Чудотворни икони и свети мощи на Балканите/Miraculous Icons and Holy Relics in the Balkans

ICONS

ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ И СВЕТИ МОЩИ НА БАЛКАНИТЕ

BALKANS Centre for Slavo-Byzantine Studies „Prof. Ivan Dujčev“ Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ www. www.culture-mfa.bg www.uni-sofia.bg

MIRACULOUS

AND HOLY RELICS IN THE

Sen. Assist. Prof. Maria Totomanova-Paneva, english translation, 2022

HOLY RELICS

СОФИЯ 2022 SOFIA

2 3

MIRACULOUS ICONS AND

IN THE BALKANS ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ И СВЕТИ МОЩИ НА БАЛКАНИТЕ

Скъпи читатели,

Dear readers,

част от наратива за силата на чудотворните икони и светите мощи по нашите земи. Увлекателните истории, които ще прочетете за тях, са споделяни между хората на Балканите от векове. Тази съхранена памет е истински културен мост и още един повод

We are pleased to present to you the exhibition Miraculous Icons and Holy Relics in the Balkans which is a joint project of the State Institute for Culture at the Minister of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria and the Centre for SlavoByzantine Studies “Prof. Ivan Dujčev” at Sofia University “St. Kliment Ohridski”. The exhibition has been successfully displayed and attracting increasing interest as part of the programs of our diplomatic missions. This catalogue is an integral part of the narrative of the power of miraculous icons and holy relics in our region. The fascinating stories you are about to read have been shared among people in the Balkans for centuries. This living memory throws a true cultural bridge and presents yet another occasion and a confirmation of our efforts to promote the relations between us in the name of our common European future.

TEODORA GENCHOVSKA Minister of Foreign Affairs

4 5

ТЕОДОРА ГЕНЧОВСКА Министър на външните работи

Имаме удоволствието да Ви представим изложбата „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“ , която е съвместен проект на Държавния културен институт към министъра на външните работи и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“. Изложбата успешно се представя в програмите на дипломатическите ни мисии и се радва на засилен интерес. Настоящият каталог е неразделна

и потвърждение за усилията ни да разширяваме връзките помежду ни в името на общото ни европейско бъдеще.

Вместо увод In lieu of a preface

В настоящия каталог е включена основната част от материалите от постерната изложба „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“ с автори Александра Трифонова, Аксиния Джурова и Вася Велинова. Тя е резултат от съвместен проект на Центъра за славяно-визанитйски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и Държавния културен институт към МВнР. Каталогът представя чудотворни икони и мощи, съхранявани в църкви и манастири на територията на балканските държави, запознава накратко с историята на тези обители, с легендарната биография на всяка чудотворна икона и с обичаите, свързани с храмовите празници и празниците на светците, чиито мощи се съхраняват в тях. Пред очите на читателите се разгръща един своеобразен наратив, който хвърля мост през вековете и представя предизвикателството на живата вяра в чудотворните образи, в тяхната сила, неподвластна на времето, идеологиите, теориите, философиите. И предлага теми за размисъл за съдбата на човешкото у човека в бъдеще. В каталога са използвани снимки от архива на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Христо Темелски, проф. Сашо Цветковски, гл. ас. д-р Светозар Ангелов, гл. ас. д-р Александра Трифонова, д-р Марина Матич, Мина Христемова, както и снимки, предоставени с любезното съдействие на Рилския,

This catalogue includes the materials from the poster exhibition Miraculous Icons and Holy Relics in the Balkans created by Alexandra Trifonova, Axinia Džurova and Vassja Velinova. It is the result of a joint project of the Centre for Slavo-Byzantine Studies “Prof. Ivan Dujčev” at Sofia University “St. Kliment Ohridski” and the State Institute for Culture at the Minister of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria.

The catalogue presents miraculous icons and holy relics preserved at churches and monasteries in the territory of the Balkan countries, briefly describes the history of each monastery, the legendary biography of each miracle-working icon and the customs associated with the church feasts and the feasts of the saints whose relics are stored there. A narrative unfolds before the eyes of the readers, throwing a bridge over the centuries and presenting the challenge of the living faith in the miraculous images and in their timeless power, untouched by ideologies, theories and philosophies, and suggesting themes for reflection on the fate of humaneness in the future.

The catalogue features photographs from the archives of the Centre for Slavo-Byzantine Studies “Prof. Ivan Dujčev” at Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Prof. Hristo Temelski, Prof. Sašo Cvetkovski, Sen. Assist. Prof. Dr. Svetozar Angelov, Sen. Assist. Prof. Dr. Alexandra Trifonova, Dr. Marina Matić, Mina Hristemova, as well as photos provided by courtesy of the Reverend Fathers, hegoumens of the Rila, Bachkovo, Troyan and Bigorski monasteries. The photos from Bachkovo and Troyan are made by Iglika

Trifonova, photographer of Sofia University Press. The catalogue has been prepared with the financial support of the State Institute for Culture at the Minister of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria.

Бачковския, Троянския и Бигорския манастири. Снимките от Бачково и Троян са дело на фотографа на Университетско издателство г-жа Иглика Трифонова. Каталогът е изготвен с финансовата подкрепа на Държавния културен институт към МВнР на Р България. Александра Трифонова

Alexandra Trifonova

ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ И СВЕТИ МОЩИ

MIRACULOUS ICONS AND HOLY RELICS

Иконата е една от емблемите на православието. Думата е с гръцки произход и означава буквално „образ“. Иконата е изображение на свещено за християнската църква лице или на сцена от Свещеното писание, пред което се покланят в молитвено вглъбяване вярващите християни. Почитта, която те отдават на образа, преминава към неговия свещен и умонепостижим първообраз благодарение на мистичната връзка между тях, както твърди св. Василий Велики. Именно заради тази сакрална дихотомия между материален образ и съвършен, но сетивно недостъпен първообраз, иконата е обект на съзерцателно размишление и индивидуално единение с божественото. Иконите освен това са неотменна част от украсата на християнския храм от най-древни времена. Нил Синайски през V в. пише, че мястото им е в църквите, защото те „наставляват във вярата онези, които не познават и не могат да четат Св. Писание“. Няколко столетия по-късно, през VІІІ в., най-изявеният

на иконопочитанието, Йоан Дамаскин, доразвива твърдението

The icon is one of the emblems of Orthodoxy. The word is of Greek origin and literally means “image”. The icon is an image of a saint of the Christian church or a scene from the Holy Scripture that Christians worship in prayer. The honor offered to the image passes to its sacred and inconceivable archetype by virtue of the mystical connection between them, as St. Basil the Great claims. It is precisely because of this sacral dichotomy between material image and perfect but sensorily inaccessible archetype that the icon is subject to contemplative meditation and unity with the divine. Since ancient times, icons have been an integral part of the decoration of Christian churches. In the 5th century Nilus of Sinai wrote that icons belonged in churches because they “instruct in the faith those who do not know and cannot read the Holy Scripture.” A few centuries later, in the 8th century, the most prominent proponent of the veneration of icons, John of Damascus, further developed his statement by saying, “What the book is to the literate, icons are to the illiterate, and what speech is to hearing, that the icon is to sight.”

The icon’s influence lies in its polysemy, since the images are devoid of individuality, but are bearers of specific theological messages. They are not works of art per se. Instead, they subordinate the whole power of their aesthetic suggestions to the idea of the knowledge of God. They cannot be understood, felt, appreciated outside the context of the temple’s hierotopy and ritual practice. And all of this gives them the power to work miracles because they allow believers to meet God, and this has a particular consequence in their lives, for it brings them salvation.

The legend has it that the earliest painted icon was an image of the Holy Mother of God painted by St. Luke the

му като казва: „За неуките хора иконите са това, което са книгите за умеещите да четат; за зрението те са това, което е речта за слуха.“ Иконата въздейства със своята особена многозначност, тъй като образите са лишени от индивидуалност, но са носители на конкретни богословски послания; те не са произведения на изкуството в собствения смисъл на понятието, а подчиняват цялата сила на естетическите си внушения на идеята за богопознанието; те не могат

защитник

The oldest extant icons date back to the 5th–6th centuries AD and are preserved in St. Catherine Monastery at the foot of Mount Sinai (from where some icons were taken to Kiev) and in Rome. Almost no icons have survived from the period of the 8th–9th centuries, as this was the time of Iconoclasm in Byzantium (726–843). It began with Emperor Leo III the Isaurian’s edict against the cult and the veneration of icons and relics, for according to the iconoclasts, every image of God is false, and the only true image is to be sought in the heart. The icons were declared a heresy, and their veneration was considered idolatry. In only a century, priceless works of Christian art – icons, mosaics and frescoes – were destroyed, and the capital of the Byzantine Empire, Constantinople, lost its place as an art center setting the models for the rest of the world.

The veneration of icons was restored at the church council in Constantinople (843) convened by the Byzantine Empress Theodora II (815–867). Orthodox faith, associated with the possibility of depicting the incarnated Word, was established, and the icons were reestablished as images of veneration. This event was marked by the introduction of the church feast Sunday of Orthodoxy (Orthodox Sunday) which is celebrated on the first Sunday of Lent, commemorating the victory of Orthodoxy over iconoclasm.

The icons are made of different materials – marble, steatite, ivory, but most often they are painted on wood. Usually, the image on the icon occupies only one of its sides. Bilateral icons, depicted on both sides, are more rear. They appeared from the 12th century onwards and were generally intended for liturgical processions outside the temple on church feasts or during prayers for ending disasters, epidemics, or enemy attacks. The most famous procession icon was the icon of Theotokos Hodegetria (One who Shows the Way) from the Monastery of Hodegon in the Byzantine capital city of Constantinople, painted, according

са изработвани от различни

– мрамор, стеатит, слонова кост, но

Най-старите запазени до днес икони, датират от V–VI в. сл. Хр. и се съхраняват в Синайския манастир „Св. Екатерина“ в Египет, (откъдето някои попадат в Киев) и в Рим. В периода от VIII–IX в. почти няма запазени икони, тъй като това е времето на иконоборството във Византия (726–843 г.). То започва с издаването на заповед от император Лъв III Исавър, забраняваща култа и поклонението пред иконите и реликвите, тъй като според иконоборците всяко изображение на Бога е лъжовно, а единственият истински образ може да се носи само в сърцето. Иконите се обявяват за ерес, а почитането им – за идолопоклонничество, като за повече от век сa унищожeни безценни творби на християнското изкуство – икони, мозайки и стенописи, а столицата на Византийската империя – Константинопол – престава да бъде творчески и задаващ моделите център. Възраждането на почитта към иконите настъпва след църковния събор в Константинопол (843 г.), свикан от византийската императрица Теодора II (815–867 г.), когато се утвърждава православната вяра, свързана с възможността за изобразяване на въплътеното Слово, и иконите отново се обявяват за образ на поклонение. Това събитие е отбелязано с въвеждането на църковния празник Неделя на православието (Неделя православна) и се чества в първата неделя от Великия пост, ознаменувайки победата на православието над иконоборството. Фиг. 1. Св. ев. Лука рисува иконата на св. Богородица, миниатюра на ръкопис (XIII в.), Синайски манастир „Св. Екатерина“, Египет Fig. 1. St. Luke the Evangelist painting the icon of the Mother of God, miniature (13th c.), St. Catherine Monastery of Sinai, Egypt

to the legend, by St Luke the Evangelist. It was taken out to a solemn procession every Tuesday as it was considered the protector of Constantinople.

Miraculous icons are associated with performing a miracle or several miracles, since they possess a supernatural power obtained from Christ, the Mother of God or a saint. A basic prerequisite for the manifestation of their miraculous power is the faith of the person praying before the icon, whether the icon is old or not. The miraculous icons of the Theotokos are the most numerous. They are accompanied by original names, in most cases related to

10 11

Иконите

материали

най-разпространените

за бъдат разбрани, усетени, оценени извън контекста на храмовата йеротопия и ритуална практика. И всичко това им дава силата да правят чудеса, защото позволяват на вярващите да се срещнат с Бога, а това има конкретно последствие в живота им, тъй като им носи спасение. Според преданието най-старата рисувана икона е била една икона на св. Богородица, изписана от св. ев. Лука, във времето когато тя била още жива. След като є показал иконата, св. Богородица заявила, че благодатта є винаги ще изпълва изображението. дърво. Обичайно изображението върху иконата заема само една от страните є. По-рядко се срещат двустранни икони, които са изписани и от двете страни. Те се появяват някъде от XII в. нататък и обикновено са предназначени за литийни шествия извън храма, извършвани в чест на даден църковен празник или за моление за прекратяване на бедствие, като епидемия или при вражеско нападение. Най-известната литийна

са върху

Фиг.

2. Тържество на Православието, икона (ок. 1400 г.), Британски музей в Лондон, Англия Fig. 2. Feast of Orthodoxy, icon (ca. 1400), British Museum, London

Evangelist from life. When he showed her the icon the Holy Mother of God said that her grace would fill the image for eternity.

The icons that were not-made-by-hands (αχειροποίητες), which are believed not to be produced by the hands of man, are usually regarded as miraculous. The first such icon is the image of the Savior Not-Made-byHands that appeared miraculously on a piece of cloth and is therefore known also as the Holy Mandylion (άγιο Μανδήλιο).

чудесата, извършвани от Христос, и му се помолил за изцеление. Тогава Иисус допрял лицето

където по чудодеен начин се отпечатал

Лаон, Франция Fig. 3. The Holy Mandylion, icon (13th c.), Cathedral Laon

Legend has it that the Armenian King of Edessa Abgar was afflicted with an incurable disease. He had heard of Jesus’ miracles and wrote to Him asking to be cured. Jesus took a cloth, pressed it to his face and his image was miraculously imprinted on it. Then he sent it to the king and when Abgar saw the image, he healed. Since then, this image of Christ not-made-by-hands has been on display for worship at the city gates in Edessa. Later the grandchild of king Abgar decided to remove the Holy Mandylion from the town’s gate, but the bishop of the town, seeing his intention, saved the relic. He walled it up in the wall of the gate, covered it with a tile and placed a burning candle in front of it. Time later bishop Eulabios received a vision in his dream to find the acheiropoietos icon of Christ. He found the walled up Holy Mandylion together with the tile, on which the image of God was depicted. This became known as Holy Keramion (Holy Brick / άγιο Κεράμιο). According to the tradition, the Holy Mandylion and the Holy Keramion were taken as trophies to Constantinople in 944, where they stayed until

са покрити с обкови или ризници (επενδύσεις, πουκάμισα, revetments). Известно е, че редица чудотворни

1204, when the city was captured by the Latins, and they were lost.

Miraculous icons are believed to manifest their divine power in two ways: they are either healing and miraculously cure diseases, or myrrh-streaming when sweet myrrh begins to seep from them. Believers collect the myrrh and carry it with them as a sign of divine protection.

Miraculous icons are usually framed in with repousse covers (επενδύσεις, πουκάμισα, revetments). It is a well-known fact that several miraculous icons in Constantinople used to have revetments such as the icon of the Hodegetria (One who Shows the Way) at the Monastery of Hodegon, which is believed to be the work of St. Luke the Evangelist. The covers are made of precious metal, mainly silver, gilt silver and more rarely gold, and are decorated with gems or semiprecious stones, pearls, and enamel. The commissioning of precious covers is an expression of the great reverence of the believers.

Sometimes the revetments cover the whole icon except for the face or faces, and more rarely the hands of the

12 13

). Първото неръкотворно изображение, според легендата, е на Христос Убрус (Спас Неръкотворен), което се появило по чудодеен начин върху парче плат, поради което е известно и като св. Мандилион (άγιο Μανδήλιο). Според легендата арменският цар на Едеса – Авгар, който се разболял от неизлечима болест, чул за Фиг. 3. Христос Убрус, икона (XIII в.), Катедрала

си до една кърпа,

образът

той виждайки образа върху нея – мигновено оздравял. От тогава този неръкотворен образ на Христос бил изложен за поклонение

на града, узнавайки неговото намерение, спасил реликвата. Той я зазидал в стената на портата, покрил я с керемида

икони

Константинопол били с обкови, сред които иконата св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка) в манастира Одигон, която според преданието се счита творба на св. ев. Лука. Обковите се изработват от благороден метал – най-често сребро, позлатено сребро и по-рядко злато, като понякога се украсяват и със скъпоценни или полускъпоценни камъни, перли и емайл. Направата на

Фиг. 4. Св. Керамида,

в.), Църква

Никола

икона била иконата на св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка) от манастира Одигон във византийската столица Константинопол, изписана, според преданието, от св. ев. Лука. Тя била изнасяна на тържествена литийна процесия всеки вторник, тъй като била считана за закрилница на Константинопол. Чудотворните икони се свързват с извършването на някакво чудо или редица чудеса, тъй като притежават свръхестествена сила, получена от Христос, св. Богородица, светец или светица. Основна предпоставка за проявата на чудотворната им сила е вярата на молещия се пред иконата, независимо дали иконата е стара или не. Наймногобройни са чудотворните икони на св. Богородица, които са съпътствани с оригинални наименования, в повечето случаи свързани с извършени от тях чудеса. Това се дължи на факта, че нейният култ е най-широко разпространен сред християните, тъй като е най-тачена като Божия майка и застъпница за хората пред Бога. Обикновено за чудотворни се приемат и иконите, за които се предполага, че са възникнали по чудодеен начин, без да са направени от човешка ръка – неръкотворни (ахиропиитес/ αχειροποίητες Мелник Fig.

му, след което я изпратил на цар Авгар, а

над градската порта в Едеса. След време внукът на цар Авгар решил да премахне св. Убрус от градската порта, но епископът

и поставил пред нея горяща свещ. След време епископ Евлавий получил откровение в съня си да намери неръкотворната икона на Христос. Той открил зазидания св. Убрус, а заедно с него и керемидената плоча, върху която се бил отпечатал по чудодеен начин Божият образ. Той станал известен като св. Керамида (άγιο Κεράμιο). Според преданието св. Убрус и св. Керамида през 944 г. са занесени като трофей в Константинопол, където се намирали до 1204 г., а след завземането на града от латинците, дирите им се губят. Чудотворните икони показват божествената си сила и благодат по два начина – те са целебни, тъй като по чудодеен начин лекуват от болести, или мироточиви, когато от тях започва да изтича благоуханно миро, което вярващите събират и носят със себе си като знак на Божия закрила. Иконите, които се смятат за чудотворни, почти винаги

скъпоценни

стенопис (XV

„Св.

Чудотворец“,

4. The Holy Kerаmion, wall-painting (15th c.), church of St Nicholas in Melnik

the miracles they performed. This is owed to the fact that the Virgin’s cult is most widespread among the Christians, and she is revered as Mother of God and patron of men before God.

вотиви върху нея, както напр. при иконата на св. Богородица в манастира Савина в Черна Гора.

image. Such are the icons of the Theotokos Tricherousa at the Hilandar Monastery on Mount Athos, St. George Not-Made-by-Hands at the Zograf Monastery, to name but a few.

Often, due to financial reasons, believers commissioned the production of just separate parts of the icon’s decoration, most frequently metalwork decoration for its frame or repousse covers for the saint’s nimbus and hands. An example of this are the partial covers of the Theotokos Portaitissa (Gatekeeper) with ten scenes of her miracles kept at the Rozhen Monastery.

Besides the precious covers for the miraculous icons, believers also offered the so-called votives (ex-votos, τάματα, αναθήματα). The votives are plates of precious metal (silver, gold or copper) pressed or cast by goldsmiths. Through these offerings believers pray for the intercession of the Christ, the Mother of God or a saint, to heal diseases and ailments, for health and prosperity of the children or the house, for safe journeys.

The votives are of different shapes: human likenesses (man, woman, child, baby) parts of the human body (heart, kidneys, feet, ears, eyes), figures of animals (horses, donkeys, cows, goats, oxen), or vehicles (carts and ships) and houses. At the base and at the upper part the of votives there are holes for the chains, ribbons or pins that are used to hang them on a chain in front of the miraculous icons. Another way of attaching the votives to the icon is to stick them directly with beeswax. The greater the power of the miraculous icon, the greater the concentration of votives on it, such is the case with the icon of the Theotokos at the Savina Monastery in Montenegro.

Personal jewelry could also be used as votives. When they couldn’t afford to commission a votive, people donated the jewels they already had – precious rings, crosses, bracelets, earrings, watches, gold coins. Such jewelry adorns the miraculous icons of the Mother of God with scenes from Lord’s Feasts in the church of the Dormition in Nessebar, of the Theotokos Golden Apple in the Dormition Church in Gorni Voden near Asenovgrad, etc.

За вотивни дарове са служили и личните скъпоценни принадлежности на вярващите. Когато не можели да си позволят тяхната изработка, те дарявали скъпоценности, които вече притежавали: сребърни и златни пръстени, синджири, висулки, кръстове, гривни, обеци, часовници, златни монети. С такива скъпоценности са окичени чудотворните икони св. Богородица със сцени от Господските празници в църквата „Успение Богородично“ в Несебър, св. Богородица „Златна ябълка“ в църквата „Успение Богородично“ в Горни Воден край Асеновград и др. Поради голямата почит към тях чудотворните икони обикновено са полагани за поклонение върху специално изработен за тях проскинитарий (προσκυνητάριо). Проскинитарият обикновено е от дърво, с богата резба, а по-рядко с изписана върху него украса. По-семплите проскинитарии са стенни, пригодени за закачване на стената в църквата, а посложно направените са четиристенни, завършващи с кувуклий, поставяни в наоса на храма. Наред с почитането на чудотворните икони, християните отдавали особена почит и към мощите. Те са първични реликви, тленни останки на даден светия или светица и се характеризират с нетленност, благоухание и чудотворна сила. Вярва се, че притежават божествена благодат, с каквато е свързан живота да дадения светец, благодарение на която изцеляват телесни и душевни болести и страдания, поради което са обект на почитание и поклонение. Мощите се съхраняват в ковчези (кивоти

Because of the great reverence given to miraculous icons, they are displayed for worship in the church on specially crafted proskynetaria (προσκυνητάρια). They are usually made of wood, richly decorated with carving and less often with painting. The simpler proskynetaria are mounted on the church walls, and the more elaborate have four walls and a kouvouklion (canopy) and are placed in the church naos.

Together with the miraculous icons, Christians venerated the holy relics of saints. They are primary relics, the mortal remains of a saint, and are characterized by incorruptibility, sweet fragrance, and miraculous power They are believed to possess the divine grace of the saint, through which they can heal bodily and mental illness and pain and are therefore subject to veneration and worship.

The holy relics are stored in caskets (chasses, box reliquaries), parts of them are kept in reliquaries made accordingly in the shape of skulls, hands, fingers, feet, or in the shape of domed temples. Reliquaries are usually made of precious metals and not that often of ivory and marble and can be seen as works of art in their own right. Generally, they are laid at the altar of a church or monastery and taken out for worship on the great Christian feasts.

MIRACULOUS ICONS AND HOLY RELICS IN MEDIEVAL BULGARIA

The veneration of icons became popular in the First Bulgarian Kingdom shortly after the conversion of the Bulgarians in 863. A Byzantine legend tells the story of the power of the holy images which became the reason for Knyaz Boris-Mihail (died 907) to adopt Christianity as an official state religion. In the royal palace in Pliska, the iconpainter Methodius was summoned and ordered to paint a mural that would instill fear among its spectators. The Byzantine artist painted the scene of the Last Judgment, which greatly moved the Bulgarian ruler, and in “the dead of night” he converted to Christianity. Soon after, the whole nation followed him.

14 15

се закачват върху ланец пред чудотворните икони. Друг начин на прикачване на вотиви към иконата е директното им залепване по нея с пчелен восък. Колкото по-голяма е силата на чудотворната икона, толкова по-голяма е и концентрацията на

обкови е израз на на голямата почит от страна на вярващите. Понякога обковите покриват изцяло изображението на иконата, като оставят видими само образа на лицето или лицата, а по-рядко и на ръцете. Такива са иконите на св. Богородица Троеручица в Хилендарския манастир на Света гора, св. Георги Ахиропиитос (Неръкотворен) в Зографския манастир и др. Често пъти, поради финансови ограничения, вярващите са поръчвали направата само на отделни части за украсата на иконата – най-често обкови за нейната рамка или обкови за нимбовете и ръцете на светиите. Такива са частичните обкови в иконата св. Богородица Портаитиса (Вратарница) с десет сцени от чудесата є в Роженския манастир. Освен обкови за чудотворните икони, вярващите дарявали и различни вотиви (ex-votos, τάματα, αναθήματα). Това са метални, сребърни, златни или медни тънки пластини, изработени с преса или по калъп от майстори-златари. Те са жертвеният дар, чрез който вярващият ще измоли застъпничеството на Христос, на св. Богородица или на даден светия във връзка с изцеление от болести и недъзи, за здраве и късмет на децата и в дома, за благополучни пътувания. Вотивите са разнообразни по форма. Срещат се фигури на хора (мъж, жена, дете, бебе), на части от човешкото тяло (сърце, бъбреци, крак, ухо, око / очи), на животни (коне, магарета, крави, кози, волове), на превозни средства (коли и кораби) и на къщи. В горната си част вотивите имат дупка, през която минава синджир, панделка или безопасна игла, с които ), а отделни части от тях – в мощехранителници, изработени по тяхната форма – черепи, ръце, пръсти и крака, или във формата на куполни храмове. Мощехранителниците са били предимно от благородни метали, по-рядко – от слонова кост или мрамор и често пъти сами по себе си са произведения на изящното изкуство. По правило те се полагат в олтара на дадена църква или манастир и се изнасят за поклонение на големите християнски празници.

приеме християнството като официална религия в държавата си. В княжеския дворец в Плиска бил повикан зографът Методий с поръчка да нарисува стенопис, който да внушава страх у съзерцаващите го. Художникът нарисувал сцената на Страшния съд, която силно развълнувала българския владетел

и в „дълбока нощ“ той приел христовата вяра. Скоро след това го последвал целият народ. От малкото артефакти от Първото българско царство, пощадени от времето и драматичните събития в

историята на България, се разбира, че изкуството на иконата е

било бързо усвоено от български майстори – зографи. За това свидетелстват останките от ателиета за керамични икони

край Преслав. Керамичната икона на св. Теодор, както и десетките фрагментарно запазени изображения с различна големина, са показателни за бързо развиващия се култ към

From the few extant artifacts from the First Bulgarian Kingdom, spared by the centuries, we can see that the art of the icon was quickly mastered by Bulgarian icon painters. This is evidenced by the remains of ceramic icon workshops near Preslav. The ceramic icon of St. Theodore, and the other fragmentarily preserved images are indicative of the rapidly evolving cult of the holy images among the Bulgarian population. The Chronicle of the Greek author John Skylitzes mentions that after taking Preslav in 971, John Tzimiskes took as a trophy a miraculous icon of the Mother of God, which he brought to Constantinople.

After the adoption of Christianity in Bulgaria, Knyaz Boris made a huge effort to provide the necessary liturgical books in a language understandable to his people. At the end of 885 he welcomed the disciples of the holy brothers Cyril and Methodius, who had survived after the Moravian mission, and provided them with the best possible conditions for literary work in the capital city of Pliska.

Clement, the future bishop of the Bulgarians, was sent to the newly annexed southwestern lands of the First Bulgarian Kingdom, with the task of preparing men of letters and priests to organize liturgy in Bulgarian language in all churches and parishes of the kingdom. The city of Ohrid, where he resided until his death in 916, became his episcopal residence.

In the 10th century the foundations of the organized monasticism in Bulgaria were laid when the hermit John of Rila (†946) founded a monastery in Rila Mountain and was soon joined by many followers. After his death, his holy relics began to work

по

части на Първото българско царство е бил изпратен Климент, бъдещият епископ на българите, със задачата да подготви грамотни хора и свещеници, за да се организира богослужение на български език във всички църкви и енории на царството. Неговата епископска резиденция става град Охрид, където пребивава до смъртта си през 916 г. През X в. се полагат основите на организираното монашество в България, когато отшелникът Йоан Рилски (†946 г.) основава манастир в Рила планина и към него скоро се присъединяват редица последователи. След смъртта му неговите мощи започват да извършват чудеса, а той е канонизиран за светец и се счита за покровител на българския народ. Днес в България са известни редица икони, които се смятат за чудотворни, като от тях представяме само десет – св. Богородица с частици от мощи на 32 светии в Рилския манастир, св. Богородица Влахерниотиса в Бачковския манастир, св. Богородица Троеручица в Троянския манастир, св. Богородица

Испания Fig. 6. Miniature depicting the translation of the miraculous icon from Preslav to Constantinople by Emperor John Tzimiskes. Madrid copy of the Chronicle of John Skylitzes (12th c.), National Library, Madrid

miracles and he was canonized as a saint and is considered the patron saint of the Bulgarian people.

Several icons which are considered miraculous are known in Bulgaria today. Here we shall present only ten of them: Mother of God with pieces of the holy relics of thirty-two Saints at the Rila Monastery, the Blachernitissa from the Bachkovo Monastery, the Tricherousa from the Troyan Monastery, the Portaitissa (Gatekeeper) with ten scenes of her miracles from the Rozhen Monastery, the Holy Unmercenaries Cosmas and Damian from the Kuklen Monastery, the Mother of God Golden Apple from the Dormition Church in Gorni Voden, the Mother of God from the Annunciation Church in Asenovgrad, the Theotokos with scenes of the Lord’s feasts from the Dormition Church in Nessebar, the icons of Theotokos and of St. Marina from the Dormition Church in Varna. Most of the icons are of the Mother of God and only two are likenesses of other saints: the Unmercenaries Cosmas and

16 17 ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ И СВЕТИ МОЩИ В

Почитта

Първото българско

на

г.

легенда

силата

светите

БЪЛГАРИЯ

към иконите става популярна в

царство скоро след покръстването

българите през 863/64

Една византийска

разказва за

на

изображения, станали причина княз Борис – Михаил (ум. 907 г.) да

светите образи сред българското население. В Хрониката на гръцкия автор Йоан Скилица изрично се споменава, че след като превзел Преслав през 971 г. византийският император Йоан Цимисхи взел като трофей чудотворна икона на Фиг. 5. Св. Теодор, керамична икона (X в.), Национален археологически музей, София Fig. 5. Ceramic icon of St. Theodore (10th c.), National Archeological Museum, Sofia св. Богородица, която триумфално

той

светите

и им предоставя

възможни

Козма и Дамян в Кукленския манастир, св. Богородица Златна ябълка в църквата „Успение Богородично“ в Горни Воден, св. Богородица в църквата „Благовещение на св. Богородица“ в Асеновград, св. Богородица със сцени от Господските празници в църквата Фиг. 6. Пренасяне на чудотворната икона от Преслав в Константинопол от император Йоан Цимисхи, миниатюра от Мадридски

пренесъл в Константинопол. След покръстването на княз Борис и приемането на християнството за официална религия в България, той полага огромни усилия да предостави необходимите книги за богослужение и проповед на разбираем за народа му език. В края на 885 г.

посреща оцелелите след Моравската мисия на

братя Кирил и Методий техни ученици

в столицата Плиска най-добрите

условия за книжовен труд.

новоприсъединените

това време югозападни

Портаитиса (Вратарница) с десет сцени от чудесата є в Роженския манастир, св. безсребърници

препис на Хрониката на Йоан Скилица (XII в.), Национална библиотека на Мадрид,

„Успение Богородично“ в Несебър, св. Богородица и св. Марина в църквата „Успение Богородично“ във

Damian and St. Marina. This is only natural because the Theotokos is considered the greatest protectress of believers. Her image is very popular in folk culture and according to the apocryphal texts, the Mother of God is a merciful advocate of men before God, a helper, sympathetic to human suffering. In addition to the icons, we shall present the holy relics of the most revered Bulgarian saint – John of Rila, kept at the Rila Monastery that he founded.

MIRACULOUS ICONS AND HOLY RELICS ON MOUNT ATHOS

Since the end of the 11th century, the monastic republic of Holy Mount Athos has become an increasingly important factor in the spiritual life of the Orthodox states and a spiritual center of Orthodoxy and Orthodox monasticism with its many monasteries and sketes. Beside Byzantium, almost all Orthodox states had their own monasteries: Georgian, Bulgarian, Serbian, Romanian, and Russian.

Within this multi-ethnic monastic brotherhood there has been a continuous exchange of legends and traditions associated with the countless relics that are kept there. The relics attracted large numbers of pilgrims who often ordered copies of the miraculous icons of the monasteries. Itinerant monks called taxidiotes (ταξιδιώτες), who traveled far from their monastery to gather alms, carrying with them some of the relics, also popularized the miraculous icons, as well as the related miracles, which continuously strengthened their cult.

поръчвали копия на съхраняваните там чудотворни икони. Пътуващите монаси, наричани още таксидиоти (ταξιδιώτες

популяризирали

засилвало

Athos is the place where the biggest number of miraculous icons are kept today. Almost all Athonite monasteries and sketes are in possession of such icons that still attract pilgrims from all over the world. Here we shall present only those icons that are somehow related with monasteries and icons on the territory of Bulgaria.

More specifically these are the icons of St. George NotMade-by-Hands, St. George the Arabian and St. George the Moldavian preserved at the Bulgarian Zograf Monastery

Света гора (Атон) е мястото, където до днес са се съхранили най-много чудотворни икони. Почти във всички атонски манастири и скитове такива икони привличат поклонници от цял свят. Тук представяме само тези, които по един или друг начин са свързани с манастири и икони на територията на България. По-конкретно това са съхраняваните в българския Зографски манастир „Св. Георги“ – св. Георги Неръкотворен, св. Георги Аравийски и св. Георги Молдавски, в манастира Ватопед – св. Богородица Виматариса (Олтарница), св. Богородица Парамития (Утешителка) и св. Богородица Есфагмени (Заклана) и поясът на св. Богородица, в Иверския манастир – св. Богородица Портаитиса (Вратарница) и в манастира Хилендар – св. Богородица Трихеруса (Троеручица). Болшинството от представените чудотворни икони от Света гора са на св. Богородица, тъй като култът є там е най-разпространен, а Света гора е наричана „Градината на св. Богородица“ (το περιβόλι της Παναγίας). Това се базира на преданието, според което св. Богородица и св. ев. Йоан плавали по море, но заради развила се буря се озовали на брега на Света гора, на мястото, където днес се издига Иверският манастир. Св. Богородица много го харесала и помолила Христос да є го подари. Тогава се чул глас, който є повелил, че от сега нататък Света гора Атон ще бъде нейна градина и рай, както и пристан за всички, които търсят спасение.

of St. George; the icons of Theotokos Vimatarisa (Altar icon), Theotokos Paramythia (of Consolation), Theotokos Esfagmeni (Stabbed), and the Girdle of the Mother of God from the Monastery of Vatopedi; the icon of Theotokos Portaitissa (Gatekeeper) from the Monastery of Iviron; the icon of Theotokos Tricherousa (With Three Hands) from the Monastery of Hilandar.

Most of the presented miraculous icons from the Holy Mount Athos are of the Theotokos since her cult is the most common there. Mount Athos is called “the Garden of the Mother of God” (το περιβόλι της Παναγίας) and this is based on the following legend: the Mother of God and St. John were caught in a storm near the shores of the Holy Mount Athos close to the site of today’s Iviron Monastery.

The Theotokos loved the place so much that she asked Christ to give it to her. Then a voice was heard telling her that from that moment on the Holy Mount of Athos would be her garden and paradise, and a haven for those seeking salvation.

MIRACULOUS ICONS AND HOLY RELICS IN OTHER BALKAN COUNTRIES

ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ И СВЕТИ МОЩИ В ДРУГИ

The Balkans have been inhabited by different nations –Greeks, Bulgarians, Serbs, Romanians, Albanians, and for centuries, with little exception, they have been united in their religion, the Orthodox Christianity inherited from the Byzantine Empire. Thus, thanks to the common Christian faith, they have preserved their religious and ethnic identity over the centuries. During this time, known as the postByzantine period (15th–19th centuries), the icon-painters continued to create icons and frescoes for the churches.

Believers often ordered copies of miraculous icons, that they had heard of from other people or from the itinerant monks who traveled with the miraculous relics to collect alms for the monasteries. The faith in the miraculous icons and relics has continued without interruption, and their presentation as part of the cultural tradition in the Balkans contributes

18 19

), които пътували извън манастира си за да събират помощи и милостини за него, носейки със себе си и дадена

БАЛКАНСКИ СТРАНИ Балканите са място, обитавано от различни етноси – гърци, българи, сърби, румънци, албанци, като всички, с малки

Варна. Болшинството чудотворни икони са на св. Богородица, докато само две са на други светии – св. безсребърници Козма и Дамян и св. Марина. Наличието на най-голям брой чудотворни богородични икони се дължи на факта, че св. Богородица като Божия майка е считана за най-голямата закрилница на вярващите. Нейният образ е най-популярният в народната култура, а според апокрифните текстове, тя се явява милосърдна застъпница на човеците пред Бога, милостива към човешките страдания и тяхна помощница. Освен иконите, представяме и мощите на най-почитания български светец – св. Йоан Рилски, съхранявани в създадения от него Рилски манастир. ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ НА СВЕТА ГОРА От края на ХІ в. монашеската република на Света гора Атонска става все по-важен фактор в духовния живот на православните държави. Тя се превърнала в духовен център на православието и православното монашество, с множество манастири и скитове, като освен византийски, почти всички православни държави имали свой манастир – грузински, български, сръбски, румънски и руски. В рамките на това мултиетническо монашеско братство е протичал непрекъснат обмен на легенди и предания, посветени на пазените там множество ценни реликви. Те привличали голям брой поклонници, които често в

реликва, също

чудотворните икони, както

свързаните с тях чудеса, което непрестанно е

култа към тях.

изключение, векове наред са обединени

религиозно единство, изповядващи православното

християнство, наследено от Византийската империя. Така, благодарение на общата християнска вяра, тези

етноси са запазили своята религиозна и етническа идентичност през вековете. В това време, известно като поствизантисйки период (ХV–ХІХ в.), зографите продължават да творят икони и стенописи за храмовете. Вярващите често са поръчвали копия на чудотворни икони, разбрали за тях от народното предание или от монасите-таксидиоти, които пътували с чудотворните реликви да събират помощи за изпадналите в затруднено финансово положение манастири. Вярата в чудотворните икони и реликви продължила без прекъсване, а тяхното представяне като част от културната традиция на Балканите, допринася за осмислянето на общите културноисторически фактори, които ги свързват и които са помагали за съхраняването на тяхната идентичност. Тук са представени само три от най-известните чудотворни икони на Балканите, сред които св. Богородица в манастира Савина в Черна гора, св. Богородица Одигитрия в манастира Нямц в Румъния и св. Йоан Предтеча в Бигорския манастир в република Северна Македония. Освен иконите, са представени и едни от най-ценните съхранени реликви, мощите на св. Климент Охридски в църквата „Св. Пантелеймон“ в Охрид в република Северна Македония и в манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Верия в Гърция, мощите на св. Симеон (Стефан Неман) и Стефан Първовенчани в манастира Студеница в Сърбия, както и мощите на св. Йоан Владимир от едноименния манастир край Елбасан в

to the understanding of the common cultural and historical factors that unite them and that have helped preserve their identity.

Here we shall present only three of the most famous miraculous icons in the Balkans: the Theotokos from the Savina Monastery in Montenegro, the Hodegetria from the Neamt Monastery in Romania, and St. John the Precursor from the Bigorski Monastery in the Republic of North Macedonia. In addition to the icons, some of the most valuable extant relics are presented: the holy relics of St. Clement of Ohrid kept at the Church of St. Panteleimon in Ohrid, Republic of North Macedonia, and at the John the Precursor Monastery near Veria in Greece; the holy relics of St. Simeon (Stefan Nemanja) and Stefan the First-Crowned from the Monastery of Studenica, Serbia; and the holy relics of St. John Vladimir from the homonymous monastery near Elbasan, Albania.

HOLY RELICS IN MODERN SOCIETY

си феномените „икона“ и „мощи“.

In the dynamic age of postmodernism, pragmatism, consumerism, and digital virtuality one could hardly fit the phenomena of “icon” and “relics” into our stereotypes. We would hardly risk falling behind the universal rhythm to speculate on the supernatural, to lean on blind faith, to be engulfed in the transcendent, which is not defined by precise parameters, but is perceived with “spiritual eyes” in the words of St. John Chrysostom. At the same time, we live in an age where faith often fails to find an adequate expression. And it is this sense of “lack of spirituality”, of “need for a miracle” that provoked us to present the cult of some of the miraculous holy relics presently kept in Sofia: the holy relics of Sveti Kral (Holy King) from the Church of St. Nedelya, pieces of the relics of St. Clement of Ohrid, St. Gorazd, and St. Haralampius from the Church of the Seven Saints (Holy Heptarithmoi) and pieces of the holy relics of St. Clement of Ohrid preserved at the Faculty of Theology of Sofia University “St. Kliment Ohridski”.

Трудно би рискувал да изостане от всеобщия ритъм, за да размишлява над свръхестественото, да се опре на сляпата вяра, да се вглъби в трансцендентното, което не се дефинира с точни параметри, а се възприема с „духовни очи“ по думите на св. Йоан Златоуст. В същото време, живеем в една епоха, в която вярата често не намира адекватен израз. Усещането за „недостиг на духовност“ и за „потребност от чудо“ ни провокира да представим култа към някои от чудотворните мощи, които днес се намират в София: мощите на св. Крал в църквата „Св. Неделя“, както и частици от мощите на св. Климент Охридски, св. Горазд и св. Харалампий в църквата “Св. Седмочисленици“ и на св. Климент Охридски в Богословския факултет на Софийския унверситет „Св. Климент Охридски“. ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ: Филиповић 1936, 241–253. Grabar, 1975. Lightbown, 1979, 352–357. Cormack, 1988, 55–60. Καρδαμίτση-Αδάμη, 1996. Lidov, 2000, 47–57. Цветковић, 2001. Λεκάκης, 2001. Bakalova, 2001, 267–275. Byzantium 2004, 154–155, fig. 78 (A.Weyl Carr). Бакалова, 2006, 40–55. Петрова, 2008, 263–272. Вушева, 2010. Гергова, 2012. Μαντζαρίδης, Τσιγαρίδας, 2013. Трифонова, 2013–2014, 337–347. Бакалова, 2016. Мишкова и др., 2016. Ненковска и др., 2017. Миљковић, 2017. Gogola, 2018, 121–137.

REFERENCES: Филиповић 1936, 241–253. Grabar, 1975. Lightbown, 1979, 352–357. Cormack, 1988, 55–60. ΚαρδαμίτσηΑδάμη 1996. Lidov, 2000, 47–57. Цветковић 2001. Λεκάκης, 2001. Bakalova, 2001, 267–275. Byzantium 2004, 154–155, fig. 78 (A.Weyl Carr). Бакалова, 2006, 40–55. Петрова, 2008, 263–272. Вушева, 2010. Гергова, 2012. Μαντζαρίδης, Τσιγαρίδας 2013. Трифонова, 2013-2014, 337–347. Бакалова, 2016. Мишкова и др., 2016. Ненковска и др., 2017. Миљковић, 2017. Gogola, 2018, 121–137.

20 21

ЧУДОТВОРНИ МОЩИ В СЪВРЕМЕНОТО ОБЩЕСТВО В динамичната

прагматично и

общество и цифровата

могъл

Албания.

епоха на постмодерното

консуматорско

виртуалност, човек трудно би

адекватно да впише в стереотипите

26 27 Фиг. 1. Чудотворната икона-реликварий св. Богородица с частици от мощи на 32 светии (XVII–XVIII в.), Рилски манастир Fig. 1.

Фиг. 2. Ковчегът с мощите на св. Йоан Рилски, Рилски манастир Fig. 2. The chest with the holy relics of St. John of

Rila

Фиг. 3. Връщане на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 г., стенопис от метоха „Орлица“ (XIX в.), зограф Никола Образописов Fig. 3. Return of the holy relics of St. John of Rila from Tarnovo to the Rila

in 1469, mural from Orlitsa

c.), icon-painter Nikola

The miraculous Theotokos icon-reliquary with pieces of holy relics of 32 saints (17th–18th c.), Rila Monastery

Rila,

Monastery

Cloister (19th

Obrazopisov

Fig. 6. Liturgical procession with the miraculous icon (c. 1865), mural from the façade of the Refectory, work of Zahari Zograf

28 29 Фиг. 4. Проскинитарий с чудотворната икона св. Богородица „Влахерниотиса“ (втората половина на XI в. – началото на XII в.), Бачковски манастир Fig.

–

Фиг. 5. Чудотворната икона св. Богородица „Влахерниотиса“

половина на XI в. – началото на XII в.),

Фиг. 6. Литийното шествие с чудотворната

г.),

на

дело на Захарий Зограф

4. The proskynetarion with the miraculous icon of Theotokos Blachernitissa (second half of the 11th c.

early 12th c.), Bachkovo Monastery

(втората

Бачковски манастир Fig. 5. The miraculous icon of Theotokos Blachernitissa (second half of the 11th c. – early 12th c.), Bachkovo Monastery

икона (ок. 1865

стенопис

фасадата

Трапезарията,

30 31 Фиг. 7. Проскинитарий с чудотворната икона св. Богородица Троеручица с житийни сцени и светци (краят на XVIII-началото на XIX в.), Троянски манастир Fig. 7. The proskynetarion with the miraculous icon of

Tricherousa

and saints

c. – early 19th

Troyan

Фиг. 8. Чудотворната икона св. Богородица Троеручица с житийни сцени и светци (краят на XVIII-началото на XIX в.), Троянски манастир Fig. 8. The miraculous icon of Theotokos Tricherousa with life scenes and saints (end of

c. – early

c.), Troyan

Theotokos

with life scenes

(end of 18th

c.),

Monastery

18th

19th

Monastery

32 33 Фиг. 9. Чудотворната икона св. Богородица Портаитиса (Вратарница) с десет сцени с чудесата є (ок. 1790 г.), Роженски манастир Fig. 9. The miraculous icon of Theotokos Portaitissa (Gatekeeper) with ten scenes of its miracles (c. 1790), Rozhen Monastery

34 35 Фиг. 10. Чудотворната икона св. безсребърници Козма и Дамян (1846 г.), Кукленски манастир Fig. 10. The miraculous icon of Holy Unmercenaries Cosmas and Damian (1846), Kuklen Monastery Фиг. 11. Св. Козма (детайл), чудотворна икона св. безсребърници Козма и Дамян (1846 г.), Кукленски манастир Fig. 11. St. Cosmas (detail), miraculous icon of Holy Unmercenaries Cosmas and Damian (1846), Kuklen Monastery Фиг. 12. Св. Дамян (детайл), чудотворна икона св. безсребърници Козма и Дамян (1846 г.), Кукленски манастир Fig. 12. St. Damian (detail), miraculous icon of Holy Unmercenaries Cosmas and Damian (1846), Kuklen Monastery

36 37 Фиг. 13. Иконостас с чудотворната икона св. Богородица Одигитрия „Златна ябълка“ (XVII в., 1834 г.), църква „Успение Богородично“ в Горни Воден край Асеновград Fig. 13. The iconostasis with the miraculous icon of Theotokos Hodegetria Golden Apple (17th c., 1834), Dormition Church in Gorni Voden Фиг. 14. Чудотворната икона св. Богородица Одигитрия „Златна ябълка“ (XVII в., 1834 г.), църква „Успение Богородично“ в Горни Воден край Асеновград Fig. 14. The miraculous icon of Theotokos Hodegetria Golden Apple (17th c., 1834), Dormition Church in Gorni Voden

38 39 Фиг. 15. Чудотворната икона св. Богородица „Елеуса“ (краят на XVIII в. или 1796 г.), църква „Благовещение на св. Богородица“ в Асеновград Fig. 15. The miraculous icon of Theotokos Eleousa (end of 18th c. or 1796), Church of the Annunciation in Asenovgrad

17. Theotokos (detail), miraculous icon of Theotokos with scenes from the Lord’s feasts (end of 14th c.), Dormition Church (1893) in Nessebar

The

icon of Theotokos with scenes from the Lord’s feasts (end of 14th c.), Dormition Church (1893) in Nessebar

40 41 Фиг. 16. Чудотворната икона св. Богородица със сцени от Господските празници (краят на XIV), църква „Успение Богородично“ (1893 г.) в Несебър Fig. 16.

Фиг. 17. Св. Богородица (детайл), чудотворна икона св. Богородица със сцени от Господските празници (краят на XIV), църква „Успение Богородично“

г.) в Несебър Fig.

miraculous

(1893

42 43 Фиг. 18. Чудотворната икона св. Богородица (XIII в.), църква „Успение Богородично“ във Варна Fig. 18. The miraculous icon of Theotokos (13th c.), Church of the Dormition in Varna Фиг. 19. Сребърен обков (1646 г.) на чудотворната икона св. Богородица (XIII в.), църква „Успение Богородично“ във Варна Fig. 19. Silver revetment (1646) of the miraculous icon of Theotokos (13th c.), Church of the Dormition in Varna родично“ във Варна Fig. 20. The miraculous icon of St. Marina (17th c.), Church of the Dormition in Varna Фиг.21. Сребърен обков (1798 г.) на чудотворната икона св. Марина, църква „Успение Богородично“ във Варна Fig. 21. Silver revetment (1798) of the miraculous icon of St. Marina (17th c.), Church of the Dormition in Varna

44 45 Фиг. 22. Чудотворната икона св. Георги Неръкотворен (Ахиропиитос) (краят на XIII в.) с обков (1837 г.), Зографски манастир, Света гора Fig. 22. The miraculous icon of St. George Not-Made-by-Hands (Acheiropoietos) (end of 13th c.) with repousse cover (1837), Zograf Monastery, Mount Athos Фиг. 23. Чудотворната икона св. Георги Аравийски (втората половина на XIII в.), Зографски манастир, Света гора Fig. 23. The miraculous icon of St. George the Arabian (second half of the 13th c.), Zograf Monastery, Mount Athos Фиг. 24. Чудотворната икона св. Георги Аравийски с обков (1822 г.), Зографски манастир, Света гора Fig. 24. The miraculous icon of St. George the Arabian with repousse cover (1822), Zograf Monastery, Mount

Фиг. 25. Чудотворната икона св. Георги Молдавски (краят на XV в.) с обков (1838 г.), Зографски манастир, Света гора Fig. 25.

icon

Athos

The miraculous

of St. George the Moldavian (end of 15th c.) with repousse cover (1838), Zograf Monastery, Mount Athos

46 47 Фиг. 26. Чудотворната икона св. Богородица Олтарница (Виматариса) (краят на ХІІ в.), манастир Ватопед, Света гора Fig. 26. The miraculous icon of Theotokos Vimatarisa (Altar icon) (end of 12th c.), Vatopedi Monastery, Mount Athos Фиг. 27. Чудотворната фреско-икона св. Богородица Утешителка (Парамития) (ХІV в.), манастир Ватопед, Света гора Fig. 27. The miraculous fresco-icon of Theotokos Paramythia (of Consolation) (14th c.), Vatopedi Monastery, Mount Athos Фиг. 28. Чудотворната фреско-икона св. Богородица Заклана (Есфагмени) (ХІV в.), манастир Ватопед, Света гора Fig. 28. The miraculous icon of Theotokos Esfagmeni (Stabbed) (14th c.), Vatopedi Monastery, Mount Athos Фиг. 29. Мощехранителница с пояса на св. Богородица, манастир Ватопед, Света гора Fig. 29. Reliquary with the Girdle of the Theotokos, Vatopedi Monastery, Mount Athos

48 49 Фиг. 30. Чудотворната икона св. Богородица Вратарница (Портаитиса) (XI в.), Иверски манастир, Света гора Fig. 30. The miraculous icon of Theotokos Portaitissa (Gatekeeper) (11th c.), Monastery of Iviron, Mount Athos

50 51 Фиг. 31. Чудотворната икона св. Богородица Троеручица (Трихеруса) (XIV в.), Хилендарски манастир, Света гора Fig. 31. The miraculous icon of Theotokos Tricherousa (14th c.), Hilandar Monastery, Mount Athos Фиг. 32. Св. Никола (XIV в.), обратната страна на икона св. Богородица Троеручица (Трихеруса), Хилендарски манастир, Света гора Fig. 32. St. Nicholas (14th c.) on the reverse side of the miraculous icon of Theotokos Tricherousa, Hilandar Monastery, Mount Athos

52 53 Фиг. 34. Гробът с мощите на св. Симеон Сръбски (Стефан Неман), манастир Студеница, Сърбия Fig. 34. The tomb with the holy relics of Simeon of Serbia (Stefan Nemanja), Monastery of Studenica Фиг. 33. Св. Симеон Сръбски (Стефан Неман) като ктитор на манастира Студеница, стенопис (1568 г.) в църквата „Св. Богородица“, манастир Студеница, Сърбия Fig. 33. St. Simeon of Serbia (Stefan Nemanja) as donor of the Monastery of Studenica, mural (1568) in the Theotokos Church, Monastery of Studenica

54 55 Фиг. 35. Кивотът с мощите на св. Симон (крал Стефан Първовенчани), ризница на манастир Студеница, Сърбия Fig. 35. The sarcophagus with the holy relics of Simon of Serbia (King Stefan the First-Crowned), treasury of the Monastery of Studenica

56 57 Фиг. 36. Чудотворната икона св. Богородица Савина (XVI в.), манастир Савина, Черна гора Fig. 36. The miraculous icon of Theotokos Savina (16th c.), Savina Monastery, Montenegro Фиг. 37. Св. Богородица Савина (детайл) Fig. 37. Theotokos Savina (detail) Фиг. 38. Рамка с метални вотиви (XVIIIXIX в.) от иконата св. Богородица Савина, ризница на манастира Савина, Черна гора Fig. 38. Frame with metal votives (18th–19th c.) from the miraculous icon of Theotokos Savina, treasury of Savina Monastery, Montenegro

58 59 Фиг. 39. Чудотворната икона св. Богородица Одигитрия (XIV в.) (предна страна), манастир Нямц, Румъния Fig. 39. The miraculous icon of Theotokos

(14th c.) (front),

Romania Фиг. 40. Чудотворната икона св. Богородица Одигитрия с обков (1845 г.), манастир Нямц, Румъния Fig. 40. The miraculous icon of Theotokos Hodegetria with repousse cover (1845), Neamt

Romania Фиг. 41. Св. Георги на трон (XIV в.) (задна страна), манастир Нямц, Румъния Fig. 41. St. George enthroned (14th c.), reverse side of the icon, Neamt

Фиг. 42. Св. Георги на трон с обков (1845), манастир Нямц, Румъния Fig. 42. St. George enthroned (14th c.) with cover, Neamt

Romania

Hodegetria

Neamt Monastery,

Monastery,

Monastery, Romania

Monastery,

containing the skull of St. Clement of Ohrid (1818) (with open lid), St. John the Precursor Monastery near Veria, Greece

60 61 Фиг. 43. Гробът на св. Климент Охридски с мощите му, църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, Република Северна Македония Fig. 43. The tomb of St. Clement of Ohrid with his holy relics, St. Panteleimon Church

Ohrid,

North Macedonia Фиг. 44. Мощехранителницата с черепа на св. Климент Охридски (1818 г.) (затворена), манастир „Св. Йоан Предтеча“ край Верия, Гърция Fig. 44. Reliquary containing the skull of St. Clement of Ohrid (1818) (closed), St.

Фиг. 45. Мощехранителницата с черепа на св. Климент Охридски (1818 г.) (с отворен капак) манастир „Св. Йоан Предтеча“ край Верия, Гърция Fig. 45.

Republic of

John the Precursor Monastery near Veria, Greece

Reliquary

63 Фиг. 46. Чудотворната икона св. Йоан Предтеча (краят на XVI-началото на XVII в.) с обков (1885 г.), Бигорският манастир, Република Северна Македония Fig. 46. The miraculous icon of St. John the Precursor (end of 16 c. – early 17 c.) with repousse cover (1885), Bigorski Monastery, Republic of North Macedonia Фиг.47. Мощехранителницата (1834), Бигорският манастир, Република Северна Македония Fig.47. Reliquary (1834), Bigorski Monastery, Republic of North Macedonia

48. Coffin-chest with the holy relics of St. John Vladimir (early 19th c.), open, Albania

Dormition of St. John Vladimir, image on the inside of the coffin lid (early 19th c.) (detail), Albania

64 65 Фиг. 48. Ковчег – ракла с мощите на св. Йоан Владимир (началото на XIX в.), отворен, Албания Fig.

Фиг. 49. Успение на св. Йоан Владимир, вътрешната част на капака на ковчега-ракла (началото на XIX в.) (детайл), Албания Fig. 49.

66 67 Фиг. 51. Ръката на св. крал Стефан Урош II Милутин (детайл) Fig. 51. The hand of St. King Stefan Uros II Milutin (detail), St. Nedelya Church, Sofia Фиг. 50. Mощите на св. крал Стефан Урош II Милутин, църква „Св. Неделя“, София Fig. 50. The holy relics of St. King Stefan Uros II Milutin, St. Nedelya Church, Sofia Фиг. 52. Икона на св. крал Стефан Урош II Милутин, църква „Св. Неделя “, София Fig. 52. Icon of St. King Stefan Uros II Milutin, St. Nedelya Church, Sofia

68 69 Фиг. 53. Мощехранителницата с мощи на св. Климент, св. Горазд и св. Харалампий, църква „Св. Седмочисленици“, София Fig. 53. Reliquary with relics of St. Clement, St. Gorazd and St. Haralampius, Church of the Seven Saints, Sofia Фиг. 54. Иконата на св. Климент Охридски с частица от мощите му, параклис „Св. Климент Охридски“ в Богословския факултет на Софийския университет, София Fig. 54. The icon of St. Clement of Ohrid with a piece of his holy relics, Chapel of St. Clement of Ohrid at the Faculty of Theology of Sofia University, Sofia

№ 1. В главната църква „Рождество Богородично“ (1837 г.) на Рилския манастир се съхранява чудотворната икона-реликварий св. Богородица с частици от мощи на 32 светии (XVII–XVIII в.), поставена върху проскинитарий в наоса. Иконата-реликварий е разграфена на 6 хоризонтални и вериткални полета, посредством сребърни пластини. По хоризонталните полета са изписани имената на светиите, чиито мощи са вградени в иконата, а вертикалните са украсени с емайл. В центъра е изобразена св. Богородица в иконографския тип Одигитрия, сигнирана с надписите „Елеуса“ (Милостива) и ПОМОЩН(ИЦА) И ЗАСТУПН(ИЦА) Ореолите на св. Богородица и на Христос са покрити със сребърни обкови, а обковът на рамката със сребърни пластини, украсени с релефни флорални мотиви. № 2. Мощите на св. Йоан Рилски са в ковчег-ракла пред иконостаса в главната църква. След смъртта на св. Йоан Рилски (†946 г.), когато мощите му започват да извършват чудеса, българският цар Петър (927–970 г.) заповядва да бъдат пренесени в Средец (дн. София). От там през 1183 г., по време на войната на Византия с маджарите, те са взети като трофей от унгарския цар Бела III (1148–1196 г.) и са пренесени в столицата му Гран (дн. Естергом). Впоследствие през 1186–7 г. са върнати в Сердика (дн. София), а през 1195 г. цар Йоан Асен I (1187–1196 г.) ги пренася в новата столица Търново. През 1469 г. султан Мурад II позволява на монасите от Рилската обител да върнат мощите в Рилския манастир, където се съхраняват и до днес. № 3. Връщане на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 г., стенопис от метоха „Орлица“ (XIX в.), зограф Никола Образописов БИБЛИОГРАФИЯ: Kirin, 1998, 25–31. Гергова, 2002, 599–607. Бакалова, 2005, 193–228. Гергова, 2005, 60–72. Алексиев, 2008. Гергова, 2012. Бакалова, 2016. № 4. В главната църква „Успение Богородично“ (1603/4 г.) на Бачковския манастир се съхранява чудотворната икона св. Богородица „Влахерниотиса“ (втората половина на XI в. – началото на XII в.), поставена за поклонение върху проскинитарий в дясната част на наоса. Св. Богородица е изобразена в иконографския тип Гликофилуса (Сладкоцелувание), с допряна глава до бузата на Христос, когото придържа с лявата ръка, а дясната е поставила пред гърдите си. Младенецът обгръща майка си с десницата, а лява ръка е поставил пред

№ 1. The miraculous reliquary icon of the Mother of God with pieces of the holy relics of thirty-two Saints (17th–18th c.) is displayed on a proskynetarion in the naos of the main church of the Nativity of the Theotokos (1837) at the Rila Monastery. The reliquary icon is divided into 6 horizontal and 6 vertical boxes through silver plates. The names of the saints whose relics are integrated in the icon are inscribed on the horizontal plates, while the vertical are decorated with enamel. The Theotokos of the iconographic type of Hodegetria, is depicted in the center of the icon. It is inscribed as Eleousa (Showing Mercy) and ПОМОЩН(ИЦА) И ЗАСТУПН(ИЦА) (Helper and Patron). The halos of the Mother of God and of the Child are covered with silver revetment and the whole icon is framed in silver with floral decoration in relief.

№ 2. The holy relics of St. John of Rila are laid in a casket in front of the iconostasis in the main church. After the death of St. John of Rila (†946), when his relics started to work miracles Bulgarian King Peter (927–970) ordered that they be translated to Sredets (today Sofia). In 1183, during Byzantium’s war with the Magyars, Hungarian King Bela III took St. John’s relics from Sofia as a trophy and transported them to his capital city of Gran (Esztergom). Later, in 1186–7 the relics were taken back to Serdika and in 1195 Tsar Ivan Asen I (1187–1196) translated them to Tarnovo, the new capital city of the second Bulgarian Kingdom. In 1469 Sultan Murad II gave permission to the Rila monks to translate the relics back to the Rila Monastery, where they are treasured to this day.

№ 3. Return of the holy relics of St. John of Rila from Tarnovo to the Rila Monastery in 1469, mural from Orlitsa Cloister (19th c.), icon-painter Nikola Obrazopisov

REFERENCES: Kirin, 1998, 25–31. Гергова, 2002, 599–607. Бакалова, 2005, 193–228. Гергова, 2005, 60–72. Алексиев, 2008. Гергова, 2012. Бакалова, 2016.

№ 4. The miraculous icon of Theotokos Blachernitissa (second half of the 11th century – beginning of 12th century), fully covered with a silver repousse with gilding, is kept at Bachkovo Monastery’s main church of the Dormition (1603/4). It is displayed on a proskynetarion in the right part of the naos. The icon is of the iconographic type of the Glykophiluosa (Sweet-kissing). Mother is touching her face to the cheek of the Child, embracing him with her left arm, her right hand up to her bosom. Child embraces his mother with his right arm, his left hand rested on her bosom.

№ 5. Today the icon is covered with a silver and gilt revetment, which dates from two different periods (1311 and 1819). The earlier cover, where the Theotokos is inscribed as Blachernitissa was commissioned by the Georgian brothers Athanasius and Okropir, sons of Ignatius, as stated in the donor’s inscription. The later cover, which alters the original iconography, was donated by Petko hadji Demetriou in 1819, as we can see from the donor’s inscription in Greek.

№ 6. Liturgical procession with the miraculous icon (c. 1865), mural from the façade of the Refectory, work of Zahari Zograf

70 71

гърдите

№ 5. Днес иконата е цялостно покрита от сребърен обков с позлата, който датира от

г. и 1819 г.). По-ранният, върху който св. Богородица е сигнирана като „Влахерниотиса“, е изработен със средствата на братята грузинци Атанасий и Окропир, синове на Игнатий, което е споменато в дарителски надпис на старогрузински език. По-късният обков, който видоизменя оригиналната иконография на иконата, според гръцкия дарителски надпис, е дарен от Петко хаджи Димитриу през 1819 г. № 6. Литийното шествие с чудотворната икона (ок. 1865 г.), стенопис на фасадата на Трапезарията, дело на Захарий Зограф

є.

два периода (1311

БИБЛИОГРАФИЯ

REFERENCES

Bakalova 1993–1994: E. Bakalova, „Zwei Ikonen der Muttergottes Portaitissa (von Iviron) in Bulgarien“, Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας πέρ Δ΄ τόμ ΙΖ΄ (1993–1994), 347–358.

Bakalova, 2001: E. Bakalova, „La vénération des icônes miraculeuses en Bulgarie aspects historiques et contemporaine d’un pèlerinage“, Ethnologie francaise 31 (2001), 267–275.

Bentchev, 1993: I. Bentchev, „Die „Dreihändige’’ Gottesmutterikone im Hilandar – Kloster auf Athos“, Hermeneia, Zeitschrift fűr ostkirchliche Kunst 1993, 46–52.

Byzantium 2004: Byzantium. Faith and Power (1261–1557) ed. H. C. Evans, New York 2004.

Chatzdoulis, 2016: G. Chatzdoulis, „Η λειψανοθήκη της κάρας του αγίου Κλήμη, αρχιεπισκόπου Αχρίδας από τη μονή του Τιμίου Προδρόμου (Σκήτη Βεροίας)“ Konštаntinove listy 9/1 (2016), 64–90.

Chrissochoidis, 2005: Cr. Chrissochoidis, „The Portaitissa Icon at the Iveron Monastery and the Cult of the Virgin in Mount Athos“, Images of the Mother of God. Perceptions of the Theotokos in Byzantium M. Vassilaki (ed.), Norfolk 2005, 133–141.

Cormack, 1988: R. Cormack, „Miraculous Icons in Byzantium and Their Powers“, Аrte Cristiana 76 (1988), 55–60.

Demori-Staničić, 1994: Z. Demori-Staničić, „Ikone Bogorodice Skopiotise u Dalmaciji“, Prilozi povijesti umjetnosti u Dalmaciji 34 (1994), 327–328.

Diaconu, 2010: L. Diaconu, Icoаna bizantină a Maicii Domnului de la Mănăstirea Neamț Consideraţii istorice, artistice şi teologice Iaşi 2010.

Drobnjaković, 1939: B. Drobnjaković, „Manastir Savina u Boki Kotorskoj i ikona Bogomatere Čudotvorke“, Pravda 8, 9, 10 and 11 April 1939.

Enev, 1994: M. Enev, Mount Athos, Zograf Monastery, Sofia 1994.

Efremov, 2002: A. Efremov, Icoane românești, București 2002.

Giakoumis, 2017: K. Giakoumis, „The Political Life of St John Vladmir’s Relics“, The 1000 Anniversary of St John Vladimir Podgorica 2017, 207–226.

Gogola, 2018: M. Gogola, „Prolegomena to the Christian Images Not Made by Human Hands“, Studia Ceranea 8 (2018), 121–137.

Grabar, 1975 A. Grabar, Les revêtements en or et en argent des icônes byzantines du Moyen Age, Vénice 1975.

Kirin, 1998: A. Kirin, „The Cult of the Mother of God Осеновица (She who overshadows)“, Проблеми на изкуството, извънреден брой (1998), 25–31.

Lidov, 2000: A. Lidov, „Miracle-Working Icons of the Mother of God“, Mother of God: Representations of the Virgin in Byzantine Art,

Bakalova 1993–1994: E. Bakalova, “Zwei Ikonen der Muttergottes Portaitissa (von Iviron) in Bulgarien”, Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας πέρ Δ΄, τόμ. ΙΖ΄ (1993-1994), 347–358.

Bakalova, 2001: E. Bakalova, “La vénération des icônes miraculeuses en Bulgarie aspects historiques et contemporaine d’un pèlerinage“, Ethnologie francaise 31 (2001), 267–275.

Bentchev, 1993: I. Bentchev, “Die “Dreihändige’’ Gottesmutterikone im Hilandar – Kloster auf Athos“, Hermeneia, Zeitschrift fűr ostkirchliche Kunst 1993, 46–52.

Byzantium, 2004: Byzantium. Faith and Power (1261-1557), ed. H. C. Evans, New York 2004.

Chrissochoidis, 2005: Cr. Chrissochoidis, “The Portaitissa Icon at the Iveron Monastery and the Cult of the Virgin in Mount Athos“, Images of the Mother of God. Perceptions of the Theotokos in Byzantium M. Vassilaki (ed.), Norfolk 2005, 133–141.

Cormack, 1988: R. Cormack, “Miraculous Icons in Byzantium and Their Powers“, Аrte Cristiana 76 (1988), 55–60.

Demori-Staničić 1994: Z. Demori-Staničić, “Ikone Bogorodice Skopiotise u Dalmaciji”, Prilozi povijesti umjetnosti u Dalmaciji 34 (1994), 327–328.

Diaconu, 2010: L. Diaconu, Icoаna bizantină a Maicii Domnului de la Mănăstirea Neamț Consideraţii istorice, artistice şi teologice Iaşi 2010.

Drobnjaković, 1939: B. Drobnjaković “Manastir Savina u Boki Kotorskoj i ikona Bogomatere Čudotvorke”, Pravda 8, 9, 10 and 11 April 1939.

Enev, 1994: M. Enev, Mount Athos, Zograf Monastery Sofia 1994.

Efremov, 2002: A. Efremov, Icoane românești București 2002.

Giakoumis, 2017: K. Giakoumis, “The Political Life of St John Vladmir’s Relics”, The 1000 Anniversary of St John Vladimir, Podgorica 2017, 207-226.

Gogola, 2018: M. Gogola, “Prolegomena to the Christian Images Not Made by Human Hands“, Studia Ceranea 8 (2018), 121–137.

Grabar, 1975 A. Grabar, Les revêtements en or et en argent des icônes byzantines du Moyen Age, Vénice 1975.

Kirin, 1998: A. Kirin, “The Cult of the Mother of God Осеновица (She who overshadows) “, Проблеми на изкуството, извънреден брой (1998), 25–31.

Lidov, 2000: A. Lidov, “Miracle-Working Icons of the Mother of God”, Mother of God: Representations of the Virgin in Byzantine Art

M. Vassilaki (ed.), Athens 2000, 47–57.

Lightbown, 1979: R.W. Lightbown, „Ex-votos in Gold and Silver: A Forgotten Art“, Burlington Magazine 121/915 (1979), 352–357.

Loverdou-Tsigarida, 1999: K. Loverdou-Tsigarida, „Les revêtements de la Vierge Vimatarissa au monastère de Vatopedi“, Древнерусское искусство. Византия и древняя Русь Санкт Петербург 1999, 440–450.

Loverdou-Tsigarida, 2007: K. Loverdou-Tsigarida, „Revêtement de l’icône de la Vierge Vimatarissa datant de l’époque des Paléologues, monastère de Vatopedi“, Зборник радова Византолошког института 44 (2007), 423–435.

Matić 2015: M. Matić „Manastir Savina u XVIII veku”. PhD thesis (University of Belgrade, Faculty of Philosophy), 2015.

Matić 2017: M. Matić „The Virgin of Savina. Identity and Мulticulturalism“, Balcanica XLVIII (2017), 33–53.

Parpoulov, 2017–2018: G. Parpoulov, „The Miraculous Icon of Neamţ Monastery“, Revue Roumaine d’histoire d’art LIV–LV (2017–2018), 119–123.

Perdrizet, 1906: P. Perdrizet, „La Vierge qui baise la main de l’ enfant“, Revue de l’ Art Chrétien 49 (1906), 289–294.

Petković 1999: S. Petković, Ηilandar Belgrad 1999.

Popović 2006: M. Popović „Les Funérailles du Ktitor: Aspect Archéoligique“, Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies, Vol. I, Plenary Papers, London 2006, 99–121.

Ružičić 1894: N. Ružičić „Manastir Presvete Bogorodice na Savini“, Starinar XI (1894), 100–128.

Schiztladre, 1995: Z. Schiztladre, „The Portaitissa Icon at Iviron and the Jakely Family of Samtskhe“, Bulletin of British Byzantine Studies 21 (1995), 40–41.

Steppan, 1994: Th. Steppan, „Überlegungen zur Ikone der Panhagia Portaitissa im Kloster Iwiron am Berg Athos“, Sinnbild und Abbild. Zur Funktion des Bildes Kunstgeschichtliche Studien – Innsbruck, Neue Folge, Band 1, Veröffentlichungen der Universität Innsbruck 198, Innsbruck 1994, 23–49.

Trifonova, under press: A. Ph. Trifonova, „A Miraculous Icon of Virgin Hodegetria with Twelve Great Feast Scenes (Third Quart 14th c.) from Nessebur, Bulgaria“, Zograf (2022), under press.

Vocotopoulos, 1996: P. Vocotopoulos, „Note sur l’ icône de la Vierge Portaitissa“, Zograf 25 (1996), 27–30.

Алексиев, 2008: Д. Алексиев, Най-известните чудотворни икони в България, София 2008. Баева, 2000: В. Баева, „Златната ябълка в Горни Воден –измеренията на празника“, Български фолклор 2 (2000), 26–36.

Баева, 2010: В. Баева, „От честния пояс на пресвета Богородица до коланчето за рожба: ритуали, образи, наративи“, От честния пояс на пресвета Богородица до коланчето за рожба. Изследвания по изкуствознание и културна антропология в чест на проф. Елка Бакалова, София 2010, 71. Баева, 2012: В. Баева, Нишката на живота. Между коланчето за рожба и богородичния пояс София 2012.

M. Vassilaki (ed.), Athens 2000, 47–57.

Lightbown, 1979: R.W. Lightbown, “Ex-votos in Gold and Silver: A Forgotten Art”, Burlington Magazine 121/915 (1979), 352–357.

Loverdou-Tsigarida, 1999: K. Loverdou-Tsigarida, “Les revêtements de la Vierge Vimatarissa au monastère de Vatopedi“, Древнерусское искусство. Византия и древняя Русь Санкт Петербург 1999, 440–450.

Loverdou-Tsigarida, 2007: K. Loverdou-Tsigarida, “Revêtement de l’icône de la Vierge Vimatarissa datant de l’époque des Paléologues, monastère de Vatopedi“, Зборник радова Византолошког института 44 (2007), 423–435.

Matić 2015: M. Matić “Manastir Savina u XVIII veku”. PhD thesis (University of Belgrade, Faculty of Philosophy), 2015.

Matić 2017: M. Matić „The Virgin of Savina. Identity and Мulticulturalism”, Balcanica XLVIII (2017), 33–53.

Parpoulov, 2017-2018: G. Parpoulov, “The Miraculous Icon of Neamţ Monastery“, Revue Roumaine d’histoire d’art LIV-LV (2017-2018), 119–123.

Perdrizet, 1906: P. Perdrizet, “La Vierge qui baise la main de l’ enfant“, Revue de l’ Art Chrétien 49 (1906), 289–294.

Petković, 1999: S. Petković, Ηilandar, Belgrad 1999.

Popović 2006: M. Popović „Les Funérailles du Ktitor: Aspect Archéoligique“, Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies, Vol. I, Plenary Papers, London 2006, 99–121.

Ružičić 1894: N. Ružičić “Manastir Presvete Bogorodice na Savini”, Starinar XI (1894), 100–128.

Schiztladre, 1995: Z. Schiztladre, “The Portaitissa Icon at Iviron and the Jakely Family of Samtskhe“, Bulletin of British Byzantine Studies 21 (1995), 40–41.

Steppan, 1994: Th. Steppan, “Überlegungen zur Ikone der Panhagia Portaitissa im Kloster Iwiron am Berg Athos”, Sinnbild und Abbild. Zur Funktion des Bildes Kunstgeschichtliche Studien – Innsbruck, Neue Folge, Band 1, Veröffentlichungen der Universität Innsbruck 198, Innsbruck 1994, 23–49.

Trifonova, under press: A. Ph. Trifonova, “A Miraculous Icon of Virgin Hodegetria with Twelve Great Feast Scenes (Third Quart 14th c.) from Nessebur, Bulgaria”, Zograf (2022), under press.

Vocotopoulos, 1996: P. Vocotopoulos, “Note sur l’ icône de la Vierge Portaitissa”, Zograf 25 (1996), 27–30. Алексиев, 2008:

на пресвета Богородица до коланчето за рожба: ритуали, образи, наративи“, От честния пояс на пресвета Богородица до коланчето

82 83

измеренията на празника“,

честния пояс

Изследвания

изкуствознание

Д. Алексиев, Най-известните чудотворни икони в България, София 2008. Баева, 2000: В. Баева, „Златната ябълка

Горни Воден –

Български фолклор 2 (2000), 26–36. Баева, 2010: В. Баева, „От

за рожба.

по

и културна антропология в чест на проф. Елка Бакалова, София 2010, 71. Баева, 2012: В. Баева, Нишката на живота. Между коланчето за рожба и богородичния пояс София 2012.