Бр. 10, 2016/17 1 лв.
ЬЬИздава ученическо сдружение “Приятели” при Основно училище “Христо Ботев” с.Търнава,Обл.Враца ПАМЕТ БЪЛГАРСКА
ИЗ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ
АЗ ОБИЧАМ ДА ЧЕТА
ПРИКАЗКИ ЗА ДОБРОТО
ГОРЕЩО ИНТЕРВЮ
ЗА ВАС, РОДИТЕЛИ
ЗА НА-МАЛКИТЕ
СТРАНИЧКА НА УЧЕНИКА УНИКАЛНА БЪЛГАРИЯ ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…
ЗАБАВНА СТРАНИЧКА
Синьо лято, здравей! Няма нищо по-хубаво от края на учебната година. Ето,... изтърколи се още една... Забързани, улисани и ангажирани с многото отговорности и неотложни задачи, така и не разбрахме кога отмина. Сякаш вчера бе 15 септември... Учихме се заедно, пяхме, мечтахме, тъгувахме и се радвахме, разсъждавахме и спорихме...Пораствахме... Довиждане, училище любимо!Добре дошла, ваканция, добре си дошла! Почивка, отмора, веселба, игри на воля...
Синьо лято, здравей!
1
180 години Образователно дело в Търнава
С концерт отбелязаха празника на училището в Търнава
С празничен водосвет, отслужен от Тодор Дудов - за здраве, сполука и успех започна празничния ден в училището в село Търнава. В стройно шествие деца, учители и гости се отправиха към читалището, където празникът продължи с тържествен концерт. Под звуците на „Училище любимо, поклон на твоя праг“, написано по текст на Радослав Линковски и музика на Николай Неновски, публиката на крака посрещна училищното знаме. Ретроспекция на събитията, белязали развитието на образованието в Търнава, направи директорът на училището Ирена Янкова. Гости на празника бяха Слави Нецов- народен представител в 44-то народно събрание, инж. Иво Цветков, кмет на община Бяла Слатина, които поздравиха жителите и гостите на празника. С присъствието уважиха училището и общински съветници, директори на училища от общината и областта, бивши възпитаници. Поздравителни адреси от Министъра на образованието и господин Красен Кръстев, народен представител прочете кметът на Търнава Габриела Раловска. Кулминация на празника беше празничният концерт на хор „Звъника“, гр. Плевен, с ръководител Ваня Делийска. С изпълненията си децата няколкократно изправяха публиката на крака. Празничната програма продължи на откритата сцена с изпълнение на ТС „Руменя“ и народно веселие. ( Така беше представен 180 годишния юбилей на нашето училище през погледа на Враца Днес ) http://www.vratzadnes.com/page.php?n=19372632 2
180 години Образователно дело в Търнава
***
За поредна година нашето училище се включи в туристическия поход „Козлодуй – Околчица“. Нашите момичета и момчета се представиха достойно под ръководството на неизменните ръководители г-жа Цветелина Теодосиева и г-н Димитър Аспарухов. Нашите ботевци завоюваха две призови места – І място по екология и ІІ място за културно-масова дейност.Браво на тях!!!
3
*** На 2 юни 2017 почетохме паметта на Ботев и загиналите в националните борби. Поднесохме венец пред паметника на войника и сведохме глави в знак на признателност към героите. В читалището същия ден се проведе ден на народното творчество. Учениците от начален курс показаха знания и умения, свързани с българския фолклор. Но най-важен беше възпитателният ефект – любов към българските традиции и българския дух. *** 3 юни 2017…Дългоочакваната дата, в която цялата търнавска общественост се преклони пред силата и величието на образователното дело в родното село – 180 години училище! Ученици, бивши и настоящи учители, бивши ученици, гости – всички заедно отдадохме дължимата почит към тези славни 180 години.
*** 6 юни начален бележници ( своите програма. веселба на
2017 година – Учениците от курс получиха своите свидетелства ( ІV клас ) и ІІ и ІІІ клас). Четвъртокласниците поздравиха съученици и учители с чудесна След официалната част започна Чамкория.
*** На 9 юни 2017 година в нашето училище се проведе Езиково състезание между петите класове от с.Търнава , с.Галиче , с. Хърлец и гр. Бяла Слатина. Инициатор и организатор беше госпожа Ралица Матеева, учител по БЕЛ в нашето училище по линия на програмата Заедно в час.Тя даде възможност на децата да се почувстват значими и да не се страхуват да показват знания и умения. *** Поздравления за нашия отбор по шах, класирал се на ІІІ място в Зоналния турнир в гр. Козлодуй 4
сред шест отбора. А Бетина Кирилова се класира на първо място! Браво , Бети! Специални поздрави и за треньора Сав Кирилов. *** През тази учебна година ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ завършват два класа – СЕДМИ и ОСМИ. На 15 юни седмокласниците се разделиха с родното училище и своите учители. Те бяха подготвили вълнуваща презентация за своя живот в училище и кратка програма. Поднесоха и венец пред паметника на войника, за да изразят своята почит към славното минало на нашия народ. *** На
16 юни 2017 година своите свидетелства за ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ получиха седмокласниците и осмокласниците. Тържествено бяха дадени и бележниците на отличните ученици от другите класове в прогимназиален етап. А осми клас изнесе традиционната програма за раздяла с учителите и училището. НА ДОБЪР ЧАС НА ВСИЧКИ, ЗАВЪРШИЛИ ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ *** На тържеството по случай края на учебната година бяха представени и новите екипи на нашите славни футболисти ( и футболистки ).
180 години Образователно дело в Търнава
Вместо интервю среща с две сестри – бивши ученички в нашето училище и настоящи учителки – успешно реализиращи се в различни поприща – Златка Чардакова и Наташа Басарова. 180 години образователно дело в с. Търнава... Адмирации за организаторите: ОУ "Христо Ботев", Читалище "Напредък" и Кметството на 5
с.Търнава и благодарност за поканата да бъда част от празника! ***** Поздравът на сестричката ми по повод празника - Две сестри, две близки съдби... ***** Две съдби
Малко, китно, красиво селце и история в детство събрана. Две протегнати с обич ръце към училище скъпо за двама. Две сестри, две щастливи сълзи, две усмивки във шепа на младост. Две докоснати скъпи мечти и живот с детска глъчка и радост. Две съдби с една обща дъга, два догонени впрегнати коня и привкус на сънлива тъга, че пак детството искам да гоня. Но защо ли?! Аз пак съм сред тях, сред децата от моята младост, но преди ученичката бях, а сега те са моята радост.
Днес в училище влизам с любов и си спомням за моето свято, то ми даде крилат благослов и прегръщам го пак всяко лято. Наташа Басарова
180 години Образователно дело в Търнава
14 ЗАБАВНИ ПРИЧИНИ ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЧЕТЕМ КНИГИ НА ХАРТИЯ Във времена, когато електронните книги стават все по-предпочитани и то не само сред младите, блогърът Ланс Паукър изтъква няколко забавни причини защо не трябва да спираме да четем книжни издания! 1. Книгите са пътешествие. С електронната книга винаги си на същата страница. 2. Електронните книги не ти позволяват да си направиш твоя книжна библиотека. Ако не можеш да се изфукаш с книгите, които четеш, защо изобщо ги четеш. 6
3. Хартиените книги могат да се дават на заем. А какъв по-добър начин да провериш приятелството с някой, който е взел книгата ти. Или ти – неговата. С електронните книги това е невъзможно. 4. В електронната книга не може да подчертаваш. А как ще покажеш на човека, на когото заемаш книгата си колко си умен, ако не с подчертаните важни пасажи от нея. 5. Книжарниците са добър начин да заблудиш противоположния пол, че си наистина интелигентен. 6. Да изпуснеш купчина книги винаги е добър повод за запознанство. С електронните книги това няма как да се случи. 7. Новите книги миришат хубаво. Което е голям плюс за пристрастените към този аромат. Електронните книги, за сметка на това, не миришат на нищо. 8. Да ходиш по улицата с книга в ръка и очила с дебели рамки е модерно. 9. Разговорите за книги ти дават възможност да вметнеш думата "винтидж", за да покажеш колко си в час с новите тенденции. 10. Хартиените книги ти позволят с палец да прелистиш бързо всички страници, като прегънеш леко десния ъгъл долу, и да чуеш любимия звук от шумоленето на хартията. Нямам как да направиш това с електронните книги. 11. В някои стари книги можеш да срещнеш латински изрази, които, макар и да не ти носят особена полза, те карат да се чувстваш така, сякаш се докосваш до мъдростта на вековете. 12. Често обложките на книгите са наистина страхотни! Електронните книги дори нямат картинки на корицата. 13. За книжките книги не ти трябва Wi-Fi, нито зарядно. 14. Изключването на Kindlе-а не носи същото усещане за удовлетворение, както затварянето на книгата.
180 години Образователно дело в Търнава
Приказка за Добрината От дълъг сън се събуди Добрината, но бе забравила коя всъщност е тя. Цяла вечност си мислеше горката, а не знае, че тя е самата Добрина... Натъжи се и заплака Добрината. Плака много нощи и много дни, докато изведнъж сред жарко лято такава мисъл Добрината осени: –Ще отида и ще обиколя света. (и за първи път усмихваше се тя), ако не я срещна, поне да разбера къде е пътеката до нейната врата. И тръгна сама-самичка по света. Вървя що вървя, срещна Пчелата. 7
–Кажи ми, мила, знаеш ли кога и къде мога да видя Добрината? –Разбира се, че аз, а и всеки знае, най-сладкото нещо е тя на света. Виж я само как на цветчета ухае, Добрината всички намират в меда. –Сладко е значи Доброто. Не знаех, че Добрината пчелите слагат в меда. Сигурно е прекрасно да живееш в стая, където ухаят милиони цветя. И тръгна отново Добрината на път. Вървя ден, два, или седмица дори, докато срещна на селски кръстопът
стадо овце, крави и четири кози. – Добър ден на всички и добра среща. Знаете ли вие що е Добрина? -Дааааааотвърнаха животните, това е нещото, което ние всички даваме на света. Значи Добрината е сладка, и вкусна. Какво ли още тя може да бъде? По тази пътека аз ще се спусна да видя кого ли ще срещна отвъд. Стигна градина с плодове, зеленчуци. Спря се пред тях и вежливо попита: – Кажете ми моля, къде да науча
Добрината какво е? Кого да попитам? –Ние знаем какво е – отвърнаха те в хор. Добро е всичко, което расте в градините. За това не може да има никакъв спор, че Добрината намира се във витамините. Тръгна Добрината към малко селце и видя на пътя да играят дечица. Отиде Добрината при едното дете. – Какво е Доброто?-тя го попита. – Когато нежно погали ме мама, когато усмихнат погали ме татко. Никъде няма Добрина по-голяма от тяхната обич нежна и сладка. Продължи Добрината по пътя напред и видя сред полята орач да оре. Ще попитам за Добрината този човек, навярно той познава Добрината добре. –Кажи ми, орачо, според тебе какво е и къде Добрината живее, кажи. –Тя е в зрънцето, което напролет от земята поникват цветя и треви.
Добрината на пътя срещна старица прегърбена, стъпвайки едва, едва. –Добрината ли? Това са моите дечица, пораснали вече големи мъж и жена. Това са моята внучка, моето внуче, каза жената с радост в очите. Добрината е всичко, което се случва на мен, и което осмисля ми дните. Добрината това е, което за другите направиш без те да знаят дори. Не броиш на пръсти услугите, не чакаш за всичко да платят с пари. Добрина е когато на съвсем непознат помогнеш в нужда или с дума добра. Дадеш си сърцето и той стане ти брат, ето това е истинската Добрина. Когато усмивка подариш ти на друг или в нужда протегнеш ръка, Добрината тогава и в големия студ стопля изстинала в мъка душа. Живее във всеки от нас, в сърцето, В нашите мисли си прави гнездо.
Добрината е малкото птиче, което никога не може да живее само. Добрината всеки е срещал в живота и познава нейния приказен глас. Само тя не знае, че Добрина е защото Добрината живее във всеки от нас.
Тя живее в хляба омесен, изпечен, всеки залък на Добрината е дом. През пролет и зима, през лято и есен на Добрината хлябът е нейният трон.
Различна, както различни сме ние и еднаква, както сме еднакво добри. Когато в себе си Добрината открием тогава тя няма пак да заспи. Още по земята обикаля Добрината, и иска да знае коя всъщност е тя. Понякога позната, друг път непозната, но със нея е толкова хубав свет
180 години Образователно дело в Търнава
Храм-кладенец край с.Гърло Територията на България е покрита с тракийски гробници, светилища и мегалитни паметници, но този древен храм се отличава от всички останали. Той се намира край пернишкото село Гърло (на 4 км от град Брезник). Уникалното при него е, че храмът е вкопан в земята. На дъното му се намира кладенец, а вместо купол има голям отвор към небето. Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разделени в предположенията си за неговото предназначение. Според най-разпространената версия храмът е построен от неизвестна цивилизация, обитавала нашите земи, като е изпълнявал ролята и на древна обсерватория. Храмът-кладенец е открит в началото на 70-те години на миналия век 8
от археоложката Димитрина Митова – Джонова. Според нея той е построен през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар дори от мегалитните паметници (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Храмът впечатлява със своята архитектура. Древните му строители са изградили сложно съоръжение само с помощта на камъни – без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оцелели в продължение на три хилядолетия и днес все още се намират в много добро състояние. Единствено сводът, който осигурява достъп до основното помещение, е леко наклонен – вероятно след земетресение. Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова – Джонова го свързва с културата „нураги“, обитавала остров Сардиния, където има стотина подобни храмове. Липсват обаче доказателства за връзка между тях и кладенеца край с. Гърло.
Тунелът на пътя Любовище – Рожен Любовище – така се нарича едно малко известно пиринско село, което се намира само на 7 км от Мелник. А това, което виждате на снимката, е тунелът, който свързва с.Любовище с останалата част на света. Вероятността да сте минавали през него е минимална, защото селото се намира встрани от познатите туристически маршрути. За да попаднете там, трябва да отклоните вляво от пътя за Роженския манастир, който се намира наблизо. Подобни тунели има на много места в България. Най-много са в Родопите и по Искърското дефиле, където пътят често пресича огромни скални образувания. По-различното на тунела при село Любивище е, че пътят минава през един от многото „мелове“ в района (пирамидални образувания от пясъчно-глинести скали). След като веднъж се е любувал на тези красиви скали, най-малкото, което човек очаква, е да попадне в истински тунел през тях. Странно, но факт…
9
180 години Образователно дело в Търнава
Всеки от нас факт
попада на някакъв малко известен интересен по един или друг начин. Смятам, че би било интересно в тази тема да споделяме всякакви малко известни факти, които сме узнали от някой източник или от собствен опит. Винаги ми е било интересно за някои от тези заключения, по какъв начин са били установени. Безспорно някои от тях може и да не са 100% истина, но със сигурност има и доказани такива.
Ето на първо четене няколко факта, на които скоро съм попадала (източниците са няколко): 1. Обикновен молив може да нарисува 56 км. линия. 2. Кенгуруто не може да върви назад. 3. Тарантулата може да издържи две години и половина без храна. 4. Ако изкопаеш дупка до центъра на Земята и пуснеш тухла в нея,на тухлата ще й отнеме 42 минути,за да стигне до дъното. 5. Четиригодишното дете задава на ден средно по четиристотин и тридесет въпроса. 6. Знаете ли, че не може да си докоснете лакътя с език? 7. Медът е единствената храна, която не се разваля. 8. В пyстинята Сахаpа на 18 февpуари 1979 г. е валял сняг. 9. Знаете ли, че в Индия алкохолизмът при слоновете е голям проблем? През октомври 2007г шест млади слона вилнели в индийско село, където открили бирените запаси и се напили. След това направили това, което всяко пияно стадо слонове би направило – започнали да събарят електрически стълбове. За съжаление накрая загинали. 5 години по-рано друга група пияни слонове вилнеят в друго село, където убиват 6 човека. Това не са случайности. Алкохолизмът при слоновете е нарастващ проблем в Индия и Африка. Понеже слоновете са много умни животни, те са разбрали, че където има хора, има и алкохол. 10. Последният зъб на мамута, което се равнява на един от нашите мъдреци, тежи около 15 пунда (6,8 кг). 11. Нашето тяло се освобождава от около две чаши (400-500 мл) пот на ден.
10
180 години Образователно дело в Търнава
ВЕСЕЛА ВАКАНЦ ИЯ !!!
11