architecture
Йоши Ямазаки
project
Моята борба – архитектурен експеримент в Балкана снимки Йоши Ямазаки / photos by Yoshi Yamazaki
Проектът на студио Ямазаки+Иванова архитекти спечели награда на конкурса SD Review на най-голямото архитектурно издателство „Каджима” в Япония A project by Yamazaki+Ivanova Architects has been awarded in Japan at the SD Review contest, held annually by the leading architecture publishing house Kajima.
156
017
емонтирам вилата си”, отговарям , когато в Япония ме попитат с какво се занимавам напоследък. И усещам как отговорът ми буди лека нотка на завист у събеседника ми. За обикновения японец да имаш вила е почти несбъдната мечта, далеч по-скъпо удоволствие от това да си купиш нова кола. „Преди десетина години купих една къща на цената на един компютър”, продължавам да изумявам събеседника си и го оставям направо без думи. „Едва напоследък стана възможно да се обитава. Като сметна какво съм вложил в нея, може да се каже, че вече е безценна.” Къщата, за която става въпрос, се намира в едно балканско село и е на повече от сто години. Погледнато от улицата, се редуват къща, двор, плевня и малка зеленчукова градина. Това е бил домът на селския овчар. Модернизацията беше подминала тази къща и там нямаше вода, от което се подразбира, че липсваха и тоалетна и баня. Идеята ни беше да я трансформираме в едно съвременно пространство за живеене.
Р
Дотук всичко беше добре, но липсата на добро решение ни накара почти пет години да я оставим на произвола на съдбата. Къщата започна бавно да се руши, на места покривната конструкция гниеше от течовете. Дворът и градината заприличаха на джунгла и от уличната порта стана невъзможно да се влезе. „Нали си архитект, направи нещо! И без това такива къщи стават все по малко, ще я оставим да падне ли?”, започна да ми се кара жена ми. „Нали и ти си архитект!”, исках да й отговоря, но премълчах търпеливо. В този дух имаше няколко семейни скандала. И така, преди пет години реших: ще действам! Макар че не виждах особен смисъл и логика. Започнахме да обследваме къщата отвсякъде. Чувствах се като на археологически разкопки. Неусетно работните ми инструменти – моливът и линията, бяха заменени с мотиката и лопатата. Съкровище не намерихме, но радостта да видим отново каменните плочи, с които е застлан дворът, беше голяма. Как този прекрасен двор да стане част от ефектно