БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА XXI ВЕК. АСПЕКТИ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА XXI ВЕК. АСПЕКТИ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Тематичен сборник с доклади от проведената на 22-23 април 2016г. в град Велико Търново - Национална Конференция с тема: „България през 20-те години на XXI век. Аспекти за стратегическо развитие”, организирана от Сдружение „ИНСТИТУТ ПЕРСПЕКТИВИ“ с домакин Младежки Дом – В. Търново.

Свищов 2016

БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА XXI ВЕК. АСПЕКТИ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Организационен екип на Националната Конференция Ахмед Куйтов Д-р Светла Йорданова Константина Петрова Никола Живков

© Съставител: Ахмед Куйтов © Авторски колектив: Галя Георгиева, Александра Вълчева, Антонио Хаджиколев, Теодора Христова, Натали Митова, Иван Цанев, Сабрина Калинкова, Тихомир Върбанов, Мариета Живкова, Марин Маринов, Нели Капурдова, Мария Дончева, Ахмед Куйтов, Николай Колев, Сабрие Раим, Никола Живков. Издателство: ИНСТИТУТ ПЕРСПЕКТИВИ гр. Свищов Печат: Дейликонт Корици: Салим Куйтов Online ISBN 978-619-7304-01-5

---СЪДЪРЖАНИЕ--ЗА СБОРНИКА, КОНФЕРЕНЦИЯТА И ТЕХНИТЕ ЦЕЛИ...........................7 ПОЛИТИКА, РЕЛИГИЯ И АРМИЯ В КОНТЕКСТА НА НОВИТЕ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛИИ - 20-ТЕ ГОДИНИ НА XXI ВЕК. Николай Колев, Мария Дончева...………………………………………...11 НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА И СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕКИ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТ ПРЕЗ 20 – ТЕ ГОДИНИ НА ХХI ВЕК Иван Цанев, Натали Митова…………………………………………...….29 СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОСОКИ КЪМ РАЗВИТИЕТО НА ПРОСПЕРИТЕТ В БЪЛГАРИЯ Ахмед Куйтов………………………………………………………………...41 НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НОВА ПОСОКА В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Сабрина Калинкова…………………………………………………………62 БЕЖАНСКАТА КРИЗА И ПОСЛЕДСТВИЯТА ЗА БЪЛГАРИЯ Теодора Христова……………………………………………………………71 ГЕОДЕМОГРАФИЯ И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ Александра Вълчева………………………………………………………...93 ПРАВНИЯТ НИХИЛИЗЪМ – РЕЗУЛТАТНО ЯВЛЕНИЕ ОТ ЛИПСАТА НА НРАВСТВЕНОСТ Мария Дончева……………………………………………………………..114 ПОЛИТИЧЕСКАТА КУЛТУРА И ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИНА Сабрие Раим………………………………………………………………...124 ЕРАЗЪМ+: УСПЕШНА ИСТОРИЯ ИЛИ ПРОВАЛЕНА ПРОГРАМА НА ЕС ЗА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ? Нели Капурдова…………………………………………………………….137

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА БЕДНОСТТА И СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ В ОБЛАСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ………………………….147 Ас. д-р Тихомир Върбанов ИНДУСТРИАЛНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ Марин Маринов…………………………………………………………….156 ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СЧEТОВОДНАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА Ас. д-р Галя Георгиева…………………………………………………….163 ЗА МЕДИАЦИЯТА КАТО ПРОЦЕДУРА ЗА РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ Никола Живков, Мариета Живкова…………………………………….173 ИНТЕРНЕТ НА НЕЩАТА – СЛЕДВАЩАТА ДИГИТАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ Антонио Хаджиколев………………………………………………………181 БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА АВТОРИТЕ…………………………….195

BULGARIA IN 2020S OF THE XXI CENTURY. ASPECTS OF STRATEGIC DEVELOPMENT ABOUT THE BOOK, THE CONFERENCE AND THE GOALS……………..9 POLITICS, RELIGION AND ARMY IN THE CONTEXT OF THE NEW GEOPOLITICAL REALIA – 20’S OF XXI CENTURY Nikolai Kolev, Maria Doncheva……………………………………………...11 NATIONAL DOCTRINE AND STRATEGY FOR DEVELOPMENT OF BULGARIA IN THE SOCIO-ECONOMIC AND GEOPOLITICAL ASPECT IN 20 – YEARS OF THE XXI CENTURY Ivan Tzanev, Natali Mitova…………………………………………………...29 STRATEGIC DIRECTIONS TO THE DEVELOPMENT OF PROSPERITY IN BULGARIA Ahmed Kuytov………………………………………………………………...41 THE NEED FOR A NEW DIRECTION IN THE DEVELOPMENT OF BULGARIA Sabrina Kalinkova…………………………………………………………….62 THE REFUGEE CRISIS AND ITS CONSEQUENCES FOR BULGARIA Teodora Hristova ……………………………………………………………..71 GEODEMOGRAPHY AND NATIONAL SECURITY Alexandra Vulcheva…………………………………………………………..93 LEGAL NIHILISM – A PHENOMENON CAUSED BY THE LACK OF MORALITY Maria Doncheva……………………………………………………………...114 POLITICAL CULTURE AND CIVIC PARTICIPATION OF THE BULGARIANS Sabrie Raim…………………………………………………………………..124 ERASMUS+: SUCCESSFUL STORY OR FAILED EU PROGRAMME FOR BULGARIAN STUDENTS? Nelly Kapurdova……………………………………………………………..137

COMPARATIVE ANALYSIS OF POVERTY AND SOCIAL EXCLUSION IN THE AREAS IN BULGARIA As. dr. Tihomir Varbanov…………………………………………………...147 THE INDUSTRIAL ENTERPRISE IN THE CONDITIONS OF GLOBALIZATION Marin Marinov……………………………………………………………….156 OPTIONS FOR IMPROVEMENT OF ACCOUNTING INFORMATION SYSTEM As. Dr. Galya Georgieva……………………………………………………..163 FOR MEDITATION AS A PROCEDURE FOR SETTLING DISPUTES Nikola Zhivkov, Marieta Zhivkova…………………………………………173 INTERNET OF THINGS – NEXT DIGITAL REVOLUTION Antonio Hadzhikolev………………………………………………………...181 BIOGRAPHICAL INFORMATION ABOUT AUTHORS…………………..195

ЗА СБОРНИКА, КОНФЕРЕНЦИЯТА И ТЕХНИТЕ ЦЕЛИ Тематичната книга, която държите в ръцете си, е първият резултат от проведената на 22 и 23 април 2016 г. в град Велико Търново Национална Конференция „България през 20-те години на XXI век. Аспекти за стратегическо развитие”, на която своите разработки представиха 16 личности с ясна визия за развитието на България. В конференцията участие взеха ученици, студенти и общественици от старата столица, които с интерес дискутираха всеки един от докладите със съответния автор. Основната причина, поради която ние от „Институт Перспективи“, решихме да организираме националната конференция е фактът, че живеем във времена с множество предизвикателства. Случват се събития в съседни и близки до България държави, които имат силен геополитически отзвук. Найпресните примери за подобни събития са войните в Украйна, Сирия, Арабската пролет, както и терористичните атаки в редица европейски държави като Белгия, Франция, Австрия и Турция. По същото време станахме свидетели на световна икономическа криза. Следствието от войните в Африка и Близкия изток надигна огромна бежанска вълна, която заля Стария континент. Освен това се развиват и нови конфликти между държави като Русия и Турция; Иран и Саудитска Арабия. В редица държави - членки на ЕС се проведоха или предстоят да се проведат национални референдуми, които да определят оставането или напускането на ЕС. Големите политически и социално-икономически промени не подминаха и България, в която през последните години се случиха събития, чиито резултати коренно промениха живота на българските граждани. Успоредно с изброените факти, технологиите продължават да се развиват до степен, която силно влияе на ежедневния бит на хората. През 20-те години на XXI век, се очаква нова динамична вълна от събития, за които е нужно да бъдем подготвени, като ги осмислим, дефинираме и предоставим на широката общественост. В следствие на изброените събития в Нас от „Институт Перспективи“ се пораждат редица въпроси като: Какви позиции е нужно от тук нататък да предприема България в своето политическо и социално-икономическо развитие? Къде сме Ние и как геополитическите събития влияят пряко върху живота ни? Какво ще продължи да се случва до края на века и как евентуално да се подготвим за предстоящите събития?

7

В докладите, авторите: студенти, докторанти и университетски преподаватели в СУ „Св Климент Охридски“, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ гр. Свищов, ЮЗУ “Неофит Рилски“ гр. Благоевград, Икономически Университет – Варна, “Нов Български Университет“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и УНСС гр. София, анализират поставените въпроси и публикувайки ги в книгата те представят на обществото възможност да се запознаят с възможни изходи от трудните ситуации. В началото отбелязах, че текущата книга е „първият“ резултат от конференцията, имайки предвид, че това е своеобразно ново начало на действия за изпълнение на инициативи, което ще предприема „Институт Перспективи“ в моя мандат като председател до 2019 г. На конференцията се събрахме млади личности от всички краища на България, които въпреки различните мирогледи, които притежаваме имаме обща цел – просперитет на страната ни! С колегите от „Институт Перспективи“ тепърва ще предприемаме инициативи за изпълнение на проекти, които да водят до благоприятен резултат за обществото. Нужно е да се отбележи, че Конференцията се организира единствено в партньорство с Младежки дом – В. Търново, който през последните години винаги е подкрепял предложените от нас инициативи. Текущата книга и самата конференция са финансирани със средства на авторите, от което следва, че по никакъв начин не са свързани с чуждо финансиране, било то от донорски организации, фондове на ЕС или чужди правителства. Чрез тази наша инициатива доказваме, че науката и гражданският сектор могат да се развиват без апетитните „грантове“ на различни финансиращи органи. Защото каквито и дейности да се изпълняват в България, те трябва да бъдат съобразени със специфичните особености на народопсихологията и би трябвало по всякакъв начин да се избягва прякото прилагане на чуждия опит, макар и полезен. Колкото и трудно да е, за просперитет и устойчивост трябва всичко да постигнем сами, всичко сами да защитим и да го пазим. С другите държави и народи може да си партнираме, но стига да сме разчели правилно какви ще са дълготрайните ползи за нашето общество и бъдеще като граждани на Република България. Ахмед Куйтов Председател УС на Сдружение „Институт Перспективи“

8

ABOUT THE BOOK, THE CONFERENCE AND THE GOALS The thematic book you hold in your hands is the first result of the National Conference "Bulgaria in 2020s of the XXI century. Aspects of strategic development", held on 22 - 23 rd April 2016 in Veliko Tarnovo, where 16 people with a clear vision for the development of Bulgaria have presented their works.

The conference was attended by students and public figures from the old capital, who discussed with interest each of the reports with the corresponding author. The main reason for which we, from the "Institute Prospects", have decided to organize a national conference is the fact that we live in times with many challenges. There are events happening in countries close to Bulgaria and they have strong geopolitical repercussions. The most recent examples of such events are the wars in Ukraine, Syria, the Arab Spring, as well as terrorist attacks in several European countries such as Belgium, France, Austria and Turkey. At the same time we have witnessed the global economic crisis. The consequence of wars in Africa and the Middle East rose a huge refugee wave that swept the continent. There are new conflicts between countries like Russia and Turkey; Iran and Saudi Arabia. In a number of countries - EU members, national referendums were held or will be held to determine if they will stay or leave the EU. Major political and socioeconomic changes did not pass Bulgaria, where in recent years occurred events whose results radically changed the life of Bulgarian citizens. Along with the above facts, technologies continue to develop and that strongly affects the everyday life of the people.

In 2020s years of the XXI century, we expect a new wave of dynamic events for which we should be prepared, to understand them, to expose them to the community.

As a result of these events we from the Institute Perspectives wish to find answers to many essential questions such as: What positions should Bulgaria take in its political and socio-economic development?

Where we are and how geopolitical events directly affect our lives?

What will happen until the end of the century, and is it possible to be prepared for the upcoming events?

The authors: students and university teachers from "St. Kliment Ohridski" University of Sofia, "D. Tsenov " Academy of Economics of Svishtov, " Neophyte Rilski " University of Blagoevgrad, University of Economics in Varna, New Bulgarian University in Sofia, "St.Cyril and St.Methodius" University of Veliko Turnovo and the University of National and World Economy in Sofia, all of them 9

have analyzed and discussed in their reports those hot questions. The thematic Collection is a great opportunity for all who desire to learn more about the possible outcomes out of the difficult situations.

As I said above, the current book is the "first" result of the conference, given that this is a kind of new beginning actions to implement initiatives that our Institute will take by the time of my term as a Chair until 2019.

The conference brought together young people from all over Bulgaria, who, despite the different world views that they own, they have a common goal prosperity of our country! Together with my colleagues from the Institute, we will take further initiatives under various projects, but only such that would bring benefits for our society.

It is important to be noted, that the current conference is organized only in partnership with Youth Center - Veliko Tarnovo, which in recent years has always supported our proposed initiatives. The current thematic book and the conference are funded by the authors, therefore they are associated in no way with foreign funding, donor organizations, EU funds or foreign governments either. With this successful event we prove one more time that science and civil society can be developed without appetizing "grants" to various funding institutions. Because each activity implemented in Bulgaria, should be tailored to the specific features of national psychology and any direct application of foreign experience should be avoided by all means, nevertheless it looks helpful. No matter how hard it is for the prosperity and stability we have to achieve everything alone, and to defend and keep it on our own.

We can be partners with other countries and nations, but as long as they are accessed properly what are the long-term benefits to our society and future as citizens of the Republic of Bulgaria.

Ahmed Kuytov Chair of the Governing Board of the Association "Institute Perspectives"

10

ПОЛИТИКА, РЕЛИГИЯ И АРМИЯ В КОНТЕКСТА НА НОВИТЕ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛИИ - 20-ТЕ ГОДИНИ НА XXI ВЕК. Николай Колев, Мария Дончева POLITICS, RELIGION AND ARMY IN THE CONTEXT OF THE NEW GEOPOLITICAL REALIA – 20’S OF XXI CENTURY Nikolai Kolev, Maria Doncheva Abstract: The topic of restoring the military service in Bulgaria has gained wide popularity these days and has caused many discussions. The necessity of taking this step is determined by the recent events in neighboring and nearby countries to Bulgaria, which could cause a global conflict. In this respect, the proposed article reviews in a historical-legal aspect the relations between religion, politics and army. In its main part this study reviews the genesis, development and functions of the military clergy in the Bulgarian army (1877-1944), as well as the political officers (1944-1989). The focus is also on the development of the PRstructures in the contemporary Bulgarian army in the period after 1990. In conclusion the directions and functions which these institutions could combine and perform are outlined in relation to the revival of the military service during the 20’s of XXI century, aiming to maintain tolerance between different religions in the army, in accordance with the current legislation, as well as the intellectual, religious and moral education of the Bulgarian soldier.

Key words: politics, religion, army, history, law, military clergy, military service, PR-structures, development Темата за възстановяване на военната наборната служба в България придоби широка популярност през последните дни и предизвика множество дискусии. Необходимостта от предприемане на тази стъпка се обуславя от скорошните събития в съседни и близки до България държави, които биха довели до конфликт на световно ниво. С оглед на това, предложената статия разглежда в историко-юридически план връзките между религия, политика и армия. В своята основна част изследването проследява генезиса, развитието и функциите на военното духовенство в Българската армия (1877-1944 г.), както и на политическите офицери (1944-1989 г.). Вниманието е насочено и към развитието на PR-структурите в съвременната българска армия в периода след 1990 г. В заключение се очертават насоките и функциите, които тези институции биха могли да съвместяват и изпълняват във възраждането на наборната казарма през 20-те години на XXI век, с цел поддържане на толерантност между различните вероизповедания в армията, в съответствие с действащото законодателство, 11

както и интелектуално и религиозно-нравствено възпитание на българския войник. Днес човечеството е поставено на прага на нова ера, светът е разтърсен от остри конфликти и напрежение, чието преодоляване представлява сериозно предизвикателство за всички нас и същевременно е необходимо условие за трайно установяване на мирна среда. Тези условия, несъмнено представляват фактор, който по един или друг начин ни принуждава да преосмислим ценностната система на обществото, в което живеем и да пренаредим досегашните си приоритети. Съвременният свят се характеризира с появата на глобални проблеми и множество нестандартни ситуации. Човешката личност все по-често е поставена пред проблеми, чието решение изисква осъществяването на редица трудни избори. В условия на войни и кризи, религията и правото са тези обществени регулатори, които по безспорен начин биха способствали както за предотвратяването, така и за недопускането им въобще. По този повод американският професор Х. Берман поставя няколко важни въпроса, чието осмисляне може да помогне за разрешаването на множество сложни ситуации, които са от фундаментално значение за преодоляване на проблемите, стоящи в основата на световната криза днес. “През XX –ти век се утвърди ново явления, според което всички ние заедно сме заключени на планетата Земя и никой не може да избяга от нея. Поради това пред нас възникват нови въпроси: как да прекратим всички конфликти?; как да създадем общо бъдеще?; може ли един да взаимства тези качества от друг, които да успеят да компенсират неговите недостатъци? Ето тук – изтъква авторът, правото и религията както по отделно, така и заедно играят важна роля.“(Берман 1999, 337). От зараждането на човешката цивилизация „винаги има един духовен феномен, предназначен да представлява обществото“, казва Михайлина Михайлова, и това е религията, защото „човек носи в себе си потребност от религия. Той е Homo religioso” (Михайлова 2006, 34). Всяка религия е преди всичко набор от морални и етични норми, които вярващият трябва да изповядва и да спазва, защото в нея са заложени всички онези формули за даване и получаване на блага, които са полезни за цялото общество. „В хода на историята, религиозните чувство и убеждение се проявяват като редовно действащ нравствен законодател” (Драмалиев 2005, 50), който има предназначението да стимулира развитието и изграждането на всяко едно общество, като повелява спазване и съблюдаване на основни човешки права, свободи и ценности. От историческа гледна точка религията и обществото са тясно свързани. На всеки етап от развитието на човечеството тя е била един от найважните фактори, влияещи върху отношенията в цялото общество. Нейната роля, както в културен, така и в политически аспект е неоспорима. Разглеждана като исторически феномен религията дава възможност на 12

учените да установят връзката между конкретни политически събития, притежаващи определени религиозни краски. В голям брой държави религиозните организации оказват значително влияние върху политическите и социални процеси. Несъмнено е, че религията заема най-важното място в живота на човек, защото като социален феномен тя представлява своеобразно средство за активно въздействие върху поведението на хората, посредством присъщите ѝ функции – регулативна, възпитателна, комуникативна и утешителна. По своята същност религията е предназначена да създава необходимите предпоставки за утвърждаване на стабилност и порядък в обществото, както и да осигурява условия за реализация на потребностите на всеки индивид. Именно „религиозното чувство, вярата, е онова съкровено нещо, което подрежда нашия свят, което действително цени и се грижи за свободата на словото и толерантността. То носи мира със себе си. Не бива да забравяме, че най-добрите черти на човешката цивилизация – обич, толерантност, търпение, приятелство, милосърдие, разум, стремеж към свобода и справедливост – имат за източник вярата, и то преди всичко вярата в Бога” (Цончев 2005). Следователно, като нравствен съюз, религията на първо място в своя живот има повелите на нравствения закон. Този закон е първото и главно ръководно начало на всеки човек, а още повече на всеки християнин. Религията има своята институция и това е църквата. Християнската църква е преди всичко нравствено-религиозен съюз, а след това и институтно учреждение. С приемането на Християнството църквата легитимира религията като ѝ дава статут на „държавна религия“. Държавата признава определена юрисдикция на църквата, позволява ѝ да навлезе в социалното пространство, изначално регулирано от правото на държавата.(Михайлова 2006, 83). Като институция църквата по своя произход и условия на функциониране значително се различава от останалите общественополитически и граждански обединения. Като божествено образувание, тя не се подчинява на светските закони, но като обществена организация, църквата се намира в сферата на общите правни условия, встъпвайки в различни правоотношения с държавата и другите обществени организации. „Въпреки особеностите в отделните държави църквите във всяка една страна се стремят към сътрудничество със съответните национални сили и търсят начин да изградят своя собствена политика по отношение на военното духовенство” (Златев 2000, 56). Призванието на църквата днес може да бъде отчетено като стремеж за култивиране на хуманистичните идеи, заложени в общественото съзнание към техния естествен корен. Проучването на националния и исторически опит по проблемите на религиозността на военнослужещите, както и традициите на връзките между църквата и армията предоставят възможност да се направят редица 13

изводи, въз основа на които да се осъзнае ролята на духовенството в изграждането на висок морален и боен дух у войниците и необходимостта от възраждането на института на военните свещеници в съвременната българска армия. Сътрудничеството между Българската православна църква и Българската армия, и в частност положението на военните свещенослужители през периода 1878-1944 г., са уредени със значителен брой нормативни и поднормативни актове – заповеди, циркулярни писма, и др., поради което пълното им представяне в настоящата разработка е невъзможно. Затова отразяването им ще се ограничи само до най-важните документи, които свидетелстват за същностната и значимостта на военните свещеници в историята на българската армия. След Освобождението православната религия има водещо значение за възстановяване и укрепване на новата българска държава, а взаимоотношенията между Църквата и Армията получават конституционни основи. Така с Търновската конституция1 от 1879 г. за господстваща религия се определя Православно-Християнската, като въз основа на това българският княз и потомството му не могат да изповядват друга вяра, освен Православната. По този начин на практика българската държава трайно установява и признава значението на християнската религия в периода след Освобождението. Един от най-ранните документи, свидетелстващи за взаимодействието между Българската армия и Църквата е издадената през 1880 г. Заповед под № 28, с която по повод наближаващите Великденски пости, се предписва на всички войници, изповядващи християнската религия да изпълнят „обряда на изповеданието и Св. Причащение” (Военно министерство 1901, 12091210). В Заповедта се предвижда религиозният пост да бъде спазван дори от офицерите, намиращи се в отпуск или командировка, като „отстъпване“ от това задължение се позволява само в крайни и уважителни причини, за които обаче липсва конкретизация. Поради липсата на военни свещеници в периода на издаване на документа, по-надолу в Заповедта, се предвижда назначаване от духовната власт на свещеници, които да извършват религиозните обреди. През 1885 г. въз основа на Постановление на Министерския съвет е издадена Заповед № 104, според която се разкрива допълнителна щатна бройка за военен свещеник и се определя неговото възнаграждение в размер на 3000 лв. (Военно министерство 1901, 112). Нуждата от военен свещеник в армията се отразява и в церемониите за подвеждане под клетва на войниците, поради което със Заповед № 205 през 1887 г. се обявява, че ритуалът ще се извършва от свещеник на повикване, за което му се определя съответно възнаграждение, платимо от 1

Пълният текст на Търновската конституция (приета на 16.04. 1879 г.) е публикуван на интернет сайта на НС на Република България на следния адрес: http://www.parliament.bg/bg/17

14

хазната – в размер на 2 лв. (Военно министерство 1901, 1210). През 1889 г. възнаграждението на свещениците, които извършват обреда за „привеждане под клетва” се увеличава от 2 лв. на 3 лв. за всяко повикване (Военно министерство 1901, 1210-1211). Доказателство за съгласуваността в работата на Военното министерство и БПЦ е и Циркуляр № 70 от 1891 г. на Военното министерство, в който се отразява становището на Св. Синод по повод положението на гарнизонните свещеници. В документа се указва, че гарнизонните свещеници се назначават от епархиалните началства, а изпълнението на задълженията им се съблюдава от епархиалните архиереи и техните наместници. Важно е да се спомене, че според Циркуляра за гарнизонен свещеник се назначава само лице, което притежава нужното образование и е доказало достойно поведение при изпълнение на службата си (Военно министерство 1901, 1211). Изискването за достойно изпълнение на служебните дейности съществува и днес в българското законодателство. Пример за това може са открие в конкретни етични кодекси и правила, регламентиращи поведението на служителите в различните професионални области. Така с чл. 10 от Етичните правила относно служителите в Национална експертна лекарска комисия се поставя изискване, според което: “Във всички свои действия служителят следва поведение, което не накърнява нито престижа на институцията, нито неговия личен престиж…” Отправната точка тук се явява предписанието за достойно поведение и изпълнение на служебните задължения от длъжностните лица в НЕЛК, с което се цели повишаване на общественото мнение и доверие в дейността на работещите в тази сфера. От своя страна високото нравствено поведение на свещениците служи за пример и ориентир в действията и постъпките, както на миряните, така и на военните лица в армията. С Указ № 185 от 15 декември 1891 г., издаден от княз Фердинанд I се утвърждава Закона за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество, с който се определя статута на военното духовенство. С приемането и обнародването на закона официално се учредява статута на военното духовенство в Българската армия. „Най-съществено значение в него има Глава пета от Отдел трети, озаглавена „За военното духовенство”. С нормативния акт се регламентира, че назначаването на гарнизонен свещеник, който да извършва духовните треби във войската се извършва по предложение от военната власт, в съгласие и одобрение от надлежния епархийски архиерей” (Матеев 1999, 136). Гарнизонните свещеници се назначават във всеки гарнизон, където квартируват повече части, подчинени са на началника на същия гарнизон и получават заплата. Във военно време към всеки пехотен и кавалерийски полк има полкови свещеник, който се счита за военен чиновник, а за извършване на духовните треби всеки пехотен полк има своя походна църква и църковни принадлежности.

15

Със закона също се определят правата и задълженията на гарнизонните свещеници, както и изискванията, на които те трябва да отговарят при заемане на длъжността. Задълженията на гарнизонните свещеници включват удовлетворяване на религиозните нужди на военните лица, извършване на църковни богослужения, поддържане на религиозното чувство и съдействие за повишаване и поддържане на нравственото възпитание на войниците във всички военни и християнски добродетели – търпение, мъжество, жертвоготовност в името на Родината. Тяхната дейност е от значение и в клетвените церемонии, за постъпване в армията. Това се извежда от Заповед № 491 от 1893 г., с която се определя подвеждането под клетва на младите войници да се извършва „непременно“ в църква (Военно министерство 1901, 679). Отделно от тези задълженията свещените в армията си имат за задача да погребват убитите съобразно християнския ритуал и да оказват внимание и подкрепа на болните. За това свидетелстват редица документи: "Устава за гарнизонната служба", обявен със Заповед № 137 от 16 април 1908 г.; „Устава за вътрешната служба на войската”, обявен със Заповед № 162 от 9 април 1911 г.; „Временните наредби за длъжностите и правата на военните свещеници във военно време” от 1915-1916 г., „Правилника за военното духовенство във военно време” от 1941 г. и ред. др. За задоволяването на религиозните нужди на военнослужещите и извършването на религиозните обреди военните свещеници, получават съответно възнаграждение. Така в циркуляр № 97 от 1892 г. се привежда решението на Св. Синод, с което се конкретизира заплащането, полагащо се на военните свещеници при извършване на молебени. В документа е записано, че „за молебени, извършвани в официални тържествени празници, по инициативата на административните власти“ не се дължи възнаграждение на свещениците, а в случаите на молебени, отслужвани по повод полкови и ротни празници, духовниците имат право на възнаграждение в размер на - 6 лв. (Военно министерство 1901, 1212) С Указ № 93 от 1903 г., издаден от Фердинанд I е приет нов „Закон за устройство на въоръжените сили на Българското Княжество”, с който досегашното положение на военните свещеници в армията остава почти непроменено. В „Отдел III, Глава V – Военно духовенство” се предвижда назначаването на гарнизонни свещеници, които да извършват духовните треби във войската както в мирно, така и във военно време. Почти всички разпоредби от Закона, приет през 1891, се преповтарят и в новоприетия закон. Интерес за настоящото изследване представлява т. нар. „Временни наредби за длъжностите и правата на военните свещеници във военно време” от 1915-1916 г. (ДВИА-ВТ, ф. 40, оп. 2, а.е. 1006, л. 326-328), където е уреден начинът, по който се назначават военните свещеници в армията във 16

военно време, както и техните права и задължения. От документа става ясно, че по време на война военните свещеници са подчинени на Главния военен свещеник, който е отговорен за воденето и съхраняването на списъци с техните имена. В § 2 се определя, че „Главният военен свещеник се назначава със заповед по армията и със съгласието на Св. Синод на Българската църква, а военните свещеници по препоръка на епархийската власт – от началниците на надлежните войскови части“. С § 8, б. „з“ и б. „и“ се поставя изискване за водене на кореспонденция между Главния военен свещеник и всички държавни учреждения. Главния военен свещеник представя отчет за дейността си пред Св. Синод и Военното началство. Важен момент от дейността на военните свещеници във военно време е поддържането на особен регистър и скици на гробовете на всички починали и погребани по време на война. От посочения документ се извежда още, че представителите на военното духовенство са поставени пред задачата да повишават нравственото и духовно възпитание на войниците, да ги поощряват за честен и безукорен живот. За тази своя дейност според § 11, б. „м“, те са задължени да „дават ежемесечни писмени доклади на Главния военен свещеник за религиозно-нравственото възпитание на частите си“. За тясното сътрудничеството между Българската армия и Църквата се съди и от още един документ - "Устава за гарнизонната служба", обявен със Заповед № 137 от 16 април 1908 г. на Военното ведомство. С него се затвърждава ролята и необходимостта от военните свещени при провеждането на паради, отслужването на панихиди и молебени, подвеждането под клетва за вярност към отечеството на младите войници. За задълженията на военните свещеници свидетелства и Правилника за военното духовенство във военно време от 1941 г. От разпоредбите на Правилника се добива най-ясна представа за авторитета и стойността на военните свещеници по време на война. Основните цели на Военно – духовната служба, учредена в действащата войска според, посочения документ са поддържане и укрепване на религиозното чувство на войниците, извършване на богослужения, формиране и възпитаване на боен дух, внедряване на нравствени и военни добродетели в душите на бойците. С Правилника се регламентират формата, устройството и дейността на Военно-духовната служба във военно време. Съобразно разпоредбите на този документ Службата е формирана от началник на военното духовенство, който се назначава с царска заповед по предложение на министъра на войната, със съответното одобрение от Св. Синод; военни свещеници – назначавани от Щаба на войската, по предложение на военния министър и дякон. Според т. 10 от същия Правилник: „В случай, когато бойната обстановка изисква, като предстояща атака, решителна съпротива, значително понесени загуби и пр., Началника на военното духовенство, с авторитета на духовния си сан укрепява със слово или с религиозна служба 17

религиозното чувство на частите и вдъхва вера и успех в делото” (ДВИАВТ, инв. № 5241).От тази разпоредба ясно личи ролята на свещенослужителите за установяване и изграждане на нравственото и патриотично възпитание на бойците, както и силната духовна подкрепа, която са оказвали свещениците по това време. Съгласно предписанията в „Раздел III, т. 2 Свещенослужителите”, военните свещеници имат задълженията да: извършват богослужения във войсковите части; да държат беседи; да посещават болните и ранените, за да ги подкрепят морално; да посещават военнопленническите депа и да извършват религиозни служби; да подписват актовете за смърт при погребение на убитите и умрелите. (ДВИА-ВТ, инв.№ 5241). С този акт освен предвидените възнагражденията на военното духовенство се регламентират и пенсионните удръжки на военните свещеници и дякони, сумите за които се внасят в приход на „Свещеническия пенсионен фонд“. С редица заповеди и циркуляри на Военното министерство се определят честванията по повод национални, патронни и религиозни празници, провеждането на които е невъзможно без присъствието на военните свещеници. За тържественото им отбелязване се извършват неделни богослужения, църковни паради и благодарствени молебени, а в чест на загиналите войници в името на родината се провеждат траурни церемонии, за които военното духовенство отслужва панахиди. В дните на официални празници, провеждането на траурни церемонии, отслужването на молебени, извършването на изповеди и причестяване на военния състав са само една малка част от дейностите, в които участието на военните свещеници е от първостепенно значение. Съществена задача на църквата през разглеждания период е развиването на благотворителна и мисионерска дейност. За работата на духовенството в тази насока Ю. Денчева казва: „Дейността на клира в сферата на благотворителността е резултат от собствената му инициативност и чувство за дълг към отечеството и народа. За високия морален престиж на духовника, говори и фактът, че военните свещеници са избирани почти навсякъде и в организационните комитети на дружествата за подпомагане на войнишките семейства, сираците и инвалидите от войните“. (Денчева 2004, 331). На 9 септември 1944 г. в 6 часа и 25 минути по Радио София е съобщено от звенаря Кимон Георгиев, че в Държавата има вече нова Власт. Новосформираното правителство на Отечествения фронт е оглавено от него, като в него влизат представители на Българската работническа партия, БЗНС „Пладне”, Политическия кръг „Звено”, БРСДП, както и двама „независими интелектуалци”. Новата управа се захваща „здраво” да реформира „прогнилата” система на Царството, включително и силните връзки църква-държава и армия-държава.

18

Процесът по „отделянето на църквата от държавата” продължава почти до края на 40-те години на ХХ век. Този процес е прокламиран широко в „Димитровската” конституция от 1947 г., но получава своята детайлна разработка в „Закона за изповеданията”, приет на 24.02.1949 г. С оглед, обаче, на пълното овладяване на армията от новите управляващи от ОФ, и в частност от набиращата „свежи” сили комунистическа партия (БРП), „непрогресивните” военни свещеници бързо губят своето място в армията. Веднага след приключването на Втората световна война българските войници са лишени от възможността да изповядват свободно православното вероизповедание, а военните свещеници са уволнени. Молитвените служби в казармата са отменени, като по този начин военнослужещите губят своята религиозна мотивация, която от векове ги е насърчавала да защитават териториалната цялост и независимост на българските интереси. Подобен е сценарият и за нелоялните „царски” офицери, но при тях процесът на елиминация е по-бавен и комплициран, заради „въпиющата” нужда от нови обучени кадри за Българската армия, която трябва в съюз с Червената и Югославската армии, да бие довчерашния си жилав съюзник Хитлеристка Германия. В този момент, предхождащ бързо настъпващите дни на върховни усилия, разбира се идва на помощ изпитания модел от Съветската армия – създаването на апарата на помощник-командирите, който не е непознат за част от новите властващи, които са възпитаници на съветски военни училища и академии, както и на участниците в партизанското движение. Със заповед № 352/22.09.1944 г., издадена от военния министър Дамян Велчев се назначават първите помощник-командири в Българската армия. Новите командири, първоначално са поставени в „помощ” на първостепенните звена в армията – министъра на войната, главнокомандващия, командващите армии, войски и корпуси. Заповедта регламентира и редът за назначаването на помощник-командирите в съединенията, частите и подразделенията. Сред новоназначените основно фигурират имената на видни партийни деятели, българи, които до 9 септември са били на съветска военна служба, командири и политкомисари на партизански отряди, политически затворници и концлагеристи. В разглежданата МЗ № 352 са заложени следните основни задачи за изпълнение от помощник-командирите: „При новите условия да съдействат на командирите на части по провеждане на моралната подготовка с цел: 1. Укрепване и затвърдяване вярата на военнослужещите в командния състав чрез създаване на сърдечни и искрени отношения между началници и подчинени. 2. Създаване на желязна, но съзнателна дисциплина. 3. Строго и точно спазване на установения във войската ред на чинопочитание. 4. Повдигане на моралните качества и бойния дух на чиновете от частта до 19

такава степен, че да може последната да изпълни и най-тежките бойни задачи, които биха ѝ се възложили. 5. Политическо и културно-просветно превъзпитание на военнослужещите от частта в дух на идеите на ОФ” (ДВИА-ВТ, ф. 1, оп. 5, а.е. 693, л. 73-75). Съвременната българска историография, в противовес с наложените хвалебствия на своята марксическа „посестрима”, дава следната оценка на дейността на помощник-командирите през онези първи военни години: „Една от най-важните им функции е изучаване настроенията на личния състав… Създаването на тези длъжности предизвиква първите искри в отношенията между комунистите и членовете на Военния съюз в ОФ” (История на българите. Военна история 2007, 556). За разлика от широко пропагандираното мъжество и отлични тактикостратегически качества на помощник-командирите, застъпено в тогавашната преса, както и в по-късно заснети филми и издадени литературни произведения, днес някои, от все още живите ветерани, дават една доста негативна оценка за политическите офицери. Дори открито ги обвиняват за дадените напразни и непрежалими загуби в жива сила и техника. Обобщено може да се каже, че възпитаните в единоначалие кадрови офицери не могат лесно да „преглътнат” наложеното им ново разделяне на властта в армията. Компромисът, който те правят, е свързан с облекчението, което настъпва след „ликвидирането” на трудно управляемите революционни войнишки комитети, което става именно заради създаването на помощник-командирския институт. През целия период на участието на България във заключителните две фази на Втората световна война помощник-командирите преминават през сравнително дълъг път на организационно и институционно укрепване на своите функции и дейност. След продължителна игра „на котка и мишка” между ПБ на ЦК на БРП(к) и военният министър Дамян Велчев, помощниккомандирите получават най-сетне, през февруари 1945 г., „дългожданните” офицерски униформи с пагони и отличителни знаци „ПК”, както и съответните военни звания. Тяхната работа, включва следните 4 основни задачи: - Партийно-политическо обезпечаване на боевете; - Борба срещу „вражеската агитация и контрареволюционни действия”; - Културно-масова работа; - Физкултурно-спорни занимания. Обобщаващо може да се каже, че тези направления на работата се запазват и развиват през целия период на съществуването на институцията на политическия офицер, който след края на Войната започва да се нарича Заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ).

20

През Следвоенният период (1945-1948 г.) в командния състав на Българската армия настъпват „колосални” промени. Според доклада на Георги Димитров, изнесен пред V конгрес на БРП(к) от края на 1948 г., за разглеждания период в армията са изпратени 3533 комунисти, които в поголямата си част те стават ЗКПЧ-та. Характерно за тях е, че са ниско образовани. Този факт кара военното командване да се заеме с тяхното образование. За целта са организирани многобройни вечерни курсове и са организирани съответните педагози. В резултат на тези действия към началото на 50-те години на ХХ век се взема решение за преминаване към по-специализирано обучение на кадрите, за пълно усвояване на идеите на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Димитров. На тези нови моменти, обаче, ще бъде обърнато внимание по-нататък в настоящата публикация, а в следващите редове ще се разгледат събитията, в които ЗКПЧ се включват активно през разглеждания следвоенен период.

- Активно участие в организирането и провеждането на съдебните състави на т. нар. Народен съд; - Усилена пропаганда сред военнослужещите и населението, насочена в масирана агитация в полза на представителите на ОФ, по време на провежданите избори, както и в Референдума („За” Монархия или Република); - Борба срещу представителите на българската опозиция и поспециално политическите процеси срещу редица партийни лидери като Г. М. Димитров, Никола Петков и Кръстьо Пастухов; - Участие в големите процеси срещу военните организации „Неутрален офицер” и „Цар Крум”; - Доброволно участие в бригадирското движение, както и в сезонни акции по подпомагане на селското стопанство. През периода настъпват редица институционални промени в Българската армия. В края на „1947 г. Министерството на войната се преименува в Министерство на народната отбрана (МНО), през 1952 г. българската войска – в Българска народна армия (БНА), учредява се Главно политическо управление на Народната армия (Гл. ПУНА)” (История на българите. Военна история 2007, 603). Всички тези „преустройства” и дейности са част от засиления курс на НРБ към Сталинизъм, един „мразовит” период към разрастване на „култа към личността”, който продължава почти до края на 50-те години на ХХ век. БКП все повече засилва своя контрол над всички сфери на живота в България, а армията, заедно с милицията и съдебната система, са приоритетни направления, с чиято помощ се налага съветския модел. За целта е нужно да бъдат „изковани” нови и обучени кадри, които ще трасират пътя за налагане на тоталитарната власт. Естествено в армията това са 21

ЗКПЧ-та, за които се планират нови възможности за бързо, срочно и качествено специализирано образование. До началото на 50-те години на ХХ век политически командни кадри са се обучавали в Школата за запасни офицери (действаща от 1950 г. в гр. Търново), 10 военни училища, както и Военната Академия „Г. С. Раковски”. Партийното ръководство на държавата многократно посочва и отчита слабостите в марксистко-ленинското обучение на бъдещите ЗКПЧ. Сред фондовете на Държавния военно-исторически архив – В. Търново се съхраняват огромни масиви от документи, сред които фигурира и подробна информация за тези негативни тенденции: „Подготовката на политическия състав на нашата войска, обаче, е незадоволителна. Не малка част от партийно-политическите работници влязоха във войската след 9 септември 1944 година, без да са преминали каквито и да било курсове, а някои дори, без да са служили и като обикновени войници; други влязоха чрез кратки курсове, които им дадоха съвършено малка подготовка. За първи път тази година (1949 г. - б.а.) ще бъдат пуснати от нашето политическо училище около 240 души млади политически работници, които са добили сравнително по-добра подготовка в течение на една година обучение. В особено лошо състояние в качествено отношение са заместник командирите по политическата част на полковете. Това са в болшинството си млади другари, без нужната Марксистко-Ленинска и военна подготовка, а и без голям опит като партийни работници. А тяхната работа е много важна: те са самостоятелни партийни и политически работници, от чиято работа зависи в решаваща степен, какво ще бъде състоянието на бойната и политическата подготовка на полковете, а от там – и на цялата войска. Заместник командирите по политическата част на полковете работят по указанията на заместник командирите по политическата част на дивизиите, но не се намират под тяхното непрекъснато наблюдение; обратното – те трябва да ръководят ежедневно и ежечасно заместник командирите по политическата част на ротите, партийните и ДСНМ организации.” (ДВИА-ВТ, ф. 1517, оп. 1, а.е. 258, л. 1) Подобни заключения, но под формата мотиви за проектпостановление на ЦК на БКП, продължават на следващите 25 листа от посочената архивна единица. Резултат от направените сериозни критики е откриването през есента на 1949 г. в София (до Централния затвор) специализирано Народно военнополитическо училище „Йосиф В. Сталин” (НВПУ), което обучава курсанти до есента на 1952 г., когато е преместено в Търново. НВПУ функционира до края на 1953 г., когато е разформировано. Идеята за специализирано военно-политическо обучение е доразвита и надградена, като на 1 февруари 1951 г., благодарение на генерал-лейтенант Боян Българанов (бивш началник на Гл. ПУНА), е открита „Военно22

политическа академия с двегодишен срок на обучение, на базата на НВПУ „Йосиф Сталин”, което остава да съществува в подчинение на академията, след като е преместено в Търново” (История на българите. Военна история 2007, 611). ВПА развива своята дейност до есента на 1955 г., когато е разформирована, заради съкращенията в БНА, според Женевските споразумения, от лятото на с.г., след което нейните функции са поети от Военна Академия „Г. С. Раковски”. В резултат на Женевските споразумения в БНА са съкратени 18 000 военнослужещи (История на българите. Военна история 2007, 615), като в това число влизат и множество ЗКПЧ. Поради характера на тяхната компетенция, те не са оставени на „произвола на съдбата”, а са назначени на ръководни постове в цивилния живот, като председатели на ТКЗС и директори на различни научни звена и учебни заведения. В следствие на посочените мерки на проведените през лятото на 1954 г. партийни конференции в БНА, от най-висока командна трибуна се подчертава със задоволство, че нуждата от строеви командири е изпълнена на 90 %, а от ЗКПЧ на почти 100 %.

1956 година донася сериозни сътресения в социалистическия лагер. Те са свързани с критиката и отричането на „култа към личността”, което става по време на проведения през февруари ХХ конгрес на КПСС и неговото естествено продължение в България – Априлския пленум. През периода от април до септември 1956 г. в частите на армиите, както и във военните училища се провеждат многобройни партийни конференции, на които се обсъжда доклада на Тодор Живков, посветен на решенията на ХХ конгрес на КПСС, и се поставят множество въпроси относно същността, значението и тълкуването на „култа към личността”. Първоначалното напрежение, обаче, постепенно спада. Тодор Живков се затвърждава като нов партиен лидер (на 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП). Той успява да се справи с един отявлен свой критик – генерал-лейтенант Йонко Панов (началник на Гл. ПУНА), за когото „нов политически курс на БКП не може да се реализира със старите кадри, довчерашни крепители на култа.” (История на българите. Военна история 2007, 620). Генералът, за когото фигурата на Тодор Живков е найнеподходяща за партиен лидер, е строго разкритикуван на Юлското съвещание от с.г. и освободен от армията, заедно със своите „сподвижници” – генералите Янчо Костов и Борис Копчев, както и полк. Генчо Панчев. „Революционният” септември 1956 г. носи успокоение на страстите и „масите”, а сред военните все повече започва да се акцентира върху малкопозабравеното единоначалие в Българската армия, понятие, чийто „прах започва да се изтупва” през 1954 г. Новата ситуация натоварва изключително много работата на ЗКПЧ, които много внимателно трябва да водят българските войници из „минното поле” на „култа към личността”. Те също трябва да разясняват 23

многобройните въпроси, засягащи тежката международна обстановка около събитията в Полша, Унгария и Суецката криза. Тук е времето да се открие една скоба, и да се подчертае, че колкото и „бутафорно” да изглежда отзвукът на ХХ конгрес на КПСС в НРБ (удачно определян от някои изследователи, като „буря в чаша вода”), все пак в края на 50-те започва да се наблюдават редица нови моменти в посока към „размразяване”, макар и плахо, на системата. Шейсетте години на ХХ век водят със себе си две много важни промени, които трасират пътя на Социалистическа България, и в частност – БНА, за около 30 години. В самото начало на шестото десетилетие се случват две знакови събития: Изборът на Тодор Живков за Министър председател на НРБ на 19 ноември 1962 г., като по този начин се отваря периода на неговата авторитарна власт; Генерал-полковник Добри Джуров е избран от Народното събрание за Министър на Народната отбрана на 17 март 1962 г., като той заема този пост за рекордните (не само за България) 28 години. Последвалият период не минава без сътресения, били те от вътрешнодържавен или външнополитически характер: опити за държавен преврат, многобройни стопански кризи и държавни фалити, възходи и падения, „Българска следа”, „Възродителен процес”, замесване в международни скандали, неочаквани промени в управлението на „Големия брат”, „Пражката пролет”, международни кризи, взривоопасни военни конфликти (Куба, Виетнам, Камбоджа и Афганистан), мирни преговори и пр. Безбройните мироопазващи кампании, учения на армиите от Варшавския договор, усвояване на световния опит във военното дело усложняват и динамизират всички аспекти на работата в БНА. Тук няма да се спираме подробно на тези събития и участието на ЗКПЧ в тях, но съвсем накратко, ще бъдат фиксирани задачите, които са стояли пред политическите командири, както и основните насоки на тяхната дейност. Подобно на своите предшественици, които развиват дейността си през периода на Втората Световна война, ЗКПЧ насочват своята работа в 4 главни насоки: 1. Партийно политическа работа – ППР; 2. Изнасяне на партийна информация; 3. Художествена самодейност; 4. Спортни занимания. ЗКПЧ запознават ежедневно войниците с вътрешнодържавните и външнополитически събития. „Свеждат” се до тяхното знание всички партийни решения и директиви. За да бъдат информирани войниците, всеки месец е издаван „Секретен бюлетин” на ЦК на БКП, разясняващ положението в Народната република и Света (от двете страни на „Желязната 24

завеса” и в Развиващите се страни от Третия свят). Бюлетинът се дава на ЗКПЧ и се разглежда пред цялата партийна организация. Повечето от политическите командири по армейските части и поделения съвместяват и длъжностите на партийни и комсомолски ръководители. В този смисъл те организират и съответните партийни конференции и форуми. Ежегодно са провеждани и конференции на ударниците на дивизиите. Едно от важните задължения на ЗКПЧ е обособяване, подреждане и поддържане на т. нар. „Политико просветна стая”. Редовно са провеждани прегледи на работата, като са награждавани най-активните политически командири. В края на всеки месец ЗКПЧ изнасят партийна информация за дейността на партийната организация в поделенията и частите. Те дават информация за вражески прояви, за престъпления от различен характер (криминални, стопански и политически), за бягства на войници и дезертьорства, за самоубийства и убийства на служещи, за семейни проблеми, както и за нарушаване на социалистическия морал и честта на гражданите. По точките 3 и 4, в БНА се провеждат регулярни прегледи на художествената самодейност, както и спортни състезания и спартакиади, на които се следи за постиженията и успехите на ЗКПЧ в тези области. Тук трябва да се каже, че армията помага на много български граждани от малцинствен произход, или заемащи ниско социално положение, да придобият основни обществени, образователни и дори хигиенни умения. Честа форма на сътрудничество, е организирането на т. нар. „шефства” между военните формирования и различни трудови, ученически и студентски колективи. Този аспект от дейността на политическите командири е бил много търсен за войниците, от гледна точка на общуването им с представители на „нежния пол”, толкова липсващ през дългия 2 или 3 годишен период на военната служба. Всички тези факти свидетелстват за разнообразната работа, която са изпълнявали заместник-командирите по политическата част. Както за всичко станало през периода на „онези” 45-години, днес мненията са доста поляризирани, но все пак се случва, дори и най-яростните отрицатели на социалистическите порядки, в неформален разговор да споделят за „човечния” командир по политическата част на поделението, в което е служил. Тук е най-лесно да обясним подобно „откровение” с доволно тиражирания напоследък термин „носталгия”, но все пак можем да направим и един компромисен извод, че все пак, когато се говори за баланса между професионализъм и хуманност, много важен е въпросът за качеството на човешкия фактор.

25

Интересен е и един друг аспект на разглеждания проблем: Съществуват и военни, които макар да са служили като политически командири дълго време, днес споделят, че още в средата на 70-те години са омерзени от своята работа. Още тогава, те преминават на строева служба, защото много често са използвани, за да може командването по „пилатовски да си избърсва ръцете” с тях. Помощник-командирите, действали по времето на Втората световна война, както и наследилите ги ЗКПЧ, са един институт, който бързо запълва насилствено опразнената ниша на военното духовенство, което се е превърнало в „архаизъм” и опасен конкурент в борбата за душата на обикновения български войн. Същата ситуация се повтаря с настъпването на т. нар. „Демократични промени”, веднага след 1990 г., когато представителите на политическия апарат в Българската армия са заменени светкавично от модерните, дори и в наши дни PR-и. Обособилите се, и действащи вече четвърт век, специалисти от дирекциите „Връзки с обществеността”, могат да бъдат открити на адресите на Министерството на отбраната, ГЩ, Военна Академия „Г. С. Раковски”, Военните училища и др. За техните функции и задължения може да се погледне в сайтовете на съответните институции. Все пак, заради всичко казано до тук е редно да се обобщи, че в съвременните превратни условия, когато все по-често се чуват гласове за възстановяване на наборната военна служба в България, трябва да се направи един точен анализ за нуждата от възстановяването на институциите на военните свещеници и ЗКПЧ, и дори в каква степен да се направи това. Относно функциите на политическия апарат, трябва да се каже, че той се появява в Българската армия още през Първата световна война, когато на българския войник е трябвало да бъдат обяснявани политическите решения по въпросите на новата война и съпътстващите я междусъюзнически отношения (по-специално с доскорошния враг – Османската империя, както и с Освободителката Русия). В този смисъл, трябва да се подчертае, че в днешната международна обстановка, изразяваща се в активизиране на световния тероризъм и фундаментализъм от всякакво естество, включително и в религиозен план, трябва да се помисли за възстановяване на някои от функциите на политическите командири. Това е наложително да се направи от гледна точка на това, че възстановената наборна армия ще се изправи лице в лице, не само с враг от нов тип, но и поради спецификата на българския мултинационален модел, такъв враг неизменно ще се появи и в самата армия. Пътища за превенция на тези глобални проблеми трябва да се търси най-вече под формата на осъвременяване на дейността на ЗКПЧ, като се вземат и доразвият неговите добри практики, развивани в продължение на 45 години в Българската армия.

26

Що се отнася до другия модул на настоящото изследване, а именно, ролята на военното свещенство, за която стана дума в първата част на предложения текст, трябва да се направят следните безспорни изводи: Ролята на Църквата в изграждането и отстояването на духовнонравствените ценности, и укрепването на моралните принципи, не само в армията, но и в обществото като цяло, е от съществено значение. Поддържането на православните традиции и спазването на християнските нравствени норми имат ролята на стабилизиращ фактор, който спомага за нормалното функциониране на гражданското общество и утвърждаването на социалния порядък в страната. Съвременното общество често забравя за своите религиознонравствени корени. Резултатите от тази липса на духовност в общественото съзнание са осезаеми както в областта на държавните, така и в международните отношения. Факт е, че от всички православни държави само България не е възстановила военното духовенство днес. Въпросът за възстановяване на военното свещенство е пряко свързан с духовното и културното издигане на нравствените и религиозни добродетели в съзнанието на военнослужещите, което е сигурна предпоставка за преодоляване на конфликти от международен характер. Необходимостта от възстановяване на тесните взаимоотношения, съществували, между църквата и армията в периода до 1944 г., се налага и днес поради редица причини, най-главната от които е нуждата за повишаване на интелектуално и религиозно-нравствено възпитание на българския войник. Законовото уреждане и укрепване на взаимоотношенията между двете институции с категоричност би повлияло положително, както на обществения, така и на войсковия живот. Разкриването на щатни бройки в армията за военни свещенослужители, които да проповядват православната вяра, да възпитават в нравственопатриотично единство и духовна мъдрост ще даде възможност за повишаване на чувството за дълг към родината у всеки един войник и за утвърждаването на морални и социални постулати като милосърдие, хуманизъм солидарност. В заключение на този анализ са думите на Свещеник Дончо Александров, според който „интересите и амбициите за световно доминиране чрез икономическа и военна свръхмощ на някои неоимпериалистически сили характеризират геостратегическите цели на феномена "глобализъм". И тъй като този феномен обхваща не само финансите и политиката, но и морала и културата, се е оформила една антиглобална опозиция, която е доста разнородна… Следствие на тези процеси, се засилват исканията за национална и религиозна идентичност. В името на универсалност и общочовечност, глобализмът, като движение, засяга едни от най-чувствителните аспекти на човешкото битие – 27

етническата, религиозната, националната и културната му принадлежност.” (Александров 2007 ). ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: Александров 2007: Свещ. Александров, Д. Глобализацията и православната култура // Простори, август 2007. <http://www.pravoslavieto.com/docs/sociology/globalizacia_alexandrov.htm;> Берман 1999: Берман, Г. Дж. Вера и закон: примирение права и религии. Москва, 1999. Военно министерство 1901: Систематически сборник на законите, указите, заповедите и циркулярите по военното ведомство, от 1877/1878 да 1 януари 1901 г. Отдел I-IV. Първо издание, Военно министерство. София, 1901. ДВИА-ВТ, ф. 1, оп. 5, а.е. 693. ДВИА-ВТ, ф. 40, оп. 2, а.е. 1006. ДВИА-ВТ, ф. 1517, оп. 1, а.е. 258. ДВИА-ВТ, инв. № 5241. Денчева 2004: Ю. Денчева. Окръжно сиропиталище за войнишки сираци „Св. Иван Рилски“ – В: Православие и краезнание. В. Търново, 2004. Драмалиев 2005: Драмалиев, Л. По някои проблеми на родната етика – В: Етиката в България –вчера, днес и утре. В. Търново, 2005. Елдъров, Светлозар. Православието на война: Българската православна църква и войните на България 1877-1945. София, 2004. Златев 2000: Златев, М. Някои аспекти на отношенията между църквата и армията в периода 1878-1945 година – В: Ролята на християнската етика във въоръжените сили //Сб. материали от Евросеминар' 2000. В. Търново, 2000. История на българите. Военна история 2007: История на българите в 8 тома: Том V. Военна история от древността до наши дни. София, 2007. Калинова, Евгения, Искра Баева. Българските преходи 1939-2005. София, 2011. Матеев 1999: Матеев, Б. Как бяха регламентирани отношенията между Българската православна църква и националната ни армия от 1878 до 1944 г. – В: Военноисторически сборник, кн. 2, 1999. Михайлова 2006: Михайлова, М. Правото в Стария завет и защо не подобава да е в Новия Завет. София, 2006. НРБ от началото до края. София, 2011. Цончев 2005: Цончев, Ц. Мястото на религията в свободния дебат на светската държава // Свобода за всеки, № 6: Връзката между свободата на религията и свободата на словото, Декември 2005. <http://svobodazavseki.com/broj-6/195-myastoto-na-religiyata-06.html>

28

НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА И СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТ ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА XXI ВЕК Иван Цанев, Натали Митова NATIONAL DOCTRINE AND STRATEGY FOR DEVELOPMENT OF BULGARIA IN THE SOCIO-ECONOMIC AND GEOPOLITICAL ASPECT IN 20 – YEARS OF THE XXI CENTURY Ivan Tzanev, Natali Mitova

Abstract: The dynamics of the 21-st century implies a vision and strategy for development, the role and place of each country. This requirement is dictated by the need for adequate behaviour and positioning, according to current and pressing challenges related to terrorism, refugee crisis, demographic decline in Europe and not least socio-economic retrogression.

In times of transition and accession to European and Euro-Atlantic structures, Bulgaria walks a long and challenging process of fundamental changes and reforms in all public policy areas, including its entry in the current geopolitical situation adequately.

The lack of a clear strategic vision of our country demands a serious debate at national level to determine strategic priorities, both in domestic politics and international plan.

Kеy words: National strategy, National doctrine, Geopolitics, Refugee crisis, Terrorism, Integration

Под термина „национална доктрина” се разбира едно общоприето мнение за решаване на най-важните проблеми, осигуряващи целостта и здравето на нацията и държавата в близкото бъдеще. Към днешна дата страната ни няма изготвена национална доктрина и стратегия, на базата на която да се гради вътрешната и външна политика на държавата и на която да стъпи просперитетът на нацията. В страната съществуват множество партии и политически течения, които нямат решимостта да се заемат с решаването на проблема, а разединението по темата е твърде голямо. Безспорно, националната доктрина не може да реши всички наболели национални и държавни проблеми, особено по-маловажните. Тя отговаря по-скоро на важните, екзистенциални въпроси, които стоят пред нацията и 29

пред всеки отделен човек. Сред тях са произхода на нацията, нейната специфичност и ценност, богатство, бъдещо развитие и просперитет. Възприемането на идеята за увеличаване на националното богатство като самоцел, се използва като метод за печелене на гласоподаватели сред някои популистки партии. Тази идея безспорно е важна задача, но не и единствената и най-важната. Националната доктрина не може да се гради на основата на шовинизма, т.т. обогатяване чрез заграбване на чужди земи и експлоатация на чуждо население, нито чрез ксенофобия и потискане на културата на малцинствата. Тя има за цел развитие и запазване на собственото национално богатство и култура. Националната доктрина посочва кои са най-важните и ценни особености на нацията, като извежда на преден план стожера на нейната самобитност, без който тя губи своето лице и смисъл от съществуване. Твърди се, че всички съседни на България страни са имали и имат национална доктрина. За сравнение, доктрината на Република Турция е формулирана преди години от Кемал Ататюрк и гласи: „Мир със съседите, мир у дома”. За разлика от тях, Третата българска държава няма и, както изглежда, никога не е имала общоприета национална доктрина. В днешната динамична обстановка на глобални промени, липсва не само политическа воля, но и желание за създаването на такава. В книгата си „Стратегическа дълбочина”, проф. Давутоглу рамкира много просто и ясно параметрите на една държавна доктрина, дефинирайки ги като постоянни и променливи. Към първите, той причислява географското положение, историята, населението и културата, а към вторите – икономическия, военния и технологичния капацитет на държавата. След Освобождението, макар и неофициално, в българското общество се налага неясната стратегия „освобождение на поробения брат отвъд границата”. В продължение на около 65 години, до 1944 г., основната вътрешно и външнополитическа цел на Третата българска държава е обединение с българите от Източна Румелия и по-късно да освободи и евентуално присъедини поробените българи в Родопите, Странджа, Източна и Западна Тракия, Македония, Южна и Северна Добруджа, Западните покрайнини. Тази цел е постигната частично и то с цената на неимоверни усилия, средства, жертви и унижения, представени от три национални катастрофи. Макар и неофициално, в годините след Освобождението, тази стратегия може да се възприеме като опит за обединение на нацията и държавата около тази кауза. В годините след падането на социалистическия режим у нас, който допълнително обезкървява идентичността на българската нация, са направени няколко плахи опита за изготвяне на национална доктрина и стратегия, като първият датира от 1995 г.

30

През 1999 г. ВМРО внася проект на национална доктрина в Народното събрание, но липсва единомислие сред политическите сили. В края на 1997 г. е отпечатана първата част на проект за национална доктрина, озаглавен “България през XXI век”. Документът е изготвен по решение от 1995 г. на президиума на БАН от колектив под ръководството на професорите Григор Велев, Георги Марков и Стефан Воденичаров. Академията обаче се разграничава от доктрината, защото наред с добри стратегии за бъдещето тя съдържа и спорни възгледи за миналото. Целенасочено или не, но пък съвсем естествено документът привлича внимание най-вече с пасажи като: “Никога българският народ и неговите държавници в нашата история не са проявявали или демонстрирали шовинизъм, защото България след Освобождението до днес граничи само със свои земи и свое население”; “Фашизмът никога не идва на власт в България. В страната са създадени и действат малобройни организации от фашистки тип, които обаче винаги са в опозиция на правителствата до 9.09.1944 г.”. След като проектът е изоставен от БАН, работата по него е продължена от създадения от проф. д-р Григор Велев „Научен център за българска национална стратегия”. Преследвайки мечтата си за национална доктрина, Велев напуска академията и през 2004 г. създава Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). През 2002 г. е направен нов опит за парламентарен дебат, като доктрината е представена от председателя на 39-ото НС – Огнян Герджиков. Той я разпределя в комисията за гражданското общество, където стига до задънена улица. В следващите години по темата се упражняват политици, минаващи за визионери, и такива, които се стремят към подобен образ. В началото на новото хилядолетие лидерът на ДПС Ахмед Доган често говори за “преосмисляне на национални приоритети, национални идеи и национална доктрина”. Тогавашният зам.-председател на СДС Иван Колчаков също заговаря за създаване на национална доктрина. Темата неумолимо се маргинализира. Междувременно самият документ също търпи развитие. “България през XXI век” се актуализира постоянно, последният вариант е пети поред. Променят се и авторите, творческият колектив се попълва предимно с “академици” от БАНИ, в него влизат икономисти с политически амбиции като проф. Димитър Иванов, проф. Чавдар Николов и Кольо Парамов. Изразът “България след Освобождението до днес граничи само със свои земи и свое население” отпада, но пък почеркът на новите членове на екипа личи от далеч. Актуалният вариант на доктрината е пълен с точни констатации и с красиви фрази, но в по-голямата си част текстът е общ, като предизборна програма и пожелателен, като правителствена стратегия. Да не говорим, че 31

в него са записани социални и икономически мерки, чието място е в приоритетите различните партии в зависимост от тяхната идеология. Нуждата от осъвременяване през 2-3 години пък говори не само за “прозорливостта” в първоначалния документ, а и за това каква би била съдбата му, ако някога се превърне в официален. Необходимостта от изготвянето и отстояването на национална доктрина и стратегия се обуславя не само от вътрешното състояние на страната, но и от нейното геополитическо развитие и положение, обусловено до голяма степен и от водената външна политика. От научна гледна точка, мястото на България в геополитическата структура на света се определя от положението й спрямо Големите пространства, геоикономическите и геокултурните особености на региона, в който се намира, както и от близостта на страната до конфликти и нестабилни райони. Геополитическият потенциал на България, съизмерим на територията, населението и икономиката й, формира геопространство от нисък ранг, както в глобален, така и в регионален план. Тези безспорни реалности поставят страната ни в обсега на силна зависимост от външно влияние. България попада сред обектите на геополитическото въздействие от страна на други държави или съюзи, т.т. функцията й на реципиент на политическо влияние е преобладаваща, в сравнение с тази на негов износител. На регионално ниво, положението на страната ни се обуславя от присъствието й в Балканския геополитически възел. Този субрегион се характеризира със своето културно и етническо разнообразие, което го прави изключително нестабилен, разтърсван от междуетнически сблъсъци и териториални претенции. В същото време Балканският полуостров е мост между Изтока и Запада, от което се обуславя геополитическата му значимост. През него се осъществява прекият контакт с Предна Азия и Близкия Изток, освен това е в близост до Северна Африка, Средиземноморието и долното течение на Дунав. Тук се преплитат разностранните интереси на Централна Европа, Евразия, атлантизма и ислямския свят. Кръстопътното му положение го превръща в обект на внимание от страна на Великите сили, които се ръководят от интересите си в региона и не се съобразяват с местните реалности. България заема централно място на Балканския полуостров, като има широк излаз на Черно море и на р. Дунав. През територията на страната преминават важни магистрални пътища (Паневропейски коридор № 4, 8, 9 и 10), свързващи Западна и Източна Европа с Близкия изток и Средиземноморието, както и разклонение на газопровода от Русия към Югоизточна Европа, с доставка на природен газ на балканските страни. Влияние върху страната ни оказва и близостта й до „ключови” елементи с геостратегическо значение и до т.н. „горещи точки” (Украйна, Сирия, Косово).

32

От друга страна България се намира в регион, определян за „геоикономическа периферия” на Европа, където информационните (транспортни връзки, съобщения) и стопански потоци (външна търговия) са със сравнително ниска наситеност. Според Бъчваров (2001), територията на България няма качествата на геостратегически ключ, каквито са Гибралтар, Проливите, и дори Сърбия, спрямо международните интереси и комуникации, което подлага на съмнение положението ни на важен кръстопът. България е част от Западния санитарен кордон, обхващащ територията на Източна Европа. Това е зона на смесено геополитическо влияние, разположено между Големите пространства на Германия (понастоящем част от атлантическия Запад) и Русия (Евразия). Функционалната му роля се свежда до възпиране на евентуален съюз помежду им. Съгласно геополитическата наука, страните попадащи в санитарния кордон са лишени от геополитическа самостоятелност. Външният фактор е решаващ за геополитическата им ориентация, която се променя през отделните периоди съобразно цялостните пространствени конфигурации. Въпреки че България е включена към европейските и атлантическите структури, като бивш съветски сателит, тя все още е зона на особено руско влияние и интереси. От своя страна, въпреки членството си в западните геополитически структури, България демонстрира желание за поддържане на постоянен диалог с Русия. Геополитическото положение на България е достатъчно сложно – резултат от разновекторното геополитическо (геоикономическо, геокултурно) влияние на външни сили. Страната ни е подвластна на атлантизма и глобалния еднополюсен модел; силно подвластна е на военната доминация на САЩ (особено с наличието на американски бази у нас). Влиянието и на други сили, най-вече на Русия, също е непрекъснато. Това е обусловено от географската близост и геокултурната принадлежност на България към Евразия. Отказът от сериозно ангажиране с изготвянето и приемането на национална доктрина и стратегия, в днешния глобализиран свят на мултикултурност и универсализация, поражда и изважда наяве редица вътрешни и външни държавни проблеми. Сред наболелите проблеми могат да бъдат застъпени няколко, които са по-осезаеми и реално застрашават развитието на страната ни – транспортната блокада, демографската криза, енергийната зависимост. Към днешна дата един от наболелите проблемите е транспортният. Той произтича от липсва на ефективна национална инфраструктурна стратегия, която да отчита новите световни и континентални транспортни тенденции. Многократно и хаотично декларираните транспортни намерения от страна на родния управленски елит, след 1989, се отличава с конюнктурна разнопосочност, партиен егоизъм, мудност и податливост на външни 33

влияние, с липса на приемственост и далновидност. „По различни оценки, конкурентно изградени само през последните две десетилетия в съседните страни алтернативни автомобилни пътни артерии са довело до отклоняване от българска територия на около 30 – 50 % от нарасналия транзитен трафик на Балканския полуостров.” (Русев, 2008, 40). Усвояването на огромния транзитен транспортен потенциал на българското национално географско пространство изисква целенасочена политика, значителни финансово-икономически усилия и време. Отрицателен ефект за транспортната привлекателност на България оказва целенасочената и ефективна инфраструктурна политика на съседните страни, които за разлика от родината ни, успяват да привлекат много поголям поток от външни инвестиции. Съседните страни, вече десетилетия наред, осъществяват транспортна политика, отклоняваща традиционните товаропотоци към по-благоприятни в качествено отношение трасета на своя територия. Въпреки по-дългите и обиколни маршрути, значителна част от международните превозвачи залагат на по-малката амортизация и по-сигурните доставки. Това рефлектира върху общата ни териториална цялост и значително снижава възловото транспортно-географско положение на България. Заслужава да бъде отбелязана и демографската криза, в която се намира съвременното българско общество. Кризата може да прерасне в катастрофа, застрашаваща всеобхватно националната сигурност на България. Основания за подобни страхове намираме както в сериозни научни изследвания за оценка на заплахите за страната (Христов 2007, 131-137), така и в официални констатации на най-влиятелните институции на ЕС. Към последните заслужава да се отбележи позицията на еврокомисаря по регионалната политика – Йоханес Хан. На конференция на тема „Проблеми на демографската политика в Европейския съюз” през 2013 г., той изнася доклад озаглавен „България след българите” и стига до извода, че България е изправена пред неизбежна национална катастрофа и най-висшите органи и институции на ЕС трябва спешно да се намесят. Задълбочаващата се демографска криза застрашава най-пряко демографската сигурност на страната тъй като атакува основите на съществуването на българската нация. Наред с това демографската криза застрашава и други аспекти на сигурността на страната, като сред тях са териториалната цялост, суверенитета и стабилността на държавата. Тези заплахи са свързани също така със стратегическото разположение на страната ни, суровинните проблеми, демографските диспропорции и редица вътрешни негативни демографски процеси. Огромни региони от страната ни постепенно се обезлюдяват и стават обект на интерес от външни сили. Сред тях попадат регионите, в които доминиращи са малцинствени етноси, изповядващи исляма. По този начин се достига до отслабване на централната власт там.

34

Друг негативен политически резултат е създаването на предпоставка за формирането на амбиции на етнорелигиозна основа, за оспорване мястото на българския етнос в политическата структура на държавата, водещи до надигането на етническо напрежение и конфликти. В обществото се насажда ксенофобия и недоверие между етносите. Тези ерозиращи процеси са изключително опасни за националната сигурност и е необходимо да бъдат ограничени. Не по малко опасна е и политиката на толериране на малцинствените етнически и религиозни групи, която се осъществява под въздействието на чужди сили, под предлог, че се „нарушават правата на човека”, или като проява на идеите на „включване” на тези общности в съвременното българско общество. Третият проблем, който е последица от демографската криза, е застрашаването на военната сигурност на страната. На лице са спад на раждаемостта и застаряване на населението, невъзможност за попълване на личния състав на въоръжените сили; намаляване на ефективността и боеспособността на армията, обусловено от „изтичането на мозъци” и снижаване на образователното равнище на постъпващите в нея военнослужещи; невъзможност да се организира териториалната отбрана на страната. Кризата засяга и икономическата сигурност на страната. В резултат на нея се очертава спад в производството на стоки и услуги, поради намаляването на работната сила и поради свиването на потреблението; намаляване на конкурентоспособността на българската икономика като резултат от „изтичането на мозъци” и понижаване на образователния ценз; натоварване на социалните фондове, водещи до дефицит в системата и мащабни социални дисбаланси. Всичко това води до икономическо дестабилизиране на страната и възприемането й като несигурен партньор и обект на външни инвестиции. За решаването на демографския проблем на страната е необходима решителна и целенасочена държавната политика. Належащо е изработването на национална стратегия по въпроса, както и предприемането на спешни и конкретни мерки. Успешната им реализация може да стане само чрез цялостно обвързване на целите както с икономиката, така и със здравеопазването и образованието. Необходимо е също така ограничаване на имиграцията, произтичаща от липсата на професионална реализация и удовлетворяваща образователна система. Осъществяването на промяна в демографската политика на държавата е свързано със съществени промени и в цялостния политико-идеологичен модел на осмисляне на етнорелигиозния проблем в съвременното общество. Тези промени изискват утвърждаване на либерално-демократичния подход към интерпретация на въпросите за правата на човека и етнорелигиозните малцинствени общности. Най-важното тук е спазване на националната и международна законова уредба на правата и свободите на всеки гражданин 35

независимо от етническата или религиозната му принадлежност, като всички граждани се възприемат като равнопоставени. Освен това не бива да се допуска разглеждането на етническите и религиозните малцинства като колективни субекти, претендиращи за някакви специфични малцинствени „права и свободи”. Допускането на подобни ерозиращи процеси води до общностно обособяване на различните етнически и религиозни групи, към разделение и противопоставяне между тях, а също така и към застрашаване на националната сигурност, включително с активното съдействие на външни сили. Особено важно в тази връзка е утвърждаването на позицията, че България е държава на всички български граждани, че всички те формират българската нация, независимо от разликите в етническия си произход и в изповядваните (или неизповядвани) религиозни убеждения. По отношение на мястото на България в съвременните международни отношения, открай време непрестанно се заявява ангажимент към страните от Западните Балкани, както и преданост към членството в НАТО и Европейския съюз. На практика страната ни се намира между две кризи – тази в Украйна и тази в Близкия изток, факт, който представлява сериозно предизвикателство пред националната сигурност. През последните години позицията ни по някои приоритетни въпроси често бе променяна. Това е продиктувано и от вътрешнополитическата нестабилност, но има като последица впечатлението, че страната ние е нестабилен партньор и се ръководи предимно от интересите на големите международни играчи, изоставяйки националните интереси на по-заден план. По отношение на украинската криза, която се развихри в края на 2013 и началото на 2014 г., се наблюдаваше неединомислие сред политическия ни елит. Българската позиция е много пасивна, въпреки че страната ни би трябвало да има засилени интереси по отношение на бившата съветска република. От енергийна гледна точка страната ни се намира в зависимост от Украйна, поради транзитното й положение. Заради стратегическото си географско разположение, черноморският ни излаз и като член на евроатлантическите структури, България се превръща в заложник на глобалните интереси в енергийната сфера и сигурност, което прави почти невъзможно постигането на „стратегическа енергийна независимост”. Необходимо е следване на политика, която да трансформира споменатите фактори, като ги превърне в преимущество за страната. Един от аспектите на енергийната сигурност е осигуряването на безпрепятствен достъп до енергийни ресурси на разумни цени. Съгласно анализа на Стратегията за енергийна сигурност на ЕС, България е сред найуязвимите страни по отношение на зависимост от един доставчик, трасе на доставка и възможните прекъсвания на последните. Страната ни се намира в пълна зависимост от руските енергийни доставки. Русия доставя 89 % от природния газ, който употребяваме, 100 % от суровия петрол, 100 % от 36

ядреното гориво, както и по отношение на отработеното такова. За своя внос на природен газ страната е 100 % зависима от доставка на руски газ през Украйна и евентуално спиране на транзита на енергийни ресурси от страна на Украйна, може да доведе до прекратяване на газовите доставки на България. Оттук произтича и основната заплаха за енергийната сигурност на България в краткосрочен и средносрочен план (Обретенчева 2015). В същото време членството на страната в ЕС и НАТО до известна степен смекчава рисковете за енергийната сигурност. От друга страна се достига до ситуация, в която България трябва да съчетава реализирането на националния си интерес със задължението си на партньор в ЕС и НАТО. По отношение на бежанската криза, която залива Европа в хода на войната в Сирия, българското правителство демонстрира невъзможност за формулиране на ясна позиция по въпроса и предпочита да чака указания на Европейската комисия. България, заедно със Сърбия, фигурира сред найвероятните райони за създаването на регионален център за настаняване на бежанци в Югоизточна Европа. Необходима е по настъпателна политика от страна на България за получаване на по-сериозна подкрепа от страна на Европейския съюз за защита на външните граници на Съюза. След всички факти, които са разгледани в настоящия доклад, отново се връщаме на въпроса за необходимостта от изготвяне на национална доктрина и стратегия. Въпреки всичко в последно време темата отново е на дневен ред. Още в предизборната си кампания Росен Плевнелиев каза, че “президентът е този, посветен на националната доктрина, стратегия, човек, който гарантира, че ние постигаме всеки ден прогрес в дългосрочната посока, която е зададена”. В края на мандата на ГЕРБ просветният министър Стефан Воденичаров (един от авторите на “България през XXI век” и всичките й актуализации) обяви, че е готов да пише нова национална доктрина, ако държавният глава му постави такава задача. По това време идеята на “Дондуков” 2 е след като се успокои обстановката в страната и се намали напрежението в обществото, президентът да се обърне към учените, за да сформират работна група и да започнат работа над такъв документ. До такъв опит така и не се достигна, а към днешна дата консенсусът между Плевнелиев и всички основни политически сили за писането на национална доктрина е невъзможно. Както бе отбелязано и по-рано, създаването на национална доктрина на България е обусловено от много фактори, но два са основните. Единият е съхранението и развитието на българската самоличност, а другият е бъдещото развитие на народността. Това е сложен въпрос, защото общата тенденция на глобализация размива националните ценности и атомизира обществото чрез развитието на световната инфраструктура и пазарен процес. Националната идея се отрича от глобалистите, които подобно на интернационалистите от близкото минало, виждат човечеството като единно цяло обединено от парични социално-икономически и от формално37

институционални политически признаци. Идеята за нацията на Балканите обаче е много жизнена и вероятно националността тепърва ще играе значителна роля при формирането на световното човечество. Фактически анализът на историческите данни от фонда на световната цивилизация показват, че религиозността и националното (родовото или племенното) чувство са водещи при конструкцията на човешкото съзнание. Затова изграждането на българска национална доктрина е въпрос за самосъхранението на националността, но и въпрос на създаване на философска платформа с цел преодоляването на изпитанията на бъдещето, което се интернационализира. Най-лошото в случая е, че интернационализацията става по англосаксонски модел, т.е. в глобализационния процес има доминация на една етнокултурна идея. Това означава, че както е било традиционно в българските исторически изпитания, ние ще имаме една световна имперска структура, която ще моделира света по свой стереотип. Това явление не е опасно, ако се познава истинската философия на българската страна и ако се разбере завръзката в българския път през вековете. В този случай чрез идеологията на българския философски опит и с помощта на модерните технически средства ще се постигне оцеляване на българското и така ще се гарантира бъдещото развитие на България. Затова използването на философията на историята с национален анализационен апарат ще бъде от полза при формирането на концепция по българщината. А тази българщина изисква сериозна културно-философска дефиниция. Защото ние от нация на войни и книжовници се превръщаме в нация от обслужващ персонал, който изнася в Европа третокласна работна ръка, а не научен и цивилизационен продукт. И това е сериозен проблем с оглед историческата слава на автентичната българска самоличност. Що се отнася до стратегията за развитие на България 2020 бихме могли да се позовем на идеите предложени за обсъждане от Института за пазарна икономика, касаещи заетост и бедност, по-гъвкав пазар на труда, пенсионна реформа и социално осигуряване, подобряване на ефикасността на публичните разходи и на бизнес средата. Данните за бедността в България категорично показват, че рискът от бедност е най-нисък за тези, които работят – с други думи, заетостта е естественият инструмент за намаляване на бедността и покачване на стандарта на живот на българина. Държавните харчове и трансфери трябва да бъдат максимално ефективни (насочени към нуждаещите се и под условия), но те само облекчават симптомите и не решават проблемите в дългосрочен план. Връзката между заетост и риск от бедност е безспорна, но тя не се проявява в Националната програма за развитие (НПР), където са разписани предимно разходни политики за ограничаване последствията от бедността. Структурни промени, касаещи заетостта и съответно бедността, не са залегнали в НПР (Институт за пазарна икономика, 2012).

38

********** В началото на 21 век България е изправена пред избор на стратегия за гарантиране на своята национална цялост и сигурност. През годините страната ни се луташе между двете крайности. От пълния неутралитет, представляващ пълен отказ от историческо минало, истина и справедливост, който облагодетелства съседите ни, до прибързано официално деклариране на етнически и териториални претенции към съседни държави, както и с участието във военно-политически съюзи с едни държави, насочени против други. Формулирането на оптимално външнополитическо поведение на България изисква нейният елит да предвижда всички възможни сценарии за глобални и регионални геополитически трансформации и да поведе страната ни към най-благоприятни за националната кауза позиции. От особено значение са отношенията ни с балканските страни, изискващи диференциран подход към всяка от тях. Историята показва, че пасивният неутралитет и крайният национализъм са нереалистични за осъществяването на националната ни кауза. Според Марин Бъчваров, известен български преподавател, най-удачният вариант за външнополитическо поведение на страната е активният неутралитет. Той е свързан с умело поощряване на всестранните икономически, политически и военни контакти с едни страни и диференцирани съседки отношения с други. Необходимо е създаването на благоприятна за държавата позиция, която да се използва при неизбежни бъдещи трусове в региона с оглед справедливо и трайно решаване на съвременния български национален въпрос. Освен това при решаването на съвременните аспекти на българския национален въпрос, в отношенията със съседите ни, трябва да се вземе предвид историческото наследство, а също и съвременните етнически реалности на полуострова и различната геополитическа тежест на нашите съседи в регионален и глобален мащаб. Необходимо е и умело лавиране между световните сили и структури, които диктуват развитието на света и международните отношения. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: Бъчваров 2001: М. Бъчваров. Геополитически анализи. София, 2001. Велев 1997: Г. Велев. Българската национална доктрина. София, 1997. Давутоглу 2015: А. Давутоглу. Стратегическа дълбочина. София, 2015. Димитров 2016: Б. Димитров. Миграционната криза и новите заплахи пред Европа. София, 2016. Кръстев 2008: В. Кръстев. Съвременното геополитическо положение на България. София, 2008.

39

Манов 2016: Б. Манов. Демографската криза и националната сигурност на България. София, 2015. Русев 2003: М. Русев. Геополитическа интерпретация на съвременните българо-турски отношения. – Демократически преглед, книга 51. София, 2003. Русев 2008: М. Русев. Възможен ли е изход от блокадата: транспортното географско положение на България в интегрираща се Европа. София, 2008. Чуков 2005: Б. Чуков. Проблеми на българската геополитика в контекста на Балканите. София, 2005. Г Интернет източници: Борисов 2015: Б. Борисов. Позиция на България по миграционната криза в Европа, изложена от премиера Бойко Борисов пред членовете на Европейския съвет. 13.03.2016, [Официален сайт] http://www.boykoborissov.bg/sites/default/files/images/1510_positsia_p m-migration.pdf Горанова 2014: Г. Горанова. Украинската криза разцепи мнозинството и БСП.

14.03.2016, [Онлайн ресурс] http://www.segabg.com/article.php?id=691024 Обретенчева 2015: А. Обретенчева. Енергийният аспект на съвременните геополитически конфликти. Примерът с Украйна и отражението му върху енергийната сигурност на България. 13.03.2016 [Онлайн ресурс] http://diplomacy.bg/archives/1411?lang=BG Славов 2015: Х. Славов. Украинската криза като кръстопът. 14.03.2016, [Онлайн ресурс] http://www.wreview.eu/s/ukrainskata-kriza-katokrystopyt.html Хан 2013: Й. Хан. България след българите. 12.03.2016, [Онлайн ресурс] https://neverojatno.wordpress.com/2013/04/23/bulsled/ Христов 2007: С. Христов. Оценяване на заплахите за сигурността.

12.03.2016 [Онлайн ресурс] http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br17/11.pdf Ценов 2015: А. Ценов. Президентът Плевнелиев иска още санкции срещу Русия, а премиерът Борисов е против. 15.03.2016, [Онлайн ресурс] http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100578838/prezidentat-plevneliev-iskaoshte-sankcii-sreshtu-rusia-a-premierat-borisov-e-protiv Чурешки 2006: С. Чурешки. Анализ на идеята и реализацията на национална доктрина на България. 04.03.2016 [Онлайн ресурс] http://www.pravoslavie.bg/Документи/анализ-на-идеята-и-реализациятана-национална-доктрина-на-България Институт за пазарна икономика 2012: Какво липсва в програмата за развитие на България 2020. Седмичен бюлетин. София, 2012 40

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОСОКИ КЪМ РАЗВИТИЕТО НА ПРОСПЕРИТЕТ В БЪЛГАРИЯ Ахмед Куйтов STRATEGIC DIRECTIONS TO THE DEVELOPMENT OF PROSPERITY IN BULGARIA Ahmed Kuytov

Abstract: In this report the state of the world and the challenges facing humankind today are described. It is pointed out how global events affect Bulgaria. An important point of the report is the description of the politics for development, applied at national level. Particular attention shall be given to the international relations of Bulgaria with the neighboring countries and with the EU. Consideration is also given to the relationships with Russia and Turkey. Another important point of the text, among many others, is the part where the recommendations for adopting of strategic development directions are proposed by the author.

Key words: International Relations, Strategic documents, European Union, Bulgaria, Turkey, China, Russia.

През 20-те години на ХХI в. в България се изпълняват политики в следствие на приетите от Парламента на Република България широка гама от стратегически документи. За да се добие ясна представа, къде се намира България и бъдещото й развитие, първо ще посоча трите глобални предизвикателства пред човечеството през XXI в. След това ще разгледам какви мерки България предприема спрямо тях и целите, заложени в стратегическите документи. В книгата „Съвременната Геополитика2“, Паскал Бонифас, посочва трите големи предизвикателства пред човечеството, които не могат да бъдат решени на национално равнище. Могат да бъдат решени единствено, чрез общите усилия на световната общност. Първо предизвикателство – Нарушеното икономическо равновесие в света. Никога в цялата история на развитието на човечеството светът не е бил нито толкова богат, колко е в момента, нито толкова беден. Все повече се увеличава границата между богатите и бедните. За развитие се говори повече от петдесет години и страните някога определяни като „неразвити“ в 2

Бонифас, П., Съвременната Геополитика., Кама., 2007.

41

последствия бяха наречени „страни в процес на развитие“, а след това „развиващи се страни“. С цел да се утвърди идеята за преодоляването на икономическата им изостаналост. Най-бедните 20% днес разполагат само с 1.1% от световните приходи, докато през 1960 г. са получили 2.3% от тях. Второ предизвикателство – Замърсяването на околната среда. През 70-те години на ХХ в. задоволяването на основните нужди на голяма част от населението на развитите държави става причина, да се осъзнае, че природните богатства, които са изглеждали неограничени и безплатни, всъщност могат да бъдат изчерпани. Ерозията на почвата, изчерпването на петрола, дупката в озоновия слой, глобалното затопляне и др. негативни явления ни накараха да си спомним за сентенцията на Сент-Екзюпери, според която „Земята не е наследство от нашите прадеди, а е заем от наследниците ни.“ Трето Предизвикателство – Демографският проблем. До 1800 г. населението на земята е било 1 млрд., като следствие на напредъка в медицината и хигиената, разнообразяването на хранителните продукти и индустриализацията, прави възможно удвояването на населението до 2 млрд. през 1925 г., след това за петдесет години до 1975г. населението се удвоява още веднъж и достига 4 млрд. души. В края на века е 6 млрд. души. Според оценка на ООН за средата на 2015 г., населението на земята наброява 7.3 милиарда души. Световната банка предвижда, че до 2030 г. ще достигне ниво от 8.5 млрд. души. Делът на новородените, които ще живеят с доходи до 2$ ще е 2 млрд. от световното население. Проблемите, произтичащи от увеличения брой на населението са: Как ще се изхранва то, след като и икономическото неравенство ще се задълбочава. Все по-често предстоят миграционни вълни, защото за разлика от миналото, когато миграцията е била от развитите към неразвитите територии на земята, то днес ситуацията е обратната. Збигнев Бжежински отбелязва, че „На историческата сцена може да се наблюдава сблъсък между ненаситния консуматор и изгладнелия зрител.“ (Бонифас,2007:193-210) От посочените три глобални предизвикателства пред човечеството, в България са проявяват две от тях – задълбаващото се икономическо неравенство и замърсяването на околната среда. Докато в света населението се увеличава, то в България има демографски срив. Според данни на ООН, страната ни е на 7 място в света по отрицателен прираст3. Изводът, който си правя, вземайки пред вид посочените предизвикателства и „апетитното“ разположение на България е, че нашата територия няма да остане дълго

3

http://www.investor.bg/sviat/6/a/grafika-na-denia-bylgariia-e-sred-dyrjavite-s-nai-byrzo-topiashtoto-senaselenie-201245/

42

време незаселена и пустееща. Въпросът, който поставям е в края на XXI в. коя етническа група или народ ще е преобладаващото мнозинство? Стратегически цели и политики за растеж на национално ниво В следващите страници ще разгледам част от основните посоки на развитие, които би трябвало да постигне страната ни в следващите няколко години, следствие на приетите национални стратегически документи и политики. Според „Националната програма за развитие „България 2020“ към 2020 г. страната ни ще бъде държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж. Основните три цели на програмата са: 1. Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.

2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.

3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност. Така заложените цели, звучат доста положително и вдъхновяващо, но нека разгледаме конкретните резултати, които трябва да бъдат постигнати. В областта на младежта, се изпълняват политики насочени към постигането на целите заложени в „Националната стратегия за младежта“ (2012 – 2020). Като основния резултат, който трябва да бъде постигнат до 2020 г. е: - Намаляване дела на преждевременно напусналите училище под 11%.; -Увеличаване дела на младите хора със завършено висше образование на 36%.; -Намаляване на коефициента на безработица сред младите хора на възраст 15‐29; -Увеличаване на относителния дял на самонаетите сред икономически активните млади хора на възраст 25‐29 години; 43

В областта на образованието се изпълняват политики, насочени към постигането на целите, заложени в „Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността“ (2014-2020); Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение в Р България за периода 20152020 г.; Стратегия за развитието на висшето образование в Р България (2014-2020); Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (2015-2020); Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020); и др., които не представляват интерес към разглежданата тема на този етап. Основните цели и показатели, заложени в изброените стратегически документи, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г. са: - 90 % от децата на възраст от 4 години до постъпването им в първи клас да бъдат обхванати в предучилищно възпитание и подготовка; - 80% от децата в края на задължителната подготовка за училище да достигат училищна готовност; - Достигане на 80 % постижимост на държавните образователни изисквания за учебно съдържание по български език и литература в началния етап, измерена чрез националното външно оценяване в края на IV клас до 2020 г.; - Достигане на 65 % постижимост на очакваните резултати от обучението по български език и литература, измерена чрез националното външно оценяване в края на VII клас.; - Намален дял на 15-годишните ученици с постижения под критичния праг PISA до 30 %; - Достигане на 60 % постижимост на очакваните резултати от обучението по български език и литература, измерена чрез държавните зрелостни изпити по български език и литература; - 80 % от включените в курсове за ограмотяване и за усвояване на учебно съдържание от класовете в прогимназиалния етап възрастни да са завършили успешно обучението си. В областта на икономиката, изхождайки от целите, заложени в „Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия – 2014-2020“, се разбира, че за 7 годишен период, между 2014-2020 г., трябва да бъдат създадени 12100 нови МСП, в които да се разкрият 90 000 нови работни позиции. Новосъздадените предприятия, трябва да бъдат в секторите: - Компютри, оптика и електроника; - Автомобили и други превозни средства; - Метални изделия; - Машиностроене; 44

- Печатарска промишленост и записани носители; - Текстил; - Информационни технологии; - Производство на филми и ТВ продукции, звукозапис; - Информационни услуги; - Издателска дейност; - Научна и развойна дейност. Факт е, че в България липсва критична маса от предприятия, която да доведе до качествен скок в продукцията от съответните сектори. Създаването на предприятията може да се стимулира, в съчетание между грантови и револвиращи инструменти, като се използва и мрежата на предприемаческите и бизнес-центровете в страната. В стратегията са предвидени мерки към насърчаване на износа, като целите са още 14 000 МСП да стъпят на Единния пазар и още 4 000 МСП да стъпят на трети пазари. Сферата на дейност на тези предприятия трябва да бъде в секторите, изброени по-горе. За да бъдат постигнати посочените цели е необходимо създаването на технологични партньорства, използвайки например потенциала на Europe Enterprise Network, както и чрез засилване възможностите за електронна търговия. За да достигнем средните нива, в която дейност страната ни е на последните места в ЕС. За достигане на средните нива в ЕС по електронна търговия е необходимо още 2 400 МСП да извършват онлайн продажби. В МСП е нужно да бъдат предприети мерки, насочени към иновациите. За да може да има прогрес в предприятията е необходимо създаването на нов продукт, услуга, енергийна ефективност, по-добър маркетингов подход, по-добра управленска структура или друга иновация. За достигане до целевите равнища е нужно още 46 000 МСП да въведат нови продукти или услуги. Други 76 000 МСП трябва да въведат организационна или маркетингова иновация и 102 000 МСП трябва да започнат обучение на своя персонал. Не бива да се пропускат и мерките, насочени към опазването на околната среда. Поради тази причина е нужно 18 000 МСП да генерират поне 50% от оборота си от зелени продукти и технологии. Докато 28 000 МСП трябва да постигнат ефективност в използването на ресурсите. До момента разгледахме кои са трите глобални предизвикателства пред човечеството, от една страна и какви са мерките, които предприема официалната власт в България спрямо тях и по-специално с сферите на работата с младите хора, образованието и икономиката. След като вече описахме целите, към които се стремим, е ред да разгледаме отношенията на страната ни с други държави и какви са предизвикателствата и пречките 45

през развитието на партньорски отношения, които биха довели да просперитет в страната ни. Отношенията между България и ЕС На 14.12.1995 г., по време на Европейския съвет в Мадрид, България формализира намерението си за присъединяване към ЕС, подавайки официална молба за членство. През 2002 г. Европейският съвет оповести своята цел да приветства България в Европейския съюз през 2007 г., при условие, че постигне необходимия напредък при изпълнение на критериите за членство. На 15 юни 2004 г. България приключи преговорите за членство с Европейския съюз, като затвори всички 31 преговорни глави. Процесът на преговорите продължи около три години и половина, като предсрочно е завършен - шест месеца по-рано от предвидените разчети. На 16 – 17 декември 2004 г. Европейският съвет в Брюксел потвърждава приключването на преговорите за присъединяване и декларира, че ЕС се надява да приветства страната, като член на Съюза през януари 2007 г. Европейският парламент дава одобрение за членството на България на 13 април 2005 г. с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”. Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. (Начев, 2016) От 1 януари 2007 г., като част на Европейския съюз, страната ни приема всички негови позитиви и негативи. От 2007 г. страната ни участва във вземането на решенията на всички нива в ЕС и участва в управлението му и посоката му на развитие. Следствие на финансовата криза, ускоряващата се глобализация, засилването на конкуренцията в международен план, изострянето на суровинноенергийния проблем и нарастването на цените на хранителните продукти и др. ЕС е поставен пред ред предизвикателства, които трябва да преодолее през следващите десетилетия. За да осъзнаем по-ясно отношението между България и ЕС, нека обърнем внимание на финансовата част. През 2014 г. общият размер на предоставените от ЕС средства възлиза на 2,255 милиарда евро. Докато вноската на България в бюджета на ЕС е 404 милиона евро 4, т.е. получаваме почти 6 пъти повече пари, отколкото сме вложили. Добавяйки възможността за безвизово пътуване, работа и обучение в други 27 държави, позитивът за народа и държавата ни се увеличава многократно. Задачата на ЕС през ХХI в., формулирана от Ингрид Шикова5, е да съумее да се справи с проблемите, произтичащи от неговите собствени успехи, така 4

http://europa.eu/about-eu/countries/member-countries/bulgaria/index_bg.htm#goto_0

Проф. д-р Ингрид Шикова е един от основателите на специалност "Европеистика" в СУ, ръководител на катедрата (2007-2011). Била е директор на Центъра за европейски 5

46

че да допринесе за по-доброто управление на цялото човечество. Мотивацията за осъществяване на тази задача е очевидна – държавите – членки на ЕС, са много малки, за да могат поотделно да се справят с предизвикателствата на ХХI в. (Шикова, 2008, 135) За периода 2014—2020 г. ЕС иска да изпълни целите на стратегията за растеж „Европа 2020“, като насочи усилията си към това, което е необходимо на Европа за преодоляване на икономическата и финансовата криза, и се концентрира върху области, където може да допринесе реално. Основните приоритетни области са: Акцент върху растежа, заетостта и конкурентоспособността с по-големи инвестиции в образованието и научните изследвания и с нов инструмент за финансиране, наречен Механизъм за свързване на Европа, който има за цел да подпомогне на паневропейски структурни проекти в областта на транспорта, енергетиката и информационните и комуникационните технологии. Повишаване на ефективността на разходите, благодарение на опростените правила за фондовете на ЕС, ясния фокус върху инвестициите, водещи до осезаеми резултати, както и възможността за прекратяване на финансирането от ЕС, ако дадена страна не прилага разумна икономическа и фискална политика. Реформирана обща селскостопанска политика за по-конкурентоспособно и екологосъобразно европейско селско стопанство. Борба с изменението на климата, като ключов елемент на всички основни политики на ЕС — 20 % от средствата по Многогодишната финансова рамка са предвидени за действия срещу изменението на климата. Солидарност с най-бедните страни и региони на ЕС чрез насочване на най-голямата част от финансирането за регионално развитие към тях и чрез създаване на нов фонд за младежка заетост. По-бавно нарастване на административните разходи, благодарение на намаляването на броя на служителите на европейските институции6. От изложеното ясно си проличава, че до 2020 г. нашата страна ще бъде облагодетелствана, чрез различни приоритетни области на ЕС. Поради това, обществото трябва да приема политиките, провеждани от Съюза, защото до момента натрупаните ползи са значителни. Обществото е желателно да не се подава на евроскептичните лозунги на част от политическите партии в страната ни. За да продължи да се осъществява евроинтеграцията в страната ни е абсолютно задължително всеки един гражданин да почувства, че е член на ЕС, това може да се случи, ако средствата по фондовете му се разпределят във всички точки на страната. Когато българският гражданин се докосне изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Представителството на Европейската комисия.

6

http://ec.europa.eu/budget/mycountry/BG/index_bg.cfm

47

пряко до ползите, той ще разбере, че трябва да подкрепя европейския път за развитие, като основен. Но това не означава, че той е единствен за просперитета и развитието ни, трябва да развиваме отношенията си с други държави, но тези аспекти ще бъдат разгледани в следващите точки. От друга страна, личностите, отговарящи за изпълнението на европейските проекти и политики в страната ни, трябва да имат предвид факт, който по лични мои наблюдения, би могъл да окаже негативни последици. В края на 1989 г. българският народ, някак си като с „магическа“ пръчка скъса за няколко дена всички свои отношения със Съветския съюз и братския руски народ. Случилият се феномен трябва да бъде разгледан. Защо се е породил и какви са причините, да се стигне до резултата, в който твърде голям дял от българския народ подкрепящ 45 г. вечната братска дружба със СССР, а много скоро след това позволява на политиците да излагат аргументи, противоречащи на вечната дружба. Този феномен е много интересен, тъй като в повечето страни от СИВ, преди разпадането на СССР, са водили борби, най-ясни примери са Пражката пролет в Чехословакия и движението „Солидарност“ в Полша, които обхващат голям дял от народите на посочените държави. Докато в България такива борби против „вечната дружба“ почти няма. Хората, които са за европейски път на развитие трябва много добре да проучат този обществен феномен, дори парадокс. За да не повторят грешките, допуснати от „другарите“, които са били на път да постигнат „комунистическия рай“ и са имали подкрепата на голяма част от обществото, а след няколко дена всичко се обръща на 180 градуса. Личностите, отговарящи и защитаващи европейския път на развитие е нужно да докажат на народа, че това е възможно най-доброто за България. През последните месеци се случват събития, които разклащат доверието спрямо ЕС. В тези трудни моменти, обществото е нужно да подкрепя европейските политики на всички нива. Задачата на личностите, които пряко са ангажирани с тях е да бъдат максимално близки до хората, да им съдействат и да им помагат при изпълнението на европейските проекти. Отношенията между България и Балканските страни „Балканите“ са семантично натоварено понятие с отрицателни конотации. Наричани са „барутен погреб“, исторически регион, разминал се с Просвещението, регион на етнически и религиозни размирици… Тези определения са били давани от представители на държави, които се самоопределят като исторически напреднали в икономически и културен контекст. Специфичното за Балканите е местоположението им на логистичен център от транспортно, военно и икономическо значение. Като в същото време е културно-религиозен център на пресичане на религиозни и културни влияния. Добавяйки и факта, че се намира между два континента 48

в периферията на европейската цивилизация от една страна и ислямистката култура от друга. (Стефанов, 2014:157) На читателя вече трябва да му е станало пределно ясно за региона, в който се намира България. Към днешна дата, следствие на присъединяването на България към ЕС, се увеличи нейната роля в провеждането на Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС на Балканите. Според думите на Франко Фратини7, страната ни има ролята да поддържа стабилността на региона, да ограничи незаконния трафик на наркотици и нелегалната емиграция. (Цачевски, 2011:342) Членството в ЕС създаде благоприятни условия за провеждането на външната ни политика спрямо Балканите, чиито основни цели са утвърждаването на демократизацията, стабилността и устойчивото развитие. Както и по-голяма увереност при отстояването на нашите интереси със съседни страни, които не са членки на ЕС, като Македония, Сърбия и Турция. Наши представители от правителството и Европейския парламент отправиха към Сърбия искания за спазването на правата на българското етническо малцинство, да осигури възможност за участие в държавните институции и да ускори икономическото развитие на нашето малцинство, живеещо на територията на Р Сърбия. При обсъждането на докладите за напредъка на Р Македония в Европейския парламент, български евродепутати настояха да бъдат включени допълнения, с които македонското правителство бе призовано да приеме действия за съхраняването на българското културно наследство, военните паметници, прекратяването на „езика на омразата“ в македонските медии и образователните програми. Нашият статут, като член на ЕС и НАТО, повиши значението ни като външнополитически партньор на другите балкански страни. Въпреки това, възможностите на България в провеждането на регионалната й политика трябва да бъдат реално оценявани. Все още не сме в състояние да изпълняваме лидерска роля на Балканите, понеже през 2010 г. БВП-то ни, оценено по покупателен паритет, бе десет пъти по-малко от това на Турция, три и половина пъти по-малко от на Гърция и близо 3 пъти по-малко от на Румъния. В същото време, делът на България в регионалната външна търговия бе по малък от 10%, а в регионалните преки чуждестранни инвестиции бе около 1%.(Цачевски, 2011:343-345) За да можем да се превърнем в регионален лидер, първо трябва да постигнем икономически растеж, да се превърнем в икономически и финансов фактор, едва след това можем да подготвяме стратегии за лидерство.

7

Еврокомисар за правосъдието, свободата и сигурността в периода 2004-2008 г.

49

Отношенията между България и Турция За отношенията между двете страни, които към днешна дата са част от НАТО, е много трудно, дори опасно да се разсъждава. Причината за това е близо 700 годишната история между двете държави. Когато се анализират отношенията между двете държави, основна предпоставка е как се разглежда периода от 1396 г. до 3 март 1878 г. и по-специално как се гледа на него. Ще изведа две предпоставки, които ако се приемат единодушно, водят до положителен или отрицателен развой на бъдещите отношения между държавите. Положителна линия за бъдещо развитие ще се постигне, ако се приеме възгледът на Кемал Ататюрк, според който, турският народ е последният, освободен от Османска власт. Сиреч българският и турският народ, заедно са били подложени на негативни действия от страна на османския елит. Днес вече, той не съществува. Следователно, биха могли да се градят общи проекти и да се постигат резултати от взаимна полза. Отрицателната и по-широко приета позиция по въпроса за посочения период е, че Р Турция е наследник на Османската империя. Което ще рече, че всички негативи от действията на Османската власт се прехвърлят на плещите на Р Турция. Добавяйки факта, че управлението на Партията на справедливостта и развитието с лидер – Реджеп Ердоан, което е поело властта в Р Турция от 2002 г. до ден днешен8, прокарва политики, които целят възстановяването скъсани връзки в различни области с Османското наследство. За целите на текущия доклад, фактите, които ще изложа и аспектите за взаимно развитие, ще ги представя от призмата на две страни-членки на НАТО от една страна и желанието на Р Турция, да стане част от ЕС - идея, която би подкрепил Кемал Ататюрк и идея, която е на път да бъде реализирана от Ахмед Давутоглу и Реджеп Ердоан в близките няколко години. За да се осъзнае мащабът на икономическото развитие на Р Турция е нужно да приведем някой основни показатели. Между 2002 и 2011 г., въпреки световната криза в края на 2011 г., турската икономика бележи среден ръст от 7.5% на година. Средният доход на глава от населението нараства от 2800$ през 2001 г. до около 10 000$ през 2013 г., износът на страната нараства от 30 млрд. $ през 2000 г. до 132 млрд. $ през 2008 г., а преките чуждестранни инвестиции се увеличават от 800 млн. $ през 90-те години на ХХ в. до 5.8 млрд. $ през 2005 г. и средно по 20 млрд. $ за следващите три години. Инфлацията е свалена приблизително от 70% до 8

Днес е 28 март 2016г.

50

10% годишно. Понастоящем Турция е шеста икономика в Европа и 17-а в света с обем на БВП приблизително един трилион долара. (Карагьозов, 2014:44) Населението на Р Турция се увеличава, причините за това са стимулите на правителството от една страна и политиката за приемане на бежанци. За пример, само от територията на България към територията на Р Турция за периода 1878 – 1997 г. са емигрирали повече от 1 415 000 души или, казано по друг начин, хора, които влагат труда си в различна държава от родната им, запълват друга хазна, вместо българската. (Куйтов, 2014:63) Географското разположение на България в центъра на Балканския полуостров и на Турция, като евроазиатска страна, е важно условие за сътрудничество между двете държави. Заедно имат кръстопътен характер и представляват мост между Европа, Азия и Африка, а чрез Черно море, Мраморно море и протоците с цялото Средиземноморие. Географското им положение им предава важно национално, регионално и глобално значение. (Татърлъ, 2003:110) Този факт е предпоставка за засилени търговски взаимоотношения между двете страни. За да се развиват в по-голяма степен е нужно да се облекчат митническите такси и визовият режим за турски граждани. Докато, Р Турция е нужно да инвестира в българската инфраструктура. На първо място е нужно да се доразвие пътната мрежа в България, тъй като, за да се повиши коефициентът на полезно действие за турските износители е важно те да могат бързо и безпроблемно да преминават през територията на Р България на път към страните от Европа. Пречките на този етап са бавното преминаване на границата, митническите такси и недостатъчно развитата пътна структура в България. Двете страни трябва да изготвят обща стратегия, която да включва две основни цели – Р Турция да финансира изграждането на магистрали, докато България да облекчи преминаването на турските тирове, превозващи стока за износ. Друга посока за развитие на съвместни дейности е в областта на образованието. Турция има най-нисък дял - около 15% на завършилите висше образование младежи сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, обхващаща най-развитите икономики в света. Индексът на ООН за човешкото развитие за 2013 г. показва, че средният 25-годишен турски младеж е прекарал едва 6,5 години в образователната система. (Карагьозов, 2014:45) Докато България е една от страните-рекордьорки по брой университети, спрямо броя на населението в Европа. Това показва сравнителен анализ на Съюза на учените в България9. Според регистъра на министерството на Висшето образование, в страната 9

http://www.segabg.com/article.php?id=199769

51

ни има 51 акредитирани висши учебни заведения10. От приведените факти, можем да изведем тезата, че в Р Турция има младежи, които трябва да се образоват, докато в Р България има достатъчен брой университети, в които могат да се запишат и да завършат образованието си. Като завършек на тази точка ще добавя, че има и други аспекти, които могат да се развиват в сферата на културата, туризма и бизнеса, но ще бъдат предмет на друг мой текст. Отношенията между България и Русия Между българския и руския народ има връзка, която се простира, далеч назад в миналото и на двата народа. Два народа с обща религия и азбука, два народа, които преминаха през различни етапи на развитие и форми на държавно управление. Между двата народа е имало периоди на силна обвързаност, както и периоди на отчуждение и дори война помежду им. Но в този текст няма да разглеждам миналото между двата народа, а ще акцентирам на допирните точки от последните няколко години и възможните посоки за сътрудничество в бъдеще. Най-важната допирна точка в отношението между двете страни е високата зависимост от внос на енергийни ресурси, които има България от Русия. Тъй като ние осигуряваме 70% от брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост от Руската федерация11. Допирна точка между двете страни е наличието на етнически българи на територията на Русия. По официални данни в Руската Федерация има 40 хиляди българи от Дунавска България. По неофициални данни те са повече от 100 хиляди. Тези хора са били и ще продължат да са важен фактор за развитието и укрепването на връзките между двете страни. (Колев,2009:88) През 2006 г., когато се очаква България да се присъедини към ЕС, рязко се повишава потокът на чуждестранни инвестиции от Русия. В страната ни към 2006 г. са регистрирани над 4600 фирми с руско участие, а в Българската търговско промишлена палата са регистрирани около 400 представителства на руски фирми, което е основа за разрастване на взаимната търговия и инвестиции. (Делисивкова, 2009:121) Български фирми са се наложили на руска територия. Двата найуспешни примера са предприятието „Бел-Булгар-Кар“, което се намира в град Белогород, което произвежда мото и електрокари, а на строителния 10 11

http://www.mon.bg/?go=page&pageId=8&subpageId=167 ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 Г. Обн. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2011г

52

пазар е утвърдена „Главболгарстрой“, която повече от 30 г. изпълнява поръчки в сферата на строителството. От своя страна руските фирми инвестират в недвижими имоти и в строителството на курортни и лечебни комплекси на българска територия. (Делисивкова, 2009:128) С всяка изминала година Руската федерация увеличава бройката на стипендиантките програми за български граждани. През 2015 г. се обявяват 150 места за бeзплaтнo oбpaзoвaниe в нaд 1000 pycки дъpжaвни и чacтни виcши yчeбни зaвeдeния за yчeбнaтa 2015-2016 гoдинa12. През 2016 г.

13 бройката се увеличава до 200 . Това са само някои от основните допирни точки между двете страни. Но от 2014 г. насам, отношенията между двете държави се влошават все повече. Причината за това са санкциите, които налага ЕС на Русия. Първоначалните санкции от ЕС спрямо Русия са заради анексирането на полуостров Крим и бяха въведени през юли 2014 г., с давност от една година. Но на 21 декември 2015 г. бяха удължени със срок от шест месеца, до 31 юли 2016 г14. Влиянието върху България, следствие на санкциите наложени върху Русия, се изразяваше в спад на руските туристи по българското Черноморие, забрана за износ на хранителни продукти и спиране на стратегически енергийни проекти. България, като член на ЕС, е нужно да спазва наложените санкции, но по-добре би било, ако след 31 юли 2016 г. те бъдат отменени. След това България може да популяризира отново възможностите за туризъм и българските фирми в сферата на хранително-вкусовата промишленост да опитат да намерят пазарни ниши. Най-важното, което в бъдеще трябва да бъде договорено с Руската федерация е цената на природния газ. Според енергийния експерт Димитър Иванов: Цената на газа у нас е една от най-високите в Европа. Плащаме с 30-40% повече от западноевропейските партньори на руската компания „Газпром“ и около 5 пъти повече, отколкото е цената в САЩ 15. Би могъл да се засили обменът на студенти между двете държави. Също така, българското правителство е нужно да разработи програми за по-силно взаимодействие с етническите българи в Русия. Желателно е да се подпомогнат с дейности, целящи запазването на българската култура и език. Полезно за България би било възобновяването на преговорите по стратегическите енергийни проекти, но при условие да се променят клаузите в интерес на българската държава и ЕС. В заключение е нужно да отбележа, че влошените отношения между двете страни водят до негативни последици върху бизнес и икономическите отношения. През следващите години, 12

http://www.dnesbg.com/goreshti-novini/bezplatno-obrazovanie-za-balgarski-studenti-v-rusiya.html http://www.dnesbg.com/obshtestvo/200-balgarski-studenti-mogat-da-sledvat-bezplatno-v-prestizhnivuzove-v-rusiya.html 14 http://www.consilium.europa.eu/press-releases-pdf/2015/12/40802207610_bg_635863794000000000.pdf 15 http://www.168chasa.bg/Article/1550086 13

53

българските политици на висши нива е препоръчително да намерят приемлива среда, в която да развиват отношенията ни с Русия, но в същото време да запазим позициите си в ЕС. Тъй като ползите за страната ни са в различни области, които са малко конкурентни една на друга. Докато ЕС ни предоставя главно свободно движение на капитали и стоки, то Русия би могла да ни продава синьото злато на по-ниска цена. Отношенията между България и Китай Повече от 60 г. на независими и самостоятелни усилия, с особен интензитет последните 30 г. на упорито напредване, следствие на новаторски идеи и въвеждане на политики на отваряне към останали страни, Китайската народна република бележи значителен икономически растеж. Средният растеж на брутния вътрешен продукт през последните 30 години достигна 9.7%, което надминава средния растеж в света. През 2015 г.

16 БВП на страната е 10 трилиона долара . Същевременно, Китай все още е развиваща се страна, на която й предстои дълъг път до осъществяването на всестранна модернизация. С поглед в бъдещето, Китай неотклонно ще се придържа към политиката на реформи и отваряне към останалите страни, неотклонно ще следва пътя на мирното развитие, във взаимоотношенията с другите страни, неотклонно ще провежда стратегията на взаимна изгода и общ просперитет. Китай ще отдаде силите си за изграждането на хармоничен свят с траен мир и с общ просперитет на всички страни по света. Историческият факт, че България е втората държава в света, признала Китайската народна република, и то на третия ден от нейното обявяване, е предпоставка да се развиват взаимоотношения между двете страни. (Орбецов, 2016) По данни на БНБ, обемът на китайските инвестиции в страната ни в периода 1996-2012 г. е бил 82.1 млн. евро. През последното десетилетие двустранният стокообмен между България и Китай е отбелязал ръст от 400%, а повече от 20 български градове и региони вече са установили тесни връзки с китайски партньори. През 2012 двустранният стокообмен между България и Китай е надхвърлил 1,738 млрд. долара, като българският износ за Китай е 762 млн. Този впечатляващ 80%-ов ръст нарежда Китай на второ място след Турция сред експортните ни дестинации извън ЕС. През 2013 стокообменът възлиза на 1,888 млрд. долара, а през първите десет месеца на 2014 – на 1,567 млрд. Тези факти са повече от показателни и потвърждават, че България все повече се ориентира към износ на стоки за Китай, чиито стойности през последните години стремително нарастват. Факторите, 16

http://m.profit.bg/news.php?id=71712

54

които спомагат развитието на отношенията между двете държави са програмата на Китайското правителство, лансираща идеята за балансиране на износа и вноса, акцентирайки върху вноса на стоки в страната. Също така се насърчава вътрешното потребление. Друг важен фактор е оформящата се стабилна средна класа в Китай, която бързо се замогва, а стандартът на живот непрекъснато се повишава. Оттам произтича и засиленото търсене на европейски стоки на вътрешния китайски пазар. Китай има намерение да инвестира в проекти като Тунела под Шипка, Черноморската магистрала, изграждане на мостове по река Дунав и хидроенергийни комплекси. (МАЛИНОВА-ТИЕН, 2015) От написаното до тук личи, че няма пречки за развитието на отношенията между двете страни. За разлика от сложните историкокултурни процеси между България, Русия и Турция, които в значителна степен блокират развитието на икономическите отношения между държавите, то по отношение на Китай такива индикатори няма. Единственото нещо, което е нужно, е желание от наша страна да се заемем с изпълнението на текущите китайски инвестиционни намерения от една страна и да предлагаме проекти идеи за бъдещи такива.

Препоръки за приемане на стратегически посоки за развитие Като млад човек, учил, работил и участвал в конференции и младежки обмени в държавите Армения, Турция, Румъния, Полша, Франция и живял между 1 и 4 дена в Италия, Грузия, Словения, Словакия, Полша, Унгария и Швейцария от 2012г. до днес17, натрупавх впечатления и знания. Следствие на пътуванията ми и активното ми участие в инициативи, които насърчават младежкото включване във всички нива на обществения и държавния живот на Р България, формирах своята позиция. В следващите няколко страници ще изложа препоръки за посоките на развитие, около които да се обединим и в последствие да следваме и изпълняваме, за да можем Заедно да превърнем България във фактор от световно значение на международната политико-икономическатехнологична сцена. Преди да премина към конкретните аспекти, е важно да отбележа, че посоката, която трябва да продължим да следваме е затвърждаване на европейската ни интеграция. Но това не бива да ни ограничава, а напротив, като членове на ЕС ние имаме по-високо положение в международните отношения. Това би трябвало да ни придава самочувствие в преговорите с трети страни.

17

Днес е 21 Март 2016г.

55

В предходните точки обясних, че трябва да си сътрудничим поинтензивно със страни като Китай, Русия и Турция. Развитието на отношенията с всяка една от тях ще спомогне за развитието на българския просперитет. Чрез отношенията си с Русия, ние бихме могли да получаваме природни ресурси на по-ниски от сегашните цени, а по този начин ще можем да развием производствения си сектор. В него, от друга страна, бихме могли да интегрираме китайски технологии за производство. Чрез отношенията си с Турция, можем да развием своята пътна мрежа, ако успеем да договорим изграждането на транспортни артерии да бъдат финансирани от Анкара, защото техният дял на преминаващи товари е значителен. По тези пътища, освен турски камиони ще се движат и наши превозни средства, което ще облагодетелства още повече развитието на икономиката ни. За да достигнем до просперитет, преди всичко останало, трябва да развием пътната си мрежа, за да може безпроблемно да се достига до всяка точка в България за възможно най-кратко време. След това трябва да се развива икономиката и производството, които да генерират ресурси, от чиято продажба в последствие да влизат „свежи“ финансови ресурси в държавата чрез данъците. Едва когато има икономика, носеща печалби, може да се инвестират средства в образование и култура, за да може да се развиват личности, които да създават благоприятна среда за развитието на бизнеса и икономиката. Допълнителни мерки, които трябва да бъдат предприети, за да може да се доведе страната ни до просперитета са: Интегриране на хора от слаборазвитите страни в българския производствен сектор. В началото на текущия текст посочих, че населението на света се разраства, докато българското население намалява. Ако не бъдат предприети мерки час по-скоро, след максимум 50 г. ще бъде твърде късно. Трябва да бъде разработена програма за интегриране на хора от слаборазвитите азиатски, африкански и арабски страни в Българския производствен сектор. Условията, които трябва да бъдат в основата на програмата са:  Всеки един човек, пристигнал в страната ни, трябва минимум 6 месеца да посещава курсове по български език и култура, за да бъде запознат с историята на страната ни;

56

 След като започне работа в българска фабрика, минимум още 2 г. трябва по два пъти в седмицата по минимум 4 ч. да се запознава с основните български закони, стандарти и културни традиции;  На личностите трябва да се гарантира правото да изповядват техните култури, обичаи и религия, при условие, че не се противопоставят на установените на българска територия традиции, обичаи и религия.

- Добив на шистов газ и добив на природен газ от черно море. В страната ни има находища, както на шистов, така и на природен газ, които трябва да бъдат използвани, за да може да се развие икономическият и производствен сектор, за който са необходими ресурси. Важно условие, преди да започне да се добива газ, е разработването на модерни системи, които да гарантират сигурността на природата и ще я предпазят от замърсяване.

- Развитие на управленските кадри. За да се изпълнят посочените до момента препоръки е нужно да има развит управленски елит, който, първо да развие политики и стратегии за бъдещето развитие в детайли, второ - да следи за тяхното правилно изпълнение и трето - да се мултиплицира и да създава свои наследници. Основните изисквания, на които трябва да отговарят личностите, са преданост към България, неподкупност и чувство на ангажираност с предприеманите от тях действия. За тази цел е задължително да се създаде висше училище, което да подготвя управленски кадри. Защото това е найважното условие за просперитета на дадена страна! Съвкупността от личностите, които управляват, сиреч политическия елит, трябва да има поглед над цялото и в същото време да бъдат специалисти в отделни области. Важна част от тяхното обучение трябва да бъдат учебните посещения, както в напреднали страни, така и в страни, които не са достатъчно развити, за да могат да погледнат отстрани към България и да осъзнаят, че не сме най-зле, а сме страна имаща заложбите да бъде развита многократно. Управленският елит е задължително да се подготвя предварително, това е мярка, гарантираща устойчивостта на предприеманите политики в бъдещето.

- Развитие на младежкия потенциал. През 2015 г. в страната ни има 167 670 младежа на възраст 15-24 г., които не правят нищо - не учат, не работят и не се обучават. Поради този факт, страната ни е на първо място в ЕС с най-висок процент от млади хора, 57

които не са обхванати от образователната, социалната и трудовата система. Това, че не успяваме да използваме потенциала им, носи загуби от 1.3 млрд. евро годишно за страната ни. (Уницеф, 2015) Ако се позова на сентенцията на Джиду Кришнамурти „Да си добре приспособен към болно общество не е знак за добро здраве.“ и хипотетично я свържа с посочения факт, че всеки 1 от 5 младежи не е включен в основните системи на българското общество, мога да направя хипотетичен извод, че тези млади хора могат да насочат България в друга посока на развитие. Но това зависи от начина, по който гледаме на бъдещето – положително или отрицателно. Но опита ми от работата с млади хора е по-скоро отрицателен, макар желаейки да повярвам, че това са хората, които могат да бъдат в основата на просперитета за страната ни. Работейки активно с млади хора от 2011 г. с всеки изминал ден се разочаровам все повече, тъй като самите те трудно проявяват инициатива и желаят да се развиват. Всъщност стипендиите, социалните облаги и други ползи, които им се предоставят безвъзмездно им оказват отрицателно въздействие, тъй като в тях се създава чувство, че някой друг трябва да им помогне, че Държавата, ЕС, Русия, Турция, САЩ или лотарията и прочие ще им осигури живота и ще им подобри жизнения стандарт. Но НЕЕ!! Младите хора трябва да разберат, че сами определят посоката в живота си и никой не им е задължен за каквото и да е било. Българската държава и нейните институции, както и ЕС предоставят възможности, но няма как, а и не трябва да се въвличат насила младите хора в предприемането на действия, засягащи техния живот. На младите хора само трябва да се обясни, че ако искат да имат реален просперитет, първо в собствения, а след това в обществения живот на страната, единствения изход е сами да поемет инициативата и да създават и градят бъдещето си. Ролята на Българската държава и ЕС е да спомагат за изпълнението на младежките цели, стига те да НЕ са насочени към разрушаване на техните основи, структури и политики. Защото, характерно е качеството на младия човек да се опитва да руши всичко, което е създадено преди него. Обаче рядко е в състояние да предложи смислена алтернатива, а ако се опита да създаде свои неща, се изправя пред много голям проблем. Човешкият живот е твърде кратък и най-често младият човек, ако има постоянство и хъс, и успее да разруши миналото, то рядко му остава време да създаде своето бъдеще. Когато младият човек е успял да отрече миналото, то той вече не е „млад“ и започва да се бори с новите млади, които имат свои нови идеи. Това е една от основните причини, поради, които се разрушават различни идеи. По мои наблюдения, единствено религиите успяват да създават структури, йерархични системи и идеи които издържат хиляди години.

58

Важна причина, която проваля бъдещето на децата на богатите и замогнали се българи, са именно парите. Малка част от тях успяват да научат собствените си наследници, че парите са резултат на труд и че не са явление идващо даром. За да има постоянни успехи едно общество е нужно да се разработят политики, които да ограничават прехвърлянето на големи финансови ресурси от една личност на друга, без да са заслужени след смъртта на човека, който ги е натрупал. Имам предвид, че трябва да бъдат сведени до минимум средствата, които богат човек може да завещае на своите наследници и съпрузи. Философското обяснение на това мое предложение се подкрепя от факта, че личността, която е натрупала богатството, е имала качества и способности, които са били по-добри и успешни в сравнение със своите съвременници и конкуренти. Успелият човек е имал качествата да привлече към себе си ценности, които са дошли от обществото. Той е влагал от времето си, съня си и енергията си. С акта на дарение, той прехвърля натрупаното на личност, която не е вложила същите усилия и енергия. Но тези личности „късметлии“, моментално получават предимство пред останалите свои съвременници. Получава се нелоялна конкуренция. За да може да има просперитет на земята, е нужно да има постоянна реална конкуренция. Тя може да се постигне, само ако финансовите средства, които е натрупала дадена личност след смъртта й, бъдат отново върнати в обществото - било то чрез дарения за създаване на болници в слаборазвитите страни или фабрики, да се създават организации, подпомагащи бедните хора. Благото, което може да дари на своите наследници успелият човек, е добрият пример, както и практическите уроци към успеха. Така, ако наследникът има способностите и качествата на успелия си родител, той също ще успее да натрупа богатства. Нека отново обърна внимание на българските младежи, които са личностите, от които зависи просперитетът на България оттук нататък. Те трябва да се образоват, да проучат миналото и процесите в историята, за да се подготвят за бъдещето. Много енергия отнема постоянно да търсим и създаваме нещо ново. Във философията и литературата са описани достатъчно полезни истини, но те стоят между страниците на затворените книги, те трябва да бъдат прочетени и осмислени от перспективата на съвременния живот и културно-обществени нагласи. Ако бъдат прилагани директно, както са написани, няма да доведат очаквания успех. Сиреч, трябва да се научим да четем между редовете и да откриваме връзките, които са малко по-дълбоко. Как да има заключение?

59

Този мой текст, както и всички останали над 30, които последните 4 г. са публикувани в различни сборници, журнали и т.н., представят схематично, дори бих казал недобре описани основни идеи, които в последствие трябва да бъдат доразвивани. Новото в текущия текст е наличието на повече идеи, както и структурата, която съм се опитал да изградя в последователността на идеите. В хуманитарните и обществени науки не бива да има заключения и крайни точки, защото при тях всичко се променя най-динамично. При споделянето на идеи в областта на хуманитарните и обществените науки е нужно да се поставят само основите, които бъдещите поколенията да надграждат. Направи ли се опит да се създаде цялостна, завършена философска или обществена доктрина, то ще се намерят бързо личности, които да се опитат да я разрушат. Хайде някой да се опита да разруши философията на Сократ или Ницше, които поставят само акценти и предоставят истини. Няма да изброявам мислителите, които са се отитвали да създадат завършени системи и в последствие са били приведени аргументи от други мислители, че системата им не е напълно изпипана. В тези няколко десетки страници посочих какви са предизвикателствата пред човечеството, посочих кои са официалните цели, които трябва да постигне България до 2020 г., без да ги коментирам, оставям на читателя да прецени дали са постижими за оставащия период. Направих опит да разсъждавам върху отношенията на страната ни с други държави и възможните перспективи за развитие. В последните няколко страници предложих своите препоръки, които биха довели до просперитет.

Обсъждането им може да започне… чрез съвременните социални мрежи, стига човек да прояви малко желание, би могъл да се свърже с мен.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: Бонифас,2007: Паскал Бонифас., Съвременната Геополитика., Кама., 2007. Цачевски, 2011: Венелин Цачевски., България и балканите в началото на ХХI век.,С.,2011.

60

Стефанов, 2014: Витан Стефанов, Балканите – Историческо поле на „пробата и грешката“ в сб. Нови предизвикателства пред сигурността на балканите., Т.1., съст. Вихрен Бузов., Ивис., Велико Търново., 2014 Начев, 2016: Иван Начев., НИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ., Нов Български Университет., Извлечен от http://ebox.nbu.bg/eun/view_lesson.php?id=195 на 27.03.2016 Шикова, 2008: Ингрид Шикова., Обединена Европа – осъзната необходимост., в сб. Европейски Перспективи., УИ „Св. Климент Охридски“., София., 2008. Националната програма за развитие България 2020 Колев, 2009: Йордан Колев., Българите в Русия – фактор за развитието на връзките между българския и руския народ., в сб. България и Русия – В миналото, настоящето и бъдещето., С., 2009 Делисивкова, 2009: Таня Хубенова – Делисивкова., Съвременни аспекти на развитието на българо-руските икономически отношения., в сб. България и Русия – В миналото, настоящето и бъдещето., С., 2009 Карагьозов, 2014: Мариян Карагьозов., Новата външна политика на Р Турция и предизвикателствата пред сигурността на България., С., 2014 Куйтов, 2014: Ахмед Куйтов., ФИЛОСОФСКИ РАЗМИСЛИ ЗА ЗНАЧЕНИЕТО И СЪЩНОСТТА НА ПОНЯТИЕТО „ПОЛИТИК“ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ., в сп. Идеи., Международно многоезично специално научно издание., Бр.2 (4), Година II., Декември 2014 Татърлъ, 2003: Ибрахим Татарлъ., Мустафа Кемал Ататюрк, нова Турция, Балканите и света.,С., 2003 Орбецов, 2016: Китайският път на реформа и отваряне към останалите страни., извлечен от http://mychinesenow.com/otnosheniya-kitai-balgaria.html на 30 Март, 2016 МАЛИНОВА-ТИЕН, 2015: Мариана МАЛИНОВА-ТИЕН., Състояние и перспективи за развитие на българско-китайските отношения., в сп. Геополитика бр.2/2015, извлечен от http://geopolitica.eu/2015/broi22015/1761-sastoyanie-i-perspektivi-za-razvitie-na-balgarsko-kitayskiteotnosheniya на 30 Март 2016. Уницеф, 2015: Оценка на състоянието и анализ на профила на подрастващите и младежите, които не работят, не учат и не се обучават (NEETs)., Детски фонд на ООН (УНИЦЕФ)., С., 2015 НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НОВА ПОСОКА В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Сабрина Калинкова

61

THE NEED FOR A NEW DIRECTION IN THE DEVELOPMENT OF BULGARIA Sabrina Kalinkova Abstract: The evaluation of the elapsed development of the national economy of Bulgaria till now shows that the results of it are not satisfactory. For that reason it is necessary in the future to apply a new paradigm of management.

This report is seeking the answers for two questions: "What would be the future of Bulgaria if the management won’t be changed?" And "What future Bulgaria would have if using the adequate management paradigm?"

Key words: paradigm, management, economic systems JEL: P11 – Planning, Coordination and Reform; O21 – Planning Models; Planning Policy От какво е породена необходимостта от определяне на нова посока за управлението и развитието на стопанските системи? Протеклата еволюция в развитието на икономическите системи (на всички нива – фирмено, регионално, национално, интернационално) и обкръжаващата ги среда, се характеризира с непрекъснато ускоряване на нестабилността на средата, в която функционира съответната икономическа система. Едновременно с това, тази еволюция се характеризира и с непрекъснатото увеличаване на сложността, както на самата икономическа система, така и на средата, в която функционира съответната система. Тази настъпила еволюция в развитието на икономическите системи (на всички нива - фирмено, регионално, национално, интернационално) е съпътствана с изменения и в техните структура, функции и роля. Посочените промени (тази настъпила еволюция) съвсем естествено водят и до изменения в посоката (подхода, парадигмата) на управление на съответните икономически системи на всички нива. Необходимостта от нова посока на развитие и управление на стопанските системи се появява, когато съществуващата и прилагана до момента управленска логика не успява да отговори адекватно на изискванията на управляваната система, а също така тази логика не успява да се справи с проблемите, които нарастващата нестабилност на обкръжаващата средата поставя пред управляваната система. И тъй като, както вече бе посочено, сложността се явява иманентна характеристика, присъща на всяка икономическа (стопанска) система, то еволюцията и в системите, и в подхода (логиката) на тяхното управление, е в посока от системи с по-ниска степен на сложност към системи с постоянно 62

нарастващи нива на сложност. Съответно и парадигмите за управление на съответните икономически системи (показващи посоката на тяхното развитие) се променят (усъвършенстват) по начин, по който да отговарят на нуждите на тези системи и измененията в тях. Историческата справка върху развитието и функционирането на икономическите системи по категоричен начин показва и доказва, че прилагането на неадекватна управленска логика (парадигма) води единствено и само до незадоволителни и/или нежелани резултати. И този извод може да бъде направен както по отношение на националните икономически системи, така и по отношение на регионалните икономически системи, така и по отношение на фирмените (системите на ниво компания), така и по отношение на интернационалните икономически системи. Какво стои в основата на развитието и функционирането на икономическите системи на всички равнища? Въпросът, относно посоката на бъдещето развитие на една икономическа система (било то интернационална, национална, регионална или фирмена), има за свой отговор - конкурентоспособността. Въз основа на своите изследвания, Майкъл Портър не само извежда дванадесет дефиниции за конкурентоспособността, но и отхвърля всяка от тях като единствено валидна. Пак той прави заключението, че конкурентоспособността, с която функционира една икономическа система, се явява изразител на нейния потенциал, на ефективността, с която тази система функционира. Разгледана през призмата на идеята за конкурентоспособността, парадигмата (посоката) на управление в българската икономика, към която парадигма следва да се осъществи преход, трябва да гарантира високото и постоянно повишаващо се ниво на конкурентоспособност, с което да функционира икономическата система на България. Казано иначе, в основата на новата логика на управление на икономическата система на България трябва да бъде поставена идеята за конкурентоспособността, водеща до целесъобразното (от икономическа, социална и екологическа гледни точки) функциониране и развитие на икономическите системи на всички равнища. Съществуващата управленска парадигма на равнище национална икономика в България и предпоставките за поява на необходимостта от нова посока на развитие Изследванията върху управленската практика на равнище национална икономическа система разкриват, че всеобщо възприетата за 63

вярна логика (посока на развитие и управление) се подчинява на идеята, че бъдещите резултати, които могат да бъдат постигнати от икономическата система, се явяват напълно зависими от резултатите, постигнати от нея в миналите стопански периоди (по пътя на екстраполацията). При тази логика на управление резултатите, които ще бъдат постигнати в бъдеще в българската икономика са единствено възможните, явяващи се следствие от резултатите, постигнати в миналите периоди – т.е. превръщат се в техен „заложник“. Тази канонизация на унаследените условия се явява първата предпоставка, налагаща прехода към нова парадигма на управление в България, чрез която да бъде преодоляна силната зависимост на бъдещото развитие от постигнатите в миналото резултати. В синхрон с казаното относно ролята на унаследените условия, е и оценката за генерирания в миналото опит, като основа за постигане на конкурентоспособно и целесъобразно развитие и функциониране на българската икономическа система. Опитът, който е придобит по повод управлението и развитието на икономиката в миналото, колкото и добри да са били постигнатите на неговата база резултати, не може да бъде пренасян и в бъдеще. Причината е, че „новите реалности“, в които се развива и функционира насионалното стопанство на България, го правят непригоден (неадекватен) и дори вреден. Именно казаното се превръща във втора предпоставка, която налага необходимостта от преход към нова управленска парадигма. Третата предпоставка на равнище национална икономическа система, която се явява фактор, пораждащ необходимостта от прилагането на нова управленска парадигма е свързана с ниската конкурентоспособност, с която функционира икономическата система на България. Според Майкъл Портър под конкурентно предимство се разбира онова превъзходство, което една икономика (национална, регионална, фирмена) притежава спрямо всички останали18. И в зависимост от предимствата, на които разчита една икономика, за да бъде конкурентоспособна, се извеждат четири стадия, базиращи се на различни конкурентни предимства – на природните условия, на инвестициите, на нововъведенията, на богатството. От казаното се прави преход към очертаването на четвъртата предпоставка, която е свързана с основните фактори за конкурентоспособността. Изследванията върху конкурентните предимства, на които разчита българската икономика, показват, че страната все още разчита на предимства от първите два стадия. Естествената еволюция в развитието на националните икономики поставя необходимостта управленската практика да премине към използването на парадигма, която да способства за развитие на конкурентоспособността на база предимствата от трети и четвърти стадий.

18

Портер, М., Международная конкуренция, Москва, „Международньi отношения”, 1993, с. 893

64

Пета и може би най-сериозна предпоставка, която налага необходимостта от прилагането на нова управленска парадигма се явяват резултатите от протеклото развитие и функциониране на икономиката на национално ниво. Що се отнася до резултатите, постигнати от националната икономическа система на България в годините на прехода (продължаващ и до днес), то те, за най-голямо съжаление, са „плод“ на прилагането на неадекватна парадигма (логика) на управление. Красноречиво доказателство в полза на тази констатация се явяват: ниският жизнен стандарт и ниското равнище на доходите на по-голямата част от населението; все по-ниските позиции, които заема страната в различни класации; изоставането на държавата на фона на държави - близки по размери, природно-климатични дадености, ресурси, със сходно минало развитие, но с различно ниво на конкурентоспособност, с която функционират. Констатациите за неадекватността на прилаганата парадигма на управление са с общовалиден характер и са в еднаква сила верни за всяка национална икономическа система, прилагаща същата парадигма на управление. В подкрепа на казаното могат да бъдат представени заключенията, поместени в докладите на Световната банка19; в докладите на ООН20 и на института World Watch21. Неадекватността на използваната управленска парадигма и всички произтичащи от това предизвикателства са все по-честа тема, обсъждана на срещите на върха, където световните лидери констатират неправомерността на развитието до момента, неговата обремененост и неприемливост за прилагане в бъдеще. Ярък пример е изказването на бившия френски президент Никола Саркози на Четиридесетото издания на английския Световен икономически форум в Давос, проведено през 2010 г. В своето изказване той констатира, че „… ще ни се наложи да изнамерим нов модел на растеж, да изобретим ново взаимодействие между властите и частната инициатива, да инвестираме масирано в утрешните технологии, които ще извършат цифровата и екологичната революция. Ще трябва да изобретим държавата, бизнеса и града на ХХI век. Но в утрешния свят ще трябва отново да се съобразяваме с гражданите, с моралните норми, с отговорността и достойнството на гражданите.22“ Съществуващата управленска парадигма на фирмено равнище и предпоставките за поява на необходимостта от нова посока на развитие 19

World Bank: 2008-2012 Human Development Report: 2008-2012 21 World Watch Institute: 1995-2010 22 Публикация във вестник „Сега“, 2010 г.

20

65

И на фирмено (корпоративно) равнище, както и на равнище национална икономика, съществува необходимостта от преход към нова парадигма на управление и извеждане на стратегическото бъдеще на съответната система. Изследванията върху управленските практики на фирмено равнище и най-вече на съществуващата практика открояват няколко основни момента (предпоставки), чрез които може да бъде доказана и защитена необходимостта от нова логика по отношение на тяхното управление. Тези предпоставки (тези факти) се явяват близки до предпоставките, изведени на равнище национална икономика. И няма как това да не бъде така, поради факта, че съществува връзка между отделните равнища на управление в рамките на националната икономика, между които равнища протича особен род причинно-следствени връзки. Въпреки това условията (предпоставките), изведени на ниво компания имат своите специфични особености, породени от специфичните особености на този тип икономически системи. Първата предпоставка, налагаща прехода към нова управленска логика (парадигма) е свързана със силно изменчивата среда, в която фирмата (компанията) не може да разчита на резултатите, които е постигнала в миналите периоди. В епохата на ускорена промяна в бизнес средата, в която функционират компаниите, придържането към една практика на управление, която в предходния период е довела до добри резултати не гарантира получаването на същите добри (и по-добри) резултати в бъдеще. В пряка зависимост от посоченото в предходния параграф е и втората предпоставка на равнище компания – миналият опит. Прилагането на дадена управленска практика за дълъг период от време води до генериране на опит, на съответни знания за управлението на системата и резултатите от това управление. Силно изменчивата среда, обаче, прави невъзможно уповаването на този минал опит, тъй като промените, които непрекъснато настъпват в бизнес средата го превръщат в безполезен и опасен. Практиката показва, че успешният опит (силната страна), генериран в минали периоди може да се превърне в заплаха за бъдещото развитие на системата. Развитието на икономическата система на България и на средата, в която функционират тя, подлагат на съмнение тези, които са били валидни голям период от време и са се превърнали в икономически закон. Новите реалности по отношение на фирмените системи подлагат под съмнение тезата на Смит, че обществото се обслужва по най-целесъобразния начин, когато стремежът към максимална печалба се осъществява при минимални ограничения от страна на обществото.

66

Новите социални изисквания пред компаниите са третата предпоставка за преход към нова управленска парадигма. Те поставят необходимостта от прилагането на такава управленска логика, при която развитието на фирмата да бъде съобразено със социалните изисквания, поставяни от обществото. Казано иначе, парадигма, чието прилагане да доведе до превръщането на фирмата от икономическа в социалноикономическа институция. Кои са отличителните черти на новата управленска парадигма? Да бъде доказана неадекватността (неправомерността) на прилаганите управленски практики (парадигми) и да бъдат очертани предпоставките за преход към нова парадигма, се явяват необходимо условие за осъществяване на този преход, но не и достатъчно условия. Като такова достатъчно условие се приема необходимостта от очертаване на „образа” на тази нова парадигма, от очертаване на нейните характеристики. С общовалиден характер е твърдението, че новата управленска парадигма трябва да отговаря на обективните закони на функциониране и развитие на икономиката и обществото23. Когато се говори за научнообосновано извеждане на бъдещето на икономическата система (на всички равнища), това означава да бъдат изучени обективните закони и закономерности в развитието и функционирането на тази икономическа система24, на които да се подчини логиката на извеждане на бъдещето при новата парадигма. Става въпрос за тези обективни основи, които, от една страна, поставят изискванията пред процеса на проектиране на бъдещото развитие на икономическата система, а от друга страна, съобразяването с тези основи се явява гарант за постигане на необходимо за и желано от хората бъдеще. В основата на новата парадигма стои идеята за целеполагането като най-отговорната задача, която стои пред управляващия икономическата система. Става въпрос за такова коректно и научнообосновано извеждане на целите на икономическото развитие (на всички равнища), което да има за резултат постигането на целесъобразно (от икономическа, социална и екологическа гледни точки) конкурентоспособно функциониране на икономическата система, което да доведе до постигане на резултати, които се явяват едновременно и необходими, и желани от обществото, като цяло и от всеки негов отделен индивид. Калинкова, С., Необходимостта от нова парадигма при управлението на стопанските системи, доклад, представен на научна конференция „Перспективи и предизвикателства пред съвременното управление“, 22.10.2015 г., УНСС, С., с. 67-73 24 Манов, В., Проектиране на целесъобразно (от икономическа, социална и екологическа гледни точки) конкурентоспособно развитие и функциониране на икономическите системи (теория, методология и практика), УИ „Стопанство”, С., 2015, с. 194-223; 271-305 23

67

Постигането на тези необходими и желани цели поражда нуждата от превръщане на изходните (унаследените) условия в зависима променлива спрямо целите на развитието. Разбира се, проектирането на необходимото и желано развитие на икономиката в бъдеще не е изолирано от развитието до момента и резултатите от това протекло развитие. И при новата логика (парадигма) ще бъде необходимо да се извърши анализ и оценка на развитието и функционирането на системата в миналото, т.е. да бъдат разкрити унаследените предпоставки, с които разполага икономическата система. Но изведените желани бъдещи резултати ще дадат информация за това как трябва да бъдат трансформирани унаследените предпоставки, за да доведат до реализация на необходимото и желано бъдеще на икономическа система. Новата парадигма за управление на стопанските системи в крайна сметка има за задача да доведе до такова развитие, което да има за краен резултат целесъобразността, от една страна, и конкурентоспособността, от друга страна. Става дума за прилагане на парадигма, чиито резултати ще задоволяват едновременно и икономическата страна на развитието, и неговия социален аспект, и неговия екологически аспект. И още, новата парадигма на управление следва да доведе до повишаване на конкурентоспособността, с която функционира дадена икономическа система (било интернационална, било национална, било регионална, било фирмена). Казано иначе, става дума за необходимостта от използване на такава парадигма (логика) за извеждане на бъдещето на стопанските системи, в чиято основа да стои човекът, с всички негови качества и потребности, човекът, в неговата двояка роля – на създател на блага и на потребител на блага. Пред какви предизвикателства и перспективи ще се изправи новата посока на развитие на българската икономика? Доказването на неадекватността на управленски практики, извеждането и доказването на необходимостта от нова управленска парадигма, както и очертаването на основните й характеристики и резултати, до които следва да доведе нейното прилагане, макар и много важни условия, не са достатъчни за прехода към тази парадигма. Освен всичко, посочено до момента, пред стопанските системи (в частност пред техните управляващи) стои нуждата от справяне с предизвикателства и усвояване на възможностите (перспективите), които стоят пред тях. Основно предизвикателство пред националната икономика на България е преминаването от второстепенни към интегрирани цели. Става дума за извеждане на такива интегрирани цели, които отразяват 68

законите на развитието, т.е. целите да се превърнат в генератор за развитие на възможностите за развитие25. Става въпрос, още, за премахване на съществуващата практика в ранг на цели да се издигат инструментите, чрез които се постига интегрираната цел. Второ предизвикателство пред управленската практика е необходимостта тя да се отърси от вярата в стратегията на подражателство. Няма как една национална икономическа система да постигне високи и заедно с това необходими и желани резултати, ако в основата на нейната бъдеща стратегия стои опита и примера на друга държава. Не е възможно да съществуват две държави, които да бъдат абсолютно идентични, така че за тях да бъде адекватно прилагането на стратегията на подражателството. Тази теза е особено валидна в условията на многообразие в рамките на единната интеграционна общност. Не е възможно, а и не е необходимо (напротив – вредно е) всички държави да са тъждествени една на друга. Именно в уникалността на всяка една от тях се крие успехът на интеграционната общност като едно цяло. Нуждата от ясна представа за конкурентните предимства се явява едновременно и предизвикателство, и перспектива пред управленската практика, тъй като, от една страна, е необходимо стопанската система да разчита на предимства, с които наистина разполага. От друга страна, идентифицирането на тези предимства дава възможност на системата да ги усъвършенства и надгражда. Казаното се явява преход към следващото предизвикателство към управленската практика, а именно: управлението да се отърси от представата за непроменимост на конкурентните предимства. В епохата на новите реалности, въпросът не е толкова да се усвоят съществуващите конкурентни предимства, колкото да бъдат създадени нови конкурентни предимства. Перспективи и предизвикателства са налице и при фирмените системи. И пред тях стои необходимостта да се избяга от стратегията на подражателството. Това, че дадена бизнес дейност е имала успех в минал период или в пределите на друга национална икономика, не означава автоматично, че тази бизнес идея ще бъде успешна и в бъдеще, т.е. че инвестирането в нея е целесъобразно. Именно поради тази причина е необходимо управленските практики на компаниите да се насочат от усвояване на „съществуващи пазари” към „създаване на нови пазари”. Бизнес дейността на компаниите, функциониращи в България, в съвременните условия, съответно тяхното управление, не може да протича

За повече информация относно истинската роля на целите – като генератор за развитие на възможностите за развитие – вж.Манов, В., Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на икономическите системи, УИ „Стопанство”, С., 2001.

25

69

изолирано от развитието и управлението на по-високите нива: регионалната икономика на България и на национална икономика на България. Необходимо е да бъде осъзната великата мисъл, казана от президента на Дженеръл Моторс: „Всичко, което е добро за Дженеръл Моторс, е добро и за Америка”. Именно идеята за високи икономически резултати, постигнати от компанията и превръщането им в двигател за развитие на националната икономика, следва да стои в основата на новата управленска парадигма. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Портер, М., Международная конкуренция, Москва, „Международньi отношения”, 1993, с. 893 2.

World Bank: 2008-2012

3.

Human Development Report: 2008-2012

4.

World Watch Institute: 1995-2010

5.

Публикация във вестник „Сега“, 2010 г.

6. Манов, В., Проектиране на целесъобразно (от икономическа, социална и екологическа гледни точки) конкурентоспособно развитие и функциониране на икономическите системи (теория, методология и практика), УИ „Стопанство”, С., 2015, с. 194-223; 271-305 7. Манов, В., Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на икономическите системи, УИ „Стопанство”, С., 2001.

8. Калинкова, С., Необходимостта от нова парадигма при управлението на стопанските системи, доклад, представен на научна конференция „Перспективи и предизвикателства пред съвременното управление“, 22.10.2015 г., УНСС, С., с. 67-73

БЕЖАНСКАТА КРИЗА И ПОСЛЕДСТВИЯТА ЗА БЪЛГАРИЯ Теодора Христова THE REFUGEE CRISIS AND ITS CONSEQUENCES FOR BULGARIA Teodora Hristova 70

Аbstract: The dislocation of a large part of the population of Syria is turning into a humanitarian catastrophe that shows gaps in general policy in providing asylum to refugees and raises questions about the EU ‘ability’ to integrate quickly newcomers in the economy and society. Security, political and social problems exacerbate these challenges. The social crisis at the moment in Europe and the one ahead are unperceived. The wave of refugees is huge. Thеy are mostly young, uneducated people (not all Syrians), who could hardly join the EU’s workforce. Potential risks’ underestimation and the inability of EU to cope with the crisis are obvious: there is no unified policy for dealing with the problem.

Because of the EU’s intention to show that it feels an empathy and solidarity, we could not predict the potential risks to the economy, culture and our real possibilities to help these people, and as a result EU is failing to help those seeking asylum, nor to protect its own citizens. Although the main purpose of the refugees are Germany, Sweden, Norway and Bulgaria is only bus stop, we are also facing political, economic and social challenges. This is not just an economic problem but also a problem associated with the acceptance and entrollment of these people who have different civilization code. Although we feel solidarity as a result of the current events in recent months the negative opinion and attitudes are spreading in our country. Social networks are a mirror of civil opinion and the struggle between "let’s help them" and "we fear them", which will make it harder for these people to integrate. The report will examine the processes leading to the current crisis, political, economic and social challenges for Bulgaria and social networks’ impact on civil opinion about migrant crisis. Бежанската криза е огромна: стотици хора идват в Европа и нямат абсолютно нищо. Изправени сме пред морално и политическо изпитание, което провокира драстично разцепление сред страните в Европа. Европейците забравиха за солидарността, сега на карта е европейската идентичност и сигурност. Освен това липсва общо разбиране за корените и причините на настоящия проблем, както и стремеж към общи решения. Повече от един милион имигранти и бежанци се стекоха към Европа през 2015 г. По-голямата част пристигнаха по море, но някои мигранти дойдоха по земя, главно през Турция и Албания. Зимата не намали потока от хора 135,711 души са достигнали до Европа по море от началото на 2016 г., според ВКБООН. Германия е получила най-голям брой молби за убежище през 2015 г., с повече от 476 хиляди. Унгария е на второ място - 177,130 молби от края на декември. Въпреки, че Германия е имала най-много молби за закрила през 2015 г., в Унгария броят им е по-висок, пропорционално спрямо населението й, макар че затвори границата си с Хърватия - близо 1800 бежанци на 100,000 71

души местно население. Швеция я следва плътно с 1667 молби към 100,000 души. Цифрата за Германия е 587, а за Великобритания 60 заявления на всеки 100 000 жители. Средната стойност за ЕС е 260. През третата четвърт на 2015 година у нас 5 340 мигранти (1 815 от Ирак, 1 645 от Сирия и 1 600 от Афганистан) са подали молба за убежище за първи път, а през предходното тримесечие - 4 050. Мнозинството сирийски бежанци до момента бяха в съседни страни, а останалата част в Йордания, Ирак и Египет. Турция е приела повече от 2.5 милиона. Принудително разселените хора в света наброяваха 59.5 милиона в края на миналата година. Освен това, близо две трети от тях остават в границите на собствените си страни, а 86 процента от всички бежанци са в развиващи се страни. Като се има предвид нестабилността в Близкия изток и Африка, броят на истинските бежанци вероятно ще нарасне, a ЕС губи контрол върху границите си и страните членки. Традиционно регулирането на предоставяне на убежище е в рамките на дебата за етиката на ограничението и либерализма. От една страна са универсалните ценности за защита на правата на човека и либералнохуманистичната визия за света, който създаде инструментите за закрила на бежанците и който определи нормативния фундамент на европейската интеграция. Те призовават за открит, либерален подход към предоставянето на убежище и отворени граници. От друга страна, изключващите разкази, основани на езика на национализма, продължават да виждат миграцията като отклонение от обичайния ход на човешкия живот, концептуализирайки системата за социалното подпомагане и обществените услуги, като право на членовете на национално (или европейско) равнище, разглеждайки етнонационалната другост като заплаха за стабилността на социалния и икономически ред. В рамките на този мироглед бежанците се разглеждат като незаконни мигранти, претендиращи за достъп до един свят, който е запазен за другите, а националните правителства се очаква да защитят своите територии от "нежеланите". Преотстъпването на суверенитета на наднационалното единство само усложнява задачата, поставена от отворените граници и стандартизиране на правилата в ЕС. Огромният брой на бежанци в Европа предизвика оперативната дисхармония на нейните политически институции в резултат на властовото разцепление. За да се оцени значимостта на това предизвикателство е необходимо да се направи сравнителен анализ на подобни бежански вълни в Европа през последните няколко десетилетия. Първата вълна към ЕС е след Втората световна война. Тя е провокирана от бързо развиващата се западноевропейска икономика, възстановяваща се от войната. Основният реципиент е Германия, чиято икономика се нуждае от стотици хиляди нови работници. Те са предимно от Турция, но има и граждани на Северна Африка и Азия. Това е смесена миграционна вълна, при която новодошлите са повикани. Те вършат най72

ниско квалифицираната работа, която местното население не иска. Колективното съзнание на европейците е настроено позитивно, тъй като те вършат дейност за националната потребност. Втората вълна е през 1992 година след събарянето на Берлинската стена. Този тип миграция е непредизвикана, но допустима. Основната група мигранти са от Източна Европа към Западна Европа. Вълната не предизвиква негодувание сред местното население, тъй като новодошлите са носители на същия цивилизационен код, морал и етика. Според редица изследвания източноевропейците се интегрират изключително бързо. Тази констатация важи особено силно за българите. Третата вълна започна през 2011 г., свързва се с избухването на т.нар. „Арабска пролет” и свалянето на диктаторските режими в съседния близкоизточен регион. Тя се възприема от колективното европейско съзнание с доминиращо негативен знак, поради няколко причини. Първо, тя не е предизвикана. Второ, в нея участват хора, които са носители на неевропейски цивилизационен код, морал и етика. В същото време тя бе стимулирана от Германия, опитвайки се да я трансформира в предизвикана. Един от въпросите с най-сериозните последици, идентифицирани в литературата, разглежда напрежението в Общо Европейската Система за Убежище между императивите на защита на човешките права и вътрешната разпоредба за сигурност, към които темата за бежанците е прикрепена (Лельоникс, 1999; Каунърт, 2009; Велути, 2014). В действителност, това напрежение е идентифицирано като централно за формулирането на "методи и инструменти, за да се установи легитимността на отричането на защитата за [бежанец]" и за "прехвърляне на отговорността [да защита] далеч от европейското териториално ядро" (Линдстрьом, 2005). Европеизирането на бежанците среща съпротивата на националните правителства. От една страна, тази съпротива е свързана с нежеланието да се повиши минималния стандарт на защита на вече договорените международни задължения на европейските държави в лицето на икономически ограничения и популярното разочарование от правителството в Европа. От друга страна дебатите относно борбата с миграцията отразяват фрагментацията на европейските политически общности на 21- век и социалното антагонизиране по национални, етнонационални и етно-религиозни линии. Кризата на легитимността на управление в Европа се трансформира като криза на общото европейско управление в лицето на ЕС. Основен проблем на Общо Европейската Система за Убежище е разпределянето на непропорционалната тежест на споделяне (Хатън, 2012; Лангфорд 2013; Велути, 2014). Като пример 386 бежанци, регистрирани на територията на България, са върнати на територията ѝ от други държави членки на ЕС през 2014 година. Дисбалансът е причинен от изискването, че първата държава-членка, до която достигат лицата, търсещи убежище, в 73

повечето случаи е отговорна за тях. Търсещите убежище обикновено достигат ЕС през територията на държавите по поречието на външната граница, и в светлината на политическите катаклизми в Близкия изток и в региона на Северна Африка, това е най-южната част на външната граница, която е подложена на особено силен натиск. На преднaтa линия са Испания, Италия, Гърция, Малта, Кипър и България в региона на границата с Турция постоянно са били точките на първия контакт с лицата, търсещи убежище. Това правило напълно се игнорира, прилага се равна отговорност. Има няколко причини, поради които това не винаги е добро от гледна точка на защита. Принципът на първия е свързан с различията в съществуващите национални политики и разпоредби между Южна и Северна част (Кастелс, 2004). От гледна точка на ефективната европеизация, правилото е критикувано като главна причина за разнищването на солидарност в ЕС (Лангфорд, 2013). Освен това държавите-членки по протежение на външната граница се оплакват от прекомерно претоварване. През изминалата година Европа прибягна до редица мерки за справяне с бежанската криза: създаване на служба за гранична и брегова охрана с правомощия да се намесва директно в страните-членки, систематични проверки на всеки, преминал през външните граници на ЕС, депортация на тези, които не покриват критериите за получаване на убежище. Но проблемът е, че събитията се случват по-бързо от влизането в сила на тези решения, последните събития са пример за това, както медиите го определиха Европа беше подложена на „терор в сърцето й”. Вината ще бъде поета освен от терористите и от бежанците. За обиконовения европеец те са влезли в Европа с тях, следователно бежанците носят отговорност. А междувременно европейските лидери предпочитат да се спасяват поединично: Унгария е против приемането на бежанци от Турция, не много по-различна е позицията и на няколко други източноевропейски страни, особено Чехия и Словакия. Полша също е против квотите, а Меркел упорито защитава политиката на отворени врати, печелейки противници сред все повече европейски страни, а Гърция е на ръба на хуманитарна криза, а в резултат на терористичните атаки в Брюксел за европейците бежанец е равно на терорист. България е транзитна дестинация. В страната влизат средно около 1500 бежанци на месец - основно сирийци, иракчани и афганистанци. Що се отнася до европейската бежанска политика, за разлика от Румъния, която открито миналия септември се обяви срещу това да й се налага колко бежанци да приеме по квотното разпределние, ние нямаме тази възможност. България е готова да приюти 1600 бежанци, макар мнозинството от българите да са против. При първата бежанска вълна през 2013/2014 в България пристигнаха над 10 000 души от ислямски страни. Повечето от тях се оплакаха от лошо отношение на българските власти и местното население според доклади на 74

международни правозащитни организации. За нас те са заплаха за работни места или по-точно са допълнителни гърла, които не можем да изхранваме.

Tревогата от мигрантската вълна се сля със терористичните атаки и прерасна в централен проблем за европейската сигурност. Паралелно проличаха тенденции на национално и регионално самозатваряне, проблемът с бежанците се превърна в тест за функционирането на Шенген и за солидарността на цялата Общност. Мигрантската криза подсети Европа, че Балканите са ключова артерия - коридор, свързващ Стария континент с Близкия Изток. А България в момента е входната врата. Широко разпространено е мнението, че мултикултурализмът е под заплаха, а според други е мъртъв. Според проучване на агенция “Расмусен” 73% от американците са против либералния мултикултурализъм и смятат, че новопристигащите имигранти трябва да възприемат американската култура и език. Ако в една имигрантска страна, родина заедно с Канада на мултикултурализма, смятат така, то вероятно и в ЕС е обречен. Но има един парадокс, точно това поведение и политика на САЩ кара всеки новопристигнал да се адаптира. По същия начин както всеки имигрант отива в САЩ и Канада, за да се възползва от техните облаги и да живее „лесен” живот, по този начин идват хора сега в Европа. Разликата е, че те бягат от терор и война, принудени да търсят спасение, защото Западния свят не може да се разбере кой, как, кога и дали да се справи с ИД. Проблем нямаше да има, тъй като и Европа и по-точно Германия се нуждаеше от работна ръка, по този начин Германия се опита да превърне бежанската вълна в предизвикана, но се сбърка в преценката. Към Стария континент се стекоха не само сирийци, но и афганистанци, африканци и още много други мигранти, търсещи спасение и облагите на Европа. В резултат на разцеплението и липсата на управленско единство в ЕС и борбата за лидерското място Гърция е сама и пред хуманитарна криза, редица Европейски страни забравиха солидарността и искат да се затворят границите, а ние сме входната врата. След последните атентати в Брюксел България трябва да защити границата с Турция, но не разполагаме с достатъчен ресурс. В желанието си да се покаже Европа като солидарна, ЕС и по-специално Меркел не успяха да преценят реалната заплаха и в резултат не могат да защитят нито своите граждани, нито да помогнат на нуждаещите се пред вратата ни. Ингрид Мак Доналд (Директор Хуманитарна политика, Норвежки съвет за бежанците) смята, че определянето на бежанците като „икономически мигранти” не е коректно, тъй като се пренебрегват многослойните мотиви за миграция. Според нея кризата придобива подобни размери в резултат и на кризата във властта в ЕС. Подобно на САЩ, които са нация на основата на имигрантите, те приемат хора не само поради солидарност и разбиране, а и от икономически подбуди. Европа се опита да направи същото, но цифрата на хората се оказа по-голяма от колкото се смяташе. В ЕС освен 75

икономическите гиганти на Европа има и страни от Източна Европа като България, които изостават икономически. Това е една от причините за отхвърлянето на бежанците основно от страните от Източна Европа. Напливът на хора към границите на Европа е посрещан с отзиви и действия, основани на солидарност. Но в същото време се осъществява и сблъсък на две противоположни култури и ценности, а европейските държави не могат да реагират адекватно. Разглеждането на движението на хора или на всеки друг социален феномен, като “криза”, поставя един комплексен социален процес в рамка и го отделя исторически, социално и политически от останалите социални феномени, не-кризите. Бежанската криза е противопоставена на останалите форми на миграция. Образът “криза” е базиран на страх. Това означава, че “бежанската криза” се отнася към държавите и тяхната способност да защитят териториалния ред, който гарантират. Наративът за криза води до и поддържа определени идеи за това какво е политически възможно, какво е нерелевантно и от какво трябва да се страхуваме. Европа подобно на САЩ също даде жертви в терористични атаки, подсилващи негативното отношение към бежанците и свързването им с терористи. Увеличението на негативните мнения дойде след действията на незачитане спрямо европейските граждани от страна на мигрантите. Престъпления се извършават всеки ден и много често от граждани на други страни, но нападенията в Кьолн и други градове в Германия, и посегателствата срещу жени и деца, уплашиха и разгневиха европейците. Възникнаха следните въпроси: „Как да помогнем на хора, които не ни зачитат и дори презират? Нима сме само касичка с пари? След като ни мразят, защо са тук?”. Това показа на Европа, че трудно би се справила с интеграцията на тези хора, тя не е подготвена за подобно нещо и не знае как да се справи. А опитът на германските власти да скрият нападенията от Нова година настрои обикновения работещ европеец още по-негативно, у него освен страх се насади и ярост и негодувание срещу властите и бежанците като цяло. Идеята за солидарността и мултикултурализма са все по-близо до забравата след Кьолнската Нова година, сексуалните посегателства над деца и атентата в Брюксел, не трябва да се забравя, че няколко дни преди атентата в Брюксел, Атина също бе жертва на терористични атентати. По-голямата част от бежанците са предимно млади мъже, които имат нужда от Европа, доколкото се нуждаят от нейните облаги, но не искат да направят компромис със своите разбирания за света. Европейците от друга страна нямат полза от толкова голям брой бежанци. И двете страни отказват да осъзнаят и да намерят взаимна необходимост. Мултикултурализмът е приемането на идеята за различните етнически култури. В епохата на глобализацията той обединява четири важни аспекта на човешкото съществуване: първо, той е преди всичко голяма школа по 76

толерантност; второ: представлява усилие, целящо разбирането на Другия, осъзнаването на нашата взаимна зависимост, което води до проникване на културите и в най-отдалечените точки на земното кълбо. Трето: спомага проникването на човешкото творчество, разбирано в най-широк смисъл, в различни области на живота. Четвърто: отваря се пътят към осъществяването на материална независимост, към достоен живот, тъй като в самите основи на мултикултурализма е заложен принципът на зачитане на равнопоставеността. (Можейко, 2001) Скорошните атентати не само в Брюксел, но и в Турция, възродиха с още по-голяма сила страха, на европейците, че заедно с бежанците влизат и терористи. Дори българските власти проведоха антитеростични учения. Според споразумението за регистрация на емигрантите на гръцкомакедонската граница и транспортирането им до Австрия, подписано в Загреб, на бежанците се взимат биометрични данни, с цел да се определи дали наистина идват от държави като Сирия и Ирак, където се води война или са икономически емигранти без право на убежище в ЕС. Това не само, че не е работещо, но е и много закъсняло действие за въвеждане на някакъв вид контрол над влизащите в Европа. Сложната международна среда кара и българските управляващи да говорят нови неща. Бежанската криза преподрежда политическото пространство и в Европа. При условие, че всеки ден в Гърция пристигат хиляди хора, с надеждата да намерят убежище или по-добър живот в Западна Европа, единственият друг път за осъществяване на мечтите им остава този през България. Меркел се бори да запази отворените врати на Европа за бежанците, докато все повече страни затварят границите си. Полша затвори границите си и заяви, че за момента не може да приема повече бежанци. Меркел се опитва да предотврати затварянето на Балканския път, наблягайки на това, че Европа не може да остави Гърция сама да се справи с десетките хиляди отчаяни сирийци. Това става на фона на заявлението на Австрия, че може да приеме само ограничен брой лица, търсещи убежище всеки ден - съобщение, което доведе до затваряне на граници на Балканите. В момента Германия е изолирана в Европейския съюз в по-голяма степен. Лидерите на четирите анти-имиграционни страни от Източна Европа искат алтернативни политики на ЕС. Те настояват да се прекрати навлизането на бежанци в Унгария от към Балканите, да се запечати границата на Македония със Северна Гърция и оставяне на огромен брой бежанци в Гърция, освен ако не се депортират обратно в Турция. Планът на Меркел - търговия на пари и бежанските квоти срещу усилията на Анкара за свеждане до минимум на броя пресичащи Егейско море в Гърция - зависи от страни от ЕС и доброволчеството им да приемат чрез квоти бежанци директно от Турция. Но дори и сред съюзниците й - така наречената коалиция на желаещите - подкрепата замира. Австрия обяви по77

строги гранични проверки и ограничи броя на влизащите на 3200 на ден. Виена изяви готовност да затвори границите си, а Франция обяви, че няма да участва в някаква нова система за квоти. Европа е разделена между споразумението с Турция и затворения сценарий на границите и изолация на Гърция. Сега пукнатината минава през целия континент. Германия и Франция се отказват, а страните членки от Източна Европа се присъединяват към Австрия в един съюз срещу Меркел и председателят на Европейския съвет Туск. Точно в този момент, когато има солидно мнозинство на страните от ЕС, противопоставящи се на Меркел, Анкара е жертва на терористична атака, а малко след нея сърцето на Европа е разтресено от терористични атентати. Вътрешни доклади на германското правителство, според списание Der Spiegel, прогнозират хуманитарна криза в Гърция, ако се изключи от Шенген и бежанците са спрени от продължаване към Балканите. Гърция остава в линията на огъня, поради неспособността или нежеланието й да осигури морската граница с Турция. От повече от три месеца вече е под разпореждане на Брюксел. Срещата на върха предупреди Атина, че нерегистрираните лица, търсещи убежище, които влизат в Гърция трябва да се връщат незабавно в Турция. Германия, Австрия и други подкрепят частични проверки по националните граници в Шенгенското пространство. Въпреки това Европа няма да остави и изолира Гърция, в която всекидневно пристигат хиляди бежанци, които не искат да се върнат в Турция. Само няколко стотин мигранти на ден сега достигат Германия, а Меркел е може би най-големият спекулант относно затварянето на границата. Но това е в резултат на политики, наложени от нейните политически противници. Някои от страните членки, заедно с Туск дори обмислят да се закрие Балканският път. Новото предложение от страна на Турция изненада целия ЕС. За първи път Анкара се съгласи да приеме бежанци, които са избягали от другата страна на Егейско море в Гърция. В замяна на това, ЕС ще се съгласи да вземе сирийци от Турция - първоначално в съответствие с една сложна формула, но в крайна сметка фиксирана квота. В допълнение, Турция ще получи допълнителни 3 милиарда евро, облекчени визови изисквания и ангажимент за ускоряване на дългите латентни преговори за присъединяване на Турция към ЕС. Ускоряването на преговори за присъединяването на Турция е още поспорен от визовия въпрос. Кипър е категорично против отварянето на допълнителни преговорни глави. Дори и като изключим, че подходът към Основният елемент на предложението на Турция също е законно съмнителна. Това би било нарушение на европейското и международното право, просто да се изпратят имигранти обратно в Турция. Търсещите убежище могат да бъдат изпращани само обратно към страни, където е гарантирано справедливо изслушване за убежище. Въпреки тези 78

притеснения споразумението влезе в сила. България също ще подпомогне бежанците в Турция с помощи в размер на 5 милиона до 2019 година. Няколко страни, включително източноевропейските държави се надяват, че Меркел и договорът с Турция ще се провалят и че с пролетта, когато потоците бежанци ще се увеличат, техните аргументи ще надделеят. Позовавайки се просто на Турция да спази договорките не е достатъчно. Освен това Македония не може да се справи с потока сама. На фона на опасенията, че руските атаки срещу сирийския град Алепо би могло да доведе до увеличаване на броя на сирийци, търсещи убежище в Европа, Великобритания е готова да увеличи своя принос за мониторинг на трафиканти на хора. Тя е готова да разположи своя съществуващ катер кораби в Средиземно море и да изпрати допълнително свой катер да се присъедини към постоянната морска група на НАТО. По-добро разбиране на икономическите аспекти би могло да помогне в политическия дебат. Само 0,3 % от бежанците имат завършено висше образование, а само 3 % са тези със средно образование. Едва 10 % имат някакъв образователен ценз. Нискообразованите, които идват в Европа, трудно биха могли да се реализират тук. Това са икономически имигранти. Разглеждането на бежанците като нашественици и завоеватели е несъстоятелно, но също толкова несъстоятелно е и отхвърлянето на „икономическите имигранти“, претендиращи за статут на бежанци. Разграничаването между двете категории е трудно, предвид, че целта е една и съща – постигане на по-добър живот. Ако се направи класификация на факторите за негативното европейско настроение, на първо място идват икономическите подбуди. Колизията богат Запад спрямо беден Изток е очевидна. Една част от силният негативизъм към новата миграционна вълна дойде от източноевропейските страни-членки, тъй като те трябваше да заемат непознато за тях място на рецептори. Освен това новодошлите са естествени конкуренти за работните места за собствените им граждани. Както вече споменахме, Меркел сгреши и се забави в цифрата работна ръка, от която се нуждае бизнеса и Европа. Европа не е подготвена за нея. Още по-малко сме ние. У нас си имаме демографска криза, слабо развита икономика, най-ниски доходи в ЕС и проблеми с интеграцията на малцинствата. Как тогава се очаква, че ще успеем да интегрираме тези хора? При първата пълна през 2013/2014 г. показахме колко сме неподготвени. Подобно на ЕС българските граждани са разделени на две относно приемането на бежанци у нас и основната причина е икономическа: те са конкурент за работните места у нас. Голямата безработица е огромен проблем за България, а тези хора допълнително ще влошат положението, тъй като ще са по-ниско платени. Освен това за издръжката им ще са необходими средства, от които част нормално идват от нашите данъци, но когато липсват средства за здравеопазване, образование, 79

когато пенсиите поставят нашите пенсионери на ръба на оцеляването, солидарността се забравя. Важен фактор за негативизма е и народопсихологията, която е филтърът за селекция на предпочитаните западни държави. Водещите са Германия, Швеция и Норвегия. В тези държави доминиращо е лутеранството, част от протестантската доктрина (за разлика от силно развитите Франция, Италия, Испания, които са католици). Лутеранството може да бъде характеризирано като социална или обществена религия, за разлика от католицизма и източното православие. Така носителите на друг цивилизационен код заемат по-маргинално място, определено от обществената народопсихология и настроения. Затова Франция е по-слабо предпочитана от бежанците. „Кьолнската Нова година“ се оказва повратна точка за германската политика към мигрантите. Само за пример, /КРОСС/ 40% от германците искат канцлера Ангела Меркел да подаде оставка заради политиката си свързана с бежанската криза, данните са от социологическо проучване по поръчка на списание "Фокус". Със задълбочаването на миграционната криза настъпва своеобразно „време на ултиматумите“. В същото време бежанците са средство за печалба. Необходими са 16 милиарда долара в рамките на година за издръжка и разходи за бежанците. Разходите за едни са приходи за други. По приблизителни изчисления каналджиите до момента са прибрали в джоба си над 5 милиарда долара. Дори се появи информация и клипове в интернет с наши граничари, които участват в нелегалните канали за превоз на бежанци. Покрай огромното движение на мигрантите на втори план, в сянка остават други престъпления. На първо място – трафикът на хора. Той се губи в мигрантската вълна. А се развива и ще продължава да се развива в България – трафик, за който във всеки доклад на Държавния департамент на САЩ сме упреквани, че не прилагаме достатъчно противодействие. От данни на Държавната агенция за бежанците се вижда структурата на хората, които влизат в България и които евентуално ще останат тук. За периода от началото на 2010 г до септември 2015 г. бежанците, получили убежище са 14 630 души. Най-голяма част са от Сирия, Афганистан и Ирак, като броят на иракчаните рязко е нараснал от 2014 г. до 2015 г. – от 608 до 2648 души до август. 56% от потърсилите закрила са мъже, 13% - жени, а 31% - деца. Според статистиката на ДАБ в мнозинството си бежанците в България до август 2015 г. са с нисък образователен ценз - 24% са без образование, 30% са с начално образование, 26% с основно, а с висше и полувисше са 6%. Това са най-вече млади мъже, без образование, а това ги прави както лесен обект на престъпността, така и донори на престъпни организации. Нещо повече: ако вникнем в данните на Евростат, само 21% от минаващите са свързани със зоните на военни действия в Близкия Изток. 18% са афганистанци.

80

Произходът на пристигащите е разнообразен: през първата половина на 2015 г. сирийците, афганистанците, иракчаните и еритрейците съставляват 39 процента от всички кандидати за убежище. Последните изследвания на Евростат показват нееднородния характер на бежанския поток. Сирийците доминират, но те са едва 21%. Вторият източник на миграция е Афганистан – 13%, а третият изненадващо е Албания – 8%. Иракчаните в бежанската вълна са едва 6%, веднага след тях са косоварите – 5%. В бежанския поток има хора дори от Русия – 2% и Украйна – 3%. Това показва, че доминират икономическите емигранти, а не политическите бежанци. Гражданската сигурност също е в пряка зависимост от случващото се. Ресурсът е недостатъчен за операции на територията на България. Основният, но далеч не доминиращият, компонент са сирийците. Интересна е възрастовата и половата разбивка сред сирийците. 2/3-ти от тях са мъже, а ¾-ти от мъжете са между 18 и 34 години. Става дума за сирийско младо население. По информация на Министерството на вътрешните работи на Сирия през 2015 г. международни паспорти са поискали около един милион сирийци. Огромна част от тях – 350 000, са от Дамаск, те са и по-образовани. Особено голям е дялът на бившите военнослужещи или пък тези, които бягат, за да не бъдат мобилизирани в армията. През 2015 г. войната осигури препитание на повече от 150 000 бойци в различните въоръжени милиции. Когато външният спонсор на тези въоръжени групировки не успее да осигури месечното възнаграждение, то те се вливат в интензивния бежански поток към Европа, заедно с техните семейства. Това поражда въпроси свързани със сигурността и интеграцията на тези хора. Европа не знае как да се справи с тези задачи - Къолнската Нова година е доказателство. Тези хора са с друг цивилизационен код и се изискват други подходи, за да приемат порядките и разнообразието в Европа. Европейците трудно биха се отказали от европейската си идентичност, а тези бежанци или икономически мигранти, както се приемат от все повече хора (и имат право, част от тях са такива) са заплаха за нея. Подобни престъпления се извършват и от европейци, но те показаха друг проблем: тези мъже са дошли, за да се възползват от облагите и лесния живот в Европа, без да дават нищо в замяна. Освен това нападателите от тази нощ не са само сирийски мъже. Въпросът е: „Те заслужават ли нашето състрадание?”, За какво да им съчувстваме по равно с тези жени, прекосяващи боси Европа с деца на гърба си, бягащи за живота си? Това насочва вниманието към друга значима причина за ескалацията на бежанския поток - невъзможността съседите на Сирия, приютили от 2011 г. над 4 милиона сирийци да продължат да им осигуряват помощи. Статистиката показва, че най-много бежанци има в Турция. Тя е бежанска бомба и паралелно мощен инструмент в ръцете на турската държава, както видяхме. Към сирийците е необходимо да бъдат прибавени и четвърт милион иракчани.

81

Бежанците в Турция са разделени на няколко категории. Първата е найдефаворизирана, тъй като е изпратена в бежански лагери. Втората част, която е по-малка, са настанени при техни роднини, а третата е найфаворизираната. Става въпрос за онези, които започнаха собствен бизнес въз основа на по-висок социален и имуществен ценз. Първата категория бежанци е най-многобройната и тя живее директно от помощите на турската държава. Намаляването им поради обективни причини обаче доведе до желанието на тези хора да напуснат Турция. Сходна е ситуацията със сирийските бежанци в Йордания. Там са над 600 000 души. През август 2015 г. на около 240 000 от тях им бе прекратена социалната помощ. Официалната причина е невъзможността на ООН и йорданското правителство да продължат да им осигуряват социални помощи. В средата на месец септември 2015 г. статистиката показа намаляване на броя на бежанците в Ливан, Ирак и Египет. Всички те бяха „повикани” от Европа и по-специално от Германия на фона на катастрофалната социална обстановка в тези страни. Същото важи и за политиката на Швеция. Още през 2013 г. Стокхолм обяви, че сирийски бежанец, който стъпи на територията й, ще бъде приет без никакви затруднения. Вторият компонент са афганистанците. Мнозинството от тях са бежанци от Иран, а не идват директно от своята родина. Това са наследници на онези, които през 1979 година напуснаха Афганистан, вследствие на съветската инвазия там. Проблемът е, че Иран страда от силна икономическа рецесия и реши да стимулира собствените си бежанци да напуснат територията й. Основният бежански вулкан остава Сирия. Тя е една пламтяща държава. Всичко това е производно на невъзможността да се разреши сирийския конфликт. На територията, завоювана от „Ислямска държава“, действа сирийска армия. ИД поддържа напрежението с помощта на петролните кладенци, които владее. По данни на разузнавателните служби ИД продава един барел петрол за 15 долара, докато Кувейт за 49 долара за барел. В същото време с парите от продажбата на петрол се купува оръжие на цени три-четири-пет пъти по-високи от обичайните. Организираната престъпност, която е тясно свързана с корупцията, е пряко заинтересована от случващото се. Средствата, които отиват за мигранти и бежанци в Европа ще бъдат консумирани. Ще се строят лагери и малки градчета, мигрантите ще бъдат обгрижвани и хранени. Когато решава как да действа, ЕС трябва да прави разграничение между бежанци и имигранти. Страните имат правни и морални задължения към бежанците, но не и към другите имигранти. В краткосрочен план е необходимо да бъде уредено положението на пристигащите хора. Солидарност е нужна и за още една задача: да се помогне на бежанците да се интегрират успешно. Това ще бъде трудно и скъпо. Те ще се нуждаят от помощ да научат езика и да си намерят жилища.

82

За по-бедните страни това ще е изключително трудно, за тях това ще бъде още едно бреме. България спада към тази група. От помощ ще е и съживяването на европейската икономика. Солидарност е необходима и за да се помогне на пренатоварените страни по границите, особено Гърция. Корените на солидарността могат да се намерят още в груповата лоялност и споделянето на ресурси, когато основата на социалните /етно-социалните/ единици по време на докапиталистическото общество са били семейството и рода. През Средновековието възникват занаятчийските гилдии, които набират чираци. Така солидарността става известна като „общността на обикновените хора”. От гледна точка на историята, явлението „солидарност” се появява преди понятието „солидарност”. Можем да открием солидарността още в християнската идея за братството, появила се в началните години на християнската ера, създадена като отговор на затворените семейни връзки с цел възникване на общност между християнските монаси. Дюркем различава 2 типа социална солидарност: механична и органична. Механичната солидарност е присъща за старите общества. Тя се базира върху неразвитостта на функциите, изпълнявани от членовете на старото общество. Органичната солидарност създава силни социални връзки между хората, но и е следствие и от взаимната им зависимост. Тази зависимост произтича от засилващата се потребност на хората съвместно да извършват дадена дейност за да се разменят дейности. Обществото не е хомогенно дело. То представлява система от органи, изпълняващи специфични функции; и тази тенденция се засилва с усъвършенстването на обществото. От своя страна членовете му силно се индивидуализират. Базисното различие между либерали, социалисти и консерватори е, че те се опират и претендират да защитават с предимство различни субекти. Либералите апелират към индивидите и техните права, социалистите - към класите или социалноикономическите групи, консерваторите - към етнически, национални, религиозни, цивилизационни общности. Сега все повече привърженици на либералите и социалистите започват да гледат като опора или опасност към определени етнически, религиозни, национални, етнически общности, да защитават своите и да се страхуват от чуждите. Кризисните процеси раждат всекидневно, както и в миналото, консервативни реакции - от ислямски фашизъм в Близкия изток и неофашистки прояви в Европа, през по-умерени ориентации към етнически, религиозни, националистически, цивилизационни различия и противопоставяния в леви и десни, крайни и умерени версии. Всички те предполагат някакви граници на съответната общност, в които се затваря солидарността и които я пазят от другите. Някои от страните в Западна Европа вече имат символи, въплъщаващи страховете им - в Италия страховете на Ориана Фалачи от появата на Евроарабия (Евроарабия запона да се появява като предположение в 83

интернет и социалните мрежи – 9gag), в Германия - Тило Сарацин, говорещ за самоликвидацията на страната му чрез исляма, във Франция - Мишел Уелбек, разказващ как през 2022 г. французите избират мюсюлманин за президент, Франция създава ислямска държава. Като израз на тези страхове мултикултурализмът бе обявен за мъртъв. Сега не само Меркел, но и Европа е разделена между приемането на бежанците и затварянето на границите, хващайки се като „удавник за сламка” за предложението на Турция. България се стреми към членство в Шенген. На този фон цели 74% от белгийците искат страната да възстанови националните си граници. Това е равнозначно на напускането на Шенген, показват данни от социологическо проучване. Мнозинството от германците искат организирането на референдум по въпросите за приема и разселването в страната на бежанци. Това показват резултати от проучване на общественото мнение на института "Емнид". В България, а и в другите европейски държави трябва да има референдум за начина, по който се допускат гражданите на чужди страни, смята и политологът Огнян Минчев. Опасен е процесът на слаба или провалена интеграция, често подсилваща криминогенния контингент, а от там и насилие и тероризъм. Неинтегрираните емигрантите създават свои гета, свои силно кохерентни миниобщности, които превръщат в своя миниродина – като „малкия Бейрут”, „малкия Дамаск” или „малкия Алжир”. Тези хора много добре живеят в такива миниобщности. Много опасно става второто и третото поколение, което носи в себе си обидата на отказаната интеграция. Те найсилно са склонни към възприемането на радикални идеи. Оливър Декер, социолог и философ от университета в Лайпциг, посветил научните си трудове на крайнодесния екстремизъм и ксенофобията, през 2015 г. публикува изследване върху ксенофобските настроения в Германия. Изводът му е, че днес ксенофобията в Германия бележи упадък. Декер обаче обяснява, че това е видимо само спрямо определени етноси, докато при други – като роми и мюсюлмани, отхвърлянето е дори по-голямо от преди. Според социолога за много от германците чужденците се разделят на две групи: полезни и безполезни. Испанци, французи, британци и американци се вграждат добре в обществото, намират си работа и плащат данъци. Но ако не допринасят за развитието на обществото, биват отхвърлени. Това може да се каже, че важи и за българите. През последните години митът за толерантността на българите се е размил. В резултат на липсата на развита икономика, ниските доходи и стандарт на живот българите започнаха да губят своята солидарност към хора, които не са полезни с нищо на обществото, а се възползват от облагите създадени от други, като неуспешната интеграция на малцинства у нас е част от проблема. Масовият работещ човек вижда в тях хора, които се възползват от благата произведени с труд и лишения от него. В тази ситуация той вече не се интересува от корените на проблема, за него това е израз на негодуванието му срещу 84

държавата за живота, който е принуден да води. При положение, че голяма част от българите са принудени да работят ниско квалифициран труд в чужбина, за да подкрепят семействата си у нас, те виждат в бежанците още повече гърла за хранене, а техните плещи не могат да понесат и тази тежест. Пример за това, но и за неработещата Общо Европейската Система за Убежище, са събитията през 2013 г. България влезе в заглавията в края на 2013 г. с негативна оценка за начина, по който третира сирийците, търсещи убежище. От незаконно дълго задържане, мизерни условия на приемане, неспособност да се обработи броя на заявленията, до липсата на перспектива за интеграция на успешните кандидати. Правителството тогава се изправи и пред друг проблем негативното отношение и протести от страна на местното население към бежанците. То не успя да реагира адекватно на създалата се ситуация, но бе активно подкрепено от НПО-тата. Трябва да се има предвид, че както тогава, така и днес ресурсите на България, която е най-бедната страна в ЕС, са ограничени. За България съществуват и други заплахи. В резултат на сделката с Турция трафикантите ще търсят алтернативни маршрути, вероятно през България. А основната причина за смъртта на голям брой бежанци е необходимостта им да разчитат на незаконни трафиканти и каналджии, които ги прекарват до европейските брегове и градове в ужасяващи условия. Причината да се прибягва до услугите на подобни хора обаче е политиката на стриктен граничен контрол и отхвърляне на хората извън ЕС. Голяма част от мигрантите преминават границата без документи за самоличност и при задържането им значителна част от тях заявяват, че са сирийци и бягат от военните действия. Българските власти смятат, че те твърдят, че са сирийци за да се сведе до минимум рискът да бъдат върнати в страната им на произход. Такива твърдения затрудняват и забавят идентифицирането им, и са предпоставка за злоупотреба със системата за предоставяне на международна закрила. За основната част от тях впоследствие се установява, че произхождат от страни от Северна Африка. България е изградила ограда по границата ни с Турция, но около 1500 бежанци продължават да влизат в страната месечно, според германското радио и телевизия Deutsche Welle. В резултат на последните събития Австрия предлага да се затвори границата на България с Турция. Това не е случайно, ние сме вратата на Европа с Изтока и най-вероятния маршрут за Европа. Докато българското правителство се е съгласило с квотата по програмата за презаселване на бежанци, ние сме класирани като една от страните, които трябва да се избягва в Европа, позовавайки се на силни анти-ислямски и анти-бежански възгледи сред населението. Не малък брой мигранти и бежанци са вече в България, превръщайки се в сериозен проблем за българското общество и държава. От една страна се поражда конфликт на етническа и религиозна основа с местното българско население, а от друга страна са социално-икономическите 85

измерения, свързани с българската конюнктура. Във връзка с това една от най-съществените последици е несъмненото разрастване на ксенофобските и националистическите тенденции. Именно тук е ролята на държавата и правото да възпират подобни процеси и да ги санкционира. В това отношение особено важен е мониторингът на медиите, някои от които често манипулират факти и използват свободата на словото за користни цели (агитация чрез използване езика на омразата, търсене на сензация за привличане на публика и т.н.). Политическите партии също играят съществена роля по проблема чрез позицията, която заемат. В този контекст не е изненадващо, че редица партии опитват да се нагодят спрямо обществените настроения, заемайки често крайни и негативни позиции. Неефикасната защита на българските граници в съчетание с тромавите законови процедури, финансова не осигуреност и ниският административен капацитет превръщат България в заложник на собствената й неподготвеност. Това от своя страна води до ръст на националистическите тежнения сред българското общество и повишава риска от нарастване на етно-религиозното напрежение и обостряне на криминогенната обстановка в страната. За всяка една страна има някои общи последствия в резултат на приемането на бежанци, въпросът е в разления отзвук спрямо конкретното икономическо развитие на страната. В краткосрочен план макроикономическият ефект от бежанската вълна ще бъде по-слабо повишение на растежа на БВП, което отразява фискалната експанзия, свързана с подкрепа за лицата, търсещи убежище, както и разширяване на предлагането на работна ръка. Въздействието на бежанците в среден и дългосрочен план зависи от това как ще бъдат интегрирани на пазара на труда. Международният опит с икономическите имигранти предполага, че имигрантите имат по-ниски равнища на заетост и заплати от местните жители, както и че тези разлики намаляват с течение на времето. Бавната интеграция отразява фактори, като например липсата на езикови умения и квалификация, както и бариерите при търсене на работа. В случая на бежанци правните ограничения за работа по време на периода на подаване на молба за убежище, също оказват влияние. За страна като България това ще има силен негативен ефект върху местното население: поради ниското равнище на заплащане (в България заплатите са близо 10 пъти по ниски от останалите страни в Европа), застаряващото население и огромния процент на бедни и работещи бедни. Освен това трябва да се имат предвид и факторите, които правят по-трудно за всички нискоквалифицирани работници да заемат работни места, като например високи входни заплати и други на пазара на труда липса на гъвкавост, може също така да бъде важно, тъй като би могло да породи "за хуманно отношение към капани", създадени от взаимодействието на социалните помощи и данъчната система.

86

Политиките могат да помогнат за отваряне на пътя на бежанците към пазара на труда: ограничения върху приемането на работа по време на фазата на молбата за убежище трябва да бъдат сведени до минимум, и активните политики на пазара на труда трябва да са насочени конкретно към бежанците. Субсидиите за заплати на частните работодатели често са ефективни за повишаване на заетостта на имигрантите; алтернативно; достъп до кредити и създаване/обучение на различни умения и професии. Намаляване на ограничения върху тяхната географска мобилност (включително тези, свързани с жилищното настаняване) ще им позволи да се преместят там, където търсенето на работна ръка е висока. Тези действия целящи да приобщят и адаптират бежанците могат да породят основателни опасения сред местните работници, че те ще се изправят пред по-ниски заплати и по-висока безработица, въпреки че опитът показва, че това неблагоприятно въздействие е ограничено и временно. Бързата интеграция на пазара на труда също е от ключово значение за намаляване на нетните фискални разходите, свързани с текущия приток на лицата, търсещи убежище. Всъщност колкото по-скоро бежанците получат работа, толкова повече те ще помогнат на публичните финанси, като плащат данък общ доход и вноски за социално осигуряване. Тяхната успешна интеграция на пазара на труда също ще се противопостави на някои от найнеблагоприятни фискални последици от застаряването на населението. Бежанският поток е сериозно предизвикателство за вътрешната и външната политика на България. Без предизвикана и строго контролирана миграция сме изправени пред катастрофа. България трябва да използва опита на други държави, които са изпаднали в същата ситуация. Не са достатъчни само добре написаните документи, но и реални резултати. Според някои експерти би могъл да се използва модела в Израел, отчасти вече има такъв в Румъния, в Унгария и другаде. Необходимо е създаването на специален миграционен фонд, в размер на 200-300 милиона лева, който ще привлече качествена миграция. Става дума за хора с българско етническо самосъзнание, млади, образовани, които остават да работят в страната ни. Много ясно се видя, че ЕС е множество от 28 държави, които често говорят на различни езици. В рамките на тази огромна множественост от външнополитически субекти е задължително да се прилага подходът на диференциация. Винаги, когато се стигне до много важно решение, субектът трябва да се координира с най-близките си партньори и съюзници. По случая с бежанския поток България трябва да определи своите приоритети. Географското разположение на Република България и непрекъснато увеличаващият се брой граждани на трети страни навлизащи на територията на България през Турция, в опит да продължа незаконно до ЕС, правят българо-турската граница една от най-засегнатите външни европейски граници по Източно-Средиземноморския маршрут. Румъния и Македония са наши естествени партньори. Това е следващият много важен етап в 87

българската външна политика. Той трябва да ни стане приоритет, наред с влизането в Шенген. Страхът и недоволството от приемането на бежанците и факта, че голяма част от тях са просто икономически мигранти, опасността от пускане на терористи заедно с тях и скорошните атентати карат европейците да забравят за солидарността, а ние сме на входната врата. Тези страхове не ни подминават. Няма по-ясно огледало за разделението и страховете на българите (и не само за нас) от социалните мрежи. Страхът пред неизвестността, конспиративните теории, ислямофобията и комплексите за външна инвазия доминират сред нагласите у нас по отношение на бежанците и нелегалните имигранти. Широка популярност са добили и теориите за замислен и прецизно дирижиран план за масово преселение в Европа на мюсюлмани, за „отмъщението“ на висящата вече половин век в „чакалнята“ на Евросъюза Турция и на търсещата „възмездие“ от Германия Гърция. Подоби теории са не само популярни у нас, но и сред много европейци и американци. Това може да се види в социалните мрежи и платформи като 9gag, където различни потребители публикуват карти на Европа, показващи плана за завладяването на Европа. Публикациите от там се разпространяват по Facebook и Twitter. Това показва колко е голямо влиянието на медиите и на интернет в лицето на социалните мрежи при оформянето на гражданското мнение. Медиите у нас, и в много страни представят Европа като окото на бурята. В проучване към проекта „Преход с изкуство и познание“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България се изследва влиянието на медиите. Първоначалното изследване показва, че медиите, макар да избягват крайните ксенофобски квалификации и да се придържат към неутралния изказ, често се превръщат в провокатор на език на омразата. Очерта се също негативна картина на преобладаващи читателски коментари, сеещи ненавист или призоваващи към насилие и саморазправа. Вторият етап от проучването обхваща периода, в който бежанската вълна към България се засили. По данни на Държавната агенция за бежанците към МС, ако през януари 2015 г. регистрираните молби за закрила са били 1070, то през юни са 1628, а най-големият пик е през октомври - 3545. Това естествено се превърна във водеща тема за медиите, които ежедневно я експлоатираха. От своя страна това повиши страховете и негативните нагласи в българското общество към търсещите закрила. В силен катализатор на тези процеси се превърнаха и терористичните атаки в Париж от 13 ноември. Според проучване на Алфа Рисърч мнозинството от българите (52%) са на мнение, че опасността за България е същата, както за Франция и останалите европейски страни. Когато една тема постоянно присъства в медийния дневен ред и е винаги на първа страница, тя неизбежно започва да се превръща във важна за обществото. Бежанската криза, задържането на 88

нелегални имигранти, каналджийството и трафикът на хора, въвеждането на квоти за прием на бежанци в страните от ЕС са темите, които постоянно циркулират в медийното пространство и неизбежно приковават общественото внимание. В проучването са обхванати и анализирани 65 новини и статии, публикувани в 40 различни медийни сайта. Данните показват, че отново имат превес т.нар. неутрални публикации (53), докато носещите позитивно послание са едва 10, негативните са само две. Социалните мрежи са арена за спорове и изразяване на мнението на хората. Почти всеки потребител изразява своето мнение или публикува новини от информационни сайтове в своя профил. Това поражда множество дискусии под формата на коментари към статията. По този начин негативното настроение се разпространява. Но от тази ситуация могат да се видят и основните причини за сраха и негодуванието срещу хора, които бягат от война. Както в цяла Европа, така и у нас хората са разделени между солидарността и страха, че на карта е заложена идентичността им. „Кратко, ясно и точно! Не на бежанците! Никой не е длъжен да умира заради тях! Тия, които ги тикат към Европа, да ги спрат! Стига-а-а-аа!” „Какви са тези глупости за образование и тем подобни. Тези тъй наречене "бежанци", дефакто икономически имигранти. Трябва да получат помощ докато трае конфликта в Сирия, като съответно се работи за преодоляването на конфликта там. Бежанците не са европейски граждани и са в Европа докато не се намери разрешение на кризата в Близкия Изток. Това не са бъдещите европейци, колкото и да им се иска на някои от определени фондации. Както са дошли така и ще се върнат!” Тези хора са заплаха за съществуването на тяхната идентичност, освен това се свързват с допълнително икономическо бреме. За българина държавата не му помага, тя го обрича на беден и труден живот, а тези хора ще влошат положението му. Освен това българите постоянно се борят да бъдат приети като равноправни европейци, а не балканци или източно европейци. Ние не знаем как да приемем друг в подобна на нашата ситуация. Но точно тези социални мрежи показват, че въпреки недоверието и нежеланието да приемем бежанците, друга част от нашето общество се активизират сами без помощ от страна на правителство или НПО организации в помощ на тези хора. Някои чрез изразяване на подкрепа в днешната ситуация, което също е много, а други чрез събиране на помощи. Това напомня, че българите са състрадателен народ, който в миналото помогна на други хора търсещи спасение. Защо да не помогне и сега? Все 89

пак българите се гордеят, че са дали подслон на арменците и са спасили евреите. Как си представя България един бежанец? Ужасно е, както се твърди. Ние сме ксенофобска страна, която не ги иска. Изследвания сред бежанците не се правят, нагласите им към България не се изучават, плановете им за живот в страната са неизвестни. По някакви причини България не си служи с наука, за да анализира реалните представи на тези хора за нас, но затова пък непрекъснато коментира това, което не изследва. Но за да се реагира правилно и за да можем да се справим с интеграцията трябва да разберем другата гледна точка, за да се намери общ език. Това може да стане именно чрез изследвания сред тях, като резултатите и докладите трябва да доведат до конкретни действия, а не да останат само на хартия. На фона на вълната, която залива останалата част от Европа, броят на бежанците в България е направо нищожен, но реакциите на българското общество са поне толкова бурни, колкото и настроенията в страните с много бежанци. До момента ключовата фигура на бежанеца в България е транзитна. Изключение са тези, които искат трайно да уседнат у нас, мнозинството искат да заминат бързо и окончателно за Германия, Швеция, Холандия. Но ситуацията се променя постоянно. Съществува опасност в България да нахлуят огромен брой бежанци от Македония и Гърция. Както вече споменахме България няма необходимия ресурс и хора, за да се справи сама със защитата на границата. В този момент би трябвало да се окаже помощ от наша страна на Македония, за справяне със ситуацията. Трябва да се има предвид, че след влизане в сила на споразумението с Турция, България няма как да остане сравнително спокоен и защитен остров от бежанци. Според някои експерти биха могли да се използват разпределителни центрове по границата, за да могат да се отделят истинските бежанци от останалите нелегални имигранти. България трябва да е активна в участието си в търсене на решение, да настоява за подкрепа за справяне с бежанците и охрана на границите.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН). Светът воюва! (2015) http://epicenter.bg/upfiles/ISA/ISA_konferencia_bejanci.pdf

90

Владимир 2015: Ч. Владимир. Защо се стигна до бежанската вълна и кои са основните предизвикателства пред Европейския съюз и България. София, 2015. Димитър 2015: Й. Димитър. Светът и ние през призмата на бежанската криза. София, 2015. Доклад за наблюдение на границите през 2014 г. ДОСТЪП ДО ТЕРИТОРИЯ И МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА: (2015) http://www.bghelsinki.org/media/uploads/documents/reports/special/2014_godis hen_doklad_dostap_do_teritorii_i_bezhanska_procedura.pdf Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет: Данни за мигрантите, потърсили закрила в България (2015) http://epicenter.bg/upfiles/ISA/ISA_konferencia_bejanci.pdf Дюркем 2002: Е. Дюркем. За разделението на обществения труд. Сонм. София. 2002 Фондация МИСИЯ СПАСЕНИЕ 2016: ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОНЛАЙН ПРОСТРАНСТВОТО ЗА КСЕНОФОБСКИ НАГЛАСИ И ЕЗИК НА ОМРАЗАТА. ПО ПРОЕКТ: „ПРЕХОД С ИЗКУСТВО И ПОЗНАНИЕ“: (2016) http://project.missionbg.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87% D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B B%D0%B0%D0%B4-2/ Лесинска 2014: М. Лесинска. Европейската враждебна срещу миграцията и мултикултурализма. Англия, 2014.

реакция

Можейко 2001: Е. Можейко. Мултикултурализъм и постмодернизъм http://www.slovo.bg/old/litforum/136/edwardm.htm, София. 2001. Нанчева 2015: Н. Нанчева. Общата европейска система за бежанци неуспех да се защити: Сирийската бежанска криза в България. Англия, 2015. Стефанов 2015: Н. Стефанов. Миграционната вълна и заплахите за националната сигурност. София, 2015. Йончев 2015: Д. Йончев. Светът и ние през призмата на бежанската криза. София, 2015.

Castles 2004: S. Castles. Why migration policies fail. Ethnic and Racial Studies 27. 2004.

91

Kaunert 2009: C. Kaunert. Liberty versus security? EU asylum policy and the European commission. Journal of Contemporary European Research. 2009.

Kaunert 2010: C. Kaunert. European internal security: Towards supranational governance in the area of freedom, security and justice . Manchester: Manchester University Press. 2010.

Kaunert, C., and S. Léonard. 2011. The EU asylum policy: Towards a common area of protection and solidarity? In Freedom, security and justice after Lisbon and Stockholm, eds. S. Wolff, F. Goudappel, J. W. de Zwaan. The Hague: T.M.C. Asser Press.

Lavenex 1999: S. Lavenex. The Europeanisation of refugee policies: Between human rights and internal security. Florence: European University Institute. 1999.

Lavenex 2002: S. Lavenex. EU enlargement and the challenge of policy transfer: The case of refugee policy. Journal of Ethnic and Migration Studies 28. 2002.

ГЕОДЕМОГРАФИЯ И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ Александра Вълчева GEODEMOGRAPHY AND NATIONAL SECURITY Alexandra Vulcheva 92

Abstract: 1. Essence and characteristics of the global demographic development During the XX century demography has advanced by expanding its subject and has elaborated new, contemporary research methodologies. There are several basic fields in the contemporary demographic researches that outline the up-todate face of demography:  Theories of population (theoretical demography);  Demographic methods (demographic methodology);  Demographic statistics (population statistics).

It is indicative of the wide-spread secularism and defeatism in the Western society that at the end of XX century the population in industrial states has drastically slowed down its growth.

2. Geodemogrtaphic catastrophe threatens Bulgaria Here we present the demographic characteristics of Bulgaria at the beginning of XXI century.

3. Challenges facing the Bulgarian demographic strategy The changing demographic picture of Bulgaria clearly states for evident problems in the country. They are not only caused by the national, but also the regional and local policy.

4. Overcoming the geodemography collapse One of the national priorities drawn in every program of every Bulgarian government, the National Strategic Reference Framework (2007-2013), the Convergence Programme (2011-2014) and the National Reform Programme (2011-2015) is the policy for balanced demographic and social development, leading to increased social cohesion. Увод Демографският проблем при съвременните условия най-сериозно, пряко и невъзвратимо влияе на националната сигурност, която включва две основни характеристики - осигуряване суверенитета на нацията върху нейната територия и защитата интересите на нацията и на целите, които тя си поставя. У нас - и в политически, и в научен аспект, засега проблемът за демографската сигурност не се интерпретира от тази гледна точка. Според устава на ООН, под национална сигурност най-общо се разбира динамично състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа принуда, така, че те да могат да осъществяват свободно своето развитие и прогрес. В зависимост от етапите на развитието на 93

човешката цивилизация и на отделните държави, националната сигурност включва в различна степен структурните елементи, определящи главно нормалното протичане на националния живот, пътищата и начините за отстраняване и неутрализиране на различните заплахи. Легална дефиниция за национална сигурност в българското законодателство е визирана в Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ в параграф 1 т. 13 от Допълнителните разпоредби. Дефиницията гласи: "Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната, и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива." От приетата Концепция става ясно, че сигурността има различни равнища на проявление. Съвременното развитие показва, че защитата на националната сигурност все по-често включва противодействието на процеси и явления, за които армиите не са подготвени да се справят. Източниците на заплахи за отделната държава или група държави имат съвсем нов характер и влияят пряко върху икономическата и политическата стабилност и сигурност в световен мащаб. Особено значими са икономическите аспекти на сигурността. В съвременни условия интензивно протича процес, при който целият обществен живот се поставя на икономическа основа и има икономически измерения, и който е известен като: „икономизиране на политиката” - процес, чието качество в значителна степен се определя от демографските фактори. Националната сигурност е в пряка връзка с равнището на икономическото развитие на държава, т.е. икономиката, /която е пряко обвързана с демографските фактори/, е лимитираща както при създаването на източниците на национална сигурност, така и по отношение на тяхното потребление. Ако не са изградени икономическите основи на сигурността, то всичките й останали пластове могат да бъдат ерозирани, което в крайна сметка може да се окаже решаващо и за равнището на националната сигурност като цяло. Националната сигурност е многопосочна и обхваща ред взаимосвързани структурни елементи и отношения между тях политически, икономически, военни, социални, етнически, информационни, демографски компоненти, всеки от които самостоятелно или в съчетание с другите, както и с редица странични фактори, може да се окаже критичен за държавата. Посочените аспекти формират трите основни компонента на сигурността - вътрешен, външен и военен. Всеки от тях включва различни структурни сфери (елементи, аспекти) - политическа, икономическа, социална, демографска, културната, 94

информационна, екологична, духовна, правова, военна, борба с тероризма и други. В националната сигурност има три равнища /обекта/ на сигурността: на личността, на обществото и на държавата. Вътрешната сигурност е жизненоважна за страната и е главен опорен стълб на националната сигурност. Тя е състояние, при което държавата и обществото със собствени сили и средства могат гарантирано да неутрализират всякакви вътрешни заплахи. Тя се свежда главно до: икономическото и екологичното състояние на страната, социалното положение на личността и опазването на вътрешния ред. И вътрешната, и външната сигурност са свързани с демографските характеристики и с демографските процеси, протичащи на територията на страната ни, на Балканите, в ЕС и в света. Политическата сигурност означава възможност на държавата и институциите самостоятелно да решават въпросите на държавното устройство, да провеждат независима вътрешна и външна политика в интерес на личността и обществото. Икономическата сигурност се заключава в развитието на производителните сили и икономическите отношения за задоволяване на личността и обществото, в запазване на икономическата самостоятелност на държавата и на достигнатото равнище на жизнен стандарт на нейните граждани. Социалната сигурност означава гарантиране на хуманни и достойни условия за съществуване и изявяване на личността. Всичките в значителна степен се определят от демографските фактори. Te са социално-икономически характеристики на населението, изразени статистически, като например: възраст, пол, образование, равнище на доходи, семейно положение, занятие, вероизповедание, раждаемост, смъртност, семейство, средната възраст на сключване на брак, на раждане на първо дете, прираст на населението, вътрешна и външна миграция, възрастова структура и др., се считат за фундаментални, определящи тенденциите. Демографските фактори оказват влияние на развитието на отделните личности, на общността и на държавата като цяло, и оттук - на процесите, които обхваща понятието за сигурност.

1. Същност и особености на световното демографско развитие Терминът "демография" е въведен през XIX век от А. Гайар. Той буквално означава "описание на населението" (demos (гр.) народ; grapho (гр.) - пиша), което далеч не съответства на съвременното разбиране за обхвата на тази наука.

95

Науката за населението – демография – се появява през 1662 г. Датата на нейното възникване е свързана с излизането на книгата на Джон Граунту която изследва смъртността на населението на Лондон по пол и възраст и причини за умиранията, а също и раждаемостта, съотношението между половете и др.26 Тази книга полага началото на възникването не само на демографията, но и на социологията и статистиката. При това предмет на демографията е широк кръг от въпроси, обхващащи практически всички сфери от живота на човека. С времето значителната диференциация на науките довежда до свиването на предмета на демографията до изучаване на процесите на естественото движение и възпроизводство на населението. Под възпроизводство на населението се разбира „постоянното възобновяване на неговата численост и структура като път на естествената смяна на отиващите си поколения с нови, както и прихода на едни структурни части с други“27. Освен това, връзката на демографските процеси с икономическите, социалните и политически е очевидна. В ранните работи, посветени на демографските изследвания, главният фактор, който определя развитието и оптималните темпове на възпроизводство на населението, е природно-биологическият. Според него в центъра на вниманието се намира темата за съотношението на ресурсите, в това число и икономическите, и населението. През средните векове с най-голяма популярност се ползва теорията за „обществената полезност на увеличаването“ на масата население. В последствие тази теза намира отражение в идеите на меркантилистите Т. Мен, А. Сера и С. Фортрей, които виждат в многобройното население възможност за натрупване на сили и богатство на обществото. Но вече в работите на класиците А. Смит и Д. Рикардо първостепенен става въпросът за икономическата страна на възпроизводството на населението във връзка със съотношението „численост на населението и възпроизводство но работна сила“.28 Тук също фигурира и проблемът за ограничаване на ресурсите и несъответствие между числеността на населението и необходимите за живота ресурси. Органичната теория за взаимовръзката на демографското и социалноикономическото развитие е разработена от Томас Малтус. В нея се прави извод, че ръстът на числеността на населението, намиращ се в зависимост от биологическите особености на човека като вид, се явява отправна точка на социално-икономическото развитие. Концепциите за демографска политика не се ограничават само и единствено с количествени аспекти. Утопичните идеи на Кампанела за качествено човешко потомство получават в края на ХІХ в. своето Нънедение в демографията, София, Аполон, 2004, с. 5 27 Бреева Е.Б. Основы демографии, Москва, изд-во „Дашков и Ко“, 2005, с. 12 28 Демография, под общей редакцией Волгина Н.А., -Москва, изд-во РАГС, 2003.

26

96

продължение в евгеническата теория. Нейните принципи са формулирани от английския антрополог, психолог и биолог Френсис Галтън (1822 – 1911 г.). Изучаването на факторите и риска от наследствени заболявания и възможностите за подобряване на наследствени качества са с хуманитарна цел. В същото време обаче през ХХ в., евгеническите идеи се използват за оправдаване на геноцида и расизма, например във фашистката расова теория. Връщаме се към основния предмет на демографията – възпроизводството на населението, тъй като то е в основата на демографската криза и заплаха за националната сигурност. „Възпроизводство на населението” е централно понятие и за демографията, и за социологията. Демографията в своите изследвания разграничава доминиращия си количествен от по същество качествен аспект. Последният всъщност е преход или поне предпоставка за системен и дейностен социологически подход и анализ29. По темата за възпроизводството на населението има достатъчно разногласия за разбирането на същността на понятието. Д. И. Валентей30 и неговата школа под възпроизводство на населението се разбира съвкупността от естествените, социалните и пространствените форми на движение на населението31. Представителите на другата гледна точка, „тясната“ виждат във възпроизводството на населението само естествено движение на населението. Най-голямо разпространение получава „широката“ трактовка на понятието. В резултат на нейното развитие се появява категорията „социален капитал“.32 В българската наука „Демографията се концентрира в структурите на населението и динамиката на тяхното възпроизводство “ и „Социологията и демографията са две сродни науки, които заедно могат да изследват цялостния процес при възпроизводството на населението в дадено общество. Техните подходи се допълват, по-точно – надстрояват се. Поне би трябвало.“33 Понятието „човешки капитал” в съвременната социология и другите социални науки все още не е изкристализирало – до постигнат терминологичен консенсус, до понятийна и концептуална избистреност. При различните автори, в отделните книги, в специфичните контексти се използва синонимен грозд от термини и понятийни конструкции. Те взаимно се допълват, застъпват, подменят. Говори се за социален и Минков, Минко. Демография. „Албатрос”, София, 1999, с. 15 Дмитрий Игнатиевим Валентей е основател на Центъра за изучаване на проблемите на народонаселението към Икономическия факултет на МГУ 29

30

31 Валентей Д.И. (ред.) Демографический энциклопедический словарь, Москва, 1985 Саградов А.А., «Воспроизводство населения и социальный капитал»/Саградов А.А.// Вестник Московского университета, сер.6 Экономика.- 2006.- №5, стр. 19 3333 Мирчев, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. „М-8-М”, С., 2009, с. 25-26 32

97

символен, културен и човешки капитал, говори се за човешки ресурси и капитал, говори се за организационен ресурс и капацитет. Различни термини и артикулиране, често без достатъчно ясно работно дефиниране, с неизбистрени нюанси в смисъла, валидността и обхвата на приложи мост34. Науката определя следните типа възпроизводство на населението: - Свито възпроизводство; - Просто възпроизводство; - Разширено възпроизводство; - Архетип; - Традиционен тип; - Съвременен етап. Под свито възпроизводство се разбира такова възпроизводство, при което смъртността превишава раждаемостта. Простото възпроизводство се характеризира с това, че всяко нова поколение се равнява по численост на предходното. Разширено възпроизводство означава, че раждаемостта превишава смъртността35. Следващите три типа възпроизводство на населението могат също да се назоват исторически типове, тъй като при тях се приема фактът, че формирането на една или друга демографска ситуация се намира под влияние на различни жизнени условия, механизмите на създаване зависят от исторически обусловени ситуации. Съвременният тип възпроизводство на населението е характерен за индустриалната икономика, когато зависимостта на човека от природните фактори намалява. При това ограничеността на социално-икономическите фактори от смъртността води до преход към друг тип раждаемост. Главната роля принадлежи на семейството, изменението на неговото място в социално-икономическото развитие. Ако при традиционния тип на възпроизводство имат място сложни системи, изпълняващи производствена функция, то при рационалното възпроизводство главната роля играят извънсемейните, промишлените отношения, чието развитие се обяснява с диференциацията на труда, повишаване на квалификацията на работниците, урбанизацията, подобряване на качествата на живот и условията на труд и почивка. В този случай смъртността се определя под въздействието на биологическите и социалните фактори, където под социални фактори се разбира нивото на живот, природните условия, медицинското обслужване и санитарната култура. Свиването на нивото на раждаемостта е обусловено от такива фактори като ръстът на заетост на жените в производството, преориентация на младото поколение към материални блага в ранна възраст, а също и усилването на индивидуалните миграционни процеси, свързани с урбанизацията и особеностите на производство.

34 35

Мирчев, Михаил, цит. съч. с. 320 Демография, под общей редакцией Волгина Н.А., -М.: изд-во РАГС, 2003.-385 с., стр. 249-250

98

През XX век демографията прави сериозни стъпки в насока на разширяване на своя предмет и разработване на нови, съвременни изследователски методологии. Могат да се различат няколко основни области на демографските изследвания, които очертават съвременния облик на демографията:  Теории за населението (теоретична демография);  Демографски методи (демографска методология);  Демографска статистика (статистика на населението). Последната включва събирането на първична демографска информация - данни и тяхната обработка в съответствие с принципите на демографската методология с цел получаването на съпоставими или агрегирани демографски показатели (също наричани "данни"). На съвременния етап от своето развитие демографията разполага с голям обем от специализирани методи (методология) за обработка на първичните данни, получавани главно в системата на държавната статистика (у нас - Национален статистически институт). Този процес на обработка на данните се нарича "демографски анализ". Той изисква познаването на специфичните статистически методи за обработка на данни, които намират приложение в демографията; изисква и добро познаването на основните демографски отношения и зависимости (обикновено представяни чрез демографски модели). Резултатите от демографския анализ показват насоките на демографското развитите в различни негови аспекти: по отношение на раждаемостта, смъртността, брачността, бракоразводността, миграциите и др. Интерпретацията на тези резултати във връзка с развитието на други социални сфери, съставянето на реалистични прогнози, на изводи и препоръки към социалната практика и политика - всичко това изисква познаването на основните теории за населението, на обществото и на социалния контекст. С други думи, развитието на демографията като наука и практика не може и не трябва да спира на нивото на демографския анализ. Необходимо е да се направи и още една стъпка - обратно към социалната проблематика, в която така или иначе се вписва демографският процес. Научното осмисляне на промените в развитието на демографските процеси и структури като резултат от въздействието на редица нови фактори става безалтернативна задача на научната общност. Наред с продължаването на изследванията върху трудовите възможности на населението и реализацията им, върху ефективността на човешкия живот и изграждането на човешкия капитал все по-приоритетно място заемат проблемите за промените в труда в условията на пазарно стопанство и отражението им върху демографското поведение като следствие от несигурната заетост, безработицата, влошаването на условията и режимите на труд за голяма част

99

от заетите, спадането на социалната подкрепа и сигурност, задълбочаването на разслояването и неравенствата36 В законопроектите на международни организации и национални законопроекти на държавите от ЕС са застъпени три главни групи теми: правата на децата, половото равенство и възможността за съгласуване на семейната обвързаност и работата. Значимостта на темата за “Правата на детето” се илюстрира най-добре с приетата от ООН през 1989 г. Конвенцията за правата на детето и поправката й през 1995 г. 37 В много европейски страни, демографската политика е придобила огромно значение през 21 век. Част от обяснението за това със сигурност е повишеното осъзнаване на предизвикателствата, чиито последствия са видими днес и ще се засилят в бъдеще: застаряването на населението, намаляване на раждаемостта, разнообразяване на семейните форми и т.н. Но не само системите за социална закрила на ЕС, са засегнати по различен начин от тези процеси, дори към общите предизвикателства, национални реакции се различават значително. Демографската политика е интегрирана в системата за социална защита38 , но след Втората световна война развитите държави "не поемат тежестта свързана със семейните грижи"39. Демографската политика, е разработена по-късно и по-колебливо, отколкото повечето други социални политики. Традиционно те са значително по- нормативни и понякога това е било пречка за адекватни реформи в политиката. Възможностите за въздействие върху демографските процеси в обществото се потвърждават от провежданата в някои страни демографска политика. Като примери за това могат да се вземат провежданите политики във Франция, Австрия, Румъния, Унгария, бивша Чехословакия, ФРГ и донякъде България.40 До 1989 г. в тези страни се провежда социалнодемографска политика, насочена към повишаване на раждаемостта. Мерките предприети в тези страни спомагат за отслабване на тенденцията към намаляване на раждаемостта и нарастване на броя на второ и дори трето дете в семействата, повишаване на престижа на майчинството, намаляване на заболеваемостта и смъртността и ръст по отношение на материалното благополучие на семействата с деца. Показателно е за широкоразпространения секуларизъм и пораженчество в Западното общество в края на двадесети век, че населението в индустриалните държави радикално е забавило нарастването си. Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2013 г. общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18.2%, или с 0.3 . Минков, М. Население и основни социални структури.- София, 1976; Amendments to Convention on the rights of the child. – United Nations, 1995 38 Schubert, Klaus/Hegelich, Simon/Bazant, Ursula (2009): European Welfare Systems. Current state of research and some theoretical considerations.The Handbook of European Welfare Systems. London. 3-28.

39 Esping-Andersen, Gosta (1999): Social Foundations of Postindustrial Economies. Oxford 40 Социальная защита семы и детей: зарубежный опитл М., 1992 36 37

100

процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-висок е този дял в Италия (21.2%), следват Германия (20.7%), Гърция (20.1%) и Португалия (19.4%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 12.2%41. Делът на най-младото население в ЕС-28 е 15.6%, като най-нисък е в Италия (14.0%), България (13.7%) и Германия (13.1%), а най-висок е в Ирландия (21.9%) и Франция (18.6%).42 Намаляването на раждаемостта през последните десетилетия последва следвоенния бейби бум. Децата, родени по онова време, вече достигнаха до пенсионна възраст... Процентът на възрастните хора в Европа се увеличава непрестанно. По данни от 2004 г., средната възраст в Европа е 39 години. До 2050 г. тя рискува да достигне до 49 години, когато поне един на всеки десет европейски граждани вероятно ще бъде на над 80-годишна възраст43. В резултат на значителния икономически, социален и медицински напредък се очаква средната продължителност на живота да се увеличи с шест години за периода 2004-2050 година. Застаряването на европейското население ще доведе до по-високи разходи за здравеопазване, ще се отрази на финансирането на социалното осигуряване и ще разклати баланса на пенсионните схеми. Възможните решения на демографските предизвикателства, пред които е изправена Европа, са приемането на повече имигранти; внедряването на политики, целящи насърчаване на раждаемостта; реализирането на по-голяма производителност на труда, а евентуално и въвеждането на по-късно пенсиониране.

2. Геодемографска катастрофа заплашва България 2.1 Демографският фактор, като един от най-важните в системата на националната сигурност в България От количеството и качеството на демофонда, от образованието, здравословното състояние и другите характеристики, до голяма степен зависят сигурността и възможностите за отбраната на страната, защитата на националната сигурност, на живота и собствеността на гражданите, осигуряването на върховенството на закона и на обществения ред. За да установим големината на заплахата, трябва да уточним понятията. В публичното пространство се използват различни термини за назоваване на процеса на промяната в демографските процеси. През последното десетилетие относно демографската криза и обществените й последици има два типа говорене. В единия възлови термини са влошаване, застаряване и намаляване, избягва се думата криза. Докато в другия тип НСИ Пак там 43 www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//.

41 42

101

говорене възлови термини са рискова криза, демографски срив, ускорена депопулация, риск от демографска и национална катастрофа. Разликата е очевидна – става дума за качествено различна интерпретация на реалната ситуация, на създадената демографска инерция и на структурните обществени последици в средносрочна и дългосрочна перспектива. Разликата между „криза” и „катастрофа” наистина е същностна и принципна. Кризата е остра проблемна ситуация, в която не само има налични възможности за преодоляване и оздравяване, но има и непосредствени стимули за мобилизиране, търсене на конкретен на чин за позитивиране и обръщане на заплахата или загубата в успех и постижение. Докато катастрофата е обратното – загуба на възможност за преодоляване и оздравяване, изпадане в отчаяние и апатията на жертва, изпускане на контрола и отпускане в безпомощност и фатална предопределеност. Стресът прераства в дисстрес, вместо да ни мобилизира ценностно и морално, психологически и емоционално, волево и дейностно, той ни запушва в невротичност и обърканост, в депресивност и отчаяние, в чувство за безсилие и празнота. Класическото разграничаване на стрес от дисстрес е направено в книгата на Селие, Ханс.44 Точното дефиниране на демографската ситуация и перспектива е важно – дали е просто криза или е надвиснала катастрофа. По същество това са качествено различни перспективи и предполагат различен тип ангажираност на държавата и обществото, за да бъдат преодолени или поне омекотени, за да се намери работещ модус за оздравяване на възпроизводството на населението, трудовите ресурси и нацията. През 2006 г. Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) провежда заседание, на което обсъжда демографските аспекти на националната сигурност. В общата позиция са казва, че се “намираме в състояние на демографска криза и че преодоляването й следва да се превърне в първостепенен национален приоритет“. Държавният глава Георги Първанов заяви много ясно, че: “Ние не бягаме от назоваването на нещата със собствените им имена. Съзнаваме, че става дума за демографска криза. Всяко друго понятие би означавало, че не искаме да видим дълбочината и дългосрочността на тези процеси... Кризисните процеси, които години наред характеризират демографската ситуация в страната, вече са проблем на националната сигурност на България“45. А през 2012 г. Президентът Росен Плевнелиев заявява: „Много са факторите, които ще формират в бъдеще средата за сигурност в световен и национален аспект, но четири от тях са особено важни. От тези

44

Селие, Х., Стрес без дистрес, София, 1982, с. 32

45

Президентски сайт, www.president.bg.

102

предизвикателства произтичат и приоритетите за националната сигурност“46. Според Световната банка България е изправена пред тежък демографски проблем. Безспорен факт е, че съвременното българско общество се намира в състояние на дълбока демографска криза, заплашваща да прерасне в демографска катастрофа, които (въпреки твърденията, че проблемът се „преекспонира” и, че демографските процеси у нас не се различават съществено от тези в останалата част на „развития свят” или, че те са „естествен израз” и механизъм на установяване на свободно „либерално-демократично” обществено устройство, застрашават всеобхватно националната сигурност на България. Основанията за подобно твърдение се съдържат не само в данните на сериозни научни изследвания за оценка на заплахите за страната или в официални констатации на най-влиятелните институции на ЕС, а в обективната „логика” на взаимодействието между демография и сигурност.

2.2 Демографските диспропорции в България застрашават нейната сигурност в дългосрочен план Демографският статус на населението е основен индикатор за тенденциите в развитието на обществото като цяло. Население под 7 млн. души, постоянна тенденция към стопяване му - с близо 80 000 души годишно. Трайна тенденция към застаряване, напълно обезлюдените села само през 2012 г., и др. Говорейки за национална сигурност и демографски проблеми, неизбежно е да се каже, че ако преди двадесет години се говореше за демографски срив и демографска криза в България, днес все повече става въпрос за демографска катастрофа. При това тя все още се движи само в една посока - на задълбочаване. Най-общите й характеристики са: Ускорено свиване броя на населението - отрицателен естествен прираст, ниска и отложена раждаемост, емиграция.

46

Пак там

103

Фиг. 1. Население по години на преброяванията за периода 1900 – 2011г.

10,000,000 9,000,000 8,000,000 7,000,000 6,000,000 5,000,000 4,000,000 3,000,000 2,000,000 1,000,000 0 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011

Източник НСИ • Към 1.02.2011 г. населението на България е 7 364 570 души. От тях 3 777 999 (51.3%) са жени и 3 586 571 души (48.7%) са мъже, или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени.

• В периода между двете преброявания през 2001 и 2011 г. населението на страната намалява с 564 331 души при средногодишен темп на намаление 0.7%.

• Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължи на отрицателния естествен прираст, а една трета (31.1%) - на външната миграция, която се оценява на 175 244 души.

• Все още българите са над 80 % от населението, но сега детеродната норма е някъде към 0,8 - т.е. три пъти по-малко от необходимото за простото възпроизводство. Така че "българската" част на населението в България бързо се топи като бройка и като процент, рязко застарява, голяма част от младите поколения биват поразявани от лоши условия на живот, отпадане от училище, затъване в девиации и антисоциалност. Спрямо Западна Европа, в България раждаемостта е 2 пъти по-ниска. Тревога буди нейната структура - близо 50% от ражданията са от социални общности, където тяхната родова, семейна, майчина, бащина среда ги обрича на социална недоразвитост. Според данни на проф. дфсн д-р ист. Нако Стефанов, преброяването през 1985 г., проведено преди началото на т.нар. преход, населението на страната ни е 8 948 649 души. Днес, през 2016 г., България е под равнището на 1946 г., когато се ражда 7-милионния жител на страната – т.е. сега у нас има едва 8 981 642 104

граждани на България. С други думи, за период от над 20 години, Отечеството ни е загубило 22% от своята численост. От 207 държави, през 2007 г. България си разделя с други страни 190195-то място, т.е. тя е сред 20-те държави с най-ниска раждаемост в света. По други данни обаче, тя е на 204-о място в света по раждаемост от всичките 224 държави. Фиг. 2. Естествен прираст в България 0 -2 -4 общо за страната

-6

град -8

село

-10 -12 -14

Източник: НСИ Демографската катастрофа освен количествени, има и качествени измерения: Население над 65 години през 2012 г.: - България - 19% - Светът - 8 % Население под 15 години през 2012 г.: - България - 13% - Светът - 26% Причините са демографската катастрофа са: - преки: ниска раждаемост, висока смъртност, застаряване, загуба на жени във фертилна възраст, емиграция и др.; - непреки: бедност, безработица, социални болести, разпад на семейството, ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности, т.е. възприемане на постмодерния модел на свръхиндивидуализъм и потребителско съзнание.

- глобални причини.

105

Съществува комплексна връзка: трудова интеграция - социална сигурност - обща социална атмосфера - решение за семейство и деца - която е в пряка зависимост с факторите, влияещи върху националната сигурност.

2.3 Имиграцията като проблем на сигурността Опитът показва, че движението на човешките потоци е в посока от слабо развитите региони и държави към високоразвитите индустриални зони на света, където нуждата от работна сила е много по-голяма, заплащането е по-високо, а стандартът на живот е различен от този в страните на произход на мигрантите. Един от сериозните проблеми е непрекъснато растящата легална и нелегална миграция, която е основния контрибутор за нарастването на числеността на населението в страните от ЕС. На този фон демографската ситуация в България е още по-тежка, защото се натрупват допълнителни негативни фактори, породени както от трудните социално-икономически условия, така и от редица допълнителни негативни причини. От друга страна, вътрешната миграция има два аспекта, пряко свързани със сфери на националната сигурност. През 2012 г. напълно обезлюдени са 183 селища. Други 1262 /23% от всичките 5329 населени места в България/ са с население между 10 и 99 души. От една страна, е обезлюдяването на цели райони и тяхното заселване с мигранти, нямащи общо с народопсихологията, религията, манталитета на народа ни. От друга - получаващата се мултикултуралност, която става бариера пред постигане на единство в обществото, не е възможен принципът на солидарност в държавата, генерират се граждански тенденции към обособяване и самозатваряне в сиви зони, политически тенденции към сепаратизъм, икономически тенденции към дискриминиране на другите чрез феодално овладяване на стопанските структури. България е директно застрашена от този рисков вид мултикултуралност: първо, поради тенденции към сепаратизъм от страна на двете големи етно-народностни малцинства - български турци и цигани/роми; второ, поради обезлюдяване на огромна част от националната територия, богата на ресурси за живот и икономическа предприемчивост, което ще привлече външен поток от трудно контролируема имигрантска човешка маса, като е по-вероятно тя да бъде мюсюлманска, с друга и трудно съвместима с нашата цивилизационна характеристика; трето, има бариери пред динамично развиващи се сектори в икономиката, поради недостиг на добре образована и социализирана работна ръка; 106

четвърто, поради изкушението на част от политиците (под натиска на бизнеса) да напомпват България с население от чужди цивилизационни зони, което самo по-себе си още повече да притиска и изтласква българите, ще свива националното мнозинство, на практика ще го обезвластява и лишава от спокойствието, че живее в своята си държава. Тук следва да се подчертае, че България има шанс за градивна мултикултуралност единствено при две предпоставки: първо, ако се възстанови статута и достойнството на народностното българско ядро, което да дава устойчивост и ясна идентичност на нацията; второ, ако имиграцията към нас в значителен обем да е от наша, българска диаспора от съседни и по-далечни страни.

2.4.

Регионалните дисбаланси

Големите дисбаланси между център и периферия традиционно се разглеждат като риск за националната сигурност, което обикновено се оформя в реалистката концепция за "застрашените райони": външно заплашени, от една страна, и вътрешно застрашени - от друга. Външната заплаха, според Националната отбранителна стратегия от 2011 г. тя не изглежда актуална в десетгодишна перспектива - няма пряка заплаха от страна на съседите ни. Що се отнася до вътрешния риск, който се отчита от Националната стратегия за регионално развитие, той подлежи на попрецизна оценка, но на този етап няма сериозни аргументи, че сами по себе си регионалните дисбаланси в тесния смисъл на думата могат да породят пряко значим риск за националната сигурност. Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84.8% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение.  Турската етническа група е втората по численост - 588 318 лица. Те представляват 8.8% от населението.  Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според самоопределянето на лицата, с относителен дял от 4.9%.  Лицата, които не се самоопределят, са 53 391 - 0.8%. Сред тях делът на най-младите до 19 години е 51.7% от всички, които не се самоопределят.  Населението с българско етническо самоопределение е значително по-урбанизирано в сравнение с другите две основни етнически групи. В градовете живее 77.5% от българския етнос, 37.7%, - от турския и 55.4% от ромския.  Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално в няколко области - Кърджали, Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Русе, Бургас, в които живее 63.7% от населението от тази етническа група.

107

 Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Монтана - 12.7%, и Сливен - 11.8%., следвани от Добрич - 8.8%, Ямбол - 8.5%, при общо за страната - 4.9%. Въпреки това процесът подлежи на наблюдение, тъй като той потенциално поражда рискове. Обратно на предвижданията - приемането на България в ЕС и прилагането на структурните фондове в страната доведоха до увеличаване и задълбочаване на регионалните, междуобластните и вътрешнообластните различия: Северозападния район - с най-нисък БВП на глава от населението в целия ЕС (но като доход на глава от населението близък до другите български региони); междуобластни различия - Ямбол и Сливен в Югоизточен район; вътрешнообластни различия - например Малко Търново и Средец в Бургаска област. В няколко големи града и в няколко специфични райони с малки градове има концентрация на млади хора. Там застаряването е със забавен темп, структурата на населението по възраст е в общо-европейски стандарт. Обратно, в останалите райони на страната, вкл. в повече от половината големи областни градове, остаряването протича с екстремно ускорени темпове - става масирано източване на младите хора и бързо не просто намаляване, а затихване на раждаемостта. Тук населението не просто относително застарява, на много места то има или придобива старчески профил. Между тези два типа райони в страната се получава поляризация - с всичките й икономически, политически, общностни и цивилизационни проекции. Възрастовата поляризация генерира обществена поляризация. Наличието на млади и активни поколения дава граждански шанс за бързо икономическо и социално развитие, догонване на европейските стандарти, модернизация като цяло. Обратно, недостигът и липсата на млади поколения задържа икономическото развитие и връща икономиката към примитивни форми. А това е удобна гражданска основа за маргинализация и за установяване по места на ретроградни форми на "новото средновековие". Нека погледнем каква е ситуацията с вътрешната миграция, която има сериозен принос за обезлюдяването на цели райони. Тя не е само от селата към градовете, тя е и от малките градове към по-големите и от по-големите към още по-големите. Миграцията изпълнява регулиращи функции в икономиката, но не е безразлично как се случва това. Силно различаващата се демографска картина (и социалноикономическа – що се отнася до характеристиките на пазара на труда) в градовете и селата е на свой ред причина за поддържането на установените тенденции в направленията на вътрешна миграция в страната през разглеждания период. Вследствие на всичко това общият прираст на населението също се различава значително в разрез градове - села. Най108

общо казано, той се характеризира с: нарастващ отрицателен естествен прираст и в градовете, и в селата през 90-те години на 20 в.; със стабилизация на достигнатите високи равнища на показателите през разглеждания период; с намаление на положителното миграционно в градовете до превръщането му в отрицателно през 2003 г.; с намаление на отрицателното миграционно салдо в селата до 2002 г., след което до края на периода там се наблюдава намаляващо положително миграционно салдо.

2.5.

Демографската криза като икономическа и социална спирачка

Погледнато икономически, това поколенческо разминаване между основните слоеве - високо-производителни и ниско-производителни, всъщност, запушва икономиката, спира развитието й. Република България е сред държавите - членки на ЕС, в които рискът от бедност за населението е над средното равнище за съюза. Просто, защото се оказва, че икономиката трябва дълго да изчаква новите качествени поколения работна и гражданска сила, а междувременно се задръства от ниско-културна, ниско-производителна и трудноинтегрируема човешка маса. Годните за висока производителност и иновации идват малко и забавено. А негодните за работа или само за нископроизводителна работа стават все по-голяма тежест - не само когато не работят (получават нарастващо социално подпомагане и издръжка), но и когато работят, защото не са годни за производителен труд в условията на детайлна регламентация и прецизна организираност ("втората вълна" по Тофлър), нито за ефективна самоорганизация за производителен и творчески дистанционен труд ("третата вълна" по Тофлър). Европейският съюз вече алармира през 2005 г., че демографската криза е икономическа спирачка. Тук само конкретизирам, че не само в количествения, но и в качествения смисъл и измерения. Не е важно само количеството на работната сила, но и нейното качество. Това през последните 1-2 години вече започна да се осъзнава. Работодателите приплакват, че не могат да намерят годни и производителни работници, служители и специалисти. МТСП вече разработва съответни анализи и програми. Активно се говори за внос на работна сила от други континенти. Проблемът е вече остър, вече е осъзнат. Търси се решение. Но при това търсене има и една голяма опасност. Може този проблем допълнително да бъде утежнен, ако дефицитът от работна сила, се тръгне да бъде запълван чрез внос на външна работна сила. Проблемът е, ако външната работна сила така се подбира, че да се включи към нашите ниски и маргинални слоеве, а не към нашите интегрирани и производителни среди и елитни общности и слоеве. Ако направим това, пак ще удвоим вече видимия си вътрешен проблем. Опасността е да си внасяме не високо 109

образована и годна за интеграция, а ниско образована и малокултурна външна имиграция, която при това не желае бързо да се интегрира към обществото и културата в България - интересуваща се само от работата и доходите си тук, но като живее в свои обособени и неинтегриращи се общности, квартали, райони. Българската икономика се нуждае от качествена работна сила образована и квалифицирана, културна и възпитана, социализирана и интегрирана. Без такава работна сила икономиката не е в състояние да реализира бърз и устойчив естествен растеж. Без такава работна сила нито инвестициите и многото пари сами по себе си, нито модерното управление и комуникации сами по себе си, нито новата техника и технологии сами по себе си могат да генерират бърз и устойчив икономически растеж. Нужни са хора. Решаващи са работещите производително хора. Преди всичко млади хора, но не какви да е, а образовани, социализирани, интегрирани. Това е пряката връзка между демографските процеси и възходящата или запушената перспектива за икономиката на държавата ни. От друга страна, вместо приближаване и сплотяване в общо културно и гражданско пространство „по пътя към Европа” бе генериран обратен процес - към културно и общностно раздалечаване, стимулира се етнизиране на социалните конфликти, голяма част от обществото фактически се отдалечава от цивилизована Европа, издигат се културни и политически бариери между основните етно-народностни, религиознотрадиционни, поколенчески и професионални слоеве и общности. Социалната поляризация в България за две десетилетия се разтегна много по-крайно отколкото в останалите страни на ЕС, много по-остра е, отколкото при други нови членове в ЕС като Чехия и Словакия, Словения и Унгария, Полша, отколкото е в съседна Гърция. Откъм дъното на пирамидата, се натрупва огромна като процент гражданска маса. Количеството й самo по себе си е проблем. Проблемът се удвоява, когато това население е компактно живеещо и се отделя от другите – като анклави на мизерията и примитивизма. Проблемът се утроява, когато това компактно и отделящо се население се самоорганизира в някакво свое алтернативно общество - на религиозен и етно-народностен принцип, на племенен или феодален принцип. Често демографски това са общности с много по-висока раждаемост, заредени са с голяма жизненост, закономерно и често прерастваща в агресивност спрямо гражданското общество на мнозинството и държавата.

3.

Преодоляване на геодемографския срив

В буквален смисъл, геополитика означава „политика за земята". Определят я също като „наука за управление на пространството". Но пространствената доминантност на геополитиката я задължава да борави и 110

с демографската жизненост на същото това пространство. На тази основа възниква и се обособява геодемографията, като съставна част на геополитическата наука. На настоящия етап, когато в географското пространство на България се очертава драматичен геодемографски срив, геополитиката е длъжна да изучава както причините за появата му, така и възможностите за неговото успешно преодоляване. Процесът на демографските изменения, водещи страната ни към демографска катастрофа, ускорява своя ход. Всяка нова прогноза скъсява сроковете до настъпването й. С отделни мероприятия, стратегии и програми този процес не може да бъде спрян. Ускорявайки развитието си, проблемът излиза извън руслото на текущата държавна политика, в чиито рамки това съдбоносно явление трудно може да бъде правилно оценено и ефективно преодоляно. Преодоляването на демографския срив в България не може да стане с отделни мерки, мероприятия и други текущи и временни действия. Главното е да се създадат всестранни условия за повишаване на раждаемостта на изостаналия в това отношение у нас националния етнос - българския. Демографските проблеми на България е тема, която изисква сериозно внимание от институциите. Тенденцията е ясна, необходими са действия и резултати. Първо, трябва да се приемат иновативни политики за стимулиране на раждаемостта. Второ, трябва да се повиши на качеството на живот като важен елемент от модерната демографска политика. Приоритетни тук са образованието, здравеопазването и създаването на качество на живот и икономическа перспектива в регионите. Трето, необходимо е да се възприемат политики за връщане на българите от чужбина и привличане на висококвалифицирани имигранти от трети държави. От състоянието на човешкия потенциал до голяма степен зависят мощта, величието и благополучието на съвременните държави, защото именно хората са носители на интелектуалния потенциал, превърнал се в основен двигател на прогреса. Четирите ключови думи за нея са: интеграция, технологии, ресурси и демография. Първо, трябва да се възприеме иновативни политики за стимулиране на раждаемостта. Второ, необходимо е концентриране върху повишаването на качеството на живот като важен елемент от модерната демографска политика. Приоритетни тук са образованието, здравеопазването и създаването на качество на живот и икономическа перспектива в регионите.

111

Трето, необходимо е да се възприемат политики за връщане на наши сънародници от чужбина и привличане на висококвалифицирани имигранти от трети държави. " Има редица политически причини за неблагоприятното развитие на населението в България, които пораждат демографската криза и не доброто демографско състояние. Към тези причини се отнасят: отслабените социални функции на държавата, кризата в ценностната система на обществото, ниския стандарт на живот, като ние сме далече от европейските стандарти на живот, от европейския начин на поведение. Само решаването на този комплекс от проблеми може да бъде предпоставка за промяна в демографското състояние на страната.

-

Заключение Политиката за балансирано демографско и социално развитие, водеща до повишаване на социалната сплотеност/социалната кохезия е национален приоритет, който е важна съставна част от програмата на всяко българско правителство, от Националната стратегическа референтна рамка (20072013г.), Конвергентната програма (2011-2014г.) и Националната програма за реформи ( 2011-2015г.) на България. Демографската политика е хоризонтална междусекторна и междуинституционална политика, изискваща прилагане на мейнстрийминг подход. Демографското развитие, структурата и балансът на населението имат определящо значение за развитието на останалите политики и в този смисъл специфичните демографски анализи и прогнози са необходима предпоставка за адекватно планиране, програмиране и реализиране на всички секторни, междусекторни и хоризонтални политики. Особеностите на българската демографска политика са в това, че стратегическата цел е ориентирана не само и не единствено към механичното демографско възпроизводство, но и към развитие на високо качеството на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Негативните демографски тенденции и през следващите години ще продължат да оказват пряко или косвено въздействие върху икономиката и върху устойчивостта на социалните системи, както и върху сигурността на страната. Днес България работи за устойчив растеж, основан на нови индустриални политики, производство и експорт. Само високо развити в икономическо и в интелектуално отношение страни могат да гарантират самостоятелно или съвместно с партньорите си сигурността на своите граждани и на своята държава, да се справят с възникващите предизвикателства, рискове и заплахи, с бедствия и кризи от различен характер. Националната сигурност е тотален приоритет за всяко 112

правителство, но за да успеят, правителствата трябва да имат дългосрочни стратегии, вкл. демографски, и да постигат резултати по тях. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Бреева Е.Б. Основы демографии, Москва, изд-во „Дашков и Ко“, 2005, с. 12 2. Валентей Д.И. (ред.) Демографический энциклопедический словарь, Москва, 1985 3. Демография, под общей редакцией Волгина Н.А., -М.: изд-во РАГС, 2003.-385 с., стр. 249-250 4. Демография, под общей редакцией Волгина Н.А., -Москва, изд-во РАГС, 2003.

5. Минков, М. Население и основни социални структури.- София, 1976; 6. Минков, Минко. Демография. „Албатрос”, София, 1999, с. 15 7. Мирчев, Михаил, цит. съч. с. 320 8. Мирчев, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. „М-8-М”, С., 2009, с. 25-26 9. Нънедение в демографията, София, Аполон, 2004, с. 5 10. Президентски сайт, www.president.bg.

11. Саградов А.А., «Воспроизводство населения и социальный капитал»/Саградов А.А.// Вестник Московского университета, сер.6 Экономика.- 2006.- №5, стр. 19 12. Селие, Х., Стрес без дистрес, София, 1982, с. 32 13. Социальная защита семы и детей: зарубежный опитл М., 1992 14. Amendments to Convention on the rights of the child. – United Nations, 1995 15. Esping-Andersen, Gosta (1999): Social Foundations of Postindustrial Economies. Oxford 16. Schubert, Klaus/Hegelich, Simon/Bazant, Ursula (2009): European Welfare Systems. Current state of research and some theoretical considerations.The Handbook of European Welfare Systems. London.

3-28.

17. www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//.

113

ПРАВНИЯТ НИХИЛИЗЪМ – РЕЗУЛТАТНО ЯВЛЕНИЕ ОТ ЛИПСАТА НА НРАВСТВЕНОСТ Мария Дончева LEGAL NIHILISM – A PHENOMENON CAUSED BY THE LACK OF MORALITY Maria Doncheva Abstract: The relevance of the topic of this paper is conditioned by the fact that, during a time of crisis, the thoughts of the unsatisfactory situation of the economic and social spheres, in particular the implementation of the law, dramatically increase. The specific reason for these and many other problems can be traced to the lowered morals standards of the officials in the structures of the legislative, the executive and the judiciary systems in the country. The focusing of the scientific and theoretical interest on this process is intensified especially at the present moment when the problem of the magistrates’ morality acquires particular importance in the period of the upcoming judicial reform. Besides, the theme of morality sneaks in such complex social and legal problems as corruption and presence of overt bureaucracy in our country. The listed factors definitely become a reason for the strengthening of the legal nihilism in society, which, in turn, adversely affects the effectiveness, sustainability and stability of the government of the state. The above-mentioned situation leads to the inevitable conclusion that overcoming the legal nihilism through the improvement of the moral qualities of the senior government officials is an important and necessary purpose for the restoration of the lost trust in the law, which is one of the prerequisites for Bulgaria’s successful development in the 21st century.

Key words: legal nihilism, legislature, law, ethics, morality, civil servants, corruption, bureaucracy, state, development. По време на криза интензивно нарастват размишленията за неудовлетворителното положение, в което се намират икономиката, социалната сфера и по-конкретно изпълнението на закона в страната. А „изпадналото в криза общество се оказва неспособно да осигури условия, при които гражданите да могат да упражняват правото си на труд, отдих, образование, защита на неприкосновеността си и други. Печален факт е, че декларираните права и свободи не са станали реални ценности в начина на живот. В масовото съзнание девалвацията на новите либералнодемократични ценности се изразява в тенденциите на песимизма и скептицизма по отношение на настоящето и в отхвърляне на идеята за 114

социалния и нравствения прогрес по отношение на бъдещето“ (Петрова 2000, 29). В един от броевете на сп. „Адвокатски преглед“, по повод сто години от рождението на бележития български юрист Живко Сталев е публикувано негово слово, произнесено на 28.05.1992 г., в което с особен патос звучат следните думи: „След дългите години на правен нихилизъм в периода на духовна и правна криза, неизбежна при радикалния преход, който преживяваме от един към друг строй, е налице остра нужда да бъде издигнат престижа на правото. Ние искаме да бъдем правова държава. Ние трябва да станем такава държава.“ (Сталев 2012, 70). Жалко за това силно слово, защото години след като е прозвучало пред новото и младо за този период поколение, явно нищо не се променило. Звучи тъжно, но и може би твърде вярно, фактът, че след като през 2010 г., по повод оправдаването на братята Галеви и Алексей Петров, германският разследващ журналист Юрген Рот заяви пред медиите, че „нещо като правен нихилизъм владее страната ни“47. Шест години по-късно отново сме поставени пред различни ситуации, които ни провокират да се замислим, дали подобен род положения не са актуални и днес, и не водят ли те до все по-голям нравствен упадък на обществото ни. Дали призива на Живко Сталев за правова държава, без правен нихилизъм е разбран или остава само в прашните страници на юридическата литература, очаквайки с трепет да бъде разбран от „българските правници“. В юридическата литература има не малко на брой изследвания, които засягат темата за правния нихилизъм. Все пак научни дефиниции на този социално-правен феномен практически липсват. Правният нихилизъм представлява разновидност на социалния нихилизъм като родово понятие. Във всички речници този термин се определя като „отрицание от всичко, неоправдан скептицизъм“48. Към това определение, може да се допълни, че правният нихилизъм е едно устойчиво и масово явление, заключаващо се в негативна оценка, на първо място към действащите правни норми, а на второ – към практиките на държавните органи по приемане и утвърждаване на тези норми. Преди всичко правният нихилизъм се изразява в умишлено нарушаване на действащото законодателство. Той може да бъде активен и пасивен, устойчив и спонтанен, постоянен и ситуативен. Като основен признак на това явление може да се квалифицира пренебрежителното и скептично възприемане на правото и оценяването му като второстепенно ценностно явление в човешките отношения.

47

Изявлението на журналиста е направено в сутрешния блок на BTV, в интервю за телевизията на 11.11.2010 г.

48 Вж. нпр. Съвременен тълковен речник на българския език под съставит. На Буров, С., Бонджолова, В., Илиева, М., Пехливанова, П., В.Т., Елпис, 1994

115

„Терминът нихилист за първи път е използван от руския писател Тургенев, в неговата творба „Бащи и деца“, където един от героите, Аркадий, описва своя приятел Базаров като нихилист. Нихилист? – казва неговият събеседник – доколкото разбирам термина, нихилист е човек, който не признава нищо. Или по-скоро, който не уважава нищо“ (Хекертон 2007, 295). Разбираемо е, че като антитеза на правния нихилизъм се явява уважението към закона. Важността за преодоляване на това явление е несъмнена, поради което впускането в широки аргументации е излишно. Тук на първо място трябва да се заяви ясно и категорично позицията, че правният нихилизъм е едно резултатно явление от липсата на нравственост във всички измерения на обществото. Актуален представлява системния анализ на нихилизма и формирането на държавни политики в сферата на неговото преодоляване. Тъй като причината за многото проблеми се корени в липсата на морал, a „практиката вече е доказала нееднократно, че несъобразяването с моралните ценности и регулатори, в която и да е сфера на обществения живот я прави в голяма степен непредсказуема и я обрича на непредвидими последици“ (Драмалиева 2000, 41), по-нататъшното усъвършенстване на нормативната база, в посока възприемане и закрепване в законодателството на повече морални идеи и ценности, е от особено значение за нормалният начин на живот и правилното функциониране на държавните институции. За системното разбиране генезиса на правния нихилизъм, като обективно обусловено явление, е необходимо да се премине през няколко етапа, които да определят най-важните моменти. На първо място е необходимо да се установи как се възприемат от гражданите съществуващите закони. В дискусия на тема „Адекватни ли са наказанията за смърт, причинена по непредпазливост на пътя?“, проведена в ефира на Българска национална телевизия на 05.06.2014г., главният редактор на в-к „24 часа“ Борислав Зюмбюлев прави тревожен коментар, в който завява, че „в населението цари общ тотален правен нихилизъм. Никой не спазва дребните закони, защото знае, че наказанието не е неизбежно. Именно тази възможност да заобиколиш закона, да се отървеш от наказание, създава този правен нихилизъм. Освен това във властта няма усещането и предписани правила как животът и средата да стават по-безопасни“49. Безспорно е, че нарастващото количество от новоприети норми и актове не е в състояние да реши стоящите пред страната ни социални и икономически проблеми. Популярно мнение е, че качеството на приеманите нормативни актове не съответства на реалния живот. Действително могат да се приведат достатъчно примери за твърде повърхностни текстове, които се коригират и даже отменят веднага след тяхното приемане и обнародване.

49

Видеото от цялата дискусия се намира на следния интернет адрес: http://bnt.bg/part-of-show/adekvatnili-sa-nakazaniyata-za-sma-rt-prichinena-na-pa-tya

116

От друга страна „придържането единствено към правните закони често е начин за прехвърляне на отговорността към законотворците и за оправдаване и омаловажаване на постъпки, които са в противоречие с традиционните морални разбирания на обществото“ (Драмалиева 2000, 33). Но това не е единствената и главна причина, защото в почти всички случаи злото се корени в отсъствието на нравственост. На първо място в нравствеността на законодателя, а на второ – в нравствеността на правоприлагащите органи. „Очевидно е, че нормите, бидейки рационални, не само са подчинени на определени цели, но и хармонизират интересите на отделния човек с тези на обществото… Следователно утвърждаването в съвременното общество на единна нормативна система, в цялото ѝ богатство, както и създаването на солидни механизми за нейното ефективно действие са условие за обществен просперитет и за взаимно доверие. И днес, струва ми се, именно доверието в обществото липсва“ (Бонев 2005, 284). Главният въпрос, който възниква в контекста на този извод е „Как законът може да се сдобие с уважително отношение от страна на обществото?“. Очевидно най-лесният начин е чрез повишаване нивото на образованието, културата и усъвършенстване на правосъдната система. Всяка една държава е длъжна да се стреми към създаване на условия, които да накарат гражданите да се подчиняват на правните норми, но не поради страх от възможно наказание, а напротив - от уважение към правото, защото няма ли право в дадено общество, то следователно няма и култура. Както утвърждава Живко Сталев правото притежава културно-възпитателна функция, „чрез нея правото усъвършенства човешката психика и я облагородява. Прави човека по-социален, по-годен да зачита чуждите права и да изпълнява добросъвестно своите задължения“. От тук следва и изводът, че моралната зрялост е най-сигурният белег за културен и правен прогрес. „Днес – казва Димитър Бонев - моралната криза също се съпътства с не дотам високо доверие в обществото“ и изтъква като най – съществен белег на тази криза „агресивният нравствен нихилизъм“ и отричането на „редица благородни по своя характер идеали и норми“ (Бонев 2005, 284). Извънредно голяма роля за преодоляването на негативното отношение на обществото към правото има и юридическото просвещение. Тук не става дума за висшето юридическо образование, а за поддържането на едно средно ниво на информираност в обикновения гражданин за функциите, механизмите и способите на правна защита, и регулация на обществените отношения. Липсата на добра правна култура на гражданите и непознаването на законите с категоричност може да се определят като още един от факторите предпоставящи наличието на правен нихилизъм. Правилна е позицията на Васил Момов, с която авторът признава, че „най-голямата беда днес за нашето общество е отсъствието на респект и доверие към моралната норма, към закона и порядъка в обществения живот, 117

наличието на правен нихилизъм. Така стигаме до крещящата потребност от социален механизъм, който да съединява, да балансира и направлява функциите на правния закон, на моралния императив и на политическата воля в неделимо единство с отговорността на публичните субекти – институционални и персонални…Във връзка с това е идеята не за създаване на специализирана институция (обществен орган), а за непосредствено обвързване на пълномощията и правата, задълженията и отговорностите в самата тъкан на публичната власт като необходима предпоставка не само за уважение и доверие, а и за здравословно страхопочитание към регулативните ценности. Въпросният механизъм обаче може да бъде действен фактор, ако се основава на широка легитимирана обществена подкрепа и защита. Представен в широк социален контекст, моделът на моралната регулация е потенциално функционираща система с основни конструкти – норма, оценка, мотивация, и с ценностни отношения – респект, доверие, престиж. Големият проблем е защо тези логично осмислени ценностни показатели се разминават с нашата действителност“ (Момов 2014, 94-104). Разбираемо е, че уважението към закона се ражда от реалната възможност да се види, че на практика нормите на правото се прилагат от органите на съдебната власт в еднаква степен за всички граждани. Битуващото мнение, че високопоставени длъжностни лица по непонятни причини се оказват с оправдателни присъди, влияе отрицателно върху престижа на правосъдната система и подкопава нейния авторитет, откъдето и доверието на обществото към тази институция рязко намалява. За преодоляването на тези негативни явления е необходимо на първо място, представителите на управляващата прослойка да дадат личен пример на обществото като демонстрират уважение към действащия закон. „Във външнополитическите отношения на нашата страна основен алгоритъм в поведението на политиците са техните интереси. Моралът им се представя за морала на цялото общество... Реално обаче този морал е отражение на интересите на политическата върхушка“ (Кисьов 2000, 56). Важен момент представлява и изучаването на правния нихилизъм като един от факторите, влияещи отрицателно върху ефективността, устойчивостта и стабилността на държавното управление. Стабилността на политическия режим предопределя и стабилността на създаваните и действащи нормативните актове, а без системата на държавни органи – административни, съдебни, полицейски, военни, законодателни – не би било възможно осъществяването на самото социално управление. „Институциите, които демонстрират невъзможност да се справят с проблема, демотивират гражданите да съдействат и да имат законосъобразно поведение, разрушават доверието в държавните органи и създават усещане за несправедливост и ненаказуемост“(Национален съвет 118

по антикорупционни политики 2015, 4), и разбира се до появата на правен нихилизъм. Проблемът за нравствеността на държавните служители придобива особено значение в периода на предстоящи реформи, и в частност съдебната реформа. Авторитетът на държавната власт зависи най-вече от ефективността на приеманите от нея решения и по-конкретно от начините на тяхното формиране, респективно от поведението, и дейността на висшите магистрати. Когато те демонстрират неуважение към закона, и имената им се свързват с нарушаване на установения правен ред, то последицата е само една - недоверие на обществото към институциите и закона въобще. Липсата на морално поведение и неспазването на определени, общоприети нравствени норми са пряка предпоставка за появата на правния нихилизъм. Затова е необходимо да бъде осъзнато, че „нравственото чувство и мислене има достъп пряко до сърцето на обикновения, масов, многомилионен индивид“ (Драмалиев 1996, 86). Като друга основна причина за проявата на правен нихилизъм можем да посочим комуникацията на гражданите със служителите в държавната администрация - особено на местно ниво. Оттук може да се изведе, че основните негативни фактори, които могат да формират правния нихилизъм в конкретно посочения случай са няколко. На първо място се подчертава проявата на пренебрежително отношение на служителите към съблюдаване и спазване на нормативните актове. Действителният проблем произтича от факта, че съществуващото писано законодателство, не се прилага на практика. Често става въпрос за непознаване, неразбиране или погрешно интерпретиране на правни институти, принципи и норми. За съжаление, в немалко на брой от случаите става въпрос за ценностно противоречие между разпоредбите на действащото законодателство – от една страна, и вътрешна личностна мотивация, съответстваща на общо разпространен морал – от друга страна. На следващо място се нарежда корупцията. Проблемът за нравствеността се промъква и в такъв сложен социален и правен проблем като корупцията. В голяма част от случаите, предприемането на мерки за борба с това сложно и многофакторно явление не биха допринесли за съществен успех именно поради това, че те засягат само външната страна на гражданските отношения – опитвайки се детайлно да регламентират функционалните задължения на държавните служители, процедурите по сключването на договори за обществени поръчки, извършването на проверки, кадровите назначения и т.н. Според Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България за периода 2015 – 2020 г., е определено ясно, какви последствия има това явление за страната. В т. 1 „Цели и принципи“ корупцията се разглежда и утвърждава като фактор, който “разрушава правовата държава, подкопава доверието на гражданите в 119

демократичните ценности и възпрепятства развитието на икономиката. Особено опасна е корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности, тъй като тя е основен фактор за формиране на корупционната среда и възпрепятства ефективното прилагане на антикорупционните политики и мерки“(Национален съвет за антикорупционни политики 2015, 2). Като трети фактор, формиращ правния нихилизъм, може да бъде посочено същественото наличие на бюрократизъм у нас. „Терминът „бюрокрация“ и „бюрократизъм" водят началото си от френски език. Те са производни на думата „бюро" /фр. bureau/, която означава някакво помещение с маса, където се уреждат щекотливи правни, социални, икономически и морални въпроси, като се вземат различни решения по тях“ (Станков 2000, 110). Бюрокрацията, както се изразява Владимир Борисов, е родственица на корупцията. Това е буквалното изпълнение на правните предписания в ущърб на гражданите и на здравия разум. „Бюрократизмът е отрицание на всякакъв морал. Неговата питателна среда е безнравствеността, която убива всичко човешко…бюрокрацията с нейното следствие е необходимо социално и морално зло“ (Станков 2000, 116). Неслучайно немският юрист Макс Вебер счита бюрокрацията за найчист вид на легалното господство. „Съблюдаването на задълженията, произтичащи от нормативните актове, се свежда до педантичното изпълнение на буквата, а не на духа на един или друг закон“ (Станков 2000, 111). Нормите на правото биха работили нормално и ефективно само тогава, когато дейността на държавните служители например, бъде насочена към спазване на "духа" на закона, а не върху търсенето на отклонения от него. Тогава правото може да се тълкува и прилага като „дух“, а не само като буква. Защото, както е казано – буквата убива, духът възкресява. Разбира се безспорен е фактът, че страната ни под влиянието на ЕС, напоследък насочи усилия към изграждането на електронни регистри и услуги, които да ограничат човешкия фактор при редица процедури, в които се изисква пряк контакт между гражданите и служителите в съответните административни центрове. Това е крачка в усъвършенстване на законодателството, която гарантира един от най – важните правни принципи – безпристрастност. Широко разискваната тема за въвеждане на електронно гласуване също стана причина за множество дебати и дискусии, но в крайна сметка, за да може един закон да заработи правилно, първо трябва да получи доверието на обществото, защото - по думите на Александър Яковлев - в центъра на многостранната дейност „трябва да бъдат социално - духовните, нравствените характеристики на обществото и човека. Но това означава, че всяка несполука в обществената нравственост е тревожен сигнал за грешки в политиката — икономическа, социална и културна“ (Момов 1989, 8).

120

В много отношения гражданите, държавните органи и длъжностните лица не съгласуват поведението си с изискванията на правните норми, а се стремят да живеят и действат по свои правила. Наблюдават се ситуации, в които неспазването на правните норми се е превърнало в навик, а престъпването им, по своята същност представлява саботаж. Нравствеността се явява като оценъчно – нормативно отражение на социалните потребности и съответен поведенчески регулатор от субективен тип (Драмалиев 1996, 94), но тя зависи и от нравственото състояние, от моралната воля на народа, от жаждата му за порядъчност, справедливост, достойнство. От всичко споделено дотук могат да се направят няколко извода. „От дълбока древност нравствеността носи несломимата сила на традицията, в която е увековечено задружното, родовото, колективното начало“ (Драмалиев 1996, 86) , а на първо място в обществото отсъстват образци, еталони за юридически-нравствено поведение по най-високите йерархически степени в обществото. Институциите, които демонстрират невъзможност да се справят с проблема, демотивират гражданите да съдействат за опазването на правния порядък и да проявяват законосъобразно поведение. По този начин се разрушава общественото доверие в авторитета на държавните органи, което на свой ред създава усещане за несправедливост и ненаказуемост. Актуално за настоящата тема е мнението на Д. Бонев, в което авторът споделя следната позиция: „Новите исторически реалности предполагат приоритет на общочовешките ценности. Животът ни показа ясно и категорично: политическите и икономическите успехи са исторически преходни. Вечен е човекът с неговите нравствени ценности, с неговите радости, надежди и разочарования, вяра и съмнения, тоест всичко онова, което изразява същността на човешкото битие, или казано по-просто – целият спектър от предпоставки на здраво човешко общежитие“ , защото допълва авторът „нужна е нова, съчетаваща единството на минало, настояще и бъдеще, духовно-нравствена алтернатива и разработване и нов подход към проблемите на професионализацията на морала и на професионалната етика изобщо“ (Бонев 2005, 287). На последно място, но не и по важност е необходимо да се отбележи и един твърде изострен проблем, който също има принос към пораждането на правен нихилизъм и това е бежанската криза. В настоящия момент въпросът с бежанската вълна към Европа е твърде деликатен. Обективно мигрантите чувстват себе си като временно пребиваващи на чужда територия. От тук и тяхното отношение към закона като към препятствие, което е умение грамотно да бъде преодоляно, а проблемът за уважение на морала и правния ред на чуждата територия ги вълнува най- малко от всичко. Това обстоятелство също се отчита като допълнителен негативен фактор, който обуславя появата на правния нихилизъм. Все пак уважително 121

отношение към закона като форма на нравствения порядък може да има този, който знае, че неговите деца и внуци ще живеят на тази земя. В заключение може да се каже, че правният и нравствения нихилизъм по своята природа представляват деформация на общественото съзнание, което поражда редица негативни ситуации, предизвиква нестабилност в обществото и разклаща държавното устройство. В днешните условия обективно нараства нуждата от повишаването на морала в обществото, тъй като той обуславя по-нататъшното развитие на страната. Нужно е да се осъзнае, че моралът като съвременен феномен е сериозна предпоставка, която има важна роля в усъвършенстване на изискванията на индивида към самия себе си и на обществото към отделния индивид за социална промяна. Необходимо да се отчете и факта, че „моралът може да бъде причина за усъвършенстване на бъдещото законодателство“. (Колев 2011, 125 ). В периоди на социална нестабилност, когато общественото мнение е възбудено и крайно нестабилно, „изучаващите морала трябва да са наясно, че това явление е ограничаващ фактор, който има силата да убеждава, възпитава и избягва взривове“. В такива моменти е най-важно „наличието на компетентни хора, способни да приемат квалифицирани решения…“ (Карцева 1991, 157). Тясната връзка между морала и правото и еднородността в редица техни свойства, ни дават основания за важни изводи, най-главният от които се явява органическата необходимост от моралните измерения в правото, които неизменно са свързани с моралната и правна категория справедливост – в законите, в действията на институциите, в работата на съдебната власт. Взаимообусловеността в отношенията на правните и моралните норми найубедително се проявява и в това, че моралът прониква в правото като негов ценностен критерий. Моралните норми са свързани с всички етапи на формиране на социалното действие на закона, а оценката на правните норми, от гледна точка на моралните категории е важен фактор за подобряване и усъвършенстване на законодателството. Откъдето се налага важен извод - моралното съзнание не позволява на човек да проявява пренебрежение към закона и установения в страната правен ред.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1.Бонев 2005, Д. Бонев. Преходът, моралът и предизвикателствата пред етиката, - В: Етиката в България –вчера, днес и утре под съст. на Емилия В. Маринова, С., Фабер, 2005 2.Драмалиев 1996, Л. Драмалиев. Философски основи на морала и правото, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1996 122

3.Драмалиева 2000, В. Драмалиева. „Днес морал няма“ или моралът на прехода. - В: Моралът в преходното общество, С., ЛИК, 2000 4.Карцева 1991, И. Карцева. Общество, лишенное мифов: Изложение содержания доклада В.Э. Шляпентоха в Институте социологии АН СССР // Социол. исследования. 1991.

5.Кисьов 2000, Т. Косьов. Идеологията и моралът в етапа на преход. В: Моралът в преходното общество, С., ЛИК, 2000 6.Момов 1989, В. Момов. Моралната регулация в условията на качествено обновявания социализъм - В: Съвременната етика —проблеми и позиции С., Нар. младеж, 1989 7.Момов 2014, В. Момов. Моралната регулация и нейната реализация в съвременен социален контекст, сп. Понеделник, бр. 5/6 – год. XVII ,София, 2014 8.Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015 –2020г., публикувана на интернет сайта на Националния съвет по антикорупционни политики към Министерския съвет - <http://anticorruption.government.bg> 9.Петрова 2000, Е. Петрова. Преходът: инструментализация на морала и аморализация на начина на живот. – В: Моралът в преходното общество, С., ЛИК, 2000 10.Сталев 2000, Ж. Сталев. Възхвала на правото, сп. Адвокатски преглед, 2012, № 10 11.Станков 2000, Д. Станков. Бюрокрация, бюрократизъм и корупция. – В: Моралът в преходното общество, С., ЛИК, 2000 12.Съвременен тълковен речник на българския език под съставит. на Буров, С., Бонджолова, В., Илиева, М., Пехливанова, П., В.Т., Елпис, 1994 13.Колев 2011, Т. Колев. Теория на правораздавателната дейност. Т.

2 Истина, обоснованост, справедливост. УИ „Св. Климент Охридски“, 2011 14.Хекертон 2007, Ч. У. Хекертон. Тайните общества на всички времена и народи, Т. 3 От Франкмасонството до тайните политически общества, С., Мириам, 2007

123

ПОЛИТИЧЕСКАТА КУЛТУРА И ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИНА Сабрие Раим POLITICAL CULTURE AND CIVIC PARTICIPATION OF THE BULGARIANS Sabrie Raim Abstract: We can see a lot of changes in the country’s politics and social life of our society and this reflects on citizen’s participation in politics. The report presents the political culture of the Bulgarians from the Renaissance to the present time and from what kind of modifications it has gone through different periods.

What is more, it dictates contemporary political morality and how to respect the traditions in politics. In the process of analysis, it will become clear which the common point between educated and uneducated people is and whether the school teach us to be “good citizen”.

Key words: political culture, citizenship, political morality, traditions, education, “good citizen”. През последните години много често се употребява терминът „политическа култура“ , който обединява в себе две понятия „политика“ и „култура“. Ние българите, като общество сме свикнали да мислим, че думата „политиката“ е нещо лошо и не бива да сме замесени в нея. Всъщност, политиката е начинът, по който един гражданин може активно и доброволно да участва при вземане на решения, засягащи него и околната среда, а поведението, което демонстрира при вземане на отношение по даден въпрос е неговата култура. Казано по друг начин, политическата култура представлява типични форми на отношение на личността(групата, класата или нацията) към политиката. Тя е свързана с политическото съзнание и психика, с политическите норми, политическото поведение, политическия стил, класовото съзнание и т.н. (Проданов,1988:62).

124

Българската политическа култура е плод на продължителен процес, на основата, на който стоят исторически, социално-етични и културно сложили се фактори. Те имат отражение върху масовото съзнание на обществото и формират отношението му към политическия живот. Политическите процеси, които имат ефект върху съвременната политическа култура започват по време на Възраждането, когато се поставят историческите основи на българската политическа култура (Благоева, 2006: 108), а днес е белязано силно от общностен консерватизъм, национални блянове, персонализъм и недоверие към политическата класа като цяло (Тодоров, 2011). Епохата на Възраждането се определя още като Новото време и обхваща периода от 1878г. до 1944 г. Според някои автори, основите се слагат с първата писана българска история на Паисий Хилендарски и продължава повече от столетие, до Освобождението на България през 1878г. Това е период на коренни промени във всички сфери на общественоикономическия, политическия и културния живот. Затова този период се определя като многомерен процес на движения. Случват се няколко исторически значими събития, които имат все още отражение върху българския народ. Казано накратко, това са промени в сферата на: образованието и културата; признаване на автономността на българската православна църква и национално-освободителни движения. С поставянето на новото начало се променят и възгледите на българина, моралните ориентири, условията на живот и традициите или т.нар. във философията битие. Възраждането разрушава онази патриархалност. Идва прозрение, че времето не се измерва само с повторение на завещания от дедите, а с прозрението за свобода. Точно по този начин се формира българското възрожденско самосъзнание и комплекс за малоценност спрямо напредналите народи. (Благоева, 2006:99) От този комплекс за малоценност българинът все още страда до ден днешен. Следващият етап след културата е духовното осъзнаване. Българската православна църква се превръща в опора и вдъхновител на българския народ. Тя се превръща в надежда и символ на оцеляване от поробителите, от чуждите, които са я завладели. С приемането на Търновската конституция, както се поставя ново начало, също така и се оформят две политически групировки – либерали и консерватори. Появата на политическите групировки води и до разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. За времето, в което е създадена и функционира, Търновската конституция е най-демократична и изградена върху принципите на европейската парламентарна система и буржоазия. Не след дълго време, обаче политическите процеси в България започват да се развиват в една по друга и различна посока и част от факторите, които оказват влияние върху това са:  Липса на политически и управленски опит на българския елит  125

   

 Икономическата слабост на страната, която води до появата на корупция и политическа власт за неоснователно обогатяване   Нарушаване на принципа за разделение на властите   Политически натиск над страната и пряка намеса от Великите сили   Разделение на нацията на „русофили“ и „русофоби“ 

 

Въпреки тези негативи, които оказват влияние върху политическия процес, България най-добре се развива в периода от приемането на Търновската конституция до Балканските войни и обявяване на Независимостта на България през 1985г. Политическият живот в страната ни, както се вижда, е бил винаги много динамичен. Можем да кажем, като че ли се намираме постоянно между една политическа стабилност и нестабилност и поради този факт сме непрекъснато в състояние на преход. Ако трябва да определим типа политическа култура според теорията на Алмънт и Верба, то най-вероятно ще бъде патриархално-поданическа. Обяснението на този тип култура, е че обществото се подчинява на властта и не е активен деец в политиката и не се използват подходящи методи за въздействие спрямо властта. С течение на обстоятелствата, войните и икономическите кризи страната ни навлиза в нов период и в подчинение на суровата политическа власт. Политическият елит създава една нова култура в основата, на която лежи принудата, санкцията и еднопартийното управление. Именно този режим ние наричаме тоталитарен, който обхваща периода от 1945 г. – 1989 г. Привържениците на този тип власт се придържат към максимата „една страна, един лидер“. Точно този тип власт осъществява тотален контрол над целия обществен живот. В сферата на икономиката, от капитализъм се минава на държавен монопол върху собствеността и нямаме частна собственост. В политическата сфера се установява еднопартийната политическа система, нарушава се принципът на разделение на властите, защото те също биват подчинени на управляващата политическа партия. Комунистическата власт осигурява своята легитимност чрез политически актове и икономически закони, спазвайки формално принципа на парламентаризма. (Благоева,2006: 112) Легитимирането на тоталитарната власт бива чрез победа в парламентарни избори, референдум, приемане на нова Конституция и много други промени, по този начин се изгражда новият политически стил на управление. Целта на тази система е създаване и изграждане на обикновения човек в комунистически човек. Отново имаме въздействие върху народопсихологията и традициите. Този път противоречията са между демократичните и авторитарните възгледи. Привържениците на демокрацията биват наказани и поради липса 126

на достатъчна подкрепа се налага тотална власт. Спекулират се обществените и икономическите интереси на обществото, докато едни забогатяват, а други обедняват за тяхна сметка, което става законно и това още повече засилва формиралия се комплекс за малоценност на българската нация. Много добър инструмент за осъществяване на комунистическите цели се оказват русофилските и русофобските настроения на обществото, като се оказва подкрепа и внимание на русофилите и основно гражданско задължение става зачитане на интересите на страни като СССР и КПСС. Както знаем, идеологията на българския комунизъм създава ценностна система, която регулира политическите правила, модели на поведение и оформя нова политическата култура на нацията. В резултат образователната и възпитателната система се модифицира, което води дори до вътрешно-семейни конфликти. Наблюдаваме сблъсък между вижданията на по-възрастните и младите, като младите са с по-модерни и либерални виждания. Комунистическата партия елиминира патриархалнопатриотичния дух и ценности като семейство и успя да наложи на българина ценности, като вярност и преданост към партията. Тоталитарният режим прекъсва процеса на демократизация, поставя начало на авторитарните традиции и еднопартийното управление, но въпреки това българите като нация успяват да съхранят историческото наследство и умението за самосъхранение . Тук също можем да определим типа на политическа култура и тя е поданическа. Тъй като тоталитарният период създава и се основава на тип мислене, насочен към унификация и подчинение. (Благоева, 2006: 117) След тежките години на поредното подчинение от 1989г. България навлиза в нов период и се поставя началото на демократичното развитие или прехода към модернизацията и либерализацията. Отново наблюдаваме смяна на политическия режим и култура, защото свалянето на комунистическия режим води след себе си до разклащането на държавните структури като цяло: българските граждани стават свидетели на една слаба държава, отхвърляна, неефикасна, немощна, неспособна да се наложи над организираната престъпност, над частните „групировки”. Това влиза в остър конфликт с утвърдената представа за въздействащата и силна комунистическа държава, налагаща общозадължителен ред и имаща силата да го гарантира. Тези поколения трябва да се адаптират към новата пазарна реалност – да търсят, избират, пресмятат. (Тодоров, 2011: 22) Адаптацията към новия режим става малко трудно възрастните лица се социализират с практиката, докато в общества с обикновена демокрация децата от малка възраст усвояват политическите ценности и практики. В новите модерни общества политическата култура учи човека как да оформя политическото си мнение, как да изразява и кои политически институции да адресира, кои мнения е „правилно“ да има и какви да са очакванията му от гражданския живот – с една дума, политическата култура 127

създава рамките, в които човек чувства, че може да оперира, когато изразява политически възгледи. (Танев,2012: 286) Новата система е съпътствана с политическа и икономическа криза. В сферата на политиката утвърждават се принципи като политически плурализъм, право на изразяване на обществено мнение, свободни и демократични парламентарни и президентски избори приемане на нова конституция. А с приемането на новата конституция наблюдаваме ясно разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Дава се свобода на средствата за масово осведомяване и други информационни канали. Наред с тези промени преминава се към пазарноориентирана икономика, приема се Закон за приватизацията, връща се селскостопанската земя на собствениците, имаме реформи в сферата на образование, здравеопазване, финансова либерализация и много други. Найголямата криза след промените българинът преживява през периода 19961997г.( често се нарича „Виденова зима“), в която българският лев се обезценява паралелно с това безработицата се задълбочава. Приема се Валутен борд, който успешно функционира дори след приемането ни в Европейски съюз(ЕС). Във външната си политика България успява да бъде член на НАТО и ЕС. Напредваме с уверени стъпки към по-добрата промяна, но като че ли носим страха вътре в себе си и този комплекс за малоценност ни преследва на всякъде. Все още си казваме „ние бяхме най-могъщата страна“, „другите народи напредват, а ние изоставаме“, постоянно се самосъжаляваме вместо да търсим начини да променим първо себе си, а след това и наболелите проблеми в страната ни. Българинът въпреки всички трудности усвоява новите практики, променя своите индивидуални и групови ориентации към политиката и създава едно ново гражданско общество, но събитията, които се случват през различните години той губи вярата в политиката и политическите актьори, които са на сцената. Със създаването на това гражданско общество ние осъзнаваме отговорностите и задълженията си, но през последните няколко години сме и толкова безотговорно общество. Тази характеристика се проявява в систематичното искане на оставки – нещо, което в началото на прехода към демокрация има своите основания, защото тогавашните очаквания са за тотална смяна на стария елит. Днес натискът на протестите продължава в същата логика: вместо да се иска институциите и държавните служители да вършат работата си и гражданското общество да осъществява непрекъснат натиск и контрол в тази насока, отново обичайно се искат оставки. (Тодоров, 2011: 25) Съвременната ни политическа култура е резултат от историческите събития и процеси, но най-вече от взаимодействието между триъгълника: общество-политическият елит-медии. Колкото и твърдим, че тя се доближава или почти имаме политическа култура на ниво също така и се 128

отдалечава, когато сме изпълнени с песимистични и консерваторски виждания за бъдещето ни. За това няма как да определим все още какъв е типа на култура според теоретиците Алмънд и Верба за това, ще се съглася да споделя мнението на А. Тодоров, че преобладаващата политическа култура в България днес е белязана силно от общностен консерватизъм, национални блянове, персонализъм и недоверие към политическата класа като цяло. В структурата на политическата култура влизат две много важни характеристики, без които политиката не би изглеждало по този начин именно това са: политическият морал и традициите на политиката. На тези проблеми са обърнали внимание Макиавели, Дж. Лок, Хегел, Аристотел и много други видни имена и знаменитости. Ако зададем въпроса „има ли морал в политиката и спазват ли се традициите?“ ще получим най-различни отговори, защото и най-известните автори и следователи нямат общ поглед над морала и традициите в политиката. Моралът е много относително понятие и за това всеки има свое виждане по проблема, а традициите ни се предават от поколение на поколение. Но ще се спрем на тезата, че политика без морал не може, защото сме живи същества и политиката е част от човешките дейности. Един от най-известните философи и учени в сферата на философията и социологията е Макиавели, той споделя мнение, че политиката няма връзка с морала, но според по-съвременните учени като Бърнард Крик морала е неразделна част от политиката. Но какви са всъщност българските политици? Пример от близкото минало през 1989г. недоволството срещу режима и управлението на Тодор Живков е не толкова, заради тежкото икономическо състояние на обществото, колкото заради моралната деградация по време на комунизма. Както споменахме и по-горе този режим води до вътрешно-семейни конфликти и неразбирателства понеже се наблюдава разминаване на традиционни ценности между семейство и образователна система. Днес политическият морал по-скоро се приема като норма и нравствен принцип, който се налага чрез юридически закони, които трябва да се спазват. Съвременните ни политици както смята и обществото са „морално деградирани“ и не влагат сили и усилия за общото благо на обществото, а са заинтересовани от личния интерес. Изказванията им в повечето пъти са враждебни и отблъскващи. Но ние ще приемаме, че според съвременните норми и правила морала има регулиращо и ограничаващо действие относно войни, терор, конфликти и има за цел интегриране на нацията. Освен морала и традициите, които се прилагат в политиката от страна на политическия елит много важна роля играе и образованието на обществото. Образованието е ключова сфера за успеха на всяка общност и на всеки човек като личност. През XXIв. особено равнището на образование 129

има влияние и върху политиката. Необразованият човек или човек с ниско образование се различава като политически деец от човек с по-високо образователно равнище. (Алмънд, 1998:385) Както знаем хората с по-високо ниво на образование получават повисоки доходи т.е. финансово стабилни и с високо професионално положение в обществото в сравнение с по-ниско образованите. Както казва и Н. Мандела „образованието е най-силното оръжие, с което можем да променим света“. В днешно време образованието играе важна роля в социално-културен и икономически аспект. Образованието не само влияе на политическия кръгозор, но и поставя индивида в социални ситуации, в които той се среща с други индивиди със същото образователно равнище и това най-вероятно подсилва допълнително резултата от собственото му образование.(Алмънд,1998: 385) Има съществени различия в мирогледа и схващанията на тези два типа хора. Образованието дава много възможности и начини за развитие. Придобиват се знания и умения, които се прилагат в различните сфери на човешката дейност, научават методи за по-добре усвояване на информация, борбени и упорити личности. Те следят политиката и обръщат внимание на изборните кампании, притежават по-висока политическа осведоменост, имат мнение по политически теми и вземат участие в политически обсъждания. Тези лица са по-склонни да членуват и да проявяват активност в организации в т.ч. и доброволчество. По-високо образованите също така смятат себе си за по-компетентни във влиянието върху управлението и посвободни да се включват в политически обсъждания. (Алмънд, 1998:388) При това положение при лица с ограничено образование е нормално да отсъстват тези характеристики, които оформят политическата ориентация. Освен това образованият човек се отличава и с това, че той е емоционално неутрален, те осъзнават нуждата от политика и политическа система. Като обобщение може да се каже, че образованият индивид е готов за политическо участие по всяко време. Както стана ясно малко по-горе индивидите с висока степен на образование не са податливи на външно влияние докато необразованите са враждебно настроени към някои политики водени от правителството и могат да изпаднат в състояние на афект или шок. Често пъти се задоволява с материалните потребности. Необразованата личност е лесна за манипулация както от масовите медии, така и от останалите хора. Тя се страхува да предприема нови начинания и да се изправи срещу групата, за да защити позициите си. Отличителните черти и предимства на образованите индивиди са, че осъзнават в по-голяма степен въздействието на управлението върху индивида докато необразованите са по-често с поданическа ориентация и не могат да се противопоставят, не участват в кръгли маси, конференции и пр.

130

за обсъждане на проблеми. До тук разгледахме предимства и недостатъците на образованите и необразованите личности, но не споменахме нищо за една тяхна обща черта и начин на участие в политиката. Сходното между тях, е че оценяват и са на едно и също мнение относно поддръжниците на противната политическа партия. Образованието е натрупване и придобиване на знания. То е необходимо и важно за напредъка на една нация, за благото на обществото като цяло. Грамотното население на една страна е нейната най-голяма придобивка. В България гражданското общество се ражда заедно с националноосвободителните движения по време на Възраждането. По това време най-известното място за организиране на срещи се явява читалището и се създават първите граждански дружества с патриархална идеология. В следващия период поради режима на управление се закриват институциите на гражданското общество и активността на гражданите при вземане на решения е много слабо, но въпреки тези трудности и трудни времена българинът съхранява своята гражданска солидарност. Действията и инициативите на гражданите, гражданските групи и организации при вземане на решения, които водят до промяна в политиката на правителството се нарича гражданско участие, защото те влияят върху управленските решения на различни нива. Това участие в съвременните общества се определя като демократично или активно-демократично поведение на гражданите. Участието може да се прояви на две нива: първо чрез форми на пряка демокрация, изборност и контрол, а вторият начин е чрез участие в различни организации. В съвременните модерни общества както споменахме доминират демократичните форми на участие и те се определят от политическата система, традиции и култура на гражданите. Един ефективен механизъм за прилагане на принципите на демокрацията е активното участие в политиката. Като по този начин може да се приложи контрол над управляващия елит и да се сведе до минимум корупцията, а държавната администрация да е по-прозрачна. Обаче нещата в нашата страна стоят малко по-различен начин, които са повлияни от разногласията между общество и институции. Наблюденията на учени и социолози сочат, че българското общество има ниско доверие към родните институции и правителство като цяло. Данните обобщени в табл.1 показват, че общественото доверие към правителството на страната ни към м. февруари 2016г. е 20%, докато отрицателното настроените са 46%, а останалата част, която е 34% нито положително, нито отрицателно е настроена към правителството.

131

Таблица1 Обществено доверие към институции и правителство (данните са към м. февруари 2016г.) Нито отрицателно, Институции Отрицателно Положително нито положително

Правителство Съд Прокуратура МВР Полиция Армия

46% 63% 65% 43% 49% 48%

20% 8% 6% 18% 18% 28%

34% 29% 29% 39% 33% 48%

Източник: Социологична агенция Алфа Рисърч

Но данните показани на граф.1 през предходната година сочат, че доверието към правителството е с 4% повече, а отрицателната оценка е с 10% по-малко.Графика 1 Обществено доверие към правителството (данните са към м. януари 2015г.)

източник: Социологическа агенция Алфа Рисърч

В периода от 6г. наблюдаваме, че недоверието, което обществеността има към съдебната система се е увеличило, което ни дава индикации, че тя не функционира както трябва и на високите етажи на властта имаме корупция и организирана престъпност.

132

Таблица 1.1 Обществено доверие към институциите(данните са към м. Февруари 2010г.) Нито отрицателно, Институции Отрицателно Положително нито положително

Съд Прокуратура МВР Полиция Армия

46% 43% 20% 23% 39%

11% 13% 38% 35% 15%

43% 44% 42% 42% 46%

Източник: Социологическа агенция Алфа Рисърч

От обобщените данни забелязваме, че в България между държава и граждани има асиметрия, която обяснява не само защо се доверяваме повече на европейските институции, отколкото на българските, а също и защо културата на неучастието е по-приемлива и социално желателна, отколкото културата на участието. Един от факторите за неучастие е корупцията по високите етажи на властта, която създава опасенията от деформации и загуба на личностни, жизнени ценностни и морални ориентири в цялото общество. Културата на участие на българина все още е в начален етап. Добър пример за участие в организация е наличието и създаването на мрежи от Неправителствени организации(НПО), което е признак, че все още имаме будно гражданско общество. С други думи НПО играе роля на посредник между общество и държава. Те са организации, които се образуват доброволно и са за консолидиране на неправителствения сектор с цел поефективно участие в процеса на вземане на решения и за оказване на влияние върху политиката на централно и местно ниво. Всички те имат определени приоритетни сфери на дейност и изградени механизми за взимане на решения. Добър пример за това е “Гражданска коалиция за устойчиво ползванe на фондовете на ЕС”, която е създадена през 2005г. обединяваща почти 40 организации около идеята за осигуряване на гражданско участие и въздействие на НПО сектора върху усвояването на еврофондовете. Целта на коалицията е гарантиране на прозрачността и гражданския контрол върху устойчивостта на планираните проекти, тяхната природосъобразност и защита на интересите и ползите за местното население. Интересни са изследванията в областта на гражданското участие и в частност формите на участие, правото на участие и дали имаме необходимост от т.нар. „добър гражданин“. Добър гражданин не означава добър човек. Активният влиятелен гражданин не е освободен от задълженията си на поданик. (Алмънд, 1998: 160) Да си гражданин е определен статус, роля и ценност на личността като член на държавата с определени права и отговорности. Чрез гражданското 133

участие личността изгражда у себе си определен тип гражданско съзнание и светоглед, придобива необходимите знания и умения, за да изпълнява социалната си роля на гражданин. Отговорният гражданин е осведомен и ефективен, ползотворен както за общността така и за себе. Демокрацията се поддържа от граждани, които имат необходимите знания, навици и нагласи, защото той е пълноправен член на политическата общност. (Живков, 2007:83) Включването на гражданите в политическия процес чрез предоставените им права е отговорност, защото от тяхното участие се определя качествената работа на институциите, които формират и провеждат държавната политика. (Живков, 2007: 92) Формата на участие на гражданите в политическия живот се осъществява чрез пряка демокрация т.е. избори и референдуми. Броят на референдумите в страната са 5 на брой. Според чл.4, ал.1 в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление право да гласуват имат граждани на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната. Първият референдум в страната ни е през 1922г.. Референдумът е за съдене на виновниците за националните катастрофи, като той е одобрен от 74,33% от избирателите. Темата на първия ни национален референдум е интересна, но следващия през 1946г. е още по-интересна понеже точно тогава имаме смяна на режима. На този референдум гласуват 95,6% в полза на промяната на управлението, а избирателната активност достига до 91,7%. Година след референдума се въвежда републиканска конституция. Обстановката, при която се провеждат изборите е много нажежена и напрегната поради факта, че тогава ескалира напрежението между комунистите и опозицията, която се противопоставя на налагането на тоталитарен тип режим. На следващите референдуми през 1971г. също така имаме висока избирателна активност – 99,7%, което означава, че гражданите са добре информирани, но също така в днешно време осъзнаваме факта, че в социалистическите страни по традиция огромната част от населението – между 98 и 100 на сто – участва в изборите. Това масово участие е в значителна степен резултат от предварителна организационна и политическа работа, както и от създадена нагласа – а у някои хора може би и страх. (Проданов, 1988:267) Демократично водени референдуми имаме през 2013г. и 2015г.. Като през 2013г. е първият в новата история на страната ни и се задава въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“, темата е доста спорна и след гласуването референдумът е невалиден и въпроса се връща отново за обсъждане в парламента. През 2015г. темата е за въвеждане на дистанционно гласуване, провеждат се заедно с избори за местна власт в цялата страна, избирателната активност е около 71,96% , както през 2013г. така и след 2г. темата отново се връща за обсъждане в парламента и 134

окончателното решение, е че депутатите подкрепят въвеждането на електронното гласуване. Изборите са част от политическия живот на демократичните общества и посредством тях народа прави подбор на лицата, които ще представляват тях. Дава се израз на желанието на обществото да даде собствена преценка и наложи свое виждане не само кой, но и как да направлява живота му. Основателността на тази претенция се обуславя от факта, че именно неговата воля се превръща във власт, която е морално да се упражнява само от лица, които той упълномощава. (Живков, 2007: 93) Интересни са резултатите от парламентарните избори през 2013г. и 2014г.. Като през 2013г. изборите са предсрочни, насочена е дата преди изтичане на мандата на управляващата партия, нито една от тях не получава мнозинство и избирателната активност в страната е изключително ниска едва 51,33%. Партията получила най-много гласове се заема безпрецедентно с управлението на страната, но след няколко седмица се налага да подава оставка, защото Конституционния съд отхвърля това искане. В последствие се съставя служебен кабинет нова дата за избори, но отново българският народ се убеждава, че това не е решение. Напрежението ескалира през 2014г. по повод антимонополните и антиправителствените протести в цялата страна. Ниското доверие към държавните институции продължава да расте и обществото е в гражданско неподчинение. Участието на българина през различните етапи и периоди е свързано най-вече с доверието към националните институции и правителство. Като общество търсим решение на проблемите, нямаме обратна връзка с институциите и от там произтичат проблемите. Българинът е активен гражданин при вземане на решения като понякога поведението му е пасивно и изразява себе си чрез участие в избори, а понякога активен, когато участва в партии и организации. Включването на гражданите в политическия процес чрез упражняване на глас и участие се определя качествената работа на институциите, които формират и провеждат държавната политика.

135

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Алмънд 1998: Г. Алмънд, С. Верба. Гражданската култура. София,1998.

2. Благоева 2006: Бл. Благоева. Записки по политическа култура. София,2006.

3. Живков 2007: Н. Живков, Кр. Ангелова. Политология. Свищов,2007.

4. Проданов 1998: В. Проданов. Личност и политика. София,1998.

5. Танев 2012: Т. Танев. Политическата култура. София, 2012.

6. Тодоров 2011: А. Тодоров. Българската политическа култура и гражданското участие 7. http://fesbg.org/ 8. http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%8 2%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%97% D0%90%D0%9A%D0%9E%D0%9D-%D0%97%D0%90%D0%9F%D0%A0%D0%AF%D0%9A%D0%9E%D0%A3%D0%A7%D0%90%D0%A1%D0%A2%D0%98%D0%95%D0%9D%D0%90%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%96%D0%94%D0%90%D0%9D%D0 %98%D0%A2%D0%95-%D0%92%D0%94%D0%AA%D0%A0%D0%96%D0%90%D0%92%D0%9D%D 0%90%D0%A2%D0%90%D0%92%D0%9B%D0%90%D0%A1%D0%A2-%D0%98%D0%9C%D0%95%D0%A1%D0%A2%D0%9D%D0%9E%D0%A2% D0%9E%D0%A1%D0%90%D0%9C%D0%9E%D0%A3%D0%9F%D0%A0%D 0%90%D0%92%D0%9B%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%95_l.l_i.16 5499_at.5.html 9. http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html

136

ERASMUS+: SUCCESSFUL STORY OR FAILED EU PROGRAMME FOR BULGARIAN STUDENTS? Nelly Kapurdova ЕРАЗЪМ+: УСПЕШНА ИСТОРИЯ ИЛИ ПРОВАЛЕНА ПРОГРАМА НА ЕС ЗА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ? Нели Капурдова Резюме: Европейската младежка програма Еразъм + е програма, която се вписва в ситуацията на днешна Европа- разкъсвана от една страна от ксенофобия, граждански протести и агресивна реторика и от друга от псевдо-либерализъм, еднолични политически решения, изискване на невъзможни действия спрямо ресурсите на държавите - членки. в изложнието Ще изследваме ресурсите, условията, готовността на страните на приемат студентите от програмата като ги съпоставим с тези, планирани за имигрантите. Ще разгледаме успеваемостта на интеграционните методики в Западна Европа и в България, както и корупционните практики, които биват игнорирани от страна на ЕК. Предпоставки за успешен обмен са междукултурния диалог, общуването с местното население и дейности, които целят включване в различните социални групи и развитие на млади хора в професионален и личностен план. Очаква се този тип мобилност да подготви високо квалифицирани спциалисти, да намали младежката безработица и да повиши ангажираността в повече граждански инициативи. Затова за България европейската младежка програма Еразъм + е успешна, защотото успява да развие лидери, които да могат да променят статуквото и да мобилизират общността си към действия.

Introduction: What is the Erasmus programme?

The student mobility Erasmus was lobbied by a student non-government organization Association des États Généraux des Étudiants de l'Europe and finally accepted in the far 1987 year. Sending only few thousands students the first years now the goal is to reach 3 million students and teachers until 2020. Its main activities are exchanges and trainings for students and teachers around Europe, creating a strong network of non-government organization which can share good and bad practices and learn more about the labor market and start-ups.

The objective (Commission 2015, 11-14) of the programme is to facilitate the higher education, to improve the participant’s key competences and skills so that the level of unemployment in the youth sector reduces, quality of work increases, development of rural regions. Seminars and internships are to stimulate 137

the informal and non-formal education, concentrate on innovation and IT and practice more entrepreneurship. It fosters the intercultural dialogue, social inclusion, sex equality, work on early raise awareness on important issues and events. Based on ethics, European democratic values, be aware on their human and citizen rights applying the knowledge and skills correctly for the common good of people, the environment and their community.

Erasmus also deals with the problems of intolerance towards stereotypes on national, historical, language, and ethnic background in order to create one European community with common history, European culture of tolerance and communicating in at least one of the three official languages English, French or German. The national identity can be kept adding the European identity uniting 500 million people.

Through seminars, group working, presentations, motivating speeches and travelling the Erasmus students develop their soft skills, boost their self-esteem, identifying problems, solve them and most importantly are taught not to accept nuisances, corruptive acts or harmful behavior. The leaders of organizations along with professors and professionals give them the tools to answer in a legitimate way to all these challenges. The personal growth, motivation for work and healthy lifestyle, compassion and team work are the pillars on which the EU counts on for its policies On political level the idea is to motivate the young inactive generation to take part in the civil life and be engaged in the political and social life of their community and enhance the link between the youth, local and national authority and civil society. Through the programme the youth organizations gathered on national and international level to discuss current social problems and come up with a solution send to the authorities as a draft for future policies.

If you are still asking the question why is Erasmus so important for the EU, well these are the academics, the next generation that will change the European community and from there on the world.

Is Erasmus applicable for everyone?

By transforming a strongly separated nations with strong national pride, specific mentality for every region, significant cultural differences and religious beliefs into a European nation with a European identity and colorful variety of cultures the European Union actually has a chance for survival the next century.

The European Union needs urgently political and social unity so that it can efficiently work. The EU has imported so many immigrant and refugees to answer the call of the business for work hand (Sowell 2005), in contrast to the positive influence towards the gap in the market labor the tax payers cover the expenses for the integration programmes. (Hall 2000) The immigrants are usually located in the suburbs, a big part of them are a low class citizens who are isolated by the locals. They form whole neighborhoods, in which the authorities donâ&#x20AC;&#x2122;t enter, 138

marginalizing them even from the educational system. If their children do not speak English or the language of the host country their educational level begins to drop (Eldering 1998, 153-169). In Germany the lowest level of education is the Hauptschule, in which a big part of the children of immigrants, poor locals or children who need special attention and who have low or average marks reach only this level, transforming them in low paid workers. They are limited in working in the public service or as secretaries or go to vocational training. This is also the idea of the German system in order to produce workers with special skills and fill the gap in the labor market, dividing the children from the beginning and it is very hard to switch to another social class or to try higher degree (Thomasen 2012). Usually young people who are not motivated to grasp the whole idea of European identity are a danger for the Union.

The Bulgarian educational system is not practical either and concentrates on the quantity than the quality producing diplomas but no specialist. There is no separation on economic level or not so much social one. One can always move from a bad school to a good or average university, if there is enough motivation.

The high number of universities and low number of students provides this opportunity. The border between the socially and economically different people is thus blurred.

Participating in educational programmes abroad or having a business including foreign financial aid, investments or networking can lead to developing a European identity. So there is a possibility for a big part of the Bulgarian youth to.

The Erasmus programme gives opportunity only to the best or at least a little above average students excluding these who have no motivation and are less interested in leaving their local environment. Basically students who already have potential, high marks, interest in learning about other cultures and are more likely to identify themselves as Europeans are developed, whereas the ones in risk are left behind.

The story is different for the Bulgarians. Because even average and sometimes students with bad marks are able to enter university and are given the opportunity to receive knowledge from abroad by guest speakers, seminars, internships or exchanges. Entering the university opens a lot of doors which may lead to a successful start in life. Erasmus is one of them. The Erasmus offices around the country have trouble finding people who are willing to study abroad so the quota needs to be filled. The reason behind this is poverty and lack of motivation and chosen working abroad for the summer to gain some finances instead of losing money but developing their skills and professional knowledge.

The students who are not that interested in studying, working or even in the European Union itself are driven by the will to travel or explore the world. Thus Erasmus for Bulgarians is thus much more rewarding, able to change the view towards Europe and take the best from abroad and apply it in their own community.

139

The reality is that the kamikazes from the last bombing in Paris 2015 and Brussels in March 2016 were done by people who came from a difficult background- different race, religion, socially excluded and some of them already made a name of themselves in the criminal world (Farmer 2016). The social system in the Western countries gives them financial aid, which is little for the standard there, marginalizing them, excluding them from the society. They were born in the West but nurtured badly, seeking acceptance and motivation from bigger criminal organizations like ISIS. For now there are no radicalization in Bulgaria. There is xenophobia and racism but there are no mass murder attacks.

The Erasmus unites and isolates at the same time.

Let’s go back to the case of the immigrants who arrive for “job tourism”.

The “older” immigrants who have settled are either working low paid jobs or are hired by entrepreneurial immigrants who have trust mostly in their people from their home countries. For example, a Turkish holder of a Turkish restaurant can hire a person, who has a similar culture, habits and religions letting their national pride come into way. Thus these new employees don’t actually leave their social environment and isolate themselves.

Erasmus can relate to this example. Only students who have socialized beforehand with foreigners are easily integrated and interested in long-term friendship. Students come for studying but are isolated to socialize only in their community or with other immigrants who are more open to the new comers. The “older” immigrants who are educated and have climbed the social ladder are the ones who are more interested in the social environment, new opportunities, learning harder because as immigrants they undergo more challenges than the citizens who have been born there or have local parents. So the Erasmus have contact with their community, nation and other immigrants. This kind of isolation develops into a friendly relationship / project partnerships / business within these circles. At some point the children of the imported immigrants for low class work change the picture of their host countries, mixing with the locals, developing big companies there, are hired as experts and replace the locals in the hierarchy.

We can compare this situation with the American one. The population of the ex-colonies of France are moving towards rich France to seek for jobs, better life conditions and studying. The highly nationalist countries like France and UK are suffering from their imperialist will to conquer the world. The Second World War has led the nations into a pseudo-liberal politics of tolerance but without a defined line for tolerance, local culture and values. The mistake of the integration system is that you have to be tolerant towards their religions but the immigrants must embrace the European values and when they still follow their religious and cultural norms there is a big problem due to the conflict of the religious norms with the law. Though the locals are bound to respect the newcomers’ religion, traditions and values the immigrants on the other hand just pass an integration 140

course and are invited in a community of other strangers and foreigners.

Therefore, they cannot grasp the real European values so different from theirs.

(Dzhambazki 2016) Religious incomers become much more intolerant towards their new environment because religious practices are incompatible with secular Europe.

An example is an art installation in which people share their opinion on animal cruelty or sexism through their naked bodies and performance in the center of a busy street. Vice versa the new comers preach their religious beliefs and condemn the locals resulting in an understanding, cultural clashes or incidents.

Bulgarians abroad tend to form a Bulgarian society, which is often a result of fear of being unaccepted by the locals or their Erasmus peers. Sometimes lack of understanding, strong national pride and the comfort to socialize with someone whose habits and behavior they are already familiar with. This is normal and expected but the fact that not many Bulgarian Erasmus go with the same university (1-10 personâ&#x20AC;&#x2122;s maximum) they actually socialize much more with different groups than the Bulgarians who study for a degree and have enough time to find their community. Knowing the language of the host country is of great advantages for facilitating the communication between the mobile students and the locals. Languages, especially English, are a strong side of the Bulgarian students so language barrier is not a common setback.

Through Erasmus young people from different background go abroad, experience this first cultural shock and realize that the differences between them and the other Europeans are not that many, they learn how to appreciate this variety, explore the states, habits and taste new things within their new international society. This is the period in which the groups are a mixture of everything that is usually absolutely outrages and uncommon in their home communities.

West-East European identity Erasmus programme gives also a lot opportunities for the Bulgarians.

Having in mind that students before 1989 could experience studying abroad mostly within the Soviet Union today we can see that the doors are opened, there are no borders so studying and working hard can move from different economic classes and thus social. Students from East Europe can experience the educational system, structural organization of the new society, take the best from everything and apply it in their home countries.

The most popular destinations for the Bulgarian students are Germany, France, Great Britain, Poland, Italy whereas the rest of East Europe is an unwanted destination and considered a waste of time. The West is idolized for its order, justice and a system that works for the common good of its citizens. The reality is of course not like this but Erasmus prefer what is known to some extent, has

141

positive image and opposite to the environment in which they have lived. For the Bulgarians it is a great opportunity to get out of the shell and try something new.

The Bulgarian society was until very soon a homogeneous one in which there is a low percentage of different ethnos except Turkish, Gypsies, Romanians and Russians origins but today we can find a lot of Western people living and working here which makes the globalization process and level of tolerance high.

Due to the often high lifestyle standard they are living, bigger salaries and somewhat more relaxed and adventurous way of life, while residing in Bulgaria, the average student and his family presume that life outside the East is a much easier, leaving a bad image for the whole East Europe.

This leads us to the separation of East and West European identity that dates back to the Cold war historical period until nowadays. We cannot ignore also the difference in mentality, habits, social norms, qualitative educational level and financial obstacles and will of the people to explore more. So a common European identity is far from the reality for now but by exchanging more students the Erasmus programme aids in the process of globalization and Europeanisation.

Students gather more impressions from the West, good and bad practices from their new system of education and trainings, they get a grip on the specific cultures and celebrate them with their new peers. The EU Commission is fighting to decrease the economic, social, political and justice differences that dramatically divide every country in Europe. Before entering the EU the candidate- countries are obliged to standardize their system to the European one so that we can escape big economic recession or authoritarian regimes. Thus there is a great chance that the psychological barrier also falls and the nations perceives themselves not only connected to their own but to the European too because of the similarities they explore and the “us” “they” languages transforms into “we”.

The globalization effects and the needs of the labor market pushes all the time people to move for work, study or pleasure, trade and capital flows Erasmus answers the need for facilitating higher education and moves temporary students and teachers to develop their cross-cultural skills.

Integration matters For the Erasmus it is very important to form a community based on trust, understanding and will to explore and to connect to the local communities.

However, this appears to be unreal because the Erasmus community tends to stick together, not contacting and integrating into the local community. This is sometimes due to the failure of the student clubs, who are volunteering in taking care of the Erasmus. They concentrate more on leisure time like socializing them in places like clubs and bars, thus the Erasmus fail to develop a community of active citizenship.

The integration programmes that help the students to integrate into the new environment can be organized by the university or/and student clubs. In some 142

countries like Germany the buddy system is organized by the university or ESN volunteers. The “buddy” is a local who takes care of the newcomer- gives him tips, takes him from the airport/bus to the student accommodation and shows him around. The idea is develop a friendly connection with the locals, give a feeling of security for the Erasmus, thus forming a tolerance and understanding on each other cultural specific. The results are positive, the Erasmus meets more locals through his buddy and vice versa.

The ESN charters are usually located in almost every town, where universities receive Erasmus. The ESN is comprised by Erasmus alumni and volunteers who would like to increase their social circle, challenge their creativity in order to socialize them effectively. The most successful stories are organizing events in which people can cook their popular home dishes and taste new food specialties, demonstrating traditional dances and music. Excursions are organized, official dinners or study visits in other cities too. Tandem partner programme tends to find students who are willing to learn new languages through talking with peers on regular basis. In Bulgaria there are 10 ESN charters who organize all the Erasmus from within the country. The results are great- the foreigners experience unique things from bungee jumping to meeting CEOs of big national companies.

Even though there are much more integration programmes for Erasmus than for any other kind of student in some cases the attachment to the national values and norms are often preferred to be followed resulting in low trust towards the new culture and people. When the students feel that their national identity is in danger the national pride takes control. These students tend to either isolate themselves from the rest or two form groups with people from their nationality.

The stake here is to later form nationalist grouping in their home countries and become radicalists, anti-European. Unfortunately, the whole idea of the Erasmus is to grasp the European identity through respecting yours and the others.

What is the value of Erasmus for Bulgarians?

Fact is that after the changes that happened in the 80s in Bulgaria the demographic picture doesn’t look good. Young people emigrate, the pensioners along with socially and financially struggling people and groups are a big percentage leaving the active working part around 2 million people feeding 5 more. In a statistic of the EU Commission from all the Bulgarian students who are doing their studies abroad only 5% are Erasmus, which means that students don’t believe in the Bulgarian educational system, they don’t trust enough the European programme and probably will continue their career in these countries. The increase of the budget for the student mobility within the new Erasmus + programme giving more opportunity to the students to go abroad and actually to youth taking the power and mobilizing themselves. What we witness is an awakening of the civil society, young people gathering and sharing their ideas for 143

projects, to improve a situation in their local community. This civil society consisting of young Bulgarians are a new generation because they have embraced the European values, new educative methods, they want to change the system together as a big team.

Erasmus is a great instrument especially for East European students because, if they are excellent in their studies but have less financial opportunity the EU gives much bigger scholarships than their West European colleagues. Of course the standard in the West and East is different and Bulgarians especially have to limit their expenses.

The big players are now only few starting from the National Youth Forum, Huge seminars are organized constantly all over the country wanting to change the status quo, to have their opinions heard on local, national and European level.

They are using creative ways to get their resources from charity concerts, negotiations with local authority, with business, with foundations, with celebrities and they involve everyone in their projects teaching their colleagues to create good partnerships, long-term and stable plans and follow ethics.

For now the short projects within the borders of Bulgaria and in the universities are regarded as something great for the foreigners because of the more relaxed way of studying, many opportunities for joining groups outside their academic field, constant and very good organized seminars, networking with Bulgarians and foreigners who work on specific projects or are searching for partnership, employees, friends. Another big advantage is the difference in the value of money. The standard in the bigger cities is high and with the scholarship of Erasmus it can turn into a very positive study. In contrast Bulgarians in France, Italy or UK are limited in their activities and standard, which can make the experience harder and unpleasant. Having a pleasant stay in the host country can increase the feeling of belonging, belonging to a community, to its culture, to the people and resulting in developing a European identity.

Downgrading Erasmus through corruption This being said the Erasmus programme is also used as an instrument from the non-government organizations. There is a lot of competition between them because the accepted projects are of a very few number meaning that only the best are chosen are chosen. We cannot skip the fact that these projects are also used for profit destroying the ethics that the whole idea of the Erasmus- giving every opportunity to the youngsters and not putting financial barrier, some fees topping EUR 170, which is an amazing example of capitalist decision usually using “volunteers” for free to finish their job as human resource. Profit is chosen over people, over unity and destroys the trust in the EU. The aftermath of such acts are distrust in the EU and its methods of monitoring and questioning the legitimacy of the civil society, the EU institutions. The normal reaction of such exploitation is suspicious towards their new “employers”. From that moment on the volunteers are “fired” and then banned from the organization.

144

This kind of corruption is also not new. The second is creating an NGO only to exercise what is called “project tourism”, members of the NGO are going to hundreds of exchanges without implementing the knowledge, using it for its community or empowering the participants at the exchanges. However, there are still no restriction. Beforehand, projects were monitored by the inspectors of the national agency but currently there is no body that is doing so resulting in drop of the successful carrying of the whole process.

Moreover, the written project can be a success but the whole process can be also a disaster. In some cases, the organizations save money using corruptive methods so in the end the participants suffer from lack of food and bad conditions from the irresponsibility of the organizers. So the project transforms into a free or cheap travel without achieving the goals set in the project. It is an incredible example of disrespect for the participants, their time and totally violating the laws. If the EU Commission is aware of these problems and doesn’t take measures for this programme period t means that either authorities responsible for the programme agree with these corruptive methods or do not want to admit that there is a crack in their plans.

Conclusion: The Erasmus programme is a great opportunity for self-development, to explore new cultures, to learn more about how to influence their community, eventually to unite the people on European level using the methods and knowledge learned abroad. The introduction of non-formal education in the Bulgarian system is something new but also something that needs to be done in order to make the students learn how to enjoy studying, to stimulate them to learn through their whole life and to produce high level professionals. They are given the information and tools how to influence decision on national and international level through joint action with their peers and colleagues from their home country and abroad. That way they feel part of a bigger social community and it brings a positive attitude towards Europe and its policies.

The problem arises from the acceptance of Erasmus who already have positive feeling about Europe, are motivated to develop and have potential for changing the status quo. The others who really need this programme like immigrants with different religion, social and cultural norms, financially, physically and mentally disadvantaged are left behind. People who really need this exchange have no information about such opportunities (Неков 2016), are low educated or do not believe in the European values. The problem with the including these groups stays and results in marginalization, radicalization and social exclusion.

Bulgaria hasn’t produce until now kamikazes but prefer fast financial gain from work abroad than studying. The result is rise of political elite who are well educated, have contacts within and outside the borders of Europe and so what?

Marginalized groups continue to exist and to join extremist organizations. The 145

corruption and ignorance towards bad practices in the programme are neglected by the European Commission. Thus some of the Erasmus students lose their trust in the EU and its efficiency. Witnessing that and knowing that there isn’t monitoring of the conduction of the projects they copy the bad practices continuing this vicious circle.

The positive impact for the homogeneous society of Bulgaria is that the academics experience this multicultural environment. Used correctly the programme has given grants to youth organizations, has gathered their representatives to create youth policies and inform people about their human rights and as citizens. They mobilize the youth to act, to take more initiative, to exercise social entrepreneurship. They indicate problems, see solutions, change their local community and influence policies. They become the new generation of open-minded people, positive, with a more realistic European vision and a strong European identity along with their national one.

References Commission, EU. 2015.

Dzhambazki, Angel. 2016.

Eldering, Lotty. 1998. "Marginalization of Immigrant Youth and Risk Factors in Their Everyday Lives: The European Experience." In Child & Youth Care Froum , 153-169. Human Sciences Press, Inc. Farmer, Ben. 2016. "Who is Salah Abdeslam and who were the Paris terrorists?

Everything we know about the Isil attackers." The Telegraph.

Hall, Ben. 2000. "Immigation in the European Union: problem or solution."

OECD Observer.

Sowell, Thomas. 2005. "Immigration taboos." Townhall.com.

Thomasen, Katrine. 2012. "A Hard Look at Discrimination in Education in Germany." Open Society Foundations. Неков, Момчил. 2016. Обобщение на #еврочат номер 3 с Ммочил Неков

146

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА БЕДНОСТТА И СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ В ОБЛАСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Ас. д-р Тихомир Върбанов COMPARATIVE ANALYSIS OF POVERTY AND SOCIAL EXCLUSION IN THE AREAS IN BULGARIA As. dr. Tihomir Varbanov Abstract: The priority of inclusive growth in the context of strategy Europe 2020, which is fostering a high-employment economy delivering social and territorial cohesion, is the core of achieving national aims in the sphere of social politics in Bulgaria. Poverty and social exclusion are among the most important social problems. Their solving is related to conducting specific measures and programmes, for the elaboration of which, it is necessary to bear in mind the peculiarities of the development of the territorial units in the country.

This study presents the main results from the conducted comparative multidimensional analysis for the social level in the districts of Bulgaria, based on indicators for poverty and social exclusion. The factors with the greatest impact on the ranking of the regions are identified. These factors deserve special attention for reducing the social and territorial disparities.

Keywords: poverty, social exclusion, indicators of poverty, taxonomy analysis.

JEL: I32, C10, R10 Бедността и социалното изключване са значими социални проблеми, които оказват негативно влияние, както върху доходите и материалното благосъстояние на индивидите, така и върху качеството на човешкия капитал и възможността за активно включване в обществото. В „Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020”, разработена в съответствие с инициативата „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване”, е посочено, че „териториалните различия и социално-икономическите неравенства са причинно-следствен фактор, пораждащ бедност” (http://www.strategy.bg/, 9). Предвид това, за постигане на водещите цели в областта на социалната политика в страната е необходимо провежданите политики да са разработени съобразно разпространението и остротата на бедността в отделните териториални единици. Установяването на регионалните измерения на бедността и обособяването на групи области със сходни равнища на бедност позволява разработването на политики на местно ниво, чрез които да бъдат намалени териториалните различия в страната.

147

Целта на настоящия доклад е да бъдат представени основни резултати от проведен сравнителен анализ на социалното равнище на областите в България през 2010 г. и 2013 г., въз основа на група факторни променливи, характеризиращи монетарни и немонетарни аспекти на бедността и социалното изключване в страната. Информационното осигуряване на анализа се базира на годишното репрезентативно изследване на НСИ „Статистика на доходите и условията на живот” (EU-SILC). Регионалните измерения на бедността и социалното изключване в България са обект на засилен изследователски интерес. Значителен е броят на изследванията, в които се анализират основните различия в равнището на бедност между териториалните единици в страната – региони, области и общини, както и пораждащите ги фактори50. Резултатите от тези изследвания са основа за разработване на обосновани политики за намаляване на междурегионалните различия и постигане на териториално сближаване. Една от основните предпоставки за провеждане на диференцирани социални политика е разпределението на областите в качествено еднородни групи. В настоящето изследване тяхното обособяване е извършено вследствие на проведен многомерен сравнителен таксономичен анализ51. Изчислени са интегрални оценки на бедността (𝑑𝑖 ), чрез които се отчита съвкупното влияние на група факторни променливи, характеризиращи отделни аспекти на бедността и социалното изключване. Сравнителният анализ се осъществява въз основа на седем индикатора за бедност52, чиято параметризация е както следва:  X1 – линия на бедност за едно лице;  X2 – относителен дял на бедните спрямо линията на бедност за областта;  X3 – относителен дял на населението, живеещо с материални лишения;  X4 – относителен дял на населението, живеещо в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност;

Бедност и неравенство в България. Методологически коментар и преглед на данните. http://www.bednostbg.info/var/docs/reports/Poverty_Paper_IME.pdf; Бедност и рискови групи. 2015, http://www.bednostbg.info/var/docs/reports/Risk_poverty.pdf; България: предизвикателствата на бедността (регионален анализ по данни на многоцелевото наблюдение на домакинствата). http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/Poverty_regio.pdf; Ганчев, Г. Макроикономически проблеми на борбата с бедността в България през периода 2012-2020. // Икономика и управление, 2011, № 3, с. 2-20; Тодоров, Т. Асиметрични симптоми на бедността. Икономически асиметрии в Обeдинена Европа: Юбилейна международна конференция 9-10 ноември 2006 г., Свищов, 2006, с. 79-85; Христов, С. Неравенствата в България – динамика, сравнителен анализ и причини. ИПИ, http://ime.bg/var/images/Inequality_full_text.pdf.

51 За повече подробности вж. Плюта, В. Сравнительный многомерный анализ в экономических исследованиях: Методы таксномии и факторного анализа. М., Статистика, 1980.

52 Информация относно методологията за изчисляване на показателите вж. Working paper with the description of the Income and living conditions dataset. http://ec.europa.eu/eurostat.

50

148

 X5 – относителен дял на населението в риск от бедност или социално изключване;  X6 – квинтилно отношение S80/S20;  X7 – коефициент на Джини. Интегралните оценки на бедността характеризират разстоянието на многомерните обекти (областите в страната) до фиктивна област-еталон, която се характеризира с минимални или максимални значения за разглежданите променливи – това е областта, която е с най-добри показатели за изследваните признаци, разглеждани за съвкупността като цяло. За еталон на развитие по отделните признаци се приема тази област, за която нормираната стойност на дадена променлива е минимална или максимална. Изборът, коя величина е определяща, е в зависимост от същността на признака, т.е. при избора на еталон на развитие е необходимо да се отчете конкретното значение на всяка променлива по отношение положителното или негативното влияние, което оказва върху равнището на бедност и социално изключване. В настоящето изследване за еталон приемаме тези области, в които факторните променливи X2 , X3 , X4 , X5 , X6 и X7 са с минимални стойности, а променливата X1 – с максимална. Основание за това е фактът, че с изключение на линията на бедност за едно лице, в анализа са включени индикатори за характеризиране на бедността и социалното изключване, които са обратни величини, т.е. при намаляване на тяхната стойност се подобрява социалното равнище на областите в страната. Областите-еталони и съответстващите им стойности на нормираните отклонения са представени в таблица 1: Таблица 1 Области-еталони на развитие Факторни променливи X1 X2 X3 X4 X5 X6 X7

2010 г. Област-еталон София (столица) Благоевград Монтана Силистра Благоевград Кърджали Перник

2013 г. Нормирано отклонение 3,3898 -1,5349 -1,5144 -1,6377 -1,5216 -1,5365 -1,9491

Област-еталон София (столица) Габрово Монтана Плевен Благоевград Кюстендил Кюстендил

Нормирано отклонение 3,1911 -2,1474 -1,5223 -1,0106 -1,6524 -1,3876 -2,1137

От данните, поместени в таблица 1, се отчита изменение на областите, които са приети за еталон на развитие на съответните индикатори, към двата момента на наблюдение. През 2013 г. спрямо 2010 г. позицията на еталон запазват три области – София (столица), Монтана и Благоевград. Открояват се положителните тенденции в разпределението на доходите в Кюстендил и водещата позиция на областта по отношение на факторните променливи, 149

измерващи подоходното неравенство – квинтилното отношение S80/S20 и коефициентът на Джини. Стойностите на интегралните оценки и ранговете на областите са представени в таблица 2. Теоретично зададените гранични стойности на обобщаващия измерител са 0 и 1, като колкото по-ниски са равнищата на бедност и социално изключване в една област, толкова по-ниски са стойностите на 𝑑𝑖 . Таблица 2

Интегрални и рангови оценки на областите в България за 2010 и 2013 г. Година Област Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник

2010 𝒅𝒊 𝑹𝒊 0,393 2 0,496 8 0,498 9 1,058 28 1,048 27 0,55 12 0,503 11 0,705 19 0,5 10 0,665 15 0,837 26 0,721 20 0,828 25 0,484 4

2013 𝒅𝒊 𝑹𝒊 0,392 4 0,577 15 0,699 21 0,808 23 0,935 27 0,745 22 0,431 6 0,504 11 0,911 26 0,319 1 0,812 24 0,608 18 1,136 28 0,404 5

Година Област Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София (столица) София Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол

2010 𝒅𝒊 𝑹𝒊 0,702 18 0,484 5 0,728 22 0,47 3 0,689 17 0,775 23 0,489 7 0,219 1 0,488 6 0,723 21 0,785 24 0,594 13 0,632 14 0,683 16

2013 𝒅𝒊 0,337 0,503 0,53 0,433 0,502 0,864 0,554 0,331 0,629 0,595 0,688 0,443 0,527 0,592

𝑹𝒊 3 10 13 7 9 25 14 2 19 17 20 8 12 16

Резултатите от анализа показват, че с най-ниска интегрална оценка към двете изследвани години са областите София (столица) и Кюстендил, а с най-висока – Велико Търново и Пазарджик. Промените в подредбата на областите през 2013 г. в сравнение с 2010 г. са значителни, резултат от ниската устойчивост на ранговите оценки. Извършена е проверка чрез корелационния коефициент на Спирман (ρ), чиято стойност (ρ=0,569) показва умерена степен на зависимост между ранговете на интегралните оценки през 2010 г. и 2013 г. С изключение на Видин (двадесет и седма позиция) и Ямбол (шестнадесета позиция), при които не се наблюдава промяна в ранга, за останалите области в страната са отчетени силни изменения. Областите Плевен, Кюстендил, Разград, Силистра и Добрич се придвижват с най-много места напред в подредбата и през 2013 г. заемат съответно първа, трета, девета, единадесета и тринадесета позиция. Противоположна е тенденцията в посоката на изменение за Кърджали (от десета на двадесет и шеста позиция), София (от шеста на деветнадесета позиция), Варна (от девета на двадесет и първа позиция), Враца (от дванадесета на двадесет и втора позиция), Бургас (от 150

осма на петнадесета позиция) и Смолян (от седма на четиринадесета позиция), при които се наблюдава най-голямо придвижване назад в подредбата. Останалите области променят своята позиция при по-слаба интензивност – измененията са в границите от един до пет ранга. Разпределението на областите в еднородни групи е извършено въз основа на стойностите на интегралните оценки. За тази цел е необходимо да се установят горна и долна граница за всяка група. Възприема се подход, при който граничните стойности се определят въз основа на средните интегрални оценки53. Техните стойности през 2010 г. и 2013 г. са съответно d̅ i2010 = 0,634 и d̅ i2013 = 0,600. Обособени са три групи, като в първата са включени областите, чиито оценки са на равнище над средното за страната. Втората група включва областите със стойности на показателя до 50% под средното равнище, т.е. с оценка над 𝑑𝑖 = 0,634 до 𝑑𝑖 = 0,951 през 2010 г. и над 𝑑𝑖 = 0,600 до 𝑑𝑖 = 0,900 през 2013 г. Областите с интегрална оценка над 50% по-висока от средната, т.е. 𝑑𝑖 > 0,951 през 2010 г. и 𝑑𝑖 > 0,900 през 2013 г., формират третата група. Областите, които са включени в първата група, се характеризират с ниско равнище на бедност и социално изключване, във втората група – със средно равнище и в третата – с високо. Разпределението на областите в България по групи за 2010 г. и 2013 г. е представено на фигура 1 и фигура 2.

Силистра Видин Добрич Монтана

Русе

Плевен

Враца

Разград

Велико Търново Търговище

Шумен

Варна

Ловеч Перник

София (столица)

Габрово София

Сливен

Кюстендил

Пловдив

Стара Загора

Бургас

Ямбол

Пазарджик Хасково Благоевград

di<0,634

Смолян Кърджали

0,634<di<0,951 di>0,951

Фиг. 1 Разпределение на областите в България по групи според равнището на бедност и социално изключване през 2010 г.

Този подход за определяне границите на групи единици със сходни интегрални оценки е използван от Янкова, Н. при изследване различията в развитието на общините в България. По-подробно вж. Янкова, Н. Различия в развитието и конкурентоспособност на общините в Р България през периода 2000-2002 г. // Икономически изследвания, № 3, 2005, с. 8-9.

53

151

Силистра Видин Добрич Монтана

Русе

Плевен

Враца

Разград

Велико Търново Търговище

Шумен

Варна

Ловеч Перник

София (столица)

Габрово София

Сливен

Кюстендил

Пловдив

Стара Загора

Бургас

Ямбол

Пазарджик Хасково Благоевград

di<0,600

Смолян Кърджали

0,600<di<0,900 di>0,900

Фиг. 2 Разпределение на областите в България по групи според равнището на бедност и социално изключване през 2013 г.

Установените изменения в интегралните оценки на областите в страната водят до промени и в състава на отделните групи. През 2013 г. в първата група са включени 17 области, във втората – 8 и в третата – 3. В сравнение с 2010 г., при която разпределението на областите в съответните групи е 14, 8 и 3, е установена положителната тенденция броят на областите, в които равнището на бедност и социално изключване е по-ниско от средното за страната, да нараства, което според нас е признак за протичащ процес на териториално сближаване. Този извод се потвърждава и от размаха на вариацията между двете екстремални интегрални оценки. Независимо от високите стойности на показателя (R2010 =0,839 и R2013 =0,817), намаляването на разсейването е признак за слабо понижаване на различията и сближаване в равнищата на бедност и социално изключване между областите в страната. Коефициентите на разсейване са високи, тъй като в отделни области се наблюдава изключително неблагоприятно съчетаване на факторни променливи и висока концентрация на бедност. Това са областите, чиито интегрални оценки са извън теоретично зададените граници на измерителя и биха могли да се определят като крайно бедни. С подобни оценки през 2010 г. са Видин (di =1,048) и Велико Търново (di =1,058), а през 2013 г. – Пазарджик (di =1,136). През 2010 г. област Видин е с най-високи показатели в страната по отношение на индикаторите „относителен дял на бедните спрямо линията на бедност” (36,2%), „относителен дял на населението, живеещо в 152

домакинства с нисък интензитет на икономическа активност” (23,7%) и „квинтилното отношение S80/S20” (9,3), а област Велико Търново при два – „относителен дял на населението, живеещо с материални лишения” (76,3%) и „относителен дял на населението в риск от бедност или социално изключване” (76,8%). Област Пазарджик през 2013 г. е с най-високи стойности на показателите по отношение на три променливи – „относителен дял на бедните спрямо линията на бедност” (33%), „относителен дял на населението в риск от бедност или социално изключване” (59,4%) и „коефициент на Джини” (0,44), както и на предпоследно място при останалите четири показателя – „линия на бедност на едно лице” (3885 лв.), „относителен дял на населението, живеещо с материални лишения” (54,7%), „относителен дял на населението, живеещо в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност” (28,4%) и „квинтилното отношение S80/S20” (11,3). По отношение движението на областите в различните групи, петнадесет области (Благоевград, Бургас, Габрово, Перник, Пловдив, Русе, Смолян, София – столица, Хасково, Шумен, Ловеч, Монтана, Сливен, Търговище и Видин) не променят групите, в които са позиционирани, осем области (Добрич, Кюстендил, Плевен, Разград, Силистра, Стара Загора, Ямбол и Велико Търново) преминават към по-горна група, а пет (Варна, Враца, Кърджали, София и Пазарджик) – към по-долна. Най-голям спад е констатиран за област Кърджали, която от първа преминава в трета група. Интегралните оценки характеризират съвкупното влияние на индикаторите за бедност и социално изключване, но не предоставят информация за индивидуалното им влияние и значимост в анализа. За тяхното установяване са изчислени коефициенти на йерархия (значимост) λi . Стойностите на коефициентите показват, че с най-силно влияние за подредбата на общините през 2010 г. е относителният дял на населението, живеещо в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност (X4 ). чието средно равнище за страната е 10,1%. Областта с най-ниско равнище на променливата е Силистра (2,1%) и съответно с най-високо – Видин (23,7%). През 2013 г. с най-висок коефициент на йерархия е относителният дял на населението, живеещо с материални лишения (X3 ), като стойностите на показателя варират от 19,8% (Монтана) до 55,3% (Ловеч), при средно равнище за страната от 33,1%. Резултатите от проведения сравнителен анализ на регионалните измерения на бедността и социалното изключване са основание за направата на следните основни изводи:  Различията между областите в страната следват тенденция към намаляване, но въпреки това остават сравнително високи. Индикация за протичащия процес на териториално сближаване е по-ниската разлика между двете екстремални интегрални оценки – разсейването намалява от 0,839 през 2010 г. на 0,817 през 2013 г. Намаление се отчита и по отношение 153

степента на различие между отделните области и фиктивната област-еталон, спрямо която са ранжирани – средната интегрална оценка намалява от d̅ i2010 = 0,634 до d̅ i2013 = 0,600.  Установени са промени в областите с най-ниско и най-високо равнище на бедност. С ранг 1 е София (столица) през 2010 г. и Кюстендил през 2013 г., а с ранг 28 – съответно Велико Търново и Пазарджик. Устойчивостта на ранговите оценки към двата изследвани момента е умерено силна, като за някои области са установени значителни промени в заеманите позиции.  Отчита се промяна в признака, оказващ най-значимо влияние при изчисляването на интегралните оценки. С най-висок коефициент на йерархия през 2010 г. е показателят „относителен дял на населението, живеещо в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност”, а през 2013 г. – „относителен дял на населението, живеещо с материални лишения”. Това предполага, че в политиките, целящи териториално сближаване по отношение на бедността, е необходимо основен акцент да се постави върху намаляване равнищата на двете факторни променливи. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Ангелова, П. Социална статистика. Свищов, АИ „Ценов”, 2009.

2. Бедност и неравенство в България. Методологически коментар и преглед на данните. http://www.bednostbg.info.

3. Бедност и рискови групи. 2015, http://www.bednostbg.info.

4. България: предизвикателствата на бедността (регионален анализ по данни на многоцелевото наблюдение на домакинствата), http://www.nsi.bg/.

5. Ганчев, Г. Макроикономически проблеми на борбата с бедността в България през периода 2012-2020. // Икономика и управление, 2011, № 3, с. 2-20; 6. Калинина В. Н., Соловьев В. И. Введение в многомерный статистический анализ. Москва, 2003.

7. Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.). http://www.strategy.bg/.

8. Плюта, В. Сравнительный многомерный анализ в экономических исследованиях: Методы таксномии и факторного анализа. М., Статистика, 1980.

9. Тодоров, Т. Асиметрични симптоми на бедността. Икономически асиметрии в Обeдинена Европа: Юбилейна международна конференция 910 ноември 2006 г., Свищов, 2006, с. 79-85.

154

10. Христов, С. Неравенствата в България – динамика, сравнителен анализ и причини. ИПИ, http://ime.bg.

11. Янкова, Н. Различия в развитието и конкурентоспособност на общините в Р България през периода 2000-2002 г. / Икономически изследвания, 2005, № 3, с. 3-35; 12. Sneath, P. H. A., Sokal, R. R. Numercial taxonomy. The principles and methods of numerical classification. San Francisco: W.H. Freeman & Co., 1973.

13. http://ec.europa.eu/eurostat 14. http://www.nsi.bg

155

ИНДУСТРИАЛНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ Марин Маринов THE INDUSTRIAL ENTERPRISE IN THE CONDITIONS OF GLOBALIZATION Marin Marinov Abstract: International economic integration known as globalization is a process of increasing economic, social, technical, political and cultural relations between countries, organizations and people. The process is associated with global distribution and sharing of ideas, labor, capital, technology and elements of culture.

The combination of technological progress, low costs of transport and policy liberalization in the European Union increased trade and financial flows between countries. This has important consequences for the functionality of the Bulgarian economy. Globalization confronts Bulgarian manufacturers in front of tough competition in the global market, where they need to be flexible and sustainable.

Keywords: industrial innovation, human resources

enterprise,

competitiveness,

sustainability,

Терминът глобализация произлиза от френското “global” и обхваща икономически, социални, политически, технологични, екологични отношения и процеси, които се проявяват в световен мащаб. „По своята същност тоталният процес на глобализация е свързан с всеобщо разпространение и взаимно проникване на капитали, технологии, идеи и културни особености в мащабите на планетата. Възприема се като предпоставка за развитие на цялостното световно общество чрез премахване на различията и границите.“54 Съществуват различни становища относно ефектите от глобализацията върху националната икономика. Въпреки че глобализацията носи огромни предимства и възможности, тя изправя българските производители пред сериозна конкуренция на световния пазар - от страна както на икономики с по-ниски производствени разходи като Китай и Индия, така и на основани на иновациите икономики като САЩ. Стремежът към глобализация е тясно свързан с намеренията на индустриалните предприятия за подобряване на конкурентоспособността, разширяване на пазарните позиции и намаляване на основните разходи. В 54

http://sust-tour.webdevc.eu/item-m933193910170.html

156

тази насока могат да се дефинират следните мотиви в подкрепа на глобализацията:  Мотив за печалба – Като основна цел на голяма част от предприятията, печалбата е един от най-съществените мотиви за стремеж към глобализация. На практика възможностите за печалба, които световният пазар предлага са неограничени. Без печалба е невъзможно съществуването на предприятията, а колкото по-голяма е печалбата, толкова по-голяма е възможността за бъдеща експанзия и навлизането на нови пазари.  Мотив за растеж – Големината на предприятието най-често се определя от неговият оборот. Световния пазар предоставя възможност за увеличаване на оборота и печалбата, като неразпределените средства могат да бъдат насочени за откриване на нови звена, увеличаване на размера на предприятието, научна и развойна дейност.  Мотив за разпределение на риска – За разпределение или редуциране на риска предприятията имат възможност да привлекат към себе си множество контрагенти. По този начин рискът се разпределя между отделните контрагенти.  Мотив за пазарни позиции – Този мотив се свързва с възможността на индустриалните предприятия да разпространят произведените от тях продукти на по-голяма територия и увеличаване на продажбите (доходите).  Мотив за редуциране на разходите – Разкриването на нови пазари, предоставя по-голям избор от доставчици и респективно по-голям избор относно качество, произход и цена на ресурсите. По този начин може да се постигне понижаване на себестойността на продукцията, без това да се отрази на качеството. Фиг. 1. Мотиви на предприятията за стремеж към глобализация

печалба редуциране на разходите

растеж

Мотив за

пазарни позиции

разпределение на риска

157

Нашето столетие се определя като глобален потребителски пазар с ефективна информационна система за комуникации. В тази информационно-пазарна среда, сегментирането на пазара, чрез глобален маркетинг и комуникационни стратегии, възникват условия за създаването на нови потребителски навици. Съвременният пазар се характеризира с напрегната конкуренция и високи очаквания на потребителите. Целта на всяко индустриално предприятие е, да предостави на потребителите продукт, изпреварващ по ценност конкурентите. Ценността се изразява в пониска цена, подобрена потребителна стойност, дизайн и използваемост. Промишлеността е един от двигателите на икономическото развитие, защото се конкурира на един глобализиран пазар и от нейната конкурентоспособност зависят обслужващите отрасли като търговия, енергетика, транспорт, строителство, здравеопазване, образование и други. Тя не е само средство за създаване на БВП, а тя отговаря за поддържането на техническите умения и развитието научния потенциал в едно общество. Ето защо Европейският съюз обръща огромно внимание на своята индустриална структура. Една от препоръките на Европейската комисия е до 2020 г. индустрията да увеличи дела си до 20% в общия икономически продукт на Евросъюза. Този процент в момента в България се формира с общите усилия на промишленост, енергетика и водоснабдяване. Анализът на данните за българската промишленост разкрива сериозни структурни слабости. Повече от 2/3 от заетите в страната работят в сектори, където средната работна заплата е под 450 лв. на месец (т.е. сектори, зависими от евтина работна ръка). Тоест има върху какво да се работи, но като цяло изоставането ни е много повече в качествено, отколкото в количествено отношение. Изчисления на база данните от НСИ показват, в момента над 80% от заетите в българската промишленост изпълняват ниско технологични дейности, свързани основно с преработката на материали. Помалка част от заетите в индустрията използват в работата си по-сложни технологични умения. Според Европейската комисия българската индустрия е в категорията на догонващите, както и в най-ниската категория според своята иновативност. Едва 3% от износа ни е високотехнологичен. Докладът „Индустриална структура на ЕС” посочва, че имаме конкурентни предимства главно в производството на облекла, в преработката на селскостопански суровини и в минното дело. Изчисленията на европейските експерти показват, че българската индустрия всъщност е силно специализирана, но за съжаление в грешните сектори. Възможност за българската индустрия е пренасочването на над 1 млн. работници, които сега са заети в непроизводителни дейности, към работни места, които създават по-висока добавена стойност. Това предложение е дело на консултантската компания A.T.Kearney. През 2011 г. правителството й възложи да анализира как да се популяризираме като инвестиционна дестинация в чужбина.

158

На Фиг. 2 са представени данни за делът на заетите лица в индустриалните предприятия през периода 1995 – 2013. Графиката ясно показва намаляващият брой заети лица в индустриалния сектор. Този спад се дължи на липсата на квалифицирани кадри, нарастване на интереса към сферата на услугите и туризма, автоматизацията на производството. Подготовката на качествени кадри за индустрията е бавен процес. Предвид изчерпания човешки потенциал това означава, че дори държавата незабавно да започне да насърчава професионалното средно образование и техническите ВУЗ, положителният ефект ще бъде на лице най-рано след 2020 г. Фиг. 2. Дял на заетите лица в индустриални предприятия през периода 19952013 (в %)55

Дял на заетите лица в индустриалните предприятия 28.00% 27.00% 26.00%

25.00% 24.00%

23.00% 22.00%

21.00% 20.00%

19.00% 18.00%

Изследователи56 от Международният валутен фонд доказаха наличието на зависимост между по-високото технологично ниво в една страна и по-високия ѝ БВП. Възможност за растеж на българската икономика се крие в развитието на модерна индустрия и информатика. Освен износител на ценни суровини, така България ще продължи да е износител на човешки ресурси, тъй като нашата култура цени образованието, но добрите млади кадри не намират призвание в България. Напълно естествено, младите кадри пренебрегват и техническите специалности, тъй като са преки свидетели на разрушаването на индустрията. Едва 12% от българските студенти според A.T.Kearney учат професия, свързана с производството – а цели 30% са обучаващите се на бизнес и финанси.

55 Изчислен на база данни от Национален статистически институт 56 Anand, Mishra, Spatafora, 2012

159

Основният двигател на икономически растеж и постигането на повисок жизнен стандарт в развитите държави са секторите, свързани с иновации. България изостава от средните стойности на ЕС в повечето иновативни сектори. Това е очакван резултат предвид ниските нива на разходи за иновации в страната и слабата връзка между образованието, научните звена и бизнеса у нас. Фиг. 3. Резултати на държавите членки на ЕС в областта на иновациите57

Сравнителният анализ на Съюза за иновации за 2015 г. разпределя държавите членки в четири различни групи по резултати:  Дания (DK), Финландия (FI), Германия (DE) и Швеция (SE) са водещите новатори, чиито резултати в областта на иновациите са доста над средното за ЕС;  Австрия (AT), Белгия (BE), Кипър (CY), Естония (EE), Франция (FR), Ирландия (IE), Люксембург (LU), Нидерландия (NL), Словения (SI) и Обединеното кралство (UK) са последващите новатори, чиито резултати в областта на иновациите са над или близо до средното за ЕС;  Резултатите на Хърватия (HR), Чешката република (CZ), Гърция (EL), Унгария (HU), Италия (IT), Литва (LT), Малта (MT), Полша (PL), Португалия (PT), Словакия (SK) и Испания (ES) са по-ниски от средното за ЕС. Тези държави са средните новатори;  България (BG), Латвия (LV) и Румъния (RO) са скромните новатори, чиито резултати в областта на иновациите са доста пониски от средното за ЕС; 57

http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/9965/attachments/2/translations/bg/renditions/native

160

Въпреки горепосочените проблеми в последните месеци на 2015 год. се забелязва плавно съживяване на промишленото производство. По този начин производството в нашата страна бележи растеж за трети пореден месец, наваксвайки рязкото понижение в промишления сектор от началото на есента на 2015 година. В основната си част раздвижването идва от добивната промишленост, но в някои от секторите с по-висока добавена също е отчетено запазване на добрите резултати. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за активността в промишленото производство към края на декември 2015 г. Фиг. 3. Индекси за промишленото производство за 2015 год. ИНДЕКСИ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО 120.0

Индекси

115.0

110.0 105.0 100.0 95.0 I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Месеци на 2015 година

Спрямо 2014 год. календарно изгладеният индекс на промишленото производство отбелязва ръст с 3,0% след повишение с 1,6% през декември, като това представлява подобрение на производството в страната за седемнадесети пореден месец, след като за последно промишленото производство регистрира понижение на годишна база през юли и август 2014 година. През януари 2016 год. ръст с 4,1% е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ и повишение с 2,7% в добивната промишленост, докато в преработващата промишленост е отчетено намалени с 0,3 процентни пункта. На годишна база беше отчетено солидно повишение с 8,4% в добивната промишленост и с 5,2% в преработващата промишленост при спад с 4,8% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия, показват данните на НСИ.

161

*** В заключение може да се посочи, че са налице много и твърде разнообразни фактори, които оказват влияние върху развитието на индустриалното предприятие. Тяхното задълбочено разглеждане, анализиране и категоризиране дава възможност да се определи степента на влияние на всеки отделен фактор, както и да се модифицира влиянието според желания резултат. В индустриалния бизнес в България се наблюдават сериозни структурни слабости, както и недостиг на високо квалифицирани специалисти, за пълното задоволяване на търсенето от страна на индустриалните предприятия. Правилното дефиниране на политиката в комбинация с ефектите на глобализацията могат да окажат благоприятно въздействие върху индустриалния бизнес в България. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:  Василева, А. Международен бизнес и глобализация. София: Нова Българска Медийна Група Холдинг, 2010.  Владимиров, Ж. Глобални предизвикателства пред малките и средните предприятия. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2011.  Кирев, Л. Транснационални корпорации. Велико Търново: АБАГАР, 2010.  Линднер, Йо. Икономика на предприятието. Част 3. София: Дионис, 2008.  Национална програма за развитие: България 2020. http://www.minfin.bg/bg/page/869  Устойчиво развитие в трансграничния регион. http://susttour.webdevc.eu/item-m933193910170.html  Чрез разгръщане на иновациите към стимулиране на растежа в Европа. Брюксел: 07.05.2015. http://europa.eu/rapid/pressrelease_IP-15-4927_bg.htm  Събев, Д. Индустрия, загубена в прехода.  http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=740&aid=1674 2

162

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СЧEТОВОДНАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА Ас. д-р Галя Георгиева OPTIONS FOR IMPROVEMENT OF ACCOUNTING INFORMATION SYSTEM As. Dr. Galya Georgieva Abstract: Efficient management of enterprises in contemporary environment requires reliable and prompt accounting information. If such information is not available, it is impossible to make proper managerial decisions.

This information is product of accounting reporting, a substantial share of it being provided by accounting. Accounting information systems of economic entities guarantee fully completed accounting, monitoring and optimum control over accounting and accounting activities.

Keywords: accounting; accounting information; management; information system; accounting reporting. Отчетната информация е важен ресурс за ефективното управление на предприятието. Продукт е на стопанската отчетност, като съществена част от нея се осигурява от счетоводството. Може да се каже, че то е сърцевината на управлението на всяко предприятие. Чрез него се отразява: развитието на стопанските процеси и явления в отделното предприятие; осъществяването на обратната връзка между обектите и субектите на управление; и взаимодействието на фирмата с околната среда. *** В съвременните условия е необходимо счетоводната информация да се получава, обработва, съхранява, обобщава, анализира и предоставя на ползвателите точно и своевременно, за да е ефективно и устойчиво развитието на предприятията. Това може да се постига чрез „внедряването на новите информационни технологии в три главни направления: бизнес операции; електронна обработка на данни и управленски информационни системи; комуникации.“ (Краева 1996, 23-24) Счетоводната информация е важен ресурс за предприятието и е основен фактор за ефективно използване на останалите ресурси в производствения процес. В съвременните условия информационното осигуряване може да е успешно, при положение, че проблемите се решават комплексно, като една система. Изхождайки от високата степен на развитие на техниката това не е проблем. Решението му се състои в използване на компютърни информационни системи, които са базирани на съвременна компютърна техника и информационни 163

технологии. Чрез информационните технологии се повишава ефективността на вземането и реализирането на решения. „Те обединяват по оптимален начин новата комуникационна технология на база на мрежи от ЕИМ и Интернет, новата технология за обработване на управленска информация, основаваща се на персонални компютри, новата технология на вземане на управленски решения, използваща средствата на изкуствения интелект.“ (Шишманов 2004, 9-10) Информационната система се определя като „съвкупност от съвременни методи и форми за определяне състава на необходимата информация, информационната техника и технологиите за реализиране на всички функции по нейното събиране, предаване, обработка и съхраняване с цел ефективно управление.“ (Шишманов 2000, 14) Тя движи информацията между управляващата и управляваната подсистема. Преносът на данни може да се осъществи директно чрез Интернет технологиите, които оказват съществено влияние върху организацията, производителността, икономическия ръст и. т.н. на предприятието. Използването им се разглежда „като революционен процес, който за разлика от традиционното внедряване на ИТ, надхвърля усъвършенстванията, свързани само с автоматизацията и комуникацията на процеси.“ (Попов 2008, 14) Интернет технологиите подпомагат развитието на:  „Иновативни продукти и услуги, както и ефективно обслужване на клиентите на база съвременни комуникационни средства, автоматизиране на бизнес процеси и развитие на електронен бизнес;  Технологии, които осигуряват структуриране и описание на процеси, за които е характерно, че пресичат, както границите на фирмените подразделения, така и тези на бизнес организацията;  Ефективни организации, които осигуряват най-доброто обслужване и се адаптират към пазара;  Динамично взаимноизгодно сътрудничество между бизнес организации и др.“ (Мойнов 2003, 169) На основата на всички усъвършенствани технологии може да се изгради счетоводна информационна система, чрез която да се преодолеят редица трудности и недостатъци в управленската и счетоводната дейност на предприятията. Защо счетоводна? Защото управлението основно се уповава на информацията получена от счетоводството, през което преминава голям поток от входяща и изходяща отчетна информация. Счетоводната информационна система може да се определи като съвкупност от взаимно обусловени информационни единици (модули), отразяващи адекватно цялата стопанска дейност на предприятието, която дава възможност „всички въведени, актуализирани или изчислени данни да са достъпни веднага и навсякъде, където са необходими.“(Димова 2009, 120) За да е напълно ефективна, всички модули на тази система трябва да са тясно свързани помежду си и да използват общи бази от данни. Също така те трябва да са 164

интегрирани с външни приложения, т.е. приложенията на бизнес партньорите и на държавната администрация. Всяка счетоводна информационна система следва да обединява основните аспекти в дейността на предприятията: (Шишманов 2000, 33)  функционален – характеризира съвкупността от организационно-технически и икономически структури, тяхната взаимовръзка и взаимообусловеност;  информационен – свързва се с предоставянето на ресурси (изчислителни и информационни) на широк кръг потребители;  технологичен – включва съвкупността от технологично и организационно взаимосвързани технически средства за събиране, обработка, съхраняване и предаване на икономическата информация на потребителите. Както мрежовата информационна инфраструктура на предприятието така и счетоводната информационна система може да се определи като „централна нервна система на фирмата“ (Върбанов 1996, 112), която води до промени в технологията и организацията на бизнеса. Счетоводната информационна система трябва да е изградена и да функционира на базата на технология, която осигурява въвеждането, обработката, съхраняването и предаването на даннитекато обхваща различни отдели на предприятието. Тя трябва да е функционална, управляема, гъвкава, надеждна и отворена към всички вътрешни и външни потребители на информация. Всеки отрасъл от икономиката има своята специфика. Поради това изграждането на счетоводната информационна система трябва да е съобразено със спецификата на дейността и с размера на предприятието. Едни са стопанските операции и процеси, които се извършват в производствената дейност, други в сферата на услугите, трети в търговската, селскостопанската, строителната, транспортна и т.н. дейности. Следователно изграждането и внедряването на системата трябва да е съобразено с изискванията и нуждите на конкретното предприятие, за да е ефективна и да дава резултати. Важно е да се отчетат редица фактори, от които зависи структурата и съдържанието й, като: обща характеристика на предприятието; целите, които то иска да постигне чрез внедряването на счетоводната информационна система; особеностите в управленската структура; обемът на входящата и изходящата информация; обемът на обработваните документи; връзката с външни потребители на информация; изискванията за защита на информацията и др. Счетоводната информационна система синхронизира множество операции, водещи до автоматизация на бизнес процесите, а изграждането и внедряването й включват редица дейности, които са присъщи на следните етапи

165

(вж. Фигура № 1):

Източник: <http://m-a.bg>посещение към 10.01.2016 г. Фигура №1: Процес на изграждане и внедряване на Интегрираната счетоводна информационна система в конкретно предприятие Анализът се извършва както от предприятието така и от доставчика (разработчика) на системата. Той е насочен към нейните възможности и към бизнес процесите във фирмата. „Допълнителен момент са мероприятията за оптимизиране функционалната схема, включваща движението на първичните документи, информационните връзки между отделите, работните групи и участници, функциите на отделните изпълнители.“ (Шишманов 2007, 13) След това предприятието в зависимост от спецификата и обема на дейността му, както и от информационните му потребности детайлизира изискванията си, а доставчикът разработва моделконцепция на системата, т.е. работен проект на счетоводната информационна система. Към основното й ядро се включват необходимите модули. Системата се инсталира, правят се необходимите настройки и се обучават потребителите за работа с нея. Преминава се на етап реализация на направения проект. Удачно е на предприятието да се даде определен период за тестване, за да се убеди, че тя е ефективна за дейността му и ако е необходимо се правят нужните промени. Пристъпва се към приемане на счетоводната информационна система, изградена съобразно поставените изисквания, експлоатационното й тестване и започване на ефективна работа. При внедряването на системата от съществено значение са възможностите, които предоставя доставчика за обслужването и поддръжката й. Тук трябва да се обърне внимание какви дейности се предлагат и каква е тяхната цена. Необходимо е поддръжката да включва дейности като:  актуализация на продукта при промяна в законодателството;  обновяване на версиите с нови, с по-добри възможности;  обучение и консултации на потребителите;  техническа поддръжка;  преинсталиране и пренастройване на системата при настъпила някаква промяна;  възстановяване на системата при аварии и технически повреди съответно и на информацията от архивните копия;  функционална профилактика на базата от данни и др.

166

Много важно е доставчикът да предоставя различни възможности за обслужване – по телефон, по интернет (посредством програма за отдалечен достъп), по e-mail; в офиса на клиента или в офиса на доставчика. (http://m-a.bg) Чрез предоставянето на такава широка гама от възможности за поддръжка и обслужване се пестят средства и време. За да могат да отговорят на индивидуалните изисквания на всяко предприятие най-удачно е системите за управление да се изграждат на модулен принцип. Това позволява те да бъдат гъвкави и да отговорят на отрасловите изисквания и информационните потребности на предприятията. С внедряването само на нужните модули в счетоводната информационна система на конкретното предприятие, от една страна се пестят средства, а от друга - не се усложнява процесът по обработка и използване на нужната за управлението му информация. Модулите, които следва да се разработят, за да може тя лесно да се пригоди към специфичните изисквания на всеки потребител, са: счетоводство; персонал и ТРЗ; дълготрайни активи; каса, банка; ДДС; транспорт; продажби; експлоатация и ремонти; склад; доставки; банкови документи; модул управление – анализиране и бюджетиране; модул интрастат; модул данъчен склад; модули за електронен обмен на данни с контрагентите - модул електронна търговия, електронно банкиране, електронно фактуриране, електронен подпис; както и специфични модули типични само за определени дейности – модул бензиностанция, бетон контрол, механизация. (http://m-a.bg; http://www.antipodes.bg; http://www.ikosoft.bg; http://www.almaprim.com; http://www.expert-m.net; http://www.bsoft.bg) Също така е необходимо счетоводната информационна система да притежава възможност към нея да се свържат касови апарати, електронни везни и други уреди използвани в дейността на предприятията. За търговските предприятия е от съществено значение информацията от касовия апарат да се предава директно към останалите модули на системата – счетоводство, склад и т.н. Електронните касови апарати са „микропроцесорна система, свързана с богат набор от специализирана периферия за автоматично въвеждане, натрупване, извеждане или предаване на информация.“ (Краева 2003, 106) За автоматизирането на процеса по продажбите чрез касовия апарат в счетоводната информационна система е необходимо стоките да бъдат въведени по артикули и изписването им да става по същия начин. Това се осъществява чрез използването на баркод четци или ръчно въвеждане на кода на съответната стока. При постоянна връзка, т.е. он-лайн система, между касовия апарат и компютъра, информацията за продажбите се записва незабавно в системата. От съществено значение за управлението на предприятията има заобикалящата (външната) го бизнес среда. В съвременните условия тя е сложна, неопределена. Проявява се като изключително динамична, многообразна и интегрирана. (Емилова 2006, 36-37) Динамичността е 167

многоаспектна, многообразието се дължи на взаимодействието на предприятието с външни контрагенти – клиенти, доставчици, банки, държавни органи, обществени организации и др. Интегрираността е резултат от икономическите, политическите, социалните, информационните, административните и т.н. връзки между обектите на бизнес средата. Част от изброените по-горе модули са разработени в по-голяма или по-малка степен и са част от предлаганите на пазара системи за управление. Слабо обаче са развити комуникационните им възможности с външните потребители на информация. „Комуникациите представляват предаване на информация за постигане на определена цел.“ (Краева 1996, 113) В съвременните условия електронният пренос на данни и документи е доста разпространен и усъвършенстван. По този начин се получават и изпращат фактури, заявки, отчети, справки, декларации и др. Внедряването на модулите за електронен обмен на информация към счетоводната информационна система ще позволи преноса на данни да става автоматично, посредством което ще се ускорят бизнес процесите, и същевременно ще намалят разходи за транспортиране на твърдите копия, телефонните и факс такси. По този начин предприятията могат да управляват рационално и бързо както вътрешните, така и външните информационни потоци. Електронният подпис е средство за създаване на сигурност и доверие в електронния обмен на информация. Той е реквизит на електронен документ, предназначен за защитата му от фалшификация. Чрез него се удостоверява самоличността на изпращача и се гарантира, че информацията не е била променяна по пътя между изпращането и получаването. Използва се при изпращане на документи, при финансови транзакции и навсякъде, където се обменя важна информация по електронен път, също така допринася и за навременното разкриване на евентуално фалшифициране или опит за фалшифициране на документи. Съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис електронния подпис може да бъде усъвършенстван и квалифициран. Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Чрез него може да се предава информация не само между бизнес партньорите, но и към държавните институции: Национална агенция за приходите – подаване на годишни декларации по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), подаване на годишни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Уведомление по чл.62, ал. 4 и чл.123, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), ДДС документи, Месечна справка-декларация, VIES декларации, Интрастат декларации, и др.; Национален осигурителен институт – Придружителни писма и описи за изплащане на парични обезщетения от ДОО, Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“, Декларация образец №3 „Данни 168

за здравно осигуряване на лица, осигурени от републиканския бюджет от фонд „Безработица“ и други“, Изчисляване на индивидуален коефициент за пенсии и др.; Национален статистически институт – Подаване на годишни отчети на предприятията, Формуляр „Основни краткосрочни показатели“, Отчет за наетите лица, отработено време, средства за работна заплата и други разходи за труд, и др.; Агенция по вписванията – към Търговския регистър: подаване на заявление по образец, Удостоверения за актуално състояние, вписвания, обявявания, преписи, Удостоверение за запазена фирма, и др.; Национална здравноосигурителна каса; Агенция Митници;Министерство на финансите; Министерство на икономиката и енергетиката; Министерство на околната среда и водите; Главна инспекция по труда; Комисия по финансов надзор; Електронен портал на българското правителство; Българска търговско промишлена палата; Комисия за защита на личните данни; Агенция по заетостта; Агенция за финансово разузнаване; Министерство на образованието и науката; Министерство на транспорта; Министерство на земеделието и храните; Министерство на вътрешните работи; Министерство на отбраната; Държавна комисия по стоковите борси и тържища; Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и др. Обхватът на услугите, извършвани с електронен подпис е голям. Затова, за да има определена степен на завършеност всяка счетоводна информационна система трябва да съдържа модул, който да позволи автоматичен пренос на генерираните документи, в нужния формат, към външните потребители на информация. Включването на такъв модул при съвременните условия е от съществено значение за нейната ефективност. Електронният подпис вече широко се използва в практиката на българските предприятията, но неинтегриран към системата, губи част от ефективността си. През последните години се наблюдава тенденция към бурно развитие на електронния бизнес, който е „система за провеждане на стопанска дейност, базираща се на използването на най-нови информационни технологии в организирането на деловите и финансовите взаимоотношения между контрагентите.“ (Шишманов 2004, 19) Извършването и контролирането на тази дейност може да стане лесно чрез внедряване на модул към счетоводната информационна система, който ще позволява да се следят поръчките и продажбите, да се правят различни справки, да се контролират лесно складовите наличности, а също така и да се осчетоводяват автоматично извършените операции. Всичко това спестява средства и време. Част от електронния бизнес е електронната търговия. Чрез нея предприятията до известна степен рекламират дейността си (продукцията и стоките, които предлагат), тъй като интернет пространството се посещава от много хора.

169

С развитието на телекомуникационните и компютърните технологии в практиката широко се утвърди и електронното банкиране, известно още като домашно банкиране или отдалечено банкиране. Чрез него се пести време, постига се по-голямо качество, разнообразие и рентабилност на услугите. Позволява да се извършват разплащания директно от офиса дори извън работното време на банката и без да е необходимо лично присъствие. При това качеството на услугите по нищо не отстъпва на стандартните (извършените в банката). Електронното банкиране освен извършването на транзакции позволява и изготвяне на справки. Осъществяването му се базира на възможностите на Интернет. То може да се определи като „високо технологично и ефективно средство в помощ на потребителите при отдалеченото управление на личните им финанси.“ (Шишманов 2000, 104) Информацията при него се защитава чрез електронен подпис или система от кодове за достъп. Електронното банкиране е изключително важно и рентабилно за работата на служителите в предприятията. Чрез него освен време се пестят и средства (таксите за обслужване са по-ниски). В съвременните условия, за да е ефективна една счетоводна информационна система е необходимо да включва модул електронно банкиране, като се осигури автоматичен пренос на информация между него и останалите модули. Това ще допринесе за облекчаване на счетоводния труд, т.е. ще отпадне ръчното осчетоводяване на банковите извлечения, попълването на платежни документи и следенето на задълженията и вземанията в счетоводния модул. Чрез осъществяване на пряка връзка между модулите на системата, информацията за неплатените задължения може да се пренася и автоматично да се попълват платежните документи, които ще чакат в списък, от който да се прави избор за конкретно плащане. Информацията за извършеното плащане автоматично се пренася и осчетоводява в счетоводния модул. По подобен начин може да се автоматизира и процеса относно плащането на банковите такси и получените преводи. Голяма част от предприятията в практиката използват електронното банкиране, но отделно от счетоводната информационна система. Прилагано дори и по този начин то също е ефективно, но внедрено в системата ще автоматизира преноса и осчетоводяването на данните. Това ще повиши, както неговата ефективност, така и ефективността на счетоводната информационна система. Не на последно място по важност и значение е включването на модул електронно фактуриране към счетоводната информационна система. Чрез него въведените в счетоводния модул фактури за извършените продажби, кредитни и дебитни известия ще могат без много допълнителни действия да се изпращат до получателите, като се импортират в модул електронно фактуриране. Това пести както време и средства, така и елиминира възможността за допускане на грешки при съставянето им. Създадените 170

фактури трябва да се трансформират и изпратят във файл с формат, непозволяващ извършването на промени в него (например PDF). В случай, че предприятието вече използва такъв продукт за електронно фактуриране, за да е по-ефективно както неговото използване, така и използването на счетоводната информационна система, е необходимо при изграждането й да се предвиди възможност за пренос на данните и автоматично осчетоводяване на фактурите. Включването на коментираните по-горе модули за електронен обмен на информация в счетоводната информационна система „ще доведе до компресиране на време и разстояния и тяхното бързо преодоляване, разнообразяване на начините за обмен на информация (текст, образи и глас, интегрирани в мултимедия) и дематериализиране на бизнесконтактите между партньорите.“ (Краева 1996, 25) Благодарение на това ще се повиши нейната ефективност, която се измерва „със степента на автоматизираност на отделните дейности“. (Краева 1996, 60) За да е напълно ефективна и универсална, счетоводната информационна система трябва не само да е изградена на модулен принцип и да дава възможност за включване и изключване на определени нужни и ненужни модули, според изискванията и спецификата на конкретното предприятие. Също така тя трябва да е изградена мултиплатформено, т.е. да работи с разнообразен хардуер, операционни системи и системи за управление на бази от данни. Освен това тя трябва да имат възможност за осъществяване на интеграция с други приложения. Изграждането и внедряването на счетоводната информационна система в предприятията са съпроводени с разходи, които са обосновани на фона на възможностите, които дава системата, за ефективно управление и развитие. Направената инвестиция се възвръща бързо под формата на постигнати резултати. За да се наложи в практиката една такава система, може би е необходимо да се даде определен (по възможност по-дълъг) безплатен (или с минимални такси) период от време за тестването й. По този начин предприятията ще могат да се убедят в удобствата, които тя създава и в нейната ефективност. *** Изградена и внедрена веднъж, счетоводната информационна система може да се възприеме като „неотделима част от организма“ (Шишманов 2007, 32) на предприятието. Въпреки това тя не автоматизира напълно и всестранно управлението, тъй като то „е творчески процес и ролята и въздействието на компютрите е ограничено.“ (Шишманов 2007, 32) Една такава система обаче във всички случаи осигурява необходимите данни за анализ, подпомага вземането на решения и допринася за: намаляване на разходите; увеличаване на приходите; усъвършенстване на бизнес процесите; удовлетворяване на клиентите; подобряване качеството на продуктите или услугите и все по-пълно задоволяване на изискванията и 171

потребностите на клиентите; улесняване на стратегическото планиране; засилване на конкурентните предимства на пазара; създаване на разнообразни справки; лекота и удобство при въвеждане на данните от първичните документи и автоматичното им разнасяне, където е необходимо в системата; минимизиране се възможността за допускане на грешки и улеснява откриването и коригирането им; лесно архивиране и дезархивиране на информацията. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

Върбанов 1996: Върбанов, Р. Мрежоваинформационна среда на фирмата. Свищов, 1996. Димова 2009: Димова, В. Интегрираниинформационнисистеми за малкия и среден бизнес. // Международна научна конференция „Унитех’09“. Габрово, 3, 2009. Емилова 2006: Емилова, П. Стратегически информационни системи. Свищов, 2006. ЗАКОН за електронния документ и електроннияподпис. Обн. ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г., посл. изм ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г. <http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135180800> Краева 2003: Краева, В. Търговскиинформационнисистеми. Свищов, 2003. Краева 1996: Краева, В., Шишманов, К. Компютризацията на управлението на малкото предприятие. Свищов, 1996. Мойнов 2003: Мойнов, М., Емилова, П. Информационни технологии. Свищов, 2003. Попов 2008: Попов, В., Web услугите като основа на системната интеграция. Велико Търново, 2008. Шишманов 2004: Шишманов, К. Електроннатърговия и електронниразплащания. Велико Търново, 2004. Шишманов 2000: Шишманов, К. Информационни технологии в банковото дело. Велико Търново, 2000. Шишманов 2007: Шишманов, К., Кръстев, Л. Информационнисистеми и експертни оценки в застрахователното дружество. Велико Търново, 2007. <http://m-a.bg> <http://www.almaprim.com> <http://www.antipodes.bg> <http://www.bsoft.bg> <http://www.expert-m.net <http://www.ikosoft.bg>

172

ЗА МЕДИАЦИЯТА КАТО ПРОЦЕДУРА ЗА РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ Никола Живков, Мариета Живкова FOR MEDITATION AS A PROCEDURE FOR SETTLING DISPUTES Nikola Zhivkov, Marieta Zhivkova

Abstract: Mediation is an alternative way to regulate relations between the individuals from which the conflict origins. The mediation does not deny the role of the court, but its a branch with more opportunities for self-development. With this article, we want to trace the origin and stages through which the mediation developed to resolve disputes in Bulgarian conditions, to acquire its current appearance. In addition, the perception of mediation as a resolution to conflicts required by Bulgarian citizens to have a certain legal culture, tolerant relations and respect for laws and morals.

Key words: mediation, alternative methods to resolve conflicts, Bulgarian citizens. Медиацията е един алтернативен способ за регулиране на отношенията на лица, между които е възникнал конфликт. Тя не отрича ролята на съдебното производство, а е, така да се каже, негово разклонение с възможности за самостоятелно развитие. То се определя от факта, че предоставя решаването на конфликта на засегнатите от него страни. С настоящата разработка си поставяме за задача да проследим възникването и етапите, през които преминава формирането на медиацията, като процедура за решаване на спорове в българските условия, за да придобие настоящия си облик. Ще насочим вниманието си и към изискванията на включените в нея страни, за да бъдат успешни усилията им за разрешаване на конфликт.

1.За същността на медиацията като процедура за разрешаване на конфликти. В научната литература се посочва, че понятието медиация в английския език съответства на думата mediation, a във френски език на mediatione. В български превод те означават посредничество. Тъй като в

173

нашето законодателство този термин е натоварен с друго съдържание, се възприема понятието медиация58. При определяне същността на медиацията, като процедура за решаване на конфликти, се очертават две гледни точки. Едната застава на позицията на съдебното производство и я разглежда като извънсъдебна форма за разрешаване на конфликти. Другата акцентира на доброволния характер на процедурата и посредническата роля на трета страна. В този смисъл, медиацията обозначава „процес“ (процедура), чрез който се разрешават конфликти (спорове) с участието на безпристрастна трета страна, която съдейства за постигането на доброволно споразумение между страните в конфликтното (спорно) отношение.59 Има определения, според които медиацията е „посредничество“ или „извънсъдебно решаване на спорове“60. Българският Закон за медиацията определя понятието медиация като „доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице –медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение“.61 Първо, правното понятие медиация е разграничено от съдебното производство като самостоятелна процедура. Второ, тя се подпомага от трета за постигане на споразумение между спорещите лица. От позициите на това определение за същността на медиацията, като понятие в Закона за медиацията, се конкретизират нейният предмет и принципи. Предмет на медиацията са гражданските, търговските, семейните и административните спорове, които са свързани с права на потребители, както и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и които са презгранични.62 В духа на уточненото съдържание на понятието медиация са и принципите, които трябва да се прилагат при организиране и провеждане на процедура между спорещите страни, а именно: доброволност и равнопоставеност, неутралност и безпристрастност, а също така и поверителност63. Според цитираните постановки в Закона за медиацията за същността и принципите на медиацията, разрешаването на конфликт се предоставя на самите спорещи страни, а медиаторът няма за цел да дава варианти за решения. С неутралната си позиция той ги подпомага и насърчава сами да преодолеят негативните си нагласи една към друга и да достигнат до съответно правилно и взаимно приемливо решение за тях.

58

Манев, М. Медиацията и гражданския процес.С. 2004, с.11 Манев, М. Цит. Съч. с.13 60 Пак там, с. 13 61 Закон за медиацията. обн. ДВ бр.110 от 17.12. 2004г. изм. и доп. Бр.86 от 24.10.2006г. доп. Бр.9 от 28.01.2012г.,изм.и доп. бр.27 от 1.04.2011. Чл.2 62 Пак там чл.3(1).

63 Пак там. Чл.5,чл.6(1) , (2), чл.7 (1) , (2), (3).

59

174

Двете страни не биха били равнопоставени при изработване на общото решение, ако една от тях участва в процедурата с предварително набелязано решение, което ще се стреми да наложи на другата страна. Напротив, процедурата изисква в процеса на диалога, подпомагани от медиатора, двете страни да достигнат до решение, което в известен смисъл има неочакван характер, т. е. то е изработено чрез непосредствения обмен на мнения и желание да се постигне взаимно съгласие. В научните изследвания се обръща внимание, че медиацията не е специфично нова процедура за решаване на спорове от българския народ. В този смисъл има своите традиции в далечното ни минало, свързано с обичайното право64.

2.Решаване на спорове в историята на българския народ посредством процедури, в които присъстват конструктивни елементи на медиацията. В българските правни изследвания по проблемите на медиацията, като процедура за решаване на спорове, началото се поставя в българското обичайно право65. След падането на България под Османско владичество, българското обичайно право не е унищожено от поробителя. Напротив, на българското население е разрешено, при решаване на вътрешните си проблеми, да се ръководи от неговите изисквания. В съгласие с тях, селските общини и българските махали в градовете, направляват съвместния живот на българското население и защитават интересите си пред османската власт. Нормите на обичайното право отразяват опита на миналите поколения българи, които се предават в устна форма и се охраняват от общественото мнение. Те регулират отношенията в селските общини, градски махали и еснафските сдружения. Обичаите са внасяли йерархията в отношенията между поколенията, защото са изисквали по-младите да се ръководят в поведението си от мнението на по-възрастните, а те - от авторитета на обичаите, съхранили опита на предците. Хората с опит, придобит от възрастта, са водещият фактор, формиращ общественото мнение в защита на обичаите. За решаването на спорове между живеещите в общините, ръководна е ролята на кмета и старейшините на задругарските общности, в градските махали с българско население на махлебашиите и лонджата на еснафските сдружения. До Възраждането църквите в българските земи не са особено желани от миряните за решаване на спорове, защото в голяма част от тях служат свещенослужители на Патриаршията. Борбите за независима 64 65

Манев, М. Цит. Съч. с. 180-185. Пак там с. 180

175

българска църква издигат нейния авторитет и тя се превръща във фактор и при решаване на спорове от семейно естество. Водещата роля в общините на кмета и старейшините при решаване на конфликти се предопределя от възрастта и житейския опит, които са имали и отговорността да изискват от другите да постъпват в съгласие с обичаите. Ето защо, страните, между които са възниквали конфликти са търсели тяхното съдействие, за да ги разрешат. По силата на обичаите, спорещите, които обикновено са били представители на различни възрастови групи, са се намирали в йерархични отношения един към друг и мнението на повъзрастния в конфликта е било по-меродавно пред старейшините от това на по-младия и неопитен. Кметът и старейшините отсъждат решението в устна форма и то, в съгласие с изискванията на обичаите, според които в минало време са се решавали подобни конфликти. Въз основа на показанията на спорещите страни, изискванията на обичаите и традициите при решаване на подобни спорове, старейшините са ги помирявали. Когато обаче една от страните не е била съгласна с решението, по своя инициатива е поставяла проблема пред кадията - той да отсъди решението. В тези случаи, спорът обикновено е решаван в полза на по-силния. Ето защо, у нашия народ е запазена и до днес поговорката „Който иска правда, отива при кмета, а който иска право-при кадията“. Обичайното право и свързаните с него норми и традиции за решаване на конфликтите чрез помиряване между спорещи страни, е „суровият материал“ за обогатяване на съвременната медиационна практика. В тази връзка, трябва да кажем, че обичайното право е отправната точка и за модерната българска правна наука. Стефан Бобчев е бил привърженик на разбирането , че обичайното право трябва да намери място в системата на модерното българско право, но неговото становище е останало изолирано66. Проф. Михаил Поповилиев също е бил повлиян от обичайното право. Негова е теоретичната постановка, „че правото не е само резултат на законодателната дейност на държавния законодател, че за правни норми трябва да се признаят и норми, създадени от такива организации, които не черпят своята сила от държавната власт, има определена връзка със самостоятелното по своята същност българско обичайно право“67. На практика, обичайното право след Освобождението на България от османско владичество отстъпва място на модерното писано право, което българската държава е заимствала от развитите европейски страни. Изграждащите се нови модерни отношения са наложили това решение, защото, както в Европа, за легитимен източник и суверен на властта се възприема не опита на миналите, а настоящите поколения в лицето на народа. Модерното писано (позитивно) право се прилага от съдебни органи и добре подготвена прокуратура и адвокатура. Конфликтите между 66 67

Андреев, М. Българско обичайно право С. 1979г. С.294. Андреев, М. Цит. съч. с. 295.

176

спорещите страни се решават в съда, като интересите им пред него се представляват от избрани от тях адвокати. Съдебната процедура обикновено има конфронтационен характер и помирението в повечето случаи е невъзможно, поради неравнопоставеността на страните в конфликта. Съдът отсъжда решение, което не винаги е най-изгодно за едната или другата страна, замесена в конфликта. Между спорещите страни, като например работодател – работник, българското законодателство е създало възможности за помирение, т.е. за прилагане на принципите и метода на медиацията. В този смисъл Законът за уреждане на колективните трудови спорове, разпоредбите на който са хармонизирани с измененията от 2001 г. в Кодекса на труда чл.51в, 52 и 53, разрешава използване на медиация68. М. Манев обръща внимание, че медиацията има правна основа още в редица други права, наред с трудовото, като вещното , авторското , семейното и търговското69. Съвременното българско законодателство създава възможности за използване на медиацията, като способ за решаване на конфликти. В тази връзка е основателно твърдението, че съвременната медиация, като процедура, е разклонение на съдебното производство, със самостоятелни възможности за развитие. В този смисъл, тя не може да не се ползва и от неговите добри практики. От позициите на направения исторически обзор, има основание изводът, че медиацията като процедура за решаване на конфликти се формира в обичайното право. Неговите норми са помирявали спорещи лица с различен опит и възраст. Йерархията на отношенията между тях не е била голяма пречка кметът и старейшините на общината да достигнат до решение, което да ги помири. В условията на съвременното българско общество с писменно законодателство и съдопроизводство, въпреки проявите и на конфронтация между спорещите страни, правото е създало възможности за успешно прилагане на медиацията. Медиацията като процедура днес предоставя възможности, конфликтите между спорещи страни, подпомагани от медиатор, сами да достигнат до решение, което да възстанови добрите отношения между тях. Определено логиката на историческото формиране и развитие на принципите и процедурата по медиацията подкрепят достигнатите формулировки за нейната същност и мисия в Закона за медиацията.

68

Манев, М. Цит. съч. с. 179-180. Пак там, с. 180-181.

69

177

3.Правни изискванията към медиационният процес и неговите участиници. Главни участници на процедура по медиация са медиаторът и спорещите страни, които, подпомогнати от медиатора, се стремят по свое убеждение да решат възникналия между тях конфликт. Законът за медиацията отделя цяла една глава – трета, на въпроса за правното положение на медиатора. В раздела Общи изисквания се дава отговор на въпроса, какви лица могат да бъдат медиатори и на какви условия трябва да отговарят, за да изпълняват мисията си. Между по-съществените от тях са: лицето да е завършило успешно курс на обучение за медиатор, да е вписано в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието, а неговият министър издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите70. Законът за медиацията чл. 9, ал. 1 и 2 изисква от медиатора добросъвестно да изпълнява задълженията си, според закона, добрите нрави и процедурните правила, освен това да гарантира с поведението си своята независимост и безпристрастност чрез декларация. При съмнение за неговата безпристрастност той може да си прави отвод и процедурата да се прекрати. Медиаторът не е адвокат и няма право да дава правни съвети. Той не е съдия и не може да дава решение на спора между страните. Медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на спорещите и да ги подпомага в постигането на решение. Той не отговаря, ако не се постигне споразумение или за неизпълнението му от страните в конфликта71. По отношение на участниците в конфликта, Законът за медиацията изисква те да участват лично или чрез представител в процедурата. Освен правните изисквания съм участници, Законът за медиацията регламентира и самата процедура или медиационен процес. В научната литература медиационната процедура или процес се обособява на два етапа: интейк процедура, при която се преценява дали ще има медиация или не и същинска процедура, при която е провеждането на общи и частни срещи на медиатора със страните, с цел установяване същината на проблема и неговото решение. На всеки един от тях съответстват определени изисквания. В глава четвърта от Закона за медиацията са включени основните правни изискване към процедурата, относно дейностите при откриването й и какво трябва да се извърши от медиатора и участниците в нея при нейното провеждане, както и какви са основанията, ако трябва бъде прекратена. В глава пета се изясняват 70

Закон за медиацията обн. ДВ бр.110 от 17.12. 2004г. изм. и доп. Бр.86 от 24.10.2006г. доп. Бр.9 от 28.01.2012г.,изм.и доп. бр.27 от 1.04.2011. чл.8. (1) , (3), (4).

71 Закон за медиацията обн. ДВ бр.110 от 17.12. 2004г. изм. и доп. Бр.86 от 24.10.2006г. доп. Бр.9 от 28.01.2012г.,изм.и доп. бр.27 от 1.04.2011. чл.10. (1) , (2), (3). (4) , (5), (6).

178

правните постановки за формата, съдържанието, действието на споразумението и придобиването му на изпълнителна сила, ако е потвърдено от районния съд Успешното протичане на процедурата по медиация и спазването на правните норми, които я регламентират, изисква от главните й участници – медиатора и спорещите страни, знания и умения за общуване. Това в много по-голяма степен се отнася за медиатора.

4. Общуването в медиационния процес В научната литература има различни мнения за същността на общуването. Според Л. Виготски то е „процес, основан на разумно разбиране и на предаване на мисли и преживявания, изискващи известни средства“. От това определение е видно, че общуването предполага наймалко две страни, които чрез говорене обменят мисли, но предават и своите преживявания по повод на това, което си казват един на друг. Освен това, общуването не е само устно предаване на онова, което знае едната страна за другата, но чрез споделените мисли се изразява желание какво трябва или може да извърши другата страна, т. е. предаденото под формата на мисъл желание цели да промени поведението на този, който я е възприел. В този смисъл, има основание твърдението на Д. Гърдев, че общуването е ценен механизъм „за предаване и усвояване на готов натрупан и вече проверен“ в практиката социален опит, ценен за изработване на оптимална поведенческа стратегия в редица проблемни ситуации“72. В процеса на общуването, двете говорещи страни взаимно си предават социален опит, изразяват своето отношение към него под формата на едно или друго емоционално преживяване и въз основа на споделения опит изработват поведенческата си стратегия. В зависимост от целите, които си поставят с говоренето, те могат да акцентуват на предавания социален опит, на преживяванията си или на желанието за промяна в поведенческата стратегия на едната или на двете страни. Медиацията като процедура в процеса на общуването поставя акцента с помоща на медиатора, за да се промени поведенческата стратегия на изпадналите в конфликтна ситуация спорещи страни. За постигането на тази цел, много са важни позициите, които ще заемат двете страни в процеса на диалога, както и медиаторът, който ги подпомага. Законът за медиацията изисква страните да имат равни възможности за участие в процедурата и по своя воля по всяко време да могат да се оттеглят, а медиаторът да не проявява пристрастие и да не налага решение по спора73.

72

Иванов, С.,М. Иванов. Социална психология. Шумен, 2006.с. 7 1, 72. Закон за медиацията обн. ДВ бр.110 от 17.12. 2004г. изм. и доп. Бр.86 от 24.10.2006г. доп. Бр.9 от 28.01.2012г.,изм.и доп. бр.27 от 1.04.2011, чл.5, чл.6.

73

179

За успеха на медиационната процедура много важни са не само спазването на изискванията на Закона за медиацията, свързани с правното поведение на медиатора. Наред с това, и то на първо място, важен е неговият професионализъм, като натрупани правни знания и опит, които да му дават самочувствие на добър познавач на законите за решаване на конфликти от различно естество. На второ място, това са реторичните умения на медиатора. За да може успешно да общува със спорещите страни, той трябва да има социално-психологични познания за човека и неговата личност като темперамент, характер и социални ролеви позиции. И ,което е особено важно, умения за вербална и невербална комуникация с лицата, избрали медиацията за решаване на конфликтния си проблем74. На трето място, това са логическите познания на медиатора, т. е. умението да обобщава важни моменти от изказванията на двете страни в диалога и така да го насочва в посока, която да ги доведе до самостоятелно решение. То, от една страна, да изразява техните интереси, а от друга, да не противоречи на законите и добрите нрави. Медиационната процедура изисква определена култура на поведение и говорене от страна на двете спорещи страни. От тях се изисква да са толерантни и етични един към друг, да сдържат своите чувства и не проявяват агресивно поведение. С участието си в диалога те да търсят общото решение, а да не проявяват желание за едностранно налагане на своето виждане. Спазването на принципите на медиацията - доброволност и равнопоставеност, неутралност, безпристрастост и поверителност, заедно с професианалната подготовка, речевите умения на медиатора и етичността на клиентите му, са добрата основа за толерантни отношения в медиационния процес и за постигане на желаното от двете спорещи страни споразумение. Заключение Медиацията като процедура за решаване на конфликти има добро бъдеще, защото предоставя възможности на спорещите страни сами да изработят удовлетворяващо ги решение, което да бъде основа за регулиране на тяхното бъдещо поведение. Освен това, тя не се проточва във времето, а и от финансова гледна точка е по-изгодна. За възприемането на медиацията като процедура за решаване на конфликти се изисква от българските граждани да имат определена правна култура на толерантни взаимоотношения и уважение към законите и добрите нрави.

74

Медиация учебно помагало базов курс С.2013, с. 53-67.

180

ИНТЕРНЕТ НА НЕЩАТА – СЛЕДВАЩАТА ДИГИТАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ Антонио Хаджиколев INTERNET OF THINGS – NEXT DIGITAL REVOLUTION Antonio Hadzhikolev Abstract: The aim of this report is to cover the conception “Internet of Things” (IoT) and draw the main aspects of its development in the next decade.

According to experts, by the 2020 the IoT will consist of over 50 billion connected devices. This will most definitely result in fundamental changes in every area of the human life. In this report the opportunities for applying this conception in Bulgaria are analyzed which if realized will practically change our entire life.

Key words: Internet of Things (IoT), digitalization, digital revolution, smart devices, smart cities 1.

Въведение

Краят на XX век и началото на XXI век са белязани с редица фундаментални промени, свързани с развитието на информационните технологии, появата на Интернет и преминаването към икономики, базирани на знания. Свидетели сме на явления, като дигиталната революция и глобализацията. Информацията става ключов ресурс. Дигиталната (или наричана още цифрова) революция обхваща прехода от аналогова към цифрова техника за съхраняване на данни, предаване и представяне на информацията [Тужаров 2007]. Разгледана накратко, нейното развитие може да бъде обобщено по следния начин [Technopedia]: - 1947 – 1979 – транзисторите, представени през 1947 г., спомагат за развитието на дигиталните компютри. Правителството, военните и други организации използват компютърни системи през 50-те и 60-те години. Създава се т.нар. ARPANET – първообразът на Световната глобална мрежа. Идеята се базира на концепция, първоначално публикувана през 1967 г. През 1969 г. тя става реалност чрез свързването на четири американски университета. Първоначалната цел на ARPANET е била да осигурява възможност за комуникация и споделяне на компютърни ресурси главно между изследователи, намиращи се в свързаните институции. ARPANET използва концепцията за организиране на информацията в т.нар. “пакети”, които могат да бъдат изпращани по различни пътища и да бъдат събрани отново в правилния им ред, когато достигнат до крайния получател. Именно развитието на TCP/IP протокола през 70-те години позволява 181

разширяването на размера на мрежите многократно [TechTarget]. По това време компютрите са били предназначени предимно за корпоративно използване. Именно в края на това десетилетие започва да се налага идеята, че компютърът може да се използва от всекиго в неговия дом. Това дава началото на т.нар. персонални компютри; - 80-те години на XX век – компютрите стават все по-масови. Два са основните играча на тогавашния пазар – Apple и IBM. Целта им е да създадат компютър, който да бъде с интерфейс, удобен за потребителя. До този момент се използва командният интерфейс (CLI), като управлението става чрез въвеждане на команди в текстов вид. През 1983 г. Apple представя Lisa – първият компютър, достъпен за голям кръг от потребители, с операционната система Mac OS, отличаваща се с графичен потребителски интерфейс (GUI) (работещ на база на технологията “point and click”) и работа с мишка. Година по-късно се появява Macintosh, а IBM започват да работят в партньорство с Microsoft и използват тяхната операционна система MS-DOS (работещ с команден интерфейс) на своите персонални компютри. По-късно се появява Windows, който също използва графичния потребителски интерфейс. През това десетилетие се появява и първият мобилен телефон; - 90-те години на XX век – в началото на десетилетието се появява Световната глобална мрежа, благодарение на изследовател, работещ в ЦЕРН – Тим-Бърнърс Лий. До 1996 г. Интернет става ежедневна част от работата на всяка корпорация. През това десетилетие се появяват първите съвременни лаптопи; - първото десетилетие на XXI век – дигиталната революция обхваща почти всички страни по света. Ръстът на потребителите, използващи Интернет, продължава да се увеличава. Появяват се умните телефони (smartphones), таблетите (tablets) и други мобилни устройства. Започва преход от аналогова към цифрова телевизия. Компютрите стават неразделна част от живота на индивидуалните потребители; - второто десетилетие на XXI век – към началото му повече от 25% от световното население използват Интернет, а почти 70% имат мобилен телефон. Появяват се умните часовници (smart watches), все по-масово започват да се използват облачни технологии (cloud technologies), извършват се все по-голям брой разплащания посредством мобилни устройства и др. За да се покаже нагледно динамиката в развитието на Интернет и свързаните с него устройства, е разгледан периодът от 2000 до 2015 г. Статистиките сочат, че за този времеви отрязък, използването на Интернет се е увеличило с 832,5% [Internet World Stats 2015]. На фигура 1 е представен процентът на използване на Интернет по години. Трябва да се обърне внимание на стремглавия ръст, който се наблюдава след 2006 г. – с по 3-4%

182

Процент на използване на Интернет

всяка година. Сравнявайки този процент с населението на Земята, това означава увеличение с около 16 млн. потребители всяка година.

50 45 40 35 30 25 20 15 10 5 0

46.4 42.4 39 32.7 26.6

35.7

28.8

23.5 20

5.8

7.9

9.4

11.1 12.7

15.7 16.7

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Години

Фиг. 1. Процент на използване на Интернет за периода от 2000 до 2015 г. Всички, изброени до тук събития и технологии, правят възможна концепцията Интернет на нещата (Internet of Things). Целта на този доклад е тя да бъде подробна разгледана, като се обясни нейната същност и възможностите, които тя предоставя за бизнеса и за индивидуалните потребители. Разгледана са и възможностите за нейното приложение в България.

2.

Същност на концепцията Internet of Things (IoT)

Съществуват различни дефиниции на понятието Интернет на нещата (IoT) [CIO]. Накратко, може да се разбира единна мрежа, която свързва обекти от реалния свят с виртуални такива. Според Роб Ван Краненбург, IoT е концепция на пространство, в което всичко от аналоговия и цифровия свят може да бъде направено съвместимо, което предопределя отношенията на човека с обектите и свойствата, а също и същността на самите обекти. IoT не е просто множество от различни устройства и датчици, обединени от жични и безжични мрежи и включени към Интернет, а тясна интеграция между реален и виртуален свят, в които се провежда комуникация между хора и устройства. Важно е да се уточни, че Internet of Things и Internet of Everything, въпреки че са две различни понятия, всъщност са едно и също нещо [Weissberger 2014]. Според компанията Cisco до 2020 г. IoT ще се състои от 50 милиарда свързани помежду си устройства [Cisco]. Същевременно с това, по същото време, около половината от световното население ще имат достъп до Интернет. Иначе казано – в следващите години устройствата, свързани с 183

Интернет, ще превъзхождат хората в глобалната мрежа. Според Cisco истинската сила на IoT не е самата връзка между нещата и хората, а резултатите, които ще се осъществяват на база на нея. Тя ще позволи на хора, корпорации, правителства и други организации да осъществяват дейности, които не са могли преди или да ги правят по по-добър, по-бърз и по-сигурен начин [Nedeltchev]. Тази технология ще позволи ежедневно употребявани вещи като напр. телефони, автомобили, домакински уреди, а дори дрехи или чанти да бъдат свързани безжично към Интернет чрез специални интелигентни чипове. По този начин те ще могат да събират и обменят информация помежду си. Според данни на Европейската комисия към 2012 г. средностатистическият човек притежава поне две вещи, свързани към Интернет, а до 2017 г. – този брой ще бъде 5. За да се разбере по-добре тази концепция, е удачно да бъдат дадени някои примери от реалния живот [Economy 2012] – чрез имплементиране на IoT автомобил би могъл да съобщи за състоянието на различни свои подсистеми с оглед на дистанционна диагностика и поддръжка чрез вградени датчици; хора, които не са у тях си, могат да получават информация чрез специални сензори за обекти, намиращи се в тяхното жилище, и тяхното състояние – напр. дали всички врати и прозорци са затворени, дали пералнята е приключила своята работа и т.н. Такава технология може да се използва и за предаване на данни за здравословното състояние на пациенти, които са освободени за домашно лечение, на техните лекуващи лекари и т.н. На фигура 2 схематично е показан ръстът на устройствата, свързани в Интернет, за периода от началото на 90-те години (създаването на World Wide Web) до 2020 г. [I-SCOOP]

Фиг. 2. Нарастване на устройствата, свързани в мрежата за периода от началото на 90-те години на XX век до 2020 г.

184

Въпреки това, към 2013 г. 99% от реалните обекти не са свързани към Интернет [Economy 2013]. Потенциалното им интегриране е ключово за развитието на IoT. Когато говорим за IoT, трябва да споменем, че към днешния момент е налице известно ограничение, свързано с използването на IPv4. IP представлява уникален адрес, който дадено устройство притежава и посредством който бива идентифицирано в мрежата. Адресите в IPv4 се състоят от 32 бита, като възможните комбинации наброяват 4 милиарда и 300 хиляди. Част от тях са резервирани за изследователски цели (диапазонът от 239-254), за broadcast адреси (255), за multicast адреси (224-239), за частни мрежи (10, 172.16., 192.168.) и за loopback адреси (127). Това прави възможните за използване адреси 3,7 милиарда. Като се вземе предвид че много от адресите са вече заети, остават около 1,3 милиарда използваеми. Тъй като този брой е доста оскъден, това кара много потребители и организации да използват технологията NAT (Network Address Translation), посредством която един реален IP адрес се използва от множество частни. Това обаче нарушава фундаменталния принцип, заложен при създаването на Интернет, а именно – всяко устройство да има реален и уникален адрес, с който да бъде достъпвано в мрежата, което да позволява директна комуникация между две устройства [Computer Networking Notes]. IPv4 не може да се разширява повече и това е сериозен проблем предвид нарастващия брой устройства, свързани към Интернет. Именно заради това се прави преход към IPv6, чиито адреси се състоят от 128 бита. Посредством използването на този протокол, възможните уникални Интернет адреси наброяват 340 282 366 920 938 463 463 374 607 431 768 211 456 или това прави по 100 налични адреса за всеки съществуващ атом на Земята [Bit Rebels 2012]. Те в пълна степен обезпечават необходимостта от адреси и правят на практика възможна концепцията IoT. 3.

Възможности, предоставяни от IoT

Според Cisco, за да могат хората да бъдат част от Интернета на нещата, те трябва да бъдат подпомогнати от процесите, които интерпретират данните, генерирани от сензорите и машините. Основата на концепцията са всъщност четири стълба – хора, процеси, данни и неща. Свързването на всички тези устройства няма да се отрази само на технологиите, които стават все по-миниатюрни, но и на потребителските навици, а оттам – и върху поведението на компаниите [Капитал 2014]. В даден момент конкурентоспособността на фирмите ще зависи не само от това дали са активни в Интернет, имат свой собствен уебсайт и профил в социалните мрежи, а също и в каква степен използват свързани помежду си устройства и вещи.

185

Това, което е съществено за Интернет на нещата е освен че ще оптимизира различни съществуващи процеси, ще създаде нови, които ще генерират допълнителни приходи или ще спестят съществуващи разходи.

IoT може да промени начина, по който живеем, мислим и действаме. За отделните индивиди той може да автоматизира тяхното жилище. Така например вратата може да се регулира кога да се заключва вратата, кога да се пуска отоплението. Може да се използва и за персоналните нужди на всекиго – напр. при поемане на лекарства, може да се изпраща информация за здравословното състояние на пациента. Трафикът може да стане побезопасен, тъй като автомобилите ще могат да комуникират с други автомобили, със светофари, с улици и др. Целият трафик, който се генерира в момента, ще бъде адаптиран към нуждите на хората – както колективни, така и индивидуални. Въпреки че част от тази концепция звучи сюрреалистично, такива чипове са вече интегрирани в редица предмети (вещи). Така например производителят на музикални системи Sonos наскоро обновява софтуера на своите колони, така че те сами да се настройват, според акустиката на съответното помещение, в което се намират. Друг пример е производителят на тенис ракети Babolat, чиито продукти имат вградени сензори, които изпращат данни към мобилно приложение, което съветва клиентът как да подобри своята игра. Фирмата Gooee предлага лампи, които се включват автоматично в случай на взлом или пожар. Производителят на земеделски машини John Deere интегрира чипове, които позволяват повишаване на ефективността на машините чрез получаване на данни за метеорологичните условия и състоянието на почвата [Капитал 2015]. Тази концепция би била повратна точка не само в IT сектора, но и в много други отрасли – образованието, производството и т.н. Според Cisco IoT ще бъде най-голямата трансформация до този етап – свързване на всички устройства в глобалната мрежа. Именно заради това бихме могли да наречем IoT следващата дигитална революция и естествена крачка в еволюцията на Интернет. Няколко са основните тенденции, свързани с IoT: - Bring Your Own Device (BYOD) – донеси своето собствено устройство. Това е тенденция, при която хората не достъпват Интернет чрез физически намиращо се на едно място устройство, а чрез своето собствено такова – таблет, смартфон и т.н. Това предполага отлично изградена инфраструктура, която да може да посрещне увеличаващия се трафик, генериран от различни устройства; - Ключов е софтуерът (а не хардуерът) – това означава, че приложенията, които ще се използват за свързаните устройства, ще бъдат с изключително голям потенциал за развитие. Така например към момента всяка седмица на пазара излизат по 15 хиляди нови 186

приложения. Една голяма част от новостартиращите компании в IT сектора се занимават именно с писането на приложения за умни устройства – таблети, смартфони, часовници и така нататък; - Автоматизация – чрез реализиране на концепцията IoT много дейности и пространства могат да бъдат автоматизирани – за индивидуалния потребител това би било неговото жилище, а за корпоративния – напр. веригата за доставки; - Отстъпване на планираното остаряване на продуктите за сметка на тяхното подобряване – до този момент продуктите са създадени по такъв начин, че да имат определен живот, след което потребителите трябва да закупят нов. IoT ще позволи продуктите да получават редовни обновления, така че да стават още по-добри след като са вече купени. Това означава нова ера в конкуренцията за лоялността на потребителите. Фирмите ще се лишат от възможността да правят бързи печалби чрез продажбата на нови модели от продуктите, но за сметка на това ще се обвържат по-силно със своите клиенти. Според Майкъл Портър от Harvard Business School, съревнованието за симпатиите на потребителите ще постави производителите на равни начала с търговците и собственици на технологични гиганти, като например Google. Към момента все повече компании осъзнават, че по-добрият начин да продадат своите продукти не е да разходват големи суми за реклама, а да изградят лични отношения със своите клиенти – това условие ще бъде ключово при IoT. Според Cisco концепцията IoT ще акумулира пазар на стойност 19 трилиона долара през следващите десет години в световен мащаб [Bloomberg Technology 2014]. Тази цифра е изчислена след извършване на проучване сред 7500 бизнес и IT мениджъри на фирми от 12 държави. Според резултатите от него, фирмите, които използват свързаността между устройства, данни, потребители и процеси, като ключово предимство, ще реализират най-големи печалби в следващите години. Ако се приравнят тези 19 трилиона долара, това означава потенциално удвояване на печалбите на всички фирми по света. Директните ползи за бизнеса са също възможностите за използване на IoT в различни сектори – производство, образование, финанси, предприемачество и т.н. Бизнесът може да се възползва от IoT също и индиректно, така че да направи своите служители по-продуктивни. Примерите са прости: ако човек стига по-бързо с колата си до работното си място, намира по-бързо място за паркиране, той ще работи по-добре; ако има повече свободно време за себе си, това ще увеличи неговата продуктивност и др. Поставянето на чипове в различни вещи и свързването на такива в Интернет става все по-евтино. Това позволява интегрирането им в различни продукти, като по този начин производителите могат да получават 187

информация за това как потребителите ги експлоатират. Това ще спомогне за по-бързото разработване на нови продукти, поправяне на дефекти, създаване на индивидуализирани продукти и др. Едно от най-логичните приложения на IoT е при управлението на вериги за доставки и складове. Чрез интегрирането на чипове в продуктите, производителите ще имат възможност да следят пътя на продуктите от завода до магазина и до крайния потребител, а продуктите ще могат да изпращат информация до човека или машината, която ги обработва. Въпросното взаимодействие ще доведе до получаване на непрекъснат поток от информация, който може да се използва за оптимизиране на различни дейности и тяхната ефективност. Примери, които посочва технологичният гигант Cisco в областта на оптимизирането, са: 1) ако Интернет окаже дори само 1% ефект, в рамките на следващите 15 години могат да бъдат спестени над 30 млрд. долара от гориво за гражданските авиолинии; 2) при оптимизиране на ефективността на здравните системи, отново за 15годишен период могат да бъдат спестени около 63 млрд. долара; 3) за оптимизиране на дейността при превозите могат да бъдат спестени 27 млрд. долара. За да могат компаниите да извлекат максимална полза от свързаността, те трябва да инвестират във висококачествена и надеждна инфраструктура, да разработват ефективни практики за управление на информацията и да интегрират нови технологии. Според компанията Cisco, за да се възползват в пълна степен от умните продукти, традиционните мениджъри също трябва да направят някои фундаментални промени – необходимо е да наемат повече специалисти по информационни технологии, да създадат свои собствени IT отдели, вместо да аутсорстват подобни дейности, както и да се сблъскат с непознати до момента проблеми, свързани с киберсигурността и защитата на данните. Проучване на Economist Intelligence Unit сред 561 ръководители на различни бизнеси по цял свят показва интересни резултати [The Economist 2015]. То потвърждава тезата, че средностатистическите мениджъри не са готови да се възползват в пълна степен от възможностите, които IoT предоставя. Едва 19% от всички анкетирани планират да наложат радикални промени, целящи използването на потенциала, предоставян от интелигентните продукти. Също така, сравнително нисък дял от тях – 39% - са въвели обучение по дигитални умения за своите служители. Според Economist, ако компаниите успеят да стават все по-близки с клиентите си и да “прегърнат” революцията, те ще успеят да създадат продукти и услуги, които да бъдат дори фетишизирани от потребителите. Визията за Интернет на нещата се подкрепя от много други технологични гиганти освен Cisco. Така например, компанията Intel разработва миниатюрни процесори, чийто форм-фактор позволява те да бъдат използвани в различни по своя размер продукти или вещи. Samsung, 188

Intel и Dell се обединяват с цел създаване на единен стандарт за прилагане на IoT [Economy 07/2014]. Компаниите се надяват в рамките на Open Interconnect Consortium да разработят единна база за свързване на милиарди устройства, като целта е комуникацията да се осъществява независимо от техния вид и производител. Ако такъв стандарт липсва, то устройствата няма да могат да общуват ефективно или изобщо. Наред с предимствата на свързаните помежду си устройства, са налице и редица опасения и проблеми, които биха могли да съществуват със сигурността. Притеснителен е фактът, че устройствата ще предават чувствителна информация, която може да бъде използвана от недоброжелатели. Необходимо е да се работи активно, за да се защитят в максимална степен свързаните устройства. Пример за пагубен ефект, който един вирус би могъл да има върху такъв тип вещи, са ransomware малуерите, и по-конкретно – тези от тип lockers ransomware. Тяхната цял е да заключат достъпа до съответното устройство, след което искат паричен “откуп”, за да бъде възстановен достъпа до него. Когато говорим за desktop операционна система, техният ефект може да бъде преодолян и те не представлява чак такава заплаха, но при вещите, свързани с IoT, може да се наблюдават катастрофален последици, тъй като при тях потребителят има много малко възможности за взаимодействие със софтуера на даденото устройство (вещ или т.н.). Това е само един от примерите за проблеми, които биха могли да възникнат в областта на сигурността. От изключително значение е при реализирането на тази концепция да се вземат мерки, които в максимална степен да защитят както устройствата, така и информацията, намираща се на тях.

4.

Умните градове

За да бъде онагледена най-добре концепцията IoT е необходимо да се разгледат също и т.нар. умни градове (smart cities). Това е концепция, при която различни информационни и комуникационни решения са интегрирани с цел управление на обществени активи – информационни системи, училища, библиотеки, градски транспорт, болници, улично осветление, водоподаване, електроцентрали, събиране на отпадъци и т.н.

[Wikipedia]. Целта е подобряване на качеството на живот чрез подобряване на ефективността на услугите и посрещане на нуждите на жителите. Според компанията Arup глобалният пазар за услуги за умните градове ще се равнява на 400 милиарда годишно към 2020 г. [Arup 2013] Примери за вече успешно приложени IoT решения в градската среда са [Nedeltchev]: - умно осветление в Англия, която успява да намали престъпността със седем процента;

189

- умно събиране на боклук, което води до 30 процента намаление на разходите във Финландия; - използване на видеоконферентна връзка в съдилища в Америка, което спестява около 950 долара от превоз на затворници до и от съдебната зала до затвора. Градове, които вече прилагат IoT концепцията, са Саутхемптън, Амстердам, Барселона, Стокхолм и др. Нека разгледаме няколко примера от вече имплементирани или проектни решения в Барселона. Градът работи по целта да свърже голям брой предмети и устройства, с които да подобри ефективността на обществения и икономическия живот [Капитал 01/2014]. Общинската администрация си поставя за цел до 2022 г. да бъдат създадени 4,5 хил. нови компании, като се открият 47 хил. нови работни места. Приходите за градския бюджет от това биха наброявали 8,9 млрд. евро на година. В града се разработват проекти за умен градски транспорт, събиране на отпадъци, осветление, водоснабдяване и паркиране. В Барселона работи система за виртуално обслужване на гражданите, посредством която жителите на града могат да общуват с различни общински институции изцяло онлайн. Системата за свързани автобуси ще спомогне да се получава реална информация на коя спирка има повече пътници, къде е необходимо да бъдат пуснати повече коли, къде не са нужни такива и т.н. Концепцията за умното осветление се очаква да намали общинските разходи за осветление с до 70%. При водоподаването потребителите сами могат да контролират разходите, които правят, като следят показанията, след като си вземат душ например. Чрез проучвания е установено, че 30% от автомобилния трафик в центъра на Барселона, е създаден от шофьори, които търсят свободно паркомясто, като в неделя този процент скача до 65. Същата ситуация се наблюдава във всички големи европейски градове като Мюнхен, Прага, Виена и др. Майкъл Гансър – вицепрезидент на Cisco за Централна Европа – коментира, че човек губи три години от живота си в търсене на място за паркиране. Барселона ще приложи решение, при което ще се инсталира сензор на всяко място, който ще комуникира с Интернет, като изпраща информация на шофьорите за най-близките свободни места за паркиране. Те ще могат да предплатят за тях, използвайки своето мобилно устройство. Това ще доведе до 22% намаляване на разходи и ще увеличи приходите с между 20 и 30% [Капитал 01/2014].

5.

IoT възможности за България

В областта на публичния сектор възможностите, предоставяни от IoT, могат да генерират 2,8 милиарда долара. Това ще спомогне за организациите, опериращи в този сектор, да оптимизират своята дейност и да създадат нови бизнес модели. Според Cisco градовете ще генерират 2/3 190

от тази сума. Някои от основните възможности и тяхната прогнозна стойност са както следва: мобилна колаборация (съвместна работа) – 1,332 милиона, споделено учене – 169 милиона, тенденцията BYOD – 114 милиона, умно улично осветление – 55 милиона, видеонаблюдение – 52 милиона, умно паркиране – 46 милиона, умен градски транспорт – 23 милиона и др. За да се максимизира добавената стойност, градовете трябва да се възползват от възможностите във всички сфери едновременно, вместо да ги развиват поотделно. [Nedeltchev] България също би могла да вземе пример от други градове, полагайки усилия за адаптиране на своята градска инфраструктура в интелигентна. В столицата на България е концентрирано 16% от населението на България. Там се генерира 36% от БВП на страната. Според Cisco възможностите, които стоят пред публичния сектор в град София, възлизат на 0,81 милиарда долара, като 90% от тях ще бъдат генерирани от десет основни направления: 1) мобилна колаборация, 2) дистанционна работа, 3) умно пътуване, 4) тенденцията BYOD, 5) споделено учене, 6) умни сгради, 7) киберсигурност, 8) управление на водоподаването, 9) умно улично осветление и 10) управление на логистичния транспорт. [Nedeltchev] Концепцията за умен град може да бъде приложена и в другите поголеми градове в България – съответно, Пловдив с население 341 567 и Варна с население 335 949 души [НСИ 2014]. Що се отнася до публичния сектор в България – IoT може да генерира 7,6 милиарда долара в тази сфера. Основните възможните са свързани с умните фабрики – 907 милиона, физическата сигурност – 586 милиона, иновативни разплащания – 337 милиона, оптимизиране на веригите за доставки – 325 милиона, свързаните превозни средства – 324 милиона, умните сгради – 188 милиона и др. [Nedeltchev] Основните насоки, свързани с IoT, върху които трябва да се работи в България през следващите години [Nedeltchev], са: - инвестиране в дигитализация, както в публичния, така и в частния сектор – дигитализирането на редица дейности се превръща в причина за икономически растеж и създаване на нови работни места; - разпознаване на важността на единна национална политика, свързана с дигитализацията – редица страни по света имат приета стратегия за действие в тази област – примери са Южна Корея и Мексико, а Израел стига до там да обяви намеренията си да бъде първата “дигитална” държава; - инвестиране в модерна инфраструктура, която да поддържа нарастващия брой устройства, свързани в мрежата – според International Telecommunication Union (ITU) всеки 10 процента увеличение в достъпа до широколентов интернет води до нарастване на БВП с 1,3 %; 191

- инвестиране в 3G и 4G мобилни услуги – достъпът до фиксирани и мобилни услуги в България е относително висок. Изследване показва, че инвестирането в тях води до увеличаване на БВП на дадена страна. Необходимо е да продължи да се работи в тази насока; - инвестиране в ИКТ услуги, насочени към здравеопазването – това ще доведе до трансформация към здравеопазване, отличаващо се с по-високо качество на обслужване на пациентите и посрещащо в поголяма степен техните нужди. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие e-health се счита за един от шестте пазари, които ще бъдат водещи в Европейския съюз в следващите години; - инвестиране в “big data” – според проучване, извършено от Масачузетския технологичен институт (MIT) компании, които анализират т.нар. “big data” показват с до 5-6 % по-добри резултати от гледна точка на печалбата в сравнение със своите конкуренти. Според Gartner през 2015 г. този проблем ще създаде 4,4 милиона работни места в IT сферата в световен мащаб.

6. Заключение Internet of Things вече не е просто концепция – това е процес, който се случва вече около нас. Можем да сравним въздействията, които той ще има върху нашия живот, с Индустриалната революция от 18-ти век и начина, по който тя променя света. IoT ще свързва хора, процеси, данни и неща, които ще комуникират помежду си. Свързването на милиарди такива ще се отрази върху потребителските навици и върху поведението на компаниите – именно поради тази причина концепцията IoT може да бъде наречена следващата дигитална революция и естествена стъпка от развитието на Интернет. Това е пазар, който се оценява на 19 трилиона долара за следващите няколко години и предполага огромни възможности за развитие. България също би могла да работи в посока възползване от възможностите, предоставяни от IoT, което ще допринесе за увеличаване на БВП на страната, повишаване на качеството на живот и разкриване на нови работни места, но и нещо много по-важно – имплементирането на IoT ще бъде своеобразен катализатор на промени във всички сфери на човешкия живот, дейност и мислене.

192

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Тужаров 2007: Т. Тужаров. Информатика, 2007 - достъпен: http://tuj.asenevtsi.com/Informatica2/I086.htm, 20.03.2016 г.

2. Technopedia: Technopedia. Digital Revolution – достъпен: https://www.techopedia.com/definition/23371/digital-revolution, 20.03.2016 г.

3. ТechTarget: M. Rouse, TechTarget. ARPANET – достъпен http://searchnetworking.techtarget.com/definition/ARPANET, 20.03.2016 г.

4. Internet World Stats 2015: Internet World Stats. Internet Usage Statistics – The Internet Big Picture, 2015, достъпен: http://www.internetworldstats.com/ stats.htm, 20.03.2016 г.

5. CIO: Списание CIO. Терминологичен речник – достъпен: http://cio.bg/dictionary/168_iot, 20.03.2016 г.

6. Weissberger 2014: A. Weissberger. Are the Internet of Things (IoT) & Internet of Everything (IoE) the Same Thing?, 2014 – достъпен: http://viodi.com/2014/05/23/are-the-internet-of-things-iot-internet-of-everything -iot-the-same-thing/, 20.03.2016 г.

7.

Cisco: Cisco.

Internet of Things (IoT), достъпен: http://www.cisco.com/c/en/us/solutions/internet-of-things/overview.html, 22.03.2016 г.

8. Nedeltchev: P. Nedeltchev, J. Manville, C. Reberger, E. Morisson, Internet of Everything Opportunities for Bulgaria, достъпен: http://www.cisco.com/c/dam/en_us/solutions/industries/docs/iot-opportunitiesfor-bulgaria.pdf, 22.03.2016 г.

9. Economy 2012: Economy.bg. Как “Интернет на нещата” ще промени живота ни?, 2012 – достъпен: http://www.economy.bg/home/view/2075/KakInternet-na-neshtata“-shte-promeni-zhivota-ni, 22.03.2016 г.

10. I-SCOOP: I-SCOOP. The Internet of Things Explained – достъпен: http://www.i-scoop.eu/internet-of-things/, 22.03.2016 г.

11. Economy 2013: Economy.bg. “Интернет за всичко” създава пазар за 14.4 трилиона долара, 2013 – достъпен: http://www.economy.bg/business/ view/6720/Internet-za-vsichko-syzdava-pazar-za-144-triliona-dolara-, 22.03.2016 г.

12. Computer Networking Notes: Computer Networking Notes. Limitations of IPv4 – достъпен: http://computernetworkingnotes.com/ipv6-featuresconcepts-and-configurations/ipv6-tutorials.html, 22.03.2016 г.

13. Bit Rebels 2012: Bit Rebels. Utopian Future: The Internet Connects Everything [Infographic], 2012 – достъпен: http://www.bitrebels.com/ technology/utopian-future-the-internet-connects-everything-infographic/, 22.03.2016 г.

14. Капитал 2014: Вестник “Капитал”. Cisco: Ефектът от проекта “Интернет на нещата” може да е за 19 трлн. Долара, 2014 – достъпен:

193

http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2014/01/28/2229795_cisco_ef ektut_ot_proekta_internet_na_neshtata_moje_da/, 22.03.2016 г.

15. Капитал 2015: Вестник “Капитал’. “Интернет на нещата” се разраства към стоките за всекидневна употреба, 2015 – достъпен: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/11/22/2654524_internet_na_neshta ta_se_razrastva_kum_stokite_za/, 24.03.2016 г.

16. Bloomberg Technology 2014: Bloomberg Technology. Cisco CEO Pegs Internet of Things as $19 Trillion Market, 2014 – достъпен: http://www.bloomberg.com/news/articles/2014-01-08/cisco-ceo-pegs-internetof-things-as-19-trillion-market, 24.03.2016 г.

17. The Economist 2015: The Economist. Intelligent Unit. Hyperconnected organisations, 2015, достъпен: http://www.economistinsights.com/technologyinnovation/analysis/hyperconnected-organisations, 24.03.2016 г.

18. Economy 07/2014: Economy.bg. Samsung, Intel и Dell създават единен стандарт за Интернет на нещата, 2014, достъпен: http://www.economy.bg/business/view/13999/Samsung-Intel-i-Dell-syzdavatedinen-standart-za-Internet-na-neshtata-, 24.03.2016 г.

19.

Wikipedia: Wikipedia, Smart City – достъпен: https://en.wikipedia.org/wiki/Smart_city, 26.03.2016 г.

20. Arup 2013: Arup. Report reveals $400 billion smart cities opportunity globally , 2013 – достъпен: http://www.arup.com/news/2013_10_october/ 09_october_report_reveals_$40billion_smart_cities_opportunity_globally, 26.03.2016 г.

21. Капитал 01/2014: Вестник “Капитал” Cisco: Ефектът от проекта "Интернет на нещата" може да е за 19 трлн. долара - Един свързан град, 2014 – достъпен: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/ 2014/01/28/2229795_cisco_efektut_ot_proekta_internet_na_neshtata_moje_da/? sp=1#storystart, 26.03.2016 г.

22. НСИ 2014: Национален статистически институт. Население по град и пол. Население към 31.12.2014 г. по градове и пол, 2014 – достъпен: http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол, 26.03.2016 г.

194

АВТОРИ Ахмед Османов Куйтов, заема позицията Председател на управителен съвет на Сдружение „Институт Перспективи“ (27.08.201527.08.2019); В периода 27.03.2012 – 30.06.2015 г. е Председател на Студентски философски клуб към философски факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. От 2013 г. е съставител на всички издадени до момента броеве на Международен научен журнал „Перспективи“. От юни 2014г. е координатор на Международно научно студентско списание на Аръ Ибрахим Чечен Университет – Турция; Има над 150 участия в научни конференции, семинари, младежки обмени и стажове в Армения, Турция, Румъния, Полша, Франция, Италия, Грузия, Словения, Словакия, Полша, Унгария, Швейцария и България. Има повече от 30 научни статии в областите на международните отношения, философия на политиката, философия на правото, евроинтеграция и младежки политики и др. През 2015г. завършва бакалавърската си степен по Философия във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със защита на дипломна работа с тема: Правният позитивизъм, основни представители: Остин, Келзен и Харт. От октомври 2015г. до настоящия момент се обучава в магистърска програма „Европейски проекти“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Владее Български, Английски, Турски и Румънски езици. E-mail: Chairman@instituteperspectives.com Д-р Светла Йорданова e доктор по философия, специалност логика на въпросите от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Владее английски, немски и руски език. Има 14 публикации в областта на логика на въпросите. По програма Еразъм се обучавала в Ягелонски университет, Полша и Букурещки университет, Румъния. През 2014 г. участва в световния конгрес по философия: ISUD Tenth World Congress THE HUMAN BEING: ITS NATURE AND FUNCTIONS с доклад на тема - „Manipulations of questions or manipulations with questions”. През 2013г. участва в Международен научен работен семинар в гр. Познан, Полша, 18-19 април 2013г., Inquisitive semantics meets Inferential Erotetic Logic. Erotetic logic in the modeling of ultimate and distributed question processing. Theoretical foundations and applications.С доклад на тема: „Interrogatives help. On some special applications of Erotetic Logic”. Член е на ISUD (International Society for Universal Dialoque), a full member of the FISP (International Federation of Philosophical Societies).

195

Константина Петрова към настоящия момент се обучава в магистърска програма - Регионално развитие към Университет за национално и световно стопанство. Бакалавър по икономика от Икономически университет - Варна. Владее свободно руски и английски. Стажувала е в Санкт Петербургския държавен икономически университет. Никола Живков е студент V курс в спец. „Право” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – гр. В. Търново. Председател е на Юридическия клуб и секретар на кръжок по История на правото. Има редица публикации в сборници, издадени от ежегодните националните научни студентски конференции в Бургаския свободен университет и във Варненския технически университет, от преподавателски научни конференции в СА „Д. А. Ценов” – Свищов и в Кузбасский госодарствеый технически университет имени Т. Ф. Горбачева, както и в Международен научен журнал „Переспективи”. Мария Василева Дончева e Докторант в редовна форма на обучение, катедра Публичноправни науки, Юридически факултет, Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”, 5000 Велико Tърново, e-mail: mimi.don@gmail.com Николай Димитров Колев e Докторант в редовна форма на обучение, Исторически факултет, Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”, 5000 Велико Tърново, e-mail: nixon13n@yahoo.com Иван Цанев Цанев, ВТУ ,, Св. св. Кирил и Методий”, Философски факултет, катедра ,,Философски науки”, редовен докторант по Философия на правото и политиката, втора година, тема на дисертационния труд ,, Доказателство и убеждение в юридическата аргументация”. Завършена специалност – право магистър. Натали Мирославова Митова, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Философски факултет, катедра „Политология, социология и културология”, редовен докторант по Политология, втора година, тема на дисертационния труд: „Външнополитически приоритети на съвременната политика на САЩ в края на Студената война”. Бакалавър по Политология и магистър по Политология, дипломация и национална сигурност. Сабрина Василева Калинкова – Завършено средно образование със специалност „Технологичен стопански мениджмънт“. Висше образование: бакалавърска степен по „Прогнозиране и планиране“ (2008 – 2012 г.) – УНСС – гр.София; магистърска степен по „Прогнозиране и планиране“ (2012-2013 г.) – УНСС – гр.София. Към настоящия момент втора година 196

редовен докторант в специалност „Планиране“ към катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ – УННС – гр.София. Работи по дисертационен труд на тема „Методологически и информационни проблеми при проектиране вектора на крайната продукция“. Интереси в областта на националното планиране; конкурентоспособното развитие на икономическите системи; изследванията на възможното бъдещо развитие, постигнато чрез междуотрасловия баланс. e-mail: s.kalinkova@abv.bg Теодора Христова, докторант по Социология към Нов Български Университет. Александра Йовчева Вълчева e докторант по Международно право и Международни отношения в ЮЗУ ''Неофит Рилски''-Благоевград. Сабрие Раим е студентка в Икономически университет – гр. Варна. специалност „Финанси“ и втора специалност „Педагогика“ към ЦПО в ИУгр. Варна. Член на клуб „Финанси“ при едноименната катедра „Финанси“. Участвала е в различни национали състезания и конкурси в т.ч. конкурс „Млад икономист“, разработване на реален бизнес проект по програмата „Моята банка на бъдещето“ и др. Интересите й са насочени към банковия сектор, финансовото посредничество, пари и парични системи, политика и образователни методи и приложение на неформалното образование. Нели Капурдова е директор отдел „Европейски проекти“ към Сдружение „Институт Перспективи“ за периода (09.09.2015-09.09.2016). Завършва бакалавърска степен по „Политология“ на английски език в Нов Български университет. Чрез програмата Еразъм+ е учила в Konstanz University, Германия и Sciences Po Grenoble във Франция. Участвала е в над 10 младежки обмена по ключова дейност 1, сектор „Младеж“ на Еразъм+ Във Великобритания, Италия, Турция, Сърбия, Македония и България. Ас. д-р Тихомир Върбанов е асистент в катедра „Математика и статистика” в Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов. През 2015 г. защитава докторска степен по научна специалност „Статистика и демография”. Работи в областта на социалната статистика. Марин Маринов е студент в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов.Специалност: Индустриална бизнес икономика, трети курс, Специализация: Икономическа педагогика. Владее английски и немски езици. E-mail: marin_b_marinov@abv.bg

197

Ас. д-р Галя Георгиева е преподавател към катедра „Счетоводна отчетност“ при Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов, e-mail: ggeorgieva@uni-svishtov.bg Мариета Живкова е зам. директор на отдел „правни въпроси“ към Сдружение „Институт Перспективи“. Студентка в V курс спец. „Право” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – гр. В. Търново Антонио Хаджиколев е студент в Икономически университет – гр. Варна. Обучава се в специалност “Бизнес информационни системи”, четвърти курс. Интересите му са в областта на информационните технологии, икономиката и неформалното образование.

УТОЧНЕНИЕ Всички изложени тези, идеи и мнения принадлежат на авторите. Те не отразяват официалните позиции на Сдружение „Институт Перспективи“.

198