ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ
БЪЛГАРИЯ
СВЕЩАРИ
БОРИНА Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО
ГЕРБ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на корони на български владетели от Второто българско царство, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита, върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант, е изписано със златни букви “Съединението прави силата”.
НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Националното знаме на Република България е трицветно – бяло зелено и червено поле, разположени водоравно отгоре надолу.
КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ Република България е държава в Югоизточна Европа и заема централната и източна част на Балканския полуостров. На север граничи с Република Румъния, на изток – с Черно море, на юг – с Република Турция и Република Гърция, а на запад – с Бивша Югославска Република Македония и Република Сърбия. Площта на България е 110 993 кв. км. Най-голямото разстояние от север на юг е около 330 км, а от изток на запад – около 500 км. Населението на България според преброяването от 2011 г. е 7 364 570 човека. Състои се от около 85% етнически българи, 9% - турци, близо 5% роми и под 1% други националности: евреи, арменци, гърци, руснаци. Столицата на България е София. Тя е и найголемият град в страната с население 1 291 591 души. Следващият по големина град е Пловдив (338 153 души), следван от гр. Варна (334 870 души) - главно пристанище на страната. Официален език е българският. В религиозно отношение около 80% от населението са християни, като над 76% са източноправославни. Втората по численост религиозна общност – близо 10% са мюсюлмани. В страната има също и юдеи. По своето държавно устройство България е парламентарна република с еднокамарен парламент (Народно събрание); в състава му влизат 240 народни представители с 4-годишен мандат. Държавен глава е президент с 5-годишен мандат. Централен орган на изпълнителната власт е Министерски съвет. Парична единица - лев (международен код – ВGN), 1 лев = 100 стотинки. Банкнотите са със стойности 2, 5, 10, 50 и 100 лв., а монетите - 1, 2 , 5, 10, 20, 50 ст. и 1 лв. От 1999 г. левът е привързан твърдо отначало към германската марка, а покъсно и към еврото - 1 ЕВРО = 1,95583 лв. Национален празник - 3 март. От 1.01.2007 г. Република България е пълноправен член на Европейския съюз.
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ
СВЕЩАРИ
ИЗЛОЖБА
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ 22.04.2013-24.05.2013 КОПЕНХАГЕН, ДАНИЯ Осъществена със съдействието на:
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ Държавен културен институт към министъра на външните работи
N AT I O N A L M U S E U M O F D E N M A R K
Research & Exhibitions Danish Middle Ages and Renaissance
Национален Археологически Институт с Музей - БАН
ДИАНА ГЕРГОВА
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ
СВЕЩАРИ
БОРИНА
© Диана Гергова, автор, 2013 © Явор Иванов, снимки © Мехмед Азис, снимки © Вяра Канджева, снимки © Антоний Ханджийски, дизайн © Издателска къща “БОРИНА”, София
Първо издание в България, 2013 Издателска къща “БОРИНА” www.borina.com Всички права запазени ISBN 978-954-500-273-1
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ На 7 ноември 2012 г. дървено сандъче със златни предмети бе открито при разкопките на най-високата могила от царския некропол на гетите в Националния историко-археологият резерват Сборяново край село Свещари, Разградско. Защо там? Същият въпрос беше зададен и през 1982 г., когато в друга могила от този некропол бе открита Свещарската царска гробница с кариатиди, включена през 1985 г. в Листата на Световното наследство на ЮНЕСКО. Защо именно там, в земята на тракийските гети, далеч на север от класическия средиземноморски свят, е била изградена тази и досега най-впечатляваща тракийска гробница? Системните археологически проучвания в района на Сборяново, които бяха
започнати тогава и продължават и до днес, хвърлят светлина, но далеч не изчерпват отговорите на всички въпроси, които могат да бъдат зададени за този удивителен кът на България, съхранил следи от човешко присъствие от V хилядолетие пр. Хр. до наши дни... Гетите и Залмоксис Гетите – „най-храбри и най-справедливи измежду траките” според Херодот, обитавали обширни територии, които днес локализираме най-общо в Североизточна България, Югоизточна Румъния и Молдова. При археологически проучвания са разкрити селища, крепости и значителни могилни некрополи, както и забележителни паметници на тракийското изкуство, представящи специфични митологични сцени в характерен за северните траки стил. Сребърни и златни сервизи за ритуално пиене, женски накити, апликации към конски сбруи и парадни шлемове, са част от стриктно спазвани култови практики, свързвани с почитането на Великата богиня (Артемида), слънчевия Аполон и тракийския Арес. Непознати от по-ранната бронзова епоха те загатват за връзка и с обичаите на митичните хипербореи от далечния север, които заравяли своите свещени дарове „под открито небе”... Историята на гетите започва със сведенията за техния митичен цар, жрец и бог Залмоксис. За гърците по Хелеспонта и около Понта той наистина съществувал. Роб или ученик на Питагор, получил от него знания за небесата, a след като бил освободен и се завърнал в Тракия, той започнал да учи Сребърен начелник от Свещари.
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 5
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
своите съплеменници на учението на Питагор, на изкуството на цивилизацията и на земеделие. Херодот обаче вярвал, че Залмоксис е бил предшественик на Питагор. Той пътувал до Египет и от там донесъл мистичното знание за безсмъртието на душата. Залмоксис учел, че „нито той, нито сътрапезниците му, нито потомците им ще умрат някога, но ще отидат на едно такова място, където ще живеят вечно и ще имат всички блага”. За да ги убеди в учението си, Залмоксис си построил подземно жилище и се оттеглил там. След три години той възкръснал и те му повярвали. Този епизод на възкръсването често се посочва като паралел на възкресението и на Исус Христос, и на германския бог Фрейр. Според Страбон Залмоксис бил пророк. След смъртта му други жреци изпълнявали същата роля на пророци, включително и през Римската епоха. Самият Йорданес, писател от V в.,
Долината на р. Крапинец
който се смятал гет, е оставил прекрасно описание за залмоксисовия жрец Дикеней, живял по времето на Буребиста (70-44 пр.Хр.). Той карал умните и благородни посветени да живеят съгласно техните записани закони – белагини, учел ги на логика, физика и теология, на етика и астрономия, и така ги извисил над другите народи. Вероятно именно това занимание е в основата и на името на гетите – от „гоетес” – пророци. Даусдава – Хелис. Духовното и политическо средище на гетите Светът на Залмоксис – свят на знание за Космоса, за земята и за числата, за човека и душата започна да се превръща в реалност след откриването на Свещарската гробница през 1982 г. Когато в края на ІІ хил. пр. Хр. в целия Средиземноморски свят се основават едни от най-прочутите светилища, а тракиецът Орфей обединява в едно
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 6
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ слънчевия и земния култ, тук гетите създават своите първи светилища. Мястото не е случайно - магията на долината на р. Крапинец, бликащата изворова вода, причудливите скални образувания със следи от човешки издялвания, пещери, скални гробници и олтари, скрити сред девствените гори, били причина гетите да го изберат в дълбока древност като свещено място за тайнства и мистерии. Мястото е и на стратегически път от вътрешността към Дунава. Едното от най-старите светилища е на високия десен бряг на реката, а другото – край водните извори, с монументални каменни олтари, продължило да съществува и през всички следващи епохи, независимо какви нови народи и религии се напластявали в земите на България. От епохата на траките, през античността и средновековието, то остава едно от най-свещените места в българските земи и до днес. Религиозната и политическа столица на северните траки възниква в края на ІІ- началото на І хил.пр. Хр., а в началото на елинистическата епоха, когато гетската държава преживява своя
Тракийското светилище в двора на Демир баба теке . Поглед от горе.
най-голям политически и културен разцвет, големия градски център се развил като средище на активни търговски контакти със Средиземноморието и вътрешността на Европа, със занаятчийски и ювелирни ателиета, воМогилите от Източния некропол със Свещарската гробница
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 7
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ енен гарнизон, а може би и седалище на царска резиденция. Той обаче просъществувал само столетие, за разлика от вечността на светилищата. Гетското средище впечатлява със забележителния контраст между скромните градежи в светилищата, демонстриращи хармония с природата, и
монументалността и великолепието на откритите в някои от 120-те могили в неговите околности храмове-гробници. За това как се е наричала духовната и политическа столица на гетите има няколко предположения. На своята Девета карта римския географ
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 8
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ Клавдий Птолемей е поставил в този район отдавна търсената „Даусдава” („Градът на вълците” или „Градът на светлината”). Това наименование подсказва връзка и с другото име на гетите – даки. Tо произлиза от трако-фригийската дума на техния тотем – вълка – „даон”, срaвним също и със „свет-
лина”. По времето, когато Птолемей подготвял своя труд въз основа на информацията на своите гръцки предшественици, гетското средище вече било загубило огромното си икономическо и политическо значение, но то продължавало да играе важна роля със сакралните си традиции. Най-голямата селищна агломерация в земите на гетите и от двата бряга на Дунава дава основание мощният град на гетите да се идентифицира и с прочутия полис Хелис. Според Диодор именно в него около 293-291(?) г. пр. Хр. се състояло пиршеството, което Дромихайт – известният гетски цар и победител над македонския владетел Лизимах, уредил за своя противник, като скрепил с династически брак бъдещите мирни отношения. Със същия владетел предпазливо се свързва и самата Свещарска гробница. Гетите, които обезсмъртяват Ключът към думите на Херодот, че гетите практикуват „безсмъртие”, че „обезсмъртяват” е самата Свещарска гробница, открита под Гинина могила. Напомняща малък храм, каменната гробница се състои от преддверие, странична камера за даровете и централна гробна камера с две ложета. Неповторимо е съчетанието на скулптурната, живописната и архитектурната украса. Десетте кариатиди във висок релеф в гробната камера представят Великата богиня майка – господстваща над живота и смъртта. Сцената на обезсмъртяването върху противоположната на входа стена я представя поднасяща венеца на безсмъртието на Свещарската гробница. Гробната камера
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 9
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
Свещарската гробница. Сцената на обезсмъртяването
Св е щ а рс к а т а г р о б ниц а . Гробната камера, детайл от украсата
владетеля-конник, заобиколен от слуги и воини – апотеозът в цикъла, свързан с превръщането на владетеля в бог. В деня на зимното слънцестоене, на 22 декември, в края на IV в. пр. Хр., проникващите през специален отвор слънчеви лъчи осветявали фигурите на владетеля и богинята и включвали в космическия цикъл мистерията на обезсмъртяването. Астрономическите знания, вложени в ориентацията и изграждането на Свещарската гробница бяха тези, които започнаха да налагат и по-голя-
мо доверие към оставените от древните автори сведения за гетите. Други въпроси се очакваше да получат отговор чрез изчерпателното проучване на няколко могилни групи. Състоящи се от могили с различни размери, всяка от тези групи се оказа, че отговаря на един завършен цикъл от сложни погребални практики. Само малка част от тях са свързани с човешки погребения, а повечето са насипвани над жертвени коне и кучета, над глинени олтари, сребърни съдове или са просто
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 10
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ празни. На социалната йерархия съответства не само йерархията на гробничните типове, но и различния погребален обред. Препогребвания, трупополагания и кремации са едновременно практикувани като погребални обреди в гетските могили. Разкопките на двете съседни на Свещарската гробница могили разкриха два храма-близнаци с плъзгащи се врати – непозната от други места на Балканите архитектурна традиция. Те показват, че гетите са проектирали гробниците си в цялостни ансамбли, като най-съвършените от тях са свързани с практикуването на сложна система от специфични погребални практики на препогребване на човешките останки и дарове. Съпътствано от животински жертвоприношения на коне, кучета и специфични ритуали, това препогребване имало безспорен мистериален характер. Гробниците били достъпни за тези мистерии, осъществявани в ритъма на триетапното насипване на могилите, а достъпът до тях бил прекратя-
ван едва на края. Уникалната яйцевидна форма и белия цвят, които добивала първата насипана над гробницата могила, била вероятен отглас на една от основните орфически представи за света като космическо яйце. Връзката на гетите с науката за небесата разкриват и изненадващите резултати от археоастрономическите изследвания на цялостния план на некропола. Установено е, че групите могили представляват огледални отражения на най-ярките съзвездия като Канис Майор и Канис Минор, на Орион в Източния некропол и на Стрелец – в Западния. В могилите под знака на Голямото куче са Свещарската гробница и двете по-малки гробници-близнаци. А в центъра на групата под знака на Орион се намира най- високата могила от царския некропол на гетите – Голямата Свещарска могила, в която бе открита и най-новата находка – дървеното ковчеже със златни дарове.
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 11
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ Като цяло подредбата на могилите внушава идеята за Млечния път – според древните – пътят на душата към космоса. Към него се устремявала освободената от затвора на тялото чрез обредите на обезсмъртяването човешка душа. Тази смърт била за най-достойните – владетели и жреци, които споделяли смъртта и безсмъртието на Орфей. Когато той бил разкъсан от басаридите, главата му била погребана в могила, превърнала се в хероон, костите – в урна върху колона, а лирата му, хвърлена от Зевс към небето, се превърнала в съзвездие. Покритите с полуцилиндричен свод гробници в гетското духовно и политическо средище край Свещари напълно отговаряли на представата на Платон как да изглеждат най-съвършените гробници за най-достойните граждани на неговата идеална държава. Най-близките им паралели се откриват на далечни разстояния из целия Източно средиземноморски елинистически свят. Но навсякъде – от Северното Причерноморие, през Македония и Южна Италия до Палестина, ги сближават не само тяхната архитектура и декорация, но и обстоятелството, че в тези места присъствието и на самите орфически вярвания е безспорно и осезаемо. Знакови за гетите са и едни съвършено различни, дълбоко вкопани в земята гробници. На пода на камерата са направени квадратни глинени олтари есхари. Даровете към тези погребения чрез трупоизгаряне, жертвоприношенията на кучета в някои от тях, предполагат, че такива гробници са били правени за друга група посветени в гетско-
то общесто – на жреците-воини. Тези огнища, свързани още в бронзовата епоха с култа към Великите Самотракийски богове, с Богинята майка, през І хил. пр. Хр. се появяват на няколко стратегически места в Европа. Появата им на север отваря дискусия и за взаимоотношенията между севера и тракийския свят. Данните, в които прозира духовната близост между тях като че ли са най-много. Наред със сакралната роля на кучето/вълка, тя е и в ритуалното заравяне в блатата на севера на знакови и свързвани с тракийските земи и вярвания находки (котелът от Гундесруп, сребърната фалера от Хелден, парадните шлемове в гетските и скандинавски земи) и др. Зад все още неизследваната в цялото й разнообразие връзка между Тракия и Северна Европа прозират еднаквите представи
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 12
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
Демир баба теке. Каменен тракийски олтар и съхранени традиции
Тракийски жертвен олтар в двора на Демир баба теке.
за съзнателно разпространявалия учението си за безсмъртието Залмоксис, и германския Фрейр – и двамата изчезващи и възкръсващи след три годишно отсъствие. В І хил. пр. Хр. гетското средище е отворено за контакти с изтока и запада, и е посредник между Средиземноморието и Северна Европа. В Сборяново силата на гетската сакрална традиция проличава и в покъсната история на свещеното място. Последвалите напластявания на народи, вярвания и архитектурни традиции не изместват древните индоевропейски традиции, познати от времето на мегалитните култури на северната праисторическа Европа и съхранени и до днес в този район. От наклоне-
ния скален къс-олтар от древното тракийско светилище се приема силата на скалата. А украсяването с дрехи и цветни ленти на дърветата край древните гетски светилища, запазено и до днес, и познато не само от Балканите и Мала Азия, но и от земите на Северна Европа, е символичното обличане на Великата богиня или на нейното Дърво на живота, останало като далечно ехо на древно общуване. Отглас от древни събития е и фактът, че за построената върху тракийските каменни олтари гробница на шиитския светец Демир баба е употребена гръцката „теке”, използвана и за гробовете на митичните хиперборейски девойки на цикладския остров Делос.
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 13
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ Златните дарове от Голямата Свещарска могила. Откритите през 2012 г. златни дарове в Голямата Свещарска могила изненадаха проучвателите й с красотата и великолепието си, но не и със странното на пръв поглед място – високо в горната част на насипа. Най-високата (19 м) могила в царския, източен некропол на гетите маркира свещената им територия. Тя е разположена в центъра на група могили под знака на съзвездието Орион и е видима от големи разстояния. Продължаващите повече от 20 години (с прекъсвания) разкопки показват, че тя е един от най-сложните надгробни паметници, открити до сега в тракийските земи. В южния й край има монументална каменна гробница с полуцилиндричен свод и архитектурна украса в дорийски стил, разрушена от силно земетресение в началото на III в.
пр. Хр. След земетресението тя била частично демонтирана, но в нея останали човешка бедрена кост, желязна брадва и фрагменти от амфори от края на IV и началото на III в. пр. Хр. В обредна площадка пред фасадата бе разкрита ритуална яма с жертвоприношение на куче, а в могилния насип – и жертвоприношение на кон. Възстановяването на могилния насип от гетите, съпроводено от укрепване с допълнителни каменни подпорни стени и от ново жертвоприношение на куче, показва значението, което те отдавали на запазването на идеалната форма на могилата, както и сакралния характер на процеса на нейното насипване с периодично трамбоване и обмазване. Геофизично проучване пък предположи съществуването и на гробно съоръжение в центъра на могилата, което наложи прекъсване на археологическите разкопки.
Голямата Свещарска (Омуртагова) могила с разрушената от земетресение тракийска гробницa
Голямата Свещарска (Омуртагова ) могила с могилите от източния некропол от въздуха
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 14
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
Първата находка- начелникът и откривателя на съкровището ‒ проф. д-р Диана Гергова. Златните находки при откриването им.
Така при подновяването им през 2012 г. в западната половина на могилата и почистването на северния профил на направения сондаж, на дълбочина около 8 м от повърхността й се разкри малка кухина със значителен брой златни предмети. Кухината всъщност представлява отпечатък от малко дървено сандъче с размери 50х50 см, по предварителни данни направено от иглолистно дърво със запазени бронзови халки, железни пластини и отделни късчета от дървото.
До наклонената навътре под тежестта на могилния насип източна стена на сандъчето се намери спирална златна диадема. Върху спиралата – шествие на лъвове и пантери, към чиито опашки са прикрепени свободно въртящи се розети. Двата края на диадемата завършват със скулптирани изображения на представени в неизвестна досега иконография митични същества – може би женски сатири. Сатиресите водят шествието на животните, в динамична поза, а ибекс и овен са захапали задните им крака, от които се спускат висулки. Вероятно при движение те биха издавали нежни звуци, въвеждайки ни в света може би на един друг тракийски бог – Дионис.
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 15
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
Четири спирални гривни с лъвски глави са били поставени при западната стена на сандъчето. На една от тях е нанизан и пръстен с изображение на Ерос. Така тези находки всъщност оформят един великолепен комплект от женски накити. В центъра на сандъчето, около желязна юзда е разположена друга група предмети – над 200 златни апликации към конска сбруя, която е била положена при юздата, начелник със скулптирана глава на кон, две кръгли апликации с глава на Атина, една на богиня, четири апликации с растителен орнамент, 44 апликации с щамповани, но не еднакви, женски лица, розети, както и над 120 апликации с полусферична форма. Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 16
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
Две спирални гривни . Украсени с две срещащи се лъвски глави и спирален орнамент в средата и в двата края.
Спирална диадема. В двата края завършва с главите на овен и планински козел, които са захапали отзад две фантастични същества с глава и гърди на жена и тяло на лъв, които водят шествие от лъвове и пантери.Опашките завършват със свободно въртящи се розети, на краката на двете същества са закачени висулки.
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 17
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ Съвсем друг характер имат и три типа малки апликации – с формата на Херакловия възел, или завършващи със спирали, някои с филигранна украса, а други – със син и бял Спира лна диадема, детайл Кръгла апликация с глава на млада богиня
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 18
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ емайл. Те, заедно с откритите около тях над 400 миниатюрни цилиндрични и сферични мъниста, множеството златни нишки и златотъкани орнаменти, вероятно са част от положената в ковчежето златотъкана материя.
Две кръгли апликации с глава на Атина
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 19
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 20
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 21
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
Златен пръстен с изображение във висок релеф на Ерос върху постамент.
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 22
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
Намерените в дървеното сандъче находки повтарят структурата на основните дарове, които траките заравят обредно в чест на своите богове – накити за Богинята майка, апликации към конски сбруи – за слънчевия Аполон, и златотъкан воал. Може би са принадлежали на гетски владетел и неговата съпруга, чието погребение се очаква да бъде открито в могилата. Централната живописна сцена в Казанлъшката гробница е точна илюстрация на тази връзка. Сред най-важните дарове, поднасяни на одриския владетел и неговата съпруга, са дървено ковчеже и нежен воал. Така находката в Голямата Свещарска могила позволява да станат видими задължителни моменти от погребалните практики,
от обредите на обезсмъртяването на тракийския елит. Откриването на ковчежето на невероятно на пръв поглед място – на 8 м дълбочина в насипа на огромната могила, не е случайно. То е положено, съгласно принципите на гетските обреди на обезсмъртяването, на втория етап от триетапното насипване на могилата, за да съпътстват свещените даровете към боговете душата в пътя й към безсмъртието. Първият поглед върху предметите от Голямата Свещарска могила показва, че някои от тях са уникални. Украсата на други – Атина от кръглите апликации, е идентична със златните обеци от Болшая близнеца, в диадемата личи общ стил на изработка с нагръдника от Толстая могила, известен е и още един пръстен с Ерос от Одесос (Варна). Всичко това позволява находката да се датира към края на IV в. или самото начало на III в. пр.Хр. и да бъде включена в серията от блестящи па-
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 23
ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ
метници на ювелирното изкуство на това време, създавани в ателиетата в големите тракийски градски центрове, както и в гръцките колонии от елинистическата епоха. Двама са гетските владетели, чиито имена са свързани с апогея в развитието на гетската държавност и култура. Предшественикът на Дромихайт, гетският цар Котела е известен като съюзник на Филип ІІ Македонски - бащата на Александър Велики, в общата им борба срещу скитите. Този съюз бил
Начелник с протоме на кон. В основата – релефно изображение на лъвска глава.
закрепен и с династически брак между македонския цар и дъщерята на Котела принцеса Меда през 339 г пр.Хр. Свързана ли е могилата с погребението на този гетски владетел? Имат ли златните дарове от Голямата Свещарска могила връзка с този политически акт? Отговор следва да ни дадат разкопките през наближаващия археологически сезон.
Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО 24
БИБЛИОГРАФИЯ 1. Dana D., Ruscu L. 2000. Zalmoxis.Addenda to FHD. Thraco-Dacia XXI,1-2, 223-244 2. Gergova D. The Treasure from Vulchitran and the Amber Route in the Balkans.-In: The Early HallstaJ Period (1200-700B.C.) in South Eastern Europe. Alba Julia 1994 . – Apulum, 1995, 69–79. 3. Gergova D. Les tombaux Thraces de la Bulgarie de Sud –Est. – L’archéologue [Paris], № 90, 2007, Dossier Les thraces, 8–11. 4. Gergova D. Sanctuaires et places de culte des gètes dans la Bulgarie du Nord-Est. – In: Iron Age sanctuaries and Cult Places in the Thracian World. Proceedings of the International Colloquium Brasov, 19-21 October 2006. Brasov, 2007, 63–78. 5. Gergova D. Sboryanovo – Тhe Sacred Land of the Getae. Bulgarian Bestseller. Sofia, 84 р., 2004. 6. Gergova D. L’eschare dans le monde Thrace e Celte. – In: Thracians and Celts. Proceedings of the International Colloquium from Bistrita, 18-20 mai 2006. Editura Mega,Clij-Napoca, 2006, 149–166. 7. Gergova D. The tumular embankment in the burial rites and cosmogony of the Thracian Getae. The cosmic egg. – ISTROS, 13, 2006, 85–95. 8. Eliade M. De Zalmoxis a Gengis-Khan. Etudes comparatives sure les religions et le folklore de la Dacie et d l’Europe Orientale. Paros, 1970
9. Fol Al., M. Chichiova, T. Ivanov, T. Teofilov. The Thracian tomb near the village of Sveshtari. Sofia, 1986 10. Makiewicz T. 1987. Formy kultu bostw domowych na terenie Europy w starozytnosci. Poznan. 11. Flemming Kaul, Ivan Marazov, Jan Best, and Nanny de Vries. Thracian Tales on the Gundestrup cauldron 12. Stoyanov T. , Zh. Mihailova, Kr. Nikov, M. Nikolaeva, D. Stoyanova. The Getic capital in Sboryanovo. 20 year of investigations. Sofia 2006 13. de Vries J., 1956. Altgermanische Religionesgeschichte, Berlin, (Water de Cruyter Verlag). 14. Гергова Д. Обредът на обезсмъртяването в древна Тракия (Gergova D. The Rite of immortalization in Ancient Thrace - Engl. Summary, Sofia, Agato). София, Aгато, 1996. 15. Гергова Д. Летница, Ашман и Сатън Хуу. Парадни шлемове и култови практики. – МИФ, 10. Съкровището. София, Gergova D. Letnitsa, Ashman and SuJon Hoo. Parade helmets and ritual practices, MIF 10. The Treasure, Sofia 2005, 148–162
Свещари
София
Издателска къща БОРИНА e-mail: borina@borina.com www.borina.com ISBN 978-954-500-273-1
9 789545 002731
9