Vestnik GRAJDANIN br. 8 ot 2017 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 8, Год. IX, 2017, 12 Април, Сряда, Ц. 2 лв.

вторник, 4 април 2017 г. Утре, 5 април, от 10 часа сутринта ще протестирам пред сградата на МОН в София. Съобщавам това на софийските си приятели. Протестът ми ще бъде от 10 до 11 часа, след това имам друга работа, а именно участие в заседание на Комисията за защита от дискриминация, то е срещу 6 директори на училища в Пловдив, които преди повече от година в знак на солидарност с опраскалата ме директорка на ПГЕЕ-Пловдив самоволно ме лишиха от преподавателски права. Борбата ми с представителите на всевластната образователна бюрокрация – министерска и директорска – както забелязвате не е от вчера и е направо безпощадна! Та който иска от софийските ми приятели може да дойде да ме подкрепи на протеста пред сградата на МОН, тя е в близост до Президентството, срещу Министерския съвет, нали се сещате къде е? С това съобщение уведомявам пък пловдивските си приятели, че по същата тази причина няма да бъда утре на обичайното място на протеста си в Пловдив, а именно там, на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ в Пловдив (ТЕТ-ЛЕНИН) откъм Пещерско шосе. Но на следващия ден, 6 април, живот и здраве да е само, в обичайното време от 11 до 14 часа ще бъда пак там! (Продължава на 2-ра стр.)

Моето ново "работно място" в основаното от мен авангардно АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА. Или УЧИЛИЩЕТО ЗА СВОБОДА. Виждате и новото ми оборудване за протеста, готов съм за продължително протестиране – до пълната и окончателна победа на свободата над тиранията. Ще бъде! От нас, гражданите, зависи какво ще бъде! (Продължава на 2-ра стр.)

Готов съм за продължително протестиране – до пълната и окончателна победа на свободата над тиранията: ще бъде! (От стр. 1-ва)

Протестът за свобода в образованието и против политическите репресии на другоячемислещите учители се пренася в София, пред сградата на МОН! (От стр. 1-ва) ЗАБЕЛЕЖКА: Това съобщение, разбира се, не се отнася до медиите, обслужващи интересите на образователната бюрократична мафия. Нека тия прислугващи медии да продължават да се правят на разсеяни и да работят за натрапване на впечатлението, че протестите на граждани като мен, на които им е писнало от беззаконията, даже изобщо, ама съвсем изобщо не са се и случвали, нали така?! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

1 коментар: ВиЖ Асса каза: Едно от най-важните професионални качества на ДОБРИЯ директор на средно училище е способността му да взаимодейства с другите хора в условията на ВЪЗНИКНАЛ конфликт, като основните негови действия трябва да са насочени към изглаждане на конфликта. За тази цел съществено качество на ръководителя е да взема адекватни решения в конфликтни ситуации. В никакъв случай не е адекватно решение „да се махне от очите ми“. Нашият приятел философ казва, че това е типично Сталинско решение и ние сме съгласни с него (само ще добавим, че и Хитлер постъпвал по същия начин). ВиЖ Асса

Само съчетаването на здраво, опряно на работещи ценности новаторство с един здрав консерватизъм ще гарантира прогрес, развитие на човечеството във вярната посока вторник, 4 април 2017 г.

Alexandar Koshnicharov-Gibi: Само да припомня, че консерватизмът е дясното, а либерализмът е лявото. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Моето разяснение, моят коментар в започналата дискусия по тази тема във Фейсбук: И консерватизмът, и либерализмът признават свободата на човека, но се различават принципно в тълкуването й, в начина, по който я разбират; същото може да се каже и за дясното и лявото. Най-общо казано консерватизмът изповядва едно позитивно (и разумно) разбиране на свободата, а либерализмът (като крайност) съдържа тенденцията за едно негативно и дест-

3 руктивно (радикално) разбиране на свободата: благодарение на свободата си ние и създаваме (натрупваме ресурс, забогатяваме, постигаме успеха си), но също така благодарение на свободата си можем да се отдаваме на рушене, на похабяване на ресурси, на "изяждането" им. Свободата е ценност и за консервативно мислещите, и за либерално мислещите хора, само дето тенденцията на използването й е коренно различна. (В този смисъл думата "либерализъм" е неуместна, неточна, подвеждаща, предизвикваща объркване; лявото е по-точна дума за обозначаване на тази тенденция.) В англосаксонския свят либералното се възприема за ляво по причина на това, че там всички хора обичат свободата, там мразещи свободата хора, врагове на свободата (комунисти) просто няма. А от какво може да бъде свободен най-вече човекът? От държавата, разбира се. Колкото повече държавата се меси в живота на индивидите, толкова е по-лява съответната доктрина, която признава това за полезно. (Либералите в англосаксонското разбиране обаче не са крайни в това отношение, а са доста умерени; те отговарят горедолу на социал-демократите в континенталното европейско разбиране.) Консервативно настроените хора уважават традицията, либерално настроените - не; те се мислят за новатори и радикали, за радикално настроени. Но традицията (онова, което самият живот и историята са изобретили и удържали като субстанциално необходимо, като полезно и като разумно) следва да се почита, но това не значи да сме против новото, напротив, само съчетаването на здраво, опряно на работещи ценности новаторство с един здрав консерватизъм може да гарантира прогрес, развитие на човечеството във вярната посока. “Консерватор означава някой, който вярва в съществуването на естествен порядък, едно естествено състояние на нещата, което отговаря на тяхната природа – на природата и човека." (Виж: За консерватизма и либертарианството) В страни като нашата, в които поради варварството, наречено комунизъм, свободата за огромната част от хората е нещо непознато (а за някои и мразено, имам предвид комунистите и комуноидите), либералната настройка не е нещо лошо, защото тя работи за култивирането на съзнанието за свобода; консерватизмът като такъв също работи в тази посока, но у нас много хора се объркват, щото да си консервативен в нашите условия им изглежда, че работиш за запазването на оня манталитет и на ония стереотипи, които комунизмът се опита да насади; по тази причина противниците на комунистическите "традиции", именно антикомунистите, биват възприемани като либерални. Но понеже в основата на западния (англосаксонски) либерализъм стои един нездрав радикализъм и релативизъм, оказва се, че истински (принципно) консервативни у нас са тия, които уважават здравите исторически и екзистенциални корени и традиции на християнската духовност, благодарение на които именно сме оцелели през вековете. Християнството е религия на свободата и то векове наред е работило за култивиране на развито съзнание за свобода у християнските, у западните народи (ние, българите, като християни сме причастни на западната цивилизация на свободата, гърците – също); а най-лошото от Византия са наследили руснаците – и са го изтълкували в съвършено погрешна посока. В руския "православен" свят, който няма нищо общо с автентичната християнска нравственост индивидът е нищо, а държавата (императора) е всичко; свободата е "страшно и опасно нещо" в руското възприятие, което си има своите поклонници, за жалост, и у нас. Автентичният консерватизъм е по същество християнска политическа философия и доктрина, е християнска дясна демокрация. У нас съвременните консерватори ратуват за възраждане на ония здрави традиции, които са в основата на християнския мироглед, на християнската ценностна система, а нейно ядро е позитивното, разумното разбиране на човешката свобода. В този смисъл, ако свободата я свързваме с "либералното" (подвеждащият термин ни тласка в тази посока), то е напълно допустимо в някои случаи да се употребяват изразите "либерален

консерватизъм" или "консервативен либерализъм", те и двете са десни, но едното е все пак по-дясно, преценете сами кое. Още много може да се разговаря по тия неща, но спирам дотук, дано помогнах на някои хора да си надмогнат объркването. Простете за дължината на коментара, но с по-малко думи истински важните неща не могат да се кажат. Либерално е изискването да говорим всички с колкото се може по-малко думи! :-) Апропо, всичките тия неща съм ги изяснил отдавна в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, но у нас малцина четат, а още по-малко са тия, които обичат да мислят и да се задълбочават в мисленето... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Седмият ден от гражданския протест за свобода в образованието вторник, 4 април 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Забелязвате ли как грейнаха очите на наште патреоти с наближаването на близкия келепирец? вторник, 4 април 2017 г.

4 сарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

За интернет и за ролята на учителя, интервю със Сугата Митра сряда, 5 април 2017 г.

Забелязвате ли какви игриви огньове загоряха в очичките на наште патреоти с наближаването на властта?! Забелязвате ли как почнаха да блещят очите им с наближаването на близкия келепирец?! Погледнете де, взрете се по-внимателно в очите на патреотичните ни големци Сидерова, Симеонова и Каракачанова?! Що виждате там? Отговорете ми де, не се правите че не забелязахте промяната... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Сред оплювачите ми с особено старание се отличава рускинята Кузягина! вторник, 4 април 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Моята протестна разходка из центъра на София сряда, 5 април 2017 г.

Сайтът Пловдив24 е публикувал обективна информация за моя граждански протест: виж: Пловдивски учител: Директорката ме опраска!. За което съм благодарен на издателите! Интересни са коментарите на "контрапротестиращите" мерзавци, те, естествено, са във възторг от волунтаристичните действия на самозабравилата се директорка... А пък моята персона е подложена на здраво оплюване; тия интернетни мерзавци освен да плюят явно друго не могат! Сред оплювачите с особено старание се отличава рускинята Кузяина, която в предишните славни времена на борби се прочу с писането на пищни доноси по мой адрес до директорката на ПГЕЕ-Пловдив, иначе казано, усърдно участва в линча над моята личност. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченге-

5

Приятно гледане, приятни размисли!

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Гражданският ми протест за свобода в образованието пред сградата на МОН днес

Масовото безразличие и малодушие на "гражданите" ме смазва значително повече и от арогантността на образователните бюрократи!

сряда, 5 април 2017 г.

сряда, 5 април 2017 г.

Такива отговори получават от РУО-Пловдив гражданите, които са писали писма в знак на солидарност с моя граждански протест... Приятно четене, приятни размисли! ДОБАВКА: Ето какво написах на г-н Трифонов, който има добрината да ми прати този отговор на РУО-Пловдив до него: Благодаря Ви много, г-н Трифонов! Вие сте един от малцината, които направиха нещичко за да ме подкрепят, а иначе трябва да Ви призная, че масовото безразличие на "гражданите" ме смазва значително повече даже и от арогантността на образователните бюрократи (щото от тези последните аз друго не мога и да чакам,

6 докато за първите имах крехка надежда че няма да се държат така малодушно, но, уви, безразличието им е направо смазващо!). Бъдете жив и здрав, радвам се, че все още има небезразлични граждани като Вас! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ще ни се наложи да излизаме на улиците и да искаме оставката на Радев – за да спасим страната си от прекалените рискове да ни управлява тази руска кукла на конци! четвъртък, 6 април 2017 г.

Президентът Радев поръчал заради ДОСТ скандалните промени за уседналостта Срещата се провела в президентството в началото на миналата седмица, твърди Любомир Талев Президентът Румен Радев е инициирал скандалните промени в Избирателния закон и прокарването на уседналостта за гласуване на парламентарни и президентски избори. Това потвърди тази вече в предаването на Георги Коритаров „Свободна зона“ по ТВ+ Любомир Талев, директор на дирекция "Съвет по законодателството" в Министерство на правосъдието. Днес по-рано Талев бе уволнен от правосъдното министерство, заради скандала с уседналостта. Той разкри, че в началото на миналата седмица Румен Радев поканил в президентството екип от министерството на правосъдието на среща, на която присъствал лично. Държавният глава обяснил, че заради националната сигурност се налага да бъде направено предложение за промяна на закона за българското гражданство и по-конкретно в частта за гласуване на български граждани в чужбина. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Ognyan Minchev каза: Така се развиха обстоятелствата в България, че повечето от новоизбраните президенти имаха недостатъчен, понякога съвсем минимален политически опит когато заемаха поста си на държавен глава. Но всички те се стремяха да компенсират недостатъчния опит и познания за упражняване на своите пълномощия колкото се може по-бързо. Притеснително е, че президентът Радев прави бързи и уверени грешки като не изглежда да си прави съответните изводи от тях. Започна мандата си с неадекватни полуизявления за "премахване" на санкциите срещу Русия - сякаш някой

го бе избрал за високопоставен представител на РФ, а не на България. Слава Богу, някой в Брюксел или в Берлин му обясни за какво става дума. Не разбра, че в Брюксел е гласувал документ, включващ подкрепа за споразумението между ЕС и Канада СЕТА. Върна се – и "осъди" СЕТА. Политизира служебното правителство, за което носи отговорност с поредица откровено политически уволнения и назначения – дваж по-абсурдни след като резултатите от изборите са известни. За да стигнем до скандалния проекто-закон за уседналост. Нима проф. Друмева не е обяснила на президента Радев, че уседналост не може да се иска нито за парламентарни, нито за президентски избори. Дори държавите, които не разрешават гласоподаване извън своята територия, безусловно осигуряват правото на глас на всеки свой гражданин, който е физически присъствен пред избирателната урна в деня на изборите – откъдето и да идва. Може би тези подробности не са били интересни за президента? Ако президентът Радев не се заеме сериозно с процеса на своето политическо самообразование в позицията на държавен глава, ако продължава да бърка познанията за политиката с ирационалните митологии, характеризиращи колективното безсъзнателно на издигналата го на този пост партия, ще му бъде трудно да се ориентира в своите задължения, за които той и без друго е твърде неподготвен. Президент обикновено се става в края на една успешна политическа кариера не в началото й. В България, както казахме, нещата са винаги особени и различни, но дори и тук определено "влизане в час" е безусловно дължимо. Кратък мой коментар: Добре е да се знае от повече хора, понеже е истина. Президентът на България е не просто отчайващо компетентен, но е и фанатик, е идеологическо комуноидно зомби, чието "мислене" или представяне на нещата няма нищо общо с реалното състояние, с реалностите на света; той вярва в крайно ретроградни идеологически глупости и пр. А това е твърде опасно за овластен човек, която трябва да взема съдбовни решения в крайно тежка и променяща се ситуация. Гарантирано президентът Радев и тепърва ще се държи още по-неадекватно спрямо реалностите - понеже съзнанието му живее във фантастичен свят, нямащ нищо общо с реалния. Аз лично не вярвам, че той постепенно ще се "квалифицира" политически и ще придобие опит, който ще намали негодността му за високия държавен пост. Той е на този пост не да се учи на абвто на политиката, крайно опасно е на такива фанатици да се поверява власт. По моя преценка ще ни се наложи да излизаме на улиците и да искаме оставката на Радев – за да спасим страната си от прекалените рискове да ни управлява тази руска кукла на конци: той не просто ни излага пред света, но е способен да съсипе малкото авторитет, който имаме като страна, народ и държава! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Казвал съм го и пак ще го повторя: пей, олигархио, пей, мафио, пейте, ченгета – случили сте на народ! четвъртък, 6 април 2017 г. Човек тръгва да протестира когато силно се е възмутил. Да, но излиза, че за да се възмутим и да тръгнем да протестираме законно трябва да помолим... Кмета да ни даде надлежно разрешение за това хем да се възмутим, хем да протестираме! Без разрешение от Кмета не можем, излиза, нито да се възмущаваме, нито да протестираме! Самата власт трябва да благоволи да ни разреши хем да се възмущаваме, хем да протестираме!

7 Такива работи. Живеем в оруелова и кафкианска действителност. Но дори и това не съзнаваме и то не ни тревожи. Огромната част от хората у нас са така безчувствени, че даже не могат истински да се възмутят от безобразията на властта, на управниците - дотам, че да излязат да протестират на улицата, на площада. Тяхното недоволство се изразява в пасивно мърморене и псуване, нищо повече. И в писане на сърцераздирателни думи във Фейсбук. Бабаити сме само в кухнята пред жените си и пред... монитора на компютъра си! Не инак, не наистина, само наужким сме големи герои!

Такъв мърморещо-псуващ, но не протестиращ народ се управлява най-лесно. Казвал съм го и пак ще го повторя: пей, олигархио, пей, мафио, пейте, ченгета – случили сте на народ! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Изборът е: или ще се държа малодушно, като презрян плъх, или ще бъда достойно и свободно човешко същество, ще бъда личност, бореща се за правата си! четвъртък, 6 април 2017 г.

Най-напред съм длъжен да съобщя, че днес гражданският ми протест ще започне с час по-късно, към 12.15 часа да се надяваме ще успея да си заема мястото за протест, причината е, че от 11 часа е моето редовно седмично предаване по Пловдивската обществена телевизия, предаването се нарича "На Агората с философа Ангел Грънчаров", то продължава един час; докато се прид-

вижа от студиото да училището, до ПГЕЕ-Пловдив (ТЕТ-ЛЕНИН) ми трябват най-малко 15 минути. Докато си сложа масата и плакатите ще мине още време, тъй че към 12.30 часа ще бъда там, на тротоара, току-до централния вход към двора на училището. Пиша това за да не би някой гражданин случайно да се обърка и да дойде да ме подкрепи към 11 часа и да си направи погрешни изводи за моята сериозност; напълно сериозен съм, продължавам да протестирам, ще протестирам ако трябва "до дупка", няма да свия знамената на протеста така лесно и бързо! А сега да напиша нещичко около вчерашните ми преживелици в София, знаете, вчера протестирах там, направих си протестна разходка из центъра, после се инсталирах пред входа на Министерството на образованието и науката, даже бях приет и водих преговори с отговорна чиновничка, е, около тия неща ми се иска да кажа няколко думи. Първо, интересно е, че комай се сблъсках със самия министър, проф. Николай Денков, така и не научих името на тоя човечец; той излизаше от входа на Министерството, който е под арката, намира се на пет крачки от входа за Президентството, беше с една дама, оказа се, че е слаб и дребничък човечец; като ме видя с плакатите сякаш се уплаши, мигновено се престори, че не ме е видял и със забързана крачка се отправи нататък, дето е караула пред Президентството; аз не съм го викал, не съм търчал след него, оставих министъра, щом толкова му се бяга, да бяга. Скоро той потъна в подлеза, дето е пред сградата на ЦК на БКП, пред Партийния дом, очевидно бързаше за сградата на Министерския съвет отсреща (аз вчера в прилив на вдъхновение нарекох тая сграда "Бойковите сараи", щот Боко очевидно ще успее да се навре там за трети път, което го прави историческа личност, а това само по себе си е куриоз: най-неспособният да е премиер на България човек най-много пъти е заемал този пост!). Както и да е, реакцията на министъра на образованието е показателна: и той е абсолютно недиалогичен човек, е също така страхливец, на трето място се държа, както и подобава, като абсолютен грандоман, държи се сякаш е от "големото доброутро", инак казано, е личност от прекалено дребен душевен и всякакъв друг мащаб; абе с две думи казано, е носител на чиновническия манталитет, това казва всичко. "Министър" между другото означава служител, слуга, обслужващ персонал; затова е крайно глупаво като си министър да се мислиш за господар; не, слуга си на своя господар, а господарите сме ний, гражданите, народът. Това между другото: да видите докъде сме стигнали с объркването си. Всичко у нас е наопаки на истинското, на реалното, на правилното и разумното. По същия начин се държа и онази министерска чиновничка, която слезе да разговаря с мен; тя очевидно ме познаваше по моите доклади, беше ми, така да се каже, "насъбрала", е, дадох й възможност да си излее душата, да си изкаже най-съкровените душевни мисли, иначе казано, да си излее яростта. Няма да описвам как мина нашият "диалог", ами по обичайния начин мина, таз другарка си живее на някакво особена планета, в която всичко съществува в ужасно изкривен вид, всичко о тъкмо наопаки на реалното, между света на моя милост и този фантастичен свят, в който живеят бюрократите, няма нищо общо, поради което да се води диалог е изключено. Чиновничката си изпя абракадабрата, аз пък и показах, че говори пълни глупости, които при това противоречат на духа на "новия реформаторски закон"; като чу думата "реформаторски" тя направи злобно изражение на лицето и направо побесня, а като чу думата "демокрация" се изчерви и започна да трепери, получи сякаш тикове, уплаших се да не почне да извира пяна от устата й понеже съм человеколюбив човек, взех да намалявам натиска връз бедното й неадекватно на света съзнанийце. Да оставя тия неща, ами да кажа главното, ето кое е то. Оказва се, че се потвърди бляскаво една мой отдавнашна констатация: бюрократите, дето курират и ръководят, дето властват на над една такава изначално човешка сфера (каквато е образованието, възпитанието, личностното формиране на младите) не са способни на никаква човечност, просто им се изплъзва чисто човешкия аспект на нещата, те не са в състояние да го възприемат, камо ли пък да го изразяват; безчовечността е центърът, около който се

8 върти планетната система на туй нещастно чиновническо или бюрократично съзнание. Пълно обезчовечаване е това, което ги е сполетяло, те, разбира се, се смятат така високопоставени от чувството за пълна власт, че сами няма никога да се принизят да се считат за човеци, не, те се смятат най-малкото за "напълно непогрешими ангели", а защо не и направо за богове! Да, най-добре е да ги смятаме за богове, които стоят по принцип над "ония там презрени твари, човеците"! На това основание вече типичният бюрократ мери нещата в една съвършено друга координатна система, в която няма място нито за човека, нито за човешкото, нито за човечността, нито за човещината, абе всичко човешко тям е напълно чуждо и непонятно! Затова ето тази другарка (да не я обиждам да я наричам дама, щот думата дама е буржоазна!) като се опитах да й обясня чисто човешкия аспект на нещата не само че не пожела да се принизи да сфане за какво говоря, ами направо побесня и почна да се дави в пяната на непоправената ярост; а аз й бях казал току-що следното: - Вижте, опитайте се да вникнете малко с по-трезв поглед, щото съзнанието Ви е оковано в догматиката на абсурдната система, което Ви прави напълно сляпа, не виждате това, което Ви е токупред носа: учениците са човешки същества, аз съм учител и също съм човешко същество, опитайте се да сфанете тая изначална предпоставка. Вярно, има закони, има правила, има Правилници, има ДОС (държавен образователен стандарт), има ДОИ (държавни образователни изисквания), има всичко, но никъде в тия закони няма забрана учители и ученици да се отнасят един към друг като към човеци, никой не може да ни забрани да бъдем човешки същества, нали така, нали ми следите мисълта? А това, което не е изрично забранено със закон, е позволено, този принцип на правото трябва да го знаете все пак, Вие се образован човек, нали така? Е, с оглед на това аз проявих човечност, разбиране на нелеката ситуация, в която се намират учениците ми и с оглед да им окажа една чисто човешка подкрепа ний с тях след обсъждане стигнахме до извода, че е добра и полезна т.н. "точкова система" за оценяване на постиженията им (аз вече бях обяснил на другарката чиновничка същината на тази система, тъй че сега няма да се разпростирам и върху това). Учениците се чувстват в една приятна и човечна познавателна ситуация, не мислят за проклетите оценки, свободно казват каквото мислят, търсят истината и пр., абе тази "точкова система" премахва глупостите на абсурдната система, според които единствено важното нещо е тъкмо оценката, а не нещо друго, не знанието, не уменията, не развиването на човешките способности на младите и пр. Тъй, направили сме това нововъведение изцяло в духа на новия реформаторски закон (чиновничката прехапа устни за да спре някак извиращата от устата й пяна на обземащата я все по-силна ярост!). "Точковата система" е крайно свободолюбива (при таз отвратителна дума чиновничката, за да не се задави с въпросната пяна, се наложи да се изплюе в стоящия наблизо плювалник), тя е човечна и пр., тя дава чудесни резултати. Да, ама ето, директорката ме уволни седмица преди да завърши времевия период, в който учениците събират точки и въпросните точки се превръщат по един най-естествен начин в тъй бленуваните от системата оценки. И сега над 200 ученика са ощетени заради тоз каприз на директорката да ме опраска когато й скимне, без да се съобразява с нищо, камо ли пък с интересите на самите ученици. Тя постъпи напълно безчовечно и погази човешките права на тия близо 200 ученика без да й трепне окото. Гледам, че Вашето око почна да трепери, което ме радва! Имам чувството, че ме разбирате. При тия мои подигравателни думи чиновничката първо повърна в плювалника цялата насъбрала се в устата й отровна бесовска пана и после изрева гороломно: - Каквоооооо???? Вий гаврите ли се с мен?! Как така да Ви разбера, господине?! Вие сте нарушител на Правилника, драги ми господине, и недейте да ми развивате тук такива грозни софистики за някакви си там "човечност", ах, да мога ще скоча и ще Ви прегриза гърлото с ей-тия мои здрави зъбки, виждате ли какви са ми яки зъбките?! Но е пуста демокрация и не мога да Ви прегриза със зъби гръкляна в тоз момент?! Наглец подъл, за човечност ще ми говори

той, ти си престъпник бе, ти си нарушил закона бе, ти си нарушил Инструкция еди коя си бе, ти си нарушил наредба еди коя си бе, ти не заслужаваш пощада бе, правилно те е уволнила директорката, даже тя заслужава награда че те е уволнила, стига да те беше уволнила по-рано, а понеже се е забавила и ненавреме те е уволнила, ще се размине с наградата! Я го виж ти, за човечност ще ми говори той, наглецът! Като изслушах тоз ураган от думи (тук, разбира се, понеже немам таланта и дарованието на Шекспир или на Кафка, не мога да ти предам, уважаеми читателю, цялата онази страстна патетика, която тресеше въпросната другарка докато произнасяше забележителната си реч!), аз се ухилих й и рекох ето какво, което наля още масло в тъй буйно пламтящия огън на чиновническата душа: - Добре де, нека аз да съм грешния, нека вината да е моя, но моля ви, другарко министерска началничке, моля поне съжалете горките ученици, към тях проявете известно съчувствие, ето, те са пострадали от моето "беззаконие", но защо те да бъдат без вина наказвани?! Директорката ощети учениците ми по невъобразимо подъл начин само и само за да си наложи каприза, а именно да опраска една личност, която не само не може да я разбере, но е не е и способна да я оцени.

- Каквоооо?! Вие с мен гаврите ли си бе, проклети господине?! Как да не са виновни учениците, как да са без вина наказани, те защо не вдигнаха бунт срещу Вашата тъй обидна за тях "точкова система", защо не вдигнаха бунт срещу свободата, проклета да е, що не написаха поток от доноси и жалби против Вас, що Ви търпяха толкова време, гадино мръсна! Нека сега да страдат, нека да си платят за пасивността, за приспаната революционна бдителност! Щом не смазахте гадината овреме, драги ученици, сега ще си плащате със страдания! Нека да нямате оценки, майната ви на тях! А ти, гадино неедна, си виновен за всичко, малко ти е да бъдеш уволнен, требваше, ако имахме добри закони, направо да те разстреляме, ето, аз сега съм готово със собствените си зъби да ти прегриза гръкляна, проклет народен враг, ама пустата демокрация ми пречи, ще видиш ти когато дойде нашто време, ще видиш как ще си платиш тогава за всичко! Горе-долу точно така течеше нашият толкова мил разговор с развилнялата се министерска чиновничка, е, разбира се, тя не употреби баш тия думи, аз тук се изразявам пределно метафорически та да мога някак да ви предам оня пребогат смисъл, който се криеше в нейните думи. Тя, разбира се, не се изразяваше така откровено и директно, тя употребяваше добре познатия ни нищо не казваш чиновнически език, ала аз понеже съм крайно неопитен в писането на такъв език, се изразих тук по човешки начин, с надежда да ме разберете по-ясно какво всъщност сме си казали. Толкова по тоя въпрос. Темата е благодатна, но сами виждате, не бива да прекалявам. Днес след протеста си, в 16 часа съм поканен да давам показания в полицията, във Второ районно полицейско управление в Пловдив, във връзка с моя протест и във връзка с жалбата, която писах до полицейския началник, знаете, че ми удариха два акта за "незаконно протестиране", за "незаконно ползване" от моите конституционно гарантирани човешки права. След като дам тия показания, ще трябва да ида на лекар, щото имам нови проблеми със здравето, взех си час, налага се да ида и до болница. Дано не се наложи да встъпвам в болница, дано, щото ще излезе, че съм прекратил протеста си под такъв един благовиден, ала "фалшив" предлог. Е, ако случайно ме тикнат в болница заради влошено здраве, щом изляза от болницата, живот и здраве да е само, пак ще цъфна на протеста, няма да се откажа от борбата си за ново образование докато съм жив, бъдете сигурни за това. Но аз лично се надявам, че здравето ми ще издържи и без болница, иначе духът ми, както сами забелязвате, е пределно здрав, силен, борбен, тъй че няма страшно! Бъдете здрави, хубав ден ви желая! До скоро виждане, ако някой се обърка и дойде да ме подкрепи на протеста, ще му бъда безкрайно благодарен! Пет хиляди мои фуйсбук-"приятели" мяркат всекидневно тия мои репортажи от протеста, знаят, че протестирам,

9 има отделна група "Да подкрепим Ангел Грънчаров", тя е близо 1200 човека, и те гледат какво става, но ето, оня ден дойде единединствен човек, гражданин, който да ме подкрепи! Нищо де, аз си правя изследвания, знаете, това е мое хоби, изучавам реакциите на хората, поставени в такава една ситуация на избор. Изборът е: или ще си остана бездейно прозряно мрънкало, или ще направя нещо, за да покажа, че за мен свободата не е непроницаема загадка, а мой всекидневен начин на живот. Изборът е: или ще се държа малодушно, като плъх, или ще бъда достойно и свободно човешко същество, борещо се за правата си, способно да подкрепи на дело оня, който всъщност се бори не само за защита на своите, но също така и на нашите общи и при това фундаментални човешки, конституционни и граждански права. Този е изборът. За момента народът, с изключение на неколцина ученици, победили вече страха, избира знаете какво, да не го казвам аз, че ще ми се обидите още повече... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Предаването "На Агората..." от 30 март 2017 г., тема: Как се провежда урок по свобода на тротоара? четвъртък, 6 април 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Моят открит урок в Алтернативното училище на тротоара днес

А това клипче е от вчера, от София, направено е след заседанието на Комисията за защита от дискриминация: Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Правя сензационно предложение за преименуване на ТЕТ-ЛЕНИН в ПГЕЕ-ПУТИН! четвъртък, 6 април 2017 г. Предложих преди време ТЕТ-ЛЕНИН в Пловдив, училището, в което работя като учител по философия, да бъде преименувано, да бъде наречено на името на Стив Джобс. Това беше възприето от директорката му (гербовачка от комунистическо коляно) като кощунство, един вид оскверних "светинята". Иначе това професионално училище по електротехника и електроника след 1989 г. официално не се нарича"ТЕТ-ЛЕНИН", то се нарича ПГЕЕ, ала никой в града не го нарича така, всички все още го наричат ТЕТ-ЛЕНИН, така е популярно, така се е вкоренило името на това училище в общественото съзнание на града, пък и на областта. Затова от момента, в който направих своето предложение, аз за нея станах "на-

10 роден враг", подлежащ на унищожение, тя проведе епични кампании по моето дискредитиране като личност и като преподавател, ето, вече два пъти ме опрасква, ме уволнява, наложи ми се да водя съдебни дела за да се защитя от тази страшна агресия на засегнатата вероятно в дълбините на сърцето си директорка.

С оглед на тази многозначителна история тия дни един остроумен зрител на воденото от мен предаване в Пловдивската обществена телевизия (предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров") ми даде чудесна идея: да предложа ТЕТЛЕНИН да бъде преименуван на... ТЕТ-ПУТИН, да стане, иначе казано, ПГЕЕ "Владимир Путин", той е убеден, че тогава директорката на това иначе знаменито училище с възторг ще приеме туй гениално предложение, непременно ще направи нужното името на Путин да бъде увековечено, руският авторитарен лидер (аз го наричам "кагебисткият таваришч-император") да стане патрон на ПГЕЕ, така, на тази база, ще се урегулира и моят епичен конфликт с тъй авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ, ще настъпи един вид вечен мир в него, ще се възстанови тъй лелеяната от нея (комунистическа) идилия! И понеже съм човек на делото, не само на думите (дългът ми на философ ме задължава между думи и дела при мен да има пълно съответствие), то ето, решавам да дам такова едно миротворческо предложение, аз, знаете, съм миролюбив и великодушен човек: До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив (ТЕТЛЕНИН) ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ДО ВСИЧКИ ДО ЕДНА ПАТРЕОТИЧНИ И НАЦИОНАЛНООТГОВОРНИ МЕДИИ НАПЪЛНО СЕРИОЗНО И ПРИ ТОВА СЪВСЕМ ИСКРЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, философ, учител по философия и ръководител на конкурентното АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, което вече втора седмица съществува именно на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ в Пловдив, откъм ул. "Пещерско шосе" Многоуважаема госпожо директор, Воден от най-възвишени миротворчески чувства и по идея на един твърде мъдър зрител на воденото от мен телевизионно предаване по ПОтв и в качеството ми на дългогодишен преподавател в ПГЕЕ (в момента съвсем временно, както знаете, съм извън училището, но аз пак ще се върна!) си позволявам да предложа за патрон на нашето училище да бъде избран... Владимир Путин, вярвам, че Вие, като твърде разумна ръководителка, по достойнство ще оцените предимствата на това предложение и най-сетне ще задействате тъй дългочаканата процедура по определяне на нов патрон на училището – щото наистина е все пак срамота да сме

толкова ретроградни и в общественото съзнание на града и на областта училището ни да се знае като "ТЕТ-ЛЕНИН" и все още да бъде наричано тъкмо така, а не някак иначе. Знаете, аз преди няколко години предложих да наречем училището ни на името на Стив Джобс, но тогава Вие с възмущение отхвърлихте предложението ми, предизвикало във Вашето сърце неудържими чувства на погнуса и на справедлив гняв пред така арогантното предложение името на американец да носи нашето училище. Вие знаете тогава, че тази история около отдавна назрелия проблем за преименуването на училището ни стана нещо като медийна сензация, тогава всички медии проявиха жив интерес към темата, изпратиха своите репортери, ний тогава влязохме в новините, не само в централните български новини, но историята получи своя отглас дори и в Америка, да не говорим за Русия и други страни. (Изглежда тогава медиите и хората бяха впечатлени от идеята Стив Джобс да победи... Ленин и да го замести в името на едно училище! Даже колажи и плакати се правиха тогава на тази тема!). Да, ама ето, тази идея накърни някакви базисни Ваши лични ценности и идеали, които Вие навярно таите дълбоко в сърцето си, затова Вие в оня момент направихте нужното тя да бъде блокирана, независимо от това, че тогава в училищната ни общност проведохме истински плебисцит, проведохме референдум, в който участваха стотици ученици; на референдума Стив Джобс убедително победи другите предложения за патрон, ала Вие не благоволихте да зачете гласа на народа. Да де, както и да е, но въпросът с избора на патрон на нашето училище си остава нерешен, глупава работа е то вечно да си стои без патрон, вярвам, сама съзнавате това, а дваж по-глупаво е ПГЕЕ още да е без патрон само за това, че тъй неприятната Ви личност Ангел Грънчаров е станала инициатор за избор на нов патрон. Вярвам, няма да отречете и това, че е безкрайно глупав анахронизъм и това в общественото съзнание на хилядолетния град Пловдив най-елитното училище по електроника в града да се знае като "ТЕТ-ЛЕНИН", вярвам, независимо от убежденията си, ще имате добрината да признаете и това. В така създалата се интересна ситуация моя милост, воден от желание за разумно решаване на толкова заплелия се, както виждаме, все по крайно глупави съображения казус около избора на нов патрон на нашето училище, ви предлагам нов вариант, чиито предимства, вярвам, сте способна да оцените сама; но все пак, за да Ви помогна, ще ви дам следните неоспорими аргументи в полза на новото ми предложение патрон на гимназията ни да стане руският лидер Владимир Владимирович Путин: 1.) Имената ЛЕНИН и ПУТИН са изключително близки като звуков състав, като произнасяне, от което можем да си направим извода, че името на новия патрон ПУТИН съвсем лесно ще замени (в съзнанието на хората от града) името на стария патрон ЛЕНИН; 2.) С избора на името на ПУТИН за патрон на училището ще се продължи славната традиция патрон на нашето училище да е все съветски или руски вожд, по този начин ще се заякчи още повече "животворната" българо-съветска и българо-руска дружба, а това ще даде нов подем на борбата на определени мощни сили в българското общество за сбъдване на тяхната исконна идея България един ден да стане руска губерния, да стане Задунайская губерния на тъй великата Руска империя; 3.) Сега, след като у нас се забелязват белезите на нова промяна на геостратегическата ориентация на страната ни (и за целта братските руски и кагебистки сили направиха нужното вече да си имаме не само проруски Президент, но и дори проруски по състава си Парламент - знаем, че в новия Парламент на България не попадна и един депутат, който да е от партия, която има твърда проевропейска ориентация, всички попаднали в Парламента партии са все проруски, нищо че някой от тях лъжат, че са проевропейски!), та значи щом като белезите на този коренен поврат в геостратегическата ориентация на страната ни са вече налице, ний в ПГЕЕ с

11 наименуването на нашето училище на името на другаря ПУТИН ще станем един вид "първата лястовица на промяната", а това може не само да ни прослави за вечни времена, но и да ни донесе дори и огромни финансови дивиденти ("злите езици" не само говорят, но и пишат, че личното състояние на руския вожд е в размера няколко десетки милиарда долара, с такова богатство не може да се мери жалкото състояние на Стив Джобс от някакви си там мизерни 4-5 милиарда долара!); тази фактор, финансовия, не е за пренебрегване, руският лидер има финансовата мощ, като се трогне от нашия тъй мил жест, направо да позлати гимназията ни!

4.) Учениците ни благодарение на този акт на преименоване на гимназията от ЛЕНИН на ПУТИН ще получат тъй лелеяното от Вас самата единствено правилно възпитание, ний като училище ще станем авангард на нов коренен поврат в многострадалната ни образователна система, поврат, ознаменуващ решителния ни отказ от съблазните и коварствата на прехвалената западна и буржоазна "свобода" и "демокрация" към здравия тоталитарен, репресивен и авторитарен ред, символ на който, не можете да отречете, е тъй любимия ни руски вожд; 5.) За да Ви спечеля за своята великолепна и тъй практична между другото идея си позволявам да Ви подхвърля, че ако именно Вие осъществите успешно акта на това славно преименуване на училището ни, не само ще се покриете с вечна слава, не само ще се обезсмъртите за вечни времена, но и ще заслужите в двора на училището, до паметника на др. ПУТИН един ден да бъде издигнат и Ваш паметник, аз съм убеден, че и Вашите заслуги ще бъдат признати един ден от тъй признателните потомци!

Има още несъмнени предимства все от този род (примерно това, че новите власти ще Ви държат на директорския пост пожизнено, докато сте жива, а нищо чудно, за да Ви наградят за заслугите, не само орден "Стара планина" да ви връчат, но нищо чудно един ден и в само Министерство да Ви назначат, а дори - защо не?! - и министър на образованието и науката да Ви турят (има само един по-заслужил директор в Пловдив от Вас, именно Героя на социалистически труд г-н, пардон, др. Кирчо Атанасов, но Вие лично с акта на предлагането преименуване на гимназията ще го надцакате така, че той едва ли някога ще се съвземе от удара; а пък кой знае, др. Путин нищо чудно, за да Ви се отблагодари, да връчи на Вас най-напред отново възстановения орден ЛЕНИН!). Моля да ме разберете съвсем правилно: и аз лично съм жизнено заинтересован от тази по същество духовна революция, която ще се осъществи с акта на преименуване на училището ни от ЛЕНИН на ПУТИН, готов съм, с оглед на това и моята скромна греховна персона да се впише някак в наближилия държавен поврат, готов съм публично да се покая за увлеченията си по прехвалената, ала тъй илюзорна западна свобода и демокрация, готов съм не само да си раздера в двора на училището ризата, но и да си оскубя, ако се наложи, и косата, ще си посипя непременно главата с пепел, ще

се разкая за греховете си така искрено, че се надявам и Вашето тъй справедливо възмутено от моето досегашно поведение сърце да се омилостиви – и да благоволите да ме върнете на работа; ведь аз съм завършил славния, както знаете, Ленинградски университет, университетът, който е завършил и великият руски кагебистки вожд таваришч ПУТИН, сметам, че след като в нашето училище съм единствения випускник на същия университет, който е завършил и др. ПУТИН, он ще се впечатли силно от този факт и ще благоволи лично да ми прости греховете, стига обаче преди това Вие самата да сте ми простила. Аз за себе си нещо не ща от милионите, с които др. ПУТИН, трогнат от нашия тъй многозначителен жест, ще позлати дори и покрива на училището ни, на мен ми е достатъчно признанието, че съм Ви подхвърлил тази великолепна и грандиозна направо идея, която, разбира се, не се роди в моя стар вече мозък, тя, както казах, принадлежи на един изключително мъдър фен на моето предаване. Това е, мисля, че казах главното. Вярвам, че ще оцените по достойнство предложението и ще предприемете мигновено необходимите стъпки към спешната му реализация. Готов съм дори да се откажа от славата за туй предложение, ако искате, мигновено ще изтрием всички следи относно това кой и как е предложил таз гениална направо идея, по този начин Вие самата, както се и полага, ще можете да станете единствен инициатор за великата промяна! На мен, казах, ми стига добрината пак да ме възстановите като учител по философия в нашето училище, този път да ме възстановите не по принуда от страна на съдебната институция, а водена от такива светли патриотични подбуди: знаем, че по новите държавни образователни изисквания българският патриотизъм се мери вече не с нещо друго, а именно с любовта и предаността към Русия и към СССР! И да не забравяме, в двора на училището ни един ден до паметника на патрона ПУТИН нищо чудно да стои и вашият бюст, това изобщо не е за пренебрегване, напротив, възхитително е! Ако все още имате съмнения относно разумността на предложението ми (аз добре зная, че във Вашата представа аз съм "зъл народен враг", а знайно е, другари, че врагът не само че не спи, той дори е много коварен!), тъй че са съвсем резонни тия Ваши опасения, но за да ги надмогнете някак Ви съветвам да се допитате и до Вашата тъй мъдра персонална съветничка г-жа, пардон, др. Лили Попова, с която вчера съвсем случайно Ви видях да вървите прегърнати пред сградата на Второ полицейско управление! Виждате, съдбата си знае работата, аз тази наша внезапна среща я тълкувам именно като знак на наближаващото наше помирение, като знак, вещаещ края на нашата изцяло безсмислена и толкова кръвопролитна многогодишна война! Да, ето аз решително осъзнах, че нашата война е изцяло безсмислена, казах, че съм готов да се покая, да си съдера ризата в знак на съжаление, да си скубя, ако се наложи, и оредялата си съвсем коса от старата ми глава, от тази същата моя неразумна глава, дето си позволи да се усъмни във Вашата неръкотворна мъдрост в годините на толкова опасната свобода и демокрация, в които Вие, за разлика от мен, не си позволихте да се увлечете по модните веяния на деня, напротив, останахте непоколебимо вярна на своите толкова романтични и идеалистични по същество комунистически убеждения. Имам предвид убежденията от Вашата буйна комсомолска младост, от времената на рабфака и прочие! Осъзнал колко грозно съм постъпил като предател на тия непреходни ценности и идеали, на които Вие обаче, явно, останахте непоколебимо вярна, аз, казахме, ето в този момент моля за Вашата пощада, разкайвам се изцяло, моля за прошка и прочие, и так далее, и тъй нататък, и тинтириминтири, и ала-бала, и тому подобное! С коленопреклонно наведено тяло и с ниско наведена глава се подписвам аз, горкият предател и неверник, разкаялият се гнусен грешник и бывший народный враг Ангел Грънчаров: (подпис) Пловдив, 7 април 2017 г. (Мамка му: дали и гр. Пловдив не требе да се нарече ПУТИНГРАД?! Леле, да не земе некой да се сети да

12 предложи това нещо: ще отиде по дяволите тогава моето предложение само училището ни да носи неговото име?! Такова писмо написах на г-жа директорката; сами забелязвате, в него нема и грам ирония, то е изцяло искрено и съвсем сърдечно, аз таз нощ преживях пълен, кардинален душевен поврат и осъзнах заблудите си, аз веке съм напълно нов човек! От тоз миг натам аз ставам също патреот и верен труженик на възкръсващата от пепелищата на проклетата демокрация Майка България, пардон, на Майка Задунайская губерния на великата и непобедима Российская империя - воглаве с императора именно этой нашей великой Российской империи, славного и непобедимого нашего военачальника, верховнаго главнокомандующего мощной советско-русской армии таваришча ПУТИНА! Леле, малеее, каква чест, училището ни да се нарича вече ПГЕЕ-ПУТИН, а, какво ще кажете, нали добре звучи?! ТЕТЛЕНИН ще отиде по гяволите, а това ПУТИН ще пребъде във вековете! Леле, как хубаво се подмазах, дали ще ми поверват, а, кажете нещо де, що мълчите като онемели, поне тоя път нема ли да ме пофалите, а, вас питам бе, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки, кво сте се омърлушили така?! Що не ми ръкопласкате бре, вий да не сте врагове, вий да не би да не се радвате, а, кажете де, признайте си, сега е момента да ви разконспирираме? Хубав ден ви желая, приятели! Дано се посмяхте малко, дано поне малко си подобрихте настроението. Пиша това защото имам едно наум, страх ме е г-жа Анастасова, директорката, като прочете туй мое мило отворено писмо, да не земе да извика линейката на... психиатрията, която да ме прибере от моето място на тротоара?! Моля Ви, елате там да ме защитите, ако имате време: все пак нима за една безобидна шега човек требе да бъде набутан в психиатрията? Нека бъдем малко по-човечни бе, другари! Смилете се над мен бе, другари, аз само се опитах да се пошегувам?! Повервайте ми! Бъдете здрави и до скоро!

Може ли да има в България истинска промяна в образователната система и в училището, която обаче да не инициирана от горе-надолу – от министерства, чиновници и административни ръководители, а от от долу-нагоре – от самите ученици? Може би отговорът на този въпрос дават група ученици от силистренската природоматематическа гимназия ”Свети Климент Охридски”. Осъзнали, че ключът за промяната към по-добро се крие в тях самите – в тяхната активност и гражданска позиция – те по своя инициатива през тази учебна година създават в училището си ученически клуб като форма на ученическо самоуправление – със свой устав, с органи на управление и го наричат „Епсилон”. За идеята и за създаването на клуба, за принципите на организация и за дейностите които ще развива, разказва председателят му – ученикът от 10-ти клас Толга Абедин: Каква беше идеята за създаването на такъв клуб? Идеята за създаване на клуба дойде от желанието на членовете ни да бъдат полезни за обществото и да развиват дейност в полза на другите. Създадохме „Епсилон” с цел да разнообразим и подобрим живота в училище. (Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)

Заповядайте, подкрепете и вие тъй навременната и народополезна инициатива! петък, 7 април 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ключът за промяната към по-добро е в нас самите! петък, 7 април 2017 г. Който желае да се присъедини и да подкрепи тази тъй навременна инициатива може да го стори като дойде и се подпише тетрадката с подписката се намира на мястото на гражданския ми протест, това е в моето АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, намиращо се до централния вход към двора на ПГЕЕ, на улица "Пещерско шосе"...

Приятели, колеги, граждани ми съобщиха, че учредяват Инициативен комитет в моя защита петък, 7 април 2017 г.

„Единственият начин да успееш е да действаш!“ Или защо силистренски ученици създадоха свой клуб в своето училище?

Приятели, колеги, граждани ме информираха, че са получили писмо от г-н Райчо Радев от Перник, с което той предлага да се създаде Инициативен комитет в моя защита; ето текста на това негово обръщение, публикувам го и тук с оглед да фиксирам факта на съществуването или пораждането на такава една идея или инициатива:

13 Приятели и съмишленици на Ангел Грънчаров, Предлагам да създадем ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ.

3. Той е непреклонен борец за утвърждаването на нова философия и стратегия на образованието в България и на нова нормативна база на неговото функциониране, с оглед разгръщане на личностния потенциал на младежта; 4. Педагогическото му взаимодействие не е формализирано единствено в рамките на училищното образование, а се мотивира и осмисля от по-дълбоки ценностни, идейни и духовни предпоставки, с оглед да предизвиква у учениците мотивация и осмисляне на живота и на процесите също така и извън училището;

Индивидуалните ни действия не дават необходимия резултат. Надявам се, че гражданската защита чрез този комитет ще бъде по-успешна. Най-добре е лицето, което ще представлява този комитет, да бъде от Пловдив и може би това следва да бъде бившия директор на училището г-н Венелин Паунов. Прилагам текст, който писах преди години в защита на Ангел. Конкретните действия на този комитет могат да бъдат много: подписка, срещи в РУО и МОН, срещи с Кмета, дискусия за иновациите в интернет и мн.др.

5. Не само теоретично и идейно разработва и заявява необходимостта от нова философия на образованието, от нова стратегия и от нова организация и методика, както го правят много НПО-та и техни активисти, но подчинява конкретната си работа на действителното, на практическото налагане на основните и съществени принципи на тази философия, стратегия и методика; прилагайки на практика тези нови методи, той обаче влиза в неизбежно противоречие със старата, ретроградна и несъвременна нормативна база на МОН, поради което е уязвим за тесногръдото и късогледо управленско-административно и бюрократично войнство в България; 6. Изработва, прилага и теоретично обосновава нови, иновативни и перспективни методи на обучение, отговарящи на коренните образователни и личностно-духовни нужди на съвременните млади хора;

ОБРЪЩЕНИЕ-ПРИЗИВ: ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ, НЕОБХОДИМ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

7. Изработва и творчески прилага свои учебни помагала по преподаваните в гимназиалната степен философски дисциплини, съобразени с ДОИ, създадени на основата на прекия му и дългогодишен преподавателски опит, някои от тях одобрени, други неодобрени от МОН, но винаги влизащи в дълбоко противоречие с официално налаганите стереотипи и с господстващия анахроничен манталитет в рамките на бюрократично-административната, командна образователна система, което именно и поражда конфликти;

Обръщам се към МОН и персонално към министъра на образованието и науката, към НПО–та, свързани с образованието и персонално към техните председатели, към Омбудсмана на Република България, към Президента на Република България, към гражданите и медиите в страната ни и ги призовавам:

8. Неговата борба съвпада с формално декларираните идеи и цели на образователните чиновници (вж. министерската Концепция за нов закон за образованието), но за разлика от тях той ги е приел и ги реализира като свое вътрешно верую, като своя практическа и действена кауза;

1. Предприемете действия за спасяването на учителя, човека, професионалиста, новатора, твореца Ангел Грънчаров от Пловдив;

9. Осмисля социалните, политическите, икономическите, педагогическите, образователните и други подобни проблеми на България и опредметява своето мислене в поредица от книги за проблемите на образованието, които остават неоценим източник за бъдещите изследователи на нашето съвремие, а именно книгите:

Райчо Радев, пенсионер, 20 години учител по философия, 15 години директор на Спортно училище "Олимпиец" Перник

2. Направете нужното, според пълномощията и влиянието си, да бъде преустановена кампанията на директора на ПГЕЕПловдив за дискредитирането и уволнението на Ангел Грънчаров, да спре недостойния административен тормоз спрямо него, провеждан в последните две години;

Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България (пълен вариант), съществува и съкратен, издаден на хартия вариант в две издания вече;

3. Узаконете творческата и иновативна работа на Ангел Грънчаров под формата на преподавателски експеримент.

Ние не сме тухли в стената! Есета за освобождаващото образование)

Защо трябва да защитим Ангел Грънчаров и да го съхраним за образованието в България?

Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

1. Предан е до себеотрицание на работата си като преподавател по философия;

Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

2. Подчинява работата си като учител и живота си на безкористни мотиви в полза на прогресивното, отговарящото на нуждите на съвременността образование и възпитание, на духовния и личностния напредък на българската младеж - бъдещето на България;

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (виж и humanus.blogspot.com/2012/05/blog-post_2225.html VERITAS ODIUM PARIT

http://aig-

14 Автор е и на много други учебни, методични, теоретични, практическо-приложни и прочие материали, книги, лекционни курсове, семинари, учебни помагала по философските предмети, монографии и т.н., съвсем свободно достъпни в интернет, в неговите образователни блогове, за ползване от ученици, студенти, млади хора и от всички интересуващи се. Всичкото това богатство може да се намери ето ТУК.

Да съхраним творческото начало в българското образование!

22 декември 2013 г. РАЙЧО РАДЕВ, учител по философия, пенсиониран директор на Спортно училище „Олимпиец“ Перник

10. Внася съществена дан като обем и като съдържание в критичното осмисляне в книгите си и най-вече в блога си и така стимулира активността на много граждани и млади хора както в страната, така и по света;

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

11. Готов е да приема аргументирана и неголословна критика и да коригира грешките си, стига да е убеден че греши; особено в случаите на прибързана и импулсивна емоционална реакция;

Нови уроци по демокрация и гражданско достойнство, Алтернативното училище на тротоара развива бурна дейност!

12. Той е един от малкото хора, които са готови да следват примера на Сократ, именно да изпива ежедневно по горчива глътка от чашата с антидуховна отрова на болния обществен организъм;

петък, 7 април 2017 г.

13. Вярва в Бога, в Неговата справедливост, Истина и Свобода и то с една дълбоко осмислена, проникновена до основанията, философска, човечна и разумна вяра; не са много духовните учители в посттоталитарна България, не са много и хората с такава искрена и чиста вяра, не бива да допускаме точно те да бъдат мачкани, гонени, дори убивани; 14. Готов е да пожертва приятелството, любимата си работа, здравето си, а дори и живота си в името на истината, което определя крайната му неотстъпчивост - когато е убеден в правотата си, в потребността от защита на ония свещени принципи, за разпространението на които в съзнанията на съвременниците философът е длъжен да работи неуморно; 15. Участва активно в осмислянето на социалните събития и процеси в страната ни, в осмислянето на националните, европейските и световните цивилизационни процеси, с което допринася за гражданското образование и пробуждане – и то не само на младите хора, на учещите, но и на всички останали; 16. Доказано е личностното му присъствие в духовното пространство на образованието, политическия анализ и коментар, културата; той е един от най-активно пишещите блогъри на страната – неговият блог HUMANUS е един от най-посещаваните в страната; 17. С присъствието си стимулира гражданската активност на своите ученици и колеги, на блогърите, на граждански ангажираните българи, на критично мислещите българи в страната и по света; Нека да подкрепим един човек, който милее, влага ум и сърце и работи всеотдайно за образованието и доброто бъдеще на страната ни – чрез активиране на нейния човешки, духовен и личностен потенциал! Призовавам да подкрепят това мое обръщение за солидарност и подкрепа всички ония, които искрено вярват във възможностите за утвърждаване на ново образование и перспективно бъдеще на младите в България! Моля, който споделя моята позиция и иска да се присъедини към моя призив, да подкрепи апела ми към институциите да се намесят и да спрат административното преследване и психически тормоз спрямо този учител! Нека всеки, ако желае и ако съвестта му го налага, да се подпише под този текст, под формата на коментар или по друг начин, като разпространи това обръщение сред своите съмишленици, приятели, познати и колеги.

Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Срещу идиотизмът, било руски, било български, даже и ракети Tomahawk не помагат: за жалост... петък, 7 април 2017 г. Ето някои мои реакции във Фейсбук от днес по повод прочетени коментари там:

15 Gary Dimitroff: Интересно колко ракети Tomahawk са необходими за да избият всички български идиоти? Ангел Грънчаров: Срещу идиотизмът – било руски, било български – даже и ракети Tomahawk не помагат. За жалост...

Айде де, бил съм надминал самия проф. Вучков: кощунство и срамота, по-голема идиотщина не бях срещал отдавна! събота, 8 април 2017 г.

... Явор Ганчев: Неспособността на хората да носят отговорност не е аргумент против свободата. Трябва да има максимална свобода, за да очакваме максимална отговорност. Не може да се съгласиш ближния ти да бъде свободен, само ако ти докаже, че ще бъде отговорен – така както не може да се ожениш, само ако съпругата/съпругът ти докаже, че ще ти е вярна/верен. Свободата е предпоставка за отговорността, не обратното. Ангел Грънчаров: Несвободният просто няма как да е отговорен за каквото и да било. Свободният е свободен доколкото е изцяло отговорен за всичко, което прави. На свободата неотлъчна сянка е именно отговорността. Несвободните затова постоянно се оправдават – този е най-сигурният признак за разпознаването им. ... ... За славяните демокрацията е като огнената вода за индианците... Срещнах някъде този цитат. Предразполага към размисли... Необходимо допълнение: Понеже думата "славяни" е лъжлива, тя е измислена с оглед имперска идеологическа цел на руската държава, иначе казано, такова нещо като "славяни" просто няма, а има единствено руски имперски интерес, та по тази причина ми се чини, че цитираната мисъл "... за славяните демокрацията е като огнената вода за индианците..." е правилно да се промени ето как: "... за руснаците демокрацията е като огнената вода за индианците...". (Все пак поляците също минават за "славяни", но те, за разлика от руснаците, обичат силно свободата - и демокрацията!) Но понеже руснаците като народ са твърде много привързани към въпросната "огнена вода", нищо не пречи да променим още веднъж анализираната мисъл и тя да стане ето как: "Руснаците мразят демокрацията така силно както обичат огнената вода, сиреч водката". И понеже се изразих твърде общо, казах "руснациТЕ", искам също така да се извиня на ония малцина руснаци, знам, че има и такива, които все пак обичат демокрацията - и не са привързани чак толкова към проклетата водка. На мен също така ми се струва, че прекалената привързаност към водката (и към ракията) се дължи именно на неразбиране на свободата: за свободния човек е недопустимо да загуби свободата си по толкова глупав начин, а именно като се пристрасти към водката, като допусне да стане роб на водката, на алкохола. Свобода и демокрация си съответстват – ний славяни ли сме?! Какво е това "славяни" изобщо?! ... Ангел Грънчаров: Русия щяла да наложи санкции на САЩ: майко мила! Как теперь ще живеят американците без... лади?! :) ... Патриотизмът е последното убежище на негодниците. (приписва се на Уинстън Чърчил) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Публикацията със заглавие Приятели, колеги, граждани ми съобщиха, че учредяват Инициативен комитет в моя защита, с която просто известих, че съществува такава идея и инициатива (предлага я колегата Райчо Радев от Перник) предизвика (за момента) три коментара, които са твърде многозначителни, особено показателен е третият, написан от анонимен "Пенсиониран учител"; и понеже съм събирач и изследовател на интересни, на многозначителни мисли, публикувам отделно и трите коментара, нека да се запазят; апропо, можете да прочетете най-отдолу и мой коментар, в който дръзвам да подложа на убийствена критика съвсем голословните и неоснователни, направо кощунствени твърдения на коментиращата другарка, дегизирала се именно като "пенсиониран учител": 4 коментара: Томи Томев каза: Напълно подкрепям. Ангел е изключително ценен за образованието и обществено политическия живот в родината ни. Трябва да го защитим и запазим от грубия натиск на самозабравили се "образователни" бюрократи. Владимир Петков-Трашов каза: Съм за незабавното прекратяване и безусловното спиране на възмутителната гавра с повторното уволняване на Ангел Грънчаров, с подигравателното, грубото и с престъпното отношение на самозабравили се бюрократи, формалисти и на бездуховните чиновници в системата на Министерството, на образованието и науката към идеите му и към стремежа му да ги реализира! Абсолютно и изцяло съм съгласен с написаното от Райчо Радев и подкрепям предложението му за създаване на инициативен обществен комитет, кръг от хора разбиращи, съгласни и подкрепящи идеите му! Които сме искрено загрижени техният носител да не бъде смачкан и унищожен от машината на ретроградието, изостаналостта и закостенялото статукво на войнствения чиновнически бюрократизъм! Отношение към радетел и деятел на задължителни промени в образованието ни, което е позорно, недопустимо и е възмутително! На което следва с цялата сила на разума си и решително да се противопоставим!

2017.04.07г. Владимир Петков-Трашов Анонимен Пенсиониран учител каза: Aнгел Грънчаров е човек достоен за съжаление! Апелирам да му дадат пенсия по инвалидност, за да продължи уроците на улицата. От безкрайните му писа-

16 ници се вижда, че е надминал учителя си проф. Вучков. Евала, наистина ученика надминава учителя си! Пенсиониран учител Ангел Грънчаров каза: Към третия, към анонимния коментиращ, представящ се за "пенсиониран учител" (но аз добре знам, че той не е от мъжкия пол, имам си свои съображения за това твърдение: нима има нещо мъжко, моля ви се, в писането на пълни глупости и идиотщини?!): Другарко, моля да не ме хвалите чак толкова, че ми стана направо неудобно: не, това решително не е възможно, моя скромна милост да надмине не кой да е, а "народния трибун" проф. Вучков, тази "велика звезда", която сияе на родния ентелектуален, тъй да се рече, хоризонт!!! Умирам от неудобство и от срам, че изобщо Ви е хрумнала мисълта да ме сравнявате с тоз народен титан, с тази "телевизионна легенда": срамота, как изобщо можа да Ви мине в главата подобна кощунствена мисъл?! Решително отхвърлям подобно съвсем недопустимо сравнение, аз, мила другарко, съм същински червей, а др. Вучков, знайно е, е духовен титан, той е същински исполин! Требе да мислите малко като говорите или пишете нещо, другарко, изложихте сте, очевидно съвсем сте изкукуригала – щом в главата Ви минават такива скандално тъпи мисли! Айде де, бил съм надминал самия проф. Вачков, срамота, по-голема идиотщина не съм срещал отдавна! Засрамете се малко, другарко! Излагате се! Контролирайте се поне малко, другарко!!! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Животът в Алтернативното училище на протеста започна да пулсира интензивно и пълноценно, поради което съм безкрайно щастлив! събота, 8 април 2017 г.

Тази сутрин искам да напиша все пак нещичко, щото не ми се иска записките в моя "учителски дневник", воден така старателно години наред, да прекъснат (поради залагането на видеото) така внезапно тъкмо в тия паметни дни, в които аз вече на улицата се боря за своите човешки и професионални права – потъпкани по толкова грозен начин от една самозабравила се представителка на нашта родна (не)образователна бюрокрация. Знаете, аз правя кажиречи пълни видеозаписи на случващото се на моя граждански протест, в моето Алтернативно училище на... тротоара, което съвсем спонтанно се роди тия дни именно на тротоара, на улицата; да, ама за мен като пишещ човек текстът си има несъмнени предимства, примерно човек може, като бърза, просто да погледне един текст без

да го чете старателно и пак горе-долу да сфане смисъла, докато видеото трябва да го слушаш, пък има разни шумове от улицата, на моменти едва се чува какво се казва и пр.; абе текстът, писаното слово, си е нещо велико и има безспорни предимства, спор за това не може да има! Вярно, да пише човек е по-трудно отколкото да плямпоти каквото му дойде на акъла (при видеото), но нищо, аз съм свикнал да пиша, обичам да пиша, майната му на тия, дето роптаят, че съм бил писал, видите ли, "прекалено дълги текстове", не знам си какво още и прочие; то човек на всички не може да угоди, който иска, да чете, който иска да не чете, има свобода, слава Богу! Не разбирам тия, които роптаят: какво има да роптаеш, като не ти се чете, не чети, има ли нужда да се излагаш да крещиш глупости от рода на тази, че не си бил имал сили да понесеш толкова дълъг текст и пр.! Вчера денят ми беше съдържателен и много вълнуващ, случиха се интересни и многозначителни събития, които заслужават да бъдат представени в слово. Просто не знам откъде да започна. Хайде, ето две наистина показателни, много важни за мен събития: Първо, "ледът", дето се казва, "се пропука" и вчера покрай моята "сергия" (мястото, дето протестирам, има маса и столчета - та да мога да си разговарям на спокойствие с посетителите на Алтернативното училище на тротоара) не просто минаха десетина учтиво поздравили ме колеги (имам предвид учители от ПГЕЕ... "Путин", дали да не наричаме вече училището, в което доскоро бях учител по философия – и пак ще бъда де! – именно "Путин", понеже вече, знаете, открихме тази кампания по преименуването му?!), но и – забележете добре! – цели трима от тях дори се спряха с мен, ръкуваха се, обменихме си по няколко съвсем сърдечни думи, с един от тях дори си поговорихме съвсем приятелски известно време, абе няма как, това за мен е знак, че страхът в училището лека-полека почва да се пропуква, този е големият ефект, чини ми се, от моя продължаващ вече втора цяло седмица граждански протест!!! До този момент колегите минаваха покрай мястото на протеста ми така, както се минава "покрай турски гробища", бързайки, страхливо оглеждайки се, внимавайки да не се спънат в някоя плочка и да се пльоснат на тротоара от пустото бързане (и да си потрошат некоя и друга кост!), също така подобни малодушни страхливци найстарателно внимаваха да не би случайно да ме погледнат, да ни се срещнат погледите, леле, майчице мила, такъв страх да тресе хора в зряла възраст и то учители, и то живеещи във второто десетилетие на тъй свободолюбивия 21-ви век е същинска патология бе, нали така, какво ще кажете вий, вас питам, мои тъй мълчаливи събеседници, уважаемите дами и господа съдебни заседатели и заседателки питам, кой друг да попитам?! Е, и в предишните дни имаше щогоде достойно държащи колеги, които не се излагаха да минават по описания позорен начин, те ме поглеждаха, махваха ми за поздрав, усмихваха се, абе държаха се както в подобна необичайна все пак ситуация се държи човекът, на който му пука за достойнството. Да, но ето вчера цели трима колеги се спряха до моята "сергия" и си поговориха с мен, и то независимо от обстоятелството, че въпросната моя "протестна сергия" е поставена съвсем умишлено в посоката, към която гледат прозорците и на трите заместникдиректорки, аз неслучайно съм избрал това място - избрах го та да могат и трите заместник-директорки (нямащи кой знае каква друга работа и умиращи обикновено от пълна скука, поради което им се налага да си разнообразяват сивото ежедневие с произвеждането на какви ли не интриги и клюки!) удобно да могат да следят какво става на мястото на протеста ми, дали някой колега се спира там, при мен, абе избрал съм такова стратегическо място че да мога да ги улесня и да не се изморят прекалено въпросните работливи иначе дами! Кои са били по-точно безстрашните колеги, които се спряха да си поговорят с мен, също така какво по-точно сме си говорили, аз няма, разбира се, да кажа, няма да ги издам – и така ще създам известни проблеми на наблюдателните дами-директорки, които, няма как, всичко видяно мигновено отиват да го съобщят на безкрайно бдителната на поста си главна директорка, имам предвид опраскалата ме административна особа (прозорците на кабинета на която, за зла участ, гледат в съвсем друга посока и тя, горката, ни-

17 щичко не може да види, но пък какво й пречи да иде при своите административни сестри и там заедно да наблюдават тъй интригуващото ги място на моя граждански протест!). Но аз не се съмнявам, че въпросните заместник-директорки притежават необходимия интелектуален ресурс и ще могат сами да открият кои именно колеги са се спрели при моята сергия за протестиране; пък и е напълно възможно някоя колежка, седяща, примерно, в кафенето отсреща, която е имала щастието със собствените су очи да види тъй компрометиращата ги постъпка на своите колеги (имам предвид тия, които показаха безумна дързост и се осмелиха да разговарят с мен!) да предостави под формата на донос на помощник-директоркитестражи тъй потребната им и така съдбовно важна информация, имам предвид кои по-точно са били въпросните смелчаци. Пиша така неслучайно, знаете, обичам да поглеждам в душите на други хора, знам добре, че по "логиката" на управляващото директорско тяло в ПГЕЕ "Путин" няма как темата за това как да се спре, моля ви се, "психологическото и морално разложение на нашия сплотен колектив" да не е най-важна и водеща. Та затова и така пиша. За мен, честно казано, това, че цели трима колеги имаха смелостта да се спрат и да си поговорят съвсем дружелюбно с мен, отвергнатия протестиращ, с мен, "лудия", който има наглостта да оспорва "светата власт на нашата любима директорка", многозначителен факт, че ледовете на страха, дето са оковали душите на представителите на въпросния "тъй сплотен колектив" вече са взели да се напукват, а това напукване нищо чудно един ден да доведе дотам, че първо още един друг учител в ПГЕЕ "Путин" да се осмели и да обезумее дотам, че, примерно, да събере смелост и да дойде да седне на стола до мен (О, богове, нима е възможна в нашето презряно малодушно време да има такива безумни смелчаци?!), да, аз вече нетърпеливо почвам да чакам този знаменателен момент, убеден съм, че този момент въпреки всичко наближава! (А ученици и граждани, разбира се, вече спокойно си седят и разговарят с мен на столчетата в моето протестно Алтернативно училище на тротоара, което при това, уверявам ви, никога няма да носи името на... Путин! Така. Да оставим тоз въпрос, който обаче заслужено поставих на първо място. На второ място искам да отбележа, че потокът от съпричастни към протеста ми хора вчера не пресекна, идваха много граждани, които искаха да ме подкрепят, които се подписаха в подписката ми, повечето от тях бяха чули за протеста ми от предавания на Пловдивската обществена телевизия, която до този момент е единствената медия, която е огласила тия събития (останалите медии се държат напълно оруеловски и правят нужното да "докажат", че "изобщо няма" такива събития и случки като протест на някакъв си там гражданин с философски наклонности, който се бори за правата си, потъпкани от арогантната (не)образователна бюрокрация; да, за другите медии такива случки изобщо няма, те изобщо, видите ли, не са се случвали - а нали знаем, че онова, което не е било отразено по телевизията, по оруеловската логика то изобщо и не се е случило! Майната им на страхливите и на тъй глупаво държащи се медии, но ето, за мен важното е, че и сред гражданството се наблюдава известно раздвижване, при мен дойдоха чак от отдалечени квартали на Пловдив разни будни граждани, които си изказаха солидарността с протеста ми, при мен дойдоха да беседваме много интересни личности, за мен беше истинско удоволствие да разговарям с тях! Нека ония, които твърдят, че "нема никакъв смисъл, Грънчаров, от това, което правиш" или че е "същинско безумие и пълен дебилизъм този той протест, Грънчаров", нека тия умници все пак отчетат и това, което сега казвам: разбира се, че винаги има смисъл човек да протестира, винаги има смисъл да се борим за правата си и срещу несправедливостта, да се изправим срещу злодеянията, зулумите, беззаконията на разпищолили се арогантни управници, администратори, бюрократи и прочие не разбиращи смисъла на властта властници. Няма смисъл да говоря за това колко израснаха в личностно, в нравствено и в гражданско отношение за тия дни на протест моите ученици, аз от тях съм във възторг още от първите дни на протеста, те все повече ме подкре-

пят, идват при мен да ме насърчат, е, разбира се, още не им е хрумнала мисълта, че в тази ситуация и те нещо трябва да направят за да помогнат справедливостта, правото и законът да получат своя тъй потребен ни реванш, но аз съм убеден, че тази неизбежна мисъл ще се породи по един естествен начин в техните съзнания, да, важното е тази мисъл да се роди там по естествен начин, аз залагам на това, това е именно истинското, този е верният подход, който съм прилагал винаги: насила хубост не става, нали така?! Самите съзнания на младите трябва да узреят и те да почнат да протестират, да се борят за правата си и срещу безумията на самозабравилите се властници, дето ги поставят в такава унизителна ситуация. И понеже почнах да говоря и да пиша за младите, за учениците, ми се ще в тази връзка да кажа още нещичко. Има млади хора, които поединично идват при мен на протеста и ми казват най-чистосърдечно: господине, кажете какво да направим за да ви подкрепим, знаем, че нещо трябва да направим, че не бива така само да гледаме, щото това, за което Вие се борите, засяга най-вече нас, то е най-вече от наш интерес?! Кажете какво може и трябва да направим? – това ме питат тия млади хора. И добавят: знаем, че ще ни притесняват, че ще ни тормозят после, но се налага да помогнем, готови сме всичко да понесем. И аз им казвам в своя си маниер, че аз лично нищо не бива да им казвам, че няма смисъл аз да им го кажа, те самите следва сами да решат и да го направят, ако сами го измислят и решат, тогава има смисъл, ако обаче аз им го кажа, тогава не само че всичко се обезсмисля, но и губи нравствената си ценност, обезценява се! Сами решете, от вас всичко зависи, аз тек не искам да ви се бъркам – ето това им казвам! Този е моят подход, те, учениците ми, го знаят и се усмихват, казват ми, че принципно е точно така, че разбират, но все пак трябвала организация, трябвало да си сътрудничим и пр. И аз им казвам, че ако те направят нещо, аз, разбира се, в новата ситуация ще се държа така, че няма да ги накарам да съжаляват, че са се надигнали, само това им казвам. Толкова и по този случай. И да завърша с още нещо, не по-малко многозначително, виждате, че аз имам безценни наблюдения и още по-вълнуващи разговори като стоя там, на тротоара, очевидно стоенето ми там, на тротоара, изобщо не е лишено от какъвто и да било смисъл, да имат много здраве от мен тия, които им се чини, че е така! Ето за какво става дума.

Вчера първо дойде един мой... съученик от Долна баня, да, с него сме учили в един клас до 8-ми клас, после той отиде да учи техникум в Самоков, аз останах в гимназията в Долна баня; с него сме седели на един чин, играели сме си в междучасията като деца, представяте ли си колко вълнуващо беше това за мен когато Спас (така се казва този мой отдавнашен приятел) дойде при моята "сергия" и ми се усмихна! Да, дойде моят приятел от преди толкова години, той живее в Пловдив като мен от много години, отдавна обаче не се бяхме срещали, години са минали откакто за последен път сме се срещали: е, вчера и той дойде да ме види на протеста! Чел бил по интернет, попаднал на информация за протеста ми, отишъл в блога ми и научил всичко, ето, мина за да ме види на място! На този Спас аз ще бъда вечно благодарен за това, че преди повече от 20 години той именно ми помогна аз да се "компютъризирам", той ме свърза с човек, от който си купих първия компютър (втора употреба, разбира се, но тогава и втората употреба компютър не беше евтин!), после той именно няколко вечери седя до мен да

18 ме научи да работя с това чудо на техниката, е, за това нещо аз винаги ще съм благодарен на Спас! Той е моят водач в... виртуалния свят, така да се рече, в света на модерните технологии. Той е именно инженер и работи точно в тази област от години, сега поддържа мрежите на един от големите доставчици на интернет. Това е за него, спирам и по този въпрос щото времето ми напредна – и днес трябва да пътувам до Долна баня където помагам всеки уикенд на старата си майка; след малко трябва да ставам и да се приготвям за пътуването. Когато вчера, разговаряйки със Спас, в един момент го помолих да постои за две-три минути на сергията ми защото адски много ми се ходи по малка нужда (на такъв индивидуален протест има такъв проблем), аз побегнах към едно кафене, където именно ходя да се облекчавам, свърших си работата, а като се върнах, на стола до Спас седеше и един усмихнат млад човек, който се оказа мой бивш ученик, завършил именно ПГЕЕ, но вече преди доста години, преди 10-тина години вече. Аз го познах още в първия момент (ний, учителите, никога не забравяме лицата на всичките си ученици, не знам защо е така, но при мен е точно така: лицата на всичките ми ученици лежат в моята памет и ще стоят там докато съм жив!) и с него с огромно удоволствие си поговорих повече от час, разговорът ми с този млад човек беше изключително интересен и приятен, научих от него много неща, невероятно приятно ми беше! Е, камерата беше спряна, нищичко не записах от този разговор, така се увлякох в безкрайно приятния разговор, че изобщо забравих за камерата, по едно време обаче се сетих, предложих му да включим камерата, той заяви, че не би желал да се вижда лицето му, аз обаче не настоях все пак да я включа, но обърната само към мен, така и така не записах нищо от този разговор, а той се оказа изключително интересен и приятен. Така става винаги, забелязал съм: когато не съм включил камерата стават най-хубавите разговори, които, разбира се, мигновено потъват в небитието! А колко хубаво би било сега да имахме този разговор на запис?! Нищо де, както и да е, аз мислех да възпроизведа някои моменти от разговора ни сега, под формата на текст, но това е твърде трудоемко, иска се много писане, това е тема за цял очерк или разказ! Ако имам време и вдъхновение утре ще опитам нещичко да напиша, но сега се изморих, пък и време нямам повече за писане, спирам дотук. Толкова. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая и приятен уикенд! Бъдете здрави! Моето Алтернативно училище на протеста (не на тротоара, а на протеста май звучи по-добре, а, кажете нещо де, вас питам, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки?) вчера, сами виждате, работи най-интензивно и в него се случиха много интересни събития, да, животът в Алтернативното училище на протеста започна да пулсира най-интензивно и дори пълноценно, поради което съм много щастлив! Благодаря на всички, които допринасят за това мое щастие, най-вече благодаря на учениците си – сегашни и минали, от близкото и по-далечно минало! Прочее, вчера се роди (с това и ще завърша, този път наистина) идеята да започна да записвам хората, които желаят да встъпят в моето АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА, всеки може да се запише в него, той може да "посещава" това училище било онлайн, било като идва там, на тротоара; един вид реших да обединя тия две форми, онлайн-училището и училището на тротоара, така че ето, моля, записвайте се, който се запише, ще може да участва в работата на АЛТЕРНАТИВНОТО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА пълноценно, ще има повече права, няма да бъде случаен човек в него и пр., тази идея предстои да се развие тепърва; даже и "членски карти" може в един момент да започнем да издаваме, колко му е?! И тези хора ще имат честта да влязат един ден в... историята на борбите за едно ново и съвременно образование в България: който е бил в АЛТЕРНАТИВНОТО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА ще получи особен статут, с който един ден, убеден съм, ще се гордее! Естествено, че няма никакво значение на каква възраст си, в това мое – в това наше – училище на живота няма никакво значение възрастта! защото всички ние, докато сме живи и бидейки истински човеци, сме така или иначе все ученици, това поне осъзнали ли

сте го?! Ето, аз вчера от моя бивш ученик, с който си говорихме повече от час, научих толкова много неща, аз, учителят, научих от него какво ли не, той от мен научи, предполагам, доста неща, ето, това е истинското, това е естественото учене, за което аз се боря, тъй че да дерзаем, да не се отчайваме, нещата ще се случат тъкмо защото зависят само от нас! Спирам вече наистина, до скоро! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ураа! Успях да сложа английските субтитри на клипчето за представянето си за участие в edumission.world! събота, 8 април 2017 г.

Показват ли се при вас субтитрите? (Ако ги няма, сложете опцията за показване на субтитри...) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Думи на непрежалимия Тодор Живков събота, 8 април 2017 г.

Решава този, който има пари. Като нeмаш пари какво ще решаваш ти бе? Думи на непрежалимия Тодор Живков, учителят на наший народний кумир и вечний наший первейший оправяч Боко Борисов...

19

Патреотизъм и келепир

поп, а засега е само до г-жа Янка Такева, Председател на синдиката, към който членува моя скромна учителска и философска милост:

събота, 8 април 2017 г.

Абе то било имало голем келепир в патреотизма, нали тъй бе, драги другари първи наши патреоти Сидеров, Симеонов, Каракачанов?

До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България ПОКАНА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив Уважаема госпожо Такева,

А, советский мальчик Джамбазки, ти какво ще кажеш по тоз въпрос: как ти се отрази заплатата от Европейскио Парламент, засили ти патреотизъма, нали така, нали познах?! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Поканих Янка Такева, лидер на СБУ, да посети мястото на протеста ми, където се ражда нещо ново: ражда се едно Алтернативно и при това съвсем демократично училище! неделя, 9 април 2017 г. Тази сутрин ми хрумна да напиша едно писъмце до г-жа Янка Такева, Председател на Синдиката на българските учители – само на нея комай не бях писал, ето, сетих се, че ми е останало само на нея да напиша едно писъмце, речено-сторено, написах го (Пардон, и до арменския поп все още не съм писал писмо, тия дни май ще ми се наложи да напиша и до него, ей-така, за да имам пълна колекция от писма, писани до всички влиятелни институции в свидното ни отечество!); ето го въпросното писмо, не е до арменския

Искам вкратце да Ви разкажа една покъртителна и многозначителна история, случила се в последните години в едно училище на нашето свидно отечество, наричано от някои зевзеци не без основание МУТРОЛАНДИЯ. Вярвам, ще се впечатлите от нея, стига да имате добрината да отделите от безценното си време за да вникнете и да постигнете точния смисъл на случилото се. Член съм на СБУ, учител съм от 34 години, с Първи класквалификация, автор съм на учебници и учебни помагала по всички преподавани в нашите училища философски предмети. И като капак на всичко съм заклет учител, аз съм учител от сякаш изчезващата порода на учителите-идеалисти, изцяло съм отдаден на работата си и я обичам до самозабравяне. Е, имам един грях: не съм типов учител, не съм послушник на началствата, имам новаторска и творческа настройка, гледам на учителстването като на една възвишена духовна мисия, привърженик съм на най-съвременните методи на обучение на младите, а също и на демократизацията на отношенията в общностите, занимаващи се с учене, с образование, с възпитание и личностно формиране, но не демокрация наужким или фалшива, само на думи, а демокрация непосредствена, практическа, съвсем реална и действителна, т.е. такава, която определя действията ни, делата ни. В своето общуване с учениците дръзнах да направя през последните тъй усилни реформаторски години някои иновации, които обаче, разбира се, бяха посрещнати на нож от директорката на училището, в което преподавам философия, именно ПГЕЕ в Пловдив. През последните години най-активно работих по реализацията на един свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, а в същото време директорката на същото това училище комай не правеше нищо освен да разгръща една безпрецедентна в българското образование безогледна кампания по дискредитирането ми като личност и като преподавател, това е цяла една епопея, която е описана най-пунктуално в моя блог в интернет; след като директорката не ми даваше възможност да кажа какво мисля на Педагогически съвет, на мен ми се наложи да дам пълна публичност на случващото се в нашето училище чрез блога си, чрез кажи-речи всекидневни репортажи, очерци, есета и пр. За мен тази история има голям смисъл, аз участвам в нея съвсем съзнателно и като изследовател на нелеките процеси на борбата за реално демократизиране на отношенията в една конкретна образователна общност.

20 Между другото от 10 години съм главен редактор на създаденото от мен и от неколцина мои колеги философско списание ИДЕИ, в което темата за промяната в образованието присъства във всеки брой (то излиза три пъти годишно). От пет години вече съм главен редактор и на едно друго списание, нарича се HUMANUS, това е едно списание за съвременно образование и за насърчаване на личностното и духовното израстване на младите хора. Директорката на ПГЕЕ в Пловдив г-жа Стоянка Анастасова обаче не благоволи да вникне, да постигне верния смисъл на моите инициативи и иновации, тя ме възприе като "зъл народен враг", подлежащ на унищожение, от което личи, че въпросната администраторка се изживява като защитничка на отдавна компрометирания командноадминистративен и репресивен модел на образование, толкова неадекватен към съвременните условия, че това, което се случва в него е по-скоро НЕобразование, а не образование. Продължавам нататък. Историята е великолепна, но ми се налага само да щрихирам основното от нея, иначе текстът на това писмо, на тази жалба-покана ще стане прекалено дълъг, а не ми е целта да Ви затруднявам и обременявам с четене на дълги писания. Авторитарната директорка на училище, имаща такова крещящо-неадекватно спрямо потребностите на съвременността поведение, успя обаче с помощта и на двата синдиката (особено на единия, този към "Подкрепа", в нашето училище негова несменяема лидерка е помощник-директорката и лична приятелка на директорката инж. Камелия Стоянова) да установи крайно тежка психологическа и нравствена атмосфера на страх, на подлизурство пред директорката, на интриганство и пр., все недопустими за едно учебно и възпитателно учреждение явления. Всеки, които дръзне да покаже открито, че не одобрява толкова погрешния управленски подход на самовластната самозабравила се директорка биде, разбира се, немедлено опраскан (налага ми се да употребя този толкова подходящ за случая термин, предложен от нашия любим Премиер!), биде уволнен, биде изритан без жал от училището. Това най-напред се случи, примерно, на инж. Калин Христов, след това тази участ сполетя и моя скромна милост. Когато г-н Христов спечели заведеното съдебно дело и беше възстановен на работа от ВКС, директорката след три дни пак го опраска; аз също спечелих съдебното дело, Върховният Касационен съд отмени одиозната заповед за моето уволнение (по чл. 328, т. 1, ал. 5, именно "пълна некадърност, абсолютна липса на качества да бъде учител, негоден за системата") и ме възстанови на работа. Е, след епични борби, след епохална нова кампания за моето личностно и професионално дискредитиране (директорката не се посвени да използва и ученици за разправа с неудобния, с другояче мислещия учител!), след невиждани ексцесии (г-жа директорката този път се постара да надмине... самата себе си - и го постигна, кампанията й за второто ми опраскване е същински шедьовър!) аз пак бях опраскан, пак бях уволнен и то по абсолютно същия покъртителен мотив: "пълна некадърност", "абсолютна липса на качества да бъде учител" и пр. смехотворни глупости пише в оруелозско-кафкианската ми заповед за уволнение, тя е изцяло възпроизвежда вече отменената от съда предишна заповед за уволнение! Уважаема г-жо Такева, сигурно се питате вече за какво Ви занимавам с тази история, нали познах? Бездушният, безчовечният отговор на моята жалба е: абе, Грънчаров, заведи пак съдебно дело и отново чрез съда си защити правата, защо мен занимаваш, тази история е само за съда?! Но аз, уважаема госпожо Такева, Вас лично не Ви възприемам като бездушен човек, ето затова именно и Ви пиша. Идеята ми е следната. Аз реших този път да дам още един и то по-различен урок на самозабравилата се директорка, урокът чрез съда вече й го дадох, но тя, очевидно, не успя да осъзнае какво точно е направила. Сега искам да й изнеса един по-различен урок, аз съм учител и моята работа е тази: да изнасям уроци, е, налага ми се сега да изнасям уроци и на трудно възприемащи истината директори. Моля да ми помогнете за да изнесем на г-жа директорката на ПГЕЕ в Пловдив един по-различен, новаторски и също така дълготрайно въз-

действащ на съзнанието й урок, белким накрая тя все пак успее да "вдене", както казва народът, белким осъзнае какво е дръзнала да стори. Организацията на СБУ в нашето училище също е парализирана от страх, никой не смее да гъкне и да каже нещичко, което няма да се хареса на тъй тираничната директорка, това се отнася и за новоизбраната лидерка на синдиката г-жа Мария Проданова, която безропотно прие гаврата на директорката с моето повторно опраскване. Както и да е, Вие, уважаема г-жо Такева, имате нужния авторитет и бихте могла много да ми помогнете. Не само като учител, но и като човек се обръщам към Вас, надявам се да проявите към към решаването на прелюбопитния казус едно чисто човешко участие, участие на една чисто човешка основа. Която, по моето виждане, е истински важното в живота ни. В скоби казано, директорката обяви моя преподавателски подход за "абсолютно неправилен" тъкмо защото той залага на човечността, разбира се, в превратната оптика на администраторите, изживяващи се като поклонници на максимата на Сталин"Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы!" нещата не могат да изглеждат другояче освен обратно на реалното, на действителното, на истинското. Още на другия ден след опраскването ми аз бях решил този път да реагирам новаторски на създалата се ситуация: обявих чрез блога си че започвам свой индивидуален граждански протест за свобода в образованието, в който се отпочна и процедура по гражданско уволнение на директорката на ПГЕЕ в Пловдив чрез събиране на подписка (подписката съществува в два варианта, и в интернет, и там, на мястото на протеста, до централния вход към двора на ПГЕЕ, който е откъм ул. Пещерско шосе). Моя милост се разположи там, до този същия вход, там си донесох маса и два стола, също и чадър за да се пазя от слънцето и от дъжда и ето, вече втора седмица протестирам там, записвам на видео случващото се по време на протеста. На мен са ми изключително интересни реакциите не само на гражданите, но и най-вече на учениците, на колегите, на администрацията на училището. Стоя там, протестирам, събирам подписи, разговарям с граждани, дошли да ме ме подкрепят, разговарям с учениците си, с колеги, които са дръзнали да се осмелят да дойдат да разговарят с мен (знаменателно е, че вече има и такива, ето един ефект от протеста ми: някои колеги вече счупиха тъй унизителните вериги на страха!). В един момент осъзнах, че това, което правя, е нещо съвсем иновативно, е новост, която заслужава да бъде осъзната в нейната пълнота и цялост: и мигновено обявих създаването на АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, което напоследък ми се чини, че е по-добре да бъде наричано АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА, няма значение, може да измислим и още поподходящо и сполучливо наименование. Там, на тротоара, на мястото на провеждане на гражданския ми протест аз провеждам вече открити уроци, най-важният от които е именно урок по демокрация, урок по свобода и по гражданско достойнство. Своите открити уроци от Алтернативното училище на тротоара ги записвам на видео и го качвам в интернет, в блога си, там можете да видите всичко най-важно, стига да сте се заинтересувала вече от тия неща. Госпожо Такева, каня Ви да посетите моето Алтернативно училище, заповядайте, елате в Пловдив, елате да си поговорим, има какво, вярвам, да си кажем, можете и да дадете интервю пред мен (аз между другото от няколко години водя свое авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия, придаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), е, студиото на предаването ми в дните на протеста ми по необходимост се премести там, на тротоара пред ПГЕЕ. Ще се радвам да дойдете и да си поговорим, пък защо не, ако искате, може да посетите и да поговорите с г-жа Директорката на ПГЕЕ, която отгоре, от прозорците, стои и гледа навалицата пред входа с уплашено и угрижено лице - аз се надявам, че в един момент нищо чудно да я осени мисълта, касаеща истината за това, което става. Но и Вие можете много да й помогнете в тази посока, хора сме, човеци сме, длъжни сме да си помагаме, особено заслужават нашата помощ ония властници, които така са опия-

21 нени от тамяна на властта, че не разбират даже това, което сами правят! Та значи Ви каня да дойдете за половин ден в Пловдив и да посетите мястото на протеста ми, където се ражда нещо ново: ражда се едно Алтернативно и при това съвсем демократично училище! Вие като гореща привърженичка на демокрацията, вярвам, ще подкрепите моето начинание, за мен това ще бъде безценен жест на солидарност и на подкрепа, за който още сега предварително и най-сърдечно Ви благодаря! Толкова. Дано пишейки набързо това писмо (спонтанно правените неща са най-искрени, най-правдиви, най-честни, найчовечни – а са такива защото са истински свободни!) не съм създал у Вас едно неприятно впечатление, сама виждате, аз съм човек, който не обича да лъже за нищо, такава, какво да правя, ми е съдбата, такъв, прочее, ми е и дългът: все пак съм философ и човек, който иска да живее достойно – и то истински, на дело, не само на думи. Аз, уважаема госпожо Такева, съм верен ученик на Сократ, той е философът, който винаги ме е вдъхновявал, затова може би изглеждам странно в повечето очи. Дано не ме последва и мен съдбата на Сократ де, знаете, него са го убили, тия изпитания, които преживях в последните пет години на борби с авторитарната, с толкова тираничната директорка на ПГЕЕ в Пловдив разклатиха моето здраве, бях инвалидизиран, сърцето ми е болно, дано не пукна там, на тротоара от големите вълнения, от напрежението, от обидата, които за сетен път ми нанесе тази наистина самозабравила се властваща особа. Г-жо Такева, понеже сега училището е във ваканция, моят протест временно спира, ще се появя на мястото на протеста - живот и здраве да е само! - в първия учебен ден след ваканцията, след Великденските празници. Затова Ви и каня сега, има още време - та евентуално да можете да си планирате визитата до Пловдив. Аз обикновено, предвид здравословното си състояние, стоя там, пред входа за двора на ПГЕЕ от 11 до 14 часа, нямам сили да стоя по цял ден. Заповядайте, значи, по това време и Вие, ще се радвам изключително много ако ме посетите! Ползвам се от случая да Ви пожелая здраве, щастие и нови успехи на благородното поприще, на което се изявявате така достойно!

Ако някаква истинска промяна у нас някога стане ще я направят само младите! неделя, 9 април 2017 г.

9 април 2017 г. Долна баня-Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ПОСТСКРИПТУМ: Уважаема госпожо Манолова, изпращам за сведение и на Вас това свое писмо до председателката на синдиката, в който членувам – защото смятам, че развитието на ситуацията в и около двора на ПГЕЕ в Пловдив, с която сте добре запозната благодарение на мои предишни доклади, жалби и писма, живо Ви интересува не само заради служебния Ви дълг, но и по чисто човешки причини. Осмелявам се да поканя и Вас да посетите, стига да прецените това за необходимо, моя протест, сама разбирате, че една Ваша визита може много да спомогне за разплитане на толкова заплетения и интересен не само правен, административен и синдикален, но и психологически, нравствен, човешки ако щете казус. Моля де ме извините, че не Ви пиша специално писмо за да Ви поканя нарочно, а правя това тук, в постскриптума, но Вие сама разбирате, прекалено много писма ми се наложи да напиша напоследък до изцяло бездушните държавни инстанции и длъжностни лица, които с пасивността и с примиреността си насърчиха ексцесиите на въпросната администраторка - вместо, както е според техния служебен дълг, да ги спрат, да ги пресекат най-решително. Та ще се радвам ако и Вие решите да спомогнете на дело и на място за решаването на този заплетен, а всъщност иначе толкова ясен и прост за решаване казус!

Снимката е от страницата на Г.Азманов, видя ми се хубава, носи някакво настроение... Един млад човек на най-видно място на своята фейсбукстраница, сега забелязвам това, е написал: Представяне: Angel Grancharov e moq idol Младежът се казва Георги Азманов. Учил е в ПГЕЕ в Пловдив (сега наскоро предложихме патрон на това осиротяло училище да стане... Путин!) и най-вероятно съм му преподавал философия. Как смятате, дали се майтапи или го и написал сериозно?! :-) Поискал ми е приятелство, разбира се, дадох му го. Думата "идол" не ме ласкае кой знае колко, не ми се вижда много подходяща, но, признавам си, все пак съм поласкан... :-) Приемам, че е употребил думата "идол" съвсем метафорично...

22

Лёд тронулся, господа присяжные заседатели! неделя, 9 април 2017 г.

Безразличието е нещо страшно, то убива не по-малко от лъжата, безразличието е истинското зло! понеделник, 10 април 2017 г.

По повод на публикацията със заглавие Ако някаква истинска промяна у нас някога стане ще я направят само младите! днес проведох следния разговор с въпросния млад човек; оказа се, че той в момента учи в пловдивската ПГЕЕ (а не, както предполагах, да я е завършил вече!) и – забележете! – аз не съм му преподавал!): Вече сте свързани с Г.А. в Messenger. Ангел Грънчаров каза: Хей, майтапиш ли се като си писал, че А.Г. бил твоя идол? :-) Г.А. каза: Не, господине! Съвсем не искам да кажа това. Уважавам това, че защитавате Вашето мнение. Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че така възприемаш нещата! Прощавай, че пиша на "ти"... В момента ли учиш в ПГЕЕ? Г.А. каза: Няма проблем и да, в 9 клас съм, специалност Микропроцесорна техника. Ангел Грънчаров каза: Аз мислех че вече си завършил. Ако смяташ, че моя отзив в блога може да ти навреди в училището, ще го махна веднага. Няма проблем, само кажи, махам го. Не искам да съм причина да имаш неприятности в училище... Г.А. каза: Не мисля, че това ще e проблем. Ангел Грънчаров каза: Хубаво е, че мислиш така! Всичко добро! Аз ще изляза... Благодаря ти за подкрепата, за мен тя е много ценна! Г.А. каза: Благодаря, всичко добро и на вас! За несведущите откъде е тази фраза (използвана в заглавието), ето още информация за това кой е знаменитият Остап Бендер:

Апропо фразата "Лёд тронулся, господа присяжные заседатели!" се превежда на български ето как: "Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!".

Пример за това колко злотворна е лъжата дадоха снощи в едно телевизионно предаване родителите на убитото, на починалото след ритник в корема от свой съученик-побойник момиче: и учителката, и директорът на училището, в което стана тази история, не са казали нито на родителите на момичето, нито на лекаря от бърза помощ, че то е ритнато в корема от свой съученик, "спестили" са това нещо, премълчали са го; в резултат са загубени няколко съдбоносни часа, лекарите в "Пирогов" са загубили безценно време да търсят причината за толкова тежкото състояние на детето, изследвали са го в погрешна посока ("проблеми в главата" щото при припадане по-късно момичето си било ударило главата в радиатор, а се оказва, че черният му дроб е бил пукнат от ритника!), е, това дете сега можеше да е живо ако учителката му и директорът на училището са казали истината веднага. Ако не са се опитали да я премълчат. Виждате ли колко страшно може да стане, какви ужасни последици може да има когато някой си позволява да укрива истината, когато си позволява да лъже! На второ място, забележете, в случая лъжците са учителка и директор на училище, лъгали са възпитатели на младите, което пък е съвсем недопустимо! Представяте ли си докъде сме стигнали щом вече лъжат даже и тия, които имат за свой дълг да възпитават младите, да ги учат на това, че не бива да се лъже! Давате ли си сметка колко страшна е деморализацията в българското училище щом е възможно да се случват такива неща: учители да лъжат! И учителите са хора, така ли?! И тям нищо човешко не е чуждо, това ли ще ми кажете?! "Човещинка" е да се лъже, така ли смятате?! Извинително е да се лъже, все пак няма да пропадне света от някаква лъжа, не е толкова голям грях да се лъже – и вие ли така мислите?! Да, ама ето, дава ви се пример: лъжата е способна да убива даже! На трето място не ви ли е поне малко страх от тази кошмарна агресия, която се шири из нашите училища, ето, не е рядкост у нас деца да убиват деца, децата са подивели и побеснели, бият се в междучасията помежду си, удрят се така, че ето, това момиченце беше ударено толкова жестоко, че след няколко часа умря от разкъсване на черния дроб! Как е възможно да се стигне до такова страшно насилие в училищата, коя ли е истинската причина за разгула на агресията в нашите училища – какво мислите по този въпрос?! Просто "има деца-побойници", има "невъзпитани деца",

23 винаги и имало и сега има – това ли ви е обяснението?! Да, това ли ви е успокоителното обяснение, а? И вие ли предпочитате да се заблуждаваме, да се лъжем относно това коя е истинската причина за тази страшна агресия, която върлува из нашите училища? И вам е безразлична истинската причина за тази брутална и тотална агресия в училищата, която вече не може да се удържа под контрол, така ли да ви разбирам?! Аз пък, понеже от 34 години вече съм учител и точно затова зная истинските, действителните причини за кошмарната ситуация в училищата, ще ви кажа коя е главната причина за това тежко състояние: главната причина е тази, че позволяваме нашите деца (и внуци) да бъдат третирани в училищата ни по един прекалено антихуманен, репресивен и агресивен начин, самата образователна и "възпитателна" система у нас се опира на насилието, на репресията, на грубия натиск! Да, образователната ни система е не само командно-административна и бюрократична, тя е насилническа, тя е репресивна, тя е терористична! И щом като в рамките на системата децата и внуците ни всекидневно са подложени на ужасен натиск, на агресия, на непоносим тормоз (да учат насила, да им бъдат тъпкани главите с непотребна обременителна информация, да бъдат пречупени, да станат послушни, да бъдат тормозени от учителките ако не са покорни и т.н., нали знаете какво общо взето става в класните стаи на българските училища?), щом като значи (нали следите мисълта ми?) фундаментът на нечовешката система е насилието, то ето, насилието поражда насилие, злото поражда зло – и самите деца, бидейки вече "продукти" на насилническата система, започват помежду си да се тормозят взаимно, семената на злото, които учителките сеят в душите им, започват да дават своите кошмарни плодове! Насилието, репресията, гаврата, тормозът отдавна са станали център, около който се върти училищния "живот" – ако този кошмар, в която са поставени децата ни, изобщо може да се нарече живот! Не е така, "преувеличавам", така ли ви се чини?! Има и "добри учители", това ли ще ми отвърнете? "Абсолютизираш", Грънчаров, не си прав, не е вярно, че насилието е оста, около която всичко се върти в рамките на нашата "образователна" и "възпитателна" система на държавното образование – това ли ще ми речете, а? Никой в рамките на насилническата и така агресивна найвече спрямо самобитността, спрямо индивидуалността на децата система не пита за нищо младите, децата, учениците. Никой и учителите не пита за нищо. И родителите никой за нищо не ги пита. Системата е устроена така "мъдро", че всичко в рамките на системата се решава от чиновниците, от министерските бюрократи, те решават какво да учат вашите деца, как да го учат, те пишат безкрайни инструкции, наредби, правилници и заповеди, регламентиращи всичко, цялата власт е в тях, а учители, родители, ученици са безгласни букви. И всичко според канона на системата трябва да става насила, авторитарно, чрез зверско мачкане и тъпкане на душите на децата; е, може учителите и да "либералничат" малко, да лицемерят, авторитаризмът им може да е кадифян, да е облечен в кадифе, но общо взето в училищата, в класните стаи трябва да има външно налаган ред, добиван чрез система от насилнически и репресивни мерки, шантажи, гаври, да, страхът е онова, на което се крепи "правилното функциониране на системата". Репресивната и агресивна система "правилно функционира" когато има страх, няма ли го страха, системата пропада, мигновено отива по дяволите! Децата трябва да са наплашени та да са послушни, е, наплашените от нечовешката система деца натрупват в душите си такава жажда за мъст, натрупват такова адско напрежение, че в един момент това в крайна сметка съвсем страшно напрежение избива навън – и те почват взаимно да се мачкат, да се бият, да се тормозят, да се ритат и то така силно, че да си пукнат даже дроба и бъбреците! Да, биещите се, тормозещите един друг деца са "образцови продукти" на системата, те са усвоили нейния модел! Каквото повикало, такова отговорило – нали такава е нашата иначе мъдра поговорка?!

Да се върнем на разказа на тази майка и на този баща, чието дете беше убито от друго дете, беше ритнато така от свой съученик, че след няколко часа почина. Те казаха в това толкова мъчително интервю, че в занималнята нямало никакъв ред, била същинска лудница, всички деца викали, крещели, имало ужасен шум и пр., докато в редовните часове учителката поддържала "възхитителен ред", същите деца там били съвсем мирни, послушни, кротки и т.н.; излиза, че учителката в занималнята не е "добра", тя не умее да въдворява тишина, тя не успява да мачка децата така, че да й имат страха и, треперейки от страх, да са послушни и кротки – нали така излиза по разпространената логика, която изповядват и тия родители, които дадоха такава свидна жертва пред пиедестала на насилническата система?! Учителката, която успява да въдворява "образцов ред", е "добра", онази, която е изпуснала от авторитарен контрол децата, която ги е "отпуснала", е "лоша", защото тя е виновница за хаоса (хаоса, анархията у нас винаги ги свързваме със свободата, нали така "мислим" почти всички у Нашенско?), благодарение на който тия две деца са се сбили, а едното ритнало другото така, че го убило! Сега тази горката учителка, имам предвид "лошата", "причинителката на анархията" в занималнята, ще пострада и то "съвсем справедливо", нали така излиза?! А не стоят ли нещата посложно, докога ще се задоволяваме с толкова простите, ала в корена си неверни "всичко обяснителни" пагубни – и в корена си изцяло неверни! – наши тъй успокоителни разбирания?! Видяхме, истинската причина за всичко е друга: целият модел на "образование" и "възпитание" у нас е тотално сбъркан, погрешен, порочен, той е насилнически, репресивен, опира се на агресията спрямо личността на децата, а насилието ражда насилие, репресията - репресии, агресията – агресия. Лудешката, абсурдна, насилническа, агресивна обстановка в училищата, забележете, е съвсем естествен резултат на ситуацията, при която самонадеяни пазванти, наречени, кой знае защо, "учители" и "възпитатели" (вече не ги наричат дори и така, ами ги нарекоха "педагогически специалисти" или "персонал", моля ви се!) тормозят, натискат децата да учат, а децата даже безсъзнателно, ала непрекъснато се съпротивляват срещу този насилнически, не уважаващ правата им модел на "образование" и "възпитание"! Докато това не се разбере и признае всички разговори за това как да поправим работите в катастрофиралата, в банкрутиралата по всички линии система на "образование" и на "възпитание", ще бъдат такива, каквито обикновено и са: ще бъдат преливане от пусто в празно и "чесане на езиците". Ще се израждат в празни приказки. Ще пораждат лицемерие и фалшива "загриженост". Щом си позволяваме да лъжем (и дори самите себе си да лъжем!) относно истинската причина за толкова тежкото реално и действително състояние в българските училища, то ще продължаваме да берем тия ужасни плодове на въпросната така нечовешка "образователна" и "възпитателна" система! Спомнете си началото на това разсъждение: лъжата винаги е злотворна, лъжата убива, лъжата поддържа и крепи кошмара, в който живеем, от който страдат най-вече нашите деца и внуци, подложени в училищата ни на едно нечовешко третиране, поради което и самите наши деца и внуци са не само ощетени и осакатени за цял живот, не само стават умствени, емоционални, личностни инвалиди, но и се озлобяват, стават недобри, агресивни, стават бездушни, безчовечни, бездуховни, неспособни да мислят, да търсят истината и пр.! Сфащате ли сега как стоят нещата, каже ми де, защо така мълчите, вас питам, драги и уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки, защо пак се умълчахте гузно и този път, както и всеки друг път когато ви попитам за нещо истински важно, за нещо съдбовно важно?! Мълчете си, майната ви на вас! Ето, аз от две седмици протестирам всеки ден на улицата срещу отвратителното състояние в българското образование, протестирам срещу всевластието, злодеянията, произвола, терора, гаврите и беззаконията на самозабравилите се министерски и директорски "образователни", простете, бюрократи, боря се за онова, което ще спаси нашите деца,боря се за свободно образование, боря се за свобода в образованието,

24 за допускането на съвършено нов, модерен, забележете, изцяло човечен, напълно хуманен, най-адекватен на съвременните нужди на младите образователен и възпитателен подход, но някой да не би да се е трогнал, някой да се е размърдал да иде, примерно, да се подпише в подписката (вижСтоп на имитациите на реформа в образованието!), съдържаща моите искания?! (Само 25 човека се подписаха в тази епична подписка за две седмици, представяте ли си какво страшно бездушие и безразличие към истинските проблеми в българското образование тресе публиката у нас?!) Такова, дето се казва, е положението. Безразличието е нещо страшно, то убива не по-малко от лъжата! Безразличието е истинското зло: щото то ни прави и търпеливи спрямо всичко, и спрямо самото зло, и спрямо тъй наглите злосторници на власт, които са се самозабравили, и спрямо лъжите, в които сме потънали до шия, в които се задушаваме. Да, страшно, кошмарно и пагубно е тресавището, в което сме затънали до шия, тресавището на нашето колосално потресаващо безразличие към всичко, а най-вече към истински важните неща! Да, от глупостите, от дреболиите, от простотиите се вълнуваме, обръщаме им внимание, към тях не сме безразлични, за тях се вълнуваме, но за истински, за съдбовно важните неща изобщо не ни пука! Е, ще си платим цялата цена ведно с лихвите за това потресаващо престъпно безразличие към истински важните неща, което сме позволили да овладее душите ни! И тъй, истинският виновник за убиването на онова момиченце не е неговата нещастна учителка в занималнята, която, видите ли, била толкова "слаба" и "лоша", че не могла да въведе един здрав ред! (Тя е обаче много виновна за това, че си е позволила да укрие истината за това, че момичето е било ударено в корема от свой съученик, но го е направила, скрила е, "утаила" е тази истина и с това е спомогнала за неспасяването на детето от лекарите; но да се лъже в изцяло безчовечната, прогизнала от безчовечност и изцяло насилническа система е "най-извинимия грях", нали така?!) Истинският виновник за убиването на онова момиче не е и момчето, което я е ритнало в отговор на това, че тя, видите ли, първа го била ударила, а пък той се почувствал длъжен, "бидейки кавалер", да й го върне тъпкано – и двете деца се държат така лошо защото така да се държат ги е научила системата, в която тия нещастни деца са поставени. Истинският виновник за погубването на този млад живот не е обаче и въпросната нечовешка и насилническа "образователна" и "възпитателна" система, даже и бюрократите от МОН и директорите на училища, които са именно копоите и церберите на насилническата система, не са чак толкова виновни и отговорни за случилото се, виновни са за много неща, но и те не могат да понесат цялата отговорност за всичко. Но онзи, който трябва да понесе цялата отговорност за всичко сме... ние, да, ние, дето търпим, дето допускаме така да се отнасят със собствените ни деца в рамките на една, казахме, изцяло нечовешка "образователна" и "възпитателна", с извинение, система! Изворът на злото сме в крайна сметка самите ние: защото сме безразлични, щото понасяме и търпим, щото не си помръдваме "мозъците" да осмислим ситуацията и да вземем вярното, разумното решение за една подобаваща и човечна, достойна за човеци реакция. А то е едно-единствено, друго няма: трябва да се борим за истинска промяна в българското образование, промяна, която да промени така коренно цялата ситуация, че подобни ексцесии у нас вече изобщо да няма, да станат тия ексцесии и инциденти принципно невъзможни! Прочее, какво говоря, какви са тия думи, дето употребявам: "ексцесии", "инциденти", майчице мила?! Та това не са ексцесии и инциденти, та това е правило, това е всекидневие в българските училища?! Ето ви още един, не по-малко фрапантен пример. Една самозабравила се директорка на училище си позволи за втори път да ме опраска, да ме уволни от училището, в което 17 години съм работил като учител по философия – и направи това на основата на изцяло лъжлива заповед за уволнение, в нейната заповед за уволнение няма и една вярна дума (дори и датата на издаването на тази заповед е лъжлива и фалшива!)! Да, казахме вече, че да се

лъже в рамките на противочовешката система на "образование" и "възпитание" у нас е "детска играчка", то е "най-извинимия грях", то е чисто и просто норма на отношенията, да, да се лъже в българската система на "образование" и "възпитание" е вече правило и норма! (И който, ерго, не лъже, който казва истината, е "престъпник", който трябва да бъде незабавно опраскан, нали така излиза?!) Голяма работа, ний изобщо не вярваме в твоите "философски глупотевини", Грънчаров, че лъжата била убивала, не, не убива лъжата, тя, лъжата, напротив, е стожера, около който се върти нашия изроден "живот"! Без лъжи ний не можем да живеем, те, лъжите, за нас са като "въздуха и слънцето за всяко живо същество"! Ний ненавиждаме истината, Грънчаров, а ти, като си толкова голям привърженик на истината, видя ли докъде стигна?! Изритаха те, изхвърлиха те от училището като мръсно коте, опраскаха те, оставиха те без средства за съществуване, лишиха те от преподавателски права, мри сега, майната ти, стой си колкото искаш с проклетата истина! Ний пък за разлика от теб ще си съществуваме не само с лъжата, но и с тиранията, с робството ще си съществуваме в идилия, безпроблемно в "сплотения колектив", ще търпим, ще понасяме, ако трябва ще се гаврим всеки ден с учениците си, да, ама ще си получаваме заплатите, няма да мрем като теб от глад - сфащаш ли сега къде е разликата?! Ти мри с твоята истина и свобода, с твоето скапано достойнство, ний пък ще си живеем и с лъжата, и с робството, и с тиранията, и с униженията, и с агресията, и с терора, и с гаврите, и със собственото си безразличие към всичко, да, ще плащаме тази страшна цена, но за сметка да това ще си получаваме заплатите!!! Виждаш ли къде е разликата, "премъдри" ми Грънчаров, нещастнико, хич не ни пука от твоите протести, ще се измориш да протестираш, щети писне, ще ни оставиш да продължим да си вегетираме колкото си искаме в нашето тъй уютно блато! Да, позволявам си да критикувам не само бездушието и безразличието на цялото ни общество към истински важните, към съдбовно важните неща, но и си позволявам да бичувам и конкретните носители на това безразличие в една сфера на живота, в която е просто недопустимо да си безразличен и бездушен. Да, да си учител и възпитател на младите е именно тази сфера, в която е просто недопустимо да си бездушен, да си безразличен, да си търпелив, не само да понасяш гаврите и издевателствата, но и да си позволиш да ги упражняваш спрямо ония, които са по-слаби и беззащитни от теб: именно децата, младите, учениците са по-слаби от учителите! В противочовешката система, в която сме поставени, силният мачка слабия, властващият се гаври с подчинения си, а пък мачканите и слабите нима трябва да търпят всички тия гаври, откъде-накъде?! Ето, аз давам пример, че човек може и да не търпи безропотно гаврите, а има и такъв избор: да се бори, да покаже, че няма да позволи да се гаврят както си искат с него! Показвам го това нещо и то на дело, стоя си аз там на мястото на протеста две седмици вече съвсем самотен (е, напоследък почнаха да идват разни хора да ме подкрепят, има знаци на известно раздвижване на... съвестите!), повечето хора минават и ме гледат както се гледа... "полезно изкопаемо", други ми чинат сеира, наблюдават само... "резила" ми, да у нас, в страната на бездушното и безразлично към всичко българско стадо е "резил" човек да се бори за правата си, в защита на достойнството си, у нас е правилно да търпиш, да понасяш гаврите, да кротуваш, зер, "Преклонена главя сабя не я сече!", Грънчаров, ти нима искаш да кажеш, че си "нещо повече от нас", че не си българин, че си "личност", а ний сме безлични, ти това ли искаш да кажеш, Грънчаров, мизернико неден: карауууул, тук един луд човек си позволява да обижда българския народ, бързо го арестувайте?! Я го виж ти, на личност ще ми се прави той, истината требвало да обичаме, трябвало да се гнусим от лъжата, за свободата и за правата си трябвало да се борим, я го виж ти, ти какъв си бе, ти за гаден европеец ли се мислиш бе, я го виж па тоа нещастник за какъв се мисли?! Спирам дотук. Бъдете здрави! Дано написаното ви подбуди да се позамислите малко, да видите нещата от един по-различен ъгъл, това, убеден съм, че това няма да ви навреди. Успешна сед-

25 мица ви желая! Нека да е хубав и този ден за вас, да благодарим на добрия Бог, нашият тъй великодушен и толкова човечен Спасител, който преди близо 2000 години страда и се жертва за нас – ала ний и Него Го предадохме, и с Него се погаврихме, и Него Го тормозихме, и Него Го плюхме, и Него Го разпъвахме! Всеки нека да избира сам от коя страна да застане, да, изборът е този: с Христос да бъдем, с човечността, с доброто ли да бъдем – или да бъдем против Него! Избирайте сами. Това ще правим тази седмица: ще ни се наложи да осъзнаем от коя страна фактически стоим. Няма тук тарикатлъци, тук нещата стоят така: или-или! Или си със злото и си насилник като другите насилници – или се бориш с насилието и с насилниците, трето тук не е позволено! А с насилниците Христос ни показа как трябва да се борим: човешки, с добро, щото доброто може да победи злото! Да, доброто е по-силно от злото: противно на това, което си мислите обикновено! Истината също е по-мощна от лъжата, нищо че не вярвате в това. Истината винаги побеждава и тържествува, аз пък в това вярвам! Повярвайте и вие, помъчете се и вие да повярвате в това – и само така ще спасите душите си! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Комунизмът-кагебизмът-путинизмът са израз душевна и нравствена деградация на човещината, които са изцяло съзнателни, бесовщината им не следва до води до оневиняване! понеделник, 10 април 2017 г.

ми (а психичните проблеми винаги са производна на неблагополучия в личния, най-вече в сексуалния живот)... Ето какво дискусия се появи до момента, мисля, че в нея (въпреки краткостта й) се казаха важни неща: Любчо Чорбаджийски каза: Това се отнася и за Ердоган. Иван Кованджиев каза: Путин си мисли как да окупира и заграби обкръжаващите го държави. Започна с Крим и успя. Дано да му е последния успех!

Martin Demerdzhiev каза: Почти няма човек без психични проблеми. По този начин се оневинява личността. Болестта на Путин се нарича КГБ. Малко хора са способни да променят възгледите си и Путин го доказа. В началото той се преструваше, но постепенно показа старото си, истинско, кагебистко лице. Маккейн вероятно се е взирал в очите на КГБ и знае как изглеждат, затова, когато ги вижда той отбелязва:"Когато погледнах очите на Путин, аз видях 3 букви К, Г, Б". Това е диагнозата на Вовачка Путин, а психичните разстройства са отделна работа. Така мисля. Ангел Грънчаров каза: Поставяте интересен проблем. Аз съм съгласен, че тезата "комунизмът-кагебизмът е душевна патология" или "психично заболяване" оневинява в някакъв смисъл адептите на тази в корена си противочовешка доктрина. По-вярно е да се каже, че комунизмът-кагебизмът са именно престъпна, противочовешка, безчовечна доктрина и практика. Която обаче е израз на... човешка, на психическа и морална деградация. Двете страни се подкрепят и допълват, комунизмът просто е престъпна бесовщина, и това е вярно, нали така? Вярно, че престъпниците, за които се докаже, че се психично болни, биват оправдавани, те не могат да носят вина за злодеянията си. Същото, разбира се, не може да се каже нито за комунистите, нито за днешните путински кагебисти. Трябва да носят пълна отговорност за всичките си злодеяния. А че съзнанието им е деградирало от гледна точка на човечността – това е безспорна истина. Значи приемаме така: комунизмът-кагебизмът-путинизмът са израз душевна и нравствена деградация на човещината, които обаче са изцяло съзнателни, бесовщината им не следва до води до оневиняване – щото тия престъпници са могли все пак да се удържат да не правят злодеянията си, съзнанието им е функционирало. Но то все пак не е функционирало съвсем нормално, нали така? :-) И ето, че се връщаме пак до проблема, очерта се нещо като порочен кръг. Ще мисля още по решаването му... Радостина-Смарагда Георгиева каза: Русия е психично болна от времето на Великата октомврийска социалистическа революция. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Обявявам конкурс за създаване на хубав бадж на протеста за свобода в образованието Написах във Фейсбук следната контатация след като чух по телевизията едно кратко интервю на руския таваришч-император Путин: Путин страда от психично разстройство – и поради това цяла Русия психяса... Путин има параноя, това е болестта и на Сталин, същите страдания има и Путин. Мисли си, че Русия е обкръжена от врагове. Заради путиновата параноя ще страдат не само руснаците, но и олигарсите на Русия. Авторитаризмът е прекалено опасен когато начело на държавата застане човек със сериозни психични пробле-

понеделник, 10 април 2017 г.

26 Искам да подготвя бадж, който да се раздава на учениците ми (Пък и на учителите, защо не?! А и на гражданите, естествено!) на гражданския протест СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, провеждан пред ПГЕЕ в Пловдив. Аз сам успях да направя ето това, знам, че не е хубаво: някой може ли да ми помогне да направим един наистина хубав, професионален и въздействащ бадж? Ще се отблагодаря на този, който ми помогне да решим проблема като му подаря колекция от мои книги (хартиени издания)... Какво да пише на баджа също нека да го поставим на обсъждане с оглед да намерим най-подходящите думи... пак ще има награда за този, който помогне да изнамерим най-сполучливия лозунг!

Моят отговор, даден на питащата във Фейсбук: Да дава човек някому нещо (пък дори и това да са въпросните "празни кенчета" – апропо, не зная какво е "кенче"!) не е израз на лявото, то е просто помощ, това е израз на благотворителност и човешка солидарност, тя няма нищо общо с лявото. Лявото се свежда до това държавата да взема от едни и да дава на други, то е свързано с очакването някой да ти ДАВА чужди блага, а пък ти да си убеден, че имаш право на това. Лявото, следователно, е свързано с преразпределяне на благата от страна на държавата: взема се от едни (от богатите, от работливите, от активните) и се дава НАГОТОВО на други, без те да имат заслуга за създаването на тия блага.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ситуацията около гражданския ми протест днес понеделник, 10 април 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Лявото се свежда до паразитиране за сметка на обществото, то неизбежно поражда обществена деморализация, слабост и бедност вторник, 11 април 2017 г.

Lydia Staikova: Продължавам да се чудя какво означава "лявото" в днешна демократична страна. Все ми дават за пример скандинавските страни. А на мен все ми е пред очите онова видео с великото изобретение, прикрепено към кошчетата за смет по датските улици – рафтче, на което да оставяш празни кенчета, за да могат да ги събират бездомните; и оня бездомен мъж на над 80 години, който беше много радостен, че това изобретение улеснява живота му. Недоумявам защо в Дания, която е богата и социална страна има бездомни дядовци на над 80, които се препитават със събиране на отпадъци. Това ли е лявото, което трябва да имаме за пример?

Накратко казано, лявото се свежда до паразитиране за сметка на обществото, то неизбежно поражда обществена деморализация – защото дадени хора почват да очакват обществото "да ги носи на гърба", да им дава наготово блага, взети по несправедлив начин от други хора, от работливите. И при това се дава не само на тези, които заслужават да им бъде помагано (защото не могат да се справят сами, именно инвалидите), но и на такива, които просто предпочитат да не работят, а да паразитират. Възловата дума за разбиране на лявото е думата паразитиране, втората такава дума е думата КРАЖБА. Третата възлова дума за разбиране на лявото е думата ЛЪЖА. Защото трябва много да се лъже за да се изтъква някаква "възвишена човечност" в краденето и в паразитирането. Т.н. "социални" и "социалистически" държави затова са болни общества, в които работливите издържат калпазаните (паразитите), а калпазаните стават все повече и повече. Дясното пък се свежда до това хората да бъдат приучени да се грижат сами, да не чакат нищо наготово, да презират паразитирането, кражбата, лъжата, зависимостта от държавата (несвободата), прекалената намеса на държавата в живота на свободните индивиди. Това е вкратце. Нищо "човечно", "идеалистично", "романтично", "алтруистично" няма в лявото, то е грозна спекулация с човешката слабост, със склонността да мързелуваме. Левите правят нужното едно общество да бъде все по-бедно и слабо, бедността е центъра, около който се върти "социалното" и "социалистическото" общество; десните пък правят нужното обществото да е богато, здраво, проспериращо.

Дясното е правото (разумното), лявото е кривото, неправото (глупавото, тарикатлъка, използвачеството)... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

27

Как телевизионните перални изпраха оцапания, мръсния образ на Сидеров и на Тодор Живков-Джуниър вторник, 11 април 2017 г.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ, брой 7 от 2017 г. Колекция от всички отпечатани на хартия и достъпни и за онлайн-четене броеве на в-к ГРАЖДАНИНЪ ТВ пералните у нас перат най-добре червено-кафяви петна, ИВО ИНДЖЕВ Ако някой гледа повече телевизия от мен, да каже дали греша. Но от моите скромни наблюдения стигам до извода, че някаква (не)видима сила (не е ли странно да се вижда, каквато е целта на телевиденията, но уж да не се вижда какво има на заден план), каквато са нашенските телевизии, са запретнали полите, нагазили са в мейнстрима и перат биографии на някои от най-оцапаните персони, символизиращи прихода. Аз така си го наричам: прихода. Пък вие ме коригирайте, ако искате. За телевизионната центрофуга, която завъртя образа на Сидеров в пералнята си за изчистване на неговото кафяво зацапване като носител на червено-синьо-бялото знаме на евразийството в България, няма да си хабя клавиатура с цитати. Фактите са толкова крещящи, че и ослепените по византийско-руско почин български пленници на московската пропаганда го забелязват с ушите си от неговите шепнещи до мяукащо скимтене напоследък интервюта. За рекордно кратък срок Сидеров е прероден във вакло агънце (направо в символ на невинността в политиката поради битови причини) от телевизиите, които се надпреварват да го карат да блее жално и изобилно като противовес на собствения му вълчи нрав, демонстриран толкова години досега в битността му на знаменосец на евразийската агресивност в българската политика. Че телевизиите не са сами в този процес на избелване – а и че са производна на политиката, която диктува тази необходимост, става ясно от поредицата изказвания на върховни политически победители, които смятат да си управляват заедно със Сидеров. Най-напред Цветан Цветанов се застъпи като кръстник на Сидеровото прераждане в безопасен, направо тревопасен хищник, като подкрепи телевизионната версия на самия Сидеров, според която е минал под дъгата и на политическа диета поради факта, че е станал баща. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Приятно четене, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ето как изглежда първата страница на излизащия днес от печат в-к ГРАЖДАНИНЪ вторник, 11 април 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Излезе и хартиения вариант на в-к ГРАЖДАНИНЪ, отразяващ изцяло протеста за свобода в образованието вторник, 11 април 2017 г.

Приемаме поръчки за хартиеното издание. Цена: 2 лв. за 60 страници...

28 Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Времето е онова, което лекува – особено душевните рани и язви... вторник, 11 април 2017 г.

но възмутителна! Някой те е излъгал, очевидно злокобно, че си учителка! Как така си учителка като мразиш, без абсолютно никакво основание истинския Учител и Хуманист Ангел Грънчаров?! Абсурдно е и защото никой твой ученик не ще те запомни с добро, такава, видно и от редовете ти: злобно-мразеща го вещица! А Ангел Грънчаров го почита и ученик, на когото не е преподавал! Май нямаш пипето и за правилното сравнение... Предлагам да млъкнеш навеки тук, тъпа, злобна, жестока, възмутителна, изкуфяло-изкукуригваща и анонимно-гадорийстваща безличност! Както забелязваш предложението ми не е никак шеговито! Нали!

2017.04.10 г. Владимир Петков-Трашов

Публикацията от вчера Лёд тронулся, господа присяжные заседатели! (в която обнародвам какво сме си казали с един млад човек, деветокласник от ПГЕЕ в Пловдив, който си е сложил във Фейсбук следното представяне: Angel Grancharov e moq idol!) предизвика два многозначителни коментара, които заслужават да бъдат увековечени – за да могат идните поколения да знаят в какво забележително време сме живели; и какви "чудесни", с извинение, "човеци" все пак сме били: 2 коментара: Анонимен каза: Да, той е твой фен тъкмо защото не си го учил Грънчаров :)))) Ако го беше учил щеше да те мрази - както те мразят всички ученици в нашето училище, на които си преподавал някога или изобщо!!!!!!!!!!!

ЗАБЕЛЕЖКА: Не е, разбира се, доказуемо (освен психологически и нравствено!) предположението на приятеля ми г-н Петков-Трашов от Варна, че зад анонимната "Пенсионирана учителка от тета" се крие въпросната реална особа. Разбира се, ако някой се чувства крайно засегнат от неговото допускане, не му пречи да излезе от анонимност и да реагира според себе си, да опита да се защити, да си съхрани честта и достойнството, стига, разбира се, да държи изобщо на такива неща. (Ний специално смятаме, че думата "вещица", която е употребена тук в един пределно метафоричен смисъл (както и някои други не по-малко силни думи), се държи единствено на стилистично увлечение на пишещия, тя е само израз на художествено вдъхновение – и няма нищо общо с действителните качества на въпросното предполагаемо лице, явяващо се нещо като виден лидер на учителската гилдия в това същото реално учебновъзпитателно и личностно формиращо заведение!) Бях длъжен специално да отбележа това. Факт е обаче, че това същото реално лице тия дни беше видяно от моя милост да се разхожда в района на Второ районно полицейско управление в Пловдив, хванато под ръка с директорката на ПГЕЕ в Пловдив, на която то, предполагаме, е вечно задължено и за това, че господарката на "тета" му се отблагодари за сторени на нея добрини с многогодишно работене в пенсионна възраст, поради което, предполагаме, се е увеличила значително пенсията му! Да е живо и здраво това същото хипотетично (но и все пак реално) лице: да си получава пенсията много години, до преклонна старост! И в тия много години да използва времето си за премисляне на това как е живяло, как се е държало докато е учителствало, да, има твърде много време да си успокоява съвестта, да си уталожва емоциите и така нататък! Жива и здраво да е това именно предполагаемо лице, от сърце му желаем това: щото знаем, че времето е онова, което лекува...

Пенсионирана учителка от тета Владимир Петков каза: Дълбоко неуважаема пенсионерке, доскоро работила в ПГЕЕ-Пловдив, лили попова! Много си смешно, допотопно по манталитета си животинче, за срам на човешкия вид, от който по нещастни обстоятелства си произлязла! Нямаш никакви основания за какъвто и от, когото и да е страх, за да си анонимна тук! Или се срамуваш от името си! :-) Ако това си ти, а не онзи вездесъщ, изхлопващ понякога твърде силно, понякога нулево, в редки случаи и доста положително :-) – миманс, дето умно коментира и артистично по страниците на блога, на добрия, на милион пъти по-добрия от тебе Учител: Ангел Грънчаров! Защото само един миманстващ би имал декларираното си, наистина безпочвено, леко психично чалнато, но и силно неоснователно желание тук да е "артистично" анонимстващ! Без обаче да се представя за друга, действително съществуваща душа! Абсолютно неморално, а и престъпно би било и е! В останалите случаи този, който го прави, е жалка, безличностна мижитурка, или е въобще без лице, страхливо, но пръдливо и то, силно вонящо, на нечиста личност, на страхливост, на мижитурщина – нищожество... Съвсем, съвсееем и точно, като тебе, лили попова! Ха, спри се бе, гадна комунистическа колективистично-сифилистична гад и отврат! Безчовечна, жестока, бездушна и безкрай-

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ех, да можеше да сме добри колкото децата! вторник, 11 април 2017 г. Чистата детска душа Тази трогателна история ни разказа главният лекар на една от детските болници на Израел. Една млада жена се оказала в безизходно положение. От смъртоносна болест се разболяла дъщеря й на две години. Наложило се преливане на кръв от рядка група. Такава кръв се оказало, че имало братчето на момичето, което към този момент било на пет години. Майката седнала до момчето и го попитала готов ли е да даде кръв на по-малката си сестричка. Той отвърнал, че е готов.

29 Когато завършила процедурата по преливането момчето с мокри от сълзи очи и с треперещ глас попитало:

моят дълг на човек, философ и гражданин, а аз току-така няма да си погазя дълга!) ми се налага да реагирам все пак някак на това безочие; ето моята реакция:

- Майко, след колко секунди ще умра? Той си помислил, че решението да даде кръв на сестричката си ще му струва живота – но все пак се съгласил! За велико щастие и братчето, и сестричето си заминали от болницата живи и здрави! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Твърдо съм решен да се боря докрай за правото, законността и истината! вторник, 11 април 2017 г.

В отговор на Моя жалба под формата на отворено писмо до Министъра на правосъдието тия дни получих следния многозначителен отговор от нашето славно Министерство на правосъдието (с извинение!): А ето тук съм представил случая с моето финансово опраскване в навечерието на Рождество Христово, извършено по нареждане на световно-известната вече директорка на ПГЕЕ в Пловдив: Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово!. Отговорът на Министерството на, с извинение, "правосъдието", не се нуждае от коментар, но все пак, понеже съм твърдо решен да се боря докрай за правото, законността и истината (такъв е

До г-жа Мария Павлова, Министър на правосъдието, София ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа И.киркова, Началник на РУО-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив ПРОТЕСТНА ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, 4023, Ж.К.Тракия, бл...., вх., ап..., тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

30 Уважаема г-жо Министър, Получих съвсем арогантен и напълно незадоволителен отговор (Изх. № 94-А-15/7.04.2017 г.) на предишна моя жалба до Министъра на правосъдието от 16 януари 2017 г., получих отговор, който оценявам като подигравка спрямо мен, един български гражданин и данъкоплатец. В този отговор подписалата го инспекторка Лиляна Кузманова си позволява изцяло да игнорира истината и да даде напълно изопачено, превратно тълкуване на фактите около моето финансово опраскване от ЧСИ Росен Раев (по нареждане на взискателката Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ в Пловдив), извършено в навечерието на Рождество Христово. А именно: Изпълнителен лист е издаден на 29.11.2016 г. и не ми е връчен изобщо, по тази причина просто е нямало как да зная за него - за да си изпълня доброволно задължението! Поканата за "доброволно" изпълнение пък ми е връчена на 16.12.2016 г., с нея ми се отпуска двуседмичен срок за "доброволно" изплащане. Но още на 15.12.2016 г. вече предвидливо е наложен запор на банковите ми сметки, с който да не мога изобщо да си изплатя задължението (плюс близо 700 лв. в повече за хонорари на моите опрасквачи – като знак за благодарността ми че са имали добрината да ме опраскат така нагло в навечерието на празника!). И ЧСИ Раев, и г-жа инспекторката Кузманова явно не съзнават грозната гавра не само с правото и справедливостта, но и със самата идея за човечност, която стои зад въпросното опраскване! Просто нямам думи за да изразя възмущението си от подобен безцеремонен и арогантен начин на отношение, влизащ в дълбоко противоречие не само с нормите на правото и закона, но и на човешкия морал! Аз лично, уважаема госпожо Министър, няма да се примиря с гражданите на държавата, в която живея, да се отнасят по такъв мутренски начин, а пък държавните органи, призвани да бдят за спазването на правото и законността, да възприемат всичко това за "нормално" и за "законно"; всичко било "правилно"; нямал съм бил, видите ли, основания да се оплаквам и да се възмущавам от подобно третиране, жалбата ми била "неоснователна"! Може би по тази превъзходна мутренска "логика" аз самият, именно жертвата на този произвол, следва да бъда подведен под наказателна отговорност за това, че като човек и като гражданин си позволявам да изразявам възмущението и нетърпимостта си спрямо такова едно арогантно поведение и отношение?! За да бъдете напълно последователни, моля, пратете било мутри, било полиция – за да ме пребият за това, че си позволявам да се жалвам и да протестирам?! Копие от тази моя протестна жалба ще изпратя и на взискателката Анастасова, която, два месеца след финансовото ми ограбване с близо три мои учителски заплати стигна дотам, че ме опраска (уволни) и от работа като учител по философия в повереното й злочесто училище (ПГЕЕ в Пловдив), като по този начин изцяло ме лиши от каквито и да било средства за съществуване (понеже не са минали три години от предишното ми опраскване или уволнение пак от нея – !!! – този път нямам право да получавам никакво обезщетение за безработица, т.е. оставам без никакви средства за съществуване!). По тази причина ще си позволя да си поискам обратно надвзетите ми от тази толкова благородна административна душа близо 700 лева, с които някак да мога да съществувам, макар и мизерно, поне два-три месеца. Не зная дали е възможно някой да разбере и да оправдае рецидивите на подобна безжалостна и толкова безчовечна репресия, на която съм подложен в наше време – нищо че претендираме, че живеем уж в "нормална", "европейска" и "правова", с извинение, страна и държава! В заключение ще си позволя да кажа, уважаема госпожо Министър, че по моето разбиране нашата родна бюрокрация – независимо в какво област се подвизава: "образователна", "здравеопазваща", "правораздавателна" и каква ли не още! – се е разпищолила дотам в съзнанието си за всевластие и произтичащата от него безнаказаност, че вече си прави каквото й скимне; за нея гражданите, "обикновените простосмъртни" са обект на какви ли не издевателства, но тази арогантност, предупреждавам ви, един ден ще ви коства много! За всичко ще си платите, в този живот има и висша справед-

ливост, която никому за нищо не прощава! Да, всеки ще си получи заслуженото! Слагам и Вас в категорията на въпросната арогантна държавна бюрокрация – защото Вие, госпожо Министър, докато министерствахте, нима направихте нещо, с което да развалите комфорта, идилията и царственото величие на бюрократите, нима смутихте някак или с нещо безобразията на въпросните самозабравили се администратори?! Приятно министерстване, госпожо Министър! Спите ли спокойно нощем? Блазе Ви!

11 април 2017 г. Пловдив ПОДПИС: Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Днешната ми беседа на Агората: Какво подобава да прави християнинът през Страстната седмица? вторник, 11 април 2017 г.

Беседата в този клип е продължение на поредицата от открити уроци, провеждани от моя милост в т.н. АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, което в момента стана мобилно, ето, примерно, днес беше на пловдивската Агора, утре ще е, примерно, в Стария град, в други ден ще е в студиото на Пловдивската обществена телевизия (там си водя свое авторско предаване) и т.н., няма значение къде точно е, важното е, че продължава да работи и да съществува даже по време на ученическата ваканция – и ще продължи да съществува докато имам нужните за продължението на тази инициатива сили. Активностите ми около моя граждански протест доведоха до създаването на това Алтернативно училище, което пък органически се свърза с една друга моя идея и инициатива – тази за създаването на онлайн-училище. Двете инициативи се подпомагат по чудесен начин, което илюстрира необходимостта им. Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Изложбата за Княз Александър Първи на площада в Пловдив

31 вторник, 11 април 2017 г.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Виж също: Сряда на Великата седмица Из: Евангелие от Матея 26:6-16. (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6):

Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Не дойдох да съдя света, а да спася света... сряда, 12 април 2017 г.

A когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. Из: Евангелие от Иоана 12:17-50 (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9): Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

Велика сряда В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и "дошла в себе си". Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.

А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му. Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини; те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса. Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса. Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот. Който Ми служи, нека Ме

32 последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час. Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя. А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори. Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас. Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий? Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях. Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?" Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл: "Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря". Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него. Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Stefan Vasilev: Образованието в България е форма преразпределение на средства и после всичко останало.

Първо то е хранилка за хиляди чиновници нямащи нищо общо с обучителния процес (разбира се това го има във всички други държавни сфери).

Второ е добре пазен държавен монопол по отношение на учебната програма с урегулирани канали за рекет на ниско ниво (от точки в детските градини и начални училища, до писане на учебници в университетите).

Ще се примирите ли че свободата на образованието у нас е табу?! сряда, 12 април 2017 г. Помолих приятелите си в блога и във Фейсбук да ми дадат идеи за надпис и за изображение, то пък да стои на баджа, който искам да изработя, да размножа и да го раздавам на съпричастните с моя граждански протест за свобода в образованието. Откликнаха на молбата ми неколцина, за което им благодаря. Ето част от дискусията във Фейсбук, възникнала в един момент по този повод, мисля, че там се каза нещо важно: Stefan Vasilev: Образованието е крила. Не се оставяйте на вятъра (че ще вземете да измислите нещо по-добро). Ангел Грънчаров: Не разбрах изказването Ви във втората му част, бихте ли се пояснил?

Нататък навлизането на частно образование е възпрепятствано и запазено за ”наши хора” (това е общ проблем, наследство от комунизма).

33 При тази констелация на ресора свободата на образованието е табу. А крилата, които свободата може да даде, с помощта на вятъра може да ни отведе в непознати полета. Като във Финландия, например. Това имах предвид. Ангел Грънчаров: Stefan Vasilev, благодаря за разяснението – за чудесния отговор на въпроса ми! Напълно споделям, точно така е! Говорите освен за крила и за... "вятъра", това да не е "вятъра на промяната"?! Добре де, как ще стане промяна ако си седим като благовъзпитани дървени "философи" и нищичко не правим?! Имам предвид тия, дето непосредствено се занимават с образование, учителите, учениците, родителите? В крайна сметка в едно модерно общество всички се занимават с образование, даже и тези, които не съзнават това!

Митко Димитров: Стефан, държавата като институция, която винаги е авторитарна, опорочава всеки обществен отрасъл. Общественото образование е като да готвиш в голяма кухня. А защо излизат зрелостниците неграмотни? Ми защото в обществото грамотният е заплаха!

Stefan Vasilev: Вероятно това е и причината Ангел Грънчаров да поеме този поход. Оставяйки настрана личните моменти с господжата директор. Митко Димитров: Stefan Vasilev Светът всякога има нужда от донкихотовци! :)

сарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Разбрах целата и неподправена тайна и светата истина на нашенската родна политика, на политиката в свидното ни отечество! сряда, 12 април 2017 г.

Разбрах сичко: понеже и г-н Президенто Генерадев, и г-н Премиеро Боко (нема никакво съмнение, че он по право ке ни бъде за трети пат премиер: да ни е жив и здрав най-големиот оправяч на нацията ни!) са истински големи патреоти, да не говорим за коалиционните правителствени партньори (ихния патреотизъм е така мощен, че они чисто и просто вече дебелеят от патреотизъма си, само Сидеров стана слаб като чироз, но това се дължи не на слабия му патреотизъм, а на злоупотребата с... мастурбирането!), та значи разбрах целата и неподправена тайна и светата истина на нашенската родна политика, на политиката в свидното ни отечество: в българските работи не требе да се мешат нито турците, нито американците, нито европейците, а може да се мешат само руснаците, щот они, първо, са ни братья, оти вместе с них сме все славяне, второ, щот се обичаме, както подобава за братья, на трето место щот руският вожд Путин е много убав, почти е убав колкото нашия Боко, на четвърто место щот руските патреоти обичат водка, а нашите патреоти обичат и ракия, и водка, на пето, мама му стара, щот да си български патреот, вкратце казано, означава да обичаш на първо място и най-силно именно Русия и СССР, нема какво повече да се говори на тая тема, нали така, другарки и другари?! Айде де, що ще го усукваме, ний с Русия фактически сме си едно цяло, само временно се преструваме, че сме европейци, докато излапаме парите на европейците, а после пак ще си се порусначим! Толкоз! Те това е целата истина, целата тайна на преуспяващия в нашенските условия и тъй умен, между впрочем, политически елит, на когото сме поверили съдбините си! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ангел Грънчаров: "Донкихотовците" са лудите, нали така? Ако това човек да се бори за правата си в наши условия е... лудост, не бъдете толкова сигурен, че нищонеправенето пък е израз на... "нормалност".

Щедро ще дават управнаците на сите пенсионери – ех, защо не бях пенсионер, а съм само безработен?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченге-

сряда, 12 април 2017 г.

34 Гледах по един канал преговарящите за нов кабинет г-да Цветанов и Симеонов – и се разплаках от умиление: майчице мила, колко добри, колко загрижени за народа са тия двамата другари?! Представяте ли си, те не обсъждали кой да е министър, кой да влезе в правителството, не, това изобщо не ги вълнувало, всичко останало за тях било маловажно и незначително, тях ги вълнувало само едноединствено нещо, а именно как да увеличат колкото се може повече пенсиите на пенсионерите – представяте ли си колко чисти и възвишени души имат тия двамата господа Цветанов и Симеонов?!

Да, разревах се от нахлулите в душата ми чувства на умиление и радост като дете, като някаква жена се разревах, ей-на, гледам, че бюрото ми подгизна от пороя сълзи, който изтече от очите ми, тоя поток сълзи на умиление и възторг потече към компютъра и едва го възспрях – щото иначе щеше да намокри компютъра ми и за едното нищо щеше да гръмне възстарият ми компютър!!! Представяте ли си, тия политици с толкова чисти и добри души ги вълнувало само и единствено това как да дадат колкото се може по-високи пенсии на пенсионерите и за това само преговаряли, нищо друго не ги вълнувало! Виждате ли какви добри милостиви и щедри политици си избрахте за управници?! Готови са да дават колкото се може повече, и на пенсионерите с малки пенсии щели да дадат, и на пенсионерите с по-големи пенсии щели да дадат! Щедро ще дават на сите пенсионери – ех, защо не бях вече пенсионер, а съм само безработен?! А дали са се сетиле нещичко да дадат на безработните кат мен, а, какво ще кажете, нема начин да не дадат и нам нещичко – щом имат толкова чисти и добри души нема начин да не се сетят и за нас?! Ей-на, моя милост ще трябва да живее хептен без никакви пари, немам право на обезщетение за безработица щот не са минали три години от предишното ми уволнение. Само два месеца покъсно да ме беше опраскала (за втори път в последните три години!) тъй авангардно мислеща директорка на ПГЕЕ в Пловдив и щях да получавам обезщетение за безработица, но тя предвидливо ме опраска два месеца по-рано, та да нямам право на обезщетение! Но аз съм оптимист де: щом управниците ни са с толкова чисти и възвишени души, щом те мислят само за бедните и страдащите хора, за пенсионерите, не вервам да не се сетят и за нас, безработните! Сигур нещичко и нам ще подхвърлят! Урааа! Да живей България! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ

35

36

ХАРТИЕНИТЕ ИЗДАНИЯ НА КНИГИТЕ НА „АБСОЛЮТНИЯ НЕКАДЪРНИК” ГРЪНЧАРОВ:

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ Онази част от моите издадени книги, която е представена в Националния регистър на издаваните книги в България Информация за ония, които искат да си набавят книжките на списанията ИДЕИ и HUMANUS, а също така и някоя от моите книги в нейно хартиено издание