намерят справедливи решения, които да са приемливи в практиката. (Tellegen-Couperus,2003:60-62) Значението на Римското право за Западната цивилизация Римското право предоставя основа върху, която да се съгради рационалния характер на правните системи на западните народи. Освен това, самият принцип за уреждането на социалните и икономически конфликти не само със сила или компромис, а с прилагането на обща концептуална рамка от правила, което е характерно за западната правна мисъл е възможно, въз основа на римското право. Голямо влияние се получава и от Юстиниановия 37

Защитници, те разяснявали на гражданите становищата от съдебните решения. Причиняващи главоболие, това са хора, които са застъпници при съдебните процеси. Те тълкуват законите и постановленията. 39 Предварително вземащи мерки, те изготвят текстове, които в последствие да се използват в юридическата практика. 38

246

кодекс. Традиционализма, реализма и авторитетното отношение на римската аристокрация са източниците, които предопределят особеностите на римското право, които от своя страна се приемат и от континенталните правни доктрини. Рим пръв създава независимо държавно устройство със силна обективна процедура, която да бъде арбитър при социални и икономически конфликти. Главният римски принос се състои в това, че развива обективни методи, чрез които да се решават конфликтите. Римската конституция успешно е защитавала администрацията на гражданското правосъдие от неправилната употреба за политически цели. Към това се стремят и континенталните конституции. Освен това римските юристи са уникални по своята същност, те нито са законодатели, нито съдии, нито прокурори. Те извършват задачи, като съветници без да бъдат държавни служители, тяхната работа започва, когато получат заплащане от клиентите си. Друго уникално качество на римската юриспруденция е, че тя не се спира при чисто прагматична и точна казуистика. Напротив, най-голямото постижение за римските юристи е способността им да изчистват случайни неточности, от които може да се появи правен проблем. Тоест стараят се да няма „вратички“ за отваряне. (Wieacker, 1981:257-270) От изложеното до тук виждам, че най-основни неща, които заимстват континенталните народи е разделението на правната от политическата власт и появяването на адвокатите. По-голямото значение според мен е разделението на съдебната власт от политическата. Защото в разгледаните до момента правни системи на Шумер и Древен Китай такова разделение липсва. Който е имал политическа власт, по подразбиране е имал и съдебна. Тоест можело е да се създават закони, които да са в изгода единствено на владетеля или управляващата династия. Според мен, чрез това разделение вече наистина може да се говори за „право“, защото така то от инструмент и най-ниско стъпало в йерархията, както е в древен Китай то „Правото“ се превръща в основа и център за регулирането на всички обществени норми.

247

Правото през средновековието За Периода Най-значителната обособила се форма на средновековната философска мисъл е схоластиката – школската мъдрост, философията на школите. В своята цялост схоластиката е духовен портрет, характерен за редица страни на Западна Европа. Нейните основни елементи са философията, натурфилософията, етическите естетическите и социално-политическите идеи, представени обикновено под теологическа форма. Тя е особен тип светоглед, светоусещане, в основата на което се откриват християнските догми и редица основни положения на философския идеализъм, един нов стил на мислене и теоретическо обосноваване. (Радев, 1982:48) Своего рода духовен универсализъм, изразяващ чувството и амбициите за крайност и завършеност, стремежа за единство и пределност. Преди да определи същността, схоластиката дефинира общото. Доколкото включва в предметното си съдържание натурфилософията, тя представя Космоса като една завършена даденост и подредена цялостност. Схоластиците се стремят да изградят цялостна и завършена теоретическа концепция – единна в своите предпоставки и в подхода на нейното обоснование. Но те се насочват към характеризирането на един хипотетичен интелигибилен свят, конструиран с помощта на теоретическите средства на разума и естествено съобразно с догмите на откровението. Всеобхватността, в която се вплита духът на католицизма, произтича от пренебрежението на онези факти, които не се „побират“ във възприетата схема. Характеристиките на сетивното могат да имат значение само доколкото допълват и потвърждават изградената схема и в които се „пренамират“ нейните елементи. Така цялото обосноваване се свежда предимно до преутвърждаване на предпоставени положения, до преоткриване на известни вече резултати. Използването на множество логически определения и средства недовежда по същество до нови теоретически положения.

248

Мислителят постига онези положения, които са били дадени. Ето защо общата насока на мисълта се осъществява в определени рамки. Човешката разсъдъчност, основана на бедна емпирична база и направлявана от догмите, не създава, а рефлектира и пресъздава. А символите, които се използват, не притежават пластичността на античните образи – те са като извлечени дадени скулптурни форми. И доколкото крие някакви нови проблясъци, тя по-често като че ли ги умъртвява в зародиша им, отколкото да ги развие. (Радев, 1982:51) В следващите страници ще разгледаме как е съществувало „Правото“ в подобна „не-благоприятна“ среда, където новите проблясъци се задушават в зародиш. Схоластиците са се стремили да изградят цялостна и завършена теоретическа система, успяват ли обаче да се справят що се отнася до изграждането на правната система? Ще се стремя да отговоря на тези и други въпроси, които в последствие ще се появяват в процеса на изследване. Извори на правната философия Сред старите източници се откриват пасажи от Библията, информация може да се получи и от произведенията на Августин, Йероним, Амвросий и от другите „бащи на църквата 40“. От съществено значение е да се подчертае факта, че те не са били преки свидетели на ситуациите, които са свързани с „Правото“. Джон Скот Ериугена в своето произведение „On Divine Predestination“ дава интересно определение на „Правото“. Така за „правото“ не трябва да се мисли като императив, който трябва да се спазва, а по-скоро като сила на която не можем да се противопоставим, подобно на физичните закони. Обаче отбелязва, че справедливостта предполага свобода на избор, за тези, които ще бъдат съдени. По своята същност тези две идеи няма как да бъдат съвместени в една, обаче Еругена се стреми да ги съчетае, защото според него: Бог, дава възможност на всеки характер да действа свободно в предопределените му граници. Също така ние няма как 40

Това са ранните християнски теолози и писатели на Църквата, които оказват голямо влияние върху покъсното богословие.

249

да преминем тези граници, можем единствено в техните рамки да предопределяме действителността. (Miller,2007:269-270) Пречупена тази идея през призмата на правото се получава, че хората свободно могат да решават как да живеят, без да прекачват границите, които е определило правото. Пиер Абелар въз основа на своите теологически размишления философства за наказанието. Неговото отношение към греха е от вътрешна гледна точка, тоест презрение към Бога. Този възглед изглежда ще е полезен що се отнася до наказания, защото те се налагат внимателно в съответствие със степента на злото, очаквани от самият индивид. Но що се отнася до правото, той променя своите разсъждения и достига до извода, че в съда човек, може да знае, че е невинен, но няма как да докаже, че свидетелите лъжат. Докато пред господ може да се покая, то пред съда с покаяние няма да се получи. Също така според Абелар правосъдието, което се практикува от хората, трябва да се стреми да дава наказания, които са в съответствие с вината на подсъдимия. Съдиите трябва да вземат предвид мярката за греховност, която е вътрешно присъща на човека. (Miller,2007:276) До момента изложих отчасти идеи на философи, които не разглеждат систематично правото, а по скоро имат мнения по дадени въпроси. Сега следва да отделя внимание на философи, които систематично философстват по въпроси, свързани с правото. Тома Аквински и неговата Философия на правото Неговата философия на правото е нужно да се разглежда като част от една по-цялостна философия на действието. Неговите анализи на правото обхващат осем въпроса в Сума на Теологията41, където освен това включва значителен брой теми за обсъждане, които са уместни за изучаването на западната юриспруденция. Осемте въпроса са: Обсъждане на правото? 41

„Summa theologica“ е в 3 части, последната незавършена; 1265-1273

250

Най-различни видове право? Ефектите от правото? Въпроса за вечното право? Въпроса за натуралното (естественото) право? Какво означава човешкото право само по себе си? Силата на човешкото право? Възможностите за промяна на правото? Определението му за правото е следното: „Правото по самото си естество са постановления, чрез които да се достига до общото благо. То се създава от човек, който има грижа за общността, след това правото се обнародва“. Освен това за Тома „Общото благо“ е „Обществено благо“ и допълва, че човешкото благо в действителност е благо за държавата. Категории на правото Аквински дефинира четири правни категории: Вечното право, Натуралното право, Положителното или човешкото право, Божествения закон. Необходимо е да се обърне внимание на различията между тези четири вида права. По-специално, не трябва да се обединяват вечното в божественото право. Първите три категории на правото са взаимосвързани, но в същото време различни. Те са резултат от строг философски анализ. Докато Божественият закон е в собствен клас, сам по себе си и е изцяло въпрос на богословски изследвания. (Miller,2007:288) Тоест първите три категории са права, с които могат да боравят хората, докато с последното могат да боравят единствено теолозите. Сега е ред да разгледаме по отделно тези четири категории, с това разглеждане ние ще отговорим и на поставените в началото осем въпроса. Вечното право

251

Според Аквински натуралното право е част от „Вечното право“ за да подкрепи това свое твърдение използва аргумента, че „натуралното (естественото)“ право не е нищо друго, освен част на вечното право в рационалните същества, като има предвид хората. Според много изследователи в Сума на Теологията съществуването на Бог е необходимо условие за разбирането на естественото право. За да се разбере връзката между естественото и вечното право трябва да се разгледат два аспекта: Метафизичният и Епистемологичният. Метафизичната позиция според Аквински е, че архетипът на божественото в човешката природа е метафизичният ум. Познаващият човек е в състояние да определи необходими свойства, които представляват дадена същност, без обаче да разбират, че тази същност е фундаментално копие на божественият ум. За да разберем епистемологичната страна е нужно да надникнем във философията на съзнанието на Аквински. Това става, чрез използването на абстракции и „интелектуални агенти“, знанието се определя от съдържанието на човешкото същество изцяло в сферата на информираността на хората. Необходимо е да се знае, че съществото зависи от божественият архетип, който от своя страна придава съдържанието и свойствата от които се състои човешкото същество. Този божествен архетип служи като уверение, че в основата на човешката природа е Бог, а самата човешка природа е в основата на естественото право. (Miller,2007:288-290) Натуралното (Естественото) Право Аквински тълкува природата, чрез материалните категории на Аристотел. Веществото се отнася до материал, субстрат, който е подлежащ на „нещата“, които се организират от формата. А тя от своя страна представлява принципът, чрез който се организират нещата, аналогия би могла да се направи с „плана“ на една сграда. Всяко физическо лице, естествен предмет в света е съставено от

252

вещество и форма. А то от своя страна не може да съществува отделно от себе си. Това е общо казано концепцията на Аквински за човешката природа, която се съгласува с естественото право. За да изложи своят възглед за естественото право Аквински използва концепцията за естественият вид на човешкият характер, като го дефинира, като набор от определени групирани свойства. Натуралното право е в основата на моралното развитие според Аквински. Също така приема, че развитието означава, че в природата на човека достига своето развитие благодарение на груповите свойства, които го предопределят. Нужно е да се отбележи, че естественото право не е набор от команди, които са вградени в човешкото съзнание. То е по-скоро неписан закон в съзнанието на Бога. (Miller,2007:291-295) Човешкото или Позитивното Право Позитивното право е следствие от формулирането и обнародването на законите, които целят да осигурят гладкото функциониране на общността. Аквински е загрижен за криминалното право, макар че остава съпътстващите го процедури на заден план. Според автора, човешките закони са създадени, за да могат да контролират човешкото безочие. Да бъдат защитени невинните хора от заплахи и зло от хората, които не се боят от наказания. Целта на тези закони е да предотврати евентуалните вреди. Според Аквински тези въпроси са най-важни и необходими за човешките същества, поради това е необходимо човешките същества да направят тези закони. Също така той отбелязва, че позитивното право не може да забрани всичко и всички, което е против добродетелта. Достатъчно е да се забраняват действия, които противоречат на общественият живот. Това означава, че Аквински не приема моралният перфекционизъм в правото. (Miller,2007:299-300)

253

Божественото право Божественото право преди всичко редуцира божествените заповеди, които са препоръчителни и могат да се открият в светите писания. Аквински ги определя като „откровения“, за него както и за много други средновековни философи и теолози, вярата е съставена от фундаментални пропозиционални части. Под откровение се разбира комплекс от насоки, които са открити в светите писания. Тези пасажи са свидетелство, чрез което да се повярва в Божието слово. Вярата от своя страна не се свежда само до ангажимент, нужно е да се разбере какво всъщност е тя и какво е нейното проникване. Като се имат в предвид тези аргументи следва, че ролята на божественото право, което се проявява от писанията е да бъде предводител и помагач за познаването на божествения процес, чрез който Бог помага на човешките същества да живеят морално и в подходящи условия. (Miller,2007:301) Заключeние Текущия анализ показвайки основните положения на правото в античността е материал чрез който съвременните хора биха могли да осъзнаят от къде е започнало да се развива правото. Което от своя страна непрестанно се усъвършенства и преработва, за да изпълнява своята основна роля, която е да регламентира всичко в обществото. В текста разгледах предимно идеите на естественото право, докато на правния позитивизъм съм отделил символично място. Всъщност всяка една постановка, която се отнася до правото е позитивна. Друг е въпроса, че едва през XIXв. Джон Остин го осъзнава и започва да гради основите на правния позитивизъм.

254

ЛИТЕРАТУРА Abendroth, H., Matriarchal Society: Definition and Theory., published in The Gift, A Feminist Analysis., Athanor book, Meltemi editore, Roma 2004 Иванов, З., Кратък курс по историческа социология., ВТ.,Фабер.,2013 Ferreira, A., PATRIARCHY., 2004.

Железаров, Ю., OСНОВИ НА БУДИЗМА., Институт по Йога Веданта., Liverpool.,2004 Изход, БИБЛИЯ., Издателство на Светия Синод на Българската Църква., С.,1992 Генджев, Н., Свещен Коран., МИФ „Крал Фахид бин Абдул Азис“., 1993 LeFande, M., Aspects of Legalist Philosophy and the Law in Ancient China.,2000 MILOSAVLJEVIĆ, V., SUMER AND AKKAD: SOCIETY AND LEGAL CHANGE; ACCULTURATION AND DIFFUSION OF LAW., UNIVERSITY OF BELGRADE SCHOOL OF LAW., Belgrade., 2007. Miller, F., Miller A History of the Philosophy of Law from the Ancient Greeks to the Scholastics ., Published by Springer.,2007. Tellegen-Couperus, О., A SHORT HISTORY OF ROMAN LAW., Routledge., London and New York., 2003. Wieacker F., The Importance of Roman Law for Western Civilization and Western Legal Thought, 4 B.C. Int'l & Comp. L. Rev. 257 (1981), http://lawdigitalcommons.bc.edu/iclr/vol4/iss2/2 Радев,Р., Латинският Аристотел, С, 1982

255

ПЪРВИ СТЪПКИ FIRST STEPS

256

GOOD AND EVIL ARE THE SAME THING – DEPENDING ON THE VIEW POINT? Joshua Iliev Abstract:The essay is the antithesis of Umberto Eko’s words: “The good and the evil are the same-It depends on the viewpoint”. In the beginning I point how much our society’s moral values are fading away day by day. After that I’m exhibiting an example about how he can understand if there is an objective truth and then I ask a question which shows that there must be an objective truth. I claim that this absolute is God. We have evil and good. This means that there must be something that distinguish them one from another/moral standard/. This means that there must be a Lawgiver because if there is none that means there isn’t distinguish that means that there no good and there is no evil. After that I speak a little bit about the theodicy. In conclusion I talk about that if we put away God everything is permissible (like Dostoevski said) and if we-the humans decide what’s wrong and what’s right we have 6 billion people with 6 billion different opinions. ДОБРОТО И ЗЛОТО СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО – В ЗАВИСИМОСТ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА? Умберто Еко

Джошуа Илиев Живеем в социокултурно общество, което постепенно деградира. Всеки ден ние виждаме, че смъртта витае по цялата земя - масово рязане на глави, войни, деца да убиват деца и т.н. Някъде по пътя музикалните и филмовите „творци“ заличиха всякаква следа от морални ценности. Ние, хората, като стадо овце се съгласихме с това, което ни се предложи от музиката и филмите. „Защо пък не?“, казахме си. Възможно ли е всичко това да се случва, защото не можем да направим разлика между добро и зло? Тук следва да си зададем един съществен въпрос, а именно: „Що е истина?“ или по точно какво е добро и какво е зло?

257

Ако един банкер измами клиент, може да сметне това за успешна сделка и за него да е добро, но ако самият той бъде измамен, ще определи същата постъпка, която той е направил, като зло. Така. Ние, обаче, откъде знаем, че измамата сама по себе си е зло? Човек определя доброто и злото като плод на съзнанието си или като оценка, която е базирана на това дали човекът е получил изгода от действието си. /Да правя добро, за да мога АЗ да се почувствам добре е чист его-центриран утилитаризъм./ Щом това е така, то тогава трябва да има някакъв авторитет/абсолют. Повечето хора ще кажат: „Няма никакви абсолюти!“, а моят въпрос е: „Абсолютно сигурни ли сте?“. Подобно е и твърдението на Ницше: „Няма истина!”-твърдейки, че това изказване само по себе си е истина?!?! Добре е да се запитаме, за да стигнем до истината, тогава кой реално може да определи. Аз твърдя, че този авторитет е Бог. Ние знаем, че има зло. Следователно има и добро. От това следва, че трябва да има нещо, което да прави разликата между двете/морален закон/. От това се стига до там, че трябва да има З а к о н о д а т е л, който да е дал моралният закон. Ако няма Законодател, няма и морален закон, следователно няма и добро, няма и зло. Сега искам да насоча вниманието ви към теодицеята. Теодицеята се занимава с един много важен въпрос, а именно: Как съществуването на един такъв Бог да се съвмести със съществуването на злото в света. Пример за това са въпросите на Епикур: Щом Бог иска да предотврати злото, но не може, Той всесилен ли е? Ако Той може, но не иска, Той наистина ли е добър? Щом може и иска, тогава от Него ли идва злото? Ако нито може, нито иска, тогава защо да го наричаме Бог? Смятам, че ако Бог иска да предотврати злото и го направи, всички щяхме да бъдем роботи, а не свободомислещи хора./Да имаш свободна воля значи да имаш свободата да избираш между добро и зло/. Ако Бог беше зъл, Той нямаше да заяви: „Заклевам се в живота Си, казва ГОСПОД БОГ, не благоволя в смъртта на

258

нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Обърни се, обърни се от лошите си пътища, защо да умреш, доме Израелев?“. (Езекил 33:11) Злото съществува, за да потвърди съществуването на Бога. Бог е допуснал злото, за да покаже на хората, че те имат нужда от Него, за да ги избави. Той изпрати и избавлението - Христос, Който понесе всичкото зло/ грях на човечеството. Възможно ли е неразбирането на това, кое е добро и зло, да е довело до това положение, в което сме? Библията казва: „Така, както грехът дойде на света чрез един човек, а чрез греха дойде смъртта, така и чрез греха смъртта се разпространи във всички хора, защото всички съгрешиха.(Римляни 5:12) Човек избра греха и докара злото на земята, след това Бог даде закон/авторитет кое е добро и кое е зло. Връщам се към авторитета, ако няма такъв, на човечеството му остава само да сравнява идеите. Достоевски казва, че ако няма Бог, всичко е позволено. Един човек казва, че е грешно да се краде, друг казва, че не е. Моралът се превръща във въпрос на мнение. Шест милиарда човека- шест милиарда мнения. Ако заличим Божия авторитет, няма на какво да основаваме принципите. Човек няма точна преценка относно добро и зло. Преценката се дължи на това, дали човека получава облага от това, което прави. Поради това и светът, в който живеем, деградира. Характеризирането на доброто и злото се превръща във въпрос на мнение и следователно е немислимо да очакваме подобрение. С причина Бог е допуснал злото. Човек реши да избере греха. Бог даде стандарт, независимо дали всички са съгласни. Без стандарт ще има само философии и мнения, които отново и отново ще бъдат базирани на благото на човек, който смята даден начин за добър.

259

HAPPINESS – IS THERE SUCH A THING? IF YES, WHAT SHOULD IT BE LIKE? Yoanna Grancharova ЩАСТИЕ- СЪЩЕСТВУВА ЛИ? И АКО СЪЩЕСТВУВА,КАКВО Е ТО? Йоанна Грънчарова Какво е щастие? Можем ли да разпознаем това явление, тази емоция? Всеки от нас би казал: „Да“ на този въпрос, защото всеки от нас е изживял своя миг на щастие и радост от дадено събитие или случка. Но каква е ролята на „щастието“ в нашият живот? Каква е неговата мисия и защо се случва? Всеки човек в своя живот се бори и стреми да достигне „пълно щастие“. “Човек се ражда за да умре“, но какво трябва да постигне в интервала, между раждането и смъртта? Главната цел на нашето съществуване е да бъдем щастливи. Защото всеки един човек се стреми към лично удовлетворение? Нашата мисия е да търсим лично щастие. Но какъв е пътят който трябва да извървим за да стигнем до там? Пътят към щастието е различен за всеки човек. Всички хора сме различни, но и всички хора сме еднакви. Всички сме еднакви и всички си приличаме. Всички сме човешки същества, които се стремим към своето усъвършенстване с една едничка цел, да станем личности. Факт е, обаче, че между нас има големи различия като култура, цвят на кожата, религия и други, но не ни ли свързват и много други неща? Ако погледнем по този начин всеки човек си има своят живот и своите мигове и преживявания. Но те не са ли същите като на останалите хора? Това е така защото ние сме физически устроени еднакво, притежаваме една и съща емоционална природа. Искам да кажа, че на всички нас се случват едни и същи неща, макар и по различен начин и в друго време. Щастие - съществува ли? И ако съществува, какво е то? Има хиляди възможни отговори на този въпрос. Някои хора биха

260

казали, че това е само дума, други че това е само един миг, на който трябва да се насладим максимално, защото мигът е твърде кратък. Друг би казал, че щастието не е състояние, а се измерва със щастливи мигове. Например, ако един човек разбере, че печели кола от лотарията, то в момента на получаване на хубавата новина, той е на седмото небе, че е получил това от което има нужда или просто, защото му се случва нещо което не може да се случи всеки ден. И какво се случва от там нататък?! В първият момент той е щастлив за новата си кола и се радва на успеха си. Но след като мине цялата еуфория от тази случка, той започва да си задава въпроси: дали ще мога да поддържам тази кола? Ще мога ли да я зареждам и почиствам? Ще имам ли къде да я прибера зимата, за да не замръзват прозорците? И точно в този момент, когато започне задаването на въпроси, щастието на човека се помрачава и постепенно се изпарява. Човекът продължава да се радва на новата си кола, но неговото щастие е помрачено .Той не е напълно щастлив. И от там следва въпросът: може ли човек да достигне до пълно щастие? Дали, когато получим това, което искаме и ни е необходимо, то ни удовлетворява напълно? Според мен няма пълно щастие и няма как то да бъде достигнато. Винаги ще има нещо което нямаме, а искаме. Винаги се има цели който си поставяме за изпълнение, а изпълнението им е невъзможно. Върхове за достигане, до които няма път. Винаги ще има нови неща и нови пътища, които няма да можем да извървим и достигнем. Други биха казали, че щастието е нещо мимолетно, нещо което трудно се разпознава и запазва. Щастието не означава ли да съумеем ли да се радваме на хубавите моменти, за да можем после да понесем и преодолеем другите тъжни моменти? Ако щастието е вътрешен мир, то се постига с усърдна работа върху самият себе си. Но как можем да разберем, дали дадено нещо ни прави щастливи? Ако я нямаше тъгата, дали щяхме да знаем какво е щастието? Могат ли двете понятия да съществуват едно без друго? Аз смятам, че за да разберем дадено явление или чувство, трябва първо да се замислим какво би било, ако него го нямаше. Ако не изпитвахме глад, щяхме ли изпитаме удоволствие от ситостта, ако

261

не изпитвахме болка при изкачването на даден връх, щяхме ли да можем да се насладим на гледката, която ни се открива? Ако не знаем какво е да си болен, как щяхме да разберем истинският смисъл на това да бъдеш здрав? Ако не е загубата, можем ли да знаем какво е победата и можем ли да я оценим? Това се нарича метода на детерминизма. За да се случи дадено нещо, то трябва да има причинно следствие от него. За да разберем същността, трябва първо да вникнем в материята. А като разберем материята ще можем да разберем и същността. Да бъдеш щастлив означава ли да не ти липсва нищо, и да нямаш проблеми? Това дали някога би могло да се случи? Щастието не е ли това, което чувстваш при решаването на даден проблем? Когато успееш да се справиш с дадено препятствие и трудност, не разбираш ли тогава сладостта на щастието и личното удовлетворение? Ако не бяха проблемите, нямаше да можем да разпознаем щастието от решаването им. В днешно време за повечето хора щастие означава да имаш един милиард долара, къща на плажа в Малибу, скъпа кола и безкрайни купони. Но дали това наистина може да те направи щастлив? И дали наистина можем да дефинираме това понятие? Щастието отговаря ли само на една дефиниция? Щастието не е ли това, което нямаме и това, което ни липсва? Не е ли по-важен пътят за достигане на щастие от самото щастие? Всеки човек разбира и усеща щастието по различен начин. Затова хората са казали: “Щастието за едни е нещастие за други. “Но как може едно нещо да прави един човек щастилив, а друг да го прави нещастен? Както казахме всички хора са различни, и всеки човек разбира щастието по различен начин. Щастие означава да изпиташ радост от живота. За едни радостта от живота е да имаш нова кола, скъпи бижута, добра работа и високо заплащане, а за други означава да имаш семейство и приятели, да бъдеш обичан и да обичаш. За трети щастие е да успееш да посрещнеш идният ден. За мен щастие означава да бъдеш с хората, които обичаш и те обичат, за да можеш да се разбереш истинския смисъл на живота. Щастието не е нещо, което можеш да си купиш или облечеш. То е нещото, което трябва да изживееш и усетиш. Всеки човек във своя живот е изпитвал моменти за радост и е имал своите

262

щастливи, прекрасни и неповторими моменти. Щастието е дума която обединява безброй понятия, усещания, чувства...то е част от живота, моменти, които изживяваме през годините...Щастието е нещо, което в даден момент ни кара да се чувстваме цялостни; може тези моменти да са мимолетни, може да са редки, но си струва да живеем, за да се насладим на всеки един от тях, когато ни се случват.

263

„THE HUMAN – SLAVE OF THE WAR“ Viktorya Atanasova Abstract: People can not escape from war. People are imperfect beings so they pledged to fight. Man becomes a slave to war because of internal sensations. Key words: war, slavery, freedom

„ЧОВЕКЪТ – РОБ НА ВОЙНАТА“ Виктория Атанасова Николай Бердяев е роден в Киев през 1874 г. в семейство, принадлежащо към висшия слой на руското дворянство. Той е имал марксистка ориентация, като не го смесва с руския комунизъм. През живота си в Берлин той създава религиознофилософска академия. Според Бердяев свободата не е лека и лесна, както мислят нейните врагове, напротив – тя е трудна и е тежко бреме. Свободата е право и задължение на човека. Свободата не е индивидуализъм. „Свободата е преди всичко право на равенство“ (Бердяев 1939,25) казва Бердяев. Когато говорим за свобода, тя има много аспекти. Телесната свобода е най-първична. Ограничава движенията на човек. Почти животинско лишаване от свобода. Моралната свобода пък може да се разбере като липса на задръжки. Свободата на словото ни позволява да изказваме мислите си. Има много аспекти на свободата, но всички те могат да се ограничат от едно единствено нещо- войната. Военните действия са повлияни от някаква заплаха или желание за могъщество, когато говорим за политическа война. „Войната е колективна хипноза и е възможна единствено поради колективна хипноза.“(Бердяев,1939,165) - това казва Бердяев за войната. Войната е нещо нормално за хората. „Не мисля, че е правилно да се говори за справедливи и несправедливи войни. Това е прилагане на морална оценка към явление, което се намира извън всякакъв

264

морал.“( Бердяев,1939,168).Тя е част от не еволюиралата ни същност. Казвайки не еволюирала имам предвид не недоразвита, глупава, животинска. Тук съзнанието на човек минава през няколко нива и се връща в изходно положение. Например ако започнем да разсъждаваме за мотива за война, била тя и съвсем частна, като в същия шаблон можем да наложим и политическата война. Когато някой ни заплашва или желае да се сдобие с нещо наше без да ни компенсира за това, всеки от нас би реагирал остро. Единствен Исус Христос казва: Ако те ударят, обърни и другата си страна. Това споменавам с леко религиозно отклонение. При нас хората-едни несъвършени същества, не е така. Ние имаме нещо, което ни плаши- несигурността. Всеки опрял се на религията е спокоен за себе си, в зависимост от религията, разбира се, дали ще се преборим или ще живеем вечния си живот в Рая, но нито една религия не учи на това, че няма друго освен човешкия земен живот. Това е така, но ние сме крайни същества и като такива сме изцяло битийни, което ще рече, че сме изцяло обвързани със земния си живот и несигурността ни плаши. Целейки да постигнем всичко, което желаем в земния си живот- влизаме във война и това е неизбежно и напълно разбираемо. От тук ,ако трябва да се отклоним към моралното, егоцентризмът ни е вроден, онзи дълбокият егоцентризъм, който ни кара да се пазим и да си доставяме блага. Може би дори е обвързан с инстинкт инстинкт за самосъхранение, който не се влияе пряко от волята на човека. Точно тук е ключът към войната. Мотивът довежда до физически действия, а той не е подчинен на пряката човешка воля. Дори новороденото премигва, когато нещо мине близо до лицето му, в опит да опази очите си. Сетивния си орган, един от найважните за съхранението му на земния свят. В този смисъл войната ни е инстинкт, тя е предзададена, тя е априорна. И всичко, колкото и сложно да изглежда е много просто. Можем да се впуснем в морален казус, ако от определението на войната стигнем до доброто и злото. Войната е нещо лоши, да, но можем ли да съдим хората, че следват инстинктите си. Въпрос на догадки е дали човек ще еволюира до там, че да не воюва.

265

Бердяев обвързва егоцентризма с национализма като казва:“ Националният егоцентризъм, националната затвореност, ксенофобията с нищо не са по-добри от личния егоцентризъм, затвореност и враждебност към другите хора и по същия начин въвеждат във фиктивен и илюзорен живот“.( Бердяев, 1939,169) Национализмът, казва още той, е потенциална война. Факт- хитлеризмът, фашизмът- желание за господство. Нима на нас, хората не ни стига, че сме най-висшите обитатели на нашия свят, а искаме да властваме и по между си? Да, и тук идва въпрос, на който не бих могла да отговоря - Защо е нужно да господстваме? Защото явно ни е необходимо, щом имаме потребност да го правим. Дали, с цел под нашето крило, светът да върви напред, или може би, под крилото на света, ние да вървим напред? Все въпроси без отговор и със съмнение относно човешката безкористност. Защо Хитлер е избивал евреите? Богат народ, умен и деен, от който самия той е бил част. Това нацизъм ли е или национализъм? Като че ли тук въпросите са по-важни от отговорите. Бердяев обръща внимание на разликата между нация и народ като казва, че нацията е „сложен продукт на историята и цивилизацията, на рационализма.“, докато народът е “почовешката реалност на нацията.“( Бердяев, 1939,25) .За него един народ, означава много хора, които са постигнали единство и са придобили еднакви специфични качества, докато нацията не се състои от хора, тя е само принцип, който упражнява господство над хората, това е управляващата идея. Самата нация според Бердяев се явява вид човешко робство вътрешно и неподтиснато, на което няма съпротива. Народността, от друга страна, е душата на една държава, единен мил вид на група хора, които желаят да живеят заедно. Това Бердяев нарича първобитен колективизъм. Въобще, войната е лошо нещо, обвързано по най- прост начин с моралните категории. Но тя е и част от човека, непреодолима част, която ни подсказва, че човешката ни същност е несъвършена. ЛИТЕРАТУРА Бердяев 1939: Николай Бердяев., За робството и свободата на човека.,С.

266

ПРИЛОЖЕНИЯ APPENDIX

267

ОТЗИВ НА ПРОФ. ДФН ДИМИТЪР ЦАЦОВ 42 Новият брой на “Перспективи” не е нов в традиционния смисъл, а нов в качествено отношение. Списанието стартира през 2013 г. като вътрешноведомствено студенстко издание в рамките на Философският факултет при ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, след това разшири своя авторов състав и предпоследният брой бе с много мащабно международно участие, а новият първи брой за 2015 година се отличава с това, че в него участват не само студенти, но и докторанти, учители и университетски проподаватели. Този факт красноречиво показва, че списанието се утвърждава като авторитетна трибуна за хуманитарни и общественоведски разработки. В тази връзка не мога да не отбележа ролята на отг.редактор Ахмед Куйтов, който работи с необичайна енергия и ентусиазъм за този възход. С какво се отличава новият брой от останалите четири? Тук няма да се спирам на качествата на текстовете, които се отличават с аналитичност, смислова центрираност, ясен и точен език, използването на съвременни източници и т.н. Лично на мен особено добро впечатление ми прави тематичното разнообразие. Именно тук се проявава неочакваното, любопитното, нестандартното в най-добрия смисъл на думата. Защото само свежото, необременено съзнание на младите хора, каквито са авторите на статиите в броя, могат да видят неочаквани нюанси от съвременната жизнена динамика. Дори само по заглавията може да се види диапазона от проявени интереси – от правният статут на селския кмет, през обща теория на правото до същността на концептуалното изкуство или начина на живот на турските Проф. Цацов през своята професионална кариера е преподавал във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, бил е председател на научния съвет на института за философски изследвания към БАН. Членува в Кантовото общество и съюза на българските учени. 42

268

студенти. Но не само това - в текстовете се демонстрира и методологично разнообразие – използват се логически анализи, феноменологични, херменевтични. Същото разнообразие може да се намири и в отделните статии и по точно в тяхната интерпретатична плътност. Тук не е мястото да се спирам на всяка една от разработките, но ще използвам една от направените констатации, че българската образователна система е консервативна, за да завърша отзива - като имам предвид и нивото на студентите и докторантите, участващи и в този сборник си мисля, че е време за един по активен разговор и за консервативността на университетската образователна система. Според мен е нужно даването на много по голям простор на студенстката активност, защото лекциите ограничават тази активност, а упражненията трябва да са по–натоварени и с поголеми изисквания за тях. Естествено, че и в другите статии се поставят много въпроси, предизвикателства, постановки и тези, с които може и да не сме съгласни, но важното е, че като цяло разработките са на високо теоретично ниво, с открити възможности за доразработване. Новият брой на “Перспективи” е поредното доказателство за една жизнена линия, в която се проявава творческата активност на младите хора, свидетелство за тяхната ангажираност към съвременните проблеми и за интелектуалния им потенциал.

269

ДУМАТА НА МЛАДИТЕ Проф.д-р Вихрен Бузов43 Разглеждайки подготвения за печат пореден брой на Международния научен журнал „Перспективи“ (бр.1(5), 2015), се замислих кое може да послужи като обединяваща връзка между всички разнородни разработки и изследвания в него. Определено това е опитът да се представи думата на младите по цял кръг от изключително актуални проблеми – от борбата им да се включат в пазара на труда, през философско-социалния разрез на днешното ни кризисно общество и претенциите за развитие на иновативни модели на образование до философските и социологически анализи. Навсякъде младежката позиция е изразена ясно и определено, може би не винаги с достатъчно позовавания на авторитетни и утвърдени мнения, но с воля и желание да бъде чута. Подобен подход определено крие много евристични възможности, защото съвременните младежки издания много често се плъзгат по повърхността, възпроизвеждат некритично познати идеи и гледни точки, без да се търси акцент върху тяхната приложимост за разрешаване на съвременните проблеми на нашето общество. Случаят с „Перспективи“ не е такъв. Цялото издание е заредено с критичен дух и желание за включване в редица значими дебати на днешния ден. Определено може да се каже, че амбициозната редколегия си е свършила работата в подбора и обработката на представените материали. Всеки текст съдържа послание и желание да бъде изказан и защитен пред публика. Позитивна тенденция е Декан на Философски факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – от май 2003 г. до юни 2011, Ръководител на Център за философски изследвания (от 2008 г.) и на Център за трансгранични изследвания при ВТУ. 43

270

включването на повече докторантски работи, на правни изследвания и на превод на съвременен автор като Тадеуш Кубински върху логиката на въпросите. „Перспективи“ се оформя и достойно защитава името си на интердисциплинарно младежко издание в областите на философията и социалните изследвания. Научната общност има интерес да подкрепи развитието на тази младежка трибуна, която се превръща в истинска школа за научно творчество, актуално изследване и критика на днешното ни общество.

271

ОТЗИВ НА ДОЦ. Д-р. НИКОЛАЙ ЖИВКОВ44

Студентското списание „Перспективи“ търсеше своя облик и път в студентското научно пространство близо две години. И днес ние го виждаме израстнало като конкурент на други издания на родната научна общност. Похвално е тематичното разнообразие, а също и възможността, която се дава за изява както на студенти от горните курсове, така и на докторанти. Списанието насърчава научноизследователските пориви на младите хора, то цели да развие техните творчески умения, с които да бъдат полезни не само на себе си, но и на обществото. Студентите от горните курсове правят своя прощъпулник в науката, къде успешно, къде по-малко успешно, но така се започва. Интерес представляват научните търсения на докторантите, които водят към нови хоризонти на научното познание. Техните публикации са една възможност не само да споделят своите творчески виждания с колегите си, но и с научната общност. Да се надяваме, че журнала ще привлече на своя страна млади хора и от практиката, които с готовност ще споделят своите професионални сполуки на страниците му. Нека да пожелаем на международен научен журнал „Перспективи“ и на неговия редакционен екип творчески сполуки.

Доц. д-р по политология Николай Живков е преподавател в СА „Д.А.Ценов“ гр. Свищов. Изнася лекционни курсове по: политология, публична власт и публични институции, модерни административни и стопански институции, бизнес комуникации и социална психология в туризма. 44

272

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ EDITORIAL BOARD Ахмед Османов Куйтов Ahmed Osmanov Kuytov Akuytov@yahoo.com

 Основател и главен редактор на всички броеве на сп. Перспективи до момента.  Съставител на първите три броя на „Международно студентско научно списание на Аръ Ибрахим Чечен Университет“  Основател и пръв председател на „Студентски Философски Клуб към Философски факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий гр. Велико Търново“  Част от екипа на проект: Нови предизвикалелства пред сигурността на Балканите. По Наредба 9 на МОН (дог.№РД09-590-15/10.04.2013 г.)  Директор международни проекти в „Сдружение младежи, образование и общество. гр. Горна Оряховица“ Има повече от 20 публикации в научни журнали, тематични сборници от конференции в България, Турция и Полша. Научните му интереси са в сферата на: Правният позитивизъм, Философия на политиката, Етика, Мениджмънт, Международни отношения.

273

***  Founder and Chief Editor of first four volume of International Students Scientific Journal „Perspectives“.  Coordinator of International Student Scientific Multilingual Journal of Ağri İbrahim Çeçen University.  Founder of Students Philosophy Club in Philosophy Faculty of St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Turnovo.  Member of team of scientific research project „New Challenges to the Balkans Security” in St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Turnovo, Bulgaria.  Director International projects in NGO Y.E.S (Youth, Education and Society), Gorna Oryahovitsa, Bulgaria.  Author of more than 20 publications in scientific journals, thematic collections of conferences in Bulgaria, Turkey and Poland. Our science subject area is: Legal positivism, Philosophy of politics, Ethics, Management, International Relations.

Д-р. Светла Борисова Йорданова svetlaborisova@abv.bg Защитава докторат на тема: „Приложна логика на въпросите” към катедра „Философски науки”, Философски Факултет на ВТУ „Св.св.Кирил и Методий” гр. Велико Търново. Интереси: логика на въпросите, приложна логика, философия, компютърни науки; Публикации:”Пропозиционални въпроси”, „Еротетични нормални форми”, „Има ли отговор този въпрос?”, „Еротетичната логика и интелигентните машини”, „За неопределеността на информацията в интерогативния модел на

274

Яко Хинтика”, „Manipulations of questions or manipulations with questions”, и др. Участия в научни конференции и семинари: 1.Първи научен семинар на докторанти, постдокторанти и млади учени на ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”, януари 2013, В.Търново. Доклад: „Има ли отговор на този въпрос?”. 2. Международен научен работен семинар в гр.Познан, Полша, 1819 април 2013г., Inquisitive semantics meets IEL. Erotetic logic in the modeling of ultimate and distributed question processing. Theoretical foundations and applications. Доклад: „Interrogatives help. On some special applications of Erotetic Logic”. 3. Международна конференция „Нови предизвикателства пред сигурността на Балканите”, по проект на ФФ на ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”, 2013, В.Търново. Доклад: „Еротетичната логика и интелигентните машини”. 4. Международна конференция „Философията в следпостмодерна ситуация-приложения и перспективи”, ФФ на ВТУ и ИИОЗ-БАН 19-20 май 2014, Велико Търново. Доклад: „За полезността на логически невалидните изводи”. 5. Световен конгрес по философия: ISUD Tenth World Congress THE HUMAN BEING: ITS NATURE AND FUNCTIONS, 4-9 July 2014, Craiova, Romania. Доклад: „Manipulations of questions or manipulations with questions”.

Никола Николаев Живков nikolanz16@abv.bg Той е студент V курс в спец. „Право” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – гр. В. Търново. Председател е на Юридическия клуб и секретар на кръжок по История на правото. Има редица публикации в сборници, издадени от ежегодните националните научни студентски конференции в Бургаския

275

свободен университет и във Варненския технически университет,от преподавателски научни конференции в СА „Д. А. Ценов” – Свищов и в Кузбасский госодарствеый технически университет имени Т. Ф. Горбачева, както и в списание „Переспективи” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Теодора Георгиева Димитрова teodorageorgiewadimitrowa@abv.bg

Бакалавър по Балканистика от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ Има участия в множество младежки обмени по програмата „Младежта в Действие“. През първият семестър на учебната 2013/2014г. участва в програмата за студентска мобилност „Еразъм“, като 5 месеца се обучава в „Букурещкият университет“. Деница Желязкова denica_9_3@abv.bg Тя е IVк. студентка спец. „Философия“ на Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. Основателка е на филиал на клуба в своя университет. Интересите са й в областта на немската класическа философия.

276

Габриела Тодорова Касърова Gabriela.kasarova@abv.bg Бакалавър по философия . Завършва с дипломна работа на тема "Ницшевата критика на християнската религия". Магистър по Социална философия. В момента учител по Предметен цикъл "Философия" в СОУ "Христо Ботев", гр Русе АВТОРИ / AUTHORS

Iosif Trif – Philosophy faculty of Bucharest University, Romania. E-mailtrif_iosif@yahoo.com Sylwia Pomykała - University School of Physical Education, Krakow, Poland, e-mail: slwp1988@gmail.com Stefan Stefanov is a 2nd year student in Political Science in English Program of New Bulgarian University in Sofia, Bulgaria. Stefan is a passionate debater and adjudicator in his spare time and on many international debate competitions. He is the head of the debate club at NBU,email:sistefanov@abv.bg Justyna Bednarek - University School of Physical Education, Krakow, Poland, e-mail: bednarekjustyna1@gmail.com Антония Аговска - Нов български университет, специалност „Право“, Vти курс, e-mail: antonia_agovska@abv.bg Борислав Георгиев - Нов български университет, специалност „Право“, Vти курс, e-mail: b.georgiev@nbu.bg Борис Николов - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново, специалност „Философия“, IV курс. Валентина Чилева - ЮЗУ „Неофит Рилски” Докторска програма: „Методика на обучението по математика в началните класове”, e-mail: valantin_duma@abv.bg Виктория Атанасова - ПУ “Паисий Хилендарски“ Специалност философия, III курс, e-mail: dasiq2@abv.bg Георги Гърков - ученик в 9 ФЕГ, 12 клас, e-mail: georgegarkov@gmail.com

277

Йоанна Грънчарова - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново, специалност „Философия“, I курс. E-mail - anity_952@abv.bg Сабрина Василева Калинкова - Средно образование – специалност „Технологичен стопански мениджмънт“ – гр. Банкя; Бакалавър – „Прогнозиране и планиране“ (2008-2012 г.) – УНСС гр. София; Магистър – „Прогнозиране и планиране“ (2012-2013 г.) – УНСС гр. София; Докторска степен – „Планиране“ (от 2014 г. до момента) – УНСС гр. София. e-mail: s.kalinkova@abv.bg Иваничка Димитрова - Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” Специалност „Стопанско управление”, втори курс, email: dimitrova.ivanichka@gmail.com Елка Иванова Цонева - Преподавател по икономика в катедра „Обща теория на икономиката" при СА „Д. А. Ценов", гр. Свищов. Работи по дисертационен труд „Неравностойните групи на трудовия пазар в България“ Преподава дисциплините Микроикономика, Макроикономика, Стопанска конюнктура, Икономически теории и Методика на макроикономическите изследвания. Научните й интереси са в сферата на трудовия пазар в България и макроикономическата проблематика, свързана със заетостта и безработицата, с неравностойните групи и възможностите за тяхната трудова интеграция и др. e-mail: elka_tsoneva@abv.bg Соня Крънчева - старши учител, СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“, Разлог.Защита на Първо ПКС към ДИУУ към СУ „Св. Климент Охридски“, София, e-mail: sonykrancheva@gmail.com Тамара Драганова - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново, Докторант редовна форма на обучение Специалност: Методика на обучението по география, e-mail: tamara_draganova@mail.bg Мариета Живкова - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново, специалност „Право“ V курс. Олга Стоянова - ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”Философски факултет, Докторант по Политология, e-mail: stoyanovaolga@abv.bg Мариан Георгиев - докторант по нова обща история къв катедра “Нова и най-нова обща история” при Исторически факултет на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” Email: gihutova@abv.bg Елена Иванова Иванова - ПУ “Паисий Хилендарски“ Специалност философия, II курс, e-mail: elena.i.ivanova@abv.bg Джошуа Илиев - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново, специалност „Философия“, I курс, e-mail- vingil@abv.bg

278

УСЛОВИЯ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ В ПЕРСПЕКТИВИ

За журнала: „Перспективи“ има за цел да даде възможност за изява на студенти, докторанти и млади изследователи от цял свят. Като няма ограничения спрямо темите по които може да се пише. Препоръчително е предоставените ръкописи да предлагат алтернативи и решения. В журнала могат да публикуват студенти, преподаватели и учени от всички специалности. Желателно е авторите да предложат на достъпен език проблем от тяхната област и да предизвикат интерес към съответната проблематика. Каква е формата на ПЕРСПЕКТИВИ? До момента са издадени пет броя, в които общо са публикували повече от 130 студенти, докторанти, преподаватели и изследователи от 15 български и 10 чуждестранни научни институции. През 2015г. ще бъдат издадени още два броя, всеки от които ще е с обем до 300 страници А5. Какви са изискванията за текстовете? 1.Разработката да е в обем до 10 страници (основен текст, списък на използваната литература). 2.Резюме на английски език и ключови думи (7-8 изречения). 2. Текстът да е оформен в съответствие със следните изисквания: - Шрифт: Times New Roman, Размер: 14 (Regular), Разстояние между редовете (Line spacing): Single; - Заглавие: 14, Главни букви (All caps), Одебелен (Bold), Центриран (Centered); 3.Цитирането в текста е по т.нар. Оксфордска система: - пример за цитиране в текста: (Иванов 1999, 61-63)

279

В списъка с използвана литература, след основния текст, се изписва цялото наименование на източника. Пример: Иванов 1999: Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999. 4. Име и фамилия на автора (12, Italic) 5.След използваната литература е нужно да се предостави кратка информация за автора (университет, специалност, курс, е-mail адрес). 6.Страниците не трябва да бъдат номерирани. Изпращане на материалите: На електронната поща на редакцията на следният имейл адрес: philosophiclub@abv.bg За повече информация и въпроси, пишете ни! До 48 часа ще получите отговор.

От редакционната колегия на „Перспективи”

280

FEEDBACK REPORT by professor Dimitar Tsatsov45, Doctor of Science The new issue of “Perspectives” is new not in a traditional sense of the word, but it is new from a qualitative point of view. The Journal was launched in 2013 as a university students edition and under the authority of the Faculty of Philosophy at “St.Cyril and St.Methodius” University of Veliko Turnovo. Then, the composition of authors was extended, and the issue before last had a broad international participation. The new issue is characterised not only by the participation of students but of doctoral candidates, secondary school teachers and university teachers as well. This fact shows clear, that the Journal is approved as an authoritative gallery for humanitarian and social developments. In this respect, I still cannot fail to notice the role of the Editor-in-Chef, Ahmed Kuytov, who works with an unusual energy and enthusiasm for this progress. How does the new issue differ from the previous four? Here I will not dwell on the quality of the articles, which are distinguished for analysis, sense centering, clear and precise language, using of contemporary references and so on. For my part, I am particularly well impressed by the topic variety. This is where the unexpectedly, the curiously, the exceptional in the best sense of the word, are starting to show. Sense, only the fresh and clear mind of young people, as are the Senior Research Fellow; Institute for Philosophical Research, Bulgarian Аcademy of Sciences; since 1977, Research Interests: History of Philosophy (including history of Bulgarian philosophy), Ontology. Member of the Bulgarian Union of Scientists, member of the Kant's Society. Books: The second ontologization of Kantianism, Classical German philosophy. vol. 1 – Kant, The Bulgarian Complex of Dionysos, The Grundwissenschaftliche Philosophical School in Bulgaria. 45

281

authors in the issue, can see unexpected shades of the contemporary vital dynamics. Even from the titles only, one could see the range of interests – from the legal status of a rural mayor, through the general theory of law, to the essense of the conceptual art or the lifestyle of Turkish university students. But not only this – it is demonstrated methodological variety in the articles – logical, phenomenological and hermeneutic analyses are used. The same variety one could find in the separate articles, and more exactly in their interpretative compactness. There is no room here to go over all the articles, but I shall use one of the observations made, that the Bulgarian education system is conservative, in order to finish my feedback report. Considering the level of the university students and doctoral candidates, participating in this collection, what I am thinking about is that the time for a more active conversation on the conservatism of the university education system is now. In my opinion, giving a greater scope of student activity is needed, laboratory exercises should be more workloaded and with greater demands on them. Naturally, in the rest of the articles there are many posed questions, challenges, settings and such we do not agree with, but the important thing is that, as a whole, all the developments are at a high theoretical level, with open possibilities for further development. The new issue of “Perspectives” is the next consecutive proof for one vital line in which the creative activity of young people is manifested, an evidence for their involvement to the contemporary problems and for their intellectual potency.

282

YOUNG PEOPLE’S WORD Professor Vihren Bouzov46, PhD Looking at the prepared for printing consecutive issue of the International Scientific Journal “Perspectives” (no.1(5)/2015), I was thinking about what could be a merging link between all of the heterogeneous developments and studies in it. Definitely, this is the attempt to present the young people’s word on a whole range of exceptionally actual problems – from their fight to be part of the employment market, through the philosophical-social conflict of the today’s crisis society and the claims referring to the development of innovative education models, to the philosophical and sociological analyses. The youth position is clear and definitely expressed everywhere, maybe not always with enough references to authoritative and approved opinions, but with a will and wish to be heard. Such an approach definitely presents many heuristic opportunities, since today’s youth editions are very often surface skimming, they reproduce non-critically known ideas and points of view, without looking for any accent on their applicability, which aim to find solutions of the contemporary problems of our society. This is not the “Perspectives” case. The entire edition is implemented with a critical spirit and a wish for involving in a number of significant debates of today. Definitely one could say, that the ambitious Editorial Board has done its job properly as regards the manuscripts selection and processing. Each article contains a message and a wish to be expressed Academic teacher, Professor (Philosophy of Law and Logic of Social Sciences), Dean of Philosophical Faculty Of St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Turnovo(2003-2007; 2007-2011). 46

283

and defended to a broad audience. It is a positive tendency, that more doctoral studies, law studies and a translation of a prominent logician Tadeusz Kubinski on the logic of questions are included. The ISJ “Perspectives” is shaping as an interdisciplinary youth edition in the areas of philosophy and social studies and defends its name with dignity. It is in the scientific community interest to approve the development of this youth tribune, which become a real education school for scientific creative work, actual investigation and critique of our today’s society.

284

FEEDBACK REPORT by Associate Professor Nikolay Givkov, PhD47 The student journal “Perspectives” was seeking its image and way in the student scientific space almost for two years. And today we can see it grown as a competitor with other editions of our home scientific community. It has to be welcomed the topic variety, and also the opportunity for upper students and doctoral candidates to manifest themselves. The Journal stimulates research impulses of young people, and the aim is to develop their creative skills, by which they could be useful not only for themselves but to the society as well. Students on their final years of studying are putting a foot in the science, somewhere successfully, anywhere less successfully, but this is the very beginning. Of particular interest are the doctoral candidates’ researches, which lead to new horizons of scientific knowledge. These articles are a great possibility not only to share their creative views with colleagues but with scientific community, too. It is to be hoped, that the Journal will draw to its side young people from the practice, who will respond positively sharing of professional gains on the Journal’s pages. We should wish to the ISJ ”Perspectives” and to its Editorial Board good luck and a creative success.

Associate Professor Nikolay Givkov, PhD in political science, is a university teacher at “D.A.Tsenov” Academy of Economics, Svishtov, Bulgaria, who lectures on political science, public power and public institutions, modern administrative and social institutions, business communication and social psychology in the tourism.

285

Publish your impressions, attitudes and ideas, so that we can have a better society in: International Scientific Journal â&#x20AC;&#x17E;PERSPECTIVESâ&#x20AC;? Our journal enables mostly young people to propose their impressions, observations and viewpoints on their surroundings. There is no thematic constraints. We welcome texts, which are not just informative or critically oriented, but which propose new solutions in areas where problems have been identified. The official languages of our journal are Bulgarian, English and Russian. Terms and deadlines: Please submit your manuscripts throughout the year electronically at: Philosophiclub@abv.bg. You will receive an e-mail confirming the submission. All authors will receive also the Editorial board decision for approving or rejecting of their manuscripts within seven days time limit. Manuscripts accepted for publication will be published in the order of which they are received and they will appear as soon as possible. Authors of the accepted manuscripts will receive one copy of the issue containing their papers with a charge to recover the mail costs. About the form of the journal: Four issues have appeared so far, where more than 130 students, doctoral candidates and young reseachers from 12 Bulgarian and 10 foreign universities have been published. In 2015, another two issues will be produced, and for each of the two, the total volume of pages shall be up to 300 pages in A5 format.

286

Technical instructions: 1.Manuscripts should not exceed 10 pages (abstract, main texts, footnotes and references). 2.Manuscripts should contain a short abstract and key words. 3.Manuscripts must be prepared in the following style: - Times New Roman, letter size: 14 (Regular), line spacing: Single; - Title: All caps, Bold, Centered, letter size:14. 4.Authorâ&#x20AC;&#x2122;s name - letter size: 12, Centered, Italic 5.Authors must use the Oxford style for all quotations. - in the main text, for example: (Ivanov 1999, 61-63) All references must be found in the list with works cited at the end of the articles. For example: Ivanov 1999: P.Ivanov. The street of dreams. Sofia, 1999. 6.Finally, authors must provide short information for themselves: university, university town, major, year of studying and a valid e-mail address). 7.Pages must not be numbered. Editorial Board Veliko Turnovo, 2015

Contacts: For more information and about the technical conditions write us an email at: Philosophiclub@abv.bg.

287