"Нашите фантазии" - 2.част

54 СОУ „ СВ. ИВАН РИЛСКИ“

54 СОУ „ СВ. ИВАН РИЛСКИ“

ПРИКАЗКИ 2 част

ПРИ КАЗКИ ПРОЕКТ „МАЛКИ ПИСАТЕЛИ“

2 част ПРОЕКТ „МАЛКИ ПИСАТЕЛИ“

ІІІ-в клас и ІІІ- д клас

ІІІ-в клас и ІІІ-д клас София, 2013

Гр. София

ДЕТСКАТА ФАНТАЗИЯ Е БЕЗГРАНИЧНА… Уважаеми читателю, Държиш в ръцете си втория брой на уникалната по своето съдържание книга, сътворена от деветгодишни фантазьори. Началото е поставено през учебната 2011/2012 година. По идеите на Джани Родари, е разработен училищен проект „Малки писатели“. Целта на проекта е да развива детската фантазия, да формира у учениците умения за създаване на приказен текст, по достъпен и креативен начин да възпита в интерес към книгите, да мотивира за четене и съчиняване на приказки. През тази учебна година в рамките на пет месеца са реализирани четирите етапа от проекта:

Приказки по фантазиен бином; Приказки по фантазиен полином; Гатанки; Салата от приказки. Участници в проекта: III. „В“ клас, с класен ръководител Диана Симеонова III. „Д“ клас, с класен ръководител Марияна Мишева Ръководител на проекта: Златка Чардакова

Приятно пътуване в чудния свят на детските фантазии!

ФАНТАЗИЕН БИНОМ Огледален папагал Един слънчев ден, на една полянка близо до цирковата арена папагалът Гого бавничко се разхождал. Изведнъж, както си обикалял, се натъкнал на един стар килер. Влязъл вътре да разгледа. Там имало какво ли не, натрупано през годините на цирка. Но най-много му харесало една страро огледало.Той до сега не бил виждал такова нещо. Погледнал вътре и се е стреснал.

- Кой си ти? - попитал папагалът. Отражението му го попитало същото. Движенията, думите, каквото и да направел папагалът, отражението всичко повтаряло. Папагалът Гого бил толкова доволен, че най-сетне има приятел, който повтарял всичко, което му се каже. Взел го със себе си и го сложил в клетката си и никога повече не бил самотен, защото си имал огледален папагал за приятел. Александра Милчева III В клас

Динозавър в бутилка Преди векове, в праисторически времена живеели динозаврите. Един ден Тиранозавър Рекс отивал до реката, за да пие вода. Пристигнал, навел се и се учудил, защото видял стъклена бутилка. Динозавърът влязъл във водата, потопил си главата и се шмугнал в бутилката. Минали много години и паднал астероид. Той убил всички динозаври, но не и Тиранозавър Рекс. Той седял в бутилката в продължение на хиляда години. Появили се хората, а Рекс се намирал в река Дунав. На динозавърът му омръзнало да стои в бутилката, затова решил найнакрая да излезе от нея. Счупил я и се освободил. Хората, които го видели избягали към Румъния. Динозавърът превзел България. Американската армия имала лъч, който превръщал динозаврите в кокошки, змии и гущери. Те облъчили Рекс и той станал гущер. И всички хора заживели щастливо. Александър Стайков III В клас

Динозавърски телефон Един ден динозавърът се разхождал и се спънал в един телефон. Попитал се какво ли е това? Изведнъж телефонът проговорил: ” Аз съм телефон - най-добър във връзките! Мога да те телепортирам при този, с

когото искаш да се свържеш.” Динозавърът страшно се зарадвал и решил да се свърже с негов приятел динозавър във Франция. Взел телефона и изведнъж се озовал при приятеля си. Цял ден се забавлявали заедно, разгледал тази чужда държава Франция, но вечерта решил да се прибира у дома. Тогава видял, че телефона го няма. Оказало, че няма как да се прибере вкъщи. Много се притеснил, но в един момент нещо звъннало и видял специалния телефон. Разделили се с приятеля си и се върнал в България. Динозавърът много се радвал, че си намерил такъв невероятен телефон и вече можел да ходи навсякъде. Велислав Петров III В клас

Папагал Имало едно папагалче. То било шарено и красиво. Живеело в клетка, а срещу него имало един стар и олющен шкаф. Папагалчето си мечтаело да влезне в шкафа. Веднъж вратичката на кафеза не била затворена, то политнало и се озовало в шкафа. Било интересно, имало храна и много играчки. Докато разглеждало шкафа, една от играчките му предложила да станат приятели. Птичето се зарадвало, че ще си има и приятел. Изведнъж нещо много силно го стиснало и докато разбере какво става, се намерило отново в кафеза. Колко жалко...

Виктор Везирски III В клас

Грозната пеперудка и вълшебното огледало Имало едно време една грозновата пеперудка. Тя била много самотна, защото нямала приятели. Всички в училище я отбягвали и й се присмивали, че е грозничка. На пеперудката и писнало да я обиждат и решила да си купи едно голямо огледало, за да види дали наистина е толкова грозна. Тя отишла до близкия магазин, където работела нейната майка, и я попитала: - Мамо, имаш ли някое огледало за мен?

- Имам, дъще. Това харесва ли ти?

- Не, не ми харесва. Много е малко и има петна по него.

- Я погледни ето това огледало. – казала майката. - Когато го доставиха ми казаха, че ако си намисля две желания те ще се сбъднат.

- Прекрасно е! Точно това търсех. – Отвърнала пеперудката. Пеперудката взела огледалото и го занесла вкъщи. Огледала се в него и казала: - Огледалце, огледалце, моля те да сбъднеш две мои желания. Първото е да ме направиш красива, а второто - да не бъда самотна. Тя чакала, чакала желанието й да се сбъдне, но то така и не се изпълнило. Тогава пеперудката започнала да плаче и от окото й паднала една сълзичка, точно върху огледалото. То заговорило с човешки глас: - Недей да плачеш, миличка, а се огледай отново в мен. Огледала се пеперудката, и що да види.

- Боже, това е чудо! Аз съм толкова красива! – възкликнала пеперудката от удивление. На другия ден отишла на училище. Когато я видяли децата, започ-нали да се надпреварват кой да бъде най-добрият й приятел. Та нали вече била красива, а и с толкова много приятели нямало да е самотна. Пеперудката се замислила и им казала, че ще избере за приятел не този, който е красив външно, а този, който носи красотата в душата си.

Всички свели засрамено глави, защото разбрали какво искала да им каже тя. От този ден нататък всички заживели задружно и не правели разлика помежду си. Виктория Илиева III В клас

Динозавър в шише При раждането на едно динозавърче майката починала. Динозавърчето вместо да расте се смалявало. Станало толкова малко, че заживяло в едно шише. Един ден настъпила война между горилите и динозаврите. Динозавърчето гледало тъжно и си мечтаело да може да се уголеми, и да помогне на своите братя. В една от битките между горилата Кинг Конг и динозавъра Рекс, Кинг Конг се спънал и паднал точно до малкото динозавърче.Тогава то скочило върху муцуната на Кинг Конг и с една пръчица започнал да го гъделичка по носа. Горилата започнала да се въргаля от смях. Рекс надвил горилата и победил.Така малкото динозавърче помогнало на своя брат и показало, че може да е много малък, но с храбро сърце. Георги Николов III В клас

Вълшебното огледало на делфина Преди години имало един делфин. Той се казвал Додо. Веднъж Додо решил да слезе на дъното на океана. Там той намерил огледало. Когато го докоснал, огледалото го запратило в Огледалния свят. Щом се озовал в Огледалния свят, той видял най-големия си кошмар – свят, в който акулите са превзели Океана. Додо разузнал какво става. Знаел, че той е единствената надежда за спасение. Но разбрал, че не може да надвие акулите сам. Затова отишъл и намерил някого, който може да му помогне – самият себе си. Щом отишъл при своето Аз, много се изненадал . Двойникът му седял и само учел командите на акулите.

- Какво правиш? – попитал Додо –защо стоиш така?

- Ти кой си?- попитал двойникът.

- Аз съм Ти от другото измерение. – рекъл Додо.

- Добре, но какво правиш тук? – попитал огледалния Додо.

- Тук съм, за да ви спася от акулите.Сигурен съм, че ако всички обединим усилията си, ще можем да ги победим! – произнесъл Додо.

- Ти си мъдър, затова ще ни станеш водач. – рекъл двойникът. Огледалният извикал всички делфини. Насочили се към замъка на акулите. Настъпила ожесточена борба. Акулите и делфините се били яростно. Но накрая делфините победили. Додо се върнал в своето измерение. Бил много щастлив и веднага разказал на другите за великото си приключение. Така делфините разбрали, че заедно могат да постигнат всичко и да надвият всяко зло.

Дария Плачкова III В клас

Пеперудата, която живееше в огледало Имаше едно време едно необикновенно огледало. Най-милото момиче в града го притежаваше.Тя все още беше малка и не подозираше нищо за него. Но родителите ѝ се съмняваха в огледалото. Те живееха в Ню Йорк. Момичето се казваше Ели. За нейните родители времето минаваше бързо и не усетиха как дъщеря им порасна. Един ден Ели попита майка си: - Мамо, можеш ли да ми кажеш от кога това огледало е мое? Майка ѝ се обърна и ахна. Тя се сети за огледалото. Пое си дъх и каза: - Мила, това е огледалото от твоето детство.

- Можеш ли да повярваш? Изведнъж майката подскочи и извика силно: - Аааааааааааааааааааааа! - задъха се тя. Мина малко време. Тя рече: - Там имаше пеперуда, която ме подгледна като затворник. Досега не съм виждала такова нещо. На следващия ден Ели реши да изследва това огледало. Тя го гледаше, тя го наблюдаваше и най-накрая се оказа , че там живее пеперуда. Любопитното дете протегна ръка и тя влезе през огледалото. Мъчеше се да хване пеперудата и най-накрая успя. Мария Петрова III В клас

Динозавър и шише Eдин ден още в динозавърската ера се разхождал T-Rex на име Сашо Стайков. Изведнъж се отворил портал от бъдещето. От него излязло шише. Сашо се приближил, тамaн да го помирише и бам той се смалил до микроскопични размери. Влязъл в шишето като микроб и магическото шише отишло в друга ера - ерата на хората.Тогава се ядосал и шишето го изхвърлило навън, но два пъти по-голям, от колкото е влязъл, а и имал подобрение. Той вече можел да лети, да бълва огън и лед. Вече бил същински дракон. Започнал да разрушава всичко по пътя си, но нямал определен път. Сетил се, че ако се върне в шишето ще може да се върне в своята ера. Веднага влязъл в него, но се оказал в друго измерение. Така започнал да ходи от измерение в измерение и накрая успял да се върне в своята ера. Обещал си никога повече да не влиза в него. Мартин Свиленски III В клас

Папагалът, който се заклещи в шише Разхождаха се едни хора в джунглата и едно момче си изпусна сока от лимон. Папагалът го видя и реши да опита от сока, но го изплю, защото му беше много кисел. Изхвърли шишето в реката, отлетя до близкия водопад и зачака под него да дойде шишето.

Изведнъж то падна върху него и той си заклещи главата. Уплашен, папагала започна да лети в различни посоки, докато се блъсна в едно дърво и влезе целият в шишето, падна и заспа. Събуди се, започна да кряка, да вряка, но не можа да се измъкне. Изведнъж, докато се опитваше да се измъкне, шишето се затъркаля надолу по склона на планината. Папагалът умря от страх. Неочаквано шишето се блъсна в един камък и се счупи. Папагалът излетя доволен, закани се никога повече да не любопитства много и да не си вре главата навсякъде. Мирослав Веселинов III В клас

Динозавърът Дарвин Преди 5 000 000 години, когато динозаврите още съществували, имало един много голям и 100 пъти по-могъщ от другите динозаври. Те били в Северна Америка. Името на могъщия динозавър било Дарвин. Неговите приятели били почти от цялата динозавърска ера. Трима от тях дошли при него. Дарвин огладнял. Казал на приятелите си: - Отивам на лов. Вие ме изчакайте тук!

- Той се връща! – казал Рейни, който бил от приятелите на Дарвин. Дарви се върнал с жертви. Приятелите почнали да ядат. Итън казал: - Много вкусно! Итън също бил от приятелите на Дарвин. Бени, другият приятел, казал: - Прав си. Те си обещали: - Завинаги приятели! Заживели дружно и щастливо. Иван Марков III в клас

Делфин и огледало Имало едно делфинче, то много обичало да си играе. Както си играело, срещнало едно огледало. Делфинчето решило да си го вземе за себе си. Занесло си го вкъщи и излязло отново да си играе. Когато се прибрало, майка му влязла в стаята и видяла огледалото. Делфинчето се прибрало вкъщи и тя го попитала от къде го има това огледало. То и казало, че го е намерило, но тя не му повярвала и го наказала. Майка му взела огледалото и тръгнала да търси на кого е. Но не успяла да разбере. Тогава се притеснила , че го е наказала без причина и се прибрала вкъщи. Прегърнала го, извинила му се и заживели щастливо. Красимира Павлова III В клас

Динозавър и шише Имало едно време един динозавър, който нямал къде да пие вода. Намерил едно шише пълно с вода. Динозавърът го взел и почнал да пие,

защото бил много жаден. Докато пиел, изпуснал шишето в гърлото си. Глътнал го. Вече нямал откъде да пие. Ами сега? За щастие един динозавър сесед му подарил огромна купа за пиене. Мартин Стоянов III В клас

Делфинът, който има нов телефон Имало едно време един делфин, който вече станал голям. Той имал чувство, че нещо му липсва. Ходил, ходил и се досетил –трябва му телефон. Влезнал в един магазин и попитал: - Има ли телефон като за мен, евтин и много хубав?

- Да, има като за тебе.

- А може ли на вноски да го взема?

- Да, може. - казал продавачът. И така делфинът си взел много готин телефон. Когато отишъл делфинът на училище, му казали, че има много хубав телефон. Делфинчето много се възгордяло. За голямо съжаление то си загубило телефона. Започнало да го търси навсякъде, но не го открило и много се разстроило, а и закъсняло за училище. Написали му забележка в бележника. Прибрало се у дома, а майка му искала да види бележника и видяла забележката. Тогава делфинчето било наказано... Михаела Везирска III В клас

Мишка с мобилен телефон В дупките на мишките не ставало нищо интересно. Там имало само един охлюв с очила. Една мишчица много се ядосвала, че не обръщат внимание на нея, а само на очилатото охлювче. Един ден решила и тя да си купи, но толкова малки очила, като за нея, нямало. Разтревожила се и отишла в гората, ала забравила да каже на майка си, нито й оставила бележка. Загубила се мишчицата в гората. Изплашила се и заплакала. Дълго плакала и викала за помощ, но никой не я чувал. Както си вървяла през гората, стигнала до горски електронен магазин. Там имало компютри и телефони. Купила си телефон, но не знаела как да се обади. Натискала по бутоните и накрая чуло гласа на своята майка. Разказала къде се намира и тя я открила… Прибрали се щастливи вкъщи. Майката успокоявала своята рожба, а мишлето разказвало своите преживелици. Моника Данаилова III В клас

Динозавър и телефон Имало в едно царство динозавър на име Рекс.Той имал стражи водни, земни и въздушни, които пращал да му събират храна, всеки ден, докато не чул новината... А тя била за човек, който се казвал Симеон и притежавал вълшебен телефон. Динозавърът искал този телефон, за да може да лети, плува и копае огромни тунели под земята. Рекс и стражите му тръгнали да търсят Симеон и неговия телефон. Вървели, въвели, летели, летели и плували, докато го открили. Докато стражите се опитвали да вземат телефона, Рекс, нали си е динозавър, налапал човека. Симеон някак си се измъкнал от устата му и избягал, но оставил телефона си, настроен на самоунищожение.

Така вече Рекс и стражите не съществували, а замъкът му станал музей. Теодор Лазарин III В клас

Орел и врата Мишето живееше в една малка и красива къща.Тя умееше да говори с всички. Докато си играеше с топката,тя чу една тежка въздишка, обърна се и видя вратата. Мишето я попита какво се е случило.

- Ех, Мише, да можех да летя като този орел! Но орелът дочу тези думи и предложи да се разменят. Така вратата полетя, а орелът разпери криле и започна да пази къщата. Докато летеше обаче, тя разбра, че й липсват нейните добри приятели и бързо се завърна .Започна да пее и танцува, а орелът я попита защо не лети.

- Не е за мен тази работа. - отвърнала тя. Аз тук съм щастлива.

- Хубаво е всеки да си знае мястото. - казала Мишето. Александра Иванова III Д клас

Щъркелът и летящият прозорец Един ден щъркелът Ого, както си летеше, забеляза нещо странно, видя един летящ прозорец. Учуден, щъркелът кацна върху него. Прозорецът прелетя до една голяма върба, където имаше птиче гнездо с бебе щъркелче в него. Явно се беше случило нещо с майка му, защото то не беше яло отдавна и писукаше жално.

Ето защо прозорецът бе довел тук птицата, за да се погрижи за малкото невинно създание.Така щъркелът остана да се грижи за малкото бебе, а прозорецът отлетя да търси други изпаднали в беда. Лияна Стойчева III Д клас

Магаре и мотор Преди много години на тази земя живеело едно магаре.То било толкова самотно и тъжно, че неговият стопанин не издържал да го гледа така. В един светъл ден магарето имало рожден ден и стопанинът решил да му подари един много хубав и бърз мотор. Когато видяло подаръка си, магаренцето толкова се зарадвало,че очите му светнали. Решило да му даде име, за да има вече приятел, с него можело да обикаля света и така да си намери и други приятели. Кръстило го Стрелчо, защото бил бърз като стрела. Яхнало го и двамата поели напред ,като оставили след тях само прашна следа. Дни наред двамата приятели препускали по пътищата с бясна скорост и не можели да се нарадват един на друг, когато накрая срещнали една крава. Запознали се и кравата помолила да направи едно кръгче с мотора. Магаренцето било толкова доверчиво, че й позволило да вземе мотора му. Тя обаче била много лоша и искала да открадне Стрелчо. Моторчето било необикновено, не можело да допусне такава подлост и решило да й даде урок. Затова и позволило да се качи. Засилило се силно и изведнъж спряло, задната гума се вдигнала във въздуха и кравата излетяла напред. Пльоснала се на земята и започнала да плаче. Стрелчо се върнал при магаренцето, което било много щастливо,че не е загубило приятеля си. Разбрало, че не е важно да имаш много приятели, може да имаш само един, но той да бъде истински. Виктория Иванова III Д клас

Магаре и мотор В едно село живеели мотор и магаре. Веднъж магарето помолило мотора да го закара до град Бургас.Там живеели неговите родители и то искало да ги види, защото му било мъчно за тях. Моторът с голямо удоволствие се съгласил. Когато магарето се качило, моторът го попитал: - Нямаш ли каска?

- Имам, но тя е за стопанката ми и не я дава на никого.

- Добре. - казало магарето. Потеглили. Магарето през пет минути го питало дали са пристигнали, а моторът отговарял ,че не са. Накрая моторът се ядосал и започнал да кара със 100 км в час и насреща им се появил полицай.Той ги спрял и попитал защо карали толкова силно. Магарето отговорило: - Извинявайте, господин полицай, ние не знаехме. Полицаят ги глобил и си тръгнал.Те си взели поука и моторът вече карал бавно и внимателно. Когато стигнали в Бургас, градът много им харесал. Решили да останат завинаги там, а родителите на магарето много се зарадвали. Елина Искренова III Д клас

Щъркелът и прозорецът Имало едно време щъркел, който летял толкова бързо, че веднъж се ударил в един прозорец.Той се ударил толкова силно, че залепнал и не можел да се отлепи! Оттогава всички му се присмивали. В началото не му пукало, но един ден му станало тъжно, защото и той искал да бъде като другите – свободен... Ха Ви Чан Митева III Д клас

Магаре и мотор Селянинът Пешо имал една крава, която се казвала Бети и едно магаре – Марко. Един ден Пешо продал кравата си и си купил мотор. Той нямал пари за бензин и затова завързал магарето с едно въже пред мотора и викнал: „ Дий, Марко!” Магарето хукнало с всичка сила, но в един момент спряло и селянинът изхвърчал над главата на Марко. Пешо си обещал, че никога повече няма да кара мотор. Калоян Иванов III Д клас

Орел на мотор Имало едно време орел, който много обичал да лети и да разглежда какво има наоколо. Така, както си летял, веднъж видял мотор и решил да отиде да го разгледа.,Кацнал на него, но докато го разглеждал, моторът тръгнал. След това толкова много се засилил, че направил страшно много нарушения. Изплашил се и започнал да вика за помощ. Един полицай го видял и му помогнал.След това орелът им казал, че съжалява за всичко и че само си е играл на мотора, а той тръгнал сам. Благовест Цолов III Д клас

Орел и прозорец Един ден орелът се върнал от лов. По пътя му замирисало на месо. Отишъл да го вземе, но когато се опитал, един прозорец го спрял. Орелът му казал, че ако не се отмести, ще го кълве докато не се счупи. Прозорецът отвърнал, че е много здрав и е невъзможно да успее. Орелът се опитвал и опитвал, но не успял. На следващия ден пак отишъл, но пак не могъл да го счупи. Птицата се ядосала и рекла: - Отвори се прозорец, ако не искаш да пострадаш! Той отвърнал: - Няма смисъл да се пробваш отново, защото и двамата видяхме какъв беше резултатът! Орелът много се обидил от казаното, ала за да докаже, че е силен се блъснал силно в стъклото, обаче там и драскотина нямало! Тогава птицата се ядосала още повече и решила да си помогне с хитрост. Отишла до прозорчето и го помолила: - Аз се изморих вече, затова моля те, пусни ме вътре! А стъклото доволно, че орелът най-накрая бил сломен, го пуснало. Така двамата и до днес са много добри приятели. Константин Киров III Д клас

Орелът и вратата Имало едно време стари приятели - орел и врата.Те били неразделни, но един ден стопанинът на къщата решил да смени старата врата с нова. Орелът, натъжен от случилото се, тръгнал да търси своя стар приятел. Търсил го къде ли не, докато накрая го открил в една далечна гора.

Така двамата стари приятели отново станали неразделни. Виктория Недкова III Д клас

Орел на мотор Имало един орел, който си купил мотор. Той се качил да го покара. Искал да отиде до гнездото си, обаче като стигнал до дървото се сетил, че няма как с мотора да се качи. Върнал се в магазина и попитал: - А случайно да имате мотори с криле, за да го сменим?

- Не, нямаме, но след като сте си го купили, ще трябва да си го карате. Тогава орелът се качил на мотора, подкарал го много бързо, разперил криле, полетял с мотора в небето и си казал “Може в никой магазин да няма мотори с криле, но аз имам.” Моника Маринова III Д клас

Орел и прозорец Един орел живеел в гората, но често слизал в града при хората, защото там много му харесвал един прозорец. Той можел да седи с часове до него.

Всички почнали да мислят, че прозорецът е на орела. Чудели се как може такова диво животно да харесва човешки неща. А всъщност орелът се мислил за домашен любимец, а не за диво животно и затова стоял до прозореца. Там живеело едно малко момченце, което се казвало Данчо. Те се гледали често, сякаш, че общували. Така те станали големи приятели. Лъчезар Лъчезаров III Д клас

Орелът, който се научи да кара мотор Един орел си летял, но се блъснал в един прозорец. Той паднал и се ударил. Вече не можел да лети и бил много тъжен. В това време наблизо минавало момиче, което карало мотор. То видяло орела и му казало, че иска да се грижи за него. Орелът се зарадвал и помолил момичето да го научи да кара мотор. То с радост се съгласило. Не след дълго орелът карал мотор, а момичето тичало покрай него и много се забавлявали. Ели Спасова III Д клас

Неочакван подарък Един ден крокодилът се разхождал по улицата и си мечтаел за пистов мотор. В това време покрай него минал точно такъв мотор. Мъжът го паркирал на паркинга, а крокодилът не го изпускал от поглед. Без да му мисли много, яхнал чуждия мотор и дал пълна газ. Не след дълго полицията вече го гонела и точно в този момент му звъннал телефонът и един глас му казал: - Честито, вие спечелихте пистов мотор! Крокодилът върнал чуждия мотор и се извинил за постъпката си. Той бил много изненадан и щастлив от неочаквания подарък. Симеон Средков III Д клас

Разходка Веднъж орелът и вратата решили да се разхождат. Орелът взел кошница с ядене, а вратата - кошница с напитки. По пътя видели едно малко зайче. Орелът казал: - Хайде да намерим майка му!

- Добре. - отвърнала вратата. Вървели, вървели и изведнъж вратата паднала в една дупка и казала: - Ела, мисля, че това е заешка дупка. Орелът и зайчето влезли заедно.Там имало голям заек. Той видял малкото зайче и им рекъл: - Това е моето дете! Къде го намерихте?

- В храстите… Те предали малкото зайче на майка му, а тя направила морковен пай.

- Хубава разходка си направихме! - пошегувала се вратата. Всички започнали да се смеят… Моника Николова III Д клас

Магарешки инат На село имаме магаре.То се казва Мара. Мара е много добра и послушна. Но когато вечер се прибира от паша, не иска да влезе през вратата на обора. Мара иска да остане на поляната цял ден и цяла нощ. Когато мине през вратата на обора, тя знае, че ще бъде затворена в него. Затова се запъва на вратата и не иска да влезе вътре. Дядо я бута напред, но Мара не помръдва. И така цял час. Ето това е магарешки инат. Юлиян Викторов III Д клас

ФАНТАЗИЕН ПОЛИНОМ Ходещата красива острилка Един ден в град Несесер дошла красива острилка. Красотата й удивила всички. В този град всички подскачали, а красивата острилка се придвижвала ходейки. Веднъж тя срещнала кмета на града и го помолила да й позволи да заживее в град Несесер. Кметът с радост се съгласил, защото много харесал ходещата красива острилка.Той се казвал Острил и я поканил в кметството на кафе. После я попитал как се казва, а тя му отговорила, че се казва Острилия.

Острилия си купила и къща - ластичен джоб на края на града и заживяла щастливо. Имала много приятелки. Веднъж тя и нейните приятелки отишли в близката гора на разходка.Тази гора била от моливи. Моливите не харесвали острилките и ги пленили.Острилия много се уплашила.То си и било страшно! Щом чул за случилото се, кметът Острил събрал всичките си войници и отишъл да спаси пленниците.Борбата била неравна, защото моливите били много високи, но кметът бил умен и се сетил, че острилките могат да използват своите остри ръбове. Така те победили моливите и освободили красивите острилки. Всички били доволни, а кметът и Острилия се оженили. Целият град бил поканен на сватбата. Имало дори торта от стърготини и прашец от цветни моливи! Елина Искренова III Д клас

Красивата котка, която умеела да плува Имало едно време котка, която все се хвалела, че била много красива. Веднъж се появила обаче друга котка, която била по - хубава и можела дори да плува. Първата котка се уплашила, че новата е по красива и притежава повече умения.Но после решила и тя да стане като нея. Отишла в басейна и започнала да плува, но тъй като не можела, за малко щяла да се удави! Но другата котка я спасила и тя й благодарила. После видяла как се плува и се научила. С всеки ден ставала все подобра и по-добра! Много искала да победи и да стане известна! Затова веднъж извикала другата котка, за да се състезават. Дълго време тя не се появявала, но накрая дошла. Започнало състезанието. Двете котки плували много добре, но изведнъж едната се преобърнала и потънала. Другата веднага се върнала, за да й помогне и я спасила.

- Много ти благодаря, отново…

Оттогава и двете плаващи котки станали неразделни и заживели щастливо! Ха Ви Чан Митева III Д клас

Красивата умна усмивка Мама ми даде една красива и умна усмивка.Тя все още ми стои на бузката, дори когато другите ми се присмиват, тази умна усмивка казва на устичката, че няма нищо срамно да ходиш с усмивка. Добре, че имам мама и тате, защото всеки ден да ми дават по една усмивка. Александра Иванова III Д клас

Умната подскачаща острилка В един топъл есенен ден малко първолаче прекрачило за първи път прага на училището. То било много уплашено, защото не познавало никого и знаело, че нямало приятели. Започнал първият учебен час, но другите деца не му обръщали внимание, не го забелязвала дори и госпожата. Свършил часът. През междучасието, както си стояло самичко в коридора, изведнъж видяло на пода изгубена острилка и я взело.

Вечерта се прибрало вкъщи и било много щастливо,че острилката нямало да прекара нощта сама на пода и си легнало с усмивка на лицето. Докато спяло, изведнъж детето усетило силно гъделичкане по крачето. Отворило очи и що да види: острилката весело подскачала и танцувала около него.

- Здравей, Марти, аз съм Буби и отсега нататък ще бъда твоят найдобър приятел. - казала тя.

- Добре, но ти как така говориш и подскачаш? - попитал Марти.

- Не само това, приятелю, аз знам и мога всичко! Дори ще ти подсказвам в училище, така че ти изобщо няма нужда да учиш! Няколко дни по-късно в училище Марти имал тест, но острилката решила да му даде малък урок, като му дава само грешни отговори.Така той получил двойка на теста и бил много разочарован.

- Буби, защо имам двойка, нали каза, че ще ми даваш само верни отговори?

- За да ти дам урок, че който не се труди сам, нищо не постига. отговорила острилката. Така малкото момче разбрало, че всъщност неговият приятел му направил услуга, като му дал този урок още от самото начало и започнал да учи всеки ден. Виктория Иванова III Д клас

Лакомият крокодил Един ден крокодилът много огладнял и решил да си хапне. Докато лакомо ядял, една малка костичка му заседнала в гърлото. Той викал за помощ, но никой не дошъл. Крокодилът решил да пийне малко вода, защото мислел, че тогава костта сама щяла да падне.Отишъл до реката и пил, пил, пил вода, но парченцето не се махнало. Видял Лиса и я помолил за помощ, защото ако не махнел костичката, щял да умре.

Кумицата се опитала да я извади, но не успяла. Лиса викнала Вълчо.Той се опитал, но за зла участ и той не се справил. По едно време дошла Меца,но ръцете и били къси...Крокодилът се сетил, че ако преяде ще повърне и ще изкара костичката. Ял, че преял! Повърнал,но не изкарал парченцето от гърлото си. Меца се сетила за един приятел, който можел да се справи с проблема.Тя се затичала, за да го викне. Минали няколко минути и се върнала с Щърко.Той бръкнал с големия си клюн и най-накрая извадил костичката. Приятел в нужда се познава! Константин Киров III Д клас

Скачащата весела дъска Един ден хората изработили висока, усмихната дъска. Учените направили опит, с който тя да оживее. Изсипали върху нея една червена отвара и тя оживяла. Избягала от хората и заминала за планината Родопи. Стигнала до върха й.Тя там била на спокойствие, освен когато настъпела нощта... Тогава на нея се скитали тихите духове. Наричали ги така, защото плашели много тихо. Веднъж на дъската й се дояли гъби. Отишла в гората да набере. Набрала си тя гъби и само за малко оставила кошницата. Когато се върнала, нямало нито кошница, нито гъби.Това били духовете, които й откраднали кошницата... Божидар Некезов III Д клас

Скачащият умен мотор Един мотор бил много умен и дори можел да скача. Понякога можел да бъде най-бавният, а друг път и най-скокливият на света. Решавал колко е сто по сто, че даже и повече. Никой не скачал до неговата височина. От таван на таван стигал дори. Веднъж решил да отиде на състезание за мотори. Вместо да кара бързо, той скачал и си мислел: “Дали ако подскачам по-ниско, всъщност ще отида по- напред?” Така и направил. Накрая спечелил състезанието. Върнал се вкъщи радостен. Излязъл да се поразходи на покрива. Изведнъж дочул шум. Когато разбрал откъде идва звука, открил същия мотор, като него! Заживели весели и щастливи двамата скокливци. Лъчезар Христов III Д клас

Усмихнатият, подскачащ крокодил Имало едно време подскачащ крокодил, който бил и много усмихнат. Веднъж решил да се разходи по улицата. По пътя срещнал един мъж, който го попитал: - Ти не трябва ли да си в блатотo, за да плашиш другите животни? Крокодилът му отговорил: - Аз съм различен, обичам да подскачам и да раздавам усмивки ! Продължил отново по пътя си и срещнал една жена, която го попитала същото и той отново отговорил: - Аз съм различен, обичам да подскачам и да раздавам усмивки! Накрая го срещнала една стара баба. Крокодилът отново си помислил, че и тя ще го попита същото, но бабата му казала: - Виждам,че си различен! Крокодилът се учудил и я попитал: - Как разбра?

- Никога не трябва да се съди само по външния вид! – отвърнала тя. Моника Маринова III Д клас

Сърцето танцува магически Имало някога една далечна страна, наречена Алената страна…Там живеели различни сърца – големи, малки, намръщени, студени, щедри. На противоположния край на същата планета живеели роботи, а тяхната страна се наричала Роботоландия. Те нямали сърца, чувства, не можели да плачат, нито да се радват… През една тъмна нощ два робота видели ярка светлина. Бързо отишли до нея, но се отдръпнали от изненада – там имало едно човешко дете, което се смеело закачливо. Двата робота го взели и се грижили за него.Те го отгледали, като тяхно роботче… Казвали му Рон. Неговият най-добър приятел бил Роби. Веднъж Рон му казал: - Сънувах, че летя с ракета в Космоса. Ех, да беше истина…

- Приятелю, какво ще кажеш, ако си направим такава ракета! Минало се месец, два и те успели да я сглобят. Когато майката на Рон я видяла, му забранила да лети. Той се разплакал. Изведнъж обаче ги нападнали извънземни и стреляли в Рон, но баща му бързо застанал пред него и застреляли бащата. Тогава всички се качили в ракетата и полетели. Дълго летели, но накрая се приземили в Алената страна. Когато роботите слезли, всички сърца се изплашили и се скрили. Тогава Рон и Роби казали, че никой не трябва да се страхува, защото те са само обикновени роботи. Те излезли и когато се срещнали, всяко сърце влязло във всеки един робот…Тогава се появило отново онова вълшебно сияние, което някога видели родителите на Рон… Роботите започнали да чувстват и да се радват! Оживял и бащата на Рон. Освен това се чула и една хубава мелодия… Всички започнали да танцуват магическия танц. Александра Иванова III Д клас

Хайде в Космоса Мечтая аз Космоса да изучавам, и глобуса обичам да разглеждам. Ще стана изследовател аз голям в Турция и Гърция или във Виетнам. Ще стигна до върха и точно на ръба! Но най-много искам да отида аз във Космоса, да стигна Марс… И ще науча всичките планети, докато изреждам тез куплети!

Божидар Некезов III Д клас

Пришълец в океана Един ден двама рибари тръгнали от пристанището с лодка. Плували дълго и единият казал: - Капитане, изгубихме се…Къде сме?

- Вече сме в Тихия океан. Изведнъж видели червена светлина далече в облаците. Двамата се изплашили много. Капитанът разбрал, че това е летяща чиния. Тя

паднала във водата и оттам излязло някакво голямо чудовище, което не се виждало хубаво заради гъстата мъгла. След това то отново се гмурнало под водата и изчезнало… Двамата рибари се учудили къде отишло създанието, но когато погледнали надолу, видели нещо светещо във водата. В този момент лодката им се счупила… Двамата се огледали и видели голям кораб, който ги спасил. Те успели да заловят чудовището и го поставили в историческия музей. Рибарите много се зарадвали, че се спасили и решили да не ходят там никога повече и винаги да ловят риба само наблизо! Симеон Средков III Д клас

Фейсбук влияе на мозъка Моят брат Питър си чател във фейсбук непрекъснато и това много му влияело, а и вече не можел да се спре. Всички започнали да му казват, че Фейсбук му влияе на мозъка. Забранили му, но въпреки това той не ги чувал и продължил да си чати. Всеки път го предупреждавали, но той не ги слушал. Тогава му изключили тока и едва тогава спрял… Не си играй на компютъра! Валентин Атанасов III Д клас

Сърцето танцува магически Едно момиче на име Ели си мечтаело да види танцуващо сърце. Вечер преди да си легне, Ани винаги си пожелавала да види някой път едно сърце да танцува и после заспивала. Една сутрин отишла на училище, но този път там било много мрачно и тъмно. След това се огледала в огледалото и видяла там едно сърце, което танцувало, но било покрито с паяжина. Ели усетила, че това било сърцето на училището и много се уплашила. После си наплискала лицето с вода и … се събудила. Оказало се, че всичко било само един лош сън и се успокоила. Ха Ви Чан Митева III Д клас

Да влезеш в прозрачен клас Един ден Иво отишъл на училище и какво да види! То не било старото обикновено училище, а прозрачно…Той влязъл и започнал да се изкачва по стълбите. Било ужасяващо, но накрая стигнал до класната си стая. Там седнал и погледнал в тетрадката на другаря си и преписал. Така било вече всичко чудесно! Иво за първи път се почувствал отличник… Това продължило много дни наред, докато изведнъж училището отново не станало пак същото! Иво си казал: - Къде е прозрачното училище? Хубаво беше… Но нали не всичко е вечно все пак? Иво си продължил по старому и изобщо не се сърдел, защото както е казано - нищо не е вечно! Любомир Илиев III Д клас

Дългото пътуване до Марс Имало едно момче, което се казвало Марио и то много искало да стане астронавт. Когато бил вече на 25 години, завършил университет и след дълги години на подготовка станал астронавт. Тръгнал към открития Космос. Марио знаел, че му трябвали два дeна за да стигне до Марс. Два дена изминали, но той стоял буден постоянно. Бил преуморен - затова не успял да заспи, но накрая стигнал до планетата. Разгледал я отвън и решил да кацне. Сложил си скафандъра и излязъл. Там всичко било по-различно, отколкото на планетата Земя. Веднага се захванал да събира проби от Марс, която била двеста пъти по-голяма от Земята, но и не трябвало да забравя, че имал въздух само за пет часа… Докато събирал пробите, пред него застанали извънземни. Те го попитали на коя планета е роден, но Марио не ги разбрал и те го подгонили. Бягал, бягал, измъкнал се, но пък стигнал до едно гигантско чудовище, което също го нападнало… Накрая все пак му се изплъзнал и се върнал на кораба си. Бил много радостен, защото снимал всичко. Марио успешно се върнал на Земята със снимките и пробите! Лъчезар Христов III Д клас

Часовникът ще остане в тайна Един крадец научил за изключително ценен часовник, скрит някъде в град София. Той толкова много искал да разкрие тайната, че дори успял да избяга от затвора. Отишъл в града и разпитвал всички за часовника, защото не знаел къде е скрит. Веднъж една жена му казала, че е скрит в апартамент 13-б. Той веднага отишъл там, натиснал копчето, на което пишело 13-б и се озовал в апартамента. Но оттам изскочило зло чудовище. Човекът се изплашил, избягал и така и не разгадал тайната… Ако много искаш нещо, но ти е много трудно, по-добре не се залавяй с него! Юлиян Викторов III Д клас

Самолет спаси лъвчета Живели някога две лъвчета. Едното се казвало Тоби, а другото Теди. Те били близначета. Двамата обичали самолетите и си мечтаели да летят. Един ден Тоби казал: - Хайде да идем да видим как излитат самолетите! Теди се съгласил и тръгнали.Точно тогава дошъл при тях един лош човек и ги откраднал. Той ги заключил в една висока кула и ги предупредил: - Не се опитвайте да избягате, защото ще стане много лошо! – казал човекът и излязъл на разходка. Тогава над кулата спрял самолет. Пилотът спуснал стълбата с думите: - Дойдох да ви спася. Хайде, качвайте се! Тоби и Теди се качили и пилотът ги откарал при майка им и баща им, а те ги смъмрили: - Защо не стояхте близо до нас?

- Съжаляваме! – отговорили тъжно лъвчетата. Един ден дошъл отново при тях лошият крадец, но щом видял мама лъв и татко лъв, много се притеснил и уплашил. Майката и бащата го попитали: - Ти можеш ли най-накрая да станеш добър? Крадецът помислил малко и се съгласил. След това се извинил за стореното на малките лъвчета. Те му простили и всички заживели много щастливи! Ели Спасова III Д клас

Издигнаха сграда от учебници В град Бургас изградили сграда от учебници. Там чиновете били направени от тетрадки, дъската - от учебници по математика, столовете – от учебници по човекът и природата, а шкафовете – от учебници по изобразително изкуство. Бюрото на госпожата било направено от читанки, а столът - от учебник по човекът и обществото…

Училището се казвало “Български език”. Децата, които учели там, вместо да си носят свои тетрадки, за да пишат в тях, направо пишели върху чиновете. Но и в град Варна ги изкопирали и си построили същата сграда от учебници. Когато разбрали за това, хората които живеели в Бургас отишли да се карат с хората от Варна. Скарали се много лошо.Станало война. Накрая спечелили хората от Бургас и заживели дружно и щастливо! Елина Искренова III Д клас

Самолет спаси лъвчета Имало едно време зоологическа градина с много животни. Някои от тях били мили, крокодилите пък били зли, маймунките – палави, зайчетата – сладки, а имало и едни много сладки животинки, които се наричали лъвчета! Но веднъж, един от лешоядите, някак си незнайно как, излязъл от клетката си и полетял към малките лъвчета. Той ги сграбчил и отлетял много нависоко…Никой не знаел къде са…Но един пилот на самолет, който летял на около 1891 м над земята, успял да види нещо. Той пуснал турбото, за да разбере какво точно е това. Видял големия лешояд с малките лъвчета! Но тъй като лешоядът бил много глупав, ги пуснал върху облаците… Добре, че самолетът бил отдолу и те не паднали. Така всички започнали да го наричат “Спасителят на лъвчетата”. Дори сложили и такъв надпис върху самолета! А малките лъвчета се върнали отново в зоологическата градина живи и здрави! Моника Маринова III Д клас

Милионер го пазят от обувки Един милионер отишъл в магазин за обувки. Харесал си един чифт и казал на продавача: - Искам да купя тези обувки! Той обаче му отговорил, че тези обувки са обладани от зъл дух. Богаташът отвърнал, че това не е възможно и ги купил. Но щом ги обуел, все се спъвал…Накрая ги изгорил в пещта. Вечерта докато спял, обувките дошли в стаята му. Той се събудил, видял ги и си казал: - Но как е възможно това?! Изведнъж един дух се показал и обул обувките. Той го заплашил, че щял да го преследва до края на живота му! Бодигардовете обаче видели всичко и започнали да стрелят с пистолети и автомати, но духът не почувствал нищо и ги изгорил… В този миг изгряло слънцето и унищожило злия дух! От този ден милионерът започнал да вярва във всякакви суеверия и измислени от децата неща… Александър Влаховски III Д клас

Хайде в Космоса Имало едно момче, което много искало да отиде в Космоса, но било още много малко. Годините минавали в учене докато порасне…Сега вече можело да отиде в Космоса, но нямало с кого. Детето пораснало още малко и вече не било дете! Най-накрая срещнало приятел и му предложило: - Хайде да отидем в Космоса! Той се съгласил.Тръгнали с една ракета, но възникнал проблем – нямало как да се върнат! За щастие все още поддържали връзка със Земята и им казали, че не могат да се върнат… Изпратили им друга ракета, която да ги спаси, но тя заседнала и тогава те си помислили, че завинаги ще останат там! Но когато изпратили третата ракета, тя вече стигнала до тях и ги спасила. Върнали се на Земята, станали най-известните хора и заживели щастливо! Благовест Цолов III Д клас

Откриха Смешната страна Веднъж Емили и Мими отишли в една далечна страна. Те си говорели, че всичко тук било много хубаво! Решили да похапнат и затова попитали един човек къде има сладкарница. Той обаче така се засмял, че едвам им отговорил. Тръгнали, но видели, че всички хора наоколо се смеят. Само едно малко момиченце не се смеело толкова много. Те го попитали как се казва и къде се намират. То им отвърнало, че се казва Ани и били в Смешната страна. Попитали и Ани за сладкарницата. Тя отговорила, че била само на няколко преки оттук. Ани и Мими тръгнали, а Емили останала да си поговори с някакъв човек, който не се смеел много и бил много културен! После всички отишли заедно в сладкарницата, поговорили си, хапнали си, а след това си тръгнали. По пътя си говорели много за тази Смешна страна, а Ани ги питала дали искат да дойдат пак.Те се замислили и обещали, че ще посетят отново страната им. На кръстовището си взели довиждане и се прибрали весели у дома. Виктория Недкова III Д клас

Да влезеш в прозрачен клас - Днес ще пресека прага на училището. Ще се запозная с нови приятели… Това казало момченце на име Рон. То се запознало с едно дете, което първо видяло – Ким. Тя била мажоретка. Двамата били единствените по време на първия час. Рон се учудил много. Изведнъж попаднал в тъмна стая и там бил сам самичък. Не след дълго пред него застанал най-великия учител в историята на света! Той обучавал деца, които после се превръщали във велики воини. Учителят му обяснил, че тук той ще трябва да пази най-великия меч на света, наречен “ Острието на лотоса”, което притежавало огромна сила.Една

вечер чул страшен звук и отишъл да провери. Стигнал до стая и на вратата й имало надпис “Не влизай!” Въпреки това той я отворил и попаднал в прозрачен клас. Там стояла завързана Ким.и била в безсъзнание. Рон я отвързал и си спомнил за какво всъщност били тук двамата с Ким... Отворил очи и разбрал, че всичко било само…сън в час по история. Виктория Иванова III Д клас

Пътища за никъде Един прекрасен следобед Мими и Лили си играеха и както си подаваха топката, тя излетя първо нагоре и после започна да пада. Преди да падне обаче, в небето се отвори портал, който засмука топката, а след това и Мими, и Лили. Видяха я как се търкаля и тръгнаха да я гонят. Изведнъж тя се блъсна в невидима стена. Момичетата я хванаха, но много искаха да видят какво има по-нататък. Двете прокопаха малък тунел, за да минат отдолу под стената. Изпълзяха през тунела и се озоваха никъде…Това беше една огромна стая, която знаеше всичко за всички. Тя им каза: - Не се опитвайте да бягате, защото ще ви изяммм… Мими и Лили обаче успяха бързо да изпълзят под стената, но пак се оказаха…никъде.

- Направо страхотно! – каза Лили.

- Ако не беше онзи портал, сега нямаше да сме тук! В този миг се отвори същия портал отново и те се прибраха у дома. Моника Николова III Д клас

Величественият айсберг се стопи Това се беше случило много отдавна, в една далечна и студена, но весела страна. Имало един айсберг, много красив и голям. На него живеели много приказни герои и едно момче на име Сашко. Той бил много смел и храбър. Изведнъж Сашко забеляза, че изтича вода по айсберга и каза: - О, не айсбергът се топи! Птиците отлетели, хората и животните избягали кой както може. Минавал един магьосник на име Рути Тути. Дочул за бедата им. И решил да помогне, изкарал една вълшебна пръчка. Омагьосал айсберга и помогнал на жителите да се върнат обратно на родното си място. А те са му били толкова благодарни, че кръстили айсберга на неговото име – Рути Тути. Александра Милчева III В клас

Пришълци от Космоса Един ден в училище на 30 ноември дошли пришълци със своя боен кораб. Искали да завладеят този район и да вършат злини. В училището всички се уплашили. В същото време там идвал и Питър Паркър, известен като Спайдърмен. Той видял пришълците и си казал: „Какво? Кои са тези? Трябва да се справя с тях.” Пришълците разбрали какво си говори и казали: - Ние сме войниците на черния човек паяк. Той ти е брат, знаеш. Дойдохме да завладеем този район.

- Много добре знам, че ми е брат. Скарахме се и сега водим война. Нося в раницата си костюм и като го облека, ще си имате работа не с Питър Паркър, а със Спайдърмен.

Обякъл си костюма и се подготвил с нещо ново. Навремето, когато дядо му бил млад, също бил Спайдърмен. Бил се също като него с братовчед му – черния човек паяк. Един от агентите на паяка убил дядото, но той бил оставил в наследство на внука си едно специално оръжие. Започнала страховита битка, но в оръжието на Спайдърмен имало прах, който като попадне върху противника, той ставал добър. Спайдърмен победил и вече научил противниците си да не правят лошо, да се сдобрят и да станат приятели. След това отишъл при брат си и направил същото и с него. Казали си, че вече не трябва да воюват, а да се борят с всяко зло. Велислав Петров III В клас

Щастие има, когато слънцето танцува магически Всеки ден слънцето танцувало магически. Живите твари го наблюдавали и му се радвали. Неговите магически лъчи събуждали чувства на щастие и радост у тях. Един ден, както си тънцувало, слънцето забелязало беден момък, който бил много тъжен. Слънчо го попитал: - Какво ти е, бедни ми момко?

- Тъжен съм, Слънчо. - отговорил момъкът. - Защото съм беден и нещастен. И никоя мома не иска да се ожени за мен.

- Не тъгувай, момко. - отговорил Слънчо. - Ела с мен да танцуваме и тогава ще разбереш къде се крие щастието.

Слънчо качил на магическите си лъчи момъка и затанцували, а всички живи твари им се възхищавали. Момъкът се почуствал много щастлив и така те двамата станали неразделни приятели. Един ден, както си танцували, момъкът видял красива мома, която го гледала влюбено. Той също много я харесал. Слънчо се усмихнал, казал му да побърза и да отиде при момата, че може да му избяга щастието. След няколко дни момъкът и момата вдигнали голяма сватба, а кум им бил Слънчо. Всички били много щастливи, пеели, танцували и се веселили, а момъкът обещал на Слънчо, че завинаги ще си останат приятели, защото благодарение на него разбрал, че щастие има, когато слънцето танцува магически. Виктория Илиева III В клас

Величественият айсберг се стопи Един ден тръгнахме към Африка. Ние бяхме четири деца, аз Виктория, Моника и Никола. Качихме се на кораба за Африка. По пътя имаше голям айсберг, и кораба се удари в него. Ние с Никола не се уплашихме, затова бързо взехме пояси и ги дадохме на Мони и Вики. Останалите хора се качиха на лодките, за да се спасят. На кораба останахме само ние, капитанът и животните, но за нас нямаше лодки. Пуснахме птиците да отлетят, а останалите трябваше да вземем с нас. Корабът потъваше и трябваше бързо да решим какво да правим. Решихме да скочим върху айсберга, и така направихме. Вече се бяхме отчаяли, и изведнъж видяхме около нас да плуват делфини. Дойде ни на ум, че с въжетата, които бяхме взели, може да ги помолим да ни издърпат и да ползваме айсберга за сал. Проблемът беше, че никой от нас не знае езика на делфините. Изведнъж Вики започна да пее и делфините да и отвръщат със звуци. Не знам как, но Вики се разбра с тях и те започнаха да дърпат

айсберга. Точно преди да стигнем до брега на Африка, айсбергът почти се беше стопил от високите температури. Добре,че Вики и Мони имаха пояси, а аз, Ники и капитанът можехме да плуваме.Така стигнахме до Африка, а айсбергът вече се беше стопил. Това беше най-великото пътуване, което винаги ще помним. Георги Николов III В клас

Вълшебният ключ на Моника Веднъж, както си вървяла, Моника намерила диамантен ключ. Решила да го запази у дома, защото е специален за нея. Един ден се появил злият магьосник, който искал ключа на Моника, защото ключът имал силата да призовава най-големите страхове на но магьосникът я замразил и го взел. Моника стояла замразена, но се появила Феята на доброто, която развалива магията. Вълшебницата обяснила на Моника за силата на ключа.

- Как ще победя злодея? - попитала Моника.

- Ще ти дам цялата енергия на доброто? - отвърнала вълшебницата. В същия миг цялото Добро на Земята се вляло в Моника. Момичето тръгнало към замъка на злия магьосник и когато стигнало там започнала ожесточена битка. Моника насочила цялата си енергия и победила злия магьосник. Взела ключа и го хвърлила в един вулкан, за да не може Злото да го използва. Дария Плачкова III В клас

На планетата Земя има „Мисия на Марс” Било лятото на 2012 година. Двамата космонавти Кен и Рекс се готвели да летят до Марс. Щели да събират спори и да ги използват за експериментите си. Екипирали се добре. Качили се в ракетата и потеглили. По пътя имало три изпитания. Първото изпитание било с астероиди, които горят. Рекс натиснал бутонa, който включил оръжията на ракетата и ги гръмнал. Второто изпитание било ултра черна дупка. За да се спасят от нея пуснали засмукваща граната. Щом гранатата влязла в сърцевината на ултрачерната дупка, тя се затворила завинаги. При третото изпитание се появил космически магьосник, който спрял енергията на ракетата. Те презаредили в космостанцията и тръгнали. Стигнали до Марс. Видели огромен замък, направен от малки, но стоманени камъчета. Кралската стража ги пуснала вътре. Там шефът на стражата ги завел при още три изпитания, за да прецени дали са достойни да се срещнат с марсианския крал. Първото марсианско изпитание било да преминат по десет моста, които много лесно се чупят. Те използвали екипировката си. Включили скрития механизъм за високо отскачане и благодарение на нея с един скок прескочили и десетте моста наведнъж. Второто изпитание било да преминат през поле от пропадащи ями. Космонавтите използвали скритата машинка за бързина. Третото изпитание било гигантски титаниев огнедишащ дракон. Този път изполквали оборудването за създаване на неща с помощта на ума. Те си представили стоманен меч и той се появил. С него победили дракона. Тогава Кен и Рекс отишли при марсианския крал, който им дал спорите за подарък. Изпълнили мисията си и се върнали щастливи. Иван Марков III В клас

Величественото топене на айсберга Албан В един топъл ден на Северния полюс най-великият айсберг, наречен Албан, започна да се топи. Беше двехилядната година. Приятелката ми Ленарда и нейният приятел, Лемандро, познаваха един делфин. Те искаха да спасят Албан. Слънцето ставаше все посилно и трябваше да побързат – не само защото искаха да спасят айсберга, но и защото там има живот, който не бива да умре. Тръгнаха към Албан, качени върху делфина. Не след дълго стигнаха до него. Влачеха инструменти по пътя. Започнаха да строят мрежа, която да пази сянка и студ на Албан. Мъчиха се, мъчиха и точно на ръба на изчезването на айсберга я поставиха. Албан магически се превърна като постарому и така айсбергът се спаси. Навръщане делфинът ги закара към дома и всички се забавляваха много. Мария Г. Петрова III В клас

В училището има пришълци Един ден в училището дошли пришълци от Космоса. Децата ги видели, но не се уплашили, нищо подобно, даже искали да се запознаят. Пришълците заговорили с човешки глас и казали: - Ние сме пришълци от Космоса. Дойдохме тук, в училище с молба да се изучим. Госпожата им казала, че могат да учат. Дала им учебници и учебни тетрадки. Започнали да учат в първия учебен ден в първи клас. Така годините минавали. Пришълците пораснали и завършили.

Станали абитуриенти. Станали даже и студенти. Когато свършили всичко това, нямало какво друго да правят на нашата планета и се върнали в своя роден дом. Мария Гаврилова III В клас

Намиране на диамантения ключ Един чудесен летен ден аз и моят най-добър приятел Сашо се разхождахме в парка. Паркът беше пълен с деца, които си играеха. Докато се разхождахме, изведнъж видяхме нещо да проблясва в тревата. Когато се наведохме да видим какво блести, видяхме диамантен ключ. Зачудихме се какво отключва този ключ. Решихме да пробваме да отключим всички врати в града, но не успяхме нито една. После без да искам убодох Сашо с ключа. Реших, че го боли много, но той не беше усетил нищо. Запитах се как стана това. Аз виждах дупка в рамото му. Без да му мисля много, скочих в нея. Озовах се в много тъмно и страшно място с много врати, на които пишеше: "кошмари", "сънища", "радост" и много други страхове и чувства. Това бяха чувствата и мислите на Сашо, но ме беше страх да отворя врата. Въпреки това се престраших и погледнах в стаята с надпис "радост".Там бяха всички радостни спомени на Сашо. Тогава чух нещо...Някой говореше. Видях говорител и чух Сашо. Излязох от дупката и прецених, че повече никога не искам да влизам в подобни места. Казах на Сашо също да не влиза вътре и заровихме ключа, който отваря врати към най-съкровените ни мечти и найстрашните кошмари. Обещахме си да не го изравяме никога повече, освен при много наложителни случаи. Мартин Свиленски III В клас

Пришълци в училищния двор Един ден, преди около два - три месеца, когато си тръгвах от училище се случи нещо невероятно.След училище, както се гонехме из двора, изведнъж пред нас кацна летяща чиния. От нея слязоха две големоглави извънземни човечета с тънки тела, къси крака и дълги ръце. Те ме попитаха дали имаме водач и аз им отговорих, че имаме и ги заведох право при директора на училището.Тогава те извадиха един бластер и стреляха по него , като с това го телепортираха в кораба си. Аз се учудих защо го правят и ги попитах дали не сме ги обидили с нещо.Те се засмяха и ме подгониха, като ме хванаха ми казаха, че искат и аз да ги гоня и да се включат в играта на гоненица с другите деца. Но по едно време от кораба се появи един доста по голям извънземен висок около три метра. Толкова голям човек не бях виждал. Извика по малките и им каза, че си тръгват, жена му изрита директора от кораба, качиха се всички и излетяха. Явно бяха дошли, за да се позабавляват децата им заедно с нас. А директорът си беше жив и здрав, само дето нищо не си спомняше. Така разбрах, че тези извънземни са съвсем безобидни, искали са да се позабавляват без никой да им пречи. Мирослав Димитров III В клас

Мисия на Марс В един слънчев ден Ели и Мини отиват на Марс. Вървели, вървели и срещнали марсианци.

- Здравейте, ние сме марсианци. Ние се казваме Доол и Дин. А вие как се казвате?- попитали марсианците.

- Ние се казваме Ели и Мини. Ние сме от планетата Земя.

- Дол, Дин ще дойдете ли с нас до ракетата?- рекли те.

- Ми, нищо против.- отговорили марсианците. Ходят ли ходят и пристигат до ракетата. Ели и Мини виждат как Дол и Дин ядат ракетата им.Те им казали:

- Дол, Дин защо ни ядете ракетата? Сега как ще се върнем у дома?

- Ооо, не се безпокойте ще ви я върнем. Ха-ха-ха! Вие глупаци се хванахте, ние не сме добри. Ние си сменихме имената на Дол и Дин, а всъщност се казваме Лошо Келе и Денти Яо. Можете да си я върнете само, като минете три изпитания: първо изпитание - да изядете нашите ястия без ви стане лошо; второ изпитание - да учите неуморно, без да се изморите; трето изпитание - да обиколите Марс за 3 - 4 минути. Децата се справили успешно и си получили ракетата. Върнали се на планетата Земя щастливи и здрави. Михаела Везирска III В клас

Космически пришълци в училище Както си гледах снощи новините, разбрахче пришълците са превзели едно училище и видях табелата му, на която пише''54 СОУ СВ. Иван Рилски''. Казах си ''Ей , това е моето училище'', отидох в базата си и проучих въпроса с тези пришълци. Разбрах , че мразят светлината, взех си специалния фенер, светлинните гранати и лазерният пистолет, качих се в бронираната ми кола, в която има ракети, и потеглих. Пристигнах, хвълих две гранати, за да си разчистя пътя, влязох вътре, като постаях на всеки ъгъл с включено фенерче. По пътя към дирекцията унищожих поне десет пришълци, надникнах вътре и видях, че няколко държат директорката и заместника й . Отворих рязко врата и започнах да стрелям. „С малките се справям”- си помислих , обаче докато не намеря краля им няма да се спра. Открих кораба им в двора на училището, и той беше в него, но нямаше да ми е лесно. Изстрелях всички гранати и ракети, само го зашеметих, тогава извадих радиоактивната батерия от лазерния пистолет и го унищожих. Целият им кораб също избухна. За радост училището остана цяло и спасих всички. Аз станах герой. Теодор Тодоров III В клас

Пришълците Преди години на Земята дошли извънземни от планетата Кибертрон. Те пристигнали с цялата си армия с голям космически кораб. Целта им била да правят опити с хората. Решили да отидат в едно училище. Но когато учениците видели пришълците, звъннали на полицията. Дошли много полицаи и започнали да стрелят по извънземните. Куршумите минавали през тях, защото били безсмъртни. На помощ пристигнали и военните, но и те не се справили с пришълците. Извънземните успели да превземат всички училища в света. Те искали да вземат учителите, за да обучават децата им. Учениците били, за да им слугуват. Нашествието било наблюдавано от Космическите богове. Те не били съгласни с намерението на пришълците. Решили да помогнат на човечеството. Боговете заплашили нашествениците, че ако не оставят хората , ще взривят Кибертрон. Извънземните се уплашили, че няма да има къде да живеят. Решили, че трябва бързо да напуснат Земята и да оставят човеците. Качили се на големия си кораб и заминали. Хората благодарили на Космическите богове, които им обещали да ги защитават винаги. Всички заживели щастливо. Александър Стайков III В клас

Мисия на Марс Тръгнах към Марс с надеждата, че ще изпълня мисията си. Когато се примарсих на планетата Марс, бях посрещнат от марсианците. Отведоха ме в хотел, в който всичко беше автоматизирано. След като си отпочинах, реших да изпълня мисията си. Извадих от раницата кутийка с мравки, които пуснах на пода, и в същия миг нещо като прахосмукачка, но безшумна, ги събра. След това, взех другата кутийка и… Виктор Везирски III В клас

Диамантеният ключ Младо момче, както си вървеше, видя един диамантен ключ.То отиде при ключаря и го попита: - Ключарю, за къде е този диамантен ключ? А ключарят му отговори: - Този ключ е за едно съкровище, в него има много диаманти. Момчето попита: - Може ли да ми дадеш карта на мястото?

- Да, мога, но всеки, който се е опитвал да го открие, е умирал.

- Нищо, мен не ме е страх. – каза момъкът. Ключарят му даде картата и момчето тръгна към гората.Там трябваше да е съкровището. В гората срещна войник. Той му каза: - Ако искаш съкровището, трябва да прескочиш море от лава.

- Добре! - каза момъкът. Тогава той се засили и прескочи морето от лава. Отключи съкровището и стана много богат. Денислав Кирилов III В клас

Щастие има, когато слънцето танцува магически Преди много години, преди хората да се появят, съществували само слънцето и вятърът.Те били врагове. След време се появили и хората. Те много харесвали слънцето и не могли да живеят без него, но не харесвали вятъра.Вятърът им се ядосал, че предпочитат слънцето, и му завидял. Чудел се как да му отмъсти. Разбрал, че слабостта на слънцето, са хората. Задухал силно и ги превърнал в кубчета лед и в ледени висулки. Видяло това слънцето и побързало да сгрее леда в сърцата на хората, а вятърът бил победен. Хората благодарили на Слънчо и всички заживели щастливо. И до днес слънцето танцува магически и топли сърцата на хората. Красимира Людмилова III В клас

Намереният диамантен ключ ` Както си вървях намерих диамантен ключ. Това се случи около полунощ. На другия ден реших да отида при ключаря. Казах му, че съм го намерила на тротоара. Ключарят ми отговори, че отключва голямо съкровище, но каза, че всеки, който се опита да го вземе, после не се връща.

Тръгнах да го търся. Трябваше да мина през един мост. Минах много лесно. Но после ме срещна един мъж ми каза, че за да продължа, ще трябва да прескоча ями пълни с лава. Беше трудно, но успях да ги премина. Стигнах една пещера и там намерих един много голям сандък. Отворих го и в него имаше купища диаманти. Взех сандъка и се прибрах вкъщи, станахме богати. Купихме си огромен замък и заживяхме щастливо. Красимира Павлова III В клас

Диамантеният ключ Трима мъже отишли да се разхождат. Те били много добронамерени. Докато се разхождали, видели златен ключ. Единият от мъжете се зачудил дали с този ключ може да забогатеят… Станали крадци. Ходели до всяка банка и пробвали дали ключът съответства на някой сейф. Не откривали нищо. Престъпниците взели за заложници невинни хора. Накрая открили точния сейф. Дошла полицията. Един от полицаите влязъл. Станала голяма престрелка. Полицаят хванал крадците, а от полицията скрили ключа в дълбока яма. Любомир Стойчевски III В клас

Вълшебният фенер Един ден с моя приятел Сашо намерихме фенер и го включихме. Появи се портал и влезнахме. За да се върнем трябваше да преминем 5 изпитания. Първото беше да намерим костюми и да се бием. Второто изпитание беше да унищожим "Голямата стъпка". Третото - да отключим вратата, където ще си вземем дракони. Четвъртото бе да намерим златната врата и да я разбием. А петото изпитание беше да убием кралицата на чудовищата и да си тръгнем от този свят. Мартин Стоянов III В клас

Пришълци в земно училище Това се случило отдавна в едно училище. Пришълци от Космоса пристигнали с НЛО. Дошли, защото искали да видят училище – земно училище. Срещнали ученици – земляни, които им говорели на чужд за тях език. Пришълците били посрещнати много странно, децата много се изплашили.

- К-к-к, кои сте вие? Защо идвате? С лошо ли сте тук? Не ни наранявайте!

- Ние идваме с мир. – отговорили гостите от Космоса, но не останали в училището, защото разбрали, че не са обичани.

- Сбогом, деца, благодарим ви, че ни оставихте за малко тук! Тръгнали си пришълците, а децата уж се страхували, пък съжалявали, че си заминали. Извънземните също тъгували, че не били разбрани. Моника Данаилова III В клас

САЛАТА ОТ ПРИКАЗКИ Бременските музиканти спасяват Хензел и Гретел Един ден бащата на Хензел и Гретел ги изоставил в гората. Те били много уплашени, защото се загубили. Освен това били и много гладни. Започнали да обикалят страшната гора и така стигнали до една захарна къщичка. Отчупили си по парченце от нея. А в захарната къщичка живеела една лоша баба Яга, която била направила къщичката от лакомства, за да привлича децата. Тя се показала отвътре и поканила Хензел и Гретел да влязат. После ги заключила в мазето и започнала да ги угоява, за да ги изяде после. В същата гора се намирала и къщата, в която бременските музиканти се настанили, след като изгонили разбойниците. Един ден бременските музиканти тръгнали да се разхождат из гората. Стигнали до захарната къщичка. Покатерили се един върху друг и надникнали през прозорчето. Видeли, че баба Яга била взела Хензел и се готвела да го опече в пещта. Бременските музиканти започнали да лаят, да кукуригат, да издават своите страшни звуци и уплашили бабата, също както преди време уплашили разбойниците.Баба Яга си изкарала акъла, строполила се и се умряла от страх. Така музикантите спасили Хензел и Гретел и всички заедно изяли къщичката, а после отишли да живеят заедно и да си помагат едни на други. Велислав Петров III В клас

Снежанка и Котаракът в чизми Живяла си Снежанка щастливо в къщата на седемте джуджета. Един ден, когато джуджетата излези в гората за дърва, някой почукал на вратата. Снежанка погледнала през прозореца и що да види – котарак обут в чизми, който заговорил с човешки глас.- Ти ли си красивата Снежанка?

– Да, аз съм. – отвърнало момичето. – Влез! Котаракът влязъл в къщата и я попитал: – Тук ли живееш? А аз си мислех, че живееш в голям и красив дворец!

– Живеех в такъв докато майка ми беше жива. Когато мама почина, татко се ожени за една зла жена. Тя иска да е най-красивата на света и затова заповяда на ловеца да ме убие. Но той имаше добро сърце и ме пощади. Сега се крия тук, в къщата на седемте джуджета.

– Сега, като те видях, разбрах, защо мащехата ти иска да те убие. Ти си много по-красива от нея! Искаш ли да те пазя от нея, докато джуджетата ги няма?

– Да искам! – отвърнала Снежанка. Дошла вечерта и джуджетата се прибрали. Щом стигнали до къщата, видели пред нея да лежи котарак. Влезли и попитали Снежанка каква е тази котка пред вратата.

– Това е Котаракът в чизми. – казала Снежанка. – Той пожела да ме пази от злата мащеха докато вас ви няма. А и ще ми прави компания.

– О, добре! – възкликнали джуджетата в един глас. – Все пак една котка защитник ще бъде от полза. На другата сутрин времето било много хубаво. Небето било чисто, нямало нито едно облаче, птиците пеели. Котаракът се събудил и влязъл да събуди и Снежанка, за да направи закуска за всички. Тя станала, сипала мляко на котката и приготвила закуска за джуджетата. След като закусили, джуджетата се приготвили и отишли за злато в мината. Котаракът застанал на пост. По обяд мащехата се появила. Носела в ръка голяма и сочна ябълка. Котаракът веднага разбрал какво е намислила злата вещица и решил да я надхитри. Застанал като малко беззащитно котенце пред нея и я погледнал със своите големи котешки очи. Тя застанала пред него като хипнотизирана.

– От коя страна е отровата? – попитал котаракът. – Отхапи си, моля те! Без да разбере какво точно се случва злата мащеха си отхапала от отровната страна и в тоз час паднала мъртва на земята.

– Победих мащехата! – развикал се котаракът Снежанка излязла от къщата и двамата затанцували от щастие. Тогава котаракът казал на Снежанка: – Повече няма нужда да се криеш. Искаш ли да се омъжиш за моя господар маркиз дьо Карабас. Вечерта, когато се прибрали джуджетата, Снежанка им разказала какво се е случило и ги попитала: – Може ли да се омъжа за едно момче, което живее в замък?

– В замък ли? – учудили се джуджетата. – Добре! Кога е сватбата?

– Утре! – отвърнало момичето. – Вие ще дойдете да живеете с мен. На другия ден по обяд Снежанка вече била омъжена за маркиз дьо Карабас. Всички заживели щастливо. Александър Стайков III В клас

Хитър Петър и Снежанка Един ден на вратата почукал мъж. Снежанка не смеела да му отвори, защото смятала, че това е злата й мащеха, преобразена в младеж. Тя го попитала строго: – Кой си ти? Защо си дошъл тук? Да не си злата ми мащеха?! Последвала минута мълчание.

– Отговори ми на въпроса! Веднага!!! – ядосала се тя.

– Аз съм Хитър Петър. Дойдох тук, защото се изгубих в гората. Видях тази къща и реших да попитам дали може да спя тук докато си построя дом. Надявам се да ми позволите да остана за известно време.

– Не знам, но когато джуджетата се върнат ще поговоря с тях. А сега влез вътре да се стоплиш.

– Добре, благодаря Ви! Снежанка го нагостила с вкусна гозба и малинова торта. Петър я попитал: – А коя сте Вие, ако мога да попитам?

– Аз съм Снежанка. И ако може да се обръщаме един към друг на „ти”? Петър се съгласил.

Не след дълго джуджетата се върнали изморени от работа. Снежанка наредила масата за вечеря. Когато се наяли, тя ги помолила да приемат Хитър Петър. Те се съгласили. На следващия ден дошла и мащехата на Снежанка. Тя се представила за ловецът. Но Хитър Петър я надхитрил: – Снежанка не е тук. Тя отиде да скача във вулкана. Ако искаш да я видиш се качи на ръба му и я изчакай. Глупавата мащеха му се вързала на шегата и отишла на даденото място. Ала когато седнала да чака, духнал силен вятър и я бутнал в лавата. Тя изгоряла. Тогава Снежанка, седемте джуджета и Хитър Петър заживели мирно, спокойно и щастливо. Мария Петрова III В клас

Снежанка, Аладин и джуджетата Живели някога цар и царица. Те имали една прекрасна дъщеря, която се казвала Снежанка. Те били много щастливо семейство, но за съжаление царицата умряла. След известно време бащата се оженил за Баба Яга. Тя не обичала Снежанка и искала да я махне от живота си, защото завиждала на нейната красота. Наредила да й доведат Котарака в чизми и му казала: - Заведи Снежанка в гората и ми донеси сърцето й, иначе ще те погубя. Котаракът в чизми завел Снежанка в гората и споделил с нея какво поискала Баба Яга.

- Моля те, котарако, не ме убивай, а ми помогни - казала Снежанка.

- Няма да те убия, разбира се. Ще убия ей онази мишка и ще занеса нейното сърце, а ти се скрий в къщичката на Седемте джуджета - рекъл й Котаракът в чизми. Така и направила Снежанка. Когато джуджетата я видели и разбрали какво се е случило, се зарадвали, че любимата им приятелка ще остане при тях и те ще се грижат за нея. Но тъй като през деня трябвало да са в мината на работа помолили красивият Аладин да пази Снежанка.

През това време Баба Яга разбрала, че Котаракът в чизми не е изпълнил заръката й, и решила тя сама да се отърве от момичето. Дните минавали, а Снежанка и Аладин живеели щастливо. Един ден на красивото момче му се наложило да закъснее и Баба Яга използвала момента, за да убие Снежанка. Престорила се на стара продавачка и продала на момичето една червена ябълка. Когато Снежанка отхапала парче от ябълката паднала мъртва на земята. Дошъл Аладин и като видял какво се е случило, заплакал и започнал да се обвинява, че е закъснял. Извикал седемте джуджета и им казал да сложат Снежанка в стъклен ковчег, а той ще отиде при Баба Яга да й отмъсти за стореното. Аладин влязъл тайно в стаята на злата вещица и откраднал вълшебната й лампа. Потъркал я и от нея се появил голям дух. Тогава Аладин го помолил да ги отърве от Баба Яга. Така и станало. Старицата се изпарила. Бързо отишъл при джуджетата, които стояли до ковчега на Снежанка и потъркал за втори път вълшебната лампа. Духът се появил отново и Аладин пожелал любимото му момиче да се съживи. И ето, че чудото станало. Всички били много щастливи, а Аладин поискал ръката на Снежанка. Вдигнали голяма сватба и всички заживели в мир и любов. Виктория Илиева III В клас

Аврора и звярът Живяла някога красивата принцеса Аврора при седмте джуджета. Един ден тя излязла да се поразходи и срещнала едно чудовище. Тя бързо се скрила в храстите. Този страшен звяр бил облечен с красиви дрехи на принц! Той вървял и си говорел: - Какво да правя сега? Трябва да се оженя… Сетих се, ще направя бал, на който всички девойки да дойдат! Дано да се влюбя, та да се избавя от проклятието! Аврора чула всичко и бързо се върнала вкъщи, за да се приготви. А джуджетата й помагали. Дошъл дългоочакваният ден. Девойката тъкмо започнала да се облича, когато на вратата се почукало. Била нейната зла мащеха, която искала да съсипе милата девойка. Когато Аврора отворила

вратата, тя я превърнала в жаба и скъсала роклята й. В този миг се появила феята Зън-зън, която с вълшебния си прах превърнала мащехата в старица, оправила и украсила роклята на момичето и възвърнала образа му. После взела количката на джуджетата и я превърнала в каляска, но забравила да каже, че магията свършва точно в полунощ. Аврора отишла на бала, където много танцувала. Когато минало дванайсет в полунощ, девойката отново била със скъсаната рокля. Но в този миг чудовището се превърнало в принц… Двамата се влюбили, оженили се и били много щастливи. Ха Ви Чан Митева III Д клас

Котаракът в чизми и Снежанка Имало едно време коте, което можело да говори. Негов господар бил един беден човек. Веднъж котаракът се качил в една каруца, която го отвела в голям дворец. Той влязъл през една голяма дупка. Вътре имало много стаи. Влязъл в една от тях и видял красива принцеса, която се казвала Снежанка.Тя обаче като го видяла, го изгонила, защото била алергична към котки. Котаракът се върнал при своя стопанин, намерил му нови дрехи и обувки. Предложил му да го заведе в един дворец, където имало красива принцеса, но в замяна поискал да му намери чизми. Човекът се съгласил, намерил обещаното и двамата потеглили. Отишли, а господарят на котарака видял принцесата. Двамата се влюбили и се оженили, а котаракът станал цар. Лъчезар Лъчезаров III Д клас

Фокусникът от Оз Веднъж един обикновен фокусник се качил на балон, за да отиде до Париж, но неочаквано задухал много силен вятър и той се озовал в страната Оз. Там срещнал много красива фея, която му казала, че е крал.Той много се зарадвал, но след това тя добавила: - Трябва да убиеш черната Теодора.Аз ще ти помогна, но за да я победим трябва да й счупим пръчицата. Фокусникът се съгласил. Тръгнал, но по пътя срещнал една порцеланова кукла, която също решила да дойде с тях. Когато пристигнали, видели пръчицата и я взели. Счупили я и вещицата Теодора се пръснала. Фокусникът станал крал и се оженил за красивата фея. Те царували дълго и справедливо, а порцелановата кукла останала да живее с тях. Юлиян Викторов III Д кла

Неочаквана среща Един ден докато Снежанка беряла цветя в гората, зад нея тайно се промъкнал ловецът, който я бил завел там и посегнал да я убие. Но един страшен звяр ударил ловеца и спасил Снежанка. Тя му благодарила и го попитала как да му се отблагодари. Той й казал, че иска само да го приюти някъде на топло и да му даде храна. Тя потърсила подслон в гората и открила малка къщичка. Двамата влезли, а Снежанка му приготвила топла храна. Седемте джуджета се връщали от работа вечерта и видели през прозореца звяра, който лакомо си хапвал. Те избягали и пренощували навън. На сутринта звярът благодарил на Снежанка и си тръгнал. Джуджетата се върнали в любимата си къща, а Снежанка заживяла с тях. Божидар Некезов III Д клас

Голямото парти Един ден Алиса тръгнала да се разхожда в гората. Срещнала едно от трите прасенца и го попитала: - Приятелю, накъде си се запътил?

- Бягам от вълка, че ще ме хване! – отговорило то.

- Ела с мен. Там наблизо има малка къщичка. Ако искаш да отидем там, за да се скриеш – предложила Алиса. Прасенцето се съгласило и те тръгнали. Докато вървели, срещнали Пинокио. Той бил много тъжен, защото носът му растял дори когато не лъжел. Алиса му предложила да тръгне с тях и той се съгласил. Тримата пристигнали в къщичката. Там Снежанка и седемте джуджета си правели парти. Пинокио ги попитал: - Може ли и ние да празнуваме с вас? Снежанка ги поканила. Пуснали музика, започнали да пеят и да танцуват. Всички се забавлявали и били много щастливи, а носът на Пинокио дори спрял да расте. Ели Спасова III Д клас

Новите приключенията на Пепеляшка Пепеляшка отишла на бала с каретата си и влязла в двореца. Този път обаче там били само три прасенца. Тя почнала да танцува с тях. Изведнъж кралицата дошла и изгонила Пепеляшка вдън гора.Прасенцата тръгнали с нея. Дълго вървели и накрая стигнали до една къща. Влезли и

вътре видели три мечки. Те им дали от своята каша. Хапнали добре и си тръгнали. По пътя срещнали един вълк. Той ги попитал: - Накъде сте се запътили?

- Не знаем…- отговорили прасенцата. Изведнъж се появило едно момче с дълъг нос, което им казало да го последват. Стигнали до една джунгла.

- Защо ни доведе тук? – попитала го Пепеляшка. Но момчето вече било изчезнало. Пред тях изскочило едно малко бебе с глутница вълци. Те ги подгонили, настигнали прасенцата и ги изяли. Пепеляшка се покатерила на едно дърво и така успяла да се спаси. След това се разплакала. Изведнъж се появил един красив принц, който я завел отново у дома. Оженили се и заживяли дълго и щастливо… Моника Николова III Д клас

Нови приятели Живяло някога едно момиченце, което било изгонено от своята мащеха. То се казвало Снежанка. Отишло в гората и там срещнало един вълк. Той го попитал: - Накъде си се запътила, Снежанчице?

- Отивам да се скрия от злата ми мащеха! – отговорило момичето. Продължила Снежанка по пътя и срещнала три прасенца.Те я попитали: - Ще ядеш ли това, което е в кошницата ти?

- Да, но ето ви и на вас едно хлебче, за да си го разделите. Тръгнала отново Снежанка и по пътя видяла едно момиченце.

- Здравей. Как се казваш?

- Аз съм Червената шапчица и отивам при болната ми баба. Ела ако искаш и ти. Тръгнали двете към къщата. Когато стигнали почукали на вратата.

- Кой е?- попитала бабата.

- Аз съм твоята внучка и с мен е моята нова приятелка Снежанка. Влезли. Червената шапчица направила чай на своята баба. Когато Снежанка си тръгнала казала: - Това беше фантастично! Разговарях с вълк и с прасенца, дори си намерих нова приятелка! Никога няма да ви забравя! Моника Маринова III Д клас

Бел и Пепеляшка Живяло някога едно момиченце, което всички наричали Пепеляшка. Веднъж нейната мащеха я изгонила от дома й. Пепеляшка се оказала съвсем сама в тъмната и страшна гора.Изведнъж пред нея изскочил огромен звяр, който я пленил и отвел в двореца си. Там имало и други пленници – седемте джуджета, Червената шапчица, Снежанка и други. Звярът застанал пред девойките и им заповядал една от тях да го целуне, за да се превърне отново в принц. Те обаче не пожелали. Отчаян звярът извикал своя домашен любимец – вълка, който изревал: - Ако никоя от вас не иска да целуне моя господар, ще ви изям всичките! Девойките се уплашили, но не помръднали от местата си. Само една, на име Бел, пристъпила към звяра, но поискала да научи първо името му преди да го целуне. Звярът се усмихнал и казал: - Много ми е приятно, казвам се Ерик. Вие сте много смела дама, защото въпреки страшния и грозен външен вид, който имам, видяхте красотата в мен. Те се целунали и звярът се превърнал в приказен принц. Той се оженил за Бел и я направил много щастлива. А Пепеляшка се влюбила в брата на Ерик и заживели заедно всички. Виктория Недкова III Д клас

Трите котки и златната ябълка Имало едно време котешко царство.В двора растяло ябълково дръвче, на което всяка година имало по една златна ябълка. Веднъж царят повикал тримата си синове. Казал им, че някой краде златните ябълки от царската градина. Най-големият от братята, когото наричали Котаракът с ръкавиците, решил пръв да отиде. Стъмнило се и той заспал. Не успял да опази златната ябълка. На другата година отишъл по-малкия брат, но и той заспал. На третата година отишъл най-малкият брат – Котаракът с чизмите. Всички му казвали: - Ние се провалихме, та ти ли ще успееш? Той обаче останал буден. В полунощ видял ламята и извадил шпагата си. Бил се с нея часове, но накрая подмамил ламята да се удари в дървото, а то я похлупило. На сутринта царят и братята на Котарака с чизмите видели ламята и се зарадвали. Вдигнали богат пир, а ламята освободили. Тя обаче не посмяла да се върне, а бащата и неговите синове заживели щастливо. Александър Влаховски III Д клас

Приятелки Една вечер, когато Пипи си брояла парите, на вратата се почукало. Тя погледнала през прозорчето и видяла едно момиче със седем малки джуджета. Пипи отворила вратата и казала: - Здравей. Ти как се казваш?

- Аз съм Снежанка и с моите джуджета търсим подслон, защото къщурката ни се счупи от вятъра.

- Можете да останете колкото искате. – отвърнала Пипи.

Настанила ги по стаите. Снежанка й благодарила за гостоприемството. Седнали да си поговорят. Пипи попитала: - Вие къде живеехте?

- В планината. – отговорили джуджетата.

- А къде са майка ти и баща ти, Снежанке?

- Не знам, вече не си ги спомням… Но моето семейство сега са джуджета. Появила се и маймунката на Пипи. Цяла вечер се забавлявали и играли. На другия ден тя помогнала да си построят нова къща. Така те станали неразделни приятелки и често си играели заедно. Лияна Стойчева III Д клас

Котаракът в чизми Имало едно време един котарак, който помогнал на своя господар да се ожени за царската дъщеря. Но след това нямало какво да прави и затова тръгнал по света. Хранел се с яребици, които хващал в полето. Веднъж видял едно момиче в беда. Един ловец искал да я убие, но котаракът я спасил. Двамата станали много добри приятели. Момичето се казвало Снежанка. Но един ден тя изчезнала. Котаракът си помислил, че го е изоставила. След време отново се срещнали и Снежанка му обяснила, че се изгубила. Двамата приятели продължили по пътя си отново заедно. Открили и две деца, които също се били изгубили в гората. Едното се казвало Хензел, а другото - Гретел. Котаракът и Снежанка ги завели при родителите им. По пътя срещнали и Баба Марта, която също объркала пътя. Помогнали и на нея. Така Котаракът в чизми намерил нови приятели и бил много щастлив. Благовест Цолов III Д клас

Снежанка и звярът Един ден Снежанка почиствала дома, когато на вратата се почукало. Тя отворила и какво да види – котаракът в чизми! Той попитал: - Тук ли живее Снежанка? Момичето отговорило, че това е тя. Котаракът я предупредил, че злата мащеха я преследва. Снежанка решила да избяга, но вече било много късно. Мащехата наредила на всеки, който я види да я убие. На вратата отново се почукало. Този път бил един селянин, който също я търсел, но за да й помогне. Разказал й, че в гората живеел страшен звяр, който искал да отмъсти на злата мащеха, защото го е омагьосала. Тръгнала Снежанка да го търси… Изведнъж забелязала грамадна сянка и извикала. Звярът изръмжал и попитал: - Какво търсиш тук?

- Казвам се Снежанка и искам да дойдеш с мен, за да накажем злата ми мащеха, а ти да възвърнеш човешкия си вид. Отишли в къщичката и измислили план. След няколко дена се почукало отново на вратата.Снежанка отворила и видяла мащехата си. Звярът скочил да се бие, но магьосницата била много силна и го ударила. Той паднал на земята, а Снежанка се разплакала и го целунала. В този миг той се превърнал в красив принц и казал на Снежанка: - Благодаря, ти ме освободи от проклятието! Принцът докоснал злата мащеха и тя станала добра… Снежанка и принцът се оженили. Вдигнали голяма сватба. Родило им се момче, което пазело царството от злите сили. Любомир Илиев III Д клас

Котаракът в чизми и Снежанка Имало някога една красива принцеса, която се казвала Снежанка. Но тя живеела в гората при седемте джуджета. През един слънчев ден, след като джуджетата отишли на работа, на вратата се почукало. Момичето отворило и видяло една котка с ботуши и шапка.

- Мила принцесо, ти трябва да се омъжиш за моя господар! Снежанка отказала, но котаракът останал на пост. Вечерта джуджетата се прибрали и я попитали дали го познава, а Снежанка им разказала за срещата им. На другия ден една много зла царица застанала пред своето вълшебно огледало и го попитала: - Огледало, огледало, има ли някой по-красив от мен? То й отговорило, че има и това била Снежанка. Царицата се ядосала, забъркала отровна отвара и я поставила в една ябълка. Отишла в гората при Снежанка, почукала на вратата. Момичето видяло само една стара жена с кошница ябълки. Отворила и си взела една. Но котаракът усетил отровата, скочил и бързо посякъл ябълката, която държала принцесата. Тя видяла,че отвътре целият плод бил черен! Снежанка благодарила на котарака. След проваления опит вещицата взела един малък нож, но котаракът отново я видял и бързо я пробол с шпагата си. Тя обаче не умряла, а се превърнала в огнедишащ дракон и ги подгонила. Котаракът в чизми грабнал Снежанка и я отвел в града. Скрили се в една църква. Вещицата отново се опитала да ги убие, но Снежанка казала, че вече не се страхува от нея. Котаракът пробол злата вещица в сърцето и тя умряла. Снежанка се омъжила за господаря му и били много щастливи. Константин Киров III Д клас

Хензел и Гретел Имало едно време братче и сестриче, които се казвали Хензел и Гретел.Те всеки ден ходели да си играят в гората. Един ден, когато се прибрали у дома,на вратата се почукало. Хензел отворил и що да види – вълк! Той най-нахално влязъл в къщата и изревал, че ще ги изяде! Децата много се уплашили и се скрили зад леглото. После обаче се отказал, защото били много малки и неочаквано си тръгнал… Хензел и Гретел заживели щастливи и никога повече не отваряли вратата на непознати.

Гергана Гроздева III Д клас

Коронацията на принца Красавицата Бел спеше в една от стаите на двореца.Изведнъж госпожа Порцелана отвори вратата и я събуди, защото имаше гостенка.

- Бел, имаш гости.

- Кой е, госпожо Порцелана? Да не е моят най-добър приятел Мечо Пух?

- Не, моя принцесо, пристигна Пепеляшка. - отвърна Порцелана .

- О, забравих, че ще се събираме за да подготвим коронацията на принца. Поканете я във всекидневната, а аз ще дойда след като се преоблека. Пепеляшка дълго чака и накрая отиде сама при Бел. По-късно при тях дойде и Спящата красавица.Говориха си цели два часа! Бел реши да направи Спящата красавица диджей.

- Но аз нямам подходяща диджейска рокля! – промълви притеснена Спящата принцеса.

- Спокойно. – каза Бел. – Аз ще ти дам от моите.Не се тревожи! Настъпи дългоочаквания час.

- Днес е 21. април, ден за парти! – обяви началото Спящата хубавица.

- Пусни песента на Мишел Тело. – прошепна й Бел.

- А ти отивай вече при принца. Той е точно зад теб! Двамата затанцуваха. Дойде ред и на самата коронация. Всички много се веселиха и танцуваха. Няколко дена по-късно в двореца се вмъкна крадец, който открадна короната. Бел се затича, за да го спре, но не успя. Но госпожа Порцелана го залови и стражите го вкараха в тъмницата. Принцът и Бел се ожениха и заживяха дълго и щастливо.Даже вече си имат две дечица Ара Бел и Антонио Вандерас. Елина Искренова III Д клас

Приключенията на трите прасенца Имало едно време три прасенца. Един ден решили да отидат в гората. Най-малкото предложило да си построят къщички.

- Която е най-добра, в нея ще живеем. Разделили се на три страни. Най-малкото прасенце казало: - Аз ще си направя къщичка от слама.

- Аз пък от дърво! – рекло второто.

- А аз пък ще си я построя от тухли! – казало най-накрая третото. Трите прасенца почти били готови, когато се появил страшен звяр. Най- малкото бързо се скрило в своята къщичка и що да види – вътре имало една красива принцеса! Звярът започнал да събаря къщичката му, но без да ги види двамата успели да се измъкнат. Тичали, тичали и стигнали до къщата на брата.Когато влезли вътре видели седем джуджета. Прасенцето попитало: - Откъде се взеха тези джуджета?

- Не знам. А ти откъде намери тази принцеса?

- Ааа, сега нямаме време да се питаме! Навън има един кръвожаден звяр! Да бягаме!Излезли и продължили да тичат към

къщичката на най-големия брат. Влезли и видели една кокошка със златно яйце до нея.

- Откъде взема тази кокошка? – попитали двете прасенца.

- Ооо, сега ли намерихте да ме питате? Навън има един кръвожаден звяр! Тогава кокошката, джуджетата и смелата принцеса излезли навън, развикали се и успели да спрат страшния звяр. Хвърлили една запалена факла, а той се изплашил и избягал. Всички заживели дълги години необезпокоявани от никого. Моника Маринова III Д клас

Трите желания Едно момче попитало баща си дали може да играе в парка с приятелите си. Отишли и момчето се забавлявало много. Взело една пръчка, която станала меч, а стола - превърнал в щит. По-късно се прибрали у дома. На другия ден отишли отново в парка, но този път нямало никого. Момчето тръгнало да се разхожда само. Спряло се до един пясъчник и в него видял някакъв знак. Взел лопатката, разкопал и видял сандък, върху който пишело: “Да се отвори само в спешен случай!”

- Е, сега е спешен случай, скучно ми е! – прошепнало детето. Момчето отворило сандъка и от него излязъл огромен джин. Той казал: - Ти имаш право само на три желания! Момчето се замислило, но промълвило: - Първото желание е всички да сме здрави, второто – да имам много книги, а третото да съм като Супермен. Джинът изпълнил и трите желания. А момчето помагало на всеки в нужда. Хората с обич го наричали “Момчето супермен”. Симеон Средков III Д клас

Алиса и жабчето Живяло някога едно малко момиченце Алиса.Веднъж то решило да се поразходи в гората. Там видяло една малка жълта жаба, която му заговорила: - Имаше едно време красив принц, но неговият враг Черният оракул му направи магия и го превърна в жаба. Алиса много се учудила, че може да говори, но решила да вземе жабата за свой домашен любимец.

- Еха, това малко жълто жабче ще го кръстя Йоан. Изведнъж сестрата на Алиса завикала: - Помощ, помощ… Жабчето скочило и я спасило. Девойката за благодарност го целунала и в същия миг се превърнало в красив принц. Двамата се влюбили и се оженили. Виктория Иванова III Д клас

Трите джуджета Живели някога три джуджета в голям замък. Майка им била много добра, но бащата не ги обичал много, защото не били истински мъже. Не можели да стрелят с лък, да се бият, а били добри само в ученето. Един ден бащата ги изгонил от замъка. Те вървели, вървели и стигнали до голяма дупка. Спуснали се и паднали върху нещо меко. Средният брат видал две табели. На тях пишело: “ Добре дошли в света на хубавите неща”, “ Добре дошли в света на ужасите”.

Най-малкият от братята предложил да тръгнат по втория път. Така и направили.Тръгнали, но като влезли навътре видели, че е много мрачно и тъмно. Вторият брат се заклещил в плаващи пясъци. Другите не могли да го издърпат и той загинал. Останали само двамата братя. Те продължили по пътя си. Видели много кучета, които започнали да ги преследват и отвлекли най-големия брат. Така останал само най-малкият. На пътя му застанал дракон, който го отвел в родния замък на джуджето. Там видял своя баща.

- Къде са братята ти? - попитал го той. Момчето отговорило, че са мъртви, а бащата не се изненадал: - Щом си оцелял през прокълнатата гора, значи си истински мъж! Калоян Иванов III Д клас

Истински приятелки Преди много години в едно далечно царство живеело с майка си и баща си едно момиченце, което всички наричали Червената шапчица. Семейството му било много богато и добро. Наблизо живеело бедното семейство на Пепеляшка,която си имала и едно малко братче, на име Дани. Дошла есента и децата тръгнали на училище. Един ден учителката казала: - Утре ще ходим на Витоша, ще тръгнем в 8:27 часа. Трябва да платите сто лева, защото ще преспим в хотел “Метрополия”. Пепеляшка се натъжила. Тя много искала да отиде, но нямала пари. Прибрала се вкъщи много тъжна. Попитала майка си : - Може ли да отида на Витоша? Ще преспим в хотел “Метрополия”. Може ли да отида, мамо? Моля те…

- А колко пари е таксата?

- Ами сто лева – притеснено отговорила тя, със сълзи в очите.

Майка й не разрешила. Пепеляшка много се натъжила,но си облякла якето, обула си ботушките и излязла.Отишла при нейната приятелка Червената шапчица и я помолила да й даде сто лева.

- Ох, не мога да ти дам толкова пари, но мога да ти помогна като ти дам 90 лева, а ти ще намериш още 10 лева. Ето, сега ще ти ги донеса. Пепеляшка преляла от щастие. На другия ден тя отишла на Витоша и много се забавлявала. Била много благодарна на своята истинска приятелка, защото й дала толкова много пари в труден момент и й помогнала. Ели Спасова III Д клас

Герои Живели някога едно момче и едно момиче – Хензел и Гретел. Те били брат и сестра. Един ден майката казала на баща им: - Заведи ги да играят, защото ми преобърнаха къщата наопаки!

- Бащата ги завел в най-отдалечения парк. Децата тичали и се веселили,но изведнъж видели една разплакана девойка.Попитали я: - Защо си тъжна?

- Малката ми сестричка изчезна – отговорила тя. На децата им дотежало за девойката и я заразпитвали: - Къде последно е била? А как изглежда ?

- Беше на виенското колело… После девойката им описала как изглежда сестричката й. Братът и сестрата дълго търсили изгубеното момиченце, но неуспешно. Изведнъж видели голям и зловещ замък. Той принадлежал на един звяр, който бил затворил момиченцето. Хензел и Гретел влезли тихо, за да не ги види. Малкото момиченце обаче ги чуло и завикало за помощ. Братчето и сестричето я освободили. Звярът много се натъжил, но успял да си намери нова приятелка, която да развали магията. Хензел и Гретел завели момиченцето при сестра му и станали герои. Виктория Иванова III Д клас

Снежанка, звярът и котаракът Живеела си Снежанка при седемте джуджета в гората. Веднъж те тръгнали на работа и момичето останало само. Изведнъж някой почукал на вратата. Снежанка отворила и видяла страшен звяр пред нея.

- Кой си ти? – попитала тя.

- Сега не знам какво съм, но преди бях принц…

- Ако искаш влез, остани тук. – предложила му девойката.

- Добре. – съгласил се той. Щом влязъл в къщата от якето му изскочила котка, която била обута в чизми. Звярът й обяснил, че двамата са като братя. Когато джуджетата се върнали,много се зарадвали на гостите. Вечерта си направили парти, но изведнъж покривът на къщичката се взривил. Това била злата кралица, която преследвала Снежанка от години, но отново успяла да се скрие в тъмната гора. Котаракът тръгнал след нея. Стигнал до едно езеро и едва не се удавил, но звярът и джуджетата го извадили. Кралицата била изчезнала… След няколко дни Снежанка отишла в градината да прибере някои цветя да не измръзнат и видяла, че горят…Те били запалени отново от злата мащеха. Този път звярът и котаракът се ядосали и бутнали кралицата в запалените растения. Така тя умряла и двамата братя освободили Снежанка от лошата мащеха. Една слънчева утрин гостите решили, че вече е време да си вървят. Джуджетата и Снежанка ги изпратили и продължили да живеят мирно и спокойно. Моника Николова III Д клас

Приятелки Живеели някога две неразделни приятелки. Но майката на принцеса Аврора била много мила, а на Снежанка била зла. Един ден Аврора отивала към къщата на Снежанка. Когато се доближила до вратата чула викове: - Ти, Снежанке, какво се мотаеш? Чисти! Когато Аврора чула това силно почукала на вратата. Мащехата отворила, но като я видяла, бързо затворила.

- Снежанке, веднага сваляй дрипите, че Аврора е тук и ще те види така.

- Добре, отивам да се преоблека.

- Викай ми “мамо”, защото ще разбере,че много ти се карам! Мащехата отворила вратата и поканила момичето вътре.

- Влизай, Аврора, не стой на вратата.

- Добре, но не викай на Снежанка, защото всичко чух.

- Олеле… Да, знам, но тя не си върши добре работата!

- Но тя е още на 15 години и не трябва да чисти двореца.

- Е, добре. Тя повече няма да чисти. Обещавам! Снежанка предложила на приятелката си: - Аврора, хайде да отидем на пикник.

- Добре. Хайде да вървим!

- Чао, мамо! – казала Снежанка.

- Чао, мила! Двете момичета тръгнали заедно.

- Майка ти веднага стана добра, нали?

- Да, благодаря. Ти винаги оправяш нещата! Ти си истинска приятелка!

– рекла Снежанка с признателност. Виктория Недкова III Д клас

Пепеляшка и звярът Имало една голяма къща в края на гората. В нея живеели Пепеляшка, нейният баща, сестрите и мащехата й, която била много зла и искала да се отърве от момичето. Веднъж то отишло в гората да набере гъби. Докато Пепеляшка вървяла, видяла един красив дворец, който бил направен от захар и всякакви лакомства. Тя тръгнала към него, но забелязала сияйна светлина. Запътила се към нея и видяла една роза. Поискала да я откъсне, но в същия миг изскочил голям и страшен звяр, който казал: - Какво правиш? Това е моята роза!

- Много съжалявам, поисках да я занеса на моя баща, защото е много болен.

- Ще ти я дам, ако се ожениш за мен! Пепеляшка поискала да си отида вкъщи при своя баща, но звярът не я пуснал. Разплакала се, но се сетила, че може да извика на помощ птичките.

- Пи, пи, пи….Елате, мои малки приятелчета, пи,пи… Не след дълго птиченцата долетели.

- Какво да направим за теб? – попитали те.

- Искам да доведете кучето… Те отлетели, но се върнали бързо, защото другите птички били изяли трошичките и не могли да намерят пътя. Така Пепеляшка останала при звяра. Вечерта той я поканил на вечеря с много романтика и свещи. Но всички предмети били живи ! Тя се уплашила и веднага изтичала към стаята си. Звярът заповядал: - Иди се облечи прилично и слез да вечеряш с мен веднага!

- Но аз не искам. – отвърнала Пепеляшка.

- Слез долу и може да си помисля дали да те пусна отново при баща ти.

- Добре. – тъжно въздъхнала тя. Момичето отворило гардероба, а той се размърдал и казал: - Хайде бързо да те облечем за вечеря. Не след дълго Пепеляшка била вече готова. Докато слизала, видяла голяма празна зала, в която имало само едно цветенце от захар. Посегнала да го вземе, но звярът отново се появил изведнъж и не й

разрешил.Тя се извинила и му казала, че само иска да помогне на баща си, защото е много болен. Звярът се ядосал, но като видял, че плаче я съжалил. Тогава той й предложил да вземе цветето, но да се омъжи за него. Пепеляшка се съгласила, звярът й го дал и я отвел в нейния дом. Веднага щом баща й взел цветето, то огряло като слънце и заблестяло. Всички се усмихнали. Бащата оздравял, а звярът се превърнал в красив принц и всички заживели щастливи… Александра Иванова III Д клас

ГАТАНКИ Гатанки на Александра Милчева III В клас Хубавец е и певец е, гребен има на главата буди ни нас децата! /петел/

Носим я на главата, шарена и цветна пази ни тя от слънцето голямо и горещо. /шапка/

Четири крака има но не може да ходи! /стол/

Гатанки на Александър Стайков III В клас Живее той в гората, бодлива му е косата, aко го ядосаш ти, по-добре побегни. /таралеж/

На стобора той живее, по цял ден пее, има гребен на главата и шпори на краката. /петел/ През джунглата тя тича, бананите обича. По клоните е скоклива, а на земята – игрива. /маймунка/

Гатанки на Велислав Петров III В клас Шарена кръгла топка, в моята стая стои, а показва целия свят и опознаваш го ти! /глобус/ Прозорец към света, седи у дома, трябва ли нещо да узнаеш ти, веднага го включи. /компютър/

Къща на главата, от слънцето те предпазва,

зимата пак е там от студа те опазва! /шапка/

Имам си другарче вече, нощем в стаята ми спи, то е мъничко човече, но пък става за игри. Принцеса е с дълга косичка и е моята .... /сестричка/

Шарена птица в небето лети няма криле, пускаш я ти. Държиш я на връвчица, и радват се всички дечица. /хвърчило/

Малка пръчица игрива бяга и следа оставя, но все по-малка става. /молив/

Гатанките на Мария Гаврилова III В клас Нагоре, надолу ходи, но никъде не отива. /асансьор/ Бяло е, сладко е,

но не е сладолед. /захар/

Гатанки на Мартин Стоянов III В клас Има дръжка и капаче. от нослето му пара излиза, а не плаче. Цяла зима на печката стои и не спира да ври. /чайникът/ Тя е космата и кафява, с големи нокти, обича да си хапва мед. По-добре бягай надалеч, защото е опасна и може да те хапне за десерт. /мечката/

Гатанки на Иван Марков III В клас Трийсет мънички дечица скромни, тихи, мълчаливи станеш ли приятел с тях, те отвеждат в свят чудат. /букви/

Имам десет братчета, сестрички палавички, непослушни, но помощници са ми добрички. /пръсти/

А Б В…

Бърза е като стрела, стига надалече и разкрива пред света чудеса незнайни. /мисъл/ Бистри като езерца Те са ми огледалца. /очи/

Те са мънички, бели, розови, красиви На човека дават здраве И във песните ги славим. /витамини/

Имам две братлета, две палави мишлета, отворя ли очички, понасят ме добрички. /крака/

Да е огън, не е огън, а пък тополи като огън и раздава светлина вред по цялата земя. / слънце/

Тънък Петко с остър зъб И с опашчица извита Боцка, боцка и във миг нова дрешка е ушита. /игла/

Колко съм послушна

…

Тя е тиха, мълчалива, но разгърнеш ли я ти, те повежда в свят вълшебен с чудни, дивни красоти. /книга/

Гатанки на Красимира Павлова III В клас Има дръжка и капаче, нослето му пуши обаче. /чайник/

В гората живее. хем е игриво, хем е скокливо, но е много страхливо. Моркови обича. Как се то нарича? /зайче/ Малка пръчица игрива бяга и следа оставя, но все по-малка става. /молив/

Гатанки на Мария Гаврилова III В клас Нагоре, надолу ходи, но никъде не отива. /асансьор/

Бяло е, сладко е, но не е сладолед. /захар/

Гатанки на Мартин Стоянов III В клас Има дръжка и капаче. от нослето му пара излиза, а не плаче. Цяла зима на печката стои и не спира да ври. /чайникът/ Тя е космата и кафява, с големи нокти, обича да си хапва мед. По-добре бягай надалеч, защото е опасна и може да те хапне за десерт. /мечката/

Гатанка на Мария Петрова III В клас Със звезда на главата, с топки на ръката, с гирлянди на краката. /елхата/

Гатанки на Мирослав Димитров III В клас Сутрин посрещаме го с радост, вечер го изпращаме с тъга, че свърши за деня, детската игра. /слънце/

Имам кончета любими, цветни и игриви по бели полета препускат и след себе си диря оставят. /моливи/ Мъничко е, беличко е, с дълго зелено краче от сняг се не бои и е красиво юначе. /кокиче/

Гатанка на Михаела Везирска III В клас Той е кръгъл зеленчук на цвят е алено червен, пролет ни развеселява, лете пък ни разхлажда. /домат/

Гатанки на Моника Данаилова III В клас Живее една топка в гората, игрива, скоклива и много бодлива. Ако я хванеш, няма да е добре, защото ще те убоде. /таралеж/

Пъстроцветен хубавец с гребен на главата, с шпори на краката вика с пълен глас и събужда ни завчас. /петел/ Лети като стрела, бръмчи като пчела, обикаля света с големи крила. /самолет/

Гатанка на Мартин Свиленски III Вклас Тъй живее си в горите и пази си бодлите, че кат неприятел си намери с пет игли да го замери. /таралеж/

Гатанки на Александра Иванова III Д клас То е като кръгло кълбо, покрито с игли до едно, за да го пазят от зло. А сега познай какво е то? /таралеж/

Кралица е тя – една на цветята. /роза/

Гатанки на Ели Спасова III Д клас Всеки си го има със сигурност вкъщи. То по цял ден ни пее, учи, говори, напътства. /телевизор/ Тя е красива, красива и децата много я обичат. Цветята тогава цъфтят – големи и малки, шарени и красиви… /пролет/ Пляска със ръчички тича със крачета, има си то две очички, с които да гледа. /дете/ Цял ден тича без да спира, има си то три ръчички, въртят си те във кръгче и никога не се морят. /часовник/

Гатанки на Лияна Стойчева III Д клас То е супер игриво, няма спирачки, за да се спре му трябват… играчки! /дете/

Тя е прекрасна царица, но е бодлива хубавица. /роза/

Скача от клон на клон това игриво човече като лудо яде бананите и си живее в джунглите. /маймунка/ Вълшебна кутия, която говори и пее. Представя тя хора навсякъде. Тя е светлия прозорец, който ни учи и напътства, информира и съветва. /телевизор/

Гатанки на Гергана Гроздева III Д клас Малко животинче, на подскоци скача, има дълги две уши и е с розово носле. / зайче /

По-бързо то е от колата и се движи със светлината. Що е то? /самолет/

Със иглички е набито, на топчица е свито, зад храстчето е скрито. Що е то? /таралеж/

Гатанки на Виктория Недкова III Д клас Вълшебна кутия, пее и ни учи, дава ни информация, съветва ни с думи и на правилен говор ни учи! Тя е като чудно огледало, което пее, говори, развлича и ни съветва за света около нас. Що е то? /телевизор/ Той бананите обича и в джунглите живее. Той по цял ден скача, сякаш някого гони! Що е то? /маймунка/

Свети ярко то, не спира ден след ден да топли. Като ярка то звезда е и свети без да спира. Що е то? /слънцето/

Гатанки на Елина Александрова III Д клас Вълшебна кутия, която говори, съветва, развлича. Има си и черна пръчка… Но пък изгасите ли я , става цялата черна! Що е то? /телевизор/

Царица е хубавица с милион войници. Ще те нападнат във зори и цяла нощ ще плачеш ти! Що е то? /роза/

Спи през деня, а лети през нощта. Що е то? /бухал/

Гатанки на Моника Николова III Д клас Щом зимата си тръгне, идва хубавицата – вместо сняг и студ, тя дарява ни цветята. Що е то? /пролетта/

Подскача по дърветата и хрупа сладичко банани. Не живее нито в къща, нито в блок, а в дивата природа. Що е то? /маймунка/

Една пръчица вълшебна, цветна си подскача цяла нощ, а събудиш ли се ти, нашарила те е до пети! Що е то? /молив/

Гатанки на Виктория Иванова III Д клас През прозореца червен грее слънце силно, а по зелените полета растат пролетни звънчета. Що е то? /кокичета/ По ливадите зелени вече слънце грее и топъл вятър вее. Що е то? /пролетта/

В гората се е свил юнак на малка топка, с игли набит, за бой готов. Що е то? /таралеж/

Чудно огледало, което ни напътства. То е квадратно и много е чудно – пее, говори и ни информира. /телевизор/

Гатанки на Благовест Цолов III Д клас Като топката е то, но е с игли набито. Що е то? /таралеж/

Вълшебна кутия,която ни говори и съветва. Светъл прозорец, който ни информира и напътства. Управлявам го с вълшебна пръчка, а той ми е като събеседник, който ме учи и развлича. Що е то? /маймунка/ Скача като на батут и яде банани като луд. Що е то ? /маймунка/

Има червена пелерина и танцува като балерина. Що е то? /калинка/

Гатанки на Александър Влаховски III Д клас Вълшебна кутия, която пее и говори. Чудно огледало,което учи напътства ни и ни говори. Що е то ?

Обича бананите и скача по лианите. Що е то? /маймунка/

То е топчица малка, бодлива и в гората се крие. Що е то ? /таралеж/ Хищник той е зъл и страшен, даже хора той обича да яде! Що е то? /тигър/

Гатанки на Лъчезар Христов III Д клас Чудно огледало пее и говори, учи, напътства, информира, представя различни хора светове и предмети. Що е то? /телевизор/

Сиво е като вълка, дългоухо е като заека и силно като кон на път. Що е то? /магаре/

Като балеринка тя е – със червено гръбче и със черни точки. Що е то? /калинка/

Птица лети в небесата, но е без сърце, а бръмчи като пчелата. Що е то? Като горски човек скача от дърво на дърво и яде като луд плодове. Що е то?

Гатанки на Симеон Средков III Д клас Те са вън и слънцето ги грее, а ни украсяват двора. Що е то?

Кръгло, сиво кълбо ходи с бодлички, тънки и чернички. То е с остри игли и е много страхливо. Що е то?

Те живеят в жълта къща и здраве създават за нас. Що е то?

Гатанки на Ха Ви Чан Митева III Д клас Ходи бавно и си има къща и рога, но пък няма си очи. Що е то ?

Във вълшебна кутия има всички новини, филми, и анимации дори. Що е то ? През кой сезон цъфтят цветята и Баба Меца се събужда? Що е то?

Има крака и ръце, но е пакостник катери се, скача, лудее. Що е то?

Гатанки на Моника Маринова III Д клас Всеки излиза с радост отвън, щом като дойде този сезон. Кой е той?

Не е шивач, а носи на гърба си цяло кълбо с игли. Що е то? Дълъг му врътът, дълги му краката. Що е то?

Чудно огледалце пее и говори. То ни и напътства, и съветва! Що е то?

Гатанки на Калоян Иванов III Д клас Живеят по ливадите, хранят се с водата и на слънце растат. Що е то?

Голямо и червено, расте по дърветата под зелената им шапка. Що е то?

Гатанки на Юлиян Викторов III Д клас Нежно и красиво кат момиче. Първо то цъфти бялото …………/кокиче/

Лети по цветята, играе си с децата. Що е то? /пеперудка/

Пипнеш ли го ще се убодеш. Що е то кажете :…………….. /таралеж/

Гатанки на Валентин Атанасов III Д клас Тя е сред цветята дивна хубавица. Що е то? /роза/

Има зелено стъбло и бяла глава като кръгче. Що е то? /кокиче/

Гатанка на Божидар Некезов III Д клас На топка се търкаля, в храсталака се навира. Що е то? /таралеж/

Гатанка на Любомир Илиев III Д клас То е нещо кафяво и бодливо. Щом го видиш ще избягаш, защото ще се убодеш! Що е то? /таралеж/

Гатанка на Константин Киров III Д клас Малко и страхливо на топка се е свило. Пипнеш ли го ще те убоде, така че внимавай, ти дете! /таралеж/

54 СОУ „ СВ. ИВАН РИЛСКИ“

ПРИКАЗКИ 2 част ПРОЕКТ „МАЛКИ ПИСАТЕЛИ“

ІІІ-в клас и ІІІ- д клас

София, 2013

Гр. София