ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
Брой 9, Год. IX, 2017, 20 Април, Понеделник, Ц. 2 лв.
неделя, 16 април 2017 г. Случи се човешка трагедия, за която в някакъв смисъл се чувствам и лично отговорен: виж Шофьорът от Пловдив, който е блъснал и убил жена на пешеходна пътека и след това е избягал от местопрестъплението, е ученик от ПГЕЕ в Пловдив, да, това е ученик, на който съм преподавал философия, представяте ли си, мой ученик блъсна с колата си и уби човек, после избяга и се опита да се скрие от отговорност за тежкото престъпление! Няма как, мигновено се появи дежурен оплювач, който написа ето какво: Грънчаров, гордееш ли се сега че си възпитал един убиец?! Виждаш ли колко правилно те уволни госпожа Анастасова? Разбира се, подобно глупаво обвинение спрямо мен не може да ме засегне, но давате ли си сметка в какво ужасно психологическо и нравствено състояние се намира човекът (предполагам, че това е учителка, възпитателка на младежта!), който си е позволил подобно потресаващо по глупавостта си подхвърляне?! Но да оставим този урод, той може да си подхвърля каквото иска, мен ме вълнуват по повод на случилото се съвсем други неща. Ето, прочее, първият Многозначителен отзив по тази история, написан е от двама учители в ПГЕЕ в Пловдив, сега пенсионери, единият от тях е знаменитият доайен на това училище г-н Жак Асса. Споделям тяхната мисъл и искам да я развия – понеже тя подсказва същината на истинския проблем. (Следва на 2-ра стр.)
Публикацията от онзи ден, от събота със заглавие Многозначителен отзив, в която публикувах становище на доайена на ПГЕЕ в Пловдив Жак Асса и неговата съпруга Иванка Топалова-Асса, също учителка в това знаменито някога училище, виждам е предизвикала коментар на читател, който разсъждава в посоката, подета от тях – и стига до интересни изводи; по тази причина решавам да придам на неговото мнение или изказване статута на самостоятелен постинг, казващ ни нещо изключително важно, ето, вижте как мисли този човек: Анонимен каза: Да продължа мисълта на коментиращите в този постинг. Дълго време директорката на тета (както ние, редовните читатели на този блог добре знаем) тормозеше, репресираше, тъпчеше, гавреше се, унижаваше, обиждаше и така нататък не кой да е, а един учител, учителя по философия Грънчаров. Който при това е инвалид, доколкото зная има болно сърце. Но въпреки това не бе пощаден от безжалостната директорка. Да се тъпче и тормози болен човек при това учител е не само безчовечно, но и е опасно – защото това може да го убие. (Следва на 2-ра стр.)