Spisanie HUMANUS br. 2/14 ot 2017 g. by Ангел Грънчаров

HUMANUS Áðîé 2 (14 (14), 14), Ãîäèíà IV, IV, 2017, 2017, Àïðèë

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñò ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷î ÷îâåê

HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Äèìèòúð Ïåöîâ Éîðäàí Àíãåëîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2

СЪДЪРЖАНИЕ ВДЪХНОВЕНИЯ А не са ли всъщност децата точно това – любопитни извънземни човечета със светнали от радост очи?! ……………………………………………………….….5

УЧИТЕЛСТВАНЕТО Е КАУЗА Да си учител означава да имаш кауза – останалите са просто бездушни служители на Системата………………………………………………………………….6

ОБЩУВАНЕ С ДУХОВНОТО В крайна сметка животът е хубав – въпреки всичко!.......................................10

ПРОМЯНАТА Ключът за промяната към по-добро е в нас самите! ………………………..….14

ДРЪЗНОВЕНИТЕ Представяме ви Владислав Костов – един новаторски и творчески мислещ млад човек……………………………………………………………………………….….20

ДИСКУСИИ Кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, нашите интелектуалци ли?........................................................................................................24

ПРОЗРЕНИЯ Свободният човек носи цялата отговорност за своя живот………………..…31 Разномислието е чудесно!......................................................................................31 Баронеса Тачър за свободата……………………………………………………..….32

БЕЗДУХОВНОСТТА Да, Слави Трифонов, другарки и другари, е наш светец и пророк, он е нашият нов Месия!...................................................................................................32

ВЕЧНОТО Да оставим себе си на Божия промисъл, на Божията воля – и Бог ще се грижи за нас!..............................................................................................................33 Истина и съществуване………………………………………………………………….35

ДИЛЕМИТЕ НА СЪВРЕМЕННОСТТА Душата на Ф. Кастро е съзряла истинския комунизъм в Ада!.......................36 Казус за пределно простодушни и немислещи и затова податливи на манипулации сънародници…………………………………………………………………36

ОСТРОУМИЕ Какви риби бе, горски!??.........................................................................................37

ВАМПИРЯСАЛОТО МИНАЛО Комунизмът е варварски култ към смъртта, не понасящ живота и сатанинска бесовщина, прекланяща се пред смъртта……………………………….……38 Кукловодите ни отреждат диктатура на тълпата начело с чалгамерзавците…………………………………………………………………………………..39

ПЛОДОНОСНАТА СВОБОДА Историческата роля и смисъла на емигрантите…………………………..……..40 Планетата ни се нуждае от хора с морал, които да направят света жив и хуманен!......................................................................................................................41

ВДЪХНОВЕНИЯ А не са ли всъщност децата точно това – любопитни извънземни човечета със светнали от радост очи?!

Gayane Minassian сподели публикация на Elvira Prem Bahulya: Игрален филм на две деца от Демократичното училище, чиято цел е да разкажат какво е тяхното училище. Красота! Elvira Prem Bahulya: И съм много радостна да споделя първият филм на Марти (8 год.), в който заедно с неговия приятел Бо (7 год.) са измислили сценария, режисирали са и участвали като актьори! :) Иван, техния вдъхновяващ учител по изкуства, им беше задал проект – филм "Един ден в моето училище" и им помогна в снимките и монтажа. Марти излизаше сутрин със светнали очи за училище и търчеше да е пръв защото имал някаква идея за снимане. Единият ден беше започнал да му тече носа и се опитах да го задържа вкъщи, но не успях. "Имам важна работа!" И като го гледаш през техните очи – какво е за тях ученето – задаване на въпроси!!! Любопитството на едни извънземни, които попадат при нас и учат всичко от нула. Разбира се наблегнали са на телепортирането, но кой знае – може да им трябва в бъдеще? А не са ли всъщност наистина това децата – любопитни извънземни човечета със светнали очи от радост!! Дано наистина имат повече такива поводи да им светят очите!

УЧИТЕЛСТВАНЕТО Е КАУЗА Да си учител означава да имаш кауза – останалите са просто бездушни служители на Системата

Няколко причини да сме заедно в час(овете), които носят промяна в света, от Пам Велидис Няма добри или лоши учители – има хора, които живеят с тази кауза През целия си живот съм се опитвала да се сближавам с хората, които ми преподават. Не с някаква користна цел, а защото учителите са толкова изящни хора. И да, започвала съм да не харесвам предмети, защото учителят се е заяждал с мен, не съм била изрядна ученичка, но пък съм имала и зубърски периоди. Като цяло обичах училището, както и всяко учебно заведение, защото то малко или много беше моето семейство за ужас на всички, които казват, че тази институция не трябва да заменя семейството. Понякога обаче училището заедно с хората, които срещаш там, ти помагат да се спасиш дори от собственото си семейство, ако ти вреди. Този текст ще е за това, как един идеалист, реалист и егоист влезли в една класна стая и сътворили чудеса. Не сипвайте на егоизма, защото той е нужен на човека. Нищо не се получава, когато само даваш, а не получаваш. Промяната е двустранен процес, че и многостранен дори. Винаги съм искала да знам причината някой да избере да преподава толкова отдадено, истински и честно. Повечето от хората пропускат да научат 6

нещо ново, а някои от моите преподаватели сякаш дишаха за следващото знание, което може да се придобие и да бъде предадено нататък след това. Един от най-страхотните ми учители веднъж каза, че Няма добри или лоши учители – има хора, които живеят с тази кауза и са учители, а останалите просто ходят на работа, чакат да приключат занятията и да живеят след това живота си спокойно.

За щастие се сблъсках с хора от първия тип, които не приемат преподаването като задължение, а могат да живеят спокойно единствено когато са полезни. Владеят великото изкуство да вярват, че ще научат много и винаги ще се чувстват така, сякаш знаят малко. Няма да се откажат да дават повече, да се борят за повече. Фигурата на учителя всява респект и мотивация без значение в кое по степен учебно заведение преподава. Завършила съм средното си образование в малък град и бях випуск, на който предстояха първите матури. Целият ни клас трепереше, защото ясно осъзнавахме разликата между това, което се е случвало в нашите класни стаи, и нивото, което имат децата в големия град. Това е причината да изпитвам гордост, че в държавата се появи програма като „Заедно в час“ с ясната цел да се бори срещу образователното неравенство. Примерите на учители с кауза, които съм срещала от програмата, ме поведоха в един мисловен експеримент за най7

добрите причини да станеш Учител. Разделих ги на три вида, защото дори учителят е човешко същество и съдържа разнообразни компоненти в себе си.

Идеалистични причини: „Знанията са по-скъпи от парите“ Ако трябва да бъда честна, като един идеалист в конкретния случай бих смесила идеализма с реализъм, защото, за да си наистина висококачествен в преподаването на знание, трябва да вярваш, че може да донесеш промяната, и то в такава степен, че поне част от идеалните ти представи да се случват реално. Българският учител идеалист знае, че неравенството в образованието се появява не само според населено място, а и поради подготовката, която получават децата вкъщи. Резултатите, които постигат децата, живеещи във финансово понестабилни семейства, са по-ниски. Постоянно сме облъчвани с идеята, че материалното богатство (само и единствено то) ще те направи щастлив, но един идеалист би се изсмял. Той най-добре знае, че колкото и пари да имаш, ще ги изхабиш за глупости, ако нямаш знанието как да разполагаш с тях. Само знанието е това богатство, което, ако придобиеш, трудно ще пропилееш напразно, раздавайки го. Идеалистът е идеалист, защото вярва в светлото бъдеще и че е способен да го осигури на всеки. Ролята на идеалиста е да покаже дори на едно дете, че средствата не са всичко, че ограниченията на средата не предопределят живота. 8

Има хора, които имат ум само за да печелят пари, а това, което едно дете в неравностойно положение трябва да знае, е, че благодарение на знанието то може да открехне вратата към успеха си за пълноценен живот. Идеалистът няма да се откаже да го показва на своите ученици, защото това потвърждава неговата истина и това е толкова красиво. Да се сблъскаш с най-големите пречки, за да сбъднеш идеалите си дори наполовина, означава, че ти вече си ги осъществил. Реалистични причини: „Не е срамно да не знаеш, срамно е да не учиш“ Учителят реалист до голяма степен има дни, в които учениците му го смайват и поне за няколко часа се впуска или към идеализма, или към негативизма. След това бързо се връща в трезвата си позиция. Причините подобен тип хора да изберат преподаването е, че не понасят всеобщия негативизъм, която се лее, не понасят бездействието и вярват в положителната промяна. Реалистът осъзнава, че дори да не е в грандиозен мащаб, тази промяна е съществена и не започва от върха, а в посока отдолу нагоре. Реалистите в учебните стаи са тези активни хора, осъзнали нуждата и важността на качественото образование, което в по-дългосрочен план ще доведе до промяна не само при отделните деца като индивиди, а ще донесе успех на цялото общество. Ако всеки път, когато някой се подиграва на деца, които не могат да четат добре, не могат да напишат дори едно изречение без правописна грешка, сърцето ти гори и изпитваш неприязън към нападащите тези деца, то ти си реалист. Знаеш, че обидите и нападките няма да помогнат на тези деца да се подобрят, а е нужна реална и градивна помощ. Знаеш ли, че класните стаи, изпълнени с деца без реална представа за възможностите си, чакат точно някой като теб? Егоистични причини: „Тайната на вечната младост е да се учи всеки ден нещо ново“ Истината е, че една позната замина да преподава, защото се раздели с приятеля си. Тя се превърна в страхотен учител и децата я обожават дори днес. Няколко пъти сме си говорили защо взе това решение и то не е било заради нейния идеализъм или реализъм на първо място, а защото бягството с хубава цел винаги те спасява. Да преодолееш тъгата понякога означава да се превърнеш в никой. Докато си неизвестен на новото място, където си отишъл, си способен да превръщаш децата срещу теб в някои.

Тези някои, които вярваш, че ще станат достатъчно силни, за да се справят безупречно с промените в живота си. Да станеш учител, заминавайки на ново място, е лично изпитание и проба за това, колко си устойчив извън оптималната си среда. Изглежда повече себично, защото наблюдаваш своята промяна наравно с тази, която носиш в света. Освен това тайната на вечната младост никога не се е криела във висенето по фризьорски и козметични салони, а когато поддържаш мислите си млади и ги тренираш всеки ден чрез обливане и усвояване на нова информация. Заедно поне за час с идеалите, реализма и личната промяна е повече от добра формула за щастие и вероятно най-съществената причина да се каже, че водиш смислен начин на живот. Независимо какви са твоите причини, защо и ти да не станеш учител? "Заедно в час" ти дават тази възможност, дори и да нямаш педагогическа правоспособност, и ще те подкрепят в първите стъпки в класната стая.

ОБЩУВАНЕ С ДУХОВНОТО В крайна сметка животът е хубав – въпреки всичко!

Животът е хубав, а спектакълът е интересен Ученици представят забранявана през комунизма пиеса Своят начин да представят една известна пиеса на силистренска сцена в Драматичния театър на 18.04.17 г. намериха учениците от силистренската театрална трупа „Питър Пан”. Разбира се не без помощта на своя ръководител Христо Христов, който първо намира начин да адаптира и режисира произведението за да бъде изиграно то от учениците.

Но дори така поставена, постановката не се препоръчваше от самите автори за лица под 12 години. Не че имаше кой знае колко неприлични или 11

страшни моменти, като изключим някои по-пиперливи реплики от света на големите, свързани с любовта и сексуалността, но присъствието на посланието за смъртта нямаше как да се избегне. А в оригинал пиесата-трагикомедия носи името „Самоубиецът” и, оказва се, съвсем самоубийствено е била написана от автора Николай Ердман – защото е била забранена в продължение на цели 60 години, може би най-дълго забраняваната пиеса в бившия Съветски съюз. И самият автор има интересна съдба – в даден момент от живота си е бил заточен от комунистическия режим в Сибир. Чак през 1987 г. пиесата за първи път е играна на московска сцена. А на българска сцена е поставяна от режисьора Александър Морфов със заглавие „Животът е прекрасен”, с Камен Донев в главната роля, като фокусът на пиесата, както подсказва и заглавието, е насочен върху позитивното и комичното.

И заглавието, което е „Животът е хубав”, и версията на силистренските ученици запазва фокуса върху позитивното в живота – въпреки негативните обстоятелства. Също и вниманието пада върху малкия човек, пълен обаче с необикновени и грандиозни планове за живота си. Главният герой Семьон Семьонович Подсекалников е лентяй и безделник, живеещ със семейството си в комунална квартира-изобретение на тогавашното съветско общество – една повредена и несъвършена постройка с обща тоалетна, с нейните жители, сблъскващи се с абсурдите и парадоксите на живота и отношенията в нея. Условия и отношения, 12

които остро противоречат на пропагандния модел тогава за идеалното комунистическо общество – общество, в което всички живеят в добри материални условия, работят, не безделничат и не хитруват. И в тези абсурдни условия малките хора кроят своите необикновени и противоречиви на идеалното общество планове за живота и отношенията си. Но какво може да ги обърка? Една смърт например! Както пише един друг майстор на литература и драматург Булгаков в „Майстора и Маргарита”, „Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!" И наистина, макар че започват комично, нещата изведнъж вземат трагичен обрат – главният герой, подтикнат от глад и от неспособността си да се реализира, внезапно осъзнава, че животът е ужасен и споделя пред близките си, че може сам да сложи край на собствения си. Това активизира реакцията на „обществото”, в комуналката нещата бързо се разчуват – и нейни различни представители, интелигенти, свещеници, търговци, леки жени, се нареждат около героя. В крайна сметка планът му не успява, както не успява и хитрият му план да се научи да свири на туба и да печели много пари по лесен начин. И в крайна сметка животът е хубав - въпреки всичко. А спектакълът е интересен защото се играе от ученици и нещата от техните уста звучат интересно, особено когато не са живели в епохата на така нареченото идеално общество. А от фокусиране върху позитивното в живота, въпреки всичко и особено сега, имаме нужда всички – и малки и големи хора. Димитър Пецов ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ по „Самоубиецът" от Николай Ердман Режисьор – Христо Христов Сценограф – Живка Ковачева Освтеление и театър майстор – Иво Айрасиян Музикално оформление – Иво Сергеев Плакат – Николай Павлов Снимки – Айхан Мехмедов Участват: Арсен Огнянов, Виктория Петкова, Иван Недев, Мирела Йорданова, Преслав Момчев, Лидия Стефанова, Виктория Бенова, Димитър Маринов, Иво Стойчев, Моника Костадинова, Ана-Мария Атансова, Мерткан Бейзат, Габриела Андреева, Свилен Георгиев, Симона Генадиева, Грета Няголова, Стелиана Ивайлова, Жени Маркова и други.

ПРОМЯНАТА Ключът за промяната към по-добро е в нас самите!

„Единственият начин да успееш е да действаш!“ Или защо силистренски ученици създадоха свой клуб в своето училище? Може ли да има в България истинска промяна в образователната система и в училището, която обаче да не инициирана от горе-надолу – от министерства, чиновници и административни ръководители, а от от долу-нагоре – от самите ученици? Може би отговорът на този въпрос дават група ученици от силистренската природо-математическа гимназия ”Свети Климент Охридски”. Осъзнали, че ключът за промяната към по-добро се крие в тях самите – в тяхната активност и гражданска позиция – те по своя инициатива през тази учебна година създават в училището си ученически клуб като форма на ученическо самоуправление – със свой устав, с органи на управление и го наричат „Епсилон”. За идеята и за създаването на клуба, за принципите на организация и за дейностите които ще развива, разказва председателят му – ученикът от 10-ти клас Толга Абедин: Каква беше идеята за създаването на такъв клуб? 14

Идеята за създаване на клуба дойде от желанието на членовете ни да бъдат полезни за обществото и да развиват дейност в полза на другите. Създадохме „Епсилон” с цел да разнообразим и подобрим живота в училище.

А защо точно в училище? Ами ние прекарваме там повече от 6-7 часа на ден и създадохме „Епсилон” с цел да разнообразим и подобрим живота в училище. Училището е като наш втори дом. Всеки иска неговият дом да е най-добрия или най-красивия. Ние искаме да поддържаме това първенство, защото смятаме че учим в най-елитната гимназия в цялата област. „Епсилон” първоначално беше създаден като нефор15

мална ученическа група, а по-късно стана неформален ученически клуб, след като се включихме в националната мрежа TimeHeroes. Имахме голям избор от статути за „Епсилон”, но единодушно решихме да сме неформална група, а впоследствие клуб – защото ще е по-добре за нас; понеже все пак сме току-що прохождаща организация и неформалната среда ни предоставя чудесни възможности да реализираме идеите си.

Какво ще промени в училище и какво ново ще внесе в него клубът? Чрез нашия клуб ние бихме искали само да поддържаме високото ниво на нашето училище и разбира се да го вдигнем още по-високо. Ние имаме едничката цел да работим в полза на ПМГ и неговите ученици. Какво бихме искали да добавим в училище? Не можеш да промениш нещо, което ти харесва, но бихме искали да въведем в училище ежегодни традиции, като например танцови вечери. Какви идеи имате и към какви дейности сте се насочили? Дейностите ни са разнообразни. Все още нямаме специална област, в която да се насочим, но едно е ясно – работим в полза на учениците на ПМГ ”Свети Климент Охридски” и ще направим всичко нужно за тяхното добруване. Ние винаги сме насреща да помогнем с всичко, което можем. Досега наши членове се включиха активно в някои инициативи в училище, като Денят за борба с тормоза в училище (Денят на розовата фланелка), както и в някои информиращи събития. Организирането на образователни събития и повишаването на информираността е една от посоките на нашето развитие и планираме дейности в това отношение за съученици си. Също така, една от областите в които се насочихме – и с това вече излизаме извън 16

пределите на училището – е доброволчеството. За целта се свързахме със TimeHeroes. Това е национална мрежа на неформални доброволчески клубове.

Как реагираха съучениците на идеята за клуба? Реакцията, разбира се, беше положителна. Всички, които чуха за нас се интересуваха и разпитваха за нас: какви са целите ни, защо сме създали клуба, могат ли да се включат и др. Първоначално клубът се сформира чрез приятелски връзки и в него бяха поканени хора с креативно мислене и идеи. Абсолютно всички поканени се отзоваха и заедно създадохме клуба. Какви изисквания има към членовете и кой може да стане член? 17

Всеки може да стане член на „Епсилон” – стига да има свободно време и да е сериозен спрямо задачите си, които ще изпълнява. Имаме си устав, чрез който приемаме нови членове. Постъпването на нов член се гласува от старите членове, като първо новият член се представя. Представя и мотивите си - защо иска да влезе в Епсилон и ако повече от ½ гласуват „За” той става член на клуба. Но тук трябва да допълня, че сега сме в процес на промяна на устава и кандидатстването малко ще се промени. Например досега само ученици от 8, 9, 10, 11 и 12 клас можеха да членуват, но сега чрез менторство от наша страна могат да постъпят и по-малки.

Как реагира училищното ръководство на самоинициативата ви, подкрепи ли я? Абсолютно да. Без подкрепа от страна на ръководството клубът нямаше да е такъв, какъвто е сега. Наш ментор е нашият педагогически съветник, който ни помага - координира и подкрепя всяка дейност, с която се наемем да работим. Също така ни беше предоставен кабинет, което е в голяма наша полза, защото можем да си инвентаризираме всичката документация и материалната ни база. Също така там работим по дейностите си и през междучасията, а това е невъзможно в класните стаи. Името Епсилон какво символизира? Епсилон е гръцка буква и за нас тя означава много. Ние виждаме в тази буква два кръга, които нежно и хармонично се докосват. Ако се обединят, могат да създадат символа за безкрайност. А и може би тук имаше леко влияние на председателя на „Епсилон”, защото той обожава физиката, а „Епсилон” има връзка с нея! 18

Има ли девиз клуба? „Единственият начин да успееш, е да действаш!“ това е нашият девиз, който е вписан в устава ни като член 1 точка 1 (1. 1) Как се организира работата в клуба? Както вече споменах, ние си имаме устав по който се водим. Събираме се всяка седмица във вторник, а понякога и повече от един път. Водим се по дневен ред, предварително изготвен от секретаря на клуба. В този дневен ред всички членове внасят идеи и предложения. Заместник-председателят ни отговаря за известяването на всички за събранието или ако няма да имаме, за това че няма да имаме. Председателят води заседанието, а в края всички се подписват в протокола. Когато работим по дадена дейност най-често си създаваме работна група, която отговаря за дейността, но разбира се тя се води по решенията на всички. Работната група се събира толкова пъти колкото е нужно. Председателят следи работата на работната група, а ако са повече координира работата им. Какви дейности ви предстоят сега? Имаме много идеи. Сега пред себе си сме поели инициативата да посетим старческия дом на Силистра, за да донесем ястие и на възрастните хора. Също и за деня на земята, да заведем 5-ти клас в НАО „Галилео Галилей” (обсерваторията в града) – за да се запознаят с прекрасната наука астрономия и специално с нашата планета Земя. Също така уредихме среща с регионалната библиотека „Партений Павлович” - за да обсъдим бъдещи съвместни дейности. Ето и членовете на клуб „Епсилон” от ПМГ”Св.Кл.Охридски”: 1. Толга Али Абедин – Председател 2. Диана Кьосева Снежанова – зам.-председател 3. Петър Пламенов Петров – зам.-председател 4. Кристина Атанасова Атанасова – Секретар 5. Иван Иванов – Отговорник по спазването на законите и правилниците 6. Владислав Александров Костов – дизайнер 7. Гюрел Гюнер Февзи – консултант 8. Димитър Атанасов – дизайнер Интервюто взе: Димитър Пецов

ДРЪЗНОВЕНИТЕ Представяме ви Владислав Костов – един новаторски и творчески мислещ млад човек

Когато има желание, има и начин! Защо силистренски ученик създаде електронно приложение „Виртуална разходка” за своето училище? Ученикът от 12-ти А клас на силистренската природоматематическа гимназия „Климент Охридски” Владислав Костов, малко преди да я завърши създаде специално мултимедийно приложение – 3D анимация, чрез което бъдещите кандидат-гимназисти вече ще могат да разглеждат класните стаи, кабинетите и материалната база на училището и така да придобият представа как то изглежда отвътре. Самият Владислав не е програмист, а математик – от математическа паралелка, но това не е проблем за него. Защото както сам той казва обича да предизвиква себе си – като се впуска в нови и непознати области, в които няма никакъв опит и знание. Това е неговата мотивация и „неговия начин”. Защото неговият девиз е: има ли желание, има и начин! 20

Иначе извън математиката той проявява силен интерес към компютърните науки и програмирането – като търси тяхното приложение и в реалността, чрез създаването на полезни продукти. Така, изучавайки една нова програма на своя компютър, му хрумва идеята да я използва за нещо конкретно и приложимо. И, разбира се, от полза за училището. Тази творческа идея прераства в проекта „Виртуална разходка в моето училище”. Владо я представя пред ръководството, откъдето оценяват полезността на проекта и от тяхна страна получава съдействие за реализирането му.

Нека уточним нещо. Такива проекти обикновено се създават от колектив от ученици или студенти и обикновено по инициатива на преподавателите или ръководителите. По-редкия случай (и засега май изключение) е когато ученик прояви самоинициатива, настойчивост и организира сам нещата. А напоследък създаването на такива продукти става най-вече по повод изпълнение на европейски проекти. Което е свързано с усвояването на определени пари, за което се изработват и огромно количество документи. И много често парите са единствената мотивация за подобни проекти, на принципа – "има едни пари, дайте да направим нещо!". А какви ресурси е изисквал проектът на Владо? Никакви. Освен желанието му, което той е имал в изобилие. Чрез него е намерил и начина. А конкретно осъществяването на идеята е отнело известно време – за да се научи да работи с програмата Unity3D, с която да направи 3D анимацията. Освен това при създаването на самата „разходка” Владо е имал 21

нужда от скици и планове с размерите на сградата. И те са му били предоставени от училището. Също така е направил и снимки отвътре на сградата – като целта му е била виртуалната реалност на училището да се доближава максимално до истинската – с други думи да го представя в най-автентичен вид.

Каква ще е ползата от виртуалното приложение? Според автора „разходката” е създадена най-вече за учениците, които биха искали да учат в училището (а също и за родителите, които биха записали детето си) да придобият актуална и атрактивна 3D представа за условията на обучение – без да се налага да обикалят в сградата. А програмата, с която е изработил приложението, по начало е за създаване на игри. Ето защо и визията на разходката се доближава до възприятията на учениците, формирани в повечето случаи днес от някои популярни компютърни игри. Но това би могло да бъде само началото. Идеята дори в този начален вариант съдържа в себе си потенциал за надграждане. В разходката, освен материалната база, в бъдеще могат да се интегрират и добавят други елементи – като например философията на управление и обучение на училището (която сега е на документи, а кой ще си губи времето да ги чете!). Но под формата на разходка-игра, например представете си как влизате в една от виртуалните класни стаи и на дъската виждате надпис: „Тук, по време на час, учениците могат свободно да изразяват това, което мислят!”. Или в някоя от лабораториите да ви посрещне микроскоп, през който да погледнете и 22

да прочетете: „В нашето училище обучението по природни науки не е само теоретично!”. Или пък да влезете на заседание на ученическия съвет където пише: „Мнението на учениците се чува!” и т.н.

Очаква се приложението да бъде на разположение на интернетстраницата на гимназията – където всеки ще може да направи своята виртуална разходка. Но ползата от идеята не е оценена само от училището. Оказва се че интерес към интерактивната анимация на ученика вече проявяват и други образователни институции на територията на града. Пак със същата цел – да представят по виртуален начин за учениците материалната си база и начина на обучение. А кое въобще е накарало ученика да се занимава с проекта? На първо място проектът е резултат не толкова на програмиране, колкото на философия. За Владо самостоятелната образователна стратегия, която той смята че всеки ученик трябва да развие паралелно с обучението в училище, ще доведе до реален успех и след дипломиране. Воден от същата философия той вече е избрал и как да се развива след завършване на гимназията. Решил е да учи програмиране в добилия напоследък в България популярност университет за софтуерни специалисти „СофтУни” – където начинът на обучение цели чрез проекти и упражнения да се усвоят умения, а не да се получи диплома. Така 23

Владо вижда своята алтернатива, желаейки да се развива в България, а не да бяга в чужбина.

Защото когато има желание, има и начин! Димитър Пецов

ДИСКУСИИ Кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, нашите интелектуалци ли? На страницата на Даниела Горчева, известната ни журналистка, живееща вече от години в Холандия, се отпочна (по повод на нейна провокираща към обсъждане кратка реплика) дискусия по важен проблем, именно за "истинската роля на истинските интелектуалци", за ролята им в нашия български живот, доколко те си изпълняват ролята и пр., ето какво до този момент си казаха участниците, публикувам дискусията и тук, ако искате, можете да се включите и вие: Даниела Горчева: Безнадеждна България. И не заради друго. А заради интелектуалците си... 24

Gospodin Nikolaev Vylchev: По-скоро заради тяхната липса. Ружа Братанова: Заради всички, Дани. Даниела Горчева: Заради тия, които се мислят за такива. И които не успяха да се обединят за обща смислена кауза. Ружа Братанова: Толкоз могат. Vasilka Mircheva: Къде видя интелектуалци в политиката? Там са "кандидатите на славата" и тук-там някой самотен Дон Кихот! Между тях, под прикритие винаги има и някой червен провокатор! Баш интелектуалците странят от политиката, а и не са особено желани!

Даниела Горчева: По твоето определение само Васко Кръпката е интелектуалец. И вероятно е така. Vasilka Mircheva: Ами май така излиза! Жалкото е, че огромна енергия е натрупана в народа, а няма водачи да го поведат за нещо добро! Гадовете са си създали всякакви пара-формирования, които се готвят да използват за узурпиране на властта на всяка цена! Под лозунга "Отечеството е в опасност" ще се мъчат да увлекат и неориентирани, колебаещи се, за да реализират поставените им задачи! Иначе защо е тази мода на генерали и адмирали в политиката? За военна хунта ли се готвим? Пази Боже! Peter Stamatov: Браво, Дани! Този път се подписвам и аз под думите ти. Елица Маринова: А когато посредственост и некомпетентност са в комплект със самочувствие до небесата (а те обикновено са) положението е хептен безнадеждно! Не знам дали имаш предвид някой конкретно, но аз се сещам за няколко – един вече бивш шеф на НИМ и един бивш "културен министър" – главен мултак на републиката... Plamen Tchernev: Де да бяха само тези двамата, но съм съгласен съгласен с твърдението Ви. :) 25

Iv Vasilev: Дяволски вярно... Plamen Tchernev: Мъка, мъка! Ружа Братанова: Самонастанили се в Парламента и управлението няма. Всички са избрани по волята на народа, и изборни фалшификации. Mono Petra: България проблем няма, вземете го разберете най-накрая! :) Plamen Tchernev: Mono Petra, на "колко" си? :) Mono Petra: Наздраве! :) Ружа Братанова: Mono Petra, аз откога им викам "Наздраве!", а те ми викат, че съм алкохоличка! :) Nova Godina: Интелектуалци в България??????!!!!!!!!!!!!!... Валентина Михайлова: Все така. Iliana Terzieva: Не зная в Румъния кои им са интелектуалците и дали те са причината да са толкова единни и многобройни по площадите, но доказаха, че са подостоен народ от българския! Разбрали са, че за демокрация, свобода се бори човек всеки ден и не може да чака някой да го поведе или да му подари тези права наготово! Владимир Иванов: Лесно е да се каже. От Холандия, например. Даниела Горчева: Напротив. На никого не му е лесно. Но на хората в България никой нито им е длъжен, нито пък им е виновен. Ангел Грънчаров: Интересна тема поставя г-жа Горчева: за интелектуалците ни, как се държат – доколкото изобщо ги имаме, щот имаме и менте-интелектуалци, ний иначе сме си страна на ментетата. Имаме и менте-политици, а пък доколкото имаме политици, те не са особено добре приети (Костов е пример за това какво става с политик от класа у Нашенско). Но тук думата е за интелектуалците. Твърди се, че България е безнадеждна заради интелектуалците си. Не заради ментеинтелектуалците си, а именно заради интелектуалците си. Как се държат интелектуалците ни та са породили тази безнадеждност за България? – ето този проблем ми е интересно да обсъдим, да разнищим. Моля, помогнете. С отделни примери едва ли ще може да схванем същината на проблема и тенденцията. Как се държи типично българският интелектуалец в нашенските родни условия, та толкова много вреди на страната и на нацията си, пораждайки, предизвиквайки въпросната безнадеждност? – ето по този въпрос е много хубаво да помислим заедно. Аз лично имам свое мнение по него, ала предпочитам най-напред да разбера как мислят по въпроса други хора. Ще кажа, разбира се, своето разбиране и аз. Peter Dyakov: Ами държи се като примадона, г-н Грънчаров, ето как се държи. Ние сме най-хубавите, умните и способните. Ама едва изпълваме жълтите павета, дето ни го рече един уж съмишленик. И което си е много вярно. Дори да е истина, че сме били еди-какви си, то не се твърди така явно. Щото хората (особено пък българския избирател, това е нещо като национална черта) реагират така: да те видим колко си убав, щом те нема никъде, освен по студиата. Като искаш народа да ти вярва, ще отидеш при него – и при хамалина, и при селянина, и при 26

миньора – и то дори повече, отколкото при естествения си електорат. Ще го питаш какви са му кривиците, ще му кажеш (на език, който разбира) и как може да ги изправи. Иначе приказка безкрай до самия й край... Това за интелектуалцитеполитици. За интелектуалците, които не са политици – те трудно могат да се обединят зад обща кауза, която не засяга собствените им интереси. 45 плюс още 25 като следствие на тия 45 ни научиха как да мразим и да се делим, вместо да се обединяваме за общи каузи... Ангел Грънчаров: Добре де, ще кажа нещичко. По определение кои са интелектуалци? Занимаващите се с "интелектуална" или с творческа дейност, нали така? Дейци на науката, културата, изкуството, философията, нали за тях става дума? Артисти, учени, писатели, музикални дейци, художници и пр., нали за тях става дума? Сега се опитайте да си представите как се държат най-видните, найизявените от тях у Нашенско. За кого се сещате? За Стефан Данаилов, примерно, се сещате, нали така? Или за Стефан Цанев се сещате, нали така? Или за Георги Господинов, нали? Или за Теди Москов, режисьора, за него сещате ли се? За Калин Янакиев, философа, нали и за него се сещате в момента? Или за Цочо Бояджиев, пак философ, и той е пример за един истински интелектуалец от съвсем рядка, за нашите условия, порода. Говоря за най-изявените истински интелектуалци, да не се занимаваме в момента с менте-интелектуалците, с пишманинтелектуалците. Та какво значи правят те, истинските интелектуалци? Ами тия, най-изявените истински интелектуалци, от време навреме (някои и по-често) дават интервюта по медиите и казват какво мислят. Тяхната позиция е интересна, те имат известно влияние. Какъв им е кусурът в това отношение? Че много рядко дават интервюта ли? Защо от тази тяхна активност да се поражда безнадеждност? И то за България?! Ами какво да правят, да мълчи ли подобава интелектуалецът, който се държи правилно и достойно?! Аз лично не мога да разбера защо тази тяхна активност, даването на интервюта за медиите, да поражда безнадеждност. Някои интелектуалци се месят активно в политиката, изказват се, заемат ярка гражданска позиция. Калин Янакиев примерно е доста активен в политиката или пък Стефан Данаилов, който си е направо политик, и то вечен, несменяем, комунистите си го възприемат за нещо като свои идол или като червен патриарх (без да искам написах "партиарх", май по-правилна е в случая тази дума?), знам ли как точно възприемат комунистите своя тъй любим "Ламбо" (който се обезсмърти пред "Партията" щото изигра тъй милия на комунистическото сърце образ на комунистическия терорист и също така на "борещия се за България" агент от ДС: тук перверзията си я бива де, няма спор!) Та безнадеждността, произтичаща от интелектуалците, иде от това, че много се месят в политиката – или щото малко се месят в нея?! Как подобава да се държи в туй отношение истински добрият интелектуалец, който не поражда безнадеждност? Някаква мяра ли трябва да спазва в това отношение?! Или изобщо трябва да страни от политиката, трябва да не се вре в нея, кое е правилното, помогнете ми де, не разбирам кое е 27

правилното, кое е вярното, каква е тук нашата претенция към интелектуалците ни? Истински добрият интелектуалец, чието поведение не поражда безнадежност за страната му, трябва просто да си върши добре работата, тогава няма да има безнадежност, така ли трябва да разбирам нещата? Нашите интелектуалци не си гледат съвестно работата, там ли е проблемът? Е, нали рисуват, пишат, пеят и прочие (и чат-пат дават дълбокомислени интервюта по медиите), защо тук точно трябва да им е кусурът? Или пък те, ако искат активността им да поражда не безнадеждност, а надежда, трябва съвсем да си изоставят пряката интелектуална работа, да я зарежат и да се посветят изцяло на обществени, на граждански активности?! Тогава ли ще се породи надежда за България, а не безнадеждност?! Ами тогава те вече пък няма да са интелектуалци, тогава ще станат някакви други, ала ще си загубят интелектуалната същина, ето че пак не мога да разбера къде точно е проблемът? Nadejda Aleksandrova: Абсолютно поддържам казаното от Илияна Терзиева, че за всичко си е виновен българинът. Румънците и другите нации успяват защото не са българи. Ангел Грънчаров: А че проблем има, има, да, обаче къде е по-точно? Някои нашенски интелектуалци се врат в партийните листи, стават депутати, ето, примерно, психиатърът-богослов д-р Н.Михайлов, днес се подвизава като "твърде изискана интелектуална медийна звезда", знаете, той стана любимец на медиите откакто почна да плюе по Костов, навремето беше, ако си спомняте, депутат от партията ДСБ. Той точно ли е пример на интелектуалец, който си изпълнява мисията? Напоследък е станал пропагандист на руснаците, знам ли, може и рубладжия да е станал, не вярвам тази негова трескава медийна активност в защита на путинизма да е от чиста глупост – или от морална нечистоплътност? Васко Кръпката пък отказа да влиза в листите (ако изобщо са му предложили де, не зная точно какво е станало), докато Евгений Михайлов, кинорежисьорът, влезе, и то в листа на... ДОСТ, с лидер агента от ДС "Павел" (Местан)! Кой е постъпил истински интелектуално и проявата му да е породила надежда за България?! Или може би "истински интелектуално" се държи един друг нашенски "изявен интелектуалец", имам предвид "професор" Иво Христов, дето се навря в листите на БСП? (Той също е върл защитник на "путинската правда", не мога да кажа за рубли ли го прави или просто от умствено скудоумие, от умствена или ценностна недостатъчност го прави, но е факт, че прави точно това!) Та как трябва да се държи истинският интелектуалец, за да можем с право да кажем, че активността му поражда надежда за България? Мен лично много ме вълнува този въпрос, виждате, разсъждавам, мъча се да разбера, ала още не успявам да схвана, помогнете ако можете? Щото и аз самият, бидейки философ, май спадам към категорията на интелектуалците, та затова много ме вълнува това, ще ми се да си изпълнявам мисията отговорно и

достойно, така, че България да има надежда, а да не продължава да затъва в безнадеждността. (Аз самият, в скобки казано, какво правя? Ами боря се за промяна в образователната сфера, но не само като "теоретик", а съвсем практически, правя това в своята непосредствена дейност като учител по философия, пробвам разни промени, инициативи, новости в своето отношение към учениците, в самото обучение; в резултат станах трън в очите на властващата директорска и министерска образователна бюрокрация, гонят ме като империалист, уволняваха ме, тормозят ме, подлагат ме на административен терор, отмъщават ми, ползвайки се от властта си, абе изобщо много пострадах; пиша съвсем открито в блога си за случващото се, документирам как реално тече "образователната реформа" в свидното ни отечество, става дума за цели поредици от есета, в които най-пълно представям нещата, конфликтите, проблемите, за които спорим и т.н. Е, тази моя активност, тази моя борба протича в... пълно мълчание, рядкост са моите събратя, интелектуалци, които да са проявили известна съпричастност към борбата ми, да са ми протегнали ръка, да са ме насърчили с дума на съпричастност, не, ако изключим двама-трима бивши образователни дейци, сега вече пенсионери, всички други се правят, че изобщо не забелязват какви главоболия се стовариха на главата ми, нищо чудно така да постъпват щото не искат да си "оцапат" тъй светлия "интелектуален имидж", проявявайки съпричастност към борбата на някакъв си там провинциален даскал по философия, затуй упорито мълчат; ето, по тази причина се чувствам като някой Дон Кихот, пък и обществото около мен здравата мълчи, мълчат родителите на моите ученици, вероятно от страх, мълчат учителите около мен, моите колеги, те положително мълчат от страх, е, вярно, срещам известна подкрепа единствено от страна на учениците си, повечето ме разбират и подкрепят, ала и тяхното положение е тежко, я някой открито заяви съпричастност, мигновено се нахвърлят бодри класни ръководителки, които почват да му се карат, да го мъмрят и пр. Такива работи, простете, че ви занимах, знам, че с това заслужих презрително да свиете устенца, по интелектуалному де, тоя пък, видите ли, за какъв се мисли, представя се най-нагло за "интелектуалец" – и при това има наглостта да ни занимава със своите "чисто лични проблеми"?!) Та от оптиката ма преживяното лично от мен мога да кажа съвсем определено: безнадеждността за България иде от това, че ний, българите, не умеем никак да подкрепяме ония малцина наши интелектуалци, които "там, нейде в низините", т.е. далеч от светлините на прожекторите, в ужасно тежките условия на реалния нашенски живот се мъчат да правят нещо истински важно и добро за България, ето тук ни е проблемът, оттук се поражда истинската безнадеждност. Ний се така изродени, че даже не умеем да разпознаваме истинските си интелектуалци, а какво остава пък да ги ценим подобаващо. Или, опази Боже, да ги подкрепяме и насърчаваме, това пък съвсем не го умеем. Ний си оставяме интелектуалците да мрат съвсем непознати и непризнати, да се борят с последни сили в ужасно тежките условия, а като умрат, като ние самите им помогнем да умрат 29

колкото се по-скоро (безразличието как убива, ох, как убива безразличието – поне това можете ли да си го представите?!), тогава може и да почнем да ги славим, ала това посмъртно славене е още по-жестоко от униженията, на които сме ги подложили приживе. Та ний нима така не постъпихме даже с Ботев, с Левски, с кой ли не друг наш истински интелектуалец (Левски е бил духовник, бил е монах, и то истински, освен другото, значи е бил по тази линия и интелектуалец, да, но какво правят днешните ни истински духовници, ний знаем ли ги изобщо, познаваме ли ги, подкрепяме ли ги в борбите им, не, разбира се, а сигурно има такива, живеещи обаче в пълна неизвестност и в пълна немилост, удавени в тресавището на нашето безразличие!) Да, ето я ключовата дума ако искаме да разберем същината на проблема: нашето безразличие е тази дума! Значи кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, самите наши интелектуалци ли? А не сме ли виновни ний самите, дето нито си знаем кои са ни истинските интелектуалци, нито сме наясно в това какви условия са поставени, нито пък нещичко правим, за да покажем, че не нехаем напълно за техните борби и мъки, значи, излиза, сме обладани от пълно безразличие към тях, пък после се оказва, че като капак на всичко точно тях, интелектуалците ни, ще ги обявим че са и виновни за безнадеждността на България, дотук ли я докарахме в своята тъй ужасна несправедливост спрямо тях?! Това е. Спирам дотук. Прощавайте, че ви изнервих и подразних толкова със своето тъй "прекалено словоблудство". Просто дръзнах да кажа нещичко по проблема. И понеже съм "проклет интелектуалец" си позволих да кажа каквото мисля, как аз виждам проблема, е, по тази причина сигурно и аз съм спомогнал за засилване на... безнадеждността на България, знам ли?! Надежда за България едва ли има ако интелектуалците, чиято мисия е да мислят, не се ползват от правото си свободно да казват каквото мислят, с това поне ще се съгласим ли всички?! Интелектуалците като смело казват каквото мислят, с това надеждата за България ли подсилват – или насърчават нейната безнадеждност?! Или не трябва да мислят, не трябва гласно да заявяват мислите си, не знам, почнах да се обърквам, помагайте ако искате?! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

ПРОЗРЕНИЯ Свободният човек носи цялата отговорност за своя живот

Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т.н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна. Йосиф Бродский (Цитиран от Лидия Павлова)

Разномислието е чудесно! Струва ми се, че много глупаво постъпва оня, който изгонва от списъка с приятелите си (във Фейсбук) тия, които казват нещо, което не му харесва лично на него; като се обкръжим с хора, които мислят таман като нас самите, в един момент сами ще престанем да мислим. Мисленето се базира на различията и се стимулира от тях, разномислието е нещо чудесно, то е балзам за мисленето. "Единомислието" пък, разбира се, поражда скука, предизвиква немислене. Не търпят разномислието само немислещите... 31

Баронеса Тачър за свободата

Ето защо ний, българите, нямаме особен напредък по пътищата на свободата – понеже свободолюбивите и разбиращите що е свобода у нас са малцинство... далеч под критичната маса, необходима за това обществото ни да бъде свободно – и да се ползва от даровете на свободата!

БЕЗДУХОВНОСТТА Да, Слави Трифонов, другарки и другари, е наш светец и пророк, он е нашият нов Месия! Слави Трифонов, другарки и другари, е наш светец и пророк! Он е нашият нов Месия. Он е напълно свят и непорочен и обича народо с целото си големо сърце! Да, за бедния многострадалний народ нашият скъп Славчо е готов да си даде не само Ферарито с цвет цървен или убавио си джип, но дори и последната си риза! Слави Трифонов, другарки и другари малоумници и малоумнички, е нещо като наш нов... Васил Левски, он е наш нов "Апостол на свободата", да ме прощава таваришч Сидеров, но бат Слави по го бива за таз велика рол. Слави е нашият нов Бойко Борисов, героят от Банкя не ни оправи кой знае колкото, но славният син на Учиндол ке ни оправи непременно и най-цялостно! 32

Да живей неизмеримото и неизразимо с думи щастие на най-приказната страна на света – нашата свидна безумна страна МУТРОЛАНДИЯ!

ДОБАВКА от Jenia Georgieva: Из нета: Каква истинска постановка! Докато от едната страна Фермата разработва образа на Динко, от другата затварят магазинчето за храна в лагера в Харманли и забраняват излизането от лагера – за да не могат да си купуват храна от вън! Какво още ни липсва – Бойко на бел кон се появява, разбира се! Браво: сценаристите Ми са по добри от сценаристите Ти, мутрите Ми бият повече от мутрите Ти... Каква жестока КГБ драма...

ВЕЧНОТО Да оставим себе си на Божия промисъл, на Божията воля – и Бог ще се грижи за нас! Благодарност към Бога и за малкото, и за многото, от Преп. Паисий Светогорец (Виж: Слова на светите Отци) Някои казват: “Вярвам, че Бог ще ми помогне”, а в същото време гледат да натрупат пари за да не се лишат от нищо. Такива хора се подиграват с Бога защото не доверяват себе си на Бога, но на парите. Ако не спрат да обичат парите и да възлагат надеждите си на тях, няма да могат да възложат надеждата си на Бога. Не казвам хората да нямат никакви спестявания в случай на нужда, но 33

да не възлагат надеждите си на тях и да не им отдават сърцето си – защото така забравят Бога. Който прави свои планове без да се довери на Бога, а след това говори, че такава е Божията воля, той “благославя” делото си по дяволски и постоянно се измъчва. Не сме осъзнали Божията сила и доброта. Не оставяме Стопанина да ни ръководи, затова страдаме.

На Синай, в постницата на света Епистимия, където живеех, водата беше крайно оскъдна. На около двайсет метра от постницата, в една пещера имаше камък, от който течеше капка по капка. Бях направил едно резервоарче и там за двайсет и четири часа се събираха около три литра вода. Когато отивах да донеса вода, слагах тенекиената кутийка да се напълни, а през това време си казвах акатиста на Света Богородица. Намокрях малко челото си с ръка, защото това ми беше полезно (един лекар ми беше казал да го правя), взимах малко вода за пиене, а в една друга кутийка – за птичките и за мишките, които живееха при постницата. Тази вода използвах и да изпера някоя дреха и въобще за всичко. Каква радост и каква благодарност чувствах за малкото вода, която имах! Отправях славословие, понеже имах вода! Когато се върнах на Света Гора и живеех някое време в Иверския скит, там имаше много вода, понеже мястото беше слънчево. Имаше един голям резервоар, който се пълнеше и водата преливаше отвън. Измивах си и краката, и главата, но... бях изтървал себе си. На Синай очите ми се насълзяваха от благодарност за малкото вода, а в скита изгубих това чувство поради изобилието на вода. Затова по-късно отидох да живея на около осем-

десет метра по- настрана и там имах един малък резервоар за вода. Как човек се изтървава, как губи себе си, когато е налице изобилие! Трябва изцяло да оставим себе си на Божия промисъл, на Божията воля – и Бог ще се грижи за нас. Веднъж един монах отиде да извърши вечернята на място извън килията си. По пътя намери една бяла гъба и благодари на Бога за рядката находка. Реши на връщане да я откъсне и с нея да вечеря. Помисли си: “Ако мирските хора ме попитат дали ям месо, мога да им кажа, че ям всяка есен”. На връщане намери гъбата наполовина – някакво животно я бе счупило. Каза си: “Явно толкова трябва да изям”. Взе го и благодари на Бога, че е промислил за него половин гъба. По-натам видя още една половинка от гъба и се наведе да я вземе, за да допълни вечерята си, но понеже беше развалена (може би беше отровна), остави я и отново благодари на Бога, че го е запазил от натравяне. Отиде си в колибата и изяде половината гъба. На другия ден, когато излезе навън от колибата си, какво да види! Всичко наоколо бе пълно с хубави гъби – и той благодари на Бога. Нали виждате: благодари на Бога и за цялата гъба, и за половината, за добрата и за развалената, за едната и за многото. Благодари за всичко. (Цитирано от Milena Kiryakova)

Истина и съществуване

Относителността на истината води след себе си до относителност на съществуването на света. Едмунд Густав Албрехт Хусерл (цитиран от Krasimira Zafirova)

ДИЛЕМИТЕ НА СЪВРЕМЕННОСТТА Душата на Ф. Кастро е съзряла истинския комунизъм в Ада!

Фидел Кастро бил умрял. Най-после душата му ще отиде в Ада при Ленин и Сталин – да си правят комунизъма там. Там, в Ада, е мястото на комунизма им. Там, в Ада, комунизмът вече е построен. Тук, на Земята, комунистите се постараха да превърнат живота ни в Ад, почти успяха, но все пак животът взе реванш и сега на комунистите им се налага си правят кошмарния комунизъм там, където му е мястото, а именно в Ада. Толкова. Душата на Кастро, предполагам, е щастлива: вече е успяла да съзре истинския неподправен комунизъм в Ада.

Казус за пределно простодушни и немислещи и затова податливи на манипулации сънародници Дами и господа съдебни заседатели, как смятате, тезата, че най-страшният проблем на България били не ченгетата, бандитите, мутрите, мафиотите, а... бежанците (емигрантите), за кой най-вече е изгодна?! Давате ли си сметка кой по тази причина финансира натрапването на тези теза на тъй простодушното и немислещо българско природонаселение чрез тъй безскрупулните медии?! Помислете малко де, давам ви възможност самостоятелно да решите този толкова прост казус...

ОСТРОУМИЕ Какви риби бе, горски!??

Мъж върви по брега на реката и носи две риби. От храстите изскача горският: - Аха, пипнах те най-сетне, бракониер такъв. Сега ще пишем протокол!!! Мъжът: - Слушай бе, горски. Тия две риби са ми като домашни животни. Преди много години аз ги опитомих и сега отвреме-навреме идвам тук, свирвам три пъти, те излизат, аз ги взимам и се разхождаме около реката. Ако не вярваш, мога да ти докажа. Горският: - Добре, докажи! Мъжът мята двете риби във водата и започва нахално да гледа към горския. Горският: - Айде бе! Свирни три пъти да видим дали рибите ще дойдат при тебе! Мъжът (възмутено): - Какви риби бе, горски!?? (Разказано от Димитър Димитров)

ВАМПИРЯСАЛОТО МИНАЛО Комунизмът е варварски култ към смъртта, не понасящ живота и сатанинска бесовщина, прекланяща се пред смъртта

Една другарка, усърдно ревяща по загубата на Фидел Кастро се изпусна да каже, че правела това защото много била "уважавала смъртта", което ми даде повод да й кажа следното: Вий, комунистите, толкова много уважавате и почитате смъртта, че по тази именно причина си устроихте кървава вакханалия и избихте общо 100 милиона човека! Да, така е, комунистите безкрайно уважават и почитат смъртта, не живота – и по тази причина съсипаха живота на още много милиони хора. Комунизмът е варварски култ към смъртта, който не може да понася живота, а животът за човека е свободният живот; ето по тази причина комунизмът 38

изпитва такава дива, патологична злоба и ненавист и към свободата, и към живота, и към човека, към свободната и достойна личност. А с рева си по загубата на "непрежалимия Кастро" (или по загубата на непрежалимия Тодор Живков, или по загубата на непрежалимия Сталин и пр.!) комунистите пак показват, че по същината си комунизмът е тъкмо варварски култ към смъртта, че комунизмът е неудържима бесовщина, че е сатанинско творение. ДОБАВКА: Pavel Gintov, украински свободолюбец и антикомунист, написа следното на страницата си във фейсбук: Я не радуюсь смерти Фиделя Кастро. Обидно, что палачи и мучители целых народов спокойненько себе доживают до старости. Кратък мой коментар: Да, обидно е, че палачите на цели народи така спокойно доживяват до дълбока старост... точното чувство е обида. Крайно несправедливо е че убийци, които са пратили в гроба толкова много намиращи се в разцвета на силите си хора, така спокойно доживяват до дълбока старост. Но предполагаме тия комунистически изчадия ще си платят за греховете поне в отвъдния живот. (Виж:Осъждането на престъпленията на комунизма)

Кукловодите ни отреждат диктатура на тълпата начело с чалгамерзавците

И Хитлер "демократично", с референдум (плебисцит) присъедини Австрия към Райха! Неслучайно вчера чалга-"специалистите" не допуснаха най-добрия специалист по избори и избирателни системи проф. Димитър Димитров на т.нар. "дискусия" за приемане на волята на чалгарите за приемане сега и веднага на 39

чист мажоритарианизъм в два тура. Много ясно "сценаристите" знаят, че това ще предизвика хаос, а след хаоса - желание за "твърда ръка", която да направлява "демокрацията на тълпата". А това, че народът ударно се превръща в тълпа чрез медиите контролирани от мафията, мисля е ясно. Момчил Дойчев

ПЛОДОНОСНАТА СВОБОДА Историческата роля и смисъла на емигрантите

Снимка на Svetlozar Stoyanov с коментар: Те подцениха притока на емигранти... Кратък мой коментар: Да, таваришчи, така е, но какво направиха от Америка "емигрантите"?! И какво щеше да е сега Америка ако не бяха дошли въпросните "емигранти"?! Може ли да има прогрес и просперитет ако носителите на новото и различното биват прогонвани?! Нетърпимостта към различното до какво води? Тия, които не са като нас, не значи, че непременно са по-лоши, нали така? Само добре познатото ни не е задължително „единствено-правилно”, какво ще кажете? Различността ражда просперитет, различията не плашат свободолюбивите… 40

Планетата ни се нуждае от хора с морал, които да направят света жив и хуманен!

Планетата не се нуждае от голям брой "успешни хора"! Планетата отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи и любящи от всякакъв тип! Тя се нуждае от хора, редом с които е хубаво да се живее! Планетата се нуждае от хора с морал, които да направят света жив и хуманен. А тези качества нямат нищо общо с "успеха" като такъв – какъвто той се определя в нашето общество! ДАЛАЙ ЛАМА (Цитиран от Siana Stefanova)

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg тел. 0878269488

Излезе още един брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ, посветен на протеста за свобода в образованието сряда, 12 април 2017 г.

Ще се примирите ли че свободата на образованието у нас е табу?!

Популярна библиотека на списание HUMANUS 44