Vestnik GRAJDANIN br. 9 ot 2017 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 9, Год. IX, 2017, 20 Април, Понеделник, Ц. 2 лв.

неделя, 16 април 2017 г. Случи се човешка трагедия, за която в някакъв смисъл се чувствам и лично отговорен: виж Шофьорът от Пловдив, който е блъснал и убил жена на пешеходна пътека и след това е избягал от местопрестъплението, е ученик от ПГЕЕ в Пловдив, да, това е ученик, на който съм преподавал философия, представяте ли си, мой ученик блъсна с колата си и уби човек, после избяга и се опита да се скрие от отговорност за тежкото престъпление! Няма как, мигновено се появи дежурен оплювач, който написа ето какво: Грънчаров, гордееш ли се сега че си възпитал един убиец?! Виждаш ли колко правилно те уволни госпожа Анастасова? Разбира се, подобно глупаво обвинение спрямо мен не може да ме засегне, но давате ли си сметка в какво ужасно психологическо и нравствено състояние се намира човекът (предполагам, че това е учителка, възпитателка на младежта!), който си е позволил подобно потресаващо по глупавостта си подхвърляне?! Но да оставим този урод, той може да си подхвърля каквото иска, мен ме вълнуват по повод на случилото се съвсем други неща. Ето, прочее, първият Многозначителен отзив по тази история, написан е от двама учители в ПГЕЕ в Пловдив, сега пенсионери, единият от тях е знаменитият доайен на това училище г-н Жак Асса. Споделям тяхната мисъл и искам да я развия – понеже тя подсказва същината на истинския проблем. (Следва на 2-ра стр.)

Публикацията от онзи ден, от събота със заглавие Многозначителен отзив, в която публикувах становище на доайена на ПГЕЕ в Пловдив Жак Асса и неговата съпруга Иванка Топалова-Асса, също учителка в това знаменито някога училище, виждам е предизвикала коментар на читател, който разсъждава в посоката, подета от тях – и стига до интересни изводи; по тази причина решавам да придам на неговото мнение или изказване статута на самостоятелен постинг, казващ ни нещо изключително важно, ето, вижте как мисли този човек: Анонимен каза: Да продължа мисълта на коментиращите в този постинг. Дълго време директорката на тета (както ние, редовните читатели на този блог добре знаем) тормозеше, репресираше, тъпчеше, гавреше се, унижаваше, обиждаше и така нататък не кой да е, а един учител, учителя по философия Грънчаров. Който при това е инвалид, доколкото зная има болно сърце. Но въпреки това не бе пощаден от безжалостната директорка. Да се тъпче и тормози болен човек при това учител е не само безчовечно, но и е опасно – защото това може да го убие. (Следва на 2-ра стр.)

КАКВОТО СЕЯТ ОВЛАСТЕНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛИ НА НАШИТЕ ДЕЦА, ТОВА ЩЕ ЖЪНЕМ ПОСЛЕ ПО УЛИЦИТЕ – КОГАТО ТЕХНИТЕ ВЪЗПИТАНИЦИ НИ ГАЗЯТ, БЛЪСКАТ И УБИВАТ НА ПЕШЕХОДНИТЕ ПЪТЕКИ! Понеделник, 17 април 2017 г. (От 1-ва стр.) И ето сега нещото, за което правя този коментар. Директорката е учителка, тя е възпитателка, тя възпитава учениците не само с думите си, а и с поведението си. И тя, оказва се, с примера си добре е възпитала онзи младеж, ученик от тета, който като шофьор се е държал на пътя не само арогантно, карал е колата си из града с висока скорост, но когато е станала белята, когато е ударил минаващата на пешеходната пътека възрастна жена без да се замисли е избягал от местопрестъплението и се е крил два дена!!! Тоест държи се по досущ същия начин като директорката си защото и тя след като причини куп злини на Грънчаров съвсем не се призна за виновна, съвсем не започна да съжалява, да се разкайва, съвсем не призна, че за нещо е сгрешила, напротив, е готова да се оправдава пред съда и да изтъква, че няма никаква вина! Напротив, мисли си че е направила нещо добро, спасила е училището от "толкова лош човек" като Грънчаров! От тази гледна точка предполагам, че ученикът от 12 клас в тета пред съда нищо чудно да почне да изтъква, че тази възрастна жена фактически си е заслужила убиването (както и Грънчаров "си заслужава" опраскването!). Защото тази глупава жена, примерно, е дръзнала да пречи на минаването на колата на убиеца си през пешеходната пътека, освен това, така да се рече, тя всъщност и не заслужава кой знае колко много да живее щото вече се е наживяла. Един вид убиецът и е направил добро като я е избавил от мъките на преклонната старост, затова трябва да бъде възнаграден а не осъждан и наказван. Каквото сеят възпитателите в нашите училища, това ще жънем после по улиците – когато техните възпитаници ни газят, блъскат и убиват на пешеходните пътеки..... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен... ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ: НО КОГА ЛИ ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ НАШАТА ЗАСПАЛА НЕПРОБУДНО ЧОВЕШКА И ГРАЖДАНСКА СЪВЕСТ?! (От 1-ва стр.) Темата е огромна, но ще се задоволя с най-важното, а то е (аз вчера го казах и в телефонно интервю, дадено на репортер на бТВ, но от него в новините излъчиха само едно изреченийце, и то не най-важното, разбира се!): не само в нашето училище, и не само този провинил се така ужасно млад човек, но и по принцип във всичките училища на свидното ни отечество, а и сред огромната част от младите хора (говоря за преобладаващия масов "човешки" тип съзнание и поведение сред младите) отдавна са налице симптомите на една кошмарна нравствена катастрофа, израз на която е и тази толкова "логична" постъпка на този младеж, който именно се е държал толкова грозно в страшното произшествие! Да пази Господ, на всеки шофиращ може да се случи нещо подобно, разбира се, този млад човек е карал с висока скорост и не е успял да предотврати трагедията, но след като ужасното нещо се е случило, след като е ударил тази жена, от този момент нататък той се е държал безкрайно безотговорно и нечовешки. А иначе и симпатичен млад човек, не отличаващ се с някакви лоши прояви, напротив, ето, баба му говореше от екрана само добри думи за него, аз също не съм забелязал нещо лошо или възмутително у него: но точно това е истински кошмарното! Той е "добър", той е "отличник", а е способен на такова малодушно поведение, е, вярно, уплашил се, но нали в такива кри-

тични, екстремни ситуации човек показва неподправеното, истинското си лице?! Показва неподправената си същина: и ето какво има вътре в душата на тия млади хора, изглеждащи така добре, които иначе са симпатични, "добри", "нормални" и т.н.?! В душите им зее ужасна празнота, зее нещо страшно, там е същинска човешка и духовна пустиня: тия млади хора са така безчувствени даже и спрямо собственото си отношение и поведение, че не са способни на автентично човешка реакция, да, тия млади хора са се обезчовечили решително! Да, но кой е отговорен за тяхното толкова напреднало обезчовечаване? Родителите ли, дето са им дали "толкова голяма свобода", иначе казано, "са ги оставили на произвола"?! Или училището, което третира младите, нашите деца и внуци, така агресивно и безчовечно (виж друг мой постинг от тази сутрин, той носи заглавието Безчовечната "образователно-възпитателна" система, основана на агресията спрямо личността на младите, няма как да не поражда в отговор също агресия!), е причината за тази тяхна кошмарна екзистенциална трагедия?! А може би този млад човек е лично отговорен за своя провал като човек, като личност, като човешко същество?! Ала моля ви се, как той да разбере и да почувства какво е това "лична отговорност" след като системата на държавно образование и възпитание цели 12 години го е третирала не като суверенно – а това значи свободно! – човешко същество, а го е разглеждала, а го е поставяла в позицията на нещо като автомат, като робот, като изпълнител на заповеди и инструкции, като роб, като слуга, като всичко друго, но само не като, повтарям, свободно и суверенно човешко същество?! Още сега заявявам, че съм готов да свидетелствам пред съдебния процес срещу този млад човек, ще свидетелствам в негова защита - като негов учител и стига да ме призоват за това. Не че смятам, че той трябва да бъде оневинен за това, което е сторил, а за това, че за случилото се този млад човек има куп смекчаващи вината обстоятелства - защото той е жертва и продукт на една безчовечна система, която следва да понесе ако не главната, то поне основната вина за това какво е станало от него. Да, тия, които са позволили системата да произведе от него този дефектен продукт, следва да понесе основната вина. И стожерите на системата следва да понесат тази вина, щото системата се персонализира от властващите, разпореждащите се в нея бюрократи – чиновници, администратори, директори, министри. И ние като общество, като граждани, които търпим системата ни да прави и да произвежда от децата ни това, което прави и произвежда, сме също така отговорни. Не мога да приема, че всички ние, дето сме отговорни, следва да избягаме от отговорност, а да обвиним за всичко този иначе нелош млад човек, който пострада така жестоко и то в навечерието на великия празник Възкресение Христово – и месец преди да се раздели окончателно с коварната образователно-възпитателна система, която подмолно му съсипа живота. Аз още много ще пиша по този толкова важен въпрос, по тази многозначителна и покъртителна история, но тук искам да завърша с нещо не по-малко важно – щото все пак трябва да избягаме от безбрежното поле на "общите приказки", на "извинителното, оправдаващото всичко теоретизиране". На теоретизирането, чиято главна цел е да се бяга от отговорност, да се оправдаваме. Напротив, отговорността все трябва да бъде поета от някой. Иначе се държим като този млад човек, дето избяга позорно от местопрестъплението, а там, в последните си конвулсии, се е гърчила умиращата заради него жена. Аз от години комай всеки ден пиша за това, че училището, в което работя като учител по философия, етика, психология и гражданско образование вече толкова много години, именно ПГЕЕ в Пловдив (нищо че тия дни за втори път директорката на това училище ме опраска, ме уволни безжалостно, изхвърли ме от него като мръсно коте, но аз така или иначе съм свързан завинаги с него!), та значи от години говоря и пиша, че училището ни се намира в една ужасно тежка психологическа и нравствена ситуация, в ситуация на една страшна морална катастрофа! Моите писания по тази тема, слава Богу, са налице, могат да се прочетат (всичко е достъпно онлайн и се намира в блога ми), част от тях са и в книгите ми за промяната в образованието, които написах и публикувах особено

3 през последните пет-шест години (в тия години мислих, писах и се борих тъкмо за това, за промяната в образованието, за това точно и ме опраска тъй бдителната директорка!). За жалост, моите предупреждения изобщо не бяха чути от съответните властнически фактори, които, забележете, даже и по закон носят пълната отговорност за случващото се в тия ръководени от тях така калпаво и безотговорно образователно-възпитателни учреждения, в които никой не се образова истински, никой не се възпитава истински, а всички се държат подобно на зомбита, всички се занимават само с глупости, с безсмислени неща, всички нямат друга грижа освен най-старателно да лъжат, че уж, видите ли, се били занимавали с "образование" и с "възпитание". Ето, примерно, директорката в тия последни пет-шест години, в които седи така царствено на директорския си трон (подобно на руска самовластна самодържица-императрица!), не правеше нищо друго освен да пречи и да вреди на всички ония като мен, които се опитвахме в кошмарната ситуация да се държим достойно, да си изпълняваме дълга на учители според високото съзнание за нравствения преди всичко характер на учителската мисия, имаща, както е известно, едно толкова високо духовно естество. Да, тя не правеше нищо друго освен да вреди и да пречи - и го правеше със завидно усърдие. И с една патологична по характера си отмъстителност: всеки, който не се прекланя доземи на нейното, моля ви се, величие, мигновено й става така ненавистен, че подлежи на немедлено опраскване! А хората биват опрасквани по най-различни начини, ако помислим добре ще установим, че фактически наймалко опраскваният от нея съм тъкмо аз, дето всички си мислят, че съм най-много опраскван. Защото другите бяха опраскани така гадно, че те, горките, още даже и не го съзнават колко много са опраскани! Трябва ли да понесе някаква отговорност тази тъй самодоволна от "непогрешимостта" си властница? Не, разбира се, тя за нищо не носи отговорност, нищо че над всичко властва, т.е. за всичко пречи и вреди! Системата е система на колективната безотговорност, всеки си измива ръцете с тъй успокоителното: "Нищо не зависи от мен, аз само изпълнявах заповеди!", да, видите ли, всеки ще каже, че той лично за нищо не е вземал суверенни решения! Ето и

затова онова момче е избягало от местопрестъплението, разбира се, че някой друг е виновен за случилото се, а най-виновна е тази жена, която си е позволила да премине така безотговорно по въпросната пешеходна пътека! Тя, горката, имам предвид жертвата, е виновна за всичко, разбира се: защо вероятно си е втълпила, че живее в Европа, а там шофьорите търпеливо изчакват пешеходците да се ползват от правата си да минават безопасно по пешеходните пътеки. Тази жена си и мислела, горката, че живее в културната и "тъй изгнилата" от толкова много човечност Европа, а фактически живее в озверялата от безчовечност МУТРОЛАНДИЯ, как да не е виновна за всичко та самата след като се е объркала така основно?! Директорката на ПГЕЕ в Пловдив, интересно ми е, дали ще страда истински за това, което се е случило с един наш ученик?! Да, най-вероятно ще си снабди лицето с подобаващото за това тъжно изражение. Ще каже няколко патетични лъжливи, фалшиви думи. И, разбира се, ще продължи да се държи така, както се е държала винаги: абсолютно безчувствена за всичко истински важно, тя е заета с това да прави и то перфектно само ония административни безумия, които ликвидираха българското образование и превърнаха училищата ни в джунгла, в зверилник, в същинска лудница! Спирам дотук. Още ще пиша по тази тема. Няма да спра да пиша и да мисля. Ония, които мислят и търся истината, тях у нас ги опраскват и убиват. Защото са дръзнали да казват онова, за което всички мълчат. Безразличието към всичко у нас е властелинът, на който всички се подчиняват. И безчувствеността към всичко. Карай да върви! Мутроландия е и страна на лъжата, и страна на ментетата. Бъдете здрави! Христос воскресе! Но кога ли ще възкръсне нашата заспала човешка и гражданска съвест?! Весело празнувайте празниците, нищо че малко ще ви нагарчат обилните ястия и питиета. Или вие немате такива скрупули? Блазе ви...

Днес открих чудесни места за философски обсъждания в Алтернативното училище

За психологията на първия, а вече и нещо като щатен оправяч на многострадалната ни толкова наивна – да не кажа малоумна! – нация

сряда, 12 април 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

четвъртък, 13 април 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Във Фейсбук написах нещичко, което касае стила на поведение на наший первейший государственный мужчина Боко Борисов, пръв, а вече и нещо като щатен оправяч на нацията ни; вижте и първите реакции по повод на казаното: Един умен гербовак оня ден ми каза следното:

4 - Подкрепям Боко само защото е мъжкар: като сгреши си признава грешките! Значи по тази безпогрешна логика колкото повече греши Боко, толкова по-голем мъжкар става! :-) Margarita Malinova: България се превърна в място на ампутирани хора – без ум, без сърца и без душа.

Nikolay Shumkov: Направо... мирише наоколо на тестостерон! Людмила Лазарова: Аз не съм го чула до сега да си признава грешките. Напротив. Винаги се оправдава с някой. Ангел Грънчаров: Много вярно наблюдение, г-жо Лазарова! Точно така, оправдава се, търси извинения, бега от отговорност, шикалкави, мъчи се да тарикатства. Нищо "мъжкарско" нема у него... Между другото това, че за трети път ще ни управлява тоз менте-"политик" изобщо не говори добре за умственото, пък и за нравственото ниво на многострадалната ни, ала въпреки това не поумняваща нация.

апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Християнин ли е оня, който не е страдал за Истината, оня, на който не му пука за Истината, който не е бил подлаган на гонения заради Истината?! четвъртък, 13 април 2017 г.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лука. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.'' И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Дните на Страстната седмица за истинския християнин са дни на мъка, са дни на страдания. Праведникът Иисус Христос, Царят на царете, Спасителят на човечеството се принася в жертва за нашите грехове – гаврят се с Него, бият го, плюят го, разпъват го на кръст – и умира там, на Голгота! Как е възможно в тия дни да не страдаме, давате ли си сметка колко сме безчувствени ако дори и в тия дни не страдаме, ако съвсем не сме съпричастни към изпитанията, на които е подложен нашият Спасител?! А от друга страна следва да се запитаме и ето какво: християнин ли е оня, който не е страдал за Истината, оня, на който не му пука за Истината, който не е бил подлаган на гонения заради Истината?!

Дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове? Велики четвъртък На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лука.

22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на

Имаме ли право ний, гражданите, да пишем "гневни писма" до управляващите, които си позволяват да вършат безобразия и беззакония? четвъртък, 13 април 2017 г.

Моя Жалба под формата на отворено писмо до Министъра на правосъдието предизвика такъв арогантен отговор от нашето славно Министерство на правосъдието (с извинение!), че ми се наложи да реагирам отново – като написах на тия самозабравили се чиновници едно наистина гневно писмо: Твърдо съм решен да се боря докрай за правото, законността и истината!. В тази връз-

5 ка "песимистичен доброжелател" ми каза нещо, което се опитах да го подложа на дискусия, става дума за това имаме ли право ний, гражданите, да пишем "гневни писма" до управляващите, които си позволяват да вършат безобразия и беззакония – или трябва да им пишем само съвсем спокойни писма, трябвало, видите ли, да им пишем писмата си само когато сме напълно спокойни, това нещо мен не ме задоволява, ето, прочее, какво си казахме по този повод:

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Анонимен каза: Един съвет, г-н Грънчаров: не сядайте да пишете такива писма, преди да е преминал афектът ви! В това писмо звучите бесен от гняв, което никак не допринася за убедителността ви. Изчакайте, успокойте се и тогава пишете.

Молба за съдействие и помощ по интересуващ ме съдбовно важен за мен въпрос

Ангел Грънчаров каза: Таваришч, мерси за съвета, но няма да го последвам: ще пиша когато и както искам. И не си разбрал нещо основно: аз не целя ефект, какъвто си представяш, какъвто ти смяташ за добър. Понимаешь меня: аз не съм ти. Ти, предполагам, нищо от това, което правя, няма да направиш. Тъй че няма да последвам глупави съвети, основаващи се на твоите ограничени представи за нещата. Аз съм писал това когато съм бил "бесен от гняв", ами ако този "бяс" все някой да трябва да го изрази - та да разберат самозабравилите се властници нещо, което иначе няма никога да разберат?! Как ще разберат това, което иначе никога няма да разберат, ако не им пишем когато сме "бесни"?! Панимаешь теперь, таваришч?!

Нещата са, вероятно, значително по-сложни от това как ти си ги представяш. На какво основание съдиш, че твоята бедна представа за нещата следва да е меродавна и за мен?! Аз, повтарям, не съм ти... това нима няма значение?! Сфащаш ли, зацепи ли поне малко, тъй благоразумный мой таваришч, дето ми даваш подобни прекалено "умни" съвети?! :-) Дървеното "философстване" не ми е по вкуса изобщо... Анонимен каза: Добре, не ме слушайте. Пращайте писма в състояние на афект. Оставам ваш песимистичен доброжелател. Ангел Грънчаров каза: В състояние на афект казваме истини, които иначе никога няма да ни минат през главата - и които, дори и да ни минат през главата, никога няма да посмеем да ги кажем. Струва ли си тогава така лесно да се откажем от тия гневни истини, които нищо чудно да са безценни?! Ако ний, гражданите, като не пишем гневни писма на управниците, които си позволяват да вършат безобразия, произвол и беззакония, т.е. ако им пишем писма само когато сме спокойни и невъзмутени, няма ли тогава да създадем лъжливата представа у тях, че техните безобразия нас изобщо не ни възмущават?! И няма ли на тази база да ги насърчим да продължават да правят още поголеми безобразия и беззакония?! Как тия, които правят безобразия и беззакония, ще разберат някога, че техните безобразия и беззакония ни възмущават ако винаги им пишем писма в спокойно състояние, именно когато не сме гневни?! Гневът не е ли естествената реакция на човека и на граж-

данина, който истински се възмущава от беззаконията и безобразията на управляващите?!

четвъртък, 13 април 2017 г.

Имам една молба към всички, много е важно за мен, моля да ми помогнете ако имате информация по интересуващия ме и съдбовно важен за мен въпрос: Искам да ви попитам за следното: познавате ли добър адвокат по трудово-правни дела? Налага ми се да търся такъв адвокат понеже адвокатите, с които се консултирах до момента, не желаят да се заемат с моето дело (за уволнението ми от длъжността учител по философия и гражданско образование от ПГЕЕ в Пловдив – по одиозния член 328, ал. 1, т. 5, именно "пълен некадърник", "абсолютна липса на качества да бъде учител", "изцяло негоден за системата" и пр.,). Като ме уволни по този параграф самозабравилата се директорка фактически ме лиши от преподавателски права. Казусът според адвокатите, до които се допитах до този момент, бил много труден, неприятен, директорката, която ме опраска, била "мотивирала чудесно" заповедта си за опраскване, имала "солидни писмени доказателства", а именно купища съчинени от самата нея "констативни протоколи" от нейни проверки на моите часове, "жалби" от "възмутения и стоящ изцяло зад непогрешимата си директорка колектив", също от "недоволни родители", от "разгневени ученици", явяващи се противници на моя "изцяло неправилен подход", разминаващ се с "единствено-правилния типов начин" на преподаване от страна на учителя, там тя е посочила и други какви ли не компромати, зер, фабриката за компромати под нейно ръководство наистина работеше без почивен ден година и три месеца (след възстановяването ми на работа в ПГЕЕ от Върховния Касационен съд през януари 2017 г., той отмени заповедта за предишното ми уволнение, извършено по абсолютно същия параграф през 2014 г.!)! Та затова търся адвокат, който не се плаши от борбата в съда по доказването на една изцяло лъжлива заповед за уволнение (в тази скандална заповед-шедьовър всичко е лъжа, даже и датата на издаването й е лъжлива!), та значи търся адвокат, който има пиетет към истината, вълнуват го по-надълбоко неща като право, справедливост, законност, има при това някакви познания за тежката ситуация в българското образование, в нашите училища, също така може да разбере моя по-различен, новаторски преподавателски подход и т.н.

6 Ако познавате такъв адвокат с подобни качества и наклонности, ще Ви бъда благодарен да ми дадете неговите координати. Предварително Ви благодаря за евентуално участие и съдействие!

четвъртък, 13 април 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Протестът за свобода в образованието пред ПГЕЕ в Пловдив се възобновява на 18 април и ще се удължи засега с поне още две седмици четвъртък, 13 април 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли! (Следващата тема, която беше обсъждана със зрителите днес, в днешното предаване, е на следната тема: Кога човек е християнин – и кога служи на Антихриста?) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Кога човек е християнин – и кога служи на Антихриста? четвъртък, 13 април 2017 г.

Предварителен запис на част от предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", излъчено днес, на 13 април 2017 г. по Пловдивската обществена телевизия. Подадох заявление до Кмета за удължаване на гражданския ми протест за свобода в образованието с още две седмици, знаете, този протест го провеждам на тротоара, до централния вход към двора за ПГЕЕ в Пловдив (училището, което предложихме да бъде преименувано от името на Владимир Ленин на името на Владимир Путин!) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Предаването "На Агората..." от 6 април 2017 г., тема: Толкова ли е трудно да бъдем поне малко по-човечни?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Господи, прости им – те не знаят какво правят! петък, 14 април 2017 г. Из: СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ, ГЛАВА 27 27:1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.

27:2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

7 27:3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: 27:4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

27:5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

27:6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

27:7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

27:8 Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес.

27:9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните, 27:10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".

27:11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

27:12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

27:13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

27:14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

27:15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

27:16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

27:17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

27:18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

27:19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).

27:20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

27:21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

27:22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

27:23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

27:24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

27:25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.

27:26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

27:27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

27:28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

27:29 И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

27:30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

27:31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

27:32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

27:33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място), 27:34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

27:35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

27:36 И седяха да Го пазят там.

27:37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.

27:38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

27:39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха: 27:40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

27:41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: 27:42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

27:43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

27:44 Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

27:45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

27:46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

27:47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

27:48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

27:49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

27:50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

27:51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, 27:52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, 27:53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

27:54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

27:55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; 27:56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

27:57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

27:58 Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде.

8 27:59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, 27:60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

27:61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

27:62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха: 27:63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.

27:64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

27:65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете.

27:66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.

Но народът ни блее, спи, прозява се и мисли предимно за ракия, кебапчета и за..., за ей-тия три неща мисли слабоумният ни народец! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Промяната ще стане само ако ние самите я предизвикаме и направим, иначе не: ако стоим, чакаме и нищо не правим ще ни сполети същинска трагедия! събота, 15 април 2017 г.

Повечето от българите заради неупотреба на ума си са затъпели прекалено – в непростима степен! петък, 14 април 2017 г.

Даниела Горчева каза: Като рече някой България била малка страна. Акълът ни е малко, не територията. Като териториална площ България е по-голяма от: Унгария, Португалия, Австрия, Чехия, Сърбия, Швейцария, Дания, Нидерландия, Белгия, от Литва, Латвия, Естония, от Словакия и пр. Да не говорим за бившите югославки републики. Страна – слънце! То климат, то почва, то планини, то равнини, то море, то красота! Всичко ни е дал Господ или по-скоро геният на хан Аспарух, че е довел българите на тази благословена земя. Само акъл да ни беше дал повечко, че то голямо нямане, голям дефицит... Ангел Грънчаров каза: Господ е дал акъл на всички хора, друг е въпросът, че тези хора, които не упражняват ума си, които не го ползват, почват да затъпяват... тъй че за затъпяването си са отговорни именно хората, които не ползват ума си, а не Господ... Иначе е истина това, че повечето от българите заради неупотреба на ума си са затъпели прекалено – в непростима степен! Калпавото, грешеното българско образование е една от основните причини за това. Моята теза е, че ако не променим спешно анахроничната си система на образование – загиваме...

Тази сутрин написах и изпратих на колегата Райчо Радев, философ от Перник, едно писмо, в което поставям важен по моя преценка въпрос. Публикувам го и тук (вероятно много хора ще кажат, че това е "чиста глупост", щото "тия неща се правят тайно", "ти, глупако, нищо няма да постигнеш, щото си сам си показваш, като дебил, всичките козове" и пр.), но моят манталитет е такъв, че аз никакви "тайни работи" не ща да правя, разчитам, напротив, на пределната искреност и на пълната откритост. Това, което казвам на колегата Райчо, моля, приемете, че все едно го казвам и на вас, уважаеми колеги-философи, мои приятели или дори непознати за мен, колеги учители, хора, които що-годе ме познавате или цените, това също се отнася, моля приемете го така, и за вас, мои ученици, бивши, учили при мен преди време или пък тия, които съвсем доскоро бяхте мои ученици, съвсем доскоро общувахме в часовете с вас, приемете, че това е мой апел към всички вас: ако искате и вие ме подкрепете, ако искате, стоите си и гледайте само... сеир, изборът е изцяло ваш! (Повече аз никого за нищо няма да призова, няма никого повече за нищо да моля, ако някой нещичко реши да направи, може да ми прати документа било по пощата, било по имейла, имам ги данните в раздел КОНТАКТИ на блога, а ако иска, може да донесе и да ми даде документа там, на мястото на протеста, пред централния вход за двора на ПГЕЕ в Пловдив, там ще протестирам всеки ден от 11 до 14 часа.) А ето сега какво пиша на колегата си Радев, а чрез него и до всички вас: Здравей, Райчо, приятелю! Искам да ти кажа нещо важно, предвид създалата се ситуация около моето ново, повторно уволнение. И в тази връзка ми се налага да отправя към теб и към други мои приятели и познати една молба за подкрепа. Съвсем спонтанно, движен от жестоката обида, която за сетен път ми нанесе уволнилата ме директорка, този път реших да процедирам различно, започнах, знаеш, граждански протест за СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, стори ми се, че чрез известен

9 медиен натиск тя може да бъде принудена сама да отмени смехотворната си заповед. Да, но нещата с протеста не вървят добре, медиите до този момент не обърнаха никакво внимание на протеста ми (ако не броим Пловдивската обществена телевизия), вярно, имам някои обнадеждаващи симптоми, отделни граждани идват да ме подкрепят, сред учениците срещам все по-голяма симпатия и насърчение, ала сам знаеш, у нассеирджийството е много развито, а пък страхът вътре в училището е така голям, че аз не мога да получа такава подкрепа, че това да повлияе на инстанциите или пък на самозабравилата се властваща особа. Единственият начин да продължа протеста си с известна надежда за успех е отново да обявя гладна стачка – и аз съм готов да прибягна съвсем скоро и до това последно отчаяно средство. Започването на гладна стачка обаче е лесно, трудното е приключването й, аз, разбира се, нямам никакво намерение да се жертвам по толкова глупав начин, именно да умирам заради ината на една крайно суетна и не способна да разсъждава трезво защитничка на статуквото в образованието. Та в създалата се интересна ситуация най-вероятно опитът ми чрез граждански и медиен натиск да спомогна за вразумяването на самозабравилата се администраторка (и за внасяне на известен разум у висшестоящите бюрократични институции в образованието) ще се окаже неуспешен, а оттук следва, че аз пак ще трябва да продължа борбата си на арената на правосъдието, чрез воденето на едно продължително, тежко, крайно неприятно, изтощително съдебно дело.

Подготвяйки се за този вариант, аз разговарях с доста адвокати. Всички ми казват, че директорката "добре си е опекла работата" с купищата старателно подготвени компромати, нейните художествени, писани под формата на "диалогично-сократически" и найвече поетично-лирични доноси "констативни протоколи" и инспирираните от администрацията "спонтанни жалби" на "възмутени ученици и родители" били, според адвокатите, "съвсем солидни писмени доказателства", които щели да впечатлят всеки съдия, независимо от това, че са съвсем лъжливи, нищо че в тях няма и капчица истина. Нищо също така не пречи на директорката да си доведе и лъжесвидетели, които с удоволствие да злословят за мен пред съда, както стана и на предишното съдебно дело. Та значи докато директорката най-старателно „си опичаше… баницата" (тъй богатата и мазна от прекалено много лъжи компроматно-доносническа „баница”) аз като същински донкихотовец се занимавах с… вятърничави работи, пишех анализи, очерци и есета за случващото се и за реалната ситуация около борбите за промяна, за демократизация на отношенията в образованието и конкретно в моето училище, пишех също така и доклади, открити писма, петиции, жалби и какво ли не още до изцяло пасивните пред безобразията на директорката висшестоящи институции; този обилен писмен мат`рьял от моя страна обаче няма кой знае каква стойност – щото съм „заинтересовано лице”, пак ще се окаже в очите на съда, че аз сам и единствен съм против "всички", против цялата система. На това именно основание за мой кошмар адвокатите, с които говорих, ми зададоха ребром въпроса "А има ли изобщо смисъл

да се завежда съдебно дело – след като то при това положение ще бъде загубено непременно?!", ето, аз вече трета седмица отчаяно търся адвокат, който да не ми зададе този проклет въпрос, който да покаже твърдо желание да води този нов, очертаващ се да бъде много сложен, тежък и продължителен съдебен процес; може би още по-тежък и по-сложен ще бъде съдебният процес този път – в сравнение с предишния. Та ето в тази връзка какво ми хрумна, то е мой извод от разговорите ми с адвокатите, вече де факто отказали да водят това дело. За съда голямо значение имат писмените доказателства, е, щом е така, в мой интерес ще бъде и аз да имам такива – щото насреща си имам „произведенията” на една работила 14 месеца и то неспирно административна „фабрика за компромати”! Аз сам не мога да си ги напиша, аз каквото можах да напиша, го написах и то го написах пределно искрено, чистосърдечно, съвсем публично, в блога си, извадих на показ всичко и то пред цялото общество, но в очите на съда ще се окаже, че моите анализи, доклади, есета, жалби и пр. нямат особена стойност – щото съм заинтересовано лице! Да, обаче ако някой друг човек реши да каже нещо в моя защита, в мой интерес, примерно, да напише нещичко, и то съвсем правдиво, както е видял и възприел нещата и се подпише отдолу собственоръчно, това вече става документ, който ще има за съда някакво положително значение. Значи хрумна ми идеята да потърся подкрепа от хора, които ме познават, на които съм преподавал през годините, които имат позиция по моя подход в учителстването и пр.

– по този начин, чрез писмено свидетелстване, чрез написване на нещо в моя защита аз ще имам някакъв все пак по-голям шанс в наближаващото съдебно дело. След като опонентите ми не се погнусиха да инспирират какви ли не изстъпления за да постигнат пъклените си цели (организираха даже "бунт срещу проклетата свобода" на цял един клас (продължил цели 7 месеца пред погледа на безкрайно доволната от него царствена администраторка!), да не говорим за купищата жалби от "възмутени съзнателни" ученици, родители, учители и пр.), и на мен ми се налага сега просто да подсетя дадени хора, ако искат да ми помогнат и ако са настроени в посока на това да допринесат с нещичко за това истината поне пред съда да излезе наяве и да бъде защитена да имат добрината да напишат нещичко, каквото искат, да бъде кратко, да си кажат честно възприятието и позицията, става дума в това число и за колеги-философи, да не говорим за мои бивши ученици, щото тези последните пък имат непосредствени впечатления за това, което съм правил фактически цял живот, именно учителствал съм, но по един по-различен и съвсем човечен начин. Вярно, колеги-философи не са влизали в мои часове, нямат непосредствени впечатления (аз имам в блога и клипчета с видеозаписи на мои часове, те още могат да се гледат, но едва ли някой колега ще седне да си съставя сега впечатление по тях), но пък аз имам публикувани учебни помагала и учебници по всички преподавани в гимназиите философски предмети, ето, отзив за тях, за вложения в тях по-различен подход, ще бъде ценно писмено свидетелско показание, особено ако отдолу съответният човек се подпише собственоръчно и ми изпрати документа за да го предоставя на адвоката си (та да бъде използван този документ в съда). Знам нашенската психология и си представям добре, че повечето хора, първо, ще ги мързи да напишат нещичко, второ, ще се страхуват да не би да си имат главоболия от това, щото съдът може, примерно, да ги повика евентуално като свидетели пред съдията да потвърдят изявлението си, а пък най-вече защото на никой нищо не му се прави, хората предпочитат да не си мръднат и малкото пръстче, голяма работа, че техен колега ще изгори, че ще бъде опозорен, че е разпънат на кръст и оплют от клеветници, че ще остане без никакви средства за препитание, че ще бъде лишен от преподавателски права и то съвсем несправедливо. Знаеш, тази психология е доста разпространена у нас, за жалост, дори и сред т.н. "философска" гилдия. Но ето, моля те, да ми помогнеш, да се свържеш със свои познати или приятели-философи, да им предложиш,

10 ако искат, да помогнат, да напишат нещичко, става дума, мама му стара, не само за мен, за моята лично човешка и учителска съдба, става дума най-вече за българското образование, става дума за нещо, което все пак има граждански и обществен, ако щеш дори народен смисъл!

сивно образование, да речем. Извинявай, че се налага да те призовавам за тия неща, да полагаш такива големи усилия, ти много си ми помагал вече, но ето, наложи се. Всичко добро ти желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров П.П. А за онази идея около инициативния комитет вероятно нищо не се е получило, вероятно никой не е реагирал, предполагам?! Ще се учудя много ако вече е настъпила промяна в съзнанията и някой е реагирал съвсем позитивно, с готовност да участва на дело, практически в нещо, в правенето на нещо добро и пр. Дай Боже да е така, промяната в съзнанията вече да е дошла, да е настъпила, пък аз да не зная за това, но едва ли е така... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Покана за участие в народополезна инициатива, свързана с борбата за възкръсване на поминалото се българско образование Тия неща са съвсем близки до ума, ала изобщо не се съзнават, повечето хора си казват: "Тоя там Грънчаров си има някакъв чисто личен конфликт с директорката, сигур и неговата не е много чиста, сигурно и той не е ангелче, за каквото се представя, да си се оправят, мен да не се опитват да ме замесват в тяхната глупава кавга!". Такива, за жалост, сме, такова, дето се казва, е положението. Тъжна работа! Но аз смятам, че това отчайващо положение трябва и може да се промени лека-полека. Може да съм изкукуригал идеалист, но аз в това вярвам. И за това се боря. Може и трябва да стане промяната. Ще стане обаче само ако ние самите я направим и предизвикаме. Иначе не. Иначе ни чака същинска трагедия! Ще напиша и аналогични писма и до мои ученици, бивши и настоящи, от тия, на които съм преподавал тази година, съвсем наскоро, техните писмени свидетелства ще са безценни в очите на съда. Ако ти можеш да ми помогнеш за активирането на колегифилософи в тази посока и те се съгласят да напишат нещичко, също ще има голям смисъл. Не ща никой да пише неща за мен, които не са верни, които са лъжливи, които са неискрени, само на истината следва да се залага. Понеже колеги няма как да имат непосредствени впечатления от моето учителстване, от моите отношения с учениците, те могат да пишат за това, което им е достъпно, могат примерно да коментират, да дадат оценката си за моите помагала и учебници. Или за моите изяви в интернет. Вярно, има всякакви хора, на едни написаното от мен харесва, на други – не, това е естествено. Вероятно има и такива колеги, на които моите помагала харесват; и до мен са достигали такива отзиви, ето, сега е момента такива хора ако искат да ми помогнат малко, да го сторят. Ако искат де. Ако не искат, никой за нищо не може да ги принуди. Никой за нищо не ща да принуждавам. Моят принцип е съвършено различен, аз, знаеш, залагам само на свободата, на уважението на другата личност, на добрата воля, на истината само залагам. От всичко останало се гнуся. Ти си писал за мен, просто те моля написаното от теб обръщение да го оформиш като документ за пред съда, да го разпечаташ и да се подпишеш отдолу и да ми го изпратиш. Ако пък можеш да намериш начин други колеги-философи да се подпишат под обръщението ти (ама не онлайн, а истински, с реален подпис), тогава документът ще има още по-голяма тежест за пред съда. Можем да организираме, сега ми хрумва това, една среща на колеги някъде, където те да положат своите подписи под твоето обръщение, примерно пред… сградата на МОН или във вашия Институт за прогре-

събота, 15 април 2017 г.

Тази сутрин написах и изпратих следното отворено писмо, което адресирах по-специално до следните лица (но то е отворено и към всички други, които искат да се присъединят към народополезната инициатива, предложена в него!): Николай Колев-Босия, поет, Алесиян Пацев, психолог, Атанас Атанасов, учител, Чавдар Каменаров, инженер, учител, изобретател, Стефан Пенов, ст.н.с в БАН, философ, Феодор Иливанов, адвокат, Гаяне Минасян, преводач, ръководител на Национална мрежа на родителите, Гергана Герасимова, пенсионер, Стефан Кралев, главен учител в ПГЕЕ в Пловдив, Георги Тодоров, учител, Й. Каламарис, преподавател, Стефан Иливанов, компютърен специалист, Иво Инджев, журналист, Явор Джонев, деец на новото образование, Иван Радичев, философ, Иво Беров, журналист, Жак Асса, учител, Иванка Топалова-Асса, учителка, Калин Христов, инженер, учител, Камен Велинов, гражданин, Иванка Киркова, образователен деец, Румен Кривицкий, бизнесмен, Мария Василева, учителка, Радомир Парпулов, учител, Павел Лазаров, деец на новото образование, Д.Пецов, журналист, Евгений Тодоров, журналист, Райчо Радев, учител по философия, Георги Кралев, политолог, Стоян Стойнев, философ, Теодор Дечев, икономист, Томи Иванов, гражданин, Владимир Петков-Трашов, гражданин, инж. Венелин Паунов, бивш директор на ПГЕЕ в Пловдив, Стоян Зайков, учител по философия и др., изпратих го и до някои медии:

11 Здравейте, уважаеми дами и господа, приятели, колеги, Вярвам вече знаете (три седмици изминаха оттогава), че директорката на ПГЕЕ в Пловдив Стоянка Анастасова, вдъхновявана по същество от чисто политически причини, отново ме опраска, отново ме уволни и изгони по крайно грозен и обиден начин от училището, в което работя много години като учител по философия и гражданско образование - и при това го направи по абсолютно същия смехотворен параграф, по чл. 328, ал. 1, т. 5, а именно "липса на качества", което за мен не само е смешно, но въпреки това е и обидно (предвид това, че целият си живот отдадох да работя една работа, за която сега се оказва, че съвсем не съм имал нужните за това качества!), не само е позорно, но и в крайна сметка е фатално, защото по този начин аз фактически съм лишен и от преподавателски права, от правото да упражнявам професията си, т.е. аз занапред съм лишен и от възможността да си изкарвам каквито и да било средства за съществуване (от предишното ми опраскване не са минали 3 години, а според закона по тази причина този път няма да получавам и обезщетение за безработица, т.е. осъден съм на глад и мизерия!). Знаете, че възмутен от тази крайна несправедливост и от това административно безобразие, от тази безчовечност, аз реагирах по един необичаен начин, а именно обявих граждански протест под надслов за свобода в образованието, вече две седмици протестирам всеки делничен ден от 11 до 14 часа до централния вход към двора на училището, събирам подписка за гражданско уволнение на директорката и т.н. В този контекст си позволявам да ви призова да ме подкрепите (стига и вие като мен да сте възмутени от безобразията на тази самозабравила се административна персона!) по ето какъв начин, предлагам ви този начин, разбира се, отворен съм да чуя насрещни предложения от ваша страна: Чудя се какво пречи, ако вие сте съгласни, разбира се, да се организираме и на първия учебен ден след Великденската ваканция, това изглежда е вторник, 16 април, да речем към 12 часа да се срещнем на същото място, където се провежда моя протест, на тротоара до входа към двора на гимназията, хем да си кажем на живо "Христос воскресе!", хем да се поздравим и с възкръсването на нашата решимост да противодействаме на дело, да се съпротивляваме с борба на безобразията на управниците ни. И както сме цялата група, да направим една визита на многоуважаемата директорка на ПГЕЕ в Пловдив, да отидем цялата група и в кабинета й да поговорим с нея, да опитаме заедно да й обясним истината за това какво всъщност тя е дръзнала да направи. Аз добре зная, че тя съвсем не разбира това и е напълно заблудена, позволила си е лукса да живее с изцяло неверни представи за нещата; като й обясним всичко в крайна сметка да й помогнем да осъзнае, че разумният изход от така създалото се положение е тя самата да отмени своята тъй смехотворна заповед за уволнението ми, да си признае грешката, а на тази база, да се надяваме, нещата в училището лека-полека да потръгнат в по-вярната посока. Мисля, че няма нищо лошо в това да проявим този акт на хуманност от наша страна към заблудилата се самовластна чиновничка, допуснала толкова много грешки в годините на своето славно управление, щото ние все пак в качеството ни поне на данъкоплатци имаме не само правото, но и дълга да помагаме на ония управници, които твърде много са се объркали – и на тази база си позволяват да правят какви ли не беззакония, произвол, безобразия, зулуми и т.н. Та ви предлагам просто да си изпълним и човешкия, и гражданския дълг – осъществявайки такава една визита. Интересно е да видим как г-жа директорката ще реагира на инициативата ни. За мен лично е много любопитно да разбера дали тя лека-полека е започнала да си дава сметка какво всъщност е дръзнала да направи. Ако тя не е готова да осъществи предлагания й душевен поврат, а именно да се отвърне от пътя на злото, на злобата, на отмъстителността, на репресиите и прочие и да поеме по пътя на доброто, на разбирателството, на човещината, на диалогичността и пр., то ние тогава ще преценим какво можем да направим по-нататък. Примерно имаме вариант да й поискаме оставката, а можем да си позволим да бъдем по-милостиви и да й дадем известно време да размисли, да опита да вникне по-надълбоко, да пос-

тигне истината, да подготви душата си за разумността, за откъсване от веригите на самонадеяната глупост и т.н. Има и други варианти. Има много шансове и възможности за разумно постъпващите човеци и граждани, които са отхвърлили веригите на робуването на остарели догми, представи за нещата и пр, т.е. за свободните човеци и граждани. Това исках да ви предложа. Не крия, интересна ми е и вашата реакция на моето предложение. Ще я чакам с интерес. Желая ви радостно посрещане на наистина най-великия празник: Възкресение Христово! Както Христос със своето възкресение ни показа, че доброто, истината и свободата винаги тържествуват, така и веднага след празника ние имаме възможност да направим нещо реално в абсолютно същата посока: да помогнем нашето толкова пострадало през последните години училище да разчупи веригите на задушаващия го ретрограден авторитаризъм и да възкръсне за нов живот, който е възможен единствено по пътя на доброто, на човечността, на демократичността, с една дума казано - на свободата! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Параклисът и новата църква "Света Петка" край Долна баня, където ходих да запаля свещ вчера, на Разпети Петък... събота, 15 април 2017 г.

12

Живеем в духовна пустиня, в която не расте нищо събота, 15 април 2017 г.

И какво излиза? Около празника ни вълнуват само яйцата, козунаците и печеното агънце? :-( На това нещо аз му викам духовна пустота. Празнота. Кухота. Живеем в духовна пустиня, в която не расте нищо... Посткриптум: Пардон, сега забелязвам, че във Фейсбук освен за яйца се говори живо и за Динко, който бил истински мъжкар, биейки изгората си! Хиляди извинения, че казах, че нищо друго освен яйцата, агнешкото и козунаците не ви интересуват!

Шофьорът от Пловдив, който е блъснал и убил жена на пешеходна пътека и след това е избягал от местопрестъплението, е ученик от ПГЕЕ в Пловдив събота, 15 април 2017 г. Ето го абитуриентът, прегазил и убил жена в Пловдив СНИМКИ и ВИДЕО Асен бил издирен, след като полицаите намерили колата, с която е ударена 61-годишната пловдивчанка Кратък мой коментар: Шофьорът от Пловдив, който е блъснал и убил жена на пешеходна пътека и след това е избягал от местопрестъплението, е ученик от ПГЕЕ в Пловдив, на който съм преподавал философия (ето страницата му във Фейсбук)... Засега няма да коментирам случая, но имам своя версия за това как са възможни подобни безотговорни постъпки от млади хора, явяващи се "продукт" на изцяло сгрешената ни образователна и "възпитателна", с извинение, система... А това, че толкова кошмарния инцидент е станал в четвъртък, през Страстната седмица, в навечерието на празника Възкресение Христово, и е тъкмо с ученик от училището, в коетоотдавна стават какви ли не ексцесии, имащи психологическо и нравствено естество, внася допълнителен нюанс в случилото се, който непременно трябва да бъде отчетен – стига да искаме да постигнем верния, изчерпателния, задоволителния смисъл.

Ще пиша още. Засега ми се налага да осмисля и да преживея станалото. Жалко е, трагично е, че млад човек си зачерква живота по един толкова ужасен и най-вече безразсъден начин. Но вината, че е станал такъв и че се отнася така към собственото си поведение не е само негова, а и на обществото (и на образователната система), на която той е продукт.

13 ЗАБЕЛЕЖКА: Току-що написах този постинг и ми звънна репортер от бТВ, който взе нещо като интервю от мен по телефона за този случай. Разказах му каквото зная за младежа, на който съм преподавал. Шофьорът, убил жена на пешеходна пътека в Пловдив, може да получи от 3 до 15 г. затвор

Подкрепа за моята борба за свобода в образованието от г-н Иоаким Каламарис събота, 15 април 2017 г.

Първият, който ми отговори на днешното писмо (изпратено до доста хора, до личности, които уважавам), е един... грък, казва се Йоаким Каламарис, това е единственият от получателите на моето писмо, който не е българин - това според мен е твърде показателно, то нещо показва, както и да е, няма значение какво именно то показва! Ето какво ми пише този човек, а по-долу можете да прочетете как аз му отговарям: Уважаеми г-н Грънчаров, Скъпи приятел Ангел, За съжаление споделяме "ерата" на цензурата във всички нива. "Различния" глас трябва да бъде наказан... това е метаморфозата на политическите инструменти днес... Материалното надделява над родолюбието и над всяка една народна традиция и нрави. Аз Ви познавам малко, но достатъчно, тъжно ми е когато виждам какво сте направил за науката, за страната и едновременно

да има акции за професионалното Ви отстраняване и дискриминация на свободата на словото, която споделяте. Ако имах физическа възможност, щях да съм до Вас във Вторник, но за съжаление ще съм в чужбина. С Вас съм духом и тялом, със старата и автентична България съм, непреклонно ще държа тази светла страна – защото ме зарежда като човек и като личност. Борбата не спира за съмишлениците на свободата, а не задължително за изкривената парламентарна "демокрация", която вече се разпознава под едно също "знаме" на материализацията, а не на идеологиите; идеологиите са били изфабрикувани за да обслужват материалното и с демагогия да управляват масите и да ги отклоняват от истината! Вече ни е на всички ясно, че партията е една когато става въпрос за финансови интереси, а всичко останало е претекст! Позволете ми да зная за Демокрацията, тя съществува когато присъща е свободата, всичко друго е параграф 22. Какво да коментирам за човека които Ви е отстранил, срамота и позор! Съчувствам Ви и винаги ще съм до Вас, до науката и до истината. Да се борим всички заедно срещу геноцида на всички нива, да възвърнем и преустановим ценностите, за да гордее България с нас и най-вече поколенията и генерации, които идват! Пожелавам Весели празници и Възкресение на всички нива!

С уважение, доц.д-р Йоаким Каламарис www.ikalamaris.com Уважаеми г-н Каламарис, Много Ви благодаря писмото, за отзива и за моралната подкрепа, която е изключително ценна за мен! Това, че ценностите, в които вярвам, се споделят и от уважавани, достойни, свободолюбиви и успешни личности като Вас, за мен е още едно доказателство за тяхната правота!

14 Благодаря и за пожеланието, от своя страна желая и на Вас, и на най-близките Ви хора радостно посрещане на светлия празник Възкресение Христово! Дай Боже да почнем да преживяваме и като общност възкресение във всички сфери на живота! Бъдете жив и здрав! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

въздействие: родители; околна среда и обществени нагласи; и училище. Липсата на която и да е компонента води до изкривяване на мирогледа на подрастващия по отношение на ценностната система. Особено трагично е, когато дори в една от компонентите – училището – се използват ученици за официално подриване на учителския авторитет на някои неудобни на ръководството учители. Това сигурно води не само до споменатото по-горе изкривяване в мирогледа, но изобщо – до унищожаване на цялостната ценностна система.

Истината не може да бъде погребана – тя скоро възкръсва! събота, 15 април 2017 г.

Така се е получило в ПГЕЕ- Пловдив, където имаше организирана кампания срещу учителя по философия. Доказателства за тази кампания е участието на ученици и техните родители, както и на част от учителското тяло в съдебни дела, в които дела имаше стремеж да се унижи и унищожи този учител. Резултатът е очевиден – ученик от това училище с автомобила си убива жена на пешеходна пътека, избягва без да се спре да помогне и два дни се укрива. Подобен случай в това училище до 2010 година би бил немислим. Иванка и Жак Асса Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Христос воскресе! Посланието на Възкресение е, че Истината може да бъде положена в гроб, но няма да остане там за дълго. Кларънс Хол Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Многозначителен отзив събота, 15 април 2017 г. Получих следния многозначителен отзив на двама учители от същото училище (сега пенсионери) по повод толкова тъжната новина, че ученик от ПГЕЕ в Пловдив, шофирайки кола, е убил пешеходка – и е избягал от местопрестъплението: Нашето твърдение относно възпитанието на младото поколение, особено в училищна възраст, е че е необходимо тристранно

неделя, 16 април 2017 г.

15

Безчовечната "образователно-възпитателна" система, основана на агресията спрямо личността на младите, няма как да не поражда в отговор също агресия! неделя, 16 април 2017 г.

Из: СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ: 28:1 А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

28:2 А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него.

28:3 Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг.

28:4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.

28:5 А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.

28:6 Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.

28:7 Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето казах ви.

28:8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му.

28:9 И ето Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му и Му се поклониха.

28:10 Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.

28:11 Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко що бе станало.

28:12 И те, като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доволно пари, и рекоха: 28:13 Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.

28:14 И ако слух за това стигне до управителя, ние ще го убедим, а вас ще направим да нямате грижа.

28:15 Те, прочее, взеха парите, и постъпиха както бяха научени. И това що те казаха се разнесе между юдеите, и продължава даже и до днес.

28:16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.

28:17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

28:18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

28:19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 28:20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ Училището – поле на агресия и нетолерантност Явор Ганчев: И системата, в лицето на министъра, и учителите, в лицето на синдикатите, напълно отричат нещо в системата да допринася за насилието в училище и извеждат причините изцяло извън себе си – семействата не са си възпитали добре децата. Зрелите хора обаче винаги търсят отговори на въпроса "какво бих могъл да направя по-добре", щом се отнася за общности, в които участват. Предлаганите мерки (глоби, наказания, изключване, повтаряне, принудителен труд, тотално видеонаблюдение) изобщо не са в тази посока. Това се нарича отговорност, и особено много важи за този, който управлява други хора. Този, който управлява, ако има проблем, не търси единствено на кого да метне вината. Ако това е единственото, което прави, то той сам се деквалифицира като управител. Следователно, ако министърът и синдикатите не могат да носят отговорност, нямат място в управлението на образованието.

It's that simple.

Vera Boutchkova: Понеже майка ми беше учителка, едно време съм се впускала в такива размисли - защо учителските протести никога не успяват? Все се отказваха, все нещо се разваляше работата... и си мислех малко дискриминативно, че може би защото мнозинството са жени и разчитат най-вече на мъжете си да ги издържат, та не им пука толкова за заплатите. Обаче медицинските сестри също са жени, пък техните протести успяват. Къде тогава е проблемът? Ами може би защото мнозинството учители все още са си идеологическите работници на комунизма и са с промити мозъци – и са научени да правят главно това да промиват мозъците на другите. Ако вземат да протестират качествено и ни научат на нещо, какво ли ни чака? Децата ни ще вземат да имат собствено непредвидимо мнение, о, ужас! Ангел Грънчаров: За агресията в училище няма кой да е виновен освен... самото училище, толкова е близко до ума, че е невъзможно да не се съзнава от всички! Значи нещо в начина, по който е устроено училището, е така сбъркано, че децата са принудени да се държат агресивно: агресията е техният отговор на унизителната ситуа-

16 ция, в която те са поставени в училище. Защо се държат агресивно децата ли? Ами защото си отмъщават, защото чрез агресия се мъчат да си защитят достойнството – в условията на една система, която непрекъснато ги тормози, която се издевателства с тях, която е толкова агресивна и репресивна към тях! Каквото повикало – такова отговорило. В училище системата се държи враждебно към децата, не им признава свободата, тях за нищо не ги питат, ето, децата си отмъщават – и са стигнали дотам в абсурда, в който пребивават, че насочват агресията си не само срещу своите мъчители, именно учителите, но и срещу... по-слабите от тях, срещу други ученици; в училищата ни се води безжалостна война на всеки срещу всички! Нещата ще се поправят само когато абсурдната система, крепяща се на агресията срещу суверенната по начало личност на учениците, бъде сменена с нов подход, базиращ се именно на признаването на тази личностна уникалност, на този личностен суверенитет на младите хора. Ако училището не се отнася агресивно спрямо децата, ако първоизточникът на агресията в училище, именно агресивната спрямо личността на младите система бъде премахната, в училището ще се установят съвсем човечни отношения, в които място за агресията просто няма да има. Новият подход към личността на децата обаче ще породи именно деца със "собствено непредвидимо мнение", да, но това е ужасно само за ония, които не могат да си представят едно общество, поставено на тия толкова естествени и затова така здрави основи – на свободата, на човечността, на уважението към другата личност. Моя милост като учител и възпитател на младите в противоречие с духа на противочовешката система дръзнах да приложа в своите отношения с учениците си един съвършено различен, именно свободолюбив и човечен, зачитащ личността им подход. Ситуацията коренно се промени, младите се чувстват окрилени когато им се оказва такова доверие и уважение, те също започват да се държат човечно, появяват се импулси към естествено учене, към ненасилствено учене с желание, чрез добрата воя и самостоятелния избор и пр., т.е. забелязаха се белезите на коренен поврат в моите часове по философия, етика и пр. Да, но церберите на системата, директорка и бюрократи от РУО-Пловдив (и от самата централа – МОНСофия) ме обявиха за "зъл народен враг" и започнаха безогледна война срещу мен. Почна се съвсем умишлена кампания по моето личностно и професионално дискредитиране и оплюване, директорката не се посвени да използва дори ученици в разправата си с мен. Бях, разбира се, опраскан, бях уволнен, на основата на папки старателно подготвени компромати, бях уволнен по параграфа "не става за учител", "липса на качества", "пълен некадърник", "изцяло негоден за системата". Фактически бях лишен от преподавателски права, агресивната система се отнесе крайно агресивно с мен, човека, който постави принципа на системата – агресията – под въпрос. Води се две години тежък съдебен процес, който аз спечелих, Върховният Касационен съд ме възстанови на работа; върнах се, работих една година, без да изневеря на принципите си, бюрократите пак подеха война срещу мен, пак се произведоха купища компромати, пак бях опраскан, пак бях уволнен (това стана преди три седмици вече), и то по абсолютно същия унизителен и така агресивен спрямо моя личностен и преподавателски суверенитет параграф! Сега водя граждански протест за свобода в образованието, всеки ден протестирам срещу репресивната система, подкрепят ме граждани, които се броят на пръстите на двете ръце! Това е положението! Положението в българското образование, основано на една изцяло сгрешена административнокомандна и репресивно-агресивна система, е катастрофално! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Нечовешкото отношение към децата поражда общество, живеещо в раздор с човещината... неделя, 16 април 2017 г.

Днес празнуваме рождения ден на Джон Холт (1923- 1985). Неговият задълбочен труд, резултат от години внимателно наблюдение на деца от бебешка до тийнейджърска възраст – "Как децата учат" - според нас е една от най-важните книги по въпроса за същината на естествените човешки инстинкти за учене и може да се прочете тук. От страницата В процес на развитие/Work in progress Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Историите около ПГЕЕ в Пловдив и ситуацията в образованието, описвани в блога ми, са един значително по-голям по смисъла си експеримент по философско консултиране неделя, 16 април 2017 г.

Тия дни получих следното писмо, публикувам го тук понеже в него се поставя въпрос, който може да е интересен и за други хора: Здравейте, г-н Грънчаров Казвам се Д. Александров. Студент съм в Софийски университет. Към момента пиша дипломна работа за завършване на бакалавърска степен на тема върху философското консултиране. Вероятно доц. д-р Веселин Дафов Ви е известен. През втория семестър на 2015 г. се проведе спецкурс върху философско консултиране, което беше първият опит за подобно обучение и институцио-

17 нализиране на практиката. Свързвам се с Вас, тъй като ми е известно, че Вие също практикувате. Във връзка с дипломната ми работа, ако сте съгласен да помогнете, бих искал да Ви задам няколко въпроса, за да съм способен да обхвана в по-голяма цялост практикуването в България.

за дисертация! (Желая Ви да напишете и дисертация по темата, темата, която сте си избрали, е чудесна и много перспективна!)

1) Откога бихте казал, че практикувате философско консултиране?

2) Какви методи, техники, подходи използвате и какво е за вас философското консултиране?

3) Запознат ли сте с историята на философското консултиране и изобщо практикуването на философия в световен мащаб и как се отнасяте към световните движения?

4) Какво е отношението на практиката Ви с психотерапията?

5) Какво е за вас философското в подобно консултиране?

6) Каква е ролята на проблема за Вас по време на консултиране?

7) Бихте ли споделил 1-3 случая, успешни или не, заедно с коментар за тях? Извинявам се, ако въпросите Ви се струват много или пък не дотам разяснени. Ако нещо е неясно в питането, бих разгърнал въпроса. Разбира се, ако сте съгласен на подобна комуникация. Така или иначе, предварително благодаря и желая весели празници! Д. Александров Здравейте, г-н Александров, Благодаря Ви за писмото, искам да Ви известя, че непременно ще Ви отговоря на въпросите, те за мен са много интересни, но това не мога да го направя веднага; ала обещавам, при първа възможност, да седна и да отговоря на въпросите Ви! Това ще стане най-късно до седмица, до 10-на дни. Проблемът е, че на главата ми се стовариха напоследък разни неприятности, в блога ми аз пиша всеки ден за случващото се, между другото, тия истории са един значително по-голям експеримент по... философско консултиране. Да, от години най-усърдно консултирам... образователното ведомство и представителите на тъй арогантната министерска и директорска образователна бюрокрация, положих огромни усилия в тази посока, имам и доста обнадеждаващи, въпреки всичко, резултати. Описал съм ги найпунктуално в блога и в книгите си. Тъй че ето, аз вече започнах да Ви отговарям на въпросите :-). В блога ми можете да научите доста по този голям експеримент по "групово философско консултиране", още не зная как точно да го определя, ето Ви последната публикация, в която пак "консултирам" дадени лица:

Щом ми отговорите, ще публикувам (стига да сте съгласен) нашите писма в блога. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Един виц – за леко повдигане на настроението в празничния ден неделя, 16 април 2017 г.

Промяната ще стане само ако ние самите я предизвикаме и направим, иначе не: ако стоим, чакаме и нищо не правим ще ни сполети същинска трагедия! Напоследък аз друго не правя освен само да консултирам и то по съвсем философски начин много лица и цели съсловия даже! :-) Сега ми хрумва, какво ще кажете ако дам гласност чрез блога на Вашето и моето писмо, мисля, че едва ли това ще Ви навреди нещо, а пък като Ви отговоря на въпросите, тогава няма да публикуваме отговора ми, за да имате приоритет в публикуването – имам предвид Вашата дипломна работа. Между другото, издавам едно философско списание, нарича се ИДЕИ, ако искате, можем да публикуваме Вашето писмо и моя отговор, това за Вас ще бъде една публикация, тия неща са полезни не само за дипломна работа, а и

Две мутри (пардон – активисти на управляващата партия в България) си говорят: - Моята кола е СЕАТ – ИБИСА – рекъл първият.

- А моята е МЕРЦЕДЕС S КЛАСА - Иби са ти! :-) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченге-

18 сарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Различните, нетиповите, истинските учители у нас ги опраскват, нали?! неделя, 16 април 2017 г.

Из: Училището като заплаха за националната сигурност, Автор: Евгений Дайнов ... Според МОН, “гражданско образование” има, пръснато между всички изучавани предмети, и затова на “изхода” от ученика се очаква (цитирам документ на министерството) да: “... демонстрира знания за международните икономически организации (ЕС, Световна банка, МВФ и др.); прави заключения за съвременните тенденции в световната икономика…; обяснява влиянието на основните религии върху общественото развитие; обяснява социалните аспекти на трудовите взимоотношения (трудово законодателство и трудова заетост); демонстрира знания за избирателното право и избирателната система в България… разбира мястото на България в глобалното развитие ” и т.н. Умението да отстояваш правата си, да живееш с останалите, да отстояваш себе си – и страната си – е сведено до обичайното: до рецитиране, на принципа на добре обучения папагал, на неразбрани от теб неща. Нещо повече – на неща, които никой не очаква от теб да си разбрал. Както от поколения никой не разбира нищо по отношение на баба Илийца, Белчо и Сивушка или въпросните три морета. Просто рецитираш, за да угодиш на… господарите си, на онези, които управляват образованието. Защото си убеден, че всичко, което се преподава, е някакъв блъф – някакво надлъгване, което няма нищо общо с реалността. И излизаш роб – неспособен за каквото и да е самостоятелно или колективно действие. Защото за теб реалността е всичко друго, но не и онова, което го пише в книгите. Реалността ти се обяснява от медиите, улицата и от баба ти – че важното е да си намериш покровител. Господар… Да не говорим, че при “побългаряването” на гражданското образование – т.е. при усилието до да стане безопасно, т.е. да не пречи на производството на роби – е покварена самата философия на предмета. Вижте, какво е гражданско образование според лидера на профсъюза на учителите – т.е. на онези, които би трябвало да преподават това: “Гражданското образование осигурява приемственост и възпроизводство на социалната памет и опит на поколенията, на тяхното историческо съзнание.” Моля? Вместо да се занимаваме с превръщането на уплашено, безпомощно дете в самостоятелен гражданин, свеждаме и гражданското образование до обичайното – България на три морета.

Следват разсъждения по темата: “задълженията и зависимото положение на личността от държавата”. Не ви лъжа. Според шефката на даскалиците, гражданско образование – това е да викаш “България на три морета!” и да си знаеш задълженията към държавата (не – на нея към теб, например)... Кратък мой коментар: Мен пък ме опраскаха (уволниха) ме от длъжността учител по философия и гражданско образование тъкмо затова, че в работата си с учениците съм правил нужното те да развият своето гражданско съзнание, с оглед да станат добри граждани на своята страна, а не роби, не бездушни и покорни твари; е, затова съм бил, видите ли, нарушил "държавния образователен стандарт", бил съм "изцяло негоден за системата", бил съм "пълен некадърник" и прочие (тия неща ги пише в заповедта ми за уволнение), значи уволнен съм тъкмо защото съм си гледал съвестно работата! Ако бях типов даскал, който си гледа единствено кефа, щях да бъда "нормален даскал", движещ се в предписаното от бюрократите от МОН и щях да си векувам като даскал! Различните, иначе казано, истинските учители у нас ги опраскват, нали?! (Ако ми позволите да използвам една фраза, основно променена обаче...) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Кратка беседа по философска антропология, проведена на брега на река Марица – каквато е тя покрай моя роден град Долна баня неделя, 16 април 2017 г.

Приятно слушане, приятни размисли!

Аллах да прости демокрацията и свободата в братска Турция! неделя, 16 април 2017 г. По повод на: Ердоган води убедително на референдума, става пълновластен господар на Турция Ако е истина това, което показват прогнозните резултати от референдума в Турция, то с пълно право можем да възкликнем вече: Аллах да прости демокрацията в братска Турция! И още един въпрос ме вълнува в този момент: нима близо век демокрация – вярно, специфично турска демокрация, но все пак демокрация! – в кемалистка Турция са минали съвсем безследно?!

19 Нима само 40-тина процента от турците обичат демокрацията и свободата?! Откъде се пръкна тази толкова абсурдна за гордите турци привързаност към тиранията?!

• Каквото и да е, бойте се от данайците и техните дарове.

• При работа с компютър най-важното е да не му показваш, че бързаш...

• Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете – да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

•

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Колекция от мъдри мисли и остроумия

Не съдете‚ за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите‚ с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите‚ с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брат си‚ пък гредата в своето око не усещаш? Или‚ пък ще кажеш брату си: чакай‚ да извадя сламката от окото ти‚ а пък на‚ в твоето око има греда! Лицемерецо‚ извади първом гредата от окото си и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брат си. Иисус Христос (Мат. 7:1-5)

понеделник, 17 април 2017 г.

• Глупакът няма да забележи, умният няма да каже...

• Да поправяш отдавна отминалото е лесно: трябва просто навреме да помислиш за бъдещето.

• Твоето незнание те характеризира, а не това, за което не знаеш.

• Баща ми седеше и четеше книга за да покаже колко умен мъж е той, а мама готвеше любимото блюдо на баща ми – за да покаже колко любеща жена е тя.

• «Аз не съм психопат. Аз просто мисля творчески.»

• От гледна точка на табуретката всички хора са... задници.

•

Прави каквото искаш – все ще съжаляваш.

Реалността е това, което не изчезва когато престанете да вярвате в нея.

•

•

Невъзможно е да прескочиш пропастта с два скока.

• Ако в първите 15 минути игра на покер не можеш да разбереш кой е глупакът значи глупакът си ти.

Ако сте казал без да мислите значи сте казал каквото мислите.

•

20 Мълчанието е благоразумието на глупаците и хитростта на мъдреците.

• По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?

• Очите на щрауса са по-големи от мозъка му. (Аз познавам и няколко такива човека.) Морската звезда изобщо няма мозък. (И такива хора познавам, няма да споменавам имена.)

•

• Истинско общуване става само между равни. Принципът на успеха: не трябва да си най-добър, трябва да си подходящ.

• Каквото разстоянието прави с размера, това времето прави с ценността.

• Истинският лекар започва да лекува още здравия човек.

• Хората са склонни прекалено да се прекланят пред своето невежество.

• — Отиваш да спиш?

— Не мога. Това е много важно.

— Кое?

— В интернет някой НЕ Е ПРАВ.

• • Децата са единствените смели философи. И смелите философи са непременно деца.

• Ако не искате да ви подслушват - мълчете си!

Главен участник в споровете се явява уязвената гордост.

• Бръсначът на Хенлън: Не приписвайте зъл умисъл на това, което може да се обясни с глупост.

• • Между двете крайни мнения лежи не истината, а проблеЗлите хора приличат на тръните: никой не може да ги държи в ръце - и ги изхвърлят.

мът.

•

• В същото време когато високоморалният човек е принуден да търпи и малкото зло, заплитайки се в противоречие, безпринципният е свободен да прави добро когато му се прииска.

Не се натрапвай прекалено за да не те отблъснат и не се отдалечавай много – за да не те забравят.

•

•

Когато бях дете родителите ми си измислиха някакво добро момче и ме сравняваха с него. Аз винаги бях по-лошият.

В ушите на глупавия не говори – защото той ще презре твоите разумни думи.

•

•

Аз обичам свинете. Кучетата гледат на нас отгоре-надолу. Котките гледат на нас отдолу-нагоре. Свинете гледат на нас като на равни. (Приписва се на Чърчил)

Не завиждай на славата на грешника - защото не знаеш какъв ще бъде неговият край.

•

В многото мъдрост има много печал, а който умножава познанията си, умножава скръбта.

•

«Невежеството по-често ражда увереност – отколкото зна•

нието.»

•

Не спори с човека, имащ дързък език: не подхвърляй дърва в неговия огън.

«Знаещият не говори, говорещият не знае.»

• • В университета и през работата си преминавам мноого бързо: за да не размисля!

Не питай: защо предишните дни са по-добри от сегашните? Защото не от мъдрост питаш това...

21 •

• Глупавият не обича знанията, а обича само да показва своя ум...

Ширещото се мнение трябва да е просто, удобно и утешаващо – и не задължително вярно!

•

•

Ако нямаше Ад и Рай то тогава човекът щеше да ги измис-

Не се гневи: защото гневът гнезди в сърцата на глупците. ли.

• Ако знаехте колко рядко ни разбират правилно щяхте почесто да мълчите.

•

С.Есенин • Разрухата не е в клозетите, а в главите! От "Кучешко сърце", М.Булгаков •

Всичко е отрова и всичко е лекарство: едното или другото го прави дозата. Парацелс

Красотата се ражда и умира в очите на гледащия...

•

•

Ако въпреки всичко ни чака наказание, то тогава можем да тръгнем и на престъпление.

Никой не можеш да заставиш да чете книги. Защото то е труд, при това – незаплатен...

•

•

Познаването на няколко принципа заменя познаването на много факти.

• Бремето на интелекта: искам ли да остана малък човек в малкия свят или да стана малък човек в по-голям свят?

• – Как да наречем негър, който кара самолет?

– ... Не зная.

– Летец, гаден расист!

• Определяйки точното значение на думите ще избавите човечеството от половината заблуди.

Разговор между новозапознали се мъж и жена: - С какво се занимаваш?

- Ръководя компания!

- Каква компания?

- Компания... алкохолици! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Мечката заигра у комшиите, може да заиграе и у нас: хора, нима не знаете, че у нас тази същата мечка на тиранията си играе отдавна?! понеделник, 17 април 2017 г.

• Любопитният намира уникално нещо за да му се удивлява, а любознателният – за да го разбере и за да престане да му се удивлява.

• Разкажете какво знаете, после кажете какво не знаете и едва след това можете да ми кажете какво мислите...

• Църквата трябва да ми показва, че е по-богата от мен духовно, а не материално. Тогава ще й вярвам.

• Сменяйте си мненията, пазете си принципите: сменяйте листата, пазете корените! Виктор Юго

От случая Турция (и по-рано Брекзит) някои изводи и един най-главен: съдбовно важни за нацията въпроси не могат да се считат за окончателно решени с 1-2-3 % КОЛИЧЕСТВЕНО надмощие на едната теза: защото нацията е разцепена на две части. Защото

22 подобни референдуми са гавра с демокрацията. Кога ще се разбере нещо, за което философите отдавна се предупреждавали: за истината не се гласува. Некомпетентни хора нямат право да решават въпроси, от които не разбират. Пък и има още нещо, то е още по-страшно: демокрацията няма нищо общо с диктатурата, с диктата, с хегемонията на мнозинството. Колкото повече хора подкрепят нещо, толкова то е посъмнително откъм истинност – защото многото хора не мислят, а мисли умният, разбиращият нещата индивид. ("Демокрации", при които въпросите се решават с "пълно единодушие", със "смазващо мнозинство" – примерно 70-80-90 % или тодорживковите 99.02 %! нямат нищо общо с демокрацията!) Диктатът на мнозинството не е демокрация, то е тирания, то е болшевизъм. Логиката на "винаги правото немислещо мнозинство" непременно води до тирания – когато мислещите различно биват обявявани за "врагове", подлежащи на унищожение. Истинска демокрация имаме когато мнението на малцинствата не само се уважава и зачита, но и играе ролята на баланс, на противотежест срещу диктаторските попълзновения и съблазни – защото именно малцинството със своята позиция пречи за пълното господство, за всевластието, за диктата на мнозинството. Ето, у нас ченгесарските политически представители и пълномощници вече имат пълно надмощие в Парламента: значи ли това, че те са прави? Или че имат правото да правят каквото им скимне със страната и нацията - без да се отчита мнението на разумно мислещото малцинство (истинските десни партии и най-вече ДСБ, които за момента са парламентарно непредставени)?! Разбира се, че не.

ПОСТСКРИПТУМ: Моят пример с борбата ми срещу произвола на една авторитарна училищна директорка, моят пример, свързан с борбата ми за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на ПГЕЕ в Пловдив, колкото и да е злополучен - в момента пак съм опраскан и уволнен от падащата си по тиранията самовластна директорка! – е толкова по-многозначителен: след опраскването и изгонването на единствения, който се осмеляваше да критикува попълзновенията на авторитарната директорка, в ПГЕЕ в Пловдив вече настъпи тъй блажената идилия на тиранията, да, с толкова неприятната демокрация в пловдивската ПГЕЕ вече е покончено, както казват руснаците, демокрацията в ПГЕЕ вече е ликвидирана! До моето ново завръщане де, живот и здраве да е само! :-) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Как тъпи, изкукуригали "прекалено демократични" европейски баби помогнаха да се роди диктатора Ердоган понеделник, 17 април 2017 г.

Пример за пълна, за потресаваща "демократична" идиотщина:

Но е факт едно нещо: и нашата страна се плъзга по опасно наклонената плоскост, която ще доведе в един момент до тирания от путински и ердоганов тип. Само един-два пълни мандат на управление на Парламент със сегашното положение (парламент, който дублира ситуацията в Руската дума, т.е. всички партии са все "наши", а "чужди", а "врагове", а опасните и тъй неприятните десни ги няма!) ще доведе страната ни до пълна путинизация, т.е. до диктатура от путински-ердоганов тип. С тия неща игра не бива. Какво пречи Боко, след като изкара примерно поне един пълен мандат на премиер да се изкуши да стане президент, който след това да поиска пълномощията, които сега си поиска Ердоган? (Путин още по-рано ликвидира всичко демократично в руската конституция.) Мечката била заиграла у комшиите, като едното нищо ще заиграе и у нас – такива умни предположения чета тази сутрин из фейсбук. Хора, нима не знаете, че у нас тази същата мечка на тиранията си играе отдавна, още с идването на "оправяча" Симеон? Та ние имаме тирания на ченсесарската и комунистическа мафия и олигархия през целия 28 годишен преход! (С малки изключения, когато народът взе надмощие, именно по време на управленията на Филип Димитров и Иван Костов!)

На диктатурата на султан Ердоган отвори път настояването на Европа (в преговорния процес за присъединяването на Турция към ЕС) "недемократични традиции" в кемалистка Турция от рода на конституционното положение, че военните са гаранти на светския характер на държавата, т.е. са пазители на демокрацията да отпаднат, да бъдат премахнати! И по този начин тъпи, изкукуригали "прекалено демократични" европейски баби спомогнаха да се роди диктатора Ердоган защото премахнаха главната спирачка пред диктатурата в Турция, установена от тъй мъдрия Мустафа Кемал Ататюрк! Ако Европа не се беше намесила и не беше подпомогнала Ердоган да ликвидира особения статут на военните (по Конституцията на Мустафа Кемал), сега султан Ердоган щеше да бъде на точното място, което му се полага: в затвора! И щеше да изнася патетични фюрерски речи не на цяла Турция, а само на приятелите си по мъжки ласки от своето затворническо отделение!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

23

Из пловдивските улици се движи такси, облепено с образа на император Путин понеделник, 17 април 2017 г.

Ех, какви протести ще настанат, как ще "изригнат", както се казва, социалните мрежи! В случая с Путин обаче – тишина. Да живее Русия, начело с Путин! Из пловдивските улици се движи такси с образа на чужд държавен ръководител – сигнализира наша зрителка и изпраща снимки. Няма чий друг да бъде този образ освен на любимия на толкова българи руски президент. На задното стъкло на таксито освен портрет са залепени и държавни символи на двете страни, което приемаме като послание за укрепване на българо-руската дружба.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Каквото сеят овластените възпитатели на нашите деца, това ще жънем после по улиците – когато техните възпитаници ни газят, блъскат и убиват на пешеходните пътеки! понеделник, 17 април 2017 г.

Питаме се все пак – какви би се случило, ако тръгнат по улиците таксита с образите и на други чужди държавни ръководители? Ами ако видим да се движи ето такова такси – с образа на ЕРДОГАН?

Публикацията от онзи ден, от събота със заглавие Многозначителен отзив, в която публикувах становище на доайена на ПГЕЕ в Пловдив Жак Асса и неговата съпруга Иванка ТопаловаАсса, също учителка в това знаменито някога училище, виждам е предизвикала коментар на читател, който разсъждава в посоката, подета от тях - и стига до интересни изводи; по тази причина решавам да придам на неговото мнение или изказване статута на самос-

24 тоятелен постинг, казващ ни нещо изключително важно, ето, вижте как мисли този човек: Анонимен каза: Да продължа мисълта на коментиращите в този постинг. Дълго време директорката на тета (както ние, редовните читатели на този блог добре знаем) тормозеше, репресираше, тъпчеше, гавреше се, унижаваше, обиждаше и така нататък не кой да е, а един учител, учителя по философия Грънчаров. Който при това е инвалид, доколкото зная има болно сърце. Но въпреки това не бе пощаден от безжалостната директорка. Да се тъпче и тормози болен човек при това учител е не само безчовечно, но и е опасно – защото това може да го убие. И ето сега нещото, за което правя този коментар. Директорката е учителка, тя е възпитателка, тя възпитава учениците не само с думите си, а и с поведението си. И тя, оказва се, с примера си добре е възпитала онзи младеж, ученик от тета, който като шофьор се е държал на пътя не само арогантно, карал е колата си из града с висока скорост, но когато е станала белята, когато е ударил минаващата на пешеходната пътека възрастна жена без да се замисли е избягал от местопрестъплението и се е крил два дена!!! Тоест държи се по досущ същия начин като директорката си защото и тя след като причини куп злини на Грънчаров съвсем не се призна за виновна, съвсем не започна да съжалява, да се разкайва, съвсем не призна, че за нещо е сгрешила, напротив, е готова да се оправдава пред съда и да изтъква, че няма никаква вина! Напротив, мисли си че е направила нещо добро, спасила е училището от "толкова лош човек" като Грънчаров! От тази гледна точка предполагам, че ученикът от 12 клас в тета пред съда нищо чудно да почне да изтъква, че тази възрастна жена фактически си е заслужила убиването (както и Грънчаров "си заслужава" опраскването!). Защото тази глупава жена, примерно, е дръзнала да пречи на минаването на колата на убиеца си през пешеходната пътека, освен това, така да се рече, тя всъщност и не заслужава кой знае колко много да живее щото вече се е наживяла. Един вид убиецът и е направил добро като я е избавил от мъките на преклонната старост, затова трябва да бъде възнаграден а не осъждан и наказван. Каквото сеят възпитателите в нашите училища, това ще жънем после по улиците – когато техните възпитаници ни газят, блъскат и убиват на пешеходните пътеки.....

Щом половината от турците искат да живеят под тиранията на Ердоган, а другата половина не искат това (което значи, че фактически в Турция вече има две Турции!), то на какво основание, моля ви се, Ердогановата тирания да трябва да бъде налагана на цялата страна и нация?! Какво пречи само любителите на тиранията да й се подложат, а пък нейните противници да се отделят в отделна, но свободна турска държава, в държавата на свободолюбивите турци? Пишейки това, разбирам добре, че Ердоган доведе Турция до навечерието на гражданска война! Добрият Аллах дано пази комшиите ни! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Днес излиза извънреден брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченге-сарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Добрият Аллах дано пази комшиите ни! понеделник, 17 април 2017 г.

Приемаме поръчки за хартиеното издание.

понеделник, 17 април 2017 г.

Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ е достъпен и за четете онлайн

25 свобода не може да си пълноценно живеещ човек, без свобода човечността ти е поставена под въпрос. Обезчовечаването на човека произтича от забравянето на това, че не просто всеки ден, а и всеки миг трябва да правиш нещо за свободата си. Не знае що е достойнство оня, който не се грижи за свободата си всеки ден, не я прави непосредствено, не се освобождава непрекъснато от собствената си инертност и пасивност, от склонността да робуваш на навиците си, от стремежа да си като другите, да се поддаваш на удобството и безотговорността на разпространените представи и т.н. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Брой 8 от 2017 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ

Не съди за да не бъдеш съден, има Кой да ни съди: не сме богове, а сме само човеци!

Приятно четене, приятни размисли! вторник, 18 април 2017 г. понеделник, 17 април 2017 г.

Без освобождаване няма свобода, без непосредствено практикуване свободата е фикция, мираж, илюзия

Истината на свободата е в освобождаването. Сиреч, същността на свободата е в освобождаването. Не може да си свободен ако не правиш нищо за свободата си. Свободата е нещо практическо и практично, свързана е с действието, с правенето, с правилното постъпване. Искащият да е свободен е свободен доколкото постоянно практикува свободата си. Без практикуване, без упражняване на свободата няма, не може да има свобода. Без непосредствено практикуване свободата е фикция, мираж, илюзия. Робът е роб доколкото нищо не прави за свободата си. Правете си сметка колко много роби (и слуги), неразбиращи що е свобода и нехаещи за свободата, щъкат около нас. Само да си мислиш че си свободен без наистина да си е най-разпространеният отказ от свободата. Отказът от свобода не е свобода. Свободата не се притежава (веднъж завинаги), а се прави всеки ден. Да не говорим за това, че тя, свободата, не се дава, тя също така не е дар, а лично завоевание, постижение и прочие. Без

По повод историята на ученика от ПГЕЕ в Пловдив (на когото съм преподавал философия), който през миналата седмица преживя нещо кошмарно: удари с колата си и уби една жена на пешеходната пътека, избяга от местопрестъплението, кри се два дни, а след това беше арестуван – и от млад човек, пълен с надежди за бъдещето, се превърна в бъдещ затворник, в страдащ човек, на когото предстои нелека съдба; та в тази връзка искам да кажа нещо важно: Да съдим съгрешилия, провинилия се е лесно. Да го разберем, да го подкрепим в тежката минута обаче е израз на душевна и човешка сила. Разбирането и съчувствието е проява на ефективната, на истинската човечност. Да съдим, да упрекваме – това правим обикновено, изхождайки от презумпцията, че ние самите сме едва ли не застраховани да не грешим. А всички ние не само че сме грешни, но и във всеки миг може да ни сполети непоправимото. Съдниците във всеки миг могат да станат съдени. Не съди за да не бъдеш съден. Има Кой да ни съди. Не сме богове, а само човеци. Даже толкова справедливият Бог не ни съди, а ни гледа с мълчаливо разбиране – и със снизхождение за слабостта ни. Затова не бива да се самозабравяме, поставяйки се в позицията на съдници, стоящи над съгрешилите. Защото има един неприятен риск: още утре съденият непременно ще бъдеш ти самият... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

26

Не разбиращите що е свобода няма как да разберат що е достойнство

години практикувам това нещо, именно философското консултиране, пожела да ми зададе няколко въпроса, щял да използва отговорите ми във връзка със своите изследвания по дипломната си работа; обещах да му отговоря, ето сега моите отговори, писани тази сутрин:

вторник, 18 април 2017 г.

1) Откога бихте казал, че практикувате философско консултиране?

ПРОФ. ПАНТЕВ: «АКО БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ РАЗБИРА КАКВО МУ СЕ СЛУЧВА, ЗНАЧИ НЯМА УМ ЗА 14-ГОДИШНА ДЕВИЦА» Кратък мой коментар: Наполеон казал на руснаците “Вие не сте вече крепостни!” и те, възмутени от това, че им дава свобода, скачат да бранят с оръжие робството и тиранията си! (Тирания, тирания – ала наша, родна, близка и най-важното руска тирания! Свобода, свобода – ала чужда, непонятна, плашеща, "страшно и опасно нещо е свободата", думи на Достоевски!) Извратеният нашенски комуниструблофил се възхищава и вижда... "достойнство" в това руско ирационално поведение, от което съдим, че съвсем не разбира що е достойнство: не разбиращият що е свобода няма как да разбере що е и достойнство! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Нещо като интервю, дадено на един млад изследовател на философското консултиране вторник, 18 април 2017 г.

Вече писах (виж: Историите около ПГЕЕ в Пловдив и ситуацията в образованието, описвани в блога ми, са един значително по-голям по смисъла си експеримент по философско консултиране), че студент по философия от СУ "Св. Климент Охридски", пишещ дипломна работа за завършване на бакалавърска степен на тема върху философското консултиране и разбрал, че от

То тази моята с философското консултиране се получи точно както в оня случай от класическата френска литература, знаете, в „Буржоата благородник“ на Молиер неговият герой мосю Журден, като научил дефиницията за „проза“, възкликнал с изумление: „И като си помислиш: цял живот съм говорил в проза - без да го знам!“. Та и аз така, занимавайки се с моите ученици години наред с едно съвсем диалогично, практично, чисто човешко обучение, а не толкова с разпространеното, натруфено, прекалено наукообразно, самоцелно теоретизиране (моят подход в обучението е открит противник на това последното!), фактически съм правил все това нещо, консултирането на почвата на философията, без да съм си давал ясно сметка, че точно това именно съм правил. Но ясно осъзнах, че отношението ми към философията като нещо близко до човека и в този смисъл "полезно" и "практично" е възможно да бъде поставено тъкмо на тази плоскост, именно на плоскостта на помагащото на човека философско консултиране, когато в първите години на промяната (след 1989 г.) се запитах как да продължа живота и развитието си в новата ситуация на "безпределна свобода", тогава трябваше да реша с какво да се занимавам занапред, тогава именно ми се наложи да преоценя вече станалото в моето развитие, примерно осмислих направеното във ФИЛОСОФСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (който създадох заедно с група студенти и ученици, горещи ентусиасти по отношение на философията, тогава бях асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски", този клуб съществуваше от 1987 до 1992 г.) и въз основа на този опит в 1994 г. създадох своя Център за развитие на личността, носещ името HUMANUS. Тогава именно съвсем целенасочено и съзнателно, на основата на подхода, разработен в моята първа книга (тя излезе от печат в първото си издание през 1997 г., издателствоЛИК, оттогава досега книгата има общо пет издания), започнах да работя в обозначената практическа сфера на консултирането; тази моя книга по философска психология (нарича се ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, с подзаглавие ПСИХОЛОГИЯ) всъщност е основата, фундамента, върху който стъпих в непосредствената си работа като практически философски консултант. В Центъра години наред провеждахме (с моите сътрудници) не само практически ориентирани курсове в различните области на философската психология, но и предлагахме именно консултиране не толкова, само и единствено на психологическа, но най-вече на философска основа. Всъщност когато философ провежда въпросното "психологическо консултиране", "психотренинг", "корекции в личностното развитие", "психоанализа" и пр. (независимо как то е популярно сред хората), то по необходимост това консултиране вече, няма как, става философско. Оказва се, и това е именно чудесно, че философът, като общува съвсем свободно с отделни човеци (или групи), но не си е сам надянал оковите на въпросното "чисто наукообразно теоретизиране", се държи именно като философски консултант, при това работата му, разбира се, не се свежда до това да дава някакви "съвети", а да стимулира оня така съкровен душевен и духовен процес, при който общуващият с философа човек да се почувства насърчен в опитите си да открие своя пределно личен и оригинален подход за обогатяване на душата и на личността си. Общувайки съвсем непринудено и свободно, философ и "консултиран" взаимно обогатяват душите си и преживяват в един момент тъй потребния им душевен поврат, разбира се, това може да става междуиндивидуално или в група, работата обаче става ефективна когато именно се изработи подобаващата не чисто теоретична, а практическа нагласа или настроение. Тия неща съм ги разработил още в своята дисертация, носеща заглавието УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, тя

27 е писана още по-рано, в периода 1985-1988 г., в нея именно развивам концепцията за трите чисти и коренни отношения на човека към нещата (и на самия човек към себе си), а именно познавателното, ценностното и практическото. Тази дисертация спомогна много за отърсването от догматиката на господстващото тогава, в ония години, изцяло извратено и по тази причина съвсем безплодно идеологическо и схоластично "философстване", логично е, че в ония условия тя не можеше да бъде защитена (а след това, в условията на свобода, аз самият в един момент прецених, че нямам особено желание да се развивам в чисто "академичната", така да се рече, и до голяма степен все още стерилна университетска сфера – именно защото за мен приоритет вече имаше практичната работа с конкретни човеци, в непосредствените условия на техния също така конкретен личен, душевен и духовен живот. Длъжен съм да спомена, че в ония именно първи и толкова интензивни години когато Центърът за развитие на личността функционираше най-пълноценно, да речем, разработих и цяла една поредица от все практично разработени учебни помагала, за които дори само заглавията говорят много, ето някои от тях: ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (Етика на достойнството), ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика), ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират), ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта), УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (Източниците на достойнството, успеха и богатството), ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия), ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (Изкуството на свободата) и т.н., те не се появиха в този ред, но е интересно, че бяха написани и излязоха от печат именно в тия години, от 1994 г., когато създадох своя Център, та до 2003-2005, когато всичките тия книги и помагала вече имаха поне по едно хартиено издание. Когато пък почнах да ползвам интернет (това стана малко преди началото на новото хилядолетие) въпросните книги имат и онлайн-издания, могат да се ползват съвсем свободно. Длъжен съм да спомена и това, че за оформянето на моя възглед, на моето разбиране за философията като нещо съвсем човечно и при това практично, полезно за човека, именно за разгръщането на неговия душевен, духовен и личностен потенциал, голямо влияние ми оказаха и разговорите ми с проф. Иван Славов (Бог да го прости!), с когото имах щастието на общувам години наред, с проф. Сава Петров, с когото общувах през последните му години, със ст.н.с. Иванка Райнова, моя състудентка и др. А самият термин "философско консултиране" срещнах когато прочетох статия за такава една практика в Америка, не си спомням с точност кой беше нейният автор, нищо чудно да е бил текст и на доц. д-р Веселин Дафов. Това е било може би преди десетина години.

2) Какви методи, техники, подходи използвате и какво е за вас философското консултиране? Аз отчасти вече отговорих на този въпрос. Философското консултиране е съвсем човечен начин за подпомагане на индивида в неговите търсения, насочени към раждането на една пълноценно живееща и богата в духовно отношение човешка личност. Тази е задачата, която стои пред всеки един търсещ истината за живота човек, който именно иска да живее пълноценно – а това значи свободно. Верният подход в т.н. философско консултиране е разговарянето, смисленият, богат на духовни преживявания диалог, благодарение на който се ражда смисълът, способен не просто да повлияе, но и да пренареди душевния строй на участващите. Благодарение на такива вдъхновени разговори се разчупва тясната рамка на обичайните, непремислени всекидневни представи - и неимоверно се разширява духовният хоризонт на човека; тази е същината на въпросното обогатяване и освобождаване, тези, по моя преценка, са думите, с които може да се обозначи същината на ставащото. Всички т.н. "техники" в консултирането са изцяло оригинални и специфични, имам предвид, че се изобретяват и раждат в непосредственото неповторимо практикуване, няма готови рецепти и предписа-

ния, които да могат да се налагат във всеки един конкретен случай. А методът е един: подпомагане на освобождаването на човечността у човека в нейното чисто духовно качество или естество; може да звучи прекалено общо, но тази е същината, този е верният смисъл.

3) Запознат ли сте с историята на философското консултиране и изобщо практикуването на философия в световен мащаб и как се отнасяте към световните движения? Е, няма как, вероятно съм запознат с "практикуването на философия" и то именно в "световен мащаб", имам известна представа и за историята на философското консултиране, която, по моя възглед, съвпада с историята на самата философия: защото какво друго е правил философът когато разговарял с партньорите си в търсенето на истината освен да ги е подпомагал да разгърнат своя потенциал, да се изявят в най-добрата си светлина? Философията по начало е нещо крайно човеколюбиво и свободолюбиво, ето това е главното, което много често, за жалост, не се разбира и дооценява. Философията не е "боравене с абстракции" или "схоластичнонаукообразно-чисто-теоретично безцелно спекулиране" за "найобщите предмети", такъв тип философстване на мен лично изобщо не ми е по вкуса – понеже долавям в него изневяра спрямо патоса на автентичната философия. Да, философията е човешко дело и има за задача да помага на човека в търсенето на самия себе си, на истината за себе си, тази именно истина и освобождава. Същността на човека е свобода, свободата е това, което прави човека човек. Ако философията се абстрахира от човешкото съгрешава спрямо призванието си, изменя на мисията си. Човекът при това е дух, Божията искра е онова, което ни прави човеци, ние сме богоподобни, ето, на тази основа и следва да се мисли автентичната задача и мисия на философията, която иска да остане вярна на своето призвание. Безчувствената, високомерна спрямо "страстите, стремежите и копнежите", а също така и коварните заблуди и илюзии на човеците е нещо по начало мъртво, нежизненоспособно. Щото се е откъснала от извора, който одухотворява всичко. Но това е голяма тема, съвпадаща с главното питане за това що е философия.

4) Какво е отношението на практиката Ви с психотерапията? Т.н. психотерапия, лишена или дори скопена от философски дух, е нещо твърде непълноценно по моя преценка. Щото човекът е нещо цялостно, интегрално, духът на философията единствен може да постигне тази пълнота и цялост, това богатство, докато отказването от него продуцира само една куха и при това прекалено позитивна ограничена представа. Т.н. психотерапия се гордее със своята научност, което пък е илюстрация за този неотстраним дефект, с която тя се кичи, макар че би следвало да се срамува от него: чисто познавателното или научно отношение към човека обикновено ни дава само... трохи, понеже само се е отказало от онова, което именно задава цялото многообразие, онази възхитителна многоликост на духа на човека. Е, имало е психотерапевти, които са имали, така или иначе, известен философски дух, пример за това за, да речем, Фройд и Юнг, а и останалите по-значими имена; тук даже може да се установи една такава многозначителна закономерност: колкото по-богат на философски интенции е духът на психотерапевта, на оня, който иска да практикува някаква психотерапия, толкова по-адекватен е неговият подход, адекватен в смисъл на покриващ се със същината на човешкото, за която, както казах, не е безотносителна на свободата, напротив, съдържа я като свое средоточие. А науката, а научният позитивизъм бяга от свободата както дяволът бяга от тамяна, правете си сметка колко качествена може да е терапията, която сама си е, да го кажа така, избола очите, опитвайки се да вижда по-добре! Човешката душа може да се лекува ефикасно само ако душата не бива рязана на "части", както това е свойствено на наукообразната и теоретизираща, едноизмерно познавателната психологическа, а на тази база и псехотерапевтична ориентация.

28 Душата на човека е постижима в нейната истина именно като нещо цяло, интегрално, неделимо на части. Това го може само философията, тя има несъмнени предимства, има непостижимо до друг начин превъзходство. Тя в този смисъл няма и конкурент, който може с нещо смислено да й съперничи.

5) Какво е за вас философското в подобно консултиране?

та, показващи колко голямо е заслепението, безпросветността, тъмнината, в която пребивават милиони човешки същества. Съвременният човек в огромното си мнозинство е станал роб на какви ли не и коя от коя по-пагубни суетности, той изнемогва от една тежка бездуховност, която прави съществуването подобно на кошмар толкова по-ужасен колкото по-неосъзнат е. И така нататък, проблеми колкото щеш, човешката непълноценност е така повсеместна и "богата", че за философско консултиране (разбирано като подкрепа на човечността в опитите й да намери своите автентично дълбоки, субстанциални извори и основи) има огромна неразорана, некултивирана нива – и невероятни перспективи. Ето че философията, погледната от този ъгъл, съвсем не е осъдена да умре, напротив, с нея свързваме надеждите за възможното възкръсване на човещината в един все по-обезчовечаващ се свят.

7) Бихте ли споделил 1-3 случая, успешни или не, заедно с коментар за тях?

В психотерапевтичното консултиране доколкото има нещо философско, то има смисъл и оправдание, останалото е само баласт, е само парадиране с "несъмнените предимства" на тъй възхваляваната, ала за сметка на това така безплодна наука, която по отношение на човека, на душевния свят на човека, може принципно да ни даде само някакви трохи. Съвсем умишлено съм толкова "краен" и предизвикателен, ето, предизвиквам апологетите на "научния подход" на дебат, от който те така усърдно бягат. Бягат от този дебат неслучайно, което е признание за слабост. От само себе си се разбира, че в моето разбиране философията не е наука, доколкото е тя наука, дотолкова не е философия, дотолкова изменя на задачата и на мисията си. Тия неща, тия твърдения, доколкото се възприемат за спорни, свидетелстват за това колко ограничени и бедни са ширещите се представи за това що е философия. А иначе са нещо, по което разбиращите изобщо нямат намерение да спорят, за толкова прости истини ако почнем да спорим, това показва, че сме твърде заблудени и то за най-главното!

6) Каква е ролята на проблема за Вас по време на консултиране? Да, по време на "сеансите по философско консултиране", ако ми позволите да се изразя така претенциозно-научно, не се прави друго освен да се разнищват някакви проблеми – човешки, лични, психични, свързани с отношението личност-общност или каквито си искате други. Щом проблемът бъде осъзнат като такъв, на тази база се почват обсъждания с оглед проблематизирането и проблематичността, така да се рече, да бъдат "консумирани", т.е. да се извлекат от тях ония така потребни ни изводи, от които жизнено и съдбовно се нуждаем. Обикновено човек, като не е мислил за нещо, си втълпява, че то си е пределно ясно и ненуждаещо се от обсъждане, това е именно оня блокаж на съзнанията, който е така коварен именно защото е толкова много разпространен особено в наше време. В което немисленето е станало нещо, с което масовият човек се хвали, с което той се гордее: колкото си по-прост и немислещ, толкова си по-авторитетен! Е, това е основното в най-масовото и така пагубно за човечността ни заболяване, което тресе големите, пък и по-малките общности, в които сме поставени. Живеем в болно общество, а обществото е болно дотолкова, доколкото са болни душите на живеещите в него хора. Хората днес страдат от крайно тежки заболявания, толкова по-тежки, колкото са по-неосъзнати: безпочвената вяра във фикции, миражи и илюзии, самонадеяната, ала толкова по-куха претециозна горделивост, при която пълните нещастници се самооценяват едва ли не за велики, една ли не се мислят, че са "богчета", тъй пагубната отдаденост на толкова ефимерни неща като пари, слава, власт, вещи, секс и прочие, тия убийствени за човещината като чиста духовност фикции на съвременност-

Този въпрос е за мен може би най-интересният, но остана накрая, когато вече съм се изморил, а аз обичам, като правя нещо, да го доведа докрай, ето, не ми се ще да оставя отговора си на този въпрос за друг път – щото тогава пък ще ми се наложи, ако реша да отговоря по възможност по-пълно, кажи-речи цяла една книга. Но хубавото е, че сега вече ми се уби охотата да приказвам (да пиша), което ще ме принуди да бъда пределно кратък. Консултиране на индивиди, а също така и на групи (примерно учебни класове) е нещо, което правя всеки ден, аз фактически само това правя години наред, бидейки също така и учител по философия, имащ някакви все пак значително по-различни разбирания за начина, по който учениците ми следва да бъдат обучавани. Този е моят първи пример: моята лична реформа в едно съвсем живо "преподаване", по-скоро обучение в часовете по философия, този е големият ми "случай", големият експеримент, за който комай посветих живота си. ще кажа вкратце същината, белким ме разберат найсетне и бюрократите от образователното ведомство, които за това, което правя, вместо да ме похвалят, както се очаква, не само ме репресираха както можаха, но и дори ме опраскаха, уволниха ме от училище, и то така, че фактически ме лишиха и от преподавателски права, което е страшна гротеска, ужасна метафора на това, което става в образователната система на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ – или, ако щете, АБСУРДИСТАН. В училищното образование по философия шаманите от МОН изискват младите "да поназнайват" нещичко ЗА или ОКОЛО философията, за мен такова едно подценяване и на учениците, и на самата философия е крайно недопустимо: аз им предложих да влезем ВЪТРЕ в самата философия. Е, моите ученици биват поставени в ситуация, в която непосредствено да практикуват философията и философстването, а именно да развият у себе си тъй потребните им за живота качества като самостоятелност в мисленето, умение да защитиш позицията си, да разговаряш с другия човек съвсем човечно, зачитайки неговото право да мисли иначе и т.н. Учениците ми са поставени в ситуация да практикуват тия така богати и интензивни духовни преживявания, без които философията ще си остане навеки нещо крайно скучно, неприятно, досадно. Вярно, трудно е да се процедира в часовете по философия така (и то в тежката ситуация, която са отредили за изучаването на философия ония същите толкова вредни за образованието на нашите деца министерски шамани), знаем, в нашите родни условия бездуховността триумфира, но ето, аз се заех с нещо по начало сякаш безнадеждно - и за моя дори изненада постигнах забележителни резултати. Е, голяма работа, че разни там директорки и инспекторки ме обявиха за "еретик", за "зъл народен враг", който само "вреди" на образованието на младите, обявиха ме за "престъпник" и дори за "абсолютен некадърник", подлежащ на безжалостно опраскване. Е, наложи ми се заедно с учениците си да поведа същинска борба за безусловното ни право да бъдем пълноценно общуващи личности или човешки същества. Моят проект за непосредствена и практическа реална демократи-

29 зация на отношенията в нашата конкретна училищна общност, общността на училището, в което съм учител по философия вече 17 години, доведе до наистина бляскави резултати, сред които двукратното ми опраскване от разбеснелите се цербери на антихуманната и мразеща свободата командно-административна система заема най-почетно място. Подобно на Сократ ми се налага да участвам и в съдебни процеси за правото ми да бъда човек и философ, да бъда човешка личност, което е нов безценен експеримент по философско консултиране (този път не само на училищни директори и инспектори, но и на български съдии!), безкрайно важен най-вече за моите ученици (те получиха своите съвсем практически уроци по свобода и по гражданско достойнство), но и за упоменатите и толкова трудно възприемащи истината администратори. Целият този най-богат материал го описах и представих подобно на увлечен в откритието си изследовател – най-напред в блога си, където почти всеки ден пиша своите поредици от есета, репортажи, документални разследвания, диалози и какво ли не още, а след това и в цяла една поредица от книги, в които събрах и подредих цялото това богатство. Изобщо не ми пука от това, че за стореното от мен обществеността общо взето предимно нехае, да не говорим за занимаващите се предимно с глупости родни медии. Важното е, че аз все пак имах сили да направя това, което направих, за което най-вече благодаря на така щедрия и великодушен Бог. Толкова засега. Ако имам време и настроение ще Ви представя и други случаи, щото подозирам, че сте разочарован от примера, който Ви дадох. (А впечатлява ли Ви това, че вече всеки ден (и то години наред!) по съвсем философски начин консултирам по какви ли не въпроси хиляди читатели на мой блог, с някои от които вече постигнахме забележителен напредък: те получиха по този начин мощни стимули за своето личностно и гражданско развитие, мога тук да Ви изброя имената на много хора, стига да Ви интересува такава конкретика? Такава разновидност на философското консултиране като масово философско онлайн-консултиране, осъществявано чрез моите блогове, интересува ли Ви повече? И още много примери мога да Ви дам, но тук акцентирам на най-мащабните си постижения.) Желая Ви успех във Вашата изследователска работа, а и в личния Ви и професионален живот! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Получих фарисейско-прокураторски шедьовър по нищонеказване от РУО, с който чиновниците от МОН, подобно на Пилат Понтийски, си измиха ръцете! вторник, 18 април 2017 г. Получих фарисейско-прокураторски "отговор" от РУО в Пловдив, с който висшестоящите чиновници от МОН подобно на Пилат Понтийски си измиха ръцете и хвърлиха цялата отговорност за безхаберието си върху своята административна сестра, направилата толкова много зулуми, беззакония и безобразия директорка на ПГЕЕ в Пловдив; ето, четете, насладете се, порадвайте се на този прекрасен шедьовър по нищонеказване:

Днешните знаменателни събития в нашето славно училище, което благодарение на тъй авангардно мислещата си директорка се превръща в остров на тиранията и регреса вторник, 18 април 2017 г.

30 Приятно гледане, приятни размисли! Да кажа нещичко все пак: За правата си трябва да се борим: като не се бориш за правата си, ги губиш... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив КОПИЕ: До г-н Борислав Стаматов, В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

Хората с варварски объркани ценности няма да постигнат успех вторник, 18 април 2017 г.

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование от Пловдив, Част от най-сериозните ни проблеми като нация се сумира в зверски тъпата поговорка: "Не ми давай акъл - пари ми дай!"

George Alex Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Борбата ми с безчинствата на тъй арогантната образователна бюрокрация приема екстремна форма: обявявам гладна стачка от днес!

Г-жо Началник на РУО, Чувствам се длъжен да Ви известя, че Вашият толкова убийствено безразличен, безобразно арогантен и крещящо бюрократичен "отговор" на моя предишна жалба (писана по повод на безобразното и безскрупулно поведение на Вашата подопечна, именно директорката на ПГЕЕ в Пловдив г-жа Стоянка Анастасова), имам предвид документа с Изх. № ПД-06-36-1/13.04.2017 г., предизвика следните многозначителни реакции на български граждани, читатели на моя блог - и съпричастни към тъй самотните ми иначе борби за същинска и коренна промяна в образователната област, на които Вие лично се чувствате длъжна всячески да пречите; ето какво казват тези български граждани по повод на Вашето тъй показателно поведение, стремящо се да пази печалното статукво в българското образование, в пълно противоречие с духа и даже с буквата на Закона, който иначе Вие по служебни отговорности сте длъжна да изпълнявате:

сряда, 19 април 2017 г. Публикацията от вчера със заглавие Получих фарисейско-прокураторски шедьовър по нищонеказване от РУО, с който чиновниците от МОН, подобно на Пилат Понтийски, пак си измиха ръцете! предизвика два отговора от граждани (и също така учители, преподаватели, които вече са в пенсия), в които те изразяват възмущението си от безочието на чиновниците от МОН ("РУО" означава "Регионално управление на образованието"), защищаващи своята административна сестра, а именно отдалата се на всякакъв произвол и беззакония директорка на ПГЕЕ в Пловдив. Решавам този път да изпратя тези два твърде показателни документа направо до техния адресат, именно началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова – за да види как се възприема нейното така грозно фарисейско поведение и отношение от гражданите, от трезвомислещите човеци; речено-сторено, изпращам ги; по своя си обичай пращам копие и на началника на началничката на РУО-Пловдив, именно г-н Министъра на образованието и науката, а и за сведение на омбудсмана на Република България:

1. Становище на гражданина Владимир Петков-Трашов от Варна: А мен би било интересно ако г-жа Киркова бе посочила в подписания си отговор чий е и подписът в заповедта за назначаването на директорката и защо този й работодател да няма правомощието да я уволнява и как така и защо досега не го е сторил! Дори само на основанието, че тя е разхищавала маса бюджетни средства по съдилищата за да уволнява неоснователно учители, освен възмутителното й, недопустимо и безхаберното й реално бездействане в случая с не провеждащите се в действителност часове на Ангел Грънчаров с учениците от прословутия 11 Ж клас! Нищо друго не означаващо, освен очевидно – прякото им, но недопустимо поощряване, т.е. в случая то си е и откритото им насъскване, щом не е издала заповед за наказание на нито един ученик, да продължават своите с нищо неоправдани нарушения елементарните принципи и правила на поведението в училище! За да го възпита по този начин

31 и, че не може да прави и извън училището каквото си иска същият този ученик от ПГЕЕ и да нарушава правилата, от което вече може да настъпят и е видно, уви, че стават и се случват много по-пагубни последици! Що за "педагог", що за "възпитател" е такава "директорка"?! А що за неин работодател е този безхаберен и анонимен ли е чиновникът, нейният работодател, който продължава да бъде скрит от общественото внимание и също продължава да не си носи и понася отговорността, включително за така възпитания в ПГЕЕ ученик, блъснал и убил жената на пешеходната зебра, но буквално избягал и от чисто човешкия си и от гражданско правния си дълг и от отговорността си... Отговорност за който ученик, обаче, без,нито и миг съмнение също се носи и от директорката на ПГЕЕ! Освен и извън останалите й зулуми и грешки меко казано, като администратор в ПГЕЕ! Така ли, без понасяне на отговорности ще давате отрицателен пример на учениците и на обществото и ще си живуркате весело всичките чиновници в образованието, г-жо Иванка Киркова!? Е, и докога ще го правите и ще нямате капчица съвест и срама!?! Докога ще си измивате формално със закона ръцете и докога ще бездействате възмутително и абсолютно неоснователно!?! Вероятно докогато стане масова практика да бъдат убивани по улиците хора от ученици ли, Господи! Или техни учители...!?! Та Вие, лично Вие, г-жо Иванка Киркова, го убивате пред очите ми, Учителя Ангел Грънчаров! Знаете ли?! С безразличието и с нехайството си! И със... "закона" си! Нямам думи от потрес, от искрена тъга и мъка! ... Защото с отговора си Вие убихте, а продължавате и в този момент да убивате частица и от мен! Позор!

2017.04.18 г. Владимир Петков-Трашов 2. Становище на г-жа Maria Vassileva, от Пловдив: Браво на другарката Киркова! РУО нямал право да взема отношение по спора между Директора и Грънчаров! И го праща на съд! Ами той спора между тях касае неговите учителски способности, за което тя е сложена там да преценява. Защото директора не е длъжен да разбира от философия, той се доверява на нейното мнение. Като нямала право защо притичваше на скроените от директорката проверки? И унижаваше на свой ред учителя, говорейки пред учениците, че е дошла да му помогне, демек, да го учи как се преподава?! Веднъж имала право, а като го уволняват за некадърност, нямала право да се меси! Госпожо Киркова, Вие нямате право наистина. Вие сте една отживяла комунистическа измислица. Там сте за да провеждате нескопосаната политика на Министерството на образованието. Щото учителя е неграмотен да чете, та някой трябва да свежда до него тъпите им решения, широко известни на обществеността. Вие сте там за да бъдат назначавани на учителски места само препоръчаните свои хора. Там сте и за да правите услуги на директорите за уволняване на неудобни. Иначе нямате никаква работа и не знам с какви очи и съвест си получавате заплатата. Експертът по философия в случая е учителят Ангел Грънчаров. Вие сте некадърният инспектор, който не успя да го оцени подобаващо и който не е на високо професионално ниво. Ако бяхте на ниво, щяхте да подкрепяте експерименти, добри практики и новаторство, защото и за хора, които не са учители, е очевадно, че ги има. Вие не сте и педагог: защото лъжите, злоупотребата със служебно положение, униженията, на които подлагате колегата си по философия, говорят много за Вашата педагогическа компетентност. Коя сте вие? Един завършил философия специалист, нагласил се на добре платена и безполезна длъжност. Колежка на Грънчаров, но със значително по-нисък коефициент на интелигентност. Кажете ми в коя професия един дипломиран специалист е поставен в ситуация през цялата си кариера да защитава дипломата

си – както става при учителите? С каква философия или с какви очи Вие, негова колежка, се намесвате в неговата работа като специалист и даже му давате оценка? А в течение ли сте за новостите във Вашата специалност? Ще Ви се наложи да отстъпите инспекторското си място, заедно с протежето Ви.

Maria Vassileva Дотук е писмото на г-жа Василева. В последната част на което тя се обръща и към инспекторката по философия Антоанета Кръстанова, Ваша служителка, която има видна заслуга в безогледните битки, водени от директорката на ПГЕЕ в Пловдив по моето епохално опраскване. Правя Ви голяма услуга, госпожо Киркова, като Ви пращам тия две писма, те за Вас са безценна "обратна връзка", да видите как гражданите, явяващи се Ваши истински работодатели, възприемат и оценяват начина, по който си изпълнявате служебните задължения. Ами съвсем калпаво, мърляво и безотговорно си "изпълнявате" задълженията, г-жо Киркова, така си изпълнявате задълженията, че вместо да помагате да се изпълни закона, фактически саботирате неговото действие! Което означава, че провеждате политика, която е в пълно противоречие с политиката даже на държавата, на която уж сте служител! Повтарям, Ваш дълг като държавен служител е да изпълнявате постановките на Закона, г-жо Началник, нищо повече от това, такава, простете, Ви е властта и отговорността, щото власт, за Ваше сведение, не значи нещо друго освен отговорност – но това нещо Вие очевидно съвсем не го съзнавате!Властта не Ви е дадена за да протежирате самозабравили се "образователно-възпитателни", с извинение, директоркиадминистраторки, които пък направо живеят в един отдавна отминал в небитието свят! В тази връзка, драга г-жо Киркова, се ползвам от случая за да Ви известя за последните действия, които дръзна да направи директорката на ПГЕЕ в Пловдив, Вашето протеже, което Вие всячески охранявате и пазите, за да може да си прави каквото му скимне. Ето, съдете сама докъде се е стигнало, случилото се вчера може да Ви покаже това. Знаете, аз вече трета седмица (!) провеждам своя граждански протест под надслов ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО на тротоара, до централния вход към двора от страна на ул. Пещерско шосе. Вчера, понеже от Кметството ме известиха, че заявлението ми за продължаване на кметското разрешение за протеста ми щяло, във връзка с празниците, да излезе, да е готово едва "някъде следобед", реших да не си позволявам да протестирам без надлежно писмено разрешение от Кмета, а вместо това да опитам да вляза в сградата на училището, с оглед най-вече да поздравя свои приятели-учители с тъй светлия празник Възкресение Христово, а също така да сторя същото и със самата директорка, с която отдавна искам да разговарям – тъй като, не крия, ми е много интересна нейната реакция по повод на случващото се след поредното ми опраскване/уволнение; чини ми се, че не е невъзможно за тия три седмици тя поне малко от малко да се е позамислила и в резултат на този дори и безсъзнателен, така да се рече, мисловен процес в нейната толкова многострадална душа, дай Боже, да се е зародило усещането, че е направила поредната си грандиозна, крайно досадна и в този смисъл хептен непростима грешка; понеже смятам, че мой дълг като човек, гражданин и най-вече като философ е да помагам на човеци, които са изпаднали в непростими заблуждения, да им помагам да се освободят от толкова пагубните си заблуди, иначе казано, да им помагам да не се излагат чак толкова, и ето, аз като съзнателен и най-вече като добър, състрадателен човек, гражданин и философ рекох да опитам да поговоря с г-жа директорката и то съвсем човешки, на една чиста човешка основа, да, чувствам се призван да помагам, казах, в такива случаи – човеци сме все пак най-после! Знаете ли какво се случи вчера в резултат на този мой опит?! Ще Ви кажа, драга госпожо Киркова, мисля, че това ще е безкрайно полезно за Вас – за да знаете какви си ги позволява

32 да ги върши вече Вашата подопечна, изпусналата контрола над собственото си поведение директорка на ПГЕЕ! Ами тя не пожела, разбира се, да разговаря с мен понеже, видите ли, съм бил... "persona non grata", бил съм имал за нея именно този, казано на дипломатически език, статут, да, бил съм, буквално преведено, „нежелана личност“, точно това тя каза на пазача, когато той отиде да й каже, че съм дошъл с предложение да се срещна с нея за да разговаряме! Пазачът беше много горд като казваше този латински израз, казан му, вероятно, от тъй учената наша директорка, с което този пазач демонстрираше извънредната си образованост, тъй да се рече. Директорката пък я било... нямало, и това ми каза тъй ученият наш пазач, проговорил вече и на латински! Но понеже и предишния път ми каза същото, а след това самата директорка по телефона ми каза, че все пак била в училището, но му била наредила да ми каже, че я било нямало, че била "излязла", а всъщност тя през цялото време, докато я чаках да се върне (близо два часа!), на практика се е крила в училището, в кабинета си, та на това именно основание аз този път не повярвах, че нея наистина я няма. Пазачът този път също така ме излъга, че заместваща директорката г-жа Милева "била имала гости", поради което не можела да ме приеме; като му казах, че ще изчакам да се освободи от огромната си ангажираност за да има възможност да ме приеме, пазачът, кой знае защо, извънредно се смути и почна да настоява да напусна двора на училището, почна да посяга към камерата ми (аз, знаете това, също така, освен български гражданин и учител, съм и медийно лице, аз съм блогър, водещ съм, като капак на всичко останало, на свое авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия – та затова, поради големия интерес на пловдивчани към случващо се в това училище за всеки случай си бях взел и камерата!), като му заявих, че въпреки всичко ще почакам тъй заетата изпълняваща длъжността на директор да се освободи от извънредната си заетост и да ме приеме, тогава той почна да ме плаши, че ще извика... полиция! Щото, видите ли, един вид съм се бил опитвал "със самоуправство" да проникна в сградата на училището и т.н., "незаконно" съм бил стоял в двора и т.н., можело да стоя колкото искам, ама извън двора на училището и т.н. Първо пазачът извика подкрепление от своята охранителна фирма, дойде дежурна кола, от нея слезе още един пазач, двамата пазачи се опитаха със сила да ме извадят от двора; когато протестирах срещу тяхното така грубо поведение (новопридошлият пазач, човек с крайно намръщен, бих си позволил даже да кажа дори кръвожаден поглед, ме хвана за ръката и се опита да ми я извие доста болезнено, но в един момент все пак се усети какво му се прииска да направи и се отказа да продължи в този дух!), всичко това, разбира се, ставаше пред очите на зяпачи, именно ученици и учители (!!!), тогава именно другият пазач извика... полиция! Патрулната полицейска кола дойде съвсем скоро (!!!), а докато да дойде над мен пък се нахвърли да се разправя учителят (представи се като дежурен) Богомил Иванов, оня същият, който директорката Анастасова беше удостоила със специалната чест да присъства на моята екзекуция, на толкова паметния момент, в който ми биде връчена за втори път тъй лелеяната от директорката и заветна заповед за новото ми опраскване, пардон, уволнение! Та този, простете, "учител" има добрината да се нахвърли грубо и безцеремонно над мен, почна да ме обижда с каквито думи му дойдат на акъла, не съм бил "никакъв учител", не съм бил "ставал за нищо", книгите ми били "лоши, пълни с глупости" и прочие, и так далее, и така нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала! Разбира с, това пак ставаше пред очите на наблюдаващата скандала предимно ученическа и учителска публика, към която в един момент се присъедини (за малко да забравя това!) и самата заместник-директорка Атанаска Милева, представила се се като "ВРИД-директорка", която в първия момент уж благоволи да се съгласи да ме приеме, ала после размисли и също се включи с ентусиазъм в крамолата, в тъй унизителния скандал, развиващ се пред очите на много ученици, току-до централния вход на сградата на

ПГЕЕ в Пловдив! Като дойде полицията моя милост беше принуден да се подчини на полицейското нареждане, аз бях качен на полицейската кола (полицаите проявиха разбиране и ми оказаха добрината да не ми слагат... белезници!) и бях откаран в сградата на Второ районно полицейско управление, където близо час се писаха разни документи и бях разпитван (какво точно стана там е отделна тема, щото се оказа, че г-жа Милева щяла била пък да праща специална, видите ли, "жалба" до полицията срещу мен, щото един вид, по нейното възприятие, най-вероятно съм бил искал "насилствено" и "самоуправно" да разговарям с нея)! Разбира се, с никого насилствено не може да се разговаря, но както и да е, виждате какви скандални истории се случват в ПГЕЕ само когато един български гражданин, произведен от самовластната и толкова оригинално дължаща се директорка на ПГЕЕ в тъй почетния дипломатически статут "persona non grata" (щом аз съм нещо като... "дипломат" в нейните очи, дали пък тя самата себе си не възприема ако не за... кралица (царица), то поне за... херцогиня, княгиня или графиня, все пак държавното училище е нещо като нейно феодално владение?!), та значи такива чудатости се случват в ПГЕЕ когато, да си продължа и да си завърша мисълта, един български гражданин се опита да разговаря по съвсем човешки начин с директорката! Апропо, в ПГЕЕ всички български граждани били добре дошли, с едно-единствено изключение, именно гражданина Ангел Грънчаров, който пък има високата чест, казахме, да бъде удостоен от директорката с тъй почетния дипломатически статут "persona non grata"!

Смешна работа, да, това ли ще кажете, драга госпожо Киркова?! Виждате ли до какви ексцесии се стига когато вие, височайшите образователни началства, не си гледате изобщо работата?! Като не си гледате изобщо работата, драга г-жо Киркова, подчинените Ви директорки непременно почват да се чувстват до такава степен безконтролни, че, сама виждате и се убеждавате, са способни вече да произведат каквито си искате, коя от коя попищни, идиотщини и глупости! Вас неслучайно са Ви турили на тази длъжност, г-жо Киркова, ала на, Вие не си гледате работата, поради което стана това, което стана: директорката Анастасова вече надмина и самата себе си! Можете да я предложите за орден, ако искате, ето, давам Ви тази безценна идея! Но това не е всичко, има още – както се казва в онази тъй вълнуваща телевизионна реклама, нали се сещате поне за нея?! Ще ви кажа и това, то е не по-малко сюблимно! То е така забележително, че е нещо като "черешката на тортата" (малее, почнах да гово-

33 ря само с телевизионни клишета!), тия неща няма начин да не влязат в аналите на борбите за ново образование в тъй свидното ни отечество България, пардон, Мутроландия! Ето какво се случи после, след като бях освободен от полицейското управление и отидох в сградата на Кметството на хилядолетния град Пловдив – найстария жив град в цяла Европа, един град на някакви си там 6-7 000 годинки! Град на културата, да, европейски град на културата е нашият велик град – да не забравяме и това! Там ме чакаше нов сюрприз, организиран пак от вездесъщата директорка на ПГЕЕ в Пловдив!!! Грънчаров, това не може да бъде, фантазираш, Грънчаров, как така директорката да има толкова "дълга ръка", че да може да се меси и в това, което става в Кметството?! Може, може, у нас всичко може!!! У Нашенско невъзможни неща нема, у нас сичко може! Аз отидох там да си взема разрешението за продължаване на моя граждански протест. Началникът на отдел „Обществен ред и управление при кризи” (така се нарича тази толкова важна кметска служба) Емил Димитров Вълков още сутринта ми се беше обадил, че разрешението ще бъде готово и че следобед мога да ида да си го взема. Отидох малко преди 15 часа в Кметството. Оказа се, че не било още готово! Брях, как така, нали самият началник ми каза, че вече е готово?! Има някакъв проблем, що ли?! Какво ли е станало? Чиновничката в деловодството, занимаваща се крайно усърдно в тоя момент с... маникюра си, се наложи да пита по телефона (в деловодството на Кметството Пловдив работят, по моето възприятие, поне 5-6 служителки, които се трудят усърдно, три-четири имат бюра в самата приемна, а до нея има допълнителна стая, в която не се вижда още колко морни служителки полагат титаничен труд, но нищо чудно там да има още 4-5 бюра най-малко: ний очевидно сме твърде богата държава щом имаме толкова много чиновнички, нищо чудно да се сме на първо място в света по брой на чиновнички на глава от населението!), да, тази чиновничка, така усърдно и умело грижеща се за маникюра си, се наложи да се размърда, да почне да звъни, пита тук-там по телефона и се оказа, че този път моето заявление за разрешаване на гражданския ми протест още циркулира някъде още из огромната, многоетажна кметска сграда, но щяло било да бъде готово към 16.15-16.20 часа, така ми биде казано, наложи се да чакам близо час и половина! Е, почаках, няма как, българския гражданин трябва да се умее да чака и като чака да се радва от цялата си душа и сърце как усърдно се трудят над маникюра си морните кметски служителки. Като стана уговореното време, разрешението още не беше готово, просто го немаше, не идваше и не идваше (а аз изнемогвах в това време от любопитство да разбера как ли пък ще дойде тоз докюмент, дали сам ще има крака да дойде или ще го донесе някоя премаляла от тежка работа чиновничка!). Да, аз безропотно продължих да чакам, почна да ми става интересно всичко да разбера – и с нарастващо любопитство и нетърпение спрямо това, което има да се случи, се отдадох да чакане. Като мина 16.30, накъде към 16.45 трябва да е било, в приемната на деловодството дойде лично началникът на оня същия отдел с толкова страховитото наименование Отдел „Обществен ред и управление при кризи” – бърррр, стана ми студено, обзе ме душевен хлад! – и той ми каза, че тъй дългочаканото разрешение е вече готово, оставало само да бъде заведено; сам отиде някъде да го завежда, върна се след още 10 минути и ми го връчи за подпис. Като го подписах, ей-така, уж между другото, ми каза следните многозначителни, вълнуващи, крайно памятни думи: – И обърнете внимание на мястото на провеждане на протеста Ви, разрешаваме Ви, по настояване на директорката на ПГЕЕ в Пловдив (тя е написала жалба срещу Вас до г-н Кмета!) да протестирате не където Вие искате, а тя където иска и благоволява да Ви разреши: щот там, дето Вие искате, сте бил пречил на минаващите, имало било някакви изпити и не знам си какво, пречел сте бил на минаващите, наложи се да Ви разрешим да протестирате... в най-отдалечения югозападен край на оградата, да, там на близо 300 метра от входа (!!!!), там ако искате, си протестирайте колкото си желаете, там никой нема и да Ви вижда, може ако искате

цяло лято там и плаж да си правите, ако искате, се съблечете и гол под жаркото пловдивско слънце, там никой нема и да Ви види! - ето горе-долу това ми каза началникът на дирекция „Обществен ред и управление при кризи” в Кметството на Пловдив, е, не бяха точно тия неговите думи, но смисълът беше точно този! Представяте ли си гаврата и мръсотийката, която директорката на ПГЕЕ в Пловдив, която парадира непрекъснато с "големите си връзки навсякъде", ми е устроила: тя най-вероятно се е свързала с подписалия разрешението ми зам.-кмет по "Охрана на реда" (имало и такъв!) Георги Маринов, не знам с кого точно от Кметството се е свързала вездесъщата администраторка на ПГЕЕ, но ето, успяла е да уреди изпращането ми да протестирам не просто "на 9-та глуха линия", ами... да не казвам къде точно! Гавричката, мръсотийката си я бива, а, какво ще кажете, драга г-жо Киртова, възхищавате се на своята тъй авангардно мислеща и действаща най-вече административна сестра Анастасова, признайте си го де, друга кат нея май нема, а?! Нека тоя Грънчаров да си протестира, ала никой да не го вижда: възхищавате ли й се колко хубаво го е измислила?! Не, тя заслужава некакъв орден, моля най-отговорно, уредете й го, предложете я за орден, моля ви се, ето, наближава празника на просветата и културата 24- май, време е да я предложите най-сетне! Казах на началника на отдела Вълков, че решително протестирам срещу тази гавра с моето човешко и гражданско право да протестирам! Той, човекът, се уплаши така, че пребледня, казах му, че най-вероятно директорката е използвала своите "безпределни връзки", с които тя непрекъснато парадира, и то с пълно основание: току-така не се побеждават на директорски конкурс за директор наелитно професионално и техническо училище кос-коджамити цели 16 кандидати за директор (!!!!), предимно все инженери, кой от кой по-способен! (И ги победи всичките една нищо и никаква даскалица по... литература!) Е, верно, нашенски конкурс, но все пак конкурс: тя ги изтръшка сичките на земята! Като му казах и това, горкият началник загуби ума и дума, вероятно се уплаши от моите "ясновидски" способности, ний, психолозите и философите, сме доста напреднали в тази област, щото знаем как стават нещата у Нашенско де, не сме прости за да не знаем как стават сичките неща у Нашенско! И вий знаете как стават нещата у Нашенско, драга госпожо Киркова, нали така?! А Вие, г-н Министър на образованието и науката, вервам, също знаете как стават нещата у Нашенско, нема начин да не ги знаете, да попитам и Вас, нищо че това писание до Вас е само "За сведение"?! Г-жо Манолова, Вас да питам знаете ли как стават нещата у Нашенско просто нема смисъл, Вие непременно ги знаете тез работи! Затова и нема да Ви питам, глупаво е да питам точно Вас за толкова ясни и понятни неща... Аз съм инвалид, с болно сърце съм, но вчерашните така пищни гаври ми се отразиха на здравето крайно тежко, болен съм, сърцето ми бясно хлопа от тия толкова гадни преживявания от вчера! (Те са много подходящи тия гаврички тъкмо щот ми ги направиха веднага след толкова светлия празник Възкресение Христово, какво говоря, вчера беше тъкмо третия ден на този най-велик християнски празник!) Разбира се, тази нощ от силните преживявания вчера комай не можах да мигна, въртях се в някаква кошмарна просъница, тази жалба станах да я пиша в... 2.45 минути през нощта, уважаема г-жо Киркова! Много съм зле със здравето си, но въпреки това се питам:дали, предвид арогантността и безочието на някои администратори в образованието, които надминаха вече и самите себе си по безобразия, дали да не взема от днес, 19 април 2017 г. да обявя безсрочна гладна стачка - щом като въпросните връзкари дръзнаха да ме пратят да протестирам... "на обратната страна на географията"?! Дали си заслужава да правя това - щото гавричката си я бива де, какво ще кажете по този въпрос, кажете нещо де, драга г-жо Киркова?! Аз добре зная, че ако обявя от днес безсрочна гладна стачка директорката на ПГЕЕ в Пловдив изобщо, ама изобщо няма да се притесни от нещо – тя това го показа по време на паметните и

34 19 април 2019 г. преизобилни на смисъл дни на предишната ми гладна стачка! Аз Пловдив добре зная, че нея изобщо няма с нищо да я притесня като обявя гладна стачка, ами Вас с нещо ще Ви притесня ли, драга г-жо КиркоПОДПИС: ва?! И Вие тогава, требва да признаем, се държахте пределно стоически, не издадохте "ни звук, ни стон", както се казва в онова неДа, това горе, което го написах, не е "художествена измисзабравимо стихотворение, дето сме го учили навремето като ученилица" или сън, самата истина е, уважаеми дами и господа съдебни ци, за комуниста, нали се сещате, дето го разпитват "мръсните фазаседатели и заседателки, уважаеми мои читатели, приятели, колешисти" – и за който "агентът-фашист" беше казал, че е "не човек, а ги, ученици, млади и стари хора, хора на средна възраст, всякакви желязо" (А после мъртвият тихо казал: "Не, комунист!", нали се хора, не, никаква измама няма в това, което написах, то е самата сетихте за туй незабравимо стихотворение, дето още ни е в глави"най-истинска" истина. Нищичко не съм измислил в своето описание те?!), и Вие тогава проявихте такава завидна твърдост, та нищичко на случилото се, аз немам такава богата фантазия, моята фантазия не промълвихте, имам предвид по времето на моята първа гладна в сравнение с пищността на случващото се в нашия реален "живот" стачка в живота ми, проведена през декември месец 2016 г. Ако сега е твърде бедна. от днес обявя нова безсрочна гладна стачка дали тя с нещичко ще Това е, и това трябваше да призная. Бъдете здрави! Хубав Ви притесни?! Не вервам, едва ли ще Ви притесни с нещо, не мога ден ви желая! Моя ден след безсънната нощ там, на протеста, ще да съм чак толкова голям оптимист, а че г-жа Анастасова изобщо бъде още по-хубав!!! Голяма работа че ще гладувам: не с единият няма да я притесни с нищо, това го зная положително, тя е още похляб живее човекът, нали така?! (Ами трябва и сиренце, и сланинка, твърда от Вас, и Вие самата го знаете, няма защо да отричате, че Ви нали така поне е у нас, у Нашенско: само със сух хлебец и водица превъзхожда в туй поне отношение! изобщо не може да се живее!?) Да зарежа всичко и да се откажа от протеста си след като така се погаври с мен и директорката на ПГЕЕ, и подведомствените Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен й, кой знае по каква линия, чиновници от Кметство Пловдив – аз това отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутроне мога да направя, просто нямам сили да го направя: не мога да си ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно позволя да дам такъв урок по... малодушие на своите ученици, време да бъде разрушен... не, не мога да направя това! Длъжен съм да продължа протеста си именно защото много държа учениците ми да получат един наистина хубав урок, та да си направят верни изводи! И тъкмо за да са Скръбна вест: починал е г-н Хармелин Госпоим полезни и верни изводите на моите ученици – ето затова ще динов, моят заместник като учител по филопродължа с гражданския си протест! Само затова, не за нещо друго, ще продължавам да протестирам докрай. софия в ПГЕЕ в Пловдив, Бог да го прости! На вас, на администраторите от образованието, не ща нищо да доказвам или показвам, вие сте тежък случай, вие сте непопсряда, 19 април 2017 г. равими, но на своите ученици държа да им преподам един безценен урок, да, един истински урок по гражданско достойнство държа да им преподам! И затова не само ще продължа протеста си, но и от днес, 19 април 2017 г., сряда, започвам и безсрочна гладна стачка!Вие, г-жо Киркова, и въпросната г-жа Анастасова, директорка на ПГЕЕ, ми принуждавате, в името на доброто гражданско и на пълноценното личностно възпитание на моите ученици да предприема отново тази отчаяна стъпка! Да, вие, именно вие ме принудихте да предприема тази стъпка! Но правя това не за вас, а за учениците си, това особено го подчертавам! Не вярвам нито да се уплашите, нито пък да се притесните с нещо, не, това е напълно невъзможно, това е изцяло изключено! Но за учениците си, за тяхното добро и качествено личностно и гражданско образование и възпитание съм способен на всичко! Това е. Това исках да Ви кажа, драга г-жо Киркова! Вие обаче също имате заслуга за обявяването на гладната ми стачка, и това не може да се отрече. Главната заслуга обаче е на г-жа Анастасова, тъй авангардно и също така иновативно мислещата и най-вече действащата директорка на ПГЕЕ в Пловдив, която си заслужи почетно място в будущий Пантеон на безсмъртните самоотвержени дейци на българската образователна бюрокрация! Вземете направете нужното да й оценим заслугите на таз самоотвержена героиня, драга г-жо Киркова! И Вий, г-н Министре, допускате голема грешка като още не сте я предложил за орден поне! Ще съжалявате за което един ден, помнете ми думата! Приятно началничестване, драга г-жо Началник Киркова! Приятно министерстване, уважаеми господин Министре! Приятно омбудсманстване, уважаема госпожо омбудсман! Желая ви нови и и още по-покъртителни успехи и постижения във вашата неуморна всекидневна битка с... какво?! Аз лично не се сещам с какво вие толкова се борите, фактически, тъй да се рече?! С такива като мен ли се борите и вие?! Май така излиза, а? Леле, каква чест!!!

Без никакъв коментар, само фактите: за размисъл; те са многозначителни, ето: На 23 март т.г. директорката на ПГЕЕ в Пловдив ме опраска (уволни) за втори път през последните три години, махна ме от работата ми като учител по философия и гражданско образование в това училище;

35 На моето място сложи г-н Хармелин Господинов, аз разговарях съвсем колегиално с него още в първите му дни като учител на моето място, специално отидох да говоря с него, казах му някои неща за ситуацията в училището и по изучаваните от учениците предмети; Аз започнах по своя си инициатива граждански протест срещу злоупотребите с власт на директорката (и на подкрепящата я министерска образователна бюрокрация) и за свобода в образованието; Има-няма две седмици г-н Хармелин Господинов преподава на учениците, а тия дни е... починал, днес разбрах това, паднал в банята, най-вероятно е получил инфаркт или инсулт; Бог да прости тоя човек и колега, горе-долу е на моята възраст, две-три години по-голям от мен е най-вероятно; той именно ме е замествал и по времето на първото ми опраскване, докато течеше съдебното дяло, като ме възстанови съда на работа през януари миналата година, той трябваше да напусне, да освободи моето място; Тази седмица е починал учителят по философия от ПГЕЕ, а миналата един ученик от ПГЕЕ (абитуриент, от 12-ти клас) блъсна с колата си една възрастна жена и я уби на пешеходната пътека, а след това е избягал от местопрестъплението. Изобщо не коментирам тия факти, но ме интригува този факт: случват се тия събития около големия християнски празник Великден, Възкресение Христово, може би Небето ни дава някакъв знак, иска да ни каже нещо, знам ли как да ги тълкувам?! Вчера се опитах да вляза в училището и да разговарям с директорката, тя повика... полиция, бях арестуван и заведен в полицията... от днес съм в гладна стачка, обявих я тази сутрин – без да зная за смъртта на колегата ми по философия, мой заместник като учител по философия в това училище; И още нещо: преди 4 години, Великден, аз самият паднах също в банята, подхлъзнах се, бързайки сутринта за работа, ударих си при падането много силно главата в стената, при което се е получил кръвоизлив, който дълго време не спира понеже пия противосъсирващо лекарство заради болното си сърце; след две седмици заради хематома в черепа почнах да се чувствам зле, лекарите не обръщаха внимание на моите приказки да не би причината за всичко да е падането и удрянето на главата, в последния момент лекар от бърза помощ, когато съм вече в безсъзнание, прочита за тия мои приказки и решава да ме прати на скенер; на другия ден ми направиха тежка животоспасяваща операция с трапанация на черепа, случайно оцелях, Бог ми даде още известно време живот. Това е. Само фактите. Те имат свой смисъл, всеки нека да ги тълкува както иска и да си прави каквито иска изводи... Питам се в този злотворен училищен контекст: дали поредицата от смърти около това училище няма да бъде продължена с... мен (предвид започнатата от днес моя гладна стачка)?! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

В Алтернативното училище на протеста днес: ден първи на гладната ми стачка сряда, 19 април 2017 г.

36 когда придет и наш черед. Будет ли славное воссоединение с теми, кого мы любим, или же смерть несет конец нашему самосознанию?

Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Още едно доказателство, че у нас властва страшна ненавист към свободата сряда, 19 април 2017 г.

Иисус учил, что жизнь не кончается после физической смерти. Он сделал удивительное заявление: “Я есть воскресение и жизнь. Те, кто верят в меня, даже после смерти будут снова жить”. Согласно самым близким очевидцам Иисус Христос показал свою власть над смертью, воскреснув через 3 дня после распятия и погребения. Именно эта вера в воскресение дает надежду христианам в течение почти 2000 лет. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Още една държавна институция – ТЕЛКПловдив – отхвърли злонамерен донос по мой адрес на директорката на ПГЕЕ сряда, 19 април 2017 г.

В Германия създадоха филм със заглавие СВОБОДЕН ЧАС (в който се разказва за свободното, естественото, непринуденото учене, за демократичното училище и пр.), а у нас живеещото на Луната Министерство на образованието създаде Национална програма “Без свободен час в училище”, с което демонстрираха, че са такива върли врагове на свободата в училище, че дори и самото понятие "свободен час" им се вижда нетърпимо и непоносимо! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Интересна статия, доказваща с убедителни аргументи истината за възкръсването на Христос сряда, 19 април 2017 г. Действительно ли Христос воскрес из мертвых? Мы все думаем о том, что будет после смерти. Когда умирает любимый человек, мы тоскуем о нем и надеемся на встречу,

Още една държавна институция – ТЕЛК-Пловдив – отхвърли злона-

37 мерена жалба на директорката на ПГЕЕ в Пловдив по мой адрес:

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Безценна морална подкрепа за мен от една личност с безукорен авторитет, бивша дългогодишна преподавателка по философия и педагогически съветник в ПГЕЕ в Пловдив сряда, 19 април 2017 г. Ще ми се наложи да използвам този документ като писмено доказателство за съда, където ще обжалвам заповедта за моето последно опраскване-уволнение от училището, в което съм работил вече толкова много години... Ето същия текст вече не във вид на снимка, а именно като текст: Христос воскресе! В една песен на Емил Димитров се казва, че истината понякога закъснява, но винаги идва при нас. Ангеле, толкова ми е мъчно, че изхаби безценна духовна енергия да се бориш с Анастасова. Това е все едно да си блъскаш главата в стената. Ти се надяваш на някакво просветление в главата ѐ че е постъпила несправедливо с теб. Аз не вярвам в това! По повод на някаква реплика, че тя е принцеса Митко каза, че короната ѐ е каскет. Мисленето ѐ е толкова форматирано, че по

никакъв начин тя няма да излезе от клишето. Освен това е злопаметна и отмъстителна. Вероятно си я засегнал. Жалко за таланта, за енергията и ентусиазма ти.

Ти си добър учител. Забравил си, че в качеството си на педагогически съветник посетих твой час в проблемен клас и бях много впечатлена от работата ти. Задаваше толкова смислени, насочващи въпроси, водеше учениците умело към самостоятелно извеждане на тезата. Беше много интересно и аз те слушах с удоволствие. Тъжно е, но у нас в България често кадърни хора са отхвърляни, а посредствени – адмирирани. Да не говорим за солидарност. Солидарни сме в страха си пред властимащия. Треперим за кожата и пред очевадни, нагли репресивни действия, като твоето уволнение например, се спотайваме по тъмните кюшета. Мисля, че само съда може да те възстанови на работа, ако си направи труда да разбере истината. Ако има подписка в твоя защита – ще се подпиша. Ще се опитам да прескоча до училище между 11 и 14 часа. По това време съм в хирургиите на Пещерска, съпругът ми е там от 3 април. Телефона ти сигурно го има, но пак ми го изпрати на имейл. Страшно съм ограничена във времето. Бог да е с теб! Ако този имейл може да послужи за свидетелство – използвай го. Дано истината по-скоро дойде при нас! Това ми пише бившата учителка от ПГЕЕ, която се пенсионира в момента, в който се възцари, в който взе властта директорката Анастасова. А ето и моя отговор до г-жа Ветренска: Воистина воскресе! Здравей, Мина, Много ти благодаря за писмото и за моралната подкрепа! Този твой жест има безценно значение за мен! Чувствам се на моменти много самотен – когато бивши колеги, с които през годините сме имали съвсем нормални човешки отношения, сега се държат като някакви зомбита, не смеят да ме погледнат, не смеят да ме поздравят, минават покрай мен както се преминава през... турски гробища, аз никога не съм очаквал, че в училището ни ще настъпи чак толкова отвратителна психологическа и нравствена обстановка, но ето, че това кошмарно време дойде. Подлизурковщина пред началството колкото искаш, страх, мижитурковщина, ужасна отврат! Но всеки си носи отговорността и резила де, това поне е нещо, от което не можем да избягаме или да се скрием. Срещам чат-пат колеги-пенсионери (Стоева срещах, преди време срещах г-жа Искрова, тя сега вече не е в България, Блянтов срещах преди време, и други съм срещал, г-н Асса и пр., да са живи и здрави!) и като разговарям с тях се чувствам превъзходно, съвсем нормални човечни отношения имам с тях, а ето, с колегите, които

38 работят в момента в училището, с малки изключения огромната част се държат крайно странно, неадекватно, аз такова чудо и нещастие не съм очаквал да ни сполети! Аз никого за нищо не упреквам, само недоумявам как е възможно да се случва това, ето, вече сме второто десетилетие на ХХ век! Днес един гражданин дойде при мен на протеста и си поговорихме хубаво, аз в един момент му казвам, че имам чувството, че сталинизмът-комунизмът у нас сякаш се завръща, той ме репликира "Как така да се връща, та той изобщо не си е тръгвал?!". И е изглежда напълно прав. Твоето свидетелство за мен ще бъде безценно за пред съда, макар да се съмнявам, че имейла (снимка на писмото) ще бъде прието като коректно писмено доказателство за пред съд, от предишните дела разбрах, че на такива документи съдиите гледат с предубеждение защото наистина са възможни фалшификации, натамънени, копирани и пр. За съда най-голяма тежест има писменото свидетелско показание, написано на ръка и подписано, е, може да е написано на компютър, но непременно да е саморъчно подписано, ето такива документи по съвет на адвокат напоследък се опитвам да събирам. Ти си първата, която ми изпращаш, която откликваш на поканата ми, а за мен такива документи са крайно необходими, чака ме крайно тежък, продължителен и неприятен съдебен процес, в който аз ще трябва да убеждавам някак съдиите, че тезата на директорката за моята пълна некадърност е несъстоятелна и е резултат на нейната злонамереност, а пък купищата нейни "писмени доказателства" са просто избълвани от фабриката й за компромати фалшификати. Но нямам друг изход, този вариант се очертава след като опитът ми да й повлия по посока на известно вразумяване, чрез граждански протест и натиск, явно не й влияе изобщо - макар че напоследък моят протест я изнерви дотам, че се държи още понеадекватно. та ако ми напишеш в този дух един обичаен, конвенционален документ, нещо като "характеристика", в която да вложиш своето възприятие на моето поведение в училището като учител, и да го подпишеш отдолу, ще ти бъда много задължен! Права си, изхабих прекалено много духовна и човешка енергия за борба, но да се надяваме, че тия мои усилия все пак не са отишли напразно: щото тя пък ми даде повод да работя в тази посока, да развия възгледите си за един по-човечен подход на преподаване и пр., през последните години много работих в тази посока, в училището възникнаха крайно благодатни ситуации, които аз, слава Богу, успях да превъплътя в много текстове, ето това ме крепеше, изследователския ми нрав, това изглежда и ме спаси, щото ми се наложи да преживея страшно напрежение. Живот и здраве да е само, аз, както и ти, вярвам, че истината няма начин да не излезе наяве, да не победи. Ще се радвам да се видим тия дни на мястото на протеста ми, до централния вход към двора откъм Пещерско шосе. Утре само няма да съм там от 11 часа, щото тогава почва предаването ми по Пловдивската обществена телевизия, утре ще бъда там някъде към 12.15-20 часа, докато дойда от телевизията. В петък, животи и здраве да е, ще бъда обаче от 11 часа. А телефонът ми е: 0878269488. Всичко най-добро ти желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Инвестиция от този род в културата и образованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.

Персоналната телевизия на бъдещето:

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Подкрепа: Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка.

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдържащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия

39

Книга за „бляскавото” ни „вишо образование”:

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Вестникъ Познай самия себе си! Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава: Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!

40

ХАРТИЕНИТЕ ИЗДАНИЯ НА КНИГИТЕ НА „АБСОЛЮТНИЯ НЕКАДЪРНИК” ГРЪНЧАРОВ:

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ Онази част от моите издадени книги, която е представена в Националния регистър на издаваните книги в България Информация за ония, които искат да си набавят книжките на списанията ИДЕИ и HUMANUS, а също така и някоя от моите книги в нейно хартиено издание