Spisanie HUMANUS br. 4 (11) ot 2016 g. by Ангел Грънчаров

HUMANUS Áðîé 4 (11) 11), Ãîäèíà III, 2016, 2016, Àâãóñò

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñò ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷î ÷îâåê

HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Äèìèòúð Ïåöîâ Ñòîÿí Êàìåíîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2

СЪДЪРЖАНИЕ ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ Заповядайте и вие на нашата дискусия за истинското учене в съвременни условия!..................................................................................................6 Молба за съвет относно издаването на списание HUMANUS…………….6 Предстои отпечатване на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS, може ако искате да си ги поръчате…………………………..…..7 А дано ама едва ли мнозинството от народа е взело да схваща………..8 Баба и внук………………………………………………………………………….....9 Ако някой не е виждал с... очи истината, ето я, тя е съвсем гола!...........9

ПРОВОКАЦИИ По славния древно-римски обичай за един-единствен ден в годината господарите и робите си размениха ролите!.............................................10 Свети Августин Блажени за мутренската държава…………………….….14 Що означава да си комунист – в удивително убедителния възглед на Владимир Каролев…………………………………………………………………14

ИНТЕРВЮ ФЪНКИ: Много лесно е да се плъзгаш по наклонената плоскост, но подобре е да драпаш и да блъскаш главата в стената…………………….…16

ЧЕТЕНЕТО Честит Ден на книгата!....................................................................................22 Четете, четете, четете……………………………………………………………...22

ЛИТЕРАТУРА Християн Бачков, автор на списание „HUMANUS”, зае второ място на престижен литературен конкурс…………………………………………..……26 Вината………………………………………………………………………………….27 Християн Бачков

ИЗКУСТВО Залата на силистренския драматичен театър се оказа малка за да побере публиката……………………………………………………………………...33 3

ПСИХОЛОГИЯ Дискусия на тема „Какви са признаците на стреса и как се справяме с него?”………………………………………………………………………………..…36

ОБРАЗОВАНИЕТО Там, където държавата не се меси, животът процъфтява – и личностите просперират…………………………………………………………………..….37 Централистичната държавно-планова образователна система разхищава човешкия потенциал на нацията по престъпен начин……….……37 Системата на образованието у нас се управлява чрез страх и възпитава страх, следователно е всичко друго, но не и образователна…….....38

НИЕ И ДРУГИТЕ Системата на калпавото ни образование е твърде удобна за много хора…………………………………………………………………………………….40 Свободните училища в Дания – ах, тази тъй "гнила" Дания! – имат изключителна свобода да решават какво да правят и се възползват от нея максимално…………………………………………………………………..…40 Свидетелство, че обитателите на сградата на МОН всъщност обитават някоя друга планета, нямаща нищо общо с нашата………………………..42 Ще станем демократични като започнем непосредствено да практикуваме демокрацията още от училищата………………………………………..44

БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ДУША "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба"…………………………………..45 Щастието да си свободен, щастието да си индивидуалност……..……..47

ТВОРЧЕСТВО Щастие, нещастие и свобода……………………………………………..……..48 Вера Деливанска

СВОБОДНО ВРЕМЕ Що е "айляк-поколение"?...............................................................................52

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И НАПЪТСТВИЯ 4

Реформа, която ще ни тласне отвъд ръба на пропастта на безвъзвратното пропадане на образованието в България…………………….…..54 Чакаме авторитетното становище на най-напредналата нàука в света по актуалния проблем колко и как трябва да бием жените си………….55 Хората с психични разстройства у нас са над 1 милион………………....56

ОБИЧАТЕ ЛИ СВОБОДАТА? Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората………………………………………………………………………….57 Способен на произвол и на ексцесии е не свободолюбецът, а оня, който не знае що е свобода……………………………………………………...58 Роналд Рейгън за свободата………………………………………………...…..63 Според Апостола на свободата сме длъжни да работим така, че България да е пример за подражание в цяла Европа…………………….…….64 Социализмът неизбежно причинява всеобщо обедняване и унищожава свободата……………………………………………………………………………..64 Лудвиг фон Мизес

МОРАЛЪТ Снимката, наречена „Целувката на живота“…………………………….…..65 Кога Бог ще ни приеме, ще чуе молитвите ни и ще ни отговори……….66

РЕВОЛЮЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО И в САЩ работят върху създаването на мечтаното училище…………..67 Промяната се прави от гражданите, а властта само ги следва………....69 Радва ни успеха на този млад българин – студент в Chicago!...............70 Обучението по философия има далечен, дълготраен или стратегически ефект върху живота на личността……………………………………...…..70

ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ Заповядайте и вие на нашата дискусия за истинското учене в съвременни условия!

Молба за съвет относно издаването на списание HUMANUS Ето какво писмо написах на редактора на сп. HUMANUS Димитър Пецов, който живее в Силистра. В писмото си поставям важен въпрос около издателската стратегия на списанието, необходим ми е съвет, та по тази причина го публикувам и тук, в блога. Интересна ми е, не крия, реакцията на всички, които влизат в блога ми. Ще съм ви благодарен за всякакъв съвет. Ето и само писмо, то е съвсем кратко: Здравейте, Пращам ви да видите мокета на новата книжка на списанието. Стана доста голяма (88 стр.). Мисля да я разделя на две части, за да "олекне", обаче да излязат две книжки едновременно ми се вижда недотам добре. Не зная какво да правя. Мога да изхвърля някои текстове, но пък ще обеднее съдържанието. И книжката ще стане "постна". Ще ми е ценен Вашият съвет. Дали пък понякога да не пускаме и по-дебели книжки? 6

Разбира се, те няма да бъдат с телбод, а ще бъдат лепени, може пък да се окаже, че това е по-сполучлив вариант. Дали да не опитаме с погъвкава издателска концепция? Идеята за тънки, малки книжчици си има своите предимства, но си има и недостатъци. По-голямата книжка обаче ще е по-скъпа. Особено ако е с цветни снимки вътре. Не зная какво да правя. Ще чакам Вашия съвет. Ще ми се да вземем възможно най-разумно решение. Приятна вечер Ви желая!

Предстои отпечатване на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS, може ако искате да си ги поръчате

От издателството ми изпратиха файловете, показващи как ще изглеждат кориците на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS. Можете да ги видите и вие. Сега е последният момент тия, които искат да си набавят въпросните книжки, да направят поръчка за тях (това може да стане тук, на лични съобщения – или на моя имейл, намира се в раздел Контакти на блога). Поради това, че на тия издания в нашите съвременни родни условия е наложена жестока пазарна цензура (книжарите и разпространителите на периодични издания не щат да ги разпространяват понеже такъв род интелигентни и духовни списания били "непазарни" и некомерсиални, т.е. непечеливши!), то единственият начин да притежавате тези книжки е да си ги поръчате. Понеже издателят на тия списания, именно моя милост, много обедня и се разори заради тия списания, то вече нямам възможност с мои средства да финансирам отпечатването на книжки, които да изпращаме 7

поне на университетските книжарници (правехме го това в предишните години, но понеже тия книжари не благоволиха да се разплатят с нас, ние се принудихме да се откажем и от тази практика – след като понесохме значителни финансови загуби).

Това е положението. Списания, създадени за да спомагат за духовното и личностното израстване на младите хора у нас са поставени в крайно тежко положение, не получават помощ отникъде, нито от институции, нито от когото и да било друг (като изключим неколцината дребни спомоществователи като господата Т.Томев от Ямбол, П.Каменов от Монтана, Г.Хаджийски от Самоков, г-жа Г.Герасимова от Велинград, аз за други не се сещам!). Хубав ден ви желая!

А дано ама едва ли мнозинството от народа е взело да схваща

Трудна стана вашта – народът взе да схваща! (Радой Ралин) 8

Баба и внук

За това какви са предимствата на монархията пред републиката съм писал в своята книга Универсумът на свободата. Смятам, че за България най-подходяща форма на държавата е тъкмо монархията.

Ако някой не е виждал с... очи истината, ето я, тя е съвсем гола! Интересно е, защо истината е... жена, навярно не е само по причина на това, че думата истина е от женски род. От друга страна главно мъжете са занимаваме с гонене, с преследване, с търсене на истината, дали пък не е затова? Чудна работа! Жените имат някакво неясно, тайнствено отношение към истината, но да се обяви истината за жена е доста рисковано – та те, жените, както знаем, са доста своенравни, възможно ли е истината, бидейки жена, да се държи подобаващо, а не по чисто женски начин? Кое е чисто женското в истината, ето това силно ме развълнува – което така силно, магнетично дори привлича мъжете? Много неща се откриват тук за размисъл, но засега да спра дотук, че имам друга работа. Хубав ден ви желая! 9

ПРОВОКАЦИИ По славния древно-римски обичай за един-единствен ден в годината господарите и робите си размениха ролите! ПГЕЕ - гр. Пловдив добави 7 нови снимки На 28 април 2016 година по инициатива на Ученическия съвет се проведе Ден на ученическото самоуправление в ПГЕЕ. Много ученици заеха местата на своите учители и на служителите от гимназията. Ето имената само на част от ентусиазирания млад екип: Емилия Къндева – директор; Кристиян Ангелов – помощник директор по учебната дейност; Деян Караджоджуков – помощник-директор по учебно-производствената дейност; Росен Маджуров – педагогически съветник; Мария Салапатийска – завеждащ административна служба; Борислава Късавълчева – медицински фелдшер.

Кратък коментар: Инак казано, в ПГЕЕ-Пловдив (а тази народополезна инициатива, предполагам, се прави и в другите училища на нашата славна образователна система) биде спазен славния древно-римски обичай: веднъж в годината господарите и робите за един-единствен ден да си разменят 10

ролите, именно робите да станат господари, а господарите – роби (наужким де, не истински, естествено!). А след това всичко си продължава по старому, разбира се. Един ден в годината ще играем ролята на свободни, в останалото време ще се примиряваме с всекидневните унижения. Един ден годишно демокрация ни е достатъчна, в останалите дни ще имаме авторитарна командно-директивна административна система, в която най-основните звена или "елементи" (учителите и учениците) са прости изпълнители на заповедите на началствата. И никой за нищо не ги пита, излишно е да ги пита какво мислят. Защото всъщност няма нужда да ги питат: та нали управляващите всичко си знаят и решават вместо нас, а пък ние следва само да изпълняваме техните премъдри заповеди! А в деня на самоуправлението (демокрацията), както личи от снимките, всички са така щастливи (лицата им сияят от нескривана неподправена блага радост!), че е резонно да се запитаме: а как ли успяват в останалите дни да скриват нещастността си?! Щото несвободният човек, разбира се, не може да е щастлив, нали така? (Между другото и господарите у нас не са свободни, тяхната свобода е илюзорна: свободният е истински свободен само сред свободни хора, не сред море от роби!)

Както и да е. Да не философстваме много за да не вземе някой да ни се обиди – заради това, че им разваляме празника, че им помрачаваме радостта с тия "излишни разсъждения"! Но все пак нека да има и алтернативна позиция – колкото и кощунствено да звучи тя, предполагам, в нечии уши. 11

Свети Августин Блажени за мутренската държава

Държава без правосъдие не е нищо друго освен шайка разбойници. Августин Блажени

Що означава да си комунист – в удивително убедителния възглед на Владимир Каролев

Държавната власт имаше цялостна визия за образованието -> през последната седмица си направих социалния експеримент да питам всеки 12-класник, когото срещна: колко негови съученика заминават за чужбина? Нямаше нито един отговор, който да е под 40% от класа. 14

Така че много моля всички: задръжте си цялостните визии за вашия дом, блок и фирма. Да си комунист не означава да членуваш в БСП, а просто да вярваш, че някакви чиновници могат да планират твоя или живота на децата ти по-добре от тях самите – и да им наложат плана с полицейска бухалка. Написа: Владимир Каролев Препоръчвам да прочетете целия негов текст (от който взех горния откъс), за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на списанието за образование HUMANUS) го поствам и тук: Най-много обичам изявления на министри и пишман-анализатори, че преди да се прави нещо от гражданите, трябва политиците и държавната власт (маскирани по-благовидно под "държавата") да има цялостна визия. Я един кратък исторически преглед: 1. Държавната власт нямаше цялостна визия за IT индустрията -> днес сме в топ 3 на най-бърз интернет в света, световен хъб за аутсорсинг и IT индустрията дава най-високата заплата в страната. 2. Държавната власт нямаше цялостна визия за катераческите стени -> днес Уолтопия на Ивайло Пенчев е номер едно в целия свят, като хем продава най-скъпо, хем продава и най-много. 3. Държавната власт имаше цялостна визия за туризма, но не му я наложи -> днес туризмът формира 14% от икономиката, без значение дали всичко в него ни харесва или не. Проблемите и в този сектор по-скоро идват от неспособността на държавата да си изгради адекватна инфраструктура и забраните на частния сектор да си изгражда собствена инфраструктура. 3. Държавната власт имаше цялостна визия за енергетиката -> днес енергетиката ни е почти колабирала, а безпомощни политици и популисти си мият ръцете с частни дружества на нейния вход, в които я отива 9% от сметката, я не. 4. Държавната власт имаше цялостна визия за водоснабдяването > днес едно от малкото нефалирали ВиК-та е частното в София, почти всички останали са катастрофирали. 5. Държавната власт имаше цялостна визия за пенсионната и здравната системи -> днес и двете са почти фалирали, а за малко да унищожим и спестовния елемент, който е единствената мъждукаща надежда младите българи да получават пенсия, която да стига за нещо повече от пакетче семки и билет за автобус до центъра, където ще има партиен предизборен концерт. 6. Държавната власт имаше цялостна визия за образованието -> през последната седмица си направих социалния експеримент да питам всеки 12-класник, когото срещна колко негови съученика заминават за чужбина. Нямаше нито един отговор, който да е под 40% от класа.

ИНТЕРВЮ ФЪНКИ: Много лесно е да се плъзгаш по наклонената плоскост, но по-добре е да драпаш и да блъскаш главата в стената

Интервюто взе: Димитър Пецов Димитър Ковачев – Фънки, музикант и организатор на големите музикалните събития в България от София Мюзик Ентерпрайсис – SME, дойде на гости в Силистра и по покана на местните рок музиканти от клуб „Силистарс” присъства на едно събитие организирано от тях в дъскорезницата на село Ламбриново – рок концерт на открито. На този концерт той се запозна лично с това, което могат и правят силистрен16

ските музиканти и най-вече младите. Ето какво сподели той след събитието за впечатлението, което оставиха у него те, за града и за развитието на българската музика като цяло. Какво те доведе в нашия град? Аз страшно харесвам тази част на България. Аз мразя планини. Тия глупости, дето по планината било адски красиво, аз не си падам по тях. Аз много харесвам ето тука, както е вашия край, равнина, хълмове... жестоко се чувствам. Някак си дава ти свобода да дишаш. Много е готино. Хората са страхотни. Има един, Ванката (Иван Неделчев, ръководителят на рок клуб Силистарс), Ванката е страшен сладур. На тоя пич трябва паметник да му се вдигне. Този човек толкова много прави за децата, за това да бъдат добре информирани, да се занимават с музика, и то каквато трябва музика, осигурява им всичко, инструменти... т.н. В този смисъл ти как виждаш Силистра на музикалната карта на България? Има нещо много интересно, вчера си говорихме с моя приятел Стефан Чобанов – басиста, който е на „Мери бойс бенд” и сега си има собствена група - колко далече сме от София, примерно, а в Силистра вчера минаха пет или шест групи, и то млади банди, деца, някои от които още пети клас... и вече стои на барабаните... и имат собствен репертоар, който свирят момчетата – AC/DC и др. Няма значение лошо или хубаво, важното е че той вече мисли в тази насока, което е много хубаво. Ти даде ли им някакви съвети след концерта? Да, с някои от децата, които дойдоха при мене, им разясних за какво става въпрос, какво да правят и т.н, Каквото знам и каквото имам като опит, като музикант, което ги интересува. Далеч съм от мисълта като някой дъртак да поучавам. Но те си се справят много добре. И другото, което е, да гледат отворено и да не им пука, това е най-важното. Кое е нещото, което може да те впечатли в млада рок банда? Това, което е присъщо за всички подрастващи, да ги наречем, е че като излезе младежа на сцената и като че го е срам от сцената. Много се радвам когато видя от сцената, още от малки, деца, които са освободени. Освободени на сцената и се чувстват удобно и комфортно на сцената.

От силистренските видя ли такива? Видях. Не помня имената на групите, защото се изредиха 5-6, но като цяло. Много е важно да изживяваш това, което свириш. Може да свириш най-големите глупости, важното е да го правиш от сърце. Виждаш ли потенциал за бъдещи звезди? Надявам се. Иска ми се. Не мога да говоря така, защото не обичам да говоря така, по този начин, но, надявам се... защото не искам да се съглася с твърдението, което е истина за съжаление, че България е държавата на тъпите копелета.

Имаш ли рецепта за това как нещо, което е местно, може да стане световно значимо? Много е трудно. По този въпрос много пъти са ме питали. Много е сложно и много е трудно. Едва ли. Освен, ако не е поставено върху основата на нашето народно творчество. Но трябва да се пипа много внимателно. Много внимателно, защото нашето творчество – народната музика е много тежка, много скръбна, много особена, пълна с прочутите неравноделни ритми и т.н., които в никакъв случай не помагат, защото те са сложни, така е. И на цялата работа се гледа като екзотика. 18

А местни групи, които свирят в стил рок или поп, биха ли могли го постигнат? За съжаление трябва да бъда много песимистичен по този въпрос, защото не можеш „на стар краставичар да продаваш краставици”. Може да си страхотен рок музикант, което е прекрасно, и го прави, но го прави в България. Ако разчиташ да смаеш някого в Америка, Англия или Франция, забрави. Там хората не пасат трева. По същия начин и там има млади банди, които се изграждат и т.н. На какъв език трябва да се пее, на български или английски?

Според мене трябва да се гледат и двете страни, защото ако искаш да въздействаш на хората в България, за предпочитане е да бъде на български, стига текстът да е хубав. Защото е пълно с просташки текстове. Но, ако искаш хората да те разбират по-интернационално, и ако искаш или се надяваш да направиш някакво впечатление в друга държава, трябва да ползваш английски. Мислиш ли, че чалгата е най-големият проблем в културата на България, както много изпълнители се оплакват?

Голям проблем е. Много голям проблем е, това е факт. Наистина е така. Но това нещо си има своите основи. За да се задържи толкова години, значи е имало много голямо количество хора, които са имали нужда от тая работа. От тука следва и другото нещо – всички готини и интелигентни пичове са напуснали страната и са останали само боклуците и тъпанарите. Сигурно, може би е така... нямам представа. Но, разбира се, има хора, които не се предават – и млади и стари. Напоследък стана модерно да се организират големи музикални събития в малки населени места на България – различни фестивали и т.н, виждаш ли в тях някакво предимство за разлика от големите събития – големите концерти в големите градове? Много е важно да се организират, защото така се „билдва” културата. По този начин започваме да говорим за култура, която в България е оставено „в мазето”. Нямам предвид само музиката. Говоря и за кино, говоря и за театър, говоря и за поезия и т.н. На местно ниво се полагат основите. А може ли в България да се оформят, така както е в САЩ например, различни местни центрове, които да са известни с определен тип музика – кънтри, рок, джаз и т.н.? Не може. В такава малка държава, като България, не може. Освен това, там има една връзка. Ето например в Америка имаме кънтри музика, която да я наречем тяхната чалга. Само че тяхната чалга не е свързана с някакви сръбски напеви и т.н. Тя е свързана с рока. В момента, в който се получи този контакт, става страшно. Не напразно в СMT ("Country Music Television") гостуват хора като „принцесата” на Аеросмит Стивън Тайлър – той излиза с кънтри звезда и пее. Правят страхотни неща, дуети се правят, но те са вързани нещата – между рока и кънтрито има много, много близка връзка. Мислиш ли, че добрият пиар помага за развитието на музикантите ни – в SME имате такова звено? Това е вярно. Пиара е нещо много важно и всички агенции, свързани с изкуството, трябва много сериозно да се замислят и именно те трябва да поставят нещата на кантара: „Ти тъп ли си и ли не си?”. Съжалявам, но така е. Не може само да се мисли за ракия, за салата и да се надрусаш. Как мислиш, има ли дефицит на идеи в творчеството у нас? 20

Има, разбира се, и това е защото в България нещата се унифицират към просташкото. И вече няма идеи достатъчно. Просто става страшно. Много по-лесно е да се плъзгаш по наклонената плоскост, отколкото да драпаш. Намирате ли качествени изпълнители, които да лансирате? Ама много е трудно, много е трудно! Какъв е проблемът? Първото е това, че повечето млади банди правят кавъри и подобни, което до един момент е готино, обаче трябва да отвориш и твоето творческо начало. Моето мнение е, че в България няма банди, които да те грабнат и да кажеш – „У-а-у!”. Не напразно давам пример с „Джереми” – подгряваха на концерта на „Куин” и се представиха страхотно – „Джереми” е една група, която аз, като им чух първите неща, и си казах "У-а-у!". Сега, на 17 юли, предстои концерт на „Скорпиънс”, ще има ли подгряваща млада група от България? Много искахме да има и отново да пуснем, защото ние гледаме винаги на такива форуми, да вкарваме и българска банда. Много искахме да има, но няма да има, защото те не разрешават. Дори ти казвам веднага, това е групата „Силует”. Много хубава група, българска, невероятна банда, която много искахме да я вкараме преди „Скорпиънс”, защото не можахме да я вкараме преди това. Но ще ги вкараме преди други, които разрешат да има съпорт. Как може да се случи подобно участие за местните групи, от тези, които чу тук, в Силистра? Трябва да се случи нещо, което е интересно. Нещо, което като го представиш на хората и като го чуят, да кажат "У-а-у!". Това е най-важното. Но тук това ми прави впечатление, че има много млади банди – много малки момчета и момичета тръгват. Което е много хубаво. Аз съм много очарован, особено от Силистра, благодарение на Иван. Какво би пожелал на силистренските млади музиканти?

Знам, че им е трудно, няма как, аз ги разбирам, но в никакъв случай да не се предават. Много лесно е да се плъзгаш по наклонената плоскост, но по-добре е да драпаш и да блъскаш главата в стената. Ето аз толкова години го правя и не спирам. И няма да спра да го правя.

ЧЕТЕНЕТО Честит Ден на книгата!

От страницата на Daniela Miteva-Krokodilova

Четете, четете, четете… За четенето и още нещо – разговор за четенето днес в силистренския парк „Чети с мен” е национална кампания по инициатива на президента Росен Плевнелиев за насърчаване на четенето, в която се включи и силистренската библиотека „Партений Павлович”. Ето защо на 11 юни силистренските библиотекари разположиха импровизирани читални в дунавския 22

парк на града, като канеха млади и стари читатели да се включат в кампанията, разбира се с четене. Какво мислят читателите и библиотекарите за четенето? Как присъства то в техния живот и как се променят навиците за четене днес? Ето какво споделиха някои от тях на тези въпроси: Четеш ли книги? Емил на 11 г.: Да. Как предпочиташ да четеш – от интернет или от книга?

От интернет, защото са по-интересни. Оттам чета например „Дневникът на Дръндьо”, Хари Потър и др. Любимият ми автор е Емил Конрад. Мартин на 11 г.: Предпочитам да чета от интернет. Влизам в Гугъл и пиша заглавията на различните книги и автори и те ми излизат. Любимите ми автори са Асен Разцветников, Иван Вазов и др. Християн на 9 г.: Обичам да чета книги. Предпочитам да чета от интернет. Любимите ми книги са „Българ”, „Дневниците на Дръндьо”, „Хари Потър” и др., които намирам чрез търсачките и те ми излизат като електронна книга. При избора ми на книги гледам основно да са ми забавни.

Мартина на 12 г.: Обичам да чета книги. Обичам да чета всякакви книги. Чета и от интернет, и от хартиен носител. Повечето от любимите ми книги са в жанра фантастика – фентъзи. Четат ли хората повече и как се променя четенето? Светомира Вачева – библиотечен специалист: Чисто професионално се занимавам с четенето от 11 години – тоест от 11 години работя в библиотека и ми прави впечатление, че през последните 4-5 години се увеличава интереса към книгата, към книжния носител – в нашата библиотека сме предимно на книжен носител. Прави ми впечатление, че последните 5 години хората вземат все повече книги за вкъщи. Явно четат доста повече. Да не говорим, че преди възрастовия ни диапазон беше малко ограничен. Някъде между 40 и 65 г., бяха най-активните ни читатели. Докато сега, благодарение на активната дейност на детски отдел, започват да четат все по-рано и обхващаме вече и тийнейджърите, което е много важно.

Имат ли основания в последно време обвиненията към младите, че са неграмотни и не обичат да четат? Страшното е не, че са неграмотни, страшното е, че са полуграмотни. Един неграмотен човек изобщо не може да чете. Нашите са полуграмотни, тоест те могат чисто физически да четат, но не искат да четат. Личното ми мнение е, че вината за това е в образователната система, тъй като ги претоварват с прекалено много излишна информация. Учителите, моите 24

извинения, вече не са едновремешните педагози, които адаптираха учебната програма към ученика. Сега са едно към едно – каквото им спуснат, това рецитират. Какво трябва да се чете в училище? Всичко, абсолютно всичко! Хари Потър трябва ли да се изучава? Защо да не се изучава?! Между другото Хари Потър, въпреки че е чиста проба фантастика и измислица, учи кое е правилно и кое е грешно и учи, че може да сте само трима или четирима, но когато е правилно, накрая ставате 3-4 хиляди, всички се обединявате и лошият къде заминава? Който е гледал филма... пуф и... няма го!

Какво предпочитат да четат децата в силистренската библиотека? Напоследък фентъзи-елементи от реалния живот смесени с приказни елементи, смесени с научна фантастика. Пърси Джексън е хитът в детския отдел. Всъщност дори не в "Детски отдел", а между 12 и 16 годишните. Три серии на Рик Риърдън. Прави ми впечатление, че много четат 25

тази поредица, която наричаме „Себепознание” – при тях е от типа „Дневниците не загубенячката”, „Как да преуспееш в училище”, „Дневниците на Дръндьо” и др. Това е ежедневието на едно дете на Запад и те си го гледат и го сравняват с тукашния живот. С какво може да помогне събитие като днешното за увеличаване на интереса, на любовта към четенето и книгата? Децата трудно идват до библиотеката, да не говорим че ние нямаме материалната база да им предоставим удобно и приятно място. Така че вече не е като едно време, информацията да е само при нас. Информацията е навсякъде. Ние я подбираме, систематизираме, правим я подостъпна за читателите и след като те не идват при нас, ние отиваме при тях. Какво бихте казали на читателите днес? Четете, четете, четете… защото, ако искате да ви вземат на работа днес ви съдят по начина, по който си казвате изреченията. Ако не сте чели, няма как. Каквото и да е, обогатява речника, независимо дали от интернет или на хартиен носител, четете! Димитър Пецов

ЛИТЕРАТУРА Християн Бачков, автор на списание „HUMANUS”, зае второ място на престижен литературен конкурс Християн Бачков – ученик от силистренската езикова гимназия ”Пейо Яворов” – чието творчество често присъства на страниците на списание „HUMANUS”, зае второто място на престижния литературен конкурс, посветен на бургаската поетеса Петя Дубарова, в направлението проза, със своя разказ „Вина”. Конкурсът е ежегоден и се организира от Община Бургас, Къща-музей “Петя Дубарова”, Министерството на образованието, младежта и науката, 26

Националния дворец на децата и РИО–Бургас, като си поставя за цел да открива и развива млади литературни дарования. Разказът на Християн представлява калейдоскоп от преживявания и мисли на един юноша – уникални фрагменти от един живот, който съществува в град Силистра и е пресъздаден от автора по оригинален начин, като смисълът и целта на този разказ се обобщава от идеите за вината, за отговорността да бъдеш различен – да излезеш от „поточната линия на живота”... Християн обобщава своята основна идея така: „Чрез разказа си изразявам красотата и грозотата на упадъчното и нашето поколение, това че вината може да бъде и лична, че можеш да бъдеш виновен дори към себе си и главно си виновен към себе си, но никога не го осъзнаваш, което всъщност е осъзнаването на моя герой.” Кое го е мотивирало да участва с творбата си точно на този конкурс? ”Петя Дубарова е любимата ми поетеса, харесва ми да чета творчеството и някои неща от нейното творчество намирам в своето и това ме вдъхновява. Когато отидох в къщата и музей по време на награждаването, все едно бях в моя храм – личен творчески храм и реално аз не съм участвал, за да се състезавам, да се съревновавам с някого и не съм мислил изобщо, че ще имам някаква награда, а просто участвах защото цялото това творчество, всички ние, които сме участвали, затвърждава нейното величие, нейната памет, това което тя е оставила." Какъв пример му дава поетесата? Красота. Вината Християн Бачков Целият град спеше, малък провинциален, обикновен, за който са се карали във времето римляни, турци, румънци и българи. За пореден път, исках да хипнотизирам Луната. Гледах я. Търсех очите й. Исках да проникна в тях. Усещах щастливата й усмивка. Преживявах за пореден път щастието ни, тя винаги ме чакаше. Обичах я. Обичах лицето й – искрящо сиво, неоново бледо и бяло. Тя превръщаше безличното еднакво сиво в чувствено и уникално, в искрящо и примамливо. Затворих очи. Вдишах с пълни гърди щастието. Тя ме чакаше. Отворих очи. И за пръв път в живота си видях старата липа. Сега се сетих какво съм чувал, падащи листа върху разкъртените плочки на площада. Познат шум. Но сега. Чак сега го разбрах. Сега я чух. Видях я. Изненадах се – колко е голяма, как е изкривена наляво. Шепнеше нещо. Станах, за да я чуя по отблизо. Усещах изсъхналите листа по лицето си, по косата си. Тя ме прегръщаше. Протегнах ръка, за да я 27

помилвам. Но тя се отдръпна. Клоните се огъваха неистово назад. Обърках се. Аз исках… Потърсих с очи Луната. Кървава. Студена. Задимена Луна. Презрителният й поглед се заби като куршум в мен.

*** Алармата ми звънеше. Джими Хендрикс ме караше да стана. Проникваше в кухата ми глава с неговата песен "Хей, Джо”. Но защо "Хей, Джо”, аз не се казвам Джо. Приятелите ми викаха Роско, а семейството Ростислав. Баща ми нахлу като римски легионер в Галия. На секундата се телепортирах в банята. Дори бях облечен. Понеделник. След няколко минути вървях към училище. "Брат пускай да въртиме, като птици да отлетиме.” Трудно щеше да стане в тази мъгла. Искам усмивката ти, като слънце да блести, и през хуб…” – Как е? – извика Изи, дърпайки слушалката от ушите ми. – Заспало, защото някой провали сутрешното ми Хип-Хоп пробуждане. – Имаш ли цигари? – Имам химия. Замълча. Знаех, че в главата му звучаха някакви сола. След 4 минути и 13 секунди промълвихме по едно "чао” и се разделихме. Стъпих в поточната линия, също позната като моето училище, ретроспективно върнах мислите си в миналия петък. Моят клас. Зори, си дооправяше грима, явно е бързала да не закъснее, за да не я изпитат по химия. Някои се смееха. Други спяха. Трети се оплакваха. А мен ме мързеше дори да ги гледам поотделно. Моите хора пак закъсняваха. Седнах в края, в изолираната част. Частта на аутсайдера. 9 минути избягаха. Часът беше почнал, онези двамата се появиха. Дългокос, мургав и тъп. Моят приятел Явор. Зад него се криеше Елена. Ниска, слаба, с дълга черна коса до раменете и леко плашещ поглед. Екзекутираха ги на дъската. Изключих тотално. Щяха да излязат от блатото по своя си начин. Чаках звънеца, за да нахраним дробовете си. Поредният тъп ден започна да се оттича. Чаках вечерта, в която щяхме "да учим” по физика. Липата и Луната отново ме 28

превзеха. Защо ли и двете ми се разсърдиха? Къде е моята вина? Аз нищо не разбрах. И хората така правят. Непрекъснато някой ми е сърдит за нещо. ,,Що се сетих, като счупих чашата? Най-обикновена чаша, която беше на масата. Повдигнах се да я взема и даже не разбрах как я изпуснах. Стана на сол. Гледах парчетата и усетих познатата болка в ушите. Мама крещеше: „Ростиславе-е-е, защо не внимаваш! Колко пъти ще…” – изключих, запуших си ушите. Гледах надолу, проследявах парчетата стъкло, и знаех, че тя продължава да вика. Ха! Парчетата се умножиха. И мама счупи чаша, но на нея никой не й се скара. Кой би могъл да й се скара. Баща ми – не! Аз – изключено!” – Ростиславе! Стани! Защо пак си се захлупил на чина? Пак спиш! – Госпожо, защо мислите, че спя? Обвинявате ме. Нямате право. Болят ме очите. Пречи ми светлината. – Млъкни–и–и–и! – Целият клас се обади. "Боже, колко са задружни!” – Сядай, и внимавай в урока. Няма да губя време само с теб. Седнах. И зачаках звънеца. Гневът пъплеше по мене. Бръкнах в джоба си и се заиграх с цигарите си и зелената си глава. – „Ще си свия един джойнт – тук и сега!” Извадих хартийките си. Заклещих една между устните си. Извадих си леята, тя ми беше стреча, и натроших върху нея част от главата си. Скъсах парче от една цигара, започнах да премесвам. Усетих мириса, който ме опияняваше, направих си рол, взех хартийката от устата си и завърших зелената си дама. В ушите ми вече звучеше химна на Спенснята: Започвам шибаната песен със това, че пуша трева, независимо кога, това е дамата облечена в зелено, ще ти кажа откровено, когато съм напушен обичам да минавам на червено… Предвкусвайки удоволствието, ритмично поклащах глава. - Ростиславе, съгласен си с мен, нали? Кимаш утвърдително с глава. Тестът, разбираш, трябва да бъде направен другата седмица, да имате време да се подготвите. Нали? – Да, госпожо – отворих аз машинално. Страхът ми премина, не беше се разбрало какво правя. *** Седнах на пейката до нас, с цигара в устата, и зачаках Явор. Разсеяно затърсих Луната. - О-о-о… – той ме погледна. – Как е? – засмях се. – Добре, с теб? – отговори машинално. – Ще учим ли? – продължих да се усмихвам. – Аре първо да пушим. – Затова съм тук – съгласих се с него. Запалих цигарата най-после и го уцелих със запалката. Мълчахме. Знаех, че предстои важен разговор. Както винаги Явор си метна чантата край моята и се изтегна на леглото. Аз заех обичайното си място, на стола с краката върху бюрото. Гледахме се. Някой почука и влезе мама. – Гладни ли сте? Какво да ви приготвя? – Кафе – казах аз засмян. – Да започваме – прикани ме той. – Преди няколко дена гледах луната. И знаеш ли, за пръв път видях липата. Онази старата липа. Той ме погледна учудено. – Вече почвам да разбирам защо за всичко съм виновен. Виновен съм, защото мисля, защото желая и защото не спазвам строго определените правила, за 29

да бъда част от поточната линия. Може би трябва да се предам. Може би не мога да изкъртя и една тухла от стената. Може би е време аз да облека дрехите на еднаквостта. Знам, че няма да ми отиват, но хората ще ги харесат. Нали животът се живее с хора. Аз искам да оставя следа. Но не мога. Тогава. Ще оставя другите да оставят следи в мен. Ще се шмугна в тълпата Шибаната тълпа. Ще се намери някой, който иска да ми контролира живота. Който и да е той. Може да е някое русо момиче, с палави очи и дълги крака. Ще тръгна след тия крака. Но трябва да са татуирани, и гърба да е татуиран. Обичам татуировките. Момиче, с което ще пушим коз, и ще правим див секс на плажа, в присъствието на Луната. Може да е всеки един, който му се занимава с мен. Стар. Млад. Мъж. Жена. Няма значение. Писна ми да мисля за всичко. Писна ми! Разбираш ли? Писна ми! Искам да пуша и живея, без значение какво и как ще постигна в живота. По-добре да живея като никой, отколкото да умра в напъни да бъда някой. – Я се стегни! – заговори той разпалено и седна – Роска. Ти не си никой. Не си и някой. Ти си Роската. К’во ти пука за другите? Ти не си повърхностен идиот. Ти си як. Ти си себе си. Прегърнах го. Погледнахме се. Вечерта приключи за нас в 9 часа. Натрапчивият лай, се опитваше да пробие главата ми. Още един. По-писклив. Вероятно от пинчер. Или болонка. Кучетата спореха, но това е тъпо. Тъпо. Винаги по-голямото е по-силно, малкото защо се пъне? Чувах още нещо. Какво е? Бях легнал на нещо неудобно, болката пропълзяваше по краката ми. Качваше се нагоре… Нямам ръце! Не ги усещам. Главата ми. Щом ме боли значи имам. И тоя лай, няма ли да спре. Боже, това Дунава ли е? Дунава е. Минава шлеп. О-о-о шлеп ли се казваше? Студено ми е. Защо ми е студено. Тия кучета няма ли да млъкнат. Появи ми се едната ръка. Размърдах я и започнах да опипвам около себе си – въздух, желязна тръба? И аз. Какво става? Къде съм? – Човек, на глухарчето, на крепостната стена. Ужас! „Кое е това момиче което крещи. Дали има татуировки? Кой дъхти край мене, куче?!” – Какво по дяволите правиш тук? Ти си гол. Каква е тая кръв? – Ростислав, приятно ми е. – казах аз усмихнат. – Ти нормален ли си ? - Не знам – засмях се. – Напушен ли си? – На афтър. – Рекс, да вървим. Остави го тоя идиот. - Чакай, не си тръгвай. – Тя се обърна леко отегчена. – Имаш ли татуировки? – Задник! – Обърна се. Ходеше наперено последвана от кучето. „Да наистина съм задник. Горкото момиче …” – Извинявай – Стягай се – каза тя и махна с ръка. Предполагам, че беше усмихната. ,,Тъпак, можех да падна.” Още няколко метра и щях да летя към камъните. Бях на крепостната стена. Огледах разкопките. Търсех си дрехите. Видях едно синьо кълбо. Почнах бавно да слизам от крепостната стена. Усетих болка в крака си. Погледнах. Бях с един чорап. На десния крак. Взех синьото кълбо. „Открих дънките си.” Като по чудо, телефона и ключовете ми си бяха на мястото. Телефонът в левия заден джоб, а ключовете в десния 30

преден. Намерих обувката си. „По дяволите.” Часът е 9:47. В междучасие съм. Но чакай! Аз не съм в училище. Нашите ще ме убият. Имам 1 час да оправя вкъщи и да отида на училище. Иначе ще се повтори случката с чашата… *** Петък. Влязох в апартамента на Цецо с вино и Jameson. Всички бяха насядали, около две маси, а някой на земята. Защото нямаше място. Взех пепелника. Оставих торбата. И седнах в ъгъла. Цецо вече беше отегчен, че от третата минута се пушеше в апартамента. А той не пуши. Бяхме големи гадове, защото никой не излизаше на терасата, както той искаше. Пълнех дробовете си с отрова и виждах еднообразие. Изи беше пиян на шестата минута както винаги. Този път аз не се намесих да му кажа да пие по-бавно. Никой не ги събра за тост. Аз си стоях в ъгъла. Явор усилваше "Pearl Jam” Изи и Елена запяха. Марин пускаше тъпи майтапи, на които другите се смееха. Лили търсеше чаши. – Хора, къде са чашите, Роско? – и ме потърси с поглед. – Има ли нещо? – попита Даниел. – Роско, ставай! – заповяда Виолета. Не се получи, продължих да пуша и не мръднах. – Хайде! Идвай при нас – Извикаха няколко човека в един глас. – Чашите са в шкафа, срещу дивана. Сипете ми вино. "Изи, беше взел чаша само за себе си, егоист.” – Чашите задрънчаха. Явор сипа вино и Уиски в две чаши. И се запъти към мен. Седна. – Какво има? – подаде ми чашата. – После! – и вдигнах чашата за наздравица. Погледна ме с приятелски очи. Прегърна ме и стана. "Ъгълът е удобен”. Стоях там известно време. И само плъзгах чашата по пода, за да ми сипят вино. Докато Изи не взе кутията с вино, като повод да дойде при мен. – Не сега – казах аз. – Усмивка – каза той и се усмихна. Бутнах празната кутия и взех последната чаша вино и пет цигари "Rothmans” и отидох в една от другите стаи. Стая номер едно. Отворих. Натискане. Стая номер две. Празна. Но пълна с дрехи. И душите на собствениците им. Последната стая. Само аз и куп вехтории. Първа цигара. Поточната линия … поточната линия на живота. Изгорих дрехите на еднаквостта. Преди да съм ги облякъл. Отпих. Втора цигара. Татуираната блондинка. Изчезваше. Изчезваше с дима на цигарата. Дългите й крака се замъгляваха. Другите характеристики изчезнаха. Останалата цигара. Беше само сладка отрова. Отпих. Трета цигара. Опитах се да нарисувам с дим лика на момичето със сини очи, невинни и чисти като сърцето й. Момичето с трептяща усмивка, която аз бях замърсил с напушената ми уста. Момичето, чийто ръце трепереха, като ме видяха колко съм окаян. Момичето, което въпреки всичко ме изпрати с милата й ръка и ми вдъхна сила. Момичето с кучето. Момичето. Отпих. Четвърта цигара. Вината. Пред кого съм виновен? Като всеки, аз мисля и чувствам. Като всеки, аз съм различен. Моята вина. Това, че забравих кой съм. Аз не съм този, който се дрогира до безобразие. Къде избягах, на глухарчето? Свърши времето на бягството от света, да 31

оставам сам и дори там да търпя вина. Виновен съм. Виновен съм пред себе си! Виновен, че загърбих цялата красота пред себе си, любящите приятели, тези вярващи в мен, всеки петък, събиращ ги и сплотяващ ги, без да търси възнаграждение. Семейството ми. Виновен съм. Защото губех себе си с всяка следваща зелена цигара. Карах ги да живеят в непрекъснат страх. В който ме обичат. Виновен съм, защото не знаех, че съм виновен. Отпих. Пета цигара. Аз. Напълних цялото си тяло с дим. Хвърлих последната недопушена цигара в последната глътка вино. Изи влезе. Носеше цигари и уиски. *** – Чао. Аз излизам. - Чао. Приятно изкарване. Не забравяй, ние вярваме в теб! – каза майка ми и ме прегърна. – И умната! – усмихна се баща ми и ми стисна ръката. Запътих се към нашия апартамента на Цецо. Към нашия петък. На около стотина метра преди да вляза във входа, видях синеокото момиче, този път без кучето. – Този път си облечен. – усмихна се и ми намигна. – Да, по принцип нося дрехи. – засмях се и погледнах тръпчинките на лицето й. – Нямам татуировки. – призна тя и се заигра с косата си. – Това е добре, ти си красива и без тях. – усмихвайки се, гледах как пръстите й се оплитат в кестенявата й чуплива коса. – От дрехите ли си толкова мил? – засмя се тя. – Предполагам – намигнах – Накъде си? - Прибирам се – каза тя с тъга. – Еми, ще се видим отново. – и се усмихнах леко. – Да ти дам ли номера си? – попита ме тя. – Писано ни е да се видим отново. – Ще ти се доверя. – прегърна ме плахо. – Утре ще съм в центъра сам, около три следобед на стълбите срещу липата – засмях се. – Ще си разходя кучето тогава. Изкарах бирата и водката от мешката си. Запалих цигара в асансьора, но ми стана малко тъпо. Защо го правя? Отворих входната врата с вик: – Честит пе-ет-ъ-ъ-ък! – Алкохол! – задружната ни компания се обади. – Вадете чашите и да започваме, че е 19:13 и закъсняваме с 13 минути от графика. Наляха се чашите, събрахме се в кръг! – Наздраве, за вината! – Ти сериозно ли? – Що пък не. "Рearl Jam” звучеше из целия апартамент, а гласа на Еди Ведър докосваше сетивата ми. Талази от дим се удряха в тавана. Викове и искрен смях даваха живот на това място. Но докато пеехме и всички обичайни неща, аз почнах да мисля. Еднотипната забава, ми стана досадна. Погледнах Явор. Усмихнахме се един на друг, стиснахме ръцете. Изи скочи на вратовете ни. – Как е, бретленки? – Петъчно. – казах аз. Станах аз и се запътих към нашата стая. Седнах на пода и не след дълго Явор се появи. – Какво става? – Мисля си. – и забих в една точка. – За? – Себе си. – Ето ги моите – Изи отново се появи. – За вината ми. Как си пречех да видя красотата и добротата. Бях затворен в свят, създаден от джойнта. Мислех, че така създавам собствен свят. Но аз не разпознавах красотата в собствения си свят. Една илюзия. "Да бъдеш или не” разпадам се като чуя тази фраза. "Умри, заспи… или пък може би, съ32

нувай.” Обожавам Хамлет, защото е сам срещу всички, но намира сили сам да значи повече от цяло кралство. Сам срещу всички и силен. Бих бил добър Хамлет. ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът Християн Бачков тези дни спечели с този разказ награда от престижен конкурс. Той ни го изпрати с разрешение да го публикуваме първи.

ИЗКУСТВО Залата на силистренския драматичен театър се оказа малка за да побере публиката

На какви постъпки е склонен младия човек, за да постигне един по-добър живот? Отговор на този въпрос дадоха учениците от театрална трупа „Питър Пан” към ПГСУАУ ”Атанас Буров” в Силистра като поставиха на голяма сцена забраняваната по съветско време пиеса „Скъпа Елена Сергеевна”. Пиесата е написана през 1983 г. от Людмила Разумовская и още тогава е била забранена заради шокиращия начин, по който са били поставени проблемите в комунистическото общество и образователна система, но после не само е била разрешена, но и филмирана с едноименно заглавие през 1988 г. от режисьора Елдар Рязанов. 33

Но за какво става дума. Група ученици-зрелостници отиват на гости в дома на своята учителка Елена Сергеевна уж да и честитят рождения ден, но се оказва че имат друг мотив – да я принудят да им даде ключа от касата с изпитните работи от матурата, за да ги поправят. Тя отказва да го направи и започва борба за надмощие до сутринта – борба между идеалите на учителката и тези на учениците. Идеалът на учениците е един по-добър живот, ключът за който се крие в добрите оценки от зрелостния изпит – врата за успешна реализация и кариера, но начинът за постигане на тази цел за учениците и учителката е различен. Учениците изнудват, манипулират, унижават горката Елена Сергеевна за да постигнат целта си и всеки от тях намира свое оправдание за това, а тя – олицетворение на принципния учител-идеалист – се опитва да брани едни, може би вече погребани идеали… След толкова години от написването на пиесата бъдещето на учениците и днес все още зависи от подобни зрелостни изпити – от матури, но как са се променили идеалите им? А тези на учителите?

… Както и да са се променили нещата интересът и от учители, и от ученици към пиесата, се оказа голям и на 13-ти април, когато беше премиерата, залата на силистренския драматичен театър се оказа малка за да побере публиката. На сцената всички актьори бяха ученици, включително и учителката. И вече натрупали опит от предишни сериозни пиеси момчетата и момичетата от театралната трупа, ръководени от Христо Христов, който е режисьор на постановката, успяха да разбунят духовете на зрителите и доказаха че младите хора могат да постигат големи неща, стига да искат, и 34

не по начина по-който се мъчат да го постигнат героите от пиесата, а истински – с труд, всеотдайност и талант. Поздравления за героизма им! Димитър Пецов СКЪПА ЕЛЕНА СЕРГЕЕВНА от Людмила Рaзумовская, Режисьор: Христо Христов, Сценография: Живка Ковачева, Хореограф: Адриана Мумджиева, Музикално оформление: Емил Добрев, Фотограф: Габриела Маринова, Дизайн на плаката: Николай Павлов/Madhouse УЧАСТВАТ: Мирела Йорданова, Иван Недев, Виктория Петкова, Димитър Маринов, Арсен Огнянов, Преслав Момчев, Моника Костадинова, Валентина Николова

ПСИХОЛОГИЯ Дискусия на тема „Какви са признаците на стреса и как се справяме с него?”

Дискусия „Какви са признаците на стреса и как се справяме с него?”, озаглавена „Стрес тест”, се състоя в клуб „Дебати” в Силистра. Според учениците причините за стреса може да бъдат от най-различно естество – изпитване в училище, конфликти, любовни проблеми, но обикновено признаците се проявяват във особеното физическо състояние и поведението като – „да си глътнеш граматиката”, потене, повече пушене (предполага се тютюн) за тези, които пушат, припадъци, в най-тежките проявления и т.н. А какви са решенията за преодоляване на стреса? Решението найобщо казано е да се изкара стреса навън по някакъв начин. Подходящите форми се оказаха различни, а някои противоречиви, но най-ефективните се оказаха пиене (на алкохол) – за да забравиш, евентуално в случаи на любовна мъка, спорт, тъпчене с храна, спане и споделяне с някого на проблема, запазване на самообладание при изпитване и т.н. Всеки от младежите практикува различни форми – например тези които не пушат, не пушат повече, но спортуват или се тъпчат с храна, а някои от тези които пушат, пушат повече и спортуват, а при някои се засил-

ва творчеството. Изобщо стресът се оказа тестът за проява на навиците и нагласите на личността. Списъкът съвсем не е изчерпателен, но според мене потвърждава убеждението, че кризата е най-добрия тест за проверка на душевната сила на човека. (Димитър Пецов)

ОБРАЗОВАНИЕТО Там, където държавата не се меси, животът процъфтява – и личностите просперират

Може би IT-секторът е успешен и защото си няма министър? (Жюстин Томс via David Djambazov)

Централистичната държавно-планова образователна система разхищава човешкия потенциал на нацията по престъпен начин Налагането на задължителна учебна програма с идеята, че ако не подредим „нужното” знание и не го дадем организирано на децата, образователните им нужди няма да бъдат задоволени, е същото като създаването на централизиран икономически производствен план, с идеята, че ако оставим производството и търговията на свободната („хаотична”, а не централно планирана) преценка на хората, потребителските им нужди няма да бъдат задоволени. Какво е нужно да стане, за да проумеем, че централното планиране няма нищо общо с оптималната производителност?! Gayane Minassian 37

Кратък коментар: Много вярна и убедителна аналогия. Точно така е. Централизираното планира на социализмо-комунизма пораждаше непрекъснат, вечен дефицит на стоки, ниско качество, ниска производителност и затова по същината си беше една изцяло нерационална, а по тази причина и безжизнена организация на икономиката, която неизбежно рухна; плановото (централизирано) държавно-монополистично и по същество социалистическо образование поражда крещящи образователни и личностни дефицити: неграмотност, отвращение от ученето, личностна непълноценност, непонятност на свободата, ценностен нихилизъм и аморализъм у младите и т.н. Тъй че за никаква "производителност" на буксуващата, на работещата напразно държавно-планова образователна система не може да се говори, тя просто разхищава човешкия потенциал на нацията по един престъпен начин, дотам, че вече застрашава националната сигурност на страната ни.

Системата на образованието у нас се управлява чрез страх и възпитава страх, следователно е всичко друго, но не и образователна Из: Истинският проблем в училище, Автор: Йордан Демиров

... А истинският проблем е... Системата не работи и има нужда от цялостна промяна. Полошото е, че идеи за промяна има, но те не могат да се осъществят, защото 38

системата се управлява чрез страх. А когато една система се управлява чрез страх и възпитава страх, тя е всичко друго, но не и образователна. Учениците учат чрез страх – страх от изпитване, страх от оценки, страх от наказания. Най-лошото е, че се учат на страх от различното – ако не възпроизведеш урока, а се опитваш да разсъждаваш по него, получаваш по-ниска оценка; ако се възпротивиш на явна несправедливост в училище, получаваш наказание. Резултатът от това е съвсем естествен – учениците имат все по-ниски резултати на стандартните тестове (PISA, ДЗИ, НВО), защото се страхуват да мислят. А ако един ученик не се страхува да изразява себе си, той (или тя) би могъл да намери своето място в училище. Учителите също са управлявани чрез страх – страх от проверка, страх от крайни срокове, страх от задължителната училищна документация – защото всяко редче трябва да бъде попълнено в правилното квадратче. И защото училищната документация е по-важна от това, което реално се случва в класната стая и защото разпределението трябва да се следва плътно. А ако един учител има свобода на действие, той (или тя) би могъл да направи предмета интересен и то така, че на учениците всъщност да не им е скучно в класната стая. Страхът на учителите се предава от директорите, които също работят в страх. Подобно на учителите, те също могат да бъдат проверени, протоколирани и наказани. Едно-единствено отклонение от нормативния канон е достатъчно. А ако един директор не живее в постоянен страх, той (или тя) би могъл да направи училището си привлекателно за нови учители по много по-ефективен начин от каквито и да е мерки на министерството. Страхът вирее и, реално, води началото си от администрацията на МОН и многобройните РИО. Не мога да кажа каква е причината за това, защото виждам само симптомите – липсва желание за истинска реформа и всяка промяна, дори и най-малката, се осъществява срещу огромно съпротивление. В повечето случаи това, което ни се пробутва като „реформа", всъщност е връщане към някаква мярка от близкото минало. Системата отчаяно се нуждае от тотална реформа, за да може да изпълнява добре функциите си, а в същото време панически се страхува дори и от най-малката промяна. И докато този страх е основно средство, българското „образование" ще бъде такова само на хартия.

НИЕ И ДРУГИТЕ Системата на калпавото ни образование е твърде удобна за много хора Нещо важно и за нас. Отдавна е открита "топлата вода" в сферата на образованието! Само дето у нас се напъваме да я откриваме отново и отново. Ето, четете, нещата са пределно ясни и прости; само дето у нас няма воля да бъдат направени. Явно системата на калпавото ни образование е твърде удобна на много хора.

Сещайте се сами кои и какви са тези хора...

Свободните училища в Дания – ах, тази тъй "гнила" Дания! – имат изключителна свобода да решават какво да правят и се възползват от нея максимално Образователната свобода в Дания в пет принципа, от Гая Минасян Образователната система в Дания е демократична. Тази демократичност се изразява в зачитането на принципа на родителската отговорност – т.е. отговорността за образованието на децата се носи от техните родители. Ето защо в датската конституция изрично се казва, че задължително е образованието, а не ходенето на училище. Според Закона за училищата от 1814 г. тези, които сами поемат отговорност за образоването на детето си, се освобождават от задължение да го пращат на училище. През 1855 г. следва Законът за свободните учи40

лища. А днес в Дания има свободни училища с 150 годишна история. От 1908 г. те започват да получават държавно финансиране, защото се счита, че всички родители трябва да могат да решават как да бъдат образовани децата им, независимо от финансовото си състояние. Около 15% от децата в страната в момента посещават такива училища.

Свободните училища (наричани още частни) не са собственост на държавата, общината или някоя друг орган на публичната власт, но получават 75% финансова субсидия от държавата. Частните училища в Дания са множество различни видове – алтернативни училища за деца в предучилищна възраст, свободни училища, частни гимназии, различни видове професионални училища и някои колежи за обучение на учители. Те са независими. Наред с много други частни учебни заведения – например свободни интернати и училища за продължаващо образование, с предмет на обучение домашна икономика и шивашки умения – свободните училища принадлежат към "семейството" на така наречените независими училища. Независимите училища имат свободата да избират какво да правят и какво да не правят. Те не са подчинени на държавните образователни регулации и не са длъжни да се съобразяват с възгледите на мнозинството по отношение на образованието. Това дава на родителите свободата да основават нови училища и да провеждат образователния процес по начин, избран от тях. Свободата на независимите училища се базира на пет взаимосвързани принципа. (Прочети ДО КРАЯ)

Свидетелство, че обитателите на сградата на МОН всъщност обитават някоя друга планета, нямаща нищо общо с нашата

2700 родители стават наблюдатели на матурите Министерството на образованието и науката иска да ангажира над 2700 родители в наблюдението на държавните зрелостни изпити на 18 май... Родителите стъпват на този терен, за да осигурят честността на изпитите, посочи министърът и призова учениците да учат, а не да се опитват да преписват. Няма как да започнеш нечестно и да очакваш животът да е честен към теб, обръщам се към родители и ученици да покажат какво са научили, апелира Кунева. Представителите на родителските организации подкрепиха идеята да се гарантира честна игра и коментираха, че участието им в процеса ще осигури неговата прозрачност. Директорите ще трябва да организират включването на трима родители във всяко училище, като матури ще се проведат в над 900 училища. ... Родителите ще наблюдават работата на квесторите по коридорите, ще имат достъп и до най-критичното място за получаване на информация отвън – санитарните възли. Те имат право да подават и сигнали за нарушения при провеждане на изпита. Кратък коментар: И родителите щели били да се включат в борбата срещу преписването на матурите, сиреч, тази борба ще стане вече всенародна! (Родителите щели били да имат по-специални пълномощия в следенето на 42

учениците да не преписват в... нужниците: на родителите, драги другарки и другари, ще поверим пазенето на нужниците!) Тия "инициативи" на настоящия екип на МОН свидетелстват, че и той явно живее на Луната, т.е. изобщо не е наясно кои са истинските потребности за смислена промяна в системата на образованието. Бюрократите от МОН са овладели и този управленски екип и са го подтикнали да прави глупости. Ще дам кратко обяснение на този феномен преписване, който е пределно ясно свидетелство, че системата на образованието ни е абсурдна, безсмислена, работи на празни обороти, вреди на учещите, а не им помага да развият у себе си ценни качества; показва, че системата на българското образование е едно превъзходно социалистическо менте. Учениците са привикнали да избиват на изпити и дори на матури чрез преписване – и това е тяхната присъда над абсурдната, несмислената система. Защо преписва един човек: ами защото ясно съзнава, че няма смисъл да помни и да знае това, което искат да набутат в главата му?! От учениците лудешката система какво иска: да възпроизвеждат ненужна информация, намираща се в учебниците, което в нашия XXI-ви век е просто пределно тъпо: в ерата на интернет информацията е лесно достъпна за всички и няма никакъв смисъл да я складираме в главите си! Младите това го знаят, разбира се. Училището не ги учи на истински важното, а именно осмислянето, тълкуването на информацията, не ги учи как правилно да боравят с нея, а ги натиска да я запаметяват и да я възпроизвеждат механично на изпити, е, по тази причина и учениците са принудени да търсят изход чрез преписване. Съвсем нормална е тази реакция на учениците, самата лудешка система ги принуждава да правят това, а пък после същата тази лудешка система се мъчи с полицейски средства да ги възпре от преписване, което, така да се рече, е гавра на квадрат, т.е. е двойна гавра. Да се борим с полицейски средства срещу преписването, което е единствената смислена реакция на изискванията на лудешката система, е също проява на лудост, която при това изобщо не докосва същината на работата, напротив, показва, че обитателите на сградата на МОН всъщност обитават някоя друга, много далечна планета. Моят извод е: т.н. матури са един театър на абсурда на нашето непроменено и изцяло социалистическо по модела си (т.е. антиличностно, свободоненавистническо, сиреч дехуманизиращо) образование, което е напълно неадекватно на нуждите е потребностите на младите хора, а също така и на времето, в което живеем. Крайно време е да се осъзнае тази простичка истина, крайно време е да започнем всекидневна борба за коренна промяна на абсурдната образователна система, която ни обрича на вечна бедност, на вечно недостойнство!

Ще станем демократични като започнем непосредствено да практикуваме демокрацията още от училищата

„Колелото“ на демокрацията Демократичната образователна система е основна предпоставка за възпитаване на демократично мислещи и социално активни граждани. Демокрацията не е просто предмет, който, ако бъде въведен и бъде преподаван, ще създаде желаните нагласи. Да се научиш на демократичност е въпрос на усвояване на умения, не на зазубряне на информация. То е същото като карането на колело – колкото и квалифицирани учители да се заемат с преподаването му, какъвто и учебен план да разработим и какъвто и учебник да напишем за карането на колело, учениците няма да се научат да карат колело, докато не им дадем самото колело да поиграят с него. В много области от живота личният опит е решаващ и има предимство пред теоретичните знания. Ето защо в контекста на България, ако желаем активни, социално ангажирани и демократично мислещи граждани, няма друг начин, освен да демократизираме образователната си система. Към днешна дата тя е наследник на тоталитарното ни минало, изцяло пирамидална и бюрократична структура без реално учителско, родителско или ученическо участие, без реална алтернатива в лицето на частни или 44

свободни училища с различни педагогически подходи. Именно това е причината, поради която сред младите хора продължават да се възпроизвеждат недемократични нагласи и социална апатия въпреки номиналното съществуване на България като демократична страна. Крайно време е да позволим на децата да се учат на демокрация, на сътрудничество и на социална активност от личния си опит. Крайно време е да им позволим да го правят в училище. Гаяне Минасян (Виж: Демократичната образователна система в Дания)

БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ДУША "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба" А ти, българин и патриотин, гледаш на всичкото това с особено недоверие и думаш: "Суета сует и всяческая суета". Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърба си и благодариш всевишният таван, че по негова непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти не те мъчи, парите ти не се губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език. Наместо икона, над главата ти виси портретът на Н. В. султанът, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен фермана с 11-те точки на българското щастие, а във фермана волята на негово императорско величество, небесният представител на влашките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните им царски поядания, които полагам за достигание до по-висока степен на моето затлъстяване и за благоденствието на моята обширна кочина..." ... откогато най-после "Читалище" се обеща, че от нова година (т.е. от първи януари на деветнадесетия век) ще да се оправи и няма да печати гениалните глупости на нашите литературни телци, то колата на европейската цивилизация останаха без катран и заскърцаха въз баира на българския напредок; умствените чакръчета на нашето младо поколение замръзна45

ха и пуснаха вощеници за "упокой" на грешните и живоумрелите политически и литературни души; а в пияцата (т.е. – по бит пазар) на нашето умствено развитие, произлязоха такива важни операции и такива чудни метаморфози, щото при броениците на нашето калугерско щастие се притуриха още няколко стотини зърна, с които ние няма никога да изчетеме своите навечерки и никога няма да дочакаме "светлото Христово възкресение".

И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свърша, зимата се не изминува и патриотите лежат в своите топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници. Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довеждат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюрбето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощат на припек; а аз ще да излеза из своя палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: "Гледайте, очи, ненагледайте се!" Христо Ботев, "Политическа зима" (цитиран от Константин Павлов) 46

Щастието да си свободен, щастието да си индивидуалност

Замислете се за собственото си детство – кои бяха найщастливите ви моменти? Къде бяхте? Какво правихте? Кой беше с вас (ако изобщо имаше такъв)? По-конкретно, в този момент имаше ли възрастен с вас? Майкъл Томас, детски психиатър и автор, редовно поставя тези въпроси, когато говори пред аудитория. На въпроса дали в тези моменти е присъствал възрастен обикновено 10% вдигат утвърдително ръка. За останалите 90% отговорът е „не”. Според Томас това говори, че най-щастливите ни моменти са тези, в които сме напълно самостоятелни, които са резултат от собствената ни дейност, не от нещо, което ни е било предоставено от посилни и знаещи хора. "Свободата да учиш", Питър Грей Цитиран от Gayane Minassian

ТВОРЧЕСТВО Щастие, нещастие и свобода Вера Деливанска Това зависи от гледната точка на човека и как той разбира ситуацията. Някои хора обръщат внимание на малките неща в живота като факта, че са отворили очите си, имат покрив над главата си, че могат да ходят, да видят света и да разговарят с приятелите си и може би всичко това им носи удоволствие и положителна енергия, а други се вмъкват в лошите детайли, събуждат се и започват да се оплакват, гледат на всичко като беда, ядосват се, че трябва да ходят на дадено място следейки дълговете си, да приемат живота си като задължение. Всичко това зависи от свободата на духа. Все пак свободата не е да имаш правото да правиш каквото си искаш, а да можеш да си позволиш да се изправиш срещу трудностите на живота без да се съобразяваш непрекъснато с мнението на околните и да имаш волята да продължиш напред. Аз гледам на живота в някакво средно положение. Принципно той е предизвикателство, изпълнен е с мъки и беди, целия е един огромен минус, но все пак съставен от малки плюсчета. Винаги има и щастливи моменти, или по-скоро хора, които правят моментите от живота ни специални. Хора, които ни подкрепят когато целия ни свят се срива и ни дават надежда да продължим напред. Лошото на това е, че нищо не е вечно. Както по-горе казах дори и да се случи нещо хубаво то има своя край. Хората идват и си отиват. Може да прекъснат контакт с теб и да се правят, че вече не съществуваш за тях затривайки всички ваши спомени. Това е най-болезненото чувство на света. Другото е когато човек бива застигнат от смъртта. Имайки предвид колко много го обичаш и знаейки факта, че никога повече не можеш да го видиш, чуеш или докоснеш сърцето ти се къса. Но може би е по-добре да се радваш за този човек. Той вече няма да бъде в капаните на живота. Няма да усеща болка и няма да има отговорности и тревоги на главата си. Всички ние ще умрем някой ден, така че няма смисъл от толкова да оплакваме човека, защото в случай, че има живот след смъртта, или по-точно душата напуска тялото и остава тук, тя може да види и чуе хората, но те не биха могли да видят и чуят нея. Човека ще се измъчва гледайки как близките му страдат за него и няма да може да направи нищо по въпроса. Относно любовта. Според мен най-чистата и искрена е любов е в семейството, примерно родителите не избират детето си, то се ражда и тяхна длъжност е да го отгледат и да го научат на основните неща, да го предпазват от капаните на живота, но не затваряйки го в клетка, защото по този начин го разглезват 48

и когато детето порасне достатъчно и стане самостоятелно ще му е изключително трудно да се справи с проблемите си. Отново се отклоних от темата.. както и да е. Любовта е силна, защото детето е тяхна плът и кръв и те го обичат безусловно, защото са едно цяло. Любовта между приятелите: Това вече е въпрос на избор. Ние избираме приятелите си по сходни интереси, общи теми на разговор и изгоди. Най-вече, защото те допринасят за нещо в живота ни и имаме полза от тях. С един приятел спорихме веднъж. Той каза, че в приятелството има само загуба и печалба, но аз не бях съгласна с това. В приятелството винаги има печалба, и то не в смисъла да използваш човека за твоето собствено благо, а да го обичаш и да си готов да жертваш себе си заради него. Трябва да правим компромиси за да бъдем щастливи и да игнорираме недостатъците на любимите хора, или да споделяме и да се опитваме да ги изгладим за да станем по-добри хора. Същото се отнася и за любовта между мъж и жена. Според мен единствената разлика е във физическото удоволствие... тази любов обикновено започва с приятелство, но постепенно се пораждат и физически желания. Когато видиш дадения човек сърцето ти започва да бие лудо, губиш съзнание и единственото от което се нуждаеш са прегръдките му. Това щастие обаче много лесно може да бъде разбито ако любовта е несподелена. Тогава започваш да навлизаш в меланхолия и целия свят става сив. Всичко губи смисъл и се чувстваш нещастен. Колкото и хубави неща да ти се случват ти ги игнорираш и си концентриран само във факта, че този човек не може да бъде с теб както ти искаш. Но това е част от живота и трябва да го преодолееш, защото за всичко си има причина. Никой не е с нас по случайност, всеки човек пресича пътя ни по причина и влиза в живота ни, оставя следа и си тръгва давайки ни някакви нови знания, може би житейски уроци. Всяко едно движение, всеки наш малък избор, който правим носи промяна в живота ни. От това по кой път ще минеш сутрин, хората, които ще срещнеш и думите, които ще чуеш. Всеки малък детайл играе роля в нашето бъдеще и нищо не е случайно. Всяка нощ човек заспива с нещо ново, което е научил през деня. Уу и двете се получиха доста дългички… като цяло… пълни глупости остана само да цъкна нещо и за училище и правилата; свободата в него. Прекарваме 7 часа в училище и като се върнем вкъщи би трябвало да свършим задълженията като чистене, готвене, пране и т.н. след което да си почиваме. Учителите би трябвало да предадат урока в час, след което да запишем план с основните неща, които като прочетем няколко пъти да бъдат ясни и накрая на месеца да направим тест, на който да проверим какво сме научили. Домашните изобщо не са нещо приятно за учениците. Става супер натоварващо да учим в училище, да работим в дома си, също така да продължим да учим и решаваме задачи вместо да излезем на 49

разходка и да се отърсим от натоварващия ден. Ранното ставане също е ужасно. Още в момента, в който алармата звънне знаеш, че е дошъл поредния ден, в който трябва да оцелееш някак. Особено зимата, когато едва си успял да се затоплиш и протягайки ръка към телефона в теб се вселява противния студ. Ужасна е мисълта, че трябва да напуснеш топлите завивки и цял ден да трепериш… и то заради нещо, което едва ли не ти се иска да правиш (всеки ден). Не мога да си представя нещо по-отегчаващо. 7 часа трябва да стоиш и да слушаш учителите, лишен от своята индивидуалност. Нямаш право да седнеш както ти е удобно, нямаш право да пиеш вода, нямаш право да отидеш до тоалетната или да дъвчеш дъвка? Какво толкова пречи? "Има си време за тези неща в междучасията!". Да, 5 минути са напълно достатъчни да се нахраниш, да отидеш до тоалетната, да подготвиш учебниците си за следващия час и да разговаряш с приятелите си от други класове (колко иронично казано). И дори през междучасията има правила. Пък и за дъвките… не мисля, че е особено голям проблем. Е, разбира се ако я дъвчеш само за да освежаваш дъха си спестявайки на съкилийниците си страданието да разговарят с теб. В някои училища е задължително да се ходи с униформи, забранено е да имаш пиърсинги или нестандартен цвят на косата. Нима не може да си себе си? Всеки ти казва какво да правиш. Би трябвало в училище да ни учат как да бъдем понезависими и как да отстояваме правото си. Все пак за да успееш в живота трябва да имаш собствено мнение, а не да си роб и то на хора, които и представа си нямат как да управляват държавата. (Няма да изразявам мнение за всички нещастници, които не си вършат работата и оставят престъпниците на свобода без наказание.) Относно цялата обстановка в училище… тежките раници? В чужбина по коридорите има шкафчета, в които учениците оставят нещата си за да не ги мъкнат цял ден. Междучасията са твърде кратки и времето не стига за нищо. Може би няма да е лошо училището да започва от 10 часа (поне да се наспим) и междучасията да са подълги. Другото гадно нещо е изучаването на предмети, които ненавиждаш. Може би в основното училище трябва да учим всичко. Хубаво е да знаем как да четем, пишем и смятаме, както и да учим чужди езици. Хубаво е да знаем за историята на България и за географското й положение, но защо след 8 години учене трябва това да продължава? Би трябвало в гимназията сами да избираме кои предмети да изучаваме. Не мисля, че ми е нужно да знам за историята, столицата и населението на някоя държава, която се намира на майната си и никога не бих могла да отида там. Не мисля, че има нужда от синус, косинус и повечето неща от математиката, при положение, че освен да си оправя сметката в магазина и да измеря някаква площ било то да изора градината или да си сложа паркет едва ли ще ми е нужно нещо друго. Вярно, в гимназиите човек избира с каква спе50

циалност да бъде приет и кои предмети да изучава повече, но както и да го погледнеш пак има някакви недостатъци. Нещата са твърде сериозни, трябва да бъде измислен някакъв друг начин, по който да ни бъде забавно всичко това. Примерно когато бях в занималнята в 4 клас играхме на една игра. На един лист бива написана планета и информация за нея. Всеки ученик тегли листче и има 5 минути да научи написаното и да го каже. Детето, което предаде информацията най-точно, печели една точка. Така се получаваше, винаги успявах да науча и да спечеля, а в часовете получавах ниски оценки. Ниската оценка не значи, че детето е глупаво, просто няма мотивация. Та кой би се постарал за нещо, което му е крайно неприятно? Или пък за ученето по география… имахме учителка, която непрекъснато ни изпитваше на дъската, караше ни да посочваме разни неща на картата и да казваме коя река колко е дълга и кой връх колко е висок. Винаги съм била аутсайдер и ми бе безкрайно трудно да се изправя пред класа, който с нетърпение чака да кажа нещо грешно за да ми се подиграва. Научих география когато с родителите ми започнахме да пътуваме. Много по-лесно е да се разхождаш из градовете, да виждаш забележителностите и да запомниш всичко това отколкото да те карат да го четеш и казваш пред всички. Това си е излишен стрес и напрежение. Ето и още нещо – класа. Мразя училище най-вече заради хората, които трябва да търпя по цял ден. Отвратително е как децата се наричат едни с други дебели, грозни, безнадеждни, курви и т.н. Това води до адски много проблеми, които вредят на психиката на едно дете и развалят живота му. Учителите са на ясно кое е тормозеното дете, но често нищо не казват, защото то е някак си безлично в ситуацията, а "нападателите" най-често са любимците на учителите. Те биха могли да спечелят вниманието на всеки чрез голямото си самочувствие, изграждано чрез хвалбите от околните. Аз всяка нощ лягах разплакана, насинена и пребита. Всички ме мразиха и аз мразих всички. Учителите не знаеха името ми, защото аз винаги мълчах на последния чин сама, докато всички вдигаха шум около себе си. Много често вината е в учителите. За факта, че учих и казвах много, но въпреки това имах четворки, а любимката на госпожата имаше отличен… Нищо че казваше наполовина от това, което казвах аз. И все пак въпреки, че имам много повече причини да мразя училище тези "успели" ученици мрънкат много повече от мен. Кофти тръпка, но все пак е дълг да ходим на училище. Лично аз съм научила повечето неща от игри на компютъра, пътувания и приказки. Просто не бих могла да науча нещо по тази система на преподаване.

СВОБОДНО ВРЕМЕ Що е "айляк-поколение"?

Някой чел ли е нещо за т.н. "айляк-поколение"? Попаднах на този термин (всъщност един приятел ми го каза), с него се обозначавал найразпространения тип млади хора на нашето време; напоследък той именно бил станал преобладаващ. Терминът "айляк" иде от тур. aylak, т.е. „безделник", в смисъл на човек, който не е зает с работа, незаангажиран е с нищо или е свободен.

Ето този момент, последният, да си свободен значи да си незает, неангажиран с нищо, да си безделник силно ме заинтригува.

Та затова и питам. Ако някой нещо знае или е чел, моля да ме ориентира. Става дума за младите хора, за днешните ученици, които именно, видите ли, принадлежали на т.н. "айляк-поколение"...

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И НАПЪТСТВИЯ Реформа, която ще ни тласне отвъд ръба на пропастта на безвъзвратното пропадане на образованието в България

Из: Да образоваш на инат На днешния ден честваме незнайния ученик, изгубен в провалената образователна система. Честваме хилядите деца, които, ако вече не са, то скоро ще загубят интереса си към ученето, защото все още не сме се откъснали от идеята, че не можеш да предопределяш и налагаш единна представа за образование в едно демократично общество. В момента се намираме на ръба на поредната реформа. Реформа, която в настоящия си вид по-скоро ще ни тласне отвъд ръба и към пропастта на безвъзвратното пропадане на образованието в България. Според нас необходима е само такава реформа, чиято единствена цел този път да е създаването на демократични условия за образование. Това означава плурализъм на образователните форми и цели, които да се определят от родители, ученици и учители. В момента „реформата“ се фокусира в разписването на новите тъй наречени държавни образователни стандарти. Ала всъщност става дума само за един стандарт. Няма свобода дали да се учи даден предмет в дадена година, нито дори какво да съдържа предмета, да не говорим, че понятията клас и учебна година не са необходими за някои образователни форми... Да поставяш централно условия на един учител за това, какво конкретно трябва да преподава като съдържание идва с представата, че този учител е некомпетентен. На него му е отнето правото да упражнява учителския си професионализъм, който се изразява най-вече в това да адаптира съвременната представа за образован човек към контекста на неговите 54

ученици и техните собствени нужди. Държавата не може да определя образователни нужди – това е работа на обществото, на общността, на всеки родител, директор, учител и ученик. И тъй като образователната ни система сама издъхва под натиска на световните тенденции, политиците и администрацията днес ни налагат убеждението, че образованието не работи, защото децата ни били разглезени и недисциплинирани. Наложената насила дисциплина няма образователна функция – тя е там, за да оправдава провалите на системата, когато самата система настоява от чист инат, че ни образова. Контролът на качеството в образованието трябва да се случва като се осигурят механизмите за влияние над образователните процеси на всички замесени – учители, директори, родители и ученици. Учителите и само те са тези, които образоват – не системата. Родителите и учениците и само те имат правото да решават как да се образоват – не системата. Нека заговорим за хората, а не за системата. Нека заговорим за образованието в България с понятия като свобода, личен избор, инициатива, отвореност, разнообразие, предприемачество. (Прочети ДО КРАЯ)

Чакаме авторитетното становище на най-напредналата нàука в света – руската – по актуалния проблем колко и как трябва да бием жените си

Арабски терапевт учи мъжете как да бият жените си (видео) 55

Семеен терапевт от Саудитска Арабия публикува видео, в което дава съвети как и кога е правилно да бием съпругата си, предаде "Индипендънт". Халед Ал-Сагаби казва, че това е проблем с много подводни камъни и неясности – "Но, ако Аллах е рекъл, ще преминем през този мост безопасно", допълва той. Видеото е заснето по-рано тази година, но бе преведено и пуснато наскоро от базирания във Вашингтон Институт за изследване на медиите в Близкия изток. В клипа специалистът пояснява, че боят трябва да е с цел дисциплиниране на жената, а не просто да си излееш гнева върху нея. (Прочети ДОКРАЯ и изгледай и видеото ако искаш) Кратък коментар: Не само в Арабия бият жените си, а и в Русия (в Русия често и жените бият мъжете си, но това е отделна тема!). Наскоро четох статия, в която руски психиатър – моля, следете ми мисълта внимателно! – бил разработил "нов нàучен метод за ефективно лечение на психични заболявания", според който лекарят бие пациента си, т.е. боят според тази нàучна теория се оказва ефективно терапевтично средство! Виждате, че руската "нàука" успява да запази мястото си на най-напредналата (передовая, авангардная) нàука в целия свят! Толкоз по въпроса. А за това трябва или не трябва да бъдат бити жените, дали боят помага женските страсти да бъдат някак усмирявани, дали жените, които не са бити по подобаващия начин, не побесняват, което е твърде опасно – всичките тия неща, за които разсъждава арабският "учен" могат да бъдат обсъждани само когато изчакаме да дойде авторитетното становище на дейците на най-напредналата нàука в света, именно руската императорска нàука. Точка.

Хората с психични разстройства у нас са над 1 милион Над 1 млн. българи са с психични разстройства, Снимка: Thinkstock "Психично здраве с достойнство" е мотото на тазгодишната кампания на Световната здравна организация по повод Международния ден на психичното здраве – 10 октомври. Оказва се, че психичните разстройства не са толкова редки, поясни пред БНР професор Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и началник на психиатричната клиниката на УМБАЛ "Александровска“, където през деня ще се проведе среща с писателя Георги Господинов, защото специалистите, работещи в здравното заведение, смятат, че и думите лекуват. За около 20% от населението може да се каже, че има някакъв проблем, т.е. хората с психични разстройства са над 1 млн., заяви тя. 56

Професор Миланова обясни, че освен самите пациенти, потърпевши са и близките на болните, и техните семейства, но един от най-големите проблеми на хората с психични заболявания е отношението на обществото към тях.

"Не е случайно мотото на Световния ден на психичното здраве, защото хиляди хора с психични заболявания както в България, така и по света, са с ограничение в техните човешки права. Те са до голяма степен дискриминирани поради своята болест. (Прочети ДО КРАЯ)

ОБИЧАТЕ ЛИ СВОБОДАТА? Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е найголямото зло, което може да сполети човека. 57

Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад – защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.

Из: "Дон Кихот" на Мигел де Сервантес Сааведра - испански романист, драматург и поет (29.09.1547 – 23.04.1616) (Цитатът е взет от страницата на Alexandar Koshnicharov-Gibi) Кратък коментар: А пък у нас свободата изобщо и масово не се цени. У нас като трябва да избират между свободата и... салама, масово без замисляне повечето избират салама! Ние в мнозинството си сме хора, които заради безразличието си към свободата масово се обезличават и дегенерират. А е толкова просто: да си човек означава да си свободен. Точка. Няма нужда повече да се говори. И още нещо да добавя само от романа на Сервантес: "Свободата, Санчо, се крепи на върха на копието!". И това нещо трябва да се знае от ония, които искат да са свободни и са готови да се борят за свободата си.

Способен на произвол и на ексцесии е не свободолюбецът, а оня, който не знае що е свобода По публикация от тази сутрин в блога ми (виж: Интервю, поставящо важни въпроси на възпитанието и образованието на младите), която всъщност е препечатка на публикация със заглавие Как отглеждаме 58

неблагодарници: провалът на либералното образование от сайта webstage.bg (ще ми се за нея да научат и читателите на следващата книжка на сп. HUMANUS, списанието за съвременно образование и за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек), та значи по този именно повод написах "кратък коментар", който стана толкова "кратък", че ето, сега решавам да го сложа тук като отделен постинг; речено-сторено, воаля:

Безспорно е, че родителите правят много грешки в отношението си към своите деца. А и общо взето няма кой да им каже какво по-точно трябва да правят, изпълнявайки своята така отговорна и трудна роля да бъдат родители – и особено възпитатели на децата си. Тия неща не се учат и не се преподават, пък и да се учат и преподават, се учат и преподават така, че това едва ли ще им помогне кой знае колко. С наръчници по практическа психология едва ли може да се стане добър родител. Учителите пък, макар и да са уж обучавани да бъдат възпитатели на младите, са обучени да го правят така, че по-добре изобщо да не бяха обучени. Щото те правят вече "системни грешки", използват съвсем порочни подходи. А що да кажем за провала на т.н. "либерално възпитание", за която се говори в това интервю? Много неща могат да се кажат. Наистина, толкова ли е вредно т.н. либерално възпитание (и образование), което, да речем, го има в някаква степен в Европа – поне в отношението на родителите към техните деца? Ако родителите са с либерални разбирания или възгледи, те ще се отнасят към децата си либерално, т.е. ще зачитат свободата им. И няма да се опитват да дирижират живота им, да налагат пълен контрол върху решенията им и т.н. Това е правилно, защо пък не? Как децата ще привикнат към свободния живот, как ще развият своята способност да решават проблеми и да вземат решения относно ситуациите на своя живот ако не практикуват от малки свободата, ако не са оставени от своите родители в опита, практически, да разберат що е това нещо, наречено свобода? Разбира се, има 59

опасност, отнасяйки се по този начин към децата си, да ги оставим един вид "на произвола", и в резултат да се стигне до въпросните "отрицателни последици". Свободата има много "отрицателни последици", но това съвсем не е основание да се откажем от нея, нали така? Или можем да се откажем? Но в името на какво ще се откажем от свободата си, какво ще спечелим ако я пожертваме? Дали това, което ще постигнем, ще бъде по-добро от това, от което сме се отказали, от това ,което сме пожертвали? Многото свобода е вредна, така ли? А свобода ли е контролираната свобода, "свободата наужким", уж да си свободен, ама един вид пак да си "под похлупак"? Могат ли родителите, оставяйки децата си свободни, все пак да влияят по един по-фин, деликатен начин върху решенията им – насочвайки ги във "вярната посока"? Прочее, кой е този, който ще реши кое е правилното и кое е неправилното след като тук става въпрос за техния, на нашите деца, живот? Можете ли да поемете тази отговорност да се разпореждате с техния живот? Как така – и на какво основание? Кой ви дава право да искате, да се стремите към такава една власт над чуждия живот, към живот, който не ви принадлежи? А каква и ситуацията у нас, щото дотук разсъждавам по принцип. Ами у нас децата уж са свободни, ала това е само привидност: как да могат да са свободни в едно общество, за което като цяло свободата е непроницаема загадка, е една тайна – пък и е нещо крайно нежелано? Или, повярно казано, общо взето е нещо непреживяно и непочувствано дори от родителите. Ако самите родители не разбират що е свобода, не обичат свободата, не умеят да живеят свободно, нямат подобаващото съзнание на един свободен и отговорен човек, то тогава какво ли възпитание ще осигурят те на своите деца? Ами... никакво, възпитанието, което ще им осигурят, ще бъде никакво, т.е. "ни рак, ни риба". Децата трябва да преживеят на основата на своя жизнен опит тайнството, наречено свобода, трябва да се направи така, че в живота си да я почувстват, което е предпоставка не само да разберат що е това свобода, ами дори и да я обикнат. Децата трябва да бъдат поставени в жизнена ситуация, в която да може да се роди тяхното лично и автентично съзнание за свобода. Тоест да се породи убеждението им, че без свобода животът за човека просто не си струва усилието. Да, обаче как да се случи това в едно общество, в което свободата се възприема масово като нещо най-страшно и опасно – от което децата следва да бъдат овардени – от което децата трябва да бъдат лишени? В училище нашите деца са подложени на такова едно отношение, че да привикнат не към свободата, а към противоположното на нея, именно към диктата, тиранията, робуването. В училище нашите деца няма да разберат що е това свобода, нашата училищна система е такава, че децата според нейните канони следва да станат нещо като роботчета, които са привикнали да правят едно-единствено нещо: да изпълняват заповеди и 60

команди. Никой не оставя децата ни в училище да вземат свободни и отговорни решения, системата на образование и възпитание у нас е откровено свободоненавистническа. Който иска да съхрани свободата и достойнството си в тази система, независимо дали е учител или ученик, ще си има много главоболия. Той ще бъде обявен за "черна овца" и ще бъде репресиран всеки ден. Докато или бъде пречупен и забрави за свободата, или пък бъде смачкан сякаш е червей. Е, децата имат у нас този избор: да станат конформисти или пък да станат бунтари. Втората възможност е съвсем рядка, малцина ще се възползват от нея в нашите родни условия. Ясно защо, вие разбирате защо това е така, нали? Е, училището у нас произвежда нагаждачи, фабрикува конформисти. Произвежда ги в огромни количества. Произвежда и фабрикува в колосални количества един дефектен по начало човешки матр`ьял, ако мога да използвам любимата дума на непрежалимия другар Тодор Живков и на неговия най-близък възпитаник, на неговият паж, нашият днешен любим премиер. От този именно дефектен човешки матр`ьял, понеже изначално е чужд на свободата, могат да се очакват какви ли не зулуми, ексцесии, трагедии; младите, непознаващи свободата, са хем нихилисти, хем същински волунтаристи, те са способни именно на всичко. Те, примерно, са способни, вероятно неясно защо, ей-така, без смисъл, да тормозят, да пребият до смърт 3-годишно дете, чиято майка им се е доверила да се грижат за него; вчера писах повече по този случай, виж: Представите за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани, порочни и негодни – щом системата фабрикува такива уродливи човешки, с извинение, продукти. Такъв един дефектен продукт на изцяло сбърканата и порочна система е способен, примерно, да се напие като казак, след това да се качи в леката си кола, подарена му от таткото-идиот, по-нататък абсолютно малоумните му другари-връстници, без да се замислят, ще се качат в колата с него, след това като подпали колата той ще се прави, разбира се, на "голем пич", ще кара като обезумял – докато шибне колата със страшна сила в някое дърво или в някой крайпътен стълб, та да избие всички. Или, примерно, да помете и размаже групичка младежи, вървящи във великденската нощ по тротоара - понеже са се запътили към черквата. На всичко, повтарям, е способен такъв един човешки матр`ьял, за който свободата е нещо неизвестно, е пълна непонятност. Сега разбирате ли защо нашата тъй антилиберална образователно-възпитателна система е хем противочовешка, хем също така е и толкова опасна за обществото, че вече се е превърнала в същинска заплаха за националната ни сигурност? Способен да прави каквото му скимне не е младежът, който е бил оставен на "пълния произвол" на тъй нежеланата у нас свобода; не, няма такова нещо, да ме извинява ученият шведски психиатър, дето е написал тази своя антилиберална книга. Способен на пълен произвол е оня, който 61

изобщо не знае що е свобода, който никога не се е обучавал на свобода, никога не я е практикувал – той именно е способен на абсолютно всичко. Точно такива са най-горещите привърженици на формулата на Достоевски, която съдържа същината на пълния нихилист: "Все дозволено!", да, "Всичко е позволено!", казано на български, е девизът на всички, които не знаят що е свобода, противно на това, което обикновено се мисли по този въпрос. Не от свобода се стига да въпросната "свободия", а от нейния пълен дефицит, заради лишеността от свобода се стига до пълния произвол, до онова, което ний, философите, наричаме волунтаризъм. Волунтаристът е именно оня, който не зачита никакъв закон, а до такова едно поведение се стига когато човек никога не е усетил и разбрал що е това свобода. Свободата не е вредна, както се смята у нас, тя на лошо няма да научи хората, на лошо ще ги научи несвободата. Думата "свободия" е най-тъпата дума в българския език – щото тъкмо свободията няма нищо общо със свободата. Свободията е именно произволът, на който е способен оня, които изобщо не знае що е свобода. Защото ако поне малко знаеше що е свобода, той никога нямаше да си позволи да прави каквото му скимне. Без свобода няма отговорност, без свобода няма нищо – без свобода всичко се обезсмисля. Това нещо само у нас, в България – не го знаем, а пък дори и да го знаем, не го признаваме. Пардон, грешка: и в Русия изобщо не знаят това. Там живеят хората, които са открити врагове на свободата – и у нас е пълно с такива. Затова именно и сме толкова прокопсали де, но това вече е отделна тема. Спирам дотук. Няма що, "кратък коментар" написах, личи си! Дали да не го сложа този "кратък коментар" като отделен постинг? Най-вероятно така ще направя. Темата, която подех, е голяма, тъй че донякъде съм извинен за дългия си коментар. Още много може да се каже по тази безкрайна практически тема. Аз много се замислям дали да не посветя на тази тема и днешното излъчване на своето предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Най-вероятно тази ще бъде темата, ще видим, щото пък там поехме по друг път, там реших да проведа една поредица от предавания, свързани с душевния живот на човека, една поредица от психологически теми. И стигнахме до темата за чувствата. (Миналият път говорихме за разсъдъка, за мисленето, за съзнанието.) Та ще видим де, може временно да прекъснем онази поредица за да вмъкнем темата за възпитанието. Въпросът Как възпитаваме децата си? е един важен въпрос, който може и трябва да се поставя много често – и то най-настойчиво. Ще видим, те нещата са свързани, тъй че не ми пречи да избера която си искам тема. В това предаване ми е дадена пълна свобода, никой не ми се меси коя да бъде темата или какво да правя. Всичко сам решавам. Превъзходно нещо е свободата, от мен да го знаете!

Превъзходно и при това най-сладко, както добавя лудият дон Кихот де ла Манча. Тия обаче, дето се плашат толкова от свободата, са в голямо заблуждение. (Те именно поставят... салама над свободата – ако мога да използвам онази трогателна реклама на тъй драгите на българското сърце салами!) А системата на образование и възпитание у нас, която е основана на принципа на тоталното игнориране на свободата, т.е. на принципа на свободоненавистничеството, другояче казано, на отдадеността на робуването, наистина е същинска заплаха за националната ни сигурност. Аз това нещо ще го повтарям докато колкото се може повече хора не го разберат. Ето, с това и ще завърша и днес. Без свобода няма как да се роди човешката личност, отречем ли свободата, тогава значи че сме погубили личността у себе си. Просто е. Бъдете личности, бъдете свободни, не харизвайте никому свободата си – този е моят съвет към вас, и млади, и стари, към всички! Чао и до скоро!

Роналд Рейгън за свободата

Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме – и на тях трябва да предадем да правят същото. Роналд Рейгън

Според Апостола на свободата сме длъжни да работим така, че България да е пример за подражание в цяла Европа

„... Нашето предначертание е да работим така, че Българско да гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.” Василъ ЛΟ Οвскій в писмо от 1871 г. до Филип Тотю

Социализмът неизбежно причинява всеобщо обедняване и унищожава свободата Аз съм за пазарната икономика и против социализма не защото капиталистите са добри хора. Някои от тях са добри, други – не. Аз подкрепям капитализма защото той носи блага на човечеството. Аз съм против социализма не защото социалистите са лоши хора, а защото той неизбежно причинява всеобщо обедняване и унищожава свободата. Човек, който избира дали да пие мляко или цианкалий, не избира между две питиета, а между живота и смъртта. Общество, което избира между социализъм и капитализъм, не избира между две социални системи, а между социалното сътрудничество и разпадането на обществото. Социализмът е алтернатива не на капитализма, а на всяка система, в която хората могат да живеят като човешки същества. 64

Задача на икономиката е да подчертае този момент, също както е задача на биологията и химията да учат, че цианкалият не е храна, а смъртоносна отрова.” (Лудвиг фон Мизес, Човешкото действие, с.15, 1949) Няма нужда да ни се напомня, че по-голямо количество стоки ще бъде добре дошло за всички хора. Остава обаче въпросът дали има друго средство за постигане на по-голямо количество стоки освен увеличаването на производителността на човешките усилия чрез инвестирането на допълнителен капитал. ... Пропагандаторите на благоденствието говорят за „прекалено спестяване“ и „прекалено инвестиране“, за необходимостта да се харчи повече и да се ограничава производството.... Едно общество, уредено по техния модел, за някои хора може и да изглежда справедливо от гледната точка на произволните стандарти за социална справедливост. Но то със сигурност ще бъде общество, чиито членове непрекъснато ще обедняват. Пазарната икономика няма нужда от апологети и пропагандатори: за нея важат думите от епитафията на сър Кристофър Рен в катедралата „Св. Павел“: „Ако искаш да видиш неговия паметник, просто се огледай“. Лудвиг фон Мизес (Цитатите подбра Martin Demerdzhiev)

МОРАЛЪТ Снимката, наречена „Целувката на живота“ Тази снимка, озаглавена „Целувката на живота“, е невероятна През 1967 г. Роко Морабито прави една от найвъздействащите снимки, които някога сме виждали, пише Viral Nova. Тя е кръстена „Целувката на живота“ и показва как работникът Дж. Д. Томпсън прилага дишане уста в уста на своя колега Рандъл Г. Чемпиън, който е изпаднал в безсъзнание след докосването на жица с високо напрежение. Още по-невероятното в случая е, че Чемпиън не 65

само, че оцелява благодарение на Томпсън, но и живее още цели 35 години. Умира през 2002 г. Томпсън е жив и до ден днешен. Споделете тази невероятна история и придружаващата я снимка – едно своеобразно олицетворение на добротата и себеотрицанието.

Кога Бог ще ни приеме, ще чуе молитвите ни и ще ни отговори

"Семейството трябва да се уважава, родителите, защото това иска нашият отец Бог. Бъдете добри, молете се и вярвайте и Бог ще ви приеме, ще чуе молитвите ви и ще ви отговори." (Дядо Добри) Снимка: Св. Кошутански

РЕВОЛЮЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО И в САЩ работят върху създаването на мечтаното училище

Вдовицата на Стив Джобс вдъхнови революция в образованието, от БОРЯНА АНТИМОВА До 23 май ще изберат финалистите в конкурса „ново супер училище“ с награден фонд от $50 млн. „Стив би бил щастлив, ако проектът ми успее. Правя го в негова памет“, казва Лорийн Джобс. Повече от половин година в САЩ върви кампания за уникална, тотална и умна образователна реформа. Неин автор и вдъхновител е вдовицата на Стив Джобс – Лорийн Пауъл Джобс, а името на проекта е XQ Super school project. Съпругата на IT кумира обикновено оставаше в сянка, докато беше жив, но тя е предприемач с блестящо образование, получено от университетите в Пенсилвания и Станфорд, където двамата се срещат. Решението си да организира конкурса многодетната майка обосновава с думите, че е отчаяна от консервативността на образованието и недостига на средства, и че е взела в ръцете си инициативата в памет на своя съпруг, който много би се радвал, ако успее. През септември миналата година Лорийн Джобс обяви конкурса XQ Super school project с награден фонд от $50 млн. за този, който представи на Америка най-добрия проект за „новото супер училище“. Изричното й условие беше това да е екипен, а не индивидуален проект, защото за ре67

формирането на образователната система в САЩ е нужна мащабност, да се въвлекат в процеса на промяна милиони хора и да се организира национално движение.

Стив и Лорийн Джобс с децата си (от ляво на дясно) Ив, Рийд и Ерин. Снимка www.allaboutstevejobs.com ... Проектът е структуриран на раздели. В първия, „Изследвания и прогнози“, целта е да се опише какво и как трябва да учат учениците в XXI век днес, за да станат успешни утре. Във втория, „Дизайн“, да отговорят на въпросите каква е мисията на училището, какво искат да построят; какво би било ефективно днес и утре в образованието; как да се осъществи въвличането на учениците в мотивацията за самообучение; какви трябва да бъдат учителите. В раздела „Развитие“ въпросите са как ученикът да изгради от себе си успешен човек; как да се реорганизират мениджмънтът и оценяването; как да се пречупят закостенелите правила за това, какво да учим, как и къде; каква да е връзката с технологиите и как да се управлява училището. Най-важният въпрос към участниците е: „Готови ли сте да построите училището на вашите мечти с всичките предстоящи трудности, които ви очакват“? В хода на разработките на проектите проучванията показват какво искат учениците: да се учат чрез придобиване на навици в проекти, а не със скучни лекции и тестове; да работят в екипи с квестори в тихи помещения, а не в шумни класове, където шумът е над 100 децибела; класните стаи да са добре оборудвани така, че да могат да правят всичко със собствените си ръце, а не само да гледат; учителите да бъдат ментори, съветници, а не 68

преподаватели, и да са готови да слушат и да чуват, а не само да плашат с оценки; в училището да има повече пространство за спорт и тренажори и повече занятия на открито. Всички участници твърдят, че дори и да не спечелят конкурса, вече никога няма да бъдат същите, а ще се променят, защото в страната се е появила една съвсем друга аура, и, че ако проектът XQ стане трамплин за по-широко движение, това ще сложи край на архаичното училище в САЩ. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Промяната се прави от гражданите, а властта само ги следва

“Една от причините, поради които не виждаме желаната социална промяна, е остарялото ни, тоталитарно понятие за лидерство. За прекалено много от нас лидери са хората, които са на власт – политиците. Истинските лидери на едно общество обаче не са тези, които държат лостовете на насилието (политическата власт), а тези, които държат лостовете на съзиданието – дейците на културата, науката, иновациите, изкуството. Промяната не започва от законодателството, което ще ни я „спусне“ отгоре; промяната се създава от гражданите, които водят, а властта може само да следва. Именно заради големите ни очаквания към властта има такъв вакуум на лидерство и сякаш само се лутаме като муха без глава, без да отиваме наникъде. Време е да забравим чл.1 за ръководната роля на партията.” Гаяне Минасян 69

Радва ни успеха на този млад българин – студент в Chicago!

Нека всички се зарадваме на успеха на този млад българин – студент в IIT - Chicago! Нека направим България привлекателна за всички млади и талантливи студенти в тези престижни университети, в които техните качества да бъдат оценени по достойнство. Само така тя ще се превърне в просперираща и богата за всички нас! (Radomir Parpulov)

Обучението по философия има далечен, дълготраен или стратегически ефект върху живота на личността Вчера ми се обади по телефона един човек и пожела да си купи някои от моите книжки от поредицата Популярна библиотека към списание HUMANUS. Уговорихме си среща (човекът дойде с колата си в моя квартал, там, където живея), предадох му книжките и си поговорихме малко. Оказа се, за моя изненада, че това е бивш мой ученик, млад човек, препо70

давал съм му философия преди няколко години. Това мен специално силно ме впечатли и развълнува. Излиза, че бивш мой ученик иска да продължи един вид обучението си при мен, четейки книгите ми. Вероятно като ми е бил ученик едва ли е обичал да чете написаното от мен, едва ли го е чел, но ето, дошъл е моментът, в който е осъзнал, че има смисъл да изчете някои от моите книги.

Това за мен като учител е едно добро постижение. Обучението по философия, излиза, има далечен, дълготраен или стратегически жизнен ефект върху личността. Това откритие мен специално много ме радва. Означава, че добре съм си свършил работата. Един учител си е свършил добре работата когато учениците му след това продължат да се развиват сами – върху основата, която заедно са съградили по време на обучението.

Център за развитие на личността HUMANUS

Тревожен ли сте? Чувствате ли се изолиран? Имате ли проблем, от който не виждате изход? Търсите ли промяна и подобро качество на живот? Тогава ни се обадете. Центърът предлага професионална помощ на всички, които търсят промяна, по-ефективно самопознание, отговорност и авторство над собствения живот, умения за решаване на проблемите и премахване на стреса. Всеки, който иска да сътрудничи на Центъра или да получи специализирана консултация, нека да пише на angeligdb@abv.bg