INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL „PERSPECTIVES“ № 2 (6) / 2015 by Vtu PhilosophyClub

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 2 (6) / 2015

INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL „PERSPECTIVES“ № 2 (6) / 2015

Броя се издава с финансовата подкрепа на Националната програма за младежта и по проект №41-00-338/28.11.2014 г. и НПМ-182П1/2014 г. – Младежки информационно-консултантски център (МИКЦ) - В.Търново. ИЗДАНИЕ НА:

С ПОДКРЕПАТА НА:

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 2 (6) / 2015 Съставител: Ахмед КУЙТОВ Редакционна Колегия: д-р.Светла Йорданова, Никола Живков, Деян Нуцулов Рецензенти: Проф. дфн. Димитър Цацов Проф. д-р. Вихрен Бузов Доц. д-р. Николай Живков Корици: Салим Куйтов ПЕЧАТ: Дейликонт ИЗАТЕЛТВО : Пропелер ISSN 2367-7708 INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL „PERSPECTIVES“ № 2 (6) / 2015 Chief editor: Ahmed KUYTOV Board of editors: Dr.Svetla Yordanova, Nikola Zhivkov, Deqn Nutcolov Covers: Salim Kuytov Reviewers: Prof. Dr. habil. Dimitar Tsatsov Prof. Dr. Vihren Bouzov Prof. Dr. Nikolay Zhivkov Press house: Deylikont Publishing house: Propeller ISSN 2367-7708

СОФИЯ НОЕМВРИ 2015

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 2 (6) / 2015 ВЪВЕДЕНИЕ INTRODUCTION

5 7

ПРОБЛЕМЪТ „МЛАДЕЖКА БЕЗРАБОТИЦА“ МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ Д-Р. Елка Цонева

БЪЛГАРИЯ

–

ПРИЧИНИ, 9

ВРЪЗКАТА ОБРАЗОВАНИЕ – БИЗНЕС – КЛЮЧОВО УСЛОВИЕ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА 23 Антонио Хаджиколев МЛАДЕЖКАТА РЕШЕНИЯ Деян Нуцулов

БЕЗРАБОТИЦА

–

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

И 33

БОРБАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА СПРАВЯНЕ С МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА ЕРАЗЪМ +, КАТО ГАРАНТ ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ ИЛИ ПРОВАЛ НА ЕС? 41 Ахмед Куйтов МЛАДЕЖКА БЕЗРАБОТИЦА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Д-р. Драгомир Маринов

ТОВА, КОЕТО МИ ДАВА „ЕРАЗЪМ+“ Пресила Иванова

РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ПОТЕНЦИАЛ РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЧРЕЗ ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ ЗА ЕФЕКТИВНА КОМУНИКАЦИЯ И ЗАДАВАНЕ НА ВЪПРОСИ 63 Д-Р. Светла Йорданова

МЛАДЕЖКА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА БОРСА 2015 Сребрина Ефремова – Фондация „Каузи“

СРАВНИТЕЛНО-ПРАВЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ КООПЕРАЦИИЯТА, КАТО ФОРМА НА СДРУЖАВАНЕ, И ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА 75 Никола Живков, Мариета Живкова МЛАДИЯТ РУСКИ НЕОКОНСЕРВАТИЗЪМ Докт.Николай Михайлов

АНАЛИЗ НА АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ „МЛАДИТЕ ХОРА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ЛЯСКОВЕЦ – КАРИЕРИ И ПЛАНОВЕ ЗА УСПЕШНА РЕАЛИЗАЦИЯ“ 91 Ани Петкова, Маринела Петрова

ПРИЛОЖЕНИЯ Автори Условия за публикуване Call for papers

154 156 158

Въведение Вече изминаха три години от създаването на поредицата „Перспективи“. Текущия шести брой има по-различна структура в сравнение с предхождащите го. Разликата се състои в това, че в текущото издание всички текстове са насочени към определена тема – младежката безработица и развитието на младежкия потенциал. Докато в предходните издания тематично ограничение липсваше, заедно с колегите от редакционната колегия, решихме да предприемем тази стъпка, тъй като темата за младежката безработица е много болезнена за голяма част от българското общество. Редно е да отбележим, че за първи път откакто съществува поредицата, всички текстове са на автори, които са експерти в своите области. Всичките текстове, предлагат на читателското внимание задълбочени анализи, които са изградени на базата на практическия опит. Тематично сме разделили броя в три направления: Първото със заглавие ПРОБЛЕМЪТ „МЛАДЕЖКА БЕЗРАБОТИЦА“ съчетава в себе си текстове, които описват цялостната ситуация на проблема. Предизвикателствата, които поражда, както и мерките, които биха могли да се предприемат. Втория раздел – „БОРБАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА СПРАВЯНЕ С МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА“, предоставя на читателското внимание, текстове, които описват мерките, предприети от Европейския съюз за превенция на младежката безработица. Докато в раздела със заглавие „РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ПОТЕНЦИАЛ“ се предлагат текстове, чрез които младежите биха могли да си самопомогнат. Например, от текста на д-р Светла Йорданова, младите хора ще могат да се научат как да комуникират по-успешно чрез задаването на въпроси. Много полезен е текста на Никола и Мариета Живкови, които описват разликите между кооперациите и търговските дружества. Този текст би бил полезен на младежи, които имат желание да стартират свой собствен бизнес. Специално внимание заслужава текста на докторант Николай Михайлов, който описва идеите на Руския Неоконсерватизъм. Този текст заслужава внимание, тъй като една част от българските младежи, които не приемат евроатлантическите ценности се насочват именно към руските политически идеи. Специално място в текущия брой на „Перспективи“ заема анализа на Анкетно проучване „Младите хора на Велико Търново и Лясковец – кариери и планове за успешна реализация“, което дава ясна и точна представа за състоянието на трудовия пазар и младите личности.

Нужно е да отбележим, че чрез текущия брой поредицата „Перспективи“ продължава да разширява своята популярност в България, в Европа и в света чрез разработките на колегите от С.А. Д. Ценов ; Варненския свободен университет; Икономическия университет – Варна; ИИОЗ към БАН. Освен това, за първи път младежки работници от НПО сектора публикуват своите идеи в поредицата. Макар че в текущия брой няма разработки на чужди езици, членовете на Сдружение „Институт Перспективи“ през лятото и есента на 2015г. участваха в повече от 10 младежки обмена по програмата КА1 на Еразъм+ в Армения, Румъния, Италия, Франция, Полша, Турция, където популяризираха научния журнал. В момента очакваме научни творби от различни държави за следващия брой. Ахмед Куйтов София, България 15.11.2015

Introduction Three years have passed since the creation of the scientific journal "Perspectives". The current sixth edition has a different structure compared to the previous ones. It is entirely focused on the topic of youth unemployment and the development of the youth potential, while in the former editions the topic was not previously drawn up. This time, we, the editors, have decided to take such a step since the topic of youth unemployment is a big concern for the majority of the Bulgarian society. It is important to be noted, that all of the articles in the current issue are written by experts in their respective field for the first time since the Perspectives has being done. All of the authors are offering deep analyses based on practical experience. The articles are separated in three thematically different topics: The first part- "The Problem of Youth Unemployment" is comprised of academic works that describe the general situation of the problem. In addition, many challenges caused by such a problem are shown as well as their possible solutions. The second part â&#x20AC;&#x201C; "European Union's Battle against Youth Unemployment" is offering to the reader's attention the measures undertaken by the European Union to decrease youth unemployment. The third part- "Development of Youth Potential" and the articles in it give various ways for the youth to self-aid themselves. For example, dr. Svetla Yordanova is advising you how to communicate in a better way by asking smart questions, in order to be more effective. Moreover, Nikola and Marieta Zhivkov's articles are describing the distinctions between corporations and trade unions. This is especially helpful for the young people with ambitions to start their own enterprise. For the youth that are oriented towards the Russian values more than the euroatlantic should take under note dr. Nikolai Mihailov's article about Russian Neo-conservatism. A special part of the current edition of the Perspectives is taken by the analysis of the inquiry "The Young People of Veliko Tarnovo and LyaskovetsCareer Planning and Successful Realization". The inquiry is giving a clear understanding for the state of the labour market and the youth. It is important to point out that the scientific journal is continuing to increase its popularity with every next edition. The academic works are elaborated by established names from Academy of Economics D. A. Tsenov, Free University of Varna, Varna's University of Economics and The Institute for the Study of Societies and Knowledge at the Bulgarian Academy of Sciences.

Moreover, for the first time youth workers from the NGO sector are publishing their ideas in the series. Although there are no academic works written in foreign language the members of the Association "Institute Perspectives" have taken part in more than 10 youth exchanges during the summer and autumn of 2015. The KĐ?1 of the Erasmus+ programme enabled them to travel to Armenia, Romania, Italy, France, Poland and Turkey where they have popularized the scientific journal. We are currently expecting scientific works from other countries. Ahmed Kuytov Sofia, Bulgaria 15.11.2015

ПРОБЛЕМЪТ „МЛАДЕЖКА БЕЗРАБОТИЦА“

МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА В БЪЛГАРИЯ – ПРИЧИНИ, СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ д-р. Елка Цонева YOUTH UNEMPLOYMENT IN BULGARIA - REASONS STATUS AND TRENDS DR. Elka Tsoneva Abstract: In recent years youth unemployment has grown and it is a serious problem for our society. The reasons for the hard adaptation of young people on the labor market in Bulgaria are determined by a number of circumstances, education, which doesn't meet the requirements of the labor market, the difficulties of working for the first time due to the lack of experience and expertise, attitude and motivation for working and social immaturity. Reducing the level of this type of unemployment require not only the development of individual programs but also a special long term policy to solve the problem. Because young people are a social group that represents the future of society with their skills, abilities and intellectual potential are crucial for our country. Key words: labor market, youth unemployment, experience, education, professional qualifications.

Трудовата заетост на младежите е един от най-важните проблеми в областта на труда и от вниманието към него зависи настоящото и бъдещото развитие на икономиката и на обществото като цяло. Разглежданата група на пазара на труда се формира от нереализиралите се все още млади специалисти, завършили ВУЗ, средни – професионални и общообразователни училища, както и от младежите без образование. По принцип този контингент на работната сила се характеризира с неустойчиво поведение на пазара на труда, дължащо се на променливата професионална ориентация на младежите и тяхната все още социалнопрофесионална неопределеност. Положението се усложнява, като се вземе предвид и влиянието на динамичните промени в политическите и икономическите условия в дадена страна. Това води до нарастващи

трудности при самоопределянето на младите хора, в т.ч. и в професионален план. Младежите са най-емоционалната и мобилна група на трудовия пазар. Те имат неустойчиви житейски позиции, неукрепнали трудови навици, нямат стаж и опит в работата. Има работни места, където еднообразието и липсата на възможности за творчество и инициатива, както и шансове за кариера, често пораждат желание за смяна на работата и търсене на алтернативна заетост. Заради наситеността на пазара на труда с поконкурентоспособни групи от населението, младежта се превръща в доста ясно изразена неравностойна група. В същото време, за разлика от другите социално уязвими групи (лицата над 50 г., лицата без образование и/или квалификация и специалност, продължително безработните над 1 година и лицата с увреждания), младежите са най-перспективната категория работна сила. Още неоформени като субект на трудовата дейност, те са найвъзприемчиви към промените, способни са често да променят трудовите си функции, имат огромни възможности за професионално развитие, предстои им най-дълъг трудов път. Равнището на заетост и безработица сред младите хора е обусловено от действието на редица социални, икономически и политически фактори. През последните 20 години сложната социално-икономическа ситуация, в която се намира българското общество – трансформиране на държавната собственост в частна, преструктуриране на икономиката, реформи в аграрния сектор – предизвиква рязък спад на производството, а оттам на заетостта и доходите на населението. Проведените реформи се отразяват негативно върху слабо защитените слоеве от населението. В процеса на всеобщото обедняване на населението, особено забележимо е понижаването на икономическия статус на младежката социално-демографска група. Понижаването на общото жизнено равнище принуждава някои от младите хора да напускат учебните заведения. Бедните семейства по-трудно могат да обезпечат добро образование на своите деца. Не са малко и младите хора, които се задоволяват с по-ниско образование и професионална подготовка, поради липса на мотивация. Младежите, отпаднали от системата на образованието, нямат придобита степен на професионална квалификация и това силно намалява шансовете им за понататъшна трудова реализация предвид факта, че достъпът до трудова заетост в голяма степен зависи от завършеното образование. Всичко това прави доста трудна адаптацията на много млади хора на трудовия пазар у нас и е причина за незадоволителните тенденции на младежката заетост и безработица. В този смисъл днес в България е изключително важно да се определят мащабите на заетостта и безработицата сред младежите, да се прогнозира динамиката, да се намерят пътища за оказване на ефективна помощ на младите хора, имащи проблем с намирането на работа. Това е така, защото:

първо, младите хора са около 30 % от трудоспособното население на страната; второ, населението в страната намалява, и трето, нарастват възможностите за трайна емиграция и загуба на национален човешки капитал. Информация за заетостта и безработицата при младежите до 29 години в България се появява за пръв път в статистическите източници през 1994 година. В началото на изследвания период данните имат непълен характер, макар да са достатъчно представителни. Движението на трудоспособното население, в т.ч. и на младежите, в частния сектор и „сивата икономика” не подлежи на редовни репрезентативни и изчерпателни наблюдения. Не са обхванати отделни форми на заетост като: допълнителният труд и заетостта по граждански договор, липсват статистически оценки на скритото наемане на трудови ресурси, а сезонната и частичната заетост се отчитат фрагментарно. Липсват и данни за отработеното време, което е основен показател при статистическите наблюдения на заетостта. По отношение на безработицата информацията също не е достатъчно точна, тъй като скритите форми на безработица не се отчитат от службите по заетостта. Поради различни причини не всички млади хора се обръщат към тези служби при търсене на работа. Едни не желаят да ползват услугите на тези служби заради ниските помощи, други – от непознаване на своите права и възможности, които имат като безработни. Понякога причина е голямата отдалеченост на службите от местоживеенето на безработния (това се отнася предимно за хората, живеещи в селата). Освен това, много хора смятат за унизителен самия статус на безработен. Така младите хора предпочитат сами да търсят работа, заобикаляйки регистрацията. Независимо от посочените проблеми с отчетността, информацията от националната статистика предоставя сравнително подробна картина на младежкия трудов пазар и неговите характеристики.

Таблица 2 Заетост и безработица при младежите от 15 до 29 навършени години

Години

1994 1995 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Общо младе жи Заети (от 15 лица до29 години ) Хиляди души 1759.9 581.5 1784.2 599.3 1685.1 534.1 1677.1 537.9 1600.3 553.1 1571.0 547.1 1458.0 551.5 1503.3 560.5 1459.0 569.4 1420.2 578.8 1386.9 536.7 1334.3 475.4 1285.5 432.3 1256.4 423.1 1258.3 428.5

Безработни лица

Коефициент на заетост

Коефициент на безработица

311.8 252.0 231.3 207.1 148.3 130.4 105.1 95.0 70.5 59.8 72.3 101.5 109.1 107.2 108.3

% 33.0 33.6 31.7 32.1 34.6 34.8 35.6 37.3 39.0 40.8 38.7 35.6 33.6 33.5 33.4

34.9 29.6 30.3 27.8 21.1 19.2 16.0 14.5 11.0 9.4 11.9 17.6 20.1 19.8 19.4

Източник: По данни НСИ http://www.nsi.bg/ Забележка: Данните са предоставени от НСИ В началото на разглеждания период заетостта при младите хора намалява, като тази тенденция продължава до 2002 г. (табл.2). От 2003 г. тя отново започва да се увеличава, като това може да се обясни с развитието на частния сектор и особено на онази част от него, която е в сферата на услугите. Нарастването на заетостта може да се обясни и със същественото развитие и усъвършенстване на трудовия пазар. В условията на устойчив икономически растеж се създават предпоставки за разкриване на нови работни места и нарастване на заетостта. Активната политика на трудовия пазар, ориентирана към конкретните неравностойни групи, допълнително допринася за нарастване на заетостта сред младежите. Пряко свързани с това са предприетите от правителството мерки през 2003 г. за задължителна регистрация на трудовите договори в НОИ и въвеждането на минимални

осигурителни прагове по икономически дейности и професионални групи. В резултат на тяхното прилагане голяма част от скритата заетост става законно регламентирана. Освен това се увеличават и приходите в държавните осигурителни фондове, което създава благоприятна основа, през следващите години да намалеят социално осигурителните ставки. Това допълнително насърчава работодателите да увеличават новооткритите работни места в икономиката, което от своя страна стимулира икономическия растеж и мултиплицира заетостта. От 2009 г. тази положителна тенденция се прекъсва поради негативното влияние на световната финансова и икономическа криза. През 2010 г. кризата продължава да се отразява негативно на младежкия пазар и започналата тенденция на намаляване на заетостта продължава и през 2010 – 2013 г. Само за последните 3 – 4 години броят на заетите младежи спада с над 150 хил. души. Намаляването на заетостта и увеличаването на младежката безработица следват общите тенденции на трудовия пазар. Това означава, че тези явления са проблем на общото икономическо развитие на страната и не се дължат само на трудното навлизане на младите хора на пазара на труда. При икономическа стабилност и нарастване на общата заетост в страната се увеличава и заетостта при младежите. Когато икономиката е в рецесия, младите хора поемат по-големия удар и безработицата при тях нараства чувствително спрямо тази при по-възрастните работоспособни групи. Това донякъде се обуславя и от липсата на гъвкавост на пазара на труда. Най-високо равнище на безработицата сред младите хора е отчетено в началото на 90-те години. Основните причини за това се свеждат до: резкия спад в развитието на общественото производство, загубата на пазари, структурната реформа и приватизацията, нарастващите изисквания към знанията и квалификацията на работната сила, закриването на голям брой губещи предприятия, рестриктивната финансова политика в условията на валутен борд и др. В периода от 1994 – 2002 година броят на безработните младежи е висок и се задържа на нива над 200 хил. души, а коефициентът на безработица е 28 – 35%. След това тази тенденция се преодолява, започва спад, както на абсолютния брой безработни младежи, така и на коефициента на младежката безработица. Посочените положителни промени се наблюдават в продължение на 7 години, след което тенденцията отново се обръща. От 2008 г. до 2013 г. коефициентът на безработица нараства с 10 процентни пункта (с почти 50 хил. души). Това са млади хора, които нямат работа, не продължават своето образование и обучение и съответно изпадат във все по-голям риск от трайна безработица и загуба на мотивация. Така достигаме до една от основните причини и в същото време начин за борба с безработицата – образованието. Доброто образование не е

сигурна гаранция срещу безработицата, но създава много повече възможности на пазара на труда. В този смисъл ще бъдат разгледани състоянието и динамиката на младежката безработица според степента на образование (вж. фиг. 2). 70,0 60,0 50,0 общо 40,0

висше средно

30,0

основно начално и по-ниско

20,0

10,0 0,0 1994

1997

2000

2003

2006

2009

2012

2013

Източник НСИ, http://www.nsi.bg/ Фигура 2. Младежка безработица според степента на образование (1994 – 2013 г.) От фигурата веднага се вижда, че нивото на безработицата сред нискообразованите младежи е значително по-високо, отколкото при образованите им връстници. Тази зависимост се запазва през целия изследван период. Заради липсата на образование, трудови навици и професионални умения младежите с ниска степен на образование (основно, начално и по-ниско) са неравностойни участници на пазара на труда, т.е. неконкурентоспособни при търсенето на работа. Данните показват, че въпреки колебанията в икономическата активност безработицата при младежите с висше образование намалява през годините. През 1994 година техният брой е 16.3 хил. души или това е 16.2% от общата младежка безработица (при 65% безработица на младежите с начално и по-ниско образование). През 1997 г. броят на безработните младежи с висше образование е намалял с близо 2.5 хил. души и безработицата при тях е достигнала 14.2% при 46.3% на младежите с начално и по-ниско образование. Тази тенденция се наблюдава през целия период, като след 2006 година делът на безработните младежи висшисти се понижава до нива 6 – 7%.

По принцип, лицата с по-висока степен на образование имат поголеми шансове за намиране на работа, тъй като притежаваните от тях знания и умения ги правят по-адаптивни дори в случаите, когато е необходимо усвояването на нова професия или повишаване на квалификацията. Намаляването на безработицата сред младите специалисти с висше образование се дължи на факта, че през тези години България е в процес на активно преустройство на икономиката, което увеличава търсенето на висококвалифицирани кадри. Важен етап от социализацията на младежите е преходът от училище към трудова дейност, но образователната ни система все още не е в състояние да осигури на младите хора квалификация, съответстваща на изискванията на съвременното производство. Училището все още не дава достатъчно практически знания на учащите, с които да направи лесна трансформацията от обучаван към самостоятелен и активно действащ икономически субект. Образованието по принцип е по-консервативно и трудно се адаптира към новите потребности на бизнеса. Въпреки това, трябва да се отбележи, че през последните години средните и висшите учебни заведения се опитват да направят значителни промени, с които да отговорят на сериозните изменения в икономическата и социалната среда. Като причина за високия относителен дял на безработицата сред младите хора трябва да се посочи и несъответствието между броя на младежите с дадена професия и реалното търсене. В доклада си за конкурентоспособността от 2013 г. Еврокомисията посочва, че годишно у нас се търсят 64 000 квалифицирани кадри с инженерни и технически специалности, докато наличните са само 23 000 или почти три пъти помалко. Завършилите икономика и стопанско управление са 46 000, докато търсеният брой такива кадри е само 23 000. Нуждата от хора с хуманитарни специалности се изчислява на 2 000 годишно, а „произведените“ специалисти са над 10 пъти повече – 24 0001. По данни на НСИ за 2012 г. има голямо предлагане на бакалаври и магистри по икономически специалности и администрация – 32% от завършващите. Следват завършилите специалности по обществени науки и човешко поведение 15%, при едва 12% инженери и под 6% учители и лекари. Тази статистика показва, че България вече изпитва сериозен дефицит на инженери, математици, лекари и учители. Корените на това несъответствие трябва да се търсят в решенията и действията на държавата и ВУЗ, които планират бъдещите трудови ресурси, на самите младежи при избора на професия, както и в неясните и недобре изследвани потребности на работодателите. Все още е твърде слаба връзката "Няма растеж и работа без промишленост" http://europa.eu/rapid/pressrelease_MEMO-13-815_en.htm 1

между образованието и потребностите на трудовия пазар. Изборът на специалност, по която младежът да се обучава, често се прави на базата на неясни представи за бъдещата работа, а не в резултат на анализиране реалната ситуация на пазара на труда, което всъщност младите хора не могат да направят сами. Това е основна причина да се формират конкретни групи от професии, които започват да се срещат с относително висока честота сред безработните младежи. Пред завършващите средно и висше образование, желаещи да започнат дори и временна работа, се появява и проблемът с липсата на опит. Това е другата основна причина за трудната трудова реализация на младите хора. Преобладаваща част от безработните младежи изобщо не са работили, т.е. те за пръв път се включват на пазара на труда и нямат необходимите контакти и информация за намиране на работа. В „Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.” се посочва, че младите хора в България са сред най-късно влизащите в пазара на труда в сравнение с другите държави от ЕС. Придобили са теоретични знания в областта на изучаваната от тях професия, но не могат да ги приложат на практика, защото в повечето случаи нямат практически трудов опит. Това ги прави неконкурентоспособни и ги поставя в неблагоприятна позиция в търсенето на работа. Кризата принуждава работодателите да разкриват по-малко работни места и да търсят предимно хора с трудов стаж. Считайки, че нямат нужния професионален опит, работодателите избягват да назначават младежи, тъй като нямат желание да изразходват нито средства, нито време за обучението им. Това обрича младите хора на продължително търсене на работа и ги вкарва в т.нар. „порочен кръг“ – не ги назначават, защото нямат стаж, но не могат да натрупат стаж, след като не ги приемат на работа. Този проблем не е само български. До подобен извод достигат например Ч. Глинковски и Ч. Шикора във връзка с изследване структурата на безработицата в Полша. Според авторите това води до т.нар. „осакатяване” на професионалната кариера преди тя да е започнала2. Дори ако започнат работа, младежите са с най-голям риск от безработица при евентуални съкращения – те са „новаците”, от които работодателите най-напред се освобождават. Заплахата от загуба на работното място принуждава младите хора да приемат неблагоприятни „Големият дял на младото население сред безработните може да предизвика явление на постоянна неспособност на тези единици да намерят работа, между другото във връзка с невъзможността да натрупат професионален опит, така ценен от работодателите. По този начин се завърта т.нар. порочен кръг – младите хора не могат да натрупат трудов стаж, а когато го нямат, техните шансове за намиране на работа намаляват” - Глинковси, Ч., Шикора, Я. Статистически характеристики на безработицата във Виеликополска сб. доклади от международна научно-практическа конференция „Количествени методи в икономиката – класика и новаторство”, 13-15 октомври 2000г., Свищов. 2

условия, налагани от страна на работодателите. Често заплатата, която получават, е значително по-ниска от обичайната или пък работят на минималната работна заплата, определена за страната. Много млади хора работят в „сивата икономика” без трудов договор, нерегламентирано работното време и т.н. Тези порочни форми на заетост ги лишават от осигурителни и пенсионни права и натрупване на официално признат трудов стаж. Хиляди младежи, изгубвайки работата си, се лишават от възможността да получават обезщетения при безработица. Друг проблем е, че много работодатели смятат за недостатък на младите хора липсата на трудови навици, неумението да се работи в колектив, прекомерната емоционалност и неустойчиво поведение, склонността към чести напускания, т.е. всичко това, което говори за социалната незрялост на човека и неговата недостатъчна социализация в обществото3. Влиянието на стереотипи от този род е мащабно и устойчиво. Това поражда известно дискриминационно отношение към младите хора на трудовия пазар. В същото време работодателите често не оценяват такива предимства на младите хора като съвременно образование, гъвкавост, адаптивност и др. От друга страна, много млади специалисти не знаят как да търсят работа, да водят преговори с работодателите, не са активни при решаване на въпроса за тяхната трудова заетост. Нестабилната позиция на младежите на пазара на труда, както посочва П. Луканова4, се обяснява с тяхното по-високо участие в сектори, за които е характерна сезонна заетост и висок дял на икономиката в сянка в сравнение с другите възрастови групи. Това са хотели и ресторантьорство, някои видове услуги, строителство, селско стопанство. Като друга причина П. Шишманова посочва противоречието между високите претенции на работодателите относно знанията и уменията на кадрите, от една страна, и реалната размерна структура (съответно потребностите) на бизнеса, от друга5. Малките и нискотехнологични фирми, които имат ограничени възможности да наемат персонал, очакват от него да притежава компетенции и възможности в няколко области. Друга причина, която тя посочва, е разминаването между потребностите от специализирани кадри и нискоефективните начини за техния подбор. Най-често набирането на персонал или заемането на дадено работно място става „чрез познати”. Вж. Стоилова, Р., Ивков и др. Анализ на резултатите от национално представително изследване на равнопоставеността и дискриминацията. Проект: „ Прогрес към равенството: национални, ефективни и иновативни практики за превенция и борба с дискриминацията”. Съфинансиран от ЕК и МТСП по договор VS/2009/0384. 4 Луканова, П. Младежите на пазара на труда и тяхната социална защита. // Икономическа мисъл, 2011, №4, с. 79. 5 Шишманова, П. Икономически аспекти на човешкия капитал в България. В.Търново, 2008. с. 123. 3

Този комплекс от фактори предопределя по-високия коефициент на безработица, който младите хора имат в сравнение с другите възрастови групи. Безработицата и непълната заетост сред младите генерации води до много сериозни икономически, психологически и социални последици. Икономическите последици са сходни с тези, които поражда общата безработица. За отделния индивид те са свързани със загуба на доход, ограничаване на финансовите възможности и влошаване на жизнения стандарт. От гледна точка на обществото загубите се свеждат до социалните помощи, които трябва да бъдат изплащани от бюджета, загуби на постъпленията от данък върху дохода, от вноски за обществено осигуряване и застрахователни вноски за медицинско обслужване, за пенсионните фондове и др. Най-високата цена на безработицата е непълното използване на наличните трудови ресурси, а това води до намаляване обема на брутния вътрешен продукт (БВП) и възможностите за икономически растеж. Непълноценното използване на трудовите ресурси и допускането на високи нива на безработица са сериозен проблем за всяка икономика. Особено тревожни са констатациите на изследване, направено от европейската фондация за подобряване условията на живот и труд – Eurofound6. Изследването посочва, че младежите на възраст между 15 и 29 години в Европа, които не са заети, не са в процес на образование и не се обучават, или т.нар. NEET (notinemployment, education or training) са достигнали рекорден брой. Те струват на страните в ЕС по 3 милиарда евро седмично в резултат на загубата на производителност и социалните разходи. Данните в това изследване сочат, че България е една от страните в ЕС с найголям дял NEET. Незаетите и необучаващи се младежи у нас на възраст между 15 – 29 години са 24.6% при 22.7% в Италия и 21.1% в Испания, а загубите от младежката безработица са 3.3% от БВП. Подобни загуби е понесла само Гърция сред останалите страни от ЕС. Освен икономически последици продължителното престояване в редиците на безработните води до деквалификация на младата работна сила. Когато стане възможно, тя да се присъедини към групата на заетите, възниква необходимостта от значителни средства за нейната допълнителна квалификация или преквалификация, с цел да се възстановят или адаптират компетенциите на младите хора и да се повиши конкурентоспособността им на пазара на труда. В много от случаите обаче след завършване на курсовете за квалификация и преквалификация на безработните младежи се осигурява само временна заетост и по този начин направените разходи за тези курсове се оказват икономически неоправдани, а младите хора – обезверени. Вж по подр. NEETsYoungpeoplenotinemployment, educationortraining: Characteristics, costsandpolicyresponsesinEurope http://www.eurofound.europa.eu/pubdocs/2012/54/en/1/EF1254EN.pdf 6

В този смисъл икономическите проблеми се преплитат с психологически елементи. Безработицата в началото на трудовата дейност често пъти пречупва надеждите и амбициите на младите хора. Обхваща ги усещането за непълноценност и изпадат в депресия и отчаяние. Лишени от възможност за трудова реализация и лични доходи, те губят независимостта си, самочувствието и усещането за сигурност. Не виждайки перспектива, те губят мотивация за продължаване на своята квалификация. Трудовата интеграция на младите хора се осъществява в условията на противоречиви и нееднозначни структурни промени в политическия, икономическия, социалния и духовния живот. И тъй като младежите са контингент, нееднороден по възраст, образователно и професионално ниво, те се нуждаят от специален подход при решаване проблема със заетостта. Високата безработица сред младите хора е много сериозен проблем и в резултат на все още нестабилизираната психика, прекомерни амбиции на младите специалисти и юношески максимализъм. Тя води до задълбочаване на бедността и финансовата нестабилност на младите семейства, вследствие на което те са с повече разводи, аборти, намаляване на раждаемостта, увеличаване броя на безпризорните и изоставените деца, деца – сираци, деца – инвалиди и т.н. Намаляване на социалната сигурност и неадекватната оценка на младежкия труд спомагат за засилване на емиграционните нагласи, което е причина, младите хора да напускат страната. Несигурността, разочарованието, чувството за безизходица, бедността, липсата на условия за реализация са основните фактори, предизвикващи масовата емиграция на хиляди млади хора. По данни на НСИ най-голям е емигрантският поток на лицата от 15 до 29 години. За 2013 г. страната ни са напуснали 9648 души от тази възрастова група 7. Емиграцията се разглежда от младите хора като спасяване от бедността и възможност за реализация. “По този начин – както отбелязва Л. Несторов – се стига до „изтичане на мозъци“ и на национален доход от най-бедната страна в ЕС към по-силните икономически страни, т.е. оказва се, че ние на практика подпомагаме тези страни чрез евтина и добре образована работна ръка“8 Неблагоприятна последица от безработицата е развитието на редица икономически и обществено неприемливи явления. Ниският стандарт на живот и социалната несигурност събуждат интерес към алтернативни форми за заетост в сивата икономика, подкопават интереса към образование. Усложнява се криминогенната обстановка в страната, увеличава се броят на икономическите престъпления, процъфтяват алкохолизмът и наркоманията, увеличават се венерическите и другите 7

http://www.nsi.bg/bg/content/3072/външна-миграция-по-възраст-и-пол

Несторов, Л. Икономика на България – развитие и перспективи. Свищов, 2012 г., с. 191. 8

заболявания, намалява продължителността на живота, увеличава се смъртността. Всичко това води до деградация на нацията. Очертаващата се тенденция – намаляване обема на работната сила и нейното застаряване, допускането на обезкураженост сред младите генерации, тласкащо ги към сенчестия сектор и към емиграция – показва, че всичко това е свързано с огромни загуби на човешки капитал и недопроизведен БВП, което страната ни не би могла да си позволи. На базата на направения анализ могат да се обособят следните изводи: ● Младежката безработица се очертава като един от най-острите икономически и социални проблеми на обществото. Най-осезателно е нейното разпространение сред нискообразованите млади хора и тези без квалификация. Тези младежи най-дълго остават извън пазара на труда и найтрудно намират реализация. ● Причините, поради които младите хора изпадат в неравностойни позиции на пазара на труда, могат да бъдат обособени в две групи. Към първата група се отнасят фактори, валидни за всички групи от трудоспособното население – структурните промени в икономиката, забавянето на приватизацията, бавното развитие на частния сектор, ниско образование, недостатъчната професионална квалификация и дисбаланс между наличните компетенции и изискванията на трудовия пазар. Втората група фактори са специфични, характерни главно за младежите: като липсата на опит, нагласа и мотивация за трудово поведение, социалната незрялост и непостоянство, стремеж за бързо постигане на висок стандарт на живот и т.н. ● Безработицата при младите хора води до задълбочаване на демографските проблеми. Населението продължава да намалява с бързи темпове, понижава се раждаемостта, засилва се емиграцията, а по застаряване на населението България е сред лидерите в света. Тези отрицателни процеси се превръщат в трайна тенденция. ● Съществува несъответствие между изучаваните професии и професионално-квалификационната структура на завършващите, от една страна, и реалните изисквания на трудовия пазар, от друга. Действащата система за повишаване на квалификацията и преквалификация все още не функционира ефективно и не се използват подходящите механизми и възможности за редуциране на безработицата. Въпреки значителните нива на безработица някои сфери на икономиката отбелязват недостиг на работна ръка. Това се отнася преди всичко за нови професии в областта на високите технологии в производството и услугите, съвременните условия в селското стопанство, което означава, че все още професионалното образование и обучение не са съобразени с новите нужди на пазара на труда. Това налага коренна промяна в системата на образование и професионалната подготовка на кадрите.

● Образованието е един от основните фактори за борба с безработицата. Следователно основната част от усилията трябва да се насочат към задържането на младите хора в образователна система и повишаването на квалификацията на лицата с основно или по-ниско образование. ● Младите хора изпитват трудности с професионалното си ориентиране. Проблемът не се състои в липсата на информация или идеи, а в недобре организираната и неадекватно поднасяната информация. Това налага необходимостта от направляван избор на професия, в който трябва да се ангажират различни институции. ● Реалните потребности на бизнеса все още не са ясно дефинирани. Бизнесът не дава достатъчно информация за своите изисквания относно знанията и професионалните компетентности на младите кадри и абдикира от тяхната подготовка. ● Безработицата при младите хора води до недоизползване на човешки капитал и загуба на БВП. Ясно е, че младите хора са бъдещето на България. Това предполага да бъдат толерирани, да се инвестира в тяхното обучение, да получават равен старт с останалите групи на трудовия пазар, да им се осигури бъдеще и да се стимулират да останат и да работят в България. Необходими са бързи и всеобхватни мерки за решаването на този важен за обществото проблем. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Глинковси, Ч., Шикора, Я. Статистически характеристики на безработицата във Виеликополска сб. доклади от международна научнопрактическа конференция „Количествени методи в икономиката – класика и новаторство”, 13-15 октомври 2000г., Свищов. Луканова, П. Младежите на пазара на труда и тяхната социална защита. // Икономическа мисъл, 2011, №4, с. 79. Несторов, Л. Икономика на България – развитие и перспективи. Свищов, 2012 г., с. 191 Стоилова, Р., Ивков и др. Анализ на резултатите от национално представително изследване на равнопоставеността и дискриминацията. Проект: „ Прогрес към равенството: национални, ефективни и иновативни практики за превенция и борба с дискриминацията”. Съфинансиран от ЕК и МТСП по договор VS/2009/0384. Шишманова, П. Икономически аспекти на човешкия капитал в България. В.Търново, 2008. с. 123. 1. "Няма растеж и работа без промишленост" http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-13-815_en.htm 2. NEETsYoungpeoplenotinemployment, educationortraining:

Characteristics, costsandpolicyresponsesinEurope 3. http://www.eurofound.europa.eu/pubdocs/2012/54/en/1/EF1254EN.pdf 4. http://www.nsi.bg/bg/content/3072/външна-миграция-по-възраст-и-пол

ВРЪЗКАТА ОБРАЗОВАНИЕ–БИЗНЕС – КЛЮЧОВО УСЛОВИЕ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА Антонио Хаджиколев EDUCATION – BUSINESS – THE KEY CONNECTION IN OVERCOMING YOUTH UNEMPLOYEMENT Antonio Hadzhikolev Abstract: The issue discussed in this paper is connected with the youth unemployment in Bulgaria. A 10-year period (2004 – 2014) has been studied in order to identify the trends, connected with the dynamics of the growth of the problem. The problems that exist in the area of secondary and higher education in Bulgaria are directly related to the increase of youth unemployment rate in the country. In the very end of the paper, there are given some recommendations which can lead to a reduction in the number of unemployed young people. The conclusion is that in order to solve the problem, there must be a dialogue between the state, educational institutions, the business and the students themselves. Keywords: youth unemployment, business, government, secondary education, higher education, brain drain, demographic crisis, education-business. 1. Въведение В последните години все по-ясно се откроява проблемът, свързан с нарастването на младежката безработица, и негативните последствия, които тя оказва върху българската икономика – поява на феномена “изтичане на мозъци”, разрастване на демографската криза и други. В основата на проблема стои пропастта, която съществува между образователните институции и бизнеса. Разрешаването на проблема изисква конструктивен диалог между представителите във ВУЗ-те, обучаващите се, държавата и бизнес сектора. 2. Теоретичен прочит на понятието “безработица” На първо място е необходимо да се изясни какво точно се разбира под понятието “безработица” и по-конкретно под “младежка” такава. Безработицата е макроикономическо понятие, което описва наличието на определена група от хора в една национална икономика, които са в трудоспособна възраст, но в разглеждания период нямат работа или не търсят такава. В широк смисъл понятието означава недоизползване на способните и готови икономически ресурси, чиито притежатели търсят

възможности за тяхното включване в стопанския живот (Владимиров 2010). Важно е да се отбележи, че абсолютният и относителен размер на безработицата се определя по отношение единствено на трудоспособната част на населението. Последната се разделя на три групи: незаети или безработни, заети или работещи и неработещи или изключени от активната работна сила. Друг основен момент, на който е необходимо да бъде обърнато особено внимание, е, че за да се включват в групата на безработните, хората трябва активно да търсят работа и да са регистрирани в Бюрата по труда. Младежката безработица е именно тази безработица, която се отнася за хората на възраст между 15 и 24 години (Eurostat). Те са трудоспособни, активно търсят работа, но поради редица икономически фактори не могат да реализират своя труд и да получат съответното възнаграждение за него. 3. Първоизточниците на това явление в България Съвременният свят се характеризира с икономическа нестабилност, цикличност на икономиката и различни по своя характер и размер кризи. Същевременно сме свидетели на фундаментални промени – преход към икономики, базирани на знания и информация, увеличаване на заетите в сферата на услугите хора и възникване на нови понятия като глобализация. При наличието на такива фундаментални промени са необходими висококвалифицирани специалисти, които се явяват основен фактор на икономическия растеж (Ирена Зарева). Сред първоизточниците на младежката безработица могат да бъдат откроени: липсата на достатъчна обвързаност между образователните институции и бизнес сектора в България, ненавременната ориентираност на младите хора относно техните професионални предпочитания, недостатъчната практическа подготовка на учениците и студентите, влошеното качество на обучение и редица други. Често самите младежи нямат желание или възможност да повишат своята образователноквалификационна степен, а в много случаи считат това дори и за ненужно. В съвременния свят е от изключително важно значение постоянното усъвършенстване на знанията, които човек притежава - необходимо е той да бъде своеобразен медиатор между различните сфери на човешкия живот и науката. Ненапразно е въведено и понятието “учене през целия живот” (lifelong learning), тъй като е от критично значение съвременният човек да обогатява своите познания ежедневно. В този смисъл става все по-лесно човек да се преквалифицира, ориентирайки се към сфера, която да му носи по-висок доход или по-високо удовлетворение от извършването на съответната дейност. Основен източник на проблема, свързан с разрастването на младежката безработица, несъмнено е нарушената връзка между основното,

средното образование, висшето образование и успешната реализация на завършващите на пазара на труда. Средното образование в България обучава младите хора в един общообразователен профил, като качеството на обучение в голяма част от училищата не е на достатъчно ниво. Още тук се откроява проблемът, свързан с начина на финансиране на тези институции, а именно – на база брой ученици (а по-късно и студенти), което съвсем логично принуждава преподавателите и ръководствата умишлено да снишават критериите за оценка усвояемостта на учебния материал с цел недопускане на това млади хора да отпаднат от системата и съответната институция да загуби държавното финансиране, полагащо се за тях. Тук е необходимо да се наблегне и на проблема, свързан с демографската криза, която съществува в България, и застаряването на населението. Липсата на ученици би довело до липса на финансиране или до евентуално закриване на съответното училище. В резултат на това в по-малките населени места са налице фрапантни нарушения – умишлено и нереално завишаване на броя на обучаващите се в отделните паралелки, извиняване на отсъствия без да има съответния официален документ за това, оформяне на срочни и годишни оценки без съответния ученик да е положил необходимите контролни работи или да е бил изпитван. Голяма част от младежите нямат необходимото желание да усвоят знанията и често умишлено възпрепятстват работата на учителя и нормалното протичане на учебния процес. Това допълнително обезкуражава подрастващите, които имат желанието да усвоят съответния материал. Още в този момент в тях се ражда идеята те да продължат своето образование в чужбина, където образователните услуги предлагат по-високо качество. В повечето от училищата липсват кариерни центрове, които да помогнат на младите хора да разберат с какво те имат желание и са способни да се занимават след като завършат, а изборът на направление, в което човек да се развива, несъмнено е процес, който трябва да започне още от средното образование. В този порочен кръг голяма част от младите хора избират да продължат своето образование в чужбина или да не го продължат изобщо. Статистиката показва, че за последната година в България са завършили 58745 зрелостници, а висшите училища са обявили прием от 70 000 места (Deutsche Welle). В резултат на това тенденцията за едно място в университета да се борят няколко студенти в днешно време се видоизменя драстично – за един студент се борят няколко университета. Това води до рязък спад в качеството на обучение и занижаване на критериите за “вход” и “изход”. Стига се до парадокса в университет да се записват предварително студенти, които не са положили успешно своя държавен зрелостен изпит. Положението вътре във висшите училища също трябва да бъде взето под внимание – на дневен ред стои все по-актуалният проблем, свързан с финансирането на висшите учебни заведения. Както при институциите в сферата на средното образование, така и тук, финансирането

се осъществява на база брой обучаващи се. В резултат на това се понижава качеството на обучение и критериите, които преподавателите имат. Правилниците се променят по начин, така че да се гарантира възможността един студент да продължи с n на брой невзети изпити или да има многократна възможност да се яви на изпит по една и съща дисциплина. Университетите придобиват манталитета на институции от средното образование. Между висшите училища и бизнес сектора в България също не съществува необходимият диалог. В резултат на това се подготвят кадри, които след това нямат възможност за практическа реализация на пазара на труда. Често в университетите се преподава по остарели учебни планове или се предлагат специалности, които не са адекватни на търсенето от страна на бизнеса. Необходимо е учебните планове да бъдат пренаписани, като се заложи в по-голяма степен на неформалните методи на обучение, както и на използването на възможностите, които информационните технологии предлагат за нуждите на образователния процес. Студентите също са част от проблема, тъй като голяма част от тях записват висше образование без да имат ясна нагласа и представа с какво точно желаят да се занимават след като завършат. Всеки един човек, преди да запише дадена специалност, трябва да си зададе няколко важни въпроса, сред които: какво той умее най-добре, какво му е най-интересно и какво би искал да работи. Концепцията да се записва висше образование формално също допринася за неуспешната реализация на младежите след завършване. Бизнесът, от своя страна, предпочита да наема хора, които имат повече опит за сметка на образователния ценз, като това допълнително обезкуражава младите хора. Много от тях не търсят работа доброволно, тъй като оценяват своя труд на повече от нивото на минималното работно възнаграждение, което те най-често получават при започване на нова работа. Дори наети, на младите хора се предлага ниско възнаграждение, което допълнително понижава тяхното желание за реализация в съответната област, а много голяма част от тях търсят реализация в чужбина, където заплащането е на по-високо равнище. Държавата също трябва да бъде участник в този диалог, тъй като поголяма част от университетите са държавни, т.е. биват пряко субсидирани от държавния бюджет. По този начин всяка година се инвестират милиони в подготовка на млади хора в специалности, по които голяма част от тях след това не биха работили. В този смисъл може да окачествим въпросните средства като безвъзвратно загубени, а инвестицията – напразна и неоправдана. От другата страна стои бизнесът, който трябва да наема въпросните млади хора, които обаче нямат нужните познания и умения, за да се реализират успешно в практиката. Получава се един порочен кръг, който води и до посоченото по-горе високо равнище на младежка

безработица. Младежката безработица поражда и редица други проблеми като явлението “изтичане на мозъци” и разрастване на демографската криза. 4. Графични данни С цел да се добие по-пълна представа за проблема и да се откроят тенденциите, свързани с него, е разгледан периодът от 2004 до 2014 година. На фиг. 1 са показани равнищата на безработица в България при хора на възраст от 15 до 24 години (младежка безработица) и при хора на възраст от 25 до 74 години. В годините преди 2008 безработицата бележи спад, но от 2009 г. сме свидетели на рязко повишение, вследствие на неблагоприятното влияние, което Световната икономическа криза оказва върху българската икономика. В България към края на 2014 година безработни са 349,2 хиляди души или около 10,6% от работоспособното население. Тревожен е фактът, че близо 1/3 от тях са безработни за период, по-дълъг от две години. Високото равнище на безработица се дължи на редица фактори – ниска образователно-квалификационна степен, невъзможност за своевременна преквалификация на населението и други. Все по-голяма част от младите хора не могат да намерят работа или не търсят такава по собствено желание. Процентът на безработица сред тях достига 23,2% от всички младежи на възраст между 15 и 24 години. 30,00% 25,00% 20,00% 15,00% 10,00% 5,00% 0,00% 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 15 - 24

25 - 74

Фиг. 1 Равнища на безработица (%) при хора на възраст от 15 до 24 години и при хора на възраст от 25 до 74 години за периода 2004 – 2014 г. в България (Eurostat) Този показател обаче не е еднакъв в различни райони в България – съществуват значителни разлики, на които е необходимо да бъде обърнато внимание. Така например съществуват градове като Видин, Разград, Шумен, Кюстендил, Пазарджик и Смолян, в които нивото на безработица

превишава почти два пъти средното за страната. Най-голямо е равнището на безработица в Североизточния район – 18,2%, а най-ниско – в Югозападния – 8,2% (Национален статистически институт). Трябва да се вземат незабавни мерки за противодействие на тази все по-бързо разрастваща се тенденция. 30%

25% 20% 15% 10% 5% 0% 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 България

ЕС

Фиг. 2 Равнища на младежка безработица (%) в България и средно за Европейския съюз за периода 2004 – 2014 г. (Eurostat) На фигура 2 е представено равнището на младежка безработица в България и средно за страните от Европейския съюз. В годините, предхождащи Световната икономическа криза, този коефициент намалява, достигайки абсолютен минимум за целия разглеждан период през 2008 година. В годините преди 2008 г. равнището на младежка безработица в България е под средното за Европейския съюз. Вследствие на негативните последствия, които кризата указва върху българската икономика, равнището на младежка безработица в България се увеличава над средното за Европейския съюз. Същевременно съществуват държави като Австрия и Германия, които, въпреки кризата, успяват да запазят сравнително постоянно равнище на младежка безработица, почти достигащо естественото равнище. В Германия този показател от 11,2% през 2004 година спада до 5,0% през 2014 година. В Австрия безработицата за разглеждания период е от порядъка на 5-6% (Eurostat). Необходимо е България да се поучи от опита и да взаимства добри практики от страни като Германия и Австрия, в които реформите, целящи преодоляване на младежката безработица, са дали успешни резултати. Редица икономисти считат, че именно наличието на законоустановена минимална работна заплата е причина за увеличаване равнището на младежка безработица, тъй като младите хора не оценяват своя труд на заплащането, което им се предлага. Така например в Австрия съществува минимално работно възнаграждение, което е различно за отделните сектори на икономиката.

5. Връзката образование–бизнес – ключова необходимост за справяне с проблема До колко едно образование е ефективно, може да се съди по това каква част от завършващите успяват да се реализират в областта на висше образование, която изучават. Статистиката показва, че едва малко над 65% от завършващите успяват да намерят работа след като завършат. В страни като Германия този процент е над 90 (Eurostat). В последните години процентът на завършващите, които успяват да намерят работа след като завършват, прогресивно намалява. Според Стратегията на МОМН за развитие на висшето образование в България за периода 2014 – 2020 г. процентът на завършващи студенти, които се реализират в съответната професия, е едва 30% (Министерство на образованието, младежта и науката). На база проучвания на добри практики от чужбина и някои лични идеи на автора, са описани евентуални реформи, които биха били полезни при разрешаване на проблема, свързан с младежката безработица. Приложими идеи за реформи в България:  създаване на кариерни центрове в средните училища, които да подпомагат учениците при избора им на сфера на реализация (по примера на кариерните центрове, съществуващи във висшите училища);  промяна на начина на финансиране на образователните институции в България – с цел повишаване на качеството на обучение е належащо да се промени досегашното финансиране на база брой студенти. За висшите училища е възможно финансирането да се обвърже с броя на студенти, които успешно се реализират в съответното професионално направление след като завършат;  стимулиране на даровити студенти – факт е, че образователната система в България е така направена, че се отделя повече внимание на хората, които не могат да се справят с учебния материал за сметка на тези, които притежават заложби в определена сфера. В резултат на това много от тях избират да продължат своето образование в чужбина – възможно е за такива ученици/студенти да има допълнителни стимули като опрощаване на такси за обучение и др.;  увеличаване на практическата подготовка на учениците и студентите за сметка на теоретичната и покана на гостлектори от бизнеса – по този начин завършващите ще могат полесно да се реализират, тъй като ще имат необходимите



 



практически познания и няма да има нужда от допълнителна преквалификация; създаване на връзка между бизнеса и образователните институции – необходимо е да има диалог между училищата, университетите и бизнес сектора в България с цел бизнесът да изисква подготвянето на определени кадри, които след това да наема на работа. Учебните програми и специалности трябва да се изготвят в съответствие с търсенето на пазара на труда при явно съгласуване с бизнес сектора; увеличаване на възможностите за стаж по време на следването както в бизнеса, така и в държавната администрация (чрез откриване на допълнителни стажантски програми) – по този начин учениците и студентите ще могат да видят как реално функционира бизнесът в България и ще могат да натрупат практически знания по своята специалност, които да им бъдат от допълнителна полза при търсенето на работа; създаване на обратна връзка между образователните институции и завършващите; възможност учениците и студентите сами да избират дисциплините, които да изучават – това допълнително ще провокира техния интерес, тъй като дисциплините, които ще се изучават, ще съвпадат в максимална степен с интересите на обучаващите се; въвеждане на нови методи на преподаване и залагане на ролята на неформалното образование – необходимо е да се наблегне на интеракцията в преподаването, в т.ч. провеждане на дискусии по изучаваните теми, дебати, възможност за презентиране от страна на учениците (студентите), както и да се стимулира участието им в различни форуми, семинари и други прояви на неформално образование; все по-широко използване на информационните технологии в областта на образованието – необходимо е да се използват възможностите, които информационните технологии предлагат, за целите на обучението. Така например е възможно да се създаде и допълнителна дистанционна форма на обучение за повече специалности, което би било в удобство на студентите, и да се изгради сайт, в който да се публикуват обяви и стажове и да осъществява връзка между съответния университет и бизнес средата. Все повече висши училища в световен мащаб предлагат своите курсове в т.нар. MOOC (Massive Online Open Course) платформи като например Coursera и Udemy. Курсовете могат да бъдат достъпни срещу заплащане или безплатно, за студенти или за хора, които в момента не се обучават, но желаят да обогатят

своите знания и да повишат своята квалификация. По този начин качеството на материалите, по които се преподава, ще се увеличи драстично, тъй като те ще бъдат публично достъпни от цял свят. Не на последно място е необходимо да се помисли за изграждането на мобилни приложения, които да бъдат в помощ на студентите при търсенето на информация, свързана с университета и учебния процес;  улеснено отпускане на заеми и кредитиране на младите безработни, студенти или предприемачи с цел улесняване възможността за започване на собствен бизнес;  установяване на различно равнище на минимална работна заплата за различни сектори на икономиката. 6. Изводи Проблемът, свързан с младежката безработица в България, е изключително актуален особено след негативните въздействия, които Световната икономическа криза указа върху българската икономика. Необходимо е да бъдат взети адекватни и своевременни мерки с цел справяне с това явление, тъй като от него произтичат и редица други проблеми като поява на феномена “изтичане на мозъци”, разрастване на демографската криза и др. България трябва да се поучи от опита на страни като Германия и Австрия, където реформите дават вече нужния резултат. В основата на разрешаването на проблема стои ключовата връзка между образователните институции и бизнес средата, която трябва да бъде засилена чрез редица реформи в сферата на основното, средното и висше образование с цел успешното реализиране на завършващите на пазара на труда. Използвана литература: Владимиров, В., З. Младенова, И. Якимова и др., Макроикономика, издателство “Стено”, Варна, 2010 г. Зарева, И., Образование – състояние, проблеми и насоки за развитие, извлечен от: ftp://ftp.repec.org/opt/ReDIF/RePEc/bas/ecchap/CH_11_Zareva.pdf, достъпен: 06.09.2015 г. Ваксберг, Т., Университетски парадокси от България, Дойче веле, извлечен от: http://www.dw.com/bg/университетски-парадокси-от-българия/a18105419, достъпен: 04.09.2015 г. Мавров, Х., Макроикономически зависимости на безработицата, издателство „Стено“, Варна, 2007г.

Dimitrov, Y., Youth Unemployment in Bulgaria, Friedrich Ebert Foundation, Office Bulgaria, извлечен от: http://library.fes.de/pdffiles/bueros/sofia/09396.pdf, достъпен: 06.09.2015 г. 1.

2. 3.

Министерство на образованието, младежта и науката, Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., извлечен от: http://www.mon.bg, достъпен: 06.09.2015 г. Eurostat, Eurostat Unemployment rate by sex and age groups, извлечен от: http://ec.europa.eu/eurostat, достъпен: 06.09.2015 г. Национален статистически институт, Безработни лица и коефициенти на безработица – национално ниво; статистически райони, извлечен от: http://www.nsi.bg/bg/content/3998/безработни-лица-и-коефициенти-набезработица-национално-ниво-статистически-райони, достъпен: 04.09.2015 г. Европейска стратегия за икономическо развитие 2020, извлечен от: http://ec.europa.eu/regional_policy/what/europe2020/index_bg.cfm, достъпен: 04.09.2015 г. Институт за пазарна политика, Младежката безработица в България, извлечен от: http://www.bednostbg.info/var/docs/reports/Youth_Unemployment_IME.p df, достъпен: 04.09.2015 г.

МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И РЕШЕНИЯ Деян Нуцулов UNEMPLOYMENT - CHALLENGE AND SOLUTIONS Abstract: Starting point is that there is a shortage of specialists, because young people are experiencing difficulties in the labor market. Increasingly, employers reported that candidates for certain position possess not enough practical knowledge and work skills. Increasing the professional competencies of young people through training, mentoring and training programs is the main goal and the prospect of improving the economy and social integration of the new generation, in almost all countries and regions where there are difficulties in finding qualified staff. Studies in the field show that in order to reduce youth unemployment, employers are required to take action on their own initiative and in partnership with schools, professional institutions and other stakeholders. Employers can play a key role in helping young people to achieve their full human potential, while contributing to business development and social progress of society. Дефиниране на проблема "Младежка безработица" Младежката безработица е по-висока от тази в други възрастови групи дори във времена на икономически растеж. Това наблюдение е валидно не само на национално и на европейско, но и на световно ниво и е потвърдено от редица изследвания на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР), Световната банка (СБ), Международната организация на труда (МОТ) и др. Налице са няколко обективни фактора, които имат отношение към младежите като уязвима група на пазара на труда, както по време на икономическа криза, така и в добри периоди за пазара на труда. Във времена на икономически спад ролята на някои от тези фактори се засилва. Липсата на практически опит и професионални контакти създават трудности както при намирането на първа работа, така и при опити за преминаване от един към друг тип заетост. Младите хора са склонни да сменят сравнително често работното си място с цел намирането на позиция, която в най-пълна степен ги удовлетворява. Това е естествено следствие от техния социален статус и възможността да разчитат на финансова подкрепа от родители/близки, както и от характерни за възрастта фактори като честа промяна на личностните интереси, смяна на местожителство, необходимост от съчетаване на работата и образованието и др. Липсата на опит оказва влияние и върху самия процес на търсене на

работа (навици за следене на обяви, явяване на интервюта, участия в конкурси, търсене на съдействие от специализираните държавни институции и агенции и др.). Въпреки активната позиция на ЕС по отношение на младежката безработица, отговорността за адресирането на проблемите в тази сфера и овладяването на последиците от тях се носи основно от страните-членки. Причината е, че голяма част от политиките, които оказват влияние върху конкурентоспособността на младите хора, се формират на национално ниво. На този етап ЕС няма как да окаже директно влияние върху редица структурни политики, които се намират в прерогативите на националните правителства. Такива са трудовото законодателство, данъчната система, структурата на системите за социално подпомагане, определянето и провеждането на активните мерки на пазара на труда, регионалната политика и др. По-голямата част от възприетите на национално и европейско ниво мерки и политики са с краткосрочен характер, докато проблемите са с дългосрочен. Програми за субсидирана заетост и дори за повишаване на квалификацията на младите хора не оказват влияние върху структурните причини за възникване на младежката безработица. Дори при подобряване на икономическата конюнктура и увеличаване на заетостта и спад на безработицата сред младите, като резултат от цялостно подобрение на пазара на труда, структурните дефицити в системата продължават да ограничават потенциално достижимите нива на заетост, както и качеството на самите работни места. Именно поради тази причина дългосрочният подход към решаването на проблема чрез отстраняването на идентифицираните пречки на пазара на труда, както и чрез реформи в образователната и данъчната система не бива да бъде пренебрегван. Проблемът с младежката безработица в известна степен отразява и неуспеха на много образователни системи. Професионалното ориентиране е добро средство за превенция на училищния неуспех, отсъствията, отпадането от училище, противообществените прояви на децата и юношите При непрекъснато нарастващите изисквания, които пазарът на труда поставя към квалификацията на работещите, в условията на висока безработица, много младежи отпадат от образователната система, броят на отсъствията е голям. Особено тежко е положението при ромите. Получава се противоречие между увеличаващите се изисквания към търсещите работа и намаляващата мотивация за учене. Причините за отпадане от училище са различни, безспорно финансовият фактор има голямо значение. Но друга важна причина е, че учениците (особено в основното и общообразователното средно училище) много трудно могат да направят връзка между това, което учат и бъдещата им работа, техните доходи, социален статус, самочувствие. В повечето случаи децата и юношите не

могат да осъзнаят каква е практическата полза от заучаването на огромни количества информация, от дългите часове и години, прекарани в учебната стая. Един сериозен проблем на българската образователна система е недобрата връзка с потребностите на икономиката от работна ръка с определена квалификация. А също и ниската степен на практическа подготовка за работа. Но това е проблем не само на българското, а на образованието изобщо, защото образователната система е инертна и консервативна, а съвременната трудова сфера – особено в страните в преход – се променя много динамично. Качеството и доставката на услуги за кариерното развитие на младите хора е незадоволително. Много от младите хора се препъват още в началните си стъпки в кариерата, това се дължи на липса на информация за света на труда и води до лоши решения за образование и кариера. Според поредица от OECD (www.oecd.org) проучвания (обобщени в OECD / ILO 2011 г.старт), даването на кариерни консултации, менторство и информираност може да насърчат младите хора да бъдат по-осведомени и да вземат правилни решения при избора на бъдеща професия. Това включва подбор на академични/ професионални програми и оптимално съчетаване на образование и работа. Въпреки това, изследването отбелязва, че повечето програми за кариерно ориентиране страдат от лошо финансиране, неквалифицирани обучители, както и липсата на достъп до съвременна и актуална информация за пазара на труда. КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ БИЗНЕСЪТ? В наши дни технологичната еволюция е извършена за сметка на човешкия фактор, а това дестабилизира бизнеса. Анализи в областта показват, че икономическият успех ще се предопределя все повече от професионалните компетенции и личностни умения на работещите хора. Изложение на седем препоръчителни стратегии: 1. Програми за професионално ориентиране в системата на средното образование: Едно от най-простите, които работодателите могат да направят е да си партнират с училища и професионални институции за повишаване на експозицията на младите хора до пазара на труда. Те могат свободно да посещават класната стая и да доставят курсове като тези, разработени от Джуниър Ачийвмънт (www.ja.org). Могат да осигурят лектори и участници за свързаните с тях дейности като дни на кариерата и наблюдение на работата. За много от младите, бизнес лидерите могат да служат като модели

за подражание и като вдъхновение, амбицирайки ги да си поставят трудно достижими цели. Без да е необходима реформа в средното образование, работодателите могат да използват влиянието си, за да стимулират училищата да създават свободно-избираеми часове, в които да се мотивират младите да се ориентират успешно в процеса на търсене на работа и изграждане на ключови умения, свързани с работния процес. 2. Предоставяне на информация на младежи, търсещи работа и запознаване с пазара на труда: Интернет, мобилните устройства и социални мрежи предоставя на младите хора по-прозрачен достъп до информация на пазара на труда, а това увеличава обсега на влияние на работодателите за намирането на кадри. Според сайта www.careerxroads.com, онлайн платформите за търсене на работа са генерирали около 25% от новите служители сред изследваните предприятия (основно базирани в САЩ и големите мултинационални корпорации). Според анализаторите водеща цел на анкетираните мениджъри е да създадат база дани с най-подходящите кандидати за "отворената позиция" като най-удобно за тях е да изпозват интернет пространството. Работодателите също могат да си сътрудничат със специализирани консултантски фирми и кариерни центрове, които имат за цел да подготвят младежите за професионално и личностно развитие. Използването на интернет е иновативна технология за прозрачно обявяване на свободните позициите и информация във връзка със заемането им. 3. Повишаване квалификацията на младите чрез сключване на договори за ученичество: Обучаващата организация трябва да осигури нормални условия за провеждане на обучението и да стимулира редовното посещение на занятията. Добре е да предостави на обучаваното лице учебни материали и безплатен транспорт от мястото му на живеене до мястото на провеждане на обучението (ако средства за такъв са предвидени в бюджета на проекта). След успешно положен изпит се издава на обучаваното лице удостоверение за участие в обучението и свидетелство за придобита квалификация. Ако работодателят отпуска стипендия за периода на обучение, степендиантът се задължава след това да започне работа в предприятието за определен, предварително договорен период.

4.Стажуването да бъде облечено в законодателна рамка и стажовете да бъдат задължително платени. От Българската стопанска камара (БСК) са „За” стажовете да бъдат платени за тези млади хора, които са завършили образователна степен. Те предлагат отношенията да бъдат регламентирани със срочен трудов договор, а стажантът да получава около 70% от средното за длъжността възнаграждение. По този начин отношенията между страните ще бъдат ясни и прозрачни. Задължителните платени стажове са възможност за бизнеса по-точно да прогнозира нуждата си от кадри и да се подобри подбора. В момента много компании вземат стажанти, на които не плащат, и те бързо се разделят с тях. Когато стажовете са платени, подборът ще е подобър, отговорностите - ясно определени, а отношенията регламентирани с договор. 5. Дуално образование Дуалното образование представлява паралелно обучение на две места - в професионално училище и в предприятие, като едновременно с теорията учащите придобиват и безценни практически умения. И понеже става въпрос за хора, правещи първи стъпки в професията, по-старите работници и служители проявяват необходимото разбиране и не губят излишно време да се оплакват на началниците си, че някой си бил неопитен. Това обаче далеч не е единственото предимство на дуалното обучение. В края на тригодишното обучение учащите полагат изпит пред съответната професионална камара и получават сертификат за придобиване на специалност, който се признава в цял свят. 6. Коучинг и менторство. И коучингът, и менторството са инструменти, които позволяват на хората да се възползват от своя потенциал и целят да провокират ангажимент към действие, за да бъдат постигнати целите на организацията. Факт е, че коучинга и менторството често са бъркани. Те са близки, но в никакъв случай не са еднакви или взаимно заменяеми. Добрите практики в чужбина показват, че във високоефективни организации и екипи често има цяла система за коучинг и менторство, която е ефективен инструмент за запазване и мултиплициране на ноухауто, знанието и идеите и мъдростта вътре в екипа и то по начин, който работи за най-важните цели и приоритети на организацията, включително финансовите. Затова, ако се направи умно, въвеждането на система за коучинг и менторство може да донесе краткосрочни и дългосрочни ползи за бизнес организациите, за да постигнат висока производителност на екипа и резултати на качествено ново ниво.

Всъщност това е доста прост и работещ механизъм, възприет от найуспешни компании в света като „Дженеръл Илектрик”, например. За да са на върха на вълната, висшите мениджъри използват услугите на коучове и ментори, което шеговито се нарича „най-зорко пазената тайна на техния успех". Почти няма успешен изпълнителен директор в света, който да не е използвал коучинг услуги. Така, че коучингът и менторството по-скоро се допълват по един високоефективен начин за целите на всяка бизнес организация. Коучингът е процес, предизвикващ размисъл и вдъхновение, за да се увеличи личният и професионалният потенциал. Коучингът винаги е за постигане на цели – лични или организационни. Работата на коуча е да предоставя подкрепа така, че клиентът да разширява уменията си и да се възползва на максимум от собствените си ресурси, за да постигне собствените си лични/професионални цели. През вековете под „ментор” се разбира човек, който служи като съветник или като учител и наставник. Менторството има много допирни точки с коучинга и учителстването. Учителят инструктира. Коучът е „огледало”, което дава обективна обратна връзка на човека, за да може да расте и да се развива. Менторът води с личния си пример. Той най-често работи на нивото на ценностите и помага на по-млади хора да установят, изяснят и засилят ключови ценности и вярвания за собствените си способности. Според дефиницията на Британския институт за развитие на персонала (CIPD) менторството е „дълготраен процес на подкрепа, напътстване и съветване най-често на един професионалист от по-опитен колега, който му предава по-задълбочен опит, експертиза и разбиране на работата и работното място. Това е форма на дългосрочно целенасочено развитие на млади професионалисти чрез наблюдение, слушане, задаване на въпроси и даване на напътствия, което носи ползи на организацията/институцията.” 7. Инвестиции в обучения по предприемачество в училища, колежи и професионални институции. Повечето европейски държави все по-активно насърчават обучението по предприемачество, както става ясно от публикувания нов доклад на Европейската комисия. В осем държави (Дания, Естония, Литва, Нидерландия, Швеция, Норвегия, Обединеното кралство — Уелс, и Белгия — фламандската част) са в ход специални стратегии за насърчаване на обучението по предприемачество, а в други 13 държави (Австрия, България, Гърция, Исландия, Испания, Лихтенщайн, Полша, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Финландия и Чешката република) този вид обучение е включен в националните стратегии, насочени към ученето през целия живот. Половината европейски държави провеждат образователни

реформи, включващи разширяване на обучението по предприемачество. Общо 31 европейски държави и 5 региона попаднаха във фокуса на доклада, озаглавен „Обучение по предприемачество в училищата в Европа“. Андрула Василиу, комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта, заяви: „Обучението по предприемачество е стимул за растеж и извор на вдъхновение за бъдещите предприемачи. Ако Европа иска да остане конкурентоспособна, тя трябва да инвестира в гражданите си, в техните възможности да се приспособяват и да бъдат новатори. За тази цел ние трябва да съдействаме за реална промяна в нагласата в Европа към възприемане на предприемачески подход, а това започва с пробуждане на предприемаческия дух още от ранните етапи на обучение.“ Данните в доклада сочат, че обучението по предприемачество има ясно определено място в учебните планове в две трети от наблюдаваните държави. Макар предприемачеството да не се преподава като отделен предмет в началните училища, половината държави са си поставили учебни цели, свързани с възпитаване на предприемачески подход и усвояване на умения като инициативност, поемане на риск и творчески дух. Половината от държавите са включили предприемачеството в учебния план за основното и средното образование в рамките на задължителни предмети като икономика и социални науки. В две държави (Литва и Румъния) предприемачеството се преподава като отделен задължителен предмет. Придобиването на конкретни предприемачески умения е формулирано като цел в четири държави (Литва, Румъния, Лихтенщайн и Норвегия). Необходимостта от подобряване на предприемаческите и новаторските способности на гражданите беше изтъкната също така в три от водещите инициативи в рамките на „ЕВРОПА 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“: „Съюз за иновации“, „Младежта в движение“ и „Програма за нови умения и работни места“. Разгръщането на творчеството и иновациите, включително предприемачеството, на всички равнища на образованието и обучението също представлява дългосрочна цел за стратегическата рамка за европейско сътрудничество „Образование и обучение 2020“. Заключение Достигането на заложената национална цел от 75% заетост на населението между 20 и 64 години през 2020 г. допълнително налага повишаване на вниманието към проблема с младежката безработица. Прегледът на динамиката на различните индикатори за измерване на младежката безработица и на основните причини за нейното увеличаване позволява открояването на няколко основни заключения и препоръки за страната ни. Теоретично, ако проблемът е краткосрочен (т.е. функция от икономическата криза), инвестирането на публични средства в програми за обучение и временна заетост може да омекоти някои от негативните ефекти

върху уязвимите групи на пазара на труда, включително младежите. В същото време характеристиките на младежката безработица в България предполагат по-скоро наличие на структурни дисбаланси на пазара на труда, което предполага дългосрочен ангажимент към преодоляването на недостатъците в образователната система и процеса на преход от образование към заетост. Основанията за инициативи на работодателите за насърчаване на младежката заетост е очевидна: предприятията, могат да бъдат стратегически източник, да управляват и създават необходимите кадри и да се възползват от тях в дългосрочен план, създавайки нови икономически възможности. Лица, които са имали достъп до възможности за обучение и които могат да култивират правилните умения ще се интегрират успешно на пазара на труда и ще допринесат за организациите, които ги наемат. Работодателите имат пряк интерес от извършване на инвестиции, които ще подобрят способността на младите хора, за да успеят в света на труда. Тези инвестиции могат да приемат много форми, вариращи от доброволчество в училищата от страна на отделни ръководители, ангажираност на фирмата в обучение към заетост или работни програми осигуряващи практически опит. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Алексиев, Я. Основни тенденции в сферата на основното и средното образование / Регионални профили: показатели за развитие., 2012 Институт за пазарна икономика, 2012; Артнер, А. Институт за икономическа политика, 2014 Доклад за младежта (2010-2012) / Министерски съвет на Република България. 2013 Преглед на напредъка на България по стратегия Европа 2020: заетост, образование и бедност / Институт за пазарна икономика. Youth Unemployment / Promoting pro-poor growth: employment, OECD, 2009 Eichhorst, W. Hinte, H. Rinne, U. Youth Unemployment in Europe: What to Do about It? / IZA Policy Paper No. 65, July 2013 Görlich, D. Stepanok, I. Al-Hussami, F. Tackling Youth Unemployment – Background paper / Kiel Institute for the World Economy, April 2012 Gregg, P. Tominey, E. The wage scar from youth unemployment / Labour Economics, 2005 Neumark, D. Wascher, W. Minimum wages, labor market institutions, and youth employment: A cross-national analysis / Industrial and Labor Relations, 57(2), p. 223-248. O’Higgins, N. Youth Unemployment and Employment Policy: A Global Perspective / International Labour Organization, Youth Unemployment in the EU: a Scarred Generation? / European Union Committee of the House of Lords, April 2014

БОРБАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА СПРАВЯНЕ С МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА „ЕРАЗЪМ+” КАТО ГАРАНТ ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ ИЛИ ПРОВАЛ НА ЕС? Ахмед Куйтов9 ERASMUS+ AS A GUARANTOR OF STABLE DEVELOPMENT OR A FAILURE OF THE EU? Ahmed Kuytov Abstract: In the current text, the structure of “Erasmus+” program and paying particular attention to the KA1 is described. In addition, some good practices for sustainable development activities in Bulgaria are proposed. Kew words: Erasmus+, European Commission, Youth Exchanges, Bulgarian youth.

Въведение На младите хора, които са гражданин на Европейския съюз през 20те години на XXIв. се предоставя голяма гама от възможности за развитие, както на професионално, така на мултикултурно и личностно ниво. Основен инструмент за това са младежките програми за обучение и развитие. До 2020г. основната програма, чрез която ще се развива младежкият потенциал се казва „Еразъм+”, като тя обединява в себе си предшестващите я програми от предходните програмни периоди, които бяха насочени към различни групи млади хора. Днес „Еразъм+” предлага възможности на младите хора, които преди векове са били привилегия за единици. Чрез най-различните дейности, които са заложени да бъдат подпомагани през следващите години, програмата цели затвърждаването и развитието на сплотеността, разбирането и приемането на различните култури в пъстрото европейско семейство. Ако дейностите по „Еразъм+”се изпълняват точно и коректно, то Европейското семейство ще стане все посплотено и свързано. Защото чрез „Еразъм+” младите хора пътуват, учат, живеят и се забавляват в различни държави, успоредно с това са и обединени от общия дух на европейските ценности. 9

Председател на Сдружение „Институт Перспективи“

Задачата на младежите работници, които са граждани на ЕС се състои в това, да подготвят инициативи и събития, които да спомагат за утвърждаването на европейските приоритети. Тъй като днешните младежи занимаващи се с младежки проекти, след някоя друга година ще започнат да управляват по-мащабни проекти. Казано с други думи, ако младите хора изпълняват порочно младежките проекти, то по порочен начин ще изпълняват и управлението на другите програми на ЕС. Тъй като, чрез Еразъм+ младите хора се обучават и си изграждат трудови „навици“. Бъдещето на ЕС зависи от резултатите, които ще предостави изпълнението на „Еразъм+”. Философски поглед към Еразъм+ Структурата на програмата е разделена на пет сфери, които обхващат сходни дейности. Всяка една от петте сфери притежава различен бюджет, който зависи от общите приоритетни сфери на програмата. Дейностите по конкретните сфери следват принципа на градацията. Например КА1 е насочен пряко към образованието. КА2 е насочен към обмена на добри практики. КА3 подкрепя реформирането на политиките, докато дейностите по „Жан Моне“ подкрепят създаването на академични дейности, които да подпомагат европейската интеграция на най-високо ниво. Докато петата сфера е насочена към спорта. Философското дефиниране на петте сфери на „Еразъм+” е първо младите хора пътуват, обучават се и работят в различни страни на ЕС. След това започват да измислят нови технологии, идеи и т.н. Като са налице новите постижения е нужно те да бъдат интегрирани в обществото, за тази цел е нужно да се реформират политиките. За всичко това, ЕС в лицето на ЕК подпомага младите хора. Чрез дейностите по „Жан Моне“, младите европейци е нужно да предоставят възможност за спокойно развитие на потенциала и на бъдещите младежи. Освен казаното до тук, ЕК е помислила и за спорта. „Еразъм+” е ценна и има историческо значение, защото чрез нейните дейности младите хора се подготвят да моделират както собственото си, така и общото съществуване. Петте сфери на „Еразъм+” Ключова дейност 1 (КА1) е насочена към образованието на европейските граждани. В нейните рамки се предоставя подкрепа за студенти, стажанти, учители, университетски преподаватели, младежки работници и доброволци, които могат да учат, стажуват или преподават в различна от своята държава. По КА1 могат да се създават съвместни магистърски програми между няколко университета, като всеки семестър

лекциите и упражненията се провеждат в различна държава. Нужно е да се отбележи, че посочените дейности се подкрепят чрез грантове. В рамките на КА1 има и възможност за обезпечаване на студентски заеми за придобиване на магистърска степен в различна от родната държава. По мои наблюдения първата стъпка, която е необходимо да направи младият европейски гражданин е да участва в младежки обмен, който също е в рамките на КА1. Неговата продължителност е между 7 и 21 дена, като ЕК осигурява транспортните разходи, настаняването и храната. В обмените средно участват представители на поне пет държави, които са членки или кандидати за членство в ЕС. Целта им е младите хора да споделят опит и знания по конкретната тема от една страна и да опознаят различните култури и обичаи от друга. Друга стъпка, която биха могли да предприемат младите европейци, които се обучават в бакалавърски и магистърски програми е да прекарат един или два семестъра, обучавайки се в същата специалност, само че в друг университет или държава. ЕК им осигурява стипендия, чрез която да се издържат на прилично ниво, не заплащат никакви такси в приемащата институция, имат право да ползват всички нейни ресурси като библиотеки, общежития, спортни съоръжения и т.н. Чрез това обучение, студентите ще разширят своите представи за ЕС и ще могат да направят съпоставка между обучението в собствения си и приемащия университет. Когато младите хора видят положителните и отрицателните страни, младите хора ще имат реална представа за случващото се във висшето образование. Нужно е да се отбележи, че животът в чужда държава за период по-дълъг от три месеца прави младите европейци по-самостоятелни и отговорни. Освен това, младите хора ще се докоснат до истинския живот в дадената страна, различен от този, който например виждат туристите. Проблем, който срещат младите хора при кандидатстване за първа работа е липсата на опит по изучаваната специалност. Еразъм+ е помислил и за това, като чрез предоставяне на възможност младите хора да стажуват във фирми, НПО и др. организации, чиято дейност кореспондира пряко с тяхната изучавана специалност. Студентите във всички форми и степени на обучение имат право да проведат стаж с минимален срок от два и максимален от дванадесет месеца за образователна степен. За стажа също е предвиден грант, чрез който студентът да обезпечи своя престой. Обобщено, по ключова Дейност 1 младите европейци имат шанса образовайки се, да опознаят голямото европейско семейство. Малко в страни от контекста, но въпреки това кореспондиращо с изложението до момента, е редно да добавя факта, че от възникването на програма Еразъм през 1987г. до 2014г. всеки четвърти участник е срещнал своята половинка,

докато е бил по Еразъм. Следствието е, че Европа се е сдобила с един милион бебета. 10 Ключова дейност 2 (КА2) е насочена към сътрудничеството за иновации и обмен на добри практики. Дейностите, които ще се подпомагат са насочени към изграждането на транснационални стратегически партньорства, които е нужно да изработват инициативи, които да са свързани с няколко от областите на образованието и обучението на младежта. Подкрепят се и проекти насърчаващи иновациите и обмена на опит и нау-хау между различни видове организации, които работят в областта на обучението на младежта. По КА2 висшите учебни заведения и предприятия могат да създават алианси на познанията. Основното по този приоритет е мултидисциплинарното преподаване и учене. Чрез тях ще се постигне целта за насърчаване на предприемачеството, иновациите, творчеството, чрез които ще се развива пригодността за заетост от една страна и ще се обменят знания. Познанието е ценност, която, ако не се прилага, губи своята стойност. Именно поради този факт, чрез КА2 могат да се организират алианси на уменията. Чрез тях биха могли да се изработват съвместни учебни планове, програми и методики за преподаване и учене в областта на професионалното образование. За да се изработят посочените програми е нужно да се използват данни за текущите тенденции в отделните икономически сектори, както и за необходимите умения за успешна реализация в една или повече области. От самото си сформиране ЕС регулярно се е разширявал и е приобщавал към себе си нови държави членки. По КА2 се подкрепя сътрудничеството с държави партньори в областите на младежта и висшето образование. Чрез изграждането на капацитета се цели подкрепа на процеса на модернизирането и интернационализацията на организации, институции и системи. Тъй като последните десетилетия сме в ерата на интернет, по КА2 могат да се разработват проекти, чиито резултат да бъде създаването на виртуални пространства за сътрудничество, бази данни, съдържащи информация за възможности. Както и общности на практикуващи специалисти и други, предоставяни онлайн услуги, за преподаватели, инструктори и практикуващи специалисти в областта на младежките работници, доброволчеството, училищното образование и образованието за възрастни. Ползватели на продуктите могат да бъдат както от цяла Европа, така и от други региони.

http://clubz.bg/15642-programata_erazym_e_dala_na_evropa_1_000_000_bebeta

Както бях отбелязал по-рано, всяка една от сферите на Еразъм+ надгражда предишната и е предпоставка за следващата. Разгледахме същността на КА1 и КА2 и изводът, до който достигам е, че след като младият човек се е образовал в друга държава, създал е познанства и приятелства, а защо не и семейство с представител на друга националност, те вече имат общи допирни точки. Те си обменят познания, умения и т.н. Чрез КА2 ще могат да преминат на ново ниво, което дава „плодове“ за цялата европейска общност. Ключова дейност 3 (КА3) предоставя подкрепа за реформиране на политиките. Чрез третата ключова дейност ще се предприемат инициативи за иновации в политиката, чиято цел е основно да се насърчава разработването на иновативни политики сред заинтересованите страни. Публичните институции и органи от своя страна е нужно да дават възможност да се провери ефективността на новите политики чрез пробно прилагане, основано на надеждни методики за оценяване. По КА3 ще се предоставя и подкрепа за инструментите на европейската политика с цел да се насърчи прозрачността и признаването на уменията и квалификациите. За да може да се насърчи трансферът на кредити, стимулирането за осигуряване на качество, подкрепящо валидирането на неформалното и самостоятелно учене. Неформалното образование от своя страна помага за управлението на уменията и ориентацията. По това действие се включва и предоставяне на подкрепа за мрежи, които спомагат за реализирането на трансевропейски обмен, мобилност на физически лица, с цел учене и работа. Също така се насърчава развитието на гъвкави модели за обучение между различни области на образованието, обучението и младежта. Отделя се място на сътрудничеството с международни организации, които притежават широко признат експертен и аналитичен капацитет. Общите проекти с подобни организации целят засилването на въздействието и добавената стойност на политиките в областта на образованието, обучението и младежта. Чрез КА3 се цели диалог със заинтересованите страни и популяризирането на политиките и програмите. В диалога е нужно да бъдат ангажирани публичните органи, доставчиците на услуги и заинтересованите страни в областите на образованието, обучението и младежта. Важна стъпка е да се повиши осведомеността за стратегията „Европа 2020“, стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“, Европейската стратегия за младежта и други европейски програми за политики в съответните сектори, както и за външното измерение на политиките на ЕС

в областта на образованието, обучението и младежта. Те са от съществено значение за развиване на капацитета на заинтересованите страни за конкретна подкрепа на изпълнението на политиките чрез стимулиране на ефективното използване на резултатите от програмата и генериране на осезаемо въздействие. Дейности по инициативата „Жан Моне“ - чрез дейностите по нея ще се подкрепи създаването на академични модули, катедри и центрове за високи постижения. Целта е да има по-задълбочено преподаване в областта на европейската интеграция, което да се изрази в официална учебна програма на висша учебна институция. Тези институции ще трябва да изследват, наблюдават и оказват надзор върху учебното съдържание, което е свързано с ЕС. Също така да следят и за други образователни равнища, като обучението на преподавателите и задължителното образование. Наред с изложеното до момента, дейностите по „Жан Моне“ имат за цел да осигурят задълбочено преподаване по въпроси на европейската интеграция за бъдещи специалисти в професионални области, чието търсене на пазара на труда ще нараства и същевременно се насочват към насърчаване, консултиране и наставничеството на младото поколение преподаватели и изследователи, работещи в областите, свързани с европейската интеграция. Чрез „Жан Моне“ ще се подпомага сформирането на политически дебати с представители на академичната общност. Те, от своя страна, ще бъдат подпомагани посредством мрежи за подобряване на сътрудничеството между отделните университети в Европа и в света, чрез насърчаването на сътрудничеството за създаване на платформа за обмен на задълбочени знания с участието на публични органи и службите на Европейската Комисия по актуални теми, които пряко кореспондират с ЕС. Ще се подпомагат проекти за полезни взаимодействия и иновации, чрез което да се разпростира учебно съдържание, което е свързано с ЕС. Целта е да се насърчат обсъждания и анализи на въпроси, които са свързани с ЕС и да доведат до обогатяване на знанията за ЕС и неговите процедури. По текущия компонент ще се предоставя подкрепа за НПО и институции, занимаващи се с изследвания и въпроси, свързани с ЕС и популяризирането на факти за ЕС сред широката общественост с цел стимулиране на активното европейско гражданство. Сдруженията ще бъдат подпомагани да реализират посочените дейности. Освен това в рамките на дейностите по инициативата „Жан Моне“ се отпускат и безвъзмездни средства за оперативни разходи на определени институции, които преследват цели от европейски интерес. Чрез инициативата ще могат да се организират и провеждат конференции, чиято цел ще бъде да предоставят нова информация и

конкретни предложения от определящите политика лица, въз основа на критични независими академични мнения. Ще се набляга и на анализи на текущи проблеми в ЕС, които са в рамките на ежегодна, посветена на теми с политически характер, международна конференция, с участието на лицата, определящи политиката, гражданското общество и представители на академичната общност на най-високо ниво. Обобщено, дейностите по „Жан Моне“ са много висока топка, която могат да я поемат и разиграват например ректори на университети и висши политици. Спорт - чрез предвижданите дейности в тази област ще се предоставя подкрепя на партньорства за сътрудничество, целящи насърчаване на почтеността в спорта. Тоест да се започне борба срещу уговарянето на мачове, защитата на малолетни и непълнолетни деца, както и антидопинга. Ще се оказва подкрепа на иновативните подходи за прилагане на принципите на ЕС за добро управление в спорта. Както и за стратегиите на ЕС в областите на социалното приобщаване и равните възможности. Ще се насърчава участието в спорт и физическа активност, чрез подкрепа за прилагането на Насоките на ЕС за физическата активност, доброволческата дейност, заетостта в спорта, както и образованието и обучението в областта на спорта. Както и подкрепа за прилагането на Насоките на ЕС относно двойната кариера на спортистите. Важен момент са европейски спортни събития с нестопанска цел. Като чрез това действие ще бъдат подпомагани отделни организации, които отговарят за подготовката и организирането на дадено спортно събитие, както и за провеждането на последващи дейности. Подпомаганите дейности включват организиране на дейности за обучение на спортисти и доброволци на етапа на подготовка на спортното събитие, церемонии пооткриване и закриване на събитието, състезания, дейности, съпътстващи събитието (конференции, семинари), както и изпълнение на последващи дейности като оценки или последващи действия. Фактологичната основа е необходима при разработването на политики в областта на спорта. Поради този факт, ще се осъществява подкрепа за осъществяване на проучвания, събиране на данни и обзори. Както и провеждането на конференции и семинари, чрез които да се осъществява разпространение на добри практики от държавите по програмата и спортните организации. Това от своя страни би следвало да доведе до укрепването на мрежите на равнище ЕС, така че националните членове на тези мрежи да се възползват от полезни взаимодействия и обмен със своите партньори. Общи цели на „Еразъм+”

Чрез изпълнението на проекти в петте сфери, които разгледахме Програма „Еразъм+” допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, включително водещата цел в областта на образованието.  Целите на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“),;  Устойчивото развитие на държавите партньори в областта на висшето образование;  Общите цели на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018г.);  Целта за развиване на европейското измерение в спорта, поспециално масовия спорт, в съответствие с работния план на Европейския съюз за спорта;  Популяризирането на европейските ценности в съответствие с член 2 от Договора за Европейския съюз. Съгласно водещата цел в областта на образованието, до 2020г. делът на преждевременно напусналите училище трябва да намалее под равнището от 10%, а делът на завършилите висше образование трябва да нарасне до минимум 40%. Чрез „Еразъм+” ще увеличи осведомеността за фундамента на ЕС, който се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете. Предизвикателствата при изпълнението на „Еразъм+” в България До момента разгледахме широка гама от възможности за включвания, които предлага „Еразъм+”. Но не всичко е толкова добре, колкото изглежда на пръв поглед. Умопомрачителен е делът на българските младежи, които не са участвали в международни програми и обмени, той е 94%.11 Казано с други думи само 6% от младите хора са се възползвали от възможностите на „Еразъм+”. Още по-смущаващ е фактът, че 67% от младежите имат свободно време, обаче 98% от тях не посещават извънкласни дейности. 77% от тях не смятат да завършват допълнителни курсове и да добиват нови

умения. Макар чрез проектите да се цели включването на повече млади хора, някои от условията са ограничаващи и дискриминиращи. В следващите редове ще отделя внимание на трудностите и порочните практики, които изникват при изпълнението на младежките обмени и тренинги по КА1 в България. В този текст няма да обръщам внимание на другите компоненти, а само на обмените и тренингите по КА1. Трудност, която възпрепятства желаещите млади хора да участват в обмени и тренинги са транспортните разходи. По-принцип те се връщат от организацията домакин, но в предвид жизнения стандарт на средностатистическото българско семейство, за голяма част от младежите е непосилно да заплатят 300 евро за участие в проект в по-далечна европейска страна. Второто предизвикателство е все още малкия обхват от информация, която достига до младежите. Малцина са тези, които имат опит в участието в подобен вид дейности. Парадоксално е, че младежите с информация за КА1 са участвали многократно в обмени. Езикът като пречка. Голяма част от младите хора, които биха имали възможност и желание да участват, срещат трудност с комуникацията на чужд език, тъй като им липсва практика. Недоверието на родителите. Тъй като старата програма „Младежта в Действие“ и „Еразъм+” са нови програми, то родителите, които са повъзрастни и са прекарали по-голяма част от съзнателния си живот в старият социален строй са скептични що се касае до това, тяхното дете да пътува в чужда държава с хора, които не познава добре. За да се промени тази пречка е нужно да се осъзнае от обществото, че в границите на ЕС няма „чужди страни“. Единственото чуждо може да са езикът и културата, но в никакъв случай държавата. Предизвикателства има не само пред участниците, трудности срещат и самите НПО, които работят в тази сфера. Основният проблем е - слабо мотивирани участници. Това се дължи на все по-широко разпростиращото се обществено мнение, че младежките проекти са по-скоро екскурзия, отколкото сериозен ангажимент. До неприятните моменти се стига, тъй като все още българските НПО-та са сравнително нови и с малко опит. Също така, все още повечето от българските граждани гледат на ЕС и неговите структури като на нещо чуждо, което ни дава възможност да пътуваме и да се забавляваме безплатно. Всъщност, дейностите по КА1 на „Еразъм+” целят да сплотят европейските граждани, да формират възможно похомогенно общество, което да продължи да пази ценностите на ЕС.

Предложения за подобряването на функционирането на обмените/тренингите по КА1 За да може да се разшири влиянието и устойчивостта на младежките обмени и тренинги по КА1 на „Еразъм+” е нужно да се предприемат следните мерки: - Да се създадат финансови фондове, които да поемат транспортните разходи на участниците. Тези фондове могат да бъдат спонсорирани от местни фирми, предприятия и бизнесмени, както и от университетските студентските съвети, които разполагат със солидни бюджети, част от които биха могли да заделят за участието на свои колеги в международни обмени и проекти. Сформирането на подобен тип фондове, които да осигуряват транспортните билети на участниците е нужен, тъй като малка част от българските младежи имат ресурса да набавят сумата, която е нужна за транспортни разходи. Положителна черта, която ще гарантира устойчивостта на фондовете е, че щом веднъж се направи дарение, от него ще могат да се възползват десетки млади хора, тъй като след всеки проект се възстановява сумата за транспорт. - Да се ограничи броят на обмените и тренингите, в които може да участва младежът. Към днешна дата, единственото ограничение за участие в младежки обмен са годините. Всички лица между 13г. и 30г. имат право да участват в младежки обмени и тренинги. Никъде не се посочва в колко биха могли. С така формулираните правила, младите хора, които имат ресурса да участват, нямат желание да споделят, тъй като местата за български участници са ограничени, всъщност няма квота. Това, колко млади българи ще участват в обмените, зависи изцяло от работещите в сферата НПО, тъй като няма механизъм, който да задължава държавата да включва определен брой младежи. При ограничаване на броя на младежите, които да участват в младежки обмени и тренинги, многократно ще се повиши обхвата на информираност. Самите НПО ще трябва постоянно да привличат нови младежи, които да изпращат. Ще се избегне практиката едни и същи членове на дадено НПО да участват във всички международни обмени на организацията.

- Да се създаде база данни с информация за всеки един участник, който е участвал в обмен/тренинг. Тази база данни ще служи като информационен портал, до който достъп биха имали, на първо място, организациите, които организират обмени и тренинги, след това - работодатели и службите за

сигурност. Идеята на този портал се състои в това, че щом млад човек за първи път участва в младежки обмен, изпращащата организация ще му регистрира профил с основните негови данни като ЕГН, номер на лична карта и т.н. В последствие, след като младежът участва в обмена, ръководителите на проекта ще имат право да добавят оценка за неговото участие в обмена/тренинга. По този начин ще може да се следи развитието на младежи и в един момент, когато кандидатства за работа, хората, които ще го назначат ще имат по-ясна представа за бъдещия си нов служител. Чрез портала ще може да се следи един младеж в колко проекта е участвал, чрез него ще се гарантира равен достъп до тази сфера на неформалното обучение. Тъй като някои младежи са участвали в десетки обмени и тренинги, докато 94% от младите българи изобщо не са информирани за възможностите на ЕС за обучение и работа. - Да се назначат длъжностни лица, които да правят инспекция по време на обмен/тренинг. Нужно е по време на всеки обмен или тренинг, финансиран от ЕК да бъде извършвана проверка от независим служител, който няма нищо общо с нито една от партниращите си организации по проекта. Той ще посещава мястото на провеждане на обмена, без предварително да съобщава на организатора домакин. Задачата на своеобразния инспектор ще бъде да провери какви са условията, където са настанени участниците, храната и компетентността на тренерите. Изброените четири предложения ще повишат многократно качеството и изпълнението на младежките обмени и тренинги от една страна и ще осигурят възможност за участие на повече млади хора в тях. Нужно е да се предприемат предложените мерки, тъй като те ще гарантират устойчивото функциониране на дейностите по КА1. Важно е да имаме в предвид, че чрез участието на младежите в обмени/тренинги се изграждат качества и компетенции, които в последствие ще са неизменна част от характерите на младите европейци. Ако се позволи една малка част от младежите да участват в неограничен брой проекти, в тях ще се сформира чувството, че някой друг трябва да се труди, а те да ползват на готово голяма част от ресурса на ЕС. Освен това, като се ограничи участието на един младеж в определен брой, то многократно ще се увеличи делът на младежите, участвали в обмен и тренинг. Така повече млади хора ще могат да се докоснат до различните култури в общото европейско семейство. Нужно е многократно повече да се разшири информираността на младите хора относно духът, същността, принципите и начините на работа на ЕС. Най-лесният и удобен начин е чрез

участието им в младежки обмени и тренинги по КА1. Точно поради тази причина е нужно тази рамка да се разшири и все повече млади хора да усетят емоцията от разнообразните европейските култури. Само така ще можем да гарантираме запазването и просперитета на нашето европейско семейство.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: Еразъм+ ръководство по програмата.,Версия 3(2015): 16/12/2014

МЛАДЕЖКА БЕЗРАБОТИЦА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ12 д-р. Драгомир Маринов YOUTH EMPLOYMENT IN THE EUROPEAN UNION Dr. Dragomir Marinov Abstract: The research reflects the opinion and the impression of the author, his analysiс, possible constructional forecasts, conclusions and recommendations during his visit to the Citizens “Agora” of the European Parliament, which was organized in Brussels on 6-8 November 2013, gathered 54 young people from across Europe to discuss one of the most important problems of Europe: youth unemployment. Some of the main recommendations were the “Charter for Youth”, which sets out common principles for the conduct of internships and volunteering, promoting entrepreneurship at an early stage and providing opportunities for young people to manage a small part of the program “Youth Employment Initiative” of the European union. These findings served as the basis for the conference of heads of government on youth unemployment held in Paris on November 12, 2013. Целта на настоящата разработка е да представи вижданията на автора относно темата за младежката безработица въз основа на неговото посещение в Европейският парламент на гражданския форум „Агора“. Обект е младежката безработица в Европейския съюз (ЕС). Основните задачи, които поставя са:  Представяне на форума „Агора“;  Извеждане на изводи от проведения форум и влиянието им върху младите хора в ЕС;  Извеждане на препоръки в посока решаване на проблемите свързани с младежката безработица.

Разработката, отразява мнението и впечатлението на автора, отразява неговият анализ, въможните прогнози, изводи и препоръки, при посещението му на Гражданският форум „Агора“ на Европейския парламент, който беше организиран в Брюксел в периода 6-8 ноември 2013 г., събрал 54 младежи от цяла Европа, за да обсъдят един от найнеотложните проблеми на Европа: младежката безработица. Някои от основните препоръки бяха „Хартата за младежта“, в която са определени общите принципи за провеждане на стажове и доброволчески дейности, мерките за насърчаване на предприемачеството на ранен етап и осигуряване на възможност за младите хора да управляват малка част от програмата „Инициатива за младежка заетост“ на ЕС. Тези заключения послужиха като основа за конференцията на държавните ръководители относно младежката безработица, проведена в Париж на 12 ноември 2013 г. 12

1. Кратко представяне на форума „Агора“ Името на форума е идва от старогръцката дума „agora“, която описва градският площад, намиращ се в центъра на града, като основната му функция е да служи за място, на което гражданите се събират, дискутират и обсъждат обществени въпроси свободно. В тази връзка събитието „Агора“ е опит за пресъздаване на този демократичен метод на вземане на решение. Всички участници се избират от комисия, чрез интернет квоти за всяка страна от ЕС. Положителни страни, които можем да откроим от проведения форум, посветен на младежката безработица са:  Младите хора ще се опознаят помежду си и ще премахнат всички стари модели на мислене, които водя до ограничения в общуването им и до намиране на общи пътища за преодоляване на техните различия;  Предложените мерки срещу безработицата обхващат актуални теми от дневният ред на ЕС;  Мерките могат в действителност да минимизират щетите от световната финансова криза. Основният фокус на проведения форум, бе насочен към идеята какви политики и конкретни мерки трябва да бъдат предложени на Европейският парламент (ЕП) и на Европейската комисия (ЕК). Културните и геополитически предимства за ЕС са ясно видими във форума „Агора“. Предложените мерки са добре проектирани и планирани, ако, разбира се, те станат реалност. Например, мярката за създаване на минимален размер на заплащането за стажове в рамките на ЕС ще увеличи обучението на младите хора значително. Също така, планираната мобилност на стажантите ще допринесе за културното опознаване на различните националности от обучаващите се млади хора. Трябва да се отбележи, че настоящите решения са постижими в социално-икономическа и политическа структура на съществуващото европейското общество. Има и политическа воля за прилагането на тези политики в практиката, тъй като политиците са наясно, че млади и безработни хора са опасен фактор във всяка политическа общност, т.е. бързо губят вяра в ЕС и способността на техните национални правителства да решат проблемите с безработицата. Крайният резултат е масова емиграция от едни страни на ЕС в други. Предложените мерки са реални, но те трябва да бъдат изпълнени, възможно най-бързо от националните и европейските институции, за да намалят напрежението на пазара на труда. Що се отнася до образованието има няколко важни момента, които би следвало да бъдат изяснени.  Първо, има големи промени в икономиката на страните от ЕС, поради трансформацията, т.е. по-големи проценти от БВП се формират от високите технологии и сектора на услугите.  Това логично води до втората точка, която е необходимостта от реформа в образователната система. Не всички страни в ЕС имат този

проблем, но тези, които го имат, следва да предоставят политики в образованието, които имат за цел стимулиране обучението на IT специалисти, по-добри администратори, инженери и учители. Тези четири професии ще помогнат на икономиката да расте. Трябва да има политическа воля на правителствата в ЕС, които могат да извършат в действителност реформите в образованието и обучението на младите хора. Някои от основните препоръки на проведения форум са изработването на „Хартата за младежта“, в която са определени общите принципи за провеждане на стажове и доброволчески дейности, мерките за насърчаване на предприемачеството на ранен етап и осигуряване на възможност за младите хора да управляват част от програмата „Инициатива за младежка заетост“ на ЕС. Тези препоръки послужиха като основа за конференцията на държавните ръководители относно младежката безработица, проведена в Париж:  Харта за младежта – в окончателните препоръки се призовава за определяне на минимално заплащане на стажовете, признаване на формалните и неформални умения, и по-специално на тези, придобити чрез доброволческа дейност. Според текста въпросите за младежката заетост също следва да бъдат включени в корпоративни схеми за социална отговорност.  Предприемачество – мерките за насърчаване на предприемачеството следва да започнат да се прилагат на ранен етап, още от училище, казаха младите хора, които са убедени, че „предприемачество е част от тяхното бъдеще и от бъдещето на Европа“. Те подчертаха необходимостта младите предприемачи да получат определен статут и приоритетно третиране при възлагането на обществени поръчки.  Формиране на политиката – участниците подчертаха, че искат да бъдат включени при разработването и прилагането на политиките. Например, малък процент от средствата за „Инициативата за младежка заетост“, една от новите младежки програми на ЕС, следва да бъде предназначен за реализацията на младежки проекти.  По-добра информация и инструменти – участниците призоваха за създаването на информационни платформи, за осигуряването на обучение и професионално ориентиране, както и за подобряване на информацията по програмите на ЕС. Мобилността в рамките на ЕС трябва да бъде избор и възможност, а не принуда, породена от икономическа необходимост, добавиха те.

2. Възможни изводи от проведеният форум и влиянието им върху младите хора в ЕС Представените изводи представят авторовото виждане за проведения форум и взематите от него решения за разработването на „Харта на младежта“ и са разделени в три точки, а именно:  Общото състоянието на световната политика, общество и икономика;  Настоящата структура на обществото прави предложените мерки доста ограничени в мащаба им;  Трето, икономическите дейности, като социално инженерство, политика на социалната държава, зелено земеделие, иновативен ИТ бизнес, малки предприятия не могат в момента да имат силен ефект върху нивата на безработица сред младите хора. Процесът на глобализация понякога ни се струва абстрактен и далечен, но ако погледнем наоколо, ще открием, че глобализацията засяга почти всеки аспект от живота, като световната политическа, икономическа и социална структура и представлява опасност пред младите хора. Опасностите, произтичащи от безработицата сред младите хора и на едно цяло поколение, които не притежават правилните умения за пазара на труд в Европа. Епохата на масовия ниско квалифициран труд в Европа е в голяма степен свършила. Това е най-вече, поради прехвърленото промишлено производство в страни като Китай, Индонезия и др. югоизточни азиатски страни. Чрез премахване на промишлени сектори (често замърсяващи) от Европа, е налице труден преход. Преход от това да преминем от производството на промишлени продукти към основно производство на услуги и високи технологични продукти. За сега само няколко страни успяват да адаптират към новата икономическата структура, защото те имат един важен актив – тези страни успяват да запазят някои от своите производствени сектори, като по този начин позволяват натрупването на доходи от страна на техните работници, които все още са по-голямата част от европейските граждани. Следователно, въпросът е ясен - чрез прехвърляне на най-нискоквалифицираните и „мръсни“ производствени сектори други страни, икономиката на Европа вече не може да намери работа за много от своите граждани. Сегашната структура на обществото прави предложените мерки малко козметични. Стажове, добри условия на труд, минимални заплащания за стажове, по-добра мобилност, подходящо образование, умения и др., които се съдържат в официалните предложения от форума „Агора“, са положителни и постижими неща. Проблемът тук е липсата на силно производство в повечето от страните. Важно е да се отбележи, че се сравнява индустриалният капацитет на европейските страни, преди новите политики на Китай през 1970-та и 80-та. Отворената икономика на Китай успя да

привлече голяма част от тежките, скъпи производствени сектори. Стратегия на Китай беше да покани големите корпорации да инвестират и транспортират своите фабрики в страната. Тази политика се оказа успешна и сега, заедно с други югоизточни азиатски държави, успяват да концентрират голяма част от производството. Това е един от най-важните фактори за младежката безработица. ЕС трябва да започне изграждане на индустрии отново, но това е невъзможно, поради по-ниската конкурентоспособност на работници от ЕС в трудоемките производства и защото всяка една бъдеща реиндустрилизация (със същите технологии и източници на енергия) ще бъде придружавана с масови поражения за природата и унищожаване на „зелена“ Европа. Във форума „Aгoрa“ имаше много идеи за нови предприятия, отворени от млади хора. Области като ИТ, социално инженерство, иновативни фирми като производство на екологично земеделие, малки предприятия (кафенета, ресторанти, офис услуги и др.) са в състояние да отворят значителен брой работни места. Всички посочени икономическите дейности може, в известна степен, да намалят безработицата. Но основният проблем е отново свързан с практическата невъзможност да се наемат на поголяма част от младите и безработните лица в тези области. Всъщност, фирмите, започнати от младите хора трябва да се насърчават. Проблемът е, че тези мерки и икономически дейности, не могат да донесат желаната голяма промяна в нивата на безработица. Това се дължи на ограничения им капацитет да разкриват работни места. Много от ИТ компании имат персонал, който е доста малък, в сравнение дори с банка. Хората трябва да разберат, че сегашният преход до голяма степен от производството на индустриални стоки към икономика, съставена главно от услуги и високи технологично производство има своите негативни страни. Една от тях е младежката безработица. Можем да кажем следното. Ясно е, че местни, национални или транснационални правителствата могат да спрат младите хора да емигрират в места с по-добри възможности, защото всяко човешко същество притежава вътрешен двигател, който го тласка да подобрява своите условия на живот. Преговорите от вида, че хората трябва да живеят в родината си, в днешно време имат минимален ефект върху умовете и поведението. 3. Препоръки, към решаване на проблемите свързани с младежката безработица В резултат на представения анализ на европейския младежки форум „Агора“, както и авторовото виждане за проблемите пред младежката безработица, биха могли да се оформят следните препоръки за решаване на проблемите, а именно:

 Необходима е структурна промяна в обществото за по-големи шансове за промени в нивата на безработицата сред младите хора в ЕС. Структурни промени в смисъл, че някои закони се приемат. Например, прилагането на законите, които ограничават движението в рамките на ЕС може да дават резултати, но те ще бъдат различни от предпочитаните. Също така, подобен закон може да бъде „социална бомба“ и нейните ефекти, не могат да бъдат свързани с по-висока младежка заетост. Така, че е най-вероятно нивата на безработица да остават високи в някои държави от ЕС със слаби икономики. В дългосрочен план „старите“ работници бавно ще отворят работни места за младите безработни. Икономическата история показва, че само хиляди фабрики могат да имат големи последици за благосъстоянието на обществото, когато тези общества и държави са в етап на капитализъм и конкуренция в световен мащаб. Само така тези производители могат да плащат данъци, а с тези данъци „социалната държава“ ще бъде „по-жизнеспособна“. Тя от своя страна ще може да плаща за образованието на младите хора.  Има два вида революции в обществото – технологични и социални. Перспективите за нова социално-политическа революция в ЕС от страна на младите хора са много малки. С други думи - смяна на властовите и собственическите отношения или радикална промяна в мисленето на хората. Перспективите за нова технологична революция, която може да доведе до нови индустрии за кратко време също са малки в конкретния период. Способността на последната технологична революция, водена от компютри и комуникационни технологии, вече не е достатъчна мощна за да отвори достатъчен брой работни места. Най-близката технологична революция, която ще доведе до социална революция, реформа или трансформация е автоматизация, роботизация и компютризация на трудоемките производства и немалък брой от работните места изискващи интелектуална работа. Следователно, настоящата безработицата сред младите хора в ЕС не може се намали бързо, ако не се осъществят структурни промени – социални или технологични революции. Вероятното развитие през първата част от живота ни (тези, родени в периода между 1985 и 1995 г.), ще бъдат изпълнени с новини за младежка безработица в Европа и протести. Без да забравяме, че ЕС и целия индустриализиран свят са в етап ускорено преминаване към следващата технологична революция. А тази революция или трансформация ще промени съотношението на силите между страните и хората, както са правили всички подобни промени от писаната история.

4. Заключение Настоящата разработка представи вижданията на автора относно темата за младежката безработица въз основа на неговото посещение в Европейският парламент на гражданския форум „Агора“. Поставените в началото задачи са изпълнени, а именно:  Представен е форумът „Агора“;  Изведени са изводи от проведеният форум и влиянието им върху младите хора в ЕС;  Изведени са препоръки в посока решаване на проблемите, свързани с младежката безработица. Младежката безработица е сериозен проблем, пред които се изправят, от една страна, младежите търсещи работа, а от друга, институциите. През настоящият програмен период (2014 – 2020 г.), ЕС и националните правителства предвиждат редица мерки, които да подпомогнат намаляването на щетите от нея. Решаването на този проблем, трябва да е приоритетна задача, която изисква усилия от всички страни, за да може всеки млад човек с възможности, желание и труд да изгради себе си, семейството си, обществото, а с това и държавата си.

ТОВА, КОЕТО МИ ДАВА „ЕРАЗЪМ+“ Пресила Иванова13 „Еразъм+” - възможност, очакване, опознаване, пътуване, развитие, обогатяване, образование, инициативност, способност, желание. За тези, които може би не са запознати с идеята, същността и възможностите на ''Еразъм+'' ще допълня, че това е програма, обединяваща всички действащи досега програми на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Тя предоставя възможности на над 4 милиона души от цяла Европа да се обучават и работят, да обменят опит и идеи. Програмата има за цел подобряване на уменията и пригодността за заетост, както и модернизиране на образованието, обучението и работата с младежта. Благодарение на ''Еразъм +'' успях да се докосна до различни култури, да се срещна с различни хора, с техните истории и интереси, успях да унищожа всякакви предразсъдъци и предубеждения, научих се да бъда потолерантна към новото и различното, станах и по-любопитна към непознатото досега. Без съмнение, пътувайки и прекрачвайки т.нар. зона на комфорт, човек започва, първо, да опознава себе си и след това света и хората около него, като по този начин той разширява своя мироглед, обогатява се и се развива. Еразъм-студентът е нещо средно между турист и изследовател на нравите; младеж, стараещ се да предаде своята култура по най-добрия начин и такъв, който е отворен за нови хора и предизвикателства. Отивайки в друга държава, било то за седмица или за няколко месеца, пред теб се появява едно ново място в цялото си очарование и многообразие. Липсват познатите лица, които всеки ден срещаш по улиците или в университета, навсякъде около теб се чува смесица от чужди езици и в теб започват да се появяват смесени емоции на удивление и трепет към непознатото. Започвайки да се приспособяваш към обстановката и начина на живот ти осъзнаваш, че независимо от мястото, където си роден, от етническата си принадлежност и произход, всеки един носи човешкото в себе си, което се изразява в емоциите, които всеки един от нас изпитва, в мечтите, целите и стремежите, които всеки един от нас притежава, в страха и любовта, които всеки един човек изживява. Въпреки общочовешкото, човек е обусловен от своята култура и междукултурните различия се усещат. Виждайки тези различия ти имаш два варианта – или да ги толерираш и приемеш, или да ги отхвърлиш. Именно 13

Младежки работник, участвала е в Еразъм+ КА1 обмени във Великобритания, Полша, Хърватска, Турция, Румъния.

за това ''Еразъм+'' ти дава възможност, пътувайки да разшириш границите на световъзприемането си. Например, когато бях в Турция, успях да видя и много прилики, и много различия в начина на живот и на двете държави, в традициите, в културата, в поведението и в отношението на хората един към друг. Успях да изградя собствено мнение на базата на това, което съм видяла и преживяла, без намесата на чуждо такова или чужд предразсъдък. Когато говорим за ''Еразъм+ ''следва да представим и т.нар младежки обмени, които са с кратка продължителност - около една седмица. При тях присъства един много важен елемент, а именно т.нар неформално обучение. Чрез различни игри за ''разчупване на леда'', с множество интересни дискусии, участниците биват по-активни и са насочени да мислят творчески, като по този начин предоставената информация бива възприета и запаметена по-добре. Друга специфична особеност на младежките обмени е, че на едно място са събрани по пет-шест човека от седем, например, различни държави на едно място. Хора от цяла Европа, с които закусваш, обядваш, вечеряш и общуваш през цялото времето. Тези хора заместват за кратък период от време твоите приятели, колеги, като всеки един от тях носи специфичното за своята страна и култура. Предимството на ''Еразъм+'' обученията е, че участниците създават междуличностни контакти, които винаги биха били полезни. Те дават възможност и за международно сътрудничество, а от академична гледна точка, това е възможност и за студентите, и за преподавателите да се запознаят с практиката на висшите училища в други държави и да установят професионални контакти с техни бъдещи колеги. От социално-икономическа гледна точка ''Еразъм+'' се бори с безработицата, която в последното десетилетие е основен проблем в Европа. Твърде много младежи напускат преждевременно училище и са изложени на по-висок риск от безработица и социално маргинализиране. На същия риск са изложени и много нискоквалифицирани възрастни. Технологиите променят начина, по който функционира обществото, и съществува необходимост да се гарантира, че те се използват по най-добрия начин. Предприятията от Европейския съюз трябва да станат поконкурентоспособни чрез талант и иновации. Наличието на ефективни системи за образование и обучение и на политики за младежта способства за преодоляване на тези предизвикателства, предоставяйки на хората уменията, които са им необходими за реализация на пазара на труда и в икономиката, като същевременно им дава възможност да имат активна роля в обществото и да постигнат личностна реализация. Програма „Еразъм+“ е разработена с цел да подпомага усилията на държавите по програмата да оползотворяват ефективно потенциала на европейския човешки талант и социален капитал, като утвърждава принципа на учене през целия живот, посредством предоставяне на подкрепа за формално, неформално и

самостоятелно учене във всички области на образованието, обучението и младежта. Освен това, програмата разширява възможностите за сътрудничество и мобилност с държавите партньори, по-специално в областите на висшето образование и младежта. Програмата „Еразъм+” създава едно всеобщо схващане за идеята мобилност, спектрално възприятие за същината на основната цел, разширявайки нравствения мироглед и външната комуникация в обсега на мисловен кръгозор. Това бива един незабравим и вълнуващ период, който неимоверно променя възприятията ти за света и разкрива безброй нови възможности.

РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ПОТЕНЦИАЛ

РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЧРЕЗ ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ ЗА ЕФЕКТИВНА КОМУНИКАЦИЯ И ЗАДАВАНЕ НА ВЪПРОСИ д-р. Светла Йорданова

YOUTH POTENTIAL DEVELOPMENT BY GAINING OF PRACTICAL SKILLS FOR EFFECTIVE COMMUNICATION AND QUESTION ASKING DR. Svetla Yordanova Abstract. To be able to communicate effectively is important both for our career development and for our personal and social improvement. Practical skills for effective communication are considered here as crucial skills to the success. In general, such skills are: to be able to transmit clearly and precisely the relevant information, to admit and process information, to understand, to listen, to have clear criteria of the essentially, to be involved. The main goal of this paper is to present one of the reasons led to the phenomenon called youth unemployment. A proposal for a partial solution of the problem is given as regard the national education system. Key words: youth potential, effective communication, problem-solving, question asking Един от най-наболелите и актуални проблеми на българското общество днес е този, който обикновено се именува като младежка безработица. Търсят се причините, довели до трудностите, с които се сблъскват младежите на пазара на труда. Често се изтъкват като такива липсата на образование или високи квалификации, проблеми в образователната система от всякакъв род, несъответствия между търсене и предлагане на специалисти и какво ли още не. Решаването на подобни проблеми е свързано, както с конкретни икономически обстоятелства, така и с политическа воля, защото именно те задават рамковите параметри за решаването на проблема. В повечето случаи, решение се търси чрез елиминирането на следствията, които проблемът поражда, а не се обръща особено внимание на анализа на причините, довели до него. В тази връзка

се говори за стимулиране и финансиране на проекти, свързани с намаляване на младежката безработица. Голяма част от общините и бюрата по труда предлагат безплатни курсове за квалификация или преквалификация. Предлагат се финансови облекчения за работодатели, които наемат безработни младежи. Въпросът, до който достигаме, обаче е дали това е правилният път към решението. В търсене на верен отговор, тази статия има за цел да представи една от причините, довели до явлението младежка безработица, както и да посочи един конкретен начин за частично справяне с проблема от страна на образователната система. Едно от най-важните качества, което търсят работодателите в своите служители е умението да комуникират ефективно. Да притежаваме способността да общуваме ефективно е важно не само за нашето кариерно развитие, но и за нашето личностно и обществено развитие като цяло. Практическите умения за ефективна комуникация тук се считат за ключови по пътя към успеха. Най-общо, такива умения са уменията да предаваме информация ясно и точно, да приемаме и обработваме информация, да разбираме, да слушаме, да се ръководим от ясни критерии за същественото, да сме съпричастни. Преди да се изясни какво точно означава терминът ефективна комуникация, интуитивно той се свързва по един естествен начин с медицинските, полицейските и юридически практики, наред с всички други. Правилно поставената диагноза, извличането на достатъчно релевантна информация по дадено разследване или безспорното доказване на вина, до голяма степен зависят от уменията на лекарите, полицаите или юристите съответно да комуникират ефективно. Изследването на причините за липсата на практически умения за ефективна комуникация при младежите не е цел на тази статия. И все пак, мнението, което тук се защитава е, че нито една степен на образованието не дава нужната подготовка, както и не предоставя условия за превръщане на знанията в умения. А последното е възможно единствено и само в реална практическа среда, каквато не се предоставя на обучаващите се или е сведена до минимум. Така техните знания остават само теоретични и се стига до нагласата, че им се налага да изучават безполезни научни положения. Липсата на фокус върху практико-приложните аспекти се забелязва и в университетското образование в България. Голяма част от завършилите висше образование младежи (и не само) не притежават умения как да спорят аргументирано, как да решават конфликти, как да слушат интелигентно, как да се изразяват в съответствие с елементарната логическа култура, как да говорят или пишат увлекателно, как да привличат вниманието на аудитория. При тези условия, по един естествен начин се стига до липсата на практически умения, каквито се изискват на пазара на труда. Наемането на стажанти донякъде е решение на проблема, предоставено от страна на работодателите и благодарение на финансовите

облекчения, които получават за това, но от друга страна, образованието също трябва да направи решителна крачка в тази посока. Ефективна комуникация Известно е, че терминът комуникация има латински произход (communicatio) и означава буквално „съобщаване, предаване”. Значението на термина, което тук се има предвид е следното: „Езикозн. Общуване, размяна на езикова информация между два и повече индивида, която е основана на взаимно разбиране” (Речник на българския език, ИБЕ, БАН). Следва да се изясни кога комуникацията е ефективна или не е. Едва ли подлежи на съмнение, че нещо е ефективно когато има добър ефект. Разбира се, казаното не е достатъчно, за да схванем смисъла на ефективната комуникация. Под ефективна комуникация тук се разбира общуване между два и повече индивида, основано на взаимно разбиране, което води до положителен резултат. А щом има резултат, то винаги има и цел, например, да се постави точната диагноза, да се разреши дадено разследване, да се намери решение на проблем, разбира се и други. А що се отнася до конкретните обстоятелства, при които се извършва ефективната комуникация, те също варират – от провеждането на интервю, през провеждането на разследване или среща, до воденето на преговори. Във всеки случай, придобиването не само на знания, но и на практически умения как да решаваме проблеми ефективно, винаги би било от полза. Решаване на проблеми На първо място, от изключителна важност е правилното формулиране на проблема, което се предхожда от неговата идентификация. Следващият етап при практическото решаване на проблеми е да се събере повече от наличната информация, която да е релевантна и съществена, за предварително определено време. И на трето място, вниманието се насочва към конкретен резултат или изход. Предлагат се конкретни начини за решаване, методи и средства, както и се отчитат следствията и ползите от едно или друго решение. Успешното преминаване през всички етапи при практическото решаване на даден проблем е тясно свързано с уменията да се комуникира ефективно. Освен това, необходимо е да бъдат създадени условия за провеждане на ефективната комуникация. В сърцевината на установяването на база за ефективна комуникация стоят уменията да задаваме ‘умни’ въпроси. Какво се има предвид под умни въпроси ще бъде изяснено в следващият параграф. Най-общо, да питаме умело означава да знаем как, както и кога какви въпроси да задаваме. Да задаваме точните въпроси на

точното място и в точното време е изключително съществено за общуването с разбиране, което води до положителен ефект. Въпросите в ефективната комуникация Тук не се поставя под съмнение, че логиката на въпросите може да бъде от изключителна полза. Както стана ясно, обаче целта на тази статия е по-скоро да доведе до усъвършенстване на дадени практически умения, отколкото да се фокусира върху теоретични положения. Понякога задаваме въпроси, за да започнем разговор с някого или просто да мине време. Но в повечето случаи, въпроси се задават с цел да придобием информация, която не притежаваме в момента. Такава е основната функция на въпросите. Разбира се, има и много други причини, поради които се поставят въпроси. Например, въпросите са мощен инструмент чрез който може да се контролира един разговор; чрез въпроси можем да изразим интерес към някого или да проучим силните и слабите страни на дадена личност; чрез т.нар. тестови въпроси можем да проверим знанията, които някой притежава; чрез поставяне на подходящи въпроси може да се изяснява смисъл или просто да се предизвика размисъл над определена тема или хипотеза; въпроси се поставят и когато се цели окуражаване за участие в разговор. Най-общо, целта, обстоятелствата и контекста определят какъв тип въпроси е добре да се поставят. Няма шаблон или правило, по което да генерираме умни въпроси. Даден въпрос в един контекст може да се счита за много добър, а в друг контекст и при различни обстоятелства, същият въпрос да се приеме като глупав. Едно е ясно, когато се постави добър въпрос, то може да се очаква и добър отговор; когато се зададе глупав или погрешно формулиран въпрос, то и отговорът ще бъде такъв; а ако въпросът е тъп, то най-вероятно изобщо няма да последва отговор. Става ясно, че умението да се задават точни въпроси е изключително важно в ефективната комуникация и в обменът на информация. Да получим повече информация от тази, която сме очаквали, да научим повече, отколкото сме изисквали, да привлечем вниманието на повече хора, отколкото сме се надявали, всички тези резултати са признаци на ефективно общуване чрез въпроси. За постигането на подобен ефект, обаче са нужни широк кръг от умения. В логическите теории за въпросите може да се каже, че винаги се търси ефективност. А това означава, че в логиката на въпросите имат място онези въпроси, чиито възможни отговори могат да се изчислят или да се предвидят. Нещата не стоят точно така в контекста на ежедневното общуване. Освен добра структурираност на въпросите, правилното определяне на типа въпроси, които се задават, има и други съществени

изисквания за постигането на добър резултат. Например, хубаво би било да се научим да задаваме въпросите първо на самите себе си преди да ги зададем на някой друг; да се опитаме да предвидим как би отговорил адресатът (ако е възможно); а още по-добър ефект се постига, когато преди и след задаването на въпрос се използва мълчание. В юридическия дискурс, а и в медицинската практика, добър резултат се постига, когато се използват такива въпроси, чрез които се запазва контрол над разговора. Обикновено това са т.нар. прости „ДА“ или „НЕ“ въпроси – елементарни въпроси, чиито възможни отговори предварително са определени от този, който пита. Това е така, поради фактът, че целта в тези случаи е придобиване на информация или следване на предварително конструиран сценарий. Ако целта е решаване на даден проблем при ежедневни обстоятелства, то тогава по-добре би било да се използват друг тип въпроси, а именно, такива, които изискват по-задълбочено мислене и анализ (process questions). В следващия параграф ще бъде предложен конкретен проблем за решаване в конкретна ситуация и при ежедневни обстоятелства като в същото време ще бъдат посочени въпросите, които биха довели до положителен резултат. Решаване на проблем чрез поставяне на ефективни въпроси Думата проблем изглежда носи леко негативен нюанс. Вместо това, по-резултатно би било да се използват думи като нови предизвикателства или перспективи, защото те насочват мисълта към напредък, към бъдещето, към самото решение, т.е. към целта. Понеже, ако гледаме на проблема като проблем, то по естествен начин се поражда желание за елиминирането му, стремеж към откриване на виновните за влошаването на нещата. Ако, обаче проблемът се разглежда от онази страна, която позволява развитие и е извор на перспективи, то проблемът се разбира като нещо неизбежно, а дори и необходимо. Такъв подход не само че позволява, но и търси креативността и творчеството, пък дори и с риск от нови грешки. От грешките могат да се извличат нови знания, да се развиват нови решения. Така, най-важната първа стъпка при решаването на проблеми в практиката е именно положителното въвеждане в проблема. На следващо място, не е достатъчно само да се каже какъв е проблемът, а по-скоро да се формулират провокиращи мисълта и анализа въпроси. Обикновено това са какво и как въпроси, а не „да“ – „не“ или „защо“ въпроси. Следващият кратък диалог е пример за ефективна комуникация чрез въпроси между изпълнителен директор (ИД) и мениджър по продажби (МП) на средно голяма производствена фирма. ИД: Както добре знаете, целта на срещата ни днес е да разгледаме техническите проблеми, които имаме през последните няколко месеца.

Следващото ни предизвикателство е да работим заедно, за да решим въпросите, свързани със спада на продажбите. Какво се случва според Вас? МП: ....................................... ИД: А как се чувствате Вие в тази ситуация? МП: ................................................................. ИД: За какво сте загрижен най-много? МП: ....................................... ИД: Какъв мислите, че е проблемът всъщност? МП: ....................................................... ИД: А коя е основната пречка? МП: ........................................................... ИД: Какво ще кажете да направим нещата по този начин: ............? МП: ........................................... Пауза ИД: Кажете ми повече за качеството на продукцията? МП: .............................................................................................................. ИД: Какво друго? МП: ................... ИД: Вие какво се опитахте да направите? МП: ........................................................................................................ ИД: Какво Ви е необходимо, за да направите ............................ ? МП: ..................................................................................... ИД: Какъв е изходът, който Вие търсите? МП: .............................................................. ИД: А какво предлагате? МП: ........................................... ИД: Ако направите това, как ще се отрази на продажбите? МП: ........................................................................................................ ИД: Какво още смятате да предприемете? МП: .............................................................................. ИД: Каква ще бъде следващата Ви стъпка? МП: .......................................... Пауза ИД: С оглед на всичко казано смятам, че основният проблем е един – необходимо е да подобрим качеството. Освен това, разходите също ще се намалят ако ..............................................., а така ще успеем да спрем повишаването на цените. Не на последно място, нужно е да потърсим нови пазари за възможен растеж на продажбите. Знам, че имаме различно мнение по много от тези въпроси, но аз приемам предизвикателството, което Вие отправихте. Кога започвате? МП: ..............................................

Както се вижда от горния диалог, отговорите на мениджъра по продажбите липсват. Това не означава, че те не са съществени. Напротив, в ефективната комуникация, както въпросите, така и отговорите с еднаква степен на важност. Още повече, чрез конкретният диалог се цели да се покаже, че ако се търси положителен резултат, то този, който има водеща позиция и задава въпросите не трябва да демонстрира желание за контрол над разговора, да демонстрира явно интелигентност или да прекъсва отговарящият. И не на последно място, неотделима част от ефективното задаване на въпроси са интелигентното слушане, да не се дава отговор преди въпросът да е зададен до край, а също така невербалната комуникация, паузите, любопитството и желанието за изясняване и решение. А що се отнася до умните въпроси, те винаги са добрите въпроси, продуктивни и позитивни, креативни и такива, които могат да донесат това, което се желае.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Речник на българския език, ИБЕ, БАН: Онлайн речник на българския език на Институт за български език, БАН. http://ibl.bas.bg/rbe/ David Harrah, Communication: A Logical Model. M.I.T.Press, Cambridge, Massachusetts, 1963.

МЛАДЕЖКА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА БОРСА 2015 (Фондация „Каузи“ дава шанс на бизнес идеите) Сребрина Ефремова Един от основните проблеми в България е младежката безработица, която все още е с процент по-висок от средния за Европейския съюз. Пътят към намаляването й от настоящите 23,2% до желаните 7% през 2020 година изглежда прекалено дълъг и труден. В борбата с младежката безработица обаче се включват все повече организации, които по различни начини да успеят да вдъхновят и предизвикат желание за включване сред младите хора. Една такава организация е фондация „Каузи” и управлявания от нея Младежки информационно-консултантски център „Каузи”. Като основни свои цели фондацията определя: 1/ създаване на условия и програми за интеграция на деца и младежи с увреждания; 2/ създаване на възможности за децата и младежите да се развиват пълноценно и да придобиват социални, творчески и професионални умения; 3/ придобиване на знания, умения и опит у начинаещи предприемачи и малки и средни предприятия за изграждане на предприемачески качества и активно участие в процесите на пазарната икономика. Младежки информационно-консултантски център (МИКЦ) „Каузи” разполага с експерти в сферите на образование, кариерно развитие, предприемачество, социална интеграция и младежки тематики, които предоставят напълно безплатно консултации и обучения на млади хора на възраст 15-29 години. Целта е да се подобри достъпа на младите хора до възможности за включване в неформално обучение, както и различни инициативи и кампании, за по-ползотворно използване на тяхното свободно време. Експертите се стремят да повишат знанията и уменията на младите хора и да подобрят техните възможности за максимално добро личностно и професионално развитие. Екипът на фондация „Каузи” и младежкият център работят и върху преодоляването на няколко основни проблема, идентифицирани след проведено проучване сред 100 младежа от гр. София и малки населени места около столицата. Проучването беше проведено в началото на 2015 г. и целеше да открие нуждите и нагласите на младите хора, за да се разработят качествени и адекватни услуги за тях. Основните изводи бяха:  Младите хора не разполагат с достатъчно информация за тяхното бъдещо развитие (стажове, възможности за образование, усвояване на умения), но в същото време и самите те рядко се заемат с намирането на такава.

 Младежите се самоопределиха като неактивни. Наблюдава се слаба професионална ориентация, пасивност по отношение на развитието им, както и липса на гражданска позиция.  Един от основните проблеми се явява и „пропастта” между образованието и бизнеса – 67% от младите хора твърдят, че получените знания в училище или университета рядко съответстват на нуждите на работодателите.  По темата за доброволчеството в общия случай, голяма част от младите хора са участвали като доброволци в една или друга инициатива или кампания, без обаче самите те да се определят като такива, нито пък имат насоченост за иницииране на такива дейности.  На фона на всичките тези тенденции обаче се очерта желанието за независимост на младите хора, като над 70% от тях заявяват желанието си да започнат собствен бизнес, вместо да са служители. Наличието на първоначален капитал е основният фактор за започване на бизнес, а за 31% от анкетираните предприемаческите умения са важни при реализиране на собствени идеи. Въз основа на направеното проучване и досегашния опит на фондацията, насърчаването на младежкото предприемачество беше идентифицирано като един от основните пътища за справяне с младежката безработица. Обуславя се главно от типичното за тази възраст желание за свобода и младежкия ентусиазъм. Често обаче именно те заблуждават младите хора, че да си предприемач е лесно и така се забогатява бързо. Всички тези резултати и изводи насочват фондация „Каузи“ към търсенето на правилния формат за насърчаването на младежкото предприемачество като едновременно с това участниците да получат попълна представа за плюсовете и минусите на това да работиш за себе си. От 2010 година фондация „Каузи“ организира младежка предприемаческа борса – инициатива, която насърчава и подпомага развитието на бизнес и социални идеи на млади хора и млади хора с увреждания. През това време в обучение по предприемачество са се включили повече от 300 млади хора до 35 години, индивидуални консултации при разработване на бизнес план са преминали над 200 души, а повече от 100 бизнес плана са разработени и представени пред потенциални инвеститори. В проекта са участвали кандидат-предприемачи от всякакви сфери – от такива, които искат да започнат бизнес, свързан с техните умения или натрупан опит, до други, които искат да създадат неправителствени организации, чрез които да разрешават конкретни социални проблеми. През 2014 година инициативата получи международно измерение като добрата практика беше пренесена и приложена сред млади хора от сръбския град Зайчар. Менторската програма в рамките на Борсата се води от опитни бизнес консултанти и екипа на фондацията. По време на консултациите младите хора научават повече за същността на предприемачеството, чисто практически съвети при започване

на дейност – къде какви регистрации трябва да се направят, как да структурират работа си, как да планират време и финанси. Получават и съвети при изготвяне на презентация на идеята си. Младите хора с увреждания получават допълнителни консултации по социална интеграция и биват насърчавани за публична изява. След окончателното оформяне на идеите и разработването на бизнес плановете и представянията им, се организира публично събитие, на което младите хора получават информация за възможностите си за финансиране и имат възможността да представят бизнес и социалните си идеи пред инвеститори, партньори, донорски организации и медии. На фона на добрите резултати не повече от 10 са реално започналите да работят бизнеси или социални идеи на младите хора. Опитът на организацията показва, че за това явление има няколко причини:  Основна причина за отказване от реализиране на собствени идеи за младите хора е липсата на начален капитал. Анализът на ситуацията сочи, че са твърде малко и недостатъчно достъпни възможностите за финансиране от външни източници. Банковият кредит, например, не седи като вариант за получаване на средства пред млад човек до 29 години, който няма собственост, която да предложи като залог. Фондовете за рисково финансиране целят високотехнологични проекти и за тях „конвенционалният“ бизнес, какъвто е ветеринарният кабинет, например, не представлява интерес. Липсват грантови схеми по оперативните програми, които да насърчават стартирането на собствен бизнес. Изключение прави Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013, в рамките на която беше обявена една такава схема. Тя обаче не постигна резултати заради това, че кандидатстването по нея беше ограничено само за безработни лица, а самата административна процедура за кандидатстване беше тежка и непосилна за много от начинаещите предприемачи. Възможности предлагаше и Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013“, но ограничението там беше за иновативност. Сред найуспешните участници в инициативата са тези с увреждания. Една от основните причини за това е наличието на грантова схема на Агенцията за хората с увреждания, която подпомага с до 20 хил. лв. започването на собствен бизнес на хора с 50 и повече процента увреждане. Така източниците на финансови ресурси за младия предприемач остават собствените спестявания или помощ от семейство и приятели, което е и причина много от младите хора да се откажат още на етапа на разработване на идеята.  Липсата на достатъчно инфраструктура за насърчаване и подпомагане на младежкото предприемачество пречи то да бъде

пълноценно ползвано като път за справяне с безработицата. Под инфраструктура разбираме липсата на качествени и работещи бизнес инкубатори особено в населените места извън столицата, липса на качествени консултантски услуги в подкрепа на стартиращия бизнес. Подкрепата от публични институции (като бюрата по труда) не е с необходимото качество и затова и дава спорни резултати. Допълнително едва 15% от младите хора разпознават нуждата от консултантска подкрепа като належаща (според проучване на фондация „Каузи“ от началото на 2015 г.). Положителната тенденция е, че все повече програмни и стратегически документи разпознават младежкото предприемачество като важен приоритет и това дава възможност на неправителствени организации да работят в тази насока. Всички тези изводи, резултати от проучванията и личните наблюдения на експертите на фондацията доведоха до оформянето на нов формат на Младежка предприемаческа борса. През 2015 г. инициативата отново цели да създаде условия за развитието на предприемаческия дух и желанието за развитие в младите хора. Участниците ще получат безплатни обучения по предприемачество, след което всеки от тях ще получи индивидуални консултации, по време на които бизнес или социалната идея ще бъде оформена, ще се състави маркетингов план и ще бъдат изяснени финансовите измерения. Следват серия от кратки дискусии с участие на утвърдени имена в бизнеса на различни теми, които са част от живота на всеки предприемач като „Изграждане на онлайн образ на моя бизнес“, „Корпоративна социална отговорност“, мотивационни разговори. Като финал на инициативата младите предприемачи ще имат възможността да се срещнат лице в лице и да представят идеите си директно пред потенциални инвеститори и партньори. Фондация „Каузи“ ще организира по предварителен план и след оценка на идеите срещи с банки, рискови инвеститори и бизнес ангели. Традиционно инициативата се радва на широк медиен интерес, което е допълнителна подкрепа за младите хора, които имат смелостта да реализират мечтите си. Заявки за включване в Младежка предприемаческа борса 2015 г. се приемат до 30 септември на e-mail fondacia_kauzi@abv.bg и на телефон 0896 609 803. Необходимите документи можете да откриете на www.kauzi.org.

Борсата ми помогна да разбера важността на бизнеса си Веселина Ефремова, участник в „Младежка предприемаческа борса 2013“

Научих за Младежка предприемаческа борса от приятел и реших, че може да се окаже полезна подкрепа за желанието ми да започна бизнес с дрехи втора употреба. Изпратих документите си и само няколко часа по-късно получих e-mail с потвърждение за включването ми. Участвах в обучението и след това в хода на индивидуалните консултации разбрах, че идеята ми има потенциал. Но по-важното беше, че осъзнах отговорността си като предприемач към обществото. Оказа се, че дрехите втора употреба решават редица социални и екологични проблеми, като пестят ресурси за производството на нови. Това ме накара да се чувствам горда с това, което правя и ме накара да си „отворя очите“ за отговорността, която нося.

СРАВНИТЕЛНО-ПРАВЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ КООПЕРАЦИИЯТА КАТО ФОРМА НА СДРУЖАВАНЕ И ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА Никола Живков, Мариета Живкова

COMPARATIVE LEGAL ANALYSIS BETWEEN TRADE COMPANIES AND THE COOPERATIVE AS A FORM OF ASSOCIATION Nikola Zhivkov, Marieta Zhivkova Abstract: The aim of our paper is to create a comparative analysis between cooperatives and trading companies. We want to point out the independent role of cooperatives as an association form and their sui generis, which distinguishes them from other forms of association according to Trade law. Key words: cooperative, trading companies, sui generis 1. Увод Кооперацията е добре позната на българския стопански живот. От началото на ХХI век статутът на кооперацията се доближава до търговското дружество, както е в Белгия, където според ЗБТД кооперацията е шести вид търговско дружество. Целта на разработката е чрез сравнително-правен анализ да се откроят разликите между кооперацията и търговското дружество, като по този начин се очертае нейния sui generis и самостоятелната й роля в българския стопански и икономически живот. 2. Сравнително-правен анализ между кооперацията и търговското дружество 2.1 По отношение на нормативната уредба Първата отличителна черта на кооперацията е, че тя като форма на сдружаване има самостоятелна уредба в Закона за кооперациите, а не в Търговския закон, който урежда статута на търговските дружества. Действащото кооперативно законодателство не разграничава кооперациите по видове. Изключение правят взаимозастрахователните кооперации и жилищностроителните кооперации. Търговските дружества са пет вида: СД, КД, ООД, АД и КДА. Те са numerus clausus и са уредени в ТЗ. Той регламентира всеки вид ТД, докато разпоредбите на ЗК и на специалните закони относно класифицирането на кооперациите са не само ограничени по обхват и съдържание, но не са и

систематизирани14. Това е една от слабостите на кооперативното законодателство. Определение за ТД се дава в чл. 63, ал. 1 от ТЗ, което гласи „търговско дружество е обединение на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства“ . В чл.1 от ЗК се дава следната дефиниция за кооперация „сдружение на физически лица с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техните икономически, социални и културни интереси“. При съпоставка на двете определения може да се направи следното заключение. От една страна, дефиницията, която се дава за търговски дружества определя целта на тази форма на сдружаване, а именно извършването на търговски сделки (чл. 1,ал. 1 ,т.1-15 от ТЗ) като основно занятие. А дефиницията за кооперацията в чл. 1 от ЗК очертава поширокия кръг възможности, които целят задоволяване на икономическите, социалните и културните интереси на своите членове. От друга страна, чрез извършваната от кооперациите търговска дейност те се доближават до търговските дружества ( дефинирани по чл. 63, ал. 1 от ТЗ), защото търговските сделки извършвани от ТД са една от проявните форми на търговската дейност, което не прави кооперациите търговски дружества. Необходимо е да се прави разграничение между тях, защото според чл. 52, ал. 1 от ЗК всяка кооперация може да създава кооперативни и междукооперативни предприятия, които са търговски дружества по правноорганизационна дейност, но по ЗК те извършват стопанска дейност. Подкрепяме становището на проф. Г. Стефанов, че чл. 1 и чл. 52, ал. 1 от ЗК би следвало да дават обратна квалификация на дейността, като тази на кооперацията се определя като стопанска, а дейността на кооперативното и междукооперативното като търговска15. 2.2.По отношение на учредяването По чл. 1а от ЗК „държавата може да подпомага и насърчава кооперациите в тяхната дейност при условия и ред, определени в съответните специални закони“. Това е отличителна разлика между кооперациите и ТД, при чието учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация се плащат такси. По този начин се подчертава sui genеris на кооперативната форма на сдружаване. Отличителна черта на кооперацията съгласно чл. 2 от ЗК е завишеният брой учредители „най-малко 7 дееспособни физически лица“, а за взаимозастрахователните кооперации 14 15

Стефанов, Г. Кооперативно право. В. Т., 2014, с. 22-24. Виж Стефанов, Г. Кооперативно право. В. Т., 2014, с. 13-15.

500 учредители. За разлика от тях ТД могат да се образуват от 2 лица, а при ООД и АД учредители могат да бъдат едно или повече ФЛ или ЮЛ, съответно в чл. 113 и чл. 159 от ТЗ. Със завишения брой членове се откроява социалният характер на кооперацията. УС е правно-техническият способ за създаване на кооперация. Неговата задължителност доближава кооперацията до АД, като тя приема устав, пак по подобие на АД. Образуването на кооперация завършва с нейното вписване в търговския регистър, което има конститутивно действие. По това кооперацията прилича на ТД. ЗК обаче не урежда недействителността на вписаната в ТР кооперация, както и не препраща към чл. 70 от ТЗ. Подкрепяме становището на проф. Г. Стефанов, че това е съществен пропуск на нашето кооперативно законодателство. 2.3. По отношение на членството Членството в кооперацията стои по-близо до членството в ПТД (СД и КД), тъй като и при кооперацията се набляга на личността, на нейните качества и интереси. ПТД се характеризира с малък брой съдружници, които са предимно физически лица16. Друга прилика между кооперациите и персоналните дружества, е че членството възниква по първичен начин и че то е непрехвърлимо, ненаследимо и неделимо, това го различа от КТД (АД, ООД и КДА)17. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗК „кооперацията е открита за членуване на ФЛ, които са навършили 16 години, не са поставени под запрещение и са съгласни с устава й“. Това е специална дееспособност присъща само за кооперацията като форма на сдружаване, за разлика от ТД, които не познават такава квалификация и в тях може да членуват само лица навършили 18 години. Най-съществената отлика между кооперация и ТД що се отнася до членство е характерния двуинстанционен ред за приемане на кандидат-кооператорите. Подава се писмена молба до УС на кооперацията, който ако приеме молбата, после се изисква утвърдително решение от ОС на кооперацията. Членственото правоотношение в кооперация се прекратява по чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗК. Имаме 4 основания – напускане от кооперацията, изключване, смърт, заличаване на кооперацията от ТР. Тези основания са характерни и за ТД. Друга отличителна разлика при прекратяване на членството е оформена при изключването. В ТЗ се урежда само изключването на съдружници от търговските дружества, докато ЗК предвижда и други две форми - бележка и предупреждение за изключване, които обаче не са предпоставка за изключване, както и отстраняване на 16

Стефанов, Г. Търговско право. В.Т., 2005, с. 181-182 Стефанов, Г. Придобиване на членство в кооперацията. В: Търговско и облигационно право, № 3, 2013, с. 5. 17

член, което също е характерно само за кооперациите18. Това потвърждава специфичната роля на кооперацията като форма на сдружаване, която се различава от тази на ТД. 2.4. По отношение на вноските За разлика от вноските в ТД, които могат да бъдат парични и непарични и основни и допълнителни в ООД, в кооперацията те са 4 вида: встъпителни, дялови, целеви, допълнителни, като първите две вноски са задължителни. Освен това дяловите вноски се делят на парични, непарични и смесени. Целеви са само парични, а допълнителните са парични и непарични. Тук проличава по-сложната и специфична структура на уредба на вноските в кооперацията. Друга съществена особеност е, че непаричните вноски при капиталовите ТД подлежат на оценка от 3 вещни лица, посочени от длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията съгласно чл. 72, ал. 2 от ТЗ. При кооперацията - непаричните вноски се оценяват от 3 вещни лица, определени от УС по чл. 31, ал. 1 от ЗК. Обект на непарични вноски при КТД не могат да са бъдещ труд или услуга в съответствие с чл. 72, ал. 5 от ТЗ. В ЗК обаче не се предвижда подобна забрана, съответно апортната вноска може да е бъдещ труд или услуга19. 2.5. По отношение на управлението Кооперацията се характеризира със сложна система от органи на управление, която много се доближа до АД с двустепенна система на управление. Органите на кооперацията се поделят на задължителни и незадължителни. Задължителните са: ОС, УС, КС и председател. Незадължително е събранието на пълномощниците, което няма еквивалент при ТД. ОС е върховен орган на управление на кооперацията. Компетентността му е законова, уставна и остатъчна. Остатъчната компетентност е тази, която затвърждава върховенството на ОС на кооперацията по по-категоричен начин в сравнение с ОС на КТД. УС на кооперацията може единствено да го сравним с УС при двустепенната система на АД. Между двата органа има съществени различия, най-явното е, че УС на кооперацията има законово определена компетентност в чл. 21 от ЗК, за разлика от УС на АД, при който ТЗ не му предписва отделни правомощия. Разлика има в начина, по който се избират 18

Стефанов, Г. Прекратяване на членство в кооперацията. В: Търговско и облигационно право, № 4, 2013, с. 5-8. 19 Стефанов, Г. Кооперативно право . В. Т., 2014, с.155-156.

членовете на УС. При кооперацията това право принадлежи в изключителната компететност на ОС на кооперацията. УС на АД се избира от надзорния съвет, а не от ОС съгласно чл. 241, ал. 2 от ТЗ. Фигурата на председателя в кооперацията можем единствено да сравним с тази на управителя в ООД. Председателят на кооперацията е едноличен орган, съгласно чл. 26 от ЗК, за разлика от управителя на ООД, който може да бъде колективен орган, състоящ се от повече от един управители. КС в кооперацията може да бъде сравнен с надзорния съвет при АД с двустепенна система. Тук можем да отбележим, че ООД има контрольор, който обаче е факултативен орган. Тяхната функция е сходна да осъществяват контрол. КС осъществява контрол в две основни насокиспазване на НА и устава на кооперацията и опазване на кооперативно имущество20. Докато надзорният съвет може да осъществява предварителен, последващ и текущ контрол21. 2.6. По отношение на преустройството ТД може да се преобразуват по два начина: чрез превръщане (конвентират) на ТД от един вид в друг вид или чрез реогранизиране (преустройство), проявено в четири форми - сливане, вливане, отделяне и разделяне. От тук идва голямата разлика между ТД и кооперации. Кооперацията не може да се превръща (конвентира), тъй като за разлика от отделните видове ТД, които имат диференциран и различен нормативен режим, отделните видове кооперации имат обща нормативна уредба в ЗК. Така кооперация може само да се „преустройва“, т.е. да се извършва вливане, сливане, разделяне и отделяне. Това е още една съществена отлика между кооперации и ТД. Кооперацията има свои особености спрямо ТД при „преустройство“. Една бегла съпоставка на законите по този въпрос дава основание да се каже, че уредбата в областта на преустройството на кооперациите, трябва да бъде доразвити чрез създаване на аналогични разпоредби на тези на ТЗ, като се запази основните принципи на кооперативното сдружаване.

2.7. По отношение на контрола върху решенията и действията на органите за управление

20 21

Стефанов, Г. Кооперативно право . В. Т., 2014, с. 116. Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С., 2011, с. 198-199.

Уредбата и практиката в областта на контрола са доста по-богати в ТП, отколкото в кооперативното. Контролът върху решенията и действията на органи на управление на кооперацията също се разделят на вътрешнокооперативен (вътрешнодружествен) и външен (съдебен). Вътршеният контрол е точно регламентиран в ЗК- чл. 15, ал. 4, т. 14 и чл. 21, ал. 4, докато този вид контрол не е изрично уреден в ТЗ, поради което той се обосновава по тълкувателен път. Съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗК управителният съвет може да спира изпълнението на решенията или действията на председателя на кооперацията. В този случай УС в срок от 1 месец трябва да свика ОС, като УС не отменя решенията или действията на председателят, а ги спира, тъй като той няма това правомощие. То се намира само във властта на ОС, което след като бъде свикано в едномесечен срок може да вземе решение дали да отмени или одобри действията и решенията на председателя. Тук отново засилената роля на ОС като контролен орган по отношения дейността на другите органи на управление на кооперацията. Съдебният контрол върху актовете на органите на кооперацията се различа от този при ТД . 2.8. По отношение на прекратяването Прекратителните основания на кооперацията са заложени в чл. 40 от ЗК. Тези основания са сходни с основанията за прекратяване на ТД. Като разлика има само спрямо ПТД поради техния по-специфичен характер, съответно прекратителни основания на кооперацията са по-близки до прекратителни основания на КТД. По съществени разлики между кооперацията и ТД е налице при прекратяване с ликвидация. При ликвидация на кооперацията може да се назначи ликвидатор или ликвидационна комисия състояща се от трима души, съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗК, докато при ТД се назначават един или повече ликвидатори. Ликвидаторът или ликвдационната комисия на кооперацията подлежат на вписване в ТР, въпреки че това не е предвидено изрично в чл. 42, ал. 1 от ЗК, за разлика от чл. 266, ал. 3 от ТЗ, който изисква вписване на ликвидаторите на ТД с образци на подписите им. Съгласно чл. 268, ал. 4 от ТЗ ликвидаторът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добрия търговец. Такова изискване не е предвидено в чл. 43 от ЗК. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗК ликвидацията приключва с отчет пред общото събрание, което приема решение за заличаване на кооперацията. Ликвидаторите на кооперацията са длъжни в седемдневен срок да поискат вписването му в ТР.

3. Заключение. Въз основа на направения сравнително-правен анализ между кооперацията и ТД, можем да направим следните изводи. Първо, изтъкнахме някои особености на кооперативната форма на сдружаване и нейната идентичност в сравнение с търговските дружества. Второ, кооперацията се отличава от ТД, чрез своя специфичен облик и мисия, които не позволяват да се приравнява на разновидност на търговските дружества.

МЛАДИЯТ РУСКИ НЕОКОНСЕРВАТИЗЪМ Докт. Николай Михайлов YOUNG RUSSIAN NEO-CONSERVATISM Nikolay Mihaylov

Abstract: The transition from a planned to a market economy completely changed the economic, social, political and psychological situation in Russia. This transition is as fast as it appears that the majority of Russian society is simply not ready for it. The creation of a foothold in this rapidly changing world makes the topic of conservatism so important and relevant today. Is obliged contemporary Russian conservatism - the subject of this study to develop in accordance with the basic principles of western conservatism? Scope of the report is the impact of the national peculiarities on the formation of conservative thinking in Russia. The aim of the work is to determine the specific features of Russian conservatism and diversity with the basic principles of conservative thought and determine the main reasons for these differences. Before examining the stated topic is better to turn first to the history of occurrence of conservatism, and the stages of transformation of conservatism and approaches for its study. Conservatism in the modern Russia has its own national characteristics. It is making it impossible to investigate without profound knowledge of the Russian mentality, founded on the basis of tradition and cultural values of the people, formed under the influence of historical and geopolitical factors. Russian conservatism is based on thousands of years of tradition associated with the ideas of Orthodoxy cult powerful centralized state and antiWestern sentiment. The absence of democratic traditions in Russia is connected with the special geopolitical position between East and West. Therefore, the construction of the liberal-conservative doctrine in Russia, can not be directly copy the Western experience, but it must be taken into account in the modern stage of development of Russian political life. Despite the fact that in Russia today there is a clear trend for the reincarnation of the empire, sensible forces moving the country towards liberalization. Obviously, this movement will be very slow and gradual as they are still fresh and painful lessons of "shock therapy."

Key words: Contemporary Russian conservatism, National characteristics, Mentality, Society, Conservatism, Social order, Traditions, Democratic traditions, Conservative doctrine, Paternalism Важността и значимостта на темата се дължи на много фактори, свързани с настоящата ситуация в Русия. Преходът от планова към пазарна икономика променя изцяло икономическата, социалната, политическата и психологическата ситуация в страната. Този преход бива толкова бърз, като се оказва, че голяма част от руското общество просто не е готово за него. Създаването на опора в този бързо променящ се свят, прави темата за консерватизма така важна и актуална днес. Длъжен ли е съвременният руски консерватизъм – обект на това изследване, да се развива в съответствие с базовите принципи на западния консерватизъм? Именно този въпрос ще залегне в основата на моето изследване. Предмет на доклада е влиянието на националните особености върху формирането на консервативното мислене в Русия. Целта на работата ще е определянето на специфичните черти на руския консерватизъм и различието им с базовите принципи на консервативната мисъл, както и определяне основните причини за тези разлики. За постигането на целите си поставям следните задачи: 1. Въз основа на кратка историческа ретроспекция, да се определят причините за възникване на консерватизма, както и неговите основни принципи. 2. Проследяване етапите на преобразуване на консерватизма: традиционализъм, либерализъм, неоконсерватизъм. 3. Да се анализира модела на мислене на масовия руснак, като се отчете неговия манталитет. 4. Да се открият разликите в руското разбиране на ключови въпроси, в сравнение с основните понятия и да се определят причините за различията. 5. Да се мотивира и обоснове необходимостта от либерализация на руската консервативна доктрина.

ИСТОРИЯ НА КОНСЕРВАТИЗМА Преди да пристъпя към разглеждането на заявената тема, бих желал да се обърна първо към историята на възникване на консерватизма, която е свързана с появата през 1790 година на трактата на Едмънт Бърк „Размисли за революцията във Франция”, който представлява критика на френските революционни принципи. Това произведение и до днес се смята за „библия” на консерватизма. Бърк се противопоставя на всяко революционно преустройство на обществото, като предсказва неговия крах, твърдейки в същото време, че свободата може да се постигне само в рамките на закона, както и че реформата трябва да се извършва по еволюционен, а не по революционен път. Предупреждавайки срещу опитите за революционна трансформация, той посочва, че едно демократично общество трябва да приеме съществуването на йерархия и че изкуственото разпределение на богатството неминуемо ще се превърне в бедствие за обществото. „.... Духът на свободата, който често провокира бунтове, трябва да бъде смекчен от уважението към закона и почитането на държавните институции....” и по-нататък: „....Общата хармония в природата и обществото се проявява чрез борбата на противоположни цивилизации, тази борба е спестяване на всички пречки, прибързани решения, спомага за внимателното разглеждане на избора, ражда умереност, която защитава света от развитието на злото, от насилието от грубостта, от неумелите реформи и полага всички усилия срещу деспотичната власт..... . Общата свобода е по-добре защитена когато се представят повече различни гледни точки.” подчертава Бърк. Така е възникнало традиционалисткото движение в консерватизма, което полага основите на самия Консерватизъм. Съществуват три основни подхода при изучаването на консерватизма: 1.Исторически подход – изследва специфичната историческа среда и се характеризира с идеализиране на миналото и призив за връщане към корените. 2.Универсално антропологичен подход – противоположен е на първия. Акцентът пада върху непреходните ценности, които трябва да се съхраняват. Не интерпретира временни явления, лансира принципите за ред, стабилност и умереност. Характеризира се с етична ориентация и се тълкува като система за защита на неизменните ценности.

3.Ситуационен подход - изследва конкретните идеи и ценности в дадената конкретна ситуация. Характеризира се като система от идеи за поддържане на съществуващия строй. Въпреки факта, че същността на консервативната идеология е запазването на съществуващия социален ред, това не означава, че консерваторите отричат всякакви промени в социалния живот. Те се противопоставят само на радикалната трансформация, която не гарантира, че пълната реконструкция на съществуващия ред ще доведе до работеща социална система, така че консерваторите предпочитат постепенните промени в обществото, които оставят открита възможността за по-нататъшна корекция. В началото на 20-ти век се появява индивидуалистическото направление в консерватизма – либералният консерватизъм, който съчетава либералните идеи на свободните пазари и консервативният подход при обезпечаването на държавните социални функции. Въпреки това, последващите глобални кризи неколкократно подкопават тези позиции, в резултат на което възниква неоконсерватизмът. В неоконсерватизма доминират две идеи: подчинението на индивида към държавата и осигуряването на духовно единство на нацията. Новите консерватори в икономически план поддържат идеята за свобода на пазарните отношения и по тази тема нямат различие с либералите. В същото време, те са срещу индивидуализма и според тях политическите решения трябва да се вземат на база националния интерес, а не въз основа на лични или групови интереси. И така, ние виждаме, че въпреки че либерализмът и консерватизмът представляват два различни подхода за решаването на социалнополитическите проблеми, в западните общества те не само съжителстват мирно помежду си, но имат значително близки позиции по редица политически и социални въпроси. Ето защо съвременната парламентарна демокрация при решаването на значими въпроси, алтернативно избира ту единия ту другия подход, без да дава превес на нито един от тях.

РУСКИЯТ МАНТАЛИТЕТ И НАЦИОНАЛЕН ХАРАКТЕР Консерватизмът в съвременна Русия има своите национални особености. Поради което е невъзможно да се проучи без задълбоченото познаване на руския манталитет, основан на база традицията и културните ценности на хората, формирани под влиянието на историческите и геополитически фактори. Ето как академик Т. И. Заславски определя основните характеристики на руския национален характер: 1. Сакрално възприемане на властта – установяване на силна държава, способна да поддържа обществения ред, дори чрез силови методи. 2. Склонност към анархизъм – свободата се възприема не като отговорност, а като всепозволеност. 3. Допуска се потискането на човешките права – колективните интереси са винаги по-високи от тези на отделния човек, стойността на човешкия живот е ниска. 4. Правен нихилизъм – неуважение към закона. 5. Негативно отношение към богатсвото и частната собственост, но високо се цени социалната справедливост, равенството и взаимопомощта. 6. Относителна слабост при постигането на цели, като престижно образование, професионализъм в работата, кариера, успех, склонност към безсмислени рискове и към употребата на алкохол. 7. Ниска, в сравнение с другите страни, стойност на труда – редуващи се периоди на интензивна работа и дълга почивка, често придружени с шумни веселби, съпроводени с употребата на значителни количества алкохол и храна. 8. Апокалиптичен тип съзнание – резистентност към всяка промяна. Под влиянието на специфични фактори, като православието, в голяма степен и другите национални традиции, формирането на консервативната мисъл в Русия, за разлика от Запада, не винаги е пряк отговор на социалните катаклизми, защото е насочено към запазване на традициите и на съществуващия политически и социален ред.

КОНСЕРВАТИЗМЪТ В СЪВРЕМЕННА РУСИЯ Симпатиите на голяма част от съвременното руското общество към консервативните идеи се дължи на сложните процеси в развитието на националното самосъзнание в условията на модернизация и резкия спад на геополитическия статус на страната, преди всичко кризата на националната идентичност и загубата на историческа перспектива. Руският консерватизъм се основава на хилядолетна традиция, свързана с идеите на Православието, култа към мощната централизирана държава и антизападните настроения. Характерни черти на съветския народ са били патерналистичния тип съзнание, слабата самостоятелност, независимост и лична отговорност. В съзнанието на консервативно настроените руснаци частната собственост не се свързва със социален актив, а с експлоатацията. Важни ценности са равенството и справедливостта, но равенство в резултата, а не във възможностите. Затова и акцентът пада върху държавния патернализъм, като основен инструмент за разпределението на материалното и духовно богатство, от което следва, че в руския консерватизъм присъства имперската доминанта. За западните консерватори от особено значение са стойностите на кодекса на честта, зачитането на труда, професионалната гордост, уважението към частната собственост, зачитането и защитата на правата и свободите на гражданите, т.е. там доминира индивидуалисткия подход. Тези основни разлики се обясняват с липсата на демократични традиции в руското общество, като повечето от хората не са готови да поемат отговорност и да ползват правата си, а с удоволствие ги делегират на държавата. От това следва и негативното отношение на болшинството руснаци към либералната реформа, в основата на която лежи личностният подход. Върху особеностите на съвременния руски консерватизъм разсъждават учените-философи Г. Рормозер и А. А. Френкин в книгата диалог „Новият консерватизъм – предизвикателство за Русия” В началото на диалога Френкин подчертава, че ,,...ядрото на политическия свят е съставено от либерализма и консерватизма, два основни типа на мислене и две политически философии противопоставящи се една на друга, защото по този начин те се допълват взаимно. Рормозер добавя, че „...Русия се нуждае от здрава, разумна и балансирана комбинация от либерални и консервативни принципи. Бих

желал да добавя, че за последните 200 години в Русия отношенията между консерватизма и либерализма са точно протовоположни на Запада. На запад либерализмът триумфира в борбата срещу консерватизма, най-малко по отношение на идеологията” След това Рормозер твърди, че за Русия (където няма демократични традиции) упражняването на правата и свободите, които човечеството дължи на либерализма, е възможно само при възраждането на консервативните традиции и комбинацията от двете направления. И ако на Запад либерализмът се утвърждава в борбата срещу консерватизма, то бъдещето на либерализма в Русия е свързано точно с обратното, с необходимостта от съществуването на консерватизма. Основният въпрос тук е ще съумее ли зараждащият се нов консерватизъм в Русия да разбере необходимостта от неразделната либерална традиция. Особено предизвикателство към духа на консерватизма, според Рормозер, хвърлят историческите кризи, които рязко намаляват полето на действие на либерализма, защото за либерализма е нужно да има нормално обществено положение и добре функциониращи институции. Но когато се окаже под въпрос елементарното снабдяване на населението с всичко необходимо и когато се окаже, че институциите не съумяват да гарантират обществената безопасност – тогава либерализмът става безпомощен, за това свидетелства и опитът от последните десетилетия. По мнение на Френкин „... главното спасение на Русия за поддържане на реда и за това да предотврати тотален разпад за в бъдеще, се явява именно визията за новия консерватизъм. Възстановяването на обществения и държавен ред се явява първо и задължително условие, което само по себе си е консервативно дело. Второто условие е намирането на духовна сила и морална опора. Но да се говори за необходимостта от ново историческо, национално и религиозно съзнание е безполезно, ако не функционира взаимната отговорност между лоялния гражданин и държавата, както и реалната защита на живота, сигурността и правата на всеки един гражданин” Следва да се подчертае, че и двамата учени посочват необходимостта от по-либерален елемент в изграждането на модерната консервативна доктрина в Русия, като се отчитат и националните особености, то това се явява доста сериозно предизвикателство. Отсъствието на демократични традиции в Русия е свързано и с особеното геополитическо положение между Изтока и Запада. Следователно изграждането на либерално-консервативната доктрина в Русия, не може да бъде пряко копие на западния опит, но той трябва да бъде

взет под внимание в съвременния етап на развитие на руския политически живот. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес в Русия, както и в целия цивилизован свят, при обсъждането на различни обществени проблеми и начините за тяхното разрешаване се предлагат различни по своя характер „либерални” и „консервативни” подходи. Въпреки това, за разлика от повечето демократични страни, където и двата подхода си предлагат взаимна алтернатива, то в Русия значително преобладава консервативният. В същото време либералните идеи не намират достатъчна обществена подкрепа и предизвикват отрицателна реакция в патриотично мислещите граждани. Правейки опит за разбиране на причините се вижда, че „Намирането на враг” е едно от изискванията на патриотичното общество, необходимо за неговото единство. Днес ролята на враг в Русия е отредена на либерализма, което е в резултат на сложните процеси при развитието на националната идентичност, в периода на либералните реформи. Много голямо значение оказва и това дали самите реформатори са ръководени от публични или лични интереси, поддават ли се на различни видове съблазни и разхищение на държавни средства, всичко това въздейства в отрицателен план както на тях, така и на самите реформи. Но главната причина е заложена в това, че тръгването по пътя на пазарната икономика е възможно само при една демократична форма на управление. Русия все още остава авторитарна държава, в която не работят законите, а системата на личните връзки. Следователно проблемът за върховенството на закона е приоритет, без който е невъзможно осъществяването на всякакъв вид демократична трансформация в страната. Не трябва да се забравя, че включвайки националните и геополитически особености, Русия се противопоставя на съществуването на еднополюсния модел и на световната хегемония на САЩ, противопоставя се на глобализацията и, следователно, не се стреми да се превърне в част от западната цивилизация (тук не може да не си спомним за Бърк „......всеобщата хармония в природата и обществото възниква чрез борбата между противоположни цивилизации...”), но интеграция със Запада е необходима. Въпреки, че по-голямо е присъствието на патриотите в обществото, които се противопоставят на политическата интеграция, то

обаче, почти никой не се съмнява в икономическата целесъобразност. Русия се нуждае от западните технологии, както и европейските държави се нуждаят от стоковите пазари на Русия. В допълнение Русия и Запада трябва да обединят общите си усилия също и в борбата с международния тероризъм и трафика на наркотици. И накрая - една голяма част от руското общество проявява активност относно културния обмен в областта на науката, изкуството, спорта и туризма. От всичко това следва , че Западът и Русия са обречени да си сътрудничат и това сътрудничество би могло да се изгради на базата на консервативното мислене. Независимо от факта, че в днешна Русия е налице ясна тенденция за превъплащението на империята, здравомислещите сили движат страната към либерализация. Очевидно това движение ще бъде много бавно и постепенно тъй като са още пресни и болезнени уроците от „шоковата терапия”. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: Едмънт Бърк., „Размисли за революцията във Франция” Заславская Т.И. Социальная структура современного российского общества М.: Дело, 2004 – 58-61 с. Рормозер Г., Френкин А.А. Новый консерватизм: вызов для России

АНАЛИЗ22 на Анкетно проучване „Младите хора на Велико Търново и Лясковец – кариери и планове за успешна реализация“, извършено в рамките на проект №41-00-338/28.11.2014 г. и НПМ-182-П1/2014 г. – „Младежки информационно-консултантски център (МИКЦ) - В.Търново” Подпрограма 1: Развитие на мрежата на Младежки информационноконсултантски центрове (МИКЦ) от Национална програма за младежта (2011-2015), финансиран по Национална програма за младежта 2011 -2015г.

I. МЕТОДОЛОГИЧЕСКА РАМКА 1. Цел на анкетното проучване: Изследването има за цел да набере и анализира официална социологическа информация сред младите хора от Община Велико Търново и Община Лясковец за определяне и анализиране на предизвикателствата пред младите хора на пазара на труда, потенциалните кариери и плановете им за успешна реализация. Анкетното проучване е проведено в рамките на проект Проект №41-00-338/28.11.2014 г. и НПМ-182-П1/2014 г. – „Младежки информационно-консултантски център (МИКЦ) - В.Търново”, финансиран по Национална програма за младежта 2011 – 2015 г. Обобщените данни получени в процеса на подготовката и реализацията на проучването са важни както за целите на проекта, така и за установяване нагласите на младите хора в двете общини. 2. Задачи на изследването:  Да събере и анализира информация за предизвикателствата пред младежите на пазара на труда, потенциалните кариери и плановете им за успешна реализация;  Да се генерира максимално обективна информация за състоянието на нагласите на младите хора на територията на Община Велико Търново и Община Лясковец;  Да се запознае широката общественост с резултатите от анкетното поучаване.

Автори са Ани Петкова, Маринела Петрова

3. Целева група: Целевата група в анкетното проучване може условно да бъде разделена на две подгрупи:  Група 1- 350 млади хора от територията на Община Велико Търново на възраст 15 до 29 години. По-голямата част от младежите са анкетирани на територията на МИКЦ – В. Търново, Бюрото по труда и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”;   Група 2- 85 млади хора от територията на Община Лясковец на възраст 15 до 29 години. По-голямата част от младежите са анкетирани на територията на МИКЦ – В. Търново (офис Лясковец), Община Лясковец и СОУ „Максим Райкович“. 4. Методика на изследването: Настоящият анализ е изготвен въз основа на количествено изследване, чрез предварително изготвена анкетна карта, насочена към младите хора на възраст от 15 до 29 г. Посредством анкетно проучване бяха проследени основните мнения и нагласи за предизвикателствата пред младежите на пазара на труда, потенциалните кариери и плановете им за успешна реализация. 5. Методика на количественото проучване: 5.1. Представителност: Настоящото анкетно проучване е представително и обхваща приблизително 0.5 % от младите хора на възраст от 15 до 29 год. в Община Лясковец и Община Велико Търново. 5.2. Метод за регистрация на данните: За регистрация на данните и за двете групи беше използван подходът на пряка индивидуална анкета с младежите от двете общини. При представяне на анкетната карта анкетьорите прочитаха предварително подготвената въвеждаща част. Анкетната карта се състои от три основни части:  Първата част съдържа обща информация за анкетирания - пол, възраст, място на живеене и занимание;  Втората част се състои от 12 въпроса и съдържа конкретна анкетна информация. Предвид целевата група и нейното най-често негативно

отношение към подобен вид проучвания, въпросите в анкетата са затворени. Анкетната карта е изготвена така, че да отнема възможно най-малко време за попълване, но да дава най-ясна представа за отношението на младите хора по проблема. 12-те затворени въпроса предполагат конкретен отговор. Въпросите са зададени така, че да може да се определи реалното отношение на младите хора към темата. Като цяло анкетната карта се опитва да насочи анкетирания, както към локалното състояние на пазара на труда в конкретната община, така и към нагласите на младите хора към него. След приключване на проведените проучвания, данните се обобщават самостоятелно и се изготвя графикът за всяка една община поотделно.  Третата част се състои от 20 твърдения, представени в табличен вид, съдържащи конкретна анкетна информация относно професионалната реализация на младите хора, конкретни умения, нагласи и др. Всички въпроси са от затворен тип. Анкетната карта е изготвена така, че да отнема възможно най-малко време за попълване. 5.3. Конкретни параметри на проведеното анкетно проучване: Група:

Териториален обхват

Възраст:

Брой:

Група 1

Община Велико Търново

15 г. - 29 г.

350 млади хора

Група 2

Община Лясковец

15 г. - 29 г.

85 млади хора

II. РЕЗУЛТАТИ С цел осигуряване на база за сравнение на резултатите от официалното анкетно проучване, отговорите ще бъдат представени по общини графично, като така се създадат условия за по-добро възприемане на информацията. В част III. от настоящия анализ е направен опит за съпоставяне на отговорите на респондентите - млади хора от Община Велико Търново и от Община Лясковец

РЕЗУЛТАТИ ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО: ЧАСТ 1: ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ: Разпределението на участниците в проучването на територията на Община Велико Търново по възраст е както следва - 30% на възраст от 15 до 18 г., 50% на възраст от 19 до 24 г. и 20% на възраст от 25 до 29 г.

Разпределение по възраст на участниците в проучването 20% 30%

15-18 г.

19-24 г.

50%

25-29 г.

Разпределението на респондентите от Община Велико Търново, по признак пол е както следва: 45% жени и 55% мъже

Разпределение по пол на участвалите в проучването 45% 55%

Мъже Жени

Разпределението на участниците в проучването на територията на Община Велико Търново, по признак местоживеене е както следва - 63% голям град, 30% малък град и 7% село.

Разпределение на участниците в проучването на база местоживеене 7% 30%

Голям град 63%

Малък град Село

Разпределението на участниците в проучването на територията на Община Велико Търново по признак форма на ангажираност (занимание) е както следва - 43% са ученици, 35% са студенти, 13% са работещи и 9% са безработни. Разпределение на участниците в проучването на база форма на ангажираност 9% 13%

43%

ученик студент

35%

работещ безработен

ЧАСТ 2: ОБЩИ НАГЛАСИ: Въпрос 1: Считаш ли, че трудовата реализация на младите хора е проблем в твоето населено място? На Въпрос 1 - 60% от респондентите считат, че трудовата реализация на младите хора е проблем във Велико Търново, 30% отговаря с „НЕ“, а 10% не могат да решат.

Въпрос 1: 10% ДА

30% 60%

НЕ Не мога да преценя

Въпрос 2: Търсил/а ли си си някога работа? На Въпрос 2 - 69% от младите хора заявяват, че са търсили работа, 27 % до сега не са търсили работа и 4% отговарят с друго, като отбелязани отговори са - работа в семеен бизнес без възнаграждение, включване във фамилна полска и селскостопанска дейност и др.

Въпрос 2: 4% 27% ДА 69%

НЕ Друго

Въпрос 3: Избрал/а ли си професия и област, в която искам да се развиваш? 69% от младите хора на Община Велико Търново вече са се ориентирали в професия или област на бъдеща реализация, 30% все още нямат подобна ориентация, а 10% не могат да преценят.

Въпрос 3: ДА

НЕ

Не мога да преценя

10% 30% 60%

Въпрос 4: А в каква сфера искаш да работиш: 39% от анкетираните отговарят услуги - частен сектор, 20% желаят да работят свободна професия, 13% изразяват желанието си да работят в държавния сектор, също 13% изразяват желанието си да работят в общинския сектор, 8% искат да работят в реалното производство и само 7% изразяват желанието си за работа в сферата на земеделието.

Въпрос 4: Производство- частен сектор Услуги- частен сектор

20% 13%

39% 13%

Земеделие- частен сектор Държавен сектор Общински сектор

Свободна професия

Въпрос 5: Какво месечно възнаграждение получаваш/ считаш, че можеш да получаваш в твоето населено място? На въпрос 5 - 14% от респондентите считат, че могат да получат минимална работна заплата в Община Велико Търново, 27% считат, че могат да получат заплата в диапазона 340,00 лв. – 500,00 лв., основната част 45% са на мнение, че могат да получават възнаграждение в размер от 500,00 лв. до 1000,00 лв. и 14% оценяват като значителна възможността да получават възнаграждение над 1000,00 лв.

Въпрос 5: 14%

14% МРЗ- 340,00 лв. 27%

45%

340,00 - 500,00 лв. 500,00 - 1000,00 лв. над 1000,00 лв.

Въпрос 6: Какво месечно възнаграждение би те удовлетворило? 69% от анкетираните намират за удовлетворително заплащане над 1000,00 лв., 25% биха се задоволили с възнаграждение от 500,00 лв. до 1000,00 лв., 4% намират за удовлетворяващо заплащане 340,00 лв. – 500,00 лв. и само 2% се спират на минимална работна заплата.

Въпрос 6: 2% 4% 25%

МРЗ- 340,00 лв. 340,00 - 500,00 лв.

69%

500,00 - 1000,00 лв. над 1000,00 лв.

Въпрос 7. Какви са приоритетите за теб при търсене на работа? На Въпрос 7 - 41% от младите хора на Велико Търново посочват, че основният приоритет е доброто възнаграждение, 17% посочват служебните придобивки, 14% гъвкавото работно време, 16% голямата отпуска и 12% възможността за извънреден труд.

Въпрос 7: Добро възнаграждение 12% 41%

16%

Гъвкаво работно време Служебни придобивки

17% 14%

Голяма отпуска Възможност за извънреден труд

Въпрос 8. Готов ли си да работиш на работно място в населено място, различно от населеното място, в което живееш? Основната част от младите хора на община Велико Търново - 87% са готови да работят в различно населено място от това, в което живеят, 12% не изразяват подобна готовност, а 1% не могат да решат.

Въпрос 8: 1% 12% ДА НЕ 87%

Не мога да преценя

Въпрос 9. Обмисляш ли/ обмислял/ а ли си вариант за стартиране на самостоятелна стопанска дейност? Основната част от младите хора на община Велико Търново - 65% не са обмисляли вариант за стартиране на самостоятелна стопанска дейност, 33% са обмисляли или обмислят в момента, а 2% не могат да преценят.

Въпрос 9: 2% 33% ДА НЕ

65%

Не мога да преценя

Въпрос 10. Обмисляш ли/ обмислял/ а ли си вариант за работа в чужбина? Обмислянето на евентуална миграция, с цел работа в чужбина, е ясно изразено. 54% изразяват желанието си за миграция с цел работа, 41% не са обмисляли подобна възможност, 5% не могат да решат.

Въпрос 10: 5% 41%

54%

ДА НЕ Не мога да преценя

Въпрос 11. Какви работни места според теб има за млади хора според квалификацията им в твоето населено място? 31% от младите хора на Община Велико Търново считат, че в общината има нужда от неквалифицирана работна ръка, 24% посочват квалифицирани специалисти, 16% специалисти, 15% са на мнение, че се търсят високо квалифицирани специалисти, 13% отбелязват техници и приложни специалисти и 1% са посочили друго.

100

Въпрос 11: Високо квалифицирани специалисти Квалифицирани специалисти Специалисти

1% 15%

31%

24% 13%

16%

Техници и приложни специалисти Неквалифицирана работна ръка Друго

Въпрос 12. Какви работни места според теб има за млади хора според квалификацията им в големите населени места? 36% от младите хора на Община Велико Търново считат, че в големите насени места се търсят квалифицирани специалисти, 24 % са на мнение, че се търсят високо квалифицирани специалисти, 21% неквалифицирана работна ръка и по 7% са за специалисти и техници и приложни специалисти, 1% са посочили друго.

Въпрос 12: 1% 21%

28% Специалисти

Високо квалифицирани специалисти Квалифицирани специалисти

36%

Техници и приложни специалисти Неквалифицирана работна ръка

ЧАСТ 3: ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ/ КАРИЕРА: Твърдение 1: Основната група от младите хора на Община Велико Търново - 72% отговарят с „да“ и знаят каква реализация искат. 18% не са наясно, а 10% не могат да преценят.

101

1. Знам каква професионална реализация искам. Не мога да преценя

Не

10%

18%

Да

72%

Твърдение 2: 50% от анкетираните респонденти от Община Велико Търново твърдят, че са наясно с възможностите си за кариерно развитие. 30% отговарят с „не“, а 20% не могат да преценят. 2. Наясно съм със собствените ми възможности за кариерно развитие Не мога да преценя

Не

Да

20%

30%

50%

Твърдение 3: За 31% от младежите на Община Велико Търново успешната професионална реализация е важно нещо в живота им, 58% са на противното мнение, а 11% не могат да преценят.

102

3. Успешната ми професионална реализация е едно от най-важните неща в моя живот. Не мога да преценя

11%

Не

58%

Да

31%

Твърдение 4: Над половината от анкетираните младежи от Община Велико Търново - 54% твърдят, че правят всичко възможно да разберат повече за отделните професии и длъжности, по които могат да се реализират, 30% отговаря с не, а 16% не могат да преценят.

4. Правя всичко възможно, за да разбера повече за отделни професии и различни длъжности, по които мога да се реализирам. Не мога да преценя

Не

Да

16%

30%

54%

103

Твърдение 5: 43% от респондентите от Община Велико Търново считат, че имат много професионални интереси и срещат трудност в правилния избор, 38% са на противното мнение, а почти една пета - 19% не могат да преценят. 5. Имам толкова много професионални интереси, че ми е трудно да ги подредя и да направя най-правилния избор. Не мога да преценя

19%

Не

38%

Да

43%

Твърдение 6: Основната група от анкетираните младежи от Велико Търново считат, че от тях зависи да успеят в кариерата си. 34% отговарят с „не“, а 2% не могат да преценят. 6. Смятам, че само от мен зависи дали ще успея в кариерата си. Не мога да преценя

Не

Да

34%

64%

104

Твърдение 7: 34% отговарят с „да“ на настоящото твърдение, 39% с отговарят с „не“, а 2% не могат да преценят. 7. Основно условие, за да бъде щастлив човек, е да има успешна кариера. Не мога да преценя

27%

Не

39%

Да

34%

Твърдение 8: 43% от респондентите от Община Велико Търново считат, че успешно могат да се представят по време на интервю за работа, основната група 55% са на противното мнение, а 2% не могат да преценят.

8. Умея успешно да се представям на интервю за работа. Не мога да преценя

Не

Да

55%

43%

105

Твърдение 9: За 40% от младежите на Община Велико Търново успешната професионална реализация не зависи от това колко е добър човек, а зависи от късмет, 55% са на противното мнение, а 5% не могат да преценят.

9. Независимо колко съм добър в дадена професия, успехът в кариерата ми е въпрос само на късмет. Не мога да преценя

Не

55%

Да

40%

Твърдение 10: 39% от респондентите от Община Велико Търново са уверени, когато мислят за професионалната си реализация, 55% са неуверени, а 6% не могат да преценят.

10. Когато мисля, каква искам да е моята професионална реализация се чувствам уверен. Не мога да преценя

Не

Да

55%

39%

106

Твърдение 11: 47% от младежите респонденти от Община Велико Търново не се вълнуват от бъдещите си професионални успехи, 41% се вълнуват, а 12% не могат да преценят.

11. Не се вълнувам особено какви професионални успехи ще имам в бъдеще. Не мога да преценя

12%

Не

41%

Да

47%

Твърдение 12: За 43% от младежите на Община Велико Търново е важно да постигат високи резултати в работата си, 36% са на противното мнение, а цели 21% не могат да преценят.

12. За мен е важно да постигам високи резултати в моята работа. Не мога да преценя

Не

Да

21%

36%

43%

107

Твърдение 13: За основната група младежи респонденти от Община Велико Търново - 60% е важно да продължават да учат и да се развиват, след като са започнали работа. За 1/3 това не е важно, а 7% не могат да преценят.

13. Имам потребността, дори след като започна/ съм започнал работа, да продължа да уча и да се развивам. Не мога да преценя

Не

33%

Да

60%

Твърдение 14: За 43% от анкетираните младежи от Велико Търново е невъзможно да се реализират без чужда помощ. Точно половината от анкетираните са на противоположното мнение, а за 8% преценката и отговор на въпроса са невъзможни.

14. Без чужда помощ е невъзможно да постигна успешна професионална реализация. Не мога да преценя

Не

Да

50%

42%

108

Твърдение 15: За 40% от респондентите от Община Велико Търново в избора на професионална реализация се намесват близки хора, за 51% това не е така, а 9% не могат да преценят.

15. При избора ми на професионална реализация се намесват мненията на мои близки хора. Не мога да преценя

Не

51%

Да

40%

Твърдение 16: За 43% от анкетираните младежи от Велико Търново е сложно да се избере професия и не са особено сигурни дали са направили правилен избор. Над половината от анкетираните 56% са на противоположното мнение, а само за 1% преценката и отговор на въпроса са невъзможни. 16. Да се избере подходяща професия е толкова сложно, че не вярвам че съм направил/а правилния избор. Не мога да преценя

Не

Да

56%

43%

109

Твърдение 17: 60% от респондентите от Община Велико Търново са категорични, че няма да допуснат препятствия от социалната среда да попречат на успешната им професионална реализация. 39% са на противното мнение, а 1% не могат да преценят.

17. Няма да допусна препятствията в социалната среда да попречат за успешната ми професионална реализация Не мога да преценя

Не

39%

Да

60%

Твърдение 18: 50% от младежите на Община Велико Търново при избора на професионална реализация се ръководят главно от това, което е модерно и което се избира от повечето хора, 48% са на противното мнение, а 2% не могат да преценят.

18. При избора ми на професионална реализация се ръководя от това, кое е модерно и какво избират повечето хора. Не мога да преценя

Не

Да

48%

50%

110

Твърдение 19: Основната част от анкетираните - 79% от Община Велико Търново са уверени, че ефективно общуват с познати, колеги и ръководители. За 19% отговорът е „не“, а 2% не могат да преценят.

19. Умея ефективно да общувам с познати/ съученици/ колеги и ръководители. Не мога да преценя

Не

19%

Да

79%

Твърдение 20: 67% от респондентите от Община Велико Търново са категорични, че държавата трябва да помага на младите хора при избор на професия. За 31% отговорът е „не“, а 2% не могат да преценят.

20. Вярвам, че държавата трябва да помага на младежите в избора на професия Не мога да преценя

Не

Да

31%

67%

111

РЕЗУЛТАТИ ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ: ЧАСТ 1: ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ: Разпределението на участниците в проучването на територията на Община Лясковец, по възраст е както следва - 40% на възраст от 15 до 18 г., 47 % на възраст от 19 до 24 г. и 13% на възраст от 25 до 29 г.

Разпределение по възраст на участниците в проучването 25-29 г. 13% 15-18 г. 40% 19-24 г. 47%

Разпределението на респондентите от Община Лясковец, по признак пол е както следва: 53% жени и 47% мъже

Разпределение по пол на участвалите в проучването

47% 53%

Мъже Жени

112

Разпределението на участниците в проучването на територията на Община Лясковец, по признак местоживеене е както следва - 62% малък град, 34% село и 4% голям град.

Разпределение на участниците в проучването на база местоживеене Голям град 4% Село 34% Малък град 62%

Разпределението на участниците в проучването на територията на Община Лясковец, по признак форма на ангажираност (занимание) е както следва43% са ученици, 35% са студенти, 13% са работещи и 9% са безработни.

Разпределение на участниците в проучването на база форма на ангажираност 5%

2% 7% ученик студент работещ 86%

безработен

113

ЧАСТ 2: ОБЩИ НАГЛАСИ: Въпрос 1: Считаш ли, че трудовата реализация на младите хора е проблем в твоето населено място? На Въпрос 1, 83 % от младите хора считат, че трудовата реализация не е проблем във Лясковец, 11% отговаря с „НЕ“, а 6% не могат да решат.

Въпрос 1:

11%

6% ДА НЕ 83%

Не мога да преценя

Въпрос 2: Търсил/а ли си си някога работа? На Въпрос 2, 65% от младите хора заявяват, че са търсили работа, 33 % до сега не са търсили работа и 4% отговарят с друго, като отбелязани отговори са - работа в семеен бизнес без възнаграждение, включване във фамилна полска и селскостопанска дейност и др.

Въпрос 2: 2%

33% ДА 65%

НЕ Друго

114

Въпрос 3: Избрал/а ли си професия и област, в която искам да се развиваш? 57% от младите хора в Лясковец вече са се ориентирали в професия или област на бъдеща реализация, 27 % все още нямат подобна ориентация, а 16% не могат да преценят.

Въпрос 3: ДА

НЕ

Не мога да преценя

16%

27%

57%

Въпрос 4: А в каква сфера искаш да работиш: 24% изразяват желанието си да работят в държавния сектор, 23% от анкетираните отговарят услуги - частен сектор, 21% изразяват желанието си да работят в общинския сектор, 17% желаят да работят свободна професия, 8% искат да работят в реалното производство и само 7% изразяват желанието си за работа в сферата на земеделието.

Въпрос 4: Производство- частен сектор 17%

Услуги- частен сектор 23% Земеделие- частен сектор

21%

Държавен сектор

24% 7%

Общински сектор Свободна професия

115

Въпрос 5: Какво месечно възнаграждение получаваш/ считаш, че можеш да получаваш в твоето населено място? На въпрос 5, 24% от респондентите считат, че могат да получат минимална работна заплата в Община Лясковец, 35% считат, че могат да получат заплата в диапазона 340,00 лв. – 500,00 лв., 25% са на мнение, че могат да получават възнаграждение в размер от 500,00 лв. до 1000,00 лв. и 12 % оценяват като значителна възможността да получават възнаграждение над 1000,00 лв.

Въпрос 5: 12%

28% МРЗ- 340,00 лв.

25%

340,00 - 500,00 лв. 500,00 - 1000,00 лв. 35%

над 1000,00 лв.

Въпрос 6: Какво месечно възнаграждение би те удовлетворило? 61% от анкетираните намират за удовлетворително заплащане над 1000,00 лв., 27% биха се задоволили с възнаграждение от 500,00 лв. до 1000,00 лв., 8% намират за удовлетворяващо заплащане 340,00 лв. – 500,00 лв. и 4% се спират на минимална работна заплата.

Въпрос 6: 4% 8% 27% 61%

МРЗ- 340,00 лв. 340,00 - 500,00 лв. 500,00 - 1000,00 лв. над 1000,00 лв.

116

Въпрос 7. Какви са приоритетите за теб при търсене на работа? На Въпрос 7, 56% от младите хора на община Лясковец посочват, че основния приоритет е доброто възнаграждение, 17% посочват служебните придобивки, 14% гъвкавото работно време, 9% голямата отпуска и само 4% възможността за извънреден труд.

Въпрос 7: Добро възнаграждение

Гъвкаво работно време

17% 56% 14%

Служебни придобивки Голяма отпуска Възможност за извънреден труд

Въпрос 8. Готов ли си да работиш на работно място в населено място, различно от населеното място, в което живееш? Основната част от младите хора на Община Лясковец - 80% са готови да работят в различно населено място от това, в което живеят, 9% не изразяват подобна готовност, а 11% не могат да решат.

Въпрос 8: 11% 9% ДА НЕ 80%

Не мога да преценя

117

Въпрос 9. Обмисляш ли/ обмислял/ а ли си вариант за стартиране на самостоятелна стопанска дейност? Основната част от младите хора на община Лясковец - 75% не са обмисляли вариант за стартиране на самостоятелна стопанска дейност, 15% са обмисляли или обмислят в момента, а 11% не могат да преценят.

Въпрос 9: 11%

15% ДА НЕ Не мога да преценя

74%

Въпрос 10. Обмисляш ли/ обмислял/ а ли си вариант за работа в чужбина? Обмислянето на евентуална миграция, с цел работа в чужбина, е ясно изразено - 68% изразяват желанието си за миграция с цел работа, 25 % не са обмисляли подобна възможност, 7% не могат да решат.

Въпрос 10: 7% 25% ДА 68%

НЕ Не мога да преценя

118

Въпрос 11. Какви работни места според теб има за млади хора според квалификацията им в твоето населено място? 52% от младите хора на Община Лясковец считат, че в общината има нужда от неквалифицирана работна ръка, 25% посочват техници и приложни специалисти, 10% квалифицирани специалисти, 9% специалисти, 3% са на мнение, че се търсят високо квалифицирани специалисти и 1% са посочили друго или свободни професии.

Въпрос 11: 1%

Високо квалифицирани специалисти Квалифицирани специалисти

3% 10% 9%

52% 25%

Специалисти Техници и приложни специалисти Неквалифицирана работна ръка Друго

Въпрос 12. Какви работни места според теб има за млади хора според квалификацията им в големите населени места? 36% от младите хора на Община Лясковец считат, че в големите населени места се търсят квалифицирани специалисти, 24 % са на мнение, че се търсят високо квалифицирани специалисти, 21% неквалифицирана работна ръка и по 7% са за специалисти и техници и приложни специалисти, 1% са посочили друго.

Въпрос 12: Високо квалифицирани специалисти

1% 14% 41%

13%

Квалифицирани специалисти Специалисти

9% 22%

Техници и приложни специалисти Неквалифицирана работна ръка Друго

119

ЧАСТ 3: ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ/ КАРИЕРА: Твърдение 1: Основната група от младите хора на Община Лясковец - 57% отговарят с „да“ и знаят каква реализация искат. 27% не са наясно, а 16% не могат да преценят. 1. Знам каква професионална реализация искам: Не мога да преценя

16%

27%

Не

Да

57%

Твърдение 2: Само 20% от анкетираните респонденти от Община Лясковец твърдят, че са наясно с възможностите си за кариерно развитие. Основната част от 61% отговарят с „не“, а 19% не могат да преценят.

2. Наясно съм със собствените ми възможности за кариерно развитие Не мога да преценя

19%

Не

Да

61%

20%

120

Твърдение 3: За 20 % от младежите на Община Лясковец успешната професионална реализация е важно нещо в живота им, 61% са на противното мнение, а 19% не могат да преценят.

3. Успешната ми професионална реализация е едно от най-важните неща в моя живот. Не мога да преценя

19%

Не

Да

61%

20%

Твърдение 4: Само 22% от анкетираните младежи от Община Лясковец твърдят, че правят всичко възможно да разберат повече за отделните професии и длъжности, по които могат да се реализират, 51% отговаря с не, а 22% не могат да преценят.

27%

Не

Да

51%

22%

121

Твърдение 5: 30% от респондентите от Община Лясковец считат, че имат много професионални интереси и срещат трудност в правилния избор, а 55% са на противното мнение. 15% не могат да преценят. 5. Имам толкова много професионални интереси, че ми е трудно да ги подредя и да направя най-правилния избор. Не мога да преценя

15%

Не

55%

Да

30%

Твърдение 6: 43% от анкетираните младежи от Лясковец считат, че от тях зависи да успеят в кариерата си. 54% отговарят с „не“, а 3% не могат да преценят.

6. Смятам, че само от мен зависи дали ще успея в кариерата си. Не мога да преценя

Не

Да

54%

43%

122

Твърдение 7: 29% отговарят с „да“ на настоящото твърдение, цели 69% отговарят с „не“, а 2% не могат да преценят.

7. Основно условие, за да бъде щастлив човек, е да има успешна кариера. Не мога да преценя

Не

69%

Да

29%

Твърдение 8: 32% от респондентите от Община Лясковец считат, че успешно могат да се представят по време на интервю за работа, основната група 51% са на противното мнение, а цели 17% не могат да преценят.

8. Умея успешно да се представям на интервю за работа. Не мога да преценя

17%

Не

Да

51%

32%

123

Твърдение 9: За 52% от младежите на Община Лясковец успешната професионална реализация не зависи от това колко е добър човек, а зависи от късмет, 41% са на противното мнение, а 7% не могат да преценят.

Не

41%

Да

52%

Твърдение 10: 31% от респондентите от Община Лясковец са уверени, когато мислят за професионалната си реализация, 66% са неуверени, а 3% не могат да преценят.

10. Когато мисля, каква искам да е моята професионална реализация се чувствам уверен. Не мога да преценя

Не

Да

66%

31%

124

Твърдение 11: 42% от младежите респонденти от Община Лясковец не се вълнуват от бъдещите си професионални успехи, 31% се вълнуват, а 27% не могат да преценят.

11. Не се вълнувам особено какви професионални успехи ще имам в бъдеще. Не мога да преценя

27%

Не

31%

Да

42%

Твърдение 12: За 22% от младежите на Община Лясковец е важно да постигат високи резултати в работата си, 60% са на противното мнение, а цели 18% не могат да преценят.

12. За мен е важно да постигам високи резултати в моята работа. Не мога да преценя

18%

Не

Да

60%

22%

125

Твърдение 13: За основната група младежи респонденти от Община Лясковец - 42% е важно да продължават да учат и да се развиват след като са започнали работа. За 38% това не е важно, а цели 20% не могат да преценят.

20%

Не

38%

Да

42%

Твърдение 14: Основната част от анкетираните младежи от Лясковец - 70% считат, че е невъзможно да се реализират без чужда помощ. 29% от анкетираните са на противоположното мнение, а за 1% преценката и отговор на въпроса са невъзможни.

14. Без чужда помощ е невъзможно да постигна успешна професионална реализация. Не мога да преценя

Не

Да

29%

70%

126

Твърдение 15: За 57% от респондентите от Община Лясковец в избора на професионална реализация се намесват близки хора, за 40% това не е така, а 3% не могат да преценят.

15. При избора ми на професионална реализация се намесват мненията на мои близки хора. Не мога да преценя

Не

40%

Да

57%

Твърдение 16: За 77% от анкетираните младежи от Лясковец е сложно да се избере професия и не са особено сигурни дали са направили правилен избор. 22% анкетираните са на противоположното мнение, а само за 1% преценката и отговор на въпроса са невъзможни.

16. Да се избере подходяща професия е толкова сложно, че не вярвам че съм направил/а правилния избор. Не мога да преценя

Не

Да

22%

77%

127

Твърдение 17: 54% от респондентите от Община Лясковец са категорични, че няма да допуснат препятствия от социалната среда да попречи на успешната им професионална реализация. 44% са на противното мнение, а 2% не могат да преценят.

Не

44%

Да

54%

Твърдение 18: 57% от младежите на Община Лясковец при избора на професионална реализация се ръководят главно от това, което е модерно и което се избира от повечето хора, 42% са на противното мнение, а 1% не могат да преценят.

Не

Да

42%

57%

128

Твърдение 19: Основната част от анкетираните - 70% от Община Лясковец са уверени, че ефективно общуват с познати, колеги и ръководители. За 26% отговорът е „не“, а 4% не могат да преценят.

19. Умея ефективно да общувам с познати/ съученици/ колеги и ръководители. Не мога да преценя

Не

26%

Да

70%

Твърдение 20: Огромен процент от респондентите от Община Лясковец 82% са категорични, че държавата трябва да помага на младите хора при избор на професия. За 17% отговорът е „не“, а 1% не могат да преценят.

20. Вярвам, че държавата трябва да помага на младежите в избора на професия Не мога да преценя

Не

Да

17%

82%

129

III. СЪПОСТАВКА НА РЕЗУЛТАТИ ЧАСТ 1: СЪПОСТВКА НА ОБЩИ НАГЛАСИ: Въпрос 1: Считаш ли, че трудовата реализация на младите хора е проблем в твоето населено място? На Въпрос 1 и в двете общини младите хора отговарят положително и намират проблем в трудовата реализация на младите хора в населеното си място, съответно 60% в Община Велико Търново и 83% в Община Лясковец. Почти тройно са младите хора от Велико Търново (30%) спрямо младите хора на Лясковец (11%), които не виждат проблем с реализацията на младите хора. 10% от респондентите от Велико Търново и 6% от респондентите от Лясковец не могат да решат. Община Велико Търново

Община Лясковец

Въпрос 1: 10%

Въпрос 1:

30% 60%

11%

ДА

НЕ

НЕ 83%

Не мога да преценя

Въпрос 2: Търсил/а ли си си някога работа? Основната част от младите хора в Община Велико Търново (69%) и Община Лясковец (65%) са търсили работа. Почти една трета от младежите в двете общини не са търсили работа - 27% за Велико Търново и 33% за Лясковец. 4% от В. Търново и 2% от Лясковец не могат да решат. Община Велико Търново

Община Лясковец

Въпрос 2:

27%

ДА 69%

НЕ Друго

33%

ДА 65%

НЕ Друго

130

Въпрос 3: Избрал/а ли си професия и област, в която искам да се развиваш? Основната част от младите хора на В. Търново (60%) и Лясковец (57%) вече са избрали професия и област на реализация. Около 1/3 и в двете общини30% за В. Търново и 27% за Лясковец все още не са направили избор. Значителен е процента на младите хора и от двете общини, които не могат да отговорят на въпроса - 10% Велико Търново и 16% Лясковец. Община Велико Търново

Община Лясковец

Въпрос 3: ДА

НЕ

Въпрос 3:

Не мога да преценя

ДА

НЕ

Не мога да преценя

10% 16% 30%

27%

60%

57%

Въпрос 4: А в каква сфера искаш да работиш: Въпрос 4 е първият въпрос, в който се забелязва значително разслояване на отговорите за двете общини. Основната част от младите хора на Велико Търново - 39% ясно изразяват желаят да работят в сферата на услуги в частния сектор, младежите от Лясковец са 23%, като това е вторият по тежест отговор. Респондентите от Община Лясковец - 24% са отбелязали като първо желание работа в държавния сектор, Община Велико Търново това са 13%. Свободните професии са предпочитани от младежите от Велико Търново 20% и от тези от Лясковец 17%. В общинския сектор Община Велико Търново

Въпрос 4: 8% 20% 13%

39%

Производствочастен сектор Услуги- частен сектор Земеделиечастен сектор Държавен сектор

Община Лясковец

Въпрос 4: 17%

8% 23%

21% 24%

13%

Общински сектор Свободна професия

Производствочастен сектор Услуги- частен сектор Земеделиечастен сектор Държавен сектор Общински сектор Свободна професия

131

желаят да се реализират 13% от респондентите от Велико Търново и 21% от тези от Лясковец 21%, като това е третата по предпочитане сфера на реализация. Традиционно ниско остава реализацията в реалната икономика - производството 8% и за двете общини и земеделието 7% и за двете общини. Въпрос 5: Какво месечно възнаграждение получаваш/ считаш, че можеш да получаваш в твоето населено място? На въпрос 5, също се наблюдава диференциация между отговорите на младите хора от двете общини. Основната група от анкетираните младежи от Велико Търново 45% считат, че могат да получава възнаграждение от 500,00 лв. до 1000,00 лв., а в Лясковец това твърдят само 25%, като това е трети по тежест отговор. Основната част младежи в Лясковец - 25% са на мнение, че възможното възнаграждение е между 340,00 лв. – 500,00 лв., а за Велико Търново това са 27%. Възнаграждение над 1000,00 лв. считат, че могат да получават 14% от респондентите от Велико Търново и 12 от Лясковец. Над ¼ от младежите от Лясковец (28%) са на мнение, че ще получават минималната работна заплата - 340,00 лв., а във Велико Търново процентът е едва 14%. Община Велико Търново

Община Лясковец

Въпрос 5: 14%

14%

27% 45%

Въпрос 5: МРЗ- 340,00 лв. 340,00 - 500,00 лв. 500,00 - 1000,00 лв. над 1000,00 лв.

МРЗ- 340,00 лв.

12% 28% 25%

35%

340,00 - 500,00 лв. 500,00 - 1000,00 лв. над 1000,00 лв.

Въпрос 6: Какво месечно възнаграждение би те удовлетворило? Отговорите на въпрос 6 са почти сходни в процентово съотношение за двете общини. 69% от анкетираните от Община Велико Търново и 61% от анкетираните от Община Лясковец намират за удовлетворително заплащане над 1000,00 лв. Съответно 25% от младите великотърновци и 27% от младите лясковчани биха се задоволили с възнаграждение от 500,00 лв. до 1000,00 лв. 4% от респондентите от В. Търново и 8% намират за удовлетворяващо заплащане 340,00 лв. – 500,00 лв. и 2% от младите великотърновци и 4% младите лясковчани са за минимална заплата.

132

Община Велико Търново

Община Лясковец

Въпрос 6: 2%

Въпрос 6:

МРЗ- 340,00 лв.

25%

340,00 - 500,00 лв.

69%

МРЗ- 340,00 лв. 8% 27%

61%

500,00 - 1000,00 лв.

340,00 - 500,00 лв. 500,00 - 1000,00 лв. над 1000,00 лв.

над 1000,00 лв.

Въпрос 7. Какви са приоритетите за теб при търсене на работа? На Въпрос 7 - 41% от младите хора на Велико Търново и 56% от младежите от Лясковец категорично заявяват, че основен приоритет при търсене на работа е доброто възнаграждение. За 17% от младите хора от двете общини това са служебните придобивки. За 14% отново за младите от двете общини е гъвкавото работно време. Почти двойно повече респонденти от Велико Търново (16%) търсят голяма отпуска, срещу 9% от младежите от Лясковец. Значителна е и разликата в търсенето на възможности за извънреден труд, 12% от младежите от Велико Търново го поставят като приоритет, срещу само 4% от тези от Лясковец. Община Велико Търново

Въпрос 7:

Община Лясковец

Въпрос 7:

Добро възнаграждение Гъвкаво работно време

12% 16%

41% 17%

Служебни придобивки

14%

Гъвкаво работно време

17% 56%

Голяма отпуска

Добро възнаграждение

Служебни придобивки Голяма отпуска

14% Възможност за извънреден труд

Възможност за извънреден труд

Въпрос 8. Готов ли си да работиш на работно място в населено място, различно от населеното място, в което живееш?

133

Основната част от младите хора на община Велико Търново - 87% и на Община Лясковец 80% са готови да работят в различно населено място от това, в което живеят. 12% от респондентите Велико Търново и 9% от респондентите от Лясковец не изразяват подобна готовност. Значителна количествена разлика се на наблюдава при тези, които не могат да преценят. За Община Велико Търново те са 1%, а за Община Лясковец 11% не могат да решат. Община Велико Търново

Община Лясковец

Въпрос 8:

Въпрос 8: 12%

11% ДА

ДА

НЕ

НЕ 80%

87%

Не мога да преценя

Въпрос 9. Обмисляш ли/ обмислял/ а ли си вариант за стартиране на самостоятелна стопанска дейност? Основната част от младите хора и в двете общини не обмислят и не са обмисляли вариант за стартиране на самостоятелна стопанска дейност - за Община В. Търново - 65%, а за Община Лясковец - 74%. 33% от младите търновци отговарят че са обмисляли, както и 15% от младите лясковчани. 2% от респондентите от В. Търново и 11% от Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново

Община Лясковец

Въпрос 9:

Въпрос 9: 2%

65%

ДА

11%

15%

ДА

33% НЕ

НЕ 74% Не мога да преценя

Не мога да преценя

134

Въпрос 10. Обмисляш ли/ обмислял/ а ли си вариант за работа в чужбина? Основната част от младите хора на Велико Търново 54% и от Лясковец 68% са обмисляли или обмислят вариант за работа в чужбина. 41% от респондентите от Велико Търново и 25% от респондентите от Лясковец отговарят с „не“. От младите хора от Община Велико Търново 5% не могат да решат, а процентът за община Лясковец е 7% Община Велико Търново

Община Лясковец

Въпрос 10:

Въпрос 10: 5%

ДА 41%

ДА

25% 54%

НЕ Не мога да преценя

68%

НЕ Не мога да преценя

Въпрос 11. Какви работни места според теб има за млади хора според квалификацията им в твоето населено място? Според основната част от младите хора на Велико Търново 31% и тези от Лясковец 52%, основните работни места за младите хора в тяхното населено място са за неквалифицирана работна ръка, като разликата в процентното съотношение между дадените отговори е почти двойна. Работни места за висококвалифицирани специалисти има според 15% младите хора на Община Велико Търново, а само 3% от младежите на Лясковец мислят така.

135

Община Велико Търново

Въпрос 11: 1%

15%

Община Лясковец

Високо квалифицирани специалисти Квалифицирани специалисти

Въпрос 11: 1%

Специалисти

10% 9%

31% 24% 16% 13%

Техници и приложни специалисти

52%

25%

Високо квалифицирани специалисти Квалифицирани специалисти Специалисти Техници и приложни специалисти

Неквалифицирана работна ръка

Друго

24% от респондентите от Велико Търново считат, че се търсят квалифицирани специалисти, а по подобен начин отговарят 10% от анкетираните в Община Лясковец. Според 16% от великотърновчани има работни места за специалисти, а подобни възгледи споделят 9% от младите лясковчани. Почти два пъти повече 25% считат, че се търсят техници и приложни специалисти в Лясковец, срещу 13 % за Велико Търново. В двете общини 1% от анкетираните са отговорили с „друго“. Въпрос 12. Какви работни места според теб има за млади хора според квалификацията им в големите населени места? 36% младите хора от Община Велико Търново и 22% младите хора от Лясковец считат, че в големите населени места за млади хора има работни места като квалифицирани специалисти. За 28% от анкетираните във Велико Търново и 41% от Лясковец това са висококвалифицирани специалисти, като за лясковчани това е водещият отговор на този въпрос. За 7% от младите търновци и 9% от лясковчани това са места за млади специалисти. 7% от респондентите от Велико Търново считат, че местата за млади хора са за техници и приложни специалисти, а 13% от респондентите от Лясковец подкрепят това мнение. Неквалифицирана работна ръка отговарят 21% от младежите от Велико Търново и 14% от младите хора на Лясковец. В двете общини 1% от анкетираните са отговорили с „друго“.

136

Община Велико Търново

Въпрос 12: 1% 21%

Община Лясковец

Високо квалифицирани специалисти Квалифицирани специалисти

Въпрос 12: 14% 1%

Специалисти

28%

Специалисти

41%

13%

Техници и приложни специалисти Неквалифициран а работна ръка

36% 7%

Високо квалифицирани специалисти Квалифицирани специалисти

Техници и приложни специалисти Неквалифицирана работна ръка

22% 9%

Друго

ЧАСТ 2: СЪПОСТВКА НА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ/ КАРИЕРА: Твърдение 1: Основната група от младите хора на Община Велико Търново- 72% и от Община Лясковец 57% отговарят с „да“ и знаят каква реализация искат. 18% от великотърновчани и 27% от лясковчани не са наясно, а 10% от младежите на В. Търново и 16% от тези от Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново

Община Лясковец

1. Знам каква професионална реализация искам. Не мога да преценя Не Да

1. Знам каква професионална реализация искам:

10%

Не мога да преценя Не

18%

72%

Да

16% 27% 57%

137

Твърдение 2: 50% от анкетираните респонденти от Община Велико Търново твърдят, че са наясно с възможностите си за кариерно развитие в Община Лясковец процента им е 20%. 30% от Велико Търново отговарят с „не“, срещу 61% от анкетираните лясковчани. Съответно 20% от младежите от Велико Търново и 19% от младежите от Лясковец не могат да преценят. 2. Наясно съм със собствените ми възможности за кариерно развитие Не мога да преценя

Не мога да преценя

20%

Не

2. Наясно съм със собствените ми възможности за кариерно развитие

Не

30%

Да

19%

50%

Община Велико Търново

61%

Да

20%

Община Лясковец

Твърдение 3: За 58% от младежите на Община Велико Търново и 61% от младежите на Община Лясковец успешната професионална реализация не е сред най-важните неща в живота. На противното мнение са 31% от анкетираните великотървноци и 20% от анкетираните лясковчани. Съответно 11% от анкетираните във Велико Търново и 19% от анкетираните в Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново

Община Лясковец

3. Успешната ми професионална реализация е едно от най-важните неща в моя живот. Не мога да преценя

Не мога да преценя

11%

Не Да

3. Успешната ми професионална реализация е едно от най-важните неща в моя живот.

58% 31%

19%

Не Да

61% 20%

Твърдение 4: Над половината от анкетираните младежи от Община Велико Търново- 54% твърдят, че правят всичко възможно да разберат повече за

138

отделните професии и длъжности, а за Община Лясковец процента е едва 22%. 30% от респондентите от Велико Търново заявяват, че не правят всичко възможно, срещу 51% от респондентите от Община Лясковец. Съответно 16% от В. Търново и 27% от Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново

Община Лясковец

4. Правя всичко възможно, за да разбера повече за отделни професии и различни длъжности, по които мога да се реализирам. Не мога да преценя Не

4. Правя всичко възможно, за да разбера повече за отделни професии и различни длъжности, по които мога да се реализирам.

16% Не мога да преценя

30%

Да

54%

27%

Не Да

51% 22%

Твърдение 5: На настоящото твърдение 43% от анкетираните търновци отговарят утвърдително, това правят и 30% от анкетираните лясковчани. 38% от респондентите от Велико Търново и 55% от респондентите от Лясковец отговарят с „не“. Съответно 19% от младежите на Община В. Търново и 15% от младежите на Община Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново

Община Лясковец

5. Имам толкова много професионални интереси, че ми е трудно да ги подредя и да направя най-правилния избор. Не мога да преценя Не Да

5. Имам толкова много професионални интереси, че ми е трудно да ги подредя и да направя най-правилния избор. Не мога да преценя

19% 38% 43%

15%

Не Да

55% 30%

Твърдение 6: Основната група от анкетираните младежи от Велико Търново- 64% считат, че от тях зависи да успеят в кариерата си. Процентът на отговорилите положително от младежите на Община Лясковец е 43%. 34% от анкетираните търновци и 54% от анкетираните лясковчани отговарят

139

с „не“. 2% от младежите от Велико Търново и 3% от тези в Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново 6. Смятам, че само от мен зависи дали ще успея в кариерата си. Не мога да преценя

Не

Община Лясковец 6. Смятам, че само от мен зависи дали ще успея в кариерата си. Не мога да преценя

Не

34%

Да

64%

54%

Да

43%

Твърдение 7: 34% от анкетираните младежи от Велико Търново и 29% от тези в Лясковец считат, че важно условие за щастието им е успешната кариера. По-голямата част: 39% от респондентите във Велико Търново и 69% от респондентите в Лясковец не свързват щастието с успешната кариера. 27% от младежите в Община Велико Търново и 2% от тези в Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново 7. Основно условие, за да бъде щастлив човек, е да има успешна кариера. Не мога да преценя

Не

Да

Община Лясковец 7. Основно условие, за да бъде щастлив човек, е да има успешна кариера.

27% Не мога да преценя

39%

34%

Не

Да

69%

29%

Твърдение 8: Основната част от анкетираните млади хора и в двете общини- 55% за Велико Търново и 51% за Лясковец са на мнение, че не

140

могат успешно да се представят на интервю за работа. Утвърдително отговарят 43% от респондентите от Велико Търново и 51% от респондентите от Лясковец. 2% от младите великотърновци не могат да преценят, а за лясковчани процента е 17. Община Велико Търново

Община Лясковец

8. Умея успешно да се представям на интервю за работа. Не мога да преценя

8. Умея успешно да се представям на интервю за работа.

Не мога да преценя

Не

55%

Да

17%

Не

43%

51%

Да

32%

Твърдение 9: За 40% от младежите в Община Велико Търново и за 52% от младите хора на Лясковец успешната професионална реализация не зависи от това колко е добър човек, а зависи от късмет. На противно мнение са 55% от респондентите от Велико Търново и 41% от респондентите от Лясковец. 5% от търновци и 7% от лясковчани не могат да решат. Община Велико Търново

Община Лясковец 9. Независимо колко съм добър в дадена професия, успехът в кариерата ми е въпрос само на късмет.

9. Независимо колко съм добър в дадена професия, успехът в кариерата ми е въпрос само на късмет. Не мога да преценя Не Да

Не мога да преценя

Не

41% 52%

Да

55% 40%

Твърдение 10: 39% от респондентите от Община Велико Търново и 31% от респондентите от Община Лясковец се чувства уверени, когато мислят за

141

професионалната си реализация. Основната група анкетирани млади хора обаче са неуверени в мислите си за професионалната си реализация- 55% за Велико Търново и 66% за Лясковец. Съответно 6% от анкетираните търновци и 3% от лясковчани не могат да преценят. Община Велико Търново

Община Лясковец 10. Когато мисля, каква искам да е моята професионална реализация се чувствам уверен.

10. Когато мисля, каква искам да е моята професионална реализация се чувствам уверен. Не мога да преценя

Не мога да преценя

Не

55%

Да

Не Да

39%

3% 66% 31%

Твърдение 11: Основната група от анкетирани младежи- 47% за Община Велико Търново и 42% за Община Лясковец не се вълнуват особено от професионалните си постижения в бъдещето. На противно мнение са 41% от младите търновчани и 31% от младите лясковчани. Голям е процента на респонденти от Община Велико Търново 12% и тези от Община Лясковец27%, които не могат да преценят. Община Велико Търново

Община Лясковец

11. Не се вълнувам особено какви професионални успехи ще имам в бъдеще. Не мога да преценя Не Да

11. Не се вълнувам особено какви професионални успехи ще имам в бъдеще. Не мога да преценя

12% 41%

47%

Не Да

27% 31% 42%

142

Твърдение 12: За 43% от младежите на Община Велико Търново и за 22% от младежите на Лясковец е важно да постигат високи резултати в работата си,. 36% от анкетираните търновци и 60% от анкетираните лясковчани са на противното мнение. Отново високи проценти има в графа „не могат да преценя“- 21% за Община Велико Търново и 18% за Община Лясковец. Община Велико Търново

Община Лясковец

12. За мен е важно да постигам високи резултати в моята работа. Не мога да преценя

21%

Не

36%

Да

18%

43%

Да

60%

22%

Твърдение 13: За основната група младежи респонденти от Община Велико Търново- 60% и за 42% от респондентите от Община Лясковец е важно да продължават да учат и да се развиват след като са започнали работа. За 33% от великотърновци и 28% от лясковчани това не е важно. 7% от анкетираните младежи от Велико Търново и 20% от анкетираните младежи от Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново

Община Лясковец

13. Имам потребността, дори след като започна/ съм започнал работа, да продължа да уча и да се развивам. Не мога да преценя Не Да

Не

33% 60%

Да

20% 38%

42%

143

Твърдение 14: За 42% от анкетираните младежи от Велико Търново и за 70% от младежите на Лясковец е невъзможно да се реализират без чужда помощ. 50% от респондентите от Община Велико Търново и 29% от респондентите от Община Лясковец са на противоположното мнение. За от великотърновци 8% и 1% от лясковчани преценката и отговорът на въпроса са невъзможни. Община Велико Търново 14. Без чужда помощ е невъзможно да постигна успешна професионална реализация. Не мога да преценя Не Да

Община Лясковец 14. Без чужда помощ е невъзможно да постигна успешна професионална реализация. Не мога да преценя

8% 50% 42%

Не Да

1% 29% 70%

Твърдение 15: 40% от респондентите от Община Велико Търново и за 57% от респондентите от Община Лясковец са категорични, че в избора на професионалната им реализация се намесват близки хора. Отрицателно отговарят 51% от анкетираните великотърновци и 40% от анкетираните лясковчани. 9% от младежите от Велико Търново попълнили анкетната карта и 3% от Лясковец не могат да преценят.

144

Община Велико Търново

Община Лясковец

15. При избора ми на професионална реализация се намесват мненията на мои близки хора.

15. При избора ми на професионална реализация се намесват мненията на мои близки хора. Не мога да преценя

Не мога да преценя

Не

51%

Да

3% 40%

Да

40%

57%

Твърдение 16: За 43% от анкетираните младежи от Велико Търново и за 77% от Лясковец е сложно да се избере професия и не са особено сигурни дали са направили правилен избор. Над половината от анкетираните 56% от Велико Търново и 22% от Лясковец са на противоположното мнение. Само за по 1% и в двете общини преценката и отговор на въпроса са невъзможни. Община Велико Търново

Община Лясковец 16. Да се избере подходяща професия е толкова сложно, че не вярвам че съм направил/а правилния избор.

Не мога да преценя

Не

Да

56%

43%

Не Да

1% 22% 77%

Твърдение 17: 60% от респондентите от Община Велико Търново са категорични, че няма да допуснат препятствия от социалната среда да попречи на успешната им професионална реализация. 54% от респондентите от Община Лясковец са на същото мнение. 39% от младите великотърновци и 44% от младите лясковчани са на противното мнение. 1% за Община Велико Търново и 2% за Община Лясковец са тези, които не могат да преценят.

145

Община Велико Търново

Община Лясковец

17. Няма да допусна препятствията в социалната среда да попречат за успешната ми професионална реализация Не мога да преценя Не

Не

39%

Да

60%

44%

Да

54%

Твърдение 18: 50% от младежите на Община Велико Търново и 57% от младежите в Община Лясковец при избора на професионална реализация се ръководят главно от това, което е модерно и което се избира от повечето хора. На противното мнение са 48% от анкетираните търновчани и 42% от анкетираните лясковчани. са на противното мнение. 2% от респондентите във Велико Търново и 1% от тези в Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново 18. При избора ми на професионална реализация се ръководя от това, кое е модерно и какво избират Не мога да 2% повечето хора. преценя Не

Община Лясковец 18. При избора ми на професионална реализация се ръководя от това, кое е модерно и какво избират повечето хора.

48%

Не мога да преценя Не

Да

50%

Да

1% 42% 57%

Твърдение 19: Основната част от анкетираните- 79% от Община Велико Търново и 70% за Община Лясковец, са уверени, че ефективно общуват с познати, колеги и ръководители. За 19% от младите търновци и за 26% от младите лясковчани отговорът е „не“. 2% от респондентите от Велико Търново и 4% от тези в Лясковец не могат да преценят.

146

Община Велико Търново

Община Лясковец

19. Умея ефективно да общувам с познати/ съученици/ колеги и ръководители. Не мога да преценя

Не

19%

Да

79%

26%

Да

70%

Твърдение 20: 67% от респондентите от Община Велико Търново и 82% от тези от Община Лясковец са категорични, че държавата трябва да помага на младите хора при избор на професия. На противното мнение са 31% от великотърновци и 17% от анкетираните лясковчани. 2% от анкетираните младежи на Велико Търново и 1% от тези в Лясковец не могат да преценят. Община Велико Търново

Община Лясковец

20. Вярвам, че държавата трябва да помага на младежите в избора на професия Не мога да преценя

Не

Да

20. Вярвам, че държавата трябва да помага на младежите в избора на професия Не мога да преценя

Не

31%

67%

Да

17%

82%

147

IV. ОБОБЩЕНИЯ И ИЗВОДИ 1. Основната част от анкетираните млади хора от двете общини са категорични, че има проблем с трудовата реализация на младите хора в техните населени места. Настоящото наблюдение се подсилва и от факта, че над 65% от младежите респонденти и във Велико Търново и в Лясковец са търсили работа. 2. Основната част от анкетираните млади хора от двете общини са категорични, че вече са направили избора си на професия, като считат, че основните фактори, от която зависи са - те самите, близките хора, късметът и социалната среда. Открояват се две основни различия между отговорите на младежите от Община Велико Търново и Община Лясковец: - Основната група от младите хора на Община Велико Търново, считат че могат да се реализират сами и без чужда помощ, а основната група младежи от Община Лясковец са на противното мнение, т.е., че не биха имали успешна професионална реализация без чужда помощ. - Основната група от младите хора на Община Лясковец са на мнение, че късметът е основен фактор за успешната им професионална реализация. Основната част от анкетираните млади хора от Велико Търново са на противното мнение, че късметът не е толкова важен фактор. 3. Най-желаното и удовлетворително възнаграждение за огромен процент от младите хора е над 1000,00 лв., но отчитайки реалностите младите хора на Община Велико Търново заявяват, че реалистично е да получават възнаграждение от 500,00 до 1000,00 лв. За младежите от Община Лясковец реалистичното възнаграждение е от 340,00 до 500,00 лв. Забележително е, че цели 28% от Община Лясковец считат, че реалното заплащане, което могат да получат в своето населено място е минималната работна заплата. 4. Основната част от младите хора и в двете общини, въпреки, че са направили избор за професионална реализация изпитват съмнения дали това ще бъде правилен и верен избор и чувстват потребност от подпомагане в „огромното море“ от потенциални кариерни реализации. 5. Голяма част от анкетираните младите хора дори не са обмисляли възможността за стартиране на самостоятелна стопанска дейност. Процентът на младите великотърновци, които са мислили над тази възможност е над два пъти по-голям от този на младежите в Лясковец. Като реален извод се налага, че в по-големия си процент млади хора в двете общини нямат развити нагласи за предприемачество и знания и умения за стартиране на самостоятелна стопанска дейност. 6. Въпреки сравнително доброто ниво на развитие на Община Велико Търново и Община Лясковец в голяма част от младите хора са обмисляли възможността да потърсят професионалната си реализация извън България.

148

7. По голямата част от анкетираните млади хора предпочитат да работят в сферата на услугите в частния бизнес или в държавния сектор, докато представителите на работодателите дават преимущество на техници, приложни специалисти и производствен персонал. Особено значимо се открояват тенденцията в Община Велико Търново, където повечето младежи предпочитат да работят в частния сектор, в сектор услуги и свободни професии, за разлика от Община Лясковец където предпочитана е работата в държавния и общински сектор. В двете общини се откроява тенденция за неглижиране на възможностите за работа в производството и в сферата на земеделието. 8. И в двете общини младите хора поставят на първо място в приоритетите си при търсене на работа доброто възнаграждение. На заден план остават придобивките, като голяма отпуска, служебен автомобил, служебен телефон, възможност за растеж в кариерата и др. Почти тройно е желанието на младите хора от Община Велико Търново, пред тези от Лясковец, да търсят като приоритет възможности за извънреден труд. 9. В поредица от отговори на твърдения, във втората част от анкетната карта, основната част от младите хора и от двете общини определят, че професионалната реализация не е особено важна за тях, не е цел № 1 в живота им и не е значим фактор за щастието на човек и по време на професионалната си реализация те искат да продължат да се развиват и да учат нови неща. 10.Въпреки, че значителна част от анкетираните младежи и в двете общини вече са си търсили работа, те са категорични, че не умеят да се представят успешно по време на интервю за работа, като проблемът не е комуникационен, защото са категорични, че умеят да общуват ефективно с близки, познати, колеги и/ или ръководители. 11.Относно кариерното и професионално ориентиране младите хора и в двете общини са категорични - с 67% и съответно 82%, че това трябва да бъде ангажимент на държавата.

149

Приложение 1

АНКЕТНА КАРТА Здравей, Пред теб е една анкетна карта, създадена от екип млади хора - твои връстници, които не са безразлични към младежката заетост, избора на кариера и проблемите свързани с реализация на младите хора на пазара на труда. Проучването е анонимно и няма за цел да оценява теб или знанията ти по тази тема, а се надяваме да получим информация, за да анализираме предизвикателствата пред младите хора на при избора на кариера и успешната реализация на пазара на труда в Община Велико Търново и Община Лясковец. Надяваме се, че би ни отделил време, за да отговориш на формулираните от нас въпроси, като оградиш отговора, който според теб съответства на твоя отговор. Твоето мнение е важно за нас. Анкетната карта е разделена на 3 основни части: 1. Обща информация; 2. Общи нагласи; 3. Професионална реализация/ кариера Екип на Младежки информационно – консултативен център В. Търново

Част 1 Обща информация: Възраст: .............. години Населено място: Голям град Малък град Занимание: ученик студент работещ

Пол:

Малко населено място (село) безработен

друго: ...................................... (моля изпишете)

Част 2. Общи нагласи: 1. Считаш ли, че трудовата реализация на младите хора е проблем в твоето населено място? а) ДА б) НЕ в) Не мога да преценя 2. Търсил/а ли си си някога работа? а) ДА б) НЕ

в) Друго: ……………....

3. Избрал/а ли си професия и област, в която искам да се развиваш? а) ДА б) НЕ в) Не мога да преценя 4. А в каква сфера искаш да работиш: а) Производство- частен сектор; б) Услуги- частен сектор; в) Земеделие- частен сектор;

г) Държавен сектор; д) Общински сектор; е) Свободна професия.

(възможен е и повече от 1 отговор)

150

5. Какво месечно възнаграждение получаваш/ считаш, че можеш да получаваш в твоето населено място? а) Минимална работна заплата (340,00 лв.) в) 500,00 лв. – 1000,00 лв. б) 310,00 – 500,00 лв. г) над 1000,00 лв. 6. Какво месечно възнаграждение би те удовлетворило? а) Минимална работна заплата (310,00 лв.) в) 500,00 лв. – 1000,00 лв. б) 310,00 – 500,00 лв. г) над 1000,00 лв. 7. Какви са приоритетите за теб при търсене на работа? а) Добро възнаграждение; г) Голяма отпуска б) Гъвкаво работно време; д) Възможност за извънреден труд в) Придобивки (служ. кола, тел. и др.) ; е) Друго: …………………………….. (Моля степенувай ги по важност и изпиши цифра от 1 до 6, като 1 е най-важно, а 6 не толкова важно)

8. Готов ли си да работиш на работно място в населено място, различно от населеното място, в което живееш? а) ДА б) НЕ в) Не мога да преценя 9. Обмисляш ли/ обмислял/ а ли си вариант за стартиране на самостоятелна стопанска дейност? а) ДА б) НЕ в) Не мога да преценя 10. Обмисляш ли/ обмислял/ а ли си вариант за работа в чужбина? а) ДА б) НЕ в) Не мога да преценя 11. Какви работни места според теб има за млади хора според квалификацията им в твоето населено място? а) Високо квалифицирани специалисти г) Техници и приложни специалисти б) Квалифицирани специалисти д) Неквалифицирана работна ръка в) Специалисти е) Друго: ………………………………. (възможен е и повече от 1 отговор)

12. Какви работни места според теб има за млади хора според квалификацията им в големите населени места? а) Високо квалифицирани специалисти г) Техници и приложни специалисти б) Квалифицирани специалисти д) Неквалифицирана работна ръка в) Специалисти е) Друго: ………………………………. (възможен е и повече от 1 отговор)

151

Част 3. Професионална реализация/ кариера: По-долу са поместени редица твърдения, свързани с твоята професионална реализация (кариера). Моля, отговори: до каква степен всяко едно от тези твърдения се отнася до теб. Отговорът отбележи с Х или √ в съответната колонка. Този въпросник не е тест – няма правилни и грешни отговори. №

Твърдения

Знам каква професионална реализация искам.

Наясно съм със собствените ми възможности за кариерно развитие. Успешната ми професионална реализация е едно от най-важните неща в моя живот. Правя всичко възможно, за да разбера повече за отделни професии и различни длъжности, по които мога да се реализирам. Имам толкова много професионални интереси, че ми е трудно да ги подредя и да направя найправилния избор. Смятам, че само от мен зависи дали ще успея в кариерата си. Основно условие, за да бъде щастлив човек, е да има успешна кариера. Умея успешно да се представям на интервю за работа. Независимо колко съм добър в дадена професия, успехът в кариерата ми е въпрос само на късмет. Когато мисля, каква искам да е моята професионална реализация се чувствам уверен. Не се вълнувам особено какви професионални успехи ще имам в бъдеще. За мен е важно да постигам високи резултати в моята работа. Имам потребността, дори след като започна/ съм започнал работа, да продължа да уча и да се развивам. Без чужда помощ е невъзможно да постигна успешна професионална реализация. При избора ми на професионална реализация се намесват мненията на мои близки хора.

3. 4.

6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13.

14. 15.

ДА

НЕ

Не мога да преценя

152

16.

17.

18.

19. 20.

Да се избере подходяща професия е толкова сложно, че не вярвам че съм направил/а правилния избор. Няма да допусна препятствията в социалната среда да попречат за успешната ми професионална реализация. При избора ми на професионална реализация се ръководя от това, кое е модерно и какво избират повечето хора. Умея ефективно да общувам с познати/ съученици/ колеги и ръководители. Вярвам, че държавата трябва да помага на младежите в избора на професия

- БЛАГОДАРИМ ТИ ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ -

153

ПРИЛОЖЕНИЯ APPENDIX АВТОРИ / AUTHORS Антонио Антониев Хаджиколев, е студент на годината на ИУ – Варна, носител на годишната поимена награда на Община Варна. Работи като системен администратор в Икономически университет – Варна. Интересите са му насочени към информационните технологии и тяхното приложение в бизнеса и образователните институции. Към настоящия момент се обучава в бакалавърска програма: Бизнес информационни системи, 4-ти курс, в ИУ – Варна. Ани Петкова, е консултант при МИКЦ - Велико Търново, офис Лясковец. Ахмед Османов Куйтов, е председател на Сдружение „Институт Перспективи“; Съставител на всички броеве от поредицата „Перспективи“ до момента; Има над 20 научни публикации в сферата на: Философия на политиката, Философия на правото, Етика, Международни отношения и др. Има над 30 участия в младежки обмени и тренинги по програмите „Младежта в действие 2007-2013“ и „Еразъм + 2014-2020“; Бакалавър по „Философия“ от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“; Към настоящия момент е студент в магистърска програма – Европейски проекти към СУ „Св. Климент Охридски“. д-р. Драгомир Ангелов Маринов, доктор по икономика (планиране) от С.А. Димитър Ценов, Свищов. Деян Владимиров Нуцулов, е председател на УС на Черноморски център за креативност и личностно развитие – Идея гр.Варна част от сдружение „Институт Перспективи”.; Медиатор 20150910008 Министерство на Правосъдието; Завършил е „Студентската програма за законодателни проучвания“ на Народното събрание. Автор на 3 законодателни прочувания, 4 статии и доклади. Към настоящия момент е студент специалност „Право“, V курс при ВСУ „Черноризец Храбър”. д-р. Елка Цонева е преподавател по икономика в катедра „Обща теория на икономиката" при СА „Д. А. Ценов", гр. Свищов. Доктор по икономика. Преподава дисциплините: Микроикономика, Макроикономика, Стопанска конюнктура, Икономически теории и Методика на макроикономическите изследвания. Научните й интереси са в сферата на трудовия пазар в

154

България и макроикономическата проблематика, свърза на със заетостта и безработицата, с неравностойните групи и възможностите за тяхната трудова интеграция и др. Мариета Николаева Живкова, е част от отдел „Правни въпроси“ при Сдружение „Институт Перспективи“; Студентка във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ спец. Право, V курс. Маринела Петрова, e специалист обучения при МИКЦ - Велико Търново. Докт. Николай Събев Михайлов, е бакалавър по философия от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ ; Магистър по Дипломация и национална сигурност. Към настоящия момент е докторант по философия на политиката към ИИОЗ на БАН. Никола Николаев Живков, е директор отдел „Правни въпроси“ при Сдружение „Институт Перспективи“. Председател е на Юридическия клуб и секретар на кръжок по История на правото при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Има повече от 10 научни публикации; Към настоящия момент е студент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ спец. Право, V курс. Пресила Иванова Иванова, е младежки работник. Участвала е в Еразъм+ КА1 обмени във Великобритания, Полша, Хърватска, Турция, Румъния. Студентка във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ спец. Философия, III курс. д-р. Светла Борисова Йорданова, е секретар на Сдружение „Институт Перспективи“. Доктор е по логика от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“; Има участия в научни конгреси в България, Полша и Румъния. Научните й интереси са в областта на логика на въпросите, приложна логика, философия, компютърни науки. Сребрина Ефремова, е експерт “Информационни услуги” на Младежки информационно-консултантски център “Каузи”. Бакалавър по „Журналистика” и магистър по „Европейска публична администрация” в СУ „Св. Климент Охридски”. Притежава допълнителна квалификация в областта на управлението на проекти по Структурните фондове, сертифициран консултант по корпоративна социална отговорност и ISO 26 000.

155

УСЛОВИЯ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ В ПЕРСПЕКТИВИ

За журнала: „Перспективи“ има за цел да даде възможност за изява на студенти, докторанти и млади изследователи от цял свят. Като няма ограничения спрямо темите, по които може да се пише. Препоръчително е предоставените ръкописи да предлагат алтернативи и решения. В журнала могат да публикуват студенти, преподаватели и учени от всички специалности. Желателно е авторите да предложат на достъпен език проблем от тяхната област и да предизвикат интерес към съответната проблематика.

Каква е формата на ПЕРСПЕКТИВИ? До момента са издадени шест броя, в които общо са публикували повече от 150 студенти, докторанти, преподаватели и изследователи от 15 български и 10 чуждестранни научни институции. През 2016г. ще бъдат издадени още два броя, всеки от които ще е с обем до 300 страници А5.

Какви са изискванията за текстовете? 1.Разработката да е в обем до 10 страници (основен текст, списък на използваната литература). 2.Резюме на английски език и ключови думи (7-8 изречения). 2. Текстът да е оформен в съответствие със следните изисквания: - Шрифт: Times New Roman, Размер: 14 (Regular), Разстояние между редовете (Line spacing): Single; - Заглавие: 14, Главни букви (All caps), Одебелен (Bold), Центриран (Centered); 3.Цитирането в текста е по т.нар. Оксфордска система: - пример за цитиране в текста: (Иванов 1999, 61-63) В списъка с използвана литература, след основния текст, се изписва цялото наименование на източника. Пример: Иванов 1999: Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999. 4. Име и фамилия на автора (12, Italic)

156

5.След използваната литература е нужно да се предостави кратка информация за автора (университет, специалност, курс, е-mail адрес). 6.Страниците не трябва да бъдат номерирани. Изпращане на материалите: На електронната поща на редакцията на следният имейл адрес: philosophiclub@abv.bg За повече информация и въпроси, пишете ни! До 48 часа ще получите отговор.

От редакционната колегия на „Перспективи”

157

Publish your impressions, attitudes and ideas, so that we can have a better society in: International Scientific Journal „PERSPECTIVES” Our journal enables mostly young people to propose their impressions, observations and viewpoints on their surroundings. There is no thematic constraints. We welcome texts, which are not just informative or critically oriented, but which propose new solutions in areas where problems have been identified. The official languages of our journal are Bulgarian, English and Russian. Terms and deadlines: Please submit your manuscripts throughout the year electronically at: Philosophiclub@abv.bg. You will receive an e-mail confirming the submission. All authors will receive also the Editorial board decision for approving or rejecting of their manuscripts within seven days time limit. Manuscripts accepted for publication will be published in the order of which they are received and they will appear as soon as possible. Authors of the accepted manuscripts will receive one copy of the issue containing their papers with a charge to recover the mail costs. About the form of the journal: Six issues have appeared so far, where more than 150 students, doctoral candidates and young reseachers from 15 Bulgarian and 10 foreign universities have been published. In 2016, another two issues will be produced, and for each of the two, the total volume of pages shall be up to 300 pages in A5 format. Technical instructions: 1.Manuscripts should not exceed 10 pages (abstract, main texts, footnotes and references). 2.Manuscripts should contain a short abstract and key words. 3.Manuscripts must be prepared in the following style: - Times New Roman, letter size: 14 (Regular), line spacing: Single; - Title: All caps, Bold, Centered, letter size:14. 4.Author’s name - letter size: 12, Centered, Italic

158

5.Authors must use the Oxford style for all quotations. - in the main text, for example: (Ivanov 1999, 61-63) All references must be found in the list with works cited at the end of the articles. For example: Ivanov 1999: P.Ivanov. The street of dreams. Sofia, 1999. 6.Finally, authors must provide short information for themselves: university, university town, major, year of studying and a valid e-mail address). 7.Pages must not be numbered. Editorial Board Veliko Turnovo, 2015

Contacts: For more information and about the technical conditions write us an Philosophiclub@abv.bg.

e-mail at:

УТОЧНЕНИЕ Всички изложени тези, идеи и мнения принадлежат на авторите. Те не отразяват официалните позиции на Сдружение „Институт Перспективи“, МИКЦ Велико Търново; Министерство на младежта и спорта на РБ; Националната програма за младежта 2011-2015;

159