ГЛЕДНА ТОЧКА / POINT OF VIEW
снимка Минко Минев / photo by Minko Minev
Йоши Ямазаки, архитект / Yoshi Yamazaki, architect Стига вече „велики” архитекти! / Enough “great” architects!
Йоши Ямазаки Когато ме попитат къде живея, обикновено отговарям – близо до „Витошка”. Не само че живея в района, но обичам да ходя пеша из града и бул. „Витоша” е един от ежедневните ми маршрути. Не ме интересуват магазините или кафенетата, а ми е приятно да усещам атмосферата на тази улица – нишката, която свързва планината Витоша и църквата „Света Неделя”, шпалира от кестени и естествения лек наклон на булеварда към „Солунска”. Всички тези елементи създават неповторима хармония и са част от градския пейзаж на София. Булевардът изглежда, сякаш винаги е бил тук, но това не е съвсем така. Мястото е претърпяло драстични промени в края на XIX век с модернизацията на града и полагането на
34
015
основите на градоустройството на младата столица. Прокараният още по времето на Османската империя път на юг, който свързвал „витошките казарми” (сега НДК) с града, се запазва и става ос на новата ортогонална градоустройствена система. Тогава са засадени кестените и е пуснат трамваят. Така се ражда ул. „Витошка”. За мен е интересна архитектурната мозайка на този булевард, част от историята на модерния град: началото на ХХ век със сецесиона в ниските къщи, 30-те години с апартаментите от времето на модернизма, сталинистките сгради от началото на социализма. Всеки от тези стилове носи характера на епохата си. Сега на булевард „Витоша” му предстои голяма промяна. На 10 м
под него ще минава метрото. Вече приключи прокопаването на тунела, а когато се пусне в експлоатация новата линия на метрополитена, трамваите ще изчезнат окончателно и булевардът ще бъде само пешеходен. Навярно ще стане една от атракциите на града. Изневиделица обаче се появи един проект за реконструкция на булеварда, който поради удивлението ми от него бих нарекъл „уникален”. Прекалената агресивност на този проект унищожава всички хубави неща на това място. Не искам да се впускам в детайлен анализ, но усещам огорчение и съжаление от предстоящото унищожение на този важен за характера на града булевард. Чудех се защо е нужно да се застрояват разни елементи, които след
време се оказват тотално ненужни и даже опасни? Примери има много, но най-ярък е пред Централна гара София. Понякога минималната намеса е много по-добро решение от излишната грандомания. Защо не се покрие широкият булевард само с павета и да стане като един дълъг площад, където да се случват различни арт събития, а хората да си отдъхват под кестените на някоя кафе-тераса? Бих искал това място да остане като хуманно урбанистично пространство. Тази моя идея сигурно ще бъде отхвърлена от гилдията на „великите” урбанисти, а мен ще ме пратят в графата на слабите архитекти. Но дори и така да е, нека оставим главната роля в тази среда да е на Булеварда, а не на Архитекта.