Spisanie HUMANUS br. 1/13 ot 2017 by Ангел Грънчаров

HUMANUS Áðîé 1 (13 (13), 13), Ãîäèíà IV, IV, 2017, 2017, Ôåâðóàðè

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñò ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷î ÷îâåê

HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Ïåöîâ Éîðäàí Àíãåëîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2

СЪДЪРЖАНИЕ: ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ Ако сме граждани на място, ако милеем за достойното бъдеще на децата си, ще принудим държавата да направи истинска образователна реформа!……...……….6 Елин Пелин за правдата.............................................................................................10 Предложение на Райчо Радев…………..……………………………………..……….…10 Винаги Дон-Кихотовците са спасявали света!...........................................................12 Дали ще има известен благотворен ефект?..............................................................14 И стихове се прописаха, и песни скоро ще се запеят!..............................................15 Нима има вече цензура и в сайта Teacher.bg?!........................................................16

СЪВРЕМЕННОСТТА Ами ако Златка е права, ами ако ние грешим?!........................................................17 Пазарът на труда и достойнството да бъдеш свободен…………………….…….….20

ДУХОВНОСТТА Чистата, неподправена и почти мистическа омраза към свободата обедини поклонниците на Путин, Тръмп и Радев……………………………………………………..22 Вярата в Бога обединява добрите хора и ги насърчава да правят заедно добри дела………………………………………………………………………………………….…24 Айнщайн за глупостта на (не)образователната система……….…………………….25

ЗАГАДКИТЕ НА МИРОЗДАНИЕТО По-разумно да приемем, че не сме сами във Вселената……………………...……..26

ТВОРЧЕСКИ ТЪРСЕНИЯ Събудени от нумизматиката – за една изложба в силистренската библиотека….32 Заразителен пример на млади артисти от Силистра……………………………...….36

БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕКА Образование и свобода…………………………………………………………………….39 Образование, насочвано от учещия, Явор Ганчев Логиката на живота и логиката на... тарикатлъка………………………………..…….43 3

ПОКЛОН ПРЕД ГОЛЕМИЯ МИСЛИТЕЛ Диалог е възможен само между субекти……………………………………………..….45

ЧОВЕШКОТО Неспособността да разговаряме смислено и човешки по истински важните въпроси се лекува по един начин: чрез говорене……………………………………………..46

УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА Капитализмът ражда просперитет непрекъснато – стига правителствата да не пречат!..........................................................................................................................47 Ето как "Дер Шпигел" възприема странностите на Тръмп……………………………48 На вниманието на плямпалото Тръмп………………………………………………..….49 И в Румъния започнаха да ни подиграват, казвайки: "Тихо, да пазим тишина – че ще събудим българите!"……………………………………………………………………49

ЧУДЕСИИТЕ НА (НЕ)ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА Училището ни беше сред водещите в града и в страната, а днес го няма и между стоте гимназии: защо го свалихте толкова ниско?...................................................51 Възмутителна и потресаваща история! Горките ученици! На какво ги учат: да си траят, да се скатават!..................................................................................................52 Философията като гимнастика на духа…………………………………………………..53

МАЛКО ПСИХОЛОГИЯ Какво означава прекалената пристрастеност към... псуването………………….….54

ЕЛЕМЕНТАРНА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА Една истина за достойния живот, завещана ни от Уинстън Чърчил……………….55

ПОЖЕЛАНИЕ На Цветан, един силно влюбен в психологията млад човек от Югозападна България!................................................................................................................................56

ПРОМЯНАТА Лишаваме децата си от свобода без основателна причина и без справедлив процес………………………………………………………………………………………….57

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ Дали в тъй чудната страна Динколандия ракията наистина е по-важна от свободата?.............................................................................................................................59

СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. шайка комунистически главорези извършва най-страховитото масово изтребление на държавници в Европа!........60 Поклон пред един от най-големите и най-заслужилите български държавници!..62

БОЖИЯТ СВЯТ Как кокичето станало първото цвете, събрало сили да се покаже изпод снеговете………………………………………………………………………………………………..63

ДЕМОРАЛИЗАЦИЯТА Ето каква ще бъде темата на следващата ни дискусия в нашия клуб………….….64 Русия съществува само благодарение на тиранията, чрез насилие, чрез задушаването на всяка свобода……………………………………………………………………64 Насилието – лепилото което държи заедно Русия, Илиян Василев

ИЗХОДЪТ Книжката за истината излезе преди година………………………………………...…..66 Правите – десните – възгледи и идеи за истински качественото и съвременно образование………………………………………………………………………………….67

ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ Ако сме граждани на място, ако милеем за достойното бъдеще на децата си, ще принудим държавата да направи истинска образователна реформа!

Получих писмо от една майка, която ми разказа своята – и на сина си – история и ме помоли за съвет. Става дума за типична училищна история, възможно е тази история да протича в училището, в което аз работя като учител по философия, възможно е да протича в някое друго училище, няма значение в кое точно училище протича тази толкова типична и дори банална история от тъй типичното българско училищно всекидневие. Важното е обаче как реагираме на случващите се в българските училища идиотщини и на леещата се в тях агресия. Ето, аз написах на тази майка отговор, в който си позволих да й дам необичаен съвет; сами можете да прецените всичко, кое е право и кое – криво. Сами решавайте за всичко. Ето сега и двете писма: Здравейте, Ангел, Вие познавате добре директорите и учителите и се чудя дали не бихте ми дали съвет да си обясня някак това, което ми се случи – защото не мога! Днес директорката на сина ми ни извика с мъжа ми на среща в дирекцията и в продължение на час и половина тя и двамата й заместници упражниха нещо като психически тормоз над нас. И аз не знам какво беше. След като излязохме аз не помнех почти нищо. 6

Накараха ни да повярваме, че синът ми няма и НИКОГА не е имал НИКАКВИ проблеми в училището и в класа си, и че ние НИКОГА няма да говорим дори помежду си или пред когото и да било друг, че нещо е имало – накараха ни да обещаем, че ще им СЪДЕЙСТВАМЕ по този начин. Синът ми е тормозен още от 1 клас. Тази година беше много зле и по едно време с мъжа ми решихме, че ще го спрем от училище и ще стане домашен ученик. Мъжът ми обаче предложи да говори с директорката и да го мести в друг клас. Премести го за 2 дена. На втория ден, днес, директорката (която се беше съгласила на преместването), внезапно ни извика по телефона със закани и ни принуди да го върнем в стария му клас, където той бил нямал НИКАКВИ проблеми! Синът ми е тормозен ежедневно от сина на един психиатър, за когото съм сигурна, че лично му дава указания как да тормози сина ми. Те дори НЕ ни обещаха да се промени нещо! И аз не знам защо ни извикаха. След като излязох цял ден не помнех нищо – не помнех ЗАЩО сме искали да го местим. НЕ ПОМНЕХ! Какво беше това, полицейски разпит? Как успяха да ме накарат да не помня, да мисля други неща? Не мога да си отговоря. Не знам какво да правя. Не съм луда. Нямам документ, имаме и приятел психиатър и той не ми е казвал да съм луда. Това ми пише толкова обърканата и заплела се в абсурдите на Светата Система майка. Ето какво й отговорих аз: Госпожо, Системата е лудешка, в нея всички са принудени да се държат като луди, а такива като Вас, дето се възмущават от случващото се, изобщо не са луди! Съвсем нормална сте си щом виждате и съзнавате идиотщините и престъпленията, които се вършат в рамките на Системата. Питате ме за съвет. Ще Ви кажа аз как бих постъпил в такава една ситуация. Много е тежко положението. Налага се всички ние, дето съзнаваме абсурдите на Системата, да се борим, всички: РОДИТЕЛИ, УЧИТЕЛИ, ГРАЖДАНИ, УЧЕНИЦИТЕ също могат най-много да помогнат за промяната. Вярно е обаче и това, че в началото ще бъдем малко тия, дето не ни е страх да започнем тази неравна и отчаяна борба. Вас страх ли Ви е от тъй могъщата директорка, дето си позволява да се разпорежда със съдбата на Вашето дете без да й мигне окото?! И на която изобщо не й пука, че Вашият син страда, че е малтретиран, тормозен и прочие?! Налага се да влезете в спор и дебат с директорката и да се опитате да я принудите да признае истината - че в "нейното" училище нещата съвсем не са бляскави и безпроблемни. Знам, че тя упорито няма да признае това. Ще Ви обвини, че Вие нищо не разбирате, а че тя всичко разбира. Ще Ви обиди. Ще се

опита да Ви накара да се почувствате виновна за всичко. А тя самата ще застане на величавия пиедестал на непогрешимостта. Но... истината трябва да бъде защитена, а лъжата трябва да претърпи поражение. Само Вие можете да помогнете да стане това. Стига, разбира се, твърдо да сте решила повече да не живеете в лъжа. Тия, които решаваме да живеем с истината в общество като нашето, което е прогизнало от лъжа, много ще страдаме. С лъжата най-лесно се живее. Но се живее напълно безчестно. Аз лично за себе си в безчестие не ща да живея. За истината следва да се воюва. Тя заслужава тази жертва: нашето спокойствие. Не е работата всеки някак да се уреди и мълчаливо, търпеливо да вегетира – както си мисли масовият "умник", масовият тарикат, масовият българин. Работата е да направим нещо за да променим ужасната обстановка, да я променим към добро. И това може да стане само с борба. И с известни рискове и жертви. Госпожо, Вие като данъкоплатец сте собственикът на училището, в което учи Вашият син. Да, вие сте собственикът, вие сте господарят, директорката на училището, която си е въобразила, че е господарка, нещо крайно много се е заблудила. Е, налага се да й помогнете да си разсее заблуждението, да се освободи от илюзията си. Вие, госпожо, сте властта. Директорката има власт благодарение на Вашата милост и тя на Вас трябва да служи, а не Вие на нея. Нещата трябва някой ден да бъдат поставени на точното им място и в нашата страна, където всичко е объркано, където всичко е тъкмо наопаки, където всичко е с краката нагоре. Ние, гражданите, родителите и всички други, които сме истински заинтересовани децата ни да имат качествено, т.е. истинско образование, трябва да направим нужното работите в училищата да бъдат поставени на вярната основа. В училище децата ни трябва да се занимават с учене в една спокойна, свободна, човечна обстановка, а не с идиотщини. Директорката е тази, която трябва да работи за да има такава обстановка, благоприятстваща ученето. Щом в училището няма такава обстановка, значи директорката не си е свършила работата. Тя носи цялата отговорност за случващото се в училището. Щом някой тормози Вашия син, за това е виновна директорката, която не е направила нужното за да има в училището обстановка, в която такива ексцесии като тормоза над Вашия син да са невъзможни. Трябва да й кажете това нещо право в очите. И след това трябва да изисквате директорката да си върши работата. Ще й кажете, че и дума не вярвате на нейните лъжи, че в училището било нямало никакви проблеми. И прочие. Знам, че на нея ще й стане много неприятно от истината. Но Вие трябва да защитите истината. Имате ли този кураж? Ако проявите малодушие, ще страда синът Ви. Бъдещето на сина Ви ще бъде опропастено. Такава висока цена за малодушието си бихте ли могла да платите? Имате ли обаче правото да плащате с такава ужасна цена за своето спокойствие – с проваленото бъдеще на Вашия син?! 8

Така стоят нещата. Вероятно Ви изплаших като Ви пиша тия неща. Съберете целия си кураж и се опитайте в създалата си ситуация да се държите достойно. Ако искате, копирайте това мое писмо, принтирайте го и го дайте на директорката. Кажете, че го е писал Ваш фейсбук-приятел, който е учителствал цели 34 години. Кажете, че той е компетентен по въпросите на образованието не по-малко от самата нея. Кажете примерно, че вярвате на него, а не на нея. Така ще може да ме използвате като съюзник във Вашия нелек предстоящ дебат с директорката. Не се плашете от нищо. Знайте, Вие сте господарят, а директорката, бидейки държавна чиновничка, а Ваша слугиня. Тя получава заплатата си от парите, събрани от Вашите данъци. Това е. Просто е. За жалост обаче у нас са малцина, които разбират тия толкова прости неща. А още по-малко са тия, които могат да се държат що-годе достойно в ужасната обстановка. Аз не бих Ви посъветвал да отпишете сина си от училище и да го направите домашен ученик. Щото това е несправедливо. Вие с данъците си плащате на държавата да се грижи за образованието на сина Ви. Тя прави това крайно калпаво и некадърно. Ваш дълг е да изисквате от държавата да си върши качествено работата. Длъжни сме да принудим държавата да си върши работата. Имам предвид всички нас, гражданите. Ако продължаваме на си мълчим и да търпим, арогантни властници като тази директорка ще продължават да си правят каквото им скимне. Пък цената да я плащаме ние. Така няма да позволим да продължава. Ако сме граждани на място, ще принудим държавата да направи истинска реформа на българското образование. Ние, гражданите, сме тези, които можем да помогнем най-много реформата да започне и да бъде осъществена в своята цялост. Това е наш дълг. Да си истински добър гражданин не е леко, налага се да се бориш - за да има ред в собствената ни държава и страна. За да има ред в нашия български дом. Така мисля аз. В това аз вярвам. За това нещо аз работя и то не от вчера. Много съм страдал, но и много съм постигнал. Уверявам Ви, това е благородна и вдъхновяваща борба. Борба, която водят свободолюбивите, иначе казано достойните хора. Това не е борба за малодушници и за треперковци. Това е борба, която прави хората силни личности. Вие по този начин ще дадете пример и на Вашия син да стане силна личност. Ето заради това си струва да пожертвате презрения си комфорт на един типичен български търпеливец и мърморко. Желая Ви успех в бъдещите изпитания! Бъдете смела и вярвайте в себе си! Само така много ще постигнете! Кураж! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров, учител по философия

Елин Пелин за правдата

Тя, правдата, е в човека. Ако я има в тебе, има я и по света. Ако я няма в тебе – никъде я няма. Елин Пелин КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Между другото как ли би реагирал самият Елин Пелин ако можеше да разбере колко грозно се държат (спрямо онова семейство бежанци от Сирия) жителите на града, наречен на неговото име? "Елинпелинчаните", които позорят името на нашия велик писател без капчица неудобство...

Предложение на Райчо Радев Това предложение е дадено като коментар под публикацията със заглавие Когато едно общество допуска убиването на философите си, то по този начин прави нужното безразличието да задуши накрая и самото него..., публикувам го отделно, разбира се, добре съзнавам, че съответните ръководни фактори няма да му обърнат никакво внимание, но все пак нека да проверим докъде се простира упорството им: Да се утвърди експериментална (иновативна) работа на Ангел Грънчаров И за слепците става ясно, че Ангел реализира иновативни методи на обучение по философия. В "иновативният" нов закон за образованието може да се намери начин за индивидуална иновативна дейност на учителя. Ще бъде 10

трудно защото стандартът за иновациите е направен по мярката на бюрократите от МОН, но не е невъзможно. Необходимо е малко усилие за да се преодолее "прокрустовото легло" на нормативната база в образованието.

Обръщам се специално към Лазар Додев от МОН, който е и един от авторите на този стандарт, както и към директорката на ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, защото това (в известна степен) би нормализирало отношенията и ситуацията в училището. Надявам се, че ще признаете следното: Ангел Грънчаров е един от найактивните учители по философия в България. Дайте му възможност за творческа реализация в преподавателската си работа, която му позволява и ще се обоснове от нормативната база. От това ще спечелим всички радетели за подобряване на образованието и най-вече учениците. Райчо Радев, пенсиониран директор на училище, учител по философия

Винаги Дон-Кихотовците са спасявали света!

Според предложението на Райчо Радев (ВИЖ: Предложение на Райчо Радев, адресирано до чиновник от МОН и до директорката на ПГЕЕ-Пловдив) искаме да продължим: Смятаме че описанието на един твой урок, по-голямата част от хората ще разберат какво е иновативното. Второ – ако публикуваш най-хубавите части от ръководството ти, може и МОН да разбере какво трябва да се прави! Да се надяваме, че и ръководството на ПГЕЕ също да разбере какво точно е иновативност. А внедряването на иновативността ще повдигне авторитета на самия учител, а и на УЧИЛИЩЕТО! Поне така е било при предишните ръководства на ТЕТ-а, т.е ПГЕЕ. (Що не престанат с тези гимназии?) Винаги Дон Кихот е спасявал света! Хвърчащите хора Валери Петров Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги - литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора 12

и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора и изобщо – стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е верно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'. Но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора? Пущаме ти това стихче от Валери Петров, защото много пасва на ситуацията. ВиЖ Ние, малките хора, които гледат отдолу хвърчащите, се разделяме, очевидно, на три вида – тези, които не могат да летят, но се възхищават на летежа, тези ,които не могат да летят и много, ама много завиждат на летежа и разбира се, всячески се опитват да го спрат. и трети вид – много, много малък брой у които поривът за летеж се пробужда и се устремяват да следват летящите хора... Всеки от тези отдолу може сам да се определи към кои се стреми. Ръководството на ПГЕЕ естествено се е определило. Вместо да се стреми да се възползва и то от летежа и да повиши авторитета си като иновативно, реже "крила", но не се усеща, че реже бавно, бавно клона, на който е "кацнало"! Твърде много ръководителите от МОН оставиха тази агония на едно училище, унищожавано от едно ръководство! Отдавна се тръби, че благодарение на подобни ръководства, не едно и две училища са унищожени. Не е само ПГЕЕ-Пловдив. И в това се очертаваше досегашната линия на Министерството. Иванка Топалова-Асса (Написаното в горния коментар пак е от нас, Ваня и Жак)

Дали ще има известен благотворен ефект?

Една полезна инициатива, интересно е дали ще има известен благотворен ефект – с оглед изясняване на позициите на спорещите, на воюващите, на конфронтиращите се страни...

И стихове се прописаха, и песни скоро ще се запеят!

Бойко настроена анонимна учителка с поетични наклонности и със завиден морал заклейми навеки "народния враг и злодей" Грънчаров. Това "стихотворение" го намерих днес на таблото в учителската стая на ПГЕЕ-Пловдив, ухаа, кой е като мен: за мен народът, виждате, вече и стихове започна да съчинява! :-) Очакваме величавия момент, в който за моя милост и... песни ще се запеят! :-) Разбира се, преди това само трябва само да бъда... убит де, та всичко да е както се полага да бъде...

Нима има вече цензура и в сайта Teacher.bg?!

На сайта Teacher.bg и също така на неговата фейсбук-страница Teacher.bg – мрежа на учителите новатори онзи ден, до 8 февруари, имаше публикувано интервю с мен, в което разказах някои неща за случващото се в ПГЕЕПловдив, просто от сайта ми позвъниха и ме попитаха да кажа своята гледна точка, аз разказах, излезе такава публикация. Да, ама ден след това публикацията изчезна, потъна някъде, изпари се, кой знае защо, а в по-нататък последващо мое интервю пак по същия казус, взето на 8 февруари, малко след завършването на Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив, също не излезе, въпреки че ми беше обещано да бъде публикувано, човекът, който взе интервюто, който ми се обади по телефона и ме интервюира, изчезна вдън-земя (признавам си, уплаших се да не би да му се у случило нещо лошо, хора сме, всичко може да стане с всеки!). 16

Понеже недоумението ми е твърде голямо заради това, че така странно се държи самия сайт на учителите-новатори, счетох все пак за нужно да се обърна към тях с ето този невинен въпрос: Здравейте! Интересно ми е, да запитам все пак: какво стана с публикацията по случая около репресиите върху учителя по философия Ангел Грънчаров от ПГЕЕ-Пловдив, имаше такава публикация на сайта, имаше линк тука, изведнъж всичко изчезна, какво стана, хакери ли я махнаха или поядоха?! :-) Или се уплашихте от нещо? :-) Второ, беше взето друго интервю от мен, беше обещано то да излезе още същата вечер, нищо, няма го. Какво стана, какви властни фактори се намесиха и ви повлияха така решително да си промените позицията?! Питам само. Интересно ми е да разбера истината по този любопитен казус от нашето всекидневие... С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Това им писах и го пратих току-що. Ще ви известя какво са ми отговорили. Ако изобщо ми отговорят де. Аз имам обяснение какво се е случило: някой властен "доброжелател" се е намесил и е казал "добри думи" за мен, а пък от сайта са му повервали, нема начин да не са му повервали, а моите опоненти в училището имат мощни връзки навсякъде, не само в образователното ведомство, но и в други жизнено важни сфери на властта и на битието. Точка по това. Ще пиша ако имам някакви известия, ала надали ще благоволи някой да ми отговори...

СЪВРЕМЕННОСТТА Ами ако Златка е права, ами ако ние грешим?! А дали Златка не е правата, а пък ние да сме от грешната страна? 13-годишната Златка от Сливен роди дете и това се превърна в новината за Новата година. Как се възприе? Образованото културно общество го възприе като аномалия, трагедия, престъпление и т.н. И в този дух бяха публикациите, репортажите в медиите – колко лошо е това, какви черни сценарии очакват родилата – бедност, мизерия… жалка картина. Малолетната родилка обаче не гледа така на нещата. Оказа се, че тя е желала бебето и… О, Боже!!! … безсрамницата на въпрос на репортер дали смята, че това е нормално и други нейни съученички да тръгнат по нейния път, тя отговаря с "Да… аз го исках!". И родителите и роднините също мислят по този начин, радват се. Смятат, че тя вече не трябва да ходи на училище - защото има дете и трябва да го гледа. С други думи в ценностната система на тези хора децата и семейството са на първо място, а не образованието и кариерата. 17

Вие как мислите, кое е по-важното? Случаят дава повод да се замислим за много неща, включително върху собственото си мислене и поведение като достойни членове на едно цивилизовано общество. Ако на повечето хора, принадлежащи към „високо образованата популация” в това общество им се зададе абстрактно въпроса: Кое има по-важно значение и трябва да е на първо място – семейството и децата или образованието и кариерата? Как мислите, че биха отговорили? Колебаете ли се?

Бихте ли отговорили като Златка категорично, кое е на първо място във вашата ценностна система? Ако отговорите категорично, че на първо място е образованието и кариерата, не е ли това престъпление срещу децата и семейството? Ако се колебаете, всъщност май имате проблем - не сте наясно какви са ви ценностите, което означава че образователната система не ви е дала отговори на важни проблеми. Остана третата възможност: да мислите като Златка и да я подкрепите. Но тогава има вероятност цивилизованото образовано общество да ви заклейми като нарушител на установения порядък, по същия начин, по който първоначално не се е гледало с добро око на жените, които са искали преди време да ходят на училище, да се образоват. И наистина, като признак за развитието на цивилизацията с течение на времето се е възприел критерият за образованост на индивидите. Това може да се отнася за цивилизацията, но биологичните закони диктуват друго: основен признак за бъдещето на една популация е раждаемостта, не образоваността. А 18

признаците за развитие на, ако можем да я наречем „образоващата се популация” в нашата страна, не са никак добри. В ценностния модел на развитие на съвременното общество образованието и кариерата категорично стоят преди децата и семейството. Това е мантрата, която се повтаря непрекъснато. Но не винаги е било така. Като изключим особеностите, характерни за етноса на Златка - женитби на малолетни, купуване на булки… и т.н., акцентът върху раждането на деца и отглеждането им, а не върху нещо друго, е бил част от образователния модел на обществата преди да се появи промишлеността и индустриализацията. Обучението на младите момичета да плетат, да тъкат, а на младите момчета да вършат мъжката работа в една къща е имало за цел отглеждането на родените деца, на увеличаването и развитието на популацията. То е било свързано именно с това, защото старите, които ние сега мислим за необразовани и които все са се месели с наставления, винаги са знаели че найважното за оцеляването на една популацията е раждаемостта и семейството. Че ако се наруши балансът, популацията ще изчезне или ще настъпят неблагоприятни последици в нея. Затова и браковете са се сключвали на младини и децата също са се раждали на младини и по повече. Какво се случва сега. Отново имаме образователен модел. И какво ни учи той. На учениците от най-ранна възраст се внушава, че образованието е най-важното нещо, защото от него зависи успеха в живота, щастието и т.н. Това и нищо друго. Можем да наречем този модел на развитие „образователно кариерен”. На ценностно равнище той включва обучение в компетентности, които нямат пряка връзка със дома и семейството. Никой в училище не те учи как да изграждаш дом и семейство, кога е подходящо да се ожениш и т.н. Тези неща не влизат в кръга на образованието. Влизат други, като например как добре да слагаш презерватив – за да предотвратиш евентуална нежелана бременност. Да, бебетата са нежелани в ученическия период и затова примерът на Златка, която насърчава съученичките си с „Да, исках го!”, трябва да бъде заклеймен. Бебетата обаче, по принцип и след това стават нежелани, защото пречат на образователно кариерния модел на развитие, защото образованието на съвременния човек е дълго, а кариерата изисква отдаденост и така до старини. Така че младите хора от образоващата се популация мислят за деца след 25-30 години и нагоре. Сравнено със Златка, все едно баби да раждат деца. И то по едно, а в най-добрия случай две. И така популацията застарява и даже изчезва. Но не са само тези последиците. На практика липсва образователен модел насочен или свързан със семейството. Една от причините разводите да растат е необразоваността относно семейството. Моделът на образование е насочен към развитието в корпорацията, в институцията, семейството и децата вече не са институция. Съдейки по изказванията на Златка и нейните роднини обаче, за тях, са. Малолетните са се взели, но нямат сключен граждански брак, незаконно е. Обществото на образоващите се ги съди, но самите образоващи се пълнолетни 19

също вече избягват да сключват граждански брак – както казахме семейството не е институция, няма образователен модел и в днешно време семействата се изграждат на основата на интуицията – щом се обичаме, това е достатъчно, и пак по интуиция се разделяме... Не е неморално. Неморално е това, което правят такива като Златка – да придават по-голяма ценност на неща различни от образователно кариерния модел, който изисква преданост до гроб, учене през целия живот - за да се реализираш на пазара на труда, да бъдеш конкурентоспособен и други подобни ценности. Но както се вижда биологичните правила се различават от обществените – въпреки развитието на цивилизацията развитието на популацията все още зависи от раждаемостта и това е жизненоважно, особено за застаряващата и изчезващата, каквато май се оказва българската. Какво би станало, ако една българска ученичка забременее на 15-16 и реши да си гледа детето и започне да говори подобни срамотии като Златка от Сливен: "Да, исках го! Радвам се! …"?! А-а-а-а-а това могат да го правят само примитивни и необразовани индивиди, българските момичета не могат, не трябва. Ами ако изчисленията за развитието на българската популация показват, че всъщност точно така трябва да се постъпва, за да се промени тенденцията на застаряване и самоликвидация? Защото стимулите с пари, с бонуси и кариера, не са подействали никъде, където е липсвала подкрепяща морална среда, в която бебетата имат значение. И в даден момент нищо друго освен това. И така, като се замислим, дали Златка не е правата, а пък ни да сме от грешната страна? Димитър Пецов

Пазарът на труда и достойнството да бъдеш свободен Имам аз една мечта – да се реализирам на пазара на труда! Всъщност аз не знам къде се намира това вълшебно място, обетована земя, където текат реки от мляко и мед. И учителите не знаеха, но от малък ме закърмиха със стремежа към него, и най-вече със стремежа да отговарям на неговите изисквания. Да отговарям на изискванията на пазара на труда, това беше целта на годините учене в училище. Защото, ако случайно не отговориш на тях, може да ти се случи най-страшното нещо в живота – да не влезеш в рая, тоест да не се реализираш на пазара на труда. Затова отрано ме ориентираха за тази именно висша цел в живота на човека – да се реализирам на пазара на труда и най-вече за неговите изисквания. 20

А моите изисквания? Те нямаха значение, човек трябва да е смирен и да приема участта си такава, каквато му е отредена от живота. А в този случай моята роля беше да бъда „работна сила”, такъв термин използваха в програмите за подготовка за пазара на труда – програмите за кариерно ориентиране. „Работна сила”, хм, звучи ми малко като „оръдие на труда” или как беше?... А, спомних си, от Аристотел е, „говорещо оръдие на труда”. Говорещо оръдие на труда, готово да бъде използвано – работна сила, дошла подготвена от училището и ако има късмета и благоволението на работодателите, ще се реализира на пазара на труда.

А как се печели това благоволение? Високите изисквания на пазара на труда, първо, се печелят с необходимата умствена настройка. Защото има хора, които, ама са съвсем разстроени, много неориентирани още от училище. Те първо не знаят за какво са там. Те си мислят, че са там за да се учат на знание, да се развиват като личности, да задоволяват своите потребности… и т.н. А всъщност за какво сме там? За какво се трепем да учим, защо треперим на тестове, изпити… з-а-р-а-д-и п-а-з-а-р-а н-а т-р-у-д-а! А защо трябва да треперим? Защото мястото ни на пазара на труда съвсем не ни е гарантирано. Ето затова трябва да треперим и да се подготвяме. Затова и много от нас треперят на интервютата за работа, а и след това, като ни вземат на работното място робовладелците, пардон, работодателите, защото винаги може да ни уволнят. Извинявам се за грешката, ние отдавна не живеем във времената на говорещите оръдия на труда на Аристотел, днешните робовладелци се наричат работодатели, а ние сме „работна сила”, вече няма „пазар за 21

роби”, има „пазар на труда”. Там те оглеждат на външен вид – преценяват те дали ставаш за работата, четат ти „CV”-то, „Мотивационното писмо”, Препоръки. Понякога са любезни, понякога груби, но трябва да знаеш, че ти не си единствен, уникален и неповторим, има много други като теб, които се борят за място на пазара на труда. Тези, които се мислят за уникални и неповторими, стоят навън. Как оцеляват? Веднъж срещнах един такъв, писнало му да ходи на интервюта за работа, разбрал, че не може да отговори на изискванията на пазара на труда и вече не му пукало, но бил щастлив. Бил щастлив, нещастника му с нещастник, защото вече нямало от какво да се страхува; разбрал че не става за наемен работник, благодарил на пазара на труда, че му отворил очите и сега работел за себе си. Понякога печелел повече, понякога по-малко, но вземал сам решенията, бил самостоятелен, не разчитал вече някой друг да го ориентира в живота, в кариерата, да го консултира, да го дундурка... сам се ориентирал и знаел, че отговаря единствено пред себе си, пред ничии други изисквания. Такива самостоятелни хора Аристотел май ги наричаше свободни. Ние днес ги наричаме изключения, грешка на системата, те са като Нео от филма „Матрицата”, излезли са от нея и са видели каква е истината, разбрали са, че пазарът на труда не е райска градина, той даже не е реално място, а една илюзия за подреден живот, подреден и проектиран от други. А отвън е хаосът… хаосът е за тези, които не се страхуват да се ориентират сами в живота, които са достойни да бъдат свободни. Димитър Пецов

ДУХОВНОСТТА Чистата, неподправена и почти мистическа омраза към свободата обедини поклонниците на Путин, Тръмп и Радев Изгряваща констелация срещу свободата, Автор: Калин Янакиев Има нещо забележително в последния месец. През него например научихме, че в един „клуб“ на поддръжници на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп са се събрали бившия началник в комунистическата ДС Димитър Иванов (Митьо Гестапото) и шефката на дружество България-Русия, путинистката Светлана Шаренкова, а във вестника на първия – „Нова зора“ е публикувана статията на „ултраконсервативния“ д-р Николай Михайлов под заглавие „Защото Русия граничи с Бога“. Още по-забележително е, че тези тримата, плюс русофила с шарени вратовръзки Петър Волгин, плюс кашмирените левичари антиглобалис22

ти от кръга A-specto, са и сред най-горещите венцехвалители на „натовския генерал“ и президент на републиката ни Румен Радев.

Човек наистина може да се обърка. Как така бивш високопоставен милиционер е „фен“ на милиардера, застанал начело на „хегемона на световния империализъм“ и същевременно пуска статия на известен „метафизически русофил“, а двамата, заедно с разнородна лява компания, хвалят споменатия „натовски генерал“. И най-вече, защо, защо всички тези на пръв поглед толкова разнородни люде изглеждат така обнадеждени от възцарилата се върху световния и български небосклон, тъй абсурдна на пръв поглед политическа „констелация“? Откъде в обнадеждеността им проникват така откровено-реваншистки нотки? Как така един консервативен елитарист вижда ген. Радев „позициониран в Народното събрание като народ срещу класа“ (една по същество доста „лява“ визия), а един стародавен комунист интуира Тръмп като „невероятен шанс за световния мир“? От какво идва обединяващата всички изброени отмъстителна обнадежденост за непосредственото бъдеще? Очевидно е, че те от нещо дълбоко са били травмирани през последните години, нещо дълбоко са ненавиждали в цялата досегашна международна и българска ситуация и сега им се струва, че то решително може да се промени под съзвездието на Тръмп, Путин и Радев. Ние обаче напразно ще търсим идеологическо обединяващо звено у вдъхващите надеждите им политически лидери. Няма да намерим и никаква, издържаща на критика обща политическа черта, предизвиквала ненавистта им от досегашното, която да е присъща едновременно на християндемократката Меркел, звездния Холивуд, украинския „Майдан“ и българския екс-президент Росен Плевнелиев. Но следователно кой, кой в дълбочина е основният, травматизирал до днес всички тези хора фактор (и който изглежда поставен под въпрос от новата 23

констелация)? Глобалният капитализъм – както са склонни да мислят продължаващите да ги стилизират като „комунисти“, техни политически противници? Или хедонизмът и „консумативизмът“ на западната цивилизация, както ще се изкушат да кажат стилизиращите ги пък като „консервативно-обскурантистки сили“ стихийни либерали? Нищо такова. В една компания може да събира днес всички тия люде само чистата, неподправена и да – почти мистическа омраза към свободата. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) КРАТЪК КОМЕНТАР ОТ Момчил Дойчев: Мракобеси от всички страни! Вече не бягството, а ужасът от Свободата обединява довчерашни безмилостни врагове – червени комунисти и кафяви националсоциалисти, русофили и американофоби, десни ултраконсерватори и зелени левичари, църковници и сатанисти, садисти и мазохисти, крайни хедонисти и аскети, ултранационалисти и безродници.

Вярата в Бога обединява добрите хора и ги насърчава да правят заедно добри дела

В разградското изцяло християнско село Пороище с дарения на местните жители е била възстановена и действа единствената вкопана черква в североизточна България "Св. Атанасий", построена на два метра в земята преди 4 века. За отбелязване е, че в ремонта са участвали и християни, и мюсюлмани, и католици – белгийски скаути, които са лагерували там, но основната строителна работа е била извършена от бригадата на Шезаи Мустафа. (Влади Павето) 24

Айнщайн за глупостта на (не)образователната система

Рибата значи е "глупава", така ли? Просто защото не може да се катери по дърветата? :-) Виждате ли до какви страшни абсурди води стремежът към унификация, към уеднаквяване на индивидите, към премахване на различията: убива раз-личността, предизвиква обезличаване!

ЗАГАДКИТЕ НА МИРОЗДАНИЕТО По-разумно да приемем, че не сме сами във Вселената

Сами ли сме в Космоса? Ученици от 3-ти до 6-ти клас дебатираха по темата за извънземните в Силистра

На 17-ти декември, в навечерието на предстоящите празници, когато се празнуват неща неземни и вълшебни, Клуб Дебати Силистра и Народна Астрономическа Обсерватория Галилео Галилей организираха дебат за и против съществуването на извънземните. Темата запали и привлече за горещата дискусия ученици от 3-ти до 6-ти клас, предимно от ОУ ”Отец Паисий” и ПМГ ”Климент Охридски”, което е рекордно ниска възраст за участие в състезателен дебат, какъвто беше проведения.

Според правилата на формата (Световни училища) участниците се разделиха на два отбора – утвърждаващ и отрицаващ – утвърждаващият беше наречен условно Правителство, а отрицаващия Опозиция. Темата беше формулирана по следния начин: Това правителство вярва, че има извънземни. И така отборът на Правителството защитаваше тезата, че има достатъчно основания и доказателства да смятаме, че не сме сами в безкрайността на необятната вселена, а отборът на опозицията обратно, че няма сигурни доказателства за съществуването на извънземните, а само хипотези и художествени измислици. А тези, които вярваха в извънземните, имаха дори представа за това как те точно изглеждат и включиха рисунки на извънземни в своята аргументация.

Макар повечето от участниците да се включваха за първи път в такъв дебат, те показаха смелост и увереност, а в подготовката си бяха подкрепени от двама консултанти, по-големи и опитни дебатьори – Владислав Костов и Толга Севилов – ученици от ПМГ ”Кл.Охридски” Силистра. Накрая компетентната публика, съставена също от ученици, определи крайния победител – отборът на правителството – защото реши, че се е справил по-убедително, а и защото повечето от присъстващите също вярваха, че е по-разумно да приемем, че не сме сами във Вселената. Димитър Пецов

ТВОРЧЕСКИ ТЪРСЕНИЯ Събудени от нумизматиката – за една изложба в силистренската библиотека

Докато се чудим за смисъла на будителството и как да го празнуваме на 1-ви ноември, един млад човек от Силистра показа на дело как може да стане това. Калоян Димов, който е археолог и уредник в Регионалния исторически музей Силистра, организира и представи на 2-ри ноември във фоайето на силистренската библиотека изложба, посветена на делото и приноса към българската нумизматика на изследователя-нумизмат Никола Мушмов. Този може би непознат извън тесните среди на специалистите човек е бил член-основател на Българския археологически институт през 1920 г., на Историческото дружество в София, на Френското научно нумизматично дружество, на Румънското и други. Също така е бил и член-учредител на Македонския научен институт, както и автор на значими трудове посветени на нумизматиката. С други думи съвсем основателно може да му бъде дадена титлата народен будител.

А защо Калоян Димов е избрал да представи на силистренци именно него? На първо място, защото интересът му към археологията, която той завършва във Великотърновския университет, преди време е бил събуден от нумизматиката. И сега той се е посветил със страстта на млад учен, по примера на Никола Мушмов, да я изследва и популяризира сред хората в Силистра, в България. За тази цел силистренецът започва да издава от юли месец 2016 г. списанието „Реверс”, което е посветено на нумизматиката. То обединява на страниците си учени, музейни работници, независими изследователи и изобщо всеки с интерес към нумизматиката, който иска да напише и сподели с читателите някакъв свой авторски материал. Но младият археолог не се задоволява само с редактирането и писането по нумизматични теми в списанието.

Той също така чрез него инициира съвместно с различни организации и културни институции на територията на Силистра интересни събития, чрез които да направи нумизматиката по-привлекателна за широк кръг от хора. С други думи да ги „събуди” за нея. Така например това лято, на 26-ти август, заедно с Народна астрономическа обсерватория "Галилео Галилей" – Силистра организира публична лекция на тема "Астрономия и Нумизматика: звезди, комети и монети". Целта на събитието беше да представи космическите обекти и символи върху античните монети. Кой би предположил, че може да има връзка между астрономията и нумизматиката?!

Един буден и изобретателен ум, разбира се. По същия начин сега, съвместно с Регионалната библиотека „Партений Павлович”, Калоян Димов „изобретява” поредното оригинално събитие за тази година като взема повод от 90годишнината на един от трудовете на изследователя Никола Мушмов „Монетите и монетарниците на Сердика“ (1926 г.).

Дали тази годишнина се отбелязва другаде така, както в Силистра?! Е, това зависи от хората които са способни да придадат значимост на едно такова дело. А за да стане това се иска един различен поглед към реалността – да можеш да намериш нещо, което е значимо за тебе и да успееш да насочиш вниманието на другите към него – да го направиш също толкова значимо за тях, колкото то е значимо за тебе. Това може да бъдат и античните монети – нумизматиката, както е при Калоян Димов, но може да бъдат и безброй други неща – като звездите… Вселената. И всичко зависи от това доколко си събуден за нея. Димитър Пецов

Заразителен пример на млади артисти от Силистра

Театрална педагогика по силистренски Животът е сцена и всички ние сме актьори на нея. А за да сме добри актьори, не би ли било по-добре да сме на нея от най-ранна възраст? Ползата от тази философия и влиянието и върху развитието на личността в Силистра явно отдавна е осъзната. Но и не само е осъзната, но и се прилага, като добрите резултати вече са налице. Това поне стана ясно от представлението на театрална трупа „Артистик” към ОДК-Силистра, която успя да изкара на сцената актьорите – всички деца, които изиграха на 12-ти октомври, на голямата сцена на Драматичния театър представлението „Ябълково-Змейска приказка”. Но не само сцената беше пълна с деца, а и публиката беше съставена от тях, като специално за това представление - първо за този сезон, но второ вече за трупата тази година - бяха дошли цели класове ученици.

Разбира се актьорите не са професионалисти, но примерът от това да участваш, да си на сцената, е заразителен за силистренските ученици. За това може да се съди по броя на тези от тях, които са участвали в дейността на различни театрални трупи през годините. Това може да се види и сега от броя на тези от тях, които участват в театралните трупи, водени от Христо Христов – „Артистик” и „Питър Пан”. Трупите обхващат деца от 8 годишна до 19 годишна възраст. Първата от тях е част от Обединения детски комплекс „ОДК” - образователна институция, която от тази година, според новия закон за образованието, ще 37

е център за развитие на личността. Много подходяща формулировка за театралната дейност с деца, защото театърът, ако се използва като възможност за изява на сцената, както показва местния опит, оказва влияние именно върху развитието на личността.

А възможностите за изява на младите силистренски артисти този сезон започнаха с реализирането на три постановки: ”Глупаци” от Нийл Саймън, изиграна от трупата „Питър Пан”, която е към икономическата гимназия”Атанас Буров”, „Ябълково-Змейска приказка” от Румен Николов и „Чешити” по Камен Донев, представени от „Артистик” към ОДК – Силистра. Да си пожелаем примерът им да е все така заразителен. Димитър Пецов

БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕКА Образование и свобода

Образование, насочвано от учещия, ЯВОР ГАНЧЕВ Образование, насочвано от учещия* (self-directed education) е схващане и практика в образованието, според които децата и младежите взимат решенията за своето собствено образование. С други думи, те усвояват знание, ценности и умения, предразполагащи към пълноценен и изпълнен със смисъл живот чрез дейности, които сами избират и управляват. Тези дейности не е необходимо да включват формално училище, учебна програма или учебници. Често дейностите в насочваното от учещия образование е най-коректно да бъдат наричани игра. Всъщност, силата на този вид образование идва от естествения инстинкт за игра, който е най-ефективният начин за учене и развитие на способностите при повечето бозайници.** Ако дейностите на децата не бъдат управлявани от други хора, тяхното естествено любопитство ги води към изследване на заобикалящата ги среда и възпроизвеждане на поведението на значимите за тях възрастни. Ако децата са в културна среда на партньорство – където силата се изразява чрез взаимоотношения и сътрудничество, а не чрез контрол и физическо надмощие – тяхната присъща социалност ги води към обвързване и игра с другите, така че да развиват социалната си интелигентност и уменията си за общуване. През цялата човешка история децата са се образовали по подобен начин, като са придобивали комплексни културни знания и умения, без помощта на стандартните за последните сто и петдесет години училищно обучение и методи. Има натрупани достатъчно много наблюдения – както върху живота на автентични запазени общности извън обсега на модерната цивилизация, така и от работата на редица алтернативни училища и образователни практики – които подкрепят концепцията за образование, насочвано от учещия и показват неговите резултати.*** Въз основа на тези наблюдения, психологът д-р Питър Грей е идентифицирал шест условия за оптимално развитие на образованието, насочвано от учещия: 1. Доверие в способността на децата да носят отговорност за образованието си. Това не иде да каже, че децата правят съзнателен избор да се самообразоват, а по-скоро че отговорността произтича от естественото желание на децата за автономия и развитие на собствените способности, при отсъствието на образователна програма, наложена от възрастните. 2. Неограничени възможности децата да играят, изследват света и следват собствените си интереси. Това включва свободата да определят кога, къде, как и с кого да се занимават - с минимално необходимите надзор и структуриране на дейностите им от страна на възрастните. 3. Възможности за игра с инструментите на заобикалящата култура. За днешните деца това означава достъп до книги, компютри, готварски инструменти, велосипед и въобще всичко, което служи на независимия живот на възрастните наоколо. 40

4. Наличие на грижовни възрастни, които са помощници, а не съдници. Младите хора се чувстват добре, когато могат да потърсят подкрепа от възрастни, които нямат маниера да оценяват, изпитват, квалифицират, възхваляват или критикуват. Такива възрастни избягват да предоставят непоискана “помощ”, която съдържа скрита оценка, но са на разположение да предоставят подкрепа винаги, когато децата я поискат. 5. Свободно смесване на деца и младежи от различни възрасти. В конвенционалните училища сегрегацията по възраст създава неестествена конкуренция**** и подкопава развитието на социални умения за сътрудничество. Достъпът до по-малки и по-големи позволява спонтанното създаване на менторски взаимоотношения, които са благотворни за съзряването както на ментора, така и на менторирания. 6. Включване в здрава общност, в която равноправието е ценност. Когато с децата се отнасят сериозно и с уважение, когато техните нужди и желания се зачитат и те могат в действителност да съучастват във взимането на общи решения, тогава децата се научават да носят отговорност както за самите себе си, така и за общността. Тези шест условия – почти напълно отсъстващи от конвенционалното училище – биха могли да бъдат осигурени от родители и учители, които разбират природата на естественото учене и споделят сходни ценности относно възпитанието и образованието на децата. Днес сме свидетели на възход на самоопределящото се учене в няколко форми: ● Училища, често наричани свободни или демократични – това са алтернативни училища, в които на учениците е дадена колкото може повече свобода да решават кога, как, къде, защо и с кого да учат и играят. ● Самонасочващо се домашно образование, наричано още unschooling – подобно на описаното по-горе училище, само че без училищната среда, отделена от останалия свят. Родителите на самонасочващите се домашни ученици прекарват по-малко време в преподаване и повече време в улесняване и подпомагане на образованието им чрез осигуряване на достъп до всякакви образователни ресурси, както у дома, така и извън дома. ● Образователни центрове и кооперативи – това са формални или неформални организации, хибрид между първите две форми. Те осигуряват достъп до ресурси и дейности, които не може да бъдат осигурени самостоятелно от родителите, особено във връзка със социалните връзки и общностен живот, от които всички – и деца, и възрастни – се нуждаем. Различните форми на самоопределящо се образование може понякога да включват конвенционални дейности като например уроци, водени от учител, или използване на учебници, или съставяне на учебна програма. Но учениците, които насочват сами образованието си и които избират подобни дейности, не жертват за това своята свобода. Те могат да престанат да посещават уроците,

които не отговарят повече на техните нужди, или пък могат например да променят учебната програма, така че да я адаптират към своя стил на учене. Изследванията на възрастни, които са имали възможността да управляват образованието си, показват, че те по-често имат удовлетворителен за тях самите живот, по-често постигат успехи в университет и/или в избрана от тях кариера. И тяхната кариера е по-често основана на интереси и влечения, които са открили и развили чрез процеса на образованието, насочвано от самите тях. Източник Четете още тук. * Бележка по термина: “Образование, насочвано от учещия” е смислов превод на Self-Directed Education. Може да се каже още самоопределящо се, самонасочващо се или самоуправляващо се учене или образование. Несъвършенството на тези варианти произтича от разликата в значението на “self” като относимо към дееца (учещия), за разлика от възвратната форма в българската фраза, която погрешно насочва към предмета на действието (ученето, образова ** Питър Грей “Упадъкът на играта” (видео презентация); “Упадъкът на играта и увеличаването на психопатологията при децата и младежите” (академична публикация) *** Книги за естественото учене (книгите на А. Нийл и Джон Холт са класики): **** Конкуренцията е продуктивна и благоприятна, когато е между доставчиците на продукт/услуга за оскъдния ресурс на техните потребители. Такава конкуренция е предпоставка за най-добро съотношение между цена и качество, както и за иновации. Конкуренцията е непродуктивна, когато е между потребителите за оскъдните услуги/продукти, предлагани от монополен доставчик. Такава конкуренция е предпоставка за ниско качество, корупция за осигуряване на достъп до оскъдни ресурси и липса на иновации. Конкуренцията между потребителите е типична за плановите икономики (при социализма, където държавата е монополен производител); тя е типична и за конвенционалното училище (в което държавата е монополен доставчик на образование), където учениците са принудени да се състезават за постигането на малко на брой определени от другиго образователни цели, както и за вниманието, одобрението и оценката на учителите.

Логиката на живота и логиката на... тарикатлъка

Студент от София, най-вероятно учещ по специалността философия, ми се обади по телефона и ме помоли "да му съдействам" да си вземе изпит по логика (това му бил много неприятен предмет, от който нищо не разбирал, пък и не искал да разбере щото предметът бил глупав). Тоест предложи ми (срещу заплащане) да му помогна да препише по време на самия изпит (с използване на съвременните технически средства за комуникация). Въпросникът по логика бил 43

елементарен, това нямало да ме затрудни. Заинтересувах се какво учат по логика – самият аз съм писал и имам издаден учебник по този предмет, в който съм се постарал да дам един по-човечен (и занимателен, интересен) вид на логиката. Изпрати ми го. Ето по-нататъшната ни кореспонденция с този човек, публикувам писмата ни тук, щото те все пак показват нещо важно, касаещо нравствената ситуация в нашето общество, в частност в средите на младото, на "подрастващото поколение" (което, както казваме, е бъдещето на нацията ни): Студент по философия каза: Това са темите, като на нас ще ни се падне една от тях. Ще Ви се наложи утре, като е изпита, да отделите два часа преди обяд да ме изчакате, аз по някое време ще Ви съобщя коя тема ми се е паднала, Вие ще ми пратите отговора и толкова; ще Ви платя добре за услугата и помощта. Ангел Грънчаров каза: Наистина въпросите са лесни и Вие бихте могъл сам да се справите. Не разбирам защо ми предлагате на мен да Ви подготвям отговорите. Съжалявам, отказвам, пък и имам друга работа, нямам време да се занимавам с такива неща. Желая Ви успех на изпита! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Студент по философия каза: Моля ви обръщам се към вас понеже, освен темата, професорът ще ни пусне и 3 задачки, който пак ще можете да решите сигорен съм. За Вас е нищо работа, склонен съм да платя и 30 лв. дори... стига да изкарам повече от 3. Ангел Грънчаров каза: Съжалявам, няма как да участвам в това. Трябва да се научите да си вземате изпитите честно. Това е във Ваш интерес. Всичко, постигнато в този живот по нечестен и неистински начин, страшно много вреди на човека – даже и той да не съзнава това. Убеден съм, че ще се справите. Даже и да Ви се наложи да си отложите изпита. За Ваше добро реагирам така. А парите си ги дайте за нещо по-смислено. Желая Ви успехи! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Студент по философия каза: Глупав даскал! Не ми трябва скапания ти морал! Майната ти!

ПОКЛОН ПРЕД ГОЛЕМИЯ МИСЛИТЕЛ Диалог е възможен само между субекти

Почина Цветан Тодоров Тодоров, българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог от български произход. Прекарва първите 23 години от живота си в България, а след това се установява трайно във Франция. В интервю за български вестник през 2008 г. се самоопределя като българин и французин. Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г. ... Следвайки Михаил Бахтин, Тодоров извежда идеята за диалога като „такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект“. За диалога са нужни два субекта.

ЧОВЕШКОТО Неспособността да разговаряме смислено и човешки по истински важните въпроси се лекува по един начин: чрез говорене

Lydia Staikova каза: Спомняте ли си времената, в които бяхме комсомолци? Имаше теми, по които не беше възможно публично да се проведе смислен разговор; възможното беше да се обменят одобрени и утвърдени клишета. Притеснявам се, че пак вървим в тази посока. Ангел Грънчаров каза: В образователната сфера (училищата) ситуацията даже ми се вижда влошена - в сравнение с времето на нашата "бурна комсомолска младост". И точно в тази посока: невъзможността да се проведе смислен, сиреч нормален и човешки разговор. Дано да не е навсякъде така, но в училището, в което моя милост работи като учител по философия, ситуацията, за жалост, е много тежка. Всеки опит за провеждане най-вече на публичен дебат по найважните проблеми се изражда в глупави, безсмислени словоизлияния... А най-лошото е, че по тази причина, поради съзнанието на невъзможност и неспособност да разговаряме повечето хора предпочитат да си мълчат, да си траят; тия като мен, които не се примиряваме и се опитваме въпреки всичко да казваме какво мислим, биваме възприемани като "безумци", като "скандалджии", като "хора, които ни губят времето" и прочие. 46

Според мен този дефект (неспособността да разговаряме смислено и човешки по истински важните въпроси) се лекува по един начин: чрез говорене, чрез упражняване, чрез практикуване, чрез обучение даже.

УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА Капитализмът ражда просперитет непрекъснато – стига правителствата да не пречат!

Капитализмът – причина за изравняване на неравенството в света "Функцията на компанията е да търси печалбата. Печалбата не е зло, а механизъм, чрез който разбираш, че ресурсите, които имаш си ги вложил в нещо, което създава стойност за хората около теб. Ако използвам своето време за нещо, което не създава стойностен продукт, тогава ще съм на загуба. Ако това, което произвеждам е полезно и хората желаят да заменят своето време и възможности под формата на пари, за да го имат, значи знам, че ресурсите, които влагам имат смисъл. Това е брилянтността на пазарната икономика. Няма нужда някой да взима решение дали да се произведе нещо. Има много ясен, естествено възникнал механизъм, който показва кое е стойностно и кое не". Това каза Стоян Панчев, основател и председател на Българско либертарианско общество, в предаването Boom & Bust на Bloomberg TV Bulgaria с водещи Владимир Сиркаров и Кузман Илиев. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ и изгледай ПЪЛНИЯ ЗАПИС на предаването) 47

Ето как "Дер Шпигел" възприема странностите на Тръмп

Дали е вярна интерпретацията на "Шпигел" ще се разбере съвсем скоро. Американците обаче едва ли ще позволят някой да обезглави светая светих на Америка – свободата!

На вниманието на плямпалото Тръмп

Стив Джобс – син на сириец, отишъл да учи в САЩ. Създателят на ebay, един от създателите на Dropbox, както и човек от управата на любимия на Тръмп Twitter са с ирански корени. Ако Тръмп беше дошъл по-рано на власт, нямаше да има Apple, Ebay, Dropbox – пише "Ди велт". Janina Dragostinova

И в Румъния започнаха да ни подиграват, казвайки: "Тихо, да пазим тишина – че ще събудим българите!" Румънци, тихо да не събудите българите! Румънците са странни хора. Протестират за дреболии. Над 200 хиляди излязоха по улиците срещу решение на правителството да декриминализира злоупотребите със служебно положение, ако подкупите в тях са под 48 000 долара. Ей, че прост народ, би казал Бай Ганьо, при това на чист "румънещи". Че това подкупи ли са? Нашите държавни хора подобни суми за пари не ги броят, евентуално може само за джобни на децата да подхвърлят. Още повече, че в България осъдени няма нито за малки, нито за големи подкупи. Може би и по тази причина нашите държавници предпочитат по възможност големите. А за борбата срещу корупцията, от време на време се разшуми нещо, че закон ще внасят по въпроса, но у нас има такава приказка – всяко чудо 49

за три дни. Поприказват малко политиците за твърди мерки, ха вземе, че им мине. И така.

А вие, в Букурещ, голям проблем правите, че за някакви кокошкарски суми няма да вкарват политици в затвора. Вижте у нас – милиарди завлякоха, пък всичко си е тихо и кротко. Пък сега ядосахте и Европа, та ще вземат да ви спрат фондовете. После, откъде пари за магистрали? (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ЧУДЕСИИТЕ НА (НЕ)ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА Училището ни беше сред водещите в града и в страната, а днес го няма и между стоте гимназии: защо го свалихте толкова ниско?

Публикацията от вчера със заглавие Философията като гимнастика на духа, в която стана дума за това, че в списъка на персонала на ПГЕЕ-Пловдив името на моя милост кой знае защо е поставено на последно място, след... физкултурниците, след учителите по физкултура и спорт! Просто отбелязах като интересна и многозначителна загадка това защо името ми е поставено на това място. По този повод инженер Радомир Парпулов, бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив (известен все още в града като ТЕТ-ЛЕНИН), също така бивш заместник-директор на нашето училище, написа коментар, в който поставя важни въпроси, ето коментара му на отделно място, с оглед да стигне до повече хора: Radomir Parpulov каза: Списъкът не е е по азбучен ред на преподаваните учебни предмети. Какви са тези понятия "слаботокова" и "силнотокова"? В кой век живеете и не знаете ли, че те изгубиха съдържание още преди 50 години?! Започва с имена на учителите по БЕЛ. Каква е тази нова абревиатура? Кой го е правил този списък? Някой специалист по български език редактирал ли го е? Не разбирате ли, че тези неща са "визитната картичка" на училището? От тях гражданинът съди за качеството на работа в него. По какъв начин сте подредили учебните дисциплини? Започва с имената на хората с инженерни дипломи. Защо? Обяснете. Не следва ли да започне по азбучен ред и притежавания клас-квалификация? Тогава няма да има въпроси кой да бъде по-напред. 51

Имате педагогически съветник. Той разбира от психология и следва да го ползвате по такива бих казал "деликатни" междуличностни въпроси. Това училище беше известно в цяла България с учениците си, а днес ви няма и между стоте гимназии! Защо го свалихте толкова ниско? ДОБАВКА: ПГЕЕ-Пловдив е класирана на 296 място в класацията на училищата според резултатите от матурата. Пред него в класацията е дори и Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия в Пловдив.

Възмутителна и потресаваща история! Горките ученици! На какво ги учат: да си траят, да се скатават!

Публикацията под заглавие Страхът, насилието, репресията, терорът, шантажът и пр. не са средство за ефективно и позитивно разгръщане на таланта на общностите, те са спирачка на прогреса, в която се разказва за ситуацията около борбите за реална демократизация на отношенията в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив и по-специално за това, че ученици, които са "лайкнали" снимки в една забранена страница на Фейсбук (в нея ученици от училището са си позволили да кажат в шеговита критечна форма нещичко за своите учители!), бяха сурово наказани с отпадане от списъка на заминаващите за производствена практика в страни от Западна Европа (!!!), предизвика следните многозначителни коментари: Анонимен каза: Добре, че закриха Белене, щото тия щяха там да ги пратят на стаж! 52

Mariana Tomova каза: Прекрасен текст! Предполагам, че обструкциите за Вас са нетърпими... Продължавайте обаче! Емилия Маркова каза: Изумена съм, че в днешно време е възможно ученици да бъдат наказани заради това, че са лайкнали критика към училището им! Сякаш не сме излезли от тоталитарните времена! Учители да си отмъщават, защото очевидно става въпрос за това, на учениците си, като им орязват шансовете за подобра реализация! Как въобще се позволява такова нещо! Ако смятат страницата във ФБ за несъстоятелна, да съберат цялото училище и да обяснят на децата; така и ще си повишат авторитета, а сега са го загубили напълно. Ръководството са се проявили като едни сатрапи и именно те с това си поведение са уронили престижа на училището! Родителите на потърпевшите деца би трябвало да им защитят правата, като се обърнат към инспектората и образователното министерство, а също така и да заведат съдебни дела срещу ръководството на училището! И да дадат гласност чрез медиите! Възмутителна история, потресаваща! Горките деца! На какво ги учат – да си траят, да се скатават! И после се чудим защо сме на този хал като държава, защо търпим толкова години провалени партии и политици. Ето затова – защото още от училище ни възпитават да сме несвободни, безгласни и бездейни! Raq Palabuikova каза: Блестящо изпълнено! ПОСЛЕСЛОВ: Интересно е, че наказаните ученици преглътнаха безмълвно тъй унизителното и несправедливо (крещящо непропорционално спрямо деянието!) наказание. Никой не се осмели да протестира или да се бори за правата си, в защита на достойнството си. Това показва по категоричен начин реално-актуално психологическо и нравствено състояние в училищната ни общност...

Философията като гимнастика на духа

Ето списъка на персонала на ПГЕЕ-Пловдив, името на моя милост кой знае защо е поставено на последно място, след... физкултурниците, след учителите по физкултура и спорт! Не знаех, че философията се възприема от ръководството на ПГЕЕ-Пловдив като вид... гимнастика; има нещо вярно, нали така, философията може да се възприема и като умствена гимнастика примерно! :-)

МАЛКО ПСИХОЛОГИЯ Какво означава прекалената пристрастеност към... псуването

Първият човек, който е напсувал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията. Зигмунд Фройд (цитиран от Nerry Terzieva)

Кратък мой коментар: Да, ама от това изказване на Фройд съвсем не следва, че активно псуващите в наше време са образец на цивилизованост или пък че са най-видни носители на цивилизацията. :-) Изказването на Фройд, както забелязвате, се отнася за най-дивите и варварски времена – когато хората са били все още зверове, хищници и животни. В днешно време псуването (у нас псувачите са изключително много!) по-скоро би следвало да се разбира като опит за прикриване (и компенсация) на действителната сексуална немощ... Псувнята днес се е превърнала в най-лесния начин за получаване на извратено удоволствие – тъй като нещо явно съвсем не е наред в сексуалността им, явно нещо крайно много куца в реалния им сексуален живот. Псувачите вече си имат и лъжливи теории за това колко са велики, вижте примерно ето това: Учени: Псуването е признак за висока интелигентност

ЕЛЕМЕНТАРНА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА Една истина за достойния живот, завещана ни от Уинстън Чърчил

Да, немалодушните, да, само смелите, тоест истински свободните живеят достойно – и пълноценно!

ПОЖЕЛАНИЕ На Цветан, един силно влюбен в психологията млад човек от Югозападна България!

Това изображение той сам си го е сложил на своята страница във Фейсбук. (Книгите му ги пратих преди време.) Смятам, че той много ще успее на това поприще – щото от цялото си сърце обича психологията И е много талантлив при това! Желая му успех, вярвам, че ще го постигне!

ПРОМЯНАТА Лишаваме децата си от свобода без основателна причина и без справедлив процес

Трите гряха на насилственото образование Защо в училище не дават на децата свобода да учат В книгата си „Свободата да учиш“ (ИК „Изток-Запад“) американският психолог Питър Грей пише: „Ние като родители трябва да сме на страната на децата си, а не срещу тях. Децата идват на този свят горящи от желание да учат 57

и в тях са заложени изключителни възможности за постигане на тази цел. Те са движени от вродените им игривост и любопитство, от нас зависи да запазим този потенциал.“ Питър Грей е професор по биопсихология, докато една случка не променя изцяло живота му. Той и съпругата му са извикани в кабинета на училищния директор след оплаквания от деветгодишния им син. Малкото момче се бунтува срещу наложените правила и отказва да следва „образцовата“ образователна система. Докато стои в директорския кабинет, ученият разбира, че или трябва да вземе страната на детето си, или да го стави в ръцете на училищната програма. Питър Грей и съпругата му решават да го подкрепят и да потърсят алтернативна форма на обучение, която да даде възможност на детето да покаже свободно своя потенциал. От този момент нататък Грей започва да изучава образованието. Той изследва включително биологичните фактори, свързани с възприемането на знания при човека и в частност при децата. Така ученият става един от найизвестните критици на стандартната училищна система и често е канен като лектор по темата за нуждата на децата от свобода. В книгата „Свободата да учиш“ авторът застъпва тезата, че ако децата бъдат оставени да изследват света чрез игра, те не просто ще научат всичко, което им е нужно, но и ще го направят с усмивка и пълноценен разход на енергия. Изследването на проф. Грей стъпва върху антропологията, историята и психологията; то показва начина, по който са се променяли разбиранията ни за образованието и ученето през вековете. Грей смята, че малчуганите трябва да бъдат освободени от убиващите любопитството им окови на институционализираното образование. Основната цел, стояща пред обществото и родителите, трябва да бъде стремежът към такова обучение, което насърчава у подрастващите удивлението от новите открития и стремежът към игра. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ Дали в тъй чудната страна Динколандия ракията наистина е по-важна от свободата?

Аз лично не съм патриот щото почти не пия ракия... погледнато от тази страна, дами и господа съдебни заседатели, аз съм нещо като най-презрян човешки урод...

СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. шайка комунистически главорези извършва най-страховитото масово изтребление на държавници в Европа!

На 1-и февруари си спомняме една черна дата в българската държавност, за която все още не се учи в учебниците, Христо Марков На 1-и февруари пред сгушеният, встрани, почти незабележим мемориал, до паракликса пред НДК, София отново ще се съберат граждани и общественици. За пореден път ще си спомним за една черна дата в българската история, за която малко се знае, за която нищо не се учи в учебниците … (Виж събитието във ФБ тук, от 11 до 14 часа, ел. ред.) 60

Нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. “Алабин“. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще.

За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ, може би се е обръщал към Всевишния, може би към родителите си, но… Следващата жертва е бившия министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал “Не трябва да плачем за нас, а за България“, после запява националния химн “Шуми Марица”. Разбиват му главата с револвер. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) 61

Поклон пред един от най-големите и най-заслужилите български държавници!

123 години от рождението на Цар Борис Трети, последният истински български държавник! ПОКЛОН! (Evgeny Mihaylov) 62

БОЖИЯТ СВЯТ Как кокичето станало първото цвете, събрало сили да се покаже изпод снеговете

Един ден Дядо Боже събрал цветята, за да им даде цвят. Суетната роза се помолила за най-яркия, червения, свенливата теменужка за лилавото, веселите нарциси взели жълтото и така всяко цвете по реда си. Само кокичето мълчаливо чакало. Като дошло неговия ред се оказало, че Дядо Боже е изчерпал цветовете и за него няма никакъв. Зимата тъкмо си стягала виелиците и снеговете, видяла как кокичето свело главица натъжено и й станало жал за него. Върнала се за малко и му казала: „Мило кокиче, не плачи, че за тебе не остана цвят. Аз ще ти дам от моя, белия и ти ще си първото цвете, събрало сили да се покаже изпод снеговете ми. И така ще обявиш завръщането на сестра ми – живителната пролет”. От страницата на Милена Стойчева

ДЕМОРАЛИЗАЦИЯТА Ето каква ще бъде темата на следващата ни дискусия в нашия клуб

Заповядайте и вие!

Русия съществува само благодарение на тиранията, чрез насилие, чрез задушаването на всяка свобода Насилието – лепилото което държи заедно Русия, Илиян Василев „Русия се държи заедно като цяла държава само благодарение на силата. Само чрез подавяне на всяка свобода. Само с насилие и налагане на изкуствено единомислие. Нацията няма вътрешни връзки, собствени причини и желание да живее заедно, а за съвместен живот има нужда от външни предизвикателства и заплахи.“ (Алфред Кох, руски политик) Обсъжданият в Руската дума закон, който декриминализира домашното насилие позволява да се направи почти перфектен психологически портрет на властта в Русия. Не само на текущата, но и на всяка друга, която стъпва върху 64

ценностната база на руския деспотизъм – било то царизма, сталинските репресии или съвременните по-рафинирани форми на „меко“ насилие върху нацията, социалната група и личността. Правото на властта и на силния да упражнява насилие рефлектира и в култа към силата като висша ценност, като лепило което държи заедно власт и народ в рамките на огромната империя.

Легитимираното насилие в семейство, което този закон кодифицира, отразява „нормалността“ на насилието и тоталното презрение към християнските ценности и морал. Насилието тегли след себе си повече насилие, както надолу, така и нагоре по веригата на използване на силата – между съпрузи, между деца, ученици, войници и така нагоре по скалата на обществените отношения. Според данни на руското министерство на вътрешните работи над 40 процента от криминалните престъпления се извършват в семейството. Накрая се стига и границата – вътрешното насилие легитимира и насилието навън – срещу други страни и народи, срещу политически и бизнес партньори, оправдава отрицанието на международното право. Както става нормалност, с този законопроект, да насилваш в къщи, така е логично и оправдано да използваш насилие и срещу своите граждани, срещу обществени групи и народи в собствената си страна. Силата и насилието стават вездесъщи норми и равнище на реализация на властови и обществени отношения, стават държавна политика. При това не само явното и грубо физическо насилие, но и емоционалното и всяка друга форма на психологически натиск. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) 65

ИЗХОДЪТ Книжката за истината излезе преди година

Това е корицата на малка книжка (само 44 страници текст) от популярната библиотека към списанието за съвременно образование HUMANUS, която 66

ще излезе от печат тия дни. Който желае да си поръча хартиения вариант да заповяда! Цена: 3 лв.

Правите – десните – възгледи и идеи за истински качественото и съвременно образование

И моя милост беше на тази среща. Визия за развитие на образованието в град Пловдив На 30.11.2016 проведохме среща-разговор в рамките на гражданска инициатива „Нашият Пловдив“ на тема „Развитие и проблеми на образованието в гр. Пловдив“. Срещата имаше за цел да идентифицира наболелите проблеми в сферата на образованието, както на местно, така и на национално ниво. Българското общество и настоящата образователна система в страната системно подценяват значението и ролята на образователните институции. В отношението към преподавателите и служителите в образованието се достига до крайности. В същото време се шири незапомнена по размери търговия във всички аспекти на образованието. Налице са национално стандартизирани тестове с прекомерно висок акцент върху самата оценка, което се превръща в своеобразен залог за успеха на ученика. „Учител“ не е ценена професия, а от учителите не се изисква (но и не им се предлагат) подходяща квалификация, практически опит, дидактически умения и др. В сравнение с работници, заети например в индустрията и без висше образование, тяхната заплата е под средната за много от производствените сектори. Учителите нямат педагогическа автономия да преподават и 67

оценяват обучението на учениците, което в същото време да е адекватно на капацитета и професионалното развитие и за двете отговорности – на преподаване и оценяване. Преподаваният в училището материал е ненужно усложнен и неприложим към житейските нужди. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

Център за развитие на личността HUMANUS

Тревожен ли сте? Чувствате ли се изолиран? Имате ли проблем, от който не виждате изход? Търсите ли промяна и подобро качество на живот? Тогава ни се обадете. Центърът предлага професионална помощ на всички, които търсят промяна, поефективно самопознание, отговорност и авторство над собствения живот, умения за решаване на проблемите и премахване на стреса. Всеки, който иска да сътрудничи на Центъра или да получи специализирана консултация, нека да пише на angeligdb@abv.bg

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg тел. 0878269488