Spisanie HUMANUS, kn. 3/15 ot 2017 g. by Ангел Грънчаров

HUMANUS Áðîé 3 (15 (15), 15), Ãîäèíà IV, IV, 2017, 2017, Þíè

ÌÈÑÚË ÍÀ ÁÐÎß: „Àêî ñè ìèñëèòå, ÷å îáðàçîâàíèåòî å ñêúïî óäîâîëñòâèå, ïðîáâàéòå êîëêî ùå âè ñòðóâà íåãðàìîòíîñòòà.” (Äåðåê Áîê)

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñò ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷î ÷îâåê

HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Ïåöîâ Éîðäàí Àíãåëîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2

СЪДЪРЖАНИЕ РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ РЕФОРМА? Промяната зависи от поврата в душите…………………………………………5 Няколко снимки……………………………………………………………….…….10 КНИГА, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА Зов за борба…………………………………………………………………..…….11 НОВОСТИ Започва семинар по личностен растеж в онлайн-училището към Центъра за развитие на личността!..............................................................................14 НРАВСТВЕН КАЗУС Страшно става ако училището работи за деморализацията на младите хора!.................................................................................................................16 Съзнание за дълг и гражданско действие…………………………………..…17 ДИСКУСИИ Защо само истината освобождава?..............................................................19 Духовна храна ли?! Ний служим главно на своето… черво!.......................21 РИФ-ОРМА Можете вече да пеете заупокойна молитва на т.н. "реформа" в българското образование!...............................................................................................24 Стълбата неслучайно се мете отгоре надолу………………………………...25

ПРОЗРЕНИЯ Не вярват в себе си ония, които са се отказали от свободата…………..…28 Да си... агне в България е още по-лошо от това да си човек!.....................29

ОБРАЗОВАНИЕТО – ИЗВЪН ПОЛИТИКАТА?!? Личностен или политически е конфликтът на един демократ със самозабравила се пазителка на авторитарно-социалистическото образование?..29 Държавата ни в тежко нарушение на международните си ангажименти за защита на правата на човека…………………………………………………….32 ДА СИ ЛИЧНОСТ У НАС Е ПРОКЛЯТИЕ! И у нас, и в Русия не могат да търпят талантливите си хора, личностите – и обикновено ги убиват!..................................................................................33 ЧОВЕКЪТ Е СВОБОДА Изборът на живот е: бъди човек – или се откажи от човека, т.е. от свободата, щото съм човек само когато съм свободен!........................................35 „ДЕМОКРАЦИЯ” ПО НАШЕНСКИ Нужни ли са ви още аргументи за това, че живеем в недемократична, несвободна страна?........................................................................................36 Отворено писмо до наши видни "демократи"………………………………....38 ЧОВЕШКАТА УЧАСТ Призивно писмо от приятел……………………………………………………...40 МНОГОЗНАЧИТЕЛЕН ДЕБАТ Ученикът, играещ ролята на "демократичен”, ала страхлив директор само за един ден, все пак проговори!.....................................................................42 Глупаво е да се обиждаме и злобеем когато някой ни казва истината…..46 ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ Да твърдиш, че си противник на нацизма и в същото време да обичаш комунизма е признак за тежко мозъчно увреждане……………………...…..55 Не, никаква победа няма: защото половин Европа беше поробена от пожестокия враг на човечността – комунизмът!...............................................56 4

РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ РЕФОРМА? Промяната зависи от поврата в душите сряда, 20 септември 2017 г.

Уводни думи Смятах в няколко поредни книжки на списание HUMANUS да поместя текстове и снимков материал, свързани с проведения в периода март-юни 2017 г. граждански протест за свобода в образованието и против беззаконията на самозабравилата се и така арогантна образователна бюрокрация. Подбрах най-интересното от всичко онова, което съм написал и публикувал в този период. Но след това се отказах: понеже този материал се оказа изключително голям по обем. И по тази причина продължих да го публикувам във в–к ГРАЖДАНИНЪ. Тук оставям само написания за списанието предговор на планираната, но неосъществена в списанието поредица. … Ще каже някой: какво от това, че някакъв си там "опраскан" учител по философия и гражданско образование от някакво си там училище е излязъл да протестира – и че е протестирал не ден и два, а цели 77 дена?! Какво интересно има в това, как е възможно такъв нищожен по същество "личен проблем" да бъде извеждан на толкова важно място – че да запълни няколко книжки от едно списа5

ние, което обещава да се бори за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек?! Ето какво ще отговоря на тези съвсем основателни възражения. Ние сме свикнали да мислим именно така: ако протестират повече хора, то протестът им е по-значим; колкото повече хора протестират, толкова позначим е техният протест; количеството протестиращи е решаващо! За какво обаче е решаващо количеството протестиращи хора? Да, признавам, един протест има по-голям шанс да постигне целите си ако в него се включат колкото се може повече хора. Но това не го прави непременно по-значим във всеки един друг смисъл. Понякога е един-единствен човек да протестира е достатъчно за да се изяви някакъв огромен смисъл. Общо взето до някаква голяма истина първоначално пръв достига един човек, а не непременно голяма маса от хора, нали така? Е, значи истински е важно за какво протестира този човек, какви истини иска да каже на всички нас чрез протеста си, а количеството протестиращи е нещо второстепенно. Даже може да се изведе и една такава зависимост: напълно е възможно колкото по-малко хора са достигнали до някаква истина, толкова позначима да е тази истина. Та мисълта ми е, че и един-единствен човек е напълно достатъчен да ни каже някаква важна истина, нали така? Е, хубаво е да се вслушаме в истината, която този човек иска да ни каже. А това колко човека са имали смелостта и доблестта да застанат до него наистина е нещо второстепенно. Защото, казахме, е възможно до някои истини да се достига значително потрудно. И е възможно да се иска време, за да може повече хора да постигнат истината, която този човек им е казал.

Аз протестирах сам и ме подкрепиха истински хора, които се броят на пръстите на едната ръка. Това, че точно на мен съдбата е определила да ми се 6

стоварят на главата тия проблеми обаче не е случайност, да, признавам, аз сам и то съвсем умишлено предизвиках тия всичките изпитания, които ми се стовариха на главата. Аз просто реших да тествам как реагира системата когато в нея се появи едно "изцяло чуждо тяло", именно когато в нея се появи един действително свободен човек. В случая става дума за един учител по философия и гражданско образование, именно моя милост. Прочее, по начало учителите най-вече по философия и по гражданско образование следва да се държат не като презрени страхливи мижитурки, а следва да се държат именно като действително свободни и достойни личности – с оглед да дадат подобаващия пример на младите хора. (Такъв, дето се казва, им е "предметът", на това нещо те следва да научат възпитаниците си!) Е, мен ме опраскаха само защото най-съвестно съм си вършил истинската работа като учител и като възпитател на своите ученици. Правете си сметката какво означава това, че точно такива като мен системата ги изхвърля така жестоко, така безпощадно. Това все нещо показва, нали така? Мижитурките системата ги търпи, но ето, личностите, които държат на свободата си, ги опрасква най-жестоко. Какво показва това оставям да решите сами. Аз написах много книги, в които показах каква е моята философия на промяната в образованието по посока на неговата истинска либерализация, демократизация, декомунизация. Имах идеите, реших сам да ги приложа на практика. Приложих ги, но церберите на системата скочиха и почнаха да крещят: "Караул! Тоя тук се държи като свободно същество! Тоя учител тук е полудял, той се държи, моля ви се, като достойна личност, която си знае правата! Мигом да го опраскаме! Мигом да го смачкаме! Мигом да го убием! Ний свобода в нашата система не търпим! Проклета да е тази свобода – тя ще разруши толкова уютната ни система, дето ти храни така сито вече, ето, Бойко Борисов, да ни е жив и здрав, даже увеличи заплатите на учителите! Долу свободата, искаме си робството!" Какво стана около тия епични и знаменателни истории аз също така описах най-прилежно, като старателен архивар на най-чудатите и пищни идиотщини, които животът така разхитително ни представя. Ето, тази сутрин чета: Ученици пребиха учител с дървен кол, учителя си по английски пребили с дървен кол и с ритници! И това става в едно градче, намиращо се съвсем близо до Пловдив: Садово. Още такива случаи има, ето един, също наскоро, в столицата е станало това: Отново агресия в училище: Ученик би учителка в час. Има и още много такива случаи, знаете сами. Е, аз направих нужното това изобщо да не се случва в нашите училища. Показах кой е верният път. И за награда ме... опраскаха! И то не един път, а два пъти. Първият път като ме опраскаха съдът ме върна на работа, пак след това ме опраскаха. В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, знайно е, всичко е възможно, нали така? Няма идиотщини, които да не могат да се случат тук. В това число е напълно възможно директори на училища да се държат като... мутри, които опраскват тия учители, които не им целуват обущата. 7

Аз показах кой е пътят за излизане от дълбоката агония, в която се намира българското училище. Верният път е този: борба за очовечаване на системата, да, всекидневна борба е нужна! Борба за свобода, за права, за достойнство, за справедливост! Без борба нищо добро на този свят не се е появило. Не става дума за правене на революции, а за всекидневна борба срещу идиотщините, срещу абсурдизмите на прогнилата авторитарна и човеконенавистническа, иначе казано, срещу терористичната система, която царува в българското образование и училище. Иска се борба срещу социализмо-комунизма, който си стои непокътнат в нашите училища, те са точен оазис на едно отдавна уж отминало си време. Без борба тази анахронична система няма да бъде разклатена, камо ли пък съборена. Много хора трябва да си обединят силите за да настъпи тъй желаната и потребна ни промяна. Е, с оглед да спомогна поне малко за появата на тия съдбовно необходими ни борци аз публикувам в списанието, което създадох, материали, които могат, по дълбокото ми убеждение, да подпалят огъня на борбата.

В три поредни броя на в-к ГРАЖДАНИНЪ аз още по времето на самия протест публикувах следите, така да се рече, на първите няколко дни и седмици на своя протест. Сега решавам да ги публикувам и тук, ведно с продължението. Нека да останат за потомците тия следи на нашето иначе толкова заспало време. Надеждата е, че тия публикации могат да спомогнат за събуждането на някой от спящите дремльовци. Аман от поспаланковци, аман от послушковци, аман от мижитурки, нужни са ни борци! Времето ни зове да ставаме борци! Без нас никак8

ва промяна към добро няма да настъпи в свидното ни отечество, това поне съзнавате ли го? Желая ви успех в промяната първо на самите себе си! Като първом се освободите от собствената си склонност бездушно да наблюдавате идиотщините, тогава нещата може лека-полека и да потръгнат. Проблемът сме ние самите, ако ние не бяхме такива и страната ни нямаше да е такава. Промяната и в образованието, и в страната ни зависи от съдбовния вътрешен поврат в душите, който е крайно време да настъпи. Възможен е този поврат, той не е нито страшен, нито труден. Просто се иска да разберете, че свободата е най-прекрасното нещо на този свят - и да направите нужното да се държите като свободни и отговорни личности! Много ли е това?! Изобщо не е. Даже е много лесно! Да, ама нещо вътре във вас самите първо следва да се пречупи. Какво е то сами ще разберете като се зачетете в тия текстове.

20 септември 2017 г., Пловдив

АВТОРЪТ

Няколко снимки – от мястото на протеста понеделник, 24 април 2017 г.

КНИГА, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА Зов за борба

Тази сутрин написах следните встъпителни думи към подготвяната за печат първа част на новата си книга, която засега има примерното заглавие Училището в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ: 11

Въведение Книгата, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю, представлява поредица от есета, писани пунктуално почти всеки ден – това са нещо като „репортажи с елементи на анализ” за случващото се в една училищна общност, в която авторът е учител по философия, става дума за общността на ПГЕЕ в Пловдив (бивш ТЕТ-ЛЕНИН, както още го наричат в града и в областта). Проследява се епичният, а понякога и крайно абсурдистки сблъсък между силите на статуквото и съвсем немощните сили на промяната в образованието, които в това училище се предвождат от въпросния учител по философия, който има несретната съдба да е свободолюбив и човеколюбив, да е борец за очовечаване, за освобождаване, иначе казано, за реално демократизиране на отношенията в тази училищна общност. Този „нетипов”, по-различен учител, разбира се, е подложен на какви ли не унижения и гаври от страна на самозабравилото се ръководство на училището, разполагащо в тази ситуация с едва ли не абсолютна власт. В „сплотения колектив” цари обстановка на див страх и на грозно подлизурство – защото отмъстителната директорка няма да прости на никой „изневярата” спрямо задължителното преклонение пред нейния царствен пиедестал. Нищичко в тази история не е измислено, а всичко ни е поднесено направо от така щедрия на чудатости наш съвременен български живот. Авторът като прилежен архивар описва всичко, което е станало, на което е свидетел или участник, интересното е, че той хем е най-активното, най-ангажираното с промяната в това училище лице, хем е вдъхновен изследовател на толкова чудатите житейски феномени, които се разгръщат пред очите му. Пред нас е книга, която има ред достойнства, най-главното от които вероятно е това, че авторът е философ, т.е. човек, който не се задоволява с безстрастното описание на случващото се, а се опитва да постигне „разбиране в дълбочина”, т.е. старае се да изяви оня значим смисъл на нещата, от който зависи не само живота, но и бъдещето ни. Обществото ни е болно и преживява тежка психологическа и нравствена криза, имаща мащаба на същинска духовна катастрофа. От която трябва да търсим изход, трябва да направим нужното за да намерим верните, разумните решения – за да спасим не само душите си, но и своето отечество, нацията и страната си. Ето в тази именно посока полага неимоверни усилия да проясни, да разнищи „без остатък” проблемите човекът, който си даде труда да ни въведе в тия така многозначителни, скандални, понякога твърде пикантни истории. Истории, които звучат много често невероятно, сякаш са продукт на развихрената художествена или творческа фантазия на самозабравил се писател с абсурдистки наклонности, с пиетет към абсурдността, съпътстваща неотменно живота ни. В този смисъл тази поредица от есета има и несъмнена художествена стойност, която се дължи на ярката експресивност на съставящите я текстове. 12

Авторът прави нужното, според силите си, да изобрази тъкмо онази най-значима човешка (психологическа, нравствена, духовна) страна на така причудливите и често съвсем невероятни истории, за които обаче имаме гаранцията на непосредствената жизнена достоверност. Книгата обаче поражда не чувство на наслада, а зове към борба, призовава към пробуждане на съвестите, работи за освобождаване на душите от толкова коварните вериги на безразличието, на безчувствеността; това е книга, която не може да ни остави безразлични, която ни подтиква да се възмущаваме, да страдаме, да сме съпричастни, да се преизпълваме с готовност и решимост за промяна. Неин основен герой са младите хора, учениците на България, с които авторът свързва всичките си надежди за промяна, а пък тази последната е залог за бъдещия ни просперитет. В този смисъл пред себе си имаме една въпреки всичко оптимистична книга. Интересно е да се добави и това, че тази книга е писана под формата на учителски – и философски – дневник в интернет, в блога на автора, това дава възможност нейни съавтори да са първите й читатели, които участват изключително активно, със свои коментари, в написването на самата книга. В този смисъл пред вас имате една твърде съвременна, диалогична, пълна с живот книга. Желая ви приятно четене! И приятни размисли! Ако прочетете тази книга, ако имате търпението да я изчетете докрая и да я осмислите по своя си начин, ще стане така, че в един момент вече няма да сте същите. Има книги, които освобождават, ето, надяваме се от сърце, че нашата книга може да има същия благотворен ефект върху вашата душа. 27 април 2017 г. Пловдив

Авторът

2 коментара: Maria Vassileva каза: Не само тази, всичките ти книги освобождават, Ангеле! Имат невероятната, необяснима сила да го правят. И аз бях освободена като читател на книгите ти от доста неща. Благодаря ти за това! Дано успея един ден да напиша черно на бяло от какво ме освободи ти, Човеко! Николай Пехливанов каза: Мисля, че сте голям оптимист, че учениците в бг ще я прочетат, също и учителите, де.... успех!

НОВОСТИ Започва семинар по личностен растеж в онлайн-училището към Центъра за развитие на личността! петък, 28 април 2017 г.

Вчера един човек, който по-рано се свърза с мен и си поръча да му пратя книгата си ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (в хартиеното издание, което и сторих), като е прочел книгата, е попаднал, предполагам, на реклама в нея (или в интернет) за това, че имам оферта за провеждане на различни курсове и семинари, и ми заяви, че желае да се включи в семинар по личностен растеж. Ето неговото съобщение и моя отговор до него, публикувам ги тук, понеже, предполагам, такава една възможност (за участие в такъв семинар или курс) може да представлява интерес и за други хора: Здравейте отново, Бих искал да се запиша за някой от семинарите по личностен растеж. Благодаря Ви и успешен ден, ще очаквам информация за събитието! П.П. Здравейте, Радвам се за интереса към семинарите по личностен растеж, провеждани от нашия Център за развитие на личността и от нашето онлайн-училище, съществуващо от известно време към Центъра. Тия семинари започват когато се явят интересуващи се, желаещи да участват в тях. В момента няма такава група, но е възможно да я сформираме, Вие също можете да спомогнете за това - като, примерно, опитате да "кандърдисате" свой(и) приятел(и) или приятелка(лки) да 14

се включат в семинара. Ако това не се получи бихме могли да проведем семинара в междуиндивидуална форма, ние двамата да го започнем, пък ако се появят други желаещи, ще се включат по-нататък, впоследствие. Семинарът може да бъде и онлайн, Вие, доколкото разбирам, сте от София, аз пък живея и работя в Пловдив, така че няма проблеми да проведем семинара онлайн. Може да го правим, според предпочитанието Ви, в устна форма (в реално време), или пък текстово, с писане, тогава ще обсъждаме въпросите било с имейли, било като съобщения във форум, в блога ми да речем (нищо не пречи и обсъждането ни да е публично, та по този начин в семинара ни ще могат да се включат и други хора, нещо повече, такава форма на провеждане е за предпочитане по моя преценка). Имаме много възможности. Относно обсъжданата в семинара същинска проблематика това много зависи от Вас, в началото ще обсъдим какви теми и проблеми Ви вълнуват, кои биха били представлявали интерес за Вас; като определим по този начин една примерна програма, ще започнем да работим. Да потръгне работата, след това ще обсъдим другите условия, примерно заплащане и пр. Не се притеснявайте, важното е да свършим хубава работа, парите са последната грижа. (Това не значи, че ще Ви кажа в един момент прекалено висока такса, не, и този въпрос ще го решим заедно, ще се договорим при такива условия, че и за Вас да е изгодно.) Но истински важното за мен е да свършим полезна и добра работа заедно, в семинара. И понеже Вие ще сте активен участник него, излиза, че ще имате принос, за кой аз пък следва да Ви платя, тъй че ще решим този проблем възможно най-взаимно изгодно и чрез съвсем свободно договаряне, според възможностите и на двамата. Всъщност може да Ви предложа да дадете известно малко (според възможностите Ви) дарение на Центъра за развитие на личността, тия средства обикновено отиват за списанията, които издаваме (включително и в хартиен вариант). Ако не сте разочарован при тия условия и в тази форма да правим семинара, ще се радвам да приемете и да започнем в най-скоро време. Дайте и Вашите предложения във връзка с казаното от мен по-горе. Всичко можем да обсъдим и за всичко можем да се споразумеем - при добро взаимно желание. Като започнем двамата (онлайн и публично, стига да сте съгласен), в семинара неизбежно ще се включат и други участници. Но няма проблем да провеждаме обсъжданията само двамата. Това е в основни линии. За друго в момента не се сещам. Кажете Вие какво мислите. Желая Ви всичко добро! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Това написах на този човек. Ако искате и вие да участвате в такъв семинар и при такива условия (доста благоприятни и приемливи според мен), заповядайте, заявете желанието си, ще започнем заедно да работим. Хубав ден ви желая! 15

НРАВСТВЕН КАЗУС Страшно става ако училището работи за деморализацията на младите хора! Radomir Parpulov каза: Гръцки студент блъсна с автомобила си ученичка от Английската гимназия на автобусна спирка. Училището защитава ученичката. Ученик убива жена на пешеходна пътека и избягва. Училището защитава ученика. Извод – жертва или виновен ученик: училището ги защитава. Дали трябва да е така, аз не знам. Някой ще изясни ли? Ангел Грънчаров каза: Поставяте безкрайно интересен и важен казус. Има, знайно е, различни хора, с различни представи за морал, но нашите представи са едно, а моралът като такъв съдържа общочовешки и непоклатим смисъл - Божият закон на морала, в който се съдържат тия опорни точки на разбирането, без които животът ни отива по дяволите! Е, в този Божи закон се казва, че е най-строго забранено да се убива, убиването е страшен грях, е престъпление. Тук такива съображения дали убитият или убиващият е "от нашите" изобщо не могат да имат някакво значение, казано е безусловно: Не убивай! (Няма подробности, примерно, от рода на тази: убивай, но само класовия враг, позволено е да убиеш оня, който не мисли като теб, който "не е от нашите" и т.н.) В наблюдаваните, в обсъжданите явления от нашия живот (в това число и подписката в защита на толкова съгрешилия млад човек от ПГЕЕ) явно има голямо объркване на посоките, свидетелстващо за опорочени, деградирали в нравствено отношение съзнания – най-вече на допусналото тази подписка административно ръководство, което отдавна е доказало, че има твърде оригинално, авангардно, бих си позволил да кажа, а всъщност съвсем ретроградно понятие за морал и за човечност. Не може безусловно да защитаваме провинилия се само защото е "от наште", защото това е опасна "логика", ако сме докрай верни на тази порочна, нихилистична (и класово обусловена в крайна сметка!) "логика" би следвало да кажем, че оня, който "от нашите", даже и да е съгрешил, е... "прав", а пък жертвата, дето се казва, "си е сама виновна", та нали ако тази жена се не беше пречкала на "нашия човек", минавайки на пешеходната пътека, на него изобщо нямаше да му се налага да я прегазва! По тази логика въпросната възрастна жена, дето се казва, "вече се е наживяла", а пък "нашият човек" има "бляскаво бъдеще", "животът е пред него", на жертвата в случая "нашето момче" е оказало един вид благодеяние като я е лишило от живот, направило й е... "добрина", всъщност помогнало й е да умре и така я е спасило от... мъките и униженията на старостта! Виждате ли до какви идиотщини води тази така порочна и нихилистична спрямо ценността на човешкия живот (една безусловна ценност!) "логика", която без капка неудобство, без съзнание какво прави, демонстрира въпросното ръководство на едно, забележе16

те, възпитателно и образователно (!!!) учреждение! Ето това вече е напълно скандално, защото това ръководство фактически и на дело работи за опорочаване на съзнанията на младите, спомага за тяхната деморализация – и като капак на всичко живее с напълно илюзорната, превратна представа, че, видите ли, по този начин прави "нещо добро", изявява своята тъй завидна "човечност"!!! Нормалната човешка реакция в случая е следната: да, можем да съчувстваме на това, което е сполетяло този млад човек, става дума за крайно злополучен инцидент, може не цялата отговорност за станалата трагедия да е негова, и жертвата може да има известна вина, но той следва сам да поеме своята вина и да изкупи вината и греха си с подобаващото наказание! Защото това наказание е за негово добро, то ще спомогне за неговото поправяне, той вече никога, ако се качи на автомобил, няма да си позволи да кара колата си така безразсъдно и самонадеяно. А да "ходатайстваме" на провинилия се пред съда да го освободи от ареста на основанието, че той, видите ли, е "добър човек", е "отличник" и не знам си какъв още, е чисто и просто една идиотщина, е една неподправена глупост: да, той уби човек, но молим, вземете предвид, че е "твърде добър човек" – и ако може, заради "доброто му сърце", му... простете! (Нали така простихме и на "нашето момче" Максим Ставийски, който пиян помля с колата си неколцина жертви, той при това беше "велик спортист, нали си спомняте и този случай?!) Разбира се, ръководството на училището, демонстриращо без капка неудобство такъв наистина покъртителен и завиден "морал" няма да си подаде оставката, щото то при това се смята за "непогрешимо", но ние, гражданите, дали не следва да се намесим и да помогнем на самозабравилата се директорка да направи това, което съзнанието за дълг (стига да го имаше, стига да имаше съвест, стига да слушаше гласа на своята съвест!) я зове! Ами висшестоящите длъжностни лица от образователно-възпитателното ведомство докога ще нехаят спрямо своята отговорност – та те могат за миг да допринесат за вразумяването на самозабравилата се директорка; ала те проявяват изцяло порочна солидарност с нея, нима искат да ни убедят, че и за тях автентичният човешки морал не значи нищо?!

Съзнание за дълг и гражданско действие петък, 28 април 2017 г. Тази сутрин, водени от съзнанието си за човешки и граждански нравствен при това дълг написахме следното писмо до висшестоящите длъжностни лица и институции на образователно-възпитателното ведомство на нашето злощастно отечество, за които (длъжностни лица и институции), надяваме се, човешкият морал все пак нещо значи; и за да разберем дали моралът има известно значение за ръководителите на образователно-възпитателното ведомство на 17

нашето злощастно отечество, ни се наложи да напишем поредното си отворено писмо до тия въпросните длъжностни лица, ето какво по-точно написахме там:

До проф. Николай Денков, министър на образованието и науката До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България До всички медии ПРИЗОВАВАЩ КЪМ ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ СИГНАЛ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив, възмутен и борещ се за справедливост и човечност гражданин, Уважаеми господин Министър, Уважаема госпожо Началник, Уважаема госпожо омбудсман, Вече Ви информирахме за своята позиция по скандалния случай, свидетелстващ за непоносимо тежкото психологическо и нравствено състояние в Про18

фесионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив: в училището беше проведена твърде "човеколюбива" подписка в защита на провинилия се ученик от 12-ти клас, който блъсна и уби възрастна жена на пешеходната пътека, а след това избяга и се опита да се укрие. Разбира се, отговор от Вас нямаме, нямаме и никакъв сигнал, че с нещо сте се обезпокоили – имаме чувството, че изглежда не съзнавате сериозността на станалото. Затова водени от съзнанието за свой човешки и граждански нравствен при това дълг, си позволяваме да Ви помогнем да осмислите колкото се може по-пълно, цялостно и дълбоко този наистина нелек казус, по тази причина Ви изпращаме отзиви на граждани, в които проблемът се поставя на длъжната плоскост. Моля, приемете като органична част на това писмо публикация със заглавие Дали ние, гражданите, дали не следва да помогнем на самозабравилата се директорка да направи това, което съзнанието за дълг – стига да го имаше – я зове!, съдържанието на която прилагаме по-долу. Таим крехката надежда, че ще вникнете в случая и ще реагирате подобаващо – Вашата реакция може да има безкрайно ценен оздравителен ефект върху толкова тежко болното образователно-възпитателно (подчертаваме това!) учреждение, носещо името "ПГЕЕ в Пловдив"! Приятни размисли Ви желаем, уважаеми дами и господа ръководители на образователно-възпитателната институция в нашето толкова свидно, ала така злощастно отечество! 28 април 2017 г. Пловдив

С УВАЖЕНИЕ:

ДИСКУСИИ Защо само истината освобождава? Написах във Фейсбук нещичко за истината, гледам, доста хора са го харесали, а пък един човек се е и изказал, отговорих му, ето, има възможност да се проведе дискусия за най-важното всъщност, именно за истината, заповядайте, включете се, стига да ви вълнува този въпрос: Заложилият на истината винаги печели... Затова да му мислят ония, които са дръзнали да живеят с истината в раздор! Stan Yosifovski, приятел на Ерол Ибрахимов каза: Колкото и да разправят, че истината е въпрос на гледна точка, тя е свобода. Гледната точка е само на тоя дето ти слага прангите и ти опъва спирачката. А и свинята лебед никога няма да стане! 19

Ангел Грънчаров каза: Там е работата, че истината не е въпрос на гледна точка или на споразумяване помежду ни, не истината зависи от нас, а ние зависим от нея. Нашите мнения би следвало да зависят от истината, щото тя е нещо като тяхна мярка и мащаб. Който поставя своето мнение над истината, се е объркал твърде много и непременно един ден ще съжалява...

А за това, че истината е свобода съм съгласен, истината е това, което ни освобождава. Който мисли според истината, е свободен, той ще живее разумно и добре, а ония, които нехаят за истината, се заплитат в заблуди (в илюзии, в лъжи, в грешки, в грехове) и на това основание губят свободата си. Който не служи на истината, той служи на своята празна суетност – и по тази причина неизбежно почва да страда. Няма как да изтарикатстваме спрямо истината, винаги ще ни се наложи да си платим за измяната към нея.

Духовна храна ли?! Ний служим главно на своето… черво! Народът у нас най-много обича да яде. Не да чете, не да мисли, а именно да яде... Да дъвче, да лапа, да гълта, да плюска. Всички бизнеси, свързани с яденето, с пълненето на стомаха на вечните гладници, просперират у нас. И у света, но най-вече у нас. У нас готвачите са най-авторитетни, те станаха шоузвезди, те са нещо като водачи и кумири на народа.

Едва когато не готвачите, а... философите станат водачи на народа, едва когато народът почне да се вслушва в думите на философите, а не на готвачите, едва тогава този народ ще излезе от тресавището на материализма и бездуховността. Кога ще стане това ли? И как ще стане ли? Ето една хубава тема за размисъл. Как едно човешко същество да бъде убедено, че не е чак толкова важно да си пълниш... червото, да, човекът не е едно черво, което трябва да бъде постоянно пълнено, ний, човеците, не сме двукраки фабрики за... екскременти (да не казвам оная известната дума, сещате се коя), да, не червото си трябва да гледаме да пълним, а душите си трябва най-после да почнем да храним. А храната за душата – това са прекрасни мисли, идеи, истини; душата се храни с духовни неща, които у нас народът изобщо не цени. Книга ли да си купи или две кила пържоли? Разбира се, че ще предпочете пържолите масовият 21

българин... Само идиот по нашенските масови представи може да предпочете книга пред пържоли – или кюфтета, мммм, милите, как приятно ухаят пустите му печени на скара кюфтета! Това са мисли и думи на един човек като мен, който вече втора седмица е в... гладна стачка, гладувам в знак на протест за това, че няма свобода в българското образование, а новаторите и творчески мислещите учители са подложени на гонения, включително политически (щот ний се борим за демократизиране на българското образование, а това е политическа позиция!). Та ако много съм ви раздразнил или обидил с тия мои толкова грозни, толкова кощунствени мисли, моля ме извинете... Начало на дискусия: Ata Kun каза: Къде в сегашните държави философи са водачи? Ангел Грънчаров каза: Ata Kun, един умен, мислещ, разумен, мъдро постъпващ политик е философ, има и такива. И ний имахме такъв политик и държавник. Костов се казваше. Но аз не смятам, че политиците трябва да са истинските водачи на народа. Казах духовни водачи следва да са философите, народ без духовни водачи, а само с материални такива (готвачите са материални водачи!) е народ, който преживява най-страшна духовна катастрофа. Служенето на червото, на стомаха и пренебрегването на духа на човека е предвестник на гибелта на една общност. Naiden Dimov каза: Важно е да е пълен стомаха, иначе от училище бягат. Цецка Тодорова каза: Е, още римляните са го казали "Хляб и зрелища "! И от второто имаме достатъчно! Марияна Маринова каза: Не само яде, но пуши и пие като за световно! Живот на скотове!!! Александър Йоцов каза: Ей Ангел ти така уби цяла Северна America – САЩ и Canada, които откровено признават че храната е част от тяхната култура, аз имам поне 3 ТВ канала, които се занимават с готвене и храна, "Food Photography" е цял branch от фотографията в Северна America. Готвачите са на почит като художници дори са по популярни от художниците. Ангел Грънчаров каза: Там им грешката на американците и канадците. Но там има и нещо друго: и другите сфери на живота (включително културните, духовните) са добре развити и функционират. У нас не е така. Духовността е почти замряла... а материализмът, нихилизмът и простащината триумфират... Анонимен каза: Хубава фотография сте избрали за поста си, но трябва да има повече зеленчуци – например броколи, или брюкселско зеле. Така, както е на снимката, човек ще получи твърде много белтъчини и твърде малко целулоза, витамини и въглехидрати. В месото няма лошо, но трябва умереност. Имайте го предвид. Анонимен каза: Ангел Грънчаров не е разбрал, че кулинарията е фундаментална и централна съставна част на съвременното потребителско общество, в Бъл22

гария това е привнесено отвън и – за щастие – все още не достигнало размерите, обичайни за старите демокрации. А колкото до високата култура, то се учудвам на твърдението, че в България, за разлика от САЩ и Канада ??!! – такава нямало!! Точно обратното е вярно – дори най-изостаналите европейски страни в духовно отношение са на светлинни години пред Америка с нейния меркантилизъм и материализъм. Впрочем много показателен в това отношение е президентът, който Америка си избра – необразован, малокултурен простак, който обаче въпреки това или именно поради това прави много по-добра и правилна политика от „интелектуалеца” Обама. Ангел Грънчаров каза: Таваришч кагебисткий пропагандист, пак си повторихте урока, Вашата идейна и ценностна ограниченост Ви пречи да приемете всичко онова, което не се вмества в рамките на кагебисто-комунистическите догми. Западът е "консумативен", а Изток, предполагаме – е "чисто духовен", тъй ли? Путинска Русия е авангард на духовната култура на човечеството, нали тази ти е мисълта? :-) Казвай смело, нема за какво да усукваш. За теб за всички злини на света е виновен Западът, нали така? Как пък нищо ново не измислихте, как е възможно да се движите все в рамките на все същите комунисто-кагебистки догми?! Вий папагали ли сте или човеци? Dragan Atanasov каза: Това сигурно го казва някой, който цял ден се уригва от прияждане! На осиромашелия народ му остава само да си мечтае за нормално хранене, камо ли за четене или размисли за прочетеното. На гладен стомах, как ли се мечтае? Radomir Parpulov каза: "Ако като си малък няма кой да ти бие два шамара да учиш, то ти не го правиш. Там е ролята на държавата – трябва да има насилствено образование на тези деца", заяви още Хампарцумян. До там я докарахме – насилствено да учат! А навремето в Турско българинът е плащал на даскала да му учи детето. Продавал е нива да го изучи в университет! "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?" – "Немили, недраги" – Иван Вазов Stan Yosifovski каза: Малко преди Великден, както си велосипедирах и съзрях една огромна опашка в кв. Тракия със средна възраст 74 години. Помислих си, дават пенсиите. Или Великденските добавки от по четиридесет лева и точно в тоя момент съзрях табела "агнешко 11 лв/кг". Спрях се и се вгледах. И едничка мисъл ме прониза. Гладни и бедни да тея нещастни хора в тая отдавна умряла държава, факт! Но гладни и бедни за какво? За агнешко? А бих дал живота си тая опашка да я видя пред операта или театъра!

РИФ-ОРМА Можете вече да пеете заупокойна молитва на т.н. "реформа" в българското образование!

Из: Официално: ГЕРБ обяви състава на кабинета "Борисов 3" Дългогодишният гл.секретар на Министерството на образованието Красимир Вълчев оглавява ведомството в новия кабинет на Бойко Борисов. Кратък мой коментар: Това означава, че министерската образователна бюрокрация, ретроградната всевластна сила, която е готова на всичко за да не допусне никаква промяна в плачевното статукво, вече официално взема цялата власт в образователната област. Можете вече да пеете заупокойна молитва на т.н. "реформа" в българското образование! До този момент нито един министър, дори и този в реформаторското правителство на Иван Костов (1997-2001 г.) не посмя да посегне на властовия монопол на същата тази толкова вредна министерска образователна бюрокрация... 24

Стълбата неслучайно се мете отгоре надолу

Принцип на Питер: По йерархическата стълбица всеки се издига до нивото на максималната си некомпетентност. Следствие: Работа върши този, дето още не се е изкачил до максималната си некомпетентност. Второ следствие на Радой Ралин: Затова стълбата се мете отгоре надолу. Имаме си приятел учител-философ в Пловдив. Когато работехме заедно преди десетина години, няколко пъти си организирахме диспути (предизвикващи голям интерес сред учениците – слушатели и участници), подчинени на афоризма на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, 25

ще защитавам правото ти да го казваш“. До днес и той, и ние сме абсолютно убедени в правотата на този афоризъм! Изненадани сме от неговите „противоречия“ (евфемизъм) с днешното ръководство на ПГЕЕ – Пловдив. Според нас семиотичният му символ е показан на фигурата (като основният елемент е везната, показваща, че той претегля взаимоотношенията си). Ето цитати от статия, написана от този „скандализиращ“ днешното ръководство наш приятел през 2011 г.:

„Ангел Грънчаров, Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, блестящ мениджър в образованието, Статия, публикувана на 2 декември 2006 г. Ако отидете в Пловдив за по-дълго време и стане дума за професионалната гимназия по електротехника и електроника, то няма как да не ви 26

кажат за нейния директор поне това: “Той е голяма работа, много способен човек, такива като него са рядкост!”. А пловдивчани не хвърлят думите си на вятъра: аз бях чувал как мълвата разказва за Венелин Паунов чудновати неща дълго преди да бях имал възможността да се запозная с него. И понеже съм психолог и философ, съм страшно впечатлен след като го опознах отблизо. Искам да разкажа не само свои възприятия, но и ония неща, които всички единодушно признават у този рядък човек. Той наистина е един блестящ мениджър в образованието, а образованието пък наистина е най-сложна и деликатна сфера на управление, което прави примера му още по-показателен и значим. Ще ви разкажа най-напред някои факти за гимназията, та всеки сам да си прави изводите. Какво ще кажете за едно наше средно училище, наистина елитно, съществуващо в нашенските си тъдявашни условия, което печели със свои проекти финансиране по програми на Европейския съюз – и това не става от вчера, а от години?! Какво ще кажете за едно училище, което с тези средства изпраща свои ученици на производствени стажове в Германия, Франция, Испания, където те работят в най-престижни фирми? За какво пък ви говори фактът, че неговите възпитаници получават най-възторжени отзиви за работата си от германски, френски и испански работодатели? И това на фона на нашенската бъркотия, при която, по признание на официалните институции, ние усвояваме едва 20% от средствата, идващи от Европейския съюз? Какво ще кажете за едно българско училище, в което – независимо от това, че и то съществува в условията на нашенската несъстояла се все още действителна реформа на образованието – благодарение на редкия организационен талант на ръководителя му съществуват най-творчески условия за изява както на учителите, така и на учениците?! Вие – сигурен съм в това – едва ли познавате наши учители, които да не се оплакват от работата си, от това, че и институциите, и обществеността, са крайно непризнателни за техния труд и техните усилия. Ето пък аз ви казвам, и това е самата истина, че има една гимназия, и тя е тази, която ръководи Венелин Паунов, и в нея учителите се чувстват удовлетворени от условията, които той е създал за труд и от начина, по който насърчава тяхната изява, отнасяйки се към тях като най-ценен капитал на ръководената от него институция – нима това у нас е възможно?! Какъв е този мениджърски талант у него, какъв е този подход, та този човек успява на всеки учител и служител да каже най-подходящите думи и то така, че от тези човечни думи хората от неговия екип да се чувстват винаги окрилени, насърчени и импулсирани за най-пълноценна изява?! И така нататък... и така нататък! С инж. Венелин Паунов (който в същност е „нашият Венко“) се познаваме „от веки веков“ и гарантираме, че всичко написано по-горе е пълна и чиста истина! С „новото ръководство“ не сме имали „удоволствието“ да работим! 27

И ето къде намираме смисъла на везната в символа: щом Грънчаров преценява вярно качествата на инж. Паунов, то трябва да вярваме и на мнението му за новото ръководство. Защото според нас философът, за когото става дума, почти по детски е убеден, че Сократ е велик мъдрец и най-вече с фразата „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа!“. ВиЖ (Ваня и Жак Асса)

ПРОЗРЕНИЯ Не вярват в себе си ония, които са се отказали от свободата

Имам известно несъгласие с това изказване, нещата не са така както си ги представя този, който го е съчинил, смятам, че има нещо твърде неправилно в него, аз бих си позволил да го преформулирам ето как: Изразът не мога се използва от хора, които не искат. В действителност не искат ония, които са си въобразили, че не могат. Те наистина не могат обаче само ако не вярват в себе си. Да, но не вярват в себе си тъкмо ония, които са се отказали от свободата. Отказали са се от свободата ония, които са се отдали на слугуването, на робуването (на другите, на обществото, на държавата, но 28

най-вече на собствената си инертност и дезангажираност, на инстинктите си, на навиците си и пр.) и на това основание предпочитат да паразитират. По тази именно причина на тях им е изгодно да твърдят и повтарят, че не могат да се справят сами.

Да си... агне в България е още по-лошо от това да си човек!

Прощавайте, агънца, за безчовечността към вас! Простете, агънца... Моя милост не яде нито агнешко, нито овчО (както обича да се изразява г-н Премиеро, любимецът на нацията ни)... :-)

ОБРАЗОВАНИЕТО – ИЗВЪН ПОЛИТИКАТА?!? Личностен или политически е конфликтът на един демократ със самозабравила се пазителка на авторитарно-социалистическото образование? събота, 6 май 2017 г. Вчера също така разговарях и с лидера на ДСБ в Пловдив Й.Иванов, той ми звънна по телефона; той, както и очаквах, е единственият партиен лидер, който (до момента) е реагирал на моето писмо до градските лидери на всички партии в Пловдив (останалите оглушително мълчат вече трети ден). Поговорих29

ме, обясних му ситуацията. Изслуша ме внимателно и заяви, че иска да поговорим още, не по телефона, а иначе. Каза ми, че четял блога ми и знаел за историята в ПГЕЕ в Пловдив. Имал обаче опасение да не излезе, че историята е "предимно личностна", един вид конфликтът ми с директорката да е "само личностен". Казах му, че по същество конфликтът е чисто политически, сблъсъкът ми с директорката е на политическа основа – ако приемем, че борбата ми за промяна, за реформиране, за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в училищната ни общност е политическа борба по същество. Проблемът, виждате, е интересен и дискусионен: ако сблъсъкът ми с директорката е на политическа основа, то нейното повторно мое опраскванеуволнение на каква основа в такъв случай е?

Има и други интересни въпроси. Може ли правенето на реформа вътре в самата образователна система да бъде неполитически въпрос? Да работим за реалното демократизиране на отношенията в училищните общности НЕ Е политически по естеството си процес, така ли? В такъв случай даваме ли си сметка какво по същество е политика?! Как така да изнесем политиката от образованието щом като съществува образователна политика, щом директорите, разполагащи с неограничена власт, провеждат някаква своя политика, а пък ний, управляваните в училищата, изглежда следва да сме нещо като роби или слуги (на властващите), следва само да мълчим, щото иначе, ако почнем нещо да правим или дори само почнем да говорим, сакън, ще ни обвинят, че се занимаваме с политика, а това, видите ли, било забранено да се прави в училище?! Ами по 30

тази логика нека официално да забранят в училище изобщо да се говори: щото всяко говорене може да придобие нежелани политически отенъци?! :-) Та значи лидерът на ДСБ Йордан Иванов, млад, разбиращ, умен човек се страхува да не би да е "чисто личностен" моят конфликт (а аз съм откровен демократ) с не по-малко откровената привърженичка на авторитарно-бюрократичния (социалистически) подход в управлението на образованието, имам предвид директорката на ПГЕЕ? Вие, драги мои приятели, как мислите: личностен или политически по същество е конфликтът на един изявен демократ със самозабравила се в авторитаризма си привърженичка на социалистическото по естеството си държавно образование у нас? Ще ми е интересно да разбера вашата позиция по този прелюбопитен казус! 4 коментара: Bacho Кольо каза: Тази директорка можеш да я победиш в съдебната зала с аргументи от административно-правно естество. Тръгнеш ли да доказваш политически мотиви в действията и, спукана ти е работата! Анонимен каза: При желание всичко и всяко може да се политизира – както впрочем в България специално се прави постоянно. А иначе спорът може да е и „личностен” – ако има някаква личностна, психологическа непоносимост и несъвместимост между страните – или, така да се каже, „концептуален”, ако те изповядват различни виждания по същество, или комбинация от двете. Интересен въпрос е дали две личности може да се харесват в личен план, но иначе да са несъвместими като светоглед например или обратното – да имат еднакъв светоглед, но да не се понасят психологически и т.н. Ето Ви материал за размишления. Анонимен каза: Личностен елемент има, но конфликтът е най-вече административно-професионален. Работодателят ви просто смята, че не ставате за длъжността. Анонимен каза: Ами ако работодателят не става за длъжността си? Тогава какво правим? Може ли негоден за длъжността директор човек да съди обективно за това става или не става някой друг за своята длъжност? Самият факт, че този работодател разсъждава по този начин, именно си присвоява правото да съди кой учител става и кой не става за длъжността си показва колко е акъла на този работодател...

Държавата ни в тежко нарушение на международните си ангажименти за защита на правата на човека

Трябва ли да се спазват правилата?, Автор: Явор Ганчев Това попитах стотината учители, дошли на Регионалния форум за иновации в образованието, който се проведе наскоро (4.05.2017) в кампуса на Американския университет в Благоевград. Събитието срещна петнадесет неправителствени организации, наречени “иноватори в образованието”, с учители, директори и експерти от областта, за да бъдат представени различни “иновации” в контекста на текущия процес по кандидатстване на училища за придобиване на статут на “иновативно училище”. Зер в България всичко, включително и иновациите в образованието, е възможно, стига да е одобрено от “съответните органи”. Ред трябва да има, и правила. Повечето учители отговориха утвърдително. Правилата трябва да се спазват. В края на краищата, ако питате масовия учител, това е основният проблем в училище – правилата не се спазват, има усещане за безнаказаност, липсват строги наказания. И камери навсякъде, да. Месец преди това бях на Международната конференция за демократично образование (IDEC), която се проведе в Пардес Хана, Израел. Близо седмица прекарах сред учители, родители, студенти, университетски преподаватели и ученици от 30 държави. Една от историите, които най-силно ме впечатлиха, беше 32

разказът на един баща от Израел. Преди десетина години той и група семейства в техния град решават да основат демократично училище. Както на повечето места по света, училищата трябва да бъдат регистрирани от държавата. В техният случай обаче държавата (може би в лицето на техния кмет), им казва – “Демократично училище? Да, но не вие. Не тук. Не сега”. При това в Израел демократичните училища са признати от държавата и изцяло финансирани от нея. Какво направили нашите родители? Наели адвокати, и съдили държавата си. Днес, благодарение на тях, в Израел има решение на Върховния съд, което гласи, че “никой няма право да пречи на група родители, които са решили да основат училище”. Да се върнем обратно в България, при нашите учители. Продължих да задавам въпроси, следващите три бяха: “Бихте ли се възползвали, ако можехте да определяте различна продължителност на учебния час? А ако можехте да работите със смесени групи (от различни класове), съставени само от ученици, които искат да учат по Вашия предмет и групирани според нивото им? А ако можехте да определите различен брой учебни часове за различните ученици, според индивидуалната скорост на всеки (едни напредват по-бързо, други побавно)?” Почти без изключения, учителите казаха, че биха се възползвали. Но не могат. Защото “има правила и правилата трябва да се спазват”. В частност, има закон, в който е определена продължителността на учебния час за всички, и в който е определено, че учениците се разпределят по паралелки в класове, и всички учат едни и същи одобрени неща, чрез едни и същи одобрени предмети, в еднакво за всички одобрено количество. Тези неща ги пише в чл. 78, 80 и 103. В същите членове има и алинеи, които допускат изключения от еднаквостта за иновативните училища. Изключенията не са произволни, за тях се кандидатства според написаното в Държавните образователни стандарти и по процедура, те биват одобрени според съответствието си на чл 38(7) точки 1-4 и в края на краищата за това сме се събрали на конференция. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ДА СИ ЛИЧНОСТ У НАС Е ПРОКЛЯТИЕ! И у нас, и в Русия не могат да търпят талантливите си хора, личностите – и обикновено ги убиват! Един нашенец, живеещ в Австралия, който често ми пише коментари в блога и имейли тази вечер ми е писал писмо, в което между другото казва, че руснаците, за разлика от българите, били умни (почти като западняците); по тази причина ме предизвика да му кажа ето тази истина:

Теб кой те излъга, че руснаците са умни? Нещо много си се объркал. Има немного индивиди сред руснаците, които са умни, но масовият руснак е доказано тъп и прост. Абсолютно същото е положението и сред нас, българите.

Май навсякъде по света е така: истински умните и способни хора винаги са малко. Но в Русия и в България най-лошото е не това, че умните са малко, а че когато руснаците и българите разберат, че някой сред тях е умен, правят нужното да го убият колкото се може по-скоро. В другите народи, сред понапредналите народи умните не ги убиват, ами ги ценят – и им създават условия за развитие: по тази причина са така напреднали. У нас и в Русия обикновено убиват най-умните, най-кадърните сред народа. У нас и в Русия не могат да търпят талантливите си хора, личностите. Запомни това от мен. Изстрадал съм тази истина с целия си живот. И моето убиване е в ход. У нас за да се спасяват умните хора са принудени или да бягат зад граница – или, ако останат, са длъжни да крият, че са умни, с оглед да се спасят...

ЧОВЕКЪТ Е СВОБОДА Изборът на живот е: бъди човек – или се откажи от човека, т.е. от свободата, щото съм човек само когато съм свободен!

Във фейсбук написах нещичко, което, забелязвам, е харесано от доста хора, ето какво е то (искам да могат да го прочетат и читателите на блога ми): Истината на живота е проста: върви по своя свободно избран път – пък цената за този лукс ще я плащаш непременно, няма как... Antoniya Andonova каза: Какво съм избрала? Ангел Грънчаров каза: Човек сам решава какво да избере. Но за да избира истински, се иска да съзнава кои са възможностите за избор. По тази причина му се налага да мисли – да философства. За да разбере кои са значимите варианти, между които може да избира. Избор без съзнание (знание, разбиране) на алтернативите не може да има. Тогава не ти избираш, а нещо избира... теб! При повечето хора, за жалост, е така. Нещо е избрало тях, а те не знаят за какво живеят, за какво изобщо може да се живее... Да добавя нещо: основните алтернативи, между които можем да избираме, са: да живея достойно, като нравствено същество, т.е. да правя добро – или да живея недостойно, да се отказвам от себе си, за да служа на нещо (власт, пари, слава, кариера...). Или, иначе казано, да бъда "цел сама по себе си" (Кант), ако това не ми е по силите – да стана средство за постигане на някаква цел, т.е. да се обезценя, да загубя възвишения си смисъл да бъда човек (в истинския смисъл). Още по-просто казано: изборът е между това да бъда човек – или да се 35

откажа от човека и човечността, т.е. от свободата, щото си човек само когато си свободен. Бъди човек, т.е. свободно същество, е едната възможност, а другото е да не си човек, да си несвободен, да си роб или слуга на своите инстинкти, навици, на социалната си същност да служиш на нещо или някому, да си животно и пр. Изборът е също между това да служиш на Бога – или на Сатана (на духовното или на материалното). Това са ни главните възможности за избор.

„ДЕМОКРАЦИЯ” ПО НАШЕНСКИ Нужни ли са ви още аргументи за това, че живеем в недемократична, несвободна страна?

Слави Трифоновский-Учиндолский, тъй важният, тъй привилегированият протестиращ, обкръжен от мутроподобните си фенове... От 46 дена протестирам за свобода в образованието: седя на стол и разговарям с минаващите граждани, с учениците си, с всякакви хора, водим дискусии и пр. Седя до входа към двора на училището, от което по политически причини бях уволнен от самозабравилата се директорка. Слави Трифоновский последва примера ми и от няколко дена и он протестира, също като мен седи на стол, разговаря и пр. Е, той избра да седне на повидно място, пред Парламента. Отбелязвам този факт по следната причина: медиите цели 46 дена не забелязват моя протест, държат се така, че сякаш протеста ми го... няма, докато протестът на Слави Трифоновский-Учиндолский е отразяван най-подробно още 36

от първия му ден, даже и омбудсмана на републиката Мая Манолова цъфна още първия ден при Слави (при моя протест 46 дена тя не реагира никак, въпреки че й писах многократно!). За какво свидетелства това ли? Ще ви кажа: свидетелства за крещящата недемократичност и за потресаващата несвободност на българските медии! Защото и аз, позволете да отбележа, съм човешко същество, а ний, човеците, независимо дали имената ни са Слави или Мая, или Ангел и пр., сме равнопоставени (вкл. и пред закона!).

Забелязвате ли колко е важен Слави Трифоновский-Учиндолский? Важен е сякаш е нещо като... крал или поне херцог, държи се като... чорбаджия, като господар! А слугите му до него забелязвате ли с каква почит, с какво нескривано подлизурство се отнасят към него?! Да, ама ето, че Слави в очите на медиите и на омбудсмана даже има някакви по-специални права от моите, по-важен е, с което и медиите, и омбудсмана демонстрираха без капка неудобство своя недемократичен манталитет! Точка по въпроса. Нужни ли са ви още аргументи за това, че живеем в недемократична страна, че живеем в страна, в която медиите са несвободни, т.е. живеем в несвободна страна? В несвободните страни огромната част от хората не съзнават, че са несвободни - и изобщо не се притесняват от това, че са несвободни (което е най-страшното); тях изобщо не ги притеснява това, че живеят в несвободна страна и че самите те са несвободни!

ПОСТСКРИПТУМ: Решавам този кратък мой текст да го изпратя и на самата Мая Манолова, и на тъй важния субект Слави Трифоновский-Учиндолский. А на новия министър на образованието и науката ще пиша отделно, и то съвсем кратичко писмо – за да го информирам за всичките си писма до неговите предшественици, които и малкия си пръст не благоволиха да мръднат за да направят нещо по крещящия казус около самозабравилата се директорка на ПГЕЕ в Пловдив.

Отворено писмо до наши видни "демократи" понеделник, 8 май 2017 г.

Написах тази сутрин следното писъмце до ето кои тъй видни и при толкова потресаващо демократични адресати: До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България, До г-н Станислав Тодоров Трифонов, певец, телевизионен водещ и продуцент, До всички наши тъй свободолюбиви медии ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, човек, учител, философ и гражданин от Пловдив, Многоуважаема г-жо Манолова, Многоуважаеми г-н Трифонов, Реших да Ви напиша и изпратя това малко писъмце, което съдържа един немаловажен според мен нравствен въпрос. Моята позиция можете да я разберете като прочетете внимателно приложението ми към туй писъмце, това всъщност е една публикация от блога ми, носеща следното заглавие: Нужни ли 38

са ви още аргументи за това, че живеем в недемократична и несвободна страна?. Моля да смятате този текст като органична и неделима част от това мое писмо към Вас.

Да, оказва се, че и протестиращите в нашата страна са два сорта: привилегировани и непривилегировани. Специални и неспециални са протестиращите у нас. Важни и неважни са двата типа протестиращи в нашето тъй свидно отечество. Поразително за мен е откритието ми, че и за Вас, уважаема госпожо Манолова, пък и за вас, г-н Трифонов, този факт явно изобщо не е притеснителен – въпреки тъй усърдно демонстрираната Ви, простете, "демократичност"! Аз обаче в такава "демократичност" не вярвам, знаете, Христос ни учи, че следва да гледаме делата, а не да слушаме само думите... Това исках да Ви кажа. Бъдете здрави! Приятно омбудсманстване, г-жо Манолова Приятно шоуменстване, г-н Трифонов! Простете, г-н Трифонов, протестът Ви дали също не е само едно шоу?! С най-добри чувства: обикновеният, съвсем неспециален гражданин Ангел Грънчаров, човек, учител и философ 8 май 2017 г. Долна баня-Пловдив

ЧОВЕШКАТА УЧАСТ Призивно писмо от приятел

По повод на вчерашната публикация в блога със заглавие Една песен, за да си поплачат малко тия, които са далече от родния дом... получих днес на имейла в 6 часа следното писмо, публикувам го тук понеже казва нещо важно, поставя голям нравствен проблем: Приятелю, От много време си мисля за нещо което не ми дава спокойствие, то е нямо но в същото време крещи с нечувана сила. Днес изпитах неудържим подтик да Ви го изкажа, бях шокиран когато чух песента на Лили Иванова във Вашия блог – защото бях взел вече решение да Ви предупредя преди още да съм чул песента. Оказва се че конкурентната синхронност ми да дава основание – защото каква е точната вероятност да влезем в същата река в едно време, на едно място. Защо казвам че сърцето ми, душата и умът, цялото ми същество се бунтуват против мен самия за да изразят една прозряна истина, истина, в която аз дълбоко вярвам. Вярвам че в "нашето" (по-скоро тяхното) време на безсърдечие истината трябва да бъде изказвана, единствено тя притежава божественият дар на възкресението, спасението ако щетe. Вие сам знаете какви жестоки последици имаше от скриването на истината за ритнатото дете в корема. Ще говоря направо: Вие според моето разбиране грешите, ще дойде не далечно време, в което Вие ще осъзнаете Вашият пропуск, но ще е късно. 40

Грешите жестоко и ако не се поправите без отлагане Вие не ще си простите, правя Ви дар на истина защото в нашия свят прегръщането на истината е саможертва, голгота и кръстна смърт, затова никой не иска да Ви я каже – защото тя е по-висш живот, който изгаря без пощада. Укорявам Ви заради Вас самия за това: защото Вашите сетива или са приспани или съзнателно избирате да игнорирате. Нямате власт пропуснатите дни да върнете. Боже мили, има ли по-тъжно нещо от запустяла, изоставена от хората стара къща, от дом, в който вече никой не живее?! Има: къща запустяла и в чийто празнина владеят призраците на пропуснатото време, на несбъднатото! Бъдете до Вашата майка, умолявам! О, какви глупаци сме ние, синовете: късно научаваме за майчините копнежи, за скритите тревоги в неизбродимите и натежали от мъка и очакване майчини сърца! Вашата усмивка ще бъде най-скъп дар за Вашата мила майка. И не ми казвайте, господине, че Вие посещавате в събота, от събота на събота Вашата майка, сякаш не разбирате угрозната и понякога нетърпима тежест на неумолимите отмервания на времето, преживени в немилостна самота и празнина! Човек се примирява с неумолимо отминаващото време когато е късал щедро от красивите цветове на споделените мигове с хора, които обича. Късайте цветове винаги. С жаждата от пропуснатото. И не от събота на събота. Я.М. ЗАБЕЛЕЖКА: Ще отговоря на приятеля си. Между другото съм си мислил за това същото нещо. Но има една малка подробност: ако дойда да бъда при старата си майка всеки ден, тогава истината за това, което ме е сполетяло, ще я... убие! Да, майка ми не знае, че съм уволнен, че съм опраскан, че съм безработен, че съм без никакви доходи (нямам право на обозщетение, щото от предишното ми уволнение не са минали три години, а законът не позволява обезщетение за ония, които ги опраскват така често) и пр. Добре, ще дойда да бъда до майка си, но тя като разбере истината за случилото ми се няма да мигне повече от притеснения и това ще я убие, здравето й е така крехко! По тази причина съм се принудил да правя това, което правя. Тя още си мисли че съм на работа, ето, вчера ме поздрави, че Боко щял да вдигне заплатите на учителите от есента с цели 15 %. Горката ми майка, не знае какво ми се стовари пак на главата, но това, че не знае, я прави спокойна: поне да може да спи в дългите нощи. Затова аз, правдолюбецът, съм принуден да крия истината от майка си. Това е. Презирайте ме колкото щете за "лъжливостта" ми!

МНОГОЗНАЧИТЕЛЕН ДЕБАТ Ученикът, играещ ролята на "демократичен”, ала страхлив директор само за един ден, все пак проговори! вторник, 9 май 2017 г.

Публикувам без никаква редакторска намеса писмо, което получих на имейла от въпросния ученик (виж коментарите към днешна публикация със заглавие: Разговорът ми с тъй страхливия "демократичен директор за един ден" в ПГЕЕ в Пловдив), на когото днес в пародийно-демократичното шоу "Ден на самоуправлението" в ПГЕЕ в Пловдив беше отредено да играе ролята "демократичен директор за един ден"; ето какво ми пише този начинаещ артист: Уважаеми г-н Протестиращ Гражданин, Нямах намерението да Ви пиша това писмо или по скоро обръщение, но поведението Ви днес ме накара да го сторя! Та, аз съм въпросния "страхлив директор", без собствено и лично мнение, провокатор и какво ли още не, просто нямам нужното време и нерви да 42

описвам прякорите зададени ми от Вашата особа..... Днес Вие успяхте да докажете, че сте просто човек, търсещ внимание, провокация и минутка слава, е за жалост – аз не съм човекът, който ще се поддаде на манипулацията Ви. Още с пристигането си, пожелахте да говорите с мен по важен граждански въпрос – разбира се, както доброто ми възпитание повелява – приех тази Ваша покана, но просто Ви помолих да изчакате малко, тъй като имах неотложна работа.... Спазих обещанието и се върнах при Вас да разнищим въпросът Ви, който уж бил от много важно естество! Е, сериозно – категорично не беше – Вие директно ме попитахте дали имам власт и дали бих Ви върнал на работа, при което последва моят светкавичен отговор – "НЕ", допълнен от аргументи на Ваш бивш ученик (в частност аз), търпящ своеволията и неприемливите манипулационни методи повече от година! Е, явно това не Ви хареса особено и веднага "запяхте старата песен на нов глас", че съм бил провокатор, нарочно развалящ дисциплината в часовете, провеждани от Вас доскоро и т.н..... Тъй като денят ми беше изпълнен с много задачки, след края на нашия разговор или по скоро Ваш монолог – аз Ви благодарих за изразеното мнение, като продължих към следващото ми място за посещение… Провокацията Ви не сработи и тогава показахте типичното "долно" човешко унижение, като ме нарекохте "Страхливец" – с каква цел?! Цел, която хич не ме интересува, защото съм широко скроен човек – обаче с това доказахте, че вие сте на дъното, дъно от което няма мърдане – защото сте зарит от собствената си помия, обаче явно невеж да я приемете и да признаете грешката достойно и мъжки, както повелява...... Е, Грънчаров, ако бях такъв страхливец щях ли да пиша това, което се надявам да покажеш на читателите си, да видят и те второ обективно мнение по въпроса...., явно не съм, обаче за Вас вече не съм сигурен! С уважение донякъде, Един Страхлив Директор за ден П.С – Ако все пак не пожелаете да публикувате това, аз лично ще се погрижа да го получите на хартиен носител! Kristiyan Angelov А ето сега аз какво му отвърнах на имейла: Здравейте, драги г-н Ангелов, Радвам се, че сте ми писал! Явно провокацията ми с думата "страхливец" по Ваш адрес е сработила, принос за Вашето писмо, несъмнено, има и коментара ми във видеоформа, който направих веднага след нашата среща. А 43

се радвам, че ми пишете, щото това показва, че за разлика от титулярната директорка (която друго изглежда не може – освен гузно да мълчи!) Вие сте значително по-диалогичен, което мигновено Ви прави и по-съвременен. Знаете, с Вас специално много сме дискутирали в часовете по философия, ето, имаме възможност да дискутираме и сега. Стига да не избягате от дискусията в един момент – подобно на това както постъпват, знаете, страхливите плъхове (те първи бягат от потъващия кораб!). Писмото Ви повдига много въпроси. Но ще се постарая да бъда пределно кратък. За да може полемиката ни да бъде проследена и от читателите в блога ми. Нека сега да не обсъждаме някакви личностни особености било в моя характер, било във Вашия. Поне това следваше да сте научил от часовете по философия (и "Етика и право"), че всяка личност е суверенна, че има свобода и всеки, на свой риск, може да си бъде какъвто иска, нали така?! Между другото, ако в една дискусия опонентът се подхлъзне по някакви личностни нападки, това означава, че сам признава, че няма аргументи по същината на спора. Във Вашето писмо Вие комай само това правите: бил съм се стремял към "минутка слава" и прочие глупости по мой адрес си позволявате, което, казах, е признание за слабост от Ваша страна. Оставете моята личност на мира, аз ще си бъда какъвто искам!

А същината на цялата работа изглежда съвсем не сте успял да я схванете, ето, помагам Ви в тази посока: Вие днес изпълнявахте ролята (само за един ден) на "демократичен директор", т.е. на длъжностно лице, имащо някаква власт и възможност да решава 44

всякакви въпроси, да се разпорежда. (И длъжностните лица, както показва името им, са длъжни решават не според своите субективни пристрастия, желания, капризи и пр., а единствено според закона, правото, разума и истината!) Аз пък се явих в училището в ролята на български гражданин и дългогодишен титулярен учител по философия в това училище, с който титулярната директорка е постъпила безчовечно, крайно несправедливо, неправомерно, незаконно, позволила си е да упражни спрямо мен административен произвол, за което тя веднъж вече е осъждана от българския съд, който, както знаете, ме върна на работа след нейно предишно опраскване по абсолютно същите мотиви; сега съм опраскан (уволнен) по абсолютно същия начин (и по същите смехотворни "мотиви"), а пък и децата (а може би и котките на улицата?) вече несъмнено знаят, че когато съдът веднъж е отменил една неправомерно и в нарушение на закона издадена заповед, то е съвсем логично съдът отново да отмени нова аналогична заповед за уволнение. Да, ама г-жа Анастасова изглежда не знае това, както и да е, тя си е поела риска да издаде такава една одиозна заповед. Аз пък протестирам вече месец и половина с благородната цел да помогна на директорката да осъзнае грешката си, моят протест й дава шанса сама да поправи грешката си – та да не се налага отново да се излагаме като занимаваме съда с такива глупости. Е, г-жа Анастасова още не е осъзнала истината за това, което е направила, аз по тази причина продължавам протеста си – защото съм жалостив човек, великодушен съм, пък и такава ми е работата като философ и учител: да помагам на заблудилите се да си осъзнаят грешките! Между другото директорката, както съм писал безброй пъти, ме уволни затова, че си върша съвестно и по един най-съвременен начин работата като учител, знаете, нейната представа за обучение и образование коренно се разминава със съвременните представи. Но това е отделна голяма тема. Та аз днес, не крия, очаквах Вие, като изпълняващ длъжността директор, сам да се досетите за тази прекрасна възможност да помогнете на обожаваната от Вас титулярна директорка - и да отмените нейната куриозна, скандална и така смехотворна заповед за моето уволнение. И по този начин да я спасите от по-нататъшни излагации, които, между другото, изключително много вредят на нашето училище, рушат авторитета му и пр. Вие, разбира се, не само че не се досетихте за такава една чудесна възможност да помогнете на обожаваната от вас титулярна директорка; нещо повече, когато в разговор с Вас аз Ви предложих, под формата на умишлено предизвикателство, да сторите това нещо, именно да отмените смешната й заповед за моето уволнение, Вие, без да се замислите изобщо, отвърнахте "Не!", с което фактически показахте, че не само че не искате да помогнете на така силно обожаваната от Вас титулярна директорка, но и очевидно се стремите да й навредите – щото като не й сторихте тази услуга да отмените нейната куриозна заповед, то това ще й се наложи да го стори тя самата – когато бъде притисната жестоко от проклетите обстоятелства. Които се развиват не в нейна полза. Сам 45

съдете каква е подходящата квалификация за Вашето собствено поведение. Тогава може би ще осъзнаете, че думата "страхливец", употребена от мен, е твърде мека за обозначаване на това, което в действителност си позволихте да сторите. Така че Вашето твърдение, че сте бил "широко скроен", си остава съвсем голословно, нали поне това признавате – в светлината на казаното. За жалост, дори и претенцията Ви, че сте що-годе мислещ човек, се оказа днес незащитена от Вашето поведение. С една дума казано: днес здравата се изложихте! Постъпихте досущ по същия начин както това прави всеки ден тъй обожаваната от Вас титулярна директорка. А имахте златен шанс да й направите една безценна услуга: да я спасите от по-нататъшни излагации. (Включително и пред съда!) Жалко! Много жалко е това. Жалко е най-вече за нашето знаменито преди време училище! Толкова засега! С интерес ще чакам Вашата реакция по повод на това мое писмо! Хубава вечер! Приятни размисли! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Глупаво е да се обиждаме и злобеем когато някой ни помага, казвайки ни душеспасителната животворна истина Ето продължението на така многозначителната, интересна и безкрайно поучителна полемика, чието начало представих в публикацията със заглавие Ученикът, играещ ролята на "демократичен директор за един ден", за разлика от обожаваната от него титулярна директорка на ПГЕЕ влезе в полемика с мен!; ето най-напред писмото-отговор на "ученика-директор-за-един-ден", а пък под него можете да прочетете аз какво му отвърнах: Днес май ми е ден – станах известен и във "философските среди".... Започвам да тълкувам писмото още в самото начало – как може веднага да захващате темата с наученото в час – та ние точно за това не Ви искахме, все пак е световноизвестен факт, че всичко друго се правеше и говореше в часовете, но не и преподаваше по утвърдените норми. Вие започнахте с определянето на моята личност още в диалога, опс монолога, който беше основоположник на тази ситуация, така че не смятам че това въобще може да го използвате в писанията си, а и явно слабостта е при Вас, защото по спомен – "страхливец" не излезе от моята уста! Второ, откъде Ви хрумна идеята да дойдете в училище с едничката идея за провокация и конфликт, да искате от мен да Ви върна на работа, макар да е безсмислено и напълно невъзможно, все пак решихте да се направите на интересен, а защо ли?! Защото май все още не осъзнавате реалната ситуация, а тя е че 46

не сте желан и то за жалост от вашите ученици, ученици за които твърдите, че им преподавате по един "нов и невероятен" метод непознат досега за човечеството. Много добре знаете, но явно това и целите, че не съм аз човека, който ще взима отношение по взетите решения от г-жа Анастасова, а и не си мислете че ще подхвана тази тема, така че няма смисъл да дълбаем в тази посока! Като за финал искам отново да благодаря за квалификациите, явно наистина артистизмът ми е добро качество, знае ли човек къде ще му се развият талантите. И отново заставам зад думите си – "Не никога не бих Ви върнал на работа" дори и да зависеше от мен... П.С – Това е последното писмо от дискусията ни, защото смятам че не е нужно едно и също нещо да се дъвчи 1000 пъти и всеки път с различна версия... С пожелания, Един вече бивш Директор за ден Kristiyan Angelov А ето и моите последователни отговори на горното знаменито творение на тъй трогателно опитващия се да мисли "ученик-директор-за-един-ден": Драги Kristiyan Angelov, и бягството е... спасение: когато липсват аргументи! :-) А последното Ви писмо е шедьовър, който може да се определи с думите "... где го удряш, где се пука..." или "Нерде Ямбол, нерде Стамбул". По тази причина утре ще Ви отговоря все пак, щото много си падам по анализи на писмата на твърде объркани – и затова сами признаващи поражението си! – хора, имащи все пак известни претенции. Полемиката ни е вече публична, Вие я започнахте, е, влязохте "в небрано лозе", но имате известен дълг към читателите. Стига да не искате още повече да се изложите и опозорите, но това вече си е Ваш избор. За това, че сте възприел така моите часове проблемът е, че съзнанието Ви е моделирано от догмите на убийствената система, на които е такава гореща фенка нашата световноизвестна вече директорка. Но за това – утре. Едва сега започва полемиката ни. Бягайте колкото си искате от полесражението, но ще Ви се наложи многократно да се връщате... :-) Най-умна е г-жа Анастасова, която мълчи като египетски сфинкс :-) а Вие веднъж проговорихте и... стана тя каквато стана! :-) Бягството, отклоняването от публичен дебат в Древна Гърция се е смятало не само за позор, а и за... криминално престъпление. Толкова засега. Приятни сънища! Утре ще Ви отговоря още, това е само началото на писмото ми – и на полемиката ни... С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров И ето сега основното ми писмо, същинският ми отговор: 47

Здравейте, драги г-н Ангелов, Не знам дали някой Ви е казвал (тия неща се учат по литература), че писменото слово е нещо коварно: написаното не може да се изтрие (макар че днес пишем с компютри и триенето не е проблем, нали така?); но ето, Вие без много-много да се затруднявате с мислене ми изпратихте лекомислено написано писмо, с което показвате единствено това, че съвсем не сте разбрал за какво изобщо разговаряме. Да, губи Ви се същината на спора и разговора. Пишете писмото по модела "Едно си баба знае, едно си баба знае!", а сте уж млад човек. Е, налага ми се да Ви помогна. Твърде много сте се объркал нещо. Съветвам Ви за тази цел отново да прочетете предишното ми писмо, където Ви обясних как стоят нещата. Това, че Вашето съзнание, очевидно, пребивава в един друг фантастичен свят, нямащ нищо общо с реалния, не може да Ви послужи за оправдание или за извинение. Вие обаче, за разлика от г-жа титулярната директорка на ПГЕЕ, сте все пак млад човек и има надежда да надмогнете увлеченията си по лъжата, по глупостта, по безпринципните увъртания и пр., освен ако не сте се насочил към задължително израстване на всяка цена (Фауст и Мефистофел). Та значи аз Ви дадох великолепен шанс да помогнете на обожаваната от Вас титулярна директорка, Вие, без изобщо да мислите, го проиграхте - и й направихте по този начин изключително лоша услуга. Знам, че е горчива и неприятна тази констатация за Вас, но такава е, позволете да подхвърля, истината по въпроса. Никакви увъртания не могат да Ви помогнат. Разсъждавайте малко все пак: директорката можеше, чрез Вас, да реши толкова неприятния за нея самата проблем около моето уволнение-опраскване по изцяло смехотворни, иначе казано, по глупави мотиви. Съзнавайки колко са глупави мотивите й за моето уволнение, т.е. колко голяма грешка тя е допуснала, Вие се мъчите да й помогнете по не по-малко глупав начин: да защищавате незащитимото, т.е. глупавото й решение. Разумният човек, като осъзнае, че нещо е глупост, се отказва от него – и така освобождава душата си за истината. Така се спасява от робуването на лъжата. А на лъжата краката са къси. Сега да разгледаме Вашия тъй нескопосан опит за адвокатстване в полза на директорката. Нали си спомняте, че в нашия разговор вчера в училището аз Ви запитах в един момент: Вие за адвокат на г-жа Анастасова ли се изживявате? С тази забележка доста Ви обърках, нали си спомняте този момент? Е, сега сте се объркал още повече. Казах, писаното слово е коварно нещо. Ето, сега ще ви дам пример как спорят разумните, смислените хора. Те не се излагат като Вас, а правят нещо смислено, полезно, нещо умно. Давам Ви шанс да научите нещо полезно. Което до този момент, по изцяло своя вина, не сте научил. Да, когато някой не е научил нещо, вината е изцяло негова. Който не признава своята вина за това, че по глупав начин си е проиграл шансовете да научи нещо, такъв само демонстрира, че изобщо не е наясно с това що е учене, що е познание, що е философия, как истински се "преподава" и т.н.

Да разгледаме Вашето крайно показателно в тази посока твърдение: "... как може веднага да захващате темата с наученото в час – та ние точно за това не Ви искахме, все пак е световноизвестен факт, че всичко друго се правеше и говореше в часовете, но не и преподаваше по утвърдените норми". Да, в моите часове наистина "... не се преподаваше по утвърдените норми"! Но откъде Ви дойде наум тази любима мантра на директорката Анастасова, която без капчица неудобство продължава да демонстрира, че изобщо не е в час със съвременните разбирания за прословутото "преподаване"?! Хей, драги ми Ангелов, да не Ви е помагала лично г-жа Анастасова в писането на туй толкова шантаво писмо до мен?! По причина на така типичния начин за възможно най-ефективно директорско излагане, който долавям в това любимо административно клише, се питам за това. Пък и да Ви е помагала в писането на това писмо де, важното е, че в него отсъства и повей на мисъл, а има само коварна догма, която показва нивото на недопустимото изоставане на оня, който си позволява да храни душата си с такива остарели и негодни за нищо догми. Между другото не Ви ли хрумва мисълта, че като си въобразявате, че ме корите за нещо, Вие фактически или в действителност ме хвалите, ми отправяте комплименти?! И признавате сам превъзходството ми? Ето, сега ще Ви обясня какво имам предвид. Казах, мисленето е велико, но коварно нещо: горко на незатрудняващите се с туй така непривично за тях занимание! Сега четете внимателно, белким вденете този път за какво става дума. Вие сте ученик, нямате кой знае колко голяма вина за заблудите си, но за г-жа Анастасова, която по дефиниция би следвало да е експерт по учене и образование, е непростимо да живее с напълно неверни представи за ученето, обучението, образованието, училището. Вие просто сте жертва на една напълно сгрешена образователна система, на която обожаваната от Вас директорка служи без да си дава труда да се замисли как всъщност и наистина стоят нещата в тази област. Както и да е, опитайте се да вникнете за какво става дума този път. (Аз, прочее, съм подарил на библиотеката на училището куп мои книги за образованието, можете да се зачетете в тях когато имате време, та да научите всичко сам, това е верният път в ученето, а не да чакате някой да Ви каже наготово "цялата истина" без да Ви се налага да се потрудите за нейното постигане: истината, ако не се роди във Вашето собствено съзнание, ако трябва да бъде "пришивана" от други в него, навеки ще си остане съвсем чужда за Вас!) Аз наистина изобщо не преподавам по утвърдените норми, щото тия норми са твърде глупави, а аз не ща да бъда глупак, сфащате ли сега за какво става дума? Под нивото ми е да правя това, което искат от мен глупавите утвърдени "норми за преподаване". Щото този, който е правил тия "утвърдени норми", хал-хабер си няма от това как истински се "преподава", нещо повече, в съвременните разбирания самата технология на "преподаването" (коренът тук е "даване"!) отдавна е изхвърлена от употреба (само у нас, в България, тя е господстваща, затова и образованието ни е на този хал, пък учениците масово, и то с 49

пълно основание, са бойкотирали този толкова тъп начин да бъдат обиждани и подценявани!). Още от древността мислещите хора са разбирали, че знанията, истините, мислите следва да се родят в съзнанието на учещия, на опитващия се да познае, на занимаващия се с познание и учене, а не да му се дават наготово, даването (и "пришиването" в съзнанията!) на готови знания е пълна идиотщина нищо че тия "утвърдени норми на преподаване" са утвърдени от властващите министерски шамани, които, повтарям, хал-хабер си нямат от истинското естество на познанието, ученето, обучението, науката, философията и пр. Е, като в моите часове не съм ви занимавал с такива идиотщини, като не е имало "преподаване по утвърдените норми", сфащате ли сега какво всъщност е имало?! Давате ли си сметка сега какъв голям комплимент ми отправяте като ми пишете тъй чистосърдечно за този "... световноизвестен факт, че всичко друго се правеше и говореше в часовете, но не и преподаваше по утвърдените норми". Вижте сега, аз, за разлика от г-жа Анастасова, съвсем не обичам комплиментите, не е хубаво чак толкова да ме хвалите, аз съм скромен човек, пък е и грозно да бъде хвален така един учител: ще си помисля, че още сега предвидливо ми давате заявка с това хвалене, че като се върна скоро в училището и поема пак часовете Ви по философия, поласкан от хвалбите Ви, ще Ви пиша... по-висока оценка?! :-) Второ и спирам, щото ще стане дълго и можете да припаднете от четене, а четенето изисква и мисловно усилие, требе човек да сфаща смисъла на прочетеното, требе като чете да мисли, а за некои хора това е съвсем непосилно. Нема да се уморите чак толкова като дочетете този текст, пък и да се уморите, ползата Ви ще бъде голяма. Примерно, ще внимавате когато пишете писма: запомнете от мен, когато се пише, трябва да се мисли, като пише (или говори) без да мисли, всеки човек страшно много се излага! Виждате ли какви полезни неща човек може да научи от мен: та аз съм нещо като непресъхващ извор на... полезни знания, на мъдрост, на духовитост, на какво ли не още, стига, че е срамота човек да се хвали чак толкова! (Но като пише иронично, човек има право да се хвали колкото си иска, нали така? На нас, умните и духовити хора, ни е разрешено всичко! На нас, свободните хора, на нас, личностите, ни е разрешено всичко! Без свобода няма мислене, ето Вие без капка неудобство и по превъзходен начин демонстрирахте до какви плачевни и жалки резултати се стига когато умът на един човек е окован в разни тъпи догми!) Та ето го второто, с което обещах да свърша - за да не рухнете от мисловна умора, от усилна и непосилна умствена работа и пр. Значи става дума за това НИЕ, което стои в така идиотското, както се убедихте сам, изказване "... как може веднага да захващате темата с наученото в час - та точно за това не Ви искахме, все пак е световноизвестен факт, че всичко друго се правеше и говореше в часовете, но не и преподаваше по утвърдените норми". Да, които сте тия НИЕ? Дето не сте ме били искали, и т.н., и прочие, и так далее, и алабала, и тинтири-минтири. Да, които сте тия НИЕ, г-н Ангелов? 50

Нима имате предвид тримата подлизурковци на директорката от Вашия клас, които направихте отчаяни опити да защитите и то по крайно нескопосан и тъп начин директорската теза, че учителят Ви по философия "не може да преподава", че е "негоден да преподава правилно", че "не става за учител", че "няма нужните и утвърдени от министерските нормативи качества на типовия учител" и пр. (и т.н., и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири)? Да, във вашия клас, г-н Ангелов, само двама-трима бяхте подлизурковците, дето дръзнаха да направят тази недостойна за ученици нескопосана услуга на самозабравилата се, на незнаещата на кой свят живее, на позволяващата си такива беззакония спрямо учителя по философия директорка! В 11 Ж пък бяха петима подлизурковците на директорката, които шест месеца полагаха, под нейното "мъдро насърчение", невероятни усилия да провалят часовете по философия; вие обаче, от вашия клас, бяхте активирани за такава злотворна дейност едва напоследък, три седмици пред уволнението ми - понеже аз месеци наред непрекъснато "дърпах дявола за опашката" като пишех в блога си, че от 15-те класа, на които водя часовете по философия, само в един (!) директорката е успяла изкуствено (т.е. с организационно усилие) да създаде ситуация, потвърждаваща нейната екстравагантна и така глупава теза, че Ангел Грънчаров "не става за учител". Да, драги ми г-н Ангелов, горчивата истина е тази, че огромната част от учениците в ПГЕЕ (което им прави чест!) не се поддадоха на толкова тежката, направо катастрофална психологическа и нравствена ситуация в нашето училище и с тях моите часове бяха чудесни, безкрайно интересни, полезни, истински ефективни! Голяма работа, че трима дежурни подлизурковци на администрацията от Вашия клас и пет такива от 11 Ж (при това двама от тях откакто протестирам осъзнаха грешката си и се покаяха пред мен за грозното си поведение в часовете по философия, т.е. имаха доблестта да си върнат честта, да се спасят от безчестието!). Да, тази е истината. Знам, че истината е крайно неприятна най-вече за тъй обожаваната от Вас директорка, но аз каквото можах да направя да й помогна, го направих вече. Сега е време тя самата да узрее за неизбежното разумно решение: да се покае за стореното – ако иска да си спаси душата от позора! Няма смисъл да коментирам останалите нелепици, съдържащи се във Вашето съвсем несмислено одиозно писмо. Да, трябва да се мисли когато се говори и пише, г-н Ангелов! Виждате ли какви безценни неща научават тия, които имат щастието да общуват с мен?! Това е засега от мен. Ще очаквам Вашия отговор. Налага се много неща да кажете в контекста на това писмо. Нещата са съвсем принципни. Касаят същината на образованието, обучението, познанието. Налага се коренна промяна в тази област. И в представите ни, и в съзнанията ни, но и в поведението ни найвече. Тази промяна в много страни тече и то отдавна. Ние, българите, както винаги се инатим да приемем предизвикателствата на времето - и заради неразумността си плащаме прекалено тежка и висока цена! Аз се боря както виждате за 51

истинска промяна в българското образование, боря се не на думи, а истински, на дело. Аз всъщност промяната за мен отдавна съм я направил. Работата е това, което аз съм правил и то от години, и то на дело, да бъде възприето подобаващо и разумно. Наближил е този момент, знам добре това. И в нашето училище, и в страната като цяло промяната ще дойде скоро. Съвсем скоро. Ако малодушно избягате от полето на полемиката ни, ще потвърдите изцяло моята теза. Тази наша полемика е полезна най-вече на Вас. (И на стотиците ученици от нашето училище, които четат блога ми.) Казахме обаче, че човек трябва да мисли когато говори и пише нещо, нали така? Вярвам, че от Вашето добро желание зависи това да се случи и при Вас! Желая Ви го да се случи колкото се може по-скоро! Ако искате, ако го пожелаете истински, този дълбок вътрешен и душевен поврат към доброто и истината при Вас ще се случи много скоро! Няма по-глупав избор от този да служиш на лъжата, на злото, на глупостта, на идиотските тарикатлъци, да се подмазваш на властващите, да се опозоряваш по този начин, да ставаш за смях, за резил, за посмешище, за резилище и т.н., и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Глупавите хора се обиждат когато някой им помага за нещо. Вие не сте глупак. Вие сте млад човек, който си е позволил да направи някои безчестни позорящи го неща. (Освен ако не сте подчинили ума си не на истината и справедливостта, а на някакви други цели!) Това обаче все пак не е кой знае колко умно, нали така? Успехи Ви желая! Време Ви е, като капак на всичко, да почнете да се държите като що-годе стойностен мъж – детството, в което Ви прощаваха всичко, си заминава: време е да почнете да ставате мъж! А да си мъж означава (вероятно ще се изненадате за това, но проблемът си е Ваш, можехте да го научите в часовете по философия, ала си проспахте възможностите!) най-вече да се бориш за тържеството на истината, на доброто и на справедливостта! За това нещо сме родени ний, мъжете. А не за онова, за което си мислят глупаците! :-) Апропо, глупакът не може да е мъж, глупостта не е мъжка "добродетел"... просто Ви "преподавам" в момента некои мисли на Сократ, когото част (именно неблестящите с ум негови ученици!) дадоха под съд и дори успяха да осъдят на смърт! Да, такива работи стават, такива неща се случват на философите, на учителите, дето са били също така и достойни мъже, иначе казано, борци за истината, доброто и справедливостта! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ЗАБЕЛЕЖКА: Излишно е да казвам, че събеседникът ми след това писмо изпадна в дълбоко, но за сметка на това още по-многозначително мълчание! 10 коментара: Анонимен каза: Капчица внимание от някой и му налапвате ръката!

Момчето си ви го каза ясно, не ставате за преподавател и точка. Не се пенете, не развивайте теории, не показвайте психозите си, смешен сте! Ангел Грънчаров каза: Другарко, надо читать и думать, другарко, контролирайте се, другарко, излагате се, другарко, владейте се чуть-чуть, другарко, побесняла сте, другарко, владейте се поне малко, другарко, станахте за посмешище даже за уличните котки! :-) Ангел Грънчаров каза: Другарко, по сталински и комунистически рассуждать вече не годится, живьом в другие, в новые времена, панимаете хоть это, дарагая другарко и таваришч?! :-) Ангел Грънчаров каза: Аман от комунизъм бе, другарко?! Засрамете се поне малко с тоя ваш комунизъм бе, другарко?! :-) Анонимен каза: Господин Грънчаров, аз Ви го казах на протеста, но сега пак ще Ви го повторя. И за Вашето, и за моето уволнение истинският виновник не е самозабравилата се директорка, а "колективът", който търпи злодеянията и, който мълчи и гледа подобно на безсловесни говеда как директорката се гаври било с мен, било с Вас, било с някой друг, който има дързостта да бъде личност! Да, истинският виновник е бездушието и малодушието на въпросния "колектив"! Защото ако учителската колегия (за учениците да не говорим) си беше на мястото, ако сред тях личностите бяха едно критично мнозинство, тогава тиранични и вилнеещи в беззаконията си директори просто нямаше как да има. Това е за жалост положението. И директорката на тета отдавна да беше си заминала ако учителите в това училище бяха на мястото си... Анонимен каза: По дяволите, Лъчо, ти печелиш и второто си трудово дело срещу директорката Анастасова! Затова и, защото, преди всичко казваш истината, цялата истина и, само истината! Защото умееш да засегнеш, правилно да изложиш и да отразиш сърцевината на проблема! А това на правен език означава, да го мотивираш правилно! Защото си до дъното правилно основателен! Защото справедливостта е на твоя страна! И ерго, защото си законосъобразен! Защото си публикувал писмото на този объркан и сбъркан в ученето си, заблуден от родителите си, от момчешката си незрялост и от "възпитателната система" на директорката Анастасова ученик Кристиян Ангелов! Това, че ти отговори (и то, подходящо стимулиран, провокиран ли, подтикнат ли от теб!) е едничкото достойно за похвала негово действие!За съжаление нищичко от останалото му съдържание! И, защото си му отговорил убийствено точно, правдиво, истинно, честно, почтено, разумно, логично и човечно!Ясно е, че момчето няма отговор и по-нататъшен смислен и разумен диалог, камо ли дебат по твоите изцяло и смазващо

разумни, светло осъзнати, правилни, съвременни, справедливи и основателни доводи!Има, обаче, все още шанса да те помоли за извинение! :-) Означаващо, че си отговорил по същия начин и на съда! От което естественото логичното следствие е, че печелиш трудовото си дело! Ако не пред Първата инстанция с един съдия, при условие, че се поддаде на връзките и на подкупите от директорката Анастасосова, то пред Втората, където подкупът й следва да се увеличи тройно, а ако успее да купи и неговия тричленен състав, то във Върховния касационен съд, пред който тя, разбира се, че не би имала същите и съвършено ясно ми, че биха били престъпни! нейните "правни" шансове за подкупване! Не мисля, че който и да е съдията и колкото, и корумпиран, да се полакоми за парите й, или да се подчини на връзките й на Анастасова, ще посмее и ще се реши да не потвърди първото решение на колегите си, понеже казусът на уволняването е абсолютно идентичен! Шансът съдът да издаде две противоположни решения по два еднакви казуса, без екстра ординарни промени на обстоятелствата във втория казус , примерно, че учителят е полудял, загубил разсъдък, блъснала го кола и се видиотил... и тем подобни, и ала-бала, и тинтири-минтири тъпизми... Такъв шанс дълбоко неуважаема госпожо Анастасова и също очевидно в случая, е клонящ към кръглата нула! Още повече и при доказаната, като на длан очевидност, че сте издала заповедта си и чисто формално, и пределно ясно: незаконно, абсолютно недопустимо, отмъстително, жестоко и жалко смехотворно в деня, когато учителят Грънчаров е бил на работа и си е влизал в часовете! Само на което основание, съдът би следвало да отмени заповедта ви на все още директорстваща, за пълен, за дълбок срам и позор на работодателя си, чиновничка, като негодна административно и нямаща правно действие! 2017.05.10г. Владимир Петков-Трашов Анонимен каза: Пийте си диазепама, мистер Трашов! И стойте по-далеч от клавиатурата. Анонимен каза: Грънчаров, поне като пишеш коментари от други профили, смянй стила си – доловим и познаваем от километри... Анонимен каза: "Пийте си диазепама, мистер Трашов! И стойте по-далеч от клавиатурата." Е, па ти чедо, си умий крачката и си легай да спинкаш! :-) 2017.05.10г. Владимир Петков-Трашов Ангел Грънчаров каза: Към анонимните нагли другарки, които са се разпищолили тук и си позволяват да дават непоискани съвети към кого ли не, в това число и към мен, собственика на този блог: Другарки, да апелирам към вашето възпитание е глупаво, щото вие без капка неудобство демонстрирате, че нямате такова. Разбира се, мога във всеки 54

момент, когато прекалявате с наглостта си, да ви трия коментарите, но ми се налага да ги оставям, та да видят всички колко ви е не само акъла, но и "морала". Вие при това сте "възпитателки" на младежта, вашият "учителски", с извинение, манталитет си личи – по заповедническия тон, вие явно това само знаете, да крещите в безсилна злоба, да се мъчите да се гаврите, да нахалствате, да издавате своите глупави заповеди. Вие сте "възпитателките", които със самоотвержени усилия успяхте да формирате просташката антикултура на съвременния тъп наглец и мерзавец, който като тип е твърде разпространен. Но все пак найхубавото е че сте толкова тъпи, че не можете да разберете колко много се излагате!

ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ Да твърдиш, че си противник на нацизма и в същото време да обичаш комунизма е признак за тежко мозъчно увреждане

Някои мои кратки словесни реакции днес във Фейсбук: Мадам Льо Пен беше ольопенена, а тарторът й Путин беше опутен... :-) Браво на вас, свободолюбиви французи!!! Русия е страна, която по кошмарен начин робува на миналото си... Днешна Русия в еднаква степен робува и на руския империализъм, и на съветския комунизъм. Което е доказателство за тежко психопатологично увреждане на руското масово съзнание. 55

Страна, която робува на миналото си, която е обременена от него, няма бъдеще: кошмарите на миналото не позволяват да се роди бъдещето й... Да твърдиш, че си противник на нацизма и в същото време да обичаш комунизма е признак за тежко мозъчно увреждане. От такова увреждане страда нашият Президент – Льотчикът; току-що се изказа против нацизма, а не каза и думичка против комунизма...

Не, никаква победа няма: защото половин Европа беше поробена от по-жестокия враг на човечността – комунизмът! сряда, 10 май 2017 г.

Не, няма победа. Втората световна война започна заради Полша. А поляците, които самоотвержено загиваха на Монте Касино заради свободата и независимостта на своята полска държава, бяха оставени от Рузвелт и Чърчил на по-страховития, по-престъпния кървав диктатор – Сталин. На този, който подпали Втората световна война заедно с другарчето си Хитлер. Победата беше само за част от Европа, за освободената от САЩ и Англия Западна Европа. За поробената от Сталин Източна Европа победата дойде половин век по-късно – на 9 ноември 1989 г. с рухването на Берлинската стена. Тогава де факто свърши Втората световна война. Но даже и това не е сигурно – че е свършила. Русия е все така агресивна и все така подло напада суверенни държави без предварително да обяви война. Което е престъпление срещу мира. Даниела Горчева

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg тел. 0878269488 56