ГЛЕДНА ТОЧКА / POINT OF VIEW
снимка Минко Минев / photo by Minko Minev
Йоши Ямазаки, архитект / Yoshi Yamazaki, architect Стига вече „велики” архитекти! / Enough “great” architects!
Йоши Ямазаки Когато ме попитат къде живея, обикновено отговарям – близо до „Витошка”. Не само че живея в района, но обичам да ходя пеша из града и бул. „Витоша” е един от ежедневните ми маршрути. Не ме интересуват магазините или кафенетата, а ми е приятно да усещам атмосферата на тази улица – нишката, която свързва планината Витоша и църквата „Света Неделя”, шпалира от кестени и естествения лек наклон на булеварда към „Солунска”. Всички тези елементи създават неповторима хармония и са част от градския пейзаж на София. Булевардът изглежда, сякаш винаги е бил тук, но това не е съвсем така. Мястото е претърпяло драстични промени в края на XIX век с модернизацията на града и полагането на
34
015
основите на градоустройството на младата столица. Прокараният още по времето на Османската империя път на юг, който свързвал „витошките казарми” (сега НДК) с града, се запазва и става ос на новата ортогонална градоустройствена система. Тогава са засадени кестените и е пуснат трамваят. Така се ражда ул. „Витошка”. За мен е интересна архитектурната мозайка на този булевард, част от историята на модерния град: началото на ХХ век със сецесиона в ниските къщи, 30-те години с апартаментите от времето на модернизма, сталинистките сгради от началото на социализма. Всеки от тези стилове носи характера на епохата си. Сега на булевард „Витоша” му предстои голяма промяна. На 10 м
под него ще минава метрото. Вече приключи прокопаването на тунела, а когато се пусне в експлоатация новата линия на метрополитена, трамваите ще изчезнат окончателно и булевардът ще бъде само пешеходен. Навярно ще стане една от атракциите на града. Изневиделица обаче се появи един проект за реконструкция на булеварда, който поради удивлението ми от него бих нарекъл „уникален”. Прекалената агресивност на този проект унищожава всички хубави неща на това място. Не искам да се впускам в детайлен анализ, но усещам огорчение и съжаление от предстоящото унищожение на този важен за характера на града булевард. Чудех се защо е нужно да се застрояват разни елементи, които след
време се оказват тотално ненужни и даже опасни? Примери има много, но най-ярък е пред Централна гара София. Понякога минималната намеса е много по-добро решение от излишната грандомания. Защо не се покрие широкият булевард само с павета и да стане като един дълъг площад, където да се случват различни арт събития, а хората да си отдъхват под кестените на някоя кафе-тераса? Бих искал това място да остане като хуманно урбанистично пространство. Тази моя идея сигурно ще бъде отхвърлена от гилдията на „великите” урбанисти, а мен ще ме пратят в графата на слабите архитекти. Но дори и така да е, нека оставим главната роля в тази среда да е на Булеварда, а не на Архитекта.
Yoshi Yamazaki When people ask me where I live, I usually answer – near Vitosha Boulevard. Not only do I live in the area, but I like to walk around the city and Vitosha is one of my daily routes. I’m not interested in shops or cafes, but I like to feel the atmosphere of this street-strip that connects the Vitosha Mountain and the Sveta Nedelya church, the rows of chestnut trees and the natural gentle slope of the boulevard toward Solunska Street. All these elements create a unique harmony and are part of the urban landscape of Sofia. The boulevard seems to have always been here, but this is not quite so. The place has undergone drastic changes in the late 19th century, through the modernization of the city and the foundations of the urban layout of the
young capital. Laid out back in the time of the Ottoman Empire as a road to the south, which connected the “Vitosha barracks” (now the National Palace of Culture) with the city, it is preserved and becomes an axis of the new orthogonal urban system. That is when the chestnut trees were planted and the tram tracks were laid out. Thus the “Vitosha Street” was born. For me the architectural mosaic of this boulevard is interesting, part of the history of the modern city: the early 20th century with the Art Nouveau in the lower houses, the 1930s with the apartments of modernist times, the Stalinist buildings from the beginning of socialism. Each of these styles has the character of its own era. Now Vitosha Boulevard is yet to
change even more. The underground will pass 10 meters below it. They’ve already finished digging the tunnel, and when the new line starts operating, the trams will finally disappear and the boulevard will be used by pedestrians only. It will probably become one of the biggest attractions in the city. But suddenly a project for the reconstruction of the boulevard appeared which due to my astonishment I would even call “unique”. The extreme aggressiveness of this project destroys all the good things in the place. I do not want to go into detailed analysis, but I feel sorrow and regret for the impending destruction of this boulevard, so important to the city’s character. I wondered: Why it is necessary to
built up spaces that eventually will appear to be totally unnecessary and even dangerous? The examples are numerous, but the most striking one is in front of the Central Train Station in Sofia. Sometimes minimal intervention is a much better solution than excessive grandiosity. Why not cover the wide boulevard with pavement so it becomes one long square, where various art events will be held and people can relax under the chestnut trees on a cafe terrace? I want this place to remain a humane urban space. This idea will probably be rejected by the guild of “great” urbanists, and I will be sent to the group of the weak architects. But even so, let the leading role in this environment be the Boulevard, not the Architect.
015
35